Цифровизация на промишлеността в ЕС — амбициозна инициатива, чийто успех зависи от непрекъснатите усилия на ЕС, националните правителства и предприятията

Кратко изложение

Цифровизацията е свързана с подобряване на ефективността на предприятията в области като производителност на труда, управленски практики, иновации, растеж и по-високоплатени работни места. Ето защо за много предприятия в ЕС извършването на преход към цифровизация е изключително важно за запазването на тяхната конкурентоспособност. Предприятията в ЕС не използват пълноценно предимствата на съвременните технологии, за да осъществяват иновации. Тъй като 99 % от предприятията в ЕС са МСП, особено важно е този сектор да бъде насърчен, за да се ангажира с цифровизацията.

В този контекст, през 2016 г. Европейската комисия постави началото на инициатива „Цифровизиране на европейската промишленост“ (ЦЕП). Тази инициатива, която е част от незадължителните актове, има за цел повишаването на конкурентоспособността на ЕС в областта на цифровите технологии и предоставянето на възможност на всяко предприятие в Европа, независимо от сектора, местоположението и големината му, да се възползва в пълна степен от цифровите иновации. Инициативата за ЦЕП предвиждаше мобилизирането на инвестиции от публичния и частния сектор в размер на близо 50 млрд. евро през първите пет години след нейното стартиране. Една от основните концепции за прилагането на инициативата за ЦЕП е създаването на центрове за цифрови иновации (ЦЦИ), които да предоставят на предприятията услуги като експертни консултации по различни технологии, провеждане на изпитвания и възможности за работа в мрежа. Едновременно с предоставянето на гражданите на ЕС и на органите, които вземат решения в ЕС, на оценка за ефективността на действията на ЕС в периода след стартирането на инициативата за ЦЕП, докладът на ЕСП има за цел да отрази дали са въведени необходимите условия през програмния период 2021—2027 г.

Одиторите провериха доколко ефективно е действал ЕС в подкрепа на националните стратегии за цифровизиране на промишлеността и ЦЦИ, като се съсредоточиха върху три от петте стълба на инициативата за ЦЕП. По-конкретно ЕСП оцени дали Комисията ефективно е подпомагала държавите членки при разработването и изпълнението на техните стратегии за цифровизиране на промишлеността и дали, съвместно с държавите членки, е оценявала изпълнението на тези стратегии. Освен това ЕСП разгледа подкрепата, оказвана от Комисията и от държавите членки за създаването и функционирането на ЦЦИ, и провери дали Комисията е установявала регулаторните пречки пред изпълнението на инициативата за ЦЕП и е полагала усилия за тяхното преодоляване, и дали е предприемала действия за осигуряването на подходяща свързаност.

ЕСП установи, че стратегията на Комисията за подкрепа на цифровизирането на европейската промишленост е поставена на солидна основа и се подкрепя от държавите членки, но не съдържа информация за очакваните крайни ефекти, показателите за резултатите и целите. Това затруднява вземането на по-добре информирани решения и по-подходящото насочване на действията от страна на Комисията и държавите членки. Комисията е провела няколко дейности за предоставянето на насоки за държавите членки, но не ги е насърчавала да отделят средства за инициативата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Общият размер на финансирането, необходимо за създаване и поддържане на рамка за подпомагане на цифровизирането на промишлеността на ЕС, не е известен. В повечето от посетените от ЕСП държави членки дейностите за подкрепа от страна на Комисията са оказали ограничено въздействие.

Програма „Хоризонт 2020“ подкрепя инициативата и в разгледаните от ЕСП програми по ЕФРР бяха идентифицирани мерки, които могат да подпомогнат изпълнението на инициативата за ЦЕП. Що се отнася обаче до средствата от ЕСИ, тъй като инициативата за ЦЕП стартира в средата на програмния период 2014—2020 г., тогава не е имало нормативни изисквания, задължаващи държавите членки да осъществяват мониторинг на проекти, свързани с инициативата за ЦЕП. Ето защо механизмите за събиране на данни в повечето държави членки не прихващат информация за тази инициатива, което възпрепятства мониторинга на равнището на държавите членки и на ЕС. Комисията счита, че е необходим по-структуриран подход от страна на държавите членки, за да се определят по-точно направените инвестиции. Това означава, че Комисията се затруднява да получи тази информация, за да прецени как обемът на инвестициите се сравнява с плановете, посочени в първоначалното съобщение на инициативата за ЦЕП.

След стартирането на инициативата Комисията е осъществила няколко дейности за подпомагане на създаването и функционирането на ЦЦИ. Дейностите в посетените за одита държави членки обаче са ограничени. Четири години след началото на инициативата за ЦЕП центровете за цифрови иновации все още имат ограничен достъп до финансиране; одиторите откриха примери за некоординирани действия и, с изключение на дейностите, финансирани по линия на „Хоризонт 2020“, все още не съществува подробна рамка за мониторинг на равнище ЕС за центровете за цифрови иновации. За периода 2021—2027 г. Комисията е предложила нова програма „Цифрова Европа“, в която са посочени критериите за държавите членки, които избират да създадат „европейски ЦЦИ“ и за наблюдение на техните дейности при получаването на подкрепа по тази програма. Към юни 2020 г. предложението за тази програма все още беше в процес на обсъждане.

Комисията продължава да предприема съответните действия за създаване на подходяща правна рамка, насочена към всички законодателни актове, посочени в съобщението относно инициативата за ЦЕП. Добрите равнища на широколентова свързаност (предмет на предишен специален доклад № 12/2018 на ЕСП) също са първостепенно важни за инициативата, особено след избухването на пандемията от COVID-19 през 2020 г. През последните години предприятията имат възможност да се възползват от все по-голямо покритие с бързи и свръхвисокоскоростни широколентови мрежи. Вероятно не всички държави членки обаче ще изпълнят целите на стратегия „ЕС 2020“, а постигането на целта на ЕС за общество с гигабитов интернет до 2025 г. изглежда още по-трудно. Освен наличието на покритие, използването на цифровата свързаност от предприятията е друг фактор от ключово значение за успешната цифровизация на промишлеността в ЕС. Степента на използване на високоскоростен широколентов достъп обаче варира значително при различните по размер предприятия. През 2019 г. едва 46 % от малките предприятия използват високоскоростен широколентов достъп.

Въз основа на тези заключения ЕСП препоръчва на Комисията, заедно с държавите членки:

• да предложи подкрепа за държавите членки при определянето на потребностите им от финансиране и да насочи вниманието им към предлаганото от ЕС финансиране;
• да подобри мониторинга на инициативата за ЦЕП, като определи подходящи показатели за резултатите и извършва проследяване на разходите;
• да създаде, координира и приеме рамка за установяването на мрежа от европейски ЦЦИ, обхващаща всички региони в Европа; и
• да предприеме допълнителни действия в подкрепа на постигането на подходящо равнище на широколентова свързаност.

Въведение

От Индустрия 1.0 към Индустрия 4.0 — Цифровизиране на европейската промишленост

Индустрията се развива чрез технологични нововъведения. Фигура 1 показва как се е развивала промишлеността през последните 250 години — от механизацията и парните машини през конвейерното производство до въвеждането на индустриални роботи и автоматизирани производства в началото на 70-те години на миналия век.

© Shutterstock / Автор: elenabsl.

Четвъртата вълна на индустриалното развитие (често наричана „Индустрия 4.0“) обхваща всички видове отрасли и сектори на икономиката. Тя има потенциала да осигури на дружествата по-голям контрол върху техните продукти, например като увеличи възможностите им да адаптират продуктите към все по-индивидуализираните изисквания на клиентите. Този по-голям контрол потенциално обхваща целия жизнен цикъл на продукта — от идеята, дизайна и производството, през пласмента до крайния клиент, обслужването на клиентите след продажба, до рециклирането.

Основа на тази четвърта индустриална революция е осигуряването в реално време на цялата важна информация за всички елементи на производството. Това може да предостави на дружествата възможност да адаптират и оптимизират своите процеси в съответствие с различни критерии, като например разходи, наличности и потребление на ресурси. Ето защо добрите равнища на широколентова свързаност са първостепенно важна предпоставка, за да може информацията да се движи в реално време и за да могат дружествата да се възползват от тази най-нова индустриална революция.

На фигура 2 са представени основните компоненти на Индустрия 4.0 — включително компютърни услуги в облак, големи информационни масиви, аналитични технологии, роботизирани системи и интернет на нещата¹.

Източник: ЕСП.

Цифровата трансформация на промишлеността, т.е. цифровизацията, е нещо повече от придобиването на ново оборудване и системи за информационни технологии. Тя включва възможностите, които новите технологии предоставят за преосмисляне на всички аспекти на стопанския процес. За много предприятия в ЕС готовността за приемане на цифровата трансформация е основно условие за запазването на тяхната конкурентоспособност. Според оценки от някои изследвания, благодарение на цифровизирането на продуктите и услугите промишлеността в Европа ще увеличава приходите си с повече от 110 млрд. евро годишно². Според изследване на Европейска инвестиционна банка (ЕИБ), цифровизацията е свързана с подобряване на ефективността на предприятията в области като производителност на труда, управленски практики, иновации, растеж и по-високоплатени работни места³.

Предприятията в ЕС не използват пълноценно предимствата на съвременните технологии, за да осъществяват иновации, а възприемането на съвременни технологии от промишлеността е неравномерно между отраслите и между страните и регионите в ЕС⁴. Наблюдават се също така големи различия и между големите дружества и малките и средни предприятия (МСП). Например, 54 % от големите предприятия са с висока степен на цифровизация, докато за МСП този дял е едва 17 %⁵.

Тъй като 99 % от предприятията в ЕС са МСП⁶, особено важно е този сектор да бъде насърчен, за да поеме предизвикателствата на цифровизацията. Според изследване на ЕИБ⁷, разходите за цифровизация на европейските МСП през 2018 г. са били около 57 млрд. евро, което представлява 30 % от общите годишни разходи за информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в Европа⁸. Очаква се разходите на МСП за цифровизация да нараснат бързо и да достигнат 65 млрд. евро до 2022 г. (вж. фигура 3), въпреки че избухването на пандемията от COVID-19 може да повлияе силно на тези стойности⁹.

Източник: ЕСП по данни на ЕИБ. Данните са събрани от Gartner.

