Дейност на Европейската сметна палата
през 2022 г.
Годишен отчет за дейността
на Европейската сметна палата
Европейска сметна палата
За нас
- Европейската сметна палата (ЕСП) е външният одитор на Европейския съюз.
- Тя е създадена с Договора от Брюксел от 1975 г. и започва дейността си през октомври 1977 г.
- С Договора от Маастрихт от 1993 г. ЕСП получава статут на европейска институция.
- Седалището ѝ е в Люксембург.
- Колегиален орган с 27 членове — по един от всяка държава от ЕС, назначени от Съвета след съгласуване с Европейския парламент.
- Служителите на ЕСП наброяват около 950 души от всички националности в ЕС.
Нашите функции
- Проверяваме дали ЕС поддържа добра отчетност, дали спазва приложимите финансови правила, както и дали програмите и политиките на ЕС постигат набелязаните цели и са икономически ефективни.
- Допринасяме за подобряване на финансовото управление на ЕС и насърчаваме усилията за повишаване на отговорността и прозрачността.
- Предупреждаваме за евентуални рискове, предоставяме одитна увереност, отчитаме добрите практики и недостатъците и предлагаме насоки за законодателите и лицата, отговорни за изготвянето на европейските политики.
- Представяме своите констатации и препоръки на Европейския парламент, Съвета на ЕС, националните правителства и парламенти и широката общественост.
Предговор от Председателя
Уважаеми читатели,
През 2022 г. Европейският съюз и неговите държави членки, продължаващи да изпитват последиците от пандемията от COVID‑19 и бързото изменение на климата, бяха изправени пред нова криза – мащабната криза в областта на енергетиката, сигурността и миграцията, причинена от военната агресия на Русия срещу Украйна. Всички тези събития имат значително отражение върху европейските граждани, икономиката на Европейския съюз и неговите отношения с останалия свят.
В тези трудни времена ЕС предоставя финансова помощ в безпрецедентен мащаб. През периода 2021—2027 г. ЕС ще може да изразходва 1,8 трлн. евро. В тях се включват 0,8 трлн. евро по инструмента за възстановяване Next Generation European Union (NGEU).
Като външен одитор ЕСП дава обективна оценка на политиките и програмите на ЕС, както и на качеството на финансовото управление на средствата на ЕС в целия Съюз и извън него. ЕСП проверява дали разходите на ЕС се извършват съгласно установените правила и дали неговите политики и програми са икономически ефективни. Стратегията на ЕСП за периода 2021—2025 г. ще направлява усилията при одита на финансите на ЕС през следващите години, при извършването на необходимите промени в нашата организация и за използването на ресурсите ефективно и ефикасно.
Настоящият отчет за дейността представя обща картина на дейността и публикациите на ЕСП през 2022 г., която е втората година на изпълнение на новата ни стратегия. Освен това в него се предоставя информация за управлението, служителите, подпомагането на одита и финансите на ЕСП.
През 2022 г. ЕСП публикува своите годишни доклади в официално определените срокове. Бяха публикувани и 29 специални доклада и прегледа. ЕСП изготви също и 8 становища, които разглеждат новите финансови правила, приложими за общия бюджет на ЕС, финансирането на плана REPowerEU, диверсифицираната стратегия за финансиране като общ метод на получаване на заеми и създаването на Социален фонд за климата, както и други въпроси.
ЕСП изразява своята солидарност с Украйна и осъжда категорично руското нашествие в Украйна. Европейският съюз трябва да продължи да показва солидарност и единство. Като външен одитор на ЕС, Европейската сметна палата ще направи всичко възможно да продължи да изпълнява своята роля.
Гражданите на ЕС, нашите институционални партньори и заинтересованите страни на ниво ЕС и на ниво държави членки могат да продължат да разчитат, че ЕСП ще предоставя независими, обективни доклади по ключови въпроси за бъдещето на ЕС, в които се отчита какво работи добре и какво не дава резултати и се препоръчват промени.
Надяваме се информацията в тазгодишния отчет за дейността да Ви бъде от полза.
Тони Мърфи
Председател
Кратък обзор на 2022 г.
Нашите дейности
Стратегия на ЕСП за периода 2021—2025 г.
От много години насам ЕСП използва многогодишни стратегии, за да насочва одитната си дейност, да насърчава организационните промени с цел непрекъснато усъвършенстване и да продължава да бъде в челните позиции в областта на одита в публичния сектор.
в изпълнението на стратегията
В края на 2022 г. приключи втората година от изпълнението на новата стратегия за периода 2021—2025 г. Стратегическите цели на ЕСП за този петгодишен период са подобряване на отчетността, прозрачността и одитните механизми при всички видове действия на ЕС; насочване на одитите към области и теми, които могат да донесат най-големи допълнителни ползи; и предоставяне на категорична одитна увереност в контекста на трудна и бързо изменяща се среда.
С цел да превърне стратегията в практически действия, ЕСП одобри мерки за изпълнение за всяка обща и конкретна цел, възложи отговорности и определи срокове. През изминалата година продължихме да отбелязваме значителен напредък по няколко действия:
- подбор на одитни задачи, които да обхващат адекватно стратегическите области;
- предприемане на редица одити на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), в т.ч. първото ни одитно становище относно разходите по МВУ, в съответствие със стратегическия подход за инициативата Next Generation EU (NGEU);
- актуализиране на рамката на ЕСП за управление на знанията;
- формулиране на стратегически одитни подходи по отношение на измамите и върховенството на закона;
- извършване на анализ на продуктивността за избрани задачи с цел определяне на областите, в които са възможни подобрения;
- изготвяне на план за действие за сътрудничество с нашите партньори.
Одит на резултатите от действията на ЕС и тяхната редовност
финансов одит
и одит на съответствието
Одитите на ЕСП предоставят на гражданите на ЕС и на създателите на политики независими, обективни доклади по ключови въпроси за бъдещето на ЕС, в които се открояват както добрите постижения, така и съществуващите слабости, и се препоръчват промени.
Одитите на изпълнението на ЕСП са насочени към икономичността, ефективността и ефикасността на политиките и програмите на ЕС. Те са съсредоточени върху теми, отразяващи предизвикателствата пред ЕС, като например:
- изменение на климата, опазване на околната среда, природни ресурси;
- икономическа конкурентоспособност на ЕС;
- устойчивост към заплахи за сигурността на ЕС и зачитане на европейските ценности — свобода, демокрация и върховенство на закона;
- фискални политики и публични финанси на Съюза.
Одитите имат за цел да подпомагат ЕС за по-успешно изпълнение на целите на политиките му.
ЕСП извършва финансови одити и одити на съответствието по отношение на бюджета на ЕС, Механизма за възстановяване и устойчивост и бюджетите на Европейските фондове за развитие (ЕФР). ЕСП представя изготвя Декларация за достоверност относно надеждността на годишните отчети и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции.
ЕСП може също така да предприема избрани одити на съответствието, за да проверява състоянието на бюджетното счетоводство и финансовото управление на ЕС или да оценява дали системите за управление и контрол за събирането и разходването на средства от ЕС са в съответствие с приложимите европейски и национални правила.
И на последно място, ЕСП е външният одитор на редица агенции на ЕС, децентрализирани органи и съвместни предприятия, както и на Европейските училища.
ЕСП извършва всички свои одити в съответствие с международно приетите одитни стандарти за публичния сектор.
Работна програма
за периода от 2023 година нататък
В работната програма на ЕСП за периода от 2023 година нататък, публикувана през ноември 2022 г., се очертават одитните приоритети за следващите години и се представят 82 специални доклада и прегледа, които ЕСП възнамерява да публикува през 2023 г. и след това. Работната програма е тясно свързана с приоритетните области, заложени в стратегията за периода 2021—2025 г.
По приоритет „Изменение на климата, околна среда, природни ресурси“ ЕСП планира да извърши 21 одита по широк кръг от теми, в т.ч. относно енергийната сигурност, замърсяването, действията, свързани с климата, и устойчивото производство на храни.
По приоритет „Устойчивост към заплахи за сигурността на ЕС и зачитане на европейските ценности — свобода, демокрация и върховенство на закона“ ЕСП е планирала 14 одитни задачи, свързани например с равните права на хората с увреждания, върховенството на закона, военната мобилност и помощта за бежанците.
По отношение на „Икономическа конкурентоспособност на ЕС“ ЕСП планира да публикува 12 доклада, които разглеждат, наред с другото, цифровизацията на училищата, транспорта с водородно гориво и изкуствения интелект.
По приоритет „Фискални политики и публични финанси в Съюза“ ЕСП планира да извърши седем одита в областта например на банковия надзор в ЕС, преките чуждестранни инвестиции и възстановяването в бюджета на неправомерно получени средства от ЕС.
Инструментът за възстановяване — инициативата Next Generation EU (NGEU), която предоставя до 0,8 трлн. евро за разходване в краткосрочен период, също е с висок приоритет в програмата на ЕСП. Планира се публикацията на 12 одитни доклада, разглеждащи NGEU, основно във връзка с Механизма за възстановяване и устойчивост.
ЕСП изготвя своята работна програма за одити независимо, но в координация с други институции. Сътрудничим си с институционалните заинтересовани страни и по-специално с Европейския парламент. Парламентарните комисии изпратиха 131 предложения за одит във връзка с Работната програма за периода от 2023 година нататък. Почти две трети от тези предложения бяха изцяло или частично приети в текущата или бъдещата ни работа, а някои вече са разгледани в последните доклади на ЕСП. ЕСП получи и осем допълнителни предложения за одит, изпратени от девет постоянни представителства на държавите членки. Сътрудничим си не само с институциите на ЕС. През 2022 г. получихме 29 предложения за одит от шест национални парламента, които се отнасят до текущите предизвикателства пред ЕС и неговите държави членки.
Одитна дейност на място
По-голямата част от одитната дейност на ЕСП се извършва в централата ѝ в Люксембург. Одиторите също така провеждат много посещения в Европейската комисия — основният обект на нашите одити, както и в други институции на ЕС, агенции и органи, национални, регионални и местни органи в държавите членки, делегациите на ЕС в държави извън Съюза и международни организации, които работят със средства от ЕС.
Проверяваме на място и получателите на средства от ЕС, както в самия Европейски съюз, така и извън неговите граници. Чрез тези проверки проследяваме одитната следа и получаваме преки одитни доказателства от лицата, участващи в управлението на политиките и програмите на ЕС, в събирането и разходването на средства на ЕС, както и от крайните бенефициенти. През 2022 г., след облекчаването на ограниченията за пътуване, свързани с COVID‑19, ЕСП значително увеличи броя на извършваните проверки на място, като продължи да извършва някои от тях виртуално. В бъдеще ЕСП ще се стреми да прилага успешно опита от годините на пандемията и да увеличава допълнителните ползи и ефикасността на посещенията на място, като ги комбинира с работа онлайн.
Обикновено одитните екипи на ЕСП се състоят от двама или трима одитори, а продължителността на одитното посещение варира от няколко дни до две седмици. В рамките на ЕС проверките на място обикновено се координират в сътрудничество с върховните одитни институции (ВОИ) на съответните държави членки.
През 2022 г. ЕСП проведе повече посещения на място в сравнение с предишните две години, когато все още се прилагаха свързаните с COVID ограничения в областта на общественото здраве и пътуванията. Одиторите на ЕСП са работили общо 2 039 дни в държавите членки и извън ЕС, в сравнение с 857 дни през 2021 г., 1 190 дни през 2020 г. и 3 605 дни през 2019 г. Освен това одиторите са прекарали 945 дни в институции на ЕС, децентрализирани агенции и органи в ЕС, съвместни предприятия, международни организации като ООН и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и в частни одиторски дружества. За 2021, 2020 и 2019 г. тези цифри са съответно 299, 627 и 2 504 дни.
