Подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) Финансирането по SURE е помогнало за запазване на работните места по време на кризата, свързана с COVID-19, но няма данни за цялостното му въздействие
Относно настоящия доклад:Поради икономическото отражение на пандемията от COVID-19 на риск са изложени милиони работни места. В този контекст ЕС въвежда инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства — SURE. SURE предоставя на държавите членки заеми при благоприятни условия в размер до 100 млрд. евро, предназначени за създаване на нови или разширяването на вече съществуващи схеми за запазване на работни места. Европейската сметна палата (ЕСП) заключи, че Комисията е реагирала бързо на предизвикателството в съответствие с извънредните обстоятелства. Въпреки че някои данни сочат, че подкрепата по линия на SURE е достигнала до милиони хора, липсата на изчерпателна информация от държавите членки ограничава възможностите на Комисията да изчисли колко работни места са били запазени. ЕСП препоръчва на Комисията да анализира опита от изпълнението на SURE, за да извлече поуки, приложими при евентуални бъдещи кризи.
Специален доклад на ЕСП съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от ДФЕС.
Кратко изложение
I Пандемията от COVID-19 предизвика сериозен шок за европейската икономика и значителни сътресения на пазара на труда, като изложи на риск милиони работни места. В този контекст ЕС въвежда временен инструмент за подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), за да помогне на държавите членки да се справят с въздействието на пандемията върху техните пазари на труда. По-специално, предназначението на инструмента е да подпомага държавите членки при въвеждането на нови или разширяването на съществуващи схеми за запазване на работни места. Съветът взема решение да разшири обхвата на първоначално предложената от Комисията схема, така че SURE да може да се използва и за подпомагане на свързани със здравето мерки.
II За разлика от традиционната подкрепа за социалната политика, финансирана от бюджета на ЕС, SURE предоставя дългосрочни заеми на държавите членки при благоприятни финансови условия. Инструментът се управлява от Комисията, която може да набира заемни средства до 100 млрд. евро на капиталовите пазари. Към август 2022 г. Съветът е одобрил финансова помощ в размер на 93,3 млрд. евро за 19 държави членки, от които са изплатени почти 92 млрд. евро (98 %). Средствата по този инструмент са налични до 31 декември 2022 г., въпреки че Съветът може да реши да удължи този срок въз основа на предложение на Комисията.
III ЕСП извърши одит на SURE поради значението му за смекчаване на въздействието на пандемията от COVID-19. Освен това финансовата помощ по линия на инструмента в размер до 100 млрд. евро е значителна. Одиторите оцениха дали той е бил ефикасен и ефективен за смекчаване на риска от безработица в ЕС.
IV ЕСП заключи, че Комисията е реагирала бързо и ефикасно на предизвикателството да помогне на държавите членки да запазят нивата на заетост. Тя е успяла да предостави средства от ЕС на държавите членки по-бързо, отколкото при стандартните процедури за финансиране. Рамката на SURE е отразила извънредния контекст и е ограничила финансовия риск за бюджета на Съюза. Въпреки че някои агрегирани данни сочат, че подкрепата по линия на SURE е достигнала до милиони хора, липсата на изчерпателна информация от държавите членки ограничава възможностите на Комисията да оцени резултатите, постигнати от инструмента.
V Комисията е предложила нов, иновативен регламент, който е одобрен от Съвета своевременно, само два месеца след обявяването на COVID-19 за пандемия. Подкрепата по линия на SURE е дала възможност на държавите членки да създадат нови или да разширят съществуващи схеми за запазване на работни места, но предвид много различните условия на всеки национален пазар на труда, подходите, предприети в отделните държави от ЕС, са се различавали значително.
VI Финансирането по линия на инструмента SURE се основава на заеми, а не на безвъзмездна финансова помощ. Търсенето на такива заеми от страна на държавите членки е съответствало на предложения от Комисията бюджет от 100 млрд. евро. Една от отличителните характеристики на SURE е, че всички държави членки са предоставили гаранции в размер на до 25 % от всички заеми, отпуснати по инструмента, които трябва да бъдат погасени до 2050 г. Тези гаранции служат като буфер за защита на бюджета на ЕС, тъй като в случай на неизпълнение те могат да бъдат използвани преди собствените ресурси на Комисията.
VII SURE е инструмент за реагиране при кризи, при който бързото отпускане на средства е от основно значение. Повечето държави членки са получили първите отпуснати средства по-малко от един месец след подаденото от тях искане. Тъй като при схемите за запазване на работни места съществува вероятност от злоупотреби, Регламентът за SURE изисква споразуменията за заем с държавите членки да включват разпоредби за проверки и одит, за да се сведе до минимум рискът от измами и нередности. В началото на 2022 г., когато по-голямата част от финансирането вече е било отпуснато на държавите членки, Комисията е започнала ad hoc проучване на националните системи за одит и контрол. Всички държави членки, с изключение на една, са докладвали за случаи на нередности и предполагаеми измами. Въпреки това към септември 2022 г., тъй като не са ѝ били известни големи нередности или измами по отношение на собствените ѝ отговорности съгласно законодателството, Комисията не е започнала конкретни разследвания по този въпрос.
VIII Съществуват агрегирани данни, че инструментът SURE е достигнал до милиони наети и самостоятелно заети лица през най-тежкия период на кризата и заедно с други мерки за подкрепа на политиката е допринесъл за смекчаване на рисковете от безработица. Структурата на инструмента обаче не позволява да се определи отделно въздействието му, по-специално неговите крайни продукти и резултати, в рамките на националните схеми. Това означава, че Комисията не може да оцени какви са резултатите на SURE във всяка държава членка. Липсата на изчерпателни национални данни означава например, че броят на хората и предприятията, финансирани по SURE, или с други думи потенциалният принос на инструмента за смекчаване на рисковете от безработица, не може да бъде изцяло изчислен. Данните от държавите членки относно свързаните със здравето мерки, които са докладвани на Комисията, са ограничени. В Регламента за SURE няма изискване за извършване на оценка.
IX ЕСП препоръчва на Комисията да извърши цялостна оценка на SURE с оглед извличане на поуки за потенциални бъдещи кризисни инструменти.
Въведение
Обща информация
01 По време на пандемията от COVID-19 държавите — членки на ЕС, въвеждат редица мерки в областта на общественото здраве, за да ограничат разпространението на коронавируса. Тези мерки, заедно с икономическата несигурност, породена от пандемията, и нарушенията по веригата на доставки, причинени от затварянето на граници и фабрики, водят до значителен спад както в производството, така и в потреблението в ЕС. В ранните етапи на пандемията тези мерки включват ограничения на свободата на движение, които водят до временно затваряне на различни сектори на икономиката на ЕС, като например туризма и хотелиерството1.
02 Произтичащото от това икономическо свиване, усетено особено силно в южните държави — членки на ЕС, e изложило на риск милиони работни места. По оценка на Европейския център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) през 2020 г. около 45 млн. работни места, т.е. 23 % от работната сила, на пазара на труда в ЕС-27 са били изложени на много висок риск от смущения, свързани с COVID-19, а други 22 % от работната сила в ЕС — предимно средно- и по-нискоквалифицирани работници в сектора на услугите — са били изложени на известен до значителен риск2.
