Действията на ЕС за опазване на морската среда са с широк обхват, но без задълбоченост

Кратко изложение

Моретата на Европейския съюз (ЕС) имат голяма площ и изобилстват от видове и техните местообитания. ЕС прилага политика за опазване на морската среда и за устойчиво използване на морските ресурси. Учените и създателите на политики признават, че поради извличането на ресурси и увреждането на морското дъно риболовът представлява основeн фактор за натиск върху морската среда в ЕС.

Общата политика на ЕС в областта на рибарството обхваща риболова в моретата на ЕС и има за цел да гарантира, че риболовните дейности са екологично устойчиви. Комисията има по-голяма роля в опазването на морските биологични ресурси, отколкото при политиките в областта на околната среда, където отговорността е споделена между нея и държавите членки. Най-значимите политики в областта на морската среда са формулирани в Рамковата директива за морска стратегия и в директивите за птиците и местообитанията. Финансиране от ЕС е осигурено чрез различни финансови инструменти.

2020 година беше ключова година за ЕС по отношение на изпълнението на целите за морската среда, а през 2021 г. ще се проведе конференция относно Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие. Докладът на ЕСП може да допринесе за дискусиите във връзка с бъдещата политика.

В настоящия одит ЕСП провери дали рамката на ЕС за разглеждане на основните видове натиск върху морското биологично разнообразие и морските местообитания е добре замислена и прилагана на практика в подбрани части на Атлантическия океан и Средиземно море, както и дали се наблюдават резултати от използването на средства от ЕС.

Сметната палата установи, че макар да съществува рамка за опазване на морската среда, като цяло действията на ЕС не са довели до добро възстановяване на екологичното състояние на моретата, нито до устойчив риболов във всички морета: тази оценка е подкрепена от доклад на Европейската агенция за околна среда, публикуван по време на приключване на одитната дейност на ЕСП, в който се установява, че „морското биологично разнообразие остава застрашено в европейските морета. Голяма част от оценките на морските видове и местообитания продължават да показват, че те са с „неблагоприятен природозащитен статус или с „неизвестен статус“. ЕСП установи, че докато действията на ЕС са довели до измерим напредък в Атлантическия океан, то Средиземно море продължава да бъде обект на значителен свръхулов, както и че малка част от Европейският фонд за морско дело и рибарство е била насочена към подпомагане на опазването на морската среда.

По-специално ЕСП констатира, че:

1. Правилата на ЕС за опазване не са довели до възстановяване на значими екосистеми и местообитания. Мрежата на морските защитени територии не е представителна за различните морета на ЕС и понякога осигурява слаба защита. На практика разпоредбите за координиране на политиката в областта на рибарството с тази в областта на околната среда не са довели до резултати, така както е било предвидено, а защитените от директивите за птиците и местообитанията видове и местообитания са се основавали на остарели оценки на опасностите.
2. В Атлантическия океан, където управлението на рибарството е свързано основно с ограничения върху допустимия улов, се наблюдава измеримо подобрение. По-голямата част от рибните запаси са били уловени по устойчив начин. Въпреки това много от запасите са обект на свръхулов.
3. В Средиземно море, където управлението на рибарството е свързано основно с ограничения върху риболовното усилие (а не улова), риболовът е два пъти над устойчивите равнища.
4. Посетените държави членки са използвали 6 % от финансирането по линия на Европейския фонд за морско дело и рибарство за мерки, пряко свързани с опазване на морската среда, и допълнителни 8 % за мерки, които непряко са свързани с опазване на морската среда; ЕСП видя и някои добри примери за проекти, финансирани по програмите LIFE и Interreg.

Въз основа на тези констатации ЕСП отправя препоръки, които имат за цел:

1. да се установят регулаторните и административните промени, необходими за защита на чувствителните видове и местообитания,
2. да се подобрят мерките за опазване в Средиземно море, и
3. да се увеличи потенциалът на финансирането от ЕС.

Въведение

Моретата и океаните на ЕС

Европейският съюз (ЕС) е поел ангажимент да насърчава устойчивото използване на океаните и да опазва морските екосистеми. ЕС като организация и неговите държави членки поотделно са страни по няколко международни споразумения, свързани с опазването на морските местообитания и видове. Сред тях са конвенциите по морско право, за биологичното разнообразие, за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция), и за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция). Ключова роля имат и регионалните морски конвенции и регионалните организации за управление на рибарството (РОУР).

През 2015 г. ООН прие цели за устойчиво развитие, с които се определят измерими целеви нива във връзка с „живота под водата“ (вж. каре 1). ЕС е поел ангажимент да изпълни тези цели в своите морета.

Моретата на ЕС са с голяма площ (понятието „морета“ е използвано в настоящия доклад за обхващане както на Атлантическия океан, така и на други морета). Те изобилстват от местообитания и видове и са важни от икономическа, социална и екологична гледна точка за ЕС, както е показано на фигура 1.

Източници: ЕСП въз основа на уебсайта на ГД „Околна среда“ (ГД ENV) и доклада „Състояние на европейските морета“, ЕАОС, 2015 г.

В Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се изисква ЕС да интегрира опазването на околната среда и устойчивото развитие в своите политики¹.

Съгласно ДФЕС ЕС разполага с изключителна компетентност в областта на опазване на морските биологични ресурси чрез своята обща политика в областта на рибарството² (ОПОР). Комисията и държавите членки³ споделят отговорността за политиките в областта на околната среда, като най-значимите от тях за моретата са формулирани в директиви: Рамковата директива за морска стратегия⁴ (РДМС) и директивите за птиците и местообитанията⁵.

През 2015 г. Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) докладва за лошото състояние на много морски видове и местообитания и прави заключение, че не може да счита европейските морета за „здравословни“ или „чисти“⁶. През 2020 г. ЕАОС докладва, че загубата на морско биологично разнообразие в европейските морета не е спряна, като голям процент от оценките на морските видове и местообитания показват неблагоприятен природозащитен статус или статус, който е неизвестен⁷. На фигура 2 е показана класификацията на ЕАОС за състоянието на биологичното разнообразие в европейските морета.

Източник: ©Европейска агенция за околна среда (ЕАОС), доклад „Морски послания II“, 2020 г., фигура 3.1, стр. 27.

Поради извличането на ресурси и увреждането на морското дъно риболовът представлява един от основните фактори за натиск върху морската среда. През 2020 г. Европейската агенция за околна среда докладва⁸, че риболовните дейности са причина за сериозен натиск върху екосистемите в европейските морета, а междуправителствената научно-политическа платформа относно биологичното разнообразие и екосистемни услуги посочва през 2019 г.⁹, че риболовът оказва най-голямото въздействие върху морските екосистеми. Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) отбелязва, че „траулерите имат драстични последици за екосистемата, включително физическо увреждане на морското дъно (…), свръхулов на дънни ресурси, (…) огромен прилов и свързания с него изхвърлен улов“¹⁰. На фигура 3 е показана връзката между риболова и опазването, а в приложение I са описани накратко някои риболовни техники.

Източник: ЕСП.

Риболовът може да включва прилова на уязвими видове (като например акули) или на морски бозайници, морски птици и костенурки. Изменението на климата, замърсяването, развитието на крайбрежието, смущенията на морското дъно и разпространението на чужди видове също оказват въздействие върху морското биологично разнообразие. През 2015 г. Международният съюз за опазване на природата (МСОП) докладва, че 7,5 % от европейските морски видове риби са застрашени от изчезване и че липсва достатъчно информация, за да се извърши оценка на риска от изчезване на други 20,6 % вида риби¹¹.

Действия на ЕС

ЕС разполага с рамка за опазване на морската среда. Това включва различни директиви в областта на околната среда и регламенти за риболова. На фигура 4 е показан преглед на политиките на ЕС, които са от най-голямо значение за настоящия одит.

Източник: ЕСП.

Обща политика в областта на рибарството

Правилата за рибарството на ЕС се определят с общата политика в областта на рибарството (ОПОР)¹². Тя има за цел също така да гарантира, че риболовните дейности са екологично устойчиви и да свежда до минимум тяхното отрицателно въздействие върху морската екосистема¹³. ОПОР има за цел да гарантира, че до 2020 г. процентът на риболова няма да надвишава „максималния устойчив улов“¹⁴ (вж. каре 2).

Каре 2

Максимален устойчив улов (МУУ)

С прилагането на МУУ следва да се постигнат високи равнища на улов, като същевременно се запазят продуктивните рибни запаси в рамките на стабилни морски екосистеми — ако има риболов над това равнище, рибните запаси намаляват. Прилагането на МУУ включва поддържане на рибните запаси на по-високи равнища от „подхода на предпазливост“, който се изисква съгласно Конференцията на ООН по околна среда и развитие и нейното Споразумение за рибните запаси. Подходът на предпазливост има за цел да запази рибните запаси над безопасните биологични граници и е необходимо, но не е достатъчно условие за МУУ. Както подходът на предпазливост, така и МУУ попадат в рамките на екосистемния подход към управлението на рибарството и включват възприемането на намаляващи равнища на улова на риба:

Източник: ЕСП въз основа на ICES Advice basis, юни 2012 г. (ICES, 2012 г. Report of the ICES Advisory Committee, 2012г. ICES Advice, 2012 г. Book 1.).

Целта на ОПОР е да се постигне МУУ „до 2015 г., където е възможно, а най-късно до 2020 г. — за всички запаси чрез постепенно постъпателно нарастване“. През 2019 г. ЕАОС посочва, че няма вероятност ЕС да постигне своята цел на ОПОР за 2020 г. в Средиземно море¹⁵.

Съгласно правилата на ОПОР, риболовните кораби на ЕС могат да извършват риболов във всички негови морета. В крайбрежни води държавите членки управляват достъпа съгласно временно изключение, което успешно се подновява от 1983 г. досега¹⁶.

