БЪЛГАРИЯ

1. Основни показатели

2. Акценти

3. Съсредоточаване на вниманието върху цифровото образование

Недостатъчните цифрови умения сред учителите са пречка за използването на технологиите в класната стая. В Международното проучване на ОИСР в областта на преподаването и ученето (TALIS) през 2018 г. 44 % от българските учители в прогимназиалния етап на основното образование съобщават, че използват ИКТ в повечето от уроците си или във всеки урок, което е малко под средната стойност за ЕС от 47 % (ОИСР, 2019a). Въпреки че българските учители смятат цифровите инструменти за полезни, не се наблюдава решително въвеждане на технологиите в класната стая — по-специално, учителите съобщават за липса на техническо оборудване, подходящи продукти, умения и време в учебната програма (Е. Паунова-Хубенова и др., 2019 г.). В сравнение със средната стойност за ЕС при българските учители се наблюдава склонност към по-малка увереност в цифровите им умения (Европейска комисия, 2019a). Тези стойности се дължат отчасти на големия дял на учителите на възраст над 50 години (вж. раздел 5), но ясно показват и необходимостта от подобряване на възможностите за обучение чрез първоначалната подготовка на учителите и продължаващото професионално развитие. Необходимостта от обучение относно начините за въвеждане на технологиите в процеса на преподаване стана очевидна и по време на затварянето на училищата поради COVID-19, във връзка с което две трети от анкетираните учители в неотдавнашно проучване съобщават, че не са участвали в предварително обучение за работа с онлайн платформи или програми за дистанционно обучение (М. Бакрачева, Я. Тоцева, 2020 г.). В програмите „Квалификация на педагогическите специалисти“ и „Образование за утрешния ден“, съфинансирани от Европейския социален фонд (ЕСФ), се осигурява обучение на учителите по различни теми, в това число и в областта на цифровите умения.

Българските училища изостават по отношение на цифровото оборудване и ИТ инфраструктурата. В сравнение със средните стойности за Европа по-малко училища в България разполагат с високотехнологично цифрово оборудване и свързаност. 32 % от българските ученици в началния етап на основното образование (средна стойност за ЕС: 35 %), 31 % в прогимназиалния етап на основното образование (средна стойност за ЕС: 52 %) и 37 % в гимназиалния етап на средното образование (средна стойност за ЕС: 72 %) учат в такива училища (Европейска комисия, 2019a). През последните години бяха направени инвестиции, финансирани от ЕС, за подобряване на цифровото оборудване и на ИКТ инфраструктурата в училищата. Въпреки това според оценка, извършена от Министерството на образованието и науката, по-малко от 40 % от училищата разполагат с подходящо оборудване в компютърните кабинети. Освен това проучване, проведено в периода от 2017 до 2018 г., показва, че само около половината от българските училища осигуряват условия, позволяващи преподаване със засилено използване на технологиите, включително модерна ИКТ инфраструктура и възможности за учителите да подобрят своите умения в областта на ИКТ (В. Терзиева и др., 2020 г.).

Необходимостта от подобряване на цифровите умения на учениците остава значителна. Само 57 % от българите на възраст 16—19 години оценяват нивото на цифровите си умения като основно или по-високо, което е значително под средната стойност за ЕС от 82 %. Освен това българските ученици в прогимназиален етап на основното образование имат по-малка увереност в цифровите си компетентности от средната стойност за ЕС. В гимназиалния етап на средното образование увереността на учениците при създаването на цифрово съдържание, решаването на проблеми и безопасността е по-голяма от средната за ЕС, но това не се отнася за областите на комуникацията и сътрудничеството, информационната грамотност и грамотността по отношение на данните (Европейска комисия, 2019a). Независимо от това в България има сравнително по-голям брой ученици, които се занимават с кодиране (пак там). През 2019 г. 73 % от учениците от десети клас, които са се явили на задължителния стандартизиран тест, са получили сертификат, удостоверяващ нивото им на цифрова компетентност. В оценката се посочват и областите, в които е необходимо допълнително усъвършенстване, включващи изчислителното мислене, решаването на проблеми и създаването на цифрово съдържание.

