Европейски икономически сметки за околната среда – ползата за създателите на политики може да се подобри

Кpатко изложение

I

Европейските икономически сметки за околната среда (EEEA) са важен източник на данни за мониторинг и оценка на екологичните политики, като например Седмата програма за действие за околната среда, и мотивират напредъка към постигането на Целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации (ЦУР). EEEA са статистическа рамка, която обхваща широк набор от таблици и сметки, описващи връзката между околната среда и икономиката на ЕС.

II

ЕСП извърши одит на това дали Комисията е създала, управлявала и използвала ефективно европейските икономически сметки за околната среда. Одитът на ЕСП показа, че Комисията не разполага с дългосрочна перспектива за нуждите от данни за ЕЕЕА за целите на създаването на политики в областта на околната среда. Комисията не е изготвила обзор на нуждите, свързани с ЕЕЕА, нито е изяснила какви индикатори са необходими. Въпреки наличието на стратегия за EEEA, липсва задълбочен план за действие за изпълнение на целите. ЕСП установи, че в последователните стратегии някои стратегически цели са повтаряни повече от десет години.

III

Предложенията на Комисията и държавите членки относно това дали модулите за ЕЕЕА да бъдат задължителни се основават главно на наличието и матуритета на данните, както и на съображения, свързани с административната тежест в държавите членки, а не на определените нужди от данни. Комисията е използвала модулите за ЕЕЕА, без да е извършила пълен анализ на съотношението цена/ползи. Модулите за ЕЕЕА не са използвани в пълния си потенциал за наблюдението на ключови политики в областта на околната среда.

IV

По-бързото предоставяне на данните подобрява тяхната полезност. ЕСП установи, че въпреки че Комисията е публикувала някои данни по-рано от необходимото, тя не е използвала всички средства за тяхното по-бързо предоставяне. Не съществува календар със сроковете на изготвяне на данните, който да информира кога те ще бъдат публикувани.

V

Въз основа на своите констатации ЕСП препоръчва на Комисията да подобри:

1. стратегическата рамка за данните за EEEA;
2. целесъобразността на модулите за EEEA за изготвянето на политики в областта на околната среда;
3. актуалността на данните за EEEA.

Въведение

01

За създателите на политики е важно да разполагат с актуална и надеждна информация, за да наблюдават икономическия, социалния и екологичния напредък към устойчиво развитие. Европейските икономически сметки за околната среда са статистическа рамка, която обхваща широк набор от таблици и сметки. В тези сметки се описва връзката между околната среда и икономиката, включително въздействието на икономиката върху околната среда.

02

В глобален план Статистическата комисия на ООН е одобрила Системата от икономически сметки за околната среда като международен статистически стандарт за екологично-икономическо счетоводство. В тази система се използват понятия, определения и класификации в съответствие със системата от национални сметки на Организацията на обединените нации, разработена от нея, Комисията, Международния валутен фонд, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и Световната банка. Това улеснява изготвянето на международно съпоставими статистически данни и сметки.

03

През 1994 г. Европейската комисия представи първата стратегия¹ за „зелено национално счетоводство“. Оттогава насам Комисията работи заедно с държавите членки, ООН и ОИСР, за да анализира обхвата на наличните статистически данни за Европейските икономически сметки за околната среда (EEEA). Комисията и държавите членки прилагат EEEA в рамките на Европейската стратегия за екологично счетоводство в съответствие със Системата на ООН от икономически сметки за околната среда.

04

В правната рамка за EEEA² е определен общ стандарт за събирането, съставянето, предаването и оценката на сметките. В таблица 1 са обобщени шестте настоящи модула. Комисията събира данни за два допълнителни модула на доброволни начала – европейски сметки за горското стопанство и субсидии за околната среда и подобни сметки за трансфери. Тя разработва още три допълнителни модула – сметки за природния капитал/за екосистемите, сметки за водите и сметки за разходите по управление на ресурсите. По EEEA се докладват данни за 64 икономически дейности плюс домакинствата. В приложение 1 може да се намери допълнителна подробна информация за EEEA.

Източник: ЕСП.

05

С помощта на EEEA се определя делът на сектора на стоките и услугите, свързани с околната среда, в общата икономика, както и размерът на производството и потреблението на природни ресурси и енергия. Например чрез сметките се определят най-замърсяващите дейности или тези, които най-много изчерпват природните ресурси. Сметките дават възможност да се определи колко струва опазването на околната среда и кой плаща за него. EEEA използват и допълват съществуващата статистика за околната среда (за отпадъците и горското стопанство) и икономическата статистика (компоненти от националните сметки, публичните финанси и бизнес статистиката). Например модулът за сметки за емисиите във въздуха може да се извлече от инвентаризациите на емисиите на парникови газове³ или от енергийната статистика.

06

EEEA могат да дадат отговори на въпроси от рода на:

• Какви са последиците за устойчивостта от нашите текущи модели на производство и потребление?
• Какво въздействие може да окажат новите екологични данъци? Кой поема данъчната тежест – производителите (промишлените отрасли) или потребителите (домакинствата)?
• Какъв натиск върху околната среда оказват нашите модели на търговия в държавите извън ЕС?
• Колко хора работят в екологичната промишленост и произвеждат екологични стоки и услуги като вятърни турбини или слънчеви панели?

07

Основните ползватели на EEEA са Комисията и Европейската агенция за околна среда. EEEA са основен източник на данни за мониторинг и оценка на политиките за околната среда, като например Седмата програма за действие на ЕС за околната среда (7-а ПДОС), и за измерване на напредъка към постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР)⁴ (вж. фигура 1). Другите потенциални ползватели на EEEA включват държавите членки на ЕС и изследователите.

08

Евростат насърчава развитието и използването на EEEA. Всички държави членки съставят своите съответни сметки и ежегодно представят данни за EEEA на Комисията. Комисията оценява качеството на сметките съгласно принципите и критериите за качество на европейската статистика⁵ и предоставя методологични насоки за подобряване на качеството и надеждността на данните. На фигура 2 са обобщени ролите и отговорностите на различните заинтересовани страни.

09

Европейските икономически сметки за околната среда са един от няколко метода, чрез които Европейската комисия събира и разглежда информация по въпросите на околната среда. Другите методи включват инвентаризациите на емисиите на парникови газове, нарастващата употреба на спътникови снимки, конкретните изследователски проекти и моделирането на околната среда и икономическото моделиране, извършвано от и за Съвместния изследователски център. Предимството на EEEA е възможността за интегриране с други статистически данни, по-специално интегрирането с икономически данни, което позволява на лицата, отговарящи за вземането на решения, да правят оценка на взаимодействието между околната среда и икономиката.

Обхват и подход на одита

10

EEEA са важен източник на информация за политиките за околната среда. Поради това качеството и целесъобразността на EEEA са от решаващо значение за максималното увеличаване на тяхното въздействие. Оценката на EEEA е от особено значение сега, тъй като данни за първите три модула се събират от 2013 г., а за вторите три модула — от 2017 г. Понастоящем се обмислят нови модули. Оценяването на приложените модули на този етап може да даде възможност за извличане на поуки, а резултатите да се приложат при разработването на новите модули.