Управлението на рибарството в ЕС е организирано по различен начин в Атлантическия океан и в Средиземно море — в Атлантическия океан се прилага основно система от квоти, докато в Средиземно море се прилага основно режим на риболовното усилие. За Атлантическия океан всяка година ЕС определя ограничения на улова, наречени „общ допустим улов“ (ОДУ), и ги разпределя¹⁷ между държавите членки и по риболовни зони. В Средиземно море са приложими още два регламента на ЕС: Регламентът за Средиземно море (РСМ)¹⁸ и Регламентът за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство в Средиземно море) (Регламента за GFCM)¹⁹, които съдържат мерки за управление и технически мерки. В каре 3 е даден пример за ОДУ и за риболовно усилие.

До 2019 г., когато влиза в сила многогодишния план за управление на ЕС за Западното Средиземноморие и е приет многогодишния план за управление на дънните адриатически запаси от Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM), в националните планове за управление са били определяни ограничения за усилието по държави членки и е липсвала рамка за наблюдение на намаляването на усилието на ниво ЕС.

ЕС, неговите държави членки от Средиземноморието и други средиземноморски държави са страни по GFCM. Сред целите на GCFM е гарантиране на опазването и устойчивото използване на живите морски ресурси в Средиземно море²⁰. През 2017 г. страните по GFCM, в т.ч. ЕС, сключват Декларацията на министрите MedFish4Ever²¹.

Политики в областта на околната среда

Морски защитени територии на ЕС („Натура 2000“)

Директивата за птиците (1979 г.) и Директивите за местообитанията (1992 г.) имат за цел да защитят застрашените видове и местообитания на територията на ЕС и заедно създават мрежата от защитени зони „Натура 2000“. Държавите членки определят и управляват зоните по „Натура 2000“. Защитените зони в морето се определят като морски защитени територии (МЗТ). В края на 2019 г. е имало над 3 000 такива МЗТ.

Рамкова директива за морска стратегия (РДМС)

През 2007 г. Комисията приема интегрирана морска политика²², чиято цел е да засили координацията между различните области на политиката. РДМС от 2008 г. е екологичният стълб на тази политика.

С РДМС се създават морски райони и подрайони (вж. фигура 5) и се изисква държавите членки да постигнат „добро екологично състояние“ на своите морета до 2020 г.²³ Държавите членки трябва да приложат стратегии за своите морета в сътрудничество с други държави членки, с които споделят даден морски район или подрайон.

Източник: ЕСП въз основа на техническия документ „Очертаване на морските райони и подрайони съгласно член 4 от РДМС“.

Държавите членки е трябвало да оценят своите морски води по 11 качествени дескриптора (вж. каре 4) и да предложат програми и мерки за наблюдение, за да постигнат добро състояние на околната среда до 2020 г.

През 2018 г. Комисията заключава²⁴, че са необходими подобрения по отношение на всички програми от мерки и че не е вероятно да бъде постигнато добро състояние на околната среда до 2020 г. във всички морски региони и за всички дескриптори²⁵. През 2020 г. Комисията признава²⁶, че напредъкът при постигането на добро състояние на околната среда не е бил достатъчно бърз и определя критични области, които се нуждаят от подобрение.

Стратегии за биологичното разнообразие

През 2011 г. Комисията приема съобщение относно стратегията за биологичното разнообразие до 2020 г.²⁷, в което се определя целевото ниво за спиране на загубата на биологично разнообразие и влошаването на сухоземните и морските екосистеми на ЕС до 2020 г. През 2015 г. в средносрочната оценка на стратегията се признава, че морските видове и екосистеми продължават да намаляват в моретата на ЕС и че морската мрежа „Натура 2000“ продължава да бъде непълна²⁸. През май 2020 г. Комисията публикува нова Стратегия за биологичното разнообразие. Нейната цел е опазването на най-малко 30 % от морските басейни на ЕС до 2030 г. и строга защита на най-малко 10 %.

Отговорности на Комисията и на държавите членки

Тъй като опазването на морските биологични ресурси е от изключителната компетентност на ЕС, Комисията има по-голяма роля в тази област, отколкото за морската среда, където отговорностите са споделени с държавите членки. Комисията предлага регламенти за управление на рибарството (особено свързани с допустимия улов, методите за риболов и контрола, както и с финансирането). Комисията осъществява контрол върху прилагането от държавите членки и на двете области на политиката: Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“ (ГД MARE) — за рибарството, а Генерална дирекция „Околна среда“ (ГД ENV) — за морската среда. Научният, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) представлява група от експерти, която съветва Комисията относно управлението на рибарството, а Международният съвет за изследване на морето (МСИМ) е междуправителствен орган за морски изследвания в Северния Атлантически океан, който предоставя научни консултации на Комисията.

В таблица 1 е показано как Комисията и държавите членки си поделят отговорностите за политиката в областта на околната среда и рибарството в различните морски територии. Държавите членки отговарят за мерките за прилагане на директивите в областта на околната среда и за прилагането на формулираните в ОПОР правила. Сред тях са правото за предприемане на защитни мерки в морските води (например чрез използване на членове 11 и 20 от Регламента за ОПОР).

Източник: ЕСП.

Финансиране от ЕС

Финансирането от ЕС може да подпомогне опазването на морската среда посредством няколко инструмента (като например Европейският фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), програмите LIFE и Interreg), но никой от тях не е предназначен специално за опазването на морската среда. Съгласно чл. 6 от Регламент № 508/2014 обхватът на ЕФМДР включва подпомагане на ОПОР за опазване на морските биологични ресурси. Комисията не докладва изрично за общото финансиране от ЕС, предназначено за морската среда.

Обхват и подход на одита

ЕСП разгледа рамката на политиката и разходите на ЕС, както и по какъв начин са взети предвид основните видове натиск върху морското биологично разнообразие и морските местообитания, като насочи вниманието си върху натиска от страна на промишления риболов. ЕСП провери:

• дали рамката на ЕС е добре замислена и прилагана от Комисията и от държавите членки,
• дали е постигнат напредък в Атлантическия океан и Средиземно море, и
• дали Комисията и държавите членки са постигнали резултати от използването на средствата от ЕС.

Одитът обхвана периода от приемането на РДМС през 2008 г. до 1 март 2020 г. ЕСП се съсредоточи върху Бискайския залив и Иберийското крайбрежие, Макаронезия и Западното Средиземноморие и посети държавите членки с брегова линия в тези морски басейни — Испания, Франция, Италия и Португалия. На фигура 6 е показан географският обхват на одита на ЕСП.

Източник: ЕСП въз основа на техническия документ „Очертаване на морските райони и подрайони съгласно член 4 от РДМС“.

Одитът на ЕСП не обхвана Директивата за морско пространствено планиране²⁹ и стратегията за „син растеж“, тъй като до 2021 г. държавите членки не докладват на Комисията относно морското пространствено планиране.

По време на одитната дейност одиторите на ЕСП:

• провериха предложенията, насоките и съответните доклади на Комисията;
• посетиха националните и регионалните органи и представители от сектора на рибарството и екологични организации в Испания, Франция, Италия и Португалия;
• прегледаха финансирането от ЕС на проекти за опазване на морската среда и провериха такива проекти и 21 отдавна създадени морски защитени територии с разнообразни цели за опазване от подбраните морски басейни;
• проведоха консултации с група от експерти, за да използват техния експертен опит с цел анализ на връзките между политиката в областта на околната среда и на рибарството;
• прегледаха съответните проучвания и доклади, включително тези на Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) и на Европейската агенция за околна среда.

2020 година е ключова за ЕС по отношение на изпълнението на целите в областта на опазване съгласно стратегията за биологичното разнообразие от 2011 г., ОПОР и РДМС. През 2021 г. ще се проведе конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие. В настоящия доклад се прави анализ на резултатите относно опазването на морското биологично разнообразие и по този начин той може да допринесе за дискусията във връзка с бъдещите варианти.

Констатации и оценки

Държавите членки са изправени пред предизвикателства при прилагането на рамката на ЕС за опазване на морската среда

Правната рамка на ЕС изисква от държавите членки да опазват морската среда. ЕСП провери дали рамката на ЕС е създадена и се прилага, така че да способства за това. За тази цел ЕСП провери дали в рамката са осигурени ефективни инструменти за опазване на морските басейни, дали е определена ясна база за действия, дали тя е интегрирана в други области на политиката, оказващи влияние върху морската среда, и дали се основава на актуални научни становища за определяне на най-застрашените видове и местообитания.

На практика морските защитени територии на ЕС осигуряват ограничена защита

Комисията определя МЗТ като морски територии, които са създадени с основна цел опазването на природата. За да може да окаже въздействие, морската защитена територия трябва да бъде с ясни цели с добре управлявани действия въз основа на най-добрите налични научни данни³⁰. В РДМС се изисква държавите членки да включат в стратегиите си мерки за пространствена защита, които допринасят за изграждането на свързани и представителни мрежи от морски защитени територии³¹.

МЗТ обхващат много цели, свързани с опазване, посредством разнообразие от защитни мерки, които могат да включват ограничения за риболов. Държавите членки прилагат няколко нива на ограничения за риболов в МЗТ (за пример вж. каре 5). През 2018 г. ЕАОС е направила заключението, че мрежата от МЗТ не е представителна в екологично отношение³².

Каре 5

Различни равнища на защита в МЗТ Чинкуе Тере (Италия)

Източник: EСП чрез обработка на оригинала © Ente Parco Nazionale delle Cinque Terre.

МЗТ обхваща 4 554 хектара и има три нива на защита. Зона A (без риболов) обхваща едва 104 хектара (2,3 % от МЗТ). В зони Б и В на местните рибари е разрешен риболов с предварително разрешение от управляващия орган. Зона В е буферна зона между териториите от най-голям интерес за биологичното разнообразие и териториите извън МЗТ с не толкова строги ограничения.