Същевременно ЕСП използва в по-голяма степен практиките за одит от разстояние и събиране на доказателства по електронен път. Използвахме инструменти за видеоконферентна връзка и други информационни технологии, като например защитен обмен на данни и документи, при общуването с одитираните обекти.
Нашите доклади
Одитните доклади, прегледите и становищата на ЕСП са основен елемент от веригата на управленска отговорност на ЕС. Те помагат на Европейския парламент и на Съвета да проследяват и контролират постигането на целите на политиките на ЕС и да търсят отговорност от тези, които са натоварени с управлението на бюджета на ЕС, особено в контекста на годишната процедура по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета.
Специални доклади и прегледи
През 2022 г. ЕСП публикува 29 специални доклада и прегледа, в които се разглеждат много от предизвикателствата, пред които е изправен ЕС в различните области на разходи и политики. Между тях са действията в областта на климата, енергийната ефективност, 5G мрежите, киберсигурността, измамите в областта на ОСП и върховенството на закона. Три от докладите са свързани с COVID‑19 и разглеждат свободното движение в ЕС по време на пандемията, устойчивостта на институциите на ЕС и обществените поръчки за ваксините. ЕСП изготви и първия си специален доклад относно инициативата Next Generation EU, който разглежда оценката от страна на Комисията на националните планове за възстановяване и устойчивост.
В специалните доклади на ЕСП се разглеждат въпроси като това дали целите на избраните за проверка политики и програми на ЕС са изпълнени, дали резултатите са постигнати по ефективен и ефикасен начин и дали действията на ЕС са създали добавена стойност — т.е. дали е постигнато повече, отколкото иначе би било възможно само с действия на национално ниво. В докладите се отправят препоръки, посочват се начини за постигане на икономии, по-ефективна работа, предотвратяване на разхищения или по-ефективно осъществяване на очакваните цели на политиката.
Прегледите на ЕСП имат за цел да представят най-общо описание и анализ, често от междусекторна гледна точка и въз основа на предишна одитна дейност или друга публично достъпна информация. Чрез тях одиторите могат също да представят своя анализ на области или въпроси, по които все още не е извършван одит, или да представят факти по специфични теми или проблеми. За разлика от одитите, прегледите не разглеждат въпроси, по които се изразява оценка, и не предоставят одитна увереност.
На следващите страници са представени данни за дейността на ЕСП и примери за специални доклади от 2022 г. от различни области на политика.
Устойчиво използване на природните ресурси
Специален доклад № 19/2022 „Обществени поръчки за ваксини срещу COVID‑19 в ЕС — достатъчно осигурени дози след първоначалните затруднения, но липсва задълбочена оценка на ефективността на процеса“
Европейският съюз е определил ваксините като приоритет за справяне с пандемията от COVID‑19 още в самото начало на пандемията и се е съсредоточил върху разработването на безопасна и ефикасна ваксина като решение за изход от здравната криза. Съюзът е предприел мерки, за да помогне за съкращаването на сроковете за разработване на ваксини от 10—15 години на 12—24 месеца. Към ноември 2021 г. Комисията е подписала от името на държавите членки договори на стойност 71 млрд. евро за закупуване на ваксини срещу COVID‑19 в количества до 4,6 млрд. дози. Повечето от тези договори са споразумения за предварително закупуване, при които Комисията споделя риска от разработването на ваксини с производителите на ваксини и финансира подготовката на производствения капацитет чрез авансови плащания от бюджета на ЕС. През първата половина на 2021 г. ЕС е изпитал известен недостиг на доставки, но до края на същата година близо 952 млн. дози ваксини са били доставени на държавите членки и 80 % от възрастното население на ЕС е било напълно ваксинирано.
ЕСП разгледа дали до края на 2021 г. Комисията и държавите членки са се снабдили ефективно с ваксини срещу COVID‑19.
ЕСП установи, че ЕС е изградил специална централизирана система за възлагане на обществени поръчки за ваксини, която е успяла да създаде първоначален портфейл от потенциални ваксини, включващ различни компании и технологии, но самата процедура по възлагане на поръчки е започнала по-късно, отколкото в Обединеното кралство и САЩ. Беше установено също така, че преговорите са следвали процедура, определена във Финансовия регламент на ЕС, като в основата ѝ са били предварителните преговори, които са се провели преди изпращането на покана за представяне на оферти. ЕСП не получи информация относно предварителните преговори за най-големия договор на ЕС, които са проведени пряко от председателя на Европейската комисия. Условията на договорите са се развили с течение на времето, а договорите, подписани през 2021 г., имат по-строги разпоредби по ключови въпроси като графици за доставка и място на производство, отколкото тези, подписани през 2020 г. Комисията обаче е имала ограничени възможности за въздействие върху предизвикателствата, засягащи веригата за доставки. Когато през първата половина на 2021 г. ЕС се е сблъскал със сериозен недостиг на предлагане е станало ясно, че повечето договори не съдържат разпоредби, предвиждащи действия при смущения при доставките. Освен това ЕСП установи, че Комисията все още не е извършила проверка или сравнителен анализ на своя процес на възлагане на обществени поръчки, за да извлече поуки за бъдещи подобрения.
ЕСП препоръчва на Комисията да изготви насоки за възлагане на обществени поръчки при пандемии и/или анализ на извлечените поуки за преговарящите екипи в бъдеще; да извърши оценка на риска на подхода на ЕС за обществените поръчки и да предложи подходящи мерки; да проведе тестове за проверка на всички елементи на актуализираната си рамка за възлагане на обществени поръчки при пандемии, в т.ч. събиране на информация и разузнавателни данни, за да идентифицира слабостите и областите, които се нуждаят от подобрение, и да публикува резултатите.
Инвестиции за сближаване, растеж и приобщаване
Специален доклад 03/2022 „Въвеждане на 5G в ЕС — забавяне в изграждането на мрежите и нерешени въпроси, свързани със сигурността“
Телекомуникационните системи от пето поколение, или 5G, представляват нов световен стандарт в безжичните комуникации, който предлага много по-голям капацитет и скорост за пренос на данни. 5G услугите са от съществено значение за широк спектър от иновативни приложения, които имат потенциала да трансформират много сектори на икономиката и да подобрят ежедневния живот на гражданите. Затова 5G е от стратегическо значение за целия единен пазар. В своя план за действие от 2016 г. относно мрежите 5G Комисията е заложила целта за гарантиране на непрекъснато 5G покритие в градските райони и по основните транспортни маршрути до 2025 г. През март 2021 г. тя е разширила обхвата на целта за 5G покритие, като е включила в него всички населени райони до 2030 г. Въпреки че 5G има потенциала да разкрие много възможности за растеж, с тази технология са свързани и рискове. Поради трансграничния характер на съществуващите заплахи, всяка значителна уязвимост или киберинцидент в една държава членка ще се отразят на ЕС като цяло. На територията на ЕС общите разходи за внедряване на 5G могат да достигнат 400 млрд. евро. През периода 2014—2020 г. ЕС е предоставил финансиране за проекти за 5G в размер на над 4 млрд. евро.
ЕСП разгледа дали Комисията е подкрепила ефективно държавите членки за постигане на целите на ЕС за внедряване на техните 5G мрежи и за преодоляване на опасенията за сигурността на 5G мрежите по съгласуван начин.
ЕСП установи, че има забавяне при внедряването на 5G мрежите от страна на държавите членки. До края на 2020 г. 23 държави членки са въвели търговски 5G услуги и са постигнали междинната цел поне един голям град да има достъп до 5G. Не всички държави членки обаче са посочили целите на ЕС за 2025 и 2030 г. в своите национални стратегии за 5G мрежите или в плановете си за широколентов достъп. Степента, в която държавите членки изостават с внедряването на 5G, излага на риск постигането на целите на ЕС. Комисията е предоставила подкрепа на държавите членки при прилагането на плана за действие за 5G от 2016 г. чрез инициативи за задължителни и незадължителни норми, насоки и финансиране на научни изследвания, свързани с 5G. Тя обаче не е определила ясно очакваното качество на 5G услугите. ЕСП установи също така, че Инструментариумът на ЕС за киберсигурност на 5G технологиите посочва възможен общ набор от мерки, насочени към основните рискове за киберсигурността на 5G мрежите. Нито една от изложените мерки обаче не е правно обвързваща и поради това Комисията няма правомощия да наложи тяхното изпълнение. Ето защо продължава да съществува риск, че сам по себе си Инструментариумът не може да осигури съгласувано разглеждане от държавите членки на аспектите, свързани със сигурността на 5G мрежата.
ЕСП препоръчва на Комисията да насърчи равномерното и навременно внедряване на 5G мрежите в рамките на ЕС; да насърчи съгласуван подход относно сигурността на 5G мрежите сред държавите членки; и да извършва мониторинг на подходите на държавите членки към сигурността на 5G и да оценява отражението на различията в подходите върху ефективното функциониране на единния пазар.
Външни действия, сигурност и правосъдие
Специален доклад 01/2022 „Довела ли е до очакваните резултати подкрепата от ЕС за върховенството на закона в Западните Балкани?“
Съветът на Европа определя върховенството на закона като многоизмерно понятие, което предполага, наред с другото, всички публични правомощия да се упражняват в рамките на ограниченията, установени от закона, в съответствие с ценностите на демокрацията и основните права и под контрола на независими и безпристрастни съдилища. ЕС е приел това определение и е заложил върховенството на закона в член 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) като една от общите ценности на своите държави членки. То е водещ принцип на външната политика на ЕС. То е също и съществено и необходимо условие за членство в ЕС. Шест държави от Западните Балкани са кандидатки (Албания, Черна гора, Северна Македония и Сърбия) или потенциални кандидатки (Босна и Херцеговина, Косово1) за членство в ЕС. Те получават финансиране от няколко източника, но ЕС е най-големият донор за региона. Финансовата помощ от ЕС се насочва към тези държави главно чрез Инструмента за предприсъединителна помощ (към момента на одита това е ИПП II). Върховенството на закона е един от деветте приоритетни сектора на ИПП II. То се подкрепя от специални бюджетни средства, които са в размер на 700 млн. евро за периода 2014—2020 г.
ЕСП разгледа дали подкрепата от ЕС за върховенството на закона в Западните Балкани през периода 2014—2020 г. е била ефективна.
ЕСП установи, че макар и действията на ЕС да са допринесли за реформи в технически и оперативни области, като например подобряване на ефикасността на съдебната система и разработване на съответното законодателство, те са имали слабо въздействие като цяло върху основните реформи в областта на върховенството на закона в региона. Основна причина за това е недостатъчната политическа воля на национално равнище за задвижване на необходимите реформи. Беше установено също, че подкрепата от ЕС на национално ниво за действия на гражданското общество в областта на върховенството на закона е недостатъчна за посрещане на нуждите на сектора и въздействието ѝ не се наблюдава задълбочено. Свободата на словото е областта, в която е постигнат най-малък напредък във всичките шест държави. В някои от държавите намалява обществената подкрепа за реформите, необходими за тяхното присъединяване. В ИПП II липсват строги клаузи за обвързаност с определени условия, които биха били ясно основание за намаляване на финансирането в други сектори при забавяне на реформите в областта на върховенството на закона.
ЕСП препоръчва на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да засилят механизма за насърчаване на реформите в областта на върховенството на закона; да увеличат подкрепата за организациите на гражданското общество, работещи в областта на реформите във връзка с върховенството на закона и независимостта на медиите, както и да подобрят обвързването с условия в ИПП III и да подобрят докладването и мониторинга на проектите.