11

Целта на одита беше да се оцени как Комисията е управлявала развитието на EEEA и дали те удовлетворяват потребностите на създателите на политики в ЕС. Общият одитен въпрос беше „Дали Комисията е създала, управлявала и използвала ефективно европейските икономически сметки за околната среда?“. За да отговори на този въпрос, ЕСП оцени:

• дали Комисията е взела предвид потребностите на своите служби (по-специално, ГД „Околна среда“, ГД „СИЦ“ и Евростат) и на Европейската агенция за околна среда при планирането и разработването на EEEA;
• използването на EEEA за мониторинг и оценка на политиките за околната среда, като например 7-ата ПДОС, и измерването на напредъка към постигане на ЦУР;
• как Комисията е оценила качеството на данните за EEEA на държавите членки и дали са предоставени навременни методологични насоки.

12

Сметната палата събра одитните доказателства посредством:

• разглеждане на последователните европейски стратегии за екологично счетоводство, документи за политиката, протоколи от заседанията на различни равнища и съответните пояснителни документи;
• анкети и събеседвания със съответните служби на Комисията, които изготвят и използват EEEA. ГД „Околна среда“ (ГД ENV), ГД „Съвместен изследователски център“ (ГД СИЦ), Статистическата служба на Европейския съюз (Евростат) и Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) бяха разгледани в настоящия одит като ползватели на данни. Евростат беше също разгледана като основен доставчик на данни за EEEA;
• проверка на данни за периода 2015–2017 г. на четири държави членки със сравнително пълна събрана информация (Белгия, Унгария, Полша и Швеция) за следните модули: сметки за емисиите във въздуха, свързани с околната среда данъци по икономически дейности и материални потоци в рамките на икономиката, с цел проверка на начина, по който Евростат е извършвала оценката на качеството;
• преглед по критерии като пълнота, навременност⁶ и актуалност⁷ за всички държави членки и всички шест модула за ЕЕЕА.

13

ЕСП не извърши повторно процедурите на държавите членки за осигуряване на качество, за да оцени надеждността на данните.

Констатации и оценки

Стратегическата рамка за EEEA още не е всеобхватна

Комисията не е определила пълен набор на нуждите от данни за EEEA

14

Комисията следва да координира своите нужди от информация за околната среда. Тя следва да определи необходимите данни за анализ на политиката (като посочи степента на подробност, последните данни и периодичността) и гарантира наличието на сътрудничество и редовен конструктивен диалог между съответните служби. Комисията следва да се консултира с доставчиците и ползвателите на данни, за да гарантира наличието на съответните данни в подкрепа на развитието на политиката и други инициативи.

15

ЕСП установи, че за европейската екологична статистика и сметки в конкретните споразумения между Евростат и съответните служби на Комисията е определен основният вид на необходимите данни за планиране и прилагане на политиките на ЕС в областта на околната среда. В тях са определени и ролите и отговорностите на всяка страна, областите на сътрудничество и приоритетите по отношение на текущото и бъдещото развитие на статистиката. Тези споразумения се актуализират ежегодно.

16

Обменът на мнения между Евростат и държавите членки (като доставчици на национални данни) се осъществява на стратегическо равнище и на оперативно равнище (вж. фигура 3). Групите заседават ежегодно. Службите на Комисията, които използват EEEA, се канят на заседанията като наблюдатели.

17

Средносрочните и дългосрочните нужди от информация за околната среда се изразяват чрез стратегически документи като 7-ата ПДОС, която обхваща период от седем години. Нуждите от информация за EEEA се обосновават в Европейската стратегия за екологично счетоводство, която е за срок от пет години. Процесът на прилагане на даден модул за EEEA обаче продължава около 10 години (вж. точка 28). Такъв дълъг период представлява предизвикателство при изразяването на нуждите от данни. Не съществува документ, в който да е определена цялостна дългосрочна перспектива за нуждите на Комисията от данни за ЕЕЕА при създаването на политиките за околната среда. Един такъв документ би предоставил основа за проактивно, навременно и подходящо развитие на сметките за околната среда.

18

Анализът на ЕСП на протоколите от заседанията между 2015 г. и 2018 г. показа, че ползвателите на EEEA се нуждаят от по-пълни и по-актуални данни, както и от сметки за горското стопанство, екосистемите и водите. Протоколите обаче не разкриват естеството или необходимостта от показатели. ЕСП установи, че службите на Комисията разчитат главно на вече предоставената информация от Евростат, която се допълва с източници на данни от други служби, организации и изследователската общност.

Стратегията не е допълнена със задълбочен план за действие

19

В своята Европейска стратегия за екологично счетоводство (ESEA) Комисията следва да определи развитието на EEEA въз основа на нуждите на политиката. За ефективното прилагане на стратегията Комисията следва да приоритизира целите и да посочи как те ще бъдат изпълнявани и постигнати.

20

В ESEA са описани приоритетите и действията за хармонизиране на развитието и използването на сметките за околната среда, така че те да бъдат приложени последователно в цяла Европа. До момента има четири стратегии за сметките за околната среда (вж. фигура 4). Стратегиите съдържат раздели за нуждите на политиката и бъдещата работа в областта на околната среда, които тогава са използвани като мандат за работните групи относно сметките за околната среда. Бъдещата работа се определя с оглед на целите, подредени по приоритети.

21

Както в предходните стратегии, в ESEA за периода 2019 – 2023 г. е посочено потенциалното използване на съществуващите и бъдещите сметки. Основните цели на тази стратегия са EEEA да отговорят на нуждите на ползвателите за данни с високо качество и тяхното съдържание да бъде широко признато и ценено. За постигането на тези цели са предложени задачи. В стратегията обаче не е определен подробен план за действие, който да обхваща бъдещата работа в областта, включително етапни цели и бюджетни прогнози. В документ относно прилагането на стратегията са предложени точки за действие. В него обаче не се определя как следва да се приложат тези действия. За някои точки са посочени срокове, за други такива отсъстват.

22

Някои от задачите се повтарят в последните три стратегии. Пример за това е задачата за подобряване на посланията относно значимостта на EEEA и насърчаване на тяхното използване. Съгласно документите на Комисията, включително стратегията, до момента EEEA не са широко известни или използвани пълноценно от създателите на политики. В каре 1 са представени примери за други задачи, които се повтарят от 2003 г. или 2008 г.

Недостатъците при прилагането на модулите за EEEA са намалили тяхната значимост за процеса на създаване на политики

Комисията е изпълнила модулите за ЕЕЕА, без да е извършила пълен анализ на съотношението цена/ползи

23

Комисията следва да подбира модулите за EEEA въз основа на общоприети приоритети на ползвателите на данните. Тя трябва да извърши анализ на разходите и ползите, преди да предложи кога един модул да стане задължителен.

