Европейският съюз

Същност и дейности

Тази публикация е наръчник за Европейския съюз (ЕС) и неговите дейности.

Първият раздел обяснява накратко какво представлява Европейският съюз.

Вторият раздел „Какво прави Европейският съюз“ информира относно дейностите на ЕС в 35 различни области, насочени към подобряване на живота на хората в Европа и извън нея.

Третият раздел „Как Европейският съюз взема решения и предприема действия“ описва институциите, които стоят в основата на процеса на вземане на решения в ЕС, и как тези решения се превръщат в действия.

  HTML PDF PRINT
Настоящата публикация е на разположение в следните формати. HTML PDF General Report Paper General Report

1 Европейският съюз накратко

Европейският съюз (ЕС) е единствен по рода си икономически и политически съюз между 27 европейски държави.

Предшественикът на ЕС е създаден непосредствено след Втората световна война. Първите стъпки са да се насърчи икономическото сътрудничество: идеята е държавите, които търгуват помежду си, да станат икономически взаимозависими и по този начин да се намали вероятността от възникване на конфликти. В резултат на това през 1958 г. се създава Европейската икономическа общност, като първоначалната цел е да се засили икономическото сътрудничество между шест държави: Белгия, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия и Франция.

Оттогава са се присъединили още 22 държави (като Обединеното кралство напусна ЕС през 2020 г.) и е създаден огромен единен пазар (известен още като „вътрешен пазар“), който продължава да се развива, за да достигне пълния си потенциал.

Това, което започва като чисто икономически съюз, се превръща в организация, обхващаща много различни области на политиката, като се започне от климата, околната среда и здраве­опазването и се стигне до външните отношения и сигурността, правосъдието и миграцията. Това е отразено чрез промяна на наименованието през 1993 г. от Европейска икономическа общност на Европейски съюз.

Европейският съюз донесе повече от половин век мир, стабилност и благополучие, помогна да се повишат стандартите на живот и създаде единна европейска валута: еврото. Повече от 340 милиона граждани на ЕС в 19 държави днес я използват като своя валута и се ползват от нейните предимства.

Благодарение на премахването на граничния контрол между държавите от ЕС хората могат да пътуват свободно из по-голямата част от континента. Освен това стана много по-лесно да се живее и работи в друга държава в Европа. Всички граждани на ЕС разполагат с правото и свободата да избират в коя държава от ЕС да учат, да работят или да се пенсионират. Всяка държава от ЕС трябва да третира гражданите на ЕС по съвсем същия начин, както собствените си граждани, когато става дума за въпроси като заетост, социална сигурност и данъчно облагане.

Основният двигател на икономиката на ЕС е единният пазар. Той позволява на повечето стоки, услуги, пари и хора да се движат свободно. ЕС се стреми да развие този огромен ресурс и в други области, като енергетиката, знанието и капиталовите пазари, за да гарантира, че европейците могат да извлекат максимална полза от него.

ЕС продължава да съсредоточава усилия, за да направи своите управленски институции по-прозрачни и демократични. Решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите. Предоставени са по-големи правомощия на пряко избираемия Европейски парламент, същевременно националните парламенти играят по-голяма роля, като работят успоредно с европейските институции.

ЕС се ръководи от принципа на представителната демокрация, като гражданите са пряко представени на равнището на ЕС в Европейския парламент, а държавите членки — в Европейския съвет и Съвета на Европейския съюз.

Европейските граждани се насърчават да допринасят за демократичния живот на Съюза, като изразяват мнението си за политиките на ЕС в хода на изготвянето им или като предлагат подобрения на съществуващите закони и политики. Европейската гражданска инициатива предоставя възможност на гражданите мнението им да има по-голяма тежест върху политиките на ЕС, които засягат живота им. Гражданите могат също да подават жалби и запитвания относно прилагането на правото на ЕС.

Както е заложено в Договора за Европейския съюз, „Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства. Тези ценности са общи за държавите членки в общество, чиито характеристики са плурализмът, недискриминацията, толерантността, справедливостта, солидарността и равенството между жените и мъжете.“ Тези ценности са неделима част от европейския начин на живот.

Човешкото достойнство трябва да бъде зачитано и защитавано и представлява същинското основание на основните права.

Европейското гражданство е свързано и с възможност за упражняване на политически права. Всеки пълнолетен гражданин на ЕС има право да се кандидатира и да гласува на избори за Европейски парламент, независимо дали в държавата си на пребиваване или в държавата си на произход.

Равенството означава равни права на всички граждани пред закона. Принципът на равенство между жените и мъжете е залегнал във всички европейски политики и съставлява основата на европейската интеграция. Той се прилага във всички области.

ЕС се основава на върховенството на закона. Всичко, което ЕС прави, се основава на договори, които са договорени на доброволни и демократични начала от неговите държави членки. Правото и правосъдието се поддържат от независима съдебна система. Държавите от ЕС са предоставили окончателна компетентност по въпросите на правото на ЕС на Съда на Европейския съюз, чиито решения трябва да се спазват от всички.

Правата на човека са защитени от Хартата на основните права на Европейския съюз. Те обхващат правото на недискриминация на основата на пола, расата или етническия произход, религията или убежденията, наличието на увреждане, възрастта или сексуалната ориентация, правото на защита на личните данни и правото на достъп до правосъдие.

През 2012 г. на ЕС беше присъдена Нобеловата награда за мир заради неговото застъпничес­тво за мира, помирението, демокрацията и човешките права в Европа.

Държави — членки на Европейския съюз (2020 г.)


Държавите членки и институциите на ЕС

В основата на ЕС са 27-те държави членки и техните граждани. ЕС се отличава с това, че макар всички тези държави да са суверенни и независими, те са решили да преотстъпят част от своя „суверенитет“ в области, в които е целесъобразно да работят заедно.

На практика това означава, че държавите членки делегират някои от своите правомощия за вземане на решения на общите институции, които са създали, така че решенията по конкретни въпроси от общ интерес могат да се вземат демократично на равнище ЕС.

В процеса на вземане на решения на равнище ЕС участват няколко институции:

  • Европейският парламент, който представлява гражданите на ЕС и се избира директно от тях;
  • Европейският съвет, който се състои от държавните или правителствените ръководители на държавите — членки на ЕС;
  • Съветът, наричан още Съвет на Европейския съюз, който представлява правителствата на държавите — членки на ЕС; и
  • Европейската комисия, която представлява интересите на ЕС като цяло.

Националните парламенти на държавите членки също имат роля във вземането на решения и законотворчеството, както и два консултативни органа. Това са Европейският комитет на регионите, който се състои от представители на регионалните и местните власти, и Европейският икономически и социален комитет, съставен от представители на организации на работниците и работодателите и групи на заинтересованите страни.

В повечето случаи Европейската комисия предлага нови закони, а Европейският парламент и Съветът ги приемат.

Консултативните органи (Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите), както и националните парламенти участват в процеса, като представят своите становища по предложенията, главно от гледна точка на принципите на субсидиарност и пропорционалност. Субсидиарност означава, че с изключение на областите, в които Съюзът има изключителната компетентност, той действа само ако действията на равнище ЕС са по-ефективни от действията на национално равнище. Съгласно принципа на пропорционалност действията на ЕС трябва да се ограничават до необходимото за постигането на целите, заложени в Договорите на ЕС.

Държавите членки и една или няколко отговорни институции на ЕС прилагат приетите правни актове на ЕС. Третият раздел на настоящата публикация съдържа повече информация за това как ЕС взима решенията и ги прилага.

Договорите на ЕС

Всяко действие, предприето от ЕС, се основава на договори, които са одобрени доброволно и демократично от всички негови държави членки. Договорите определят целите на Европейския съюз и задават правилата, по които институциите на ЕС функционират, начина, по който се вземат решенията, и отношенията между ЕС и неговите държави членки.

Има конкретни случаи, в които не всички държави членки участват във всички области на политиката на ЕС. Еврото например е единната валута на ЕС като цяло, но в момента еврозоната обхваща само 19 държави членки, Дания има право на неучастие, а останалите държави все още не отговарят на критериите за присъединяване. Двадесет и две държави членки са част от Шенгенското пространство, което позволява свободно движение без представяне на паспорт, а пет са запазили контрола на границите си.

Перспективи

С цел да бъде запазена правилната посока на европейския проект, в речта на тогавашния председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за състоянието на Съюза от 2016 г. бе представена положителна програма за Европа, която закриля, предоставя възможности и защитава. Това послание бе приветствано от Европейския парламент и от лидерите на ЕС-27 на срещата на върха в Братислава на 16 септември 2016 г.

Работата по положителната програма продължи с Бялата книга на Комисията за бъдещето на Европа от март 2017 г., представяща пет сценария за начина, по който ЕС би могъл да се развие до 2025 г. След Бялата книга Комисията допринесе за обсъжданията с поредица от тематични документи за размисъл, предлагащи различни варианти за ЕС в определени области на политиката: социалното измерение на Европа; извличането на ползите от глобализацията; задълбочаването на икономическия и паричен съюз; бъдещето на европейската отбрана и бъдещето на финансите на ЕС.

Предстоящите години предлагат както възможности, така и предизвикателства за Европейския съюз. Изборите за Европейски парламент през 2019 г. и извънредната среща на върха на 9 май 2019 г. в Сибиу, Румъния, на която беше обсъдено бъдещето на Европа, предоставят на ЕС възможността да поднови ангажимента си за постигане на резултати по въпросите, които наистина имат значение за хората.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви провеждането на конференция за бъдещето на Европа, която ще даде възможност на европейците да споделят какво мислят за управлението на Съюза им и постиганите от него резултати. Конференцията ще започне през 2020 г. и ще продължи две години, като в нея ще участват представители на всички възрастови групи от целия ЕС, гражданското общество и европейските институции.

2 Какво прави Европейският съюз

Втората част от настоящата публикация представя обобщение на дейностите на ЕС в 35 различни области на политиката, както и полезни връзки към повече информация.

Обществено здраве


Тук можете да намерите актуална информация от Европейската комисия за епидемията от коронавирус (COVID-19), включително съвети при пътуване.

Здравето на гражданите е основен приоритет за Европейския съюз. Здравната политика на ЕС допълва политиките на държавите членки, за да гарантира, че всяко лице, живеещо в ЕС, е защитено от сериозни трансгранични заплахи за здравето и има достъп до качествено здравно обслужване.

Въпреки че организирането на здравното обслужване е отговорност на отделните държави членки, ЕС допълва националните политики, за да бъдат постигнати общи цели. Ролята на ЕС при подготовката и ответните действия в случай на сериозни трансгранични заплахи за здравето е от съществено зна­чение за защитата на европейците и включва действия, свързани с ваксинацията, борба с антимикробната резистентност и превенция и ограничаване на пандемии и заразни болести като ебола. Здравната политика на ЕС също така генерира икономии от мащаба, като се обединяват ресурси и се помага на държавите да се справят с общи предизвикателства, включително рисковете от хронични болести и отражението на увеличената продължителност на живота върху здравните системи.

Video:

Какво прави ЕС

Здравната политика на ЕС е насочена към справянето със сериозни здравни проблеми в ЕС, превенцията на болести и осигуряването на равни възможности за добро здраве и качествено здравно обслужване за всички. Когато населението е в добро здраве, това е добре за икономиката и следователно амбицията на ЕС е да гарантира достъпността, ефективността и устойчивостта на здравните системи в ЕС.

ЕС е активен в множество различни области, като например изграждането на капацитет за по-активно ваксиниране, обединяването на знания за рака, популяризирането на здравословен начин на живот и борбата с тютюнопушенето чрез законодателство за тютюневите изделия. Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията оценява нововъзникващите заплахи, което дава възможност на ЕС и националните здравни органи да реагират бързо. За да се гарантира, че пациентите получават най-доброто лечение, всички лекарства в ЕС трябва да бъдат одобрени на национално равнище или на равнище ЕС (чрез Европейската агенция по лекарствата), преди да бъдат пуснати на пазара.

Основният инструмент за изпълнението на здравните политики на ЕС е Третата здравна програма на ЕС. От нейния бюджет в размер на 449 милиона евро се финансират проекти за сътрудничество на равнище ЕС и съвместни действия на националните здравни органи и се подкрепят неправителствени организации и инициативи за сътрудничество с международни организации. В допълнение програмата „Хоризонт 2020“ инвестира 7,5 милиарда евро в научни изследвания и иновации, свързани със здравето, а Механизмът за свързване на Европа, структурните фондове на ЕС и Планът за инвестиции за Европа влагат средства в изграждането на здравна инфраструктура и в цифровизацията на здравното обслужване.

Европейската здравноосигурителна карта помага на пътуващите да получат лечение, ако се разболеят по време на престоя си в друга държава от ЕС, а законодателството на ЕС относно трансграничното здравно обслужване определя правата на гражданите, когато преминават границите с цел планирано здравно обслужване. Чрез Европейските референтни мрежи пациенти с редки или сложни заболявания се възползват от най-добрите експертни познания в цяла Европа, без дори да напускат родната си страна.

Действия в областта на климата и Европейският зелен пакт

ЕС работи усърдно за намаляване на емисиите на парникови газове и осъществяване на прехода към чиста, нисковъглеродна и устойчива икономика, както и за преодоляване на необратимите последици от изменението на климата.

ЕС предприема действия във връзка с изменението на климата вследствие на изменението на климата на Земята, особено покачването на температурите в световен мащаб поради увеличението на емисиите на парникови газове, което е причинено от човешка дейност. По-високите средни температури имат много последици, включително екстремни метеорологични явления с по-голяма сила и честота като наводнения, суши и бури. Тези явления не само представляват пряка заплаха за хората, но също така могат да изложат на риск производството на храни и да създадат недостиг на вода, което съответно може да доведе до глад, регионални конфликти и масова миграция.

Video:

Какво прави ЕС

За да може изменението на климата да се запази под опасните равнища, съгласно Парижкото споразумение относно изменението на климата международната общност постигна договореност, че средното нарастване на температурата в световен мащаб трябва да бъде задържано значително под 2 °C спрямо равнищата от прединдустриалния период, като целта е увеличаването да бъде ограничено до 1,5 °C. В ЕС има редица устано­вени политики и инструменти за намаляване на емисиите и стимулиране на прехода към нисковъглеродна икономика, като същевременно неговата стратегия за адаптиране насърчава действия като изграждането на защита от наводнения, разработването на издържащи на суша насаждения и промяна на правната уредба в областта на строителството.

Ако ЕС пренебрегне въпроса за изменението на климата, това може да му струва много скъпо, както и на останалата част от света. Същевременно нарастващото търсене на чисти технологии представлява възможности за иновации, промишлена модернизация и създаване на „зелени“ работни места и растеж. Понастоящем във всички основни разходни програми на ЕС са включени действия по климата, като 20 % от бюджета на ЕС за периода 2014—2020 г. ще бъдат изразходвани за свързани с климата инициативи.

ЕС има водеща позиция в усилията за борба с изменението на климата в световен мащаб, по-специално като стимулира международната общност да запази набраната инерция от Парижкото споразумение и да го приложи в световен мащаб.

Превръщането ни в първия континент на света, който е неутрален по отношение на климата, до 2050 г. е най-голямото предизвикателство и възможност на нашето време. За да постигнато това, Европейската комисия представи Европейския зелен пакт — най-амбициозният пакет от мерки, който следва да даде възможност на европейските граждани и предприятия да се възползват от устойчив екологичен преход.

Основополагащ елемент на политиката на ЕС в областта на климата е схемата за търговия с емисии, която намалява емисиите от промишлеността, електроцентралите и въздухоплаването в рамките на Европа по ефективен по отношение на разходите начин. Държавите от ЕС също така са договорили национални цели за намаляване на емисиите в други сектори, например в транспорта, строителството и селското стопанство.

Икономика, финанси и еврото

Икономическият и паричен съюз и еврото осигуряват общите основи за по-голяма стабилност, растеж и просперитет в цяла Европа.

Икономическият и паричен съюз обединява и интегрира икономиките на ЕС, като координира икономическите и бюджетните политики, общата парична политика и общата валута — еврото. Той е мощен инструмент за създаването на работни места, растеж, социална справедливост и финансова стабилност, но все още е в процес на изграждане и тепърва предстои да бъде завършен.

Video:

Какво прави ЕС

Икономическите и финансовите политики на ЕС в еврозоната и в Съюза като цяло имат за цел:

  • да стимулират растежа и заетостта;
  • да насърчават макроикономическата и фискалната стабилност;
  • да направят функционирането на икономическия и паричен съюз по-ефикасно;
  • да привличат инвестиции;
  • да предотвратяват или коригират макроикономич­еските дисбаланси;
  • да спомагат за по-доброто координиране на нацио­налните структурни политики; и
  • да насърчават просперитета отвъд границите на ЕС.

Като реакция на икономическата и финансова криза от 2008 г. икономическото управление на ЕС беше засилено чрез подобрения в Пакта за стабилност и растеж — фискалните правила, които държавите членки следват с цел улесняване и запазване на стабилността на икономическия и паричен съюз. Държави, които бяха изключени от финансовите пазари, като Гърция, получиха финансова подкрепа и подкрепа относно политиката, а като постоянно решение на такива ситуации в еврозоната беше създаден Европейският механизъм за стабилност.

