ЕС през 2021 г.

Осъществяване на Европейския зелен пакт

През 2021 г. ЕС продължи да се бори с изменението на климата чрез амбициозни политики у дома и тясно сътрудничество с международните партньори. През февруари Европейската комисия прие нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, в която се определя начинът, по който ЕС може да се адаптира към неизбежните въздействия на изменението на климата и да постигне устойчивост към изменението на климата до 2050 г. Първият по рода си Европейски закон за климата беше приет през юни от Европейския парламент и държавите членки, като превърна в закон целите за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. и за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

След това през юли и декември Комисията представи редица предложения, за да може ЕС да бъде подготвен да изпълни амбициите си в областта на климата чрез преразглеждане на съществуващите политики и предлагане на нови мерки. Законодателните предложения за изпълнение на Европейския зелен пакт обхващат широк кръг от области на политиката, включително климата, енергетиката, транспорта и данъчното облагане. В тях се посочва как ЕС ще постигне целта си за 2030 г., която вече е правно обвързваща. Предложенията бяха съобщени на Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата като принос на ЕС за постигане на целите на Парижкото споразумение.

Целите на Европейския съюз в областта на климата до две хиляди и тридесета година включват: социалния фонд за климата; търговията с емисии от автомобилния транспорт и сградите; механизма за корекция на въглеродните емисии на границите; схемата на Европейския съюз за търговия с емисии за енергетиката, промишлеността, морския и въздушния транспорт; Регламента относно земеползването, промените в земеползването и горското стопанство; Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията; стратегията на Европейския съюз за горите; Директивата относно енергийната ефективност; Регламента за разпределяне на усилията; Директивата за възобновяемата енергия; Регламента за инфраструктурата за алтернативни горива; стандартите за емисиите на въглероден диоксид за леки и лекотоварни автомобили; инициативата на Европейския съюз „Фюел ИЮ“ за морския транспорт; и инициативата „Рифюел ИЮ“ за въздушния транспорт.

Ползите от действията в областта на климата са ясни: предотвратяване или смекчаване на извънредната ситуация в областта на климата; по-здрава планета, която да оставим на бъдещите поколения; по-чист въздух; по-хладни и по-зелени градове; по-здрави граждани; по-ниско потребление на енергия и по-ниски сметки за енергия; по-голяма енергийна независимост; нови технологии и възможности в промишлеността; и повече пространство за природата. Не на последно място екологичният преход ще създаде нови видове работни места. Заедно с подходящите политики, той би могъл да създаде около 1 милион работни места в ЕС до 2030 г. и 2 милиона до 2050 г. и да повиши конкурентоспособността на ЕС в световен мащаб, като много други държави търсят решения в областта на климата.

Ползите от политиките на ЕС в областта на климата очевидно надхвърлят разходите за този преход в средносрочен и дългосрочен план, но в краткосрочен план е налице риск те да окажат допълнителен натиск върху уязвимите домакинства, микропредприятия и ползватели на транспортни услуги. Поради това политиките са планирани по такъв начин, че да осигуряват справедливо разпределение на разходите за справяне и адаптиране към изменението на климата, за да се гарантира справедлив преход за всички. Това е една от причините, поради които Социален фонд за климата придружава предложението на Комисията за нова схема за търговия с емисии от автомобилния транспорт и сградите. Потенциално значимите социални въздействия са разгледани допълнително в предложената препоръка за гарантиране на справедлив преход към неутралност по отношение на климата (вж. по-долу).

Преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии

Схемата на ЕС за търговия с емисии е първият в света основен пазар на въглеродни емисии. Чрез него се определя ограничение или лимит за общото количество на някои парникови газове, които могат да бъдат отделени от обхванатите от схемата сектори. Лимитът се намалява с времето, така че сумарното количество емисии да се понижава. Предприятията, обхванати от схемата, купуват квоти за емисии на търг или ги получават чрез безплатно разпределяне на квоти. Ако е необходимо, те могат също така да търгуват с квоти помежду си. Всяка година всяко предприятие трябва да връща достатъчно квоти, за да покрие изцяло емисиите си, в противен случай се налагат тежки глоби.

След въвеждането на схемата през 2005 г. емисиите на парникови газове бяха намалени с около 43 % в обхванатите сектори (производство на електроенергия, енергоемки отрасли и въздухоплаване в рамките на Европейското икономическо пространство). Взети заедно, тези сектори представляват 41 % от общите емисии на ЕС. През юли 2021 г., като част от законодателния пакет за изпълнение на Европейския зелен пакт, Комисията предложи нова цел за намаляване на емисиите от секторите по схемата за търговия с емисии с 61 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 2005 г. За да се постигне това, предложението на Комисията е за еднократно намаляване на общите квоти за емисии и увеличаване на процента на намаление на 4,2 % годишно от 2,2 % при сегашната схема.

В секторите на разпределяне на усилията, които включват автомобилния транспорт, жилищното настаняване и селското стопанство, промяната в сравнение с две хиляди и пета година беше минус 16 процента през две хиляди и двадесета година, а целта за две хиляди и тридесета година е минус 40 процента. В съществуващата схема за търговия с емисии, която включва енергийния сектор, енергоемките отрасли, полетите в рамките на Европейското икономическо пространство и (след две хиляди двадесет и втора година) корабоплаването, промяната спрямо две хиляди и пета година беше минус 43 процента през две хиляди и двадесета година, а целта за две хиляди и тридесета година е минус 61 процента. Освен че са обхванати от Регламента за разпределяне на усилията, Комисията предложи нова схема за търговия с емисии специално за емисиите от автомобилния транспорт и сградите. Горната граница в новата схема ще бъде намалявана годишно, за да се постигне намаляване на емисиите с 43 процента през две хиляди и тридесета година в сравнение с две хиляди и пета година.

Комисията предложи също така механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите. Съответстващ на правилата на Световната търговска организация, този механизъм ще гарантира, че амбициозните действия в областта на климата в Европа няма да доведат до „изместване на въглеродни емисии“, при което предприятията прехвърлят производството си в държави с по-малко строги правила относно емисиите. Постепенното му въвеждане, успоредно с постепенното премахване на безплатните квоти по сегашната схема за търговия с емисии, ще гарантира, че някои внасяни в ЕС продукти с висок въглероден интензитет — като цимент, желязо и стомана, алуминий, торове и електроенергия — ще струват толкова, колкото и същите продукти, произвеждани в ЕС.

Комисията представи предложение за укрепване на резерва за стабилност на пазара. Този резерв подобрява устойчивостта на схемата на големи сътресения, като чрез него се заделят редица квоти за емисии, които могат да се използват за коригиране на предлагането на квоти на търг. В сектора на въздухоплаването Комисията предложи постепенно да се премахне безплатното разпределяне на квоти за авиокомпаниите, извършващи полети в Европейското икономическо пространство, като секторът премине към пълна продажба на квоти чрез търг. Комисията предлага също така да се прилага глобалната схема за компенсиране и намаляване на въглеродните емисии в международното въздухоплаване за полети до и от Европейското икономическо пространство.

За да може ЕС да постигне целта си за намаляване на емисиите до 2030 г., секторите, които понастоящем са извън схемата за търговия с емисии, трябва да увеличат усилията си за декарбонизация. За тази цел Комисията предложи да се разшири търговията с емисии, така че да обхване морския транспорт, и да се въведе отделна схема за търговия с емисии за секторите на автомобилния транспорт и сградите.

През юли Комисията предложи също така да увеличи финансирането за иновации в областта на климата чрез значително увеличаване на размера на Модернизационния фонд и Фонда за иновации. Финансирани от квоти, продавани на търг в рамките на схемата за търговия с емисии, със средствата съответно се подкрепят държавите членки с по-ниски доходи в прехода им към неутралност по отношение на климата и се финансират иновативни нисковъглеродни технологии, необходими за стимулиране на екологичния преход.

Справедлив преход към неутралност по отношение на климата

В основата на Европейския зелен пакт стои ангажиментът за преход към неутрална по отношение на климата икономика по справедлив начин, без никой да бъде изоставен.

През юли беше предложен нов Социален фонд за климата, за да се помогне на държавите членки да подкрепят прехода към неутралност по отношение на климата за уязвимите граждани, които разчитат в най-голяма степен на изкопаеми горива. Комисията предлага фондът да се финансира чрез бюджета на ЕС със сума, равна по принцип на 25 % от очакваните приходи от новата схема за търговия с емисии за секторите на автомобилния транспорт и сградите, като се мобилизират 72,2 милиарда евро за периода 2025—2032 г. Това ще се използва за подпомагане на държавите членки в подкрепа на уязвимите домакинства и микропредприятия, за инвестиране в енергийна ефективност и саниране на сгради и за подпомагане на финансирането на мобилност с нулеви и ниски емисии. Докато тези инвестиции започнат да имат въздействие за намаляване на разходите и емисиите, фондът ще може също така да финансира временно пряко подпомагане на доходите на уязвимите домакинства.

През декември Комисията публикува насоки на политиката, за да насърчи държавите членки да предприемат действия за справедлив и приобщаващ преход към неутралност по отношение на климата. В предложената препоръка на Съвета се разглеждат съответните аспекти на прехода, свързани със заетостта и социалните въпроси. В нея се обръща особено внимание на посрещането на нуждите на хората и домакинствата, които са силно зависими от изкопаеми горива и биха могли да бъдат най-силно засегнати от екологичния преход. Освен това Съветът приканва държавите членки да използват оптимално публичното и частното финансиране и да работят в тясно сътрудничество със социалните партньори. Предложението включва мерки и насоки за:

• подпомагане на качествената заетост и улесняване на преминаването от едно работно място на друго;
• насърчаване на всеобщ достъп до качествено образование и обучение;
• осигуряване на справедливи данъчни облекчения и системи за социална закрила;
• улесняване на достъпа до основни услуги на достъпни цени;
• координиране на действията на политиката и следване на подход, обхващащ цялата икономика; както и
• оптимално използване на публичното и частното финансиране.

Преразглеждане на законодателството за секторите, които не са обхванати от схемата за търговия с емисии

За секторите, които не са обхванати от схемата за търговия с емисии, в Регламента на ЕС за разпределяне на усилията се определят задължителни цели за намаляване на годишните емисии на парникови газове до 2030 г. за ЕС и неговите държави членки. Усилията за намаляване на емисиите се разпределят между държавите членки според относителното им богатство, измерено в брутен вътрешен продукт на глава от населението, и като се взема предвид ефективността на разходите.

През юли Комисията направи предложение за увеличаване на целта на ЕС от сегашното намаляване на емисиите с 29 % в сравнение с нивата от 2005 г. на намаляване от 40 %. Предложените национални цели за намаляване на емисиите варират от 10 % до 50 %, също в сравнение с 2005 г.

Предложените цели са: България — минус 10 процента; Румъния — минус 12,7 процента; Хърватия — минус 16,7 процента; Латвия — минус 17 процента; Полша — минус 17,7 процента; Унгария — минус 18,7 процента; Малта — минус 19 процента; Литва — минус 21 процента; Гърция — минус 22,7 процента; Словакия — минус 22,7 процента; Естония — минус 24 процента; Чехия — минус 26 процента; Словения — минус 27 процента; Португалия — минус 28,7 процента; Кипър — минус 32 процента; Испания — минус 37,7 процента, ЕС-27 — минус 40 процента; Ирландия — минус 42 процента; Италия — минус 43,7 процента; Белгия — минус 47 процента; Франция — минус 47,5 процента; Австрия — минус 48 процента; Нидерландия — минус 48 процента; Дания — минус 50 процента; Германия — минус 50 процента; Люксембург — минус 50 процента; Финландия — минус 50 процента; Швеция — минус 50 процента.

Горите и земеделската земя обхващат заедно повече от три четвърти от сухоземната територия на ЕС. Добре управляваните и устойчиви гори са от ключово значение за постигането на неутралност по отношение на климата, тъй като премахват въглеродния диоксид (CO₂) от атмосферата. През юли Комисията отправи предложение за увеличаване на поглъщането на въглерод до 310 милиона тона CO₂ до 2030 г. и за постигане на неутралност по отношение на климата в комбинирания сектор на земеползването, горското стопанство и селското стопанство на равнището на ЕС до 2035 г.

През декември Комисията прие съобщение относно устойчивите въглеродни цикли. В него се посочва как ЕС може да увеличи поглъщането на въглерод от атмосферата, като намали зависимостта си от въглерод от изкопаеми източници, увеличи мащаба на улавянето на въглерод чрез земеделски методи с цел съхранение на повече въглерод в природата и насърчи промишлени решения за устойчиво и проверимо отстраняване и рециклиране на въглерода.

Стратегия на ЕС за адаптация към изменението на климата

ЕС прави всичко възможно, за да смекчи последиците от изменението на климата както на национално, така и на международно равнище, но той трябва да се подготви и за справяне с неизбежните последици от него. От смъртоносните горещини и опустошителните наводнения до деградиралите гори и бреговите ивици, ерозирали от покачването на морското равнище, изменението на климата вече оказва въздействие.

Ето защо през февруари Комисията прие нова стратегия на ЕС за адаптиране към изменението на климата, в която се посочва как ЕС може да стане устойчив на изменението на климата до 2050 г. Целите ѝ са адаптирането да стане по-интелигентно, по-бързо и по-системно, както и да се засилят международните действия. Трябва да се измести акцентът от планирането към изпълнението чрез разработване и разгръщане на решения в голям мащаб.

Например европейската платформа за знания в областта на адаптирането Climate-ADAPT ще стане по-достъпна за всички и сега разполага със специална обсерватория, която да помага за проследяването и предотвратяването на заплахите за здравето, свързани с изменението на климата. Друг пример е стартирането на мисия относно адаптирането към изменението на климата по линия на програмата „Хоризонт Европа“. Тази водеща инициатива ще предостави на регионите на ЕС най-новите технологии за адаптиране, природосъобразни решения и най-добри практики, така че те да станат устойчиви на изменението на климата.

Повишаване на устойчивостта на нашите сгради

След стратегията „Вълна на саниране“ от 2020 г. редица нови инициативи станаха отражение на амбицията на Комисията за удвояване на темпа на саниране на сградите в ЕС. По-специално предложеното през декември преразглеждане на Директивата относно енергийните характеристики на сградите има за цел да гарантира, че ЕС е на път да декарбонизира сградния си фонд. Преразглеждането гарантира, че потреблението на енергия от сградите в ЕС намалява, като се повишава енергийната им ефективност чрез основно саниране. В предложението се определят минимални стандарти за енергийните характеристики и се изисква до 2030 г. 15 % от сградния фонд на всяка държава членка да бъде актуализиран от клас G до поне клас F. Като част от преразглеждането Комисията предложи също така всички нови сгради да бъдат с нулеви емисии от 2030 г., а новите обществени сгради — от 2027 г.

Предложението на Комисията за нова директива за енергийната ефективност включва по-амбициозна цел за икономии на енергия в различни сектори на икономиката до 2030 г., включително чрез саниране на обществени сгради. В предложението за директива за енергията от възобновяеми източници също така се определя нов целеви показател за използване на 49 % възобновяема енергия в сградите до 2030 г. и се изисква годишно увеличение на количеството енергия от възобновяеми източници, използвано за отопление и охлаждане. Предложената нова схема за търговия с емисии за сградите включва горивата за отопление. Социалният фонд за климата, финансиран по новата система, ще предоставя финансова подкрепа за саниране на уязвимите домакинства и микропредприятия.

И накрая, като се има предвид, че санирането може да служи като трамплин за икономическото възстановяване, Механизмът на ЕС за възстановяване и устойчивост поставя особен акцент върху строителния сектор и много държави членки включиха в своите национални планове за възстановяване санирането и инвестициите в енергийна ефективност.

Нов европейски „Баухаус“

Стартиран през 2020 г., новият европейски „Баухаус“ има за цел да ускори трансформацията на нашето общество и икономически сектори, например строителството и лайфстайла, като предоставя на гражданите достъп до стоки и услуги, които са продукт на кръговата икономика, финансово достъпни и с по-нисък въглероден интензитет. По този начин той спомага за превръщането на Европейския зелен пакт в осезаема промяна на място, която подобрява ежедневието ни — сградите и обществените пространства, както и модата и мебелите. Новият европейски „Баухаус“ придава културно измерение на Зеления пакт и включва архитекти, дизайнери и творци, за да се използва техният принос към трансформацията.

Публикуваната през септември 2021 г. концепция на Комисията за инициативата „Нов европейски „Баухаус“ бе вдъхновена от проекти на местно равнище от цяла Европа и извън нея. Етапът на съвместно проектиране на проекта, който се проведе от януари до юли, привлече над 2000 становища. Програмите на ЕС — включително „Хоризонт Европа“, LIFE, програмата „Единен пазар“ и програмата „Цифрова Европа“ — ще осигурят около 85 милиона евро за проекти на новия европейски „Баухаус“ през периода 2021—2022 г. Освен това инициативата ще бъде интегрирана в много други програми на ЕС, като например „Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност. Комисията също така ще създаде лаборатория на новия европейски „Баухаус“ за съвместно създаване, изработване на прототипи и изпробване на нови инструменти, решения и препоръки на политиката заедно с общността.

От „плаваща“ дива градина в сърцето на Барселона до къща с „нулеви отпадъци“ в Словения, победителите в първите награди на новия европейски „Баухаус“ показаха, че устойчивостта също може да бъде красива и приобщаваща. Двадесетимата победители бяха обявени през септември.

Тласък за неутралната по отношение на климата икономика

Въз основа на различните стратегии, очертани през 2020 г., включително относно интеграцията на енергийната система, енергията от възобновяеми източници в морето, емисиите на водород и метан, през 2021 г. Комисията предприе редица стъпки за превръщането на тези идеи в законодателни актове на ЕС. През юли и декември тя представи предложения за пренаписване на правилата на ЕС в областта на енергийната политика и за ускоряване на прехода към чиста енергия.

Комисията предложи делът на възобновяемите енергийни източници в енергийния микс на ЕС да достигне 40 % до 2030 г. Това е два пъти повече в сравнение с 2020 г. и представлява значително увеличение спрямо предишната цел от 32 %. Данните на Евростат потвърдиха, че ЕС е постигнал целите си за 2020 г. в достатъчна степен.

Предложението от юли за преразглеждане на Директивата за енергията от възобновяеми източници включва мерки, насочени към области (като транспорта и сградите), в които напредъкът е по-бавен от очакваното. По подобен начин предложението за преразглеждане на Директивата за енергийната ефективност има за цел колективно намаляване на потреблението на енергия с още 9 % в сравнение с ангажимента, който държавите членки вече са поели в своите национални планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г., и предвижда годишното задължение за енергийна ефективност почти да се удвои.

През декември последваха допълнителни елементи от пакета от мерки за изпълнение на Европейския зелен пакт с предложения за декарбонизиране на газовия сектор и създаване на пазар на водорода. Тези предложения за пазара на газ в ЕС улесняват прехода от изкопаеми горива към възобновяеми и нисковъглеродни газове. Те също така са насочени върху създаването на функциониращ пазар на водород в средносрочен план, като същевременно насърчават и други технологии за чист газ.

Като движеща сила за глобалния ангажимент за метана, към който ЕС и 110 държави се присъединиха на Конференцията по изменението на климата (COP26) в Глазгоу, ЕС спомогна и за създаването на международна обсерватория за емисиите на метан с цел измерване на емисиите и проследяване на напредъка. През декември беше внесено първото по рода си законодателно предложение за разглеждане на въпроса с емисиите на метан в ЕС.

Нови енергийни етикети: как да разпознаем продукт с преобразувана скàла. Новият етикет съдържа кюар код, даващ достъп до повече информация за модела. Освен това скàлата на класовете на енергийна ефективност е преобразувана. Например хладилник, който с новия етикет би бил от клас ЦЕ, би бил класиран A плюс, плюс, плюс с предишния етикет. Усъвършенстван е и методът за изчисляване на годишното потребление на енергия. Например един и същ хладилник има декларирано потребление от 66 киловатчаса годишно с новия етикет, но 62 киловатчаса с предишния. Накрая, обемът на хладилника е изразен в литри, а с новия етикет нивото на шума се измерва в децибели, като се използва скàла с четири класа.

През 2021 г. бяха преобразувани класовете на енергийните етикети на ЕС за някои домакински продукти (от перални машини до електрически крушки). Това показва, че етикетът спомага за стимулиране на иновациите в областта на енергийната ефективност, тъй като производителите искат да бъдат в най-високия клас, предлаган на пазара, а потребителите се влияят от тези етикети, когато купуват продукти.

През юли в пакета за Европейския зелен пакт бе включено и предложение за преразглеждане на Директивата на ЕС за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. Целта е да се гарантира, че данъчното облагане на енергийните продукти отразява по-добре въздействието им върху околната среда и подкрепя целите на ЕС в областта на изменението на климата. Чрез преразглеждането ще се премахнат текущите недостатъци за екологично чисти енергийни продукти и технологии и ще се въведат по-високи нива на данъчно облагане за по-замърсяващите горива. Това ще спомогне за определяне на правилните ценови сигнали за енергийните продукти, като по този начин ще се засилят екологосъобразните иновации и инвестициите в устойчива и чиста енергия.

Като незабавен отговор на глобалното явление на изключително високи цени на енергията, през октомври Комисията публикува съобщение с набор от мерки, в което се посочват краткосрочните, средносрочните и дългосрочните инициативи, които държавите членки и ЕС могат да предприемат, за да облекчат положението за домакинствата и за предприятията. До януари 2022 г. повечето държави членки въведоха предвидени в набора мерки за да смекчат въздействието от рязкото покачване на цените. През декември Комисията предприе последващи действия във връзка със съобщението със законодателни предложения за подобряване на използването на съхранението. След това тя създаде благоприятна рамка за съвместно закупуване на запаси от газ и разпоредби за засилване на солидарността между държавите членки.

Устойчива и интелигентна мобилност

Като част от законодателния пакет от юли за изпълнение на Европейския зелен пакт Комисията предложи нови правила за стимулиране и увеличаване на използването на чисти горива във въздухоплаването и морския сектор (ReFuelEU — въздушен транспорт и FuelEU — морски транспорт). Това не само ще спомогне за намаляване на емисиите от тези два сектора, но и ще насърчи иновациите и икономическата дейност в ЕС чрез необходимото технологично адаптиране и разработването на алтернативни горива.

За да се постигнат целите за декарбонизиране на транспорта, промишлената база на ЕС, за много кратък период от време, трябва да разработи нови мощности за снабдяване, капацитет за производство и съхранение и разпределителни мрежи. В допълнение към представените през 2021 г. законодателни предложения Комисията постави и началото на Aлианс за създаване на стойност в областта на възобновяемите и нисковъглеродните горива, който има за цел да стимулира доставките и достъпността на възобновяеми и нисковъглеродни газообразни и течни горива в транспорта, като се съсредоточи върху секторите на въздухоплаването и морския транспорт.

Европейската година на железопътния транспорт през 2021 г. подчерта решаващата роля на железопътния транспорт в обществото ни, който свързва хората и предприятията в целия ЕС по един от най-устойчивите и най-безопасни начини. Европейската година на железопътния транспорт хвърли светлина и върху предизвикателствата, свързани с увеличаването на броя на хората, пътуващи с влак, на броя на предприятията, превозващи стоките си с железопътен транспорт, и на броя на хората, работещи в железопътния сектор.

Един от акцентите на годината на железопътния транспорт беше пътуването през континента, осъществено от „експреса за свързване на Европа“, който показа силата и потенциала на европейския железопътен сектор. Това пътуване беше възможност да се потвърди, че трябва да се направи повече, за да може железопътният транспорт да играе полагащата му се роля в екологичния преход. През декември Комисията прие план за действие за насърчаване на трансграничния пътнически железопътен транспорт на дълги разстояния и подготвя нови правила за коридорите за железопътен товарен превоз (вж. също „Въпроси и отговори: Стратегия за устойчива и интелигентна мобилност“). Това ще спомогне за повишаване на конкурентоспособността на трансграничните железопътни товарни превози чрез подобряване на управлението на капацитета на железопътната инфраструктура и максимално използване на съществуващата железопътна инфраструктура, като допълва продължаващите усилия на железопътния сектор за подобряване на скоростта, точността и надеждността на железопътните товарни превози.

През декември Комисията представи предложения за преразгледани насоки за трансевропейската транспортна мрежа, преразгледана Директива относно интелигентните транспортни системи и нова рамка на ЕС за градска мобилност.

Трансевропейската транспортна мрежа е общоевропейска система от железопътни линии, вътрешни водни пътища, морски връзки на къси разстояния и автомобилни пътища. Тя свързва големите градове, пристанища, летища и терминали и е от решаващо значение за функционирането на вътрешния пазар, тъй като осигурява ефективен транспорт на стоки и пътници. С предложените мерки мрежата ще стане по-екологична, по-ефективна и по-устойчива.

