Планът за инвестиции за Европа

През 2015 г. Европейската комисия стартира заедно с Европейската инвестиционна банка Плана за инвестиции за Европа, включващ Европейския фонд за стратегически инвестиции, за който първоначално бе предвидено финансиране от ЕС в размер на 21 милиарда евро и чиято основна цел е да се привлекат частни инвестиции. Според прогнозите до 2020 г. ще бъдат създадени още 700 000 работни места, а брутният вътрешен продукт на ЕС ще нарасне с 0,7 % в резултат на одобрените през 2015 и 2016 г. инвестиции. Това показва,че стратегическите инвестиции стимулират работните места и растежа в целия Европейски съюз дори в секторите и регионите, които преди десет години бяха сериозно засегнати от кризата. След като през септември Европейският парламент и държавите членки постигнаха принципно съгласие, през декември Парламентът прие регламент за удължаване на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции и за неговото укрепване. Срокът на действие на новия и подобрен Европейски фонд за стратегически инвестиции 2.0 беше удължен от средата на 2018 г. до края на 2020 г., а инвестиционната му цел беше увеличена от 315 милиарда евро на най-малко 500 милиарда евро.

През 2017 г. Фондът продължи стабилно да напредва към мобилизирането на най-малко 315 милиарда евро допълнителни инвестиции в реалната икономика до средата на 2018 г. Той действаше във всичките 28 държави членки и се очакваше до края на 2017 г. да мобилизира инвестиции в общ размер на около 256 милиарда евро.

До края на годината в рамките на Фонда бяха одобрени общо 357 инфраструктурни и иновационни проекта, чието финансиране възлиза на 39,2 милиарда евро. Освен това бяха одобрени 347 споразумения за финансиране на малки и средни предприятия (МСП) на стойност 11,9 милиарда евро. Според прогнозите от тези споразумения би трябвало да се възползват около 539 000 МСП.

Освен това беше отбелязан напредък в консултациите за разработването и изготвянето на проекти чрез Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, а търсещите финансиране проекти получиха необходимата видимост в Европейския портал за инвестиционни проекти.

Бяха предприети също така конкретни действия за подобряване на бизнес средата и за по-нататъшно укрепване на единния пазар. На равнището на ЕС това включваше инициативи, като стратегията за единния пазар, съюза на капиталовите пазари, цифровия единен пазар, енергийния съюз и плана за действие за кръговата икономика. В рамките на европейския семестър Комисията също така постави специален акцент върху определянето на инвестиционните предизвикателства на равнището на държавите членки, както и на приоритетните реформи за справяне с тези предизвикателства. Те са добре отразени в специфичните за всяка държава препоръки, изготвени за 27 държави членки, които Съветът прие на 11 юли 2017 г.

Предвид успеха на Плана за инвестиции и в резултат на представеното през септември 2016 г. предложение за удължаване на неговия срок на действие и за увеличаване на финансирането му, през декември Парламентът и Съветът се споразумяха целта и периодът на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции да се увеличат, достигайки поне 500 милиарда евро до 2020 г.

В резултат на успешното приключване на преговорите за преразглеждане на Финансовия регламент в края на 2017 г. оперативната съвместимост на програмите и фондовете ще се подобри чрез прилагане на по-прости правила за комбиниране на европейските структурни и инвестиционни фондове и Европейския фонд за стратегически инвестиции. Благодарение на това ще бъде възможно също да се комбинират безвъзмездни средства и финансови инструменти по линия на Механизма за свързване на Европа.

Планът за инвестиции в реалната икономика

Европейският фонд за стратегически инвестиции подкрепя инвестициите в сектори, които са от стратегическо значение за икономиката на ЕС, като енергетиката, транспорта, цифровите технологии, научните изследвания, развойната дейност и иновациите, околната среда и ефективността на ресурсите, социалната инфраструктура и малките предприятия. Това включва влагане на средства в предприемачеството, въздействието и иновациите в социалната сфера. Например чрез този фонд Европейската инвестиционна банка е финансирала 14 центъра за първични грижи в Ирландия и е осигурила средства за строителството на нов комплекс за Nova School of Business and Economics в Португалия. Освен това в рамките на инвестиционния прозорец, предвиден за малките и средните предприятия, Фондът е подкрепил чрез инвестиции в размер на 10 милиона евро схема за плащане според резултатите във Финландия, която има за цел да се насърчи приобщаването на бежанците и мигрантите на пазара на труда.

Икономическа и фискална политика

Координацията на икономическата политика в ЕС се организира ежегодно в цикъл, познат под наименованието европейски семестър. Той започва към края на всяка година, наред с другото, с публикуването на годишния обзор на растежа и на предложение за препоръка относно икономическата политика на еврозоната.

