Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси —
създаден да стимулира инвестициите в ЕС, но все още с ограничено въздействие

Кpатко изложение

I

Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси („Центърът“) е създаден през 2015 г., наред с Европейския фонд за стратегически инвестиции, като част от Плана за инвестиции за Европа, който има за цел да съживи инвестициите след икономическата криза. Ролята на Центъра е да насърчава инвестициите в реалната икономика, като предоставя консултантски услуги на организаторите на проекти, в допълнение към вече предлаганите услуги от други програми на ЕС. Той функционира като партньорство между Комисията и Европейската инвестиционна банка и работи в сътрудничество с национални насърчителни банки или институции (ННБИ), както и с Европейската банка за възстановяване и развитие.

II

Одитът на Сметната палата имаше за цел да провери дали Центърът се е утвърдил като ефективен инструмент за насърчаване на инвестиции. По-специално одиторите провериха дали Центърът:

1. е създаден с подходяща структура, за да удовлетвори нуждите от допълнителни консултантски услуги, в допълнение към вече предлаганите такива от други източници;
2. функционира по план, за да изпълни своите цели, в т.ч. сътрудничество с партньори; и
3. е допринесъл за привличане на повече проекти, подходящи за инвестиции.

III

Одитът на Сметната палата обхвана дейността на Центъра от неговото създаване през 2015 г. до декември 2018 г. Одиторите провериха документи на Центъра, интервюираха служители от съответните служби на ЕИБ и Комисията, анализираха данни за управлението на Центъра, прегледаха извадка от задачите на Центъра за консултантска подкрепа и проведоха проучвания сред националните насърчителни банки и институции, сътрудничещи с Центъра, както и сред крайните бенефициенти на консултантски услуги на Центъра.

IV

През юни 2018 г. Комисията предлага програмата InvestEU за програмния период 2021—2027 г. Тя предвижда създаването на консултантски център InvestEU, който да замени настоящия Център и редица други централно управлявани инициативи на ЕС за консултации. В настоящия одитен доклад са включени анализ и препоръки, свързани с планирания нов център.

V

Одиторите заключиха, че в края на 2018 г. Центърът все още не се е утвърдил като ефективен инструмент за насърчаване на инвестиции. Сметната палата установи, че Центърът е създаден като инструмент, ориентиран към търсенето, с недостатъчна предварителна оценка на нуждите от консултациите, които ще предоставя, вероятното ниво на търсене на неговите услуги и ресурсите, от които ще се нуждае. По-конкретно Центърът е получил малък брой заявки с потенциал да бъдат изпълнени като задачи спрямо ресурсите, с които е разполагал.

VI

Сметната палата констатира също, че Центърът до голяма степен е изпълнил целта за предоставяне на адаптирани консултантски услуги, които са получили висока оценка от бенефициентите. Той обаче не разполага с достатъчно ясна стратегия и не е въвел критерии и процедури за насочване на подкрепата към областите, в които тя би създала най-много добавена стойност за привличането на инвестиционни проекти, въпреки че е събрал по-голямата част от информацията, необходима за това. Одиторите установиха, че някои бенефициенти са поставили под въпрос допълващия характер на предоставяната от Центъра помощ по отношение на други източници на консултации и само около 1 % от финансовите операции, подкрепени от Европейския фонд за стратегически инвестиции през този период, са се възползвали от консултациите на Центъра. Въпреки че по-голямата част от задачите са се отнасяли до високоприоритетни сектори и държави членки, малък брой задачи са свързани с приоритетни сектори в държавите членки с най-високи нужди от консултации. От това става ясно, че е необходим по-активен подход за по-добро насочване към всички области, в които са необходими консултации, но не се предоставят. Освен това, въпреки усилията на Центъра, съвместните дейности с неговите партньори за разширяване на географския обхват са се развили бавно поради нормативната сложност и различната мотивация и капацитет за сътрудничество на националните насърчителни банки или институции.

VII

На последно място, Сметната палата не откри достатъчно данни за това, че Центърът е допринесъл в значима степен за привличането на по-голям брой проекти, подходящи за инвестиции, към края на 2018 г. Той не е разполагал с достатъчно процедури за проследяване на инвестициите, извършени след предоставени от него консултации през този период, което е затруднило мониторинга и оценката на работата му в това отношение. Също така той е приключил твърде малко задачи до края на 2018 г., за да има значителен принос за насърчаване на инвестициите. Освен това, тъй като подкрепата му е била свързана предимно с проекти в ранна фаза на изпълнение, възможно е ефектите от нея да са видими само в дългосрочен план.

VIII

Въз основа на тези констатации и оценки Сметната палата отправя следните препоръки:

• да се насърчава разпространението на дейностите на Центъра;
• да се насочва по-добре подкрепата на Центъра към приоритетите;
• да се подобри измерването на резултатите от дейността.

IX

И накрая, Сметната палата препоръчва извлечените от Центъра поуки да се вземат предвид при създаването на консултантския център InvestEU в рамките на програма InvestEU за периода 2021—2027 г.

Въведение

01

През ноември 2014 г. Европейската комисия (Комисията) и Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) стартират Плана за инвестиции за Европа (ПИЕ)¹ в отговор на спада на инвестициите в Европа след началото на финансово-икономическата криза през 2008 г. ПИЕ се състои от три стълба:

• Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ)², който предоставя средства за инвестиции, подкрепени с бюджетна гаранция от ЕС;
• Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси (Центърът), който предоставя техническа помощ на частни и публични организатори на проекти, и Европейски портал за инвестиционни проекти (ЕПИП) — онлайн платформа, която има за цел да свърже организатори на проекти, базирани в ЕС, с подходящи инвеститори;
• мерки за премахване на препятствията за инвеститорите и подобряване на условията за инвестиране в Европа.

02

Вторият стълб на ПИЕ има за цел да спомогне за достигането на инвестиционните финанси до реалната икономика, като се насърчават и привличат проекти, подходящи за финансиране. През 2015 г. Европейският съюз приема Регламент за създаването на ЕФСИ, Центъра и ЕПИП³. Според този Регламент целта на Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси е да доразвие съществуващите консултантски услуги на ЕИБ и на Комисията, за да предоставя консултантска подкрепа при набелязването, подготовката и разработването на инвестиционни проекти, както и да функционира като единен технически консултантски център за финансирането на проекти в рамките на ЕС. Задачата на Центъра е да предоставя подкрепа за приоритетните области на политика на ЕФСИ, включително за енергетиката, транспортната инфраструктура, околната среда и ефективното използване на ресурсите, както и за МСП, и да подпомага организаторите на проекти, когато това е възможно, да изпълнят условията за допустимост за получаване на гаранция от ЕС по линия на ЕФСИ⁴. В Регламента за ЕФСИ се предвижда и Центърът да си сътрудничи със сходни служби на европейско, национално, регионално и местно равнище, за да се постигне широк обхват, обмен на знания и подготовка на проектите.

03

В рамките на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. ЕС вече предоставя консултантска подкрепа по широк кръг инициативи. Текущите инвестиционни консултативни инициативи се различават една от друга по сектора на политика, стойността, доставчика на помощта и таксите за бенефициентите. Като цяло тези инициативи са планирани с бюджет, който да осигури около 100 млн. евро годишно за подкрепа чрез консултации (за подробности вж. приложение I), т.е. 700 млн. евро за целия седемгодишен период между 2014 и 2020 г. на МФР. Центърът е създаден в средата на 2015 г., за да предоставя консултантски услуги в допълнение към вече съществуващите възможности за получаване на такива услуги⁵.

04

Центърът функционира като партньорство между Комисията и ЕИБ. Договореностите за Центъра са определени в Рамково споразумение за партньорство (РСП), подписано като част от текущото Финансово и административно рамково споразумение между ЕС и ЕИБ (FAFA) от 2014 г. Центърът е третият по величина източник на техническа помощ от ЕС, който предоставя консултантски услуги, след програмата „Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони“ (JASPERS) и Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA). Бюджетът на ЕС покрива 75 % от годишния бюджет на Центъра до максимум 20 млн. евро, като ЕИБ покрива останалите 25 % до 6,6 млн. евро. Бюджетът и работните програми на Центъра са изложени в сключваните всяка година Специфични споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, които обикновено се изпълняват за период от три до четири години. Центърът се ръководи от Координационен комитет, съставен от четирима члена, от които двама представители на Комисията и двама представители на ЕИБ. Координационният комитет отговаря за прегледа на стратегията и политиката, надзора на дейностите на Центъра, изготвянето на доклади за заинтересованите страни, определянето на услугите и одобряването на ценовата политика. Екип от служители на ЕИБ се занимава с текущите операции на Центъра. ЕИБ представя ежегодно доклад пред Европейския парламент, Съвета и Комисията относно дейността и бюджета на Центъра.

05

Центърът управлява заявките за консултантски услуги (вж. фигура 1). Той получава искания за консултации директно от своя уебсайт или от „експертни източници“, а именно службите на ЕИБ, националните насърчителни банки или институции (ННБИ) или Комисията. Екипът на Центъра регистрира заявките и определя отговора, който да бъде изпратен („скрининг“). Центърът може да изисква допълнителна информация, да препраща общите запитвания до най-уместния доставчик на услуги в ЕС, ЕИБ или на местно равнище („упътване“), да потърси по-изчерпателен отговор на запитването от службите на ЕИБ („бърза консултация“) или да възложи въпроса на ресурсите на Центъра и да ангажира службите на ЕИБ или външни консултанти да предоставят консултация („задача“). Задачите могат да се отнасят до конкретен инвестиционен проект или група проекти („специфични“) или да допринасят по-общо за откриването на подходящи за инвестиции проекти („неспецифични“). Центърът също така се стреми да сътрудничи с ННБИ, за да привлича кандидати за подкрепа и да предоставя консултационни услуги на местно равнище. Освен това той подкрепя Програмата за консултации за малки предприятия в четири държави членки (България, Гърция, Румъния и Хърватия), която се управлява от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

06

Подкрепата на Центъра е на разположение на организатори на проекти от публичния и частния сектор, включително национални насърчителни банки или институции, инвестиционни платформи или фондове, както и регионални и местни публичноправни субекти. Центърът предоставя услугите на публични организатори на проекти безвъзмездно, а таксите за малките и средните предприятия (МСП) са ограничени до една трета от разходите. В каре 1 е представен пример за специфична задача, свързана с конкретен проект.