Интелигентната мобилност прави транспорта по-безопасен и по-устойчив. Преразглеждането на Директивата относно интелигентните транспортни системи ще бъде свързано с появата на нови варианти за пътна мобилност, приложения за мобилност и свързана и автоматизирана мобилност. Ще бъде стимулирано по-бързото внедряване на нови, интелигентни услуги, като се предлага някои важни данни за пътищата, пътуванията и движението, като например ограничения на скоростта, планове за движение или ремонтни дейности на пътя, да бъдат предоставяни в цифров формат.

С предложението за нова рамка за градска мобилност се разглеждат някои от предизвикателствата пред мобилността, произтичащи от интензивната дейност в градовете — включително задръстванията, емисиите и шума — в полза на ползвателите на транспорта и на всички хора около тях.

По-чисти и по-безопасни превозни средства

Леките и лекотоварни автомобили заедно са отговорни за около 15 % от общите емисии на CO₂ в ЕС, поради което сътрудничеството между тези сектори е от решаващо значение за постигането на целите на ЕС за намаляване на емисиите. Необходими са по-амбициозни стандарти за емисиите на CO₂ от нови леки и лекотоварни автомобили с цел увеличаване на броя на превозните средства с нулеви и ниски емисии по пътищата на ЕС. Като част от пакета за изпълнение на Европейския зелен пакт, през юли Комисията предложи да се въведат по-амбициозни цели за емисиите на CO₂ за нови леки и лекотоварни автомобили от 2030 г. нататък:

• намаляване с 55 % на емисиите от леки автомобили до 2030 г.,
• намаляване с 50 % на емисиите от лекотоварни автомобили до 2030 г.,
• нулеви емисии от нови автомобили до 2035 г.

В подкрепа на екологизирането на европейския транспортен парк Комисията предложи регламент за инфраструктурата за алтернативни горива, за да се гарантира, че във всяка държава членка е налице достатъчен публичен капацитет за зареждане с електроенергия и презареждане с гориво, за да се отговори на изискванията на нарастващия автомобилен парк от автомобили и камиони с нулеви емисии. Регламентът ще гарантира също така покритие на инфраструктурата за зареждане с електроенергия в целия ЕС на определени интервали по основните транспортни коридори, така че водачите да могат лесно да зареждат или презареждат своите електрически автомобили или превозни средства с водородни горивни клетки в ЕС. Съгласно предложените правила въздухоплавателните средства, корабите и шлеповете ще имат достъп до електроснабдяването в големите пристанища и летища.

Действия в световен мащаб

Най-голямо увеличение на температурата (над 3 градуса) е отчетено в Северна Америка, Източна Азия, Близкия изток и Северна Африка, както и в антарктическите региони, които са най-близо до Южна Америка.

Конференцията на ООН по изменението на климата (COP26) се проведе в Глазгоу на 1—13 ноември. В началото на конференцията ЕС определи три цели.

• Първо, да се поемат ангажименти за намаляване на емисиите през настоящото десетилетие, за да се запази целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C.
• Второ, да се постигне целта за предоставяне на 100 милиарда щатски долара годишно за финансиране на борбата с изменението на климата за развиващите се и уязвимите държави.
• Трето, да се постигне споразумение по Правилника за прилагане на Парижкото споразумение.

По всяка от целите беше постигнат напредък.

Съгласно Парижкото споразумение 195 държави си поставиха за цел да задържат повишаването на средната температура в света значително под 2 °C и възможно най-близо до 1,5 °C. Преди COP26 планетата беше на път да достигне опасно глобално затопляне с 2,7 °C. Въз основа на направените по време на конференцията нови съобщения експертите считат, че според вероятните сценарии засега светът върви към затопляне между 1,8 °C и 2,4 °C. В заключенията на конференцията страните се споразумяха при необходимост да преразгледат ангажиментите си до края на 2022 г. за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C до края на века, като се запази по-амбициозната цел съгласно Парижкото споразумение.

За да се изпълнят тези обещания, участниците в COP26 също така за първи път се споразумяха да ускорят усилията за постепенно намаляване на производството на енергия от въглища, които горят без улавяне и съхранение на въглерод, и неефективните субсидии за изкопаеми горива и признаха необходимостта от подкрепа за управление на справедлив преход.

На COP26 участниците приключиха и техническите преговори по Правилника за прилагане на Парижкото споразумение, в който се определят изискванията всички страни да проследяват напредъка по отношение на своите цели за намаляване на емисиите. В Правилника също така се посочва как ще функционират международните пазари на въглеродни емисии в подкрепа на по-нататъшното глобално сътрудничество в областта на намаляването на емисиите.

Що се отнася до финансирането на борбата с изменението на климата, развитите държави се споразумяха да удвоят колективния дял на подкрепата, за да помогнат на другите държави да се адаптират към последиците от изменението на климата в рамките на годишната цел от 100 милиарда щатски долара за периода 2021—2025 г., и да постигнат съществуващата цел да осигурят за тях 100 милиарда щатски долара годишно възможно най-скоро. Страните се ангажираха също така с процес на договаряне на дългосрочно финансиране на борбата с изменението на климата след 2025 г. На конференцията също така беше решено да се установи диалог между страните, заинтересованите страни и съответните организации, за да се подкрепят усилията за предотвратяване, свеждане до минимум и справяне с щетите, свързани с изменението на климата.

ЕС участва и в следните съобщения на COP26.

• Глобалният ангажимент за метана, стартиран от ЕС и Съединените щати. Над 100 държави, представляващи 70 % от световната икономика и почти половината от антропогенните емисии на метан, сега се ангажираха с колективна цел за намаляване на емисиите на метан в световен мащаб с поне 30 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 2020 г.
• ЕС пое ангажимент да предостави 1 милиарда евро за период от 5 години в подкрепа на Глобалния ангажимент за финансиране на горите. ЕС ще помага на държавите партньори да опазват, възстановяват и управляват горите по устойчив начин в световен мащаб. Повече от 100 световни лидери, представляващи държави, на които се падат около 85 % от горите в света, обещаха да сложат край и да обърнат тенденцията на обезлесяването до 2030 г.
• ЕС, заедно с Франция, Германия, Обединеното кралство и Съединените щати, стартира партньорство за справедлив енергиен преход с Южна Африка с цел ускоряване на декарбонизацията на икономиката на Южна Африка с акцент върху електроенергийната система. С първоначален ангажимент от 8,5 милиарда щатски долара (около 7,4 милиарда евро) за първата фаза на финансиране партньорството ще помогне на Южна Африка да постигне амбициозните цели по отношение на емисиите, определени в актуализирания национално определен принос на страната.
• ЕС обяви дарение в размер на 100 милиона евро на Фонда на ООН за адаптация, с което става най-големият донор за рекордната обща сума от 351,6 милиона щатски долара.
• Партньорството между Комисията, Европейската инвестиционна банка и програмата „Катализатор за революционна енергия“ ще мобилизира до 820 милиона евро (1 милиард щатски долара) между 2022—2026 г. за ускоряване на внедряването и бърза пазарна реализация на иновативни технологии, които ще спомогнат за постигането на амбициите на Европейския зелен пакт и на целите на ЕС в областта на климата до 2030 г. Всяко едно евро публични средства се очаква да привлече три евро частни средства. Инвестициите ще бъдат насочени към базирани в ЕС проекти с голям потенциал в четири сектора: чист водород; устойчиви авиационни горива; пряко улавяне от въздуха; и дълготрайно съхранение на енергия.

Предстои още много работа за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 °C. Сега ЕС ще се стреми да изпълни обещанията от конференцията в Глазгоу възможно най-бързо и ще продължи да работи с международните си партньори за изпълнение на Парижкото споразумение.

Конференция на ООН за биологичното разнообразие

Участвайки виртуално на 26 януари 2021 г. в Програмата от Давос — онлайн проява, в която участват лидери от бизнеса, правителствата, международните организации, гражданското общество и академичните среди — председателят Урсула фон дер Лайен заяви, че срещата на върха на ООН по въпросите на биологичното разнообразие в Кунмин ще трябва да бъде като COP21 за климата. Защото се нуждаем от споразумение за биологичното разнообразие от типа на Парижкото споразумение. ЕС води усилията и работи с единомислещи партньори за постигане на споразумение на 15-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие (COP 15) в Кунмин, Китай, относно амбициозна глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. за спиране и обръщане на тенденцията на загуба на растенията, животните и екосистемите на планетата. Първата част от тази среща на върха се състоя през октомври 2021 г. и на нея бе демонстрирана като цяло силна ангажираност в целия свят, което отразява нарастващото осъзнаване на спешната необходимост от справяне с екологичната криза. Декларацията от Кунмин трябва да бъде превърната в конкретно споразумение, което се планира да бъде прието през пролетта на 2022 г. по време на втората фаза на конференцията.

Зелен алианс между ЕС и Япония

През юни ЕС и Япония обявиха намерението си да създадат Зелен алианс, за да ускорят прехода на своите икономики към неутралност по отношение на климата, кръгова икономика и ефективно използване на ресурсите. Както Япония, така и ЕС споделят целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г. Това е първият Зелен алианс за ЕС и засиленото сътрудничество с Япония ще помогне на ЕС да създаде световна коалиция за нулеви нетни емисии на парникови газове.

Устойчиво производство и потребление

Новият план за действие за кръговата икономика, приет през 2020 г., е основен стълб на Европейския зелен пакт. За да се промени начинът, по който произвеждаме и потребяваме, в него се обръща внимание на целия жизнен цикъл на продуктите, от проектиране и производство до потребление, поправка, повторно използване, рециклиране и връщане на ресурсите обратно в икономиката.

Комисията предприе действия, за да гарантира, че ЕС не прехвърля своите проблеми, свързани с отпадъците, към държави извън ЕС. Предложението от ноември за задълбочен преглед на правилата на ЕС относно превозите на отпадъци ще бъде от полза за кръговата икономика по няколко начина, както в рамките на ЕС, така и извън него.

• Първо, предложението ще подобри функционирането на вътрешния пазар на ЕС за отпадъци за рециклиране и повторно използване, за да се стимулира пазарът на вторични суровини и кръговата икономика (превози в рамките на ЕС).
• Второ, с него ще се намали износът на отпадъци и ще гарантира, че отпадъците се превозват извън ЕС само ако се управляват по екологосъобразен начин в държавите на местоназначение.
• Трето, предложението ще бъде насочено към незаконните превози чрез подобряване на системата за правоприлагане и санкции и чрез повишаване на прозрачността във веригата на доставки на отпадъци.

Комисията предложи пределно допустими стойности за наличието на устойчиви органични замърсители в отпадъците, за да се премахнат или сведат до минимум техните емисии. Това ще гарантира чисти цикли на материалите и ще осигури доверие на пазарите на вторични суровини и за продуктите, които ги използват. Това също така ще гарантира най-високо равнище на защита на човешкото здраве и околната среда.

Устойчиви продоволствени системи

През юли Комисията, заедно с 65 заинтересовани страни от сектора, стартира Кодекса за поведение на ЕС за отговорни стопански и търговски практики в областта на храните, който е резултат от стратегията „От фермата до трапезата“. Кодексът има две цели: сдруженията на ЕС да вдъхновяват своите членове за конкретни цели, задачи и действия, като всички те са насочени към осъществяване на прехода към устойчивост; и за водещите предприятия да поемат амбициозни ангажименти, обхващащи области като хуманното отношение към животните, намаляването на съдържанието на захар и сол и намаляването на емисиите на парникови газове.

ЕС допринесе значително за първата среща на върха на ООН по въпросите на продоволствените системи, свикана от генералния секретар на ООН Антониу Гутериш през септември. Резултатите включват заявление за действия, пътища за трансформация на продоволствените системи и повече от 30 коалиции за действие. Комисията допринася за пътищата и ще участва активно в няколко от коалициите. На всеки 2 години ще се организира глобална среща за преглед на напредъка.

Селско стопанство, рибарство и селски райони

Новата обща селскостопанска политика (ОСП) за периода 2023—2027 г. беше приета на 2 декември 2021 г. Вторичното законодателство, което подробно описва прилагането на новата ОСП, ще бъде прието в началото на 2022 г. Новата ОСП ще бъде по-екологосъобразна, по-справедлива и по-гъвкава, с по-силен акцент върху иновациите, като същевременно се гарантира продоволствена сигурност за хората в ЕС. Това ще бъде от съществено значение за постигането на целите на Европейския зелен пакт и стратегията му „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие. До края на 2021 г. повечето държави членки бяха представили своите стратегически планове за прилагане на новата ОСП на национално равнище. Комисията ще направи оценка на плановете, като вземе предвид начина, по който те допринасят за постигането на целите за 2030 г., определени в двете стратегии. След одобрението на Комисията плановете ще се прилагат от 2023 г.

Селските райони обхващат 83 % от територията на ЕС и в тях живее 30 % от населението. В дългосрочната визия за селските райони на ЕС, стартирана през юни, се разглеждат социално-икономическите предизвикателства, свързани с постигането на по-силни, свързани, устойчиви и проспериращи селски райони до 2040 г. Тези области са от ключово значение за целите на ЕС за устойчивост, като осигуряват продоволствена сигурност и устойчиви суровини, подобряват качеството на водите и биологичното разнообразие и освен това поглъщат въглерод. Целта на визията е да се съживят селските райони и да се преосмисли развитието в съответствие с целите на Европейския зелен пакт, секторните политики на ЕС, пакета за възстановяване NextGenerationEU, Териториалната програма до 2030 г. и целите на ООН за устойчиво развитие, като същевременно се противодейства на отрицателните демографски тенденции.

В сътрудничество с местните, регионалните и националните органи чрез визията ще се подкрепят, наред с другото, интелигентната специализация, опазването на околната среда, подобряването на конкурентоспособността на малките и средните предприятия, цифровизацията и социалното приобщаване.

През декември Комисията прие съобщение относно устойчиви въглеродни цикли, в което се посочват начините за увеличаване на поглъщането на атмосферния въглерод. За да се балансира въздействието на емисиите си на CO₂, ЕС ще трябва драстично да намали зависимостта си от въглерод от изкопаеми източници, да увеличи улавянето на въглерод в селскостопанските почви с цел съхранение на повече въглерод в природата и да насърчи промишлени решения за устойчиво и проверимо отстраняване и рециклиране на въглерода. В съобщението се определят краткосрочни и средносрочни инициативи за улавяне на въглерод с цел по-добро възнаграждаване на лицата, стопанисващи земи, за секвестиране на въглерод и опазване на биологичното разнообразие. До края на 2022 г. Комисията ще предложи регулаторна рамка на ЕС за сертифициране на поглъщането на въглерод.

8,5 процента от земеделската земя в Европейския съюз се обработва биологично. С Европейския зелен пакт Европейският съюз се стреми да постигне 25 процента до две хиляди и тридесета година. Процентите за отделните държави членки са: Белгия — 6,9 процента, България — 2,3 процента, Чехия — 15,2 процента, Дания — 10,9 процента, Германия — 7,7 процента, Естония — 22,3 процента, Ирландия — 1,6 процента, Гърция — 10,3 процента, Испания — 9,7 процента, Франция — 7,7 процента, Италия — 6,9 процента, Кипър — 15,2 процента, Кипър — 5,0 процента, Латвия — 14,8 процента, Литва — 8,1 процента, Люксембург — 4,4 процента, Унгария — 5,6 процента, Малта — 0,5 процента, Нидерландия — 3,7 процента, Австрия — 25,3 процента, Полша — 3,5 процента, Португалия — 8,2 процента, Румъния — 2,9 процента, Словения — 10,3 процента, Словакия — 10,3 процента, Финландия — 13,5 процента, Швеция — 20,4 процента.

През март Комисията прие План за действие за развитието на биологичното производство в ЕС. Целта е да се допринесе за постигането на целта на Европейския зелен пакт 25 % от земеделската земя да бъде предназначена за биологично земеделие до 2030 г., заедно със значително увеличаване на биологичното отглеждане на аквакултури. Това ще стане чрез стимулиране на потребителското търсене, разширяване на производството и предлагането на биологични продукти, както и повишаване на устойчивостта на сектора.

Държавите членки се приканват да определят цели и да подкрепят мерките за биологично производство в рамките на новата ОСП и националните планове за действие. Комисията също така насърчава държавите членки да включат увеличаването на биологичното производство на аквакултури в националните си стратегически планове за аквакултурите, които понастоящем се преразглеждат от държавите членки. Иновациите, научните изследвания и обменът на най-добри практики ще получат значителен тласък в целия ЕС, за да се подкрепи по-нататъшното устойчиво разрастване на биологичното производство. Подкрепа за биологичните аквакултури ще бъде осигурена и по линия на Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури за периода 2021—2027 г.

Кризата с COVID-19 показа устойчивостта на хранително-вкусовия сектор на ЕС. Действията на ЕС гарантираха, че линиите за доставка на храни продължават да функционират, като по този начин се предотврати утежняването на здравната криза поради недостиг на храни. Като отчита нарастващото въздействие на изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда върху производството на храни — заедно с рисковете, свързани с общественото здраве, киберзаплахите или геополитическите промени, застрашаващи функционирането на веригата за доставки на храни — през ноември Комисията прие план за действие в извънредни ситуации за гарантиране на доставките на храни и продоволствената сигурност по време на криза, както е предвидено в стратегията „От фермата до трапезата“. Този план се основава на сътрудничество между всички участници в хранителната верига, за да се гарантира подготвеност по време на криза.

Европейски фонд за морско дело, рибарство и аквакултури

Европейският фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, създаден през 2021 г., подкрепя изпълнението на общата политика на ЕС в областта на рибарството, морската политика и програмата за международно управление на океаните. Фондът насърчава устойчивото използване и управление на морските ресурси и развитието на устойчива синя икономика. Като фактор от световно значение в политиката за управление на океаните и един от най-големите производители на морски продукти ЕС се стреми да опазва и използва по устойчив начин океаните и техните ресурси, като гарантира наличието на хранителни доставки, конкурентоспособността на морската икономика и поминъка на крайбрежните общности. Фондът също така подпомага постигането на цел № 14 на ООН за устойчиво развитие („Опазване и устойчиво използване на океаните, моретата и морските ресурси“) и изпълнението на целите на Европейския зелен пакт.

Подкрепата от фонда е насочена по-специално към иновативни проекти, които улесняват прехода към устойчив и нисковъглероден риболов; опазването на морското биологично разнообразие; предлагането на качествени и здравословни морски храни; икономическата и социалната жизненост на крайбрежните общности; подобряването на уменията и условията на труд в секторите на рибарството и аквакултурите; и международно сътрудничество за осигуряване на доброто състояние, безопасността и устойчивото управление на океаните. Общият бюджет за периода 2021—2027 г. е 6,1 милиарда евро.

Синята икономика

Синята икономика на ЕС, която обхваща всички отрасли и сектори, свързани с океаните, моретата и бреговете, е от основно значение за Европейския зелен пакт и плана за възстановяване на Европа. Новият подход на ЕС за устойчива синя икономика е необходим фактор за постигане на целите на ЕС в областта на околната среда и климата. Това се постига чрез насърчаване на развитието на енергията от възобновяеми източници в морето, декарбонизацията на морския транспорт и екологизирането на пристанищата; въвеждането на насоки за устойчиви аквакултури; и подновяването на стандартите за проектиране на риболовни уреди, рециклиране на кораби и извеждане от експлоатация на офшорни платформи.

До две хиляди и тридесета година 30 процента от моретата на Европейския съюз ще бъдат защитени зони. Понастоящем разположените в морето електроцентрали имат капацитет за производство на 12 гигавата енергия от възобновяеми източници. Целта за две хиляди и петдесета година е този капацитет да се увеличи до 300 гигавата.

Освен това развитието на нова екологосъобразна инфраструктура в крайбрежните райони ще спомогне за опазването на биологичното разнообразие и ландшафта, като същевременно ще бъде от полза за туризма и крайбрежната икономика. Новият подход осигурява съгласуваност между различните сектори на синята икономика, улеснява тяхното съвместно съществуване и търси полезни взаимодействия в морското пространство. Чрез него също така се подчертава необходимостта от инвестиции в научни изследвания, умения и иновации.

Международно сътрудничество

Европейският съюз има амбицията и необходимото ноу-хау да играе водеща роля в света в прехода към кръгова икономика. Той се обедини усилията си с Програмата на ООН за околната среда и Организацията на ООН за промишлено развитие, за да стартира Световния алианс за кръгова икономика и ефективно използване на ресурсите на 21 февруари. Целта на алианса е да подкрепи глобалния, справедлив преход към неутрална по отношение на климата кръгова икономика с ефективно използване на ресурсите, да се използват ресурсите по-справедливо и да се постигнат устойчиво потребление и производство. Той използва за основа международните усилия и поставя ЕС на челно място в екологичния преход.

Методи за определяне на отпечатъка върху околната среда

Подобряването на екологичните характеристики на продуктите и организациите е съществена част от прехода към кръгова икономика и е необходимо за постигането на другите цели на Европейския зелен пакт. През декември Комисията прие препоръка относно използването на общи методи за определяне на отпечатъка върху околната среда за измерване и оповестяване на екологичните характеристики на продуктите и организациите. Това ще помогне на много хора и организации, участващи във вземането на решения в областта на околната среда.

Опазване на околната среда и биологичното разнообразие

Визия за нулево замърсяване за 2050 г.

Замърсяването на въздуха, водата и почвата да бъде намалено до нива, които вече не са вредни за здравето и естествените екосистеми, като по този начин бъде създадена околна среда без токсини.

Защо се нуждаем от план за действие за нулево замърсяване?

• Всяка година в ЕС замърсяването става причина за всеки осми смъртен случай.
• Замърсяването може да причини ракови заболявания, коронарна болест на сърцето, обструктивна белодробна болест, психични и неврологични смущения, диабет и др.
• Най-сериозно засегнати са най-уязвимите групи, което задълбочава неравенството.
• Замърсяването е един от петте основни фактора за загубата на биологично разнообразие.
• Замърсяването застрашава оцеляването на над един милион от приблизително осемте милиона растителни и животински вида на планетата.

© GettyImages/Mario De moya F

План за действие за нулево замърсяване — цели за 2030 г.

© GettyImages/hirun • © GettyImages/oticki

• Въздух: намаляване с над 55 % на броя на случаите на преждевременна смърт, причинени от замърсяване на въздуха.
• Вода: намаляване с 50 % на отпадъците и замърсяването с пластмаса в моретата и понижаване с 30 % на пластмасовите микрочастици, отделяни в околната среда.
• Почва: намаляване с 50 % на загубите на хранителни вещества и на използването на химически пестициди.
• Биологично разнообразие: намаляване с 25 % на броя на екосистемите в ЕС, в които биологичното разнообразие е застрашено от замърсяването на въздуха.
• Шум: намаляване с 30 % на дела на хората, които имат хронични проблеми, причинени от шума от транспорта.
• Отпадъци: значително ограничаване на общото количество генерирани отпадъци и намаляване с 50 % на остатъчните битови отпадъци.

През май Комисията прие план за действие за нулево замърсяване с цел постигане на нулево замърсяване до 2050 г. Това означава, че замърсяването ще бъде намалено до нива, които вече не са вредни за здравето или природните екосистеми. Планът за действие обединява всички съответни политики на ЕС за справяне и предотвратяване на замърсяването на въздуха, водата и почвата, замърсяването на морската среда и шумовото замърсяване и замърсяването, причинено от потребителски продукти. Заедно с Европейския комитет на регионите, на 16 декември Комисията стартира платформата на заинтересованите страни за нулево замърсяване, за да обедини хора от различни общности и области на експертен опит за справяне с тези взаимосвързани предизвикателства.

През 2021 г. Комисията изпълни няколко от 80-те мерки, обявени в Стратегията за устойчивост в областта на химикалите от 2020 г. Тя организира кръгла маса на високо равнище, за да се постигнат целите на стратегията в диалог със заинтересованите страни. За да се гарантира, че най-вредните химикали вече няма да се използват в потребителските продукти, освен когато това е от съществено значение за обществото, Комисията преразглежда законодателството и определя критерии за „съществената употреба“ на даден химикал. Чрез „Хоризонт Европа“, LIFE, Механизма за възстановяване и устойчивост, Кохезионния фонд и InvestEU бяха създадени възможности за финансиране на научни изследвания относно въздействието на химикалите върху здравето и за екологичния преход към безопасни и устойчиви химикали.

В последния доклад на Европейската агенция за околна среда, озаглавен „Качеството на въздуха в Европа през 2021 г.“, публикуван през декември, се посочва, че въпреки подобренията замърсяването на въздуха все още е основен проблем за здравето на хората в Европа. По подобен начин в доклада „Втори обзор на мерките за чистота на въздуха“ се подчертава, че пълното прилагане на мерките за чист въздух и климата би могло да намали преждевременната смърт поради замърсяването на въздуха с 55 % през 2030 г. в сравнение с 2005 г. В доклада също така се подчертава, че може да се направи повече, тъй като все още има много мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, които биха донесли повече ползи, отколкото разходи за обществото.

ПРОБЛЕМЪТ С ПЛАСТМАСАТА В ЧИСЛА

80—85 % от морските отпадъци, открити по плажовете на ЕС, са от пластмаса.

