Европейският съюз

Същност и дейности

Тази публикация е наръчник за Европейския съюз (ЕС) и неговите дейности.

Първият раздел обяснява накратко какво представлява Европейският съюз.

Вторият раздел „Какво прави Европейският съюз“ информира относно дейностите на ЕС в повече от 40 различни области, насочени към подобряване на живота на хората в Европа и извън нея.

Третият раздел „Как Европейският съюз взема решения и предприема действия“ описва институциите, които стоят в основата на процеса на вземане на решения в ЕС, и как тези решения се превръщат в действия.

Частите от текста в синьо представляват хипервръзки към по-подробна информация във версиите на този наръчник в HTML и в PDF формат.

  HTML PDF PRINT
Настоящата публикация е на разположение в следните формати: HTML PDF General Report Paper General Report

1. Европейският съюз накратко

Европейският съюз (ЕС) е единствен по рода си икономически и политически съюз между 27 европейски държави.

ЕС в настоящия си вид се корени в няколко договора, подписани след Втората световна война. Първата стъпка е да се насърчи икономическото сътрудничество въз основа на идеята, че държавите, които търгуват помежду си, стават икономически взаимозависими, поради което е по-вероятно да избягват конфликти. В резултат на това през 1958 г. се създава Европейската икономическа общност, като първоначалната цел е да се засили икономическото сътрудничество между шест държави: Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция.

Оттогава са се присъединили още 22 държави (а Обединеното кралство излезе от ЕС на 31 януари 2020 г.) и е създаден огромен единен пазар (известен още като „вътрешен пазар“), който продължава да се развива, за да достигне пълния си потенциал.

Това, което започва като чисто икономически съюз, се превръща в организация, обхващаща много различни области на политиката, като се започне от климата, околната среда и здраве­опазването и се стигне до външните отношения и сигурността, правосъдието и миграцията.

Европейският съюз донесе повече от половин век мир, стабилност и благополучие, помогна да се повишат стандартите на живот и създаде единна европейска валута: еврото. Повече от 340 милиона граждани на ЕС в 19 държави днес я използват като своя валута и се ползват от нейните предимства.

Благодарение на премахването на граничния контрол между повечето държави от ЕС хората могат да пътуват свободно из по-голямата част от континента. Освен това стана много по-лесно да се живее и работи в друга държава в Европа. Всички граждани на ЕС разполагат с правото и свободата да избират в коя държава от ЕС да учат, да работят или да се пенсионират. Всяка държава от ЕС трябва да третира гражданите на ЕС по съвсем същия начин, както собствените си граждани, когато става дума за въпроси като заетост, социална сигурност и данъчно облагане.

Основният двигател на икономиката на ЕС е единният пазар. Той позволява на стоки, услуги, пари и хора да се движат свободно. ЕС се стреми да постигне същото и в други области като енергетиката, знанието и капиталовите пазари, за да гарантира, че европейците извличат максимална полза и от тези ресурси.

ЕС продължава да работи за повишаването на прозрачността и демократичността на своите управленски институции. Решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите. Предоставени са по-големи правомощия на избирания пряко Европейски парламент, а националните парламенти играят по-голяма роля от преди, като работят успоредно с институциите на ЕС.

ЕС се ръководи от принципа на представителната демокрация, като гражданите са пряко представени на равнището на ЕС в Европейския парламент, а държавите членки — в Европейския съвет и Съвета на Европейския съюз.

Европейците се насърчават да допринасят за демократичния живот на Съюза, като изразяват мнението си за политиките на ЕС в хода на изготвянето им или като предлагат подобрения на съществуващите закони и политики. Европейската гражданска инициатива предоставя възможност на гражданите мнението им да има по-голяма тежест върху политиките на ЕС, които засягат живота им. Гражданите могат също да подават жалби и запитвания относно прилагането на правото на ЕС.

Както е заложено в Договора за Европейския съюз, „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.“

Тези ценности са неделима част от европейския начин на живот. Човешкото достойнство е в основата на основните права — то трябва да се зачита и защитава.

Правата на човека са защитени от Хартата на основните права на Европейския съюз. Те обхващат правото на недискриминация на основата на пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на увреждане, възрастта или сексуалната ориентация, правото на защита на личните данни и правото на достъп до правосъдие.

През 2012 г. на ЕС беше присъдена Нобеловата награда за мир заради неговото застъпничество за мира, помирението, демокрацията и правата на човека в Европа.

Европейското гражданство е свързано и с възможност за упражняване на политически права. Всеки пълнолетен гражданин на ЕС има право да се кандидатира и да гласува на избори за Европейски парламент, независимо дали в държавата си на пребиваване, или в държавата си на произход.

ЕС е изграден въз основа на принципите на правовата държава. Всички граждани имат равни права пред закона и всичко, което прави ЕС, се основава на договори, които са договорени на доброволни и демократични начала от неговите държави членки. Правото и правосъдието се поддържат от независима съдебна система. Държавите, които са се присъединили към ЕС, са предоставили окончателна компетентност по въпросите на правото на ЕС на Съда на Европейския съюз, чиито решения трябва да се спазват от всички.

Държави — членки на Европейския съюз (2022 г.)


Държавите членки и институциите на ЕС

В основата на ЕС са 27-те държави членки и техните граждани. ЕС се отличава с това, че макар всички тези държави да са суверенни и независими, те са обединили част от своя „суверенитет“ в области, в които това поражда добавена стойност.

На практика това означава, че държавите членки делегират някои от своите правомощия за вземане на решения на общите институции, които са създали, така че решенията по конкретни въпроси от общ интерес могат да се вземат демократично на равнището на ЕС.

В процеса на вземане на решения на равнището на ЕС участват няколко институции:

  • Европейският парламент, който представлява гражданите на ЕС и се избира директно от тях;
  • Европейският съвет, който се състои от държавните или правителствените ръководители на държавите — членки на ЕС;
  • Съветът, наричан още Съвет на Европейския съюз, който представлява правителствата на държавите — членки на ЕС; както и
  • Европейската комисия, която представлява интересите на ЕС като цяло.

Роля във вземането на решения и законотворчеството имат също така националните парламенти на държавите членки, както и два консултативни органа. Това са: Европейският комитет на регионите, който се състои от представители на регионалните и местните власти, и Европейският икономически и социален комитет, който е съставен от представители на организации на работниците и работодателите и групи на заинтересованите страни.

В повечето случаи Комисията предлага нови закони, а Парламентът и Съветът ги приемат.

Консултативните органи (Европейският икономически и социален комитет и Европейският комитет на регионите), и националните парламенти участват в процеса, като представят своите становища по предложенията, главно от гледна точка на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Субсидиарност означава, че с изключение на областите, в които Съюзът има изключителната компетентност, той действа само ако действията на равнището на ЕС са по-ефективни от действията на национално равнище. Съгласно принципа на пропорционалност действията на ЕС трябва да се ограничават до необходимото за постигането на целите, заложени в Договорите на ЕС.

Държавите членки и една или няколко отговорни институции на ЕС прилагат приетите правни актове на ЕС. Третият раздел на настоящата публикация съдържа повече информация за това как ЕС взима решенията и ги прилага.

Договорите на ЕС

Всяко действие, предприето от ЕС, се основава на договори, които са одобрени доброволно и демократично от всички негови държави членки. Договорите определят целите на ЕС и задават правилата, по които институциите на ЕС функционират, начина, по който се вземат решенията, и отношенията между ЕС и неговите държави членки.

Има конкретни случаи, в които не всички държави членки участват във всички области на политиката на ЕС. Еврото например е единната валута на ЕС като цяло, но понастоящем еврозоната обхваща само 19 държави членки, Дания се е възползвала от правото на неучастие, а останалите държави все още не отговарят на критериите за присъединяване към еврозоната. 22 държави членки членуват в Шенгенското пространство, което означава, че хората могат да преминават границите между две от тези държави, без да е нужно да представят паспорт. Пет държави членки поддържат свой собствен граничен контрол.

С поглед към бъдещето

При встъпването си в длъжност през декември 2019 г. Комисията „Фон дер Лайен“ определи нов и амбициозен курс към по-екологосъобразен, по-цифровизиран и по-справедлив ЕС въз основа на стратегическата програма, договорена от лидерите му.

Днес ЕС работи за преодоляване на предизвикателствата на един все по-сложен и бързо променящ се свят на фона на две световни събития с историческо значение — глобалната пандемия, обявена през март 2020 г., и непровокираната и необоснована агресия на Русия срещу Украйна, започнала през февруари 2022 г. В резултат на тези нови заплахи всички 27 държави членки трябва да работят в още по-тясно сътрудничество и да действат по-бързо от когато и да било.

Планът за възстановяване NextGenerationEU например направи ЕС по-способен да устои на COVID-19 и на бъдещи извънредни ситуации в областта на здравеопазването, като същевременно повиши устойчивостта на икономиките и работните места в ЕС. При справянето с тези кризи ЕС е твърдо обединен както в борбата си срещу вируса, така и в солидарността си с Украйна. Нещо повече, той не само поддържа, но и ускорява амбициозния си курс към екологосъобразно и цифровизирано бъдеще.

ЕС не просто зависи от солидарността и съвместните усилия на своите държави членки, а също така търси мнението на своите граждани и насърчава тяхното участие. Неотдавнашен пример за това е Конференцията за бъдещето на Европа. Благодарение на ориентираната към гражданите инициатива, която стартира през пролетта на 2021 г. и продължи една година, стотици хиляди хора от целия ЕС се обединиха, за да обсъдят какво е важно за тях като европейци. Сега институциите на ЕС ще разгледат и ще отговорят на предложенията от конференцията.

2. Какво прави Европейският съюз

Втората част от настоящата публикация представя обобщение на дейностите на ЕС в различни области на политиката, както и полезни връзки към повече информация.

Март 2022 г.

Отговор на COVID-19

Пандемията от COVID-19 доведе до човешки трагедии, ограничителни мерки и икономически спад. ЕС предприе бързи действия за защита на живота и поминъка на хората и разработи общ европейски отговор на предизвикателствата пред общественото здравеопазване и икономиката.

Video:

Какво прави ЕС

Солидарността е в центъра на общия европейски отговор на COVID-19. ЕС мобилизира всички налични ресурси, за да помогне на държавите членки да координират националните си мерки в отговор на пандемията. Това включва предоставяне на обективна информация за разпространението на вируса, ефективни усилия за неговото ограничаване и действия за възстановяване на икономическите и социалните щети от пандемията.

Резервът от медицинско оборудване rescEU, първият общ резерв на ЕС от спешно медицинско оборудване, помогна на държавите членки да преодолеят недостига на оборудване. Стратегията на ЕС за ваксините има за цел да се ускори разработването, производството и разпространението на ваксините срещу COVID-19. ЕС финансира някои от първоначалните разходи за производството на обещаващи ваксини като част от своята стратегия за закупуване на ваксини. Към момента пет безопасни и ефективни ваксини срещу COVID-19 са разрешени за употреба в ЕС след получаване на положителни научни препоръки от Европейската агенция по лекарствата.

Комисията е осигурила до 2,6 милиарда дози ваксина до април 2021 г., а преговорите за допълнителни дози продължават. През януари 2021 г. Комисията призова държавите членки към ускоряване на разпространението на ваксините в Съюза. Доставките на ваксини за държавите членки на ЕС непрекъснато се увеличават и ваксинацията набира скорост. Комисията работи и с промишлеността за увеличаване на капацитета за производство на ваксини.

Започна работа за бързо производство на ефективни ваксини за новите варианти. През февруари 2021 г. Комисията стартира инкубатора HERA за подготовка за вариантите на COVID-19 и осигуряване на бързо разработване и ефективни ваксини срещу тях.

Бюджетът на ЕС за периода 2021—2027 г. и NextGenerationEU, планът за възстановяване, ще предоставят 1,8 трилиона евро в подкрепа на хората, предприятията и регионите, особено най-засегнатите от кризата. Освен това инициативата SURE (Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства) помага за запазване на работните места и подкрепа на семействата в 19 държави членки.

През март 2021 г. Европейската комисия представи предложение за създаване на цифров COVID сертификат на ЕС с цел улесняване на безопасното свободно движение на гражданите в ЕС по време на пандемията от COVID-19.

ЕС е поел ангажимент да гарантира достъп до безопасни ваксини във всички краища на света. Комисията и държавите членки на ЕС са поели ангажимент на стойност над 2,2 милиарда евро в рамките на — COVAX глобалната инициатива за осигуряване на справедлив достъп до ваксини срещу COVID-19, и подкрепят кампаниите за ваксинация в държавите партньори.

Март 2022 г.

Здраве

Здравеопазването е основен приоритет за Европейския съюз. Здравната политика на ЕС допълва политиките на държавите членки, за да се гарантира, че всички хора в Съюза са защитени от сериозни трансгранични заплахи за здравето и имат достъп до качествено здравно обслужване.

Отговорност за организацията на здравеопазването носят държавите членки, но ЕС допълва националните политики за постигане на общи цели. Здравната политика на ЕС е съсредоточена върху справянето с общоевропейски заплахи за здравето, предотвратяването на болести и осигуряването на равни възможности за добро здраве и качествени здравни грижи за всички. Съвместната работа води и до икономии от мащаба чрез обединяване на ресурсите.

Video:

Какво прави ЕС

Амбицията на ЕС е да се гарантира достъпността, ефективността и устойчивостта на здравните системи в ЕС. Работата на ЕС включва действия по ваксинация (включително срещу COVID-19), борба с антимикробната резистентност, и предотвратяване и ограничаване на пандемиите и други инфекциозни заболявания.

Ролята на ЕС в подготовката и реакцията при сериозни трансгранични заплахи за здравето е от съществено значение за защитата на хората в Европа. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви създаването на по-силен Европейски здравен съюз, за да се справим заедно със здравните кризи, раковите заболявания и недостига на лекарства.

Ракът е основна причина за смърт в Европа и води до големи разходи за здравните системи. ЕС подпомага профилактиката, откриването, ранната диагностика и лечението, както и мерките за подобряване на качеството на живот на болните от рак и преживелите това заболяване чрез европейския план за борба с рака. ЕС се бори активно с тютюнопушенето, като приема законодателство в тази област и популяризира здравословния начин на живот.

Фармацевтичната стратегия има за цел подобряване на достъпа до лекарства на достъпни цени за пациентите, включително за страдащите от редки заболявания. Чрез стратегията се подкрепят също така иновациите и изграждането различни вериги на доставки с оглед подобряване на подготвеността ни за кризи.

Основният инструмент за финансиране на здравните политики на ЕС е програма ЕС в подкрепа на здравето с бюджет от 5,1 милиарда евро. Чрез нея ще се финансира засилването на профилактиката на болести и подобряването на подготвеността и устойчивостта на здравните системи в ЕС. Освен това по програма „Хоризонт Европа“ ще бъдат инвестирани 5,4 милиарда евро в научни изследвания и иновации в областта на здравеопазването.

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията оценява нововъзникващите заплахи, за да могат ЕС и националните здравни органи да реагират бързо. За да се гарантира възможно най-добро лечение за пациентите, всички лекарства в ЕС трябва да бъдат одобрени на национално равнище или на равнището на ЕС (от Европейската агенция по лекарствата), преди да бъдат пуснати на пазара.

Европейската здравноосигурителна карта помага на пътуващите да получат лечение, ако се разболеят, докато посещават друга държава членка на ЕС, а в законодателството на ЕС относно трансграничното здравно обслужване се определят правата на гражданите, когато отиват в чужбина за планирано лечение. Чрез европейските референтни мрежи пациентите с редки или сложни заболявания могат да се възползват от най-добрия експертен опит в цяла Европа, без да се налага да напускат родната си страна.

Научете повече: https://ec.europa.eu/health/home_bg

Март 2022 г.

Европейски зелен пакт

Европейският зелен пакт е планът на ЕС за превръщане на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент. Пактът е стратегия за растеж, която има за цел създаване до 2050 г. на модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна европейска икономика без нетни емисии на парникови газове, в която никой не е пренебрегнат.

Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са заплаха за Европа и света. Атмосферата се затопля и климатът се променя.

Опазването на околната среда може да върви ръка за ръка с икономическия растеж. Между 1990 г. и 2019 г. ЕС е намалил емисиите си на парникови газове с 24 %, а икономиката му е нараснала с 60 %.

Video:

Какво прави ЕС

В Европейския зелен пакт се посочват начините за превръщане на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Постигането на тази цел зависи от създаването на екологично чиста кръгова икономика, възстановяването на биологичното разнообразие и намаляването на замърсяването. За това са необходими действия във всички сектори на икономиката, включително:

  • инвестиции в екологосъобразни технологии;
  • подпомагане на иновациите в промишлеността;
  • въвеждане на по-чисти, по-евтини и по-здравословни форми на частен и обществен транспорт;
  • декарбонизация на енергийния сектор;
  • подобряване на енергийната ефективност на сградите;
  • работа с международните партньори за подобряване на екологичните стандарти в световен мащаб.

ЕС е решен да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. и си е поставил за цел до 2030 г. да намали нетните си емисии на парникови газове с поне 55  под равнищата от 1990 г. С първия по рода си европейски законодателен акт в областта на климата тези цели ще бъдат утвърдени и ще се гарантира, че всички политики на ЕС допринасят за постигането им.

Ще са необходими значителни инвестиции както от ЕС и националния публичен сектор, така и от частния сектор. В рамките на Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт ще бъдат мобилизирани поне 1 трилион евро устойчиви инвестиции, а Механизмът за справедлив преход ще гарантира, че никой регион няма да бъде пренебрегнат, като целенасочена подкрепа ще помогне за мобилизиране на поне 55 милиарда евро в най-тежко засегнатите региони. Действията в областта на климата са част от всички основни разходни програми на ЕС, като поне 30 % от бюджета за 2021—2027 г. е предназначен за инициативи, свързани с климата.

В основата на Европейския зелен пакт е залегнала амбициозна цел за спиране и обръщане на тенденцията за загуба на биологично разнообразие чрез трансформиране на продоволствените системи, ползването на горите, земите, водите и моретата, както и на енергетиката, градското планиране и промишлеността. Новата промишлена стратегия на ЕС ще помогне на европейската промишленост да поеме водеща роля в двойния преход към неутралност по отношение на климата и лидерство в областта на цифровите технологии. Цифровите технологии ще играят важна роля за постигането целта на ЕС за климата до 2050 г., например чрез оптимизиране на потреблението на енергия в много сектори, като например селското стопанство, транспорта и преработвателната промишленост.

Изменението на климата и загубата на биологично разнообразие са глобални заплахи и ЕС ще продължи да е начело на международните усилия за насърчаване на прилагането на амбициозни политики в областта на околната среда, климата и енергетиката в целия свят.

Научете повече: Европейски зелен пакт

Март 2022 г.

Действията в областта на климата

ЕС полага значителни усилия да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Европейският зелен пакт е планът за постигане на тази цел чрез намаляване на емисиите на парникови газове, инвестиране в екологосъобразни технологии и опазване на околната среда, като същевременно се вземат мерки по отношение на неизбежните последици от изменението на климата.