МЗТ не отговарят на условията за определяне от ЕС съгласно мрежата „Натура 2000“, освен ако не се отнасят до изброени в директивите за птиците и местообитанията видове или местообитания. Определени МЗТ често се припокриват помежду си и с националните защитени територии. На фигура 7 е показано възможното взаимодействие между тези територии.

Източници: INPN, Cartographie des espaces naturels ou protégés: https://inpn.mnhn.fr/viewer-carto/espaces/I056FR9100008 и Natura 2000 Network Viewer: https://natura2000.eea.europa.eu/.

В случаите, в които МЗТ са насочени към преодоляване на натиска върху риболова, те осигуряват различни нива на защита. ЕСП провери как правните разпоредби на държавите членки защитават 21 отдавна създадени МЗТ по „Натура 2000“ (вж. приложение II), и установи, че:

1. в три МЗТ (14 %) има забрана за риболов в почти цялата защитена територия (МЗТ);
2. в девет МЗТ (43 %) има ограничения за някои риболовни дейности — забрана на някои методи за риболов; изискване на разрешения; или разрешаване на риболова в почти цялата МЗТ и
3. в девет МЗТ (43 %) държавите членки са наложили малки ограничения на риболовните дейности или липсват конкретни ограничения.

В законодателството на ЕС не се изискват планове за управление за МЗТ, но ОИСР³³ ги е определила като добра практика. В плановете за управление се определят необходимите действия за опазване на МЗТ, както и отговорните органи за това. Малко над половината от проверените от ЕСП МЗТ разполагат с такива планове. През 2019 г. Световният фонд за дивата природа (WWF)³⁴ е съобщил, че въпреки че МЗТ обхващат 12,4 % от морската територия на ЕС, едва 1,8 % са обхванати от планове за управление на МЗТ. През 2020 г. ЕАОС е докладвала, че по-малко от 1 % от европейските МЗТ могат да се считат за морски резервати с пълна защита (напр. чрез забрана за риболов) и че е необходимо да се засили управлението на МЗТ³⁵.

Държавите членки може да използват МЗТ за опазване на морските територии от редица други видове натиск освен риболова (като например драгиране, добив на полезни изкопаеми, проучвания за нефт и газ, изхвърляне на промишлени отпадъци, хвърляне на котва, корабоплаване или подводни кабели).

През 2019 г. в научно изследване³⁶ е направено заключението, че 59 % от анализираните МЗТ са обект на по-голям търговски риболов с трал от незащитените територии и че много МЗТ не опазват уязвимите видове. В проучването се отбелязва, че „голяма част от внушителната в пространствено отношение мрежа от МЗТ в ЕС дава погрешно чувство за сигурност относно предприемането на положителни действия, свързани с опазване“. Когато МЗТ са свързани с ограничения за риболов, ЕСП установи примери за практики на допълнителна защита (вж. каре 6).

Каре 6

Морски защитени територии (МЗТ) и защита от риболов

Въпреки забраната за риболов в МЗТ Чинкуе Тере (Италия), ръководителите са знаели за чести случаи на незаконен риболов с трал в защитената територия. През 2009 г. те са поставили съоръжения срещу опъването на мрежи (вж. снимката) за намаляване на незаконния риболов. Тези съоръжения спират трала и заплитат мрежите.

Източник: © Parco Nazionale delle Cinque Terre.

През 2018 г. ЕАОС е докладвала³⁷, че ЕС е изпълнил свързаната с пространственото покритие цел за определяне до 2020 г. на минимум 10 % от своите води като МЗТ, но че защитените територии са изместени към крайбрежните води и не обхващат в достатъчна степен дълбокото море. Агенцията е направила заключение, че въпреки това мрежата от МЗТ не представлява пълната гама от биологично разнообразие в обхванатите области и че морското биологично разнообразие се нуждае от по-добра защита³⁸. През 2020 г. Комисията е преценила, че по-малко от 1 % от морските територии в ЕС са строго защитени³⁹.

В таблица 1 са показани различните отговорности за политиките в областта на околната среда и рибарството по видове морски територии. Държавите членки трябва да спазват ангажиментите за опазване на морската среда, поети в РДМС и в директивите за птиците и местообитанията, и за тази цел те създават МЗТ и налагат ограничения за собствените си риболовни кораби. В териториалните си води те могат да ограничават достъпа до риболов и на кораби, които традиционно ловят риба в тези води от пристанища на съседно крайбрежие, но не могат да правят това едностранно за МЗТ извън тази крайбрежна зона (вж. фигура 8) и трябва да се ангажират в многостранни преговори по линия на ОПОР.

Източник: ЕСП.

Регулаторните инструменти, обвързващи политиката на ЕС за морско биологично разнообразие с ОПОР, не функционират добре на практика

В законодателството на ЕС относно морското разнообразие и ОПОР се съдържат разпоредби за координиране на мерките за опазване на морската среда (които са от компетентността основно на държавите членки) с мерките за опазване в областта на рибарството (които са от изключителната компетентност на ЕС). Сметната палата провери по какъв начин тези механизми са приложени на практика в разгледаните морски зони, посочени в точка 26.

Член 11 от Регламента за ОПР

Държавите членки отговарят за създаването на морски защитени зони и трябва да спазват ангажиментите за опазване, поети съгласно директивите за птиците и местообитанията и РДМС. Тъй като риболовът обаче е компетентност на равнището на ЕС, член 11 от Регламента за ОПОР позволява на държавите членки, в стремежа да ограничат влиянието на риболовните кораби от други държави членки, да представят съвместни препоръки, позволяващи на Комисията да предприема мерки.

Посетените държави членки не са поискали да използват член 11 от Регламента за ОПОР. На одиторите от ЕСП беше пояснено, че ключова причина за това е трудната за прилагане процедура, която е основана на съвместни препоръки, последвани от делегирани правни актове на Комисията, и която би могла:

• да доведе до по-слаби крайни ограничения от първоначално предлаганите от държавата членка, която прави предложението,
• да изисква продължителни дискусии, по време на които зоната ще остане отворена за кораби на други държави членки и нанасянето на допълнителни вреди на чувствителните местообитания би могло да продължи (вж. примера в каре 7).

Каре 7

Пример за трудностите при прилагането на член 11 от Регламента за ОПОР

Ако например е необходимо Франция да наложи ограничения на риболова с цел спазване на РДМС в някоя малка зона в своите води в зона 8.a на ICES (вж. по-долу), тя може да ги приложи за френски кораби. За да разшири ограниченията за всички кораби на ЕС, Франция ще трябва да се споразумее за съвместна препоръка с всички други държави членки с пряк управленски интерес в зоната (Комисията информира ЕСП, че осем държави членки са декларирали улов в зона 8а).

Източник: ЕСП, адаптирано от организацията на ООН за прехрана и земеделие, Original Scientific Illustrations Archive. Възпроизвежда се с разрешение на притежателя на правата.

Въпреки това държавите членки, с които ще се проведат консултации, нямат ограничение във времето, за да реагират на предложението на Франция. А дори и да реагират, те може да приемат съвместна препоръка с по-слаби мерки от предложените. Ако Франция не е съгласна, тя трябва да подкрепи искането си с научни доказателства, а е трудно да се представят солидни факти за ползите от защитните мерки в морската среда. Целият процес може да отнеме няколко години.

Комисията признава, че съвместните препоръки по член 11 от Регламента за ОПОР са отнемали „повече време за осъществяване и обхващат само определени зони в Северно и Балтийско море“⁴⁰. За седем години Комисията е приела шест съвместни препоръки във връзка със Северно и Балтийско море⁴¹, но никоя от тях не е в географския обхват на одита, нито в Средиземно море. ЕСП счита, че тази процедура не е в състояние да гарантира навременна защита от риболов за голям брой МЗТ по „Натура 2000“. ЕСП отбелязва, че през 2020 г. ЕАОС е докладвала, че процедурата по член 11 често води до последица, при която търговските интереси в областта на рибарството се предпочитат пред изискванията за опазване на природата⁴².

През 2018 г. Комисията е предложила да се разшири определението за зони с ограничения за риболов, така че да включва всяка установена от държавите членки защитена територия. Оправомощаването им да контролират риболовните дейности в тези територии⁴³ би опростило процесът, който понастоящем се изисква съгласно член 11.

Член 15 от РДМС

Когато в изпълнение на целта от РДМС за постигане на добро състояние на околната среда в морските територии на държавите членки те определят мерки, които излизат извън техните правомощия (например свързани с политиката в областта на рибарството), съгласно член 15 от РДМС (Препоръки за действие на Общността) те могат да повдигнат въпроса на ниво ЕС. От четирите посетени държави членки само Португалия е направила това.

За да изпълни ангажиментите си съгласно директивите за птиците и местообитанията и РДМС, през 2014 г. Португалия забранява риболова с дънен трал, извършван от нейните кораби, в голяма част от своята ИИЗ и от континенталния шелф (вж. фигура 9). През юли 2015 г., съгласно член 15 от РДМС, Португалия иска от Комисията да се обърне към NEAFC, за да разшири забраната и за други кораби на ЕС и извън ЕС. През 2016 г. Комисията е поискала от Португалия да предостави допълнителни научни изследвания. На одиторите от ЕСП португалските органи посочиха, че не са счели за нужно да провеждат подобни изследвания. В резултат на това португалските кораби нямат право да извършват риболов с трал на тази територия, докато към момента на извършване на одита корабите на други държави членки продължаваха да го правят.

Източник: ЕСП, адаптирано от Постановление на португалското министерство на морското дело № 114/2014 (© Ministério do Mar).