Беше въведена и процедурата при макроикономически дисбаланси, за да се наблюдават и коригират потенциално проблематични икономически тенденции в отделни държави членки и да се предотвратява тяхното влияние в други.

Еврото е в обращение от 2002 г. насам и се използва от повече от 340 милиона души в 19 държави членки. То е втората по важност валута в света след американския долар. Единната валута е практична за гражданите и полезна за бизнеса. Тя е голямо постижение в европейската интеграция.

В Плана за инвестиции за Европа, приет през ноември 2014 г., се използват публични гаранции за стимулиране на частните инвестиции. Европейският фонд за стратегически инвестиции, създаден в рамките на плана, вече е мобилизирал (до октомври 2019 г.) инвестиции на стойност 439 милиарда евро, надхвърляйки очакванията. С инвестициите в рамките на плана е подкрепено създаването на 1,1 милиона работни места, чийто брой се очаква да се увеличи до 1,7 милиона до 2022 г. Предвидено е повече от един милион малки и средни предприятия да се възползват от подобрения достъп до финансиране. Освен това планът е спомогнал за увеличаването на брутния вътрешен продукт на ЕС с 0,9 %.

Миграция и убежище Икономика, финанси и евротo

Общата политика на ЕС в областта на миграцията и убежището помага на Европа да се справи по ефективен начин с предизвикателствата, свързани с миграцията.

От 2015 г. насам повече от 3,2 милиона търсещи убежище лица са подали молба за предоставяне на международна закрила в ЕС, като голяма част от тях бягат от войните и терора в Сирия и в други държави с нестабилна обстановка.

Video:

Какво прави ЕС

ЕС изготви обща политика в областта на миграцията и убежището, за да се справи с многото предизвикателства вследствие на миграцията в Съюза, включително от страна на лица, търсещи международна закрила. Тази политика включва посочените по-долу действия, насочени към справяне с кризата.

ЕС задели над 10 милиарда евро за справяне с бежанската криза, като финансира проекти за удовлетворяване на най-спешните хуманитарни нужди на бежанците, пристигащи на бреговете на Европа. ЕС също така предоставя хуманитарна помощ за бежанци и мигранти в държави извън ЕС и подпомага действия за справяне с първопричините за незаконната миграция.

Въз основа на предложение на Европейската комисия държавите членки постигнаха съгласие за преместването на търсещи убежище лица от Гърция и Италия към други държави от ЕС. Освен това ЕС иска да създаде безопасни и законни пътища, през които търсещите убежище лица да влизат в Съюза. Договорената от държавите членки програма за доброволно презаселване предвижда прехвърлянето на 22 500 лица от държави извън ЕС в държава — членка на ЕС. ЕС работи за увеличаване на процента на връщанията на незаконни мигранти, които нямат право да останат в Съюза, в родните им страни.

През март 2016 г. ЕС и Турция се договориха, че незаконните мигранти и търсещите убежище лица, пристигащи на гръцките острови от Турция, могат да бъдат връщани в Турция. За всеки сириец, върнат в Турция от гръцките острови след незаконно преминаване, ЕС ще приема от Турция сириец, който не се е опитал да премине незаконно. Това доведе до значителен спад в броя на незаконно пристигащите лица на островите. ЕС предостави 3 милиарда евро за удовлетворяване на нуждите на бежанците, подслонени в Турция.

От 2015 г. насам благодарение на италиански и гръцки спасителни операции и на работата на основаната през 2016 г. Европейска агенция за гранична и брегова охрана е бил спасен животът на над 620 000 души в Егейско и Средиземно море.

Комисията предложи задълбочена реформа на действащото законодателство в областта на убежището в съответствие с настоящите и бъдещите нужди. Основният принцип остава непроменен: лицата трябва да подадат молба за убежище в първата държава — членка на ЕС, в която влязат, освен ако членове на семейството им не се намират в друга държава, но когато една държава членка е затруднена, трябва да се прояви солидарност и отговорността да се разпредели справедливо в рамките на ЕС.

Граници и сигурност

Европейският съюз работи за създаването на съюз на сигурност, който ще направи Европа по-сигурна чрез борба с тероризма и тежката престъпност и укрепване на външните граници на Европа.

ЕС предлага на своите граждани пространство на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешни граници. Цялостната цел на съюза на сигурност е да направи това пространство едно по-сигурно място. ЕС и държавите членки си сътрудничат, за да се справят с тероризма и водещата до насилие радикализация, тежката и организираната престъпност и киберпрестъпността.

Video:

Какво прави ЕС

ЕС концентрира действията си върху оказването на подкрепа на държавите членки чрез:

  • обмен на информация между националните правоприла­гащи органи, митническите служби и граничните служители;
  • оперативно сътрудничество с подкрепата на агенциите на ЕС;
  • обучения, обмен на най-добри практики, финансиране, научни изследвания и иновации.

Чрез Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) държавите членки разследват съвместно случаи на тежка и организирана престъпност. Комисията работи също така за постигането. на оперативна съвместимост между различните информационни системи на ЕС за управление на сигурността, границите и миграцията, което означава тези системи да могат „да разговарят помежду си“.

ЕС актуализира своето законодателство и го направи по-строго, като хармонизира определението за терористични престъпления и криминализира пътуванията и обученията с терористична цел и финансирането на тероризма. С подкрепата на Центъра за високи постижения на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията ЕС полага все по-големи усилия за предотвратяване на радикализацията и преодоляване на предизвикателството, което представляват завръщащите се бойци терористи. Чрез интернет форума на ЕС Комисията улеснява сътрудничеството между ключови интернет компании, правоприлагащите органи и гражданското общество с цел намаляване на достъпа до незаконно съдържание онлайн и отправяне на алтернативни послания за противодействие на терористичната пропаганда. Комисията също така предложи да въведе задължение за интернет дружествата да премахват терористично съдържание от мрежата в рамките на един час след получаването на заповед за премахване от националните органи.

През декември 2018 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнаха съгласие по Акта за киберсигурността, който разширява мандата на Агенцията на ЕС за киберсигурност (Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност), за да оказва по-ефективна подкрепа на държавите членки в борбата със заплахите и атаките в областта на киберсигурността.

Благодарение на Шенгенското споразумение проверките на много от вътрешните граници на ЕС бяха посте­пенно премахнати. Миграционната криза и променящата се обстановка по отношение на сигурността през последните години показаха, че Шенгенското пространство се нуждае от сигурни външни граници. През 2017 г. ЕС прие нови правила за външните шенгенски граници с цел да засили проверките на всички лица, включително европейските граждани, в съответните бази данни, за да бъде сигурно, че те не представляват заплаха за обществения ред и вътрешната сигурност. Освен това понастоящем над 1600 служители от Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) помагат на националните гранични служители в държавите членки да патрулират на места като Гърция, Италия, България и Испания. Комисията е предложила допълнител­но разширяване на агенцията чрез създаването на постоянен корпус от 10 000 оперативни служители.

Предприятия и промишленост

ЕС се стреми да повишава конкурентоспособността на промишлеността и предприятията и да насърчава заетостта и растежа чрез създаването на благоприятна бизнес среда.

Политиката на ЕС за предприятията и промишлеността е насочена към подобряване на бизнес средата, насърчаване на предприемаческия дух и създаване на работни места, както и към предоставяне на по-лесен достъп до финанси и пазари за малките предприятия. Малките и средните предприятия представляват 99 % от всички предприятия в ЕС и осигуряват две трети от заетостта в частния сектор. Политиките на ЕС поощряват създаването на нови предприятия и подкрепят иновативните предприятия в усилията им да се разрастват. Чрез споразумения за засилване на търговията се отварят пазари за предприятията от ЕС и могат да се предприемат действия за предотвратяване на нелоялната конкуренция от държави извън ЕС. ЕС има за цел:

  • да укрепи своята индустриална база и да насърчи прехода към нисковъглеродна икономика;
  • да подкрепи иновациите като средство за създаване на нови източници на растеж;
  • да поощри малките предприятия и да насърчи културата на предприемачество;
  • да гарантира пазар за стоки в целия ЕС; и
  • да допринесе за извличането на максимални ползи от инвестициите на ЕС в космическите технологии.
Video:

Какво прави ЕС

ЕС се е ангажирал да насърчава конкурентоспособността на предприятията и промишлеността и да им помага да създават растеж и нови работни места. Целта е да се помогне на европейските компании да бъдат по-интелигентни, по-иновативни и по-устойчиви. Индустриалната политика допринася за конкурентоспособността чрез създаването на подходящи рамкови условия (като интелигентно законодателство и развиване на умения). Европейската комисия изготви специфични за отделните сектори планове за действие и законодателство с цел да подкрепи множество на брой ключови индустриални сектори, в това число химическата промишленост, автомобилната индустрия, хранително-вкусовата промишленост, здравното обслужване, биотехнологиите и въздухоплавателната индустрия. Комисията е отговорна също така за сектори от геостратегическо значение и висока степен на публична интервенция, като отбраната, сигурността и космическите технологии.

Европейската комисия, заедно с Европейската инвестиционна банка, постави началото на Плана за инвестиции за Европа. Като част от плана беше създаден Европейският фонд за стратегически инвестиции с цел да се мобилизират инвестиции в цяла Европа. До ноември 2018 г. в рамките на плана бяха мобилизирани инвестиции на стойност 360 милиарда евро. Фондът предоставя гаранции в подкрепа на проекти, финансирани от Европейската инвестиционна банка, които са съсредоточени върху инфраструктура, иновации и по-малки предприятия. Предвидено е около 850 000 малки и средни предприятия да се възползват от подобрения достъп до финансиране. Комисията управлява редица програми на ЕС с цел подкрепа за иновациите и предприемачеството, включително:

ЕС също така предлага на предприятията редица услуги за подкрепа, включително мрежата „Enterprise Europe“ и програмата „Еразъм за млади предприемачи“.

Единен пазар

Единният пазар е едно от най-големите постижения на ЕС. Той увеличава растежа и броя на работните места и улеснява ежедневието на хората и предприятията.

Благодарение на единния пазар (наричан понякога и вътрешен пазар) хората, стоките, услугите и парите могат да се движат в ЕС почти толкова свободно, колкото в рамките на дадена държава. Гражданите на ЕС могат да учат, живеят, пазаруват, работят и да се пенсионират в която и да е държава от ЕС, както и да използват продукти от цяла Европа.

Стотици технически, правни и бюрократични пречки пред свободната търговия и свободното движение между държавите — членки на ЕС, бяха премахнати, за да се улесни придвижването в рамките на единния пазар. В резултат на това дружествата разшириха своята дейност, а конкуренцията доведе до понижаване на цените и предостави по-голям избор на потребителите. Телефонните обаждания и самолетните пътувания в Европа например вече са много по-евтини. Освен това бяха открити нови самолетни маршрути. Същевременно ЕС се стреми да гарантира, че тези по-големи свободи не са в ущърб на справедливостта, защитата на потребителите или екологичната устойчивост.

Video:

Какво прави ЕС

Европейската комисия работи с органите и заинтересованите страни в държавите членки с цел наблюдение и прила­гане на действащите правила, така че хората и предприятията да могат да се възползват от възможностите, които единният пазар предлага. Продължават обаче да съществуват пречки за постигането на пълноценно функциониращ единен пазар. ЕС цели с работата си по-специално:

  • да преодолее настоящите регулаторни или администра­тивни пречки, които не позволяват на хората да купуват или продават лесно стоки и услуги от или в друга държава членка;
  • да улесни набирането на средства както за големите, така и за малките компании чрез Плана за инвестиции за Европа и съюза на капиталовите пазари;
  • да окуражи работниците да приемат работа в други държави от ЕС с цел да се запълнят свободните работни места и да се удовлетворят нуждите от специални умения, включително чрез Европейската професионална карта и Европейския портал за професионална мобилност EURES;
  • да предотврати социалния дъмпинг — практиката на използване на по-евтина работна ръка и изнасяне на производството към страни или региони с ниски заплати;
  • да подобри сътрудничеството между националните данъчни органи; и
  • да установи обща консолидирана основа за облагане с корпоративен данък в ЕС, както и да установи данък върху финансовите сделки.

Правилата на единния пазар гарантират свободното движение на хора. Освен това гражданите на ЕС не се нуждаят от паспорт, за да пътуват в Шенгенското пространство, което понастоящем обхваща държавите от ЕС (с изключение на България, Ирландия, Кипър, Румъния и Хърватия) плюс Ислан­дия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. За да гарантират сигурността на Шенгенското пространство, тези държави са засилили проверките по външните граници на ЕС, както и полицейското сътрудничество.

Порталът Вашата Европа предоставя информация относно живота, работата, пътуването, ученето и развиването на бизнес в друга държава от ЕС. Той също така предоставя достъп до услуги като Вашата Европа — Съвети (за персонализирани правни съвети) и СОЛВИТ (разрешаване на проблеми с публичните органи в друга държава).

Цифровата икономика и общество

Цифровият единен пазар на ЕС има за цел да създаде възможности за гражданите и предприятията и да укрепи позицията на Европа като световен лидер в областта на цифровата икономика.

ЕС продължава да премахва пречките, които не позволяват на гражданите, правителствата и предприятията да използват пълноценно интернет. Решенията варират от прекратяване на блокирането на географски принцип, през премахване на таксите за роуминг на мобилните телефони и преодоляване на липсата на достъп до интернет или на цифрови умения до нови правила за преносимост, така че хората да имат достъп до своите онлайн абонаменти за телевизия, игри и музика, когато пътуват в ЕС по същия начин, както у дома.

Video:

Какво прави ЕС

Цифровият единен пазар ще доведе до подобряване на електронната търговия и доставката на колетни пратки, премахване на блокирането на географски принцип и преразглеждане на системата на ДДС. Той ще доведе до подобряване на бизнес средата чрез реформа на далекосъобщенията и медийната политика, преразглеждане на правилата за функциониране на онлайн платформите и гарантиране на безопасността и сигурността в онлайн пространството. Цифровият единен пазар също така ще спомогне за развитието на икономиката чрез гарантиране на свободния поток на нелични данни, инвестиране в цифровите умения и предоставяне на по-добър достъп до обществените услуги онлайн. Хората и предприятията ще могат да търгуват онлайн, да извършват нововъведения и да работят съвместно по законен, безопасен и сигурен начин и на приемлива цена, като това ще улесни живота им. Установяването на цифров единен пазар би могло да влее стотици милиарда евро годишно в икономиката на ЕС и да създаде стотици хиляди работни места.

Европейската комисия представи по-голямата част от законодателните предложения, за които беше поела ангажимент в своята стратегия за цифров единен пазар от 2015 г. В момента вниманието е съсредоточено върху превръщането на предложенията в реалност за гражданите на ЕС. По-долу са представени някои от вече предприетите мерки:

  • Таксите за роуминг бяха премахнати през юни 2017 г. и сега хората могат да използват мобилните си устройства, докато пътуват в ЕС, и да плащат същите цени като тези у дома.
  • От май 2018 г. гражданите и предприятията се ползват от нови строги правила на ЕС за защита на личните данни.
  • Комисията цели да осигури на гражданите най-добрата възможна интернет връзка, а инициативата WiFi4EU подкрепя инсталирането на точки за безплатен обществен достъп до безжичен интернет в местни общности в целия ЕС.
  • Комисията предложи нови инструменти с цел да се защитят гражданите и предприятията от кибератаки, като същевременно засили ролята на Агенцията за киберсигурност, а през 2018 г. предложи да се създаде център за експертни познания в областта на киберсигурността.
  • Бяха предложени нови инициативи в областта на електронното здравеопазване, дезинформацията, прозрачността на онлайн платформите, изкуствения интелект, изчисленията със суперкомпютър, 5G и блок-веригата, както и цифрова стратегия за Западните Балкани.
  • За да гарантира, че ЕС запазва челните си позиции по отношение на цифровата трансформация, Комисията предлага да инвестира 9,2 милиарда евро в програмата „Цифрова Европа“ и в програмата „Творческа Европа“.

Заетост и социални въпроси

ЕС допринася за създаването на повече и по-добри работни места в цяла Европа и има за цел да осигури достойни социални стандарти за всички свои граждани, включително посредством Европейския социален фонд на стойност 86,4 милиарда евро.

Отговорността за политиките по заетостта и социалните въпроси се поделя между ЕС и неговите държави членки. Европейската комисия превърна работните места, растежа и инвестициите в свой водещ приоритет, който се подкрепя от Плана за инвестиции за Европа.

Video:

Какво прави ЕС

Политиките на ЕС по заетостта и социалните въпроси са разработени с цел:

  • създаване на качествени работни места в целия ЕС;
  • подпомагане на работниците да си намерят работа в своята или в друга държава от ЕС;
  • насърчаване на уменията и предприемаческия дух;
  • координиране и модернизиране на схемите за социална сигурност;
  • създаване на по-добри условия на труд чрез общи минимални стандарти;
  • подкрепа на социалното приобщаване и борба с бедността; както и
  • защита на правата на хората с увреждания.

