Европейски семестър – специфичните препоръки по държави са насочени към важни въпроси, но изпълнението им трябва да се подобри

Кратко изложение

I

Европейският семестър представлява годишен цикъл на координация на икономическите и фискалните политики в ЕС от страна на Европейската комисия и Съвета с цел подобряване на икономическата и социална устойчивост на ЕС. Европейският семестър се е развил с течение на времето след като беше създаден през 2010 г.

II

Той дава възможност на Комисията, държавите-членки и социалните партньори да водят постоянен диалог помежду си. Докладите по държави се основават на задълбочен обмен с правителствата, националните органи и заинтересованите страни както на техническо, така и на политическо ниво. Европейският семестър също така влияе върху решенията за бюджетна и икономическа политика на държавите членки. В този контекст Комисията използва своите дискреционни правомощия, за да идентифицира най-важните предизвикателства във всяка държава членка.

III

Комисията има координираща роля, а Съветът носи крайната отговорност за формулирането на насоки към държавите членки. Резултатите от процеса са специфични за всяка държава препоръки (СВДП), отправени от Съвета към всяка държава членка въз основа на предложения на Комисията. Комисията извършва мониторинг на изпълнението на СВДП.

IV

Настоящият доклад се публикува в края на 10-годишния период на стратегията „Европа 2020“ и началото на нов стратегически хоризонт. Това е третият от поредицата доклади на EСП относно европейския семестър. През 2018 г. публикувахме два доклада, обхващащи две измерения на европейския семестър – Пакта за стабилност и растеж (ПСР) и Процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД). Като цяло те дават изчерпателна представа за ефикасността на координацията на политиката на равнище ЕС.

V

ЕСП провери дали Комисията ефективно прилага процедурите на eвропейския семестър за засилване на надзора върху политиките на държавите членки, както е посочено в Регламент (ЕС) № 1466/97 (наричан по-нататък „Регламентът“). Настоящият одит обединява извлечените поуки от напредъка в постигането на целите по стратегията „Европа 2020“, изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки (СВДП), тяхното формулиране и проследяване.

VI

Напредъкът към шест от осемте цели на стратегията „Европа 2020“, определени за 2020 г. – по ключови области като заетост, образование и енергетика – е положителен и те вероятно ще бъдат изпълнени изцяло. Напредъкът обаче е бавен по отношение на целите, свързани с бедността, научните изследвания и развитието.

VII

Специфичните препоръки по държави призовават за важни структурни реформи. Многогодишните оценки на Комисията показват, че в периода 2011–2018 г. държавите членки са изпълнили 26 % от отправените към тях специфични препоръки „в значителна степен“ или „изцяло“, а около 44 % – „в известна степен“. В изпълнението на останалите 30 % от препоръките има „ограничен напредък“ или „липса на напредък“.

VIII

Одиторите разгледаха документите, изготвени като част от европейския семестър, и установиха, че обикновено препоръките по държави се отнасят до проблеми, които са идентифицирани в докладите по държави, в приоритетите, определени в Годишния обзор на растежа, и в Интегрираните насоки. Също така СВДП набелязват области на политика, на които следва да се обърне внимание, но често без достатъчно обяснение защо някои реформи трябва да бъдат приоритетни спрямо други. Докладите на Комисията по държави като цяло идентифицират важни рискове и служат като добра основа за формулиране на СВДП.

IX

Националните програми за реформи (НПР) съдържат собствени оценки на държавите членки относно рисковете, както и ответни мерки чрез политиките. Въпреки това одиторите откриха редица случаи, при които в НПР липсва достатъчно информация за това към кои приоритети и цели са насочени предложените мерки. Комисията не предостави писмен отговор относно информационните пропуски на отделни НПР.

X

Въз основа на своите констатации и оценки Европейската сметна палата препоръчва на Комисията да засили:

1. фокуса върху социалните и научноизследователските измерения в процеса на европейския семестър;
2. мониторинга върху изпълнението на СВДП;
3. връзката между средствата от ЕС и специфичните за всяка държава препоръки;
4. качеството на формулировките на СВДП;
5. своята оценка на НПР.

Въведение

Процес на европейския семестър

01

Европейският семестър представлява годишен цикъл на координация на икономическите и фискалните политики в ЕС от страна на Европейската комисия и Съвета с цел подобряване на икономическата и социална устойчивост на ЕС и преодоляване на структурните предизвикателства пред ЕС: фискалната политика, макроикономическите дисбаланси и структурните реформи във връзка с дългосрочния растеж, заетостта и други социални въпроси.

02

Европейският семестър е създаден като част от отговора на ЕС на икономическата и финансовата криза в Европа от 2010 г.¹ Той има за цел синхронизиране на графиците на установените процедури, за да се постигне по-добро съгласуване на целите на националните политики в областта на бюджета, растежа и заетостта след финансовата криза (вж. приложение I). Европейският семестър обединява няколко процедури, обхващащи комплексни области на политика с множество механизми за координация: превантивната част на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) и стратегията „Европа 2020“ за растеж и работни места (вж. таблица 1)

03

Европейският семестър дава възможност на Комисията, държавите членки и социалните партньори да водят постоянен диалог помежду си. За да се насърчи по-силна ангажираност на ниво държави членки се провеждат задълбочени разисквания между Комисията и националните правителства, националните органи и заинтересованите страни. Европейският семестър влияе върху решенията относно бюджетната и икономическата политика на държавите членки. В този контекст Комисията използва своите дискреционни правомощия, за да идентифицира най-важните предизвикателства във всяка държава членка.

04

Стратегията „Европа 2020“ за работни места и растеж² (стратегията „Европа 2020“) стартира на 17 юни 2010 г. по време на финансовата и икономическата криза. Тя е приемник на Лисабонската стратегия. „Европа 2020“ е 10-годишна стратегия, разработена от ЕС в отговор на кризата, която цели превръщането на ЕС в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика. В каре 1 са показани целите на стратегията „Европа 2020“. В рамките на европейския семестър се разглежда постигнатият напредък в изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“. Държавите членки се приканват да докладват в своите национални програми за реформи (НПР) напредъка при постигането на целите³.

05

Комисията и държавите членки са доразвили европейския семестър с течение на времето и освен неговия основен фискален и социалноикономически акцент, обсъжда се да се засили акцентът върху екологичната устойчивост и върховенството на закона. Годишният обзор на растежа на ЕС за 2020 г. показва преориентиране на стратегията на Съюза към устойчив растеж. Той определя постигането на Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) като водеща цел, а Европейския зелен пакт като новата стратегия за растеж, като през 2020 г. докладите по държави трябва да съдържат анализ и мониторинг на ЦУР⁴. В отделно съобщение Комисията прави преглед на начините, по които макроикономическото наблюдение може да допринася за набелязването и справянето с определени предизвикателства, свързани с върховенството на закона⁵.

06

Процедурата на европейския семестър включва следните документи (вж. приложение II):

• Общи насоки за икономическата политика (ОНИП) и Насоки за заетостта (НЗ), наричани заедно „интегрирани насоки“ (ИН). Насоките се предлагат от Комисията и се приемат от Съвета с цел насочване на политиките на държавите членки в тези области. ОНИП не са ограничени в рамките на определен период (последните ОНИП са одобрени през 2015 г.), но Насоките за заетостта се актуализират или утвърждават отново всяка година. Въпреки своя необвързващ и незадължителен характер по отношение на държавите членки, насоките дават правно основание Комисията да формулира специфични за всяка държава препоръки (СВДП). Освен това Регламентът задължава Комисията да наблюдава и проверява тяхното изпълнение.
• Годишният обзор на растежа (ГОР) е информационен документ, изготвян от Комисията и представян като част от Есенния пакет през ноември. В него се очертават основните предизвикателства пред ЕС и еврозоната, определят се общите икономически и социални приоритети за ЕС и се предоставят на държавите членки насоки на равнище ЕС за политиките за следващата година. ГОР черпи своите приоритети от други документи, включени в Есенния пакет, или други подходящи източници. Например ГОР за 2018 г. се основава на речта на председателя Юнкер за състоянието на Съюза за 2017 г., Европейския стълб на социалните права, Бялата книга за бъдещето на Европа, както и на петте последващи документа за размисъл. Той отразява също така обсъжданията, проведени с Европейския парламент, Съвета, други институции на ЕС, националните парламенти и социалните партньори.
• Освен ГОР Есенният пакет включва Доклад за механизма за предупреждение (ДМП) за процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД) и Проект на съвместен доклад за заетостта (ПСДЗ). От 2015 г. той вече включва и документ, обобщаващ оценката на Комисията относно проектите на бюджетни планове за следващата година, представени от държавите – членки на еврозоната, както и препоръки за еврозоната.
• Докладите по държави (ДД) са работни документи, представяни от Комисията през февруари всяка година от 2015 г. насам (преди 2015 г. Комисията представяше своя работен документ през май и включваше в него оценка на НПР, а задълбочените прегледи (ЗП) бяха публикувани отделно през април). Те съдържат оценка на икономическото състояние на всяка държава членка, както и на напредъка към постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и изпълнението на СВДП.
• Държавите членки представят програмите за стабилност и за конвергенция (ПСК) и националните програми за реформи (НПР) през април всяка година. В регламента се изисква ПСК да обхващат фискалните планове, които отчитат различни въпроси, свързани с фискалните и макроикономическите дисбаланси. Той също така изисква държавите членки да представят национални програми за реформи, които очертават техните планове, като същевременно взимат предвид различните многогодишни и годишни насоки, предоставяни на равнище ЕС, например въпросите, свързани с ПМД, стратегията на Съюза за растеж и работни места (стратегията „Европа 2020“), Интегрираните насоки (ОНИП и НЗ) и Годишния обзор на растежа. Всяка година Комисията публикува и специални указания за формата и съдържанието на НПР под формата на писмо, изпращано до държавите членки.
• Работните документи на службите на Комисията (SWD) за превантивната част на ПСР се изготвят ежегодно от службите на Комисията през май и представят техния анализ на ПСК. Те съдържат всички установени фискални рискове и включват информация за фискалните промени и за спазването на рамката на фискалните правила на превантивната част на ПСР.
• Всяка година през май Комисията предлага на Съвета специфични за всяка държава препоръки (СВДП), които той одобрява през юли. След това Комисията проследява напредъка в тяхното изпълнение и докладва за него в докладите по държави през следващата година. При липса на напредък или влошаване на ситуацията Съветът след това преценява, въз основа на препоръка на Комисията, дали са необходими допълнителни мерки за изпълнение (например санкции или други действия, като например решения за ограничаване на финансирането от ЕС).
• Доклади за проследяване на изпълнението: При държавите с установени макроикономически дисбаланси се прилага и практиката на специфичен мониторинг на тяхното развитие по отделните политики и специфичните препоръки по ПМД. Той се извършва през ноември – декември. Докладите на Комисията за мониторинга се обсъждат от комитетите на Съвета и се публикуват. Съветът представя заключения относно цялата процедура през януари на следващата година.

07

В приложение III са представени основните промени в графика на европейския семестър през периода 2011 – 2018 г.

08

От 2011 г. насам общо четири държави членки (Ирландия, Португалия, Кипър и Гърция) са били изключени от европейския семестър за определени периоди, през които са били предмет на програми за макроикономически корекции. По този начин се избягва дублиране на препоръките с мерките, определени в тези програми.

Отговорността за европейския семестър е споделена между Комисията и държавите членки

09

Съветът носи крайната отговорност за формулиране на насоки към държавите членки въз основа на препоръките на Комисията. Конкретните мерки, които трябва да бъдат предприети, са по преценка на националните органи. Това право на преценка е необходимо с оглед запазване на политическата ангажираност на ниво държави членки (национална, регионална, местна власт).

10

Комисията има координираща роля, като разполага с правомощия за налагане на санкции само във връзка с Пакта за стабилност и растеж и Процедурата при макроикономически дисбаланси, и се очаква да следва принципите на субсидиарност и пропорционалност. Тя отговаря също за ГОР, за докладите по държави и за проектите на СВДП, за стратегията „Европа 2020“, за работните документи на службите на Комисията за превантивната част на ПСР, за Проекта на съвместен доклад за заетостта, за ЗП и ДМП, както и за всички доклади за наблюдението и проследяването на изпълнението. Комисията отговаря и за преразглеждането на процеса на всеки пет години и при необходимост за изготвянето на препоръки за корекции в него⁶.