1 Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН (UNSCR 1244/1999) и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово Advisory Opinion on the question of the ‘Accordance with international law of the unilateral declaration of independence in respect of Kosovo’ от 22 юли 2010 г.
Пазарна регулация и конкурентоспособна икономика
Специален доклад 21/2022 „Оценка на Комисията на националните планове за възстановяване и устойчивост — като цяло адекватна, но остават рискове, свързани с изпълнението“
През юли 2020 г., в отговор на пандемията от COVID‑19, Европейският съвет договори фонд за възстановяване на стойност над 800 млрд. евро — Next Generation EU. Основният елемент в него е Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ), възлизащ на общо 723,8 млрд. евро. Целта на МВУ е да смекчи икономическото и социалното въздействие на пандемията и да направи икономиките и обществата в ЕС по-устойчиви и издръжливи на кризи в бъдеще, като се поставя специален акцент върху екологичния и цифровия преход. За да се възползват от подкрепата по МВУ, държавите членки са представили на Комисията своите проекти на национални планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Комисията отговаря за оценяването на тези планове въз основа на критериите, предвидени в Регламента за МВУ, както и за предоставянето на насоки и подкрепа на държавите членки в тази връзка.
ЕСП разгледа дали извършената от Комисията оценка на ПВУ е била целесъобразна и дали процесът на оценяване и издаването на насоки за държавите членки са управлявани ефективно.
ЕСП установи, че извършената от Комисията оценка на плановете за възстановяване и устойчивост като цяло е била адекватна, като се имат предвид сложността на процеса и ограниченията във времето. Въпреки това те установиха редица слабости, рискове и области, на които трябва да се обърне внимание в бъдеще, като например това, че характеристиките на плащанията са резултат от преговори, че липсва яснота за някои ключови етапи и цели и че към момента на оценката системите за мониторинг и контрол все още не са били напълно въведени.
ЕСП препоръчва на Комисията да подобри процедурите за оценка и тяхното документиране; да насърчи обмена на добри практики между държавите членки; да проследи приноса на приложените мерки за изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки; да подобри прозрачността и мониторинга на принципа на ненанасяне на значителни вреди; да следи за това механизмите за проверка на ключовите етапи и целите да бъдат достатъчно ясни и адекватно определени; да проверява спазването на специфичните ключови етапи за мониторинг и контрол и да насърчава използването на инструмента на Комисията за извличане на данни и оценка на риска.
Финансиране и административно управление на ЕС
Специален доклад 11/2022 „Защита на бюджета на ЕС — необходимо е по-добро използване на практиката на включване в „черен списък“
Европейският съюз и държавите членки носят споделена отговорност за защитата на финансовите интереси на ЕС, свързани с фондовете на ЕС. Включването в „черен списък“ (или отстраняването) е основен инструмент, който международните органи и националните власти използват, за да защитят публичните си финанси. Целта е да се избегне сключването на финансови споразумения с ненадеждни контрагенти, като например такива, които са замесени в измами, корупция, професионални нарушения, пране на пари или неплащане на данъци. През 2020 г. ЕС е изплатил около 150 млрд. евро по финансови споразумения. От 2016 г. насам Комисията отговаря за функционирането на системата за ранно откриване и отстраняване на ненадеждни контрагенти (EDES) за една четвърт от разходите на ЕС (39 млрд. евро), които тя управлява пряко или непряко. За останалите три четвърти от разходите на ЕС, в които участват национални органи (111 млрд. евро), държавите членки трябва да спазват задължителните правила, свързани с отстраняването на контрагенти, но от тях не се изисква да създават специални системи за отстраняване или бази данни.
ЕСП разгледа дали практиката на отстраняване се използва ефективно за защита на средствата на ЕС от ненадеждни контрагенти.
ЕСП установи, че тази практика не се използва ефективно за защита на средствата на ЕС от ненадеждни контрагенти. Въпреки че в системата EDES са определени множество положения, налагащи отстраняване, и стабилни процедури за вземане на решения, службите на Комисията са регистрирали малко случаи на отстраняване в системата поради недостатъци в механизмите за идентифициране на контрагенти, които отговарят на условията за отстраняване. При споделеното управление, където системата за ранно откриване и отстраняване не се прилага, разнородните подходи на държавите членки подкопават цялостната ефективност на използването на практиката на отстраняване на контрагенти с оглед защитата на бюджета на ЕС.
ЕСП препоръчва на Комисията да разшири още повече обхвата на практиката за отстраняване на контрагенти; да засили прилагането на системата за ранно откриване и отстраняване (EDES); да подобри наблюдението на EDES в рамките на непрякото управление; да разшири обхвата на EDES, за да се включи в него и споделеното управление; да използва по-добре данните и цифровите инструменти за целите на отстраняването.
Годишни доклади и специфични годишни доклади
Годишните доклади представят основно резултатите от нашата Декларация за достоверност относно бюджета на Европейския съюз, Механизма за възстановяване и устойчивост и бюджета на Европейските фондове за развитие (ЕФР). Те разглеждат също и въпроси, свързани с резултатите от дейността и бюджетното и финансовото управление.
Специфичните годишни доклади представят нашия годишен одит на агенциите и другите органи на ЕС, както и на Европейските училища.
ЕСП също така публикува доклад относно условните задължения, произтичащи от дейностите на Единния съвет за преструктуриране (SRB).
Годишен доклад относно бюджета на ЕС за финансовата 2021 година
Всяка година ЕСП извършва одит на приходите и разходите на ЕС и проверява надеждността на годишните отчети и съответствието на свързаните с отчетите приходни и разходни операции с финансовите правила и разпоредби на ниво ЕС и на ниво държави членки.
Освен това ЕСП извършва отделна оценка на всяка значима област от бюджета на ЕС по (под)функции от многогодишната финансова рамка (MФР), както и на Механизма за възстановяване и устойчивост. ЕСП анализира защо и къде са възникнали грешки, отправя препоръки за подобрение и проследява дали и как са изпълнени предишните препоръки.
Тази дейност формира основата на нашата Декларация за достоверност, която сме задължени да представим на Европейския парламент и на Съвета в съответствие с изискването на Договора за функционирането на Европейския съюз.
становище без резерви относно отчетите и приходите
За финансовата 2021 година ЕСП даде становище без резерви относно отчетите и относно приходите на ЕС.
отрицателно становище относно разходите
През 2021 г. разходите на ЕС възлизат общо на 181,5 млрд. евро, което съответства на 1,3 % от БНД на ЕС-27.
За финансовата 2021 година ЕСП даде отрицателно становище относно разходите на ЕС.
(бюджетни разходи за 2021 г.)
За финансовата 2021 година ЕСП изчисли, че процентът грешки по отношение на бюджетните разходи като цяло е между 2,2 % и 3,8 %. Средната стойност на този диапазон, известна по-рано като „вероятен процент грешки“, се е увеличила в сравнение с предходната година — от 2,7 % на 3,0 %.
Бележка: ЕСП използва стандартни статистически техники за изчисляване на процента грешки. С ниво на увереност от 95 % ЕСП изчислява, че процентът грешки в популацията е между долната и горната граница на грешките.
от одитираната от ЕСП популация от бюджета
е засегната съществено от грешки
За финансовата 2021 година високорисковите разходи представляват 63,2 % от одитната популация на ЕСП, в сравнение с 59 % за предишната година. Изчисленият процент грешки при високорисковите разходи е 4,7 % (4,0 % за финансовата 2020 година).
ЕС извършва два вида разходи, като за всеки от тях е присъщ характерен риск:
- Нискорискови разходи: плащания, свързани с права. При тези разходи бенефициентите трябва да отговарят на определени (не толкова сложни) условия. Такива плащания са например стипендии за студенти и за изследователска дейност (по функция „Единен пазар, иновации и цифрова сфера“), пряка помощ за земеделски стопани („Природни ресурси и околна среда“) и заплати и пенсии за служители на ЕС („Европейска публична администрация“).
- Високорискови разходи: възстановяване на извършени разходи. При този вид разходи ЕС възстановява допустими разходи за допустими дейности (при спазването на по-сложни правила). Те включват например извършени разходи във връзка с научноизследователски проекти (по функция „Единен пазар, иновации и цифрова сфера“), инвестиции в регионално развитие и развитие на селските райони („Сближаване, устойчивост и ценности“ и „Природни ресурси и околна среда“), както и проекти в областта на помощта за развитие („Съседните региони и светът“).
„Единен пазар, иновации и цифрова сфера“ и
„Сближаване, устойчивост и ценности“
През финансовата 2021 година най-засегнатата от грешки подфункция на МФР е „Единен пазар, иновации и цифрова сфера“, следвана от „Сближаване, устойчивост и ценности“.
първо становище относно разходите
През 2021 г. за първи път одитната дейност на ЕСП обхвана разходите по МВУ, за които се предоставя отделно становище. Това отразява факта, че МВУ е временен инструмент, разработен и финансиран по коренно различен начин в сравнение с разходите от бюджета по обичайната МФР. Одитната популация на ЕСП включи единственото плащане за 2021 г. в размер на 11,5 млрд. евро, извършено към Испания. Заявката за плащане на Испания включва 52 ключови етапа, за които Испания докладва, че са завършени.
ЕСП изразява становище без резерви относно тези разходи по МВУ. Извършената оценка се основава на условието за плащане, според което ключовите етапи и целите трябва да са задоволително изпълнени. Затова ЕСП провери дали Комисията е събрала достатъчни и уместни доказателства в подкрепа на оценката си на това условие. Тази оценка не разглежда спазването на другите правила на ЕС и на държавите членки. Цялостните одитни доказателства, получени от ЕСП, сочат, че един от ключовите етапи, свързан с първото изплащане в полза на Испания, не е задоволително изпълнен. Комисията все още не е определила метод за остойностяване на въздействието от неизпълнението на даден ключов етап или цел. Нашето собствено становище е, че грешката не е съществена.
за случаи на предполагаема измама
В качеството си на външен одитор на ЕС ЕСП няма правомощия да разследва случаи на предполагаеми измами. Нашите одити не се разработват специално с цел да откриват измами. Когато одиторите на ЕСП констатират случаи, при които има съмнения за извършена измама, тези случаи се докладват на компетентните органи.
През 2022 г. ЕСП докладва на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) за 14 случая на предполагаема измама, които бяха идентифицирани в хода на одитната дейност. Шест от тези случаи бяха докладвани и на Европейската прокуратура (EPPO). През 2021 г. ЕСП докладва 15 случая на предполагаема измама на ОЛАФ и два от тях на Европейската прокуратура В годишния доклад относно бюджета на ЕС е предоставена допълнителна информация за естеството на случаите на предполагаема измама и за препоръките на ОЛАФ за възстановяване на съответните средства по тези случаи.
Годишен доклад относно резултатите
резултатите: последна година
от пилотния проект
ЕСП раздели годишния си доклад на две отделни части като пилотен проект, който завърши с годишния доклад за финансовата 2021 година. Втората част на годишния доклад обхваща изпълнението на разходните програми, финансирани от бюджета на ЕС.
Основната тема на доклада за 2021 г. относно резултатите е интегрирането на пет хоризонтални приоритета на политиката в бюджета на ЕС:
- борба с последиците от изменението на климата;
- запазване на биологичното разнообразие;
- прилагане на принципа на равенство между половете;
- изпълнение на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР);
- осъществяване на цифров преход.
ЕСП разгледа дали Комисията е интегрирала хоризонталните приоритети на политиката в бюджета на ЕС, дали е проследила свързаните с тях разходи, както и дали е отчела точно резултатите.
ЕСП провери също дали Комисията е приложила подходяща рамка за изпълнение, с която да измерва подкрепата от бюджета на ЕС за междусекторните приоритети на 11-те избрани програми.
