Представяне на годишните доклади на Европейската сметна палата за 2020 г.

Предговор от Председателя

Годишният доклад на ЕСП за финансовата 2020 година — последната от периода 2014—2020 г., беше приключен във време на изпитания за ЕС и неговите държави членки. В качеството си на външен одитор на ЕС Европейската сметна палата направи всичко възможно да продължи да извършва ефективен одит на публичния сектор на ЕС, въпреки оперативните проблеми, породени от избухването на кризата, предизвикана от COVID‑19.

Както и в предходни години, заключаваме, че отчетите на ЕС дават точна и вярна представа за финансовото състояние на ЕС. Европейската сметна палата изразява становище без резерви относно надеждността на отчетите на Европейския съюз за 2020 г. Приходите за 2020 г. са законосъобразни и редовни и не са засегнати от съществено ниво на грешки.

За 2020 г. изчисленото от ЕСП ниво на общия процент на грешките при одитираните разходи е 2,7 % (2019 г. — 2,7 %).

По отношение на значимите разходни области на ЕС, за които ЕСП изготвя специфична оценка, в областите „Сближаване“ и „Конкурентоспособност“ нивото на грешките е съществено. За „Природни ресурси“ одиторите смятат, че изчисленият процент грешки е близо до прага на същественост от 2,0 %, като резултатите показват, че нивото на грешките не е съществено за преките плащания, които представляват 69 % от плащанията по тази функция на МФР, и че то като цяло е съществено при разходните области, които сме определили като по-високорискови (развитие на селските райони, пазарни мерки, рибарство, околна среда и действия в областта на климата). За „Администрация“ процентът на грешките е под прага на същественост.

Вече няколко години при одита на приходите и разходите на ЕС ЕСП прави разграничение между областите от бюджета, за които смята, че съществува по-голям риск по отношение на законосъобразността и редовността, и областите, за които счита, че рискът е по-малък. Поради начина, по който бюджетът е структуриран и се развива с течение на времето, делът на високорисковите разходи от одитираната популация допълнително се е повишил спрямо нивото от предходните години и представлява около 59 % от одитната популация на ЕСП за 2020 г. (2019 г. — 53 %). ЕСП изчислява процента грешки в тази област на разходите на 4,0 % (2019 г. — 4,9 %). На фона на тези факти ЕСП изразява отрицателно становище относно разходите.

Изчисленият процент грешки при нискорисковите разходи (които представляват останалите 41 % (2019 г. — 47 %) от одитната популация на ЕСП) е под прага на същественост от 2,0 %.

ЕС ще разходва значително повече средства, отколкото в предишния програмен период. През следващите седем години ЕС ще може да изразходва 1,8 трлн. евро. Това включва и средствата в размер на 750 млрд. евро за инструмента за възстановяване на ЕС — инициативата Next Generation EU, които ще бъдат разходвани от ЕС в отговор на кризата, породена от COVID‑19, в допълнение към преразгледаната МФР за периода 2021—2027 г. на стойност 1,1 трлн. евро. Двадесет и седемте държави членки се споразумяха също така да финансират частично тази програма за възстановяване чрез емитирането на публичен дълг. Така тези решения бележат наистина историческа промяна във финансите на ЕС.

Ето защо все по-голямо значение придобива управлението на финансите на ЕС по адекватен и ефективен начин. Това означава по-голяма отговорност както за Комисията, така и за държавите членки, но и за нас, одиторите от Европейската сметна палата.

В този контекст ЕСП изготви нова стратегия за периода 2021—2025 г. През януари 2021 г. постигнахме съгласие по три стратегически цели, които ще направляват нашите усилия при одитирането на финансите на ЕС през следващите години, а именно — предоставяне на категорична одитна увереност в контекста на трудна и бързо изменяща се среда. Така през следващите години ЕСП ще продължи да работи активно за по-добра отчетност и прозрачност при всички видове финансиране от ЕС, в това число и инструмента Next Generation EU.

Обобщени резултати

Основни констатации

• Като цяло изчисленият процент грешки за разходите от бюджета на ЕС за 2020 г. е съществен и остава на ниво 2,7 % (2019 г. — 2,7 %).
• За високорисковите разходи (основно плащания, извършени съгласно принципа на възстановяване), при които бенефициентите често трябва да следват сложни правила, когато подават заявки за разходите, извършени от тях, ЕСП изчисли, че процентът грешки е 4,0 % (2019 г. — 4,9 %). Делът на високорисковите разходи от одитираната популация се е повишил допълнително, главно поради допълнително увеличение на разходите за сближаване (20 млрд. евро) и е значителен — 59 % (2019 г. — 53 %). Както и през 2019 г., грешките са широко разпространени и ЕСП формулира отново отрицателно становище относно разходите.
• През седмата и последна година от многогодишната финансова рамка за периода 2014—2020 г. неразплатените задължения са продължили да нарастват и възлизат на 303,2 млрд. евро в края на 2020 г. По-специално използването или „усвояването“ от страна на държавите членки на европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове продължава да е по-бавно от планираното. От общия размер на разпределените средства по линия на ЕСИ фондовете 45 % (209 млрд. евро) все още не са усвоени.
• Пандемията от COVID‑19 ще окаже значително въздействие върху размера на средствата, които ЕС ще изразходва през следващите години. За периода 2021—2027 г. общият размер на разпределените средства от инструмента Next Generation EU и МФР почти се е удвоил в сравнение със средствата за предходния период на МФР и ще бъде 1,824 трлн. евро. ЕСП откри рискове и предизвикателства, свързани с администрирането и доброто финансово управление на тези средства.
• За всички случаи на предполагаема измама, установени по време на одитната ѝ дейност, ЕСП докладва на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). През 2020 г. има шест такива случаи (за сравнение, през 2019 г. те са 9).

Пълният текст на годишните доклади на ЕСП за 2020 г. относно бюджета на ЕС и относно дейностите, финансирани от Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия Европейски фонд за развитие (ЕФР) може да бъде намерен на нейния уебсайт (eca.europa.eu).

Какво одитира Европейската сметна палата

Бюджетът на ЕС за 2020 г. в цифри

Европейският парламент и Съветът приемат годишен бюджет на ЕС в рамките на по-дългосрочен бюджет, договорен за период от няколко години (известен като многогодишна финансова рамка или МФР). Одитът на ЕСП за 2020 г. обхвана последната година от периода, започнал през 2014 г. и приключил през 2020 г., въпреки че средствата ще продължат да бъдат изплащани и след края на този период.

Комисията носи крайната отговорност за гарантиране на правилното разходване на бюджета. През 2020 г. разходваните средства възлизат общо на 173,3 млрд. евро, което съответства на 1,1 % от БНД на ЕС-27 и Обединеното кралство, взети заедно.

Откъде идват средствата?

Общият размер на приходите за 2020 г. се равнява на 174,3 млрд. евро. Бюджетът на ЕС се финансира от различни източници. От тях най-голям е делът (123 млрд. евро) на вноските от държавите членки, които са пропорционални на техния брутен национален доход. Между другите източници са мита (19,9 млрд. евро), приходи въз основа на данъка върху добавената стойност, събран от държавите членки (17,2 млрд. евро), както и вноски и възстановени суми, произтичащи от споразумения и програми на Европейския съюз (8,2 млрд. евро).

За какво се изразходват средствата?

Бюджетът на ЕС се изразходва в множество различни области, като например:

• насърчаване на икономическото развитие на по-слабите в структурно отношение региони;
• насърчаване на иновациите и научноизследователската дейност;
• проекти за транспортна инфраструктура;
• обучение на безработни лица;
• земеделие и насърчаване на биологичното разнообразие;
• борба с изменението на климата;
• управление на границите;
• помощ за съседните и развиващите се държави.

Приблизително две трети от бюджета се разходват съгласно принципа на така нареченото „споделено управление“. Въпреки че Комисията носи цялостната отговорност при този метод на изпълнение на бюджета, държавите членки разпределят средствата, подбират проектите и управляват разходите на ЕС. Такъв е случаят с функции „Природни ресурси“ и „Сближаване“.

Декларация за достоверност на Европейската сметна палата относно бюджета на ЕС

Всяка година Европейската сметна палата (ЕСП) извършва одит на приходите и разходите на ЕС и проверява надеждността на годишните отчети и съответствието на свързаните с отчетите приходни и разходни операции с правилата и разпоредбите на ниво ЕС и на ниво държави членки.

Резултатите от този одит формират основата на нашата Декларация за достоверност до Европейския парламент и Съвета в съответствие с член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС). ЕСП проверява разходите на етапа, в който крайните получатели на средства от ЕС са предприели дейности или са извършили разходи, а Комисията е приела разходите. На практика това означава, че популацията от операции на ЕСП обхваща междинните и окончателните плащания. Одиторите не разгледаха авансовите плащания, изплатени през 2020 г., освен в случаи, когато те са били уравнени през същата година.

Свързаните с COVID‑19 ограничения за пътуване в почти всички случаи ни попречиха да извършим проверки на място. Поради това ЕСП извърши по-голямата част от работата си чрез документни проверки и дистанционно събеседване с одитираните обекти. Въпреки че неосъществяването на проверки на място може да увеличи риска, свързан с разкриването, получените от одитираните обекти доказателствата ни позволиха да приключим работата си и да направим заключение по нея.

Нашата одитна популация за 2020 г. възлиза на 147,8 млрд. евро (вж. фигура 1).

Тази година функция „Природни ресурси“ има най-голям дял в цялостната популация на ЕСП (40,8 %), следвана от функциите „Сближаване“ (32,8 %) и „Конкурентоспособност“ (11,0 %).

За повече информация относно одитния подход на ЕСП вж. Обща информация.

Констатации на Европейската сметна палата

Отчетите на ЕС дават вярна и точна представа за финансовото състояние

Отчетите на ЕС за 2020 г. дават вярна представа, във всички съществени аспекти, за финансовите резултати на ЕС и неговите активи и пасиви в края на годината, в съответствие с международните счетоводни стандарти за публичния сектор.

Ето защо Европейската сметна палата изразява становище без резерви относно надеждността на отчетите и това е така всяка година от 2007 г. насам.

