Подкрепата от Фронтекс за управлението на външните граници все още не е достатъчно ефективна

Кpатко изложение

Шенгенската конвенция създаде единно пространство за движение без проверки по вътрешните граници. Наблюдението и контролът на външните граници са от съществено значение за улесняване на свободното движение на хора и стоки в рамките на това пространство, като същевременно се цели гарантиране на вътрешната сигурност и предотвратяване на потенциални заплахи по границите.

Учредена през 2004 г., aгенция Фронтекс става Европейската агенция за гранична и брегова охрана с приемането на Регламент (ЕС) № 2016/1624. Регламентът значително разширява първоначалния ѝ мандат и ѝ дава възможност да улесни европейското интегрирано управление на външните граници (EIBM) на ЕС — област, в която държавите членки запазват крайната отговорност.

Само три години по-късно Регламент (ЕС) № 2019/1896 увеличава правомощията на Фронтекс, като от агенция с поддържаща и координационна роля я превръща в оперативен фактор. Това води до експоненциално увеличение на ресурсите, създаване на постоянен корпус от 10 000 оперативни служители до 2027 г. и среден бюджет от 900 млн. евро годишно.

ЕСП провери дали Фронтекс е осъществявала ефективно четири от основните си шест дейности, за да допринесе за прилагането на европейското интегрирано управление на границите, като по този начин е оказала подкрепа на държавите членки за предотвратяване, разкриване и реагиране на незаконната имиграция и трансграничната престъпност. ЕСП разгледа и подготвеността на Фронтекс да изпълни своя нов и разширен мандат от 2019 г. Това е първият одит, в който ЕСП проверява по какъв начин Фронтекс извършва дейностите, описани в Регламента от 2016 г. Докладът е навременен, тъй като последната външна оценка на агенцията е публикувана през юли 2015 г., а Регламент (ЕС) № 2019/1896 е одобрен без оценка на въздействието. Одитът обхвана периода от края на 2016 г. (годината, в която влизат в сила новите отговорности на Фронтекс) до февруари 2020 г.

Като цяло ЕСП установи, че подкрепата на Фронтекс за държавите членки/асоциираните към Шенген държави в борбата срещу незаконната имиграция и трансграничната престъпност не е достатъчно ефективна. ЕСП констатира, че Фронтекс не е изпълнила изцяло мандата си от 2016 г. и подчерта няколко риска, свързани с правомощията ѝ от 2019 г.

ЕСП установи, че въпреки наличието на функционална рамка за обмен на информация в подкрепа на борбата с незаконната имиграция, тя не функционира достатъчно добре, за да осигури точна, пълна и актуална осведоменост за състоянието на външната граница на ЕС. Все още не е създадена подходяща рамка за обмен на информация за трансграничната престъпност. Това се отразява на капацитета на Фронтекс и държавите членки да наблюдават външните граници и, ако е необходимо, да реагират бързо на всички установени заплахи.

Фронтекс се е сблъскала със затруднения да използва докладите на националните органи за граничен контрол в рамките на европейската система за наблюдение на границите, както и с правни ограничения за използването на данните, намиращи се в общоевропейските системи, за целите на анализа на риска. Освен това Фронтекс не е в състояние да приложи общия интегриран модел за анализ на риска, прилаган от повечето държави членки.

Текущите въпроси, свързани с пълнотата и качеството на данните, засягат процеса на събиране на данни при оценката на уязвимостта на Фронтекс, въпреки че държавите членки са тези, които следва да предоставят информацията, необходима на Фронтекс.

Що се отнася до съвместните операции, в текущите си дейности Фронтекс все още не използва достатъчно ресурсите за предотвратяване, разкриване и борба с трансграничната престъпност. Тъй като липсва информация за действителните разходи и резултати, оперативните доклади на Фронтекс не успяват да информират по подходящ начин лицата, отговорни за вземането на решения.

Фронтекс не е предприела необходимите мерки за адаптиране на структурата си към правомощията, който е получила през 2016 г. ЕСП установи недостатъци в планирането на човешките ресурси в звената за анализ на риска и оценка на уязвимостта, както и в комуникацията между звената, обхванати от одита, които представляват значителен риск за ефективността на новата оперативна роля на агенцията.

В крайна сметка, ЕСП счита, че съществува значителен риск Фронтекс да се сблъска с трудности при изпълнението на мандата, който ѝ е възложен с Регламент (ЕС) № 2019/1896. Експоненциалното увеличение на предоставените ресурси е договорено без оценка на нуждите и въздействието върху държавите членки и без оценка на дейностите на Фронтекс от 2015 г. насам.

Въз основа на тези заключения ЕСП отправя конкретни препоръки към Фронтекс и Комисията за:

• подобряване на рамката за обмен на информация и на европейската картина на състоянието;
• актуализиране и прилагане на общия интегриран модел за анализ на риска и осигуряване на достъп до други източници на информация;
• развиване на потенциала на оценката на уязвимостта;
• подобряване на оперативната реакция на Фронтекс;
• преодоляване на предизвикателствата, свързани с новия мандат на Фронтекс.

Въведение

Влизането в сила на Шенгенската конвенция през 1995 г. води до премахването на вътрешните граници и създаването на Шенгенското пространство за свободно и неограничено движение на хора. Понастоящем Шенгенското пространство обхваща 26 европейски държави¹.

В заключенията от срещата на върха на ЕС, проведена в Лаакен през декември 2001 г., държавите членки заявиха, че по-доброто управление на контрола по външните граници на Съюза ще спомогне за борбата с тероризма, мрежите за незаконна имиграция и трафика на хора. Съветът на ЕС отправя искане към Съвета и Комисията да изготвят договорености за сътрудничество между службите, отговарящи за контрола на външните граници, и да проучат условията, при които може да бъде създаден механизъм или общи служби за контрол на външните граници².

С цел да се прилага европейско интегрирано управление на границите, през 2004 г.³ Европейският парламент, Съветът и Комисията създадоха Фронтекс (Frontex)⁴. Агенцията е създадена с разбирането, че отговорността за контрола и наблюдението на външните граници се споделя с държавите членки и това не се е променило в последващите изменения на учредителния регламент на Фронтекс.

Първият мандат на агенцията е да засилва и подкрепя междуведомственото и оперативното сътрудничество между агенциите за граничен контрол на държавите членки, както и да разработва и насърчава общи политики за обучение, оценка на риска и съвместни операции. В съответствие с това първоначалното ѝ наименование е „Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз“.

Регламентът за учредяване на Фронтекс е изменян четири пъти — през 2007 г.⁵, 2011 г.⁶, 2016 г.⁷ и 2019 г.⁸ Всяко изменение постепенно разширява мандата, функциите и бюджета на агенцията (от 19 млн. евро през 2006 г. на 330 млн. евро през 2019 г.).

Първото изменение от 2007 г. разширява първоначалния мандат чрез регламента за създаване на екипи за бърза гранична намеса (Регламент за RABIT), който позволява на агенцията да разполага такива екипи в държавите членки. Екипите ще се намесват за ограничен период по искане на всяка държава членка, изправена пред спешни и извънредни ситуации, произтичащи от голямо навлизане на мигранти по нелегални канали. За първи път се използва терминът „имиграция“ — явление, което не е споменато в регламента от 2004 г.

През 2011 г. нарастващите миграционни потоци в Средиземно море, предизвикани главно от политическите събития в Северна Африка, заедно с недостатъците и ограниченията на оперативната функция на агенцията, водят до второто изменение на учредителния регламент на Фронтекс. Основните промени се отнасят до функционирането на информационните системи на Фронтекс, включително в рамките на европейската система за наблюдение на границите, по-голямата координираща роля в съвместни операции по връщане, съвместни операции и пилотни проекти, и новата възможност за Фронтекс да закупува оборудване самостоятелно или съвместно с държава членка, както и да изпраща служители за връзка в трети държави.

По време на пика на миграцията през 2015 г. съзаконодателите на ЕС и Комисията посочват, че Фронтекс, която има ограничен мандат да подпомага държавите членки при гарантирането на сигурността на външните им граници, не разполага с достатъчно персонал и оборудване. В този период за своите ресурси Фронтекс разчита на доброволни вноски от държавите членки и няма правомощия да провежда операции по управление на границите, както и такива за търсене и спасяване на лица. Съзаконодателите и Комисията изразяват опасения, че тези ограничения биха възпрепятствали способността на Фронтекс да се справя ефективно и да коригира ситуацията, създадена от кризата с бежанците. Ето защо през 2016 г. се стига до третото изменение на регламента за учредяване на агенцията⁹, което влиза в сила на 6 октомври 2016 г. С това изменение Фронтекс се преименува на „Европейска агенция за гранична и брегова охрана“ със засилени задачи и правомощия както по отношение на оперативните си функции, така и във връзка с мониторинга и координацията на управлението на границите. С Регламента също така е създадена европейската гранична и брегова охрана, състояща се от агенцията и националните органи, отговарящи за управлението на границите.

В член 4 от Регламент (ЕС) № 2016/1624 се определят компонентите на европейското интегрирано управление на границите (вж. каре 1). Както е посочено в съображение 2 от регламента, за първи път европейското интегрирано управление на границите има за цел „да се управлява ефикасно преминаването на външните граници и да се преодолеят предизвикателствата, свързани с миграцията, и евентуалните бъдещи заплахи по тези граници, като по този начин се допринася за справянето с тежката престъпност с трансгранично измерение и за осигуряването на високо равнище на вътрешна сигурност в Съюза. В същото време е необходимо да се действа при пълно зачитане на основните права и по начин, гарантиращ свободното движение на хора в Съюза“.

Амбицията на съзаконодателите на ЕС и на Комисията е да се получи засилена и пълноценно функционираща европейска гранична и брегова охрана, чрез която „да се откликне на безпокойството на гражданите във връзка със сигурността и безопасността на Съюза“¹⁰. В следствие на това през септември 2018 г., т.е. само две години след влизането в сила на предходното изменение, Европейската комисия представи предложение за нов регламент за Фронтекс. Съветът посочи спешната необходимост като обосновка за липсата на оценка на въздействието на новото законодателство или на оценка на предходния мандат. Новият регламент влиза в сила на 4 декември 2019 г. В приложение I са представени основните промени в правомощията на Европейската агенция за гранична и брегова охрана след измененията от 2016 г. и 2019 г.

Основната цел на последното изменение е създаването на постоянен корпус — първата униформена правоприлагаща служба на ЕС. Предназначението на този орган е да се преодолее разминаването между очакванията и възможностите, произтичащо от зависимостта на агенцията от държавите членки/асоциираните към Шенген държави, що се отнася до приноса им към граничната охрана и съответното оборудване. Корпусът е съставен от длъжностни лица на Фронтекс и от задължително командировани служители от европейските държави за дългосрочен или краткосрочен период. ТЧислеността му ще нараства постепенно, докато достигне 10 000 служители през 2027 г., в т.ч. 3 000 служители на граничната и бреговата охрана, ескортиращи лица при връщане и експерти (вж. фигура 1 и фигура 2). В същото време, за да се покрият актуализираните задачи и функции на агенцията¹¹, бюджетът на Фронтекс се очаква да се увеличи от 460 млн. евро през 2020 г. на средно 900 млн. евро годишно (вж. фигура 3).

Източник: ЕСП въз основа на годишните доклади на Фронтекс.

Източник: ЕСП въз основа на Регламент (ЕС) № 2019/1896.

Източник: ЕСП въз основа на годишните доклади на Фронтекс.

Следните задачи се считат за основни дейности на Фронтекс с цел подпомагане на държавите членки/асоциираните към Шенген държави при управлението на външните граници на ЕС:

• мониторинг на ситуацията — агенцията трябва да предостави възможно най-подробна, точна и актуална картина на състоянието по външните граници на ЕС;
• анализ на риска — с този анализ се изгражда представа за моделите и тенденциите по външните граници за незаконната миграция и трансграничната престъпна дейност, в т.ч. за трафика на хора;
• оценките на уязвимостта — имат за цел да проверят капацитета и подготвеността на всяка държава членка да се справи с предизвикателствата по външните си граници, включително миграционния натиск;
• съвместни операции и бърза гранична намеса (известни като оперативно реагиране) — координирани и организирани от Фронтекс тези интервенции са насочени към подпомагане на държавите членки в гранични райони, които са подложени на значителен миграционен натиск. За своите операции Фронтекс използва европейски екипи за гранична и брегова охрана заедно с плавателни съдове, въздухоплавателни средства, превозни средства и друго техническо оборудване, предоставено от държавите членки;
• операции по връщане — имат за цел да подпомагат държавите членки при искане от тяхна страна или по инициатива на агенцията за провеждането на операции по връщане чрез организиране или координиране на национални и съвместни операции между различни държави членки, като им се оказва съдействие при операции по принудително връщане и доброволно напускане; агенцията също така организира или координира операции по връщане, при които транспортните средства и придружаващите служители се осигуряват от държавата на местоназначение извън ЕС;
• обучения на Фронтекс — целта е да се разработят учебни програми и специализирани курсове в различни области, за да се гарантира най-високо ниво на професионални познания сред граничните служители в цяла Европа.

