ЕС през 2020 г.

Въведение

Пандемията от COVID-19 в Европа доведе до човешка трагедия, ограничения на свободата на движение и безпрецедентно забавяне на икономическия растеж. Скоро Европейският съюз доказа солидарността си. ЕС защити живота и поминъка на хората, като се насочи върху действия, които осигуриха незабавен и ефективен отговор на кризата. През 2020 г. бяха приети над 1350 мерки за смекчаване на кризата, включително почти 400 решения за държавни помощи, които предоставят спасителен пояс за европейските предприятия.

През първите дни и седмици след избухването на пандемията в Европа здравните системи бяха укрепени на национално, регионално и местно равнище, а болниците в ЕС лекуваха пациенти от други държави. Изпратени бяха мобилни здравни екипи, за да се отговори на най-неотложните нужди. Над 600 000 граждани на ЕС, блокирани в чужбина, бяха върнати у дома и бяха мобилизирани публични и частни инвестиции за разработване на безопасни и ефективни ваксини за всички по света.

Клиринговата къща за медицинско оборудване на Комисията помогна на държавите членки да работят заедно за преодоляване на недостига.

4,2 трилиона евро, което представлява над 30 % от брутния вътрешен продукт на ЕС, бяха мобилизирани от ЕС и държавите членки за смекчаване на последиците от кризата.

От общо 4,2 трилиона евро 575 милиарда евро са разпределени за национални мерки, предприети съгласно гъвкавостта на бюджетните правила на Европейския съюз (обща клауза за дерогация), 100 милиарда евро за осигуряване на финансова помощ от Европейския съюз по „Шуър“ за схеми за работа на непълно работно време, 70 милиарда евро за пряка подкрепа от Европейския съюз, включително Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса, 3,045 трилиона евро за национални мерки за осигуряване на ликвидност, включително схеми, одобрени съгласно временни, гъвкави правила на Европейския съюз за държавна помощ, 240 милиарда евро за подкрепа на държавите членки при пандемична криза по линия на Европейския механизъм за стабилност и 200 милиарда евро за финансиране за предприятията от групата на Европейската инвестиционна банка.

Бюджетът на ЕС беше мобилизиран в максимална степен и за предоставяне на пряка финансова подкрепа на нуждаещите се държави членки. През първите дни на кризата Комисията представи инвестиционните инициативи в отговор на коронавируса, които позволиха на държавите членки да използват средства от Кохезионния фонд в подкрепа на най-изложените на риск сектори в икономиките си. Инструментът за спешна подкрепа беше задействан, за да се осигури пряка финансова подкрепа за стратегическите нужди на европейско равнище, а Комисията стартира инициативата Подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (SURE), за да се помогне за запазването на работните места и да се подпомогнат семействата.

Пандемията от коронавирус предизвика голямо сътресение за световната икономика и за икономиката на ЕС със сериозни социално-икономически последици. Въпреки бързия и всеобхватен отговор на политиката както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, бързо стана ясно, че през 2020 г. икономиката на ЕС ще претърпи рецесия с исторически мащаби.

Поради това беше необходим по-решителен отговор за отстраняване на икономическите и социалните щети, причинени от пандемията. Укрепеният дългосрочен бюджет за периода 2021—2027 г. и временният план за възстановяване NextGenerationEU заедно представляват най-големият пакет от стимули, финансиран някога от бюджета на ЕС, и възлиза на 1,8 трилиона евро. Средствата ще помогнат на ЕС да подкрепя гражданите, предприятията и регионите, особено тези, които са най-силно засегнати от кризата. Пакетът ще спомогне за възстановяването на Европа след COVID-19, като ѝ помогне да стане по-екологична, по-цифровизирана и по-устойчива.

Като част от стратегията на ЕС за ваксините Комисията сключи споразумения с шест дружества (AstraZeneca, BioNTech/Pfizer, CureVac, Johnson & Johnson, Moderna и Sanofi/GlaxoSmithKline), за да осигури широк набор от безопасни и ефективни ваксини срещу COVID-19 за хората, живеещи в ЕС.

Без да се прави компромис с безопасността или ефективността, първата ваксина беше въведена в ЕС преди края на годината. На 21 декември Европейската комисия издаде разрешение за търговия при определени условия за разработената от BioNTech/Pfizer ваксина срещу COVID-19 — първата по рода си, разрешена в ЕС. По време на европейските дни на ваксинацията от 27 до 29 декември се проведоха първите ваксинации в държавите членки.

Като погледнем назад към 2020 г., виждаме огромното отражение на пандемията от COVID-19. Петнадесет милиона души в Европейския съюз бяха заразени с COVID-19. Над 350 000 души загубиха живота си — огромна трагедия. Борбата с COVID-19 продължава и през 2021 г.

Безпрецедентен отговор на неотложните нужди

В съответствие с възложения ѝ от Европейския съвет мандат Европейската комисия координира общ европейски отговор на епидемията от COVID-19, като предприе действия за укрепване на секторите на общественото здравеопазване и за смекчаване на социално-икономическите последици от пандемията. ЕС мобилизира всички средства, с които разполага, за да помогне на държавите членки да координират своите мерки, и предоставя обективна информация за разпространението на COVID-19 и ефективните усилия за ограничаването му.

ЕС реагира бързо, за да отговори на предизвикателствата, породени от пандемията. На 28 януари беше задействан Механизмът за гражданска защита на ЕС, за да започне репатрирането на граждани на ЕС, блокирани в чужбина (около 408 полета помогнаха на 90 000 граждани на ЕС да се завърнат у дома до края на годината).

На 13 март Комисията призова за координирани икономически действия в отговор на кризата с коронавируса, а на 16 март Комисията създаде консултативна група от експерти, председателствана от председателя Урсула фон дер Лайен и комисаря по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириакиду, която да дава съвети и да направлява действията на ЕС в отговор на кризата. Работата на експертната група и на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията по-късно беше допълнена от новата платформа на ЕС за научни консултации относно COVID-19. Платформата, която е съставена от научни съветници на държавите членки във връзка с COVID-19, има за цел да координира по-добре научните консултации и да споделя добри практики относно националните мерки в областта на общественото здраве във връзка с COVID-19.

Спешна подкрепа

Комисията мобилизира всички ресурси в рамките на бюджета на ЕС, за да отговори на неотложните нужди, които биха могли да бъдат посрещнати най-добре чрез стратегическа и координирана дейност на европейско равнище. По линия на Инструмента за спешна подкрепа в размер на 2,7 милиарда евро бяха финансирани широк кръг от действия, като голяма част от бюджета му беше в подкрепа на инициативата за ваксини, в която участват всичките 27 държави членки. Комисията закупи и разпредели на държавите членки 10 милиона маски за работещите в здравеопазването. Беше предоставено финансиране и за обучение в областта на тестването и интензивните грижи, закупуването на ултравиолетови роботи за дезинфекция на болниците и за подпомагане на клиничните изпитвания на терапевтичните средства срещу COVID-19.

Тестването е от решаващо значение за забавяне на разпространението на COVID-19. На 28 октомври Комисията прие препоръка относно стратегиите за тестване за COVID-19, включително използването на бързи тестове за антигени, а на 18 ноември беше приета специална препоръка на Комисията относно бързите тестове за антигени. На 18 декември Комисията направи и предложение за препоръка на Съвета относно обща рамка за тестовете за антигени и взаимното признаване на резултатите от тестовете за COVID-19. Комисията мобилизира 100 милиона евро по инструмента за пряко закупуване на бързи тестове за антигени и за доставянето им на държавите членки. На 18 декември тя подписа рамков договор с Abbott и Roche, който позволява закупуването на над 20 милиона бързи тестове за антигени, финансирани по инструмента. Тези тестове ще бъдат предоставени на разположение на държавите членки от началото на 2021 г. като част от подкрепата на ЕС за тестване за COVID-19.

rescEU – общ европейски резерв от медицински материали

На 19 март Комисията задейства солидарността, като създаде медицинския резерв rescEU — първия общ европейски резерв от спешно медицинско оборудване, включително маски за лице и апарати за вентилация, за да помогне на държавите членки, изправени пред недостиг на оборудване. Базиран в държавите членки, rescEU предостави около 3 милиона висококачествени защитни маски за екипите за първа помощ, включително медицинските работници и работниците в областта на гражданската защита, в Испания, Хърватия, Италия, Литва, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Косово (това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово).

Механизмът за гражданска защита изпрати апарати за вентилация, защитно облекло и дезинфектанти в нуждаещи се държави, както и екипи за спешна медицинска помощ. Норвежки, полски и румънски лекари помогнаха за лечението на пациенти в Италия и Литва, а германски, италиански и литовски медицински екипи подкрепиха колегите си в Армения и Азербайджан. Пакет за мобилност помогна за финансиране на транспортирането на пациенти, медицински екипи и основни медицински материали.

Гарантиране на наличието на медицински материали и храна

От началото на епидемията ЕС подкрепя ключовите производители за гарантиране на наличието на основни лекарства и медицинско оборудване. Комисията предприе действия за създаване на подходящи условия предприятията да увеличат или реорганизират производството си, включително като поиска от европейските организации за стандартизация да предоставят на всички заинтересовани страни безплатен достъп до стандартите за маски за лице и друго защитно оборудване. Много предприятия в цяла Европа реогранизираха своето производство, за да отговорят на търсенето на лични предпазни средства, дезинфектанти и медицински изделия.

През април Комисията одобри исканията на всички държави — членки на ЕС, и Обединеното кралство за временно освобождаване от мита и ДДС на вноса на медицински изделия и предпазни средства от трети държави.

Европейската комисия незабавно отвърна на опасенията във връзка с евентуален недостиг на храна, като през април прие спешни мерки за осигуряване на по-голяма гъвкавост по отношение на достъпа до средства от общата селскостопанска политика и Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и относно прилагането на мерки за стабилизиране на пазарите на селскостопански хранителни продукти.

Използване на пълната гъвкавост на фискалните правила и правилата за държавна помощ

През март Комисията предприе безпрецедентната стъпка за задействане на общата клауза за дерогация от Пакта за стабилност и растеж като част от стратегията си за бърза и решителна реакция на пандемията. След като беше одобрена от Съвета, това позволи на държавите членки да предприемат мерки за адекватно справяне с кризата с всички инструменти на икономическата политика, с които разполагат, като същевременно се отклоняват от обичайните бюджетни правила на европейската фискална рамка.

По-малко от седмица след като Световната здравна организация обяви Европа за център на пандемията от COVID-19, Комисията прие временна рамка за държавните помощи, за да даде възможност на държавите членки да използват пълната гъвкавост, предоставена от правилата за държавна помощ, за да подкрепят засегнатите от кризата предприятия. В този контекст Комисията одобри мерки за помощ, за които е постъпило уведомление от всички държави — членки на ЕС, и от Обединеното кралство. През 2020 г. Комисията прие почти 400 решения за одобряване на 500 национални мерки на обща стойност от 3 трилиона евро.

Инвестиционни инициативи в отговор на коронавируса

Една от първите мерки, предприети от ЕС за финансова подкрепа на държавите членки в отговор на кризата, беше Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса през март 2020 г. Чрез мобилизирането на неизразходваните средства, вече отпуснати на държавите — членки на ЕС, инициативата осигури незабавен стимул за ликвидността на бюджетите на държавите членки и регионите и им помогна да използват финансирането по линия на политиката на сближаване за финансиране на разходите за здравеопазване и схемите за работа с намалено работно време, както и да предложат подкрепа за осигуряване на оборотен капитал за малките и средните предприятия. Обхватът на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз също беше разширен, за да обхване сериозни извънредни ситуации в областта на общественото здраве, като по този начин се даде възможност на държавите членки да получават подкрепа по линия на този фонд, за да им се помогне да се справят с кризата, предизвикана от COVID-19.

От месец април Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса — Плюс опрости и улесни бързото използване на съществуващите европейски структурни и инвестиционни фондове за мерки, свързани с кризата, и увеличи приноса на ЕС за програмите в областта на политиката на сближаване до 100 % за заявленията за плащане, подадени между 1 юли 2020 г. и 30 юни 2021 г.

През декември Комисията обяви резултатите от двете инициативи за 2020 г. От началото на кризата ЕС мобилизира значително финансиране за борба с последиците от пандемията. Малките и средните предприятия се възползваха от по-голямата част от наличното финансиране — над 10 милиарда евро, което помогна на предприятията да оцелеят. 3 милиарда евро бяха насочени към хората, включително социални услуги за уязвимите групи и схеми за временна заетост на работниците. И накрая, бяха предоставени 6,6 милиарда евро в подкрепа на сектора на здравеопазването в допълнение към сумата от 10,2 милиарда евро от бюджета на ЕС, която вече беше отпусната за тази област за периода 2014—2020 г. (следва да се отбележи, че съществува известно припокриване между групите бенефициери).

82 % от програмите по линия на политиката на сближаване в 25 държави от ЕС и Обединеното кралство бяха изменени, като бе предоставено допълнително финансиране в размер на 3,2 милиарда евро към държавните бюджети с възможност за използване на 100 % равнище на съфинансиране от ЕС.

Инициативите в рамките на схемата включват защита на работните места на хората, временна финансова подкрепа, бързо въвеждане, допълване на националните усилия и солидарност между държавите членки.

Подкрепа за работните места и защита на поминъка

През април 2020 г. Комисията създаде инструмента за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE) — схема за подкрепа на заетостта в краткосрочен план, целяща да се подпомогне защитата на работните места и работниците, засегнати от пандемията от коронавирус. До края на 2020 г. бе одобрена финансова подкрепа от общо 90,3 милиарда евро за подпомагане на 18 държави членки по линия на SURE, а 39,5 милиарда евро бяха изплатени на 15 от тях: Белгия, Гърция, Испания, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Словакия. Страните от ЕС все още могат да изпращат искания за помощ в рамките на SURE, чийто общ финансов капацитет е до 100 милиарда евро.

Финансовата подкрепа по линия на SURE се предоставя под формата на средства, заемани от ЕС на пазарите от името на неговите държави членки. За повечето държави членки заемането на средства се извършва при по-благоприятни условия от тези, които те могат да получат сами на пазарите. Тези заеми помагат на държавите членки да се справят с внезапните увеличения на публичните разходи за поддържане на заетостта. По-конкретно те помагат на държавите членки да покрият разходите, които са пряко свързани със създаването или разширяването на националните режими на работа при непълно работно време, и други подобни мерки, които са въвели в отговор на пандемията, по отношение на самостоятелно заетите лица.

До края на две хиляди и двадесета година по линия на фонд „Шуър“ в размер на 90,3 милиарда евро бяха разпределени 7,8 милиарда евро за Белгия, 511 милиона евро за България, 2 милиарда евро за Чехия, 2,5 милиарда евро за Ирландия, 2,7 милиарда евро за Гърция, 21,3 милиарда евро за Испания, 1 милиард евро за Хърватия, 27,4 милиарда евро за Италия, 479 милиона евро за Кипър, 192 милиона евро за Латвия, 602 милиона евро за Литва, 504 милиона евро за Унгария, 244 милиона евро за Малта, 11,2 милиарда евро за Полша, 5,9 милиарда евро за Португалия, 4,1 милиарда евро за Румъния, 1,1 милиарда евро за Словения и 631 милиона евро за Словакия. Сумите са закръглени.

От името на ЕС Комисията излезе на пазарите три пъти през 2020 г., за да емитира облигации по инструмента SURE. Всяка емисия бе презаписана над 10 пъти, което показва доверие в ЕС като емитент и заемополучател, както и като важен участник на финансовите пазари в световен мащаб. Облигациите, емитирани от Комисията в рамките на инструмента SURE, ще се ползват със знак за социална облигация. Това дава увереност на инвеститорите в тези облигации, че мобилизираните средства ще служат за постигането на една наистина социална цел.

Стратегия на ЕС за ваксините

На 17 юни Комисията представи стратегия на ЕС за ваксините за ускоряване на разработването, производството и въвеждането на ваксини срещу COVID-19. Стратегията има за цел да гарантира справедлив и финансово приемлив достъп до безопасни и ефективни ваксини за всички в ЕС на възможно най-ранен етап, като същевременно се ръководят усилията за солидарност в световен мащаб, за да се гарантира, че всеки има достъп до ваксина на достъпни цени. Стратегията също така има за цел да се гарантира, че в държавите членки са извършени подготвителни действия за внедряване на ваксини, план за транспортиране и разполагане, както и за определяне на приоритетни групи, които следва да бъдат ваксинирани първи.

Разработването на безопасни и ефективни ваксини срещу COVID-19 в толкова кратък срок означаваше провеждането на клинични изпитвания успоредно с инвестирането в производствения капацитет, необходим за производството на милиони или дори милиарди дози успешна ваксина. Предварителните споразумения за закупуване спомагат за намаляване на риска, свързан с инвестициите, направени от производителите в разработването на потенциални ваксини, като по този начин увеличават максимално шансовете за бързо разработване, производство и внедряване на безопасни и ефективни ваксини и гарантират, че гражданите на ЕС ще имат достъп до тях. Комисията проведе преговори с фармацевтичните предприятия от името на държавите — членки на ЕС, което доведе до първоначалното подписване на шест споразумения, като други проучвателни разговори с допълнителни производители на ваксини приключиха през 2020 г. или са планирани за началото на 2021 г.

За да подпомогне държавите членки при изготвянето на стратегиите им за ваксиниране, на 15 октомври и 2 декември Комисията публикува ключови елементи, които трябва да бъдат взети предвид в съответствие с областите на компетентност, определени в Договорите на ЕС. Те включваха гарантиране на капацитета на службите за ваксинация за предоставяне на ваксини срещу COVID-19; лесен достъп до ваксини за целевите групи от населението; внедряването на ваксини с различни характеристики и различни нужди от съхранение и транспорт; и ясна комуникация за изграждане на обществено доверие.

Първата ваксина, за която на 21 декември бе издадено разрешение за търговия при определени условия, бе произведена от BioNTech/Pfizer. Нейното разпространение започна в рамките на няколко дни, навреме за откриването на дните на ваксинацията в ЕС на 27, 28 и 29 декември. Разрешението бе дадено след положителна научна препоръка, основана на задълбочена оценка на безопасността, ефективността и качеството на ваксината от Европейска агенция по лекарствата, и бе подкрепено от държавите членки.

Успоредно с това Комисията показа своята солидарност със световните партньори, като допринесе за механизма за световен достъп до ваксина срещу COVID-19 (COVAX) ‑ глобалната инициатива за осигуряване на справедлив достъп до ваксини срещу COVID-19 на достъпни цени, с 500 милиона евро от фондовете на ЕС (100 милиона евро под формата на безвъзмездни средства и заем в размер на 400 милиона евро, подкрепен от гаранцията на Европейския фонд за устойчиво развитие). До декември „Екип Европа“ ‑ Европейската комисия и държавите ‑ членки на ЕС ‑ отпусна над 850 милиона евро за COVAX, което първоначално превърна Европейския съюз като цяло в най-големия донор на COVAX. Това ще бъде жизненоважен принос в подкрепа на целта на COVAX за осигуряване на 1,3 милиарда дози ваксини за държавите с ниски и средни доходи до края на 2021 г.

COVAX е ваксинационният стълб на Ускорителя за достъп до инструменти за борба с COVID-19 — глобалното сътрудничество за ускоряване на разработката, производството и справедливия достъп до тестове, терапии и ваксини за COVID-19. Това сътрудничество обединява правителства, учени, предприятия, гражданското общество, филантропи и световни здравни организации, като фондацията Bill & Melinda Gates, Коалицията за иновации в областта на епидемичната готовност, Фондацията за иновативна нова диагностика, GAVI, Глобалния фонд, Unitaid, Wellcome, Световната здравна организация, Световната банка и Световния механизъм за финансиране.

ВИДЕОМАТЕРИАЛ Първи ваксинации срещу COVID-19 в държавите — членки на ЕС.

Обединяване на световната общност

На 4 май 2020 г. председателят Урсула фон дер Лайен постави началото на „Глобални действия срещу коронавируса“ — световни действия за осигуряване на всеобщ достъп до финансово достъпни ваксинация, лечение и тестване за коронавирус. Това е отговорът на Комисията на глобалния призив за действие, отправен от Световната здравна организация на 24 април след избухването на пандемията. Глобалните действия срещу коронавируса също така имат за цел да се укрепят здравните системи навсякъде и да се подкрепи икономическото възстановяване в най-нестабилните региони и общности в света.

Срещата на върха за поемане на ангажименти и концертът „Глобална цел: обединени за нашето бъдеще“, организирана от Комисията и Global Citizen („Гражданин на света“) на 27 юни, беше важен етап в глобалните усилия във връзка с коронавируса и отличен пример за това как институциите на ЕС, в случая Съвета и Комисията, действат в световен план с партньори и ангажирани граждани.

Благодарение на двете инициативи за поемане на ангажименти до края на юни 2020 г. бяха поети ангажименти за 15,9 милиарда евро за глобалните действия срещу коронавируса, включително 1,4 милиарда евро, заделени от Европейската комисия (1 милиард евро под формата на безвъзмездни средства и 400 милиона евро под формата на гаранции по заеми).

Планът за възстановяването на Европа

На 27 май Комисията предложи най-големия досега пакет от финансиране от ЕС в подкрепа на възстановяването на Европа от пандемията, в допълнение към сумата от 4,2 трилиона евро, мобилизирана от ЕС и държавите членки. На заседанието си през юли Европейският съвет постигна единодушно съгласие за общо финансиране в размер на 1,8 трилиона евро, съчетаващо новия инструмент NextGenerationEU в размер на 750 милиарда евро с изменен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. в размер на 1,074 трилиона евро. Пакетът ще помогне на хората, предприятията и регионите, които са най-силно засегнати от кризата, като същевременно ще изгради по-екологичен, по-цифровизиран и по-устойчив континент.

На 10 ноември Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнаха политическо споразумение по този пакет, който включваше увеличение с 15 милиарда евро на редица ключови програми, като „Хоризонт Европа“, „Еразъм+“ и „EU4Health“.

За да финансира възстановяването и NextGenerationEU, Комисията ще заеме средства на капиталовите пазари от името на ЕС. По този начин NextGenerationEU няма да изисква незабавен допълнителен национален принос от държавите членки. Възстановяването на набраните средства ще продължи в дългосрочен план до 2058 г. За да се улесни връщането на набраното пазарно финансиране, Комисията ще предложи нови източници на приходи за бюджета на ЕС. Първият нов собствен ресурс, който ще бъде въведен през 2021 г., ще се основава на нерециклираните пластмасови отпадъци от опаковки и ще допринесе за постигането на целите на политиката на Европейския зелен пакт (вж. „Постигане на неутрална по отношение на климата Европа, подготвена за цифровата ера“). В средата на 2021 г. Комисията ще представи допълнителни предложения за нови собствени ресурси въз основа на механизъм за въглеродна корекция по границите, данък върху цифровите технологии и преразгледана схема на ЕС за търговия с емисии.

За да се допринесе за екологично и цифрово възстановяване, финансирането от дългосрочния бюджет и NextGenerationEU ще бъде разпределено в съответствие с тези две цели на политиката. Поне 30 % от средствата ще бъдат изразходвани за борба с изменението на климата, което превръща бюджета за периода 2021—2027 г. и NextGenerationEU в най-големия досега в света пакет за екологосъобразни инвестиции.

