Администриране на политиката на сближаване — сравнително ниски разходи, но недостатъчно данни за оценка на икономиите от опростяването

Кpатко изложение

За политиката на ЕС на икономическо, социално и териториално сближаване се изразходва приблизително една трета от общите разходи от бюджета на ЕС. Крайната цел на политиката е да се намалят разликите в равнищата на развитие на отделните региони. Размерът на средствата, отпуснати за политиката на сближаване (основната инвестиционна политика на ЕС), е 352 млрд. евро за периода 2014—2020 г., т.е. 37 % от общия размер на разходите от бюджета на ЕС за този период.

Политиката на сближаване се прилага чрез споделено управление, което означава, че отговорността за нейното изпълнение и за свързаните с нея фондове, включително дейностите за контрол, се споделя между Комисията и държавите членки. Въпреки че Комисията продължава да носи отговорност за изпълнението на бюджета на ЕС, фактическото управление и контролът на средствата и програмите на ЕС са делегирани на органите на държавите членки. Задачите и дейностите на тези органи са определени в Регламента за общоприложимите разпоредби; те включват подбора на проекти за съфинансиране и техния контрол.

Администрирането на фондовете на политиката на сближаване е свързано с разходи. Това се отнася до всички задачи и дейности на програмните органи в държавите членки и тези на Комисията.

Настоящият одит на Сметната палата има за цел да провери дали тези разходи са сравними с други подобни схеми и дали информация във връзка с тях е пълна, последователна и съгласувана. Сметната палата разгледа също така дали тази информация позволява да се изготви анализ и да се вземат решения относно законодателството и опростяването на правилата. Изготвените констатации и заключения се отнасят до програмния период 2021—2027 г. и увеличаването на ефективността на системите за управление и контрол в държавите членки за същия период.

Сметната палата установи, че размерът на общите разходи на Комисията за администрирането на фондовете по политиката на сближаване е сравнително нисък в сравнение с размера на разходите за други фондове на ЕС и програми с международно финансиране. ЕСП обаче заключи, че Комисията не е събрала пълни, последователни и съгласувани данни относно разходите, които да могат да бъдат използвани, например за оценка на въздействието от опростяването на правилата на ЕС за прилагане на фондовете по политиката на сближаване.

Сметната палата установи, че разходите, декларирани пред Комисията за съфинансиране, са известни, но информация за недекларираните разходи не е налична или е недостатъчна. За да получи повече информация относно недекларираните разходи, Комисията отправя запитвания до държавите членки за оценка на административните разходи. Одиторите поставят под въпрос пълнотата, съгласуваността и точността на данните, на които е основана най-скорошната оценка от 2018 г. Това проучване обаче може да послужи като основа за широкообхватни сравнения на високо равнище. Сметната палата счита, както е докладвано и от Комисията в нейното проучване от 2018 г., че разходите в размер на 2,3 %, направени от държавите членки при администрирането на фондовете на политиката на сближаване, са подобни или по-ниски в сравнение с разходите при други международно финансирани схеми.

Въз основа на проучване от 2017 г. Комисията е изчислила, че за периода 2014—2020 г. въвеждането на 21 мерки за опростяване би следвало да доведе до намаляване на административните разходи. Сметната палата обаче извърши проучване, което показва, че повечето държави членки очакват административните разходи да нараснат през периода 2014—2020 г.

Като част от обяснителния меморандум към законодателното предложение за периода 2021—2027 г. Комисията е представила две изчислени стойности от проучването през 2018 г. на специфични индивидуални мерки за опростяване. Сметната палата счита, че в обяснителния меморандум е трябвало да се използва по-реалистичен сценарий по отношение на едната от прогнозите.

Комисията е въвела и предложила няколко мерки за опростяване в регламентите за периода 2014—2020 г. и 2021—2027 г. Финансовият ефект на много от тези мерки се оценява в няколко проучвания през 2012 г., 2017 г. и 2018 г. Сложността на административните практики на органите на държавите членки обаче не е взета предвид. Въз основа на извършена по-рано одитна дейност Сметната палата счита, че поради тези практики е възможно очакваните икономии от мерките за опростяване да не бъдат постигнати.

Сметната палата препоръчва на Комисията:

• да съобщава предварително какво ще бъде проверено и кога, по отношение на редовните си проучвания на административните разходи;
• да оцени дали очакваните икономии на административни разходи са били осъществени;
• да разгледа административните практики в държавите членки.

Въведение

Фондове по политиката на сближаване и тяхното управление

Целта на политиката на ЕС за икономическо, социално и териториално сближаване (наричана по-нататък „политика на сближаване“) е да се намалят разликите в степента на развитие между различните региони, да се преструктурират индустриалните области, чието развитие изостава, и да се насърчава трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничество в Европейския съюз.

Разходите по политиката за сближаване представляват около 37 % от общия размер на разходите от бюджета на ЕС. Средствата, заделени за политиката на сближаване — основната политика за инвестиции на ЕС — са в размер на 346 млрд. евро през програмния период 2007—2013 г. (общият размер на средствата за ЕС и държавите членки е 466 млрд. евро) и 352 млрд. евро през периода 2014—2020 г. (общият размер на средствата за ЕС и държавите членки е 473 млрд. евро).

Политиката на сближаване на ЕС е структурирана около три от петте европейски структурни и инвестиционни фонда¹ (ЕСИФ) — Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионен фонд (КФ) и Европейски социален фонд (ЕСФ). Тези три фонда са известни като „фондове на политиката на ЕС на сближаване“. ЕФРР, КФ и ЕСФ се подчиняват на общи правила, като има изключения в специфичната за всеки фонд регулаторна уредба.

Политиката на сближаване се изпълнява чрез споделено управление², което означава, че отговорността за нейното изпълнение и за свързаните с нея средства се споделя между Комисията и държавите членки. Тези средства се отпускат чрез оперативни програми, изготвени от държавите членки и приети от Комисията, които определят как държавите членки могат да разходват средствата на ЕС по време на програмния период. Оперативните програми (ОП) финансират проекти, подбрани от управляващите органи на държавите членки и изпълнявани от бенефициентите.

През програмния период 2007—2013 г. съществуват 441 ОП по политиката на сближаване. В края на 2019 г.³ почти 90 % от тях вече са приключени. ОП за програмния период 2014—2020 г. са 391. Тези ОП все още са в процес на изпълнение.

За всяка оперативна програма държавата членка определя органите, които отговарят за изпълнението ѝ — управляващ орган, сертифициращ орган и одитен орган. Техните задачи и дейности са определени в Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР)⁴.

• Управляващият орган отговаря за изпълнението на ОП. Той първо оценява, а след това прави подбор на проектните заявления и извършва проверки и мониторинг на изпълнението на проектите.
• Сертифициращият орган отговаря за обобщаване на декларациите за разходите, подадени от бенефициентите по проектите, в отчети за разходите и заявления за плащане. Той ги представя на Комисията за възстановяване на средствата, както и за изготвяне на годишните отчети на ОП.
• Одитният орган отговаря за предоставяне на ежегодно независимо становище относно надеждността на отчетите, законосъобразността на разходите и функционирането на системите за управление и контрол.

