БЪЛГАРИЯ

1. Основни показатели

2. Акценти

3. Съсредоточаване на вниманието върху благополучието в образованието и обучението

На ниво политика изразите „качество на училищния живот“ и „личностно развитие“ се използват във връзка с благополучието на учениците. Понятието за благополучие в образованието не е дефинирано изрично в Закона за образованието и неговите образователни стандарти, в които вместо това се използват изразите „качество на училищния живот” и „личностно развитие”. Съответните мерки се прилагат предимно чрез центрове за подкрепа за личностното развитие, които обикновено работят в рамките на регионалните центрове за подкрепа на приобщаващото образование. Центровете предоставят услуги за приобщаване и обучение, както и услуги за общо развитие и развитие на умения. На практика те предлагат педагогическа и психологическа подкрепа, обучение за ученици и подкрепа за семействата, а също и съдействие за предотвратяване на насилието и тормоза. По време на затварянето на училищата центровете предоставяха техническа и логистична подкрепа за улесняване на дистанционното обучение.

В сравнение с останалата част от ЕС българските тийнейджъри се чувстват по-несигурни в училище и с по-ниски нива на благополучие. Като част от Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) за 2018 г. българските 15-годишни младежи съобщават за едни от най-високите нива на тормоз в ЕС. 34 % от младежите казват, че са били тормозени поне няколко пъти месечно. Този процент е значително по-висок от средния за ЕС (22,1 %) и с 9 процентни пункта по-висок от 2015 г. 44 % от българските ученици съобщават, че са пропускали учебен ден поне веднъж в рамките на две седмици, преди да се явят на теста PISA, в сравнение със средната стойност за ЕС от 25,1 %. Освен това два пъти повече български тийнейджъри съобщават, че се чувстват самотни в училище, отколкото средния процент за ЕС от 13 %. Само 65 % казват, че са доволни от живота си, докато 35,5 % не се чувстват като част от училищната общност (средно за ЕС: 35 %).

Данните, събрани преди пандемията, показват, че подобряването на някои аспекти от благополучието на учениците може значително да подобри техните резултати. На база данни от две международни проучвания¹ в едно изследване (Институт за изследвания в образованието, 2020 г.) се посочват редица аспекти относно качеството на живота в училище в България, които са свързани с по-добрите резултати на учениците. С придобиването на по-силно чувство за принадлежност на учениците в училище, особено на тези в неравностойно положение, се свързва най-значителното подобрение. Развиването на чувството за постижение на учениците също е свързано със силно положително въздействие. Чувството за постижение се дефинира като способността за лична преценка за справяне с училищната дейност. Осигуряването на по-добра безопасност на училищната среда чрез намаляване на тормоза и насилието също е свързано с подобрени резултати. Нещо повече, увеличаването на подкрепата, оказвана от учителите, би могло да се отрази благоприятно особено на резултатите на ученици, които не говорят български у дома и чиито родители имат по-ниско образование.

COVID-19 имаше неблагоприятно въздействие върху благополучието на българските ученици на всички нива на образованието. Всички учебни заведения бяха принудени да затворят по време на първата вълна на пандемията. В последвалите вълни образователните институции работеха присъствено и/или обучаваха учениците дистанционно в съответствие с епидемичната обстановка. При затварянето на училищата беше даден приоритет на присъственото обучение на децата в предучилищна и начална училищна възраст. Прогимназиалното и гимназиалното образование работеше за известно време в ротационна система на присъствено и дистанционно обучение, като децата от 6-и и 9-и клас прекараха най-дълго време в дистанционно обучение. Университетите останаха почти изцяло затворени. Проучване на УНИЦЕФ, проведено в началото на пандемията (УНИЦЕФ, 2020 г.), показа, че около половината от анкетираните ученици са изпитвали негативни чувства поради ограничаване на социалните контакти. 35 % от анкетираните родители смятат, че психичното здраве на децата им се е влошило (пак там).