Тези политики допринасят за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ в областта на заетостта, социалното приобщаване и образованието. ЕС предоставя финансиране и координира неговото използване, за да помогне на държавите членки да инвестират в хората (в области като грижите за деца, здравеопазването, обученията, достъпната инфраструктура и помощта при намирането на работа) и да реформират своите системи за социална сигурност. Европейският социален фонд инвестира понастоящем 86,4 милиарда евро, които ще помогнат на милиони европейци да придобият нови умения и да си намерят по-добра работа. Гаранцията за младежта (8,8 милиарда евро) подкрепя младежката заетост, като има за цел да направи така, че всички млади хора на възраст под 25 години да получат конкретно и качествено предложение за работа, чиракуване, стаж или продължаващо образование в срок от 4 месеца, след като напуснат системата на формалното образование или останат без работа. Инициативата „Повишаване на уменията“ помага на възрастните да овладеят основни умения като четене, писане и използване на компютър. Чрез тази инициатива ЕС помага на държавите членки да дадат на хората втори шанс за придобиването на такива умения.

Докато социалната сигурност се запазва отговорност на всяка държава членка, то връзката между националните системи за гражданите, които прекосяват границите, се осъществява от ЕС. Правилата на ЕС относно координацията на социалната сигурност не заменят националните системи, а защитават правата в областта на социалната сигурност на лицата, които се преместват в рамките на ЕС (както и в Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). ЕС също така защитава хората чрез закони за ограничаване на работното време, борба с дискриминацията на работното място, осигуряване на по-безопасни условия на труд и гаранция за получаване на обезщетение при трудови злополуки. С цел осигуряване на нови и по-ефективни права на гражданите Европейският стълб на социалните права отстоява принципите и правата в областта на равните възможности на пазара на труда, справедливите условия на труд и социалната закрила. EURES — Европейският портал за професионална мобилност — също помага за свързване на търсещи работа лица с предлагащи работа компании.

Образование и обучение

ЕС спомага за по-качествено образование, като насърчава сътрудничеството между държавите членки и допълва действията на национално равнище. „Еразъм+“ предоставя възможности за хора от всички възрасти и дава шанс най-вече на младите да учат, да се обучават, да придобият професионален опит или да извършват доброволческа дейност в чужбина.

Инвестициите в образованието и обучението са ключът към бъдещето на хората, особено когато те са млади. Според доклад от 2015 г. в ЕС все още има повече от 4,4 милиона преждевременно напуснали училище лица и всеки четвърти възрастен е с ниско равнище на умения, което ограничава достъпа му до пазара на труда и възможността да участва пълноценно в обществото.

Video:

Какво прави ЕС

Държавите — членки на ЕС, са отговорни за своите системи за образование и обучение, но ЕС им помага да постигнат качествено образование чрез обмен на добри практики, поставяне на цели и показатели и предоставяне на финансиране и експертни познания. Стратегията на ЕС за образование и обучение включва постигането на следните цели:

  • превръщане на ученето през целия живот и на мобилността в реалност;
  • подобряване на качеството и ефективността на образованието и обучението;
  • насърчаване на равнопоставеността, социалното сближаване и активното гражданско участие; както и
  • разгръщане на креативността и новаторството, в това число предприемчивостта, на всяка степен на образованието и обучението.

Програмата на ЕС за образованието, обучението, младежта и спорта „Еразъм+“ помага за справяне с безработицата сред младите хора чрез стимулиране на тяхното личностно развитие, умения и пригодност за заетост. С общ бюджет в размер на 14,7 милиарда евро тя ще помогне на повече от 4 милиона души (предимно млади хора) да учат, да се обучават, да придобият професионален опит или да извършват доброволческа дейност в друга държава. „Еразъм+“ увеличава перспективите за работа и личностно развитие за младите хора, като им дава уменията, от които се нуждаят на пазара на труда и в обществото сега и за в бъдеще. Европейската комисия предложи да удвои финансирането за „Еразъм+“ на 30 милиарда евро за следващия дългосрочен бюджет на ЕС (за периода 2021—2027 г.).

ЕС създаде редица други инициативи за улесняване на образованието, обучението и работата в чужбина. Европейските държави, профсъюзи и работодатели си сътрудничат с цел да подобрят професионалното образование и обучение посредством процеса от Копенхаген. Един от резултатите е Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение и мрежата за гарантиране на качество, които помагат на хората да работят и учат в чужбина. Процесът от Болоня и Европейското пространство за висше образование улесняват придвижването на учащите се между образователните системи в Европа, като насърчават взаимното признаване на периоди на обучение, съпоставими квалификации и единни стандарти за качество.

Комплектът документи „Европас“ помага на работниците да кандидатстват за работа в чужбина, като представя техните умения и квалификации в стандартен общоевропейски формат, който работодателите разбират по-лесно.

Научни изследвания и иновации

Програмата за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ на стойност 77 милиарда евро помага на ЕС да стимулира растежа, да създава нови работни места и да се справя с някои от най-големите предизвикателства, пред които е изправен.

Научните изследвания и иновациите са от съществено значение за нашата икономика и общество. Те са в основата на усилията на ЕС за създаване на качествени работни места и стимулиране на растежа и инвестициите. Освен това те ни предоставят знания и решения за справяне както с неотложните проблеми, като например епидемията от ебола през 2014 г., така и с дългосрочните предизвикателства пред обществото като изменението на климата.

Същевременно научните изследвания и иновациите оказват положително влияние върху качеството на живот на хората чрез подобрения в области като здравеопазването, транспорта и енергетиката; те представляват трамплин за множество нови продукти и услуги, които могат да подобрят качеството на живот и да засилят икономическите резултати.

Video:

Какво прави ЕС

ЕС е най-голямата „работилница за знание“ в света, отговаряща за почти една трета от световното производство в областта на науката и технологиите. С оглед на нарастващата конкуренция обаче ЕС трябва да подобри способността си да превръща отличните научни изследвания и новаторски идеи в успешни продукти и технологии. Всички държави — членки на ЕС, имат собствени политики и схеми за финансиране в областта на научните изследвания, но много важни въпроси могат да се решат най-добре, като се помогне на научните работници и новаторите от различни държави да работят заедно. Ето защо научните изследвания и иновациите получават подкрепа на равнище ЕС, най-вече посредством програмата „Хоризонт 2020“.

„Хоризонт 2020“ е най-голямата програма на ЕС за научни изследвания и иновации, която за период от 7 години (2014—2020 г.) ще осъществи инвестиции в размер на 77 милиарда евро в допълнение към други публични и частни инвестиции, които тези пари привличат. Тя осъществява революционни постижения, научни открития и новаторски решения в лабораториите и като помага на гениални идеи да достигнат от лабораторията до пазара.

„Хоризонт 2020“ има три основни цели:

  • да даде тласък на високите постижения в науката, включително чрез Европейския съвет за научни изследвания, и на обучението и кариерното развитие на научните работници посредством действията „Мария Склодовска-Кюри“;
  • да насърчи заемането на водещи позиции в промишлеността в области като нанотехнологиите, биотехнологиите и информационните и комуникационните технологии чрез подкрепа за дружества и предприемачи; както и
  • да се справи с най-големите обществени предизвикателства, включително в области като здравеопазването, транспорта, енергетиката, климата и защитата на свободата и сигурността.

Европейската комисия също така се стреми да разработи политики, които насърчават високите постижения в научните изследвания и дават тласък на иновациите. Новите политики и действия могат да се групират в три основни теми: отваряне на иновациите, отваряне на науката и отваряне към света.

Регионална политика

Регионалната политика е насочена към всички региони и градове в Европейския съюз, за да се подпомогнат създаването на работни места, конкурентоспособността на предприятията, икономическият растеж и устойчивото развитие и да се подобри качеството на живот на гражданите.

Инвестирането в центрове за научни изследвания и иновации в Сан Гуан, Голуей и Котбус; модернизирането на летищата в Рига и Вроцлав; подобряването на градската мобилност в Атина, София и Клуж-Напока; съхраняването на Мон Сен Мишел и Помпей; развитието на широколентовата инфраструктура в Литва; оказването на подкрепа за малки и средни предприятия в Утрехт и Паредес; обновяването на градските центрове в Санта Колома де Граменет и Лиеж; подмяната на инсталациите за третиране на отпадъчните води в Тренчин и Славонски Брод и насърчаването на използването на информационните технологии в университетите в Никозия и Любляна — са само няколко примера за хилядите проекти, съфинансирани от регионалната политика на ЕС в региони из цяла Европа.

Video:

Какво прави ЕС

Регионалната политика е в основата на европейската солидарност, тя дава тласък на икономическия растеж и повишава качеството на живот посредством стратегически инвестиции. Основната част от финансирането на регионалната политика е предназначена за оказването на помощ на по-слабо развитите държави и региони в ЕС да наваксат и по този начин работи за намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия, които все още съществуват в Съюза.

Регионалната политика се ръководи съвместно от Европейската комисия и държавите членки и техните региони, които избират проектите, които ще бъдат съфинансирани от ЕС в рамките на предварително съгласувани програми с Европейската комисия. Фондовете на ЕС винаги се допълват от национални (частни и/или публични) средства.

Всяка програма е резултат от съвместна работа, в която участват заинтересовани страни на европейско, национално, регионално и местно равнище, социални партньори и гражданското общество. Това партньорство се отнася за всички етапи на изготвянето на програмата — от дизайна през управлението и изпълнението до мониторинга и оценката.

Посредством програмите Interreg регионалната политика отделя специално внимание на нуждите и потенциала на граничните региони.

За да бъдат постигнати тези цели и в отговор на различните потребности за развитие във всички региони на ЕС, за периода 2014—2020 г. за регионалната политика са заделени 259,7 милиарда евро — една четвърт от общия бюджет на ЕС. Тези средства се използват за финансиране на стратегически транспортни и комуникационни инфраструктури; за благоприятстване на прехода към по-екологична икономика; за подпомагане на малките и средните предприятия да станат по-иновативни и по-конкурентоспособни; за създаване на нови и трайни работни места; за подпомагане и модернизиране на образователните системи; и за изграждане на по-приобщаващо общество. Допълнителна информация относно европейските структурни и инвестиционни фондове можете да намерите на: http://europa.eu/!RG44xN.

Транспорт

Транспортната политика на ЕС допринася за развитието на европейската икономика, като разработва модерни инфраструктурни мрежи, които правят пътуванията по-бързи и по-безопасни, и същевременно насърчава устойчивите и цифровите решения.

Европа се нуждае от ефикасни транспортни връзки, за да стимулира търговията, растежа и заетостта. Транспортът е основен фактор за растежа на икономиката. Само транспортните услуги генерираха около 664 милиарда евро брутна добавена стойност (която представлява принос към икономиката) през 2016 г. и осигуриха заетост на около 11 милиона души.

Транспортната политика на ЕС се съсредоточава върху създаването на единно европейско транспортно пространство с условия за лоялна конкуренция за и между различните видове транспорт.

Video:

Какво прави ЕС

Благодарение на ЕС през последните 20 години се наблюдава значителен напредък в транспортния сектор в Европа, който спомогна въздушните, морските и сухоземните пътища да станат по-безопасни, да бъдат осигурени достойни условия на труд за работещите в сектора и повече и по-евтини възможности за мобилност за пътниците и предприятията, както и да бъде реализирано бързо развитие в посока по-чист транспорт и цифрови решения за мобилността.

Политиката на ЕС в областта на транспортната инфраструктура с бюджет от над 24 милиарда евро, която се финансира чрез Механизма за свързване на Европа, има за цел да свърже четирите краища на континента, като премахне несъответствията между националните транспортни мрежи, отстрани пречките пред доброто функциониране на единния пазар и преодолее техническите препятствия, като например несъвместимите стандарти за железопътния трафик. ЕС подкрепя научните изследвания и иновациите и ефективното внедряване на нови екологични транспортни технологии, например чрез нови правила в подкрепа на технологиите за чисти превозни средства. ЕС също така е начело на прехода към свързано и автоматизирано управление на превозни средства.

Единният транспортен пазар има решаваща роля за цялата икономика на ЕС. Чрез изграждането на единен пазар за въздухоплаването и постигането на напредък по инициативата „Единно европейско небе“ пътуването със самолет става все по-лесно и по-евтино. Лицензираните железопътни дружества вече могат да предлагат услугите си навсякъде в ЕС и по този начин се засилват конкуренцията и свързаността. Също така отварянето на пазара на корабоплаването позволи на корабните компании да работят в повече държави. Благодарение на единния пазар камионите вече могат да предоставят услуги в държави, различни от тяхната държава на регистрация, като по този начин се намалява броят на случаите, в които те се връщат празни от пътуване.

Безопасността и сигурността са от първостепенна важност. Броят на смъртните случаи по пътищата на Европа е намалял на половина от 1992 г. до 2010 г. Макар че е постигнат напредък, през 2017 г. 25 300 души са изгубили живота си в пътнотранспортни произшествия. Поради това ЕС работи активно за подобряване на пътната безопасност. Самолетните компании, които не отговарят на стандартите за безопасност, нямат право да извършват полети в Европа. Освен това ЕС въведе по-строги правила относно безопасността на морския транспорт. Транспортната политика на ЕС помага на хората и им осигурява защита, когато са на път, и посредством други начини. Независимо дали пътуват със самолет, влак, кораб или автобус, пътуващите в ЕС имат права при закъснения или отмяна на пътуването.

Земеделие и развитие на селските райони

Общата селскостопанска политика осигурява постоянни доставки на произведени по устойчив начин храни на достъпни цени за потребителите в ЕС, които са 446 милиона. Тя подкрепя и създаването на работни места и растежа в селските райони.

Общата селскостопанска политика се прилага във всички държави — членки на ЕС, и се финансира от бюджета на ЕС. Тя подкрепя хранителния и селскостопанския сектор в ЕС — един от главните сектори на икономиката, който осигурява почти 44 милиона работни места. През 2016 г. бяха инвестирани около 61 милиарда евро (приблизително 38 % от бюджета на ЕС) с цел да се помогне на земеделските стопани да произвеждат храни по устойчив начин и същевременно да се насърчат растежът на икономиката в селските райони и създаването на жизнеспособни селски райони. Общата селскостопанска политика също така подкрепя екологични и щадящи климата земеделски практики в целия ЕС и поощрява здравословния начин на живот.

Video:

Какво прави ЕС

Общата селскостопанска политика предоставя подкрепа по следните начини:

  • преки плащания в подкрепа на доходите на земеделските стопани. Селскостопанската дейност може да бъде рискована и скъпоструваща. Времето и условията на селскостопанския пазар често са непредсказуеми и могат да се отразят пагубно върху продукцията и доходите на стопанствата. Това е лошо както за земеделските стопани, така и за потребителите, тъй като има опасност да бъде засегната веригата за доставки на храни. По-голямата част от бюджета на ЕС за селското стопанство (72 %) е заделена за преки плащания на земеделските стопани, при условие че те спазват строги правила за безопасност на храните, правилата в областта на околната среда и правилата относно здравето на животните и хуманното отношение към тях. Ползите за околната среда и климата включват защита на почвите и биологичното разнообразие и поддържане на постоянни пасища, които са много ефективно средство за складиране на въглерод и по този начин за намаляване на глобалното затопляне. Чрез преките плащания земеделските стопани получават възнаграждение за предоставянето на блага, от които се възползва цялото общество, но не се плащат от пазара;
  • пазарни мерки за справяне с трудни ситуации, като например внезапен спад в търсенето поради опасения за здравето, спад в цените поради временно свръхпредлагане на пазара или въздействие на непредвидени геополитически промени, и програми за развитие на селските райони (съфинансирани от държавите членки), които насърчават иновациите и конкурентоспособността, за да превърнат селските райони в привлекателни места за живот и работа. Това включва модернизация на стопанствата и подкрепа за млади земеделски стопани, както и производство на традиционни храни и биологични продукти;
  • възстановяването на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство, и насърчаването на ефективността на ресурсите и на преминаването към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика също са важни приоритети, за които са заделени 51,7 % (около 51 милиарда евро) от общия бюджет за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г.

Морско дело и рибарство

ЕС защитава нашите морета и океани, като същевременно гарантира, че те ще се запазят икономически и екологично устойчиви и ще стимулират създаването на работни места, растежа и иновациите.

Моретата и океаните са двигател на европейската икономика. „Синята“ икономика генерира брутна добавена стойност (която представлява принос към икономиката) от милиарди евро годишно. „Син растеж“ е стратегията за оползотворяване на потенциала за устойчив растеж в корабоплаването и морските отрасли като цяло.

Общата политика на ЕС в областта на рибарството има за цел да гарантира, че риболовът и аквакултурите (отглеждането на риба в контролирани условия) са устойчиви от екологична, икономическа и социална гледна точка, за да могат да осигуряват здравословна храна за настоящите и бъдещите поколения в ЕС. Нейните цели са да насърчи динамична, но устойчива риболовна промишленост, включваща опазването на ресурсите и защитата на морската среда, като същевременно осигурява достоен стандарт на живот за риболовните общности.

Video:

Какво прави ЕС

Моретата и океаните осигуряват не само храна, работни места, транспорт и възможности за почивка, но и лекарства, минерали и източници на възобновяема енергия благодарение на изследванията и технологичния напредък. ЕС подкрепя тези нови възможности, като същевременно играе важна роля за насърчаване на отговорното и устойчиво използване на моретата в европейски и световен мащаб.