11

Генералният секретариат на Комисията отговаря за надзора и координацията на европейския семестър и координира основната група от генерални дирекции (ГД), която включва ГД „Икономически и финансови въпроси“, ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“. Участието на генералните дирекции в рамките на основната група може да се променя съобразно приоритетите на процеса на европейския семестър. Екипите по държави включват ръководители на екипи от Генералния секретариат и служители от различни ГД, както и работещи по европейския семестър служители от представителствата на ЕС в държавите членки.

12

Съветът отговаря за формулирането на насоки към държавите членки. Очаква се той да следва препоръките и предложенията на Комисията или да обясни позицията си публично, ако не е съгласен⁷.

13

Концепцията за национална ангажираност е от ключово значение за процеса на европейския семестър. Тя се отнася до степента на ангажираност и напредък, които се изискват от държавите членки за осигуряване на по-тясна координация на икономическите политики и устойчиво сближаване на техните икономически показатели в съответствие с членове 120, 121 и 148 от ДФЕС и разпоредбите на регламента. Концепцията беше доразвита с времето в различни съобщения на Съвета и на Комисията и в регламента (вж. каре 2).

Обхват и подход на одита

14

Основният одитен въпрос е дали Комисията е координирала ефективно икономическите и структурните политики съгласно Регламент (ЕС) № 1466/97 за европейския семестър, наричан в настоящия доклад „регламента“. Сметната палата провери прилагането на регламента от страна на Комисията. Одиторите разгледаха рамката за европейския семестър и стратегията „Европа 2020“ и свързаните с нея структурни реформи, необходими за подобряване на социалната и икономическата устойчивост.

15

Настоящият доклад е последният от три доклада на Европейската сметна палата относно европейския семестър. Първите две измерения на европейския семестър — ПСР и ПМД, бяха разгледани в два специални доклада, публикувани през 2018 г.¹³ По-конкретно Сметната палата разгледа следните одитни въпроси:

1. Достатъчен ли е напредъкът към постигането на целите на стратегията „Европа 2020“ и ефективна ли е координацията на тази стратегия в рамките на европейския семестър?
2. Насочени ли са специфичните препоръки по държави към приоритетите, определени в ГОР и в Интегрираните насоки, и изпълняват ли държавите членки своите препоръки „изцяло“ или „в достатъчна степен“?
3. Стриктно ли се извършва цялостният мониторинг на Комисията върху изпълнението на специфичните препоръки по държави и предоставя ли той вярна информация?
4. Изготвила ли е Комисията специфичните препоръки по държави и своята препоръка към Съвета въз основа на своите оценки, съдържащи се в докладите по държави, и оценките си на националните програми за реформи на държавите членки?

16

Сметната палата извърши подробна проверка на процеса на европейския семестър за извадка от шест държави членки (Австрия, Белгия, Финландия, Унгария, Италия и Нидерландия) за периода 2011 – 2018 г. (вж. приложение IV относно избора на държави членки в извадката). Където беше уместно, Сметната палата разгледа и други държави членки.

17

Одитните критерии на Сметната палата произтичат от:

1. изискванията на правната рамка, по-специално на Регламент (ЕО) № 1466/97 относно европейския семестър;
2. стратегията „Европа 2020“ и направените от самата Комисия прегледи на процеса или на нейния предшественик – Лисабонската стратегия;
3. вътрешните насоки на Комисията относно изготвянето на различни оценки и доклади, предоставени на нейните собствени бюра по държави или на държавите членки;
4. документи, издадени от редица институции на ЕС и други международни организации, или които са резултат от изследвания за установяване на добри практики.

18

Сметната палата извърши преглед на цялата документация (напр. ГОР, доклади по държави, НПР, СВДП, доклади за проследяване на изпълнението) през два цикъла (2014 г. и 2016 г.) за всяка държава членка от извадката, за да се разбере как функционира процесът и дали/как информацията в различните документи се допълва по ефективен и рационален начин.

19

Нашите основни партньори бяха генералният секретариат на Комисията, който отговаря основно за координирането на процеса и на основните генерални дирекции (т.е. ГД „Икономически и финансови въпроси“, ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“).

20

Настоящият одит беше приключен преди избухването на кризата, свързана с COVID-19, затова в него не се разглеждат развитията и промените в политиката, възникнали в отговор на пандемията.

Констатации и оценки

Задоволителен напредък в постигането на целите на стратегия „Европа 2020“

Шест от поставените осем цели за „Европа 2020“ има вероятност да бъдат изпълнени, но целите за намаляване на бедността и за научноизследователска дейност няма да бъдат изпълнени

21

Стратегията „ Европа 2020“ определя осем цели за държавите членки. Напредъкът в постигането на целевите стойности на стратегията „Европа 2020“ като цяло е положителен по отношение на общите за ЕС цели, но варира за отделните държави членки (вж. приложение V). На равнище ЕС има вероятност през 2020 г. да бъдат постигнати целите в областта на заетостта, енергетиката и образованието. Въпреки това напредъкът към постигането на целите за намаляване на бедността е засегнат от финансовата криза от 2008 г., а напредъкът в държавите членки по отношение на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) е ограничен (вж. фигура 1 и приложение V).

22

Броят на лицата, изложени на риск от бедност или социално изключване, се е увеличил в годините непосредствено след кризата (от 116 млн. през 2008 г. на 122 млн. през 2012 г.) и започва да намалява след 2012 г. в съответствие с възстановяването на икономиката като цяло (от 122 млн. през 2012 г. на 109,2 млн. през 2018 г.)¹⁴. Целта на стратегията „Европа 2020“ обаче е 20 млн. души да бъдат изведени от бедност или социално изключване, спрямо броят им през 2008 г., за да се достигне нивото от 96,1 млн. души до 2020 г.

23

По отношение на НИРД, заложената в Лисабонската стратегия през 2000 г. цел е увеличаване на разходите за НИРД на 3 % от БВП във всяка държава членка и превръщане на ЕС в най-конкурентоспособната и динамична икономика в света, основана на знанието, до 2010 г. Тази цел не е постигната. Стратегията „Европа 2020“ поставя същата цел от 3 %, но за ЕС като цяло и позволява на държавите членки да определят свои собствени национални цели. Националните цели варират значително, както е показано на фигура 2.

24

За десетгодишния период 2000—2010 г. е достигнато равнище 1,93 % от БВП, което представлява увеличение само с 0,16 процентни пункта. През следващите 8 години в рамките на стратегията „Европа 2020“ разходите са се увеличили до 2,12 % от БВП през 2018 г., което представлява допълнително увеличение от само 0,19 процентни пункта (вж. фигура 3).

Комисията не е отправила достатъчно препоръки по отношение на справянето с бедността и научните изследвания в някои държави членки

25

От 2011 г. до 2016 г. Комисията е издала препоръки за 14 държави членки, които пряко са насочени към въпросите на бедността. Извършеният от одиторите анализ обаче установи случаи, в които това не е направено, когато ситуацията се е влошила. Например в таблица 2 е показано, че през 2016 г. не са отправени конкретни препоръки, засягащи бедността, за 11 от 18 държави членки, в които броят на лицата, живеещи в бедност и социално изключване, е нараснал (в различна степен) в сравнение с нивата отпреди кризата.

26

Комисията е отправила редица препоръки за справяне с бедността чрез мерки в области като заетост, усвояване на умения, учене през целия живот, грижи за децата и интеграция на пазара на труда на маргинализирани преди това граждани. Въпреки това одиторите считат, че предвид определената в стратегията „Европа 2020“ цел и въздействието на финансовата криза върху темпа на напредък е трябвало да бъдат включени повече специфични препоръки, които да са пряко насочени към мерки за намаляване на бедността.

27

В отговор на високата безработица Комисията въвежда няколко значими мерки, финансирани чрез бюджета на ЕС, например такива, насочени към региони с високи равнища на младежка безработица. Въпреки тези усилия между 2008 г. и 2018 г. нивото на бедност, измерено чрез показателя „риск от бедност“, е отбелязало значителни различия между отделните възрастови групи. Рискът от бедност се е увеличил значително за възрастовата група 18 – 24 години и е намалял значително за поколението на възраст над 65 години. В резултат на това разликата в бедността между тези две възрастови групи достига 7 процентни пункта през 2018 г. в сравнение с едва 1 процентен пункт през 2008 г.¹⁵ (вж. фигура 4). Евростат определя показателя като дял на лицата с приравнен разполагаем доход под прага на риска от бедност, който е определен на 60 % от средния национален приравнен разполагаем доход (след социалните трансфери)¹⁶.

28

Редица скорошни събития, настъпили по време на одита, продължават да засилват вниманието както към заетостта, така и към бедността:

• през 2017 г. беше приет Европейският стълб на социалните права, съдържащ 20 принципа, одобрени от Европейския парламент, Съвета и Комисията¹⁷;
• в контекста на Целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) за 2030 г. лидерите на ЕС се ангажираха да намалят най-малко наполовина процента на хората, живеещи в бедност, във всичките ѝ измерения, наред с други цели за устойчивост (изменение на климата)¹⁸;
• в своята Програма за Европа председателят на Комисията заявява, че иска да съчетава социалното с пазарното измерение в икономиката, като предлага план за действие за цялостно изпълнение на Европейския стълб на социалните права, и посочва, че европейският семестър следва да бъде пренасочен, за да се превърне в инструмент, който да интегрира Целите на ООН за устойчиво развитие¹⁹.

29

Европейският семестър има потенциала да бъде важен процес на координиране на политиките за намаляване на бедността по различни начини: чрез осигуряване на подходящи фискални буфери за оказване на подкрепа по време на криза и непосредствено след нея; като отправя препоръки към всички държави, в които равнищата на бедност са високи или се влошават; и чрез допълнително укрепване на връзката между специфичните за всяка държава препоръки и бюджетната подкрепа за насърчаване на реформите.

30

По отношение на научноизследователската и развойната дейност Сметната палата констатира, че Комисията не е отправила СВДП към всички държави членки, които не са постигнали напредък в достигането на националните си целеви стойности за разходите в тази област. Например през 2017 г. не са формулирани съответните СВДП за 17 такива държави членки (вж. таблица 3 в приложение VI).

31

На световно равнище ЕС изостава от други развити икономики като САЩ, Япония и Южна Корея. Китай напредва с бързи темпове в областта на НИРД (вж. фигура 5). В настоящия контекст на засилена конкуренция от страна на други глобални участници е необходимо да се направи повече в тази област в рамките на европейския семестър и извън него. Въпреки че държавите членки са запазили нивото на своите публични разходи за НИРД, бизнес секторът изостава по отношение на тези разходи и е секторът с най-голям потенциал за напредък в бъдеще²⁰.

Европейският семестър е започнал да пренасочва вниманието си към целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР)

32

Комисията е започнала да наблюдава напредъка на националните политики към постигането на целите за устойчиво развитие, като е включила ново приложение („Е”), съдържащо статистическа оценка на тенденциите във връзка с ЦУР в държавите членки през последните 5 години въз основа на набора от показатели на Евростат за целите на ЕС за устойчиво развитие. Комисията също така започна да издава специфични за всяка държава препоръки във връзка с ЦУР. Тези неотдавнашни препоръки за отделните държави не бяха обхванати от одитната дейност на Сметната палата.

33

По същия начин Сметната палата установи, че ограничен брой случаи са свързани с третиране в докладите по държави на въпроси относно върховенството на закона, като например независимост на съдебната власт, корупция, конфликт на интереси и свобода на медиите. Това са добри примери за приноса, който европейският семестър може да даде в областта на върховенството на закона.

Процентът на изпълнение на специфичните препоръки по държави „изцяло“ или „в значителна степен“ е нисък, а мониторингът на Комисията невинаги е пълен

Повече от две трети от специфичните препоръки по държави са отбелязали поне „известен напредък“ в изпълнението, но процентът на изпълнените „изцяло“ или „в значителна степен“ препоръки от страна на държавите членки е нисък

34

Комисията е създала вътрешна база данни, наречена CESAR, която съдържа изготвени от различни генерални дирекции оценки относно степента на изпълнение на специфичните препоръки по държави. Съгласно базата данни през периода 2011 – 2017 г. 1,6 % от СВДП са поставени в категорията „изцяло изпълнени“ в рамките на една година от формулирането им, докато „значителен напредък“ е постигнат в 4,6 % (вж. фигура 6 и каре 3). По-голямата част от СВДП са поставени в категориите „известен напредък“ (50,9 %) или „ограничен напредък“ (35,5 %). СВДП често са поставени в категорията „известен напредък“ след приемането на мерки или реформи от националните парламенти или с министерски решения.