Над 50 % от средствата ще бъдат насочени към нови приоритети. Тези програми включват научни изследвания и иновации („Хоризонт Европа“), справедлив климатичен и цифров преход (Фонд за справедлив преход и „Цифрова Европа“), подготвеност, възстановяване и устойчивост (чрез Механизма за възстановяване и устойчивост), RescEU и новата програма EU4Health. Те ще бъдат в допълнение към политиките на сближаване и селското стопанство, които бяха модернизирани от своя страна.

Механизмът за възстановяване и устойчивост е в основата на NextGenerationEU. Той ще помогне на ЕС да излезе по-силен от сегашната криза, като предостави на държавите членки 672,5 милиарда евро под формата на заеми и безвъзмездни средства през първите изключително важни години от възстановяването.

Финансирането от „Некст Дженерейшън ИЮ“ на обща стойност 750 милиарда евро е разделено на Механизма за възстановяване и устойчивост (672,5 милиарда евро, включително 360 милиарда евро заеми и 312,5 милиарда евро безвъзмездни средства), „Риакт ИЮ“ (47,5 милиарда евро), Фонда за справедлив преход (10 милиарда евро), развитие на селските райони (7,5 милиарда евро), „Хоризонт Европа“ (5 милиарда евро), „реск ИЮ“ (1,9 милиарда евро) и „Инвест ИЮ“ (5,6 милиарда евро).

Всяка държава членка беше приканена да представи план за възстановяване и устойчивост, в който да изложи националната си програма за инвестиции и реформи, като се отчитат предизвикателствата пред икономическата политика, посочени в последните специфични за всяка държава препоръки, по-специално препоръките, отправени през 2019 г. и 2020 г. Плановете следва да дават възможност на държавите членки да укрепят потенциала си за икономически растеж, създаването на работни места и икономическата и социалната устойчивост, както и да съответстват на целите на екологичния и цифровия преход.

През декември преговарящите постигнаха предварително споразумение, което позволи механизмът да влезе в сила в началото на 2021 г. Комисията предостави насоки на държавите членки при изготвянето на плановете им за възстановяване и устойчивост и настоятелно ги насърчи да включат в плановете си инвестиции и реформи в седем водещи области, да осъществят напредък по отношение на екологосъобразното и цифровото възстановяване и да инвестират в човешки капитал.

REACT-EU (Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа) е друг инструмент по NextGenerationEU. С него се продължава прилагането на извънредните правила за гъвкавост в рамките на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса и се предоставя допълнително финансиране в размер на 47,5 милиарда евро по линия на политиката на сближаване до 2023 г. в области като здравеопазването и работните места. Чрез този инструмент също така ще се подготви преходът към екологосъобразна и цифрова Европа и ще се осъществява връзка между спешни и средносрочни решения. Освен това по NextGenerationEU ще се предоставят допълнителни средства за няколко инициативи на ЕС, включително Фонда за справедлив преход, InvestEU, Механизма за гражданска защита rescEU и „Хоризонт Европа“.

Ограничения за пътуване и гарантиране на свободното движение в Европа

За да се забави разпространението на COVID-19 и да се защитят здравето и благосъстоянието на хората, държавите членки приеха различни мерки, някои от които оказаха въздействие върху правото на гражданите да се движат свободно в рамките на ЕС. Тези мерки често включваха ограничения за влизане в друга държава членка или други специфични изисквания (като например поставяне под карантина), приложими за трансграничните пътници, включително за пътуващите по служебни причини. Европейската комисия предприе действия, за да гарантира свободното движение на граждани, стоки и услуги при пълно спазване на мерките за здраве и безопасност.

В отговор на призива на Европейския съвет от 26 март, Комисията, в сътрудничество с председателя на Европейския съвет, представи европейска пътна карта за премахване на противоепидемичните мерки.

На 13 октомври Съветът прие препоръка за координиране на подхода за ограничаване на свободното движение в отговор на пандемията въз основа на предложението на Комисията от 4 септември. Държавите членки се споразумяха да координират усилията си в четири ключови области:

• общи критерии за държавите членки, когато решават дали да въведат ограничения за пътуване;
• обща карта, показваща нивата на риск в регионите в ЕС и в Европейското икономическо пространство, използваща „система на светофара“;
• общ подход към пътниците, идващи от рискови зони (тестване и самоизолация);
• предоставяне на ясна и навременна информация за обществеността.

На 17 март държавите — членки на ЕС, решиха да ограничат неналожителните пътувания до ЕС въз основа на препоръката на Комисията за защита на здравето на хората в ЕС и за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на вируса от ЕС към други държави и обратно. Правилата бяха разширявани няколко пъти в зависимост от променящата се епидемиологична обстановка. Списъкът на държавите извън ЕС се основава на прозрачен набор от критерии и се преразглежда редовно, като последното изменение е от 17 декември.

Въз основа на предложение на Комисията, на 30 юни Съветът прие препоръка относно постепенното премахване на временното ограничение. Тя включваше списък на държавите извън ЕС, чиито жители бяха освободени от такива ограничения, и списък на категориите пътници с основни функции или нужди, на които е разрешено да влизат в ЕС, независимо от мястото им на произход. На 28 октомври Комисията публикува насоки, за да помогне на държавите членки да гарантират последователното изпълнение на препоръката на Съвета. Комисията предостави също така насоки за държавите членки, за да гарантира, че възобновяването на операциите по издаване на визи в чужбина е добре съгласувано с постепенното вдигане на ограниченията за пътуване.

Тези действия спомагат за ограничаване на разпространението на коронавируса, по-лесно проследяване на разпространението му и повишаване на ефективността на общите ответни действия на ЕС. Тази здравна криза подчерта необходимостта от засилена координация по въпросите на здравеопазването с напредването към осъществяване на Европейски здравен съюз (повече информация може да бъде намерена в „Защита на хората и свободите“).

След бързото нарастване на случаите на COVID-19 в някои части на Обединеното кралство в края на 2020 г., голяма част от които бяха част от нов вариант на вируса, на 22 декември Комисията прие препоръка относно координиран подход за мерките за пътуване и транспорт, за да се ограничи по-нататъшното разпространение на новия вариант.

Подпомагане на блокираните граждани на ЕС да се завърнат у дома

Много граждани на ЕС се оказаха блокирани в чужбина, когато полетите им бяха спрени и границите започнаха да се затварят. ЕС и държавите членки върнаха у дома над 600 000 души. Механизмът за гражданска защита на ЕС улесни и съфинансира 408 полета за репатриране, за да бъдат върнати у дома повече от 100 300 души, включително 90 000 блокирани граждани на ЕС.

Държавите членки показаха солидарност, като организираха транспортиране за гражданите на други държави членки, както за собствените си граждани. Всеки трети репатриран пътник бе гражданин на ЕС с гражданство, различно от това на държавата, организираща полета. Например Франция репатрира граждани на 26 държави — членки на ЕС. С полет от Ухан, Китай, в началото на февруари бяха превозени 64 френски граждани и 135 граждани на други държави членки.

Гарантиране на свободното движение на стоки и подпомагане на работниците при пресичане на границите

Пандемията предизвика сериозни смущения в пътуването и транспорта в Европа. Различните ограничителни здравни мерки, въведени от държавите членки през март и април, доведоха до затварянето на границите или до строги проверки, а хиляди камиони бяха блокирани на дълги опашки. За да се поддържа потокът на стоки през вътрешните граници на ЕС, да се запазят основните вериги на доставки и да се защитят транспортните работници, Комисията работеше бързо с държавите членки за определяне на гранични пунктове със „зелена лента за преминаване“ през трансевропейската транспортна мрежа, така че камионите да могат да преминават границата в рамките най-много на 15 минути. Програмите за наблюдение и навигация на Земята „Коперник“ и „Галилео“ спомогнаха за набелязване на затрудненията в движението и за поддържане на транспорта. През октомври Комисията разшири подхода на „зелената лента за преминаване“, така че да обхване мултимодалния транспорт, включително железопътния и водния товарен транспорт и въздушния превоз на товари, и подчерта необходимостта от осигуряване на основна свързаност за пътниците.

От началото на пандемията Комисията работеше в тясно сътрудничество с държавите членки, за да гарантира координиран подход към въпросите, свързани с границите, и постепенно връщане към свободно движение. ЕС прие насоки за подпомагане на работодателите и работниците, за да се върнат на работа в безопасна и здравословна среда, както и насоки за подобряване на защитата на сезонните работници. Той също така актуализира законодателството на ЕС, за да се вземат предвид новите рискове на работното място и да се предложи допълнителна защита на всички работници, особено на тези, които работят в пряк контакт с коронавируса. Бяха предоставени допълнителни практически съвети, за да се гарантира, че работниците от критично значение могат да преминат границите на ЕС, за да стигнат до работното си място, и за да се помогне на хората в ЕС да бъдат защитени, здрави и да разполагат с хранителни продукти.

През март Комисията издаде насоки за мерки за управление на границите с цел опазване на здравето и гарантиране на доставките на стоки и основни услуги, включително лекарства и медицинско оборудване за медицинския персонал на първа линия. През май те бяха последвани от насоки и препоръки, които да помогнат на държавите членки постепенно да премахнат временния граничен контрол и ограниченията за пътуване, като при това са въведени всички необходими мерки за безопасност.

Значение на туризма в Европейския съюз. 0,56 евро добавена стойност се произвежда за всяко евро, генерирано от туризма. Туризмът подкрепя 2,4 милиона предприятия, над 90 процента от които са малки и средни предприятия. Европейският съюз е световен лидер в туризма с 40 процента от посещенията на международни туристи. 85 процента от европейците прекарват лятната си почивка в Европейския съюз.

За да информира хората за бързо променящата се ситуация, през юни Комисията стартира уебсайта Re-open EU с ясна, надеждна информация в реално време относно възможностите за пътуване и свързаните с това ограничения във връзка със здравето и безопасността във всички държави — членки на ЕС. Само през лятото почти 8 милиона души го използваха. Предвид успеха на уебсайта през октомври Re-open EU се превърна в „единно звено за контакт“ за информация относно пандемичната ситуация, мерките в областта на общественото здраве, ограниченията за пътуване и туристическите услуги. На 14 декември платформата Re-open EU стана достъпна и като безплатно мобилно приложение в Android и iOS.

Цифрови решения за справяне с пандемията

Цифровите решения изиграха ключова роля за справянето с много предизвикателства, които възникнаха с бързото избухване на пандемията от коронавирус. Приложенията за проследяване на контактите и предупреждаване, като допълнение към съществуващото ръчно проследяване на контактите, могат да играят решаваща роля за подпомагане на прекъсването на веригата на предаване на вируса и могат да допринесат за спасяването на човешки живот.

ЕС помогна да се гарантира координиран подход между държавите членки, които стартираха приложения за проследяване на контактите и предупреждаване, в съответствие с правилата за защита на данните и неприкосновеността на личния живот. От бюджета на ЕС бяха финансирани разработването и внедряването на европейско решение за оперативна съвместимост на приложенията за проследяване, които се основават на децентрализирана архитектура, която засяга почти всички национални приложения, разработени в ЕС. Това помогна на мобилните приложения за проследяване на контактите и предупреждаване да реализират пълния си потенциал дори когато хората преминават границите.

С подкрепата на Комисията държавите членки предприеха необходимите стъпки, за да направят своите национални приложения оперативно съвместими, а през октомври Комисията стартира услугата на европейския портал за свързване на приложенията. С изготвянето си все повече и повече национални приложения са свързани.

Европейският портал за данни за COVID-19 стартира през април с цел събиране и споделяне на научноизследователски данни и бързо събра впечатляващо количество данни, включително над 25 000 секвенции на вируса и над 100 000 научни публикации. Платформата получи над 2,9 милиона заявки за данни от повече от 92 000 уникални потребители в над 170 държави.

Изкуственият интелект и роботите помогнаха в болниците. Инструмент на изкуствения интелект, финансиран от Комисията, помага на лекари, диагностициращи COVID-19 от компютърна томография, и вече е внедрен в целия ЕС, а роботи за ултравиолетова дезинфекция са разположени в болниците, за да почистват бързо стаите, като по този начин се намалява разпространението на коронавируса и се премахват тежестта и рискът от заразяване на персонала.

Космическата програма на ЕС, по-специално чрез компонента си за наблюдение на Земята „Коперник“ и спътниковата си навигационна система, оказа важен принос. От началото на кризата с помощта на спътниците на ЕС се наблюдават задръстванията на граничните пунктове между държавите членки и се извършва картографиране на медицинските заведения, болниците и друга критична инфраструктура. Събраните от спътниците данни в комбинация с изкуствения интелект предоставиха на публичните органи на равнище ЕС и на национално равнище модели за по-добро разбиране и по-ефективно справяне с извънредната ситуация.

На 5 юни Комисията стартира платформата за бързо действие във връзка с коронавируса и наблюдение на Земята в сътрудничество с Европейската космическа агенция. Тя използва спътникови данни за измерване на въздействието на ограничителните мерки и наблюдение на възстановяването след премахването им, като си служи с икономически данни и данни за околната среда.

Борба с дезинформацията, свързана с COVID-19

Сегашният климат се оказа благоприятна почва за конспиративни теории, които подкопават науката и фактите относно произхода, разпространението и лечението на COVID-19. Пандемията доведе също така до повече онлайн изказвания, подбуждащи към омраза, расистки и антисемитски атаки, както и до увеличаване на броя на недобросъвестните търговци, продаващи фалшиви продукти онлайн, които твърдят, че могат да предотвратят или да излекуват вируса.

Комисията и Европейската служба за външна дейност работиха в тясно сътрудничество по въпроса с други институции на ЕС и държави членки, както и с международни партньори от Г-7 и НАТО. На 10 юни Комисията и Жозеп Борел, върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията, представиха редица действия за борба с дезинформацията, свързана с COVID-19. Те включват укрепване на комуникациите и публичната дипломация в съседните на ЕС държави и по света, както и подкрепа за независимите медии и журналистите. Комисията настоятелно призова всички участници, включително онлайн местата за търговия и социалните медии, да спомогнат за борбата с дезинформацията за коронавируса. До края на годината бяха публикувани четири набора от доклади за предприетите действия.

В отговор на това платформите премахнаха или блокираха милиони подвеждащи реклами или предложения за продукти. През 2020 г. на уебсайта EUvsDisinfo.eu са били опровергани, публикувани и актуализирани над 700 дезинформиращи послания относно коронавируса.

Тези действия намират място в по-нататъшната работа на ЕС по отношение на дезинформацията, по-специално в Плана за действие за европейската демокрация и в законодателния акт за цифровите услуги. Комисията използва всички инструменти на свое разположение и финансира научни изследвания, за да помогне в борбата с невярната информация и дезинформацията относно COVID-19.

Подкрепа за научните изследвания в областта на диагностиката, лечението и ваксините

Комисията също така мобилизира 400 милиона евро от инструмента за финансиране InnovFin. От тази сума бяха отпуснати 178,5 милиона евро за ускоряване на разработването на ваксини (включително тези от BioNTech и CureVac) и други интервенции, лекарства, медицински и диагностични изделия или нови критични научноизследователски и иновационни инфраструктури, включително производствени съоръжения. Допълнително финансиране в размер на 221,6 милиона евро ще бъде отпуснато от механизма за финансиране на борбата със заразните болести.

Отговор на ЕС в световен мащаб

ЕС мобилизира 38,5 милиарда евро за борба с COVID-19 в световен мащаб. Отговорът на ЕС следваше подход на „Екип Европа“, който съчетаваше ресурси от ЕС, неговите държави членки и финансови институции, по-специално Европейската инвестиционна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие, за да се подкрепи всяка държава партньор и да се увеличи въздействието на място. Средствата бяха използвани за реагиране при извънредни ситуации и за посрещане на спешни хуманитарни нужди; укрепване на системите за здравеопазване, водоснабдяване/канализация и хранене; и за смекчаване на икономическите и социалните последици от пандемията от коронавирус в световен мащаб. ЕС и неговите държави членки заедно остават един от най-големите финансови донори за Световната здравна организация като водещ партньор в борбата с пандемията и последиците от нея.

През две хиляди и двадесета година финансиране от Комисията на стойност 1 милиард евро бе разпределено между различни научноизследователски и иновационни проекти за борба с Ковид 19, включително 400,1 милиона евро за финансови инструменти, 235,8 милиона евро за поканите за представяне на предложения по програма „Хоризонт 2020“, 165,6 милиона евро за инструмента „Ускорител“ на Европейския съвет по иновациите, 100 милиона евро за Коалицията за иновации в областта на епидемичната готовност, 72 милиона евро за инициативата за иновативни лекарства, 25,3 милиона евро за Партньорската програма за клинични изпитвания между европейските и развиващите се страни, 15 милиона евро за Европейски портал за данни за Ковид 19, 6 милиона евро за Европейския институт за иновации и технологии и 3,5 милиона евро за информационни и комуникационни технологии в областта на здравеопазването. Сумите са закръглени.

Пандемията създаде сериозни логистични предизвикателства за хуманитарната общност. Липсата на търговски полети доведе до изоставане в предоставянето на жизненоважна помощ, а нуждите нараснаха експоненциално в много области. В отговор на това през май ЕС създаде хуманитарния въздушен мост на ЕС — временна инициатива за подпомагане на предоставянето на хуманитарна помощ и основни медицински материали. С полетите в рамките на въздушния мост бяха транспортирани основно медицинско оборудване, хуманитарни работници и товари и бяха подпомогнати полети за репатриране, организирани от държавите — членки на ЕС. Всички полети бяха финансирани от ЕС и се извършваха в координация с държавите членки, хуманитарните организации и приемащите държави. До края на годината 67 полета за въздушни мостове бяха доставили 1150 тона медицинско оборудване и консумативи, заедно с почти 1700 медицински и хуманитарни служители, в критични области в Африка, Азия и Латинска Америка.

За да се гарантира, че най-уязвимите хора няма да бъдат засегнати в най-голяма степен, през май Комисията издаде първите насоки за това как свързаната с коронавируса хуманитарна помощ може да бъде изпращана в държави и райони, които са обект на санкции от страна на ЕС, за да се помогне на нуждаещите се, независимо от това къде се намират. Комисията също така помогна за поддържането на търговията с лекарства и лични предпазни средства с държави извън ЕС по време на кризата и предложи многостранно търговско споразумение за здравни стоки в рамките на Световната търговска организация.

Пандемията имаше непосредствени последици за начина, по който държавите членки прилагат правилата на ЕС в областта на убежището и връщането, и оказа отрицателно въздействие върху презаселването на лица, нуждаещи се от международна закрила. Комисията издаде насоки относно непрекъснатостта на тези процедури, като същевременно гарантира защитата на здравето и основните права на хората.

Мерките на ЕС за подкрепа също така конкретно помогнаха на 79,5 милиона принудително разселени лица по света, много от които се оказаха в капан между войната и пандемията.

Свързаната с климата криза остава най-мащабното предизвикателство на нашето време. Ако не бъде овладяна, тя може да има още по-големи последици върху околната среда, здравето и поминъка ни от пандемията от коронавирус. Десетилетието 2010—2019 г. беше най-горещото досега. Опустошителните последици от изменението на климата в Европа и по света подчертават спешната необходимост от ускоряване на екологичния преход. Цифровите технологии, които бяха толкова необходими по време на пандемията, ще бъдат от ключово значение за това. Заедно Европейският зелен пакт и цифровизацията ще стимулират създаването на работни места и растеж в Европа, ще подобрят средата ни и ще направят обществата ни по-устойчиви.

Европейският зелен пакт

ЕС вече започна работа, за да гарантира, че Европа ще бъде първият неутрален по отношение на климата континент до 2050 г. Тази, залегнала в основата на Европейския зелен пакт цел, ще бъде постигната главно чрез намаляване на емисиите на парникови газове, инвестиране в екологосъобразни технологии и опазване на природната среда.

Политики и действия в рамките на Европейския зелен пакт: Пакт за климата и законодателен акт за климата; Инвестиции в по-интелигентен и по-устойчив транспорт; Стремеж към по-екологична промишленост; Премахване на замърсяването; Гарантиране на справедлив преход за всички; Финансиране на зелени проекти; Изграждане на енергийно ефективни домове; Водеща роля в зелената промяна в света; Oт фермата до трапезата; Опазване на природата; Насърчаване на използването на чиста енергия.

Засилване на амбициите в областта на климата за Европа и света

През декември лидерите на ЕС одобриха по-амбициозна цел за намаляване на нетните емисии на парникови газове с поне 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Комисията предложи тази цел през септември като необходима стъпка за постигането на балансиран път, чрез който ЕС да достигне неутралност по отношение на климата до 2050 г. През идното десетилетие ЕС ще продължи да работи за постигането на резултати в областта на климата и едновременно с това на икономически растеж. Към 2019 г. емисиите на ЕС са намалели с 24 % в сравнение с 1990 г., докато през същия период икономиката е нараснала с повече от 60 %.

Между хиляда деветстотин и деветдесета година и две хиляди и деветнадесета година емисиите на парникови газове в Европейския съюз са намалели с 24 процента. Предишната цел за две хиляди и тридесета година бе намаляване на емисиите на парникови газове с поне 40 процента в сравнение с нивата от хиляда деветстотин и деветдесета година. Новата цел е да се намалят нетните емисии на парникови газови с поне 55 процента до две хиляди и тридесета година в сравнение с нивата от хиляда деветстотин и деветдесета година. Дългосрочната стратегия на Европейския съюз е да се постигнат нулеви нетни емисии до две хиляди и петдесета година.

Следвайки водещата роля на ЕС, правителствата по света направиха редица важни изявления за засилване на борбата с изменението на климата. Председателят Урсула фон дер Лайен представи новата цел на ЕС пред други световни лидери, заедно с Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, и други европейски лидери на срещата на високо равнище за амбициите в областта на климата. С това събитие бе отбелязана 5-годишнината от Парижкото споразумение и обратното броене до старта на 26-ата конференция на ООН по изменението на климата през 2021 г. в Глазгоу.

Действия на ЕС за изпълнение на Парижкото споразумение

С Парижкото споразумение, прието през 2015 г. от 195 държави, се определя глобална рамка за избягване на опасно изменение на климата. Всички страни по Парижкото споразумението определят собствените си усилия за постигането на общите цели. На 18 декември ЕС и неговите държави членки представиха актуализиран съвместен национално определен принос — техния план за действие за ограничаване на емисиите на парникови газове. ЕС вече имаше една от най-амбициозните цели в света, като се ангажира да намали емисиите на парникови газове с най-малко 40 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Амбициозната нова цел за намаляване на емисиите с 55 % показва ангажимента на ЕС за глобално лидерство в областта на климата.

ЕС и неговите държави членки заедно са най-големият източник на публично финансиране за борба с изменението на климата в света, като през 2019 г. са предоставили, 21,9 милиарда евро, което представлява увеличение с 7,4 %, сравнено с 2018 г. От 2013 г. насам ЕС непрекъснато увеличава своя годишен международен финансов принос за борба с изменението на климата в подкрепа на развиващите се страни с цел намаляване на техните емисии на парникови газове и справяне с последиците от изменението на климата.

Екологично възстановяване

Амбициозната нова цел в областта на климата за 2030 г. ще спомогне за съсредоточаване върху икономическото възстановяване на ЕС от пандемията и ще изисква значителни зелени инвестиции, за да се гарантира, че възстановяването е устойчиво. Разходите на ЕС следва да бъдат в съответствие с целите на Парижкото споразумение и с принципа на Зеления пакт за ненанасяне на вреда, който се състои в това, че парите не следва да се инвестират по начини, които противоречат на целите на ЕС в областта на климата.

