European Education Area Progress Report 2021

Обзор на образованието и обучението за 2021 г.

Преглед на целите на равнище ЕС в областта на образованието и обучението

В Резолюцията на Съвета относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021—2030 г.) бяха определени редица референтни равнища на средните европейски постижения в областта на образованието и обучението („цели на равнище ЕС“), които следва да подкрепят стратегическите приоритети, очертани в резолюцията.

Периодичното наблюдение на напредъка по поставените цели се гарантира чрез систематично събиране и анализ на международно съпоставими данни и допринася съществено за разработването на политиката въз основа на обективни данни.

Между държавите членки има съгласие за постигането на следните седем цели на равнище ЕС: по-долу ще намерите описание на всяка от тях, на данните, свързани с ЕС, и на национално равнище, както и кратък анализ (данните за седемте цели са достъпни и в многоезичен файл във формат Excel, както и на специалната страница на Евростат с актуализирани набори от данни с възможност за персонализиране, графики и карти).

Цел на равнище ЕС: До 2030 г. 15-годишните със слаби резултати по четене, математика и природни науки следва да бъде под 15 %.

ДЪРЖАВИ В ЕС С НАЙ-ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ:
Четене: Естония, Ирландия, Финландия
Математика: Естония, Полша, Дания
Природни науки: Естония, Финландия, Полша

2018 Тенден-ция 2018 Тенден-ция 2018 Тенден-ция
Четене   Математика   Природни науки  
EC 22,5 2,8 22,9 0,2 22,3 4,5
Белгия 21,3 3,6 19,7 0,6 20,0 2,0
България 47,1 6,1 44,4 -2,7 46,5 7,7
Чехия 20,7 -2,4 20,4 -2,0 18,8 1,5
Дания 16,0 0,8 14,6 -2,5 18,7 2,1
Германия 20,7 2,2 21,1 2,4 19,6 4,8
Естония 11,1 -2,2 10,2 -2,5 8,8 0,5
Ирландия 11,8 -5,4 15,7 -5,2 17,0 1,8
Гърция 30,5 9,2 35,8 5,4 31,7 6,4
Испания 23,2 3,6 24,7 0,9 21,3 3,1
Франция 20,9 1,1 21,3 -1,2 20,5 1,2
Хърватия 21,6 -0,8 31,2 -2,0 25,4 6,9
Италия 23,3 2,3 23,8 -1,2 25,9 5,3
Кипър 43,7 : 36,9 : 39,0 :
Латвия 22,4 4,8 17,3 -5,3 18,5 3,8
Литва 24,4 0,0 25,6 -0,8 22,2 5,2
Люксембург 29,3 3,3 27,2 3,3 26,8 3,1
Унгария 25,3 7,7 25,6 3,3 24,1 10,0
Малта 35,9 -0,4 30,2 -3,5 33,5 1,0
Нидерландия 24,1 9,8 15,8 2,4 20,0 6,8
Австрия 23,6 : 21,1 : 21,9 :
Полша 14,7 -0,3 14,7 -5,8 13,8 0,7
Португалия 20,2 2,6 23,3 -0,5 19,6 3,1
Румъния 40,8 0,4 46,6 -0,4 43,9 2,5
Словения 17,9 -3,3 16,4 -4,0 14,6 -0,2
Словакия 31,4 9,2 25,1 4,1 29,3 10,0
Финландия 13,5 5,4 15,0 7,1 12,9 6,9
Швеция 18,4 1,0 18,8 -2,3 19,0 -0,1
Исландия 26,4 9,6 20,7 3,7 25,0 7,1
Норвегия 19,3 4,3 18,9 0,7 20,8 5,0
Швейцария 23,6 6,8 16,8 3,3 20,2 6,2
Черна гора 44,4 -5,1 46,2 -12,3 48,2 -5,4
Северна Македония 55,1 : 61,0 : 49,5 :
Сърбия 37,7 4,9 39,7 -0,9 38,3 3,9
Турция 26,1 1,6 36,7 -5,5 25,2 -4,8
ПОГЛЕД ОТБЛИЗО: Намаляването на броя на учениците, които не могат да се справят с основни задачи, свързани с математика, природни науки и четене, остава предизвикателство. Между 2012 г. и 2015 г. ЕС на практика се отдалечи от целта си по отношение на основните умения. В повечето държави е налице тенденция учениците с мигрантски произход да имат по-лоши резултати от останалите, което е сигнал за това, че инвестирането в равни възможности за всички ученици остава основен приоритет в ЕС.

