Инструментът за МСП в действие – ефективна и иновативна програма, изправена пред предизвикателства

Кpатко изложение

I

Инструментът за МСП е създаден по линия на рамковата програма за научни изследвания „Хоризонт 2020“ за подпомагане на иновациите в малките и средните предприятия (МСП). Целта му е да се развива и оползотворява потенциалът на МСП чрез запълване на празнината във финансирането на високорискови проекти на ранен етап и да се увеличи търговското използване от частния сектор на резултатите от научните изследвания. Той е насочен към иновативните МСП в ЕС и в 16 асоциирани държави, които показват силна амбиция да се развиват, разрастват и осъществяват международна дейност във всички различни видове иновации.

II

С общ бюджет от 3 млрд. евро за периода 2014 – 2020 г. инструментът предоставя безвъзмездна финансова помощ на предприятия с висок потенциал, за да ги подпомогне при разработването на проучване на осъществимостта (до 50 000 евро на етап 1) или при извършването на научноизследователска и развойна дейност и тестване на пазара (2,5 млн. евро на етап 2). Помощ може да се предостави и чрез професионални напътствия, наставничество или други услуги за ускоряване на развитието на предприятията (етап 3).

III

В настоящия одит ЕСП оцени дали с Инструмента за МСП се подпомагат иновации на МСП. Одиторите провериха дали той е насочен към правилния вид МСП; дали е постигнал широко географско покритие; дали процедурата за подбор и подкрепата от Комисията са били ефективни; и дали Комисията е наблюдавала и е проследила прилагането на инструмента по подходящ начин, за да направи подобрения. ЕСП очаква произтичащите от нейния одит констатации и оценки и отправените от нея препоръки да бъдат използвани в дебата относно това как да бъде създаден и управляван приемникът на Инструмента за МСП за периода след 2020 г.

IV

ЕСП установи, че Инструментът за МСП предоставя ефективна подкрепа на МСП при разработването на техните иновативни проекти и че „марката ЕС“, свързана с получаваното подпомагане от ЕС, помага на предприятията да привличат допълнителни инвестиции.

V

Независимо от това, твърде общите цели и задачи на инструмента, както и въведените промени в хода на неговото прилагане, са създали известна несигурност за заинтересованите страни. ЕСП установи, че има риск с инструмента да се финансират някои МСП, които биха могли да се финансират от пазара.

VI

Участието в Инструмента за МСП се различава значително между отделните държави. Това отчасти се дължи на външни фактори, но и на различните равнища на подкрепа, предоставяни от националните звена за контакт, и на ограниченията в маркетинговите и комуникационните дейности на Комисията.

VII

Одиторите установиха, че през периода на прилагане на инструмента са направени подобрения в процедурите за оценка и подбор, като устното представяне на проектните предложения пред комисия от членове на жури е особено полезно допълнение при определянето на най-добрите предложения. Липсва обаче двупосочна обратна информация между етапите на оценка. Осен това някои ИТ инструменти не са подходящи за целта, поради което влияят отрицателно върху процедурата, която и така вече е подложена на натиск.

VIII

Повторното представяне на неуспешни предложения е голяма и увеличаваща се тежест за ресурсите за управление и оценка, без да предоставя добавена стойност. Това не само увеличава административните разходи, но и намалява успеваемостта, с което възпира участието.

IX

На етап 1 от инструмента се предоставя ефективна подкрепа благодарение на неговата опростена и бърза процедура за подбор, „марката ЕС“ и предоставяния достъп до услуги за ускоряване на развитието на предприятията. Това обаче налага непропорционално високи административни разходи за администрацията на Комисията и целесъобразността му намалява в държавите, в които вече съществуват подобни програми.

X

На етап 2 от инструмента, където се предоставя по-високо равнище на подпомагане с цел иновациите да достигнат до пазара, се постигат същите положителни резултати както на етап 1 и също така се помага на МСП да привлекат допълнителни инвестиции.

XI

Въпреки това ЕСП установи, че по-голямата част от бенефициентите все още се нуждаят от допълнително финансиране, което да подпомогне техните иновативни начинания и пазарната реализация на проектите им. Комисията е предприела малко действия, за да създаде връзки между нуждите от финансиране на МСП и подпомаганите от ЕС финансови инструменти, и нейната информираност относно финансовите нужди на бенефициентите е ограничена.

XII

Професионалните напътствия и услугите за ускоряване на развитието на предприятията имат потенциала да увеличат въздействието от инструмента, но тъй като са стартирани късно, само малка част от МСП са се възползвали от услугите. Освен това те не са били съобразени в достатъчна степен с нуждите на бенефициентите.

XIII

Въпреки че мониторингът на привлечените инвестиции и развитието на предприятията е икономически ефективен, с него не се оценява действителното въздействие на инструмента. Макар че бенефициентите са успели да привлекат инвестиции в допълнение към получената безвъзмездна финансова помощ, съществуват дисбаланси между участващите държави, като МСП от Северозападна Европа са набрали повече частно финансиране от тези в Южна и Източна Европа.

XIV

В доклада ЕСП препоръчва на Комисията:

• да подобри маркетинговата и комуникационната стратегия за инструмента;
• да подобри подкрепата си за националните звена за контакт (НЗК) за МСП и за мрежата „Enterprise Europe“ (EEN); да усъвършенства процедурата за подбор по инструмента с цел по-добро използване на ресурсите и финансиране на най-добрите предложения;
• да ограничи броя на позволените повторни представяния на едно предложение и да публикува успеваемостта за всяко проектно предложение;
• да предложи на държавите членки Комисията да управлява схеми, подобни на тези от етап 1;
• да запази схема, подобна на етап 2, през следващия програмен период, като надгражда съществуващите резултати;
• да подобри услугите за ускоряване на развитието на предприятията, като разпредели подходящи ресурси; и
• да открие и насърчи начини за полезни взаимодействия между инструмента за МСП и други инструменти, финансирани от ЕС.

Въведение

Значение на МСП и иновациите в икономиката на ЕС

01

Съгласно Годишния доклад на Европейската комисия относно МСП за 2017—2018 г., МСП съставляват 99 % от дружествата, осъществяващи дейност в сектора на нефинансовите предприятия в ЕС, 66 % от общата заетост и 57 % от добавената стойност в сектора на нефинансовите предприятия в ЕС.

02

Европейският парламент и Съветът подчертават, че е важно да се подпомагат иновациите (по-специално авангардните иновации) и растежът на стартиращите предприятия и МСП. Те отбелязват, че подпомагането на иновативни МСП и стартиращи предприятия е от съществено значение, за да се увеличи максимално потенциалът на Европа за растеж и социално-икономическа трансформация¹. Академични проучвания²,³ доказват връзката между предприемачеството, дейността на МСП, икономическия растеж и създаването на работни места.

03

В стратегията „Европа 2020“⁴ се подчертава значението на иновациите за насърчаването на растежа и работните места в ЕС. „Съюз за иновации“ е една от седемте водещи инициативи на стратегията, която има за цел „създаване на благоприятна за иновациите среда, улесняваща претворяването на важни идеи в продукти и услуги, които ще създадат растеж и работни места за икономиката“⁵.

По-голям акцент върху МСП и иновациите в програмата „Хоризонт 2020“ („Х 2020“)

04

„Х 2020“ е осмата рамкова програма на ЕС за научни изследвания. С бюджет от 76,4 млрд. евро за периода 2014—2020 г. тя представлява най-голямата в света публична програма за научни изследвания и иновации⁶.

05

„Х 2020“ поставя по-голям акцент върху иновациите в сравнение с всички нейни предшественици, като предоставя повече финансиране за изпитвания, изготвяне на прототипи, ръководена от предприятията НИРД и насърчаване на иновативното предприемачество. „Х 2020“ си поставя и по-амбициозна цел по отношение на средствата, които да бъдат разпределени за МСП, отколкото всяка друга предходна рамкова програма: МСП следва да получат минимум 20 % от общия сумарен бюджет от 9 млрд. евро по стълбовете „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“ и „Обществени предизвикателства“.

06

За инструмента за МСП (ИМСП) е предвиден бюджет от 3 млрд. евро, който представлява 33 % от целта за МСП за цялата програма „Хоризонт 2020“⁷.

Какво представлява Инструментът за МСП?

07

ИМСП е създаден по линия на рамковата програма (РП) за научни изследвания „Хоризонт 2020“ за подпомагане на иновациите в малките и средните предприятия (МСП). По него се предоставя безвъзмездна финансова помощ на предприятия с висок потенциал, за да се подпомогнат при разработването на проучване на осъществимостта (етап 1) и при извършването на научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и тестване на пазара (етап 2). Помощ може да се предостави и чрез професионални напътствия, наставничество или други услуги за ускоряване на развитието на предприятията (етап 3). Достъпен за МСП в държавите членки и в държавите, подписали споразумения за асоцииране (асоциираните държави)⁸, ИМСП има за цел да помогне на предприятията да се разраснат и да осъществяват международна дейност.

08

ИМСП е новаторски инструмент, тъй като позволява на МСП да участват като отделни бенефициенти, без да е необходимо да са непременно част от консорциум, както обикновено се изисква от рамковите програми за научни изследвания. Той е насочен към проекти, които са достигнали равнище на технологична готовност най-малко 6.

09

Целта на ИМСП е да се развива и оползотворява потенциалът на МСП чрез запълване на празнината във финансирането на високорискови научни изследвания и иновации на ранен етап и да се увеличи търговското използване от частния сектор на резултатите от научните изследвания. Той е насочен към МСП, които показват силна амбиция да се разрастват и да осъществяват международна дейност, и е на разположение за всички видове иновации, при които всяка дейност има ясно изразена добавена стойност за Европа.

10

ГД „Научни изследвания и иновации“ (ГД RTD) на Европейската комисия отговаря за разработването на политики по отношение на ИМСП, а изпълнението се осъществява от Изпълнителната агенция за малките и средните предприятия (EASME).