Оперативните разходи за тези дейности са представени във фигура 4.

Източник: ЕСП въз основа на финансовите отчети на Фронтекс.

Обхват и подход на одита

За целите на настоящия одит ЕСП провери четири от шестте основни дейности на Фронтекс, за да установи доколко ефективно те са допринесли за прилагането на европейското интегрирано управление на границите и доколко Фронтекс е подготвена да изпълни новия си мандат.

За да отговори на основния одитен въпрос, ЕСП разгледа три подвъпроса:

1. Изпълнява ли Фронтекс мандата си от 2016 г. по отношение на борбата с незаконната имиграция?
2. Изпълнява ли Фронтекс мандата си от 2016 г. по отношение на борбата с трансграничната престъпност?
3. Добре ли е подготвена Фронтекс да изпълни своя нов и разширен мандат от 2019 г.?

През 2019 г. ЕСП докладва относно операциите по връщане на Фронтекс (28 % от оперативните разходи)¹². Настоящият одит на изпълнението се съсредоточи върху други четири основни дейности на Фронтекс — мониторинг на ситуацията, анализ на риска, оценка на уязвимостта и оперативно реагиране. Тъй като управлението на обединените ресурси (9 %) е свързано с оперативното реагиране (48 %), то е непряко включено в обхвата на одита. Взети заедно, тези дейности представляват 64 % от оперативните разходи на Фронтекс в размер на 236,7 млн. евро през 2019 г. (вж. фигура 4).

Това е първият одит, в който ЕСП проверява по какъв начин Фронтекс извършва дейностите, описани в регламента от 2016 г. Докладът е навременен, тъй като последната външна оценка на Агенцията е публикувана през юли 2015 г., а Регламент (ЕС) № 2019/1896 е одобрен без оценка на въздействието.

Тези основни дейности на агенцията се подсилват взаимно и имат за цел да подпомагат националните органи както на национално ниво, така и на ниво ЕС, в ефективния контрол на външните им граници. Неуспехът в една сфера може да окаже отрицателно въздействие върху други области на дейност. И обратно, ефективните действия в една дейност могат да имат взаимно положително въздействие върху дейностите в други области. Например правилното установяване и коригиране на дадена уязвимост, установена по време на оценките на уязвимостта, може да доведе до засилен оперативен контрол, като по този начин се подобри осведомеността за състоянието и се стигне до по-пълен анализ на риска (вж. фигура 5).

Източник: ЕСП.

Одитът обхвана периода от края на 2016 г. (годината, в която влизат в сила новите отговорности на Фронтекс) до февруари 2020 г. Дейностите на Фронтекс по отношение на зачитането и защитата на основните права не са включени в обхвата на настоящия одит.

Одиторите на ЕСП посетиха офисите на Фронтекс и се срещнаха с представители на различните звена на агенцията. ЕСП също така проведе срещи с граничните органи на Полша и Италия като извадка от държави, в които агенцията провежда съвместни сухопътни, въздушни и морски операции, и посети съоръжения, където се провеждат такива операции. ЕСП изпрати въпросници на останалите 25 държави членки и получи 20 отговора (вж. приложение II — няма отговори от Кипър, Гърция, Ирландия, Нидерландия и Словения). И накрая, одитната дейност на ЕСП включи проверки на документи, получени от Фронтекс и от италианските и полските национални органи, както и доклади и документи, публикувани от националните органи, научноизследователските организации и академичните среди.

Констатации и оценки

Налице са пропуски в информацията, с която разполага Фронтекс, както и в дейностите ѝ за борба с незаконната имиграция

В този раздел ЕСП разглежда дали Фронтекс изпълнява мандата си от 2016 г. по отношение на борбата с незаконната имиграция, като:

1. използва рамка за обмен на информация, за да осигури подробна, точна и актуална картина на ситуацията по външните граници на ЕС;
2. осъществява дейността си по начин, който е в подкрепа на държавите членки/асоциираните към Шенген държави;
3. предоставя информация за въздействието или разходите за нейните дейности.

Констатациите на ЕСП са обобщени във фигура 6.

Източник: ЕСП.

Съществуват пропуски и несъответствия в рамката за обмен на информация

Мониторинг на ситуацията

Регламент (ЕС) № 1052/2013 създава Европейската система за наблюдение на границите (Eurosur)¹³ — рамка за обмен на информация и сътрудничество между Фронтекс и различните национални органи, участващи в наблюдението на границите. В тази рамка Фронтекс споделя европейската картина на състоянието с държавите членки. Европейската картина на състоянието е графичен интерфейс, който представя данни за инциденти в почти реално време и информация, получена от различни национални гранични органи, обединени в национален координационен център, както и данни, получени от разположени инструменти за наблюдение като сензори, платформи и други източници (вж. фигура 7). По този начин Фронтекс се стреми да подкрепя държавите членки чрез подобряване на капацитета за мониторинг на ситуацията и реагиране по външните граници и предграничната зона.

Източник: ЕСП.

Този регламент развива достиженията на правото от Шенген и изисква от държавите членки/асоциираните към Шенген държави да регистрират всички значими събития, настъпили по границата между сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове (известни като „зелена граница“) и в рамките на морската граница (известна като „синя граница“). Регламентът не задължава държавите да докладват за събития, които се случват на самите гранични контролно-пропускателни пунктове.

Целта на регламента е Фронтекс да получи достатъчно надеждна информация, която да допринесе за картината на състоянието относно събитията, които се случват на външната граница по основните миграционни маршрути, например Централното, Източното и Западното Средиземноморие, както и сухопътния маршрут през Западните Балкани. В своя СД № 20/2019¹⁴ обаче, ЕСП отбеляза наличието на слабости в прилагането на регламента от страна на държавите членки (вж. каре 2).

В допълнение към изключенията за сухопътните и морските гранични контролно-пропускателни пунктове държавите членки/асоциираните към Шенген държави не са задължени да докладват за незаконно преминаване на въздушните граници на въздушни гранично-пропускателни пунктове, нито в националното въздушно пространство. Въпреки че една част от държавите членки/асоциираните към Шенген държави доброволно докладват за гранични събития, които се случват на граничните контролно-пропускателни пунктове, повечето от тях не го правят. Това означава, че европейската картина на състоянието, изготвена от Фронтекс, не представя в почти реално време ситуацията по въздушните граници на ЕС или на сухопътните и морските гранични контролно-пропускателни пунктове. Това се потвърждава и от отговорите на държавите членки на изпратения от ЕСП въпросник.

Освен това няма съгласувани стандарти, които да се прилагат между държавите членки по отношение на ефективността на техните системи за наблюдение на границите или друго оборудване за контрол. Това усложнява ролята на Фронтекс при идентифицирането на потенциални слабости по отношение на способностите на държавите членки за откриване на лица в контекста на граничния контрол и може да доведе до незабелязани преминавания на границите, а оттам и до недостатъчно докладване на събития в Eurosur.

Създаването на мрежа от национални координационни центрове (НКЦ) в 30-те държави членки/асоциирани към Шенген държави може да се разглежда като значително постижение. НКЦ в дадена държава координира и обменя информация с органите, отговарящи за наблюдението на външните сухопътни и морски граници на национално ниво, както и с другите НКЦ и агенцията. Когато няколко национални органа участват в граничния контрол, НКЦ често се използва като „платформа“ за насърчаване на междуведомственото сътрудничество между структури, принадлежащи към различни министерства. НКЦ отговаря за поддържането на националната картина на състоянието.

Въпреки това мрежата не е изпълнила изцяло всички свои функции, определени в регламента. Например изискванията във връзка с оперативните и аналитичните категории на Eurosur не са изпълнени по всеобхватен или последователен начин. В приложение III се съдържа информация относно функциите, определени в регламента, и тяхното прилагане от различните държави членки и асоциирани към Шенген държави членки.

Анализ на риска

Фронтекс се е блъскала със затруднения да използва данните от Eurosur за целите на статистическия анализ на риска, тъй като държавите членки/асоциираните към Шенген държави не представят своите доклади в Eurosur по последователен начин и използват различни формати (вж. каре 2). Освен това нивото на докладване в контекста на аналитичните и оперативните категории на Eurosur е минимално поради опасенията на държавите членки във връзка със сигурността и не може да се използва от Фронтекс за анализи на риска на ниво ЕС. В повечето случаи оперативната категория не съдържа информация за активите или за оперативните подкатегории, тъй като до януари 2018 г. мрежата не е била акредитирана¹⁵. За да преодолее тези проблеми с Eurosur, звеното на Фронтекс за анализ на риска изисква статистическа информация от мрежата на Фронтекс за анализ на риска (FRAN), която се предоставя пряко от държавите членки/асоциираните към Шенген държави от техните национални системи и включва данни относно всички видове граници.

Дейностите на Фронтекс не са достатъчно усъвършенствани, за да предоставят ефективна подкрепа на държавите членки/асоциираните към Шенген държави

Мониторинг на ситуацията

Благодарение на европейската картина на състоянието Фронтекс изпраща ежедневно навременна и уместна информация на националните органи относно ситуацията по външните граници. Агенцията също така предоставя информация за конкретни събития, които се случват в оперативните зони, определени за съвместните ѝ операции. Освен това Фронтекс предлага услуги за подкрепа и добавена стойност на ниво ЕС към оперативните дейности на държавите членки. Тя също така осигурява платформи за наблюдение в реално време (като например въздушно наблюдение), които дават възможност за оперативни реакции в реално време на събития, когато са налице активите на съвместни операции или тези на държавите членки/асоциираните към Шенген държави. Това може да бъде много полезно при бедствени ситуации. В своите отговори на изпратения им от ЕСП въпросник държавите членки признават ползата от тези услуги.

Въпреки това осведомеността на Фронтекс в почти реално време за събитията, настъпващи по външните граници, е възпрепятствана от слабости в качеството на данните (по отношение на тяхната изчерпателност, последователност и навременност), използвани за създаване на европейската картина на състоянието (вж. каре 2 и точка 24). Това води до разнородни национални картини на състоянието вместо до една единна и европейска картина. За съжаление предишните опити за уеднаквяване на въвеждането на данни (по-специално чрез различни изменения на наръчника на Eurosur) не са довели до преодоляване на тези проблеми.

Анализ на риска

От създаването на Фронтекс през 2004 г. една от основните ѝ задачи е анализиране на риска. Целта на този анализ е да се предостави информация при вземането на решения на ниво Фронтекс, държавите членки и Комисията. Анализът на риска подпомага дейностите на Фронтекс, например чрез идентифициране на нови начини на действие, миграционни маршрути, борба с трансграничната престъпност чрез разкриване на маршрути за контрабанда, подправени документи и трафик на хора — все области, които са част от оперативната компетентност на агенцията.

В допълнение към информацията от Eurosur агенцията събира също така широк набор от данни от държавите членки, органите на ЕС, партньорските държави и организации, както и от собствените си операции (особено по време на събеседвания при приемане на мигранти и сесии за обмен на информация), за да определи ключовите фактори, които оказват влияние и стимулират миграционните тенденции. Това включва информация, която не е налична в Eurosur, а именно оценки на топографията, демографията, предотвратяването на кризи, геополитиката и разузнаването. Фронтекс използва също и данни с отворен код (т.е. от други партньори на ЕС и международни организации) относно положението по границите на Европа и извън нея. Специалната мрежа от експерти по разузнаване и анализатори на риска (FRAN) изготвя тримесечни доклади.

Основните продукти на Фронтекс от звеното за анализ на риска са:

• годишен анализ на риска;
• специални анализи на риска по отношение на Западните Балкани и източните граници на ЕС;
• Ad hoc справки относно нововъзникващи рискове, които често се изготвят в отговор на конкретни искания за информация от Комисията или от Съвета.