ЕС въведе морски защитени зони за опазване на морските екосистеми и биологичното разнообразие заедно с услугите, които тези екосистеми предлагат. В тези зони човешката дейност е ограничена с цел тяхното съхраняване.

Общата политика в областта на рибарството и интегрираната морска политика се финансират чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство, който за периода 2014—2020 г. ще предостави над 6,4 милиарда евро с цел да се помогне на рибарите да се приспособят към устойчивия риболов, да се създадат работни места за сектора и да се диверсифицира икономиката в крайбрежните общности. Фондът предоставя съфинансиране, насочено към подпомагане на държавите членки да изпълнят оперативните програми и проекти и към постигане на целите на общата политика в областта на рибарството и интегрираната морска политика.

Освен това общата политика в областта на рибарството съдържа набор от правила за управление на европейските риболовни флотове и за опазване на рибните запаси. Запасите са възобновяеми, но ограничени. За да се предотврати прекомерният улов, за държавите членки има квоти, които определят разрешените количества за улов от всеки вид. С цел да се прекрати разточителната практика на изхвърляне на нежелан улов от риболовните флотове, постепенно започна да се прилага задължение за разтоварване.

Околна среда

Екологичните стандарти на ЕС са едни от най-високите в света и с тях се цели опазване на природата, запазване на качеството на живот, разрастване на „зелената“ икономика и внимателно и разумно използване на природните ресурси.

За екологичните предизвикателства няма граници. Затова трябва да се справим с тях посредством сътрудничество както в рамките на ЕС, така и с останалата част на света.

Опазването на околната среда и насърчаването на устойчивия растеж са неразривно свързани. Политиката в областта на околната среда може да играе ключова роля за създаването на работни места и стимулирането на инвестициите. Можем да реализираме и изнасяме зелени иновации и по този начин да направим Европа по-конкурентоспособна и да подобрим здравето и благосъстоянието на хората.

Video:

Какво прави ЕС

До 2020 г. политиката на Съюза в областта на околната среда се направлява от Седмата програма на ЕС за действие за околната среда, която представя визия за това какво трябва да предприеме ЕС до 2050 г. Тази визия включва живот в околна среда без разхищения, в която природните ресурси се управляват по устойчив начин, а биологичното разнообразие се съхранява, цени и възстановява.

Действията в програмата са съсредоточени в три ключови области:

  • опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал на ЕС;
  • превръщане на ЕС в зелена и конкурентоспособна икономика с ефективно използване на ресурсите и ниски въглеродни емисии; както и
  • защита на гражданите на ЕС от свързани с околната среда въздействия и рискове за здравето и благосъстоянието им.

ЕС работи за съхраняване на природните ресурси и за спиране на изчезването на застрашени видове и местообитания. „Натура 2000“ е мрежа от защитени природни зони в ЕС, в които може да се извършва устойчива човешка дейност, без да се застрашават редки и уязвими видове или местообитания. Водата, замърсяването на въздуха и химическите вещества са сред основните опасения за околната среда. За да защити хората от свързани с околната среда въздействия и рискове за здравето и благосъстоянието им, политиката на ЕС има за цел да гарантира безопасността на питейната вода и на водите за къпане, да подобри качеството на въздуха, да намали шума и да намали или отстрани последиците от вредни химически вещества.

Използването на материалите и ресурсите възможно най-дълго и проектирането на по-издръжливи и по-лесни за повторна употреба и рециклиране продукти са сред целите на плана за действие на ЕС за кръговата икономика. Един от основополагащите елементи на плана за действие е Стратегията за пластмасите, с която се цели до 2030 г. всички пластмасови опаковки в ЕС да станат подходящи за повторна употреба или за рециклиране и се предприемат действия за намаляване на пластмасовите продукти за еднократна употреба. Преосмислянето на жизнения цикъл на продуктите ще спомогне за по-устойчивото управление на ценни ресурси и за свеждането на отпадъците до минимум. То ще направи Европа по-устойчива по отношение на доставките на суровини.

Опасенията за околната среда не спират на границите на ЕС. Световното население продължава да се увеличава и ЕС ще има водеща роля в международните усилия за насърчаване на устойчивото развитие. Ще са необходими повече действия за опазване на чистотата на въздуха, океаните и други водни ресурси, за устойчиво използване на земите и екосистемите и за ограничаване на изменението на климата до контролируеми равнища.

Енергетика

Политиките на ЕС в областта на енергетиката са насочени към осигуряването на постоянни и конкурентни доставки на енергия на достъпна цена и същевременно към изпълнението на целите на Съюза в областта на климата.

Европа е изправена пред редица значими предизвикателства в областта на енергетиката. В допълнение към основните цели за гарантиране на постоянни доставки на енергия в целия ЕС на разумни цени за всички, съществува нарастваща необходимост от улесняване на прехода от икономика на основата на полезни изкопаеми към неутрална по отношение на въглеродните емисии система — т.нар „преход към чиста енергия“. Икономиката също така трябва да стане по-ефективна по отношение на ресурсите чрез внедряване на иновациите и новите технологии, подобряване на трансграничните енергийни връзки и намаляване на зависимостта от вноса на енергия.

Video:

Какво прави ЕС

Всяка държава членка продължава да бъде отговорна за определянето на собствения си енергиен микс, а координацията на правилата на равнище ЕС осигурява общ подход, който подсилва цялостното въздействие на мерките и дава възможност на ЕС да демонстрира водеща роля в световен мащаб в борбата с изменението на климата. Чрез инициативата „Чиста енергия за всички европейци“ ЕС актуализира понастоящем общите ни правила по начин, който ще улесни и насърчи бъдещите инвестиции, като ще засили прехода към чиста енергия и ще спомогне за изпълнението на ангажиментите, свързани с Парижкото споразумение.

Декарбонизацията на енергийната система на ЕС е от основно значение за постигането на целите ни в областта на климата като част от Европейския зелен пакт, обявен през декември 2019 г. Производството и използването на енергия представляват повече от 75 % от емисиите на парникови газове в ЕС.

Друга инициатива на ЕС е създаването на Европейски енергиен съюз, с който ще се подобри взаимодействието с други области на политиката, например транспорта, научните изследвания и иновациите, цифровизацията, кръговата икономика и устойчивото финансиране.

С преодоляването на тези предизвикателства на равнище ЕС ще се открият и нови възможности по отношение на растежа и работните места, научните изследвания, както и един по-конкурентен и устойчив енергиен пазар. Ползите за потребителите също следва да бъдат значителни по отношение на правата им за смяна на доставчиците на енергия, по-ниски сметки за електроенергия на домакинствата, както и по въпроси, свързани с качеството на живот, например по-малко замърсяване на въздуха.

По-долу са изброени някои допълнителни политики и действия, насочени към постигането на целите на ЕС:

Научете повече: https://ec.europa.eu/energy/en

Външна политика и политика на сигурност

Външната политика и политиката на сигурност на ЕС дават възможност на Съюза да говори и да действа като едно цяло по световни проблеми, като по този начин позволява на държавите членки да посрещнат предизвикателства, с които не могат да се справят сами, и осигурява сигурност и просперитет на гражданите на ЕС.

Политиката се осъществява от върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (който е и заместник-председател на Комисията) и се подпомага от Европейската служба за външна дейност — дипломатическата служба на ЕС. Външните действия на ЕС се ръководят от принципите, които вдъхновиха неговото създаване и развитие и които той се стреми да популяризира в останалата част на света — мир, демокрация, върховенство на закона, зачитане на правата на човека и основните свободи.

Video:

Какво прави ЕС

През 2016 г. върховният представител/заместник-председател постави началото на Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз с цел да повиши стабилността в съседните на ЕС държави и по света, да стимулира сигурността и отбраната и да се справи с предизвикателства като сигурността на енергийните доставки, незаконната миграция, изменението на климата и тероризма. Последващите действия във връзка със сигурността и отбраната бяха изключително бързи — през 2016 г. беше приет всеобхватен пакет от мерки на ЕС в областта на сигурността и отбраната, вследствие на които Европа ще поеме по-голяма отговорност за тези области. В Глобалната стратегия са определени посочените по-долу пет приоритета за действие от страна на ЕС:

ЕС подкрепя държави, които са жертва на конфликти и кризи. Предоставяйки повече от 11 милиарда евро в подкрепа на сирийския народ, ЕС е най-големият донор в контекста на действията на международната общност в отговор на кризата в Сирия. Съюзът продължава да участва в международните усилия за мир в Близкия изток, подкрепяйки решението за две съседни държави — Палестина и Израел. Постигнатото през 2015 г. споразумение за ядрената програма на Иран показа важната роля, която ЕС играе във воденето на мирни преговори от името на международната общност. През 2018 г. се проведоха 16 граждански мисии и военни операции на три континента. Решенията за разполагане на военни сили се вземат съвместно от министрите на държавите — членки на ЕС. Сред успехите са мироопазващи мисии на ЕС в някои от най-горещите точки на света, обучение на полиция, войници и брегова охрана, подкрепа за изграждането на държавни структури след конфликт и борба с пиратството в Африканския рог. ЕС не разполага с редовна армия, но обединява сили на държавите членки под своето знаме.

Европейският фонд за отбрана, създаден през 2017 г., координира, допълва и засилва националните инвестиции в областта на отбраната с цел увеличаване на производството и разработване на отбранителни технологии и оборудване, за да може да се отговори на настоящите и бъдещите нужди в областта на сигурността.

Разширяване на ЕС

Перспективата за членство е мощен стимул за извършването на демократични и икономически реформи в държавите, които желаят да се присъединят към ЕС.

ЕС беше създаден за насърчаване на мира, просперитета и европейските ценности на континента. Разширяването е процесът на присъединяване на нови европейски държави към ЕС. От основаването на Съюза през 1957 г. броят на държавите членки се увеличи от шест на 27. С приемането на нови държави в ЕС една от целите е да се задълбочи солидарността между европейските народи и да се увеличат просперитетът и възможностите им, като същевременно се зачита и пази многообразието.

Video:

Какво прави ЕС

Всяка европейска държава може да кандидатства за членство, ако зачита демократичните ценности на ЕС и се ангажира с тяхното утвърждаване. Държавите могат да станат членки на ЕС само ако отговарят на условията за присъединяване. Политиката на разширяване играе ключова роля за насърчаването и оказването на помощ на държавите да изпълнят три основни критерия:

  • политическа стабилност — политическите институции в държавите гарантират демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и зачитането и защитата на малцинствата;
  • функционираща пазарна икономика и капацитет за справяне с конкуренцията и пазарните сили в ЕС; както и
  • способност за поемане на задълженията, които произтичат от членството, включително строго придържане към целите на политическия, икономическия и паричния съюз.

По време на процеса на разширяване Комисията помага на държавите, които искат да се присъединят към ЕС, да изпълнят необходимите критерии и ги подкрепя в осъществяването на съответните икономически и демократични реформи. Когато преговорите и съпътстващите ги реформи са приключени удовлетворително и за двете страни, държавата може да се присъедини към ЕС, ако всички държави членки са съгласни. Настоящите държави кандидатки са: Албания, Северна Македония, Сърбия, Турция и Черна гора. Босна и Херцеговина и Косово* са потенциални кандидати.

Перспективата за членство е основен двигател на трансформацията в Западните Балкани и спомага за насърчаване на помирението и стабилността. В началото на 2018 г. беше възприета нова стратегия за потвърждаване на надеждната перспектива за разширяване на Западните Балкани и обявяване на засиления ангажимент на ЕС към региона. Макар и да е ясно, че нито една държава все още не е готова за присъединяване, в бъдеще броят на държавите членки ще се увеличи. Държавите — кандидатки за присъединяване, трябва да отдадат първостепенно значение на върховенството на закона, правосъдието и основните права.

Турция е ключов партньор на ЕС в основни области като миграцията, борбата с тероризма, енергетиката, транспорта, икономиката и търговията. Въпреки това Турция се отдалечава от основните ценности и принципи на ЕС и поради това преговорите за присъединяването ѝ на практика са в застой.

  • Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

Европейска политика за съседство

Като основен елемент на външната политика на ЕС европейската политика за съседство се съсредоточава върху стабилизирането на региона от гледна точка на политиката, икономиката и сигурността.

Европейската политика за съседство урежда отношенията на ЕС с 16 от неговите най-близки източни и южни партньори. Тя показва желанието на ЕС да работи с партньорските държави въз основа на общи интереси, както и ангажимент за съвместна работа в приоритетни области. Сред тях са насърчаването на демокрацията, върховенството на закона и зачитането на правата на човека, както и подобряването на икономическото развитие, инвестиционния климат и социалното сближаване. Укрепването на държавната и обществената устойчивост на партньорите на ЕС е приоритет с оглед на заплахите и натиска, на които те са подложени, включително предизвикателствата, свързани с миграцията и мобилността.

European neighbourhood policy

Какво прави ЕС

Европейската политика за съседство предлага рамка за по-ефективно и силно партньорство на базата на общи интереси и действия от двете страни. Основните цели на тази политика са:

  • стабилизиране на съседните държави чрез действия в областта на икономическото развитие, пригодността за заетост и младежта, транспортната и енергийната свързаност, миграцията, мобилността и сигурността;
  • популяризиране на основните интереси на ЕС — добро управление, демокрация, върховенство на закона и права на човека; както и
  • улесняване на сътрудничеството на регионално равнище, например посредством Източното партньорство и Съюза за Средиземноморието.

Ключовите инициативи, с които се реализира тази политика на практика, са:

  • Източното партньорство: съвместна инициатива за задълбочаване и укрепване на отношенията между ЕС и шестте източни съседи: Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна; както и
  • южното съседство: рамка за сътрудничество между ЕС и 10 държави партньори: Алжир, Египет, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Мароко, Палестина*, Сирия и Тунис.

Сътрудничеството се осъществява на двустранно равнище (с отделни партньори), на регионално равнище (с двама или повече партньори от изток или юг) или с всички държави, участващи в политиката за съседство, в зависимост от естеството на действието. Европейският инструмент за съседство подкрепя всеобхватния подход на ЕС спрямо неговите партньори и е основният финансов инструмент на Съюза за сътрудничество с държавите, участващи в европейската политика за съседство, за периода 2014—2020 г.

  • Това название не може да се тълкува като признаване на държава Палестина и не засяга индивидуалните позиции на държавите членки по този въпрос.

Търговия

ЕС е поддръжник на свободната търговия. С всеки износ на стойност 1 милиард евро, подпомагащ 14 000 работни места в Европа, ЕС се бори за отворени пазари, основани на правила, равни условия на конкуренция и най-високи международни стандарти.

ЕС е най-голямата търговска сила и една от най-отворените икономики в света. Предвижда се 90 % от бъдещия световен растеж да бъдат генерирани извън границите на Европа, а една трета от нашия национален доход зависи от търговията. ЕС има изключителното правомощие да приема законодателство и да сключва международни търговски споразумения от името на своите държави членки в областите, които са част от неговата обща търговска политика, въз основа на правилата на Световната търговска организация.

Video:

Какво прави ЕС

Търговската политика на ЕС обхваща търговията със стоки и услуги, но и въпроси като търговските аспекти на интелектуалната собственост и преките чуждестранни инвестиции.

Търговските споразумения не са самоцел; те популяризират европейските ценности и принципи по света, поради което всички нови търговски споразумения, договаряни от ЕС, съдържат разпоредби относно устойчивото развитие, а именно опазването на околната среда и условията на труд. Неотдавнашните споразумения с Япония, Мексико и Меркосур са първите търговски споразумения, които включват ангажимент във връзка с Парижкото споразумение относно изменението на климата.

ЕС подкрепя отворената и справедлива търговия и се бори с протекционизма. Той използва мерки за търговска защита и достъп до пазара, за да предпази своите предприятия и граждани от нелоялна конкуренция и нелоялни търговски практики.

ЕС има действащи търговски споразумения с 70 партньори по света като например Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада, което премахна митата върху 98 % от стоките, спестявайки на предприятията от ЕС до 590 милиона евро годишно. През 2019 г. ЕС постигна ново търговско споразумение с търговската организация Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай) и подписа търговско споразумение с Виетнам, а търговското споразумение с Япония влезе в сила. Споразумението с Япония може да увеличи износа на ЕС за Япония с над една трета и да спести мита на стойност 1 милиард евро.

Комисията води търговските преговори по прозрачен начин, като системно публикува текстовете, по които се водят преговорите, доклади от съответния кръг преговори и обяснителни документи, и представя редовни доклади на Европейския парламент и на държавите членки.

ЕС подкрепя отворените пазари, но не е наивен по отношение на свободната търговия. Той поддържа баланс между това да бъде отворен и да гарантира спазването на правилата и защитата на предприятията в ЕС от нелоялна търговия и необосновани пречки. От 2014 г. ЕС е премахнал близо 90 пречки пред достъпа до пазара в държави извън ЕС, които засягат редица предприятия в ЕС и износ на стойност приблизително 8,2 милиарда евро годишно. ЕС също така е наложил над 30 мерки за търговска защита, запазвайки над 350 000 работни места.

Научете повече: https://ec.europa.eu/info/topics/trade_bg

Международно сътрудничество и развитие

Развитието е залегнало в центъра на външната политика на Съюза, като ЕС предоставя над половината от световното финансиране за сътрудничество.

