Мерките за разширяване на участието в „Хоризонт 2020“ са добре планирани, но постигането на трайна промяна ще зависи предимно от усилията на националните органи

Кратко изложение

I В своята стратегия „Европа 2020“ Комисията подчертава ролята на научните изследвания и иновациите (НИИ) като основен двигател за социалния и икономическия просперитет и екологичната устойчивост на Европейския съюз. От 1984 г. насам ЕС предоставя подкрепа за НИИ чрез последователни „рамкови програми“. „Хоризонт 2020“, осмата по ред рамкова програма, обхваща периода 2014—2020 г. (с бюджет от 76,4 млрд. евро), следвана от „Хоризонт Европа“ за периода 2021—2027 г. (с бюджет от 95,5 млрд. евро).

II Съществуват значителни различия между държавите — членки на ЕС, по отношение на резултатите им в областта на НИИ. Това разделение е отразено и в различаващите се равнища на участие в рамковите програми, за които разпределението на финансирането се основава на високи научни постижения. Ниските нива на участие на свой ред ограничават потенциала на държавите с по-слаби резултати да преодолеят недостатъците в своите системи за НИИ. За да се намалят разликите в областта на иновациите и да се подобри участието, по програма „Хоризонт 2020“ са заделени 935 млн. евро за финансиране на „мерки за разширяване“, насочени специално към държавите членки със слаби показатели. С това се цели да се повиши капацитета на научноизследователските институти в тези държави членки, например като се подпомогнат в изграждането на мрежи, установяването на сътрудничество с водещи институции в областта на НИИ и привличането на висококвалифицирани кадри. Мерките за разширяване са подсилени в програма „Хоризонт Европа“, като за тях е предвиден бюджет от 2,95 млрд. евро.

III Европейската сметна палата (ЕСП) реши да извърши настоящия одит, за да допринесе за информираността на създателите на политики относно въпросите, засягащи разработването и прилагането на мерките за разширяване на участието, особено като се има предвид, че те продължават да се прилагат в рамките на „Хоризонт Европа“. Настоящият специален доклад е последният от поредица публикации на ЕСП, в които се разглежда подкрепата, предоставена от „Хоризонт 2020“.

IV ЕСП оцени дали мерките за разширяване по „Хоризонт 2020“ са подходящи предвид целите, които трябва да изпълнят. Във връзка с това одиторите провериха цялостната структура на мерките, както и механизмите за изпълнение и наблюдение на две от тях — сформиране на екипи (подкрепа на центрове за високи постижения) и създаване на длъжност „председатели на европейското научноизследователско пространство (ЕНП)“ (привличане на изтъкнати учени в научноизследователските институции), като и двете мерки са въведени с цел да постигнат дълготрайно въздействие върху бенефициентите.

V ЕСП заключи, че мерките за разширяване са добре разработени, за да се преодолеят много от факторите, които са ограничили участието на целевите държави в последователни рамкови програми. Същинската трайна промяна обаче зависи до голяма степен от инвестициите и реформите в областта на научните изследвания и иновациите на национално равнище.

VI Механизмът за подкрепа в областта на политиките (PSF) е част от група инструменти, използвани от ЕС за насърчаване на реформите в националните екосистеми. Не всички държави, обхванати от мерките за разширяване на участието, са използвали този механизъм през периода 2014—2020 г., а Комисията е трябвало да забави някои от проектите поради липса на ресурси. ЕСП установи, че макар държавите членки да отговарят за изпълнението на препоръките, произтичащи от дейностите по механизма за подкрепа в областта на политиките, Комисията също е използвала придобитите знания относно националните системи за НИИ, най-вече за своите оценки на държавите в контекста на европейския семестър, на базата на които се издават специфични за всяка страна препоръки.

VII ЕСП установи, че мерките за разширяване са донесли ползи на група държави с различни резултати в областта на НИИ и нива на участие в рамковата програма. Тези различия намират отражение и в участието на държавите в мерките за разширяване, макар и това да не се дължи непременно на пряка причинно-следствена връзка.

VIII Въпреки че е твърде рано да се оцени цялостното въздействие на мерките, ЕСП установи, че проектите за сформиране на екипи и за председатели на ЕНП започват да дават обещаващи резултати, по-специално по отношение на броя на публикациите, участието в мрежи и достъпа до по-голяма безвъзмездна финансова помощ. Пред изпълнението на тези проекти обаче стоят редица предизвикателства, като например осигуряване на допълнително финансиране от източници извън „Хоризонт 2020“, наемане на международни научни работници и най-важното — постигане на устойчивост чрез генериране на приходи от използването на резултатите от научните изследвания в практиката.

IX ЕСП установи, че мониторингът на проектите в рамките на мерките за сформиране на екипи и председатели на ЕНП би могъл да се подобри, по-специално по отношение на измерването на дългосрочното въздействие на двата инструмента.

X ЕСП препоръчва на Комисията:

• да засили използването на механизма за подкрепа в областта на политиките;
• да се стреми към по-балансирано участие в мерките за разширяване от страна на целевите държави;
• да улесни навременното предоставяне на допълнително финансиране;
• да увеличи възможностите на бенефициентите по проекти да използват резултатите от своите научни изследвания в практиката;
• да подобри наблюдението на мерките за разширяване.

Въведение

Значение на научните изследвания и иновациите в ЕС

01 В своята стратегия „Европа 2020“ Комисията определя като цел постигането на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и подчертава ролята на научните изследвания и иновациите (НИИ) като основен двигател за икономическия просперитет и екологичната устойчивост. Трайното значение на НИИ за ЕС е отразено също така в шестте приоритета на Комисията за 2019—2024 г., като в поне четири от тях научноизследователските и иновационните дейности играят ключова роля: Европейски зелен пакт, икономика в интерес на хората, Европа, подготвена за цифровата ера, и по-силна Европа на световната сцена.

02 В стратегията на ЕС „Европа 2020“ също така е заложена целта да се увеличат разходите за научноизследователска и развойна дейност, за да се привлекат частни инвестиции с размер до две трети от общите инвестиции, като по този начин до 2020 г. инвестираните в НИИ средства на ниво ЕС да достигнат общо 3 % от брутния вътрешен продукт (БВП). Държавите членки са определили свои собствени национални цели, вариращи от 0,5 % до 4,0 %.

03 От 1984 г. насам бюджетът на ЕС подкрепя специфични програми за финансиране с цел насърчаване на научните изследвания и иновациите. Осмата рамкова програма (РП) за НИИ, „Хоризонт 2020“ ,обхваща периода 2014—2020 г. и разполага с бюджет от 76,4 млрд. евро. Деветата рамкова програма, „Хоризонт Европа“, обхваща периода 2021—2027 г. и разполага с бюджет от 95,5 млрд. евро. Други фондове на ЕС също подкрепят научните изследвания и иновациите, например Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) — един от фондовете, чрез които се изпълнява политиката на сближаване.

04 Окончателната оценка на Шеста рамкова програма (2002—2006 г.) и междинната оценка на Седма рамкова програма (2007—2013 г.) показват, че участието на някои държави членки в тези програми остава ниско. Това ограничава възможностите за включване на техните участници в НИИ в европейски и международни общности и проекти за сътрудничество.

05 В регламента относно „Хоризонт 2020“ от 2013 г. се признава, че „Независимо от отбелязаната напоследък тенденция към сближаване на постиженията на отделните държави и региони в областта на иновациите, все още се наблюдават съществени различия между държавите членки“. Тъй като разпределението на финансирането по РП се основава на високи постижения (т.е. избират се са само най-добрите предложения), държавите членки с по-слабо представяне в областта на НИИ се сблъскват с трудности в конкуренцията с по-силните страни. Комисията за пръв път е установила някои от причините за тази ситуация през 2011 г., сред които са недостатъчните национални инвестиции за НИИ и ограниченият достъп до съществуващите мрежи. Поради тази причина в Регламента е въведена специална част „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“ (за периода 2014—2020 г.). Тя е предназначена именно за страните със слаби показатели в областта на НИИ, така наречените „държави, обхванати от разширяването на участието“. Целта е да се преодолеят неравномерните постижения на държавите членки в областта на научните изследвания и иновациите и да се създадат условия за „отключване“ на високи постижения (т.е. да се задействат съществуващите центрове за високи научни постижения и да се свържат с мрежи за високи постижения в областта на НИИ) в държави със слаби показатели, като по този начин се разшири участието им в „Хоризонт 2020“.

06 Мерките за разширяване на участието се състоят от набор от инструменти за подпомагане на изграждането на капацитет, за създаване на връзки между водещи научноизследователски институции и държави и региони със слаби показатели и за предоставяне на експертна подкрепа в областта на политиките (вж. фигура 1).

07 Общо 935 млн. евро са заделени за мерките за разширяване (1,2 % от всички поети задължения по „Хоризонт 2020“). Най-много средства са заделени за проекти в рамките на мярката за сформиране на екипи (390 млн. евро, или 41 %, вж. фигура 2). Мерките за разширяване са включени и в следващата рамкова програма, „Хоризонт Европа“, но съдържат нови елементи и за тях са заделени значително по-големи средства — 2,95 млрд. евро (3 % от бюджета на „Хоризонт Европа“) (вж. приложение I). Въз основа на своята междинна оценка на програма „Хоризонт 2020“ и на оценката на въздействието на „Хоризонт Европа“ Комисията е предложила увеличение на бюджета на програмата на 2,1 млрд. евро, като в последствие той е допълнително увеличен от съзаконодателите в резултат на законодателния процес.