Правилата на ЕС за опазване не са довели до възстановяване на значими морски екосистеми и местообитания

Законодателството на ЕС защитава конкретни застрашени видове и местообитания, изброени в приложенията към директивите за птиците и местообитанията, въпреки че някои застрашени видове (като акулите например) се ползват от ограниченията за улов съгласно ОПОР. РДМС дава възможност на държавите членки да защитават застрашени видове или местообитания, като остава за тях решението кои да защитят.

ЕС е одобрил приложенията към директивите за птиците и местообитанията преди повече от 25 години и те не отразяват най-новите научни знания, нито обхващат в достатъчна степен морските местообитания. Например директивите за птиците и местообитанията не са обхванали местообитанията (пясъчни и кални плитчини под 60 метра) за развъждането на малтийския скат (Leucoraja melitensis), който МСОП счита за изключително застрашен вид⁴⁴. Тези директиви съдържат процедури за актуализиране на списъците със застрашени видове и местообитания, но Комисията все още не ги е използвала⁴⁵.

През 2015 г. ЕАОС⁴⁶ е докладвала, че директивите за природата „изключват от схемите за официална защита значителни аспекти на морската екосистема“, позовавайки се по-конкретно на морските риби (напр. видовете, експлоатирани с търговска цел), видовете безгръбначни (напр. миди и морски звезди) и морските местообитания в морето (напр. плитчини под 20 м или местообитания на меко дъно) и свързаните с тях колонии от фауна и флора.

Добавянето на видове в приложенията към директивите за птиците и местообитанията ще улесни осигуряването на защитата им съгласно правилата на ОПР. Например в Регламента за Средиземно море (РСМ) се забранява уловът на видове, посочени в Директивата за местообитанията⁴⁷. Съгласно този регламент уловът на застрашени видове, които не са изброени в приложението към тази директива, продължава да бъде законен (напр. сюнгери и корали). По същия начин в Регламента за техническите мерки (РТМ)⁴⁸ често се прави позоваване на изброените в директивата видове.

ЕС е предприел инициативи за защита на акулите (вж. каре 8), но не е определил защитените територии. За сметка на това от 2006 г. Съединените американски щати са определили Основни местообитания на рибите за силно мигриращи видове в Атлантическия океан, включващи акулите.

Напредък в Атлантическия океан, но слаби резултати в Средиземно море

ОПОР изисква опазването на морските биологични ресурси и устойчивото управление на рибарството чрез риболов в рамките на МУУ. ЕСП провери дали прилагането на ОПОР подпомага опазването на морските ресурси и местообитания. За да се постигне това, ЕСП посочва, че в контекста на ОПОР следва да се установят мерки в съответствие с най-добрите налични научни консултации за справяне със свръхулова и да се предотврати прекомерната експлоатация на морски ресурси, като се коригира капацитетът на риболовните флотове до нива на улова, съответстващи на устойчивия риболов⁵². Според ЕСП наличието на ефективна система за контрол на рибарството е елемент от решаващо значение.

През 2020 г. ЕАОС е докладвала, че целта на ОПОР за риболов на всички видове запаси в МУУ до 2020 г. вероятно няма да бъде изпълнена⁵³. В същия доклад се отбелязва, че въпреки известно колебание „посланието е ясно — ЕС не е успял да спре загубата на морско биологично разнообразие до 2020 г.⁵⁴“. Това е илюстрирано на фигура 10 заедно с недостатъчните налични данни за оценка на състоянието на биологичното разнообразие в много области.

Забележка: UNEP-MAP: Програма на ООН за околната среда — план за действие в Средиземно море; BSC: Комисия за Черно море; BEAT+: инструмент за оценка на пространствената променливост на биологичното разнообразие чрез комбиниране на действащите показатели; BQR: коефициент за качество на биологичното разнообразие. Останалите съкращения се споменават на други места в настоящия одитен доклад.

Източник: © Европейска агенция за околна среда, Доклад на ЕАОС „Морски послания II“, 2020 г., таблица 3.1, стр. 26.

През последните години благодарение на ОПОР свръхуловът в Атлантическия океан е започнал да намалява. В Средиземно море той остава на неустойчиво високи нива. ЕСП провери факторите, които счита, че са допринесли за тези смесени резултати, свързани с опазването.

Измеримо подобрение в Атлантическия океан

Що се отнася до запасите, за които има научно становище във връзка с МУУ, през последните години се е увеличил броят на определените в съответствие с това становище ограничения на общия допустим улов (ОДУ)⁵⁵. Комисията е достигнала до заключението, че устойчивият риболов ще обхване 99 % от улова на риба като обем през 2020 г., и 73 % от биологичните запаси.

През 2019 г. НТИКР отбелязва, че в осреднена стойност биомасата на запасите в Североизточния Атлантически океан бележи подобрение⁵⁶. Наблюдава се значително нарастване на биомасата на запасите в Иберийското крайбрежие и Бискайския залив. НТИКР докладва обаче, че като цяло през 2017 г. много от запасите, за които има информация за оценка, остават обект на свръхулов (40 %) или извън безопасните биологични граници (35 %), като напредъкът изглежда твърде бавен, за да бъде постигнат МУУ до 2020 г.

ICES предоставя консултации за множество рибни запаси. През 2017 г. НТИКР отбелязва, че поради ограничени данни ICES не е могла да предостави прогнозно изчисление на МУУ за повече от половината запаси⁵⁷. По отношение на 156-те вида рибни запаси, които подлежат на квоти, ICES е успял да даде становище за МУУ в 86 или 55 % от случаите⁵⁸. В другите случаи ICES е приложил подхода на предпазливост, което може да доведе до по-висок процент на риболов, отколкото при МУУ (вж. каре 6).

От различни доклади е видно, че в миналото Комисията е предлагала ограничения на улова, които понякога са били по-високи от тези в научното становище на ICES. А на свой ред, Съветът понякога е увеличавал предлаганите от Комисията ограничения (вж. каре 9).

Многобройните действия на ЕС не са намалили свръхулова в Средиземно море

В доклада си от 2019 г. относно наблюдението на изпълнението на ОПОР НТИКР прави заключението, че рибните запаси в Средиземно море продължават да бъдат в лошо състояние⁵⁹. Комисията е преценила, че Средиземно и Черно море се експлоатират 2,2 пъти повече от моретата с риболов в рамките на МУУ, а в периода 2003—2016 г. биомасата на рибните запаси не е показала значително увеличение⁶⁰. През 2020 г. ЕАОС е докладвала, че едва 6 % от оценените запаси в Средиземно море изпълняват критериите за МУУ⁶¹.

НТИКР е отбелязал ограниченията по отношение на използвания в Средиземно море режим на риболовното усилие и е предложил да бъдат разгледани основани на улова алтернативи (ОДУ). Комисията очерта подобни мерки в предложенията си за многогодишни планове за управление на ЕС в Западното Средиземноморие и Адриатическо море. Тези планове обаче бяха отхвърлени от съзаконодателите. НТИКР е докладвал, че намаляването на риболовното усилие не означава автоматично по-малък улов⁶².

НТИКР изчисли, че през 2016 г. извършващият дейност в Средиземно море дребномащабен флот на ЕС е включвал около 17 500 риболовни кораба⁶³. Големите кораби ловят значително повече риба от малките. На фигура 11 е показан приблизителният дял от общия брой на флотовете и общото тегло на улова по малки и големи кораби.

Източник: ЕСП (въз основа на информацията, включена в доклад STECF 18-07).

Държавите членки следва да наблюдават разтоварванията в своите пристанища, а законодателството на ЕС изисква всички продукти от риболов да се предлагат за продажба или да се регистрират първо в тръжен център или при регистрирани купувачи, или при организации на производители⁶⁴. Впоследствие органите и управителите на разтоварващите площадки на държавите членки следва да могат да съставят подробни бази данни за улова. През 2017 г. НТИКР отбелязва, че има напредък при оценката на запасите в Средиземно море, но и че „наличните данни не са достатъчно надеждни, тъй като информацията в областта на рибарството често е непълна и неточна, а времевите серии са сравнително кратки“⁶⁵. Освен това той посочва, че наблюдението от държавите членки на усилието на голяма част от флота на ЕС в Средиземно море е слабо⁶⁶.

През 2019 г. НТИКР извършва последващ преглед на 22 национални плана за управление, приети съгласно РСМ. НТИКР достигна до заключението, че в повечето случаи по-старите национални планове за управление съгласно Регламента за Средиземно море не са допринесли за подобряването на лошото състояние на запасите в Средиземно море. Нещо повече, НТИКР отбелязва, че стартирането на някои от тези планове е свързано с искания за дерогации от разпоредбите на РСМ⁶⁷.

Целта на РСМ е да бъдат защитени зоните за отглеждане на риби и чувствителните местообитания⁶⁸. В него се изисква до 31 декември 2007 г. държавите членки да предоставят информация на Комисията относно създаването на такива зони, а до края на 2008 г. Съветът да определи „защитените риболовни зони, появяващи се главно отвъд териториалните води на държавите членки относно видовете риболовни дейности, които са под възбрана или са разрешени в такива зони“. Държавите членки не са предоставили тази информация на Комисията.

През 2019 г. ЕС е приел многогодишен план за шест вида, живеещи в близост до морското дъно в Западното Средиземноморие⁶⁹. В плана се съдържат защитни разпоредби⁷⁰ за предприемане на коригиращи мерки (като затваряне), когато научните становища сочат, че запасите са застрашени, но съществуват трудности при наблюдението на улова и при получаването на добри данни (вж. точка 62). Комисията ще оцени плана през 2024 г. — съвсем близо до целевата дата за постигане на равнищата на МУУ — 1 януари 2025 г.

