Световен алианс за борба с изменението на климата (+) Резултатите не отговарят на амбициите

Кратко изложение

I Най-слабо развитите страни и развиващите се малки островни държави допринасят най-малко за емисиите на парникови газове, но са засегнати в най-голяма степен от последиците от изменението на климата. През 2007 г. ЕС стартира инициативата за Световен алианс за борба с изменението на климата с цел да помогне на тези държави да повишат устойчивостта си спрямо въздействието на изменението на климата. През 2014 г. инициативата навлиза във втора фаза — Световен алианс за борба с изменението на климата +, която обхваща периода 2014—2020 г. ЕС е предоставил финансиране с общ размер от 729 млн. евро за двете фази.

II През 2020 г. Комисията взема решение да не удължава инициативата с последваща фаза. През периода 2021—2027 г. тя ще финансира действия за борба с изменението на климата в развиващите се държави чрез подкрепа, насочена тематично и географски, по линия на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество. Настоящият одит на Европейската сметна палата (ЕСП) беше насочен към извличането на поуки от изпълнението на двете фази на Световния алианс за борба с изменението на климата, както за бъдещи действия за борба с изменението на климата, така и за бъдещи инициативи за световно развитие. В своя одит ЕСП си постави за цел да оцени дали действията са постигнали очакваните резултати ефикасно и дали Комисията е успяла да реализира максимални допълнителни ползи от инициативата.

III Цялостното заключение на ЕСП е, че инициативата не е доказала своето въздействие върху устойчивостта на държавите спрямо изменението на климата. По отношение на ефективността извършените действия като цяло са реализирали планираните крайни продукти и услуги, но понякога на висока цена.

IV Постигнатото чрез инициативата подобрение в положението на бенефициентите не се е измервало и тя не е била съсредоточена в достатъчна степен върху нуждите на най-силно засегнатите. Поради разходите, свързани с използването на новите технологии, е било по-трудно за най-бедните домакинства да се възползват от програмата. Освен това малко от мерките са включвали дейности, насочени специално към нуждите на жените.

V Инициативата е била съсредоточена основно върху изграждането на институционален капацитет, но неговата устойчивост е била ограничена поради голямото текучество на персонала. Поради тази причина очакваното развитие от изграждане на капацитет и пилотни дейности към допълнително разширяване на действията за адаптиране, които да обхващат повече бенефициенти, не се е реализирало систематично.

VI През нито една от двете фази на Световния алианс за борба с изменението на климата не е привлечено очакваното допълнително финансиране от държавите членки и частния сектор. Въпреки значителния недостиг на финансови средства Комисията не е преразгледала първоначалните си амбициозни цели през целия 15-годишен период на инициативата. Също така през втората фаза, в резултат на прилаганите от Комисията критерии за разпределяне на финансирането, най-уязвимите държави са получили пропорционално по-малка по размер подкрепа.

VII Комисията не е анализирала в достатъчна степен доколко са били основателни предвидените в бюджета разходи за повечето от включените в извадката действия. Проверката на ЕСП показа, че разходите за управление на действията са се различавали значително и са били особено високи в Тихоокеанския регион. Одиторите установиха, че Комисията е можела да реализира икономии посредством по-подробен анализ на разходите.

VIII Въпреки че инициативата е започнала през 2007 г. и е подпомогнала повече от 80 държави, осведомеността сред развиващите се държави, както и сред държавите — членки на ЕС, е останала ограничена. Това се дължи отчасти на факта, че финансираните действия не са можели да бъдат разграничени от други действия на ЕС за борба с изменението на климата в развиващите се държави. Освен това върху ефективността на инициативата влияние е оказал сложният ѝ начин на организация, по-специално дублирането на механизмите за подкрепа и потоците на финансиране.

IX Световният алианс за борба с изменението на климата няма да има последващи фази, но от него са извлечени полезни поуки за други инициативи за световно развитие, които ЕС може да използва в бъдеще.

X Въз основа на тези заключения ЕСП препоръчва на Комисията:

1. да насочи подкрепата към най-силно засегнатите от последиците от изменението на климата;
2. да включи извлечените поуки в бъдещи инициативи за световно развитие.

Въведение

Изменението на климата засяга развиващите се държави в различна степен

01 Цел за устойчиво развитие 13 е насочена към борба с изменението на климата и последиците от него както посредством мерки за адаптиране, така и посредством мерки за смекчаване. Необходими са особено спешни действия за адаптация в развиващите се държави. Междуправителственият комитет по изменението на климата към Организацията на обединените нации (МКИК) отбелязва, че основните усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата следва да бъдат положени от развитите държави, където емисиите на глава от населението са по-високи¹.

02 Най-бедните и най-уязвимите групи от населението в света са най-тежко засегнати от последиците от изменението на климата, тъй като живеят в области, които са по-застрашени от наводнения, свлачища, суша и други бедствия². Правителствата и обществата вероятно ще разширят мерките за адаптация и устойчивост с цел да се справят със съществуващите заплахи, но тези мерки навярно няма да бъдат равномерно разпределени, като така част от населението ще бъде пренебрегнато³.

Световният алианс за борба с изменението на климата е имал за цел да подкрепи бедните развиващи се държави, които са най-уязвими по отношение на изменението на климата

Инициативата е подкрепила широк кръг от държави

03 Основната тематична програма, чрез която се насочва помощта за развитие от ЕС в подкрепа на действията за борба с изменението на климата, е инициативата за Световен алианс за борба с изменението на климата, започнала през 2007 г.⁴ Тя е имала за цел да помогне на бедните развиващи се държави, които са най-уязвими към изменението на климата, да повишат способността си да се адаптират към последиците от него. Инициативата е била предназначена също така да помогне на държавите да участват в усилията за смекчаване на последиците от изменението на климата. Тя е била съсредоточена върху най-слабо развитите държави⁵ и развиващите се малки островни държави⁶. През 2014 г. инициативата е навлязла във втора фаза — Световен алианс за борба с изменението на климата +, която обхваща периода 2014—2020 г.

04 През 2020 г. Комисията взема решение инициативата да не бъде продължена с трета фаза в Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021—2027 г. Вместо това, в съответствие с Регламента от 2021 г. относно Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество („ИССРМС — Глобална Европа“), Комисията ще финансира действия за борба с изменението на климата в развиващите се държави основно посредством подкрепа, насочена тематично и географски и предоставяна чрез многогодишните индикативни програми (МИП).

05 Инициативата е подкрепила действия за борба с изменението на климата в широк кръг от държави (вж. фигура 1).

Инициативата се е състояла от два компонента и е обхващала няколко приоритетни сектора

06 Всяка една от двете фази на инициативата се е състояла от два компонента:

1. световния компонент, който обхваща всички развиващи се държави. Този компонент е бил финансиран от Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и основно е подпомагал действия, обхващащи отделни държави.
2. вътрешния за АКТБ компонент, който обхваща държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (държави от АКТБ). Този компонент е бил финансиран от Европейския фонд за развитие (ЕФР) и е подкрепял предимно действия, обхващащи цели региони.