През февруари 2017 г. бяха публикувани докладите по държави, съдържащи анализ на икономическите и социалните предизвикателства във всички държави — членки на ЕС, с изключение на Гърция. Анализът включва също оценка на макроикономическите дисбаланси и доклад относно националните мерки, приети с оглед на прилагането на Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз, постановяващ, че националните бюджети на 22 от подписалите го 25 държави членки, които са съгласни да се обвържат с него, трябва да бъдат балансирани или да отчитат бюджетен излишък. Въз основа на тези доклади беше проведено обсъждане с държавите членки относно политиките, на които се спират, преди да бъдат изготвени техните национални програми за реформи и средносрочни бюджетни планове. В края на пролетта докладите доведоха до формулирането на предложенията на Комисията за специфични за всяка държава препоръки, отправени към Съвета.

В тези препоръки се прави предложение за насоките, които Съветът да даде на държавите членки за това как да се стимулират работните места и растежът. Те се основават на констатациите, че държавите членки са отбелязали напредък при изпълнението на индивидуалните насоки, които са получили през 2006 г., във връзка с т.нар. „образцов триъгълник“, който се състои в насърчаване на инвестициите, провеждане на структурни реформи и осигуряване на стабилни публични финанси. Освен това през ноември равнището на безработицата за целия ЕС беше 7,3 % — най-ниското равнище от октомври 2008 г. (близо 9 милиона работни места бяха създадени по време на мандата на Комисията „Юнкер“). Към 21 декември броят на работещите в ЕС е по-голям от всякога — 236 милиона души. Държавите членки бяха приканени да се възползват от възможността, която предоставя икономическото възстановяване, продължаващо пета година.

Макар и приоритетите на отделните места в ЕС да са различни, беше важно да се положат допълнителни усилия във всички области, за да се постигне по-приобщаващ, стабилен и устойчив растеж. Този подход включваше също така обръщането на по-голямо внимание на социалните приоритети и предизвикателства в държавите членки. През ноември председателите на Европейския парламент, Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия обявиха създаването на европейския стълб на социалните права, който ще задава посоката на политиките и ще служи като референтна рамка за измерване на резултатите на държавите членки в областта на заетостта и социалните въпроси, като се базира на 20 принципа.

Що се отнася до фискалната политика, препоръките, които Комисията отправи до Съвета през май, потвърдиха, че Пактът за стабилност и растеж се прилага разумно и гъвкаво. При оценяването на средносрочните бюджетни планове на държавите членки бяха взети предвид специфични разходи, свързани със структурни реформи и с необичайни събития извън контрола на правителството, като например програмите за бежанците и борбата с тероризма. Въз основа на препоръките на Комисията Съветът преустанови процедурите при прекомерен дефицит по отношение на Хърватия и Португалия (през юни), Гърция (през септември) и Обединеното кралство (през декември). По този начин през 2017 г. беше постигнат допълнителен напредък в тази област, като броят на държавите членки, за които е установено, че е налице прекомерен дефицит, беше сведен до две, при положение че през 2011 г. те бяха 24.

Що се отнася по-специално до еврозоната, през ноември Комисията призова да се възприеме като цяло неутрална фискална позиция и да се подбира балансирано съчетание от политики. Това означава да се прилагат политики, които спомагат за постигането на устойчив и приобщаващ растеж и подобряват устойчивостта, балансирането на икономиката и сближаването. Освен това Комисията препоръча да се работи активно за доизграждането на единния пазар, особено в сектора на услугите, включително финансовите услуги, цифровата търговия, енергетиката и транспорта. Предвид положителните циклични условия, всички държави членки трябва да дадат приоритет на реформите, които повишават производителността и потенциала за растеж, подобряват институционалната среда и бизнес средата, премахват пречките пред инвестициите, подкрепят създаването на качествени работни места и намаляват неравенството.

Комисията също така препоръча държавите членки с дефицит по текущата сметка или висок външен дълг да се опитат да задържат увеличаването на разходите за труд за единица продукция. Държавите членки с големи излишъци по текущата си сметка трябва да стимулират допълнително ръста на заплатите и да предприемат приоритетно мерки, които насърчават инвестициите, подкрепят вътрешното търсене и улесняват балансирането на икономиката в еврозоната.

Комисията направи също оценка дали проектите за бюджетни планове на държавите членки от еврозоната за 2018 г. съответстват на разпоредбите на Пакта за стабилност и растеж.