Техническите мерки представляват правилата, които уреждат как, кога и къде рибарите търговци могат да извършват риболов. През 2019 г. ЕС прие Регламента за техническите мерки (РТМ)⁷¹, приложим за всички води на ЕС. Една от целите на РТМ е, че управлението на риболова следва да подпомага изпълнението на РДМС и на директивите за птиците и местообитанията⁷².

Преди приемането на РТМ няма механизъм за мониторинг на напредъка. В РТМ се предоставят правомощия на Комисията при необходимост да приема делегирани актове⁷³ и се въвежда задължение за докладване на всеки три години. Първият от тези доклади трябва да бъде представен през 2020 г.

В регламентите за Средиземно море⁷⁴ и за GFCM⁷⁵ също се съдържат технически мерки, които се прилагат само в тези територии. ЕС е страна по GFCM, но има право да приема по-строги правила, ако прецени, че мерките на GFCM не са достатъчни за предотвратяването на разрушителните въздействия от риболова⁷⁶. Възможно е техническите мерки да допринесат по по-ефективен начин за ограничаване на отрицателното въздействие на рибарството върху морската среда в Средиземно море.

Данни в областта на рибарството се получават съгласно Регламента за контрол⁷⁷ и съгласно Регламента за рамката за събиране на данни. В оценката на Комисията от 2017 г. на Регламента за контрол се заключава, че той не е напълно подходящ за целта⁷⁸, което налага Комисията да предложи нов⁷⁹. Конкретен проблем представлява освобождаването от задължението за вписване в дневници за кораби под 12 метра и за улов под 50 кг. Предложението, което все още е в процес на законодателно разглеждане, съдържа разпоредби за засилване на наблюдението на дребномащабния риболов и включва изискването всички кораби да разполагат със системи за проследяване.

Досега GFCM е установил осем зони с ограничения за риболов (като ограничената зона Jabuka / Pomo Pit) за опазване на чувствителни дълбоководни местообитания и основни местообитания на риби — обхващащи около 1 % от Средиземно море (вж. фигура 12). В допълнение, от 2005 г. насам GFCM е забранил използването на теглени драги и трални мрежи във всички води на дълбочина над 1 000 метра (които общо представляват 59 % от площта на Средиземно и Черно море) с цел защита на слабо известни местообитания на морското дъно.

Източник: ЕСП, адаптирано от организацията на ООН за прехрана и земеделие, Original Scientific Illustrations Archive. Възпроизвежда се с разрешение на притежателя на правата.

Споделеното управление на рибарството с държави извън ЕС представлява допълнителна трудност в Средиземно море. През 2017 г. уловът в ЕС е представлявал около 52 % от теглото на улова в Средиземно море. На фигура 13 е показано, че четири държави — членки на ЕС, осигуряват почти целия улов на ЕС, а други четири държави осигуряват над 80 % от улова извън ЕС⁸⁰.

Източник: ЕСП въз основа на предоставената от GFCM база данни.

Инструментите на ЕС за справяне с риболовния свръхкапацитет не са тясно съобразени с регионалните потребности и с въздействието върху околната среда

Целта на ОПОР е да се предотврати прекомерната експлоатация на морски ресурси посредством коригиране на капацитета на риболовните флотове до равнища на улова, съответстващи на МУУ⁸¹. В своя Годишен отчет за дейността за 2017 г. службите на Комисията отбелязват, че свръхкапацитетът е водеща причина за свръхулова в Средиземно море, като се има предвид общата липса на контрол на улова, както и че за регулиране на смъртността от риболов се разчита на риболовното усилие.

В Регламента за ОПОР държавите членки се задължават да коригират капацитета на своя флот спрямо възможностите за риболов, с които разполагат. В него се определят пределните граници за риболовния капацитет по държави членки по отношение на тонажа и двигателната мощност и се изисква държавите членки да прилагат „система за вписване/отписване“⁸², така че нов капацитет да може да се вписва в техния флот само след изтеглянето на еквивалентен капацитет. Максималните пределни граници за капацитет се намаляват, когато риболовните кораби се бракуват с публична помощ.

В края на 2019 г. капацитетът на флотовете е бил в рамките на коригираните пределни граници за капацитета — общо с 21 % по-ниско по отношение на тонажа и с 15 % по отношение на двигателната мощност. Следователно тези пределни граници осигуряват ограничени стимули за предприемане на действия от държавите членки по отношение на риболовния капацитет (вж. фигура 14).

Източник: ЕСП, въз основа на Регистъра на флота на ЕС.

Системата за вписване/отписване не съдържа специфични условия за Средиземно море, където натискът на риболова е по-силен, отколкото в Атлантическия океан. Системата позволява нови риболовни кораби да заменят неактивните, а новите кораби да използват по-увреждащи техники. Например разрешаването на вписването във флота на нов дънен траулер, заменящ кораб с мрежи гъргър, ще доведе до по-голямо увреждане на местообитанията на морското дъно. Регламентът за ОПОР позволява на Комисията да приема актове за изпълнение, в които да се определят правилата за прилагане на системата, но тя все още не го е направила⁸³.

За подкрепа на опазването на морската среда се използва малка част от финансирането от ЕС

Финансовата подкрепа следва да бъде насочена към реалните нужди и да допринася за действията, които подобряват опазването на морската среда. В одита ЕСП провери дали използването на ЕФМДР и програмите LIFE и Interreg в четирите посетени държави членки е допринесло за опазването на морската среда.

ЕФМДР подпомага постигането на целите на ОПOР, включително свеждането до минимум на отрицателното въздействие от риболовните дейности върху морската екосистема и гарантирането, че риболовът не влошава морската среда⁸⁴. ЕФМДР не трябва да се използва за финансиране на дейности, които увеличават риболовния капацитет на даден плавателен съд⁸⁵.

Общото финансиране от ЕФМДР за периода 2014—2020 г. надвишава 6 млрд. евро. Пет от седемте най-големи получатели на финансиране от ЕФМДР са държави с брегова линия в Средиземно море (вж. фигура 15). Двата най-големи получателя от тях имат брегова линия както в Атлантическия океан, така и в Средиземно море.

Източник: ЕСП въз основа на документа „Факти и цифри относно общата политика в областта на рибарството“, ЕС, 2018 г.

ЕФМДР подпомага дейности, свързани с риболов и аквакултури. Фондът е предназначен да подпомага РДМС и да допринася за опазването на морската среда⁸⁶. Той може пряко да подпомага мерки за опазване, както и непряко чрез други полезни мерки (включително научни знания, събиране на данни, мониторинг и принудително изпълнение)⁸⁷. Според оценките на ЕСП до края на 2019 г. посетените четири държави членки са използвали около 6 % от общото си финансиране по ЕФМДР за мерките за опазване, най-пряко свързани с РДМС и с директивите за птиците и местообитанията⁸⁸, и допълнителни 8 % за мерки, които не са толкова пряко свързани с опазването на морската среда. Те са използвали по-малко от 2 млн. евро (0,2 %) от него за ограничаване на въздействието на риболова върху морската среда (вж. фигура 16). В проучване от 2020 г., финансирано от Комисията⁸⁹, е установено, че до 2019 г. държавите — членки на ЕС, са използвали 14 млн. евро от ЕФМДР за опазване на чувствителните видове. През 2020 г. ЕАОС е установила необходимост от по-добро съгласуване на финансирането от ЕФМДР с РДМС⁹⁰.

Източник: ЕСП въз основа на получената от държавите членки информация.

През 2011 г. ЕСП докладва, че свръхкапацитетът на риболовните флотове на ЕС подкопава устойчивостта на рибните запаси⁹¹. Целта на ЕФМДР е да финансира устойчивия риболов и осъществяването на общата политика в областта на рибарството в периода 2014—2020 г.⁹² Тъй като при някои рибни запаси, които са обект на промишлен риболов, има свръхулов, във фонда е поставено условие, той да не може да се използва за увеличаване на капацитета на риболовния флот за улов на риба. Ето защо фондът не подпомага строителството на нови риболовни кораби, нито увеличаването на риболовния капацитет на съществуващи кораби⁹³.

В предложението на Комисията за нов фонд за периода 2021—2027 г. отново се изключва финансова подкрепа за всяко увеличаване на риболовния капацитет на съществуващите риболовни кораби и се предвижда финансова подкрепа за първото придобиване на дребномащабни кораби за крайбрежен риболов при специални условия⁹⁴. През юни 2019 г. в заключенията на Съвета⁹⁵ относно предложението на Комисията е била предвидена финансова помощ за първото придобиване на риболовни кораби при специални условия и е включена дерогация за изключването на подкрепата за увеличаване на риболовния капацитет. Към момента на извършване на одита законодателството все още не е прието от законодателните органи. ЕСП отбелязва, че предоставянето на подкрепа за придобиване на риболовни кораби и за увеличаване на риболовния капацитет може да доведе до допълнителен натиск върху рибните запаси и уязвимите морски местообитания.

Програма LIFE⁹⁶ е инструментът на ЕС, който е насочен по-конкретно към подпомагането на проекти в областта на околната среда. От 2014 г. насам по програма LIFE са създадени Интегрирани проекти, които са насочени конкретно към подпомагане чрез по-голямо финансиране на държавите членки да прилагат законодателството в областта на околната среда и климата. Три от четирите посетени държави членки са насърчили подобни проекти с действия за опазване на морската среда: LIFE-IP Intemares в Испания; LIFE IP Marine Habitats във Франция; и LIFE-IP Azores Natura в Португалия. В четирите посетени държави членки ЕСП установи добри примери за проекти за финансиране по програма LIFE на ЕС, свързани с опазване на морската среда. Беше установено и добро използване на финансирането по линия на Interreg. В каре 10 са дадени примери за това как финансирането от ЕС е довело до промяна.