В края на 2020 г. счетоводният баланс на ЕС включва задължение за пенсионни плащания и други надбавки за служителите в размер на 116 млрд. евро. Продължаващото увеличаване на тази изчислена стойност се дължи най-вече на намаляването на номиналния дисконтов процент, който отразява спадането на лихвените проценти в световен мащаб.

От 1 февруари 2020 г. Обединеното кралство вече не е държава — членка на ЕС. На 31 декември 2020 г. отчетите на ЕС показват нетни вземания, дължими от Обединеното кралство, в размер на 47,5 млрд. евро, въз основа на реципрочни задължения, определени в споразумението за оттегляне от ЕС.

Приходите за 2020 г. са законосъобразни и редовни

Европейската сметна палата заключава, че приходите не са засегнати от съществено ниво на грешки.

Грешките в областта на разходите за 2020 г. са съществени и широко разпространени

За разходите като цяло Европейската сметна палата изчислява, че процентът грешки е между 1,8 % и 3,6 %. Средната стойност на този диапазон, известен по-рано като „вероятен процент грешки“, е същият както през предходната година — 2,7 % (вж. фигура 2).

ЕСП определя като грешка размерът на онези средства, които не е трябвало да бъдат изплатени от бюджета на ЕС. Грешка възниква, когато средствата не са използвани в съответствие с приложимото законодателство на ЕС и поради това разходването им не отговаря на целите на това законодателство, прието от Съвета и Европейския парламент, или на конкретни национални правила в държавите членки.

Над половината от одитната популация на ЕСП отново е съществено засегната от грешки

През 2020 г. ЕСП отново констатира, че начинът на разходване на средствата е оказал отражение върху риска от грешки. В този контекст одиторите правят разграничение между права за получаване на плащане и плащания за възстановяване на извършени разходи (вж. карето по-долу).

Най-често срещаните грешки, които ЕСП констатира при високорисковите разходи, са:

• недопустими проекти и разходи, както и нарушения на правилата на вътрешния пазар (по-специално несъответствие с правилата за държавната помощ) в област „Сближаване“;
• недопустими разходи, административни грешки и липса на важни оправдателни документи в разходната част за развитието на селските райони, пазарните мерки, околната среда, действията по климата и рибарството, които заедно представляват около 31 % от общите разходи за „Природни ресурси“;
• недопустими разходи, по-специално преки разходи за персонал и други преки разходи при средствата за научни изследвания („Хоризонт 2020“ и 7РП), които представляват около 57 % от всички разходи в областта „Конкурентоспособност“; и
• липса на оправдателни документи, неспазване на правилата за обществени поръчки, както и неосъществени разходи и недопустими разходи в областта „Глобална Европа“.

През 2020 г. високорисковите разходи са се увеличили допълнително, в сравнение с предходните четири години и съставляват по-голямата част от нашата одитна популация, като възлизат на около 59 % от нея (2019 г. — 53 %). По-големият дял на този вид разходи се дължи в голяма степен на увеличението с още 20 млрд. евро на разходите в одитната популация от функция „Сближаване“. Изчисленият процент грешки за високорисковите разходи е в размер на 4,0 % (2019 г. — 4,9 %).

Нискорисковите разходи съставляват останалите 41 % от одитната ни популация (2019 г. — 47 %) и включват главно плащания въз основа на права за получаване на плащане. Изчисленият процент грешки в тази част на популацията е под прага на същественост от 2 % (вж. фигура 3).

На фигура 4 е показано сравнение на изчислените проценти грешки в различни разходни области от периода 2016—2020 г. Допълнителна информация относно резултатите е представена в раздела „Поглед отблизо към резултатите на ЕСП“ и в съответните глави от Годишния доклад за 2020 г. на ЕСП.

Сравнение на изчисления процент грешки на ЕСП с този на Комисията

Годишния доклад за управлението и изпълнението, изготвян от колегиума на членовете на Комисията, който отговаря за него, обобщава най-важната информация от годишните отчети за дейността във връзка с вътрешния контрол и финансовото управление. Той включва риска при плащане, който представлява изчислението на Комисията за суми, които са изплатени, но не са в съответствие с приложимите правила. Като цяло изчисленият от Комисията размер на сумите, изложени на риск при плащане, за 2020 г. е 1,9 %. Това е под изчисления от ЕСП праг на същественост (2 %) и изчисления от нея процент на грешките (2,7 %).

Освен това в годишния отчет за дейността на всяка дирекция на Комисията се включва декларация, в която генералният директор изразява увереност, че отчетът представя вярно финансовата информация, както и че операциите от нейната компетентност са законосъобразни и редовни. За целта всички генерални дирекции представят свои изчисления на риска при плащане за разходите си.

ЕСП смята, че продължават да съществуват докладваните от нея миналата година слабости, свързани с последващите одити на Общата служба за одит на Комисията („Конкурентоспособност“), с проверките от държавите членки, отразени в статистическите им данни за контрола („Природни ресурси“), с проверките от одитните органи на държавите членки („Сближаване“) и с ежегодно възлаганото на външен изпълнител проучване относно процента остатъчни грешки (RER) („Глобална Европа“). Всички те продължават да се отразяват върху изчисления риск при плащане.

В случаите, когато ЕСП прави специфична оценка на определена функция от МФР, одиторите съпоставят изчислението на Комисията за риска при плащане за 2020 г. с изчисления от ЕСП процент на грешките. Сравнението сочи, че изчисленият от Комисията риск при плащане е по-нисък от изчисления от ЕСП процент на грешките за областите „Конкурентоспособност“, „Сближаване“ и „Природни ресурси“.

Тази година ЕСП разгледа начина, по който Комисията докладва относно финансовите корекции и събирането на вземания и констатира, че той е сложен и невинаги ясен. Одиторите отбелязаха също, че има случаи на събиране на вземания още за 2005 г. и нетни корекции за програмния период 1994—1999 г. В края на 2020 г. все още не бяха извършени нетни финансови корекции за областта на сближаването за програмния период 2014—2020 г.

ЕСП докладва на ОЛАФ за шест случая на предполагаема измама

ЕСП докладва всички случаи на предполагаема измама, установени по време на нейната одитна дейност, на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), която след това решава дали да разследва и проследи тези случаи, в някои случаи в сътрудничество с националните съдебни органи, ако е необходимо. През 2020 г. ЕСП докладва на ОЛАФ шест случая на предполагаема измама (2019 г. — 9). По всички случаи ОЛАФ е започнала разследвания. През месец юни 2021 г. одиторите започнаха сътрудничество с Европейската прокуратура (EPPO) по силата на сключеното между двете организации административно споразумение.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация за най-важните констатации може да намерите в глава 1 на Годишния доклад на ЕСП за 2020 г. Пълният текст на Годишния доклад на ЕСП може да бъде намерен на нейния уебсайт (eca.europa.eu).

Поглед отблизо към резултатите на ЕСП

Бюджетно и финансово управление

Изпълнение и усвояване на бюджета през 2020 г.

Разполагаемият бюджет е почти изцяло изпълнен

В регламента относно МФР са определени максимални суми за всяка от седемте години на МФР. Тези тавани се прилагат спрямо новите финансови задължения на ЕС (бюджетни кредити за поемане на задължения) и плащанията, които могат да се извършват от бюджета на ЕС (бюджетни кредити за извършване на плащания). Вж. фигура 5.

През 2020 г. бюджетните кредити за поемане на задължения са използвани почти изцяло: 172,9 млрд. евро от окончателния бюджет в размер на 173,9 млрд. евро (99,5 %). И двата вида бюджетни кредити по начина, по който са осъществени, надхвърлят определения таван на МФР (в размер на 168,8 млрд. евро). Превишаването на този таван се е случило в резултат на използването на специални инструменти, като например фонд „Солидарност“ на Европейския съюз.

През 2020 г. таванът на МФР за бюджетни кредити за плащания е 172,4 млрд. евро, а средствата за плащания в окончателния бюджет са 164,1 млрд. евро. Действително извършените плащания са на обща стойност 161,8 млрд. евро, с 10,6 млрд. евро по-малко от този таван.

Въпреки направените множество промени в бюджета, предназначени за пандемията от COVID-19, Комисията все още не е представила доклад за използваните за тази цел средства от ЕС

С цел бързо реагиране на пандемията от COVID‑19 и предоставяне на подкрепа бяха използвани два основни бюджетни инструмента — трансфери и коригиращи бюджети. Общият размер на допълнителните бюджетни кредити за задължения, добавени чрез коригиращи бюджети, възлиза на 5,2 млрд. евро, от които 3,3 млрд. евро са за разходи, свързани с COVID‑19. За бюджетните кредити за плащания общият размер на коригиращите бюджети през годината е 10,5 млрд. евро, от които 9,4 млрд. евро са за разходи, свързани с COVID‑19. Допълнителни примери за промени във връзка с пандемията от COVID‑19 са прехвърлянето на средства между регионите, премахването на изискването за концентриране на финансиране върху конкретни теми и съфинансирането в размер до 100 %, които станаха възможни в рамките на една година. Държавите членки също така не бяха задължени да възстановят в бюджета на ЕС 7,6 млрд. евро неизразходвано годишно авансово финансиране от ЕСИФ от предходната година.

С цел да се повиши прозрачността и да се отговори на исканията за информация от Европейския парламент, през първата половина на 2020 г. Комисията е започнала вътрешно проследяване на средствата на ЕС, използвани за свързани с COVID‑19 цели. Комисията все още не е публикувала доклад относно разходите, свързани с COVID‑19.

Неразплатените поети задължения надхвърлят 300 млрд. евро

Неразплатените поети задължения, възникнали в резултат на това, че равнището на поетите задължения е по-високо от размера на действително извършените плащания, са продължили да нарастват, достигайки 303,2 млрд. евро в края на 2020 г. (вж. фигура 6). Увеличението е по-малко в сравнение с предходните години, отчасти поради допълнителните бюджетни кредити за плащания, предоставени за борба с пандемията от COVID‑19.