35

Въпреки че това представлява важна стъпка в работата по отношение на специфичните препоръки по държави, оценката на Комисията правилно отбелязва, че все още е необходим сериозен обем работа от страна на държавите членки. Това говори, че макар европейският семестър да представлява добра координационна платформа за наблюдение на напредъка, държавите членки не са изпълнили в достатъчна степен отправените им препоръки, за да се справят с набелязаните структурни проблеми.

36

През май 2017 г. Комисията въведе многогодишна оценка, в рамките на която се преценява за по-дълъг период от време дали се изпълняват СВДП. В многогодишната оценка се обхващат онези специфични препоръки по държави, които са в процес на изпълнение, но отнемат повече от една година, за да бъдат изпълнени. Въпреки това за периода 2011 – 2018 г. многогодишната оценка показва, че все още 9 % от СВДП могат да бъдат поставени в категорията „изцяло изпълнени“, докато „значителен напредък“ е постигнат в 17 % (вж. фигура 7).

37

Ако след изтичането на срока държава членка не е реагирала по подходящ начин на препоръка за политиката или развива политика в противоречие на дадените съвети, Комисията може да издаде политическо предупреждение²¹. Освен това Комисията може да предприеме допълнителни мерки, ако държавите членки не предприемат действия по отправените към тях специфични препоръки²². За извадката от одитирани СВДП Комисията не е препоръчала конкретни мерки, въпреки че редица СВДП са били повтаряни в продължение на няколко години поради тяхното бавно или само частично изпълнение на равнището на държавите членки.

Комисията не документира цялостно своя мониторинг на изпълнението на СВДП

38

Сметната палата извърши оценка на информацията, записана в CESAR, за да определи качеството и надеждността на процеса на наблюдение, който служи за основа на докладите на Комисията. Одиторите констатираха, че в няколко случая, идентифицирани в одитната ни извадка (19 от общо 202 многогодишни оценки), съответните ГД не са документирали своите оценки в CESAR или не са включили информация за определени компоненти от СВДП (компонентите са различни елементи, които се съдържат в една СВДП). CESAR е полезен инструмент за наблюдение на изпълнението на СВДП, но, за да бъде постигната максимална полза от него, е необходимо да се използва по-пълна информация.

39

Извършената от Сметната палата проверка на наблюдението на изпълнението на СВДП в последващите доклади по държави и другите доклади, изготвени от Комисията, показва често прегрупиране на компонентите на СВДП. Това затруднява сравняването на темпа на напредък или изпълнението за различните години.

40

С изключение на базата данни CESAR на Комисията, която е за вътрешно ползване и не е подходяща за публикуване, и публикувания от Комисията многогодишен преглед, не съществува друга публично достъпна консолидирана база данни за бърза справка относно СВДП по години и техния съответен етап на изпълнение през годините.

Недостатъчно обвързване на разходите от бюджета на ЕС с изпълнението на СВДП

41

Съгласно общите разпоредби относно Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ)²³, използването на тези средства следва да е обвързано с целите на европейския семестър и, по-специално, със СВДП. Проучване²⁴, извършено през 2018 г. по поръчка на Комисията, показва степента, до която ЕСИФ са допринесли за изпълнението на СВДП (вж. каре 4).

42

Усилията за подкрепа на изпълнението на структурните реформи чрез финансови стимули от бюджета на ЕС датират от Общите насоки за икономическата политика от 1997 г. (ОНИП) (във връзка с реформите на пазара на труда). Всички съответни СВДП са били взети предвид при програмирането на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. чрез предварителните условия и/или целевите инвестиции. От 2016 г. насам докладите по държави предоставят информация относно приноса на бюджета на ЕС за справяне със структурните предизвикателства. Като се има предвид, че изпълнението все още продължава, ще отнеме повече време да се оценят резултатите от тези инвестиции.

43

В становище относно общите разпоредби за фондовете по политиката на сближаване²⁵ одиторите отправят препоръки за начина, по който подкрепата от бюджета на ЕС за изпълнението на СВДП може да стане по-ефективна в бъдеще. По-специално одиторите препоръчват СВДП да бъдат ясни, недвусмислени и приложими, за да се използват добре разпоредбите, предложени в член 15 от проекта за регламент за общоприложимите разпоредби (РОР). Те препоръчват също така Комисията да включи разпоредби за оценка на изпълнението на критериите, отнасящи се до съответните СДВП, свързани с член 11(2) и 11(4) от проекта за регламент за общоприложимите разпоредби.

44

През 2015 г. е създадена Служба за подкрепа на структурните реформи (SRSS) — ново звено, което предоставя техническа помощ на държавите членки при разработването и осъществяването на техните структурни реформи. През 2017 г. Комисията предлага да бъдат въведени финансови стимули за насърчаване на структурните реформи²⁶, а през 2018 г. тя предлага 25 млрд. евро от МФР за периода 2021—2027 г. да се предоставят като част от средствата по новата Програма за подкрепа на реформите. Към момента на одита предложението на Комисията все още не беше преминало през законодателната процедура и интегрирането на предложената Програма за подкрепа на реформите би могло да допринесе за подобряване на изпълнението на СВДП.

СВДП са насочени към съществуващи рискове, но не се обяснява в достатъчна степен защо определени реформи трябва да се приоритизират повече спрямо други

Броят на СВДП и техните компоненти е намалял след 2015 година

45

Решението на Комисията от 2015 г. да рационализира СВДП е довело до намаляване на средния брой на компонентите на СВДП за държавите членки от 20 през 2014 г. на 12,5 през 2019 г. Въпреки стремежа към подобряване на насочеността на СВДП за сметка на намаляването на броя на препоръките, през последните години одиторите забелязват, че отделни препоръки се отнасят до редица несвързани помежду си измерения на политиката или обхващат широк набор от политики (вж. фигура 8 и каре 5).

Интегрираните насоки служат за определяне на приоритети, но Комисията не докладва относно тяхното изпълнение

46

Сметната палата констатира, че приоритетите, определени в ежегодните документи с насоки за държавите членки в Годишният обзор на растежа (ГОР) и в СВДП като цяло са свързани с Общите насоки за икономическата политика (ОНИП) и Насоките за заетостта (НЗ), общо наричани „Интегрирани насоки“ (ИН). Въпреки че в съображенията на СВДП се използва общо позоваване, в отделните СВДП не се уточнява предварително с кои от приоритетите на ГОР и ИН са свързани те (вж. фигура 9).

47

Не е изготвяна последваща оценка относно степента на съобразяване от страна на държавите членки, при изпълнението на СВДП и всички съответни национални политики, с определените в Интегрираните насоки приоритети, както се изисква от регламента²⁷. Такава последваща оценка би предоставила ценна обратна информация относно следването на приоритетите в Интегрираните насоки.

В СВДП са отразени рисковете, установени в докладите по държави, но приоритизирането не е ясно аргументирано

48

В докладите по държави се съдържа информация за основните макроикономически и структурни рискове и слабости, установени от екипите по държави, и се докладва за мерките на политиката, които се разглеждат от държавите членки. Като цяло те представляват солидна база за формулирането на СВДП.

49

В началото на всяка СВДП се излага съображение, което изяснява мотивите за формулиране на препоръката. Одиторите разгледаха съображенията в СВДП от одитната извадка и констатираха, че:

1. не е посочена аргументация за логиката на приоритизиране при подбора на определени въпроси, нито обосновка на изключването на други въпроси, изложени преди това в докладите по държави, а също така липсва обяснение за липсата на онези СВДП от предходни години, които не са били изцяло изпълнени;
2. не е налице позоваване от страна на държавите членки в техните НПР относно потвърждаването или поемането на ангажимент относно конкретни реформи или препоръки;
3. не е посочено обяснение на начина, по който СВДП си взаимодействат (т.е. дали си противоречат или са взаимозависими).

50

Предложенията за СВДП се формулират чрез вътрешен процес, координиран от Генералния секретариат, и след обмен на мнения с държавите членки по различни въпроси. Въпреки провеждането от Комисията на задълбочен анализ и многократно обсъждане с държавите членки, одиторите не откриха критерии, въз основа на които дадени въпроси са били приоритизирани и отразени в СВДП, а други не. Критериите и обосновката за подбора на предложените СВДП не са документирани ясно.

51

Осъществимостта на СВДП зависи също така от определянето на реалистични срокове за изпълнение. В насоките на Комисията е посочено, че очакваният срок за изпълнение на СВДП е между 12—18 месеца, но в отделните СВДП не се уточняват конкретни срокове, които държавите членки трябва да спазят. Одиторите отбелязаха, че за изпълнението на някои СВДП е необходим срок, по-дълъг от обичайните 12—18 месеца, поради което редица СВДП се повтарят през няколко години.

52

Осъществимостта може също да зависи от това, дали те са подкрепени с достатъчно финансови средства, за да бъдат изпълнени на национално равнище. Сметната палата установи редица случаи, в които СВДП не включват никаква информация за необходимите за тяхното изпълнение финансови ресурси (вж. каре 6).

Националните програми за реформи (НПР) невинаги предоставят обратна информация за приоритетните цели на ЕС, нито по какъв начин са ангажирани заинтересованите страни на национално ниво

53

Регламентът изисква от държавите членки да представят НПР и програма за стабилност или конвергенция, а от Комисията — да изготви оценка за тях²⁸. Комисията прави преглед на представените документи преди финализирането на СВДП, както се посочва и в съображенията на СВДП. Сметната палата установи обаче, че Комисията не е изготвила оценка на степента на изпълнение на СВДП, докладвана от държавите членки, нито на начина, по който те възнамеряват да се справят с важни икономически и свързани със заетостта предизвикателства или недостатъци във връзка с целите на стратегията „Европа 2020“.

54

Освен това участието на местните и регионалните органи в европейския семестър – включително в разработването и изпълнението на НПР – нито е задължително, нито е официално организирано от държавите членки. Местните и регионалните органи не се приемат като партньори в процеса, въпреки че значителна част от СВДП не могат да бъдат напълно изпълнени без тяхното активно участие. Например местните и регионалните органи отговарят за повече от половината публичните инвестиции в ЕС²⁹. Комисията обаче често не предоставя коментари относно липсата на консултации с местните и регионалните органи и с други заинтересовани страни.

55

В допълнение, нашата преглед на представените за 2014 г. и 2016 година НПР установи случаи, в които НПР не предоставят информация, както се изисква в насоките, издадени от Комисията (вж. каре 7).

56

По време на одита Сметната палата не откри записи, документиращи оценката на Комисията относно НПР. Освен това Комисията не предоставя на държавите членки официална обратна информация в писмен вид относно липсваща информация в техните НПР.

Заключения и препоръки

57

Европейският семестър е важен процес на координиране на политиките, който осигурява солиден годишен икономически анализ за всички държави членки и важни насоки за икономическата и социалната политика на ЕС, годишните приоритети и специфичните за всяка държава препоръки. Той обхваща широк набор от фискални, икономически, социални и свързани с устойчивостта измерения и свързаните с тях процедури.

58

Комисията извършва задълбочена работа и използва своята преценка, за да установи кои са най-важните предизвикателства във всяка държава членка. Въпреки обширната работа, извършена от ЕС и държавите членки в рамките на този процес на координация, одиторите заключават, че държавите членки имат нисък процент на изпълнение „изцяло“ или „в значителна степен“ на специфичните за всяка държава препоръки. Освен това те заключават, че Комисията не е използвала всички съществуващи разпоредби в Регламента с оглед подобряване на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки, когато не е постигнат значителен напредък в продължение на няколко години в изпълнението на някои от тях.