Каре 10

Финансирането от ЕС може да доведе до промяна

В архипелага Берленгас (зона по „Натура 2000“ в Португалия) ЕС е съфинансирал проекта „Berlengas“ по програма LIFE (с около 0,7 млн. евро). Той има за цел да възстанови популациите от морски птици и да намали техния прилов. Действията включват унищожаване на инвазивните видове (черните плъхове) и контролиране на популацията от хищници. До края на проекта на главния остров отново е започнала да гнезди двойка мадейрански вълнолюбки. Проектът е намалил прилова на морски птици с мрежи гъргър чрез използването на хвърчило, което наподобява хищна птица. Тясното сътрудничество между биолозите и рибарите е помогнало за повишаването на осведомеността за прилова.

© Ana Isabel Fagundes.

© Elisabete Silva.

ЕС е осигурил съфинансиране от около 3,5 млн. евро по проекта FISHMPABLU2 по линия на Interreg, включващ 11 МЗТ в шест средиземноморски държави (Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия и Словения). Проектът е имал за цел да се насърчи устойчивото дребномащабно рибарство във и около МЗТ чрез изпробването на различни видове мерки (напр. ангажирането на рибари в надзора и наблюдението, вземането на решения, замяната на риболовни уреди, намаляването на риболовното усилие и т.н.). По проекта е изготвен „Наръчник за управление“ за всяка мярка за управителите на МЗТ и дребномащабните рибари.

Заключения и препоръки

В настоящия одит ЕСП провери дали рамката на ЕС за разглеждане на основните видове натиск върху морското биологично разнообразие и морските местообитания е добре замислена и прилагана на практика в подбрани части на Атлантическия океан и Средиземно море, както и дали се наблюдават резултати от използването на средства от ЕС. Авторитетни научни организации са установили, че риболовът представлява ключов фактор за натиск върху морската среда. Ето защо, при извършената от нея проверка на рамката на политиката и на финансирането от ЕС, както и на начина, по който се прилагат, ЕСП обърна особено внимание на проблемите, свързани с риболова.

Като цяло съществува рамка за опазване на морската среда, но действията на ЕС не са довели до възстановяване на моретата до добро екологично състояние, нито до устойчив риболов във всички морета. ЕСП установи, че действията на ЕС са допринесли за постигането на напредък в Атлантическия океан, където са стабилизирани и/или подобрени много рибни запаси, но че в Средиземно море няма признаци за значим напредък.

Морските защитени територии (МЗТ) са най-емблематичните мерки за опазване на морската среда. В Рамковата директива за морска стратегия се изисква държавите членки да създадат свързани мрежи от такива територии и ЕС си е поставил за цел опазване на 10 % от своите морски басейни до 2020 г. Оценката на ЕСП на ролята на МЗТ е в съответствие с тази на Европейската агенция за околна среда, която е установила липсата на ефективна, добре управлявана и добре свързана мрежа от МЗТ (вж. точки 31—38). В резултат на това те осигуряват ограничена защита на морското биоразнообразие.

Държавите членки не могат да налагат ограничения на риболовните дейности извън териториалните си води, без да се ангажират в многостранни преговори. Това усложнява опазването на морската среда (вж. точка 39).

В законодателството на ЕС относно общата политика в областта на рибарството, както и относно морското разнообразие се съдържат специфични разпоредби за координация между мерките в областта на рибарството и мерките за опазване на морската среда. ЕСП установи, че на практика в проверените от нея области разпоредбите на член 11 от Регламента за ОПОР и член 15 от РДМС не са постигнали резултати, така както е било предвидено. Това е отслабило координацията между тези области на политиката (вж. точки 40—46).

Създадената с директивите за птиците и местообитанията мрежа „Натура 2000“ е крайъгълният камък на усилията на ЕС за опазване на биологичното разнообразие. В друго законодателство на ЕС са включени разпоредби за защита, които са насочени към посочените в тези директиви видове и местообитания. ЕСП констатира, че изготвените преди повече от 25 години списъци на застрашени видове и местообитания не отчитат новите научни познания. Поради тази причина законодателството не защитава някои застрашени видове (вж. точки 47—51).

С цел засилване на връзките между политиката в областта на околната среда и на рибарството Комисията в сътрудничество с държавите членки следва да установят необходимите регулаторни и административни промени за защита на чувствителните видове и местообитания, които заедно:

• ще улеснят по-бързото прилагане на мерките за опазване съгласно Регламента за ОПОР и РДМС;
• ще разширят защитата, така че да включва повече видове (по-конкретно онези, класифицирани като критично застрашени) и местообитания предвид настоящите научни познания.

Целева дата на изпълнение — 2022 г.

В Атлантическия океан, където управлението на рибарството е свързано с ограничения върху допустимия улов, се наблюдава измеримо подобрение на рибните запаси и Комисията очаква устойчивият риболов да обхване 99 % от разтоварването за улов изцяло от ЕС и 73 % от биологичните запаси. Що се отнася до запасите, за които има научно становище във връзка с МУУ, се увеличава тяхната биомаса. ЕСП констатира обаче, че липсва становище във връзка с МУУ за над половината от биологичните запаси, че много запаси остават обект на свръхулов и че общата цел до 2020 г. риболовът на всички запаси да бъде в съответствие със становището за МУУ няма да бъде изпълнена (вж. точки 52—58).

В Средиземно море през 2019 г. съответният научен орган на ЕС (НТИКР) е дал становище, че риболовът е два пъти над устойчивите равнища (вж. точки 59 и 60).

ЕСП установи, че действията на ЕС не са довели до създаването на защитените територии на ЕС за риболов, които се изискват съгласно Регламента за Средиземно море от 2006 г. Морски зони с ограничения за риболов могат да се създадат посредством други инструменти. GFCM също позволява създаването на зони с ограничения за риболов въз основа на научни становища. От 2019 г. многогодишният план за Западното Средиземноморие предоставя алтернативен инструмент за създаването на зони с ограничения за риболов. В плана общата цел за постигане на МУУ се отлага от 2020 г. за 1 януари 2025 г. Комисията ще оцени плана през 2024 г. — малко преди този нов краен срок (точки 61 и 65).

Възможно е техническите мерки да допринесат по по-ефективен начин за ограничаване на отрицателното въздействие на рибарството върху морската среда в Средиземно море. Трудно е да бъдат изпълнени приложимите за Средиземно море технически мерки на ЕС и те все още не са достатъчни за опазване на морските ресурси. През 2018 г. Комисията е предложила нов регламент за контрол, в който се разглеждат някои от известните слабости, отнасящи се за риболова в Средиземно море — а именно наблюдението на улова на риба и местоположението на корабите (точки 66—69).

ЕС, неговите държави членки от Средиземноморието и други средиземноморски държави са страни в Генералната комисия по рибарство в Средиземно море (GFCM). Създадените от GFCM зони с ограничения за риболов обхващат около 1 % от Средиземно море, а GFCM е забранила някои увреждащи риболовни техники (точка 70) във всички води, по-дълбоки от 1 000 м (които общо представляват 59 % от площта на Средиземно и Черно море).

Пределните граници за риболовния капацитет на ЕС и системата за вписване/отписване не са замислени така, че да отговарят на конкретните обстоятелства във връзка с регионалните води на ЕС, и не отчитат въздействието на различните видове риболовни техники върху околната среда (точки 72—75).

Предвид трайното влошаване на морските екосистеми в Средиземно море Комисията заедно със съответните държави членки следва:

• да разгледа случая за създаване на допълнителни защитени територии за риболов в басейна на Средиземно море;
• да докладва редовно съгласно многогодишния план за Западното Средиземноморие за постигнатия напредък и за необходимостта от коригиращи действия, за да се даде възможност за установяването и предприемането на коригиращи действия.

Целева дата на изпълнение — 2023 г.

В политиките на ЕС се посочва, че финансирането от ЕС следва да подпомага опазването на морската среда. ЕС разполага с няколко инструмента за това. ЕФМДР е съобразен така, че да подпомага целите на ОПОР. Фондът може да подпомага пряко и непряко мерки за опазване на морската среда. По отношение на посетените четири държави членки ЕСП счита, че 6 % от общото финансиране по ЕФМДР, използвано до края на 2019 г., е пряко свързано с мерки за опазване, а допълнителни 8 % са непряко свързани с целите на опазване на морската среда (точки 76—79).

Свръхкапацитетът на риболовния флот в Средиземно море е фактор за свръхулова. ЕСП отбеляза, че в предложението на Комисията за нов фонд за програмния период 2021—2027 г. до голяма степен са запазени съществуващите ограничения за увеличаване на финансирането за риболовен капацитет (точки 80 и 81).

Програма LIFE на ЕС има за цел да подпомогне проекти в областта на околната среда, по-специално посредством интегрирани проекти. Interreg също може да финансира проекти в подкрепа на морската среда. ЕСП установи примери за добро оползотворяване на тези фондове в посетените държави членки (точка 82).

В контекста на програмирането на следващия ЕФМДР Комисията заедно с държавите членки следва да установи как да увеличи приноса на финансирането от ЕФМДР за целите, свързани с опазването на морската среда.

Целева дата на изпълнение — 2023 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I с ръководител Samo Jereb — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на 28 октомври 2020 г.

За Сметната палата

Klaus-Heiner Lehne
Председател

Приложения

Приложение I — Риболовни техники

В настоящото приложение накратко са обяснени основните характеристики на няколко риболовни техники⁹⁷.

Дънен трал е мрежа във формата на конус, теглена хоризонтално (от един или два кораба) по дъното на морето. Обикновено има две крила отстрани, които са широки при отвора и постепенно се скосяват в тесен, затворен край („трална торба“), където се задържа уловът. Мрежата е предназначена за улов на видове, живеещи на морското дъно или в близост до него.

