Борба с детската бедност — необходимо е по-прецизно насочване на подкрепата от Комисията

Кратко изложение

I

Борбата срещу бедността и социалното изключване е залегнала в основата на стратегия „Европа 2020“. Най-важното за успеха в този контекст е установяването на групите, изложени на повишен риск от бедност или социално изключване и откриването на причините, обуславящи тази уязвимост. Статистическите данни за период от десет години показват, че децата са изложени на по-висок риск от бедност или социално изключване от останалата част на населението в ЕС.

II

Насочването на вниманието към децата и решаването на проблема със съществуващия висок дял на деца в бедност са жизненоважни за изграждането на устойчива, ефективна и конкурентоспособна икономика на знанието и на общество, което е справедливо за всички поколения. Икономическите изгоди от инвестирането за подпомагане на децата са далеч по-големи от финансовите разходи за инвестицията.

III

Държавите членки и националните правителства носят основната отговорност за вземането на подходящи мерки, насочени към намаляването на детската бедност. Комисията обаче също има своята роля. Тя следва да подпомага и допълва дейностите на държавите членки за борба със социалното изключване и за преодоляване на детската бедност. За тази цел тя разполага както с правни, така и с финансови инструменти.

IV

Детската бедност е област, която досега не е одитирана от ЕСП. Настоящият доклад има потенциал да допринесе за бъдещите инициативи, чрез които Комисията ще подкрепя усилията на държавите членки за борба с детската бедност.

V

Целта на одита на изпълнението беше да установи дали Комисията е имала ефективен принос към усилията на държавите членки за намаляване на детската бедност. За да отговори на този основен одитен въпрос, ЕСП проучи дали правните инструменти на Комисията, а именно Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията — „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ от 20 февруари 2013 г., Европейският стълб на социалните права и европейският семестър, са допринесли за преодоляването на детската бедност. ЕСП проучи също така дали използването от държавите членки на фондовете на ЕС е допринесло за тази цел.

VI

Въпреки че препоръката не представлява правно обвързващ инструмент, тя е положителна инициатива за преодоляването на детската бедност по един по-цялостен начин. Трудно обаче може да се оцени напредъка в изпълнението на препоръката и нейното въздействие върху националните политики, тъй като не са определени измерими целеви стойности и междинни цели.

VII

Европейският стълб на социалните права е увеличил информираността за социалните политики в ЕС, включително по отношение на детската бедност, и има потенциал да насочи мерки и финансови средства към преодоляването на детската бедност през програмния период 2021—2027 г. Липсва обаче завършен план за действие, който да осигури пълноценното прилагане на отделните му принципи. Установяването на план за действие е първостепенно важно за очертаването на обща картина относно напредъка в неговото прилагане.

VIII

Европейският семестър е процес, който включва издаването на специфични за всяка държава членка препоръки в различни области на политиката. ЕСП установи, че държави членките са получили специфични за тях препоръки в области, свързани с политиките за семейството и децата, които могат да способстват за намаляването на детската бедност. Въпросът за детската бедност обаче рядко се разглежда самостоятелно и конкретната методология, с която се решава кога той следва да получи приоритет при изготвянето на евентуални специфични за всяка държава препоръки, все още не е ясно определена.

IX

Законодателството на ЕС не определя целево финансиране за борба с детската бедност. Както Комисията, така и посетените от ЕСП държави членки не са могли да посочат размера на средствата, предназначени за проекти, пряко насочени към преодоляването на детската бедност и, следователно, са нямали възможност да оценят тяхната ефективност.

X

В общото си заключение ЕСП отбелязва, че детската бедност остава сериозен проблем в ЕС, тъй като почти едно от всеки четири деца все още е изложено на риск от бедност и социално изключване. Като се има предвид поначало ограничената роля на Комисията, е трудно и дори невъзможно да се оцени дали нейните инициативи за намаляване на детската бедност чрез използването на правните инструменти и фондовете на ЕС са били достатъчно ефективни.

XI

ЕСП препоръчва на Комисията:

• да включи действия и цели за преодоляването на детската бедност в своя план за действие по Европейския стълб на социалните права;
• да използва ясни вътрешни насоки за идентифициране на ситуациите, които могат евентуално да доведат до изготвянето на специфична за конкретната държава препоръка, пряко свързана с детската бедност, като част от нейния анализ в рамките на процедурата на европейския семестър;
• да предвиди инвестиции за преодоляване на детската бедност и да наблюдава тези инвестиции през програмния период 2021—2027 г.;
• да следи за предприемането на необходимите стъпки и събирането на достатъчно аналитични данни за подготовката на следващата инициатива за политика — „Европейска гаранция за децата“.
  

Въведение

01

Борбата срещу бедността и социалното изключване е залегнала в основата на стратегия „Европа 2020“. Най-важното за успеха в този контекст е установяването на групите, изложени на повишен риск от бедност или социално изключване и определянето на причините, обуславящи тази уязвимост. Приема се, че дадено лице е в риск от бедност или социално изключване, ако е налице поне едно от следните обстоятелства: когато това лице е в риск от бедност, изпитва тежки материални лишения или живее в среда с нисък интензитет на икономическа активност (точка 77).

02

Сравнението на статистическите данни при отделните възрастови групи за период от десет години показва, че децата (на възраст 0—18 г.) са изложени на по-голям риск от бедност или социално изключване от останалата част на населението в ЕС ( вж. фигура 1).

03

През 2018 г. на риск от бедност и социално изключване са били изложени 23 милиона деца в ЕС, т.е. едно от всеки четири деца¹. Има обаче съществени разлики между равнищата на детска бедност в отделните държави членки. Четири държави членки (Румъния, България, Гърция и Италия) са регистрирали дял на децата в риск от бедност и социално изключване над 30 %, което означава, че едно от три деца е застрашено от бедност или социално изключване. В държавите членки, докладвали най-ниски равнища (Дания, Нидерландия, Чехия и Словения), едно от шест деца е изложено на риск от бедност или социално изключване (вж. фигура 2).

04

Според икономическата прогноза на Комисията за 2021 г. пандемията от COVID-19 е причинила сериозни сътресения и е променила прогнозите за европейските пазари на труда. Очаква се безработицата в еврозоната да се увеличи от 7,5 % през 2019 г. до близо 9,5 % през 2020 г. и 8,6 % през 2021 г. В резултат на това уязвимите групи в обществото са застрашени от бедност или социално изключване. Наложително е държавите членки да координират своите действия на национално равнище и на равнището на ЕС, за да защитят хората, изложени в най-голяма степен на риск.

05

Насочването на вниманието към децата и решаването на проблема със съществуващия висок дял на деца в бедност са жизненоважни за изграждането на устойчива, ефективна и конкурентоспособна икономика на знанието, и на общество, което е справедливо за всички поколения². Многократно е показано чрез различни изследвания, че инвестирането на сравнително малко финансови средства в детска възраст може да донесе ползи през целия живот, не само за отделните хора, а и за обществата и икономиките³. Икономическите изгоди от инвестирането в деца са далеч по-големи от финансовите разходи за инвестицията⁴.

06

Борбата срещу детската бедност се осъществява предимно на равнището на държавите членки. Правителствата и други субекти в държавите членки имат редица инициативи в областта на социалната политика и благосъстоянието, които могат да приложат в подкрепа на децата и семействата в неравностойно положение, като например програми за редовни социални трансфери, пряко предоставяне на услуги и ресурси или програми за целенасочени интервенции.

07

ЕС и особено Комисията обаче също имат своята роля. Комисията подпомага и допълва дейностите на държавите членки в борбата със социалното изключване. Тя също подпомага координирането на действията на държавите членки във всички области на социалната политика по Дял Х от ДФЕС — Социална политика. За тази цел тя разполага както с правни, така и с финансови инструменти.

Обхват и подход на одита

08

ЕСП реши да извърши този одит, тъй като децата са изложени на по-голям риск от бедност или социално изключване в сравнение с останалата част от населението. Детската бедност е предизвикателство в много държави членки и може да има сериозни последствия за възможностите през следващите етапи от живота, като например безработица в зряла възраст. Този проблем понастоящем заема предно място в политическия дневен ред в контекста на предложената от Европейския парламент „Гаранция за децата“ за периода 2021—2027 г. (точки 85—90).

09

Целта на одита на изпълнението беше да установи дали Комисията е имала ефективен принос към усилията на държавите членки за намаляване на детската бедност. За да отговори на този основен въпрос на одита, ЕСП проучи дали правните инструменти на Комисията и използването от държавите членки на фондовете на ЕС са допринесли ефективно към усилията за преодоляване на детската бедност.

10

ЕСП разгледа използването и изпълнението на:

• Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията — „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“ от 20 февруари 2013 г. (наричана по-нататък „препоръката“), насърчаваща прилагането на интегриран подход чрез съчетаване на широк спектър от действия, които следва да спомогнат за намаляването на детската бедност;
• Европейския стълб на социалните права (ЕССП) от 2017 г., обхващащ 20 принципа, някои от които са насочени пряко или непряко към преодоляването на детската бедност;
• Европейският семестър е процес, в рамките на който Комисията анализира социалните политики на държавите членки и при необходимост може да отправя специфични за всяка държава препоръки, насочени към детската бедност;
• финансовото участие на ЕС, налично чрез Европейски социален фонд (ЕСФ) през програмния период 2014—2020 г. за преодоляване на детската бедност;
• показатели за детската бедност в целия ЕС.

