Инструменти за интернационализация на МСП
предприети са редица действия за подкрепа, но те не са напълно съгласувани и координирани

Кратко изложение

I Малките и средните предприятия (МСП) формират гръбнака на икономиката на ЕС. Те представляват около 99 % от всички предприятия и 65 % от всички работни места в сектора на нефинансовите предприятия.

II Международната търговия е решаващ фактор за икономиката на ЕС, като над 90 млн. работни места зависят от износа. Въпреки значението на МСП за икономиката, те не допринасят за международната търговия в същата степен като по-големите дружества. МСП представляват едва 30 % от общия износ (по стойност) за държави извън ЕС.

III Приносът на ЕС за инструменти, насочени конкретно към интернационализацията на МСП, е възлязъл на около 850 млн. евро през периода 2014—2020 г., включително около 450 млн. евро финансиране от ЕС за мрежата Enterprise Europe и 30 млн. евро за инициативата Startup Europe. Тези инструменти се допълват от действия на ЕС, в които интернационализацията на МСП е обхваната заедно с други области, като например европейските структурни и инвестиционни фондове, Европейския фонд за стратегически инвестиции, „Хоризонт 2020“ или инструментите в областта на външната политика.

IV Настоящият специален доклад е поредната публикация на ЕСП, насочена към подкрепата за МСП. Той акцентира върху два ключови инструмента на ЕС за подпомагане на интернационализацията на МСП както на единния пазар на ЕС, така и в държавите извън ЕС през програмния период 2014—2020 г.: мрежата Enterprise Europe (EEN) и инициативата Startup Europe. Интернационализацията на МСП представлява голям интерес за Европейския парламент и за други съответни заинтересовани страни поради нейното значение за максималното оползотворяване на потенциала на ЕС за растеж, по-конкретно чрез износ. Очаква се одитът да допринесе за по-добра съгласуваност и координация на програмите на ЕС в тази важна област на политика и за укрепване на системите на Комисията за мониторинг на общото изпълнение на нейната стратегия за интернационализация на МСП от началния етап на програмния период.

V ЕСП извърши одит на стратегията на ЕС за интернационализация на МСП и на две от ключовите инициативи, управлявани пряко от Комисията в тази област — мрежата Enterprise Europe и инициативата Startup Europe. Основният одитен въпрос беше дали подкрепата от ЕС за интернационализацията на МСП е била съгласувана и координирана и дали е допринесла положително за нея.

VI ЕСП установи, че в стратегията на ЕС са определени точно основните пречки пред интернационализацията на МСП и че ЕС и държавите членки са предприели редица действия за нейното подпомагане. Важни действия, включени в стратегията, обаче не са били изпълнени успешно. По-конкретно, липсва актуален списък на всички съответни действия в тази област, които биха позволили да се установят пропуските, припокриванията и потенциалните взаимодействия между съществуващите действия. Освен това невинаги е било обърнато достатъчно внимание на финансовата стабилност на действията на ЕС, което е довело до преустановяването на някои от тях въпреки положителните резултати.

VII Мрежата Enterprise Europe (EEN) е постигнала целите си, но остава неясно до каква степен това е насърчило интернационализацията на МСП. Освен това работата на EEN се различава в отделните държави и консорциуми, а за нейните членове би било полезно да получат допълнителна подкрепа в определени области, като например достъпа до финансиране. Сътрудничеството между EEN и други инструменти е добро на равнището на ЕС, но не толкова между ЕС и националните инструменти.

VIII Startup Europe е насочена към нуждите на стартиращите предприятия, но само в краткосрочен план, тъй като всички финансирани проекти са прекратили дейността си след периода на предоставяне на безвъзмездната финансова помощ и действията като цяло са били засегнати от проблеми по отношение на устойчивостта. Комисията не разполага с обща структура за координация на инициативата, което води до ограничено сътрудничество между различни проекти, както и между Startup Europe и други инструменти на ЕС и национални инструменти. Наблюдението на резултатите е ефективно единствено на равнището на отделните проекти, което води до ограничена информация относно цялостните постижения на Startup Europe. Нещо повече, в някои случаи инициативата е довела до придобиването на стартиращи предприятия извън ЕС.

IX ЕСП препоръчва на Комисията:

• да повиши осведомеността, съгласуваността, координацията и устойчивостта на подкрепата за интернационализация на МСП;
• да увеличи видимостта на мрежата Enterprise Europe, сътрудничеството ѝ с други подобни програми, обхвата на нейните дейности за обучение, както и географският обхват на ключови търговски партньори на ЕС от трети страни;
• да подобри наблюдението и дългосрочната ефективност на Startup Europe.

Въведение

01 Малките и средните предприятия (МСП) формират гръбнака на икономиката на ЕС. Около 99 % от всички предприятия в ЕС, осигуряващи малко над половината от икономическото производство на ЕС от нефинансовия сектор, са МСП. Тези 21 млн. предприятия дават работа на около 100 млн. души и по този начин отговарят за 65 % от всички работни места в нефинансовия стопански сектор¹.

02 Интернационализацията е значителен фактор за растежа в ЕС. Освен това има и положителен ефект върху заетостта, когато дружествата се разрастват в международен план чрез търговия. В ЕС 56 млн. работни места зависят от търговията вътре в Съюза², а повече от 38 млн. — от износа за държави извън ЕС³. Въпреки че няма точни данни за дела на заетостта на МСП в международната търговия (в ЕС и извън него), се смята, че изнасящите МСП представляват едва 30 % по стойност от общия износ за държави извън ЕС⁴.

03 Следователно европейските и световните пазари са важни за растежа на МСП. Малкият им мащаб не означава, или не следва да означава, че не могат да се опитват да получат същите ползи от трансграничната търговия като по-големите дружества. А предвид мащаба на сектора на МСП, мерките, които помагат на МСП да се развиват, имат значителен ефект върху работните места и растежа в ЕС.

Предизвикателства пред интернационализацията на МСП

04 Интернационализацията е процесът, при който предприятията започват участието си на международните пазари (в ЕС или извън ЕС) основно чрез износ, но и посредством внос и техническо сътрудничество. Редица вътрешни и външни фактори може да попречат на МСП да участват в интернационализацията толкова лесно, колкото по-големите предприятия. Сред тях са общата липса на познания за международната търговия или за възможностите за стопанска дейност в други държави, сложни чуждестранни закони, митнически режими и други административни бариери, ограничени ресурси и способности (включително достъп до финансиране), избягване на риска и лоша осведоменост относно схемите за публично подпомагане. Подкрепата за МСП с цел преодоляване на тези пречки заема важно място в дневния ред на ЕС, като са създадени редица инициативи, насочени към техните нужди.

Стратегия на ЕС за интернационализация на МСП

05 Общата политика на ЕС за постигане на интернационализация на МСП както на единния пазар, така и извън ЕС, произтича от документа "Small Business Act" (SBA)⁵. Той е крайъгълният камък на подкрепата за ЕС, като целта му е да осигури съгласуваност между многото инструменти и действия на ЕС за насърчаване на международното разрастване на европейски МСП. В него се определят и принципите на всички инициативи на ЕС в тази област (вж. каре 1) и държавите членки се насърчават да следват подобни принципи и приоритети в своите политики в подкрепа на интернационализацията на МСП.

06 Принципите, посочени в SBA, са препотвърдени през 2011 г. в Съобщение на Комисията „Малък бизнес, голям свят — ново партньорство за подпомагане на МСП да се възползват от глобални възможности“, с което е създадена стратегия на ЕС за интернационализация на МСП. Стратегията има за цел да преодолее предизвикателствата (фигура 1), да внесе съгласуваност в множеството съществуващи действия в подкрепа на международния растеж на европейските МСП и да формулира принципите, които следва да ръководят всяка инициатива на ЕС в тази област от 2014 г. нататък.