Политика и инициативи на ЕС, свързани с цифровизирането на промишлеността

„Европа 2020“ е стратегията на ЕС за периода 2010—2020 г. Една от водещите инициативи на „Европа 2020“ е „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“¹⁰, която е насочена към осигуряването на устойчиви икономически и социални предимства от цифровия единен пазар. В този контекст през 2015 г. Европейската комисия постави началото на стратегия за цифров единен пазар в ЕС¹¹.

Като част от стратегията за цифров единен пазар и с насърчаване от Съвета¹², през април 2016 г. Комисията постави началото на инициатива „Цифровизиране на европейската промишленост“ (ЦЕП)¹³. Промишлеността е област, в която ролята на ЕС е ограничена до подпомагането на действията на държавите членки¹⁴. Ето защо инициативата се основава по-скоро на „съобщение“ на Комисията, отколкото на регламент на ЕС. Целта на Комисията е да подкрепи държавите членки при разработването и изпълнението на техните собствени стратегии в областта на цифровизацията. Според Комисията опцията „съобщение“ ѝ дава възможност да се ангажира бързо с държавите членки и частния сектор, въпреки че то не ѝ предоставя регулаторни правомощия. С тази инициатива, която е част от незадължителните актове, се цели да се повиши конкурентоспособността на ЕС в областта на цифровите технологии и да се даде възможност на всяко предприятие в Европа, независимо от сектора, местоположението и големината му, да се възползва в пълна степен от цифровите иновации. Съгласно съобщението, инициативата за ЦЕП следва да мобилизира до 50 млрд. евро инвестиции от публичния и частния сектор на равнището на ЕС, на национално и на регионално равнище през първите 5 години след нейното стартиране през 2016 г. Изрично е посочен размерът на финансирането от ЕС при пряко управление, но в съобщението на Комисията не се уточнява размерът на другото финансиране от ЕС.

Като се основава на националните инициативи за цифровизиране на промишлеността и ги надгражда, инициативата за ЦЕП е изградена върху пет основни стълба (вж. фигура 4; по-подробни описания на всеки стълб са предоставени в приложение I).

Източник: ЕСП, по материали на Европейската комисия.

На равнището на ЕС основните генерални дирекции на Комисията, участващи в политиките за цифровизация и промишленост са, както следва:

• Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“, която ръководи и координира инициативата за ЦЕП. Тя работи върху политиките и предоставя известна финансова подкрепа чрез програмата на ЕС за изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, която се управлява пряко от Комисията;
• Генерална дирекция „Конкуренция“, която отговаря за установяването и прилагането на политиката в областта на конкуренцията за ЕС;
• Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, която отговаря за политиката на ЕС в областта на заетостта, социалните въпроси, уменията, трудовата мобилност и за съответните програми за финансиране от Съюза, изпълнявани от държавите членки и подпомагани от ЕСФ в режим на споделено управление;
• Генерална дирекция „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“, която отговаря за доизграждането на вътрешния пазар на стоки и услуги;
• Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ (ГД „Регионална и селищна политика“) отговаря за засилването на икономическото, социалното и териториалното сближаване на ЕС чрез програмите по линия на ЕФРР и Кохезионния фонд, изпълнявани от държавите членки при споделено управление; и
• Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, която е основната генерална дирекция за програма „Хоризонт 2020“.

През 2018 г. Комисията предложи регламент за първата програма „Цифрова Европа“ за периода 2021—2027 г.¹⁵ Програмата с бюджет от 9,2 млрд. евро се управлява от Комисията и е предназначена да спомага за инициативата за ЦЕП. Тя ще допълва другите налични източници на финансиране на цифровизирането на промишлеността през периода 2021—2027 г., като например програма „Хоризонт Европа“ и средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Програмата ще бъде насочена към пет области: високопроизводителни изчислителни технологии, изкуствен интелект, киберсигурност и доверие, съвременни цифрови умения, както и внедряване, оптимално използване на цифровите мощности и оперативна съвместимост. Съгласно предложението Комисията планира да разпредели около 10 % от финансирането за европейските центрове за цифрови иновации (ЦЦИ) с цел изграждане на капацитет в целия ЕС. Тези ЦЦИ ще бъдат съфинансирани и от държавите членки като центрове за експертен опит, предназначени да подпомагат развитието на местните предприятия по отношение на цифровизацията.

През април 2020 г. Съветът и Комисията представиха съвместно пред Европейския парламент „Пътна карта за възстановяване“ от последиците от пандемията от COVID-19, чиято крайна цел е изграждането на по-издръжлива, устойчива и справедлива Европа¹⁶. В този план е посочено, че цифровата трансформация, заедно с прехода към зелена икономика, има „централна и приоритетна роля за рестартирането и модернизирането на нашата икономика“.

Равнище на цифровизация на промишлеността в ЕС

С цел да се наблюдава напредъкът на държавите членки в областта на цифровизацията, през 2014 г. Комисията въведе „Индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото“ (DESI) — композитен индекс, който съчетава важни индикатори за постигнатите от Европа резултати по отношение на цифровизацията и проследява напредъка на държавите членки по отношение на цифровата конкурентоспособност.

DESI включва индикатори от пет основни „измерения“¹⁷:

1. свързаност,
2. човешки капитал,
3. използване на интернет услуги,
4. интегриране на цифровите технологии, и
5. цифрови обществени услуги.

Според одиторите най-важните аспекти от цифровизацията на европейската промишленост са „Свързаност“, „Човешки капитал“ и „Интеграция на цифровите технологии“. Фигура 5 показва различията в равнището на цифровизация в държавите членки.

Източник: ЕСП въз основа на индекса DESI.

Международната версия на индекса DESI (I-DESI)¹⁸ предоставя цялостна оценка на мястото на ЕС сред 17 икономики извън ЕС (вж. фигура 6).

Бележка: Стойностите не са пряко съпоставими с тези в DESI поради липса на възможност за събиране на данни за всички индикатори за всички страни.

Източник: Европейска комисия.

DESI се допълва от профилите на държавите, публикувани ежегодно от Комисията, в които количествените данни от индикаторите за DESI са съчетани със специфични за държавата анализи на политиките и най-добри практики¹⁹. Отделен анализ специално за инициативата за ЦЕП е представен в поредица от доклади по държави, възложени от Комисията и публикувани през октомври и ноември 2017 г.²⁰ и през юли 2019 г.²¹

Обхват и подход на одита

ЕСП разгледа ефективността на действията на ЕС за подкрепа на националните стратегии за цифровизиране на промишлеността и на ЦЦИ. В този контекст одитът бе насочен към три от петте стълба на инициативата за ЦЕП (вж. фигура 4 и приложение I) — стълб 1 „Европейска платформа на националните инициативи за цифровизиране на промишлеността“; стълб 2 „Цифрови иновации за всички: център за цифрови иновации“ и стълб 4 „Регулаторна рамка, пригодна за ерата на цифровите технологии“. В тази връзка ЕСП анализира дали:

• Комисията е подкрепила ефективно държавите членки в разработването и прилагането на техните стратегии за цифровизиране на промишлеността;
• Комисията, съвместно с държавите членки, е оценявала изпълнението на националните стратегии;
• подкрепата, оказвана от Комисията и от държавите членки за създаването и функционирането на ЦЦИ, е била ефективна;
• Комисията е допринесла ефективно за създаването на рамка, благоприятстваща цифровизирането на промишлеността, като е спомогнала за преодоляване на потенциалните регулаторни пречки и е оказала помощ на държавите членки за осигуряване на подходяща свързаност.

Одитът на ЕСП включваше разглеждане на документи от значение за инициативата за ЦЕП и провеждане на структурирани събеседвания с Комисията, с национални и регионални органи, с ЦЦИ и със заинтересовани страни в държавите членки. ЕСП посети четири държави членки: Германия, Унгария, Полша и Португалия, и събра информация от 28 ЦЦИ в тези държави членки. ЕСП избра тези държави членки, за да получи представа, която е балансирана по отношение както на напредъка с цифровизацията на промишлеността, така и на географския обхват.

Освен това ЕСП разгледа осем оперативни програми (ОП) от периода 2014—2020 г. и обсъди с техните управляващи органи начините, по които те подпомагат инициативата за ЦЕП. Бяха проверени и девет проекта, избрани от тези програми, за да се види как са използвани средствата от ЕС за постигане на напредък в цифровизацията на промишлеността в държавите членки (вж. фигура 7 и приложение II).

Източник: ЕСП.

ЕС инвестира значителни средства в подкрепа на цифровото развитите на предприятията и по-специално на МСП, с цел да им помогне да останат конкурентоспособни на пазара. Тази цел става още по-важна поради избухването на COVID-19 и необходимостта от възстановяване на икономиките. Едновременно с предоставянето на гражданите на ЕС и на органите, които вземат решения в ЕС, на оценка за ефективността на действията на ЕС в периода след стартирането на инициативата за ЦЕП, докладът на ЕСП има за цел да отрази дали са въведени необходимите условия през програмния период 2021—2027 г.

Констатации и оценки

Инициативата за ЦЕП е изградена върху солидна основа и се подкрепя от държавите членки, но действията на Комисията са постигнали ограничен ефект върху стратегиите на по-голямата част от одитираните държави членки

ЕСП провери дали Комисията:

• е разработила солидна инициатива за цифровизиране на промишлеността в ЕС, която включва подходящи цели и индикатори за финансиране, и е получила подкрепата на държавите членки, промишлеността и други заинтересовани страни;
• е предоставяла съвети и насоки на държавите членки по важни въпроси, включително по отношение на уменията, финансирането и технологичните развития, като например изкуствен интелект, големи информационни масиви, 5G, блокчейн, компютърни услуги в облак и киберсигурност.

Инициативата за ЦЕП е изградена върху солидна основа, но не съдържа подробности относно очакваните постижения и необходимото финансиране

Инициативата за ЦЕП на Комисията е разработена въз основа на различни национални и регионални инициативи за цифровизация на промишлеността, както и на редица различни изследвания и консултации със заинтересовани страни. Например, на срещата на групата на външните заинтересовани страни през ноември 2015 г., като част от подготовката на съобщението за ЦЕП, няколко представители на промишлеността са представили становища, с които потвърждават значението на инициативата за ЦЕП и подкрепят направените предложения, включително тези за ЦЦИ.