08 По програма „Хоризонт 2020“ мерките за разширяване на участието са били насочени към тринадесетте държави членки, които се присъединиха към ЕС от 2004 г. насам (ЕС-13), както и към Люксембург и Португалия (фигура 3). Целевите държави остават същите по „Хоризонт Европа“, с изключение на Люксембург, който е заменен от Гърция. Най-отдалечените региони на Франция и Испания също се присъединяват към групата от държави, обхванати от мерките за разширяването на участието. В Регламента за „Хоризонт Европа“ се посочва, че тази група ще важи за целия срок на изпълнение на програмата.

Роли и отговорности

09 ГД „Научни изследвания и иновации“ на Комисията е основната генерална дирекция, отговаряща за политиката на ЕС в областта на изследванията, науката и иновациите (включително за разработването и управлението на рамкови програми). „Хоризонт 2020“ се изпълнява чрез многогодишни работни програми, определящи приоритетите на Комисията, които впоследствие се изразяват в покани за представяне на предложения за проекти.

10 Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) управлява всички мерки за разширяване (по-специално подбора, изпълнението и мониторинга на проектите), с изключение на механизма за подкрепа в областта на политиките (PSF) — мярка, за която отговаря ГД „Научни изследвания и иновации“, и Европейското сътрудничество в областта на науката и технологиите (COST) — мярка, изпълнявана от асоциацията „Европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите“ (COST).

11 Проектите, финансирани в контекста на мерките за разширяване на участието, могат да получат допълнителни средства от други източници, като например ЕФРР. Средствата по ЕФРР се отпускат въз основа на оперативни програми, изготвени от националните/регионалните органи и одобрени от Комисията. Управляващите органи, отговарящи за съответните програми, извършват оценка и подбор на проектите, които отговарят на условията за допълнително финансиране, и наблюдават изпълнението на проектите от страна на бенефициентите.

Обхват и подход на одита

12 Целта на настоящия одит беше да се разгледа разработката на мерките за разширяване на участието и да се откроят проблемите, които биха могли да възпрепятстват ефективното им изпълнение, особено като се има предвид, че те са подсилени в рамките на програма „Хоризонт Европа“. Тъй като мерките за разширяване са въведени с „Хоризонт 2020“ и повечето от проектите, свързани с тях, все още не са приключили, одитът не беше насочен към оценка на въздействието на мерките, защото техният ефект се очаква да се разгърне напълно едва от средата на двадесетте години нататък.

13 В предишните си специални доклади относно „Хоризонт 2020“¹ ЕСП вече изтъкна разликите в нивата на участие на държавите — членки на ЕС, в рамковите програми. ЕСП реши да извърши настоящия одит, за да разгледа новите мерки за разширяване на участието, въведени с осмата рамкова програма, и да допълни поредицата от одити на програма „Хоризонт 2020“.

14 ЕСП се съсредоточи върху сформирането на екипи и председатели на европейското научноизследователско пространство (ЕНП) — двете мерки за разширяване на участието, които имат за цел да създадат дълготраен ефект. Одитът разгледа също така ролята на механизма за подкрепа в областта на политиките (PSF). В настоящия доклад не се прави оценка на полезните взаимодействия между „Хоризонт 2020“ и фондовете, чрез които се изпълнява политиката на сближаване, тъй като се планира те да бъдат обхванати в последващ доклад.

15 Одитът на ЕСП провери дали мерките за разширяване на участието, заложени в програма „Хоризонт 2020“, са били подходящи за преодоляване на разделението в областта на научните изследвания и иновациите. За да отговори на този въпрос, ЕСП разгледа:

• дали мерките за разширяване са били добре разработени;
• какви са изгледите мерките за разширяване да постигнат своите цели;
• дали Комисията разполага с ефективна система за наблюдение на въздействието на мерките за разширяване.

16 Одитът разгледа доказателства от различни източници:

• документна проверка на актуални документи;
• въпросници и интервюта с представители на Комисията, Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA), както и с управляващите органи и националните звена за контакт относно мерките за разширяване в Хърватия, Полша, Португалия, Румъния и Словения;
• статистически анализ на данни за „Хоризонт 2020“ и за инвестициите в научни изследвания и иновации, предприети от държавите членки;
• задълбочен анализ на извадка от проекти, подбрани по преценка на одиторите — пет проекта по мярката за председатели на ЕНП и шест проекта по мярката за сформиране на екипи, като четири от тях са финансирани по първата покана за представяне на предложения (работна програма за периода 2016—2017 г.), а два от тях —по втората (2018—2020 г.). Анализът на проектите се основава на данни, събрани до средата на 2021 г. За повече подробности относно методологията вж. приложение II;
• подробен анализ на допълнителното финансиране на всички проекти за сформиране на екипи.

Констатации и оценки

Въпреки че разработката на мерките за разширяване е до голяма степен подходяща, те могат да дадат само начален тласък на постигането на резултати в областта на научните изследвания и иновациите

17 Целта на мерките за разширяване е да се преодолее разделението в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ) и ниските нива на участие в последователни рамкови програми (РП) чрез отключване на потенциала за високи постижения в държавите, определени като показващи слаби резултати в областта на НИИ (вж. точка 05).

18 Комисията посочва структурните проблеми като една от причините за изоставането на някои държави членки по отношение на резултатите в областта на иновациите (напр. слабо управление и институции, разпокъсаност на националните екосистеми за НИИ и/или липса на връзка между образованието и научните изследвания). ЕС разполага с набор от инструменти за стимулиране на реформите, един от които е механизмът за подкрепа в областта на политиките (PSF) (вж. точка 06).

19 ЕСП оцени дали:

• мерките за разширяване са насочени към преодоляване на причините за ниските резултати по отношение на НИИ;
• мерките за разширяване са съгласувани с други мерки на ЕС за стимулиране на реформите в държавите членки;
• мерките за разширяване са насочени към държавите със слаби показатели в областта на НИИ.

Мерките за разширяване до голяма степен са насочени към причините за ниските резултати в областта на научните изследвания и иновациите, но е необходима ангажираност на национално равнище за увеличаване на инвестициите в НИИ

20 Няколко изследвания² са анализирали причините за слабите показатели в областта на НИИ на държавите, обхванати от мерките за разширяване, и ограниченото им участие в „Хоризонт 2020“. Между тези причини са: неподходящите екосистеми за НИИ (разпокъсано управление или ограничени инвестиции), по-слабата връзка с международните мрежи за сътрудничество, недостигът на квалифицирани кадри, „изтичането на мозъци“, ограниченото сътрудничество между публичните и частните органи, участващи в иновациите, и ограничената интернационализация на институциите за научни изследвания и иновации.

21 ЕСП провери дали мерките за разширяване на участието са специално насочени към преодоляване на тези причини. Резултатите от тази проверка са представени в таблица 1.

22 Всички причини за ниските резултати в областта на НИИ, с изключение на нивото на националните (публични и частни) инвестиции в НИИ, са били взети предвид чрез една или повече от мерките за разширяване. Въпреки това мерките не са били насочени към иновациите и са подпомогнали само в ограничена степен мрежата на националните звена за контакт, които предоставят информация и оказват съдействие на бенефициентите във връзка с РП. В своя Специален доклад № 28/2018 ЕСП достигна до заключението, че такава подкрепа е необходима. ЕСП отбеляза, че в програма „Хоризонт Европа“ мерките вече предвиждат този вид подкрепа, както и подпомагане за преодоляване на „изтичането на мозъци“, насърчаване на високите постижения в университетите и на ориентирани към местните условия екосистеми за иновации (вж. приложение I).

23 В каре 1 се пояснява как причините за разделението в областта на научните изследвания и иновациите са взети предвид при разработката на двете мерки (сформиране на екипи и председатели на ЕНП), върху които ЕСП съсредоточи своя анализ на изпълнението на проектите.

24 Мерките за разширяване на участието по „Хоризонт 2020“ не са били насочени специално към нивата на националните инвестиции за НИИ (публични и частни). Действително размерът на бюджета на мерките (вж. точка 07) показва, че те са били предназначени преди всичко да постигнат катализиращ ефект върху резултатите от НИИ като цяло, и по-специално върху участието в „Хоризонт 2020“.

25 Съществуват обаче и други мерки на ЕС за стимулиране на инвестициите, както по „Хоризонт 2020“, така и по други програми на ЕС, като към тях се включва процесът на европейския семестър, т.е. годишният цикъл на координация на икономическите и фискалните политики в рамките на ЕС (вж. също Специален доклад № 16/2020 на ЕСП относно европейския семестър).

26 Освен това държавите членки носят основната отговорност за размера на публичните инвестиции. Резултатите в областта на НИИ и участието в „Хоризонт 2020“ се влияят силно от нивата на националните инвестиции (публични и частни) за научни изследвания и иновации, както и от стабилността на националните екосистеми за НИИ. За повече информация относно тази взаимовръзка вж. приложение III.

27 През 2020 г. ЕС е инвестирал 2,3 % от своя БВП за научни изследвания и иновации. Равнищата на инвестиции в НИИ се различават значително в отделните държави — членки на ЕС (вж. фигура 4), но техният размер в държавите, обхванати от мерките за разширяване на участието, е бил под средната стойност за ЕС. Само в две от тях (Словения и Чехия) те са надвишавали 2,0 %. Освен това в края на 2020 г. повечето държави членки, особено онези от тях, обхванати от мерките, все още са били далеч от постигането на своите цели (вж. точка 02), които в повечето случаи са били под средните за ЕС (вж. фигура 4).