07 Два механизма за подкрепа са се изпълнявали от консорциуми, ръководени от консултативни групи по въпросите на околната среда, и са подпомагали генерална дирекция „Международни партньорства“ и делегациите на ЕС при предоставянето на помощ на партньорските държави в усилията им за изпълнение на действия в областта на климата, финансирани от инициативата:

1. Световният механизъм за подкрепа е подкрепял глобалното направление на инициативата чрез насърчаване на диалог и обмен на опит в областта на изменението на климата. По този механизъм са подпомагани делегациите на ЕС при формулирането на действия за борба с изменението на климата и също така е предоставяна ad hoc техническа помощ, т.е. подкрепа и консултации при разработването и изпълнението на действия в областта на климата в държавите бенефициенти. Освен това той подкрепя създаването и разпространението на знания и с негова помощ се е управлявала платформа за сътрудничество, съдържаща документация относно програмите на инициативата.
2. Вътрешният за АКТБ механизъм за подкрепа е подпомагал секретариата на Организацията на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (ОДАКТБ) при координирането на вътрешното за АКТБ направление на инициативата. Чрез него също така се е осъществявало управлението на Механизма за подкрепа в областта на климата, по който е предоставяна техническа помощ на регионалните организации⁷, правителствените органи и недържавните участници в държавите от АКТБ. Техническата помощ е включвала дейности като проучвания за осъществимост, задачи по идентифициране и формулиране на проекти, обучения и семинари.

08 За да се постигне целта на инициативата да помогне на държавите да реагират на изменението на климата, нейният подход е основан на два стълба:

1. насърчаване на диалога и споделянето на знания, например посредством национални или международни конференции и семинари.
2. предоставяне на техническа и финансова подкрепа за мерки за смекчаване на изменението на климата и адаптиране към него и за намаляване на риска от бедствия. Тази подкрепа варира от изграждане на капацитет или оказване на техническа помощ на национални, регионални или местни органи до конкретни действия, чрез които се изпробват нови подходи или се прилагат успешни пилотни проекти в по-голям мащаб.

09 По инициативата е предоставена техническа и финансова подкрепа посредством дейности, обхващащи широк кръг от сектори (вж. фигура 2). Двата основни сектора, получили подкрепа, са „околна среда и природни ресурси“ и „земеделие и продоволствена сигурност (включително рибарство)“.

Действията са изпълнени предимно посредством организации на ООН и агенциите на държавите — членки на ЕС, за предоставяне на помощ

10 Инициативата не е имала собствен бюджетен ред в счетоводната система на Комисията. Редица действия за борба с изменението на климата, финансирани чрез Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие, са обозначени от Комисията като част от инициативата за Световен алианс за борба с изменението на климата. Общият размер на средствата, разпределени за инициативата, е 728,8 млн. евро, като в тази сума се включват вноските от държавите — членки на ЕС. За първата фаза (2007—2013 г.) са предоставени 308,8 млн. евро, а за втората (2014—2020 г.) — 420 млн. евро (вж. фигура 3).

11 На фигура 4 е показано финансирането, насочено посредством основната световна програма и вътрешната за АКТБ програма, както и финансирането за двата механизма за подкрепа. Договорената към април 2022 г. сума възлиза на 587 млн. евро.

12 Действията са били осъществени чрез различни начини на изпълнение, основно посредством споразумения за финансиране с организации на ООН и агенциите на държавите членки за предоставяне на помощ (вж. фигура 5).

Обхват и подход на одита

Обхват на одита

13 Тъй като Световният алианс за борба с изменението на климата няма да бъде продължен, в своя одит ЕСП провери как Комисията е управлявала двете му фази с цел да се извлекат поуки както за бъдещи действия за борба с изменението на климата, така и за бъдещи инициативи за световно развитие. Одитът имаше за цел да оцени дали средствата са били използвани ефикасно и ефективно, както и да отправи препоръки за подобрения за бъдещи действия на ЕС в областта на изменението на климата.

14 Основният одитен въпрос на ЕСП беше дали инициативата е била ефикасна и ефективна. ЕСП раздели този въпрос на следните подвъпроси:

• Действията постигнали ли са очакваните резултати ефикасно?
• Реализирала ли е Комисията максимални допълнителни ползи от инициативата?

15 ЕСП разгледа 14 действия: пет в Тихоокеанския регион, две в Бангладеш, две в Етиопия, две в Бутан, едно в Нигер и едно в Куба, както и едно регионално действие, обхващащо цяла Африка. Общата стойност на тези действия е 95,4 млн. евро, което представлява 16 % от договорените по инициативата средства за периода от 2007 г. до април 2022 г.

16 ЕСП избра тези държави въз основа на размера на средствата, предоставени от инициативата, и с оглед да бъдат обхванати както световният, така и вътрешният за АКТБ компонент, различни региони и различни методи на изпълнение. ЕСП разгледа както приключили, така и текущи действия. Тя оцени също така приноса на двата механизма за подкрепа. В таблица 1 и в приложението е представен общ преглед на всички 16 действия, включени в извадката.

Одитен подход

17 Поради свързаните с COVID-19 ограничения за пътуване ЕСП не успя да проведе одитни посещения в Бутан, Етиопия и Тихоокеанския регион, както беше планирано първоначално. Констатациите и оценките на ЕСП се базират на следните източници на одитни доказателства:

1. преглед на документация и на уеб базирана информация относно изменението на климата в развиващите се държави;
2. преглед на документация (напр. договори, бюджети, мониторинг, окончателни доклади, оценки) относно дейностите на инициативата, предоставена от ГД „Международни партньорства“ и двата механизма за подкрепа;
3. видеоконференции със служители на делегациите на ЕС, партньори по изпълнението и бенефициенти в Етиопия, Бутан и Тихоокеанския регион. ЕСП също така проведе видеоконференции с ГД „Международни партньорства“, ГД „Действия по климата“, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и механизмите за подкрепа на инициативата. Освен това одиторите обмениха информация с представители от шест държави — членки на ЕС, и с партньорството за национално определен принос (НОП)⁸, което помага на държавите да получат достъп до ресурси за ускоряване на действията в областта на климата;
4. анкета, която ЕСП изпрати до органите за връзка по инициативата в 65 делегации на EС. Процентът на отговорилите беше 86 % (56 делегации на ЕС). Анкетата включваше въпроси относно ефикасността и ефективността на действията и силните и слабите страни на инициативата;
5. въпросници, изпратени до ГД „Международни партньорства“ и до двата механизма за подкрепа, относно разработването и изпълнението на действията и относно управлението на инициативата.

Констатации и оценки

Макар инициативата да е била съсредоточена върху изграждането на капацитет, разходите са можели да бъдат намалени, а въздействието ѝ не е било доказано в достатъчна степен

18 По един от двата стълба и в двете фази на Световния алианс за борба с изменението на климата се е предоставяла техническа и финансова подкрепа за мерки за адаптиране и смекчаване (вж. точка 08). ЕСП разгледа ефикасността и ефективността на тази подкрепа. По-специално одиторите оцениха:

1. дали Комисията е насочила инициативата така, че да отговори на нуждите на пряко засегнатите от последиците от изменението на климата, особено на жените, и дали е разширила обхвата на успешните пилотни действия с цел да даде възможност на повече хора да извлекат полза от тях;
2. дали разходите за управление са били разумни с цел възможно най-много средства да достигнат до получателите;
3. дали действията са постигнали очакваните резултати;
4. дали между мерките са осъществени полезни взаимодействия и дали потребностите, към които е била насочена инициативата, са продължили да бъдат задоволявани и след приключването на подкрепата;
5. дали инициативата е повишила устойчивостта на държавите спрямо въздействията от изменението на климата.

