Енергийна ефективност на сградите — все още не се акцентира достатъчно върху разходната ефективност

Кpатко изложение

I

Изправени пред предизвикателството да бъдат смекчени последиците от изменението на климата, ръководителите на ЕС поеха ангажимент да намалят прогнозираното от държавите членки на ЕС потребление на енергия с 20 % до 2020 г. и с 32,5 % до 2030 г. Подобряването на енергийната ефективност на сградите е основен инструмент за постигане на тези цели. Сградите консумират най-голям дял от енергията и имат най-голям потенциал за икономии на енергия.

II

Последната оценка относно постигнатия напредък от държавите членки по отношение на целите за енергийна ефективност показва, че е малко вероятно целта на ЕС за 2020 г. да бъде изпълнена, тъй като от 2014 г. насам потреблението на енергия в ЕС отново се увеличава. Целта на Сметната палата е да даде препоръки, които да помогнат на ЕС да постигне целта си за енергийна ефективност за 2030 г., като подобри икономическата ефективност на своите разходи по политиката на сближаване за периода 2021—2027 г.

III

Общо за всички оперативни програми по политиката за сближаване ЕС е отпуснал бюджет от около 14 млрд. евро, което се равнява на 4 % от всички средства по политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. (357 млрд. евро), за подобряване на енергийната ефективност на сградите, от които 4,6 млрд. евро за жилищни сгради. Освен това държавите членки са предвидили в бюджетите си 5,4 млрд. евро национално съфинансиране за всички сгради, от които 2 млрд. евро за жилищни сгради.

IV

Сметната палата посети пет държави членки (България, Чехия, Ирландия, Италия (Пулия), Литва), които са разпределили около 2,9 млрд. евро от средствата си по политиката на сближаване за енергийна ефективност на сградите. Сметната палата разгледа дали този бюджет е бил използван разходно ефективно и дали Комисията и държавите членки са изпълнили препоръките от нейния Специален доклад № 21/2012, които са свързани с енергийната ефективност на обществените сгради.

V

Комисията е издала обширни насоки за подобряване на инвестициите в енергийна ефективност в сградите, включително на тяхната разходна ефективност, както препоръча Сметната палата в своя Специален доклад № 21/2012. Установихме примери за добри практики — използване на финансови инструменти в комбинация с безвъзмездна финансова помощ и модулация на ставките на помощта с цел увеличаване на лостовия ефект на частното финансиране и намаляване на риска от загуби от неефективно разпределение на ресурсите.

VI

Държавите членки са имали изискване проектите да се основават на енергиен одит, да осигуряват определени равнища на икономии на енергия и да водят до подобряване на енергийния клас на сградите. В повечето случаи те са разпределяли бюджета за проектите на принципа „първият по време е първи по право“, което не им е позволило да направят оценка на техните относителни разходи и ползи. Това означава, че те рядко са давали предимство на проекти, които осигуряват икономии на енергия или други ползи на по-ниска цена.

VII

Системата за мониторинг не предоставя данни относно спестената енергия в резултат на изразходването на средства на ЕС за обновяване на жилищни сгради. Поради това Комисията не е в състояние да оцени приноса на бюджета на ЕС за постигането на неговата цел за енергийна ефективност. Липсва показател за измерване на другите ползи, които могат да бъдат генерирани от тези инвестиции.

VIII

Както и в своя Специален доклад № 21/2012, Сметната палата заключава, че разходите на ЕС за енергийна ефективност на сградите не се ръководят от принципа за разходна ефективност. По-доброто управление, особено в областта на подбора на проекти, би могло да доведе до по-големи икономии на енергия за всяко инвестирано евро.

IX

С оглед на увеличената амбиция за целите на ЕС за енергийна ефективност и перспективата за затягане на бюджетите, гарантирането на икономическа ефективност на разходите е по-важно от всякога. Въз основа на това Сметната палата дава препоръки, които следва да помогнат на ЕС да постигне целта си за енергийна ефективност за 2030 г., като подобри икономическата ефективност на своите разходи по политиката на сближаване за периода 2021—2027 г. Те обхващат планирането и насочването на инвестициите; подбора на проекти, които да осигуряват по-големи икономии на енергия и други ползи при по-ниски разходи чрез извършването на оценка на относителните разходи и ползи; използване на показатели за измерване на икономиите на енергия и на другите ползи, и стимулирането на мерки за икономии на енергия по разходно ефективен начин.

Въведение

Енергийна ефективност — цели и напредък

01

Подобрена енергийна ефективност означава използване на по-малко вложена енергия за равностойни крайни продукти¹. Като използват енергията по-ефективно, гражданите на ЕС могат да намалят сметките си за електричество, да спомогнат за опазване на здравето си и на околната среда и да подобрят качеството на въздуха.

02

Най-често срещаните съфинансирани от ЕС инвестиции в енергийна ефективност включват допълнителна изолация на сградите, енергийно ефективни прозорци, системи за термичен контрол и подобряване на отоплителните системи.

03

През 2012 г. в Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност² се включва целта за 20 % енергийна ефективност до 2020 г. (в сравнение с прогнозираното потребление на енергия през 2020 г.). В преразгледаната Директива 2018/2002/ЕС относно енергийната ефективност³ е отразена по-амбициозната водеща цел на ЕС за енергийна ефективност до 2030 г. от най-малко 32,5 %.

04

Новата Комисия се е ангажирала да прилага принципа „енергийната ефективност на първо място“, като акцентира върху начина, по който ЕС може допълнително да подобри енергийните характеристики на сградите и да ускори темповете на обновяване⁴.

05

Данните на Евростат (февруари 2020 г.) показват, че през 2018 г. първичното енергийно потребление в държавите — членки на ЕС, е било с 4,9 % над целите за 2020 г. (вж. фигура 2):

06

Последната оценка на Комисията относно постигнатия напредък от държавите членки по отношение на целите за енергийна ефективност⁵ показва, че е малко вероятно целта на ЕС за 2020 г. да бъде изпълнена. Тази тенденция затруднява още повече постигането на целта на ЕС за 2030 г. за намаляване на потреблението на енергия най-малко с 32,5 %. Потреблението на енергия следва да бъде намалено, особено в секторите с най-голям потенциал за икономии на енергия, като например сградния сектор. На фигура 3 е дадена разбивка на потреблението на енергия по сектори в ЕС:

07

Сградите, по-специално жилищните, са с най-голямо потребление на енергия в ЕС, следвани от транспорта и промишлеността. Те са и секторът с най-голям потенциал за икономии на енергия в Европа⁶. Що се отнася до домакинствата в ЕС, 79 % от общото крайно енергийно потребление се дължат само на отоплението и топлата вода⁷. Икономиите на енергия в резултат на обновяването на сградите обикновено произтичат от по-добрата изолация, по-добрите системи за отопление и охлаждане и по-доброто осветление. Настоящият доклад е съсредоточен върху тези видове инвестиции, докато нов Специален доклад на Сметната палата №1/2020 акцентира върху минималните изисквания на ЕС за енергийна ефективност и енергийните етикети за уредите⁸.

08

Комисията е изчислила, че постигането на целта за енергийна ефективност за 2030 г. ще изисква инвестиции в размер на около 282 млрд. евро годишно за обновяване на сградния фонд в ЕС⁹. Ако се реализират всички предвидени в бюджета инвестиции по политиката на сближаване на ЕС, предназначени за обществени и жилищни сгради, за периода 2014—2020 г. те ще възлязат на около 2 млрд. евро годишно.

Разходна и правна рамка на ЕС

09

От Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд за периода 2014—2020 г. са планирани 14 млрд. евро за инвестиции в енергийна ефективност в обществени и жилищни сгради. Държавите членки са допълнили тези бюджети с 5 млрд. евро национално съфинансиране. В приложението е показана разбивка на този бюджет по държави членки. На фигура 4 е показана разбивка на бюджета на ЕС за политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., предназначен за инвестиции в енергийна ефективност.

10

Директивата относно енергийните характеристики на сградите от 2010 г.¹⁰ съдържа редица разпоредби за подобряване на енергийната ефективност както на новите, така и на съществуващите сгради, като например:

1. минимални изисквания за енергийни характеристики на новите сгради и основните ремонти на сградите;
2. задължителни сертификати за енергийни характеристики, придружаващи продажбата и отдаването под наем на сградите, в които се посочват текущите енергийни характеристики на дадена сграда и препоръчителни мерки за подобряването им¹¹ (вж. примера във фигура 5).

11

Директивата относно енергийната ефективност от 2012 г. също съдържа разпоредби за подобряване на енергийната ефективност на сградите. Те включват схеми за задължения за енергийна ефективност, които налагат изисквания на задължените страни, като например предприятия за продажба на енергия или енергоразпределителни предприятия, да изпълняват количествени цели за икономии на енергия за целия си портфейл от клиенти. В оценката на въздействието на преразгледаната директива се достига до заключението, че до края на 2016 г. те са допринесли за повече икономии на енергия (34 %) от всяка друга отделна мярка (доброволни споразумения, данъчни мерки и схеми за финансиране и стимули).

12

Директивата относно енергийната ефективност от 2012 г. също така изисква от държавите членки да представят на всеки три години своите национални планове за действие за енергийна ефективност (НПДЕЕ), които следва да обхващат съществените мерки за подобряване на енергийната ефективност и очакваното и/или постигнатото енергоспестяване. Комисията извършва оценка на НПДЕЕ и преценява степента, до която държавите членки са осъществили напредък към постигането на националните си цели за енергийна ефективност. Комисията изпраща своята годишна оценка на Европейския парламент и на Съвета. Въз основа на своята оценка на докладите и на НПДЕЕ Комисията може да отправя препоръки към държавите членки.

