Подкрепа от ЕС за цифровизацията на училищата Значителни инвестиции, но липсва стратегически акцент при използването на финансирането от ЕС от страна на държавите членки

Кратко изложение

I В ЕС отговорността за разработването на образователната политика и организацията на училищата е изцяло на държавите членки. ЕС допълва и подкрепя действията на държавите членки и предоставя значителна финансова подкрепа за цифровизацията на училищата. За тази цел се използват различни инструменти като фондовете на политиката на сближаване, Механизма за възстановяване и устойчивост и програма „Еразъм+“. В периода 2014—2026 г. по една от тези програми са изплатени или ще бъдат изплатени значителни суми с цел укрепване на цифровото образование.

II В настоящия одит ЕСП направи оценка на действията, финансирани от бюджета на ЕС, в подкрепа на цифровото образование в училищата. ЕСП провери дали действията на Комисията са оказали подходяща подкрепа за цифровизацията на училищата. ЕСП също така разгледа дали националните, регионалните и местните органи в държавите членки са използвали наличното финансиране от ЕС по предназначение в подкрепа на цифровизацията на училищата и дали училищата имат достатъчно добра връзка с гигабитов интернет, за да постигнат целите на ЕС. Целта на доклада на ЕСП е да помогне на Комисията и на националните и регионалните органи на държавите членки да се справят по-ефективно с предизвикателствата, свързани с цифровизацията на училищата през периода 2021—2027 г. ЕСП стига до заключението, че като цяло тези мерки са помогнали на училищата в усилията им за цифровизация, но че държавите членки нямат стратегически акцент при използване на финансирането от ЕС.

III През 2018 г. Комисията прие План за действие в областта на цифровото образование с цел да подкрепи държавите членки за справяне с предизвикателствата пред цифровото образование. Този план включва училищата. Въпреки това одиторите констатираха, че посетените от тях държави членки не са транспонирали целите на Плана за действие в своите национални (или регионални) стратегии, не са актуализирали стратегиите си за периода 2021—2027 г. или не са формулирали специални стратегии за цифровизацията на своите училища. ЕСП също установи, че невинаги финансираните от ЕС действия са добре интегрирани в националните или регионалните стратегии за цифровизация на училищата, въпреки че това би могло да намали риска от фрагментарни интервенции, финансирани от бюджета на ЕС, и да спомогне за постигането на по-голямо въздействие.

IV В повечето случаи проектите, финансирани от ЕС, са постигнали планираните резултати, но все още са налице фактори, които не дават възможност на училищата да се възползват от финансирането от ЕС по най-добрия начин. Що се отнася до мерките, предвидени за финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост, наблюдават се недостатъци при определянето на ключовите етапи и целите, които трябва да бъдат изпълнени от държавите членки, особено по отношение на резултатите, които се очаква да бъдат постигнати във връзка с подобряването на цифровото образование. Европейската сметна палата установи, че разходните разчети, приети от Комисията по време на преговорите по националните планове за две мерки, проверени за целите на настоящия одит, се различават значително от действителните разходи, направени по време на изпълнението. Освен това училищата не са включени в достатъчна степен в определянето на потребностите.

V Почти всички ученици вече използват цифрови устройства, но много училища все още съобщават за недостатъчно оборудване или за необходимост от допълнително обучение на учителите. ЕСП също установи, че често липсва официален подход към използването на ИКТ в класната стая, което пречи на училищата да използват пълния потенциал на цифровизацията.

VI Комисията не разполага с изчерпателни данни за общия размер на финансирането от ЕС, изразходвано за цифровизация на училищата. Само няколко държави членки оценяват резултатите, които са постигнали с финансовата подкрепа на ЕС за подобряване на цифровото образование в училищата. Специфичните за програмата показатели не са информативни и само две от шестте посетени от ЕСП държави членки имат подходи за систематично наблюдение на напредъка, който училищата са постигнали по отношение на цифровизацията в резултат на финансовата подкрепа на ЕС.

VII През 2016 г. Комисията е поставила цели пред държавите членки да свържат училищата с гигабитов интернет до 2025 г. и да им дадат възможност да използват най-модерно ИТ оборудване и да възприемат иновативни начини на преподаване и учене. През 2022 г. обаче само малък брой училища могат реално да използват гигабитови връзки. Държавите членки са възприели различни подходи за насърчаване на свързването на училищата, но липсата на строго стратегическо планиране, заедно със закъснения при изпълнението на специалните програми, увеличава риска ЕС да не постигне целта за гигабитов интернет до 2025 г.

VIII Въз основа на тези заключения ЕСП препоръчва на Комисията:

• да популяризира по-активно действията на ЕС по Плана за действие в областта на цифровото образование, с цел да засили тяхното въздействие;
• да предприеме действия за засилване на връзката между целите на Плана за действие в областта на цифровото образование, националните или регионалните стратегии и финансирането от ЕС за училищата; и
• да наблюдава и насърчава постигането на целта за свързване към гигабитов интернет до 2025 г. за всички училища.

Въведение

Цифрово образование и цифровизация на училищата

01 Цифровото образование е насочено към това учениците да могат да се развиват успешно в живота, да станат ангажирани граждани и да се интегрират по‑добре на пазара на труда в един все по-цифровизиран свят¹. Още в проведените през 2013 и 2018 г. проучвания на училищата Комисията отбелязва, че конкретни политики и мерки за подкрепа на училищно равнище, като например по-добро оборудване или професионално развитие на учителите, могат да допринесат за по‑добри учебни резултати, но също и че съществуват големи разлики между училищата по отношение на използването на информационни технологии и достъпа до бърз интернет². В проучване, проведено през 2018 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), се подчертава, че учениците в училища, които са добре оборудвани с компютри и са свързани с интернет, могат да постигнат по-добри учебни резултати³.

02 След избухването на пандемията от COVID-19 цифровите компетентности и умения, както и наличието на цифрова инфраструктура и оборудване, станаха още по-актуални на всички образователни равнища. Пандемията разкри, че училищните системи в почти всички държави членки не са добре подготвени за дистанционно обучение поради недобра свързаност на училищата с интернет и липса на подходящо цифрово оборудване за учениците и учителите⁴. Освен това е необходимо учителите да бъдат уверени и квалифицирани в използването на цифрови технологии в подкрепа на преподаването, в съчетание с иновативни методи на преподаване, и да се гарантира, че всички ученици могат да участват в цифровото образование.

03 В ЕС държавите членки са отговорни за разработването на образователната политика, оборудването на училищата, контрола върху съдържанието на учебния процес и обучението на учителите и учениците. Освен това в рамките на държавите членки отговорностите могат да бъдат разпределени на различни равнища (национално, регионално или местно). Всяко трансгранично сътрудничество между държавите членки в областта на образованието е доброволно и невинаги е свързано с използването на средства от ЕС. Същевременно ЕС може да подкрепя и допълва действията на държавите членки⁵.

04 Ролята на Комисията в областта на цифровизацията на училищата е да допълва и подкрепя действията на държавите членки, като същевременно напълно зачита тяхната отговорност по отношение на съдържанието на учебния процес и организацията на образователните системи.

05 За да бъде цифровото образование успешно, е необходима и цифровизация на училищата: осигуряване на високоскоростен интернет в училищата и оборудване на класните стаи, учителите и учениците с хардуер, като например лаптопи или таблети; осигуряване на необходимите цифрови умения на учителите и другия училищен персонал; осигуряване на подходящи цифрови учебни материали и сигурни платформи; използване на съвременни учебни програми и подходи за обучение.

06 През 2020 г. в 27-те държави членки има над 65 милиона регистрирани ученици и учители в повече от 200 000 начални и средни училища⁶.

План за действие в областта на цифровото образование

07 През ноември 2017 г. на срещата на върха в Гьотеборг Европейският парламент, Съветът и Комисията провъзгласиха в Европейския стълб на социалните права, че всеки човек има право на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, за да поддържа и придобива умения, които му позволяват да участва пълноценно в обществото и да се справя успешно с прехода на пазара на труда⁷. Комисията даде своя принос към тези дискусии, като изложи визията си за европейско пространство за образование, в което да се използва напълно потенциалът на образованието и културата като движеща сила за създаването на работни места, социална справедливост и активно гражданско участие, както и като начин да проявяваме европейската си идентичност в цялото ѝ многообразие⁸. Комисията и държавите членки определиха иновациите и цифровите технологии като ключов фактор за по-добро образование — област, в която се смята, че Европа изостава от други региони.

08 През януари 2018 г. Комисията публикува първия си План за действие в областта на цифровото образование (наричан по-нататък „План за действие“), както беше обявено в приноса ѝ към срещата на върха в Гьотеборг⁹. Планът съдържа редица действия в три приоритетни области, чрез които Комисията възнамерява да подкрепи цялата съвкупност от системи за образование и обучение на държавите членки във всички сектори на образованието чрез обмен на най-добри практики, както и да стимулира и увеличи целенасоченото използване на цифрови и иновативни образователни практики (вж. фигура 1).

09 Комисията актуализира своя План за действие през септември 2020 г. Актуализираният план предлага дългосрочна стратегическа визия, обхващаща периода 2021—2027 г. Той продължава да съдържа основните елементи на първоначалния План за действие, но взема предвид и последните развития в областта на цифровото образование. Той се съсредоточава върху две приоритетни области и ключови действия, които следва да бъдат изпълнени през следващите години и които са от значение не само за училищата, но и за образованието след средното (например в университетите) или за професионалното обучение (вж. фигура 2).

10 Комисията разглежда Плана за действие като ключов фактор за подобряване на цифровата грамотност, уменията и капацитета на всички равнища на образование и обучение, както и за всички нива на цифрови умения. Тя също така използва плана като референтен документ за Европейския семестър — цикъла за координиране на икономическите, фискалните, трудовите и социалните политики в ЕС между държавите членки. В тази рамка, въз основа на предложенията на Комисията, Съветът отправи годишни препоръки по държави в областта на образованието и обучението. На фигура 3 са показани държавите членки, за които препоръките на Съвета включват инвестиции в цифровизацията на училищата през 2019 г. или 2020 г.