Източник: OECD (PISA 2009, 2018).
Бележки: слаб резултат означава неуспех да се достигне ниво 2 по скалата на PISA за четене, математика или природни науки. Очертаната тенденция се отнася до промяната през 2009—2018 г. в процентни пунктове. По отношение на четенето в случая на Испания сравнимостта на данните от проучването PISA за 2013 г. с данните от по-ранни оценки по PISA не може да бъде гарантирана. За повече информация вж. раздел 2.2.1 от Обзора на образованието и обучението за 2021 г. (ec.europa.eu/education/monitor).

Цел на равнище ЕС: До 2030 г. делът на осмокласниците с ниска компютърна и информационна грамотност следва да бъде под 15 %

ДЪРЖАВИ В ЕС С НАЙ-ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ: Чехия, Дания, Полша

Година Лица със слаби резултати Момчета Момичета
Чехия 2013 15,0 17,3 12,8
Дания 2018 16,2 21,6 10,7
2013 21,4 24,1 18,6
Германия 2018 33,2 36,5 29,6
2013 29,2 32,9 25,3
Франция 2018 43,5 49,2 37,8
Хърватия 2013 35,9 40,0 31,6
Литва 2013 45,1 49,1 40,9
Люксембург 2018 50,6 55,4 45,0
Нидерландия 2013 26,4 29,9 22,5
Полша 2013 25,3 27,6 23,0
Португалия 2018 33,5 36,0 30,8
Словения 2013 35,8 44,1 27,2
Словакия 2013 32,8 36,3 29,3
Финландия 2018 27,3 33,7 20,7
Норвегия 2013 24,0 : :
ПОГЛЕД ОТБЛИЗО: През последните две години кризата, свързана с COVID-19, открои значението на основните и на задълбочените цифрови умения за поддържането на нашите икономики и общества. По-специално цифровите умения се превърнаха в задължително условие за участието в ученето, работата и социализирането по време на множеството ограничителни мерки. Налице е необходимост от развиване на тези умения от ранна възраст в подкрепа на цифровата трансформация. Данните от ICILS за 2013 г. и 2018 г. сочат, че остава още работа преди да бъде достигната целта на равнище ЕС за 2030 г., както и че са налице пропуски, които следва да бъдат отстранени.

Източник: IEA (ICILS 2013, 2018).
Бележки: слаб резултат е определен като резултат под прага на ниво 2 (брой точки:492 ) по скалата на ICILS за компютърната и информационната грамотност. Италия взе участие в ICILS (2018 г.), но тестването се осъществи в началото на учебната година и резултатите не са сравними с резултатите на други държави и не са показани. За бележки за отделните държави вж. таблица 3.4 в съответните международни доклади за ICILS за 2013 г. и ICILS за 2018 г.

Цел на равнище ЕС: До 2030 г. най-малко 96 % от децата на възраст между 3 години и възрастта за започване на задължително начално образование следва да участват в образованието и грижите в ранна детска възраст.

ДЪРЖАВИ В ЕС С НАЙ-ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ: Франция, Ирландия, Белгия
НАЙ-ГОЛЯМ НАПРЕДЪК 2013—2019 г.: Кипър, Ирландия, Белгия