07

След преглед на първите две години от прилагането на Регламента за ЕФСИ Европейският съюз взема решение да удължи периода и да разшири обхвата на ЕФСИ и през декември 2017 г. изменя Регламента за ЕФСИ (ЕФСИ 2.0)⁶. С Регламента за ЕФСИ 2.0 са въведени редица разпоредби, свързани с Центъра. В новите разпоредби за Центъра е подчертана необходимостта от целева подкрепа за структуриране на проекти, иновативни финансови инструменти и публично-частни партньорства, както и инвестиционни платформи, обхващащи множество държави членки или региони. Освен това те налагат той да приеме по-активен подход за насърчаване на проектите по линия на ЕФСИ в държавите членки, които изпитват трудности, и за определяне на приоритети на политиките, като например действията в областта на климата, кръговата икономика, цифровия сектор и трансграничните инвестиции.

08

През юни 2018 г. Комисията предлага да се създаде програма InvestEU като част от пакета с предложения за следващата многогодишна финансова рамка⁷. В проекта за регламент се предвижда създаването на консултантски център InvestEU, управляван и финансиран от Комисията, с основен партньор ЕИБ, който да замени настоящия Център и 12 други консултантски инициативи по МФР за периода 2014—2020 г. Предложението има за цел да опрости и оптимизира сега съществуващите инициативи за консултации, управлявани централно от ЕС, които предоставят подкрепа за инвестиции. Новият център ще разполага с бюджет от около 72 млн. евро годишно.

Обхват и подход на одита

09

Одитът на Сметната палата имаше за цел да провери дали Центърът се е утвърдил като ефективен инструмент за насърчаване на инвестиции. По-специално одиторите провериха дали Центърът:

1. е създаден с подходяща структура, за да удовлетвори нуждите от допълнителни консултантски услуги, в допълнение към вече предлаганите такива от други източници;
2. функционира по план, за да изпълни своите цели, в т.ч. сътрудничество с партньори; и
3. е допринесъл за привличането на повече проекти, които са подходящи за инвестиции.

10

Одитът обхвана периода от създаването на Центъра до края на 2018 г. Подкрепата, предоставена на Центъра от бюджета на ЕС за периода 2015—2018 г., е почти 70 млн. евро. Одитната проверка се съсредоточи само върху част от втория стълб на ИПЕ. Тя не включи ЕПИП. Центърът е само един от различните източници на техническа помощ от ЕС (вж. приложение I).

11

Настоящият доклад включва анализ, заключения и препоръки, свързани и с консултантския център InvestEU, който е планиран да действа през периода 2021—2027 г. Този център ще има по-широки правомощия и повече ресурси от настоящия.

12

Сметната палата формира своите констатации въз основа на документална проверка на ключови документи относно Центъра и предходни консултативни инициативи, събеседвания със служители на ЕИБ и Комисията, анализ на данните за управлението на Центъра, преглед на извадка от заявления, обработени от него, както и проучвания сред сътрудничещи с него ННБИ и сред бенефициенти, получили значителна консултантска подкрепа от Центъра (за подробности вж. приложение II).

Констатации и оценки

Центърът е създаден като инструмент, основан на търсенето, с ограничена предварителна оценка

13

За да провери дали Центърът е създаден така, че да отговаря на нуждите от допълнителни консултантски услуги, Сметната палата провери извършените подготвителни оценки и анализира последващата дейност и използването на неговите ресурси. Сметната палата счита, че за да се даде насоченост на дейностите на Центъра и да се определи подходящ бюджет, Комисията е трябвало да извърши предварителна оценка на:

1. съществуващите нужди от консултации, които Центърът е трябвало да посрещне, в т.ч. нуждата от услуги, които не са били предлагани от другите действащи консултативни инициативи на ЕС (т.е. да се направи така, че подкрепата на Центъра да допълва останалите консултантски услуги⁸, които се предлагат); и
2. вероятното търсене, т.е. на броя допустими за подкрепа заявки, които Центърът е очаквал да получи.

Недостатъчна предварителна оценка преди създаването на Центъра

14

По принцип на всички предложения за дейности, водещи до бюджетни разходи на ЕС, следва да се извършва специфична предварителна оценка⁹. През януари 2015 г. законодателното предложение на Комисията относно ЕФСИ е придружено от доклад на Специална работна група по въпросите на инвестициите в ЕС (с участието на държавите членки, Комисията и ЕИБ), в който се подчертава общата необходимост от допълнителни консултантски услуги на равнище ЕС. Сметната палата установи, че не е извършена официална предварителна оценка конкретно за Центъра, преди той да започне да функционира, с която да се определят финансовите нужди на новата инициатива.

15

Липсата на предварителна оценка е отразена в разпоредбите на Регламента за ЕФСИ, които се отнасят за Центъра. Въпреки че в регламента е определен бюджетът за Центъра, в него не са посочени цели или прогнозни стойности относно желаното равнище на консултантски услуги по географски области, сектор на политика и дейност на Центъра, нито подхода, който следва да се приеме с оглед на нуждите от консултация.

16

Малко след създаването на Центъра неговият координационен комитет е предприел бързи действия за определяне на съществуващите нужди от консултации в ЕС с помощта на проучване¹⁰. То цели да подпомогне ЕИБ и Комисията при определянето на средносрочна и дългосрочна стратегия, с помощта на която Центърът да приеме своите приоритети, включително къде, как и върху какво да съсредоточи ресурсите си. Благодарение на проучването са определени държавите членки на ЕС, които се нуждаят най-много от консултации в различни сектори (вж. таблица 1). Важeн извод от проучването е, че несъответствието между съществуващите нужди и предоставяните консултантски услуги се дължи главно на трудностите, които организаторите на проекти срещат при достъпа до консултантски услуги, заплащането на услугите и намирането на доставчик на услуги. Това заключение подчертава нуждата Центърът да предприеме активни мерки за отстраняване на проблемите, свързани с достъпа. По-голямата част от високоприоритетните държави са държави — участнички в политиката на сближаване, с ниско усвояване на средства по ЕФСИ¹¹.

17

По отношение на допълняемостта на услугите на Центъра и предлаганите консултантски услуги по други програми на ЕС, нашата проверка на правната и договорната рамка на Центъра показа, че допълването между неговите услуги и тези от други консултанти не е било добре изяснено в началото на неговата дейност. В Регламента за ЕФСИ не са посочени областите с липсващи консултантски услуги сред вече предлаганите такива по други програми на ЕС, които следва да бъдат обхванати от Центъра. В договорната рамка на Центъра ЕСП установи само два ясно определени случая, за които бе счетено, че подкрепата на Центъра допълва други съществуващи инициативи за консултации. Те се отнасяха до Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище (ELENA) за инвестиции в областта на енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници и транспорта, и до Консултативния мандат за научни изследвания и иновации (InnovFin) за инвестиции, свързани с научни изследвания.

18

Сметната палата счита, че Комисията и ЕИБ са създали Центъра като инструмент, ориентиран към търсенето, с ограничена предварителна оценка на нуждите от консултации, които ще покрива, на вероятното ниво на търсене, което би имал, както и на ресурсите, от които ще се нуждае. С други думи, Центърът е започнал да функционира с презумпцията, че заявките за подкрепа до голяма степен ще отразят неудовлетворените нужди от консултации.

До края на 2018 г. Центърът е получил малък брой заявки с потенциал да бъдат изпълнени като задачи спрямо наличните си ресурси

19

Приносът на Центъра за насърчаване на инвестиции до голяма степен зависи от броя на получените заявки и от дяла на допустимите за подпомагане заявки, които са получили статут „задача“.

20

Центърът е получил 1091 заявки, т.е. по-малко от една заявка на ден средно от средата на 2015 г. до 2018 г. Най-големият източник на заявки представляват самите организатори на проекти, кандидатствали през уебсайта на Центъра (41 %), а другите идват от службите на ЕИБ, ЕБВР, ННБИ и Комисията („експертни източници“). Въпреки че общият брой на получените заявки е нараствал всяка година, заявките чрез уебсайта на Центъра са намалели (вж. фигура 2). Този спад се дължи частично на автоматичното препращане на запитванията до други служби след промяната на уебсайта през 2017 г. Същевременно се е увеличил броят на заявките, получени от експертни източници, по-специално от службите на ЕИБ.

21

По-голямата част от получените през този период заявки не са възложени като „задачи“ за подпомагане от Центъра. От получените 1 091 заявки около 22 % са били на етап „скрининг“ към 31 декември 2018 г., в процес на оценяване или събиране на допълнителна информация, а около 52 % са оценени като запитвания, по които следва да се предостави „упътване“ или „бърза консултация“. Центърът е създал задачи за 26 % от получените заявки (285 от общо 1 091 — вж. фигура 3). Делът на заявките, преминали на етап „задача“, се влияе от източника. При заявките от уебсайта вероятността да станат „задачи“ е значително по-малка, отколкото при онези, получени от експертни източници. По-малко от 3 % от заявките от уебсайта на Центъра са довели до поставяне на „задачи“ (14 от общо 447). Дори след въвеждането на автоматично упътване през 2017 г. за някои заявки от уебсайта, преминалите на етап „задачи“ са малко на брой (4,1 % през 2018 г.). За разлика от тях около 27 % от заявките от експертни източници са поети като „задача“. Това донякъде се обяснява с факта, че експертните източници са направили частични предварителни проверки преди да изпратят заявките за подкрепа до Центъра. ЕБВР е извършила проверка на всички получени заявки за подкрепа преди да ги докладва на Центъра като задачи. Центърът не е разполагал с информация за броя на заявките, получени от ЕБВР, а оттам и за дяла на заявките, поети като задачи.