ЕС предприема действия в отговор на промените в климата на Земята, и по-конкретно по отношение на покачването на световните температури поради увеличаването на емисиите на парникови газове, причинено от човешката дейност. По-високите средни температури имат много последици, включително по-чести екстремни метеорологични явления като наводнения, суши и бури. Освен че представляват пряка заплаха за хората, тези явления могат също така да застрашат производството на храни и да доведат до недостиг на вода, което на свой ред може да предизвика глад, конфликти и миграция.

Video:

Какво прави ЕС

ЕС е начело на световните усилия за борба с изменението на климата. Съюзът си сътрудничи активно с други държави и региони за постигане на целите на Парижкото споразумение за задържане на глобалното затопляне значително под 2 °C над равнищата от прединдустриалната епоха, като прави усилия повишаването да се ограничи до 1,5 °C.

ЕС е решен да превърне Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. и си е поставил за цел до 2030 г. да намали нетните си емисии на парникови газове с поне 55 % под равнищата от 1990 г. Тези цели ще бъдат утвърдени с първия европейски законодателен акт за климата, а амбициозният пакет от мерки в Европейския зелен пакт ще позволи на европейските граждани и предприятия да се възползват от устойчив екологичен преход, при който никой не е пренебрегнат.

Този преход изисква действия от страна на всички сектори на икономиката и обществото. Хората и общностите могат да изиграят своята роля чрез Европейския пакт за климата, който приканва всички да участват в изграждането на една по-зелена Европа.

В стратегията на ЕС за приспособяване към изменението на климата се насърчават мерки като изграждане на защитни съоръжения против наводнения, разработване на устойчиви на суша култури и промяна на разпоредбите в сферата на строителството. Чрез стратегията също се подкрепят международните действия за устойчивост спрямо изменението на климата.

Ако не се предприемат никакви действия във връзка с изменението на климата, това може да струва скъпо на ЕС и на държавите по света. Същевременно нарастващото търсене на чисти технологии предоставя възможности за иновации, модернизиране на промишлеността и създаване на екологосъобразни работни места и растеж. Европейският зелен пакт представлява стратегията за растеж, чрез която ще бъдат оползотворени тези възможности. Действията в областта на климата са част от всички основни разходни програми на ЕС, като поне 30 % от бюджета за 2021—2027 г. е предназначен за инициативи, свързани с климата.

ЕС разполага с всеобхватен набор от мерки за намаляване на емисиите от всички сектори на икономиката. Схемата на ЕС за търговия с емисии намалява емисиите от промишлеността, електроцентралите и авиацията в Европа по икономически ефективен начин. Държавите членки на ЕС също така са се договорили за национални цели за намаляване на емисиите в други сектори, като например транспорта, строителството и селското стопанство.

Научете повече: https://ec.europa.eu/clima/

Март 2022 г.

Околна среда

ЕС има едни от най-високите екологични стандарти в света, които защитават природата и качеството на живот на хората, правят икономиката екологична и осигуряват внимателното използване на природните ресурси.

Въпреки това в момента сме изправени пред големи глобални предизвикателства, сред които са изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и недостигът на ресурси. Решаването на тези предизвикателства е неотложно и ще е необходима дълбока и бърза трансформация на нашето общество, на начина ни на живот и начина, по който произвеждаме и потребяваме. Възстановяването на ЕС от пандемията от COVID-19 трябва да бъде екологосъобразно, то трябва да направи Европа по-устойчива и да бъде справедливо и приобщаващо за всички.

Политиката на ЕС в областта на околната среда играе решаваща роля в подкрепа на Европейския зелен пакт за ускоряване на прехода към неутрална по отношение на климата, ресурсно ефективна и регенеративна икономика, която връща на планетата повече, отколкото взема.

Video:

Какво прави ЕС

ЕС се стреми да намали въздействието върху околната среда на производството и потреблението на стоки и услуги. Преходът към кръгова икономика, в която стойността на продуктите и материалите трае възможно най-дълго, а отпадъците и използването на ресурси са сведени до минимум, е от съществено значение за постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г. и за спиране на загубата на биологично разнообразие.

Новият план за действие за кръговата икономика, един от основните елементи на зеления пакт, има за цел устойчивите продукти да станат стандарт в ЕС. Той е насочен към области с най-голям потенциал, като електроника, акумулатори и превозни средства, текстил, строителство и хранителна промишленост. Съгласно плана стратегията за пластмасите има за цел да направи всички пластмасови опаковки повторно използваеми или рециклируеми до 2030 г., а новите правила са насочени към пластмасовите изделия за еднократна употреба.

ЕС трябва да опазва природните ресурси и да спре изчезването на застрашените видове и местообитания. Чрез Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие ще бъдат разширени защитените зони по суша и море, ще бъдат засадени милиарди дървета и ще се насърчат устойчивите селскостопански практики, наред с други инициативи. Тя ще надгражда съществуващата мрежа „Натура 2000“ на защитени природни зони в целия ЕС, в които устойчивите човешки дейности могат да съществуват едновременно с редки и уязвими видове и местообитания.

За да бъдат защитени хората от свързани с околната среда опасности за здравето, ЕС цели да осигури безопасна питейна вода и чиста вода за къпане, да подобри качеството на въздуха, да намали шума, да намали или премахне въздействието на вредните химикали.

ЕС играе и водеща роля в международните усилия за насърчаване на устойчивото развитие. Екологичните предизвикателства не спират на границите. Повече действия в световен мащаб ще са необходими за осигуряване на чистотата на въздуха, водата и океаните, устойчиво използване на земите и екосистемите и поддържане на управляеми нива на изменение на климата. Екологичните стандарти се отстояват чрез търговските споразумения на ЕС с други държави.

Март 2022 г.

Енергетика

Енергийната политика на ЕС има за цел осигуряването на постоянни и конкурентни доставки на енергия на достъпна цена, като същевременно се изпълняват целите в областта на климата

Европа е изправена пред редица значими предизвикателства в областта на енергетиката. Освен осигуряване на постоянни доставки на енергия на разумни цени за всички Съюзът трябва да премине от икономика, основана на изкопаеми горива, към по-чиста и неутрална по отношение на въглеродните емисии система.

За да осъществи този преход, ЕС трябва да повиши енергийната си ефективност, да увеличи дела на енергията от възобновяеми източници, да възприеме иновациите и новите технологии, да подобри трансграничните енергийни връзки и да намали зависимостта от вноса на енергия.

Video:

Какво прави ЕС

Всяка държава членка определя своя енергиен микс, но координирането на правилата на равнището на ЕС позволява да се постигнат общи политически цели.

Климатът и енергетиката са неразривно свързани. На енергията се дължат 75 % от емисиите на парникови газове в ЕС. За да постигне целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., ЕС се стреми да преобразува изцяло енергийната си система.

Енергийният съюз ще доведе до тази трансформация чрез подобряване на синергиите с други области на политиката, като транспорта, научните изследвания и иновациите, цифровизацията, кръговата икономика и устойчивото финансиране.

Законодателният пакет „Чиста енергия за всички европейци“ ще спомогне за ускоряване на прехода към чиста енергия и постигане на ангажиментите на ЕС по Парижкото споразумение. Декарбонизацията на енергийния сектор чрез енергия от възобновяеми източници е един от ключовите елементи на Европейския зелен пакт. Енергията от възобновяеми източници в морето е сред технологиите с най-голям потенциал. Освен това ЕС предприема стъпки за подобряване на енергийната ефективност, включително чрез реновиране на милиони сгради в Европа и чрез екодизайна и енергийното етикетиране на продукти.

Предлаганите стратегиите на ЕС за интегриране на енергийната система и използване на водорода проправят пътя към изцяло декарбонизиран, по-ефективен и взаимосвързан енергиен сектор. Освен това Комисията разглежда нови предизвикателства, като декарбонизацията на газовия сектор, например чрез намаляване на емисиите на метан.

Справянето с тези предизвикателства на равнището на ЕС предоставя нови възможности за растеж, заетост, научни изследвания и по-конкурентоспособен и устойчив енергиен пазар. Потребителите следва също така да извлекат значителни ползи по отношение на правата си да сменят доставчиците на енергия и в крайна сметка да намалят сметките на домакинствата, както и замърсяването на въздуха. Някои допълнителни политики и мерки, които спомагат да се гарантира, че ЕС постига своите цели, включват:

Научете повече: https://energy.ec.europa.eu/index_en

Март 2022 г.

Транспорт и пътувания

Политиката на ЕС в областта на транспорта помага за развитието на икономиката чрез разработване на съвременна инфраструктура, благодарение на която пътуванията са по-бързи и по-безопасни, като в същото време се насърчават устойчивите и цифрови решения.

Европа се нуждае от ефективни транспортни връзки, за да се стимулират бизнесът, растежът и заетостта, да се благоприятстват туризмът и отдихът и да се поддържат връзките между хората. Транспортът има основен принос за икономиката, като осигурява пряка заетост на около 10 милиона души. Политиката на ЕС за транспорта е съсредоточена върху създаването на устойчиво на кризи единно европейско пространство с по-чист и по-екологичен транспорт и лоялна конкуренция.

Платформата Re-open EU предоставя практическа информация относно COVID-19 и националните мерки за безопасност и пътуване във връзка с коронавируса, като например изискванията за карантина и тестване в държавите от ЕС.

Video:

Какво прави ЕС

Благодарение на ЕС през последните 20 години се наблюдава значителен напредък в европейския транспортен сектор с по-безопасни въздушни, морски и сухопътни превози, по-добри условия на труд за работниците в транспорта, повече и по-евтини варианти за мобилност и бърз напредък към по-чисти и цифрови решения.

Транспортът произвежда една четвърт от емисиите на парникови газове на ЕС, а Европейският зелен пакт има за цел да ги намали с 90 % до 2050 г. Постигането на по-устойчива и интелигентна мобилност означава предоставяне на по-евтини, по-достъпни, по-здравословни и по-чисти алтернативи. Основна цел е да се увеличи навлизането на чисти превозни средства и алтернативни горива и да се укрепи ролята на устойчивите видове транспорт, като например железопътния транспорт. През 2021 г. — Европейската година на железопътния транспорт — се изтъкнаха предимствата на този вид устойчиви, интелигентни и безопасни превози.

Подобряването на ефективността е от решаващо значение. Цифровите технологии, даващи възможност например за автоматизирана мобилност и интелигентни системи за управление на движението, ще спомогнат за постигането на ефективност, като същевременно направят транспорта по-чист.

Политиката на ЕС в областта на транспортната инфраструктура се финансира чрез Механизма за свързване на Европа с бюджет от над 25,8 милиарда евро и има за цел изграждането на транспортни връзки в целия континент. Това включва преодоляване на различията между националните транспортни мрежи и подкрепа на инвестициите в трансгранични връзки. Също така се дава приоритет на екологосъобразните видове транспорт, като например железопътния, и изграждането на инфраструктура за превозни средства, използващи алтернативни горива.

Транспортът е гръбнакът на единния пазар. Той позволява на икономиката на ЕС да върви напред. Изграждането на единен европейски пазар в областта на въздухоплаването и напредъкът по инициативата Единно европейско небе допринасят за по-лесни и по-евтини полети. Лицензираните железопътни компании вече могат да предлагат услугите си навсякъде в ЕС, а корабоплавателните дружества могат да извършват дейност в повече държави.

Безопасността и сигурността са от първостепенна важност. Въпреки известен напредък в правилната посока, около 18 800 души са изгубили живота си при пътнотранспортни злополуки през 2020 г. Ето защо ЕС работи активно за подобряване на пътната безопасност. Транспортната политика на ЕС помага на пътниците и по други начини: пътуващите с въздушен, железопътен, корабен и автобусен транспорт имат права при закъснения или отменени пътувания.

Научете повече: https://ec.europa.eu/transport/index_en

Март 2022 г.

Храни и селско стопанство

Общата селскостопанска политика осигурява постоянни доставки на произведени по устойчив начин храни на достъпни цени за 447 милиона потребители в ЕС. Чрез нея се подкрепят борбата с изменението на климата, управлението на нашите природни ресурси и работните места и растежа в селските райони.

Общата селскостопанска политика (ОСП) се прилага във всички страни от ЕС и се финансира от неговия бюджет. Чрез нея се подкрепя изключително важният сектор на храните и селското стопанство, който осигурява близо 40 млн. работни места.

Кризи като изменението на климата и пандемията от COVID-19 напомнят, че нашата продоволствена система е изложена на рискове и трябва да стане по-устойчива. Една по-здравословна и по-устойчива продоволствена система е крайъгълен камък на Европейския зелен пакт.

Video:

Какво прави ЕС

Подкрепата в рамките на ОСП се предоставя по следните начини:

  • Преки плащания в подкрепа на доходите на земеделските стопани. Те балансират рисковете и несигурността, свързани със селското стопанство, и се предоставят при условие за спазване на строги правила за безопасност на храните, на правилата в областта на околната среда и правилата относно здравето на животните и хуманното отношение към тях.
  • Пазарни мерки за справяне с трудни ситуации, като например внезапен спад в търсенето поради риск за здравето или понижаване на цените вследствие на временно свръхпредлагане.
  • Програма за развитие на селските райони (съфинансирана от страните от ЕС), която подкрепя иновациите и конкурентоспособността, за да станат селските райони привлекателни места за живот и работа.

През 2019 г. ЕС подкрепи земеделските стопани с 57,98 млрд. евро, като на подпомагането на доходите се падат близо три четвърти от общата сума.

Предложенията за бъдещата ОСП имат за цел да се измести акцентът от правилата и съответствието към изпълнението и резултатите. Предложенията са насочени към насърчаване на развитието на устойчив и конкурентоспособен селскостопански сектор, който може да допринесе за постигането на целите на Европейския зелен пакт. Земеделските стопани, предприятията от хранително-вкусовата промишленост, лесовъдите и селските общности играят съществена роля по много въпроси. Един от тези въпроси е стратегията „От фермата до трапезата“ , чиято цел е опазване на околната среда чрез устойчиво производство и потребление на храни. Стратегията има за цел да се насърчи осигуряването на здравословна храна за всички и да се предотвратят загубата и разхищението на храни, като същевременно се гарантира поминъкът на земеделските стопани. Бъдещата ОСП е тясно свързана със стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и трябва да се прилага от 1 януари 2023 г. в очакване на окончателното споразумение между Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

Общото законодателство на ЕС в областта на храните има за цел защита на здравето на хората и интересите на потребителите, като същевременно се гарантира ефективното функциониране на вътрешния пазар. Европейският орган за безопасност на храните предоставя съвети по свързани с храните въпроси, за да защитава хората, животните, растенията и околната среда. Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи помага да се гарантира, че храните, които не отговарят на европейските правила, се изтеглят от пазара. В случай на епидемичен взрив на заболявания по животните или на хранително отравяне органите на ЕС могат да следят движението на хранителни продукти чрез системата TRACES.

Март 2022 г.

Океани и рибарство

Нашите океани произвеждат по-голямата част от кислорода, който дишаме, регулират метеорологичните условия и климата и са дом на по-голямата част от видовете на планетата. Те също така са важен двигател на европейската икономика, като ни осигуряват храна, работни места, транспорт и отдих. ЕС работи за опазване на нашите морета и океани и за осигуряване на тяхната устойчивост в екологичен и икономически аспект за бъдещите поколения.

Какво прави ЕС

Секторът на „синята“ икономика в ЕС — с оборот от 650 млрд. евро през 2018 г. и 4,5 млн. души заети в него — е в добро състояние. Стратегията за устойчива синя икономика на ЕС има за цел да се оползотвори потенциалът за устойчив растеж в сектора на моретата и мореплаването.

Video:

Благодарение на научните изследвания и иновациите, моретата и океаните са източник на възобновяема енергия, минерали и суровини зa фармацевтичната промишленост. ЕС е в уникална позиция да произвежда енергия от възобновяеми източници в морето благодарение на броя и разнообразието на своите морски басейни и на постоянно намаляващите разходи за нови инсталации. Предложения за максимално използване на този потенциал ще помогнат за постигането на целта ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.

Като подкрепя тези нови възможности, ЕС същевременно играе важна роля и за насърчаване на отговорното и устойчиво използване на моретата както в Европа, така и по света.

Общата политика в областта на рибарството на ЕС (ОПОР) има за цел да се гарантира, че рибарството и аквакултурата (отглеждането на риба при контролирани условия) са устойчиви в екологичен, икономически и социален аспект. Нейните цели са насърчаване на динамична и устойчива риболовна промишленост, опазване на ресурсите и на морската среда, като същевременно се гарантира приемлив жизнен стандарт за рибарските общности. ОПОР съдържа набор от правила за управление на европейските риболовни флотове и опазване на рибните запаси. За да се предотврати прекомерният улов, с квоти за държавите — членки на ЕС, се определят ограничения за улова на всеки вид, а със забраната за изхвърляне на улов се избягва разточителната практика на изхвърляне на риба.

ЕС въведе защитени зони, за да опази морските екосистеми и тяхното биологично разнообразие, както и услугите, предоставяни от тях, и има за цел да защити поне 30 % от моретата в ЕС до 2030 г. Освен това правилата на ЕС за борба с морските отпадъци водят до намаляване на отрицателното въздействие на 10-те най-често срещани по европейските плажове и морета пластмасови продукти за еднократна употреба, както и на изоставени или изгубени риболовни уреди.

Общата политика в областта на рибарството и морската политика на ЕС ще бъдат финансирани чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство. В очакване да получи окончателно одобрение, този фонд ще предостави повече от 6,1 млрд. евро (2021–2027 г.) за устойчиво развитие на сектора, като ще се обърне особено внимание на подкрепата за дребномащабния крайбрежен риболов.

Март 2022 г.

Икономика, финанси и еврото

Икономическият и паричен съюз осигурява обща основа за стабилност, работни места и растеж в целия ЕС.

Икономическият и паричен съюз обединява икономиките на ЕС чрез координирани икономически и фискални политики, хармонизирани правила за финансовите институции, обща парична политика и обща валута — еврото. Той е мощен инструмент за разкриване на работни места, растеж, социална справедливост и финансова стабилност. Въпреки че през последните години бяха проведени важни институционални реформи за укрепването на икономическия и паричен съюз, той остава в процес на развитие.

Video:

Какво прави ЕС

Икономическите и финансовите политики на ЕС имат за цел:

  • да бъдат разкривани работни места и стимулирани инвестициите;
  • да бъде насърчавана икономическата стабилност;
  • да направят функционирането на икономическия и паричен съюз по-ефикасно;
  • да регулират финансовите институции и сложните финансови продукти;
  • да запазят финансовата стабилност и защитават данъкоплатците при финансови кризи;
  • да укрепят международната роля на еврото.

Всичките 27 държави членки са част от икономическия и паричен съюз, но много от тях задълбочиха интеграцията си и приеха еврото за своя валута. Заедно те формират еврозоната. Днес еврото се използва от над 340 милиона души в 19 държави членки. Евробанкнотите и евромонетите са осезаем символ на свободата, удобството и възможностите, разкривани от ЕС.

След финансовата криза от 2008 г. ЕС предприе действия, за да отстрани някои от институционалните слабости, които кризата разкри в икономическия и паричен съюз, и за да създаде по-сигурен финансов сектор. ЕС укрепи икономическото управление, създаде система за запазване на финансовата стабилност в еврозоната, подобри публичните финанси на държавите членки и насърчи реформите за насърчаване на инвестициите. Освен това ЕС въведе хармонизирани правила за повишаване на устойчивостта на финансовите институции в ЕС и за засилване на надзора върху банките в еврозоната.