Дейностите на Фронтекс за анализ на риска са допринесли за изграждането на FRAN — общност от европейски анализатори на риска и експерти в разузнаването. Чрез договарянето и прилагането на общи стандарти Фронтекс е улеснила комуникацията между колеги от различни държави. Освен това благодарение на FRAN всяка държава членка разполага с достъп до данните на другите държави относно дейностите им по анализ на риска.

Въпреки това, поради правни причини и с цел защита на данните, за своя анализ на риска Фронтекс няма достъп до данните от общоевропейските системи, поддържани от eu-LISA¹⁶ (агенция, отговаряща за оперативното управление на широкомащабни ИТ системи), които са основни инструменти за изпълнение на политиките на ЕС в областта на убежището, управлението на границите и миграцията. Тези системи, които поддържат регистър на визовите данни, молбите за убежище и движенията на хора, изчезнали лица (особено деца) и информация за определени имоти, не предоставят на Фронтекс статистически доклади, които тя да използва за целите на анализа на риска, с изключение на публично достъпни статистически данни.

На Фронтекс е възложено да разработи¹⁷ общ интегриран модел за анализ на риска (CIRAM), който следва да се прилага от агенцията и от държавите членки¹⁸. 95 % от 20-те държави членки, отговорили на въпросника на ЕСП, прилагат тази обща методология към извършвания на национално ниво анализ на риска. Самата агенция обаче не е в състояние да приложи модела, тъй като не може да оцени по подходящ начин уязвимостта на конкретни гранични участъци (вж. каре 3). Въпреки че държавите членки/асоциираните към Шенген държави споделят своите ресурси за граничен контрол и съответните планове за разполагане със звеното за оценка на уязвимостта на Фронтекс, към момента на одита това звено не е споделило тази информация със звеното на Фронтекс за анализ на риска.

В отговор на въпросника на ЕСП държавите членки посочиха, че оценяват качеството на продуктите на Фронтекс за анализ на риска. Те обаче също така отбелязаха, че липсата на обща структурирана разпределителна система ограничава наличността и въздействието на тези продукти. Например обслужването на едно гише на Фронтекс (FOSS) е единствената официална обща платформа, чрез която се обменя информация между европейските гранични служители, като държавите членки считат, че наличната там информация е много полезна за дейностите им. Достъпът до FOSS обаче е ограничен до тези гранични служители, които участват в операциите на Фронтекс, и само докато са изпратени в мисия. Освен това Съвместният изследователски център (JRC), който предоставя съответната технология за FOSS, вече не осигурява софтуерни актуализации, поддръжка или услуги за съдействие по телефона. Това представлява риск за непрекъснатостта на платформата и следователно за съдържащата се в нея информация. Към днешна дата не е имало обсъждане в рамките на Фронтекс относно заместването на FOSS.

Оценка на уязвимостта

За оценката на уязвимостта е необходимо Фронтекс да наблюдава и оценява наличието на техническо оборудване, системи, способности, ресурси, инфраструктура и подходящо квалифициран и обучен персонал на държавите членки, необходими за граничния контрол. Държавите членки предоставят на компетентното звено на Фронтекс информацията, необходима за оценката на уязвимостта. Целта е да се направи оценка на капацитета и подготвеността на държавите членки да се справят с настоящи и бъдещи заплахи и предизвикателства по външните граници. Тази оценка следва да обхваща капацитета на държавите членки да изпълняват всички задачи по управление на границите, включително капацитета им да се справят с потенциалното пристигане на голям брой хора на тяхна територия.

След въвеждането си с Регламент (ЕС) № 2016/2016 процесът на оценка на уязвимостта навлезе в четвъртата си година на действие през 2020 г. През този период Фронтекс съставя безпрецедентна картина на капацитета и уязвимостта на държавите членки в отделни гранични участъци; това е потвърдено и от държавите членки в отговорите им на въпросника. Оценките на уязвимостта от 2017 г. и 2018 г. са приключени въпреки сериозните ограничения на ресурсите, които оказват въздействие върху качеството на работата. Например през 2016 г. Фронтекс има само три щатни бройки, разпределени за тази задача. Щатните бройки нарастват до 23 през 2018 г. (от които 15 са заети) и до 25 през 2019 г. (от които 23 са заети). ЕСП разгледа извадка от пет оценки и установи, че звеното за оценка на уязвимостта не е отбелязало факта, че през 2017 г. и 2018 г. една държава членка не е предоставила информация за единствения си сухопътен граничен контролно-пропускателен пункт, което означава, че той не е включен в оценката на уязвимостта.

Процесът на оценка на уязвимостта се подобрява, тъй като неговата методология е усъвършенствана. Въпреки това и макар държавите членки да са задължени да предоставят надеждни данни, звеното на Фронтекс за оценка на уязвимостта продължава да докладва за текущи проблеми, свързани с непълни и незадоволителни данни на държавите членки, които са в основата на процедурата. През 2019 г. например процентът на предоставени данни сред държавите членки/асоциираните към Шенген държави варира от 53 % до 98 %. В отговорите си на въпросника на ЕСП две държави членки посочиха националната сигурност като основание за отказа си да предоставят поисканата от Фронтекс информация.

На последно място, в съответствие с разпоредбите на Регламента от 2016 г., понастоящем процесът на оценка на уязвимостта е ограничен до националния капацитет и уязвимост. Оценките не са извършени на ниво ЕС или на регионално ниво. ЕСП установи, че една оценка за целия ЕС:

• би била по-подходяща в контекста на бъдещото разполагане на постоянния корпус на Фронтекс. В следствие на това собственият капацитет на Фронтекс за справяне с предизвикателствата по външните граници би могъл да бъде редовно оценяван;
• би спомогнала за установяване на припокриващи се уязвими области в съседни държави или държави, които принадлежат към една и съща регионална оперативна среда. Тези уязвими области създават взаимозависимост между съответните държави членки;
• би спомогнала за преценка на мащаба и ефективността на сътрудничеството между различните участващи агенции на ЕС¹⁹.

Оперативно реагиране

От създаването на Агенцията оперативното реагиране на Фронтекс е насочено основно към подпомагане на държавите членки в борбата с незаконната имиграция, до голяма степен чрез съвместни операции по външните граници (главно по море, но също и по суша или в летищни зони). Операциите се извършват както с национални ресурси, така и с ресурси (човешки и технически), които са обединени от участващите държави или са предоставени от Фронтекс. Всички операции се координират от Фронтекс. Искането за оперативно реагиране идва от държавите членки, след което Фронтекс приоритизира операциите въз основа на значимостта и наличните ресурси и ги изпълнява съгласно оперативен план.

Съвместни операции

Местоположението на най-важните маршрути за незаконна миграция към Европейския съюз e такова, че почти 80 % от бюджета за съвместни операции на Фронтекс са предназначени за операции, провеждани в морето. Някои от тях (например операциите Minerva и Poseidon) обхващат също проверки на гранични контролно-пропускателни пунктове, но основният акцент е наблюдението на границите; повечето от операциите са активни от 2006 г. и 2007 г. В приложение IV е представена по-подробна информация относно съвместните морски операции на Фронтекс. Ефективността на подкрепата, предоставена на средиземноморските държави членки за управление на миграционния натиск през последните 15 години, е потвърдена от всички интервюирани лица и не е допълнително анализирана в настоящия одит.

Фронтекс разпределя по-голямата част от останалите 20 % от бюджета си за съвместни операции за създаване на координационни звена на морските пристанища, летищата и сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове, където агенцията осигурява гранични служители на ключови точки по външните граници на ЕС. Одитът оцени добавената стойност на координационните звена на Фронтекс, намиращи се на сухопътните и въздушните гранични пунктове (международните летища се възприемат като изложени в голяма степен на незаконна миграция). ЕСП стигна до заключението, че те имат незначително въздействие върху цялостния граничен контрол. Това се дължи на малкия брой човешки ресурси на място, кратката продължителност на тяхното командироване и малкия брой координационни звена, които участват в операциите.

Бърза гранична намеса

Държава членка, подложена на неотложен и изключителен натиск по външната си граница, особено когато голям брой граждани на държави извън ЕС се опитват да влязат незаконно на нейна територия, може да поиска от Фронтекс бърза гранична намеса на нейна територия за ограничен период от време. Досега само Гърция е задействала този механизъм, при четири различни ситуации.

Ефективността на бързата гранична намеса на Фронтекс изисква опознаване на участниците в процеса и установяване на ефективни процедури в държавите членки за искане на такава намеса (вж. каре 4).

Обединяване на човешки ресурси

В съответствие с Регламент (ЕС) № 2016/1624 Фронтекс е създала, наред с другото, резерв от европейски екипи за гранична и брегова охрана, включително резерв за бързо реагиране и техническо оборудване. Приносът на Фронтекс към резерва от европейски екипи за гранична и брегова охрана е под формата на членове на екипите, които са командировани във Фронтексот държавите членки/асоциираните към Шенген държави чрез годишни открити покани за набиране на персонал (вж. фигура 8). Според Фронтекс разполагането по места на командировани членове на екипа е послужило като тест — макар и в много малък мащаб — на нов модел за разполагане на човешки ресурси съгласно регламента от 2019 г.

Всяка година Фронтекс оценява нуждите си от човешки ресурси и техническо оборудване въз основа на приоритетите, определени в анализа на риска и наличната информация от предходната година — анализ на данните от разполагането по места на човешки ресурси и ефективността и ефикасността на различните видове техническо оборудване. Въз основа на тази информация агенцията започва процес на преговори (наричани също ежегодни двустранни преговори), в резултатът на който се определя приносът на всяка държава към оперативните дейности.

Източник: ЕСП.

ЕСП установи, че държавите членки са изпълнили задълженията си за създаване на резерв за бързо реагиране. Комисията обосновава създаването на постоянен корпус от 10 000 души²⁰ с недостига от човешки ресурси, предизвикан от малкото поети ангажименти в тази област от държавите членки. ЕСП обаче установи, че по-голямата част от този недостиг (85 % през 2019 г.) съответства на три от общо 17 категории експерти в съвместните операции на агенцията (старши служител, отговарящ за проверката на документи, служител за наблюдение на границите и служител, отговарящ за откриването на откраднати превозни средства). Освен това цялостното разполагане по места на членове на екипа от държавите членки/асоциираните към Шенген държави надхвърля договореното по време на преговорите (вж. фигура 9).

Източник: ЕСП, въз основа на докладите на Фронтекс относно оперативните ресурси.

ЕСП установи, че Фронтекс не е отдала достатъчно значение на ролята на междукултурния посредник или на начина, по който изискваните умения и нагласи се различават от тези на устен преводач. Този профил не е бил включен в Решение 38/2016 на управителния съвет, в което се определят профилите на служителите за гранична охрана към европейските екипи за гранична и брегова охрана. Освен това в решението на управителния съвет от 2020 г.²¹ не е включено създаването на постоянния корпус. Вместо това решението включва културното посредничество сред задачите, които трябва да се изпълняват от специалистите в областта на връщането, и изисква от служителите за провеждане на събеседвания да демонстрират висока културна осведоменост за държавите на произход и на транзитно преминаване.

Ролята на устния преводач е да улеснява общуването, като гарантира, че всички направени коментари са точно преведени; от друга страна, от междукултурния посредник (медиатор) се изисква да разбира културните различия и социалните норми на различните култури, като същевременно вдъхва доверие в тези, които наскоро са пристигнали на границата, като целта е да се избегне прекъсване на диалога. По време на морските операции на мястото на приемане на мигрантите, междукултурният посредник се занимава с тези лица, които са имали дълго и тежко пътуване и които често са психически травмирани, тъй като са били жертва на трафик на хора, на основано на пола насилие или на изтезания. Ролята на междукултурния посредник е от решаващо значение в процеса на приемане и събиране на разузнавателни данни (относно трафикантите, маршрутите, начините на действие и др.) и допринася за ключови процеси на Фронтекс като анализа на риска.

Фронтекс не предостави информация относно въздействието или разходите за своите дейности

Член 8, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 2016/1624 гласи, че агенцията „предоставя на обществеността точна и изчерпателна информация относно своите дейности“.