11

Основната институция — обект на одита, беше Европейската комисия. Освен това ЕСП посети съответните национални органи в Германия, Италия, Полша и Румъния, както и международни и неправителствени организации, които работят в области, свързани с преодоляването на детската бедност, за да получи повече информация и тяхната позиция по темата. Критериите за избора на държавите членки включваха, наред с другото, равнищата на детската бедност и възможното разпределение в държавата членка на средства от ЕСФ за преодоляване на детската бедност. Посетените държави представляват балансирана извадка, включваща високи и ниски равнища както на детска бедност, така и на средства от ЕСФ.

12

Одитната дейност включи документна проверка на директиви и регламенти, стратегии, документи за политиката, насоки, оценки, доклади за мониторинг и вътрешни документи, както и на документи, публикувани от националните органи, научноизследователски организации, академични структури и неправителствени организации.

13

Дейността включи също така елементи, ориентирани към бъдещето, с които ЕСП допринася за настоящата дискусия по гаранцията за децата. ЕСП отбелязва и това, че одитната дейност приключи преди избухването на Covid-19, поради което настоящият доклад не отразява развития в областта на политиките или други промени, възникнали в отговор на сегашната пандемия.

Констатации и оценки

Препоръката представлява положителна инициатива, но е трудно и дори невъзможно да се оцени нейното въздействие

Препоръката е положителен опит за прилагане на комплексен подход към преодоляването на детската бедност

14

Комисията е приела препоръката през 2013 г. въз основа на инициативата на Европейския съвет и след провеждане на консултации с органите държавите членки и с експертни организации. Документът е приет като част от пакета за социални инвестиции (ПСИ)⁵, с който Комисията помага на държавите членки да се справят с растящия риск от бедност или социално изключване след кризата от 2008 г. Целта на препоръката е да насърчи прилагането на интегриран подход, съставен от три стълба, свързани с достъпа до адекватни ресурси, наличието на финансово достъпни качествени услуги и правото на участие на децата, с насоченост към децата и техните семейства (вж. фигура 3).

15

Въпреки че препоръката не е правно обвързващ инструмент, тя е положителна инициатива за преодоляване на детската бедност по един цялостен начин. Нейната цел е да насърчи държавите членки да организират и прилагат политики за преодоляване на бедността и социалното изключване на децата чрез многопосочни стратегии, следвайки списък от хоризонтални принципи. Тя също така призовава държавите членки да разработят необходимите механизми за управление, изпълнение и мониторинг, за да гарантират ефективността на политиките за преодоляване на детската бедност и да използват пълноценно съответните инструменти на ЕС, включително финансирането от Съюза.

16

Поради необвързващия характер на препоръката, Комисията не може да задължава държавите членки да я изпълняват, но може да работи за утвърждаването на нейното значение и за нейното развитие чрез:

• подпомагане на изпълнението на препоръката от държавите членки чрез разработване на план за действие и споделяне на добри практики в борбата срещу детската бедност;
• наблюдение и докладване на постигнатия напредък от отделните държави членки, което е предпоставка за прозрачност и съпоставяне.

Комисията не е изготвила пътна карта

17

Принципите на препоръката и различните мерки, предвидени по нейните три стълба, са общи като обхват и се нуждаят от допълнителни насоки, за да бъдат ефективно изпълнявани. В тази връзка Европейският парламент е препоръчал на Комисията да изготви, съвместно с държавите членки, пътна карта за прилагането на подхода с три стълба, съгласно препоръката.

18

Съответните заинтересовани страни, включително НПО, публични органи и правозащитни организации в социалната сфера, участвали в „Група ad hoc по детската бедност и благосъстояние“, също са изразили тази потребност пред Комисията. Те препоръчват въвеждането на пътна карта на ЕС с цел създаването на ясен, комуникативен план с конкретни цели и ключови междинни етапи, със съответните срокове и разпределение на конкретни ресурси, в който се акцентира върху ролята на различните субекти и равнища на управление⁶.

19

Комисията обаче не е изготвила такава пътна карта или равностоен документ, пропускайки възможността да предостави конкретна помощ на държавите членки по отношение на начините и сроковете за изпълнение на препоръката.

Онлайн платформата за споделяне на добри практики е добра инициатива, но са необходими повече усилия за идентифицирането на добри практики

20

Усилията на държавите членки за борба с детската бедност могат да бъдат подпомогнати чрез споделянето на добри практики, които други държави членки са използвали и идентифицирали. Комисията е създала Европейска платформа за инвестиции в децата (EPIC), която има потенциала да изпълни тази роля.

21

Комисията е разработила тази онлайн платформа с цел споделянето на най-добрите политики за децата и семействата и за насърчаване на сътрудничеството и взаимното учене в тази област. Платформата функционира още от приемането препоръката. EPIC събира и разпространява новаторски, подкрепени с доказателства практики, които могат да окажат положително въздействие върху децата и семействата в държавите членки. Отделните практики са разпределени към един от трите стълба на препоръката и са класифицирани като „нови практики“, „обещаващи практики“ и „най-добри практики“.

22

Към началото на март 2020 г. на уебсайта на EPIC бяха налични общо 130 подкрепени с доказателства практики. Само три от тях бяха класифицирани като „най-добри практики“, като и трите се отнасят до втория стълб на препоръката (наличие на финансово достъпни качествени услуги). Тези „най-добри практики“ са илюстрирани в каре 1. Няма публикувани и идентифицирани най-добри практики за първия и третия стълб на препоръката, които се отнасят до достъпа до адекватни ресурси и правото на участие на децата.

23

Малкият брой „най-добри практики“, най-скорошната от които е стартирала през 2001 г., и липсата на такива практики за първия и третия стълб ограничават ефективността на платформата EPIC като инструмент за подпомагане на изпълнението на препоръката. Освен това Комисията разполага с ограничена информация относно възприемането и прилагането от държавите членки на подкрепените с доказателства практики, публикувани в EPIC.

24

Някои от посетените държавите членки информираха ЕСП, че ефективните национални инициативи са във вид на програми за социални трансфери, по които семействата получават пряка парична помощ. С времето тези инициативи могат да станат сериозна тежест за националния бюджет. Това илюстрира примерът в каре 2.

Ограничената информация се отразява неблагоприятно върху мониторинга и отчитането

25

Ефективният мониторинг на изпълнението на препоръката е друг инструмент, с който Комисията може да работи за утвърждаването на нейната важност за държавите членки. По-конкретно, редовното отчитане на напредъка, постигнат в отделните държавите членки, гарантира прозрачност и предоставя основа за сравняване и насърчаване. За тази цел обаче се изискват измерими индикатори и реалистични целеви стойности, както и подходящ механизъм за отчитане.

26

В това отношение препоръката призовава държавите членки да прилагат по-активно подходи, основани на обективни данни, като се възползват максимално от съществуващите статистически данни, административни данни и предложената рамка за мониторинг, състояща се от 32 индикатора⁸.

27

ЕСП установи обаче, че предвидените индикатори не обхващат всички мерки, предложени в препоръката. Не са определени индикатори за нито една от мерките по третия стълб.

28

Трудно може да се оцени напредъка в изпълнението на препоръката, тъй като не са определени измерими целеви стойности и междинни цели в този контекст. Комисията и държавите членки са проучвали възможността за определяне на такива целеви стойности, но в последна сметка държавите членки не са подкрепили тази възможност.

29

Въпреки тези ограничения, поне частична информация е налична чрез Комитета за социална закрила (КСЗ), в който има член на Комисията. КСЗ е консултативен комитет по политиките към Съвета на министрите по заетостта и социалните въпроси (EPSCO). Като се възползва от експертния опит, аналитичната и секретарската подкрепа от Комисията, КСЗ извършва различни задачи, като например мониторинг на състоянието в социалната област и разработване на политики за социална закрила в държавите членки и в ЕС. Чрез своята публикация, озаглавена „Тематичен портфейл на инвестициите в деца“, КСЗ предоставя всяка година осъвременени данни за повечето индикатори, изброени в рамката за мониторинг на препоръката.

Измерването на прякото, количествено отражение на препоръката е трудно и понякога невъзможно

30

Ефективното изпълнение на препоръката следва да се основава на национална стратегия или политика за борба с детската бедност, определяща областите, в които държавата членка счита, че трябва да насочи основните си усилия за преодоляване на детската бедност, както и начините за това. Наличието и съдържанието на такава стратегия също е индикатор относно въздействието на препоръката.

31

По искане на Комисията, Европейската мрежа за социална политика (ESPN) е извършила изследване на националните политики, за да бъде измерен напредъка на държавите членки в изпълнението на препоръката⁹. Изследването предоставя конкретна и съпоставима информация за всяка държава членка и за още седем страни.

32

Общата констатация от анализа на ESPN е, че постигнатият скромен напредък в посоките, очертани в препоръката, е недостатъчен за мащаба на проблема в редица страни. Експертите подчертават, че редица страни с високи и много високи равнища на детска бедност или социално изключване са постигнали ограничен напредък в повечето области, а някои от тях дори са отслабили подхода си в няколко области. Страните, които вече имат солидни политики и програми и ниски равнища на детска бедност или социално изключване, в голяма степен поддържат тези политики, програми и равнища.