Учениците в неравностойно положение бяха особено засегнати от затварянето на училища и преминаването към дистанционно обучение. Скорошно проучване на училища с висока концентрация на деца от уязвими групи (Amalipe, 2021 г.) показва, че тези училища са успели значително да увеличат процента на учениците, участващи в дистанционно обучение. Отбелязано беше също така по-широко използване на синхронни форми на обучение в сравнение с първото затваряне на училищата през 2020 г. Въпреки това, през учебната 2020/2021 г. голям дял от учениците все още не са участвали ефективно в дистанционното обучение, което увеличава риска от ниски постижения и отпадане от училище. Освен това в проучването се установи, че над 61 % от анкетираните училища са успели да включат в дистанционно обучение между 76 % и 100 % от своите ученици. Други 31 % са ангажирали между половината и три четвърти от своите ученици. Проучването също така разкри, че въпреки мерките на органите, предизвикателствата пред дистанционното обучение остават; те включват липса на ИТ устройства, ниска мотивация и интерес на учениците, както и умора и стрес сред учителите (пак там). С високата степен на неравенства в образованието още преди началото на пандемията и с изпълнения с предизвикателства училищен климат рискът от по-нататъшно изоставане е реален особено за учениците в неравностойно положение, включително, тези от ромски произход.

4. Инвестиране в образование и обучение

Инвестициите на България в образованието продължиха да се увеличават през 2019 г., но все още бяха едни от най-ниските в ЕС.. През 2019 г. общите държавни разходи на България за образование са се увеличили с 14 %, достигайки еквивалента на 3,9 % от БВП; това до голяма степен се дължи на увеличението на заплатите на учителите. Въпреки че са над средните стойности за ЕС като дял от общите публични разходи (10,7 %, срещу средно за ЕС от 10 %), разходите за образование остават сред най-ниските в ЕС като процент от БВП (средната стойност за ЕС е 4,7 %); това отчасти отразява сравнително ниското ниво на публични разходи. Между 2021 г. и 2027 г. се очаква подкрепата за образователни мерки по Европейския социален фонд (ЕСФ+) да се увеличи двойно в сравнение с 2014—2020 г., когато подкрепата от ЕСФ за образование възлизаше на около 352 милиона евро.

5. Модернизиране на образованието в ранна детска възраст и на училищното образование

Ключови приоритети за България са увеличаване на участието и подобряване на качеството на образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ). Въпреки постоянните усилия през изминалите години, през 2019 г. само 79,9 % от децата на възраст между 3 години и началната възраст за задължително училищно образование (7 години) са получили образование в ранна детска възраст. Това е значително под средните стойности за ЕС от 92,8 % и целта на равнище ЕС от 95 % до 2030 г. През септември 2020 г. България намали началната възраст за предучилищно образование от 5 на 4 години, като се планира това да бъде постепенно въведено до 2024 г. В своята новоприета стратегическа рамка за образование за периода 2021—2030 г. България си постави за цел участие от 91 % за деца между 4-годишна възраст и начална възраст за задължително училищно образование. През 2019 г. процентът на записване за тази възрастова група е 82,7 %, под средното за ЕС от 95,3 %. Между 2021 г. и 2027 г. ЕСФ+ ще продължи да подкрепя мерки за улесняване на участието в образованието в ранна детска възраст на деца в неравностойно положение, включително роми. Освен това се изготвя национална рамка за качество на ОГРДВ с подкрепата на програмата на ЕС за подкрепа на структурните реформи. Целта е да се помогне на българските органи да разработят единен набор от инструменти — включително рамка на политиката, индикатори и критерии — за управление и наблюдение на качеството на ОГРДВ в цялата национална система, в която в момента отговорностите са разделени между секторите на образованието и здравеопазването.