Цел на ЕС за свързаност на училищата от един гигабит в секунда до 2025 г.

11 Тъй като новите услуги за данни и новите приложения изискват мрежи с все по-голям капацитет, през 2016 г. Комисията определи стратегически цели за свързаност за всички основни социално-икономически фактори, като например училищата. Според тези цели до 2025 г. всички училища следва да разполагат с високоскоростна широколентова връзка, което означава достъп до интернет връзка със скорост на изтегляне или качване на данни от 1 гигабит в секунда (Gbit/s)¹⁰. Свързването на училищата с високоскоростна широколентова връзка ще улесни иновативните начини на преподаване и учене, ще даде възможност на учителите и учениците да се възползват от съвременни учебни материали и по този начин ще подобри цифровите умения. Тези цели следват приетата през 2010 г. Програма в областта на цифровите технологии за Европа, в която Комисията заявява, че до 2020 г. всички граждани на ЕС следва да разполагат с достъп до широколентова връзка със скорост 30 Mbps¹¹.

Финансова подкрепа на ЕС

12 Държавите членки могат да използват финансовата подкрепа на ЕС за цифровизация на училищата чрез различни инструменти, всеки от които има свои специфични цели и характеристики:

• Фондове на политиката на сближаване:

•  За периода 2014—2020 г. инвестициите в разширяване на достъпа до информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и подобряване на тяхното използване и качество, както и на образованието и обучението, бяха тематични цели на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския социален фонд (ЕСФ) — два от фондовете на политиката на сближаване (известни също като европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове). ЕС използва тези фондове за съфинансиране на инвестициите в области като балансирано развитие на регионите и развитие на работниците, младите хора и всички, които търсят работа¹². За програмния период 2014—2020 г. общият бюджет на ЕФРР и ЕСФ възлиза на 329 млрд. евро, от които приблизително 44,6 млрд. евро са разпределени за тези две тематични цели. Цифровизацията на училищата обаче не е конкретна цел на фондовете. Ето защо държавите членки не са задължени да предоставят подробна информация за средствата, разходвани за тази цел (вж. точка 71).
•  За периода 2020—2022 г. по линия на инициативата NextGenerationEU (NGEU), в рамките на фондовете на политиката на сближаване за периода 2014‑2020 г., е създадена Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU)¹³. От общия бюджет в размер на 44,5 млрд. евро държавите членки могат да използват средства в подкрепа на цифровизацията на училищата. Държавите членки могат да поискат мерките по REACT-EU да бъдат изцяло финансирани от бюджета на ЕС.
•  За периода 2021—2027 г. държавите членки могат също да използват средствата по линия на политиката на сближаване за цифровизация на своите училища, главно за инвестиции в инфраструктура за достъп¹⁴ и за подкрепа за придобиване на цифрови умения¹⁵.

• Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ)¹⁶:

МВУ е временен инструмент в рамките на NGEU, чиято цел е да смекчи икономическото и социалното въздействие на пандемията от COVID-19. Той се управлява пряко от Комисията. До края на 2026 г. държавите членки ще получават подкрепа от ЕС, при условие че постигнат определени цели за ефективност и ключови етапи във връзка с инвестиции и реформи, определени в националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Държавите членки могат да използват подкрепата на ЕС за финансиране на инвестиции в развитието на цифрови умения и цифровия преход на училищата. В рамките на общия бюджет от 723,8 млрд. евро (по текущи цени), наличен за МВУ, ЕСП установи, че в своите ПВУ 21 държави членки са избрали да инвестират над 11 млрд. евро в мерки в подкрепа на цифровизацията на училищата¹⁷.

• Програма „Еразъм+“¹⁸:

Наред с другото, тази програма подкрепя преподаването, основано на ИКТ, отвореното образование и иновативните практики в цифровата ера, като е насочена и към цифровата трансформация чрез развиване на цифрова готовност, устойчивост и капацитет:

•  За периода 2014—2020 г. програмата е разполагала с общ бюджет от 14,9 млрд. евро, от които около 1,6 млрд. евро са разпределени за проекти за транснационални стратегически партньорства в областта на училищното образование, като 100 млн. евро са специално предназначени за проекти за подобряване на използването на ИКТ в преподаването и ученето. Комисията е използвала програмата и за финансиране на действия по Плана за действие за 2018 г.
•  За периода 2021—2027 г. обхватът на програмата е разширен, за да се подкрепят дейности и проекти за изпълнение на актуализирания План за действие и за цифровата трансформация на училищата¹⁹. Общият бюджет на програмата е 26,2 млрд. евро. Не са заложени конкретни средства за цифровизация, но финансирането може да бъде използвано за подкрепа на дейности по Плана за действие за периода 2021—2027 г. и за стратегически партньорства за иновации, включително проекти за цифрово образование в училищата. Преходът към цифрови технологии е един от четирите междусекторни приоритета на програмата.

• Механизъм за свързване на Европа

През периода 2021—2027 г. цифровият компонент на Механизма за свързване на Европа²⁰ ( пряко управляван от Комисията инструмент на ЕС), който предоставя финансова подкрепа за създаването на устойчива взаимосвързана инфраструктура, осигурява бюджет от над 2 млрд. евро за подкрепа, наред с другото, на внедряването на 5G системи в т.нар. 5G общности, и който може да се използва за свързване на училищата.

Управление и използване на фондовете на ЕС

13 По отношение на програмите на политиката на сближаване националните или регионалните органи в държавите членки отговарят за подбора и мониторинга на проектите в рамките на оперативните програми, както и за изплащането на помощта. Комисията съфинансира разходите, свързани с проектите, в съответствие с условията, определени в приложимите общи правила и правилата на съответните програми.

14 В рамките на МВУ държавите членки въвеждат мерките, определени в националните ПВУ. За всеки ПВУ се отпуска помощ в съответствие с прогнозните разходи за мерките, включени в него, до размера на максималната сума, определена в Регламента за МВУ. За разлика от програмите на политиката на сближаване, финансирането от ЕС не е свързано с действително извършените разходи, а Комисията изплаща сумите, разпределени за ПВУ, след като държавата членка е постигнала съответните предварително определени ключови етапи и цели. Ключовите етапи са качествени постижения, като например влизане в сила на насоките за финансиране. Целите са количествени постижения, като например придобиване на определен брой цифрови устройства за училищата. В приложение IV е представен преглед на целите и ключовите етапи на мерките в подкрепа на цифровизацията на училищата в посетените от ЕСП държави членки.

15 Обикновено държавите членки използват фондовете на политиката на сближаване и МВУ за подобряване на ИКТ инфраструктурата и оборудването в училищата, осигуряване на обучение на учителите или разработване на учебни материали (вж. каре 1).

16 Действията на Комисията в подкрепа на цифровизацията на училищата , включително тези в подкрепа на Плана за действие, се финансират главно от програмата „Еразъм+“, която Комисията управлява пряко (вж. каре 2).

Обхват и подход на одита

17 В настоящият одит ЕСП разгледа действията в подкрепа на цифровото образование в училищата. По-конкретно одиторите провериха дали:

• действията на Комисията, по-специално в рамките на програмата „Еразъм+“, са осигурили добра подкрепа за цифровизацията на училищата;
• националните, регионалните и местните органи в държавите членки са използвали по предназначение наличното финансиране от ЕС в рамките на политиката на сближаване;
• с оглед на текущото изпълнение на МВУ до 2026 г. държавите членки са включили в своите ПВУ цифровизацията на училищата в достатъчна степен; и
• държавите членки са отразили стратегическата цел на Комисията за 2025 г.²¹ в национални стратегии или подходи за свързване на училищата с гигабитов интернет и дали действителната свързаност на училищата е на път да постигне тази цел.

18 За целта на одита бяха избрани шест държави членки: Германия, Гърция, Хърватия, Италия, Австрия и Полша. За Германия, където провинциите (Bundesländer) имат изключителна компетентност за образователната политика, ЕСП избра провинция Северен Рейн-Вестфалия, която е регионът с най-голям брой училища и ученици. През периода 2014—2020 г. тези държави членки са използвали значително финансиране по линия на политиката на сближаване (ЕСИ фондове) за цифровизация на своите училища, или понастоящем използват подкрепа от REACT-EU за тази цел, или са включили специални мерки в своите ПВУ, които да бъдат финансирани от МВУ до края на 2026 г. До края на 2021 г. за цифровизация на училищата са платени или са поети ангажименти за средства в размер на около 2,6 млрд. евро от фондовете по политиката на сближаване. Понастоящем още 1,1 млрд. евро са на разположение по линия на REACT-EU. Освен това до 2026 г. ще бъдат отпуснати над 7 млрд. евро на четири от тези държави членки, които решат да използват МВУ за същата цел, при условие че изпълнят в задоволителна степен ключовите етапи и целите, определени в МВУ (вж.фигура 4).

19 Във всичките шест държави членки ЕСП направи преглед на стратегиите и подходите за цифровизация на училищата. Освен това одиторите проучиха извадка от 61 действия или проекти, които са били или ще бъдат финансирани от ЕФРР, ЕСФ, МВУ и програма „Еразъм+“ и имат за цел да подкрепят цифровизацията на училищата. Одиторите на ЕСП избраха тези проекти поради финансовата им значимост или поради значението им за цифровото образование в училищата. Акцентът на работата на ЕСП беше върху това доколко тези проекти са били успешно включени в националните стратегии за цифровизация на училищата. Одиторите също разгледаха въпроса доколко те са били ефективни за подобряване на цифровото образование в училищата. Освен това одиторите посетиха 35 училища, които по един или друг начин са се възползвали от подкрепата на ЕС, предоставена в рамките на одитираните проекти (вж. приложение II).