07 За справяне с установените предизвикателства, в стратегията на ЕС относно интернационализацията на МСП са формулирани следните цели:

• на европейските МСП да се осигури лесно достъпна и достатъчна информация как да разширят своята търговска дейност на международните пазари;
• да се подобри съгласуваността на съществуващите дейности за подкрепа;
• да се подобри координацията, сътрудничеството и икономическата ефективност на съществуващите програми на ЕС, съвместните програми на ЕС и държавите членки и публично-частните инициативи;
• да се отстранят настоящите пропуски при услугите за подкрепа;
• да се създадат еднакви условия за дейност и да се осигури еднаква подкрепа на МСП от всички държави — членки на ЕС.

08 Освен това в стратегията се установяват и основните ръководни принципи на всяка инициатива на равнището на ЕС в тази област:

• Допълняемост и съгласуваност: всяко действие, предприето на равнището на ЕС, следва да допълва и да не дублира дейностите за подкрепа на бизнеса, които вече се извършват от държавите членки и/или от частни организации;
• Субсидиарност и подходящо разделение на труда: всяко действие на ЕС следва да отстранява евентуални пропуски или да укрепва съществуващи услуги за подкрепа, когато други публични или частни организации не успяват да отговорят на нуждите или не успяват да им отговорят в достатъчна степен;
• Устойчивост: Услугите за подкрепа на предприятията в ЕС следва да се основават на доказано търсене на пазара. Те може да се финансират с публични средства в краткосрочен план, съгласно Финансовия регламент, но следва да се самофинансиратвъв възможно най-голяма степен в дългосрочен план, за да се избегне конкуренция с доставчици на услуги от частния сектор;
• Ефикасност при използването на публични средства: в съответствие с принципа на добро финансово управление следва да се определят специфични, измерими, постижими, уместни и навременни (SMART) цели за всяка дейност и да се планира подходящо оценяване;
• Равнопоставеност във всички държави членки: на МСП в цяла Европа следва да бъде предоставена еднаква подкрепа.

09 Комисията се е ангажирала да предприеме редица действия за прилагане на стратегията и за постигане на горепосочените цели. Тези действия включват провеждането на изчерпателно „картографиране“ и последващ анализ на съществуващите действия за подкрепа на равнището на ЕС и на национално равнище, укрепване на Мрежата Enterprise Europe (EEN) като основен инструмент на ЕС за предоставяне на пряка подкрепа за интернационализация на МСП и насърчаване на клъстерите и мрежите за интернационализация на МСП.

10 От 2015 до 2021 г. SBA и стратегията за интернационализация са допълнени от редица съобщения относно международната търговия, единния пазар, стартиращите и разрастващите се предприятия, достъпа до финансиране и други теми с въздействие върху интернационализацията на МСП (приложение I). Заедно със SBA те формират общата рамката на политиката на Комисията в тази област.

Основни инструменти, роли и отговорности на ЕС в подкрепа на интернационализацията на МСП

11 ЕС е въвел различни инструменти в подкрепа на интернационализацията на МСП, които се различават съществено по отношение на подхода и целите. Те варират от мрежи за подкрепа за обща информация и съвети до финансова подкрепа и ИТ инструменти, както и портали и информационни бюра, предоставящи информация относно регулаторните изисквания за международна търговия. Някои инструменти са насочени изцяло към МСП (и дори към интернационализацията на МСП), докато други включват МСП само в една от няколко области на подкрепа. Приносът на ЕС за инструментите, насочени конкретно към интернационализацията на МСП (EEN, инициативата Start-up Europe, Мрежата на европейските клъстери, Центъра за промишлено сътрудничество ЕС — Япония, Центъра за МСП на ЕС за Китай, Мрежата ELAN — LATAM, Мрежата ENRICH, Портала на ЕС, бюрото за помощ на Eurostars и Бюрото за помощ относно правата върху интелектуална собственост), в периода 2014—2020 г. е възлизал на около 850 млн. евро.

12 На много инструменти и действия в тази област съответстват големия брой организации и служби, които ги управляват. За общ преглед на основните инструменти и компетентните служби на ЕС вж. таблица 1, а за по-подробно описание на различните инструменти вж. приложение II. Инструментите на ЕС се допълват от схеми за подкрепа в държавите членки, повечето от които се прилагат чрез национални и регионални организации за насърчаване на търговията и сдружения на МСП.

13 Измежду многото инструменти на ЕС за интернационализация на МСП специално значение имат EEN и Startup Europe. Те са първата точка за контакт за МСП и за стартиращи предприятия, търсещи консултантска помощ и създаване на контакти с цел интернационализация. Ето защо одитът на ЕСП се съсредоточи специално върху тези два инструмента.

Мрежа Enterprise Europe

14 EEN е основният инструмент на Комисията за интернационализация на МСП и най-голямата мрежа в света за подпомагане на МСП с международни амбиции. Нейната главна цел е да предоставя услуги с добавена стойност, които да помагат на МСП в Европа да повишават конкурентоспособността и устойчивостта си, както и иновационния капацитет за растеж и бизнес в европейски и световен мащаб.

15 EEN е създадена през 2008 г. По линия на COSME тя е получила 385 млн. евро през жизнения цикъл на програмата за периода 2015—2021 г., или средно по 55 млн. евро годишно. През същия период по програма „Хоризонт 2020“ са предоставяни по около 11 млн. евро годишно за услуги в областта на иновациите за МСП, наред със средствата, отпускани от приемните организации от EEN (съфинансиране от ЕС в размер до 60 % от бюджета на ЕЕN).

16 През периода 2015—2021 г. EEN обхваща повече от 600 членуващи организации в над 60 държави. Те включват агенции за регионално развитие, технологични стълбове, организации за подкрепа на иновациите, университети и научноизследователски институти, както и търговски и промишлени камари. Те са групирани в регионални консорциуми, които се подбират чрез отворени покани за представяне на предложения. Всички консорциуми следва да предоставят висококачествени услуги в подкрепа на предприятията, а членовете следва да имат доказан опит при работата с МСП.

17 Услугите на EEN за подкрепа обхващат широк набор от дейности за подпомагане на МСП на ЕС да въвеждат иновации, да се развиват и да се разрастват както в ЕС, така и извън него. Те включват осигуряването на експертен опит, контакти и събития за насърчаване на международните партньорства, както и предоставянето на съвети относно международните пазари и иновации (фигура 2).

Startup Europe

18 Комисията е създала инициативата Startup Europe през 2012 г., за да помогне на високотехнологичните стартиращи предприятия да се развиват на европейските и международните пазари. Нуждите на стартиращите предприятия са различни от тези на добре установените МСП и те са изложени на по-голям риск от изкупуване преди да могат да се развият пълноценно в международен план.

19 За да помогне на стартиращите предприятия да постигнат успех на пазара в ЕС и извън него, Startup Europe предоставя финансиране на създателите на екосистеми — организации, които свързват стартиращи предприятия от ЕС с инвеститори и други заинтересовани страни и им предоставят необходимата информация и подкрепа, за да се разрастват и да осъществяват международна дейност. През програмния период 2014—2020 г. по Startup Europe са изразходени 30 млн. евро за насърчаване на 22 проекта, като е достигнато до над 1 000 предприятия в около 60 екосистеми от стартиращи предприятия в целия ЕС.

Обхват и подход на одита

20 Настоящият специален доклад използва за основа поредица публикации на ЕСП, в които е разгледано подпомагането на МСП⁶. Той акцентира върху интернационализацията на МСП както на единния пазар на ЕС, така и в държавите извън ЕС, и върху дейностите, предприети за тази цел през програмния период 2014—2020 г. Одитът беше проведен съвместно с нашия одит на подкрепата по ЕФРР за конкурентоспособност на МСП.