11

Инструментът включва три етапа (вж. фигура 1):

• Етап 1 (проучване на техническата и търговската осъществимост на дадена бизнес идея): проучване на научната или техническата осъществимост и търговския потенциал на новите идеи. Предоставя се безвъзмездна финансова помощ в размер на 50 000 евро с дял на съфинансиране от ЕС 70 %.
• Етап 2 (развитие и демонстрационни дейности): разработване на иновации с демонстрационна цел, проверка за ефективност, изпитване, разработване на пилотни линии, проверка за пренасяне на пазара и други дейности, които имат за цел да доведат иновациите до инвестиционна готовност и зрялост за пазарна реализация. Може да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ в размер до 2,5 млн. евро с дял на съфинансиране 70 %.
• Етап 3 (допълнително подпомагане от ЕС за навлизане на пазара): предоставяне на подкрепа, обучение и професионални напътствия, както и улесняване на достъпа до рисково финансиране. Този етап обхваща набор от услуги, предоставяни на бенефициентите на етапи 1 и 2. На този етап не се предоставя допълнителна безвъзмездна финансова помощ.

12

Въпреки че различните етапи са номерирани, ИМСП не е последователен: не е необходимо да се завърши етап 1, за да се участва в етап 2. Предлаганите услуги в етап 3 може да бъдат предоставени във всеки момент от осъществяването на иновативния проект или дори след приключването му.

Кратка история на Инструмента за МСП

13

Началото на Инструмента за МСП е положено през 2014 г., а моделът му се основава на програмата SBIR⁹ на САЩ. Неговият „фуниевиден модел“ води до голям брой малки инвестиции в проучвания на осъществимостта за обещаващи иновативни проекти (етап 1), като най-добрите продължават до етап 2, където има и по-голямо равнище на финансиране. Задължението за преминаване през етап 1 преди етап 2 обаче е премахнато на етапа на разработване и това дава възможност на кандидатите да кандидатстват директно за всеки от тях.

14

Що се отнася до другите части на „Хоризонт 2020“, Инструментът за МСП се прилага чрез работни програми, които обхващат периоди от две или три години, и при всяка работна програма характеристиките на инструмента могат да се променят съгласно политическите намерения.

15

В работните програми за 2014—2015 г. и 2016—2017 г. бюджетът на ИМСП е разделен на теми, например биотехнологии, здравеопазване, сигурност. МСП кандидатстват за темата, която най-добре съответства на техния проект.

16

Работната програма за 2018—2020 г. съдържа „Пилотен проект за Европейски съвет по иновациите (ЕСИ)“, в който ИМСП е групиран с някои други програми – Отворени бъдещи и нововъзникващи технологии (отворени БНТ), Бърз път към иновации (БПИ) и награди по „Х 2020“. Основните промени, въведени с пилотния проект за ЕСИ, които засягат ИМСП, са:

• подход „от долу нагоре“ при открита покана, без да е необходимо да се кандидатства за дадена тема;
• „кратко представяне на бизнес плана“ от МСП за подбора на етап 2: персонални интервюта с комисия от опитни новатори;
• по-големи възможности за наставничество и професионални напътствия за всички бенефициенти по време на етап 3.

17

През юни 2018 г. Комисията представи предложение за регламент за създаване на програма „Хоризонт Европа“ за периода след 2020 г.¹⁰ В предложението ЕСИ е предвиден като трети стълб в една рамкова програма с бюджет от 10,5 млрд. евро, който ще „обедини на едно място цялото подпомагане от ЕС за водещи до авангардни иновации, които създават нови пазари“ и ще включва два инструмента – „Изследвач за авангардни научни изследвания“ и „Ускорител“. Поради това предишният етап 1 ще бъде окончателно преустановен, а в „Ускорител“ ще бъдат включени действия, подобни на тези от предишните етапи 2 и 3¹¹.

18

През март 2019 г. Комисията измени работната програма и стартира „Усъвършенстван пилотен проект за ЕСИ“, който ще продължи от юни 2019 г. до края на 2020 г. Усъвършенстваният пилотен проект за ЕСИ представлява преход към предложения ЕСИ в рамките на „Хоризонт Европа“ (за периода след 2020 г.), чрез който се създава по-тясна връзка между съставните части и се внасят съществени промени в ИМСП. Етап 1 е преустановен и са въведени следните инструменти:

• „Изследвач“, който заменя предишните „Отворени БНТ“ и „Активна подкрепа за БНТ“;
• „Ускорител“, който заменя предишния етап 2:
  • разработване и ускоряване на високорискови иновации на МСП;
  • въвеждане на понятието „финансова неосъществимост“¹²;
  • безвъзмездна финансова помощ в размер до 2,5 млн. евро; и
  • възможност за вливане на капитал в размер до 15 млн. евро (смесено финансиране).

19

Пилотният проект за ЕСИ представлява развитие на ИМСП, предимно в съответствие с първоначалния му замисъл, докато с Усъвършенствания пилотен проект за ЕСИ са въведени промени, улесняващи прехода към предложения ЕСИ в рамките на „Хоризонт Европа“. ИМСП е най-големият елемент както в Пилотния проект за ЕСИ, така и в Усъвършенствания пилотен проект за ЕСИ, и съставлява около две трети от съответния им бюджет.

20

В предложението за ЕСИ в рамките на „Хоризонт Европа“, което понастоящем преминава през законодателна процедура, са запазени някои елементи на инструмента, като например непрекъснатият акцент върху МСП и подпомагането само с безвъзмездна финансова помощ. Някои други разглеждани аспекти обаче предстои да бъдат разработени или тествани¹³.

Обхват и подход на одита

21

Настоящият специален доклад е последният от поредица публикации на ЕСП, в които се разглежда финансовото подпомагане на иновативни МСП¹⁴. Европейският парламент и Съветът подчертаха, че е важно да се подпомагат иновативните МСП и стартиращите предприятия, за да се увеличи максимално потенциалът на Европа за растеж. ЕСП очаква произтичащите от нейния одит констатации и оценки и отправените от нея препоръки да бъдат използвани в дебата относно многогодишната финансова рамка за това как да бъде създаден и управляван приемникът на Инструмента за МСП от 2020 г. нататък.

22

В настоящия одит ЕСП провери дали Инструментът за МСП е подпомогнал ефективно иновации на МСП.

23

При одита беше разгледано дали:

• инструментът е бил насочен към „подходящите МСП“ (т.е. тези с висок иновационен потенциал);
• с инструмента е постигнат географски обхват, както и стремеж към високи постижения;
• целта на процедурата за подбор на Комисията е била да се финансират най-добрите проекти;
• Комисията е предоставила ефективна подкрепа на бенефициентите;
• Комисията е наблюдавала и е проследила прилагането на инструмента по подходящ начин, за да направи подобрения.

24

Ето защо одитът на ЕСП беше насочен към разработването, управлението и резултатите от ИМСП и неговото развитие към ЕСИ, в т.ч. Пилотния проект за ЕСИ. Одиторите включиха в одита отпуснатата безвъзмездна финансова помощ през периода януари 2014 г. – май 2019 г.

25

В одита са обединени доказателства от различни източници:

• документна проверка;
• аналитичен преглед на данни;
• анкети сред бенефициенти, неуспешни кандидати, получили Знак за високи постижения, дистанционни оценители и национални агенции за иновации (НАИ);
• информационни посещения в България, Дания, Франция, Румъния, Словения, Испания и Обединеното кралство; и
• събеседвания с генералните дирекции на Комисията, EASME, Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) и други заинтересовани страни.

26

Вж. приложение I за повече информация относно одитната методология и източниците на доказателства на ЕСП.

Констатации и оценки

Насоченост към целевите бенефициенти

27

Съгласно Регламента за „Х 2020“¹⁵ ИМСП е насочен към иновативни МСП, показващи силна амбиция да се развиват, разрастват и осъществяват международна дейност.

Целите и целевата група на Инструмента за МСП са се променили по време на неговото прилагане

28

В събеседванията и в отговор на анкетите на ЕСП заинтересованите страни по ИМСП посочиха, че при създаването на инструмента би било от полза неговата цел и задачи да са определени по-точно.

29

Тази неяснота, по-специално по отношение на вида предприятия, към които е насочен ИМСП, беше изтъкната и в доклада на експертната консултативна група за МСП (EAG) за 2014 г.¹⁶ Според EAG допълнителните ресурси и по-задълбоченият анализ на предвидената целева група биха предоставили на Комисията по-голяма увереност при привличането на правилния вид кандидати.

30

Целите на последователните работни програми са променяни няколко пъти през целия процес на прилагане. Първите две работни програми (2014—2015 г. и 2016—2017 г.) са били насочени към всички иновации, които са стимулирали растежа на предприятията и са били нови на пазара. В работните програми за Пилотния проект за ЕСИ (2018—2020 г.) и за Усъвършенствания пилотен проект за ЕСИ (2019—2020 г.) фокусът е изместен към иновации, които „създават нови пазари“. За сравнение, програмата SBIR не се е променила много след обновяването ѝ през 2011 г.¹⁷

31

Често въвежданите промени през краткия срок на действие на ИМСП са довели до объркване сред основните участници, като например националните звена за контакт (НЗК), мрежата „Enterprise Europe“ (EEN) и кандидатите, по отношение на това какво следва да се финансира.

32

По време на прилагането на ИМСП видът на обхванатите предприятия се е променил от утвърдени предприятия, които са участвали в предишни РРП, към иновативни, и по-специално новосъздадени предприятия без предишен опит с РРП. Въвеждането през 2018 г. на подход „от долу нагоре“ и на краткото представяне на бизнес плана по Пилотния проект за ЕСИ е ускорило преминаването към избиране на по-нови МСП (вж. фигура 2).

33

Настоящият възрастов профил на бенефициентите отговаря на този на идентифицираните предприятия в проучването на Nesta¹⁸ относно факторите за растеж и разликите при създаването на работни места за предприятията. Това показва, че настоящият портфейл от бенефициенти е в по-добра позиция да постигне растеж и създаване на работни места.

34

С подхода „от долу нагоре“ е решен проблемът, който се наблюдава при предишната структура, където предприятията са избирали по каква „тема“ да кандидатстват за подпомагане въз основа на различните проценти на успеваемост при предоставянето на финансиране. Чрез него са опростени и административните процедури за поканите. Алтернативен подход може да е по-подходящ в случаите, когато е необходимо да се разграничатконкретни области, считани за приоритет за ЕС.

Късно въвеждане на понятието „финансова неосъществимост“

35

ИМСП има за цел да запълни празнината във финансирането на високорискови научни изследвания и иновации на ранен етап¹⁹. В последователните работни програми обаче не е посочено как да се обхванат МСП, които изпитват затруднения при получаването на финансиране от други източници, а понятието „финансова неосъществимост“ е въведено едва с Усъвършенствания пилотен проект за ЕСИ през 2019 г.