03 В този контекст ЕС е въвел временен инструмент за подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), за да помогне на държавите членки да се справят с въздействието на пандемията върху техните пазари на труда. Инструментът подпомага държавите членки при прилагането на нови или разширени мерки за запазване на работни места. Тези схеми осигуряват публично подпомагане на доходите за неотработените часове за предприятия, изпитващи икономически затруднения. Инструментите за запазване на работни места включват схеми за работа с намалено работно време, принудителни отпуски и субсидии за заплати.
Относно SURE
04 Основната цел на SURE е да предоставя финансова помощ на държавите членки, които изпитват или са сериозно застрашени от тежки икономически сътресения. Чрез финансирането на схеми за запазване на работни места инструментът цели в крайна сметка да намали честотата на безработицата и загубата на доходи (вж. фигура 1). С него се подкрепят съществуващи работни места, а не се финансират схеми за безработица.
05 Първоначалното законодателно предложение на Комисията относно SURE е било ограничено до цели, свързани със заетостта3. При приемането на Регламента за SURE през май 2020 г. Съветът е решил да разшири приложното му поле, за да подкрепи свързани със здравето мерки (вж. фигура 2).
Източник: ЕСП въз основа на данни на Комисията.
06 По линия на SURE се отпускат заеми на държавите членки, а инструментът се финансира чрез набиране на заемни средства. Инструментът се управлява от Комисията, като обхваща операциите по набиране на заемни средства, както и администрирането и отпускането на заемите. Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“ (ECFIN), в качеството си на водеща генерална дирекция, координира създаването и прилагането на инструмента в тясно сътрудничество с Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ (EMPL) и Генерална дирекция „Бюджет“ (BUDG) (вж. таблица 1).
| ГД „Икономически и финансови въпроси“ | ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ | ГД „Бюджет“ |
|---|---|---|
|
|
|
Източник: ЕСП.
07 SURE е временен инструмент. Неговият срок на действие изтича на 31 декември 2022 г., освен ако Съветът, по предложение на Комисията, не реши да го удължи.
Финансов пакет
08 Съгласно регламента Комисията може да набира заемни средства до 100 млрд. евро на капиталовите пазари, за да финансира подкрепата по линия на SURE4. Всяка държава членка, която желае да се възползва от помощта по инструмента, изпраща искане до Комисията. Последната оценява всяко искане и ако то отговаря на условията за допустимост, предвидени в регламента, предлага на Съвета да одобри финансовата помощ по линия на SURE. Това решение е под формата на решение за изпълнение на Съвета за заем „бек-ту-бек“ (заем, отпуснат при същите условия, които Комисията е получила на капиталовите пазари), представляващ финансова помощ за съответната държава членка.
09 За да финансира инструмента, Комисията е емитирала облигации на капиталовите пазари. Те са били с различен падеж — от пет до тридесет години. Интересът на инвеститорите към облигациите по SURE е бил голям.
10 Освен това за първи път Комисията е емитирала тези облигации като социални облигации (вж. каре 1).
Социални облигации и рамката за социални облигации по инструмента SURE
Социалните облигации се определят като инструменти, които набират средства за нови и съществуващи проекти с положителни социални резултати.
Рамката за социални облигации по SURE е съобразена с принципите на социалните облигации, установени от Международната асоциация на капиталовите пазари — саморегулиращ се орган и търговска организация на участниците на капиталовите пазари. Съгласно тази рамка Комисията трябва да публикува доклади въз основа на данните от държавите членки за разпределението на постъпленията от SURE, вида на разходите и въздействието на финансовата помощ по линия на инструмента.
Обхват и подход на одита
11 ЕСП оцени дали SURE е бил ефикасен и ефективен инструмент за смекчаване на рисковете от безработица в ЕС, свързани с пандемията от COVID-19, и дали Комисията го е приложила ефективно. По-специално одиторите провериха дали:
- създаването на инструмента е било навременно;
- са били въведени подходящи мерки за ограничаване на финансовия риск за бюджета на ЕС чрез SURE;
- законодателната рамка за SURE и нейното прилагане са отразили кризисната ситуация, като същевременно са свели до минимум риска от измами и нередности;
- Комисията е разработила стабилна рамка за мониторинг на изпълнението на националните схеми за запазване на работни места, финансирани по линия на SURE, и за оценка на тяхното въздействие; както и
- SURE е бил ефективен в подпомагането на държавите членки да запазят работните места.
12 Обхванатият период е от април 2020 г., когато Комисията е предложила регламента за SURE, до края на одитната дейност на място през септември 2022 г. Одитът беше съсредоточен върху Комисията. Оценките на прилагането на SURE на равнището на отделните държави членки и на управлението на операциите по получаване на заеми от страна на Комисията бяха извън обхвата на одита.
13 ЕСП получи данни и информация от основните генерални дирекции на Комисията, отговарящи за инструмента, както и от Евростат. Бяха проведени консултации с Eurofound (агенцията на ЕС за подобряване на условията на труд) и Центъра за европейски политически изследвания (CEPS, мозъчен тръст на ЕС).
14 В рамките на одитната си дейност ЕСП:
- извърши преглед на съществуващото законодателство на ЕС, насоките на Комисията и обмена на информация с държавите членки, както и други актуални документи;
- проведе интервюта с представители на Комисията, CEPS и Eurofound;
- анализира процесите на кандидатстване и докладване по SURE за извадка от искания за финансова помощ; и
- разгледа отговорите на държавите членки на проучването на Комисията в началото на 2022 г., за да оцени риска от нередности и измами.
15 ЕСП извърши одит на SURE поради отчетеното му значение за смекчаване на въздействието на пандемията от COVID-19 и предотвратяване на нарастването на безработицата с такива резки темпове, каквито бяха първоначалните опасения. Освен това финансовата помощ по линия на инструмента в размер до 100 млрд. евро е значителна.
Констатации и оценки
Инструментът SURE е бил навременна реакция за смекчаване на риска от безработица по време на пандемията от COVID-19
16 ЕСП проучи дали инструментът е бил навременна реакция за смекчаване на риска от безработица по време на пандемията от COVID-19, като анализира по-специално хронологията на процесите от датата на обявяване на пандемията. Също така одиторите провериха дали Комисията е оценила по подходящ начин очакваното равнище на търсене на заеми по SURE, за да определи размера на финансовия пакет, както и нейната оценка на хипотетичните финансови икономии за държавите членки, постигнати чрез SURE.
ЕС е въвел SURE своевременно
17 Световната здравна организация обявява пандемията на 11 март 2020 г. На 2 април, по-малко от месец след това, Комисията е представила на Съвета предложението си за регламент за SURE. Към този момент Комисията вече е била започнала преговори с държавите членки относно ангажимента им да предоставят съвместни гаранции за част от заемите.
18 Два месеца след обявяването на COVID-19 за пандемия, на 19 май 2020 г., Съветът приема регламента с някои изменения, като например разширяване на обхвата на финансовата помощ по SURE, така че да включва и свързани със здравето мерки (вж. точка 05).