Държавите членки могат по собствена инициатива да създадат и други органи, като координиращи или междинни звена, които да подпомагат изпълнението на оперативните програми. Координиращият орган изпълнява хоризонтални функции, свързани с няколко оперативни програми. Междинните звена могат да бъдат както от публичния, така и от частния сектор. Те работят под ръководството на специално създаден орган, обикновено за една оперативна програма, и от негово име извършват дейности за бенефициентите, които изпълняват операциите.

В Комисията две генерални дирекции отговарят за изпълнението на политиката за сближаване на ЕС — Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ и Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“.

Комисията договаря и одобрява оперативните програми с държавите членки, предоставя насоки и указания за органите на държавите членки за изпълнение на техните задачи, и извършва проверки на ниво държава членка или документни проверки за мониторинг на прилагането на политиката. Освен изпълнението на текущи задачи, Комисията предлага основното законодателство в тази област на политика, като определя рамката на политиката и прави оценка на предишните рамки.

Най-важните дейности на отговорните органи на държавите членки и на Комисията са изложени във фигура 1.

Бележка: Държавите членки могат да създават междинни звена под ръководството на управляващите и сертифициращите органи.

Източник: ЕСП.

Разходи по администрирането на средствата по политиката на сближаване

Дейностите, необходими за подготовката и изпълнението на дадена програма, включително управление, наблюдение, оценка, контрол и одит (вж. също т. 06—09), генерират административни разходи на няколко нива (вж. фигура 1):

Разходите за администриране на средства могат да се финансират от бюджета на ЕС или от бюджетите на държавите членки (национални или регионални), или като се съчетаят тези два начина:

1. Определени разходи се покриват само от бюджета на ЕС. Това са разходите, извършени от Комисията като техническа помощ по нейна собствена инициатива, например за мерки за изграждане на административен капацитет, извършване на проучвания, оценки, действия за разпространяване на информация и т.н.⁶ От бюджета на ЕС се покриват също така обичайни административни разходи, като разходи за персонал или за сграден фонд.
2. Определени разходи се покриват чрез съфинансиране от бюджета на ЕС и от бюджета на държавите членки. Тези разходи се извършват от държавите членки и се декларират като техническа помощ. Такива разходи могат да са свързани с дейности или операции, осъществявани чрез конкретна оперативна програма за техническа помощ или чрез определен приоритет в една основна оперативна програма. Операциите за техническа помощ трябва да отговарят на всички изисквания от правилата на политиката на сближаване, свързани, например, с процедурите за подбор, механизмите за контрол и одит, процедурите за възлагане на обществени поръчки, правилата за допустимост или изискванията за докладване.
3. Определени разходи се покриват само от бюджета на държавите членки. Комисията не получава информация за тези разходи, тъй като те попадат извън обхвата на РОР.

Всяка държава членка може да реши кои разходи да се финансират от националния бюджет и за кои да поиска съфинансиране, като ги обяви за техническа помощ.

Връзката между административните разходи и техническата помощ е показана в цветния кръг на фигура 2, където вътрешните кръгове се отнасят до разходите на Комисията (вж. т. 12(1). Вторият и третият кръг се отнасят до техническата помощ, заявена от държавите членки пред Комисията (вж. т. 12(2). Външният кръг представлява административните разходи, направени от държавите членки, но недекларирани пред Комисията (вж. т. 12(3), които Комисията се стреми да изчисли чрез проучвания (вж. т. 15). Различните цветове, използвани за по-големия кръг, показват кой орган е направил разходите и може да се види например, че повечето разходи са направени от държавите членки, а управляващите органи изразходват над 50 % от разходите за техническа помощ на държавите членки.

Бележка: Сумата от 474 млрд. евро включва финансирането от ЕС (352 млрд. евро, вж. т. 02) и националното съфинансиране.

Източник: ЕСП, въз основа на данни на Европейската комисия от 2014—2020 г.

В Регламента за общоприложимите разпоредби (РОР) се определят прагове, до които държавите членки могат да декларират разходи за техническа помощ (ТП). За периода 2014—2020 г. държавите членки имат право да поискат възстановяване на разходи като техническа помощ в размер до 4 % от отпуснатите им средства⁷. В РОР също така са определени условията, при които този праг може да бъде увеличен на 6 %. В приложение I е включен преглед на общите суми, отпуснати във всяка държава членка за политиката на сближаване (473 млрд. евро) и за техническа помощ (14 млрд. евро) през програмния период 2014—2020 г. В зависимост от програмата ЕС съфинансира между 50 % и 100 % от декларираните разходи за техническа помощ.

През периода 2010—2018 г. Комисията е възложила пет проучвания за оценка на нивото на разходите за администриране на фондовете по политиката на сближаване и на въздействието на мерките за опростяване на правилата и разпоредбите, въведени в различните законодателни предложения на Комисията (вж. каре 1).

Обхват и подход на одита

В настоящия одит Сметната палата провери разходите на Комисията и на държавите членки за администрирането на фондовете по политиката на сближаване чрез оперативни програми. Беше разгледано също дали информацията относно разходите, която държавите членки следва да докладват на Комисията, предоставя достатъчно основание за управленски решения по отношение на законодателството и за опростяване на правилата и разпоредбите.

Изготвените констатации и заключения се отнасят до програмния период 2021—2027 г. и увеличаването на ефективността на системите за управление и контрол в държавите членки за същия период.

Сметната палата провери разходите по администрирането на фондовете по политиката на сближаване и постави следните одитни въпроси:

1. Сравними ли са представените от Комисията общи разходи за администрирането на фондовете по политиката на сближаване с други подобни схеми, действащи на базата на пълна, последователна и съгласувана подробна информация за разходите?
2. Позволява ли наличната информация, свързана с разходите, да се изготви анализ и да се вземат решения относно законодателството и опростяването на правилата?

Одитната проверка на Сметната палата, предмет на настоящия доклад, обхвана както органите на Комисията, така и органите на държавите членки:

При разглеждането на данните за разходите и свързаните с тях процедури одиторите се съсредоточиха главно върху програмния период 2014—2020 г. Одитът обхвана информацията, с която Комисията и държавите членки разполагаха на 31 декември 2018 г.

Одитната дейност на ЕСП не включи:

1. преглед на ползите, генерирани в резултат на процедурите, свързани с отпускането на средства по политиката на сближаване; нито
2. преглед на административните разходи за определени операции на равнището на бенефициентите (вж. т. 11).

Констатации и оценки

Общите разходи, декларирани за администрирането на фондовете по политиката на сближаване, са сравнително ниски, но се основават на недостатъчно пълни, последователни и съгласувани данни

Изпълнението на всяка политика или програма е свързано с разходи — основно за персонал, информационни системи, сгради и услуги. На европейските граждани следва да се предостави на разположение пълна, последователна и съгласувана информация относно разходите, за да могат те да се уверят, че политиките се прилагат ефективно. Разходите следва да се поддържат ниски — колкото по-големи са те, толкова по-малко средства ще има за изпълнението на политиката на практика.