24

Процесът на създаване на сметките започва с изразяването на потребностите на съответните служби на Комисията и продължава с анализ от Евростат на наличните данни и методологиите, които следва да се използват. Преди Комисията да предложи да направи сметките задължителни, тя може да отпусне безвъзмездна финансова помощ на държавите членки за пилотни проучвания за определяне и/или хармонизиране на методологиите и за тестване на събирането на данни.

25

За първите три модула за ЕЕЕА (вж. таблица 1), добавени в Регламента, Комисията е извършила анализ въз основа на разходите за прилагането на модулите. В този кратък анализ не е посочено конкретно как ще се използват модулите и не са определени ползите от тях. За другите три модула, добавени в Регламента, Комисията не е извършила пълен анализ на разходите, нито на ползите.

26

Комисията и държавите членки са предложили решението дали модулите за ЕЕЕА да бъдат задължителни да се взема главно въз основа на наличието и матуритета на данните, както и на съображения относно административната тежест в държавите членки, а не въз основа на определените нужди от данни.

Прилагането на един модул за EEEA е отнело около десет години

27

За шестте задължителни модула за EEEA Сметната палата оцени периода за прилагане от първото пилотно проучване до включването на модула в правната рамка (вж. фигура 5). Беше установено, че процесът на прилагане на четири от шестте задължителни модула е отнел повече от 10 години.

28

През 2003 г. Комисията е предложила други доброволни модули като бъдещи области на развитие (например сметки за горското стопанство и сметки за водата). До момента работата по тези модули все още продължава. Например ГД „Околна среда“ е поискала модул за сметките за горското стопанство. Към датата на одита на ЕСП този модул не беше изцяло приложен (вж. каре 2).

29

Прилагането на нов модул за EEEA отнема много време. В краткосрочен и средносрочен план Комисията допълва данните за EEEA с източници като например данните, събрани от други организации, изготвени от изследователската общност или базирани на нови технологии, като спътникови снимки.

Комисията не е използвала модулите за EEEA във всички съответни политики

30

Съгласно Регламент (ЕС) № 691/2011 EEEA следва да бъдат използвани активно и точно във всички държави членки и във всички съответни области на политиката на Съюза като ключов елемент на оценките на въздействието, плановете за действие, законодателните предложения и други важни резултати на политическия процес. Комисията и Европейската агенция за околна среда следва да използват сметките по-специално за мониторинг на ЦУР в Европа и за мониторинг и оценка на 7-ата ПДОС – две ключови европейски инициативи по отношение на екологичната и икономическата устойчивост.

31

ЕСП установи, че данните от тези модули (сметки за материалните потоци в рамките на икономиката, сметки за разходите за опазване на околната среда и сметки за сектора на екологичните стоки и услуги) се използват редовно. Например Комисията ги е използвала в справки и анализи, свързани с напредъка към постигането на ресурсна ефективност в Европа, прехода към кръгова икономика⁸, прехода към зелена икономика или разходите за опазване на околната среда. Въпреки че Комисията и Европейската агенция за околна среда използват данни за данъците, свързани с опазването на околната среда, те не използват предоставената от EEEA разбивка по икономически дейности (модула за данъци, свързани с околната среда, по икономически дейности). Одитираните от ЕСП ползватели на EEEA в Комисията и в Европейската агенция за околна среда не са използвали модулите за емисиите във въздуха и за физическите енергийни потоци в процеса на изготвяне на политики.

32

Счита се, че седем от 17-те глобални цели, определени през 2015 г. от Общото събрание на ООН за постигане на устойчиво развитие в световен мащаб до 2030 г., са почти изцяло свързани с околната среда (ЦУР 6, 7, 11, 12, 13, 14 и 15), а в останалите има елементи, свързани с опазване на околната среда и устойчиво развитие, и включват цели, свързани с околната среда (ЦУР 2, 3, 8 и 9). В Европа Евростат наблюдава напредъка в постигането на 17-те ЦУР от 2017 г. чрез специален набор от показатели на ЕС за ЦУР и чрез публикуването на мониторингов доклад относно ЦУР в ЕС. Показателите на ЕС за ЦУР са общо взето съгласувани с показателите на ООН за ЦУР⁹.

33

Наборът показатели на ЕС за ЦУР съдържа около 100 показателя. Комисията го подлага на ежегоден преглед чрез процес на консултация. Той трябва да отговаря на редица принципи, включително:

• показателите трябва да бъдат ограничени до шест на брой за всяка ЦУР. Наборът от показатели на ЕС за ЦУР може да включва и допълнителни многоцелеви показатели, които се използват за наблюдение на повече от една цел. Вследствие на това в набора от показатели на ЕС за ЦУР за 2019 г. всяка цел се наблюдава чрез общо 5 до 11 показателя;
• за да се добави нов показател за цел, за която вече има 6 показателя, трябва да се премахне друг показател;
• показателите може да се заменят само ако новите показатели ще доведат до по-точно измерване. Следователно всеки нов показател трябва да бъде цялостно разработен, уместен за политиката и да има по-добро статистическо качество от показателя, който ще замени.

34

Евростат използва два модула за EEEA в процеса на наблюдение на постигането на ЦУР в ЕС (вж. фигура 6). Съгласно Европейската стратегия за екологично счетоводство за периода 2019 – 2023 г. обаче всички задължителни модули за EEEA, с изключение на сметките за разходите за опазване на околната среда, както и две сметки, за които работата продължава (сметките за екосистемите и сметките за водата), могат да допринесат за мониторинга на ЦУР в Европа.

35

През 2018 г. и 2019 г. различните служби на Комисията са предложили два алтернативни показателя, в които се използват модулите за емисиите във въздуха и за сектора на екологичните стоки и услуги (емисии във въздуха по промишлен сектор и зелена икономика). Евростат е задържала въвеждането на показателите поради разногласие относно източниците на данни, които да бъдат използвани, или относно замяната на съществуващите показатели за ЦУР, или поради липсата на данни на национално равнище.

36

7-ата ПДОС е стратегията на ЕС за околната среда, която направлява европейската политика за околната среда до 2020 г. В нея не се посочва как EEEA могат да се използват за наблюдение и оценка на тази политика. Европейската агенция за околната среда предоставя показатели като част от процеса на наблюдение. Агенцията използва три модула за EEEA¹⁰ в своите годишни доклади по показателите при наблюдението на прилагането на 7-ата ПДОС. Съгласно 7-ата ПДОС, Агенцията избира кои показатели да използва.

37

Една от трите основни цели на 7-ата ПДОС е „да опази, съхрани и подобри природния капитал на Съюза“. За да наблюдава тази цел, Комисията разработва сметки за природния капитал¹¹ (наричани също „сметки за екосистемите“¹²) като нов модул за EEEA. Сметките за природния капитал ще бъдат насочени и към екологично ориентирани ЦУР, като например ЦУР 6, ЦУР 14 и ЦУР 15, за които Комисията не разполага със задоволителен набор от показатели.