За да се подчертае ангажиментът на ЕС, най-малко 30 % от сумата от 1,8 трилиона евро, договорена в рамките на дългосрочния бюджет за периода 2021—2027 г. и на NextGenerationEU, следва да бъдат изразходвани за политики и програми, свързани с климата. Финансирането трябва да бъде в съответствие с целите на Парижкото споразумение. Това е най-големият пакет за екологосъобразни инвестиции, виждан някога в света. За да се осъществи това, държавите членки ще трябва да се ангажират с поне 37 % зелени инвестиции в своите планове за възстановяване и устойчивост, което ще им даде достъп до основаната част от средствата по линия на NextGenerationEU (вж. също „Съгласуван отговор на COVID-19“).

Комисията възнамерява да набере 30 % от средствата по NextGenerationEU чрез емитирането на „зелени“ облигации, които стават все по-популярни, тъй като инвеститорите търсят начини за подпомагане на финансирането на прехода към екологично устойчива икономика. По този начин те ще бъдат от основно значение за постигането на целите на Европейския зелен пакт. „Зелените“ облигации ще играят още по-голяма роля за отключване на потенциала на частния сектор за справяне с изменението на климата и за насърчаване на устойчиво икономическо възстановяване след пандемията.

Всеки трябва да участва в борбата с изменението на климата. Европейският пакт за климата, чието начало беше поставено през декември, има за цел да спомогне за промяна в поведението — от отделния човек до най-голямата многонационална компания. Той дава на всеки гражданин, който се бори с изменението на климата, и по-специално на младите хора, роля в разработването на нови действия в областта на климата, обмена на информация и подкрепата за съществуващи и нови дейности и решения.

ВИДЕОМАТЕРИАЛ Европейският пакт за климата.

Научни изследвания и иновации, допринасящи за осъществяването на Европейския зелен пакт

Фондът за иновации — въвеждане на пазара на нисковъглеродни технологии: улавяне, използване и съхранение на въглерод; съхранение на енергия; енергийно интензивни промишлени сектори; енергия от възобновяеми източници.

Фондът за иновации е една от най-големите програми за финансиране в света, чиято цел е демонстриране на иновативни нисковъглеродни технологии. Той не е програма за научни изследвания, а по-скоро има за цел да предложи на пазара силно иновативни технологии. Средствата за фонда ще бъдат набавени чрез тръжната продажба на 450 милиона квоти по схемата на ЕС за търговия с емисии от 2020 до 2030 г. Стойността на фонда може да възлезе на около 10 милиарда евро в зависимост от цената на въглеродните емисии. През 2020 г. първата покана за представяне на предложения по линия на Фонда за иновации за широкомащабни проекти предостави над 1 милиард евро за проекти в областта на чистите технологии. На 1 декември беше открита още една покана на стойност 100 милиона евро за малки проекти за революционни технологии за възобновяема енергия, енергоемки промишлени отрасли, съхранение на енергия и улавяне, използване и съхранение на въглероден диоксид.

В последната и най-голяма покана по линия на „Хоризонт 2020“ 1 милиард евро ще бъдат инвестирани в проекти, които спомагат за изпълнението на Европейския зелен пакт, осигуряват по-голяма защита на биологичното разнообразие и местообитанията в Европа и ускоряват устойчивото възстановяване.

Финансиране на устойчивия преход

Постигането на неутралност по отношение на климата до 2050 г. изисква огромни публични инвестиции и повече усилия за насочване на частния капитал към действия в областта на климата и околната среда. Пренасочването на частен капитал към по-устойчиви инвестиции изисква цялостно преосмисляне на начина, по който работи нашата финансова система. Това е необходимо, за да може ЕС да реализира по-устойчив икономически растеж, да осигурява стабилност на финансовата система и да насърчава по-голямата прозрачност и дългосрочната ориентираност на икономиката. Тази идея е жизненоважен елемент и от проекта на ЕС за съюз на капиталовите пазари.

През януари Комисията обяви Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт, който ще мобилизира публични инвестиции и ще спомогне за набавянето на частни средства чрез финансова подкрепа от ЕС, което ще доведе до инвестиции в устойчиво развитие в размер на най-малко 1 трилион евро за период от 10 години.

Планът се основава на три измерения. Първо, във връзка с финансирането частното финансиране ще бъде стимулирано от по-големия от всякога досега дял от бюджета на ЕС, предназначен за разходи за действия в областта на климата и околната среда, като ключова роля ще има Европейската инвестиционна банка. В допълнение към финансирането планът ще предостави стимули за набавяне и пренасочване на публични и частни инвестиции.

Второ, във връзка с предоставянето на възможности, като постави устойчивото финансиране в центъра на финансовата система, ЕС ще предостави инструменти за инвеститорите и ще улесни устойчивите инвестиции от страна на публичните органи чрез насърчаване на екологосъобразното бюджетиране и възлагане на обществени поръчки, както и чрез разработването на начини за улесняване на процедурите за одобряване на държавните помощи за регионите в преход. Трето, Комисията ще предостави практическа подкрепа на публичните органи и организаторите на проекти при планирането, изготвянето и изпълнението на устойчиви проекти.

Въпреки че всички региони ще се нуждаят от финансиране, като в Плана за инвестиции във връзка с Европейския зелен пакт това е предвидено, Механизмът за справедлив преход ще предостави целева подкрепа, за да се помогне за мобилизирането на най-малко 100 милиарда евро инвестиции през периода 2021—2027 г. с цел подпомагане на регионите, промишлеността и работниците, които ще бъдат изправени пред най-големите предизвикателства при прехода към неутрална по отношение на климата икономика. Европейската комисия подкрепя държавите членки при подготвянето на териториалните планове за справедлив преход, които трябва да бъдат изготвени с цел получаване на достъп до съответното финансиране.

Благодарение на новото законодателство (Регламентът за таксономията) започна работата по създаването на първата в света система за класификация на устойчивите икономически дейности. Това е от решаващо значение, тъй като означава, че сега инвеститорите и промишлеността ще разполагат с общо определение за „зелени“ инвестиции, с което ще се даде реален тласък на инвестициите в екологосъобразни и устойчиви проекти.

Тласък за неутралната по отношение на климата икономика

За да постигне целите по отношение на климата до 2050 г., Европа трябва да преобразува своята енергийна система, на която се дължат 75 % от емисиите на парникови газове в ЕС. През годината Комисията стартира няколко инициативи за декарбонизация на енергийния сектор.

Като признава, че енергийната система на ЕС е доста негъвкава и разхитителна, през юли Комисията публикува Стратегия за интеграция на енергийната система. Тя е съсредоточена върху три основни стълба: широкомащабна електрификация, по-голяма кръговост и разработване на еколосъобразни газове и горива (като водород).

Тези стъпки ще подобрят гъвкавостта на системата, ще позволят на проблемните сектори да декарбонизират и ще спомогнат за интегрирането на нарастващото количество енергия от възобновяеми източници, което ще навлезе в мрежата през следващите години. Свързаната и гъвкава система ще бъде по-ефективна и ще доведе до спад в разходите за обществото. Например, електроенергията за зареждане на автомобили в Европа може да идва от слънчевите панели на жилищата.

Успоредно с това Комисията стартира стратегия за стимулиране на разработването на водород от възобновяеми източници, който ще играе важна роля за постигането на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., особено в икономическите сектори, в които електрификацията е по-трудна, като например тежката промишленост и някои области на транспорта.

Комисията също така стартира Европейския алианс за чист водород, за да насочи инвестиции в производството на чист водород, като обедини промишлеността, публичните органи, гражданското общество и други заинтересовани страни.

Повишаване на устойчивостта на нашите сгради

Енергия от възобновяеми източници

В своите оценки на плановете на държавите членки в областта на енергетиката и климата, публикувани през октомври, Комисията подчерта необходимостта от по-голяма амбиция за постигане на целите на ЕС. Декарбонизацията на енергийния сектор чрез енергия от възобновяеми източници е един от ключовите елементи на Европейския зелен пакт.

Примери за проекти и производствени обекти (по посока на часовниковата стрелка): в морето, с прикрепяне към дъното „Корехам“ — ветроенергиен парк в морето, 48 мегавата; производство на водорасли за биогорива, „Макро Фюълс“, пазарната готовност е предвидена за две хиляди и тридесета година; производствени обекти, преобразуватели на енергията, главини и валове; енергия от морските вълни, „Изуек“, 50 киловата; плаващи ветрогенераторни инсталации, „Уинд Флоат Атлантик“, 25 мегавата; приливи и отливи, „Хайдрокуест Оушън“, 1000 киловата; плаващи слънчеви фотоволтаични инсталации в морето, „Оушънс ъф Енерджи“, 17 киловата (очаква се 50 киловата до края на две хиляди и двадесета година); в морето, с прикрепяне към дъното, „Хорнс Рев 3“, 406,7 мегавата.

Енергията от възобновяеми източници в морето е сред технологиите, които имат най-голям потенциал за увеличаване на мащаба, като се има предвид големият брой и разнообразието на морски басейни в ЕС и все по-ниската цена на новите съоръжения. В Стратегията на ЕС за възобновяема енергия от разположени в морето инсталации, публикувана през ноември, се прави оценка на потенциала на сектора и се предлагат начини за подпомагане на дългосрочното му развитие. Стратегията има за цел да достигне до 300 гигавата вятърна енергия от разположени в морето инсталации и до 40 гигавата океанска енергия, като например вълните и приливите и отливите, до 2050 г. Развитието на изобилна, природна и чиста енергия от разположени в морето инсталации ще покаже, че укрепването на синята икономика и опазването на морската природа могат да вървят ръка за ръка.

През последните 10 години ЕС подобри трансграничната енергийна инфраструктура благодарение на трансевропейските енергийни мрежи. Деветдесет и пет проекта за енергийна инфраструктура (известни като проекти от общ интерес) са получили финансиране в размер на 4,7 милиарда евро от Механизма за свързване на Европа. Предложението на Комисията от декември 2020 г. привежда нейните правила за енергийната мрежа в съответствие с целите на Европейския зелен пакт. Предложеният нов регламент ще помогне на ЕС да постигне целта си за намаляване на емисиите чрез насърчаване на интегрирането на възобновяемите енергийни източници и новите технологии за чиста енергия в енергийната система.

По линия на Механизма за свързване на Европа ЕС обяви инвестиции в размер на почти 1 милиард евро в 10 проекта за енергийна инфраструктура. По-голямата част от финансирането ще бъде предназначена за изграждането на Harmony Link — електрически кабел, свързващ Литва и Полша през Балтийско море, който ще намали прекомерната зависимост на региона от един-единствен източник на внос на енергия, като го свърже с останалата част от Европейския съюз.

Устойчиво производство и потребление

Нов план за действие за кръговата икономика

Европейският зелен пакт има за цел не само намаляването на емисиите, но и модернизирането на нашата икономика, общество и промишленост и изграждане на по-силен и по-устойчив свят. През март, като част от пакета за европейската промишлена стратегия, Комисията публикува нов план за действие за кръговата икономика, за да подготви икономиката на ЕС за едно екологосъобразно бъдеще; да засили нейната конкурентоспособност, като същевременно опазва околната среда; и да предостави нови права на потребителите. Той обхваща целия жизнен цикъл на продуктите — от проектирането и производството до потреблението, ремонта, повторната употреба, рециклирането и връщането на ресурсите в икономиката.

Храни и опаковки: Отрицателен аспект — през две хиляди и седемнадесета година отпадъците от опаковки в Европа са достигнали рекордните 174 килограма на човек; Положителен аспект — ще бъде въведена нова законодателна инициатива за замяна на опаковките за еднократна употреба. Пластмаса: Отрицателен аспект — очаква се потреблението на пластмаси да се удвои през следващите 20 години; Положителен аспект — продуктите за еднократна употреба постепенно ще бъдат премахнати и заменени с трайни продукти за многократна употреба. Текстил: Отрицателен аспект — в света всяка секунда един пълен камион с текстилни изделия се изпраща за изгаряне или се изхвърля; Положителен аспект — въвеждането на нови бизнес модели ще стимулира сортирането, повторното използване и рециклирането на текстилните изделия и ще позволи на потребителите да избират устойчиви текстилни изделия. Отпадъци: Отрицателен аспект — всеки човек произвежда средно почти половин тон битови отпадъци годишно; Положителен аспект — ще бъдат въведени мерки за предотвратяване и намаляване на отпадъците.

До 80 % от въздействието на продукта върху околната среда се определя на етапа на проектиране. Поради това продуктите, продавани в ЕС, следва да бъдат проектирани така, че да траят по-дълго, да бъдат по-лесни за повторна употреба, поправка и рециклиране и да включват възможно най-много рециклирани материали. Планът за действие е насочен към области, в които има най-голям потенциал за кръговост, като електроника, акумулаторни батерии и превозни средства, опаковки, пластмаси, текстил, строителство и храни. Като изпълни първата си инициатива сред действията, през декември Комисията предложи задължителни изисквания, за да направи всички акумулаторни батерии по-устойчиви и по-безопасни през целия им жизнен цикъл. Планът за действие за кръговата икономика има за цел също така да се гарантира, че потребителите разполагат с информация относно възможностите за поправка и трайността на продуктите, както и право на поправка.

Защо имаме нужда от устойчиво развивани акумулаторни батерии? Очаква се световното търсене на акумулаторни батерии до две хиляди и тридесета година да се увеличи 14 пъти в сравнение с равнището от две хиляди и осемнадесета година, като основен фактор за това е най-вече електрическият транспорт. До две хиляди и тридесета година Европейският съюз би могъл да представлява 17 процента от световното търсене — вторият по големина дял в света. Европейският съюз ще се превърне във втория по големина световен пазар за акумулаторни батерии, включително по отношение на тяхното производство.

През 2020 г. беше създаден и Европейският фонд за кръгова биоикономика, по линия на който бяха набрани 175 милиона евро за насърчаване на устойчивите иновации в подкрепа на Европейския зелен пакт. Като инициатива на Комисията и на Европейската инвестиционна банка, в която Комисията предоставя 100 милиона евро от „Хоризонт 2020“, тя е първият инвестиционен фонд, насочен изключително към кръговата биоикономика в ЕС.

Осигуряване на достъп до суровини от критично значение

Надеждният достъп до суровини е от съществено значение за успешния екологичен и цифров преход. В резултат на това търсенето в ЕС на много видове суровини ще нарасне драстично. Например търсенето на литий — от основно значение за електрическите превозни средства и телефонните батерии — би могло да нарасне шесткратно до 2050 г. и десетократно за редкоземните магнити, използвани в електрически превозни средства, цифрови технологии и вятърни генератори. Със стартирането на Плана за действие относно суровините от критично значение и на Европейския алианс за суровините, Комисията се стреми да намали зависимостта от държави извън ЕС, да диверсифицира източниците на доставки и да подобри ефективното използване на ресурсите, като същевременно насърчава отговорното снабдяване в световен мащаб.

Устойчиви храни и селско стопанство

Стратегията „От фермата до трапезата“, предложена през май, има за цел да направи продоволствените системи на ЕС по-устойчиви и издръжливи до 2030 г. и да гарантира, че селското стопанство, рибарството и аквакултурите допринасят по подходящ начин за целите на ЕС в областта на климата. Тя има за цел да възнагради земеделските стопани, рибарите и другите оператори в хранителната верига, които вече са предприели преминаване към устойчиви практики. Тя също така има за цел да даде възможност за преход и на други и да създаде допълнителни възможности за техните предприятия.

Преминаване към по-здравословна и по-устойчива продоволствена система на Европейския съюз, която е крайъгълен камък на Европейския зелен пакт. Със стратегията „От фермата до трапезата“: ще се гарантира, че европейците получават здравословни и устойчиви храни на достъпни цени; ще се справим с изменението на климата; ще се защитава околната среда и ще се опазва биологичното многообразие; ще се гарантира справедлива икономическа възвръщаемост в рамките на веригата на доставки; и ще се увеличи биологичното земеделие.

Чрез определянето на амбициозни цели за приоритетни области по цялата хранителна верига ЕС се стреми да проправи пътя към един по-здравословен и по-устойчив свят. Стратегията включва стъпки за предоставяне на по-добра информация за потребителите и насърчаване на промишлеността да увеличи наличието и достъпността на питателна и устойчива храна.

Стратегията има за цел намаляване както на употребата, така и на риска от пестициди и от загуба на хранителни вещества с 50 % до 2030 г. Тя също така има за цел да намали продажбите на антимикробни средства за селскостопански животни и в аквакултурите с 50 %, както и за това 25 % от земеделската земя да бъде използвана за биологично земеделие. Сред другите амбиции са подобряването на хуманното отношение към животните и намаляването на отпечатъка на ЕС върху околната среда. По линия на „Хоризонт Европа“ ще бъдат инвестирани 10 милиарда евро в научни изследвания и иновации, свързани с храните, биоикономиката, природните ресурси, селското стопанство, рибарството, аквакултурите и околната среда.

СО₂ не е единственият вид емисии на парникови газове, които трябва да намалим. По отношение на въздействието върху изменението на климата метанът е на второ място след CO₂, така че новата стратегия за метана е от решаващо значение за постигането на целта на ЕС за намаляване на емисиите с поне 55 % до 2030 г. Стратегията е насочена към намаляване на емисиите на метан в секторите на селското стопанство, отпадъците и енергетиката. Тя ще съчетава междусекторни и секторни действия в рамките на ЕС и в международен план.

Опазване на околната среда и на биологичното разнообразие

Биологично разнообразие

В предложената през май нова стратегия за биологичното разнообразие са разгледани основните фактори за загубата на биологично разнообразие, като неустойчивото използване на сухоземните площи и моретата, свръхексплоатацията на природните ресурси, замърсяването и инвазивните чужди видове.

С новата стратегия на Европейския съюз за биологичното разнообразие: ще се създадат защитени територии върху поне 30 процента от сушата в Европейския съюз и 30 процента от моретата в Европейския съюз, с по-строга защита на останалите девствени и стари гори в Европейския съюз и правнообвързващи цели за възстановяване на природата през две хиляди и двадесет и първа година; и ще бъдат възстановени увредените екосистеми на сушата и в морето в целия Европейски съюз чрез увеличаване на биологичното земеделие и богатите на биоразнообразие особености на ландшафта в земеделските земи, спиране и обръщане на тенденцията за намаляване на опрашителите, възстановяване на свободното движение на поне 25 000 километра реки в Европейския съюз, намаляване с 50 процента на употребата на пестициди и свързания с тях риск до две хиляди и тридесета година и засаждане на 3 милиарда дървета до две хиляди и тридесета година.

В стратегията се предлага да се определят обвързващи цели за възстановяване на увредените екосистеми и реки, подобряване на състоянието на защитените местообитания и видове в ЕС, връщане на опрашителите в земеделските земи, намаляване на замърсяването, озеленяване на градовете, засилване на биологичното земеделие и други земеделски практики, допринасящи за биологичното разнообразие, и подобряване на състоянието на европейските гори. Тя има за цел да изведе биологичното разнообразие на Европа по пътя към възстановяване до 2030 г., включително превръщането на най-малко 30 % от сушата и морето в ЕС в ефективно управлявани защитени зони, и връщането на най-малко 10 % от земеделските земи към многообразни особености на ландшафта.

През март Комисията стартира Световната коалиция за биологично разнообразие. Стотици национални паркове, аквариуми, ботанически градини, зоологически градини, музеи по природни науки и природоисторически музеи обединяват усилията си за повишаване на обществената осведоменост за кризата в природата. На срещата на върха на ООН по въпросите на биологичното разнообразие през септември над 70 държавни и правителствени ръководители, включително председателят Урсула фон дер Лайен, одобриха „Ангажимента на лидерите към природата“, като поеха ангажимент за 10 решителни действия за справяне с извънредната ситуация, свързана с природата.

ВИДЕОМАТЕРИАЛ Стратегия за устойчивост в областта на химикалите.

Нетоксична околна среда

С цел по-добра защита на хората и околната среда и насърчаване на иновациите за безопасни и устойчиви химикали, през октомври Комисията представи Стратегията за устойчивост в областта на химикалите. Химикалите са от съществено значение за съвременния живот и се използват в много сектори, включително здравеопазването, енергетиката, транспорта и жилищата. Някои обаче могат да навредят на околната среда и на човешкото здраве. ЕС вече е въвел усъвършенствани закони в областта на химикалите, но световното производство се очаква да се удвои до 2030 г., както и използването им в потребителски продукти. Стратегията е първата стъпка към постигането на амбицията за нулево замърсяване и за нетоксична околна среда, обявена в Европейския зелен пакт.

Устойчива и интелигентна мобилност

Транспортът и мобилността играят жизненоважна роля в живота на хората и в икономиката на ЕС, но са свързани с известни разходи за обществото. Отрицателните последици — като например емисиите на парникови газове, замърсяването на въздуха и водата, произшествията, задръстванията, шума и загубата на биологично разнообразие — засягат здравето и благосъстоянието. Днес на транспорта се дължат една четвърт от всички емисии на парникови газове в ЕС. За да се постигне целта на ЕС за неутралност по отношение на климата, тези емисии трябва да намалеят с 90 % до 2050 г. Това ще изисква промяна в начина, по който хората и стоките се движат в Европа. Иновациите и цифровизацията ще играят ключова роля за постигането на тази цел.

Стратегията на Комисията за устойчива и интелигентна мобилност, публикувана през декември, очертава пътя към изграждането на екологична, цифрова и устойчива транспортна система за идните поколения. Освен това в стратегията се определят така необходимите реформи, политики и действия в подкрепа на възстановяването на транспортния сектор, който беше сред най-силно засегнатите от пандемията. Чрез постигането на конкретни етапни цели европейската транспортна система ще се подготви за интелигентно и устойчиво бъдеще.

По-чисти и по-безопасни превозни средства

През януари започнаха да се прилагат по-строги правила относно количеството на емисиите на CO₂, което новите леки пътнически автомобили и микробуси могат да отделят. Тези превозни средства произвеждат съответно около 12 % и 2,5 % от общите емисии на CO₂ в ЕС. Очакваните ползи до 2030 г. включват намаляване с 23 % на емисиите от автомобилния транспорт в сравнение с 2005 г., както и 60 000 нови работни места (до 80 000 работни места, ако акумулаторните батерии се произвеждат в ЕС). За 2021 г. беше обявено предложение за по-строги стандарти за емисиите на CO₂ в съответствие с по-амбициозните цели за цялостно намаляване до 2030 г. Комисията също така работи по амбициозни нови стандарти за емисиите на замърсители от автомобилите, обявени за 2021 г.

Съгласно въведените от януари насам нови правила новите модели автомобили трябва да бъдат оборудвани с усъвършенствани технологични характеристики от юли 2022 г. нататък, за да се спомогне за подобряване на безопасността и за намаляване на произшествията. Освен това от септември 2020 г. започнаха да се прилагат нови правила, целящи да се гарантира, че всички автомобили отговарят на изискванията за безопасност, опазване на околната среда и производство, преди да бъдат пуснати на пазара. Тези правила включват повече проверки на автомобилите, които вече са на пазара, и въвеждане на надзор от страна на Европейския съюз, включително предоставяне на възможност на Комисията да разпорежда изтегляне от пазара в целия ЕС и да налага санкции на производителите на автомобили, които нарушават закона, с глоби в размер до 30 000 евро на автомобил.