По отношение на наблюдението на макроикономическите дисбаланси се стигна до заключението, че 12 държави членки (България, Германия, Ирландия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Нидерландия, Португалия, Словения и Швеция) ще бъдат подложени на по-задълбочен преглед през 2018 г., за да се определи дали при тях продължават да се наблюдават дисбаланси или прекомерни дисбаланси. Това са същите държави членки, идентифицирани на предходния етап от процедурата. Комисията ще представи задълбочените прегледи в рамките на годишните доклади за отделните държави в началото на 2018 г. Икономическата експанзия спомага за коригирането на съществуващите дисбаланси, като подкрепя текущото намаляване на съотношението между вътрешния и външния дълг, намалява някои трайни предизвикателства във финансовия сектор и подобрява ситуацията на пазара на труда. Беше постигнат допълнителен напредък във връзка с отстраняването на външните дисбаланси при държавите, които са нетни длъжници, а пазарите на труда и условията за растеж като цяло продължиха да се подобряват. Работата по дисбалансите продължи да се базира на по-малко категории и беше съсредоточена върху заетостта и върху съображенията от социално естество.

През юни Европейският фискален съвет представи първата си препоръка относно общата насока на фискалната политика в еврозоната. Този съвет е независим и се състои от експерти, назначени след консултации с държавите членки, националните фискални съвети и Европейската централна банка.

Според неговото становище неутралната фискална позиция е подходяща за еврозоната като цяло през 2018 г. и тя може да бъде постигната чрез диференцирани национални фискални политики в рамките на параметрите на Пакта за стабилност и растеж. Освен това Съветът счита, че правителствата трябва да се ориентират към промяна на състава на държавните разходи, за да увеличат средствата за инвестиции, които бяха засегнати от последователните усилия за фискална консолидация след настъпването на финансово-икономическата криза.

През ноември Европейският фискален съвет публикува своя първи годишен доклад, в който се прави независима оценка на изпълнението на фискалната рамка на ЕС и на целесъобразността на настоящата фискална позиция в еврозоната и на национално равнище. Годишният доклад е съсредоточен върху 2016 г. (последния пълен цикъл на наблюдение) и в него се стига до заключението, че на фона на изключително тежкия икономически контекст се наблюдават някои недостатъци, но не са допуснати сериозни грешки при прилагането на Пакта за стабилност и растеж. Фискалната политика осигури известна подкрепа за възстановяването в еврозоната като цяло. Въпреки това, от гледна точка на еврозоната, в някои държави членки тя е била по-ограничителна, отколкото е необходимо, докато в други — по-свободна от необходимото. Въз основа на своята оценка Съветът представи също редица предложения за укрепване на Пакта за стабилност и растеж.

През 2017 г. Европейската централна банка продължи да изпълнява основната си цел да поддържа ценовата стабилност, за да запази стойността на еврото. Стабилността на цените е от ключово значение за икономическия растеж и създаването на работни места и чрез нея паричната политика дава своя най-съществен принос в тази област. Европейската централна банка, както и Европейският механизъм за стабилност също се включиха в редовните проверки, които ЕС осъществява в държавите членки в рамките на подкрепата след приключването на програмите.

Доизграждане на съюза на капиталовите пазари

Съюзът на капиталовите пазари, който е ключов приоритет от Плана за инвестиции за Европа, включва комбинация от регулаторни и нерегулаторни реформи с цел по-голяма свързаност на спестяванията с инвестициите. Той е насочен към укрепването на финансовата система на ЕС чрез осигуряване на алтернативни източници на финансиране и повече възможности за инвеститорите на дребно и институционалните инвеститори. По отношение на дружествата, особено малките, средните и стартиращите предприятия, съюзът на капиталовите пазари ще доведе до повече възможности за финансиране, като например по-лесен достъп до рисков капитал и до капиталовите пазари. Той поставя силен акцент върху устойчивото финансиране, а финансовият сектор започва да помага на инвеститорите, които отдават значение на устойчивото развитие, да избират подходящи проекти и дружества.

Около две трети от 33-те действия, очертани в проекта за съюз на капиталовите пазари, са били изпълнени. Те включват мащабна реформа на правилата за инвестиционните посредници. По-малките инвестиционни посредници ще се възползват от опростени изисквания, които съответстват в по-голяма степен на техния рисков профил. В същото време по-големите посреднически фирми, при които се наблюдават рискове, подобни на тези при банките, трябва да бъдат регулирани и контролирани като банки. Това ще помогне на всички инвестиционни посредници да направят така, че спестяванията на потребителите и инвеститорите да достигнат до дружествата. Благодарение на новите правила ще се подпомогне доброто функциониране на капиталовите пазари, като същевременно се гарантира финансовата стабилност.