22

За ниското равнище на поетите „задачи“ може да се съди и от използвания бюджет на Центъра — той не е изразходвал много от наличните средства през първите три и половина години (вж. таблица 2). Общо 68,1 млн. евро от бюджетните кредити за поети задължения са отпуснати на Центъра от бюджета на ЕС през периода 2015—2018 г. Сметната палата установи, че разходването на средствата от бюджета на Центъра през първите години от дейността му е по-малко от очакваното (само 36 % през 2015 г. и 42 % през 2016 г.). В резултат на това през 2015 г. и 2016 г. Комисията е прехвърлила 18 млн. евро под формата на бюджетни кредити за плащания от бюджетния ред на Центъра към други бюджетни редове на ЕС. В сумата от 43,3 млн. евро, които Комисията е изплатила на ЕИБ във връзка с дейностите на Центъра през този период, са включени значителни суми за предварително финансиране, съгласно договорната рамка. Към 31 декември 2018 г. действителните допустими разходи на Центъра, свързани с бюджета на ЕС за периода 2015—2018 г., са 26,2 млн. евро, т.е. само 26 % от сумите, предоставени от бюджета на ЕС.

23

ЕСП счита, че Центърът е създаден с презумпцията, че ще има по-голям брой заявки за подкрепа с потенциал за да бъдат изпълнени като задачи, отколкото са били получени в действителност. Ето защо през първите три и половина години на дейността си той не е изразходвал голяма част от наличното финансиране.

Центърът е предоставил консултантски услуги, които са с висока оценка от бенефициентите, но без достатъчна насоченост

24

Основната оперативна цел на Центъра е да предоставя висококачествена консултантска подкрепа, съобразена с индивидуалните потребности на бенефициентите, като отразява приоритетите за консултиране. Одиторите провериха дали:

• отделните бенефициенти са удовлетворени от получената подкрепа (с помощта на анкета);
• задачите следват приоритетите за консултантска подкрепа, като анализираха стратегията, процедурите и наличната информация за управлението на Центъра;
• развиването на сътрудничеството с ННБИ е допринесло за създаване на достатъчно широк географски обхват на предлаганите консултации.

Бенефициентите са оценили високо индивидуализираните консултации, които са получили

25

Центърът е изпълнил 285 задачи за бенефициенти от публичния и частния сектор за периода 2015—2018 г. Голяма част от задачите са свързани с предоставянето на технически или финансови консултации по конкретни проекти (88 %). Останалите задачи са свързани с неспецифични финансови консултации, сътрудничество с ННБИ и общи въпроси (12 %) (вж. фигура 4).

26

В проучването на ЕСП¹² бенефициентите като цяло оценяват своята удовлетвореност като „висока“ по отношение на основните аспекти на консултантските услуги, които са получили. Близо 80 % от респондентите са оценили приноса на Центъра за протичането на гладък процес на консултиране като „висок“ или „много висок“, а над 90 % от тях са съгласни, че подкрепата е съобразена с техните потребности (вж. фигура 5).

27

По отношение на извършените задачи Сметната палата счита, че Центърът до голяма степен е изпълнил целта си да предоставя адаптирани консултантски услуги за бенефициентите по удовлетворителен начин.

Центърът не разполага с ясна стратегия и процедури за насочване на подкрепата

28

Сметната палата установи, че до 31 декември 2018 г. не е приета официална стратегия за насочване на подкрепата на Центъра, въпреки че в неговата договорна рамка е предвидено координационният комитет да извърши преглед и да одобри такава стратегия¹³, и въпреки това, че наетият от комитета външен експерт е заключил, че Центърът следва да насочи дейностите си¹⁴ по-добре.

29

През февруари 2018 г. координационният комитет е решил, че de facto стратегията на Центъра е надлежно отразена в годишните работни програми на Центъра¹⁵. Въпреки това Сметната палата установи, че тези програми нито обясняват в достатъчна степен как дейностите на Центъра следва да допринесат за насърчаване на инвестициите, нито включват цели и очаквани резултати за времето до края на периода на финансиране (т.е. 2020 г.) по отношение на приоритетите за консултантска подкрепа.

30

Центърът е създал критерии за проверка на допустимостта на заявките. Одиторите обаче констатираха също, че Центърът не е приел критерии и процедури, с които да определи дали евентуална задача има висока, средна или ниска стойност по отношение на вероятния си принос за привличане на инвестиционни проекти. Според одиторите Центърът би трябвало да разполага с ясни критерии за оценка на стойността на задачите, въз основа на приоритетите от Регламента за ЕФСИ, като:

• допълняемост — в Регламента за ЕФСИ се предвижда подкрепата на Центъра да допълва съществуващите инициативи на ЕС за консултантска подкрепа;
• вид подкрепа — установената политика на Центъра е, че следва да се дава приоритет първо на заявки, специфични за конкретни проекти, а след това на заявки, които не са свързани с проекти (неспецифични), които биха могли косвено да допринесат за привличането на повече инвестиционни проекти¹⁶;
• потенциално въздействие, основаващо се на ключови характеристики на проекта (напр. етап от проекта и размер на инвестициите) — по-големите и напреднали проекти е по-вероятно да продължат и да допринесат повече за привличането на инвестиции, отколкото по-малките проекти на по-ранен етап на развитие;
• сектор или географска област — задачите, които следват приоритети, свързани с държавите членки и секторите, определени чрез оценка на нуждите, ще бъдат считани за задачи „с по-висока стойност“ (вж. точка 16).

31

Въпреки че не е създал критерии за оценка на стойността на потенциалните задачи, Центърът е събрал по-голямата част — макар и не цялата — от необходимата информация, по-специално:

• допълняемост — описанието на задачата включва позоваване на съответните членове от регламента за ЕФСИ. В него обаче не се посочва защо точно Центърът е най-подходящ за изпълнението на задачата, а не друг действащ източник на ЕС за предоставяне на консултантски услуги. В каре 2 е посочен пример, в който обосновката не е документирана в достатъчна степен;

• вид подкрепа — Центърът започва да записва информация относно приоритетите за консултантска подкрепа, определени в Регламента за ЕФСИ 2.0¹⁷, от 2018 г. нататък;
• потенциално въздействие — зрелостта на проектите се отбелязва в системите за управление едва от втората половина на 2018 г., а информацията за обема на инвестициите не е регистрирана систематично през периода, проверяван от нашия одит;
• сектор и географска област — Центърът е категоризирал задачите правилно в съответствие със секторите на дейност на ЕФСИ и по държава членка;

32

Одиторите смятат, че Центърът не разполага с достатъчно ясна стратегия и не е въвел критерии и процедури за насочване на подкрепата към областите, в които дейността му би имала най-голяма добавена стойност, въпреки че е събрал по-голямата част от необходимата за целта информация.

Задачите са обхванали приоритетните сектори и държави членки, но е необходим по-активен подход за по-добро насочване към нуждите, за които не се предлагат консултации

33

Въз основа на наличната информация за управлението на Центъра и други одитни доказателства ЕСП анализира до каква степен задачите на Центъра отразяват ключовите приоритети за консултантска подкрепа (вж. точки 30 и 31), по-специално:

• допълняемост спрямо други публични или частни източници на консултации;
• принос за привличането на проекти, които да са подходящи за инвестиции, в това число:

1. проекти, допустими за подкрепа от ЕФСИ, както и в областта на климата, кръговата икономика, цифровия сектор и трансгранични проекти; и
2. финансови инструменти, инвестиционни платформи и публично-частни партньорства;

• насоченост към секторите и областите с най-големи нужди от консултации.

34

Одиторите разгледаха извадка от бенефициенти, за да проверят дали е могло те да получат консултации от други публични или частни източници. Те установиха, че близо 50 % от респондентите са съобщили, че са могли да получат същата консултантска подкрепа от други публични или частни източници на консултации.

35

По отношение на привличането на повече проекти, подходящи за инвестиции, Сметната палата установи, че почти всички задачи са специфични — свързани с конкретни проекти (265 от 285, т.е. 92 %). Центърът е регистрирал 55 задачи, свързани с финансови операции на ЕИБ. 28 задачи са били свързани с ЕФСИ, като 12 от тях се отнасят до проекти, вече получили подкрепа от ЕФСИ (т.е. финансовата операция на ЕИБ е била одобрена, подписана или изплатена), три — до отменени проекти и 13 — до проекти в процес на оценяване. Като цяло, към края на 2018 г. едва 1 % от общия брой одобрени финансови операции, подпомогнати от ЕФСИ, са се възползвали от задачите, поети от Центъра (12 от общо 1 031¹⁸).

36

Сметната палата установи също така, че 45 от 285-те задачи са за действия в областта на климата (16 %), 9 — за кръговата икономика (3 %), 16 — за цифровия сектор (6 %) и 12 — за трансгранични проекти (4 %). Освен това Центърът е приел 30 задачи за потенциални иновативни финансови инструменти (17 за 2018 г.), 12 за потенциални инвестиционни платформи¹⁹ (7 за 2018 г.) и 16 за потенциални публично-частни партньорства (4 за 2018 г.)²⁰. В тези случаи подкрепата на Центъра може да е предоставена на много ранен етап, без гаранция, че съответните инструменти, платформи или партньорства ще бъдат реализирани (вж. каре 3).

37

По отношение на секторите, Центърът е категоризирал задачите в съответствие със секторите на дейност на ЕФСИ (вж. фигура 6). По-голямата част от задачите (215 от общо 285, т.е. 83 %) са свързани с високоприоритетните сектори, определени като такива при оценката на нуждите, т.е. транспорт, енергетика, околна среда и ефективно използване на ресурсите, малки и средни предприятия (МСП) и дружества със средна пазарна капитализация, а останалите задачи — със секторите, определени като нископриоритетни. Голяма част от задачите са извършени от ЕБВР за МСП в четири държави (133 от общо 285, т.е. 47 %).

38

По отношение на географския произход Сметната палата установи, че 58 % от задачите се отнасят до държавите членки, за които е установено²¹, че имат най-голяма нужда от консултации (България, Хърватия, Гърция, Унгария, Литва, Полша, Румъния, Словения и Словакия). Одиторите констатираха също, че това се дължи предимно на големия брой задачи, поети от ЕБВР в Румъния, България и Хърватия (113). Анализът на ЕСП показва, че 32 % (49 от 152) от задачите, пряко управлявани от ЕИБ, са свързани с държавите с най-високи консултативни нужди (вж. фигура 7). Осем задачи са свързани с операции по ЕФСИ в пет държави, участващи в политиката за сближаване.