2019 Тенденция 2019
Общо   Възраст: 3 години Възраст: 4+ години
EC 92,8 1,0 87,8 95,1
Белгия 98,3 0,0 97,9 98,5
България 79,9 -3,9 71,6 82,7
Чехия 86,3 9,5 77,6 90,7
Дания 97,7 0,1 96,5 98,3
Германия 94,0 -1,8 90,4 95,8
Естония 91,5 1,9 87,3 92,9
Ирландия 100,0e 17,6 99,2e 100,0e
Гърция 68,8 -16,5 34,9 85,6
Испания 97,3 0,7 96,1 97,8
Франция 100,0p 0,0 100,0p 100,0p
Хърватия 79,4 11,8 71,5 81,8
Италия 93,6 -3,7 91,1 94,8
Кипър 90,1 20,7 76,0 97,0
Латвия 94,1 2,8 89,1 95,9
Литва 89,6 6,2 84,5 91,3
Люксембург 88,4 -1,5 69,0 97,9
Унгария 92,9 4,6 87,2 95,8
Малта 91,9 -7,5 89,0 94,9
Нидерландия 90,5 -3,6 76,9 97,2
Австрия 89,9 3,4 77,8 96,0
Полша 90,3e 13,9 77,6e 94,5e
Португалия 92,2d 3,5 83,7d 96,6
Румъния 78,6 -5,5 71,0 82,3
Словения 92,1 4,2 89,1 93,6
Словакия 77,8 5,5 69,3 82,6
Финландия 88,8 8,8 80,4 91,4
Швеция 95,6 0,6 93,4 96,3
Исландия 96,8 0,7 96,3 97,0
Норвегия 97,1 0,4 96,4 97,4
Швейцария 49,4 2,7 2,4 73,3
Черна гора : : : :
Северна Македония 42,3 12,6 34,8 45,9
Сърбия 67,3 4,2 57,3 :
Турция 43,2 : 10,7 59,6
ПОГЛЕД ОТБЛИЗО: През 2019 г. 92,8 % от децата на възраст между 3 години и възрастта за започване на задължително начално образование участваха в образованието в ранна детска възраст. През предходните пет годи бе наблюдавано повишение в повечето държави. На целта следва да бъде гледано в единство с политическите насоки относно качеството на осигуряваните образование и грижи в ранна детска възраст. Държавите членки работят по отношение както на повишаването на достъпа до осигуряване на образование и грижи в ранна детска възраст, така и на подобряването на качеството на персонала и учебните програми.

Източник: Евростат (ЮНЕСКО-ОИСР-Евростат), код за онлайн данни [educ_uoe_enra21]. educ_uoe_enra20 (age 3); educ_uoe_enra10 (age 4+)].
Бележки: възрастта за започване на задължителния начален етап на основното образование е различна между държавите. За повече информация вж. раздел 2.3 от Обзора на образованието и обучението за 2021 г. (ec.europa.eu/education/monitor). Очертаната тенденция се отнася до промяната през 2013—2019 г. в процентни пунктове.

Цел на равнище ЕС: До 2030 г. делът на лицата, преждевременно напускащи системата на образование и обучение, следва да бъде под 9 %.

ДЪРЖАВИ В ЕС С НАЙ-ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ: Хърватия, Гърция, Словения
НАЙ-ГОЛЯМ НАПРЕДЪК 2010—2020 г.: Португалия, Испания, Гърция

2020 Тенденция 2020
Общо   Мъже Жени
EU 9,9 -3,9 11,8 8,0
Белгия 8,1 -3,8 10,2 5,9
България 12,8 0,2 13,4 12,1
Чехия 7,6 2,7 7,5 7,6
Дания 9,3 -2,2 11,7 6,8
Германия 10,1bp -1,7 11,8bp 8,3bp
Естония 7,5 -3,5 9,2 5,8
Ирландия 5,0 -6,9 5,4 4,7
Гърция 3.8 -9.7 4,4 3,1
Испания 16,0 -12,2 20,2 11,6
Франция 8,0 -4,7 9,7 6,3
Хърватия 2,2u -3,0 2,4u 2,0u
Италия 13,1 -5,5 15,6 10,4
Кипър 11,5 -1,2 15,0 8,4
Латвия 7,2 -5,7 9,5 4,7
Литва 5,6 -2,3 7,7 3,4u
Люксембург 8,2 1,1 10,7 5,7
Унгария 12,1 1,3 12,9 11,3
Малта 12,6 -8,8 14,7 10,2
Нидерландия 7,0 -3,1 8,7 5,3
Австрия 8,1 -0,2 10,0 6,3
Полша 5,4 0,0 7,0 3,7
Португалия 8,9 -19,4 12,6 5,1
Румъния 15,6 -3,7 14,7 16,6
Словения 4,1 -0,9 4,6u 3,4u
Словакия 7,6 2,9 7,7 7,4
Финландия 8,2 -2,1 9,4 7,0
Швеция 7,7 1,2 9,0 6,3
Исландия 14,8b -7,8 17,8b 11,6b
Норвегия 9,9 -7,5 11,6 8,0
Швейцария 4,0 -2,7 4,7 3,3
Черна гора 3,6 : : :
Северна Македония 5,7 -9,8 5,7 5,8
Сърбия 5,6 -2,7 5,4 5,8
Турция 26,7 -16,4 27,5 25,8
ПОГЛЕД ОТБЛИЗО: Намаляването на дела на младите хора, които напускат системата на образование и обучение, преди да са завършили горния курс на средно образовани, остава приоритет на ЕС. Има по-голяма вероятност напусналите да бъдат млади мъже, отколкото млади жени, като родените в чужбина млади хора са в подчертано неравностойно положение. В много държави членки са налице широки регионални различия.