Механизмът за подкрепа в областта на политиките може да стимулира необходимите промени в националните системи за НИИ само в ограничена степен, тъй като зависи и от ангажираността на държавите членки; той обаче има принос за други насочени към реформи мерки на ЕС

28 За периода 2014—2020 г. в отговор на явната необходимост от реформи в държавите членки (вж. точка 18) Комисията е приела нови инструменти с цел да стимулира извършването на реформи и да помогне на държавите членки да се справят с тези проблеми. Някои от тези инструменти са били въведени в областта на научните изследвания и политиката на сближаване. В рамките на „Хоризонт 2020“ механизмът за подкрепа в областта на политиките (PSF) е пример за такъв инструмент (вж. точка 06).

29 ЕСП провери дали механизмът за подкрепа в областта на политиките е бил съгласуван с други мерки на ЕС за подпомагане и дали Комисията е предприела адекватни действия в съответствие с резултатите от своята оценка на механизма от 2019 г.

30 Различните услуги в рамките на механизма за подкрепа в областта на политиките и броят на проектите, финансирани в целевите държави, са показани в каре 2. Общият бюджет е бил относително малък (само 5,7 млн. евро) и някои проекти са започнали със закъснение поради недостиг на персонал в Комисията.

31 Държавите членки са участвали на доброволни начала в дейностите, свързани с механизма за подкрепа в областта на политиките. ЕСП установи, че през периода 2014—2020 г. четири държави в обхвата на мерките за разширяване на участието — Хърватия, Чехия, Люксембург и Португалия — не са участвали в дейностите, пряко насочени към реформи в системите за научни изследвания и иновации (партньорската проверка и предоставянето на специфична помощ).

32 В съответствие с принципа на субсидиарност участващите държави сами решават дали и как да изпълнят препоръките, отправени в контекста на тези дейности. В оценката на Комисията от 2019 г. на механизма за подкрепа в областта на политиките се заключава, че самата тя не е обърнала достатъчно внимание на проследяването и наблюдението на действителните промени в политиката. Поради тази причина е важно да се гарантира, че информацията относно необходимите национални реформи няма да бъде изгубена и ще се използва успешно в контекста на европейския семестър. Като резултат от извършената работа в рамките на европейския семестър, въз основа на предложение на Комисията, Съветът ежегодно одобрява специфични за всяка държава препоръки.

33 ЕСП анализира годишните оценки по държави, въз основа на които се изготвят специфичните за всяка държава препоръки, и установи, че Комисията е започнала да се позовава на изводите, извлечени от дейностите в рамките на механизма за подкрепа в областта на политиките³, едва от 2019 г. нататък. Всички такива позовавания са направени избирателно, т.е. като е използвана най-важната информация, придобита в резултат на дейностите по механизма.

34 Комисията също така е започнала по-систематично да отправя към държавите членки специфични за всяка от тях препоръки относно НИИ едва през 2019 г. Анализът на ЕСП на специфичните за всяка държава препоръки относно НИИ за 2019 г. показа, че те са от общ характер и са съсредоточени по-скоро върху инвестициите, отколкото върху реформите. Между 2015 г. и 2018 г. някои държави, обхванати от мерките за разширяване на участието, не са получили специфични за тях препоръки относно НИИ (за повече подробности вж. приложение IV). В своя Специален доклад № 16/2020 относно европейския семестър ЕСП вече заключи, че Комисията не е отправила достатъчно препоръки, насочени към научните изследвания.

35 Въпреки това държавите членки са тези, които носят отговорност за състоянието на своите системи за НИИ, което включва предприемане на необходимите стъпки за осъществяване на нужните реформи. Анализът на Комисията на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г. е показал, че една година след отправянето на препоръките при повече от половината от държавите, обхванати от мерките за разширяване на участието, напредъкът е ограничен или липсва такъв.

36 Изпълнението на реформи също така е ключов аспект на Механизма за възстановяване и устойчивост. В Регламента за МВУ се посочва, че Механизмът следва да допринася за ефективното преодоляване на всички предизвикателства, посочени в специфичните за всяка държава препоръки, или на значителна част от тях. Комисията следва да разгледа това условие, преди да одобри плана за възстановяване и устойчивост, представен от всяка държава членка. По време на одита все още не беше възможно да се прецени до каква степен изпълнението на реформите, планирани в рамките на МВУ, ще бъде успешно на практика, т.е. превръщането на ангажиментите, поети „на хартия“ (като например приемането на правен акт), в реални действия.

37 Нарасналото значение на реформите в контекста на МВУ и ограниченият напредък, постигнат по отношение на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки (вж. точка 32), подчертават значението на предоставяната от Комисията подкрепа в областта на политиките.

38 В оценката на Комисията от 2019 г. на механизма за подкрепа в областта на политиките се посочва, че по-голямата част от участниците в проведено проучване по темата са много положително настроени по отношение на ползите от схемата. Въпреки това оценката включва редица препоръки относно:

1. повишаване на ролята на механизма за подкрепа в областта на политиките като двигател на реформите (например използването му също така за насърчаване на по-систематичен и разширен диалог между държавите членки и Комисията, както и между самите държави членки);
2. разширяване на проектните спецификации на механизма (например удължаване на срока му на действие и въвеждане на рамка за проследяване на изпълнението и наблюдение на въздействието на инструмента);
3. подобряване на процедурите на механизма (напр. полагане на повече усилия за разпространение на резултатите и комуникация с цел да се повиши видимостта на инструмента и да се осигури по-голямо въздействие на резултатите в участващите държави).

39 Три години по-късно обаче Комисията все още не е изпълнила изцяло тези препоръки. Тя информира ЕСП, че на базата на досегашния опит с избрани държави членки, тя възнамерява да продължи да развива задълбочен двустранен диалог относно НИИ с държавите членки, които желаят да участват в този процес (буква а), и че понастоящем се полагат усилия за подобряване на разпространението, комуникацията и видимостта на резултатите (буква в).

40 Понастоящем Комисията проследява изпълнението на препоръките за държавите членки, произтичащи от механизма за подкрепа в областта на политиките (буква б), главно чрез процеса на европейския семестър, а в бъдеще и чрез мониторинг на плановете за възстановяване и устойчивост (вж. точка 36). Освен това в отговор на тази точка от оценката от 2019 г. към механизма за подкрепа в областта на политиките по програма „Хоризонт Европа“ е добавен нов елемент — Отворен механизъм за подкрепа в областта на политиките. Този елемент позволява на държавите членки, които вече са се възползвали от дейности по механизма, да получат подкрепа за изпълнение на препоръките, отправени към тях в резултат на проведените по механизма дейности. Предлагането на услугите по този механизъм обаче продължава да зависи от търсенето им. ЕСП не беше в състояние да оцени целесъобразността на Отворения механизъм за подкрепа в областта на политиките, тъй като практическите аспекти, свързани с неговото прилагане, все още не са определени.

41 Служителите на Съвместния изследователски център, с които ЕСП проведе събеседване, подчертаха значението на съпътстващите мерки за подпомагане на държавите членки да реформират своите системи за НИИ. Те посочиха в тази връзка предоставянето на постоянна подкрепа, насоки в областта на инвестициите и консултации относно най-подходящите инструменти и действия , като механизмът за подкрепа в областта на политиките по „Хоризонт 2020“ не е предлагал нито една от тези мерки.

Някои от държавите, към които е била насочена подкрепата, са се възползвали от мерките за разширяване в значително по-малка степен от други

42 По програма „Хоризонт 2020“ решението относно държавите, които следва да се възползват от мерките за разширяване, се взема в контекста на приемането на работните програми. Това се осъществява от Комисията чрез процедурата на комитет, т.е. с участието на комитет от представители на държавите членки. В рамките на „Хоризонт Европа“ държавите, обхванати от мерките, са определени от съзаконодателите и са изброени в самия регламент.

43 Въпреки че подборът на държави бенефициенти не е бил в преките правомощия на Комисията, тя е предоставила анализ, който дава възможност за вземане на решения, основано на факти, в съответствие с нейните принципи за по-добро регулиране. Този анализ се е основавал на няколко показателя, отразяващи причините за ниските резултати.

44 След преглед на показателите, използвани по отношение на „Хоризонт 2020“, Комисията е приложила различен набор от показатели за своя анализ на „Хоризонт Европа“ (за подробности относно показателите за двата периода вж. приложение V). Този анализ, предоставен на съзаконодателите под формата на неофициален документ за подбора на държавите за „Хоризонт Европа“, не е включвал информация относно:

1. участието на съответната държава в предходни рамкови програми (РП). Този показател е уместен, като се има предвид, че непосредствената цел на мерките за разширяване е да се повиши участието (вж. член 7, параграф 5 от Регламента за „Хоризонт Европа“);
2. позиция на държавата в транснационални и мултидисциплинарни научноизследователски мрежи. Това е подходящ показател, тъй като централното място в тези мрежи и следователно високата степен на свързаност отразяват равнището на участие на дадена държава в РП. По-голямата част от бюджета на рамковите програми се изразходва за съвместни проекти в областта на НИИ, една от целите на което е да се подпомогне създаването на транснационални и мултидисциплинарни мрежи, считани от Комисията за ключова добавена стойност на РП.

45 Ето защо ЕСП анализира тези два показателя. По отношение на участието в „Хоризонт 2020“ всички държави, обхванати от мерките за разширяване, показват по-ниско равнище на участие в „Хоризонт 2020“ в сравнение със страните извън обхвата на мерките (вж. фигура 5).

46 Тези статистически данни обаче до голяма степен се влияят от големината на съответната държава. Ако големината на държавите се вземе предвид, се очертава различна, по-информативна картина. ЕСП нормализира данните спрямо броя на населението (заделено финансиране на глава от населението) и спрямо броя на научните работници (в еквиваленти на пълно работно време). За да не се допуснат изкривявания на информацията, свързани с различията в таблиците за размера на заплатите, ЕСП също така нормализира данните спрямо БВП (вж. фигура 6).