ЕСП също така проследи изпълнението на одитните препоръки, отправени в специалните доклади, публикувани през 2018 г.
Годишен доклад относно Европейските фондове за развитие за финансовата 2021 година
относно отчетите и приходите;
отрицателно становище
относно разходите
Европейските фондове за развитие (ЕФР), създадени през 1959 г., бяха основният инструмент, чрез който ЕС предоставя финансиране в областта на сътрудничеството за развитие за държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и отвъдморските страни и територии (ОСТ). ЕФР се финансират от държавите — членки на ЕС, и се управляват от Европейската комисия и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) извън бюджета на ЕС. Те ще продължат да се изпълняват и отчитат отделно до приключването им.
За многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. помощта за сътрудничество за развитие за Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и отвъдморските страни и територии се финансира от бюджета на ЕС.
През 2021 г. разходите на ЕФР са в размер на 3,4 млрд. евро.
Както и в предходните години, за финансовата 2021 година ЕСП изрази становище без резерви за отчетите на ЕФР и за приходите, но отрицателно становище относно разходите на ЕФР. Изчисленият процент грешки при разходите е 4,6 % (3,8 % за финансовата 2020 година).
Специфични годишни доклади относно агенциите на ЕС
Агенциите на ЕС са самостоятелни правни субекти, създадени за изпълнение на специфични технически, научни или управленски задачи, които подпомагат институциите на ЕС при създаването и изпълнението на политики. Съществуват общо 44 агенции.
за финансовата 2021 година
за всички агенции на ЕС освен една
През финансовата 2021 година общият бюджет на всички агенции (с изключение на SRB), които ЕСП е оправомощена да проверява, възлиза на 4,1 млрд. евро, което представлява 2,5 % от общия бюджет на ЕС за 2021 г. За финансовата 2020 година тези стойности са съответно 3,7 млрд. евро и 2,2 %.
Като цяло одитът на агенциите, извършен от ЕСП, потвърди положителните резултати, отчетени през предходните години. ЕСП издаде становище без резерви относно отчетите на 44 агенции и относно приходите. Становището на ЕСП е без резерви по отношение на плащанията, свързани с отчетите на всички агенции, с изключение на Агенцията на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие (eu-LISA). По отношение на eu-LISA ЕСП изразява становище с резерви, което се дължи основно на нередности в процедурите за обществени поръчки.
Специфичен годишен доклад относно съвместните предприятия за финансовата 2021 година
Съвместните предприятия са публично-частни партньорства на ЕС между Европейската комисия и промишления сектор, в които понякога се включват и научноизследователски или междуправителствени организации и участващи държави. Основната им цел е да насърчават превръщането на научните знания в революционни атрактивни за пазара иновации в рамките на стратегическа визия, споделена между партньорите от научноизследователския и от промишления сектор.
През 2021 г. Съветът прие нови регламенти, учредяващи единадесет съвместни предприятия в рамките на програми „Хоризонт Европа“ и „Цифрова Европа“ — многогодишните програми за научни изследвания и иновации за финансовия период 2021—2027 г. Тези съвместни предприятия изпълняват специфичните си научноизследователски и иновационни програми в областта на транспорта, енергетиката, здравеопазването, биотехнологичните производства, ключовите цифрови технологии, суперкомпютрите и мрежовите системи.
Осем от единадесетте съвместни предприятия вече работят в рамките на предишната програма („Хоризонт 2020“) и ще продължат да съществуват при новите програми като различни правни субекти, с нови имена и разширени или леко изменени правомощия. Освен вече съществуващите съвместни предприятия бяха създадени три нови — „Интелигентни мрежи и услуги“, „Глобално здравеопазване“ и Европейски център за експертни познания в областта на киберсигурността. ЕСП ще одитира тези три нови съвместни предприятия за първи път след като те придобият финансова самостоятелност, което се очаква през 2023 г.
Деветото съвместно предприятие — „Термоядрен синтез за енергия“, се финансира от Евратом и отговаря за европейския принос в проекта „Международен експериментален термоядрен реактор“ (ITER).
съвместни предприятия на ЕС
за финансовата 2021 година
През финансовата 2021 година ЕСП издаде становища без резерви относно отчетите, приходите и плащанията за всички съвместни предприятия.
Както и в предходните години обаче, одитното становище на ЕСП относно годишните отчети на Съвместно предприятие „Термоядрен синтез за енергия“ (F4E) за 2021 г. включва параграф за обръщане на внимание, основно за да се подчертае рискът от допълнителни увеличения на разходите и забавяне на изпълнението на проекта „ITER“.
Специфични годишни доклади за Европейските училища и за условните задължения на Единния съвет за преструктуриране
През финансовата 2021 г. ЕСП изготви ежегодния си доклад относно проверката на консолидираните годишни отчети на 13-те Европейски училища. Въпреки че в отчетите не бяха открити съществени грешки, ЕСП не беше в състояние да потвърди дали финансовото управление на училищата съответства в пълнота на изискванията на техния Финансов регламент и Правилник за персонала.
ЕСП изготвя и ежегодни доклади относно условните задължения на Единния съвет за преструктуриране (СП), Съвета и Комисията, произтичащи от изпълнението на техните задачи съгласно Регламента за Единния механизъм за преструктуриране. В своя доклад за финансовата 2021 г. ЕСП заключава, че няма данни, които да показват, че условните задължения на Единния съвет за преструктуриране, на Комисията или на Съвета, възникнали в резултат от изпълнението на техните задачи, свързани с преструктурирането, са неточни в съществена степен.
начало на процедурата на Европейския
парламент по освобождаване от отговорност
във връзка с изпълнението на бюджета
Публикуването на годишния доклад на ЕСП също така бележи началото на процедурата по освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, по време на която Европейският парламент решава, след препоръка от Съвета, дали Комисията и другите органи са управлявали по задоволителен начин бюджета на ЕС. Ако това е така, той ги освобождава от отговорност.
През октомври 2022 г. ЕСП започна представянето на своите годишни доклади за 2021 г. пред Комисията по бюджетен контрол на Парламента и Бюджетния комитет на Съвета. Впоследствие те бяха представени и на пленарното заседание на Европейския парламент и на Съвета по икономически и финансови въпроси.
През 2022 г. ЕСП представи годишните доклади пред националните и регионалните парламенти и правителствата на 21 държави членки.
Становища
за ново законодателство
В качеството си на независим външен одитор на ЕС, ЕСП допринася за подобряване на финансовото управление чрез публикуването на становища относно предложенията на Комисията за ново или изменено законодателство. В случаите, когато тези законодателни предложения имат значително финансово отражение, правото на ЕС изисква ЕСП да представи становище. Другите институции също могат да поискат от ЕСП да изготви становища по други конкретни въпроси. Всички наши становища се представят пред Европейския парламент и Съвета.
През 2022 г. ЕСП публикува осем такива становища. Те разглеждат основно законодателните предложения на Комисията за изменение на финансовите правила, приложими за общия бюджет на ЕС, но също и за въвеждане на нови правила за статута и финансирането на европейските политически партии и европейските политически фондации, възможността държавите членки да използват своите национални планове за възстановяване и устойчивост (ПВУ) за финансиране на плана REPowerEU, въвеждането на диверсифицирана стратегия за финансиране като общ метод на получаване на заеми и създаването на Социален фонд за климата.
Бюлетин на ЕСП
Във всеки брой на бюлетина на ЕСП се публикуват статии по конкретна тема, обикновено от областта на одита, от автори, които работят в институциите на ЕС и извън тях.
През 2022 г. бяха издадени два броя, в които се разглежда сближаването и инструмента Next Generation EU (Cohesion and Next Generation EU: concord or clash) и Механизма за възстановяване и устойчивост (The EU Recovery and Resilience Facility: a jump to a resilient Europe?).
Конференции и уебинари
През 2022 г. ЕСП (съ)организира и редица конференции и уебинари, отворени за участие на заинтересовани страни.
По-долу са представени два примера.
промяната на парадигмата в ЕС
На 29 юни 2022 г., като част от Конференцията за бъдещето на Европа, ЕСП организира в сътрудничество с върховните одитни институции на Германия, Литва и Швеция уебинар на тема „Промяна на парадигмата за ЕС — нови приоритети за върховните одитни институции на равнището на ЕС и на национално равнище?“. Уебинарът разгледа много актуални въпроси, свързани с миграцията, енергийната ефективност и отбраната. Участниците в дискусиите обмениха идеи за това как одитните институции могат да се адаптират към новата парадигма, тъй като техните задачи се променят. Уебинарът даде възможност на участниците да задават въпроси и да представят идеите си в контекста на конференцията.
„Борба с изпирането на пари“
На 16 септември 2022 г. ЕСП организира семинар на високо равнище относно борбата с изпирането на пари. Представители на институциите на ЕС, държавите членки, МВФ, банковия надзор и промишления сектор обсъдиха новия модел на ЕС за надзор на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, предложен от Европейската комисия, и постигнатия до момента напредък в преговорите. Между обсъдените теми бяха очакванията за модела и неговата осъществимост, ефективно изпълнение и ориентираност към бъдещето. Участниците обърнаха специално внимание на предложените правила за управление на новия Орган за борба с изпирането на пари (ОБИП) и на начина, по който той ще може да взаимодейства ефективно с други контролни органи на нивото на ЕС и на национално равнище, без да създава ненужна тежест за сектора, свързана със спазването на изисквания.
Цифрова трансформация на одитната дейност
ЕСП продължава да подобрява ефективността на своите одитни процеси чрез засилване на интеграцията и оперативната съвместимост на съществуващите системи. Успоредно с това бяха въведени автоматизация, ИТ одит и усъвършенствани техники за анализ на данни като част от плана на ЕСП за развитие за по-добро използване на технологиите за целите на одита. ЕСП също така продължи своите иновационни дейности, насочени към идентифициране на нововъзникващи технологии, които могат да бъдат използвани по нови начини в подкрепа на одитната дейност.
Пандемията намали както технологичните, така и психологическите пречки за хората и организациите по отношение на работата и работните срещи от разстояние, като същевременно подобри нивото на цифровите умения. ЕСП не е изключение от тази тенденция. Понастоящем работните срещи редовно се провеждат в дистанционен или хибриден формат, особено когато участват външни заинтересовани страни, като например одитирани субекти и други органи на ЕС и международни организации. Броят на мисиите е намален до нивото, необходимо за постигане на целите на институцията.
Заседателните зали на ЕСП бяха снабдени с висококачествено видеоконферентно оборудване, като същевременно бяха осигурени и преносими решения, позволяващи провеждането на срещи навсякъде в сградите на ЕСП.
НА последно място, една заседателна зала беше преустроена във виртуално телевизионно студио, което дава възможност за запис и излъчване с високо качество на пресконференции, конференции в хибриден формат с устен превод или други информационни или образователни събития, чрез които се осъществяват комуникационните дейности на институцията.
автоматизация
Въведеното преди няколко години решение за сигурен обмен на документи и данни с одитираните обекти — ECAFiles, е интегрирано с основна система на ЕСП за управление на одита (ASSYST) и със системата за управление на процеса на уравняване (CLEAR), което опростява и подобрява комуникацията с одитираните организации по време на одита.
В случаите, когато програмният достъп до базите данни на одитираните обекти не беше възможен, през 2021 г. ЕСП стартира услугата за автоматизация на процесите. Тя предлага алтернатива на ръчното изтегляне, съхраняване и проверка на документи от базите данни, при условие че документите се предоставят в необходимия използваем формат.
техники за анализ на данни
Новият екип, създаден през 2021 г. за D.A.T.A. (Данни и технологии в одитната дейност), продължи да работи по изпълнението на плана за развитие за по-добро използване на технологиите за постигане на одитните цели на ЕСП.