39

Въпреки че 83 % от задачите са били свързани със сектори с по-висок приоритет, а 58 % — с държави членки с най-висок приоритет, определени като такива в проучването относно нуждите от консултации (таблица 1), Сметната палата установи, че 10 % от задачите са били свързани с приоритетните сектори при държавите членки с най-висок приоритет (напр. енергетика, транспорт, околна среда и ефективно използване на ресурсите, вж. фигура 8).

40

Според одиторите, въпреки че повечето задачи са свързани с приоритетните сектори и държави членки, е бил необходим по-активен подход за по-добро насочване към всички нужди, за които не са се предлагали консултации.

Въпреки положените от Центъра усилия, сътрудничеството с ННБИ за разширяване на географския обхват е протекло бавно

41

Основното средство, с което Центърът разполага за постигане на целта за преодоляване на пропуските в предлагането на консултации във връзка с нуждите в държавите членки, е сътрудничеството с партньори на местно равнище. За тази цел Центърът е положил усилия да изгради мрежа от споразумения с институции партньори на местно равнище, по-специално националните насърчителни банки и агенциите на държавите членки и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Това сътрудничество цели да насърчи обмена на знания, да привлече повече заявки в него и да засили предоставянето на консултантски услуги на местно равнище. Одиторите разгледаха как се е развивало сътрудничеството с националните насърчителни банки и агенции (ННБИ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) през периода, обхванат от одита.

42

В Регламента за ЕФСИ²² се предвижда Центърът да се стреми да сключва споразумения за сътрудничество с ННБИ от всяка държава членка или да предостави проактивна консултантска подкрепа на държавите членки, в които не съществуват ННБИ. Рамковото споразумение за партньорство между Комисията и ЕИБ предвижда сътрудничество с ННБИ по отношение на:

1. Споделяне и разпространяване на знание и добри практики;
2. Дейност като местно звено за контакт за потенциалните бенефициенти от дейността на Центъра;
3. Предоставяне на консултантски услуги от името на Центъра.

43

Сметната палата установи, че към 31 декември 2018 г. Центърът е подписал 25 споразумения за сътрудничество под формата на меморандуми за разбирателство с ННБИ от 20 държави членки (вж. приложение III), в които се определя нивото на сътрудничество. На фигура 9 е показано естеството на сътрудничеството, определено в меморандумите за разбирателство. В пет държави членки Центърът е подписал меморандум за разбирателство с две ННБИ (България, Франция, Германия, Литва и Полша). Осемте държави членки, с които не е подписан меморандум за разбирателство, са Кипър, Дания, Естония, Гърция, Люксембург, Малта, Румъния и Обединеното кралство. Подписването на меморандум за разбирателство е спомогнало за формализиране на обмена на знания при дейностите на Центъра. В нашето проучване най-често срещаната основна причина за подписване на меморандум за разбирателство, посочвана от ННБИ, е обменът на знания и най-добри практики. В тази връзка основното действие, предприемано в рамките на това сътрудничество, е организирането на комуникационни прояви за повишаване на осведомеността относно дейностите на Центъра. Седем от 20 ННБИ посочват, че не са проведени дейности за сътрудничество до 31 декември 2018 г.

44

Въпреки че ННБИ имат сравнително малък принос за привличане на заявките, получени от Центъра през периода 2015—2018 г. (62 от общо 1 091, т.е. 6 %), съществува тенденция на нарастване през периода 2015—2018 г. — от три заявки през 2015 г. на 28 през 2018 г. Заявките са получени от 18 държави членки, но близо 80 % произхождат от ННБИ на девет държави членки (Хърватия, Чешката република, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения). Като цяло, Центърът е поел 17 от тези заявки като задачи, допустими за последваща подкрепа от Центъра (11 % от пряко управляваните от ЕИБ задачи) до 31 декември 2018 г.

45

Една от причините за бавния напредък в развитието на сътрудничеството е свързана с трудностите при въвеждането на подходяща договорна рамка. Сметната палата установи, че за сключването на споразумения между ЕИБ и ННБИ за предоставяне на консултантски услуги от Центъра, финансирани от бюджета на ЕС, са необходими изменения на договорните споразумения между ЕС и ЕИБ. Такава е ситуацията по-специално, когато рамковото споразумение за партньорство е изменено през май 2017 г. Освен това през декември 2017 г. са направени изменения в Специфичното споразумение за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от 2016 г., за да се определят условията за предоставяне на финансова подкрепа от страна на Центъра за ННБИ, включително изискванията ННБИ да събират достатъчно данни, за да може ЕИБ да проверява използването на предоставяната от него подкрепа.

46

Друга причина за бавния напредък в развитието на сътрудничеството е свързана с необходимостта ННБИ да увеличат капацитета за обработване на заявки и да се предоставят неговите консултантски услуги на местно равнище. Центърът е предприел действия за справяне с този проблем. Бюджетът на Центъра за 2016 г. включва 7 млн. евро за подпомагане и справяне с нуждите от увеличаване на капацитета на ННБИ и предоставяне на консултантски услуги на местно равнище²³. Центърът е приканил ННБИ да предложат подходящи инициативи чрез „Покана за представяне на предложения“. Предлаганото от Центъра финансиране е в размер до 75 % от допустимите разходи за консултантски услуги и персонал на одобрените предложения. Предложенията могат да включват:

• предоставяне на консултантски услуги по инвестиционни въпроси от името на Центъра;
• създаване или развиване на организационен капацитет; и
• трансфер на знания за развитието на капацитет за консултиране на местно равнище.

47

Поканата за представяне на предложения за изграждане на капацитет стартира през декември 2017 г. Центърът е приканил ННБИ да направят предложения за инициативи на стойност между 100 000 и 500 000 евро всяка. Той е планирал да остави поканата за представяне на предложения валидна до юни 2020 г., при условие че финансирането бъде продължено. Приемът на предложенията е на всеки три месеца. Първият кръг от предложения е получен през февруари 2018 г. Девет ННБИ са представили предложения, от които шест са получили положителна оценка, а одобрените кандидати са поканени да договорят споразумение за финансиране. Поради продължилите дълго преговори към 31 декември 2018 г. е подписано само едно споразумение за финансиране. До края на 2018 г. не са извършени разходи.

48

При прегледа на процедурите за оценка, използвани в поканата за представяне на предложения, Сметната палата установи, че някои ключови критерии за оценка не са получили решаваща роля при оценката на предложенията. Например в случая с единственото споразумение за финансиране, подписано към края на 2018 г., спечелилият кандидат е получил по-малко от половината от пълния брой точки по критерия „зрелост на предложението и очаквани резултати“, които, взети заедно, представляват по-малко от 20 % от общия брой присъдени точки. Рискът се състои в това, че предоставеното подпомагане може да се отрази слабо върху предоставянето на консултантски услуги на местно равнище.

49

По отношение на ЕБВР, през март 2017 г. ЕИБ е подписала споразумение, според което Центърът следва да предостави подкрепа на програмата на ЕБВР за консултации за малките предприятия. Подкрепата на Центъра за програмата има за цел първоначално да насърчи икономическото развитие и конкурентоспособността в сектора на МСП в България, Гърция и Румъния. По-късно Хърватия също е включена чрез ново изменение на договора за отпускане на специфична безвъзмездна финансова помощ (SGA) от 2016 г.²⁴ За да може ЕБВР да изпълнява тази роля, Комисията и ЕИБ е трябвало да изменят рамковото споразумение за партньорство и SGA от 2016 г., които обхващат функционирането на Центъра. Тези изменения са увеличили общата сложност на правната и договорната рамка на Центъра. Центърът е заложил в бюджета сума в размер на 5 млн. евро, от които ЕБВР е отпусналa 2,4 млн. евро за задължения към края на 2018 г.

50

Според ЕСП правната сложност и разликите в равнището на готовност и капацитета за сътрудничество на ННБИ са допринесли за забавяне на напредъка в разширяването на географския обхват на търсенето и предлагането на консултантските услуги на Центъра. След установяване на сътрудничество с ЕБВР са приети значително по-голям брой задачи в сектора и в съответните четири държави (вж. фигура 6 и фигура 7).

Няма налице достатъчно данни, че Центърът е допринесъл в значима степен за привличането на по-голям брой проекти, подходящи за инвестиции

51

За да постигне въздействие от своята дейност, Центърът е трябвало да увеличи привличането на проекти, подходящи за инвестиции. Основните начини за постигане на тази цел са чрез изпълнението на задачи. Сметната палата разгледа събраните данни за въздействието от оказаната от Центъра подкрепа при предлагането на проекти, подходящи за инвестиции, по-специално за подпомагане по ЕФСИ²⁵.

Недостатъчно проследяване на инвестициите, осъществени след приключването на задача на Центъра

52

Процедурите на Центъра предвиждат единствено мониторинг на това дали задачите са завършени („крайни продукти“), но не и действия за проследяване дали задачите са привлекли проекти, подходящи за инвестиции („резултати“) (вж. каре 4). След постигане на съгласие консултантът от Центъра се свързва със съответната служба на ЕИБ, за да осигури доброто изпълнение на задачата. Консултантът носи отговорността да провери дали задачите са изпълнени навреме и в рамките на бюджета, а експертната служба на ЕИБ следва да предостави помощта и да комуникира с бенефициента. Центърът не е извършвал систематично проследяване, съвместно с ЕИБ или бенефициентите, дали проектите са получавали финансиране от ЕИБ, ЕФСИ или други източници, както и дали инвестицията е била извършена в действителност. По-специално, за Центъра не е било възможно да определи броя на завършените задачи, които са привлекли инвеститори, различни от ЕИБ.

53

През октомври 2018 г. Центърът е започнал да изпраща формуляр за обратна връзка до бенефициентите, които са използвали неговите услуги. В този формуляр се разглеждат различни аспекти на удовлетвореността на бенефициентите от консултантската услуга, като например степента на посрещане на техните нужди, качеството на предоставения експертен съвет, както и последващото развитие на техните проекти. Към момента на извършване на одита Центърът не беше анализирал получената от бенефициентите обратна информация.

54

Центърът е изготвил ключови показатели за изпълнение и за мониторинг през юли 2017 г., които е преразгледал и актуализирал през февруари 2018 г., за да включи новите приоритети на Регламента за ЕФСИ 2.0, приет през декември 2017 г. Сметната палата откри слабости при пет от осемте ключови показателя за крайни продукти, както и при всички шест ключови показателя за резултати на Центъра (вж. приложение V за повече информация). Сметната палата установи също, че рамката не съдържа показатели относно използването на иновативните финансови инструменти и публично-частните партньорства, които са посочени като приоритети в Регламента за ЕФСИ 2.0.