Цифровата трансформация в ЕС

Цифровите технологии са по-важни от всякога в нашия живот. По време на кризата, свързана с COVID-19, това се оказа безценно за запазването на връзката между хората и предприятията и отбеляза повратна точка в начина, по който технологиите се използват в образованието и обучението. Суперкомпютрите помагат за прогнозиране на развитието на пандемията, а приложенията за проследяване на контактите и предупреждаване могат да допринесат за прекъсване на веригата на предаване на вируса.

Пандемията също така подчерта значението на развитието на цифровите умения на всички граждани на ЕС и подобряването на достъпа до високоскоростен интернет за домовете, предприятията и обществените услуги. Европейските стартиращи предприятия, основани на цифрови технологии, могат да отключат новаторски решения за други малки и средни предприятия и по-големи промишлени отрасли, необходими за тази трансформация. Цифровите технологии са от решаващо значение и за постигането на целите на ЕС в областта на климата, включително чрез интелигентни енергийни системи, прецизно земеделие и интелигентна мобилност.

Европейската стратегия в областта на цифровите технологии

Основите за цифровата трансформация вече са положени, като стабилният напредък на цифровия единен пазар носи реални ползи за потребителите и предприятията в целия ЕС и извън него. Комисията е решена да превърне настоящото десетилетие в цифровото десетилетие на Европа. В речта си за състоянието на Съюза председателят Урсула фон дер Лайен призова ЕС да поеме водеща роля в областта на цифровите иновации с общ план и ясно определени цели за 2030 г., например по отношение на свързаността, уменията и цифровите обществени услуги. В рамките на инструмента на ЕС за възстановяване NextGenerationEU от държавите членки се изисква да инвестират 20 % от финансовата си подкрепа по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост в цифровата трансформация (вж. също „Съгласуван отговор на COVID-19“).

Успехът на цифровата трансформация на ЕС ще зависи от създаването на ефективни рамки, които да гарантират надеждността на технологиите и да осигурят на бизнеса необходимото доверие и инструменти за осъществяването ѝ. Стратегията за данните и Бялата книга за изкуствения интелект са първите стълбове на новата европейска стратегия в областта на цифровите технологии. Те се съсредоточават върху необходимостта хората да бъдат поставени на първо място при разработването на технологии, както и върху необходимостта от защита и насърчаване на европейските ценности и права в начина, по който разработваме, произвеждаме и внедряваме технологии.

Правила на ЕС в областта на интернет, съобразени с цифровата ера

През декември Комисията предложи амбициозна реформа на цифровото пространство, цялостен набор от нови правила за цифровите услуги, включително социалните медии, онлайн местата за търговия, и други онлайн платформи, функциониращи в Европейския съюз: Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари. Съобразно Законодателния акт за цифровите услуги, правно обвързващи правила за целия ЕС ще важат за цифровите услуги, които свързват потребителите със стоки, услуги или съдържание, включително нови процедури за по-бързо премахване на незаконно съдържание и всеобхватна защита на основните права на ползвателите онлайн. С новата рамка ще бъде възстановен балансът между правата и отговорностите на потребителите, платформите посредници и публичните органи. Тя поставя гражданите на ЕС в центъра и се основава на ценностите на ЕС, включително зачитането на правата на човека, свободата, демокрацията, равенството и принципите на правовата държава. Предложението е допълнено с Плана за действие за европейска демокрация, чиято цел е демокрациите да станат по-устойчиви.

Законодателният акт за цифровите пазари води борба с отрицателните последици, пораждани от определени видове поведение на платформите, които действат като „пазачи на цифровия вход“ в рамките на единния пазар. Тези платформи оказват значително въздействие върху единния пазар, служат като важен портал за бизнес ползвателите да достигат до своите клиенти и да се ползват от утвърдена позиция. Това може да им даде правото да действат като частни създатели на правила и да функционират като препятствие между предприятия и потребители. Чрез законодателния акт за цифровите пазари новите правила ще определят и забранят тези нелоялни практики от страна на „пазачи на цифровия вход“. Целта е да се създадат еднакви условия на конкуренция за големите онлайн платформи и да се даде възможност на стартиращите предприятия в ЕС да се разрастват, да увеличат капацитета си и да се конкурират, като по този начин се гарантират по-добри цени, качество, избор и иновации за потребителите.

През декември Комисията прие също така План за действие в областта на медиите и аудио-визуалния сектор в подкрепа на възстановяването и цифровата трансформация на медиите в ЕС. Той ще допълни съществуващите действия в подкрепа на свободата на медиите и на медийната и цифровата култура.

През годината в целия ЕС започнаха да се прилагат няколко важни законодателни акта. Те включват първия по рода си набор от правила за по-малките предприятия и търговци на онлайн платформи и правила, уреждащи координацията в целия ЕС на националното законодателство относно всички аудиовизуални медии и относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор. Влезе в сила и законодателство, установяващо ясен набор от правила за далекосъобщителните услуги, предлагащо по-голяма защита на потребителите и насърчаващо инвестициите в мрежи от ново поколение.

Киберсигурност и защита на данните

С увеличаването на кибернетичните заплахи по време на пандемията ЕС предложи действия на няколко фронта. През февруари Комисията прие своето съобщение относно изграждането на цифровото бъдеще на Европа, което постави високо равнище на киберсигурност в центъра на цифровата трансформация на ЕС, а на 16 декември обяви нова стратегия на ЕС за киберсигурност.

В Стратегията за киберсигурност за цифровото десетилетие се посочва как ЕС може да използва и укрепи всичките си инструменти и ресурси, за да бъде технологично суверенна и да засили сътрудничеството си с партньори по света. В нея се призовава киберсигурността да бъде интегрирана във всички инвестиции в областта на цифровите технологии, планирани през бюджетния период 2021—2027 г., заедно с инициативи в три области на действие на ЕС: насърчаване на устойчивост, технологичен суверенитет и лидерство; изграждане на оперативен капацитет за предотвратяване, възпиране и реагиране; и постигане на напредък в изграждането на глобално и отворено киберпространство. Тези инициативи включват съвместното киберзвено, „кибернетичен щит“ от свързани центрове за операции за сигурност с цел откриване на ранни признаци на нападение и засилване на водещата роля в осигуряването на глобален и отворен интернет.

Председателят Урсула фон дер Лайен обяви също така предложение за съвместно киберзвено за по-нататъшно координиране на оперативните способности в областта на киберсигурността в целия ЕС. Европейската стратегия в областта на цифровите технологии включва и преглед на Регламента относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции, който приключи откритите обществени консултации през 2020 г. Стратегията беше придружена от преглед на Директивата относно сигурността на мрежите и информационните системи, която е първият законодателен акт на ЕС в областта на киберсигурността.

Санкциите са един от възможните варианти в инструментариума на ЕС за кибердипломация с цел предотвратяване, възпиране и реагиране на злонамерени действия в киберпространството, насочени срещу ЕС или неговите държави членки. През юли Съветът за първи път наложи санкции срещу шест физически лица и три образувания във връзка с различни кибератаки. Наложените санкции включваха забрана за пътуване и замразяване на активи. Освен това на лицата и образуванията от ЕС е забранено да предоставят средства на вписаните в списъка лица и образувания.

В доклада на Комисията за първите 2 години от прилагането на Общия регламент относно защитата на данните беше установено, че той е постигнал повечето от своите цели, по-специално като е предоставил на гражданите силен набор от приложими права и е създал нова система на ЕС за управление и правоприлагане.

Използване на силата на данните

Данните са основен ресурс за конкурентоспособността, създаването на работни места и подобряването на обществото като цяло. Основаните на данни иновации ще донесат огромни ползи за гражданите, например чрез подобрена персонализирана медицина, интелигентна мобилност и техния принос за постигането на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

Достъпът до постоянно нарастващия обем от данни и възможността за тяхното използване са от съществено значение за иновациите и икономическия растеж. Европейската стратегия за данните има за цел да създаде истинско европейско пространство на данни — единен пазар, в който данните могат да се движат свободно в рамките на ЕС и между различните сектори. С Oбщото европейско пространство на данни в различни сектори като здравеопазването, околната среда и сигурността, ще се гарантира, че повече данни ще бъдат на разположение за използване в икономиката и обществото, като в същото време ще се запази контрола върху дружествата и физическите лица, които генерират данните. Благодарение на това ще бъде подобрен също така технологичният суверенитет на ЕС по отношение на главните базови технологии и инфраструктурата за основаната на данни икономика, като същевременно ще се допринесе за разработването на надеждни приложения за изкуствен интелект. За тази цел през ноември ЕС предложи регулаторна рамка за управление на данните, достъп и повторно използване на данни между отделните предприятия, между предприятията и правителствата, както и в рамките на администрациите.

Изкуствен интелект и суперкомпютри

По-бързи и по-добри връзки за хората в ЕС

През септември Комисията публикува препоръка, с която призовава държавите членки да инвестират повече в инфраструктура за широколентов достъп с много голям капацитет, включително в 5G мрежи — главният градивен елемент на цифровата трансформация и основен гарант за възстановяването. В препоръката държавите членки се приканват да разработят общ подход под формата на набор от най-добри практики до края на март 2021 г.

От жизненоважно значение е да се гарантира сигурността на 5G мрежите на ЕС. През януари ЕС одобри съвместния инструментариум от мерки, договорени от държавите членки за справяне с рисковете за сигурността, свързани с разгръщането на 5G. Според доклад, публикуван през декември, повечето държави членки вече са на път да приложат препоръчаните мерки. Ще продължат координираните действия по осигуряването на 5G мрежите на равнището на ЕС.

Умения за ерата на цифровите технологии

Всеки се нуждае от цифрови умения, не само за да се справят в условията на настоящата пандемия, но и поради търсенето на цифрова грамотност на днешното работно място и в днешното общество. Всеки пети млад човек в ЕС не успява да достигне основно ниво на цифрови умения, а много домове с ниски доходи нямат достъп до компютри. В Европейската програма за умения са определени няколко цели, които трябва да бъдат постигнати до 2025 г., една от които е 70 % от хората на възраст между 16 и 74 години да притежават поне основни умения в областта на цифровите технологии в сравнение с 56 % през 2019 г.

Въз основа на поуките, извлечени от пандемията от коронавирус, новият план за действие на Комисията в областта на цифровото образование ще подкрепи хората, институциите за образование и обучение и държавите членки в усилията им за адаптиране към цифровия преход (вж. „Изграждане на справедлива и социална Европа“ за повече информация).

Инвестициите и реформите за адаптиране на образователните системи в подкрепа на цифровите умения и образованието и професионалното обучение за всички възрасти също са в основата на усилията за възстановяване. Комисията насърчава държавите членки да включат тези инвестиции и реформи в своите планове за възстановяване и устойчивост.

Цифрови финансови услуги

Ползите от цифровите финансови услуги: по-добри финансови продукти за потребителите и нови начини за насочване на финансирането към предприятията на Европейския съюз, по-специално към малките и средните предприятия; подкрепа за стратегията на Европа за икономическо възстановяване и откриване на нови канали за мобилизиране на финансиране в подкрепа на Зеления пакт и на новата промишлена стратегия за Европа; трансграничните цифрови финансови услуги ще засилят интеграцията на финансовите пазари в банковия съюз и в съюза на капиталовите пазари; подсилване на способността на Европа да запазва и укрепва своята отворена стратегическа автономност в областта на финансовите услуги.

Потребителите и предприятията в ЕС все по-често използват цифрови финансови услуги за много различни цели — още повече по време на пандемията. Комисията има за цел да стимулира отговорни иновации във финансовия сектор на ЕС, особено за високоиновативните стартиращи предприятия в областта на цифровите технологии, като същевременно смекчи потенциалните рискове, свързани със защитата на инвеститорите, изпирането на пари и киберпрестъпността.

През септември Комисията прие набор от мерки за засилване на внедряването на цифровите технологии в европейските финансови услуги и за насърчаване на отговорни иновации и конкуренцията между доставчиците на финансови услуги в ЕС. Това включваше стратегия за плащанията на дребно и законодателни предложения относно криптоактивите и цифровата оперативна устойчивост. Целта на тези мерки е да се повиши конкурентоспособността на ЕС във финансовия сектор и да се предостави достъп на хората до иновативни финансови продукти и методи на плащане, като същевременно се гарантират защитата на потребителите и финансовата стабилност. В съответствие с по-широката стратегия на Комисията за данните и разгръщането от нейна страна на надеждни приложения на блоковата верига за обществени услуги, целта е да се насърчи обменът на данни и отворените финансови услуги, като същевременно се запазят много високите стандарти на ЕС по отношение на неприкосновеността на личния живот и на защитата на данните. Мерките ще бъдат от решаващо значение за икономическото възстановяване на ЕС, тъй като ще отключат нови канали за финансиране на бизнеса, като същевременно ще спомогнат за осъществяването на Европейския зелен пакт, цифровия преход на Европа и новата промишлена стратегия за Европа.

Пандемията от COVID-19 причини тежко икономическо сътресение в Европейския съюз. В резултат на това бедността, социалното изключване и неравенствата вероятно ще се увеличат. Социалните последици от пандемията се усещат от милиони хора в ЕС. Европейският съюз запази гражданите в центъра на своя процес на вземане на решения през 2020 г. и предприе действия за гарантиране на приобщаващо и справедливо възстановяване за всички — такова, което дава приоритет на здравето и сигурността.

През цялата година ЕС стартира много нови инициативи, обхващащи здравеопазването, социалната интеграция и борбата със заплахите за сигурността.

Изграждане на Европейски здравен съюз

Сред поуките от пандемията от Ковид 19 са засилването на сътрудничеството и създаването на здрави структури на равнището на Европейския съюз, извършването на общи оценки на риска и сътрудничеството при обединяването на данни с цел получаване на повече информация и по-добри ресурси за планиране на готовността и отговора.

В речта си за състоянието на Съюза, произнесена през септември, председателят Урсула фон дер Лайен обяви, че постигането на по-силен Европейски здравен съюз е един от приоритетите през следващите години. Това не само ще допринесе за засилване на действията ни в отговор на кризи, но и ще отиде много по-далеч — като бъдат подобрени всички аспекти на здравето на гражданите чрез борба с рака посредством европейския план за борба с рака (който предстои да бъде приет през 2021 г.) и обезпечаване на наличността и достъпността на лекарствата посредством фармацевтичната стратегия. Един по-силен Европейски здравен съюз ще увеличи максимално усилията за преодоляване на уязвимостта на здравните ни системи.

Подготовка за извънредни здравни ситуации и реакция при такива ситуации

Като първа стъпка към изграждането на Европейския здравен съюз, през ноември Европейската комисия представи предложения, имащи за цел да се помогне на ЕС да се подготви за трансгранични заплахи за здравето и да реагира по-добре при такива заплахи. Обявяването на извънредна ситуация на равнището на ЕС би могло, в бъдеще, да задейства тясно координирани ответни мерки. За по-добра подготвеност са нужни по-добри данни, добре планирани ресурси и експертен опит, поради което Комисията предложи да се даде по-голяма роля на здравните агенции на ЕС: Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията и Европейската агенция по лекарствата. Комисията предвижда също да предложи да бъде създадена специална агенция за реакция при извънредни ситуации в областта на биомедицината: Органът на ЕС за реакция при извънредни здравни ситуации.

Липсата на достъп до данни и ограниченият капацитет за адекватна реакция при мащабни епидемии възпрепятстват работата на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията по време на настоящата пандемия. Една по-силна Европейска агенция по лекарствата ще бъде в по-добра позиция да гарантира доставките на лекарства, да дава съвети относно новопоявяващите се лечения и да координира клиничните изпитвания по време на здравна криза.

Фармацевтична стратегия за Европа

Стратегията обхваща пълния жизнен цикъл на дадено лекарство: 1. научни изследвания и иновации; 2. разрешение, оценка на здравните технологии и пускане на пазара; 3. гарантиране на доставките на лекарството; и 4. доставка до пациентите.

Укрепване на нашата демокрация

В една здрава и процъфтяваща демокрация гражданите могат свободно да изразяват своите възгледи, да избират политическите си лидери и да изразяват мнението си за своето бъдеще. За да бъде участието съдържателно, гражданите трябва също да могат да формират свои собствени преценки. Те следва да могат да правят гласоподавателния си избор в публично пространство, в което могат да бъдат изразявани свободно множество гледни точки и в което свободните медии, академичните среди и гражданското общество могат да играят ролята си за стимулиране на дебатите, без злонамерена намеса, било то национална или чуждестранна. Последните години показаха, че демокрацията в ЕС е изправена пред предизвикателства, вариращи от нарастващия екстремизъм и намесата в избори до разпространението на манипулативна информация и заплахите срещу журналисти.

Планът за действие за европейската демокрация ще даде повече права на гражданите и ще укрепи демокрацията в целия ЕС. Като се бори с предизвикателствата пред нашите демократични системи и с усещането за дистанция между хората и политиците, планът за действие съдържа мерки за насърчаване на свободните и честни избори, укрепване на свободата на медиите и борба с дезинформацията. Тези мерки ще спомогнат за справяне с проблемите в областите, в които демократичните ни системи и гражданите са най-уязвими.

По-конкретно, за да се защити честността на изборите и да се насърчи демократичното участие, в плана за действие се обявяват нови законодателни предложения, за да се гарантира по-голяма прозрачност на политическата реклама и да се преразгледат правилата за финансиране на европейските политически партии. Чрез Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите Комисията ще въведе също така съвместен механизъм за противодействие на заплахите за изборните процеси.

В областта на свободата и плурализма на медиите Комисията ще издаде и препоръка за подобряване на онлайн и физическата безопасност на журналистите с акцент върху новите заплахи, по-специално срещу жените журналисти, и ще представи инициатива за защита на журналистите и гражданското общество от стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността.

Други мерки за насърчаване на медийния плурализъм включват създаване на Обзор на собствеността върху медиите, насоки относно прозрачността на собствеността върху медиите, насърчаване на прозрачното и справедливо предоставяне на държавна реклама, стимулиране на медийното многообразие и прилагане на европейски подход, целящ популяризиране на аудио-визуалните медийни услуги от общ интерес. Комисията ще подкрепя сътрудничеството между националните медийни съвети, независимите медийни регулатори, други органи за саморегулиране на медиите и мрежите от журналисти успоредно с инициативи за насърчаване на журналистическите партньорства и стандарти.

И накрая, Комисията ще увеличи усилията си за противодействие на дезинформацията и чуждестранната намеса. Работата на ЕС в тази област ще продължи да се основава непоколебимо на европейските ценности и принципи и ще гарантира изцяло правото на хората да изразяват мнение и на достъп до законно съдържание онлайн. По-конкретно Комисията ще направлява работата за укрепване на съществуващия Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. Тя ще изготви ясни насоки за платформите за начините за засилване на действията срещу дезинформацията и ще въведе солидна рамка за наблюдение и надзор. Комисията ще работи също така с държавите членки за разработване и подсилване на инструментариума на ЕС за противодействие на чуждестранните действия за намеса и влияние.

Здравата демокрация се нуждае от ангажираността на гражданите и от активно гражданско общество, и то не само по време на избори. В целия план за действие е поставен силен акцент върху предоставянето на допълнителни права на гражданите и гражданското общество. Той има за цел да бъде развита медийната грамотност, за да се помогне на гражданите на всяка възраст да се ориентират в новинарската среда, както и да бъде насърчено участието на местно, национално и европейско равнище.

Европейската обсерватория за цифрови медии бе стартирана през юни, за да подпомага работата на независимите проверители на факти и академичните изследователи, като същевременно си сътрудничи с медийните организации и експертите в областта на медийната грамотност. Целта е обсерваторията да се превърне в европейски център за борба с онлайн дезинформацията.

Защита на върховенството на закона

През септември Комисията публикува своя първи годишен доклад относно върховенството на закона. В него са включени глави по държави за всички държави членки и се оценяват както положителните, така и отрицателните тенденции в ЕС. От него е видно, че много държави членки имат високи стандарти за върховенството на закона, но и че продължават да съществуват значителни предизвикателства. В доклада се вземат предвид и промените, произтичащи от спешните мерки, предприети от държавите членки поради кризата с коронавируса. Докладът обхваща четири основни стълба, силно свързани с върховенството на закона: националните правосъдни системи; уредбата за борба с корупцията; медийния плурализъм и свободата на медиите; и други институционални въпроси, свързани с взаимозависимостта и взаимоограничаването на властите, които са от съществено значение за наличието на функционираща демокрация.

Целта на новия доклад относно върховенството на закона е съществуващите мерки на ЕС да бъдат разширени чрез нов превантивен инструмент и да се постави началото на дебати относно културата на върховенството на закона в целия ЕС. Докладът следва да помогне на всички държави членки да проучат възможностите за преодоляване на предизвикателствата, за извличане на поуки от опита на другите страни и да покаже как върховенството на закона може да бъде допълнително укрепено при пълно зачитане на националните конституционни системи и традиции.

През януари 2020 г., в контекста на висящо дело във връзка с дисциплинарния режим за полските съдии, Комисията поиска от Съда да наложи временни мерки на Полша, като ѝ нареди да спре дейността на дисциплинарната колегия на Върховния съд в дисциплинарните производства срещу съдии. Решението бе взето с оглед на преюдициалното заключение на Съда от 19 ноември 2019 г. относно независимостта на тази нова дисциплинарна колегия и последвалото решение на Върховния съд на Полша от декември 2019 г., че колегията не отговаря на изискванията на правото на ЕС относно независимостта на съдебната власт и следователно не е независим съд по смисъла на правото на ЕС. Продължаващата дейност на дисциплинарната колегия в дисциплинарните производства срещу съдии създаде риск от непоправими вреди за полските съдии и от подкопаване на независимостта на полската съдебна система. Искането на Комисията бе уважено от Съда в решението му от 8 април 2020 г.

Като изпрати официално уведомително писмо през април, Комисията започна производство за установяване на нарушение срещу Полша във връзка със закона за съдебната власт от 20 декември 2019 г., който влезе в сила на 14 февруари 2020 г. Комисията счете, че този закон подкопава независимостта на полските съдии и е несъвместим с предимството на правото на ЕС. Новият закон не позволява на полските съдилища да прилагат пряко определени разпоредби на правото на ЕС за защита на независимостта на съдебната власт и да сезират Съда на Европейския съюз за преюдициални заключения по такива въпроси. Комисията анализира отговора на полското правителство на официалното уведомително писмо и тъй като опасенията ѝ не бяха разсеяни, Комисията мина към втория етап на производството за установяване на нарушение, като изпрати на Полша мотивирано становище на 30 октомври 2020 г.

Освен това на 3 декември 2020 г. Комисията изпрати на Полша допълнително официално уведомително писмо като част от производството за установяване на нарушение във връзка, наред с друго, с неотдавнашните решения на дисциплинарната колегия на Върховния съд относно отнемането на имунитета на съдии в контекста на наказателни разследвания.

Провеждане на диалог с гражданите

През декември Европейският парламент, Съветът и Комисията се споразумяха относно подсилен регистър за прозрачност, който е общ за трите институции. Това ще увеличи прозрачността и обществения контрол върху начина, по който институциите на ЕС си взаимодействат с представителите на групи, подкрепящи определени интереси.