Връзките на ЕС с останалата част на света се основават на солидарност и сътрудничество. За предизвикателства като изменението на климата, насилническия екстремизъм, трафика на хора и незаконната миграция няма граници. Само чрез работа с държавите партньори от развиващия се свят можем да се справим с крайната бедност.

Video:

Какво прави ЕС

За ЕС сътрудничеството за развитие не е „благотворителност“, а инвестиция в едно надеждно общо бъдеще. В този смисъл ЕС е един от водещите поддръжници на програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г., а Европейският консенсус за развитие от май 2017 г. представя начина, по който Съюзът ще се съсредоточи върху „хората, планетата, благоденствието, мира и партньорството“ в работата си за постигането на целите за устойчиво развитие от програмата до 2030 г.

Целта на ЕС е да се пребори с причините за бедността. Това означава не само оказване на съдействие за осигуряването на достъп при достойни условия до храна, чиста вода, здравеопазване, образование и земя, не просто развиване на транспортна и енергийна инфраструктура от първостепенна важност и опазване на околната среда, но и изграждане и укрепване на демокрацията, правата на човека (включително равенството между жените и мъжете) и върховенството на закона. Без това не могат да бъдат изградени безопасни и стабилни общества, в които хората да се развиват, а местните предприятия да инвестират, да се разрастват и да създават трайни работни места.

140-те дипломатически мисии („делегации“) на ЕС ра­ботят с държави партньори от целия свят за изготвянето на дългосрочни програми. Щом бъдат одобрени от Европейския парламент и държавите членки, тези програми се управляват на място с пари от общия бюджет на ЕС и от специален Европейски фонд за развитие. Като цяло за периода 2014—2020 г. ЕС ще отпусне външно финансиране на стойност около 82 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства, търгове и помощ за националните бюджети и все повече ще използва финансирането като начален капитал за насърчаване на местните публични и частни инвестиции.

Хуманитарна помощ и гражданска защита

ЕС заедно със своите държави членки е най-големият донор на хуманитарна помощ в света, който предоставя и координира помощ за населението в засегнати от бедствия райони в Европа и по света.

ЕС предоставя хуманитарна помощ на хората, засегнати от кризи. През 2017 г. ЕС предостави помощ на стойност 2,2 милиарда евро на над 120 милиона души в повече от 80 страни. ЕС има за цел:

  • да спасява и опазва човешкия живот, да предотвратява и облекчава човешкото страдание, да защитава неприкосновеността и достойнството на хората, засегнати от природни бедствия и кризи, причинени от човека;
  • да предприема бързи ответни действия при извънредни ситуации в ЕС и извън него;
  • да намалява рисковете от бедствия, например като прилага стратегии за смекчаване на последиците от изменението на климата;
  • да повишава подготвеността при бедствия, като разработва системи за ранно предупреждение;
  • да извършва плавен преход след края на извънредна операция, осигурявайки връзка със стратегии за помощ за развитие;
  • да повишава цялостната устойчивост на населението, например като инвестира в мерки, които подпомагат подготвеността му за бъдещи бедствия; както и
  • да закриля и обезпечава бъдещето на децата, засегнати от бедствия, предизвикани от човека, или природни бедствия.
Video:

Какво прави ЕС

ЕС реагира на кризисни ситуации чрез генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ (ECHO) на Европейската комисия, която осигурява бързото и ефективно предоставяне на хуманитарна помощ от ЕС чрез два основни инструмента: хуманитарна помощ и гражданска защита. ЕС е водещ донор на хуманитарна помощ в много кризи, включително:

  • спешна хуманитарна помощ за разселени лица в Сирия и бежанци в съседните страни;
  • хуманитарна помощ за бежанци и вътрешно разселени лица в Гърция, Ирак, Турция и Йемен;
  • животоспасяващи хуманитарни проекти за най-тежко засегнатите общности в Южен Судан и Централноафриканската република.
  • оказване на помощ за по-добра подготвеност и възстановяване на общности в области, застра­шени от природни бедствия. Всяко евро, инвестирано в подготвеността при бедствия, спестява до седем евро, които биха били похарчени за справяне с последствията от бедствията.

ЕС изпраща екипи за помощ при редица кризисни ситуации в ЕС и целия свят чрез своя Механизъм за гражданска защита. Той помага при:

  • координирането и съфинансирането на транспортните разходи за противопожарни операции в Европа през особено напрегнатия летен сезон на горските пожари през 2017 г.;
  • изпращането на експерти, екипи и оборудване до държави от целия свят, които са засегнати от земетресения (Ирак, Мексико), наводнения (Албания, Перу) и епидемии (Уганда, Бангладеш) през 2017 г.;
  • оказването на помощ на хора, засегнати от ураганите „Ирма“ и „Мария“ в Карибския басейн през септември 2017 г.

Правосъдие и основни права

ЕС гарантира редица основни права на своите граждани и ги защитава от дискриминация, а общото пространство на правосъдие на ЕС помага за решаването на трансгранични правни проблеми както за гражданите, така и за предприятията.

ЕС не е само единен пазар на стоки и услуги. Европейците споделят ценности, които се съдържат в Договорите на ЕС и Хартата на основните права, гарантиращи права за гражданите на ЕС (всяко лице, което притежава гражданство на държава от ЕС, автоматично е и гражданин на ЕС). ЕС улеснява живота на европейците, които учат, работят или сключват брак в друга държава от ЕС, като изгражда мостове между различните национални правни системи в Съюза. В едно безгранично пространство на правосъдие без препятствия гражданите ще могат да разчитат на определен набор от права и достъп до правораздаване в целия континент.

Video:

Какво прави ЕС

Наборът от гарантирани от ЕС права включва посоченото по-долу:

  • правила за предотвратяване на дискриминацията на базата на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;
  • правото на всеки гражданин личните му данни да бъдат защитени благодарение на новите правила (т.нар. ОРЗД), които влязоха в сила през май 2018 г.;
  • Хартата на основните права, която обединява всички лични, граждански, политически, икономически и социални права, с които се ползват хората в ЕС. Тези права са гарантирани от Европейския съюз, когато е приложимо правото на ЕС;
  • политиките на ЕС в областта на правосъдието и основните права: координирането на правилата в областта на правосъдието, определянето на минимални стандарти в целия ЕС и достъпът до правосъдие при равни условия във всички държави са основни въпроси. Жертвите на престъпления например имат общ набор от минимални права, където и да се намират в ЕС. Това координиране помага също на гражданите да използват правото си на свободно движение и на предприятията да търгуват и осъществяват стопанска дейност в рамките на единния пазар на ЕС.

ЕС се стреми също да укрепи взаимното доверие между съдилищата и администрациите на държавите — членки на ЕС, така че те да признават взаимно съдебните си решения. Това е особено важно при гражданските дела за развод, попечителство над деца или искове за издръжка. Евроюст подпомага сътрудничеството между националните съдебни органи в борбата с тежки престъпления като корупцията, тероризма и трафика и разпространението на наркотици, а Европейската заповед за арест замени дългите процедури за екстрадиция на заподозрени или осъдени престъпници обратно в страната, в която те са били или ще бъдат съдени. Новосъздадената Европейска прокуратура, която трябва да започне да функционира през 2020 г, ще провежда разследвания и наказателно преследване и ще внася в съда престъпления срещу бюджета на ЕС като случаи на измама, корупция или тежки трансгранични измами, свързани с ДДС.

Безопасност на храните

Действията на ЕС по отношение на безопасността на храните са свързани със защитата на здравето на хората, животните и растенията на всеки етап от веригата от стопанството до трапезата, като в същото време се подпомага развитието на европейската хранително-вкусова промишленост.

Политиката на ЕС за безопасност на храните има за цел да гарантира производството или вноса в ЕС на безопасна и питателна храна от здрави растения и животни, като същевременно дава възможност на хранително-вкусовата промишленост, която е най-големият производствен сектор и секторът, осигуряващ най-голяма заетост, в Европа, да функционира при възможно най-добрите условия. Политиката за безопасност на храните защитава здравето на всеки етап от хранителната верига, като се предотвратява замърсяването на храните и се насърчават спазването на хигиена на храните, опазването на здравето на растенията и животните и хуманното отношение към животните. Европейските правила за етикетиране предоставят на потребителите важна информация за тяхното здраве.

Video:

Какво прави ЕС

Основните принципи на политиката на ЕС за безопасност на храните са определени в общото законодателство на ЕС в областта на храните, което осигурява висока степен на защита на здравето на хората и на интересите на потребителите, като същевременно се гарантира ефективното функциониране на единния пазар. Европейският орган за безопасност на храните предоставя научни консултации по въпроси, свързани с храните, за да спомогне за защитата на хората, животните, растенията и околната среда.

По силата на общото законодателство в областта на храните също така бяха установени процедури и инструменти за справяне с извънредни ситуации и кризи. Пример за това е Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи, която спомага да се гарантира, че храните, несъответстващи на европейските правила, се изтеглят от пазара. В случай на епидемичен взрив на заболявания по животните или храните или ако потребители пострадат от хранително отравяне, органите в ЕС могат да проследят движението на хранителните продукти чрез електронната система TRACES (интегрираната компютризирана ветеринарна система).

ЕС също така гарантира здравето на животните и хуманното отношение към тях в агрохранителната верига. ЕС разполага с механизми за бързо действие при установяването на епидемичен взрив на заболяване по животните. Правилата в областта на здравето на растенията предпазват насажденията, плодовете, зеленчуците и горите от разпространението в ЕС или внасянето от чужбина на опасни вредители и заболявания.

Намаляването на разхищението на храни има огромен потенциал за спестява­нето на ресурси и средства и за намаляването на въздействието от производството и потреблението на храни върху околната среда. ЕС намалява разхищаването на храни, като едновременно с това се грижи за безопасността на храните, изяснявайки съответните правила на Съюза с цел улесняване на работата на всички участници (публични и частни) и насърчавайки споделянето на иновации и най-добри практики в тази област.

Потребители

Политиката на ЕС за защита на потребителите защитава техните права, гарантира, че продуктите са безопасни, помага на хората да направят информиран избор при закупуването на стоки и услуги и в случаи на нередности предлага инструменти за решаване на проблема.

Единният пазар на ЕС дава на потребителите достъп до по-голям избор, гъвкавост, качество и изгодни цени. Той обаче може да постави предизвикателства пред потребителите, особено в бързо развиващи се области като цифровите технологии, енергетиката и финансовите услуги. Политиката на ЕС за защита на потребителите гарантира, че правата на хората ще бъдат спазени при проблем със закупуването на стоки или услуги в други държави от ЕС, включително онлайн. Това допринася за изграждането на потребителско доверие в целия ЕС, което е от полза също за предприятията, извършващи трансгранична търговия на територията на единния пазар на ЕС.

Video:

Какво прави ЕС

ЕС предлага на потребителите набор от практически права, които могат да бъдат упражнени в случаи на нередности.

  • За всички видове транспорт бяха създадени минимални стандарти за правата на пътниците, включително правото на информация, помощ и обезщетение при отмяна на пътуване или голямо закъснение.
  • Когато пазаруват онлайн, потребителите имат 14 дни да променят своето решение за покупката, която са направили, и да се откажат от нея. Те винаги могат да върнат продукта в срок от 2 седмици и да получат парите си обратно.
  • От юни 2017 г. таксите за роуминг са премахнати. Европейските граждани, които пътуват в рамките на ЕС, плащат цените на вътрешния пазар за роуминг повиквания, кратки текстови съобщения и пренос на данни.
  • Ако стока, закупена в ЕС (независимо дали онлайн или в търговски обект), се различава от начина, по който тя е рекламирана, или не работи добре, потребителят има правото най-малко на безплатен ремонт или на замяна на стоката.
  • От 2016 г. насам новите правила на ЕС за ипотечните кредити осигуряват предоставянето на ясна информация в рекламите и своевременното информиране на потребителите преди подписването на договор.

Освен това ЕС предоставя помощ за бързо и ефикасно решаване на спорове с търговци. Тези евтини и бързи процедури могат да се използват както при местни, така и при трансгранични спорове. Платформата за онлайн решаване на спорове дава възможност на потребителите и търговците да разрешават спорове относно онлайн покупки изцяло по интернет. Мрежата на европейските потребителски центрове предоставя безплатна помощ и съвети на потребителите относно техните трансгранични покупки.

За играчките, електрическите уреди и козметичните и фармацевтичните продукти се прилагат строги стандарти за безопасност, а стриктни правила гарантират, че опасните продукти се изтеглят от пазара. Всяка година чрез системата на ЕС за бърз обмен на информация за опасни нехранителни стоки се съобщава за над 200 различни опасни продукта.

Научете повече: https://ec.europa.eu/info/topics/sport_bg

Банкови и финансови услуги

ЕС се стреми да гарантира стабилността и сигурността на финансовата система, както и това единният пазар да предлага на потребителите и предприятията финансовите продукти, от които се нуждаят.

Финансовите институции и пазари играят съществена роля за стабилността и растежа на икономиката на ЕС. Те осигуряват финансиране за домакинствата и предприятията, дават възможност на хората да спестяват и инвестират, предоставят застраховка срещу рискове и улесняват плащанията.

При провал на финансовата система последиците могат да бъдат големи. Финансовата криза от 2008 г. показа, че нито една държава в ЕС не може да се справи сама с управлението на финансовия сектор и да контролира рисковете за финансовата стабилност. В началото на кризата ЕС осъществи амбициозни реформи, за да укрепи финансовата система и способността си да се справи с бъдещи финансови и икономически сътресения. Тези реформи включват и въвеждането на по-строги правила за защита на депозитите в случай на неплатежоспособност на банките.

Video:

Какво прави ЕС

Целта на ЕС е да изгради силен и сигурен финансов сектор, като засили надзора на финансовите институции и регулира сложни финансови продукти. Европейската комисия продъл­жава да работи за поддържането на стабилна и устойчива финансова система и за преодоляването на оставащите рискове, като същевременно актуализира регулаторната рамка в съответствие с технологичното и икономическото развитие.

Единната нормативна уредба създаде общи правила във връзка с надзора върху спазването на капиталовите изисквания към банките, въведе по-голяма защита за вложителите и подобри управлението на банки в затруднено положение. Чрез създаването на банковия съюз отговорността за осъществяването на надзора и преструктурирането на банките в 19-те държави — членки на еврозоната, се прехвърли от национално равнище на равнище ЕС. Съюзът на капиталовите пазари създава необходимата рамка за мобилизирането на капитал в Европа и предоставянето му на дружествата, в това число малки и средни предприятия, както и на инфраструктурни проекти, които с негова помощ се разрастват и създават работни места.

Все още не съществува напълно интегриран единен пазар на ЕС за финансови услуги за потребите­лите. Към момента все още този пазар функционира предимно на национално равнище. Поради това за потребителите е трудно да придобиват или прехвърлят в друга държава финансови продукти като банкови сметки, кредитни карти, ипотеки и застраховки. ЕС се стреми да направи финансовите услуги по-полезни за потребителите и малките инвеститори. Например той предприе мерки, за да гарантира право на достъп до банкови сметки за основни операции на равнище ЕС. Също така ЕС се стреми да използва максимално потенциала на цифровизацията и развитието на технологиите, за да подобри достъпа на потребителите до финансови услуги.

ЕС представи План за действие относно финансирането за устойчиво развитие, който обхваща инвестиции, вземащи предвид екологичните, социалните и управленските съображения. Той е част от усилията на съюза на капиталовите пазари за обвързване на финансирането с конкретните нужди на европейската икономика, за да се генерират ползи за планетата и обществото ни. Планът също така е една от ключовите стъпки към изпълнението на Парижкото споразумение и програмата на ЕС за устойчиво развитие.

Конкуренция

Целта на правилата на ЕС за конкуренцията е да гарантират, че всички предприятия се конкурират честно и при равни условия на единния пазар в полза на потребителите, бизнеса и европейската икономика като цяло.

Заедно с националните органи за защита на конкуренцията и националните съдилища Европейската комисия следи за прилагането на политиката на ЕС в областта на конкуренцията и издава решения, за да се гарантира лоялна конкуренция между предприятията. Това допринася за понижаване на цените и подобряване на качеството на стоките, за насърчаване на иновациите и ефективността на предприятията и за предоставяне на по-голям избор на потребителите.

Какво прави ЕС

Комисията предприема действия по отношение на:

  • картелите или други незаконни договорености между предприятия, чиято цел е да се избегне конкуренцията между тях или да бъдат определени изкуствено високи цени;
  • случаи, в които водещи предприятия злоупотребяват с господстващото си положение на пазара, като се опитват да изтласкат своите конкуренти или да налагат прекомерно високи цени;
  • сливания и придобивания на дружества, които могат да ограничат конкуренцията на единния пазар;
  • предоставянето на финансова подкрепа (държавна помощ) от държавни органи в ЕС за предприятия, която може да наруши конкуренцията на единния пазар чрез предоставяне на преимущества на някои дружества пред други; и
  • насърчаване на културата на конкуренция в международен план, така че предприятията от ЕС да имат лоялна конкуренция на пазарите в други места по света.