Социално-икономическите фактори и липсата на места в някои общини оказаха отрицателно въздействие върху процента на участие.. През учебната 2019/2020 г. броят на наличните места на национално ниво надвишава броя на децата, като съотношението е 108 към 100 (Национален статистически институт, 2020 г.). Това съотношение е по-високо в Северна България и по-ниско в южната част, която включва София. Неравномерното териториално разпределение на институциите за ОГРДВ в градовете и често недостатъчният им капацитет в по-големите градове означава, че родителите невинаги намират място за детето си (Национален статистически институт, Агенция за основните права, 2021 г., предстои публикуване). В София общото съотношение е било 98 места на всеки 100 деца и се увеличава значително от 2015 г. (от 87,7 места на 100 деца), въпреки че съотношението варира в различните райони на София. В резултат на вътрешната миграция инфраструктурата трябва да бъде подобрена, а също така има необходимост от допълнителна инфраструктура в няколко големи града (напр. София, Пловдив, Варна). В същото време участието на деца в неравностойно положение, включително роми, все още е ниско, като таксите продължават да са пречка, въпреки прилагането на някои мерки за справяне с този проблем. Като цяло ниското ниво на участие на деца от труднодостъпни и/или сегрегирани общности все още представлява предизвикателство (Национален статистически институт, Агенция за основните права, 2021 г., предстои публикуване). През април 2021 г. 52 общини (20 % от общия брой) изразиха готовност да запишат деца на 4-годишна възраст в задължителната предучилищна програма, като получиха държавно финансиране за това. Очакванията бяха още 100 общини (38 % от общия брой) да последват примера през септември 2021 г.

Преждевременното напускане на училище остава голямо предизвикателство. През 2020 г. процентът на преждевременно напусналите образованието и обучението във възрастовата група 18—24 години е 12,8 %, над средните стойности за ЕС от 9,9 %. Преждевременното напускане на училище продължава да е особено високо сред ромите, а също и в селските райони (25,5 %). За периода до 2030 г. българските органи са си поставили амбициозната цел да намалят процента на преждевременно напусналите образованието и обучението до 7 %. Постигането на такъв напредък след затварянето на училищата и дистанционното обучение ще изисква постоянни усилия. През последните години намаляването на преждевременното напускане на училище е приоритет в България. Механизмът, който осигурява обхващане на децата извън училище, включване в задължителното образование и предотвратяване на отпадането, започна да дава резултати. Въпреки това, тъй като нивата на записване в училищното образование са само около 85 %, са необходими допълнителни усилия за подобряване на процента на участие и намаляване на преждевременното напускане на училище. Между 2021 г. и 2027 г. ЕСФ+ ще поддържа механизма и ефективната му работа.

Бяха положени значителни усилия за повишаване на заплатите на учителите като средство за повишаване на привлекателността на учителската професия. През 2019 г. 51 % от учителите в България (т.е. както в началното, така и в средното образование) са били на възраст над 50 години. 11 % вече са били на поне 60 години и само 6 % от учителите са били под 30 години. Приоритетът беше повишаване на заплатите с цел да се повиши привлекателността на професията. Между 2017 г. и 2021 г. началната учителска заплата почти се удвои в номинално изражение (от 660 лв. на 1260 лв.). През 2020 г. средната заплата на педагогическите специалисти е била с 11 % над средната за страната, въпреки че все още изостава под националната цел от 120 % (Министерство на образованието и науката, 2021a). В същото време се увеличава делът на новопостъпилите студенти в педагогически специалности, като през 2020 г. се обучават 7,6 %. За по-нататъшно привличане на млади хора в програми за първоначално обучение на учители бяха премахнати таксите за обучение в държавните университети и бяха въведени допълнителни стипендии. Програмите за обучение на учители обаче все още не привличат лица, постигнали високи резултати при завършването на средното си образование. Средните оценки на бъдещите учители остават под тези на кандидатите, приети в програми за висше образование; между 40 % и 65 % от лицата, които завършват педагогически програми, не практикуват учителската професия (Световна банка, 2021 г., предстои публикуване). Освен това налични данни сочат, че статусът на учителската професия като цяло е нисък, въпреки че вероятно се подобрява в резултат на по-високите заплати, а условията на труд и възможностите за напредък се възприемат отрицателно в сравнение с алтернативите (пак там).