Според дългосрочните прогнози на Комисията, които не включват инструмента Next Generation EU (NGEU), размерът на неразплатените поети задължения се очаква да се задържи относително постоянен на това високо равнище до 2027 г. Това ще се дължи главно на много малката годишна разлика между бюджетните кредити за поемане на задължения и бюджетните кредити за плащания в МФР за периода 2021—2027 г., за разлика от двете предходни МФР. Неразплатените поети задължения обаче ще се увеличат, ако както в периода от 2016 г. до 2020 г. бюджетните кредити за поемане на задължения останат високи, а исканията за плащане са по-ниски от очакваното поради закъснения в изпълнението.

Въпреки че усвояването на средствата от ЕСИФ се е ускорило през 2020 г., то все още е по-бавно, отколкото в предходния период на МФР.

Общият годишен процент на усвояване за периода 2014—2020 г. на МФР през 2020 г. — последната година от текущата МФР, е 15 % — същият като през 2013 г., последната година от предходния период на МФР (2007—2013 г.). Кумулативното усвояване обаче е с около 7 % по-ниско в сравнение с предходната МФР. Въпреки че в края на 2020 г. за всички разпределени за държавите членки средства по ЕСИФ са поети бюджетни задължения (465 млрд. евро), 45 % (209 млрд. евро) от средствата все още не са усвоени. Тази сума представлява основната част от непогасените задължения в размер на 303 млрд. евро в края на 2020 г.

Както е показано на фигура 7, между държавите членки съществуват значителни разлики в усвояването на средствата от ЕСИ фондовете, разпределени за тях за периода 2014—2020 г. на МФР. Докато Финландия например е усвоила 79 % от общия размер на отпуснатите ѝ средства в края на 2020 г., трите държави членки с най-ниска степен на усвояване (Италия, Хърватия и Испания) са използвали едва около 45 % от разпределените им суми.

Предишният опит показва, че степента на усвояване вероятно ще се увеличи, но това може да не е достатъчно, за да позволи усвояването на всички средства. През 2014 г. Комисията създаде работна група за по-добро изпълнение на програмите от политиката на сближаване. Предприетите мерки са довели до значително увеличение на усвояването на неизползваните средства от периода 2007—2013 г. за подпомогнатите държави членки, но ЕСП констатира недостатъчен акцент върху резултатите.

Основни рискове и предизвикателства за бюджета на ЕС през следващите години

По отношение на МФР за периода 2021—2027 г. и инструмента NGEU все още съществуват рискове и предизвикателства

През периода 2021—2027 г. на МФР по инструмента Next Generation EU ще има на разположение до 750 млрд. евро, с които ще може да се противодейства на последиците от пандемията, ще се изпълняват целите, определени по политиките на ЕС, и ще се даде възможност на държавите членки да станат по-стабилни, по-устойчиви и по-добре подготвени за бъдещето.

Общият размер на разпределените средства по инструмента Next Generation EU и МФР за периода 2021—2027 г. ще бъде 1,824 трлн. евро (по цени от 2018 г.), от които 1,074 трлн. евро ще бъдат от МФР, което е почти два пъти повече от средствата през предходния период на МФР.

ЕСП установи следните основни рискове и предизвикателства:

• риск от забавено начало на изпълнението на фондовете със споделено управление в МФР за периода 2021—2027 г.;
• предизвикателства, свързани с доброто финансово управление при използването на средства поради промени, свързани с COVID‑19.

Инструментът SURE е увеличил експозицията на бюджета на ЕС към финансови рискове

Общата експозиция на бюджета на ЕС към условни задължения — тези задължения, които зависят от конкретно бъдещо събитие – се е увеличила от 90,5 млрд. евро в края на 2019 г. на 131,9 млрд. евро в края на 2020 г., което представлява увеличение с 46 %. Увеличението се дължи почти изцяло на въвеждането на Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (инструментът SURE). Това е добавило 39,5 млрд. евро заеми на държавите членки към стойността на експозицията към края на 2020 г. (вж. фигура 8). Въпреки че заемите по линия на SURE увеличават общата експозиция, свързаните с тях рискове се намаляват чрез предпазни механизми, заложени в инструмента.

Инструментът Next Generation EU ще окаже значително въздействие върху цялостната експозиция от 2021 г. нататък

През следващите години инструментът NGEU значително ще увеличи общата експозиция на бюджета на ЕС с до 750 млрд. евро (по цени от 2018 г.).

Със заеми на Комисията ще се финансират необходимите средства за отпускане на безвъзмездна финансова помощ и гаранции (390 млрд. евро) и за заеми на държавите членки (на стойност до 360 млрд. евро) от финансовите пазари от името на ЕС. Тези заеми ще се гарантират от бюджета на ЕС и това може да увеличи цялостната му експозиция до стойности от порядъка на 940 млрд. евро. В резултат на това Комисията ще се изправи пред предизвикателството да увеличи административния си капацитет, за да гарантира повече от всякога доброто управление на по-големи сделки на капиталовите пазари, включително емитирането на облигации и управлението на финансовите рискове.

Препоръки на Европейската сметна палата

Европейската сметна палата препоръчва:

• за да се даде възможност за цялостно докладване относно поетите задължения и извършените плащания във връзка с пандемията от COVID‑19, в т.ч. относно суми, които са обещани или договорени през 2020 г., Комисията следва да стандартизира записването на бюджетните разходи на ЕС за целите, свързани с COVID‑19, и да докладва за това на бюджетния орган най-малко веднъж годишно, докато е необходимо;
• с оглед на постепенното намаляване на общото ниво на неразплатените поети задължения през следващите години Комисията следва да анализира факторите, допринасящи за техния промeнящ се обем, и въз основа на резултатите да предприеме подходящи действия;
• с оглед на значителното увеличение на нивото и видовете финансиране от ЕС, което е на разположение през следващите години, включително сумите, останали от предходния период на МФР, Комисията следва да разработи мерки, за да гарантира, че за националните органи е налична допълнителна консултантска подкрепа и по този начин да улесни правилното използване на тези средства от държавите членки.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно основните констатации във връзка с бюджетното и финансовото управление може да намерите в глава 2 на Годишния доклад на ЕСП за 2020 г.

Приходи

174,3 млрд. евро

Какво одитира Европейската сметна палата

Нашият одит обхвана приходите в бюджета на ЕС, които финансират разходите на ЕС. Проверихме някои ключови контролни системи за управление на собствените ресурси, както и извадка от приходни операции.

Вноските от държавите членки на базата на техния брутен национален доход (БНД) представляват 70,6 % от приходите на ЕС за 2020 г., докато собствени ресурси на базата на данъка върху добавената стойност (ДДС) представляват 9,9 %. Тези вноски се изчисляват въз основа на макроикономически статистически данни и разчети, предоставени от държавите членки.

Традиционните собствени ресурси (ТСР) — мита върху вноса, събирани от националните администрации на държавите членки от името на ЕС, осигуряват допълнително 11,4 % от приходите на ЕС. Останалите 8,1 % се събират от други източници (вноски и възстановени суми съгласно споразумения и програми на ЕС, излишъкът от предходната година и други приходи).

Констатации на Европейската сметна палат

Одитирана сума	Съществено ли е нивото на грешки?
174,3 млрд. евро	Не — няма съществено ниво грешки през 2020 г. и 2019 г.

Превантивни и корективни мерки

Проверените от Европейската сметна палата системи, свързани с приходите, като цяло са ефективни. В същото време ключовите системи за вътрешен контрол на традиционните собствени ресурси (ТСР), които одиторите провериха в някои държави членки, и приключването на цикъла на верификация на БНД, проверено в Комисията, са частично ефективни поради слабостите, които продължават да съществуват.

ЕСП констатира сериозни слабости, за които ЕС следва да предприеме мерки, и в упражнявания от държавите членки контрол за намаляване на разликата между дължимите и събраните мита. Тези слабости не са в противоречие с изразеното от ЕСП одитно становище относно приходите, тъй като не засягат операциите, свързани с отчетите, а само риска, че ТСР може да са непълни. В своя неотдавнашен Специален доклад № 4/2021 относно митническия контрол ЕСП препоръча подобрения в тази област.

През 2020 г. Комисията е приключила многогодишния цикъл на верификация по отношение на данните за БНД за собствените ресурси за периода от 2010 г. насам. В тази връзка тя е изразила голям брой резерви относно БНД и в резултат на това статистическите данни на държавите членки остават отворени за промени в продължение на десет години. Това увеличава бюджетната несигурност в националните бюджети относно вноските на база БНД.

По отношение на резервата относно БНД, свързана с въздействието на глобализацията, Комисията по изключение е съкратила периода за преразглеждане на данните, като е определила 2018 г. за начална година за въвеждане на промени. Това изключение обаче намалява възможността за сравняване на данните, както и надеждността и изчерпателността на данните за БНД на държавите членки за периода 2010—2017 г. Това ограничение не е в съответствие с правилата на ЕС относно изчисляването на собствените ресурси на база БНД.

За пета поредна година в своя ГОД за 2020 г. Генерална дирекция „Бюджет“ на Комисията поддържа резерва, съгласно която сумите на ТСР, прехвърлени в бюджета на ЕС, са неточни, което се дължи на занижаването на стойността на текстилни изделия и обувки, внесени от Китай в периода 2011—2017 г. Резервата е формулирана за пръв път през 2016 г., когато са изчислени количествено загубите на ТСР, относими към Обединеното кралство, след което обхватът ѝ е разширен и през 2018 г. са включени и останалите държави членки. Решението на Съда на Европейския съюз по заведеното от Комисията дело за нарушение срещу Обединеното кралство във връзка със загубите на ТСР поради вноса със занижена стойност от Китай все още предстои.

Продължават да се наблюдават слабости в националните системи за контрол при съставянето на отчетите за ТСР. В случая с Холандия ЕСП вече беше поставила под въпрос надеждността на холандските отчети за ТСР от 2013 г. насам, поради ограничения в ИТ системата на митниците.

