Полезни взаимодействия между „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове — все още непълноценно използван потенциал

Кратко изложение

I В стратегията „Европа 2020“ Комисията подчертава ролята на научните изследвания и иновациите (НИИ) като основен двигател за социално-икономическия просперитет и екологичната устойчивост. Двата основни фонда за подкрепа на научните изследвания и иновациите са осмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации, наречена „Хоризонт 2020“, с бюджет от 76,4 млрд. евро, и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), по-специално Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР), по който са заделени средства на стойност близо 41 млрд. евро за дейности в областта на научните изследвания и иновациите. Въпреки че „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове подкрепят научните изследвания и иновациите, техните цели, изпълнение, начин на управление и определяне на приоритети се различават.

II За първи път в правните рамки за периода 2014—2020 г. на програма „Хоризонт 2020“ и на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) е включено конкретно искане за създаване на полезни взаимодействия между тези две програми. За да се създаде полезно взаимодействие, две или повече програми, които си оказват взаимно влияние, трябва да постигнат по-голям ефект, отколкото постигат интервенциите по всяка от тях поотделно. Те могат да бъдат под различна форма и да включват подкрепа за научни изследвания от европейските структурни и инвестиционни фондове за дейности по изграждане на капацитет, с цел увеличаване на шансовете на бенефициентите впоследствие да получат по-конкурентно финансиране по „Хоризонт 2020“ (взаимодействия нагоре по веригата), или финансиране от ЕСИФ за използването или по-нататъшното развитие на резултатите от проектите по „Хоризонт 2020“ (взаимодействия надолу по веригата).

III Настоящият специален доклад е поредният от редица публикации на Европейската сметна палата (ЕСП), в които се разглежда подкрепата от ЕС за научноизследователски и иновационни дейности. Той допълва Специален доклад 15/2022 на ЕСП относно мерките за разширяване на участието в „Хоризонт 2020“.

IV В настоящия одит Европейската сметна палата оценява дали Комисията и съответните национални/регионални изпълнителни органи са предприели подходящи мерки за създаване на полезни взаимодействия между „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове. Одиторите провериха дали тези органи са обърнали необходимото внимание на факторите, които допринасят за създаването на полезни взаимодействия, и дали те са планирали и приложили мерки за установяването им.

V Европейската сметна палата установи, че някои от факторите, които допринасят за постигането на полезни взаимодействия, все още не са въведени в пълна степен и че прилагането им е различно в зависимост от вида на взаимодействието. Например, освен разликите в правните рамки на двете програми, които Комисията вече е разгледала за периода 2021—2027 г., сътрудничеството между заинтересованите страни в областта на научните изследвания и иновациите, участващи по двете програми, все още е ограничено. Липсата на интегрирана база данни за проектите по линия на ЕСИ фондовете, която да е оперативно съвместима с базата данни на „Хоризонт 2020“, е затруднила Комисията и националните/регионалните органи да определят и проучат възможните полезни взаимодействия. Освен това, тъй като не е съществувала система за мониторинг на полезните взаимодействия, Комисията не е била в състояние систематично да идентифицира и насърчава примери на добри практики.

VI Европейската сметна палата установи, че в стратегическите документи на европейските структурни и инвестиционни фондове, т.е. стратегиите за интелигентна специализация и оперативните програми приоритетите на „Хоризонт 2020“ се споменават в ограничена степен. Освен това изложените в тези документи приоритети са доста общи и затова възможността за постигане на полезни взаимодействия е била ограничена.

VII Управляващите органи на европейските структурни и инвестиционни фондове не са изпълнили всички мерки за насърчаване на полезните взаимодействия, предвидени в стратегическите документи. По-специално, мерките за създаване на полезни взаимодействия надолу по веригата с цел по-нататъшно използване на резултатите от проектите по „Хоризонт 2020“ са изпълнени само в много ограничена степен. Могат да бъдат посочени две основни причини за това: i) бенефициентите на безвъзмездна финансова помощ по линия на „Хоризонт 2020“ рядко са предвиждали полезни взаимодействия надолу по веригата с ЕСИФ; и ii) управляващите органи не са знаели как да изграждат полезни взаимодействия надолу по веригата, нито как да открият резултатите от проектите по „Хоризонт 2020“. Освен това участието на управляващите органи в дейностите на Комисията по изграждане на капацитет е било ограничено и те не са популяризирали в достатъчна степен концепцията за взаимодействията.

VIII И накрая, някои предложения за проекти, които са били оценени положително по „Хоризонт 2020“, но не са финансирани поради липса на ресурси по тази програма, са получили знак за качество — „Печат за високи постижения“, за да може по-лесно да им бъде предоставена подкрепа по ЕСИФ или друго финансиране. В одитираните от ЕСП оперативни програми обаче само малък брой от тях в крайна сметка са получили финансиране от ЕСИ фондовете.

IX Европейската сметна палата препоръчва на Комисията начини, по които:

• да подобри сътрудничеството между заинтересованите страни в областта на научните изследвания и иновациите;
• да използва потенциала на базите данни за насърчаване на взаимодействията;
• да увеличи използването на взаимодействията надолу по веригата; и
• да подобри информационния поток за проектите, наградени с „Печат за високи постижения“.

Въведение

„Хоризонт 2020“ и структурните фондове за научни изследвания и иновации

01 В стратегията „Европа 2020“ Комисията подчертава ролята на научните изследвания и иновациите (НИИ) като основен двигател на социално-икономическия просперитет и устойчивостта на околната среда в ЕС. Трайното значение на НИИ на равнище ЕС е отразено също така в приоритетите на Комисията за 2019—2024 г., тъй като те играят ключова роля в поне четири от шестте приоритета: Европейски зелен пакт, икономика в интерес на хората, Европа, подготвена за цифровата ера, и по-силна Европа на световната сцена.

02 През периода 2014—2020 г. инвестициите за НИИ от бюджета на ЕС са били по-големи от всякога. Двата основни фонда за подкрепа на НИИ са Осмата рамкова програма (РП) за НИИ, наречена „Хоризонт 2020“, и Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), от които 95 % са предоставени от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР). Общият размер на отпуснатите бюджетни средства за „Хоризонт 2020“ е 76,4 млрд. евро, а средствата от ЕС за дейности в областта на научните изследвания и иновациите по ЕФРР са близо 41 млрд. евро. Това представлява общо 12 % от бюджета на ЕС за периода 2014—2020 г. За периода 2021—2027 г. бюджетът на ЕС за научни изследвания и иновации е увеличен допълнително (например бюджетът за новата рамкова програма е 95,5 млрд. евро, разчетът на средствата по ЕФРР за научни изследвания и иновации е 56 млрд. евро, а бюджетът за научни изследвания и иновации, включен в одобрените планове за възстановяване и устойчивост към март 2022 г., е 44,4 млрд. евро).

03 Комисията насърчава създаването на полезни взаимодействия. В настоящия доклад под това се има предвид координирането на финансирането от ЕС за научни изследвания по линия на ЕСИ фондовете и „Хоризонт 2020“ с цел да се повиши ефективността и ефикасността на двете, с което да се постигне по-голямо въздействие по отношение на резултатите от иновациите.

04 За полезните взаимодействия се споменава първоначално в съобщение на Комисията от 2007 г. и оттогава те придобиват все по-голямо значение. Конкретното изискване изпълнителните органи да създават полезни взаимодействия между двете програми е включено за първи път в правните рамки на „Хоризонт 2020“¹ и на ЕСИФ² за периода 2014—2020 г. В правната рамка за периода 2021—2027 г. съответно на „Хоризонт Европа“ (наследник на „Хоризонт 2020“) и на фондовете за изпълнение на политиката на сближаване (наследник на ЕСИ фондовете) се отдава още по-голямо значение на взаимодействията. По-конкретно:

• Регламент за „Хоризонт Европа“, в който се обръща специално внимание на координацията и взаимното допълване между политиките на сближаване и на НИИ. Приложение IV към Регламента е изцяло посветено на взаимодействията;
• Регламент за общоприложимите разпоредби за фондовете за изпълнение на политиката на сближаване, в който се подчертава значението на засилването на координацията между държавите членки и Комисията и установяването на полезни взаимодействия и взаимно допълване с „Хоризонт Европа“.

05 В документ с насоки³ на Комисията от 2014 г. относно полезните взаимодействия са описани различните видове възможни полезни взаимодействия между „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете (вж. фигура 1).

06 На фигура 2 е показана логиката на полезните взаимодействия нагоре и надолу по веригата между „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете.