Членовете на екипа D.A.T.A. работят в тясно сътрудничество с одитните екипи, за да разберат техните специфични процеси и нужди. В зависимост от сложността на необходимата подкрепа, тяхната работа варира от краткосрочни консултантски дейности до пълно участие в одитни задачи.
Екипът D.A.T.A. ръководи или участва в множество проекти в рамките на ЕСП: експерти по данни за работната група за NGEU, създаване на научна общност за одитори, оценка и проучване на осъществимостта на нова семантична търсачка за собствените продукти на ЕСП.
Беше въведена също „инфраструктура за науката за данните“, за да се даде възможност за обработка на данни и усъвършенстван анализ и визуализация предимно на неструктурирани масиви от данни и големи информационни масиви.
Успоредно с това нашият ИТ отдел стартира „хранилище за данни като услуга“ през октомври 2022 г., което позволява на потребителите да обработват и анализират структурирани данни с различна степен на автономност, вариращи от получаване на предварително определени отчети за потребители на основно ниво до обработка на данни и създаване на ad hoc доклади и визуализации за потребители с експертни познания.
ЕСП продължи сътрудничеството си с върховните одитни институции от държавите — членки на ЕС, в областта на технологиите и иновациите за одит в контекста на мрежата и платформата TiNA. Бяха проведени единадесет онлайн събития в рамките на TiNA по теми, вариращи от одит на киберсигурността и сигурен трансфер на данни до използване на специфични инструменти за анализ на данни и интелигентен анализ на процеси.
ЕСП продължи да участва активно в Групата за нововъзникващи технологии на Междуинституционалния комитет за цифрова трансформация, която работи за въвеждането на технологии като изкуствен интелект, разширена реалност и блокови вериги в институциите на ЕС. Беше представено предложение за съвместен проект за използване на технологиите на разпределения регистър с цел по-нататъшно осигуряване на обмен с одитираните обекти.
Връзки с институциите
ЕСП работи в тясно сътрудничество с Европейския парламент, Съвета и националните/регионалните парламенти в държавите членки, тъй като въздействието от нашата дейност зависи до голяма степен от това как те използват нашите одитни констатации и препоръки.
Европейски парламент
През 2022 г. Европейският парламент (ЕП) възобнови постепенно редовното физическо участие на други институции и органи в пленарните заседания и заседанията на комисиите. В резултат на това броя на участията на ЕСП, които през 2022 г. бяха предимно на място, е спаднал незначително до 134 в сравнение с 147 през 2021 г., всички от които от разстояние.
Членовете и одитните екипи на ЕСП редовно участват в заседанията на комисиите и органите на ЕП и по-специално в Комисията по бюджетен контрол (CONT), където представят резултатите от своята работа.
През 2022 г. членовете на ЕСП представиха пред Комисията по бюджетен контрол общо 16 специални доклада и един преглед. Те участваха и в 16 публични изслушвания на Комисията по бюджетен контрол относно освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2021 г., включително в представянето на годишния доклад на ЕСП за 2021 г. от председателя Тони Мърфи.
Освен това членовете на ЕСП представиха 27 специални доклада и прегледа на 14 други комисии на ЕП, най-вече на съвместни заседания с други заинтересовани комисии.
През март 2022 г. Съветът на председателите на комисии на Европейския парламент покани председателя на ЕСП за обмяна на мнения относно работната програма на ЕСП
за периода от 2022 г. нататък и консултация относно работната програма за периода от 2023 г. нататък. През май бившият председател на ЕСП Клаус‑Хайнер Лене участва в пленарното заседание на ЕП във връзка с освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета за 2020 г. През октомври председателят на ЕСП Тони Мърфи се срещна с председателя на ЕП Роберта Мецола и представи годишния доклад за 2021 г. на пленарното заседание на ЕП. През юни членовете на Одитен състав II се срещнаха и с координаторите на Комисията по регионално развитие (REGI), за да обсъдят по-нататъшното сътрудничество, а членове на Комисията по бюджетен контрол посетиха ЕСП през ноември, за да обменят мнения с Колегиума.
Съвет на Европейския съюз
Общият брой на участията на ЕСП се увеличи значително до 82 през 2022 г. в сравнение с 68 през 2021 г.
По правило подготвителните органи на Съвета разглеждат всички специални доклади на ЕСП в кратък срок след публикацията им, но не непременно всички прегледи и становища. През 2022 г. ЕСП представи 26 специални доклада и три становища пред 19 различни комитета и работни групи на Съвета.
През 2022 г. представители на ЕСП присъстваха и на 29 заседания за обсъждане на освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на ЕС за финансовите 2020 и 2021 години. Освен това Бюджетният комитет на Съвета покани ръководството на ЕСП да представи работната програма за периода от 2023 година нататък и проектобюджета за 2023 г.
Франция: януари — юни 2022 г.
Чехия: юли — декември 2022 г.
Поради намаляването на строгостта на ограниченията, свързани с COVID‑19, представителите на ЕСП отново имаха възможност да участват физически в по-голямата част от заседанията на Съвета на ЕС. Някои срещи обаче все още се осъществяват дистанционно. Новият начин на работа ни позволи също така да предложим повече взаимодействия със Съвета на ЕС, като например целеви технически дискусии по някои доклади с постоянните представителства в ЕС.
През юли 2022 г. бившият председател на ЕСП Клаус‑Хайнер Лене се срещна с министър-председателя, министъра на финансите и министъра по европейските въпроси на Чехия, за да обсъди с тях приоритетите на председателството на Съвета. През септември членовете на ЕСП Илиана Иванова и Ян Грегор участваха в неформална среща с министрите, отговарящи за политиката на сближаване. През ноември президентът на ЕСП Тони Мърфи се срещна с премиера и министъра на финансите на Швеция. През декември 2022 г. председателят на ЕСП Тони Мърфи и членът на ЕСП Ян Грегор се срещнаха с министъра на финансите на Чехия в качеството му на председател на Съвета ECOFIN преди представянето на годишните доклади на ЕСП за 2021 г. пред финансовите министри на ЕС. Освен това през 2022 г. членовете и ръководството на ЕСП участваха в 14 срещи с представители на постоянните представителства в ЕС.
Национални/регионални парламенти и правителства на държавите членки
национални/регионални парламенти
През 2022 г. ЕСП представи одитната си дейност на 88 срещи с националните и регионалните парламенти на 20 държави членки.
на държавите членки
През 2022 г. членовете и ръководството на ЕСП представиха нейната дейност на 133 срещи с правителства и правителствени органи в 22 държави членки.
Европейска комисия
на най-високо равнище
Членовете на ЕСП и на Европейската комисия поддържат редовен двустранен контакт във връзка с планираните и текущите одитни задачи.
От години е налице и добре установена практика нашите членове да провеждат ежегодна среща с членовете на Европейската комисия. Тези срещи дават възможност да се направи равносметка и да се обмисли засилването на сътрудничеството.
През юли 2022 г. тази традиция продължи, когато бившият председател на ЕСП г-н Лене покани колегиума на членовете на Комисията в Люксембург. Той проведе двустранна среща с председателя на Комисията г-жа Фон дер Лайен. Членовете на ЕСП и на Комисията заседаваха в четири групи за дискусия, като се фокусираха върху следните области: Европейския зелен пакт, цифровия преход, глобалното измерение и бюджета на ЕС, стимулиращ възстановяването на Европа/връзката с рамката на ЕС за икономическо управление.
Сътрудничество с други върховни одитни институции
Контактен комитет на върховните одитни институции в ЕС
Сътрудничеството ни с върховните одитни институции (ВОИ) на 27-те държави членки се осъществява главно в рамките на Контактния комитет на ръководителите на ВОИ в ЕС. Този форум улеснява диалога и обмена на информация между ВОИ на държавите членки на ЕС и ЕСП.
През 2022 г. ЕСП продължи да работи с Мрежата за одит на ЕС по въпроси, свързани с пандемията от COVID‑19, което доведе до публикуването на уебсайта на контактния комитет на множество актуални информационни фишове относно дейността на ВОИ от 2020 г. и 2021 г. по тази тема. ЕСП продължи и своята дейност за сътрудничество във връзка с одита на изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост и на националните планове за възстановяване и устойчивост. По отношение на проверката на националните планове, одитни ръководители и одитори, представляващи 22 ВОИ на ЕС, редовно се срещаха и обсъждаха приключените, текущите и планираните одити, свързани с NGEU.
През май 2022 г. ЕСП беше домакин на годишното заседание на Контактния комитет. Това беше първата среща с физическо присъствие на ръководителите на ВОИ в ЕС от 2019 г. насам след онлайн събитието на високо равнище през ноември 2021 г. Основната дискусия беше съсредоточена върху стратегическите задачи и предизвикателства, пред които ще бъдат изправени ВОИ в ЕС, когато оценяват Механизма за възстановяване и устойчивост и неговата добавена стойност на национално и европейско ниво.
ВОИ на страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС
ЕСП подкрепя ВОИ на страните кандидатки (Албания, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Турция и Украйна) и потенциални кандидатки за членство в ЕС (Босна и Херцеговина, Косово2).
През 2022 г. ЕСП подкрепи SIGMA (Подкрепа за подобряване на управлението и ръководството) — съвместна инициатива на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и ЕС, при организирането на заседание на Мрежата на ВОИ на страните кандидатки и потенциални кандидатки в Париж.
2 Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН (UNSCR 1244/1999) и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово Advisory Opinion on the question of the ‘Accordance with international law of the unilateral declaration of independence in respect of Kosovo’ от 22 юли 2010 г.
ИНТОСАЙ
През 2022 г. ЕСП продължи активно да участва в дейността на Международната организация на върховните одитни институции (ИНТОСАЙ). Като заместник-председател на Комитета по професионални стандарти (PSC), ЕСП участва в Работната група на ИНТОСАЙ по стратегическо планиране и активно си сътрудничи с другите председатели, определени за различните цели. ЕСП беше домакин и на 21-вото заседание на Управителния комитет по професионални стандарти (КПС) през септември, на което беше приет успешно докладът относно модернизирането на рамката на стандартите, ръководено от ЕСП.
През ноември 2022 г. ЕСП взе участие в XXIV конгрес на INTOSAI (INCOSAI) в Рио де Жанейро. Конгресът се провежда на всеки три години. Това е върховният орган на ИНТОСАЙ, където се вземат най-важните административни решения на организацията. На конгреса беше приет стратегическият план на ИНТОСАЙ за периода 2023—2028 г. и ЕСП пое от ВОИ на Бразилия ролята на председател на КПС. В това си качество ЕСП понастоящем е член на Управителния съвет на ИНТОСАЙ.
ЕСП участва също така в дейността на подкомитетите на КПС и в дейността и проектите на други работни органи на ИНТОСАЙ, по-конкретно във връзка с одита в областта на околната среда, големите информационни масиви, модернизирането на финансите и регулаторната реформа, както и оценката на публичните политики и програми. ЕСП ръководи проекта за актуализиране на ISSAI 140 относно управлението на качеството във ВОИ и си сътрудничи с Инициативата за развитие на ИНТОСАЙ (IDI) за изготвяне на насоки за прилагане на новия стандарт.
ЕВРОСАЙ
ЕСП участва активно и в дейността на Европейската организация на върховните одитни институции (ЕВРОСАЙ) — европейската регионална група на ИНТОСАЙ, по-специално в рамките на работната група за одит в областта на околната среда, работната група по информационните технологии, работната група по одит на средствата, отпуснати за катастрофи и бедствия, и мрежата за етично поведение.