Представителите на промишлеността и заинтересованите страни, с които ЕСП проведе събеседвания по време на своите посещения в държавите членки, изразяват подкрепа на инициативата за ЦЕП и считат, че концепцията за ЦЦИ представлява ефективен отговор на потребностите от цифровизиране на предприятията и по-конкретно на МСП.

ЦЕП е инициатива на високо равнище, която показва необходимостта от публични интервенции и взаимовръзките между различните мерки на политиките. В инициативата обаче не са обсъдени очакваните крайни ефекти (резултати и въздействие), нито съответните показатели и цели. Освен това в съобщението относно инициативата за ЦЕП и в свързаните документи липсват насоки за държавите членки, указващи как тази инициатива може да бъде приложена в държавите членки и в техните региони.

Една от главните цели на инициативата за ЦЕП е свързана със средствата, които следва бъдат вложени: целта е да се мобилизират инвестиции от публичния и частния сектор в размер на близо 50 млрд. евро за дейностите по инициативата през първите 5 години след 2016 г. (вж. точка 09). Общият размер на финансирането, необходимо за създаване и поддържане на рамка за подпомагане на цифровизирането на промишлеността на ЕС, не е известен.

С изключение на ангажимента по програма „Хоризонт 2020“ за насочване на 500 млн. евро за ЦЦИ и на 5 млрд. евро за публично-частни партньорства (ПЧП)²², цифрови промишлени платформи и екосистеми в области като изкуствен интелект, роботика, фотоника, 5G и високопроизводителни изчислителни технологии и интернет на нещата, представени са само ограничени данни за дела на инвестициите от публичния и от частния сектор в общото финансиране. В съобщението е посочено, че в подкрепа на инициативата могат да бъдат използвани средства от ЕСИФ и от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). По отношение обаче на наличните средства, подробни стойности са представени само за програма „Хоризонт 2020“ и не е посочено, че от ЕСИФ и по-специално от ЕФРР са предвидени над 20 млрд. евро за инвестиции в цифровизация през периода 2014—2020 г. Органите на държавите членки, до които одиторите се допитаха, изразиха загриженост за това как ще се финансират дейностите по инициативата за ЦЕП със средства от публични и частни източници.

В публикуван по-рано специален доклад Сметната палата обърна внимание на рисковете, породени от прекалено завишените очаквания, които политическите съобщения на високо равнище могат да породят²³. Според Комисията всички държави членки инвестират в цифровата трансформация на промишлеността. Тя обаче счита, че е необходим по-структуриран подход от страна на държавите членки, за да се определят по-точно направените инвестиции.

Дейностите на Комисията в подкрепа на държавите членки за разработване и прилагане на техните стратегии за цифровизация са оказали ограничено въздействие в посетените за одита държави членки

Насоки от Комисията за държавите членки

Индексът DESI и профилите по страни (вж. точка 18) са основният инструмент, с който Комисията наблюдава напредъка и установява недостатъците в стратегиите на държавите членки за цифровизиране на тяхната промишленост. В тези доклади Комисията установява основните различия между държавите членки или регионите с най-високи резултати и онези с резултати под средните стойности. Докладите също така предлагат на държавите членки действия, насочени към ускоряване на цифровата трансформация.

Освен това Комисията все повече използва европейския семестър, за да насърчава държавите членки да се справят с предизвикателствата на цифровизацията, основно чрез специфични за всяка държава препоръки (СП). Броят на СВДП, които са пряко свързани с инициативата за ЦЕП, нараства постоянно, като през 2020 г. препоръки са отправени към всички държави членки (вж. приложение III).

Освен процеса на изготвяне на СП Комисията е осъществила редица дейности за подпомагане на държавите членки при разработването и изпълнението на инициативата за ЦЕП (вж. каре 1).

Държавите членки са осъществявали обмен на своя опит и добри практики основно чрез прояви като европейски форуми на заинтересовани страни, кръгли маси и срещи на високо равнище по въпроси, свързани с управлението. ЕСП забеляза обаче, че нито Комисията, нито посетените държави членки споделят опит с подходи за цифрова трансформация на промишлеността, които са се оказали неуспешни. От това биха могли да се възползват държави членки при разработването и изпълнението на техните стратегии, като се предпазват от повтарянето на същите грешки.

Обхват на подкрепата от ЕСИФ за инициативата

Въпреки възможността за използване на 20 млрд. евро по линия на ЕСИФ (вж. точка 28), Комисията не се е свързала с нито един от осемте управляващи органа, с които ЕСП проведе събеседвания, за да предложи насоки относно използването на този източник на финансиране в подкрепа на инициативата. Два управляващи органа споделиха пред ЕСП, че преди одиторите да се обърнат към тях във връзка с одита, те не са знаели за инициативата за ЦЕП.

За периода 2014—2020 г. ЕСИ фондовете подкрепят 11 тематични цели. Според ЕСП, тематична цел 11 „Повишаване на институционалния капацитет на публичните органи и на заинтересованите страни и ефективна публична администрация“ е можела да се използва като основание за подкрепа от ЕСИФ за държавите членки при разработването на стратегии за цифровизиране на промишлеността или при изграждането на институционален капацитет за планиране на действия, свързани с ЦЕП. Комисията обаче не е привлякла вниманието на държавите членки към тази възможност.

Влияние на Комисията върху стратегиите за цифровизация на държавите членки

Комисията е предоставяла общи насоки за държавите членки (вж. точки 30—33). С изключение обаче на отговора на едно запитване от държава членка (вж. точката по-долу), тя не е предоставила никакви мерки конкретно за подобряване на резултатите от дейността на държавите членки, които имат по-нисък индекс DESI.

Един от малкото инструменти, с които Комисията може да предоставя индивидуализирана подкрепа на държавите членки, е нейната Служба за подкрепа на структурните реформи. Службата може да предоставя целенасочена подкрепа на всяка държава членка за нейните институционални, административни или стимулиращи растежа реформи по искане на държавата членка. Към края на 2019 г. Литва е била единствената държава членка, поискала такава подкрепа във връзка с инициативата за ЦЕП. Литва се нарежда малко под средното равнище на индекса DESI за ЕС за 2019 г. (вж. фигура 5).

Според националните органи, с които събеседва ЕСП, дейностите на Комисията са оказали известен ефект върху националните им стратегии, но като цяло са имали ограничено влияние върху разработването и изпълнението на техните стратегии (вж. каре 2). Това отчасти се дължи на различните етапи на развитие на цифровизацията в държавите членки. Например, тъй като Германия е твърде напреднала, Комисията е могла да използва германската стратегия „Industrie 4.0“ като модел за инициативата за ЦЕП.

Подобна е картината по отношение на използването на добри практики — в посетените държави ЕСП не откри ясни доказателства за прилагането от тях на вече разпространени добри практики, като например изменяне на стратегиите в резултат на прояви, организирани от Комисията.

В докладите по държави относно мониторинга на напредъка в изпълнението на националните инициативи за цифровизиране на промишлеността ЕСП установи случаи, в които Комисията е посочила, че за ефективното изпълнение на националните стратегии са необходими определени подобрения (вж. каре 3). В тези случаи обаче нито Комисията е предложила коригиращи мерки, нито държавите членки са предприели действия за преодоляване на проблема, поставен от Комисията.

Комисията и държавите членки не могат да извършат цялостна оценка на напредъка в изпълнението на инициативата за ЦЕП

За да оцени степента, в която Комисията и държавите членки са успели да проследят напредъка в изпълнението на националните стратегии за цифровизиране на промишлеността, ЕСП провери дали Комисията:

• е проверила, че програма „Хоризонт 2020“ подпомага изпълнението на инициативата за ЦЕП, и
• съвместно с държавите членки, е дефинирала общи индикатори за проследяване на подкрепата от ЕСИФ за изпълнението на инициативата за ЦЕП и дали одитираните от ЕСП програми са способствали за подпомагането на проекти, които допринасят за цифровизирането на промишлеността.

За наблюдение на изпълнението на стратегиите за цифровизация на държавите членки Комисията разчита основно на докладите по държави за мониторинг на напредъка при изпълнението на националните инициативи за цифровизиране на промишлеността (вж. точка 18). Тези доклади предоставят известна финансова информация относно размера на финансирането от ЕС и на националното финансиране. Независимо от това, както се потвърждава от изследването на равнище ЕС, придружаващо посочените доклади по държави²⁴, съществуват предизвикателства при установяването на сумите, свързани с финансирането на различните национални инициативи, които се дължат на липсата на прозрачни и съгласувани структури за докладване в повечето държави членки. На национално равнище съществуват значителни разлики в равнището на мониторинга на националните инициативи, осъществяван от държавите членки (виж каре 4).

„Хоризонт 2020“ подкрепя инициативата за ЦЕП

Една от основните цели на инициативата за ЦЕП е мобилизирането на инвестиции от публичния и частния сектор в размер на около 50 млрд. евро до пет години след стартирането на инициативата (вж. точка 27). По отношение на приноса на ЕС към тази сума, в съобщението от инициативата за ЦЕП се посочват следните ресурси от „Хоризонт 2020“: 500 млн. евро за подпомагане на ЦЦИ и 5 млрд. евро чрез публично-частни партньорства (ПЧП) в области като роботика, фотоника, 5G и високопроизводителни изчислителни технологии. Публикуваните и планираните покани за представяне на предложения по програма „Хоризонт 2020“ съответстват на тези стойности, както е видно от таблица 1.

* Съвместно предприятие ECSEL — публично-частно партньорство за електронни компоненти и системи — финансира проекти за научни изследвания, развойна дейност и иновации в тези ключови базисни технологии. https://www.ecsel.eu/.

Бележка: Целевата стойност за подкрепа от страна на ПЧП в размер на 5 млрд. евро ще бъде постигната само в случай, че се вземе предвид подпомагането, отпуснато преди одобряването и публикуването на инициативата за ЦЕП (елемент на подпомагане 4).

Източник: ЕСП въз основа на данни от Комисията

Въпреки че програма „Хоризонт 2020“ е финансирала дейности по ЦЕП още през периода 2016—2017 г., по-пряка връзка с инициативата е установена за периода 2018—2020 г. Правилата за финансиране на ЦЦИ през този период изискват проектите да са съобразени с националната или с регионалната инициатива за цифровизиране на промишлеността. В работната програма и в правилата за оценяване обаче няма подобно изискване по отношение на финансирането на други области от инициативата за ЦЕП, които не са свързани с ЦЦИ, например договорните публично-частни партньорства за целеви области.