Солидните основи на икономическия и паричен съюз помогнаха на държавите членки да преодолеят безпрецедентното икономическо и социално въздействие на пандемията от COVID-19. Пандемията подчерта необходимостта от бърза, решителна и координирана реакция при кризи. ЕС реагира, като позволи на държавите членки да се отклонят от обичайните бюджетни изисквания към тях, създаде инициативата от 100 милиарда евро SURE за подпомагане на защитата на работните места и работниците и постави началото на безпрецедентния Механизъм за възстановяване и устойчивост, разполагащ с 723,8 милиарда евро (по текущи цени), който е в центъра на NextGenerationEU. Механизмът финансира инвестициите и реформите, съдържащи се в плановете за възстановяване и устойчивост, изготвени от държавите членки. Тези мерки ще подкрепят екологичния и цифровия преход, като същевременно ще помогнат на държавите от ЕС да излязат по-силни от пандемията.

Март 2022 г.

Заетост и социални въпроси

ЕС допринася за създаването на повече и по-добри работни места в цяла Европа и има за цел осигуряване на справедливи социални стандарти за всички, включително посредством Европейския социален фонд плюс, чийто бюджет за периода 2021—2027 г. възлиза на 99,3 милиарда евро.

Отговорността за политиките по заетостта и социалните въпроси се поделя между ЕС и неговите държави членки. Комисията определи работните места, растежа и инвестициите за водещ приоритет. Усилията в това отношение се подпомагат от NextGenerationEU, плана на ЕС за възстановяване от социалните и икономическите последици от пандемията от COVID-19.

Какво прави ЕС

Политиките на ЕС за заетостта и социалните въпроси са разработени с цел:

ЕС предоставя и координира финансиране, за да помага на държавите членки да инвестират в различни области, като грижи за деца, здравеопазване, обучение, достъпна инфраструктура и помощ за намиране на работа. Европейският социален фонд плюс ще помогне на милиони хора да придобият нови умения, по-специално такива, необходими за екологичния и цифровия преход, и да си намерят по-добра работа. Гаранцията за младежта помага за това всички хора на възраст под 30 години да получават качествено и конкретно предложение за работа, чиракуване, стаж или продължаващо образование в срок от 4 месеца, след като напуснат системата на формалното образование или останат без работа. В същото време новата инициатива ALMA (от английски aim, learn, master, achieve — стреми се, учи, овладей, постигай) има за цел да помогне на младите хора в неравностойно положение, които са уязвими по отношение на шансовете си за достъп до работа или обучение по индивидуални или структурни причини.

Европейската програма за умения има за цел подпомагане на хората и предприятията да развиват повече и по-добри умения и съдържа амбициозни цели, които трябва да бъдат постигнати до 2025 г.

С Европейския стълб на социалните права се утвърждават принципи и права в областта на равните възможности на пазара на труда, справедливите условия на труд и социалната закрила. В план за действие за превръщане на принципите в реалност се определят основни цели за заетостта, обучението и социалната закрила и приобщаване, които трябва да бъдат постигнати до 2030 г.

Правилата на ЕС относно координацията на системите за социална сигурност не заменят националните системи, а защитават правата в областта на социалната сигурност на хората, които се преместват в рамките на ЕС (както и в Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Европейският орган по труда работи за справедливо, опростено и ефективно прилагане на правилата на ЕС относно трудовата мобилност. EURES, Европейският портал за професионална мобилност, помага за свързване на търсещите работа с предприятията, предлагащи работа, а услугата „Европас“ помага на хората да съставят автобиографиите си.

Март 2022 г.

Работни места, растеж и инвестиции

ЕС е решен да допринесе за създаването на по-привлекателна инвестиционна среда, която ще стимулира икономическия растеж и ще създаде работни места. За да постигне това, Съюзът има за цел да премахне пречките пред инвестициите и да гарантира, че европейците разполагат с уменията, необходими за работните места на бъдещето.

ЕС се бори с последиците от пандемията от COVID-19, като същевременно работи, за да помогне на европейските граждани да се ориентират успешно в екологичния и цифровия преход. ЕС има за цел да гарантира, че трансформацията на икономиката на ЕС е справедлива и приобщаваща, така че всеки гражданин да може да се възползва от предимствата, предлагани от двойния преход, и да гарантира, че никой няма да бъде пренебрегнат.

Какво прави ЕС

Програмата InvestEU е важен елемент от плана на ЕС за възстановяване и справяне с последиците от пандемията от COVID-19, както и за постигане на дългосрочните приоритети на ЕС. Програмата се опира на успеха на Плана за инвестиции за Европа, който мобилизира повече от 500 милиарда евро между 2015 и 2020 г., за да спомогне за преодоляване на разликата в инвестициите, предизвикана от финансовата криза от 2007—2008 г. За да помогне за допълнителното възстановяване на инвестициите, InvestEU предоставя гаранция от бюджета на ЕС, за да може предприятията в ЕС да получат достъп и да привлекат финансирането, от което се нуждаят. Програмата има за цел да доведе до допълнителни инвестиции в размер на най-малко 372 милиарда евро между 2021 г. и 2027 г. Тя е съсредоточена върху четири основни области на политиката:

  • устойчива инфраструктура,
  • научни изследвания, иновации и цифровизация,
  • малки и средни предприятия
  • социални инвестиции и умения.

За да допълни програмата, консултантският център InvestEU ще действа като единно звено за контакт за набелязването, подготовката и разработването на инвестиционни проекти в целия ЕС.

Бързият преход към неутрална по отношение на климата и цифрова Европа променя начина, по който работим. Европейската програма за умения вече помага за справяне с това предизвикателство и определя цели, които трябва да бъдат постигнати до 2025 г. С нея се прилагат на практика основните принципи на Европейския стълб на социалните права, който има за цел да създаде справедлив и приобщаващ европейски пазар на труда. За да се гарантират конкретни ползи за гражданите, за 2030 г. бяха определени основни цели за заетостта, обучението и социалната закрила и приобщаване.

Механизмът за справедлив преход, механизмът за възстановяване и устойчивост и, в бъдеще, предложеният Социален фонд за климата ще предоставят подкрепа за намаляване на регионалните и социалните различия. Комисията също работи за определянето на конкретни действия и решения за демографските предизвикателства пред Европа, така че да се подкрепят най-силно засегнатите хора, региони и общности.

Март 2022 г.

Региони

Регионалната политика е насочена към всички региони и градове в Европейския съюз с цел подпомагане на създаването на работни места, конкурентоспособността на предприятията, икономическия растеж, устойчивото развитие и подобряването на качеството на живот на гражданите.

Модернизиране на летищата в Рига и Вроцлав, подобряване на градската мобилност в Атина, София и Клуж-Напока, опазване на Мон Сен Мишел и на Помпей, развитие на широколентовата инфраструктура в Литва, подпомагане на предприятията в Утрехт и Паредеш, обновяване на съоръженията за третиране на отпадъчните води в Тренчин и Славонски Брод, насърчаване на използването на информационни технологии в университетите в Никозия и Любляна — това са само няколко примера за хилядите проекти, съфинансирани по линия на регионалната политика на ЕС.

Video:

Какво прави ЕС

Регионалната политика е в основата на европейската солидарност, като води до повишаване на икономическия растеж и на качеството на живот чрез стратегически инвестиции. Основната част от финансирането по тази политика е предназначена за подпомагане на по-слабо развитите държави и региони в ЕС да наваксат, като по този начин се работи за намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия, които все още съществуват в ЕС.

Регионалната политика се ръководи съвместно от Комисията и държавите от ЕС и техните региони, които избират проектите за бъдещо съфинансиране от ЕС в рамките на предварително съгласувани програми с Европейската комисия. Фондовете на ЕС винаги се допълват от национални (частни и/или публични) средства.

Посредством програмите за европейско териториално сътрудничество (Interreg) в рамките на регионалната политика се обръща специално внимание на нуждите и потенциала на граничните региони.

Почти една трета (392 млрд. евро) от бюджета на ЕС за периода 2021—2027 г. е предназначена за регионалната политика. Тези средства се използват за финансиране на стратегически транспортни и комуникационни инфраструктури, за благоприятстване на прехода към по-екологична икономика, за подпомагане на малките и средните предприятия да станат по-иновативни и по-конкурентоспособни, за създаване на нови и трайни работни места, за подпомагане и модернизиране на образователните системи и за изграждане на по-приобщаващо общество.

Освен това чрез Помощта за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU) в рамките на NextGenerationEU до 2023 г. ще бъдат осигурени свежи средства в размер над 50 млрд. евро за съществуващи програми в държавите членки, за да се подкрепи възстановяването от пандемията от COVID-19.

За да се постигне целта на ЕС да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент, механизмът за справедлив преход ще помогне за мобилизирането на около 55 млрд. евро между 2021 г. и 2027 г. в подкрепа на регионите, които са най-силно засегнати от прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Предложеният Социален фонд за климата също има за цел да се помогне на държавите членки да подкрепят хората в регионите, които в най-голяма степен разчитат на изкопаеми горива, при прехода към неутралност по отношение на климата.

Март 2022 г.

Научни изследвания и иновации

Програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на стойност 95,5 милиарда евро помага на ЕС да стимулира икономическия растеж и заетостта, както и да се справя с някои от най-големите предизвикателства, пред които е изправен.

Научните изследвания и иновациите са от съществено значение за нашата икономика и общество. Те са в основата на усилията на ЕС за създаване на работни места и стимулиране на растежа и инвестициите, както и за оказване на положително влияние върху качеството на живот на хората чрез подобрения в области като здравеопазването, транспорта и енергетиката. Освен това те ни предоставят знания и решения за справяне както с неотложните проблеми, като например пандемията от COVID-19, така и с по-дългосрочните предизвикателства като изменението на климата и борбата с раковите заболявания.

Video:

Какво прави ЕС

ЕС е най-голямата „работилница за знание“ в света, отговаряща за почти една трета от световното производство в областта на науката и технологиите. С оглед на нарастващата конкуренция обаче ЕС трябва да продължи да превръща отличните научни изследвания и новаторски идеи в успешни технологии и продукти. Всички държави — членки на ЕС, имат собствени политики и програми за финансиране в областта на научните изследвания, но много важни въпроси могат да се решат най-добре, като се помогне на научните работници и новаторите от различни държави да работят заедно. Ето защо научните изследвания и иновациите получават подкрепа на равнището на ЕС, по-специално чрез програмата „Хоризонт Европа“.

„Хоризонт Европа“ е една от най-големите и най-амбициозни научноизследователски програми в света, с инвестиции в размер от 95,5 милиарда евро (за периода 2021—2027 г.), в допълнение към други публични и частни инвестиции, които тези пари привличат. Основаваща се на постиженията на програмата „Хоризонт 2020“, тя продължава да бъде двигател на забележителни научни постижения чрез Европейския научноизследователски съвет и стипендиите и обмена по програмата „Мария Склодовска-Кюри“. Тя също така се основава на научните становища, техническата подкрепа и специализираните изследвания на службата на Комисията за наука и знания, Съвместния изследователски център.

„Хоризонт Европа“ проведе поредица от мисии на ЕС — нов начин за съвместна работа за справяне с големите предизвикателства в областта на здравеопазването, климата и околната среда. Всяка от петте мисии работи като набор от действия за постигане на конкретни резултати до 2030 г.

Също така „Хоризонт Европа“ подкрепя европейските партньорства, които обединяват ЕС, националните органи и частния сектор, за справяне с някои от най-спешните предизвикателства, пред които е изправена Европа, чрез съгласувани инициативи за научни изследвания и иновации. Те ще спомогнат за укрепването на новото европейско научноизследователско пространство, което има за цел създаването на единен пазар на ЕС за научни изследвания, иновации и технологии и дава възможност на държавите да бъдат по-ефективни чрез хармонизиране на своите политики и програми в областта на научните изследвания.

В рамките на цялата програма „Хоризонт Европа“ се прилагат задължителният свободен достъп до публикации и принципите на отворената наука.

Март 2022 г.

Единен пазар

Единният пазар е едно от най-големите достижения на ЕС. В продължение на 30 години той спомага за улесняване на ежедневието на гражданите и предприятията, като дава възможност за свободно движение на стоки, услуги, хора и пари в целия ЕС.

Благодарение на единния пазар (понякога наричан и вътрешен пазар) гражданите на ЕС могат да учат, живеят, пазаруват, работят и да се пенсионират във всяка държава — членка на ЕС, и да се наслаждават на продукти от цяла Европа. Дружествата са в състояние да разширят дейността си, а конкуренцията спомага за намаляване на цените и предоставя на потребителите по-голям избор. Същевременно ЕС се стреми да гарантира, че тези по-големи свободи не са в ущърб на справедливостта, защитата на потребителите, правата на работещите или екологичната устойчивост.

Video:

Какво прави ЕС

Подкрепен от промишлената стратегия на ЕС, единният пазар играе съществена роля за подпомагане на предприятията по пътя към екологичния и цифровия преход. Той също така спомага за предпазване на предприятията от сътресения в доставките и кризи, като същевременно укрепва тяхната конкурентоспособност в световен мащаб.

ЕС работи за:

  • надграждане въз основа на поуките, извлечени от пандемията от COVID-19 и руското нашествие в Украйна, например чрез справяне със смущенията във веригата на доставки;
  • гарантиране, че единният пазар създава повече възможности за дружествата и предприемачите да разширят дейността си;
  • преодоляване на пречките, които възпрепятстват хората лесно да купуват или продават стоки и услуги от или в друга държава членка и работниците да се движат свободно;
  • гарантиране, че същите правила относно справедливостта, възможностите и задълженията се прилагат и за цифровата икономика;
  • подобряване на преквалификацията и повишаването на квалификацията в промишлените сектори;
  • осигуряване на достъп до финансиране, стандарти и патенти за изграждане, увеличаване на мащаба и защита на водещата позиция на Европа в областта на иновативните технологии.

Новите промишлени съюзи в ключови области, в които ЕС е зависим от държави извън ЕС, играят централна роля за постигането на тези цели. Като част от тези усилия ЕС представи нови мерки за подобряване на прехода към кръгова икономика и за гарантиране на по-устойчиви доставки на суровини от изключителна важност.

Малките и средните предприятия, които представляват 99 % от всички предприятия в ЕС, осигуряват две трети от общата заетост в частния сектор. Политиките на ЕС поощряват създаването на нови предприятия и подкрепят иновативните предприятия в усилията им да се разрастват.

С бюджет от 4,2 милиарда евро за периода 2021—2027 г. програмата „Единен пазар“ консолидира широк кръг от дейности в области като безопасност на храните, защита на потребителите, стандартизация и конкурентоспособност, намаляване на припокриванията и подобряване на координацията.

Порталът Вашата Европа съдържа информация относно живота, работата, пътуването, ученето и развиването на бизнес в друга държава членка. Тя също така предлага достъп до услуги като Вашата Европа — Съвети и мрежата на SOLVIT за решаване на проблеми.

Март 2022 г.

Защита на потребителите

С политиката на ЕС по отношение на потребителите се защитават техните права, гарантира се, че продуктите са безопасни, помага се на хората да правят информиран избор при закупуването на стоки и услуги и в случаи на нередности се предлагат инструменти за решаване на проблема.

Единният пазар на ЕС дава на потребителите достъп до по-голям избор, гъвкавост, качество и изгодни цени. Политиката на ЕС за защита на потребителите гарантира, че правата на хората ще бъдат спазени при проблем със закупуването на стоки или услуги в други държави от ЕС, включително онлайн. По този начин се изгражда доверие и се насърчава търговията.

Video:

Какво прави ЕС

Новата програма за потребителите представлява стратегията на ЕС до 2025 г. В нея са очертани мерките, които ЕС ще предприеме, за да отговори на новите предизвикателства, като COVID-19 и екологичния и цифровия преход. Действията включват решаване на проблеми, свързани с околната среда и устойчивостта, прилагане на правата на потребителите и защита на уязвимите потребители.

ЕС предлага на потребителите набор от практически права за случаите, когато нещо се обърка.

  • Пазаруващите онлайн разполагат с 14 дни, за да променят решението си за дадена покупка и да се откажат от нея. Те могат да върнат продукта в срок от 2 седмици и да получат парите си обратно.
  • Ако стока, закупена в ЕС (онлайн или в магазин), не отговаря на рекламата или не работи добре, потребителят има правото най-малко на безплатен ремонт или на замяна на стоката.
  • Правилата на ЕС за ипотечните кредити гарантират предоставянето на ясна информация в рекламите и своевременното информиране на потребителите преди подписването на договор.
  • За всички видове транспорт съществуват минимални стандарти за правата на пътниците, включително право на информация, помощ и обезщетение в случай на отмяна на пътуване или голямо закъснение.

ЕС също така подпомага бързото и ефикасно решаване на спорове с търговци. Платформата за онлайн решаване на спорове дава възможност на потребителите и търговците да разрешават спорове относно онлайн покупки. Мрежата на европейските потребителски центрове предоставя безплатна помощ и съвети на потребителите относно техните трансгранични покупки. Най-късно от средата на 2023 г. нови правила на ЕС ще улеснят организациите да защитават колективните интереси на потребителите и да предприемат съдебни действия.

По отношение на детските играчки, електрическите уреди, козметичните и фармацевтичните продукти се прилагат строги стандарти за безопасност и опазване на здравето и околната среда. Стриктни правила гарантират, че опасните продукти се изтеглят от пазара. Всяка година чрез системата за бърз обмен на информация за опасни нехранителни стоки се съобщава за стотици продукти. През 2021 г. Комисията представи предложения за преразглеждане на правилата относно безопасността на продуктите, включително за нови правила за онлайн местата за търговия, и за преразглеждане на правилата на ЕС относно потребителския кредит.

В плана за действие на ЕС за кръгова икономика правата на потребителите и екологичните права се хармонизират, като се поставя акцент върху по-качествените и по-трайни устойчиви продукти.

Март 2022 г.

Лоялна конкуренция

Целта на правилата на ЕС за конкуренцията е да се гарантира, че всички предприятия се конкурират честно и при равни условия на единния пазар в полза на потребителите, бизнеса и европейската икономика като цяло.

Заедно с националните органи за защита на конкуренцията и националните съдилища Комисията следи за прилагането на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, за да гарантира, че дружествата се конкурират честно помежду си. Това допринася за понижаване на цените и подобряване на качеството на стоките, за насърчаване на иновациите и ефективността на предприятията и за предоставяне на по-голям избор на потребителите.

Какво прави ЕС

Комисията предприема действия по отношение на:

  • картелите или други незаконни договорености между предприятия, чиято цел е да се избегне конкуренцията между тях или да бъдат определени изкуствено високи цени;
  • случаи, в които водещи предприятия злоупотребяват с господстващото си положение на пазара, като се опитват да изтласкат своите конкуренти или да налагат прекомерно високи цени;
  • сливания и придобивания на дружества, които могат да ограничат конкуренцията на единния пазар;
  • предоставянето от правителствата на ЕС на финансова подкрепа (държавна помощ) за предприятия, която може да наруши конкуренцията на единния пазар чрез предоставяне на преимущества на някои дружества пред други; както и
  • насърчаването на културата на конкуренция в международен план, така че предприятията от ЕС да се радват на лоялна конкуренция на пазарите по света.