38

За целите на мониторинга на 7-ата ПДОС създателите на политики е необходимо да разполагат със сметките за околната среда, представени в интегрирана рамка. Такава рамка би съчетала сметките за околната среда с други икономически данни (например в таблиците „Вложени ресурси-продукция“¹³). Това би разкрило взаимодействието между икономиката и околната среда (като например емисии във въздуха, данъци, свързани с околната среда, добив и използване на материали, дейности по опазване на околната среда). Евростат публикува отделно модулите за сметките за околната среда. Докато работата по създаването на такава интегрирана рамка¹⁴ продължава, Комисията използва алтернативни източници на данни, основани на различни методологии. (Вж. каре 3).

Евростат среща предизвикателства при събирането на актуални данни с високо качество

39

Държавите членки следва да представят своите данни за EEEA и свързания с тях доклад за качество в рамките на сроковете съгласно определените на равнището на ЕС общоприети счетоводни стандарти. Евростат следва да оценява качеството на данните за EEEA съгласно установените принципи¹⁵ и критерии¹⁶. Евростат следва да предоставя методологични насоки като начин за подобряване на качеството и надеждността и следва да изготвя и публикува прогнози за данните, които не са подадени от държавите членки.

40

На фигура 7 е показан процесът за оценка на качеството от предоставянето на данните до тяхното публикуване.

Предизвикателства при навременното събиране на данни

41

Актуалността на данните е важен критерий за качество. Натискът върху околната среда се увеличава, а актуалните данни спомагат да се разбере ситуацията, за да се предвидят ефективни действия. Данните за EEEA следва да се събират и отчитат, за да може Комисията своевременно и широко да използва EEEA при изготвянето и мониторинга на политиките на ЕС.

42

Съгласно правната рамка за EEEA държавите членки следва да предоставят данните си не по-късно от две години след срока. ЕСП установи, че основните служби на Комисията, които използват данните, са поискали от Евростат по-актуални данни от изискваните от регламента. Вследствие на това Евростат е разработила процедури за оценка на по-актуални данни за първите три модула. Комисията предоставя прогнози със забавяне от 6 месеца за сметките за материалните потоци в рамките на икономиката и от 1 година за сметките за емисиите във въздуха. За свързаните с околната среда данъци по икономически дейности Евростат работи по предоставянето на прогнози със забавяне от 1 година. Във връзка с останалите три модула, на 15 май 2019 г. Комисията представи документ за обсъждане в работна група DIMESA (вж. фигура 3) относно по-ранното предаване на данни.

43

ЕСП разгледа сравнение, изготвено от Евростат за един модул (сметки за материалните потоци в рамките на икономиката), между прогнозираните от него стойности и действителните данни, изпратени от държавите членки за 2013 г. и 2014 г. Този модул се използва за получаване на показателя „Вътрешен добив“ (вж. каре 4). В анализа на Евростат е съпоставена разликата между прогнозите на Комисията и действителните данни за показателя (и тяхната разбивка по видове материали). Като цяло на равнището на ЕС абсолютната разлика е малка въпреки значителните разлики за някои отделни позиции. За да се подобрят предварителните оценки, е необходима повече работа, за да се вземат предвид специфичните характеристики на държавите членки.

Източник: ЕСП, въз основа на информация, предоставена от Комисията.

44

За националните сметки и икономическите сметки за селското стопанство държавите членки и съответно Комисията предоставят данните на два етапа. На ранния първи етап се представят обобщени данни, включително прогнози. На по-късен етап се предоставят по-точни и по-подробни данни. С тази двуетапна процедура за предоставяне на данни се увеличава актуалността, а оттам и полезността на сметките. За модулите за EEEA не се използва такава двуетапна процедура за предоставяне на данни.

45

За първите три модула (вж. таблица 1) повечето държави членки са спазили определените в регламента срокове. С изключение на една държава членка, през 2016 г. и 2017 г. всички държави членки са изпратили в срок докладите за качество. През 2017 г. само четири държави членки са изпратили данните след срока (две за един модул и две за два модула).

46

Във връзка с вторите три модула Комисията е разрешила тримесечно удължаване за представянето на доклади за качеството за всеки модул през първата година на прилагането. Осем¹⁷ държави членки са изпратили докладите след удължения срок. Липсата на доклади за качеството на данните по време на процеса на валидиране не позволява на Комисията да оценява правилно съпоставимостта на данните. Четири държави членки са получили дерогации да представят данните след срока за един или повече модула. Една държава членка, която не е имала дерогация, не е изпратила никакви данни за сметките за сектора на екологичните стоки и услуги в продължение на осем месеца след законовия срок.

47

За някои модули периодът между валидирането и публикуването за шестте задължителни модула се е подобрил през периода 2015 – 2017 г. Това е довело до по-ранното публикуване на данните. Няма обаче публикуван календар за периода, в който са публикувани модулите за EEEA. Евростат публикува данните след тяхното валидиране. Поради липсата на график за датите на публикация основните служби на Комисията, които използват данните, разполагат само с ориентировъчна информация за това, кога данните за ЕЕЕА ще бъдат на разположение. Ако една държава членка изпрати данните за EEEA след срока или се забави твърде много с отговора на исканията на Комисията за разяснения, това може да удължи необходимото време за приключване на процеса на валидиране и, следователно, да забави публикуването.

48

В таблица 3 е показан процентът на променливите, които не са изпратени от държавите членки при събирането на данни през 2017 г. към съответните дати на публикуване. С малки изключения държавите членки са изпратили изискваните данни за първите три модула. За вторите три модула обаче данните са били по-непълни, особено за сектора на екологичните стоки и услуги, където 16 държави членки – от които три са получили дерогация – не са изпратили данните. В случай на липсващи данни от държавата членка Комисията оценява конкретните променливи, необходими за изчисляване на европейските обобщени стойности.

49

Евростат се свързва неофициално с всяка държава членка, която не е предоставила всички или част от данните за EEEA преди крайния срок. За трите разгледани години ЕСП установи, че 16 държави членки не са изпратили пълни данни за модула за емисиите във въздуха. През 2015 г. Евростат е установила проблеми по отношение на данни от Финландия за сметките за материалните потоци. Евростат е заменила тези данни със свои прогнози, одобрени от Финландия, и ги е публикувала заедно с данни за другите държави членки през 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Финландия е изпратила актуалните данни за периода 2015—2017 г. през 2018 г.

50

В пет случая Евростат е изпратила официални писма с искане за липсващите данни за модулите за ЕЕЕА. Комисията не е изпратила официални писма до други държави членки с искане за липсващи EEEA. Комисията има право да предприема правни действия (производство за установяване на нарушение) срещу всяка държава членка, която не прилага правото на ЕС. ЕСП не установи други доказателства, че Евростат е наложила на държавите членки да предоставят всички изисквани данни.

Предизвикателства за качеството на данните

51

Евростат извършва проверки за валидиране на данните на държавите членки. При тези проверки са установени проблеми. Например при събирането на данни през 2015 г. Финландия е изпратила сметките за материалните потоци в рамките на икономиката, но по време на проверките за валидиране Евростат е установила проблеми и не е одобрила данните. Като алтернативно решение Евростат е оценила общите стойности за Финландия за периода 2015 – 2017 г. със съгласието на държавата членка, за да изготви оценки за европейските агрегати.

