ОТ СЪЗДАВАНЕТО МУ ПРЕЗ 1957 Г. БРОЯТ НА ДЪРЖАВИТЕ В ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ НАРАСНА ОТ 6 НА 27. ТЕЗИ ДЪРЖАВИ ОБЕДИНЯВАТ СИЛИТЕ СИ, ЗА ДА ИЗГРАДЯТ ЗАЕДНО ЕДНО ПО-ДОБРО БЪДЕЩЕ. КОИ ДЪРЖАВИ СА ЧЛЕНКИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И КОГА СА СЕ ПРИСЪЕДИНИЛИ? В ТАЗИ ГЛАВА ЩЕ НАУЧИТЕ КАК ЕС Е СТАНАЛ ТОВА, КОЕТО Е ДНЕС, И КАКВО ГО ПРАВИ ТОЛКОВА УНИКАЛЕН.

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ?

Държавите — членки на ЕС

Европейският съюз е уникално партньорство между 27 европейски държави, известни като държави членки или държави от ЕС. Заедно те съставляват голяма част от континента Европа. В ЕС живеят над 447 милиона души, които се равняват на около 6 % от населението в света. Гражданите на държавите от ЕС са граждани и на ЕС.

Официалните езици на ЕС

Европейските ценности

Договорите на ЕС съдържат правилата, които ръководят работата на ЕС. Понякога в тях се нанасят изменения, например при присъединяването на нови държави или при промени в начина, по който функционира ЕС. Най-новият договор е Договорът от Лисабон, подписан в столицата на Португалия през 2007 г.

Научете повече за договорите на ЕС: europa.eu/!t7u7qn

Хартата на основните права на Европейския съюз влезе в сила заедно с Договора от Лисабон. В нея са заложени правата и свободите, от които се ползват всички, живеещи в ЕС, например лични, икономически и социални права. За да се отразят особеностите на съвременното общество, в Хартата са включени по-нови основни права, като защитата на личните данни и гаранциите в областта на биоетиката. В нея са включени и специфични разпоредби относно правата на лицата под 18 години, с които се гарантира, че правата на децата са част от човешките права и че ЕС и неговите държави членки са длъжни да ги спазват и защитават.

Научете повече за Хартата на основните права на ЕС: fra.europa.eu/bg/eu-charter и Стратегията на ЕС за правата на детето: ec.europa.eu/info/policies/justice-and-fundamental-rights/rights-child_bg

От 6 на 27 държави от ЕС

ЕС се състои от много различни държави. Държавата от ЕС с най-голямо население е Германия — с близо 83 милиона жители, а тази с най-малкото население е Малта — с 500 000 жители. Хората в ЕС говорят различни езици, при които се използват три различни азбуки (латиница, гръцка и кирилица). Във всяка държава има различни традиции, култури, храни и фолклорни празници.

Как е започнало всичко?

След две разрушителни световни войни през първата половина на ХХ век (1914—1918 г. и 1939—1945 г.) хората са твърдо решени, че подобно нещо никога повече не бива да се повтаря.

Между 1945 г. и 1950 г. няколко европейски политици, в това число Робер Шуман, Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери и Уинстън Чърчил, започват процеса по създаването на Европейския съюз, в който живеем днес. Тяхната визия е да се обединят европейските държави с цел осигуряване на траен мир и просперитет.

На 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман предлага да се слее европейското производство на въглища и стомана. По това време това са суровините, използвани за целите на войната — въглищата като енергиен ресурс, а стоманата за оръжия и машини. В резултат на обединяването на производството никоя държава не би могла тайно да се въоръжи срещу останалите. След това предложение през 1952 г. възниква Европейската общност за въглища и стомана. Тя е основана от шест съседни държави — Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция — и полага основите на ЕС, който познаваме днес.

Надграждане върху Европейската общност за въглища и стомана

Няколко години по-късно шестте държави основателки решават да разширят сътрудничеството си в други сектори на икономиката. Римският договор, с който се създава Европейската икономическа общност, е подписан през 1957 г. и влиза в сила през 1958 г. Първоначално целта му е да се насърчат търговията и по-нататъшната икономическа интеграция между участващите държави.

Нови държави членки

През 1973 г. към Европейската икономическа общност се присъединяват Дания, Ирландия и Обединеното кралство (*). Няколко години по-късно, след края на крайнодесните диктатури в Южна Европа, други три държави вече отговарят на условията за кандидатстване за членство. Първа беше Гърция, която се присъедини през 1981 г. През 1986 г. я последваха Португалия и Испания. Европейският съюз беше създаден през 1993 г., а Австрия, Финландия и Швеция се присъединиха 2 години по-късно. Така броят на държавите — членки на ЕС, нарасна на 15.

Скоро след Втората световна война Европа е разделена на източна и западна част от „Желязната завеса“ и започва Студената война, продължила 40 години. Берлинската стена е символ на това разделение, тъй като с нея Берлин бе разделен на две. След падането на комунизма през 1989 г. бившите комунистически държави от Централна и Източна Европа започват процес на демократизация и кандидатстват за присъединяване към ЕС.

През 2004 г. към ЕС се присъединяват осем държави от Централна и Източна Европа: Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чехия плюс средиземноморските острови Кипър и Малта. През 2007 г. се присъединяват България и Румъния, последвани от Хърватия през 2013 г.

Добавянето на нови държави — членки на ЕС, води до разширяване на общия пазар и спомага за поддържането на мира и просперитета в Европа. Всяка нова държава членка трябва да е готова да се присъедини към договорите и да приеме цялото законодателство на ЕС. Тя трябва да зачита ценностите на ЕС, например принципите на демокрация, върховенство на закона и зачитане на правата на човека и основните свободи.

Отвъд собствените си граници ЕС поддържа близки отношения и със съседните държави. Европейската политика на съседство спомага за сигурността, стабилността и просперитета в държавите непосредствено на изток и на юг от ЕС. Освен това политиката за разширяване на ЕС обхваща потенциалните нови държави членки. Отвъд региона на „съседство“ глобалните отношения на ЕС обикновено се основават на търговски споразумения, партньорства и многостранно сътрудничество.

Нобелова награда за мир

ЕС е създаден с цел да се осигури траен мир между неговите държави членки. От създаването му значително са намалели придружените с насилие вътрешни конфликти и възможностите за избухване на война между европейците. През 2012 г. Европейският съюз получи Нобеловата награда за мир в знак на признание за работата му за мира, демокрацията и правата на човека в Европа и по света. Беше взето решение да се дари наградата от 930 000 евро — плюс още 930 000 евро от самия ЕС — на деца, които са лишени от възможността да растат в мир.