33

В изследването е отбелязано също така, че е трудно, или дори невъзможно, да се оцени степента, в която отделните подобрения се дължат на препоръката, като едновременно с това не се наблюдават съществени промени на националните политики в много държави. Докато от една страна това не е изненадващо за държавите членки с ниски или средни равнища на детска бедност, експертите изразяват особена загриженост във връзка с обстоятелството, че много от държавите членки с високи и много високи равнища не са предприели по-интегриран и многостранен подход. Този извод потвърждава констатираното от ЕСП в четирите държави членки (Германия, Италия, Полша, Румъния).

34

В изследването са отправени необвързващи препоръки¹⁰, насочени към по-спешното и ефективно изпълнение на препоръката. Комисията обаче не е предприела последващи действия по тези препоръки.

Европейският стълб на социалните права — прогресивна и широкообхватна социална инициатива, с общи принципи по отношение на децата

35

На Социалната среща на върха за справедливи работни места и растеж, проведена в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г., Европейският парламент, Съветът и Комисията съвместно прогласиха Европейския стълб на социалните права (ЕССП)¹¹. Комисията и държавите членки отговарят съвместно за неговото изпълнение. ЕССП е друг правно необвързващ инструмент, който може да се използва в борбата срещу детската бедност в случаите, когато Комисията не може да наложи изпълнението му от държавите членки.

36

ЕССП е създаден като рамка за изграждане по-справедлива Европа за гражданите със силно социално измерение. Той обхваща 20 принципа, в по-голямата си част формулирани като права, чиято реализация изисква предприемането на законодателни и незаконодателни дейности на равнището на държавите членки.

37

Двадесетте принципа са разделени на три категории, насочени към изграждането на приобщаващи и добре функциониращи пазари на труда и социални системи: i) равни възможности и достъп до пазара на труда; ii) справедливи условия на труд; iii) социална закрила и приобщаване.

38

Към ЕССП е приложен „набор от социални показатели“ за мониторинг на неговото изпълнение чрез проследяване на тенденциите и резултатите от дейността на държавите членки в 12 области, като данните от този мониторинг се използват за целите на европейския семестър.

Правата на децата са предмет на специален принцип в ЕССП

39

Единият от 20-те принципа в ЕССП, а именно принцип 11 (грижи и подкрепа за децата) в категория „Социална закрила и приобщаване“ изрично упоменава необходимостта от инвестиране в децата, като изтъква, че:

• децата имат право на достъпно образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ) с добро качество;
• децата имат право на закрила от бедността. Децата от семейства в неравностойно положение имат право на специални мерки за насърчаване на равните възможности.

40

Редица други принципи са от значение за децата и биха могли да окажат пряко и непряко влияние върху детската бедност (например тези, отнасящи се до образованието, баланса между работата и личния живот, социалната закрила и здравеопазването), но децата не са изрично упоменати в тях.

41

ЕССП е увеличил информираността за социалните политики в ЕС, включително тези за детската бедност. По-конкретно, един от начините за това е бил чрез осъвременяването на насоките за заетостта. Насоките за заетостта представляват общи приоритети и цели за политиките за заетост, които се предлагат от Комисията, одобряват се от националните правителства и се приемат от Съвета на ЕС. Насоките за заетостта са осъвременени през 2018 г., за да отразяват принципите, заложени в ЕССП. Насоките определят обхвата и посоката на координирането на политиките на държавите членки и допринасят за европейския семестър.

42

ЕСП отбелязва обаче, че ЕССП е установил само общи принципи, които вече са отразени по-подробно в препоръката във вид на специфични мерки.

• По отношение на първата част на принцип 11 относно достъпното ОГРДВ, мерки съществуват и преди приемането на ЕССП. Препоръката призовава за интегрирани стратегии за преодоляване на детската бедност, които обхващат ОГРДВ.
• Втората част на принцип 11 се отнася до правото на децата на закрила от бедността. Предвиденият в препоръката достъп на децата до комплексни и интегрирани ресурси и услуги е насочен към осъществяването на това право.

Приемането на план за действие би благоприятствало прилагането на ЕССП

43

При приемането на ЕССП Европейският съвет¹² пояснява, че той следва да бъде прилаган на равнището на Съюза и на държавите членки, за което Комисията и държавите членки носят обща отговорност. Въпреки че много от инструментите за прилагането на ЕССП са в ръцете на държавите членки, както и на социалните партньори и гражданското общество, институциите на Съюза — и по-конкретно Европейската комисия — могат да помогнат чрез установяването на стратегическа рамка и определянето на посока.

44

В политическите насоки за Европейската комисия за периода 2019—2024 г. е отбелязано намерението да се предложи план за действие, насочен към цялостното прилагане на Европейския стълб на социалните права¹³. През януари 2020 г. Комисията представи съобщение¹⁴, определящо пътя към изготвянето на този план за действие, и постави началото на широка дискусия с всички държави и региони в ЕС и с всички важни партньори. Предвижда се планът за действие да бъде представен в началото на 2021 г., почти четири години след неговото приемане; той ще призовава за действия на всички участници на всички равнища: европейско, национално, регионално и местно. Предвижданият план за действие е стъпка, която се приветства, и изпълнението му е важно с оглед на изграждането на обща картина на напредъка при прилагането на различните принципи, включително принцип 11 за правата на децата.

ЕССП вероятно ще има особено важна роля през програмния период 2021—2027 г.

45

Предложеният регламент за Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) за периода 2021—2027 г. отдава важно значение на инвестициите в хората и подпомага прилагането на ЕССП. Освен това, прилагането на ЕССП в една по-социална бъдеща Европа е включено в една от петте политически цели, посочени в предложението за регламент за общоприложимите разпоредби (РОР) за периода 2021—2027 г.¹⁵

46

Съгласно предложението, за да гарантират пълноценното включване на социалното измерение, установено в ЕССП, държавите членки следва да разпределят поне 25 % от своите национални средства по ЕСФ+ в режим на споделено управление за насърчаване на социалното приобщаване¹⁶. Въпреки че децата са посочени в областта на политика, свързана със социално приобщаване, все още не са предложени конкретни целеви стойности или равнища на подкрепа за тази цел.

47

В предложението за регламент за ЕСФ+ се посочва, че държавите членки следва да вземат предвид принципите и правата, установени в ЕССП. Предложеният нов акцент върху ЕССП през програмния период 2021—2027 г. има потенциал да насочи мерките и финансовите средства към преодоляването на детската бедност.

Специфичните за всяка държава препоръки от европейския семестър рядко разглеждат проблема с детската бедност отделно

Ограничен напредък в постигането на целите за намаляване на бедността до 2020 г.

48

Въведен през 2010 г., европейският семестър е годишен цикъл за координация на икономическите и фискалните политики, чиято конкретна цел е да координира националните усилия за постигане на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, установени в стратегия „Европа 2020“. Ето защо той следва да допринася за постигането на водещата цел по отношение на бедността и социално изключване, а именно „преодоляване на риска от бедност и социално изключване за 20 милиона души до 2020 г. в сравнение с базовата 2008 г.“.

49

Степента, в която ще бъде постигната тази цел, зависи в голяма степен от държавите членки. Те следва да установят национални цели по отношение на бедността в своите национални програми за реформи (НПР). ЕСП отбелязва, че дори всички национални цели да бъдат постигнати до 2020 г., общият брой хора, изведени от бедност, няма да достигне целта от 20 млн. души, установена в стратегия „Европа 2020“ (вж. приложение I с данни по държавите членки).

50

Според данни на Евростат¹⁷, през 2018 г. 109,2 млн. души са изложени на риск от бедност или социално изключване. Общото намаление за ЕС-28 на хората в бедност е 7,15 милиона души спрямо 2008 г., което означава, че напредъкът досега е ограничен и целите за 2020 г. едва ли ще бъдат постигнати.

СВДП обхващат проблемите, свързани с детската бедност, но съответните процедури трябва да бъдат допълнително изяснени

51

Детската бедност попада в компонента за бедност и социално изключване на стратегия „Европа 2020“ и, следователно, е част от ежегодния процес на Комисията за провеждане на европейски семестър, който процес включва следните пет основни фази:

1. Комисията изготвя доклад за всяка държава членка;
2. държавите членки представят своите НПР (икономически политики) и програми за стабилност или конвергенция (по бюджетните политики), и
3. Комисията предлага специфични за всяка държава препоръки (по-нататък СВДП);
4. Съветът приема СВДП, които са отправени до държавите членки и следва да бъдат изпълнени чрез националните процеси за определяне на политиките;
5. Комисията наблюдава последващото изпълнение на СВДП.

52

Отправна точка на европейския семестър са докладите по държави. Те съдържат оценка на икономическото състояние и на напредъка на всяка държава членка в изпълнението на целите, установени в стратегия „Европа 2020“. СВДП по принцип са насочени към решаването на проблеми, посочени в докладите по държави.

53

ЕСП разгледа докладите по държави за 2019 г. за шест държави членки, три от които са били с най-високи равнища на риск от бедност или социално изключване на децата през 2018 г.¹⁸ ЕСП установи, че Комисията е оценявала последователно детската бедност в тези доклади и я е посочила като проблемна област в случаите, когато е било необходимо.