Прилагането на политиката в областта на конкуренцията е от полза за гражданите на ЕС. Например според консервативни оценки на Комисията през 2020 г. спестяванията за потребителите от забрани на картели и намеси при сливания са били между 14 милиарда и 23,3 милиарда евро.

Разследванията на ЕС на антиконкурентни практики обхващат стоки, професии и услуги. Комисията наблюдава подпомагането, което правителствата на ЕС предоставят на бизнеса, за да гарантира, че това подпомагане няма да даде на определени предприятия несправедливо преимущество пред техните конкуренти. Предоставянето на държавна помощ може да бъде разрешено, ако тази помощ е в подкрепа на необлагодетелствани райони, малки и средни предприятия, научноизследователска и развойна дейност, опазването на околната среда, обучението, заетостта или културата.

Новите правила за държавната помощ, въведени през януари 2022 г., са в съответствие с важните цели на ЕС в рамките на Европейския зелен пакт. Те имат за цел да помогнат на държавите — членки на ЕС, да постигнат амбициозните си цели в областта на енергетиката и климата на ЕС, като подкрепят проекти за опазване на околната среда, включително опазване на климата и производство на зелена енергия.

ЕС също така работи, за да гарантира, че законодателството му е в крак с цифровата трансформация. Законодателният акт за цифровите пазари например ще попречи на онлайн платформите, които действат като пазачи на информационния вход, да налагат несправедливи условия на предприятията и потребителите чрез ясен списък на позволените и непозволените практики. Междувременно Законодателният акт за цифровите услуги ще наложи обвързващи за целия ЕС задължения за посредниците, предоставящи цифрови услуги, които свързват потребителите със стоки, услуги или съдържание, с което ще се улесни разрастването на по-малките платформи в рамките на единния пазар на ЕС.

Март 2022 г.

Данъци и митници

Въпреки че националните правителства определят и събират данъци по независим начин, ЕС отговаря за митнически съюз, който гарантира свободното движение и безопасността на стоките в рамките на единния пазар.

Правителствата на държавите — членки на ЕС, в голяма степен са свободни да създават данъчните си закони в съответствие със своите национални приоритети. При все това те трябва да спазват някои основни принципи и да гарантират, че националните данъчни правила не възпрепятстват единния пазар на ЕС.

Митническият съюз на ЕС улеснява дружествата при търговията, хармонизира митата върху стоки с произход извън ЕС и спомага за защитата на гражданите на ЕС и на околната среда.

Video:

Какво прави ЕС

ЕС няма пряка роля в повишаването или определянето на данъчните ставки, а по-скоро упражнява надзор върху националните данъчни правила, за да гарантира, че те насърчават създаването на работни места и растежа и че данъците в една държава не дискриминират потребителите, работниците или предприятията от други държави членки.

Правителствата на всички държави членки трябва да се споразумеят, когато става въпрос за вземане на решения на ЕС, така че да се вземат предвид интересите на всички. За някои данъци — като данъка върху добавената стойност или акцизите върху бензина, тютюна и алкохола — държавите членки се споразумяха за общи правила за опростяване на трансграничната търговия онлайн [AS(1]и офлайн и за гарантиране на еднакви условия на конкуренция между дружествата и платформите от ЕС и извън него.

През 2021 г. Комисията представи визията си за нова, по-справедлива и по-прозрачна система на ЕС за данъчно облагане на бизнеса за XXI век. Тя включва действия за намаляване на бюрокрацията, за подкрепа на малките предприятия и борба с данъчните злоупотреби. С предложението си за минимална ставка на корпоративния данък от най-малко 15 % за всички многонационални дружества Комисията има за цел ЕС да бъде сред първите, които прилагат историческото споразумение от 2021 г. за световна данъчна реформа. Това в крайна сметка следва да гарантира, че всички дружества се облагат справедливо, независимо къде извършват стопанска дейност.

За да се гарантират еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар, ЕС трябва да функционира като единен митнически съюз с еднакви тарифи, стандарти и процедури за обработка на стоки, внасяни от чужбина. Не се налагат мита за стоки, които се превозват от една държава членка до друга.

На практика митническият съюз на ЕС се управлява от националните митнически служби. Те закрилят потребителите, животните и околната среда от стоки, които биха могли да са вредни, и допринасят за борбата с организираната престъпност, тероризма и контрабандата. След като стоките бъдат освободени от митницата, те могат да се движат свободно или да се продават навсякъде в Европа.

Март 2022 г.

Космическо пространство

Космическата политика на ЕС активно допринася за борбата с изменението на климата, стимулира технологичния напредък и иновациите и подобрява живота на европейците.

Космическите технологии, данни и услуги са от съществено значение за ежедневието на европейците (например за използването на мобилни телефони, навигационни системи за автомобили и банкомати). Спътниците също предоставят ценни данни и услуги за широк спектър от приложения, от транспорта, земеделието и околната среда до реакцията при кризи.

Video:

Какво прави ЕС

ЕС разполага с конкурентоспособна и разрастваща се космическа промишленост, чиято стойност се изчислява на повече от 62 милиарда евро. Тя осигурява заетост на над 230 000 души и е отговорна за една трета от всички спътници, които са понастоящем в орбита.

Следните водещи програми предоставят ежедневно европейски космически услуги.

  • „Коперник“ е системата на ЕС за наблюдение на земята. Данните, събирани от неговите спътници, се използват в много области: от наблюдение на изменението на климата и последиците от него до насочването на службите за спешна помощ и хуманитарните служби. Данни от „Коперник“ са използвани за локализирането на бедстващи плавателни съдове и за справянето с горски пожари, земетресения и наводнения, като по този начин спомагат за спасяването на хора и имущество.
  • „Галилео“ е глобалната спътникова навигационна система на ЕС. Тя предоставя точна и надеждна информация за местоположението и времето за всички видове транспорт: превозни средства, железопътен транспорт, авиация и други сектори. Благодарение на „Галилео“ 3,2 милиарда смартфони са оборудвани с безопасна и независима система за определяне на местоположението.
  • EGNOS е регионалната навигационна спътникова система на ЕС. Тя наблюдава и коригира спътниковите навигационни сигнали за авиационните, морските и наземните потребители в по-голямата част от Европа. 426 летища в ЕС вече използват услугите на EGNOS, за да направят кацанията при неблагоприятни климатични условия по-безопасни, като предотвратяват закъснения и пренасочване.

С бюджет от 14,9 милиарда евро Космическата програма на ЕС за периода 2021—2027 г. надгражда успеха си, като се фокусира върху по-силната координация с други области на политиката на ЕС. Програмата има за цел да насърчи научния и техническия прогрес и да подкрепя конкурентоспособността и иновационния капацитет на европейската космическа промишленост, по-специално на малките и средните предприятия, новосъздадените и иновативните предприятия. Комисията също предложи нови две водещи инициативи, за да стимулира спътниковата сигурна свързаност и управлението на космическия трафик.

Чрез отделните държави — членки на ЕС, и Европейската космическа агенция ЕС разработи технология за изследване на космоса на световно равнище. Постиженията включват проектирането и изпълнението на нови ракети и спътници, както и изследователски роботи на Луната и Марс. Изследването на космическото пространство има стратегическо и политическо значение, но ЕС също така помага на учените да отключат тайните на вселената; изследователи, финансирани от ЕС, представиха през 2019 г. първата в историята фотография на черна дупка.

Март 2022 г.

Международни въпроси и сигурност

Общата външна политика и политика на сигурност дава възможност на ЕС да говори и да действа като едно цяло по световни проблеми, като по този начин позволява на държавите членки да посрещнат предизвикателства, с които не могат да се справят сами, и осигурява сигурност и просперитет на гражданите на ЕС.

Политиката се изпълнява от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и се подпомага от Европейската служба за външна дейност — дипломатическата служба на ЕС. Външните действия на ЕС се ръководят от принципите, които вдъхновиха неговото създаване и развитие и които той се стреми да популяризира в останалата част на света — мир, демокрация, върховенство на закона, зачитане на правата на човека и основните свободи.

Video:

Какво прави ЕС

Във време на нарастващи и сложни заплахи за сигурността стратегическият компас на ЕС в областта на сигурността и отбраната ще укрепи способността на ЕС да реагира на кризи и заплахи през следващото десетилетие. Стратегическият компас е съсредоточен върху:

  • по-бързи и по-решителни действия в случай на криза;
  • подсигуряване на гражданите срещу бързо променящите се заплахи;
  • инвестиране в способностите и технологиите, от които се нуждае ЕС;
  • партньорство с други участници за постигане на общи цели.

ЕС подкрепя страни, които са жертва на конфликти и кризи. С новия Европейски механизъм за подкрепа на мира ЕС поема по-голяма отговорност като световен гарант на сигурността. Механизмът финансира общите разходи за военни мисии и операции в рамките на общата политика за сигурност и отбрана и мироопазващи операции в сътрудничество с партньори като Африканския съюз. Той също така укрепва отбранителния капацитет на държавите партньори и регионалните и международните организации и е от основно значение за подпомагане на Украйна в отговора ѝ на военната агресия на Русия.

След руското нашествие в Украйна през февруари 2022 г. ЕС предприе също и стъпки, за да гарантира възстановяването на световната продоволствена сигурност чрез международно сътрудничество.

ЕС и неговите държави членки продължават да бъдат най-големите донори в международния отговор на кризата в Сирия, като подкрепят хората в Сирия и региона чрез инвестиции на обща стойност над 27 милиарда евро от 2011 г. насам.

Global Gateway е новата инвестиционна стратегия на ЕС за насърчаване на интелигентна, чиста и сигурна енергийна, транспортна и цифрова инфраструктура и за укрепване на здравните, образователните и научноизследователските системи в целия свят. ЕС, неговите държави членки и неговите финансови институции, действащи заедно като „Екип Европа“, имат за цел да мобилизират до 300 милиарда евро публични и частни инвестиции в периода 2021—2027 г. Global Gateway е приносът на ЕС към Глобалното партньорство за инфраструктура и инвестиции на Г-7.

Март 2022 г.

Международни партньорства

Партньорствата и сътрудничеството за развитие са в основата на външната политика на ЕС. Заедно със своите държави членки ЕС е най-големият донор на помощ за развитие в света.

Помощта за развитие е един от стълбовете на действията на Съюза по света, наред с външната политика, политиката на сигурност и търговската политика. ЕС насърчава изкореняването на бедността, човешкото развитие, устойчивия растеж и доброто управление. В тази връзка се създават партньорства за справяне с глобални предизвикателства, като изменението на климата, изчерпването на природните ресурси и незаконната миграция. ЕС поддържа ефективно многостранно сътрудничество и работи с всички заинтересовани страни, тъй като за преодоляването на настоящите предизвикателства в още по-голяма степен са необходими многостранно управление и основано на правила международно сътрудничество.

Video:

Какво прави ЕС

За ЕС международните партньорства представляват инвестиция в жизнеспособно, устойчиво и споделено бъдеще. Съюзът е водещ поддръжник на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и Парижкото споразумение относно изменението на климата. Европейският консенсус за развитие определя как ЕС насочва своето внимание към „хората, планетата, благополучието, мира и партньорството“ в работата си за постигане на целите за устойчиво развитие. ЕС структурира външната си дейност около:

Партньорството между Африка и ЕС продължава да бъде ключов приоритет за ЕС.

През 2020 г. ЕС реагира бързо на кризата с COVID-19. Подходът „Екип Европа“, който съчетава ресурси, експертен опит и инструменти от ЕС, неговите държави членки и от финансови институции, помогна на партньорите на Съюза да смекчат последиците от пандемията. ЕС също така има водеща роля в осигуряването на достъп до безопасни и ефективни ваксини за всички. Подходът „Екип Европа“ вече се прилага в бюджета на ЕС за външна дейност: чрез Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — „Глобална Европа“.

ЕС отделя около 10 % от своя бюджет за външна дейност. Делегациите на ЕС работят заедно с правителствата, международните организации, държавите от ЕС и частния сектор, за да увеличат въздействието на подкрепата от Европа. През 2020 г. ЕС и неговите държави членки заедно са предоставили помощ в размер на 66,8 млрд. евро.

Ценностите, свързани със зачитането на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона, направляват действията на ЕС в целия свят. Планът за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията е съсредоточен върху защитата и овластяването на хората, изграждането на устойчиви, приобщаващи и демократични общества и утвърждаването на правата на човека по света. Благодарение на Плана за действие относно равенството между половете дейностите за равенство между половете и овластяване на жените заемат челно място в работата на ЕС.

Март 2022 г.

Съседство и разширяване на ЕС

ЕС насърчава стабилните демокрации и икономики в съседните държави чрез изграждане на индивидуализирани партньорства, основани на споделени интереси и сътрудничество на двустранно или регионално равнище.

Video:

Какво прави ЕС

Европейската политика за съседство ръководи отношенията на ЕС с 16 от най-близките му съседи. На юг: Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Мароко, Палестина*, Сирия и Тунис. На изток: Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна.

Това сътрудничество има за цел основно:

  • стабилизиране на съседните държави чрез решаване на въпросите с икономическото развитие, заетостта и възможностите за младите хора, транспортните и енергийните връзки, сигурността и миграцията;
  • насърчаване на ценностите на доброто управление, демокрацията, върховенството на закона и правата на човека;
  • улесняване на сътрудничеството на регионално равнище, например чрез Източното партньорство и Съюза за Средиземноморието.

Освен това в рамките на Южно съседство ЕС работи заедно с партньорите си за разрешаване на кризи, като тези в Сирия или Либия, и за регулиране на миграционните потоци.

Политиката на ЕС за разширяване обхваща Албания, Босна и Херцеговина, Косово**, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция. Перспективата за членство в ЕС е мощен стимул за демократични и икономически реформи в държавите, които желаят да се присъединят към Съюза. Тя спомага за насърчаване на помирението и стабилността. Една европейска държава може да стане член само ако отговаря на демократичните стандарти (включително върховенството на закона, правата на човека и зачитането и защитата на малцинствата), има функционираща пазарна икономика и капацитет за справяне с конкуренцията и пазарните сили в ЕС и може да поеме отговорностите на членството в ЕС.

Турция е партньор на ЕС в много важни области, но в последните години се отдалечава още повече от основните ценности и принципи на Съюза. Затова преговорите за присъединяване на Турция на практика са замразени. ЕС има стратегически интерес от стабилна и сигурна среда в Източното Средиземноморие и от развитието на отношения на сътрудничество и взаимна полза с Турция.

През 2020 г. ЕС предостави помощ в размер на 7,47 милиарда евро на съседните държави и държавите, обхванати от процеса на разширяване, за смекчаване на въздействието на пандемията от COVID-19. ЕС предостави спешна помощ, подкрепи научните изследвания, здравеопазването и водоснабдяването и предприе мерки за справяне с икономическите и социалните последици от пандемията.

  • Това название не може да се тълкува като признаване на държава Палестина и не засяга индивидуалните позиции на държавите членки по този въпрос.
  • Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

Март 2022 г.

Търговия

ЕС е поддръжник на свободната търговия. Търговията с държави извън ЕС подкрепя пряко или косвено 35 милиона работни места в Европа. ЕС се бори за отворени, основани на правила пазари, еднакви условия на конкуренция и най-високите международни стандарти в целия свят.

ЕС е най-голямата търговска сила в света и една от най-отворените икономики. Една трета от брутния вътрешен продукт на Съюза зависи от търговията. Според прогнози източникът на 85 % от бъдещия световен растеж ще бъдат страни извън Европа. ЕС договаря и приема международни търговски споразумения от името на своите държави членки.

Video:

Какво прави ЕС

Търговската политика на ЕС обхваща търговията със стоки и услуги, както и въпроси като търговските аспекти на правата върху интелектуалната собственост и преките чуждестранни инвестиции.

През февруари 2021 г. Комисията представи нова търговска стратегия на ЕС, в която се определят три основни цели:

  • подкрепа за възстановяването и преобразуването на икономиката на ЕС по начин, който подкрепя нашите амбиции в областта на околната среда и цифровите технологии;
  • оформяне на световните правила по начин, който гарантира, че те са справедливи и устойчиви;
  • повишаване на способността на ЕС да преследва своите интереси и да отстоява правата си.

В основата на стратегията е ангажиментът за реформиране на Световната търговска организация, така че тя да може по-добре да отговори на предизвикателствата на съвременната търговия.

Търговската политика може да играе важна роля в борбата с изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда. Ето защо ЕС ще подобри изпълнението и прилагането на главите за устойчивото развитие в своите търговски споразумения. По-конкретно той ще предложи спазването на Парижкото споразумение относно изменението на климата да се превърне в съществен елемент на бъдещите търговски и инвестиционни споразумения.

ЕС подкрепя отворената и справедлива търговия и се бори с протекционизма. Той се стреми да постигне баланс между откритостта и даването на гаранции за защитата на хората и предприятията от нелоялни търговски практики. С назначаването на новия главен служител по правоприлагането в областта на търговията ЕС обръща специално внимание на извличането на максимални ползи от търговските споразумения за дружествата, по-специално за малките и средните предприятия (МСП) и земеделските стопани, и на получаването на гаранции, че търговските партньори на Съюза спазват ангажиментите си, включително тези, свързани с устойчивото развитие.

ЕС има 46 действащи търговски споразумения със 78 партньори по света. През 2020 г. ЕС сключи ново търговско споразумение с Мексико, а търговското споразумение на Съюза с Виетнам влезе в сила. През първата година от влизането си в сила, споразумението с Япония допринесе за увеличаване на износа на ЕС — с близо 7 % през първите десет месеца.

На 30 декември 2020 г. бе подписано Споразумение за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство във връзка с излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз на 31 януари 2020 г.

Научете повече: https://ec.europa.eu/info/topics/trade_bg

Март 2022 г.

Хуманитарна помощ и гражданска защита

ЕС, съвместно със своите държави членки, е сред водещите донори на хуманитарна помощ в света. Съюзът подпомага по решаващ начин милиони хора по света и координира спешна помощ в Европа и извън нея.