50 % от морските отпадъци в ЕС се състоят от пластмасови изделия за еднократна употреба.

27 % са риболовни уреди, съдържащи пластмаса.

Всяка година пластмасата нанася на световните морски екосистеми щети в размер на 13 млрд. евро.

В резултат на замърсяването с пластмаси туристическите и крайбрежните общности в ЕС губят ежегодно около 630 млн. евро.

Пластмасите струват на риболовната промишленост на ЕС приблизително 300 млн. евро годишно.

ОЧАКВАНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ

Намаляване с повече от 50 % на замърсяването с отпадъци от 10-те най-разпространени пластмасови изделия за еднократна употреба.

Предотвратяване на емисиите на 3,4 млн. тона CO₂ годишно.

Предотвратяване на щети върху околната среда на стойност 22 млрд. евро до 2030 г.

Спестяване на потребителите 6,5 млрд. евро годишно, благодарение на по-ниските разходи за продукти за еднократна употреба.

НЕ ...

Пластмасови изделия за еднократна употреба, които трябва да бъдат забранени до 2021 г.:

прибори за хранене

чинии

сламки

бъркалки

чаши и съдове за храни и напитки, изработени от полистирен (включително капаци)

клечки за уши и пръчки за балони

всички продукти, изработени от разградима при окисляване пластмаса (широко използвана за торбички за пазаруване)

ДА ...

• 2021 г. Ясно етикетиране на чаши, мокри кърпички, дамски превръзки, тампони и апликатори, както и на тютюневи изделия с филтри, при което се подчертава съдържанието на пластмаса, правилните начини за изхвърляне и рисковете за околната среда.
• 2024 г. Капаци и капачки за закрепване върху съдове за напитки и бутилки с вместимост до 3 литра.

• 2025 г. Пластмасови бутилки, изработени от най-малко 25 % рециклирана пластмаса.

  Разделно събиране на 77 % от пластмасовите бутилки с вместимост до 3 литра.

• 2026 г. Държавите — членки на ЕС, трябва да постигнат амбициозно и трайно намаляване на потреблението на пластмасови чаши за еднократна употреба (включително капаци/капачки) и съдове за храни в сравнение с 2022 г.
• 2029 г. Разделно събиране на 90 % от пластмасовите бутилки с вместимост до 3 литра.
• 2030 г. Пластмасови бутилки, изработени от най-малко 30 % рециклирана пластмаса.

Пластмасовите отпадъци се натрупват в моретата, океаните и по плажовете в ЕС и по света. ЕС предприема действия срещу замърсяването с пластмаси. Правилата на ЕС относно пластмасовите продукти за еднократна употреба имат за цел да предотвратят и намалят въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда, като забранят на пазара на ЕС пластмасови чинии, прибори за хранене, сламки, пръчици за балони и клечки за уши за еднократна употреба, както и чаши, съдове за храни и напитки, изработени от експандиран полистирен, и всички продукти, произведени от разградима при окисляване пластмаса. За да се намали замърсяването с пластмаси и отпадъците от тях, ЕС насърчава рециклирането. Алиансът „Пластмаси за кръговата икономика“ обединява 300 заинтересовани страни и е поел ангажимент да гарантира, че до 2025 г. най-малко 10 милиона тона рециклирани пластмаси ще бъдат включени в нови продукти в ЕС.

Опазване на околната среда чрез наказателното право

През декември Комисията прие предложение за укрепване на защитата на околната среда чрез наказателното право в изпълнение на ключов ангажимент на Европейския зелен пакт. Предложението има за цел да повиши ефективността на опазването на околната среда, като задължи държавите членки да предприемат наказателноправни мерки. В него се определят нови престъпления срещу околната среда, определя се минимално равнище на санкциите и се засилва ефективността на сътрудничеството в областта на правоприлагането. Тя също така задължава държавите членки да подкрепят и подпомагат лицата, които докладват за нарушения, свързани с околната среда, и които сътрудничат на правоприлагането. Това предложение ще спомогне за опазването на природата и природните ресурси, както и за общественото здраве и благосъстояние.

Международна инициатива за кораловите рифове

През февруари 2021 г. ЕС се присъедини към Международната инициатива за кораловите рифове. Това ще помогне на ЕС да отстоява принципите на програмата за международно управление на океаните, като същевременно подкрепя действията в областта на климата и засилва ангажимента си за опазване на биологичното разнообразие. Като част от дейностите си по инициативата ЕС насърчава целта си за защита на уязвимите морски екосистеми в сътрудничество с други единомислещи организации и държави. Това включва възприемане на добри практики за устойчиво управление на кораловите рифове и свързаните с тях екосистеми, изграждане на капацитет и повишаване на осведомеността.

Гори

Горите в света се увреждат и унищожават с тревожни темпове. Около 80 % от обезлесяването в света се дължи на разрастването на селското стопанство, а ЕС също така е потребител на стоки, свързани с обезлесяването в световен мащаб, като например соя, палмово масло, дървесина, какао и кафе. С прието през ноември законодателно предложение за забрана на достъпа на стоки от обезлесяване до пазара на ЕС Комисията се стреми да сведе до минимум приноса на ЕС за обезлесяването и деградацията на горите в световен мащаб и да насърчи потреблението в ЕС на продукти от вериги на доставки без обезлесяване.

Потреблението на говеждо месо, палмово масло, соя, дървесина, какао и кафе в ЕС ускорява обезлесяването и деградацията на горите в целия свят. ЕС се стреми да се сложи край на това, като вече не позволява на пазара да се предлагат стоки и продукти, свързани с обезлесяването.

© Avigator Fortuner/Shutterstock.com

Гражданите подкрепиха действията на равнището на ЕС за справяне с обезлесяването и деградацията на горите с 1,2 милиона отговора, предоставени в рамките на обществена консултация.

Обезлесяването и деградацията на горите са основни фактори за глобалното затопляне и загубата на биологично разнообразие. 23 % от емисиите на парникови газове се дължат на земеделието, горското стопанство и други видове земеползване.

С новия регламент относно обезлесяването ще се:

гарантира на гражданите на ЕС, че включените в списъка продукти, които купуват, използват и консумират, не допринасят за обезлесяването и деградацията на горите в световен мащаб;

намалят въглеродните емисии в атмосферата, дължащи се на потреблението и производството на съответните стоки в ЕС, с най-малко 32 млн. тона годишно, с което ще се спестят поне 3,2 млрд. евро годишно и ще се увеличи приносът на горите за справяне с изменението на климата;

води борба с незаконното обезлесяване и деградацията на горите, наред с обезлесяването вследствие на разрастването на селското стопанство, причинено от производството на стоките.

Приетата през юли нова стратегия на ЕС за горите за 2030 г. ще допринесе за постигането на целите на ЕС в областта на биологичното разнообразие и климата. В нея се признава централната и многофункционална роля на горите и ролята на горските стопани и веригата за създаване на стойност в областта на горското стопанство за постигането на устойчива и неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г., както и за това да бъдат запазени жизнени и проспериращи селските райони. В стратегията се определят визия и конкретни инициативи за подобряване на количеството и качеството на горите в ЕС и за инвестиране в научни изследвания и иновации като двигатели за промяна и се включва ангажимент за засаждане на още 3 милиарда дървета до 2030 г.

Здравите и биоразнообразни гори също са от ключово значение за намаляване на риска от горски пожари, които отново вилняха в няколко региона в Европа през лятото. Усилията за предотвратяване, готовност и реагиране в рамките на Механизма за гражданска защита на ЕС за борба с горските пожари са неразделна част от действията на ЕС за защита на хората и природата. Комисията продължи да укрепва капацитета на ЕС за гасене на горски пожари от въздуха с цел преодоляване на недостатъците на отделните държави при реагирането на горските пожари. През март 2021 г. Комисията публикува и нови насоки за наземно предотвратяването на горските пожари и за ефективни ответни мерки.

Стратегия за почвите

Почвите са дом на една четвърт от цялото биологично разнообразие на планетата и до 2050 г. те ще трябва да изхранват световно население от близо 10 милиарда души. В ЕС обаче те продължават да се влошават. През ноември Комисията прие стратегия на ЕС за почвите за 2030 г., заедно с мисия в областта на здравето на почвите и храните в рамките на „Хоризонт Европа“, за възстановяване на нашите почви и постигане на целите на ЕС в областта на климата и биологичното разнообразие, като същевременно се признава ключовата роля на земеделските и горските стопани.

Здравите почви са от съществено значение за постигането на неутралност по отношение на климата, за създаването на чиста и кръгова икономика, за обрата в загубата на биологично разнообразие, за осигуряването на здравословна храна, за опазването на човешкото здраве и за спирането на опустиняването и влошаването на качеството на земите.

© LeQuangNhut/Shutterstock.com
© Photo by Becca Lavin on Unsplash
© design36/Shutterstock.com

В новата стратегия на ЕС за почвите:

се определят рамка и конкретни мерки за опазването, възстановяването и устойчивото използване на почвите, във взаимодействие с други политики на Европейския зелен пакт;

се определя визия за постигането на здрави почви до 2050 г. и на свързаните с това цели, с конкретни действия до 2030 г.;

се обявява нов закон за здравето на почвите, който да бъде предложен до 2023 г., с цел гарантиране на еднакви условия на конкуренция и високо равнище на опазване на околната среда и здравето, и да допълва предстоящия Закон за възстановяване на природата.

Чиста вода

Повечето жители на ЕС вече имат много добър достъп до безопасна питейна вода благодарение отчасти на законодателството на ЕС относно качеството на питейната вода, действащо вече над 30 години. През януари влезе в сила преразгледаната Директива за питейната вода. Като пряко продължение на първата успешна европейска гражданска инициатива „Право на вода“ (Right2Water) тя включва мерки за подобряване и поддържане на достъпа до безопасна питейна вода за всички в ЕС, по-специално за уязвимите и маргинализираните групи. Тя обхваща също най-новите научни достижения и замърсители, които пораждат все повече безпокойство, в съответствие с амбицията на ЕС за нулево замърсяване.

В стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата се подчертава значението на мерки като природосъобразните решения, намаляването на потреблението ни на вода и непрекъснатото снабдяване с чиста вода. В тази връзка през декември Комисията публикува доклад за оценка на актуализираните програми от мерки на държавите членки съгласно Рамковата директива за водите и актуализираните национални предварителни оценки на риска от наводнения съгласно Директивата за наводненията.

Търговия със слонова кост

Въпреки забраната за международна търговия със слонова кост съгласно Конвенцията по международната търговия със застрашени видове, бракониерството на слонове и трафикът на слонова кост достигнаха рекордни равнища. През декември Комисията предложи допълнителни мерки, насочени към ефективна забрана на повечето форми на търговия със слонова кост в ЕС. Въпреки че ЕС не се определя като регион, пораждащ загриженост по отношение на незаконната търговия със слонова кост, това преразглеждане на съществуващите правила на ЕС потвърждава и изпълнява ангажимента на ЕС да предприеме по-нататъшни действия срещу бракониерството на слонове и трафика на слонова кост в световен мащаб. То следва и ангажимента, поет в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, за допълнително затягане на правилата относно търговията на ЕС със слонова кост. В преразгледаните насоки на Комисията относно режима на ЕС, уреждащ търговията със слонова кост, по-конкретно се преустановява търговията с необработена слонова кост на пазара на ЕС, а измененията на съществуващ регламент на Комисията гарантират, че останалата търговия с предмети от антична слонова кост винаги ще подлежи на предварително разрешение.

Осма програма за действие за околната среда

Акцентът на Осмата програма за действие за околната среда е върху подкрепата за изпълнението на Европейския зелен пакт на всички равнища на управление и върху наблюдението на напредъка. Програмата се основава на дългосрочната визия за 2050 г. „добър живот в пределите на планетата“ и определя шест приоритетни цели за периода до 2030 г.: смекчаване на последиците от изменението на климата, адаптиране към изменението на климата, кръговата икономика, нулево замърсяване, биологично разнообразие и справяне с основните видове натиск върху околната среда и климата.

Програмата призовава за добро управление; финансиране за устойчиво развитие; интегриране на въпросите, свързани с околната среда, във всички области на политиката; редица стъпки, позволяващи постепенното премахване на вредните за околната среда субсидии; и разработването на знания и иновации в подкрепа на прехода към икономика, която насърчава благосъстоянието. Предложената програма беше одобрена от държавите членки в предварително политическо споразумение през декември.

Научните изследвания и иновациите спомагат за изпълнението на Европейския зелен пакт

Над 35 % от бюджета в размер на 95,5 милиарда евро на програмата „Хоризонт Европа“ за периода 2021—2027 г. ще бъдат инвестирани в научни изследвания и иновации с цел справяне с изменението на климата и допринасяне за постигането на целите на Европейския зелен пакт. През юни Комисията предложи набор от нови европейски партньорства в областта на климата, енергетиката и транспорта. Тези партньорства ще привлекат над 22 милиарда евро частни финансови и непарични вноски и ще насърчат разработването и доставката на нови технологии, материали и продукти с по-ниски емисии на парникови газове и по-добри общи екологични показатели.

През септември Комисията стартира пет нови мисии на ЕС — нов начин за съвместна работа за справяне с големите предизвикателства в областта на здравеопазването, климата и околната среда. Мисиите, които са новост в рамките на „Хоризонт Европа“ и оригинална концепция в политиката на ЕС, обединяваща няколко служби на Комисията под егидата на деветима членове на Колегията, ще подкрепят научните изследвания с цел да се постигат резултати по основните приоритети на Комисията и да се намерят решения на най-големите предизвикателства, пред които е изправено днес обществото. Мисиите на проектите за научни изследвания и иновации, мерките на политиката и законодателните инициативи предоставят решения на основните глобални предизвикателства до 2030 г. Комисията предоставя близо 2 милиарда евро от програмата „Хоризонт Европа“ между 2021 г. и 2023 г., за да стартира петте мисии, като се очаква допълнително финансиране от други програми. От петте мисии, започнати през септември 2021 г., четири са насочени към постигане на целите на Европейския зелен пакт:

• Адаптиране към изменението на климата (което ще подкрепи поне 150 европейски региона и общности, за да станат устойчиви на изменението на климата);
• 100 неутрални по отношение на климата и интелигентни града;
• Възстановяване на океана и водите;
• Пакт за почвите за Европа (100 живи лаборатории и маяци, които да ръководят прехода към здрави почви).

През септември и октомври Комисията одобри финансиране в размер на 1 милиард евро за 73 научноизследователски и иновационни проекта в подкрепа на Европейския зелен пакт. Освен инвестициите в основни технологии, обхващащи широк спектър — от енергийни източници и биомаса до транспортни технологии и инфраструктура — поканата за представяне на проекти съдържаше и две ориентирани към човека области: укрепване на познанията и предоставяне на възможности на гражданите.

Финансиране за устойчиво развитие

През април Комисията прие пакет от инициативи за подобряване на потока на финансиране за устойчиви дейности в целия ЕС. В Делегирания акт за климата по Регламента за таксономията се определят техническите критерии за проверка на икономическите дейности, които имат съществен принос за постигането на целите в областта на климата съгласно Регламента за таксономията, без да се нанасят значителни вреди на други екологични цели на ЕС. Предложението за директива относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта има за цел да подобри качеството на информацията за устойчивостта, докладвана от предприятията. Така отчитането на устойчивостта ще стане по-последователно, така че финансовите дружества, инвеститорите и обществеността да имат достъп до сравнима и надеждна информация относно рисковете и въздействието на предприятията по отношение на устойчивостта. Бяха приети шест делегирани акта за изменение относно фидуциарните задължения, инвестиционните и застрахователните съвети, за да се гарантира, че финансовите посредници включват информация относно устойчивостта в своите процедури и инвестиционните си съветите за клиентите.

Стратегията за устойчиво финансиране, приета през юли 2021 г., има за цел да подкрепи финансирането на прехода към устойчива икономика чрез действия в четири области: улесняване на финансирането на прехода; подкрепа по-приобщаваща рамка за финансиране за устойчиво развитие; засилване на работата по устойчивостта и въздействието на финансовия сектор; и адаптиране към подновените глобални амбиции.

Финансиране на прехода към устойчивост

В тази стратегия се предвиждат инструменти и политики, за да се даде възможност на участниците в икономиката да финансират своите планове за преход и да постигнат цели в областта на климата и по-широки цели в областта на околната среда, независимо от отправната си точка.

Приобщаване

Тази стратегия отговаря на потребностите на физическите лица и малките и средните предприятия и им предоставя възможности за по-голям достъп до устойчиви финанси.

Издръжливост и принос на финансовия сектор

В тази стратегия се определя как самият финансов сектор може да допринесе за постигане на целите на Зеления пакт, като същевременно стане по-издръжлив и се бори със заблуждаващите твърдения за екосъобразност.

Глобална амбиция

В тази стратегия се определят начините за насърчаване на международното сътрудничество за амбициозна глобална програма за устойчиви финанси.

През юли Комисията предложи регламент за стандарт за европейските екосъобразни облигации. С това предложение се цели да се създаде висок стандарт без задължителен характер, достъпен за всички емитенти на облигации, за да се подпомогне финансирането на устойчиви инвестиции.

Екосъобразните облигации вече се използват за набиране на финансиране в сектори като производството и разпределението на енергия, ефективни от гледна точка на ресурсите сгради и инфраструктурата за нисковъглероден транспорт. Налице е голям инвеститорски интерес към екосъобразните облигации и съществува потенциал за разширяване на пазара. Стандартът за европейските екосъобразни облигации ще представлява „златен еталон“ за начина, по който дружествата и публичните органи могат да използват такива облигации за набиране на средства на капиталовите пазари, с които да финансират амбициозни инвестиции, при спазване на строги изисквания за устойчивостта и при осигуряване на защита на инвеститорите от заблуждаващите твърдения за екосъобразност. По-конкретно, емитентите на екосъобразни облигации ще разполагат с надеждно средство, с чиято помощ да покажат, че финансират екосъобразни проекти, съобразени с таксономията на ЕС. Също така инвеститорите, които купуват тези облигации, ще могат по-лесно да се уверяват, че инвестициите им са устойчиви, като по този начин се понижава рискът от заблуждаващи твърдения за екосъобразност.

Пандемията от COVID-19 промени ролята и възприемането на цифровизацията в нашето общество и в икономиката и ускори темповете ѝ. Цифровите технологии, които бяха от решаващо значение за поддържането на икономическия и социалния живот и за гарантирането на непрекъснатост на образованието по време на кризата, ще бъдат ключовият разграничителен фактор за успешен преход към устойчива икономика и общество след пандемията.

Европейският съюз разполага с визията и ресурсите, за да превърне цифровия преход в успех. Равнището на финансиране, налично по плана за възстановяване NextGenerationEU, ще даде възможност за сътрудничество между държавите членки в безпрецедентния мащаб и интензитет, необходими за постигане на успешна цифрова трансформация до 2030 г.

Цифровото десетилетие на Европа

ЕС се възползва от настоящата възможност да превърне следващите 10 години в цифровото десетилетие на Европа и да стане световен модел за подражание за цифровата икономика, като определя и насърчава цифрови стандарти и провежда цифрови политики, които овластяват хората и предприятията.

Тези политики ще бъдат съсредоточени върху подпомагане на малките предприятия при внедряването на технологии; гарантиране, че технологиите работят за хората чрез осигуряване на основни и задълбочени цифрови умения и гарантиране, че всеки има достъп до интернет и до обществени услуги онлайн. Същевременно ЕС ще продължи да се стреми към високи постижения в областта на авангардните технологии като квантовите изчислителни технологии и изчисленията в облак и изкуствения интелект (ИИ), които могат да предложат решения за много от предизвикателствата, пред които е изправено нашето общество днес.

Постигането на амбициите на ЕС ще включва справяне с проблемите, подчертани от пандемията — от пропуските в свързаността и цифровите умения до разделението между цифрово грамотните предприятия и предприятията, които все още не използват цифрови решения. Цифровизацията предлага много нови възможности за работа. Например през 2020 г. повече от 500 000 свободни работни места за експерти в областта на киберсигурността и данните в ЕС са останали незаети.

Цифровият компас на Европа превръща амбициите на ЕС в областта на цифровите технологии за 2030 г. в действия и резултати. Тези амбиции са съсредоточени върху:

• постигане на цифрово грамотно население и висококвалифицирани цифрови специалисти;
• надеждна и сигурна цифрова инфраструктура;
• висок процент на цифровизираните предприятия;
• модернизирани обществени услуги, отговарящи на обществените потребности.

Що се отнася до цифровите умения, понастоящем 56 процента от възрастните имат основни цифрови умения, като целта е да се достигнат 80 процента. В областта на информационните и комуникационните технологии са заети 8,4 милиона специалисти, като целта е да се достигнат 20 милиона. Що се отнася до цифровата инфраструктура, понастоящем 59 процента от домакинствата имат покритие с гигабитова мрежа, като целта е 100 процента. 5 же обхваща 14 процента от населените райони, като целта е 100 процента. Що се отнася до цифровата трансформация на предприятията, в момента 42 процента от предприятията използват компютърни услуги „в облак“, а целта е 75 процента. 14 процента от предприятията използват големи информационни масиви, като целта е 75 процента. 25 процента използват изкуствен интелект, а целта е 75 процента. Понастоящем 55 процента от малките и средните предприятия имат поне основно ниво на цифров интензитет, като целта е да се достигнат над 90 процента. И накрая, понастоящем в Европейския съюз има 112 стартиращи предприятия еднорози, като целта е броят им да се удвои. Що се отнася до цифровизацията на обществените услуги, онлайн достъпът до ключови обществени услуги (например тези, свързани с кариера, обучение, семейство, обичайна стопанска дейност или преместване от една държава членка в друга) е на разположение на 75 процента от гражданите и 84 процента от предприятията, като целта е 100 процента и за двете категории. Освен това целта на Европейския съюз е 100 процента от хората в него да имат достъп до цифрови здравни досиета и 80 процента да използват електронна идентификация

Европейската комисия е в процес на финализиране на предложение, което трябва да бъде представено през 2022 г., за съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Комисията относно цифровите принципи, за да се гарантира, че ценностите и правата на ЕС са отразени в цифровото пространство. Това ще гарантира, че всеки може да се възползва от предимствата на цифровите възможности, като например всеобщ достъп до интернет, алгоритми, които зачитат хората, и сигурна и надеждна онлайн среда. Според специалното проучване на Евробарометър, проведено през септември и октомври 2021 г., преобладаващо мнозинство от гражданите на ЕС смятат, че интернет и цифровите инструменти ще играят важна роля в бъдеще. Освен това голямо мнозинство от респондентите считат, че е полезно Европейският съюз да определи и популяризира европейски права и принципи, за да се гарантира успешна цифрова трансформация. Преди това Комисията проведе и открита обществена консултация относно цифровите принципи, която показа широка подкрепа за инициативата.

През септември Комисията предложи план за осъществяване на цифровата трансформация на ЕС до 2030 г. Курсът за цифровото десетилетие има за цел да създаде стабилна рамка за управление, така че държавите членки да могат да работят колективно за постигане на договорените цели, като същевременно отчитат различните си изходни позиции. Това включва система за мониторинг за измерване на напредъка към постигането на всяка от целите за 2030 г. и многогодишни пътни карти за всяка държава членка, в които те ще очертаят своите приети или планирани политики и мерки. В рамките на многонационални проекти ще бъдат обединени европейски, национални и частни ресурси, за да се постигне напредък в области от първостепенно значение, който никоя държава членка не би могла да постигне сама.

Многонационалните проекти ще улеснят инвестициите в области като следните:

Обща ин­ф­рас­т­рук­ту­ра и услуги за данни

Блокови вериги

Процесори с ниска консумация на енергия

Па­нев­ро­пейс­ко изграждане на 5G коридори

Ви­со­коп­ро­из­во­ди­тел­ни изчислителни технологии

Сигурна квантова ин­ф­рас­т­рук­ту­ра и мрежа от центрове за ки­бер­си­гур­ност

Цифрова публична ад­ми­нис­т­ра­ция

Центрове за цифрови иновации

Ви­со­ко­тех­но­ло­гич­ни партньорства за цифрови умения

Международното измерение на Цифровия компас се развива чрез редица цифрови партньорства. Съветът по търговия и технологии бе създаден на срещата на върха между ЕС и САЩ през юни 2021 г. Оттогава насам 10 работни групи започнаха да набелязват възможни резултати в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план. В процес на обсъждане е и цифрово партньорство с Япония, а ЕС работи за установяване на цифрово партньорство с Африка и цифров алианс с Латинска Америка и държавите от Карибския басейн.

Цифрово образование

През август Комисията публикува предложение за препоръка на Съвета относно смесеното обучение в подкрепа на висококачественото и приобщаващо начално и средно образование. Съветът прие тази препоръка само за 4 месеца.