20 В сътрудничество със съответните национални и регионални органи ЕСП проведе и онлайн проучване сред повече от 49 000 начални и средни училища в провинция Северен Рейн-Вестфалия (Германия), Гърция, Хърватия, Италия и Полша. Това проучване обхвана около една четвърт от училищата в ЕС. Целта му беше да се получи актуална информация, която не беше налична по друг начин, относно действителната гигабитова свързаност на училищата, ролята на цифровото образование и използването на инструментите и действията на ЕС в тази област (вж. обяснението в приложение III). Не беше проведено проучване в австрийските училища, тъй като националните органи решиха да не предоставят подкрепа за изпращане на въпросниците на ЕСП на училищата.

21 И накрая, одиторите използваха констатации от предишни специални доклади, като например тези за високоскоростната широколентова инфраструктура в градските и селските райони²² и за оценката на Комисията на националните планове за възстановяване и устойчивост²³.

22 Одитът на ЕСП беше извършен през 2021 и 2022 г. и обхвана периода от 2015 до 2021 г. Не беше обхванато използването на фондовете на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г., тъй като към края на одитната работа на терен през юни 2022 г. Комисията все още не беше приключила оценката си на проектите на програми за повечето държави членки.

23 ЕСП реши да проведе този одит с оглед на повишените усилия на Комисията за подпомагане на държавите членки в цифровизацията на училищата и значителните средства подкрепа от ЕС, които са на разположение на държавите членки за тази цел, по-специално в отговор на пандемията от COVID-19.

24 Целта на настоящия одит е да се предостави подкрепа на Комисията и на националните и регионалните органи на държавите членки, за да се справят по‑ефективно с предизвикателствата, свързани с цифровизацията на училищата през периода 2021—2027 г.

Констатации и оценки

Държавите членки са се възползвали само в ограничена степен от подкрепата на Комисията за цифровизация на своите училища

Вповечето държави членки са налице специални стратегии за цифровизация на училищата

25 Целта на Плана за действие е да се осигури подкрепа на държавите членки за справяне с предизвикателствата пред цифровото образование, като се предоставят инструменти, които да помогнат на преподавателите и обучителите за по‑пълноценно използване на технологиите. Това включва развиване на подходящи цифрови умения, както и събиране на по-добри доказателства и извършване на по-добри анализи. Актуализацията на плана през 2020 г. засили тези амбиции (вж. фигура 2). Одиторите провериха дали посетените от ЕСП държави членки са приели или актуализирали свои собствени стратегии в подкрепа на цифровизацията на училищата и дали след приемането на плана през 2018 г. са включили в стратегиите си елементи от Плана за действие, насочени към училищата.

26 През периода 2014—2020 г. Гърция и Хърватия не са разполагали със специална стратегия за цифровизацията на училищата. В гръцката национална стратегия за цифровизация от 2016 г. се споменава цифровизацията на училищата като един от няколкото приоритета и се посочва ролята на подкрепата от ЕС в този процес. В нея обаче не се определя ясна времева рамка за изпълнение. Хърватия има няколко национални стратегии за свързаност и образование, които включват и училищата, както и специален проект за цифровизация на училищата, който се основава на Стратегията за образование, наука и технологии от 2014 г. (вж. точка 59).

27 За периода 2014—2020 г. Италия вече има определена стратегия за цифровизация на училищата в Национален план за цифровизация на училищата. През 2020 г. тя е приела национална стратегия за цифровите компетентности, която обхваща и училищата.

28 Полша има разработени няколко общи стратегии и всеобхватни проекти, които са от значение за цифровизацията на училищата. До 2022 г. обаче не беше разработена целенасочена стратегия за цифровизация на образованието (включително на училищата), както и план за изпълнение на ПВУ.

29 През 2019 г. Германия е създала специална национална програма за подкрепа на цифровизацията на училищата (DigitalPakt Schule 2019—2024). Освен това на регионално равнище през 2020 г. провинция Северен Рейн-Вестфалия е приела специална стратегия за училищата (Digitalstrategie Schule NRW - Lehren und Lernen in der digitalen Welt). През същата година и Австрия е приела своя собствена стратегия (8 Punkte Plan).

Само няколко държави членки са включили елементи от Плана за действие в своите стратегии

30 Единствено Италия се позовава на Плана за действие в стратегията си. Съответното министерство вече е подкрепило всяко от действията, включени в плана от 2018 г., със свои собствени действия и възнамерява да направи това при изпълнението на националната стратегия за цифрови компетентности.

31 В Германия регионите са постигнали съгласие относно рамка за насоки за цифрово образование, която се позовава на DigComp — Европейската рамка за цифрова компетентност на гражданите. В нея се описват най-важните умения, от които хората се нуждаят, за да участват в цифровия свят, и които са от значение и за училищата. Въпреки това в стратегията на посетения от ЕСП регион няма изрично включени други елементи от Плана за действие.

32 В Гърция до края на 2022 г. нито една от стратегиите не се позовава на Плана за действие, а в Хърватия властите разглеждат актуализирания план като отправна точка за изготвянето на национален план за развитие на образователната система за периода 2022—2027 г., но до края на 2022 г. няма определени конкретни действия.

33 В Австрия Планът за действие не е изрично взет предвид при изготвянето на националната стратегия, най-вече защото основните ѝ стълбове са разработени преди публикуването на плана през 2018 г. В Полша нито една от стратегиите не се позовава на Плана за действие или не включва ясно елементи от него, въпреки че одитното посещение на ЕСП показа, че някои проекти са насочени към отделни приоритетни действия от него.

Много училища не са запознати с действията на Комисията, свързани с цифровизацията на училищата

34 Чрез Плана за действие Комисията подкрепя пряко цифровизацията на училищата с безплатни онлайн инструменти и действия, достъпни за всички училища. Най-важните от тях са SELFIE, Европейска седмица на програмирането (EU Code Week) и eTwinning (вж. каре 2). Затова ЕСП провери доколко с тези действия Комисията ефективно е успяла да достигне до училищата в държавите членки.

35 Комисията информира ЕСП, че като цяло няколко милиона ученици и други лица в различни държави членки, както и извън ЕС, са се възползвали от SELFIE, Европейската седмица на програмирането и eTwinning. Например към края на 2022 г. в SELFIE са регистрирани над 3 милиона ученици и учители от повече от 20 000 училища в ЕС. Въпреки това, когато в рамките на проучването си ЕСП запита училищата за тези инструменти, повечето от тях отговориха, че не са запознати с тях или не са ги използвали. Проучването на ЕСП също така потвърди, че SELFIE — най-новата инициатива — е инструментът, с който училищата са най-малко запознати, следван от Европейската седмица на програмирането. За разлика от това само няколко училища в Гърция, Хърватия и Италия не бяха запознати с eTwinning (вж. фигура 5).

36 Анализът на ЕСП на данни на Комисията и статистически данни на Евростат за училищата за 2020 г., обхващащи всички държави членки, показва също така, че между държавите членки има значителни разлики по отношение на дела на учениците и учителите, използващи SELFIE. Испания и Португалия са начело, докато в други държави членки почти няма училища, които използват този инструмент (вж. фигура 6).

37 В посетените от ЕСП държави членки беше установено, че основната причина, поради която SELFIE не се използва, е недостатъчната информираност на отделни училища относно инструмента, както и фактът, че той не е включен в националните или регионалните стратегии за цифрово образование. В Хърватия и Австрия училищата използват национални инструменти със сходни функции, които са били разработени преди SELFIE. ЕСП отбелязва, че общата цел на SELFIE може да бъде застрашена, ако трябва да се конкурира с инструменти и процеси, които училищата вече използват. Комисията обясни големия брой регистрирани потребители в Испания и Португалия (които не бяха част от избраните от ЕСП държави членки) с факта, че националните министерства на образованието активно насърчават използването на SELFIE в училищата.

38 По подобен начин използването на действия в рамките на eTwinning се различава значително в посетените от одиторите държави членки. Например в Италия съответното министерство е организирало специално обучение, за да подпомогне учителите при използването на инструмента и да популяризира инициативата в училищата. В други държави членки националните или регионалните министерства на образованието не са насърчавали конкретно училищата да участват в дейностите на ЕС или не са ги включили в учебната програма.

Цифровизацията не е приоритет в проектите за стратегическо партньорство за училищата

39 Със стратегическите партньорства, включващи училища и други организации, работещи в областта на образованието, Комисията цели да подкрепи разработването, трансфера и/или прилагането на иновативни практики на организационно, местно, регионално, национално или европейско равнище. Въпреки че цифровизацията не е изрична цел на програма „Еразъм+“ за периода 2014—2020 г., в насоките на Комисията училищата се насърчават да кандидатстват с проекти за обучение, основано на ИКТ, отворено образование и иновативни практики в цифровата ера. От 2020 г. насам в насоките допълнително се набляга на развиването на високоефективни цифрови образователни екосистеми и на по‑доброто използване на цифровите технологии за преподаване и учене. Поради тази причина ЕСП проучи до каква степен програма „Еразъм+“ е помогнала на училищата в усилията им за цифровизация.

40 В контекста на програма „Еразъм+“ одиторите установиха, че Комисията не е дефинирала по-подробно „цифровизацията“ и не е прецизирала какво въздействие следва да бъде постигнато с финансирането. В критериите за подбор на проектите не се поставя особен акцент върху проекти, свързани с ИКТ, или с цифровизация на училищата. Преди пандемията от COVID-19 са били налице повече от 8 700 проекта за училищни партньорства и стратегически партньорства между училища и други организации, които Комисията е одобрила от 2015 г. насам. По приблизителна оценка на ЕСП само незначителен дял от проектите в посетените от одиторите държави членки са имали за цел повишаване на цифровите компетентности или възприемане на нови методи на обучение, основани на ИКТ, в училищата. В отговор на пандемията от COVID-19 през август 2020 г. Комисията е отправила допълнителна покана за представяне на предложения, с която е предоставила още 100 млн. евро за насърчаване на готовността за цифрово образование, насочени към училищата и други образователни институции²⁴. Към 2022 г. обаче проектите, получили финансова подкрепа по поканата, все още бяха в процес на изпълнение и резултатите от тях не бяха налични.