19 На фигура 6 и в приложението са обобщени констатациите от оценката, извършена от ЕСП по време на одита, на 14-те включени в извадката действия. Одиторите анализираха устойчивостта единствено на седемте завършени действия. Двата механизма за подкрепа са разгледани в точка 62.

Комисията не е разширила обхвата на мерките за адаптация в достатъчна степен и не е отговорила задоволително на нуждите на най-силно засегнатите от последиците от изменението на климата

20 Въз основа на прегледа на действията и оценките на програмите, отговорите на анкетата на ЕСП и проведените дискусии със служители на Комисията, делегации на ЕС и бенефициенти, одиторите стигнаха до заключението, че инициативата не е отговорила в достатъчна степен на потребностите на пряко засегнатите от въздействието на изменението на климата поради следните причини:

1. не се е осъществил систематичен преход от изграждане на капацитет (напр. обучения за интегриране на изменението на климата в националните и местните планове, семинари за служители на ключови позиции, целящи да разширят познанията им за изменението на климата и т.н.) и пилотни дейности към по-мащабно разширяване на конкретните действия за адаптация, пряко подкрепящи населението, както е предвидено в концептуалния документ за Световния алианс за борба с изменението на климата +⁹;
2. на жените не е отделено достатъчно внимание, въпреки че те са били непропорционално повече засегнати от въздействието на изменението на климата¹⁰, например поради това че са останали в селата, докато мъжете са мигрирали в градските зони;
3. някои от дейностите са били финансово непосилни за най-бедните домакинства.

Очакваното развитие от изграждане на капацитет и пилотни дейности към по-мащабно разширяване на действията за адаптация не се е осъществило систематично

21 От делегациите на ЕС, отговорили на анкетата на ЕСП, 86 % са очаквали подкрепата да се развие от изграждане на капацитет на националните, регионалните или местните органи към конкретни мерки за адаптация, от които пряко се ползва населението, най-засегнато от изменението на климата. Според Комисията националните партньори са оценявали конкретните дейности за адаптация, тъй като гражданите са можели ясно да видят, че се предприемат действия за адаптиране към изменението на климата.

22 И през двете фази на инициативата обаче изграждането на капацитет е останало съществена част от подкрепата за засегнатите държави поради напускане на обучен персонал. Този проблем стана виден от проведената от ЕСП анкета, тъй като 52 % от респондентите считат, че текучеството на обучения персонал е голямо. Партньорите по изпълнението на Комисията обясниха, че голямото текучество на персонала създава постоянна необходимост от изграждане на капацитет. От делегацията на ЕС в Тихоокеанския басейн изтъкнаха, че има риск действията да са били свързани с подновяване на капацитет, по-скоро отколкото с изграждането на такъв. В някои случаи продължаването на дейностите по изграждане на капацитет е бил предпочитаният начин да се отговори на постоянните нужди на тези държави, вместо да им се оказва подкрепа за разширяване на обхвата на успешните конкретни действия за адаптация, установени по време на първата фаза. Това означава, че за предоставянето на такава подкрепа са били налични по-малко ресурси.

23 Едва три от 14-те действия в извадката на ЕСП (действие 5 в Тихоокеанския басейн и действия 6 и 7 в Бангладеш) са включвали известно разширяване на пилотните дейности за адаптация, а именно посредством обхващане на нови локации и повече бенефициенти. Освен това само 38 % от отговорилите на анкетата на ЕСП са на мнение, че пилотните дейности за адаптация са били систематично разширявани. Очакваният преход от дейности за изграждане на капацитет към повече конкретни дейности за адаптация през втората фаза на инициативата не се е осъществил на практика навсякъде. В каре 1 са представени два примера от действията, включени в извадката, при които разширяването е било възможно, но не се е реализирало.

Фокусът върху жените е бил недостатъчен, въпреки че те са пострадали непропорционално от последиците от изменението на климата

24 В документите за планиране на Комисията относно действията, включени в извадката на ЕСП, се посочва, че жените са непропорционално засегнати от последиците от изменението на климата. Действията обаче не са били систематично съсредоточени върху жените. Единствено три действия¹¹ от извадката на ЕСП са включили дейности, насочени специално към нуждите на жените. От отговорилите на анкетата на ЕСП 84 % са на мнение, че действията следва да наблегнат повече на подпомагането на жените. В каре 2 се съдържат примери за недостатъчния фокус върху жените.

Някои от дейностите са били финансово непосилни за най-бедните домакинства

25 Инициативата е имала за цел да се интегрира борбата с изменението на климата в усилията за намаляване на бедността, както и да се обърне специално внимание на мерки, от които се ползват пряко хората, живеещи в крайна бедност¹³. Очаквало се е действията да помогнат за намаляване на бедността чрез повишаване на устойчивостта на уязвимите домакинства.

26 В доклада за въздействието и устойчивостта от 2021 г.¹⁴, изготвен в рамките на световния механизъм за подкрепа, е било констатирано обаче, че някои действия не са подпомогнали най-бедните домакинства. Това се е дължало на увеличаването на заплахата за препитанието им при включването им в пилотни действия, или на факта, че разпространението на нови технологии е финансово недостъпно. В проучвания относно действия в Камбоджа, Непал, Тихоокеанския басейн и Танзания е констатирано, че разходите за интервенции за адаптация означават, че най-уязвимите домакинства в голяма степен са изключени. Например за действие 3 в Тихоокеанския басейн разходите за транспортиране на резервоари за съхраняване на дъждовна вода към отдалечени острови на Палау са били непосилни за по-малките и по-бедните домакинства.

Големите различия в разходите показват, че ефективността на някои действия е можела да бъде подобрена

27 Разработката и бюджетът на действията са оценени от делегациите на ЕС и от групата за преглед на качеството в рамките на ГД „Международни партньорства“. За действия 6 и 7 (LoGIC) в Бангладеш делегацията на ЕС е проверила доколко разходите са основателни спрямо планираните резултати. Тя е имала за цел да ограничи разходите за управление до приблизително 20 % (т.е. заплатите, разходите за командировки и разноски по престоя на ръководители, координатори и персонал в областта на администрацията, финансите, комуникациите и ИТ сферата, както и разходите за офисни помещения и оборудване и средствата, заделени за постоянни административни разходи). Според делегацията на ЕС делът на разходите е бил сравним с този при сходна интервенция с малко по-високи разходи за управление. Проучване относно LoGIC от март 2020 г. е установило, че една от силните страни на действието е бил високият процент на финансиране, донесло преки ползи за местните жители.

28 За девет действия от извадката на ЕСП обаче Комисията не е извършила достатъчно задълбочена оценка на това доколко разходите са били основателни. В три случая не е бил направен анализ дали разходите за персонал и командировки са били необходими или разумни (вж. каре 3).

29 Тъй като Комисията не е извършила достатъчно задълбочен анализ и сравнение на разходите, ЕСП направи свой собствен анализ на разходите за управление въз основа на наличните в съответните бюджети и доклади данни. Анализът на одиторите на действията, включени в извадката, показа, че са налице големи различия в разходите за управление, както и че могат да се търсят начини за повишаване на разходната ефективност на етапа на разработката (вж. фигура 7).