Препоръки на Европейската сметна палата

Европейската сметна палата препоръчва:

• Комисията да разгледа и актуализира своя подход за верификация на данните на държавите членки за БНД в бъдещите многогодишни цикли, за да оптимизира допълнително процеса и да съкрати периода, през който данните за БНД остават отворени за промени след края на всеки цикъл;
• Комисията, съвместно със статистическите органи на държавите членки, да продължи да отразява все по-добре въздействието на глобализацията в националните сметки, за да преодолее резервата относно БНД в тази област за годините след 2018 г. Ако отражението от премахването на тази резерва по отношение на националните сметки се различава значително между държавите членки, Комисията следва да оцени отново качеството на данните за БНД от предишни години, за да информира бюджетния орган за възможните последици от тези изменения на статистическите данни за приходния бюджет от 2010 г. насам;
• Нидерландия да предприеме мерки, за да могат нейните ежемесечни и тримесечни отчети за ТСР да станат по-надеждни, като се преодолеят съществуващите понастоящем слабости на ИТ системата на митниците.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно одита на Европейската сметна палата в областта на приходите на ЕС може да намерите в глава 3 на Годишния доклад на ЕСП за 2020 г.

Конкурентоспособност за растеж и работни места

Общо: 24,1 млрд. евро

Какво одитира Европейската сметна палата

Разходните програми в тази област на политика играят важна роля за стимулиране на растежа и създаване на заетост в ЕС и за насърчаване на приобщаващо общество. Основната част от разходите се извършват по програма „Хоризонт 2020“ в областта на научните изследвания и иновациите (и нейния предшественик Седма рамкова програма (7РП)) и програма „Еразъм+“ в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. Други програми предоставят финансиране за космическата програма „Галилео“ (глобалната навигационна спътникова система на ЕС), Механизма за свързване на Европа (МСЕ) и Международния термоядрен експериментален реактор (ITER).

За 2020 г. в тази област са одитирани разходи в размер на 16,3 млрд. евро. По-голямата част от тези разходи се управляват пряко от Комисията. Комисията предоставя авансови средства на публични или частни бенефициенти след сключването на договор за отпускане на безвъзмездна помощ, като при напредването на техните съфинансирани проекти възстановява част от общите разходи, които те са отчели, и приспада тези авансови средства. По отношение на програма „Еразъм+“ разходите се управляват предимно от национални агенции от името на Комисията (около 80 % от безвъзмездната финансова помощ).

Констатации на Европейската сметна палата

Одитирана сума	Съществено ли е нивото на грешки?	Изчислен вероятен процент грешки
16,3 млрд. евро	Да	3,9 % (2019 г. — 4,0 %)

Като цяло оценката на ЕСП е, че процентът грешки за областта „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ е съществен.

През 2020 г. 64 (48 %) от 133-те проверени от ЕСП операции са засегнати от грешки.

Повечето грешки са свързани с недопустими разходи, като например завишени разходи за персонал, неправилно декларирани разходи за подизпълнител или разходи, които не са били действително извършени.

Грешките във връзка с дейности от подизпълнител засягат най-вече бенефициенти, които не са били наясно с различното третиране на преките разходи за персонал и разходите за външни консултанти по програми, финансирани от ЕС („Хоризонт 2020“ и МСЕ). Рискът от такива грешки е особено висок при МСП, които биват насърчавани да участват в научноизследователски програми, но разполагат с недостатъчно или никакъв собствен персонал и затова използват услугите на други компании.

Хоризонт 2020

Програма „Хоризонт 2020“ и нейният предшественик Седма рамкова програма продължават да бъдат високорискова област и основен източник на откритите от ЕСП грешки. В проверените от ЕСП 28 от общо 84-те операции от областта на научните изследвания и иновациите бяха открити количествено измерими грешки, свързани с недопустими разходи. Това представлява 66 % от изчисления от ЕСП процент грешки за тази подфункция за 2020 г.

Правилата за деклариране на разходи за персонал по програма „Хоризонт 2020“ все още са сложни, въпреки положените усилия за опростяване, и изчисляването на разходите продължава да бъде основен източник на грешки в заявките за възстановяване на разходи.

Одиторите, наети от бенефициентите за проверка в края на всеки проект, издават сертификати за финансовите отчети, които имат за цел да помогнат на Комисията да провери дали декларираните в отчетите разходи са допустими. ЕСП многократно е отбелязвала слабости във връзка с тези сертификати. През 2020 г. ЕСП установи в своята извадка, че одиторите, които са издали сертификатите, не са открили редица възможни за откриване количествено измерими грешки.

Доклади на Комисията относно редовността

По отношение на „Хоризонт 2020“ ГД „Научни изследвания и иновации“ докладва очакван представителен процент грешки в размер на 2,95 % и процент остатъчни грешки, при който са взети предвид корективните действия, в размер на 2,16 %, за всички генерални дирекции и други органи на ЕС, които управляват разходите на ЕС за научни изследвания. Последващите одити в тази област се извършват от Общата служба за одит (CAS) на ГД „Научни изследвания и иновации“ или от наети от нея външни одитори.

За своите годишни доклади за 2018 г. и 2019 г. одиторите на ЕСП провериха извадка на случаен принцип от 20 последващи одита и установиха, че в 17 случая заключенията не са надеждни.

След отправените от одиторите препоръки ЕСП отбеляза, че CAS е предприела действия за подобряване на качеството на своите последващи одити. Одиторите обаче продължиха да откриват слабости при процедурите за изготвяне на извадки, в това число и нарушения на правилата на CAS за изготвяне на извадки, и при документирането на одита.

Те отбелязаха също така, че очакваният представителен процент грешки включва увеличение от 0,13 процентни пункта, което е в отговор на констатациите от количествен характер от прегледите на ЕСП на последващите одити. Този процент на грешките обаче продължава да е потенциално занижен, тъй като не отчита това, че установените от нас грешки е възможно да се срещат и в последващи одити, които не сме проверили, и че нашите констатации от качествен характер, например слабости в одитната процедура, не могат да бъдат остойностени.

Препоръки на Европейската сметна палата

Европейската сметна палата препоръчва на Комисията:

• да разшири обхвата на сертификатите за финансовите отчети, така че да включат категориите разходи за единица за новата рамкова програма за научни изследвания „Хоризонт Европа“, за да се повиши нивото на откриване и коригиране на грешки при разходите за единица;
• да предприеме действия, в т.ч. периодичен преглед на основните причини за грешки във финансовите отчети, да предостави насоки по сложни въпроси, например правилата за възлагане на дейности на подизпълнители, и да проведе информационни кампании с цел намаляване на процента грешки при „Хоризонт 2020“;
• да подобри още качеството на последващите одити, като се разгледат слабостите в процедурите за формиране на извадки на ниво декларации за разходи и се приложат корекции към метода за изчисляване на грешки за „Хоризонт Европа“.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно одита на Европейската сметна палата на разходите на ЕС в областта „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ може да намерите в глава 4 на Годишния доклад на ЕСП за 2020 г.

Икономическо, социално и териториално сближаване

Общо: 59,5 млрд. евро

Какво одитира Европейската сметна палата

Разходите по тази подфункция са насочени към повишаване на конкурентоспособността и към намаляване на разликите в степента на развитие на отделните държави членки и региони на ЕС. Финансирането се извършва чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд (КФ), Европейския социален фонд (ЕСФ) и други схеми, като например Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (ФЕПННЛ) и Механизма за свързване на Европа (МСЕ).

Управлението на по-голямата част от разходите е споделено между Комисията и държавите членки. ЕС съфинансира многогодишни оперативни програми (ОП), от които се отпуска финансиране за проекти. В рамките на Комисията Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ отговаря за изпълнението на ЕФРР и КФ, а Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ отговаря за средствата по ЕСФ.

ЕСП одитира разходи на стойност 48,4 млрд. евро в тази област за Годишния доклад за 2020 г. (2019 г. — 28,4 млрд. евро). В съответствие с подхода на ЕСП, тази сума включва и разходи в размер на 46,1 млрд. евро от предходни години, които Комисията е приела или уравнила през 2020 г.

Констатации на Европейската сметна палата

Одитирана сума	Съществено ли е нивото на грешки?	Изчислен вероятен процент грешки
48,4 млрд. евро	Да	3,5 % (2019 г. — 4,4 %)

Като цяло оценката на ЕСП е, че процентът грешки в подфункция „Икономическо, социално и териториално сближаване“ е съществен.

През 2020 г. ЕСП извърши тестове на 227 операции. Бяха установени и остойностени 23 грешки, които не са били открити от одитните органи на държавите членки. Като се вземат предвид 64-те грешки, установени преди това от тях, и корекциите, приложени от програмните органи на държавите членки (на обща стойност 834 млн. евро общо за двата програмни периода), ЕСП изчислява процента грешки на 3,5 %.

Недопустимите проекти и разходи, нарушенията на правилата за вътрешния пазар (по-специално неспазване на правилата за държавната помощ), както и липсата на важни оправдателни документи са допринесли най-много за изчисления от ЕСП процент грешки. Броят и въздействието на откритите грешки показва, че наличните механизми за контрол все още не намаляват в достатъчна степен високия присъщ риск от грешки в тази област. Това важи в най-голяма степен при управляващите органи и междинните звена. Като цяло, техните проверки от първо ниво не предотвратяват и не откриват ефективно нередности в разходите, декларирани от бенефициентите.

Прилагането на член 14, параграф 1 от Регламента за ЕСФ е довело до прекомерен дисбаланс в полза на една държава членка през първата година от изпълнението

Бенефициентите на пет операции по ЕСФ от нашата одитна извадка за една оперативна програма в Италия са декларирали правилно допустими разходи въз основа на опростен метод за разходите, определен от управляващия орган. Във всеки отделен случай обаче сумата, декларирана от управляващия орган на Комисията, е била изчислена въз основа на стандартните таблици на единичните разходи на Комисията. В резултат на това сумите, платени от бюджета на ЕС за всяка разглеждана операция, са били с над 20 % по-високи от платените суми на бенефициентите. Този метод е довел до дисбаланс в размер на над 43 млн. евро в полза на държавата членка за периода 2014—2020 г. до момента. В настоящия си вид стандартната таблица на единичните разходи на Комисията за тази оперативна програма е твърде щедра по отношение на тази държава членка.

Оценка на дейността на одитните органи

Работата на одитните органи в държавите членки представлява изключително важна част от рамката за контрол и осигуряване на увереност в областта на сближаването, по-специално за гарантиране на запазването на процента остатъчни грешки под прага на същественост от 2 %.