Комисията докладва ежегодно разходите за администриране на фондовете по политиката на сближаване, но данните не са последователни във времето

Финансовият регламент на ЕС изисква от Комисията да дава оценка на разходите и ползите, свързани с контрола, в годишните отчети за дейността (ГОД)¹³ на всяка генерална дирекция. Комисията определя понятието „разходи за контрол“ като разходи, свързани с повечето аспекти на администрирането на разходването на средства от ЕС, в т.ч. и на фондовете на политиката на сближаване. От страна на Комисията това включва разходите, свързани предимно с нейния персонал, участващ в дейности по администриране на средствата по политиката на сближаване, като например програмиране, мониторинг, финансово управление, административна и техническа помощ и одит. В таблица 1 са представени данните за периода 2013—2018 г.

Комисията представя своите разходи за контрол в годишните си отчети за дейността като процент от извършените плащания. През първите години от периода на програмата се извършват малко плащания, защото тогава държавите членки създават програмите и реалната дейност по проектите все още не започнала. Разходите на Комисията обаче са относително стабилни и няма значителни колебания, свързани с размера на разходваните средства. Варирането на публикувания процент се дължи най-вече на разликите в обема на плащанията, направени по програмите.

Подобно на други генерални дирекции на Комисията, генералните дирекции, отговарящи за политиката на сближаване (ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ и ГД „Регионална и селищна политика“), оценяват разходите си по метод, определен от централните служби на Комисията. При него се извършва умножение на броя на служителите, работещи по прилагането на политиката на сближаване, по средния разход за член на персонала, определен за всяка категория персонал. След препоръки, отправени от страна на Службата за вътрешен одит на Комисията, методът за разпределяне на разходите за персонал е актуализиран през 2018 г. По-специално, както е посочено в ГОД на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, дирекцията е усъвършенствала метода за изготвяне на оценка на съответните човешки ресурси, който не е бил актуализиран от 2013 г. Тази промяна, наред с други две административни реформи и значително нарастване на обема на работа, свързана с европейския семестър, за които се споменава само в Годишния отчет за дейността за 2018 г., е допринесла за намаляване с 50 % на докладваните разходи на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, свързани със споделеното управление,. Това поставя под въпрос точността на докладваните разходи за периода 2013—2017 г. Сметната палата счита, че използваният понастоящем от Комисията актуализиран метод ѝ позволява да изпълни изискванията на Финансовия регламент (точка 23).

Държавите членки разполагат само с непълна информация относно административните разходи

Държавите членки могат сами да решават кои разходи да декларират пред Комисията като техническа помощ (вж. т. 14). Видът на декларираните разходи се различава при различните органи, дори в рамките на едни и същи държави членки. Някои държави членки избират да не декларират всички допустими административни разходи като ТП. Те могат да направят това, например, за да използват повече от наличните средства за оперативни проекти. На фигура 3 са показани видовете разходи, декларирани като техническа помощ от органите на всяка от петте одитирани държави членки. Таблицата показва също, че определени държави членки са избрали да не декларират частично или изцяло някои видове разходи. Комисията не разполага с информация за размера или вида на разходите, които не са декларирани пред нея (вж. също т. 13).

От резултатите на проучването на ЕСП става ясно, че ТП покрива значителна част от административните разходи на държавите членки, но не всички, вж. фигура 2. С други думи, държавите членки финансират част от административните разходи от национални или регионални източници и не декларират това пред Комисията.

Във връзка с програмния период 2007—2013 г., от който само няколко оперативни програми все още не са приключени, 10 % от органите на държавите членки, отговорили на нашето проучване, финансират всички свои разходи от национални източници. За разлика от тях, други 13 % финансират всичките си разходи чрез ТП (вж. таблица 2).

Комисията е изчислила размера на декларираните средства като дял от общите административни разходи на държавите членки, като е направила проучване във всички държави членки. Този изчислен размер възлиза приблизително на 30—70 %¹⁴ (за програмния период 2007—2013 г. за ЕФРР и КФ) през 2010 г. и 68 %¹⁵ (за програмния период 2014—2020 г. за петте ЕСИ фонда) през 2018 г.

Проучването на Сметната палата показва, че 41 % от отговорилите не могат да изчислят какъв дял от разходите са финансирани чрез ТП (вж. таблица 2). Въпреки че разходите, декларирани за финансиране с ТП, са известни, в повечето случаи (при 91 % от респондентите) няма изискване на национално равнище за установяване на общите разходи. Тази ситуация не е типична само за органите, които отпускат средствата по политиката на сближаване: едва 20 % от върховните одитни институции потвърждават, че такива изисквания съществуват при схемите с изцяло национално или регионално финансиране.

Въпреки че тези ведомства на държавите членки, в качеството си на публични органи, разполагат със счетоводни системи, в които се регистрират направените от тях разходи, 62 % от органите, отговорили на нашето проучване, са част от по-големи организации, като например министерства. Това означава, че може да е трудно да се разграничат разходите, свързани с дейността на програмните органи, които прилагат политиката на сближаване, от тези на по-голямата организация, когато се практикува например споделяне на сгради или компютърни системи.

Извършеното от Комисията през 2018 г. ad hoc проучване за оценка на размера на административните разходи се основава на данни, които не са достатъчно пълни, последователни или съгласувани

Тъй като не е налична пълна информация за административните разходи на държавите членки, Комисията периодично предприема проучвания за оценка на тези разходи. Тези проучвания се извършват от консултанти около пет години след началото на програмните периоди и са публикувани през 2010 г. (КФ и ЕФРР), през 2012 г. (ЕСФ) и през 2018 г. и за петте ЕСИ фонда (вж. каре 1).

За проучването от 2018 г. консултантът е поискал от всички органи на държавите членки да предоставят информация относно административните разходи чрез попълване на въпросник. В тези органи се включват управляващите, сертифициращите и одитните органи, както и националните координиращи органи, но са изключени значителен брой междинни звена.

Органите на държавите членки по закон не са длъжни да отговорят на такива проучвания и действително не всички са направили това. Процентът на отговорилите варира между 13 % (в Германия) и 100 % (в Дания и Словения)¹⁶. Крайният общ процент на отговорилите за всички държави членки за петте ЕСИ фонда е 39 %¹⁷.

ЕСП попита участниците в нейното проучване, които не са отговорили на въпросника на консултантите от проучването за 2018 г., защо не са го направили. Някои посочват като причина липсата на човешки ресурси и лесно достъпни данни. Други респонденти отговарят, че проучването не е проведено в най-подходящия момент, тъй като дейностите са разпределени неравномерно в рамките на даден програмен период (поради естественото функциониране на областта на политиката), в резултат на което и административните разходи на държавите членки също са разпределени неравномерно през периода. Вследствие на непълните отговори на въпросника консултантът е трябвало да направи компенсиращи корекции на данните, за да запълни пропуските. Това е направено чрез използването на валидни отговори от „подобни“ респонденти¹⁸.