30 Разходите за управление са били особено високи в Тихоокеанския регион. Например разходите за управление на действия 1, 2 и 5 са представлявали съответно 43 %, 59 % и 53 % от общия бюджет. Две са основните причини, поради които разходите за управление в Тихоокеанския регион са били особено високи:

1. едновременното изпълнение на две отделни действия (напр. 1 и 5), финансирани от различните компоненти на инициативата, е увеличило разходите за управление;
2. действията от втората фаза (1, 2 и 5) са управлявани от няколко партньори по изпълнението, което е обединило експертните знания на различни регионални организации, но е довело до високи разходи за управление.

31 Комисията е посочила, че някои разходи са попадали в „сивата зона“ между управлението и дейностите. Тя обаче не е била в състояние да посочи дела на средствата, изразходвани за всяка от тези области. В каре 4 са представени два примера за този проблем.

Завършените действия като цяло са постигнали резултати, но подобрението в ситуацията на бенефициентите не е било измервано

32 Резултатите се делят на две категории:

1. крайни продукти, произведени или постигнати с ресурсите, разпределени за дадено действие, например брой обучени хора, брой домакинства, използващи нови селскостопански техники, изготвени публикации, изпълнени дейности за адаптация;
2. крайни ефекти: подобрения в ситуацията на бенефициентите в резултат на интервенцията, като например подобрени политики в областта на изменението на климата, подобрен достъп до безопасна питейна вода, подобрена крайбрежна защита, увеличаване на защитените земи, увеличаване на производството и доходите, както и подобряване на здравното състояние на бенефициентите.

33 Включените в извадката на ЕСП 14 действия обикновено са имали за цел изграждане на капацитет и провеждане на конкретни, предимно пилотни дейности за адаптация (управление на крайбрежните зони, сигурност на водните ресурси, здравеопазване и устойчиво земеделие). Осем действия¹⁶ са съсредоточени основно върху адаптацията, четири действия¹⁷ покриват в еднаква степен и двете дейности, докато две действия са били свързани предимно с изграждане на капацитет¹⁸.

34 В извадката на ЕСП са включени седем завършени действия¹⁹, пет²⁰ от които като цяло са реализирали очакваните крайни продукти, като например разработване на национални стратегии за борба с изменението на климата или подпомагане на общностите при прилагането на иновативни мерки за адаптация. По действие 11 в Етиопия и действие 3 в Тихоокеанския басейн дейностите не са проведени по план: по действие 11 са отменени дейностите за изграждане на капацитет, а за останалите не е било възможно докладваните крайни продукти (постижения с материален характер) да бъдат обвързани с конкретни места в 34-те woredas (окръга), а по действие 3 не е могъл да бъде изграден планираният национален резервоар за съхраняване на вода в Науру.

35 Петнадесетгодишната продължителност на инициативата е позволила да се измерят крайните ефекти (т.е. подобрението в ситуацията на бенефициентите). Партньорите по изпълнението изтъкнаха пред ЕСП, че съсредоточаването върху крайните ефекти би насърчило ангажираността и би помогнало за постигането на желаните промени в дългосрочен план. Проследяването на крайните ефекти е необходимо също така, за да се откроят действията, които са постигнали дълготрайни ползи, с цел това да се вземе предвид в бъдещите политики и да се подберат най-подходящите действия за разширяване на мащаба.

36 ЕСП установи обаче, че Комисията не е създала необходимата система от показатели, базови и целеви стойности за измерването на крайните ефекти на повечето дейности (вж. каре 5).

37 Партньорите по изпълнението в Тихоокеанския басейн са предложили показателите за крайните ефекти да се измерват посредством провеждане на последващо действие или задържане на част от средствата за действието. ЕСП обаче установи, че по инициативата не са предприети последващи действия по показателите за крайните ефекти във връзка с предходните действия.

Целта на инициативата е била да се постигне устойчивост на действията посредством полезни взаимодействия, но не е обърнато достатъчно внимание на стратегиите за изход

38 Изследването на въздействието и устойчивостта е подчертало значимостта на връзките с други действия за насърчаване на устойчивостта. От отговорилите на анкетата на ЕСП 80 % считат, че в рамките на инициативата са осъществени полезни взаимодействия с други мерки в областта на изменението на климата. В своя преглед ЕСП също установи множество полезни взаимодействия. В три от случаите²¹ обаче е отсъствала координация и не е била установена връзка със сходни действия. Отговорът на делегациите на ЕС на редица въпроси от анкетата на ЕСП също показа, че в някои случаи постигането на устойчивост на резултатите от действията е представлявало предизвикателство:

1. според 28 % от респондентите действията не са наблегнали в достатъчна степен на устойчивостта;
2. 34 % са отговорили, че включването на изменението на климата в секторните политики не е довело до изготвянето на бюджети, актове и регламенти;
3. според 52 % от респондентите текучеството на персонала е било голямо (вж. точка 22).

39 Докладът за въздействието и устойчивостта от 2021 г. е установил, че в рамките на действията като цяло не е обърнато достатъчно внимание на създаването на стратегии за изход, за да могат дейностите да продължават и след края на финансирането (вж. каре 6).

40 В извадката на ЕСП фигурират седем приключени действия. Пет от тях²² са получили допълнително финансиране от ЕС по инициативата или по други програми на ЕС с цел постигане на устойчивост. За другите две приключили действия²³ обаче не са налични ресурси за продължаване на дейностите след края на финансирането. Перспективите за устойчивост на действие 11 в Етиопия са били особено лоши поради липсата на поддръжка на инструменти и оборудване (вж. каре 7).

Не е доказано, че в резултат на инициативата е повишена устойчивостта на държавите спрямо въздействието на изменението на климата

41 „Въздействието“ се изразява в дългосрочните социално-икономически последствия, които могат да се наблюдават, след като измине определено време от приключването на дадена инициатива. Очакваното дългосрочно въздействие от Световния алианс за борба с изменението на климата е било да се повиши устойчивостта на държавите спрямо въздействието на изменението на климата. Въпреки това не е била въведена стабилна система за мониторинг и оценка, необходима за измерването на резултатите и въздействието на инициативата, както е било предложено в общата оценка²⁴ и в концептуалния документ през 2015 г. (вж. точки 35, 36, 37 и каре 5). Липсвала е рамка за оценка с общи показатели, по които да се докладва по всички действия. Поради тази причина Комисията не е била в състояние да обобщава резултатите от всички действия, за да наблюдава цялостното изпълнение на инициативата и да може да отчита постигнатото по нея. Вместо това въздействието на подкрепата се е изразявало по начин, който не е позволявал то да бъде измерено. Например:

1. с Варшавското решение относно загубите и щетите²⁵, взето на деветнадесетата конференция на страните по Рамковата конвенция (COP 19) през 2013 г., е създаден Варшавският международен механизъм относно загубите и щетите, свързани с изменението на климата. В публикацията от 2014 г. „Загуби и щети в Африка“, изготвена по действие 12 (ClimDev), е представена оценка, която да бъде взета предвид при създаването на процедурите за изпълнение на този механизъм. Приносът на механизма обаче не е можел да бъде измерен.
2. в статия от 2019 г. относно Световния алианс за борба с изменението на климата се описва как той е допринесъл за създаването на прогресивна коалиция между ЕС и държавите бенефициенти, която е направила Парижкото споразумение възможно²⁶. Приносът на инициативата за Парижкото споразумение обаче не е можел да бъде измерен.