По отношение на ЕСИ фондовете механизмите за събиране на данни осигуряват понастоящем ограничена информация относно инициативата за ЦЕП

Разгледаните от ЕСП програми и в четирите държави членки позволяваха подпомагането на проекти, свързани с ЦЕП. ЕСП провери девет проекта от тези програми. Въпреки забавянето на одобрението и изпълнението при някои от тези проекти (вж. примера в каре 5), всички проверени проекти бяха от значение за инициативата за ЦЕП.

Органите на държавата членка не променят програмите така, че да ги адаптират специално към инициативата за ЦЕП, за да насочат повече внимание към нея. В Полша обаче през 2018 г. и 2019 г. са направени промени в програма „Интелигентен растеж“— основната програма, насочена към увеличаването на иновативния потенциал и конкурентоспособността на полската икономика, за да бъдат създадени допълнителни възможности за подпомагане на цифровизацията на промишлеността (вж. каре 6). Програмите в Португалия, които ЕСП разгледа, не включваха мерки, пряко насочени към цифровизацията. Органите обаче бяха на мнение, че програмите са достатъчно гъвкави, за да интегрират допълнителни тематични приоритети, определени през периода на изпълнение на програмата. От 2017 г. насам се публикуват тематични покани за представяне на предложения специално за Индустрия 4.0.

Тъй като инициативата за ЦЕП стартира в средата на програмния период 2014—2020 г., тогава не е имало нормативни изисквания, задължаващи държавите членки да осъществяват мониторинг на проекти, свързани с тази инициатива. От посетените от ЕСП държави членки Португалия е въвела система за мониторинг на усвояването на средства от ЕФРР в подкрепа на инициативата (вж. каре 7). Останалите шест от общо седемте управляващи органа, с които ЕСП събеседва, обаче не разполагаха с подобна система.

Без информация за средствата, изразходвани от държавите членки през периода 2014—2020 г., Комисията трудно може да установи размера на подкрепата от ЕСИФ за инициативата за ЦЕП. Например, начините за регистриране на подкрепата от ЕФРР за инициативата за ЦЕП са различни в отделните държавите членки и/или за отделните програми. Механизмите за мониторинг и докладване са определени в началото на програмните периоди и не са разработени така, че да вземат предвид политическите инициативи, въведени по-късно през периода, като например инициативата за ЦЕП. ЕСП счита, че използването на една по-гъвкава система за мониторинг би позволило на Комисията да събира данни за финансовата помощ за проекти, които подкрепят инициативата за ЦЕП²⁶. Такава система евентуално би могла да бъде полезна за другите значими инициативи, въведени след началото на програмния период.

В предложението си за регламент за ЕСИ фондовете за периода 2021—2027 г. Комисията въвежда отделни кодове за регистриране на мерките в подкрепа на цифровизацията²⁷. Ако тази разпоредба бъде включена в приетия регламент, тя ще спомогне да се определи степента, до която ЕСИ фондовете допринасят за инициативата за ЦЕП.

Комисията е насърчила концепцията за центрове за цифрови иновации, но държавите членки до момента са предприели ограничени действия в тази посока

Центровете за цифрови иновации (ЦЦИ) имат за цел да помагат на дружествата (по-специално на МСП) да се възползват от цифровите възможности. ЦЦИ следва да предлагат експертни знания по технологии, изпитване, умения, бизнес модели, финанси, проучване на пазарите и работа в мрежи. ЦЦИ следва да функционират като звено за комплексни услуги на дружествата в техния регион и извън него във връзка с цифровизирането на тяхната стопанска дейност.

За да оцени дали подкрепата от страна на Комисията и на държавите членки за създаването и функционирането на ЦЦИ е била ефективна, ЕСП провери дали Комисията, съвместно с държавите членки:

• е предоставила насоки и критерии за създаването на ЦЦИ и е разработила механизъм, който да гарантира, че ЦЦИ отговарят на тези критерии; и
• е дефинирала и популяризирала добри практики за функционирането на ЦЦИ и е установила ефективна мониторингова рамка за оценяване на напредъка, включително използването от ЦЦИ на финансови средства за подпомагане на процеса на цифровизация в предприятията.

След стартирането на инициативата за ЦЕП Комисията е положила усилия да подкрепи цифровите центрове за иновации, но напредъкът в някои държави членки е малък

Критерии за ЦЦИ

През октомври 2017 г. Комисията създава онлайн каталог за ЦЦИ, замислен като „жълти страници“ на ЦЦИ. С този каталог се цели да се даде представа за наличните ЦЦИ в Европа и да се насърчи работата им в мрежа, в сътрудничество с регионалните, националните и европейските инициативи за цифровизация на промишлеността. Според данни от каталога, към края на 2019 г. в ЕС е имало 498 регистрирани ЦЦИ, в това число 309 функциониращи и 189 в процес на подготовка (вж. приложение IV).

Комисията е определила някои общи характеристики и критерии, на които трябва да отговарят организациите, желаещи да се регистрират като ЦЦИ в каталога (вж. каре 8).

Организациите, които желаят да се регистрират като ЦЦИ в каталога, следва да декларират, че отговарят на критериите. За да гарантира, че регистриралите се ЦЦИ отговарят на тези критерии, Комисията е възложила извършването на верификация от външни консултанти, които са извършили оценка по документи на информацията, предоставена от ЦЦИ. Според националните органи, с които одиторите проведоха интервю в посетените за одита държави членки, те не са участвали в тази проверка.

Като част от своята подготовка за програма „Цифрова Европа“ за 2021—2027 г., през ноември 2019 г. Комисията е представила предложение относно начините, по които програмата може да допринесе за създаването на мрежа от ЦЦИ, обхващаща всички региони в Европа²⁸. Този документ предлага нов процес за подбор на ЦЦИ, състоящ се от два етапа: националните органи на държавите членки ще определят подходящи ЦЦИ, които след това ще бъдат поканени да участват в ограничени процедури за представяне на предложения, провеждани от Комисията. Предложените нови критерии за избор на ЦЦИ от държавите членки (които след това ще се наричат „европейски ЦЦИ“) са по-конкретни от критериите в каталога на ЦЦИ. С актуализирана версия на предложението от март 2020 г. е определен минималния и максималния брой на ЦЦИ за всяка държава членка, участващи в европейската мрежа, финансирана от програма „Цифрова Европа“. Ето защо общият брой ще бъде между 128 и 260, значително по-малко от настоящия брой (вж. приложение V). Към месец юни 2020 г. обаче тази нова процедура все още не беше формализирана.

Насоки за ЦЦИ

Комисията осъществява редица дейности за подкрепа на ЦЦИ. Те включват заседания на работни групи, обучения, методическа помощ и конкретни инициативи, управлявани пряко от Комисията, като например I4MS и SAE (които предоставят възможности на МСП да участват в проектите на ЦЦИ), „Интелигентни фабрики“ и DIHELP, които получават финансиране и от Европейския парламент.

Създадената от Комисията работна група по ЦЦИ (вж. каре 1) редовно обсъжда добри практики за функционирането на ЦЦИ. Съгласно заключенията на тази работна група от 2017 г. всички ЦЦИ следва да предоставят следния минимален набор от услуги:

• повишаване на осведомеността относно бизнес потенциала на цифровите технологии;
• събиране на информация относно иновациите (проучване на иновации);
• подкрепа за разработването на стратегии (изготвяне на визия и стратегия);
• работа с дружества за оценяване на тяхната цифрова зрялост и за разработване на подходящи планове;
• посреднически взаимоотношения с потенциални доставчици на услуги;
• методическа помощ и обучение; и
• предоставяне на разходно ефективен достъп до специализирани съоръжения за експериментиране, изпитване и производство.

Освен това работната група е разработила насоки за органите, които желаят да създадат или развиват ЦЦИ (вж. каре 9). Тези насоки са доразвити на последващите заседания на работната група, както и в програмите за обучение на ЦЦИ (вж. точка 56).

Въпреки дейностите на Комисията, към края на 2019 г. — почти четири години след стартирането на инициативата за ЦЕП и представянето на концепцията за ЦЦИ — в посетените от ЕСП четири държави членки не е налице нито един национален орган, който да е докладвал за развиването на добри практики за ЦЦИ в сътрудничество с Комисията или самостоятелно. Според ЦЦИ, с които ЕСП проведе събеседвания, това ограничава възможностите им за ефективно предоставяне на техните услуги за предприятията

Подходите на Комисията и на държавите членки към ЦЦИ не са напълно развити и координирани

Финансиране от ЕС за ЦЦИ

Работната група във връзка с ЦЦИ е посочила програма „Хоризонт 2020“ и ЕФРР като основни източници на финансиране за ЦЦИ. 16 от 28-те ЦЦИ, от които ЕСП събра данни, съобщиха, че са имали достъп до финансиране от „Хоризонт 2020“ в подкрепа на дейности по ЦЕП. За тази извадка от цифрови иновационни центрове помощта, получена по ЕФРР, е по-ограничена, като само четири от 28-те цифрови иновационни центъра потвърдиха, че са получили финансиране от него.

По оценка на Комисията от 2018 г., броят на ЦЦИ в 13 държави членки е недостатъчен — това са основно страни от Централна и Източна Европа, които са се присъединили към ЕС през 2004 г. и след това²⁹. Ето защо през ноември 2018 г. Комисията е изпратила писмо до правителствата на тези държави, за да насърчи по-нататъшната подкрепа на цифровите иновационни центрове, евентуално чрез използване на средствата по ЕФРР.

Създаване и мониторинг на ЦЦИ

ЕСП установи примери за некоординиран подход между Комисията и държавите членки по отношение на създаването и дейностите на ЦЦИ. В Полша и Германия органите, отговарящи за националните стратегии за цифровизация, са подкрепяли изграждането на техни национални мрежи от ЦЦИ. Тези национални мрежи невинаги са включвали организациите, които са се регистрирали в създадения от Комисията каталог на ЦЦИ.

• Към края на 2019 г. в каталога на Комисията са били регистрирани 55 германски организации. Германия подпомага пряко две мрежи от ЦЦИ или такива от подобно естество: една мрежа от центрове за компетентност³⁰ и друга с главни цифрови центрове³¹. От тях едва девет от 26-те центъра за компетентност и пет от 12-те цифрови центъра са се регистрирали в каталога на Комисията.
• През август 2019 г. Министерството на предприемачеството и технологиите на Полша отправя първата покана за представяне на полски ЦЦИ³². По това време 13 организации са били регистрирани в каталога на Комисията като ЦЦИ и са участвали в различни проекти, съфинансирани от ЕС, но само две от тях са сред петте организации, чиито предложения са одобрени.