13

Националните планове в областта на енергетиката и климата (НПЕК) ще заменят НПДЕЕ. Държавите членки трябваше да ги представят до края на 2019 г., като за тях тези планове ще бъдат основен инструмент за планиране. Плановете ще изпълняват важна роля и за набелязване на нуждите от инвестиции в областта на енергийната ефективност. Към 31 януари 2020 г. 18 от 27 държави членки са представили своите НПЕК.

Споделено управление между Комисията и държавите членки

14

В рамките на Комисията енергийната политика на ЕС се разработва и прилага от генерална дирекция „Енергетика“. Тя формулира предложения за насърчаване на енергийната ефективност, упражнява надзор върху прилагането на директивите и наблюдава напредъка на държавите членки по отношение на енергийните цели с помощта на Съвместния изследователски център и Европейската агенция за околната среда.

15

Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ отговаря за управлението на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ). Тя допринася за енергийната политика на ЕС, като предоставя финансиране и споделя с държавите членки отговорността за ефикасността и ефективността на програмите. В периода 2014—2020 г. дирекцията изготви насоки за съдържанието на споразуменията за партньорство и програмите и след обсъждане с държавите членки ги одобри в началото на финансовия период. След приемането им, основната ѝ роля е да наблюдава изпълнението на тези програми, като участва в комитети за наблюдение и получава годишни доклади за изпълнението. Дирекцията не участва в подбора на отделните проекти. И накрая, тя оценява резултатите от финансирането.

16

Държавите членки определят приоритетите в областта на енергийната ефективност в националното законодателство и в НПДЕЕ въз основа на своите оценки на нуждите. Държавите членки изготвят оперативни програми, а създадените управляващи органи извършват подбор на проекти въз основа на съответни процедури и критерии за подбор, като отчитат принципа на разходната ефективност. В периода 2014—2020 г. Комисията предостави обширни насоки за управляващите органи относно разработването и изпълнението на техните програми (вж. фигура 6). Управляващите органи упражняват мониторинг върху крайните продукти и резултатите от проектите въз основа на показатели за изпълнение и докладват на Комисията относно икономиите на енергия и другите ползи, реализирани от оперативните програми.

Обхват и подход на одита

17

Предвид увеличената амбиция за целите на ЕС за енергийна ефективност и перспективата за затягане на бюджетите, постигането на икономическа ефективност на разходите е по-важно от всякога. Целта на настоящия доклад е да оцени дали съфинансираните от ЕС инвестиции в енергийна ефективност на сградите помагат на ЕС да постигне своите цели по разходно ефективен начин. Сметната палата се стреми да даде препоръки, които да помогнат на ЕС да постигне целта си за енергийна ефективност за 2030 г., като подобри икономическата ефективност на своите разходи по политиката на сближаване за периода 2021—2027 г.

18

Основният одитен въпрос е дали съфинансираните от ЕС инвестиции в енергийна ефективност на сградите са били подбрани чрез критерии, водещи до максимално увеличение на тяхната разходна ефективност. За да отговори на този въпрос, Сметната палата провери дали Комисията и държавите членки са определили подходящи условия за подбор на разходно ефективни инвестиции (включително оценка на нуждите, насоченост на помощта, рамка на изпълнението) и дали държавите членки са прилагали подходящи критерии за подбор.

19

Сметната палата посети пет държави членки (България, Чехия, Ирландия, Италия (Пулия), Литва), избрани въз основа на изразходваните от тях средства за енергийна ефективност и на стремежа да се постигне географски баланс. Тези държави членки са разпределили около 2,9 млрд. евро от бюджета си по Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд в тази област за периода 2014—2020 г.

20

Одитната дейност на Сметната палата включва преглед и оценка на:

1. националните и регионалните оценки на нуждите и националните планове за действие за енергийна ефективност,
2. оперативните програми и процедурите за подбор на проекти,
3. системите за мониторинг и данните за проектите относно икономиите на енергия.

21

Насочихме вниманието си към съфинансирани от ЕФРР и КФ инвестиции в енергийна ефективност в жилищни сгради. Проверихме как тези инвестиции допринасят за политиката на ЕС за енергийна ефективност. Също така проследихме действията във връзка с нашия Специален доклад № 21/2012 относно енергийната ефективност на обществени сгради, като извършихме проверка в Комисията и в трите държави членки, посетени преди това от нас (Чехия, Италия и Литва), за да оценим до каква степен Комисията и държавите членки са изпълнили препоръките ни от този доклад¹².

Констатации и оценки

Усъвършенстваните насоки на Комисията относно оценката на нуждите имат ограничено въздействие върху цялостната насоченост

22

Споразуменията за партньорство и оперативните програми осигуряват възможност за ясно насочване на инвестициите, когато се основават на надеждни оценки на нуждите, които включват:

1. оценка на потреблението на енергия и на потенциала за икономии на енергия във всички сектори, за да се определят целевите категории сгради и бенефициентите;
2. посочване на пречките пред инвестициите и областите, в които е необходима допълнителна подкрепа, в НПДЕЕ на държавите членки;
3. извършване на оценка каква форма на подкрепа (например безвъзмездна финансова помощ или финансови инструменти) е най-подходяща, за да се отговори на установените нужди и да се стимулира основно обновяване.

Посетените от Сметната палата държави членки не са определили ясна основа за насочването на средствата от ЕС

23

Комисията е публикувала обширни насоки за държавите членки как да оценяват нуждите си и да разработват програмите си, по които се финансират инвестициите в енергийна ефективност на сградите. На фигура 6 са очертани основните стъпки, които Комисията препоръчва да следват управляващите органи.

24

В своите споразумения за партньорство и оперативни програми и петте посетени от Сметната палата държави членки са посочили необходимостта от повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд, по-специално на жилищните сгради. В повечето от тези документи за планиране се посочва оценката на нуждите, включена в НПДЕЕ или в други национални стратегически документи в областта на енергетиката.

25

Петте държави членки не са включили в своите НПДЕЕ цялата информация, препоръчана в насоките и образеца на Комисията¹³, като например очакваните и постигнатите икономии на енергия за всяка мярка, в т.ч. за финансираните от ЕС. В Директивата относно енергийната ефективност от 2012 г. от държавите членки не се изисква да въведат мерките, включени в техните НПДЕЕ, нито да докладват икономиите на енергия.

26

Таблица 1 представя в обобщен вид основните елементи на оценките на нуждите за петте оперативни програми, проверени от Сметната палата:

Оперативна програма	Имало ли е класификация на сградите според тяхното потребление на енергия?	Били ли са количествено определени потенциалните икономии на енергия и нуждите от инвестиции?	Имало ли е ясна обосновка за използването на средства от ЕС?
България „Региони в растеж“	Не	Не	Да
Чехия „Интегрирана регионална програма“	Не	Не	Да
Ирландия, „Югоизточна регионална програма“	Да	Да	Не (вж. каре 1)
Италия (Пулия) „Регионална програма“	Не	Не	Да
Литва „Инвестиции за растеж и работни места“	Да	Да	Да

Източник: ЕСП.

27

За Чехия и Италия (Пулия) тези констатации са подобни на констатациите в Специален доклад № 21/2012 на Сметната палата, в който тя отбелязва, че през периода 2007—2013 г. не са били извършени правилни оценки на нуждите за целите на оперативните програми. С тези оценки не са били установени конкретните сектори, където биха могли да се постигнат икономии на енергия, и възможностите за постигане на тези икономии по разходно ефективен начин, чрез което да се обосновава избраните мерки и разходите по тях.

28

Въз основа на това Сметната палата препоръча Комисията да обвърже финансирането по политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. с изготвянето на правилна оценка на нуждите на равнището на програмите. От посетените от Сметната палата пет държави членки през 2019 г. три (България, Чехия и Италия (Пулия) обаче все още не използват за основа на оперативните си програми надеждна оценка на енергийното потребление, нито определят количествено потенциалните икономии на енергия и съответните нужди от инвестиции. В Литва ситуацията се е подобрила, тъй като националните органи вече определят количествено нуждите от инвестиции и потенциалните икономии на енергия.

Държавите членки са запознати с пречките пред инвестициите, които не са били отстранени

29

Подобренията на енергийната ефективност водят до значително намаляване на сметките за електричество, но много инвестиции в енергийна ефективност на сградите не се реализират поради пазарни пречки¹⁴. Сред тях са липсата на осведоменост и експертен опит относно финансирането за енергийна ефективност и ползите от нея, високите начални разходи, регулаторните пречки в сградите с множество собственици (които често изискват единодушие за жилищните асоциации) и несъвместимите стимули или „дилемата собственик — наемател“¹⁵. Има се предвид ситуация, при която собственикът на сградата плаща за подобренията на енергийната ефективност, но не може да си върне спестените средства от намаленото потребление на енергия, които остават в полза на наемателя. В резултат на това собственикът може да не е особено мотивиран да инвестира в подобрения на енергийната ефективност.

30

В България, Чехия и Литва управляващите органи и бенефициентите по проектите заявиха пред Сметната палата, че затрудненията при постигането на съгласие в сградите с множество собственици са основна пречка пред подобряването на енергийната ефективност.

31

Други пречки, затрудняващи по-специално въвеждането на механизми за сключване на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, са свързани с правилата за обществените поръчки, тъй като има правна несигурност относно основните елементи на тези договори и трудности при разграничаването между строителни дейности, доставки и услуги¹⁶, както и относно отчитането на тези поръчки в националните сметки на публичния сектор. Комисията работи за преодоляването на посочените пречки: през 2017 г. Евростат е публикувал указания¹⁷, с които се прецизира начинът на отчитане на тези договори в националните сметки. През 2018 г. тези указания бяха допълнени с участието и на ЕИБ¹⁸.