Източник: Евростат, „Наблюдение на работната сила“, код за онлайн данни [edat_lfse_14].
Бележки: показателят обхваща лица на възраст 18—24 години, чието образование не надхвърля ISCED 2 и които не участват повече във формално или неформално образование и обучение Очертаната тенденция се отнася до промяната през 2010—2020 г. в процентни пунктове.

Цел на равнище ЕС: До 2030 г. делът на хората на възраст 25—34 години, които са завършили висше образование, следва да бъде поне 45%

ДЪРЖАВИ В ЕС С НАЙ-ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ: Люксембург, Ирландия, Кипър
НАЙ-ГОЛЯМ НАПРЕДЪК 2010—2020 г.: Австрия, Люксембург, Португалия

2020 Тенденция 2020
Общо   Мъже Жени
EC 40,5 8,3 35,2 46,0
Белгия 48,5 4,7 40,8 56,2
България 33,0 5,5 27,2 39,1
Чехия 33,0 10,4 26,1 40,4
Дания 47,1 9,5 39,0 55,5
Германия 35,1bp 9,1 33,9bp 36,4bp
Естония 43,1 4,9 32,7 54,7
Ирландия 58,4 8,8 54,5 62,2
Гърция 43,7 13,1 36,7 51,0
Испания 47,4 7,1 41,3 53,5
Франция 49,4 6,7 45,9 52,8
Хърватия 36,6 10,8 27,5 45,8
Италия 28,9 8,1 22,9 35,0
Кипър 57,8 9,7 47,3 67,8
Латвия 44,2 9,5 33,8 55,3
Литва 56,2 9,9 45,6 68,1
Люксембург 60,6 16,4 55,0 66,3
Унгария 30,7 4,6 25,3 36,4
Малта 40,1 15,8 36,3 44,7
Нидерландия 52,3 12,0 47,5 57,1
Австрия 41,4 20,7 37,3 45,7
Полша 42,4 5,3 32,7 52,6
Португалия 41,9 16,4 34,6 49,0
Румъния 24,9 4,2 21,7 28,3
Словения 45,4 14,1 35,8 56,6
Словакия 39,0 15,0 29,3 49,2
Финландия 43,8 4,6 35,9 52,2
Швеция 49,2 6,9 40,6 58,3
Исландия 41,7b 5,5 34,0b 50,4b
Норвегия 50,9 5,9 41,7 60,6
Швейцария 53,0 15,6 50,8 55,3
Черна гора 40,4 : 35,9 45,0
Северна Македония 37,7 15,9 31,6 44,1
Сърбия 32,6 13,7 26,1 39,3
Турция 36,2 19,4 35,5 36,8
ПОГЛЕД ОТБЛИЗО: Делът на завършилите висше образование в ЕС е висок, но със съществени разлики между държавите и вътре в тях. Средно в ЕС е налице голяма разлика между дела на завършилите висше образование жени и мъже в полза на първите. Социалното измерение на висшето образование изисква спешно внимание, особено в подкрепа на групите в неравностойно положение.