Друг пример за липса на координация между Комисията и държавите членки е свързан с разработването на инструменти за оценка на цифровата зрялост (ОЦЗ). Тези инструменти се използват от ЦЦИ за първоначална оценка на равнището на цифровизация на предприятията, които предвиждат да подпомагат. И в Полша, и в Унгария ЕСП откри примери за няколко инструменти за ОЦЗ, разработени за едни и същи цели. В Полша ЕСП констатира наличието на една методика, разработена по проекта „Европейски център за подкрепа на авангардни производства“ (ADMA)³³, който е под прякото управление на Комисията, и три различни национални методики (включително две, разработени в сътрудничество с министерството, отговарящо за националната стратегия за цифровизация). В Унгария два ЦЦИ са използвали методиката, разработена по проекта ADMA, други два — техни собствени методики, а три други организации използват свои собствени ОЦЗ, разработени чрез проект, съфинансиран от ЕС.

Според данни от мониторинга на Комисията, до края на 2019 г. ЦЦИ са помогнали на около 2 000 МСП да проведат изпитвания на цифрови иновации с подкрепа от програма „Хоризонт 2020“. Това представлява много малък дял — под 0,01 % от общия брой на МСП в ЕС. С изключение на мониторинга на дейностите на ЦЦИ, финансирани от програма „Хоризонт 2020“, понастоящем на равнището на ЕС няма рамка за мониторинг на ЦЦИ. По тази причина Комисията не може да прецени дали ЦЦИ функционират ефективно. Посетените от ЕСП държави членки не разполагаха също и със системи за мониторинг и оценка на работата на ЦЦИ. Предложението на Комисията за следващия период (точка 55) включва обаче предварителен списък от задължителни ключови показатели за изпълнението, по които ще трябва да докладват ЦЦИ, получаващи подпомагане по програма „Цифрова Европа“. В допълнение, Комисията разработва насоки за провеждането на мониторинг и оценка на ЦЦИ и на техния принос за цифровата трансформация на дружествата, регионите и държавите членки. Комисията възнамерява да публикува тези насоки до края на 2020 г.

Въведена е подходяща правна уредба, но е бавен напредъкът към постигане на добро равнище на широколентова свързаност, необходима за цифровизиране на промишлеността

За да могат промишлените отрасли да се развиват в цифрово отношение, ЕС следва до осигури подходяща среда. Това включва наличието на законодателна рамка и добро равнище на широколентова свързаност, две предпоставки, които са необходими за успешното цифровизиране на предприятията. Ето защо ЕСП провери дали Комисията е предприела проверки за това, дали нормативната уредба способства за цифровизирането на европейската промишленост и дали държавите членки са осигурили по-добри нива на широколентова свързаност навсякъде в Европа. За втория аспект ЕСП използва данни от своя специален доклад по тази тема от юни 2018 г.³⁴

Комисията прави необходимото за осигуряване на подходяща правна рамка за инициативата за ЦЕП

В своето съобщение относно инициативата за ЦЕП от 2016 г. Комисията се ангажира да проучи, до 2020 г., регулаторната рамка на цифровите иновации, с цел:

• да предложи инициатива за свободно движение на данни в рамките на ЕС, както и да проучи по-подробно нововъзникващи въпроси, като правила за собственост върху данните, за достъп до тях и повторното им използване, включително що се отнася до данни в промишлен контекст и особено данни, генерирани от датчици;
• да проучи правните рамки за автономни системи и приложения за интернет на нещата (ИН), по-специално правилата за безопасност и отговорност и правните условия за разрешаване на широкомащабни изпитвания в реална среда; и
• да започне работа по въпроси на безопасността на приложенията и друг невграден софтуер, които не са обхванати от законодателството за този сектор, като оцени евентуалната нужда от по-нататъшни действия на равнището на ЕС.

Като част от този ангажимент Комисията е провела проучвания, оценка на въздействието и обществена консултация³⁵ във връзка със свободното движение на данни, което е довело до приемането на нов регламент³⁶ през 2018 г. Освен това Комисията е предприела и действия по въпросите, свързани със собствеността върху данните и с улесняването на повторното използване за търговски и нетърговски цели на публично финансирани данни, чрез приемането на директива³⁷. През февруари 2020 г. Комисията публикува съобщение относно Европейската стратегия за данните³⁸ и планира да приеме през 2021 г. регламент за изпълнение, включващ списък с набори от данни, които ще бъдат предоставени безплатно за повторно използване.

По отношение на правните рамки, обхващащи правилата за безопасност и отговорност при автономни системи и приложения за ИН, през юни 2018 г. Комисията е създала експертна група по въпросите за отговорността и развиващите се нови цифрови технологии³⁹. Групата публикува своя доклад през май 2019 г.⁴⁰ През февруари 2020 г. Комисията публикува доклад относно последиците от изкуствения интелект, интернета на нещата и роботиката за безопасността и отговорността⁴¹.

И накрая, в съответствие с ангажиментите, поети със съобщението относно инициативата за ЦЕП, Комисията също така е започнала работа по безопасността на приложенията и друг невграден софтуер. Комисията е организирала обществена консултация по този въпрос⁴² през 2016 г., а през 2017 г. е възложила на консултанти да извършат анализ на правната и стопанската среда, както и на предизвикателствата и възможностите, свързани с новите технологии. Изготвеният в тази връзка доклад е публикуван през април 2019 г.⁴³

Все още не е постигнато добро равнище на широколентова свързаност

Наличието на бърза и надеждна широколентова връзка е първостепенно важна предпоставка за цифровизирането на промишлеността. Тя е необходима, за да позволи движението на информацията в реално време и взаимното свързване на всички елементи на стопанския процес. Освен това наличието на широколентов достъп с добро качество е един от начините за смекчаване на последиците от извънредни ситуации върху предприятията, като пандемията от коронавирус през 2020 г.

През 2010 г., като част от стратегията „Европа 2020“, Комисията е определила три цели във връзка с осигуряването на широколентова свързаност⁴⁴, а през 2016 г. е приела стратегия относно свързаността за целите на концепцията „За европейско общество на гигабитов интернет“⁴⁵, с която са въведени три допълнителни стратегически цели за постигане до 2025 г. (вж. каре 10).

Комисията е предложила редица политически и регулаторни мерки, както и финансови програми и инструменти, за насърчаване на частните и публичните инвестиции във високоскоростни и свръхвисокоскоростни мрежи. В своя специален доклад от 2018 г., упоменат по-горе, ЕСП отбелязва, че през периода 2014—2020 г. Комисията е предоставила на държавите членки около 15 млрд. евро, включително 5,6 млрд. във вид на заеми от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за целите на широколентовата свързаност. В посочения доклад ЕСП стига до заключението, че всички държави членки са постигнали базово покритие с широколентов достъп (цел 1) към 2016 г., но изтъква проблеми с постигането на останалите две цели за ЕС до 2020 г. (цели 2 и 3).

Цели за свързаност съгласно „Европа 2020“

Според индекса DESI до средата на 2019 г. 86 % от европейските домакинства са имали достъп до широколентова връзка със скорост над 30 Mbps спрямо целта от 100 % (цел 2) — в сравнение с 67 % през 2014 г. (вж. фигура 8). Използването на широколентовите връзки със скорост 100 Mbps или повече от европейските домакинства през 2019 г. е било само 26 % спрямо целта от 50 % за 2020 г. (цел 3), въпреки че това е много над равнището от 3 % през 2014 г. (вж. фигура 9). Въпреки че данните показват, че наличието и използването на широколентов интернет продължава да се подобрява в целия ЕС, малко държави членки вероятно ще постигнат всички цели за 2020 г.

Източник: Анализ на ЕСП въз основа на индикатор на DESI „1c1 — покритие с бърз широколентов достъп (NGA)“ за 2019 г., по данни към 28.2.2020 г.

1) За Нидерландия, първите налични данни за използването не са от 2014 г., а от 2016 г.

2) За Хърватия, първите налични данни за използването не са от 2014 г., а от 2015 г.

Източник: Анализ на ЕСП въз основа на индекса DESI за 2020 г. „1a2 At least 100 Mbps fixed BB take-up“ от 15.6.2020 г.

Цели за „Европейско общество на гигабитов интернет“ до 2025 г.

През 2019 г. Комисията е започнала проучване относно националните планове за широколентов достъп на държавите членки (НПШД) и целите за широколентовия достъп до 2025 г., свързани с обществото на гигабитов интернет (каре 10, цел 4, 5 и 6). Проучването показва, че по-малко от половината държави членки са осъвременили своите НПШД, за да ги приведат в съответствие с целите за превръщане на ЕС в гигабитово общество до 2025 г. Останалите държави членки са предвиждали да осъвременят своите НПШД до края на 2020 г., но по времето на одита нямаше други подробности. Предвид изоставането от целите за ЕС до 2020 г. и бавния напредък на държавите членки с отразяването на целите за гигабитовото общество в техните НПШД, постигането на целите за превръщане на ЕС в гигабитово общество до 2025 г. ще бъде предизвикателство.

Комисията е актуализирала DESI (вж. точка 14), за да отчете значението на добрата свързаност и на целите на стратегията „Европа 2020“. През 2019 г. например тя е добавила елемент, отнасящ се до свръхвисокоскоростния широколентов достъп, както и цел 3 и „готовността за 5G“. Освен това индексът DESI за 2020 г. въвежда докладване относно мрежите за осигуряване на свързаност със скорост 100 Mbps, с възможност за преминаване към гигабитова скорост (цел 5). Индексът DESI обаче не отразява другите две цели на ЕС до 2025 г.

Правила за държавната помощ, свързани с широколентовия достъп

В доклада си от 2018 г. Сметната палата препоръчва на Комисията да разясни на държавите членки прилагането на насоките за държавна помощ по отношение на целите за използване на свързаност със скорост от 100 Mbps и за преход към общество на гигабитовия интернет, тъй като някои държави членки са тълкували насоките по начин, който може да ограничава публичното финансиране, което предоставят за широколентов достъп в области, където вече има покритие на свързаност със скорост 30 Mbps⁴⁶. Комисията прие да разясни този въпрос за държавите членки до края на 2018 г., като осъвремени своето „Ръководство за инвестиции във високоскоростен широколентов достъп“, с намерението да включи допълнителна информация за предоставянето на помощ в райони, където работят частни доставчици, по-специално по отношение на целите за 100 Mbps и за гигабитовото общество. Към месец юни 2020 г. тези насоки не бяха формализирани.