ЕС разследва антиконкурентни практики не само по отношение на стоки, но и в областта на професиите и услугите. Комисията наблюдава подпомагането, което правителствата на държавите членки предоставят на бизнеса, за да гарантира, че това подпомагане няма да даде на определени предприятия несправедливо преимущество пред техните конкуренти. Предоставянето на държавна помощ може да бъде разрешено, ако тази помощ е в подкрепа на необлагодетелствани райони, малки и средни предприятия, научноизследователска и развойна дейност, опазването на околната среда, обучението, заетостта или културата.

През 2016 г. и 2017 г. Комисията глоби членовете на картел на производители на камиони, включващ шест водещи компании, които произвеждат над 90 % от камионите със средна товароносимост и тежкотоварните камиони, продавани в Европа: Scania, Daimler, DAF, Iveco, MAN и Volvo/Renault. Комисията наложи на шестте дружества глоба на обща стойност 3,8 милиарда евро. Тези пари отиват в бюджета на ЕС, като по този начин намаляват приноса на данъкоплатците.

На големите дружества е забранено да използват влиянието си при воденето на преговори, за да налагат условия, които биха затруднили техните доставчици или клиенти да развиват търговски отношения с конкурентите им. Така например през 2017 г. Европейската комисия наложи глоба на Google от 2,42 милиарда евро за злоупотреба с господстващото му положение като онлайн търсачка, при което в резултатите от търсенето Google популяризира собствените си услуги за сравняване на условията за пазаруване за сметка на конкурентите си. През юли 2018 г. Google беше глобено с още 4,34 милиарда евро за налагане на незаконни ограничения по отношение на производителите на устройства, използващи Android. Вижте още случаи: https://ec.europa.eu/competition/consumers/how/index_bg.html

Данъчно облагане

Въпреки че националните правителства отговарят за определянето на данъчните ставки и събирането на данъците, ЕС гарантира, че гражданите или фирмите от друга държава членка не са подложени на дискриминация и че данъците не възпрепятстват единния пазар на ЕС.

Правителствата на държавите членки в голяма степен са свободни да създават данъчни закони в съответствие със своите национални приоритети. Те обаче трябва да спазват някои основни принципи, например недискриминация и зачитане на свободното движение на стоки и услуги на единния пазар. Все повече предприятия и физически лица работят в повече от една държава, което им дава възможност чрез законови средства да се опитат да плащат минималния възможен данък („избягване на данъци“) или да не плащат дължимите данъци („данъчна измама“). Една държава не може сама да се справи с тези въпроси, затова държавите — членки на ЕС, работят заедно с цел да гарантират, че данъчното облагане е справедливо.

Video:

Какво прави ЕС

ЕС не участва пряко в събирането на данъците и определянето на данъчните ставки. Ролята на Съюза е да контролира спазването на националните правила за данъчно облагане, за да се увери, че те са в съответствие с определени политики на ЕС като:

  • насърчаване на икономическия растеж и създаване на работни места;
  • гарантиране на свободния поток на стоки, услуги и капитали в ЕС в рамките на единния пазар;
  • гарантиране, че предприятията в една държава не получават несправедливо предимство пред конкурентите в друга държава;
  • установяване на гаранции, че данъците не дискриминират потребителите, работещите или предприятията от други държави от Съюза.

Правителствата на всички държави — членки на ЕС, трябва да са единодушни, когато вземат решения на Съюза, свързани с данъчното облагане, така че интересите на всяка държава от ЕС да се вземат под внимание. За някои данъци, като например данъка върху добавената стойност или акцизите върху горивата, тютюневите изделия и алкохола, държавите членки са се споразумели да съгласуват до голяма степен своите правила и минимални ставки, за да се избегне нелоялна конкуренция в рамките на единния пазар.

Данъчното законодателство на една държава членка не трябва да дава възможност на физическите лица или предприятията да избягват данъчно облагане в друга държава. За справянето с този проблем от решаващо значение е действията да обхващат целия ЕС. След приемането през 2012 г. на план за действие на ЕС бяха предприети много законодателни стъпки за борба с данъчните измами, отклонението от данъчно облагане и избягването на данъци.

Тясното сътрудничество между данъчните администрации също помага да не се позволява на дружествата да използват пропуските между системите на различните държави с цел да намалят размера на данъците, които плащат.

Митници

Митническият съюз на ЕС означава, че всички държави членки работят заедно, за да гарантират, че стоките, внасяни в Съюза, се движат свободно и че те са безопасни за хората, животните и околната среда.

Участващите в митническия съюз държави прилагат едни и същи мита за стоките, внасяни на тяхна територия от останалата част на света, и не облагат с мита търговията на стоки помежду си. В случая на ЕС това означава, че не се плащат мита, когато стоките се транспортират от една държава членка в друга.

Митническият съюз е една от малкото области, които са от изключителната компетентност на Европейския съюз. Европейската комисия предлага законодателни актове в областта на митническата политика на ЕС и следи за изпълнението им.

Video:

Какво прави ЕС

На практика митническият съюз на ЕС се управлява от националните митнически служби, действащи като едно цяло. Те защитават потребителите от стоки, които биха могли да бъдат опасни или вредни за тяхното здраве, и предпазват животните и околната среда от болести по растенията и животните. Те допринасят също за борбата с организираната престъпност и тероризма и гарантират, че не се извършва таен износ на ценни предмети от Европа.

Митническите служби също така предотвратяват незаконния износ на отпадъци, тъй като опазването на околната среда е една от основните им задачи. За предприятията митническият съюз означава, че се прилагат едни и същи правила независимо от това къде стоките влизат в ЕС. След като стоките бъдат обмитени, те могат да се движат свободно или да се продават навсякъде на митническата територия на ЕС.

През 2016 г. например са били обработени почти 313 милиона митнически декларации от над 2000 митнически учреждения в ЕС, които са работили непрекъснато през годината.

В момента митническата политика на ЕС е съсредоточена върху следните области:

  • да се гарантира, че всички държави членки си сътрудничат ефективно и ефикасно в рамките на митническия съюз;
  • да бъдат предложени законодателство и процедури за подобряване на сигурността и безопасността на гражданите, както и за улесняване на законната търговия;
  • да се помогне на държавите от ЕС да обменят информация, която би могла да бъде полезна за митническите служби; и
  • да се създадат условия за свободно движение на стоките от една държава членка в друга в рамките на единния пазар на ЕС.
Научете повече: https://ec.europa.eu/info/topics/customs_bg

Култура и медии

ЕС се стреми да съхранява общото европейско културно наследство и да го направи достъпно за всички. Той подкрепя изкуствата и помага на културната и творческата индустрия в държавите членки да процъфтяват, по-конкретно чрез програмата „Творческа Европа“.

Културата и творчеството са в основата на европейския проект и заемат централно място в културната политика на ЕС. Богатото културно наследство на Европа и нейните динамични творчески сектори допринасят за огромното обогатяване на милиони хора и им носят удоволствие и чувство за идентичност.

ЕС се стреми да опазва културното наследство и многообразие в държавите, както и да използва приноса на културните и творческите индустрии за икономиката и обществото. Целта на политиката на ЕС е също да се преодолеят общи предизвикателства като преминаването към цифрово производство и съдържание или как да се насърчат иновациите в културния сектор. В новата европейска програма за култура се съдържат конкретни действия за използване на пълния потенциал на културата.

Video:

Какво прави ЕС

Целта на програмата „Творческа Европа“, която ще се изпълнява в продължение на 7 години, е да укрепи европейската култура и творческите сектори, както и да предостави финансиране за около 3700 културни организации, 250 000 творци и културни дейци, над 7000 кина, 2800 филма и 4500 превода на книги. С бюджет от 1,46 милиарда евро тя инвестира във:

  • насърчаване на европейското езиково и културно многообразие;
  • стимулиране на икономическия растеж и конкурентоспособността в творческите сектори;
  • насърчаване на използването на цифрови технологии в творческите и културните сектори, както и подпомагане за разработването на нови бизнес модели; и
  • запознаване на по-широката публика в Европа и на международно равнище с творчески произведения.

„Творческа Европа“ насърчава също инициативи като наградите на ЕС за културно наследство, архитек­тура, литература и музика, Знака за европейско наследство и Европейските столици на културата. Европейската година на културното наследство 2018 г. беше насочена към насърчаването на повече хора да опознаят и да се ангажират с европейското културно наследство и засилването на чувството за принадлежност към едно общо европейско пространство.

Комисията също така координира изготвянето на политики, научните изследвания и докладването по широк кръг от теми — от медийната грамотност и цифровото разпространение до опазването на културното наследство и мястото на културата във външните отношения. Освен това тя насърчава сътрудничеството и партньорското обучение между държавите членки.

Аудио-визуалната и медийна политика на ЕС има за цел да гарантира, че подобно на останалите стоки и услуги аудио-визуалните продукти (филми, телевизия и видео) се подчиняват на правила, приложими в целия ЕС, за да се гарантира тяхното свободно и справедливо движение в рамките на единния пазар независимо от начина, по който те се доставят. ЕС също така подкрепя производството и разпростране­нието на европейски филми и друго съдържание с цел насърчаване на културното многообразие.

Младеж

Чрез своите политики и програми за младежта ЕС се стреми да гарантира, че младите хора могат да участват пълноценно във всички сфери и да им предоставя повече възможности за образование и заетост.

Социалното приобщаване на младите хора е от жизнено­важно значение за европейското общество и демократичен живот. Стратегията на ЕС за младежта насърчава прехода на младите хора към зрялата възраст, популяризира дейности, свързани със здравето и благосъстоянието на младите хора, и насърчава участието в обществения живот и доброволчески дейности, заетостта и предприемачеството. Политиките на ЕС за младежта предлагат също така възможност младежите да попълнят пропуските в образованието и уменията си, което им позволява да се адаптират по-добре към предизвикателствата и да допринасят за положителни промени в обществото. Това е от особено значение, тъй като нивото на младежката безработица все още е много високо.

Video:

Какво прави ЕС

ЕС управлява няколко програми и инициативи, които да помогнат на младите хора в Европа да участват по-активно в обществения живот и да се възползват от възможностите да живеят в друга държава. Тези програми и инициативи включват следното:

  • „Еразъм+“ е програмата на ЕС за подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа. С бюджет в размер на 14,7 милиарда евро тя предоставя възможности на над 4 милиона европейци да придобият знания и умения чрез опит в чужбина като учене, стажове, чиракуване, младежки обмен, преподаване, обучение, работа, свързана с младежи, и спорт.
  • Комисията подчертава необходимостта от структуриран диалог като средство за двустранна комуникация между младите хора и лицата, отговорни за вземането на решения, за да могат младите хора да имат пряк принос за политиките, които ги интересуват. Структурираният диалог е организиран в 18-месечни цикли, като всеки цикъл се съсредоточава върху конкретна тема и дава възможност на младите хора да изразяват своето мнение по нея.
  • Програмата „Еразъм за млади предприемачи“ помага на начинаещи или млади европейски предприемачи да придобият умения, необходими за започването и управлението на малък бизнес.
  • Европейският корпус за солидарност е инициатива на ЕС, чиято цел е да се предостави възмож­ност на младите хора да изразят своята солидарност, като участват в дейности в собствената си държава или в чужбина в полза на общности и хора от цяла Европа.
  • С бюджет в размер на 8,8 милиарда евро инициативата „Гаранция за младежта“ подкрепя младежката заетост, като гарантира, че всички млади хора на възраст до 25 години ще получат качествено и конкретно предложение за работа, чиракуване, стаж или продължаващо образование в срок от 4 месеца след като напуснат системата на формалното образование или останат без работа.

Европейският младежки портал предоставя информация по тези и други инициативи на ЕС за младите хора в Европа, а EURES, европейският портал за професионална мобилност, допълнително спомага за свързването на търсещи работа лица и дружества, предлагащи работа.

Научете повече: https://ec.europa.eu/info/topics/youth_bg

Cпорт

ЕС популяризира ползите за здравето и положителните ценности, свързани със спорта, подкрепя сътрудничеството между създателите на политиките и диалога със спортни организации и работи за справянето с проблеми като употребата на допинг, уреждането на мачове и насилието.

Спортът и физическите упражнения са неразделна част от живота на милиони европейци. Освен че допринася за по-доброто здраве и благосъстояние, спортът може да помогне за справяне с проблеми като расизма, социалното изключване и неравенството между половете. Спортът предоставя също така значителни икономически ползи и е важен инструмент във външните отношения на ЕС. Политиката на ЕС в областта на спорта понастоящем се провежда главно в рамките на програмата „Еразъм+“.

Video:

Какво прави ЕС

В контекста на политиката на ЕС спортът е средство за поддържане на здравето, изграждане на общности, насърчаване на социалното приобщаване и създаване на равни възможности за всички.

  • „Еразъм+“ съфинансира инициативи за разработване, споделяне и прилагане на иновативни идеи и практики за популяризиране на масовия спорт. „Еразъм+ спорт“ подпомага развитието на спорта в Европа, като подкрепя сътрудничеството между спортните организации, публичните органи и други участници.
  • Спортът може да помогне за преодоляването на социалните различия и да предостави възможности за развиването на лидерски умения. Държавите — членки на ЕС, кандидатстващи за безвъзмездни средства по Европейския социален фонд и Европейския фонд за регионално развитие, са насърчавани да включват проекти, насочени към социално приобщаване чрез спорт. Наградите за спорт на ЕС #BeInclusive отличават организации, които чрез спорт подкрепят социалното включване на групи в неравностойно положение.
  • Европейската седмица на спорта насърчава европейците да бъдат активни ежедневно.
  • Европейската комисия насърчава спортните организации да прилагат добро управление;
  • Европейската комисия постепенно интегрира спорта в двустранните споразумения с държави извън ЕС.

Сътрудничеството между държавите — членки на ЕС, се договаря чрез многогодишен работен план на ЕС за спорта. Най-новият такъв план (за периода 2017—2020 г.) определя три приоритета: почтеността в спорта, неговото икономическо измерение и връзката между спорта и обществото. Европейската комисия работи съвместно с държавите членки и заинтересованите страни за популяризирането на ролята на спорта и намирането на решения на проблемите пред спорта в Европа.

Резултатите от проучването на Евробарометър за спорта и физическата активност показват, че гражданите на ЕС не извършват достатъчно физически упражнения. Здравната политика на ЕС насърчава физическата активност както чрез споделянето на добри практики между държавите от Съюза и заинтересованите страни, така и чрез платформата за действие на ЕС за хранителния режим, физическата активност и здравето, която предоставя форум за търсенето на решения на проблемните тенденции.

Насоките на ЕС за физическата активност (2008 г.) и препоръката на Съвета относно насърчаването на укрепваща здравето физическа активност в различните сектори (2013 г.) показват как националните политики могат да насърчат физическата активност. Призивът за здравословен начин на живот, отправен на срещата в Тарту през 2017 г., включва списък с 15 действия за насърчаване на здравословния начин на живот.

Научете повече: https://ec.europa.eu/info/topics/sport_bg

Бюджет

Бюджетът на ЕС помага за постигането на резултати във важни сфери от живота на европейците. Чрез обединяването на средства на равнище ЕС държавите членки могат да постигнат повече, отколкото ако действат сами.

Бюджетът на ЕС подпомага редица политики, прилагани на територията на Европейския съюз, и допринася за това ЕС да утвърди силната си роля на световен лидер в борбата с изменението на климата и на най-голям донор на хуманитарна помощ и на помощ за развитие в света.

По време на икономическата и финансова криза бюджетът на ЕС се доказа като мощен инструмент в подкрепа на инвестициите. В условията на сериозен натиск върху държавните бюджети в много държави членки бюджетът на ЕС и по-специално структурните фондове бяха стабилизиращ фактор за инвестициите в растеж и работни места по време на кризата от 2008 г. Съвсем наскоро чрез бюджета беше оказано подпомагане и за управлението на външните граници на ЕС и европейските ответни действия на кризата с бежанците и на заплахите от организираната престъпност и тероризма.

Video:

Какво прави ЕС

ЕС приема дългосрочни бюджетни планове, които осигуряват стабилна основа за изпълнението на бюджета за период от най-малко 5 години. Настоящият дългосрочен бюджет на ЕС обхваща периода 2014—2020 г. и позволява на ЕС да инвестира около 1 трилиона евро през този период. През май 2018 г. Европейската комисия представи своето предложение за дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.

Годишният бюджет се приема по демократичен начин. Първо Европейската комисия предлага проектобюджет. След това националните правителства (чрез Съвета на Европейския съюз) и пряко избраният Европейски парламент одобряват бюджета на ЕС, като това обикновено се случва преди началото на годината. Около 94 % от бюджета се изразходват в държавите членки, предимно за стимулиране на заетостта и растежа в Европа, както и извън ЕС за помощ за развитие и хуманитарна помощ, а едва 6 % — за администрацията на ЕС.

Годишният бюджет на ЕС за 2019 г. възлиза на приблизително 165,8 милиарда евро, което е голяма сума в абсолютна стойност, но представлява само около 1 % от богатството, създавано от икономиките на държавите от Съюза всяка година. Около 80 % от бюджета на ЕС се финансират от националните вноски, които се определят въз основа на брутния национален доход и данъка върху добавената стойност.