ЕС реагира на кризисни ситуации и осигурява бърза и ефективна хуманитарна помощ по два основни начина: хуманитарна помощ и гражданска защита. ЕС има за цел:

  • да спасява и опазва човешкия живот, да предотвратява или облекчава страданието и да запазва целостта и достойнството на населението, засегнато от природни бедствия и причинени от човека кризи;
  • да предприема бързи ответни действия при извънредни ситуации в ЕС и извън него;
  • да намалява рисковете от бедствия, например чрез предприемане на действия за смекчаване на последиците от изменението на климата;
  • да повишава подготвеността при бедствия, например чрез системи за ранно предупреждение;
  • да извършва плавен преход след края на извънредна операция, осигурявайки връзка със стратегии за помощ за развитие;
  • да повишава цялостната устойчивост на населението, например като инвестира в мерки, които подпомагат подготвеността му за бъдещи бедствия; и
  • да закриля и обезпечава бъдещето на децата, засегнати от бедствия.
Video:

Какво прави ЕС

В продължение на повече от 30 години ЕС подпомага хуманитарни операции в 110 държави, като работи с различни партньори. ЕС предостави хуманитарна помощ в размер на над 2,4 милиарда евро през 2021 г. Той е водещ донор на хуманитарна помощ при много кризи, като предоставя например:

ЕС също изпраща екипи за реагиране при извънредни ситуации и насочва помощ в засегнатите региони в рамките на ЕС и по света чрез своя Механизъм за гражданска защита, например посредством:

  • предприемане на действия срещу пандемията от COVID-19 в Европа и по света, включително свързани с COVID-19 доставки чрез rescEU и репатриране на блокирани в чужбина европейци;
  • изпращане на експерти и оборудване в държави, засегнати от земетресения (Хаити), вулканични изригвания (Тонга), горски пожари (Западните Балкани и Средиземноморието) и ограничаването на епидемията от ебола в Гвинея през 2021 г.;
  • насочване на милиони предмети от първа необходимост (като комплекти за първа помощ, палатки и легла) към Украйна и съседните държави в най-мащабната операция от създаването на механизма.
Научете повече: https://ec.europa.eu/echo/

Март 2022 г.

Основни права

ЕС гарантира редица основни права. Зачитането на основните права е обща ценност за ЕС и неговите държави членки и ръководи действията на ЕС както в рамките на неговите граници, така и извън тях.

ЕС не е само единен пазар на стоки и услуги. Европейците споделят ценностите и правата, определени в Договорите на ЕС и в Хартата на основните права на ЕС.

Какво прави ЕС

В Хартата на основните права са събрани всички лични, граждански, политически, икономически и социални права, с които се ползват хората в ЕС. Тези права са гарантирани в държавите от ЕС и навсякъде, където се прилага правото на ЕС, и включват човешкото достойнство, свободата на изразяване и сдружаване, правото на недискриминация, правото на убежище и правото на справедлив съдебен процес.

Освен това с Хартата се утвърждават конкретни права, свързани с гражданството на ЕС, съгласно Договорите за ЕС, като на гражданите на ЕС се предоставя:

Защитата на основните права е гарантирана също така чрез конкретно законодателство на ЕС като например Общия регламент за защита на данните, законодателството, целящо предотвратяването на дискриминация въз основа на пол, раса, етнически произход, религия, увреждания, възраст или сексуална ориентация, и законите за защита на лицата, подаващи сигнали за нередности и на жертвите на престъпления.

ЕС също така гарантира защитата на основните права чрез специални политически мерки и тясно сътрудничество с държавите от ЕС и гражданското общество, например в областта на престъпленията от омраза и речта на омразата, равенството между половете и недискриминацията, гражданското и наказателното правосъдие, цифровизацията на правосъдието, защитата на данните, зачитането на върховенството на закона, правата на детето и правата на потребителите.

Законодателната и политическата дейност на ЕС в областта на основните права се подкрепя от програмата „Граждани, равенство, права и ценности“.

ЕС работи за постигането на Съюз на равенство чрез набор от стратегии, които имат за цел да се противопоставят на стереотипите и да се създадат условия, които да гарантират, че всеки може да участва пълноценно и свободно в европейското общество.

ЕС също така насърчава и защитава универсалните ценности в световен мащаб. През 2021 г. ЕС даде начало на програмата за човешки права и демокрация в световен мащаб с финансиране в размер на 1,5 милиарда евро за периода от 2021 г. до 2027 г. Освен това ЕС въведе глобален режим на санкции в областта на правата на човека, който му позволява да взема по-целенасочени действия по отношение на лицата, отговорни за сериозни нарушения в световен мащаб.

Март 2022 г.

Правосъдие и върховенство на закона

ЕС работи за гарантиране на еднаквото прилагане на правото на ЕС, за решаване на трансгранични правни проблеми на своите граждани и за насърчаване и отстояване на върховенството на закона.

ЕС се стреми да създаде пространство на правосъдие, в което гражданите и предприятията могат да решават правни въпроси в други държави — членки на ЕС, по същия начин, по който могат да ги решават в родната си страна. В едно безгранично пространство на правосъдие без препятствия гражданите ще могат да разчитат на определен набор от права и на достъп до правосъдие в целия ЕС.

Какво прави ЕС

Гражданите на ЕС могат да живеят, учат, работят и извършват стопанска дейност навсякъде в ЕС. Възможна последица от това е, че може да им се наложи да се обръщат към съдебните органи на друга държава членка.

ЕС се стреми също да укрепи взаимното доверие между съдилищата и администрациите на държавите членки, така че те да признават взаимно съдебни решения. Това е особено важно при граждански дела за развод, упражняване на родителски права върху деца или искове за издръжка.

Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) улеснява сътрудничеството между националните съдебни органи в борбата с тежки престъпления като корупция, тероризъм и трафик и разпространение на наркотици. Европейската заповед за арест например замени дългите процедури за екстрадиция с цел връщане на заподозрени или осъдени престъпници обратно в страната, в която те са били или ще бъдат съдени. Междувременно целта на стратегията на ЕС за правата на жертвите е да се гарантира, че всички жертви на престъпления в ЕС получават необходимата подкрепа и защита.

Съдът на Европейския съюз гарантира, че правото на ЕС се прилага еднакво във всички държави членки. ЕС работи за модернизирането на правосъдните системи на ЕС, за да отговори на нуждите на цифровата трансформация и да се гарантира по-лесен и по-бърз достъп до правосъдие. Напредъкът може да бъде проследен чрез Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието, което предоставя данни относно ефикасността, качеството и независимостта на правосъдните системи във всички държави членки, а европейският портал за електронно правосъдие предлага обслужване на едно гише за всички въпроси, свързани с правосъдието.

Върховенството на закона, една от основните ценности на ЕС, означава, че независимите и ефикасните съдебни системи трябва да предлагат подходяща съдебна защита за всички в ЕС. То е необходимо, за да бъдат защитени всички други ценности и е от съществено значение за функционирането на ЕС. Върховенството на закона гарантира прилагането на правото на ЕС, ефективността на вътрешния пазар и насърчава взаимното доверие, като създава благоприятна за бизнеса среда.

ЕС работи с държавите членки за утвърждаване и укрепване на върховенството на закона чрез механизма за преглед на принципите на върховенството на закона и чрез предоставяне на техническа подкрепа и финансиране за реформи в областта на правосъдието.

Март 2022 г.

Равенство между половете

Равенството между жените и мъжете е основна ценност на ЕС, залегнали още в Римския договор от 1957 г. ЕС продължава да работи за преодоляване на дискриминацията, основана на пола, и за превръщането на равенството между половете в реалност.

Въпреки че жените в Европа следва да се радват на равенство, овластяване и безопасност, те все още са свръхпредставени в по-ниско платените сектори, недостатъчно представени на ръководни длъжности в политиката и бизнеса и печелят средно с 13 % по-малко от мъжете в ЕС. Основаните на пола насилие и тормоз също продължават да бъдат широко разпространени.

Video:

Какво прави ЕС

Работата на ЕС в областта на равенството между половете се ръководи от стратегията за равенство между половете за периода 2020—2025 г. Нейната цел е да се сложи край на насилието, основано на пола, да се преодолеят свързаните с пола стереотипи, да се преодолеят различията между половете на пазара на труда и да се насърчи балансът между половете в процеса на вземане на решения и в политиката. Стратегията се основава на осъществявани в продължение на десетилетия инициативи на ЕС за равенство между половете.

За да наложи принципа на равно заплащане за равен труд, залегнал в Римския договор, Комисията предложи мерки за прозрачност на заплащането, включително задължения за големите предприятия да докладват разликата в заплащането на жените и мъжете. Освен това наетите лица ще имат право на компенсация за дискриминация по отношение на заплащането.

Насилието над жени е една от най-трайните форми на основана на пола дискриминация в Европа. Комисията предложи нови правила за целия ЕС за борба с насилието над жени и домашното насилие, които имат за цел да наказват нарушителите и да гарантират по-добра защита на жените, включително онлайн. Всички държави членки и ЕС подписаха Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (Истанбулската конвенция).

ЕС също така работи за подпомагане на жените да премахнат „стъкления таван“ в бизнеса и политиката и за насърчаване на участието на жените в цифровия сектор. По-специално Комисията се стреми да подобри баланса между половете в управителните съвети на най-големите дружества в ЕС, регистрирани на фондовата борса.

Но животът не е само работа и пари. Директивата за равновесието между професионалния и личния живот, която влезе в сила през юли 2019 г. и трябваше да бъде транспонирана от държавите членки до август 2022 г., въвежда нови права с цел по-балансирано разпределение на отговорностите за полагане на грижи между жените и мъжете. Това обхваща отпуск по бащинство, родителския отпуск и отпуск за лица, полагащи грижи, както и гъвкави схеми на работа за родители и лица, полагащи грижи.

Европейският съюз се стреми да подобри живота на момичетата и жените по целия свят чрез своя Трети план за действие относно равенството между половете. С този план ЕС отдава значение на въпросите, свързани с равенството между половете, във външната си дейност, включително в области като сътрудничеството за развитие и търговските преговори. ЕС застана също така начело на усилията да се договори включването на цели за равенство между половете в Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие.

Март 2022 г.

Расизъм и равенство

ЕС се стреми да гарантира, че всеки може да се ползва от основните си права, свободи и равноправно участие в обществото, независимо от произхода си.

Въпреки че дискриминацията въз основа на расов признак или етнически произход е забранена в ЕС, расизмът и расовата дискриминация продължават да съществуват. ЕС работи за борба с расизма и нетърпимостта на всички фронтове.

Какво прави ЕС

ЕС увеличава усилията си за борба с расизма и дискриминацията чрез плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г. и назначаването на първия по рода си координатор за борба с расизма.

ЕС отхвърля и осъжда всички форми на расизъм и нетърпимост. В плана за действие за борба с расизма се определят редица мерки за:

  • борба с расизма и расовата дискриминация чрез законодателни и други средства и гарантиране, че законодателството на ЕС, забраняващо речта на омразата и престъпленията от омраза, включително онлайн, се прилага на практика;
  • засилване на действията срещу структурния расизъм;
  • предоставяне на възможност да бъде чут гласът на хората с малцинствен расов или етнически произход и обединяване на участниците на всички равнища в общо усилие за изграждане на живот без расизъм и дискриминация за всички;
  • предоставяне на финансиране за изграждане на приобщаващи общества и насърчаване на толерантността и плурализма;
  • насърчаване на многообразието сред служителите на Комисията и гарантиране на недискриминационно и приобщаващо работно място за всички, независимо от расовия или етническия произход или цвета на кожата на хората.

Неравното третиране въз основа на расов признак или етнически произход, включително във връзка със заетостта, е забранено съгласно Директивата за расовото равенство, Директивата за равно третиране в областта на заетостта и Хартата на основните права на ЕС.

Въведени са политики за борба с конкретни форми на расизъм. Например стратегията на ЕС за борба с антисемитизма има за цел да предотврати всички форми на антисемитизъм, да подкрепя еврейския начин на живот и да насърчи възпоменанието и образованието за Холокоста. Въведена е и още една стратегическа рамка за постигане на напредък по отношение на равенството на ромите.

С Директивата за правата на жертвите се предоставя закрила на жертвите на престъпления от омраза. Целта на стратегията на ЕС за правата на жертвите (2020—2025 г.) е да се гарантира, че всички жертви на престъпления в ЕС получават подкрепа и защита независимо къде в ЕС се е случило престъплението.

ЕС съсредоточава усилията си и върху предотвратяването и противодействието на разпространението на онлайн изказвания, пораждащи омраза, като същевременно винаги защитава свободата на изразяване. Кодексът на поведение във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза от 2016 г. даде възможност на потребителите да сигнализират за изказвания онлайн, пораждащи омраза, и позволява на платформите бързо да преглеждат и премахват незаконно или вредно съдържание.

Март 2022 г.

Равнопоставеност на ЛГБТИК

ЕС гарантира редица основни права на своите граждани и ги защитава от дискриминация. Това включа и членовете на ЛГБТИК общността.

Приблизително 76 % от европейците, запитани през 2019 г., споделят мнението, че гейовете, лесбийките и бисексуалните лица трябва да имат същите права като хетеросексуалните. Въпреки това лесбийките, гейовете, бисексуалните, транс, небинарните, интерсексуалните и куиър лицата (ЛГБТИК) могат да се сблъскат с дискриминация в много сфери на живота, а наред с това — с език на омразата и насилие.

Какво прави ЕС

През 2020 г. Комисията прие първата си Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК, посветена на въпросите на дискриминацията, безопасността, приобщаването и равнопоставеността.

Стратегията стъпва на 20 години действия на равнището на ЕС. През 1999 г. ЕС получи правомощието да предприема действия в случаи на дискриминация, основана на сексуална ориентация. Действията на ЕС включват следното:

Връзките със същия пол все още подлежат на наказателно преследване в редица държави по света, като защитата на ЛГБТИК лицата е много слаба. ЕС насърчава другите държави да гарантират, че сексуалната ориентация, половата идентичност и половите белези не могат да са основание за насилие или наказателни санкции.

ЕС е също така основен донор в световен мащаб за проекти, чиято цел е борбата с дискриминацията на хора, главно чрез Европейския инструмент за демокрация и права на човека. От 2016 г. насам ЕС оказа подкрепа на проекти в Азия, Африка, Латинска Америка и Източна Европа. През 2018 г. ЕС създаде нов фонд в подкрепа на активисти и организации, работещи в области, в които ЛГБТИК лицата са изложени на по-голям риск от дискриминация.

Март 2022 г.

Увреждания

ЕС насърчава активното приобщаване и пълноценното участие в обществото и икономиката на хората с увреждания наравно с останалите и ги защитава от дискриминация и насилие.

Около 87 милиона души в ЕС живеят с някакъв вид увреждане. Те имат същите права и основни свободи като всички останали, включително правото на равенство и недискриминация и правото да бъдат свободни от експлоатация, насилие и злоупотреби. ЕС работи за създаването на Европа без бариери, която дава възможност на хората с увреждания да се ползват пълноценно от правата си.

Какво прави ЕС

ЕС и неговите държави членки са страни по Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Освен това Хартата на основните права на ЕС и Договорите на ЕС допълнително ангажират ЕС да насърчава политики, насочени към правата и потребностите на хората с увреждания.

В стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г., която се основава на Конвенцията на ООН и доразвива предишната стратегия — Европейския стълб на социалните права, се определят конкретни инициативи, за да се гарантира, че хората с увреждания могат:

  • да се ползват със същото право на свободно движение като всички други. Картата на ЕС за паркиране и картата на ЕС за хора с увреждания, които вече са пилотно въведени в осем държави членки, улесняват взаимното признаване между държавите от ЕС на статута на хората с увреждания и правата на хората с увреждания;
  • да участват по-активно на пазара на труда чрез конкретни мерки за подобряване на техните възможности за заетост;
  • да живеят самостоятелно където и с когото изберат. Ресурсният център AccessibleEU ще допринесе за подобряване на достъпа до транспорт, сгради, информация, аудио-визуални медии, комуникации и технологии;
  • да участват в обществото и икономиката и да бъдат защитени от дискриминация и насилие. Стратегията цели още да гарантира равни възможности по отношение на правосъдието, образованието, културата, спорта, туризма и равен достъп до тях.

През последните години редица инициативи и законодателство на ЕС допринесоха за подобряване на живота на хората с увреждания в Европа. Европейският акт за достъпността определя задължителни изисквания за достъпността на някои ключови продукти и услуги. Въведени са и специфични правила, за да се гарантира защита срещу дискриминация и равно третиране в областта на заетостта и професиите.

ЕС е ангажиран и с повишаването на осведомеността за предизвикателствата, пред които са изправени ежедневно хората с увреждания, и за инструментите, от които се нуждаят, за да подобрят живота си. Европейският ден на хората с увреждания, отбелязван всяка година в началото на декември, помага за привличане на вниманието на широката общественост към въпросите, свързани с уврежданията. Всяка година наградата „Достъпен град“ се присъжда на град, който е положил изключителни усилия, за да стане по-достъпен.

Март 2022 г.

На възраст над 50 години

С дейността си ЕС се стреми да помогне на хората да живеят възможно най-дълго здравословен, активен и независим живот. Той допълва действията на държавите членки в области като заетостта, здравеопазването и образованието и координира съвместните действия относно епидемиите.

Демографските тенденции показват, че през следващите десетилетия делът на възрастните хора в ЕС ще нарасне значително. Зелената книга на Комисията относно застаряването на населението постави началото на дебати относно предизвикателствата и възможностите, свързани със застаряването на общество в Европа. Държавите от ЕС се борят с последиците от застаряването на населението, като подобряват системите за образование и придобиване на умения, насърчават по-дългия и по-пълноценен трудов живот и напредват в реформите на социалната закрила, включително пенсиите и дългосрочните грижи.

Какво прави ЕС

В рамките на ЕС е незаконно работодателите да прилагат дискриминация въз основа на възрастта. Европейската мрежа на органите за равно третиране помага да се гарантира, че правилата на ЕС относно равенството и недискриминацията се прилагат по еднакъв начин в целия ЕС.

Инициативи на ЕС като европейската програма за умения, пакта за уменията и плана за действие в областта на цифровото образование помагат на хората да се подготвят за променящия се свят на труда. Проектите, финансирани от Европейския социален фонд плюс, помагат всяка година на милиони европейци да придобият нови умения и да намерят по-добра работа.

Независимо дали е с цел израстване в кариерата, или за личностно развитие, никога не е твърде късно да учите. Широк набор от възможности са на разположение за хората на възраст над 50 години — от курсове за учене и обучение в процеса на работа до финансирани от ЕС проекти — чрез „Еразъм +“.

EURES, европейската мрежа за трудова мобилност, помага на лицата, търсещи работа в друга държава членка, а правилата на ЕС улесняват координацията на националните системи за социална сигурност, като защитават правата на хората, които се преместват или се пенсионират в Европа.

Нова доброволна пенсионна схема — паневропейският персонален пенсионен продукт (ПЕПП) — сега предлага на хората по-голям избор и им дава възможност да запазят спестяванията си в същия продукт, дори ако се преместят в друга държава от ЕС. На всеки 3 години Комисията публикува доклад за текущата и бъдещата адекватност на доходите в напреднала възраст в държавите членки. Чрез стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г. ЕС ще допринесе за преодоляване на пропуските в социалната закрила за хората с увреждания, включително пенсионните схеми.

ЕС работи активно в много различни области, като например насърчаването на здравословен начин на живот, подкрепата за по-ефективни и устойчиви здравни услуги, профилактиката на заболяванията и засилването на борбата с рака.

ЕС предоставя финансова подкрепа на неправителствени организации, които насърчават правото на справедливо третиране и работят за справяне с дискриминацията, основана на възраст, като например AGE Platform Europe.

Научете повече: https://ec.europa.eu /social/home.jsp

Март 2022 г.

Цифрова икономика и общество

ЕС е решен 20-те години на XXI век да бъдат цифровото десетилетие на Европа. Съюзът работи, за да гарантира, че цифровите технологии носят полза за всички, като същевременно помагат за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. и за осигуряване на водещата роля на Европа в цифровата икономика.