55

Считаме, че Центърът не е въвел достатъчно добри процедури за проследяване на инвестициите, извършени след поети специфични задачи през този период. Липсата на информация относно резултатите от задачите и ограниченията, засягащи някои от показателите, затрудняват мониторинга и оценката на дейността на Центъра в това отношение.

До края на 2018 г. Центърът е завършил малко задачи

56

Сметната палата установи, че Центърът е завършил само 89 консултантски задачи до края на 2018 г., като 27 от тях са управлявани пряко от службите на ЕИБ и засягат предимно бенефициенти от публичния сектор, а 67 са извършени в сътрудничество с ЕБВР и са свързани със МСП от частния сектор. ЕИБ е управлявала средно задачи на стойност около 85 000 евро, като ги е завършила в рамките на малко над 14 месеца, а ЕБВР — задачи на стойност около 18 000 евро и ги е завършила за под 6 месеца. При 32 от общо 89 приключени задачи, за които са налице данни, средното прогнозно изчисление за размера на инвестициите, свързани със завършена задача под ръководството на ЕИБ, е 301 млн. евро, в сравнение с 1,3 млн. евро за задачите, свързани с МСП, които са изпълнени в сътрудничество с ЕБВР. Към 31 декември 2018 г. три приключени задачи са свързани с одобрени или подписани операции по ЕФСИ.

57

Повечето завършени задачи са свързани с МСП в Румъния (51 от 89, или 57 %), което се дължи на големия брой задачи в тази държава, изпълнявани в сътрудничество с ЕБВР. Към 31 декември 2018 г. от 27-те завършени задачи, пряко управлявани от службите на ЕИБ, най-големият брой задачи в една държава членка е 4 (в Полша), а в 13 държави членки не са изпълнени никакви задачи.

58

Мнозинството от завършените задачи са специфични за конкретните проекти (85 от 89, или 96 %), а по-голямата част от тях са свързани с консултации по проекти в ранен етап на изпълнение (77 от 85). Поради това не е сигурно дали тези проекти в крайна сметка ще привлекат инвестиции.

59

Според одиторите Центърът е завършил много малък брой задачи до края на 2018 г., за да има значимо въздействие върху привличането на проекти, подходящи за инвестиции, три от които се отнасят до одобрени или подписани операции по ЕФСИ. Завършените задачи са концентрирани предимно в сектора на МСП в Румъния и България. Тъй като подкрепата от Центъра е била свързана предимно с проекти в ранна фаза на изпълнение, възможно е ефектите от нея да са видими само в дългосрочен план. Отделните задачи обаче могат да доведат до привличането на значими инвестиции с размер, многократно по-голям от разходите за предоставяне на консултантски услуги.

Заключения и препоръки

60

Заключенията на Сметната палата са свързани с изграждането и действието на Центъра до края на 2018 г. Според одиторите към момента на проверката Центърът все още не се е доказал като ефективен инструмент за насърчаване на инвестициите в ЕС.

61

Сметната палата установи, че Центърът е създаден като инструмент, ориентиран към търсенето, с недостатъчна предварителна оценка на нуждите от консултациите, които ще предоставя, вероятното ниво на търсене на неговите услуги и ресурсите, от които ще се нуждае. По-конкретно Центърът е получил малък брой заявки с потенциал да бъдат изпълнени като задачи спрямо ресурсите, с които е разполагал. Също така заявките, получени пряко чрез неговия уебсайт или от национални насърчителни банки или институции, не са довели до голям брой задачи, изискващи подкрепа от Центъра (точки 13—23).

Препоръка 1 — Насърчаване на по-широк обхват на дейностите на Центъра

Координационният комитет на Центъра следва да развие още по-близко сътрудничество с ННБИ, за да изгради по-добър достъп на местно равнище до подкрепата на Центъра.

Срок за изпълнение — през оставащия период на дейност на Центъра (до края на 2020 г.)

62

Сметната палата констатира, че Центърът до голяма степен е изпълнил целта за предоставяне на адаптирани консултантски услуги, които са оценени високо от бенефициентите, получаващи подкрепа от него. Той обаче не разполага с достатъчно ясна стратегия и не е въвел критерии и процедури за насочване на подкрепата към областите, в които тя би създала най-голяма добавена стойност, въпреки че е събрал по-голямата част от необходимата за целта информация. Одиторите установиха, че някои бенефициенти са поставили под въпрос допълващия характер на предоставяната от Центъра помощ по отношение на други източници на консултации и само за около 1 % от финансовите операции, подкрепени от ЕФСИ през този период, са използвани консултациите на Центъра. Въпреки че по-голямата част от задачите са се отнасяли до високоприоритетни сектори и държави членки, малък брой задачи са свързани с приоритетни сектори в държавите членки с най-високи нужди от консултации. От това става ясно, че е необходим по-активен подход за по-добро насочване към всички области, в които са необходими консултации, но не се предоставят. В допълнение, въпреки усилията на Центъра, съвместните дейности с партньорите за разширяване на географския обхват са се развили бавно поради нормативната сложност и различната мотивация и капацитет за сътрудничество на националните насърчителни банки или институции. След установяването на сътрудничеството с ЕБВР са били създадени значителен брой задачи в сектора на малките и средните предприятия в споменатите четири държави (точки 25—50).

Препоръка 2 — По-добро насочване на подкрепата към приоритетите

Координационният комитет на Центъра следва да се стреми да насочва по-добре предоставяната подкрепа и ресурсите на Центъра, като:

1. определи специфичните критерии за оценка на стойността по отношение на консултантската подкрепа, включително за допълняемостта спрямо други програми на ЕС, вида подкрепа, потенциалното въздействие върху инвестициите, както и секторите и географските области;
2. подобри процедурите за проверка с цел оценка на стойността на потенциалните задачи, за да извлече максимална полза от приноса на Центъра за реализиране на определените приоритети за консултативната помощ;
3. продължи да развива сътрудничеството с националните насърчителни банки или институции, за да подобри географския обхват на търсенето и предлагането на консултантските услуги от Центъра.

Срок за изпълнение — през оставащия период на дейност на Центъра (до края на 2020 г.)

63

Сметната палата установи, че Центърът не е въвел достатъчно добри процедури за проследяване на инвестициите, реализирани след приключените задачи през този период. Липсата на информация относно резултатите от задачите и ограниченията, засягащи някои от показателите за изпълнението на Центъра, затрудняват мониторинга и оценката на дейността на Центъра в това отношение. Сметната палата счита, че Центърът е завършил прекалено малко задачи до края на 2018 г., за да имат те значително въздействие върху привличането на проекти, подходящи за инвестиции. Като цяло, Центърът е завършил само общо 89 задачи до края на 2018 г.%, като три от тях са свързани с одобрени или подписани операции по ЕФСИ. Завършените задачи са концентрирани предимно в сектора на МСП в Румъния и България. Повечето задачи са свързани с проекти в ранна фаза на инвестиционния цикъл, така че ефектите от тях ще се проявят в дългосрочен план. Отделните задачи могат също да допринесат за извършване на значими инвестиции с размер, няколко пъти по-голям от разходите за предоставяне на консултантски услуги. Като цяло, одиторите не откриха достатъчно данни за това, че Центърът е допринесъл в значима степен за привличане на по-голям брой проекти, подходящи за инвестиции, към края на 2018 г. (точки 53—59).

Препоръка 3 — Подобряване на измерването на резултатите от дейността

За да наблюдава и да подобри резултатите от дейността на Центъра, неговият координационен комитет следва:

1. да проследява резултатите от предоставянето на консултантска помощ (напр. дали задачите водят до проекти, подходящи за инвестиции);
2. да създаде показатели въз основа на резултатите и, когато е необходимо, целеви нива;
3. да сравни действителните разходи за всяка завършена специфична за конкретен проект задача на Центъра с нейните резултати от гледна точка на очакваните инвестиции, за да се подпомогне оценката на ефективността на Центъра.

Срок за изпълнение — през оставащия период на дейност на Центъра (до края на 2020 г., а за препоръка 3(iii) — до края на 2021 г.)

64

И накрая, одитът на Сметната палата показва, че недостатъците в концепцията за изграждането на Центъра са се оказали трудни за коригиране в оперативната му фаза и че те са повлияли негативно на неговата дейност. Предлага се в рамките на програма InvestEU за периода 2021—2027 г. консултантският център InvestEU, който ще бъде управляван от Комисията и ще се намира в нейна сграда, да обхване сега съществуващите 13 консултативни инициативи, управлявани централно на равнище ЕС, в т.ч. и Центъра. Предложението има за цел да опрости и подобри съществуващите механизми за координация и предоставяне на консултантски услуги в подкрепа на инвестициите.

Препоръка 4 — Извлеченият от дейността на Центъра опит следва да се вземе предвид при създаването на консултантския център InvestEU

За да се осигури плавен преход между двете инициативи и да се вземат предвид основните поуки, извлечени от дейността на Центъра, при създаването на бъдещия консултантски център InvestEU, Комисията следва:

1. да оцени нуждите от консултации и вероятното търсене на адаптирани консултантски услуги въз основа на опита, придобит през периода 2015—2020 г.
2. да насочи консултантската помощ към съществуващите нужди и към разработването на проекти, които евентуално могат да бъдат подпомогнати по гаранцията на InvestEU;
3. да доразвие прякото сътрудничество с ННБИ, за да разшири географския обхват на услугите за консултации;
4. да разработи по-активен подход за генериране на заявки за консултантски услуги чрез създаването на присъствие на място;
5. да засили достъпа до консултантски услуги чрез изграждане на новия уебсайт на консултантския център InvestEU и неговото популяризиране; и
6. да разработи подходяща рамка за мониторинг на изпълнението, която да обхване разходите и ползите от предоставянето на консултантски услуги.

Срок за изпълнение — до края на 2021 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав V с ръководител Tony Murphy — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 31 март 2020 г.