Полагат се усилия за подобряване на цифровите умения, които са на ниско ниво. Според индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2020 г. България попада в дъното на класацията на ЕС по равнище на цифровите умения на възрастните и на младите хора, както и по брой на специалистите по ИКТ. Въпреки това през последните години се обръща все по-голямо внимание на подобряването на цифровите умения и на цифровото образование. В тази връзка съществуват няколко проекта и национални програми, финансирани от ЕС, които са насочени към усъвършенстване на уменията на учителите и на учениците, подобряване на цифровата инфраструктура на училищата и засилване на сътрудничеството между ИТ сектора и училищата за професионално образование и обучение (ПОО). Все повече училища получават подкрепа за прилагане на иновативни методи на преподаване, основани на цифрови технологии и игри. Тридесет процента от българските училища вече са използвали инструмента SELFIE , за да оценят доколко добре използват цифровите технологии в преподаването и обучението. Кодирането се предлага като предмет от трети клас, броят на специализираните учебните часове в областта на ИКТ в гимназиалния етап на средното образование се е увеличил, а четири университета предлагат програми по изкуствен интелект. Въпреки че мерките не съответстват изцяло на мащаба на цифровата трансформация (Европейска комисия, 2019b), тези усилия могат да спомогнат за подобряване на условията за придобиване на цифрови умения, което е от решаващо значение в новите реалности, свързани с COVID-19. В този контекст през 2020 г. Съветът на Европейския съюз прие специфична за всяка държава препоръка, в която към България е отправен призив да „насърчава цифровите умения и равния достъп до образованието“ (Съвет на Европейския съюз, 2020 г.).

4. Инвестиране в образование и обучение

Въпреки че разходите за образование са се увеличили с течение на времето, все още са сред най-ниските в ЕС. Последните налични данни показват, че през 2018 г. общите бюджетни разходи за образование са се равнявали на 3,5 % от БВП — значително под средната стойност за ЕС от 4,6 % и сред най-ниските разходи в ЕС. Въпреки това в сравнение с 2010 г. разходите за образование в България са се увеличили с 14 % в реално изражение, което е значително повече от средното увеличение за ЕС (3,7 %). Увеличението е предимно в полза на средното образование (+23 %), както и на предучилищното образование и началния етапна основното образование (+18 %), докато разходите за висше образование са намалели с 11 %. Една трета от увеличението е изразходвано за финансиране на заплатите на учителите, докато сумите, инвестирани в стоки и услуги и предназначени за брутни инвестиции (напр. училищна инфраструктура), са намалели в сравнение с размера им от 2010 г. През 2020 г. бяха отпуснати допълнителни средства за увеличаване на заплащането на учителите и за финансиране на четири нови национални програми, които имат за цел да се привлекат и обучат преподаватели по предмети, по отношение на които се очаква да се появи недостиг, да се окаже подкрепа за въвеждането на иновации в училищата, да се осигури кариерно развитие и да се увеличи използването на ИТ в преподаването и ученето.

5. Модернизиране на образованието в ранна детска възраст и училищното образование

Въпреки усилията на компетентните органи участието в образованието в ранна детска възраст е ниско. От 2015 г. насам процентът на записване на децата на възраст от 4 години до възрастта за започване на задължителното образование (7 години) намалява. Последните налични данни показват, че през 2018 г. процентът на участие за тази възрастова група е бил едва 82,4 % — значително под средната стойност за ЕС от 94,8 %. Между регионите и между областите продължават да съществуват големи различия в процента на участие, като ниските стойности се наблюдават сред ромите (FRA, 2016 г.) и други представители на групи в неравностойно положение. Полагат се значителни усилия за увеличаване на участието, но при изпълнението на мерките са възникнали известни предизвикателства при достигането до уязвимите групи от населението, осигуряването на стандартите за качество и финансирането на услугите (Световна банка, 2019 г.). Освен това в България се изпълнява финансираният от ЕС проект „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“, чрез който се финансират разходите за такси, свързани с грижата за деца в неравностойно положение, и се осъществяват програми за обучение на родителите и за оказване на педагогическа, психологическа и социална подкрепа на децата. От септември 2020 г. възрастта за започване на задължителното предучилищно образование е намалена от 5 на 4 години, като са възможни изключения за общините, които не могат да осигурят достатъчно места. Увеличаването на процента на участие и по-нататъшното повишаване на качеството на услугите може да окаже значително положително въздействие поради относително високия дял на учениците, които говорят друг език в дома си, и решаващата роля на ранните години за усвояването на езика. От друга страна, процентът на записване на децата под тригодишна възраст в официални заведения за детски грижи се е увеличил значително през последните години и е достигнал 19,7 % през 2019 г., въпреки че тази стойност все още е значително по-ниска от целта от 33 %, поставена в Барселона.