21 Европейският парламент и Съветът подчертаха, че е важно да се подпомагат иновативните МСП и стартиращите предприятия, за да се увеличи максимално потенциалът на ЕС за растеж. По-специално за Парламента, значителното въздействие на интернационализацията на МСП върху растежа и заетостта предизвиква особен интерес от страна на комисията по вътрешна търговия и комисията по промишленост, изследвания и енергетика. ЕСП очаква, че констатациите, оценките и препоръките от настоящия одит ще допринесат за по-голяма съгласуваност и координация между множеството инструменти на ЕС в тази област, по-специално EEN и инициативата Startup Europe. Освен това се очаква резултатите от одита да спомогнат за укрепване на системите на Комисията за мониторинг на общото изпълнение на нейната стратегия за интернационализация на МСП на този начален етап от програмния период.

22 Одитът оцени дали подпомагането от ЕС е било съгласувано и координирано и дали е допринесло положително за интернационализацията на МСП. Целта на одита по-конкретно е да се отговори на въпросите дали:

• подпомагането от ЕС за интернационализация на МСП е съгласувано и координирано; и
• EEN и Startup Europe, като две от ключовите действия, управлявани пряко от Комисията, допринасят успешно за интернационализацията на МСП.

23 В одита са обединени доказателства от различни източници:

• срещи с експерти и представители на заинтересованите страни, включително с основните сдружения за подкрепа на МСП от ЕС;
• документна проверка; писмени въпросници и структурирани интервюта със службите на Комисията (генералните дирекции GROW, TRADE, RTD, CONNECT, REGIO и INTPA, Европейската служба за външна дейност, Службата за инструментите в областта на външната политика), Изпълнителната агенция за Европейския съвет по иновациите и за МСП (EISMEA), ЕИБ, ЕИФ, организациите за насърчаване на търговията и сдруженията на МСП; проучване сред членове на EEN за нейния принос за интернационализацията на МСП и нейната координация/сътрудничество с основните инструменти в тази сфера (вж. приложение II за подробна информация относно методологията на проучването);
• проучване сред организациите за насърчаване на търговията относно основните инструменти на ЕС за интернационализация на МСП и тяхната допълняемост с национални инструменти в тази сфера (вж. приложение II за подробна информация относно методологията на проучването);
• анализ на финансовата стабилност и на приемствеността на представените в таблица 2 избрани инструменти на ЕС по географски области и на проектите в рамките на Startup Europe; анализ на техните координация и сътрудничество с мрежата Enterprise Europe.

Констатации и оценки

Прилагането от Комисията на стратегията за интернационализация на МСП е било непълно

24 В стратегията за интернационализация на МСП са определени редица предизвикателства в тази област (вж. точка 4). За тяхното преодоляване в стратегията, наред с другото, са определени следните цели:

• на МСП да се осигури лесно достъпна и адекватна информация как да разширят своята дейност;
• да се подобри съгласуваността на дейностите за подкрепа;
• да се отстранят настоящите пропуски при услугите за подкрепа.

25 За да бъдат постигнати тези цели, в стратегията за интернационализация на МСП Комисията се ангажира да предприеме редица действия, включително:

• картографиране на съществуващото предлагане на услуги за подкрепа, така че да се даде възможност за по-рационален и съгласуван подход в бъдеще;
• създаване на единен виртуален портал за информация за МСП, които желаят да развиват икономическа дейност отвъд границите на ЕС;
• съгласуване на схемите за подкрепа на равнището на ЕС, така че да се повиши тяхното въздействие;
• насърчаване на клъстери и мрежи за интернационализация на МСП.

Липсват пълен преглед на подкрепата за интернационализация на МСП и координация

26 Когато Комисията е въвела стратегията за интернационализация на МСП през 2011 г., тя е установила над 300 програми за подпомагане с бюджет над 2 млн. евро за подкрепа на интернационализацията на предприятията в ЕС и в държавите членки⁷. Оттогава насам този брой продължава да расте, което води до потенциалeн риск от все повече на брой и по-лошо координирани схеми за подкрепа в тази област⁸.

27 С цел по-голяма съгласуваност между многобройните инструменти и установяване на потенциално дублиране, разпокъсаност, пропуски и полезни взаимодействия, Комисията се е ангажирала да извърши задълбочено проучване за картографиране на съществуващите дейности за подкрепа на МСП на равнището на ЕС и на национално равнище както в публичния, така и в частния сектор, и последващ анализ за установяване на дублиране, разпокъсаност, пропуски и потенциални полезни взаимодействия в съществуващите дейности за подкрепа на МСП. Проучването⁹ е обхванало всичките 27 държави — членки на ЕС, и други 25 избрани държави и е довело до изготвяне на списък с 1 156 услуги за подкрепа (734 в ЕС и 422 в други държави). Въпреки неговия широк обхват, в него е направено заключението, че извън списъка са останали стотици услуги за подкрепа.

28 През 2015 г. Комисията е публикувала по-ограничен преглед на инструментите на ЕС, допринасящи за интернационализацията на европейските предприятия (Overview of EU instruments contributing to internationalisation of European Business), който е актуализиран през 2017, 2019 и 2020 г.¹⁰ Въпреки че прегледът е полезен, фактът, че не включва национални инструменти, ограничава неговата стойност по отношение на осигуряването на съгласуваност с по-общия набор от дейности за подпомагане, насърчавани както от ЕС, така и от държавите членки.

29 Дейностите, насърчавани в държавите членки чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), са особено важни за съгласуваността и координацията с други действия на ЕС в тази област. ЕСП установи, че въпреки че ЕФРР е представлявал най-големият дял от бюджета на ЕС, посветен на конкурентоспособността на МСП, включително на интернационализацията¹¹, Комисията не е установила специален код на категория за интервенция за действията, насърчаващи интернационализацията на МСП чрез ЕФРР за програмния период 2014—2020 г. В резултат на това информацията относно конкретни проекти в тази област не е предоставяна систематично и не е използвана за анализ и координация. През програмния период 2021—2027 г. в Регламент (ЕС) 2021/1060¹² е включен специален код на категорията на интервенция „Стопанско развитие и интернационализация на МСП, включително производствени инвестиции“, който вероятно ще повиши прозрачността на съфинансираните от ЕС действия в тази област.

30 Въпреки обявения в стратегията голям брой действия и хоризонталния характер на политиката за интернационализация на МСП, не е била назначена специална служба на Комисията за централизиране и координиране на изпълнението на стратегията. В резултат на това координацията между службите на Комисията в някои области е била много добра (напр. главите в споразуменията за свободна търговия (ССТ) относно МСП), но това не е било точно така за различните мрежи, съфинансирани от ЕС, като например EEN, Startup Europe или Мрежата ELAN, както се пояснява в последващите раздели от настоящия доклад.

Възможността за достъп до информация относно подкрепата за интернационализация на МСП се е увеличила, но осведомеността относно ползите от ССТ продължава да бъде малка

31 Комисията се е ангажирала с редица действия за подобряване на достъпа на МСП до информацията, от която се нуждаят за навлизането на нови пазари. През 2014 г. Комисията е създала портал за интернационализация на МСП с цел предоставяне на полезна и достъпна информация на МСП относно всички услуги, които са на тяхно разположение в тази област. За Комисията обаче е било много трудно да поддържа актуална информация относно услугите за публична и частна подкрепа в ЕС и извън него. Освен това предоставянето на данни от услуги за частна подкрепа чрез публичен портал, за който Комисията не може да отговаря, е породило допълнителни правни предизвикателства. Тези трудности са довели до закриването на портала през 2017 г.

32 През 2020 г. Комисията стартира портала Access2Markets, в който обединява предишната база данни за достъп до пазара, бюрото за помощ на ЕС в областта на търговията, и въвежда също базата данни с правилата за произход в един инструмент и инструмента за самооценка във връзка с правилата за произход (ROSA)¹³ (вж. каре 2). И двата инструмента са оценени много положително от респондентите на проучването на ЕСП сред членовете на EEN и сред националните организации за насърчаване на търговията.

33 Въвеждането на глави специално за МСП в ССТ между ЕС и трети държави¹⁵ е било важно постижение за интернационализацията на МСП през периода 2014—2020 г. Както се подчертава в стратегията за интернационализация на МСП, целта на тези глави е да се помогне на МСП да се възползват от ССТ, като се премахнат тарифните и нетарифните пречки и същевременно се осигури всеобхватна регулаторна рамка и институционални механизми за установяване на проблемите при прилагането на правилата.