Цифровите технологии никога не са имали по-голямо значение в живота ни. По време на кризата с COVID-19 те дават възможност на хората да общуват помежду си, а на предприятията да продължат да работят. Освен това е видно, че технологиите са от съществено значение за образованието и обучението. Те са изключително важни и за справяне с изменението на климата, включително чрез интелигентни енергийни и транспортни системи.

Video:

Какво прави ЕС

Основата за цифровата трансформация вече е положена. Действията на ЕС вече донесоха ползи, като например:

С предлаганата от ЕС стратегия в областта на цифровите технологии ще продължи работата по цифровите решения, които са от полза за хората, предприятията и планетата. Тя е насочена към три основни цели: технология, която работи за хората, справедлива и конкурентоспособна икономика и отворено, демократично и устойчиво общество.

Комисията предложи широк набор от правила за онлайн платформите, функциониращи в ЕС, за да защити основните права на гражданите онлайн, да се справи с онлайн вредите и да насърчи иновациите. Освен това стратегията обхваща всичко от киберсигурност и данни до цифрово образование и демокрация. С предлагания Цифров компас общите целите на ЕС до 2030 г. се превръщат в конкретни цели. Защитата на ценностите на ЕС и основните права и сигурността на хората е ключов елемент.

Чрез програмата „Цифрова Европа“, с финансиране в размер на над 7,5 милиарда евро между 2021 и 2027 г., ще бъдат насърчени инвестициите в области като изчисленията със суперкомпютър, изкуствения интелект и цифровите умения. Тя ще осигури и широко използване на цифровите технологии в икономиката и обществото, включително чрез центрове за цифрови иновации.

Цифровият преход се подкрепя и чрез други програми, включително „Хоризонт Европа“, която е насочена към научните изследвания и технологичното развитие, и цифровите аспекти на Механизма за свързване на Европа. Освен това в рамките на фонда за възстановяване NextGenerationEU държавите от Съюза следва да заделят 20 % от финансовата подкрепа по Механизма за възстановяване и устойчивост за цифровата трансформация.

Научете повече: https://digital-strategy.ec.europa.eu/en

Март 2022 г.

По-безопасен интернет

ЕС разполага с най-строгите правила за защита на данните и неприкосновеността на личния живот в света. Те помагат да се осигури безопасна и справедлива онлайн среда за гражданите и предприятията и да се защитят хората, в частност децата, от незаконно и вредно съдържание.

Бързият растеж на онлайн услугите през последните години донесе много ползи за европейците, но също и потенциални нови рискове. Ето защо ЕС непрекъснато работи да гарантира, че законодателството му е в крак с цифровата трансформация и че това, което е незаконно офлайн, е незаконно и онлайн.

Video:

Какво прави ЕС

Защитата на личните данни и на личния живот са основно право в Европейския съюз. ЕС прилага от десетилетия високи стандарти за защита на данните и личния живот. Законът дава на хората права по отношение на защитата на данните и поверителността на комуникациите, които трябва да бъдат зачитани от организациите, обработващи техните данни. В отговор на реалностите в интернет ерата Общият регламент за защита на данните (ОРЗД) дава на лицата, приложими права, включително правото „да бъдеш забравен“.

Същевременно ЕС стои начело на усилията за превръщане на цифровия свят в сигурно място. Стратегията за киберсигурност има за цел да се подобри колективната устойчивост на ЕС срещу киберзаплахи и да се гарантира, че всички граждани и предприятия могат да се възползват пълноценно от надеждни цифрови услуги и инструменти.

Европейската комисия се бори с разпространението на дезинформацията и невярната информация онлайн, за да осигури защитата на европейските ценности и демократичните системи. Инициативите включват план за действие и кодекс за поведение във връзка с дезинформацията с цел борба с фалшивите новини и дезинформацията; Плана за действие за европейската демокрация и Европейската обсерватория за цифрови медии.

Кодексът на поведение на ЕС във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза цели да се гарантира, че исканията за премахване на расистко и ксенофобско съдържание се разглеждат бързо. Различни дружества, сред които Facebook, Twitter, Instagram и Snapchat, се ангажираха да разглеждат по-голямата част от тези искания за по-малко от 24 часа и да премахват съдържанието, ако е необходимо.

Безопасността на децата онлайн е от първостепенно значение. Европейската стратегия за по-добър интернет за децата повлия върху националните политики в повечето страни от ЕС и доведе до създаването на световен показател за защитата и даването на права на децата онлайн. Финансираната от ЕС мрежа от центрове за по-безопасен интернет спомага за повишаване на осведомеността относно безопасността онлайн и за насърчаване на участието на децата. Новите правила относно аудио-визуалните медийни услуги изискват онлайн платформите за споделяне на видеоклипове да предприемат стъпки за ограничаване на достъпа на децата до вредно съдържание, а предложеният законодателен акт за цифровите услуги предвижда конкретни задължения за справяне със значителните рискове за благосъстоянието на децата. Комисията представи и Стратегия на ЕС за по-ефективна борба срещу сексуалното насилие над деца.

Март 2022 г.

Граждани и демокрация

ЕС подкрепя прозрачността и демократичното участие в честна и справедлива европейска политическа система и активно насърчава участието на гражданите в процеса на вземане на решения в ЕС.

ЕС се ръководи от принципа на представителната демокрация, като гражданите са пряко представени на равнището на ЕС в Европейския парламент, а държавите членки — в Европейския съвет и в Съвета на Европейския съюз. ЕС работи за опазването на европейската демокрация, за насърчаването на свободни и честни избори и за отстояването на избирателните права на гражданите на ЕС.

Video:

Какво прави ЕС

На изборите за Европейски парламент през 2019 г. беше отчетена най-високата избирателна активност за последните 20 години (над 50 %), което показва добро равнище на демократично участие на гражданите на ЕС и желание да бъдат чути.

Конференцията за бъдещето на Европа беше стартирана като част от ангажимента на ЕС да се вслушва в мнението на гражданите и да им предостави по-големи възможности да влияят върху дейността на ЕС и върху това как той работи за тях. Едногодишната инициатива предостави на европейците уникалната възможност да споделят идеите и очакванията си чрез поредица от дебати и дискусии, инициирани от гражданите.

Гражданите на ЕС могат да допринесат за европейския процес на вземане на решения по редица начини. Уебсайтът „Споделете мнението си“ дава възможност на граждани и предприятия да споделят вижданията си за нови политики и съществуващи закони на ЕС. Междувременно чрез европейската гражданска инициатива, гражданите могат да приканят Европейската комисия да предложи законодателство по въпроси, свързани с отговорността на ЕС, когато дадена инициатива събере 1 милион подписа в най-малко седем държави членки. Диалози с граждани дават възможност на хората да задават въпроси на политиците от ЕС, да изразят мнение и да споделят по какъв начин ги засягат политиките на ЕС.

Планът за действие за европейската демокрация има за цел да предостави възможности на гражданите и да укрепи демокрацията в ЕС чрез предприемане на мерки за насърчаване на свободни и честни избори, за борба с дезинформацията и за укрепване на свободата на медиите Като част от работата си в тази област Комисията определи конкретни действия за подобряване на безопасността на журналистите и на медийните специалисти, както и за защитата им от използвани с цел злоупотреба съдебни производства.

Комисията предложи нови правила, за да се гарантира по-голяма прозрачност по отношение на платената политическа реклама, която през последните години придоби все по-голямо значение при провеждането на кампании в ЕС. Тя предложи също и да се актуализират действащите правила на ЕС относно финансирането на европейските политически партии и избирателните права на мобилните граждани. На всеки 3 години Комисията докладва за напредъка към ефективно гражданство на ЕС и за новите приоритети за следващите години в областта на правата, свързани с гражданството на ЕС.

Март 2022 г.

Бюджетът на ЕС

Бюджетът на ЕС осигурява средствата, от които се нуждае ЕС, за да изпълни политическата си програма. Чрез обединяване на средства на равнището на ЕС държавите членки могат да постигнат повече, отколкото ако действат сами, и могат успешно да се справят с предизвикателства, които не признават граници, като изменението на климата или пандемията от COVID-19.

Бюджетът на ЕС се състои от дългосрочни планове, които обхващат период от 7 години. Европейският парламент и държавите от ЕС в Съвета вземат решения относно бюджета за всяка година въз основа на предложение от Комисията. През 2022 г. годишният бюджет възлиза на приблизително 170 милиарда евро, което е голяма сума в абсолютна стойност, но представлява само около 1 % от богатството, създавано от икономиките на държавите от Съюза всяка година. По-малко от 7 % от бюджета се изразходва за администрацията на ЕС.

Бюджетът на ЕС се финансира главно чрез приходите от мита, вноските, основани на данъка върху добавената стойност (ДДС), вноските въз основа на нерециклираните отпадъци от пластмасови опаковки, както и чрез прекия принос от страна на държавите от Съюза, т.нар. вноски на база брутен национален доход. В борбата си с всякакви злоупотреби със средства на ЕС Европейската служба за борба с измамите води независими разследвания за корупция, измами и други незаконни дейности, засягащи финансовите средства на ЕС. Тя изготвя и политиката на Комисията за борба с измамите.

Какво прави ЕС

Чрез инвестиционен пакет на стойност 2 трилиона евро, бюджетът на ЕС е в основата на мерките на Европа във връзка с COVID-19. Той е съставен от дългосрочния бюджет на ЕС за периода от 2021 г. до 2027 г. в размер на 1211 милиарда евро, допълнен от 807 милиарда евро по линия на NextGenerationEU, временен инструмент за стимулиране на възстановяването. Средствата от пакета се използват за подкрепа на икономическото възстановяване на Европа и за насочване на прехода към един модерен, устойчив и стабилен ЕС. За финансиране на инструмента NextGenerationEU ЕС заема средства на капиталовите пазари. Заетите суми ще бъдат възстановени в дългосрочен план, до 2058 г. ЕС се стреми да въведе нови източници на приходи за бюджета си, за да помогне с възстановяването на сумите.

Ето някои примери: средствата от бюджета на ЕС дадоха възможност за подписване на предварителни споразумения с фармацевтични дружества за закупуване на ваксини срещу COVID-19. Въз основа на това Европейският съюз осигури до 4,2 милиарда дози ваксини.

След руското нахлуване в Украйна през 2022 г. бюджетът на ЕС беше мобилизиран, за да бъде предоставена спешна помощ, подкрепа на границата и в държавите членки и за да се облекчат хуманитарните последици от войната.

Март 2022 г.

Миграция и убежище

Политиката на ЕС в областта на миграцията и убежището помага на Европа да се справи по ефективен начин с предизвикателствата, свързани с миграцията.

ЕС работи за борба с незаконната миграция и контрабандата на хора, спасяването на човешки живот и сигурността на външните граници на ЕС, като същевременно продължава да привлича нови таланти и умения.

Благодарение на мерките, предприети от ЕС за контрол на външните му граници и за управление на миграцията, незаконно пристигналите са намалели с почти 90 % от 2015 г. насам.

Какво прави ЕС

Въз основа на напредъка, постигнат от 2016 г. насам, с предложението на Комисията от 2020 г. за нов пакт за миграцията и убежището ще бъде въведена ефективна система за управление на миграцията и справяне с незаконно пристигащите, включително по време на криза. Новата рамка ще гарантира справедливо споделяне на отговорностите и солидарността между държавите членки, като същевременно осигури сигурност за отделните кандидати.

Пактът гарантира, че хората в реална нужда ще имат право да останат в ЕС, докато първата стратегия на ЕС за доброволно връщане и реинтеграция има за цел да се помогне на хората, които нямат право да останат в ЕС, да се завърнат доброволно и да се възползват от възможностите в родната си страна.

Новата политика в областта на законната миграция има за цел да бъдат привлечени хора с нови умения и таланти, които ще бъдат от полза за икономиката на ЕС, да се засили сътрудничеството с държави извън ЕС и да се подобри цялостното управление на миграцията в дългосрочен план.

Интеграцията и приобщаването са от ключово значение за хората, идващи в Европа, за местните общности и за дългосрочното благоденствие на нашите общества и стабилността на нашите икономики. При все че интеграционната политика е преди всичко отговорност на държавите членки, ЕС засилва действията си в тази област. Планът за действие относно интеграцията и приобщаването за периода 2021—2027 г. има за цел приобщаването на всички чрез по-добър достъп до работни места, здравеопазване, жилищно настаняване и образование.

Засилването на действията в отговор на контрабандата на мигранти е общо предизвикателство както за ЕС, така и за неговите държави членки и партньорски държави. От 2015 г. насам над 650 000 души са били спасени в морето чрез операции на ЕС и на държавите членки. В обновения план за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти се определят мерки за борба и предотвратяване на контрабандата в сътрудничество с държавите партньори.

ЕС е място, където хората, бягащи от преследване или тежки посегателства в държавата си на произход, получават защита. След руското нашествие в Украйна през февруари 2022 г. ЕС предприе спешни действия за предоставяне на незабавна помощ на хората, бягащи от войната, в това число на временна закрила в ЕС. Схемата за временна закрила предоставя на хората права като разрешения за пребиваване, достъп до пазара на труда и жилищно настаняване, здравеопазване и достъп до образование за децата.

Март 2022 г.

Шенгенското пространство

ЕС предоставя зона за пътуване без граници на повече от 425 милиона души в 26 държави, както и на граждани на държави извън ЕС, които живеят в ЕС или го посещават като туристи, студенти или по работа.

Благодарение на Шенгенското споразумение проверките по много от вътрешните граници на ЕС бяха постепенно премахнати. Днес близо 1,7 милиона души живеят в една държава от „Шенген“, а работят в друга, а 3,5 милиона пътуват между държави от „Шенген“ всеки ден. Шенгенското пространство също така допринася за функционирането на единния пазар, като дава възможност за свободно движение на стоки и услуги.

Video:

Какво прави ЕС

От 1985 г. насам Шенгенското пространство се разрасна, за да обхване повечето държави от ЕС (с изключение на България, Ирландия, Кипър, Румъния и Хърватия), плюс четири държави извън ЕС (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).

Премахването на вътрешните граници обаче не може да бъде за сметка на сигурността. Тъй като не се извършват проверки по вътрешните им граници, държавите от „Шенген“ обединиха сили, за да подобрят сигурността чрез по-строг контрол по външните си граници въз основа на набор от общи правила.

Оперативното сътрудничество между правоприлагащите органи на държавите членки е от съществено значение за гарантирането на сигурността в рамките на ЕС. Един от основните инструменти за сътрудничество е Шенгенската информационна система, използвана за обмен на данни за издирвани и изчезнали лица и предмети в реално време.

През 2017 г. ЕС въведе нови правила за засилване на проверките в съответните бази данни на всички лица, преминаващи външните му граници, включително гражданите на ЕС, за да се гарантира, че те не представляват заплаха за вътрешната сигурност или обществения ред. До края на 2023 г. ще бъде въведена нова система за предварителна проверка на пътниците от държави извън ЕС, които не се нуждаят от виза, за да посетят Шенгенското пространство. Системата на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS) ще се прилага и за България, Кипър, Румъния и Хърватия. Тя ще спомогне за преодоляване на съществуващите пропуски в информацията за сигурността, като същевременно се избягват забавяния на границата за пътуващите.

Въз основа на поуките, извлечени от пандемията от COVID-19, се предлагат нови правила, за да се гарантира, че проверките по вътрешните граници се въвеждат само в краен случай. С правилата се въвеждат също така общи инструменти за по-ефективно управление на външните граници в случай на криза, свързана с общественото здраве.

Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) играе важна роля за защитата на външните граници на ЕС и управлението на миграцията. Първото разполагане на новия постоянен корпус на агенцията започна на 1 януари 2021 г. Корпусът ще достигне пълния си капацитет от 10 000 служители до 2027 г.

Март 2022 г.

Вътрешни работи и сигурност на гражданите

Европейският съюз работи за гарантиране на безопасността и сигурността на всички в ЕС, във физическия и цифровия свят и във всички части на обществото.

Европейците следва да се чувстват уверени, че където и да се движат в рамките на ЕС, тяхната свобода и сигурност са напълно защитени. Държавите — членки на ЕС, агенциите и другите партньори работят заедно, за да гарантират безопасността на гражданите и да се борят със заплахите и с престъпността, докато ЕС въвежда политики и инструменти за улесняване и засилване на сътрудничеството между тях.

Какво прави ЕС

Новата Стратегия на ЕС за Съюза на сигурност за периода 2020—2025 г. е съсредоточена върху три приоритетни области:

  • борба с организираната престъпност и трафика на хора;
  • борба с тероризма и радикализацията; и
  • борба с киберпрестъпността.

Организираната престъпност води до огромни разходи както за жертвите, така и за икономиката, като размерът на загубите се оценява ежегодно между 218 и 282 милиарда евро. Действията за засилване на усилията на ЕС в тази област включват: нова стратегия на ЕС за борба с организираната престъпност, Стратегията на ЕС относно наркотиците за периода 2021—2025 г., Плана за действие на ЕС относно трафика на огнестрелни оръжия, както и стратегиите на ЕС за борбата с трафика на хора и борбата със сексуалното насилие над деца.

С новата си програма за борба с тероризма Комисията има за цел да засили борбата с тероризма чрез по-добро предвиждане, предотвратяване, защита и ответни действия при терористични заплахи. Пакет от законодателни предложения има за цел да укрепи правилата на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. ЕС работи и за предотвратяване на радикализацията. От 7 юни 2022 г., интернет дружествата трябва да премахват терористично съдържание от мрежата в рамките на 1 час след получаването на заповед за премахване от националните органи.

Европол е правоприлагащата агенция на ЕС. Тя се бори с всички области на престъпността и тероризма и работи с държавите партньори извън ЕС и с международни организации. Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) улеснява сътрудничеството между националните съдебни органи за подпомагане на борбата с тежката и организираната престъпност, а европейската заповед за арест замени дългите процедури за екстрадиция с цел връщане на заподозрени или осъдени престъпници обратно в страната, в която те са били или ще бъдат съдени.

ЕС се бори с всички аспекти на киберпрестъпността. Новата стратегия на ЕС за киберсигурност има за цел да гарантира, че всички граждани и предприятия могат да се възползват в пълна степен от надеждни и сигурни услуги и цифрови инструменти, а Актът на ЕС за киберсигурността укрепва защитата на ЕС срещу мащабните трансгранични киберпрестъпления.

Работата за укрепване на външните граници на ЕС включва участието на всички заинтересовани страни, включително укрепената Европейска агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) и митническия съюз. Способността на информационните системи на ЕС да обменят данни и да споделят информация ще спомогне за повишаване на ефективността на проверките по външните граници.

Март 2022 г.

Образование и обучение

ЕС спомага за по-качествено образование, като насърчава и подпомага сътрудничеството между държавите членки и допълва мерките на национално равнище. „Еразъм+“ предоставя възможности на хора от всички възрасти да учат, да се обучават, да придобият професионален опит и да участват в обмен.

Инвестирането в образование и обучение е ключът към бъдещето на хората. ЕС и неговите държави членки работят за подобряване на резултатите в областта на образованието, намаляване на броя на преждевременно напускащите системата на образованието и обучението, преодоляване на недостига на умения и гарантиране, че всички европейци могат да се възползват от предимствата на екологичния и цифровия преход.

