Обща селскостопанска политика и климат
Половината от средствата на ЕС за действия за климата се разходват чрез ОСП, но емисиите от земеделските стопанства не намаляват

Кратко изложение

I

От 2013 г. насам действията в областта на климата са една от основните цели на Общата селскостопанска политика — ОСП. През периода 2014—2020 г. Комисията предостави над 100 млрд. евро — повече от една четвърт от общия бюджет по ОСП — за справяне с последиците от изменението на климата и адаптиране към него.

II

Ролята на ЕС за смекчаване на последиците от изменението на климата в селскостопанския сектор е от решаващо значение, защото ЕС определя екологични стандарти и съфинансира повечето от разходите на държавите членки за селско стопанство. Европейската сметна палата (наричана по-нататък ЕСП или Сметната палата) реши да извърши одит на ОСП, тъй като голяма част от нейния бюджет се разпределя за смекчаване на последиците от и адаптиране към изменението на климата, както и поради тесните връзки между климата и селскостопанската политика. Очакваме констатациите ни да бъдат полезни в контекста на целта на ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.

III

Сметната палата провери дали през периода 2014—2020 г. по линия на ОСП са подпомагани практики за смекчаване на последиците от изменението на климата с потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство. Проверихме също така дали през периода 2014—2020 г. въвеждането на ефективни практики за смекчаване е било стимулирано по линия на ОСП по-добре, отколкото през периода 2007—2013 г. Сметната палата структурира констатациите си около основните източници на емисии: отглеждане на добитък, торене на почвата и земеползване.

IV

Като цяло беше констатирано, че предоставените през периода 2014—2020 г. средства по линия на ОСП в размер на 100 млрд. евро за действия в областта на климата са имали слабо въздействие върху емисиите от селското стопанство, които не са се променили значително от 2010 г. насам. Повечето от подпомаганите по линия на ОСП мерки имат малък потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата. По линия на ОСП рядко се финансират мерки с голям потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата.

V

Емисиите от животновъдството, главно от добитъка, представляват около половината от емисиите от селското стопанство и остават стабилни от 2010 г. насам. ОСП обаче не се стреми да ограничава броя на селскостопанските животни, нито пък предоставя стимули за намаляването му. Точно обратното, пазарните мерки на ОСП включват насърчаване на животинските продукти, чиято консумация не е намалявала от 2014 г. насам.

VI

Емисиите от химически торове и оборски тор, които възлизат на почти една трета от емисиите от селското стопанство, са се увеличили в периода 2010—2018 г. По линия на ОСП се подпомагат практики, които може да намалят използването на торове, като например биологичното земеделие и бобовите растения. Сметната палата обаче констатира, че тези практики имат неясно въздействие върху емисиите на парникови газове. Вместо това практики, които са по-ефективни, са получили малко финансиране.

VII

По линия на ОСП се подпомагат земеделски стопани, обработващи отводнени торфища, които изпускат 20 % от емисиите на парникови газове от селското стопанство в ЕС-27. Въпреки наличието на такава възможност, подпомагането за развитието на селските райони е било използвано рядко за тяхното възстановяване. Правилата на ОСП правят също така някои дейности върху възстановените влажни зони недопустими за преки плащания. Подкрепата по ОСП за залесяване, агролесовъдство и преобразуване на обработваема земя в постоянно затревени площи през периода 2014—2020 г. не е увеличена спрямо периода 2007—2013 г.

VIII

Въпреки повишената амбиция в областта на климата, правилата за кръстосано спазване и мерките за развитие на селските райони са се променили малко в сравнение с предходния период. Поради това тези схеми не са стимулирали земеделските стопани да възприемат ефективни мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата. Въпреки че схемата за екологизиране е трябвало да подобри екологичните показатели на ОСП, нейното въздействие е било незначително.

IX

Сметната палата препоръчва на Комисията:

1. да предприеме действия с цел в рамките на ОСП да се намалят емисиите от селското стопанство;
2. да предприеме мерки за намаляване на емисиите от обработвани отводнени органични почви; и
3. да докладва редовно относно приноса на ОСП за смекчаване на последиците от изменението на климата.

Въведение

Емисии на парникови газове от селското стопанство

01

Производството на храни е причина за 26 % от емисиите на парникови газове в световен мащаб¹. Фигура 1 показва, че селското стопанство е причина за по-голямата част от тези емисии. В своята стратегия „От фермата до трапезата“ Комисията, използвайки насоките на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), които се фокусират върху дейността на земеделските стопанства, посочва, че в ЕС (т.е. без да се взема предвид въздействието на внесените животински продукти) селското стопанство отговаря за 10,3 % от емисиите на парникови газове в ЕС, като почти 70 % от тези емисии идват от сектора на животновъдството.

02

Държавите членки отчитат парниковите газове, отделяни на тяхната територия, като използват данни за дейността, свързани с източниците на емисиите (например видове и брой животни), със съответни емисионни фактори. Във фигура 2 са показани три основни вида парникови газове, които се изпускат от селското стопанство, техните основни източници в ЕС, както и делът на тези източници в общите емисии от селското стопанство, които представляват 13 % от общите емисии на парникови газове в ЕС-27 (в т.ч. допълнителни 2,7 % от емисиите от земеползване и поглъщанията на парникови газове от обработваема земя и постоянно затревени площи). Допълнителните емисии, които не са включени във фигура 2, произтичат от използването на горива за машините и за отопление на сградите, представляващи около 2 % от общите емисии в ЕС-27.

03

Селското стопанство, и по-специално животновъдството, неизбежно е свързано с емисии на парникови газове. Някои практики на земеползване предоставят възможности за намаляване на емисиите и премахване на въглеродния диоксид (CO₂) от атмосферата чрез съхраняване на въглерод в почвата или в биомасата (растения и дървета). Тези практики включват възстановяване на отводнени торфища или залесяване.

04

Във фигура 3 е показано как се развиват емисиите на парникови газове в периода 1990—2018 г. В периода 1990—2010 г. те са намалели с 25 % главно поради спада в използването на торове и в броя на селскостопанските животни, като най-големият спад е в периода 1990—1994 г. След 2010 г. емисиите не намаляват повече.

Политика в областта на изменението на климата в ЕС

05

Отговорът на ЕС на изменението на климата се основава на две стратегии: смекчаване и адаптиране. Смекчаване означава намаляване на създаваните от човека емисии на парникови газове или премахване на парниковите газове от атмосферата. Адаптиране означава приспособяване към настоящото или очакваното изменение на климата и неговите последици. Акцентът в настоящия доклад е върху смекчаването.

06

През 1997 г. ЕС подписва Протокола от Киото. С това той се ангажира да намали емисиите си на парникови газове с 20 % до 2020 г., като за референтна година по отношение на нивото на емисиите се използва 1990 г. През 2015 г. ЕС става страна по Парижкото споразумение. Това увеличава амбициите на ЕС за намаляване на емисиите. Настоящата рамка на политиката на ЕС има за цел намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с 40 % до 2030 г. Комисията предложи тази цел да се завиши на 55 % и до 2050 г. да се постигнат нулеви нетни емисии².

07

Рамката на ЕС за смекчаване на последиците от изменението на климата до 2020 г. имаше два основни елемента — системата за търговия с емисии и законодателството относно разпределянето на усилията — които заедно обхващат 95 % от емисиите на парникови газове в ЕС през 2018 г. (фигура 4).

08

ЕС е определил цели за намаляване с 10 % до 2020 г.³ и с 30 % до 2030 г.⁴ (спрямо 2005 г.) на емисиите, обхванати от законодателството относно разпределянето на усилията. Във фигура 5 са показани целите за 2020 г., определени за всяка от 27-те държави членки, като се вземат предвид доходите на глава от населението. Всяка държава членка взема решение как да постигне своята национална цел и дали нейният селскостопански сектор ще допринесе за това или не.

09

Според предварително изчислените емисии на парникови газове за 2019 г. за секторите, обхванати от законодателството относно разпределянето на усилията, през 2019 г. емисиите на 14 от 27-те държави членки са били под националните цели за 2020 г.⁵ ЕСП сравни за всяка държава членка разликата в емисиите за първия период (2013—2020 г.) с разликата за втория период (2021—2030 г.). За 2021 г. ЕСП използва последните налични предварителни оценки за 2019 г. Във фигура 6 е показано, че целите за 2030 г. ще бъдат много по-голямо предизвикателство за ЕС.

10

През 2011 г. Комисията избра да включи въпросите, свързани с климата, в бюджета на ЕС („интегриране на въпросите относно климата“). Това включва интегриране на мерките за смекчаване и адаптиране („действия в областта на климата“) в политиките на ЕС и проследяване на използваните за тези мерки средства с цел разходване на най-малко 20 % от бюджета на ЕС за периода 2014—2020 г. за действия в областта на климата⁶.

Ролята на ОСП за периода 2014—2020 г. в действията в областта на климата

11

Понастоящем общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС има три най-общи цели: жизнеспособно производство на храни, устойчиво управление на природните ресурси и балансирано териториално развитие. В управлението ѝ участват както Комисията, така и държавите членки. Разплащателните агенции в държавите членки отговарят за администриране на заявленията за помощ, проверки на кандидатите и извършване на плащанията, както и за мониторинг на използването на финансирането. Комисията определя по-голямата част от рамката за разходи, проверява и наблюдава работата на разплащателните агенции и носи отговорността за използването на средствата на ЕС. В рамките на ОСП има три групи подпомагане:

• преки плащания за подпомагане на доходите на земеделските стопани;
• пазарни мерки за справяне с трудни пазарни ситуации, като например внезапен спад на цените; и
• мерки за развитие на селските райони с национални и регионални програми, насочени към специфичните нужди и предизвикателства, пред които са изправени селските райони.