Мрежа гъргър е дълга кръгла мрежа с рамка в горния и долния край. В долния ѝ край има халки, през които минава стоманена тел или въже, използвани за свиване или изтегляне на дъното на мрежата, докато се затвори и улови рибата. Като цяло тя е най-ефективното приспособление за риболов в открито море далеч от дъното.

Плаващите хрилни мрежи се състоят от наниз от мрежи, поддържани, доколкото е възможно, във вертикално положение от поплавъци в горната част на въжето (хедроуп) и от тежести в долната му част (граундроуп). Мрежите плават по течението обикновено близо до повърхността или на средна дълбочина, като улавят рибата за хрилете, когато влезе да плува в тях. Хрилните мрежи може да бъдат прикрепени към кораба или да бъдат оставени да се носят свободно и да бъдат прибрани по-късно.

Фиксираната парагада се състои от дълга основна въдица и няколко странични въжета с куки, разположени на равни интервали. Тя може да бъде поставена близо до дъното или — в по-редки случаи — на средна дълбочина или близо до повърхността. Дължината ѝ може да варира от няколкостотин метра при крайбрежния риболов до над 50 км при широкомащабния механизиран риболов. При плаващата парагада основната въдица се придържа близо до повърхността или на определена дълбочина чрез използване на разположени на равни интервали поплавъци.

Приложение II — Подбрани МЗТ

Морски подрайони: Бискайски залив и Иберийско крайбрежие (BIC); Макронезия (MAC); Западното Средиземноморие (WM)
Година: Година на предлагане като територия от значение за Общността

ИСПАНИЯ

ФРАНЦИЯ

ИТАЛИЯ

ПОРТУГАЛИЯ

Акроними и съкращения

ДПМ: Директиви за птиците и за местообитанията

ДСОС: Добро състояние на околната среда

ДФЕС: Договор за функционирането на Европейския съюз

ЕС: Европейски съюз

ЕФМДР: Европейски фонд за морско дело и рибарство

ИИЗ: Изключителна икономическа зона

МЗТ: Морска защитена територия

МСОП: Международен съюз за опазване на природата

МУУ: Максимален устойчив улов

НТИКР: Научен, технически и икономически комитет по рибарство

ОПOР: Обща политика в областта на рибарството

РДМС: Рамкова директива за морска стратегия

РОУР: Регионални организации за управление на рибарството

ФАО: Организация на ООН за прехрана и земеделие

ЕАОС: Европейска агенция за околна среда

GFCM: Генерална комисия по рибарство за Средиземно море

ICES: Международен съвет за изследване на морето

NEAFC: Комисия за риболова в североизточните части на Атлантическия океан

ООН: Организация на обединените нации

РМК: Регионални морски конвенции

Речник на термините

Безопасни биологични ограничения: Съвкупност от параметри, които, ако се спазват при управлението на рибни запаси, ще осигурят нисък риск за изчезването на тези запаси. Тези параметри са по-малко ограничаващи от МУУ.

Биологични запаси: Група индивиди, принадлежащи към един вид в рамките на дадена територия.

Биомаса на запасите: Комбинираното тегло на всички отделни риби в даден запас, които могат да се възпроизвеждат.

Дънни видове риба: Видове или групи риба, които прекарват по-голямата част от живота си на морското дъно или в близост до него.

ЕФМДР: е инструментът на ЕС за финансиране на политиките в областта на морското дело и рибарството от 2014 г. насам.

Изключителна икономическа зона (ИИЗ): Морска територия непосредствено отвъд териториалните води на крайбрежна държава, в която тази държава има определени права и задължения съгласно Конвенцията на ООН по морско право.

Конвенция за биологичното разнообразие: Многостранен договор, сключен през 1992 г. под егидата на ООН, относно опазването на биологичното разнообразие, устойчивото използване на неговите компоненти и справедливо и безпристрастно споделяне на ползите, произтичащи от използването на генетични ресурси.

Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция): Многостранен договор, сключен през 1979 г. под егидата на Съвета на Европа, за опазване на видовете от дивата флора и фауна и техните местообитания, по-конкретно застрашените или уязвимите от тях.

Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни (Бонска конвенция): Многостранен договор, сключен през 1979 г. под егидата на ООН, за опазване на мигриращите видове в териториите, които населяват.

Конвенция по морско право: Многостранен договор, сключен през 1982 г. под егидата на ООН, в който се определят правата и отговорностите на нациите по отношение на тяхното използване на световните морета и океани и се създават насоки за околната среда и управлението на морските природни ресурси.

Максимален устойчив улов (МУУ): Максималното количество риба, която може да бъде уловена без прекъсване при съществуващите условия, без да се изчерпват запасите.

Морска защитена територия (МЗТ): Морска територия, определена по закон или по друг начин, за опазване и запазване на биологичното разнообразие, природните ресурси и обектите от културното наследство.

Общ допустим улов (ОДУ): Максималното количество риба, която може да бъде уловена от даден рибен запас всяка година съгласно общата политика в областта на рибарството.

Основан на екосистемите подход към управлението на рибарството: Това е интегриран подход, който разглежда цялата екосистема. Целта е да се запазят екосистемите в здравословно, чисто, нетоксично, продуктивно и устойчиво състояние, за да се гарантират големи ползи от живите морски ресурси, като същевременно влиянието на риболовните дейности върху морските екосистеми е слабо и няма да навреди на екосистемите в бъдеще.

Пелагични видове: Морски организми, които прекарват по-голямата част от времето си далеч от брега и морското дъно.

Регионални морски конвенции (РМК): Структури за сътрудничество за опазване на морската среда с участието на държавите членки и съседните държави, които споделят морски води. Четирите европейски РМК са OSPAR (Конвенцията за опазване на морската околна среда в Североизточния Атлантически океан), HELCOM (Конвенцията за защита на морската среда на района на Балтийско море), Конвенцията от Барселона (Конвенцията за защита на морската среда и на крайбрежните райони в Средиземноморието) и Конвенцията от Букурещ (Конвенцията за опазване на Черно море).

Регионални организации за управление на рибарството (РОУР): Международни организации, създадени от държави с риболовни интереси в даден регион. РОУР управляват както силно мигриращи видове (като например Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан), така и рибни запаси по географски зони (като например NEAFC).

Режим на риболовното усилие: Подход за управление на рибните запаси чрез налагане на ограничения на риболовното усилие.

Риболовно усилие: Мярка от риболовната дейност, която взема под внимание капацитета на даден кораб или флот и броя дни, прекарани в риболов.

Система за вписване/отписване: Правна рамка за управление на големината на риболовния флот на ЕС в съответствие с посочените тавани, включително като се гарантира, че държавите членки не могат да добавят нови кораби, без да отчетат изтегления капацитет.

Interreg: Този набор от програми е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие и подкрепя трансграничното сътрудничество чрез финансиране на проекти. Той е насочен към съвместното преодоляване на общи предизвикателства и намирането на споделени решения в различни сфери, включително околната среда.

LIFE: е инструментът на ЕС за финансиране на действията в областта на околната среда и климата от 1992 г. насам.

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата (ЕСП) представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав I „Устойчиво използване на природните ресурси“ с ръководител Samo Jereb – член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП João Figueiredo със съдействието на Colm Friel — главен ръководител; Michela Lanzutti и Antonella Stasia — одитори. Michael Pyper предостави езикова подкрепа. Marika Meisenzahl предостави графична помощ.

Бележки

¹ Членове 7 и 11 от ДФЕС.

² Член 3 от ДФЕС: „1. Съюзът разполага с изключителна компетентност в следните области: (…) опазване на морските биологични ресурси в рамките на общата политика в областта на рибарството“.

³ Член 4 от ДФЕС: „2. Споделената компетентност между Съюза и държавите членки се прилага в следните основни области: (…) (д) околна среда“.

⁴ Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия). ОВ L 164, 25.6.2008 г.

⁵ Съответно Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици и Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 г. за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

⁶ ЕАОС, „Състояние на европейските морета“, 2015 г.

⁷ Доклад № 17/2019 на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) „Морски послания II — насочване на курса към чисти, здравословни и продуктивни морета чрез прилагането на екосистемен подход“, 2020 г.

⁸ Доклад № 17/2019 на ЕАОС„Морски послания II“, фигура 4.1.

⁹ IPBES 2019,„Global assessment report on biodiversity and ecosystem services“.

¹⁰ Вж. проучване на ФАО „Ecosystem Effects of Fishing in the Mediterranean: An Analysis of the Major Threats of Fishing Gear and Practices to Biodiversity and Marine Habits“, 2004 г.

¹¹ Международен съюз за опазване на природата (МСОП), „Европейски червен списък на морските видове риби“, 2015 г.

¹² Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 година относно общата политика в областта на рибарството. ОВ L 354, 28.12.2013 г. Този регламент е основният акт на политиката, който се допълва от много други правни актове. С цел опростяване ще го наричаме „Регламент за ОПОР“.

¹³ Член 2 от Регламента за ОПОР.

¹⁴ Член 2, параграфи 1 и 2 от Регламента за ОПОР.

¹⁵ ЕАОС, „Състояние на морските запаси от риби и ракообразни в европейските морета“, 2019 г.

¹⁶ Член 5 от Регламента за ОПОР.

¹⁷ По отношение на възможностите за риболов през 2020 г. вж. Регламент (ЕС) 2020/123 на Съвета от 27 януари 2020 г. за определяне за 2020 година на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Съюза, както и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза, OВ L 25, 30.1.2020 г.

¹⁸ Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета от 21 декември 2006 година относно мерките за управление на устойчивата експлоатация на рибните ресурси в Средиземно море. ОВ L 409, 30.12.2006 г.

¹⁹ Регламент (ЕС) № 1343/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно определени разпоредби за риболова в зоната по Споразумението за GFCM (Генералната комисия по рибарство в Средиземно море). ОВ L 347, 30.12.2011 г.