Органите на държавите членки, с които ЕСП проведе събеседвания, все още считаха, че правилата за държавна помощ са неясни и се нуждаят от осъвременяване, за да отразят бързия темп на цифровизация и необходимостта от значителни публична инвестиции за постигане на целите за превръщане на ЕС в гигабитово общество до 2025 г.

Използване на по-бързи широколентови връзки от предприятията

Целите на стратегията „Европа 2020“, описани в каре 10, се отнасят за домакинствата. Свързаността на предприятията има особено важна роля за успешното осъществяване на инициативата за ЦЕП, но не съществуват целеви стойности по отношение на покритието на равнище ЕС, които да се отнасят конкретно до предприятията. От 2014 г. насам използването на бърза и свръхбърза широколентова свързаност от предприятията в ЕС непрекъснато се увеличава. Към края на 2019 г. обаче 50 % от предприятията са използвали широколентова скорост, по-ниска от 30 Mbps (вж. фигура 10). Въпреки че 80 % от големите дружества са използвали скорост най-малко 30 Mbps или по-висока през 2019 г., едва 46 % от малките предприятия са използвали такава скорост⁴⁷. Както показва фигура 11, средният процент на предприятията в ЕС, които използват свръхбърза широколентова свързаност (над 100 Mbps), е подобен на този за домакинствата, но нараства с по-бавни темпове.

Източник: ЕСП въз основа на данни на Евростат.

Източник: ЕСП въз основа на данни на Евростат и на индекса DESI за 2020 г. (за използването от домакинствата).

Заключения и препоръки

Инициативата за ЦЕП се основава на незадължителни актове и има за цел да укрепи конкурентоспособността на промишлеността в ЕС чрез цифрови иновации. Въпреки усилията на Комисията за подпомагане на националните органи и на ЦЦИ като част от изпълнението на тази инициатива, някои държави членки са постигнали ограничен напредък при разработването и изпълнението на националните стратегии за цифровизация и при създаването на ЦЦИ.

Стратегията на Комисията за подкрепа на цифровизирането на европейската промишленост е поставена на солидна основа и се подкрепя от държавите членки, но инициативата не е определила очакваните постижения, както и подходящи показатели и цели за резултатите. Това прави по-трудно вземането на информирани решения и по-правилното насочване на действията от страна на Комисията и държавите членки. Комисията е провела няколко дейности за предоставянето на насоки за държавите членки, но не ги е насърчила да определят конкретни средства за инициативата по линия на ЕСИФ. Общият размер на финансирането, необходимо за създаване и поддържане на рамка за подпомагане на цифровизирането на промишлеността на ЕС, не е известен. В по-голямата част от посетените от ЕСП държави членки дейностите за подкрепа от страна на Комисията са постигнали ограничено въздействие (точки 24—40).

1. Комисията следва да предложи помощ на държавите членки за определяне на финансирането, което не им достига за извършване на цифровизацията на промишлеността, например в рамките на съответното благоприятстващо условие по стратегиите за интелигентна специализация през периода 2021—2027 г.

Срок на изпълнение — в рамките на програмния период 2021—2027 г.

2. Комисията следва да информира ясно компетентните органи относно ключовите фондове на ЕС, които могат да се използват за изпълнението на инициативата за ЦЕП, както и за потенциалните условия за съфинансиране.

Срок за изпълнение — 30 юни 2021 г.

81

Комисията и държавите членки не могат да извършат цялостна оценка на напредъка в изпълнението на инициативата за ЦЕП. Програма „Хоризонт 2020“ подкрепя инициативата, като публикуваните и планираните покани за представяне на предложения за тази програма от 2016 г. насам съответстват на размера на средствата, посочени в съобщението относно инициативата за ЦЕП. В разгледаните от ЕСП програми по ЕФРР бяха идентифицирани мерки, които евентуално могат да подпомогнат изпълнението на инициативата за ЦЕП. По отношение на средствата от ЕСИФ обаче, липсват нормативни изисквания, задължаващи държавите членки да осъществяват мониторинг на проекти, свързани с инициативата за ЦЕП. Ето защо механизмите за събиране на данни в повечето държави членки не прихващат информация за тази инициатива, което възпрепятства мониторинга на равнището на държавите членки и на ЕС. Комисията счита, че е необходим по-структуриран подход от страна на държавите членки, за да се определят по-точно направените инвестиции. Това означава, че Комисията се затруднява да получи тази информация, за да сравни обема на инвестициите спрямо плановете, посочени в първоначалното съобщение относно инициативата за ЦЕП (точки 42—49).

Препоръки 3 и 4 — Да се подобри мониторингът на инициативата за ЦЕП, като се определят подходящи показатели за резултатите и се извършва проследяване на разходите
3. Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва да направи необходимото, за да въведе система за проследяване на разходването на средствата от ЕС при споделено управление по отношение на значимите инициативи, които не са въведени в началото на програмния период, когато Комисията преценява, че е необходима такава корекция.

Срок за изпълнение — 31 декември 2021 г.

4. Комисията, съвместно с държавите членки, следва да прецизира очакваните крайни ефекти от инициативата за ЦЕП, като определи общи индикатори за резултатите и целеви стойности, с които да се оценява равнището на изпълнение на държавите членки и ЕС.

Срок за изпълнение — 30 юни 2021 г.

82

ЦЦИ са основна концепция на инициативата за ЦЕП и след стартирането на инициативата Комисията е осъществила няколко дейности за подпомагане на създаването и функционирането на ЦЦИ. Дейностите в държавите членки обаче са ограничени. В посетените за одита държави членки четири години след началото на инициативата за ЦЕП цифровите центрове за иновации са се възползвали в ограничена степен от финансирането от ЕС и одиторите установиха примери на некоординирани подходи. С изключение на дейностите, финансирани по „Хоризонт 2020“, липсва подробна рамка за мониторинг на равнище ЕС по отношение на цифровите центрове за иновации. Въз основа на наличната информация подкрепата за цифровизирането на предприятията е недостатъчна. За периода 2021—2027 г. Комисията е предложила нова програма „Цифрова Европа“, в която са посочени критериите за държавите членки, които избират да създадат „европейски ЦЦИ“ и за наблюдение на техните дейности при получаването на подкрепа по тази програма. Към юни 2020 г. тази предложена програма все още беше в процес на обсъждане (точки 52—64).

Препоръки 5 до 7 — Да се създаде, координира и приеме рамка за установяването на мрежа от европейски цифрови центрове за иновации, обхващаща всички региони в Европа

Комисията, в сътрудничество с държавите членки, следва:

5. да приеме критерии за подбор на организациите, определени от националните органи, които да бъдат признати като европейски ЦЦИ.

Срок на изпълнение — 31 декември 2020 г.

6. да дефинира минимума от услуги, предлаган от всички европейски ЦЦИ, в това число крайните продукти и резултатите.

Срок на изпълнение — 31 декември 2020 г.

7. да разработи последователна рамка за мониторинг на крайните продукти и резултатите от дейността на европейските ЦЦИ, която да е задължителна за центровете, които получават финансиране от ЕС.

Срок за изпълнение — 30 юни 2021 г.

83

Комисията продължава да предприема съответни действия за създаване на подходяща правна рамка, насочена към всички законодателни актове, посочени в съобщението относно инициативата за ЦЕП. Постигането на добро равнище на широколентова свързаност също е от първостепенно значение за цифровизиране на промишлеността, особено след пандемията от COVID-19 през 2020 г. Целите на стратегията „Европа 2020“ ще бъдат постигнати само в някои държави членки, а постигането на целите на ЕС за общество на гигабитов интернет до 2025 г. ще бъде дори още по-трудно. Свързаността при предприятията е от ключово значение за успешното цифровизиране на промишлеността в ЕС. Въпреки че 80 % от големите дружества са използвали скорост най-малко 30 Mbps или по-висока през 2019 г., едва 46 % от малките предприятия са използвали такава скорост (точки 66—78).

Препоръки 8 и 9 — Да се предприемат по-нататъшни действия за постигане на подходящо равнище на широколентова свързаност
8. Комисията следва да завърши и публикува своето „Ръководство за инвестиции във високоскоростен широколентов достъп“, като включи допълнителна информация за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в райони, където работят частни доставчици, по-специално по отношение на целите за 100 Mbps и за гигабитовото общество, и да повиши информирането за това ръководство в държавите членки.

Срок за изпълнение — 31 декември 2020 г., в зависимост от датата на приключване на обсъжданията по МФР.

9. Комисията, след съгласуване с държавите членки, следва да адаптира и консолидира своята рамка за мониторинг и докладване относно постигането на целите за превръщане на ЕС в гигабитово общество до 2025 г.

Срок за изпълнение — 31 декември 2021 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав II с ръководител Илиана Иванова — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 15 юли 2020 г.

За Сметната палата

Klaus-Heiner Lehne
Председател

Приложения

Приложение I — Стълбове на инициативата „Цифровизиране на европейската промишленост“

Първият стълб („Европейска платформа от национални инициативи за цифровизиране на промишлеността“) има за цел координирането на различните национални и регионални инициативи за цифровизиране на промишлеността навсякъде в Европа. През март 2017 г. Комисията създаде рамка за управление с оглед на: i) улесняването на координацията на инициативите на ЕС и националните инициативи по отношение на цифровизацията; ii) мобилизирането на заинтересовани страни и на ресурси във веригата на стойността за дейности, насочени към изграждането на цифров единен пазар, чрез надграждане на съществуващия диалог между множество заинтересовани страни, и iii) обменянето на добри практики.