12

След 2014 г. действията в областта на климата⁷ са една от деветте конкретни цели, спрямо които Комисията оценява резултатите от Общата селскостопанска политика. С интегрирането на въпросите относно климата Комисията оценява, че ще предостави 103,2 млрд. евро (45,5 млрд. евро за преки плащания и 57,7 млрд. евро за мерки за развитие на селските райони) за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране към него през периода 2014—2020 г. (фигура 7). Това представлява 26 % от бюджета за ОСП и почти 50 % от общите разходи на ЕС за действия в областта на климата⁸. В отчитането от страна на Комисията относно свързаните с климата разходи не се прави разлика между адаптиране и смекчаване.

13

Много мерки, които Комисията проследява като допринасящи за действията в областта на климата, са насочени предимно към биологичното разнообразие, качеството на водата и въздуха и социални и икономически потребности.

14

В своя Специален доклад № 31/2016 Сметната палата констатира, че Комисията е надценила частта от средствата по ОСП, разходвани за действия в областта на климата, и че една по-разумна оценка би била 18 %, а не 26 %, както твърди Комисията. Разликата идва основно от надценяване на въздействието на кръстосаното спазване върху смекчаването на последиците от изменението на климата, а също и от факта, че за някои от приложените коефициенти не е спазен принципът на консервативност. Комисията е признала възможността от известно надценяване или подценяване на връзката с климата на някои разходи по приложимата методология, но е счела за добър нейния подход за проследяване на разходите, свързани с климата, чрез който се изчисляват разходите за климата в областите на селското стопанство и развитието на селските райони.

15

Дългосрочната цел на Комисията за ОСП през периода 2014—2020 г. е да се намалят емисиите на парникови газове от селското стопанство⁹. Комисията не е уточнила намаляването на емисиите, което трябва да бъде постигнато.

Стратегия на Комисията за засилване на усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата

16

На 1 юни 2018 г. Комисията представи законодателни предложения относно ОСП за периода 2021—2027 г. Комисията заяви, че с новата ОСП летвата се вдига още по-високо по отношение на опазването на околната среда и изменението на климата¹⁰. Тя предложи нов модел, основан на качеството на изпълнението, с по-голяма отговорност и отчетност за държавите членки във връзка с планирането на мерките на ОСП. Държавите членки ще ги опишат в своите „стратегически планове по ОСП“, които Комисията ще трябва да одобри.

17

През декември 2019 г. Комисията представи Европейския зелен пакт, в който се предоставя пътна карта за превръщане на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. За периода 2021—2027 г. Комисията предложи да се изразходват 25 % от бюджета на ЕС за действия в областта на климата, но Съветът увеличи цифрата на 30 %¹¹. Във фигура 8 са показани стратегиите и законодателните предложения, публикувани от Комисията през 2020 г. във връзка с действията за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

18

През декември 2020 г. Комисията публикува препоръки към държавите членки за подготовката на техните стратегически планове по ОСП¹². Например тя препоръчва да се използват екосхеми за възстановяване на отводнените торфища, за насърчаване на прецизното и консервационното земеделие (без или с намалено обработване с плуг). В Специален доклад № 18/2019 на ЕСП относно емисиите на парникови газове в ЕС на Комисията се препоръчва да следи за това, че стратегическите планове за селското стопанство и земеползването допринасят за постигането на целевите нива за намаляване на емисиите за 2050 г. и да проверява дали държавите членки са определили подходящи политики и мерки за посочените сектори.

Обхват и подход на одита

19

Сметната палата реши да проведе настоящия одит, защото през периода 2014—2020 г. Комисията е предоставила почти 26 % от бюджета за ОСП (103 млрд. евро) за действия в областта на климата. Освен това климатът беше сред най-важните теми на политическата дискусия относно бъдещата ОСП, а цел за устойчиво развитие 13 на ООН изисква да се предприемат действия за борба срещу изменението на климата. Очакваме констатациите ни да бъдат полезни в контекста на целта на ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.

20

Сметната палата провери дали през периода 2014—2020 г. по линия на ОСП са подпомагани практики за смекчаване на последиците от изменението на климата с потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове. Проверихме също така дали през периода 2014—2020 г. въвеждането на ефективни практики за смекчаване е било стимулирано по линия на ОСП по-добре, отколкото през периода 2007—2013 г. Сметната палата съсредоточи своята работа върху основните източници на емисии на парникови газове от селското стопанство: селскостопански животни и съхранение на оборски тор, използване на химически торове и оборски тор, обработване на органични почви и преобразуване на затревени и обработваеми площи.

21

В одита не са включени проекти за смекчаване на последиците от изменението на климата, финансирани по програмите „Хоризонт 2020“ и LIFE. От обхвата са изключени и емисиите от горива в селското стопанство.

22

Сметната палата събра одитни доказателства чрез:

• преглед на данните относно: емисиите на парникови газове в ЕС-27; селскостопанските животни, засетите култури и използването на торове; програмите за развитие на селските райони и докладите на Комисията относно преките плащания;
• интервюта с представители на земеделските стопани, НПО в областта на околната среда и климата и националните органи в Ирландия, Франция и Финландия, избрани въз основа на дела на техните емисии от селското стопанство, селскостопански дейности и подходи към смекчаване на последиците от изменението на климата и съхранението на въглерод;
• преглед на научни проучвания за оценка на ефективността на практиките и технологиите за смекчаване;
• документна проверка на емисиите на парникови газове от селското стопанство в 27-те държави членки и действията по ОСП, предприети за тяхното намаляване или за поглъщане на въглерод през периода 2014—2020 г.; и
• дискусии с експерти в областта на селското стопанство и изменението на климата с цел повишаване на знанията и коментиране на оформящите се констатации на ЕСП.

Констатации и оценки

23

Сметната палата раздели своите констатации и оценки в четири раздела. В първите три раздела се оценява въздействието на ОСП през периода 2014—2020 г. върху основните източници на емисии на парникови газове от селското стопанство: селскостопански животни, използване на химически торове и оборски тор и земеползване. В последния раздел се разглежда моделът на ОСП за периода 2014—2020 г. и потенциалът ѝ за намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство.

ОСП не е намалила емисиите, свързани със селскостопанските животни

24

Сметната палата провери дали през периода 2014—2020 г. на ОСП е имало общо намаляване на емисиите на парникови газове от храносмилането на фуражи и съхранението на оборски тор. Оценихме размера на финансирането по ОСП за ефективни практики за смекчаване с цел намаляване на тези емисии. Сметната палата провери също така дали някои схеми за помощ по ОСП са довели да увеличаване на емисиите на парникови газове.

25

В периода 2010—2018 г. емисиите на парникови газове от селскостопанските животни в ЕС-27 не са намалели. Храносмилането на фуражи е причина за 78 % от емисиите от селскостопанските животни, докато на съхранението на оборски тор се дължат останалите 22 %. Емисиите от говеда и млекодайни животни са причина за 77 % от емисиите от селскостопанските животни (фигура 9).

Мерките по ОСП не включват намаляване на броя на селскостопанските животни

26

За по-голяма част от държавите членки емисиите от селскостопански животни са непроменени. Само Гърция, Хърватия и Литва показват значително намаляване на емисиите в периода 2010—2018 г. (фигура 10). Тези намаления са свързани основно с големи спадове (около 30 %) в броя на млекодайните крави, а не са резултат от целенасочени политики за смекчаване по ОСП. В тези три държави липсата на конкурентоспособност е изиграла основна роля за спада. От друга страна, в Ирландия, Унгария и Полша се наблюдава значително увеличаване на емисиите.

27

Спадът в животновъдното производство ще намали емисиите от храносмилането на фуражи и съхранението на оборски тор, но и от торовете, използвани при производството на фуражи. Общото намаляване на отглеждането на селскостопански животни в ЕС ще намали емисиите на парникови газове. Нетното въздействие от това ще зависи от промените в консумацията на животински продукти. Ако резултатът е по-голям обем внос, ще е налице „изместване на въглеродни емисии“¹³. ОСП обаче не се стреми да ограничава броя на селскостопанските животни, нито пък предоставя стимули за намаляването му. Пазарните мерки на ОСП включват насърчаване на животинските продукти, чиято консумация не е намалявала от 2014 г. насам (фигура 11).

28

Горепосочените тенденции се основават на доставките на разположение на потребителите, така че те включват и хранителните отпадъци. Както е посочено в Специален доклад № 34/2016 на ЕСП, общопризнат факт е, че на световно равнище около една трета от храните, произвеждани за консумация от човека, се разхищават или губят. В доклада се заключава, че ОСП трябва да играе роля в борбата срещу разхищаването на храни, и се препоръчва тази тема да се включи в прегледа на ОСП.

29

В стратегията „От фермата до трапезата“ Комисията обяви, че ще направи преглед на програмата на ЕС за насърчаване на селскостопански продукти, за да подпомогне устойчивото производство и консумация. На 22 декември 2020 г. Комисията публикува Работен документ¹⁴, в който се извършва оценка на политиката за насърчаване. Тя продължава да преразглежда политиката с намерението да предложи законодателни промени през 2022 г. В стратегията „От фермата до трапезата“ се разглежда как ЕС би могъл в бъдеще да използва програмата си за насърчаване, за да подкрепи животновъдните методи, които са най-устойчиви и най-ефективни от гледна точка на емисиите на въглерод, както и за подпомагане на преминаването към хранителен режим, основан в по-голяма степен на растенията.