34 За да се възползват от сключените от ЕС ССТ, МСП трябва да бъдат информирани както за потенциалните предимства от тях, така и за начина, по който да отговорят на комплексни изисквания, като например тези относно правилата за произход. Повишаването на осведомеността и комуникацията са колективна отговорност на Комисията, държавите членки, бизнес асоциациите и организациите за насърчаване на търговията.

35 През 2019 г. в проучване на Комитета на регионите / Eurochambres сред представители на регионалните и местните заинтересовани страни и националните и регионалните търговски камари в ЕС¹⁶ е установено, че МСП все още са слабо информирани относно ССТ, като над 70 % от респондентите са заявили, че няма достатъчно практическа информация за начина, по който да се използва споразумението¹⁷.

36 Интервютата на ЕСП с Комисията, както и нейните отговори на писмения въпросник на ЕСП също показаха, че все още има недостатъци по отношение на информираността за предимствата на ССТ за МСП. По-конкретно ССТ все още не са достатъчно популяризирани и порталът Access2Markets не е свързан с други свързани с търговията информационни портали, като например националните уебсайтове на организациите за насърчаване на търговията. Освен това в проучването сред националните организации за насърчаване на търговията почти 80 % от респондентите са изразили желание за по-голяма хармонизация между ЕС и държавите членки по отношение на популяризирането на организациите за насърчаване на търговията чрез създаване на консултативен орган по този конкретен въпрос.

Не са постигнати устойчивост и дългосрочна приемственост по всички проекти

37 Мрежите, финансирани от ЕС в контекста на интернационализацията на МСП, се нуждаят от време за създаване на необходимите връзки и е необходимо да бъдат широко известни, за да предоставят ценна помощ на МСП. Тази приемственост по принцип може да бъде постигната по два начина: услугите за подкрепа да получат дългосрочно финансиране или да съумеят да генерират доходи, като по този начин станат финансово устойчиви.

38 В стратегията за интернационализация на МСП категорично се предпочита последното, тъй като устойчивостта е един от основните принципи на стратегията. Този принцип изисква услугите за подкрепа на предприятията в ЕС да се основават на доказано търсене на пазара. Те може да се подпомагат с публични средства в краткосрочен план, съгласно Финансовия регламент, но следва да се финансират, колкото се може в по-голяма степен, самостоятелно в дългосрочен план. Това не изключва дългосрочно финансиране за други инструменти на Комисията в подкрепа на интернационализацията на МСП, като например EEN.

39 Пример за услуги за подкрепа с механизми за дългосрочно публично финансиране още от начало са Центърът за промишлено сътрудничество ЕС—Япония и Порталът на ЕС/Мисии за бизнес в Япония, като и двата функционират от повече от 30 години (вж. каре 3).

40 От друга страна, ЕСП установи, че по принцип приемствеността е била проблем за проектите, съфинансирани по линия на ELAN, ICI+ в Югоизточна Азия (ICI+SEA) и инициативата Startup Europe през периода 2014—2020 г. Всички те са били изправени пред проблеми с генерирането на достатъчно приходи, а оттам и с постигането на финансова устойчивост, както се изисква в споразумението за предоставяне на безвъзмездни финансови средства. В резултат на това те са били преустановени, въпреки че в докладите за наблюдение някои са били оценени доста положително (вж. примерите в каре 4 за ELAN и ICI+SEA и точки 67—70 за преустановяването на проекти по Startup Europe).

41 Равнището на удовлетворение на ключовите заинтересовани страни, като например членовете на EEN, по отношение на краткосрочните инструменти и действия, е под 45 % — значително по-малко от това за инструментите и действията, при които е постигната дългосрочна приемственост (вж. таблица 2).

Стратегията за интернационализация на МСП не е оценявана систематично

42 С цел да направлява изпълнението на всичките действия, обявени в стратегията за интернационализация на МСП, Комисията е поела ангажимент да наблюдава напредъка и периодично да оценява ефективността на стратегията, като ангажира всички основни заинтересовани страни.

43 Въпреки че са били провеждани редовни срещи и форуми с представители на МСП и други заинтересовани страни (напр. Европейската седмица на МСП, Асамблеята на МСП и редовни срещи с национални организации за насърчаване на търговията), изпълнението на стратегията не е оценявано конкретно и всеобхватно, както се посочва по-горе. В резултат на това липсва задълбочено докладване относно нейното изпълнение.

44 През май 2021 г. Комисията е изготвила работния документ на службите на Комисията Annual Single Market Report. Това е доклад за постигнатия напредък при прилагането на промишлената стратегия и стратегията за МСП на ЕС през 2020 г. Информацията, предоставена относно специфични действия за насърчаване на интернационализацията на МСП, обаче е много обща и недостатъчна за целите на наблюдение и оценка.

EEN постига основните си цели, но не е изградила достатъчно видимост и разпространение в трети държави

EEN е постигнала общите си цели, но все още не е изградила достатъчно видимост

45 За периода 2015—2021 г. за EEN са били определени два набора от целеви стойности и ключови показатели за изпълнение (КПИ):

• показателите в Регламента за COSME¹⁸ с целеви стойности на високо равнище за EEN като цяло (вж. таблица 3); и
• целевите стойности на системата за повишаване на ефективността, договорени на по-ниско равнище между EISMEA и всеки отделен консорциум.

46 В окончателния отчет за дейността на ЕЕN за 2020 г. Комисията отбелязва, че обобщените целеви стойности на високо равнище са били постигнати, но не предоставя информация за напредъка по изграждането на видимост за EEN от МСП.

47 На равнището на консорциумите от EEN в окончателния отчет за дейността за 2020 г. е посочено, че колективно EEN е преизпълнила целевите си стойности за показателите, за които са били определени целеви стойности. От броя на подписаните споразумения за партньорство и за предоставените от консорциумите консултантски услуги обаче се вижда, че ефективността варира значително в отделните държави членки — от 24 постижения на човек от персонала (еквивалент на пълно работно време) в Ирландия и 20 в Литва до две, три или четири в много други държави. Тези разлики в ефективността се обясняват с проблеми в управлението на консорциумите, промени, които засягат координиращите организации, и напускане на ключови служители.

48 Въпреки че като цяло EEN е постигнала общите си цели, степента, в която това е намерило израз в реални подобрения по отношение на растежа на МСП на единния пазар и отвъд него, не може да бъде ясно определена. В междинна оценка на програма COSME през 2017 г.²⁰ се заключава, че макар дейността на EEN да е била ефективна, към онзи момент не е било възможно да се измери нейното пълно въздействие. С други думи, въпреки че предоставяните от EEN услуги може да водят до много положителни резултати, като например разрастване, повече иновации и повишаване на капацитета, е трудно да се направи пряка връзка с всеки конкретен резултат, тъй като предоставяните от EEN услуги играят само поддържаща роля, а конкретните резултати все пак трябва да бъдат постигнати от самите МСП.

49 Повишаването на информираността на заинтересованите страни за EEN продължава да бъде цел на Комисията. Затова от приемащите организации се изисква да гарантират, че техните дейности във връзка с EEN са видими. През 2015 г. едва 8 % от включените в проучването на Евробарометър за същата година МСП са знаели за EEN, като този процент варира значително в отделните държави членки. В одит на EASME относно комуникацията през 2017—2018 г. е установено, че изискванията по отношение на видимостта за уебсайтовете на много членове на EEN не са изпълнявани систематично. Това беше потвърдено от одита на ЕСП — едва десет от 30-те уебсайта, които проверихме, имат на своята начална страница лого на EEN и връзка към предоставяните от нея услуги. Комисията не е публикувала актуализирана стойност спрямо референтния показател за информираността.