Какво прави ЕС

Държавите от ЕС са отговорни за своите системи за образование и обучение, но ЕС им помага да постигнат качествено образование чрез обмен на добри практики, поставяне на цели и определяне на стандарти и предоставяне на финансиране и експертни познания.

ЕС работи за създаването на европейско пространство за образование, с което ще бъдат премахнати пречките пред ученето и ще се подобри достъпът до качествено образование за всички. Инициативата обхваща всички равнища на образование и е насочена към:

  • подобряване на качеството и равнопоставеността в образованието и обучението;
  • подкрепа за учителите, обучителите и училищните ръководители;
  • насърчаване на развитието на цифрови умения за всички граждани;
  • насърчаване на инициативи за екологосъобразно образование;
  • засилване на сътрудничеството с държави по целия свят.

Като се основава на уроците от пандемията от COVID-19, планът за действие в областта на цифровото образование за периода 2021—2027 г. цели да се увеличи цифровата грамотност и да се съдейства на държавите членки да работят заедно за адаптирането на техните системи на образование и обучение към цифровата ера. В същото време Европейската програма за умения има за цел да помогне на хората да развият уменията, от които се нуждаят на променящия се пазар на труда, и определя амбициозни цели за повишаване на квалификацията и преквалификация до 2025 г.

„Еразъм+“, програмата на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта, подкрепя мобилността и ученето за всички. С общ бюджет от над 28 милиарда евро, което е два пъти повече от финансирането на предишната програма, „Еразъм+“ ще позволи на над 10 милиона души да учат, да се обучават, да получават работен опит или да извършват доброволческа дейност в друга страна между 2021 г. и 2027 г. Инициативата DiscoverEU, която вече е част от програмата „Еразъм+“, дава на 18-годишните младежи възможността да опознаят ЕС с помощта на безплатна карта за пътуване. Тя вече позволи на над 130 000 млади хора да научат повече за европейската култура и история, да създадат нови приятелства и да подобрят езиковите си умения.

Целевата схема за мобилност на EURES помага на младежите над 18 години в търсенето на работа, обучение или стажове в други държави членки, а инициативата Europass помага на работниците да кандидатстват за работа в чужбина, като техните умения и квалификации се представят в стандартен европейки формат.

Научете повече: https://education.ec.europa.eu/

Март 2022 г.

Младеж

Чрез своите политики и програми за младежта ЕС се стреми да предоставя на младите хора повече равни възможности за образование и заетост, както и да гарантира, че те могат да участват пълноценно във всички сфери на обществото.

ЕС подкрепя и допълва действията на държавите членки чрез своите политики, насочени към младите хора, например в областта на образованието и заетостта, и насърчава сътрудничеството между държавите от ЕС.

Какво прави ЕС

Стратегията на ЕС за младежта е рамката за сътрудничество на ЕС в областта на политиката за младежта до 2027 г. Тя има за цел:

  • да подкрепя личностното развитие и израстването на младите хора и да им предоставя житейски умения;
  • да насърчава младите хора да се превърнат в активни граждани и носители на положителна промяна, вдъхновени от ценностите на ЕС и европейската идентичност;
  • да подобрява решенията на политиката, които засягат младите хора във всички сектори, по-специално заетостта, образованието, здравеопазването и социалното приобщаване; както и
  • да допринася за изкореняването на бедността сред младите хора и всички форми на дискриминация и да насърчава социалното им приобщаване.

Младите хора са в основата на политиките на ЕС — от NextGenerationEU и Европейския зелен пакт до цифровото десетилетие. 2022 г. беше обявена за Европейска година на младежта с цел честване, подкрепа и ангажиране с младите хора, особено с тези с по-малко възможности.

ЕС управлява няколко програми и инициативи, които помагат на младите хора да участват по-активно в обществения живот и да се възползват от възможностите да живеят в друга държава.

„Еразъм+“ е програмата на ЕС за подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа. С общ бюджет от над 28 милиарда евро, което е два пъти повече от финансирането на предишната програма, тя ще позволи на над 10 милиона души да учат, да се обучават, да получават работен опит или да извършват доброволческа дейност в друга страна между 2021 г. и 2027 г.

Гаранцията за младежта подкрепя младежката заетост, като гарантира, че всички млади хора на възраст под 30 години ще получат предложение за качествено работно място, стаж или продължаване на образованието в срок от 4 месеца, след като напуснат системата на образованието или останат без работа. Новата инициатива ALMA (от английски aim, learn, master, achieve — стреми се, учи, овладей, постигай) ще подкрепи младите хора в неравностойно положение, като им предложи професионален опит в друга държава членка.

С общ бюджет от над 1 милиард евро за периода 2021—2027 г. новата програма „Европейски корпус за солидарност“ предлага възможности на около 270 000 млади хора да помогнат за справяне с обществените и хуманитарните предизвикателства чрез доброволческа дейност у дома или в чужбина.

Европейският младежки портал предоставя информация за възможностите, като например инициативата DiscoverEU и диалога по въпросите на младежта в ЕС, който дава на създателите на политики информация от първа ръка за темите, които вълнуват младите хора.

Европейската седмица на младежта се провежда на всеки 2 години, като се редува със Срещата на европейската младеж.

Научете повече: https://ec.europa.eu/info/policies/youth_bg

Март 2022 г.

Култура, медии и спорт

ЕС се стреми да съхранява общото европейско културно наследство и да го направи достъпно за всички. Той подкрепя изкуствата и помага за процъфтяването на културните и творческите индустрии в ЕС чрез програмата „Творческа Европа“ и насърчава спорта чрез програмата „Еразъм +“.

Културата и творчеството са в основата на европейския проект и заемат централно място в културната политика на ЕС. Богатото културно наследство на Европа и нейните динамични културни и творчески сектори допринасят за огромното обогатяване на милиони хора и им носят удоволствие и чувство за идентичност.

Спортът и физическите упражнения са неразделна част от живота на милиони европейци. Освен че допринася за по-доброто здраве и благосъстояние, спортът може да спомогне за справянето с проблеми като расизма, социалното изключване и неравенството между половете.

Какво прави ЕС

ЕС се стреми да опазва европейското културно наследство и многообразие в държавите, както и да използва приноса на културните и творческите индустрии за икономиката и обществото. Целта на политиката на ЕС е също да се преодолеят общи предизвикателства и да се насърчат иновациите в културния сектор. В новата европейска програма за култура се съдържат конкретни мерки за използване на пълния потенциал на културата.

Програмата „Творческа Европа“, с бюджет от 2,4 милиарда евро за периода 2021—2027 г., има за цел да укрепи културните и творческите индустрии в Европа и да подкрепи тяхното възстановяване от пандемията от COVID-19. С нея се насърчават също така инициативи като наградите на ЕС за културно наследство, архитектура, литература и музика, Знака за европейско наследство и Европейските столици на културата. Направлението „Медии“ на програмата подпомага разработването, разпространението и популяризирането на аудио-визуални произведения, включително филми, сериали, видеоигри и многоизмерни съдържания. Целта на аудио-визуалната и медийната политика на ЕС е да се укрепи европейският аудио-визуален сектор и да се насърчи наличието на съдържание за гражданите в целия ЕС.

Цифровите технологии предоставят нови възможности за съхраняване и повторно използване на културно съдържание, като го правят достъпно за всички аудитории. Цифровата платформа „Europeana“ дава възможност на хората да проучват богатото културното наследство в повече от 4000 музеи, галерии, библиотеки и архиви в цяла Европа.

В контекста на политиката на ЕС спортът е средство за поддържане на здравето, изграждане на общности, насърчаване на социалното приобщаване и създаване на равни възможности за всички.

„Еразъм+“ съфинансира инициативи за разработване, споделяне и прилагане на иновативни идеи и практики за популяризиране на масовия спорт. През 2020 г. ЕС подкрепи 315 проекта в областта на здравеопазването, социалното приобщаване и почтеността в спорта. Със спортните награди на ЕС за #BeInclusive се отличават организации, които използват спорта за подобряване на социалното приобщаване на групите в неравностойно положение, а Европейската седмица на спорта насърчава европейците да бъдат активни в ежедневието си.

3. Как Европейският съюз взема решения и предприема действия

1. КОЙ КОЙ Е

Европейският съюз е изграден въз основа на върховенството на закона. Това означава, че всяко действие, предприето от ЕС, се основава на договори, които са одобрени доброволно и демократично от всички държави — членки на ЕС. Договорите се договарят и приемат от всички държави — членки на ЕС, след което се ратифицират от техните парламенти или чрез референдум.

В договорите се поставят целите на Европейския съюз, задават се правилата за функционирането на институциите на ЕС и за вземането на решенията и се определят отношенията между ЕС и неговите държави членки. Договорите се изменят всеки път, когато към ЕС се присъедини нова държава членка. Понякога те се изменят с цел да бъдат реформирани институциите на Европейския съюз, така че на ЕС да бъдат поверени нови области на отговорност.

Последният договор, внесъл такива изменения — Договорът от Лисабон — влезе в сила на 1 декември 2009 г. Предишните договори са включени в сегашната консолидирана версия, която включва Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз.

Неотдавна ЕС постигна съгласие относно Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз — междуправителствен договор, задължаващ участващите държави да имат строги правила с цел да се гарантира баланс в държавните бюджети и да се укрепи управлението на еврозоната.

В процеса на вземане на решения на равнището на ЕС участват различни институции:

Консултативните органи (Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите) и националните парламенти също имат своята роля.

В повечето случаи Европейският съвет определя политическата програма на ЕС, докато Европейската комисия предлага нови закони, които Европейският парламент и Съветът (наричан също така Съветът на Европейския съюз) решават дали да приемат. След това държавите членки и съответната институция или институции на ЕС ги прилагат.

Европейският парламент

Европейският парламент се избира от гражданите на ЕС чрез преки избори на всеки 5 години. Всяка държава членка избира определен брой членове на Европейския парламент (членове на ЕП); броят на местата се определя въз основа на населението на всяка държава членка. Парламентът заседава в Брюксел и в Страсбург. Понастоящем председател на Европейския парламент е Роберта Мецола.

Членовете на ЕП се организират в политически групи, както и в комисии, които разглеждат предложенията за ново законодателство в различни области на политиката.

В процеса на вземане на решения Парламентът има следните отговорности:

  • одобрява, изменя или отхвърля закони на ЕС заедно със Съвета и въз основа на предложения от Комисията. Европейският парламент също така си поделя със Съвета отговорността за приемането на бюджета на ЕС (който се предлага от Комисията);
  • взема решения по международни споразумения;
  • взема решения относно разширяването на ЕС;
  • избира председателя на Комисията въз основа на предложение от държавите членки, след което одобрява състава на Комисията;
  • прави преценка на работната програма на Комисията и изисква от нея да направи нови законодателни предложения.

Работата на Парламента се осъществява на два основни етапа:

  • комисии, които подготвят законодателните актове: Парламентът има 20 комисии и две подкомисии, всяка от които се занимава с определена област на политиката. Комисиите разглеждат законодателни предложения, а членовете на ЕП и политическите групи могат да предлагат изменения или да отхвърлят предложеното законодателство. Тези въпроси се обсъждат и в политическите групи, преди групите да вземат решение как да гласуват по определен въпрос;
  • пленарни заседания, на които законите се одобряват, изменят или отхвърлят: всички членове на ЕП се събират в залата, за да гласуват окончателно предложените законодателни актове и предложените изменения. Пленарните заседания обикновено се провеждат в Страсбург, а допълнителните заседания — в Брюксел.

Деветите избори за Европейски парламент се проведоха на 23—26 май 2019 г. Гражданите в 27-те държави — членки на ЕС, избраха с пряко гласуване 705 членове на ЕП, които съставляват настоящия Парламент. Повече информация за резултатите от европейските избори през 2019 г. и за сформирането на настоящия Парламент можете да намерите на уебсайта на Европейския парламент. Следващите избори ще се проведат през 2024 г.

Европейският съвет

Европейският съвет със седалище в Брюксел е съставен от държавните или правителствените ръководители на всички държави — членки на ЕС, председателя на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

По време на заседанията на Европейския съвет лидерите на ЕС съставят политическата програма на Съюза. Той представлява най-високото равнище на политическо сътрудничество между държавите — членки на ЕС. Европейският съвет се провежда (обикновено веднъж на тримесечие) под формата на срещи на върха между лидерите на ЕС, които се ръководят от председателя на Европейския съвет. Председателят може да свиква и допълнителни срещи, за да бъдат разгледани спешни въпроси. През юли 2019 г. Европейският съвет избра за свой председател Шарл Мишел за периода от 1 декември 2019 г. до 31 май 2022 г. Той бе преизбран за втори мандат от 1 юни 2022 г. до 30 ноември 2024 г.

В общия случай Европейският съвет взема решения с единодушие, а в някои случаи — с квалифицирано мнозинство.

Европейският съвет:

  • взема решения за цялостните насоки и политическите приоритети на ЕС, но не приема закони;
  • разглежда сложни или чувствителни въпроси, които не могат да бъдат решени на по-ниско равнище на междуправителствено сътрудничество;
  • определя общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, като взема предвид стратегическите интереси на Съюза и тяхното отражение върху отбраната;
  • номинира и назначава кандидатите за някои важни позиции на равнището на ЕС, като например председателя на Европейската комисия или председателя на Европейската централна банка.

По всеки въпрос Европейският съвет може:

  • да поиска Комисията да направи предложение във връзка с него;
  • да предаде въпроса на Съвета на Европейския съюз, който да се занимае с него.

Съветът

Заедно с Парламента Съветът е основният орган с правомощия да взема решения в ЕС. Известен е също като Съветът на Европейския съюз. В рамките на Съвета министри от всички държави членки се срещат, за да обсъждат, изменят и приемат закони и да координират политики. Министрите имат правомощието да поемат от името на своите правителства ангажимент за извършване на действията, за които е постигната договореност по време на тези заседания. Председателството на Съвета се поема на ротационен принцип от държавите — членки на ЕС, за период от 6 месеца. То ръководи всички заседания на Съвета и определя техния дневен ред.

Съветът:

  • договаря и приема законите на ЕС заедно с Парламента въз основа на предложенията, направени от Комисията;
  • координира политиките на държавите от ЕС;
  • изготвя външната политика и политиката на сигурност на ЕС въз основа на насоките на Европейския съвет;
  • сключва споразумения между ЕС и други държави или международни организации;
  • приема годишния бюджет на ЕС съвместно с Парламента.

Министрите, които участват във всяко заседание на Съвета, са тези, които отговарят за съответната политика, обсъждана на заседанието. Например министрите на околната среда заседават в рамките на Съвета по околна среда. Министрите заседават няколко пъти годишно, за да вземат решения, свързани с ЕС, въпреки че през цялата година се провеждат заседания на правителствени представители, на които се обсъждат подробности във връзка с политиките.

За да се постигне договореност по дадено решение, обикновено се изисква квалифицирано мнозинство, което е определено като 55 % от държавите членки, представляващи поне 65 % от общото население на ЕС. Въпреки това някои теми, като външната политика и данъчното облагане, изискват единодушие (всички държави членки да гласуват „за“), а процедурните и административните въпроси — обикновено мнозинство.

Съветът не бива да се бърка със Съвета на Европа, който не е орган на ЕС, а представлява международна организация, създадена да насърчава демокрацията и да защитава правата на човека и върховенството на закона в Европа. В Съвета на Европа членуват 47 европейски страни, включително държа­вите — членки на ЕС.

Европейската комисия

Европейската комисия е основната институция, ръководеща ежедневната работа на ЕС. Тя е единствената институция на Съюза, която може да направи законодателно предложение (често по искане на Парламента или на Съвета), а Парламентът и Съветът гласуват по него. Повечето служители на Комисията работят в Брюксел или Люксембург, но нейни представителства има във всички столици на държавите — членки на ЕС.

Комисията е съставена от колегиум от 27 членове — по един от всяка държава — членка на ЕС, и включва още председателя Урсула фон дер Лайен и заместник-председателите.

След като председателят на Комисията бъде номиниран, Съветът номинира останалите 26 членове на Комисията в съгласие с номинирания председател и членовете на Комисията трябва да бъдат одобрени като единен орган чрез гласуване в Парламента. Членовете на Комисията съставляват нейното политическо ръководство за мандат от пет години. Всеки от тях отговаря за определена област на политиката, посочена от председателя.

Служителите на Комисията могат да бъдат сравнени с държавните служители в държава членка и са организирани в отдели, известни като генерални дирекции и служби, наподобяващи министерствата на национално равнище.

Решенията на Комисията се вземат въз основа на колективната отговорност на колегиума от членове на Комисията. Всички членове на Комисията са равни в процеса на вземане на решения и носят еднаква отговорност за тези решения. Те нямат правомощия да вземат решения самостоятелно, освен в определени ситуации, когато са специално упълномощени.

Заместник-председателите са осем (включително трима изпълнителни заместник-председатели и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност) и те изпълняват тези длъжности в допълнение към обичайните си ресори на членове на Комисията. Заместник-председателите действат от името на председателя и координират работата в своите области на отговорност заедно с няколко членове на Комисията. В политическите насоки, представени от председателя Фон дер Лайен през юли 2019 г., се посочват шест основни амбициозни цели за Европа.

По принцип решенията се вземат с консенсус, но е възможно и да се провеждат гласувания. В такива случаи решенията се вземат с обикновено мнозинство, като всеки член на Комисията има право на един глас. След това въпросът се поема от съответната генерална дирекция. Това обикновено се прави под формата на проекти на законодателни предложения.

Консултативни комитети

Консултативните комитети (Европейският икономически и социален комитет и Европейският комитет на регионите) изпълняват консултативна роля в помощ на Парламента, Съвета и Комисията. Те предоставят становища по предложените законодателни актове. Европейският икономически и социален комитет представлява организираното гражданско общество, а Европейският комитет на регионите представлява местните и регионалните органи.

Национални парламенти

27-те национални парламента на държавите членки допринасят за доброто функциониране на Съюза, като упражняват контрол върху своите правителства във връзка с дейността на ЕС и имат редица правомощия, включително правото да изразят опасенията си относно проекти на законодателни актове.

Националните парламенти изпращат мотивирани становища на Комисията, когато считат, че даден проект на законодателен акт е в нарушение на принципа на субсидиарност: ЕС следва да действа само ако действията на равнището на ЕС са по-ефективни от действията на национално равнище, с изключение на случаите или областите, в които има изключителната компетентност. Ако са спазени определени условия, Комисията преразглежда своето предложение и обяснява публично дали ще поддържа, измени или оттег­ли предложението си.

Комисията също така поддържа постоянен политически диалог с националните парламенти, които изпращат становищата си по всяка законодателна или политическа инициатива на Комисията или по всеки политически въпрос по собствена инициатива.

Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка

Европейската централна банка е независима институция на икономическия и паричен съюз, в която членуват всички държави — членки на ЕС. Тя взема решения, без да иска или приема указания от правителствата на държавите членки или от други институции на ЕС. Нейната основна цел е да поддържа парична стабилност в еврозоната, като осигурява ниска и стабилна инфлация на потребителските цени.