07 Въпреки че и ЕСИ фондовете, и „Хоризонт 2020“ предоставят значителна подкрепа за НИИ, планирането и осъществяването на взаимодействия е сложно, тъй като двата фонда се различават в няколко аспекта (за повече подробности вж. приложение I):

• Цели: Средствата по „Хоризонт 2020“ са насочени към върхови постижения, докато ЕСИ фондовете имат за цел да засилят социално-икономическото сближаване чрез намаляване на различията между регионите. Това се вижда и от разликите в разпределението на средствата за НИИ по „Хоризонт 2020“ и по ЕСИФ по държави членки (вж. приложение II);
• Управление: „Хоризонт 2020“ се е управлявала пряко от Комисията (т.е. чрез обявяване на покани за представяне на предложения на равнище ЕС), докато ЕСИ фондовете са се изпълнявали при споделено управление между Комисията и държавите членки (т.е. чрез обявяване на покани за представяне на предложения на национално/регионално равнище);
• Изпълнение:„Хоризонт 2020“ се е изпълнявала чрез многогодишни работни програми, изготвени от Комисията, докато ЕСИ фондовете – въз основа на оперативни програми (ОП), изготвени от националните/регионалните органи и одобрени от Комисията;
• Определяне на приоритети: През периода 2014—2020 г. средствата от ЕСИ фондовете за НИИ е трябвало да се изразходват в съответствие със „стратегиите за интелигентна специализация“ (S3), разработени от държавите членки или регионите. Стратегиите за интелигентна специализация представляват стратегии за иновации, които определят приоритети с цел изграждане на конкурентно предимство чрез разработване и съчетаване на собствените постижения в областта на научните изследвания и иновациите с нуждите на предприятията, като същевременно се избягва дублиране и разпокъсаност на усилията⁴. Средствата по „Хоризонт 2020“ са били изразходвани в съответствие с основните приоритетни области, определени в регламента, и темите в тези области, определени в работните програми, които Комисията е приела чрез процедура на комитетите (т.е. с участието на комитет от представители на всички държави-членки).

08 Полезните взаимодействия са от особено значение за онези държави, които постигат по-слаби резултати в областта на научните изследвания и иновациите и следователно участват по-слабо в „Хоризонт 2020“ (вж. Специален доклад 15/2022 на ЕСП). Тези държави са сред държавите с най-голямо финансиране за НИИ от ЕСИ фондовете (вж. приложение II).

Роли и отговорности

09 В таблица 1 са описани основните заинтересовани страни, които участват в разработването, изпълнението и наблюдението на „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете. В приложение I е предоставена по-подробна информация.

Обхват и подход на одита

10 Като се има предвид, че в съответните правни основания се изисква създаването на полезни взаимодействия между „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете за първи път през периода 2014—2020 г. (вж. точка 04), задача на одита беше да се изясни доколко това е направено. ЕСП реши да извърши настоящия одит с оглед на нарастващото значение на взаимодействията и пропуснатите възможности поради липсата на такива, както и за да допълни наскоро публикувания от ЕСП Специален доклад 15/2022, който е посветен на мерките за разширяване на участието на държавите с ниски резултати в „Хоризонт 2020“. Според регламента за „Хоризонт 2020“, взаимодействието с ЕСИ фондовете и мерките за разширяване на участието в „Хоризонт 2020“ следва да допринасят за преодоляване на разликите в областта на НИИ в Европа.

11 ЕСП зададе въпроса дали Комисията и националните/регионални изпълнителни органи са предприели подходящи мерки за създаване на полезни взаимодействия между „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете. За тази цел ЕСП оцени дали:

• Комисията и националните/регионалните изпълнителни органи са отдали необходимото значение на факторите, които спомагат за създаването на полезни взаимодействия;
• Комисията и националните/регионалните изпълнителни органи са планирали и изградили ефективно полезните взаимодействия.

12 Настоящият одит обхвана създаването на полезни взаимодействия през периода 2014—2020 г. и одиторите разгледаха одитни доказателства от различни източници (за повече информация относно методологията, вж. приложение III):

• документна проверка на съответните документи на Комисията, както и на въпросници и събеседвания със служители на Комисията;
• преглед на аналитични данни;
• интелигентен текстови анализ на работните програми и споразуменията за отпускане на безвъзмездна финансова помощ в рамките на „Хоризонт 2020“;
• анализ на съответните документи за извадка от пет държави членки (Португалия, Полша, Словения, Хърватия и Румъния), както и събеседвания с техните управляващи органи и НЗК. ЕСП избра тези държави въз основа на резултатите им в областта на НИИ, наличието на ЕСИ фондове за НИИ и участието им в „Хоризонт 2020“;
• анкети, изпратени до управляващите органи на 27 оперативни програми (процент на отговорилите: 64 %) и 78 национални звена за контакт (НЗК), (процент на отговорите: 67 %) във всички държави членки;
• събеседвания с експерти в тази област.

Констатации и оценки

Не са били взети предвид всички фактори, които допринасят за създаването на полезни взаимодействия

13 Създаването на полезни взаимодействия е сложно, тъй като финансирането от ЕС по линия на ЕСИ фондовете и „Хоризонт 2020“ се различава в много отношения (вж. точка 06). ЕСП прегледа документацията и получи обратна информация от Комисията и националните заинтересовани страни, които посочиха редица фактори, които могат да повлияят за успеха или неуспеха при създаването на полезни взаимодействия: степента на съгласуване на правилата и разпоредбите, сътрудничеството между съответните участници на равнище ЕС и държава членка, наличието на съответните данни и административния капацитет на национално и регионално равнище.

14 Ето защо ЕСП провери дали:

• правилата и разпоредбите са улеснили създаването на полезни взаимодействия;
• сътрудничеството на равнище ЕС и на национално равнище е било подходящо за създаване на взаимодействия;
• Комисията е разполагала с подходящи данни и инструменти за мониторинг, за да установи и насърчи потенциалните взаимодействия;
• Комисията е оказала необходимата подкрепа за изграждането на капацитет на националните/регионалните администрации.

Комисията е взела отношение по недостатъците в правилата и разпоредбите, които възпрепятстват създаването на полезни взаимоотношения

15 Няколко проучвания⁵, извършени по поръчка на Комисията, откриват липса на съгласуваност между регулаторните разпоредби за „Хоризонт 2020“, Регламента за общоприложимите разпоредби за ЕСИ фондовете и Общия регламент за групово освобождаване във връзка с правилата за държавната помощ, и смятат това за пречка за създаването на полезни взаимодействия. Одитната работа на ЕСП, по-специално анкетите и събеседванията с експерти, управляващи органи и национални звена за контакт, потвърди това заключение и подчерта важността на съгласуването на регулаторните разпоредби.

16 В отговор на това Комисията е предложила няколко изменения, които са включени в съответните регламенти за периода 2021—2027 г. (вж. приложение IV). Примери за направените промени са:

• фондовете по политиката на сближаване трябва да приемат условията, вече оценени по „Хоризонт Европа”, във връзка с проектите, които са получили или съфинансиране по „Хоризонт Европа“, или „Печат за високи постижения“ (SoE);
• уеднаквяване на критериите за определяне на допустимите дейности, методите за изчисляване на допустимите разходи и правилата за държавната помощ за проекти, съфинансирани по двете програми, или за проекти, получили „Печат за високи постижения“;
• възможността за използването на безвъзмездната финансова помощ по ЕСИ фондовете като национални вноски в Европейските партньорства, създадени по програма „Хоризонт Европа“ (партньорства между Комисията и частни или публични партньори в съгласувани инициативи в областта на НИИ);
• възможността за прехвърляне на до 5 % от първоначално отпуснатите национални средства за всеки кохезионен фонд към всеки друг инструмент под пряко или непряко управление (включително „Хоризонт Европа“).

17 Тъй като тези промени са направени едва за периода 2021—2027 г., предстои да се види на практика дали и до каква степен те оправдават очакванията за положително въздействие върху полезните взаимодействия.

Сътрудничеството между органите, участващи в управлението на ЕСИ фондовете и „Хоризонт 2020“, е било слабо

18 В Регламента за общоприложимите разпоредби⁶ и в Регламента за „Хоризонт 2020“⁷ се подчертава значението на координацията и тясното сътрудничество между двете програми. Както се посочва в таблица 1, ЕСИ фондовете и Рамковата програма за научни изследвания и иновации имат различни структури на управление на равнище ЕС и на национално/регионално равнище. През 2016 г. Службата на ЕП за парламентарни изследвания⁸ подчертава ролята на координацията между генералните дирекции на Комисията за преодоляване на фрагментираните подходи както на равнище ЕС, така и на равнището на държавите членки. Тази координация може да бъде постигната чрез редовен и организиран обмен на информация.

19 В доклад⁹ на Комисията от 2018 г. се заключава, че все още се следва тясноведомствен подход в рамките на Комисията и в държавите членки. В него се посочва, че министерствата или отделите работят с различни органи на Европейската комисия с различни и понякога противоречащи си задачи, приоритети и култура на работа, и се препоръчва да се въведе и утвърди структуриран диалог под формата на форум с програми за търсене на взаимодействия.

20 Като се изключи тази препоръка, ЕСП констатира, че някои от слабостите, установени през 2016 г., продължават да съществуват и през 2021 г. ЕСП отбелязва, че двете основни генерални дирекции, които се занимават с това (RTD и REGIO), са си сътрудничили добре при изготвянето на регламентите за периода 2021—2027 г. Комисията обаче не е въвела механизъм за редовен и структуриран диалог, който да включва съответните генерални дирекции на Комисията и националните участници, отговорни за разработването и изпълнението на двете програми.

21 По-конкретно, ЕСП откри само няколко примера за структуриран диалог между генералните дирекции на Комисията и националните/регионалните заинтересовани страни по конкретни теми. Един от примерите, който е оценен положително от заинтересованите страни, е така наречената „Общност на използващите „Печат за високи постижения (SoE)“ (виж каре 1).