19 SURE е единствен по рода си, което затруднява съпоставянето му със сходни инструменти. Въпреки това, докато за измененията на Регламента за общоприложимите разпоредби5 в отговор на предишни кризи са били необходими средно шест месеца между предложението на Комисията и приемането им от Съвета, Регламентът за SURE е приет в рамките на два месеца. Това е допринесло за ранното предоставяне на първите заеми на държавите членки по време на кризата, предизвикана от COVID-19.
20 След приемането на регламента през май 2020 г. Комисията e набрала средства на капиталовите пазари и е отпуснала първите заеми на държавите членки през октомври същата година (вж. фигура 3).
Фигура 3 — Периодът от обявяването на пандемията до първото отпускане на средства по SURE е бил кратък
Източник: ЕСП въз основа на документи на Комисията.
Исканията на държавите членки за финансиране по линия на SURE са били в съответствие с оценката на Комисията
21 SURE предоставя финансова помощ на държавите членки, които са изправени пред сътресения на пазара на труда в резултат на пандемията от COVID-19. За да прецени очакваното равнище на търсенето на заеми по инструмента, в края на март 2020 г. Комисията е изготвила три сценария, като е взела предвид потенциалната продължителност на ограниченията на свободата на движение, техния обхват и броя на държавите, подаващи искане за заем. В резултат на това нуждите от финансиране за схемите за запазване на работни места са изчислени на между 50 и 100 млрд. евро. Комисията е избрала да продължи работата си въз основа на сценария с най-високи нужди от средства (100 млрд. евро), предвид преобладаващата по това време несигурност относно пълното въздействие на пандемията от COVID-19.
22 Изчислените от Комисията средства са били достатъчни, за да задоволят търсенето на финансова помощ по линия на SURE в целия ЕС, въпреки че Съветът е включил в приложното поле на регламента мерки, свързани със здравето. Осем държави членки (Дания, Германия, Франция, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Финландия и Швеция) са решили да не се възползват от SURE. Всички те вече са имали национално финансирани схеми за запазване на работни места.
23 До август 2022 г. Съветът е одобрил финансова помощ на обща стойност 93,3 млрд. евро за 19 държави членки. От тази обща сума почти 92 млрд. евро (98 %) са били изплатени до август 2022 г. (вж. фигура 4).
Фигура 4 — Размер на отпуснатите средства по SURE (91,8 млрд. евро, август 2022 г.)
Източник: ЕСП въз основа на данни на Комисията за изплащането на средства по линия на SURE.
24 Почти половината от помощта е предоставена на две държави членки — Италия и Испания. Само две държави членки — Полша и Румъния, в които разходите за мерките, отговарящи на условията за получаване на помощ по SURE, са били по-ниски от прогнозираните, не са поискали изплащане на всички налични заеми.
По изчисления на Комисията държавите членки потенциално са спестили около 8 милиарда евро чрез SURE
25 Една от причините за високото равнище на търсене от страна на държавите членки на помощ по линия на SURE е възможността за достъп до финансиране на сравнително ниска цена. Комисията е изчислила, че благодарение на кредитния рейтинг ААА на ЕС, финансовата помощ, предоставяна по инструмента, е довела до спестяване на 8,5 млрд. евро от лихвени плащания за държавите членки в сравнение с това, което те хипотетично биха платили, ако сами бяха заели същата сума на капиталовия пазар6.
26 ЕСП провери дали очакваните икономии на лихви отразяват размера на заемите и разликата между кредитния рейтинг на ЕС и този на отделните държави членки. Те са концентрирани в пет от държавите членки, които са се възползвали от инструмента (Италия, Испания, Румъния, Полша и Гърция), като варират между 0,5 млрд. евро и 3,8 млрд. евро и съставляват почти 86 % от общите предвидени икономии.
Инструментът SURE е свързан с ограничен финансов риск за бюджета на ЕС
27 Въз основа на разпоредбите и правилата на Регламента за SURE, както и на гаранционните споразумения с държавите членки, ЕСП анализира дали са въведени мерки за ограничаване на финансовия риск за бюджета на ЕС.
Държавите членки са гарантирали 25 % от всички заеми по линия на SURE
28 Въпреки че финансирането по линия на SURE се основава на заеми, а не на безвъзмездна финансова помощ, за бюджета на ЕС продължава да съществува риск, ако една или няколко държави членки не изпълнят задълженията си по погасяването на заемите. Ето защо ключов елемент на инструмента е съгласието от страна на всички държави членки да предоставят неотменими гаранции при поискване, пропорционално на относителния си дял в общия брутен национален доход на ЕС, които да покрият 25 % от финансовия пакет на SURE. Останалата част се гарантира от бюджета на ЕС.
29 Гаранциите на държавите членки са предназначени да действат като буфер за защита на бюджета на Съюза. Ако държавите членки не извършат своевременно погасяване, Комисията може да потърси отговорност от всички останали държави членки. В случай на неизпълнение на задълженията, съгласно законодателството от Комисията се очаква „да разгледа възможността“ за използване на бюджета на ЕС за погасяване на неизплатените дългове7. Тя обаче има и възможността първо да използва гаранциите на държавите членки. Комисията сподели пред ЕСП, че това вероятно ще бъде предпочитаният от нея начин на действие. В случай че бъде изчерпан целият гаранционен буфер на държавите членки в размер на 25 млрд. евро, оставащият дълг ще бъде погасен от бюджета на ЕС. Тези договорености дават гаранция на инвеститорите, че рискът от неизпълнение на задълженията от страна на ЕС е много ограничен поради кредитния му рейтинг ААА (вж. точка 25).
Допълнителни пруденциални правила ограничават още повече финансовия риск за бюджета на ЕС
30 Регламентът за SURE включва и два основни механизма (наричани „пруденциални правила“) за намаляване на максималната годишна експозиция и експозицията за всяка държава членка8:
- общата годишна сума за погасяване е ограничена до 10 млрд. евро, което представлява 10 % от цялото налично финансиране по линия на SURE. За постигането на тази цел Комисията е емитирала облигации с различен падеж; както и
- не повече от 60 % от общото налично финансиране може да бъде предоставено на които и да е три държави членки.
По мнение на ЕСП тези пруденциални правила допълнително ограничават финансовия риск за бюджета на ЕС в случай на неизпълнение на задълженията от някоя държава членка.
31 SURE предоставя финансиране на държавите членки посредством заеми. Срокът за погасяване е между 2025 г. и 2050 г., като средният падеж е 14,5 години9. На фигура 5 е представена разбивка по държави на различните дати на падеж и е илюстрирано действието на пруденциалните правила. Например между 2025 г. и 2050 г. има три години, в които трябва да бъдат погасени заеми в максимален размер от 10 млрд. евро. За разлика от някои предишни кризи, много държави членки са се нуждаели от подкрепа по едно и също време. В изпратените от тях искания държавите членки са посочили общия размер на средствата и предпочитания от тях падеж на заема. В съответствие с това Комисията е програмирала различни заеми по линия на SURE с различен падеж.