30

При прегледа на проучванията Сметната палата не констатира ефективни и одобрени практики, които могат да намалят значително емисиите от селскостопански животни от храносмилането на фуражи, без да се намали броя на животните (определени добавки към фуражите може да са ефективни, но не са получили регулаторно одобрение). Много практики, свързани с управлението на отглеждането, храненето, здравето и плодовитостта на животните, имат бавен и незначителен потенциал за смекчаване. Някои от тези практики насърчават разширяване на производството, а по този начин нетните емисии може да се увеличат (каре 1).

31

Сметната палата констатира четири ефективни практики за намаляване на емисиите от съхранението на оборски тор (подкиселяване и охлаждане на оборския тор, хранилища за оборски тор с непропускливо покритие и биогаз с оборски тор като изходна суровина). Няколко държави членки са предложили подкрепа по ОСП за тези практики на малък брой стопанства (таблица 1).

Няколко мерки на ОСП запазват или увеличават емисиите на парникови газове, свързани със селскостопанските животни

32

Средно, специализираните в животновъдство стопани зависят от преките плащания за поне 50 %¹⁶ от своите доходи. Това ниво на зависимост е по-високо, отколкото при земеделските стопани, заети с отглеждане на култури.

33

Всички държави членки с изключение на Германия предоставят част от преките си плащания (предимно между 7 % и 15 %)¹⁷ под формата на доброволно обвързано с производството подпомагане (ДОПП), със 74 % от което се подпомага животновъдството (фигура 12). Чрез ДОПП се насърчава поддържането на броя на селскостопанските животни, защото стопаните ще получават по-малко средства, ако намалят броя на животните. На равнището на ЕС ДОПП възлиза на 10 % от преките плащания (4,2 млрд. евро годишно)¹⁸.

34

В проучване от 2020 г.¹⁹ се оценява, че емисиите на парникови газове от селското стопанство в ЕС (без емисиите от земеползване) ще спаднат с 0,5 %, ако бюджетът за ДОПП за говеда, овце и кози се пренасочи към основни плащания за земеделска земя. В проучване от 2017 г.²⁰ се констатира, че без преки плащания емисиите от селското стопанство биха били с 2,5 % по-ниски, като 84 % от намалението ще се дължи на спада в отглеждането на говеда и млекодайни животни и свързаното с това по-малко използване на торове върху пасища. В проучване на Комисията от 2017 г.²¹ се оценява, че емисиите от селското стопанство ще спаднат с 4,2 %, ако бъдат прекратени преките плащания, и с 5,8 %, ако бъде прекратено и подпомагането за развитието на селските райони. В това проучване се оценява, че около 7 % от земеделската площ ще се освободи за основани на земята мерки за смекчаване, като например залесяване. При тези намаления не се отчита възможният ефект на изместване на емисиите (вж. точка 27), който в тези три проучвания се оценява между 48 % и почти 100 % (при липсата на пречки пред търговията).

35

В проучване от 2020 г.²² се констатира, че емисиите в ЕС ще спаднат с 21 %, ако приблизително половината от преките плащания се заплащат на земеделските стопани в замяна на намаляване на емисиите на парникови газове. Две трети от намалението ще бъде в резултат на промените в производството, като най-много ще спадне производството на говеждо, овче и козе месо и фуражи. Една трета от намалението ще бъде в резултат на въвеждането на практики за смекчаване, сред които технологии в млекопреработвателната промишленост, биогаз в сектор свиневъдство и незасаждане на торфища. Тези ползи ще бъдат компенсирани с увеличаване на емисиите другаде с около 4 % от настоящите селскостопански емисии на ЕС, което ще доведе до нетно намаление от 17 %.

36

Допълнителни емисии произтичат от обезлесяването, свързано с производството на фуражи, особено на соя²³. Ако се вземе предвид вносът, делът на емисиите, свързани с производството на консумирани в ЕС животински продукти, се увеличава допълнително (в сравнение с разглеждането на емисиите, причинени пряко от селското стопанство в ЕС). Когато е включен вносът, според оценките животинските продукти представляват 82 % от въглеродния отпечатък (фигура 13), но само 25 % от калориите на средния хранителен режим в ЕС²⁴.

Увеличават се емисиите от торовете и оборския тор върху почвите

37

Сметната палата провери дали мерките по ОСП за периода 2014—2020 г. са намалили емисиите на парникови газове от използването на химически торове и оборски тор.

38

Употребата на химически торове и оборски тор заедно с отлаганията от пасищните животни са причина за по-голямата част от емисиите на парникови газове от хранителните вещества в почвите. За периода 2010—2018 г. емисиите от хранителните вещества в почвите са се увеличили с 5 %. Това увеличение се дължи предимно на увеличеното използване на торове, докато другият основен източник на емисии — оборският тор — е бил по-стабилен (фигура 14).

39

За периода 2010—2018 г. емисиите от химически торове и оборски тор са се увеличили в осем държави членки (фигура 15). Увеличението е било най-голямо (над 30 %) в България, Чехия, Унгария, Румъния и Словакия. Само в Гърция и Кипър има ясно намаляване на емисиите. Тези тенденции на равнището на държава са почти изцяло в резултат на промени в използването на химически торове. Групата държави членки, в които няма никаква промяна или значителна промяна, включва държавите с най-високи емисии на парникови газове от селското стопанство на хектар използвана земеделска площ²⁵.

Дерогациите от Директивата за нитратите отчасти компенсират нейното положително въздействие върху емисиите от използването на оборски тор

40

Тъй като субсидиите не са били обвързани с намаляване на отглеждането на селскостопански животни (точки 26—34), количествата оборски тор не са намалели (фигура 14). Запазеното равнище на отглеждане на селскостопански животни поддържа високо и използването на торове, тъй като за животинските продукти е необходим повече азот, отколкото за растителните храни²⁶.

41

Съгласно ОСП земеделските стопани следва да спазват правила за „кръстосано спазване“ (точка 77). Законоустановеното изискване за управление (ЗИУ) 1 — „Опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници“ обхваща спазването на Директивата за нитратите²⁷, която се прилага за всички земеделски стопани, независимо от това дали получават финансиране по ОСП. Директивата за нитратите изисква балансирано използване на торове, установява пределни стойности за количествата използван оборски тор и определя периодите, когато неговата употреба е забранена. В проведено за Комисията проучване от 2011 г.²⁸ се констатира, че без Директивата за нитратите емисиите на N₂O в целия ЕС през 2008 г. биха били по-високи с 6,3 %, главно поради увеличаване на общото излужване на азот в подземните и повърхностните води.

42

Към 2020 г. четири държави (Белгия, Дания, Ирландия и Нидерландия) са получили дерогация от Директивата за нитратите във връзка с ограничението за използване на оборски тор. Тези четири държави са сред отделящите най-високи емисии на парникови газове на хектар използвана земеделска площ²⁹. Дерогациите може да включват условия, които могат да компенсират отрицателното въздействие на разпръскването на повече оборски тор върху почвата, отколкото обикновено е разрешено. В проучването от 2011 г. се оценява, че дерогациите увеличават газообразните емисии на азот с до 5 %, като увеличението на N₂O е до 2 %.

43

Сметната палата анализира предоставената от ирландските органи информация относно дерогациите по Директивата за нитратите (фигура 16). В Ирландия от 2014 г. насам площта под дерогация се е увеличила с 34 %, а броят на животните в стопанствата с дерогации се е увеличил с 38 %. През същия период емисиите от химически торове са се увеличили с 20 %, емисиите от оборски тор, прилаган върху почвите, с 6 %, а непреките емисии от излужване и оттичане с 12 %.

44

При своя преглед на проучванията Сметната палата не констатира ефективни практики за намаляване на емисиите на парникови газове от използването на оборски тор, а само намаляване на прилаганите количества. По линия на ОСП се подпомагат практики, с които оборският тор се прилага близо или вътре в почвата (например тороразпръскващи системи с маркучи/твърди накрайници). Такива практики могат да бъдат ефективни за намаляване на емисиите на амоняк, но не са ефективни за намаляване на емисиите на парникови газове и дори може да ги увеличат³⁰.

С ОСП не е постигнато намаляване на използването на химически торове

45

По ОСП се подпомагат редица земеделски практики, предназначени да намаляват използването на торове. В следващите точки Сметната палата разглежда пет земеделски практики и свързаната с тях подкрепа по ОСП през периода 2014—2019 г. (вж. таблица 2 и точки 46—51 за отделните оценки на практиките):

• две практики, които са получили значителна подкрепа по ОСП, но според извършения от ЕСП преглед на проучванията тяхната ефективност за смекчаване на последиците от изменението на климата е неясна (биологично земеделие и бобови растения); и
• три практики, които Сметната палата установи като ефективни за смекчаване на последиците от изменението на климата, но които са получили минимална подкрепа по ОСП (фуражни култури, технология, при която влагането на азот може да се контролира индивидуално, и инхибитори на нитрификация).

ОСП е насърчавала биологичното земеделие и отглеждането на бобови растения, но въздействието върху използването на торове е неясно

46

При биологичното земеделие използването на химически торове не е разрешено. Въпреки това преходът от конвенционално към биологично земеделие не води непременно до намаляване на емисиите на парникови газове. Има два основни сценария за преход, като и двата поставят под съмнение дали разширяването е намалило емисиите на парникови газове:

• Ако земеделски стопанин, упражняващ конвенционално земеделие, при което се използват по-малко торове (като планински пасища), премине към биологично земеделие, въздействието върху емисиите ще бъде слабо.
• Ако земеделски стопанин, който използва повече торове, премине към биологично земеделие, емисиите от стопанството ще се намалят значително. По-ниските добиви от биологични стопанства обаче може да накарат други стопанства да използват допълнително торове или земя, за да произвеждат повече, което води до повече емисии³¹ (фигура 17).