32

В нито една от петте оперативни програми, които Сметната палата провери, не са описани пречките, които затрудняват инвестициите в енергийна ефективност на тяхната територия, и предприетите мерки за тяхното преодоляване. Две от петте посетени от Сметната палата държави членки обаче докладваха за конкретни инициативи за преодоляване на някои от пречките:

• Литва е взела решение, че собствениците в многофамилни сгради могат да се споразумяват с обикновено мнозинство за извършване на подобрения в енергийната ефективност, и е осигурила 100 % публична подкрепа за подобрения за хората с ниски доходи (вж. каре 2);
• през 2018 г. Чехия е започнала да разрешава на жилищните кооперации да кандидатстват за финансиране от ЕС за инвестиции в енергийна ефективност и през 2019 г. е започнала национална кампания за повишаване на осведомеността относно финансирането за енергийна ефективност.

Безвъзмездната финансова помощ остава основната форма на подпомагане от ЕС за инвестиции в енергийна ефективност и се използва не само за основно обновяване

33

Инвестициите в енергийна ефективност носят ползи както за собствениците (увеличение на стойността), така и за обитателите (намаляване на разходите за енергия). Преди да използват значителни равнища на подкрепа под формата на безвъзмездна финансова помощ, държавите членки следва да обмислят възможността за използване на финансови инструменти и иновативни пазарни механизми, като например договори за енергоспестяване с гарантиран резултат и схеми за задължения за икономия на енергия.

34

Инвестициите в размер на 4,6 млрд. евро, избрани от държавите членки за обновяване на жилищни сгради с оглед на енергийната ефективност, ще бъдат финансирани на 72 % чрез безвъзмездна помощ и 28 % чрез финансови инструменти.

35

И петте посетени от Сметната палата държави членки са посочили в споразуменията си за партньорство намерение да проучат използването на финансови инструменти за подкрепа на инвестициите в енергийна ефективност на сградите. До момента обаче само Литва е използвала средства от ЕС, за да въведе такъв инструмент за жилищните сгради (вж. каре 2).

36

Препоръката на Комисията е държавите членки да използват финансиране по политиката на сближаване на ЕС, особено когато то е предоставено под формата на безвъзмездна финансова помощ, за да подпомогнат предимно основното обновяване, което надхвърля минималните изисквания за енергийни характеристики и което води до значителни икономии на енергия (обикновено над 60 %¹⁹).

37

Таблица 2 представя в обобщен вид видовете бенефициенти, формите на подкрепа и размера на публичната помощ по петте оперативни програми, проверени от Сметната палата:

Оперативна програма	Вид бенефициент	Форма на подкрепа	Размер на публичната помощ
България „Региони в растеж“	Частни собственици	Безвъзмездна финансова помощ	100 %
Чехия „Интегрирана регионална програма“	Частни собственици	Безвъзмездна финансова помощ	30 % или 40 % (в зависимост от икономиите на енергия)
Ирландия, „Югоизточна регионална програма“	Публични и частни собственици	Безвъзмездна финансова помощ	100 %
Италия (Пулия) „Регионална програма“	Публични субекти	Безвъзмездна финансова помощ	100 % (или 90 % за бенефициентите, съфинансиращи 10 % от проекта)
Литва „Инвестиции за растеж и работни места“	Частни собственици	Заеми, комбинирани с безвъзмездна финансова помощ	15 %—40 % безвъзмездна финансова помощ 100 % безвъзмездна финансова помощ за домакинствата с ниски доходи

Източник: ЕСП въз основа на данни, предоставени от посетените управляващи органи.

38

Използването на различни проценти на публичната помощ в Литва е добра практика за увеличаване на привличането на частно финансиране и за намаляване на риска от икономически загуби от неефективно разпределяне на ресурсите. Чрез тази модулация се осигурява по-висок размер на помощта под формата на безвъзмездна финансова помощ за проекти, включващи по-големи икономии на енергия, инсталиране на индивидуални измервателни уреди, както и за домакинствата с ниски доходи (което спомага за справяне с енергийната бедност).

39

В Чехия едва една четвърт от бенефициентите са представили проекти, които отговарят на условията за 40 % публична помощ, което изисква най-малко 40 % икономии на енергия и енергиен клас „В“ след строителните дейности. Три четвърти от бенефициентите са представили проекти, които отговарят на условията за по-ниския размер (30 %) публична помощ, което изисква само 20 % икономии на енергия. Според бенефициентите допълнителната полза от по-високия размер на помощта е била недостатъчна, за да компенсира по-високите разходи по проектите за основно обновяване.

40

България, Ирландия и Италия (Пулия) не са модулирали размера на публичната помощ, за да стимулират основно обновяване или да отчетат размера или сложността на инвестициите, а само — в случая на Италия (Пулия) — готовността на публичните предприятия да финансират 10 % от инвестициите. Обяснението на Ирландия е, че това се дължи на насочеността на едната от двете съфинансирани от ЕС схеми към възрастните и уязвимите хора, изложени на риск от енергийна бедност.

41

Липсата на модулация на помощта предполага финансиране с много висок процент публична помощ дори за обикновени подобрения (например подобряване на осветлението, подмяна на котли) с бърза възвръщаемост и умерени единични разходи. В каре 3 са дадени примери за две оперативни програми, насочени към лесни за осъществяване подобрения на енергийната ефективност.

42

Тези лесни за осъществяване подобрения може да доведат до блокиращ ефект, който е свързан с факта, че след като бъдат приложени някои основни мерки за енергийна ефективност, прилагането на по-всеобхватни мерки в бъдеще става по-малко ефективно от гледна точка на разходите²⁰. Това може да намали потенциала на сградния фонд за икономии на енергия в средносрочен и дългосрочен план, тъй като броят на обновителните работи, които може да извърши едно домакинство, обикновено е ограничен до едно или най-много две. Ето защо публичната помощ, особено под формата на безвъзмездна финансова помощ в размер на 100 %, е по-малко подходяща за обикновени подобрения, отколкото за основни обновявания. Тъй като малките подобрения с бърза възвръщаемост обикновено са финансово жизнеспособни, те е следвало да бъдат финансирани без публични средства или с помощта на финансови инструменти.

Подборът на проекти не се ръководи в достатъчна степен от принципа за разходна ефективност

43

Разходната ефективност следва да бъде основен определящ фактор при вземането на решения за публичните разходи, особено когато става въпрос за проекти за енергийна ефективност: сравняването на разходите и ползите от инвестициите позволява да се изберат тези, които предлагат повече икономии на енергия и други ползи за всяко инвестирано евро, в съответствие с принципа за икономичност, ефективност и ефикасност, посочен в член 33 от Финансовия регламент²¹. В оценката на въздействието за предложената директива относно енергийната ефективност се посочва, че целта за икономия на 20 % от прогнозираното потребление на енергия в ЕС до 2020 г. би могла да се постигне чрез въвеждането на разходно ефективни мерки. Държавите членки следва да въведат мерки за стимулиране на разходно ефективно основно обновяване на сградите²².

44

Препоръката на Комисията е държавите членки да прилагат критерии за подбор, които дават приоритет на проектите с по-голяма разходна ефективност²³. За целта е необходимо:

1. да се постави изискване проектите да се основават на енергиен одит и/или сертификат за енергийни характеристики. Те следва да набелязват и остойностяват разходно ефективни възможности за икономии на енергия и да позволяват мониторинг и проверка на действителните икономии на енергия по проекта;
2. да се определят минимални и/или максимални прагове за ключови параметри, като например количеството енергия, което трябва да бъде спестено, минималният енергиен клас, който сградата следва да постигне, нетната настояща стойност, обичайният период на възвръщаемост²⁴, разходите за единица спестена енергия. Тези прагове следва да сведат до минимум риска от финансиране на съвсем обикновени мерки, които биха могли да се осъществят така или иначе (например подмяна на осветлението, чиято възвръщаемост обикновено е много бърза), както и на инвестиции, които са твърде скъпи за генерираните от тях икономии на енергия (например с период на възвръщаемост, по-дълъг от полезния живот на използваните материали). На фигура 8 е дадена категоризация на инвестициите в енергийна ефективност, която показва, че по-сложното и амбициозно обновяване обикновено включва по-големи разходи и по-дълги периоди на възвръщаемост;
3. да се оценяват относителните разходи и ползи от проектите, включително съпътстващите ползи и външните въздействия (например здраве, социално сближаване, възстановяване на градската среда, растеж и работни места, намаляване на замърсяването на въздуха и изменението на климата, икономии на средства от публичния бюджет…), които инвестициите в енергийна ефективност следва да генерират, и да се отдаде приоритет на проектите, чийто принос за постигане на целите на политиката е с най-голяма разходна ефективност.

Енергийните одити и сертификатите за енергийни характеристики осигуряват добра основа за оценяване на инвестициите

45

И петте държави членки, посетени от Сметната палата, са поставили изискване проектите да се основават на енергиен одит, на сертификат за енергийни характеристики или поне на енергийна оценка (в Ирландия това не е довело до издаване на сертификат, в който се посочва енергийният клас на домакинството преди строителните дейности). Това представлява очевидно подобрение в сравнение с констатациите в Специален доклад № 21/2012 на Сметната палата, че в Чехия, Италия и Литва енергийните одити все още не са обичайна практика. Заключението на Сметната палата тогава беше, че енергийните одити невинаги са задължителни или не са с добро качество²⁵, и тя препоръча тези одити да се използват като основни изисквания за подбор.

46

И в петте държави членки, посетени от Сметната палата, бенефициентите е трябвало да предоставят сертификат за енергийните характеристики след строителните дейности, в който да се посочва новият енергиен клас и потреблението на енергия на обновеното домакинство или сграда. Разликата в потреблението на енергия, посочено в сертификатите преди и след строителните дейности, служи за оценка на спестената благодарение на проекта енергия.