59

Напредъкът в постигането на целевите стойности на стратегията „Европа 2020“ като цяло е положителен за ЕС, но варира при отделните държави членки. На равнище ЕС шест от осемте цели, сред които една, свързана със заетостта, три — с енергетиката и две — с образованието, вероятно ще бъдат постигнати до 2020 г., но не и тези, свързани с намаляването на бедността и провеждането на научноизследователска и развойна дейност. В същото време Сметната палата констатира, че Комисията не е акцентирала достатъчно върху необходимостта от действия в изготвените СВДП за онези държави членки, които са далече от постигането на целите си в тези области (вж. точки 21—31). Съобразяването с екологичната устойчивост и въпросите на правовата държава в рамките на европейския семестър са важни аспекти на бъдещето развитие (вж. точки 32—33).

Препоръка 1 — Да се засили акцентът върху социалните и научноизследователските измерения в процеса на европейския семестър

Комисията следва да съсредоточи усилията си върху:

1. намаляването на бедността в рамките на процеса на европейския семестър, чрез формулиране на СВДП с балансирана комбинация от преки мерки за намаляване на бедността и мерки за повишаване на трудовата заетост;
2. научноизследователската и развойната дейност, като отправи препоръки за всяка държава членка, при която не се наблюдава напредък в тази област;

Срок за изпълнение — от СВДП за 2021 г.

60

Редица държави членки не са изпълнили изцяло отправените към тях специфични препоръки. Многогодишната оценка показва, че за периода 2011—2018 г. държавите членки са изпълнили 26 % от отправените към тях специфични препоръки в значителна или пълна степен. Държавите членки не са положили достатъчно усилия да изпълнят изцяло приблизително 44 % от препоръките, по които вече е осъществен известен напредък. Многогодишната оценка на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки дава по-добра представа от годишните оценки, тъй като тя обхваща изпълнението през годините след отправянето на препоръката. Комисията обаче не е използвала в достатъчна степен правомощията си да препоръчва конкретни мерки, когато държавите членки не изпълняват специфичните за държавата препоръки (вж. точки 34—37).

61

Сметната палата извърши оценка на информацията, записана в CESAR - базата данни, използвана за наблюдение на изпълнението на специфичните препоръки по държави. В няколко случая от нашата извадка (19 от общо 202) генерални дирекции не са документирали своите оценки в базата данни. Наличието на пълна информация ще направи базата данни по-полезна. Честото прегрупиране на специфичните препоръки също така затруднява сравняването на данните от мониторинга на конкретни СВДП и/или техните компоненти за различни години (вж. точки 38—40).

Препоръка 2 — Да се подобрят изпълнението и наблюдението на специфичните препоръки по държави

Комисията следва:

1. да следи за това всички компетентни генерални дирекции да документират своите оценки в CESAR;
2. да създаде публично достъпна база данни за многогодишно документиране на всички специфични за всяка държава препоръки и техния етап на изпълнение;
3. да обмисли възможността да препоръчва конкретни мерки в случаите, когато държавите членки не предприемат действия във връзка с насоки, предоставени им в предходни години (член 2-а, параграф 3, буква a) от Регламент (ЕС) № 1466/97);

Срок за изпълнение — За букви а) и в) — от 2021 г., за буква б) — от 2022 г.

62

В докладите по държави се опитват прецизно рисковете и слабостите в държавите членки и се докладва в по-общ план за мерките на политиката, които се обмислят от държавите членки. Те обикновено служат за основа при подбора и формулирането на специфичните за всяка държава препоръки, но връзката между използването на средства от ЕС за подкрепа на реформи и специфичните за всяка държава препоръки не е достатъчно добре развита (вж. точки 29, 41—44).

Препоръка 3 — Да се засили обвързаността на финансирането от ЕС със специфичните препоръки по държави

Комисията следва да засили връзката между фондовете на ЕС, които подкрепят процесите на реформи в държавите членки, и специфичните препоръки по държави. Специфичните за всяка държава препоръки следва да се вземат предвид на различните етапи на бюджетната процедура.

Срок за изпълнение — от СВДП за 2021 г.

63

Сметната палата установи, че осъществяваната от Комисията координация в рамките на европейския семестър функционира добре за установяването на съответните рискове в докладите по държави и в специфичните за всяка държава препоръки. Специфичните за всяка държава препоръки като цяло са насочени към приоритетите, определени в ГОР и в Интегрираните насоки; в някои случаи обаче препоръките съдържат голямо разнообразие от въпроси и като цяло липсват ясни срокове и разходи. В СВДП са отразени рисковете, установени в докладите по държави, но приоритизирането не е аргументирано ясно. Ефективността на европейския семестър зависи в еднаква степен от равнището на участие на държавите членки и тяхната ангажираност за изпълнение на специфичните препоръки в разумни срокове (вж. точки 45—52).

Препоръка 4 — Да се подобри формулировката на специфичните препоръки по държави

Комисията трябва да следи за това отделните специфични препоръки по държави да разглеждат само по един въпрос от областта на общата политика, да включват измерими цели и реалистичен срок (годишен или многогодишен) и да предоставят изцяло документирани мотиви за решението те да бъдат приоритизирани пред други въпроси, които не са включени в специфичните препоръки.

Срок за изпълнение — от СВДП за 2021 г.

64

Сметната палата установи, че често в НПР не се разяснява точното съдържание на планираните от органите мерки, техните очаквани срокове, етапните цели за изпълнението и прогнозите за техните разходи и въздействие, а вместо това те често се описват твърде общо (точка 37). Въпреки че регламентът изисква от Комисията да оценява националните програми за реформи, Сметната палата установи, че Комисията не е документирала оценките на качеството и изчерпателността им (точки 53—56).

Препоръка 5 — Да се предоставя ясна оценка на националните програми за реформи (НРП)

Комисията следва:

1. да изисква, в своите насоки относно НРП, от държавите членки да отбелязват съответните мерки на политиката в отговор на приоритетите и целите, определени на равнище ЕС, и да описват ясно как възнамеряват да изпълнят всяка специфична препоръка, като посочват сроковете и разходите;
2. да документира оценката на качеството и изчерпателността на информацията, включена в националните програми за реформи, и да изисква допълнителна информация, в случай на установени пропуски;

Срок за изпълнение — от НРП за 2021 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав IV с ръководител Alex BRENNINKMEIJER — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 30 юни 2020 г.

Приложения

Приложение I – Развитие на процеса на координация на икономическата политика от 1993 г. насам

Приложение II – Основни елементи на процеса на европейския семестър от 2015 г. насам

Приложение III – График на европейския семестър – основни промени през периода 2011 – 2018 г.

Приложение IV – Подбор на държави членки за одитната извадка

01

Одитът на процедурите в рамките на европейския семестър се съсредоточи върху шест държави членки (пет от еврозоната и една извън еврозоната). Извадката е същата като използваната при одита на превантивната част на ПСР.

02

Държавите членки, които през целия период са били обект на ППД или на програма за корекции, или вече са били обект на одит по ППД, Гърция, или обект на процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД), бяха изключени (освен Италия)³⁰. От останалите държави членки Сметната палата избра тези, които са били обект на корективната част на ПСР по-дълго време, показали са неотдавнашно влошаване на структурното салдо или са били най-отдалечени от постигането на средносрочната цел (вж. таблица 1).

Приложение V – Основни показатели на стратегията „ЕС 2020“ за ЕС-28

Тема	Основен показател	2008 г.	2009 г.	2010 г.	2011 г.	2012 г.	2013 г.	2014 г.	2015 г.	2016 г.	2017 г.	2018 г.	Цел
Заетост	Равнище на заетост за възрастова група 20 – 64 години, общо (% от населението)	70,30	69,00	68,50	68,60	68,40	68,40	69,20	70,10	71,10	72,20	73,20	75,00
	• Равнище на заетост за възрастова група 20 – 64 години, жени (% от населението)	62,80	62,30	62,00	62,20	62,40	62,60	63,50	64,30	65,30	66,50	67,40	:
	• Равнище на заетост за възрастова група 20 – 64 години, мъже (% от населението)	77,90	75,70	75,00	75,00	74,60	74,30	75,00	75,90	76,90	78,00	79,00	:
НИРД	Брутни национални разходи за НИРД (¹) (% от БВП)	1,84	1,94	1,93	1,97	2,01	2,02	2,03	2,04	2,04	2,06	2,12	3,00
	• Стопански предприятия	1,16	1,19	1,19	1,24	1,27	1,28	1,30	1,31	1,32	1,36	1,41	:
	• Правителство	0,24	0,26	0,25	0,25	0,25	0,25	0,24	0,24	0,23	0,23	0,23	:
	• Висше образование	0,42	0,46	0,47	0,46	0,47	0,47	0,47	0,47	0,47	0,46	0,46	:
	• Частни неправителствени организации	0,02	0,02	0,02	0,02	0,02	0,02	0,02	0,02	0,02	0,02	0,02	:
Изменение на климата и енергетика	Емисии на парникови газове (²) (Индекс 1990 = 100)	90,60	83,80	85,70	83,00	82,10	80,40	77,50	78,10	77,80	78,30	:	80,00
	Дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия (%)	11,10	11,90	12,50	13,10	14,40	15,20	16,20	16,70	17,00	17,50	:	20,00
	Първично потребление на енергия (млн. тона нефтен еквивалент)	1 693,00	1 595,00	1 654,00	1 593,00	1 585,00	1 571,00	1 511,00	1 537,00	1 547,00	1 562,00	:	1 483,00
	Крайно потребление на енергия (млн. тона нефтен еквивалент)	1 180,00	1 108,00	1 160,00	1 105,00	1 106,00	1 108,00	1 066,00	1 088,00	1 110,00	1 123,00	:	1 086,00
Образование	Лица, преждевременно напускащи системата на образование и обучение, общо (³) (% от населението на възраст 18 – 24 години)	14,70	14,20	13,90	13,40	12,70	11,90	11,20	11,00	10,70	10,60	10,60	<10,00
	• Лица, преждевременно напускащи системата на образование и обучение, жени (³) (% от населението на възраст 18 – 24 години)	12,70	12,30	11,90	11,50	10,90	10,20	9,60	9,50	9,20	8,90	8,90	:
	• Лица, преждевременно напускащи системата на образование и обучение, мъже (³) (% от населението на възраст 18 – 24 години)	16,70	16,10	15,80	15,30	14,50	13,60	12,70	12,40	12,20	12,10	12,20	:
	Лица, завършили висше образование, общо (³) (% от населението на възраст 30 – 34 години)	31,20	32,30	33,60	34,80	36,00	37,10	38,00	38,70	39,20	39,90	40,70	>=40,00
	• Лица, завършили висше образование, жени (³) (% от населението на възраст 30 – 34 години)	34,30	35,70	37,20	38,60	40,20	41,40	42,30	43,40	43,90	44,90	45,80	:
	• Лица, завършили висше образование, мъже (³) (% от населението на възраст 30 – 34 години)	28,00	28,90	30,00	31,00	31,80	32,80	33,60	34,00	34,40	34,90	35,70	:
Бедност и социално изключване	Лица, изложени на риск от бедност или социално изключване, ЕС-27 (⁴)(⁷) (млн.)	116,10	114,50	117,00	119,60	122,20	121,60	120,80	117,80	116,90	111,84	109,23	96,10
	Лица, изложени на риск от бедност или социално изключване, ЕС-28 (⁴)(⁷) (млн.)	:	:	:	121,00	123,60	122,80	122,00	119,00	118,10	113,00	:	:
	Лица, изложени на риск от бедност или социално изключване, ЕС-28 (⁴)(⁶)(⁷) (% от населението)	23,70	23,30	23,70	24,30	24,70	24,60	24,40	23,80	23,50	22,40	:	:
	• Лица, живеещи в домакинства с много нисък интензитет на икономическа активност, ЕС-28 (⁶)(⁷) (% от населението на възраст 0 – 59 години)	9,20	9,10	10,10	10,40	10,50	11,00	11,30	10,70	10,50	9,50	:	:
	• Лица, изложени на риск от бедност след социалните трансфери, ЕС-28 (⁶)(⁷) (% от населението)	16,60	16,40	16,50	16,80	16,80	16,70	17,20	17,30	17,30	16,90	:	:
	• Лица, изпитващи тежки материални лишения, ЕС-28 (⁶)(⁷) (% от населението)	8,50	8,20	8,40	8,90	9,90	9,60	8,90	8,10	7,50	6,60	6,00	:

Забележки:
1) Общо количество емисии, включително международното въздухоплаване и непрекия CO₂, но без емисиите от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС).
2) Прекъсване в динамичните редове през 2014 г. (преминаване от ISCED 97 към ISCED 2011).
3) Показателят „лица, изложени на риск от бедност или социално изключване“ представлява общият брой на хората, които: са изложени на риск от бедност след социалните трансфери, изпитват тежки материални лишения или живеят в домакинства с много нисък интензитет на икономическа активност. Лицата се преброяват само веднъж дори ако са представени в няколко вторични показателя.
4) Общата цел на ЕС е до 2020 г. да се преодолее рискът от бедност и социално изключване за най-малко 20 млн. души. Поради проблеми с наличието на данни целта е оценена само за ЕС-27.
5) Данни за ЕС-27 за 2008 г.
6) Данните за 2018 г. са прогнозни стойности.