47

Чрез помощта за развитие на селските райони ОСП е допринесла за разширяване на биологичното земеделие от 5,9 % от земеделската земя в ЕС през 2012 г. на 8,5 % през 2019 г. Сметната палата обаче не успя да установи надеждни данни за въздействието от това разширяване върху използването на оборски и синтетични торове или върху емисиите на парникови газове.

48

Бобовите растения изискват по-малко азотно наторяване, отколкото други култури, защото имат способността по биологичен начин да „фиксират“ азот от въздуха. Всички държави членки с изключение на Дания са предлагали финансиране по ОСП за бобови растения под формата на помощ за екологизиране, ДОПП или за развитие на селските райони. Според Евростат в периода 2010—2018 г. площта на използваната за бобови растения земя се е увеличила от 2,8 % на 3,8 % от цялата земеделска земя в ЕС. Насърчаването на бобовите растения включва сходни компромиси като насърчаването на биологичното земеделие: ако бобовите растения заменят култури, които получават малки количества тор, те няма да засегнат в голяма степен използването на торове. Ако заменят култури, които получават повече торове, съществува риск емисиите да се прехвърлят към други стопанства (фигура 17). Не са налични данни на равнището на стопанствата относно въздействието на подпомаганото по ОСП отглеждане на бобови растения върху използването на торове.

По ОСП се предоставя малко подкрепа за ефективни практики за смекчаване

49

Фуражни култури като детелина и люцерна могат да се използват в затревени площи с по-ниска употреба на торове поради способността им да фиксират азот от въздуха. За разлика от бобовите растения фуражните култури фиксират по-големи количества азот и не намаляват добива от затревените площи, като по този начин се избягва рискът от прехвърляне на емисиите към други стопанства. Въз основа на данните, предоставени от държавите членки, Сметната палата изчислява максималния обхват на тази практика на 0,5 % от обработваемата земя в ЕС.

50

Технологията, с която влагането на азот може да се контролира индивидуално, е специален вид прецизно земеделие, при което прилагането на торове се съчетава с нуждите на културите в рамките на една и съща обработваема площ. Според Съвместния изследователски център³² тази технология може да доведе до намаляване на използването на торове в размер на около 8 %, без да се намалява добивът³³. Според предоставената от държавите членки информация девет от тях (Белгия, Чехия, Германия, Испания, Италия, Латвия, Полша, Словакия и Швеция) са използвали подкрепа по ОСП за тази практика през периода 2015—2019 г. за 0,01 % от стопанствата в ЕС.

51

Инхибиторите на нитрификация са съединения, които забавят превръщането на амоняка в нитрат, като в следствие на това се намаляват емисиите на N₂O. Те могат да са ефективна технология за смекчаване, като по предварителна оценка намаляват преките емисии на N₂O с около 40 %, без това да се отразява на добива. Те са особено ефективни, когато се използват заедно с инхибитори на уреаза³⁴. В рамките на одита Сметната палата обаче констатира, че използването на инхибитори на нитрификация не е получило подкрепа от ОСП.

Мерките на ОСП не са довели до общо увеличаване на съдържанието на въглерод, съхраняван в почвите и растенията

52

Сметната палата провери дали мерките по ОСП за периода 2014—2020 г. са подкрепили намаляването на емисиите от земеползването или увеличаването на поглъщането на въглерод от затревени и обработваеми площи. Проверихме дали по ОСП са били подпомогнати практики за смекчаване, които имат потенциал да допринасят съществено за смекчаването на последиците от изменението на климата, и дали ОСП е увеличила навлизането им.

53

От 2010 г. насам нетните емисии от обработваеми и затревени площи не намаляват. Емисиите в седем държави членки са били стабилни или са варирали без ясни тенденции, в дванадесет държави са се увеличили, а в други осем са намалели (фигура 18).

54

Емисиите от земеползване зависят от вида на почвата. Органичните почви са особено богати на органични вещества и се идентифицират съгласно конкретни параметри³⁵. Всички останали видове почви се считат за минерални почви. Във фигура 19 е показано, че обработваните органични почви са основният източник на емисии от земеползването. Емисиите от органични почви са били доста стабилни и са отбелязали спад от 1 % през 2018 г. спрямо 2010 г. Поглъщанията от обработваеми и затревени площи върху минерални почви са намалели след 2010 г. с повече от 8 %.

Почти половината от държавите членки се стремят да опазят необработените торфища

55

Торфищата са вид влажна зона с дебел пласт органична почва, особено богата на органични вещества. В ЕС-27 те обхващат около 24 млн. ha³⁶ и съхраняват приблизително 20—25 % от всичкия въглерод в почвите в ЕС (средно 63 млрд. тона еквивалент на CO₂)³⁷. Когато са необработени, те действат като поглътители на въглерод. Когато са отводнени обаче, те се превръщат в източник на емисии на парникови газове. В ЕС-27 над 4 млн. ha отводнени органични почви, включително торфища, се управляват като обработваеми или затревени площи. Това представлява около 2 % от всички обработваеми и затревени площи в ЕС, но е причина за 20 % от емисиите от селското стопанство в ЕС-27. Германия, Полша и Румъния са най-големите източници на емисии на CO₂ от отводнени органични почви в ЕС (фигура 20).

56

Във фигура 21 е показано допълнително изчисление на това колко въглерод се губи годишно от органичните почви, т.е. освобождава се в атмосферата. Показано е също, че годишно минералните почви съхраняват допълнителен въглерод — основно заради затревените площи — чрез поглъщането му от атмосферата. Този ефект на смекчаване обаче се компенсира от емисиите от обработваните органични почви. Потенциалът за възстановяване на торфищата е признат също и в едно проучване, в което се констатира, че възстановяването на влажността само на 3 % от земеделската земя в ЕС ще намали емисиите на парникови газове от селското стопанство с до 25 %³⁸.

57

В ОСП за периода 2014—2020 г. не е включена обхващаща целия ЕС мярка за предотвратяване на преобразуването на необработените торфища в земеделска земя. В ОСП за периода 2021—2027 г. Комисията предложи изискване за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) относно опазването на влажните зони и торфищата.

58

Дванадесет държави членки информираха Сметната палата, че през периода 2014—2020 г. са насърчавали опазването на торфищата чрез ОСП. Площта, за която се прилага забрана за отводняване (около 600 000 ha) представлява 2 % от общата площ на торфищата в ЕС. Седем от тези държави членки (Естония, Италия, Ирландия, Литва, Унгария, Полша и Словения) са активирали подпомагане за развитието на селските райони с цел защита на такива площи. Останалите пет държави (Белгия, Чехия, Германия, Дания и Люксембург) са защитили торфищата с изисквания за кръстосано спазване или екологизиране.

59

През периода 2014—2020 г. шест държави членки (Белгия, Дания, Германия, Италия, Унгария и Швеция) информираха Сметната палата, че са активирали мерки по линия на развитието на селските райони, за да подпомогнат възстановяването на отводнени торфища. Тези държави са подпомогнали възстановяването на 2 500 ha, докато в Германия в подобна схема са участвали 113 бенефициенти. Комисията не разполага с информация относно възстановените площи с торфища.

60

Вместо да гарантира пълната защита и опазване на торфищата, настоящата ОСП позволява земеделските стопани, които обработват отводнени органични почви, да получават преки плащания за такива площи въпреки тяхното отрицателно въздействие върху климата. Освен това, ако възстановяването означава, че не се извършва селскостопанска дейност, площта може да не отговаря на условията за преки плащания. Това би могло да направи възстановяването неатрактивно за земеделските стопани.

ОСП предлага ограничена защита на съхранявания в затревени площи въглерод

61

Според инвентаризациите на парниковите газове за 2018 г. в ЕС затревените площи върху минерални почви са погълнали 35 млн. тона еквивалент на CO₂ от атмосферата. По-голямата част от този принос е свързан със земя, преобразувана в затревени площи през последните 20 години. Освен това затревените площи съхраняват повече въглерод в почвата, отколкото обработваемите площи, защото корените на тревите поемат повече въглерод и почвата се засяга по-малко. Ако затревените площи се преобразуват в обработваема земя, така натрупаният въглерод се освобождава обратно в атмосферата. Част от натрупания въглерод може да бъде освободен и ако затревените площи се разорават периодично с цел възстановяване на тяхната производителност. Следователно чрез предотвратяване както на преобразуването на затревени площи в обработваеми, така и на честото обработване с плуг, може да се избегнат емисиите на парникови газове.

62

Въглерод може да се поглъща чрез екстензивна паша върху затревени площи. По този начин поглъщането на въглерод в пасищата може да намали в различна степен емисиите от животните, които се хранят от тях. В ОСП за периода 2007—2013 г. по правилата за кръстосано спазване са включени мерки за запазване на постоянно затревени площи. В схемата за екологизиране, въведена през 2015 г., са включени две изисквания за защита на постоянно затревените площи (фигура 25) с основната цел за запазване на въглеродните запаси³⁹.

63

Първото изискване е държавите членки да поддържат съотношение на постоянно затревените площи спрямо общата земеделска площ, декларирана за преки плащания въз основа на референтен период. В проучване от 2017 г. се отбелязва, че ОСП е защитила повече постоянно затревени площи преди 2015 г.⁴⁰ Наред с това данните на Комисията от 2019 г. показват, че в 21 държави и региони съотношението на постоянно затревените площи е намаляло; в два случая (регион Саксония-Анхалт в Германия и Естония) това намаление е надвишило разрешените 5 % и държавите членки е трябвало да предприемат корективни мерки.