42 В рамките на действие 5 в Тихоокеанския басейн е направен опит за измерване на въздействието. Като показател при това измерване се използва промяната в индекса на Глобалната инициатива на университета на Нотр Дам за адаптиране (ND-GAIN)²⁷ на участващите държави. Този индекс показва устойчивостта на дадена държава на въздействието на изменението на климата. Той използва 45 показателя за измерване на уязвимостта на дадена държава към смущения, свързани с климата, и готовността ѝ да инвестира в действия за адаптация. Базирайки се на опитите на Комисията да измери въздействието, ЕСП анализира промяната в стойностите на индекса ND-GAIN на държавите през целия период на инициативата от 2007 г. до настоящия момент. Одиторите установиха, че индексът ND-GAIN се е подобрил за повечето държави, получили финансиране от инициативата (вж. фигура 8). В по-голямата част от случаите това подобрение е представлявало по-малко от четири точки по скалата на ND-GAIN.

43 Подкрепата от тази инициатива е само един от факторите, които могат да повлияят на индекса ND-GAIN за уязвимостта на държавите към изменението на климата. Въздействието на инициативата не може да бъде отделено от това на националните правителства, други донори и външни събития. Друго финансиране от ЕС също може да окаже въздействие особено като се има предвид, че свързаните с климата действия вече заемат по-важно място в многогодишните индикативни програми. Например Европейският фонд за развитие и Инструментът за сътрудничество за развитие са допринесли за действия 9, 10, 11 и 12, които са били финансирани и от инициативата GCCA.

44 Фактът, че е налице сходно подобрение за повечето от уязвимите държави, които не са получили финансиране, също показва, че подобренията в индекса ND-GAIN не могат да бъдат отдадени на инициативата. Същевременно трите държави, чиито индекс ND-GAIN се е влошил най-много (Нигерия, Бангладеш и Мианмар/Бирма), са получили финансиране от инициативата.

Комисията не е реализирала максимални допълнителни ползи от инициативата

45 В настоящия раздел ЕСП оценява дали Комисията:

1. е съсредоточила и двете фази на Световния алианс за борба с изменението на климата върху най-уязвимите бедни развиващи се държави, и по-специално най-слабо развитите държави и развиващите се малки островни държави;
2. е привлякла допълнително финансиране от държавите — членки на ЕС, частния сектор и други механизми за иновативно финансиране, както е било предвидено, с цел да постигне максимално въздействие на инициативата;
3. е повишила общата осведоменост относно инициативата;
4. е упражнявала надежден общ надзор на разходите и дейностите на инициативата и на постигнатите полезни взаимодействия между световния компонент и вътрешния за АКТБ компонент;
5. е създала стратегия за изход с цел извлечените от инициативата поуки да се приложат в новата Многогодишна финансова рамка и да се използват при разработването на дейности, насочени към справяне с последиците от изменението на климата в развиващите се държави.

Фокусът върху най-уязвимите държави е отслабнал през втората фаза

46 Инициативата е имала за цел да помогне на най-уязвимите от изменението на климата бедни развиващи се държави, и по-специално най-слабо развитите държави и развиващите се малки островни държави, да повишат способността си да се адаптират към последиците от изменението на климата²⁸. В първата фаза Комисията е разработила свой собствен показател за уязвимост към климата с цел да избере държави, които биха извлекли най-голяма полза от подкрепата. В тази фаза е предоставена подкрепа на най-уязвимите най-слабо развити държави и развиващи се малки островни държави, като са финансирани 24 държави от общо 29 (вж. фигура 9)²⁹.

47 Индексът на Комисията се основава на три фактора: брутен национален доход (БНД) на глава от населението, уязвимост по отношение на климата и ангажираност за поддържане на диалог в областта на политиките във връзка с изменението на климата. В индекса обаче не се вземат предвид други средства, предоставени на държавите за борба с изменението на климата. Поради тази причина Комисията не е знаела дали подпомага държави, които вече са получили значително финансиране от многогодишните индикативни програми (вж. точка 04) или от други донори за подкрепа на адаптирането им към въздействието на изменението на климата.

48 Във втората фаза централните служби на Комисията са спрели да актуализират индекса на уязвимост и не са го използвали повече за подбор на държави за финансиране. Вместо това Комисията се е позовавала на индекса ND-GAIN за оценка на уязвимостта на държавите от изменението на климата, но не го е използвала като инструмент за подбор.

49 Комисията е предоставила средства през втората фаза в отговор на искания от страна на делегации на EС, одобрени от правителствата на приемащите държави. Този основан на търсенето подход обаче не е бил успешно насочен към уязвимите държави, които не са се възползвали от финансиране през първата фаза. По-конкретно:

1. Някои по-малко уязвими държави са получили допълнително финансиране през втората фаза дори ако вече са получили финансиране през първата фаза (вж. фигура 10). Тези държави са предимно развиващи се малки островни държави, напр. Мавриций (държавата, получател на финансиране, която има най-висока оценка по ND-GAIN и е значително по-малко уязвима от другите държави, получили средства), Малдивските острови, Сейшелските острови и Източен Тимор, но към тях също се включва Бутан, по-малко уязвима държава, която ще отпадне от групата на най-слабо развитите държави през 2023 г.
2. Някои държави, които не принадлежат нито към групата на най-слабо развитите държави, нито към тази на развиващите се малки островни държави, също са получили финансиране през втората фаза. Това са Кот д'Ивоар, Намибия, Нигерия и Шри Ланка. Освен това през втората фаза по две големи многонационални програми също е предоставено финансиране на някои държави, които не са нито сред най-слабо развитите, нито сред развиващите се малки островни държави (напр. Бразилия, страна със средни към високи доходи).
3. На няколко от най-слабо развитите държави, които са силно уязвими към въздействието на изменението на климата, но не са получили подкрепа през първата фаза, не е отпуснато финансиране и през втората фаза. Сред тях са Афганистан, Ангола, Бурунди, Централноафриканската република, Еритрея, Гвинея и Йемен (вж. фигура 10). Въпреки нестабилната политическа ситуация в някои от тези държави, те все пак са се възползвали от друга двустранна подкрепа от ЕС посредством многогодишните индикативни програми (вж. точка 04).
4. Според индекса на Комисията и ND-GAIN развиващите се малки островни държави като цяло се оценяват като по-малко уязвими към въздействието на изменението на климата от най-слабо развитите държави. Това може да изглежда нелогично, като се има предвид екзистенциалната заплаха, която представлява повишаването на морското равнище. Покачването на морското равнище обаче е съставлявало 10 % от крайната оценка на държавата съгласно индекса на Комисията и 4 % — съгласно ND-GAIN. За да се оцени уязвимостта на държавите към изменението на климата, в индексите се вземат предвид множество други фактори, като например наводнения, суши, бури и зависимост от земеделието, от които най-слабо развитите държави са особено засегнати. И в двете фази една трета от финансираните държави са били развиващи се малки островни държави, въпреки че според класацията на индексите те са значително по-малко уязвими от най-слабо развитите държави. Освен това развиващите се малки островни държави в Тихоокеанския басейн са получили 16 пъти повече финансиране на човек в сравнение с най-слабо развитите държави в Африка. Комисията счита, че сравнително силният акцент върху развиващите се малки островни държави и големият обем на финансиране на глава от населението са уместни поради малкия им размер и изолираност.

Инициативата не е привлякла очакваното допълнително финансиране

50 Комисията, Европейският парламент и Съветът са отчели, че успехът на инициативата е зависел от мобилизирането на значителни ресурси (вж. каре 8).