41 В извадката на ЕСП от 10 проекта за стратегически партньорства, които включват елементи на цифровизация и са започнали преди 2020 г., беше установено, че в случаите, когато не са били забавени от пандемията от COVID-19, въпросните проекти са постигнали планираните резултати и са подкрепили участниците с иновативни решения за учене и преподаване. Въздействието им обаче е ограничено най-вече до участниците. Те не са били включени или свързани с националните или регионалните стратегии за цифровизация, а координацията с други дейности, финансирани от ЕС или на национално равнище, не е била задължително условие. Само в два от одитираните от ЕСП проекти новите подходи за учене са станали неразделна част от учебната програма на училището. Въпреки това и за тези проекти няма налична информация дали подходите са били разпространени в училища, които не са участвали в проекта.

Финансовата подкрепа от ЕС е допринесла за цифровизацията на училищата, но има слабости при разпределянето на средствата

Финансираните от ЕС действия невинаги са добре интегрирани в националните стратегии за цифровизация на училищата

42 Един стратегически и координиран подход в рамките на държавите членки или регионите за инвестиции в училищната инфраструктура, професионално развитие на учителите и наличие на електронно съдържание и концепции за цифрово преподаване обещава по-голямо въздействие върху интегрирането на цифровото образование в училищата. В този контекст ЕСП провери дали финансираните от ЕС действия в посетените държави членки са най-малкото успешно интегрирани в актуални национални или регионални стратегии за цифровизация на училищата.

43 Одиторите установиха, че финансираните от ЕС действия невинаги са добре интегрирани в националните стратегии за цифровизация на училищата. Това се обяснява и с факта, че такова правно изискване не съществува в законодателството на ЕС (или в националното законодателство). Предвид този контекст ЕСП отбелязва, че стратегиите за интелигентна специализация, които са предварително условие държавите членки или регионите да получат средства по политиката на сближаване за инвестиции в областта на научните изследвания, технологичното развитие и иновациите, не изискват изрично действия, насочени към цифровизацията на училищата²⁵.

44 В Германия (провинция Северен Рейн-Вестфалия)Digitalstrategie Schule NRW включва устройства назаем за учители (в крайна сметка финансирани по линия на МВУ) и ученици (финансирани със средства по линия на REACT-EU). Въпреки това както планираната национална образователна платформа, така и подкрепата за центровете за високи постижения в областта на образованието (вж. каре 1) не са включени в нито една стратегия за цифровизация. До средата на 2022 г. те остават изолирани мерки за подкрепа на цифровизацията в училищата, тъй като няма управленска рамка, която да гарантира, че провинциите (Länder), които са основните участници в образованието в Германия и които носят изключителна отговорност за училищното образование, използват планираните услуги в своите училища. По мнение на ЕСП това може значително да намали добавената им стойност за училищата.

45 В Гърция и Полша финансираните от ЕС проекти, като например закупуването на устройства, не са били включени в специална стратегия за цифровизация на училищата през периода 2014—2020 г. Като част от обща стратегия за развиване и разширяване на използването на съвременни методи на преподаване, основани на ИКТ, за всички равнища и видове образование, Хърватия е включила цифровизацията на училищата в един проект, започнал през 2015 г., което ѝ е позволило да възприеме до голяма степен всеобхватен подход към цифровизацията на училищата. В австрийската стратегия за подкрепа на цифровизацията на училищата финансираните от ЕС действия играят централна роля, доколкото осигуряването на устройства на учениците е нейният най-важен елемент от финансова гледна точка.

46 Въпреки че в Италия някои действия, финансирани от програмите на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., са добре застъпени в Националния план за цифровизация на училищата (вж. точка 27), в новия план за действие в подкрепа на новата обща стратегия за цифрови умения се споменават действия за цифровизация на училищата само доколкото е предвидено те да бъдат финансирани по линия на МВУ. Въпреки това, независимо че през юни 2022 г. Италия е приела плана „Училище 4.0“ за оборудване на училищата с иновативни класни стаи, конкретната стратегия за цифровизация на училищата не е актуализирана. В резултат на това не e прецизирано как действията, финансирани по линия на МВУ, ще бъдат допълнени от други действия на ЕС, финансирани от програмите на политиката на сближаване за периода 2021—2027 г., или от действия, финансирани на национално равнище, които са били необходими за това финансираните от МВУ действия да бъдат изцяло ефективни.

47 Гърция, която планира съществени инвестиции в цифровизация на училищата, предвидени да бъдат финансирани от МВУ до 2025 г. (вж. приложение I), през 2021 г. представи всеобхватна стратегия за цифрова трансформация на обществото и икономиката („Библия за цифрова трансформация през периода 2020—2025 г.“), която обхваща също образованието и училищата. Към 2022 г. обаче е налице само приблизителна оценка на бюджета, необходим за действията за допълване на мерките, финансирани от МВУ, а съответното министерство не е трансформирало приоритетите в сектора на образованието в конкретни планове за действие.

48 Тъй като в посетените от ЕСП държави членки финансираните от ЕС действия обикновено (с изключение на Хърватия) са единични интервенции, като например закупуване на устройства за учителите или учениците или обучение на учителите, липсата на интеграция в съответните национални или регионални стратегии повишава риска от фрагментирано използване на средствата на ЕС, което се отразява отрицателно на потенциалното им въздействие.

Финансирането от ЕС е дало възможност на държавите членки да подкрепят цифровизацията на училищата, но понякога само е заместило вече предвидено национално финансиране

49 Както фондовете на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., така и подкрепата от МВУ са обвързани с условието, че те не заместват публични или еквивалентни структурни разходи на държавата членка, не заместват периодични национални бюджетни разходи и допълват финансовата подкрепа по други програми и инструменти на ЕС (принцип на допълняемост)²⁶. Затова ЕСП провери дали финансираните от ЕС действия за цифровизация на училищата са в съответствие с този принцип.

50 В извадката одиторите на ЕСП откриха действия за цифровизация на училищата в Германия (провинция Северен Рейн-Вестфалия), които са били включени със задна дата в немския ПВУ: още в началото на 2020 г. регионалните власти са решили да финансират съответните устройства за учителите от регионалния бюджет. Мярката ще бъде рефинансирана от МВУ. Този подход е в съответствие с приложимите правила и поради това е приет от Комисията по време на преговорите по ПВУ на Германия. ЕСП обаче счита, че въпреки формалното му съответствие с принципа на допълняемост и възможността за обратно действие, както е посочено в съответното законодателство²⁷, в подобен случай не съществува истинска добавена стойност на финансирането от ЕС чрез Механизма за възстановяване и устойчивост.

Дейностите, финансирани от ЕС, са допринесли за цифровизацията на училищата, но очакваните резултати от мерките, предвидени да бъдат финансирани от МВУ, не са ясно определени

51 В държавите членки, които са използвали средства от фондовете на политиката на сближаване за цифровизация на училищата, ЕСП провери дали проектите са отговаряли на действителните потребности на училищата и дали са постигнали очакваните резултати. Тъй като през 2022 г. изпълнението на повечето от подкрепените от МВУ мерки в посетените от ЕСП държави членки тепърва започваше, одиторите на ЕСП разгледаха доколко ясно са били определени ключовите етапи и целите за отбелязване на напредъка. Те също така разгледаха какви са очакваните резултати от инвестициите. Освен това ЕСП направи оценка на отделни мерки в Германия (устройства за учителите) и Австрия (устройства за учениците) в училищата, които вече са се възползвали от тях.

52 По линия на фондовете на политиката на сближаване проектите, финансирани от ЕС, на които ЕСП направи преглед, обикновено включват отделни аспекти на цифровизацията, като закупуване на ИКТ оборудване, обучение на учители или предоставяне на цифрови учебни материали на училищата чрез специални платформи. Анализът на ЕСП установи, че в повечето случаи проектите са постигнали планираните резултати, но бяха откроени няколко фактора, възпрепятстващи посетените от ЕСП училища да използват по най-добрия начин подкрепата на ЕС (вж. каре 3).

53 Когато държавите членки използват МВУ за цифровизация на училищата, ключовите етапи и целите, които те трябва да изпълнят в задоволителна степен, за да им бъде изплатена подкрепата от МВУ, обикновено посочват вложените ресурси или крайните резултати, като например инвестирани суми, придобити устройства или брой обучени учители. В друг одит на ЕСП беше вече установено, че за някои ключови етапи и цели липсва яснота, че не са обхванати всички ключови процеси и че с тях се измерват реализираните продукти и услуги, а не въздействието²⁸. Показателите за въздействие по дефиниция имат по-дълъг времеви хоризонт, който може да не е подходящ за ограничените срокове за изпълнение на МВУ. Въпреки това избягването на показатели за въздействие значително ограничава възможността за оценка на изпълнението на мерките. И в настоящия одит са открити примери за слабости в определянето на ключови етапи и цели, които не посочват очаквани резултати по отношение на цифровизацията на училищата. В резултат на това може да се стигне до пълно изплащане на средства на държавите членки, дори ако на съответния етап училищата са постигнали незадоволителни резултати или няма постигнати резултати (вж. каре 4).