64

Намаляването на постоянно затревените площи — основно чрез преобразуване на постоянно затревени площи в обработваема земя — води до емисии на парникови газове. Освен това, през 2020 г. Сметната палата докладва⁴¹, че обработването с плуг и повторното засяване на постоянно затревени площи, което е източник на парникови газове (CO₂ и N₂O)⁴², е практика (39 % от интервюираните земеделски стопани).

65

Тъй като изискването за екологизиране, засягащо постоянното съотношение, не забранява нито преобразуването на постоянно затревени площи за други цели, нито обработването с плуг и засяването отново на такива площи, ефективността на това изискване за защитата на съхранявания в тях въглерод значително се намалява.

66

С второто изискване се въвежда концепцията за „екологично чувствителни зони с постоянно затревени площи“ (ЕЧПЗП) с цел защита на екологично най-чувствителните зони в рамките на „Натура 2000“ както от преобразуване за други цели, така и от обработване с плуг. Държавите членки имат възможност да определят допълнителни зони извън мрежата „Натура 2000“, например затревени площи върху органични почви.

67

Осем държави членки са решили да определят всички свои зони по „Натура 2000“ за екологично чувствителни, докато други са определили конкретни видове земя в рамките на зоните по „Натура 2000“ (фигура 22). Общо 8,2 млн. ha постоянно затревени площи са определени като екологично чувствителни⁴³, което представлява 52 % от затревените площи в „Натура 2000“ и 16 % от постоянно затревените площи в ЕС. Четири държави членки са решили за опазят 291 000 ha постоянно затревени площи извън зоните по „Натура 2000“ (което представлява още 0,6 % от постоянно затревените площи в ЕС).

68

Изискването за екологизиране относно ЕЧЗПЗП може да защити по-добре съхранявания в затревените площи въглерод, отколкото изискването за съотношението на постоянно затревени площи, тъй като съгласно първото изискване е забранено както преобразуването на затревените площи за други цели, така и обработването с плуг.

Няма широко въвеждане на ефективни мерки за смекчаване върху обработваема земя

69

Количеството на съхранявания, отделяния и поглъщания от обработваемите площи въглерод зависи от вида на културите, управленските практики и почвените и климатичните променливи. Например многогодишната дървесна растителност в овощни градини, лозя и агролесовъдни системи може да съхранява въглерод в дълготрайна биомаса.

70

В разгледаните научни проучвания Сметната палата идентифицира четири ефективни мерки за обработваема земя върху минерални почви, които могат да помогнат за поглъщане на емисиите на парникови газове: използването на междинни/покривни култури, залесяването, агролесовъдството и преобразуването на обработваема земя в постоянно затревени площи.

71

Междинни/покривни култури се отглеждат с цел намаляване на периода, през който почвата остава непокрита, за да се ограничи рискът от ерозия. Друго въздействие на междинните/покривните култури е увеличаване на съхранението на въглерод в почвата. Това въздействие е по-голямо, ако растителната покривка е гъста, корените са дълбоки и посевната биомаса се смеси с почвата. Според данни на Евростат за ЕС-27 през 2010 г. с такива култури са заети 5,3 млн. ha, а през 2016 г. — 7,4 млн. ha (7,5 % от обработваемата земя в ЕС). Дори увеличението с 39 % да се дължи на ОСП за периода 2014—2020 г., неговото максимално въздействие върху емисиите на парникови газове ще представлява намаляване на годишните емисии от селското стопанство (вкл. обработваеми и затревени площи) с 0,6 %.

72

Правилата за кръстосано спазване в сила през периода 2007—2013 г. и през периода 2014—2020 г. съдържат изискване за минимална почвена покривка (ДЗЕС 4), с което се изисква покривните култури да се отглеждат върху парцели в риск от ерозия на почвата. Въпреки че общите разпоредби за кръстосано спазване се определят на равнището на ЕС, от държавите членки зависи да определят национални стандарти. Вследствие на това някои държави членки са наложили по-строги изисквания, отколкото други. Например в Чехия условието е било разширено, за да обхване и парцели обработваема земя със среден наклон 4 градуса, докато през периода 2007—2013 г. то се прилага за земя с наклон повече от 7 градуса. Комисията не разполага с данни за степента на изпълнение за ДЗЕС 4 на равнището на ЕС, които биха позволили сравнение на възможното въздействие на това правило преди и след 2015 г.⁴⁴

73

В допълнение към ДЗЕС 4, земеделските стопани могат да използват междинни/покривни култури, за да изпълнят изискването за екологично насочени площи по схемата за екологизиране (фигура 25). Двадесет държави членки са се възползвали от тази възможност. Според проучване за оценка от 2017 г.⁴⁵ междинните култури са били втората най-често срещана възможност, използвана от земеделските стопани за изпълнение на изискването за екологично насочени площи; през 2016 г. те са декларирали такива култури върху 2,92 млн. ha. В по-голямата част от държавите членки обаче земеделските стопани са отглеждали декларираните междинни култури преди въвеждането на схемата за екологизиране. Това означава, че схемата за екологизиране е имала незначително въздействие върху размера на площите, на които са отглеждани междинни/покривни култури, и върху смекчаването на последиците от изменението на климата. Това е потвърдено в заключенията на проучването за оценка.

74

Залесяването на трудна за обработване земеделска земя може да бъде ефективна мярка за смекчаване на последиците от изменението на климата, която съхранява въглерод в почвата и дърветата. Агролесовъдството е по-малко ефективно, тъй като гъстотата на дърветата, храстите или живите плетове е по-малка, но предимството му е, че върху тази земя пак може да се осъществява селскостопанско производство. И двете практики за смекчаване традиционно се подпомагат със средства за развитие на селските райони. Във фигура 23 е показано, че тяхното въвеждане е било слабо в сравнение с първоначалните цели, че през периода 2014—2020 г. е било по-ниско спрямо периода 2007—2013 г. и че поради това цялостното въздействие на тези доста ефективни за смекчаване на последиците от изменението на климата мерки върху емисиите на парникови газове се оценява като ниско.

75

Държавите членки обикновено подкрепят преобразуването на обработваема земя в постоянно затревени площи чрез своите схеми за агроекология и климат по линия на подпомагането за развитие на селските райони. Сметната палата не разполага с данни относно общата площ обработваема земя, преобразувана в постоянно затревени площи през периода 2007—2013 г. През периода 2014—2019 г. единадесет държави членки са подпомогнали такива практики (Белгия, България, Чешката република, Германия, Естония, Испания, Италия, Литва, Люксембург, Унгария и Румъния) и до 2019 г. са преобразували 517 000 ha обработваема земя в постоянно затревени площи. Сметната палата изчислява, че преобразуването на обработваема земя в постоянно затревени площи може да премахне до 0,8 % от годишните емисии на парникови газове от селското стопанство, докато почвите достигнат до ново равновесно състояние, в което отделянето и поглъщането на въглерод са равни (този период се изчислява от IPCC на около 20 години).

Промените в ОСП за периода 2014—2020 г. не отразяват нейната нова амбиция в областта на климата

76

Сметната палата провери дали рамката на ОСП за периода 2014—2020 г. е била проектирана да намали емисиите на парникови газове от селското стопанство. Проверихме как са били определени целите за финансираните по ОСП действия за смекчаване на последиците от изменението на климата и дали схемите за периода 2014—2020 г. са имали значително по-голям потенциал да постигнат такова смекчаване от схемите, използвани през периода 2007—2013 г. Сметната палата провери също така данните, които Комисията използва, за да наблюдава въздействието на действията в областта на климата, както и дали принципът „замърсителят плаща“ се прилага за източниците на парникови газове в селското стопанство.

Новите стимули за намаляване на емисиите на парникови газове от селското стопанство са малко

77

Въпреки че от 2014 г. насам климатът е специфична цел на ОСП, Комисията не е определила конкретно целево ниво по отношение на намаляването на емисиите, което да бъде постигнато със 100-те млрд. евро, отчетени за действия в областта на климата през периода 2014—2020 г. От държавите членки не се е изисквало да определят свои собствени цели за смекчаване на последиците от изменението на климата, които да бъдат постигнати със средствата по ОСП за периода 2014—2020 г., и не са направили това. Единствените цели, които държавите членки са докладвали на Комисията, са били целите във връзка с подпомагането на развитието на селските райони, като са посочили колко средства възнамеряват да разходват за действия в областта на климата и колко земеделски и горски площи или селскостопански животни ще бъдат обхванати от тези разходи.

78

Кръстосаното спазване обвързва плащанията по ОСП с набор от основни стандарти, за да се гарантира доброто земеделско и екологично състояние на земите (ДЗЕС), както и с определени задължения, известни като законоустановени изисквания за управление (ЗИУ). ЗИУ се определят в законодателството на ЕС в областта на околната среда, изменението на климата, общественото здраве, здравето на животните и растенията и хуманното отношение към животните.

79

Разплащателните агенции, които управляват плащанията по ОСП в държавите членки, проверяват спазването на правилата за кръстосано спазване за минимум 1 % от земеделските стопани. Ако даден земеделски стопанин е нарушил някои от тях, разплащателните агенции могат, в зависимост от степента, сериозността и продължителността на нарушението, да намалят помощта с между 1 % и 5 %, освен ако нарушението е несъществено и земеделският стопанин може да коригира ситуацията. Плащанията за земеделски стопани с повторни нарушения могат да бъдат намалени с до 15 % или с по-голям процент, ако нарушенията са умишлени.