Въпреки че Фронтекс предоставя подробна информация за своите дейности²², нейните доклади (както публично достъпните доклади, така и информацията, предназначена за ограничено разпространение) невинаги съдържат анализ на резултатите от изпълнението и реалното въздействие на дейностите ѝ. Това може да е довело до недостатъчно информиране на законодателите в процеса на вземане на решения.

В областта на оценките на уязвимостта Фронтекс публикува преглед на своята дейност. Този преглед е с ограничено разпространение и съдържа информация относно броя на издадените препоръки, както и степента на изпълнение от страна на държавите членки. От друга страна, в областта на анализа на риска Фронтекс не публикува преглед на дейността си за годината, нито оценява въздействието на своите продукти.

Фронтекс изготвя голям брой доклади²³ с цел оценка на съвместните операции. Въпреки това три ключови аспекта на нейните дейности не са оповестени.

На първо място, регламентите²⁴ изискват от Фронтекс да оценява резултатите от съвместните операции. Агенцията обаче не извършва надеждна оценка на тези дейности. В доклада си относно съвместните морски операции и въпреки тяхното значение като част от общите ѝ дейности Фронтекс не прави разграничение между резултатите от предоставяната от нея подкрепа и резултатите от националните дейности, предприети в хода на обичайните задължения на приемащата държава членка. Освен това в докладите не се посочва, че те представят резултатите и дейностите, извършени от Фронтекс и националните органи в оперативната зона по време на оперативния период.

На второ място, в своите доклади за оперативните ресурси Фронтекс предоставя информация за необходимите, ангажираните и разгърнатите ресурси, но не дава обяснения относно евентуалните отклонения, нито установява въздействието на евентуалните пропуски. Докладите не дават ясна представа за ефективността или слабостите на действителния принос на държавите членки към съвместните операции и могат да доведат читателите до погрешно тълкуване на наличието на пропуски (вж. точка 51).

На трето място, Фронтекс не предоставя информация за реалните разходи за съвместните си операции, нито обобщени, нито разбити по операции (морски и въздушни) и вид разходи (например човешки ресурси и лекотоварни съоръжения или тежко оборудване). Тъй като окончателните данни са налични едва през година n + 2, Фронтекс представя само разходи въз основа на прогнозни изчисления, които могат да съдържат значителни разлики спрямо действителните стойности.

Фронтекс не подкрепя по ефективен начин борбата с трансграничната престъпност

В този раздел ЕСП провери дали Фронтекс изпълнява мандата си от 2016 г. по отношение на борбата с трансграничната престъпност, като:

1. използва рамка за обмен на информация, за да осигури подробна, точна и актуална картина на състоянието по външните граници на ЕС; и
2. осъществява дейността си по начин, който е в подкрепа на държавите членки/асоциираните към Шенген държави.

Резултатът от анализа на ЕСП е представен във фигура 10 и може да бъде сравнен с очаквания принос, описан във фигура 5.

Източник: ЕСП.

Все още не е въведена подходяща рамка за обмен на информация в подкрепа на борбата с трансграничната престъпност

Един функциониращ модел за интегрирано управление на границите изисква систематично събиране и споделяне на информация от всички компетентни национални органи и всички агенции на ЕС. Поради това данните, които захранват модела и неговите аналитични продукти, не следва да се ограничават до органите за гранична охрана, а да включват всички компетентни органи, като например полицейски служби и митнически органи, които отговарят за управлението на границите.

Въпреки че от 2016 г. насам отговорността за прилагането на европейското интегрирано управление на границите е споделена между държавите членки/асоциираните към Шенген държави и Фронтекс, все още не съществува обща рамка за интегрирано управление на границите за обмен на информация и сътрудничество. Eurosur следва да осигури инфраструктурата и инструментите, необходими за наблюдение на външните граници, и да подпомага както Фронтекс, така и държавите членки в борбата им срещу трансграничната престъпност. Регламент (ЕС) № 1052/2013 създава Eurosur през 2013 г., но е актуализиран едва през декември 2019 г. с Регламент (ЕС) № 2019/1896, за да отрази новия мандат на Фронтекс. Освен това новите изисквания за докладване, очертани в последното изменение на регламента, ще влязат в сила едва през декември 2021 г. Въпреки това съществуват важни ограничения за тази система:

• съгласно Регламента за Eurosur всяка държава членка/асоциирана към Шенген държава има национален координационен център, който отговаря за обмена на информация. Държавите членки/асоциираните към Шенген държави обаче не са задължени да гарантират, че всички компетентни органи, необходими за очертаването на надеждна картина на състоянието, са представени в националните координационни центрове. Това възпрепятства ефективното прилагане на европейското интегрирано управление на границите. Митническите и граничните служители са признати за стратегически партньори в областта на граничния контрол по външните граници на ЕС, но понастоящем не съществува рамка за обмен на информация и разузнавателни данни;
• когато държавите членки докладват за трансгранични престъпления в Eurosur, въведените данни не са съгласувани. Фронтекс се е опитала да постигне съгласие относно каталог на случаите на трансгранична престъпност с държавите членки/асоциираните към Шенген държави, но различните национални законодателни класификации са усложнили задачата. Ето защо, тъй като не са въведени обвързващи изисквания за докладване и граничните служители не разполагат с насоки за това кои събития да докладват, докладването е непоследователно. Отговорите на държавите членки на въпросника на ЕСП също отразяват тази ситуация.

Фронтекс се нуждае от пълна информация, за да анализира стратегически рисковете от трансграничната престъпност като част от европейското интегрирано управление на границите. Въпреки това, с Фронтекс се обменя само информация относно незаконната имиграция, а не данни, свързани с други области на компетентност, като например митниците, рибарството или екологичния контрол.

Подкрепата на Фронтекс за борба с трансграничната престъпност е недостатъчна

Фронтекс е натоварена със задачата да подкрепя държавите членки/асоциираните към Шенген държави в борбата им срещу трансграничната организирана престъпност (в сътрудничество с други компетентни европейски агенции). Тази подкрепа включва предоставяне от Фронтекс на по-добра осведоменост за състоянието на европейско ниво за държавите членки/асоциираните към Шенген държави, т.е. чрез извършване на анализ на риска от трансгранична престъпност и чрез европейската картина на състоянието, както и чрез идентифициране на слабостите, пред които са изправени държавите членки при изпълнението на отговорностите им за граничен контрол и предприемане на съвместни оперативни действия, когато е необходимо.

Осведомеността на Фронтекс за състоянието на трансграничната престъпност е възпрепятствана не само от липсата на подходяща рамка за обмен на информация, но и от факта, че от 2012 г. насам CIRAM не е актуализирана, за да включва информация относно трансграничната престъпност съгласно удължаването на мандата на агенцията през 2016 г.

Тъй като от години незаконната имиграция е предмет на специално внимание и предвид дългосрочното съществуване на миграционни маршрути в Средиземно море, това неизбежно е довело до известно нарушаване на безпристрастния географски характер на продуктите за анализ на риска на Фронтекс (вж. точка 45 и приложение IV). Това означава, че въпреки че тези продукти са увеличили осведомеността на граничните органи за натиска от незаконната имиграция в някои гранични участъци, те не отразяват в еднаква степен предизвикателствата, пред които са изправени други участъци от външната граница.

За да преодолее този проблем, през 2018 г. Фронтекс създава мрежа за анализ на риска на служителите в морското разузнаване (MIC-RAN) с оглед на развитието на способности за анализ на морския риск срещу трансграничната престъпност и подпомагане на сътрудничеството на ЕС по отношение на функциите за брегова охрана. Въпреки че тази мрежа обхваща само морската зона, тя вече се оказа полезна, например като привлича вниманието на граничните органи към контрабандата на наркотици в търговски плавателни съдове. MIC-RAN обаче е географски ограничена въпреки значението ѝ за ефективното интегрирано управление на външните граници²⁵.

Едва през 2019 г. звеното на Фронтекс за оценка на уязвимостта започва да оценява способността на държавите членки/асоциираните към Шенген държави да откриват и противодействат на трансграничната престъпност. През 2020 г. пет от общо 200 въпроса са свързани с трансграничната престъпност. Липсват въпроси относно безопасността на персонала, разположен на граничните контролно-пропускателни пунктове, които потенциално са рискови зони, предвид заплахата, която представляват чуждестранните бойци и тероризмът.

Тъй като капацитетът на държавите членки за откриване на мигранти по въздушните граници понастоящем не е предмет на оценка на уязвимостта от Фронтекс, не съществува ефективен централизиран надзор върху способността на държавите членки да проучват, откриват или залавят потенциално незаконни преминавания на въздушните граници на ниво ЕС (вж. каре 5). Освен това оценката на уязвимостта на Фронтекс не включва анализ на това дали митническите органи на държавите членки/асоциираните към Шенген държави са готови своевременно да предоставят качествени данни относно ситуационната картина и анализа на риска, тъй като тази област попада в обхвата на националната компетентност.

Що се отнася до оперативното реагиране, Фронтекс все още не е разработила в достатъчна степен дейностите по предотвратяване, разкриване и борба с трансграничната престъпност в ежедневната си работа. Инструментите, които агенцията използва, като например „дните на съвместни действия“, се приемат добре от държавите членки. Дните на съвместни действия обединяват държави членки, правоприлагащи органи и международни организации за борба с различни престъпления, като например контрабанда на наркотици и оръжие, незаконна имиграция и трафик на хора. В отговорите си на изпратения от ЕСП въпросник държавите членки посочват, че това е опит, който могат да използват в собствената си институция. Въздействието на оперативното реагиране обаче е ограничено до географската област на участващите държави членки за времетраенето на операциите.

Фронтекс все още не е готова ефективно да изпълнява мандата си от 2019 г.

ЕСП провери дали Фронтекс е готова да посрещне предизвикателствата, свързани с правомощията ѝ от 2019 г., както и дали държавите членки са в състояние да предоставят на агенцията цялата информация, от която тя се нуждае за изпълнението на тези правомощия.

Фронтекс все още не се е адаптирала към изискванията на своя мандат от 2016 г.

ЕСП провери дали въвеждането през 2016 г. в мандата на Фронтекс на отговорността за интегрирано управление на границите и новата задача за оценка на уязвимостта са довели до бърза стратегическа преоценка от страна на Фронтекс на нуждите ѝ от човешки ресурси в областта на анализа на риска и оценката на уязвимостта. Агенцията обаче е поела новите си отговорности на ad hoc принцип и едва през 2019 г. е започнала да изпълнява свързаните с тях задачи по систематичен начин.

Вследствие на новия мандат от 2016 г. на оперативния отдел е възложена оценката на уязвимостта. В рамките на отдела изпълнението на тази задача е разпределено на звеното за анализ на риска. През 2017 г. Фронтекс е реорганизирана и отделът е разделен на две. Дейностите по анализ на риска и оценка на уязвимостта са отделени и разпределени в едно от тези нови подразделения, наречено отдел за мониторинг и осведоменост за състоянието. Създадено е звено за оценка на уязвимостта, в което са назначени предишни служители на звеното за анализ на риска. Не е извършен обаче истински анализ за установяване на необходимите умения на служителите и техния брой. Това е повлияло на качеството на работата (вж. точка 41).

През 2019 г. отделът на Фронтекс за осведомеността за състоянието и мониторинга се е опитал да идентифицира настоящите и бъдещите нужди на звената за анализ на риска и оценка на уязвимостта. ЕСП установи, че:

• звеното за анализ на риска има недостиг на анализатори с различни профили (напр. криминолози, служители с умения за предварителен анализ, тематичен анализ и най-вече морски анализ на риска);
• звеното за оценка на уязвимостта трябва да определи кои са нужните му умения и капацитет, да установи евентуални пропуски и да изготви дългосрочен план за привличане на таланти в съответствие със стратегическите си цели.

Въпреки че обменът на информация и сътрудничеството между различните оперативни звена на Фронтекс винаги са били важни, сега те са от съществено значение предвид новата оперативна роля, която агенцията пое при създаването на постоянния корпус. В програмния документ на Фронтекс за периода 2018—2020 г. се посочва, че независимо от гъвкавостта в ежедневната работа на служителите, между отделите съществува изолираност и недостатъчно взаимодействие. Този начин на функциониране на отделите, при който не се обменя наличната информация, може да подкопае взаимосвързаността на дейностите на Фронтекс. Например до февруари 2020 г. Фронтекс не е въвела процедури за обмен на уместна информация между оперативните си звена във връзка с оценката на уязвимостта. Все още предстои да бъде разработен структуриран механизъм за споделяне на резултатите от оценката на уязвимостта с други оперативни звена на Фронтекс.