54

Един важен критерий за следващия етап, когато Комисията обмисля проект на СВДП за детската бедност, е да се оцени дали общият дял за ЕС на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване, е „висок“ или „много висок“. Одиторите отбелязват, че равнището на вътрешния праг, използван за определяне на равнището на детската бедност като „високо“, варира между 28 % и 31 % за одитираните години (2015—2017 г.). Този праг е над средните за ЕС равнища от 24,3 % и 27,1 % за въпросния период и влияе върху определянето на държавите членки, към които да бъдат отправени СВДП, свързани конкретно с детската бедност.

55

За периода 2015—2017 г. одиторите установиха 28 случая, при които делът на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване в определени държави членки, може да се класифицира като „висок“ или „много висок“ за съответните години (вж. фигура 4). Освен това при две от 14-те държави членки, отбелязани през 2015 г., този показател се е влошил в сравнение с 2016 г. (България, Румъния).

56

ЕСП установи, че всички държави членки, в които делът на децата, изложени на риск от бедност и социално изключване, е оценен като „висок“ или „много висок“ от Комисията¹⁹, са получили СВДП в други области, отнасящи до политиките за семейството и децата, например в областта „подпомагане на доходите, осигуряващо адекватна социална закрила“. Тези СВДП могат да допринесат за намаляване на детската бедност. ЕСП отбелязва, че една държава членка — Ирландия, е получила СВДП конкретно във връзка с детската бедност през периода 2016—2019 г. (вж. каре 3).

57

В тази връзка службите на Комисията обясниха, че определянето и предлагането на СВДП зависи не само от дела на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване, но също и от следните фактори:

1. дали предизвикателството (проблемът) е разглеждан(о) преди в рамките на европейския семестър;
2. дали е започнало изпълнението на приетите вече препоръки;
3. дали обстоятелствата в държавата членка са се променили и по отношение на индикаторите, непряко свързани с детска бедност;
4. други неотложни предизвикателства пред държавата членка, предвид максималния брой СВДП, които могат да бъдат предложени на една държава членка за една година.

58

Въпреки че Комисията прави анализ на детската бедност при изготвянето на докладите по държави в рамките на процедурата на европейския семестър, конкретната методология, съгласно която се решава кога детската бедност да бъде приоритизирана при изготвянето на СВДП, все още не е ясно определена.

Ефективността на предоставеното от ЕС финансиране за борба с детската бедност през периода 2014—2020 г. не може да бъде оценена

59

Процесът на определяне на начините, по които държавите членки използват и разпределят средствата от ЕС, е още една възможност за Комисията да допринесе за борбата с детската бедност. Комисията може да окаже влияние на три етапа от този процес. Първият етап е при изготвянето на РОР, вторият е чрез сключване на споразумения за партньорство (СП) и третият е чрез оперативните програми (ОП), като последните два са на равнището на държавата членка. Процесът за настоящия програмен период е илюстриран на фигура 5.

РОР за ЕСИФ не разглежда директно детската бедност

60

РОР²¹ определя общи разпоредби за седем фонда със споделено управление на равнището на ЕС. Той определя основните правила за управление на фондовете през периода 2014—2020 г. РОР съдържа основните разпоредби относно програмирането на целите на политиката на сближаване и съответните разходи за периода 2014—2020 г.

61

Чрез своята роля в разработването на предложението за РОР Комисията може да повлияе върху разпределянето и последващото използване на Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по начин, който допринася за борбата срещу детската бедност. Един от основните инструменти на РОР е определянето на относими тематични цели (ТЦ) и инвестиционни приоритети (ИП).

62

ТЦ се определят в РОР и представляват целите, които следва да бъдат подкрепяни чрез ЕСИФ. РОР посочва 11 тематични цели (ТЦ), определящи секторите и областите на интервенции, в които подкрепата чрез ЕСИФ може да създаде най-висока добавена стойност. Тематичните цели (ТЦ)²²са подразделени на инвестиционни приоритети (ИП)²³.

63

РОР се допълва от специални регламенти за Европейския социален фонд (ЕСФ) и за Европейския фонд за регионално развитие ЕФРР). Общият брой на ИП по специалните регламенти за ЕСФ и ЕФРР е 57. Сред тези ИП няма дори един, насочен конкретно към преодоляването на детската бедност.

64

РОР за периода 2014—2020 г. също така въведе нов инструмент, предназначен за увеличаване на ефективността на интервенциите по линия на ЕСИФ, а именно „предварителни условия“ (ПУ). ПУ определят минималните изисквания в началото на изпълнението на програмите и включват стратегически и регулаторни изисквания, които държавите членки следва да изпълнят преди получаването на средства от ЕС. За предварителните условия, отнасящи се до бедността, вж. каре 4.

65

Предварителното условие, свързано с ТЦ 9 „Насърчаване на социално приобщаване, борба с бедността и дискриминацията“, се приема за изпълнено, ако държавата членка е въвела „Национална стратегическа рамка на политиката за намаляване на бедността с цел активно приобщаване“. Всички посетени държави членки са приели стратегии за борба с бедността в изпълнение на предварително условие 9.1 и Комисията е отбелязала, че това предварително условие е изпълнено и от четирите посетени държава членки.

66

Критериите за изпълнение на предварителното условие за социално приобщаване не изискват обаче държавите членки да определят целеви стойности за намаляване на бедността и не посочват целевите уязвими групи, включително децата. Законодателството на ЕС не определя целево финансиране за детската бедност.

Размерът на средствата от ЕСИФ, насочени пряко към преодоляване на детската бедност, не е известен

67

Споразуменията за партньорство представляват стратегически инвестиционен планове за държавите членки на ЕС, които посочват техните национални приоритети за усвояване на средствата от ЕСИФ за седемгодишен период. Споразуменията за партньорство обхващат целите и тематичните приоритети пред държавите членки, които са свързани със специфичните им потребности от инвестиции и развитие. Тези цели са конкретизирани в съответните оперативни програми. Условията, спрямо които изпълнението на тези програми може да бъде измервано, следва да са адекватни и да определят подходящи индикатори, позволяващи оценяването на тяхната ефективност.

68

СП обхващат целия програмен период и включват и петте ЕСИ фонда. Изготвя се по едно СП за всяка държава членка въз основа на националните програми за реформи, в които са представени политиките и мерките на държавата за подкрепа на растежа и работните места и за постигане на целите на „Европа 2020“, най-новите актуални СВДП и съответните препоръки на Съвета.

69

СП подлежи на одобрение от Комисията и включва информация за потребностите на държавата членка от развитие; избрани ТЦ; списък на ОП за държавата членка; обобщение на предварителните условия и обобщение на оценката на тези условия, както и други елементи.

70

Въпреки че разгледаните СП и на четирите посетени държави членки определят цели за намаляване на бедността като цяло, нито една от тези държави не е определила цели конкретно за намаляването на детската бедност.

71

ЕСП разгледа пет ОП и опита да установи средствата, предназначени за преодоляване на детската бедност. Децата в бедност обаче не са самостоятелна целева група за интервенциите по линия на ЕСИФ и липсват хоризонтални критерии за подбор или условия за допустимост, които да насочват финансовата подкрепа към деца, изложени на риск от бедност или социално изключване. Ето защо не е възможно да се установи дали тези интервенции пряко са облагодетелствали децата в риск от бедност или социално изключване²⁴. Фигура 6 показва максималния размер на финансирането от ЕС, посочено от националните органи като потенциално налично за преодоляване, наред с другото, на детската бедност в извадката от пет ОП.

72

Липсва обаче информация за това, каква част от средствата по ЕСИФ са били насочени пряко към преодоляването на детската бедност. Всички разгледани ОП включват мерки, които следва непряко да допринесат за борбата с детската бедност. Тези мерки включват финансови средства, насочени към приобщаването на лица в риск от бедност с цел подобряване на тяхното участие в пазара на труда или към насърчаване на заетостта.

73

В допълнение, мерки, свързани със здравното обслужване и образованието, въпреки че не са конкретно насочени към деца, изложени на риск от бедност или социално изключване, биха могли непряко да създадат ползи за тези деца. Такава комбинация от непреки мерки е илюстрирана в каре 5.

74

Поради посочените по-горе ограничения, Комисията не може да определи размера на средствата, разпределени за проекти, пряко насочени към преодоляването на детската бедност, и съответно да оцени тяхната ефективност. Допълнително усложнение в това отношение е липсата в тези ОП и СП на цели и целеви стойности, показващи какво е планирано да се постигне в тази област. Освен това, доколкото са приети показатели за резултати, те са специфични за програмите и не показват ясно как осъществените инвестиции създават ползи за децата, изложени на риск от бедност или социално изключване.

Индикаторите отразяват ситуацията с детската бедност по различен начин

75

Съдържателните индикатори предоставят важна информация за тези, които определят политиките и за тези, които ги изпълняват. Те им осигуряват информация за това, доколко дадена политика е ефективна на практика и им позволяват да предприемат корективни действия, когато е необходимо.

AROPE позволява сравняването на риска от бедност или социално изключване между държавите членки

76

Индикаторът, които измерва бедността в ЕС и е водещ индикатор, използван при мониторинга на целта по отношение на бедността в стратегия „Европа 2020“, е AROPE — съкращение от „изложеност на риск от бедност или социално изключване“.