За държавите членки, които са отговорили, ресурсите, необходими за извършването на тази задача, не са били твърде много — респондентите в нашето проучване посочват, че им е отнело средно 1,7 работни седмици, за да отговорят на въпросника.

Извършеният от Сметната палата одит в избраните държави членки и отговорите на нашето проучване сочат, че предоставените на консултанта данни за вложените ресурси са недостатъчно пълни, последователни и систематични по следните причини:

• Органите и в петте одитирани държави членки заявяват, че обхватът, методологията на задачата, както и самите въпроси, са били неясни и без подходящи насоки.
• Респондентите в проучването са успели да извлекат от информационните си системи малко над 50 % от информацията, необходима за попълването на въпросника. Ето защо е трябвало да използват изчислени стойности за по-голямата част от изискваните данни.
• И при петте одитирани държави членки данните, на които се основават отговорите на съответните органи, не са проверени в достатъчна степен: консултантът е извършил само проверки за достоверност.
• В отговорите на някои от органите при четири от петте одитирани държави членки невинаги е включена информация за междинните звена.
• Някои органи във всички пет одитирани държави членки са докладвали само разходите, финансирани с техническа помощ, които не представляват всички административни разходи.
• При две от петте одитирани държави членки част от докладваната информация се отнася не само за програмния период 2014—2020 г.
• При четири от петте одитирани държави членки разходите са докладвани непоследователно: Сметната палата установи разходи, които не са включени в докладите, свързани с администрирането на политиката на сближаване. При една от посетените държави членки Сметната палата откри също така докладвани разходи, които не са свързани само с администрирането на политиката на сближаване (вж. каре 2).

Два органа са заявили, че ако са били уведомени предварително, са щели да съберат повече и по-качествена информация. Ако още в началото на програмния период са били уведомени за необходимостта да подадат такава информация, те са щели да разработят своите системи и процедури така, че да генерират необходимите данни и предоставянето им да бъде много по-лесно, по-ефикасно и по-точно.

Що се отнася до ЕФРР и КФ, резултатите от проучването от 2018 г. са много сходни с тези от предишното проучване през 2010 г. В проучването от 2018 г. обаче разходите на държавите членки за ЕСФ се оценяват на 2,8 %, в сравнение с оценката от 4,8 % в проучването от 2012 г. Съгласно проучването от 2018 г. този значителен спад на разходите може да се обясни основно с намаляването на разходите за (i) мониторинг и оценка, (ii) проверки на исканията за възстановяване на разходи, по-специално поради разширеното използване на опростените варианти за разходите (ОВР), и (iii) информационни и комуникационни дейности¹⁹.

Наличните данни показват, че административните разходи са сравнително ниски

Административните разходи за политиката на сближаване следва да бъдат разумни в сравнение с други програми за финансиране на инвестиции на европейско или национално ниво.

Слабостите, докладвани в т. 33—39, поставят под въпрос пълнотата, последователността и съгласуваността на данните, събрани от проучването през 2018 г. Ето защо при анализа на данните следва да се вземе предвид този елемент на ненадеждност, което означава, че данните са подходящи само за сравнения в широк смисъл. Въпреки това, дори ако се допусне значителен марж за грешка, наличните данни сочат, че административните разходи за фондовете по политиката на сближаване са сравнително ниски в сравнение с други европейски и международни програми.

Проучването от 2018 г. показва, че средните разходи на държавите членки за администриране на фондовете на политиката на сближаване възлизат на 2,3 %²⁰ от общия размер на разпределените средства. От всички ЕСИ фондове Кохезионният фонд е с най-ниски разходи, като административните разходи са в размер на 1,8 %; следват ЕФРР (2,3 %) и ЕСФ (2,8 %) (вж. таблица 1). В проучването се заключава²¹, че тези разлики се дължат на различното естество на фондовете, като например програмите на Кохезионния фонд обикновено имат по-малко на брой и по-големи проекти за осъществяване, отколкото програмите на ЕСФ, или на разликите във финансовия обем. Ето защо при всяко сравнение следва да се има предвид различният характер на фондовете. В проучването от 2018 г. се предполага, че разходите за администриране на фондовете по политиката на сближаване са по-ниски от тези за ЕЗФРСР (8,3 %) и ЕФМДР (4,4 %).

Наред с разходите на държавите членки, разходите на Комисията за 2018 г. се оценяват на 0,36 % от общите поети задължения за финансиране по линия на политиката на сближаване. От тях разходите на ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ възлизат на 0,18 % от средствата, заделени по линия на ЕСФ, а разходите на ГД „Регионална и селищна политика“ възлизат на 0,42 % от средствата, определени за КФ и ЕФРР.

В проучването от 2018 г. се посочват и предишни проучвания, които показват, че разходите за администриране на европейските структурни и инвестиционни фондове са разумни, според международните сравнения. В тези проучвания се установява, че разходите на държавите членки за администриране на ЕСИ фондовете могат да се сравнят с общите административни разходи на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която има общо взето сходни управленски и административни структури, а именно 4,5 % от разходите по програмата. Административните разходи по програмите на Световната банка за световно и регионално партньорство са 11 %.

Наличната информация за разходите не е достатъчна, за да се оцени въздействието от опростяването на правилата на ЕС

Информацията относно административните разходи по фондовете на политиката на сближаване е от особено значение на два етапа от всеки програмен период:

1. когато се правят предложения за законодателство за даден програмен период и правилата се изменят, прекратяват или въвеждат; и
2. когато програмният период приключи и окончателният размер на административните разходи може да бъде установен и сравнен с прогнозните стойности от началото.

За да се обосноват променените законодателни разпоредби в новия Регламент за общоприложимите разпоредби, проучванията следва да представят информация и да служат като база с доказателства, за да може Комисията да придобие добра представа за сложността на правилата и административните практики, свързани с административните разходи. Информацията трябва да позволява на Комисията и на държавите членки да преценят кои мерки за опростяване би могло да са ефективни и тяхното очаквано въздействие, като същевременно се имат предвид регулаторните ползи. След като изпълнението на програмите напредне достатъчно, Комисията следва да измери ефектите и да анализира отражението на мерките за опростяване, когато те се прилагат или се планира да се приложат за следващия програмен период.

По отношение на икономиите през периода 2014—2020 г. в резултат на опростяването на нормативната уредба Комисията е по-оптимистична, отколкото държавите членки

Сметната палата разгледа извършените от Комисията анализи на въздействието на мерките за опростяване и ги сравни с вижданията на държавите членки за административните разходи за периода 2014—2020 г. Проучванията, проведени по поръчка на Комисията между 2010 г. и 2018 г. (вж. каре 1), се основават или на информация от ранните етапи на съответния програмен период, или на данни от предходния програмен период, използвани като базов сценарий за прогнозиране на бъдещото въздействие на въведените или предложените мерки за опростяване. И в двата случая наличната информация не е била достатъчна, за да се оцени въздействието на промените, които се дължат на мерките за опростяване.