Фигура 5 — Падежи на заемите по линия на SURE и погасителни планове по държави членки
Източник: ЕСП въз основа на данни от Комисията за падежите на заемите и погасителните планове по линия на SURE.
Комисията е въвела гъвкава рамка за SURE, която не е следвала стандартните механизми за финансиране
32 ЕСП оцени дали рамката за управление на SURE отразява контекста на извънредните обстоятелства. ЕСП Също така анализира и процедурите, които Комисията е въвела за искане и отпускане на финансова помощ по инструмента, до изплащането на средства на държавите членки, и потвърди анализа си въз основа на извадка от случаи. Накрая одиторите прецениха дали Комисията е предприела първите стъпки за оценка на риска от измами и нередности на равнището на държавите членки при прилагането на схемите за запазване на работни места, финансирани по линия на SURE.
Рамката на SURE отразява контекста на извънредните обстоятелства
33 SURE е инструмент за реагиране при кризи, предназначен за предоставяне на временна и подлежаща на възстановяване финансова помощ на държавите членки. Съответно рамката на SURE, която включва самия регламент и решенията, взети от Комисията при въвеждането му, е умишлено по-опростена от стандартните процедури за финансиране.
34 Например в Регламента за SURE няма изискване Комисията да извършва анализ на обхвата и структурата на съществуващите или планираните национални схеми за запазване на работни места, когато оценява исканията на държавите членки за финансова помощ. Тъй като тези схеми са се различавали значително (по отношение на размера, сектора и оборота на подпомаганите дружества, групите работници, които отговарят на условията, равнището и продължителността на схемата, както и включването на забрана за уволнения) в отделните държави членки, подобен анализ е щял да забави значително отпускането на заемите.
Условията, заложени в Регламента за SURE, са широкообхватни и Комисията ги е оценила в тесен контакт с държавите членки
35 Единадесет от 19-те държави членки, които са получили средства по линия на SURE, са разпределили финансовата помощ за създаване на нови схеми за запазване на работни места, а осем — за разширяване или промяна на съществуващи схеми (вж. фигура 6).
Фигура 6 — Нови схеми за работа при непълно работно време и разширяване на вече съществуващи схеми, финансирани по линия на SURE
Източник: ЕСП въз основа на данни от Eurofound.
36 В регламента за SURE10 са определени две основни условия за използване на инструмента:
- внезапно и съществено увеличение на публичните разходи, пряко свързани със схемите за запазване на работни места („условие за задействане“);
- помощта по линия на SURE трябва да се използва за схеми за запазване на работни места (т.е. схеми за работа при непълно работно време или подобни мерки) или за свързани със здравето мерки („условие за допустимост“).
37 Въз основа на своя преглед на извадка от 31 случая (включително свързани със здравето мерки) ЕСП установи, че Комисията е оценила адекватно дали тези две условия за използване на SURE са изпълнени.
38 Условията за допустимост, определени в регламента, са широкообхватни и дават на държавите членки значителна свобода при вземането на решения за насочване на финансирането от ЕС. Това е облекчило работата на Комисията по оценяване на исканията за подкрепа. Поради това проверките на Комисията са се ограничавали до потвърждаване, че мерките, за които са поискани средства, ще помогнат на хората да запазят работните си места в контекста на COVID-19. Законодателството обаче не е изисквало от Комисията да оценява икономическата ефективност на мерките. В законодателството се посочва, че инструментът SURE „допълва националните мерки […] чрез предоставяне на финансова помощ“11. Комисията е счела, че спазването на това изискване е гарантирано от условията, свързани с инструмента, и че няма нужда да се оценява допълняемостта на подкрепата по SURE с други национални мерки в държавите членки.
39 С оглед улесняване на бързото отпускане на средства Комисията също така е поддържала тесни двустранни контакти с държавите членки по време на процеса на оценка на предложените схеми, за да може например:
- да обясни условията за използване на инструмента (по-специално чрез двустранни срещи на техническо равнище преди подаването на официалното искане за помощ от страна на държавите членки). Например понякога Комисията е трябвало да разясни на държавите членки, че някои национални мерки не са допустими за подпомагане по линия на SURE (вж. каре 2);
- да получи допълнителни разяснения, когато е необходимо, във връзка с предоставената от държавите членки информация.
Национални мерки, които не отговарят на изискванията за получаване на подкрепа по линия на SURE
- Помощ за безработните (напр. обезщетения или активни политики на пазара на труда)
- Помощ за неактивни лица (напр. студенти, пенсионери)
- Помощ за осигуряване на ликвидност и безвъзмездна помощ за предприятията, която не е свързана със заетост (напр. разходи за електроенергия/вода, субсидии за наеми, еднократни мерки за МСП за избягване на фалити)
- Намаляване на непреките разходи за труд на фирмите без изискване за запазване на заетостта (напр. повсеместно намаляване на социалноосигурителните вноски)
- Пряко подпомагане на доходите на работниците (напр. намаляване на данъчните задължения на работниците, тъй като тези мерки не защитават пряко заетостта и не предотвратяват загубата на работни места)
- Отсрочване на данъчните задължения на фирмите, като например отсрочване на плащането на социалноосигурителни вноски, тъй като тези мерки не са публични разходи
Източник: ЕСП въз основа на документи на Комисията.
40 В случаите, в които Комисията е констатирала по-слабо усвояване на средствата по SURE в сравнение с планираното, тя активно е участвала в дискусии с националните органи, за да им помогне да се възползват от наличното финансиране — например чрез приемане на допълнителни допустими мерки или разширяване на обхвата на съществуващите.
Обхватът на SURE е разширен от Съвета, за да може да се финансират и свързани със здравето мерки, като така е намален фокусът към основната цел на инструмента — заетостта
41 В Регламента за SURE се посочва, че заетостта е неговата основна цел. Включването на финансирането на свързани със здравето мерки (примери за които са дадени на фигура 2), отклонява инструмента от основната му цел да се запази заетостта на хората. Въпреки че свързаните със здравето мерки са допустими, те трябва да останат като допълнение12.
42 Според неофициалните насоки на Комисията, обсъдени и договорени на работна група на Съвета през август 2020 г., делът на общите разходи по SURE за свързани със здравето мерки в дадена държава членка не следва да надвишава 15 %. Като цяло този таван е спазен, тъй като разходите на държавите членки за свързани със здравето мерки са представлявали около 5 % от общия бюджет на SURE.
43 В крайна сметка обаче Комисията, подкрепена от Съвета, е тълкувала термина „като допълнение“ в регламента в смисъл, че делът на разходите по SURE за свързани със здравето мерки във всяка държава членка не следва да надвишава 50 %. От седемте държави членки, които са отделили средства по SURE за свързани със здравето мерки, четири са запазили дела на тези разходи под 15 %. Португалия е използвала 23 % от отпуснатите ѝ по линия на SURE заеми за свързани със здравето мерки, а Унгария и Румъния — почти 50 %. Останалите дванадесет държави членки не са се възползвали от този елемент.