България предприе допълнителни мерки за укрепване на първоначалната подготовка на учителите (ППУ) и продължаващото професионално развитие (ППР).. Нови изисквания за придобиване на професионални квалификации на учители бяха приети през февруари 2021 г. с акцент върху укрепването на подхода, базиран на компетентности, както в ППУ, така и в ППР. Актуализираха се и държавните изисквания за придобиване на професионална квалификация за учител. Задължителни предмети бяха въведени в различни педагогически области² , докато други бяха подсилени с допълнителни часове на обучение. Следва да се отбележи, че делът на учителите, участващи в професионално развитие, се е увеличил значително през последните няколко години³. Между 2021 г. и 2027 г. се очаква ЕСФ+ да продължи да предоставя подкрепа за повишаване на компетентността на учителите. При преглед и оценка на политиките за учители в България, извършени наскоро с подкрепата на ЕС, се стигна до заключението, че системата се ръководи от подходящи политики, стандарти, квалификационна рамка и институционална уредба (Световна банка, 2021 г., предстои публикуване). Въпреки това, недостатъците в планирането и управлението на работната сила са довели до недостиг на персонал, небалансирано разпределение на квалифицирани учители в училищата и застаряване на работната сила. Тези фактори са допринесли за стагнацията на резултатите от обучението (пак там).

Подобряването на резултатите от обучението и равнопоставеността в образованието остават ключови предизвикателства за училищната система. Данните от международни и национални оценки за резултатите на учениците показват, че в продължение на много години образователната система не показва стабилна тенденция за подобряване на резултатите от обучението. Недостигът на основни умения, измерен от PISA (ОИСР), е два пъти по-висок от средния за Европа (47 % по четене, 44 % по математика и 47 % по природни науки), с проценти над 60 % сред учениците в неравностойно положение. България се стреми до 2030 г. да намали дела на учениците с ниски резултати до 25 %. Постигането на тази цел ще изисква значителни усилия и целенасочени политики за компенсиране на загубите в обучението по време на пандемията. Освен това, въпреки усилията, положени през предходните години (вж. Европейска комисия, 2020a), нивото на цифровите умения на учениците все още е ниско. Според Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), който събира данни за цифровите умения въз основа на информация, съобщена от самите лица, за използването на цифрови инструменти, 57 % от младите българи на възраст между 16 и 19 години имат основни или по-високи равнища на цифрови умения, значително под средното ниво за ЕС от 82 %. Предишни проучвания (Е. Паунова-Хубенова и колеги, 2019 г.) показват, че липсват убедителни данни за значимото интегриране на дигиталните технологии в класната стая; например учителите съобщават за липса на техническо оборудване и подходящи инструменти за цифрово образование, както и за липса на умения. С оглед преодоляване на някои от тези предизвикателства ЕСФ+ ще продължи да предоставя допълнителна подкрепа за цифровизация в образованието.

6. Професионално образование и обучение и обучение на възрастни

Процентът на заетост на наскоро завършилите професионално образование и обучение (ПОО) все още е нисък, което показва, че приложимостта им на пазара на труда остава предизвикателство.. Въпреки лекия спад в сравнение с предходната година, последните налични данни показват, че записването в гимназиално ПОО е 52,1 % през 2019 г. (при средни стойности за ЕС 48,4 %). Въпреки това, след значително увеличение до 73,5 % през 2019 г., коефициентът на заетост на наскоро завършилите ПОО спадна до 69,6 % през 2020 г., под средните стойности за Европа от 76,1 %. Въвежда се дуална система за ПОО, но остават предизвикателства за нейното прилагане. С подкрепата на ЕСФ броят на студентите в дуалната система за ПОО нарасна значително в сравнение с 2016 г., когато беше въведена за първи път в законодателството и приложена като пилотен проект (през учебната 2019/2020 г. имаше повече от 5200 студенти, в сравнение с около 350 през 2016 г.).