Преждевременното напускане на училище продължава да бъде проблем. През 2019 г. делът на лицата, преждевременно напускащи системата за образование и обучение (на възраст 18—24 години), се е увеличил на 13,9 %, което надвишава националната цел на България по стратегията „Европа 2020“ от 11 % и средната стойност за ЕС от 10,2 %. От 2009 г. насам не е отбелязан съществен напредък за намаляването на този дял. Преждевременното напускане на училище е особено често срещано сред ромите и в селските райони. Въведени са мерки за връщане на децата, които не посещават училище, в системата на образованието и се предлага подкрепа за преодоляване на пропуските в знанията и за повишаване на мотивацията на учениците. При прилагането на тези инициативи с цел стимулиране на записването и справяне с отпадането на учениците в ранна възраст е наблюдаван успех (Световна банка, 2019 г.). Въпреки това общият процент на записване в училищното образование не се увеличава, процентите на отпадане остават високи, а програмите за десегрегация имат ограничен обхват. Съществуват и предизвикателства пред завършването на средно образование, като последните данни показват, че само 85 % от учениците, записани в дванадесети клас през 2017/2018 г., са се дипломирали: 75,5 % — в професионалните училища и 94,7 % — в общообразователните средни училища (ИИО, 2019 г.).

Условията на труд за учителите се подобряват, но в политиките, свързани с учителската професия, продължават да съществуват сериозни структурни проблеми. В България работната сила в сектора на преподаването бързо застарява, като 49 % от учителите в училищата (т.е. от началния до гимназиалния етап) са на възраст над 50 години. 11 % от учителите вече са на възраст поне 60 години. През последните години заплатите бяха увеличени значително, за да се повиши привлекателността на професията. Между януари 2016 г. и януари 2020 г. средната заплата на педагогическия персонал в предучилищното и училищното образование се е увеличила в номинално изражение с почти 79 %, а на непедагогическия персонал — с 45 %. По този начин средната брутна заплата на учителския персонал се е увеличила от 94 % от средната за страната на 117 %. Въпреки усилията, положени в последните години, подготовката на учителите все още се характеризира с преобладаващо теоретично обучение за сметка на педагогическата практика и с недостатъчна съгласуваност на продължаващото обучение и квалификация (ИИО, 2019 г.). Липсва ясна политика, която да гарантира, че уменията на учителите отговарят на нуждите на учениците. Липсват и системи за наблюдение на процеса на преподаване и учене в класната стая, както и за подпомагане на учителите с цел постигане на ефективно усъвършенстване на обучението (Световна банка, 2019 г.).

Почти половината от младите българи нямат основни умения по четене, математика и природни науки. Резултатите от програмата за международно оценяване на учениците (PISA) на ОИСР за 2018 г. показват, че 47 % от 15-годишните български ученици изпитват затруднения при разбирането на текстове с умерена дължина и сложност или на непознат материал. 44 % са имали затруднения при тълкуването и разпознаването на математическото представяне на прости ситуации, а 47 % са показали липса на основно разбиране в областта на природните науки. Процентните стойности за учениците, показали слаби резултати, са сред най-високите в ЕС и са двукратно по-големи от средните стойности за ЕС (22,5 % по четене, 22,9 % по математика и 22,3 % по природни науки). Средните резултати по четене остават относително постоянни от началото на участието в PISA, между 2006 и 2012 г. е наблюдавано подобрение в резултатите по математика, а между 2015 и 2018 г. е отчетен значителен спад в резултатите по природни науки, което е един от най-големите спадове през този период (ОИСР, 2019b). Делът на учениците с най-добри резултати, които са демонстрирали комплексни знания по предметите, включени в теста, е много нисък — 2 % по четене (средна стойност за ЕС: 8,5 %), 4 % по математика (средна стойност за ЕС: 11 %) и 2 % по природни науки (средна стойност за ЕС: 6,3 %). Влиянието на продължаващата образователна реформа върху резултатите от обучението ще може да бъде измерено едва когато при бъдещото провеждане на тестването по PISA ще се оценят компетентностите на учениците, които са били обучавани по новата училищна програма и са получили индивидуална подкрепа за преодоляване на пропуските в знанията.