77

AROPE е многоизмерен индикатор, включващ три съставляващи индикатора. Те са равнопоставени по значение и могат частично да се припокриват. AROPE отразява общия брой на лицата, които се намират в поне една от следните ситуации (тези, които са намират в повече от една от тези ситуации, се отчитат само веднъж):

• В риск от бедност — дял на хората, чиито разполагаем доход (след социален трансфер) е под прага на риска от изпадане в бедност, а именно 60 % от медианния разполагаем доход в държавата членка след социални трансфери.
• Изпитващи тежки материални лишения — невъзможността за осигуряване на някои стоки и услуги, считани за желателни или необходими за воденето на адекватен живот, показва степента на материални лишения. Този индикатор измерва дела на лицата, които не могат да си позволят поне четири от девет стоки или услуги за домакинствата, изброени в специален списък. Понятието „тежки материални лишения“ се определя като принудителната неспособност да се плаща за поне четири от изброените в списъка стоки и услуги.
• Живеещи в домакинство с много нисък интензитет на икономическа активност — определя се като броя на хората, живеещи в домакинства, чиито членове в трудоспособна възраст са използвали под 20 % от техния трудов потенциал през предходните 12 месеца. Домакинствата, съставени само от деца, от учащи на възраст под 25 години и/или от хора на възраст 60 или повече години, са изцяло изключени от изчисляването на индикатора.

Индикаторът за лишения на децата е насочен конкретно към положението на децата

78

Като част от инициативата на ЕС за преодоляване на детската бедност, през 2013 г. Комисията обяви, че започва работа по разработването на специфичен индикатор за материални лишения на децата. Подобно на индикатора за материални лишения (като съставляващия индикатор на AROPE), индикаторът за лишения на децата показва дела на децата на възраст между 1 и 15 години, които са лишени от стоки и услуги за ежедневието поради финансова недостъпност. Списъкът съдържа 17 стоки и услуги, някои от които са специфични за децата, а други са пренесени от списъка на стоки и услуги за домакинствата, използван за общия индикатор за материални лишения. Децата се определят като изложени на лишения, ако им липсват поне три стоки или услуги от 17-те, изброени в списъка (вж. приложение II).

79

През март 2018 г., пет години след обявяването му, специфичният индикатор за материални лишения на децата накрая бе приет от Комитета за социална закрила. През юли 2019 г. бяха публикувани първите (и досега единствени) данни за лишенията при децата (събрани въз основа на проучване). Те се отнасяха само за 2014 г. поради липса на други данни. Индикаторът за лишения на децата няма да се изчислява всяка година, а веднъж на три години, и то след 2021 г.²⁵

80

При сравняване на специфичния индикатор за лишения на децата със съставляващия индикатор за материални лишения в AROPE (този за тежки материални лишения) (вж. приложение II) за същата възрастова група, индикаторът за лишения на децата във всички държави членки показва по-високи стойности от индикатора за материални лишения (вж. фигура 7).

81

Потребностите и жизнените стандарти на децата могат да са различни от тези на възрастните, дори в едно и също домакинство. Тъй като специфичният индикатор за материални лишения на децата е насочен в по-голяма степен към положението на децата, той дава различна и по-конкретна представа за реалното равнище на детската бедност.

Детската бедност се измерва по различен начин в държавите членки

82

Индикаторът е отражение на тенденция, която проследява измеримата промяна в дадена област на политиката във времето. AROPE е основният индикатор за измерване на бедността в стратегия „Европа 2020“. Основното предимство на AROPE е това, че позволява извършването на сравнения между държавите членки и във времето, благодарение на стандартизираното му събиране в Европейската статистическа система.

83

Националните власти във всички посетени от ЕСП държави членки имат обаче множество свои индикатори, които считат за относими към националните им условия и които използват в своите стратегии, политики и дейности за мониторинг. В резултат на това съществува различна информация относно равнището на бедност и на детска бедност в държавите членки (вж. каре 6).

84

Различията между индикаторите и данните за детската бедност в държавите членки, основаващи се на използването на несъгласувани национални данни, затрудняват заинтересованите страни при оценката на ситуацията.

Необходимо е да се предоставя достатъчно информация за инициативата за политика „Европейска гаранция за децата“

Европейският парламент предлага гаранция за децата

85

През април 2019 г. Европейският парламент прие изменения на предложения регламент за ЕСФ+ за програмния период 2021—2027 г.²⁶ и предложи въвеждането на схема „Европейска гаранция за децата“²⁷, насочена към преодоляването на детската бедност. В измененото предложение за ЕСФ+ е включено изискване всяка държава членка да разпределя 5 % от своите ресурси по ЕСФ+ за мерки, насочени към проблема с детската бедност. Средствата могат и пряко да допринасят за изпълнението на бъдещата инициатива „Гаранция за децата“.

86

През 2018 г. Комисията започна изпълнението на етап I на подготвителните действия във връзка със схемата „Гаранция за децата“, създадена по искане на Европейския парламент.

• Първият етап на подготвителните действия, проучване на осъществимостта, е приключен през април 2020 г. Той има за цел да проучи осъществимостта на „Гаранцията за децата“, като анализира условията за прилагане на такава схема и оцени дали тя би създала добавена стойност за настоящите европейски и национални рамки и би била полезен допълнителен инструмент.
• Вторият етап на подготвителното действие е икономическо проучване и проучване на осъществимостта, в което се разглеждат разходите и ползите от такава гаранция за децата, изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС. Той ще бъде завършен през май 2021 г.
• Третият етап има за цел провеждането от УНИЦЕФ на три до пет пилотни проекта на местно равнище в държавите членки. Той ще продължи до 2022 г. Ще бъдат обхванати множество пилотни проекти, които следва да бъдат проведени от четири държави членки. В него ще бъдат включени и няколко задълбочени проучвания, свързани с националните политики и програмирането, както и разработване на националните планове за действие в областта на детската бедност и социалното изключване в редица държави членки.

87

Подготвителните действия по гаранцията за децата, и по-специално проучването на осъществимостта по етап I и на икономическата целесъобразност по етап II, ще предоставят необходимите данни за развитието на тази инициатива за политика. И за двата етапа са необходими събиране и систематизиране на информация, която е пълна, актуална и с необходимото качество. В противен случай съществува риск да не бъдат предприети подходящи действия и да не бъдат осигурени необходимите средства.

88

Първата фаза на проучването не предоставя нито цялостен обзор, нито примери за финансирани от ЕСФ действия, които са били ефективни за преодоляването на детската бедност. Независимо от наличието на общи данни за наличното финансиране чрез ЕСИФ, представените данни са само разчетни и изводът от проучването е, че инвестициите в деца не са ясно видими в стратегическата рамка и в рамката за мониторинг на повечето фондове на ЕС.

89

Наличната понастоящем информация от първия етап на подготвителното действие по „Гаранция за децата“ (проучването за осъществимостта) не дава възможност за вземане на добре информирано решение за начина, по който да се разработи тази инициатива, включително мерките и финансирането, необходими за оказване на положително въздействие върху равнището на детската бедност в ЕС и за осигуряване на ангажираност от страна на държавата членка.

90

Освен това ЕСП отбелязва, че третата (пилотна) фаза ще приключи най-рано през 2022 г., т.е. когато при нормални обстоятелства новият програмен период вече ще е започнал и съответните оперативни програми по ЕСФ ще са приети.

Заключения и препоръки

91

Детската бедност остава сериозен проблем в ЕС, като почти едно от всеки четири деца все още е изложено на риск от бедност или социално изключване.

92

Борбата срещу детската бедност е основно от компетентността на държавите членки, но Комисията също има своята роля. Въпреки че значимостта на нейните правно необвързващи инструменти е ограничена по дефиниция, тя има на разположение по-ефективни инструменти, каквито са европейският семестър и насочването на средствата от ЕС посредством СП и ОП. Липсата на информация, пряко свързана с детската бедност, обаче затруднява и дори не позволява да се оцени ефективността на приноса на инструментите към усилията на държавите членки за намаляване на детската бедност.

Препоръката представлява положителна инициатива, но е трудно и дори невъзможно да се оцени нейното въздействие

93

Въпреки че препоръката не е правно обвързващ инструмент, тя е положителна инициатива за комплексно преодоляване на детската бедност чрез интегриран подход (точки 14 и 15). Комисията е предоставила на държавите членки частична конкретна помощ за изпълнението ѝ, но препоръката не е придружена от пътна карта на ЕС, която да установи ясен и комуникативен план за изпълнение за държавите членки (точки 18 и 19). Платформата EPIC съдържа недостатъчно информация за най-добрите практики в държавите членки за преодоляване на детската бедност (точка 22).

94

Напредъкът в изпълнението на препоръката не може да бъде оценен, тъй като не са определени измерими целеви стойности и междинни цели (точка 28). Изследването на ESPN от 2017 г., възложено от Комисията, потвърждава, че е трудно и дори невъзможно да се оцени степента, в която подобренията в националните политики на държавите членки се дължат конкретно на препоръката, но едновременно с това сочи, че не са извършени промени в много държави (точка 33).

Европейският стълб на социалните права — прогресивна и широкообхватна социална инициатива, с общи принципи по отношение на децата

95

ЕССП е увеличил информираността за социалните политики в ЕС, включително тези за детската бедност. Принцип 11 обаче е с общ характер и вече е отразен по-подробно в препоръката във вид на специфични мерки (точки 40—42).

96

План за действие, насочен към цялостното прилагане на ЕССП, ще бъде представен в началото на 2021 г. Предвижданият план за действие е стъпка, която се приветства, но изпълнението му е от изключително значение за изграждането на обща картина на напредъка при прилагането на принципите (точка 44).