47 Фигура 6 показва значителни разлики между държавите, обхванати от мерките за разширяване на участието. По-голямата част от тях заемат ниски позиции. Нивото на участие на по-силните държави, обхванати от мерките, обаче е сходно с това на държавите извън обхвата на мерките, показващи най-добри резултати. Въпреки това, всички държави, обхванати от мерките за разширяване на участието по „Хоризонт 2020“, с изключение на Люксембург, са запазили своя статут на такива държави и в рамките на „Хоризонт Европа“ (вж. точка 08).

48 Подобни разлики се забелязват и по отношение на участието на държавите в научноизследователски мрежи (вж. фигура 7). В експресния доклад на Комисията за наблюдение на „Хоризонт 2020“ (от 2018 г.) се отбелязва, че няколко държави от ЕС-13 винаги заемат крайните места в класацията през периода, обхванат от доклада.

49 Разликите между държавите, обхванати от мерките за разширяване на участието, са видими също така и по отношение на заделените средства във връзка с мерките за разширяване (вж. фигура 8). Приблизително половината от финансирането на мерките за разширяване на участието по „Хоризонт 2020“ е отпуснато само на три от петнадесетте държави. Размерът на финансирането обаче до голяма степен се влияе от големината на държавата. Ето защо, когато той се нормализира спрямо населението, се очертава по-информативна картина (вж. фигура 9). Държавите, обхванати от мерките за разширяване на участието, които се характеризират с по-ниска степен на свързаност (вж. точка 47), се възползват също така в по-малка степен от мерките за разширяване.

50 След подробен анализ на двете мерки за разширяване (вж. точка 14) ЕСП установи, че:

• над 60 % от проектите за сформиране на екипи, финансирани от „Хоризонт 2020“, се изпълняват едва от четири от държавите, обхванати от разширяването на участието. Кипър заема водещо място с шест проекта (24 %). пет от държавите не са имали проекти за сформиране на екипи (за повече подробности вж. приложение VI).
• Приблизително 51 % от проектите за председатели на ЕНП са съсредоточени само в две държави, обхванати от мерките за разширяване на участието. Три от държавите не са били домакини на проекти за председатели на ЕНП, а четири от тях са изпълнили само по един проект (вж. приложение VI за повече подробности).

51 Ниското равнище на участие на държавите в миналото (вж. точка 05 и точки 20—21) се обяснява със същите причини, които стоят в основата и на разделението между самите държави, обхванати от мерките за разширяване на участието. Въпреки че опитът, придобит с рамковите програми опит и по-специално с мерките за разширяване, би трябвало да помогне на държавите да подобрят капацитета си за изготвяне на конкурентни предложения за проекти и за установяване на сътрудничество, ползите от този опит ще се разгърнат едва през следващите години (вж. точка 12).

Въпреки че прилагането на мерките за разширяване е изправено пред предизвикателства, първите резултати вече са налице

52 ЕСП установи няколко фактора, които са от значение за гладкото прилагане на мерките. Тези фактори са следните:

• своевременното предоставяне на допълнително финансиране на проекти за сформиране на екипи, тъй като с него обикновено се покриват разходите за инфраструктура и оборудване. Освен това съвременната инфраструктура и оборудване са ключови фактори за привличане на международни изследователи;
• наемането на международни изследователи, които да допринесат за достигането на високи постижения в областта на научните изследвания и иновациите в съответната държава;
• осигуряването на устойчивост. За да постигнат трайно въздействие, центровете за високи постижения в рамките на мярката за сформиране на екипи следва да придобият самостоятелност в дългосрочен план и от тях се изисква да демонстрират тази цел в бизнес план, приложен към предложението им за проект. Проектите за председатели на ЕНП следва да осъществят структурни промени в институцията домакин, за да бъде възможно да се реализират трайни високи постижения⁴.

53 ЕСП проведе интервюта с бенефициентите по проекти, управляващите органи и националните звена за контакт и анализира съпътстващата документация (споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и доклади за наблюдение), за да прецени дали горепосочените изисквания са били успешно изпълнени от одитираните проекти. Към момента на одита все още нямаше завършени проекти за сформиране на екипи, а четири от проектите за председатели на ЕНП бяха току-що приключили. ЕСП провери също така дали мерките за разширяване на участието са започнали да допринасят за преодоляване на разделението в областта на иновациите.

Допълнителното финансиране често е било предоставяно със закъснение

54 Съгласно споразуменията за отпускане на безвъзмездна финансова помощ размерът на допълнителното финансиране за 24-те текущи проекта за сформиране на екипи е бил 784 млн. евро, което е над два пъти повече от средствата по „Хоризонт 2020“. Оперативните програми по ЕФРР са предоставили 44 % от общото допълнително финансиране. Националните средства (както публични, така и частни), непаричните вноски, безвъзмездната финансова помощ и приходите, генерирани от центровете за високи постижения, осигуряват останалите 56 % от допълнителното финансиране.

55 Документният преглед на ЕСП и подробният анализ на всички проекти за сформиране на екипи показа, че 55 % от бенефициентите по първата покана за представяне на предложения и поне 28 % по втората покана са се сблъскали със закъснения при получаването на допълнително финансиране, особено от оперативните програми (ЕФРР и национално съфинансиране). Информацията относно отпускане на допълнително финансиране по втората покана за представяне на предложения е ограничена, тъй към момента на събиране на данните проектите са били в ход по-малко от година и половина.

56 Дългите закъснения — в един от случаите почти от две години (вж. каре 3) — както и тежките административни процедури за получаване на допълнително финансиране (от ЕФРР и/или националните фондове), са сред посочените причини за забавянето при изграждането или обновяването на помещенията, което се наблюдава при четири от шестте проекта. До подобни заключения относно закъсненията е достигнало проучване. проведено от Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) в подкрепа на доклада ѝ за въздействието на политиката от 2021 г., в което са участвали бенефициентите на 24-те проекта за сформиране на екипи. Това проучване е показало също така, че в началото на 2021 г. помещенията на 60 % от бенефициентите по поканата за представяне на предложения от 2016 г. все още не са били напълно изградени или обновени.

57 Освен разгледаните по-горе забавяния, четири от шестте проекта за сформиране на екипи в извадката на ЕСП са срещнали трудности при управлението на допълнителното финансиране, главно поради затруднения, свързани с планирането, или регулаторни проблеми. Посредством различни анализи ЕСП установи следните примери за такива проблеми:

• поканите за представяне на предложения по ЕФРР за получаване на допълнително финансиране не са били координирани във времето със съответните покани в рамките на мярката за сформиране на екипи. Този проблем вече е посочен в техническия доклад от 2018 г. на Съвместния изследователски център на Комисията.
• проектите по „Хоризонт 2020“ могат да се изпълняват до 2026 г. и направените във връзка с тях разходи се приемат до тази дата. Само разходите, направени преди края на 2023 г., обаче са допустими за финансиране от ЕФРР. Бенефициентите изказват опасения, че ще бъде трудно да изразходят допълнителното финансиране по ЕФРР в рамките на този срок. Тази ситуация е особено тревожна за проектите, финансирани по втората покана за представяне на предложения за сформиране на екипи (по споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, подписани през 2019—2020 г.) (вж. каре 3). ЕСП установи, че при осем от десетте проекта, финансирани по поканата за представяне на предложения от 2016 г., вече са се наблюдавали закъснения и е поискано удължаване на срока. Одиторите констатираха, че пандемията от COVID-19 също е повлияла на изпълнението. Поради това съществува вероятност още по-голям брой от проектите, финансирани по втората покана за представяне на предложения, да се сблъскат със същия проблем, като по този начин се излага на риск тяхното изпълнение. Това важи особено за случаите, в които не се предоставя национално финансиране, което да компенсира изгубените средства от ЕФРР.

58 Проектите за председатели на ЕНП също могат да се възползват от допълнително финансиране от ЕФРР. Два от петте проекта в извадката на ЕСП са получили такова финансиране, но също така със значително закъснение — в един от случаите това е станало четири години след предоставянето на безвъзмездната финансова помощ по „Хоризонт 2020“.

59 Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA), която отговаря за подбора на проекти и тяхното изпълнение, не е била в състояние да извърши i) задълбочена предварителна оценка на допълнителното финансиране, заделено за проекти по сформиране на екипи, или ii) последващо наблюдение на действително изплатеното финансиране. Това ограничава възможността на REA да предприема корективни действия в случай на необходимост. В доклада за въздействието на политиката за 2021 г. се подчертава, че:

• докладването относно допълнителното финансиране по проектите за сформиране на екипи невинаги се осъществява по уеднаквен и хармонизиран начин, което затруднява сравняването на полученото финансиране с ангажиментите, посочени в предложенията за проекти;
• предоставянето на допълнителното финансиране изисква по-строго наблюдение.

60 ЕСП анализира данните за допълнителното финансиране в споразуменията за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за всички проекти за сформиране на екипи и установи, че те не са представени ясно и последователно. В доклада за въздействието на политиката, изготвен от Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания, се стига до подобни заключения. По-специално ЕСП констатира, че:

• 28 % от всички предложения за проекти са включвали както обезпечено допълнително финансиране, така и необезпечено финансиране (безвъзмездна финансова помощ, предоставена по състезателна процедура, приходи от научноизследователски проекти и др.), без да се прави разграничение между тях.
• 56 % от всички предложения за проекти са включвали допълнително финансиране под формата на непарични вноски, чиито начин на оценяване обаче не е бил достатъчно добре описан.
• 36 % от проектите са включвали допълнително финансиране отвъд седемгодишния период на проектите за сформиране на екипи. Предложенията за проекти невинаги са предоставяли достатъчно информация за изчисляване на това каква част от поетите задължения е попадала в рамките на периода от седем години. Освен това Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания не е била в състояние да провери дали допълнителното финансиране действително е изплатено след приключването на даден проект.