Документите за предоставяне на увереност представляват пакет от документи, който всяка държава членка представя ежегодно на Комисията във връзка с ЕСИ фондовете. Той включва годишните отчети, тяхно резюме, доклад относно контрола, декларация за управлението и одитно становище. От 2017 г. ЕСП е извършила преглед на работата на 34 от 116 одитни органа във връзка с 26 пакета за предоставяне на увереност за периода 2014—2020 г. Във всички тези случаи одитните органи са докладвали процент остатъчни грешки под 2 %. И въпреки че одитите на ЕСП нямат за цел да изготвят заключения относно точността на процента на грешките на одитните органи като такъв, одиторите откриха грешки, които са останали неразкрити от одитните органи. По отношение на 12 от 26-те пакета за предоставяне на увереност, които разгледахме, това е довело до докладването на занижен процент остатъчни грешки, на практика над 2 %.

Аналогично, при нашата проверка на трите пакета програмни документи за приключване от периода 2007—2013 г. беше установена, при два случая, корекция на процента остатъчни грешки до ниво над прага на същественост от 2 %.

Като цяло, през последните четири години, през които ЕСП проверява работата на одитните органи, тя установи, че за около половината от проверените пакети за предоставяне на увереност (както по отношение на броя на пакетите, така и по отношение на разходите) те са докладвали неправилно процента остатъчни грешки под 2 %. Поради слабостите, установени в работата на няколко одитни органа, използването на техните резултати продължава да бъде недостатъчно надеждно.

Също така беше установено, че одитните органи не водят документация по отношение на риска от измами, като за едва 21 % от операциите от нашата извадка е налице одитна документация, свързана конкретно с този риск.

Докладване на ГД „Регионална и селищна политика“ (REGIO) и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ (EMPL) относно редовността на средствата, разходвани в областта на сближаването

Годишните отчети за дейността (ГОД) са основният инструмент на генералните дирекции на Комисията за докладване относно това дали е налице разумна увереност, че прилаганите от държавите членки процедури за контрол гарантират редовността на разходите.

В тях също е представен процентът на грешките като ключов показател за изпълнение (КПИ) относно редовността. През 2020 г. докладваният от REGIO КПИ е по-висок от прага на същественост от 2 % (2,1 %), а докладваният от EMPL процент е под прага на същественост (1,4 %). В нашия Годишен доклад за 2018 г. заключаваме, че поради различни причини процентът грешки, представен като КПИ, следва да се счита за минимален процент.

Комисията е използвала този процент на грешките в Годишния доклад за управлението и изпълнението за 2020 г., за да предостави информация относно редовността на разходите в областта на политиката на сближаване. Тя е докладвала общ риск при плащане между 1,9 % и 2,4 %. Поради слабостите в работата на одитните органи и проблемите, установени от нас във връзка с КПИ, докладвани в Годишните отчети за дейността на двете генерални дирекции, одиторите считат, че процентите, агрегирани в Годишния доклад за управлението и изпълнението следва да се считат само като минимални изчислени стойности.

Генералните дирекции на Комисията са формулирали резерва в ГОД за една оперативна програма, при която слабостите в системата за управление и контрол на съответната държава членка представляват съществен риск за бюджета на ЕС. За тази цел те следва да вземат предвид цялата информация, налична по време на оценката, включително процента грешки, докладван от одитните органи. ЕСП обаче установи, че тези проценти грешки са основно предварителни проценти за разходите, включени в годишните отчети, които Комисията все още не е приела. В резултат на това резервите може да не обхващат всички съществени рискове.

Препоръки на Европейската сметна палата

Наред с другото, ЕСП препоръчва на Комисията:

• да следи внимателно държавите членки, използващи стандартната таблица на единичните разходи, за да не се получават прекомерни дисбаланси в полза на държавите членки. Комисията следва да изиска държавите членки да не допускат прекомерно високи нива и да коригират дисбалансите, за да се избегнат преразходи в тяхна полза при приключване на програмите;
• да насърчава одитните органи изрично да въвеждат конкретни въпроси в своите контролни списъци относно рисковете от измами и да документират стъпките, предприети за справяне с всички такива рискове, открити в хода на одита;
• да изисква от държавите членки да предоставят достатъчно информация в своето годишно обобщение относно заключенията и проследяването на операциите, за които са оттеглили от отчетите суми, предмет на текуща оценка. Това ще доведе до по-голяма прозрачност относно начина, по който програмните органи извършват мониторинг на тези суми.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно одита на Европейската сметна палата на разходите на ЕС в областта „Икономическо, социално и териториално сближаване“ може да намерите в глава 5 на Годишния доклад на ЕСП за 2020 г.

Природни ресурси

Общо: 60,6 млрд. евро

Какво одитира Европейската сметна палата

Тази разходна функция обхваща Общата селскостопанска политика (ОСП), Общата политика в областта на рибарството и част от разходите на ЕС за околна среда и действия в областта на климата.

ОСП представлява 97 % от разходите за функция „Природни ресурси“. Трите общи цели на ОСП, заложени в законодателството на ЕС, са:

• ефективно производство на храни с акцент върху приходите от селскостопанска дейност, производителността в селското стопанство и стабилността на цените;
• устойчиво управление на природните ресурси и действията, свързани с климата, с акцент върху емисиите на парникови газове, биологичното разнообразие, почвите и водите; и
• балансирано териториално развитие.

Разходите за ОСП по Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) попадат в две широки категории:

• преки плащания за земеделските стопани, които са изцяло финансирани от бюджета на ЕС; и
• селскостопански пазарни мерки, които също са изцяло финансирани от бюджета на ЕС, с изключение на някои мерки, съфинансирани от държавите членки, включително мерките за насърчаване.

Освен това по ОСП се подпомагат стратегии и проекти за развитие на селските райони чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). От началото на периода 2014—2020 г. ЕЗФРСР е част от ЕСИ фондовете и се подчинява на Регламента за общоприложимите разпоредби за ЕСИФ.

За 2020 г. в тази област са одитирани разходи в размер на 60,3 млрд. евро.

Комисията управлява ОСП заедно с държавите членки.

Констатации на Европейската сметна палата

Одитирана сума	Съществено ли е нивото на грешки?	Изчислен вероятен процент грешки
60,3 млрд. евро	Близо до прага на същественост	2,0 % (2019 г. — 1,9 %)

Като цяло Европейската сметна палата констатира, че нивото на грешки във функция „Природни ресурси“ е близо до прага на същественост.

Както и в предишни години, нивото на грешки не е съществено, що се отнася до преките плащания, които зависят главно от площта на земеделската земя, декларирана от земеделските стопани, и които представляват 69 % от разходите в областта „Природни ресурси“. За останалите области (развитие на селските райони, пазарни мерки, рибарство, околна среда и действия в областта на климата) резултатите на ЕСП като цяло сочат съществено ниво на грешки.

Преки плащания за земеделските стопани — налице е ефективна система за контрол

Основният инструмент за управление на преките плащания е Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), която включва Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). ИСАК е допринесла за намаляване на нивото на грешки при преките плащания, като СИЗП има особено важна роля за това.

Бяха проверени 88 преки плащания, които обхващат основните схеми. От тях при 76 не бяха открити грешки, а при две преки плащания бяха установени проблеми със съответствието без финансово отражение. Десетте количествено измерими грешки в тези схеми са в резултат от това, че земеделските производители са завишили допустимата за подпомагане площ земеделска земя или броя животни в своите заявления за подпомагане.

Проверките чрез мониторинг — с ограничен обхват през 2020 г.

От 2018 г. насам разплащателните агенции на държавите членки могат да осъществяват проверки чрез мониторинг. Този подход използва автоматизирани процеси въз основа на данните от спътниците „Сентинел“ по програма „Коперник“ на ЕС за проверка на съответствието с определени правила на ОСП. В случаите, когато всички критерии за допустимост на дадена схема за плащане могат да бъдат оценени въз основа на данни, събрани от космоса, това дава възможност на разплащателните агенции да наблюдават от разстояние цялата популация получатели на помощ.

Проверките чрез мониторинг могат да бъдат използвани за предупреждаване на земеделските стопани за потенциално неспазване на правилата на схемата за плащане по всяко време през вегетационния период. Това дава на земеделските стопани повече възможности да коригират своите заявления, преди да бъдат финализирани.

Комисията се е ангажирала да предостави подкрепа на държавите членки при разработването от тях на новия подход за проверки чрез мониторинг. В края на 2020 г. площта на основните схеми за преки помощи (основни плащания и единни плащания на площ), подлежащи на проверки чрез мониторинг, е 5,7 %.

Развитие на селските райони, пазарни мерки, рибарство, околна среда и действия в областта на климата — по-голям риск от грешки

В сравнение с преките плащания, в тези разходни области има по-сложни условия за допустимост, което увеличава риска от грешки.

От 104-те проверени от нас операции, свързани с развитие на селските райони, 87 не са засегнати от грешки. От единадесет случая, в които ЕСП откри количествено измерими грешки, в пет случая грешките имат отражение, надвишаващо 20 %. ЕСП установи проблеми със съответствието без финансово отражение при шест плащания.

Селскостопанските пазарни мерки формират няколко различни схеми, които са обект на редица условия за допустимост. ЕСП тества 16 операции и установи 3 случая, при които разплащателните агенции са възстановили недопустими разходи. В два от тях грешката надвишава 20 %. ЕСП установи проблем със съответствието без финансово отражение в един случай.

Критериите за подбор и изискванията за допустимост за проектите в областите на политика рибарство, околна среда и действия в областта на климата също се различават. От деветте проверени операции ЕСП установи една количествено измерима грешка, допусната в резултат на декларирането и възстановяването на недопустими разходи. Одиторите установиха проблеми със съответствието без финансово отражение в четири случая.

Докладване на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ относно редовността на средствата, разходвани по линия на ОСП

Директорът на всяка от разплащателните агенции предоставя на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ (AGRI) годишна декларация за управлението относно ефективността на системите за контрол на агенцията и законосъобразността и редовността на операциите на агенцията. Държавите членки докладват относно извършените от тях административни проверки и проверки на място („статистически данни за контрола“).

От 2015 г. насам, за да осигурят допълнителна увереност, от сертифициращите органи се изисква да предоставят за всяка разплащателна агенция годишно становище относно законосъобразността и редовността на разходите, за които държавите членки са поискали възстановяване.

ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ използва процента грешки, докладван в статистическите данни за контрола, като прави корекции въз основа на резултатите от одитите на сертифициращите органи и на собствените си проверки на системите и разходите на разплащателните агенции, за да изчисли стойност за „риска при плащане“. През 2020 г. Комисията е оценила риска при плащане на около 1,9 % за разходите по ОСП като цяло.

Политики и процедури за борба с измамите по ОСП

От разплащателните агенции се изисква да разполагат със системи за предотвратяване и разкриване на измами, a Комисията трябва да получи достатъчна увереност относно функционирането на тези системи. В своя годишен доклад за 2019 г. ЕСП установи някои слабости в политиките и процедурите на ОСП за борба с измамите и отправи препоръка за справяне с проблемите. През 2021 г. одиторите извършиха одит на изпълнението на мерките на Комисията и на държавите членки за борба с измамите в рамките на ОСП. До края на 2021 година ЕСП ще публикува специален доклад по темата, който ще постави и въпроса за заграбването на земя.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно одита на Европейската сметна палата на разходите на ЕС в областта „Природни ресурси“ може да намерите в глава 6 от Годишния доклад на ЕСП за 2020 г.

Сигурност и гражданство

Общо: 6,3 млрд. евро

Какво одитира Европейската сметна палата

Тази област на разходи обединява различни политики, чиято обща цел е да утвърдят концепцията за „европейско гражданство“ чрез създаването на пространство на свобода, правосъдие и сигурност без вътрешни граници.

Най-големият дял от разходите е свързан с Инструмента за спешна подкрепа, като през 2020 г. са разходвани 2,6 млрд. евро, или 40,5 % от всички средства за тази функция от МФР. Този инструмент е създаден през април 2020 г., за да подпомогне държавите членки в усилията им за справяне с пандемията от COVID‑19, като финансира, наред с другото, разходи за трансграничен трансфер и транспорт на пациенти, медицински персонал и важни медицински изделия. Други по-големи фондове по тази функция са:

• Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), който има за цел да допринася за ефективното управление на миграционните потоци и да развива общ подход на ЕС в областта на убежището и миграцията; и
• Фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), чиято цел е да гарантира сигурността в ЕС, като същевременно улеснява законното пътуване и зачита основните права и свободи на човека.

През 2020 г. тези два фонда (с обща стойност 1,6 млрд. евро) представляват малко повече от една четвърт (25,3 %) от средствата, разходвани от ЕС в тази област. Разходването на средствата по ФУМИ и ФВС се извършва предимно чрез споделено управление между държавите членки и Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ на Комисията.

Други 18,5 % представляват средствата за 12-те децентрализирани агенции и Европейската прокуратура, които участват в изпълнението на основните приоритети на ЕС в областта на миграцията и сигурността, съдебното сътрудничество и здравеопазването. ЕСП докладва отделно за разходите на агенциите на ЕС в своите специфични годишни доклади и годишния обобщаващ доклад, озаглавен „Кратък преглед на одита на агенциите на ЕС“.

За 2020 г. разходите, одитирани в тази област, възлизат на 3,1 млрд. евро.

Констатации на Европейската сметна палата

През 2020 г. ЕСП провери извадка от 27 операции. Тази извадка е съставена по-скоро за целите на изготвянето на цялостната Декларация за достоверност на ЕСП, отколкото за да бъде представителна за разходите по тази функция от МФР. Поради това одиторите не можаха да изчислят процента грешки за тази функция от МФР.

От проверените общо 27 операции осем (30 %) са засегнати от грешки. Одиторите откриха 4 операции с количествено измерими грешки, които имат финансово отражение върху разходите, отнесени към бюджета на ЕС. ЕСП установи също така четири случая на неспазване на правните и финансовите изисквания, които обаче нямат финансово отражение за бюджета на ЕС.

В допълнение, одиторите провериха дейността на четирите органа, които отговарят за одита на годишните отчети на ФУМИ/ФВС в съответните им държави членки и представят на Комисията Годишен доклад за контрола (ГДК). Всички проверени одитни органи са разработили и въвели подробни процедури с достатъчно добро качество, за да могат да докладват резултатите от дейността си в ГДК. Одиторите установиха някои недостатъци, чието отражение върху отчетите не е достатъчно съществено, за да омаловажи заключенията на одитните органи.

Годишни отчети за дейността и други управленски документи

ЕСП разгледа Годишните отчети за дейността на Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ и на Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ на Европейската комисия и не откри информация, която да противоречи на нейните констатации и оценки. Ограничената извадка на ЕСП за 2020 г. (27 операции) обаче не е достатъчна, за да може одиторите да сравнят резултатите от извършения одит с докладваната от двете генерални дирекции информация относно редовността на разходите.

Препоръки на Европейската сметна палата

Европейската сметна палата препоръчва на Комисията:

• да извършва щателна проверка на допустимостта на разходите, декларирани от бенефициенти по дейности, финансирани по ИСП, и по-конкретно на редовността на процедурите за възлагане на обществени поръчки;
• да предоставя насоки на органите на държавите членки, отговарящи за ФУМИ и ФВС, относно документирането на пълния обхват и качеството на услугите в случаите, когато финансирането е въз основа на стандартни разходи за единица.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно одита на Европейската сметна палата на разходите на ЕС в областта „Сигурност и гражданство“ може да намерите в глава 7 от Годишния доклад на ЕСП за 2020 г.

Глобална Европа

Общо: 11,4 млрд. евро

Какво одитира Европейската сметна палата

В тази разходна област попадат разходите за всички външни дейности, финансирани от бюджета на ЕС (с изключение на Европейски фондове за развитие). Политиките имат за цел да насърчат ценностите на ЕС извън Съюза, да намерят решения на важни глобални предизвикателства, да увеличат ползите от сътрудничеството на ЕС за развитие, да засилят стабилността и сигурността в страните кандидатки и в съседните на ЕС държави.

Основни отговорности за изпълнение на бюджета за външни дейности имат Генерална дирекция „Международни партньорства“ (INTPA, известна преди това като DEVCO), Генерална дирекция „Политика за съседство и преговори за разширяване“ (NEAR), Генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ (ECHO), Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ (REGIO) и Служба за инструментите в областта на външната политика (FPI).

Плащанията се извършват чрез няколко инструмента и метода на предоставяне, например договори за строителство / доставки / услуги, безвъзмездна финансова помощ, специални заеми, гаранции по заеми и финансова помощ, бюджетна подкрепа и други целеви форми на бюджетна помощ в над 150 държави.

За 2020 г. разходите, одитирани в тази област, са в размер на 9,2 млрд. евро.

Констатации на Европейската сметна палата

ЕСП провери извадка от 75 операции, която е съставена по-скоро за целите на изготвянето на цялостната Декларация за достоверност на ЕСП, отколкото за да бъде представителна за разходите по тази функция от МФР. Поради това одиторите не можаха да изчислят процента грешки за тази функция от МФР.

От проверените 75 операции 28 (37,3 %) са засегнати от грешки. ЕСП откри 17 количествено измерими грешки с финансово отражение върху разходите, отнесени към бюджета на ЕС. Бяха установени също така 11 случая на неспазване на правните и финансовите разпоредби.

Операциите, свързани с бюджетна подкрепа, и проектите, изпълнявани от международни организации с прилагане на условния подход (при който средствата от Комисията за проекти с множество донори се обединяват със средствата от другите донори и не се заделят целево за конкретни и определими разходи), са по-малко засегнати от грешки. През 2020 г. ЕСП не откри никакви грешки в тези области.

Някои международни организации предоставиха само ограничен достъп до документи, като например във формат „само за четене“, поради което не можахме да направим копия на прегледаните от нас документи. Освен това някои международни организации поставиха под въпрос правомощията на ЕСП. Тези проблеми възпрепятстваха планирането и провеждането на одита на ЕСП и доведоха до прекомерни забавяния в получаването на поисканата от одитния екип документация и в извършването на неговата работа. Договорът за функционирането на ЕС установява правото на Европейската сметна палата да получава всички документи или информация, необходими за изпълнението на нейната задача.

Проучване на ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ относно процента остатъчни грешки

През 2020 г. ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ е възложила на външен изпълнител да извърши от нейно име шесто проучване относно процента остатъчни грешки (RER). Целта на това проучване е да се изчисли процентът на грешките, които са останали след всички проверки на ръководството, направени с оглед предотвратяване, откриване и коригиране на грешките в цялата област под тяхна отговорност. Проучването не представлява ангажимент за изразяване на увереност или одит.

Както и в предходни години, проучването изчислява, че общият процент остатъчни грешки за ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ е под изчисления от Комисията праг на същественост от 2 % (2020 г. — 1,36 %; 2019 г. — 0,53 %; 2018 г. — 0,72 %).

Одиторите установиха ограничения, които може би са допринесли за занижаването на изчисления процент остатъчни грешки.

Освен това изпълнителят на проучването не е извършил никакви проверки или е извършил проверки само в ограничена степен при над 60 % от операциите от извадката за проучването през 2020 г. (2019 г. — около 50 %); вместо това той е разчитал изцяло или частично на извършена преди това контролна дейност. Целта на проучването относно процента остатъчни грешки обаче е да идентифицира грешки, които не са били открити при извършена преди това контролна дейност. Като разчита на извършена преди това контролна дейност, проучването не измерва напълно тези грешки. И накрая, в регулаторната рамка за проучването относно процента остатъчни грешки не се взема предвид или не се споменава рискът от измами.

Годишни отчети за дейността и други управленски документи

За финансовата 2020 година ЕСП провери дали годишния отчет за дейността на Службата за инструментите в областта на външната политика (FPI) предоставя информация относно редовността в съответствие с указанията на Комисията и дали тя е приложила систематично методологията за изчисляване на бъдещите корекции и вземания.

ЕСП отбелязва в този контекст една потенциална слабост във вътрешния контрол, като от FPI са предприели специални мерки за намаляване на свързаните с нея рискове. Тази слабост е свързана с мисиите във връзка с общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), за които Комисията следва да провери, че са акредитирани, въз основа на оценка на спазването от мисиите на принципите на добро финансово управление, прозрачност, недискриминация и осведомеността относно дейността на ЕС (като част от „оценката по стълбове“). В края на 2020 г. две от 11-те продължаващи мисии на ОПСО все още не бяха получили изцяло положителна оценка по стълбове.