52

В анализа на документите на четирите държави членки ЕСП установи слабости в документацията за процеса на валидиране (за повече информация вж. каре 5). Проверките за валидиране на Евростат включват проверки на пълнотата, последователността и достоверността. За достоверността Евростат съпоставя например сметките за материалните потоци в рамките на икономиката с базата данни за международната търговия, а също и с предоставените данни от държавите членки през предходните години. Проверките включват и анализи на годишните темпове на промяна. Съответните разлики водят до сигнал за проблем, който изисква разяснение. Евростат изпраща доклад за валидиране на съответната държава членка, който включва искане за разяснение на тези съответни въпроси.

53

Съпоставимостта е един от елементите от процеса на Евростат за оценка на качеството. Съгласно правната рамка информацията, включена в докладите за качество на държавите членки, следва да позволи на Евростат да оцени правилно дали държавите членки прилагат определянията по съпоставим начин. Докладите за качество обаче не съдържат достатъчно информация, която да позволи правилното оценяване на съпоставимостта. В извадката от държави членки на ЕСП беше установено, че докладите за качество съдържат информация за използваните основни източници на данни, но не и за подробните методи на съставяне. Една държава членка обаче (Белгия) е представила отделна методологическа бележка за всеки модул, допълваща докладите за качеството.

54

Комисията може своевременно да решава проблеми, свързани с отделните държави членки. В извадката на ЕСП от четири държави членки беше установен само един пример, в който Комисията не е решила методологически проблем. В своите доклади за качеството от 2015 г., 2016 г. и 2017 г. Швеция е поискала методологични насоки относно емисиите на биогенен CO₂ от използването на страничен продукт от процеса на производство на целулоза (определен като „черна луга“).

55

В някои сложни случаи от общ характер процесът на предоставяне на подходящи насоки относно методологични проблеми отнема няколко години и това може да засегне качеството на съответните данни. ЕСП констатира, че работата по някои общи методологични проблеми, като например в рамките на работната група за решаване на методологични проблеми във връзка с транспорта, продължава от 2012 г. Проблемите, свързани с данъците, плащани от чуждестранни превозвачи, и с оценката на уравнителните позиции (които изразяват промяната от територия към местопребиваване (резидентност) вече са били изтъкнати при първото събиране на данни през 2013 г. Работните групи за решаване на тези проблеми са създадени едва през 2017 г. и 2015 г. съответно.

Заключения и препоръки

56

За да се наблюдава напредъкът към устойчиво развитие в областта на околната среда е важно създателите на политики да разполагат с актуална и надеждна информация. EEEA описват връзката между околната среда и икономиката и са важен източник на данни за мониторинг и оценка на политиките за околната среда (вж. точки 01—08).

57

ЕСП установи, че Комисията не е определила своите нужди от средносрочни и дългосрочни данни за ЕЕЕА за целите на създаването на политики в областта на околната среда. Евростат и службите на Комисията, които използват сметките, си сътрудничат в разработването на EEEA, но не са изразили ясно нуждите си по отношение на EEEA и не са конкретизирали какви показатели са необходими за изготвянето на политики и за мониторинга в областта на околната среда (вж. точки 14—18).

58

В документ относно прилагането на европейската стратегия във връзка със сметките за околната среда се предлагат някои дейности за постигане на целите на стратегията. Липсва обаче задълбочен план за действие за изпълнение на целите, с етапни цели и бюджетни прогнози. ЕСП установи, че в стратегиите някои от стратегическите цели са повтаряни повече от десет години (вж. точки 19—22).

Препоръка 1 — Подобряване на стратегическата рамка за данните за ЕЕЕА

Комисията следва:

1. да изготви документ, в който се определя дългосрочна перспектива за информацията за ЕЕЕА, необходима за изготвянето на политики в областта на околната среда;
2. да състави пълен списък на нуждите от данни за изготвяне на EEEA, включително на необходимите показатели за изготвяне на политики в областта на околната среда;
3. да изготви всеобхватен план за действие (с етапни цели и бюджетни прогнози) за прилагане на стратегията за европейските стратегически сметки за околната среда.

Срок за изпълнение: 31 декември 2021 г.

59

Комисията не е избрала задължителните модули за ЕЕЕА главно въз основа на нуждите, изразени от нейните служби, нито е извършила пълен анализ на съотношението разходи—ползи преди разработването на модулите за EEЕA. Главно поради периода от време, необходим за прилагането на модулите за EEEA (от 8 до 14 години), по отношение на краткосрочните и средносрочните нужди от данни, Комисията е включила и други източници на данни за събиране на данните за EEEA с (вж. точки 23—29).

60

Модулите за EEEA не са използвани пълноценно при наблюдението на напредъка за постигането на ЦУР и 7-ата ПДОС. За основните ползватели и създатели на политики е необходимо сметките за околната среда да бъдат представени в интегрирана рамка, за да може да се разбере взаимодействието между икономиката и околната среда във всичките му измерения. Въпреки това Евростат публикува модулите за EEEA отделно, което не дава възможност за такъв интегриран преглед. Комисията използва алтернативни източници на данни въз основа на различни методологии (вж. точки 31—38).

Препоръка 2 — Комисията следва да подобри целесъобразността на модулите за EEEA за изготвянето на политики

Комисията следва:

1. да оцени разходите и ползите от разработването на интегрирана рамка за екологично счетоводство, за да се подобрят съгласуваността на информацията за околната среда и целесъобразността на изготвените политики в ЕС;
2. да оценява нуждите, изразени от съответните служби на Комисията, и да извършва анализи на съотношението разходи—ползи, когато предлага нови модули за EEEA.

Срок за изпълнение: 31 декември 2021 г. за а) и 31 декември 2023 г. за б)

61

В правната рамка е посочено, че Комисията следва да предоставя данните за EEEA с максимално забавяне от две години. По-бързото предоставяне на данни обаче подобрява ползата от EEEA, а Евростат вече предоставя по-актуални данни за два от шестте модула за EEEA. За друг модул понастоящем се извършват действия. По отношение на останалите три модула Комисията е направила предложение за предприемане на различни действия на 15 май 2019 г. По-ранното получаване на данните би позволило данните да се оповестяват по-бързо, като така се подобри ползата от EEEA. В някои случаи държавите членки не са изпратили необходимите данни в рамките на определения срок. Необходимото време за публикуване на данните се е подобрило, но липсата на график за публикация означава, че ползвателите на EEEA имат само обща идея кога ще бъдат предоставени данните (вж. точки 41 до 50).

62

Като цяло Евростат е установила проблеми в процеса на валидиране на данните на държавите членки. ЕСП обаче установи слабости в документацията за процеса на валидиране. Установихме, че докладите за качество на държавите членки, придружаващи данните, не съдържат достатъчно информация, която да позволи на Евростат правилно да оцени качеството на данните. Евростат е предоставила насоки и е разгледала поставените от държавите членки проблеми и методологични въпроси от общ характер (вж. точки 51—55).