61 ЕСП отбелязва, че Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания и/или Комисията са предприели първоначални действия в отговор на заключенията в доклада на Агенцията за въздействието на политиката за 2021 г. По-специално те са стандартизирали i) информацията относно допълнителното финансиране, която трябва да бъде предоставена с предложението за проект, и ii) докладването относно текущия размер на допълнителното финансиране (така че поетите задължения да могат да бъдат сравнени с действително получените суми), като непаричните вноски вече не могат да се считат за допълнително финансиране.

62 ЕСП установи, че трудностите при мониторинга (вж. точка 59) се дължат отчасти на факта, че писмата на националните органи и други финансиращи субекти за поемане на ангажимент за предоставяне на допълнително финансиране понякога са неясни и изпълнението им не може да бъде наложено. Например:

• не се посочва размерът на средствата, за които е поето задължение;
• използват се изрази като „ще обмислим възможността за принос [...] до [...] евро годишно“;
• поема се общо задължение към конкуриращите се проекти от дадена държава с риск да не могат да бъдат подпомогнати всички от тях, които в крайна сметка са избрани.

Набирането на международен персонал е времеемък процес

63 Въз основа на проведените интервюта с бенефициентите по проектите и анализа на периодичните доклади за напредъка по проектите в извадката (вж. точка 15) ЕСП установи, че набирането на международни служители се е оказало труден и времеемък процес (вж. таблица 2). Докладът на Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания (REA) от юни 2021 г. за въздействието на политиката достига до подобни заключения.

64 Тези трудности се обясняват с необходимостта от преместване и възприятието, че кариерата в областта на научните изследвания е непривлекателна в някои от държавите, обхванати от разширяване на участието. Непривлекателното заплащане също може да е от значение, особено когато научноизследователските центрове са публични органи, тъй като правните ограничения по отношение на условията на работа, които могат да предложат на своя персонал, може да намалят възможностите им да наемат водещи международни изследователи. Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания потвърди, че центровете за високи постижения в рамките на мярката за сформирането на екипи често са склонни да наемат кандидати от същата държава.

Осигуряването на устойчивост продължава да бъде предизвикателство

65 За да постигнат устойчивост, проектите трябва да търсят допълнително конкурентно финансиране под формата на безвъзмездна финансова помощ, но също така да генерират приходи чрез прилагане на резултатите от своите научни изследвания в практиката. Две от предпоставките за постигането на тази цел са популярността на научноизследователската им дейност и връзките им с бизнеса с цел въвеждането на иновациите на пазара. Осигуряването на устойчивост остава преди всичко задача на бенефициентите по проекти и националните публични органи. Въпреки това Комисията може да предостави инструменти, които да улеснят постигането на устойчивост.

66 Анализът на ЕСП на периодичните доклади за напредъка по проектите в извадката в най-напреднала фаза на изпълнение (вж. точка 16) и на генерираните от тях приходи показа, че при повечето проекти постигането на дългосрочна устойчивост не е сигурно. Основните трудности в това отношение са посочени в таблица 3.

67 ЕСП анализира споразуменията за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за извадката от проекти за сформиране на екипи и установи, че 75 % от тях включват показатели за изпълнение по отношение на търговската експлоатация. Към момента на одита обаче нито един от проектите не е близо до постигане на целите си. Освен това до този момент 50 % от проектите не са генерирали приходи.

68 Резултатите от анализа на ЕСП на трудностите, свързани с постигането на устойчивост на проектите за сформиране на екипи, са сходни с изводите на Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания:

• в проучването, на което се основава нейният доклад от 2021 г., 80 % от респондентите от първата покана за представяне на предложения за сформиране на екипи заявяват, че са успели да привлекат безвъзмездна финансова помощ, а 50 % посочват, че генерират други видове приходи. Не е ясно обаче дали източниците на приходи ще бъдат достатъчни, за да осигурят финансова устойчивост на центровете за високи постижения. Освен това 40 % от респондентите заявяват, че с изключение на конкурентното финансиране за научни изследвания, все още не са в състояние да генерират други приходи.
• според друг анализ на Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания от октомври 2020 г. само три от десетте текущи проекта за сформиране на екипи от поканата за представяне на предложения от 2016 г. са създали връзки с бизнеса.

69 По отношение на проектите за сформиране на екипи, с цел подобряване на търговската реализация, в решението на Съвета за изпълнение на „Хоризонт 2020“ се предвижда „възможността за създаване на партньорства с иновационни клъстери и за признаване на постиженията на държави членки и региони със слабо представяне в областта на научните изследвания, развитието и иновациите, включително чрез партньорски оценки и връчване на знак за отличие на онези институции, които отговарят на международните стандарти“. Комисията обаче не е въвела практики за партньорски оценки и само в ограничена степен използва възможността за връчване на знак за отличие.

70 ЕСП отбелязва, че в рамките на разширяването на участието в „Хоризонт Европа“ Комисията е въвела нова мярка за подкрепа на „центровете за високи постижения“. Една от нейните цели е да се създадат по-добри връзки между науката и бизнеса. Въпреки това няма гаранция, че тя ще бъде от полза за настоящите проекти за сформиране на екипи. Например, тъй като центровете за високи постижения са тематично ориентирани, проектите за сформиране на екипи, насочени към теми, различни от тези, обхванати от центровете, биха били ощетени. Освен това инициативата не е насочена към подобряване на осведомеността на бенефициентите и тяхната експертиза за оползотворяване на резултатите от научните им изследвания.

71 В рамките на „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“ съществуват допълнителни инициативи за държавите членки, стремящи се да създадат връзки между научноизследователската общност и бизнеса, като например общностите на знание и иновации. Комисията обаче не е насърчавала активно установяването на връзки между проектите и общностите за иновации.

72 С цел разпространяване на резултатите от научните изследвания и насърчаване на тяхното използване Комисията поддържа специална база данни, известна като Информационен портал на Общността за научноизследователска и развойна дейност (CORDIS). Този портал предоставя информация за всички подкрепяни от ЕС научноизследователски и развойни дейности, включително и за резултатите и публикациите по проектите, които бенефициентите по проекти са длъжни да въвеждат в CORDIS. ЕСП обаче установи, че информацията в CORDIS не е актуална и на нея може да се разчита само отчасти (особено по отношение на проектите за председатели на ЕНП).

Налице са първите данни за конкретни резултати

73 Като се има предвид, че една от целите на мерките за разширяване (вж. точка 05) е била да се повиши участието в „Хоризонт 2020“ на целевите държави, както и факта, че въздействието на мерките се очаква да се прояви едва в средносрочен и дългосрочен план (вж. точка 12), ЕСП разгледа първоначалните тенденции по отношение на участието. Одиторите оцениха също така дали проектите са показали първи конкретни резултати.

74 Делът на финансирането, заделено от държавите в обхвата на мерките за разширяване на участието, се е увеличил между Седма рамкова програма и „Хоризонт 2020“ (+ 1,7 процентни пункта и скок от + 31 % в относително изражение) (вж. таблица 4). Всички държави, обхванати от мерките за разширяване, с изключение на Хърватия и Унгария, са увеличили участието си както в процентни пунктове, така и в относително изражение (за подробна информация по държави членки вж. приложение VI).

75 След приспадане на поетите задължения във връзка с мерките за разширяване на участието, увеличението на заделеното финансиране за държавите, обхванати от мерките, е по-слабо изразено — 1,1 в процентни пунктове и 20 % в относително изражение. Държавите с по-голямо участие в мерките за разширяване (вж. фигура 9) също са били сред тези с най-голямо увеличение на участието между 7РП и „Хоризонт 2020“ по отношение на финансирането (вж. таблица 10 в приложение VI) и по отношение на изграждането на мрежи (вж. фигура 7).

76 ЕСП установи, че проектите в нейната извадка вече са постигнали редица материални и нематериални положителни резултати. По отношение на проектите за сформиране на екипи, тези резултати включват следното:

• според бенефициентите и управляващите органи проектите са привлекли голям политически интерес от страна на националните и регионалните органи към научните изследвания и иновациите в държавите, обхванати от мерките за разширяване на участието, както по отношение на отделните проекти, така и в по-общ план.
• проектите са осигурили заетост за изследователи и новатори (три от анализираните от ЕСП четири новосъздадени центъра в първата покана за представяне на предложения са създали до 70 работни места всеки).
• вече са налице резултати, главно под формата на научни публикации (по четирите проекта от първата покана за представяне на предложения; за проектите от втората покана обаче все още е твърде рано).
• размерът на средствата, набрани под формата на допълнително финансиране, е по-голям от изискваната по проектите сума (вж. точка 11).

77 Като първи положителни резултати по проектите за председатели на ЕНП може да се посочи следното:

• според бенефициентите и управляващите органи председателите титуляри и организациите домакини са получили международно признание.
• засиленото изграждане на мрежи е донесло ползи на 80 % от проектите в извадката.
• 60 % от проектите в извадката са довели до структурни промени в организациите домакини.

78 В каре 4 са представени два примера за обещаващи проекти с постигнати конкретни резултати.