През 2022 г. продължихме работата в проектната група на тема „Подготовка за бъдещи рискове и кризи, свързани с изменението на климата — време е одитът да погледне в дългосрочен план“ (ръководена съвместно с Върховната одитна институция на Обединеното кралство) в контекста на проекта „Подготовка за бъдещето и нововъзникващите проблеми“. Освен това ЕСП допринесе активно за работата на проектната група за одит на действията в отговор на COVID‑19.
Управление на ЕСП
Членове на ЕСП
ЕСП функционира като колегиален орган от членове — по един от всяка държава членка. Членовете се назначават от Съвета след съгласуване с Европейския парламент, по предложение от правителството на съответната държава членка. ЕСП не участва в процеса на избиране или назначаване на членовете.
Членовете на ЕСП се избират за мандат от шест години, който може да бъде подновен. Те изпълняват дейността си при пълна независимост и служат на общия интерес на ЕС. При встъпването си в длъжност членовете полагат тържествена клетва пред Съда на Европейския съюз.
През 2022 г. Съветът назначи нов член от Словения — Йорг Кристиян Петрович (от 7 май), нов член от Нидерландия — Стеф Блок (от 1 септември), нов член от Малта — Джордж Мариус Хайзлер (от 1 октомври), нов член от Кипър — Лефтерис Христофору (от 2 ноември) и нов член от Литва — Лайма Люция Андрикене (от 16 ноември). Наред с това Съветът поднови мандатите на члена от Чехия Ян Грегор, от Латвия — Михаилс Козловс и от Полша — Марек Опиола, за още шест години (от 7 май).
Членът на ЕСП Алекс Бренинкмайер почина на 14 април 2022 г.
Процедурата за номиниране на нов член от Португалия все още не беше приключила в края на 2022 г.
През 2022 г. бяха проведени 25 заседания на Колегиума. Процентът на присъствие в тези заседания беше 93 %. Членовете взеха участие и в заседанията на съставите и комитетите (вж. също Одитни състави и комитети).
„Подобряване на ефективността и
най-ефикасно използване на нашите ресурси
при одитите в бъдеще“
Веднъж годишно нашите членове, генералният секретар и директорите се оттеглят за двудневен семинар за обсъждане на важни въпроси, свързани с дългосрочната стратегия, дейността и организацията на институцията.
По време на семинара на ЕСП през 2021 г. членовете обсъдиха следните основни теми:
- начини за постигане на по-голяма ефективност и повишаване на производителността при изготвянето на специални доклади;
- въпроси, свързани с практическото прилагане на Кодекса за поведение на ЕСП;
- Работна програма на ЕСП за периода от 2023 година нататък.
Председател
Председателят отговаря за стратегията на институцията, планирането и управлението на дейността, комуникацията и връзките с медиите, връзките с институциите, правните въпроси и вътрешния одит. Председателят също така представлява ЕСП във външните ѝ отношения.
Членовете на ЕСП избират помежду си председател за период от три години, който може да бъде подновяван. Избраният член поема ролята на пръв сред равни (primus inter pares), председателства заседанията на ЕСП и следи за изпълнението на взетите решения.
На 1 октомври 2022 г. Тони Мърфи замени Клаус‑Хайнер Лене като председател на ЕСП.
Бележка: Към февруари 2023 г.
Одитни състави и одитни комитети
Членовете се назначават в един от петте одитни състава, в които се приемат повечето от одитните доклади, прегледи и становища на ЕСП. Одитните състави разпределят своите задачи сред членовете си. Всеки член носи отговорност пред състава и пред Колегиума на ЕСП за изпълнението на своите одитни задачи. Одитната дейност се извършва от професионални одитори, които работят в дирекциите на одитните състави.
Членовете на всеки одитен състав избират свой ръководител за срок от две години, като мандатът му може да бъде подновен. Към декември 2021 г. ръководители на петте одитни състава на ЕСП са Жоел Елвингер, Анеми Туртелбоом, Бетина Якобсен, Михаилс Козловс и Ян Грегор.
Комитетът за контрол на качеството на одита отговаря за одитните политики, стандарти и методология на ЕСП, подпомагането на одита и развитието и контрола на качеството на одита. Той се състои от по един член от всеки одитен състав и към 2 ноември 2022 г. се ръководи от Илиана Иванова.
Решенията по по-общи стратегически и административни въпроси се вземат от Административния комитет, а при необходимост и от Колегиума на ЕСП, и двата от които се ръководят от председателя на ЕСП. Административният комитет се състои от председателя, ръководителите на съставите, ръководителя на Комитета за контрол на качеството на одита и члена, отговарящ за връзките с институциите (към 10 октомври 2022 г. това е Ева Линдстрьом).
През 2022 г. бяха проведени 113 заседания на одитните състави, 15 заседания на Административния комитет и 10 заседания на Комитета за контрол на качеството на одита. Процентът на присъствие в тези заседания беше съответно 95 %, 94 % и 89 %.
Сред другите комитети са Комисията по етика (с председател Жоел Елвингер), Комитетът за вътрешен одит (с председател Хану Такула) и Консултативният комитет „Стратегия и подготовка за бъдещето“ (председателстван от Хелга Бергер).
Висшето ръководство се състои от генерален секретар и директори. ЕСП има общо 10 дирекции: пет дирекции са в структурата на одитните състави, една към Комитета за контрол на качеството на одита, една дирекция подпомага дейността на председателя, а три други са част от генералния секретариат.
Бележка: Към февруари 2023 г.
Измерване на резултатите от дейността
ЕСП използва набор от ключови показатели за изпълнение (КПИ) с цел да информира ръководството относно осъществения напредък в постигането на стратегическите цели, да подпомага процеса на вземане на решения и да предоставя на институционалните заинтересовани страни данни относно изпълнението на дейността си. КПИ бяха актуализирани в съответствие със стратегията за периода 2021—2025 г. Следните КПИ дават широка представа за функционирането на нашата организация по отношение на разпространението, въздействието и възприемането на нашата работа:
- брой публикувани доклади (в сравнение с планираното);
- присъствие в медиите;
- въздействие и възприемане на дейността на ЕСП (обратна връзка от заинтересованите страни);
- изяви пред други институции, национални и регионални парламенти и правителства на държавите членки, както и международна дейност;
- изпълнение на препоръките на ЕСП.
29 доклада
ЕСП публикува 29 доклада, в сравнение с 32 през 2021 г. В тази бройка се включват 28 специални доклада и един преглед.
Присъствие в медиите
значително по-голямо
медийно отразяване
През 2022 г. ЕСП публикува близо 130 000 онлайн статии и комуникации в социалните медии, свързани с нашите одитни доклади, с други публикации или общо със самата институция. Това представлява значително увеличение в сравнение с предходни години ( за 2021 г. — 67 000; за 2020 г. — 32 000).
Отразяването в медиите може да варира значително в зависимост от темата и сложността на доклада. Външни фактори като важни събития или развития по дадена политика могат също да повлияят върху медийния интерес към нашите публикации. Освен това при извънредни ситуации като пандемията от COVID‑19 или нашествието на Русия в Украйна, вниманието на медиите е насочено особено към новините, свързани с кризата.
След мерките за изолация във връзка с COVID‑19 ЕСП популяризира своите публикации онлайн, което ни позволи да увеличим контактите с журналисти.
През 2022 г. ЕСП публикува 41 съобщения за пресата на 24 езика на ЕС, както и информационни бележки, информация за медиите и (готови за публикация) аудио изявления на някои езици. ЕСП даде и редица интервюта за големи радио, телевизионни и печатни медии в Европа. Освен това ЕСП проведе 14 онлайн пресконференции и 9 допълнителни пресконференции по държави за представянето на годишния доклад. В нашите пресконференции участваха общо 350 журналисти, повечето от които представляваха големи национални медии на държавите членки.
на уебсайта на ЕСП
През 2022 г. уебсайтът на ЕСП достигна милион и половина посещения от около 600 000 отделни посетители.
в социалните медии
продължи да нараства
До края на 2022 г. трите профила на ЕСП в социалните мрежи (Twitter, LinkedIn, Facebook) са привлекли близо 45 000 последователи, което представлява увеличение спрямо 39 000 през 2021 г.
Въздействие и възприемане на дейността на ЕСП
в нашите проучвания считат докладите ни
за полезни за тяхната работа
ЕСП оценява вероятното въздействие и ползата от дейността си въз основа на това как тя се възприема от читателите на докладите ни в Европейския парламент, Съвета, Комисията, агенциите на ЕС, постоянните представителства на държавите членки, агенциите и ВОИ на държавите членки, НПО, представители на академичните среди, медиите и други участници.
От 2018 г. насам ЕСП извършва анонимни електронни проучвания, чрез които търси от читателите обратна връзка относно качеството на избрани доклади и очаква от тях общи предложения, свързани с нашата работа.
През 2022 г. 82 % от около 450 респонденти са счели докладите на ЕСП за полезни за работата си, а 78 % смятат, че те оказват въздействие. Тези стойности са сходни с резултатите от миналата година (2021 г. — съответно 83 % и 79 %).
Изяви на ЕСП пред други институции, национални и регионални парламенти и правителства на държавите членки, както и международна дейност
със заинтересованите страни
Като цяло през 2022 г. взаимодействията със заинтересовани страни на европейско и международно ниво отново достигнаха високо равнище. ЕСП представи резултатите от работата си общо 437 пъти пред комисиите на Европейския парламент, подготвителните органи на Съвета, националните и регионалните парламенти и правителствата на държавите членки (за 2021 г. — 419).
Освен това ЕСП взе участие в 178 международни прояви. Между тях са дейности на международни организации в сферата на публичния одит, по-специално ИНТОСАЙ и ЕВРОСАЙ, както и двустранни събития с други ВОИ, конференции, заседания и дейности, насочени към по-широката публика (2021 г. — 154).
Изпълнение на препоръките на ЕСП
на ЕСП от 2018 година
са изпълнени
ЕСП измерва изпълнението на своите препоръки въз основа на проследяване на последващите действия, което се осъществява от одиторите. За 2022 г. ЕСП анализира препоръките в докладите си от 2018 г., отправени към Комисията и други институции.
Анализът показва, че 100 % от общо 14 препоръки, отправени в Годишния доклад от 2018 г., и 85 % от 325 препоръки, отправени в специалните доклади от 2018 г., са изпълнени изцяло, в известна или в значителна степен.
Служители на Европейската сметна палата
Разпределение на служителите
Към края на 2022 г. в институцията работят 873 длъжностни лица и срочно наети служители (853 през предходни години). 20-те допълнителни длъжности бяха предоставени от бюджетния орган временно за целите на одита на инициативата NGEU. 549 служители работят в одитните състави, в т.ч. 104 в кабинетите на членовете на ЕСП.
Освен това към края на годината в ЕСП работят 91 договорно наети служители и 33 командировани национални експерти (2021 г. — съответно 92 и 25).
Набиране на персонал
Политиката на ЕСП за назначаване на служители следва условията и общите принципи за наемане на служители в институциите на ЕС. Работещите в ЕСП имат разнообразен академичен и професионален опит.
През 2022 г. ЕСП нае 107 нови служители (2021 г. — 80): 33 длъжностни лица, 47 срочно наети служители, 16 договорно наети служители и 11 командировани национални експерти.
Нашата програма ASPIRE, насочена към одиторите, е въведена през 2017 г. и има за цел да подпомогне професионалната интеграция на новопостъпилите служители, като им даде възможност да придобият опит на работното място в различни одитни задачи, както и да участват в целенасочени дейности по обучение през първите три години.
В допълнение, ЕСП осигури провеждането на 60 стажа (2021 г. — 56) за млади висшисти с продължителност от три до пет месеца. В сесиите от март, май и октомври 2022 г. стажантите работиха по хибриден модел, подобно на другите служители на ЕСП, съчетавайки работа на място и от разстояние.