Мандатът от 2019 г. предвижда бързо и експоненциално увеличение на ресурсите на Фронтекс

Съгласно новия регламент до 2027 г. Фронтекс трябва да разполага с напълно формиран постоянен корпус, наброяващ до 10 000 оперативни служители (вж. фигура 2 и точка 11). Бюджетът на Фронтекс се очаква да нарасне от 460 млн. евро през 2020 г. (вж. фигура 3) до средно около 900 млн. евро годишно за периода 2021—2027 г. Размерът на планираното увеличение на бюджета и на персонала може да бъде измерен и от гледна точка на човекодни, които са на разположение за съвместни операции. От сегашното ниво от 300 000 човекодни (вж. фигура 9) това ще доведе до увеличение до приблизително 2 270 000 човекодни, т.е. повече от 7,5 пъти над настоящото равнище на използваните човешки ресурси.

Не е оценено потенциалното въздействие от създаването на постоянния корпус върху държавите членки. 81 % от държавите членки, отговорили на въпросника на ЕСП, считат, че регламентът от 2019 г. ще окаже въздействие върху броя на техните служители, като ще е необходимо допълнително наемане и обучаване на нови гранични служители. Това е така, защото те очакват Фронтекс да запълни постоянния си корпус със служители, които понастоящем са назначени в националните служби за граничен контрол. Това ще окаже въздействие на бюджетно и организационно ниво. Държавите членки също така изразяват опасения относно потенциалното въздействие на броя на служителите, които ще бъдат наети от Фронтекс, по профили и по категории, както е предвидено в регламента, както и относно продължителността на бъдещите назначения.

Последната външна оценка на агенцията е публикувана през юли 2015 г. Въпреки че Регламент (ЕС) № 2016/1624 изисква резултатите на Фронтекс да бъдат оценени до октомври 2019 г., оценката не е извършена, тъй като новият мандат на агенцията влезе в сила през ноември 2019 г. Съгласно Регламент (ЕС) № 2019/1896 следващата външна оценка трябва да бъде извършена до 5 декември 2023 г. Това е дълъг период от време, през който ще бъдат направени значителни промени в мандата, структурата и ролята на агенцията.

На последно място, въпреки че законодателството предоставя изпълнителни правомощия на постоянния корпус, възможно е той да се окаже по-малко ефективен, ако приемащата държава членка не разреши извършването на някои задачи²⁶, като например тези във връзка с проверките на самоличността, разрешаването за влизане и извършването на наблюдение на границите. Въпреки това, граничните служители, които посещават други държави членки, нямат право да използват информационните системи на приемащите държави за извършване на гранични проверки²⁷. Това сериозно ще ограничи дейностите, които постоянният корпус би могъл да извършва по време на разполагането по места.

Съществува риск Фронтекс да не получава информацията, която да ѝ помогне да усъвършенства дейностите си за борба с трансграничната престъпност

Всички държави членки, с изключение на Испания, набират ръчно данните от националните си системи в Eurosur и JORA за инцидентите, настъпили на техните външни граници. Операторите също така са задължени да превеждат данните за инцидента на английски език, макар и да са с различна степен на владеене на езика.

Допълнителните изисквания за докладване в Eurosur ще бъдат въведени постепенно в рамките на двугодишен преходен период в съответствие с Регламент (ЕС) № 2019/1896. В отговорите си на въпросника на ЕСП държавите членки посочиха, че съществуващите изисквания за докладване вече представляват значителна тежест и че не са сигурни в способността си да изпълнят увеличеното работно натоварване, освен ако не се автоматизира процесът на предаване на данни между националните системи и базата данни Eurosur. Докладването на събития, настъпили на сухопътните и въздушните гранични контролно-пропускателни пунктове представлява значително увеличение на работата. Например според Евростат през 2018 г. 409 млн. пътници, пътуващи до/от места извън ЕС, са преминали през въздушните гранични контролно-пропускателни пунктове на ЕС.

Въпреки че Фронтекс има правомощия да предприеме всички необходими мерки за улесняване на обмена на информация, свързана с нейните задачи, с Комисията и държавите членки, последните считат, че Фронтекс няма видимо пряко участие в опитите за по-нататъшно автоматизиране на процеса.

Заключения и препоръки

Като цяло Сметната палата установи, че подкрепата на Фронтекс за държавите членки/асоциираните към Шенген държави в борбата срещу незаконната имиграция и трансграничната престъпност не е достатъчно ефективна. ЕСП констатира, че Фронтекс не е изпълнила изцяло мандата си от 2016 г. и подчерта няколко риска, свързани с правомощията на Фронтекс от 2019 г.

ЕСП представя своите заключения и препоръки относно борбата с незаконната имиграция и трансграничната престъпност за всяка от основните дейности на Фронтекс — обмен на информация, анализ на риска, оценка на уязвимостта и оперативно реагиране.

ЕСП установи, че въпреки наличието на функционална рамка за обмен на информация в подкрепа на борбата с незаконната имиграция, тя не функционира достатъчно добре, за да осигури точна, пълна и актуална осведоменост за състоянието на външната граница на ЕС (точки 25—29 и каре 2). Все още не е създадена подходяща рамка за обмен на информация за трансграничната престъпност (точки 63—65).

Фронтекс изпраща своевременна и подходяща миграционна информация за ситуацията по външните граници и предоставя информация за конкретни събития (точка 31). Въпреки това липсата на информация (точки 26 и 32), на технически стандарти за оборудването за контрол на границите (точка 27), на общ каталог за докладване на трансгранични престъпления, на информация в почти реално време относно ситуацията по въздушните граници на ЕС, както и закъсненията при актуализирането на CIRAM (точки 64 и 67) пречат да се очертае пълна картина на състоянието по външните граници на ЕС.

По отношение на трансграничната престъпност съществува и несъответствие между мандата, определен в регламентите за Фронтекс, и регулаторната среда, в която работи агенцията — в Регламента за Eurosur не са включени всички компетентни органи (напр. митническите служби) и поради това не се докладват всички съществени събития (точка 64).

С Регламент (ЕС) № 2019/1896 са въведени значителни допълнителни изисквания за докладване в Eurosur и се очаква процесът на предаване на данни между националните системи и базата данни на Eurosur да се автоматизира, за да е възможно държавите членки да ги изпълнят (точки 82 и 83). Според държавите членки обаче Фронтекс все още няма видимо пряко участие в опитите за по-нататъшно автоматизиране на процеса (точка 84).

1. С цел подобряване на съществуващата рамка Eurosur Фронтекс следва:
   
   
   1. редовно да оценява качеството на данните, използвани за изготвяне на европейската картина на състоянието;
   2. да извършва мониторинг и да подкрепя държавите членки за правилното използване на Eurosur чрез установяване на съвместно договорени процедури за отстраняване на установените недостатъци;
   3. да напътства държавите членки за създаването на общ каталог за докладване на инциденти, свързани с трансграничната престъпност;
   4. да подкрепя държавите членки чрез автоматизиране на езиковия превод и процеса на прехвърляне на данни между националните системи и базата данни Eurosur.
2. За да се гарантира оперативната съвместимост на общото оборудване и да се улесни придобиването от държавите членки на технически съвместими способности за граничен контрол, Фронтекс следва да установи технически стандарти за оборудването с одобрението на Комисията и държавите членки, представени в управителния съвет на агенцията.
3. За да се осигури наличието на пълна европейска картина на състоянието, Комисията следва да проучи нови начини за постигане на ефективно сътрудничество между Фронтекс и други компетентни органи, за които Регламент (ЕС) № 1896/2019 не е пряко приложим.

Срок за изпълнение — средата на 2022 г.

Фронтекс се е сблъскала със затруднения да използва докладите на Eurosur за целите на анализа на риска, както и с правни ограничения да използва данните, намиращи се в общоевропейските системи, поддържани от eu-LISA (точки 30 и 37). Въпреки че Фронтекс е обвързана от законодателството в тази област, тя не прилага общия интегриран модел за анализ на риска, тъй като не може да оцени уязвимостта на конкретни гранични участъци, когато държавите членки не предоставят необходимата информация (точка 38).

Въздействието на извършвания от Фронтекс анализ на миграционния риск е нарушено от липсата на широко достъпна мрежа за разпространение на нейните продукти. Следователно това означава, че граничните служители нямат лесен достъп до продуктите на Фронтекс, въпреки че тези продукти биха могли да бъдат много полезни за изпълнението на техните задължения (точка 39). Освен това Фронтекс не разполага с информацията, необходима за извършване на анализ на риска по отношение на трансграничната престъпност (точка 65), с изключение на специфични категории, свързани с незаконната имиграция. В допълнение общият интегриран модел за анализ на риска не е актуализиран, за да отрази това измерение на граничните рискове (точка 67). В резултат на това Фронтекс не е в състояние да предостави анализ на всички значими аспекти на трансграничната престъпност, въпреки че това би дали възможност на държавите членки/асоциираните към Шенген държави да предприемат подходящи мерки за преодоляване или смекчаване на установените рискове (точки 68 и 69).

1. Фронтекс следва:
   
   
   1. да докладва относно използването от страна на държавите членки на рамката на Eurosur за предоставяне на информацията, необходима за анализ на риска въз основа на CIRAM.
   2. да актуализира CIRAM с цел включване на трансграничната престъпност;
   3. да улесни по-широкото разпространение на продуктите за анализ на риска сред граничните служители в Европа.
2. Фронтекс и Комисията следва да предприемат действия, за да осигурят разработването на специални статистически доклади за целите на анализа на риска и оценката на уязвимостта на Фронтекс, извлечени от поддържаните от eu-LISA системи и от други източници (напр. други органи и агенции на ЕС с отговорности за граничен контрол).

Срок за изпълнение — до края на 2022 г.

През 2016 г. на Фронтекс е възложена задачата да извършва оценки на уязвимостта на държавите членки с цел да определи техния капацитет и подготвеност да се справят с настоящи и бъдещи заплахи и предизвикателства по външните граници (точки 40 и 41). Въпреки че държавите членки следва да предоставят поисканата от Фронтекс информация, наличието на постоянни проблеми, свързани с непълни и некачествени данни, затруднява процеса на събиране на информация (точка 42). В съответствие с разпоредбите на Регламента от 2016 г. извършваната от Фронтекс оценка на уязвимостта понастоящем е ограничена до държавите членки. Такава оценка не се извършва на ниво ЕС, на регионално или междудържавно ниво, въпреки че това би спомогнало за установяване на припокривания или за оценяване на сътрудничеството между агенциите на ЕС (точка 43).

Едва през 2019 г. звеното на Фронтекс за оценка на уязвимостта започва да оценява уязвимостта на държавите членки по отношение на трансграничната престъпност и неговият капацитет за извършване на такива оценки все още е в процес на развитие (точки 70 и 71).

1. Фронтекс следва да идентифицира и разгледа в сътрудничество с държавите членки съществуващите проблеми, свързани със събирането на данни, които засягат оценката на уязвимостта, като идентифицира проблемите, засягащи предоставянето на информация от държавите членки, и като изготви пътна карта за коригиране на ситуацията;
2. Фронтекс следва да разработи собствена методология за оценка на уязвимостта и капацитет с цел:
   
   
   1. ефективно оценяване на уязвимостта на трансграничната престъпност;
   2. идентифициране и оценка на евентуални припокриващи се слабости, засягащи множество държави в конкретни региони;
   3. мониторинг на случаите, в които действията за преодоляване на установените слабости в дадена държава могат да доведат до верижни последици в съседните държави.

Срок за изпълнение — до края на 2022 г.

3. Комисията следва да разгледа потенциалните ползи от разширяването на обхвата на извършваната от Фронтекс оценка на уязвимостта на регионално ниво и на ниво ЕС.

Срок за изпълнение — при преразглеждането на регулаторната рамка

Фронтекс е провела четири операции за бърза гранична намеса, за да помогне на държави членки, изправени пред спешен и извънреден миграционен натиск по външните си граници. От 2007 г. Фронтекс провежда ежегодни учения за всички служители, които биха могли да участват. През 2019 г. не е проведено такова учение (точки 47 и 48 и каре 4).

Въпреки значението от човешка и от разузнавателна гледна точка на приемането на мигранти в рамките на съвместни операции за борба с незаконната имиграция, Фронтекс не е отделила достатъчно внимание на ролята на междукултурния посредник (точки 52 и 53).