54 В рамките на МВУ помощта от ЕС се изплаща, когато дадена държава членка изпълни в задоволителна степен целите и ключовите етапи, определени в решението за изпълнение на националния ПВУ, прието от Съвета. По отношение на финансираните по линия на МВУ инвестиции в цифровизация на училищата държавите членки обикновено са изчислявали сумите, включени в ПВУ, като са използвали данни от подобни действия в миналото, когато такива данни са били налични, макар и — поради спешността на инструмента — без да са изготвени анализи на разходите и ползите преди включването им в ПВУ. По време на преговорите за националните ПВУ тези оценки са били проверени и потвърдени от Комисията²⁹.

55 За разлика от други форми на подкрепа от ЕС, в рамките на МВУ действителните разходи за мерките, поети от държавите членки, могат да бъдат по-високи или по-ниски от сумите, включени в националния ПВУ³⁰. ЕСП установи, че в две държави членки разходните разчети за две мерки, които вече се изпълняват, са значително по-високи от действителните разходи, направени по време на изпълнението (вж. каре 5). Комисията използва тези разходни разчети за определяне на финансовия принос към държавата членка³¹.

Училищата не са участвали в достатъчна степен в определянето на потребностите, като по този начин се намалява въздействието на финансирането от ЕС

56 Националните или регионалните стратегии за цифровизация на училищата могат да служат само като отправна точка, за да се определи какво следва да бъде постигнато от училищата и от какво конкретно се нуждаят те. Ето защо е важно потребностите на училищата да бъдат определени на подходящо равнище и с оглед на по-добрите резултати от обучението на учениците. За тази цел ЕСП провери доколко посетените от одиторите държави членки са взели предвид потребностите на училищата при определяне на финансираните от ЕС проекти.

57 Начинът, по който училищата могат да изразят потребностите си от цифровизация, се различава значително в посетените от ЕСП държави членки. В Германия например местните училищни власти отговарят за свързването на училищата и оборудването им с устройства, докато съответната провинция (Land) определя образователната политика, плаща заплатите на учителите и им осигурява обучение. В Хърватия единен публичен орган отговаря за инфраструктурата, както и за обучението на учителите в областта на ИКТ и осигуряването на софтуер за цифрови учебни материали в държавните училища. В Италия училищата разполагат с известна автономност при закупуването на оборудване и услуги, докато Министерството на образованието отговаря за организирането на обучение на учителите и за друга подкрепа.

58 ЕСП установи, че училищата невинаги са участвали в достатъчна степен в процеса на закупуването, за да изразят своите потребности, или не са могли да възприемат стратегически подход към цифровото образование. По този начин финансираните от ЕС проекти могат да постигнат своите цели и да допринесат за цифровото развитие на училищата, но те остават фрагментирани и като цяло нямат значително въздействие върху цифровизацията на училищата (вж. каре 6).

59 Що се отнася до фондовете на политиката на сближаване, от посетените от ЕСП държави членки само Хърватия е възприела подход, при който подкрепата от ЕС се използва в рамките на единно действие за координиране на инвестициите в ИКТ оборудване, професионално развитие на учителите и електронно съдържание, за да се даде възможност на всички училища систематично да използват съвременни методи и техники на преподаване, както и иновативни практики на преподаване и учене. Другите държави членки обикновено обясняват цялостната потребност от подкрепа с това, че свързаността на училищата и цифровите умения са под средното ниво, както е показано в национални или международни проучвания или оценки. Понякога в оперативните програми се споменават и по‑амбициозни цели, като например намаляване на броя на преждевременно напускащите училище или подобряване на уменията на учителите и учениците като цяло. В такива случаи действията в подкрепа на цифровизацията често се допълват от действия, които не са свързани с цифровизация, и не е ясно какви конкретни резултати се очаква да постигнат училищата с усилията си за цифровизация.

Много училища все още не използват потенциала на цифровизацията

60 Ключов фактор за въвеждането на цифрови технологии в училищата са подходящите учебни програми и планове за обучение, които насърчават учителите и учениците да възприемат новите технологии по всички учебни предмети. Наличието и качеството на учебните материали сами по себе си са условие за цифровизация на училищата, но те не гарантират по-добро обучение. Следователно училищата и учителите трябва да могат да използват тези ресурси, за да подобрят ученето и преподаването, по-специално по отношение на ИКТ в образованието³².

61 За да се интегрират ИКТ в ежедневието на училището на възможно най‑широка основа, училищата се нуждаят и от подход, който подкрепя използването на цифрово образование в класната стая. Тази подкрепа може да бъде неформална, например чрез консултиране на учителите относно ползите от цифровото образование и обучение като цяло, или чрез официални стратегии или писмени изявления, като например „електронна политика“, приета на училищно ниво. Това би могло да помогне на училищата да установят по-добре собствените си потребности.

62 В проучването си ЕСП запита училищата за наличното оборудване, за мнението им относно уменията на учителите да използват цифрови технологии в ученето и преподаването и за това къде според тях все още има най-голяма нужда от действия. Според получените отговори, почти всички училища респонденти използват цифрови устройства по един или друг начин. Отговорите обаче показват, че все още има значителни различия в количеството и качеството на оборудването, с което разполагат училищата, в това доколко учителите се смятат за подготвени за цифрово преподаване и колко често и къде всъщност се използва цифровото преподаване (вж. приложение III).

63 Въпреки че посетените от ЕСП държави членки са въвели задължителни часове по ИКТ за определени класове или поне планират да го направят, много училища, които отговориха на проучването на ЕСП, заявиха, че извън специализираните часове по ИКТ по-малко от една трета от учениците използват цифрово устройство за обучение в училище поне веднъж седмично. Това означава, че в много училища използването на ИКТ все още не е обичайно за всички предмети (вж. фигура 7).

64 Нито оперативните програми за периода 2014—2020 г., нито разгледаните от ЕСП национални ПВУ не изискват от училищата, които се възползват от подкрепата на ЕС, да разполагат със стратегии или концепции, които да гарантират широкото използване на цифрови технологии за целите на преподаването.

65 От посетените от ЕСП държави членки само Австрия изисква по закон от училищата, които са участвали във финансираната от МВУ мярка за оборудване на учениците с цифрови устройства, да изготвят план за развитие и изпълнение в подкрепа на образованието чрез използване на ИКТ и цифрови медии, в който да се определят краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели и действия³³. Съответното министерство обаче не разполагаше с актуална информация за това колко училища действително са спазили това законово изискване.

66 В Германия регионалното министерство на образованието в провинция Северен Рейн-Вестфалия предоставя на училищата референтна рамка за качеството на училищата и през 2018 г. е въвело задължителни концепции за цифрови медии в училищата с цел повсеместно възприемане на цифрови методи на преподаване. В Италия, главно поради въздействието на пандемията от COVID-19 върху училищата, през 2020 г. Министерството на образованието е приканило училищата да приемат план за интегрирано цифрово преподаване. В Гърция училищата могат да изберат да включат цифрови умения в плановете си за развитие на доброволна основа.

67 Затова ЕСП запита училищата дали имат официална стратегия (или концепция) за използване на цифрови технологии за учебни цели. Такива концепции могат да включват съществуваща и предвидена училищна ИТ инфраструктура, непрекъснато обучение на учителите в областта на ИКТ, съзнателно използване на цифрови устройства, използване на платформи и цифрови учебни материали за целите на преподаването или киберсигурност. Най-малко половината от училищата, отговорили на проучването на ЕСП, действително разполагат с такива концепции (вж. фигура 8).

68 Анализът на ЕСП на отговорите на проучването показва също, че училищата, които нямат въведена електронна политика, използват ИКТ в по-малка степен в процеса на преподаване. Според ЕСП това подчертава значението на официалните подходи от страна на училищата за използване на потенциала на цифровизацията по най-ефективен начин.

Само няколко държави членки оценяват постигнатите с подкрепата на ЕС резултати по отношение на цифровизацията на училищата

69 Цифровизацията на училищата не е самоцел, а отворен процес за подпомагане на развитието на уменията на учениците и подобряване на резултатите от обучението. Следователно придобиването на устройства или обучението на учители са предпоставка за ефективна цифровизация на училищата, но сами по себе си те не са показателни за качеството на цифровото образование в училищата. Чрез наблюдение на процеса на цифровизация по-лесно може да се установи дали използваните ресурси са ефективни за постигане на резултати за учениците. Мониторингът и оценката са от значение и за оценяването на ефективността, ефикасността и въздействието на подкрепата от ЕС³⁴. Поради тази причина ЕСП провери дали Комисията и посетените държави членки разполагат с процедури за мониторинг и оценка на напредъка, който училищата са постигнали в областта на цифровото образование с помощта на фондовете на ЕС.

70 От 2013 г. насам Комисията подкрепя Международното проучване на компютърната и информационна грамотност, в рамките на което на всеки пет години се оценяват знанията на ученици и учители в областта на ИКТ в избрани държави по света. Държавите — членки на ЕС, които участваха в последното налично проучване (2018 г.), бяха Дания, Чешката република, Германия, Франция, Люксембург, Португалия и Финландия. Следващото проучване ще бъде проведено през 2023 г.

71 Междувременно Комисията не разполага с изчерпателни данни относно общия размер на средствата, разходвани за цифровизация на училищата. Тъй като цифровото образование или цифровизацията на училищата не бяха изрична тематична цел на фондовете на политиката на сближаване през периода 2014‑2020 г., държавите членки не бяха задължени да събират и докладват такива данни на Комисията. Освен това Комисията не извършва специален мониторинг на приноса на финансирането от ЕС за цифровото образование.

72 Няма и изискване към държавите членки, които използват средства от ЕС за цифровизация на училищата, да извършват конкретни оценки на напредъка, който училищата са постигнали в областта на цифровото образование с помощта на средствата от ЕС. Показателите, които държавите членки трябваше да определят за целите на мониторинга на крайните продукти и резултатите от оперативните програми по фондовете на политиката на сближаване³⁵, са насочени към инвестиционния приоритет като цяло. Тези показатели бяха на твърде високо равнище, за да предоставят информация за напредъка, постигнат от училищата по отношение на цифровизацията, или бяха ограничени до отделни действия, като например процент на учителите, завършили курсове за обучение за подобряване на цифровите умения.