Комисията е отпуснала бързо средства на държавите членки
44 Комисията е извършила бързо своята оценка на исканията на държавите членки. В резултат на това 13 от 19-те държави членки, поискали финансиране по SURE, са получили първото плащане в рамките на по-малко от един месец от искането за финансова помощ, а пет държави членки — в рамките на още един месец. Другата държава членка е поискала да получи средствата по-късно — пет месеца след искането.
Споразуменията за заем по линия на SURE са включвали разпоредби относно риска от измами и нередности, но правната рамка не е изисквала оценка на надеждността на системите за контрол на държавите членки
45 Мерките за реагиране при кризи, като например схемите за запазване на работни места, финансирани по линия на SURE, са особено податливи на потенциални нередности и злоупотреби, както е посочено във финансираната от Комисията мрежа „Европейска платформа за противодействие на недекларирания труд“13 и в няколко доклада на върховни одитни институции14.
46 Регламентът за SURE изисква споразумението за заем с всяка държава членка да включва разпоредби за проверките и одитите, които се изискват съгласно Финансовия регламент, за да се сведе до минимум рискът от измами и нередности15. Комисията разполага със системи, предназначени да следят за липсата на измами и нередности между ЕС и държавите членки. Държавите членки отговарят за правилното използване на средствата на национално равнище, за предотвратяване на нередности и измами и евентуално за възстановяване на неправомерно използвани средства от получателите. Правната рамка не изисква от Комисията да оценява надеждността на системите за контрол на държавите членки, които регулират изпълнението на националните мерки, подкрепяни със средства на ЕС. В съответствие с правната рамка за договаряне на заеми Комисията се е съсредоточила върху отговорностите на ЕС като заемодател и на държавите членки като заемополучатели. Например, като последващ контрол, проверките на Комисията разглеждат дали мерките на държавите членки, подкрепени от SURE, са в съответствие с тези в решенията за изпълнение на Съвета. ЕСП отбелязва, че при използването на заеми като механизъм за предоставяне на финансиране правните отговорности на Комисията, свързани с измамите и нередностите, са по-малки, отколкото когато тя предоставя безвъзмездна финансова помощ по политиката на сближаване.
47 През януари 2022 г., в отговор на одита на ЕСП и с цел да получи повече информация за действието на споразуменията за заем на място, Комисията е провела ad hoc проучване на системите за одит и контрол в държавите членки, ползващи се от средства по линия на SURE. По това време вече са били отпуснати около 95 % от заемите. В отговорите си на проучването държавите членки са съобщили, че за мерките, подкрепени от SURE, са използвали системите за одит и контрол, въведени преди пандемията. С едно изключение всички държави членки съобщават, че са открили случаи на нередности или измами. Във всички тези случаи съответната държава членка е провела разследване. В 13 държави членки това е довело до съдебни производства за възстановяване на неправомерно използваните средства16. Ако Комисията има сериозни съмнения относно използването на средствата по SURE от страна на държавите членки, тя може да започне разследване. Към септември 2022 г. Комисията не беше предприела никакви разследвания с мотива, че не са ѝ известни сериозни нередности или измами по отношение на собствените си отговорности съгласно законодателството, както е посочено в предходния параграф. Използването на заеми означава, че потенциалните нередности в националните схеми ограничават финансовия риск за бюджета на ЕС. Въпреки това остава риск за репутацията на Съюза, ако мерките, които се подкрепят финансово от бюджета на ЕС, се възприемат като податливи на измами.
Заемите по линия на SURE са помогнали за финансирането на националните схеми за запазване на работни места, за да се ограничи нарастването на безработицата по време на кризата, предизвикана от COVID-19.
48 ЕСП провери дали SURE е постигнал общата си цел да финансира национални схеми, предназначени за подпомагане на работниците в държавите членки по време на кризата и за смекчаване на рисковете от безработица. Структурата на инструмента не позволява да се определи отделно въздействието му в рамките на тези схеми. ЕСП анализира данни от Евростат и Eurofound, както и информация от Комисията и сравнително проучване на МВФ.
49 Един от основните начини, по които националните правителства са се опитали да се борят с потенциалното нарастване на безработицата, е чрез използването на схеми за запазване на работни места, които са отговаряли на условията за подпомагане от SURE (вж. каре 3). Тези схеми и други подобни мерки са позволили на работодателите, които са изпитвали временни спадове в търсенето или производството (особено по време на ограниченията на свободата на движение в хода на пандемията), да намалят работното време на служителите си, вместо да ги съкращават. По този начин служителите са могли да запазят работата си, като същевременно запазят равнището на доходите си.
Използване на схеми за запазване на работни места по време на пандемията
Бюджетите на схемите за запазване на работни места в ЕС по време на пандемията са безпрецедентни. По данни на Eurofound между март и септември 2020 г. над 40 милиона работници и близо четири милиона работодатели в ЕС са използвали схеми и мерки за защита на заетостта. Това означава, че повече от 20 % от работната сила в ЕС са се възползвали от съкратено работно време или обезщетения за временна безработица. В пика на финансовата и икономическата криза през 2009 г. по-малко от 1,8 млн. работници са били обхванати от схеми за защита на заетостта. Разходите за тези национални схеми по време на първата вълна на пандемията са били почти 10 пъти по-високи, отколкото по време на цялата финансова криза от 2008—2010 г.17
50 През 2021 г. Eurofound18 е публикувала проучване, в което се сравнява въздействието върху безработицата на финансовата криза от 2008 г. и кризата, свързана с COVID-19. В това проучване се установява, че увеличаването на равнището на безработица през първата година от кризата, предизвикана от COVID-19, в държавите членки, ползващи се от помощ по линия на SURE, е било по-ниско, отколкото по време на финансовата криза от 2008—2010 г. Макар че пандемията е довела до значителен спад в икономическата активност, това не се е отразило по същия начин върху равнището на заетост, което е спаднало относително малко. И въпреки че спадът в брутното вътрешно производство е бил съпроводен със значително намаляване на отработените часове, не се е наблюдавало съответно голямо увеличение на безработицата19. По данни на Eurofound между второто тримесечие на 2019 г. и второто тримесечие на 2020 г., докато делът на заетите, но неработещи лица се е увеличил повече от два пъти до 17 %, заетостта в ЕС е намаляла само с 2,4 %.
51 Подходът на ЕС може да се сравни с този на САЩ. Според проучване на МВФ от 2022 г.20 в САЩ скокът на безработицата, причинен от COVID-19, се дължи до голяма степен на временно освободените от работа лица — през второто тримесечие на 2020 г. временно освободените работници са съставлявали над 70 % от новорегистрираните безработни. През цялата 2020 г. заетостта в САЩ е намаляла с 6,2 %, а равнището на безработица се е увеличило с 4,4 процентни пункта в сравнение със съответно 1,4 % и 0,4 процентни пункта в ЕС.
Въздействието на SURE не може да бъде изцяло оценено поради недостатъчни данни от мониторинга и липса на последваща оценка
52 ЕСП разгледа дали Комисията е разработила стабилна рамка за мониторинг и докладване на изпълнението на SURE. За тази цел одиторите анализираха процедурите за мониторинг на Комисията — от събирането на данни от държавите членки до публикуването на шестмесечните доклади за използването на финансовата помощ. Също така беше разгледано дали Комисията е планирала оценка на инструмента в съответствие с вътрешните си правила.