Възрастов профил
Три четвърти (76 %) от активно заетите служители в края на 2022 г. са на възраст между 40 и 59 години, което е непроменено от 2021 г.
72 % от ръководителите в ЕСП са на възраст 50 или повече години (2021 г. — 73 %). Това означава, че ще е необходимо значително подновяване на управленските кадри през следващите 5—10 години поради пенсиониране на сегашните ръководители.
Равни възможности
Като цяло в работната сила на ЕСП има балансирано съотношение между наетите мъже и жени.
ЕСП се ангажира да предлага равни възможности за професионално развитие на своите служители на всички равнища в организацията. При наемането на нови служители съотношението между работещите в ЕСП мъже и жени е балансирано, като над една трета (39 %) от директорите и главните ръководители през 2022 г. са жени (за 2021 г. този процент е 36 %).
Делът на главните ръководители жени в одитните служби на ЕСП достигна 41,4 % (37,5 % през 2021 г.), което надхвърля поставената цел от 40 % за 2027 г. В съответствие със своя План за действие във връзка с многообразието и приобщаването за периода 2021—2025 г. през 2022 г. ЕСП публикува първия годишен доклад относно многообразието и приобщаването (за 2021 г.). Беше започнат и първият одит на достъпността за сградите на ЕСП.
ЕСП също така продължава своя ангажимент за поддържане на географски баланс в ръководството.
Етика
През 2022 г. ЕСП актуализира два важни документа от своята етична рамка — своите Етични насоки и политиката за осигуряване на атмосфера на уважение и липса на тормоз на работното място. Актуализирането на Етичните насоки беше извършено след оценка на етичната рамка от външен консултант, който представи редица препоръки.
Комисията по етика на ЕСП обсъжда всички въпроси от етично естество, за които счита, че имат отношение към стандартите и репутацията на ЕСП, в т.ч. оценяването на външните дейности на членовете на ЕСП. Комисията по етика се състои от трима членове, назначени по предложение на председателя за срок от три години (с възможност за еднократно подновяване на мандата): двама членове на ЕСП и едно лице извън структурата на ЕСП, избрано въз основа на неговите/нейните способности, опит и професионални качества.
Дейности за подпомагане на одита
Одитна методология
Одитната методология и насоки на ЕСП са описани на вътрешната цифрова платформа AWARE (акроним от английски език за Достъпен уеб-базиран одитен ресурс). През миналата година тази платформа беше публикувана на нашия уебсайт. Това предоставя единна точка за достъп за обществеността до одитната ни методология.
Професионално обучение
са преизпълнени
През 2022 г. за пореден път беше надхвърлена определената цел за професионално обучение, която е 5 дни неезиково обучение за одиторите годишно, в съответствие с препоръките на Международната федерация на счетоводителите, и 2 дни за служителите извън одита.
Одиторите на ЕСП са преминали средно 6,9 дни неезиково обучение (8,5 през 2021 г. и 5,4 през 2020 г.), от които 5,0 дни обучение, свързано с одита. Служителите на ЕСП извън одита са преминали средно 3,6 дни обучение (4,2 през 2021 г. и 3,1 през 2020 г.). Годишният спад по двата показателя може да се обясни с постепенното завръщане към присъствени обучения на място, което осигурява по-добър учебен процес, но поради естеството си има по-малък капацитет в сравнение с алтернативите онлайн.
ЕСП се стреми да осигурява богат каталог на обучения, но обръща специално внимание на обучението в сферата на основната ѝ дейност (обучение, свързано с одита). Това се изразява в редица нови курсове и инициативи, като например:
- Обучение, свързано с различни области на политика. Един от ключовите приоритети на ЕСП през 2022 г. беше изграждането и подобряването на познанията за областите на одит на ЕСП / политиките на ЕС, в сътрудничество с одитните състави. В рамките на тази инициатива бяха организирани 12 сесии.
- Една нова област, която получи голямо внимание, беше Next Generation EU (NGEU), и по-специално Механизмът за възстановяване и устойчивост (МВУ). Водещата инициатива за обучение в ЕСП беше двудневен курс за обучение във връзка с МВУ, който се провежда съвместно с Европейския институт по публична администрация. Бяха проведени шест издания на този онлайн курс, предназначен да помогне на участниците да вникнат в детайлите и спецификата на Регламента за МВУ и изпълнението на националните планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки.
- Нови програми за обучение на ръководителите на задачи и относно използването на данни и технологии при одита: завърши работата по Рамката за компетентност на ръководителите на задачи, която послужи като основа за изготвянето на специална програма за обучение, структурирана около трите ключови умения, които те следва да притежават — управление на проекти, ефективна комуникация и лидерство. В сътрудничество с екипа за данни на ЕСП беше започната инициатива за повишаване на уменията на нашите колеги одитори в използването на данни и технологии.
относно новата хибридна
работна среда
ЕСП организира обучение за служителите и ръководителите, насочено към ориентирането в новата ситуация след влизането в сила на новото решение за хибриден модел на работа през април 2022 г. Програмата „Завръщане в офиса“ се проведе от юни до октомври и включваше различни дейности като курсове за обучение, презентации, семинари и фотоконкурс. През ноември 2022 г. беше организиран задължителен курс за ръководители.
Програмата за обучение на съветници по въпросите на кариерата, наставници, вътрешни посредници и лица за поверителен контакт продължи да се изпълнява и беше стартирана нова вътрешна програма за обучение по устойчивост.
Писмени преводи
През 2022 г. в ЕСП бяха преведени и редактирани над 203 000 страници (2021 г. — 227 000 страници), в т.ч. 21 133 страници, възложени за външен превод. Преводачите на ЕСП също така участваха в одитната дейност, като предоставиха езикова подкрепа по време на одитните посещения, онлайн или хибридните срещи, и подкрепа при изготвянето на доклади. Те участваха и в дейностите по комуникация, като предоставиха езикови консултации и подобриха качеството на текстовете, адаптираха съобщенията към целевата аудитория, например през призмата на адаптиране към съответната култура.
За първи път беше осигурен навременен превод на всички публикации на ЕСП на ирландски език, което доведе до публикуването им в срок.
Киберсигурност
за киберсигурността
Кризата, предизвикана от COVID‑19, доведе до експоненциално увеличаване на киберпрестъпността и спонсорираните от държави кибератаки. Екипът за ИТ сигурност на ЕСП повече от всякога имаше нелеката задача да поддържа сигурността на нашите ИТ услуги. Това нямаше да бъде възможно без ценната подкрепа на междуинституционалния екип за незабавно реагиране при компютърни инциденти — CERT-EU.
Изпълнението на плана за киберсигурност за периода 2022—2024 г. беше в ход с редица актуални действия, които вече са изпълнени или са в процес на изпълнение. Освен това със съдействието на CERT-EU ЕСП разработи пътна карта, за да премине към модел за сигурност „нулево доверие“ — един от принципите, които ръководят плана за киберсигурност.Първата система, внедряваща тази нова парадигма, е новата платформа за достъп от разстояние, която ще замени настоящото VPN решение през първото тримесечие на 2023 г.
През 2022 г. бяха проведени няколко фишинг кампании, включително една на междуинституционално равнище. Кампаниите бяха успешни — ЕСП отбеляза увеличение на броя на служителите, които идентифицираха и докладваха фишинг съобщенията.
CERT-EU организира специална сесия за висшето ръководство на ЕСП, за да ги информира за настоящата картина на заплахите и стратегическите приоритети, по които трябва да бъдат предприети мерки.
В течение на годината генералният секретар одобри нова политика за водене на регистри и одит на ИТ системите. Новата политика има за цел да предостави увереност на потребителите и да осигури прозрачност относно използването на одита на системите и данните от регистрите, като същевременно гарантира сигурността на системите на ЕСП.
И накрая, ЕСП участва активно в подготовката на новите междуинституционални правила в областта на киберсигурността. Понастоящем те са в процес на одобрение, но ЕСП вече прилага много от техните разпоредби.
Сгради
екологична работна среда
ЕСП твърдо вярва, че добрата работна среда е от ключово значение за постигането на стратегическите цели на институцията. Прякото въздействие върху благосъстоянието на персонала допринася за превръщането на ЕСП в привлекателно работно място.
ЕСП се стреми да осигурява устойчива работна среда, ориентирана към сътрудничество, благосъстояние, сигурност, приобщаване на всички служители, екологичност и безопасност.
Понастоящем ЕСП разполага с три собствени сгради (K1, K2 и K3), които функционират като единен, технически интегриран обект. ЕСП ползва и офис помещения под наем за своя център за възстановяване след аварии в Люксембург.
Сграда К1
В сграда K1, открита през 1988 г., са разположени офиси с капацитет до 310 служители и заседателни зали.
Сграда К1 беше модернизирана през 2008 г., за да бъде приведена в съответствие с националните изисквания за здраве, безопасност и опазване на околната среда. Където е възможно, технологията в К1 е адаптирана и приведена в съответствие с тази, използвана в К2 и К3.
Сграда К2
Сграда K2 е открита през 2003 г. В нея са разположени офиси с капацитет до 241 служители, заседателни зали, конферентна зала с кабини за устен превод, зали за видеоконферентни връзки, кафетерия и малки кухненски боксове.
Сграда K2 беше ремонтирана с цел оптимизиране на организацията на работните пространства и подобряване на техническите инсталации, за да станат те по-ефективни от екологична гледна точка.
Сграда К3
Сграда K3 е открита през 2012 г. На партерния етаж се намират столова, кафетерия и зали за обучение. Сградата разполага с офиси за 503 служители, заседателни зали, както и зала за ИТ. Сграда K3 притежава сертификат с оценка „много добър“, получен по системата за оценяване BREEAM — водещият световен метод за оценка и сертифициране на устойчивостта на сградите.
Сградите на ЕСП в Киршберг, Люксембург.
Екологично управление
Като институция на ЕС ЕСП има задължението да прилага принципите на разумното управление на околната среда във всички свои дейности. Ето защо тя се е ангажирала да намалява непрекъснато въздействието си върху околната среда. Всяка година ЕСП наблюдава и анализира емисиите на парникови газове, генерирани вследствие на дейността ѝ.
ЕСП се гордее със своя сертификат по схемата на ЕС за управление и одит в областта на околната среда (EMAS). Понастоящем ЕСП успешно прилага система за управление на околната среда в съответствие с EMAS и напълно изпълнява изискванията за сертифициране по стандарта ISO 14001:2015.
Външният одит за проверка на EMAS се проведе през октомври 2022 г. Проверката беше успешна — не бяха открити несъответствия и бяха установени много добри практики. В резултат на това сертифицирането по EMAS на ЕСП за периода 2023—2025 г. беше одобрено.
ЕСП ще предприеме допълнителни стъпки за постигане на 15-процентното намаление на потреблението на газ, предложено през юли в плана на Комисията и Съвета „Save gas for a safe winter“ („Да спестим газ за зимата“). ЕСП ще вземе предвид и неотдавнашната препоръка на люксембургското правителство за ограничаване на температурата в сградите на публичните органи до 20 °C.
През 2022 г. при енергиен одит на сградите на ЕСП бяха предложени различни варианти за енергоспестяване и в резултат на това понастоящем се изпълнява амбициозен план за намаляване на потреблението на енергия.
до 2030 г.
През 2022 г. ЕСП стартира проект за намаляване на емисиите на парникови газове. Той се основава на три основни елемента:
- Намаляване на въздействието върху околната среда на нашите сгради.
- Приемане на екологосъобразна мобилност, като се отчита необходимостта от провеждане на одитни мисии на място, които са основен фактор за одитната дейност на ЕСП.
- Повишаване на осведомеността и ангажираността на персонала.