Въведените от Комисията механизми за наблюдение на въздействието на мерките за разширяване са недостатъчни

79 Финансовият регламент на ЕС изисква от Комисията да определя цели за своите програми и да наблюдава тяхното постигане чрез показатели за изпълнение. ЕСП провери дали механизмите за наблюдение на мерките за разширяване на участието са подходящи.

80 В годишния доклад на ЕСП за 2015 г. вече бяха посочени слабости в планирането на „Хоризонт 2020“, особено по отношение на показателите за изпълнение и твърде общите цели на високо равнище.

81 Само един от показателите за изпълнение на „Хоризонт 2020“ е бил специфичен за частта от програмата, свързана с мерките за разширяване на участието (и се ограничава до председатели на ЕНП и туининг на научноизследователски институции): нарастване [в проценти] (в сравнение с референтен период [3 години] преди подписването на споразумението за отпускане на безвъзмездна финансова помощ) на публикациите в научни списания със значително влияние в съответната област на финансираната научноизследователска организация.

82 От 2016 г. насам в няколко документа, предназначени за Комисията или за Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания, се подчертава колко е важно да започнат да се събират данни за конкретни и измерими ключови показатели за изпълнение (KПИ)⁵, особено по отношение на проектите за сформиране на екипи. Например Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания е предложила КПИ, измерващи „структурните промени“ в дадена организация, както и показатели по отношение на информацията, посочена в предложенията за проекти, като например броя на патентите, лицензионните споразумения, наетите изследователи и финансираните нови научноизследователски проекти.

83 В отговор на тези предложения работната програма на Комисията за „разширяване на участието“ за периода 2018—2020 г. съдържа следните подробности, свързани с мониторинга:

• по отношение на проектите за сформиране на екипи потенциалното въздействие на новите/модернизираните центрове за високи постижения е трябвало да бъде засилено чрез измерими КПИ, а подобренията в екосистемата за научни изследвания и иновации в средносрочен и дългосрочен план също следва да бъдат демонстрирани с помощта на показатели (напр. интензивност на научните изследвания);
• по отношение на проектите за председатели на ЕНП в работната програма се посочват примери за показатели за измерване на високите научни постижения (напр. публикации в рецензирани списания, споразумения за сътрудничество с бизнеса, интелектуална собственост, нововъведени иновативни продукти и услуги).

84 Комисията обаче не е определила подробни КПИ по отношение на мярката за сформиране на екипи, а показателите, отнасящи се до мярката за председатели на ЕНП, не са имали базови и целеви стойности. Вместо това показателите е трябвало да бъдат определени и подробно описани в споразумението за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за всеки проект. Липсата на общи показатели затруднява извличането на заключения относно въздействието на програмата.

85 Бенефициентите по проектите са длъжни да докладват редовно за напредъка. Освен това Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания провежда редовни проучвания за оценка на действителния напредък, по-специално по отношение на проектите за сформиране на екипи. Тези проучвания успешно установяват основните проблеми, засягащи проектите (вж. точка 56).

86 Очаква се проектите в рамките на мерките за разширяване да постигнат средносрочно и дългосрочно въздействие в държавите домакини. За тази цел споразуменията за отпускане на безвъзмездна финансова помощ включват и „план за разпространение и използване“, който бенефициентите се очаква да изпълнят след края на периода на финансиране от ЕС. Комисията обаче не е предвидила действия за проследяване и наблюдение на проектите след края на периода на финансиране.

Заключения и препоръки

87 Общото заключение на Европейската сметна палата (ЕСП) е, че мерките за разширяване на участието, въведени в рамките на „Хоризонт 2020“, изпълняват предназначението си, тъй като са насочени към преодоляване на много от причините за слабото участие на някои държави членки в рамковите програми (РП). Различията между обхванатите от мерките държави по отношение на екосистемите за научни изследвания и иновации (НИИ) обаче са им попречили да се възползват от мерките в еднаква степен. Пълното въздействие на тези мерки се очаква да се разгърне изцяло едва през следващите години. Въпреки че мерките за разширяване на участието, заедно с други стимулиращи реформите мерки на ЕС, могат да дадат начален тласък на развитието на НИИ в държавите бенефициенти, същинската трайна промяна зависи от пълноценния принос на националните правителства за превръщането на научните изследвания и иновациите в приоритет, както по отношение на инвестициите, така и по отношение на реформите.

88 Мерките за разширяване на участието по „Хоризонт 2020“ са насочени към преодоляване на много от установените проблеми, засягащи резултатите в областта на НИИ. Въпреки това тези мерки действат главно като катализатор за напредък в тази област, тъй като националните инвестиции в НИИ и реформи, и следователно стратегическите национални решения, играят решаваща роля за резултатите на държавите (вж. точки 20—27).

89 Механизмът за подкрепа в областта на политиките (PSF) е част от набор от инструменти, въведени от ЕС за стимулиране на реформите в държавите членки, последният от които е Механизмът за възстановяване и устойчивост. Комисията взема предвид част от изводите, извлечени от механизма за подкрепа в областта на политиките, и по-специално от 2019 г. нататък, в своята работа в рамките на европейския семестър. Механизмът обаче е разполагал с ограничени възможности да стимулира необходимите промени в националните системи, тъй като i) ресурсите, заделени за него, са били недостатъчни, ii) не всички държави, обхванати от мерките за разширяване на участието, са поискали подкрепа от механизма и iii) държавите членки са имали свобода да решат до каква степен да приложат реформите, определени в контекста на механизма (вж. точки 28—37).

90 Комисията все още не е изпълнила изцяло препоръките от извършената от нея оценка на механизма за подкрепа в областта на политиките от 2019 г. и заявява, че има намерение i) да продължи да развива диалога относно националните стратегии както между нея и държавите членки, които желаят да участват в този процес, така и между самите държави членки и ii) да положи повече усилия за разпространение и комуникация. Добавеният нов елемент към основания на търсенето механизъм — Отворен механизъм за подкрепа в областта на политиките (за периода 2021—2027 г.) — дава възможност на държавите членки да получат подкрепа за осъществяването на реформи в своите системи за НИИ, макар че все още предстои Комисията да определи практическите аспекти за прилагането му (вж. точки 38—41).

Препоръка 1 — Да се засили използването на механизма за подкрепа в областта на политиките

За да използва ефективно наличните инструменти за въвеждане на промените в националните системи за НИИ, необходими за постигането на напредък в държавите, обхванати от мерките за разширяване на участието, Комисията следва:

1. да превърне в конкретни действия своите намерения за i) по-добро разпространение и комуникация на резултатите от механизма за подкрепа в областта на политиките и ii) подобряване на диалога (напр. да определи целите, инструментите, графика и честотата на провеждането му). Резултатите от тези действия следва също така да бъдат използвани в работата на Комисията в рамките на европейския семестър и наблюдението ѝ на основните етапи, посочени в плановете за възстановяване и устойчивост;
2. да разработи новия Отворен механизъм за подкрепа в областта на политиките така, че по него да може да се предоставя постоянна подкрепа на националните органи при изпълнението на реформите. Тези реформи произтичат от препоръките, свързани с дейностите по механизма за подкрепа в областта на политиките или са поискани в контекста на европейския семестър, или пък за тях е поет ангажимент в рамките на плановете за възстановяване и устойчивост.

Целева дата на изпълнение – до края на 2022 г. за а) и до средата на 2023 г. за б)

91 ЕСП установи, че повечето държави, обхванати от мерките за разширяване, са назад в класацията по отношение на участието в „Хоризонт 2020“ (размер на средствата, получени на глава от населението) и по отношение на свързаността с партньори в ЕС. Въпреки това в няколко държави с ниски резултати равнището на участие и свързаност е сходно с това на държавите извън обхвата на разширяването, показващи най-добри резултати (вж. точки 45—51).

92 Решението кои държави да се възползват от мерките за разширяване на участието по „Хоризонт Европа“ е взето от съзаконодателите. Това решение не подлежи на преразглеждане в средата на периода. То се обосновава на предоставен от Комисията анализ на няколко показателя, за които се счита, че надеждно представят причините за ниските резултати в областта на НИИ. В този анализ не са разгледани i) равнището на участие на дадена държава в предишни рамкови програми и ii) степента ѝ на свързаност с партньори от ЕС (вж. точки 42—44).

Препоръка 2 — Да се цели по-балансирано участие в мерките за разширяване от страна на целевите държави

С цел да се избегнат ситуации, при които по-голямата част от проектите в рамките на мерките за разширяване на участието се изпълняват само от няколко държави, Комисията следва да наблюдава отблизо равнищата на участие в тези мерки по „Хоризонт Европа“ и в случай на продължителни и значителни дисбаланси, да предприеме действия за постигане на по-широкообхватно участие.

Целева дата на изпълнение — през периода на изпълнение на мерките за разширяване на участието

93 Бенефициентите по проектите за сформиране на екипи и за председатели на ЕНП са се сблъскали с редица трудности, които са довели до закъснения и/или могат да окажат неблагоприятно въздействие върху резултатите от проектите (вж. точки 52—53). Тези трудности са свързани по-конкретно със следното:

• закъснения при получаването на финансиране, допълващо безвъзмездната финансова помощ по „Хоризонт 2020“. Най-големият дял от това финансиране, по-специално по отношение на проектите за сформиране на екипи, се отпуска от ЕФРР. Освен това, въпреки че проектите за сформиране на екипи могат да се изпълняват до 2026 г., разходите, които се покриват от безвъзмездната финансова помощ по ЕФРР, трябва да бъдат направени до края на 2023 г., поради което някои бенефициенти вероятно ще изпитат затруднения при усвояването на тези средства (вж. точки 54—62).
• набиране на международни изследователи (вж. точки 63—64). Този процес се оказва времеемък, но в крайна сметка той е завършил успешно за по-голямата част от проектите.
• осигуряване на дългосрочната устойчивост на проектите, например чрез повишаване на популярността на резултатите от научните изследвания и установяване на връзки с бизнеса с цел да се подпомогне използването на тези резултати в практиката (вж. точки 65—72).