Източник: Евростат, Smarter, greener, more inclusive?, издания за 2015-2019 г.

Приложение VI – Оценка на напредъка в постигането на целите на стратегия „Европа 2020“

01

Анализът на приетия набор от девет основни показателя показва напредъка на ЕС в постигането на общите му цели за 2020 г. в петте области: заетост, научни изследвания, енергетика, образование и намаляване на бедността (вж. таблица 1 и фигура 4). Това обаче прикрива разликите в резултатите и позициите на отделните държави членки спрямо средните стойности за ЕС.

Основни факти и пречки по отношение на напредъка в намаляването на бедността

02

Целта на стратегия „Европа 2020“ за намаляване на бедността е базирана на основния показател „Изложени на риск от бедност или социално изключване“ (наричан също така показател ИРБИ/AROPE³¹). Това е съставен показател, който обхваща три аспекта на бедността: (1) бедност, дължаща се на ниски доходи, след социалните трансфери³²; (2) тежки материални лишения³³; и (3) лица, живеещи в домакинства с много нисък интензитет на икономическа активност³⁴.

03

Въпреки целта на стратегия „Европа 2020“ за намаляване с 20 млн. души на населението, намиращо се в ситуация на бедност или социално изключване³⁵, спрямо равнищата от 2008 г. отпреди кризата, според показателя AROPE през 2018 г. 109 млн. души, или почти една четвърт (22 %) от населението в ЕС-27, продължават да са изложени на риск, като се отчита ограничен напредък от 6,9 млн. души³⁶. Финансовата криза доведе до значително влошаване на основния показател за бедността (AROPE) през 2009 – 2012 г., последвано от постепенно подобряване до 2018 г. (вж. фигура 1).

04

Въпреки подобрението в съставния показател като цяло, напредъкът варира значително в отделните държави членки, и по-специално в държавите с най-голямо население, изложено на риск от бедност. На фигура 2 е показана кумулативната разлика в населението на държавите членки, за което се счита, че е изложено на риск от бедност или социално изключване (в хиляди) през 2018 г. в сравнение с 2008 г. Като цяло, дванадесет от 27-те държави членки регистрират увеличение на броя на хората през същия период.

05

Освен това разликите между държавите са по-видими при някои подпоказатели, отколкото ако просто се сравнят процентите на хората, изложени на риск от бедност. Например през 2018 г. хора, засегнати от тежки материални лишения, практически липсват в някои държави членки, докато в други държави от такива лишения са засегнати около една пета от населението (вж. таблица 2). Освен това разликите между държавите са по-видими при някои подпоказатели, отколкото ако просто се сравнят процентите на лицата, изложени на риск от бедност.

06

Развитието на пазара на труда играе важна роля за бедността и социалното изключване. След значително намаление, дължащо се на икономическата рецесия (2009–2013 г.), през 2018 г. 73,2 % от населението на ЕС на възраст от 20 до 64 години имат заетост (от 70,3 % през 2008 г.; вж. фигура 3). Това е най-високият дял от 2002 г. насам, като се наблюдава съществено намаляване на разликата между половете (11,6 % през 2018 г. спрямо 15,1 % през 2008 г.). Увеличението на равнището на заетост обаче е било положително повлияно от постепенното увеличаване на работните места на непълно работно време (18,5 % през 2018 г. спрямо 16,8 % през 2008 г.)³⁷.

07

За да се доразвие социалното измерение в рамките на ЕС, през ноември 2017 г. е подписан Европейският стълб на социалните права, съдържащ списък с принципи в 20 области, които имат за цел да гарантират и подобрят достиженията на правото на ЕС. Успехът му ще зависи от неговото изпълнение и степента на ангажираност на национално равнище. На този етап е все още твърде рано Сметната палата да прецени в настоящия одит дали това би довело до подобрение спрямо слабите резултати на европейския семестър в това отношение.

Основни факти и пречки по отношение на напредъка относно разходите за НИРД

08

Разходите за НИРД спрямо БВП на ЕС останаха в застой на равнище малко над 2 % през последните години и целта от 3 % вероятно няма да бъде достигната (вж. фигура 4).

09

Що се отнася до научноизследователската и развойната дейност, Сметната палата установи, че в СВДП се обръща слабо внимание на държавите членки, които са показали малък или дори отрицателен ръст на своите разходи за НИРД (вж. таблица 3).

10

Освен това се запазват големите различия в разходите за НИРД между държавите – членки на ЕС (2017 г. — от 0,50 % от БВП в Румъния до 3,33 % в Швеция). Инвестициите в НИРД, по-специално финансираните от стопанския сектор НИРД, са по-високи в северните и западните държави – членки на ЕС, и различията между държавите като цяло отразяват различията в промишлената структура, интензивността на използваните знания и капацитета за научни изследвания.

Акроними и съкращения

(П)СДЗ: (Проект на) съвместен доклад за заетостта

„Европа 2020“: Стратегия на ЕС за растеж и работни места

ГД: Генерална дирекция

ГОР: Годишен обзор на растежа

ДД: Доклади по държави

ДМП: Доклад за механизма за предупреждение

ЕСИ фондове: Европейски структурни и инвестиционни фондове

ЗП: Задълбочен преглед

ИН: Интегрирани насоки (което включва Общите насоки за икономическите политики и Насоките за заетостта)

МРО: Местни и регионални органи

НЗ: Насоки за заетостта

НИРД: Научноизследователска и развойна дейност

НПР: Национални програми за реформа

ОНИП: Общи насоки за икономическата политика

ПМД: Процедура при макроикономически дисбаланси

ППД: Процедура при прекомерен дефицит

ПСК: Програми за стабилност и за конвергенция

ПСР: Пакт за стабилност и растеж

РОР: Регламент за общоприложимите разпоредби

CESAR: База данни на Комисията за наблюдение на изпълнението на СВДП

SWD: Работни документи на службите на Комисията

Речник на термините

Ефекти на разпространение: Евентуално въздействие на дадено събитие или събития в една държава върху икономиките на други държави. Макар и да съществуват положителни ефекти на разпространение, терминът най-често се използва за отрицателното въздействие на национални събития върху други части на света.

Задълбочен преглед (ЗП): Аналитичен документ, който се изготвя от Комисията и който има за цел да установи и да даде оценка на степента на сериозност на макроикономическите дисбаланси в контекста на ПМД. От 2015 г. ЗП са включени в докладите по държави в рамките на европейския семестър.

Многогодишна финансова рамка (МФР): Седемгодишна рамка, с която се регламентира бюджетът на ЕС. Тя се определя в единодушно приет регламент на Съвета със съгласието на Европейския парламент. Във финансовата рамка се определя максималният размер на разходите за всяка година за обширни области на политиката („функции“), както и общ годишен таван на бюджетните кредити за задължения и на бюджетните кредити за плащания.

Насоки за заетостта (НЗ): Общи приоритети и цели за политиките по заетостта на държавите от ЕС, формулирани от Съвета по предложение на Комисията; предвидени са и в Договора за функционирането на Европейския съюз. Заедно НЗ и ОНИП формират Интегрирани насоки.

Общи насоки за икономическата политика (ОНИП): Общи приоритети и цели за икономическите политики на държавите от ЕС, одобрени от Съвета въз основа на предложение от Комисията. Предвидени са в Договора за функционирането на Европейския съюз. ОНИП следва да разглеждат макроикономическите и структурните политики както за ЕС като цяло, така и за отделните държави от ЕС.

Пакт за стабилност и растеж (ПСР): Споразумение със задължителен характер за всички държави членки на ЕС от 1997 г. насам (с реформи от 2005 г. и 2011 г.) относно прилагането на разпоредбите на Договора от Маастрихт за постигане на устойчивост на фискалните политики на държавите членки, основно чрез поддържане на бюджетния дефицит и публичния дълг на приемливо ниво.

Програма за стабилност или конвергенция: Документ, който се изготвя ежегодно от държавите членки от еврозоната (извън еврозоната), и който представя политиките и мерките на държавите членки за осигуряване на устойчиви фискални политики, запазване на фискалните им позиции на равнището на или над техните средносрочни цели или следване на пътя към средносрочната бюджетна цел, като същевременно се предприемат достатъчно мерки за намаляване на дълга, за да се спази правилото за дълга и заложената в Договора референтна стойност от 60 %.

Процедура при макроикономически дисбаланси (ПМД): Механизъм за надзор, който има за цел да установи, предотврати и избегне възникването на потенциално вредни макроикономически дисбаланси, които биха могли да окажат отрицателно въздействие върху икономическата стабилност в конкретна държава членка, в еврозоната или в ЕС като цяло. От 2012 г. е част от европейския семестър.

Процедура при прекомерен дефицит (ППД): Корективната част на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), с която се определя как държавите следва да предприемат действия, в случай че държавният им дълг или бюджетният им дефицит се прецени като прекомерен съгласно разпоредбите на член 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Корективната част на Пакта за стабилност и растеж (ПСР), с която се определя как държавите следва да предприемат действия, в случай че държавният им дълг или бюджетният им дефицит се прецени като прекомерен съгласно разпоредбите на член 126 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Специфични за всяка държава препоръки (СВДП): Насоки за политиката, които се формулират ежегодно от Комисията към държавите членки относно това как да се поддържат стабилни публични финанси. След това Комисията ги представя на Съвета за одобрение през юли, в контекста на европейския семестър.

Стратегия „Европа 2020“: Стратегия на Съюза за растеж и работни места, която стартира през 2010 г. за 10-годишен период и приключва през 2020 г. В нея се подчертават три приоритета: интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, с една или повече цели (общо осем) за всеки приоритет в пет тематични области (заетост, научноизследователска и развойна дейност, изменение на климата и енергетика, образование и борба с бедността и социалното изключване). В стратегията са включени и седем тематични водещи инициативи.

Цели за устойчиво развитие (ЦУР): Приетата от международната общност през 2015 г. Програма до 2030 г. за устойчиво развитие представлява програма за действия в отговор на глобални тенденции и предизвикателства. В основата ѝ лежат 17-те цели за устойчиво развитие (ЦУР) и свързаните с тях целеви нива за периода до 2030 г. Международната общност прие амбициозна нова рамка, с помощта на която всички държави да работят заедно за решаване на общите проблеми. За пръв път целите за устойчиво развитие са общоприложими за всички държави, а ЕС е поел ангажимент за тяхното изпълнение.

Отговори на Комисията

Кратко изложение

Европейският семестър (наричан по-долу „семестърът“) беше създаден като част от отговора на ЕС на икономическата и финансовата криза, която засегна Европа преди десет години. От тогава до сега Европейската комисия и държавите членки чрез Съвета го развиват непрекъснато, за да се справят по координиран начин със социално-икономическите въпроси, включително производителността, конкурентоспособността и бизнес средата, както и икономическите и социалните аспекти на по-общи предизвикателства, свързани с климата, енергетиката и устойчивостта.

Предназначението на семестъра е да продължи да осигурява реакция и да се развива непрекъснато по отношение на обхват и акценти.