Приложения

Приложение I – Централно управлявани инициативи за техническа помощ на ЕС по текущата Многогодишна финансова рамка

Инициатива за ТП	Ръководител на ТП	Предоставящ ТП	Основа за начисляване на такса	Споделени разходи ЕС/ЕИБ		Разходи, поети от бенефициента	Размер (от бюджета на ЕС)	Период на изпълнение
				ЕС	ЕИБ		(в евро)
EIAH (Център)	ЕИБ	ЕИБ / Други финансови институции (ЕБВР/ННБ) / Външни консултанти	покриване на разходите (ставки по FAFA)	75 %	25 %	само частни, от които за МСП до 33 %	110 000 000	2015—2020 г.
ELENA	ЕИБ	Външни консултанти	6 % от предоставената ТП	100 %	0	Минимум 10 % от предоставената ТП	279 000 000	2014—2020 г.
Хоризонт 2020 — Покана за представяне на предложения в областта на енергийната ефективност — Помощ за разработване на проекти)	EASME	Външни консултанти	Не е приложимо				50 000 000	2014—2020 г.
Консултантска услуга InnovFin	ЕИБ	ЕИБ	покриване на разходите (ставки по FAFA)	100 %	0	0	28 000 000	2014—2020 г.
EEEF, техническа помощ на Европейската комисия	Споразумение за вторично делегиране на ЕИБ с управителя на EEEF	Външни консултанти	6,5 % от предоставената ТП	100 %	0	10 % от отпуснатата ТП	20 000 000	2012—2017 г.
МСЕ	ЕИБ	ЕИБ / Външни консултанти	покриване на разходите (ставки по FAFA)	90 %	10 %	0	1 262 170 за Jaspers през 2015 г. 3 000 000 за Jaspers през 2018 г.)	2015—2018 г.
NCFF	ЕИБ	Външни консултанти	5 % от заделените средства от участието на ЕС	100 %	0	0 (От бенефициента може да бъде поискано финансово участие в зависимост от всеки отделен случай)	10 000 000	2015—2019 г. + (разглежда се удължаване на срока)
PF4EE	ЕИБ	ЕИБ / Финансови посредници	6 % от заделените средства от участието на ЕС	100 %	0	0	3 200 000	2014—2019 г.
Механизъм за техническа помощ на EEEF	Управител на EEEF	Външни консултанти, ангажирани от EEEF	20 % от изплатената ТП	_	_	0	в зависимост от наличните средства (каскаден принцип на приходите на EEEF)	2017 г. +
МСЕ_ДЧ	Управител на железопътна инфраструктура / министерства	Външни консултанти	Реални разходи	100 %	0	0	17 021 785	2014—2020 г.
Платформа за интелигентна специализация за промишлена модернизация	ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“	Външни консултанти		100 %	Не е приложимо		1 500 000	2018—2020 г.
Механизъм за градовете	ГД „Енергетика“ / Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия	Изпълнителна агенция		Не е приложимо			16 000 000	2019—2023 г.
Механизъм за островите	ГД „Енергетика“	Външни		Не е приложимо			10 000 000	2018—2020 г.
EaSI	ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“	Външни консултанти					13 000 000
JASPERS	ЕИБ	ЕИБ	покриване на разходите (ставки по FAFA)	80 %	20 %	0	233 650 000	2014—2020 г.
ОБЩО							795 633 955

Приложение II — Одитна методология

Сметната палата изготви своите констатации въз основа на:

• Документна проверка на ключови документи, свързани с Центъра и вече съществуващи консултативни инициативи, в т.ч.:
• Нормативна база и документи за политиката;
• Финансова и договорна рамка;
• Документация, свързана с управлението (напр. документи на координационния комитет на Центъра);
• Процедури за управление;
• Годишни работни програми (ГРП)
• Отчети за дейността;
• Събеседвания със служители на ЕИБ/ Центъра и служители в съответните дирекции на Комисията (ГД „Икономически и финансови въпроси“, ГД „Научни изследвания и иновации“, ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“, ГД „Мобилност и транспорт“, ГД „Енергетика“, ГД „Регионална и селищна политика“);
• Анализ на данните, съдържащи се в системата за управление на Центъра към 31 декември 2018 г., които са свързани с консултантски услуги;
• Преглед на обработката на 18 заявки за предоставяне на консултантски услуги от Центъра, в т.ч. 15 заявки, за които са били заделени конкретни ресурси на Центъра (задачи на Центъра)

№ на елемент от извадката	ИД номер на заявката	Година на получаване на заявката	Държава	Ключов сектор на предоставяне на консултация	Статус на заявката
1	0021	2015	Словения	Развитие на транспортната инфраструктура и оборудване и иновативните технологии за транспорт	Възложена
2	0263	2016	Португалия	Развитие на транспортната инфраструктура и оборудване и иновативните технологии за транспорт	Приключена
3	0228	2016	Кипър	Околна среда и ефективно използване на ресурсите	Приключена
4	0187	2016	Румъния	Човешки капитал, култура и здравеопазване	Възложена
5	0196	2016	Люксембург	Развитие и внедряване на информационни и комуникационни технологии	Възложена
6	0608	2017	Ирландия	Научни изследвания, развитие и иновации	Възложена
7	0414	2017	България	Други	Възложена
8	0440	2017	Няма конкретна държава	Научни изследвания, развитие и иновации	Възложена
9	0405	2017	Няма конкретна държава	Развитие на енергийния сектор	Възложена
10	0521	2017	Франция	Развитие на транспортната инфраструктура и оборудване и иновативните технологии за транспорт	Приключена
11	0002ELENA	2017	Дания	Околна среда и ефективно използване на ресурсите	Възложена
12	0594	2017	Франция	Научни изследвания, развитие и иновации	Възложена
13	0370	2017	Полша	Околна среда и ефективно използване на ресурсите	Приключена
14	0437	2017	Полша	Човешки капитал, култура и здравеопазване	Възложена
15	0843	2018	Франция	Земеделие	Възложена
16	0711	2018	Хърватия	Други	Възложена
17	0777	2018	Няма конкретна държава	Околна среда и ефективно използване на ресурсите	Възложена
18	0016EBRD	2018	Румъния	Развитие и внедряване на информационни и комуникационни технологии	Приключена

• Анкета сред ННБИ, сътрудничещи си с Центъра към 31 декември 2018 г. Тя е изпратена на 28 февруари 2019 г. на 25 национални насърчителни банки или институции, които си сътрудничат с Центъра. Крайният срок за отговор е 9 април 2019 г. 20 институции от 18 държави членки отговориха на въпросника;
• Електронна анкета сред крайните бенефициенти на подкрепа от Центъра през разглеждания период. Сметната палата изпрати анкетата на 4 март 2019 г. до 88 крайни бенефициенти на подкрепа от центъра с краен срок за отговор 12 април 2019 г. Бяха получени отговори от 43 бенефициенти на услугите на Центъра от 24 държави членки.

Приложение III — Меморандуми за разбирателство, сключени между ЕИБ и ННБИ (между 2015—2018 г.)

Държава	Наименование на ННБИ	Година на подписване на Меморандума	Степен на сътрудничество26
Австрия	Austria Wirtschaftsservice Gesellschaft mbH (AWS)	2016	1
Белгия	Participatiemaatschappij Vlaanderen (PMV)	2018	1
България	Фонд мениджър на финансови инструменти в България (FMFIB)	2016	1,2
България	Българска банка за развитие (ББР)	2015	1
Хърватия	Hrvatska Banka za Obnovu i Razvitak (HBOR)	2015	1
Чешка република	Ceskomoravska Zarucni a Rozvojova Banka (CMZRB)	2016	1
Финландия	Finnvera	2017	1,2
Франция	Bpifrance	2016	1,3
Франция	Caisse des Dépôts et Consignations (CDC)	2016	1,2,3
Германия	NRW.Bank	2017	1
Германия	Kreditanstalt für Wiederaufbau (KfW)	2016	1
Унгария	Hungarian Development Bank (MFB)	2015	1,2,3
Ирландия	Strategic Banking Corporation of Ireland (SBCI)	2016	1,2,3
Италия	Cassa Depositi e Prestiti (CDP)	2016	1,3
Латвия	Attistibas finansu institûcija Altum (ALTUM)	2015	1,2,3
Литва	Investiciju ir versio garantijos (INVEGA)	2016	1,2
Литва	Public Investment Development Agency (VIPA)	2016	1,2,3
Нидерландия	Netherlands Investment Agency (NIA)	2016	1
Полша	Bank Gospodarstwa Krajowego (BGK)	2016	1,2
Полша	Полска банкова асоциация, звено за контакт (ZBP)	2016	1,2
Португалия	Instituiçâo Financeira de Desenvolvimento (IFD)	2018	1,2
Словакия	Slovak Investment Holding (SIH)	2016	1,2
Словения	SID Banka (SID)	2015	1,2,3
Испания	Instituto de Credito Oficial (ICO)	2016	2
Швеция	Almi Företagspartner (ALMI)	2016	1

Приложение IV — Рамка на Центъра за качество на изпълнението

1. Показатели за вложени ресурси / дейност (ПД), свързани с дейностите на Центъра (т.е. „очаквани резултати“);
2. Показатели за крайни продукти (ПКП), свързани с преките ефекти от тези дейности;
3. Показатели за последици / резултати (ПР), свързани, това, което са постигнали консултантските услуги, предоставени на бенефициентите.