Насърчаването на цифровите иновации във всички сектори обхваща стълб 2 и стълб 3, както следва:

• Вторият стълб („Цифрови иновации за всички: центрове за цифрови иновации (ЦЦИ)“) има за цел да помага на дружествата да се възползват от възможностите на цифровизацията. Центровете за цифрови иновации (ЦЦИ) могат да съдействат на дружествата (особено на по-малките и стартиращите) да подобряват своята стопанска дейност, производствени процеси, продукти и услуги чрез цифрови иновации. Намерението на Комисията е ЦЦИ да се изграждат на основата на съществуващи частни или публични центрове за компетентност⁴⁸ (например университетски звена) в целия ЕС. Третият стълб (Цифрови иновации за всички: укрепване на лидерството чрез партньорства и промишлени платформи) има за цел да осигури предлагането на цифрови иновации и стандартизация. Комисията е планирала да подкрепи публично-частни партньорства (ПЧП) и промишлени платформи, които да разработят бъдещите градивни елементи на цифровите технологии. За тази цел Комисията е създала ПЧП и съвместни предприятия по програмата на ЕС „Хоризонт 2020“ в ключови области на цифровите технологии като 5G, големи информационни масиви, високопроизводителни изчислителни технологии, киберсигурност, фотоника, роботика и електронни компоненти и системи.

По четвъртия стълб („Регулаторна рамка, пригодна за цифровата ера“) Комисията е планирала да оцени необходимостта от модернизиране на регулаторната рамка и нейната пригодност за цифровата ера. Заинтересованите страни посочиха необходимостта от допълнително изясняване на следните аспекти: i) собственост и използване на данните, генерирани в промишлен контекст; ii) автономно функциониращи системи, и iii) невграден софтуер.

Петият стълб („Подготовка на европейските граждани за цифровото бъдеще“) е свързан с инициативите на Комисията в подкрепа на цифровото образование и умения, подготвящи европейците за цифровото бъдеще. Това включва:

• „Коалиция за умения и работни места в областта на цифровите технологии“⁴⁹, стартирана на 1 декември 2016 г. като ключовo действиe 1 от новата европейска програма за умения⁵⁰;
• инициатива „Стажове за цифрови възможности“⁵¹, финансирана с 10 млн. евро от програма „Хоризонт 2020“; и
• приемане на план за действие в областта на цифровото образование⁵² в подкрепа на развитието на цифрови компетентности, необходими за живот и работа във времето на динамична цифрова промяна.

Приложение II — Одитирани проекти

Източник: Управляващите органи.

Приложение III — Специфични за всяка държава препоръки от значение за графика на инициативата за ЦЕП

¹ Гърция не е получавала специфични за държавата препоръки (СП) от 2016 г. до 2018 г., тъй като през този период тя е изпълнявала програма за макроикономически корекции.

Източник: Анализ на ЕСП въз основа на специфичните за всяка държава препоръки.

Приложение IV — Цифрови центрове за иновации, регистрирани в каталога

Източник: Каталог на ЦЦИ към края на 2019 г.

Приложение V — Предложен брой цифрови центрове за иновации, които държавите членки следва да посочат

Източник: „Европейски центрове за цифрови иновации в програма „Цифрова Европа“, проект на работен документ, 30.3.2020 г.

В ЕС има около 23 млн. МСП⁵⁶. На теория това означава, че ако всички държави членки определят максималния брой ЦЦИ за финансиране от програма „Цифрова Европа“, ще има средно по един ЦЦИ на около 88 000 МСП. Тази осреднена стойност прикрива значителните разлики между държавите членки.

Източник: ЕСП въз основа на справки във връзка със Законодателния акт за малкия бизнес в Европа за 2019 г. и работен документ на Комисията за ЦЦИ от 30.3.2020 г.

Речник на термините, акроними и съкращения

„Интернет на нещата“ (ИН): Разпределена мрежа, свързваща физически обекти, които могат да измерват своята среда или да реагират на нея и да осъществяват комуникация помежду си и с други машини или компютри.

Високопроизводителни изчислителни технологии (ВИТ): Високопроизводителните изчислителни технологии, които се използват като клъстер от различни процесори, работещи в комбинация чрез канали за бърза комуникация и клъстерен софтуер. Електронните инфраструктури за свръхбързи компютърни изчисления дават възможност за решаване на комплексните проблеми, свързани с големия обем данни в съвременната наука и промишленост чрез използването на нови възможности за изчисляване и симулация.

Големи информационни масиви и аналитични технологии: Големите информационни масиви съдържат големи обеми от информация, генерирани много бързо от множество различни източници. Тези големи масиви могат да бъдат предавани, събирани, обобщавани и анализирани, за да разкрият характеристики на процеси или на поведения на човека. Големите информационни масиви и анализите имат потенциала да откриват ефективните резултати, които могат да бъдат постигнати в широк кръг от сектори, и да доведат до създаването на иновативни нови продукти и услуги, по-голяма конкурентоспособност и икономически растеж.

Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове): ЕСИ фондове са пет отделни фонда, които имат за цел да намалят регионалните дисбаланси в рамките на Съюза и чиито политически рамки са определени за седемгодишния бюджетен период на МФР. ЕСИ фондовете включват Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд (КФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ): Механизъм за подкрепа на инвестициите, създаден от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Комисията в рамките на Плана за инвестиции за Европа, с цел мобилизиране на частни инвестиции за проекти от стратегическо значение за ЕС.

Изкуствен интелект: Изкуственият интелект (ИИ) се отнася до симулацията на човешки интелект при машините.

Инициатива за ЦЕП: Инициатива „Цифровизиране на европейската промишленост“.

Интелигентни фабрики: Проектът „Интелигентни фабрики в новите държави членки на ЕС“, управляван от Генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ на ЕК за Европейски парламент, стартира през май 2017 г. В контекста на инициативата „Цифровизиране на европейската промишленост“ неговата цел е да подкрепя усилията за изграждане на мрежа от ЦЦИ в Европа.

Киберсигурност: Сигурност на киберпространството, като „киберпространство“ е множеството от връзки и взаимоотношения между обекти, които са достъпни чрез далекосъобщителна мрежа за обществено ползване, и множеството на самите обекти, когато те предоставят интерфейси, позволяващи управлението на тези обекти от разстояние, достъпа до данни от разстояние или участието на тези обекти в действия за контрол в рамките на същото киберпространство.

Кибер-физическа система: Система, характеризираща се със засилена комбинация и координация на изчислителния и физическия елемент на системата. В академичната литература се нарича още „промишлен интернет на нещата“.

Компютърни услуги в облак: Компютърните услуги в облак осигуряват съхраняване и достъпност на данни и програми в интернет вместо на личен компютър или в корпоративна мрежа. Те освобождават ползвателите от необходимостта да инвестират в своя собствена инфраструктура. Съхраняването и обработването се извършват във външен „облак“ вместо в помещенията на ползвателя или на устройствата на ползвателя.

Крайни ефекти: Промяна, настъпила в резултат на осъществяването на дадена интервенция, която обикновено е свързана с нейните цели. Крайните ефекти включват резултатите и въздействията. Те могат да бъдат очаквани или неочаквани, положителни или отрицателни (например построяването на нова магистрала привлича инвеститори в даден регион, но причинява недопустимо ниво на замърсяване в районите, които пресича).

Малки и средни предприятия (МСП): Определение за размера на дружества и други организации на базата на броя на заетите лица и на определени финансови критерии. „Малки предприятия“ са тези, които имат по-малко от 50 служители и оборот или балансово число до 10 млн. евро. „Средни предприятия“ са тези, които имат по-малко от 250 служители и оборот до 50 млн. евро или балансово число до 43 млн. евро.

Оперативна програма (ОП): В ОП се определят приоритетите и конкретните цели на дадена държава членка и се описва как финансирането (от ЕС, както и националното публично и частно съфинансиране) ще бъде използвано в рамките на определен период от време (обикновено 7 години) за финансиране на проекти. Проектите в дадена ОП трябва да допринасят за постигане на известен брой цели, определени на равнището на ЕС на приоритетната ос на ОП. Финансирането на ОП може да се предоставя от ЕФРР, КФ и/или ЕСФ. Оперативната програма се изготвя от държавата членка и трябва да бъде одобрена от Комисията преди да могат да се извършват каквито и да е плащания от бюджета на ЕС. ОП могат да бъдат променяни само по време на програмния период, ако и двете страни са съгласни.

Роботика: Област от техниката, чийто предмет е проектирането, производството, експлоатацията и употребата на роботи, както и на компютърни системи за управление на роботи. Роботиката е бързо развиващ се пазар, който във все по-голяма степен се стимулира от разработването на нови и усъвършенствани продукти в много широк диапазон от области, като например производство, търсене, спасяване и възстановяване, инспекция и мониторинг, хирургия и здравеопазване, домове и автомобили, транспорт и логистика, селско стопанство и т.н.

Системна интеграция: Процес или етап на обединяване на различни подсистеми или компоненти в една голяма система.

Специфични за всяка държава препоръки (СП): Това са документи, които се изготвят от Европейската комисия за всяка държава и в които се анализира нейното икономическо положение и се предоставят препоръки относно мерките, които тя следва да приеме за период от 12 до 18 месеца.

Технология на печатане с наслояване: Известно и като „триизмерен печат“, адитивното производство е компютърно управляван процес за създаване на триизмерни обекти чрез полагане на материали, обикновено на слоеве.

ЦЦИ: Центрове за цифрови иновации.

5G: Набор от всички съответни елементи на мрежовата инфраструктура за мобилни и безжични комуникационни технологии, използвани за свързаност и услуги с добавена стойност, с подобрени работни характеристики, като например много голям обем на данните и капацитет, комуникации с ниска латентност, ултрависока надеждност или поддържащи голям брой свързани устройства. Те могат да включват елементи от старата мрежа, основаващи се на предишни поколения технологии за мобилна и безжична комуникация, като 4G или 3G. Следва да се приема, че 5G мрежите включват всички съответни части на мрежата.

DIHELP: „Програма за усилено обучение на центрове за цифрови иновации“ (DIHELP) е програма за методическа помощ и наставничество, която за девет месеца е помогнала на 30 центъра за цифрови иновации да развият и/или разширят своята дейност.

I4MS: „ИКТ иновации за производствени МСП“ (I4MS) е програма, насърчавана от Европейската комисия, за разширяване на цифровите иновации, осъществявани от производствени МСП в Европа.

SAE: Целта на инициативата „Интелигентност във всичко и навсякъде“ (SAE) е да осигури възможности на МСП, стартиращи предприятия и дружества със средна пазарна капитализация да усъвършенстват своите продукти и услуги чрез интегрирането на иновативни цифрови технологии.