97

Освен това, прилагането на ЕССП е включено в една от петте политически цели, посочени в предложението за РОР за периода 2021—2027 г. Предложеният нов акцент върху ЕССП през програмния период 2021—2027 г. има потенциала да насочи мерките и финансовите средства към преодоляването на детската бедност (точки 45—47).

Препоръка 1 — Планът за действие по Европейския стълб на социалните права (ЕССП) следва да обхване детската бедност

В своя план за действие по Европейския стълб на социалните права Комисията следва да включи действия и цели за преодоляване на детската бедност.

Срок на изпълнение — началото на МФР за периода 2021—2027 г.

Специфичните за всяка държава препоръки от европейския семестър рядко разглеждат проблема с детската бедност отделно

98

Европейският семестър има за цел да координира националните усилия за постигане на целите за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, установени в стратегия „Европа 2020“. Отбелязаният до момента напредък към изпълнението на целта за извеждане на 20 млн. души от бедност до 2020 г. показва, че тази цел едва ли ще бъде постигната (точки 48—50).

99

Важен критерий от процедурата за изготвяне на проект на СВСП за дадена държава членка във връзка с детската бедност е оценката от Комисията на общото равнище на децата в ЕС, изложени на риск от бедност или социално изключване, като „високо“ или „много високо“. Използваният за тази цел вътрешен праг е определен на стойност над средното за ЕС равнище на детска бедност за съответния период (точка 54).

100

През периода 2016—2019 г. са отправяни СВДП за държави членки в области, свързани с политиките за семейството и децата, но само една държава членка е получила СВДП, изрично свързана с детската бедност (точка 56). В тази връзка службите на Комисията обясниха, че процедурата за определяне и отправяне на СВДП зависи не само от дела на децата, изложени на риск от бедност или социално изключване, но включва и оценка на други фактори (точка 57). Конкретната методология обаче, с която се решава кога детската бедност се приоритизира при изготвянето на СВДП, не е ясно определена (точка 58).

Препоръка 2 — Да се използват ясни вътрешни насоки при анализирането и оценяването на детската бедност

Комисията трябва да прилага ясни вътрешни насоки за идентифициране на ситуациите, които може да налагат изготвянето на евентуална СВДП конкретно за детската бедност, като част от нейния анализ в рамките на процедурата на европейския семестър.

Срок на изпълнение — от началото на процеса за европейския семестър през 2021 г.

Ефективността на предоставеното от ЕС финансиране за борба с детската бедност през периода 2014—2020 г. не може да бъде оценена

101

Комисията може да повлияе върху разпределянето на средства от ЕС за преодоляване на детската бедност чрез изготвянето на предложението за РОР и чрез одобряването на споразуменията за партньорство и оперативните програми на равнището на държавата членка (точка 59).

102

РОР определя секторите и областите на интервенции, в които подкрепата от ЕС може да създаде най-висока добавена стойност. Нейните инвестиции обаче не са насочени пряко към детската бедност (точки 61—63).

103

Всички разгледани ОП включват мерки, които могат непряко да допринесат за борбата с детската бедност. Но тъй като не съществува конкретно приоритизиране на инвестициите или показател, свързан с детската бедност, нито Комисията, нито държавите членки разполагат с информация за размера на средствата от ЕСИФ, използвани за преодоляване на детската бедност, и за направеното в тази област (точки 71—74).

Препоръка 3 — През програмния период 2021—2027 г. да се предвидят инвестиции за преодоляване на детската бедност и да се наблюдават тези инвестиции

Комисията следва да гарантира, че в СП и програмите за 2021—2027 г. е отделено адекватно внимание на детската бедност. По-конкретно, Комисията следва да гарантира, че когато финансирането е предназначено директно за преодоляване на детската бедност, това е отразено ясно в интервенционната логика на СП и програмите.

Комисията следва да установи рамка за мониторинг, която позволява отразяването на ефектите и резултатите от инвестициите, финансирани от ЕСИФ през периода 2021—2027 г. и преназначени за преодоляване на бедността във всички възрастови групи, включително децата.

Срок на изпълнение — началото на МФР за периода 2021—2027 г.

Индикаторите отразяват ситуацията с детската бедност по различен начин

104

AROPE — индикаторът, които измерва бедността в ЕС, е водещ индикатор, използван при мониторинга на целта по отношение на бедността в стратегия „Европа 2020“. Той е многоизмерен индикатор, включващ три съставляващи индикатора (точки 76—77).

105

През 2013 г. Комисията обяви, че започва работа по разработването на специфичен индикатор за материални лишения на децата, който впоследствие е приет през 2013 г. Специфичният индикатор за материални лишения на децата е насочен в по-голяма степен към положението на децата. Ето защо той представя различна и по-конкретна картина за реалните равнища на детска бедност. Той обаче ще се изчислява веднъж на три години и едва от 2021 г. (точки 78—81).

106

Основното предимство на AROPE е това, че позволява извършването на сравнения между държавите членки и във времето. Националните власти във всички посетени от ЕСП държави членки имат обаче множество свои индикатори, които считат за относими към националните си условия. В резултат на това съществуват различни национални индикатори и данни за детската бедност в ЕС, което затруднява заинтересованите страни да изготвят оценка на положението поради използването на несъгласувани източници на национални данни (точки 82—84).

Необходимо е да се предоставя достатъчно информация за изпълнението на инициативата „Европейска гаранция за децата“

107

През април 2019 г. Европейският парламент прие изменения на предложения регламент за ЕСФ+ за програмния период 2021—2027 г. и предложи въвеждането на схема „Европейска гаранция за децата“, насочена към преодоляването на детската бедност (точка 85).

108

През 2018 г. Комисията започна подготвително действие във връзка с „Европейска гаранция за децата“. Етап I, проучване за осъществимост, има за цел да оцени осъществимостта, вариантите за изпълнение и добавената стойност на тази инициатива. Предварителното проучване се извършва на три отделни етапа. Графикът на тази дейност ще затрудни получаването на пълна и своевременна информация за процеса на взeмане на решения (точки 85—86).

Препоръка 4 — Да се следи за предприемането на необходимите стъпки и събирането на достатъчно аналитични данни за подготовката на инициативата за политика „Европейска гаранция за децата“

Комисията трябва да следи за събирането и анализирането на достатъчна и надеждна информация относно мерките и финансирането, необходими за оказването на положително въздействие върху равнището на детската бедност в ЕС, при разработването на Европейската гаранция за децата.

Срок на изпълнение — началото на МФР за периода 2021—2027 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав II с ръководител Илиана Иванова — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 15 юли 2020 г.

Приложение I — Национални цели по отношение на бедността, установени в „Европа 2020“

ЕС/държава членка	Бедност и социално изключване
ЕС-28	Извеждане от риск от бедност или социално изключване на най-малко 20 милиона души (в сравнение с 2008 г.)*
Белгия	− 380 000 души
България	Намаляване с 260 000 на броя на хората, живеещи в парична бедност
Чехия	− 100 000 души
Дания	Намаляване с 22 000 на броя на хората, живеещи в домакинства с нисък интензитет на трудова активност*
Германия	Намаляване с 20 % на броя на дългосрочно безработните лица (безработни в продължение на повече от една година) в сравнение с 2008 г. (равняващо се на намаление на дългосрочно безработните лица с 320 000 души).
Естония	Намаляване до 15 % на броя на лицата, живеещи в риск от бедност след социални трансфери (от 17,5 % през 2010 г.)
Ирландия	Намаляване с най-малко 200 000 души на броя на населението, живеещо в комбинирана бедност (постоянна бедност, риск от изпадане в бедност или основни лишения)
Гърция	− 450 000 души
Испания	− 1 400 000 до 1 500 000 души
Франция	− 1 900 000 души (спрямо 2007 г.)
Хърватия	Намаляване до 1 220 000 на броя на лицата, застрашени от бедност или социално изключване
Италия	− 2 200 000 души
Кипър	− 27 000 души или намаляване на дела от населението на 19,3 % (в сравнение с 23,3 % през 2008 г.)
Латвия	Намаляване със 121 000 на броя на лицата, живеещи в риск от бедност след социални трансфери и/или в домакинства с много нисък интензитет на икономическа активност
Литва	− 170 000 души и свеждане до 814 000 души през 2020 г.
Люксембург	− 6 000 души
Унгария	− 450 000 души
Малта	− 6 560 души
Нидерландия	Намаляване със 100 000 на броя на лицата (на възраст между 0 и 64 години), живеещи в домакинства с безработни членове (спрямо 2008 г.)
Австрия	− 235 000 души
Полша	− 1 500 000 души
Португалия	− 200 000 души
Румъния	− 580 000 души
Словения	− 40 000 души
Словакия	Намаляване до 17,2 % на броя на лицата, живеещи в риск от бедност или социално изключване (от 20,6 % през 2008 г.)
Финландия	Намаляване до 770 000 на броя на лицата, живеещи в бедност или социално изключване
Швеция	Намаляване значително под 14 % на броя на жените и мъжете (на възраст между 20 и 64 години), които не са част от работната сила (освен редовни студенти), дългосрочно безработните или дългосрочно отсъстващите по болест
Обединено кралство	Не е определена цел в националната програма за реформи, но цели в цифрово изражение съществуват по линия на Закона за детската бедност от 2010 г. и Стратегията за детската бедност 2011—2014 г.
Източник на информация и бележки	Цел на ЕС, установена в Съобщение на Комисията „Преглед на резултатите от стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM(2014) 130 final, Брюксел, 2014 г. (стр. 14). „В риск от бедност или социално изключване“, съкратено AROPE, се отнася до положението на хора, които са застрашени от парична бедност или изпитват тежки материални лишения, или живеят в домакинство с много нисък интензитет на икономическа активност. Общият брой на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, е по-малък от сбора на хората във всяка от трите форми на бедност или социално изключване, тъй като някои лица са засегнати от повече от една от тези форми. *2008 година се приема за базова, защото много от социалните индикатори, използвани за измерване на трите измерения на бедността, са налични само от 2008 г. насам. Мониторингът се отнася за ЕС-27, тъй като серията от данни за Хърватия, която се присъедини към ЕС през 2013 г., започва от 2010 г. Национални цели, установени в последните национални програми за реформи. Дефинициите на националните цели са съпоставими с целта на ЕС с изключение на България, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Латвия, Нидерландия и Швеция (вж. специфичните за всяка държава бележки). Изчисляването на целевите стойности за Естония, Франция, Хърватия, Словакия, Финландия и Швеция се различава от изчисляването на целевата стойност на ЕС (вж. специфичните за всяка държава бележки).