с устойчивото развитие
Първият доклад на ЕСП относно устойчивостта за 2021 г. беше приет от Колегиума през септември 2022 г. Основната цел на корпоративната отговорност е да се гарантира, че дейността на организацията има положително въздействие върху обществото, околната среда и икономиката. Това са трите основни стълба, върху които се основава корпоративната отговорност, или устойчивостта. Устойчивостта следователно се отнася до етиката на дейностите на дадена организация и как тя може да работи по начин, който е надежден в дългосрочен план.
Понятието устойчивост се простира отвъд екологизирането. В неговия обхват попадат също така икономическото въздействие, етиката и управлението, спазването на правните норми и преди всичко отношението към хората. ЕСП счита своите служители за най-ценния си актив и прилага широк спектър от инициативи и действия за повишаване на благосъстоянието на персонала.
В доклада се разглежда икономическото, екологичното и социалното въздействие от одитната дейност на ЕСП, чрез която се проверява дали предоставените от ЕС средства подкрепят устойчивия и приобщаващ растеж в Европа и по света. Той също така предоставя информация за отражението на организационната структура на ЕСП и на административната ѝ работа върху изпълнението на тази мисия.
Докладът на ЕСП относно устойчивостта ще се превърне в ежегоден продукт на ЕСП, който ще бъде публикуван на нейния уебсайт.
Отговорност за отчитане на ЕСП
Финансова информация
ЕСП се финансира от общия бюджет на Европейския съюз по функцията за административни разходи.
През 2022 г. бюджетът на ЕСП възлиза на около 162,1 млн. евро.
Този бюджет представлява приблизително 1,5 % от общия размер на административните разходи на ЕС (или по-малко от 0,1 % от общите разходи на ЕС).
Изпълнение на бюджета за 2022 г.
| ФИНАНСОВА 2022 ГОДИНА | Окончателни бюджетни кредити | Поети задължения | Процент на усвояване (поети задължения/ бюджетни кредити) | Плащания |
| Дял 1: Лица, работещи в институцията | (в хиляди евро) | |||
| 10 — Членове на институцията | 11 590 | 11 084 | 96 % | 10 630 |
| 12 — Длъжностни лица и срочно наети служители | 120 203 | 118 984 | 99 % | 118 984 |
| 14 — Друг персонал и външни услуги | 9 089 | 9 055 | 99 % | 8 783 |
| 162 — Командировки | 1 647 | 1 647 | 100 % | 1 227 |
| 161 + 163 + 165 — Други разходи, свързани с лицата, работещи в институцията | 2 752 | 2 564 | 93 % | 2 156 |
| Междинна сума за Дял 1 | 145 281 | 143 334 | 99 % | 141 780 |
| Дял 2: Сгради, движимо имущество, оборудване и разни оперативни разходи | ||||
| 20 — Недвижимо имущество | 4 908 | 4 9053 | 99 % | 2 274 |
| 210 — ИТ и телекомуникации | 8 879 | 8 879 | 100 % | 5 617 |
| 212 + 214 + 216 — Движимо имущество и съответни разходи | 847 | 783 | 92 % | 534 |
| 23 — Текущи административни разходи | 540 | 478 | 89 % | 378 |
| 25 — Заседания и конференции | 381 | 185 | 48 % | 138 |
| 27 — Информация и публикации | 1 305 | 1 145 | 88 % | 834 |
| Междинна сума за Дял 2 | 16 860 | 16 375 | 97 % | 9 775 |
| Общо за ЕСП | 162 141 | 159 709 | 99 % | 151 555 |
3 В т.ч. пренесени с решение кредити.
Бюджет за 2023 г.
Бюджетът за 2023 г. е нараснал с 7,97 % спрямо бюджета за 2022 г.
| ФИНАНСОВА 2022 ГОДИНА | 2023 | 2022 |
| Дял 1: Лица, работещи в институцията | (в хиляди евро) | |
| 10 — Членове на институцията | 11 777 | 11 715 |
| 12 — Длъжностни лица и срочно наети служители | 131 876 | 120 838 |
| 14 — Друг персонал и външни услуги | 9 779 | 8 444 |
| 162 — Командировки | 2 453 | 2 452 |
| 161 + 163 + 165 — Други разходи, свързани с лицата, работещи в институцията | 2 601 | 2 732 |
| Междинна сума за Дял 1 | 158 486 | 146 181 |
| Дял 2: Сгради, движимо имущество, оборудване и разни оперативни разходи | ||
| 20 — Недвижимо имущество | 4 274 | 3 778 |
| 210 — ИТ и телекомуникации | 8 452 | 8 228 |
| 212 + 214 + 216 — Движимо имущество и съответни разходи | 894 | 944 |
| 23 — Текущи административни разходи | 588 | 574 |
| 25 — Заседания и конференции | 580 | 675 |
| 27 — Информация и публикации | 1 786 | 1 761 |
| Междинна сума за Дял 2 | 16 574 | 15 960 |
| Общо за ЕСП | 175 060 | 162 141 |
Бележка: Отчетените стойности се отнасят до първоначалния бюджет.
Вътрешен и външен одит
Вътрешен одит
Службата за вътрешен одит (СВО) на ЕСП предоставя независима, обективна увереност и консултантски услуги, предназначени да увеличават добавената стойност от работата на ЕСП и да подобряват дейността ѝ. СВО подпомага ЕСП при изпълнението на нейната стратегия и цели, като възприема систематичен и дисциплиниран подход, за да оцени и подобри ефективността на общото управление, управлението на риска и вътрешния контрол на ЕСП. СВО докладва на Комитета за вътрешен одит, който е съставен от трима членове на ЕСП и един външен експерт. Комитетът редовно наблюдава напредъка по различните задачи, заложени в годишната работна програма на СВО, и гарантира нейната независимост.
През 2022 г. СВО продължи да преразглежда политиката на ЕСП за управление на риска и изготви доклади по две задачи, свързани с управлението на ИТ и с процедурите за набиране на служители. СВО също така приключи основната одитна дейност по две други задачи — „Ремонт на сграда К2“ и „Процедури на оценка и повишаване в длъжност“, за които ще публикува доклади през 2023 г.
Като цяло, проверките на СВО не установиха слабости, които, поради своето естество или мащаб, да застрашават сериозно цялостната надеждност на системите за вътрешен контрол, въведени от оправомощения разпоредител с бюджетни кредити с цел да гарантират законосъобразността и редовността на финансовите операции на ЕСП през 2022 г.
Външен одит
Годишните отчети на Европейската сметна палата се проверяват от независим външен одитор. Това е важно, тъй като показва, че ЕСП прилага същите принципи на прозрачност и управленска отговорност, които изисква от всички одитирани от нея обекти.
Външният одитор на ЕСП — ACG Auditing & Consulting Group S.r.l. — публикува своя доклад относно отчетите на ЕСП за финансовата 2021 г. на 5 май 2022 г. и изрази становище без резерви.
Становище на външния одитор на ЕСП — финансова 2021 година
Относно финансовите отчети на ЕСП:
Считаме, че финансовите отчети дават точна и вярна представа за финансовото състояние на Европейската сметна палата (ЕСП) към 31 декември 2021 г., както и за резултатите от нейните операции, паричните потоци от дейността и промените в нетните активи за приключилата на същата дата година, в съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на ЕС, изменящ Регламенти (ЕС) № 1296/2013, (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013, (ЕС) № 1304/2013, (ЕС) № 1309/2013, (ЕС) № 1316/2013, (ЕС) № 223/2014, (ЕС) № 283/2014 и Решение № 541/2014/ЕС, както и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012, (OВ L 193, 30.7.2018 г., стр. 1).
Относно използването на средствата и процедурите за контрол на ЕСП:
Въз основа на описаната в настоящия доклад дейност можем да заявим, че ЕСП е спазила, във всички съществени аспекти, посочените по-горе критерии:
- Отпуснатите на ЕСП средства са били използвани по предназначение;
- Прилаганите процедури за контрол предоставят необходимите гаранции, че финансовите операции се извършват съгласно приложимите правила и разпоредби.
За контакти
ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG
Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors
Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (https://europa.eu).
Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2023 г.
| ISBN 978-92-847-9815-5 | ISSN 2315-3873 | doi:10.2865/869455 | QJ-AA-23-001-BG-N | |
| HTML | ISBN 978-92-847-9783-7 | ISSN 2315-3873 | doi:10.2865/15559 | QJ-AA-23-001-BG-Q |
| ISBN 978-92-847-9818-6 | ISSN 1831-1369 | doi:10.2865/2137 | QJ-AA-23-001-BG-C |
АВТОРСКИ ПРАВА
© Европейски съюз, 2023 г.
Политиката на ЕСП относно повторната употреба е определена в Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.
Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0). Това означава, че като правило повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и всички извършени промени. Лицето, което използва информацията на ЕСП повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документите. ЕСП не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторното използване.
Необходимо е да се получи допълнително разрешение в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП, или когато е включено съдържание на трети страни.
В случаите, когато е получено такова разрешение, то отменя и заменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при използването.
За следните снимки повторното използване е разрешено, при условие че се посочи притежателят на авторските права, източникът и, където е упоменато, имената на фотографите:
* © Европейски съюз 2022 г., източник: Европейска сметна палата.
* © Европейски съюз 2022 г., източник: Европейска сметна палата.
* © Европейски съюз 2022 г., източник: Европейска сметна палата.
* © Европейски съюз 2022 г., източник: Европейска сметна палата.
* © Европейски съюз 2022 г., източник: Европейска сметна палата.
* © Европейски съюз 2022 г., източник: Европейска сметна палата.
* © Европейски съюз 2022 г., източник: Европейски парламент / Alexis Haulot.
* © GLOBAL VIEW SPRL — фотограф: Simon Schmitt. Архитекти на сградите: Paul Noël (1988 г.) и Jim Clemes (2004 г. и 2013 г.).
За използването или възпроизвеждането на съдържание, което не е собственост на ЕС, може да е необходимо да се потърси разрешение директно от носителите на авторските права:
* (горе ляво): © depositphotos.com/ mrdoomits.
* (горе дясно): © depositphotos.com/ Xavier Lejeune.
* (център ляво): © depositphotos.com/ adriaticphoto.
* (център среда): © depositphotos.com/ halfpoint.
* (център дясно): © depositphotos.com/ fran11.
* (долу): © stock.adobe.com/ denizbayram.
* © stock.adobe.com/ Weyo.
* © shutterstock.com/ jamesteohart.
* © Getty Images / Tonkovic.
* © stock.adobe.com/ Negro Elkha.
* © depositphotos.com/ Tashatuvango.
* © depositphotos.com.
* © shutterstock.com/ Billy Miaron.
Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване.
Уебсайтовете на всички институции на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към сайтове на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира съдържанието им, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.
Използване на логото на ЕСП
Логото на ЕСП не може да бъде използвано без предварително разрешение.
ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС
Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици центрове Europe Direct. Адреса на най-близкия до Вас център ще намерите онлайн (european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).
По телефона или като ни пишете
Europe Direct е служба, която отговаря на въпросите Ви за Европейския съюз. Можете да се свържете с нея:
- чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори могат да таксуват обаждането),
- на стационарен телефонен номер +32 22999696,
- чрез следния формуляр european-union.europa.eu/contact-eu/write-us_bg.
ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС
Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на сайта Europa (european-union.europa.eu).
Публикации на ЕС
Можете да разгледате или да поръчате публикации на op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации могат да бъдат получени от Europe Direct или от местния център за документация (european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).
Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете EUR-Lex (eur-lex.europa.eu).
Отворени данни на ЕС
Порталът data.europa.eu предоставя достъп до отворени набори от данни от институциите, органите и агенциите на ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели. Порталът предоставя достъп и до множество набори от данни от европейските държави.