²⁰ Член 2 от GFCM: „Целта на Споразумението е да се гарантира опазването и устойчивото използване на биологично, социално, икономическо и екологично равнище на живите морски ресурси, (…) в сферата на приложение“.

²¹ Министерска конференция относно устойчивостта на средиземноморския риболов, 2017 г., Малта, декларация на министрите Medfish4ever. Египет не подписва тази декларация.

²² COM(2007) 575 окончателен от 10 октомври 2007 г. Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Интегрирана морска политика за Европейския съюз“.

²³ Член 1 от РДМС.

²⁴ COM(2018) 562 final от 31 юли 2018 г.: Доклад от Комисията до Европейския парламент и Съвета за оценка на програмите от мерки на държавите членки съгласно Рамковата директива за морска стратегия.

²⁵ COM(2018) 562 final от 31 юли 2018 г.: Доклад от Комисията до Европейския парламент и Съвета за оценка на програмите от мерки на държавите членки съгласно Рамковата директива за морска стратегия.

²⁶ COM(2020) 259 final от 25 юни 2020 г.: Доклад от Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно прилагането на Рамковата директива за морска стратегия.

²⁷ СOM(2011) 244 от 3 май 2011 г.: Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Нашата застраховка живот, нашият природен капитал: стратегия на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“.

²⁸ COM(2015) 478 final от 2 октомври 2015 г.: Доклад от Комисията до Европейския парламент и Съвета „Средносрочна оценка на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г.“.

²⁹ Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране.

³⁰ COM(2015) 481 final от 1 октомври 2015 г.: Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета за постигнатия напредък в изграждането на морски защитени територии (съгласно изискванията на чл. 21 от Рамковата директива за морска стратегия 2008/56/EО).

³¹ Член 13, параграф 4.

³² ЕАОС, „Морските защитени територии — замислени така, че да опазват европейския морски живот, морските защитени територии са глобално признат инструмент за управление и подобряване на нашите морски екосистеми“, 2018 г.

³³ Икономика, управление и ефективно съчетание на политики относно морските защитени територии https://www.oecd.org/environment/resources/Marine-Protected-Areas-Policy-Highlights.pdf.

³⁴ WWF, „Protecting Our Ocean - Europe’s Challenges to Meet the 2020 Deadlines“, 2019 г.

³⁵ ЕАОС, „Морски послания II“, каре 3.2, 2020 г.

³⁶ Dureuil et al., „Elevated trawling inside protected areas undermines conservation outcomes in a global fishing hot spot“, Science, том 362, бр. 6421, стр. 1403—1407, 2018 г.

³⁷ ЕАОС, „ЕС постига целта от Аичи за опазване на 10 % от европейските морета“, 2018 г.

³⁸ ЕАОС, „Морски защитени територии“, 2018 г.

³⁹ COM(2020) 380 final от 20 май 2020 г.: Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите. Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот.

⁴⁰ Вж. COM(2019) 274 final от 7 юни 2019 г.: Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно актуалното състояние на общата политика в областта на рибарството и консултацията относно възможностите за риболов за 2020 г.

⁴¹ Вж. https://ec.europa.eu/fisheries/cfp/fishing_rules_bg.

⁴² ЕАОС, „Морски послания II“, каре 3.2, 2020 г.

⁴³ COM(2018) 368 final от 30 май 2018 г.: Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за изменение на регламенти (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 1967/2006, (ЕО) № 1005/2008 на Съвета и Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на контрола на рибарството.

⁴⁴ Международен съюз за опазване на природата (МСОП), „Европейски червен списък на морските видове риби“, 2015 г.

⁴⁵ Член 19 от Директивата за местообитанията; членове 15 и 16 от Директивата за птиците.

⁴⁶ Доклад № 3/2015 на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) „Морски защитени територии в европейските морета“.

⁴⁷ Член 3 от РСМ.

⁴⁸ Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и Съвета от 20 юни 2019 г. за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки. ОВ L 198, 25.7.2019 г.

⁴⁹ COM(2009) 40 окончателен от 5 февруари 2009 г.: Съобщение на Комисията до Европейския парламент и до Съвета относно плана за действие на Европейската общност за опазване и управление на популациите от акули.

⁵⁰ НТИКР 19-17.

⁵¹ Регламент № 1185/2003 на Съвета (изменен) от 23 юни 2003 година за премахването на перките на акулите на борда на риболовните кораби. ОВ L 167, 4.7.2003 г.

⁵² Членове 2 и 3 от Регламента за ОПОР.

⁵³ ЕАОС, „Морски послания II“, 2020 г., стр. 11.

⁵⁴ ЕАОС, „Морски послания II“, 2020 г., стр. 25.

⁵⁵ Работен документ на службите на Комисията, вж. стр. 9.

⁵⁶ НТИКР, „Мониторинг на изпълнението на общата политика в областта на рибарството“ (доклад STECF-Adhoc-19-01). Това е доклад на експертна група към НТИКР от март 2019 г. Данните са за периода до 2017 г. Вж. стр. 7, 11.

⁵⁷ STECF 19-01, стр. 11.

⁵⁸ Работен документ на службите на Комисията, придружаващ съобщението COM(2019) 274 final, вж. стр. 7.

⁵⁹ Доклад STECF-ADhoc-19-01.

⁶⁰ COM(2019) 274 final от 7 юни 2016 г.

⁶¹ ЕАОС, „Морски послания II“, 2020 г., стр. 17.

⁶² Вж. доклади на НТИКР: PLEN 17-02, PLEN 18-01, STECF 18-09 и STECF 18-13.

⁶³ НТИКР, Годишен икономически доклад за европейския риболовен флот за 2014 г. (STECF 18-07), стр. 163.

⁶⁴ Вж. съображение 21 и член 59 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета.

⁶⁵ Вж. доклад STECF 17-02.

⁶⁶ Вж. доклад STECF PLEN 17-02.

⁶⁷ Вж. доклад STECF PLEN 19-01.

⁶⁸ Вж. съображение 18 и членове 5 и 6 от Регламент (ЕО) № 1967/2006 на Съвета.

⁶⁹ Регламент (ЕС) 2019/1022, приет на 20 юни 2019 г.

⁷⁰ Членове 17 и 6.

⁷¹ Регламент (ЕС) 2019/1241.

⁷² Вж. член 3, буква г).

⁷³ Вж. например член 10, параграф 4, член 12, параграф 2, член 15, параграф 2, член 23, параграфи 1 и 5, член 27, параграф 7 и член 31, параграф 4.

⁷⁴ Регламент № 1967/2006.

⁷⁵ Регламент № 1343/2011.

⁷⁶ COM(2007) 604 окончателен от 17 октомври 2007 г.: Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Разрушителните риболовни практики в открито море и опазването на уязвимите дълбочинни морски екосистеми”.

⁷⁷ Доклад STECF PLEN 17-02.

⁷⁸ COM(2017) 192 final от 24 април 2017 г.: Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета „Прилагане и оценка на Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета за създаване на система за контрол на Съюза за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството съгласно член 118“.

⁷⁹ COM(2018) 368 final от 30 май 2018 г.

⁸⁰ Източник: База данни на GFCM.

⁸¹ Вж. член 2, параграф 5, буква г) от Регламента за ОПОР.

⁸² Член 23 от Регламента за ОПОР.

⁸³ Вж. член 23, параграф 2 от Регламента за ОПОР.

⁸⁴ Член 2, параграф 3 от Регламента за ОПОР.

⁸⁵ Вж. член 1 от Регламента за ЕФМДР (Регламент (ЕС) № 508/2014).

⁸⁶ Съображение 10 от Регламента за ЕФМДР.

⁸⁷ Член 6 от Регламента за ЕФМДР.

⁸⁸ Членове 37—40 от ЕФМДР, съответно „Подпомагане на подготовката и изпълнението на мерките за опазване и регионално сътрудничество“, „Ограничаване на въздействието на риболова върху морската среда и приспособяване на риболова към опазването на видовете“, „Иновации, свързани с опазването на морските биологични ресурси“, „Опазване и възстановяване на морското биологично разнообразие и екосистеми и компенсационни режими в рамките на устойчивите риболовни дейности“.

⁸⁹ Окончателен доклад „Използване на ЕФМДР за опазването на чувствителните видове“, март 2020 г.

⁹⁰ ЕАОС, „Морски послания II“, 2020 г., стр. 53.

⁹¹ Европейска сметна палата, Специален доклад № 12/2011 „Допринесли ли са мерките на ЕС за адаптиране на капацитета на риболовния флот към наличните възможности за риболов?“.

⁹² Регламент за ЕФМДР, член 5.

⁹³ Регламент за ЕФМДР, член 11.

⁹⁴ Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския фонд за морско дело и рибарство и за отмяна на Регламент № 508/2014. COM(2018) 390 final от 12.6.2018 г., членове 13 и 16.

⁹⁵ Заключения на Съвета относно предложението на Комисията за нов Европейски фонд за морско дело и рибарство, юни 2019 г.

⁹⁶ Регламент (ЕС) № 1293/2013.

⁹⁷ Въз основа на информация от уебсайта на ФАО.

График

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2020 г.

АВТОРСКО ПРАВО

© Европейски съюз, 2020 г.

Политиката на Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с повторното използване на информация се изпълнява в съответствие с Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторното използване на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по „Creative Commons Attribution 4.0 International“ (CC BY 4.0). Това означава, че повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документа. ЕСП не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторната употреба.

Уреждането на допълнителните права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП, или когато са използвани материали от трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при използването.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, е възможно да е необходимо да поискате разрешение директно от носителите на авторските права.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване и не са Ви преотстъпени.

Всички уебсайтове на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат връзки към уебсайтовете на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира съдържанието им, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейска сметна палата не може да бъде използвано без предварително разрешение от нейна страна.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.