36

Според различните интервюирани заинтересовани страни има риск ИМСП да измести частните инвестиции. Това се потвърждава от резултатите от анкетата на ЕСП сред бенефициентите. На етап 2 36 % от респондентите считат, че техните проекти са могли да получат финансиране от частния сектор, а 17 % отговарят, че биха могли да използват собствените ресурси на своето предприятие за финансиране на иновации. Членовете на журито също потвърдиха този риск по време на събеседването (вж. фигура 3).

37

Заинтересованите страни обаче изтъкнаха последващия ефект на привличане, породен от безвъзмездната финансова помощ от ЕС, който помага на бенефициентите по-късно да привлекат необходимите допълнителни средства за ускоряване и разширяване на техните иновативни проекти.

38

Финансовата осъществимост на даден проект е сложно понятие, което се определя от редица променливи като размера на необходимите средства, сроковете и цената. Предвид сложността ѝ, повечето интервюирани лица считат, че е необходимо да се определи значението на финансовата осъществимост и начинът, по който тя следва да се измерва.

39

Преди 2019 г. финансовата осъществимост на проектите не е вземана под внимание в процедурата за подбор на ИМСП. По инструмента действително е предоставяна безвъзмездна финансова помощ на някои МСП, които биха могли да се финансират от пазара. За въвеждането на понятието „финансова неосъществимост“ са необходими ясни разпоредби относно начина, по който тя може да се докаже, особено след като „марката ЕС“, свързана с ИМСП, и самата безвъзмездна финансова помощ привличат допълнителни финансови ресурси за подпомагане на иновативните проекти на бенефициентите.

Географски обхват

Различните равнища на участие в отделните държави се дължат отчасти на фактори извън контрола на Комисията

40

Основният фактор, определящ участието в ИМСП и успеха на проектите, са високите постижения. Ето защо, като се вземат предвид различните равнища на иновациите в отделните държави членки, може да се очаква неравномерно разпределение на средствата. Същевременно обаче чрез „Х 2020“ ЕС има за цел да гарантира, че ползите от основана на иновации икономика са възможно най-големи и широко разпространени²⁰.

41

На графиките и картите по-долу (фигура 4, снимка 1 и снимка 2) са показани статистически данни на равнището на държавите относно броя на подадените заявления и полученото финансиране спрямо броя на МСП, БВП и населението. В приложение II е показано разпределението на финансирането от ИМСП по държави членки в абсолютно и в относително изражение, броят на възложените проекти, броят на предложенията и успеваемостта по държави членки.

42

Традиционно в анализа на изпълнението на „Хоризонт 2020“ са включени две различни групи държави членки: ЕС-15 и ЕС-13²¹. В случая на Инструмента за МСП с това разграничение не може да се обясни разликата в полученото финансиране (вж. първа колона от фигура 4).

43

Равнището на участие в ИМСП и успеваемостта на проектите се влияят от няколко фактора:

1. иновационната екосистема и броя на МСП в държавата;
2. наличието на национална стратегия за ИМСП;
3. полаганите усилия за популяризиране на МСП-I; и
4. предоставяната подкрепа от НЗК и EEN.

44

Въпреки че някои от тези фактори са извън контрола на Комисията, други – като например маркетингът и популяризирането на инструмента или предоставяната подкрепа от НЗК – попадат в нейната сфера на влияние.

45

Разликите в успеваемостта между отделните държави се обясняват отчасти със съществуващите различия в равнищата на иновациите. На фигура 5 е показана силната връзка между процентите на успеваемост в ИМСП и обобщения индекс на иновациите от Сравнителния доклад за европейските иновации²².

46

Обща характеристика на участващите държави с високо равнище на участие и успеваемост по инструмента е наличието на активна национална агенция за иновации (НАИ), която действа като посредник за иновативните МСП. И обратно, в трите държави членки с най-ниско равнище на участие (в сравнение с броя на МСП в държавата) и най-ниски проценти на успеваемост няма НАИ.

47

В своята анкета сред националните агенции за иновации (НАИ) ЕСП попита дали те имат национални програми за подпомагане на МСП при кандидатстването за ИМСП. Малко под половината НАИ потвърдиха, че имат национални програми за подпомагане на МСП при кандидатстването за етап 2, а 35 % съобщиха това за етап 1 (вж. фигура 6). Интервюираните лица отбелязаха, че от създаването на ИМСП някои национални агенции са съкратили подобни програми и вместо това са подготвили своите предприятия за ИМСП.

48

Испания е добър пример за държава членка с национална стратегия за подпомагане на иновативните предприятия, които може да имат право на участие в ИМСП. Органите в Испания са създали система за популяризиране на ИМСП, активно търсене на високоиновативни предприятия и подпомагане на тяхното кандидатстване за инструмента. Испания е най-големият бенефициент на ИМСП: тя получава около 20 % от общия бюджет и има най-голям брой кандидатстващи МСП. Въпреки че според Сравнителния доклад за европейските иновации е умерен новатор, тя има един от най-високите проценти на успеваемост. Ирландия и Дания също активно популяризират инструмента и подготвят за участие своите МСП.

49

В посетените държави членки с ниско равнище на участие в ИМСП (по отношение на предоставените средства и успеваемостта) осведомеността относно инструмента беше ограничена. На национално равнище имаше ограничена конкретна подкрепа или популяризиране, както и насоки за предприятията относно инструмента. Ниските проценти на успеваемост от своя страна са отказали други предприятия да кандидатстват за ИМСП. Освен това наличието на алтернативни национални програми, които носят по-високи проценти на успеваемост, е намалило привлекателността на ИМСП за предприятията и подкрепящите лица, като например консултантите.

Осведомеността е ограничена поради липсата на целенасочена маркетингова и комуникационна стратегия на равнището на Комисията

50

ИМСП представлява нова форма на подпомагане в РРП, насочена главно към отделни МСП с високоиновативни проекти с пазарно ориентиран подход.

51

Традиционните видове кандидати за „Х 2020“ (университети, големи корпорации и научноизследователски центрове) са запознати с предлаганите от „Х 2020“ възможности за финансиране. Тези организации имат опит както с „Х 2020“, така и с предходните РРП и в много случаи разполагат със специален персонал, който управлява заявленията и проектите. Видът предприятия, към които е насочен ИМСП, обикновено не са участвали в предходни РРП и дори може да не са включили публични средства в своята стратегия за финансиране.

52

ЕСП провери дали ИМСП е популяризиран, прилаган и наблюдаван, за да се осигури лесен достъп до инструмента за МСП, както е определено в Решение 2013/743 на Съвета. Одиторите също така разгледаха до каква степен са използвани маркетингови техники, за да се информират съответните предприятия за наличието на тази възможност за финансиране и дали са установени и използвани подходящи канали за комуникация, за да се достигне до тях.

53

Комисията и EASME са разполагали с ограничен бюджет за започване на комуникационни дейности и за организиране на различни прояви за набиране на потенциални бенефициенти на ИМСП, предимно информационни дни за „Хоризонт 2020“. В публикуваните от EAG доклади се подчертава липсата на маркетингова стратегия за ИМСП и необходимостта да се определят подходящите „клиенти“, а комуникационните канали и инструменти да се адаптират спрямо тях. В оценката на ИМСП²³ това се разглежда като възможно обяснение за различните нива на разпространение в държавите от ЕС-28 и се посочва необходимостта от преразглеждане на комуникационната и маркетинговата стратегия.

54

Въпреки положените усилия за достигане до потенциални бенефициенти, Комисията няма добре разработена маркетингова и комуникационна стратегия. Тя не е използвала достатъчно целенасочен подход за повишаване на осведомеността сред иновативните МСП относно предлаганите от ИМСП възможности за финансиране.

55

Комисията в голяма степен разчита на популяризирането на национално равнище от страна на НЗК и EEN, за да се постигне еднакво прилагане на ИМСП. Според нея НЗК са „основната структура за предоставяне на практическа информация и помощ на потенциалните участници“. Тъй като МСП са по-слабо запознати с „Хоризонт 2020“ от другите участници в РРП (вж. точка 51), ролята на НЗК е особено важна за тях. НЗК се назначават и заплащат от националните органи. Те отговарят да се гарантира, че „новата програма ще стане известна и леснодостъпна за всички потенциални кандидати“²⁴. Както обаче беше посочено в Специален доклад на ЕСП № 28/2018²⁵, предоставяното от НЗК равнище на подкрепа се различава между отделните държави членки. В някои държави те действат като НЗК на пълно работно време, а в други се налага да комбинират задачите на НЗК с други отговорности.

56

Предоставяното от НЗК равнище на подкрепа е различно в отделните държави членки, което оказва влияние върху равнището на участие и успеваемостта. Само в две от шестте посетени държави членки НЗК са изцяло ангажирани с ролята си. НЗК в две държави членки провеждат семинари за писане на предложения и извършват предварителна проверка на заявленията. Едното звено организира симулации на представяне на бизнес план пред жури. Останалите нямат много дейност, с изключение на организирането на информационни дни за „Х 2020“.

57

НЗК и EEN докладват, че ИМСП е популяризиран главно на национално равнище с ограничена подкрепа от Европейската комисия, тъй като по програмата не се отпуска специален бюджет на НЗК за дейности за разпространение.

58

Access4SMEs е действие за координация и подпомагане по „Х 2020“, което има за цел да „улесни транснационалното сътрудничество между НЗК за МСП и достъпа до рисково финансиране, да подобри техните умения и инструменти, за да се повиши стандартът на тяхното подпомагане“²⁶. Интервюираните лица посочват, че Access4SMEs е основният източник на информация относно ИМСП за НЗК, EEN и бенефициентите. Мрежата обаче е създадена едва през септември 2016 г. – почти три години след стартирането на инструмента – и следователно не е съществувала, когато услугите ѝ биха били най-ценни.

Подбор на проекти

59

Създаването на ефективна процедура за подбор е от решаващо значение, за да се гарантира, че за финансиране се избират най-добрите заявления. С оглед на това процедурата за подбор следва да разполага с достатъчно ресурси и да определя подходящите експерти за всеки етап от оценката.