Смесеното обучение може да допринесе за едно по-приобщаващо образование благодарение предимно на своята гъвкавост. Терминът се отнася до възприемането на повече от един подход към учебния процес от страна на дадено училище, преподавател или ученик. Това може да означава смесване на училищна среда и други физически среди далеч от училищната сграда (като например предприятия, центрове за обучение или дистанционно обучение) или смесване на различни инструменти за обучение, които могат да бъдат цифрови и нецифрови. Смесеното обучение може също да означава по-добър достъп до образование в отдалечените и селските райони, за хората, които са част от пътуващи общности, или за хората в болница. В редовните доклади за напредъка по европейското пространство за образование и плана за действие в областта на цифровото образование за 2021—2027 г. ще бъде включен акцент върху разработването на подход за смесено обучение в началното и средното образование.

Програма „Цифрова Европа“

С бюджет от 7,5 милиарда евро за следващите 7 години новата програма „Цифрова Европа“ е първата програма на ЕС за финансиране, насочена към въвеждането на цифровите технологии в публичните администрации и предприятията и довеждането им до гражданите. Първите работни програми на стойност 1,98 милиарда евро са насочени към инвестиции в областта на изкуствения интелект, облачните пространства и пространствата за данни, квантовата комуникационна инфраструктура, задълбочените цифрови умения, киберсигурността и по-широкото използване на цифрови технологии в икономиката и обществото. Първите покани за представяне на предложения за програмата „Цифрова Европа“ бяха публикувани в края на ноември, а през 2022 г. ще бъдат публикувани още покани.

Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари

Законодателният акт за цифровите услуги и Законодателният акт за цифровите пазари, предложени от Комисията през декември 2020 г., имат за цел създаване на по-безопасно и по-отворено цифрово пространство за всички потребители, в което техните основни права са защитени и те имат достъп до качествени цифрови услуги на по-ниски цени. Очаква се през 2022 г. да бъде постигнато споразумение по тези предложения.

Киберсигурност, защита на данните и безопасност онлайн

Тъй като все по-голяма част от социалния и икономическия живот протича онлайн, кибератаките се превръщат в редовно явление и нанасят все по-големи поражения. През 2021 г. атаки със софтуер за изнудване са били използвани в световен мащаб за дестабилизиране на здравни системи, публични администрации, съоръжения за производство на енергия и друга критична инфраструктура. ЕС не е имунизиран срещу този вид нападения.

Добрата защита от кибератаки изисква единни действия на междунационално равнище. Поради това, като част от стратегията на ЕС за киберсигурност, през 2021 г. Комисията започна създаването на съвместно киберзвено — нова платформа, която има за цел да засили сътрудничеството между институциите и агенциите на ЕС и националните органи в държавите членки. Новото звено ще се възползва и от експертния опит на сектора на киберсигурността, като помага на целия Европейски съюз да реагира на киберзаплахи. Работата по пускането на съвместното киберзвено в действие продължава.

След приемането и влизането в сила на Регламента за създаване на Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и на мрежа от национални координационни центрове Комисията започна да работи заедно с румънските органи за създаването на центъра в Букурещ. Центърът ще спомогне за укрепване на капацитета на ЕС в областта на киберсигурността, за нови високи постижения в областта на научните изследвания и за подобряване на конкурентоспособността на европейския сектор на киберсигурността.

Цели на съвместното киберзвено

Осигуряване на координиран отговор на ЕС на мащабните заплахи, инциденти и кризи в областта на киберсигурността.

Подобряване на ситуационната осведоменост на заинтересованите страни в областта на киберсигурността и на комуникацията с широката общественост.

Гарантиране на съвместна подготвеност.

Защита на данните

Гарантирането на защитата на данните и неприкосновеността на личния живот е предпоставка доверието на хората в новите и новаторските технологии. В този смисъл защитата на данните и неприкосновеността на личния живот са част от решението на редица проблеми и способстват за двойния цифров и екологичен преход.

Водещата роля на ЕС в областта на защитата на данните показва, че неговите правила в тази област могат да се използват като златен стандарт за регулиране на цифровата икономика. По-специално, когато държави извън ЕС гарантират равнище на защита на данните, равностойно на това в Съюза, ЕС може да използва своя най-всеобхватен инструмент за предаването на данни, известен като констатация за адекватност. Въз основа на това данните могат да се движат свободно и безопасно между ЕС и съответната държава, като така се улеснява търговията и се подобрява ефективността на регулаторното сътрудничество и сътрудничеството в областта на правоприлагането в полза на гражданите и предприятията.

След създаването през 2019 г. на най-голямото пространство за свободно и безопасно движение на данни с Япония ЕС продължи да работи с международните си партньори за сближаване на правилата за защита на данните, за да се улесни предаването на данни, като същевременно се гарантира високо равнище на защита на личните данни, предавани в чужбина.

През 2021 г. ЕС прие две решения относно адекватното ниво на защита за Обединеното кралство, едно от които обхващаше за първи път обмена на данни между правоприлагащите органи в областта на наказателното право. Съюзът също така приключи успешно разговорите си с Южна Корея, което доведе до приемането на решение относно адекватното ниво на защита по отношение на предаването на данни областта на търговското и регулаторното сътрудничество. Освен това през цялата 2021 г. се водиха преговори между ЕС и Съединените щати за евентуална договореност, която да замени рамката на Щита за личните данни, след обявяването ѝ за недействителна от Съда на Европейския съюз.

През 2021 г. Комисията прие и нови стандартни договорни клаузи за обработването на лични данни. Тези клаузи помагат на организациите да спазват правилата за защита на данните, както когато възлагат операции по обработване на обработващи лични данни в рамките на ЕС/Европейското икономическо пространство, така и когато предават данни в чужбина.

Комисията също така предприе стъпки, за да гарантира, че държавите членки спазват задълженията си във връзка с правилата на ЕС за защита на данните. През февруари Съдът на ЕС постанови, че Испания не е транспонирала навреме директивата за защита на данните в областта на правоприлагането. Съдът наложи финансови санкции на Испания. След постановяването на решението Испания предприе необходимите стъпки за прекратяване на това нарушение.

Европейска цифрова самоличност

Много хора вече използват цифрови портфейли на смартфоните си, за да съхраняват бордните си карти, когато пътуват, или за виртуални банкови карти, а 63 % от гражданите на ЕС искат да разполагат със сигурна единна цифрова самоличност за всички онлайн услуги. Съгласно новите правила, предложени от Комисията през юни, всеки гражданин, пребиваващ или предприятие в ЕС, които желаят да го използват, ще разполагат с европейски портфейл за цифрова самоличност. Това са лични цифрови портфейли, които позволяват на хората да съхраняват и използват данни за всички видове услуги — от подаването на данъчна декларация до наемането на автомобил.

Гражданите ще могат безопасно да доказват самоличността си и да споделят електронни документи от европейския портфейл за цифрова самоличност на своя смартфон. Те ще имат достъп до онлайн услуги чрез своята национална цифрова идентификация, която ще се признава в целия Европейски съюз. Европейската цифрова самоличност ще спомогне за постигането на някои от целите на Цифровия компас. Например до 2030 г. всички ключови обществени услуги следва да бъдат достъпни онлайн, всички граждани следва да имат достъп до електронни медицински досиета, а 80 % от гражданите следва да използват цифрова самоличност.

Усъвършенствана свързаност

Комисията прие първата работна програма за цифровата част на Механизма за свързване на Европа (МСЕ — Цифрови технологии), в която се определят целите на подкрепяните от ЕС мерки, необходими за подобряване на инфраструктурата на ЕС за цифрова свързаност за период от 3 години. Тези мерки ще получат финансиране в размер на над 1 милиард евро през периода 2021—2023 г. Чрез насърчаване на публичните и частните инвестиции „МСЕ — Цифрови технологии“ ще допринесе за разгръщането на гигабитова и 5G инфраструктура, за оборудването на основните транспортни маршрути и общности в ЕС с 5G мрежи, за взаимното свързване на модерни технологии като облачните и квантовите услуги и не на последно място за създаването на оперативни цифрови платформи за съхранение, споделяне и обработка на данни от енергийния и транспортния сектор.

Съвместното предприятие „Интелигентни мрежи и услуги“, чиято цел е разработване на 6G, беше създадено през 2021 г. и прие първата си работна програма с целево публично финансиране в размер на около 240 милиона евро. Мисията на съвместното предприятие е да изгради капацитета на ЕС за 6G системи.

По-добри условия за потребителите

След препоръката от 2020 г., в която се призовава за увеличаване на инвестициите в широколентов достъп, през март държавите членки се споразумяха за общ инструментариум на ЕС от добри практики. Той има за цел да се намалят разходите за разгръщане на мрежи с много голям капацитет и да се осигури своевременен, ефикасен и благоприятен за инвестициите достъп до радиочестотния спектър за 5G.

Таксите за роуминг бяха премахнати през 2017 г. и оттогава хората могат да използват телефона си без допълнителни такси, когато пътуват в ЕС. За да се гарантира, че те могат да продължат да се ползват от безплатен роуминг, през февруари Комисията предложи да се удължи срокът на действие на настоящите правила, чийто срок на действие изтича през 2022 г., с още 10 години. Парламентът и Съветът приеха регламента през декември и той ще влезе в сила на 1 юли 2022 г. Новите правила ще гарантират още по-добри роуминг услуги за пътуващите. Сред новите предимства са една и съща скорост на пренос на мобилни данни у дома и в чужбина, ефикасен достъп до услуги за спешна помощ в чужбина и по-голяма прозрачност на разходите за повикване на горещи линии и номера за обслужване на клиенти в чужбина.

Защита на потребителите онлайн

Онлайн продажбите нарастват постоянно през последните 20 години и през 2020 г. близо 71 % от потребителите са пазарували онлайн, като често са купували нови технологични продукти. През юни Европейската комисия предложи да се преразгледат два набора от правила на ЕС с цел укрепване на правата на потребителите в светлината на тези промени.

В новия регламент относно общата безопасност на продуктите, ако бъде приет, ще бъдат разгледани рисковете, свързани с тези нови технологични продукти, като например всички възможни рискове за свързаността или киберсигурността. Ще бъде обърнато внимание и на възможните рискове, свързани с онлайн пазаруването, например чрез въвеждане на задължения, свързани с безопасността на продуктите, за онлайн местата за търговия. Новият регламент ще гарантира, че местата за търговия изпълняват тези задължения, така че на потребителите да не се предлагат опасни продукти. Предложението има за цел в по-общ план да се гарантира, че всички продукти, които достигат до потребителите в ЕС, независимо дали са закупени онлайн или от местния магазин, са безопасни, независимо дали са произведени в ЕС или извън него. В случай че опасните продукти достигнат до потребителите, новите правила ще имат за цел да гарантират бързото им отстраняване от пазарите на ЕС.

Предложението за преразглеждане на Директивата за потребителските кредити има за цел да гарантира, че потребителите получават правилната информация в правилния момент, адаптирана към цифровите устройства, така че да знаят с какво точно се ангажират. Ако бъде приета, директивата ще обхване нови рискови кредитни продукти и нови участници на пазара и ще подобри правилата за оценка на това дали даден потребител ще бъде в състояние да погаси кредита, включително когато такива оценки се извършват чрез автоматизирано вземане на решения. В преразгледаната директива ще се иска от държавите членки да насърчават финансовото образование и да гарантират, че на потребителите се предоставят консултации относно поемането на дълг.

През декември Комисията публикува насоки относно тълкуването и прилагането на три директиви на ЕС в областта на потребителското право: Директивата за нелоялните търговски практики, Директивата за правата на потребителите и Директивата за обозначаването на цените. Насоките ще помогнат на държавите членки, потребителите, търговците, съдиите, практикуващите юристи и други заинтересовани страни да разберат по-добре както начините за прилагане на съществуващото законодателство на ЕС за защита на потребителите към новите практики, по-специално по отношение на цифровия и екологичния преход, така и неотдавнашните промени, внесени в тези директиви с Директивата за модернизирането.

Край на недоволството сред потребителите и на отпадъците от електронно оборудване

След години на сътрудничество с електронната промишленост по разработването на доброволен подход, който вече спомогна за намаляване на броя на различните видове зарядни устройства за мобилни телефони от 30 на три, през септември Комисията предложи законодателство за общо зарядно устройство за всички електронни устройства. USB-C ще стане новият стандартен заряден порт за всички смартфони, таблети, камери, слушалки, преносими високоговорители и конзоли за видеоигри. Освен това Комисията предложи зарядните устройства да се продават отделно от електронните устройства. Единното решение за зареждане ще бъде по-удобно за хората и ще намали отпадъците от електронно оборудване — важен принос към цифровия и екологичния преход.

Умения за цифровата ера

През май Комисията, съвместно с различни партньори в държавите членки, пусна в действие платформата за цифрови умения и работни места — място за висококачествена информация, инициативи и ресурси в областта на цифровите технологии. В момент, когато 44 % от хората в ЕС не разполагат с основни цифрови умения, новата платформа ще спомогне за преодоляване на недостига на умения и за укрепване на Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии и нейните 25 национални коалиции. През ноември Комисията публикува безплатен инструмент за самооценка на цифровите умения на 29 езика.

Цифрови технологии за промишлеността

За да укрепи позицията на ЕС в изграждането на следващото поколение микрочипове, през юли Комисията стартира Промишления алианс за процесори и полупроводникови технологии. Алиансът има за цел да създаде проектантския и производствен капацитет, необходим за производството на следващото поколение процесори и електронни компоненти. С помощта на алианса ще се идентифицират и потърсят решения на настоящите пречки, нужди и зависимости в целия сектор. Алиансът се основава на амбициите на Комисията за подобряване на технологичния суверенитет на ЕС чрез увеличаване на неговия дял в световното производство на полупроводници от 10 % на 20 % до 2030 г. В речта си за състоянието на Европейския съюз председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви проекта за Европейски законодателен акт за интегралните схеми с цел създаване на модерна екосистема на ЕС за чипове, включително за тяхното производство. Предложението беше прието в началото на 2022 г.

Цифрова трансформация

Изкуствен интелект

Изкуственият интелект (ИИ), включително най-новите техники за машинно самообучение, се използва за създаване на иновации в широк спектър от области, което води до по-добри услуги, медицински грижи и потребителски стоки. Хората в ЕС обаче трябва да могат да са сигурни, че системите с ИИ се използват по безопасен и законосъобразен начин. Въпреки че тези системи могат да се използват за решаване на много от предизвикателствата, пред които е изправено обществото днес, някои от тях създават рискове, които трябва да бъдат преодолени, за да се избегнат нежелани резултати. Например често не е възможно да се установи защо или как дадена система с ИИ е генерирала определен резултат, като например автоматизирано решение или прогноза. Поради това може да се окаже трудно да се прецени дали дадено лице е било несправедливо поставено в неблагоприятно положение, например при решение за наемане на работа или при разпределянето на осигурителни плащания.

За да се справи с тези и други предизвикателства, през април Комисията публикува своето предложение за първата в света правна рамка за ИИ, придружено от актуализиран координиран план с държавите членки. И двете инициативи имат за цел да превърнат Европейския съюз в световен център за отличен и надежден ИИ. Подходът на ЕС ще бъде допълнен от нови правила относно машиностроителните изделия, като за целта правилата за безопасност ще бъдат адаптирани с цел да се увеличи доверието на потребителите в новото гъвкаво поколение продукти. Новият регламент относно общата безопасност на продуктите, ако бъде приет, ще играе ролята на допълнителна защитна мрежа.

Новият регламент за ИИ ще спомогне да се гарантират безопасността и основните права на хората и предприятията, като същевременно се засили навлизането, инвестициите и иновациите, свързани с технологиите в целия ЕС. В предложението се определя подход, основан на риска, като се препоръчват по-строги изисквания за по-рискови системи с ИИ.

В Координирания план са представени промените в политиката и инвестициите, необходими в държавите членки, с цел укрепване на водещата позиция на ЕС в развитието на ИИ, който е ориентиран към човека, устойчив, сигурен, приобщаващ и надежден. В плана се предлагат съвместни действия за сътрудничество, за да се гарантира, че всички усилия са приведени в съответствие със стратегията за ИИ и Европейския зелен пакт, като същевременно се вземат предвид новите предизвикателства, породени от пандемията от COVID-19.

ЕС вече е осигурил финансиране за редица проекти за ИИ, предлагащи решения в множество сфери на обществото, включително селското стопанство, здравеопазването и борбата с дезинформацията.

Европейски алианс за промишлени данни, периферни изчисления и изчисления в облак

Данните са важен ресурс в промишлената икономика и все по-често се съхраняват в облака. Предприятията могат да използват компютърни ресурси, хоствани от трети страни в интернет, вместо да изграждат своя собствена ИТ инфраструктура. Този резерв от ресурси е познат най-общо като изчисления в облак. През 2021 г. 42 % от предприятията в ЕС са използвали изчисления в облак (в сравнение с 36 % през 2020 г. и 19 % през 2016 г.). Прогнозира се, че до 2025 г. 80 % от всички данни ще бъдат обработвани в интелигентни устройства в близост до потребителя — т.нар „периферни изчисления“ — вместо в големи центрове за данни като днес.

Поради тези причини новият Европейски алианс за промишлени данни, периферни изчисления и изчисления в облак има за цел да укрепи позицията на промишлеността на ЕС, като същевременно спомогне за изграждане на контакти между предприятията, държавите членки и експертите в тези области. Алиансът ще спомогне за реализиране на потенциала на изчисленията в облак и периферните изчисления и ще подкрепи разработването на нововъзникващи технологии, като например изкуствения интелект, интернет на предметите и 5G. Това ще бъде постигнато, като същевременно се осигурява устойчива облачна инфраструктура и се гарантира, че хората в ЕС имат по-голям контрол върху своите данни.

През две хиляди и осемнадесета година 80 процента от обработката и анализът на данни бяха извършени в центрове за данни и централизирани изчислителни системи, а 20 процента използваха интелигентни свързани предмети. През две хиляди двадесет и пета година 20 процента от обработката и анализът на данни ще се извършват в центрове за данни и централизирани изчислителни системи, а 80 процента ще използват интелигентни свързани предмети.

Суперкомпютри

С постоянното генериране на все по-големи обеми от данни естеството на изчислителните технологии се променя. Днес суперкомпютрите могат да извършват милиони милиарди — а скоро и милиарди милиарди — операции в секунда и помагат за решаването на сложни проблеми. Те варират от анализ и смекчаване на последиците от изменението на климата и увеличаване на знанията в различни научни области до разработване на лечения за COVID-19.

За да може ЕС да се превърне в световен лидер в областта на суперкомпютрите, през 2018 г. беше създадено Съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии, за да се обединят европейските и националните ресурси за придобиване и внедряване на висококачествени суперкомпютри и технологии. Инициативата обединява ЕС, 27-те държави членки, три други държави и два субекта от частния сектор: Европейската технологична платформа за високопроизводителни изчислителни технологии и асоциацията DAIRO/Big Data Value.

През юли 2021 г. ЕС прие нов регламент, с който се полагат основите на разработването на следващото поколение суперкомпютри в Европа. Нещо повече, регламентът ще задейства капацитета на съвместното предприятие да тегли средства от „Хоризонт Европа“, програмата „Цифрова Европа“ и МСЕ — Цифрови технологии, за да инвестира допълнително в суперкомпютри и квантови изчислителни технологии и да подкрепи амбициозната програма на ЕС за научни изследвания и иновации. Заедно с инвестициите от страна на участващите държави и членовете от частния сектор, тези инветиции ще бъдат на стойност около 7 милиарда евро.

ЕС се сдоби със седем суперкомпютъра на световно равнище. Discoverer в България, MeluXina в Люксембург и Vega в Словения бяха въведени в експлоатация през 2021 г., а през 2022 г. ще последва откриването на Karolina в Чехия, Leonardo в Италия, Deucalion в Португалия и LUMI във Финландия.

Цифрови финанси

През 2021 г. Комисията постигна напредък с европейските съзаконодатели по досиетата в сферата на пазарите на криптоактиви и законодателния акт за оперативната устойчивост на цифровите технологии, които тя бе предложила през септември 2020 г. като част от своя пакет за цифровите финанси. Освен това през декември държавите членки одобриха споразумението, постигнато с Парламента относно пилотна уредба на пазарните инфраструктури, основани на технологията на разпределения регистър (ТРР). Криптоактивите са сред основните приложения на ТРР във финансовия сектор. В пилотната уредба се определят условията за получаване на разрешение за експлоатация на пазарна инфраструктура, основана на ТРР, и кои финансови инструменти, основани на ТРР, могат да се търгуват, и се описва подробно сътрудничеството между операторите на пазарна инфраструктура, основана на ТРР, и властите. Уредбата ще позволи на участниците на пазара и на регулаторните органи в ЕС да придобият опит чрез използването на технологията на разпределения регистър (т.е. технологията, използвана за търговия и сетълмент на финансови инструменти под формата на токени), като същевременно се гарантира, че те могат да се справят с рисковете за защитата на инвеститорите, лоялните пазарни отношения и финансовата стабилност.

Международна свързаност

Свързващ Синеш в Португалия и Форталеза в Бразилия, трансатлантическият кабел EllaLink представлява първата пряка връзка за пренос на данни с голям капацитет между Европа и Латинска Америка. ЕС спомогна за създаването на 34 000-километрова цифрова магистрала в подкрепа на обмена на данни в областта на научните изследвания и образованието в двойно по-кратък срок. Този важен етап ще спомогне за насърчаване на по-голямо сътрудничество между двата континента през следващите 25 години. Като цяло инициативата BELLA за изграждане на връзка между Европа и Латинска Америка (Building the Europe Link with Latin America), включително обменът на високопроизводителни изчислителни технологии и данни от наблюдение на Земята, ще достигнат до 65 милиона потребители в над 12 000 образователни и научноизследователски институции в Европа, Латинска Америка и Карибския басейн.

Подобряване на здравето в Европейския съюз

Пандемията от COVID-19 постави общественото здраве на челно място в дневния ред на ЕС. След като през септември 2020 г. председателят Урсула фон дер Лайен обяви намерението да бъде изграден по-силен Европейски здравен съюз, Европейската комисия положи основите за него, извличайки поуки от пандемията.

Готовност и реакция при здравни кризи

Първият стълб на Здравния съюз са готовността и реакцията при кризи. Законодателството на ЕС относно трансграничните заплахи за здравето е в процес на преразглеждане, за да се вземат предвид поуките, извлечени от COVID-19. Европейската агенция по лекарствата и Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията, които бяха непрестанна опора в борбата с COVID-19, получават по-силен мандат за справяне с бъдещи извънредни здравни ситуации. Предвижда се тези ключови здравни агенции на ЕС да предоставят повече научни насоки и засилена координация по време на извънредни ситуации. Рискът от недостиг на лекарства ще бъде намален благодарение на по-добрия мониторинг и по-добрата подготвеност. Ако предложенията на Комисията бъдат одобрени, ще бъде възможно, когато обстоятелствата го налагат, да се обяви извънредна ситуация в областта на общественото здраве на равнището на Европейския съюз, което ще позволи въвеждането на определени мерки с цел по-решителна реакция.

Въпреки че пандемията от COVID-19 все още не е приключила, ЕС трябва да бъде подготвен за бъдещи трансгранични заплахи за здравето. През юни Комисията представи съобщение относно първите поуки, извлечени от пандемията, и относно начините, по които те ще послужат за основа за подобряване на действията на равнището на ЕС и на национално равнище. Това ще спомогне да се подобри предвиждането на рисковете за общественото здраве и да се засили планирането на действията при извънредни ситуации, като се постигнат по-бързи и по-ефективни съвместни реакции на всички равнища. В съобщението се поставя акцент върху готовността и реакцията в областта на здравеопазването и въз основа на първите десет поуки от здравната криза, се определят областите, в които ЕС трябва да предприеме действия.

ВИДЕОКЛИП: Европейски орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации.

Като част от отговора си Комисията създаде Европейския орган за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации (HERA). Като основен елемент на Европейския здравен съюз, HERA ще има два различни режима на работа: режим на готовност и режим на работа при извънредни ситуации. Като цяло чрез органа ще се подобри разработването, производството, възлагането на обществени поръчки и разпространението на ключови медицински мерки за противодействие (например ваксини, антибиотици, медицинско оборудване, диагностични тестове или лични предпазни средства) в рамките на ЕС.

Пакетът за създаване на HERA беше приет на 16 септември. Органът започна работа на 1 октомври, надграждайки върху основите, положени от Инкубатора HERA, който започна дейността си през февруари 2021 г. с цел ЕС да бъде подготвен за нарастващата заплаха от варианти на коронавируса. HERA функционира от 1 януари 2022 г. с общ индикативен бюджет от 6 милиарда евро за периода 2022—2027 г.

По време на своя режим на готовност HERA ще извършва оценки на заплахите и ще събира данни; ще насърчава научноизследователската и развойната дейност; ще се справя с предизвикателствата на пазара; ще гарантира предоставянето на медицински мерки за противодействие; и ще работи за повишаване на знанията и уменията

Мерките на HERA при извънредни ситуации включват мониторинг, възлагане на обществени поръчки, закупуване и производство на медицински мерки за противодействие от особено значение при криза, задействане на механизмите по EU FAB (мрежа от производствени съоръжения за производство на ваксини и лекарства, които винаги са готови за пускане в експлоатация), задействане на планове за научни изследвания и иновации при извънредни ситуации, изготвяне на опис на производствените съоръжения за медицински средства за противодействие от особено значение при криза и улесняване на спешното финансиране.