47

В Италия (Пулия) управляващият орган е поставил изискване по проектите да се инсталират системи за мониторинг на количеството енергия, което действително се произвежда и консумира в сградите. В Литва размерът на подпомагането с безвъзмездна финансова помощ, което допълва съфинансираните от ЕС заеми, е бил увеличен за проектите, включващи инсталиране на индивидуални измервателни уреди в домакинствата (вж. точка 38).

48

Въпреки техните ограничения, оценките въз основа на разликата в потреблението на енергия, посочено в сертификатите преди и след строителните дейности, осигуряват данни за спестената енергия за всеки проект, които се събират лесно. Тези данни могат да бъдат сравнени с разходите по проекта, за да се изчислят приблизителните разходи за единица спестена енергия. В своя Специален доклад № 21/2012 Сметната палата препоръча Комисията да наблюдава разходната ефективност на оперативните програми въз основа на разходите за единица спестена енергия²⁶. Комисията обаче не се съгласи напълно с препоръката на Сметната палата и не я изпълни.

Националните органи подбират проекти, с които се очаква да се пести енергия, но понякога това става на висока цена

49

В таблица 3 е представен преглед на минималните изисквания за енергийна ефективност и максималните прагове за разходите за единица спестена енергия за проектите по петте оперативни програми, проверени от Сметната палата:

Оперативна програма	Минимален енергиен клас след строителните дейности	Минимални икономии на енергия след строителните дейности	Максимални разходи за единица спестена енергия?
България „Региони в растеж“	C	60 % за основното обновяване, без други минимални изисквания	Липсват; има само тавани на разходите на квадратен метър
Чехия „Интегрирана регионална програма“	Не	20 % за проектите, получаващи 30 % безвъзмездна финансова помощ	Липсват; високият процент на частно съфинансиране (60—70 %) обаче намалява риска от разточителство в разходите
	C	30 % за проектите, получаващи 30 % безвъзмездна финансова помощ
	B	40 % за проектите, получаващи 40 % безвъзмездна финансова помощ
Ирландия, „Югоизточна регионална програма“	Повишаване на енергийния клас с най-малко едно ниво	Не се изисква	Липсват
Италия (Пулия) „Регионална програма“	C	10 % (или 30 %, за да се получи най-висока оценка)	Липсват
Литва „Инвестиции за растеж и работни места“	D	20 % за проектите, получаващи 15 % помощ под формата на безвъзмездни средства (до 2017 г.)	Липсват; високото частно съфинансиране (60—85 %) обаче намалява риска от разточителство на разходите
	C	40 % за проектите, получаващи 40 % безвъзмездна финансова помощ (до 31.10.2017 г.) и 30 % безвъзмездна финансова помощ (от 1.11.2017 г.)

Източник: ЕСП въз основа на информация, получена от управляващите органи.

50

В България, Чехия, Италия и Литва тези минимални изисквания за енергийна ефективност след строителните дейности са осигурили проекти с минимално равнище на амбиция²⁷. Това е положително развитие в сравнение с констатациите от предходния одит на Сметната палата.

51

Липсата на тавани за разходите за единица енергия обаче води до риск от финансиране на проекти, които генерират ниски икономии на енергия спрямо техните разходи. Това означава, че финансовите икономии от сметките за електричество, генерирани от проектите, може да са недостатъчни за изплащане на първоначалните инвестиции в рамките на жизнения цикъл на използваните материали (обикновено 30 години²⁸).

52

Този риск е по-нисък, когато бенефициентите съфинансират висок дял от разходите по проектите, например в Чехия и Литва, и по-висок, когато публичната подкрепа е много висока, т.е. в България, Ирландия и Италия (Пулия). Таблица 4 представя в обобщен вид средния обичаен период на възвръщаемост на подпомаганите инвестиции за енергийна ефективност по оперативните програми, проверени от Сметната палата.

Оперативна програма	Среден обичаен период на възвръщаемост на подпомаганите проекти
България „Региони в растеж“	Няма данни (тъй като не се събират данни за спестената енергия)
Чехия „Интегрирана регионална програма“	9 години
Ирландия „Югоизточна регионална програма“	Няма данни (тъй като не се събират данни за спестената енергия)
Италия (Пулия) „Регионална програма“	24 години
Литва „Инвестиции за растеж и работни места“	11 години

Източник: ЕСП въз основа на данни, предоставени от посетените управляващи органи, с приложена цена на електроенергията за битови потребители от 2018 г. (https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Electricity_price_statistics/bg).

53

Средният срок на възвръщаемост за проектите за енергийна ефективност на проверените оперативни програми е между 9 и 24 години. Тези периоди са по-дълги от обикновения среден срок от 7 години за 5 152 -та проекта, регистрирани в Платформата за намаляване на риска във връзка с енергийната ефективност (De-risking Energy Efficiency Platform). Тази платформа съдържа данни, предоставени от публични и частни инвестиционни фондове и от финансови институции, национални и регионални органи, както и доставчици на решения за енергийна ефективност в целия ЕС²⁹. Комисията създаде тази платформа с цел повишаване на инвестициите в енергийна ефективност в ЕС чрез обмен на данни и анализ на завършените проекти.

54

В Италия (Пулия) липсата на таван на разходите за единица спестена енергия е довела до финансирането на няколко скъпи проекта, които ще спестят твърде малко енергия, за да бъдат възстановени големите първоначални инвестиционни разходи по тях в рамките на жизнения цикъл на използваните материали или на самите сгради. Както е показано на графиката по-долу, за 35 % от проектите в рамките на 30 години няма вероятност да бъдат възстановени първоначалните инвестиционни разходи по тях.

55

В България и Ирландия поради липса на данни от мониторинга на икономиите на енергия, реализирани чрез проекти за жилищни сгради, е невъзможно да се направи оценка на разходната ефективност на инвестициите.

56

В Ирландия Югоизточната регионална оперативна програма е имала за цел да подпомогне всеобхватни и амбициозни подобрения на енергийната ефективност, които да доведат най-малко до подобрение на една оценка за енергийна ефективност³⁰. На практика по проектите не е била определена цел за икономии на енергия, не е било докладвано за спестената енергия и за над половината от подпомаганите домакинства не е бил подобрен енергийният клас (вж. точка 85).

57

Тези констатации са подобни на отразените в Специален доклад № 21/2012 на Сметната палата, в който тя заключава, че проектите за енергийна ефективност в обществени сгради често са твърде скъпи в сравнение със спестената от тях енергия и имат прекалено дълги периоди на възвръщаемост на инвестициите (средно около 50 години)³¹. Въз основа на това Сметната палата препоръча при подбора на проекти Комисията да определя максимален допустим обичаен период на възвръщаемост и стандартни инвестиционни разходи за единица спестена енергия.

58

В изготвените от Комисията Технически насоки относно финансирането на енергийно обновяване на сгради със средства по политиката на сближаване се посочва, че за допустимите за финансиране проекти може да бъде определен максимален и/или минимален период на възвръщаемост. Това обаче може да доведе до блокиращ ефект, като приоритетно се финансират най-лесно достъпните проекти³². На практика обаче нито един от посетените управляващи органи не е определил такива прагове.

С критериите за подбор все още не се дава приоритет на проектите с най-голяма разходна ефективност

59

Таблица 5 представя в обобщен вид процедурите за подбор на проекти и основните критерии за разпределение на бюджета и за подбор на проекти, използвани по петте оперативни програми, проверени от Сметната палата:

Оперативна програма	Процедура на подбор на проекти	Основни критерии за разпределение на бюджета	Основни критерии за подбор на проекти
България „Региони в растеж“	Открити процедури (92 % от бюджета)	Общините избират сградите въз основа на възрастта на сградата, броя на домакинствата, местоположението…, а не въз основа на разходната ефективност на икономиите на енергия	За откритите процедури липсват критерии, свързани с разходната ефективност на икономиите на енергия
	Състезателни процедури (8 % от бюджета)		За 2018 г. по процедура по ос 2 критериите, по които се присъждат най-много точки, са били свързани с разходната ефективност на икономиите на енергия
Чехия „Интегрирана регионална програма“	Открити процедури	Национални открити процедури	Липсват критерии, свързани с разходната ефективност на икономиите на енергия
Ирландия, „Югоизточна регионална програма“	Открити процедури	Отпуснатият на местните органи бюджет се е основавал на броя на получените искания, а не на разходната ефективност на икономиите на енергия	Липсват критерии, свързани с разходната ефективност на икономиите на енергия
Италия (Пулия) „Регионална програма“	Състезателна процедура	Състезателна процедура	Критериите, по които се присъждат най-много точки (65 от 100), са били свързани с икономиите на енергия
Литва „Инвестиции за растеж и работни места“	Открити процедури	Открити процедури	Липсват критерии, свързани с разходната ефективност на икономиите на енергия

Източник: ЕСП въз основа на данни, предоставени от посетените управляващи органи.

60

С изключение на Италия (Пулия) и на една процедура с малък обем (8 % от бюджета) в България, посетените от нас управляващи органи на практика са разпределили бюджета за проекти за енергийна ефективност на жилищни сгради, като са използвали открити процедури, т.е. на принципа „първият по време е първи по право“. Това е дало възможност на управляващите органи да получават непрекъснато заявления и като цяло сроковете на обработка да са кратки.

61

Използването на такива открити процедури обаче не позволява да се направи оценка на относителните разходи и ползи от проектите. Тук се включват разходната ефективност на икономиите на енергия, а също и съпътстващите ползи, които инвестициите в енергийна ефективност следва да генерират (например подобряване на здравето, възстановяване на градската среда и намаляване на енергийната бедност, сметките за електричество, изменението на климата и замърсяването на въздуха). В резултат на това не е бил даден приоритет на проекти, осигуряващи по-големи икономии на енергия или други ползи при по-ниски разходи.

62

Само в Италия (Пулия) е използвана състезателна процедура за оценка на относителната разходна ефективност на проектите за енергийна ефективност (вж. каре 4).