Пример за използване на информация от началото на програмния период е проучването от 2017 г. (вж. каре 1). При своята одитна дейност в миналото²² Сметната палата установи, че бавното изпълнение през периода 2014—2020 г. е довело до приблизителна степен на усвояване от само 10 % от наличните средства по ЕФРР, ЕСФ и КФ до първата половина на 2017 г. При усвоени едва 10 % от отпуснатите средства е трудно да се изчисли въздействието на разгледаните мерки за опростяване, тъй като в общия случай променените правила изискват изменения в процедурите, придобиване на нови знания и обучение. Проучването от 2018 г. потвърждава, че въздействието на променените правила може да се прояви само с известно закъснение, както и че ще бъде трудно да се представят убедителни доказателства, че промените са имали въздействие върху административните разходи²³.

Извършените досега проучвания (вж. каре 1) имат за цел да преценят максималните нива, установени в законодателството за техническата помощ по различните фондове в рамките на политиката на сближаване и да илюстрират бъдещите икономии, до които мерките за опростяване могат да доведат. Комисията обаче още не е оценила дали тези икономии са се реализирали. Въпреки че почти всички оперативни програми за периода 2007—2013 г. вече са приключени (вж. т. 05), Комисията все още не е измерила и оценила разликата между изчисленото и реалното въздействие на мерките за опростяване.

В проучването на Комисията от 2017 г. (вж. каре 1) тя разглежда дали избраните 21 мерки за опростяване, въведени с РОР за периода 2014—2020 г., са довели до очакваните намаления и при петте ЕСИ фонда (приложение III).

Проучването е установило, че като цяло тези 21 мерки за опростяване се очаква да намалят административните разходи за публична администрация, свързани с фондовете по политиката на сближаване, с 4 %—8 % за ЕФРР и КФ и с 2 %—5 % за ЕСФ²⁴. В проучването също се посочва, че регулаторният праг за техническата помощ, който понастоящем е определен на 4 % от разпределените средства, може да бъде намален до стойности между 3,7 % и 3,8 % за ЕСИ фондовете.

В проучването си и при посещенията на изпълняващите органи Сметната палата зададе въпроса как изпълняващите органи очакват административните разходи за периода 2014—2020 г. да се различават от същите разходи за периода 2007—2013 г. Около 58 % от респондентите са очаквали разходите им да нараснат, а 20 % не са очаквали никаква промяна, което означава, че 78 % считат, че размерът на административните им разходи или ще се увеличи, или ще остане същият както в предходния период. Според респондентите най-важните фактори, които органите на държавите членки очакват да допринесат за увеличение на разходите, са големият брой законодателни актове на ЕС и трудностите те да бъдат разтълкувани, както и броят задачи, нормативно наложени на органите на държавите членки.

Очакванията на по-голямата част от респондентите от държавите членки за увеличаване на административните разходи са противоположни на оценката на Комисията, която предвижда намаление на тези разходи.

Въздействието на предложените мерки за опростяване за периода 2021—2027 г. е неясно

В т. 41 ЕСП вече посочи, че данните за проучването от 2018 г. са били подходящи единствено за широко сравнение. В резултат на това използването на отделни елементи от проучването от 2018 г. като основа за детайлни изменения на законодателните правила изглежда много трудно и следва да се извършва предпазливо. Комисията потвърждава това в обяснителния меморандум към предложението за нов РОР, като посочва, че „много от мерките за опростяване в РОР трудно се поддават на предварително количествено финансово изражение“²⁵. Въпреки това тя е избрала и представила в обяснителния меморандум две конкретни изчисления, засягащи конкретни изменения на разпоредбите в предложения регламент за 2021—2027 г. (вж. каре 3).

Изчислената стойност във връзка с по-широкото използване на опростените варианти за разходите (вж. каре 3), е една от двете прогнози, посочени в проучването от 2018 г. относно тази мярка за опростяване. Самото проучване от 2018 г. обаче нарича това конкретно прогнозно изчисление „екстремен“ сценарий, който понастоящем не е реалистичен. Според проучването, по-реалистичният сценарий би довел до икономии в размер на 1 %—2 %²⁶. На практика Комисията не е представила по-реалистичния сценарий за законодателно обсъждане.

Проучването на Комисията от 2018 г. (вж. каре 1) разглежда очакваното въздействие на осем от 80-те мерки за опростяване, изложени в предложението за 2021—2027 г. Комисията е определила тези осем мерки като особено важни за оценката на въздействието. В проучването не се посочва как Комисията е избрала тези мерки.

В сравнение с периода 2014—2020 г. като референтен период, проучването заключава, че осемте предложени мерки за опростяване ще доведат до намаляване с едва 0,2 процентни пункта²⁷ на административните разходи по фондовете в рамките на политиката за сближаване и ЕФМДР. Около 80 % от това намаление се дължи на две мерки — намаляване на броя верификации и разширяване на обхвата на ОВР (вж. т. 39).

Сметната палата установи, че държавите членки, включени в проучването, изглежда са съгласни, че административните разходи за техните органи ще намалеят за периода 2021—2027 г. За реализирането на това намаление отговорилите държави членки посочват като основни фактори по-ясните разпоредби, по-ниския брой законодателни актове на ЕС, по-малкото задачи за отговорните органи и по-активното използване на ОВР. В своето становище относно предложението за РОР за 2021—2027 г. Сметната палата потвърждава, че законодателната рамка има по-проста обща структура и съдържа по-малко и значително по-кратки регламенти²⁸.

Въпреки това в становището на Сметната палата²⁹ се посочват и немалко разпоредби, за изпълнението на които липсва яснота. Такива разпоредби могат да доведат и до разходване на административни ресурси за ненужно обсъждане как точно те да бъдат приложени, както и до допълнителни искания за насоки от страна на Комисията. Поради това съществува риск спадът на административните разходи да е по-малък от изчисленото или изобщо да не бъде реализиран (вж. т. 57).

Механизмът за съфинансиране чрез техническа помощ за държавите членки за предходния и за текущия програмен период е насочен към разходи, състоящи се предимно от дейности на персонала. Това създава риск, свързан с неточни плащания и критерии за допустимост. За периода 2021—2027 г. предложението за регламент предвижда това да се промени, като механизмът бъде базиран вместо това на единна ставка за оперативни разходи³⁰, което следва да намали значително финансовия риск и риска за съответствието, свързани с техническата помощ.

Освен това в предложението за регламент за периода 2021—2027 г. се предвижда промяна на тавана за отпускане на техническа помощ (вж. т. 14 и каре 4). Като цяло, а и поради по-ниските проценти на съфинансиране за техническата помощ по Кохезионния фонд и за помощта по ЕФРР по целта „Инвестиции за растеж и работни места“, Сметната палата счита, че тези мерки ще доведат до значителен спад в размера на средствата от ЕС, разходвани от бюджета на ЕС за техническа помощ за държавите членки.