60

Инструментът за МСП се основава на постоянна покана за представяне на предложения с четири крайни дати за всеки етап годишно. Процедурата за оценяване се извършва дистанционно от четирима независими оценители за всяко предложение. От 2018 г. процедурата за подбор за безвъзмездната финансова помощ на етап 2 включва представяне на проектите пред жури, което е втори етап на оценка, извършвана от комисия от шестима експерти, предимно инвеститори.

Ограничените ресурси за оценка и процедурата за дистанционна оценка са претоварени от големия брой подадени заявления

61

EASME получава и управлява много голям брой предложения на всяка от четирите крайни дати годишно за всеки от двата етапа. На последната крайна дата за 2018 г. тя е получила повече от 1 800 заявления за етап 2 и 2 200 за етап 1.

62

Процесът на изготвяне на оценка е затруднен от съчетанието от ограничени ресурси и големия брой подадени заявления. Оценителите разполагат само с 1,6 часа на етап 1 и с 2,4 часа на етап 2, за да завършат оценката и документацията по нея, въпреки че заявленията са обемисти (10 страници без приложенията за етап 1 и 30 страници без приложенията за етап 2).

63

В анкетата на ЕСП само 34 % от оценителите на етап 2 отговарят, че определените от Комисията 2,4 часа за оценка на предложенията са достатъчни. Средно необходимото време е било 5,1 часа. За етап 1 56 % от респондентите са удовлетворени, като са им били необходими три часа вместо определените от Комисията 1,6 часа (вж. фигура 7).

64

Оценителите, които отговориха на анкетата на ЕСП, са по-скоро удовлетворени от предоставените насоки и обучение, въпреки че биха искали да получават обратна информация за своите оценки и статистически данни за резултатите, за да могат да анализират и подобрят своята ефективност. Те изразяват опасения във връзка с обучението на нови оценители и последващите разлики в техните оценки. Статистическите данни на EASME потвърждават тези разлики, а правилата на „Х 2020“ изискват 25 % от оценителите да бъдат нови.

Представянето пред жури до голяма степен подобрява процедурата за подбор, без да се нарушава срокът за отпускане на безвъзмездна финансова помощ

65

Въвеждането на представяне на проектите пред жури през 2018 г. е положителна промяна, тъй като компенсира слабостите, характерни за дистанционната оценка, и дава възможност за проверка на ползите от проекта и потенциала на екипа за неговото изпълнение. Въпреки това някои елементи остават неоптимални.

66

Членовете на журито оценяват 20 презентации на проекти през седмицата за оценяване и от тях се очаква да прочетат предварително представените от кандидатите документи. Интервюираните от ЕСП членове на журита обаче считат, че не получават документите достатъчно рано, за да разгледат информацията в заявленията, която може да достигне до 1 600 страници.

67

Те също така предлагат да им бъде предоставен достъп до коментарите от докладите на дистанционните оценители. По този начин би се запазила полезна информация, което би довело до подобряване на ефективността, като се има предвид ограниченото време за подготовка и обсъждане на представянето на проекти пред журитата. Оценителите считат също, че качеството на техните оценки би се подобрило, ако получават коментарите на членовете на журито относно оценените от тях предложения.

68

Понастоящем не се извършва систематична комплексна оценка на заявленията, които достигат до етапа на представяне. Членовете на журито посочват необходимостта от „опростен“ процес на комплексна оценка за проверка на точността на предоставената от кандидатите информация относно патентите, профила на предприятието и състава на екипа.

69

Комисията е определила цел за срока за отпускане на безвъзмездна финансова помощ (времето между крайната дата и подписването на споразумението за отпускане на безвъзмездна финансова помощ) от максимум три месеца за етап 1 и шест месеца за етап 2. От началото на програмата действителният срок за отпускане на безвъзмездна финансова помощ е намалял и въпреки въвеждането през 2018 г. на представяне пред жури, през тази година EASME е подписала 90 % от безвъзмездната финансова помощ в рамките на целевия срок.

Някои ИТ инструменти създават риск за процедурата за оценяване

70

Кандидатите представят предложенията онлайн чрез електронната система за представяне на предложения на портала за участниците на „Х 2020“.

71

За да организира презентациите на проекти и да състави журита с подходящи умения, EASME използва електронна работна книга, уязвима към сривове, които биха могли да причинят забавяния и да изложат на риск процедурата за оценяване.

72

Тъй като няма специализирани ИТ инструменти за възстановяване на разходите на кандидатите за участието им в представянето на проектите, те биват регистрирани като оценители във вътрешната система за управление на експерти (EMI). Поради тази причина има риск с тях да се свържат случайно с цел оценяване на предложения.

73

Освен това с въведената през септември 2019 г. процедура за подбор съгласно Усъвършенствания пилотен проект за ЕСИ (искане за финансови данни от участниците и информация относно равнището на технологична готовност) се изискват допълнителни решения, които все още не са разработени.

Повторното представяне на предложения води до натоварване на ресурсите за оценка

74

Няма ограничение относно това колко пъти може да бъде представено в ИМСП едно неуспешно заявление. При оценяването едно повторно представено предложение се третира по същия начин като всяко друго първоначално заявление, без да се прехвърля информацията от предходни оценки.

75

Допълнителните разходи за повторно представяне на непроменено предложение са незначителни за кандидата. Броят на повторно представените заявления постоянно нараства и вече формира значителен дял от общия брой подадени заявления. За последните крайни дати за етап 2 през 2018 г. (вж. фигура 8) 66 % от заявленията са били повторно подадени, като половината от тях се появяват най-малко за трети път.

76

Увеличаването на заявленията във времето се дължи единствено на повторното им представяне. Броят на новите проекти, кандидатстващи за етап 2, се е запазил на 500 заявления за крайна дата (вж. фигура 9).

77

Повторното представяне оказва значителен и нарастващ натиск върху ресурсите за оценка. Между 2015 г. и 2018 г. разходите за оценяване на предложения на третото и последващото им представяне – като се имат предвид само таксите за дистанционните експертни оценители – са възлизали на повече от 4,3 млн. евро (в т.ч. повече от 1,8 млн. евро през 2018 г.).

78

Според междинната оценка на „Х 2020“ подаването на твърде голям брой заявления е довело до отказ от участие, влошило е качеството на оценките, оказало е натиск върху ресурсите и е оставило без финансиране голям брой висококачествени предложения.

79

Средната успеваемост на подадените заявления за ИМСП е 4,7 % на етап 2 и 8,6 % на етап 1. Ако обаче процентът на успеваемост бъде изчислен за проектно предложение, а не за подадено заявление, около 11,5 % от предложенията на етап 2 и 16,6 % от тези на етап 1 в крайна сметка ще бъдат успешни.

Ефективност на подпомагането на етапите на Инструмента за МСП

80

Предоставеното подпомагане от ИМСП следва да бъде навременно и целесъобразно и да отговаря на нуждите на иновативните МСП.

На етап 1 на МСП се предоставя полезна подкрепа, но в някои държави членки вече съществуват подобни схеми

81

Според интервюираните заинтересовани страни етап 1 и етап 2 на практика са се превърнали в две различни програми. На етап 1 се подпомагат предприятия без опит в публичното финансиране, като например малки ИТ предприятия или стартиращи предприятия; етап 2 е по-сложен, поради което видът предприятия, кандидатстващи за етап 1, изпитват затруднения при кандидатстването за етап 2.

82

В процеса на прилагане на ИМСП намалява разликата в успеваемостта между предприятията, които преминават през етап 1 преди да кандидатстват за етап 2, и предприятията, кандидатстващи директно за етап 2. Успеваемостта на етап 2 обаче все още е с 50 % по-висока за предприятията, преминаващи през етап 1, отколкото за предприятията, кандидатстващи директно за етап 2 (вж. фигура 10).

83

Бенефициентите на етап 2, които са преминали през етап 1, посочват, че на първия етап им е предоставена добра подготовка, която им е помогнала да подобрят проекта.

84

Интервюираните заинтересовани страни в някои държави членки считат, че проектите на етап 1 често са могли да се осъществят също толкова добре на национално равнище, въпреки че това би било предизвикателство в някои държави членки.

85

В анкетата на ЕСП сред НАИ 48 % от респондентите заявяват, че в тяхната държава членка има национални програми, подобни на етап 1. На въпроса кои са основните силни страни на етап 1 от ИМСП в сравнение с националните програми НАИ посочват бързата и прозрачна процедура за подбор, надеждността, която предоставя „марката ЕС“, и достъпа до професионални напътствия и услуги за ускоряване на развитието на предприятията. Освен това те изразяват задоволство от критичната маса иновативни предприятия, които са били създадени благодарение на етап 1 от ИМСП, което е успяло да привлече много иновативни предприятия в програмата на ЕС.

86

На въпроса какво мислят за продължаването на етап 1 в рамките на новата РРП 86 % от респондентите НАИ считат, че етап 1 следва да бъде запазен по новата РРП (вж. каре 1 за примери с мнения на НАИ относно това дали да се продължи финансирането за етап 1). Тези, които подкрепят продължаването на етап 1, посочват, че услугите за ускоряване на развитието на предприятията и професионалните напътствия са увеличили капацитета на тези предприятия за професионално осъществяване на иновативни дейности, което им е позволило да се разраснат по отношение на мащаба и развитието си. Според тях европейският характер на поканата за представяне на предложения е стимулирал МСП да повишат равнището на своята амбиция от ранните етапи на развитие, а опростената и бърза процедура на оценяване няма еквивалент на национално равнище. Тези, които са против продължаването на етап 1 (14 %), отбелязват липсата на добавена стойност спрямо националните/регионалните инструменти и липсата на съществена връзка между етапи 1 и 2.

Етап 1 налага прекомерна тежест върху управлението на инструмента за МСП

87

От стартирането на ИМСП са подписани 3 978 споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ на етап 1. Процесът от началото до края изисква значителни административни усилия по отношение на оценката, подготовката на споразумението за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, подписването на споразумение за безвъзмездна финансова помощ и услуги за професионални напътствия. Четирима ръководители на проекти управляват около 1 000 проекта годишно. Поради това мониторингът на проектите е ограничен до административни проверки без оценка на качеството на проучването на осъществимостта.

88

В таблица 1 са сравнени разходите за дистанционна оценка на всеки етап спрямо общата предоставена сума. В нея се откроява голяма разлика в разходите на всеки етап, като относителните разходи за оценка на етап 1 са десет пъти по-големи (за отпуснато евро) от тези на етап 2. Показателят за разходите за оценка в частния сектор на рисковия капитал е 3 %.