51 Въпреки редица опити за насърчаване на по-голямо участие, Комисията не е успяла да разшири кръга на подкрепа от ЕС за тази инициатива. Тя е мобилизирала общо 728,8 млн. евро за целия 14-годишен период от 2007 г. до 2020 г., въпреки че втората фаза е била водеща инициатива на ЕС. В резултат на това общият размер на финансирането е останал далеч под очаквания от Комисията. Докато през първата фаза някои държави — членки на ЕС (Естония, Ирландия, Кипър и Швеция), са направили допълнителни вноски към инициативата с ограничен размер от 28,8 млн. евро³¹, през втората фаза не са били направени двустранни вноски.

52 Освен увеличаване на вноските на държавите — членки на ЕС, целта на инициативата е била да насърчи механизми за иновативно финансиране и да привлече много по-широк кръг от заинтересовани страни, недържавни участници и частния сектор в партньорските държави. Парламентът също така е призовал за въвеждането на екологични данъци, публично-частни партньорства и други механизми за иновативно финансиране. Комисията е предвидила създаването на доверителни фондове или кошница от фондове³² с цел обединяване на финансиране от различни източници (правителство, донори, частен сектор и т.н.). Това обаче не се е осъществило. Оценката на инициативата от 2015 г. е установила, че участието на частния сектор е останало относително слабо.

53 Като цяло размерът на наличното за инициативата финансиране е попречил на Комисията да осъществи първоначалната си амбиция да създаде световен алианс и е ограничил потенциала ѝ за постижения в борбата с изменението на климата в развиващите се държави. В статия от 2019 г. относно Световния алианс за борба с изменението на климата е описано как след стартирането на GCCA през септември 2007 г. относително скоро е станало ясно, че допълнителните ресурси, които биха могли да бъдат мобилизирани от Европейската комисия, не биха били достатъчни, за да повлияят съществено на позициите на над 70-те на брой най-слабо развити държави и развиващи се малки островни държави в преговорите относно климата³³.

Инициативата е достигнала до много държави, но осведомеността за нея и нейната видимост са останали ограничени

54 Делегациите на ЕС като цяло са били осведомени за инициативата и са получавали редовни информационни материали и бюлетини от световния механизъм за подкрепа. Анкетата на ЕСП обаче установи че според много делегации на ЕС (46 %) инициативата не е била много добре позната в развиващите се държави. Освен това 77 % от отговорилите считат, че липсата на осведоменост относно наличното финансиране е била една от причините, попречили на някои уязвими държави да поискат финансова подкрепа.

55 Постоянните представителства на държавите — членки на ЕС, са били слабо запознати с инициативата. За това е допринесъл фактът, че Комисията не е представила на Съвета годишни доклади, обобщаващи основните постижения на инициативата, както е планирано първоначално в рамката за изпълнение³⁴.

56 Осведомеността за инициативата е останала ниска въпреки финансирането на действия в над 80 държави още поради следните причини:

1. комуникационните дейности в някои държави (действие 11 в Етиопия и действие 13 в Нигер) са подобрили видимостта на ЕС, но не и на инициативата;
2. използвани са множество различни източници на информация, включително няколко уебсайта³⁵, което означава, че информацията относно инициативата е била разпространявана посредством многобройни канали за комуникация;
3. успоредното изпълнение посредством глобалния компонент (финансиран от Инструмента за сътрудничество за развитие) и вътрешния за АКТБ компонент (финансиран от Европейския фонд за развитие) се е отразило отрицателно върху репутацията и видимостта на инициативата и е можело да създаде объркване, особено сред външни заинтересовани страни.

Сложната структура на инициативата и липсата на ясна дефиниция на обхвата ѝ са ограничили допълнителните ползи от нея

57 Инициативата не е била обвързана с определени условия за предоставяне на помощ, нито е подкрепила конкретен сектор/мярка, които все още не са били подпомогнати от други фондове (от ЕС и извън него).

58 В съобщението си от 2007 г. и свързания с него работен документ на службите на Комисията от 2008 г. Комисията излага своята визия за инициативата. Тя счита инициативата за допълваща множеството съществуващи фондове и инициативи, свързани с изменението на климата, по-специално Фонда за най-слабо развитите страни, Специалния фонд за изменението на климата, Фонда за адаптация и Глобалния екологичен фонд. Намерението на Комисията е било да предостави основната част от финансирането по инициативата директно на правителствата посредством обща или секторна бюджетна подкрепа, а не да разчита на основан на проекти подход, при който се работи чрез изпълнителни агенции на ООН, какъвто е бил случаят с другите фондове.

59 Инициативата обаче е била основана предимно на проекти, подобно на другите вече съществуващи фондове, и голяма част от помощта също е била насочена посредством организации на ООН или агенции за развитие на държавите — членки на ЕС (вж. фигура 5 и точка 12). Поради това тази инициатива не се е разграничавала ясно от множеството вече съществуващи тематични фондове за борба с изменението на климата в развиващите се държави.

60 Комисията не е разполагала с надежден общ преглед на разходите и дейностите на инициативата, което би улеснило стратегическото планиране на ресурсите. Финансираните действия не са можели да бъдат отличени от други действия на ЕС, насочени към изменението на климата в развиващите се държави. В някои случаи фондовете са използвани за допълване на финансирането на действия, които вече са получили подкрепа по други програми на ЕС. Това поражда въпроси относно добавената стойност на провеждането на отделна инициатива със своя собствена управленска структура за финансирането на едни и същи действия. Като се има предвид фактът, че всички действия са били подкрепяни от едни и същи фондове (Инструмента за сътрудничество за развитие и Европейския фонд за развитие), не е ясно защо е било взето решение обозначението „Световен алианс за борба с изменението на климата“ да бъде добавено в някои случаи, а в други не.

61 Освен липсата на ясно определение на обхвата на инициативата, разделянето ѝ на два компонента и на два механизма за подкрепа е ненужно сложно (вж. точки 06 и 07 и таблица 2). Не само са отсъствали полезни взаимодействия, но и провеждането на отделни действия (например действия 3 и 4 в Тихоокеанския басейн) не е било обосновано от гледна точка на ефективността. Чрез сливане на действията са можели да бъдат реализирани икономии от мащаба (това се отнася също за действия 1 и 5 в Тихоокеанския регион), които да помогнат за намаляване на високите разходи за управление (вж. точка 30). Сложната структура е била пречка за съгласуваността и последователността на инициативата.

62 Регионалните срещи, организирани по двата механизма за подкрепа, са помогнали за споделяне на поуки и опит между отделните действия. Тези механизми са допринесли за разработването на действия и в техните рамки са създадени уеб базирани инструменти за споделяне на знания. Въпреки това ЕСП не откри разумна обосновка за дублирането на структури (със съответните им уебсайтове и т.н.), което е създало рискове от припокривания и неефективно използване на ресурсите. Например в регионален семинар, проведен през май 2021 г., е включен единствено световният механизъм за подкрепа. Това е представлявало пропусната възможност, тъй като с помощта на семинара са можели да се извлекат ползи от опита с регионални организации на вътрешния за АКТБ механизъм за подкрепа.