Социално-икономическото положение продължава да оказва значително въздействие върху резултатите от обучението. При решаването на теста от PISA през 2018 г. разликата в резултатите на учениците в благоприятно социално-икономическо положение и на връстниците им в неравностойно положение е значителна (106 точки по четене, еквивалентни на повече от 2,5 години обучение в училище). Въпреки че тази разлика намалява от 2009 г. насам (когато е била 130 точки), стесняването на интервала се дължи на по-ниските резултати сред учениците в благоприятно положение, а не на по-добрите резултати на тези в неравностойно положение. Като цяло 70 % от учениците в неравностойно положение имат затруднения с четенето в сравнение с 25 % от връстниците им в благоприятно социално-икономическо положение (фигура 3). Тази разлика (45 процентни пункта) е най-голямата в ЕС. По този начин пренасянето на степента на завършено образование и на бедността между поколенията остава един от основните фактори за цялостните образователни възможности, преждевременното напускане на училище и последващия успех на пазара на труда (ИИО, 2019 г.).

Образователната система не премахва вече съществуващите неравенства между учениците. Това е заключението от оценката на добавената стойност, извършена от Световната банка, при която се използват резултатите от националните изпити, за да се оцени приносът на училищата за напредъка на учениците през годините, като същевременно се отчитат вече съществуващите образователни и социално-икономически различия между учениците (Световна банка, 2019 г.). Според заключенията от анализа добавената стойност от обучението е значително по-висока при учениците, чийто майчин език е българският, спрямо учениците с ромски или турски майчин език. Освен това е по-висока при учениците, чиито родители са завършили по-висока образователна степен. Общообразователните средни училища осигуряват по-голяма полза за своите ученици, отколкото професионалните училища. Налице са и значителни разлики в добавената стойност между регионите (пак там). Данните от PISA показват, че социално-икономическото състояние и образователните резултати са определящи за преобладаващото разпределение на учениците по училища. Въпреки наблюдаваните подобрения при изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите в областта на образованието (Европейска комисия, 2019c) особено по отношение на увеличаващото се участие в различни нива на образование и намаляване на отпадането все още са налице значителни предизвикателства, в това число и сегрегацията в училищата.

Макар че бяха предприети мерки за смекчаване на въздействието на COVID-19 в областта на образованието, поради извънредното положение възникна риск от увеличаване на вече съществуващите големи неравенства. Всички учебни заведения бяха затворени, за да се предотврати настъпването на здравна криза. Министерството на образованието и науката издаде насоки за училищата и им предостави техническа и методическа подкрепа. Всички училища въведоха учене в онлайн среда чрез облачни платформи или други начини за взаимодействие (напр. имейл, интернет приложения или телефон), съчетаващи синхронни и асинхронни методи на преподаване. Бяха излъчвани уроци и по националната телевизия. Беше създадена национална цифрова библиотека, в която учителите да споделят уроци и учебни материали, а всички учебници бяха предоставени безплатно в електронен формат. Независимо от това според изчисленията на компетентните органи 11 % от учениците не са могли да се включат в обучението поради липса на достъп до интернет или ИКТ оборудване, по-специално ученици в неравностойно положение и роми. За да се компенсират пропуските в знанията, на училищата беше позволено да провеждат часове през лятото, а почти половината детски градини организираха допълнително езиково обучение. Учениците, които не можаха да вземат участие в ученето от разстояние, бяха включени в допълнителни часове посредством програмата „Подкрепа за успех“, съфинансирана от ЕСФ.