22 По отношение на националните органи, в Регламента за общоприложимите разпоредби за периода 2014—2020 г. и в минималните стандарти и ръководни принципи за създаване на мрежи от национални звена за контакт в рамките на „Хоризонт 2020“ се изискват повече комуникация и сътрудничество между управляващите органи на ЕСИФ и националните звена за контакт на „Хоризонт 2020“.

23 ЕСП установи, че в две от петте държави членки, включени в извадката, а именно Португалия и Словения, НЗК и управляващите органи са си сътрудничили добре. При останалите три държави сътрудничеството и обменът на информация са били ограничени. Анкетите на ЕСП потвърдиха, че мнозинството от отговорилите управляващи органи и НЗК са прилагали сегментиран подход в работата си, което означава, че сътрудничеството между управляващите органи (ЕСИ фондове) и НЗК (Хоризонт 2020) е било слабо (за повече подробности вж. приложение III):

• 41 % от отговорилите в анкетата на ЕСП управляващи органи съобщават, че не са поддържали структурирано сътрудничество с НЗК. Освен това 59 % са отговорили, че не са организирали или че рядко са организирали събития с участието на съответните заинтересовани страни от двете общности (бенефициенти по „Хоризонт 2020“ и по ЕСИ фондовете, както и други заинтересовани страни);
• 85 % от отговорилите в анкетата на ЕСП национални звена за контакт съобщават, че степента на сътрудничество с управляващите органи е била ниска или много ниска, или че изобщо е нямало сътрудничество. В допълнение 75 % от НЗК посочват, че информираността им за подкрепата за НИИ по програмите на ЕСИ фондовете е била слаба или много слаба, и дори заявяват, че информираността относно ЕСИ фондовете не е част от техните правомощия.

24 Докладът¹⁰ от 2020 г. относно поуките, извлечени от експериментална покана за представяне на проекти, финансирани по ЕСИ фондовете по програмата Interreg за Централна Европа, също показва по-голяма необходимост от сътрудничество между заинтересованите страни от „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете (вж. каре 2). Експерименталната покана за представяне на проекти е проведена, защото събраните в резултат на финансираните от ЕС проекти познания не са били пълноценно използвани на място, а резултатите от НИИ често не са достигали до съответните заинтересовани страни в регионите на ЕС. Това се е дължало на липсата на комуникация, координация и сътрудничество между научните изследователи и регионалните заинтересовани страни.

Откриването и наблюдението на полезните взаимодействия са били затруднени от липсата на подходящи данни

25 В доклад на Съвместния изследователски център на Комисията се посочва, че създаването на оперативна съвместимост между базите данни на „Хоризонт 2020“ и ЕСИФ ще бъде от голяма полза за мониторинга и оценката на политиката, както и за откриването и изграждането на полезни взаимодействия¹¹.

26 Въз основа на преглед на документацията и обратна връзка от служителите на Комисията ЕСП установи ползите от оперативно съвместимите бази данни (обхващащи проекти по „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете) за i) наблюдение и оценка на политиката, и ii) полезни взаимодействия (вж. фигура 3).

27 ЕСП анализира дали Комисията е предприела стъпки за създаване на оперативно съвместими бази данни за проектите по „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете и дали Комисията и държавите членки са определили i) области с потенциал за създаване на полезни взаимодействия, и ii) съществуващи полезни взаимодействия, които позволяват откриването на добри практики.

28 През периода 2014—2020 г. отделни бази данни на „Хоризонт 2020“ и на ЕСИФ са предоставяли информация за проекти, финансирани по тези програми:

• За проектите по „Хоризонт 2020“ Комисията е разполагала само с вътрешна база данни до въвеждането на отворено информационно табло за „Хоризонт 2020“ през 2018 г. Новото информационно табло включва данни за финансираните проекти и техните бенефициенти, с разбивка по държави и региони, вид на организацията и приоритетни области (напр. енергетика, здравеопазване и космическо пространство);
• За проектите, съфинансирани по ЕСИ фондовете, е нямало интегрирана база данни до месец март 2022 г. Вместо това управляващите органи са записвали и публикували информацията за проектите, съфинансирани по ЕСИ фондовете, на уебстраници, свързани с техните оперативни програми, в съответствие с правните си задължения¹². През март 2022 г. Комисията е стартирала Kohesio – интегрирана база данни за съфинансирани по ЕСИ фондове проекти. Към момента Kohesio съдържа проекти от периода 2014—2020 г., но Комисията има за цел да я разшири за периода 2021—2027 г. Въпреки това Kohesio не е оперативно съвместима с базата данни на „Хоризонт 2020“.

29 Използването на тези различни бази данни за откриване на проекти със сходни приоритетни области по „Хоризонт 2020“ и ЕСИФ, които могат да изградят полезни взаимодействия, се е оказало предизвикателство, тъй като:

• Липсвала е обща категоризация (таксономия) на приоритетите по „Хоризонт 2020“ и S3;
• Отчитаните от управляващите органи данни за ЕСИ фондовете не са били напълно стандартизирани и са били предимно на националните езици;
• Управляващите органи не са записвали систематично приоритетите на отделните проекти по S3. Това вероятно ще остане предизвикателство, тъй като в Регламента за общоприложимите разпоредби за периода 2021—2027 г. не се изисква държавите членки да докладват за приоритетните области по S3, включени в проектите.

30 Следователно наличните бази данни не са позволявали картографиране на основните финансирани от ЕС проекти в областта на НИИ и инвестициите за тях (например чрез предоставяне на информация за географското разпределение или за това при кои приоритети може по-лесно да се създават взаимодействия). Това е затруднило създаването на полезни взаимодействия и мониторинга на политиката, както е посочено на фигура 3.

31 Освен това, въпреки ползите от наблюдението на взаимодействията между ЕСИ фондовете и „Хоризонт 2020“ (вж. точка 25), ЕСП констатира, че нито Комисията, нито управляващите органи, отговарящи за анализираните ОП, са ги наблюдавали редовно.

32 В допълнение, ЕСП установи следните ограничения на ниво Комисия при определянето на полезните взаимодействия и наблюдението на тяхното изпълнение:

• Информация за откриването на взаимодействия нагоре по веригата: въпреки че Комисията разполага с инструмент за интелигентен анализ на текст (CORTEX), който теоретично е в състояние да установи съществуващи взаимодействия нагоре по веригата, той не може да се използва на практика, тъй като в проектните предложения по „Хоризонт 2020“ няма специално поле за отбелязване на връзки с предишни проекти, съфинансирани от ЕСИ фондовете;
• Последващи действия по проектите по „Хоризонт 2020“: въпреки че данните за използване на резултатите от научните изследвания от приключилите проекти по тази програма могат да подпомогнат откриването на съществуващите полезни взаимодействия надолу по веригата, Комисията не събира такава информация;
• Налична информация на национално равнище: не се събира систематично и не се докладва на Комисията информация за проектите със знак SoE, съфинансирани по ЕСИ фондовете.

Не са осъществени достатъчно дейности за изграждане на капацитет от страна на управляващите органи

33 Тъй като „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете имат свои собствени правила, механизми за изпълнение и заинтересовани страни, наличието на достатъчен управленски и административен капацитет е било от решаващо значение за разработването и изпълнението на дейности в областта на НИИ с възможност за взаимодействия на национално и регионално равнище. Това е още по-важно за периода 2021—2027 г., когато финансирането от ЕС за НИИ е увеличено.

34 ЕСП направи анализ на:

• подкрепата на Комисията за заинтересованите страни на национално равнище, по-специално за управляващите органи, за повишаване на техния експертен опит в областта на полезните взаимодействия, и
• възприемчивостта на заинтересованите страни на национално равнище.

35 Комисията е осъществила различни дейности в подкрепа на заинтересованите страни на национално равнище, за да разшири познанията им в областта на полезните взаимодействия. По-конкретно:

• През 2014 г. Комисията публикува насоки за различните мерки (включително дейности за популяризиране и обучение, координационни практики и наблюдение), които службите на Комисията, управляващите органи и НЗК е следвало да предприемат, за да създадат взаимодействия. Управляващите органи в петте избрани държави членки потвърждават, че насоките са допринесли за повишаване на осведомеността относно полезните взаимодействия, но че са ги използвали в ограничена степен. През юли 2022 г. Комисията публикува нов документ с насоки за полезните взаимодействия между „Хоризонт Европа“ и ЕФРР;
• Като част от Механизма за подкрепа в областта на политиките (инструмент на „Хоризонт 2020“, използван за насърчаване на реформите в националните екосистеми за НИИ), Комисията е провела мероприятие, включващо насърчаването на обмена на добри практики в областта на полезните взаимодействия. По-специално, участниците са обменили опит относно i) начините за подпомагане на националното участие в рамковите програми, и ii) начините за максимално увеличаване на полезните взаимодействия между „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете¹³. Въпреки това ЕСП установи, че в това мероприятие са участвали представители само на 11 държави членки (Белгия, България, Кипър, Испания, Хърватия, Унгария, Латвия, Полша, Португалия, Словения и Швеция, както и Германия като наблюдател);
• Комисията е популяризирала концепцията за полезните взаимодействия на конференции (например Седмицата на иновативните региони в Европа и Европейската седмица на регионите и градовете) и конкретни прояви, организирани от трети страни.