Проявена е проактивност по отношение на извличането на поуки от инициативата, но Комисията не е определила ясна стратегия за изход

63 От финансираните по инициативата действия са извлечени множество поуки, като например това, че е налице необходимост от:

1. оценка на интереса на създателите на политики към информацията относно климата, която се извлича с помощта на действията;
2. осигуряване на устойчивост на общностните инструменти за планиране на действия в областта на изменението на климата посредством включването им в учебните програми на училищата и университетите;
3. включване на дейности, специално предназначени за жени, младежи и възрастни хора;
4. засилване на сътрудничеството между ресорните министерства и министерството, отговарящо за финансите;
5. засилване на акцента върху разпространението на резултатите от успешните действия.

64 Според 76 % от отговорилите на анкетата на ЕСП от инициативата са извлечени полезни поуки, които биха могли да подобрят подкрепата, предоставяна в рамките на многогодишните индикативни програми на държавите за периода 2021—2027 г. През 2021 г. Комисията е мобилизирала световния механизъм за подкрепа с цел да сподели извлечените поуки с делегациите на ЕС посредством регионални семинари и да ги включи в многогодишните индикативни програми за периода 2021—2027 г. Комисията също така ще извлече поуки от изследването на въздействието и устойчивостта, както и от едно проучване относно придобития чрез инициативата опит в областта на мониторинга и оценяването на адаптацията. Поуки, свързани с конкретни действия, се споделят на уебсайтовете на инициативата, платформите за сътрудничество, както и с помощта на платформата на общността Cap4Dev. На уебсайта на световния механизъм за подкрепа се споделят знания и извлечени поуки, като броят на неговите посетители се е увеличил от 8 000 на 30 000 в рамките на три години (вж. фигура 11).

65 ЕСП установи, че Комисията не е изготвила ясна стратегия за изход за инициативата. Регламентът от 2021 г. относно Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИССРМС — Глобална Европа) за периода 2021—2027 г. определя как тематичните бюджетни редове ще финансират глобални инициативи. В него се посочва също така, че конкретни за държави или региони действия ще бъдат финансирани посредством пакети за двустранно сътрудничество. В този контекст Комисията е взела решение да прекрати инициативата.

66 Понастоящем наличната информация относно инициативата е разпръсната в различни документи. Комисията не е определила ясна стратегия за изход, в която да се обобщават бъдещите стъпки за инициативата. Съществува и несигурност относно това за какво ще бъдат използвани различните уебсайтове, както и всички технически документи, съпътстващи документи и материали за обучения и семинари, изготвени в рамките на световния и вътрешния за АКТБ механизъм за подкрепа.

67 Комисията не е прецизирала как възнамерява да осигури достъп до продуктите, изготвени въз основа на придобитите експертни знания, след приключване на инициативата и как планира да предаде извлечените поуки на Световния механизъм на ЕС за подкрепа за национално определен принос (НОП), който е започнал дейността си през октомври 2021 г. Също така не е ясно как този нов механизъм ще подкрепи текущите дейности, за които е предвидено да продължат до 2025 г.

Заключения и препоръки

68 Цялостното заключение на Европейската сметна палата (ЕСП) е, че инициативата не е доказала своето въздействие върху устойчивостта на държавите спрямо изменението на климата. По отношение на ефективността извършените действия като цяло са реализирали планираните крайни продукти и услуги, но понякога на висока цена.

69 Постигнатото чрез инициативата подобрение в положението на бенефициентите не се е измервало и тя не е била съсредоточена в достатъчна степен върху нуждите на най-силно засегнатите. Поради разходите, свързани с използването на новите технологии, е било по-трудно за най-бедните домакинства да се възползват от програмата. Освен това малко от мерките са включвали дейности, насочени специално към нуждите на жените.

70 Инициативата е била съсредоточена основно върху изграждането на институционален капацитет, но неговата устойчивост е била ограничена поради голямото текучество на персонала. Поради тази причина очакваното развитие от изграждане на капацитет и пилотни дейности към допълнително разширяване на действията за адаптиране, които да обхващат повече бенефициенти, не се е реализирало систематично (вж. точки 20—26 и 32—44).

Препоръка 1 — Насочване на подкрепата към най-силно засегнатите от изменението на климата

При финансиране на действия в областта на изменението на климата в развиващите се държави Комисията следва:

1. да избере показатели, базови и целеви стойности, с които да се измерват крайните ефекти от дейностите;
2. като вземе предвид контекста на всяка държава, да постави амбициозни цели за дела на жените, които пряко се ползват от действията, както и да се фокусира в по-голяма степен върху най-бедните домакинства;
3. в случай на последователни действия, да подобри баланса между дейностите по изграждане на капацитет и другите дейности, с цел да се разшири мащабът на конкретните действия за адаптация, достигащи до повече хора, пряко засегнати от въздействието на изменението на климата.

Целеви срок за изпълнение — за действия, финансирани от януари 2024 г. нататък

71 През нито една от двете фази на Световния алианс за борба с изменението на климата не е привлечено очакваното допълнително финансиране от държавите членки и частния сектор. Въпреки значителния недостиг на финансови средства Комисията не е преразгледала първоначалните си амбициозни цели през целия 15-годишен период на инициативата. Също така през втората фаза, в резултат на прилаганите от Комисията критерии за разпределяне на финансирането, най-уязвимите държави са получили пропорционално по-малка по размер подкрепа.

72 Комисията не е анализирала в достатъчна степен доколко са били основателни предвидените в бюджета разходи за повечето от включените в извадката действия. Проверката на ЕСП показа, че разходите за управление на действията са се различавали значително и са били особено високи в Тихоокеанския регион. Одиторите установиха, че Комисията е можела да реализира икономии посредством по-подробен анализ на разходите.

73 Въпреки че инициативата е започнала през 2007 г. и е подпомогнала повече от 80 държави, осведомеността сред развиващите се държави, както и сред държавите — членки на ЕС, е останала ограничена. Това се дължи отчасти на факта, че финансираните действия не са можели да бъдат разграничени от други действия на ЕС за борба с изменението на климата в развиващите се държави. Освен това върху ефективността на инициативата влияние е оказал сложният ѝ начин на организация, по-специално дублирането на механизмите за подкрепа и потоците на финансиране.

74 Световният алианс за борба с изменението на климата няма да има последващи фази, но от него са извлечени полезни поуки за други инициативи за световно развитие, които ЕС може да използва в бъдеще (вж. точки 27—31 и 45—67).

Препоръка 2 — Включване на извлечените поуки в бъдещи инициативи за световно развитие

При създаването на инициативи за световно развитие в бъдеще Комисията следва да включи поуките, извлечени от Световния алианс за борба с изменението на климата, и по-специално:

1. да преразглежда поставените цели в случаите, когато в хода на изпълнението стане ясно, че не е налично достатъчно финансиране;
2. да разпределя средствата стратегически чрез прилагане на обективни критерии, които също така вземат предвид финансовата подкрепа за същия сектор, която партньорските държави получават от други източници;
3. систематично да анализира и документира основателността на предвидените в бюджета разходи за действията;
4. да повишава общата осведоменост относно инициативата посредством комуникационни дейности, насочени към държавите бенефициенти и потенциални донори.

Целеви срок за изпълнение — април 2024 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав III с ръководител Bettina Jakobsen — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 10 януари 2023 г.