Новите действия, които предстои да бъдат довършени в бъдеще, включват: общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване, който да помогне на хората да финансират пенсионирането си и да вкара повече спестявания в капиталовите пазари; продължаване на работата за укрепване на надзорната рамка за интегрираните капиталови пазари; преразглеждане на правилата за котиране на малките и средните предприятия; оползотворяване на потенциала на сектора на финансовите технологии; както и пренасочване на инвестициите с цел да се подкрепи преходът към нисковъглеродна и по-кръгова икономика, при която ресурсите се използват по-ефективно.

ЕС като търговски партньор

Както е посочено в публикувания през май 2017 г. документ за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията, ЕС се е ангажирал с поддържането на отворена, основана на правила и справедлива многостранна търговска система, която стои в основата на неговия просперитет и е от съществено значение за превръщането на търговията в положителна сила навсякъде по света. В годишната реч за състоянието на Съюза председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер предложи нова рамка на ЕС за скрининг на чуждестранните инвестиции, която ще повиши прозрачността и сътрудничеството с държавите членки. Освен това ЕС отбеляза напредък в отварянето на нови пазари за износ, като започна търговски преговори с редица партньори. Бяха сключени в частност два търговски договора, които да стимулират работните места, растежа и инвестициите. ЕС и Япония приключиха преговорите за споразумение за икономическо партньорство между ЕС и Япония, а ЕС и Канада започнаха да прилагат временно сключеното помежду им Всеобхватно икономическо и търговско споразумение. Допълнителна информация за развитието на търговската политика през 2017 г. може да се намери в глава 6.

Насърчаване на ненарушената конкуренция в подкрепа на растежа и инвестициите

Политиката на ЕС в областта на конкуренцията и нейното прилагане свидетелстват за това, че всяко дружество може да инвестира и да извършва стопанска дейност в рамките на единния пазар, стига да спазва правилата. През годината ЕС продължи да прилага правилата за конкуренцията в полза на предприятията и домакинствата.

През март бяха предложени нови правила и инструменти, позволяващи на органите за защита на конкуренцията на държавите членки да прилагат още по-ефективно антитръстовите правила на ЕС. През май бяха одобрени опростени правила, които освобождават от предварително уведомление по правилата за държавната помощ някои мерки за публично подпомагане на пристанища, летища, културни дейности и най-отдалечените региони на ЕС. Новите правила улесняват обществените инвестиции за създаване на работни места и за растеж, като същевременно запазват конкуренцията.

През годината Комисията прие 338 решения за сливания, четири антитръстови решения, седем решения относно картели и 263 решения за държавни помощи, което доведе до съществени ползи за потребителите в ЕС и подкрепи растежа. Тя наложи глоби за общо 4,398 милиарда евро на дружествата, за които е установено, че са нарушили правилата на ЕС за конкуренцията, и нареди на съответните държави членки да възстановят от предприятията бенефициери незаконна и несъвместима помощ в размер на около 618,6 милиона евро.

За да се стимулира икономическата дейност в рамките на ЕС, беше преустановено налагането на мита върху вноса на суровини, полуготови стоки и компоненти на стойност над 1,2 милиарда евро. Тази мярка цели също да се подобри конкурентоспособността на промишлеността на ЕС надолу по веригата и да се осигури възможност промишлеността да запази работните места или да създава такива, както и да модернизира своите структури.

Устойчив растеж за създаване на работни места и за опазване на околната среда

Преходът към по-кръгова икономика, при която се използват по-ефикасно ресурсите, включително енергията, и се намаляват отпадъците, предлага чудесни възможности за хората и предприятията в целия Европейски съюз.

ЕС продължи да напредва в изпълнението на пакета от мерки за кръговата икономика от 2015 г. С цел да се затвори цикълът на проектиране, на производство, на потребление и на управление на отпадъците, Комисията и Европейската инвестиционна банка създадоха заедно платформа за финансова подкрепа на кръговата икономика, за да се насърчат инвестициите в иновационни решения, които са част от кръговата икономика. Комисията даде също така насоки на държавите членки как да генерират енергия от отпадъци и предложи актуализирано законодателство, за да се ограничи употребата на някои опасни вещества в електрическото и електронното оборудване. Според оценките благодарение на тези мерки ще бъде възможно в ЕС да се предотврати генерирането на над 3000 тона опасни отпадъци годишно, както и да се реализират икономии на енергия и суровини. Само в сектора на здравеопазването би било възможно да се спестят около 170 милиона евро, ако болниците получат възможност да купуват и продават употребявани медицински изделия.

Парламентът и Съветът постигнаха временно споразумение по законодателни предложения за отпадъците, които заемат централно място в този пакет и в които се определят амбициозни, но реалистични цели за намаляване на отпадъците и за рециклиране до 2035 г.