36 На последно място, Европейският парламент е този, който е дал началото и е финансирал основната инициатива – проектът „Път нагоре към високи постижения“ (S2E) – в подкрепа на създаването на полезни взаимодействия през периода 2014—2020 г. Съвместният изследователски център на Комисията е осъществил проекта S2E, в сътрудничество с ГД „Регионална и селищна политика“, който е подпомогнал държавите членки и регионите за i) овладяването на полезните взаимодействия между ЕСИ фондовете и „Хоризонт 2020“, и ii) ефективното изпълнение на националните и регионалните стратегии за интелигентна специализация и постигането на високи постижения в областта на иновациите като цяло. Проектът приключи през 2020 г. и няма да бъде продължен през периода 2021—2027 г. Националните заинтересовани страни в три от петте одитирани от ЕСП държави членки посочват, че са участвали в дейностите по този проект и изразяват високата си удовлетвореност.

37 ЕСП отбелязва също, че участието в организираните от Комисията мероприятия за изграждане на капацитет е било ограничено. Според анкетата на ЕСП то варира от 44 % при събития за насърчаване до 7 % при дейности по обучение (вж. фигура 4).

38 Независимо от ограниченото си участие, управляващите органи и НЗК, които ЕСП посети по време на одита, изтъкнаха необходимостта от повече обучения, тренировъчни занимания и обмен на добри практики.

39 И накрая, по данни от анкетата на ЕСП, управляващите органи заявяват, че самите те са предприели твърде ограничени действия в подкрепа на изграждането на взаимодействия между двете програми (вж. фигура 5).

Предвидените в стратегическите документи полезни взаимодействия са осъществени в различна степен

40 В насоките на Комисията от 2014 г. относно полезните взаимодействия (вж. точка 35) се посочва, че от изключителна важност е да се осигурят оптимални взаимодействия между фондовете и да се постигне максимално въздействие и ефективност на публичното финансиране. Европейският парламент и Съветът ясно са заявили, че вече не става въпрос за „добре е да има“, а за „наложително е да се въведе“ този подход. Това налага прилагането на систематичен подход към взаимодействията от страна на всички заинтересовани страни и означава, че за да се гарантира тяхното създаване, обхватът на определените в стратегиите за интелигентна специализация и в ОП взаимодействия е трябвало да съответства на положените общи усилия на място.

41 Ето защо ЕСП провери дали:

• стратегиите за интелигентна специализация и съответните оперативни програми включват мерки за създаване на полезни взаимодействия с „Хоризонт 2020“;
• различните видове полезни взаимодействия са действително създадени, по-специално:

1. полезните взаимодействия надолу по веригата;
2. полезните взаимодействия нагоре по веригата;
3. алтернативното финансиране за проекти, получили знак SoE.

42 Освен това всички управляващи органи, включени в извадката, са предоставили допълнително финансиране (вж. точка 05) за определен вид проекти („Сформиране на екипи“ или „Председател на Европейското научноизследователско пространство (ЕНП)“) в рамките на направлението „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“ от „Хоризонт 2020“. 44 % oт отговорилите в анкетата на ЕСП управляващи органи (7 от 16) съобщават, че техните оперативни програми включват такива мерки, а 31 % от тях (5 от 16) съобщават, че са ги приложили. Тъй като обаче допълващото финансиране вече е разгледано в неотдавнашния специален доклад на ЕСП относно мерките за разширяване на обхвата (Специален доклад 15/2022), тук не се прави допълнителен анализ на темата.

В стратегическите документи на ЕСИ фондовете са заложени полезни взаимодействия, но в различна степен на подробност

43 За да се изградят полезни взаимодействия, те трябва да бъдат добре планирани в стратегическите документи, по-специално в стратегиите за интелигентна специализация (вж. точка 06) и в ОП в рамките на ЕСИ фондовете.

44 В ръководството на Комисията за стратегиите за интелигентна специализация от 2012 г. е посочено, че стратегиите следва да бъдат насочени към национални/регионални инвестиции в НИИ в няколко конкурентни в световен мащаб области и да се избягва разпокъсаното използване на ресурси. Насочването само към ограничен брой приоритетни икономически дейности и технологични области на национално/регионално равнище е имало за цел да улесни стратегическото планиране на инвестициите в НИИ. В ръководството също така се посочва, че определянето на приоритети в рамките на стратегиите за интелигентна специализация предполага ефективна съгласуваност между i) определянето на широки цели, съобразени с политиките на ЕС, и ii) определянето на приоритетите (или нишите) за интелигентна специализация.

45 Що се отнася до определянето на приоритети в стратегиите, в различни проучвания¹⁴ се заключава, че стратегиите разполагат с голям брой цели. По-специално, в проучване на Комисията от 2021 г. относно определянето на приоритети по стратегиите¹⁵ се установява, че тематичният обхват на приоритетните области от тези стратегии в няколко държави членки е широк. В проучването се анализират също така 2 324 покани за представяне на проекти, обявени от управляващите органи, и се отбелязва, че значителна част от тях (74 %) обхващат едновременно всички приоритети на стратегиите.

46 Липсата на целенасоченост на приоритетите на стратегиите и фактът, че поканите за представяне на предложения като цяло са били отворени за всеки от приоритетите на стратегиите, а не са отчитали секторните и технологичните особености, както предполага самата логика на интелигентната специализация¹⁶, намаляват възможностите за постигане на критична маса и по този начин за създаване на полезни взаимодействия.

47 Затова ЕСП анализира дали стратегиите за интелигентна специализация и свързаните с тях ОП в петте включени в извадката държави членки съдържат мерки за изграждане на полезни взаимодействия. Анализирано бе и дали в стратегиите са изрично упоменати европейските партньорства, насърчавани по линия на „Хоризонт 2020“. Целта на тези партньорства е да обединят усилията на Комисията и партньорите от публично-частния сектор (включително тези, които управляват ЕСИ фондовете) чрез съгласувани инициативи в областта на НИИ, насочени към приоритетите на политиката на ЕС.

48 ЕСП установи, че:

• Само една от одитираните стратегии за интелигентна специализация (тази на Румъния) посочва конкретни европейски партньорства, с които е възнамерявала да създаде взаимодействия, като предостави на националните структури безвъзмездна финансова помощ, позволяваща им да участват в тези партньорства;
• В три от петте одитирани ОП (в Португалия, Румъния и Словения) се отбелязва, че (някои от) техните приоритети са били свързани с приоритетите на „Хоризонт 2020“. Разбирането на тази връзка дава възможност на националните/регионалните власти да подхождат проактивно към своите заинтересовани страни, за да ги запознават с възможностите, които „Хоризонт 2020“ предлага за научни изследвания, и да насърчават връзките с европейските партньорства (например чрез предоставяне на безвъзмездна финансова помощ);
• Във всички стратегии и в съответните оперативни програми действително са били включени мерки за изграждане на полезни взаимодействия. Нивото на задълбоченост на информацията обаче, която се съдържа в стратегиите и в оперативните програми, варира значително между включените в извадката държави членки: в някои държави информацията за действия за създаване на взаимодействия, е доста ограничена и/или много обща (Хърватия и Полша), докато в други (Словения, Румъния и Португалия) са включени подробни описания на няколко мерки.

49 В каре 3 са дадени примери за планираните в оперативните програми полезни взаимодействия.

Планираните взаимодействия нагоре по веригата като цяло са били създадени

50 Дейностите за взаимодействия нагоре по веригата (вж. точка 05) обикновено включват създаване на инфраструктура за научни изследвания и подкрепа на заинтересовани страни, свързани с НИИ, при подготовката на предложения за проекти, които да бъдат подадени в състезателни покани за представяне на предложения в рамките на „Хоризонт 2020“. Тази подкрепа е била от особено значение за държавите членки, които имат трайно ниско ниво на участие в РП, особено по отношение на одобрените проекти. Независимо от многото променливи, които оказват влияние върху участието на дадена държава в РП (вж. Специален доклад 15/2022), наличието на финансиране за подкрепа на процеса на кандидатстване е един от ключовите фактори, влияещи върху участието.

51 Анкетата на ЕСП сред управляващите органи показа, че 50 % от респондентите (8 от 16) са предвидили мерки за изграждане на полезни взаимодействия нагоре по веригата, а 44 % (7 от 16) са ги въвели на практика.

52 Анализът на одитираните ОП установи, че във всички тях са били предвидени и осъществени мерки за създаване на инфраструктура за НИИ, като например центрове за високи постижения. Примери за такива действия са инвестициите в инфраструктура в областта на фотоядрената физика в Румъния, както и инвестициите в центрове за високи постижения и в национален център за изчисления със суперкомпютър в Словения.