63

Тези констатации са сходни с посочените в Специален доклад № 21/2012 на Сметната палата, където тя заключава³³, че разходната ефективност не е била определящ фактор при разпределянето от страна на държавите членки на финансиране за мерки и проекти за енергийна ефективност. Въз основа на това Сметната палата препоръча да се използват критерии за подбор на проекти, основани на стандартни инвестиционни разходи за единица спестена енергия.

64

В публикуваните от Комисията Технически насоки относно финансирането на енергийно обновяване на сгради със средства по политиката на сближаване се посочва, че държавите членки трябва да използват критерии, за да определят кои проекти за енергийна ефективност са с най-голяма разходна ефективност и следва да имат приоритет при подбора³⁴. Настоящите констатации обаче показват, че до голяма степен това не е изпълнено.

Слаба рамка на изпълнението

65

Информацията относно разходите за енергийна ефективност следва да разкрива постигнатото с бюджета на ЕС и да доказва, че средствата са били добре изразходвани (отчетност)³⁵. Тази информация следва да показва, че държавите членки са избрали проекти, които са разходно ефективни.

66

За да се гарантира ориентираност на разходите към резултатите, в насоките на Комисията³⁶ се посочва, че рамката на изпълнението следва да включва:

1. конкретни, измерими, постижими, актуални и планирани със срокове цели за всяка оперативна програма, като се посочва как съфинансираните от ЕС мерки допринасят за постигането на целите на ЕС за енергийна ефективност;
2. показатели, позволяващи мониторинг на материалните крайни продукти и резултатите от проектите. Тъй като основната цел на одитираните разходи е да се пести енергия, тези показатели следва да дават информация преди всичко за количеството спестена енергия и евентуално за другите резултати, генерирани от проектите. Системата за мониторинг следва да позволява обобщаване на тези данни, за да се докладва за икономиите на енергия по оперативните програми, а оттам и за приноса на бюджета на ЕС към целите на ЕС за енергийна ефективност;
3. предварителни условия, за да се гарантира, че са налице необходимите условия за ефективно и ефикасно изразходване на средствата, както и резерв за изпълнение с цел да бъдат възнаградени оперативните програми, които могат да демонстрират разходно ефективно генериране на икономии на енергия.

Общите показатели измерват спестената енергия в резултат на инвестиции в обществени, но не и в жилищни сгради

67

И в петте оперативни програми, проверени от Сметната палата, са определени специфични цели за действията за енергийна ефективност по тях въз основа на необходимостта от увеличаване на енергийната ефективност на сградния фонд, по-специално на жилищните сгради (вж. точка 24). Целите са свързани с водещата цел на ЕС за енергийна ефективност и са обвързани със срокове (тъй като резултатите следва да бъдат постигнати до 2023 г.). В нито една от проверените от Сметната палата оперативни програми обаче не е определен очакваният размер икономии на енергия, който следва да се постигне с инвестициите, или очакваните разходи за единица спестена енергия.

68

В специфичните за отделните фондове регламенти³⁷ се съдържа списък на общите показатели за крайни продукти, които държавите членки следва да използват в случаите, когато показателят може да изрази крайния продукт от подпомаганата инвестиция. Двата общи показателя за крайни продукти, които имат отношение към разходите за енергийна ефективност на сградите, са:

1. Общ показател за крайни продукти 31 „Брой домакинства, преминали в по-горен клас на енергопотребление“, който е свързан с разходите за обновяване на жилищни сгради с цел подобряване на енергийната ефективност;
2. Общ показател за крайни продукти 32 „Намаляване на годишното потребление на първична енергия на обществените сгради“, който измерва икономиите на енергия в резултат на направените разходи, предимно за обновяване на обществени сгради с цел подобряване на енергийната ефективност.

69

На фигура 10 и фигура 11 е показан постигнатият до 2018 г. напредък спрямо целевата стойност за 2023 г. за общите показатели за крайни продукти 31 и 32.

70

При инвестициите за подобряване на енергийната ефективност в обществените сгради общият показател за крайни продукти 32 отчита спестената енергия. При инвестициите за подобряване на енергийната ефективност в жилищни сгради обаче общият показател за крайни продукти 31 отчита броя на домакинствата с повишен енергиен клас, а не спестената енергия.

71

Тъй като липсва общ показател, с който да се отчита размерът на икономиите на енергия в резултат на инвестиции в жилищни сгради, невъзможно е да се разбере колко енергия ще бъде спестена чрез инвестирането на 4,6 млрд. евро³⁸ от бюджета на ЕС за периода 2014—2020 г., предназначен за инвестиции с цел подобряване на енергийната ефективност на жилищните сгради. Също така е невъзможно да се определи количествено целият принос на бюджета на ЕС за целите на Съюза в областта на енергийната ефективност.

72

Тези констатации са сходни с направените в Специален доклад № 21/2012 на Сметната палата, в който тя заключава³⁹, че показателите за изпълнение на мерките за енергийна ефективност не са подходящи за мониторинг на програмите и че резултатите от мерките за енергийна ефективност в рамките на целия ЕС не могат да бъдат агрегирани. Въз основа на това Сметната палата препоръча да се използват сравними показатели за изпълнение в целия ЕС. Комисията е изпълнила частично тази препоръка, като за периода 2014—2020 г. е въвела общия показател за крайни продукти 32, чрез който се отчитат икономиите на енергия в резултат на финансирани от ЕС инвестиции, но само за обществените сгради. За периода 2021—2027 г. Комисията предложи общ показател за резултати RCR26 „Годишно крайно потребление на енергия (за следните цели: жилищни, частни нежилищни, обществени нежилищни)“.

73

Освен общите показатели за крайни продукти, по петте оперативни програми, проверени от Сметната палата, са били използвани следните специфични за програмите показатели, които следва да бъдат насочени към конкретните инвестиции, които подкрепят:

Оперативна програма	Показател	Мерна единица	Изходни данни 2013 г.	Стойност през 2018 г. (или последно отчетена)	Напредък
България „Региони в растеж“	Крайно потребление на енергия от домакинствата	(в 1000 т н.е.*)	2 257	2 319	-
	Крайно потребление на енергия от държавната администрация, търговията и услугите	(в 1000 т н.е.)	964	1 200	- -
Чехия „Интегрирана регионална програма“	Крайно потребление на енергия от домакинствата	MWh/годишно	70 027 778	80 497 553	- -
Ирландия, „Югоизточна регионална програма“	Средни температурни характеристики на жилищните единици в югоизточния регион	кВтч/m2/годишно	210	144	++
Италия (Пулия) „Регионална програма“	Потребление на електроенергия от държавната администрация за единица човешки труд	GWh	3,2	3,3	-
Литва „Инвестиции за растеж и работни места“	Крайно потребление на енергия в сектора на услугите и домакинствата	(в 1000 т н.е.)	2 110	2 090	+

* Тон нефтен еквивалент (т н.е.) е единица енергия, определена като количеството енергия, освободено при изгаряне на един тон суров нефт. Това е приблизително 11 630 киловатчаса (кВтч).

Източник: ЕСП въз основа на данни, предоставени от посетените управляващи органи.

74

И в петте държави членки, посетени от Сметната палата, тези показатели за резултатите са от статистическо естество, като отчитат например потреблението на енергия от всички сгради в дадена държава членка, а не само от сградите, които са обновени с финансирани от ЕС проекти. Следователно тези показатели не отчитат икономиите на енергия в резултат на финансирани от ЕС инвестиции в енергийна ефективност.

75

Три от петте посетени от Сметната палата държави членки събират данни за количеството енергия, спестено в резултат на отделните проекти, в т.ч. за жилищни сгради. Комисията обаче не изисква от държавите членки да предоставят данни за мониторинга на средните разходи за единица спестена енергия.

76

В своите документи за планиране Комисията и държавите членки посочват, че инвестициите в енергийна ефективност водят и до ползи, различни от икономии на енергия (например подобряване на здравето, възстановяване на градската среда, качество на живота, намаляване на енергийната бедност, сметките за електричество и замърсяването на въздуха). Нито една от посетените държави членки обаче не е използвала показатели за измерване на тези допълнителни ползи.

Показателите не могат да се използват за мониторинг на разходната ефективност

77

Нито един от показателите, използвани в посетените от Сметната палата пет държави членки, не измерва разходната ефективност на инвестициите в енергийна ефективност на сградите. Вследствие на подобни констатации в предходния одит на Сметната палата тя препоръча да бъдат наблюдавани планираните и действителните разходи за единица спестена енергия и период на възвръщаемост⁴⁰. Това би могло да спомогне за определяне на референтни стойности и прагове за подбор на проекти (вж. точка 58), както и за оценка на изпълнението на оперативните програми относно постигнатите от тях планирани резултати, когато се разпределя резервът за изпълнение (вж. точка 82).

78

Комисията обаче не прие изцяло препоръката на Сметната палата, тъй като според нея съпоставимостта на препоръчаните показатели ще бъде ограничена поради това, че тези показатели зависят от много фактори (например цените на енергията, климата). Комисията не е разработила своята система за мониторинг за периода 2014—2020 г. така, че да следи разходната ефективност на инвестициите, напр. като събира данни за разходите за единица спестена енергия. Поради това, въпреки заявената по-голяма насоченост към резултатите на разходите по политиката на сближаване през периода 2014—2020 г., препоръката на Сметната палата все още не е изпълнена.

79

Въз основа на докладваните данни от Комисията изчислихме средните разходи за едно обновено домакинство (вж. фигура 12). Комисията обаче счита, че тези данни не отчитат действителните разходи за инвестициите и не отразяват целия спектър на предоставените ползи.