	ЕТАП 1	ЕТАП 2
Брой оценени предложения	39 419	20 957
Брой оценени предложения на ден и на оценител	5	3
Разходи за дистанционна оценка на едно предложение	360 евро	600 евро
Общи разходи	14 190 840 евро	12 574 200 евро
Предоставена сума	170 800 000 евро	1 760 609 479 евро
Разходи за оценка / Предоставена сума	8,3 %	0,7 %

Източник: ЕСП.

89

Въпреки направените по-големи административни разходи за етап 1 в сравнение с етап 2, на етап 1 се предоставя ефективна подкрепа благодарение на бързата процедура за подбор на равнището на ЕС, „марката ЕС“ за бенефициентите и достъпа до услуги за ускоряване на развитието на предприятията. Освен това той е привлякъл много иновативни предприятия в програмата на ЕС. В държавите, където вече съществуват подобни на етап 1 програми, обаче неговата целесъобразност е ограничена.

90

От септември 2019 г. Комисията преустанови етап 1.

На етап 2 се предоставя ефективна подкрепа на МСП

91

Интервюираните заинтересовани страни (представители на НАИ и НЗК, експерти в областта на иновациите, оценители, членове на журита, EEN, представителни организации на МСП и бенефициенти) бяха единодушни в одобрението си на етап 2 заради многото положителни елементи, като например:

• интензитетът на финансовата подкрепа на високо равнище на технологична готовност, който държавите членки не могат да предоставят²⁷;
• конкуренцията между МСП на равнището на ЕС;
• привличането на допълнителни инвестиции чрез асоцииране с „марката ЕС“ (вж. точки 119 и 121);
• наличието на професионални напътствия и услуги за ускоряване на развитието на предприятията;
• опростени и бързи процедури за подбор и отпускане на безвъзмездна финансова помощ в сравнение с националните схеми; и
• насоченост към стратегиите за навлизане на пазара на проектите, при които по проектите се разработва план за действие, в който се посочва как МСП ще достигне до клиентите и ще постигне конкурентно предимство.

92

В своята анкета сред НАИ ЕСП ги попита дали смятат, че етап 2 на ИМСП следва да продължи в рамките на „Хоризонт Европа“ и защо (вж. каре 2 за примери за мнения на НАИ относно това дали да се продължи финансирането за етап 2). Всички респонденти посочват, че той следва да продължи.

93

На въпроса дали следва да се направят съществени промени в структурата на ИМСП 75 % отговарят отрицателно, 16 % посочват необходимост от ограничени промени и едва 11 % – от по-съществени промени. Това показва, че като цяло настоящата форма на етап 2 се цени много.

94

На етап 2 от ИМСП се предоставя ефективна подкрепа на бенефициентите. Той добавя „марката ЕС“, която осигурява видимост на предприятията и проектите, помага им да привлекат допълнителни инвестиции и им дава достъп до мрежата на ЕС за професионални напътствия и до услуги за ускоряване на развитието на предприятията. В настоящата си форма етап 2 се ползва с високо одобрение сред анкетираните НАИ. Това мнение се споделя от всички интервюирани заинтересовани страни.

Услугите за ускоряване на развитието на предприятията на етап 3 имат потенциал, но са стартирани късно

95

Професионалните напътствия и услугите за ускоряване на развитието на предприятията (етап 3) играят ключова роля в цялостната структура на ИМСП, тъй като те следва да отговарят на нуждите от иновации на МСП чрез специализирана подкрепа, развитие на компетентности и изграждане на мрежи. Според проучване, публикувано от Университета на Манчестър, „при мерките, които съчетават пряка и непряка подкрепа, има много по-високо равнище на успех за предприятията (особено за малките предприятия)“²⁸.

96

Професионалните напътствия обхващат широк кръг от теми, по-специално: развитие на стопанска дейност, организационно развитие, сътрудничество и финансиране. Бенефициентите по етап 1 получават тридневни професионални напътствия, а тези по етап 2 – 12-дневни. В резултат на прилагането на ИМСП е създадена първата европейска мрежа на инструкторите в помощ на бенефициентите.

97

Услугите за ускоряване на развитието на предприятията са достъпни за бенефициентите по етап 1 и етап 2 и включват участие в:

• търговски панаири и конференции;
• корпоративни дни;
• прояви за инвеститори;
• Срещата на върха на новаторите от ЕСИ;
• наставничество;
• общностната платформа на ЕСИ;
• инструмент за откриване на инвеститори;
• академията на ЕСИ.

98

Проявите и другите услуги за ускоряване на развитието на предприятията в етап 3 са насочени главно към свързване на МСП с потенциални инвеститори или бизнес партньори. EASME не е направила достатъчно, за да помогне на бенефициентите да достигнат до потенциални клиенти (както до големи частни корпорации, така и до публични органи чрез иновативни обществени поръчки).

99

Бенефициентите МСП, които отговориха на анкетата на ЕСП, оценяват много високо както схемата за професионални напътствия, така и всички услуги за ускоряване на развитието на предприятията, използвани от тях (вж. фигура 11). Това положително мнение беше потвърдено от посещенията на ЕСП на бенефициентите и от анкетираните НАИ. Въпреки това, според НАИ и звената на EEN, EASME би могла:

• да координира по-добре организирането на прояви с местни участници (НАИ и звената на EEN);
• да насочи по-добре маркетинга на услугите за ускоряване на развитието на предприятията, за да се избегне изпращането на информация на МСП за прояви, които не се отнасят до тях;
• да проучи възможностите за сътрудничество с националните насърчителни институции, които биха могли да предоставят възможности за инвестиции на бенефициентите по ИМСП.

100

Интервюираните експерти в областта на иновациите считат, че услугите за ускоряване на развитието на предприятията следва да стимулират търсенето чрез свързване на МСП с потенциални големи бизнес клиенти и подпомагане на участието им в иновативни схеми за възлагане на обществени поръчки.

101

За сравнение, етап 3 от програма SBIR е насочен към обществените поръчки. В Съединените щати от федералните агенции с годишен бюджет за НИРД над 100 млн. щатски долара се изисква да разпределят 3,2 % за бенефициентите на програмата SBIR под формата на обществени поръчки. През 2015 г. подписаните договори между федералните агенции в САЩ и бенефициентите на SBIR са възлизали на 1,3 млрд. щатски долара, а общата стойност на безвъзмездната финансова помощ е била в размер на 1,2 млрд. щатски долара²⁹.

102

Значението на обществените поръчки за иновациите за МСП и стартиращите предприятия е признато от Комисията в нейното Ръководство относно процедурите за възлагане на обществени поръчки за иновации³⁰. В този документ тя посочва, че „в качеството си на водещ клиент публичните купувачи могат да предоставят възможност на новаторски дружества да тестват техните нови решения в реални условия. Освен това, като стават техни клиенти и съответно увеличават оборота им, възлагащите органи биха могли да насърчат и други инвеститори – както от публичния, така и от частния сектор, да инвестират в тяхната дейност“. Понастоящем обаче Комисията не е включила иновативни схеми за възлагане на обществени поръчки сред услугите за ускоряване на развитието на предприятията, за да свърже бенефициентите по ИМСП с агенциите на ЕС или с националните институции.

103

Използването на различните услуги за ускоряване на развитието на предприятията е слабо, като участието сред интервюираните бенефициенти варира от 12 % в академията на ЕСИ до 40 % на търговски панаири и конференции (вж. фигура 12). Това отчасти се обяснява с факта, че някои услуги са задействани едва в края на 2017 г., почти четири години след стартирането на инструмента.

Ефективността на Инструмента за МСП не е оценена и бъдещата му роля в „Хоризонт Европа“ предстои да бъде определена

104

С цел да предостави навременен принос към изготвянето на новия регламент, Комисията е извършила няколко оценки през първите години на ИМСП въпреки липсата на пълни данни (вж. фигура 13), като например:

• междинната оценка на ИМСП, публикувана през февруари 2017 г., когато все още не е завършен нито един иновативен проект по етап 2;
• междинната оценка на „Х 2020“, публикувана през май 2017 г. и засегната от същите ограничения, както в точката по-горе;
• оценката на въздействието на „Хоризонт Европа“, публикувана през юни 2018 г. В този момент едва около 200 предприятия са били завършили иновативните си проекти по етап 2. Освен това обикновено са необходими няколко години, за да се види реалното въздействие на иновативния проект.

105

Поради новостта на програмата и липсата на предишни резултати, ИМСП е оценен единствено въз основа на приноса и завършените проекти по етап 1, а не въз основа на резултатите от проектите по етап 2. Проведените консултации и изготвените независими доклади за разработването на ЕСИ в рамките на „Хоризонт Европа“ (вж. приложение II) са били засегнати по подобен начин. Ето защо Комисията не е могла да базира разработването на ЕСИ в рамките на „Хоризонт Европа“ на задълбочен анализ на изпълнението, постигнатите резултати и въздействието на ИМСП.

Привличане на инвестиции след финансиране от Инструмента за МСП

106

Една от целите на ИМСП е да улесни достъпа до частен капитал и да създаде връзки с подпомаганите от ЕС финансови инструменти³¹. Съгласно Решение 743/2013 на Съвета са предвидени връзки към финансови инструменти […], например чрез обслужване с предимство на МСП, които са преминали успешно етапи 1 и/или 2, в рамките на заделено количество финансови ресурси.

Комисията разполага само с ограничени познания за общите нужди от финансиране на бенефициентите и не е създала връзка с финансовите инструменти на ЕС

107

EASME не събира систематично информация за допълнителните финансови нужди на бенефициентите на етап 2 за цялостното разработване на техните проекти. EASME е провела за последно анкета през 2016 г., за да оцени тези нужди, но не е задала въпроси за предпочитания източник или планираната употреба на финансирането.

108

През 2018 г. ГД „Научни изследвания и иновации“ е поискала от ЕИБ да изготви проучване за достъпа до финансиране на бенефициентите по ИМСП, което след това е използвано в подкрепа на оценката на въздействието на „Хоризонт Европа“³². ЕИБ е базирала доклада на предишни оценки и на анкета, проведена сред извадка от бенефициенти. Извадката обаче не е била представителна и на анкетата са отговорили само 24 бенефициенти. Вследствие на това докладът предоставя само ограничена информация за действителните финансови нужди на бенефициентите по ИМСП.