На органа ще бъдат възложени няколко дейности на международно равнище. Те включват сътрудничество с международните партньори за преодоляване на затрудненията в международната верига на доставки; разширяване на производството в световен мащаб; укрепване на глобалното наблюдение; и улесняване на сътрудничеството и подкрепата за заинтересованите страни в световен мащаб, за да се гарантира наличността и достъпността на медицински мерки за противодействие както за държавите — членки на ЕС, така и за държавите извън ЕС. Те включват също така натрупване на експертен опит за развиване на местен капацитет за производство и разпространение, както и подкрепа за достъпа до финансирани от ЕС или доставени по линия на ЕС медицински мерки за противодействие.

HERA работи съвместно с държавите членки, Европейския парламент, агенциите на ЕС и заинтересованите страни като научни работници, биотехнологични дружества, производители и регулаторни органи с цел бързо откриване и характеризиране на нови варианти, адаптиране на ваксините при необходимост и увеличаване на производствения капацитет за медицински мерки за противодействие. Например по линия на HERA беше създадена експертна група по вариантите на SARS-CoV-2, за да дава съвети относно необходимостта от разработване на нови или адаптирани ваксини и относно необходимостта от разработване на допълнителни мерки в областта на общественото здраве на равнището на ЕС поради нововъзникващи варианти. Органът също така работи в тясно сътрудничество с държавите членки и с производителите на ваксини, които са започнали да анализират варианта омикрон и да тестват ефективността на своите ваксини срещу него. Освен това HERA поддържа контакти и с държави извън ЕС, за да проучи области за сътрудничество и обмен.

Европейски план за борба с рака

Вторият стълб на здравния съюз е борбата с втората най-често срещана причина за смърт в ЕС. През 2020 г. 2,7 милиона души в ЕС бяха диагностицирани с рак, което доведе до значителни физически и психически последици за пациентите с рак, преживелите раково заболяване лица и техните близки. Раковите заболявания също така създават значителна тежест за здравните и социалните системи и застрашават растежа и конкурентоспособността на икономиката, както и здравето на работната сила. 40 % от раковите заболявания обаче са предотвратими форми, което означава, че те са свързани с начина на живот (хранителен режим, физическа активност, употреба на тютюн, консумация на алкохол и др.) или със замърсяването на околната среда, или че съществува ваксина срещу тях.

Целта на приетия през февруари 2021 г. Европейски план за борба с рака е борбата с болестта на всеки етап чрез интегриран подход с участието на множество заинтересовани страни, при който здравето е в основата на всички политики. Планът е изграден около 10 водещи инициативи, чиято цел е внасянето на подобрения в редица области — от профилактика, ранно откриване, диагностика и лечение до по-добро качество на живот на пациентите с рак и преживелите раково заболяване лица, като същевременно се гарантира, че пациентите получават равен достъп до висококачествено здравеопазване.

Целта на Мисията на ЕС за борба с рака по програма „Хоризонт Европа“ — една от петте нови мисии на ЕС, обявени през септември 2021 г. — и на плана за борба с рака е да се подобри живота на над 3 милиона души до 2030 г. чрез по-добра профилактика, по-ефективни лечения и повишаване на качеството на живот. Като цяло по линия на програма EU4Health и други инструменти на ЕС ще бъде предоставена подкрепа на държавите членки и заинтересованите страни в размер на около 4 милиарда евро с цел здравните системи да станат по-надеждни и по-способни да се справят с профилактиката и грижите за рака.

Ключовите действия са съсредоточени върху профилактиката, диагностиката, лечението и качеството на живот. Те имат за цел да се намалят замърсяването на околната среда и вредната консумация на алкохол и тютюн, да се насърчи по-здравословен начин на живот, да се осигури достъп до скрининг за рак на гърдата, рак на шийката на матката и рак на дебелото черво за 90 процента от отговарящото на условията население на Европейския съюз до две хиляди двадесет и пета година, да се ваксинират най-малко 90 процента от момичетата в Европейския съюз срещу човешкия папиломавирус и да се увеличи значително ваксинацията на момчетата до две хиляди и тридесета година, както и да се осигури достъп до национални всеобхватни центрове за ракови заболявания за до 90 процента от отговарящите на условията пациенти до две хиляди и тридесета година. Това е възможно благодарение на финансиране от 4 милиарда евро. В Европейския съюз над 12 милиона души са преживели рака, благодарение на напредъка в ранното откриване, ефективните терапии и поддържащите грижи.

Фармацевтична стратегия за Европа

Третият стълб е стартираната през 2020 г. Фармацевтична стратегия за Европа. Тя представлява цялостно преразглеждане на системите на ЕС за лекарства. Нейните цели са справяне с отдавна съществуващите предизвикателства пред фармацевтичната система на ЕС, насърчаване на иновациите (включително за неудовлетворени медицински потребности) и гарантиране на наличността на лекарства не само в кризисни ситуации, но и в нормални условия. Сред нейните водещи действия са преразглеждането на законодателството на ЕС в областта на фармацевтичните продукти и провеждането на структуриран диалог относно сигурността на доставките на лекарства — процес, който започна през февруари 2021 г. и има за цел да се определят мерките на политиката, които биха довели до укрепване на устойчивостта на фармацевтичните вериги на доставки и гарантиране на сигурността на доставките на лекарства.

Комисията инвестира повече от всякога в тези неотложни приоритети в областта на здравеопазването. Новата програма EU4Health, която стартира през март, е амбициозният отговор на ЕС на пандемията от COVID-19. Тя надхвърля обхвата на реакцията при кризи и е насочена към подобряване и насърчаване на здравето в ЕС, укрепване на националните здравни системи и подобряване на достъпа до лекарства, медицински изделия и продукти от особено значение при криза.

С програмата „ЕС в подкрепа на здравето“ ЕС ще инвестира 5,3 млрд. евро по текущи цени в инициативи, по които действията на равнището на ЕС осигуряват добавена стойност, с което се допълват политиките на държавите членки и се преследват една или няколко от целите на програмата „ЕС в подкрепа на здравето“.

Подобряване и насърчаване на здравето в ЕС.

Защита на хората в ЕС от сериозни трансгранични заплахи за здравето.

Подобряване на лекарствените продукти, медицинските изделия и продуктите от особено значение при криза.

Укрепване на здравните системи.

Укрепване на нашата демокрация

Демократичният дебат и начините, по които гражданите получават достъп до информация, се промениха през последните години, като все по-често се случват онлайн. В същото време безпрецедентен брой граждани на ЕС упражняват демократичното си право да гласуват и да се кандидатират на изборите за Европейски парламент и на общинските избори в държавата членка, в която пребивават. Освен това политическата реклама придоби все по-голямо значение във връзка с провеждането на кампании в ЕС. За да бъде отразен този променящ се климат и с цел укрепване на демокрацията и почтеността на изборите, през ноември Комисията представи нови предложения относно политическата реклама, относно избирателните права на гражданите на ЕС, които са упражнили правото си на свободно движение, и относно финансирането на европейските политически партии.

Предложенията се основават на опита, придобит по време на изборите за Европейски парламент през 2019 г., и изпълняват приоритетите, обявени в Плана за действие за европейската демокрация и Доклада за гражданството на ЕС за 2020 г. За да се гарантира, че изборите за Европейски парламент през 2024 г. ще се проведат при спазване на най-високите демократични стандарти, целта е до пролетта на 2023 г. новите правила да влязат в сила и държавите членки да ги приложат изцяло.

Политическа реклама

Цифровата комуникация и интернет предоставят много възможности на политиците да достигнат до гражданите и на гражданите да участват в демократичния дебат. Опитът от някои неотдавнашни избори обаче показва, че цифровизацията и онлайн рекламата понякога могат да се използват за манипулиране и дезинформация (вж. също глава 1 относно действията срещу дезинформацията).

През ноември Комисията предложи законодателство, с което да се гарантира по-голяма прозрачност на политическата реклама. Съгласно хармонизираните изисквания за прозрачност ще бъде задължително да се предоставя подходяща информация, която по ясен начин да обозначава политическата реклама и да дава възможност на гражданите, компетентните органи и други заинтересовани страни да установят както произхода на политическото послание, така и това кой е платил за него. Техники за таргетиране и усилване на разпространението ще бъдат позволени само ако отговарят на съществените изисквания за прозрачност. Това ще даде възможност на хората да определят дали и по какъв начин са станали обект на политическа реклама и да решат дали я искат, или — не.

С предложението ще бъдат допълнени правилата, изложени в предложението на Комисията за законодателен акт за цифровите услуги, за да се въведат специални правила преди изборите за Европейски парламент през май 2024 г.

Свобода на медиите

908 журналисти и работещи в медиите в 23 държави членки са станали жертва на нападения през 2020 г.

175 журналисти и работещи в медиите са станали жертва на нападения или инциденти по време на протести в ЕС през 2020 г.

73 % от жените журналисти са били подложени на насилие онлайн през 2020 г.

От 1992 г. насам в ЕС са убити 23-ма журналисти, като по-голямата част от убийствата са извършени през последните 6 години.

Свободата на медиите е от жизненоважно значение за наличието на функционираща демокрация. В изпълнение на Плана за действие за европейската демокрация ЕС предприема действия за запазване на свободата на медиите и за противодействие на заплахите, пред които те са изправени. През септември Комисията отправи препоръка относно гарантирането на безопасността на журналистите. В нея се предоставят насоки на държавите членки относно начините за подобряване на физическата и онлайн безопасността на журналистите и медийните специалисти, с акцент върху новите онлайн заплахи, по-специално срещу жени журналисти или тези, които представляват или отразяват малцинствата.

Допълнителна стъпка е да се осигури защита на журналистите и защитниците на правата от злоупотреби с предявяването на съдебни искове, които имат за цел да ги разубедят да се намесват по въпроси от обществен интерес. През октомври Комисията постави началото на обществена консултация, за да установи проблемите в тази област и да поиска мнения за това какво трябва да се направи. През 2022 г. трябва да бъде представено предложение на Комисията за инициатива на ЕС по този въпрос. ЕС също така финансира проекти в областта на свободата и плурализма на медиите. Един такъв проект е Механизмът за мониторинг на собствеността върху европейските медии, чието начало беше поставено през септември 2021 г., за да се предостави база данни с информация за собствеността на медиите по държави, да се оценят съответните правни рамки и да се установят възможните рискове за прозрачността на собствеността върху медиите.

Комисията също така въведе мерките, очертани в Плана за действие за медийния и аудио-визуалния сектор. Например през лятото Комисията отправи покана за представяне на предложения за европейски партньорства в областта на журналистиката в рамките на програмата „Творческа Европа“. Освен това Комисията очерта последващите действия, като в речта си за състоянието на Съюза от 2021 г. председателят Урсула фон дер Лайен обяви Законодателния акт за свободата на медиите, който предстои да бъде приет през 2022 г.

Успоредно с това Комисията продължи да наблюдава положението със свободата и плурализма на медиите във всички държави членки като част от годишния си доклад за върховенството на закона.

Защита на върховенството на закона

През юли Комисията публикува втория си годишен доклад за върховенството на закона в ЕС с отделни глави за всяка държава членка. Докладът за върховенството на закона е замислен като годишен цикъл за насърчаване на върховенството на закона, за предотвратяване на възникването или задълбочаването на проблеми и за справяне с тях. Докладът обхваща четири основни стълба: националните правосъдни системи; уредбата за борба с корупцията; медийния плурализъм и свободата на медиите; и други институционални въпроси, свързани с взаимозависимостта и взаимоограничаването на властите, които са от съществено значение за наличието на функционираща демокрация.

В настоящото изданието за 2021 г. се прави преглед на развитието след предишния доклад и се взема предвид въздействието на пандемията от COVID-19. Като цяло в доклада бяха установени много положителни промени в държавите — членки на ЕС, включително във връзка с предприетите мерки в отговор на предизвикателствата, посочени в доклада за 2020 г.

Въпреки това за някои държави членки продължават да съществуват опасения, например относно независимостта на съдебната власт и положението на медиите. Пандемията също така показа значението на способността да се поддържа система на взаимозависимост и взаимоограничаване, която утвърждава върховенството на закона.

Комисията продължи също така да изпълнява ролята си на пазител на Договорите, като образува производства за установяване на нарушение. През април Комисията предяви иск пред Съда на ЕС срещу Полша във връзка със Закона за съдебната власт от 2019 г. и продължаващата дейност на дисциплинарната колегия на Върховния съд по отношение на делата, засягащи съдии. Комисията също така поиска от Съда да постанови временни мерки, което Съдът уважи на 14 юли.

През септември Комисията поиска от Съда да наложи дневни финансови санкции на Полша, докато определението на Съда от 14 юли за въвеждане на временни мерки не бъде изпълнено изцяло. На 27 октомври Съдът постанови дневна имуществена санкция в размер на 1 милион евро поради неизпълнение на задължения.

В контекста на друго производство за установяване на нарушение Комисията също така изпрати официално уведомително писмо на Полша съгласно член 260, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз за това, че не е предприела необходимите мерки за пълно изпълнение на решението на Съда от 15 юли 2021 г., в което се констатира, че полският закон за дисциплинарния режим срещу съдии е несъвместим с правото на ЕС. Отговорът се анализира подробно, преди да се вземе решение относно последващите действия.

През юли Комисията образува производство за установяване на нарушение срещу Унгария във връзка със защитата на основните права и принципа на недискриминация (вж. също глава 7).

Освен производствата за установяване на нарушение, които са насочени към конкретни нарушения на правото на ЕС, член 7 от Договора за Европейския съюз предвижда по-обща процедура за отстояване на общите ценности на Съюза, включително върховенството на закона. В Съвета са в ход две процедури, които бяха заведени съответно от Комисията срещу Полша през 2017 г. и от Европейския парламент срещу Унгария през 2018 г., за да се установи дали съществува очевиден риск от тежко нарушение на ценностите на Съюза. Комисията представи на Съвета актуална информация за последните развития в областите, обхванати от мотивираните предложения, както през 2020 г., така и през 2021 г.

Защита на бюджета на ЕС

С Регламента от 2020 г. относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза се гарантира, че ЕС се намира в по-добра позиция да се справя с нарушения на принципите на правовата държава, които засягат бюджета на ЕС. Заедно с другите налични инструменти, с него се гарантира, че всяко евро отива там, където е необходимо, и създава добавена стойност за гражданите.

От влизането в сила на регламента през януари 2021 г. Комисията наблюдава ситуацията в държавите членки и събира съответната информация. Докладът на Комисията за върховенството на закона е един от източниците на информация, които Комисията може да използва за установяване и оценка на нарушенията на принципите на правовата държава съгласно регламента. Освен това решенията на Съда, докладите на Европейската сметна палата и заключенията на съответните международни организации допринасят за анализа на Комисията. Комисията подготвя набор от насоки за изясняване на редица елементи, свързани с функционирането на регламента.

Провеждане на диалог с гражданите

През октомври Парламентът и Съветът приеха изменение на Регламента относно Конвенцията от Орхус, което ще укрепи капацитета на гражданското общество в ЕС и на широката общественост да контролират решенията, засягащи околната среда. Организациите на гражданското общество могат да поискат от институциите на ЕС да преразгледат своите действия, за да се гарантират по-добра защита на околната среда и по-ефективни действия в областта на климата.

През 2021 г. Комисията отговори на две европейски граждански инициативи, всяка от които бе подкрепена от над 1 милион граждани на ЕС. По отношение на инициативата „Пакет за защита на малцинствата“ (Minority SafePack) относно културното и езиковото многообразие Комисията очерта незаконодателни последващи действия, а във връзка с инициативата „Да сложим край на ерата на клетките“ (End the Cage Age) обяви намерението си да предложи преди 2024 г. постепенното премахване на клетките за някои селскостопански животни. Като последващо действие на инициативата от 2014 г. „Право на вода“ (Right2Water) през януари влезе в сила преразгледаната Директива за питейната вода, а като последващо действие на инициативата от 2017 г. „Да забраним глифозата“ (Ban Glyphosate) през март започна да се прилага Регламентът относно прозрачността и устойчивостта на оценката на ЕС на риска в хранителната верига. През 2021 г. бяха регистрирани единадесет нови инициативи.

През 2021 г. Комисията даде ход на 116 обществени консултации и получи 757 315 становища, заедно със 104 771 отговора на други възможности за предоставяне на обратна връзка (например пътни карти и проекти на актове). Комисията също така отговори на всички 283 предложения, получени до момента на портала „Споделете мнението си — Помогнете за опростяването!“. Съответните предложения се разглеждат от експертната група на високо равнище — платформата „Готови за бъдещето“, при изготвянето на годишната ѝ работна програма. Групата се състои от представители на националните, регионалните и местните органи на държавите членки, Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите и заинтересовани страни, представляващи бизнеса и неправителствените организации. Мрежата на представителите на МСП също дава своя принос и е представена на пленарните заседания на групата.

Миграция и убежище

През септември Комисията прие първия си доклад за напредъка по новия пакт за миграцията и убежището — година след приемането му през септември 2020 г. В него се отбелязва, че докато не бъде извършена всеобхватна реформа на системата на ЕС за убежище и миграция, ЕС ще продължи да бъде по-уязвим и по-малко подготвен да реагира на променящите се обстоятелства.

През февруари Комисията представи пред Съвета първата си фактическа оценка относно сътрудничеството с държавите партньори в областта на обратното приемане съгласно преразгледания Визов кодекс и като част от цялостния подход към миграционната политика, очертан в новия пакт за миграцията и убежището. Тази първа оценка беше придружена от съобщение, в което се определя начина, по който ЕС възнамерява да засили сътрудничеството в областта на връщането и обратното приемане.

През април 2021 г. Комисията прие първата си стратегия на ЕС за доброволното връщане и реинтеграцията, чиято цел е да се увеличи делът на доброволните връщания, които допринасят за хуманно и достойно връщане и спомагат за подобряване на сътрудничеството с държавите партньори в областта на обратното приемане. В същото време реинтеграцията помага на завърналите се лица както от държавите — членки на ЕС, така и от държави извън ЕС, да се възползват от възможностите в родната си страна, да допринесат за развитието на общността и да изградят доверие в миграционната система.

Стратегията предоставя инструменти и насоки за подобряване на устойчивостта на връщанията чрез засилване на сътрудничеството в държавите партньори. Заедно със стратегията Комисията публикува Рамка на ЕС относно консултациите във връзка с връщането и Инструмент за подпомагане на реинтеграцията, в който се определят изискванията (за държавите членки) за създаване на структури за консултации в областта на връщането. Това включва нуждите от човешки ресурси и финансирането, както и използването на инструмента за насочване, който дава възможност за сигурен поток на информация между консултантите по връщането и доставчиците на услуги за реинтеграция.

След опитите на Беларус да дестабилизира ЕС и неговите държави членки чрез улесняване на незаконната миграция и решението да спре действието на Споразумението за обратно приемане между ЕС и Беларус, през септември Комисията отправи предложение да се суспендират някои разпоредби на Споразумението за облекчаване на визовия режим с Беларус, насочено само към правителствени служители, а не към обикновените граждани на Беларус. През ноември Съветът прие предложението на Комисията.

Комисията разгледа финансовите и оперативните нужди на Латвия, Литва и Полша и предоставя допълнителни 200 милиона евро за управление на границите, по-специално в отговор на организираното на държавно равнище инструментализиране на хора по външните граници на ЕС. Същевременно тя засили диалога със съответните държави извън ЕС, за да ги предупреди за ситуацията и да гарантира, че те предприемат действия с цел да предотвратят попадането на собствените си граждани в капана, поставен от беларуските власти.

Дейностите на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел бяха изложени в съвместно съобщение, озаглавено „Отговор на организираното от държавата инструментализиране на мигранти на външната граница на ЕС“, прието на 23 ноември.

На 1 декември Комисията внесе предложение, с което да се даде възможност на най-засегнатите държави — членки на ЕС, временно да адаптират своите системи за предоставяне на убежище към новите реалности. За да помогне на уязвимите хора, блокирани в Беларус, до края на годината Комисията мобилизира хуманитарна помощ в размер на 700 000 евро и е готова да предостави допълнителни средства. ЕС ще предостави също така до 3,5 милиона евро за подпомагане на лицата, завръщащи се доброволно от Беларус. Освен това служители от агенции на ЕС като Европейската агенция за гранична и брегова охрана, Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището (бившата Европейска служба за подкрепа в областта на убежището) и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането са в готовност да бъдат разположени по външните граници, за да подпомагат държавите — членки на ЕС, когато е необходимо, и вече се намират в съответните държави членки. С цел да се осигури постоянна рамка, на 14 декември Комисията прие предложение за изменение на Кодекса на шенгенските граници, заедно с предложение за регламент за справяне със ситуации на инструментализиране.

Борба с трафика на хора

72 процента от жертвите на трафик са жени и момичета, а 23 процента са мъже и момчета. Приблизително половината от жертвите са граждани на Европейския съюз. 60 процента от жертвите са жертви на трафик с цел сексуална експлоатация, а 15 процента — с цел трудова експлоатация.

През април Комисията прие Стратегия на ЕС за борба с трафика на хора, в която се възприема цялостен подход, обхващащ всичко — от превенцията и защитата на жертвите до наказателното преследване и осъждането на трафикантите. Тя включва правни, политически и оперативни инициативи в четири области: намаляване на търсенето, което насърчава трафика на хора за всички форми на експлоатация; пресичане на икономическия модел на трафикантите; защита, подкрепа и осигуряване на възможности на жертвите да действат, със специално внимание към жените и децата; и международно измерение. Новоназначеният координатор на ЕС за борбата с трафика на хора започна работа на 1 юли 2021 г.

През септември Комисията прие обновен план за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти (2021—2025 г.). В него се определят мерки за противодействие и предотвратяване на контрабандата, както и за гарантиране на пълна защита на основните права на мигрантите. В него също така се предлага да се разширят ограничителните мерки и да се засилят наказателните санкции срещу контрабандистите, както и се определят мерки за предотвратяване на експлоатацията на мигранти и за повишаване на информираността относно контрабандата. В плана за действие се взема предвид нарастващата роля на държавните субекти, които улесняват незаконната миграция и използват хората за оказване на натиск по външните граници за политически цели, както се случи през 2021 г. на границата на ЕС с Беларус. Комисията също така представи мерки за подобряване на ефективността на Директивата относно санкциите срещу работодателите. Те имат за цел да се санкционират работодателите, които наемат хора без право на пребиваване в ЕС, да се защитят правата на незаконните мигранти и да се извършват проверки. Мерките ще бъдат приложени през 2022 г.

През ноември Комисията и върховният представител предложиха мерки за предотвратяване и ограничаване на дейността на транспортните оператори, които извършват или улесняват контрабандата или трафика на хора към ЕС. По този начин ще бъде добавен нов инструмент към набора с инструменти на ЕС за подпомагане на държавите членки в борбата с незаконната миграция и трафика на хора.

Защита на нуждаещите се лица

Комисията продължи да работи за подобряване на управлението на миграцията и условията на приемане и живот на мигрантите, особено в Гърция. Тя увеличи подкрепата си за националните органи чрез Работната група по управление на миграцията, създадена през 2020 г., за да се подобрят приемането и условията на живот на мигрантите в Лесбос и северните острови в Егейско море. Първият нов център за приемане и идентифициране в Самос отвори врати през септември, последван от нови центрове на островите Кос и Лерос през ноември. През 2022 г. в Хиос и Лесбос ще бъдат открити нови центрове. Комисията предостави 276 милиона евро на Гърция за изграждането на тези пет центъра.

Комисията също така улеснява и координира преместването на различни групи мигранти от Гърция, Италия и Малта към държавите — членки на ЕС, поели ангажименти за приемане. След значителните усилия на участващите организации и солидарността на държавите членки с подкрепата на Европейската комисия над 4600 души бяха преместени от Гърция в други държави членки през 2020 г. и 2021 г., а почти 3000 души бяха преместени от Италия и Малта между 2018 г. и края на 2021 г.

През юли Комисията започна инициатива за поемане на ангажименти за презаселване и хуманитарен прием през периода 2021—2022 г. Държавите членки обещаха общо 60 000 места за презаселване и хуманитарен прием за приоритетни държави и региони и за афганистанци, изложени на риск. Финансовата подкрепа от ЕС и оперативната подкрепа от Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището са на разположение на държавите членки за изпълнение на техните ангажименти.

През юни беше постигнато споразумение относно новия мандат на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, който влезе в сила в началото на 2022 г., когато тя стана Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището. Целта на новия мандат е на агенцията да се предостави солидна правна, оперативна и практическа рамка, така че тя да разполага със средства, за да осигури подкрепа на държавите членки и да им помогне да укрепят своите системи за убежище и приемане. През 2021 г. службата разшири обхвата на предоставяната подкрепа, за да включи Испания, Латвия и Литва (които се присъединяват към Гърция, Италия, Кипър и Малта).