Внезапната поява на пандемията от COVID-19 (наричана по-долу „кризата“) и нейното силно разрушително въздействие е сътресение, което засегна всяка държава членка. Кризата причини огромни краткосрочни щети с дългосрочни последици. Наложително е предприемането на съгласувани действия, за да се противопоставим на тази криза. Комисията отговори и приспособи своя подход към разглежданата здравна, социална и икономическа криза, като същевременно продължава да поставя силен акцент върху възстановяването след кризата. Семестърът се оказва изключително ценен, за да се гарантира, че на щетите, нанесени на икономиката и заетостта, се отговаря с координирана на равнище ЕС, както и със специфична за всяка държава членка реакция. Комисията и Съветът се съгласиха да прилагат съществуващата в рамките на правилата гъвкавост, така че правителствата да могат да подкрепят икономическата дейност, както и да осигурят мрежа за социална сигурност за гражданите на ЕС. Специфичните за всяка държава препоръки за 2020 г. са насочени към здравното и социалното въздействие на непосредствената криза, както и структурните предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени в етапа на възстановяването. На етапа след COVID Комисията и държавите членки ще работят в още по-тясно сътрудничество, за да гарантират, че реформите са съгласувани и се изпълняват по-добре.

Европейската сметна палата (ЕСП) отбелязва, че изпълнението на 30 % от специфичните за всяка държава препоръки между 2011 и 2018 г. показва „никакъв напредък“ или „ограничен напредък“. Актуализираните данни за равнището на изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки за периода 2011—2019 г. показват, че държавите членки са изпълнили 22 % от тях в значителна степен или изцяло, по 46 % от препоръките е постигнат поне „известен напредък“, а за останалите 32 % от тях е постигнат „ограничен напредък“ или „никакъв напредък“ в изпълнението. Постигането на поне „известен напредък“ в изпълнението по почти 70 % от специфичните за всяка държава препоръки е показател за успех на европейския семестър. Това е доказателство за строгия мониторинг на реформите от страна на Комисията, но също така обосновава продължаващите усилия на Комисията за по-нататъшно подобряване на изпълнението. Комисията работи също така върху: i) засилване на анализа на устойчивостта в документите за семестъра, ii) непрекъснато развитие на връзката между използването на средства от ЕС и препоръките в рамките на семестъра, iii) интегриране на Програмата за подкрепа на реформите и iv) разработване на качествената оценка на Комисията за проследяване на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки.

След настъпването на кризата, когато много сходни проблеми възникнаха във всички държави членки, Комисията ще работи с държавите членки за по-нататъшното развитие на програмата за реформи.

ЕСП отбелязва, че дори да има вероятност шест от осемте цели на „Европа 2020“ да бъдат изпълнени изцяло, напредъкът по целите за намаляване на бедността и по отношение на научноизследователската и развойната дейност е бавен.

Комисията приема изключително сериозно борбата срещу бедността. Тя засилва акцента върху социалните въпроси, като интегрира Европейския стълб на социалните права и „набора от социални показатели“ в европейския семестър. В годишния си доклад „Заетост и социално развитие в Европа“ тя също така наблюдава развитията и факторите, които оказват въздействие върху бедността. Голяма част от специфичните за всяка държава препоръки през годините се отнасят до заетостта, усвояването на умения, ученето за възрастни, грижите за децата и интеграцията на лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда. Всички те са от съществено значение за справяне с бедността.

В областта на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) напредъкът в някои държави членки беше доста по-бърз, отколкото в други. Германия и Дания постигнаха своите цели преди 2020 г. На равнище ЕС интензивността на НИРД се увеличи от 1,81 % през 2000 г. до 2,19 % през 2018 г. Въпреки че като цяло ЕС не е изпълнил амбицията си за инвестиции в областта на НИРД, целта от 3 % има ясен мобилизиращ ефект. Увеличението на публичните разходи за НИРД и на публичната подкрепа за НИРД на предприятията в годините на силна фискална консолидация след кризата през 2008 г. нямаше да се случи без съсредоточаване на политиката върху ролята на НИРД за икономическия растеж.

След настъпването на настоящата криза Комисията подчертава, че държавите членки действат и на двата фронта, т.e. борбата с бедността, както и в областта на научните изследвания и иновациите като приоритети за стратегията за възстановяване.

ЕСП отбелязва, че Комисията не предоставя на държавите членки обратна информация в писмен вид относно националните програми за реформи. Комисията е на мнение, че целенасоченият диалог със съответните органи в държавите членки е по-ефективен от общата обратна информация в писмен вид относно националната програма за реформи. В случай на установени пропуски Комисията се свързва с органите, за да изиска липсващата информация. Комисията също така използва други източници (например мисиите за установяване на факти, двустранните контакти с държавите членки, служителите, отговарящи за европейския семестър), за да получи пълна и безпристрастна картина.

Европейският семестър представлява силно партньорство между Комисията, Съвета и държавите членки. Европейският парламент също е ключов участник чрез икономическите диалози. Семестърът поставя акцент върху приоритетите на държавите членки и на Европейския съюз за провеждане на структурни реформи, като същевременно се инвестира в екологосъобразно и устойчиво бъдеще. Комисията също така подчертава, че препоръките се одобряват от Европейския съвет и приемат от Съвета след изчерпателен анализ от страна на различните комитети на Съвета.

Комисията разгледа различните констатации и оценки и произтичащите от тях препоръки на ЕСП. Въпреки че Комисията е готова да приеме потенциални подобрения в процеса на семестъра, тя не е съгласна с извода, че не е обърнато достатъчно внимание на социалните и научноизследователските измерения в рамките на семестъра.

Въведение

Точки 01—08 — Процес на европейския семестър

Комисията идентифицира най-важните предизвикателства, пред които са изправени държавите членки, чрез анализ, основан на доказателствата, съдържащи се в докладите по държави. Тези доклади се публикуват и са публично достъпни. Европейският семестър се развива с течение на времето и освен неговия първоначален акцент върху фискални, свързани със заетостта и социално-икономически аспекти, вече включва и акцент върху целите за устойчиво развитие на ООН, доколкото те са обхванати от правните основания за семестъра. Такъв анализ вече бе представен в докладите по държави за 2020 г. Кризата постави някои неотложни здравни, социални и икономически потребности, които трябва да бъдат решени. Независимо от това с оглед възстановяването след кризата устойчивостта се превръща в основна тема на семестъра и ще насочва всички инвестиции. Европа има уникалната възможност да развива своите умения, научни изследвания и иновации, както и своята инфраструктура за насърчаване на икономически модел, основан на екологосъобразна устойчивост и неутралност по отношение на климата.

Комисията е готова да участва в обсъждането на възможни решения в рамките на политиката и предлагането на техническа подкрепа при поискване. Комисията оставя на държавите членки сами да определят най-подходящите мерки на политиката за справяне с идентифицираните приоритети. Като се има предвид краткият годишен цикъл и възможността за повтарящи се нужди от реформи в последователни години, досега не бе отчетена необходимост от намеса в области на политиката, които се считат за прерогатив на държавата членка. Подпомагането на реформите e възможно чрез програмите на Комисията по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и техническата помощ, предоставена чрез генерална дирекция „Подкрепа на структурните реформи“.

Механизмът за върховенството на закона е инструмент, който е отделен от семестъра. Провеждат се обсъждания за засилване на акцента върху върховенството на закона чрез въвеждане на нов механизъм за върховенството на закона.

Точки 09—19 — Отговорността за европейския семестър е споделена между Комисията и държавите членки

Комисията действително предприе редица мерки, за да гарантира редовен диалог и обмен на информация с държавите членки през целия цикъл на семестъра.

Констатации и оценки

Точки 21—31 и точка 59 — Две от осемте цели на „Европа 2020“ вероятно няма да бъдат изпълнени. Комисията не е отправила достатъчно препоръки за справяне с бедността и по отношение на научните изследвания в някои държави членки. Допълнителни въпроси като върховенството на закона.

Комисията отбелязва, че постигането на целите за заетост и образование е предпоставка за постигането на по-ниски нива на бедност и по-високи нива на научноизследователска и развойна дейност. Преструктурирането и реформите след финансовата криза бяха съсредоточени върху финансовия сектор и върху належащите проблеми, свързани с младежката безработица и преждевременното напускане на училище. Това се оказа ефективно, тъй като се постигна рекордна заетост и намаляване на преждевременното напускане на училище, което също оказа влияние върху намаляването на бедността.

Комисията приема изключително сериозно борбата срещу бедността. В своя инструмент REACT-EU, стартиран като част от плана за възстановяване за Европа, Комисията предложи да бъдат разпределени допълнителни средства за Европейския социален фонд, като приоритетно следва да се обърне внимание, наред с другите въпроси, на мерките за справяне с детската бедност. Предложеното изменено предложение за многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. за Европейския социален фонд+ (ЕСФ+) включва изискване всяка държава членка да отделя 5 % от своите средства по ЕСФ+ за мерки за справяне с детската бедност. Тези средства също така ще допринесат пряко за изпълнението на бъдещия инструмент на политиката относно гаранцията за децата, който Комисията ще предложи през 2021 г.

Комисията засилва акцента върху социалните въпроси, като интегрира Европейския стълб на социалните права и „набора от социални показатели“ в европейския семестър. Комисията подчертава, че препоръките към държавите членки, които са отбелязали влошаване по даден показател, не се отправят „автоматично“. Комисията разглежда социалното развитие, текущите политики на държавите членки, както и напредъка по съответните реформи. Нещо повече, голяма част от специфичните за всяка държава препоръки през годините се отнасят до заетостта, усвояването на умения, ученето за възрастни, грижите за децата и интеграцията на лицата, които са най-отдалечени от пазара на труда. Всички те са от съществено значение за справяне с бедността. В резултат на това бе постигнат значителен напредък в намаляването на бедността след пика на икономическата и финансовата криза през 2012 г., което доведе до намаляване на дела на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, значително под равнището отпреди кризата. През 2018 г. 110 милиона души бяха изложени на риск от бедност или социално изключване в ЕС-28 — 13,9 милиона души по-малко в сравнение с пика от 2012 г. и 7,5 милиона по-малко в сравнение с равнището отпреди кризата (2008 г.). Нещо повече, наличните данни за 2019 г. за 8 държави членки (Австрия, България, Дания, Латвия, Унгария, Полша, Румъния и Финландия) показват по-нататъшно намаляване на населението в риск от бедност или социално изключване.

Съществуват големи различия между разходите за научноизследователска и развойна дейност в различните държави членки и тези различия се запазват в зависимост от отправната точка за всяка държава. Германия и Дания постигнаха своите цели преди 2020 г. и затвърдиха водещата си позиция в областта на иновациите. Останалите държави членки напредват по-бавно, тъй като се опитват да прилагат повсеместно научните изследвания и иновациите както в академичните, така и в бизнес средите.

Оценката на ЕСП, че Комисията не е отправила достатъчно препоръки за справяне с бедността и по отношение на научните изследвания в някои държави членки, противоречи на признанието ѝ, че Комисията е отправила редица специфични за всяка държава препоръки, насочени към борбата с бедността в области като: заетост, усвояване на умения, учене през целия живот, грижи за децата и интеграция на пазара на труда на маргинализирани преди това хора. ЕСП също така признава работата по Европейския стълб на социалните права и целите за устойчиво развитие на ООН. Това показва, че Комисията поставя акцент върху преодоляването на първопричините за бедността: достъп до пазарите на труда, умения и грижи за децата. След настъпването на настоящата криза Комисията поставя силен акцент върху подкрепата на доходите и преките мерки за намаляване на бедността. Това вече е видно от специфичните за всяка държава препоръки за 2020 г. Чрез препоръките си до Съвета за 2020 г. Комисията се стреми също така да инвестира в научноизследователската и развойната дейност, за да се използва възможността, предлагана от екологизирането на икономиката и ангажимента на Европа за неутралност по отношение на климата.

В своя анализ на бизнес средата по държави членки Комисията разглежда други аспекти, доколкото съществува макроикономическа връзка. По отношение на отстояването на ключовата ценност на Европейския съюз, свързана с върховенството на закона, Комисията ще публикува всяка година доклад относно върховенството на закона, включващ специфични за държавите членки глави.

Точки 34—40 и точки 58—61 — Многогодишните оценки на Комисията за изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки от страна на държавите членки

ЕСП отбелязва, че процентът на изпълнение на специфичните препоръки по държави „изцяло“ или „в значителна степен“ е нисък, а мониторингът на Комисията невинаги е пълен.

Комисията работи с държавите членки за подобряване на техните резултати по отношение на изпълнението „изцяло“ или „в значителна степен“. Фактът, че от началото на европейския семестър през 2011 г. досега са изпълнени повече от две трети от специфичните за всяка държава препоръки с поне „известен напредък“, потвърждава, че се провеждат важни реформи, макар че е възможно те да отнемат повече време. Някои реформи се сблъскват със силна политическа и обществена опозиция дори когато правителството демонстрира своята ангажираност.