73 По същия начин поради временния характер на МВУ, Комисията не е поискала от държавите членки, които се възползват от него, да включат в своите ПВУ ключови етапи за мониторинг и оценка или за оценка на мерките в подкрепа на цифровизацията на училищата. Поради това като цяло не съществува изискване към държавите членки да оценяват дали мерките, финансирани по линия на МВУ, са довели до реални подобрения в цифровото образование.

74 В посетените от ЕСП държави членки беше установено, че само Хърватия и Италия са въвели подходи за систематично наблюдение на напредъка в областта на цифровизацията на училищата, които получават подкрепа от ЕС (вж. каре 7).

75 В другите държави членки резултатите обикновено се наблюдават само за отделни проекти и не съществуват договорености за редовна оценка на въздействието на мерките, финансирани от ЕС, върху цифровото образование. Затова е трудно да се оцени доколко подкрепата на ЕС е подобрила цифровизацията на училищата.

Само няколко училища могат да използват гигабитова интернет връзка

Действителната свързаност на много училища все още е ниска

76 Наличието на бърза интернет връзка и на мрежи в училищата е предпоставка за възможността да се използва най-модерното ИТ оборудване. Затова ЕСП провери дали посетените държави членки са трансформирали стратегическата цел за гигабитова интернет връзка до 2025 г., определена от Комисията, в национални стратегии или подходи за свързване на всички училища до 2025 г. и дали действителната свързаност на училищата им позволява да използват пълноценно ИКТ.

77 Въпреки че Комисията следи общия напредък по отношение на целите за свързаност на домакинствата на равнище ЕС чрез индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото, тя разполага с ограничена информация относно действителната свързаност на училищата и няма специален мониторинг в тази връзка. Всички посетени от ЕСП държави членки наблюдават общия напредък по отношение на свързаността на своите училища, но бяха отбелязани някои трудности при оценяването на действителната свързаност в Германия, Австрия и Полша. В Германия (провинция Северен Рейн-Вестфалия) информацията за действителната свързаност е противоречива. Регионалното министерство редовно провежда проучвания в училищата, но данните, с които разполага, се различават значително от данните, събирани на федерално равнище от доставчиците на телекомуникационни услуги. В Австрия властите разполагат само с неактуална информация, тъй като не са провеждали проучване сред училищата от началото на пандемията от COVID-19. Имаше и технически трудности при съпоставянето на адресите на училищата с данните в националния широколентов атлас, който е основният източник на информация за наличието на гигабитов интернет. В Полша мониторингът вече обхваща над 85 % от училищата и се увеличава с постигнатия напредък при свързването на училищата.

78 Целите на Комисията за 2025 г. са насочени единствено към наличието на гигабитови връзки, а не към реално използване на услугите от училищата. В държавите членки, обхванати от одита на ЕСП, договорите с доставчиците на телекомуникационни услуги показват, че само малка част от училищата, участвали в проучването, действително използват гигабитови широколентови връзки и по този начин са в състояние да се възползват по най-добрия начин от потенциала на ИКТ в цифровото образование (вж. фигура 9).

79 Във всички посетени от ЕСП държави членки също така се наблюдава, че липсата на подходяща инфраструктура възпира много училища да използват по най-добрия начин наличните интернет връзки за целите на преподаването. Много училищни сгради са стари и трябва да бъдат модернизирани с подходящо мрежово окабеляване и безжична локална мрежа (Wi-Fi) в класните стаи.

Някои държави членки може да не постигнат целта за гигабитова интернет връзка до 2025 г.

80 ЕСП установи, че държавите членки имат различни подходи в начина, по който насърчават гигабитовата свързаност на своите училища. В Германия (Северен Рейн-Вестфалия) регионалното правителство си е поставило за цел да свърже всички училища до края на 2022 г. Австрия планира да свърже само своите федерални училища до края на 2023 г., т.е. само 10 % от всички училища. Отговорността за свързването на останалите училища е на местните училищни власти, които могат — или не — да се стремят към бърза връзка за училищата в рамките на тяхната компетентност. Хърватия и Италия се стремят да свържат училищните сгради до 2025 г., но в техните процедури за възлагане на обществени поръчки целите за приключване на дейностите са поставени едва за средата на 2026 г. Гърция предвижда да свърже публичните администрации, включително всички училища, до 2027 г. (вж. фигура 10).

81 Според последната актуализация на проучването на Комисията относно националните планове за широколентов достъп в ЕС-27 само няколко държави членки са близо до постигане — или вече са постигнали — дори целите за 2020 г. на Програмата в областта на цифровите технологии за Европа, които не са толкова амбициозни, колкото е целта за общество на гигабитов интернет³⁶. Проучването не се фокусира конкретно върху училищата, но заключи, че държавите членки трябва да увеличат усилията си, за да постигнат — или да се доближат до постигането — на целите за общество на гигабитов интернет до 2025 г. По мнение на ЕСП липсата на строго стратегическо планиране в държавите членки и на специални програми за свързване на училищата, в съчетание със закъснения в изпълнението на такива програми, прави малко вероятно до 2025 г. всички училища в ЕС да бъдат свързани с гигабитов интернет.

82 Само четири от шестте посетени от ЕСП държави членки (Германия, Италия, Австрия и Полша) са приели специални програми за подкрепа, за да ускорят свързването на училищата, за които Полша вече е използвала финансиране от ЕС преди 2021 г. В Италия обаче, въпреки значителното увеличение на броя на свързаните училищни сгради от началото на програмата през 2020 г., в някои региони вече има значителни забавяния в изпълнението на програмата, което излага на риск цялостното постигане на целта за 2025 г.

Заключения и препоръки

83 ЕСП стига до заключението, че подкрепяните от ЕС действия са помогнали на училищата в усилията им за цифровизация, но държавите членки нямат стратегически акцент при използване на финансирането от ЕС.

84 Целта на Плана за действие в областта на цифровото образование е да се осигури подкрепа на държавите членки за справяне с предизвикателствата пред цифровото образование, като се предоставят инструменти, които да помогнат на преподавателите и обучителите да използват по-добре технологиите, например чрез развиване на подходящи цифрови умения и събиране на по-добри доказателства и извършване на по-добри анализи. Въпреки това до 2022 г. не всички посетени от ЕСП държави членки разполагат със специални стратегии за цифровизация на училищата, а повечето от тях не са трансформирали целите на Плана за действие в свои стратегии (вж. точки 25—29).

85 Въпреки че училищата в някои държави членки са успели да възприемат отделни важни елементи на Плана за действие, тези аспекти все още до голяма степен са непознати за много училища в други държави членки. До избухването на COVID-19 цифровизацията не е приоритет в проектите за стратегическо партньорство на училищата, финансирани по програма „Еразъм+“ — само няколко проекта подкрепят цифровизацията, а резултатите от тях са ограничени предимно до преките участници в проекта (вж. точки 30—41).

Препоръка 1 — Да се популяризират по-активно действията на ЕС по Плана за действие в областта на цифровото образование и да се засили въздействието на стратегическите партньорства

Комисията следва да популяризира по-активно собствените си действия, като SELFIE и Европейска седмица на програмирането, в рамките на Плана за действие в областта на цифровото образование, например чрез по-тясно сътрудничество с училищата, както и да засили ефекта от стратегическите партньорства върху цифровизацията на училищата.

Срок за изпълнение — до края на 2024 г.

86 Държавите членки невинаги успешно са включили финансирани от ЕС действия в националните или регионалните стратегии за цифровизация на училищата — нещо, което би могло да намали риска от финансиране на фрагментирани интервенции със средства от бюджета на ЕС и да спомогне за постигането на по-голямо въздействие. Някои държави членки не бяха актуализирали стратегиите си за периода 2021—2027 г. и не беше ясно как ще се финансират действията, допълващи мерките, финансирани от ЕС (вж. точки 42‑48).

87 Финансираните от ЕС действия, проверени за целите на настоящия одит, официално са спазили принципа на допълняемост. ЕСП обаче установи и случаи, в които държава членка е включила със задна дата мярка в националния план за възстановяване и устойчивост, която е заменила националното финансиране, вече отпуснато преди влизането в сила на Механизма за възстановяване и устойчивост. Въпреки че това е в съответствие със законодателството, финансирането на подобен случай няма истинска добавена стойност (вж. точки 49 и 50).

88 Повечето от проверените по време на одита проекти, финансирани от ЕС, са постигнали предвидените резултати, но все още са налице фактори, които не дават възможност на посетените от ЕСП училища да използват финансирането от ЕС по най-добрия начин. Относно подпомаганите по МВУ мерки одиторите установиха недостатъци в начина на определяне на ключови етапи и цели. По-конкретно, никой ключов етап или цел не посочва какви резултати се очаква да бъдат постигнати чрез мерките по отношение на подобряването на цифровото образование. Освен това по отношение на две мерки бяха установени значителни различия между разходните разчети, приети от Комисията по време на преговорите по националните планове, и действителните разходи, направени по време на изпълнението. В резултат на това е налице излишък, който де факто представлява бюджетна подкрепа за държавите членки. И накрая, училищата често не участват в достатъчна степен в определянето на собствените си потребности, което може да намали въздействието от подкрепата на ЕС (вж. точки 51—59).

89 Почти всички училища вече използват цифрови устройства, но наличието на ИКТ оборудване за училищата или специализирано обучение за учителите не гарантира по-добро обучение като цяло, ако училищата нямат подход да подпомагат използването на цифрово образование в класната стая. Много училища все още съобщават за липса на достатъчно оборудване или за необходимост от допълнително обучение на учителите, а също така има много училища, които все още не са възприели официален подход към използването на ИКТ в класната стая. Това може да им попречи да използват пълния потенциал на цифровизацията (вж. точки 60—68).