Препоръка 3 — Комисията следва да подобри актуалността на данните за EEEA

Комисията следва:

1. да направи анализ на степента, до която може да се приложи процедура на два етапа, подобна на тази, използвана за националните сметки, за всички модули за EЕEA;
2. да използва наличните инструменти за подобряване на навременността на предоставяне на информация от държавите членки;
3. да разработи календар за публикуване на данните за EEEA.

Срок за изпълнение: 31 декември 2022 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I с ръководител Николаос Милионис — член на Сметната палата, в Люксембург на неговото заседание от 11 септември 2019 г.

Приложения

Приложение I – Общ преглед на шестте задължителни модула за EEEA

Сметки за емисиите във въздуха

Сметките за емисиите във въздуха отчитат потоците от остатъчни материали в газообразно състояние и прахови частици, отделяни от икономиката в атмосферата. Изключват се естествените потоци като вулканите и горските пожари, емисиите от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, както и всички индиректни емисии.

Сметките следват принципа на резидентност в съответствие с националните сметки. Това означава, че те включват емисии от резидентни икономически единици, дори ако те възникват извън територията (например въздушни или корабни превозвачи, извършващи дейност в останалата част на света).

Сметките включват:

• Данни за шест парникови газа и седем замърсителя на въздуха, разбити по икономически дейности, плюс домакинствата. Различните замърсители на въздуха се изразяват в еквиваленти на друг замърсител на въздуха (например метанът се изразява в еквиваленти на въглеродния диоксид), за да се даде възможност за изчисляване на показателите за натиск върху околната среда като потенциал за глобално затопляне, подкисляващи газове или прекурсори на тропосферния озон.
• Данни за интензивността на емисиите във въздуха, което означава съотношението на емисиите в тонове на милион евро брутна добавена стойност.
• Данни за разликите между националните общи стойности от сметките за емисиите във въздуха и общите стойности, получени от националните инвентаризации на емисиите.

Данъци, свързани с околната среда, по икономически дейности

С данъците, свързани с опазването на околната среда, се отчитат тези данъци, групирани в четири категории: енергетика, транспорт, замърсяване и ресурси. Всяка категория данъци е представена по икономически дейности и за домакинствата.

В пример 2 е показано как може да се използват данните, предоставени с този модул.

Сметки за материалните потоци в рамките на икономиката

Със сметките за материалните потоци в рамките на икономиката се отчитат материалните потоци във и от дадена икономика в хиляди тонове годишно. Те предоставят данни за показатели като добива на ресурси от икономиките, потреблението на материали, производителността на ресурсите, отпечатъка на материалите върху околната среда и отделянето на икономическия растеж от добива на природни ресурси.

Сметките обхващат 50 категории материали в твърдо, газообразно и течно състояние (биомаса, метални руди, неметални минерали и изкопаеми горивни материали). Те изключват водата и въздуха.

Входящите материали в националните икономики включват добива на материали от околната среда в държавата и физическия внос от други икономики. Изходящите потоци включват отделянето на материали в околната среда на държавата и физическия износ към други икономики.

В пример 3 е показано как се използват данните, предоставени от сметките за материалните потоци в рамките на икономиката.

Сметки за разходите за опазване на околната среда

Със сметките за разходите за опазване на околната среда се отчитат направените разходи от резидентните икономически единици за целите на опазването на околната среда. В тях са представени националните разходи за опазване на околната среда, производство и потребление на услуги по опазване на околната среда и други трансфери за опазване на околната среда.

Дейностите по опазване на околната среда включват опазване на атмосферния въздух и климата, управление на отпадъчните води, управление на отпадъците, опазване и възстановяване на почвата, подпочвените води и повърхностните води, намаляване на шума и вибрациите, опазване на биологичното разнообразие и ландшафта, противорадиационна защита и научноизследователска и развойна дейност в областта на околната среда. Сметките определят количествено усилията на обществото и предприятията за прилагане на принципа „замърсителят плаща“.

В пример 4 е показана една употреба на сметките за разходите за опазване на околната среда.

Сметки за сектора на екологичните стоки и услуги

Със сметките за сектора на екологичните стоки и услуги се отчита информация за производството на стоки и услуги, специално проектирани и произведени с цел опазване на околната среда или управление на ресурсите.

В сметките са представени данни за продукцията на производителите на екологични продукти (стоки и услуги), измерена в парична стойност, брутната добавена стойност и заетостта, свързана с това производство. Данните са разбити по икономически дейности и дейности по опазване на околната среда.

В пример 5 е показано как може да се използват данните, предоставени от сметките за сектора на екологичните стоки и услуги.

Сметки за физическите енергийни потоци

Със сметките за физическите енергийни потоци се отчитат физическите енергийни потоци (изразени в тераджаули) от околната среда към икономиката, в рамките на икономиката и от икономиката към околната среда. Потоците са разбити по икономически дейности и по домакинства. Икономическите дейности обхващат производството, потреблението и натрупването.

Те представят ресурсите и използването на:

• физически енергийни потоци от природни енергийни суровини (например природна енергия от невъзобновяеми изкопаеми материали, от невъзобновяеми ядрени материали, водни, вятърни, слънчеви, от биомаса);
• енергийни продукти (например въглища, биогаз, течни биогорива, електроенергия, дървесина, ядрено гориво, петролни продукти, природен газ с изключение на биогаз и т.н.);
• енергийни остатъчни продукти (например възобновяеми отпадъци, невъзобновяеми отпадъци и енергия, включена в продукти за неенергийна употреба).

В пример 6 е показана една употреба на сметките за разходите за опазване на околната среда.

Акроними и съкращения

ГД CLIMA: Генерална дирекция „Действия по климата“

ГД ENV: Генерална дирекция „Околна среда“

ГД JRC: ГД „Съвместен изследователски център“

ДЧ: Държава членка (държави членки)

Държави от ЕАСТ: Държави — членки на Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария)

Евростат: Статистическа служба на Европейския съюз

ЕС: Европейски съюз

ЕСП: Европейска сметна палата

ОИСР: Организация за икономическо сътрудничество и развитие

ООН: Организация на обединените нации

ЦУР: Цел(и) за устойчиво развитие

7-а ПДОС: Седма програма за действие за околната среда

CO₂: Въглероден диоксид

DIMESA: Директори по въпросите на статистическите данни и сметките във връзка с промишления сектор и околната среда

EEEA: Европейски икономически сметки за околната среда

ESEA: Европейска стратегия за екологично счетоводство

ETEA: Данъци, свързани с околната среда, по икономически дейности

EW-MFA: Сметки за материалните потоци в рамките на икономиката

Отговори на Комисията

Кратко изложение

I

Освен европейските икономически сметки за околната среда (EEEA) Комисията използва широк набор от данни и системи за докладване съгласно директивите за околната среда, които се използват за мониторинг и оценка на политиките в областта на околната среда (в приложение на Насоките за по-добро регулиране), например директивите за птиците и за местообитанията, Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морска стратегия и др. Тези, както и редица други източници, като изследвания, експертни проучвания, метапроучвания и други, се използват за оценка на политиките в областта на околната среда.