Постоянна подкрепа за държавите — членки на ЕС

През май беше създадена Програмата за подкрепа на структурните реформи, която разчита на бюджет от 142,8 милиона евро за периода 2017—2020 г. По искане на държавите членки тази програма финансира съобразена с конкретните нужди техническа подкрепа, която да им помогне в ключовите области, върху които са съсредоточили усилията си за осъществяване на реформи. Чрез нея Комисията предоставя целенасочена подкрепа, която укрепва капацитета на държавите членки за разработване и осъществяване на реформите, които те считат за необходими, за да могат да направят икономиките си по-конкурентоспособни и благоприятни за инвестиции. Тази техническа подкрепа обхваща реформи в областта на управлението и публичната администрация, управлението на публичните финанси, бизнес средата, пазарите на труда, образованието, здравеопазването и социалните услуги, финансовия сектор и достъпа до финансиране. Тя е на разположение на всички държави — членки на ЕС, основава се на търсенето и не изисква съфинансиране.

Програмата се изпълнява от Службата на Комисията за подкрепа на структурните реформи в сътрудничество с други служби на Комисията. Досега Службата си сътрудничи с 15 държави членки за осъществяването на повече от 150 проекта за подкрепа. В рамките на проектния цикъл за 2018 г. тя е получила над 400 заявления за подкрепа над 20 държави членки, което е довело до значително свръхтърсене спрямо бюджета на програмата, който е определен на 30,5 милиона евро годишно.

ЕС продължи да подкрепя Ирландия, Испания, Кипър, Португалия и Румъния след приключването на програмите. През годината отново беше отбелязан добър напредък в изпълнението на програмата за Гърция, разработена с цел да се създадат условия за възвръщане на доверието и да се поставят основите за трайно икономическо възстановяване в Гърция. Второто преразглеждане приключи през юли и позволи да се разреши отпускането на третия транш от финансирането по линия на Европейския механизъм за стабилност в размер на 8,5 милиарда евро. През декември продължаваше да тече третото преразглеждане. В началото на същия месец беше постигнато и споразумение на работно равнище.

Гърция продължи също да получава икономическа подкрепа по линия на Плана за инвестиции за Европа.

Службата за подкрепа на структурните реформи пое и специални задачи за подпомагане на координирането на действията в отговор на бежанската криза в Гърция и за изпълнение на програмата на ЕС за помощ за общността на кипърските турци.

Регионална политика

По линия на регионалната и селищната политика на ЕС продължава да се инвестира в растеж и работни места чрез проекти от всякакъв вид и мащаб, както и в инфраструктура, която улеснява дейността на предприятията, като например широколентови и транспортни мрежи. Освен това се изпълняват няколко инициативи и стратегии за насърчаване на растежа и иновациите в по-голям мащаб, включително нов набор от действия за по-нататъшно подпомагане на регионите от ЕС да инвестират в специализирани области на конкурентно предимство, известни като „интелигентно специализиране“. Два пилотни проекта, започнати през 2017 г., ще позволят на регионите да работят в партньорство с екипи от експерти на Комисията за повишаване на техния капацитет за иновации, премахване на пречките пред инвестициите и подготовка за индустриалните и обществените промени. Те ще определят и увеличат броя на подходящите за финансиране междурегионални проекти, които са в състояние да създават вериги за стойност в ЕС в приоритетни сектори.

Като част от Програмата на ЕС за градско развитие, позволяваща на градовете да участват в процеса на разработване на политиките, които ги засягат, беше дадено началото на 12 нови тематични партньорства по теми, като кръговата икономика, прехода към цифровите технологии, заетостта и уменията, както и градската мобилност. За да се улеснят инвестициите в тези области, Европейската комисия въведе нова услуга заедно с Европейската инвестиционна банка. Чрез подкрепата за градските инвестиции ще се получават съобразени с градските нужди финансови и технически съвети на ключови етапи от подготовката и изпълнението на интегрирани градски проекти. Вече са публикувани планове за действие от три от партньорствата, а останалите ще последват през 2018 г.

Политиката на сближаване на ЕС има за цел да намали разликите в развитието и различията между държавите членки и регионите на ЕС. Комисията започна инициатива, с която да помогне на по-слабо развитите региони да наваксат изоставането си. Нейната цел е да се анализира какво пречи на растежа в тези региони и да се предоставят препоръки и съдействие, за да се отключи потенциалът им за растеж. Полша и Румъния са първите държави членки, участващи пилотно в тази инициатива с по два региона. Въз основа на резултатите от пилотните проекти този модел ще се приложи и в други региони, изправени пред подобни предизвикателства.