Координацията между EEN и националните инструменти не е използвана в пълна степен

50 Координацията между EEN и други инструменти на равнището на ЕС и на национално и регионално равнище е важна, за да се гарантира съгласувана, всеобхватна и допълваща подкрепа за интернационализацията на МСП. Въпреки че не е официално изискване, консорциумите от EEN се насърчават да включат организации, подкрепящи МСП в техния регион, като начин за разширяване на тяхното влияние в бизнес общността. Освен това кандидатите за EEN трябва да гарантират, че техните дейности не дублират услугите, които вече се предоставят от други организации в същия географски район, и се насърчават да работят в тясно сътрудничество с представители на други мрежи на ЕС в техния регион, като например националните звена за контакт за рамковата програма за научни изследвания, междинните звена за ЕФРР и управляващите органи, и редовно да поддържат връзка с тях. В ръководството на EEN за кандидати²¹ се подчертава, че това ще доведе до по-голямо редовно участие на заинтересованите страни в дейностите на EEN на всички равнища (местно, регионално и национално) и до непрекъснат диалог с други доставчици на услуги за подкрепа.

51 Според почти 70 % от респондентите на проучването на ЕСП сред националните и регионалните организации за насърчаване на търговията, EEN осигурява възможност за добавяне на европейските МСП извън рамките на капацитета на националните структури за подкрепа на интернационализацията. Налице е обаче желание за по-силна интеграция на EEN в националните и регионалните организации в държавите — членки на ЕС. Степента на удовлетвореност от сътрудничеството с много инструменти на ЕС в подкрепа на интернационализацията на МСП е голяма (вж. таблица 2), но респондентите смятат, че сътрудничеството по-конкретно с инструменти за подкрепа като Startup Europe и мрежите ELAN и ENRICH може да бъде засилено.

52 За ЕЕN за периода 2015—2021 г., с цел да подпомогне дейностите ѝ и да насърчи сътрудничеството на равнището на ЕС между Комисията и организациите, извършващи дейност в сферата на интернационализацията на МСП, Комисията е сключила отделни двустранни споразумения с тези организации, които са станали асоциирани членове, предоставящи услуги на ЕЕN. Освен това Комисията e могла да сключи конкретни меморандуми за разбирателство със съответните международни организации.

53 До края на 2020 г. EEN е сключила двустранни споразумения или конкретни споразумения със седем европейски асоциирани членове, две европейски агенции, бюрата за помощ относно правата върху интелектуална собственост (ПИС) и редица асоциирани членове на национално равнище. EEN е подписала и декларация за заявяване на намерение за сътрудничество с европейските центрове за цифрови иновации. В края на 2021 г. обаче не са сключени официални споразумения с много голям брой инструменти и мрежи, включително мрежата на националните звена за контакт, Startup Europe, мрежата ENRICH, ЕИБ и ЕИФ (за насърчаване на финансовите инструменти на ЕС чрез EEN), както и националните и регионалните организации на държавите членки за насърчаване на търговията.

Заинтересованите страни са установили пропуски в обхващането на третите държави, а членовете на EEN съобщават за променливо качество на услугите

54 Разширяването на EEN по света е от решаващо значение за нейната способност да помага на МСП да получат достъп до световните пазари. Дейността на EEN обхваща държави, които не са включени в COSME, чрез създаването на центрове за бизнес сътрудничество (ЦБС). Те получават нефинансова подкрепа от Комисията за дейности на EEN, по-конкретно техническа помощ и подкрепа и достъп до ИТ инструменти, интранет страницата на EEN, бази данни и други онлайн услуги. EEN не разполага със средствата, нито с мандата да предоставя финансова подкрепа на ЦБС в държави извън ЕС. Следователно ЦБС в известна степен зависят от финансовата подкрепа, която могат да получат от националните органи или други източници.

55 В края на 2020 г. EEN присъства в 65 държави (основно държави, към които ЕС проявява интерес за икономическо сътрудничество и с които обикновено има търговско споразумение) чрез 625 партньорски организации. От тях 427 организации са били в държави — членки на ЕС, 92 — в други държави по програма COSME, 23 — в Обединеното кралство, и 73 (като ЦБС) в 29 други държави (вж. фигура 3).

56 Въпреки че няма специфична цел за броя на ЦБС, в проучването на ЕСП сред членовете на EEN и в интервютата със заинтересованите страни респондентите често споменават редица държави, в които биха искали да виждат по-голямо присъствие на ЦБС. Тези държави са Южна Африка (с която ЕС има споразумение за свободна търговия), Австралия (понастоящем в процес на търговски преговори с ЕС), Китай и Обединените арабски емирства. Освен това Европейската асоциация на организациите за насърчаване на търговията определя Африка като идеален регион за развиване на нови форми на съвместна дейност и за разширяване на пазара за МСП от ЕС²², тъй като организациите за насърчаване на търговията на държавите членки не са достатъчно представени на този континент.

57 Що се отнася до качеството на услугите, проучването показа, че членовете на EEN са силно удовлетворени от някои ЦБС. Посочва се, че активността на действие, качеството и ползата от услугите, предоставяни от други центрове, са променливи, със случаи на недостатъчно сътрудничество или интеграция с европейските организации за насърчаване на търговията и твърде слаб интерес към европейските износители. В новата покана за заявяване на интерес за партньори в международни мрежи (новото наименование на ЦБС)²³ Комисията изрично е включила националните и регионалните организации за насърчаване на търговията в раздела „Видове търсени организации“, като така е увеличила потенциалните бъдещи ползи от мрежата.

Членовете на EEN приветстват допълнително обучение и по-голям обхват по отношение на достъпа до финансиране и споразуменията за свободна търговия

58 Надеждният достъп до финансиране е един от важните приоритети на МСП, независимо дали те се интересуват от интернационализация²⁴. В отговор Комисията е положила големи усилия да осигури на МСП широка гама от финансови инструменти, които се прилагат различно от Комисията, ЕИБ, ЕИФ или от финансови посредници.

59 EEN има за цел да предоставя информация и съвети относно финансовите инструменти и различните портали на ЕС, които предлагат информация за достъпа до финансиране, по-специално от Комисията и Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси (ЕКЦИВ). Видимостта в интернет и възможността за достъп до тази информация обаче се различават значително при отделните членове на EEN. Освен това в порталите на ЕКЦИВ и на Комисията за достъпа до финансиране липсва информация за EEN и няма препратки към нея.

60 Коментарите на респондентите в двете проучвания на ЕСП потвърждават необходимостта от повишаване на осведомеността и по-лесно откриване на информация за достъпа до финансиране за МСП, по-специално чрез засилване на ролята на EEN при координацията със схеми на ЕС, като например портала на Комисията за достъп до финансиране и този на ЕКЦИВ.

61 През 2019 г. Комисията е изготвила ръководство с редица специфични препоръки²⁵. Някои от основните препоръки обаче, включително определянето на постоянни звена за контакт за ССТ и специфичните обучения относно прилагането на ССТ за членовете на EEN (които функционират като основни източници на информация и съвети за МСП), все още не са изпълнени.

62 IT инструментите и изграждането на капацитет са все по-важни средства за превръщане на предоставяните от EEN услуги в такива, насочени в по-голяма степен към клиента и съобразени със специфичните изисквания на МСП. Проучването на ЕСП показа, че за тази цел EEN трябва да подобри и да доразвие своите IT инструменти, като един от пет респонденти е изразил недоволство (по-голямо недоволство, отколкото по отношение на други области на подкрепа).

63 Проучването и събеседванията на ЕСП със службите на Комисията и ЕИБ/ЕИФ показаха, че е необходимо допълнително обучение с участието на експерти от ЕИБ и ЕИФ. Освен това възможностите за интерактивно обучение — което би повишило способността на МСП за справяне със специфични или по-технически области, като например ССТ и достъпа до финансиране — са ограничени.