Незаконната миграция в цифри

Между януари и ноември 2021 г. по всички маршрути е имало около 182 600 незаконни мигранти в сравнение с 114 400 за същия период през 2020 г. (и 125 100 за цялата 2020 г.) и малко под 127 000 за същия период през 2019 г. (141 700 за цялата 2019 г.).

През трите основни маршрута (Западното Средиземноморие, Централното Средиземноморие и Източното Средиземноморие) от две хиляди и четиринадесета година насам се наблюдава тенденция на повтаряне на незаконните преминавания на границите, с годишни пикове около края на лятото, които не надхвърлят 50 000 месечни преминавания. Между края на две хиляди и петнадесета година и началото на две хиляди и шестнадесета година беше регистриран значителен пик по източния маршрут с максимално равнище от около 230 000 незаконни преминавания през октомври две хиляди и петнадесета година. Следва да се отбележи, че маршрутът през Западното Средиземноморие включва атлантическия (западноафрикански) маршрут.

Централното Средиземноморие продължава да бъде най-известният миграционен маршрут в света, като от 2014 г. насам са регистрирани над 20 000 смъртни случая и изчезвания. През 2021 г. е докладвано, че 2819 мигранти са загинали или изчезнали, докато преминават през Средиземно море и западноафриканския маршрут, в сравнение с 2325 мигранти през 2020 г.

Европейска гранична и брегова охрана

Прилагането на Регламента за европейската гранична и брегова охрана от 2019 г. и новият мандат на Европейската агенция за гранична и брегова охрана (известна още като Frontex) напреднаха успешно с първото разполагане на Постоянния корпус на европейската гранична и брегова охрана, което започна на 1 януари 2021 г., включително първия униформен персонал на ЕС.

Очаква се разполагането на постоянния корпус да увеличи способността на агенцията да подкрепя държавите членки във всички оперативни области, включително дейностите, свързани с връщането.

Европейската агенция за гранична и брегова охрана разполага средно 2000 служители на граничната и бреговата охрана по външните граници на Европейския съюз в тясно сътрудничество с държавите членки. Агенцията също така значително укрепи своята рамка за основните права, както е предвидено в Регламента за европейската гранична и брегова охрана, като назначи нов служител по въпросите на основните права и първите по рода си наблюдатели на основните права.

Изпълнение на Плана за действие за интеграция и приобщаване

През 2021 г. ЕС продължи да изпълнява Плана за действие за интеграция и приобщаване за периода 2021—2027 г., с който се поставя акцент върху образованието и обучението, заетостта и уменията, здравните услуги и жилищното настаняване. Новите мерки през 2021 г. включват започналото през март партньорство между Комисията и Европейския комитет на регионите с цел засилване на сътрудничеството с градовете, регионите и селските райони в ЕС и увеличаване на подкрепата за тях във връзка с работата им по подпомагане на интеграцията на мигрантите.

Пакет за уменията и талантите

Като част от новия пакт за миграцията и убежището от 2020 г. през юни 2021 г. беше поставено началото на инициативата „Партньорства в подкрепа на талантите“ с цел укрепване на отношенията с ключови държави партньори в областта на миграцията чрез съчетаване на нуждите на пазара на труда в ЕС с уменията на работниците от тези държави. Като начин за осигуряване на безопасни и законни пътища за миграция партньорствата ще бъдат отворени за студенти, висшисти и работници от всички равнища на квалификация. Те също така ще предоставят възможности за професионално образование и обучение, както и подкрепа за завръщащите се мигранти, за да се интегрират.

Шенгенско пространство

През юни Комисията прие Стратегия за напълно функциониращо и устойчиво Шенгенско пространство, придружена от предложение за преразглеждане на механизма за оценка и наблюдение по Шенген. В стратегията се предлагат действия в три области: ефективно управление на външните граници на ЕС; мерки, с които се компенсира отсъствието на контрол по вътрешните граници; и стабилно управление (оценка, мониторинг и готовност).

В стратегията са включени инициативи за по-силно и завършено Шенгенско пространство, които се основават на поуките, извлечени през последните пет години, включително по време на пандемията от COVID-19. В нея се прави преглед на постигнатия напредък при прилагането на системата за управление на границите по външните граници на ЕС — една от най-напредналите в технологично отношение системи в света — и се предвиждат бъдещи инициативи в тази област. В нея също така се подчертават мерките за вътрешно укрепване на Шенгенското пространство, например чрез засилване на полицейското и съдебното сътрудничество. И накрая, в нея се предлага разширяване на Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници, като се включат България, Хърватия и Румъния, които прилагат по-голямата част от шенгенските правила, но без да ползват от пълните предимства, произтичащи от това да са част от Шенгенското пространство (заедно с Кипър, след като успешно приключи текущия процес на оценка по Шенген).

Предложението за реформа на механизма за оценка и наблюдение по Шенген има за цел този механизъм да стане по-ефективен, по-ефикасен и по-бърз, с по-силна политическа насоченост и по-пригоден за целта. Понастоящем по предложението се водят преговори със Съвета и Комисията прави всичко възможно, за да улесни гладкото протичане на процеса.

На 14 декември Комисията прие предложение за изменение на Кодекса на шенгенските граници. Целта е да се гарантира, че контролът по вътрешните граници се въвежда само в краен случай, като същевременно се отчита правото на държавите членки да правят това при изключителни обстоятелства. В предложението също така се разглеждат предизвикателствата, произтичащи от инструментализирането на незаконната миграция. Същевременно беше прието и друго предложение за справяне със ситуации на инструментализиране в областта на миграцията и убежището.

Продължи напредъкът по изграждането на обща ИТ архитектура за ЕС с нови взаимосвързани системи за управление на границите, миграция и правоприлагане. След като бъде въведена, оперативната съвместимост ще гарантира, че всички информационни системи комуникират помежду си и че националните органи разполагат с пълна и точна информация при пълно спазване на правилата за защита на данните.

Въпроси, свързани със сигурността

Продължават да възникват нови и все по-сложни трансгранични и междусекторни заплахи за сигурността и ЕС трябва да засили сътрудничеството и координацията в областта на сигурността. Пандемията от COVID-19 подложи на изпитание устойчивостта на критичната инфраструктура на Европа и нейните системи за готовност за кризи и управление на кризи. През 2021 г. ЕС продължи да изпълнява стратегията от 2020 г. за Съюза на сигурност с цел защита на всички в ЕС и утвърждаване на европейския ни начин на живот чрез нови инициативи в областта на тероризма и радикализацията, организираната престъпност, киберсигурността и хибридните заплахи.

Предотвратяване и борба с тероризма и радикализацията

Регламентът относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн влезе в сила на 7 юни 2021 г. и ще бъде напълно приложим една година по-късно. Регламентът ще даде възможност на държавите членки да изпращат заповеди за премахване до доставчиците на хостинг услуги, които предлагат услуги в ЕС. Те ще могат също така да отстраняват в рамките на 1 час материали, които подбуждат към или пропагандират терористични престъпления, насърчават дейността на терористични групи или предоставят инструкции или техники за извършване на терористични престъпления.

Освен това в регламента се предвиждат гаранции, които ще повишат отчетността и прозрачността на мерките за премахване на терористично съдържание и ще предпазят от погрешно премахване на законни изказвания. С него се въвеждат мерки, за да се гарантира защитата на основните права и свободи, включително освобождаването на материали, разпространявани за образователни, журналистически, художествени или научноизследователски цели.

През 2021 г. интернет форумът на ЕС — платформа, председателствана от Комисията, която обединява държавите членки и технологичните дружества с цел обсъждане на използването на интернет от терористи и борба със сексуалното насилие над деца онлайн — представи „пакет от знания“ относно забранените насилствени десни екстремистки групи, символи и манифести, с който да се помогне на онлайн платформите да модерират съдържанието.

През юли Европейската комисия представи амбициозен пакет от законодателни предложения за укрепване на правилата на ЕС за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Пакетът включва предложение за създаване на нов орган на ЕС за борба с изпирането на пари. Целта е да се подобри разкриването на съмнителни сделки и дейности и да се поправят нормативните пропуски, използвани от престъпниците за изпиране на незаконни приходи или финансиране на терористични дейности чрез финансовата система.

Мерките значително подобряват действащите уредби на ЕС, като вземат предвид новите и нововъзникващите предизвикателства, свързани с технологичните иновации. Те включват виртуални валути, по-интегрирани финансови потоци в рамките на единния пазар и глобалния характер на терористичните организации. Предложенията също така ще спомогнат за създаването на много по-съгласувана рамка в целия ЕС с пряко приложими правила, като например ограничение за целия ЕС от 10 000 евро за големи плащания в брой. Това ще улесни спазването на правните норми за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма от страна на различните стопански субекти и особено на тези с трансгранична дейност.

С оглед на събитията в Афганистан координаторът за борба с тероризма под председателството на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност и съответните агенции на ЕС разработи План за действие за борба с тероризма за Афганистан.

Борба с организираната и трансграничната престъпност

През април Комисията публикува Стратегията на ЕС за борба с организираната престъпност, в която се определят действия за засилване на правоприлагането и съдебното сътрудничество; гарантиране на ефективно разследване за разбиване на структурите на организираната престъпност; премахване на печалбите, генерирани от организираната престъпност; и привеждане на правоприлагащите органи и съдебната система в съответствие с цифровата ера. Комисията също така предложи мерки, които да дадат възможност на държавите членки да използват пълния потенциал на Европейската мултидисциплинарна платформа за борба с криминални заплахи.

През 2021 г. Комисията засили действията си за осигуряване на по-добър контрол върху огнестрелните оръжия в ЕС и съседните държави. Комисията прие мерки, с които на държавите членки ще бъде предоставен по-добър достъп до информацията, необходима за одобряване на искания за придобиване или притежаване на определени огнестрелни оръжия (понастоящем държавите членки не са систематично информирани за отказите за издаване на разрешително за огнестрелно оръжие другаде в ЕС). В доклада относно прилагането, публикуван през октомври, се подчертава положителният ефект на действащите закони на ЕС, по-специално на забраната на най-опасните огнестрелни оръжия и предотвратяването на незаконното видоизменяне на оръжия в смъртоносни огнестрелни оръжия. В него също така са посочени оставащи недостатъци, които налагат образуването на 76 производства за установяване на нарушение, както и области, където е необходимо по-нататъшно подобряване, като например цифровизацията на европейския паспорт за огнестрелно оръжие и осигуряването на по-строг контрол върху придобиването и притежаването на чертежи за триизмерен печат на оръжия.

Престъпните мрежи извършват широкообхватни дейности, включващи трафик на наркотици, организирани престъпления против собствеността, контрабанда на мигранти, трафик на хора и киберпрестъпност. Те проникват в законната икономика, като почти 70 процента от тях са замесени в изпиране на пари, почти 60 процента участват в корупция, а над 80 процента използват законни стопански структури. Тяхната дейност е трансгранична, а 65 процента от престъпните групи са съставени от множество националности. Те бързо се адаптираха към пандемията — разкрити бяха оферти за измама за 1,1 милиарда дози ваксини на обща цена от 15,4 милиарда евро.

След съобщението си от 2020 г. относно цифровизацията на правосъдието, през декември Комисията представи пакет от инициативи за модернизиране на правосъдните системи в ЕС и за ускоряване на трансграничното съдебно сътрудничество по граждански, търговски и наказателни дела. Пакетът включва три предложения:

• регламент за подобряване на трансграничната цифрова комуникация между съдебните органи и за осигуряване на достъп до правосъдие по граждански, търговски и наказателни дела;
• изменение на регламента за Евроюст с цел създаване на правно основание за провеждане на устни изслушвания чрез видеоконферентна връзка и засилване на координацията и сътрудничеството между националните органи за разследване и за съдебно преследване във връзка с терористичните престъпления;
• регламент за създаване на платформа за сътрудничество с цел повишаване на ефикасността и ефективността на разследванията и наказателните преследвания, провеждани от съвместни екипи за разследване при трансгранични дела.

С тези инициативи се цели да се осъществи амбицията на Комисията за създаване на наистина ефикасно и устойчиво европейско пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

След предложенията от 2020 г. за преразглеждане на мандата на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането през декември Комисията предложи Кодекс на ЕС за полицейско сътрудничество, за да се засили сътрудничеството в областта на правоприлагането между държавите членки и да се предоставят на полицейските служители в ЕС по-модерни инструменти за обмен на информация. Кодексът, който включва препоръка относно оперативното полицейско сътрудничество и нови правила относно обмена на информация, ще спомогне за подобряване на трансграничните операции, ще осигури ясни канали и срокове за обмен на информация и ще засили ролята на агенцията.

Освен това преработените правила относно автоматизирания обмен на някои категории данни ще спомогнат за много по-ефективното установяване на връзки между престъпленията в целия ЕС. Това ще помогне за преодоляване на недостига на информация, за засилване на предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления в ЕС и за укрепване на сигурността за всички в Европа. Пакетът за полицейско сътрудничество включва три законодателни предложения: препоръка на Съвета относно оперативното полицейско сътрудничество; директива относно обмена на информация между правоприлагащите органи в държавите членки; и регламент относно автоматизиран механизъм за обмен на данни в областта на полицейското сътрудничество („Прюм II“).

Заедно с пакета за борба с изпирането на пари Комисията представи предложение за предоставяне на достъп на правоприлагащите органи до бъдещата система за взаимно свързване на регистрите на банковите сметки. Така правоприлагащите органи ще могат бързо да установяват дали заподозряното лице притежава банкови сметки в други държави членки, което при делата с трансграничен елемент ще подпомогне финансовите разследвания и възстановяването на придобитите от престъпна дейност активи.

Управление на кризи

Гражданска защита

Пандемията от COVID-19 показа необходимостта от по-силен Механизъм на ЕС за гражданска защита, който дава възможност за по-бърза и по-ефективна реакция при големи извънредни ситуации. През май 2021 г. влезе в сила ново законодателство, което предоставя на ЕС по-добри инструменти за справяне с бедствия, засягащи едновременно няколко държави. Освен това ЕС увеличи средствата, предназначени за подкрепа на свързаните с гражданската защита собствени усилия на държавите — членки на ЕС, за реагиране.

Заедно със своите държави членки ЕС продължи да развива медицинския резерв на rescEU от защитно и медицинско оборудване. Той също така продължи да укрепва противопожарния флот на rescEU от самолети и хеликоптери с цел допълване на националния капацитет. В бъдеще ще бъдат налични допълнителни капацитети на rescEU за реагиране при химични, биологични, радиологични и ядрени инциденти. Същевременно ЕС ще предложи значителна финансова подкрепа за укрепване на мерките за превенция и готовност, които намаляват риска от бедствия и помагат на общностите да станат по-устойчиви към различни кризи.

През 2021 г. по Механизма на ЕС за гражданска защита бяха получени рекорден брой искания за помощ. От 114-те искания 61 % бяха свързани с пандемията от COVID-19.

Тъй като изменението на климата вече засяга целия свят, лятото на 2021 г. даде бегла представа какви биха могли да бъдат бъдещите лета в Европа. Сезонът на горските пожари през 2021 г. отбеляза един от най-големите случаи на използване на Механизма на ЕС за гражданска защита в Европа през последните 10 години, както и един от най-големия досега брой едновременни задействания на механизма за борба с горските пожари.

В отговор на горските пожари, избухнали в Средиземно море и Западните Балкани, чрез Механизма на ЕС за гражданска защита ЕС разположи в Албания, Алжир, Кипър, Гърция, Италия, Северна Македония и Турция флот от 16 самолета и 4 хеликоптера, над 290 превозни средства и повече от 1300 души, оказващи първа помощ. Спешните операции бяха подкрепени от космоса от услугата на ЕС за управление на извънредни ситуации по програма „Коперник“, която изготви актуализирани карти на засегнатите райони. Само през 2021 г. услугата за бързо картографиране на изкуствения спътник „Коперник“ изготви повече от 580 карти на райони по целия свят.

Когато през юли опустошителни наводнения засегнаха няколко области на Европа, ЕС координира разполагането на спасителни лодки, хеликоптери и над 150 спасители от Франция, Италия и Австрия в Белгия. Чрез Европейската система за информираност за наводнения на „Коперник“ органите бяха предупредени за рисковете от наводнения преди извънредната ситуация, а услугата за бързо картографиране беше активирана от Белгия, Германия, Нидерландия и Швейцария в подкрепа на екипите за спешно реагиране.

Освен това през цялата 2021 г. ЕС предоставяше животоспасяваща помощ на засегнатите от бедствия по света, включително на хората в Гвинея след избухването на епидемия от ебола, в Демократична република Конго след изригването на вулкана и в Хаити след земетресението. В отговор на събитията в Афганистан ЕС, чрез своя Механизъм за гражданска защита, координира репатрирането на граждани на ЕС и други уязвими лица.

Борба със сексуалното насилие над деца и сексуалната експлоатация на деца

През юли ЕС прие регламент за временна дерогация от разпоредбите относно поверителността на съобщенията и на данните за трафика в правилата, уреждащи правото на неприкосновеност на личния живот в областта на електронните комуникации. Това е част от осемте мерки в Стратегията на ЕС за по-ефективна борба със сексуалното насилие над деца, чиято цел е да се определи всеобхватен отговор на тези престъпления. В стратегията се поставя акцент върху подпомагането на инициативи за превенция като средство да се предотврати изначално превръщането на децата в жертви, както и върху оказването на съдействие на жертвите и подкрепа на правоприлагащите органи, за да се гарантира бързото спасяване на жертвите от продължаващи злоупотреби и задържането на извършителите.

Икономическо възстановяване на Европа

На фона на голямата несигурност през 2021 г. икономиката на ЕС се възстанови значително след тежката рецесия, причинена от пандемията през 2020 г. Постиженията на Съюза при провеждането на кампанията за ваксиниране срещу COVID-19 и смекчаването на социално-икономическото въздействие на пандемията положиха основите за устойчиво възстановяване. С напредването на кампаниите за ваксинация и с постепенното премахване на ограниченията растежът се възобнови през пролетта и продължи през лятото благодарение на повторното отваряне на икономиката. До есента икономиката на ЕС възвърна своето равнище на производство отпреди пандемията.

Като цяло в европейската икономическа прогноза от есента на 2021 г. се предвижда брутният вътрешен продукт да нарасне с 5,0 % през 2021 г. и с 4,3 % през 2022 г., както в ЕС, така и в еврозоната. Темповете на възстановяване могат да варират в рамките на ЕС, но се очаква до началото на 2023 г. всички държави членки да достигнат поне своето икономическо равнище от преди кризата. С разрастването на икономиката през 2022 г. се очаква пазарът на труда да завърши възстановяването си. Според прогнозите през 2022 г. и 2023 г. ще бъдат създадени 3,4 милиона работни места, с което равнището на безработица в ЕС ще спадне до 6,5 % през 2023 г.

Безпрецедентните мерки за стимулиране на икономиката, въведени в началото на кризата на равнището на ЕС и на национално равнище, включително подкрепата за смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE), първата инициатива на ЕС за финансиране на работата на непълно работно време (вж. глава 1), допринесоха за този обрат. Междувременно работата по дългосрочното възстановяване набра скорост със стартирането през лятото на плана на ЕС за възстановяване на стойност 800 милиарда евро — NextGenerationEU (вж. глава 1). Прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост ще играе важна роля за стимулирането на частните и публичните инвестиции през следващите месеци и години. Механизмът подкрепя реформите и инвестициите от страна на държавите членки и има за цел смекчаване на икономическите и социалните последици от коронавирусната пандемия и повишаване на устойчивостта, издръжливостта и подготвеността на икономиките и обществата в Съюза по отношение на предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход. Освен това програмата InvestEU ще осигури на ЕС важно дългосрочно финансиране, което ще доведе до частни инвестиции в подкрепа на възстановяването.

Европейският семестър — рамката за наблюдение и координиране на икономическите политики и политиките за заетост в целия ЕС — беше временно адаптиран през 2021 г., за да се координира с Механизма за възстановяване и устойчивост. Публикуването на годишната стратегия за устойчив растеж постави началото на цикъла на семестъра за 2021 г. и продължи стратегията за растеж за 2020 г. въз основа на Европейския зелен пакт и концепцията за конкурентоспособна устойчивост. Всички национални планове за възстановяване и устойчивост съдържат инвестиции и реформи за изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки, набелязани в рамките на европейския семестър, например относно пазарите на труда, образованието, културата, здравеопазването, правосъдието и дългосрочната устойчивост на публичните финанси.

Въпреки че въздействието на пандемията върху икономическата дейност значително отслабна, COVID-19 все още не е победен. Възстановяването зависи в голяма степен от развитието на пандемията, както в рамките на ЕС, така и извън него. То ще зависи и от темпото, с което предлагането се адаптира към бързия обрат в търсенето след повторното отваряне на икономиката. Покачващите се цени на енергията, най-вече на природния газ и електроенергията, са друг неблагоприятен фактор, пред който икономиката на ЕС е изправена в краткосрочен план.

Промишлена стратегия за Европа

През май Комисията актуализира Европейската промишлена стратегия, за да гарантира, че амбициите на ЕС в областта на промишлеността вземат предвид поуките, извлечени от кризата с COVID-19, като същевременно потвърди отново политическите си приоритети. Актуализацията е съсредоточена върху подготовката на единния пазар за справяне с бъдещи кризи; справянето със стратегическите зависимости и уязвимости на ЕС в чувствителните вериги на доставки и промишлени екосистеми и ускоряването на екологичния и цифровия преход на промишлеността на ЕС.

Актуализираната стратегия е съсредоточена върху действия в три ключови области. Първо, за да се укрепи устойчивостта на единния пазар, стратегията представи анализ на 14-те промишлени екосистеми на ЕС и предложи създаването на инструмент в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации за справяне с евентуалното въздействие на бъдещи кризи върху свободното движение на хора, стоки и услуги.

Второ, стратегията представи задълбочен анализ на стратегическите зависимости на ЕС. В анализа се идентифицират 137 продукта в чувствителни екосистеми, в които ЕС е силно зависим от чуждестранни доставки, и се правят шест задълбочени прегледа на суровините, батериите, активните фармацевтични съставки, водорода, полупроводниците и технологиите за периферни изчисления и изчисления в облак. За да отвърне на стратегическите зависимости на ЕС, в актуализацията се предлага изграждане на диверсифицирани международни партньорства, както и мерки за изграждане на капацитет на ЕС. Това включва създаването на нови промишлени алианси в ключови области, за да се подпомогне привличането на частни инвестиции при пълно спазване на правилата на ЕС в областта на конкуренцията. През юли бяха създадени два нови промишлени алианса в областта на технологиите за данни и изчисления в облак и в областта на процесорите и полупроводниците.

Трето, в стратегията бяха обявени действия в подкрепа на екологичния и цифровия преход на ЕС. Стратегията съдържа нови мерки за съвместно създаване на план-графици на прехода в партньорство с промишлеността, публичните органи, социалните партньори и заинтересованите страни. Това започна с туризма и енергоемките промишлени екосистеми и продължи със строителството и социалната икономика. Стратегията също така подкрепя съгласувана регулаторна рамка за постигане на целите на пакета за изпълнение на Зеления пакт и цифровото десетилетие на Европа, включително чрез разгръщане на възобновяеми енергийни източници и гарантиране на достъп до изобилна и декарбонизирана електроенергия на достъпни цени. Стратегията е насочена и към малките и средните предприятия, за които се създават консултанти по въпросите на устойчивостта в рамките на обновената и укрепена мрежа „Enterprise Europe Network“ (вж. по-долу) и основани на данни бизнес модели. И накрая, в стратегията се призовава за инвестиции за повишаване на квалификацията и преквалификация на работната сила с цел подпомагане на екологичния и цифровия преход.

Укрепване на единния пазар

През април Комисията прие програмата за единния пазар — пакет от 4,2 милиарда евро за подкрепа и укрепване на управлението на единния пазар до 2027 г., с акцент върху икономическото възстановяване. С програмата се консолидират мерки в области като безопасността на храните, защитата на потребителите, статистиката, стандартизацията и конкурентоспособността. Програмата ще гарантира по-голяма ефективност на единния пазар, като същевременно ще осигури по-добро съотношение между качество и цена за потребителите и предприятията. Като част от това Комисията отправи покани за представяне на предложения за обновена и укрепена мрежа „Enterprise Europe Network“ (която започна работа на 1 януари 2022 г.) и проекти Euroclusters с акцент върху подпомагането на малките и средните предприятия да осъществят прехода към устойчивост, цифровизация и издръжливост и укрепването на способността им за растеж, както в рамките на единния пазар, така и в международен план.

Приоритетните области на новата програма „Единен пазар“.