Тормозът и бягането от училище оказват влияние върху резултатите на учениците. Процентът на българските ученици, които съобщават, че върху тях е упражняван тормоз поне няколко пъти месечно (34 %), е един от най-високите в ЕС. Резултатите по четене на тези ученици са средно с почти 40 точки по-ниски от резултатите на техните съученици. Тридесет и един процента от учениците съобщават, че във всеки час или в повечето часове се налага учителите да изчакват дълго време, докато се успокоят учениците. Резултатите по четене на тези ученици са с 19 точки по-ниски от резултатите на учениците, които съобщават, че такова нещо никога не се е случвало. Освен това 44 % от учениците в България са пропуснали един учебен ден поне веднъж през двуседмичния период, преди да се явят на теста от PISA (средна стойност за ЕС: 25,1 %), а 57 % са закъснявали за училище (средна стойност за ЕС: 49,9 %).

6. Модернизиране на професионалното образование и обучение

В България бяха въведени някои мерки за увеличаване на приложимостта на ПОО на пазара на труда. През декември 2019 г. Националната агенция за професионално образование и обучение представи на Министерството на образованието и науката анализ, съдържащ конкретни предложения за бъдещото развитие на Списъка на професиите за професионално образование и обучение (СППОО). България актуализира стратегията за ПОО за 2019—2020 г., като включи дуално ПОО. В този контекст стартира проектът „Подкрепа за дуалната система на обучение“, съфинансиран от ЕСФ с координираща роля на министерството. Училищата, организациите на работодателите и участващите работодатели си партнираха в подкрепа на дуалното образование и за допълнително подобряване на качеството му. През 2020 г. продължава изпълнението на мерките по Закона за насърчаване на заетостта, свързани със стажуването и чиракуването, при които разходите за възнагражденията на безработните се покриват частично от държавния бюджет. Последните налични данни показват, че записването в гимназиалния етап на ПОО се е увеличило до 52,9 % през 2018 г., което е над средната стойност за ЕС от 48,4 %. Освен това процентът на заетост на наскоро завършилите ПОО е нараснал значително през 2019 г., достигайки до 73,5 % в сравнение с 66,4 % през предходната година, но все още е под средната стойност за ЕС от 79,1 %.

7. Модернизиране на висшето образование

Състоянието на висшето образование се променя поради спада в демографското развитие, но едновременно с това броят на чуждестранните студенти се увеличава. През 2019 г. броят на записаните в университетите студенти е намалял на всички нива на висшето образование. В сравнение с 2014 г. 21 % по-малко студенти са били записани в бакалавърските програми, 16 % по-малко — в магистърските програми и 3 % по-малко — като докторанти. Въпреки това, докато броят на българските студенти е намалял с 21 %, този на чуждестранните студенти се е увеличил значително особено в обучението за придобиване на магистърска степен. Сега чуждестранните студенти представляват 8 % от общия брой на студентите, от които 23 % са от Гърция, 15 % — от Обединеното кралство, 8 % — от Германия и 7 % — от Украйна. Броят на българите, учещи в чужбина, също е голям — през 2018 г. 8,8 % от завършилите гимназиалния етап на средното образование в България са завършили висше образование в чужбина.

Социално-икономическото положение оказва значително влияние върху стремежа на учениците да получат висше образование. Общо 64,3 % от подрастващите в България очакват да завършат висше образование (средна стойност за ЕС: 62,4 %). Само 42,8 % от най-бедните ученици обаче го правят в сравнение с 83,3 % от връстниците им, които са в по-благоприятно социално-икономическо положение. Делът на завършилите висше образование сред населението на възраст 30—34 години е 32,5 % през 2019 г., което е под националната цел на България по стратегията „Европа 2020“ (36 %) и значително под средната стойност за ЕС от 40,3 %. През последните години този дял не се е променил съществено — от 2009 г. насам е нараснал само с 4,6 процентни пункта в сравнение със средната стойност на нарастването в целия ЕС от 9,2 процентни пункта. Неравнопоставеността между половете продължава да съществува, като 39 % от жените в тази възрастова група са завършили висше образование в сравнение с 26,4 % от мъжете.