В инициативата Startup Europe са обхванати важни нужди, но нивото на устойчивост, наблюдение и координация варира

64 Общата цел на инициативата Startup Europe е да се увеличат възможностите за работа в мрежа за разрастващите се високотехнологични предприятия и създателите на екосистеми, да се ускори разрастването на цялата предприемаческа екосистема в ЕС. Това от своя страна подпомага местните общности от стартиращи предприятия, като свързва тях, разрастващите се предприятия, инвеститорите, ускорителите, корпоративните мрежи и университетите.

65 През програмния период 2014—2020 г. Startup Europe е била изпълнявана чрез три покани за представяне на предложения (през 2014 г., 2017 г. и 2019 г.). Първата покана е имала бюджет, ограничен до около 10 млн. евро. Докато поканата от 2014 г. е била съсредоточена върху насърчаването на уеб предприемачи да започнат дейност в ЕС и да се разрастват в международен план, с поканите от 2017 г. и 2019 г. е разширен обхватът на Startup Europe до всички високотехнологични стартиращи предприятия и иновативни МСП, като се насърчават растежът и разрастването в целия ЕС и извън него.

66 Комисията е подбрала 22 проекта от трите покани за представяне на предложения. Обикновено проектите са с продължителност две години. Всеки проект се изпълнява от консорциум, който свързва партньори от различни екосистеми от стартиращи предприятия в целия ЕС и осигурява възможности за работа в мрежа за стартиращите и разрастващите се предприятия. Броят на партньорите в консорциумите е между 3 и 15. В каре 5 са представени някои примери за цели и дейности по проекти, изпълнявани чрез Startup Europe. Приложение IV съдържа кратко описание на всички проекти по линия на Startup Europe, финансирани по време на програмния период 2014—2020 г.

При проектите по линия на Startup Europe липсва приемственост

67 Целта на всички подбрани проекти е била да се преодолеят една или повече бариери, които препятстват растежа и пречат на предприятията да се разрастват и развиват в европейски или световeн мащаб. Те са били конкретно свързани с типичните предизвикателства пред стартиращите и разрастващите се предприятия, а именно — достъп до финансиране и нови пазари, набиране на квалифицирани служители и намиране на партньори.

68 Това подпомагане за постигането на целите на Startup Europe обаче е бил с краткотраен характер. Повечето дейности по проектите са преустановени в края на съответния период на предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, въпреки условието в поканите за представяне на предложения от 2017 г. и 2019 г., че проектите следва да имат доказана устойчивост на действията и след жизнения цикъл на проекта.

69 Интервютата на ЕСП с координаторите на проектите и със служителите на Комисията посочват някои възможни причини за това:

• стартиращите предприятия не желаят или не са в състояние да плащат за услуги;
• услугите могат да бъдат намерени безплатно на друго място;
• стартиращите предприятия не желаят да приемат външни съвети.

70 Освен това всички споразумения за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са съдържали правило за недопускане на печалба, което означава, че всяка печалба ще се приспада от безвъзмездната помощ. Средният финансов принос на ЕС за проектите е бил много висок — 88 % от общите разходи, а в някои случаи — 100 % от разходите. Ето защо всички приходи може автоматично да намалят приноса на ЕС. Въпреки че има своята обосновка, правилото за недопускане на печалба може да насърчи консорциумите да не реализират приходи, което намалява шансовете за финансова устойчивост, а в крайна сметка и приемствеността на проектите.

Наблюдението на Startup Europe като цяло не е достатъчно добро

71 Всяко предложение за проект по Startup Europe трябва да включва списък с очаквани резултати, междинни цели и специфични за проекта КПИ, с които да се измерват напредъкът и резултатите. За напредъка на проектите се докладва периодично и Комисията изготвя констатации и препоръки под формата на преглед на всеки отделен проект. Като цяло Комисията оценява положително постиженията на проектите. ЕСП обаче не успя да прецени степента, в която Startup Europe е постигнала общите си цели, тъй като отделни проекти имат съвсем различни КПИ, които не могат да бъдат обобщени.

Ограничена координация в рамките на Startup Europe и извън нея

72 Комисията публикува информация на своя уебсайт относно проектите по линия на Startup Europe и проявите, организирани по тях. ЕСП обаче установи, че липсва механизъм, инструмент или орган за централна координация, който да направлява инициативата към постигането на нейните общи цели. Всеки проект е бил изпълняван отделно, само с частично сътрудничество, като например някои членове на консорциуми са били партньори в повече от един проект.

73 Служителите от Комисията, изпълняващи инициативата Startup Europe, понякога са провеждали срещи с колеги от други генерални дирекции (напр. по време на прояви по проектите). Липсва обаче редовна, структурирана координация на дейностите на различните генерални дирекции, подпомагащи стартиращите и разрастващите се предприятия. Освен това Комисията не е координирала и дейностите по линия на Startup Europe с националните програми за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия. В съобщението на Комисията от 2016 г. по този въпрос се подчертава необходимостта от повишаване на сътрудничеството между проектите на EEN и Startup Europe. То обаче също не е създадено по структуриран начин и контактите между двете мрежи са доста редки. Едва 35 % от респондентите в проучването на ЕСП сред членовете на EEN са заявили, че са удовлетворени от степента на сътрудничество между EEN и инициативата Startup Europe.

Приносът към цялостната стратегия за МПС не е оценен

74 Една от целите на политиките и стратегиите на ЕС в тази област е да се помогне на стартиращите и разрастващите се предприятия да останат в Европа, където могат да се развиват, да се превърнат в световни лидери и да създават работни места в ЕС²⁶.

75 В няколко документа на Комисията²⁷ е сигнализирано, че многообещаващите стартиращи и разрастващи се предприятия на ЕС не успяват да се превърнат в световни лидери в Европа, тъй като се придобиват на ранен етап от корпорации извън ЕС. Дружествата-купувачи от САЩ са най-много на брой, като в периода 2010—2018 г. те са придобили 12 780 стартиращи предприятия от ЕС (27 % от всички придобивания на стартиращи предприятия в ЕС). По отношение на инвестирания капитал делът на дружествата от САЩ представлява 55 % от общата стойност на сделките²⁸.

76 ЕСП установи два партньора по проекти по линия на Startup Europe, участващи в 10 от 22 проекта, които са търсили професионални кадри в полза на корпоративни клиенти, включително корпорации извън ЕС. Това е включвало внимателно търсене в екосистемите от стартиращи предприятия на високотехнологични иновативни стартиращи предприятия от потенциален интерес за нуждите от иновации на техните клиенти. Сътрудничеството в резултат на това между корпорации и стартиращи/разрастващи се предприятия приема различни форми — от лицензиране и партньорства до пълно придобиване. Дейностите по намиране на делови партньори на един такъв проект по линия на Startup Europe са довели до 27 сливания и придобивания, като само 12 от тях са в рамките на ЕС (включително седем придобиващи дружества от Обединеното кралство, което към онзи момент все още е било част от ЕС).

77 Докато сътрудничеството може да бъде полезно и за двете страни, придобиванията извън ЕС на стартиращо или разрастващо се предприятие от ЕС противоречат на политиката и на стратегическата цел на ЕС да помага на дружествата да се развиват в международен план, като същевременно останат в ЕС.

Заключения

78 В своя одит ЕСП установи, че ЕС и държавите членки са въвели голям брой действия за подкрепа с цел обхващане на нуждите на МСП от интернационализация, но те не са напълно съгласувани и координирани. EEN постига основните си цели, но не е изградила достатъчно видимост и обхват в трети държави. В по-малък мащаб Startup Europe показва известни положителни резултати на равнището на проектите, но ѝ липсват приемственост и измерими общи резултати.

79 ЕСП заключава, че прилагането на стратегията на ЕС за интернационализация на МСП от 2011 г. остава непълно. Въпреки че ключовите действия са изпълнени поне частично, като например засилването на мрежата Enterprise Europe и създаването на портала Access2Market, някои ключови действия за подобряване на съгласуваността между множеството инициативи на ЕС и държавите членки не са били успешни (точки 24—29).