Ефективен единен пазар

• Въвеждане, прилагане и по-нататъшно разработване на правила относно търговското право, конкуренцията, борбата срещу изпирането на пари и свободното движение на капитали, стоки и услуги.
• Осигуряване на финансови услуги, които отговарят на нуждите на потребителите, гражданското общество и крайните потребители.
• Подобряване на прилагането на правилата за конкуренция в цифровата икономика и засилване на сътрудничеството с държавите членки.
• Подпомагане на възложителите на обществени поръчки да извлекат по-голяма стойност от парите на гражданите.

Европейска статистика

• Осигуряване на финансиране за изготвянето и разпространението на висококачествени статистически данни в подкрепа на вземането на решения въз основа на факти и измерване на въздействието.

Ефективни стандарти

• Предоставяне на финансова подкрепа за разработване на общи за целия ЕС стандарти за качество и безопасност на продуктите и услугите.

Безопасност на храните

• Предотвратяване, контрол и ликвидиране на болестите по животните и вредителите по растенията, като същевременно се подкрепя устойчивото производство на храни и хуманното отношение към животните.

Защита на потребителите

• Гарантиране, че продуктите на пазара са безопасни и потребителите познават правилата.
• Оказване на помощ на националните органи, за да работят ефикасно заедно.

Конкурентоспособност

Подкрепа за предприятията:

• предоставяне на финансова подкрепа, например под формата на безвъзмездни средства и гаранции по заеми за МСП по линия на фонд InvestEU;
• улесняване на достъпа до пазари и намаляване на административната тежест;
• подпомагане на въвеждането на иновации и справяне с глобалните и обществените предизвикателства;
• насърчаване на благоприятна бизнес среда и култура на предприемачество.

Космическа политика

С космическата програма на ЕС, приета през април 2021 г. с бюджет от 14,9 милиарда евро — най-големият досега за космическа инициатива на ЕС — се модернизират и обединяват в едно три водещи програми на ЕС: „Галилео“, EGNOS (Европейската геостационарна служба за навигационно покритие) и „Коперник“. Така се осигуряват основите за подкрепа на космическата промишленост и се стимулира водещата роля на Европа в областта на космическите технологии и нейната устойчивост.

Европейската космическа промишленост е на стойност между 46 и 54 милиарда евро и поддържа над 250 000 работни места. Тя ще получи инвестиции от Европейския съюз в размер на 14,9 милиарда евро през следващите 7 години. В орбита са над 30 спътника, притежавани от Европейския съюз. Те се използват за подобряване на ефективността в областта на селското стопанство и рибарството, опазване на околната среда и подпомагане на борбата с изменението на климата, наблюдение и реагиране при природни бедствия, повишаване на сигурността на границите и борба с морското пиратство, подобряване на здравето на гражданите и оптимизиране на транспорта. Една трета от световните спътници се произвеждат в Европейския съюз.

Предвид нарастващото значение на космическото пространство за постигането на целите на ЕС в областта на развитието, конкурентоспособността, устойчивостта и сигурността, през юни 2021 г. Европейската агенция за ГНСС, създадена през 2010 г., беше заменена от Агенцията на Европейския съюз за космическата програма, която има по-широкообхватна мисия. Комисията също така подписа споразумение за финансово партньорство с тази нова агенция и с Европейската космическа агенция.

Някои области на приложение

Земеделие

Космическата програма на ЕС дава възможност за прецизно земеделие и интегрирани земеделски решения. Тя помага на земеделските стопани да увеличат добивите си с повече от 10 % и да спестят над 20 % от торове, гориво и пестициди, като същевременно дава възможност за функционирането на автономни машини.

Реагиране при природни бедствия

Космическата програма на ЕС оказва подкрепа при спасителни операции по време на наводнения, пожари, земетресения и урагани, както и при причинени от човека бедствия.

Интелигентни градове

Космическата програма на ЕС е от решаващо значение за картографирането на градовете, мониторинга на планирането и инфраструктурата, по-специално за създаването на условия за по-добър градски транспорт и интелигентно управление на отпадъците.

Възобновяема енергия

Космическата програма на ЕС подкрепя разполагането на съоръжения за възобновяема енергия, като се извършва оценка на потенциалното производство на енергия и въздействието върху околната среда.

Здраве

Космическата програма на ЕС спомага за прогнозиране на качеството на въздуха и ултравиолетовото лъчение, които оказват въздействие върху нашето здраве.

Космическата програма на ЕС осигурява критична инфраструктура за цифровата трансформация. Космическите данни са ключов фактор за цифрови иновации като автономните превозни средства, интелигентните решения и безжичните далекосъобщителни 5G мрежи.

За да продължи да развива своята космическа промишленост, Европа трябва да преодолее настоящия недостиг на рисков капитал и липсата на конкуренция на някои космически пазари. През следващите години това ще подобри доставките на технологии за космическата програма и ще засили автономността на ЕС в космическия сектор. Това може също да създаде много висококвалифицирани работни места в други сектори, като например във връзка с продукти и услуги, които се основават на космически данни. Новият фонд Cassini в размер на 1 милиард евро ще помага на иновативните предприятия да разширят дейността си на нови пазари, свързани с космическото пространство, чрез привличане на повече частни инвестиции. Фондът също така ще засили растежа на космическата промишленост на ЕС като цяло, като помогне на стартиращите предприятия да използват по-добре космическите данни, генерирани от инфраструктурата на ЕС.

Отбранителна промишленост

През февруари 2021 г. ЕС предприе действия за засилване на своите технологични и промишлени предимства със своя план за действие относно полезните взаимодействия между гражданската, отбранителната и космическата промишленост. Съюзът създаде амбициозни инициативи за укрепване на иновациите чрез проучване и използване на революционния потенциал на технологиите, общи за отбранителните, космическите и гражданските приложения, като например микропроцесорите, кибертехнологиите, квантовите технологии и изкуствения интелект.

Основните цели на плана са да се подобри взаимното допълване между съответните програми и инструменти на ЕС; да се гарантира, че финансирането от ЕС за научни изследвания и иновации в областта на отбраната носи икономически и технологични ползи за обществото като цяло и да се улесни внедряването от страна на отбранителната промишленост на научните постижения в гражданската промишленост и на иновациите, стимулирани от гражданското общество. Единадесет инициативи ще отвърнат на геополитическата конкуренция и ще укрепят технологичния суверенитет на ЕС. С плана за действие се създава Обсерватория за критични технологии. Също така се проправя пътят за стартиране на три водещи проекта, които ще бъдат представени от Комисията през 2022 г. и имат потенциал да се превърнат в повратни фактори:

• технологии за безпилотни летателни апарати за конкурентоспособността на промишлеността на ЕС в тази критична област;
• базирана в космоса сигурна свързаност за осигуряване на високоскоростна и устойчива свързаност за всички в ЕС въз основа на квантово криптиране и
• управление на космическия трафик за избягване на сблъсъци, които могат да възникнат в резултат от увеличаването на броя на спътниците и космическите отпадъци.

Европейският фонд за отбрана, приет през април 2021 г., ще подкрепя съвместната научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната и ще насърчава иновативна и конкурентоспособна отбранителна технологична и промишлена база. Приемането на първата годишна работна програма през юни проправи пътя за поканите за представяне на предложения за финансиране от ЕС в размер на 1,2 милиарда евро.

Изчисления сочат, че липсата на сътрудничество между държавите членки в областта на сигурността и отбраната струва между 25 и 100 млрд. евро годишно.

Понастоящем планирането на отбранителните способности и около 80 % от обществените поръчки в областта на отбраната се извършват на чисто национална основа, което води до скъпоструващо дублиране на отбранителни способности.

Едва 9 % от научните изследвания и технологиите в областта на отбраната се осъществяват въз основа на сътрудничество между държавите членки.

Фондът увеличава технологичното предимство на ЕС и развива способностите, които са от ключово значение за неговата отворена стратегическа автономност и устойчивост, като действа като ключов фактор за по-сигурен и конкурентоспособен Европейски съюз. Работната програма има за цел обединяването на ресурси и дефрагментирането на пазара на ЕС в областта на отбраната, като по този начин се гарантира по-добро съотношение между качество и цена и същевременно се разработват съвременни технологии и оборудване, които биха били недостъпни, ако се работи поотделно.

Новият фонд беше предшестван от Подготвителното действие във връзка с научни изследвания в областта на отбраната и Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната. През юни по последната програма бе предоставено финансиране в размер на 158 милиона евро за 26 нови проекта за отбранителни способности в области, които са разнообразни и допълващи се, като морската сигурност, ситуационната осведоменост в киберпространството и военните операции по суша и по въздух.

Финансови системи, банков съюз и съюз на капиталовите пазари

Отворени и устойчиви икономически и финансови системи

ЕС е поел ангажимент за по-устойчива и отворена световна икономика, правилно функциониращи международни финансови пазари и основаната на правила многостранна система.

През януари Европейската комисия представи нова стратегия за насърчаване на откритостта, силата и устойчивостта на икономическата и финансовата система на ЕС през следващите години. Тя се основава на три взаимно подсилващи се стълба: засилване на международната роля на еврото; повишаване на устойчивостта на инфраструктурата на финансовите пазари в ЕС и подобряване на ефективността на режима на санкции на ЕС. Стратегията има за цел да даде по-добра възможност на ЕС да играе водеща роля в глобалното икономическо управление, като същевременно го защитава от нелоялни и неправомерни практики, като например мерки на държави извън ЕС с извънтериториално въздействие или неправомерно политическо влияние върху операторите от ЕС.

В допълнение към завършването на банковия съюз и по-нататъшното развитие на съюза на капиталовите пазари Комисията планира да засили международната роля на еврото, като се свърже с партньори извън ЕС, за да насърчи използването му, и като подкрепи разработването на деноминирани в евро инструменти и референтни показатели. С издаването на висококачествени облигации в евро по линия на NextGenerationEU, както бе предложено през юли, значително ще нараснат дълбочината и ликвидността на капиталовите пазари в ЕС пред идните години и тези пазари и еврото ще станат по-привлекателни за инвеститорите. По-голямата международна роля на еврото не само ще бъде от полза за ЕС, но и ще спомогне за повишаване на стабилността на финансовата система като цяло, като предложи повече възможности за диверсифициране на валутните резерви, като по този начин намали степента на уязвимост към външни парични сътресения.

През януари 2021 г. Комисията и Европейската централна банка се споразумяха да работят заедно за анализиране на различните варианти за проектирането — и свързаните с тях регулаторни последици — на цифровото евро, което представлява цифрова форма на пари на централната банка, която ще предостави по-голям избор на потребителите и предприятията. Цифровото евро ще бъде допълнение към парите в брой, които следва да останат широко достъпни и използваеми. Той би могъл да подкрепи стратегиите на ЕС за цифрово финансиране и плащания на дребно, като се има предвид потенциалът му като допълнително, иновативно и безопасно платежно средство. Цифровото евро би могло също така да засили международната роля на еврото и да подкрепи отворената стратегическа автономност на ЕС. През юли Комисията приветства решението на банката да започне проучвателната фаза на проекта за цифрово евро. По време на тази фаза, която ще продължи 2 години, ще бъдат разгледани възможните варианти за проектиране и изискванията на потребителите, както и начините за предоставяне на финансови услуги с помощта на цифровото евро. Комисията си сътрудничи с Банката по различните варианти и по начините, по които те си взаимодействат с целите на политиката на ЕС.

Задълбочаване на съюза на капиталовите пазари

Пакетът за съюз на капиталовите пазари, приет през ноември, е важен инструмент за насърчаване на устойчивия растеж и за гарантиране на достатъчен достъп до финансиране за дружествата в ЕС. Предложенията имат за цел да гарантират по-добър достъп на инвеститорите до данни за дружествата и търговията. Мерките също така ще насърчат дългосрочните инвестиции, а трансграничните продажби на инвестиционни фондове ще станат по-лесни и сигурни. Като цяло предложенията имат за цел по-ефективно да свързват дружествата от ЕС с инвеститорите, като подобрят достъпа на дружествата до финансиране, разширят инвестиционните възможности за инвеститорите на дребно и допълнително интегрират капиталовите пазари в ЕС.

Пакетът се състои от четири стълба: предложението за единна европейска точка за достъп; прегледа на европейския фонд за дългосрочни инвестиции; прегледа на Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове и прегледа на Регламента за пазарите на финансови инструменти, с който се въвежда консолидирана система на ЕС за борсова информация.

Предложението за европейска единна точка за достъп ще увеличи видимостта и достъпността на информацията за дружествата от ЕС и инвестиционните продукти на ЕС. С единната точка за достъп ще се преодолее разпокъсаността на данните на национално равнище, като се гарантира достъп до тази информация на равнището на ЕС, и по този начин ще се подобрят възможностите за инвестиции на институционалните инвеститори и инвеститорите на дребно. Това ще направи финансирането по-лесно достъпно за дружествата от ЕС, и особено за по-малките предприятия на по-малките пазари. Единната точка за достъп също ще предлага информация, свързана с устойчивостта, публикувана от дружествата. Това ще подпомогне преминаването към устойчиви инвестиции — една от целите на Европейския зелен пакт. Като общо пространство на данни, точката ще бъде крайъгълен камък на стратегията на ЕС за цифровизиране на финансовите услуги.

Прегледът на европейския фонд за дългосрочни инвестиции ще улесни насочването на инвестициите на професионални инвеститори и инвеститори на дребно към цифрови или устойчиви проекти или към дългосрочен капитал на МСП, като същевременно се гарантира високо равнище на защита за инвеститорите на дребно.

Преразглеждането на Директивата относно управлението на фондове за алтернативни инвестиции има за цел да се повиши ефективността и интеграцията на пазара на фондове за алтернативни инвестиции. С предложението се хармонизират правилата, свързани с фондове, които предоставят заеми на дружества. Това ще улесни кредитирането на реалната икономика, като същевременно предпазва по-добре инвеститорите и осигурява финансова стабилност. Прегледът също така изяснява правилата за делегиране, които позволяват на управителите на фондове да използват експертен опит от държави извън ЕС, без да се нарушава бизнес практиката, която е допринесла за световния успех на фондовете на ЕС. Прегледът ще гарантира наличието на адекватна информация и координация между надзорните органи на ЕС.

Корекциите на правилата за търговия на ЕС ще гарантират по-голяма прозрачност на капиталовите пазари. Така ще се подобрят еднаквите условия на конкуренция между фондовите борси и инвестиционните банки. Прегледът също така ще въведе консолидирана система на ЕС за борсова информация, която ще даде на инвеститорите достъп до данни почти в реално време за търговията с акции, облигации и деривати във всички места за търговия в ЕС. Досега този достъп беше ограничен до малък брой професионални инвеститори. Консолидираната система ще помогне на инвеститорите да се ориентират по-лесно на публичните пазари и ще даде възможност за по-прозрачни и по-ефективни капиталови инструменти, облигации и деривати. Фондовите борси, особено по-малките, ще получат справедлив дял от приходите, генерирани за данните, които предоставят за консолидираната система.

Застраховане

Застрахователите са от решаващо значение за много аспекти на икономиката на ЕС: те осигуряват на предприятията дългосрочно финансиране, спомагат за насочването на спестяванията към финансовите пазари и реалната икономика и предлагат жизненоважна защита за предприятията и домакинствата, включително решения за доходи след пенсионирането.

През септември Комисията прие цялостен преглед на правилата на ЕС в областта на застраховането (известен като „Платежоспособност II“). Общите цели са да се гарантира, че застрахователите и презастрахователите в ЕС продължават да инвестират и да подкрепят политическите приоритети на ЕС, по-специално финансирането на възстановяването след COVID, завършването на съюза на капиталовите пазари и насочването на средства към прилагането на Европейския зелен пакт. С прегледа също така се попълват пропуските в действащите правила и се повишава устойчивостта на застрахователния и презастрахователния сектор, така че той да може да устои на бъдещи кризи и да защитава по-добре притежателите на полици.

Пакет за банковия сектор

През октомври Комисията прие преглед на банковите правила на ЕС, с който приключи прилагането на споразумението „Базел III“ в ЕС. Прегледът включваше законодателно предложение за изменение на Директивата за капиталовите изисквания, законодателно предложение за изменение на Регламента за капиталовите изисквания и отделно законодателно предложение за изменение на Регламента за капиталовите изисквания в областта на преструктурирането.

С тези нови правила ще се увеличи устойчивостта на банките в Европейския съюз на потенциални бъдещи икономически шокове и същевременно се допринесе за възстановяването на ЕС от пандемията от COVID-19 и за прехода към неутралност по отношение на климата.

„Базел III“: нови правила за вътрешните модели

Ще бъдат въведени нови гранични стойности, за да се гарантира, че не се подценяват рисковете, когато банките използват собствени модели за изчисление.

По-добър надзор

Надзорните органи ще разполагат с по-мощни инструменти за надзор на банките в ЕС, включително на сложните банкови групи. В ЕС ще бъдат въведени минимални стандарти за надзор на клоновете на банки от държави извън ЕС.

Устойчивост

От банките ще се изисква да вземат предвид екологичните, социалните и управленските рискове при управлението на своята стопанска дейност.

Справедливо, опростено и модерно данъчно облагане и митници

През май Комисията представи съобщение относно данъчното облагане на предприятията през XXI век. В него бе обявена поредица от мерки за подобряване на данъчната справедливост и прозрачност и за изготвяне на дългосрочна визия за система на ЕС за данъчно облагане на предприятията. Целта е да се създаде среда за данъчно облагане на предприятията, която да подкрепя възстановяването, устойчивия растеж и инвестициите. Същевременно Комисията участва активно в международните дискусии относно реформата на корпоративното данъчно облагане, които в крайна сметка следва да гарантират, че всички дружества се облагат справедливо, независимо къде извършват стопанска дейност. Тези преговори достигнаха връхната си точка с историческото споразумение за международна данъчна реформа между 136 юрисдикции, което министрите на финансите на държавите от Г-20 одобриха през юли.

Законодателното предложение, прието от Комисията през декември 2021 г., има за цел по-специално бързото транспониране в ЕС на международното споразумение за ефективно минимално данъчно облагане на многонационалните дружества, известно като стълб втори от международното споразумение. В предложението се посочва как принципите на ефективната данъчна ставка от 15 % ще се прилагат правилно и последователно на практика в рамките на ЕС.

През декември Комисията прие и нова инициатива за борба със злоупотребата с фиктивни дружества за неправомерни данъчни цели. С предложението следва да се гарантира, че дружествата в Европейския съюз, които нямат никаква или имат минимална икономическа дейност, не могат да се възползват от данъчни предимства и не налагат никаква финансова тежест на данъкоплатците.

През 2020 г. общата електронна търговия в ЕС нарасна до 757 милиарда евро, което представлява увеличение с 10 % спрямо 690 милиарда евро през предходната година. 2020 г. беше изключителна година, белязана от пандемията от COVID-19 и произтичащата от нея важна роля на електронната търговия както за обществото, така и за икономиката. През юли 2021 г. влязоха в сила нови правила за ДДС за онлайн пазаруването. Целта на правилата е да се опростят процедурите за трансгранична електронна търговия и да се гарантират еднакви условия на конкуренция между дружествата и платформите от ЕС и извън него. Правилата също така осигуряват по-голяма прозрачност за онлайн купувачите в ЕС по отношение на ценообразуването и избора на потребителите.

През 2021 г. бе постигнато значително укрепване на митническия съюз срещу заплахите за сигурността и безопасността с новата система за контрол над вноса 2. Тази система позволява на митническите служби да се справят по-ефективно с незаконния трафик на стоки през външните граници на ЕС и да управляват нарастващия риск от опасни стоки, влизащи в ЕС чрез електронна търговия.

Лоялна конкуренция

Динамичната конкуренция прави икономиката на ЕС по-устойчива, тъй като тя стимулира участниците на пазара да въвеждат иновации, да инвестират и да повишават своята конкурентоспособност. Със своите антитръстови решения и решения за сливанията и държавните помощи Комисията защитава потребителите от нелоялни търговски практики и им осигурява достъп до най-широк избор от качествени и иновативни продукти на справедливи цени. Например според консервативни оценки на Европейската комисия годишните икономии за потребителите от забраните за картели и намесата в сливания в ЕС са между 14 милиарда евро и 23,3 милиарда евро.

Стриктното и справедливо прилагане на правилата на ЕС в областта на конкуренцията насърчава сближаването в Европейския съюз и равното третиране на участниците на пазара и така създава растеж и заетост. През 2021 г. Комисията продължи да прилага правилата за конкуренция на всички пазари. За да запази преднината си, тя ускори и текущия си преглед на инструментите на политиката в областта на конкуренцията. По-специално новите насоки за държавната помощ в областта на климата, енергетиката и околната среда бяха забележим резултат от този процес през 2021 г., като допринесоха още повече за екологизирането на икономиката в съответствие с целите на политиката на Комисията.

Текущата работа, очертана в съобщението относно политиката в областта на конкуренцията, подготвена за новите предизвикателства, има за цел да продължи подкрепата за икономиката в контекста на пандемията (вж. също глава 1); да ускори възстановяването и да проправи пътя към екологичния и цифровия преход и към по-устойчив единен пазар.

Приобщаваща икономика

План за действие на Европейския стълб на социалните права

През март Европейската комисия предложи план за действие, в който определи конкретни инициативи, чрез които 20-те принципа на Европейския стълб на социалните права да се превърнат в реалност. Въз основа на широкомащабна обществена консултация с над 1000 писмени становища тя предложи три водещи цели, които ЕС да постигне до 2030 г., а именно: поне 78 % от населението на възраст между 20 и 64 години да има работа, поне 60 % от всички възрастни ежегодно да участват в обучение и да има поне 15 милиона по-малко лица, изложени на риск от бедност или социално изключване, включително 5 милиона деца. На 7 и 8 май лидерите от ЕС одобриха новия набор от цели по време на социалната среща на върха в Порто. Там се събраха лидерите от ЕС, социалните партньори и представителите на гражданското общество и поеха ангажимент да продължат да прилагат Европейския стълб на социалните права, като заявиха, че е време да се постигнат резултати.

До две хиляди и тридесета година Европейският съюз има за цел да осигури заетост на най-малко 78 процента от населението на възраст между 20 и 64 години, 60 процента от всички възрастни да участват в обучение всяка година и 15 милиона по-малко хора да бъдат изложени на риск от бедност или социално изключване.

По-безопасни и по-здравословни работни места

За да бъде осигурена по-добра защита на милиони работници от трудови злополуки и заболявания, през юни ЕС прие Стратегическата рамка за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2021—2027 г. В нея са определени ключови предизвикателства, поставени са цели и са представени мерки за подобряване на здравето и безопасността на работниците през следващите години. Освен това с нея се отговаря на променящите се нужди по отношение на закрилата на работниците, породени от цифровия и екологичния преход, новите форми на труд и пандемията от COVID-19. Същевременно с помощта на рамката ще продължи да се противодейства на традиционните рискове за здравето и безопасността на работното място, като например трудови злополуки или излагане на опасни химикали. В нея се насърчава подходът за „нулева смъртност“ с цел премахване на свързаните с работата смъртни случаи в ЕС.

Защита на хората, които работят през платформи

Цифровите трудови платформи осигуряват работни места и доходи за около 28 милиона души в ЕС. През последните 5 години основаната на платформи икономика нарасна пет пъти. През декември Комисията предложи мерки за подобряване на условията на труд за хората, работещи през платформи. В резултат на предложената директива се смята, че между 1,7 и 4,1 милиона души могат да бъдат прекласифицирани като работници и да получат правата и социалната закрила, на които имат право. Други ще продължат да бъдат класифицирани като самостоятелно заети лица и ще получат пълната автономност и закрила, гарантирани на национално равнище, които самостоятелната заетост предполага. С директивата също така ще се гарантира, че алгоритмите, използвани в работата през платформа, се разбират по-добре от работещите през платформи лица и техните представители и винаги подлежат на контрол от хора.

Какво биха спечелили тези хора, ако бъдат класифицирани като работници?

Гарантирано време за почивка и платен отпуск.

Най-малко националната минимална заплата или минималната заплата за сектора (когато е приложимо).

Безопасност и защита на здравето.

Обезщетения за безработица, болест и здравно обслужване.

Отпуск по майчинство, бащинство и родителски отпуск.

Пенсионни права.

Обезщетения при трудови злополуки и професионални болести.

Европейски орган по труда

През май 2021 г. Европейският орган по труда стана оперативно независим от Комисията. Мандатът на органа е да спомогне да се гарантира, че правилата на ЕС относно трудовата мобилност и координацията на системите за социална сигурност се прилагат по справедлив, лесен и ефективен начин, както и да улесни гражданите и предприятията, за да могат да се възползват от предимствата на единния пазар.

Борба с бездомничеството

ЕС, държавите членки и организациите на гражданското общество за първи път поеха ангажимента да работят заедно, за да се борят с бездомничеството в ЕС. През юни те съвместно поставиха началото на Европейската платформа за борба с бездомничеството, за да се започне диалог, да се улесни взаимното обучение, да се подобрят данните и наблюдението и да се засили сътрудничеството между организациите за борба с бездомничеството. В подписаната през юни Декларация от Лисабон относно новата платформа се поставят амбициозни цели: достъпен, безопасен и подходящ спешен подслон за всички нуждаещи се; предлагане на подходящо жилище на лицата, които са освободени или изписани от институции като затвор или болница; жилища за спешно или преходно настаняване, използвани само при крайна необходимост; и борба с дискриминацията, основана на бездомничеството. От 2022 г. дейностите на платформата ще включват стартирането на проект за преброяване на бездомните хора в различни градове в целия ЕС и организирането на мероприятия за взаимно обучение с цел идентифициране и насърчаване на добрите практики, основани на факти, и използването на финансиране от ЕС.