109

Представителната анкета на ЕСП (вж. приложение I) предостави някои индикации за финансовите нужди на бенефициентите по етап 2. По-специално:

• три четвърти от респондентите посочват, че се нуждаят от допълнително финансиране в размер на средно 7,1 млн. евро;
• 70 % от респондентите, търсещи допълнително финансиране, изразяват интерес към частни инвестиции в рисков капитал, а 48 % са отворени за дългови инструменти като заеми или кредитни линии.

110

Търсеният вид финансиране варира според зрелостта на предприятието, като новосъздадените МСП проявяват по-голям интерес към вливането на капитал отколкото по-старите (вж. фигура 14).

111

По-голямата част от бенефициентите ще се нуждаят от допълнително финансиране, което да подпомогне техните иновативни начинания и пазарната реализация на иновативните им проекти. Информираността на Комисията относно финансовите нужди на бенефициентите обаче е ограничена.

112

ЕС е стартирал поредица от финансови инструменти за подпомагане на иновации на МСП по линия на многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г.³³ Въпреки това 64 % от респондентите в анкетата сред бенефициентите не са запознати с тези инструменти.

113

В доклада на ЕИБ относно достъпа до финансиране за бенефициентите по ИМСП³⁴ са направени следните заключения, които бяха потвърдени чрез анкетата и интервютата на ЕСП с бенефициентите:

• Когато проектите излизат от етап 2, има недостиг на финансиране за бенефициентите по ИМСП.
• Безвъзмездната финансова помощ дава положителен пазарен сигнал за доставчиците на частен капитал.
• Наличната информация за финансовите инструменти е откъслечна, а комуникацията между доставчиците на частен и публичен капитал е ограничена.

114

В доклад на EAG³⁵ от 2016 г. е посочена липсата на полезно взаимодействие между различните финансови интервенции на ЕС и необходимостта ИМСП да се координира с други публични инвеститори, за да се отговори по-добре на нуждите от средства на проектите след приключването на етап 2.

115

ЕСП анализира списъка на бенефициентите на подпомаган от ЕС рисков капитал, управляван от ЕИБ и ЕИФ, и установи, че до края на 2018 г. само 16 бенефициенти по ИМСП (осем от които са били в етап 2) са получили такава финансова подкрепа. В пет случая инвестициите от финансовия инструмент са осъществени преди отпускането на безвъзмездна финансова помощ от ИМСП.

116

Една от целите на ИМСП още от неговото създаване е да създаде връзки с подпомаганите от ЕС финансови инструменти. Комисията обаче е предприела много малко действия за тази цел: тя не е заделила средства за бенефициентите по ИМСП, а сред самите бенефициенти съществува ограничена осведоменост относно подпомаганите от ЕС финансови инструменти.

Бенефициентите привличат допълнителни инвестиции, но равнищата се различават в отделните държави членки на ЕС

117

В споразуменията за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по ИМСП на бенефициентите не се налагат задължения за докладване след приключването на проекта. Вместо това EASME наблюдава развитието на бенефициентите след приключването на безвъзмездната финансова помощ от ИМСП чрез два източника с бази данни, управлявани от външни изпълнители:

• Източник 1: използва се за оценка на привлечените инвестиции от бенефициентите по ИМСП. Базата данни се попълва чрез събиране на информация за инвестиционните цикли, която е публично достъпна онлайн. За да оцени надеждността на този източник, ЕСП извърши проверки на произволна извадка от 30 бенефициенти на етап 2, които потвърдиха получените данни от предоставената онлайн информация.
• Източник 2: използва се за оценка на развитието във времето на резултатите на бенефициентите по ИМСП по отношение на оборот, нетни приходи, паричен поток и равнища на заетост.

118

Събраната информация директно от бенефициентите може да бъде по-малко надеждна поради отклонения при самостоятелното докладване. Освен това използването на информация от трети страни е икономически по-ефективно. Същевременно и двата използвани източника на информация са непълни, тъй като:

• В източник 1 се занижават действително привлечените инвестиции от бенефициентите по ИМСП заради неизвестното количество инвестиции под формата на дългово финансиране и вливания на капитал, които не се публикуват онлайн.
• Източник 2 предоставя пълна информация само за приблизително 60 % от всички бенефициенти по ИМСП³⁶.

119

Според наличната онлайн информация, съотношението между инвестициите и безвъзмездната финансова помощ е 2,9 за бенефициентите по етап 2, които са получили безвъзмездна финансова помощ от ИМСП през 2014 г. и 2015 г. и са излезли от своите иновативни проекти през 2017 г. На фигура 15 е показано развитието на допълнителните инвестиции, привлечени от бенефициентите през годините след предоставянето на подкрепата от ИМСП.

120

Тези данни не включват инвестиционните цикли, които не се оповестяват онлайн, като например повечето по-малки вливания на капитал и почти целия дългов капитал, предоставян от банки, фондове и други финансови участници. Публично оповестени онлайн са привлечените инвестиции само на 11 % от бенефициентите по етап 2.

121

За сравнение, по-голямата част от бенефициентите по етап 2 (78 % от респондентите в анкетата на ЕСП) заявяват, че финансирането на етап 2 им е помогнало да привлекат допълнително финансиране, за да подпомогнат своите нужди от иновации. Следователно, действителният капацитет на бенефициентите за привличане на инвестиции вероятно е по-голям от този, който може да се определи от предоставената онлайн информация.

122

Според информацията от трети страни (източник 1, вж. точка 117), потвърдена от събраните данни от докладването за проектите, бенефициентите по ИМСП отбелязват положителна тенденция по отношение на структурния растеж, като при приблизително 75 % от предприятията се наблюдава увеличение на оперативните приходи след кандидатстването за безвъзмездна финансова помощ, а 67 % са увеличили числеността на персонала си.

123

За разработването на ефективна стратегия за корпоративно разузнаване е необходим всеобхватен набор от показатели за въздействието, основан на надеждни данни, съчетани с пълно автоматизирано профилиране на предприятията, които подават проектни предложения и биват избрани за отпускане на безвъзмездна помощ. Това би могло да спомогне:

• за установяване на моделите на участие и потенциалните дисбаланси;
• за обвързване на показателите за въздействието с групи от участници, като се предостави ценна информация за това как да се увеличи максимално цялостното въздействие на инструмента.

124

В ИМСП по линия на Усъвършенствания пилотен проект за ЕСИ са въведени подобрения по отношение на профилирането на предприятията, тъй като в новите административни формуляри се събират данни за предишни инвестиционни цикли, финансови данни и структурата на собствеността на кандидатите. До момента обаче на етапа на представяне на предложенията не е събирана систематично информация относно пола на акционерите, който е един от оценяваните критерии от членовете на журито.

125

Между участващите държави съществуват съществени различия, като бенефициентите на етап 2 в Северозападна Европа са успели да привлекат повече частни ресурси, отколкото МСП в Южна и Източна Европа (вж. фигура 16)³⁷. Подобни дисбаланси отчасти се обясняват с различията между пазарите на рисков капитал в тези държави.

126

Резултатите от анкетата на ЕСП сред бенефициентите показват, че географското местоположение е определящ фактор, който засяга склонността на едно предприятие да търси капиталови и/или дългови инвестиции. По-специално, 84 % от респондентите в скандинавските държави и в Обединеното кралство възнамеряват да потърсят вливания на капитал в сравнение с 54 % в Испания и 42 % в Италия.

127

EAG за ИМСП постави въпроса за различията между държавите и различните култури при използването на пазарни инструменти и препоръча да се опише европейският ландшафт „за да се получи по-добра информация за потенциалните съинвеститори и да се установи дали трансграничните оператори могат да покрият част от недостига на финансиране, когато националните системи не са ефективни. Платформите и специалните прояви биха могли да помогнат в този процес“³⁸.

128

На снимка 3 са показани потоците от допълнителни инвестиции над 10 млн. евро към държавите бенефициенти, разпределени по държави на произход. От допълнителните инвестиции на стойност 1,8 млрд. евро, събрани от бенефициентите в етап 2 (вж. точка 119), приблизително 400 млн. евро идват от инвеститори, чието седалище е в САЩ, и 181 млн. евро от инвеститори от Китай. Най-големият самостоятелен инвеститор за бенефициентите по етап 2 е със седалище в САЩ, а три от петте най-големи инвестиции (над 50 млн. евро) са от инвеститори извън ЕС.

Заключения и препоръки

129

Сметната палата установи, че Инструментът за МСП предоставя ефективна подкрепа на МСП при разработването на техните иновативни проекти и че марката на ЕС помага на предприятията да привличат допълнителни инвестиции. Въпреки това не са създадени връзки с подпомаганите от ЕС финансови инструменти, които биха помогнали на бенефициентите да се разраснат и да реализират на пазара иновативните си проекти. Както по етап 1, така и по етап 2 на инструмента на МСП се предоставя ефективна подкрепа, въпреки че етап 1 води до непропорционално високи административни разходи. Инструментът се управлява изцяло от Комисията. Големият брой повторни представяния и ограничените ресурси са затруднили процедурата за подбор и разработването на услуги за ускоряване на развитието на предприятията.

130

Всички препоръки са приложими за приемника на Инструмента за МСП по линия на „Хоризонт Европа“.

Насоченост към подходящите бенефициенти

131

Твърде общите цели и задачи на инструмента, както и въведените промени в хода на неговото прилагане са създали несигурност за заинтересованите страни. Настоящият профил на предприятията отговаря на академичния модел на предприятията с потенциал за висок растеж, но по инструмента се финансират някои МСП, които биха могли да се финансират от пазара (вж. точки 28 до 39).

Географски обхват

132

Участието в инструмента се различава значително между отделните държави, отчасти поради фактори извън контрола на Комисията, но и заради различното равнище на подкрепа от националните звена за контакт и мрежата „Enterprise Europe“ (вж. точки 43 и 45, както и фигура 5). С ограничен бюджет Комисията е организирала прояви и комуникационни дейности, но нейният маркетинг и комуникации не са били нито структурирани, нито достатъчно добре насочени, за да достигнат до целевите предприятия (вж. точки 40 – 58).