53 ЕСП установи също, че в четири от петте включени в извадката оперативни програми (Полша, Португалия, Румъния и Словения) са били предвидени и осъществени мерки, пряко насочени към подпомагане на участието в „Хоризонт 2020“ на заинтересованите страни в областта на НИИ на национално равнище. В две от тези четири държави членки обаче (Полша и Румъния) тази подкрепа е предоставена едва няколко години след началото на „Хоризонт 2020“ (пет години за Полша и седем години за Румъния).

54 В едно изследване от 2016 г.¹⁷ и в един окончателен доклад за проект¹⁸, финансиран от бюджета на ЕС, такива схеми за подкрепа се определят като ключови за засилване на участието в рамковата програма, а оттук и на възможностите за създаване на взаимодействия нагоре по веригата. ЕСП установи, че държавите членки, които са закъснели с прилагането на схемите си за подкрепа по ЕСИ фондовете, са и сред държавите с най-ниска степен на участие в „Хоризонт 2020“ (вж. Специален доклад 15/2022, фигура 6):

• по отношение на финансирането по „Хоризонт 2020“ на глава от населението държавите членки, които са получили най-малко средства са Полша и Румъния;
• по отношение на финансирането по „Хоризонт 2020“, по броя на научните работници в еквиваленти на пълно работно време, на последно място в класацията е Полша.

Липсват полезни взаимодействия надолу по веригата

55 Съгласно Регламента за общоприложимите разпоредби стратегиите за интелигентна специализация включват „низходящи дейности“, които да осигуряват средства за пазарно използване и разпространение на резултатите от научните изследвания и иновациите по „Хоризонт 2020“ и предходните програми, като се поставя особен акцент на създаването на благоприятна за иновациите среда за предприятията и промишлеността“.

56 Освен това съгласно насоките на Комисията от 2014 г. относно полезните взаимодействия (вж. точка 35) при изпълнението на „Хоризонт 2020“ Комисията следва да насърчава използването надолу по веригата на резултатите от проекти по тази програма (и резултатите от проекти по предишни рамкови програми за научни изследвания) за проекти, съфинансирани от ЕСИ фондовете.

57 Служителите на Комисията, с които ЕСП проведе събеседване, подчертаха важността на използването на резултатите от „Хоризонт 2020“ независимо от държавата, в която е разработена технологията, за да се повишат въздействието, постигнато от рамковата програма, и разпространението на знания в ЕС. Използването на резултатите от НИИ в трансграничен план е особено полезно и за страните и регионите с ниски равнища на участие в РП (вж. Специален доклад 15/2022), тъй като така те могат да получат достъп до най-съвременните технологии и да ги използват.

58 Неизползването на полезните взаимодействия надолу по веригата е пропусната възможност за внедряване на резултатите от НИИ в практиката и прилагането им за решаване на териториални предизвикателства, с което да се осигури ефективността на финансирането от ЕС.

59 Ето защо ЕСП направи анализ дали:

• управляващите органи са приложили мерките по ОП, целящи постигането на взаимодействия надолу по веригата;
• Комисията е насърчила създаването на взаимодействия надолу по веригата чрез работните си програми по „Хоризонт 2020“ (включително покани за представяне на предложения);
• бенефициентите на проектите по „Хоризонт 2020“ действително са предвидили изграждането на взаимодействия надолу по веригата.

60 Въпреки че Комисията набляга на полезните взаимодействия надолу по веригата, анкетата на ЕСП сред управляващите органи показа, че едва 44 % от респондентите (7 от 15) са предвидили мерки за създаването на такива. Освен това само 13 % (2 от 15) са ги изградили на практика в крайна сметка. Всъщност от всички мерки, насочени към взаимодействията, мерките към взаимодействията надолу по веригата са били най-слабо прилагани.

61 Подобна е картината и при петте оперативни програми в държавите членки от извадката на ЕСП, доколкото нито една от тях не е предприела мерки за създаване на взаимодействия надолу по веригата с „Хоризонт 2020“. Освен това никоя от тях не е разгледала възможността за използване на ЕСИ фондовете за създаване на взаимодействия надолу по веригата с резултатите от НИИ, разработени в други държави членки или региони по линия на „Хоризонт 2020“.

62 ЕСП установи също, че при четири от петте одитирани ОП се споменава изрично за обществените поръчки за иновации, които са инструмент с потенциал за създаване на взаимодействия надолу по веригата. В този случай възложителят действа като първи клиент за въвеждане на иновативни решения (продукти или услуги), които все още не са налични в голям търговски мащаб. От четирите оперативни програми обаче само една (Полша) е въвела на практика обществени поръчки за иновационни дейности, макар и без да упоменава конкретно използването на резултатите от проектите по „Хоризонт 2020“.

63 ЕСП установи, че основната причина управляващите органи да не използват взаимодействията надолу по веригата е била липсата на познания и информация, защото:

• те не винаги са разбирали концепцията за взаимодействия надолу по веригата и ползите от тях;
• те са имали ограничени познания за създаването на полезни взаимодействия и откриването на съответните резултати от „Хоризонт 2020“. Освен това откриването на проекти с потенциал за постигане на взаимодействия е било възпрепятствано от липсата на инструмент за съпоставяне (например оперативно съвместима база данни) между „Хоризонт 2020“ и ЕСИ фондовете. Подобни заключения са направени и в доклада за поуките, извлечени от експерименталната покана за предложения за проекти по Интеррег (вж. точка 24);
• те често не са били запознати с CORDIS – базата данни на „Хоризонт 2020“ за разпространение и използване на резултатите от проектите по тази програма.

64 ЕСП извърши интелигентен анализ на текста на работните програми на „Хоризонт 2020“, свързани с дейности с потенциал за постигане на взаимодействия надолу по веригата. Бяха избрани публикуваните в края на „Хоризонт 2020“ (за периода 2018—2020 г.). Установи се, че във всички тях поне веднъж се споменават взаимодействия надолу по веригата с ЕСИ фондовете.

65 Като цяло обаче те се споменават само във въведението, което съдържа много обща информация за кандидатите, а не в отделните покани за представяне на проекти, където информацията е по-подробна. Анализът на 632 покани за представяне на предложения показа, че само в 2 % от тях действително се споменават взаимодействията надолу по веригата.

66 Направен бе и интелигентен анализ на текста на 13 603 споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от действия по „Хоризонт 2020“, за които беше установено, че имат потенциал за създаване на взаимодействия надолу по веригата. Те представляват 38 % от всички споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и 63 % от всички отпуснати средства по „Хоризонт 2020“. ЕСП допълни този анализ с обширен преглед на извадка от 100 проекта. Беше установено, че в едва 4,8 % от тези 13 603 проекта е било обмисляно създаването на такива взаимодействия (вж. фигура 6). В допълнение, само в 2,2 % се упоменават изрично стратегиите в техните предложения.

67 Наред с това ЕСП извърши подробен анализ на проектите по един от инструментите на „Хоризонт 2020“ – схемата „Доказване на концепцията“ на Европейския научноизследователски съвет (ЕНС). Нейната основна задача е особено подходяща за изграждане на взаимодействия надолу по веригата, тъй като има за цел да улесни проучването на потенциала за търговски и социални иновации на идеите, възникнали в резултат от отпуснатата от ЕНС безвъзмездна финансова помощ. ЕСП установи, че възможността за създаване на взаимодействия надолу по веригата е обмислена само в 0,5 % от проектите по схемата на ЕНС „Доказване на концепцията“.

Печатът за високи постижения има потенциал, но е използван само в ограничена степен

68 SoE е знак за качество, който се присъжда на проектни предложения, представени по рамковите програми на ЕС за научни изследвания и иновации (вж. точка 05). Той е въведен по линия на „Хоризонт 2020“ с цел подпомагане на притежателите на SoE да получат средства за своите предложения от източници, различни от „Хоризонт 2020“, включително от ЕСИ фондовете. Освен това чрез него се е предоставяла възможност на други финансиращи органи да се възползват от процедурата на Комисията за оценка на проекти.

69 Комисията е въвела SoE през 2015 г. за проекти, подадени от малки и средни предприятия (МСП) в рамките на „Инструмента за МСП“ на „Хоризонт 2020“, по-късно известен като „Ускорител на европейския съвет по иновациите (ЕСИ)“. Впоследствие той е бил приложен към още три инструмента по „Хоризонт 2020“, а именно: „Действия „Мария Склодовска-Кюри“ — програмата по линия на „Хоризонт 2020“ за образование на докторанти и обучение след придобита докторска степен; „Сформиране на екипи“ (вж. Специален доклад 15/2022); и безвъзмездната финансова помощ по схемата на ЕНС „Доказване на концепцията“ (вж. точка 67).

70 ЕСП направи оценка на това дали управляващите органи са използвали в достатъчна степен знака SoE и дали са финансирали такива проекти. Анкетата на ЕСП сред управляващите органи показа, че осигуряването на алтернативно финансиране за проекти със знак SoE е най-често срещаното полезно взаимодействие, предвидено в рамките на оперативните програми на респондентите: 63 % (10 от 16) от оперативните програми са обмисляли такива мерки, а 50 % (8 от 16) са ги приложили и на практика. Комисията не разполага с пълна информация за броя на проектите, получили знак SoE и финансирани по ЕСИ фондовете.