94 Допълнителното финансиране е от решаващо значение, особено за инфраструктурата и оборудването на центровете за високи постижения, получаващи подкрепа в рамките на мярката за сформиране на екипи. Европейската изпълнителна агенция за научни изследвания обаче не е била в състояние да извърши необходимата оценка и наблюдение на това финансиране главно поради липсата на хармонизирани данни, а в някои случаи — поради неясния характер на ангажиментите, поети от финансиращите органи (вж. точки 59—62).

Препоръка 3 — Да се улесни своевременното предоставяне на допълнително финансиране

С цел да се намали рискът от затруднения за проектите с допълнителното финансиране от оперативните програми на ЕФРР, Комисията следва да насърчава управляващите органи да прилагат опростена процедура за одобряване на безвъзмездна финансова помощ, например като вземат изцяло предвид оценката, направена в контекста на финансирането от „Хоризонт Европа“.

Целева дата на изпълнение — до края на 2022 г.

95 Проектите за сформиране на екипи и за председатели на ЕНП имат за цел да окажат дълготрайно въздействие в своята област. Въпреки това анализираните проекти показват ограничен капацитет за използване на резултатите от научните изследвания в практиката. Макар и осигуряването на устойчивост да остава основна отговорност на бенефициентите и националните публични органи, Комисията също предоставя подкрепа в това отношение. Тази подкрепа се осъществява под формата на инициативи (в рамките на „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“), насочени към създаване на връзки между научните изследвания и бизнеса. Не е сигурно обаче, че тези инициативи ще бъдат от полза за текущите проекти за сформиране на екипи и председатели на ЕНП (вж. точки 65—71).

96 Базата данни CORDIS, представяща резултатите от проектите, подпомагани от различните рамкови програми, не се използва ефективно за популяризиране и улесняване на прилагането в практиката на резултатите от научните изследвания, постигнати от проектите за сформиране на екипи и за председатели на ЕНП, тъй като информацията в тази база данни не се актуализира редовно (вж. точка 72).

Препоръка 4 — Да се увеличат възможностите на бенефициентите по проекти да използват резултатите от своите научни изследвания в практиката

С цел да се подобрят перспективите за устойчивост на проектите Комисията следва:

1. да предоставя подкрепа (като например обучение и професионални напътствия) за проектите в рамките на мерките за разширяване на участието, особено за онези от тях, свързани със сформирането на екипи, за да им се даде възможност по-добре да оползотворят резултатите от своите научни изследвания;
2. да насърчава контактите между бенефициентите на проекти и потенциални партньори от промишления отрасъл, по-конкретно чрез съществуващите инициативи на ЕС, насочени към създаване на връзки между научните изследвания и бизнеса (като например общностите на знание и иновации);
3. да продължава да подкрепя популяризирането на проектите, като насърчава бенефициентите да предоставят редовно актуална информация относно резултатите от проектите и да ги публикуват на обществено достъпни платформи на ЕС, създадени за тази цел.

Целева дата на изпълнение — до края на 2023 г.

97 По време на одита беше твърде рано да се прецени дали мерките за разширяване на участието са дали очаквания тласък на резултатите в областта на НИИ в целевите държави, тъй като пълното въздействие на мерките не може да се разгърне, преди изпълнението на „Хоризонт Европа“ да е частично завършено. Поради това не е изненадващо, че в края на периода на „Хоризонт 2020“ в сравнение със 7РП се наблюдава само частично увеличение на равнищата на участие на държавите, обхванати от мерките за разширяване (особено като се вземе предвид ефектът на финансирането, специално заделено за разширяване на участието) (вж. точки 73—75).

98 Все пак, дори на този ранен етап и въпреки гореспоменатите трудности при изпълнението на проектите, ЕСП установи редица първоначални положителни резултати, постигнати в рамките на мерките за сформиране на екипи и за председатели на ЕНП. По-конкретно дейностите по сформиране на екипи са привлекли значително по размер допълнително финансиране, в техните рамки са публикувани научни резултати и са осигурени работни места за изследователи, а повечето от проектите за председатели на ЕНП са спомогнали за въвеждането на структурни промени в институциите „домакини“ (вж. точки 76—78).

99 Наблюдението на успешното изпълнение на целта „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“, както и на индивидуалните мерки в рамките на тази цел (като например сформиране на екипи и председатели на ЕНП), е възпрепятствано от липсата на показатели за изпълнение или от липсата на базови и целеви стойности за тези показатели (както е в случая на мярката за председатели на ЕНП). Освен това Комисията не предвижда мониторинг на отделните проекти след приключването им, въпреки че i) една от основните цели е запазване на приемствеността на действията и ii) много от резултатите на проектите и тяхното въздействие няма да се проявят преди тези проекти да завършат (вж. точки 79—86).

Препоръка 5 —Да се подобри наблюдението на мерките за разширяване на участието

За да осигури ефективно наблюдение на мерките за разширяване на участието и тяхното въздействие, Комисията следва:

1. да определи конкретни цели в рамките на индивидуалните мерки и да ги превърне в подходящи ключови показатели за изпълнение (КПИ);
2. да извършва последващо наблюдение на проектите за сформиране на екипи и след приключването им, за да може да направи заключения относно тяхното средносрочно и дългосрочно въздействие.

Целева дата на изпълнение —до края на 2024 г. за а) и две години след приключване на проектите за б)

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав IV с ръководител Mihails Kozlovs — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на 3 май 2022 г.

Приложения

Приложение I — Мерки за разширяване на участието в рамките на „Хоризонт Европа“

Бюджетът на мерките за разширяване на участието в рамките на „Хоризонт Европа“ възлиза на 2,95 млрд. евро (3 % от общия бюджет на програмата). Схемата е разширена и понастоящем включва четири допълнителни мерки:

• инициативата за високи научни постижения, насочена към университетите, има за цел да реформира сектора на висшето образование и свързаните с него екосистеми, включително научноизследователските центрове, които не са свързани с университети.
• центровете за високи постижения имат за цел да насърчават екосистемите за иновации в държавите, обхванати от мерките за разширяване на участието, и извън тях, като създават по-добри връзки между академичните среди, бизнеса и правителството в съответствие с регионалните или националните стратегии за интелигентна специализация.
• „движението на мозъци“ е инициатива, насочена към създаване на по-привлекателни условия на работа за научни работници в организациите, разположени в държавите, обхванати от разширяване на участието, чрез предоставяне на различни видове безвъзмездна финансова помощ, отпусната по състезателна процедура, и чрез разпространяване на практики, повишаващи привлекателността на работното място.
• механизмът за присъединяване (hop-on facility) предоставя безвъзмездна финансова помощ на организации, включващи се във вече започнали съвместни проекти в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ) и разположени в държави със слаби показатели в тази област.

В таблица 5 са показани бюджетните средства, заделени за мерките за разширяване на участието в рамките на „Хоризонт Европа“.

Приложение II — Методология

Одитът на ЕСП се основава на следните доказателства:

1. документна проверка на публични документи и вътрешни документи на Комисията, като например правни текстове, насоки, оценки на въздействието, доклади за оценка и мониторинг и съобщения;
2. въпросници и видеоконференции за проверка на фактите с управляващите органи и националните звена за контакт относно мерките за разширяване на пет държави членки (Хърватия, Полша, Португалия, Румъния и Словения), избрани въз основа на резултатите им в областта на научните изследвания и иновациите, цялостното им участие в рамковите програми и по-специално в мерките за разширяване;
3. статистически анализ на данни от различни източници: CORDA, Business Objects, Сравнителен доклад за иновациите, Евростат и CORDIS;
4. подробен анализ на извадка от проекти за сформиране на екипи и за председатели на ЕНП, подбрани по преценка на одиторите, и по-специално измежду проектите в напреднал етап на изпълнение (вж. таблица 6). Подробният анализ се изразява в i) преглед на свързаните с проекта документи (предложения, споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, доклади за наблюдение и др.) и ii) въпросници и видеоконференции с бенефициентите за проверка на фактите;
5. подробен анализ на допълнителното финансиране на всички проекти за сформиране на екипи.

Приложение III — Връзка между инвестициите и резултатите в областта на научните изследвания и иновациите

ЕСП установи наличието на положителна връзка между:

• равнището на националните инвестиции за научните изследвания и иновациите (НИИ) на глава от населението и резултатите в тази област, измервани чрез обобщения иновационен индекс на Европейския сравнителен доклад за иновациите. Колкото повече национални инвестиции за НИИ са били направени на глава от населението през периода 2014—2020 г., толкова по-висока е позицията в класирането въз основа на индекса за 2021 г. (вж. фигура 10);
• равнището на националните инвестиции за НИИ на глава от населението (за периода 2014—2020 г.) и нивото на участие в „Хоризонт 2020“ (вж. фигура 11).

Фигура 11 илюстрира връзката между националните инвестиции за НИИ на глава от населението (2014—2020 г.) и участието в „Хоризонт 2020“. Коефициентът на детерминация (R²), обясняващ дела на вариацията на една променлива чрез другата променлива, е 0,45. Въпреки това, ако се премахне Кипър (чиято стойност силно се различава от типичните), R² нараства до 0,65. Повечето държави, обхванати от мерките за разширяване на участието, са концентрирани в долния ляв ъгъл, което показва както ниски равнища на национални инвестиции в НИИ, така и малък размер на финансирането по „Хоризонт 2020“ на глава от населението. Всички държави, обхванати от мерките за разширяване на участието, с изключение на Чехия и Люксембург, се намират под линията на тенденцията.