Бяха предприети допълнителни мерки за повишаване на приложимостта на ПОО на пазара на труда, а също и за приспособяване към предизвикателствата на пандемията от COVID-19. Чрез проект „Еразъм+“ Министерството на образованието и науката започна да прилага механизъм за проследяване на завършилите първоначално ПОО, дипломирани през 2020 г. Използват се показатели, предназначени за по-добро разбиране на резултатите на пазара на труда и характеристиките на заетостта по региони, пол и специализация, както и качествени показатели за прехода от обучение към заетост. Освен това се разработва проучване, което да допълни липсващите данни в административните регистри, като удовлетвореност от придобитите умения и тяхната приложимост в работна среда или в последваща по-висока степен. В контекста на COVID-19 националната електронна библиотека (хранилище за електронно съдържание), създадена да подпомага преподавателските кадри и учащите при преминаването към дистанционно обучение, съдържа също и раздел за ПОО. Подобно на учениците в общообразователните училища, студентите от ПОО без достъп до интернет или подходящо оборудване бяха снабдени с печатни материали и бяха подкрепени от образователни медиатори. Между 2021 г. и 2027 г. ЕСФ+ ще продължи да подкрепя ПОО, както и по-нататъшното развитие на дуалните програми за ПОО.

Предизвикателствата пред достъпа до обучение и развитие на умения в България остават големи и може да попречат на приспособяването на работната сила към бързите промени на пазара на труда и технологичните промени.. През 2020 г. само 1,6 % от населението на възраст 25—64 години е било записано в обучение за възрастни, което е доста под средните стойности за ЕС от 9,2 %. Повишаването на квалификацията и преквалификацията на населението остават значително предизвикателство за насърчаване на бързото адаптиране към новите модели на работа, като дистанционната работа и работата онлайн. Политиките на пазара на труда през текущата и в бъдещите години ще бъдат насочени към инвестиране основно в цифрови умения и повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила в съответствие с новите потребности на пазара на труда. Повишаването на квалификацията, преквалификацията и придобиването на цифрови умения ще се финансират както от държавния бюджет, така и от фондовете на ЕС. Например през 2021 г. стартира подкрепяната от ЕСФ дейност за развитие на цифрови умения, която трябва да бъде изпълнена до средата на 2023 г. Целта е да се идентифицират ключови икономически сектори с потребности от цифрови умения и да се разработят унифицирани профили на цифрови умения за всяка професия. Ще бъдат разработени и секторни рамки за цифрови компетенции и инструменти за оценката им. Освен това от 2021 г. се очакват нови възможности по линия на ЕСФ+. Използването на средствата за увеличаване на обучението на възрастни в съответствие с потребностите на пазара на труда с оглед на „зелените“ и „цифровите“ амбиции на ЕС ще бъде ключова възможност за България.

7. Модернизиране на висшето образование

Процентът на завършилите висше образование е сравнително нисък. През 2020 г. 33 % от българите на възраст 25—34 години са имали висше образование, което е под средните стойности за ЕС от 40,5 % и целевата стойност на ЕС от 45 % до 2030 г. В същото време продължава да съществува значителна неравнопоставеност между половете, като 27,2 % от мъжете в тази възрастова група са с висше образование, в сравнение с 39,1 % от жените. През учебната 2020/2021 г. 43,8 % от населението на възраст 19—23 години е било записано в програми за висше образование и този процент остава стабилен през последните години. Въпреки това, демографските фактори, включително по-ниска раждаемост, емиграция и висок процент студенти, учещи в чужбина⁴, доведоха до намаляване на броя на студентите във висшето образование — макар че отбелязаните тенденции започнаха да се забавят още преди пандемията. В резултат на тези фактори, а също и на доста бавното приспособяване на набора от предлагани университетски курсове, броят на кандидатите е значително под броя на наличните университетски места, което прави още по-важно подобряването на достъпа до висше образование и интернационализацията (Министерство на образованието и науката, 2021б). Дяловото участие на студенти в неравностойно положение е доста ниско. За подобряването на достъпа студентите в неравностойно положение получаваха целева подкрепа от ЕСФ+ от 2014 г. до 2020 г. Подобни мерки ще се предприемат и през програмния период 2021—2027 г. Броят на чуждестранните студенти нараства, като представлява 8 % от общия брой през 2020 г.