Конференция за бъдещето на Европа

Успехът и устойчивостта на ЕС зависят от подкрепата и ангажираността на неговите граждани. Един от политическите приоритети на председателя Урсула фон дер Лайен е да се даде по-голямо влияние на европейците върху изграждането на бъдещето на нашия Съюз. През 2020 г. ЕС се подготви да започне конференцията за бъдещето на Европа, за да се проведе диалог с гражданите относно определянето на облика на политиките на ЕС. Комисията представи своите предложения през януари, а подготвителните действия продължиха през годината.

Конференцията ще даде възможност на европейците от всички слоеве на обществото и от всички краища на ЕС да изразят мненията си и да направят предложения за бъдещето на нашия континент. Тя има за цел да изслуша възможно най-много хора в Европа, особено младите хора и тези, които обикновено не се включват в обсъждането на европейски въпроси. Дебатите ще бъдат проведени на всички равнища: местно, регионално, национално и европейско. Председателят Урсула фон дер Лайен се ангажира да предприеме последващи действия с цел изпълнение на договореното.

ВИДЕОМАТЕРИАЛ „Попитайте председателя“ сближава гражданите с ЕС повече от всякога: сега всеки може да запише кратък видеоматериал със своя въпрос и да получи отговор от самия председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Европейска гражданска инициатива

През юли Парламентът и Съветът предприеха действия за преодоляване на въздействието на пандемията от COVID-19 върху начина, по който функционира Европейската гражданска инициатива. Ограниченията на движението, наложени в държавите членки по причини, свързани със здравето, затрудниха способността на организаторите да провеждат кампанийни прояви за своите инициативи и да събират подписи на хартиен носител. Новите правила дават възможност за удължаване на сроковете за събиране на подписи за подкрепа на гражданските инициативи, засегнати от пандемията.

По-добри условия за потребителите

В Новата програма за потребителите, приета от Комисията през ноември, се определят действията, които ЕС ще предприеме в отговор на новите предизвикателства, породени от COVID-19 и цифровия и екологичния преход, включително опасенията във връзка с околната среда и устойчивостта, ефективното прилагане на правата на потребителите и защитата на уязвимите потребители. Прилагането на тези предложения на практика ще означава по-тясно сътрудничество между ЕС и националните органи и подобряване на управлението на политиката на ЕС в областта на потребителите. През ноември Парламентът и Съветът приеха директива, чрез която ще бъде създадена нова европейска система за колективна защита, която ще улесни организациите при защитата на колективните интереси на потребителите чрез завеждане на съдебни дела или предприемане на действия пред съответните органи от името на потребителите, увредени от нарушения на правото на ЕС.

Подобряване на митниците в ЕС

Основни факти за митниците в Европейския съюз. През две хиляди и деветнадесета година делът на Европейския съюз от световната търговия бе 15,3 процента, като на ден се подават над 850 000 митнически декларации. Всеки месец двадесет и седемте държави членки изнасят и внасят стоки от и за останалата част на света на стойност около 339 милиарда евро. „Олаф“ (Европейската служба за борба с измамите) препоръча да бъдат събрани над 2,7 милиарда евро неплатени мита за стоки със занижена стойност и 300 милиона евро за случаи, свързани с антидъмпингови мита, в секторите на слънчевите панели, биодизела и други сектори между две хиляди и седемнадесета година и две хиляди и деветнадесета година. През две хиляди и осемнадесета година бяха задържани почти 27 милиона артикула на черния пазар на стойност от близо 740 милиона евро, които са нарушили права върху интелектуалната собственост.

Митниците играят жизненоважна роля за улесняването на гладкото и безопасно движение на стоки, като същевременно не позволяват на опасните или незаконни продукти да влязат в ЕС. Митническите приходи също така допринасят за финансирането на бюджета на ЕС. През септември Комисията представи нов план за действие за митническия съюз, в който се определят редица мерки, благодарение на които митниците на ЕС ще станат по-интелигентни, по-иновативни и по-ефективни. Те имат за цел да защитят по-добре бюджета на гражданите и публичните бюджети, като същевременно премахнат ненужните тежести за предприятията, търговците и администрациите. През октомври Комисията представи първия конкретен резултат от плана за действие. Средата за обслужване на едно гише ще подобри взаимосвързаността между всички органи по границите на ЕС и ще позволи на предприятията да извършват граничните формалности чрез единен портал в дадена държава членка.

Нов пакт за миграцията и убежището

През септември Комисията предложи нов пакт за миграцията и убежището. Той отговаря на необходимостта от структурна реформа на миграционната политика на ЕС, като гарантира, че тя е способна да отговори на настоящите и бъдещите предизвикателства при пълно зачитане на европейските ценности и на основните права. Той гарантира, че лицата, които действително се нуждаят от закрила, ще имат право да останат в ЕС, докато другите ще трябва да се завърнат по ефективен и достоен начин.

Новият пакт съдържа всички елементи, необходими за всеобхватен подход на ЕС към миграцията, включително по-ефективни процедури за предоставяне на убежище и за връщане, засилено управление на границите, подсилени законни пътища за миграция към ЕС, интегриране на мигрантите в обществото и по-силни партньорства с държавите извън ЕС. Той също така ще подобри солидарността и справедливото споделяне на отговорността между държавите членки, ще увеличи сътрудничеството и координацията в областта на търсенето и спасяването и ще въведе система за реагиране при кризисни ситуации и постоянна система за наблюдение на миграцията. Предложеният механизъм за солидарност ще гарантира, че всички държави членки получават помощта, от която се нуждаят, когато са изправени пред миграционен натиск или след операции по търсене и спасяване.

Пактът има също за цел да укрепи взаимноизгодните партньорства с държавите на произход и транзитно преминаване, за да се подпомогне преодоляването на общите предизвикателства, като например предоставяне на подкрепа за приемащите общности, премахване на първопричините за незаконната миграция, борба с контрабандата на мигранти, подпомагане на управлението на границите и разработване на законни пътища за миграция.

Бързите интегрирани процедури ще гарантират по-ясни отговорности, което ще спомогне за възстановяване на доверието между държавите членки. Други ползи от добрите процедури за управление на миграцията и за предоставяне на убежище са сигурността и закрилата за мигрантите и бежанците, ефикасното функциониране на системата и надеждното прилагане на правилата.

Закрила на нуждаещите се

В новия пакт за миграцията и убежището се отправят няколко предложения за гарантиране на закрилата на нуждаещите се, включително най-уязвимите лица. Първата стъпка ще бъде приемането на предложенията на Комисията от 2016 г. за изменение на Директивата за условията на приемане, Регламента за рамката за презаселване и Регламента за условията, на които трябва да отговарят търсещите убежище. Пактът също така гарантира, че висшите интереси на децата мигранти са приоритет в контекста на процедурите за предоставяне на убежище, процедурите за връщане и процедурите на границата. През 2020 г. това бе осъществено на практика чрез преместването на 2209 непридружени деца, семейства, уязвими лица, търсещи убежище, и признати бежанци от Гърция в други държави — членки на ЕС, с подкрепата на Европейската комисия.

След пожарите, които унищожиха центъра за прием и идентификация „Мория“ през септември, Комисията предприе незабавни действия. Тя финансира прехвърлянето на всичките 406 непридружени ненавършили пълнолетие лица от „Мория“ в континенталната част на страната, като същевременно продължи да координира и финансира доброволните премествания от Гърция в 13 държави членки, Исландия, Норвегия и Швейцария. Освен това Комисията, с пълното съгласие на гръцките органи, създаде специална работна група, която да подпомага управлението на миграцията в Гърция по устойчив начин. Нейният първи приоритет беше да изпълни съвместен пилотен проект с гръцките органи за изграждане на нов приемен център на остров Лесбос, който ще допринесе за гарантиране на ефективно управление на миграцията.

Безопасни и законни пътища към Европа

В пакта се подчертава необходимостта от завършване на предстоящата реформа на Директивата на ЕС за синята карта, за да се привлекат висококвалифицираните таланти, от които се нуждаят икономиките на ЕС, и се обявява приемането през 2021 г. на пакет за уменията и талантите. Комисията предлага също да се създадат партньорства за таланти в подкрепа на схемите за мобилност и миграция с ключови държави извън ЕС. ЕС ще улеснява и координира партньорствата чрез предоставяне на финансиране и подкрепа.

През 2020 г. 34 милиона души, живеещи в ЕС (или 8 % от населението), са били родени в държава извън ЕС. Здравата и справедлива система за управление на миграцията служи и за това да се гарантира, че всяко лице, което се намира законно в ЕС, може да участва в благосъстоянието, просперитета и сближаването на европейските общества и да допринася за тях. Такава система насърчава социалното сближаване и икономическата динамика и дава положителни примери за това как ЕС може да управлява въздействието на миграцията и на многообразието чрез изграждане на отворени и устойчиви общества.

Въпреки че политиката за интеграция е отговорност преди всичко държавите членки, Комисията засилва подкрепата си за тях с нов План за действие за интеграция и приобщаване за периода 2021—2027 г. Като се основава на широка консултация, тя разглежда интеграцията и социалното приобщаване в области като заетостта, образованието, здравеопазването, жилищното настаняване, равенството, културата и спорта.

Партньорствата в подкрепа на талантите осигуряват по-добри възможности за работа в родната страна, както и законни пътища към Европейския съюз. Партньорствата в подкрепа на талантите ще подкрепят законната миграция с ключови партньори, като се разширява съществуващото сътрудничество. Те ще осигурят схеми за мобилност за работа и за обучение с финансиране от Европейския съюз, както и съответствие между свободните работни места и уменията в Европейския съюз. Схемата за партньорства в подкрепа на талантите включва изграждане на капацитет за професионално обучение и интеграция на завръщащите се мигранти, като се работи съвместно с министерствата, работодателите и социалните партньори, образованието и диаспората.

Нови правила относно визовите процедури

Държавите — членки на ЕС, са сред водещите туристически дестинации в света. Броят на обработените заявления за виза нараства всяка година и тази тенденция вероятно ще продължи, след като бъдат премахнати глобалните ограничения, свързани с COVID-19. Новите правила за визите за краткосрочно пребиваване, които започнаха да се прилагат през февруари, улесняват законните пътуващи, когато кандидатстват за виза, за да дойдат в ЕС, като същевременно предоставят повече инструменти за борба с незаконната миграция. Освен това ЕС вече може да адаптира прилагането на определени правила към начина, по който дадена държава извън ЕС сътрудничи по отношение на връщането и обратното приемане на нейни граждани, пребиваващи незаконно в ЕС.

Сигурност и отбрана

През юли Комисията представи нова стратегия на ЕС за Съюза на сигурност за периода 2020—2025 г., насочена към областите, в които ЕС може по-ефективно да подкрепя държавите членки в усилията им за повишаване на сигурността за всеки, който живее в Европейския съюз. В стратегията се посочват инструментите и мерките, които трябва да бъдат разработени през следващите 5 години, за да се гарантира сигурността за всички както във физическата, така и в цифровата среда. Обхватът на стратегията варира от борбата с тероризма и организираната престъпност до предотвратяването и разкриването на хибридни заплахи, повишаването на устойчивостта на критичната ни инфраструктура, стимулирането на киберсигурността и насърчаването на научните изследвания и иновациите.

ВИДЕОМАТЕРИАЛ Съюзът на сигурност на ЕС спомага за защитата на всички в Европа.

Борба с организираната и трансграничната престъпност

През 2020 г. Комисията засили борбата с организираната престъпност и международните престъпници, като стартира инициативи на няколко различни фронта. През последните години се наблюдава драстично увеличение на сигналите за сексуално насилие над деца онлайн във всички държави членки, като са налице признаци, че проблемът е станал още по-сериозен поради пандемията. През юли Комисията прие нова стратегия на ЕС за по-ефективна борба срещу сексуалното насилие над деца. Тя е насочена към гарантиране на наличието на подходяща правна рамка, засилване на реакцията на правоприлагащите органи и стимулиране на координиран отговор по отношение на предотвратяването, разследването и оказването на помощ на жертвите, който включва всички съответни участници. През септември Комисията предложи също временно законодателство, за да се гарантира, че доставчиците на онлайн комуникационни услуги могат да продължат да прилагат доброволни мерки за откриване и сигнализиране на сексуално насилие над деца онлайн и за премахване на материалите, показващи сексуално насилие над деца.

ЕС координира действията за борба с трафика на огнестрелни оръжия от няколко години, но новите заплахи налагат предприемането на нови действия. През юли Комисията прие нов План за действие на ЕС относно трафика на огнестрелни оръжия за периода 2020—2025 г., насочен към намаляване на достъпа до черния пазар на огнестрелни оръжия и подобряване на капацитета на правоприлагащите органи и международното сътрудничество. Комисията се стреми да се справи с увеличаването на трафика и употребата на незаконни наркотици в Европа с новата програма и план за действие на ЕС относно наркотиците за периода 2021—2025 г. Тя подхожда към проблема с наркотиците на национално, европейско и международно равнище, като се съсредоточава върху по-добрата сигурност (всички аспекти на трафика), повишената превенция, по-добрия достъп до лечение и намаляването на рисковете и вредите.

През юни Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) създаде Европейския център за финансова и икономическа престъпност в отговор на експоненциалното увеличаване на финансовата и икономическата престъпност и на мащабната организирана престъпност, както и в отговор на исканията на държавите членки за оперативна подкрепа.

Предотвратяване и борба с тероризма и радикализацията

Комисията предприе различни инициативи с цел укрепване на прилагането на правната рамка на ЕС в областта на борбата с тероризма. През юни Комисията публикува насоки за подпомагане на националните органи, предприятията и онлайн местата за търговия при прилагането на правилата относно химикалите, с които може да се злоупотреби и да бъдат произведени самоделни взривни устройства (прекурсори на взривни вещества). Стартира и онлайн програма за наблюдение с цел проследяване на въздействието на тези правила. През септември Комисията публикува доклад за оценка на мерките, които държавите членки са предприели, за да се съобразят с правилата на ЕС за борба с тероризма. Тези правила са основният инструмент на наказателното правосъдие на равнището на ЕС за борба с тероризма.

През декември Комисията предложи нова Програма за борба с тероризма, за да се повиши устойчивостта на ЕС по отношение на тероризма. Тя се основава на свършената през последните години работа и включва мерки, подкрепящи държавите членки при предвиждането, предотвратяването, защитата и реагирането на терористични заплахи. Комисията предложи също да бъде засилен мандатът на Европол чрез преразглеждане на Регламента за Европол. Тази инициатива има за цел да се подобри подкрепата, която Европол предоставя на държавите членки за борба с тероризма и тежките престъпления, и ще стимулира допълнително сътрудничеството и обмена на информация.

Справяне с променящите се заплахи: Европейският съюз подкрепя националните правоприлагащи и съдебни органи с инструменти за реагиране на новите заплахи, борба с киберпрестъпността, противодействие на незаконното съдържание онлайн и борба с хибридните заплахи.

Приключиха преговорите по Регламент относно предотвратяването на разпространението на терористично съдържание онлайн, благодарение на който бързо ще се премахва терористичната пропаганда, като същевременно се гарантират свобода на словото и по-голяма прозрачност, успоредно с продължаващата работа в рамките на интернет форума на ЕС, който се бори с разпространяването на терористична пропаганда онлайн. Комисията предостави също по-целенасочена подкрепа на държавите членки и специалистите от първа линия чрез Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията в предварително определени приоритетни области.

Защита на критичните инфраструктури

Хората очакват от ключовата инфраструктура — както физическата, така и цифровата, като летища, електроцентрали, медицински заведения или телекомуникационни мрежи — да предоставят многобройни основни услуги. Тази инфраструктура трябва да бъде устойчива на всякакви рискове — естествени или предизвикани от човека, случайни или породени от злонамерени действия. През декември Комисията предложи нова директива относно устойчивостта на критичните субекти, които стоят в основата на жизненоважните услуги в много сектори.

Изпиране на пари и финансиране на тероризма

Новият План за действие на Комисията относно изпирането на пари и финансирането на тероризма има за цел да запълни всички пропуски и да премахне всички слаби връзки в правилата на ЕС за справяне с тези заплахи. Планът за действие се основава на шест стълба, всеки от които има за цел да подобри общата борба на ЕС с изпирането на пари и финансирането на тероризма, както и да укрепи глобалната роля на ЕС в тази област. Взети заедно, тези шест стълба ще гарантират, че правилата на ЕС са по-хармонизирани и следователно — по-ефективни. Ще има по-добър надзор върху начина, по който правилата се прилагат, и по-добра координация между органите на държавите членки.

Среда на сигурност, която е подготвена за бъдещето: Европейският съюз подкрепя защитата на критичната инфраструктура от широк спектър от заплахи и изграждането на нейната устойчивост срещу тях. Ключовите области на действие са укрепването на киберсигурността и защитата на обществените пространства.

Отбранителна промишленост

Фрагментирането на отбранителната промишленост поставя под въпрос способността на Европейския съюз да изгради следващото поколение критични отбранителни способности. Това ще намали стратегическата автономност и суверенитет на ЕС и способността му да действа като гарант на сигурността. През 2020 г. две иновативни пилотни програми на ЕС — Подготвителното действие във връзка с научни изследвания в областта на отбраната с бюджет от 90 милиона евро и Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната с бюджет от 500 милиона евро — представляваха важна стъпка напред. През годината подготвителното действие предостави финансиране в размер на 23 милиона евро за 10 научноизследователски проекта в областта на отбраната, докато програмата за развитие предостави 200 милиона евро за 16 проекта. Програмите проправят пътя за създаване на пълноценен Европейски фонд за отбрана, който от 2021 г. ще допринесе за създаването на интегрирана отбранителна промишлена база в целия ЕС.

Успоредно с това държавите членки и Европейската служба за външна дейност продължиха да работят по изпълнението на инициативи в областта на отбраната, включително постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната и координирания годишен преглед на отбраната. Съветът възложи на върховния представител/заместник-председател Жозеп Борел да разработи стратегически компас с цел укрепване на общата европейска култура в областта на сигурността и отбраната и определяне на насоки за политиката в областта на управлението на кризи, устойчивостта, развитието на способностите и партньорствата.

Трудни времена за икономиката на ЕС

Пандемията от коронавируса представлява безпрецедентно сътресение за световната и за европейската икономика, което води до много тежки икономически и социални последици. Според прогнозата на Комисията от есента се очакваше икономиката на ЕС да се свие със 7,4 % през 2020 г., преди да се възстанови до растеж от 4,1 % през 2021 г. и 3 % през 2022 г. Въпреки че пандемията засегна икономиките на всички държави членки, мащабът на последиците и силата на възстановяването ще бъдат много различни в различните региони.

Очаква се безработицата в ЕС като цяло да нарасне от 6,7 % през 2019 г. на 7,7 % през 2020 г., засягайки непропорционално жените, младите хора, нискоквалифицираните работници и лицата на временна работа. Бедността, социалното изключване и неравенствата вероятно ще се увеличат и това подчертава колко е важно да се осигури приобщаващо и справедливо възстановяване за всички.

Предизвикателствата, породени от пандемията през 2020 г., отново подчертават значението на координацията на икономическите политики в ЕС. Европейският семестър предоставя добре установена рамка за координиране на икономическите политики и политиките за заетостта, която ще насочва ЕС и неговите държавите членки по време на предизвикателствата, свързани с възстановяването и с екологичния и цифровия преход. Поради това европейският семестър и новият Механизъм за възстановяване и устойчивост са тясно свързани. Оценката на плановете на държавите членки за възстановяване и устойчивост ще бъде съпоставена с предходните препоръки по държави, тъй като те отразяват основните предизвикателства пред всяка държава членка. Поради тази връзка графикът на европейския семестър за цикъла 2020—2021 г. беше временно адаптиран към стартирането на новия механизъм.

През 2020 г. Комисията започна също да интегрира целите на ООН за устойчиво развитие в европейския семестър като част от стратегията си за съсредоточаване върху конкурентоспособната устойчивост и изграждането на икономика, която работи за хората и планетата, в съответствие с Европейския зелен пакт.

През първата половина на 2020 г. в ЕС бяха инвестирани над 23 милиарда евро по линия на четирите фонда на политиката на сближаване — увеличение с над 5 % от края на 2019 г. — въпреки икономическата несигурност, предизвикана от пандемията. Понастоящем се извършва значително препрограмиране в рамките на двете Инвестиционни инициативи в отговор на коронавируса, въведени през март и април благодарение на незабавно предложение на Комисията и бързо одобрение от Европейския парламент и Съвета, което позволи да бъдат предоставени и разпределени средства за действия, свързани с кризата, във всички държави членки (вж. също „Съгласуван отговор на COVID-19“).

Финансирането, предоставено по линия на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса и Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса плюс, подпомогна спешното закупуване на медицинско оборудване и помогна на предприятията да оцелеят. Ето няколко примера (по посока на часовниковата стрелка). Полша закупи 536 вентилатора и 120 превозни средства за спешна помощ. Словакия закупи 110 допълнителни превозни средства за спешна помощ. В Румъния подкрепата за оборотния капитал на малките и средните предприятия бе в размер на 800 милиона евро. България закупи 317 вентилатора и над 2 милиона маски за лице. В Гърция подкрепата за оборотния капитал на малките и средните предприятия бе в размер на 1,3 милиарда евро. Италия предостави подкрепа на 470 лаборатории и финансира 2,5 милиона теста за коронавирус. Испания осигури близо 3800 допълнителни легла за интензивните отделения и закупи 1,8 милиарда лични предпазни средства и 2170 вентилатора. Португалия подпомогна производството на медицински изделия, тестове и лични предпазни средства. В Унгария подкрепата за оборотния капитал на малките и средните предприятия бе в размер на 320 милиона евро. Франция предостави 223 милиона евро под формата на безвъзмездна помощ и на финансови инструменти на над 3200 малки и средни предприятия. Ирландия финансира придобиването на 65 милиона лични предпазни средства за здравните работници.

Нова промишлена стратегия за Европа

През март Комисията публикува нова промишлена стратегия за Европа, в която се очертават начините за създаване на подходящи условия за запазване на конкурентоспособността на промишлеността в световен мащаб и за ръководене на екологичния и цифровия преход. Пандемията ускори тези тенденции и изтъкна начините, по които зависимостта на ЕС в глобален аспект може да повлияе на способността ни да реагираме при криза. Стратегията ще подпомогне възстановяването на Европа и ще осигури устойчивостта на икономиката.

Европейският зелен пакт е новата стратегия на Европа за растеж. В основата му е целта до две хиляди и петдесета година да се превърнем в първия в света неутрален по отношение на климата континент. За да могат предприемачите да превърнат идеите си в продукти и услуги и за да могат всички предприятия да процъфтяват и да се разрастват, са нужни подходящи условия. Европейският съюз трябва да използва въздействието, размера и интеграцията на единния си пазар, за да даде тежест на своя глас в световен план и да наложи световни стандарти. Цифровите технологии променят облика на промишлеността и начина, по който правим бизнес. Те позволяват на икономическите оператори да бъдат по-инициативни, да предоставят нови умения на работниците и да допринасят за декарбонизацията на икономиката.