Университетите преминаха по-успешно към учене от разстояние. Повечето висши училища успяха бързо да организират курсове в електронна среда поради наличието на по-добра цифрова инфраструктура, на мултимедийни услуги (напр. видеострийминг на лекции, образователни платформи, чат на живо по време на лекциите и др.), както и на учебни материали. Учебната година завърши онлайн, включително с онлайн изпити, като беше направено изключение за някои специалности например в областта на медицината и на изкуството, където практическото обучение не може да се провежда онлайн. Приемът се извърши главно въз основа на оценките от държавните изпити или от оценяване, проведено по електронен път, с изключение на някои специалности като медицина, където бъдещите студенти трябваше да присъстват лично.

Подобряването на приложимостта на пазара на труда и на качеството на висшето образование остава ключово за България в условията след COVID-19. От 2015 г. насам в България се използва система за финансиране за преориентиране на профила на дипломиращите се лица към придобиване на квалификации с голямо търсене на пазара на труда, които са предимно професии в областите на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика). За тази цел бяха предложени по-високи стипендии и мерки за подкрепа на студентите в тези области на обучение и беше увеличен броят на местата, субсидирани от държавата. От учебната 2020/2021 г. бяха премахнати таксите за обучение на новоприетите студенти в осем области на професионално обучение в сферата на педагогическите и на природните науки и в осем защитени специалности (т.е. в сферата на филологическите и техническите науки). Въздействието на реформите в областите на обучение засега не е еднозначно. Делът на новоприетите студенти в университетските програми по социални науки, бизнес и право е намалял между 2015 и 2018 г. Стойностите обаче остават ниски и за областите на НТИМ, като се наблюдава незначително увеличение главно в програмите за обучение по ИКТ. Независимо от усилията на държавните органи непривлекателността на областите на НТИМ може отчасти да се дължи на пропуските в знанията в областта на науката и математиката, преподавани в средното образование, както се потвърждава от последното проучване на PISA. В Закона за висшето образование наскоро бяха направени промени, състоящи се във въвеждане на нови изисквания относно акредитацията, финансирането и модела на управление на държавните висши училища, включително на мерки за мониторинг и представяне на годишни доклади от ректорите. В момента се подготвя нова стратегия за висшето образование за периода до 2030 г. (Министерство на образованието и науката, 2020 г.), чиято цел е да се повиши качеството и приложимостта на пазара на труда, включително чрез модернизиране на учебните програми. Освен това една от целите на бъдещата стратегия е да се въведат мерки, чрез които да се засили ролята на университетите като двигатели на регионалното развитие, да се създадат повече условия за предприемачество и да се стимулира научноизследователската дейност. Беше създадена и специална национална програма за повишаване на компетентностите на преподавателите от държавните университети, които преподават на студенти в катедрите с педагогически профил, чрез предоставяне на възможности за обучение по различни педагогически и цифрови компетентности, включително в електронни среди за обучение.

8. Насърчаване на ученето за възрастни

Повишаването на квалификацията и преквалификацията на населението остават значително предизвикателство в условията на икономическото възстановяване от COVID-19. Само 2 % от населението на България на възраст 25—64 години е участвало в сферата на образованието и обучението през 4 седмици, предхождащи наблюдението на работната сила (средна стойност за ЕС: 10,8 %). Увеличаването на участието в програми за учене за възрастни е особено важно поради факта, че делът на нискоквалифицираните работници е 17,5 % от населението в трудоспособна възраст (25—64 години). В Националната програма за развитие до 2030 г., одобрена през януари 2020 г., е заложена цел за участие от 7 % до 2030 г. В държавната политика повишаването на уменията на населението в трудоспособна възраст чрез учене през целия живот е от съществено значение. За тази цел ще бъдат въведени стимули и механизми с цел подобряване на уменията и подпомагане на реинтегрирането на безработните и неактивните лица с ниска квалификация на пазара на труда. През януари Министерският съвет одобри националния план за действие по заетостта през 2020 г., в който са заложени мерки за придобиване на професионална квалификация и ключови компетентности, насочени към нискоквалифицираните, дългосрочно безработните и неактивните лица. Въпреки това ефективността от прилагането на предвидените мерки зависи от качеството на предлаганото образование и обучение за възрастни и от неговото значение за нуждите на икономиката и на работодателите. Освен това обучението на преподаватели и създаването на възможности за придобиване на цифрова компетентност от възрастни с ниско ниво на образование, особено сред групите в неравностойно положение, продължават да бъдат предизвикателство.