Фронтекс е агенция, чиято дейност се следи от обществото. Въпреки това, макар и обширни нейните доклади често не успяват да информират читателите за действителните ѝ резултати или за реалното въздействие на нейните дейности. Например в докладите за оценка на съвместните операции не се прави разграничение между резултатите от дейностите на Фронтекс и тези от националните дейности; докладите не дават ясна представа за ефективността или слабостите на действителния принос на държавите членки към съвместните операции; те също така не предоставят информация за реалната стойност на съвместните операции (точки 55—60). Лицата, отговорни за законодателния процес, се нуждаят от надеждна информация, за да вземат информирани решения (точка 51).

Фронтекс следва:

1. да провежда редовни учения за бърза намеса, особено за държавите, които потенциално биха поискали бърза намеса, за да гарантира, че в случай на нужда всички участващи страни ще са добре подготвени;
2. да определи рамката на компетентност на междуктултурния посредник и да предприеме действия, така че държавите членки да следват един и същ подход;
3. Да разработва методология за оценка на резултатите от оперативните си дейности, особено за съвместните си операции;
4. да публикува окончателните разходи за своите операции, след като те станат налични.

Срок за изпълнение — до края на 2022 г.

Фронтекс не е предприела необходимите мерки за адаптиране на структурата си по такъв начин, че да изпълни изискванията на мандата, който получи през 2016 г. ЕСП установи недостатъци в планирането на човешките ресурси в звената за анализ на риска и оценка на уязвимостта (точки 74—76), които все още не разполагат с необходимите правомощия.

В резултат от приемането на Регламент (ЕС) № 2019/1896 и фундаменталния преход на дейността на Фронтекс от поддържаща и координационна роля към оперативна роля с въвеждането на постоянния корпус, ЕСП установи проблеми в комуникацията между звената, обхванати от настоящия одит. Отделите на Фронтекс са изолирани един от друг (точка 77), а това противоречи на взаимната зависимост, присъща на дейностите, обхванати от настоящия одит.

За да изпълни новия си мандат, Фронтекс ще разполага с 10 000 нови оперативни служители към 2027 г. (постоянен корпус) и ще получава среден бюджет от 900 млн. евро годишно. Тези цифри представляват огромно увеличение спрямо настоящото положение. Те са определени без подходящи критерии за установяване на нуждите на Фронтекс в контекста на мандат, който не е ясно определен, без достъп до информация относно действителните разходи и въздействие на операциите на Фронтекс (точки 57—60) и без оценка на въздействието на постоянния корпус върху държавите членки (точка 79).

Поради спешността на ситуацията новият регламент е одобрен без оценка на въздействието или на това дали Фронтекс е изпълнила предишния си мандат (точка 80). Освен това държавите членки предвиждат бюджетни и организационни предизвикателства във връзка с броя на техните служители поради изискванията, свързани с постоянния корпус (точка 79). В допълнение не е ясно дали постоянният корпус ще може да функционира по предназначение (точка 81).

Фронтекс следва:

1. да предприеме официален анализ, за да определи нуждите си от персонал, особено в областта на анализа на риска и оценката на уязвимостта;
2. да подобри вътрешните си процедури за комуникация, за да гарантира, че се осъществява обмен на информация въз основа на принципа „необходимост да се знае“.

Срок за изпълнение — до края на 2021 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав III с ръководител Bettina Jakobsen — член на Сметната палата, в Люксембург на 29 април 2021 г.

За Сметната палата

Klaus-Heiner Lehne
Председател

Приложения

Приложение I — Европейска агенция за гранична и брегова охрана — допълнителна информация относно мандатите от 2016 и 2019 г.

Приложение II — Отговори на държавите членки на въпросника на ЕСП

Приложение III — Прилагане на Eurosur от 30-те държави членки/асоциираните към Шенген държави

На фигурата по-долу са очертани функциите, определени в регламента, и е предоставена последната налична информация относно тяхното прилагане от различните държави членки/асоциирани към Шенген държави.

Забележка: Една държава членка не е участвала в приемането на Регламента за Eurosur и не е обвързана от него, нито от неговото прилагане.

Три други държави са посочили като неприложими много от функциите, тъй като техните гранични ситуации не ги изискват. Други две държави са дали отговор „неприложимо“ във връзка с определянето на гранични участъци и съответните дейности по наблюдение, тъй като към момента на докладване техните гранични участъци са били с ниско ниво на въздействие и те не са били задължени да описват съответната дейност за реагиране.

Източник: Документ на Комисията SWD(2018) 410.

• Националният координационен център е оперативен

От всяка държава членка се изисква да определи, задейства и поддържа национален координационен център, който да координира и обменя информация с всички национални органи, отговарящи за наблюдението на външните граници, както и с другите национални координационни центрове и aгенцията.

• Националният координационен център си сътрудничи с всички органи за наблюдение на границите

Националният координационен център осигурява своевременен обмен на информация и своевременно сътрудничество между всички национални органи, отговарящи за наблюдението на външните граници, както и с други национални координационни центрове и aгенцията.

• Националният координационен център изпълнява функциите, изброени в член 5 от Регламент (ЕС) № 1052/2013

Националният координационен център:

• осигурява своевременен обмен на информация с органите на национално равнище с отговорности в областта на търсенето и спасяването на лица, правоприлагането, убежището и имиграцията;
• създава и поддържа националната картина на ситуацията;
• подпомага планирането и изпълнението на националните дейности по наблюдение на границите;
• координира националната система за наблюдение на границите в съответствие с националното право;
• допринася за редовното измерване на резултатите от националните дейности по наблюдение на границите;
• координира оперативните мерки с други държави членки.

• Националният координационен център функционира без прекъсване.

Националният координационен център работи двадесет и четири часа в денонощието и седем дни в седмицата.

• Националният координационен център поддържа националната картина на състоянието

Националният координационен център създава и поддържа национална картина на състоянието, която предоставя ефективна, точна и навременна информация на всички органи, отговорни за контрола и наблюдението на външните граници на национално равнище. Националната картина на състоянието се състои от информация, събрана от националната система за наблюдение на границите, както и от стационарни и мобилни сензори под управлението на националните органи, отговорни за наблюдението на външните граници, патрулни мисии и други компетентни национални органи и системи, в т.ч. служители за връзка, оперативни центрове и звена за контакт. Тя включва също така информация, предоставена от Фронтекс, националните координационни центрове в други държави членки и системите за корабно докладване. В националната картина на състоянието има три категории — категория на събитията, оперативна и аналитична категория.

• В националната картина на състоянието е създадена категория на събитията

В категорията на събитията се вписват инциденти, засягащи:

• неразрешени пресичания на границите, включително информация за инциденти, свързани с опасност за живота на мигранти;
• трансграничната престъпност;
• кризисни ситуации;
• други събития, като например неидентифицирани и подозрителни наземни превозни средства, кораби и други плавателни съдове и лица по външните граници, както и всяко друго събитие, което може да окаже значително въздействие върху контрола по външните граници.

• В националната картина на състоянието е създадена оперативна категория

Оперативната категория е съставена от информация относно:

• собствените активи на държавите членки, които могат да включват военни активи в подкрепа на мисии в областта на правоприлагането, и зоните на действие, за които се посочва информация за разположението, състоянието и вида на собствените активи и за участващите органи. Следва да се отбележи, че по искане на националния орган, отговорен за тези активи, националният координационен център може да реши да ограничи достъпа до подобна информация въз основа на принципа „необходимост да се знае“;
• терена и метеорологични условия по външните граници.

• В националната картина на състоянието е създадена аналитична категория

Аналитичната категория се състои от:

• информация за важни събития и показатели;
• аналитични доклади, тенденции в оценката на риска, регионални наблюдения и информационни бележки;
• анализирана информация, която е от значение по-специално за определянето на степените на въздействие по участъците от външните граници;
• референтни изображения, основни карти, валидиране на анализирана информация и анализ на промени (изображения от наблюдения на Земята), както и откриване на промени, пространствено обвързани данни и карти за степента на пропускливост на външните граници.

• Картината на състоянието на граничните участъци се споделя със съседните държави членки

Националните координационни центрове на съседни държави членки споделят помежду си директно и в почти реално време картината на състоянието за съседни участъци от външните граници относно:

• инциденти и други значими събития от категорията на събитията;
• доклади за анализ на тактическия риск, включени в аналитичната категория.

• Спазване на изискванията за защита на данните

Когато националната картина на състоянието се използва за обработването на лични данни, тези данни се обработват в съответствие с приложимите разпоредби за защита на данните.

• Определени са гранични участъци

Всяка държава членка разделя външните си сухоземни и морски граници на гранични участъци и уведомява агенцията за това. Агенцията и държавата членка заедно оценяват определянето на степените на въздействие.

• Дейностите по надзора съответстват на определените степени на въздействие

Държавите членки гарантират, че дейностите по наблюдение, осъществявани по участъците от външните граници, съответстват на определените степени на въздействие, както следва:

• когато за участък от външната граница е определена ниска степен на въздействие, националните органи, отговорни за наблюдението на външните граници, организират редовно наблюдение въз основа на анализ на риска и осигуряват наличието на достатъчно персонал и ресурси в граничния район, с готовност да извършат проследяване, идентификация и залавяне;
• когато за участък от външната граница е определена средна степен на въздействие, в допълнение към горепосочените мерки отговорните национални органи гарантират, че в този граничен участък се предприемат подходящи мерки за наблюдение, и уведомяват националния координационен център, че те са били предприети.
• когато за участък от външната граница е определена висока степен на въздействие, в допълнение към мерките, предприети за случаите със средно въздействие, държавите членки гарантират посредством националния координационен център, че на националните органи, действащи в този граничен участък, се предоставя необходимата подкрепа и че се предприемат засилени мерки за наблюдение. Заинтересованата държава членка може да поиска подкрепа от агенцията при спазване на условията за започване на съвместни операции или за бърза намеса.

Националният координационен център редовно информира агенцията за мерките, предприети в националните гранични участъци, за които е определена висока степен на въздействие.

В случаите, когато е определена средна или висока степен на въздействие на някой участък от външната граница, който се намира в близост до граничния участък на друга държава членка, националният координационен център се свързва с националния координационен център на съседната държава членка и се стреми да координира необходимите трансгранични мерки.

Приложение IV — Дейности, свързани с морски операции

Фронтекс организира съвместни морски операции от 2006 г. насам. Въпреки че наименованията на операциите са се променили през годините, Фронтекс е имала постоянно присъствие в тези географски райони.

На фигурата по-долу е показан периодът, през който тези операции са били активни, и мястото, където са извършвани.

Hera (северозападната част на Атлантическия океан)

Стартирана през 2006 г., операция Hera е опит за справяне с огромното нарастване на незаконната имиграция от Западна Африка към испанските Канарски острови в Атлантическия океан след затварянето на Гибралтарския маршрут поради прилагането от Испания на интегрираната система за външно наблюдение (SIVE) и засилените ответни действия на мароканските органи на опитите за заминаване на потенциални мигранти.

Indalo (Западно Средиземноморие)

Стартирана през ноември 2007 г., Indalo е първата съвместна операция по средиземноморското крайбрежие на Испания. В рамките на тази операция Фронтекс е разположила патрули за откриване на незаконни мигранти от възобновения миграционен маршрут от северноафриканското крайбрежие (Мароко и Алжир).

Minerva (западносредиземноморски пристанища)

Стартирана през август 2007 г. с цел всеобхватен контрол на южния бряг на континентална Испания, Minerva има за задача да засили граничния контрол на морските пристанища Algeciras и Almería и проверките за самоличност в пристанището на Сеута, както и да осигури контрола на испанските крайбрежни води, в които пристигат най-голям брой мигранти от Алжир и Мароко.

Дейностите по Minerva водят до укрепване на операция „Преминаване на проливи“ (Operación Paso del Estrecho), която от 1987 г. насам се провежда от испанските органи през лятото (в периода между 15 юни и 15 септември). Целта на тази операция е да организира трансграничното придвижване на работници мигранти и техните семейства от различни части на Европа (главно Франция, Белгия и Германия), които се завръщат в Северна Африка за своя годишен отпуск.