Приложение

Общ преглед на включените в извадката действия

Съкращения

АКТБ: Африка, Карибите и Тихоокеанският басейн

ГД „Международни партньорства“ (INTPA): Генерална дирекция „Международни партньорства“ на Европейската комисия

ЕФР: Европейски фонд за развитие

ИСР: Инструмент за сътрудничество за развитие

ИССРМС: Инструмент за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество

МИП: Многогодишни индикативни програми

МКИК: Междуправителствен комитет на ООН по изменението на климата

МФР: Многогодишна финансова рамка

НОП: Национално определен принос

ОДАКТБ: Организация на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн

GCCA(+): Световен алианс за борба с изменението на климата (+)

LDCs: Най-слабо развити държави

LOGIC: Инициатива на местната власт в областта на изменението на климата

ND-GAIN: Глобална инициатива на университета на Нотр Дам за адаптиране

SIDS: Развиващи се малки островни държави

Речник на термините

Адаптиране към изменението на климата: Намаляване на уязвимостта на държавите и общностите към изменението на климата чрез увеличаване на способността за абсорбиране на последиците от него.

Бюджетна подкрепа: Пряк трансфер на помощ от ЕС към държавната хазна на страната партньор при изпълнение на определени условия.

Програмни разчети: Документ, изготвен от страна партньор и одобрен от Европейската комисия, в който се определя дейността по сътрудничество или развитие, която трябва да бъде извършена, както и необходимите финансови, човешки и материални ресурси.

Смекчаване на последиците от изменението на климата: Намаляване или ограничаване на емисиите на парникови газове поради въздействието им върху климата.

Отговори на Комисията

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=63424

Хронология

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=63424

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политики и програми на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав III „Външни действия, сигурност и правосъдие“, с ръководител Bettina Jakobsen — член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Hannu Takkula със съдействието на Turo Hentila — ръководител на неговия кабинет и Nita Tennilä — аташе в кабинета; Alejandro Ballester Gallardo — главен ръководител; Loulla Puisais – Jauvin — ръководител на задача; Mark Marshall и Flavia Di Marco — одитори. Zoe Dennis предостави езикова подкрепа. Alexandra Mazilu предостави подкрепа за графичното оформление. Britta Gauckler и Русалия Николова предоставиха подкрепа при провеждането на анкетата. Katja Dudzińska и Gitana Letukytė предоставиха административна подкрепа.

Бележки

¹ Climate Change 2022: Mitigation of Climate Change, Работна група III Contribution to the IPCC Sixth Assessment Report.

² Европейски парламент, Доклад относно въздействието на изменението на климата върху уязвимото население в развиващите се страни, 7.4.2021 г.

³ Global Trends 2040, март 2021 г., National Intelligence Council.

⁴ Съобщение на Комисията относно създаване на Световен алианс за борба с изменението на климата между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни,СОМ(2007) 540.

⁵ United Nations Department of Economic and Social Affairs Economic Analysis.

⁶ Office of the High Representative for the Least Developed Countries, Landlocked Developing Countries and Small Island Developing States.

⁷ Например Африканския съюз, Карибския форум и Секретариата на Програмата за околната среда за Тихоокеанския регион.

⁸ NDC Partnership.

⁹ Концептуалният документ за Световния алианс за борба с изменението на климата + определя приоритетите за втората фаза на инициативата за периода 2015—2020 г. (вж. The plus of GCCA+, The Global Climate Change Alliance Plus, An EU flagship initiative supporting climate resilience, 18.12.2015 г.).

¹⁰ UN WomenWatch: Women, Gender Equality and Climate Change.

¹¹ Действия 6, 7 и 13.

¹² National Commission for Women and Children, Royal Government of Bhutan, 2020: Gender and Climate Change in Bhutan.

¹³ Съобщение на Комисията COM(2007) 540.

¹⁴ Световен алианс за борба с изменението на климата +, Доклад за въздействието и устойчивостта, 2021 г.

¹⁵ Член 181, параграф 6 от Финансовия регламент, приложим за общия бюджет на Съюза, юли 2018 г.

¹⁶ Действия 1, 6, 7, 8, 9, 11, 13, 14.

¹⁷ Действия 3, 4, 5, 12.

¹⁸ Действия 2 и 10.

¹⁹ Действия 3, 4, 8, 9, 11, 12, 13.

²⁰ Действия 4, 8, 9, 12, 13.

²¹ Действия 3, 8 и 12.

²² Действия 3, 4, 8, 9 и 12.

²³ Действия 11 и 13.

²⁴ Evaluation of the Global Climate Change Alliance (GCCA) Global programme World-Wide: Final Report, 2015 г.

²⁵ UN Framework Convention on Climate Change (UNFCCC) loss and damage.

²⁶ Walter Kennes, 2019 г.: The origins of the GCCA: remembering how the alliance was born.

²⁷ University of Notre Dame-Global Adaptation Index.

²⁸ Съобщение на Комисията COM(2007) 540.

²⁹ Walter Kennes, 2019 г.

³⁰ Anders Wijkman, докладчик на ЕП: „Световен алианс за борба с изменението на климата (GCCA) между Европейския съюз и най-уязвимите от климатичните промени развиващи се бедни страни“, 23.9.2008 г.

³¹ Естония (0,8 млн. евро), Ирландия (23 млн. евро), Кипър (0,6 млн. евро) и Швеция (4,4 млн. евро).

³² Работен документ на службите на Комисията относно Рамката за изпълнение на Световния алианс за борба с изменението на климата, SEC(2008) 2319.

³³ Walter Kennes, 2019 г.

³⁴ Работен документ на службите на Комисията SEC(2008) 2319.

³⁵ www.gcca.eu, www.intraacpgccaplus.org, www.europa.eu/capacity4dev/gcca-community.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (https://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2023 г.

PDF	ISBN 978-92-847-9500-0	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/135190	QJ-AB-23-005-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-9474-4	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/469523	QJ-AB-23-005-BG-Q

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2023 г.

Политиката на ЕСП относно повторната употреба е определена в Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0). Това означава, че като правило повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и всички извършени промени. Лицето, което използва информацията на ЕСП повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документите. ЕСП не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторното използване.

Необходимо е да се получи допълнително разрешение в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП, или когато е включено съдържание на трети страни.

В случаите, когато е получено такова разрешение, то отменя и заменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при използването.

За използването или възпроизвеждането на съдържание, което не е собственост на ЕС, може да е необходимо да се потърси разрешение директно от носителите на авторските права:

- Фигура 2 и таблица 1 (икони) са създадени с използването на ресурси отhttps://flaticon.com. © Freepik Company S.L. Всички права запазени.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване.

Уебсайтовете на всички институции на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към сайтове на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира съдържанието им, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на ЕСП

Логото на ЕСП не може да бъде използвано без предварително разрешение.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици центрове Europe Direct. Адреса на най-близкия до Вас център ще намерите онлайн (european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).

По телефона или като ни пишете
Europe Direct е служба, която отговаря на въпросите Ви за Европейския съюз. Можете да се свържете с нея:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори могат да таксуват обаждането),
• на стационарен телефонен номер +32 22999696,
• чрез следния формуляр european-union.europa.eu/contact-eu/write-us_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на сайта Europa (european-union.europa.eu).

Публикации на ЕС
Можете да разгледате или да поръчате публикации на op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации могат да бъдат получени от Europe Direct или от местния център за документация (european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете EUR-Lex (eur-lex.europa.eu).

Отворени данни на ЕС
Порталът data.europa.eu предоставя достъп до отворени набори от данни от институциите, органите и агенциите на ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели. Порталът предоставя достъп и до множество набори от данни от европейските държави.