Бяха въведени нови мерки за подобряване на качеството и приложимостта на пазара на труда. От 2015 г. България използва системата на финансиране, за да пренасочва профилите на завършилите към квалификации, които са търсени на пазара на труда, и предприема мерки за привличане на студенти в съответните области. За продължаване на реформата във висшето образование наскоро бяха въведени и други мерки. Моделът на управление на висшето образование беше променен чрез въвеждане на договори за изпълнение с държавно финансирани университети. За студенти по договор с работодател се предоставя пълно или частично финансиране на таксите за обучение от държавния бюджет, като работодателят от своя страна осигурява стажове по време на обучението, а също и след завършването му. Освен това беше приета стратегия за висшето образование за период 2021—2030 г. Целта е да се подобри приложимостта на пазара на труда, включително чрез въвеждане на механизъм за актуализиране и създаване на нови учебни програми, свързване на приема с потребностите на пазара на труда и насърчаване на цифровизацията. Други цели са подобряване на достъпа до висше образование и учене през целия живот, а също и насърчаване на научните изследвания, например чрез създаване на изследователски университети. Вече се изготвя карта на висшето образование, която да помогне за определяне на териториалната структура на университетите по професионални направления и специалности, съобразно социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда. Картата ще предоставя информация за броя на приемите в държавните университети заедно със системата за класиране на българските университети (BURS) и ще помогне да се идентифицират възможностите за привличане на чуждестранни студенти. Освен това правителството разшири списъка с приоритетни програми и им отпусна допълнително финансиране.

Регионалните дисбаланси засилват несъответствията на пазара на труда. В проекта за карта на висшето образование (Министерство на образованието и науката, 2021c) са посочени редица дисбаланси между търсенето и предлагането на образователни услуги на национално и регионално ниво и резултатите на пазара на труда за завършилите лица. На национално ниво само 53 % от местата в университетите са заети. В 29 професионални области се усвояват по-малко от половината от наличните места. Най-малко атрактивните програми включват няколко разглеждани като приоритети на национално ниво, като математика и инженерство. Най-атрактивните програми са икономика, педагогика, медицина, ИКТ, право, администрация и управление. Около половината от българските студенти се обучават в тези направления. От всичките университети в България 27 (53 % от общия брой) са разположени в югозападния район, който включва и София, а само пет (включително филиалите на други университети) са в северозападния район. В стратегията за висшето образование са установени допълнителни предизвикателства, като несъответствие в знанията и уменията между потребностите на пазара на труда и предлаганите университетски курсове, както и остарели учебни програми. Също така съществува необходимост от по-активно участие на стопанския сектор и повишаване на квалификацията на академичните кадри (пак там). В същото време може да възникнат и допълнителни предизвикателства, поради факта че почти всички университети са останали в режим на дистанционно обучение за цялата академична 2020/2021 г., с много ограничени периоди на присъствено обучение. Това не само е дало отражение на благополучието на студентите от висшето образование, но и представлява риск за придобиването на умения.

8. Библиография

Amalipe (2021 г.), Център за междуетнически диалог и толерантност 2021 г., Дистанционното обучение през изминалата учебна година: какво се случи https://amalipe.bg/en/distance-learning2021/

Съвет на Европейския съюз (2020 г.), „Препоръка на Съвета относно националната програма за реформи на България за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2020 г.“, https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/2020-european-semester-csr-comm-recommendation-bulgaria_bg.pdf. Европейски център за развитие на професионалното обучение (Cedefop); Национална агенция за професионално образование и обучение (2019 г.). Професионално образование и обучение в Европа: България [От Cedefop; Европейска мрежа за обмен на опит в областта на ПОО (ReferNet.) База данни за професионално образование и обучение в Европа. https://www.cedefop.europa.eu/en/tools/vet-in-europe/systems/bulgaria.