80

В Специален доклад № 26/2016 ЕСП подчерта значителните различия между държавите членки при прилагането на санкциите за нарушения на правилата за кръстосано спазване. В годишния доклад за дейността на генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия⁴⁶ е показано, че 2,5 % от всички земеделски стопани в ЕС са били проверени за референтната 2018 г. и че на един от всеки четирима проверени помощта е била намалена заради нарушения на поне едно от правилата за кръстосано спазване.

81

Правилата за кръстосано спазване, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата, не са се променили значително за периодите 2007—2013 г. и 2014—2020 г., поради което потенциалът им за намаляване на емисиите на парникови газове през периода 2014—2020 г. не се е увеличил съществено. Комисията не разполага с данни за степента на изпълнение за практиките за смекчаване, използвани от земеделските стопани заради правилата за кръстосано спазване. Без тези данни не е възможно да се оцени въздействието на тези правила върху емисиите на парникови газове⁴⁷.

82

Освен това в Специален доклад № 4/2020 относно прилагането на нови технологии при мониторинга на ОСП Сметната палата подчерта, че разплащателните агенции редовно откриват нарушения на правилата за кръстосано спазване, които са благоприятни за климата (фигура 24). При одита беше установено, че разплащателните агенции не са започнали да използват данните от спътниците „Сентинел“ по програма „Коперник“, които позволяват да се осъществява мониторинг на земите на всички земеделски стопани, а не само на извадка от тях. Използването на такива данни би могло да подобри спазването на тези правила от страна на земеделските стопани.

83

Съпоставено с периода 2007—2013 г., основната промяна във формата на преките плащания на земеделските стопани през периода 2014—2020 г. е била схемата за плащания за екологизиране (фигура 25), въведена през 2015 г. Целта ѝ е била да се подобрят екологичните параметри на ОСП чрез подкрепа за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда⁴⁸. Въпреки това потенциалът на схемата за плащания за екологизиране да допринесе към смекчаването на последиците от изменението на климата е бил намален от самото начало, тъй като изискванията ѝ не са били насочени към намаляване на емисиите от селскостопанските животни, на които се дължат половината от емисиите на парникови газове от селското стопанство в ЕС.

84

Въпреки че диверсификацията на културите има ограничен потенциал да въздейства благоприятно на климата, изискванията за постоянно затревени площи и за екологично насочени площи биха могли да допринесат за смекчаване на последиците от изменението на климата чрез съхраняване на въглерод в растенията и почвите⁴⁹. В основано на модели проучване от 2017 г.⁵⁰ е показано обаче, че тези компоненти са предизвикали незначителни промени в земеделските практики: изискванията за постоянно затревени площи и за екологично насочени площи са засегнали съответно 1,5 % и 2,4 % от земеделската земя (вж. също Специален доклад № 21/2017 на ЕСП).

85

Земеделските стопани са могли да изпълнят изискването за екологично насочени площи с практики или елементи, вече съществуващи в стопанствата преди въвеждането на екологизирането. Така от само малка част от земеделските стопани се е изисквало да въведат нови практики за смекчаване, които не са използвали преди 2015 г. Сметната палата констатира също, че ефективността на изискването за затревени площи, свързано със защитата на съхранявания в тези площи въглерод, е ограничена (точки 61—68). Считаме, че екологизирането, с прилагания понастоящем модел, няма да допринесе в значителна степен за смекчаване на последиците от изменението на климата. В проучване за оценка от 2017 г. за ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ се заключава, че различните елементи на схемата за екологизиране имат несигурно или положително, но минимално въздействие върху смекчаването на последиците от изменението на климата⁵¹.

86

През периода 2014—2020 г. 3,2 % от средствата за развитие на селските райони са били насочени основно към намаляване на емисиите на парникови газове или към насърчаване на поглъщането на въглерод. Мерките, насочени основно към други цели, например биологичното разнообразие, също биха могли да допринасят за смекчаване на последиците от изменението на климата. В програмите за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г. обаче не се предлагат много нови мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата в допълнение на наличните през периода 2007—2013 г., или тяхното въвеждане е било слабо (точки 58—59).

87

По общата рамка за мониторинг и оценка на Комисията се събират данни относно смекчаването на последиците от изменението на климата за всяка държава членка, като например емисии на парникови газове от селското стопанство, дял на земята по договори, насочени към изменението на климата, или дял на селскостопанските животни, насочен към намаляване на емисиите. Рамката за мониторинг обаче не предоставя информация относно вида на финансираните практики за смекчаване на последиците от изменението на климата (например прецизно земеделие), тяхното възприемане и очаквано въздействие върху емисиите на парникови газове. Договорените от Комисията ad-hoc оценки също са били затруднени от липсата на надеждни данни и не е имало възможност за оценка на въздействието на мерките на ОСП в областта на изменението на климата⁵². Сметната палата не счита, че предложените за периода след 2020 г. показатели ще подобрят положението, както е посочено в нейното Становище № 7/2018⁵³ относно предложенията на Комисията за ОСП за периода след 2020 г.

88

В годишните доклади за изпълнението на програмите за развитие на селските райони следва да се включи информация относно въздействието на мерките за смекчаване на последиците от изменението на климата, финансирани с подпомагане за развитието на селските райони. Комисията отчита, че 30 от 115 органи, управляващи подпомагането за развитието на селските райони, са предоставили през 2019 г. информация относно нетния принос на мерките, финансирани с подпомагане за развитието на селските райони за емисиите на парникови газове⁵⁴. Управляващите органи са използвали различни подходи за изчисляване на финансираните мерки за емисии на парникови газове, така че не е възможно да се сумират отделните числа.

ЕС не прилага принципа „замърсителят плаща“ за емисиите от селското стопанство

89

Съгласно принципа „замърсителят плаща“⁵⁵ причинителите на замърсяването следва да покриват разходите, които възникват от него. По отношение на климата принципът може да се прилага посредством забрани или ограничения за емисии на парникови газове или чрез определяне на цени на въглеродните емисии (например чрез данък върху въглеродните емисии или система за ограничаване и търговия с емисии). В Специален доклад 12/2021 ЕСП проверява дали този принцип се прилага добре в няколко области от политиката относно околната среда, включително замърсяването на водите от селското стопанство.

90

В законодателството на ЕС принципът „замърсителят плаща“ се прилага за политиките в областта на околната среда, но не и за емисиите на парникови газове от селското стопанство⁵⁶. Селското стопанство не попада нито в схемата на ЕС за търговия с емисии, нито подлежи на данък върху въглеродните емисии. С Решението за разпределянето на усилията не се поставят ограничения върху емисиите на парникови газове от селското стопанство в ЕС. В ОСП също не са предвидени никакви ограничения на емисиите.

Заключения и препоръки

91

През периода 2014—2020 г. Комисията е предоставила над 100 млрд. евро от средствата по ОСП за справяне с изменението на климата. Държавите членки могат да вземат решения относно намаляването на емисиите на парникови газове, което следва да бъде постигнато в селскостопанския сектор. Тези емисии обаче са се променили незначително от 2010 г. насам (точки 01—18). В настоящия одит Сметната палата провери дали през периода 2014—2020 г. по линия на ОСП са подпомагани практики за смекчаване на последиците от изменението на климата с потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове от три основни източника: селскостопанските животни, химическите торове и оборския тор и от земеползването (обработваеми и затревени площи). Проверихме също така дали през периода 2014—2020 г. въвеждането на ефективни практики за смекчаване е било стимулирано по линия на ОСП по-добре, отколкото през периода 2007—2013 г. (точки 19—22).

92

През периода 2010—2018 г. не са намалели емисиите от селскостопанските животни, които съставляват половината от емисиите на парникови газове от селското стопанство, в т.ч. емисиите от земеползване и поглъщането от обработваеми и затревени площи. Тези емисии са пряко свързани с размера на стадото от животни, а говедата причиняват две трети от тях. Няма ясно ефективни мерки за намаляване на емисиите от храносмилането на фуражи. Сметната палата установи четири потенциално ефективни мерки за смекчаване за емисиите от управлението на използването на оборски тор, но ОСП рядко е стимулирала тяхното въвеждане. ОСП обаче не се стреми да ограничава броя на селскостопанските животни, нито пък предоставя стимули за намаляването му. Точно обратното, пазарните мерки на ОСП включват насърчаване на животинските продукти, чиято консумация не е намалявала от 2014 г. насам. Това по-скоро допринася за запазване на емисиите на парникови газове, а не ги намалява (точки 24—36).

93

През периода 2010—2018 г. емисиите на парникови газове от използването на химически торове и оборски тор, които съставляват една трета от емисиите от селското стопанство в ЕС, са се увеличили. По ОСП е подпомагано разширяването на биологичното земеделие и бобовите растения, но въздействието на тези практики върху емисиите на парникови газове е неясно. ОСП предоставя малко или никаква подкрепа за ефективни практики за смекчаване, като например инхибитори на нитрификация или технология, при която влагането на азот може да се контролира индивидуално (точки 37—51).

Препоръка 1 — Да се предприемат действия с цел в рамките на ОСП да се намалят емисиите от селското стопанство

Комисията следва да:

1. прикани държавите членки да установят цел за намаляване на емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор;
2. оцени стратегическите планове за ОСП на държавите членки с оглед ограничаване на риска схемите по ОСП да увеличават или поддържат емисиите на парникови газове от селското стопанство; и
3. гарантира, че по ОСП се предоставят ефективни стимули за намаляване на емисиите на парникови газове от селскостопанските животни и торовете, които допринасят за постигането на целите на ЕС в областта на климата.

Срок за изпълнение — декември 2023 г.