90 Комисията все още не разполага с изчерпателни данни за общия размер на средствата, изразходвани за цифровизация на училищата. Само няколко държави членки правят оценка на резултатите, които са постигнали с финансовата подкрепа на ЕС за подобряване на цифровото образование в училищата, тъй като няма такова изискване. Специфичните за програмата показатели не са информативни и само две от шестте посетени от ЕСП държави членки имат подходи за систематично наблюдение на напредъка, който училищата постигат по отношение на цифровизацията в резултат на финансовата подкрепа от ЕС (вж. точки 69—75).

Препоръка 2 — Да се обвърже по-тясно финансирането от ЕС с целите, потребностите и очакваните резултати за училищата

Комисията следва да предприеме действия, където е уместно в тясно сътрудничество с държавите членки, за засилване на връзката:

1. между целите на Плана за действие в областта на цифровото образование, подкрепата от ЕС и националните или регионалните стратегии за цифровизация на училищата;
2. между подкрепата на ЕС за цифровизация на училищата и ясно определени общи цели, потребности и мащабируеми резултати за училищата.

Срок за изпълнение — до края на 2027 г.

91 През 2016 г. Комисията определи цели за държавите членки до 2025 г. да свържат училищата с гигабитов интернет и да им дадат възможност да използват най-съвременно ИТ оборудване, както и да възприемат иновативни начини на преподаване и учене. Комисията разполага само с ограничена информация за действителната свързаност на училищата и н яма конкретен мониторинг в тази връзка. Само малък брой училища могат действително да използват гигабитови връзки и по този начин да се възползват максимално от потенциала на ИКТ в цифровото образование (вж. точки 76—79).

92 Държавите членки са възприели различни подходи за насърчаване на свързването на училищата: някои имат специални национални програми за подкрепа, докато други нямат конкретна стратегия. Липсата на строго стратегическо планиране и забавянето на изпълнението на специалните програми намаляват вероятността всички училища в ЕС да постигнат целта за гигабитов интернет до 2025 г. (вж. точки 80—82).

Препоръка 3 — Да се наблюдава и насърчава постигането на целите за свързаност за всички училища

В тясно сътрудничество с държавите членки и регионите Комисията следва:

1. да създаде механизъм за периодично събиране на актуални данни с оглед проследяване на действителната свързаност на училищата и да докладва за резултатите; и
2. да насърчава държавите членки да осъществят свързаност на всички училища с гигабитов интернет до 2025 г.

Целеви срок за изпълнение — до края на 2025 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав II с ръководител Annemie Turtelboom — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му на 15 март 2023 г.

Приложения

Приложение I — Финансирани от МВУ мерки за цифровизация на училищата

Приложение II — Училища и проекти, посетени във връзка с настоящия одит

Източник: Карти на Евростат.

Приложение III — Проучване на ЕСП в училищата

Цел

Целта на проучването на ЕСП беше да се получи представителна актуална информация, която не беше налична по друг начин, относно действителната свързаност на училищата, ролята на цифровото образование и използването на инструментите и действията на ЕС в тази област.

Провеждане на проучването

ЕСП проведе онлайн проучване в периода от февруари до май 2022 г., като използва EUSurvey — инструмент, осигурен от Комисията за провеждане на онлайн проучвания. Въпросникът беше изпратен на директорите на 49 512 училища в пет държави членки, които провеждаха обучение за нива 1—3 по Международната стандартна класификация на образованието (ISCED), т.е. начално, прогимназиално и гимназиално образование. ISCED е референтната международна класификация за организиране на образователните програми и свързаните с тях квалификации по нива и области, разработена от Организацията за образование, наука и култура на ООН.

Участието в проучването беше доброволно и не бяха събирани или оценявани лични данни.

ЕСП прикани министерствата на държавите членки, обхванати от настоящия одит, да уведомят училищата за предстоящото публикуване на проучването. Органите в Германия (провинция Северен Рейн-Вестфалия), Гърция, Хърватия, Италия и Полша бяха информирали предварително училищата за проучването и насърчиха участието в него.

Австрийските училища не бяха обхванати от това проучване, тъй като националните органи решиха да не предоставят подкрепа при изпращането на въпросниците на ЕСП на техните училища.

Процент на отговорилите

Като цяло ЕСП получи валидни отговори от 16 142 училища, т.е. общият дял на отговорилите е около 33 %. Най-висок е процентът на отговорите в Хърватия (около 49 %), а най-нисък — в Италия (около 26 %).

Основни въпроси в проучването

1. Каква е скоростта на изтегляне във вашето училище според договора с доставчика на телекомуникационни услуги?
   

   

2. Вашето училище има ли официална стратегия (концепция) за използването на цифрови технологии за учебни цели?
   

   

3. Кои от тези цифрови устройства се използват от вашите ученици за учебни цели в училище?
   

   

4. Могат ли учениците да носят в часовете в училище лаптопи или таблети, закупени изцяло с частни средства?
   

   

5. Колко от вашите ученици използват лаптопи или таблети, закупени изцяло с частни средства, поне веднъж седмично по време на уроците в училище?
   

   

6. Доколко сте съгласни, че броят на цифровите устройства, с които разполагат учениците във вашето училище за учебни цели, е достатъчен?
   

   

7. Доколко сте съгласни, че качеството на цифровите устройства, с които разполагат учениците във вашето училище за учебни цели, е достатъчно?
   

   

8. Колко от вашите ученици използват цифрово устройство (настолен компютър, лаптоп, таблет и т.н.) поне веднъж седмично за обучение в училище, освен в специализираните часове по ИКТ?
   

   

9. Колко често по време на часовете се извършват следните цифрови учебни дейности?
   
   1. Търсене в интернет за събиране на информация
      

      

   2. Използване на текстообработваща програма, електронни таблици или презентации (напр. Word, Excel, PowerPoint)
      

      

   3. Приложения, програми и/или роботи за кодиране/програмиране
      

      

   4. Използване на цифрови технологии и устройства при работа по проекти
      

      

   5. Учене с онлайн програми за обучение, игри, приложения и тестове
      

      

   6. Комуникация между учители и ученици, както и между учениците
      

      

   7. Използване на онлайн образователен софтуер и платформи
      

      

10. Какъв процент от учителите във вашето училище използват устройства, закупени изцяло с частни средства, за учебни цели?
    

    

11. Доколко сте съгласни, че броят на цифровите устройства, с които разполагат учителите за целите на преподаването във вашето училище, е достатъчен?
    

    

12. Доколко сте съгласни, че качеството на цифровите устройства, които са на разположение на учителите за целите на преподаването във вашето училище, е достатъчно?
    

    

13. Доколко сте съгласни, че мнозинството от учителите във вашето училище притежават необходимите умения и увереност за ефективно използване на цифрови технологии за учене и преподаване?
    

    

14. Колко от вашите учители са участвали в обучение за използване на цифрови технологии в класната стая през последните две учебни години (2019/20 и 2020/21)?
    

    

15. Средно колко часа обучение за използване на цифрови технологии в класната стая са преминали учителите през последните две учебни години (2019/20 и 2020/21)?
    

    

16. Къде според Вас има най-голяма нужда от действия?
    
    1. Подобряване на скоростта на интернет в училището
       

       

    2. Подобряване на безжичната LAN/Wi-Fi (несвързана/безжична) мрежа на училището
       

       

    3. Закупуване на цифрови устройства за учениците (настолни компютри, лаптопи, таблети)
       

       

    4. Закупуване на цифрови устройства за учителите (настолни компютри, лаптопи, таблети)
       

       

    5. Закупуване на интерактивни бели дъски и/или друго оборудване за класната стая
       

       

    6. Разработване на цифрово учебно съдържание, лесни за ползване инструменти и сигурни платформи
       

       

    7. Обучение за учителите за придобиване на цифрова компетентност и увереност
       

       

    8. Допълнителни курсове за ученици за използването на цифрови технологии (напр. курсове по кодиране)
       

       

    9. Подпомагане на образователната система чрез подобряване на условията за дистанционно обучение, по-специално във връзка с пандемията от COVID-19
       

       

17. Кои от подкрепяните от ЕС инструменти/платформи/действия познавате, използвате или в кои сте взели участие?
    
    1. SELFIE (Инструмент за самооценка за училищата, използващи цифрови технологии)
       

       

    2. eTwinning (образователна мрежа)
       

       

    3. DigComp (Европейска рамка за цифрова компетентност)
       

       

    4. School Education Gateway (единна точка за достъп за учители, училищни директори, създатели на политики, експерти и други специалисти в областта на училищното образование)
       

       

    5. Future Classroom Lab („Учебна лаборатория на бъдещето“) (осигурена от European Schoolnet и включваща курсове за обучение, работни групи и др.)
       

       

    6. Living Schools Lab
       

       

    7. Хакатон в областта на цифровото образование
       

       

    8. Европейската седмица на програмирането
       

       

    9. Проекти, насърчаващи международните училищни партньорства (напр. обмен, споделяне на знания)
       

       

Източник: Проучване на ЕСП.

Приложение IV — Ключови етапи и цели за мерките по МВУ в подкрепа на цифровизацията на училищата в посетените от ЕСП държави членки

Съкращения:

ДДС: Данък върху добавената стойност

ЕСИ фондове: Европейски структурни и инвестиционни фондове

ЕСФ: Европейски социален фонд

ЕФРР: Европейски фонд за регионално развитие

ИКТ: Информационни и комуникационни технологии

МВУ: Механизъм за възстановяване и устойчивост

ПВУ: План за възстановяване и устойчивост

СПД: Специфични препоръки по държави

ISCED: Международна стандартна класификация на образованието

NGEU: Инструмент за финансиране NextGenerationEU

NRW: Провинция Северен Рейн-Вестфалия

REACT-EU: Помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа

Речник на термините

„Еразъм+“: Програма на ЕС за подкрепа на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа.