Създаване на повече възможности за младите хора

През декември 2021 г. младежката безработица в ЕС беше 14,9 %, което представлява 2,75 милиона души на възраст под 25 години. През септември Урсула фон дер Лайен, председател на Европейската комисия, обяви нова инициатива, наречена ALMA (от английски Aim, Learn, Master, Achieve — стреми се, учи, овладей, постигай), за да се увеличи подкрепата на ЕС за младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение и са в неравностойно положение, например поради липса на квалификация или увреждане или защото имат мигрантски произход. Целта на ALMA е да се помогне на тези млади хора да стигнат до пазара на труда чрез комбинация от персонализирано обучение и обучение в тяхната държава членка по произход със стаж в друга страна от ЕС. Целта е да се подобрят уменията, знанията и опита на младите хора, да им се даде възможност да създадат нови контакти в цяла Европа, които иначе не биха били възможни, и в крайна сметка да им се помогне да навлязат на пазара на труда. ALMA ще се изпълнява по линия на Европейския социален фонд плюс с прогнозен годишен бюджет от 15 милиона евро.

ВИДЕОКЛИП: Като част от обучението за Европейския корпус за солидарност Вирна обяснява как е стигнала до идеята за своя проект за солидарност и какви въпроси си е задала, за да може да я осъществи.

През април Комисията постави началото на новата програма „Европейски корпус за солидарност“ за периода 2021—2027 г. С бюджет от над 1 милиард евро тя ще предостави възможности на около 275 000 млади хора да помогнат за справяне с обществените и хуманитарните предизвикателства чрез доброволческа дейност или чрез създаване на свои собствени проекти за солидарност. Благодарение на тематичния акцент на проектите на корпуса с програмата се подпомагат всеобхватни политически приоритети на ЕС, като например екологичния и цифровия преход, приобщаването, участието на младите хора в демократичните процеси и тяхната гражданска ангажираност.

През септември Комисията стартира новото онлайн приложение „Еразъм+“, което ще служи като единно звено за контакт за мобилните студенти, участващи в „Еразъм+“, предоставяйки им цялата необходима информация, за да учат и живеят в чужбина. В него на мобилните студенти е предоставена цифрова европейска студентска карта. Картата ще бъде валидна в целия ЕС за безопасна и лесна проверка на самоличността във висшите учебни заведения и за достъп до услуги. Картата бележи важна стъпка към създаването на европейско пространство за образование. През 2021 г. обхватът на програмата „Еразъм за млади предприемачи“ се разшири, за да включи Канада, Южна Корея и Тайван, предоставяйки повече възможности за придобиване на опит с предприемачи в чужбина.

Освен това през септември председателят Урсула фон дер Лайен оповести предложението на Комисията 2022 г. да бъде обявена за Европейска година на младежта. Целта е да се насърчат ЕС, държавите членки и регионалните и местните органи да зачитат, подкрепят и да се ангажират с младите хора в условията след пандемията. По-специално, Европейската година на младежта ще насърчи участието и ангажираността на младите хора във всички политики на ЕС, ще благоприятства тяхното личностно, социално и професионално развитие и ще подчертае начина, по който екологичният и цифровият преход могат да им предложат нови перспективи.

През октомври Комисията започна процеса, чрез който ще бъдат раздадени 60 000 безплатни карти за пътуване с железопътен транспорт в рамките на DiscoverEU. Тази инициатива дава възможност на 18-годишните от всички среди да пътуват из ЕС, да се учат от други култури, да изграждат нови приятелства и да опознаят европейската си идентичност. Тъй като през 2020 г. поради пандемията от COVID-19 не бяха раздадени безплатни карти, на 19-годишните също беше разрешено да участват през 2021 г.

План за действие в областта на социалната икономика

През декември Комисията представи план за действие, за да помогне на европейската социална икономика да просперира, като използва своя икономически потенциал и потенциал за създаване на работни места. Той също така ще допринесе както за справедливото и приобщаващо възстановяване, така и за екологичния и цифровия преход. Организациите на социалната икономика са субекти, които поставят на първо място социалните и екологичните цели, като реинвестират по-голямата част от печалбата си обратно в организацията. В ЕС съществуват 2,8 милиона стопански субекти на социалната икономика, в които работят 13,6 милиона души и които предлагат решения на предизвикателствата пред обществото. Тези организации могат да се сблъскат с трудности при развитието и разрастването на дейността си, тъй като не са достатъчно добре разбрани и признати. Те се нуждаят от по-голяма и по-добра подкрепа, за да се разрастват и процъфтяват, както и за да имат още по-голямо въздействие върху обществото. Планът за действие има за цел да проправи пътя пред организациите на социалната икономика, за да могат да започнат дейност и да я разширяват.

Развитие на знанията и уменията на хората

Все по-голям брой хора в ЕС трябва да актуализират своите знания, умения и компетентности, за да преодолеят разминаването между официалното си образование и нуждите на бързо променящото се общество и трудов пазар. През декември Комисията предложи препоръки на Съвета относно индивидуалните сметки за обучение и микроквалификациите, обявени в Европейската програма за умения и съобщението от 2020 г. за европейското пространство за образование.

Индивидуалните сметки за обучение се състоят от индивидуални надбавки за обучение. Целта на предложението е да се преодолее ниското равнище на участие на възрастните в обучението, да се намали недостигът на умения и да се допринесе за конкурентоспособна икономика и социална справедливост. За тази цел в предложената препоръка се разглеждат основните пречки, пред които са изправени хората, желаещи да започнат обучение — мотивация, време и финансови средства, като от държавите членки заедно със социалните партньори се изисква:

• да създадат индивидуални сметки за обучение и да предоставят права на обучение за всички възрастни в трудоспособна възраст;
• да определят списък на курсовете за обучение, които отговарят на условията за финансиране от индивидуалните сметки за обучение, и да предоставят достъп до него чрез цифров регистър;
• да предлагат възможности за професионално ориентиране и валидиране на придобити по-рано умения, както и платен отпуск за обучение.

Микроквалификациите удостоверяват учебните резултати след краткосрочен учебен опит, като например кратък курс или обучителна сесия. Те предлагат гъвкав и целенасочен начин да се помогне на хората да развият знания, умения и компетентности за своето личностно и професионално развитие. Предложението на Комисията има за цел да се развият микроквалификациите във всички институции, предприятия, сектори и в международен план. Целта е да се гарантира, че микроквалификациите са с високо качество и че се издават по прозрачен начин с цел постигане на доверие в придобитите познания и умения, които те удостоверяват.

За да се подпомогне изпълнението на мерки за развитие на уменията на хората, на разположение са редица фондове на ЕС, включително Механизма за възстановяване и устойчивост (вж. глава 1). Европейският социален фонд плюс е основният инструмент на ЕС за инвестиции в хората. С общ бюджет в размер на приблизително 99 милиарда евро за периода 2021—2027 г. той насърчава високо равнище на качествена и устойчива заетост, образование и обучение.

Освен това целта на фонда е да се гарантира адекватна и достойна социална закрила, да се преодолеят социалното изключване и бедността и да се подобрят условията на труд. За периода 2021—2027 г. Програмата за заетост и социални иновации и Фондът за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица ще бъдат интегрирани в Европейския социален фонд плюс.

Новата програма „Еразъм+“ за периода 2021—2027 г. стартира през март. С бюджет в размер на 26,2 милиарда евро, допълнен с около 2,2 милиарда евро от външните инструменти на ЕС, по линия на обновената програма ще се финансират проекти за мобилност с учебна цел и трансгранично сътрудничество за 10 милиона европейци на всякаква възраст и с всякакъв произход. Тя ще има за цел да бъде още по-приобщаваща и да подкрепя екологичния и цифровия преход, както е посочено в приоритетите за европейското пространство за образование.

Научни изследвания, иновации и европейско научноизследователско пространство

През ноември всички държави членки постигнаха съгласие по Пакт за научни изследвания и иновации в Европа и относно управлението на европейското научноизследователско пространство, като определиха приоритети и оптимизирана рамка за управление в тази област, включително програма за политиката за периода 2022—2024 г. Това ще спомогне за насърчаване на по-доброто съгласуване на регионалните, националните и европейските стратегии и инвестиции в областта на научните изследвания и иновациите. Държавите членки, след консултация със заинтересованите страни, ще определят и наблюдават напредъка в съответствие с общата програма на политиката за европейското научноизследователско пространство. Обхванатите области се простират от ценностите и принципите в областта на научните изследвания и иновациите до стратегическите приоритети за инвестиции, като например в научноизследователската инфраструктура. Комисията ще подкрепя общи действия за осигуряване в дългосрочен план на инвестиции и реформи на политиката в областта на научните изследвания и иновациите.

Съюз на равенство

Равно заплащане за равен труд

Новите мерки за прозрачност в заплащането имат за цел да гарантират, че жените и мъжете в ЕС получават равно заплащане за равен труд или за труд с равна стойност. В предложението на Комисията, прието през март, се определят мерки, като например предоставяне на информация на търсещите работа лица относно заплащането, право да бъдат запознати с нивата на заплащане на работници, полагащи същия труд или труд с равна стойност, и задължения за големите дружества да докладват и оценяват разликите в заплащането на жените и мъжете. Освен това работодателите няма да имат право да изискват от търсещите работа лица информация относно тяхното предишно заплащане, като по този начин се предотвратява поддържането на разликата в заплащането при смяна на работното място. Освен това предложението е насочено към подсилване на инструментите, чрез които работниците могат да предявяват правата си, и улесняване на достъпа до правосъдие, например укрепване на правото на обезщетение при дискриминация в заплащането.

Права на детето

За да бъде подготвен ЕС за следващото поколение европейци, през 2021 г. Комисията предложи всеобхватна нова Стратегия на ЕС за правата на детето и Европейска гаранция за децата. Тези важни инициативи на политиката ще спомогнат за защитата на всички деца и ще им помогнат да упражняват правата си. И двете инициативи се основават на резултатите от широкомащабни консултации с граждани, заинтересовани страни и, най-важното — с над 10 000 деца, като част от решителните усилия те да бъдат поставени в центъра на изготвянето на политиките на ЕС. Стратегията беше публикувана и на лесен за четене език (само на английски) за деца от различни възрасти и с различни умения за четене.

Стратегията на ЕС за правата на детето е изградена въз основа на ключовия принцип, че всяко дете в Европейския съюз, а даже и в целия свят, следва да се ползва от едни и същи права и да живее без дискриминация. Целта на стратегията е правата на децата да бъдат интегрирани в съответните политики на ЕС и на национално равнище. В нея са определени последващи действия по шест тематични области:

• овластяване на децата, за да бъдат активни граждани и членове на демократични общества;
• борба с детската бедност и насърчаване на социално-икономическото приобщаване, здравеопазването и образованието;
• борба с всички форми на насилие над деца и осигуряване на закрила на децата;
• укрепване на правосъдието, съобразено с интересите на детето;
• подкрепа и защита на децата чрез цифровия преход; и
• засилване на работата на ЕС в областта на правата на детето в неговата външна дейност.

Тази стратегия всъщност спомага и за утвърждаването на ЕС като основен поддръжник и защитник на правата на децата в световен мащаб.

Стратегията обединява в една всеобхватна и съгласувана рамка всички нови и съществуващи законодателни, политически и финансови инструменти на ЕС, които допринасят за защитата и насърчаването на правата на децата. Комисията е поела ангажимент за предприемане на действия, като през 2021 г. прие Европейска гаранция за децата, a през 2022 г. — Европейска стратегия за по-добър интернет за децата.

Целта на Европейската гаранция за децата, която беше предложена през март, е да се гарантира, че всяко дете в ЕС, изложено на риск от бедност или социално изключване, има достъп до ключови услуги, които са от съществено значение за насърчаване на равните възможности. Тези услуги включват предучилищна подготовка и грижи в ранна детска възраст, образование и извънкласни дейности, най-малко едно здравословно хранене през всеки учебен ден, здравно обслужване и достъп до здравословна храна и подходящо жилищно настаняване. Съветът прие тази препоръка само за 3 месеца, а държавите членки определиха национални координатори по гаранцията за децата, които ще следят за изпълнението на гаранцията. Държавите членки трябва да представят своите национални планове до март 2022 г.

Борба с расизма

През май Европейската комисия назначи първия по рода си координатор за борбата с расизма, като изпълни важен ангажимент по приетия през 2020 г. План за действие на ЕС за борба с расизма. Координаторът взаимодейства с Европейския парламент, държавите членки, организациите на гражданското общество и академичните среди с цел засилване на мерките на политиката в областта на борбата с расизма. Той също така осъществява тясна връзка с лица с малцинствен расов и етнически произход и отнася до Комисията проблемите им, предизвикващи загриженост. Координаторът ще обедини сили със службите на Комисията, за да бъде преодолян расизмът чрез политики в областта на заетостта, образованието, здравеопазването и жилищното настаняване или благодарение на програми за финансиране като програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ и Европейския социален фонд плюс.

С цел всеобхватна борба с расизма през 2021 г. Комисията работи с държавите членки, организациите на гражданското общество и органите за равно третиране, за да подкрепи разработването на национални планове за действие срещу расизма и расовата дискриминация и да подсили влиянието на действията на координатора при прилагането на Плана за действие на ЕС за борба с расизма.

В този контекст беше създадена подгрупа, която да работи с държавите членки и да се съсредоточи върху изпълнението на национално равнище на плана за действие. На 19 март Комисията организира европейската среща на върха, посветена на борбата с расизма. Тя беше организирана съвместно от португалското председателство на Съвета на Европейския съюз и интергрупата на Европейския парламент „Борба срещу расизма и многообразие“.

Равенство, приобщаване и участие на ромите

В приетата през март препоръка на Съвета относно равенството, приобщаването и участието на ромите се съдържа изчерпателен списък с мерки за борба с дискриминацията и антиромските нагласи; за постигане на напредък в социалното приобщаване; за насърчаване на активното участие в гражданското общество; и за гарантиране на равен достъп до качествени работни места, образование, здравеопазване и жилищно настаняване. Тези мерки са широкообхватни: от борбата с многобройните форми на структурна дискриминация срещу ромите до осигуряването на достъп на ромите до пазара на труда в местните и регионалните публични институции.

Препоръката е част от десетгодишната стратегическа рамка за насърчаване на равенството на ромите в целия ЕС. В нея се поставя по-силен акцент върху партньорствата и институционалния капацитет, подкрепата за развитието на гражданското общество и общността, по-доброто оползотворяване на средствата и засиления мониторинг. Борбата с антиромските нагласи като специфична форма на расизъм беше обсъдена на срещата на върха на ЕС, посветена на борбата с расизма, и по време на 14-ата среща на Европейската платформа за приобщаване на ромите през септември.

Равнопоставеност на ЛГБТИК

През ноември 2020 г. Комисията прие Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК (2020—2025 г.), в която се определят основните цели и инициативи за постигане на напредък по отношение на равнопоставеността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните, интерсексуалните и куиър лицата. След това Комисията създаде подгрупа относно равнопоставеността на ЛГБТИК в рамките на Групата на високо равнище по въпросите на недискриминацията, равенството и многообразието, която да окаже подкрепа и да следи напредъка в държавите членки, включително разработването на национални планове за действие относно равнопоставеността на ЛГБТИК.

През юли Комисията образува производство за установяване на нарушение срещу Унгария и Полша във връзка с равенството и защитата на основните права. Случаите в Унгария се отнасят до приетия наскоро закон, с който по-специално се забранява или ограничава достъпа до съдържание, което отразява или популяризира така наречените „различия спрямо самоопределението, съответстващо на пола при раждане, промяната на пола или хомосексуалността“ за лица на възраст под 18 години, както и до задължителното предупреждение, наложено за детски книги с ЛГБТИК съдържание. Тъй като опасенията на Комисията не бяха разсеяни, на 2 декември тя реши да изпрати мотивирано становище на Унгария, с което предостави на страната два месеца, за да отговори и да коригира положението. В противен случай Комисията може да реши да предяви иск срещу държавата членка пред Съда на Европейския съюз.

Що се отнася до Полша, Комисията счита, че полските власти не са успели да отговорят напълно и по подходящ начин на нейното разследване относно естеството и въздействието на резолюциите за „свободна от ЛГБТИК идеология зона“, приети от няколко полски региона и общини. Комисията получи отговор от Полша на своето официално уведомително писмо и в края на 2021 г. анализираше отговора, преди да вземе решение относно следващите си стъпки.

Борба с престъпленията от омраза и словото на омразата

През декември Комисията официално поиска от Съвета да разшири списъка на „престъпленията в ЕС“, установен в Договора за функционирането на Европейския съюз, за да обхване словото на омразата и престъпленията от омраза. В Рамковото решение относно борбата с расизма и ксенофобията посредством наказателното право е предвидено задължителното криминализиране на расистки и ксенофобски изказвания, проповядващи вражда и омраза, и престъпления от омраза единствено въз основа на определени критерии като раса, цвят на кожата, религия, произход, национална или етническа принадлежност. Криминализирането на други форми на слово на омразата и престъпления от омраза — например въз основа на пол, сексуална ориентация, възраст и увреждания — се различава в отделните държави членки. Решение на Съвета за разширяване на списъка на „престъпленията в ЕС“ ще даде възможност на Комисията да предложи в бъдеще минимални правила за криминализирането на словото на омразата и престъпленията от омраза въз основа на критерии, различни от расизма и ксенофобията.

Комисията продължава да работи, за да гарантира правилното транспониране и прилагане на рамковото решение, чрез диалог с националните органи и, когато е необходимо, чрез производства за установяване на нарушение. През 2020 г. и 2021 г. Комисията образува производства срещу 13 държави членки.

Комисията продължи политическата си дейност в областта на борбата с расистките и ксенофобските престъпления от омраза и изказвания, проповядващи вражда и омраза, като предостави насоки и обмени добри практики с националните органи и организациите на гражданското общество в контекста на Групата на високо равнище за борба с расизма, ксенофобията и другите форми на нетърпимост. Във връзка с прилагането на Кодекса за поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, проповядващи вражда и омраза през юни Комисията обяви участието на социалната мрежа LinkedIn. През октомври институцията публикува резултатите от годишната оценка на прилагането на кодекса за поведение, които показват, че макар резултатите да остават положителни, напредъкът се е забавил.

Стратегия за правата на хората с увреждания

87 милиона души в ЕС имат някаква форма на увреждане. Всеки има присъщо право на живот без бариери, а хората с увреждания имат право на равни възможности, както и право да участват в обществото наравно с останалите и да не бъдат обект на дискриминация и насилие.

50,8 % от хората с увреждания са трудово заети, в сравнение със 75 % от лицата без увреждания.

28,4 % от хората с увреждания са изложени на риск от бедност или социално изключване, в сравнение със 17,8 % от лицата без увреждания.

Само 29,4 % от хората с увреждания завършват висше образование, в сравнение с 43,8 % от лицата без увреждания.

52 % от хората с увреждания се чувстват дискриминирани.

Стратегията на ЕС за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г., приета през март и публикувана и на лесен за четене език (само на английски), има за цел да се гарантира тяхното пълноценно участие в обществото. 10-годишната стратегия е насочена към многообразните предизвикателства, пред които са изправени хората с увреждания. В нея се определят действия за подобряване на равенството във всички аспекти на всекидневния живот, като например достойно качество на живот, независим живот и пълноценно упражняване на правата на човека и правата на ЕС, като например свободното движение и правото на глас. Стратегията също така насърчава равния достъп до работа, правосъдие, образование, здравеопазване, култура, спорт и туризъм, както и защита срещу всяка форма на дискриминация.

Защита и насърчаване на основните права съгласно Хартата

През декември Комисията прие своя „Годишен доклад за 2021 г. относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС“, в който беше поставен акцент върху защитата на основните права в ерата на цифровите технологии. Комисията също така даде ход на кампания за повишаване на осведомеността относно правата на хората съгласно Хартата и относно това към кого могат да се обърнат, в случай че правата им бъдат нарушени. Комисията обяви покана за представяне на предложения за насърчаване и защита на ценностите на ЕС в рамките на програмата „Граждани, равенство, права и ценности“. Тази покана за представяне на предложения с обща стойност 51 милиона евро ще подкрепи организациите на гражданското общество в ЕС в работата им за защита и насърчаване на основните права и ценности. Докладът и поканата за представяне на предложения представляват конкретен резултат в рамките на стратегията на Комисията от 2020 г. за укрепване на прилагането на Хартата на основните права в ЕС.

Застаряване и демография

Европа претърпя и продължава да е изправена пред дълбоки демографски промени. През последните пет десетилетия очакваната продължителност на живота при раждане в ЕС се е увеличила с 10 години както за жените, така и за мъжете. Политиките трябва да бъдат изготвяни с оглед на тази тенденция, която преобразява обществата и начина на живот. През януари Комисията публикува Зелена книга относно застаряването на населението, с която постави началото на обществен дебат относно възможностите и предизвикателствата, свързани със застаряването на населението. В документа е възприет подход, основан на жизнения цикъл, който отразява всеобщото въздействие на застаряването на населението върху всички поколения. Неговата цел е да се постигне точният баланс между устойчивите решения за нашите социални системи, от една страна, и справедливостта и солидарността между поколенията, от друга.

През април Комисията стартира Демографския атлас — интерактивен инструмент за наблюдение и оценка на демографските тенденции на равнището на ЕС и на национално и местно равнище. В него се съдържат официални статистически данни и прогнози от Евростат, нови данни, изготвени от Съвместния изследователски център на Комисията, както и истории с данни по конкретни въпроси, с които се предоставя широк набор от демографски данни, спомагащи за поставянето на демографския анализ в основата на изготвянето на политиките на ЕС. През юни Съветът и Комисията публикуваха доклади относно дългосрочните грижи и адекватността на пенсиите, в които се очертава благосъстоянието на възрастните хора в ЕС през следващите няколко десетилетия. Броят на хората, които потенциално се нуждаят от дългосрочни грижи в ЕС-27, се очаква да нарасне от 30,8 милиона през 2019 г. на 38,1 милиона през 2050 г., докато разходите за дългосрочни грижи в ЕС се очаква да се увеличат от 1,7 % от БВП през 2019 г. на 2,5 % от БВП през 2050 г.

За контакт с представители на ЕС

Лично

В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща

Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

— чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),

— или стационарен телефонен номер +32 22999696, или

— по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

За да намерите информация за ЕС

Онлайн

Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС

Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата

За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес https://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС

Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (https://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.

Във връзка с тази публикация

ИДЕНТИФИКАТОРИ

ЕС през 2021 г. — Общ доклад за дейността на Европейския съюз

Print ISBN 978-92-76-38932-3 ISSN 1977-0294 doi:10.2775/154008 NA-AD-22-001-BG-C

PDF ISBN 978-92-76-38905-7 ISSN 1977-3382 doi:10.2775/324076 NA-AD-22-001-BG-N

HTML ISBN 978-92-76-38810-4 ISSN 1977-3382 doi:10.2775/741883 NA-AD-22-001-BG-Q

Интерактивната версия на настоящата публикация, съдържаща връзки към онлайн съдържание, може да бъде намерена във формати PDF и HTML на следния уебсайт:
europa.eu/general-report/bg

ЕС през 2021 г. — Общ доклад за дейността на Европейския съюз
Европейска комисия
Генерална дирекция „Комуникации“
Редакционна служба и целенасочени информационни дейности
1049 Брюксел
БЕЛГИЯ

ЕС през 2021 г. — Общ доклад за дейността на Европейския съюз бе приет от Европейската комисия на 21 февруари 2022 г. под номер C(2022) 959.

Европейската комисия не носи никаква отговорност за каквито и да е последици от повторното използване на настоящата публикация.

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2022 г.

© Европейски съюз, 2022 г.

Политиката по отношение на повторната употреба на документи на Европейската комисия е уредена с Решение 2011/833/ЕС на Комисията от 12 декември 2011 г. относно повторната употреба на документи на Комисията (OВ L 330, 14.12.2011 г., стр. 39).

Освен ако не е отбелязано друго, повторната употреба на настоящия документ е разрешена съгласно лиценз Creative Commons Attribution 4.0 International (CC-BY 4.0) (https://creativecommons.org/licenses/by/4.0/). Това означава, че повторната употреба се позволява, при условие че надлежно се посочи източникът и се укажат евентуалните промени.

За употребата или възпроизвеждането на елементи, които не са собственост на Европейския съюз, трябва да се поиска разрешение директно от носителите на авторските права.

АВТОРСКИ ПРАВА

Всички снимки © Европейски съюз, освен ако не е посочено друго.