9. Библиография

Център „Амалипе“, 2020 г.,https://amalipe.site/newsite/romite-v-bulgaria-i-covid-19/

М. Бакрачева и Я. Тоцева (2020 г.) Педагогическата комуникация в условията на извънредно положение (М. Бакрачева и Я. Тоцева Педагогическата комуникация в условията на извънредно положение) https://fnoi.uni-sofia.bg/wp-content/uploads/2020/04/DOKLAD.pdf

Съвет на Европейския съюз (2020 г.), „Препоръка на Съвета относно националната програма за реформи на България за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно конвергентната програма на България за 2020 г.“,. https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/2020-european-semester-csr-comm-recommendation-bulgaria_en.pdf

Европейска комисия (2019a), 2nd Survey of Schools: ICT in education. (Второ проучване на училищата: ИКТ в образованието). https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/2nd-survey-schools-ict-education (see also national reports)

Европейска комисия (2019b), Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), 2020 г.: България: https://ec.europa.eu/newsroom/dae/document.cfm?doc_id=59885

Европейска комисия, (2019c), Граждански мониторингов доклад за изпълнение на Националната стратегия за интеграция на ромите на Република България: фокусиран върху структурните и хоризонталните предпоставки за успешното изпълнение на стратегията

https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/0831834f-b1aa-11e9-9d01-01aa75ed71a1

Европейска комисия (2020 г.), Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI), 2020 г.: България: https://ec.europa.eu/newsroom/dae/document.cfm?doc_id=66907

Е. Паунова-Хубенова, В. Терзиева и К. Тодорова, „Ролята на ИКТ в процесите на преподаване в българските училища“, 2019 г., 29-та годишна конференция на Европейската асоциация за образование в областта на електротехниката и информационните технологии (EAEEIE), Русе, България, 2019, стр. 1—6, doi: 10.1109/EAEEIE46886.2019.9000463.

ИИО (2019 г.), Институт за изследвания в образованието. Проблеми на предучилищното и училищното образование в България и възможности за ограничаване на тяхното негативно въздействие (Христова, А., Ст. Баев, Св. Петрова, Е. Тошева)

Министерство на образованието и науката (2020 г.), Стратегия за развитие на висшето образование в Република България за периода 2021—2030 г.: версия, предназначена за провеждането на обществена консултация, http://mon.bg/bg/100164 http://mon.bg/bg/100164

ОИСР (2019a), TALIS 2018 Results (Volume I): Teachers and School Leaders as Lifelong Learners, TALIS (Резултати от TALIS за 2018 г. (том 1): Преподавателите и училищните директори като лица, обучаващи се през целия живот, TALIS).

ОИСР (2019b), Programme for International Student Assessment (PISA), result from PISA 2018, Country note Bulgaria (Програма за международно оценяване на учениците (PISA), резултат от PISA за 2018 г., национално уведомление за България)http://www.oecd.org/pisa/publications/PISA2018_CN_BGR.pdf

Terzieva V., Paunova-Hubenova E., Dimitrov S., Boneva Y. (2020) ICT in STEM Education in Bulgaria. In: Auer M., Tsiatsos T. (eds) The Challenges of the Digital Transformation in Education. ICL 2018. Advances in Intelligent Systems and Computing, vol 916. Springer, Cham (Терзиева, В., Паунова-Хубенова, Е., Димитров, С., Бонева, Й. (2020) ИКТ в образованието в областта на STEM в България. В: Ауер, М., Цацос, Т. (ред.) Предизвикателствата на цифровата трансформация в образованието. Международна конференция по интерактивно обучение с помощта на компютри, 2018 г. Напредък в интелигентните системи и изчисления, том 916. Спрингер, Хам.) https://doi.org/10.1007/978-3-030-11932-4_74

Световна банка (2019 г.). Improving Human Capital in Bulgaria. Review of the Human Capital Index of Bulgaria. (Повишаване на човешкия капитал в България. Преглед на индекса на човешкия капитал за България.)

Приложение I: Източници за ключовите показатели