След препоръка от Съвета Европейският парламент решава дали да даде окончателно одобрение, известно като „освобождаване от отговорност“, във връзка с начина, по който Комисията е изпълнила бюджета на ЕС. Тази процедура осигурява пълна отчетност и прозрачност. Освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета води до официално приключване на сметките на институцията за съответната година.

Борба с измамите

Европейската служба за борба с измамите гарантира, че парите на данъкоплатците се използват по най-добрия възможен начин, като разследва случаи на измама, корупция и други незаконни дейности, засягащи финансовите средства на ЕС.

Корупцията и измамите могат сериозно да навредят на икономиката и подкопават доверието на гражданите в демократичните институции и процеси. Корупцията в институциите обаче не е единствената заплаха. Контрабандата на цигари, избягването на дължими мита върху вноса на обувки и дрехи и получаването на субсидии за отглеждането на портокали в стопанства, които не съществуват, са сред многобройните примери за измами, било то мащабни или дребни, които може да струват скъпо на европейските данъкоплатци.

За да се справи с тези заплахи, Европейската служба за борба с измамите (известна като OLAF) разследва случаи на измами, корупция и други незаконни дейности, свързани с финансовите средства на ЕС. Тя се занимава също с тежки нарушения, извършени от служители на ЕС и членове на институциите на ЕС, и помага на институциите да изготвят и прилагат политики за предотвратяването и разкриването на измами. OLAF е част от Европейската комисия, но действа напълно независимо в рамките на своя мандат за разследвания.

Video:

Какво прави ЕС

Когато случай на предполагаема корупция или измама със средства на ЕС бъде анализиран и подкрепен с доказателства от Европейската служба за борба с измамите, се дава ход на разследване. Разследванията могат да включват събеседвания и проверки на място. OLAF координира също проверки на агенциите за борба с измамите на държавите членки, свързани със съответния случай.

След края на разследването OLAF отправя препоръки за действия към институциите на ЕС и засегнатите национални правителства: препоръките обикновено са свързани със започването на наказателни разследвания, възстановяването на средства или други дисциплинарни мерки. След това OLAF проследява как тези препоръки са изпълнени.

Националните митнически органи извършват редовни съвместни митнически операции със OLAF (и други агенции на ЕС), за да спрат контрабандата и измамите в конкретни високо рискови области и по определени маршрути. Например през 2017 г. вследствие на съвместни митнически операции, финансирани от Европейската служба за борба с измамите, са били иззети 75 милиона цигари, както и десетки хиляди други фалшифицирани продукти.

OLAF също така допринася за разработването, наблюдението и прилагането на политиките на ЕС за борба с измамите, като работи в тясно сътрудничество с Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз.

3 Как Европейският съюз взема решения и предприема действия

1 КОЙ КОЙ Е

Европейският съюз е изграден въз основа на върховенството на закона. Това означава, че всяко действие, предприето от ЕС, се основава на договори, които са одобрени доброволно и демократично от всички държави — членки на ЕС. Договорите се договарят и приемат от всички държави — членки на ЕС, след което се ратифицират от техните парламенти или чрез референдум.

В договорите се поставят целите на Европейския съюз, задават се правилата за функционирането на институциите на ЕС и за вземането на решенията и се определят отношенията между ЕС и неговите държави членки. Договорите се изменят всеки път, когато нови държави се присъединят към ЕС. Понякога те биват изменяни с цел да бъдат реформирани институциите на Европейския съюз и да им бъдат поверени нови области на отговорност.

Последният договор, внесъл такива изменения — Договорът от Лисабон — влезе в сила на 1 декември 2009 г. Предишните договори са включени в сегашната консолидирана версия, която включва Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз.

Неотдавна ЕС постигна съгласие относно Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз — междуправителствен договор, задължаващ участващите държави да имат строги правила с цел да се гарантира баланс в държавните бюджети и да се укрепи управлението на еврозоната.

В процеса на вземане на решения на равнище ЕС участват различни институции:

Консултативните органи (Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите) и националните парламенти също имат своята роля.

В повечето случаи Европейската комисия предлага нови закони, а Европейският парламент и Съветът (наричан още Съветът на Европейския съюз) ги приемат. След това държавите членки и институциите на ЕС или други отговорни институции ги прилагат.

Европейският парламент

Европейският парламент се избира от гражданите на ЕС чрез преки избори на всеки 5 години. Всяка държава членка избира определен брой членове на Европейския парламент (членове на ЕП); броят на местата се определя въз основа на населението на всяка държава членка. Парламентът заседава в Брюксел и в Страсбург. Понастоящем председател на Европейския парламент е Давид Сасоли.

Членовете на ЕП се организират в политически групи, както и в комисии, които разглеждат предложенията за ново законодателство в различни области на политиката.

В процеса на вземане на решения Парламентът има следните отговорности:

  • одобрява, изменя или отхвърля закони на ЕС заедно със Съвета на Европейския съюз и въз основа на предложения от Европейската комисия. Европейският парламент си поделя със Съвета отговорността за приемането на бюджета на ЕС (предложен от Европейската комисия);
  • взема решения по международни споразумения;
  • взема решения относно разширяването на ЕС;
  • избира председателя на Комисията въз основа на предложение от държавите членки, след което одобрява състава на Комисията;
  • прави преценка на работната програма на Комисията и изисква от нея да направи нови законодателни предложения.

Работата на Парламента се осъществява на два основни етапа:

  • комисии, които подготвят законодателните актове: Парламентът има 20 комисии и две подкомисии, всяка от които се занимава с определена област на политиката. Комисиите разглеждат законодателни предложения, а членовете на ЕП и политическите групи могат да предлагат изменения или да отхвърлят предложеното законодателство. Тези въпроси се обсъждат и в политическите групи, преди групите да вземат решение как да гласуват по определен въпрос;
  • пленарни заседания, на които законите се одобряват, изменят или отхвърлят: всички членове на ЕП се събират в залата, за да гласуват окончателно предложените законодателни актове и предложените изменения. Пленарните заседания обикновено се провеждат в Страсбург, а допълнителните заседания — в Брюксел.

Осмият мандат на Европейския парламент приключи на 18 април 2019 г. Чрез пряко гласуване в периода 23—26 май гражданите на държавите — членки на ЕС, избраха членовете на ЕП, които да съставят новия Парламент. Повече информация за резултатите от европейските избори през 2019 г. и за сформирането на новия парламент можете да намерите на уебсайта на Европейския парламент.

Европейският съвет

Европейският съвет със седалище в Брюксел е съставен от държавните или правителствените ръководители на всички държави — членки на ЕС, председателя на Европейската комисия и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

По време на заседанията на Европейския съвет лидерите на ЕС съставят политическата програма на Съюза. Той представлява най-високото равнище на политическо сътрудничество между държавите — членки на ЕС. Европейският съвет се провежда (обикновено веднъж на тримесечие) под формата на срещи на върха между лидерите на ЕС, които се ръководят от председателя на Европейския съвет, избиран от Европейския съвет за мандат от две години и половина (може да бъде подновен еднократно). Председателят може да свиква също допълнителни срещи, за да бъдат разгледани спешни въпроси. През юли 2019 г. Европейският съвет избра за свой председател Шарл Мишел за периода от 1 декември 2019 г. до 31 май 2022 г.

В общия случай Европейският съвет взема решения с единодушие, а в някои случаи — с квалифицирано мнозинство.

Европейският съвет:

  • взема решения за цялостните насоки и политическите приоритети на ЕС, но не приема закони;
  • разглежда сложни или чувствителни въпроси, които не могат да бъдат решени на по-ниско равнище на междуправителствено сътрудничество;
  • определя общата външна политика и политика на сигурност на ЕС, като взема предвид стратегическите интереси на Съюза и тяхното отражение върху отбраната;
  • номинира и назначава кандидатите за някои важни позиции на равнище ЕС, като например председателя на Европейската комисия или председателя на Европейската централна банка.

По всеки въпрос Европейският съвет може:

  • да поиска Европейската комисия да направи предложение във връзка с него;
  • да предаде въпроса на Съвета на Европейския съюз, който да се занимае с него.

Съветът

Заедно с Европейския парламент Съветът е основният орган с правомощия да взема решения в ЕС. Известен е също като Съветът на Европейския съюз. В рамките на Съвета министри от всички държави членки се срещат, за да обсъждат, изменят и приемат закони и да координират политики. Министрите имат правомощието да поемат от името на своите правителства ангажимент за извършване на действията, за които е постигната договореност по време на заседанията. Председателството на Съвета се поема на ротационен принцип от държавите — членки на ЕС, за период от 6 месеца. То ръководи всички заседания на Съвета и определя техния дневен ред.

Съветът:

  • договаря и приема законите на ЕС заедно с Европейския парламент въз основа на предложенията, направени от Европейската комисия;
  • координира политиките на държавите от ЕС;
  • изготвя външната политика и политиката на сигурност на ЕС въз основа на насоките на Европейския съвет;
  • сключва споразумения между ЕС и други държави или международни организации;
  • приема годишния бюджет на ЕС съвместно с Европейския парламент.

Министрите, които участват във всяко заседание на Съвета, са тези, които отговарят за съответната политика, обсъждана на заседанието. Например министрите на околната среда заседават в рамките на Съвета по околна среда. Министрите заседават няколко пъти годишно, за да вземат решения, свързани с ЕС, въпреки че през цялата година се провеждат заседания на правителствени представители, на които се обсъждат подробности във връзка с политиките.

За да се постигне договореност по дадено решение, обикновено се изисква квалифицирано мнозинство, което е определено като 55 % от държавите членки, представляващи поне 65 % от общото население на ЕС. Въпреки това някои теми, като външната политика и данъчното облагане, изискват единодушие (всички държави членки да гласуват „за“), а процедурните и административните въпроси — обикновено мнозинство.

Съветът не бива да се бърка със Съвета на Европа, който не е орган на Европейския съюз, а представлява международна организация, създадена да насърчава демокрацията и да защитава правата на човека и върховенството на закона в Европа. В Съвета на Европа членуват 47 европейски страни, включително държа­вите — членки на ЕС.

Европейската комисия

Европейската комисия е основната институция, ръководеща ежедневната работа на ЕС. Тя е единствената институция на Съюза, която може да направи законодателно предложение (често по искане на Европейския парламент или Съвета), а Парламентът и Съветът гласуват по него. Повечето служители на Комисията работят в Брюксел или Люксембург, но нейни представителства има във всички столици на държавите — членки на ЕС.

Комисията е съставена от колегиум от 27 членове — по един от всяка държава — членка на ЕС, и включва още председателя Урсула фон дер Лайен и заместник-председателите.

След като председателят на Комисията бъде номиниран, Съветът на Европейския съюз номинира останалите 26 членове на Комисията в съгласие с номинирания председател и членовете на Комисията трябва да бъдат одобрени като единен орган чрез гласуване в Европейския парламент. Членовете на Комисията съставляват нейното политическо ръководство за мандат от пет години. Всеки от тях отговаря за определена област на политиката, посочена от председателя.

Служителите на Комисията могат да бъдат сравнени с държавните служители в държава членка и са организирани в отдели, известни като генерални дирекции и служби, наподобяващи министерствата на национално равнище.

Решенията на Комисията се вземат въз основа на колективната отговорност на колегиума от членове на Комисията. Всички членове на Комисията са равни в процеса на вземане на решения и носят еднаква отговорност за тези решения. Те нямат правомощия да вземат решения самостоятелно, освен в определени ситуации, когато са специално упълномощени.

Заместник-председателите са осем (включително трима изпълнителни заместник-председатели и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност) и те изпълняват тези длъжности в допълнение към обичайните си ресори на членове на Комисията. Заместник-председателите действат от името на председателя и координират работата в своите области на отговорност заедно с няколко членове на Комисията. В политическите насоки, представени от председателя Фон дер Лайен през юли 2019 г., се посочват шест основни амбициозни цели за Европа.

По принцип решенията се вземат с консенсус, но е възможно и да се провеждат гласувания. В такива случаи решенията се вземат с обикновено мнозинство, като всеки член на Комисията има право на един глас. След това въпросът се поема от съответната генерална дирекция. Това обикновено се прави под формата на проекти на законодателни предложения.

Консултативни комитети

Консултативните комитети (Европейският икономически и социален комитет и Комитетът на регионите) изпълняват консултативна роля в помощ на Европейския парламент, Съвета и Комисията. Те предоставят становища по предложените законодателни актове. Европейският икономически и социален комитет представлява организираното гражданско общество, а Комитетът на регионите представлява местните и регионалните органи.

Национални парламенти

27-те национални парламента на държавите членки допринасят за доброто функциониране на Съюза, като упражняват контрол върху своите правителства във връзка с дейността на Европейския съюз и имат редица правомощия, включително правото да изразят опасенията си относно проекти на законодателни актове.

Националните парламенти изпращат мотивирани становища на Комисията, когато считат, че даден проект на законодателен акт е в нарушение на принципа на субсидиарност. Ако са спазени определени условия, Комисията преразглежда своето предложение и обяснява публично дали ще поддържа, измени или оттег­ли предложението си.

Комисията също така поддържа постоянен политически диалог с националните парламенти, които изпращат становищата си по всяка законодателна или политическа инициатива на Комисията или по всеки политически въпрос по собствена инициатива.

Европейската централна банка и Европейската инвестиционна банка

Европейската централна банка е независима институция на икономическия и паричен съюз, в която членуват всички държави — членки на ЕС. Тя взема решения, без да иска или приема указания от правителствата на държавите членки или от други институции на ЕС. Нейната основна цел е да поддържа парична стабилност в еврозоната, като осигурява ниска и стабилна инфлация на потребителските цени.

Европейската инвестиционна банка е банката на Европейския съюз. Тя е собственост на държавите членки и задачата ѝ е да отпуска заеми за инвестиции, които подкрепят целите на ЕС. Тя работи за повишаване на потенциала на ЕС за растеж и работни места, за подпомагане на действията в областта на климата и за подкрепа на политиките на ЕС отвъд неговите граници.

Агенции на Европейския съюз

Работата на Европейския съюз е подпомагана от редица агенции на ЕС, които са самостоятелни правни субекти, създадени да изпълняват определени задачи съгласно правото на ЕС. Те работят по въпроси и проблеми, които оказват влияние върху ежедневието на хората, живеещи в ЕС. Те имат значително влияние, тъй като предоставят на институциите на ЕС и на държавите членки специализирани познания в разнообразни области, като например киберсигурността, безопасността на храните и лекарствата, опазването на околната среда, основните права и сигурността на границите.

2 ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЯ

В процеса на вземане на решения в ЕС участват различни институции начело с Европейския парламент, Съвета и Европейската комисия.

Обикновено Европейската комисия предлага нови правни актове, които следва да се приемат от Парламента и Съвета. В някои случаи Съветът може да направи това самостоятелно.

За да се гарантира, че действията на ЕС изпълняват неговите цели по най-ефикасния начин, Европейската комисия оценява очакваното и действителното въздействие на политиките, за- конодателството и други важни мерки. Тя също така включва гражданите и заинтересованите страни на всеки етап от цикъла на разработване на политики — от планирането и даването на предложения през прилагането им до прегледа и последващото им преработване.

За да обяви нови законодателни инициативи или планирани оценки на съществуващото законодателство, Европейската комисия публикува оценки на въздействието и пътни карти. Потенциалните икономически, социални и екологични последици от предложените мерки се анализират и отчитат чрез оценки на въздействието, които придружават законодателните предложения.

А как стои въпросът със законодателството или инициативите, които вече са в сила? След достатъчно продължителен период на изпълнение инициативите се оценяват, за да се провери ефективността им спрямо стандартни критерии. Като част от тази дейност Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) установява възможностите за намаляване на регулаторните разходи и опростяване на съществуващото законодателство.

Има няколко вида законодателни актове, които се прилагат по различни начини.

  • Регламентът е законодателен акт, който е пряко приложим и обвързващ във всички държави членки. Не е необходимо той да бъде транспониран в националното законодателство на държавите членки, но може да се наложи промяна в националните закони с цел да се избегне противоречие с регламента.
  • Директивата е законодателен акт, който задължава държавите членки или част от тях да постигнат дадена цел. Обикновено директивите трябва да бъдат транспонирани в националното законодателство, за да породят правно действие. Важно е да се отбележи, че директивата посочва резултата, който следва да се постигне, а държавите членки сами решават как да стане това.
  • Решението може да бъде адресирано до държави членки, групи хора или дори отделни физически лица. То е задължително в своята цялост. Например решения се използват във връзка с предложени сливания между дружества.
  • Препоръките и становищата дават възможност на институциите на ЕС да изразят своята гледна точка пред държавите членки, а в някои случаи и пред отделни граждани. Те не са обвързващи и не създават правни задължения за лицето или предприятието, до което са адресирани.

Всяко предложение за нов правен акт на ЕС е в съответствие с конкретен член от договор, който представлява правното основание за предложението. От това зависи коя законодателна процедура трябва да бъде приложена.

По-голямата част от законите се създават посредством процес, известен като обикновена законодателна процедура.