КПИ № — Показател за крайни продукти	9 ключови показатели за изпълнение (КПИ)	Определение		12 ключови показатели за мониторинг (КПМ)	Определение	КПМ №
ПКП.1	Брой и разпределение на обработените и възложени заявки (вкл. инвестиционни платформи) (ПКП.1)	Измерва броя заявки, възложени и обработени от Центъра (разпределение по сектори, държави, публични/частни организатори, вид на поисканата подкрепа).		Произход на заявките: Уебсайт на Центъра / услуги на ЕИБ / външни партньори / ЕК / други (ПД.1)	Измерва произхода на заявките, получени от Центъра (уеб портал, ЕИБ, ННБ, ЕК, други)	ПД.1
ПКП.2	Дял и разпределение на заявките, довели до техническа помощ (вкл. изчислен дял на допълнителните заявки) (ПКП.2)	Измерва процента от възложените заявки, които са довели до ТП		Изчислен дял на проектите, които достигат до готовност за инвестиции, и брой на генерираните инвестиции (ПР.1)	Измерва процента на получените заявки, които са достигнали до готовност за инвестиции, и процента на получените заявки, които са реализирани в реалната икономика	ПР.1
				Брой и размер на генерираните инвестиции (чрез и извън ЕФСИ)	Измерва броя и размера на инвестициите, генерирани от получените от Центъра заявки	ПР.2
				Брой случаи на предоставена подкрепа за създаването на инвестиционни платформи (ПР.3)	Измерва броя на потенциалните инвестиционни платформи, за които е предоставена консултация	ПР.3
				Брой създадени инвестиционни платформи (ПР.4)	Измерва броя на създадените инвестиционни платформи	ПР.4
				Показател за допълняемост, използващ стойности, свързани с допълнителните ползи (ПР.5)	Измерва броя на проектите за ТП, изпълнени от Центъра във всяка категория, като например умения, допустимост, размер, мащаб/многоизмерен аспект на заявките	ПР.5
ПКП.3	Средно време за първоначална реакция (ПКП.3)	Измерва периода от време между датата на получаване на заявката и датата на първия отговор, изпратен на заявителя. Този показател следва да се счита за показател за дейността		Проучване за удовлетвореност (ПКП.7)	Измерва удовлетвореността от дейността на Центъра, изразена от ползвателите и бенефициентите чрез официална процедура за обратна връзка	ПКП.7
ПКП.4	Брой външни партньорства (ПКП.4)	Измерва броя подписани меморандуми за разбирателство или споразумения с ННБИ / международни финансови институции / държави членки / управляващи органи / национални отговорни органи / други (например асоциации)		Брой външни партньорства, прерастващи в предоставяне на услуги (степен на сътрудничество 3 съгласно меморандума за разбирателство) (ПР.6)	Измерва броя външни партньорства, които са достигнали степен на сътрудничество 3 като доставчици на услуги под егидата на Центъра	ПР.6
ПКП.5	Брой организирани и посетени събития, срещи и семинари с множество партньори (ПКП.5)	Измерва броя на събитията, организирани от Центъра, както и броя на участията във външни събития на представители на Центъра / консултативните служби		Посещаемост на организираните събития, срещи и семинари с множество партньори (OI.8)	Измерване на броя и вида на участниците в организираните събития, срещи и семинари	ПКП.8
ПКП.6	Процент от годишния бюджет, който е заделен и усвоен (ПКП.6)	Измерва процента от отпуснатите от годишния бюджет средства, които са заделени и усвоени		Изчислено време, отпуснато от партньорите на Центъра като доставчици на услуги на свързани с центъра консултативни служби (степен на сътрудничество 3 съгласно меморандума за разбирателство) (ПКП.9)		ПКП.9
ПКП.10	Ниво на зрялост на възложените проекти преди и след участието на Центъра			Брой подкрепени проекти в съчетание с други източници на финансиране от ЕС (ЕСИ фондове, МСЕ, програма „Хоризонт 2020“) (ПКП.12)	Измерва броя проекти, подпомогнати от Центъра съвместно с други източници на финансиране от ЕС
ПКП.11	Брой проекти, подкрепени от Центъра (напр. действия в областта на климата, кръгова икономика, цифров сектор, трансгранични проекти)			Ре-балансиране на географското съотношение на държави, които се ползват и които не се ползват от средства по политиката на сближаване, за възложените проекти (ПКП.13)	Измерва разпределението на възложени от Центъра проекти в държави в рамките на политиката на сближаване и извън нея
ПД.3	Брой получени заявки от ННБИ	Измерва броя заявки от ННБИ, получени от Центъра

Приложение V — Анализ на ЕСП на показателите на Центъра за крайни продукти и мониторинг на резултатите

Показател на Центъра за крайни продукти	Описание	Ограничения
ПД.3	„Брой получени заявки от ННБИ“	Този показател не е свързан с изменения Регламент за ЕФСИ и е можел да бъде формулиран и по-рано, тъй като измерва една под-категория на произхода на заявките към Центъра, което вече е обхваната от друг КПМ (ПД.1: „Произход на заявките“)
ПКП.2	„Дял и разпределение на заявките, довели до техническа помощ“	Този показател се основава на изчислението на процента на „възложени заявки“, които са довели до техническа помощ. Други видове заявки обаче може да изискват мобилизиране на експертен опит (например обща информация, предложено сътрудничество, заявки за финансиране или финансови консултации)
ПКП.3	„Средно време за реакция“	Този показател не измерва краен продукт от дейност на Центъра. Времето, необходимо за първоначален отговор на заявка, е начин за измерване на един елемент от процеса на предоставяне на консултация
ПКП.5	„Процент от годишния бюджет, който е заделен и усвоен“	Този показател измерва по-скоро вложените ресурси (използването на безвъзмездна помощ от Центъра), отколкото крайния продукт (предоставените услуги)
ПКП.10	„Ниво на зрялост на възложените проекти преди и след участието на Центъра“	По времето на одита не бяха налични данни за новия показател (например в техническия доклад за 2018 г.). Центърът е започнал да събира информация за зрелостта на постъпващите проекти в системите си за управление през втората половина на 2018 г. (все още липсва записана информация за зрелостта на проектите след участието на Центъра)
ПКП.11	„Брой проекти, подкрепени от Центъра, например действия в областта на климата, кръгова икономика, цифров сектор, трансгранични проекти“	По времето на одита не бяха налични данни за новия показател (например в техническия доклад за 2018 г.). Сметната палата обаче отбеляза, че полезността на записаната информация се ограничава от факта, че не се използват отделни кодове за всеки приоритет

Показател на Центъра за резултати	Определение	Ограничения
ПР.1	„Изчислен дял на проектите, които достигат до готовност за инвестиции, и брой на генерираните инвестиции“	Този показател има за цел да измерва процента на получените заявки, които са достигнали до готовност за инвестиции, и процента на получените заявки, които са се реализирали като инвестиции на практика. Ръководството на Центъра е докладвало, че 47 от 104 възложени проекта са реализирали реални инвестиции към 31 декември 2018 г. Докладваната стойност не съответства на определението на показателя и не е подкрепена от записи в управленската база данни
ПР.2	„Брой и размер на генерираните инвестиции (чрез и извън ЕФСИ)“	Ръководството на Центъра е докладвало, че 16 проекта са генерирали инвестиции извън ЕФСИ, а 28 проекта са генерирали инвестиции чрез ЕФСИ към 31 декември 2018 г. Докладваните данни не съответстват на определението на показателя (не е ясно до какво се отнася „брой генерираните инвестиции“). Размерът на генерираните инвестиции в евро не е систематично вписван в управленската база данни или в техническия доклад.
ПР.3 и ПР.4	„Брой случаи на предоставена подкрепа за създаването на инвестиционни платформи“ и „Брой на създадените инвестиционни платформи“	Тези показатели измерват броя на инвестиционните платформи, за които са направени консултации и които са създадени. Ръководството на Центъра е докладвало, че са предоставени консултации за 33 потенциални инвестиционни платформи към 31.12.2018 г., от които са създадени 16. В обяснителна бележка до одиторите ръководството пояснява, че само 12 възложени заявки са били свързани с потенциалното създаване на инвестиционни платформи. Центърът не води регистър на реално създадените такива платформи.
ПР.5	„Показател за допълняемост, използващ стойности, свързани с допълнителните ползи“	Този показател е определен въз основа на броя задачи, изпълнени от Центъра във „всяка категория“ (например умения, допустимост, размер, мащаб/многоизмерен аспект на заявките). Не е ясно какви „резултати“ следва да бъдат докладвани по този показател, тъй като раздели 2.5.2 и 2.5.3 от техническия доклад представят статистически анализ на обработването на получените заявки.
ПР.6	„Брой външни партньорства, прерастващи в предоставяне на услуги“	Този показател измерва броя външни партньорства, които са достигнали „степен на сътрудничество 3“ с Центъра. Той би бил по-подходящ за измерване на дейността на Центъра.

Приложение VI Заявки на Центъра, свързани с одобрени или подписани операции на ЕИБ / ЕФСИ

ИД номер на заявката на Центъра	Държава	Сектор	Дата на получаване на заявката	Статус на заявката на Центъра към 31.12.2018 г.	Дата на подписване от ЕИБ / ЕФСИ	Дата на одобряване от ЕИБ / ЕФСИ
858	Полша	Околна среда и ефективно използване на ресурсите	25.10.2018 г.	Разглежда се	5.9.2018 г.
843	Франция	Земеделие	1.10.2018 г.	Възложена	23.11.2018 г.
815	Румъния	Околна среда и ефективно използване на ресурсите	13.8.2018 г.	Възложена	17.12.2018 г.
766	Полша	Развитие на енергийния сектор	22.5.2018 г.	Възложена	2.1.2019 г.
706	Литва	Околна среда и ефективно използване на ресурсите	13.3.2018 г.	Възложена		9.10.2018 г.
622	Италия	Околна среда и ефективно използване на ресурсите	8.12.2017 г.	Възложена	22.5.2019 г.
621	България	Развитие на транспортната инфраструктура и оборудване и иновативните технологии за транспорт	6.12.2017 г.	Приключена (не е създадена задача, заявката е обозначена „за упътване“)	20.12.2018 г.
590	Полша	Човешки капитал, култура и здравеопазване	7.11.2017 г.	Възложена	15.5.2018 г.
565	Франция, Испания, Португалия	Други	20.9.2017 г.	Възложена	12.11.2018 г.
461	Белгия	Развитие на енергийния сектор	3.5.2017 г.	Възложена		15.5.2018 г.
437	Полша	Човешки капитал, култура и здравеопазване	25.4.2017 г.	Възложена	18.10.2017 г.
003	Латвия	Развитие на транспортната инфраструктура и оборудване и иновативните технологии за транспорт	22.7.2015 г.	Възложена		18.7.2017 г.