94

Обработваните отводнени органични почви представляват по-малко от 2 % от земеделската земя в ЕС, но са отговорни за 20 % от емисиите от селското стопанство в ЕС-27. Тези почви могат да бъдат подпомагани с преки плащания, докато възстановените торфища/влажни зони може да не са винаги допустими за финансиране. Въпреки че някои държави членки са предложили подкрепа за възстановяването на отводнени торфища, възприемането на тези мерки е било прекалено слабо, за да има въздействие върху емисиите от органични почви, които от 2010 г. насам са стабилни. В ОСП за периода 2014—2020 г. подпомагането за мерки за поглъщане на въглерод като залесяването и преобразуването на обработваема земя в затревени площи не се е увеличило спрямо периода 2007—2013 г. Въпреки че в периода 2010—2016 г. има увеличение на площите, покрити с междинни/покривни култури, очакваното въздействие върху смекчаването на последиците от изменението на климата е слабо (точки 52—75).

Препоръка 2 — Да се предприемат мерки за намаляване на емисиите от обработвани отводнени органични почви

Комисията следва да:

1. въведе система за мониторинг, която да подпомага оценката на въздействието на ОСП след 2020 г. върху торфищата и влажните зони; и
2. да създаде стимули за възстановяването на влажността на отводнени органични почви, например чрез преки плащания, обвързване с условия, действия за развитие на селските райони или други подходи за улавяне на въглероден диоксид.

Срок за изпълнение — септември 2024 г.

95

Комисията отчита, че 26 % от финансирането по ОСП е било благоприятно за действията в областта на климата, но не е определила конкретна цел за смекчаване за тези средства. Системата за мониторинг на Комисията не предоставя данни, които биха позволили ефективно наблюдение на въздействието на финансирането по ОСП върху емисиите на парникови газове. Въпреки че схемата за екологизиране е имала за цел да подобри въздействието на преките плащания върху околната среда и климата, нейните ползи за климата са били незначителни. Тъй като нито правилата за кръстосано спазване, нито мерките за развитие на селските райони са се променили значително спрямо периода 2007—2013 г., те не са насърчили земеделските стопани да възприемат нови ефективни практики за смекчаване на последиците от изменението на климата. В законодателството на ЕС принципът „замърсителят плаща“ не се прилага за емисиите на парникови газове от селското стопанство (точки 76—90).

Препоръка 3 — Да се докладва редовно относно приноса на ОСП за смекчаване на последиците от изменението на климата

В съответствие с повишената амбиция на ЕС във връзка с климата за 2030 г. Комисията следва да:

1. определи показатели за мониторинг, които позволяват годишна оценка на въздействието на финансираните по ОСП за периода 2021—2027 г. мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата върху нетните емисии на парникови газове и редовно да ги докладва; и
2. оцени потенциала за прилагане на принципа „замърсителят плаща“ за емисиите от селскостопански дейности и да възнаграждава земеделските стопани за дългосрочно поглъщане на въглерод.

Срок за изпълнение — декември 2023 г. 

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I с ръководител Samo Jereb — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на 7 юни 2021 г.

Акроними и съкращения

ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (AGRI): Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия

ДЗЕС: Добро земеделско и екологично състояние

ДОПП: Доброволно обвързано с производството подпомагане

ЕАОС: Европейска агенция за околна среда

ЗИУ: Законоустановено изискване за управление

ОСП: Обща селскостопанска политика

СТЕ: Схема за търговия с емисии

CH₄: Метан

CO₂: Въглероден диоксид

ESPG: Екологично чувствителни постоянно затревени площи

IPCC: Междуправителствен комитет по изменение на климата

N₂O: Диазотен оксид

Речник на термините

„Натура 2000“: Мрежа от защитени зони за редки и застрашени животински видове и някои редки видове природни местообитания, защитени съгласно правото на ЕС.

CO₂eq: Еквивалент на CO₂ — съпоставима мярка за въздействието на емисиите на парникови газове върху климата, изразена като обема на въглероден диоксид, който сам ще произведе същото въздействие.

Добро земеделско и екологично състояние: Състоянието, в което земеделските стопани трябва да поддържат цялата земеделска земя, особено земята, която в момента не се използва за производство, за да получат определени плащания по ОСП. Включва области като управлението на водите и почвите.

Доброволно обвързано с производството подпомагане: Незадължителен начин за държавите членки да извършват преки плащания за селското стопанство от бюджета на ЕС въз основа на обемите на производство на земеделските стопани, които избират да искат подпомагане на тази база.

Екологизиране: Въвеждане на земеделски практики, които са благоприятни за климата и околната среда. Използва се и за обозначаване на свързаната с тези практики схема за подпомагане на ЕС.

Законоустановено изискване за управление: Правило на ЕС или национално правило за управлението на земеделските земи за опазване на здравето на хората, животните и растенията, хуманно отношение към животните и околната среда.

Изместване на въглеродни емисии: Увеличаване на емисиите на парникови газове в една държава/регион (например извън ЕС) в резултат на мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата, насочени към ограничаване на емисиите в друга държава/регион (например в държава — членка на ЕС).

Инвентаризации на емисиите на парникови газове: Годишно регистриране на емисиите на парникови газове, произведени от всяка държава членка. За ЕС инвентаризацията се извършва от Европейската агенция за околна среда.

Кръстосано спазване: Механизъм, при който плащанията за земеделските стопани са обвързани с изпълнението на изисквания за околната среда, безопасността на храните, здравето на животните и хуманното отношение към тях, както и за управлението на земята.

Минерални почви: Почва, състояща се основно от неорганични минерални и скални частици.

Мярка за агроекология и климат: Всяка една от набор от незадължителни практики, отиващи отвъд обичайните екологични изисквания и даващи право на земеделските стопани да получават плащане от бюджета на ЕС.

Обща селскостопанска политика: Общата единна политика на ЕС в областта на селското стопанство, която включва субсидии и редица други мерки, разработени, за да гарантират продоволствена сигурност, да осигурят добър жизнен стандарт на земеделските стопани в ЕС, да насърчават развитието на селските райони и да опазват околната среда.

Органични почви: Почва, състояща се основно от разградени растителни и животински материали.

Парижко споразумение: Международно споразумение, подписано през 2015 г., за ограничаване на глобалното затопляне до по-малко от 2 °C и за полагане на усилия то да бъде ограничено до 1,5° C.

Подпомагане на развитието на селските райони: Част от общата селскостопанска политика с икономически, екологични и социални цели, която се финансира чрез средства от ЕС и национални и регионални средства.

Преки плащания: Плащания за подпомагане в областта на селското стопанство като напр. помощи, свързани с площ, които се изплащат директно на земеделските стопани.

Протокол от Киото: Международно споразумение, свързано с Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, което ангажира индустриализираните държави да намаляват емисиите на парникови газове.

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав I „Устойчиво използване на природните ресурси“ с ръководител Samo Jereb — член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Viorel Ștefan със съдействието на Roxana Banica — ръководител на неговия кабинет, и Olivier Prigent — аташе в кабинета; Colm Friel — главен ръководител; Jindřich Doležal — ръководител на задача; Antonella Stasia, Jonas Kathage, Pekka Ulander, Asimina Petri и Виктор Попов — одитори. Marika Meisenzahl предостави графична помощ. Richard Moore предостави езикова подкрепа.

Бележки

¹ Poore, J. и Nemecek, T.: Reducing food’s environmental impacts through producers and consumers (Намаляване на въздействието на храните върху околната среда чрез производителите и потребителите), 2018 г.

² Европейски съвет: Заключения от 8—9 март 2007 г., Заключения от 10—11 декември 2020 г.; Европейска комисия: Предложение на Комисията за регламент за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Европейския законодателен акт за климата.

³ Решение № 406/2009/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. относно усилията на държавите членки за намаляване на техните емисии на парникови газове, необходими за изпълнение на ангажиментите на Общността за намаляване на емисиите на парникови газове до 2020 г.

⁴ Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013.

⁵ ЕСП въз основа на таблица 6 от Доклад на ЕС за напредъка на действията в областта на климата на Комисията, ноември 2020 г.

⁶ COM(2011) 500 final: Бюджет за стратегията „Европа 2020“, част II, стp. 13.

⁷ Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета, член 110.

⁸ Разчети на Европейската комисия за финансовата 2020 година, стp. 117.

⁹ Statement of estimates of the European Commission for the financial year 2020 (Разчети на Европейската комисия за финансовата 2020 година), стp. 4/57.

¹⁰ Европейска комисия: Бюджетът на ЕС: ОСП след 2020 г., стp. 3.

¹¹ Европейски съвет: Заключение от заседанието на Съвета на 17—21 юли 2020 г.

¹² Европейска комисия: Препоръки към държавите членки, 2020 г.

¹³ Poore, J. и Nemecek, T.: Reducing food’s environmental impacts through producers and consumers (Намаляване на въздействието на храните върху околната среда чрез производителите и потребителите), 2018 г.; Springmann, M. и др.: Analysis and valuation of the health and climate change co-benefits of dietary change (Анализ и оценка на съпътстващите ползи за здравето и изменението на климата от промяната на хранителния режим), 2016 г.; Westhoek, H. и др.: Food choices, health and environment: Effects of cutting Europe’s meat and dairy intake (Избор на храни, здраве и околна среда: последици от намаляването на консумацията на месо и млечни продукти в Европа), 2014 г.

¹⁴ Commission Staff Working Document Evaluation of the impact of the EU agricultural promotion policy in internal and third countries markets SWD(2020) 401 final.

¹⁵ Matthews, A.: Alan Matthews: How to move from our current land use structure to one that is compatible with our climate targets (Как да преминем от настоящата си структура на земеползване към такава, която е съвместима с целите ни във връзка с изменението на климата), Farming Independent, 2018 г.