Приложение II — Сравнение между списъците, използвани за определянето на индикатора за тежки материални лишения и на специфичния индикатор за материални лишения на децата

Тежки материални лишения	Специфични за децата материални лишения
Плащане на наем или сметки за комунални услуги	Дете: Смяна на някои дрехи с нови
Поддържане на дома достатъчно топъл	Дете: Два чифта обувки
Посрещане на неочаквани разходи	Дете: Пресни плодове и зеленчуци всекидневно
Консумиране през ден на месо, риба или еквивалентно количество белтъчини	Дете: Месо, пиле, риба всекидневно
Едноседмична почивка извън дома	Дете: Подходящи книги
Автомобил	Дете: Екипировка за развлекателни занимания на открито
Перална машина	Дете: Игри на закрито
Цветен телевизор	Дете: Развлекателни занимания
Телефон	Дете: Празненства
	Дете: Поканване на приятели
	Дете: Екскурзии с училището
	Дете: Почивка
	Домакинства: Подмяна на износени мебели
	Домакинства: Просрочия
	Домакинства: Интернет
	Домакинства: Поддържане на дома достатъчно топъл
	Домакинства: Автомобил

Приложение III — Процент на населението (на възраст 0—17 години), изложено на риск от бедност или социално изключване (AROPE) в ЕС (2008—2018 г.)

№	ДЪРЖАВА ИЛИ ЗОНА/ГОДИНА	2008 г.	2009 г.	2010 г.	2011 г.	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.	2018 г.
1	Европейски съюз	26,5	26,5	27,6	27,3	28,1	27,9	27,8	27,1	26,4	24,9	24,3
2	Еврозона	23,6	24,1	25,2	25,3	25,5	25,0	25,7	25,4	25,3	24,3	23,5
3	Белгия	21,3	20,5	23,2	23,3	22,8	21,9	23,2	23,3	21,6	22,0	23,2
4	България	44,2	47,3	49,8	51,8	52,3	51,5	45,2	43,7	45,6	41,6	33,7
5	Чехия	18,6	17,2	18,9	20,0	18,8	16,4	19,5	18,5	17,4	14,2	13,2
6	Дания	12,7	14,0	15,1	15,7	14,9	15,4	14,5	15,7	13,9	14,5	15,2
7	Германия	20,1	20,4	21,7	19,9	18,4	19,4	19,6	18,5	19,3	18,0	17,3
8	Естония	19,4	24,5	24,0	24,8	22,4	22,3	23,8	22,5	21,2	18,8	17,9
9	Ирландия	26,6	31,4	34,1	34,1	33,2	34,4	30,4	29,0	27,3	25,2	23,9
10	Гърция	28,7	30,0	28,7	30,4	35,4	38,1	36,7	37,8	37,5	36,2	33,3
11	Испания	30,1	32,0	33,3	32,2	32,4	32,6	35,8	34,4	32,9	31,3	29,5
12	Франция	21,2	21,2	22,9	23,0	23,2	20,8	21,6	21,2	22,6	22,1	22,9
13	Хърватия	Няма данни	Няма данни	29,4	31,1	34,8	29,3	29,0	28,2	26,6	25,8	23,7
14	Италия	28,4	28,7	29,5	31,5	34,1	32,0	32,1	33,5	33,2	32,1	30,6
15	Кипър	21,5	20,2	21,8	23,4	27,5	27,7	24,7	28,9	29,6	25,5	25,5
16	Латвия	32,4	38,4	42,2	44,1	40,0	38,4	35,3	31,3	24,7	23,9	22,5
17	Литва	29,1	30,8	35,8	34,6	31,9	35,4	28,9	32,7	32,4	31,6	28,0
18	Люксембург	20,9	23,7	22,3	21,7	24,6	26,0	26,4	23,0	22,7	23,6	23,5
19	Унгария	33,4	37,2	38,7	40,4	41,9	43,9	41,8	36,1	33,6	31,6	23,8
20	Малта	25,0	26,5	26,7	27,8	31,0	33,0	31,8	28,4	24,0	23,0	22,8
21	Нидерландия	15,5	17,5	16,9	18,0	16,9	17,0	17,1	16,8	17,6	16,6	15,2
22	Австрия	22,9	20,8	22,4	22,1	20,9	22,9	23,3	22,3	20,0	23,0	21,6
23	Полша	32,9	31,0	30,8	29,8	29,3	29,8	28,2	26,6	24,2	17,9	17,2
24	Португалия	29,5	28,7	28,7	28,6	27,8	31,7	31,4	29,6	27,0	24,2	21,9
25	Румъния	50,9	50,6	48,1	49,2	52,5	51,4	50,7	46,8	49,2	41,7	38,1
26	Словения	15,3	15,1	15,2	17,3	16,4	17,5	17,7	16,6	14,9	15,1	13,1
27	Словакия	24,3	23,7	25,3	26,0	26,6	25,5	23,6	24,9	24,4	22,5	23,8
28	Финландия	15,1	14,0	14,2	16,1	14,9	13,0	15,6	14,9	14,7	15,1	16,0
29	Швеция	17,3	18,8	19,2	20,3	19,4	20,2	20,5	19,8	19,9	19,4	20,6
30	Обединено кралство	29,6	27,4	29,7	26,9	31,2	32,6	31,2	30,3	27,2	27,4	29,9

Бележка: Н/Д: Няма данни.

Източник: ЕВРОСТАТ, данните са извлечени на 20.12.2019 г.

Акроними и съкращения

ЕСИФ: Европейски структурни и инвестиционни фондове

ЕСС: Европейска статистическа система

ЕССП: Европейски стълб на социалните права

КСП: Комитет по социална закрила

НПР: Национални програми за реформа

ОП: Оперативна програма

РОР: Регламент за общоприложимите разпоредби

СВДП: Специфични за всяка държава препоръки

СП: Споразумение за партньорство

ТЦ: Тематична цел

AROP: В риск от бедност

AROPE: В риск от бедност или социално изключване

ESPN: Европейска мрежа за социална политика

Речник

Детска бедност: Процент на децата (на възраст от 0 до 17 години) в ЕС, които са изложени на риск от бедност или социално изключване (AROPE). Децата се считат за изложени на риск от бедност или социално изключване, ако живеят в домакинства с поне едно от следните три условия: в риск от бедност след социални трансфери (бедност поради ниски доходи), тежки материални лишения или много нисък интензитет на икономическа активност.

Европейска статистическа система (ЕСС): Партньорство между статистическия орган на Съюза, който е Комисията (Евростат), и националните статистически институти (НСИ) и другите национални органи, отговарящи във всяка държава членка за разработването, изготвянето и разпространението на европейска статистика. В това партньорство участват също и държавите от ЕИП и ЕАСТ. Държавите членки събират данни и съставят статистика за своите национални цели, както и за целите на ЕС. ЕСС функционира като мрежа, в която на Евростат е отредена ръководната роля в дейността по хармонизиране на статистиката в тясно сътрудничество с националните статистически органи.

Европейски семестър: Цикъл на координиране на икономическите и фискалните политики в ЕС. Той е част от рамката на Европейския съюз за икономическо управление. В основата му е 6-месечният период от началото на всяка година, откъдето е и названието му „семестър“. По време на европейския семестър държавите членки привеждат своите бюджетни и икономически политики в съответствие с целите и правилата, договорени на равнището на ЕС.

Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ): Фондове на ЕС, които включват Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за морско дело и рибарство. Те се управляват съвместно от Европейската комисия и държавите членки на ЕС.

Европейски стълб на социалните права (ЕСПП): Стълбът на социалните права е насочен към предоставянето на нови и по-ефективни права на гражданите въз основа на 20 ключови принципа. Прогласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията по време на срещата на върха за справедливи работни места и растеж в Гьотеборг на 17 ноември 2017 г. Реализацията на принципите и правата, установени с Европейския стълб на социалните права, е съвместна отговорност на институциите на Европейския съюз, държавите членки, социалните партньори и други заинтересовани страни.