II

Дългосрочните нужди от данни на Комисията са определени в стратегически документи, като например 7-ата програма за действие за околната среда, Стратегията за биологичното разнообразие и други, и са разгледани също така в проверка за пригодност на мониторинга и докладването (вж. COM (2017) 312).

Последователните издания на Европейската стратегия за сметките за околната среда са постоянен корпус с развиваща се визия. В случаите, когато стратегическите цели остават едни и същи, те се отнасят до различни набори от сметки. По-специално към момента на първите две издания на стратегията нямаше правни модули. В резултат на прилагането на тези първи издания на стратегията, по време на третото издание беше налице първоначален набор от модули и по време на четвъртото издание на стратегията — по-голям набор от модули.

III

Комисията предложи задължителните модули за EEEA въз основа на няколко критерия, включително нуждите, изразени от службите ѝ, наличието на данни и степента на зрялост, както и административната тежест за държавите членки.

IV

Комисията е съгласна, че по-бързото предоставяне на данните подобрява тяхната полезност.

V

Комисията приема всички препоръки.

Въведение

01

Комисията е съгласна, че EEEA са важни за създателите на политики. Обхватът на сметките за околната среда има за цел определянето на връзките между околната среда и икономиката. Това е полезно и е една от основните области на приложение.

Обхват и подход на одита

10

Комисията е съгласна, че оценката на EEEA е от особено значение сега, тъй като първите три задължителни модула за EEEA се изпълняват от 2013 г. насам, вторите три задължителни модула бяха въведени през 2017 г., а понастоящем се разглеждат нови модули за следващия период на докладване.

Констатации и оценки

17

Средносрочните и дългосрочните нужди от информация за ЕЕЕА са изразени чрез последователни издания на Европейската стратегия за сметките за околната среда и чрез различни инициативи на политиките (напр. ресурсната ефективност, кръговата икономика, енергийния съюз, Стратегията за биологичното разнообразие и др.), които са придружени от специфични рамки за мониторинг.

21

През май 2019 г. Комисията обсъди с държавите членки проект на план за прилагане на Европейската стратегия за сметките за околната среда за периода 2019—2023 г.

22

Общ отговор на Комисията по точка 22 и каре 1.

Последователните издания на Европейската стратегия за сметките за околната среда са постоянен корпус с развиваща се визия и, когато това е уместно, задачите биват продължавани. В случаите, когато стратегическите цели остават едни и същи, те се отнасят до различни набори от сметки. По-специално към момента на първите две издания на Европейската стратегия за сметките за околната среда нямаше правни модули. В резултат на прилагането на тези първи издания на стратегията, по време на третото издание беше налице първоначален набор от модули и по време на четвъртото издание на стратегията — по-голям набор от модули.

26

Комисията подбра модулите за EEEA въз основа на няколко критерия, включително нуждите, изразени от нейните служби, и очакваните разходи.

27

Комисията е съгласна, че разработването и прилагането на нови модули за EEEA може да отнемат дълго време. Това време е необходимо за 1) изпитване и доказване на тяхната осъществимост и анализ на разходите и ползите, 2) установяване на стабилна и ефективна от гледна точка на разходите методика, 3) обсъждане и съгласуване на методиката на международно равнище и 4) започване и приключване на законодателните процедури, което включва Европейския парламент и Съвета след широки консултации със статистическите служби на държавите членки. Ограничените ресурси също са пречка, тъй като експертите, които трябва да развиват нови модули, са също така тези, които изготвят редовни данни за съществуващите модули. Комисията отбелязва, че чрез въвеждането на нови модули Европейският съюз проправя пътя за EEEA на световно равнище. Всъщност международните статистически стандарти от 2012 г., посочени в параграф 2, се базират на европейския опит през годините преди влизането в сила на Регламента през 2011 г.

28

Общ отговор на Комисията по точка 28 и каре 2.

От дълги години Евростат събира и публикува данни за сметките за горското стопанство. Необходимо е въпросниците да бъдат редовно адаптирани, за да се поддържат в съответствие с икономическата действителност (напр. нови продукти, появяващи се на пазара), напредъка в технологиите и промените в статистическите класификации и стандарти.

Най-важният аспект на Европейската стратегия за сметките за околната среда за периода 2019—2023 г. е, че сметките за горското стопанство са един от седемте модула, предложени за евентуално включване в Регламент (ЕС) № 691/2011.

36

Неотдавна Комисията публикува своята оценка на 7-ата програма за действие за околната среда (ПДОС)(вж. COM (2019) 233). Тя е разработила набори от показатели, когато е било уместно, като например индекса за ресурсната ефективност, основните показатели за енергийния съюз, индикаторите за биологичното разнообразие и рамката за мониторинг на кръговата икономика, като също така използва показатели в процеса на преглед на изпълнението на политиките за околната среда и в рамките на европейския семестър.

42

Комисията планира да продължи да подобрява навременността на всички модули.

44

Ранни оценки вече са публикувани за няколко модула за EEEA. Не във всички случаи е необходимо ранните оценки да бъдат по-малко подробни отколкото действителните данни.

50

Като има предвид, че Комисията разполага с набор от инструменти, включително правни действия (производство за установяване на нарушение), Комисията избира инструментите, които позволяват най-добре да се постигне поставената цел. Производството за установяване на нарушение и последващите производства пред Съда на Европейския съюз представляват процес, изискващ време и ресурси, който може да отнеме дори повече от година. Ако целта е държавата членка да предостави данни във възможно най-кратък срок, подкрепата или партньорският натиск често са по-ефикасни, ефективни и пропорционални. В повечето случаи е възможно даден проблем да бъде разрешен в рамките на една година.

Каре 5 — Слабости в документацията на Евростат

С цел да се сведе до минимум административната тежест Евростат изисква от държавите членки обяснения само ако проблемите са значими и обясненията не могат да бъдат открити в документи, които вече са на разположение.

Заключения и препоръки

56

Освен EEEA Комисията използва широк набор от данни и системи за докладване съгласно директивите за околната среда, които се използват за мониторинг и оценка на политиките в областта на околната среда (в приложение на Насоките за по-добро регулиране), например: директивите за птиците и за местообитанията, Рамковата директива за водите, Рамковата директива за морска стратегия и други. Тези, както и редица други източници, като например изследвания, експертни проучвания, метапроучвания и други, се използват за оценка на политиките в областта на околната среда.

57

Комисията счита, че Европейската стратегия за сметките за околната среда предоставя стратегическа рамка за EEEA, включително за средносрочните и дългосрочните нужди от данни.

58

През май 2019 г. Комисията обсъди с държавите членки проект на план за прилагане на Европейската стратегия за сметките за околната среда за периода 2019—2023 г.