Приложение IV — Специфични за всяка държава препоръки в областта на научните изследвания и иновациите

Специфичните за всяка държава препоръки в областта на научните изследвания и иновациите (НИИ), отправени към държавите, обхванати от мерките за разширяване на участието, за периода 2014—2020 г. са следните:

• 2014 г.: отправени са препоръки към 10 от 15-те държави, обхванати от мерките, главно за създаване на връзки между НИИ и промишлената политика.
• 2015—2018 г.: всяка година от този период между две и пет държави са получили препоръки. Към пет страни не са адресирани препоръки (България, Хърватия, Унгария, Словения, Румъния).
• 2019 г.: всички държави, обхванати от мерките за разширяване на участието, с изключение на една, са получили препоръка за насочване на свързаната с инвестициите икономическа политика към НИИ.
• 2020 г.: към 10 от 15-те държави са отправени препоръки, главно за съсредоточаване върху инвестициите в НИИ.

Приложение V — Показатели, използвани в предоставения от Комисията на съзаконодателите анализ относно подбора на държави, които да бъдат обхванати от мерките за разширяване на участието

1. „Хоризонт 2020“:
   
   Държавите членки е трябвало да получат оценка, която е под 70 % от средния за ЕС–27 композитен показател за високи постижения в областта на научните изследвания, съставен от четири променливи:
   
   
   • дял на често цитираните научни публикации, поне един от авторите на които е с афилиация в държавата;
   • брой на престижните изследователски университети и публични научноизследователски организации в страната;
   • заявки за патенти;
   • обща стойност на получената безвъзмездна финансова помощ от Европейския съвет за научни изследвания.
2. „Хоризонт Европа“:
   
   
   • брутен национален доход под 90 % от средния за ЕС;
   • за всяка държава — процент на научните публикации на нейни изследователи, които се нареждат сред първите 10 % на най-цитираните публикации (т.е. цитирани от други научни статии);
   • брой на заявките за патенти на един милион жители под средния за ЕС.

Приложение VI — Статистически данни

В таблица 7 и таблица 8 е представен преглед на участието на целевите държави в двете анализирани от ЕСП мерки. Тези таблици показват колко от подадените предложения за проекти са били избрани да получат финансиране в края на състезателната процедура за подбор. Основният фактор, оказващ влияние върху процента на успеваемост на дадена държава, са цялостните ѝ резултати в областта на научните изследвания и иновациите. Налице са и други фактори, като например опит, придобит от предишно участие, и обединяване на усилията на национално равнище за по-успешно участие в програмата и в съществуващите научноизследователски мрежи. Тази информация е в съответствие с констатациите, изложени в Специалния доклад № 02/2020 на ЕСП (точка 43) относно инструмента за МСП.

Акроними и съкращения

БВП: Брутен вътрешен продукт

ЕФРР: Европейски фонд за регионално развитие

КПИ: Ключов показател за изпълнение

МВУ: Механизъм за възстановяване и устойчивост

НИИ: Научни изследвания и иновации

РП: Рамкова програма

CORDIS: Информационен портал на Общността за научноизследователска и развойна дейност

COST: Европейско сътрудничество в областта на науката и технологиите

DG RTD: Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“ на Европейската комисия

H2020: Програма „Хоризонт 2020“

PSF: Механизъм за подкрепа в областта на политиките

REA: Европейска изпълнителна агенция за научни изследвания

Речник на термините

Европейски семестър: Годишен цикъл, който предоставя рамка за координация на икономическите политики на държавите — членки на ЕС, и за мониторинг на напредъка.

Европейски фонд за регионално развитие: Фонд на ЕС, който укрепва икономическото и социалното сближаване в ЕС чрез финансиране на инвестиции за намаляване на различията между регионите.

Иновации, ориентирани към местните условия: Тези иновации се насърчават от тясното взаимодействие между участниците в иновационния процес, като предприятия, научноизследователски организации и местни/регионални власти в близък териториален контекст, при което географската близост улеснява обмена на знания и сътрудничеството между тях.

Механизъм за възстановяване и устойчивост: Механизмът на ЕС за финансова подкрепа с цел смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията, предизвикана от COVID-19, и стимулиране на възстановяването в средносрочен план, като същевременно се насърчава екологичната и цифровата трансформация.

Национално звено за контакт: Национална структура, създадена и финансирана от правителството на държава — членка на ЕС, или на друга участваща държава, за да предостави на кандидатите и бенефициентите по „Хоризонт 2020“ или „Хоризонт Европа“ подкрепа и насоки в рамките на държавата.

Непарични вноски: Нефинансови ресурси, които се предоставят безвъзмездно от трети лица на бенефициента.

Оперативна програма: Основна рамка за изпълнение на финансираните от ЕС проекти в областта на политиката на сближаване за определен период, която отразява приоритетите и целите, установени в споразуменията за партньорство между Комисията и отделните държави членки.

Поети задължения: Заделена в бюджета сума за финансиране на конкретна разходна позиция, напр. договор или споразумение за отпускане на безвъзмездна финансова помощ.

Процедура на комитет: Процедурата на комитет се прилага, когато на Комисията са предоставени изпълнителни правомощия в текста на даден закон. Това предполага Комисията да бъде подпомагана от комитет, съставен от представители на всички държави от ЕС. Комитетът предоставя официално становище, обикновено под формата на гласуване, относно предлаганите от Комисията мерки. В зависимост от процедурата становищата на този комитет може да са повече или по-малко задължителни за Комисията.

Разпределение на финансирането въз основа на високи постижения: Разпределение на средствата въз основа на състезателни покани за представяне на предложения и независима партньорска проверка, основаваща се на качеството, като се подбират само най-добрите проекти, без да се взема предвид географското им разпределение.

Специфични за всяка държава препоръки: Годишни насоки, които Комисията издава на отделните държави членки в рамките на европейския семестър относно техните макроикономически, бюджетни и структурни политики.

Стратегия „Европа 2020“: Стартирана през 2010 г. десетгодишна стратегия на ЕС за насърчаване на растежа и за създаване на работни места.

Субсидиарност: Принцип, според който ЕС предприема действия само ако те са по-ефективни от действията, предприети на национално, регионално или местно равнище.

Съвместен изследователски център: Службата на Комисията за наука и знания, предоставяща научни консултации и подкрепа за политиката на ЕС.

Управляващ орган: Национален, регионален или местен публичен (или частен) орган, на който държавата членка е възложила да управлява финансирана от ЕС програма.

Финансов инструмент: Финансово подпомагане от бюджета на ЕС, което може да бъде под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, заеми или гаранции или други инструменти за поделяне на риска.

Отговори на Комисията

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=61346

Хронология

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=61346

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав IV, специализиран в областта на пазарната регулация и конкурентоспособната икономика, с ръководител Mihails Kozlovs — член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Ivana Maletić със съдействието на Sandra Diering — ръководител на нейния кабинет, и Tea Japunčić — аташе в кабинета; Marion Colonerus — главен ръководител; Juan Antonio Vazquez Rivera — ръководител на одитната задача; Marco Montorio и Katja Mravlak — одитори. Thomas Everett предостави езикова подкрепа.

 

От ляво надясно: Marco Montorio, Tea Japunčić, Juan Antonio Vazquez Rivera, Ivana Maletić, Sandra Diering, Katja Mravlak.

Бележки

¹ Специален доклад № 2/2020 (точка 41), и Специален доклад № 4/2016 (точка 86).

² Final report of the MIRRIS project, юни 2016 г.; „MLE on National Practices in Widening Participation and Strengthening Synergies: Summary Report“, Европейска комисия, 2018 г.; „Overcoming innovation gaps in EU-13 Member States“, Служба на Европейския парламент за парламентарни изследвания, март 2018 г.; „Mobilising European Structural and Investment Funds and Horizon 2020 in support of innovation in less developed regions“, Съвместен изследователски център, ноември 2018 г.

³ „Research and Innovation analysis in the European Semester 2020 Country Reports“, Европейска комисия, май 2020 г.

⁴ Тази цел (постигане на трайни високи постижения) е посочена в работната програма на „Хоризонт 2020“ за разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието.

⁵ H2020 Advisory Group on Spreading Excellence and Widening Participation, окончателен доклад, юни 2016 г.; Brainstorming on Future Widening Actions in Horizon Europe: Contribution from REA B5, октомври 2019 г.; Policy Impact Report on Teaming, REA, юни 2021 г.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (https://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2022 г.

PDF	ISBN 978-92-847-8329-8	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/634607	QJ-AB-22-015-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-8311-3	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/533909	QJ-AB-22-015-BG-Q

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2022 г.

Политиката на ЕСП относно повторната употреба е определена в Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0). Това означава, че като правило повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и всички извършени промени. Лицето, което използва информацията на ЕСП повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документите. ЕСП не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторната употреба.

Необходимо е да се получи допълнително разрешение в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП, или когато е включено съдържание на трети страни.

В случаите, когато е получено такова разрешение, то отменя и заменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при използването.

За използването или възпроизвеждането на съдържание, което не е собственост на ЕС, може да е необходимо да се потърси разрешение директно от носителите на авторските права:

Икони фигура 1: © Freepik Company S.L. Всички права запазени.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване.

Уебсайтовете на всички институции на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към сайтове на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира съдържанието им, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на ЕСП

Логото на ЕСП не може да бъде използвано без предварително разрешение.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес https://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (https://data.europa.eu/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.