Индикаторът AROPE включва компонента „Лица в риск от бедност“ (AROP): Процентът на „лицата в риск от бедност“ представлява делът на лицата с приравнен разполагаем доход (след социален трансфер) под прага на категорията „в риск от бедност“, който е определен на 60 % от националния медианен приравнен разполагаем доход след социални трансфери.

Комитет за социална закрила (КСЗ): Съвещателен комитет по политиките към Съвета на министрите по заетостта и социалните въпроси (EPSCO).

Лица, изложени на риск от бедност или социално изключване (AROPE): Делът на категория „в риск от бедност или социално изключване“ представлява сумата от лицата, които са или изложени на риск от бедност (AROP), или изпитват тежки материални лишения, или живеят в домакинство с много нисък интензитет на икономическа активност. Лицата се преброяват само веднъж, дори ако са представени в няколко съставляващи индикатора. Индикаторът (AROPE), тоест процентът от цялото население, което е изложено на риск от бедност или социално изключване, е водещ индикатор, използван за мониторинга на целта по отношение на бедността, установена в стратегия „Европа 2020“.

Оперативна програма (ОП): В ОП се определят приоритетите и конкретните цели на дадена държава членка и се описва как финансирането (от ЕС, както и националното публично и частно съфинансиране) ще бъде използвано в рамките на определен период от време (обикновено 7 години) за финансиране на проекти. Финансирането на ОП може да се предоставя от ЕФРР, КФ и/или ЕСФ.

Предварителни условия: Условия, основани на критерии, които са определени предварително в РОР и които се считат за необходими предпоставки за ефективното и ефикасно използване на финансирането от ЕС за всички ЕСИ фондове. При изготвянето на оперативните програми по ЕФРР, КФ и ЕСФ в рамките на програмния период 2014—2020 г. държавите членки трябва да преценят дали са изпълнени тези условия. Ако те не са били изпълнени, трябвало е да бъдат изготвени планове за действие, които да осигурят изпълнението им до 31 декември 2016 г.

Специфични за всяка държава препоръки: Документи, които се изготвят от Европейската комисия за всяка държава и в които се анализира нейното икономическо положение и се предоставят препоръки относно мерките, които тя следва да приеме за период от 12 до 18 месеца.

Споразумение за партньорство (СП): Споразуменията за партньорство се сключват между Европейската комисия и отделните държави членки за програмния период 2014—2020 г. В тях се определят плановете на националните органи за това как да използват финансирането от Европейските структурни и инвестиционни фондове и се очертават стратегическите цели и инвестиционните приоритети на всяка държава, като се свързват с общата цел на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Те също така включват, наред с другото, обобщение на оценката за изпълнението на приложимите предварителни условия и в случай че те не са изпълнени – на действията, които трябва да бъдат предприети, отговорните органи и графика за изпълнението на тези действия, както и описание на методологията и механизмите за осигуряване на съгласуваност при функционирането на рамката на изпълнението. Споразуменията се изготвят от държавите членки в процес на диалог с Комисията и следва да бъдат одобрени от нея.

Стратегия „Европа 2020“: Стратегия на ЕС за растеж с цел възстановяване от кризата през следващите десет години, разделена на пет водещи цели, които обхващат: заетост, научноизследователска и развойна дейност, климат/енергия, образование, социално приобщаване и намаляване на бедността.

Тематична цел: Структурен елемент на Споразуменията за партньорство. Тя се определя предварително от законодателството и настоящите цели, които следва да бъдат подкрепени от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Тематичните цели установяват връзка със стратегическите цели на равнището на ЕС.

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав II с ръководител Илиана Иванова – член на ЕСП. Този състав е специализиран в областите на разходи, свързани с инвестициите за сближаване, растеж и приобщаване. Одитът бе ръководен от Tony Murphy – член на ЕСП, подпомаган от Wolfgang Stolz – ръководител на неговия кабинет; Brian Murphy – аташе в кабинета; Pietro Puricella – главен ръководител; Michele Zagordo – ръководител на задача; Marija Grguric, Cristina-Ioana Jianu, Agota Krenusz, Annekatrin Langer и Bernard Witkos – одитори; Peter Borsos – асистент в кабинета; Niamh Mahon – секретар в кабинета; Eve Ryan – стажант в кабинета; Hannah Critoph и Zuzanna Filipski — езикова подкрепа.

В резултат на пандемията от COVID-19 и строгите правила за изолация ЕСП не може да предостави снимка на одитния екип.

Бележки

¹ Евростат, набор данни „Лица, изложени на риск от бедност или социално изключване“.

² Пакет за социални инвестиции, съобщение на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014—2020 г.“ (COM(2013) 83 final), 20 февруари 2013 г., стр. 13.

³ УНИЦЕФ, „Кратък преглед на социалната и икономическата възвращаемост от инвестирането в деца“, юни 2012 г., достъпен на следния адрес: https://www.unicef.org/socialpolicy/files/Investing_in_Children.pdf.

⁴ УНИЦЕФ, „Правилно по принцип и на практика: Преглед на социалната и икономическата възвращаемост от инвестирането в деца“, работен документ по социалната и икономическата политика, 2012 г., стр. 33. Достъпен на следния адрес: https://www.unicef.org/socialpolicy/files/Investing_in_Children.pdf.

⁵ Съобщение на Комисията „Социални инвестиции за растеж и сближаване, включително изпълнение на Европейския социален фонд за периода 2014—2020 г.“ (COM(2013) 83 final), 20 февруари 2013 г.

⁶ Съобщение до комисар László Andor, Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, озаглавено „Съвместни предложения за прилагането на препоръката относно детската бедност и благосъстояние чрез партньорски подход“, 1 февруари 2013 г.

⁷ По данни на Евростат БВП през 2018 г. е бил 2,120 милиарда злоти.

⁸ Приложение към Препоръка 112/2013/ЕС на Комисията „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“.

⁹ Hugh Frazer и Eric Marlier, „Препоръка 2013/112/ЕС на Комисията „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“. Изследване на националните политики“, 2017 г.

¹⁰ Пак там, стр. 33—35.

¹¹ https://www.socialsummit17.se/.

¹² Заседание на Европейския съвет (14 декември 2017 г.) — Заключения.

¹³ Вж. „Съюз с по-големи амбиции. Моята програма за Европа“ от кандидата за председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен — политически насоки за следващата Европейска комисия 2019—2024 г.

¹⁴ COM(2020) 14 final, „Силна социална Европа за справедливи промени“, 14 януари 2020 г.

¹⁵ COM(2018) 375 final, 2018/0196 (COD), член 4.

¹⁶ 2018/0206 (COD), преамбюл 22.

¹⁷ Вж. данните на Евростат от 7.1.2020 г.

¹⁸ Трите с най-високи равнища — Румъния (38,1 %), България (33,7 %) и Гърция (33,3 %).
Посетени са три държави членки, но не тези с най-високо равнище на детска бедност — Италия, Германия и Полша.

¹⁹ С изключение на Гърция, която не участва в процеса на европейския семестър преди 2019 г.

²⁰ COM(2016) 328 final.

²¹ Регламент № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г.

²² Регламент (ЕС) № 1303/2013, член 9.

²³ Регламент (ЕС) № 1304/2013, член 3; Регламент (ЕС) № 1301/2013, член 5.

²⁴ IT: Национална оперативна програма „Приобщаване“ — CCI 2014IT05SFOP001; RO: ОП „Човешки капитал“ — CCI 2014RO05M9OP001; PL: ОП „Знания, образование, растеж“ — CCI 2014PL05M9OP001; регионална програма за Варминско-Мазурското воеводство 2014PL16M2OP014; DE: ОП на Свободна държава Саксония за ЕСФ — CCI 2014DE05SFOP012.

²⁵ Регламент (ЕС) 2019/1700.

²⁶ Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) (COM(2018)0382 – C8-0232/2018 – 2018/0206(COD).

²⁷ Изменение 39, съображение 22 б (ново) на Законодателна резолюция на Европейския парламент от 4 април 2019 г. относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ) (COM(2018)0382 – C8-0232/2018 – 2018/0206(COD).

График

Събитие	Дата
Приемане на Меморандума за планиране на одита (МПО) / Начало на одита	10.4.2019 г.
Официално изпращане на проектодоклада до Комисията (или до друга одитирана институция)	4.6.2020 г.
Приемане на окончателния доклад след съгласувателната процедура	15.7.2020 г.
Получаване на официалните отговори на Комисията (или на друга одитирана институция) на всички езици	12.8.2020 г.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2020 г.

PDF	ISBN 978-92-847-5084-9	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/7219	QJ-AB-20-017-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-5075-7	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/549801	QJ-AB-20-017-BG-Q

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2020 г.

Политиката на Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с повторната употреба на информация се изпълнява в съответствие с Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по „Creative Commons Attribution 4.0 International“ (CC BY 4.0). Това означава, че повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документа. Европейската сметна палата не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторната употреба.

Уреждането на допълнителните права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП или когато са използвани материали от трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при употребата.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, е възможно да е необходимо да поискате разрешение директно от носителите на авторските права.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване и не са Ви преотстъпени.

Всички уебстраници на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към уебстраниците на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира тяхното съдържание, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейска сметна палата не може да бъде използвано без предварително разрешение от нейна страна.

За контакт с представители на ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

За да намерите информация за ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.