Най-отдалечените региони на ЕС също ще се възползват от нова стратегия, лансирана през октомври, за привилегировано, обновено и засилено партньорство въз основа на извличането на максимална полза от уникалните им предимства.

Научни изследвания и иновации

Оценка на първите години от изпълнението на „Хоризонт 2020“ — програмата за научни изследвания и иновации на ЕС — сочи, че програмата напредва в създаването на работни места и растеж, в разрешаването на най-големите обществени предизвикателства, пред които сме изправени, и в подобряването на условията на живот. Само през 2017 г. по линия на „Хоризонт 2020“ са инвестирани 8,62 милиарда евро. Подкрепа са получили над 4900 проекта, които обединяват повече партньори от ЕС, 16-те страни, свързани с програмата, и други държави по света. През октомври Комисията постави началото на последния пакет от покани за представяне на предложения в рамките на „Хоризонт 2020“ и на други дейности, по линия на които научните работници и новаторите разполагат с 30 милиарда евро.

Свързване на Европа

Първата покана за смесено финансиране по линия на Механизма за свързване на Европа стартира през февруари, осигурявайки 1,35 милиарда евро за финансиране на транспортни проекти. Поканата за смесено финансиране съчетава безвъзмездни средства със средства от Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейската инвестиционна банка, националните насърчителни банки или частни инвеститори.

За да подкрепи конкурентоспособната, чиста и свързана мобилност, Комисията одобри списък със 152 транспортни проекта, които ще си поделят финансиране от ЕС в размер на 2,7 милиарда евро по Механизма за свързване на Европа.

Растеж и заетост чрез земеделие

Хранително-вкусовата промишленост на ЕС осигурява близо 44 милиона работни места и изнася стоки за над 130 милиарда евро годишно. Общата селскостопанска политика подкрепя тези резултати с годишен бюджет от около 59 милиарда евро, разпределен между отделни допълващи се инструменти. През 2017 г. Комисията проведе широко допитване относно опростяването и модернизирането на общата селскостопанска политика. То се състоеше в широка обществена консултация, която генерира над 322 000 предложения и повече от 1400 документа, свързани с политиката.

В резултат на това през ноември беше прието съобщението „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“, което установява широки политически насоки за бъдещото развитие на общата селскостопанска политика. Съобщението ще насочи допълнително дебата към бъдещата политика с оглед на предложенията за следващата многогодишна финансова рамка през 2018 г., без да ги предопределя.

Грижа за океаните

В рамките на усилията си да създаде глобален алианс за океаните с международните партньори в сферата на морското дело ЕС беше домакин на четвъртата международна конференция на тема „Нашият океан“, която се проведе в Малта през октомври. Хиляда високопоставени лидери в областта на океаните се ангажираха с действия, насочени към осигуряването на продуктивни океани, които са в добро състояние, както и с последващи действия във връзка с предходните ангажименти.

Участващите представители на правителствата, бизнеса и гражданското общество отбелязаха исторически момент, като предвидиха 7 милиарда евро за доброто състояние на океаните. Те поеха също така ангажимент за създаване на нови защитени морски зони, обхващащи над 2,5 млн. km2. Освен това на конференцията станахме за първи път свидетели на широка мобилизация от страна на корпоративния сектор за опазване на океаните. ЕС обяви отпускането на 550 милиона евро за мерки за опазване на морската среда, за борба със замърсяването на моретата и изменението на климата, за устойчиво рибарство, морска сигурност и устойчива синя икономика.

Подпомагане на малките и средните предприятия за намиране на ново финансиране, нови партньори и нови пазари

Ежегодно ЕС подпомага над 200 000 предприятия с различни видове финансиране, в това число заеми, микрофинансиране, гаранции и рисков капитал. ЕС отпуска средства на новосъздадените предприятия, предприемачите и дружествата, независимо от техния размер и от сектора на икономиката, в който осъществяват своята дейност. Решението да се предостави финансиране с подкрепата на ЕС се взема от местните финансови институции, като банки, инвеститори в рисков капитал и т.нар. „бизнес ангели“. Подкрепата на ЕС, която често се състои в отпускане на средства, съответстващи на предоставяните от местни финансови институции, позволява на предприятията да получават по-голямо финансово подпомагане, отколкото иначе биха получили.

Освен това ЕС предоставя съвети и осигурява практическа подкрепа на предприятията. През 2017 г. мрежата Enterprise Europe е съдействала на над 3500 малки предприятия с международни амбиции да намерят финансиране, нови партньори и нови пазари. Мрежата функционира в повече от 60 страни по света. Тя обединява експерти от над 600 членуващи организации около задачата да се помогне на предприятията в ЕС да създават иновации и да се разрастват в международен план.