Възможно е някои държави членки да извършат разходи над тавана за единната ставка (вж. каре 4 и фигура 2) и редица държави членки да изразходват средства в значителен размер за административни разходи. Сметната палата счита, че това може да представлява стимул за държавите членки да потърсят допълнително съкращаване на разходите чрез опростяване на правилата за периода 2021—2027 г., косвено мотивирайки разглеждането на варианти за допълнително опростяване на правилата на ЕС. Друг важен елемент в разглеждането на тези възможности би бил прегледът от страна на държавите членки на техните административни процеси и процедури с цел откриване на неефективни или ненужно усложнени практики.

Комисията не е разгледала важни елементи, свързани с процеса на вземане на решения и опростяване на правилата

Както е посочено в Информационно-аналитичния документ на ЕСП относно опростяването на правилата³¹, една от областите с най-голям потенциал за опростяване са националните и регионалните процедури, които са независими от регламентите на ЕС и поради това не могат да бъдат пряко повлияни от действия на Комисията.

В някои от проучванията, посочени в каре 1, Комисията е оценила редица мерки за опростяване за периодите 2014—2020 г. и 2021—2027 г. (вж. т. 48), за да изчисли финансовото им отражение. За проучването на Комисията от 2018 г. консултантът е събрал информация от държавите членки чрез изпращане на въпросници (вж. т. 33). Преди да направи това, консултантът съвместно с Комисията е определил административните задачи в подробен списък, включен в доклада за методологията, опирайки се на разпоредбите в РОР за периода 2014—2020 г. и други регламенти (вж. приложение II).

Въпреки че проучването анализира внедряването на мерките за опростяване, въведени на ниво ЕС, то не разглежда практиките и информацията относно това как тези задачи се извършват от държавите членки. Одитната дейност на Сметната палата по Информационно-аналитичния документ относно опростяването на правилата³² показа, че административните практики и свързаните с това административни разходи на държавите членки и бенефициентите се различават значително между отделните държави членки и оперативните програми³³. Сметната палата установи, че такъв е случаят например при начина, по който се подават заявленията за проекти, размера на заявленията за проекти и количеството информация, което се изисква да предоставят кандидатите³⁴. Тази информация би предоставила на консултанта по-добро разбиране на причините, обуславящи нивото на административните разходи, и би могла да се отрази върху прогнозата за очакваното въздействие на мерките за опростяване.

Заключения и препоръки

Сметната палата установи, че размерът на общите разходи на Комисията за администрирането на фондовете по политиката на сближаване е сравнително нисък в сравнение с размера на разходите за други фондове на ЕС и програми с международно финансиране. ЕСП обаче заключи, че Комисията не е събрала пълни, последователни и съгласувани данни относно разходите, които да могат да бъдат използвани, например за оценка на въздействието от опростяването на правилата на ЕС за прилагане на фондовете по политиката на сближаване.

Държавите членки представят част от своите разходи за изпълнение на програмите на ЕС за възстановяване. Това се нарича техническа помощ. Въпреки че размерът на разходите, декларирани за техническа помощ, е известен, в някои случаи информацията за недекларираните разходи, които надхвърлят ограниченията за техническа помощ, не е налична или е недостатъчна. Ето защо Комисията периодично извършва проучвания за изчисляване на общите административни разходи. В последното проучване, публикувано през 2018 г., се прави оценка на размера на административните разходи за периода 2021—2027 г. Сметната палата установи, че свързаните с проучването данни са недостатъчно пълни, последователни и систематични, но въпреки това то може да бъде полезно за извършване на широки сравнения. Освен това органите на две държави членки потвърдиха становището на Сметната палата, че ако са били уведомени предварително, са щели да съберат повече и по-качествена информация (т. 26—39).

Сметната палата сравни разходите за администриране на фондовете по политиката на сближаване с разходите, докладвани от други международни организации, и установи, че докладваните от Комисията разходи на държавите членки в размер на 2,3 % са сравнително ниски (вж. т. 40—44).

За да се осигури значимо ниво на участие в проучванията, което на свой ред да позволи да се формира оценка и заключения относно конкретни елементи на проучванията, в бъдеще Комисията следва да:

1. изпрати на държавите членки уведомление за проучването на ранен етап от изпълнението на програмния период;
2. включи в уведомлението за проучването до държавите членки информация относно съдържанието и данните, които те следва да представят, както и крайния срок за представянето им;
3. подпомага държавите членки при събирането и консолидирането на данните;
4. следи за това събраните данни да бъдат проверявани като част от проучванията, като взема предвид вече съществуващите процедури за верификация на ниво ЕС и държави членки, за да осигури необходимото качество на данните.

Срок за изпълнение — за а) и б) до края на 2021 г., а за в) и г) — до края на 2024 г.

По-голямата част от проучванията на Комисията са извършени в ранните етапи на изпълнение на програмните периоди. Тъй като мерките за опростяване се реализират с известно закъснение, да се разглежда тяхното въздействие на ранен етап представлява предизвикателство или води до по-ниски ползи. За периода 2007—2013 г. Комисията все още не е оценила разликата между изчисленото и реалното въздействие на мерките за опростяване, въпреки че почти всички оперативни програми вече са приключени (т. 47—49).

Въз основа на проучване от 2017 г. Комисията е изчислила, че за периода 2014—2020 г. въвеждането на 21 мерки за опростяване би следвало да доведе до намаляване на административните разходи с между 4 % и 8 % за ЕФРР и КФ и с между 2 % и 5 % за ЕСФ. Извършеното от Сметната палата проучване обаче показва, че по-голямата част от отговорилите държави членки смятат, че административните разходи ще нараснат за периода 2014—2020 г. (т. 50—52).

След като изпълнението на програмите напредне достатъчно, Комисията следва да разгледа извадка от оперативни програми, като започне с програмния период 2014—2020 г., за да измери ефектите и да анализира отражението от мерките за опростяване.

Срок за изпълнение — до края на 2022 г.

Като част от обяснителния меморандум към законодателното предложение за периода 2021—2027 г. Комисията е представила две изчислени стойности от проучването през 2018 г., свързани със специфични индивидуални мерки за опростяване, като една от тях е определена като нереалистична от автора на проучването. Сметната палата счита, че по-реалистичният сценарий е трябвало да бъде използван като основа за обяснителния меморандум (т. 54—55).

Въз основа на проучването от 2018 г. Комисията е изчислила, че административните разходи за периода 2021—2027 г. ще бъдат с около 0,2 процентни пункта по-ниски, отколкото в периода 2014—2020 г. Проучването на Сметната палата показва, че съответните органи на отговорилите държави членки потвърждават това изчисление, в случай че разпоредбите бъдат изяснени, бъдат предложени по-малко законодателни актове на ЕС и задачи за държавите членки и се увеличи използването на опростените варианти за разходите. Сметната палата обаче счита, че новото законодателно предложение съдържа някои неясни разпоредби, което поставя под въпрос реализирането на изчислените икономии (т. 56—59).

Правилата за възстановяване на средства за техническа помощ са изменени в законодателното предложение за периода 2021—2027 г. Ако то бъде прието, техническата помощ ще се изплаща като единна ставка оперативни разходи с максимален праг, определен за всеки фонд по политиката за сближаване. С тази промяна следва да се намалят значително финансовите рискове и рисковете за съответствието, свързани с техническата помощ, и следва да се реализира значително намаляване на средствата от ЕС, разходвани за техническа помощ за държавите членки (т. 60—62).