Препоръки на Европейската сметна палата

Европейската сметна палата препоръчва на Комисията:

• да предприеме мерки за осигуряването на пълен, неограничен и навременен достъп на Европейската сметна палата до документите от международните организации, необходими за изпълнение на одитната задача, в съответствие с ДФЕС, и не само във формат „само за четене“;
• да установи процедура, с която да се гарантира, че партньорските организации извършват разпределянето на споделените разходи въз основа на действително извършените разходи;
• да въведе задължения за изпълнителя на проучването относно процента остатъчни грешки да докладва на Комисията случаите на предполагаема измама срещу бюджета на ЕС, установени по време на неговата работа по проучването.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно одита на Европейската сметна палата на разходите на ЕС в областта „Глобална Европа“ може да намерите в глава 8 от Годишния доклад на ЕСП за 2020 г.

Администрация

Общо: 10,3 млрд. евро

Какво одитира Европейската сметна палата

Извършеният от Европейската сметна палата одит обхвана административните разходи на институциите и органите на ЕС: Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета на Европейския съюз, Европейската комисия, Съда на Европейския съюз, Европейската сметна палата, Европейския икономически и социален комитет, Европейския комитет на регионите, Европейския омбудсман, Европейския надзорен орган по защита на данните и Европейската служба за външна дейност.

През 2020 г. институциите и органите на ЕС са изразходили общо 10,3 млрд. евро за администрация. Тази сума включва разходи, свързани с човешки ресурси (около 68 % от общия размер), разходи за сгради, оборудване, консумация на енергия, комуникации и информационни технологии.

За 2020 г. разходите, одитирани в тази област, са в размер на 10,4 млрд. евро, в това число плащания и уравняване на авансово платени суми.

Одиторите разгледаха подбрани системи за надзор и контрол на Европейския омбудсман и Съвета. Бяха проверени и 48 операции.

Финансовите отчети на ЕСП се проверяват от външен одитор. Всяка година ЕСП публикува неговото одитно становище и одитния му доклад в Официален вестник на Европейския съюз и на своя уебсайт.

Констатации на Европейската сметна палат

Одитирана сума	Съществено ли е нивото на грешки?
10,4 млрд. евро	Не — Не е засегната съществено от грешки през 2020 г. и 2019 г.

През 2020 г. одиторите разгледаха подбрани системи за надзор и контрол на Европейския омбудсман и Съвета. Бяха проверени и 48 операции.

Както и в предходни години, изчисленото от нея ниво на грешки е под прага на същественост.

ЕСП не установи конкретни проблеми по отношение на Съвета, Съда на Европейския съюз, Европейския икономически и социален комитет, Европейската служба за външна дейност, Европейския комитет на регионите, Европейския омбудсман, Европейския надзорен орган по защита на данните и Европейската сметна палата.

Парламент

ЕСП установи грешки при две плащания, извършени от Европейския парламент. Едната се отнася до надплатена сума за ИТ услуги, което се дължи на неправилно прилагане на договорните условия. Другата грешка се отнася до неточност при плащането на дневни разходи за един член на Парламента, основаваща се на грешка в присъствения списък. ЕСП констатира, че съществуващата система за контрол не е предотвратила или открила тези грешки, но Парламентът понастоящем работи върху нова система с оглед нейното усъвършенстване.

Европейска комисия

Европейската сметна палата установи пет грешки при извършени от Комисията плащания. Една от тях се отнася до плащане на незначително завишени разходи за софтуерни лицензи. Другите четири грешки се отнасят до надбавки за служителите, които не са декларирали промени в своето лично положение или са имали право да поискат такива надбавки от други източници. Служителите са длъжни първо да ги поискат и след това да уведомят Комисията за тях, за да може тя да ги вземе предвид при изчисляването на сумата. Проверките за съгласуваност на Комисията на нейните изчисления не са открили тези четири случая. И в предишни години ЕСП е констатирала подобни грешки по отношение на семейните надбавки.

Процедури за възлагане на обществени поръчки за закупуване на лични предпазни средства

Тази година одиторите провериха също 15 процедури за възлагане на обществени поръчки, организирани от Европейския парламент, Съвета, Европейската комисия, Съда на ЕС и ЕСВД за закупуване на лични предпазни средства (ЛПС) за техните служители по време на пандемията от COVID‑19. Въпреки че одиторите установиха някои проблеми в процедурите, използвани от Европейския парламент, Съвета, Комисията и ЕСВД за снабдяване със спешно необходими предпазни маски, проверката на тези процедури беше извън обхвата на нашата представителна извадка и затова не беше взета предвид в изчисления от тях процент грешки.

Препоръки на Европейската сметна палата

Европейската сметна палата препоръчва:

• на Европейския парламент да извърши необходимите промени, за да гарантира, че плащанията му за дневни разходи са само за тези негови членове, които отговарят на изискванията за тях;
• за да подобри своята система за управление на законоустановените семейни надбавки, Европейската комисия следва да засили проверките за съгласуваност на декларациите на служителите за надбавките, получени от други източници, и да повиши осведомеността по този въпрос сред служителите.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно одита на Европейската сметна палата на разходите на ЕС в областта „Администрация“ може да намерите в глава 9 от Годишния доклад на ЕС за 2020 г.

Европейски фондове за развитие

Общо: 4,6 млрд. евро

Какво одитира Европейската сметна палата

Създадените през 1959 г. Европейски фондове за развитие са основният инструмент, чрез който ЕС предоставя финансиране в областта на сътрудничеството за развитие за държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и отвъдморските страни и територии (ОСТ) до края на 2020 г. Споразумението за партньорство, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. за период от 20 години („Споразумението от Котону“), определяше рамката за отношенията на ЕС с държавите от АКТБ и ОСТ. Основната му цел беше да намали и в крайна сметка да изкорени бедността. За МФР за периода 2021—2027 г. помощта за сътрудничество за развитие за Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн е включена в Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС/Глобална Европа), а помощта за сътрудничество за развитие за ОСТ е включена в Решението за отвъдморско асоцииране. Осмият, Деветият, Десетият и Единадесетият ЕФР обаче няма да бъдат интегрирани в общия бюджет на ЕС и ще продължат да се изпълняват и отчитат отделно до приключването им.

За 2020 г. общата стойност на разходите, одитирани от нас в тази област, възлиза на 4 млрд. евро. Те са използвани за финансиране на 8-ия, 9-ия, 10-ия и 11-ия ЕФР.

ЕФР се управляват от Комисията извън рамката на общия бюджет на ЕС и от Европейската инвестиционна банка. Крайната отговорност се носи от Генерална дирекция „Международни партньорства“ (INTPA, известна преди това като DEVCO).

Констатации на Европейската сметна палата

Отчетите за 2020 г. не са засегнати от съществени неточности.

Одиторите заключиха също, че приходите на ЕФР не съдържат съществено ниво на грешки.

ЕСП изразява отрицателно становище относно разходите за финансовата 2020 г.:

Одитирана сума	Съществено ли е нивото на грешки?	Изчислен вероятен процент грешки
4,0 млрд. евро	Да	3,8 % (2019 г. — 3,5 %)

За да извършат одит на редовността на операциите, одиторите провериха извадка от 140 операции, представителна за всички видове разходи в рамките на ЕФР. Извадката включва 21 операции, свързани с Извънредния доверителен фонд за Африка, 102 операции, разрешени от 21 делегации на ЕС, и 17 плащания, одобрени от централните служби на Комисията.

Поради пандемията от COVID‑19 не беше възможно да се проведат посещения на място в делегациите на ЕС. Това попречи на ЕСП да извърши някои одитни процедури, по-специално проверка на изпълнението на договорите за избраните операции, и следователно ограничи одитната ни дейност. Трябваше да адаптираме подхода си и поради това извършихме документни проверки на операциите и проектите и поддържахме връзка от разстояние с одитираните обекти.

От проверените от нас 140 операции в 36 (25,7 %) се съдържат грешки. Въз основа на остойностените от ЕСП общо 31 грешки процентът грешки е изчислен на 3,8 %. Трите най-често срещани видове грешки са: липса на основни оправдателни документи (38,3 %), недопустими разходи (38,2) и неизвършени в действителност разходи (18,1 %).

Комисията и нейните партньори в изпълнението тази година са допуснали повече грешки при операциите, свързани с безвъзмездна финансова помощ и със сключени с международни организации споразумения за финансово участие и споразумения за делегиране на правомощия, отколкото при другите форми на подпомагане (като например договори за строителни дейности, доставки и услуги). От 67-те одитирани операции от този вид 27 (или 40,3 %) съдържат количествено измерими грешки, които представляват 94,2 % от изчисления процент грешки.

Някои международни организации предоставиха само ограничен достъп до документи, като например във формат „само за четене“, поради което не можахме да направим копия на прегледаните документи. Освен това една международна организация постави под въпрос правомощията на ЕСП или се забави твърде дълго да предостави поисканите оправдателни документи. Тези проблеми възпрепятстваха планирането и провеждането на одита на ЕСП и доведоха до прекомерни забавяния в получаването на поисканата от одитния екип документация и в извършването на неговата работа. Договорът за функционирането на ЕС установява правото на Европейската сметна палата да получава всички документи или информация, необходими за изпълнението на нейната задача.

Проучване относно процента остатъчни грешки по поръчка на Генерална дирекция „Международни партньорства“ (INTPA)

През 2020 г. ГД „Международни партньорства“ е възложила на външен изпълнител за девети път да изготви проучване относно процента остатъчни грешки, за да изчисли нивото на грешките, които не са били установени от нито една проверка на ръководството, направена с цел предотвратяване, разкриване и коригиране на грешки в цялата област под нейна отговорност. За проучването относно процента остатъчни грешки през 2020 г. размерът на извадката е 480 операции. Това е дало отново възможност да се представят отделни проценти грешки за разходите, финансирани от общия бюджет на ЕС, и за тези, финансирани от ЕФР, в допълнение към общия процент грешки за двата вида разходи заедно.