Изискванията за мониторинг и докладване са насочени към използването на финансовата помощ, а не към постигнатите резултати
53 Изискванията за мониторинг и докладване на Комисията и държавите членки в Регламента за SURE са насочени главно към използването на финансовата помощ и към крайните продукти, а не към постигнатите резултати чрез националните схеми за запазване на работни места, подкрепени от SURE.
54 Финансовият мониторинг на Комисията, освен че е проверявал дали докладваните мерки съответстват на мерките, приети с решението за изпълнение на Съвета, е акцентирал и върху начина на използване на заемите и общите разходи за мерките, финансирани по SURE. Това е позволило на Комисията да участва активно в дискусии с националните органи в случаите, в които усвояването на средствата по SURE е било по-слабо от планираното (вж. точка 40).
55 По изчисления на Комисията в 19-те държави членки, използващи инструмента, през 2020 г. по линия на SURE са подпомогнати около 31,5 млн. души и 2,5 млн. фирми. Държавите членки, в които са били подкрепени най-много хора, са Италия (10,8 млн.), Испания (5,7 млн.) и Полша (3,6 млн.). Над един милион души са подкрепени и в пет други държави членки: Гърция, Чехия, Белгия, Португалия и Румъния. През август 2022 г. Комисията е изчислила, че през 2021 г. около девет милиона души са се възползвали от схеми за запазване на работни места, финансирани по линия на SURE21.
56 Данните, докладвани от държавите членки относно крайните продукти, като например броя на обхванатите служители и фирми, обаче обикновено са се основавали на оценки, които невинаги са били изчерпателни, както е посочено в шестмесечните доклади относно изпълнението на SURE, и понякога са варирали значително. Тези данни са формирали основата за докладите, представяни от Комисията на Европейския парламент и на Съвета (вж. каре 4).
Примери за ограничения в данните от мониторинга
По отношение на данните, докладвани от държавите членки, ЕСП отбеляза, въз основа на информацията, представена в шестмесечните доклади за SURE:
- вариации в данните, докладвани от няколко държави членки във времето;
- припокриване на броя на получателите на подкрепа по различните мерки;
- за 2020 г. четири държави членки не са докладвали за секторния обхват на SURE, а две — за размера на предприятията, възползващи се от помощта;
- за 2021 г. една държава членка не е докладвала нито за работниците, обхванати от SURE, нито за подпомаганите предприятия.
57 С течение на времето държавите членки са предоставили повече данни. По-голямата наличност на данни обаче е довела и до значителни вариации между данните, докладвани в различните шестмесечни доклади. Например броят на лицата, които са се възползвали от подкрепата през 2021 г., е посочен като 5, 3 и 9 милиона съответно във втория, третия и четвъртия шестмесечен доклад.
58 Извършваните от Комисията проверки на данните за крайните продукти, докладвани от държавите членки, са ограничени и се фокусират основно върху широкото съответствие с предишните подадени данни, както и върху цената на мерките, като използват различни налични източници на данни за пазара на труда (например на Евростат). Те са включвали само оценка на това дали предоставената от държавата членка информация за броя на получателите на средства по линия на SURE (по отношение на наетите лица, самостоятелно заетите лица или фирмите, както и по сектори) изглежда „достоверна“.
59 Освен това държавите членки обикновено са предоставяли обобщена информация. Липсата на подробни данни за крайните продукти и резултати на националните схеми за запазване на работни места означава, че не е възможно да се установят основните бенефициенти на националните мерки, финансирани по SURE22. Въпреки че пандемията от COVID-19 е довела до сериозен шок на пазара на труда, не всички сектори, дружества и групи работници са били засегнати по един и същи начин. Служителите с по-несигурни работни места, самостоятелно заетите лица и уязвимите групи от работната сила (като жените, по-възрастните служители, чужденците, хората с увреждания и по-ниско образованите) по-често са били засегнати от мерките за социално дистанциране и други ограничения, което сериозно е нарушило перспективите им на пазара на труда23.
60 Комисията не е поискала никакви данни от държавите членки относно това какво са постигнали мерките, свързани със здравето, поради факта, че те имат много различен обхват и цели (вж. точки 41—43). Тези мерки могат да бъдат финансирани от редица различни инструменти за финансиране на ЕС и на национално равнище и обикновено се изпълняват децентрализирано от голям брой различни органи и структури, което води до риск от двойно финансиране. Като цяло свързаните със здравето мерки представляват около 3,2 млрд. евро от общия финансов пакет по SURE и се различават значително по естество и обхват.
В шестмесечните доклади на Комисията за използването на финансовата помощ по линия на SURE се съдържат само широки оценки на резултатите
61 До края на септември 2022 г. Комисията, в съответствие с регламента24, е публикувала четири шестмесечни доклада за използването на финансовата помощ по SURE. Въз основа на тези доклади се информират Европейският парламент, Съветът и други заинтересовани страни. Те включват информация за изпълнението на финансовата помощ (например непогасените суми, погасителните планове) и за това в каква степен продължават да са налице извънредните обстоятелства, обосноваващи SURE.
62 Регламентът за SURE не изисква от Комисията да докладва за резултатите или ефективността на инструмента, но рамката за социални облигации изисква докладване на въздействието (вж. каре 1). За да се спази това изискване, шестмесечните доклади включват и информация за резултатите, постигнати чрез схемите за запазване на работни места, финансирани по линия на SURE (вж. каре 5).
Докладване на резултатите от SURE
Според Комисията мерките за подкрепа на политиката, включително финансираните по SURE, ефективно са предотвратили оставането без работа на около 1,5 милиона души през 2020 г. в държавите членки, получили средства по линия на SURE25.
Това изчисление се основава на стандартен иконометричен модел, който сравнява исторически данни за пазара на труда с действителни данни от държавите членки. Както всички модели, и той представлява симулация.
Според Комисията тази стойност следва да се тълкува предпазливо, тъй като е трудно да се прецени какво би се случило на пазара на труда при отсъствието на SURE, а върху равнището на заетост влияят много широк кръг от фактори.
Комисията не е извършила оценка на инструмента SURE
63 Съгласно Финансовия регламент, Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество и Насоките за по-добро регулиране от Комисията се очаква да оценява изпълнението на програмите на ЕС по отношение на ефективността, ефикасността, целесъобразността, съгласуваността и европейската добавена стойност26. Тези оценки следва критично и обективно да оценяват дали даден инструмент на ЕС е бил подходящ за целта и дали е постигнал предвидените цели при минимални разходи въз основа на солидни доказателства както за успехите, така и за недостатъците27. Освен това в рамките на Плана за действие на Европейския стълб на социалните права Комисията се е ангажирала да оцени опита от SURE28. Регламентът за SURE обаче не изисква изрично от Комисията да оценява ефективността на инструмента.