Препоръка 1 – Подобряване на комуникационната стратегия и подкрепата за националните звена за контакт, по-специално за държавите членки с най-ниско равнище на участие

Комисията следва:

1. да акцентира в по-голяма степен върху маркетинговата и комуникационната стратегия, за да повиши осведомеността сред МСП, към които са насочени възможностите за финансиране, предоставяни от инструмента и неговия приемник по линия на „Хоризонт Европа“,
2. да подобри подкрепата си за националните звена за контакт и мрежата „Enterprise Europe“, като насърчава проекти за обучение между партньори и обмен на най-добри практики и направи необходимото подкрепата за националните звена за контакт за МСП да бъде осигурена от началото на следващата рамкова програма.

Целева дата за изпълнение – 2021 г.

Подбор на проекти

133

През периода на прилагане на инструмента са направени подобрения в процедурите за оценка и подбор, като представянето пред жури е особено полезно допълнение за определянето на най-добрите предложения, при спазване на срока за отпускане на безвъзмездната финансова помощ (вж. точки 65 – 69).

134

Има разлики в присъдените точки при дистанционната оценка, които отчасти може да се обяснят с ограничените ресурси и с големия брой повторни представяния. Обучението на оценителите е високо ценено, като има възможност за допълнителна обратна информация на различните равнища. Използваните ИТ инструменти не са подходящи за целта, което излага на риск процедурата за оценка (вж. точки 61 – 64; 70 – 73).

135

Повторното представяне на неуспешни предложения е голяма и увеличаваща се тежест за ресурсите за управление и оценка, като увеличава административните разходи. Освен това то намалява успеваемостта и така води до отказ от участие (вж. точки 74 – 79).

Препоръка 2 — Подобряване на процедурата за подбор

За да оптимизира използването на ресурсите и да гарантира ефективен подбор на най-добрите предложения, Комисията следва да прецизира процедурата за подбор по следните начини:

1. да предостави на дистанционните оценители допълнително време за извършване на тяхната работа;
2. да създаде двупосочен информационен канал между дистанционните оценители и членовете на журито, за да може последните да получат достъп до дистанционната оценка, а на първите да се предостави обратна информация за качеството на тяхната работа;
3. да разработи специални за целта ИТ инструменти, за да управлява надеждно процедурата за оценка;
4. да ограничи броя на позволените повторни представяния на едно предложение, като по този начин се освободят ресурси, които в момента се използват за повторно извършване на оценки на едно и също предложение при множество последователни крайни дати;
5. за да насърчи участието на повече МСП с висококачествени иновативни проекти, Комисията следва да публикува успеваемостта на всяко проектно предложение.

Целева дата за изпълнение – 2021 г.

Ефективност на подпомагането на етапите на Инструмента за МСП

136

На етап 1 се предоставя ефективна подкрепа благодарение на бързата процедура за подбор, „марката ЕС“ за бенефициентите и достъпа до услуги за ускоряване на развитието на предприятията. Освен това той е привлякъл много иновативни предприятия в програмата на ЕС. Този етап обаче налага прекомерна тежест за управлението на инструмента от страна на Комисията, а има държави, в които вече съществуват подобни програми (вж. точки 81 – 89). Етап 1 беше преустановен от септември 2019 г.

137

На етап 2 от ИМСП на бенефициентите се предоставя ефективна подкрепа и той е оценен високо от всички заинтересовани страни в настоящата си форма. Той добавя „марката ЕС“, която осигурява видимост на предприятията и проектите, помага им да привлекат допълнителни инвестиции и им дава достъп до мрежата на ЕС за професионални напътствия и услуги за ускоряване на развитието на предприятията (вж. точки 91 – 94).

Препоръка 3 — Замяна на етап 1 и доразвиване на подкрепата за МСП на етап 2

Комисията следва:

1. да предложи на държавите членки тя да управлява схема, подобна на етап 1;
2. да предостави на бенефициентите по тази схема достъп до професионални напътствия и услуги за ускоряване на развитието на предприятията, като и „марката ЕС“; и
3. да запази схема, подобна на етап 2 в рамките на ЕСИ по линия на „Хоризонт Европа“, като използва резултатите от Пилотния проект за ЕСИ.

Целева дата за изпълнение – 2021 г.

138

Професионалните напътствия и услугите за ускоряване на развитието на предприятията имат потенциала да увеличат въздействието от инструмента, но тъй като са стартирани късно, не са достатъчно видими и само малка част от МСП са се възползвали от услугите. Разпределените ресурси са ограничени, а услугите може да бъдат по-специализирани и по-добре насочени към търсенето (вж. точки 95 – 103).

Препоръка 4 — Подобряване на услугите за ускоряване на развитието на предприятията

Комисията следва да подобри услугите за ускоряване на развитието на предприятията, като разпредели подходящи ресурси за тази област с цел:

1. да предоставя по-специализирани услуги за ускоряване на развитието на предприятията;
2. да повиши осведомеността сред бенефициентите чрез използване на подход за целенасочена комуникация; и
3. да отговори по-добре на търсенето чрез създаване на връзки с големи частни клиенти и чрез възлагане на обществени поръчки за иновативни проекти.

Целева дата за изпълнение – 2022 г.

Привличане на инвестиции след финансиране от Инструмента за МСП

139

По-голямата част от бенефициентите по ИМСП все още се нуждаят от допълнително финансиране, което да подпомогне техните иновативни начинания и пазарната реализация на иновативните им проекти. Комисията обаче е предприела малко действия, за да създаде връзки с подпомаганите от ЕС финансови инструменти, и не е проучила възможностите за сътрудничество с националните насърчителни институции. Освен това бенефициентите до голяма степен не са запознати с подпомаганите от ЕС финансови инструменти, а информираността на Комисията относно финансовите им нужди е ограничена. Докладът на ЕИБ от 2018 г. относно достъпа на бенефициентите до финансиране потвърждава, че наличната информация за финансовите инструменти е непълна, а комуникацията между доставчиците на частен и публичен капитал е ограничена (вж. точки 107 - 116).

Препоръка 5 — Създаване на връзки с финансовите инструменти

Комисията следва:

1. редовно да събира информация за размера и вида на финансирането, от което се нуждаят бенефициентите по ИМСП в хода на осъществяването на иновативния проект;
2. да повиши осведомеността сред бенефициентите относно наличието на различни финансови инструменти на равнището на ЕС и на национално равнище и да предоставя консултации относно тези от тях, които най-добре биха отговорили на техните финансови нужди;
3. да открие и насърчи полезните взаимодействия с подпомаганите от ЕС финансови инструменти, за да подпомогне бенефициентите по ИМСП при набирането на средства;
4. да си сътрудничи с държавите членки и с националните насърчителни институции, за да стимулира използването на подпомаганите на национално равнище финансови инструменти, които биха могли да отговорят на финансовите нужди на бенефициентите по ИМСП.

Целева дата за изпълнение – 2022 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав IV с ръководител Алекс Бренинкмайер — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 10 декември 2019 г.

Приложения

Приложение I – Методология

• документна проверка на публични документи и вътрешни документи на Комисията, като например правни основания, насоки, оценки на въздействието, доклади за мониторинг и оценка, предложения за законодателни актове, съобщения, документи за позиция и други съответни документи;
• аналитичен преглед на данни от различни източници: CORDA, Бизнес обекти, Сравнителен доклад за иновации и обхождане на интернет страници;
• онлайн въпросници, изпратени през март 2019 г. на:
• 390 подбрани на случаен принцип бенефициенти и неуспешни кандидати, получили Знак за високи постижения, с процент на отговорилите 71 % (процент на отговорилите 88 % за бенефициентите по етап 2);
• 158 подбрани на случаен принцип дистанционни оценители с процент на отговорилите 96 %;
• 32 НАИ или подобни органи с процент на отговорилите 100 %;
• информационни посещения на министерства, агенции за иновации, национални звена за контакт, EEN, бенефициенти и други съответни заинтересовани страни в България, Дания, Франция, Румъния, Словения, Испания и Обединеното кралство;
• комисия от независими експерти в областта на иновациите от различни сфери;
• събеседвания с различни експерти в областта на иновациите, свързани с ИМСП, като например членове на журита, членове на EAG за МСП на „Х 2020“, представители на консултантски дружества;
• участие като наблюдатели при представянето на проекти пред журита (втори етап от процедурата за подбор на етап 2) и в проява за услуги за ускоряване на развитието на предприятията;
• събеседвания със служители на Комисията от ГД „Научни изследвания и иновации“, ГД „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, EASME и REA, както и от ЕИБ и ЕИФ.

Приложение II – Статистически данни

Източник: ЕСП, въз основа на данни на EASME.

Приложение III – От идеята до предложението за ЕСИ в рамките на „Хоризонт Европа“

• През юни 2015 г. по време на конференцията на Европейското научноизследователско пространство (EНП) „Ново начало за Европа – отваряне към ЕНП за иновации“ Комисията постави началото на идеята за ЕСИ.
• През пролетта на 2016 г. Комисията стартира покана за представяне на идеи, за да допринесе за разработването на Пилотния проект за ЕСИ. Чрез тази обществена консултация Комисията събра мненията на „заинтересованите страни относно революционните, създаващи нови пазари иновации, относно пропуските в подпомагането на иновации и относно потенциалната сфера на компетентност на един ЕСИ“³⁹.
• На 13 юли 2016 г. Комисията организира работна среща с повече от 100 заинтересовани страни от частния сектор, сектора на научните изследвания и публичния сектор, за да обсъдят резултата от поканата за представяне на идеи⁴⁰.
• През ноември 2016 г. Комисията стартира инициативата за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия, която имаше за цел да обедини на едно място широк набор от съществуващи и нови действия за подпомагане на стартиращи предприятия, които искат да разширят дейността си⁴¹.
• През януари 2017 г. Комисията създаде „Група на високо равнище на новаторите“ към ЕСИ (ГВР ЕСИ) с мандат да предоставя подкрепа за развитието на ЕСИ. Групата, която се състои от предприемачи, инвеститори и експерти в областта на иновациите, е заседавала шест пъти между март 2017 г. и декември 2018 г. и през януари 2018 г. е изготвила „Пълен набор от ключови препоръки“⁴².
• На 7 юни 2018 г. Комисията представи предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на „Хоризонт Европа“⁴³. Предложението беше придружено от оценка на въздействието⁴⁴.