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав II с ръководител Илиана Иванова — член на ЕСП. Този състав е специализиран в областите на разходи, свързани с инвестициите за сближаване, растеж и приобщаване. Одитът беше осъществени под ръководството на Илиана Иванова — член на ЕС, подпомагана от Михаил Стефанов — ръководител на кабинета и James Verity — аташе в личния кабинет; Niels-Erik Brokopp — главен ръководител; Paolo Pesce — ръководител на задачата; Rafal Gorajski — заместник-ръководител на задачата; Dieter Böckem, Мария Бялкова, Francisco Carretero Llorente, Zuzana Gullova, Kristina Maksinen, Janka Nagy-Babos, Rene Reiterer и Nikolaos Zompolas — одитори.

По причина на пандемията от COVID-19 и строгите условия на изолация ЕСП не може да предостави снимка на одитния екип

Бележки

¹ Вж. речника за повече информация относно отделните компоненти на Индустрия 4.0.

² Например PwC: „Възможности и предизвикателства на индустриалния интернет“ (2015 г.) и Boston Consulting Group: „Бъдещето на производителността и растежа в производствените отрасли“ (2015 г.).

³ Европейска инвестиционна банка: „Кой е подготвен за новата цифрова ера? Доказателства от инвестиционното проучването на ЕИБ“, февруари 2020 г.

⁴ https://ec.europa.eu/growth/industry/policy/advanced-technologies_en

⁵ Европейска комисия (2017 г.), „Кръгла маса по цифровизиране на европейската промишленост. Работна група 1 — Центрове за цифрови иновации“, стр. 4.

⁶ https://ec.europa.eu/growth/smes_en

⁷ Европейска инвестиционна банка, „Финансиране на цифровизацията на малки и средни предприятия — способстващата роля на центровете за цифрови иновации“, 14 ноември 2019 г.

⁸ ЕИБ различава два вида разходи за ИКТ — традиционни разходи за оборудване, свързаност и др., и разходи по проекти за цифрова „оптимизация и трансформация“.

⁹ IDC Market Perspective Report “COVID-19 Impact on European ICT Markets – Mid-March 2020 View”

¹⁰ Европейска комисия, COM(2010) 245 final/2 от 26.8.2010 г., „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, Брюксел.

¹¹ Европейска комисия, COM(2015) 192 final от 6.5.2015 г., „Стратегия за цифров единен пазар за Европа“, Брюксел.

¹² Съвет на Европейския съюз (2015 г.) 9340/15, „Заключения относно цифровата трансформация на европейската промишленост“, 29.5.2015 г.

¹³ Европейска комисия (2016 г.) COM(2016) 180 final от 19.4.2016 г., „Цифровизиране на европейската промишленост. Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“, Брюксел.

¹⁴ ДФЕС, член 6.

¹⁵ COM(2018) 434, Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програмата „Цифрова Европа“ за периода 2021—2027 г.

¹⁶ https://www.consilium.europa.eu/media/43384/roadmap-for-recovery-final-21-04-2020.pdf

¹⁷ За повече информация относно методологията на изготвяне на индекса вижте тук: https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/desi.

¹⁸ Международен индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2018 г., окончателен доклад SMART 2017/0052. ISBN 978-92-79-85699-0.

¹⁹ https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/countries-performance-digitisation

²⁰ https://ec.europa.eu/futurium/en/implementing-digitising-european-industry-actions/national-initiatives-digitising-industry

²¹ https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/workshop-monitoring-progress-national-initiatives-digitising-industry

²² За повече информация относно проведеното от ЕСП проучване относно ПЧП вж. Специален доклад № 9/2018 „Публично-частни партньорства в ЕС — широкоразпространени недостатъци и ограничени ползи“.

²³ Специален доклад № 5/2017 на ЕСП „Безработица сред младите хора — промениха ли ситуацията политиките на ЕС?“ Точки 78 и 159.

²⁴ Изследване на мониторинга на напредъка в изпълнението на националните инициативи за цифровизиране на промишлеността, договор SMART 2018/0002

²⁵ https://www.bundesregierung.de/breg-en/issues/umsetzungsstrategie-digital-1679944

²⁶ През 2016 г. беше въведена подобна концепция за програмите за развитие на селските райони: Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1997 на Комисията от 15 ноември 2016 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 808/2014 по отношение на изменението на програмите за развитие на селските райони и наблюдението на действията в подкрепа на интеграцията на гражданите на трети държави и за поправка на същия регламент. Системата позволи на Комисията да идентифицира операции с потенциален принос към интеграцията на граждани на трети страни.

²⁷ COM(2018) 375 final. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд+, Кохезионния фонд, Европейския фонд за морско дело и рибарство, както и финансови правила за тях и за фонд „Убежище и миграция“, фонд „Вътрешна сигурност“ и инструмента за управление на границите и визите.

²⁸ „Европейски центрове за цифрови иновации по програма „Цифрова Европа“, проект на работен документ, 12.11.2019 г.

²⁹ България, Чешката република, Естония, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Румъния, Словения и Словакия.

³⁰ https://www.mittelstand-digital.de/

³¹ https://www.de-hub.de/

³² https://www.gov.pl/web/rozwoj/przemysl-4-0

³³ http://www.adma.ec/

³⁴ Специален доклад № 12/2018 на ЕСП „Широколентов достъп до интернет в държавите — членки на ЕС: въпреки напредъка няма да бъдат постигнати всички цели на стратегията „Европа 2020“.

³⁵ По-подробна информация за тези дейности може да видите на уебсайта на Комисията: https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/free-flow-non-personal-data

³⁶ Регламент (ЕС) 2018/1807 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 г. относно рамка за свободното движение на нелични данни в Европейския съюз.

³⁷ Директива (ЕС) 2019/1024 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор (Директива за отворените данни).

³⁸ Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Европейска стратегия за данните“. COM(2020) 66 final, 19.2.2020 г.

³⁹ Expert group on liability and new technologies (June 2018)

⁴⁰ „Отговорност по отношение на изкуствения интелект и други развиващи се нови цифрови технологии“, ISBN 978—92-76-12959-2.

⁴¹ Доклад на Комисията до Европейския парламент, Съвета и Европейския икономически и социален комитет — Доклад относно последиците от използването на изкуствения интелект, интернета на нещата и роботиката за безопасността и отговорността. COM(2020) 64 final, 19.2.2020 г.

⁴² https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/public-consultation-safety-apps-and-other-non-embedded-software

⁴³ Проучване относно безопасността на невградения софтуер; Проблеми, свързани с обслужването, достъпа до данни и правните аспекти на модерните роботи, автономните, свързаните и базираните на изкуствен интелект превозни средства и системи. ISBN 978-92-79-99495-1 и ISBN 978-92-79-99496-8.

⁴⁴ Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, COM(2010) 245 final/2, 26.8.2010 г., потвърдена през 2012 г. със Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Програма в областта на цифровите технологии за Европа — стимулиране на европейския растеж чрез цифровизация“, COM(2012) 784, 18.12.2012 г.

⁴⁵ Съобщение от Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите: „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“, COM(2016) 587 и работен документ на службите на Комисията SWD(2016) 300.

⁴⁶ ЕСП, Специален доклад № 12/2018, точка 85 и препоръка 5.

⁴⁷ Евростат (isoc_ci_it_en2).

⁴⁸ Центровете за компетентност са съвместни структури с персонал от висококвалифицирани изследователи. Те осъществяват целенасочени стратегически изследвания в полза на промишлеността.

⁴⁹ https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/digital-skills-jobs-coalition

⁵⁰ Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Нова европейска програма за умения – Съвместни усилия за укрепване на човешкия капитал, пригодността за заетост и конкурентоспособността“. COM(2016) 381 final.

⁵¹ https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/digital-opportunity-traineeships-boosting-digital-skills-job

⁵² Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Плана за действие в областта на цифровото образование. COM(2018) 22 final.

⁵³ По референтния обменен курс на еврото, определен от ЕЦБ за 8 ноември 2019 г.

⁵⁴ По референтния обменен курс на еврото, определен от ЕЦБ за 27 юни 2019 г. (4,2515).

⁵⁵ По референтния обменен курс на еврото, определен от ЕЦБ за 28 юни 2019 г. (4,2496).

⁵⁶ Годишен доклад за МСП за 2018—2019 г. ISBN 978-92-9202-641-7.

⁵⁷ 500 млн. евро за центрове за цифрови иновации, както и инвестиция в размер на 5 млрд. евро за лидерство в областта на цифровите технологии от програма „Хоризонт 2020“, чрез партньорства, изграждане на платформи и целеви области.

⁵⁸ Източник: COM(2018) 375 final, и по-специално член 4 и член 11; COM(2018) 372 final, по-специално член 2

⁵⁹ Вижте например https://ec.europa.eu/regional_policy/en/policy/how/priorities/digital-age и https://s3platform.jrc.ec.europa.eu/-/mapping-eu-investments-in-ict-description-of-an-online-tool-and-initial-observations?inheritRedirect=true&redirect=%2Fdigital-agenda-and-ict

⁶⁰ Работна програма за периода 2018—2020 г., https://ec.europa.eu/research/participants/data/ref/h2020/wp/2018-2020/main/h2020-wp1820-leit-ict_en.pdf, най-вече стр. 10 и сл.

⁶¹ Според специалното мониторингово проучване, което ще бъде публикувано през 2020 г., през 2019 г. индикативната обща сума на финансиране за инициативите за цифровизиране на европейската промишленост в държавите членки е приблизително 3,26 млрд. евро. Тази цифра не съдържа изключително механизми за финансова подкрепа като данъчни стимули и амортизационни схеми поради липса на сравнимост и прозрачност. Сумата от 3,26 млрд. евро изключва и най-малките инициативи и тези, които включват в своя обхват проекти, различни от цифровизацията, тъй като данните не бяха разбити по начин, който би ни позволил да отделим бюджета за цифровизация в тези случаи.

График

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2020 г.

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2020 г.

Политиката на Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с повторната употреба на информация се изпълнява в съответствие с Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по „Creative Commons Attribution 4.0 International“ (CC BY 4.0). Това означава, че повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документа. Европейската сметна палата не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторната употреба.

Уреждането на допълнителните права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП или когато са използвани материали от трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при употребата.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, е възможно да е необходимо да поискате разрешение директно от носителите на авторските права.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване и не са Ви преотстъпени.

Всички уебстраници на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към уебстраниците на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира тяхното съдържание, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейска сметна палата не може да бъде използвано без предварително разрешение от нейна страна.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.