Triton (Централно Средиземноморие)

На 1 ноември 2014 г. Фронтекс стартира операция Triton, за да патрулира Средиземно море и да помогне на Италия да се справи с притока на мигранти по нейните брегове. Triton обхваща оперативните зони на операция Hermes (южната част на Сицилия и района около островите Лампедуза и Пантелерия) и операция Aeneas (на бреговете на Калабрия и Пулия). Операциите Hermes и Aeneas приключват дейностите си на 31 октомври 2014 г.

Освен това италианските органи спират операция Mare Nostrum — едногодишна военноморска и въздушна операция, стартирана от италианското правителство на 18 октомври 2013 г. с цел справяне с нарасналата имиграция към Европа през втората половина на 2013 г. и случаите на удавяния на мигранти край бреговете на Лампедуза. За разлика от операция Mare Nostrum, която е насочена към търсенето и спасяването на мигранти, операция Triton е съсредоточена върху защитата на границите.

Themis (Централно Средиземноморие)

Стартирана през февруари 2018 г., операция Themis заменя Triton. През 2017 г. по искане на италианските органи нейната зона на действие е изменена спрямо тази на съвместна операция Triton чрез намаляване на оперативната зона в централната част на Средиземно море и разширяване на зоната в Адриатическо море. Като част от операция Themis присъствието на Фронтекс продължава в италианските горещи точки, където командированите от агенцията служители подпомагат италианските органи при регистрирането на мигрантите, снемането на пръстови отпечатъци и потвърждаването на националността им.

Poseidon (Източно Средиземноморие)

Програма Poseidon започва през 2006 г., когато Гърция иска помощ от Фронтекс за наблюдение на нейните морски и сухопътни граници с Турция.

Съвместната операция е разделена на две направления: Операция Poseidon за наблюдение на морските граници на ЕС с Турция в Средиземно море и в Егейско море; и операция Poseidon за наблюдение на югоизточната сухопътна граница на ЕС с Турция по река Еврос.

Акроними и съкращения

Европол: Агенция на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането

CIRAM: Общ интегриран модел за анализ на риска

eu-LISA: Агенция на Европейския съюз за оперативното управление на широкомащабни информационни системи в пространството на свобода, сигурност и правосъдие

Eurosur: Европейска система за наблюдение на границите

FOSS: Обслужване на едно гише на Фронтекс

FRAN: Мрежа на Фронтекс за анализ на риска

JORA: Приложение за докладване на съвместни операции

MIC-RAN: Мрежа за анализ на риска на служителите в морското разузнаване

Речник на термините

Бърза гранична намеса: Интервенция, предприета и координирана от Фронтекс, с цел оказване на помощ на държава членка, която е подложена на спешен и изключителен натиск по външната си граница.

Външни граници: Граница, включваща летища и морски, езерни или речни пристанища, между държава — членка на ЕС, и държава извън ЕС.

Вътрешни граници: Граница между държавите — членки на ЕС, включително летища и морски, речни и езерни пристанища, използвани за пътуване и търговия в рамките на ЕС.

Граничен контрол: Проверки и наблюдение, извършвани спрямо лица, които преминават или възнамеряват да преминат граница.

Граничен контролно-пропускателен пункт: Място, на което законно може да се премине граница.

Интегрирано управление на границите: Координация и сътрудничество между органите и агенциите на ЕС и държавите членки, участващи в сигурността и улесняването на търговията по външните граници на ЕС.

Мрежа за анализ на риска на служителите в морското разузнаване: Мрежа за развитие на капацитета на държавите членки за анализ на риска в морския сектор и за подкрепа на сътрудничеството между службите за брегова охрана в ЕС в борбата срещу трансграничната престъпност.

Мрежа на Фронтекс за анализ на риска (FRAN): Мрежа, която свързва Фронтекс с експерти от държавите членки в областта на анализа на риска и разузнаването.

Наблюдение на границите: Наблюдение на границата с цел предотвратяване на незаконното преминаване на хора.

Национален координационен център (НКЦ): Орган, който координира дейностите между органите за наблюдение на границите на държавите членки и служи като център за обмен на информация помежду им и с Фронтекс.

Общ интегриран модел за анализ на риска (CIRAM): Методология за анализ на риска, използвана от Фронтекс и държавите членки с цел улесняване на обмена на информация и сътрудничеството в областта на граничната сигурност, като се допринася за по-голяма съгласуваност в управлението на външните граници.

Осведоменост за състоянието: Познаване на положението с незаконната трансгранична дейност по външните граници въз основа на непрекъснато наблюдение, откриване и проследяване.

Старши служител, отговарящ за проверката на документи: Служител, който извършва щателна проверка на широк набор от документи, свързани с пътуване.

Трансгранична престъпност: Престъпна дейност с трансгранично измерение, що се отнася до планирането, изпълнението или въздействието ѝ.

Отговори на Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Фронтекс)

Агенцията е запозната с тези недостатъци и те са отбелязани в „ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА за оценка на Европейската система за наблюдение на границите (EUROSUR)“, изготвен от Комисията през 2018 г. в сътрудничество с Frontex и държавите членки/асоциираните към Шенген държави (ДЧ/АШД). Впоследствие тези констатации бяха взети предвид в Регламент (ЕС) 2019/1896 с разпоредбата на член 24, параграф 3, че „Комисията приема акт за изпълнение за конкретизиране на информационните категории на картините на състоянието и установяване на правилата за създаване на специални картини на състоянието. В акта за изпълнение се посочват видът информация, която трябва да се предостави, субектите, които отговарят за събирането, обработването, архивирането и предаването на конкретна информация, както и максималните срокове за докладване, правилата за сигурност и защита на данните и свързаните с тях механизми за контрол на качеството.“ Този акт за изпълнение все още не е публикуван и поради това работата по изпълнението все още не е започнала.

В съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1896 за Frontex целта на разработването на технически стандарти за оборудването е да се гарантира оперативната съвместимост и съвместимостта на техническите средства, използвани по време на оперативните дейности на ЕС.

Въз основа на методика, определена от Frontex в сътрудничество с държавите членки и Комисията, Агенцията ще разработи всеобхватен процес на стандартизация, който ще включва, наред с другото, разработването на технически стандарти за оборудването, използвано в операциите на Frontex, както и разработването на технически стандарти за обмен на информация.

Недостатъкът вече беше установен по време на оценка, направена от Европейската комисия през 2018 г., и е разгледан в акта за изпълнение относно картините на състоянието на EUROSUR. Докладите на мрежата на Frontex за анализ на риска (FRAN) ще бъдат включени в интегрираната рамка на EUROSUR за обмен на информация и оперативно сътрудничество.

Frontex започна също да предоставя информация в реално време относно събития в предграничните зони на външните граници на ЕС извън оперативните области на координираните съвместни операции на Frontex. Трябва също така да се отбележи, че благодарение на информацията, предоставена от въздухоплавателните средства за наблюдение на Frontex на органите за издирване и спасяване (вкл. на трети държави), през 2020 г. Frontex допринесе за спасяването на живота на почти 10 000 мигранти само в Централното Средиземноморие.

Причините за неизпълнението на общия интегриран модел за анализ на риска (CIRAM) от страна на Агенцията се състоят не само в липсата на обмен на информация за оценката на уязвимостта на конкретни гранични участъци в рамките на Frontex. Освен това обхватът на анализа на риска е много по-широк (обхваща всички елементи на европейското интегрирано управление на границите) в сравнение с обхвата на оценката на уязвимостта, който е ограничен до дейностите по граничен контрол и някои други аспекти. Понастоящем оценката на уязвимостта се използва като механизъм за контрол на качеството и не покрива пълния обхват на уязвимостта, както е описано в модела CIRAM 2.0.

Само части от тази информация са достъпни за Frontex поради ограниченията, наложени с решение на държавите членки. Агенцията разполага с ограничени възможности за прилагане на пълната методика на CIRAM към своите продукти за анализ на риска.

Въпреки че дейностите за оценка на уязвимостта са действително съсредоточени върху оценката на националните ресурси и готовността като цяло на държавите членки/асоциираните към Шенген държави (ДЧ/АШД), от самото начало бяха предприети няколко инициативи, за да се излезе от рамките на обикновеното оценяване на националния капацитет.

Тези дейности включват следното:

• Съвместни бързи оценки на уязвимостта в случай на нововъзникващо предизвикателство по външните граници на ЕС, което засяга няколко държави членки/АШД.
• Регионални симулационни учения за оценка на готовността на съседните държави членки/АШД по отношение на сценарий на евентуална бъдеща криза по външните им граници.
• Шестмесечен доклад относно дейностите за оценка на уязвимостта, предоставян на Европейския парламент, Съвета и Комисията (в съответствие с изискванията, определени в член 32, параграф 11 от Регламента за европейската гранична и брегова охрана 2.0), заедно с анализ на общите предизвикателства и недостатъците, с които се сблъскват органите за граничен контрол в ЕС, извън оценката на националния капацитет.
• Продукти на знанието в подкрепа на дейностите по планиране на заинтересованите страни от европейската гранична и брегова охрана. Тези продукти позволяват констатациите за оценката на уязвимостта да бъдат включени в няколко процеса на планиране на Агенцията (в съответствие с изискванията, определени в Регламента за европейската гранична и брегова охрана 2.0 (напр. в членове 9, 54 и 64).

На сухопътната граница, в допълнение към оперативните дейности на граничните контролно-пропускателни пунктове, посочени в наблюденията, Frontex координира изпълнението на оперативните дейности по граничните участъци между граничните контролно-пропускателни пунктове, т.нар. „зелени граници“. Тези оперативни дейности се състоят главно в предоставяне на подкрепа за капацитета за наблюдение на границите на приемащите държави членки. Тези дейности са значителни по отношение на размера и получените резултати.

Освен това Frontex извършва оперативни дейности с изпълнителни правомощия в трети държави, с които е сключено споразумение за статуса на ЕС със съответната трета държава. Такъв е случаят с Албания и Черна гора.

Агенцията признава стойността на натрупания опит от оперативни дейности по външните граници, включително опита, придобит в резултат на действителна бърза гранична намеса, както и от редовни учения.

През 2019 г. не беше проведено учение за бърза намеса поради факта, че новият мандат беше в процес на договаряне от законодателя с оглед на приемането му.

С регламента от 2019 г. бяха въведени значителни промени и възможности за развитие на способностите и капацитета за реагиране на европейската гранична и брегова охрана, по-специално чрез създаването на постоянния корпус. С тези промени се определят напълно новите нужди от действия за бърза намеса.

Успешно бяха проведени двете бързи гранични намеси, стартирани през 2020 г. по време на пандемията от COVID-19.

В регламента от 2019 г. се предвижда, че всяка държава членка приема план за действие при извънредни ситуации за управлението на своите граници и връщането. В съответствие с националните стратегии за интегрирано управление на границите в плановете за действие при извънредни ситуации се описват всички необходими мерки и ресурси за възможното укрепване на способностите, включително логистиката и подкрепата както на национално равнище, така и от страна на Агенцията.

Частта от плановете за действие при извънредни ситуации, в която се изисква допълнителна подкрепа от европейската гранична и брегова охрана, се изготвя съвместно от засегнатата държава членка и Агенцията, в тясно сътрудничество със съседните държави членки.

В нея следва да се обърне внимание на констатацията относно липсата на процедури за искане на бърза намеса.

Пилотната дейност през 2018 и 2019 г. беше подготвена с цел да се провери как концепцията за командированите членове на екипа може да бъде доразвита по отношение на разполагането за периоди, по-дълги от три месеца. Това стана по-очевидно, когато преговорите по регламента от 2019 г. стигнаха до своето приключване и идеята за осъществяване на дейността на постоянния корпус, особено с неговата категория 2 за дългосрочни командировки.

Frontex признава разграничението между задачите, свързани с тълкуването, и задачите, свързани с посредничеството в областта на културата.

Културното посредничество се възприема като комплексна задача, която е част от отговорностите на всички профили на постоянния корпус. В обученията и оперативните брифинги, които често включват принос от хуманитарни организации като Международната организация по миграция (МОМ), служителите научават как да се обръщат към граждани на трети държави, като зачитат тяхното достойнство и културен произход. Участие в обученията, провеждани от консултантите по въпросите на получаването на информация, които обхващат и областта на културното посредничество, вземат по-специално онези, които подпомагат управлението на миграцията, например експертите по получаване на информация.