Държавите членки са постигнали най-голям напредък през годините в областта на финансовите услуги, достъпа до финанси, правната уредба относно несъстоятелността, законодателството за защита на заетостта и активните политики по отношение на пазара на труда, което е отражение на отдаването на приоритет на стабилизирането на финансовия сектор в отговор на икономическата и финансовата криза, което от своя страна изискваше решителни действия в рамките на политиката. В същия дух стъпките за стимулиране на създаването на работни места на постоянни договори и за преодоляване на сегментацията на пазара на труда отразяват стабилното изпълнение на съответните препоръки. По отношение на препоръките относно фискалната политика и бюджетното управление също се отчита солидно изпълнение, за да се поставят публичните финанси на стабилна основа след финансовата криза.

Фактът, че дисбалансите постепенно се подобряват или коригират през последните години, също сам по себе си свидетелства за успешното изпълнение на реформите.

Комисията извършва годишни и многогодишни оценки на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки два пъти през всеки цикъл на семестъра. Методологията на оценяване и определянето от Комисията на категории изпълнение се подобряват с течение на времето и са много строги, така че върху държавите членки се оказва непрекъснат натиск за продължаване и завършване на реформите. С цел улесняване на анализа и по-лесно сравнение на темпа на напредък през годините Комисията използва синтетичен показател за оценка на напредъка във връзка със специфичните за всяка държава препоръки.

В случай на продължаващо неподходящо изпълнение Комисията активно работи с държавите членки с цел да се гарантира, че идентифицираните предизвикателства и приоритети на политиката се разглеждат по подходящ начин. Тя не смята, че допълнителните препоръки и специфичните мерки на Съвета водят до конструктивен диалог за намиране на решение. Обратно, Комисията счита, че това се постига най-добре чрез насочване на наличните средства от ЕС към изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки. Средствата в областта на политиката на сближаване са приведени в съответствие със семестъра, като същевременно генерална дирекция „Подкрепа на структурните реформи“ предоставя техническата помощ на държавите членки. Предложеният наскоро Механизъм за възстановяване и устойчивост (561 милиарда евро) ще бъде изцяло насочен към реформи на политиката, свързани със семестъра.

За да се увеличи процентът на изпълнение „изцяло“ или „в значителна степен“, Комисията се консултира по-тясно с държавите членки, осигурява подкрепа за реформите чрез създадена за целта служба и гарантира по-добро обвързване на европейските средства с реформите.

Що се отнася до базата данни CeSAR за оценка на специфичните за всяка държава препоръки, извършва се непрекъснато подобряване на нейната функционалност. Това е вътрешен работен инструмент, който се споделя с държавите членки от декември 2019 г. насам.

Точки 41—44 — връзка между разходите от бюджета на ЕС и изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки

ЕСП посочва, че „връзката между разходите от бюджета на ЕС и изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки е недостатъчна“. Комисията обаче може да потвърди, че всички съответни специфични за всяка държава препоръки бяха взети предвид при планирането на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. Трябва да се има предвид, че европейските структурни и инвестиционни фондове се изпълняват потенциално за период от десет години в рамките на текущия програмен период (поради правилото „n+3“). Естествено, за да се материализират крайните продукти и резултатите от инвестициите, е необходим дори по-дълъг период от време и поради това е нужна дългосрочна перспектива, за да се прецени ефективността на това направление за насърчаване на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки. „Проучването“, на което се позовава ЕСП, потвърждава връзките между програмните документи за ЕСИФ (споразуменията за партньорство и оперативните програми) и специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър. „Широкият и общ“ характер на тези връзки произтича от общия характер на споразуменията за партньорство, които са „рамкови“ програмни документи и следователно не са насочени към специфични изисквания за изпълнение.

Съгласно Регламента за общоприложимите разпоредби, когато се вземат решения за намеса, в програмните документи се отчитат, наред с други елементи, и съответните специфични за всяка държава препоръки. Споразуменията за партньорство и оперативните програми са стратегически документи за изпълнение на ЕСИ фондовете за период от 7 години и не са предназначени единствено за изпълнение на специфичните за всяка държава препоръки. Независимо от това от 2016 г. насам в докладите по държави редовно се отчита приносът на бюджета на ЕС за справяне със структурните предизвикателства. Освен това полезните взаимодействия между семестъра и използването на средства от ЕС бяха значително засилени през годините и се очаква това да продължи в следващата многогодишна финансова рамка. За периода 2021—2027 г. Комисията предложи държавите членки да определят как съответните специфични за всяка държава препоръки се вземат предвид при подготовката на програмните документи. През програмния период 2021—2027 г. държавите членки следва редовно да представят на мониторинговия комитет и на Комисията напредъка в изпълнението на програмите в подкрепа на специфичните за всяка държава препоръки. В рамките на междинен преглед държавите членки следва, наред с другото, да обмислят необходимостта от промени в програмите с цел отчитане на съответните специфични за всяка държава препоръки, приети или изменени от началото на програмния период.

На 27 май 2020 г. Комисията представи предложение за инструмента NextGenerationEU. Първият стълб и основата на плана за възстановяване ще бъде нов Механизъм за възстановяване и устойчивост. Този инструмент надгражда инструмента за осъществяване на реформи и заменя бюджетния инструмент за сближаване и конкурентоспособност, който наскоро беше обсъден със съзаконодателите.

Комисията също така предложи инструмента за техническа подкрепа — самостоятелен регламент, който е продължение на съществуващата Програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР).

Точки 45—52 — Рационализиране на специфичните за всяка държава препоръки и приоритизиране на реформите

Всички съставни специфични за всяка държава препоръки, на които се позовава ЕСП, имат обща тема, а именно фискална политика, заетост и социална политика, бизнес среда и инвестиции. Компонентите на препоръките са свързани с различни области на политиката, по отношение на които се очаква държавите членки да реагират чрез своите министерства и административни органи в рамките на сходни срокове. Това отразява действителността, че справянето с конкретно социално-икономическо предизвикателство изисква действие в рамките на политиката в различни области. По отношение на приоритизирането на реформите предложените от Комисията препоръки отразяват вижданията на Комисията относно приоритетните действия, които трябва да бъдат предприети.

Процесът в Съвета гарантира, че препоръките са обсъдени между държавите членки преди тяхното финализиране. В крайна сметка Съветът е този, който приема препоръките. Освен това се акцентира върху непрекъснатия диалог с държавите членки и заинтересованите страни за идентифициране на приоритетите и конкретните реформи. Комисията е на мнение, че тези механизми гарантират, че приетите в крайна сметка препоръки са осъществими. Разбира се, Комисията е наясно, че някои реформи отнемат повече време от други, и затова е разработила многогодишна оценка на напредъка при изпълнението.

Що се отнася до позоваването на интегрираните насоки в препоръките, в документите с препоръки вече е налице значително позоваване и нито държавите членки, нито Комисията са посочили нужда от допълнително позоваване в това отношение. По отношение на формулировката и мотивите за препоръките е важно да се отбележи, че всяка препоръка е придружена от съображения в подкрепа, както и от спомагателен анализ в докладите по държави. С оглед на широкообхватното взаимодействие между държавите членки и Комисията не е налице неяснота в комуникацията.

Точки 53—56 — Ангажиране на заинтересованите страни на национално равнище и оценка на националните програми за реформи

Комисията изисква държавите членки да си сътрудничат със заинтересованите страни и самата тя също си сътрудничи с тях по време на мисиите за установяване на факти. Освен това на етапа на програмирането на средства се осъществява редовен обмен между Комисията и местните органи. Местните и регионалните органи са добре интегрирани в циклите на програмиране и изпълнение на фондовете по политиката на сближаване. Комисията предлага това да се запази и за програмния период 2021—2027 г.

По отношение на националните програми за реформи Комисията потвърждава съгласуваността на съдържанието, но се въздържа от намеса в националните традиции по отношение на документацията и формата. Националната програма за реформи се превърна в много важен инструмент за държавите членки за улесняване на междуведомствената и междурегионалната координация в процеса на реформите. Предложенията на Комисията за препоръки на Съвета по отношение на националните програми за реформи и становищата относно програмите за стабилност и конвергенция на държавите членки сами по себе си представляват документирани записи на оценката на Комисията на програмите. Оценката е изрично документирана в стандартните съображения от правния текст на специфичните за всяка държава препоръки. Освен това информацията, съдържаща се в програмите, се счита за актуализиране на оценката на специфичните за всяка държава препоръки, представена в майското общо съобщение, което е част от публикувания пакет за семестъра. В съдържанието на предложенията за специфичните за всяка държава препоръки също така се отчитат мерките, докладвани от държавите членки в техните програми. Комисията оценява съответствието с образеца и се съсредоточава върху основните ангажименти за реформи, както и върху потвърждението на собствената си информация, събрана от Комисията чрез други източници.

Що се отнася до базата данни CESAR, вътрешните процедури на Комисията са разработени с цел всички съответни генерални дирекции да дадат своя принос за цялостната оценка на Комисията относно специфичните за всяка държава препоръки в CESAR. В качеството си на подлежащ на актуализация инструмент, който непрекъснато се развива с цел по-нататъшно усъвършенстване на процеса на оценка и мониторинг, в CESAR се разработват нови функционалности, за да се гарантира в по-голяма степен, че всички съответни генерални дирекции предоставят своята оценка в базата данни.

Комисията не е съгласна с твърдението, че честото прегрупиране на специфичните за всяка държава препоръки прави мониторинга съпоставим в по-малка степен за различните години. Оценката на изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки се извършва първо за всяка отделна подчаст и след това чрез обобщение за цялостните специфични за всяка държава препоръки. С цел улесняване на анализа и по-лесно сравнение на темпа на напредък през годините Комисията използва синтетичен показател за оценка на напредъка при изпълнението на специфичните за всяка държава препоръки. В базата CESAR бяха въведени някои корекции с оглед по-добро проследяване на препоръките във всяка област на политиката за определен период от време.

Заключения и препоръки

59

Комисията не споделя заключението на ЕСП, че не е засилила достатъчно акцента върху намаляването на бедността, нито че съществува дисбаланс в комбинацията от специфичните за всяка държава препоръки.

Създаден е нов механизъм за върховенството на закона, за да се обърне специално внимание на въпросите, свързани с върховенството на закона. Включването на тези въпроси в семестъра е съсредоточено върху случаите, които имат ясно макроикономическо въздействие.

Препоръка 1 — Да се засили насочеността към социалните и научноизследователските измерения в процеса на европейския семестър

Комисията приема тази препоръка, тъй като тя ще бъде изцяло насочена към социално-икономическите последици от кризата, породена от COVID-19. Комисията е ангажирана с премахването на бедността чрез преодоляване на причините за рисковете от бедност.

Комисията приема частично тази препоръка, доколкото тя не може да се ангажира с отправянето на специфични за всяка държава препоръки за всички държави членки, при които не е налице напредък. С оглед на новия Европейски зелен пакт и цифровата трансформация се очаква научните изследвания и иновациите да имат съществена роля в рамките на европейския семестър и за превръщането на икономиката на ЕС в конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата.

Препоръка 2 — Да се подобрят изпълнението и наблюдението на специфичните за всяка държава препоръки

Първо тире — Комисията приема тази препоръка и понастоящем гарантира, че всички членове на екипите по държави актуализират своите оценки на изпълнението в CeSAR. В качеството си на подлежащ на актуализация инструмент, който непрекъснато се развива с цел по-нататъшно усъвършенстване на процеса на оценка и мониторинг, в CESAR се разработват нови функционалности, за да се гарантира, че всички съответни генерални дирекции предоставят своята оценка в базата данни.

Второ тире — Комисията приема частично тази препоръка. Тя ще гарантира, че информацията, която вече е публично достъпна чрез докладите по държави относно специфичните за всяка държава препоръки и степента на тяхното изпълнение, ще бъде достъпна и онлайн. Това следва да подлежи на одобрение от държавите членки.

Трето тире — Комисията не приема тази препоръка. Комисията изгражда отношения на сътрудничество с държавите членки с цел съвместно идентифициране и преодоляване на предизвикателствата.