64 За инициативите, предложени по спешност по време на пандемията от COVID-19, за които не са били проведени обществени консултации и оценка на въздействието, през април 2021 г. Комисията е уточнила, че „ще бъде ясно посочено как и кога актът ще бъде оценен впоследствие“29 в работен документ на службите на Комисията, публикуван най-късно в срок от 3 месеца след законодателното предложение. Тъй като Регламентът за SURE е приет през май 2020 г., това не е направено за него.
Заключения и препоръки
65 Пандемията от COVID-19 предизвика сериозен шок за европейската икономика и значителни сътресения на пазара на труда, като изложи на риск милиони работни места. Европейската сметна палата заключи, че като цяло Комисията е реагирала бързо на предизвикателството да помогне на държавите членки да запазят заетостта, като е предоставила подкрепа от ЕС на държавите членки седем месеца след обявяването на пандемията, което е по-бързо, отколкото при стандартните процедури за финансиране. Рамката за управление е отразявала извънредния контекст, а временната подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) е разработена по такъв начин, че да се ограничи финансовият риск за бюджета на ЕС. Въпреки че някои агрегирани данни сочат, че подкрепата по линия на SURE е достигнала до милиони хора, структурата на инструмента — при която ЕС предоставя финансиране чрез заеми за подкрепа на национални схеми — и липсата на изчерпателна информация от държавите членки ограничават възможностите на Комисията да оцени резултатите, постигнати от инструмента.
66 SURE е създаден и стартиран при извънредни обстоятелства, когато са се прилагали мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса и когато държавите членки са били изправени пред внезапно и сериозно увеличение на публичните разходи. В този контекст Комисията е предложила нов, иновативен регламент, който е одобрен от Съвета своевременно, само два месеца след обявяването на COVID-19 за пандемия. Повечето държави членки (19 от тях) са избрали да използват инструмента, като почти половината от помощта в общ размер на 100 милиарда евро е предоставена на Италия и Испания. Подкрепата по SURE е позволила на държавите членки да създадат нови или да разширят съществуващи схеми за запазване на работни места. Като цяло нови схеми за запазване на работни места са създадени в източните държави — членки на ЕС, но предвид много различните условия на всеки национален пазар на труда, подходите, предприети в отделните държави от ЕС, са се различавали значително. По изчисления на Комисията държавите членки с кредитен рейтинг, по-слаб от този на ЕС, са спестили общо около 8,5 млрд. евро под формата на лихви в сравнение с това, което са щели да платят, ако бяха решили сами да вземат заеми (вж. точки 17—26).
67 Структурата на подкрепата по линия на SURE е нова и е смекчила риска за бюджета на ЕС. Финансирането се основава на заеми, а не на безвъзмездна финансова помощ, и всички държави членки (включително тези, които са избрали да не се възползват от SURE) са предоставили неотменими гаранции при поискване, които следва да покрият до 25 % от всички заеми, отпуснати по инструмента. Всички заеми трябва да бъдат погасени до 2050 г. Тези гаранции служат като буфер за защита на бюджета на ЕС, тъй като в случай на неизпълнение те могат да бъдат използвани преди собствените ресурси на Комисията. Освен това съществуват пруденциални правила за намаляване на експозицията по години и по държави членки. Като цяло се наблюдава голямо търсене на заеми по SURE, като до август 2022 г. са отпуснати близо 92 млрд. евро (вж. точки 27—31).
68 SURE е инструмент за реакция при кризи, при който бързото отпускане на средства е приоритет. Процедурите на Комисията във връзка с SURE са по-опростени от тези при обичайните ѝ интервенции. Например Регламентът за SURE е кратък, но широкообхватен по отношение на условията за задействане на инструмента и за допустимост за финансиране, което дава на държавите членки значителна свобода при вземането на решения към какво да насочат средствата от ЕС. Поради това Комисията не е извършвала проверки дали националните мерки, подкрепени от SURE, са били икономически ефективни или са допълвали други схеми. С разширяването на обхвата на SURE към финансирането на свързани със здравето мерки инструментът се е отклонил от основната си цел — заетостта. В крайна сметка Комисията, подкрепена от Съвета, е приела, че три от 19-те държави членки са използвали повече от 15 % от своите заеми по SURE за свързани със здравето мерки (вж. точки 32—43).
69 Комисията бързо е отпуснала средствата на държавите членки — повечето са получили първото плащане по-малко от един месец след подаденото от тях искане. При схемите за запазване на работни места съществува вероятност от злоупотреби и Регламентът за SURE изисква споразуменията за заем с държавите членки да включват разпоредби относно системите за проверки и одит, за да се сведе до минимум рискът от измами и нередности. В началото на 2022 г., когато по-голямата част от финансирането вече е била отпусната, Комисията е започнала ad hoc проучване на системите за одит и контрол в държавите членки. Всички държави членки, с изключение на една, са докладвали за случаи на нередности и предполагаеми измами, което е довело до възстановяването на неправомерно използвани средства в 13 държави членки. Въпреки това към септември 2022 г., тъй като не са ѝ били известни големи нередности или измами по отношение на собствените ѝ отговорности съгласно законодателството, Комисията не е започнала конкретни разследвания в тази връзка (вж. точки 44—47).
70 Съществуват агрегирани данни, че инструментът SURE е достигнал до милиони наети и самостоятелно заети лица през най-тежкия период на кризата и заедно с други мерки за подкрепа на политиката е допринесъл за смекчаване на рисковете от безработица. Структурата на инструмента обаче не позволява да се определи отделно въздействието му, по-специално неговите крайни продукти и резултати, в рамките на националните схеми. Това означава, че комисията не може да оцени какви са резултатите на SURE във всяка държава членка. Липсата на изчерпателни национални данни означава например, че броят на хората и предприятията, финансирани по SURE, или с други думи потенциалният принос на инструмента за смекчаване на рисковете от безработица, не може да бъде изцяло изчислен. Налице са и малко данни от мониторинга на мерките, свързани със здравето, поради факта, че те имат много различен обхват и цели. В Регламента за SURE няма изискване за извършване на оценка (вж. точки 48—64).
Препоръка — Оценка на SURE
С оглед на извличането на поуки за потенциални бъдещи инструменти за подкрепа при извънредни обстоятелства и в съответствие с ангажимента, поет в Плана за действие на Европейския стълб на социалните права, Комисията следва да оцени опита от SURE. Тази оценка следва да включва: степента, в която инструментът и подкрепяните от него национални мерки са създали добавена стойност (за всички цели на SURE, включително свързаните със здравето мерки); дали и как SURE е допълвал националните мерки, и дали рамката на SURE е била ефективна за свеждане до минимум на риска от нередности и измами, като се имат предвид случаите, докладвани от държавите членки.
Целеви срок за изпълнение — до края на третото тримесечие на 2024 г.
Настоящият доклад беше приет от Одитен състав II с ръководител Annemie Turtelboom — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 9 ноември 2022 г.
За Европейската сметна палата
Tony Murphy
Председател
Съкращения
ГД „Бюджет“ (BUDG): Генерална дирекция „Бюджет“ на Европейската комисия
ГД „Икономически и финансови въпроси“ (ECFIN): Генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси“
ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ (EMPL): Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“
CEPS: Център за европейски политически изследвания
Eurofound: Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд
SURE: Инструмент за подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение
Речник на термините
Подобни мерки на схемите за работа при непълно работно време: Мерки на пазара на труда, различни от схемите за работа при непълно работно време, които защитават заетостта чрез отпускане на субсидии за подпомагане на доходите на работниците и самостоятелно заетите лица.