Инвестиране в хората

През 2017 г. беше отбелязана 60-годишнината на Европейския социален фонд, който помага на работниците да придобиват квалификации и да повишават нивото на уменията си (в периода 2014—2020 г. той би трябвало да подкрепи 8 милиона работници в ЕС).

Четири години, след като през 2013 г. беше дадено началото на Европейския алианс за професионална подготовка (който е отворен за участието на членовете на Европейската асоциация за свободна търговия и на държавите — кандидатки за членство в ЕС), в него участват повече от 35 държави. Заинтересованите страни поеха около 230 ангажимента, сред които се нареждат ангажиментите на предприятия и посредници да предоставят над 800 000 възможности за обучение и за първо наемане на работа. В този контекст през юни стартира нова Европейска мрежа на чираците, която да даде право на по-голям глас на обучаващите се младежи. През октомври Комисията представи предложение за Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване; беше стартирано и ново действие „ЕразъмПро“ в подкрепа на дългосрочната мобилност на чираците и на обучаващите се в сферата на професионалното образование и обучение.

През юли ЕС стартира Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите и Инструмента на ЕС за профилиране на уменията на гражданите на трети държави, включително лицата, търсещи убежище, и бежанците. Двата нови онлайн инструмента подобряват мобилността с учебна и трудова цел на територията на ЕС, като повишават прозрачността на уменията и квалификациите.

На 20 декември Комисията предложи нова директива за допълване и модернизиране на съществуващите задължения за информиране на всеки работник за неговите условия на труд. С нея ще се въведат минимални стандарти, чрез които да се гарантира, че всички работници, включително тези, които работят на нетипични трудови договори, могат да разчитат на по-голяма предвидимост и яснота. Още около 2—3 милиона работници на нетипични договори ще бъдат обхванати и защитени от предложението.

Стимулиране на цифровите умения

ЕС насърчава инициативи за увеличаване на възможностите, които позволяват на гражданите да придобият цифрови умения. През март беше обявен проект за осигуряване на стажове в областта на цифровите технологии за 5000—6000 дипломирани студенти в периода 2018—2020 г. Инвестира се в проекти за разработване на учебни възможности за повишаване на уменията на хората, работещи в малки и средни предприятия, и за преквалифициране на безработни за работа в малки предприятия.

Свързване на хората

През 2017 г. ЕС отбеляза 30-годишнината на програмата „Еразъм“ с прояви в цяла Европа. Проектът, който започна през 1987 г. като скромна схема за мобилност на студенти, се превърна в програмата „Еразъм+“ в областта на образованието, обучението, младежта и спорта.

През последните 30 години около 9 милиона души са се възползвали от широка гама от възможности по линия на „Еразъм“, за да разширят кръгозора си и да придобият нови знания и умения чрез обучение, стажове, чиракуване, младежки обмен, преподавателски и спортни дейности в цяла Европа и отвъд нея. През 2017 г. благодарение на бюджета в размер на над 2,5 милиарда евро програмата позволи на около 560 000 млади хора и 160 000 членове на персонала в образователни институции и младежки организации да се възползват от тези възможности. През юни държавите членки дадоха зелена светлина за изпълнението на инициативата „ЕразъмПро“, която ще осигури до 50 000 нови възможности на обучаващите се и чиракуващите в сферата на професионалното образование и обучение да се възползват от дългосрочни професионални стажове в чужбина през следващите 3 години.

С помощта на Парламента и на Съвета Комисията увеличи финансирането за инициативата за младежка заетост — специалната програма на ЕС за финансова подкрепа в тази област, и съдейства на държавите членки при мобилизирането на техния дял от Европейския социален фонд. Общо над 18 милиона младежи са участвали в схеми за гаранция за младежта от януари 2014 г., а 11 милиона младежи са приели предложение за работа, чиракуване, стаж или продължаващо образование.

Подпомагане на младите хора да станат предприемачи

Програмата „Еразъм за млади предприемачи“ осигурява на европейците, желаещи да започнат предприемаческа дейност, необходимите умения за стартиране и/или успешно управление на малки предприятия в Европа. Новите предприемачи се срещат и обменят знания и бизнес идеи с опитен предприемач в продължение на 1—6 месеца. Новият предприемач придобива уменията, необходими за управлението на малко предприятие, докато предприемачът домакин открива нови перспективи за своя бизнес и научава за нови пазари.

Тази програма се финансира от Европейската комисия и работи в участващите страни с помощта на местни звена за контакт, които са специализирани в бизнес подкрепата (напр. търговски камари, центрове за стартиращи предприятия и бизнес инкубатори). През годината в тази програма за наставничество се включиха над 1000 потенциални предприемачи.