Обикновена законодателна процедура

Обикновената законодателна процедура, известна още като процедура за съвместно вземане на решения, е най-често използваната процедура за приемане на законодателни актове на ЕС. При нея Европейският парламент и Съветът са равнопоставени, а законите, приети по тази процедура, представляват съвместни актове на Парламента и на Съвета. Тази процедура се прилага към преобладаващата част от законодателството на ЕС, която обхваща широк кръг от области, като правата на потребителите, опазването на околната среда и транспорта. При обикновената законодателна процедура Комисията прави предложение, което трябва да бъде прието както от Парламента, така и от Съвета. При получаване на предложението се задейства следният процес:

Първо четене

  • Европейският парламент обсъжда предложението в рамките на своите комисии. Всички изменения на предложението се внасят и гласуват в тези комисии. След това предложението се прехвърля на целия състав на Парламента и се гласува на пленарна сесия заедно с допълнителни изменения.
  • Съветът и държавите членки разглеждат предложението в подробности; повечето от тези обсъждания се осъществяват в работна група от държавни служители. Много въпроси могат да бъдат решени на това техническо равнище или на следващите, въпреки че на заседанията на съответните министри някои въпроси все още не са финализирани. Съветът постига политическо споразумение относно законодателството — това може да се случи преди или след гласуването в Парламента. След гласуването в Парламента политическото споразумение става официална обща позиция. Ако общата позиция на Съвета се различава от резултата от гласуването на Парламента, законодателният акт преминава на второ четене, за да се преодолеят различията.
  • Представителите на Парламента и на Съвета често се срещат неофициално, за да се опитат да постигнат съгласие помежду си, преди официално да оформят позициите си. Ако постигнат съгласие, Съветът ще приеме същия текст като Парламента и предложението ще стане закон. Това се нарича споразумение на първо четене.

Второ четене

  • Ако не се постигне споразумение на първо четене, се преминава към второ четене. Този етап е подобен на първия, но тук Парламентът разглежда и гласува измененията, предложени от Съвета, след което Съветът разглежда предложението на Парламента. Второто четене протича по-бързо от първото четене, тъй като могат да бъдат обсъдени само различията между позициите на Съвета и на Парламента, а времето за различните елементи е точно определено.
  • Ако не се постигне споразумение на първо четене, се преминава към второ четене. Този етап е подобен на първия, но тук Парламентът разглежда и гласува измененията, предложени от Съвета, след което Съветът разглежда предложението на Парламента. Второто четене протича по-бързо от първото четене, тъй като могат да бъдат обсъдени само различията между позициите на Съвета и на Парламента, а времето за различните елементи е точно определено.
  • След като окончателният текст бъде одобрен и преведен на всички езици, законодателният акт се предава отново на Парламента и на Съвета, за да могат те да го приемат като нормативен акт. След това текстът се публикува в Официален вестник на Европейския съюз на официалните езици на ЕС. В законодателния акт се посочва кога трябва да бъде приложен в държавите членки или кога ще влезе в сила, когато става въпрос за регламент.

Ако законодателството на ЕС не се изпълнява, Комисията може да заведе дело срещу държавите членки и да поиска те да бъдат глобени. Прилагането на законодателството на ЕС се извършва почти изцяло в държавите членки. Понякога това може да доведе до оплаквания заради различия в прилагането на правилата в различните държави. Някои решения се прилагат директно на равнище ЕС, по-специално законодателството в областта на конкуренцията, когато става въпрос за дела за нарушаване на антитръстовите правила. За повече информация вж. част 3 от настоящия раздел: „Осигуряване на спазването на законите на ЕС“.

Кой друг участва в консултациите относно законодателството на ЕС?

При вземането на решения в редица области на политиката Парламентът, Съветът и Комисията се консултират с Европейския икономически и социален комитет (чийто председател е Лука Жайе).

Парламентът, Съветът и Комисията трябва да се консултират с Европейския комитет на регионите (чийто председател е Карл-Хайнц Ламберц) по важни за регионите въпроси.

Становищата на комитетите не са обвързващи за институциите на ЕС.

Консултации могат да бъдат провеждани и с други институции и органи в случаите, когато едно предложение е от тяхната област на интерес или експертен опит. Например по предложения, свързани с икономически и финансови въпроси, може да бъде поискано становището на Европейската централна банка.

Национални правомощия

Националните парламенти получават проектите на законодателни актове едновременно с Европейския парламент и Съвета. Те могат да дадат своето становище, за да може решенията да се вземат на най-подходящо равнище. ЕС спазва принципа на субсидиарност, което означава, че с изключение на областите, в които има изключителната компетентност, той действа само ако действията на равнище ЕС са по-ефективни от действията на национално равнище. Националните парламенти следят за правилното прилагане на този принцип при вземането на решения в ЕС и могат да дадат „мотивирани становища“, когато считат, че принципът не се спазва.

Участие на гражданите

Всеки гражданин на ЕС има право да внесе петиция до Европейския парламент на един от официалните езици на ЕС под формата на жалба или искане във връзка с въпрос, който попада в сферите на дейност на Европейския съюз. Петициите се разглеждат от комисията по петиции на Парламента, която взема решение относно тяхната допустимост и е компетентна за разглеждането им.

Гражданите също могат да участват пряко в разработването на политиките на ЕС, като призоват Европейската комисия да направи предложение по въпроси, по които ЕС има законодателна компетентност. Това се нарича европейска гражданска инициатива и тя трябва да бъде подкрепена от поне 1 милион граждани на ЕС от най-малко седем държави членки. Необходимо е да има минимален брой поддръжници на инициативата във всяка от тези седем държави членки.

Гражданите могат да споделят мненията си относно инициативите на Комисията на ключови етапи от процеса на изготвяне на политики и законодателния процес. Чрез интернет портала Споделете мнението си гражданите и заинтересованите страни могат да допринасят по различни начини:

  • Като първа стъпка Комисията обявява нова инициатива или оценка на съществуваща политика или законодателен акт чрез публикуването на оценка на въздействието от етапа на създаване или пътна карта. Гражданите и заинтересованите страни разполагат с четири седмици, за да изпратят коментари, които се публикуват на същата интернет страница.
  • Когато работи по нова инициатива или оценка, Комисията провежда обществени консултации чрез онлайн въпросници, които са достъпни 12 седмици.
  • След като Комисията финализира дадено законодателно предложение и го представи на Европейския парламент и на Съвета, гражданите имат още една възможност да дадат мнението си по него. Срокът за коментари по предложенията на Комисията е 8 седмици, а след това приносът се предава на Европейския парламент и Съвета, за да бъде взет предвид в рамките на техните преговори.
  • Чрез програмата Облекчете товара гражданите могат по всяко време да дават предложения на Комисията за това как съществуващите закони или политики могат да бъдат опростени или подобрени, така че ефективността им да се увеличи, а тежестта да се намали.

Гражданите могат да се абонират на уеб портала Споделете мнението си, за да получават известия по електронната поща при добавяне на нови инициативи по теми, които ги интересуват, или да следят развитието на отделни инициативи.

Координиране на политиките на държавите членки — пример с икономическата политика

В рамките на икономическия и паричен съюз икономическата политика на ЕС се основава на тясно координиране между националните икономически политики. Това координиране се извършва от министрите на икономиката и финансите, които колективно сформират Съвета по икономически и финансови въпроси.

Еврогрупата се състои от министрите на икономиката и финансите на държавите — членки на еврозоната. Нейната дейност е свързана с насърчаване на икономическия растеж и финансовата стабилност в еврозоната чрез координиране на икономическите политики.

Обща външна политика и политика на сигурност

Общата външна политика и политика на сигурност е организираната и договорена външна политика на ЕС, най-вече в областта на дипломацията и действията, свързани със сигурността и отбраната. Решенията се вземат с единодушие от държавите членки в Съвета на Европейския съюз, а след като бъдат одобрени, някои аспекти могат да бъдат гласувани допълнително с квалифицирано мнозинство. Външната политика на ЕС на министерско равнище се представлява от Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията (понастоящем Жозеп Борел Фонтелес), който председателства и заседанията на министрите на външните работи.

Сключване на международни споразумения

Всяка година Съветът сключва (т.е. подписва официално) редица споразумения между Европейския съюз и държави извън ЕС, както и с различни международни организации. Тези споразумения могат да обхващат широки области като търговията, сътрудничеството и развитието или пък да се отнасят до конкретни въпроси, свързани с текстилната индустрия, рибарството, науката и техниката, транспорта. За сключването на всички международни споразумения в области, за които се прилага обикновената законодателна процедура, се изисква одобрението на Парламента.

Одобряване на бюджета на ЕС

Решението за годишния бюджет на ЕС се взема съвместно от Европейския парламент и Съвета. Ако двете институции не постигнат съгласие, следват помирителни процедури, докато бюджетът не бъде приет. За повече информация вж. част 4 от настоящия раздел: „Предприемане на действия: бюджетът на ЕС“.

3 ОСИГУРЯВАНЕ НА СПАЗВАНЕТО НА ЗАКОНИТЕ НА ЕС

Съдът на Европейския съюз гарантира, че правото на ЕС се тълкува и прилага по един и същ начин във всички държави членки. Съдът има правомощието да урежда правни спорове между държавите членки, институциите на ЕС, предприятията и частни лица. За да се справи с хилядите дела, които получава, Съдът е разделен на два основни органа: Съд и Общ съд.

Ако физическо лице или дружество понесе вреди в резултат на действие или бездействие от страна на институция на ЕС или на нейни служители, това лице може да заведе дело срещу тях в Съда по един от следните два начина:

  • непряко — чрез национални съдилища, които могат да решат да отнесат делото до Съда;
  • пряко пред Общия съд, ако решението на институция на ЕС ги е засегнало пряко и лично.

Ако едно лице счита, че органите в дадена страна са нарушили правото на ЕС, то може да следва официалната процедура за подаване на жалба.

Как работи Съдът

Делата се водят на два етапа.

  • Писмен етап. Страните по делото представят писмени изявления в Съда, а националните органи, институциите на ЕС и понякога частни лица могат да представят забележки. Целият този принос се обобщава от съдията докладчик, след което се обсъжда на общото заседание на Съда.
  • Устен етап. Той представлява публично изслушване: адвокатите на двете страни по делото имат възможност да представят доводите си пред съдиите и генералния адвокат, които могат да им задават въпроси. Ако съдът реши, че е необходимо становище на генералния адвокат, това становище се представя няколко седмици след изслушването. След това съдиите провеждат обсъждане и вземат решение.

Процедурата в Общия съд е подобна с изключение на това, че повечето дела се разглеждат в състав от трима съдии и няма генерални адвокати.

Други съдебни институции на ЕС

Омбудсманът получава и разследва жалби и съдейства за установяването на случаи на лошо управление в институциите и други органи на ЕС. Всеки гражданин, пребиваващо лице, сдружение или предприятие от държава — членка на ЕС, може да подаде жалба до омбудсмана.

Европейският надзорен орган по защита на данните има за задача да защитава личните данни и неприкосновеността на личния живот на гражданите на ЕС и пребиваващите в Съюза лица, когато тези данни се съхраняват от институциите на ЕС в електронен, писмен или визуален формат. Надзорният орган също така насърчава добрите практики в тази област в институциите и органите на ЕС.

4 ПРЕДПРИЕМАНЕ НА ДЕЙСТВИЯ: БЮДЖЕТЪТ НА ЕС

ЕС договаря разходни планове в дългосрочен план (т.нар. многогодишна финансова рамка), които осигуряват стабилна основа за изпълнението на бюджета за период от най-малко 5 години. Това позволява на ЕС да допълни националните бюджети чрез финансирането на политики с добавена стойност от ЕС. Многогодишната финансова рамка определя максималните годишни суми (тавани), които ЕС може да изразходва в различните категории разходи (функции). Настоящият бюджет обхваща периода 2014—2020 г. и позволява на ЕС да инвестира около 1 трилиона евро през този период в петте области на дейност на Съюза.

Годишният бюджет на ЕС се определя съвместно от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. Парламентът го обсъжда на две последователни четения и бюджетът влиза в сила, когато бъде подписан от председателя на Парламента. Парламентарната комисия за бюджетен контрол следи как се изразходва бюджетът и всяка година Парламентът решава дали да одобри начина, по който Комисията е управлявала бюджета през предходната финансова година.

Годишният бюджет на ЕС за 2019 г. възлиза на около 165,8 милиарда евро, което е голяма сума в абсолютна стойност, но представлява само на 1 % от богатството, създавано от икономиките на държавите членки всяка година.

Области, финансирани от бюджета на ЕС (2014—2020 г.)


Комисията отговаря за управлението и изпълнението на бюджета на ЕС и за политиките и програмите, одобрени от Парламента и от Съвета. По-голямата част от действителното изпълнение и изразходването на бюджета се извършва от националните и местните власти, но Комисията отговаря за контрола върху това изпълнение и изразходване. Комисията управлява бюджета под зоркото око на Европейската сметна палата. Целта на двете институции е да се осигури добро финансово управление.

Всяка година, след препоръка от Съвета, Европейският парламент решава дали да даде окончателно одобрение, известно като „освобождаване от отговорност“, във връзка с начина, по който Комисията е изпълнила бюджета на ЕС. Тази процедура осигурява пълна отчетност и прозрачност. Освобождаването от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета води до официално приключване на сметките на институцията за съответната година.

Европейската сметна палата е независима институция на Европейския съюз за външен одит. Тя следи дали приходите на Съюза са събрани правилно, дали разходите му са направени по законен и редовен начин и дали финансовото му управление е стабилно. Палатата изпълнява задачите си независимо от останалите институции на ЕС и от правителствата на държавите членки.



Модерен бюджет за Съюз, който закриля, предоставя възможности и защитава

През май 2018 г. Комисията представи своите предложения за модерен дългосрочен бюджет за периода 2021—2027 г. Предложенията са реалистичен отговор на един изключително сложен контекст, характеризиращ се с технологични и демографски промени, миграция, изменение на климата и оскъдни ресурси, безработица и заплахи за сигурността, които се усложняват от геополитическа нестабилност.

Комисията предложи да се увеличи финансирането в области, в които Съюзът може да има най-ефективен принос. Това ще бъде направено чрез разширяването и модернизирането на съществуващи програми с доказана резултатност и създаването на нови, специално разработени програми в области, в които е необходим нов подход, за да се помогне на Съюза да постигне амбициите си. Например:

  • инвестиране в иновациите и цифровата икономика;
  • създаване на възможности за обучение и заетост за младите хора;
  • продължаване на работата на ЕС по създаването на цялостен подход към миграцията и управлението на границите;
  • изграждане на капацитета на Съюза в областта на сигурността и отбраната;
  • засилване на външните действия на ЕС и инвестиране в действия в областта на климата и опазването на околната среда;
  • засилване на външните действия на ЕС и инвестиране в действия в областта на климата и опазването на околната среда;

Вж. също така следните глави в раздел 2: Бюджет; Банкови и финансови услуги; Икономика, финанси и еврото; Борба с измамите; и Данъчно облагане.

Как да се свържете с ЕС

ЛИЧНО

В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

ПО ТЕЛЕФОНА ИЛИ ПО ЕЛЕКТРОННА ПОЩА

Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

  • чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
  • или стационарен телефонен номер 00 32 2 299 9696, или
  • по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес
    https://europa.eu/european-union/contact_bg.

За да намерите информация за ЕС

ОНЛАЙН

Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

ПУБЛИКАЦИИ НА ЕС

Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

ПРАВО НА ЕС И ДОКУМЕНТИ ПО ТЕМАТА

За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

СВОБОДНО ДОСТЪПНИ ДАННИ ОТ ЕС

Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

Европейската комисия има офиси (представителства) във всички държави — членки на Европейския съюз: https://ec.europa.eu/info/about-european-commission/contact/representations-member-states_bg

БЮРА ЗА ВРЪЗКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

Европейският парламент има бюро за връзка във всяка държава — членка на Европейския съюз: http://www.europarl.europa.eu/at-your-service/bg/stay-informed/information-offices-in-the-member-states

ДЕЛЕГАЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Европейският съюз има делегации и в други части на света:
https://eeas.europa.eu/headquarters/headquarters-homepage/area/geo_en

Във връзка с тази публикация

Европейският съюз – Същност и дейности

Европейска комисия
Генерална дирекция „Комуникации“
Редакционна служба и целенасочени информационни дейности
1049 Bruxelles/Brussel
BELGIQUE/BELGIË

Текстът е завършен през февруари 2020 г.

Европейската комисия не носи никаква отговорност за каквито и да е последици от повторното използване на настоящата публикация.

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2020 г.

© Европейски съюз, 2020 г.

Повторното използване е разрешено, при условие че се посочи източникът.

Политиката на повторно използване на документите на Комисията е регламентирана с Решение 2011/833/ЕС (ОВ L 330, 14.12.2011 г., стр. 39).

За използването или възпроизвеждането на снимки или други материали, за които Европейският съюз не е носител на авторското право, трябва да се иска разрешение направо от носителите на това право.

Снимки: © Shutterstock, © Fotolia

ИДЕНТИФИКАТОРИ

Print ISBN 978-92-79-93619-7 doi:10.2775/954113 NA-04-18-778-BG-C
PDF ISBN 978-92-79-93602-9 doi:10.2775/934896 NA-04-18-778-BG-N
HTML ISBN 978-92-76-02228-2 doi:10.2775/97671 NA-04-18-778-BG-Q