71 На базата на извършения анализ на включените в извадката ОП обаче се установи, че степента на изпълнение на мерките в подкрепа на проектите със знак SoE е различна:

• във всички ОП, с изключение на една (Хърватия), са включени мерки за осигуряване на алтернативно финансиране за проекти със знак SoE по линия на „Инструмента за МСП“ / „Ускорителя на ЕСИ“. Както се вижда от таблица 2, по три ОП (Полша, Португалия и Словения) в крайна сметка е предоставено такова финансиране, а при една (Румъния) е публикувана покана за представяне на предложения за проекти, но са получени малък брой предложения и не е финансирано нито едно от тях;
• две ОП (Полша и Словения) са включили и приложили мерки за осигуряване на алтернативно финансиране за проекти по действието „Мария Склодовска-Кюри“, отличени със знак SoE;
• нито една от включените в извадката ОП не е съдържала мерки за подкрепа на проектите „Сформиране на екипи“ или „Доказване на концепцията“ на ЕНС, получили знак SoE. ЕСП отбелязва, че за схемата на ЕНС „Доказване на концепцията“ инициативата SoE е започнала през 2018 г., но през 2019 г. е прекратена поради проблеми, свързани със системите за информационни технологии. По информация от Комисията, тя се очаква да бъде възобновена през 2023 г.

72 ЕСП установи две основни административни пречки за ефективната подкрепа за проекти със знак SoE по „Инструмент за МСП“/„Ускорител на ЕСИ“ през периода 2014—2020 г: i) различните правила за държавната помощ, и ii) ограничената информация за проекти, получили знак SoE, с която разполагат управляващите органи.

73 Различията в правилата за държавната помощ са довели до големи разлики в интензитета на финансиране по „Хоризонт 2020“ и по ЕСИ фондовете, като по „Хоризонт 2020“ на бенефициентите са били предоставяни значително повече безвъзмездна помощ. В отговор на това, за да намери решение на този проблем за МСП, през юли 2021 г. (шест години след въвеждането на SoE) Комисията е изменила съответния регламент за държавната помощ ( Общ регламент за групово освобождаване). В рамките на „Хоризонт Европа“ малките предприятия със средна пазарна капитализация могат в изключителни случаи също така да получат SoE. В тези случаи разликата в интензитета на финансиране се запазва.

74 Преди да одобрят безвъзмездна помощ за проекти, получили знака SoE, управляващите органи все пак трябва да се уверят, че са спазени следните критерии при вземането на решения относно допустимостта на проектите:

• Съответствие с правилата за държавна помощ: предприятията бенефициенти трябва: i) да са МСП съгласно определението за МСП на Комисията, и ii) да не са предприятия в затруднение. Заявителят на проекта подава лична декларация, която за проектите със знак SoE не се проверява от Комисията;
• Спазване на регламента за политиката на сближаване: предложеният проект трябва да спазва националните/регионалните приоритети на S3, да е съгласуван с програмата на ЕФРР и да попада в обхвата на ЕФРР¹⁹.

75 По време на проведените от ЕСП събеседвания четири от петте управляващи органа от избраните държави членки посочиха, че липсва механизъм за автоматично уведомяване, който да предоставя систематизирана и изчерпателна информация за националните/регионалните проекти, получили знака SoE, включително данни за контакт с притежателя на SoE.

76 В действителност Комисията е предоставяла само обобщена информация; подробна информация се е предоставяла при поискване. За периода 2021—2027 г. Комисията възнамерява да направи информацията за проектите, получили знак SoE, по-лесно достъпна.

77 Пример за ползите от въвеждането на система за осигуряване на такъв информационен поток е Португалия. Португалия е финансирала най-голям дял от проектите със знак SoE (32 %) най-вече благодарение на ефективния механизъм за получаване, обработка и предаване на информация за такива проекти (вж. каре 4) и на конкретни покани за представяне на предложения, насочени към тези проекти. ЕСП не откри подобни механизми в другите държави от извадката.

Заключения и препоръки

78 Общото заключение на Европейската сметна палата (ЕСП) е, че създаването на полезните взаимодействия между „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) е различно при различните видове взаимодействия: например, докато планираните мерки за постигане на полезни взаимодействия нагоре по веригата са били осъществени добре, мерките за взаимодействията надолу по веригата почти не са осъществени. Това се дължи на редица причини: липсата на съгласуваност между правилата и разпоредбите, ограниченото сътрудничество между заинтересованите страни в областта на научните изследвания и иновациите по двете програми и липсата на оперативна съвместимост между техните бази данни, които са ограничили възможностите на Комисията и националните/регионалните органи да създават взаимодействия. Наред с това липсва система за мониторинг на взаимодействията, което означава, че Комисията не е могла систематично да установява и популяризира примери на добри практики.

79 Европейската сметна палата установи няколко фактора, които са от съществено значение за изграждането на полезни взаимодействия между „Хоризонт 2020“ и европейските структурни и инвестиционни фондове. Първият е свързан с правилата и разпоредбите. През периода 2014—2020 г. те не са били добре съгласувани, но Комисията е взела мерки във връзка с тези недостатъци и е направила промени, които ще влязат в сила през периода 2021—2027 г. Резултатът от промените, въведени за периода 2021—2027 г., предстои да се види на практика (вж. точки 15—17).

80 Въведено е само частично сътрудничество в рамките на Комисията и с държавите членки, както и на равнище държави членки – вторият ключов фактор. Европейската сметна палата констатира, че основните генерални дирекции на Комисията са си сътрудничили добре по време на подготовката на регулаторната рамка за периода 2021—2027 г. Комисията обаче не е организирала редовен и структуриран диалог с участието на ГД „Регионална и селищна политика“, ГД „Научни изследвания и иновации“ и заинтересованите страни, отговорни за разработването и изпълнението на програмите на национално равнище. На равнище държави членки също е прилаган тясноведомствен подход, което означава, че управляващите органи (европейските структурни и инвестиционни фондове) и националните звена за контакт („Хоризонт 2020“) не са обединявали системно усилията си за изграждане на полезни взаимодействия (вж. точки 18—24).

Препоръка 1 — Да се подобри сътрудничеството между органите, участващи в управлението на европейските структурни и инвестиционни фондове и рамковите програми

За да подобри координацията и обмена на информация, Комисията следва:

1. да установи редовен структуриран диалог, в който да участват съответните органи на Комисията и държавите членки на политическо равнище (политика в областта на научните изследвания и политика на сближаване) и на равнище изпълнение (програма „Хоризонт Европа“ и Европейски фонд за регионално развитие);
2. да работи с държавите членки за насърчаване на такова сътрудничество на национално/регионално равнище.

Целеви срок за изпълнение – до края на 2023 г.

81 Третият фактор е свързан с наличността на данни и наблюдението. За да може да се постигнат полезни взаимодействия между проектите, съфинансирани по ЕСИФ и по „Хоризонт 2020“, или между различните изследователски общности, от съществено значение е да се разполага с информация не само за проектите, но и за бенефициентите (вж. точки 25—26).

82 За европейските структурни и инвестиционни фондове обаче няма интегрирана база данни, която да обединява всички съфинансирани проекти в ЕС. Такава интегрирана база данни заработи през март 2022 г. след приключването на одитната работа на Европейската сметна палата. Базите данни за новата рамкова програма и ЕСИ фондовете обаче все още не са напълно оперативно съвместими (вж. точки 27—29).

83 Европейската сметна палата констатира, че Комисията не е извършвала систематично наблюдение на полезните взаимодействия. В резултат на това Комисията не е могла систематично да установява примери на добри практики и да ги популяризира сред органите на държавите членки. Европейската сметна палата установи няколко евентуално успешни начина за подпомагане на дейността по наблюдението, но понастоящем те не се използват от Комисията: i) инструмент на Комисията за интелигентен анализ на текст с възможности за установяване на полезни взаимодействия нагоре по веригата; ii) последващи действия по проектите по „Хоризонт 2020“ за установяване на полезни взаимодействия надолу по веригата; или iii) налична информация на национално равнище за проектите с „Печат за високи постижения“, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове, която не се събира и докладва систематично на Комисията (вж. точки 30—31).

Препоръка 2 — Да се използва потенциалът на данните за насърчаване на полезните взаимодействия

За да подобри наличността на данните от проектите и така да улесни изграждането и наблюдението на полезни взаимодействия, Комисията следва:

1. да използва базите данни за рамковата програма и фондовете за изпълнение на политиката на сближаване (наследник на ЕСИ фондовете), за да очертае политическите или тематичните области, така че да се улесни свързването на проектите или бенефициентите с други подходящи проекти или бенефициенти;
2. да използва съществуващите инструменти (като CORTEX или „Общност на използващите „Печат за високи постижения“), за да наблюдава съществуващите взаимодействия и да установява и популяризира примери за добри практики.

Целеви срок за изпълнение – до края на 2024 г.

84 Четвъртият фактор е експертният опит и управленският капацитет на заинтересованите страни на национално равнище. Комисията е разработила редица спомагателни мерки, с които държавите членки да могат да повишат капацитета на заинтересованите страни на национално равнище. Най-силна подкрепа е оказана от проекта „Път към високи постижения“, който се управлява от Комисията, но се финансира от Европейския парламент. Това е и мярката за подкрепа, оценена най-високо от заинтересованите страни в петте включени в извадката държави членки. Тази мярка няма да продължи да се прилага през периода 2021—2027 г. (вж. точки 33—36).