Акроними и съкращения

MСП: Малки и средни предприятия

ГРП: Годишна работна програма

ЕБВР: Европейска банка за възстановяване и развитие

ЕИБ: Европейска инвестиционна банка

ЕК: Европейска комисия

ЕПИП: Европейски портал за инвестиционни проекти

ЕС: Европейски съюз

ЕСИФ: Европейски структурни и инвестиционни фондове

ЕСП: Европейска сметна палата

ЕФСИ: Европейски фонд за стратегически инвестиции

ИП: Инвестиционна платформа

ИФК: Иновации, финанси, консултантски услуги

КК: Координационен комитет

КПИ/КПМ: Ключови показатели за изпълнение / Ключови показатели за мониторинг

МСЕ: Механизъм за свързване на Европа

МФР: Многогодишна финансова рамка

НИРИ (RDI): Научни изследвания, разработки и иновации

ННБИ: Национални насърчителни банки или институции

ПИЕ: План за инвестиции за Европа

Програма InnovFin: Механизъм за консултации на ЕИБ за проекти в областта на научните изследвания и иновациите

ПЧП: Публично-частно партньорство

Регламент за ЕФСИ: Регламент (ЕС) 2015/1017, изменен с Регламент 2017/2396

РСП: Рамково споразумение за партньорство относно Центъра между ЕС и ЕИБ

ТП: Техническа помощ

ФИ: Финансови инструменти

Център: Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси

COP21: 21-ва конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата

EaSI: Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации

EEEF: Европейски фонд за енергийна ефективност

EIAH: Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси

ELENA: Европейска програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище

EPEC: Европейски експертен център за ПЧП

FAFA: Финансово и административно рамково споразумение между ЕС и ЕИБ

H2020: Програма „Хоризонт 2020“

JASPERS: Съвместна помощ за подкрепа на проекти в европейските региони

PF4EE: Частно финансиране за енергийна ефективност

SGA: Специфично споразумение за отпускане на безвъзмездна финансова помощ

Речник на термините

Бюджет на Консултантския център: Средствата, налични за покриване на допустимите разходи на Центъра.

Европейски портал за инвестиционни проекти (ЕПИП): Уеб-портал, изграден от Комисията, чрез който организаторите на проекти от ЕС — публични или частни органи — могат да се свържат с потенциални инвеститори от цял свят.

Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ или ЕСИ фондове): Петте основни фонда на ЕС, които съвместно осигуряват подкрепа за икономическото развитие в ЕС — Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд, Кохезионният фонд, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейският фонд за морско дело и рибарство. Те се подчиняват на общ набор от правила.

Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ): Механизъм за подкрепа на инвестициите, създаден от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Комисията с цел мобилизиране на частни инвестиции за проекти от стратегическо значение за ЕС. Известен също като „План Юнкер“. Понастоящем е интегриран в групата на ЕИБ.

Инвестиционна платформа: Специален механизъм, създаден за насочване на средства към множество инвестиционни проекти в рамките на една държава членка, в по-широка определена географска област или в конкретен сектор.

Консултантска услуга InnovFin: Консултантска услуга, предоставяна от ЕИБ, която подпомага структурирането на проекти в областта на научните изследвания и иновациите, за да се подобри техният достъп до финансиране. В дългосрочен план това увеличава шансовете на проектите да бъдат реализирани. Услугата включва и консултации за подобряване на инвестиционните условия чрез дейности, които не са специфични за проекта.

Консултантски център InvestEU: Механизъм, който ще замени Центъра от 2021 г. нататък, доразвиващ и други инициативи за техническа помощ (като например ELENA и консултантската услуга InnovFin), насочен към предоставяне на подкрепа за постигане на целите на фонда InvestEU.

Координационен комитет: Центърът се ръководи от Координационен комитет, съставен от четирима члена, от които двама представители на Комисията и двама представители на ЕИБ. Координационният комитет отговаря за прегледа на стратегията и политиката, надзора на дейностите на Центъра, изготвянето на доклади за заинтересованите страни, определянето на услугите и одобряването на ценовата политика.

Национални насърчителни банки или институции: Юридически лица, извършващи финансови дейности на професионална основа, на които е възложено от държава членка или от субект на държава членка, независимо дали на централно, регионално или местно равнище, да извършват дейности в областта на развитието или насърчаването.

Оперативна програма „Техническа помощ“: Целта на програмата е да укрепи административния капацитет на съответните държави за управление и изпълнение на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове).

Програма ELENA: Съвместна инициатива на ЕИБ и Комисията в рамките на програма „Хоризонт 2020“ за предоставяне на безвъзмездно финансиране за техническа помощ при изпълнението на програми за енергийна ефективност, разпределено производство на възобновяема енергия и градски транспорт.

Публично-частни партньорства: Дългосрочни договорни споразумения между правителството и частен партньор, при които последният осигурява и финансира публични услуги, като споделя присъщите рискове.

Такси на Центъра: Такси, начислявани от ЕИБ за услугите, извършвани от Центъра.

Техническа помощ: Консултантска подкрепа за подобряване на капацитета на организаторите и финансовите посредници по отношение на операциите за финансиране и инвестиции на всички етапи от един инвестиционен проект.

Финансов инструмент: Финансово подпомагане от бюджета на ЕС, което може да бъде под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, заеми или гаранции или други инструменти за поделяне на риска.

Фонд InvestEU: Този фонд ще замени ЕФСИ и прилаганите понастоящем финансови инструменти с централно управление (с изключение на финансовите инструменти в областта на външните действия).

JASPERS: Партньорство за техническа помощ между Европейската комисия, ЕИБ и ЕБВР, което предоставя независими консултации на държавите бенефициенти относно подготовката на висококачествени големи проекти, които да бъдат съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд.

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав V „Финансиране и административно управление на ЕС“, с ръководител Tony Murphy – член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Annemie Turtelboom, със съдействието на Florence Fornaroli — ръководител на нейния кабинет, и Celil Ishik — аташе в кабинета; James Mcquade — асистент на директор; Ralph Otte — главен ръководител; Felipe Andrés Miguélez — ръководител на задача; Aino Nyholm, Ilias Nikolakopoulos и Martin Puc — одитори.

В резултат на пандемията от COVID-19 и строгите условия на изолация не можем да предоставим снимка на одитния екип.

Бележки

¹ COM(2014) 903 final, Брюксел, 26 ноември 2014 г.

² През 2019 г. ЕСП публикува Специален доклад „Европейски фонд за стратегически инвестиции — необходими са действия за постигане на пълен успех“.

³ Регламент (ЕС) № 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) № 2017/2396 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 345, 27.12.2017 г., стр. 34).

⁴ Член 6 от Регламента за ЕФСИ.

⁵ Член 14, параграф 2 от Регламента за ЕФСИ.

⁶ Регламент (ЕС) 2017/2356.

⁷ Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програма InvestEU (COM(2018) 439 final).

⁸ Член 14, параграф 2 от Регламента за ЕФСИ.

⁹ Член 18, параграф 1 от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията относно правилата за прилагане на финансовите правила, приложими за общия бюджет на ЕС (ОВ L 362, 20.12. 2012 г., стр. 1).

¹⁰ Проучване за анализ на неефективността на пазара във връзка с консултантските услуги в рамките на Центъра, PWC, октомври 2016 г.

¹¹ Специален доклад № 3/2019 на ЕСП, стр. 37.

¹² Броят на отговорилите в проучването е 43 от общо 88 запитани бенефициенти, т.е. 48,86 %.

¹³ Член 4, параграф 3 от Рамково споразумение за партньорство относно Центъра между ЕС и ЕИБ.

¹⁴ Проучване за анализ на неефективността на пазара във връзка с консултантските услуги в рамките на Центъра, PWC, октомври 2016 г.

¹⁵ Протокол от заседанието на координационния комитет през февруари 2018 г.

¹⁶ Принципи и процедури на работа на Центъра с/за генералните дирекции в рамките на Комисията.

¹⁷ Според Регламента за ЕФСИ 2.0 новите приоритети за консултантска подкрепа включват проекти, които са допустими за подкрепа от ЕФСИ, проекти в областта на климата, цифрови и трансгранични проекти, както и такива, включващи новаторски финансови инструменти, инвестиционни платформи или публично-частни партньорства.

¹⁸ Източник: Данни на ЕИБ относно ЕФСИ, януари 2019 г.

¹⁹ Съгласно чл. 2, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2015/1017 (Регламент за ЕФСИ).

²⁰ Тези три категории може да се припокриват, така че не е възможно да се изчисли процент.

²¹ Проучване за оценка на нуждите, изготвено от PWC по поръчка на Центъра.

²² Член 14, параграф 6 от Регламента за ЕФСИ.

²³ Според договора за отпускане на специфична безвъзмездна финансова помощ за 2016 г.

²⁴ Ново Приложение относно условията за предоставяне на финансова подкрепа от ЕИБ на ЕБВР, SGA от 2016 г.

²⁵ Член 6 от Регламента за ЕФСИ определя критериите за допустимост за използването на гаранцията на ЕС.

²⁶ Степен 1: Споделяне и разпространяване на знание и добри практики;
Степен 2: Дейност като местно звено за контакт за потенциалните бенефициенти на Центъра;
Степен 3: Предоставяне на консултантски услуги от името на Центъра.

График

Събитие	Дата
Приемане на Меморандума за планиране на одита (МПО) / Начало на одита	5.12.2018 г.
Официално изпращане на проектодоклада до Комисията (или до друга одитирана институция)	28.1.2020 г.
Приемане на окончателния доклад след съгласувателната процедура	31.3.2020 г.
Получаване на официалните отговори на Комисията (или на друга одитирана институция) на всички езици	21.4.2020 г.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2020 г.

PDF	ISBN 978-92-847-4660-6	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/13263	QJ-AB-20-010-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-4640-8	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/314290	QJ-AB-20-010-BG-Q

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2020 г.

Политиката на Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с повторната употреба на информация се изпълнява в съответствие с Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по „Creative Commons Attribution 4.0 International“ (CC BY 4.0). Това означава, че повторното използване е позволено, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документа. Европейската сметна палата не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторното използване.

Уреждането на допълнителните права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП или фотографии, включващи трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при употребата.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, възможно е да трябва да поискате разрешение директно от носителите на авторските права:

Фигура 9: Данни на картата от сътрудници на ©OpenStreetMap, с лиценз Creative Commons Attribution-ShareAlike 2.0 (CC BY-SA).

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторна употреба и не са Ви преотстъпени.

Всички уебстраници на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към уебстраниците на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира тяхното съдържание, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейска сметна палата не може да бъде използвано без предварително разрешение от нейна страна.

За контакт с представители на ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

За да намерите информация за ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.