¹⁶ Генерална дирекция на Европейската комисия „Земеделие и развитие на селските райони“: Преки плащания, 2018 г., стp. 11.

¹⁷ Европейска комисия: Разяснение на ОСП. Директни плащания за земеделски стопани за периода 2015—2020 г., стp. 6.

¹⁸ Европейска комисия: Доброволно обвързано с производството подпомагане, 2020 г., стp. 2.

¹⁹ Jansson, T. и др.: Coupled Agricultural Subsidies in the EU Undermine Climate Efforts (Обвързаните с производството селскостопански субсидии в ЕС подкопават усилията в областта на климата), 2020 г., стр. 14.

²⁰ Brady, M. и др.: Impacts of Direct Payments (Въздействия на преките плащания), 2017 г., стp. 70, 88—89.

²¹ Европейска комисия: Scenar 2030, 2017 г., стр. 115, 144.

²² Himics, M. и др.: Setting Climate Action as the Priority for the Common Agricultural Policy: A Simulation Experiment (Определяне на действия в областта на климата за приоритет на общата селскостопанска политика: симулационен експеримент), 2020 г., стр. 58—60.

²³ Sandström, V. и др.: The role of trade in the greenhouse gas footprints of EU diets (Ролята на търговията в емисиите на парникови газове от хранителните режими в ЕС), 2018 г., стр. 51.

²⁴ FAOSTAT: Food Balance Sheets (Счетоводни баланси относно храните), 2020 г.

²⁵ Европейска комисия: Приложение 2 към препоръките към държавите членки по отношение на техните стратегически планове по Общата селскостопанска политика, 2020 г.

²⁶ Sutton, M. A. и др.: Too much of a good thing (Прекалено много, за да е добро), 2011 г., стр. 161; Westhoek, H. и др.: Food choices, health and environment: Effects of cutting Europe’s meat and dairy intake (Избор на храни, здраве и околна среда: последици от намаляването на консумацията на месо и млечни продукти в Европа), 2014 г., стр. 202.

²⁷ Директива 91/676/ЕИО на Съвета от 12 декември 1991 г. за опазване водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници.

²⁸ Alterra, Wageningen UR: The impact of the Nitrates Directive on gaseous N emissions (Въздействието на Директивата за нитратите върху газообразните емисии на азот), 2010 г., стр. 7, 68.

²⁹ Европейска комисия: Приложение 2 към препоръките към държавите членки по отношение на техните стратегически планове по Общата селскостопанска политика, 2020 г.

³⁰ Emmerling, C. и др.: Meta-Analysis of Strategies to Reduce NH₃ Emissions from Slurries in European Agriculture and Consequences for Greenhouse Gas Emissions (Метаанализ на стратегии за намаляване на емисиите на NH₃ от полутечен оборски тор в европейското селско стопанство и последици за емисиите на парникови газове), 2020 г., стр. 8—9.

³¹ Kirchmann, H.: Why organic farming is not the way forward (Защо биологичното земеделие не е пътят напред), 2019 г., стр. 24—25; Smith, L. G. и др.: The greenhouse gas impacts of converting food production in England and Wales to organic methods (Последиците за емисиите на парникови газове от прехода на производството на храни в Англия и Уелс към биологични методи), 2019 г., стр. 5.

³² Европейска комисия: The contribution of precision agriculture technologies to farm productivity and the mitigation of greenhouse gas emissions in the EU (Принос на технологиите на прецизното земеделие за производителността на стопанствата и за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС), 2019 г., стр. 9—10, 23.

³³ Balafoutis, A. и др.: Precision Agriculture Technologies Positively Contributing to GHG Emissions Mitigation, Farm Productivity and Economics (Технологии на прецизното земеделие, които оказват положителен принос за намаляване на емисиите на парникови газове, за производителността на стопанствата и за икономиката), 2017 г.

³⁴ Lam, S. K. и др.: Using nitrification inhibitors to mitigate agricultural N₂O emission: a double‐edged sword? (Използването на инхибитори на нитрификация за намаляване на емисиите на N₂O от селското стопанство: нож с две остриета?), 2016 г., стр. 486—488.

³⁵ За органичните почви е дадено определение в приложение 3A.5, глава 3, том 4 от 2006 IPCC Guidelines for National Greenhouse Gas Inventories (Насоки на IPCC от 2006 г. за националните инвентаризации на емисиите на парникови газове).

³⁶ Montanarella, L. и др.: The distribution of peatland in Europe (Разпределение на торфищата в Европа), 2006 г. Площта е изчислена от авторите въз основа европейската база данни за почвите.

³⁷ Gobin, A. и др.: Soil organic matter management across the EU — best practices, constraints and trade-offs (Управление на органичните вещества в почвите в целия ЕС — най-добри практики, ограничения и компромиси), Окончателен доклад за ГД „Околна среда“ на Европейската комисия, септември 2011 г.

³⁸ Peatlands in the EU (Торфища в ЕС), март 2020 г.

³⁹ Съображение (42) от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета.

⁴⁰ Alliance Environnement и Thünen Institute: Evaluation study of the payment for agricultural practices beneficial for the climate and the environment (Проучване за оценка на плащането за селскостопански практики, които са от полза за климата и околната среда), 2017 г.,стр. 140.

⁴¹ Специален доклад на ЕСП № 13/2020.

⁴² Soussana, J.-F. и др.: Carbon cycling and sequestration opportunities intemperate grasslands (Възможности за въглероден цикъл и поглъщане в постоянно затревени площи), 2004 г.; Turbé, A. и др.: Soil biodiversity: functions, threats and tools for policy makers (Биологично разнообразие в почвите: функции, заплахи и инструменти за определящите политиките лица). Bio Intelligence Service, IRD и NIOO, доклад за Европейската комисия (ГД „Околна среда“), 2010 г.

⁴³ Европейска комисия: Direct payments 2015-2020 Decisions taken by Member States: State of play as from December 2018 (Преки плащания за периода 2015—2020 г. — решения, взети от държавите членки: състояние към декември 2018 г.), 2019 г., стp. 42.

⁴⁴ Alliance Environnement: Evaluation study of the impact of the CAP on climate change and greenhouse gas emissions (Изследване за оценка на въздействието на мерките по ОСП върху изменението на климата и емисиите на парникови газове), 2018 г., стр. 80 и 226.

⁴⁵ Alliance Environnement и Thünen Institute: Evaluation study of the payment for agricultural practices beneficial for the climate and the environment (Проучване за оценка на плащането за селскостопански практики, които са благотворни за климата и околната среда), 2017 г.,стр. 72.

⁴⁶ Европейска комисия: ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ — Годишен доклад за дейността за 2019 г.; приложения; стp. 192.

⁴⁷ Alliance Environnement: Evaluation study of the impact of the CAP on climate change and greenhouse gas emissions (Изследване за оценка на въздействието на мерките по ОСП върху изменението на климата и емисиите на парникови газове), 2018 г., стр. 80 и 226.

⁴⁸ Съображение 37 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета.

⁴⁹ Alliance Environnement: Evaluation study of the impact of the CAP on climate change and greenhouse gas emissions (Изследване за оценка на въздействието на мерките по ОСП върху изменението на климата и емисиите на парникови газове), 2018 г., стр. 49—50.

⁵⁰ Louhichi, K. и др.: Economic impacts of CAP greening: application of an EU-wide individual farm model for CAP analysis (IFM-CAP) (Икономическо въздействие на екологизирането в рамките на ОСП – прилагане на общоевропейски модел за отделните стопанства за анализ на ОСП (IFM-ОСП), 2017 г., таблица 6.

⁵¹ Alliance Environnement и Thünen Institute: Evaluation study of the payment for agricultural practices beneficial for the climate and the environment (Проучване за оценка на плащането за селскостопански практики, които са от полза за климата и околната среда), 2017 г.,стр. 150—154.

⁵² Alliance Environnement: Evaluation study of the impact of the CAP on climate change and greenhouse gas emissions (Изследване за оценка на въздействието на мерките по ОСП върху изменението на климата и емисиите на парникови газове), 2018 г., стр. 225—234.

⁵³ ЕСП: Становище № 7/2018 относно предложенията на Комисията за регламенти в областта на общата селскостопанска политика за периода след 2020 г., точка 72.

⁵⁴ ГД „Земеделие и развитие на селските райони“: Обобщаващ доклад: Обобщение на елементите на оценката на преработените годишни доклади за изпълнението, 2019 г., глава 7, стр. 1 и 75.

⁵⁵ Европейска агенция за околната среда: Принцип „замърсителят плаща“, 2004 г.

⁵⁶ Договор за функционирането на Европейския съюз, член 191.

Хронология

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=58913

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г.

PDF	ISBN 978-92-847-6193-7	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/806637	QJ-AB-21-012-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-6153-1	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/86458	QJ-AB-21-012-BG-Q

АВТОРСКО ПРАВО

© Европейски съюз, 2021 г.

Политиката на ЕСП относно повторната употреба се изпълнява в съответствие с Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), съдържанието на информацията на ЕСП, притежавана от ЕС, е лицензирано по „Creative Commons Attribution 4.0 International“ (CC BY 4.0). Това означава, че повторното използване е позволено, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документа. ЕСП не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторното използване.

Уреждането на допълнителни права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП или фотографии, включващи трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя и заменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при употребата.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, възможно е да трябва да поискате разрешение директно от носителите на авторските права:

Фигура 24: Иконите са направени с Pixel perfect от https://flaticon.com.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторна употреба и не са Ви преотстъпени.

Всички уебсайтове на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат връзки към уебсайтове на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира съдържанието им, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейска сметна палата не може да бъде използвано без предварително разрешение от нейна страна.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.