Свързани със здравето мерки: Мерки, целящи намаляване на професионалните рискове и осигуряване на защита на работниците и самостоятелно заетите лица на работното място, и, когато е целесъобразно, някои други свързани със здравето мерки.
Схема за работа при непълно работно време: Публична програма, която дава възможност при определени обстоятелства предприятия, изпитващи икономически затруднения, временно да намалят работното време на своите служители, на които се предоставя компенсация с публични средства за неотработените часове.
Eurofound: Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд — агенция на ЕС, която предоставя информация, съвети и експертен опит в областта на социалната политика на Съюза въз основа на сравнителна информация, изследвания и анализи.
Отговори на Комисията
Одитен екип
Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политики и програми на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.
Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав II с ръководител Annemie Turtelboom — член на ЕСП. Този състав е специализиран в областите на разходи, свързани с инвестиции за сближаване, растеж и приобщаване. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Илиана Иванова, с подкрепата на James Verity — ръководител на нейния кабинет, и Иван Генчев — аташе в кабинета; Pietro Puricella — главен ръководител; Jussi Bright — ръководител на задача; и Fernando Pascual Gil, Andras Augustin Feher, Zeljko Mimica и Cristina Jianu — одитори.
От ляво надясно: Fernando Pascual Gil, James Verity, Jussi Bright, Илиана Иванова, Иван Генчев, Pietro Puricella, Zeljko Mimica.
Бележки
1 Marcus, J. S. и др.: „The impact of COVID-19 on the Internal Market“, Европейски парламент, 2021 г.
2 Pouliakas, K.; Branka, J.: „EU jobs at highest risk of COVID-19 social distancing: „Is the pandemic exacerbating the labour market divide?“, № 1, работен документ на CEDEFOP, 2020 г.
3 Предложение за регламент на Съвета за SURE, COM(2020) 139.
4 Член 5 от Регламент (ЕС) 2020/672.
5 За регламентите за общоприложимите разпоредби, свързани с програмните периоди 2007—2013 г. и 2014—2020 г.: съответно Регламент (ЕС) № 1083/2006 и Регламент (ЕС) № 1303/2013.
6 SURE: две години по-късно, четвърти шестмесечен доклад COM(2022) 483.
7 Член 11, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2020/672.
8 Член 9 от Регламент (ЕС) 2020/672.
9 SURE: две години по-късно, четвърти шестмесечен доклад COM(2022) 483.
10 Член 3 от Регламент (ЕС) 2020/672.
11 Член 2 от Регламент (ЕС) 2020/672.
12 Член 1, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2020/672.
13 „COVID-19: combating fraud in short-term financial support schemes“, Европейска платформа за противодействие на недекларирания труд, май 2021 г.
14 Върховни одитни институции на Хърватия (2021 г.), Ирландия (2021 г.), Латвия (2020 г.).
15 Член 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/672 съгласно изискванията на член 220, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2018/1046.
16 „SURE at 18 months: third bi-annual report“, COM(2022) 128.
17 „COVID-19: последици за заетостта и професионалния живот“, Eurofound, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2021 г.
18 „Наблюдение на процеса на сближаване в Европейския съюз: поглед назад за постигане на напредък — сближаване във възходяща посока по време на кризи“, Eurofound, Challenges and prospects in the EU series, 2021 г.
19 „Commission report on labour market and wage developments in Europe“, декември 2021 г., стр. 45.
20 „European Labor Markets and the COVID-19 Pandemic: Fallout and the Path Ahead“, Международен валутен фонд, март 2022 г.
21 SURE: две години по-късно, четвърти шестмесечен доклад COM(2022) 483.
22 „COVID-19: последици за заетостта и професионалния живот“, Eurofound, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2021 г.
23 „EU jobs at highest risk of COVID-19 social distancing“, CEDEFOP, 2020 г.
24 Член 14, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2020/672.
25 SURE: две години по-късно, четвърти шестмесечен доклад COM(2022) 483.
26 Член 34 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046. Параграф I.3 от Междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия за по-добро законотворчество, 12.5.2016 г., стр. 1. SWD(2021) 305, Насоки за по-добро регулиране на Комисията, 3.11.2021 г., стр. 23.
27 Съобщение на Комисията „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“, COM(2021) 219 final, стр. 16—17. SWD(2021) 305, Насоки за по-добро регулиране на Комисията, 3.11.2021 г., стр. 23.
28 План за действие на Европейския стълб на социалните права, 2021 г., стр. 18.
29 Съобщение на Комисията „По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“, COM(2021) 219 final, стр. 13—14.
За контакти
ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG
Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors
Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (https://europa.eu).
Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2022 г.
| ISBN 978-92-847-9196-5 | ISSN 1977-5814 | doi:10.2865/749892 | QJ-AB-22-026-BG-N | |
| HTML | ISBN 978-92-847-9162-0 | ISSN 1977-5814 | doi:10.2865/568652 | QJ-AB-22-026-BG-Q |
АВТОРСКИ ПРАВА
© Европейски съюз, 2022 г.
Политиката на ЕСП относно повторната употреба е определена в Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.
Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0). Това означава, че като правило повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и всички извършени промени. Лицето, което използва информацията на ЕСП повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документите. ЕСП не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторното използване.
Необходимо е да се получи допълнително разрешение в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП, или когато е включено съдържание на трети страни.
В случаите, когато е получено такова разрешение, то отменя и заменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при използването.
За използването или възпроизвеждането на съдържание, което не е собственост на ЕС, може да е необходимо да се потърси разрешение директно от носителите на авторските права.
Икони на фигури 1 и 2: фигурите са създадени с използването на ресурси от Flaticon.com. © Freepik Company S.L. Всички права запазени.
Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване.
Уебсайтовете на всички институции на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към сайтове на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира съдържанието им, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.
Използване на логото на ЕСП
Логото на ЕСП не може да бъде използвано без предварително разрешение.
ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС
Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици центрове Europe Direct. Адреса на най-близкия до Вас център ще намерите онлайн (european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).
По телефона или като ни пишете
Europe Direct е служба, която отговаря на въпросите Ви за Европейския съюз. Можете да се свържете с нея:
- чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори могат да таксуват обаждането),
- на стационарен телефонен номер +32 22999696,
- чрез следния формуляр european-union.europa.eu/contact-eu/write-us_bg.
ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС
Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на сайта Europa (european-union.europa.eu).
Публикации на ЕС
Можете да разгледате или да поръчате публикации на op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации могат да бъдат получени от Europe Direct или от местния център за документация (european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).
Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете EUR-Lex (eur-lex.europa.eu).
Отворени данни на ЕС
Порталът data.europa.eu предоставя достъп до отворени набори от данни от институциите, органите и агенциите на ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели. Порталът предоставя достъп и до множество набори от данни от европейските държави.