Комисията е разпределила резерва за изпълнение за мерки за енергийна ефективност въз основа на разходите и реализираните крайни продукти, а не въз основа на икономиите на енергия

80

За да се гарантира, че са предприети необходимите действия за насърчаване на разходно ефективни инвестиции в енергийна ефективност, Комисията постави изискване към държавите членки да изпълнят конкретно предварително условие до началото на програмния период 2014—2020 г. Действията, които трябва да бъдат предприети, за да бъде изпълнено това условие, включват мерки за:

1. въвеждане на минимални изисквания във връзка с енергийните характеристики на сградите;
2. създаване на система за сертифициране на енергийните характеристики на сградите;
3. осигуряване на стратегическо планиране в областта на енергийната ефективност;
4. предоставяне на индивидуални измервателни уреди на крайните потребители.

81

С изключение на Италия, от началото на програмния период 2014—2020 г. всички посетени от Сметната палата държави членки са предприели тези действия. Италия е предприела действията по букви а) и б) през 2017 г., т.е. три години след началото на програмния период 2014—2020 г.

82

За да се гарантира ориентираност към резултатите на оперативните програми, ЕС е заделил резерв за изпълнение (равняващ се на 6 % от финансирането по политиката на сближаване) и през август 2019 г. го е разпределил за приоритетите, чиито етапни цели са били постигнати. Когато има два показателя, и двата трябва да постигнат най-малко 85 % от стойността на етапната цел. Когато има три (или повече) показателя, два трябва да постигнат най-малко 85 %, а другият трябва да постигне най-малко 75 % от стойността на етапната цел.

83

Както е посочено в предишни доклади на Сметната палата⁴¹, тези етапни цели са изразени като показатели за разходи и за крайни продукти. По петте оперативни програми, проверени от Сметната палата, етапните цели за мерките за енергийна ефективност са изразени като разходи и като брой домакинства с подобрен енергиен клас.

84

С изключение на Литва, Комисията е вземала решенията си дали да разпредели резерва за изпълнение за мерки за енергийна ефективност въз основа на разходите и крайните продукти, а не въз основа на икономиите на енергия в жилищните сгради или разходната ефективност на инвестициите.

85

В Ирландия отчитаните показатели „брой домакинства, преминали в по-горен клас на енергопотребление“ и „общ размер на допустимите разходи“, докладвани на Комисията, не са надеждни. В резултат на одита на Сметната палата и на констатациите на Комисията ирландските органи докладват, че енергийният клас не се е повишил за 52 % от домакинствата, обновени по схемата „По-добра енергия — по-топъл дом“ през 2017 г. В момента ирландските органи преглеждат проектите за домакинствата, обновени през 2014 г., 2015 г., 2016 г. и 2018 г., за да проверят за колко от тях енергийният клас не се е повишил.

86

По отношение на Литва, въз основа на национален доклад за системен одит през август 2019 г. Комисията счете, че има сериозен недостатък в качеството и надеждността на цялата система за мониторинг и на данните за общите и специфичните показатели. Това важи не само за мерките за енергийна ефективност. Поради тази причина Комисията все още не е разпределила резерва за изпълнение за някоя от мерките в оперативната програма на Литва.

Заключения и препоръки

87

Сметната палата провери пет оперативни програми в България, Чехия, Ирландия, Италия (Пулия), Литва, които са разпределили около 2,9 млрд. евро от бюджета си по Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд в тази област. Тя провери дали средствата са били използвани ефективно от гледна точка на разходите и дали Комисията и държавите членки са приложили нейните препоръки от Специален доклад № 21/2012, свързани с енергийната ефективност на обществени сгради.

88

Както и в своя предишен доклад, Сметната палата заключава, че разходите на ЕС за енергийна ефективност на сградите не се ръководят от принципа за разходна ефективност. Въпреки подобрените насоки на Комисията Сметната палата откри продължаващи слабости, особено при подбора на проекти. Финансираните инвестиции продължават да не са съсредоточени върху постигането на най-големи потенциални икономии на енергия за инвестирания бюджет. Ако процедурите за подбор на проекти са съсредоточени в по-голяма степен върху разходната ефективност, биха могли да се постигнат по-големи икономии на енергия за всяко инвестирано евро.

89

Тъй като тези средства се изразходват в режим на споделено управление, както Комисията, така и държавите членки носят отговорност да използват средствата така че да постигнат най-голямо въздействие. Комисията обаче счита, че подборът на проекти е от изключителната компетентност на държавите членки. С оглед на увеличената амбиция за целите на ЕС за енергийна ефективност и перспективата за затягане на бюджетите, по-важно от всякога е да се гарантира икономическа ефективност на разходите.

90

Сметната палата установи, че поради ограничения във времето определените от държавите членки нужди в националните планове за действие за енергийна ефективност не са могли да бъдат взети предвид по подходящ начин при изготвянето на оперативните програми за периода 2014—2020 г. По отношение на периода 2021—2027 г. държавите членки трябваше да представят на Комисията националните си планове в областта на енергетиката и климата до 31 декември 2019 г., а до10 март 2020 г. — националните си дългосрочни стратегии за обновяване. Тези стратегически документи следва да пристигнат навреме, за да бъдат отразени от държавите членки в програмите по политиката на сближаване.

91

Що се отнася до оценките на нуждите в рамките на самите оперативни програми, Сметната палата установи, че:

• и в петте оперативни програми, проверени от Сметната палата, е била констатирана необходимост от повишаване на енергийната ефективност на сградния фонд, по-специално на жилищните сгради, но не са били остойностени потенциалните икономии на енергия и съответните нужди от инвестиции (точки 23—28);
• в нито една от петте проверени оперативни програми не са описани пречките пред инвестициите в енергийна ефективност. Въпреки това Литва и Чехия са предприели инициативи за преодоляване на някои от пречките (точки 29—32);
• въпреки инвестициите в енергийна ефективност, които генерират икономии на разходи за собственика и/или наемателя на сградата, създавайки икономическа полза от прилагане на възстановяеми финансови инструменти, при четири от петте проверени оперативни програми все още се използва безвъзмездна финансова помощ като единствено средство за финансиране на тези инвестиции. Само Литва е въвела успешен финансов инструмент на ЕС, който осигурява преференциални заеми за обновяване на около 4000 многофамилни сгради (точки 33—35);
• въпреки дадените от Комисията насоки за стимулиране на основното обновяване чрез осигуряване на по-висок размер помощ за основно обновяване, три от петте посетени държави членки не са модулирали размера на помощта и са предоставили 100 % безвъзмездна финансова помощ, независимо от очакваните от проектите икономии на енергия. Литва и Чехия са модулирали размера на помощта, за да увеличат максимално привличаното частно финансиране (точки 36—42).

Препоръка 1 — Подобряване на планирането и насочването на инвестициите

Преди да одобри програмите, в които се предлага изразходване на средства по политиката на сближаване за мерки за енергийна ефективност, Комисията следва да провери дали те:

1. се основават на анализ на необходимите действия за прилагане на финансови инструменти или пазарни механизми, като например сключването на договори за енергоспестяване с гарантиран резултат, и дали насърчават използването по разходно ефективен начин на безвъзмездна помощ от ЕС за основно обновяване, което надхвърля минималните изисквания за енергийни характеристики, като се отчитат конкретните пазарни условия;
2. са съгласувани с националните планове в областта на енергетиката и климата и националните стратегии за дългосрочно обновяване;
3. посочват очакваните икономии на енергия, които ще бъдат реализирани чрез използването на средства от ЕС;

Срок за изпълнение: преди срока за одобрение на програмите за периода 2021—2027 г.

92

Що се отнася до подбора на проекти, Сметната палата установи, че:

• и петте посетени държави членки са поставили изискване проектите да се основават на енергиен одит и да представят сертификат за енергийните характеристики преди и след строителните дейности (точки 45—48);
• всички посетени от Сметната палата държави членки — с изключение на Ирландия — са поставили изискване проектите да са с определено равнище на амбиция, като са определили минимални енергийни класове, които сградите следва да постигнат след строителните дейности, и/или минимални проценти на икономии на енергия, които проектите следва да осигурят. Не са били определени обаче тавани за разходите за единица спестена енергия, което е довело до твърде скъпи проекти в сравнение с очакваните от тях икономии на енергия (точки 49—58);
• с изключение на Италия (Пулия), държавите членки, посетени от Сметната палата, са разпределили бюджета по проектите въз основа на принципа „първият по време е първи по право“ чрез открити процедури, което не позволява да се вземат предвид относителните разходи и ползи от проектите, нито да се отдава приоритет на проектите, които биха могли да доведат до по-големи икономии на енергия или до други ползи при по-ниски разходи (точки 59—64).

Препоръка 2 — Подобряване на процедурите за подбор на проекти

За периода 2021—2027 г. Комисията следва да гарантира, че управляващите органи изпълняват изискванията на Финансовия регламент във връзка с принципите на икономичност, ефективност и ефикасност, по-специално чрез използване на процедури на подбор, които да:

• определят минимални и/или максимални прагове за ключови параметри (например количеството енергия, което трябва да бъде спестено, минималният енергиен клас, който сградата следва да достигне след проекта, нетната настояща стойност, обичайният период на възвръщаемост или разходите за единица спестена енергия);
• оценяват относителните разходи и ползи от проектите и да избират тези, които осигуряват по-високи икономии на енергия и други ползи при по-ниски разходи.

Срок за изпълнение: преди срока за одобрение на програмите за периода 2021—2027 г.