От месец март до момента Комисията е отправила няколко предложения, свързани с целите на стратегията: План за действие относно кръговата икономика; План за действие относно суровините от изключителна важност; Стратегия на ЕС за водорода в подкрепа на чистия и цифровия преход на нашата промишленост (вж. също „Постигане на неутрална по отношение на климата Европа, подготвена за цифровата ера“); и План за действие в областта на интелектуалната собственост в подкрепа на технологичния суверенитет и промишлената устойчивост на ЕС. Успоредно с това Комисията работи за засилване на ролята на промишлените екосистеми, като анализира нуждите им от инвестиции. За да се гарантира, че ЕС може да осигури еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар, Комисията публикува Бяла книга и проведе широки консултации относно нарушаващите конкуренцията последици от чуждестранните субсидии и начините за справяне с тях.

Стратегията за МСП, придружаваща пакета за промишлената стратегия, има за цел да разгърне пълния потенциал на 25-те милиона малки и средни предприятия в Европа. Инициативи като консултантите по въпросите на устойчивостта и инвестиционния подход Escalar, имащ за цел увеличаване до 1,2 милиарда евро на рисковия капитал и частните капиталови инвестиции за авангардни иновации, ще помогнат на такива предприятия да се адаптират и да играят решаваща роля в трансформацията на промишлеността.

Промишлената трансформация на Европа разчита също така на наличието на интегриран и добре функциониращ единен пазар. За да бъдат преодолени оставащите пречки, Комисията предложи действия за по-добро прилагане на съществуващите правила за единния пазар, включително да бъде създадена работна група по въпросите на правоприлагането във връзка с единния пазар, която изигра важна роля за преодоляване на ограниченията, свързани с пандемията. Въведените нови правила за взаимното признаване на стоки също ще позволят на предприятията да продават продуктите си по-бързо и по-лесно в цяла Европа.

Космическа политика

Космическите технологии, данни и услуги могат да подсилят промишлената база на ЕС, като подкрепят разработването на иновативни продукти и услуги, включително появата на авангардни иновативни технологии. Един от възможните примери е „Галилео“, навигационният компонент на космическата програма на ЕС, който засили присъствието си на пазара през 2020 г. благодарение на това, че броят на смартфоните, функциониращи чрез „Галилео“, достигна над 1,7 милиарда. С „Галилео“ информацията за местоположението, предоставяна от мобилните устройства, е по-точна и по-надеждна, особено в градските райони.

През декември 2020 г. Парламентът и Съветът постигнаха предварително политическо споразумение относно Регламента на ЕС за космическото пространство, който обединява всички компоненти на космическата програма на ЕС на едно място с бюджет от 13 милиарда евро (най-големия досега на равнището на ЕС за космическото пространство). Новият регламент отразява нарастващото участие и амбиции на ЕС в сферата на космическото пространство, които излизат извън рамките на водещите програми „Коперник“ и „Галилео“ и включват нови действия в подкрепа на космическата сигурност, независимия достъп до космическото пространство и космическото предприемачество. Успоредно с това продължиха също преговорите по споразумение за финансово рамково партньорство между Комисията, Европейската космическа агенция и бъдещата Агенция на ЕС за космическата програма, за да се определи как ще бъдат разпределени задачите между двете агенции, в съответствие с Регламента за космическото пространство.

Въздухоплаване

През септември Комисията представи плановете си за модернизиране на европейското въздушно пространство чрез измененото предложение за Единно европейско небе 2+. Инициативата има за цел да бъде подобрена ефективността на управлението на въздушното движение и да бъде подпомогнато намаляването на закъсненията на полетите и тяхното въздействие върху околната среда, като същевременно се поддържа високо равнище на безопасност и разходите, плащани от ползвателите на въздушното пространство, се държат под контрол.

Високи постижения в сферата на научните изследванията и иновациите

В съобщението на Комисията от октомври относно новото европейско научноизследователско пространство бяха изложени плановете ѝ за научните изследвания и иновациите в подкрепа на възстановяването на ЕС и екологичния и цифровия преход. Стратегията определя условията за създаване на конкурентоспособно, основано на таланти и отворено европейско научноизследователско пространство. Предложените 14 действия ще допринесат за даване на приоритет на инвестициите, за подобряване на достъпа до високите постижения, за обучаване и привличане на най-добрите таланти, за превръщане на новаторските идеи в нови продукти и услуги и за отваряне на науката.

През юни 2020 г. Комисията създаде Фонда на Европейския съвет по иновациите, за да прави преки капиталови и квазикапиталови инвестиции в капитала на стартиращи предприятия и в малки и средни предприятия. Това е първият път, в който Комисията прави такива преки капиталови инвестиции в предприятия. Общо 140 предприятия от много сектори с интензивно използване на технологии (включително здравеопазването, цифровите технологии и енергетиката) бяха предварително избрани за капиталови инвестиции в размер на почти 600 милиона евро.

През юни Комисията, Европейската инвестиционна банка и Investitionsbank Berlin обявиха първия кръг финансиране от Фонда на ЕС за борба с маларията, който има за цел да подкрепя финансово достъпните и иновативните решения за предотвратяване и лечение на маларията. Финансиране в размер на 70 милиона евро ще подкрепи обещаващите от научна гледна точка проекти, към които фармацевтичната промишленост все още не проявява интерес. Фондът се финансира от InnovFin EU и Европейския фонд за стратегически инвестиции — съвместни инициативи на Комисията и Европейската инвестиционна банка.

ВИДЕОМАТЕРИАЛ Новото европейско научноизследователско пространство.

Банков съюз и съюз на капиталовите пазари

Кризата с коронавируса влияе отрицателно и на кредитирането, a финансовите ни пазари и силата на възстановяването зависят от правилно функциониращите капиталови пазари и от достъпа до финансиране. През юни Парламентът одобри бързото решение за Регламента за капиталовите изисквания, за да се насърчат банките да отпускат заеми на дружествата и домакинствата, а през юли Комисията обяви мерки, позволяващи на капиталовите пазари да подкрепят по-лесно предприятията в ЕС, които се възстановяват от кризата.

За да се подпомогне допълнително смекчаването на последиците от пандемията за хората и предприятията, през юли беше съставен списък с най-добри практики след две срещи, организирани от Комисията с представители на потребителите и бизнеса, европейски банки, други кредитори и застрахователния сектор. В списъка се посочват начините, по които тези участници на пазара могат да подкрепят гражданите и предприятията по време на кризата. Обсъжданията са част от по-широки усилия на Комисията за увеличаване на кредитирането.

През септември Комисията обяви нов план за действие за постигане на съюз на капиталовите пазари, който работи за хората и предприятията. Въпреки че това е дългосрочен проект, краткосрочните мерки могат да доведат до положителна промяна — например опростяване на изискванията за регистрация на фондовата борса за малките и средните предприятия, подкрепа за повече дългосрочни капиталови инвестиции от страна на застрахователите и банките, насърчаване на банките да използват повече секюритизацията и подобряване на достъпа на инвеститорите до информация.

Много домакинства и предприятия са подложени на силен финансов натиск поради пандемията. Поради това гарантирането на постоянен достъп на гражданите и предприятията до кредити от техните банки е основен приоритет за Комисията. В края на 2020 г. Комисията предложи стратегия за необслужваните кредити, която, успоредно с това, че гарантира защитата на кредитополучателите, може да допринесе за предотвратяване на увеличаването на необслужваните кредити, подобно на това след последната финансова криза. Целта е да се подпомогне бързото и устойчиво възстановяване на икономиката, след като премине пандемията, като същевременно се запазят стабилността на европейския финансов сектор и способността на банките да отпускат заеми на реалната икономика.

С приемането на Регламента за таксономията за устойчиво финансиране през 2020 г., съюзът на капиталовите пазари стана по-екологосъобразен и помага на ЕС да постигне целите си в областта на климата, като стимулира инвестициите на частния сектор в екологосъобразни и устойчиви проекти (вж. също „Постигане на неутрална по отношение на климата Европа, подготвена за цифровата ера“).

Справедливо, опростено и модерно данъчно облагане и митници

Справедливото данъчно облагане е от съществено значение за защитата на публичните приходи, за създаване на равни условия на конкуренция и за гарантиране на социална справедливост. През 2020 г. Комисията започна работата си за обновяване на данъчната среда в Европа, за да я направи по-справедлива и по-благоприятстваща растежа. През юли тя представи нов пакет от мерки в областта на данъчното облагане, включително план за действие за справедливо и опростено данъчно облагане, за да се улесни данъчното облагане за честните данъкоплатци и да се направи по-труден животът на данъчните измамници. След предложение на Комисията, представено през юли, през ноември държавите членки се договориха относно нови правила за данъчна прозрачност за цифровите платформи. Съветът прие и заключения относно лоялната данъчна конкуренция в ЕС и извън него в отговор на съобщението на Комисията от 15 юли.

Що се отнася до митниците, през септември Комисията прие нов план за действие за митническия съюз, в който се определят редица мерки, благодарение на които митниците на ЕС ще станат по-интелигентни, по-иновативни и по-ефективни. През октомври тя прие инициативата за среда на ЕС за обслужване на едно гише за митниците, която представлява насочено към бъдещето цифрово решение за по-бърз и по-ефективен обмен на електронни данни между различните правителствени органи, участващи в оформянето на стоките на границата.

Лоялна конкуренция

Бъдещата промишлена, екологична и цифрова стратегия на Европа трябва да се основава на лоялна конкуренция. Политиката в областта на конкуренцията осигурява еднакви условия на конкуренция, които предоставят на предприятията стимул да инвестират, да правят иновации и да се разрастват. Тя допринася за конкурентоспособността на икономиката на ЕС и на европейските предприятия и защитава достъпа на предприятията в ЕС до висококачествени суровини на привлекателни цени, като гарантира, че те остават конкурентоспособни както у дома, така и в световен мащаб. Надеждните правила на ЕС в областта на конкуренцията дават възможност за насърчаващо конкуренцията сътрудничество, подкрепят растежа и развитието на силни предприятия, независимо от това дали са по-големи предприятия или МСП, и осигуряват възможност за екологизиране на нашата икономика и го подкрепят.

През 2020 г. Комисията продължи действията си по правоприлагане в областта на контрола на държавната помощ, контрола на сливанията и антитръстовите правила на всички пазари, включително в рамките на цифровия, фармацевтичния, основния и други пазари.

Важно е да се отбележи, че в контекста на икономическите си мерки в отговор на COVID-19 Комисията прие през март Временна рамка за държавна помощ, за да даде възможност на държавите членки да използват пълната гъвкавост, предоставена съгласно правилата на ЕС за държавната помощ, за да бъдат подпомогнати предприятията, засегнати от безпрецедентните последици от пандемията. През годината Комисията взе почти 400 решения, с които се одобряват 500 национални мерки, за които са изпратили уведомление 27 държави членки и Обединеното кралство в контекста на пандемията от коронавируса.

През последните няколко години промените се извършват с все по-бързи темпове и светът стана все по-цифровизиран и по-взаимосвързан. В този контекст Комисията продължи да обмисля начина, по който се прилагат правилата в областта на конкуренцията, като същевременно продължи своя преглед на тези правила в областта на контрола на държавната помощ, контрола на сливанията и антитръстовите правила, в съответствие с приоритетите на председателя Урсула фон дер Лайен в областта на околната среда и цифровите технологии.

Освен това на 15 декември Комисията представи Законодателен акт за цифровите пазари и Законодателен акт за цифровите услуги с цел по-ефективно справяне с проблемите, възникващи на цифровите пазари, склонни към пазарна неефективност, като например способността на определени цифрови платформи да действат като пазачи на информационния вход (вж. също „Постигане на неутрална по отношение на климата Европа, подготвена за цифровата ера“ за повече информация за тези инициативи).

Силна социална Европа за екологичния и цифровия преход

Едва 4 процента от нискоквалифицираните работници се възползват от обучение през целия живот. Разликата в заплащането на жените и мъжете е била 14,1 процента през две хиляди и осемнадесета година. Само 50 процента от хората с увреждания, които желаят да работят, имат работа. Повече от една пета от децата са изложени на риск от бедност и социално изключване. 40 процента от раковите заболявания са предотвратими. Младежката безработица в регионите на Европейския съюз варира от 2,8 процента до 64 процента през две хиляди и деветнадесета година.

Икономическото възстановяване от пандемията от коронавирус трябва да бъде справедливо и приобщаващо и едновременно с това да подготвя гражданите за двойния екологичен и цифров преход. ЕС ще отдаде приоритет на социалното измерение на икономиката, по-специално като съдейства на държавите членки за пълноценното прилагане на европейския стълб на социалните права. През 2020 г. Европейската комисия предприе инициативи за изграждането на силна социална Европа, използвайки стълба като основа за това изграждане. В контекста на изготвянето на нов план за действие през 2021 г. държавите — членки на ЕС, регионите и партньорите бяха поканени да споделят вижданията си за това как да бъдат изпълнени целите на стълба.

Графиката показва процента работници с минимална работна заплата, които трудно свързват двата края. 2 процента свързват двата края много лесно, 7 процента лесно и 21 процента сравнително лесно. 39 процента срещат известни затруднения, а за 20 процента е трудно. 11 процента успяват да се справят до края на месеца с големи затруднения. Много от тези работници са заети в селското стопанство или в сектора на чистотата, а мнозинството от получаващите минимална работна заплата — почти 60 процента в целия Европейски съюз — са жени. Източник: Изчисления на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд въз основа на статистическите данни на Европейския съюз за доходите и условията на живот от две хиляди и осемнадесета година.

Осигуряването на адекватна защита на минималната работна заплата за всеки работник в ЕС, даваща възможност за достоен живот, е сред принципите на стълба и приоритет за председателя Урсула фон дер Лайен. Поради това през октомври Комисията направи предложение за повишаване на адекватността и обхвата на защитата на минималната работна заплата в Европа. Целта на предложената директива е да се гарантира, че всички работници в ЕС са защитени с адекватна минимална работна заплата, която им позволява да живеят достойно независимо къде работят. Освен това с нея се насърчава колективното договаряне за определяне на заплатите във всички държави членки и се цели намаляване на неравенството на заплатите и бедността на работещите, като едновременно с това се зачита многообразието на националния контекст и традиции.

Развиване на уменията на хората

Екологичният и цифровият преход променят начина, по който работим, учим, участваме в обществото и организираме ежедневието си. В същото време пандемията оказа огромно въздействие върху милиони хора в ЕС, които останаха без работа или изгубиха значителна част от дохода си. Европа може да преодолее тези предизвикателства и да се възползва от предоставените възможности единствено ако хората придобият подходящите умения.

Европейската програма за умения е петгодишен план, който ще помогне на отделните лица и предприятията да придобият повече и по-добри умения и да ги използват на практика. Програмата мобилизира публични и частни партньори с набор от амбициозни цели за развиване на уменията, които да бъдат постигнати до 2025 г.

Програмата за умения съдържа 12 действия, организирани около четири градивни елемента: пакт за уменията, с който се насърчават съвместни действия с цел постигането на максимален ефект от инвестициите в подобряването на уменията на работната ръка; действия, с които се гарантира, че лицата разполагат с подходящите умения за заемане на работни места; инструменти и инициативи за подкрепа на лицата в контекста на техните планове за учене през целия живот; и рамка за отключване на инвестициите в умения.

Програмата стартира на 1 юли 2020 г. и вече текат действия по седем от 12-те водещи инициативи. Останалите пет водещи инициативи ще стартират през 2021 г.

Създаване на повече възможности за младите хора

Графиката показва тенденцията при младежката безработица в Европейския съюз от две хиляди и осма година до две хиляди и двадесета година. След като отбеляза стабилен растеж от малко под 16 процента през две хиляди и осма година до пиковата стойност от 24,9 процента през две хиляди и тринадесета година, младежката безработица започна трайно да намалява, но през ноември две хиляди и двадесета година леко се покачи, достигайки 17,7 процента.

Пандемията открои още повече трудностите, които младите хора често срещат при навлизането си на пазара на труда. Чрез пакета за подкрепа на младежката заетост, чието начало беше поставено през юли, ЕС се стреми да помогне на младите хора, като предоставя повече стажове и гарантира, че всички млади хора под 30 години ще получат предложение за работа, обучение или допълнително образование в срок от четири месеца, след като останат без работа или напуснат образователната система. Инициативата е насочена също към модернизиране на професионалното образование и обучение, към повишаване на неговата привлекателност и към адаптирането му към цифровата и зелената икономика.

Пакетът за подкрепа на младежката заетост предлага също така да се засили гаранцията за младежта, за да се помогне на още повече млади хора в бъдеще. През ноември Съветът прие предложението на Комисията, съдържащо подобрения като разширяване на обхвата, включвайки в него уязвимите млади хора, и увеличаване на максималната възраст на 29 години. Така държавите членки могат да използват финансиране от ЕС, за да засилят подпомагането за младежката заетост, като общата амбиция е да се инвестират 22 милиарда евро посредством NextGenerationEU и бюджета за 2021—2027 г.

Създаване на европейско пространство за образование

Повече възможности за младите хора означава също повишаване на качеството на образователните системи, засилване на приобщаващия им характер и развиване на цифровото и екологичното им измерение. Поради тази причина през септември Комисията публикува съобщение относно създаването на европейско пространство за образование до 2025 г. в тясно сътрудничество с държавите членки. В съобщението се посочва как заедно държавите членки могат да създадат Европейски съюз, в който учащите се и преподавателите са свободни да се обучават и да работят по целия континент, а учебните заведения могат свободно да организират сдружения помежду си, в Европа и отвъд нея. За постигането на тази цел ЕС и неговите държави членки определиха ясни междинни цели и ще бъдат подпомагани от NextGenerationEU и програмата Еразъм+.

Цифрово образование и обучение

Кризата с коронавируса постави дистанционното обучение в центъра на образователните практики, разкривайки спешната нужда от подобряване на цифровото образование. Като част от усилията си за насърчаване на цифровия преход Комисията прие през септември нов план за действие в областта на цифровото образование, в който предложи набор от инициативи за висококачествено, приобщаващо и достъпно цифрово образование в ЕС. Тя призовава за по-силно сътрудничество между държавите членки и между заинтересованите страни, за да могат системите за образование и обучение да станат напълно пригодни за цифровата ера. Комисията ще създаде Европейски център за цифрово образование, който ще насърчава сътрудничеството между съответните области на политиката, ще създаде мрежа от национални консултантски услуги и ще засили диалога между заинтересованите страни от публичния и частния сектор.

Засилване на действията за Съюз на равенство

ЕС активно участва в постигането на Съюз на равенство. Това означава да се изготвят политики и действия за борба със стереотипите, които все още са твърде често срещани в обществото, като едновременно с това се създадат условия, за да може всеки да покаже своите умения, независимо от пол, расов или етнически произход, възраст, увреждане, сексуална ориентация или религиозно вярване. Създаването на по-справедлив ЕС ще гарантира също, че при вземането на решения се отчитат потребностите на всеки член на обществото.

На 20-годишнината на Хартата на основните права на Европейския съюз през декември Комисията прие нова стратегия за подобряване на прилагането ѝ. Докладът на Комисията от юни 2019 г. и консултациите, които бяха проведени във връзка с подготвянето на стратегията, показаха, че в държавите членки не се използва пълният потенциал на хартата. Хората разполагат с малко информация за правата си и биха искали да знаят как да потърсят защита, ако правата им са били нарушени. Стратегията предлага начини за ефективно прилагане на хартата, включително чрез оправомощаване на съдилища и организации на гражданското общество, и за повишаване на информираността на хората за правата им.

Равенство между половете

Създаването на Съюз на равенство е основен приоритет за Комисията, който е необходимо да бъде изпълнен, за да изградим един справедлив, силен и проспериращ ЕС за всички жени и мъже, момичета и момчета в цялото тяхно многообразие. За да бъдат отстранени пропуските и за да може Европейският съюз да реализира пълния си потенциал в обществото, включително в образованието, заетостта, бизнеса и политиката, Комисията представи през март стратегия за равенство между половете. В нея се определят визия, цели на политиката и действия за осъществяване на конкретен напредък по отношение на равнопоставеността на половете в ЕС, както и за постигане на целите на ООН за устойчиво развитие.

Посочените в стратегията действия включват инициатива за предотвратяване на конкретни форми на насилие, основано на пола, и борба с тях, действия за борба със свързани с пола стереотипи, мерки за постигане на равновесие между професионалния и личния живот и за равно заплащане, както и стимул за постигане на равновесие между половете на отговорни постове и в политиката.

33 процента от жените в Европейския съюз са били подлагани на физическо и/или сексуално насилие. 22 процента от жените в Европейския съюз са били подлагани на насилие от интимен партньор. 55 процента от жените в Европейския съюз са били подлагани на сексуален тормоз и е по-вероятно жена да стане жертва на сексуален тормоз онлайн, отколкото мъж. В Европейския съюз работят само 67 процента от жените спрямо 78 процента от мъжете. Едва 7,8 процента от председателите на управителните съвети и 8,2 процента от главните изпълнителни директори са жени.

Въведените ограничителни мерки, включително във връзка с движението, забавиха разпространението на COVID-19, но в много случаи доведоха и до изолацията на подложени на домашно насилие лица заедно с техните насилници. Все още е прекалено рано за надеждни данни, но Световната здравна организация отчете значително нарастване на домашното насилие в резултат на мерките за изолация. Комисията организира онлайн семинари с държави членки относно аспектите на пандемията, свързани с равенството между половете. На семинарите бяха разгледани добри практики за борба с домашното насилие, аспекти на професионалния живот и грижите, свързани с равенството между половете, и равновесието между половете на отговорни постове, като всичко това беше поставено в контекста на COVID-19. Почти 18 милиона евро от инициативата Spotlight бяха пренасочени към действия за борба с насилието срещу жените и момичетата по време на пандемията. Инициативата Spotlight стартира през 2017 г. с Обединените нации и принос на ЕС в размер на 500 милиона евро за премахване на всички форми на насилие срещу жените и момичетата.

Борба с расизма

Въпреки че расизмът и расовата дискриминация са забранени в ЕС, те продължават да съществуват под множество форми, понякога в съчетание с дискриминация, основана на вероизповедание или вярване, пол, сексуална ориентация, възраст, увреждане или мигрантски произход. През септември Комисията представи Плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г., който ще обедини заинтересовани страни на всички равнища с цел по-ефективна борба с расизма, включително структурния расизъм. Той привлече вниманието на държавите членки към по-строго прилагане на действащото законодателство на ЕС. Освен това планът предвижда назначаването на координатор на ЕС за борбата с расизма и мерки, които да помогнат на държавите членки да направят своята полиция по-справедлива и да предотвратяват дискриминационно поведение от нейна страна, в това число извършването на расово и етническо профилиране. Държавите членки трябва да представят национални планове за борба с расизма до края на 2022 г.

Равенство, приобщаване и участие на ромите

Според проучване от 2019 г. 45 % от ромите са били подложени на дискриминация през предходните 12 месеца. Най-многобройното етническо малцинство в Европа продължава да се сблъсква с недопустима дискриминация и социално-икономическо изключване във всекидневието, а отрицателните стереотипи и предразсъдъците все още са често явление. През октомври Комисията представи засилена стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите през следващите 10 години.

ВИДЕОМАТЕРИАЛ: Равни възможности #EU4Roma.