80 На много равнища липсва координация на множеството действия на ЕС и държавите членки за обхващане на нуждите на МСП от интернационализация. Въпреки че междуведомствената координация е високо ефективна в някои ключови сфери от работата на Комисията (напр. сътрудничество по главите относно МСП за ССТ), това не е така в други, особено по отношение на мрежите за интернационализация и инструментите на ЕС за предоставяне на достъп до финансиране (точки 30—36).

81 Не е обърнато достатъчно внимание на финансовата устойчивост на редица действия на ЕС, стартирали по време на програмния период 2014—2020 г., като в резултат на това няколко от тях са били преустановени въпреки положителните резултати. Освен това не е имало нито редовно и конкретно докладване и наблюдение, нито всеобхватна оценка на прилагането на стратегията за интернационализация на МСП (точки 37—44).

82 Мрежата Enterprise Europe е постигнала основните си цели, но са необходими още усилия по отношение на видимостта, координацията, обхвата в трети държави и изграждането на капацитет (точка 45).

83 Като цяло EEN е изпълнила до голяма степен обобщените цели на високо равнище, но степента, в която те са постигнати на по-ниско равнище, варира. Освен това степента, в която това постигане е свързано с действията на EEN, невинаги може лесно да се установи. Въпреки по-доброто измерване на резултатите от изпълнението, много членове на EEN все още не отговарят систематично на изискванията за видимост и комуникация, насочени към осигуряването на по-добра информираност и възможност за достъп (точки 45—49).

84 Координацията между EEN и други инструменти за интернационализация на равнището на ЕС и на национално и регионално равнище представлява основата за съгласувана, всеобхватна и допълваща гама от услуги за подкрепа. Въпреки че в някои случаи сътрудничеството между EEN и други инструменти на ЕС е добро, невинаги са налице официални споразумения за сътрудничество (точки 50—53).

85 Извън ЕС мрежата EEN извършва дейността си основно чрез центрове за бизнес сътрудничество. Работата на някои ЦБС беше оценена високо, но към други бяха отправени критики заради недостатъчно добрите им услуги и слабата активност. Членовете на EEN се оплакват и от недостатъчно присъствие на ЦБС в ключови държави — търговски партньори, като например Австралия, Китай, Южна Африка и ОАЕ (точки 54—57).

86 Те считат, че подкрепата от страна на Комисията — и по-специално от EISMEA — е полезна. В отделни области на достъп до финансиране и ССТ съществува необходимост от допълнително обучение и по-тясно сътрудничество с Комисията и ЕИБ/ЕИФ за повишаване на капацитета и техническия експертен опит. IT инструментите са друга област, в която според членовете на EEN са необходими подобрения (точки 58—63).

87 Startup Europe се е съсредоточила върху съответните нужди на стартиращите предприятия, но приносът ѝ за интернационализацията на МСП като цяло е неясен и е повлиян от проблеми с устойчивостта и управлението (точки 64—70).

88 Комисията няма обща структура за координиране на инициативата и на отношенията ѝ с други програми. Ето защо съществува ограничено сътрудничество между проектите в рамките на Startup Europe, както и между Startup Europe и другите инструменти на ЕС и на държавите членки (точки 72—73).

89 Въпреки наличието на информация за напредъка и резултатите на отделни проекти, ограниченият брой на общите цели, междинните цели и показателите затруднява оценяването на ефективността на Startup Europe на равнището на инициативата (точка 71).

90 В някои случаи партньорите на консорциумите и проектите по Startup Europe са участвали в търсене на кадри и на иновативни дружества с голям потенциал в полза на корпорации, което е довело до придобиването на стартиращи предприятия извън ЕС (точки 74—77).

Препоръки

Препоръка 1 — Да се повишат осведомеността, съгласуваността и устойчивостта на подкрепата за интернационализация на МСП

Комисията следва:

1. да осигури информация за съществуващите инструменти и проекти, получаващи съфинансиране от ЕС в сферата на интернационализацията, включително от европейските структурни и инвестиционни фондове;
2. като използва за основа посоченото в подточка а), да анализира различните съфинансирани инструменти и проекти с цел установяване на пропуски и припокривания и насърчаване на полезните взаимодействия;
3. систематично да включва финансовата стабилност, действителното пазарно търсене и координацията със съществуващите действия и услуги на ЕС и на държавите членки в предварителните оценки или оценките на въздействието на новите инструменти за интернационализация на МСП;
4. да извърши външна оценка на ефективността на стратегията за интернационализация на МСП.

Срок за изпълнение — края на 2023 г. за букви а) и в); края на 2024 г. за буква б); края на 2025 г. за буква г)

Препоръка 2 — Да се увеличат видимостта на мрежата Enterprise Europe, сътрудничеството ѝ с други подобни програми, нейните дейности за обучение и географският ѝ обхват

Комисията следва:

1. да подобри видимостта на EEN, като се увери, че нейните членове показват всички съответни служби ясно и на видно място на своя уебсайт, и като следи на портала на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и на Комисията за достъп до финансиране също да има ясни и видими връзки към EEN;
2. когато е възможно, да сключи споразумения за сътрудничество или други механизми за сътрудничество между EEN и други програми на равнището на ЕС и на национално и регионално равнище за подкрепа на интернационализацията на МСП в ЕС;
3. да разшири обхвата на обучението от EEN в областта на достъпа до финансиране и споразуменията за свободна търговия;
4. да насърчава надеждни страни, отговарящи на условията, да кандидатстват за партньори на международната мрежа в трети държави, когато това е в съответствие с търговските приоритети на ЕС

Срок за изпълнение — края на второто тримесечие на 2022 г. за препоръки а), б) и в); края на второто тримесечие на 2025 г. за препоръка г)

Препоръка 3 — Да се подобрят наблюдението и дългосрочната ефективност на инициатива Startup Europe

Комисията следва да подобри управлението на инициативата Startup Europe, като:

1. разработи специфични показатели и целеви стойности за измерване на общата ефективност на инициативата, включително за дългосрочната устойчивост на дейностите по проектите;
2. следи за координацията и сътрудничеството с други инструменти на ЕС и национални инструменти, които подкрепят растежа и интернационализацията на стартиращите предприятия;
3. определи критерии за подбор за приоритизиране на проекти, които помагат на стартиращите предприятия да развият своя потенциал и конкурентоспособност, което допринася за растежа и работните места в ЕС.

Срок за изпълнение — края на последното тримесечие на 2022 г. за букви а) и в); края на първото тримесечие на 2023 г. за буква б)

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав IV с ръководител Mihails Kozlovs — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на 5 април 2022 г.

Приложения

Приложение I — Документи на политиката с въздействие върху интернационализацията на МСП

Приложение II — Основни инструменти на ЕС за подкрепа на интернационализацията на МСП

Източник: ЕСП въз основа на документа на Комисията "Overview of EU instruments for the internationalisation of European Businesses" (ноември 2020 г.) и други източници на Комисията.

Приложение III — Методология на проучването

Одитът включваше две проучвания — едно сред членовете на EEN и едно сред организациите за насърчаване на търговията (ОНТ).

Проучване сред членовете на EEN

Проучването сред членовете на EEN беше насочено към приноса на Мрежата за интернационализация на МСП и върху нейната координация/сътрудничеството с основните инструменти на ЕС в тази сфера. То беше изпратено до 94 координатора на EEN и до 436 нейни партньори, като процентът на отговорилите е съответно 83 % и 31 %.

Възможните опции за отговор на всеки въпрос бяха „Много удовлетворен“, „Удовлетворен“, „Неудовлетворен“, „Много неудовлетворен“, „Нямам мнение / не е приложимо“. Освен стандартните отговори респондентите можеха да включат и предложения или да оставят общи коментари.

Проучване сред организациите за насърчаване на търговията

Проучването сред ОНТ беше изпратено до 32 европейски ОНТ, от които отговор беше получен от 13 (41 %). Проучването беше насочено към основните инструменти на ЕС за интернационализация на МСП и тяхната допълняемост с националните инструменти в тази сфера.