85 Въпреки че управляващите органи са изразили ясно необходимостта от по-нататъшно изграждане на капацитет, те са участвали само в ограничена степен в организираните от Комисията мероприятия за информираност и обучение. Освен това те самите не са популяризирали активно концепцията за полезните взаимодействия (вж. точки 37—39).

86 За да се създават системно полезните взаимодействия, те трябва да бъдат включени в стратегическото планиране още на ранен етап. Приоритетите, заложени в стратегиите за интелигентна специализация, често са били доста широки, което е ограничило потенциала им за насочване на инвестициите. Освен това в някои случаи е нямало обвързване с приоритетите на „Хоризонт 2020“ или европейските партньорства. Одиторите установиха, че мерките за създаване на полезни взаимодействия, планирани в стратегиите за интелигентна специализация, са били отразени в съответните оперативни програми, но са били изпълнени само частично (вж. точки 43—49).

87 Степента на изграждане на взаимодействия е различна в зависимост от вида на взаимодействието. Докато полезните взаимодействия нагоре по веригата като цяло са изградени, то това не важи в такава степен за полезните взаимодействия надолу по веригата. Основните причини за ограниченото изграждане на взаимодействия надолу по веригата от страна на управляващите органи е непознаването на самата концепция, на начина на прилагане на такива мерки или на намиране на резултатите от проектите по „Хоризонт 2020“ (вж. точки 55—61 и 63).

88 Освен това само една от петте оперативни програми, включени в извадката, е използвала обществени поръчки за иновации, което представлява инструмент с потенциал за създаване на полезни взаимодействия надолу по веригата, а четири оперативни програми са планирали да ги използват (вж. точка 62).

89 Въпреки че в работните програми на Комисията за „Хоризонт 2020“ взаимодействията надолу по веригата се споменават изрично, в конкретните покани за представяне на предложения за проекти по „Хоризонт 2020“ те рядко се споменават. Също така само малък брой проекти по тази програма са предвидили възможността за създаване на взаимодействия с европейските структурни и инвестиционни фондове надолу по веригата (вж. точки 64—67).

Препоръка 3 – Да се увеличи използването на полезните взаимодействия надолу по веригата

За да увеличи използването на полезните взаимодействия надолу по веригата, Комисията следва:

1. да подпомага управляващите органи при разработването и изпълнението на дейности за създаване на полезни взаимодействия надолу по веригата с проектите по „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“;
2. да популяризира обществените поръчки за иновации, въз основа на резултатите от научноизследователски проекти, финансирани по рамковата програма, сред националните и регионалните органи (управляващи органи и други);
3. да насърчава бенефициентите по „Хоризонт Европа“ да използват потенциала на Европейския фонд за регионално развитие за внедряване и пазарна реализация на резултатите от техните проекти, в съответствие със стратегиите за интелигентна специализация, когато е целесъобразно.

Целеви срок за изпълнение – до края на 2024 г.

90 При одитираните пет оперативни програми от извадката Европейската сметна палата установи, че прилагането на схеми за подкрепа на проектите, получили знака „Печат за високи постижения“, е било ограничено. Това се дължи отчасти на факта, че оперативните програми невинаги са включвали схеми за подкрепа на проекти със знака за високи постижения, както и на липсата на съгласуваност на правилата за държавната помощ. Освен това на управляващите органи не е предоставяна редовно структурирана и изчерпателна информация за проектите, получили „Печат за високи постижения“. Самата Европейска комисия не разполага с пълна информация за броя на проектите, получили знак SoE и финансирани по ЕСИ фондовете (вж. точки 68—77).

Препоръка 4 — Да се подобри информационният поток за проектите, получили „Печат за високи постижения“

Комисията следва редовно да предоставя данни за проектните предложения, получили „Печат за високи постижения“, на всички управляващи органи в тяхната държава членка или регион.

Целеви срок за изпълнение – до края на 2023 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав IV с ръководител Mihails Kozlovs — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 11 октомври 2022 г.

Приложения

Приложение I — Разлики между „Хоризонт 2020“ и ЕСИФ

Приложение II — Статистически данни

Приложение III — Методология

Одитът на ЕСП се основава на следната методология:

1. Документна проверка на публично достъпни документи и вътрешни документи на Комисията, като например правни текстове, насоки и оценки;
2. Статистически анализ на данни от различни източници: CORDA, информационното табло на „Хоризонт 2020“, Евростат и данни за проекти, съфинансирани от ЕСИ фондове;
3. Интелигентен анализ на текст, състоящ се от:
   
   
   1. Установяване на параметрите (думи и изрази), които се използват при интелигентния текстови анализ, като например стратегии за интелигентна специализация; ЕСИ фондове или Интеррег;
   2. Анализ на последните работни програми по „Хоризонт 2020“ (2018—2020 г.), чрез използване на думите и изразите, посочени в точка i);
   3. Подробен анализ на произволно подбрана извадка от работните програми на „Хоризонт 2020“ (11 работни програми), за да се установи дали в получените по точка ii) попадения се упоменават изрично полезните взаимодействия.
4. Интелигентен анализ на текста на споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по „Хоризонт 2020“, състоящ се от:
   
   
   1. Откриване на проекти по „Хоризонт 2020“ с потенциал за постигане на полезни взаимодействия надолу по веригата, т.е. проекти, попадащи в обхвата на схемата „Доказване на концепцията“ на Европейския научноизследователски съвет, стълб 2 и стълб 3 на „Хоризонт 2020“ (с изключение на общите действия за подкрепа). Открити бяха 13 603 споразумения за безвъзмездна финансова помощ, което представлява 38 % от всички проекти по „Хоризонт 2020“ и 63 % от всички средства, за които са поети задължения по „Хоризонт 2020“.
   2. Определяне, в сътрудничество със служители на Комисията, на параметри (думи и изрази), които се използват при интелигентния текстови анализ, като например „политика на сближаване“; „стратегии за интелигентна специализация“; „оперативна програма“; „ЕСИ фондове“; „управляващ орган“ и др.;
   3. Анализ с CORTEX (инструмент на Европейската комисия за интелигентен анализ на текст) на споразуменията за безвъзмездна финансова помощ по „Хоризонт 2020“, получени в точка i), посредством думите и изразите, посочени в точка ii), за откриването на проектите, в които се споменават ЕСИ фондове.
   4. Подробен анализ въз основа на случайно подбрана статистически представителна извадка от популацията (извадка от 100 проекта), получена в резултат на стъпка iii), за да се направи разграничение на проектите, които търсят взаимодействия надолу по веригата, от тези, в които ЕСИ фондовете се споменават в друга връзка (напр. предишен опит на участниците с проекти, получили подкрепа по ЕСИ фондове);
   5. Подробен анализ на проектите по схемата на ЕНС „Доказване на концепцията“ (16 проекта), установени в стъпка iii), за да се направи разграничение на проектите, които търсят взаимодействия надолу по веригата, от тези, в които ЕСИ фондовете се споменават в друга връзка (напр. предишен опит на участниците с проекти, получили подкрепа по ЕСИ фондове).
5. Онлайн анкети за получаване на мнения от заинтересованите страни на национално равнище, изпратени до:
   
   
   • 27 управляващи органа (по един във всяка държава членка), които управляват ОП с най-големи инвестиции в областта на НИИ по държави членки, с процент на отговорилите 64 %. Тези ОП представляват около 63 % от всички разходи на ЕС за НИИ, за които са поети задължения по ЕФРР (за периода 2014—2020 г.);
   • 78 НЗК, представителна извадка от НЗК, избрани на случаен принцип, с процент на отговорилите 67 %;
6. Въпросници и събеседвания с Комисията;
7. Въпросници и събеседвания с експерти в тази област;
8. Въпросници и видеоконференции за проверка на фактите с участието на управляващите органи и НЗК, както и анализ на извадка от стратегиите S3 и съответните оперативни програми от пет държави членки (Хърватия, Португалия, Полша, Румъния и Словения). ЕСП избра тези държави въз основа на резултатите им в областта на НИИ, наличието на ЕСИ фондове за НИИ и участието им в „Хоризонт 2020“.

Избраните оперативни програми възлизат на 34 % от средствата за инвестиции за НИИ по ЕФРР (2014—2020 г.). Съответните кодове на интервенция, посочени от REGIO, са:

• 002 – Научноизследователски и иновационни процеси в големи предприятия;
• 056 – Инвестиции в МСП, пряко свързани с дейности в областта на НИИ;
• 057 – Инвестиции в големи компании, свързани с дейности в областта на НИИ;
• 058 – Инфраструктура за научни изследвания и иновации (публична);
• 059 – Инфраструктура за научни изследвания и иновации (частна);
• 060 – Дейности в областта на НИИ в публични изследователски центрове;
• 061 – Дейности в областта на НИИ в частни изследователски центрове;
• 062 – Трансфер на технологии и сътрудничество между университети и МСП;
• 063 – Подкрепа за клъстери и бизнес мрежи;
• 064 – Процеси в областта на НИИ в МСП;
• 065 – Процеси в областта на НИИ, трансфер на технологии и сътрудничество.