Профилът на културния посредник не е създаден отделно, тъй като подходът на Frontex е да се съчетае и създаде многофункционален профил, вместо да се възлага само една роля на едно лице. Освен човешките ресурси, притежаващи единствено умения за културно посредничество, не са непременно достъпни за правоприлагащите органи на държавите членки, които до 2020 г. са били основните доставчици на оперативните дейности.

Културното посредничество е много важно и в областта на връщането, по-специално в случаите на сътрудничество с трети държави и съветването (съветването включва разговори с (потенциални) лица, които ще бъдат връщани, относно възможностите за доброволно връщане, процедурите за връщане, задълженията и възможностите за подкрепа за реинтеграция). При обучението за съответната дейност на специалистите в областта на връщането се обръща голямо внимание на тези умения и отношения, свързани с културните различия.

През 2021 г. отделът за ситуационна осведоменост и наблюдение извършва преглед на дейностите и пилотните показатели за измерване на въздействието и удовлетвореността от предоставяните продукти.

В докладите за оценка се оценява въздействието на дейността, която се състои не само от допълнителните ресурси, предоставени в резултат на съвместната операция, но се дължи и на увеличените усилия на национално равнище в резултат на съвместната операция. Тези усилия се състоят не само в предоставянето на допълнителни ресурси, но са също в резултат на ролята за координиране, което Агенцията осигурява на държавите членки със своя опит и експертни познания. Тези елементи са трудни за измерване.

Frontex е задължена да изготви доклади за оценка в срок от 60 дни след приключването на съвместните операции. Държавите членки също са задължени да подадат своите искания за разходи в срок от 75 дни. В резултат на това е възможно Frontex да не разполага с информацията към момента на изготвяне на доклада, за да предостави действително заявените данни.

Разходите за всяка съвместна операция, разпределени по категории, са посочени в съответните окончателни доклади за оценка с ограничено разпределение. Данните се основават на актуална информация от наблюдението на извършените разполагания на служители и плащанията, обработени до момента на изготвяне на докладите. Окончателните действителни разходи на съвместните операции обаче се изясняват едва през година N+ 2, след като са извършени всички плащания по споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства. Освен това чрез информационната система на ръководителите се предоставят ежедневно актуализирани финансови данни, за да се подпомогне вземането на решения.

В допълнение към описанието на Сметната палата, друг недостатък е ограниченото предоставяне на информация, свързана с трансграничната престъпност, от всички служби на национално равнище, участващи в предотвратяването, разкриването и борбата с трансграничната престъпност. Това се отнася и за митническите органи.

Всички национални органи, които отговарят за интегрираното управление на границите, следва да предоставят информация за анализ на риска и оценка на уязвимостта, тъй като по този начин се създава възможност за подготвяне и осъществяване на всеобхватен оперативен отговор за предотвратяване, разкриване и борба с трансграничната престъпност.

Освен това Frontex си сътрудничи и с други агенции на ЕС и международни организации в областта на борбата с трансграничната престъпност, като полага усилия за намаляване на пропуските в осведомеността и за осигуряване на взаимодействие с други упълномощени организации, по-специално Европол и Интерпол. Този процес се подкрепя с широкото участие в цикъла на политиката на ЕС/Европейска мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи (EMPACT).

С цел да продължи да подкрепя обмена на информация за трансгранични престъпления в морската област, през 2020 г. Frontex стартира двуседмични диалози в морската област с всички структури на Frontex и държавите членки, участващи в наблюдението на морската област, с цел обмен на информация относно наблюдаваните в реално време потенциални плавателни съдове, представляващи интерес, както и границите на ЕС. За да се допълни използването на различни услуги и при извършването на съвместна оценка, въздухоплавателните средства на Frontex за наблюдение или наблюдението чрез спътници се задействат пряко и информацията се съобщава на компетентните държави членки чрез мрежата на националните координационни центрове.

Съвместните операции имат многоцелеви характер и допринасят за предотвратяването, разкриването и борбата с трансграничната престъпност. Дните на съвместни действия, разработени в рамките на цикъла на политиката на ЕС/EMPACT, отговарят на очакванията на държавите — членки на ЕС, и са тясно свързани със съвместните операции. Освен това с някои специални пилотни проекти, разработени от Frontex, се изгражда капацитет за по-нататъшно противодействие на трансграничната престъпност. Агенцията участва и в оперативните дейности, координирани от други структури, по-специално Интерпол и Европол, но и в действията, подготвени от митническите органи в рамките на работна група „Митническо сътрудничество“ (съвместни митнически операции).

Рамката на EMPACT позволява да се рационализират усилията и приносът на Frontex съвместно с други субекти в рамките на платформа, която обхваща целия ЕС, както и в рамките на определените от ЕС цели за борба с тежката международна престъпност.

През 2020 г. въпреки пандемията Frontex координира 3 дни на съвместни действия в рамките на цикъла на политиката на ЕС/EMPACT, като всичките бяха реализирани чрез платформата за текущите съвместни операции на Frontex, обогатени с допълнителни елементи, засилващи въздействието на правоприлагането.

Действително е необходимо по-нататъшно развитие на оперативната реакция, насочена към трансграничната престъпност, с участието на различни органи на държавите — членки на ЕС, агенции на ЕС и международни организации, както и на трети държави. Опитът, натрупан по време на дните на съвместни действия, и потребностите на държавите — членки на ЕС, следва да служат за подготовка на по-индивидуализирани и целенасочени оперативни дейности в най-близко бъдеще.

През 2020 г. беше стартирана програма за преобразуване с цел подобряване на процесите на разделяне, ефективността на резултатите и по-ефективното използване на ресурсите.

През ноември 2019 г. беше създадена официална политика за обмен въз основа на принципа „необходимост да се знае“, а през февруари 2020 г. беше приета политика за обмен на данни.

Във връзка с Регламент (ЕС) № 1052/2013 Frontex предложи и насърчава от 2013 г. автоматизиран програмен интерфейс (API), наречен интеграционен интерфейс на EUROSUR (NII), който дава възможност на участващите в EUROSUR държави членки/АШД да свързват националните си системи и да улесняват автоматизирания обмен на информация.

В Регламент (ЕС) 2019/1896 се изисква промяна на парадигмата на EUROSUR, която вече се превърна в интегрирана рамка за обмен на информация и оперативно сътрудничество (не система) с фокусиране върху данните и без значение на системата. Това, заедно с оперативните и техническите стандарти, които ще бъдат разработени от Frontex, допълнително ще насърчи автоматизирания обмен на информация между държавите членки/АШД и Frontex, както и помежду им.

Frontex не взема официално участие в процеса на адаптиране на акта за изпълнение относно картините на състоянието на EUROSUR. Работата по тези стандарти може да започне едва след като влезе в сила актът за изпълнение относно картините на състоянието на EUROSUR.

В Регламент (ЕС) 2019/1896 се изисква промяна на парадигмата за EUROSUR, която вече се превърна в интегрирана рамка за обмен на информация и оперативно сътрудничество (не система) с фокусиране върху данните и без значение на системата. Това, заедно с оперативните и техническите стандарти, които ще бъдат разработени от Frontex, допълнително ще насърчи автоматизирания обмен на информация между държавите членки/АШД и Frontex, както и помежду им. Работата по тези стандарти може да започне едва след като влезе в сила актът за изпълнение относно картините на състоянието на EUROSUR.

Frontex приема препоръката.

Правните разпоредби са определени в акта за изпълнение относно картината на състоянието на EUROSUR. След като влезе в сила, Frontex ще започне изпълнението.

Frontex приема препоръката.

CIRAM е в процес на актуализиране и в резултат на това Frontex може да предостави анализ на много важни аспекти на трансграничната престъпност, което дава възможност на държавите членки/асоциираните към Шенген държави да предприемат подходящи мерки за преодоляване или смекчаване на идентифицираните рискове.

Frontex приема препоръката.

Frontex приема препоръката.

Frontex вече осъществява връзка с eu-LISA и ГД „Миграция и вътрешни работи“, за да гарантира предоставянето на тези данни.

Frontex приема препоръката.

Frontex приема препоръката.

Frontex приема препоръката.

Frontex приема препоръката.

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав III „Външни действия, сигурност и правосъдие“ с ръководител Bettina Jakobsen — член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Leo Brincat със съдействието на Romuald Kayibanda – ръководител на неговия кабинет, и Annette Farrugia – аташе в кабинета; Sabine Hiernaux-Fritsch – главен ръководител; Maria Luisa Gomez-Valcarcel – ръководител на задача; Marc Mc Guinness и Renata Radvanska – одитори.

Бележки

¹ 22 държави — членки на ЕС (Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Швеция) заедно с Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария.

² Заключения на председателството, заседание на Европейския съвет в Лаакен на 14—15 декември 2001 г., точка 42 (SN 300/1/01 REV 1).

³ Регламент (ЕО) № 2007/2004 на Съвета от 26 октомври 2004 г. (ОВ L 349, 25.11.2004 г., стр. 1).

⁴ Акроним от френски език — Frontières extérieures.

⁵ Регламент (ЕО) № 863/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. за установяване на механизъм за създаване на екипи за бърза гранична намеса (ОВ L 199, 31.7.2007 г., стр. 30).

⁶ Регламент (ЕС) № 1168/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. (ОВ L 304, 22.11.2011 г., стр. 1).

⁷ Регламент (ЕС) № 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за европейската гранична и брегова охрана (ОВ L 251, 16.9.2016 г., стр. 1).

⁸ Регламент (ЕС) № 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г. за европейската гранична и брегова охрана (ОВ L 295, 14.11.2019 г., стр. 1).

⁹ Регламент (ЕС) № 2016/1624 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за европейската гранична и брегова охрана.

¹⁰ COM(2018) 631: Предложение за нов регламент относно европейската гранична и брегова охрана.

¹¹ COM(2018) 631 final.

¹² Специален доклад на ЕСП № 24/2019 „Предоставяне на убежище, преместване и връщане на мигранти — необходими са мерки за преодоляване на разминаването между цели и резултати“.

¹³ Регламент (ЕС) № 1052/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. (ОВ L 295, 6.11.2013 г., стр. 11).

¹⁴ Специален доклад № 20/2019 на ЕСП: Информационни системи на ЕС, подпомагащи граничния контрол — силен инструмент, но е необходим по-голям акцент върху предоставянето на навременни и пълни данни.

¹⁵ Документ SWD(2018) 410 на Комисията, стр. 22, и Специален доклад № 20/2019 на ЕСП, точка 27.

¹⁶ https://www.eulisa.europa.eu/

¹⁷ Член 4 от Регламент (ЕС) № 1168/2011.

¹⁸ Член 11 от Регламент (ЕС) № 2016/1624.

¹⁹ В Специален доклад № 22/2020 на ЕСП се разглежда междуведомственото сътрудничество, което е важен компонент на EIBM.

²⁰ COM(2018) 250 final.

²¹ Решение 1/2020 на управителния съвет от 4 януари 2020 г. за приемане на профилите на служителите, които да бъдат на разположение на постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана.

²² Специален доклад на ЕСП № 22/2020.

²³ На разположение на https://frontex.europa.eu/about-frontex/key-documents/.

²⁴ Член 26 от Регламент (ЕС) № 2016/1624 и член 47 от Регламент (ЕС) № 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2019 г.

²⁵ Европол, EMCDDA EU drug markets report, 2019 г., стр. 137.

²⁶ Член 82 от Регламент (ЕС) № 2019/1896.

²⁷ Специален доклад № 20/2019 на ЕСП, точка 22.

²⁸ Това е съоръжение, разположено в зона по външната граница на ЕС, която е подложена на силен миграционен натиск. Горещите точки функционират като център за първи прием, в който пристигащите лица се идентифицират, регистрират и им се снемат пръстови отпечатъци.

Хронология

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г.

АВТОРСКО ПРАВО

© European Union, 2021 г.

Политиката на Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с повторната употреба на информация се изпълнява в съответствие с Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по „Creative Commons Attribution 4.0 International“ (CC BY 4.0). Това означава, че повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документите. ЕСП не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторната употреба.

Уреждането на допълнителните права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП, или когато са използвани материали от трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя или заменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при използването.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, възможно е да трябва да поискате разрешение директно от носителите на авторските права:

Фигури 5, 6 и 8: Иконите са направени с Pixel perfect от https://flaticon.com.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване и не са Ви преотстъпени.

Всички уебсайтове на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат връзки към уебсайтове на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира съдържанието им, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейска сметна палата не може да бъде използвано без предварително разрешение от нейна страна.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.