Всъщност Комисията вече прилага принципа, предложен от ЕСП, като повтаря препоръките в следващи кръгове от семестъра в случай на неизпълнение и като ги доуточнява, когато това е оправдано. Следователно обмислянето на възможността за предприемане на допълнителни мерки съгласно Регламента не се счита за подходящо.

Препоръка 3 — Да се засили връзката между финансирането от ЕС и специфичните за всяка държава препоръки

Комисията приема частично тази препоръка за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. До известна степен вече съществува обвързаност на взаимно договорените реформи с определени условия в програмирането на ЕСИ фондовете. Нещо повече, на 27 май 2020 г. Комисията предложи нов Механизъм за възстановяване и устойчивост, който ще осигури мащабна финансова подкрепа за реформи и инвестиции, предприемани от държавите членки, като им помогне да се справят с предизвикателствата, идентифицирани в европейския семестър. Това обаче ще зависи от преговорите в Парламента и в Съвета.

Препоръка 4 — Да се подобри формулировката на специфичните за всяка държава препоръки

Комисията приема частично тази препоръка, доколкото отделните специфични за всяка държава препоръки се справят с предизвикателство на общата политика. Фактът, че отделните специфичните за всяка държава препоръки съдържат различни въпроси, отразява действителността, че справянето с конкретно социално-икономическо предизвикателство изисква действие в рамките на политиката в различни области. В рамките на стратегията „Европа 2020“ са включени измерими цели. Добавянето на допълнителни цели не се счита за полезно. Определянето на срокове също не се счита за практично, тъй като Комисията е наясно, че може да се наложи реформите да бъдат проведени на различни етапи във времето. Би могла да се предвиди по-подробна качествена оценка на усилията за изпълнение на отделните държави членки. Това вече се признава, когато Комисията оценява изпълнението и прилага различни категории за оценка, например ограничен напредък, известен напредък и т.н. Комисията вече предоставя подходящи мотиви за препоръките в докладите по държави и съображенията към специфичните за всяка държава препоръки.

Препоръка 5 — Да се предоставя ясна оценка на националните програми за реформи (НПР)

Първо тире — Комисията приема частично тази препоръка в зависимост от резултата от текущите преговори със съзаконодателите относно МФР и Механизма за възстановяване и устойчивост.

НПР допълват и потвърждават информацията, получена от други източници. НПР в настоящия си вид се считат за много полезни за формулирането на специфичните за всяка държава препоръки и подходящи за целта. Те вече съдържат различни елементи, предложени от ЕСП. Същевременно в рамките на текущото си сътрудничество с държавите членки Комисията ще проучи какви взаимноизгодни подобрения могат да бъдат направени по отношение на НПР.

Освен това, с оглед на предложенията на Комисията за МФР за периода 2021—2027 г., структурата на НПР може да бъде коригирана според случая в съответствие с предложената роля на НПР в Механизма за възстановяване и устойчивост. По-специално съгласно Механизма за възстановяване и устойчивост държавите членки ще могат да представят своите планове за възстановяване и устойчивост като приложение към НПР.

Второ тире — Комисията не приема тази препоръка.

Националните програми за реформи имат много важна роля за гарантиране на ангажимент за изпълнение на реформите в държавите членки, в рамките на техните министерства и заедно със заинтересованите страни. За Комисията НПР са полезен инструмент, който обединява и потвърждава информацията, която Комисията е събрала чрез различни други канали като част от своите постоянни дейности за икономически надзор.

Оценката на Комисията относно НПР е отразена в предложените специфични за всяка държава препоръки и съображенията към тях. С оглед на настоящата роля, която НПР имат в контекста на европейския семестър, не се счита, че предоставянето на държавата членка на изрична специална оценка относно НПР носи добавена стойност.

Бележки

¹ Европейският семестър беше въведен като нов елемент след постигнато споразумение през 2010 г. (вж. Съобщение (COM(2010) 250 final), озаглавено „Засилване на координацията на икономическите политики“, и Съобщение COM(2010) 367/2 „Засилване на координацията на икономическата политика за стабилност, растеж и работни места – инструменти за по-силно икономическо управление на ЕС“ и измененията, направени през 2011 г. с Регламент (ЕС) № 1175/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. в Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики (OВ L 306, 23.11.2011 г., стр. 12).

² Вж. Съобщение на Комисията „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM(2010) 2020 от 3.3.2010 г., приложение 1, стр. 30.

³ Съобщение на Комисията „Преглед на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, COM(2014) 130 final/2, 19.3.2014 г., стр. 18.

⁴ Съобщение на Комисията „Годишна стратегия за устойчив растеж за 2020 г.“; COM (2019) 650 final, 17.12.2019 г.

⁵ Вж. Съобщение на Комисията относно по-нататъшното укрепване на принципите на правовата държава в рамките на Съюза; COM (2019) 163 final, стр. 9—12.

⁶ Член 12, буква a) от Регламент № 1466/97.

⁷ Член 2-а, параграф 3, и член 2-ab, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1466/97.

⁸ Люксембург, Европейски съвет от 12 и 13 декември 1997 г., Заключения (приложение 1) и резолюция на Председателството на Европейския съвет относно координацията на икономическата политика на етап 3 от ИПС и по членове 109 и 109 б), параграф 3 от Договора.

⁹ Доклад на Съвета до Европейския съвет — „Подобряване на изпълнението на Пакта за стабилност и растеж“, Брюксел, 21 март 2005 г., 7423/05, ИПС 97, ЕКОФИН 104, стр. 4 от приложението.

¹⁰ Регламент (ЕС) № 1173/2011 за ефективното прилагане на бюджетното наблюдение в еврозоната, преамбюл, параграф 3, 16 ноември 2011 г.

¹¹ Член 2-а, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1466/97.

¹² Член 11, параграфи 1 и 2 от Регламент № 1466/97.

¹³ Вж. Специален доклад № 3/2018 „Одит на процедурата при макроикономически дисбаланси (ПМД)“ на ЕСП и Специален доклад № 18/2018 „Постигната ли е основната цел на превантивната част на Пакта за стабилност и растеж?“ на ЕСП.

¹⁴ 2008 г. е първоначалният референтен период, спрямо който са определени цели.

¹⁵ Вж. също докладната записка от обсъждане в службите на МВФ, озаглавена Inequality and poverty across generations in the EU („Неравенство и бедност между поколенията в ЕС“), януари 2018 г.

¹⁶ https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/refreshTableAction.do?tab=table&plugin=1& pcode = ttessi012 & language = bg?.

¹⁷ Препоръка на Комисията от 26.4.2017 г. относно Европейския стълб на социалните права, C(2017) 2600 final.

¹⁸ Резолюция, приета от Общото събрание на ООН, “Transforming our world: the 2030 Agenda for Sustainable Development”; A/RES/70/1; 25.9.2015 г.

¹⁹ Политически насоки за следващата Европейска комисия за периода 2019—2024 г. „Съюз, който се стреми към повече — моята програма за Европа“, от президента Ursula von der Leyen по време на нейната кандидатура;

²⁰ Вж. фигура 2 на стр. 4 от Стратегическите бележки на ESPC, Европейска комисия, брой 6/2015.

²¹ Съгласно член 121, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

²² Съгласно член 2-а, параграф 3, буква a) от Регламент (ЕС) № 1466/97.

²³ Членове 15 и 96 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета.

²⁴ Доклад, изготвен от Ismeri Europa по поръчка на Комисията, Support of European Structural and Investment (ESI) Funds to the implementation of the Country Specific Recommendations and to structural reforms in Member States, 2018 г.

²⁵ Становище № 6/2018 на ЕСП във връзка с предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите; точки 31—34 и препоръка 4, точки 36—39 и препоръка 9.

²⁶ „Документ за размисъл относно задълбочаването на Икономическия и паричен съюз“ на Комисията, COM(2017) 291 от 31.5.2017 г., стр. 24.

²⁷ В член 2а, параграф 2, букви а) и б) от Регламент (ЕС) № 1466/97 се изисква надзор на прилагането на общите насоки за икономическите политики и преглед на прилагането на насоките за заетостта.

²⁸ Член 2-а, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 1466/97.

²⁹ Европейски комитет на регионите, Становище „Усъвършенстване на управлението на европейския семестър: Кодекс на поведение за участието на местните и регионалните власти“, 123-а пленарна сесия, 11 – 12 май 2017 г.

³⁰ Италия е излязла от ППД през юни 2013 г. и периодът преди това е бил частично обхванат от одита на ЕСП на ППД. Тя беше включена в извадката с оглед на широкото прилагане на клаузи за гъвкавост в рамките на превантивната част и на цялостното ѝ значение за макроикономическото развитие в ЕС.

³¹ Данните относно бедността следва да се тълкуват предпазливо. Например съставният показател ИРБИ се влияе в особено голяма степен от показателя „изложени на риск от свързана с доходите бедност след социалните трансфери“. Този показател е относителна мярка за бедността и неговият праг варира значително в отделните държави членки. Той варира и във времето, тъй като следва развитието на средния национален разполагаем доход: през периода 2008 – 2017 г. в редица държави членки прагът е намалял (Гърция и Кипър) или е останал почти стабилен (Испания и Италия).

³² Лица, които живеят в домакинство с „приравнен“ разполагаем доход след социалните трансфери под 60 % от средния национален разполагаем доход. Този праг е конвенционален и представлява равнището на доходите, което се счита за необходимо, за да води човек приличен живот.

³³ Лица, които не могат да си позволят поне три от следните девет неща: да плащат своя наем, ипотека или сметки за комунални услуги; да поддържат дома си достатъчно топъл; да посрещат неочаквани разходи; да консумират редовно месо или белтъчини; да ходят на почивка; да притежават телевизор; да притежават перална машина; да притежават автомобил; да притежават телефон. През 2017 г. ЕС актуализира този списък и сега той включва още седем елемента: да подменят износените дрехи и мебели с нови; да притежават два чифта обувки; да харчат известна сума пари за себе си; да имат редовни занимания в свободното време; най-малко веднъж месечно да се събират с приятели/семейството за питие/на ресторант; и да разполагат с интернет връзка. Липсата на перална машина, телевизор и телефон отпадна от преразгледания списък като неподходяща мярка за измерване на изпитваните лишения.

³⁴ Хора на възраст от 0 до 59 години, които живеят в домакинства, в които лицата в трудоспособна възраст (с изключение на учениците/студентите под 25 годишна възраст) са работили на по-малко от 20 % от общия си трудов потенциал през последната година.

³⁵ В допълнение към целта за 2020 г. и в рамките на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. на Организацията на обединените нации държавите – членки на ЕС, поеха ангажимент да намалят наполовина бедността във всичките ѝ измерения до 2030 г.

³⁶ Поради липсата на данни за сравнение от 2008 г. Хърватия не е включена в изчисленията (1,1 млн. души, изложени на риск от бедност или социално изключване през 2017 г.).

³⁷ https://ec.europa.eu/eurostat/tgm/table.do?tab=table&init=1&language=en&pcode=tesem100&plugin=1.

График

Събитие	Дата
Приемане на Меморандума за планиране на одита (МПО) / Начало на одита	19.9.2017 г.
Официално изпращане на проектодоклада до Комисията (или до друга одитирана институция)	31.1.2019 г.
Приемане на окончателния доклад след съгласувателната процедура	30.6.2020 г.
Получаване на официалните отговори на Комисията (или на друга одитирана институция) на всички езици	20.7.2020 г.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2020 г.

PDF	ISBN 978-92-847-2085-9	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/299391	QJ-AB-19-027-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-2065-1	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/764758	QJ-AB-19-027-BG-Q

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2020 г.

Политиката на Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с повторната употреба на информация се изпълнява чрез Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), съдържанието на информацията на ЕСП, притежавана от ЕС, е лицензирано в рамките на лиценза по програма „Creative Commons Attribution 4.0 International“ (CC BY 4.0). Това означава, че повторното използване е позволено, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документа. Европейската сметна палата не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторното използване.

Уреждането на допълнителни права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП или фотографии, включващи трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при употребата.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, възможно е да трябва да поискате разрешение директно от носителите на авторските права.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторна употреба и не са преотстъпени на Вас.

Всички уебстраници на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към уебстраниците на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира тяхното съдържание, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейска сметна палата не може да се използва без предварително разрешение от нейна страна.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.