Всички роми следва да имат възможност да реализират своя пълен потенциал и да участват в политическия, социалния, икономическия и културния живот. Предишната рамка беше съсредоточена предимно върху социално-икономическата интеграция. Новата стратегическа рамка на ЕС за ромите определя набор от минимални цели, които да бъдат постигнати до 2030 г. Тези цели ще бъдат изпълнени чрез по-всеобхватен подход, който допълва приобщаването на маргинализираните роми чрез стимулиране на равенството и насърчаване на участието за всички. Комисията също така предложи на Съвета препоръка относно равенството, приобщаването и участието на ромите, съдържаща списък от специфични мерки, които държавите членки трябва да предприемат, за да изпълнят общите цели на равнището на ЕС. Стратегическата рамка е свързана с работата на Комисията в други области, измежду които бюджета на ЕС за 2021—2027 г., Плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г., Стратегията на ЕС относно правата на жертвите и Стратегията за равенство между половете.

Равнопоставеност на ЛГБТИК

В първата си Стратегия за равнопоставеност на ЛГБТИК, публикувана през ноември, Комисията определи действия на ЕС за борба с дискриминацията и преодоляване на предизвикателствата, с които се сблъскват лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните, интерсексуалните и куиър лицата. Комисията планира инициатива за разширяване на списъка на европрестъпленията, в който да бъдат включени хомофобските изказвания, подбуждащи към омраза, и престъпления от омраза, и предлага да съдейства на държавите членки за разработването на национални планове за действие, да организира кампании за повишаване на осведомеността в целия ЕС, да финансира организации на гражданското общество и да включва темата за равнопоставеността на ЛГБТИК в политиките на ЕС.

В първата по рода си стратегия на Европейската комисия за равенство на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните, интерсексуалните и куиър лицата се определят редица ключови цели в четири стълба, които трябва да бъдат постигнати до две хиляди и двадесет и пета година. Това са: борба с дискриминацията срещу лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните, интерсексуалните и куиър лицата; гарантиране на безопасността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните, интерсексуалните и куиър лицата; изграждане на общества, които приобщават лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните, интерсексуалните и куиър лицата; и водеща роля в призива за равнопоставеност на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните, интерсексуалните и куиър лицата по света.

Права на хората с увреждания

Хората с увреждания могат да бъдат изложени на по-голям риск от бедност, да имат по-ниско ниво на образование, да срещат пречки, възпрепястващи пълноценното им участие в обществото, и да не разполагат с независимост и автономия, което може да накърни тяхното достойнство и основни права. Пандемията от COVID-19 допълнително изостри тези неравенства. През ноември Комисията публикува оценката си на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода 2010–2020 г. В оценката беше констатирано, че въпреки наличието на възможност за подобрение стратегията се е отразила положително на включването на темата за уврежданията в законодателството и политиката на ЕС. Като примери могат да се посочат приемането на Европейския акт за достъпността, Директивата относно достъпността на уебсайтовете и законодателството за правата на пътниците.

Стратегия на ЕС относно правата на жертвите

През юни Комисията публикува първата Стратегия на ЕС относно правата на жертвите. Основната цел е да се гарантира, че всички жертви на престъпления могат да се ползват в пълна степен от своите права, независимо от това къде в ЕС е извършено престъплението и при какви обстоятелства. В стратегията се предлагат действия, които да дадат на жертвите възможност да съобщават за престъпление, да търсят обезщетение и да преодолеят последиците от престъплението, както и такива, които насърчават обучението за съдебни и правоприлагащи органи. В публикувания през май доклад за изпълнението на Директивата относно правата на жертвите бяха констатирани недостатъци в повечето държави членки във връзка с права като достъпа до информация, помощните услуги и защитата. Стратегията се стреми да отстрани тези недостатъци.

Предвиждане на бъдещите предизвикателства, за да може ЕС да стане по-устойчив

Изграждането на култура на предвиждане и подготвеност е от жизненоважно значение, за да се преодолеят предизвикателствата на утрешния ден. В първия си доклад за стратегическото прогнозиране Комисията се съсредоточи върху поставянето на стратегическото прогнозиране в основата на определянето на политиките на ЕС, и създаването на рамка, обхващаща всички отдели на Комисията, и предложи стратегическото прогнозиране като инструмент за повишаване на устойчивостта на ЕС в четири измерения: социално-икономическо, геополитическо, екологично и цифрово. Предвиждането на бъдещи тенденции е от основно значение, за да могат създателите на политики да вземат под внимание въпроси от дългосрочно естество, като демографските предизвикателства.

ВИДЕОМАТЕРИАЛ Как стратегическото прогнозиране ще спомогне за екологичния, цифровия и справедливия преход и ще направи Европа по-устойчива.

Демографските промени преобразуват европейското общество. През юни Комисията публикува първия по рода си доклад за въздействието на демографските тенденции в ЕС. В него се изтъкват връзките между демографските тенденции и тяхното въздействие и потенциала за възстановяване от кризата с коронавируса. С доклада беше поставено началото на работата на Комисията в тази област и той ще помогне да се определи как най-добре могат да бъдат подкрепени най-тежко засегнатите лица, региони и общности. Докладът служи също за основа на Зелената книга относно застаряването и на дългосрочната визия за селските райони, която се очаква през 2021 г. Превръщането на демографските предизвикателства във възможности ще помогне за осъществяването на екологичната и цифровата трансформация, които са от жизненоважно значение за изграждането на устойчиво бъдеще на просперитет. Това означава, че здравеопазването, социалното обслужване, държавният бюджет и достъпът до услуги ще се анализират в контекста на променящите се демографски условия, за да могат политиките да бъдат адаптирани по-успешно към потребностите и действителността на място.

Продължителността на живота при раждане е достигнала 78,2 години за мъжете и 83,7 години за жените през две хиляди и осемнадесета година. Прогнозите са, че това нарастване ще продължи: очаква се родените през две хиляди и седемдесета година мъже да живеят 86,1 години, а жените — 90,3 години. През две хиляди и осемнадесета година средният брой раждания на една жена е бил 1,55, а средната възраст на родилките — 31,3 години. Очаква се през две хиляди и седемдесета година ражданията да достигнат 1,66, а средната възраст — 31,7 години. Прогнозите са, че до две хиляди и седемдесета година делът на населението на възраст 65 години или повече ще достигне 30,3 процента (в сравнение с 20,3 процента през две хиляди и деветнадесета година), а делът на населението на възраст 80 години или повече — 13,2 процента (в сравнение с 5,8 процента през две хиляди и деветнадесета година).

Изграждане на по-тясно и по-задълбочено сътрудничество с Африка

2020 година беше белязана от нарастваща динамика в отношенията с Африка, които са основен приоритет за ЕС. В края на февруари председателят Урсула фон дер Лайен и повечето от членовете на Комисията участваха в десетата среща между Европейската комисия и Комисията на Африканския съюз, която се проведе в Адис Абеба, Етиопия.

Срещата беше част от текущия диалог с Африканския съюз и даде възможност за обсъждането на общи предизвикателства като мира и управлението, изменението на климата, устойчивите работни места и инвестиции, цифровизацията, мобилността и миграцията, допълвайки стартирането на подготовката за шестата среща на върха през 2021 г.

През март Комисията и върховният представител Жозеп Борел разпространиха съвместното съобщение „Към цялостна стратегия с Африка“, чиято цел е партньорството между двата континента да бъде изведено на по-високо равнище. В него беше предложено засилване на партньорството в пет ключови области: екологичния преход, цифровата трансформация, устойчивия растеж, мира и управлението, миграцията и мобилността.

Графиката показва данните за официалната помощ за развитие за Африка и за търговията на Африка със стоки с разбивка по партньори за две хиляди и осемнадесета година. Европейският съюз и неговите 27 държави членки са предоставили на Африка 46 процента от официалната помощ за развитие, което съответства на 19,6 милиарда евро. На второ място са Съединените американски щати, които са предоставили 25 процента, равняващи се на 10,7 милиарда евро. Източник: Данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за две хиляди и осемнадесета година. Няма данни за Китай. 32 процента от общата търговия на Африка е била извършена с Европейския съюз, което възлиза на 235 милиарда евро; 17 процента с Китай, което възлиза на 125 милиарда евро; и 6 процента със Съединените щати, което възлиза на 46 милиарда евро. Източник: Международен валутен фонд, две хиляди и осемнадесета година.

ВИДЕОМАТЕРИАЛ: Към всеобхватна стратегия с Африка.

През ноември Европейската комисия предприе важна стъпка за увеличаване на инвестициите в Африка и в съседните на ЕС държави, допринасяйки за стимулиране на глобалното възстановяване от пандемията — тя сключи 10 споразумения за финансови гаранции на стойност 990 милиона евро с партньорски финансови институции. Очаква се тези гаранции да генерират инвестиции на обща стойност до 10 милиарда евро. Гаранциите са част от подхода „Екип Европа“ в отговор на пандемията от COVID-19.

Разширяване на ЕС

Политиката на ЕС за разширяване получи нов тласък през февруари, когато Комисията представи предложенията си за укрепване на процеса на присъединяване, които да го направят по-надежден, по-предвидим и по-динамичен с подновяване на акцента върху основните реформи и засилено политическо ръководство. През март ЕС направи историческа стъпка, като реши да започне преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония. На срещата на върха ЕС—Западни Балкани през май държавите членки отново потвърдиха своята категорична подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани.

За да подпомогне дългосрочното икономическо възстановяване и ускоряването на сближаването с ЕС, през октомври Комисията представи икономически и инвестиционен план за Западните Балкани, който ще мобилизира безвъзмездни средства на стойност до 9 милиарда евро, а благодарение на нов гаранционен механизъм за Западните Балкани инвестициите следва да достигнат 20 милиарда евро. Освен това планът насърчава засилването на регионалната интеграция чрез развиването на общ регионален пазар, което лидерите на страните от Западните Балкани одобриха на срещата на върха в София през ноември в контекста на Берлинския процес. На срещата на върха бяха предприети важни действия за укрепване на регионалното сътрудничество с цел стимулиране на социално-икономическото възстановяване и сближаване, като лидерите на страните от Западните Балкани поеха ангажимента за по-нататъшно укрепване на регионалното сътрудничество като начин за отбелязване на напредък по пътя към ЕС.

ВИДЕОМАТЕРИАЛ: ЕС финансира иновативен туризъм в граничните региони на Елбасан в Албания и Полог в Северна Македония.

Графиката предоставя преглед на отношенията на Европейския съюз със Западните Балкани. Босна и Херцеговина с население от 3,5 милиона души е потенциална страна кандидатка. Европейската комисия даде становище относно кандидатурата за членство в Европейския съюз през май две хиляди и деветнадесета година, а Съветът издаде заключения за приемане на четиринадесет ключови приоритета през декември две хиляди и деветнадесета година. Черна гора с население от 600 000 души е страна кандидатка. Понастоящем са отворени 33 преговорни глави, а 3 преговорни глави са временно затворени. Албания с население от 2,9 милиона души е страна кандидатка от март две хиляди и двадесета година, когато Европейският съюз реши да започне преговори за присъединяване. Сърбия с население от 7 милиона души е страна кандидатка. Понастоящем са отворени 18 преговорни глави, а 2 преговорни глави са временно затворени. Косово с население от 1,8 милиона души е потенциална страна кандидатка. През април две хиляди и шестнадесета година влезе в сила Споразумението за стабилизиране и асоцииране. Северна Македония с население от 2,1 милиона души е страна кандидатка от март две хиляди и двадесета година, когато Европейският съюз реши да започне преговори за присъединяване.

Във връзка с кризата с коронавируса ЕС предостави помощ от 3,3 милиарда евро за Западните Балкани за справяне с извънредната ситуация в областта на здравеопазването и намаляване на социално-икономическите последици от нея. За Турция бяха мобилизирани 98 милиона евро за осигуряването на крайно необходими лични предпазни средства и подпомагането на най-уязвимите бежанци.

През февруари в Брюксел, под егидата на ЕС, се проведе международната донорска конференция „Заедно за Албания“ за подпомагане на усилията за възстановяване след земетресението, разтърсило страната през ноември 2019 г. ЕС, държавите членки и Европейската инвестиционна банка предоставиха 400 милиона евро, а поетите ангажименти достигнаха общо 1,15 милиарда евро.

Политика за съседство

ВИДЕОМАТЕРИАЛ: Понякога малките неща могат да доведат до голяма промяна. Благодарение на хуманитарното финансиране от ЕС в Украйна тази медицинска сестра получи велосипед и медицинско оборудване. Сега тя може да достигне до повече хора, за да се увери, че получават лекарството и лечението, от което се нуждаят.

Действията на ЕС в региона на източното и южното съседство трябва да бъдат гъвкави и обвързани с дългосрочни цели на политиката, които могат да отговорят на нови приоритети. Съвместното съобщение на Комисията и върховния представител Жозеп Борел относно политиката за Източното партньорство, което беше публикувано през март, дава насоки за укрепване на устойчивостта чрез преодоляване на общите предизвикателства, насърчаване на устойчивото развитие и постигане на резултати за гражданите. На срещата си през юни лидерите на държавите — членки на ЕС, и на страните от Източното партньорство потвърдиха стратегическия характер на това партньорство, отново заявявайки ангажимента си за по-задълбочена интеграция и за постигане на по-осезаеми ползи за хората. Над един милиард евро под формата на безвъзмездни средства бяха пренасочени за подпомагане на източните съседи на ЕС в борбата с пандемията от COVID-19.

Други ключови теми през 2020 г.

През цялата 2020 г. ЕС продължи да отдава приоритет на геополитическите събития в страните и регионите, разположени по границите му, обединявайки всичките си инструменти в подкрепа на управлението и уреждането на конфликти. Това включваше например запазване на политическата подкрепа за суверенитета и териториалната цялост на Украйна, укрепване на системата на здравеопазването в Либия и подкрепа за гражданското общество в Сирия.

Стабилността и просперитетът на партньорите на ЕС са ключови за самите държави и хората, живеещи в тях. Те обаче са от основно значение и за сигурността и стратегическите интереси на ЕС. Усилията на ЕС за насърчаване на мира и стабилността се простират до региона на Сахел (Буркина Фасо, Чад, Мали, Мавритания и Нигер), който е добър пример за това как ЕС мобилизира дипломация, граждански и военни мисии, хуманитарна помощ и помощ за развитие чрез интегриран подход. В подкрепа на горното може да се посочи оказаното от ЕС съдействие за усилията за посредничество вследствие на военния преврат в Мали.

Действието на Споразумението от Котону, с което се уреждат отношенията между ЕС и държавите — членки на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, трябваше да изтече на 29 февруари 2020 г. След временно удължаване на срока Комисията успя да постигне на 3 декември политическо споразумение с организацията, което ще изведе партньорството на по-високо равнище със засилен акцент върху различните региони и актуализирани стандарти в множество области, вариращи от устойчивото развитие и растеж до правата на човека, миграцията, мира и сигурността. Очаква се споразумението да бъде официално сключено и подписано през 2021 г.

Китай

През 2020 г. ЕС работи за консолидиране на партньорството си с Китай чрез сътрудничество винаги когато е възможно, договаряне винаги когато е нужно, и настоятелно и твърдо заявяване на позициите винаги когато е необходимо. Целта на ЕС беше да постави отношенията на по-здрава основа, с по-голяма реципрочност и равнопоставени условия на конкуренция във връзка с икономиката, търговията, инвестициите и други. Постигнатата на 30 декември политическа договореност за всеобхватно споразумение за инвестиции е първата стъпка за възстановяване на баланса в отношенията. Срещата на върха между ЕС и Китай и двете срещи на лидерите през септември и декември бяха възможности за задълбочаване на сътрудничеството в различни области — от кризата с коронавируса до действията в областта на климата — и за обсъждане на разногласията, в това число относно правата на човека и ситуацията в Хонконг. ЕС изрази пред Китай загрижеността си по тези въпроси на няколко пъти през годината, като продължи да следва твърдия си и реалистичен подход и да изпълнява действията, предложени в съобщението от 2019 г. „ЕС—Китай: стратегически перспективи“.

Сътрудничество на Европейския съюз с Китай. Европейският съюз призовава Китай да гарантира пълна реципрочност и еднакви условия на конкуренция в търговията и инвестициите помежду им. Постигнатата на тридесети декември две хиляди и двадесета година политическа договореност относно Всеобхватното споразумение за инвестиции между Европейския съюз и Китай представлява важна стъпка в тази посока. Европейският съюз и Китай трябва да работят в по-тясно сътрудничество, за да преодолеят предизвикателствата, сред които изменението на климата, пиратството и ситуацията в Афганистан. Сътрудничеството между Европейския съюз и Китай беше важен фактор за договарянето на Споразумението относно иранската ядрена програма и за осигуряването на неговото пълно и ефективно прилагане. В района на Южнокитайско море Европейският съюз подкрепя мирното уреждане на спорове в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право и при запазване на свободата на корабоплаване и прелитане. Европейският съюз ще продължи да призовава Китай да поеме по-голяма отговорност за утвърждаването на основания на правила международен ред и за съблюдаването на правата на човека.

Ливан

На 4 август град Бейрут претърпя опустошителна експлозия. ЕС демонстрира солидарността си с ливанския народ, като мобилизира Механизма за гражданска защита и предостави хуманитарна помощ и помощ при кризи на обща стойност от 63 милиона евро. Седемнайсет държави членки, Норвегия и Турция изпратиха специалисти по търсене и спасяване, а медицински екипи осигуриха значителна животоспасяваща помощ.

Беларус

След президентските избори в Беларус на 9 август и свързаните с тях протести ЕС ясно показа, че не признава резултатите и че ще подкрепи безусловно демократичните стремления на страната, включително чрез санкции срещу виновниците за изборните измами и последвалото насилие. Оттогава ЕС наложи санкции на 55 лица, за които се смята, че са отговорни за насилие, неоправдани арести и фалшифициране на изборни резултати, сред които и бившия президент Александър Лукашенко. Комисията пренасочи предоставяното на Беларус финансиране към пряка помощ за гражданското общество и свободните медии, а държавите членки се договориха да преразгледат отношенията между ЕС и Беларус и възложиха на Комисията да изготви всеобхватен пакет за икономическа подкрепа за демократичен Беларус. ЕС продължава да подкрепя правата на мирните демонстранти и повтаря призива си към беларуските власти за прекратяване на насилието и репресиите, освобождаване на всички задържани и политически затворници, зачитане на свободата на медиите и гражданското общество и започване на приобщаващ национален диалог.

Източно Средиземноморие

В Източното Средиземноморие напрежението с Турция продължи да нараства през цялата година. Действията на ЕС за прекратяване на ескалирането показват неговата пълна солидарност с Гърция и Кипър, но отношенията между ЕС и Турция също продължават да бъдат от силен взаимен интерес. Европейският съвет постигна съгласие при условие че конструктивните и трайни усилия за прекратяване на незаконните действия спрямо Гърция и Кипър продължат, да даде начало на положителен политически план ЕС—Турция. В случай на подновяване на едностранните действия или провокациите в нарушение на международното право ЕС е готов да използва всички инструменти и възможности, с които разполага, за да защити интересите си и тези на своите държави членки.

ЕС запазва изцяло ангажиментите си по отношение на Изявлението на ЕС и Турция от 2016 г., чието изпълнение продължи дори след увеличаването на миграционния натиск на границата на ЕС с Турция през февруари и март 2020 г. Чрез изявлението бяха постигнати конкретни резултати, а именно намаляване на потока от незаконни мигранти от Турция, на смъртните случаи в Егейско море и на натиска върху границите на ЕС. То осигурява също така безопасни и законни начини за влизане в ЕС за повече от 28 000 нуждаещи се от международна закрила лица чрез презаселване. Все още е необходимо спешно да се постигне напредък във връзка с възобновяването и ускоряването на връщането на мигранти от гръцките острови. Каналите за комуникация с Турция продължиха да бъдат отворени и активни по всички тези въпроси.

Съединени щати

Резултатът от президентските избори през ноември представляваше изключителна възможност за изработването на нова трансатлантическа програма за сътрудничество на основата на общи ценности, интереси и глобално влияние. Това ново партньорство, представено в съвместното съобщение „Нова програма на ЕС и САЩ за глобална промяна“ от декември, ще даде възможност на ЕС и Съединените щати да работят заедно по теми, свързани със здравеопазването, демокрацията, изменението на климата и икономическия просперитет, технологиите и търговията.

ЕС и Съединените щати са и основни търговски партньори. През август те се договориха за премахване или намаляване на митата в търговията, която възлиза на 168 милиона евро. Пакетът представлява първо намаляване на митата в търговските отношения между ЕС и САЩ от повече от две десетилетия и първа стъпка към деескалация на напрежението в областта на търговията, подготвяйки почвата за по-мащабни мерки за улесняване на търговията между двата блока.

Европейският съюз и Съединените щати са установили уникално глобално партньорство помежду си. С общо население от почти 1 милиард души те генерират ежегодно една трета от световния брутен вътрешен продукт, една трета от световната търговия и 60 процента от преките чуждестранни инвестиции в световен мащаб. Освен това те са най-големите донори на хуманитарна помощ и водещи донори на помощ за развитие.

Утвърждаване на правата на човека и демокрацията по света

Ценностите, свързани със зачитането на правата на човека, демокрацията и върховенството на закона, направляват действията на ЕС по целия свят.

След предложение на Комисията и върховния представител Жозеп Борел, което бе направено през март, Съветът прие през ноември нов план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020—2024 г. В плана се акцентира върху защитата и овластяването на отделния човек, изграждането на устойчиви, приобщаващи и демократични общества и насърчаването на глобална система за правата на човека и демокрацията. Държавите членки не се съгласиха да се улесни гласуването с квалифицирано мнозинство за решения, с които се изпълнява планът. По-конкретно, ЕС ще подкрепя и защитава защитниците на правата на човека, ще работи за премахването на смъртното наказание и ще разработи инструменти за по-бързи ответни действия в случай на заплаха срещу действащи права и свободи. Мащабна нова инициатива в плана за действие е установяването на глобален режим на ЕС за санкции в областта на правата на човека, който беше приет от Съвета през декември въз основа на правни актове, предложени от върховния представител на Комисията.

Комисията прие през ноември новия си план за действие относно равенството между половете за периода 2021—2025 г., за да ускори напредъка в сферите на равенството между половете и овластяването на жените във външните действия на ЕС. Планът за действие предоставя на ЕС оперативна пътна карта за съвместна работа с всички заинтересовани страни, в това число многостранни, регионални и национални партньори, правителствата на партньорски държави, гражданското общество и частния сектор, с цел насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените за изграждането на свят на равенство между половете, което е основен фактор за постигането на справедливо, трайно и приобщаващо глобално възстановяване заедно с растеж и просперитет.

През две хиляди и двадесета година по-малко от 50 процента от жените са имали платена работа в сравнение със 76 процента от мъжете. 80 процента от лицата, разселени поради въздействията от изменението на климата, са жени. През две хиляди и деветнадесета година равенството между половете е било посочено сред целите на 64,25 процента от всички нови проекти, което възлиза на 8,7 милиарда евро. До две хиляди двадесет и пета година 85 процента от всички нови външни действия ще допринесат за равенството между половете и за насърчаването на овластяването на жените.

През две хиляди и двадесета година по-малко от 50 процента от жените са имали платена работа в сравнение със 76 процента от мъжете. 80 процента от лицата, разселени поради въздействията от изменението на климата, са жени. През две хиляди и деветнадесета година равенството между половете е било посочено сред целите на 64,25 процента от всички нови проекти, което възлиза на 8,7 милиарда евро. До две хиляди двадесет и пета година 85 процента от всички нови външни действия ще допринесат за равенството между половете и за насърчаването на овластяването на жените.