Източник: Евростат, „Наблюдение на работната сила“, код за онлайн данни [edat_lfse_03].
Бележки: показателят обхваща лица на възраст 25—34 години, които са завършили успешно ISCED 5—8. Очертаната тенденция се отнася до промяната през 2010—2020 г. в процентни пунктове.

Цел на равнище ЕС: Делът на наскоро завършилите ПОО, които се възползват от учене в процеса на работа по време на професионалното си образование и обучение, следва да бъде най-малко 60 % до 2025 г.
Ученето в процеса на работа подпомага младите хора и възрастните да осъществят по-плавен преход от образование или безработица към трудовия пазар. Данни обаче, върху които почива целта на равнище ЕС до 2030 г., ще бъдат налични едва през 2022 г. В областта на ПОО други важни показатели се отнасят до пригодността за заетост на наскоро завършилите ПОО и мобилността с учебна цел по време на тяхното формално образования. Първият разкрива, че заетостта на наскоро завършилите е 76,1% през 2020 г., като те надминават своите връстници със средно гимназиално образование.  
Цел на равнище ЕС: До 2025 г. поне 47 % от хората на възраст между 25—64 години трябва да са участвали в обучение през последните 12 месеца.

Пандемията от COVID-19 прекъсна и без това бавния напредък в обучението за възрастни в ЕС. Тя даде обаче допълнителен импулс на обучението за възрастни като цел на политиката. Държавите членки постигнаха съгласие за цел на ЕПО от поне 47 % обучаващи се възрастни до 2025 г. При одобряването на Европейския стълб на социалните права на срещата на върха в Порто през 2021 г. към това бе добавена цел от 60 % до 2030 г. И двете цели се основават на нов подход към измерването на обучението за възрастни, който ще бъде приложен за първи път през 2022 г.

Участието в обучението за възрастни бе цел в предишните стратегически рамки на ЕС за сътрудничество в областта на образованието и обучението, но то бе винаги съсредоточено в краткия отрязък от четирите седмици, предхождащи проучването. Настоящата цел на равнище ЕС, от друга страна, се отнася до дванадесетте месеца, предхождащи проучването.

Дванадесетмесечният референтен период прави възможно обхващането на всеки учебен опит, като предоставя общ поглед върху участието на възрастни в обучение, който е по близък до днешната действителност. Всъщност във все по-обичайна практика се превръща участието на възрастни в (много) кратки курсове, семинари и други форми на обучение, предоставени вътрешнофирмено, на пазара или от органите на различни нива, както и от различни видове доставчици, от специализирани центрове до социални партньори и организации на гражданското общество. Подобно участие може да не бъде отчетено, когато се прилага отрязъкът от четири седмици, но при промяната към дванадесет месеца то вероятно ще бъде обхванато.

Общи бележки:
Тенденциите и напредъкът при процентните пунктове, показани в настоящата брошура, са изчислени до първия знак след десетичната запетая и не изключват междинни прекъсвания в динамичните редове.
:= не са налични данни или те не са надеждни поради много малък размер на извадката
b= прекъсване в динамичните редове
d= определението се различава
e= прогнозен размер
p= временни данни
u= ниска надеждност

Цели на равнище ЕС
Референтни нива за средните европейски постижения в областта на образованието и обучението, определени в Резолюцията на Съвета относно стратегическа рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението с оглед на европейското пространство за образование и отвъд него (2021—2030 г.), приета през февруари 2021 г.

ISCED: Международна стандартна класификация на образованието (ISCED)
0 Образование в ранна детска възраст
1 Начално образование
2 Долен курс на средно образование
3 Гимназиален етап на средното образование
4 Обучение след завършено средно образование, но не висше
5 Висше образование с кратък курс на обучение
6 Бакалавърска степен или еквивалентна на нея
7 Магистърска степен или еквивалентна на нея
8 Докторска степен или еквивалентна на нея

Държави членки, които са постигнали целта на равнище ЕС за дадената година

За допълнителни описания, анализи и бележки вж. Обзор на образованието и обучението, 2021 г. (ec.europa.eu/education/monitor).