Приложение IV — Цели на проектите по линия на Startup Europe

Акроними и съкращения

Речник на термините

„Хоризонт 2020“: Програма на ЕС за научни изследвания и иновации за периода 2014—2020 г.

MСП: Определение за размера на дружества и други организации на базата на броя на заетите лица и на определени финансови критерии. „Малки предприятия“ са тези, които имат по-малко от 50 служители и оборот или общ счетоводен баланс до 10 млн. евро. „Средни предприятия“ са тези, които имат по-малко от 250 служители и оборот до 50 млн. евро или общ счетоводен баланс до 43 млн. евро.

Европейска асоциация на организациите за насърчаване на търговията: Европейска асоциация на националните и регионалните организации за насърчаване на търговията.

Екосистема от стартиращи предприятия: Споделен ресурсен фонд, като цяло разположен в радиус от 100 км около дадена централна точка, който е от полза за местни стартиращи предприятия и включва създатели на политики, ускорители, инкубатори, пространства за съвместна работа, образователни институции и групи за финансиране.

Инструмент за МСП: Финансов инструмент, управляван от EASME в рамките на „Хоризонт 2020“, който предоставя на МСП лесен достъп до фондове за проекти в областта на научните изследвания и иновациите.

Насоки на Европейската комисия за по-добро регулиране: Набор от вътрешни инструкции за служителите на Комисията с оглед на постигане на целите за „по-добро регулиране“, включително всеобхватни оценки и оценки на въздействието, за да се гарантира, че законодателството и разходните програми са ефикасни, ефективни, уместни и съгласувани, както и че интервенцията на равнището на ЕС действително добавя стойност.

Портал Access2Markets: База данни на ЕС за дружествата износители, предоставяща информация относно мита, данъци, правила за продуктите и други регулаторни изисквания за всички държави от ЕС в 135 други пазара по света.

Правила за произход: Правилата за произход са критериите, които се използват, за да се определи от коя държава идва продуктът. Прилагането на преференциални тарифи съгласно дадено споразумение за свободна търговия с държава извън ЕС зависи от сертификата за произход на съответните стоки.

Разрастващо се предприятие: Малко предприятие, което е преминало от етап на стартиране към етап на растеж, определен като средногодишен растеж с над 20 % за период от три години.

Споразумения за свободна търговия: Споразумения на ЕС за търговия с трети държави, които дават възможност за реципрочно отваряне на пазара с развитите държави и държавите с бързо развиващи се икономики, като предоставят преференциален достъп до пазарите.

Стартиращо предприятие: Ново бизнес начинание, особено МСП или микропредприятие, изискващо капиталова инвестиция.

Отговори на Комисията

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=61072

Хронология

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=61072

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав IV, специализиран в областта на пазарната регулация и конкурентоспособната икономика, с ръководител Mihails Kozlovs — член на ЕСП. Настоящият одит беше извършен под ръководството на Ivana Maletić — член на ЕСП, с подкрепата на Sandra Diering — ръководител на нейния кабинет, Tea Japunčić — аташе в кабинета, John Sweeney — главен ръководител,

Alvaro Garrido-Lestache Angulo — ръководител на задача, и Wayne Codd, Christian Detry, Satu Levelä-Ylinen, Juan Antonio Vazquez и Wolfgang Schwender — одитори. Thomas Everett предостави езикова помощ.

От ляво надясно: Tea Japunčić, Satu Levelä-Ylinen, Christian Detry, Sandra Diering, Alvaro Garrido-Lestache Angulo, Wayne Codd, Ivana Maletić, Thomas Everett, Wolfgang Schwender, Juan Antonio Vazquez, John Sweeney.

Бележки

¹ Annual Report on European SMEs 2020/2021. SME Performance Review 2020/2021. Европейска комисия, юли 2021 г.

² Højbjerre Brauer Schultz, based on WIOT input-output tables and Eurostat. 2018 Study. 25 years of the European Single Market.

³ 2021 Edition. DG Trade Study. EU Exports to the World: Effects on Employment.

⁴ DG Trade Statistical Guide.Европейска комисия, август 2021 г.

⁵ Съобщение на Комисията „Мисли първо за малките“. Small Business Act for Europe, COM(2008) 394 final, преразгледан в COM(2011) 78.

⁶ ЕСП, Специални доклади № 20/2017 относно Гаранционния инструмент за МСП, № 17/2019 относно рисковия капитал, № 2/2020 относно Инструмента за МСП, № 25/2020 относно съюза на капиталовите пазари.

⁷ Opportunities for the internationalisation of European SMEs. По поръчка на Европейската комисия, 2010 г.

⁸ Проучване на Европейския парламент How to support the internationalisation of SMEs and microenterprises, 2017 г.

⁹ Study on Support Services for SMEs in International Business, Европейска комисия, 2013 г.

¹⁰ Overview of EU instruments contributing to internationalisation, European Commission.

¹¹ Член 5, параграф 3, буква г) от Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие.

¹² Регламент (ЕС) 2021/1060 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 година за установяване на общоприложимите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд плюс, Кохезионния фонд, Фонда за справедлив преход и Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, както и на финансовите правила за тях и за фонд „Убежище, миграция и интеграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и Инструмента за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика.

¹³ Rules of origin in Access2Markets, ГД „Търговия“, Европейска комисия.

¹⁴ SME united Statement on the World Trade Organisation’s MSMEs Workstream: How to Make International Trade Fit for MSMEs, 19 февруари 2020 г.

¹⁵ Доклад на Комисията относно изпълнението на търговските споразумения на ЕС, COM(2020) 705 final.

¹⁶ Implementation of Free Trade Agreement, Комитет на регионите и Eurochambres, 2019 г.

¹⁷ ECON and Euro chambers Survey Results Note on the Implementation of Free Trade Agreements.

¹⁸ Регламент (ЕС) № 1287/2013 за създаване на програма COSME.

¹⁹ Данни от проучване за удовлетвореност на клиентите от EEN през 2021 г.

²⁰ Interim Evaluation of the COSME Programme, приложение Б от проекта на окончателен доклад: Business Management Capacity thematic area (EEN), Technopolis Group for the European Commission, декември 2017 г.

²¹ Guide for Applicants, Call for proposals: COS-WP2014-2-1. COSME Enterprise Europe Network 2015-2020.

²² Towards a joint EU-Member States agenda for the internationalisation of SMEs, документ за позиция на ETPOA, ноември 2020 г.

²³ Програма за единния пазар, Call for expressions of interest for International Network Partners of the Enterprise Europe Network, SMP-COSME-2021-EEN-INTERNATIONAL.

²⁴ Европейска комисия. Експресно проучване на Евробарометър 421 „Доклад относно интернационализацията на МСП“, октомври 2015 г.

²⁵ Ръководство на EEN и Комисията Enhancing services to improve the export & import performance of European companies under EU Free Trade Agreements (FTAs), ноември 2019 г.

²⁶ EC Industrial leadership website.

²⁷ EC Funding & tender opportunities website.

²⁸ MTB & Crunchbase, Tech Startup M&As – 2018 Report, стр. 11 и 13.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (https://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2022 г.

PDF	ISBN 978-92-847-7717-4	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/989764	QJ-AB-22-005-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-7691-7	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/823	QJ-AB-22-005-BG-Q

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2022 г.

Политиката на ЕСП относно повторната употреба е определена в Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0). Това означава, че като правило повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и всички извършени промени. Лицето, което използва информацията на ЕСП повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документите. ЕСП не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторната употреба.

Необходимо е да се получи допълнително разрешение в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП, или когато е включено съдържание на трети страни.

В случаите, когато е получено такова разрешение, то отменя и заменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при използването.

За използването или възпроизвеждането на съдържание, което не е собственост на ЕС, може да е необходимо да се потърси разрешение директно от носителите на авторските права.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване.

Уебсайтовете на всички институции на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към сайтове на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира съдържанието им, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на ЕСП

Логото на ЕСП не може да бъде използвано без предварително разрешение.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес https://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (https://data.europa.eu/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.