Помощ за развитие и хуманитарна помощ

Бюджетът на Комисията за помощ за развитие през 2020 г. възлизаше на 15 милиарда евро. Основният приоритет тази година беше намаляването на последиците от COVID-19 в най-уязвимите държави. ЕС обаче се ангажира и в други сфери, като борбата с нашествието на скакалци в Източна Африка или облекчаването на дълга за някои от най-бедните и уязвими държави в света.

От Европейския план за външни инвестиции на стойност 5,1 милиарда евро се очаква да генерира инвестиции за над 50 милиарда евро в съседни на ЕС страни и в Африка. Той носи вече ползи за отделни лица, общности и малки предприятия, а през 2020 г. беше пренасочен към действия за борба с пандемията от COVID-19. Планът включваше 400 милиона евро под формата на гаранции за Mеханизма за световен достъп до ваксина срещу COVID-19 — световната инициатива за справедлив и равен достъп до ваксини срещу COVID-19.

Въпреки многобройните предизвикателства тази година хуманитарната помощ от ЕС продължи да стига до милиони уязвими хора. Общо 2 милиарда евро бяха изразходвани за такава помощ, като най-голям дял получиха страните на юг от Сахара, в които понастоящем над 18 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ, следвани от Сирия, където нуждаещите се са повече от 11 милиона. Заедно с държавите членки ЕС продължи да бъде световен лидер в приноса за хуманитарна помощ.

Търговия

Преглед на търговската политика

Подходът на ЕС към търговията трябва да бъде направляван от действия в отговор на новите глобални предизвикателства и от натрупания опит от кризата с коронавируса. Във връзка с това през лятото Комисията стартира преглед на текущата търговска политика, който включваше публична консултация и беше насочен към постигането на консенсус за обновена, средносрочна стратегия за търговията на ЕС.

Наличието на силна търговска и инвестиционна политика е от основно значение за подпомагането на икономическото възстановяване, създаването на качествени работни места и защитата на предприятията в ЕС от нелоялни вътрешни и чуждестранни практики. Тя допринася също така за по-мащабни приоритети в сферите на устойчивостта, изменението на климата, цифровата икономика и сигурността. ЕС е силен застъпник на основаваща се на правила система на търговия. През 2020 г. той оглави създаването на многостранна временна договореност за арбитраж при обжалване, за да могат членовете на Световната търговска организация да продължат да уреждат споровете си въпреки че нейният апелативен орган все още не може да функционира. Договореността влезе в сила през април и до края на 2020 г. 23 членове на Световната търговска организация, плюс ЕС, се присъединиха към нея.

Прилагане на търговската политика

През юли Комисията назначи първия си главен служител по правоприлагането в областта на търговията с цел укрепване на изпълнението и осигуряването на спазване на търговските споразумения както в самия ЕС, така и в целия свят. Служителят ще следи за пълното спазване на ангажиментите от страна на партньорите и ще гарантира, че търговските споразумения на ЕС носят максимална изгода за износителите от Съюза, по-специално за малките и средните предприятия. Той ще ускори също изпълнението на ангажиментите относно устойчивото развитие, особено във връзка с климата и трудовите права.

През юли ЕС актуализира пакет от мерки за защита на стоманената промишленост в ЕС. Целта на тези мерки, които са следствие от извършен през 2018 г. преглед, е да се защити промишлеността от евентуални последици от, наред с другото, действията на чуждестранни производители на стомана, прехвърлящи свръхпроизводството към ЕС в резултат на наложените ограничения върху вноса на стомана и алуминий в Съединените щати.

ЕС и Мексико

На 28 април ЕС и Мексико приключиха преговорите за ново търговско споразумение. Все още предстои това споразумение да бъде подписано и ратифицирано от ЕС и Мексико.

Мексико е най-големият търговски партньор на ЕС в Латинска Америка. Двустранната търговия със стоки възлиза на 66 милиарда евро (2019 г.), а с услуги — на 19 милиарда евро (2018 г.). От влизането в сила на първоначалното споразумение през 2001 г. досега търговията със стоки между ЕС и Мексико е нараснала почти трикратно, като износът на стоки от ЕС е достигнал почти 40 милиарда евро годишно.

Съгласно новото споразумение почти цялата търговия със стоки между ЕС и Мексико ще бъде освободена от мита. Новото споразумение съдържа прогресивни правила относно устойчивото развитие и ангажимент за ефективното изпълнение на Парижкото споразумение относно изменението на климата. Освен това това е първото споразумение на ЕС с латиноамериканска страна, което включва защита на инвестициите. Търговското споразумение е част от по-мащабното глобално споразумение между ЕС и Мексико, което обхваща също правата на човека, политическото сътрудничество и сътрудничеството за развитие. То е първото търговско споразумение на ЕС, съдържащо разпоредби относно борбата с корупцията и предвиждащо мерки срещу подкупването и изпирането на пари.

Търговско споразумение между ЕС и Виетнам

На 1 август влезе в сила споразумението на ЕС с Виетнам. С търговското споразумение постепенно ще се премахнат митата върху 99 % от всички стоки, с които двете икономики търгуват помежду си, а дружествата от ЕС ще могат да инвестират във Виетнам и да кандидатстват за обществени поръчки в условия на равнопоставеност с местните конкуренти. Споразумението съдържа също категорични, правно обвързващи и подлежащи на изпълнение разпоредби относно устойчивото развитие, с които се гарантират зачитането на трудовите права, опазването на околната среда и изпълнението на Парижкото споразумение относно изменението на климата.

Споразумение за икономическо партньорство между EС и Япония: една година по-късно

На 1 февруари беше отбелязана първата годишнина на Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония, което вече стимулира търговията — износът на ЕС към Япония нарасна с 5 % през първите 12 месеца от изпълнението на споразумението (към края на януари 2020 г.). Със споразумението се премахват почти всички мита върху износа на ЕС за Япония, възлизащи на 1 милиард евро годишно. Още от първия ден на влизането му в сила над 90 % от износа на ЕС можеше да влиза в Япония без мито. Когато споразумението започне да се прилага в пълна степен, Япония ще е премахнала митата за 97 % от внасяните от ЕС стоки, а годишната търговия между ЕС и Япония би могла да се увеличи с близо 36 милиарда евро.

Други текущи търговски преговори

ЕС продължи преговорите си за сключване на търговски споразумения с Австралия и Нова Зеландия, с които проведе съответно четири и три кръга от преговори. ЕС проведе един кръг от преговори за търговско споразумение с Индонезия и четири кръга от преговори с Коморските острови, Мадагаскар, Мавриций, Сейшелските острови и Зимбабве за задълбочаване на действащото споразумение за икономическо партньорство с тях.

ЕС като многостранен партньор

За преодоляване на непрестранно нарастващия брой глобални предизвикателства ЕС се нуждае от ефективна и засилена многостранна система. Въпреки че през последните години многостранното сътрудничество е изложено на риск, ЕС продължава да бъде ревностен поддръжник на основан на правила международен ред, в центъра на който стои Организацията на обединените нации.

2020 година, през която беше отбелязана 75-годишнината на ООН, беше показателна в това отношение, тъй като световните последици от пандемията демонстрираха необходимостта от засилване на международното сътрудничество между учени, икономисти и създатели на политики в ООН, Световната здравна организация и Международния валутен фонд, както и в Г-7, Г-20 и други международни форуми.

ЕС подкрепи отправения от секретаря на ООН Антониу Гутереш призив за глобално спиране на огъня заради пандемията от COVID-19, и продължи да играе водеща роля за мобилизиране на международната общност във връзка с будещи тревога ситуации, организирайки съвместно мащабни конференции за Судан, Сирия и Венесуела.

Здравните политики на ЕС и на Световната здравна организация се допълват взаимно, тъй като двете организации работят съвместно във връзка с COVID-19, предотвратяването на бъдещи пандемии и други предизвикателства, свързани със здравето. Сътрудничеството се простира в области като борбата с рака, иновациите в системите на здравеопазването и безопасността на храните.

ЕС подкрепя също така извършването на цялостна реформа на Световната търговска организация, именно за да може Европа да продължи да се възползва от възможностите, които предлагат глобалната отвореност и интеграция, като същевременно предприема действия за отстраняване на слабите места в нашите икономически и политически системи.

Обединеното кралство напусна Европейския съюз на 31 януари 2020 г. след ратифицирането на Споразумението за оттегляне от страна на ЕС и на Обединеното кралство. Споразумението, в което се определят редът и условията за организираното оттегляне на Обединеното кралство от ЕС в съответствие с член 50 от Договора за Европейския съюз, влезе в сила на 1 февруари 2020 г. Това постави началото на преходен период до 31 декември 2020 г., през който Обединеното кралство продължи да бъде член на единния пазар и митническия съюз. Целта беше да се предостави време за договарянето на ново и справедливо партньорство за бъдещето въз основа на политическата декларация, договорена между ЕС и Обединеното кралство през октомври 2019 г.

На 25 февруари Съветът даде зелена светлина за започването на преговори с Обединеното кралство, определяйки официално Комисията за преговарящ от страна на ЕС и приемайки указанията за водене на преговори, в които се определя обхватът на бъдещото партньорство, включващо области като търговията, рибарството, сигурността и отбраната, правоприлагането и съдебното сътрудничество по наказателно-правни въпроси. Мишел Барние, ръководител на Работната група за отношенията с Обединеното кралство към Европейската комисия, продължи да работи в тази сфера, като пое поста на главен преговарящ от името на ЕС.

Преговорите между ЕС и Обединеното кралство започнаха на 2 март в Брюксел за повечето от темите, включени в Политическата декларация, с изключение на темата за външната политика и политиката на сигурност, по която Обединеното кралство отказа да води дискусии. Преговорите продължиха въпреки трудностите вследствие на избухването на пандемията от коронавирус; кръговете на преговорите през април, май и юни се проведоха чрез видео конферентна връзка.

На 18 март Комисията публикува проект на правно споразумение за амбициозно, модерно и всеобхватно бъдещо партньорство между ЕС и Обединеното кралство, чрез който мандатът на Съвета от 25 февруари беше превърнат в правен текст.

Паралелно с преговорите за бъдещото партньорство между ЕС и Обединеното кралство ЕС продължи да работи, за да гарантира, че всички предприятия, граждани и публични администрации са подготвени за неизбежните смущения, които ще възникнат на 1 януари 2021 г. вследствие на решението на Обединеното кралство да напусне единния пазар и митническия съюз на ЕС.

На 24 декември преговарящите от името на ЕС и на Обединеното кралство постигнаха съгласие за текста на ново споразумение за търговия и сътрудничество, което ще урежда отношенията им.

На 29 декември Съветът прие решението за подписването на Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство и неговото временно прилагане, считано от 1 януари 2021 г., в очакване на одобрението на Европейския парламент и сключването му с решение на Съвета.

Споразумението беше подписано от двете страни на 30 декември 2020 г.: председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел подписаха в Брюксел от името на Европейския съюз преди пълното ратифициране от ЕС през 2021 г., а министър-председателят Борис Джонсън подписа в Лондон от името на Обединеното кралство.

Въпреки че новото Споразумение за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство в никакъв случай няма да съответства на равнището на сътрудничеството, което съществуваше докато Обединеното кралство беше член на ЕС, то далеч надхвърля традиционните споразумения за свободна търговия и предоставя солидна основа за запазване на дългогодишните ни приятелски отношения и продължаване на сътрудничеството.

То се състои от:

1. безпрецедентно споразумение за свободна търговия;
2. амбициозно сътрудничество по икономическите, социалните и екологичните въпроси и въпросите, свързани с рибарството, като неразделна част от новото икономическо партньорство;
3. тясно партньорство за сигурността на гражданите; и
4. всеобхватна рамка за управление.

Споразумението отразява факта, че Обединеното кралство напуска екосистемата на ЕС от общи правила и механизми за надзор и правоприлагане и следователно повече не може да се възползва от предимствата на членството на единния пазар

То възлага права и задължения на всяка от страните, като напълно зачита тяхната автономност по регулаторни въпроси и при вземането на решения.

По искане на Обединеното кралство споразумението не обхваща сътрудничество в областта на външната политика, външната сигурност и отбраната, въпреки че първоначално това беше предвидено в Политическата декларация

Съгласно договореното от Европейския съвет през юли Комисията предложи през декември създаването на резерв за приспособяване във връзка с последиците от Брексит с общ бюджет от 5 милиарда евро, чрез който ще се противодейства на неблагоприятните икономически и социални последици в най-силно засегнатите държави членки и сектори.

Пандемията от COVID-19

През първата половина на 2020 г. Европейският парламент и Съветът се съсредоточиха върху приемането на свързани с пандемията решения, като повечето от тях бяха взети на видеосрещи. През цялата година лидерите заседаваха чрез видеоконферентна връзка, за да координират действията на ЕС в отговор на коронавируса, и множество предложения от ключово значение бяха приети в рекордно кратък срок. В допълнение Европейският съвет проведе няколко присъствени заседания, на които бяха обсъдени действията в отговор на пандемията и други въпроси, включително дългосрочния бюджет на ЕС, отношенията между ЕС и Обединеното кралство, сигурността, изменението на климата и външните работи.

Сред решенията, приети в рекордно кратък срок от Парламента, беше одобряването на Инвестиционната инициатива в отговор на коронавируса и на спешна финансова помощ за сектора на здравеопазването, като същевременно беше гарантирано, че фонд „Солидарност“ на Европейския съюз обхваща извънредните ситуации в областта на общественото здраве. От март всички пленарни заседания се провеждаха в Брюксел. От октомври заседанията бяха смесени — участниците, които не бяха базирани в Брюксел, се присъединяваха към присъстващите в заседателната зала чрез онлайн връзка. Представител на Комисията винаги присъстваше лично на тези сесии. През първата половина на годината множество присъствени заседания на Съвета бяха заменени от видеоконференции. Комитетът на постоянните представители заседаваше присъствено през цялата година, за да се осигури приемственост в работата на Съвета. И Парламентът, и Съветът действаха изключително бързо, за да приведат в действие мерки, които имаха незабавно положително въздействие върху гражданите, предприятията и регионите.

Кризата с пандемията засегна тежко и работата на Европейския икономически и социален комитет и Европейския комитет на регионите. И двата комитета приеха няколко становища в тази връзка, а през април 2020 г. Комитетът на регионите стартира платформа за обмен с цел насърчаване на сътрудничеството между регионите и градовете в Европа. Европейският икономически и социален комитет създаде Наградата за гражданска солидарност, с която отдаде заслуженото на 28 инициативи за справяне с последиците от кризата с коронавируса.

Споразумение за дългосрочния бюджет на ЕС за 2021—2027 г. и NextGenerationEU

През късната есен на 2020 г. Европейският парламент и Съветът, с подкрепата на Европейската комисия, се договориха и впоследствие приеха най-големия досега пакет, финансиран чрез бюджета на ЕС, възлизащ на 1,8 трилиона евро. Пакетът, който е насочен към преодоляване на кризата с COVID-19 и последиците от нея, ще спомогне за повторното изграждане на по-екологична, по-цифрова и по-устойчива Европа, която е по-добре подготвена за сегашните и предстоящите предизвикателства.

Ключови факти и цифри

• Дългосрочен бюджет за периода 2021–2027 г. в размер на 1,074 трилиона евро (по цени от 2018 г.) в съчетание с временния инструмент за възстановяване NextGenerationEU в размер на 750 милиарда евро.
• Над 50 % от бюджета ще се използват за подкрепа на модернизацията чрез политики, които включват научните изследвания и иновациите, чрез „Хоризонт Европа“; за справедлив климатичен и цифров преход чрез Фонда за справедлив преход и програма „Цифрова Европа“; и за подготвеност, възстановяване и устойчивост чрез Механизма за възстановяване и устойчивост, rescEU и новата здравна програма „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health).
• Отдавнашни политики като политиката за сближаване и общата селскостопанска политика ще бъдат модернизирани и ще продължат да получават значителни средства от бюджета на ЕС с цел да се подпомогнат екологичният и цифровият преход.
• 30 % от средствата от ЕС по линия на NextGenerationEU и на дългосрочния бюджет е необходимо да се изразходват за борбата с изменението на климата. В пакета също така се обръща специално внимание на защитата на биологичното разнообразие и интегрирането на принципа на равенство между половете.
• Ключови програми, в това число „Еразъм+“, „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health) и „Хоризонт Европа“, ще бъдат подсилени в сравнение със споразумението, постигнато на извънредно заседание на Европейския съвет през юли 2020 г., и ще получат общо 15 милиарда евро.

За първи път ЕС ще разполага със специален механизъм за защита на бюджета си срещу нарушения на принципите на правовата държава: Регламента относно общ режим на обвързаност с условия за защита на бюджета на Съюза. Той предоставя допълнителна защита за бюджета. Комисията ще приеме насоки относно някои аспекти на прилагането на Регламента. Междувременно Регламентът влезе в сила на 1 януари 2021 г. Този механизъм няма да окаже отрицателно въздействие върху крайните бенефициери на финансиране от ЕС в съответната държава членка.

Дългосрочен бюджет за периода от две хиляди двадесет и първа година до две хиляди двадесет и седма година Дългосрочният бюджет на Европейския съюз ще продължи да играе ключова роля за подпомагане на възстановяването, както и ще гарантира, че традиционните бенефициери на средства от Европейския съюз получават достатъчно, за да продължат дейността си в тези трудни за всички времена. Функция „Единен пазар, иновации и цифрова сфера“ ще получи 132,8 милиарда евро по линия на многогодишната финансова рамка и 10,6 милиарда евро по линия на „Некст дженерейшън ИЮ“, като така общото финансиране ще достигне 143,7 милиарда евро. Функция „Сближаване, устойчивост и ценности“ ще получи 377,8 милиарда евро по линия на многогодишната финансова рамка и 721,9 милиарда евро по линия на „Некст дженерейшън ИЮ“, като така общото финансиране ще достигне 1099,7 милиарда евро. Функция „Природни ресурси и околна среда“ ще получи 356,4 милиарда евро по линия на многогодишната финансова рамка и 17,5 милиарда евро по линия на „Некст дженерейшън ИЮ“, като така общото финансиране ще достигне 373,9 милиарда евро. Функция „Миграция и управление на границите“ ще получи 22,7 милиарда евро по линия на многогодишната финансова рамка. Не е предвидено финансиране по линия на „Некст дженерейшън ИЮ“, вследствие на което общото финансиране ще се запази 22,7 милиарда евро. Функция „Сигурност и отбрана“ ще получи 13,2 милиарда евро по линия на многогодишната финансова рамка. Не е предвидено финансиране по линия на „Некст дженерейшън ИЮ“, вследствие на което общото финансиране ще се запази 13,2 милиарда евро. Функция „Съседните на Европейския съюз страни и светът“ ще получи 98,4 милиарда евро по линия на многогодишната финансова рамка. Не е предвидено финансиране по линия на „Некст дженерейшън ИЮ“, вследствие на което общото финансиране ще се запази 98,4 милиарда евро. Функция „Европейска публична администрация“ ще получи 73,1 милиарда евро по линия на многогодишната финансова рамка. Не е предвидено финансиране по линия на „Некст дженерейшън ИЮ“, вследствие на което общото финансиране ще се запази 73,1 милиарда евро. Общото финансиране за всички сектори по линия на многогодишната финансова рамка възлиза на 1074,3 милиарда евро, а това по линия на „Некст дженерейшън ИЮ“ — 750 милиарда евро, вследствие на което общото финансиране по многогодишната финансова рамка възлиза на 1824,3 милиарда евро. Източник: Европейска комисия.

Работата по секторното законодателство за създаване на новите програми на ЕС отбеляза напредък. В края на 2020 г. бяха постигнати политически споразумения относно множество инициативи, в това число Механизма за възстановяване и устойчивост, „Хоризонт Европа“, Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество и новата програма „ЕС в подкрепа на здравето“ (EU4Health). Очаква се програмите да бъдат официално приети в началото на 2021 г.

Институционални въпроси

Председателството на Съвета беше поето от Хърватия и след нея от Германия. Хърватското председателство успешно осигури бързото приемане на свързани с COVID-19 предложения като част от непосредствения отговор на кризата, включително Инвестиционните инициативи в отговор на коронавируса, инициативата „Инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства“ и препоръката на Съвета относно неналожителните пътувания към ЕС. Започването на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония през март беше друг ключов момент през първата половина на годината. По време на германското председателство финализирането на пакет, съдържащ многогодишната финансова рамка и инструмента за възстановяване, и приключването на преговорите за търговско споразумение с Обединеното кралство бяха ключови успехи. Също така Европейската комисия постигна споразумение за по-амбициозна цел за климата до 2030 г. и предприе действия във връзка с напрегнатата обстановка в Беларус, налагайки три кръга от санкции.

След лятото Парламентът насочи вниманието си към институционални въпроси, започвайки с първата реч за състоянието на Съюза на председателя Урсула фон дер Лайен на 16 септември. През октомври той одобри назначението на Марейд Макгинес като заместник на Фил Хоган, който подаде оставка от Комисията. Понастоящем Марейд Макгинес е комисар по въпросите на финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари.

2020 година беше белязана от обновяването на Европейския икономически и социален комитет и на Европейския комитет на регионите. Броят на членовете им беше намален от 350 на 329 души след Брексит, а приблизително 40 % от състава им беше обновен. Апостолос Цицикостас беше избран за председател на Европейския комитет на регионите на 12 февруари, а Криста Швенг — за председател на Европейския икономически и социален комитет на 28 октомври.

За контакт с представители на ЕС

Лично

В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща

Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

— чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),

— или стационарен телефонен номер +32 22999696, или

— по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

За да намерите информация за ЕС

Онлайн

Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС

Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата

За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес https://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС

Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (https://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.

Във връзка с тази публикация

ИДЕНТИФИКАТОРИ

ЕС през 2020 г. — Общ доклад за дейността на Европейския съюз

Интерактивната версия на настоящата публикация, съдържаща връзки към онлайн съдържание, може да бъде намерена във формати PDF, ePUB и HTML на следния уебсайт: europa.eu/general-report/bg
ЕС през 2020 г. — Общ доклад за дейността на Европейския съюз

Европейска комисия
Генерална дирекция „Комуникации“
Редакционна служба и целенасочени информационни дейности
1049 Брюксел
БЕЛГИЯ
ЕС през 2020 г. — Общ доклад за дейността на Европейския съюз

бе приет от Европейската комисия на 15 февруари 2021 г. под номер C(2020) 1002.

Европейската комисия не носи никаква отговорност за каквито и да е последици от повторното използване на настоящата публикация.

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г.

© Европейски съюз, 2021 г.

Политиката по отношение на повторната употреба на документи на Европейската комисия е уредена с Решение 2011/833/ЕС на Комисията от 12 декември 2011 г. относно повторната употреба на документи на Комисията (OВ L 330, 14.12.2011 г., стр. 39).

Освен ако не е отбелязано друго, повторната употреба на настоящия документ е разрешена съгласно лиценз Creative Commons Attribution 4.0 International (CC-BY 4.0) (https://creativecommons.org/licenses/by/4.0/). Това означава, че повторната употреба се позволява, при условие че надлежно се посочи източникът и се укажат евентуалните промени.

За употребата или възпроизвеждането на елементи, които не са собственост на Европейския съюз, трябва да се поиска разрешение директно от носителите на авторските права.

АВТОРСКИ ПРАВА

Всички снимки © Европейски съюз, освен ако не е посочено друго.