Комисията е въвела и предложила няколко мерки за опростяване в регламентите за периода 2014—2020 г. и 2021—2027 г. Финансовият ефект на много от тези мерки е оценен от Комисията. Сложността на административните практики на органите на държавите членки обаче не е взета предвид. Въз основа на предишната си одитна дейност Сметната палата счита, че една от областите с най-голям потенциал за опростяване са националните и регионалните процедури, които са независими от регламентите на ЕС (т. 63—65).

Комисията следва, в диалог с държавите членки, да оцени още за програмния период 2014—2020 г. административните практики и процедури на ниво държави членки с оглед на премахването на неефективните практики (като например прекомерното регулиране) и разпространяването на примери за ефективни административни практики и процедури до всички отговорни органи в държавите членки.

Срок за изпълнение — до края на 2021 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав II с ръководител Илиана Иванова — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 26 февруари 2020 г.

За Сметната палата

Klaus-Heiner Lehne
Председател

Приложения

Приложение I — Общ размер на средствата, отпуснати по политиката за сближаване, и техническата помощ за програмния период 2014—2020 г., по държави членки (в евро)

Бележка: Трансграничното сътрудничество в ЕС не е взето предвид. Суми към 31.12.2018 г.
Източник: Европейска комисия.

Приложение II — Административни задачи, установени от консултанта съвместно с Комисията

Източник: Spatial Foresight & t33, New assessment of ESIF administrative costs and burden („Нова оценка на административните разходи и тежестта на ЕСИ фондовете“), октомври 2018 г.

Приложение III — 21 избрани мерки за опростяване, въведени с РОР за периода 2014—2020 г. и анализирани за очаквано намаление на административните разходи

Източник: SWECO, t33 & Spatial Foresight, Use of new provisions on simplification during the early implementation phase of ESIF („Използване на нови разпоредби относно опростяването по време на ранния етап на прилагане на ЕСИ фондовете“), юни 2017 г.

Акроними и съкращения

ГД „Бюджет“ (BUDG): Генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия

ГД „Регионална и селищна политика“ (REGIO): Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия

ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ (EMPL): Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия

ЕФМДР: Европейски фонд за морско дело и рибарство

ИТ: Информационни технологии

МЗ: Междинно звено

ОВР: Опростени варианти за разходите

РОР: Регламент за общоприложимите разпоредби

ТП: Техническа помощ

ФР: Финансов регламент

Речник на термините

Административни разходи: Разходи, извършени от Комисията (административни разходи на Комисията) и от органите на държавите членки (административни разходи на държавите членки) при изпълнението на политиката за сближаване.

Годишен отчет за дейността (ГОД): В ГОД се посочват резултатите от операциите по отношение на поставените цели, свързаните рискове, както и вида на вътрешния контрол. От бюджетната 2001 г. за Комисията и от 2003 г. за всички институции на Европейския съюз (ЕС) „първично оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити“ трябва да представи ГОД на своята институция относно изпълнението на задълженията си, заедно с финансова информация и информация за управлението.

Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове): Над половината от финансирането от ЕС се отпуска чрез петте европейски структурни и инвестиционни фонда, които имат за цел да намалят различията на регионално равнище в ЕС. Рамката на политиките за тези фондове се определя за седемгодишния бюджетен период на МФР. Те се управляват съвместно от Европейската комисия и държавите членки на ЕС. ЕСИ фондовете включват Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд (КФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

Междинно звено: Междинно звено е всеки публичен или частен орган или служба, подчинен/а на управляващ орган или изпълняващ/а функции от негово име по отношение на бенефициентите, участващи в изпълнението на операциите.

Одитен орган (ОО): Одитните органи са независими национални или регионални органи, чиято отговорност е да установят дали годишните отчети, представени от сертифициращите органи, дават пълна и точна представа дали разходите, декларирани пред Комисията, са законосъобразни и редовни, и дали системите за контрол на ОП функционират правилно. При извършваните от тях одити на системата те могат да разглеждат мерките за борба с измамите, създадени от управляващите органи, както и да разкриват случаи на съмнение за измама при провеждането на одити на операции/транзакции.

Оперативна програма (ОП): В ОП се определят приоритетите и конкретните цели на дадена държава членка и се описва как финансирането (от ЕС, както и националното публично и частно съфинансиране) ще бъде използвано в рамките на определен период от време (обикновено 7 години) за финансиране на проекти. Финансирането на ОП може да се предоставя от ЕФРР, КФ и/или ЕСФ.

Органи по програмите: Органите в държавите членки, които отговарят за управлението и наблюдават изпълнението на оперативните програми, финансирани по ЕСИФ. Те биват три вида: управляващи органи (често действащи с помощта на междинни звена), сертифициращи органи и одитни органи.

Предварителна оценка на въздействието: Инструмент на политиката, който цели да събере доказателства (включително резултати от оценки) за оценяването на това дали бъдещите законодателни или незаконодателни действия на ЕС са обосновани и кой е оптималният начин за разработването на такива действия, така че да се постигнат желаните цели на политиката. Оценката на въздействието е предназначена да установи и опише проблемите, които следва да бъдат преодолени, да определи цели, да формулира варианти на политиката и да направи оценка на въздействието на тези варианти. Системата на Комисията за оценяване на въздействието следва интегриран подход, който прави оценка на екологичното, социалното и икономическото въздействие на редица варианти на политиката, като по този начин включва съображенията за устойчивост в разработването на политиките на ЕС.

Сертифициращ орган (СО): Сертифициращите органи са органи на национално, регионално или местно равнище, които отговарят за изготвяне на годишните отчети на оперативните програми и за сертифициране на тяхната пълнота и точност. Те също така отговарят за подаването на заявленията за плащане в Комисията. СО могат да извършват проверки, които водят до разкриването на случаи на съмнение за измама.

Техническа помощ: Подкрепа за дейностите, необходими за изпълнението на дадена програма, включително управление, мониторинг, контрол и одит. Техническата помощ представлява на практика парична подкрепа от бюджета на ЕС за посрещане на разходите по изпълнението на различните политики на ЕС. Тя може да бъде предоставена по инициатива на Комисията или по инициатива на държавите членки.

Управляващ орган (УО): Национален, регионален или местен публичен орган (или всякаква друга публична или частна структура), който е определен от държавата членка да ръководи дадена оперативна програма. Неговите задачи включват подбор на проекти за финансиране, мониторинг на изпълнението на проектите и докладване пред Комисията относно финансовите аспекти и постигнатите резултати. Управляващият орган също така налага финансови корекции на бенефициентите след одити, извършени от Комисията, Европейската сметна палата (ЕСП) или друг орган в държавата членка.