Гигабит: Единица за измерване на цифрова информация, равна на един милиард бита.

Гигабитов интернет: Интернет услуга, която предлага скорост на връзката от 1 гигабит в секунда.

Европейски семестър: Годишен цикъл, който предоставя рамка за координация на икономическите политики на държавите — членки на ЕС, и за мониторинг на напредъка.

Европейски социален фонд: Фонд на политиката на сближаване, насочен към създаването на възможности за образование и заетост и подобряване на положението на хората, изложени на риск от бедност. Заменен от Европейския социален фонд плюс.

Европейски фонд за регионално развитие: Фонд на политиката на сближаване, който укрепва икономическото и социалното сближаване в ЕС чрез финансиране на инвестиции за намаляване на различията между регионите.

Екосистема за цифрово образование: Инфраструктура за цифрово обучение и преподаване, която поддържа всички аспекти на една образователна система, преминала през цифрова трансформация.

Механизъм за възстановяване и устойчивост: Механизмът на ЕС за финансова подкрепа с цел смекчаване на икономическото и социалното въздействие на пандемията, предизвикана от COVID-19, и стимулиране на възстановяването в средносрочен план, като същевременно се насърчава екологичната и цифровата трансформация.

Оперативна програма: Рамка за изпълнение на финансираните от ЕС проекти в областта на политиката на сближаване за определен период, която отразява приоритетите и целите, установени в споразуменията за партньорство между Комисията и отделните държави членки.

Политика на сближаване: Политика на ЕС, чиято цел е намаляване на икономическите и социалните различия между регионите и държавите членки чрез насърчаване на създаването на работни места, конкурентоспособността на предприятията, икономическия растеж, устойчивото развитие и трансграничното и междурегионалното сътрудничество.

Фондове на политиката на сближаване: Предоставят финансова подкрепа в рамките на политиката на сближаване на ЕС чрез многогодишни програми, които допълват националните, регионалните и местните интервенции. Релевантни фондове за настоящия одит са Европейският фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейският социален фонд (ЕСФ).

Цифровизация на училищата: В контекста на настоящия доклад — процесът на систематично въвеждане на ИКТ в преподаването и ученето в училищата.

Цифровизация: Въвеждане на цифрови технологии и цифровизирана информация в процесите и задачите.

NextGenerationEU: Пакет за финансиране, който има за цел да помогне на държавите — членки на ЕС, да се възстановят от икономическото и социалното въздействие на пандемията от COVID-19.

REACT-EU: Програма в рамките на NextGenerationEU, която осигурява допълнително финансиране за съществуващите програми на политиката на сближаване в подкрепа на възстановяването от кризата, като същевременно насърчава екологичната и цифровата трансформация.

Отговори на Комисията

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=63783

Хронология

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=63783

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата представят резултатите от нейните одити на политики и програми на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав II с ръководител Annemie Turtelboom — член на ЕСП. Този състав е специализиран в областите на разходи, свързани с инвестиции за сближаване, растеж и приобщаване. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Pietro Russo със съдействието на Chiara Cipriani — ръководител на неговия кабинет, и Benjamin Jakob — аташе в кабинета; Niels-Erik Brokopp — главен ръководител; Sven Kölling — ръководител на одитната задача; Fabio Fattore, Marija Grgurić, Marina Karystinou, Rene Reiterer и Angelika Zych — одитори. Miłosz Aponowicz, Kyriaki Kofini и Mark Smith предоставиха езикова подкрепа.

От ляво надясно: Fabio Fattore, Niels-Erik Brokopp, Benjamin Jakob, Pietro Russo, Sven Kölling, Angelika Zych, Marina Karystinou, Rene Reiterer.

Бележки

¹ Европейска комисия, 2022 г.

² „Проучване на училищата: ИКТ в образованието: сравнително проучване на достъпа, използването и отношението към технологиите в европейските училища“, 2013 г. и Второ проучване на училищата: ИКТ в образованието, 2019 г.

³ (2020 г.),PISA, Резултати за 2018 г. (том V): Ефективни политики, успешни училища, стр. 113, PISA, OECD Publishing, Париж.

⁴ (2020 г.),„Укрепване на онлайн обучението, когато училищата са затворени: Ролята на семействата и учителите в подкрепа на учениците по време на кризата, свързана с COVID-19“; OECD Publishing, Париж.

⁵ Член 165, параграф 1 от ДФЕС.

⁶ Европейска комисия, Eurydice National Education Systems.

⁷ Европейски стълб на социалните права, Гьотеборг, 2017 г.

⁸ Съобщение на Комисията относно приноса ѝ към срещата на лидерите в Гьотеборг, COM(2017) 673 final от 14 ноември 2017 г.

⁹ Съобщение на Комисията относно Плана за действие в областта на цифровото образование; COM(2018) 22 от 17 януари 2018 г.

¹⁰ Съобщение на Комисията „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“, COM(2016)587, 14 септември 2016 г.

¹¹ Съобщение на Комисията „Програма в областта на цифровите технологии за Европа“, COM(2010)245, 19 май 2010 г.

¹² Член 9, точки 2 и 10 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

¹³ Регламент (ЕС) 2020/2221.

¹⁴ Регламент (ЕС) 2021/1058 относно Европейския фонд за регионално развитие и относно Кохезионния фонд.

¹⁵ Регламент (ЕС) 2021/1057 за създаване на Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+).

¹⁶ Регламент (ЕС) 2021/241.

¹⁷ За списък на мерките, установени от ЕСП в ПВУ, вж. приложение I.

¹⁸ Регламент (ЕС) № 1288/2013.

¹⁹ Регламент (ЕС) 2021/817.

²⁰ Регламент (ЕС) 2021/1153.

²¹ Съобщение на Комисията „Свързаност за изграждане на конкурентоспособен цифров единен пазар — към европейско общество на гигабитов интернет“, COM(2016)587.

²² Специален доклад 12/2018 „Широколентов достъп до интернет в държавите — членки на ЕС: въпреки напредъка няма да бъдат постигнати всички цели на стратегията „Европа 2020“.

²³ Специален доклад 21/2022 „Оценка на Комисията на националните планове за възстановяване и устойчивост — като цяло адекватна, но остават рискове, свързани с изпълнението”.

²⁴ Действия в отговор на коронавируса: извънредни покани за представяне на предложения по Еразъм+ с цел да се подпомогне подготовката за цифрово образование и творческите умения.

²⁵ Член 19 заедно с приложение XI от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

²⁶ Член 95, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и член 5, параграфи 1 и 9 от Регламент (ЕС) № 2021/241. Вж. също Преглед на ЕСП 01/2023 „Финансиране от ЕС по политиката на сближаване и по Механизма за възстановяване и устойчивост — сравнителен анализ“, точка 44.

²⁷ Членове 9 и 17 от Регламент (ЕС) 2021/241.

²⁸ Специален доклад 21/2022 „Оценка на Комисията на националните планове за възстановяване и устойчивост — като цяло адекватна, но остават рискове, свързани с изпълнението“, точки 82—84 и 89.

²⁹ Специален доклад 21/2022, точки 66—72.

³⁰ Преглед 01/2023, точки 43.

³¹ Член 20, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2021/241.

³² (2020 г.),PISA, Резултати за 2018 г. (том V): Ефективни политики, успешни училища, стр. 112, PISA, OECD Publishing, Париж.

³³ Член 2, параграф 1 от федералния закон за финансиране на цифровизацията на австрийската училищна система (Schuldigitalisierungsgesetz).

³⁴ Член 34 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 и член 54 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

³⁵ Член 27, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

³⁶ Актуализирано проучване относно националните планове за широколентов достъп в ЕС-27, 2021 г.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: www.eca.europa.eu/bg/contact
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (https://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2023 г.

PDF	ISBN 978-92-847-9873-5	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/608312	QJ-AB-23-011-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-9897-1	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/885445	QJ-AB-23-011-BG-Q

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2023 г.

Политиката на ЕСП относно повторната употреба е определена в Решение № 6‑2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0). Това означава, че като правило повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и всички извършени промени. Лицето, което използва информацията на ЕСП повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документите. ЕСП не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторното използване.

Необходимо е да се получи допълнително разрешение в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП, или когато е включено съдържание на трети страни.

В случаите, когато е получено такова разрешение, то отменя и заменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при използването.

За използването или възпроизвеждането на съдържание, което не е собственост на ЕС, може да е необходимо да се потърси разрешение директно от носителите на авторските права.

Фигура 2 — изображения: Тази фигура е създадена с ресурси от Flaticon.com. © Freepik Company S.L. Всички права запазени.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване.

Уебсайтовете на всички институции на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към сайтове на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира съдържанието им, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на ЕСП

Логото на ЕСП не може да бъде използвано без предварително разрешение.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици центрове Europe Direct. Адреса на най-близкия до Вас център ще намерите онлайн (european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).

По телефона или като ни пишете
Europe Direct е служба, която отговаря на въпросите Ви за Европейския съюз. Можете да се свържете с нея:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори могат да таксуват обаждането),
• на стационарен телефонен номер +32 22999696,
• чрез следния формуляр european-union.europa.eu/contact-eu/write-us_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на сайта Europa (european-union.europa.eu).

Публикации на ЕС
Можете да разгледате или да поръчате публикации на op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации могат да бъдат получени от Europe Direct или от местния център за документация (european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете EUR-Lex (eur-lex.europa.eu).

Отворени данни на ЕС
Порталът data.europa.eu предоставя достъп до отворени набори от данни от институциите, органите и агенциите на ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели. Порталът предоставя достъп и до множество набори от данни от европейските държави.