Приложение IV — Полезни взаимодействия, отразени в регламентите на ЕС: сравнение за периодите 2014—2020 г. и 2021—2027 г.

Акроними и съкращения

„Хоризонт 2020“: Програма „Хоризонт 2020“

MСП: Малки и средни предприятия

ЕНС: Европейски научноизследователски съвет

ЕСИ: Европейски съвет по иновациите

ЕФРР: Европейски фонд за регионално развитие

НЗК: Национални звена за контакт

НИИ: Научни изследвания и иновации

ОП: Оперативни програми

РП: Рамкова програма

СИЦ: Съвместен изследователски център

CORDIS: Информационен портал на Общността за научноизследователска и развойна дейност

CORTEX: Инструмент на Европейската комисия за интелигентен анализ на текст

REGIO: Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ на Европейската комисия

RTD: Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия

S3: Стратегии за интелигентна специализация

SoE: „Печат за високи постижения“

Речник на термините

Европейски научноизследователски съвет: Орган на ЕС, създаден в подкрепа на иновативни научни изследвания, провеждани от научната общност във всички области.

Европейски партньорства: Инициатива, чрез която Европейската комисия си сътрудничи с частни и/или институционални партньори от държавите членки за осигуряване на съгласувана подкрепа за научноизследователски и иновационни дейности.

Европейски структурни и инвестиционни фондове: Петте основни фонда на ЕС, които съвместно осигуряват подкрепа за икономическото развитие в ЕС: Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд, Кохезионният фонд, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейският фонд за морско дело и рибарство.

Европейски съвет по иновациите: Водеща програма на ЕС за иновации за установяване, разработване и разширяване на революционни технологии и иновации.

Европейски фонд за регионално развитие: Фонд на ЕС, който укрепва икономическото и социалното сближаване в ЕС чрез финансиране на инвестиции за намаляване на различията между регионите.

Интеррег (Interreg): Рамка за междурегионално, трансгранично и транснационално сътрудничество, която направлява обмена на политики и осъществяването на съвместни действия.

Мярка за разширяване: Специфична мярка за подпомагане изграждането на капацитет, създаване на връзки между водещи научноизследователски институции и региони на ЕС, които имат по-слаби резултати в областта на научните изследвания и иновациите, и предоставяне на експертна подкрепа за политиките.

Национално звено за контакт: Структура, създадена и финансирана от правителството на държава членка на ЕС, или на друга участваща държава, за да се предоставят на кандидатите и бенефициентите по „Хоризонт 2020“ или „Хоризонт Европа“ подкрепа и насоки в рамките на държавата.

Оперативна програма: Рамка за изпълнение на финансираните от ЕС проекти в областта на политиката на сближаване за определен период, която отразява приоритетите и целите, установени в споразуменията за партньорство между Комисията и отделните държави членки.

Поети задължения: Заделена в бюджета сума за финансиране на конкретна разходна позиция, напр. договор или споразумение за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

Пряко управление: Управление на фонд или програма на ЕС само от Комисията, за разлика от споделеното управление или непрякото управление.

Разпределение на финансирането въз основа на високи постижения: Разпределение на средствата въз основа на състезателни покани за представяне на предложения и независима партньорска проверка, основаваща се на качеството, като се подбират само най-добрите проекти, без да се взема предвид географското им разпределение.

Стратегия „Европа 2020“: Стартирана през 2010 г. десетгодишна стратегия на ЕС за насърчаване на растежа и за създаване на работни места.

Стратегия за интелигентна специализация: Национална или регионална стратегия, в която се определят приоритети за изграждане на конкурентно предимство чрез развиване и съчетаване на силните страни в областта на научните изследвания и иновациите с нуждите на предприятията и постигане на сближаване на постиженията в областта на иновациите.

Сформиране на екипи: Мярка за разширяване, свързваща водещи научни институции с държави членки и региони с по-слаби резултати в областта на научните изследвания и иновациите чрез създаване или модернизиране на центрове за високи постижения в приемащите региони.

Съвместен изследователски център: Службата на Комисията за наука и знания, предоставяща научни консултации и подкрепа за политиката на ЕС.

Управляващ орган: Национален, регионален или местен публичен (или частен) орган, на който държавата членка е възложила да управлява финансирана от ЕС програма.

Отговори на Комисията

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=62446

Хронология

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=62446

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политики и програми на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав IV, специализиран в областта на пазарната регулация и конкурентоспособната икономика, с ръководител Михаилс Козловс — член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Ivana Maletić със съдействието на Sandra Diering — ръководител на нейния кабинет, и Tea Vlainić — аташе в кабинета; Marion Colonerus — главен ръководител; Juan Antonio Vazquez Rivera — ръководител на одитната задача; Marco Montorio и Katja Mravlak — одитори. Laura Mcmillan предостави езикова подкрепа.

От ляво надясно: Katja Mravlak, Ivana Maletić, Tea Vlainić, Juan Antonio Vazquez Rivera, Marco Montorio, Sandra Diering, Marion Colonerus.

Бележки

¹ Регламент (ЕС) № 1291/2013, съображение 33 и член 21.

² Регламент (ЕС) № 1303/2013, приложение I — 4.3.

³ Enabling synergies between the ESIFs, H2020 and other research, innovation and competitiveness-related Union programmes.

⁴ Регламент (ЕС) № 1303/2013.

⁵ MLE on National Practices in Widening Participation and Strengthening Synergies, Европейска комисия, 2018 г.; Synergies between FPs for Research and Innovation and European Structural and Investment Funds, Европейска комисия, 2017 г.

⁶ Приложение I, 4.3.

⁷ Съображение 33.

⁸ Maximisation of synergies between the European Structural and Investment Funds and other EU Instruments to attain Europe 2020 Goals, Служба на ЕП за парламентарни изследвания, 2016 г.

⁹ Widening Participation and Strengthening Synergies — практика за обмяна на опит, Европейска комисия, 2018 г.

¹⁰ Capitalisation through coordination across EU funds, Европейска комисия, 2020 г.

¹¹ Dataset of projects co-funded by the ERDF during the multi-annual financial framework 2014-2020, Съвместен изследователски център на Европейската комисия, 2019 г.

¹² Регламент (ЕС) № 1303/2013, член 46, параграф 2.

¹³ MLE on National Practices in Widening Participation and Strengthening Synergies, Европейска комисия, 2018 г.

¹⁴ Smart Specialisation: what gets lost in translation from concept to practice?, Асоциация за регионални изследвания, 2020 г.; How ‘smart’ are smart specialisation strategies?, Университетска асоциация за съвременни европейски изследвания, 2020 г.

¹⁵ Study on prioritisation in Smart Specialisation Strategies in the EU, Европейска комисия, 2021 г.

¹⁶ Вж. предходната бележка под линия.

¹⁷ Who gets Horizon 2020 research grants? Propensity to apply and probability to succeed in a two-step analysis, Enger, S.G., Castellacci, F., Scientometrics 109, 1611-1638, 2016 г.

¹⁸ Окончателен доклад по проект MIRRIS (Mobilizing institutional reforms for better R&I systems/institutions in Europe), юни 2016 г.

¹⁹ Регламент 1060/2021, член 73.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (https://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2022 г.

PDF	ISBN 978-92-847-8957-3	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/733	QJ-AB-22-021-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-8939-9	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/398190	QJ-AB-22-021-BG-Q

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2022 г.

Политиката на ЕСП относно повторната употреба е определена в Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0). Това означава, че като правило повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и всички извършени промени. Лицето, което използва информацията на ЕСП повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документите. ЕСП не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторната употреба.

Необходимо е да се получи допълнително разрешение в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП, или когато е включено съдържание на трети страни.

В случаите, когато е получено такова разрешение, то отменя и заменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при използването.

За използването или възпроизвеждането на съдържание, което не е собственост на ЕС, може да е необходимо да се потърси разрешение директно от носителите на авторските права:

Фигури 1 и 3 — икони: Фигурите са създадени с използването на ресурси от Flaticon.com. © Freepik Company S.L. Всички права запазени.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване.

Уебсайтовете на всички институции на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към сайтове на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира съдържанието им, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на ЕСП

Логото на ЕСП не може да бъде използвано без предварително разрешение.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици центрове Europe Direct. Адреса на най-близкия до Вас център ще намерите онлайн ( european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).

По телефона или като ни пишете
Europe Direct е служба, която отговаря на въпросите Ви за Европейския съюз. Можете да се свържете с нея:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори могат да таксуват обаждането),
• на стационарен телефонен номер +32 22999696,
• чрез следния формуляр european-union.europa.eu/contact-eu/write-us_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на сайта Europa ( european-union.europa.eu).

Публикации на ЕС
Можете да разгледате или да поръчате публикации на op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации могат да бъдат получени от Europe Direct или от местния център за документация ( european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете EUR-Lex ( eur-lex.europa.eu).

Отворени данни на ЕС
Порталът data.europa.eu предоставя достъп до отворени набори от данни от институциите, органите и агенциите на ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели. Порталът предоставя достъп и до множество набори от данни от европейските държави.