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав II с ръководител Илиана Иванова – член на ЕСП. Този състав е специализиран в областите на разходи, свързани с инвестициите за сближаване, растеж и приобщаване. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Pietro Russo със съдействието на Chiara Cipriani — ръководител на неговия кабинет, Benjamin Jakob — аташе в кабинета; Niels-Erik Brokopp — главен ръководител; Ildikó Preiss — ръководител на одитната задача; Ana Popescu, Angelika Zych, Cristina-Ioana Jianu, Remus Blidar, Sara Pimentel и Zuzana Gullova — одитори. Richard Moore предостави езикова подкрепа.

От ляво надясно: Chiara Cipriani, Angelika Zych, Benjamin Jakob, Pietro Russo, Niels-Erik Brokopp, Zuzana Gullova, Sara Pimentel.

Бележки

¹ В ЕСИФ се включват също Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

² Член 59 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (OВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

³ ЕСП въз основа на получената информация от Комисията в средата на ноември 2019 г.

⁴ Членове 125, 126 и 127 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 (РОР).

⁵ Член 59 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 (РОР).

⁶ Член 58 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 (РОР).

⁷ Член 119 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 (РОР).

⁸ SWECO, Regional governance in the context of globalisation: reviewing governance mechanisms and administrative costs - Administrative workload and costs for Member State public authorities of the implementation of ERDF and Cohesion Fund („Регионално управление в контекста на глобализацията: преглед на механизмите за управление и административните разходи — административно натоварване и разходи за публичните органи на държавите членки във връзка с изпълнението на ЕФРР и Кохезионния фонд“), юни 2010 г.

⁹ EPEC и COWI, Study Measuring Current and Future Requirements on Administrative Cost and Burden of Managing the ESF („Проучване за измерване на текущи и бъдещи изисквания във връзка с административните разходи и тежест при управлението на ЕСФ“), юни 2012 г.

¹⁰ SWECO & t33, Measuring the impact of changing regulatory requirements to administrative cost and administrative burden of managing EU Structural Funds (ERDF and Cohesion Funds) („Измерване на въздействието на промяната на регулаторните изисквания върху административните разходи и административната тежест на управлението на структурните фондове на ЕС (ЕФРР и Кохезионния фонд)“), юли 2012 г.

¹¹ SWECO, t33 & Spatial Foresight, Use of new provisions on simplification during the early implementation phase of ESIF („Използване на нови разпоредби относно опростяването по време на ранния етап на прилагане на ЕСИ фондовете“), юни 2017 г.

¹² Spatial Foresight & t33, New assessment of ESIF administrative costs and burden („Нова оценка на административните разходи и тежестта на ЕСИ фондовете“), октомври 2018 г.

¹³ Чл. 74, параграф 9 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 и чл. 66, параграф 9 от Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 (наричан още Финансов регламент, или ФР).

¹⁴ Европейска комисия (2010 г.), проучване „Регионално управление в контекста на глобализацията: преглед на механизмите за управление и административните разходи“, SWECO, стр. 26. Цитираната информация се отнася само до ЕФРР и КФ и измерва само дяла на разходите за техническа помощ спрямо разходите за персонал.

¹⁵ Европейска комисия (2018 г.), проучване „Нова оценка на административните разходи и тежестта на ЕСИ фондовете“, Spatial Foresight & t33, стр. 37.

¹⁶ Тези проценти се различават от данните, публикувани доклада. Посочените от ЕСП стойности се отнасят само за трите фонда на политиката на сближаване, докато в доклада процентът на отговорилите се отнася за всички пет ЕСИ фонда.

¹⁷ Европейска комисия (2018 г.), проучване „Нова оценка на административните разходи и тежестта на ЕСИ фондовете“, Spatial Foresight & t33, стр. 26, таблица 2.1.

¹⁸ Европейска комисия (2018 г.), проучване „Нова оценка на административните разходи и тежестта на ЕСИ фондовете“, Spatial Foresight & t33, стр. 30.

¹⁹ Европейска комисия (2018 г.), проучване „Нова оценка на административните разходи и тежестта на ЕСИ фондовете“, Spatial Foresight & t33, т. 37.

²⁰ Изчисление на Европейската сметна палата въз основа на данни от проучването на Европейската комисия (2018 г.) „Нова оценка на административните разходи и тежестта на европейските структурни и инвестиционни фондове“, Spatial Foresight & t33, таблица 3.1 и на ЕСИФ, платформа за свободно достъпни данни, октомври 2019 г.

²¹ Европейска комисия (2018 г.), проучване „Нова оценка на административните разходи и тежестта на ЕСИ фондовете“, Spatial Foresight & t33, стр. 8.

²² Специален доклад № 17/2018 „Мерките на Комисията и държавите членки през последните години на програмния период 2007–2013 г. са се справили с ниската степен на усвояване на средствата, но не са били достатъчно съсредоточени върху резултатите“.

²³ Spatial Foresight & t33, „Нова оценка на административните разходи и тежестта на ЕСИ фондовете“, октомври 2018 г., стр. 110.

²⁴ SWECO, t33 & Spatial Foresight, „Използване на нови разпоредби относно опростяването по време на ранния етап на прилагане на ЕСИ фондовете“, юни 2017 г., таблица 1, стр. 17.

²⁵ Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите, 29.5.2018 г., COM(2018) 375 final.

²⁶ Spatial Foresight & t33, „Нова оценка на административните разходи и тежестта на ЕСИ фондовете“, октомври 2018 г., стр. 105—106.

²⁷ Spatial Foresight & t33, „Нова оценка на административните разходи и тежестта на ЕСИ фондовете“, октомври 2018 г., таблица 5.13.

²⁸ Становище на ЕСП № 6/2018, т. 24.

²⁹ Становище на ЕСП № 6/2018, вж. например т. 28, 32, 37, 38, 62, 101 и 117.

³⁰ Член 31 от Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите, COM(2018) 375 final от 29 май 2018 г.

³¹ Информационно-аналитичен документ „Опростяване на изпълнението на политиката на сближаване след 2020 г.“, май 2018 г., т. 62—72.

³² Информационно-аналитичен документ „Опростяване на изпълнението на политиката на сближаване след 2020 г.“, май 2018 г.

³³ Вж. бел. под линия ¹⁸.

³⁴ Информационно-аналитичен документ „Опростяване на изпълнението на политиката на сближаване след 2020 г.“, май 2018 г., т. 62—72.

График

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2020 г.

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2020 г.

Политиката на Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с повторната употреба на информация се изпълнява чрез Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), съдържанието на информацията на ЕСП, притежавана от ЕС, е лицензирано в рамките на лиценза по програма „Creative Commons Attribution 4.0 International“ (CC BY 4.0). Това означава, че повторното използване е позволено, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документа. Европейската сметна палата не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторното използване.

Уреждането на допълнителни права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП или фотографии, включващи трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при употребата.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, е възможно да е необходимо да поискате разрешение директно от носителите на авторските права. Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторна употреба и не са преотстъпени на Вас.

Всички уебстраници на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към уебстраниците на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира тяхното съдържание, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейска сметна палата не може да се използва без предварително разрешение от нейна страна.

За контакт с представители на ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

За да намерите информация за ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.