93

Що се отнася до рамката на изпълнението, Сметната палата установи, че:

• липсва показател за измерване на икономиите на енергия в резултат на инвестиции в жилищни сгради, поради което е невъзможно да се разбере приносът на бюджета на ЕС към целите на Съюза за енергийна ефективност. Липсва и показател, който да измерва другите ползи, които тези инвестиции следва да генерират (точки 67—76);
• нито един от показателите, използвани в посетените от Сметната палата държави членки, не измерва разходната ефективност на инвестициите в сградите, тъй като Комисията не е разработила системата си за мониторинг за периода 2014—2020 г. така, че да предоставя информация за разходите за единица спестена енергия (точки 77—79);
• всички посетени от Сметната палата управляващи органи (с изключение на Италия (Пулия) са извършили своевременно действията съгласно предварителните условия за инвестициите в енергийна ефективност. Критериите за разпределяне на резерва за изпълнение обаче не са осигурили ориентираност на разходите към резултатите, тъй като Комисията е разпределяла резерва въз основа на разходите и реализираните крайни продукти, а не въз основа на икономиите на енергия или разходната ефективност (точки 80—86).

Препоръка 3 — Ориентиране в по-голяма степен на рамката за изпълнение към постигането на резултати с оглед осъществяване на по-добър мониторинг на напредъка към поставените цели на ЕС за енергийна ефективност и засилване на отчетността

Комисията следва:

1. да предоставя информация както за съвкупните разходи, така и за количеството спестена енергия или други резултати, постигнати от инвестициите;
2. да определи показатели за наблюдение на разходната ефективност на инвестициите; и
3. да използва тези показатели за вземане на решения относно разпределянето на ресурсите при извършването на междинен преглед за периода 2021—2027 г.

Срок за изпълнение: преди срока за одобрение на програмите за периода 2021—2027 г. за буква б) и след като всички програми за периода 2021—2027 г. бъдат одобрени за букви а) и в).

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I с ръководител Nikolaos MILIONIS — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на 30 март 2020 г.

Приложение

Приложение I – Средства по политиката на сближаване за енергийна ефективност на сградите за периода 2014—2020 г.

Държава членка	Бюджет за жилищни сгради	Бюджет за обществени сгради	Бюджет за сгради (жилищни и обществени сгради общо)	% от бюджета за сгради спрямо общия бюджет на средствата по политиката на сближаване в държавата членка	% от бюджета за сгради, изразходван до 31.12.2018 г.	Разходи за жилищни сгради към 31.12.2018 г.
AT	0	5 893 940	5 893 940	1 %	19 %	0
BE	12 000 000	26 330 513	38 330 513	2 %	14 %	2 004 843
BG	116 091 519	80 508 006	196 599 525	3 %	15 %	12 844 101
CY	20 500 000	23 500 000	44 000 000	6 %	20 %	7 058 821
CZ	373 969 708	617 437 463	991 407 171	5 %	21 %	90 193 054
DE	0	892 832 893	892 832 893	5 %	9 %	0
DK	0	0	0	0 %	0 %	0
EE	174 636 461	1 863 044	176 499 505	5 %	46 %	80 542 195
ES	557 157 926	1 028 280 396	1 585 438 322	5 %	7 %	80 505 722
FI	1 996 928	12 011 720	14 008 648	1 %	19 %	571 466
FR	454 230 674	257 357 785	711 588 459	5 %	22 %	126 810 646
GR	248 138 321	307 639 356	555 777 677	3 %	8 %	26 600 287
HR	90 000 000	181 810 805	271 810 805	3 %	23 %	42 350 578
HU	250 323 411	902 749 679	1 153 073 090	5 %	27 %	65 880 774
IE	84 500 000	0	84 500 000	8 %	27 %	22 653 118
IT	41 534 286	1 053 215 228	1 094 749 514	3 %	10 %	1 793 395
LT	336 171 919	160 392 880	496 564 799	7 %	46 %	208 021 084
LU	1 203 638	2 407 277	3 610 915	9 %	39 %	636 990
LV	150 000 000	182 545 246	332 545 246	8 %	6 %	6 587 902
MT	5 088 170	4 866 946	9 955 116	1 %	33 %	2 400 000
NL	9 652 206	20 164 314	29 816 520	3 %	33 %	800 000
PL	750 703 882	1 502 887 179	2 253 591 061	3 %	23 %	68 664 689
PT	143 626 068	442 916 876	586 542 944	3 %	3 %	10 061 529
RO	444 330 119	741 840 094	1 186 170 213	5 %	9 %	81 954 405
SE	13 637 164	12 561 834	26 198 998	2 %	6 %	908 540
SI	6 600 000	142 360 000	148 960 000	5 %	26 %	1 016 859
SK	111 388 554	474 886 480	586 275 034	4 %	34 %	111 338 723
UK	161 251 913	75 302 550	236 554 463	2 %	14 %	6 710 616
ЕС-28	4 558 732 867	9 154 562 505	13 713 295 372	4 %	18 %	1 058 910 337

Източник: ЕСП въз основа на данни, предоставени от Комисията.

Речник на термините

Енергиен одит: Един стандартен енергиен одит се състои от подробен енергиен анализ на енергийните системи на дадено съоръжение. По-специално, той включва разработване на изходна база за неговото енергопотребление, оценяване на потенциалните икономии на енергия и разходната ефективност на подходящо подбрани мерки за съхранение на енергия.

Енергийна ефективност: Тя се отнася до използването на по-малко енергия за равностойна икономическа дейност или услуга. Инвестициите в енергийна ефективност допринасят за по-добра икономическа и обществена възвръщаемост, отколкото инвестициите в енергоснабдяване. Енергийната ефективност увеличава потенциала за икономически растеж, подобрява конкурентоспособността на дружествата, понижава сметките за електричество на домакинствата и допринася за по-слаба зависимост от вноса на енергия, за намаляване на емисиите и за подобряване на качеството на въздуха.

Национален план за действие за енергийна ефективност (НПДЕЕ): Стратегически инструмент на равнището на държавите членки за планиране, координиране и прилагане на мерки за енергийна ефективност във всички сектори. В него се определят отговорностите; може да съдържа и оценка на нуждите и разпределение на бюджета. НПДЕЕ представлява задължение, което трябва да бъде изпълнено от държавите членки, но той няма пряка връзка с финансирането по линия на политиката на сближаване. Няма правно изискване или задължение за докладване на икономиите на енергия, постигнати чрез фондовете на ЕС, нито задължение за използване на средствата от ЕС за финансиране на областите, определени в НПДЕЕ.

Оперативна програма (ОП): Определя приоритетите и специфичните цели на дадена държава членка или регион и начините за използване на финансирането със средства по политиката на сближаване (от ЕС, както и националното публично и частно съфинансиране) в рамките на определен период от време (понастоящем 2014—2020 г.) за финансиране на проекти. Тези проекти трябва да допринасят за постигане на известен брой цели, определени на нивото на приоритетната ос на оперативната програма. Оперативната програма се изготвя от държавата членка и трябва да бъде одобрена от Комисията преди да могат да се извършват каквито и да е плащания от бюджета на ЕС. Оперативните програми могат да бъдат променяни само по време на посочения период, ако и двете страни са съгласни.

Оптимална по отношение на разходите методология за сградите: Оптималната по отношение на разходите методология има за цел създаването на правна рамка за повишаване на минималните изисквания за енергийните характеристики на сградите в държавите членки, с цел да се гарантира, че са предприети всички рационални от икономическа гледна точка мерки.

Политика на сближаване: Основната инвестиционна политика на ЕС, която има за цел да намали икономическите и социалните различия между регионите и държавите членки. Настоящият одит се отнася по-специално до два фонда:

а) Кохезионния фонд (КФ): Фонд на ЕС за намаляване на икономическите и социалните неравенства в ЕС чрез финансиране на инвестиции в държавите членки, в които брутният национален доход на глава от населението е по-малък от 90 % от средния за ЕС.

б) Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР): Фонд на ЕС, насочен към засилване на икономическото и социалното сближаване в целия Европейски съюз чрез коригиране на дисбалансите между регионите посредством финансова подкрепа, по-конкретно за приоритетни области като: иновации и научни изследвания; програма в областта на цифровите технологии; малки и средни предприятия и нисковъглеродна икономика, околна среда и устойчив транспорт.

Предварителни условия: Условия, основани на критерии за изпълнение, които са определени предварително в Регламент (ЕС) № 1303/2013 за определяне на общоприложимите разпоредби и които се считат за необходими предпоставки за ефективното и ефикасно използване на средствата по политиката на сближаване на ЕС. При изготвянето на програмите в рамките на програмния период 2014—2020 г. държавите членки трябва да преценят дали са били изпълнени тези условия. Ако те не са били изпълнени, е трябвало да бъдат изготвени планове за действие, които да осигурят изпълнението им до 31 декември 2016 г.

Разходно ефективни инвестиции: Най-ниският възможен разход за постигане на дадено равнище на изпълнение или най-високото възможно равнище на изпълнение за дадено ниво на разход. Може да се използва и за сравняване и приоритизиране на алтернативни проекти в рамките на една програма. (Kreith, F., Goswami, Y. D. Handbook of Energy Efficiency and Renewable Energy (Наръчник за енергийна ефективност и възобновяема енергия), Taylor & Francis, Boca Raton, USA, 2007 г.). Принципът за ефективност, която представлява най-доброто съотношение между използваните ресурси, извършените дейности и постигнатите цели (вж. член 33, параграф 1, буква б) от Финансовия регламент).

Резерв за изпълнение: 6 % от средствата, разпределени за ЕФРР и КФ по целта „Инвестиции за растеж и работни места“. Тези средства са включени в програмите, но ще бъдат окончателно разпределени или преразпределени в зависимост от резултатите от прегледа на изпълнението през 2019 г.

Споразумение за енергийни характеристики: Договорно споразумение между бенефициента и доставчика на мярка за подобряване на енергийната ефективност, което е обект на проверки и наблюдение по време на целия срок на действие на договора, като съгласно това споразумение инвестициите (строителство, доставки или услуги) в тази мярка се изплащат по отношение на договорено равнище на подобрение на енергийната ефективност или друг договорен критерий във връзка с енергийните характеристики, напр. финансови икономии (Член 2, параграф 27 от Директивата за енергийна ефективност 2012/27/ЕС).