Последователните издания на Европейската стратегия за сметките за околната среда са постоянен корпус с развиваща се визия и, когато това е уместно, задачите биват продължавани. В случаите, когато стратегическите цели остават едни и същи, те се отнасят до различни набори от сметки. По-специално към момента на първите две издания на стратегията нямаше правни модули, по време на третото издание беше налице първоначален набор от модули и по време на четвъртото издание на стратегията — по-голям набор от модули.

Препоръка 1 — Подобряване на стратегическата рамка за данните за EEEA

Комисията приема препоръка 1, буква а) и ще изготви документ за установяване на дългосрочна стратегия за EEEA.

Комисията приема препоръка 1, точка б) и ще обобщава нуждите от данни за по-нататъшното развитие на EEEA, включително показателите, необходими за създаването на политики в областта на околната среда.

Комисията приема препоръка 1, буква в) и ще изготви подробен план за действие за прилагане на стратегия за EEEA.

59

Комисията подбра модулите за EEEA въз основа на няколко критерия, включително нуждите, изразени от нейните служби, и очакваните разходи.

60

Комисията е съгласна, че по-интегриран преглед и представяне на модулите за EEEA в допълнение към освобождаването на всеки модул във възможно най-кратки срокове ще играят положителна роля и ще засилят използването на EEEA. Комисията е готова да преследва тази цел.

Препоръка 2 — Подобряване на значимостта на модулите за EEEA за изготвянето на политики

Комисията приема препоръка 2, буква а) и ще направи оценка на разходите и ползите от разработването на интегрирана рамка за екологично счетоводство, за да подобри съгласуваността на информацията за околната среда и ползата за изготвянето на политики в ЕС.

Комисията приема препоръка 2, буква б) и ще направи оценка на нуждите, изразени от съответните служби на Комисията, и също така ще извърши анализ на разходите и ползите, преди да предложи новите модули за EEEA, очаквани до 2023 г.

61

Комисията планира да продължи да подобрява навременността на всички модули.

62

Комисията счита, че държавите членки са предоставили достатъчно информация, за да може Евростат да оцени повечето аспекти на качеството на данните.

Препоръка 3 — Подобряване на актуалността на данните за EEEA

Комисията приема препоръка 3, буква а) и е съгласна да анализира до каква степен двуетапна процедура, подобна на националните сметки, може да се използва за повече модули за EEEA.

Комисията приема препоръка 3, буква б) и ще използва наличните инструменти, за да подобри навременността на предоставяне на информация от държавите членки.

Комисията приема препоръка 3, буква в) и ще разработи календар за публикуването на данните за EEEA.

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав I „Устойчиво използване на природните ресурси“ с ръководител Nikolaos Milionis – член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП João Figueiredo; Robert Markus — главен ръководител; Maria Isabel Quintela — ръководител на одитната задача; Ioan Alexandru Ilie и Mihaela Vacarasu — одитори. Fiona Urquhart предостави езикова подкрепа.

От ляво надясно: Maria Isabel Quintela, João Figueiredo, Mihaela Văcărașu.

Бележки

¹ Документ „Directions for the EU on Environmental Indicators and Green National Accounting“, Съобщение COM(1994) 670.

² Регламент (ЕС) № 691/2011 на Европейския парламент и на Съвета, изменен с Регламент (ЕС) № 538/2014 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 158, 27.5.2014 г., стр. 113).

³ По-късно тази година Сметната палата ще публикува специален доклад във връзка с емисиите на парникови газове в ЕС.

⁴ Вж. Бърз преглед на конкретен казус „Практиката на докладване за устойчиво развитие — прилага ли се от институциите и агенциите на ЕС?“, юни 2019 г.

⁵ Определени с Регламент (ЕО) № 223/2009 на Европейския парламент и на Съвета, член 12, параграф 1 (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 164).

⁶ Съгласно Регламент (ЕО) № 223/2009, член 12, „навременност“ се отнася до периода от време между датата на предоставянето на данните и датата, на която е трябвало да бъдат представени данните.

⁷ Съгласно Регламент (ЕО) № 223/2009, член 12, „актуалност“ се отнася до периода от време между датата на предоставянето на информацията и събитието или явлението, което тя описва.

⁸ Данните от сметките за материалните потоци в рамките на икономиката се използват за съставянето на двата водещи показателя на Сравнителния анализ на ресурсната ефективност в ЕС, които измерват производителността на ресурсите и вътрешното потребление на материали. Данните от същия модул се използват и за изчисляване на процента на повторно използване на материалите, включен в рамката за мониторинг на кръговата икономика.

⁹ Вж. Бърз преглед на конкретен казус „Практиката на докладване за устойчиво развитие — прилага ли се от институциите и агенциите на ЕС?“, юни 2019 г.

¹⁰ Сметки за материалните потоци в рамките на икономиката, сметки за разходи за опазване на околната среда и сметки за сектора на екологичните стоки и услуги.

¹¹ Отчетността за природния капитал е инструмент за измерване на промените в запасите от природен капитал на различни нива и за интегриране на стойността на екосистемните услуги в системите за счетоводство и отчетност на равнището на Съюза и на национално равнище.

¹² Чрез сметките за екосистемите се измерва степента и състоянието на екосистемите и на предоставяните от тях екосистемни услуги в подкрепа на вземането на решения в контекста на устойчивото управление на ресурсите и околната среда и на други съответни области на политиката.

¹³ Таблиците „Вложени ресурси-продукция“ представляват матрица за продукти или промишленост, създадени въз основа на икономически данни и данни за външната търговия. Те се използват в подкрепа на анализите на икономическото въздействие.

¹⁴ Комисията разработва интегрирана мултинационална база данни за вложените ресурси и продукция.

¹⁵ Регламент (ЕО) № 223/2009, член 2, параграф 1 – Статистически принципи: професионална независимост, безпристрастност, обективност, надеждност, статистическа поверителност, разходна ефективност.

¹⁶ Регламент (ЕО) № 223/2009, член 12, параграф 1 – „Европейската статистика се разработва, изготвя и разпространява въз основа на еднообразни стандарти и хармонизирани методи. (…) се прилагат следните критерии за качество: относимост, точност, актуалност, навременност, достъпност, съпоставимост, съгласуваност.“

¹⁷ Осем държави членки за сметките за сектора на екологичните стоки и услуги, шест за сметките за физическите енергийни потоци и пет за сметките за разходите за опазване на околната среда.

График

Събитие	Дата
Приемане на Меморандум за планиране на одита (МПО)/Начало на одита	3.10.2018 г.
Официално изпращане на проектодоклада до Комисията (или до друга одитирана институция)	17.6.2019 г.
Приемане на окончателния доклад след съгласувателната процедура	11.9.2019 г.
Получаване на официалните отговори на Комисията (или на друга одитирана институция) на всички езици	26.9.2019 г.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2019 г.

PDF	ISBN 978-92-847-3505-1	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/88393	QJ-AB-19-013-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-3501-3	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/970118	QJ-AB-19-013-BG-Q

© Европейски съюз, 2019 г.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

За контакт с представители на ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

За да намерите информация за ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.