Европейската инвестиционна банка е банката на ЕС. Тя е собственост на държавите членки и задачата ѝ е да отпуска заеми за инвестиции, които подкрепят целите на ЕС. Тя работи за повишаване на потенциала на ЕС за растеж и работни места, за подпомагане на действията в областта на климата и за подкрепа на политиките на ЕС отвъд неговите граници.

Агенции на Европейския съюз

Работата на Европейския съюз е подпомагана от различни агенции на ЕС, които са самостоятелни правни субекти, създадени да изпълняват определени задачи съгласно правото на ЕС. Те работят по въпроси и проблеми, които оказват влияние върху ежедневието на хората, живеещи в ЕС. Агенциите имат значително влияние, тъй като предоставят на институциите на ЕС и на държавите членки специализирани познания в разнообразни области, като например киберсигурността, безопасността на храните и лекарствата, опазването на околната среда, основните права и сигурността на границите.

2. ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

В процеса на вземане на решения в ЕС участват различни институции начело с Парламента, Съвета и Комисията.

Обикновено Комисията предлага нови правни актове, които следва да се приемат от Парламента и Съвета. В някои случаи Съветът може да направи това самостоятелно.

За да се гарантира, че действията на ЕС изпълняват неговите цели по най-ефикасния начин, Комисията оценява очакваното и действителното въздействие на политиките, за- конодателството и други важни мерки. Тя също така включва гражданите и заинтересованите страни на всеки етап от цикъла на разработване на политики — от планирането и даването на предложения през прилагането им до прегледа и последващото им преработване.

За да обяви нови законодателни инициативи или планирани оценки на съществуващото законодателство, Комисията публикува оценки на въздействието и пътни карти. Потенциалните икономически, социални и екологични последици от предложените мерки се анализират и отчитат чрез оценки на въздействието, които придружават законодателните предложения.

Как стои въпросът със законодателството или инициативите, които вече са в сила? След достатъчно продължителен период на изпълнение инициативите се оценяват, за да се провери ефективността им спрямо стандартни критерии. Като част от тази дейност Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) установява възможностите за намаляване на регулаторните разходи и опростяване на съществуващото законодателство.

Има няколко вида законодателни актове, които се прилагат по различни начини.

  • Регламентът е законодателен акт, който е пряко приложим и обвързващ във всички държави членки. Не е необходимо той да бъде транспониран в националното законодателство на държавите членки, но може да се наложи промяна в националните закони с цел да се избегне противоречие с регламента.
  • Директивата е законодателен акт, който задължава държавите членки или част от тях да постигнат дадена цел. Обикновено директивите трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство, за да породят правно действие. Важно е да се отбележи, че директивата посочва резултата, който следва да се постигне, а държавите членки сами решават как да стане това.
  • Решението може да бъде адресирано до държави членки, групи хора или дори отделни физически лица. То е задължително в своята цялост. Например решения се използват във връзка с предложени сливания между дружества.
  • Препоръките и становищата дават възможност на институциите на ЕС да изразят своята гледна точка пред държавите членки, а в някои случаи и пред отделни граждани. Те не са обвързващи и не създават правни задължения за лицето или предприятието, до което са адресирани.

Всяко предложение за нов правен акт на ЕС е в съответствие с конкретен член от договор, който представлява правното основание за предложението. От това зависи коя законодателна процедура трябва да бъде приложена.

По-голямата част от законите се създават посредством процес, известен като обикновена законодателна процедура.

Обикновена законодателна процедура

Обикновената законодателна процедура, известна още като процедура за съвместно вземане на решения, е най-често използваната процедура за приемане на законодателни актове на ЕС. При нея Парламентът и Съветът са равнопоставени, а законите, приети по тази процедура, представляват съвместни актове на Парламента и на Съвета. Тази процедура се прилага към преобладаващата част от законодателството на ЕС, която обхваща широк кръг от области, като правата на потребителите, опазването на околната среда и транспорта. При обикновената законодателна процедура Комисията прави предложение, което трябва да бъде прието както от Парламента, така и от Съвета. При получаване на предложението се задейства следният процес:

Първо четене

  • Парламентът обсъжда предложението в рамките на своите комисии. Всички изменения на предложението се внасят и гласуват в тези комисии. След това предложението се прехвърля на целия състав на Парламента и се гласува на пленарна сесия заедно с допълнителни изменения.
  • Съветът и държавите членки разглеждат предложението в подробности; повечето от тези обсъждания се осъществяват в работна група от държавни служители. Много въпроси могат да бъдат решени на това техническо равнище или на следващите, въпреки че на заседанията на съответните министри някои въпроси все още не са финализирани. Съветът постига политическо споразумение относно законодателството — това може да се случи преди или след гласуването в Парламента. След гласуването в Парламента политическото споразумение става официална обща позиция. Ако общата позиция на Съвета се различава от резултата от гласуването на Парламента, законодателният акт преминава на второ четене, за да се преодолеят различията.
  • Представителите на Парламента и на Съвета често се срещат неофициално, за да се опитат да постигнат съгласие помежду си, преди официално да оформят позициите си. Ако постигнат съгласие, Съветът ще приеме същия текст като Парламента и предложението ще стане закон. Това се нарича споразумение на първо четене.

Второ четене

  • Ако не се постигне споразумение на първо четене, се преминава към второ четене. Този етап е подобен на първия, но тук Парламентът разглежда и гласува измененията, предложени от Съвета, след което Съветът разглежда предложението на Парламента. Второто четене протича по-бързо от първото четене, тъй като могат да бъдат обсъдени само различията между позициите на Съвета и на Парламента, а времето за различните елементи е точно определено.
  • Ако не се постигне споразумение на първо четене, се преминава към второ четене. Този етап е подобен на първия, но тук Парламентът разглежда и гласува измененията, предложени от Съвета, след което Съветът разглежда предложението на Парламента. Второто четене протича по-бързо от първото четене, тъй като могат да бъдат обсъдени само различията между позициите на Съвета и на Парламента, а времето за различните елементи е точно определено.
  • След като окончателният текст бъде одобрен и преведен на всички езици, законодателният акт се предава отново на Парламента и на Съвета, за да могат те да го приемат като нормативен акт. След това текстът се публикува в Официален вестник на Европейския съюз на официалните езици на ЕС. В законодателния акт се посочва кога трябва да бъде приложен в държавите членки или кога ще влезе в сила, когато става въпрос за регламент.

Ако законодателството на ЕС не се изпълнява, Комисията може да заведе дело срещу държавите членки и да поиска те да бъдат глобени. Прилагането на законодателството на ЕС се извършва почти изцяло в държавите членки. Понякога това може да доведе до оплаквания заради различия в прилагането на правилата в отделните държави. Някои решения се прилагат директно на равнището на ЕС, по-специално законодателството в областта на конкуренцията, например в случай на дела за нарушаване на антитръстовите правила. За повече информация вж. част 3 от настоящия раздел: „Осигуряване на спазването на законите на ЕС“.

Кой друг участва в консултациите относно законодателството на ЕС?

При вземането на решения в редица области на политиката Парламентът, Съветът и Комисията се консултират с Европейския икономически и социален комитет (чийто председател е Криста Швенг).

По въпроси от регионално значение Парламентът, Съветът и Комисията трябва да се консултират с Европейския комитет на регионите (чийто председател е Апостолос Цицикостас).

Становищата на комитетите не са обвързващи за институциите на ЕС.

Консултации могат да бъдат провеждани и с други институции и органи в случаите, когато едно предложение е от тяхната област на интерес или експертен опит. Например по предложения, свързани с икономически и финансови въпроси, може да бъде поискано становището на Европейската централна банка.

Национални правомощия

Националните парламенти получават проектите на законодателни актове едновременно с Европейския парламент и Съвета. Те могат да дадат своето становище, за да може решенията да се вземат на най-подходящо равнище. Националните парламенти следят за правилното прилагане на принципа на субсидиарност при вземането на решения в ЕС и могат да представят т.нар. „мотивирани становища“, когато считат, че принципът не се спазва.

Участие на гражданите

Всеки гражданин на ЕС има право да внесе петиция до Парламента на един от официалните езици на ЕС под формата на жалба или искане във връзка с въпрос, който попада в сферите на дейност на Европейския съюз. Петициите се разглеждат от комисията по петиции на Парламента, която взема решение относно тяхната допустимост и е компетентна за разглеждането им.

Гражданите също могат да участват пряко в разработването на политиките на ЕС, като призоват Европейската комисия да направи предложение по въпроси, по които ЕС има законодателна компетентност. Това се нарича европейска гражданска инициатива и тя трябва да бъде подкрепена от поне 1 милион граждани на ЕС от най-малко седем държави членки. Необходимо е да има минимален брой поддръжници на инициативата във всяка от тези седем държави членки.

Гражданите могат да споделят мненията си относно инициативите на Комисията на ключови етапи от процеса на изготвяне на политики и законодателния процес. Чрез интернет портала Споделете мнението си гражданите и заинтересованите страни могат да допринасят по различни начини:

  • Като първа стъпка Комисията обявява нова инициатива или оценка на съществуваща политика или законодателен акт чрез публикуването на оценка на въздействието от етапа на създаване или пътна карта. Гражданите и заинтересованите страни разполагат с четири седмици, за да изпратят коментари, които се публикуват на същата интернет страница.
  • Когато работи по нова инициатива или оценка, Комисията провежда обществени консултации чрез онлайн въпросници, които са достъпни 12 седмици.
  • След като Комисията финализира дадено законодателно предложение и го представи на Европейския парламент и на Съвета, гражданите имат още една възможност да дадат мнението си по него. Срокът за коментари по предложенията на Комисията е 8 седмици, а след това приносът се предава на Европейския парламент и Съвета, за да бъде взет предвид в рамките на техните преговори.
  • Чрез платформата Споделете мнението си: Помогнете за опростяването! гражданите могат по всяко време да дават предложения на Комисията за това как съществуващите закони или политики могат да бъдат опростени или подобрени, така че ефективността им да се увеличи, а тежестта да се намали.

Координиране на политиките на държавите членки — пример с икономическата политика

В рамките на икономическия и паричен съюз икономическата политика на ЕС се основава на тясно координиране между националните икономически политики. Това координиране се извършва от министрите на икономиката и финансите, които колективно сформират Съвета по икономически и финансови въпроси.

Министрите на икономиката и финансите на държавите — членки на еврозоната, съставляват Еврогрупата, чиято дейност е свързана с насърчаване на икономическия растеж и финансовата стабилност в еврозоната.

Обща външна политика и политика на сигурност

Общата външна политика и политика на сигурност е организираната и договорена външна политика на ЕС, най-вече в областта на дипломацията и действията, свързани със сигурността и отбраната. Решенията се вземат с единодушие от държавите членки в Съвета, а след като бъдат одобрени, някои аспекти могат да бъдат гласувани допълнително с квалифицирано мнозинство. Външната политика на ЕС на министерско равнище се представлява от Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията (понастоящем Жозеп Борел Фонтелес), който председателства и заседанията на министрите на външните работи.

Сключване на международни споразумения

Всяка година Съветът сключва (т.е. подписва официално) редица споразумения между Европейския съюз и държави извън ЕС, както и с различни международни организации. Тези споразумения могат да обхващат широки области като търговията, сътрудничеството и развитието или пък да се отнасят до конкретни въпроси, свързани с текстилната индустрия, рибарството, науката и техниката, транспорта. За сключването на всички международни споразумения в области, за които се прилага обикновената законодателна процедура, се изисква одобрението на Парламента.

Одобряване на бюджета на ЕС

Решението за годишния бюджет на ЕС се взема съвместно от Парламента и Съвета. Ако двете институции не постигнат съгласие, следват помирителни процедури, докато бюджетът не бъде приет. За повече информация вж. част 4 от настоящия раздел: „Предприемане на действия: бюджетът на ЕС“.

3. ОСИГУРЯВАНЕ НА СПАЗВАНЕТО НА ЗАКОНИТЕ НА ЕС

Съдът на Европейския съюз гарантира, че правото на ЕС се тълкува и прилага по един и същ начин във всички държави членки. Съдът има правомощието да урежда правни спорове между държавите членки, институциите на ЕС, предприятията и частни лица. За да се справи с хилядите дела, които получава, Съдът е разделен на два основни органа: Съд и Общ съд.

Ако физическо лице или дружество понесе вреди в резултат на действие или бездействие от страна на институция на ЕС или на нейни служители, това лице може да заведе дело срещу тях в Съда по един от следните два начина:

  • непряко — чрез национални съдилища, които могат да решат да отнесат делото до Съда;
  • пряко пред Общия съд, ако решението на институция на ЕС ги е засегнало пряко и лично.

Ако едно лице счита, че органите в дадена страна са нарушили правото на ЕС, то може да следва официалната процедура за подаване на жалба.

Как работи Съдът

Делата се водят на два етапа.

  • Писмен етап. Страните по делото представят писмени изявления в Съда, а националните органи, институциите на ЕС и понякога частни лица могат да представят забележки. Целият този принос се обобщава от съдията докладчик, след което се обсъжда на общото заседание на Съда.
  • Устен етап. Той представлява публично изслушване: адвокатите на двете страни по делото имат възможност да представят доводите си пред съдиите и генералния адвокат, които могат да им задават въпроси. Ако съдът реши, че е необходимо становище на генералния адвокат, това становище се представя няколко седмици след изслушването. След това съдиите провеждат обсъждане и вземат решение.

Процедурата в Общия съд е подобна с изключение на това, че повечето дела се разглеждат в състав от трима съдии и няма генерални адвокати.

Други съдебни институции на ЕС

Европейският омбудсман получава и разследва жалби и съдейства за установяването на случаи на лошо управление в институциите и други органи на ЕС. Всеки гражданин, пребиваващо лице, сдружение или предприятие от държава — членка на ЕС, може да подаде жалба до омбудсмана.

Европейският надзорен орган по защита на данните има за задача да защитава личните данни и неприкосновеността на личния живот на гражданите на ЕС и пребиваващите в Съюза лица, когато тези данни се съхраняват от институциите на ЕС в електронен, писмен или визуален формат. Надзорният орган също така насърчава добрите практики в тази област в институциите и органите на ЕС.

4. ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ: БЮДЖЕТЪТ НА ЕС

ЕС договаря разходни планове в дългосрочен план (т.нар. многогодишна финансова рамка), които осигуряват стабилна основа за изпълнението на бюджета за период от 7 години. Това позволява на ЕС да допълни националните бюджети чрез финансирането на политики с добавена стойност от ЕС. Многогодишната финансова рамка определя максималните годишни суми (тавани), които ЕС може да изразходва в различните категории разходи (функции). Настоящият бюджет обхваща периода 2021—2027 г. и позволява на ЕС да инвестира около 1,2 трилиона евро през този период в седем разходни категории. По изключение този бюджет се допълва с 806,9 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и заеми по линия на NextGenerationEU: плана на ЕС за възстановяване от социалните и икономическите последици от пандемията от COVID-19.

Годишният бюджет на ЕС се определя съвместно от Парламента и Съвета. Парламентът го обсъжда на две последователни четения и бюджетът влиза в сила, когато бъде подписан от председателя на Парламента. Парламентарната комисия за бюджетен контрол следи как се изразходва бюджетът и всяка година Парламентът решава дали да одобри начина, по който Комисията е управлявала бюджета през предходната финансова година.

Годишният бюджет на ЕС за 2022 г. възлиза на около 170 милиарда евро, което е голяма сума в абсолютна стойност, но представлява само на 1 % от богатството, създавано от икономиките на държавите членки всяка година.

Дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. и NextGenerationEU


Комисията отговаря за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС и за политиките и програмите, одобрени от Парламента и от Съвета. По-голямата част от действителното изпълнение и изразходването на бюджета се извършва от националните и местните власти, но Комисията отговаря за контрола върху това изпълнение и изразходване. Комисията управлява бюджета под зоркото око на Европейската сметна палата. Целта на двете институции е да се осигури добро финансово управление.

Всяка година, след препоръка от Съвета, Парламентът решава дали да даде окончателно одобрение, известно като „освобождаване от отговорност“, във връзка с начина, по който Комисията е изпълнила бюджета на ЕС. Тази процедура осигурява пълна отчетност и прозрачност. Освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета води до официално приключване на сметките на институцията за съответната година.

Европейската сметна палата е независима институция на ЕС за външен одит. Тя следи дали приходите на Съюза са събрани правилно, дали разходите му са направени по законен и редовен начин и дали финансовото му управление е стабилно. Палатата изпълнява задачите си независимо от останалите институции на ЕС и от правителствата на държавите членки.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично

В целия Европейския съюз съществуват стотици центрове Europe Direct. Адреса на най-близкия до Вас център ще намерите онлайн (european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).

По телефона или като ни пишете

Europe Direct е служба, която отговаря на въпросите Ви за Европейския съюз. Можете да се свържете с нея:

  • чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори могат да таксуват обаждането),
  • на стационарен телефонен номер +32 22999696,
  • чрез следния формуляр european-union.europa.eu/contact-eu/write-us_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн

Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на сайта Europa (european-union.europa.eu).

Публикации на ЕС

Можете да разгледате или да поръчате публикации на op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации могат да бъдат получени от Europe Direct или от местния център за документация (european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).

Право на ЕС и документи по темата

За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете EUR-Lex (eur-lex.europa.eu).

Отворени данни на ЕС

Порталът data.europa.eu предоставя достъп до отворени набори от данни от институциите, органите и агенциите на ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели. Порталът предоставя достъп и до множество набори от данни от европейските държави.

Във връзка с тази публикация

Европейският съюз – Същност и дейности

Европейска комисия
Генерална дирекция „Комуникации“
Редакционна служба и целенасочени информационни дейности
Rue de la Loi/Wetstraat 56
1049 Bruxelles/Brussel
BELGIQUE/BELGIË

Текстът е завършен през март 2022 г.

Настоящият документ не може да се счита за официална позиция на Европейската комисия.

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2022 г.

© Европейски съюз, 2022 г.

Повторното използване е разрешено, при условие че се посочи източникът.

Политиката на повторно използване на документите на Комисията е регламентирана с Решение 2011/833/ЕС (ОВ L 330, 14.12.2011 г., стр. 39).

За използването или възпроизвеждането на снимки или други материали, за които Европейският съюз не е носител на авторското право, трябва да се иска разрешение директно от носителите на това право.

Всички снимки: © Shutterstock, © Fotolia и © Adobe Stock, с изключение на снимките на следните страници: Отговор на COVID-19; Европейски зелен пакт; Работни места, растеж и инвестиции; Данъци и митници; Космическо пространство; Съседство и разширяване на ЕС; Основни права; Правосъдие и върховенство на закона; Равенство между половете; Расизъм и равенство; Равнопоставеност на ЛГБТИК; Увреждания; На възраст над 50 години; По-безопасен интернет; Граждани и демокрация; Вътрешни работи и сигурност на гражданите; Култура, медии и спорт: © Европейски съюз.

Идентификатори

Print ISBN 978-92-76-24641-1 doi:10.2775/831810 NA-04-20-632-BG-C
PDF ISBN 978-92-76-24616-9 doi:10.2775/0029 NA-04-20-632-BG-N
HTML ISBN 978-92-76-24593-3 doi:10.2775/703788 NA-04-20-632-BG-Q