Cedefop ReferNet България (2020 г.). Bulgaria: VET response to the Covid-19 outbreak. (България: предприетите мерки на ПОО в отговор на кризата във връзка с COVID-19). https://www.cedefop.europa.eu/en/news-and-press/news/bulgaria-vet-response-covid-19-outbreak

Cedefop; ReferNet (2021 г.). VET REF: developments in vocational education and training policy database. (ПОО Ромски образователен фонд: база данни на развойната дейност в професионално образование и обучение). Анализ и мониторинг на Cedefop относно политиките в областта на ПОО. [Непубликувани.]

Европейска комисия (2020а), Обзор на образованието и обучението: България https://op.europa.eu/bg/publication-detail/-/publication/cd97ef45-2497-11eb-9d7e-01aa75ed71a1.

Европейска комисия (2020b), „Доклад за страната България 2020 г.“ https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/HTML/?uri=CELEX:52020SC0501&from=EN.

Сдружение „Образование България 2030“, „Адаптиране към новата нормалност или ефективни промени?“ http://edu2030.bg/2020/11/17/report_2020_executive_summary/

Институт за изследвания в образованието (2020 г.), Кратка справка за качеството на училищния живот https://ire-bg.org/wpsite/wp-content/uploads/2020/12/policy-brief-quality-of-school-life.pdf

Министерство на образованието и науката, 2021а, Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България 2021—2030 г. https://epale.ec.europa.eu/sites/default/files/strategicheska_ramka_za_obrazovanieto_obuchenieto_i_ucheneto_v_republika_blgariya_2021_-_2030l.pdf

Министерство на образованието и науката (2021б), Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021—2030 https://www.mon.bg/upload/24829/rMS_Strategia-VO_120121.pdf

Министерство на образованието и науката (2021в), Национална карта на висшето образование в България, версия в обществено обсъждане https://www.mon.bg/bg/100164

Национален статистически институт (2020 г.), Детски градини, деца, педагогически персонал, места и групи в детските градини по статистически зони, статистически райони, области и общини през учебната 2019/2020 г., 24 април 2020 г.

Национален статистически институт, Агенция за основните права (2021 г., предстои), Ключови показатели за социално включване и основни права в България.

ОИСР 2019 г., Бележка за държава — България, https://www.oecd.org/pisa/publications/PISA2018_CN_BGR.pdf

E. Паунова-Хубенова, В. Терзиева и К. Тодорова, „Ролята на ИКТ в процесите на преподаване в българските училища“, 2019 г., 29-а годишна конференция на Европейската асоциация за образование в областта на електротехниката и информационните технологии (EAEEIE), Русе, България, 2019 г., стр. 1—6, doi: 10.1109/EAEEIE46886.2019.9000463.

СУ „Св. Климент Охридски“, Качество на продължаващата квалификация на педагогическите специалисти от гледната точка на учители и студенти, 2019 г.

УНИЦЕФ, 2020 г., Бърза оценка на въздействието на COVID-19 върху образованието в България: Задълбочаване на проблемите с обучението и увеличаване на неравенствата, март 2020 г. https://www.unicef.org/eca/rapid-assessment-covid-19-impact-education-bulgaria

Световна банка (2021 г., предстои публикуване), Преподавателска работна сила в България: бележка за политиката и препоръки, аналитичен доклад, в които се оценяват резултатите от политиката по отношение на работната сила на учителите и се дават препоръки за подобряване на политиката по отношение на образователната работна сила и ефективността на процесите при планиране.

Приложение I: Източници за ключовите показатели

Приложение II: Структура на образователната система

Notes

¹ Програма за международно оценяване на учениците (PISA) 2018 г. и 2016 г. Изследване на тема „Напредък в международната четивна грамотност“ (PIRLS).

² Напр. „подход за придобиване на умения и иновации в образованието“, „приобщаващо образование“, „информационни и комуникационни технологии в обучението и цифрова заетост“.

³ В проучване, проведено през 2019/2020 г. от СУ „Св. Климент Охридски“, 83 % от анкетираните учители съобщават за участие в поне 5 курса за обучение и квалификация през последните пет години. Една трета съобщават за участие в 10 курса (Образование България 2030, 2020 г.).

⁴ През 2018 г. 8,8 % от завършилите гимназиален етап на средното образование в България са завършили висше образование в чужбина.