Споразумения за партньорство: Споразуменията за партньорство се сключват между Европейската комисия и отделните държави членки за програмния период 2014—2020 г. В тях се определят плановете на националните органи за това как да бъде използвано финансирането от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и се очертават стратегическите цели и приоритетите за инвестиции на всяка държава, които се обвързват с общите цели на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Изготвят се от държавите членки в диалог с Комисията и трябва да бъдат приети от Комисията.

Схеми за задължения за енергийна ефективност: Пазарни инструменти, определени в член 7 от Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, които налагат изисквания на „задължените страни“ да изпълняват количествени цели за икономии на енергия за целия им портфейл от клиенти. Задължени страни може да бъдат предприятия за продажба на енергия на дребно, енергоразпределителни предприятия или предприятия за разпределение на транспортни горива.

Управляващ орган: Национален, регионален или местен орган, определен от държавата членка за управление на дадена оперативна програма. Неговите задачи включват подбор на проекти за финансиране, мониторинг на тяхното изпълнение и докладване пред Комисията относно постигнатите резултати.

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата (ЕСП) представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав I „Устойчиво използване на природните ресурси“, с ръководител Nikolaos Milionis — член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП João Figueiredo със съдействието на Michael Bain — главен ръководител; Lorenzo Pirelli — ръководител на задача; Aris Konstantinidis, Радостина Симеонова и Jolanta Žemailaitė — одитори. Мирослава Чакалова-Сиди и Richard Moore предоставиха езикова подкрепа.

От ляво надясно: Lorenzo Pirelli, João Figueiredo, Paula Betencourt, Aris Konstantinidis, Terje Teppan-Niesen и Michael Bain.

Бележки

¹ Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно енергийната ефективност, за изменение на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и 2006/32/ЕО (ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 1), член 2, параграф 4: Крайни продукти могат да бъдат производителността, услугите, стоките или енергията.

² Пак там.

³ Директива 2018/2002/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стp. 210).

⁴ „Европейски зелен пакт“ — Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. COM(2019) 640 final от 11.12.2019 г.

⁵ COM(2019) 224 final, „Оценка за 2018 г. на напредъка на държавите членки по националните цели за енергийна ефективност за 2020 г. и по прилагането на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, съгласно член 24, параграф 3 от същата директива“.

⁶ Документ на Комисията от 2017 г. „Добри практики в областта на енергийната ефективност“, Извлечени поуки, стр. 18 и „Оценка на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите“, COM SWD (2016) 408 final, стр. 15.

⁷ Вж. https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-efficiency/heating-and-cooling

⁸ Вж. Специален доклад № 1/2020 „Действията на ЕС във връзка с екопроектирането и енергийното етикетиране — важният принос за повишаване на енергийната ефективност е ограничен от сериозни забавяния и неспазвания на изискванията“.

⁹ Работен документ на службите на Комисията (2016) 405 final, Оценка на въздействието, придружаваща предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност.

¹⁰ Директива 2010/31/ЕС от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите.

¹¹ Член 11 от Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 година относно енергийните характеристики на сградите.

¹² Вж. Специален доклад № 21/2012: „Разходна ефективност на инвестициите в енергийна ефективност в рамките на политиката на сближаване“: www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR12_21/SR12_21_BG.PDF.

¹³ COM(2013) 762 final: Прилагане на Директивата относно енергийната ефективност — Насоки на Комисията, и SWD(2013) 180 final: Насоки за националните планове за действие за енергийна ефективност, точки 3.2.4 и 3.2.5.

¹⁴ Комисия (2017 г.): „Добри практики в областта на енергийната ефективност“, стр. 15.

¹⁵ Доклад на СИЦ (2014 г.), Преодоляване на пречките, свързана с несъвместимите стимули, в сектора на строителството (Overcoming the split incentive barrier in the building sector).

¹⁶ Италианска енергийна национална агенция: ENEA (2017 г.): Договори за енергоспестяване с гарантиран резултат (The Enegy Performance Contracts).

¹⁷ Комисия (2017 г.), Указания на Евростат: отчитане на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат в националните сметки.

¹⁸ https://www.eib.org/attachments/pj/guide_to_statistical_treatment_of_epcs_en.pdf

¹⁹ Вж. Директивата относно енергийните характеристики на сградите от 2010 г. и COM(2013) 225 final „Финансова подкрепа за повишаване на енергийната ефективност на сградите“.

²⁰ Вж. Комисия (2014 г.), Технически насоки относно финансирането на енергийно обновяване на сгради със средства по политиката на сближаване, стр. 45.

²¹ Финансов регламент ЕС/ЕВРАТОМ 2018/1046 от 18 юли 2018 г.

²² Член 4 от Директивата за енергийната ефективност 2012/27/ЕС.

²³ Комисия (2014 г.), Технически насоки относно финансирането на енергийно обновяване на сгради със средства по политиката на сближаване.

²⁴ Обичайният период на възвръщаемост е един от методите за оценка на разходната ефективност, посочени в документа на Комисията (2014 г.) Технически насоки относно финансирането на енергийно обновяване на сгради със средства по политиката на сближаване. С него се измерва необходимото време, за което натрупаните икономии, генерирани от проекта, ще възстановят първоначалните инвестиции.

²⁵ Вж. Специален доклад № 21/2012 на ЕСП, точки 41—44.

²⁶ Вж. Специален доклад 21/2012, препоръка 2.

²⁷ В съответствие с документа на Европейската комисия (2014 г.) Технически насоки относно финансирането на енергийно обновяване на сгради със средства по политиката на сближаване, стр. 55, в който се препоръчва управляващите органи да изискват проектите да водят до повишаване на енергийния клас с поне две или три нива, за да бъдат допустими, с цел да се избегнат лесни за осъществяване проекти.

²⁸ Въз основа на разпоредбите на Директива 2010/31/ЕС и Европейски стандарт EN 15459:2007.

²⁹ Вж. https://deep.eefig.eu/

³⁰ Вж. точка 4, буква в) от ирландската Югоизточна регионална оперативна програма за периода 2014—2020 г.

³¹ Вж. Специален доклад № 21/2012, точка 52, буква а).

³² Комисия (2014 г.), Технически насоки относно финансирането на енергийно обновяване на сгради със средства по политиката на сближаване, стр. 54.

³³ Вж. Специален доклад № 21/2012, точка 51, буква б).

³⁴ Комисия (2014 г.), Технически насоки относно финансирането на енергийно обновяване на сгради със средства по политиката на сближаване, стр. 54.

³⁵ В съответствие с принципа на добро финансово управление, установен във Финансовия регламент ЕС/ЕВРАТОМ № 2018/1046 от 18 юли 2018 г., член 33.

³⁶ Комисия (2014 г.), Насоки за държавите членки относно рамката на изпълнението, прегледа и резерва за изпълнение; и Комисия (2014 г.) Насоки относно предварителните условия.

³⁷ Член 5 и приложение I от Регламент (ЕС) № 1300/2013 относно Кохезионния фонд. Член 6 и приложение I от Регламент (ЕС) № 1301/2013 относно ЕФРР.

³⁸ Това е бюджетът, отпуснат по държави членки към 31 януари 2020 т.

³⁹ Вж. Специален доклад № 21/2012, точка 51, буква в).

⁴⁰ Вж. Специален доклад № 21/2012 на ЕСП, препоръка 2.

⁴¹ Специален доклад № 15/2017 (https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=43174), Становище № 6/2018 (https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=47745), Информационно-аналитичен документ „Насоченост към постигането на резултати в областта на сближаването“ (https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=50385).

⁴² Регламент (ЕС) 2018/1999, член 2, параграф 18.

⁴³ Приета като част от пакета „Чиста енергия за всички европейци“ през ноември 2016 г., COM(2016) 860 final, 30.11.2016 г.

⁴⁴ Feasibility study to finance low-cost energy efficiency measures in low-income households from EU funds, окончателен доклад за ГД „Енергетика“, август 2016 г., https://ec.europa.eu/energy/sites/ener/files/documents/low_cost_energy_efficiency_measures_-_final_report.pdf.

⁴⁵ Член 5, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 215/2014 на Комисията.

⁴⁶ COM(2018) 375 final, 29.5.2018 г., вж. по-специално член 67.

График

Събитие	Дата
Приемане на Меморандума за планиране на одита (МПО) / Начало на одита	23.1.2019 г.
Официално изпращане на проектодоклада на Комисията (или друг одитиран обект)	16.12.2019 г.
Приемане на окончателния доклад след съгласувателната процедура	11.3.2020 г.
Получаване на официалните отговори на Комисията (или на друга одитирана институция) на всички езици	20.4.2020 г.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2020 г.

PDF	ISBN 978-92-847-4411-4	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/58526	QJ-AB-20-004-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-4388-9	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/298956	QJ-AB-20-004-BG-Q

АВТОРСКО ПРАВО

© Европейски съюз, 2020 г.

Политиката на Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с повторната употреба на информация се изпълнява в съответствие с Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по Creative Commons Attribution 4.0 International“ (CC BY 4.0). Това означава, че повторното използване е позволено, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документа. Европейската сметна палата не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторното използване.

Уреждането на допълнителните права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП или когато са използвани материали от трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при употребата.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, възможно е да трябва да поискате разрешение директно от носителите на авторските права:

Фигура 1: © Shutterstock/PIXEL to the PEOPLE.

Фигура 5: © Shutterstock /Milagli.

Каре 3 Снимка: © Shutterstock/Marko Mitrovicv.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторна употреба и не са Ви преотстъпени.

Всички уебстраници на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към уебстраниците на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира тяхното съдържание, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейска сметна палата не може да бъде използвано без предварително разрешение от нейна страна.

За контакт с представители на ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

За да намерите информация за ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.