За пета поредна година проучването е определило, че общият процент на остатъчните грешки е под изчисления от самата Комисия праг на същественост от 2 % (2016 г. — 1,67 %; 2017 г. — 1,18 %; 2018 г. — 0,85 %; 2019 г. — 1,13 % и 2020 г. — 0,95 %). Проучването относно процента остатъчни грешки (RER) не представлява ангажимент за изразяване на увереност или одит; то се базира на методологията за определяне на RER и наръчника, предоставени от ГД „Международни партньорства“. Както и в предходните четири години одиторите установиха ограничения, които може би са допринесли за занижаването на изчисления процент остатъчни грешки.

Освен това за над половината от операциите (54 %) проучването относно процента остатъчни грешки разчита изцяло (17 %) или частично (37 %) на извършена преди това контролна дейност. За тези операции изпълнителят не е извършил никакви проверки или е извършил само ограничени проверки, като вместо това е разчитал на контролна дейност, извършена по-рано като част от рамката за контрол на ГД „Международно сътрудничество и развитие“. Прекомерното разчитане на предишна контролна дейност е в противоречие с целта на проучването относно процента остатъчни грешки, а именно — да се установят грешките, които не са открити точно при тези мерки за контрол. И накрая, в регулаторната рамка за проучването относно процента остатъчни грешки не се взема предвид или не се споменава рискът от измами.

Преглед на годишния отчет за дейността на ГД „Международни партньорства“

Декларацията за достоверност на генералния директор в Годишния отчет за дейността за 2020 г. не съдържа резерви, тъй като двете останали резерви от 2018 г. са оттеглени и не са отправени други. През 2018 г. и 2019 г. ГД „Международни партньорства“ значително е намалила обхвата на резервите (т.е. дела на разходите, обхванати от тях).

Както и миналата година, ЕСП счита липсата на резерви в годишния отчет за дейността на ГД „Международни партньорства“ за 2020 г. за необоснована и смята, че това отчасти е в резултат от ограниченията на проучването относно процента остатъчни грешки.

За втори път Комисията е приложила правило, което гласи, че не е необходимо да се формулира резерва, ако отделната разходна област, която тази резерва би обхванала, представлява по-малко от 5 % от общите плащания и нейното финансово отражение е под 5 млн. евро. Като следствие от това вече не се формулират резерви в определени области, където такива са били формулирани през предходни години, дори и съответният риск да продължава да съществува.

Препоръки на Европейската сметна палата

Европейската сметна палата препоръчва на Комисията:

• да предприеме мерки за осигуряването на пълен, неограничен и навременен достъп на Европейската сметна палата до документите от международните организации, необходими за изпълнение на одитната задача, в съответствие с ДФЕС, и не само във формат „само за четене“;
• да формулира резерви за всички области, за които е установено, че имат високо ниво на риск, независимо от техния дял от общите разходи и финансовото им отражение;
• да въведе задължения за изпълнителя на проучването относно процента остатъчни грешки да докладва на Комисията случаите на предполагаема измама срещу бюджета на ЕС, установени по време на неговата работа по проучването.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно одита на ЕФР от страна на Европейската сметна палата може да намерите в Годишния доклад за 2020 г. относно дейностите, финансирани от Осмия, Деветия, Десетия и Единадесетия Европейски фонд за развитие.

Обща информация

Европейската сметна палата и нейната дейност

Европейската сметна палата е независимият външен одитор на Европейския съюз. Нейното седалище се намира в Люксембург, а служителите ѝ наброяват около 900 одитори и служители с помощни функции от всички националности в ЕС.

Нейната мисия е да извършва оценка на икономичността, ефикасността и ефективността, законосъобразността и редовността на действията на ЕС чрез независим, професионален и значим одит, за да спомогне за подобряването на отчетността, прозрачността и финансовото управление. По този начин ЕСП допринася за засилване на доверието на гражданите и за ефективни действия в отговор на настоящите и бъдещите предизвикателства за ЕС.

Одитните ѝ доклади и становища са основен елемент от веригата на управленската отговорност на ЕС. Те се използват за търсене на отговорност от органите, натоварени с изпълнението на политиките и програмите на ЕС: Комисията, други институции и органи на ЕС, както и администрации в държавите членки.

ЕСП предупреждава за наличие на рискове, предоставя увереност, отчита добрите практики и лошите резултати и предлага насоки за създателите на политики и законодателите относно начините за подобряване на управлението на политиките и програмите на ЕС. Посредством работата си тя предоставя възможност на гражданите на ЕС да се информират относно начина, по който се изразходват парите им.

Накратко за одитния подход на Европейската сметна палата при изготвянето на Декларацията за достоверност

Становищата, съдържащи се в нашата Декларация за достоверност, се основават на обективни доказателства, получени при извършването на одитни тестове в съответствие с международните одитни стандарти.

Както ЕСП заявява в своята стратегия за периода 2021—2025 г., за следващата многогодишна финансова рамка (2021—2027 г.) тя ще продължи да развива своя одитен подход и да използва наличните данни и информация, за да може да продължи да предоставя увереност въз основа на правомощията, закрепени в Договора, и в пълно съответствие с международните одитни стандарти за одит в публичния сектор.

Надеждност на отчетите

Осигуряват ли годишните отчети на ЕС изчерпателна и точна информация?

• Правим оценка на счетоводната система, за да се уверим, че тя предоставя добра основа за изготвяне на надеждни данни.
• Проверяваме ключови счетоводни процедури, за да установим дали те функционират правилно.
• Извършваме аналитични проверки на счетоводните данни, за да установим дали те са представени последователно и изглеждат основателни.
• Директно проверяваме извадка от счетоводни записи, за да се уверим, че свързаните с тях операции съществуват и са правилно регистрирани.
• Извършваме проверка на финансовите отчети, за да установим дали те отразяват достоверно финансовото състояние.

Редовност на операциите

В съответствие с правилата ли са приходните и разходните операции на ЕС, свързани с отчетите?

• Проверяваме системите за приходите и разходите, за да определим тяхната ефективност при осигуряването на редовността на операциите.
• Формираме статистически извадки от операции, за да предоставим на одиторите ни база за подробно тестване. Проверяваме подробно извадките с операции, в т.ч. на място при крайните получатели (напр. земеделски производители, изследователски институти или дружества, изпълняващи обществени поръчки за строителство или услуги), за да получим доказателства, че всяко отчетено събитие съществува действително, че е отразено правилно и че съответства на правилата, по които се извършват плащанията. Тази година свързаните с COVID‑19 ограничения за пътуване в почти всички случаи ни попречиха да извършим проверки на място. Ето защо извършихме по-голямата част от нашата работа дистанционно, което ни позволи да я завършим и да изготвим заключения.
• Анализираме грешките и ги класифицираме като количествено измерими или неизмерими. Операциите са засегнати от количествено измерима грешка, ако в съответствие с правилата плащането не е трябвало да бъде разрешено. Екстраполираме количествено измеримите грешки, за да изчислим процента грешки за всяка област, за която извършваме специфична оценка.
• За целите на нашето становище използваме ниво на същественост от 2 %. Ние взимаме предвид тези оценки и също така друга значима информация, като например годишните отчети за дейността и докладите от други външни одитори.
• Ако констатираме, че процентът на грешките при одитираните операции е съществен, следва да определим дали грешката е широко разпространена. Грешките се считат за широко разпространени поради различни причини, включително когато ги намираме в значителна част от одитираната популация. В този случай е налице основание за отрицателно становище. От 2016 г. насам ЕСП идентифицира области от бюджета на ЕС с нисък и с висок риск. В случаите, когато високорисковите разходи, засегнати от съществено ниво на грешки, съставляват значителна част от одитираната популация, одиторите считат, че грешката е широко разпространена и затова дават „отрицателно становище“.
• Обсъждаме всички наши констатации с националните органи в държавите членки и с Комисията, за да потвърдим точността на фактите.

Всички наши документи се публикуват на уебсайта ни: http://www.eca.europa.eu. Повече информация относно одитния процес за целите на изготвянето на Декларацията за достоверност може да откриете в приложение 1.1 към Годишния доклад на ЕСП за 2020 г.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г.

PDF	ISBN 978-92-847-6735-9	doi:10.2865/589028	QJ-02-21-962-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-6715-1	doi:10.2865/448954	QJ-02-21-962-BG-Q
PRINT	ISBN 978-92-847-6761-8	doi:10.2865/885778	QJ-02-21-962-BG-C

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2021 г.

Политиката на ЕСП относно повторната употреба се изпълнява в съответствие с Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по „Creative Commons Attribution 4.0 International“ (CC BY 4.0). Това означава, че повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документа. ЕСП не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторната употреба.

За следните снимки повторното използване е разрешено, при условие че се посочи притежателят на авторските права, източникът и името на фотографите / архитектите (където е отбелязано):

* © Европейски съюз, 2021 г., Европейска сметна палата.

* © Европейски съюз, 2015 г., Европейска сметна палата. Архитект: Paul Noël (сграда K1, 1988 г.).

* © Европейски съюз, 2018 г., Европейски парламент / Mathieu Cugnot.

* © Европейски съюз, 2020 г., Европейски парламент / Melanie Wenger.

* © Европейски съюз, 2017 г., Европейска сметна палата. Архитекти: Paul Noël (сграда K1, 1988 г.) и Jim Clemes (сграда K2, 2004 г., и сграда K3, 2013 г.).

Уреждането на допълнителни права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП или фотографии, включващи трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя и заменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при употребата.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, възможно е да трябва да поискате разрешение директно от носителите на авторските права:

* © Shutterstock / Rawpixel.com.

* © Getty Images, 2017 г. / Miorag Gajic.

* © Getty Images, 2017 г. / skynesher.

* © Getty Images, 2018 г. / Ruslan Dashinsky.

* © Getty Images, 2017 г. / Simon Skafar.

* © Getty Images, 2017 г. / redstone.

* © Getty Images, 2019 г. / LumiNola.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване и не са Ви преотстъпени.

Всички уебсайтове на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат връзки към уебсайтовете на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира съдържанието им, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейска сметна палата не може да бъде използвано без предварително разрешение от нейна страна.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.