Акроними и съкращения

„Х 2020“: „Хоризонт 2020“

EAG: Експертна консултативна група за малките и средните предприятия

EASME: Изпълнителна агенция за малките и средните предприятия

EEN: Мрежа „Enterprise Europe“

EIS: Сравнителен доклад за европейските иновации

SBIR: Програма за иновационни научни изследвания в малките предприятия (Съединени щати)

БВП: Брутен вътрешен продукт

ГД „Научни изследвания и иновации“ (RTD): Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“

ЕИБ: Европейска инвестиционна банка

ЕИФ: Европейски инвестиционен фонд

ЕСИ: Европейски съвет по иновациите

ИМСП: Инструмент на ЕС за малките и средните предприятия

ИТ: Информационни технологии

МСП: Малки и средни предприятия

МФР: Многогодишна финансова рамка

НАИ: Национална агенция за иновации

НЗК: Национално звено за контакт

НИРД: Научноизследователска и развойна дейност

РРП: Рамкова работна програма

Речник на термините

Авангардни иновации: Продукт, услуга или процес, с който се въвежда новаторска технология или нов бизнес модел, който води до промяна в парадигмата и създава значителни конкурентни предимства.

Асоциирана държава: Трета държава, която е страна по международно споразумение с Европейския съюз. Асоциираните държави по рамковата програма „Хоризонт 2020“ участват при същите условия като правните субекти от държавите – членки на ЕС.

Бенефициент: Физическо или юридическо лице, което получава безвъзмездна финансова помощ или заем от бюджета на ЕС.

Крайна дата: Датата, до която трябва да се представят предложенията за конкретен цикъл на финансиране.

Национално звено за контакт: Национална структура, създадена и финансирана от правителствата на държавите – членки на ЕС, или на асоциирани държави по рамкова програма за научни изследвания, за да се предоставят на кандидатите и бенефициентите по „Хоризонт 2020“ подкрепа и насоки в рамките на държавата.

Покана за представяне на предложения: Документ, с който се обявява прием на заявления от потенциални бенефициенти, публикуван от публичноправен субект, обявяващ намерението си да финансира проекти, които да постигнат посочените цели.

Портал за участниците: единен онлайн портал за кандидатите и бенефициентите по „Хоризонт 2020“ за откриване на възможности за финансиране, достъп до документи и насоки, представяне на предложения и за безкнижно управление на безвъзмездната финансова помощ и договорите с експерти. Вж. https://ec.europa.eu/info/index_bg.

Революционни иновации: Продукт, услуга или процес, който води до сътресение на съществуващите пазари, като измества водещите предприятия и технологии и прилага нов набор от ценности.

Смесено финансиране: Комбиниране на безвъзмездна финансова помощ със заеми или капитали от публични и частни източници.

Сравнителен доклад за европейските иновации: Сравнителен анализ на постиженията в областта на иновациите на държавите – членки на ЕС, на другите европейски държави и на съседните държави от региона.

Финансов инструмент: Финансово подпомагане от бюджета на ЕС, което може да бъде под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, заеми или гаранции или други инструменти за поделяне на риска.

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението е извършен от Одитен състав IV, специализиран в областта на пазарната регулация и конкурентоспособната икономика, с ръководител Alex Brenninkmeijer — член на ЕСП, с подкрепата на Raphael Debets — ръководител на неговия кабинет; главен ръководител, John Sweeney — ръководител на задача; Juan Antonio Vazquez Rivera; Alvaro Garrido-Lestache Angulo, Wayne Codd и Marco Montorio — одитори.

От ляво надясно: John Sweeney, Marco Montorio, Raphael Debets, Juan Antonio Vazquez Rivera, Wayne Codd, Alex Brenninkmeijer, Alvaro Garrido-Lestache Angulo.

Бележки

¹ Оценка на въздействието на 9-ата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации (Нови хоризонти за Европа).

² The vital 6 per cent. How high-growth innovative businesses generate prosperity and jobs 2009 (Жизненоважните 6 %. Как иновативните предприятия с висок растеж генерират просперитет и работни места – 2009 г.) – NESTA (Национален фонд за наука, технологии и изкуства).

³ Henrekson, M. и Johansson, D. 2010 г. Gazelles as job creators: a survey and interpretation of the evidence („Газелите“ като създатели на работни места: проучване и тълкуване на данните). Small Business Economics, 35, 227—244, стр. 240.

⁴ Съобщение на Комисията „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM(2010) 2020 окончателен.

⁵ http://ec.europa.eu/research/innovation-union/index_en.cfm

⁶ Регламент (ЕС) № 1291/2013 за създаване на „Х 2020“.

⁷ Пак там.

⁸ http://ec.europa.eu/research/bitlys/h2020_associated_countries.html

⁹ https://www.sbir.gov/about/about-sbir.

¹⁰ COM(2018) 435, Предложение за регламент за създаване на „Хоризонт Европа“, юни 2018 г.

¹¹ През април 2019 г. Комисията, Европейският парламент и Съветът постигнаха предварително общо споразумение относно „Хоризонт Европа“.

¹² В раздела „Често задавани въпроси“ за ЕСИ понятието „финансова неосъществимост“ е определено като „неспособност за привличане на достатъчно финансиране“.

¹³ Например предоставянето на финансово подпомагане за проекти чрез капиталово финансиране и частичното приемане на процедурите за подбор, провеждани при други покани или програми.

¹⁴ Специални доклади относно гаранциите (СД № 20/2017 за Гаранционния механизъм за МСП) и относно рисковия капитал (СД № 17/2019).

¹⁵ Регламент (ЕС) № 1291/2013 за установяване на „Х 2020“.

¹⁶ Годишен доклад на EAG за иновации в МСП за 2014 г.

¹⁷ https://sbir.nih.gov/reauthorization#eligibilityDiv

¹⁸ Работен документ № 11/02 на Nesta, A look at business growth and contraction in Europe („Обзор на растежа и свиването на предприятията в Европа“).

¹⁹ Регламент (ЕС) № 1291/2013 за установяване на „Х 2020“.

²⁰ Съображение (14) от Решение 2013/743/ЕС на Съвета.

²¹ Като държави членки от ЕС-13 се имат предвид България, Хърватия, Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Румъния, Словакия и Словения, а държавите от ЕС-15 са другите 15 държави – членки на Европейския съюз.

²² https://ec.europa.eu/growth/industry/innovation/facts-figures/scoreboards_bg

²³ „Оценка на Инструмента за МСП и дейностите по работна програма „Иновации в МСП“ на „Хоризонт 2020“, февруари 2017 г.

²⁴ http://ec.europa.eu/research/participants/data/support/ncp/h2020-standards-principles_en.pdf.

²⁵ Специален доклад № 28/2018 „По-голямата част от мерките за опростяване, въведени в програма „Хоризонт 2020“, са улеснили бенефициентите, но все още има възможности за подобрение“.

²⁶ http://www.access4smes.eu/project/#_goal

²⁷ Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар.

²⁸ „The Impact of Direct Support to R&D and Innovation in Firms“ („Въздействие на пряката подкрепа върху НИРД и иновациите в предприятията“), „Компендиум от данни за ефективността на интервенциите на политиката за иновации“, август 2012 г.

²⁹ Служба за инвестиции и иновации относно SBIR към Администрацията на малкия бизнес, декември 2016 г.

³⁰ Известие на Комисията C(2018) 3051, 15.5.2018 г.

³¹ Регламент (ЕС) № 1291/2013 за установяване на „Х 2020“.

³² ЕИБ – Консултативна група Innovfin: „Подобряване на достъпа до финансиране за бенефициентите на ИМСП“ (март 2018 г.).

³³ Наред с другото: Инициатива „Достъп до рисково финансиране“ (InnovFin) в рамките на „Х 2020“; „Достъп до финансиране за МСП“ (COSME); Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ).

³⁴ ЕИБ – Консултативна група Innovfin: „Improving Access to Finance for Beneficiaries of the SME-I“ (март 2018 г.).

³⁵ Годишен доклад за 2016 г. на EAG на „Х 2020“ за иновации в МСП.

³⁶ Източник: EASME.

³⁷ Източник: Разработка на ЕСП въз основа на данни на EASME. В диаграмата не са представени държавите, в които не са привлечени допълнителни инвестиции чрез техника за обхождане на интернет страници.

³⁸ EAG на „Х 2020“ за иновации в МСП, Консултация относно стратегическата РП на ЕС за периода 2018 – 2020 г., юни 2016 г.

³⁹ Идеи за ЕСИ, Общ преглед на отговорите на поканата за представяне на идеи, 2016 г.

⁴⁰ Идеи за ЕСИ – Резюме от проведената на 13 юли 2016 г. работна среща за проверка със заинтересованите страни.

⁴¹ COM(2016) 733 окончателен, съобщение, „Новите европейски лидери — инициатива за подкрепа на стартиращи и разрастващи се предприятия“, ноември 2016 г.

⁴² „Европа се завръща: ускоряваме авангардните иновации“, Група на високо равнище към ЕСИ, януари 2018 г.

⁴³ COM(2018) 435 окончателен, Предложение за регламент за създаване на „Хоризонт Европа“, юни 2018 г.

⁴⁴ SWD (2018) 307 окончателен, Работен документ на службите на Комисията, Оценка на въздействието, юни 2018 г.

График

Събитие	Дата
Приемане на Меморандума за планиране на одита (МПО) / Начало на одита	22.1.2019 г.
Официално изпращане на проектодоклада до Комисията (или до друга одитирана институция)	6.11.2019 г.
Приемане на окончателния доклад след съгласувателната процедура	10.12.2019 г.
Получаване на официалните отговори на Комисията (или на друга одитирана институция) на всички езици	16.1.2020 r.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2020 г.

PDF	ISBN 978-92-847-4154-0	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/237873	QJ-AB-19-025-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-4159-5	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/078704	QJ-AB-19-025-BG-Q

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2020 г.

Политиката на Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с повторната употреба на информация се изпълнява чрез Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), съдържанието на информацията на ЕСП, притежавана от ЕС, е лицензирано в рамките на лиценза по програма „Creative Commons Attribution 4.0 International“ (CC BY 4.0). Това означава, че повторното използване е позволено, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документа. Европейската сметна палата не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторното използване.

Уреждането на допълнителни права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП или фотографии, включващи трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при употребата.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, е възможно да е необходимо да поискате разрешение директно от носителите на авторските права. Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторна употреба и не са преотстъпени на Вас.

Всички уебстраници на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към уебстраниците на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира тяхното съдържание, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейска сметна палата не може да се използва без предварително разрешение от нейна страна.

За контакт с представители на ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

За да намерите информация за ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.