Европейският корпус за солидарност

От началото на програмата през декември 2016 г. бяха предприети бързи действия за задействането на Европейския корпус за солидарност. През май 2017 г. Комисията предложи специална правна уредба и бюджет за следващите 3 години. До края на декември са се регистрирали повече от 45 000 души, а над 2500 са се включили в дейности в знак на солидарност в цяла Европа. Например през август 16 доброволци са пристигнали в Норча, Италия, за да помогнат за вече започналата работа за възстановяване на щетите и на социалните услуги за местната общност, засегната от тежките земетресения, които удариха региона през 2016 г. Освен това в средата на 2017 г. беше стартирано професионалното направление на Европейския корпус за солидарност. Предвидено е през следващите 2 години до 6000 млади хора да получат предложение за работа или стаж в сферата на солидарността посредством проекти, финансирани по линия на Програмата на ЕС за заетост и социални иновации; това ще се координира от публичните служби по заетостта на Франция и Италия.

Защита на здравето на хората в подкрепа на икономиката

През юни Комисията прие новия план за действие срещу антимикробната резистентност. Предвиденият в него подход „едно здраве“ е насочен към антимикробната резистентност при хората и при животните, която представлява нарастваща заплаха, предизвикваща всяка година в ЕС 25 000 смъртни случая при човека и загуби в размер на 1,5 милиарда евро. Първият 2-годишен цикъл на инициативата „Състояние на здравеопазването в ЕС“ приключи с публикуването на индивидуални доклади за здравеопазването за всяка държава членка и на допълнителен документ на Комисията, който ги обвързва с по-общата програма на ЕС. При осъществяването на тази инициатива Комисията си партнира с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската обсерватория по въпросите на системите и политиките в сферата на здравеопазването.

Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите

Бюджетът на ЕС за 2017 г. допринесе за стимулирането на създаването на работни места, особено за младите хора, и за насърчаването на стратегическите инвестиции. Надграждайки действията, предприети през предходните години, той продължи да поставя специален акцент върху предизвикателствата на миграцията. Близо половината от бюджета (75 милиарда евро) беше разпределена за растежа, заетостта и конкурентоспособността, подкрепата за научните изследвания и иновациите („Хоризонт 2020“), образованието, обучението и младежта („Еразъм+“), малките и средните предприятия (Програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия) и транспортната инфраструктура (Механизма за свързване на Европа). Бюджетът на ЕС подкрепи също Европейския фонд за стратегически инвестиции, с което насърчи ключови инвестиционни проекти в ЕС. Земеделските производители получиха около 43 милиарда евро. ЕС допринесе със сума в общ размер на близо 6 милиарда евро за укрепване на защитата на външните граници и за справяне с миграцията и бежанските потоци.

През май Комисията предложи финансиране от над 340 милиона евро, благодарение на което до 2020 г. да се осигурят 100 000 възможности за младите хора да участват в дейности в знак на солидарност (доброволческа дейност, стажове или работни места) чрез Европейския корпус за солидарност.

Междинното преразглеждане на настоящата многогодишна финансова рамка (2014—2020 г.) беше прието през юни. То цели да се осигурят допълнителни финансови средства за справяне с миграционните потоци и рисковете за сигурността, за насърчаване на икономическия растеж, създаването на работни места и конкурентоспособността и за подобряване на способността на бюджета на ЕС да преодолява непредвидени обстоятелства.

Освен това Комисията прие законодателно предложение за намаляване на административната тежест за получателите на средства от ЕС. На 28 юни Комисията публикува документ за размисъл, с който се постави началото на дебат за бъдещето на финансите на ЕС.

Резултати в областта на цифровия единен пазар

Комисията представи всичките 43 основни законодателни предложения и политически инициативи за доизграждането на цифровия единен пазар, които бяха набелязани в стратегията за цифровия единен пазар от май 2015 г. Двадесет и четири от тези законодателни инициативи бяха предложени на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз до края на 2017 г.

В публикувания през май 2017 г. средносрочен преглед на постигнатия напредък се очертават плановете за по-нататъшни действия по отношение на онлайн платформите, икономиката, основана на данни, и киберсигурността. През септември, като част от пакета за състоянието на Съюза Комисията представи предложение за нови правила за киберсигурността и за свободното движение на нелични данни в ЕС. Също през септември беше публикувано съобщение относно отговорността на платформите за борбата с незаконното съдържание онлайн.

Хората в ЕС имат нужда от цифрови умения в условията на променящ се пазар на труда и променящо се общество, но 37 % от работната сила все още не притежава основни цифрови умения. Коалицията за умения и работни места в областта на цифровите технологии ще обучи 1 милион безработни млади хора до 2020 г., а Планът за действие за електронно управление през периода 2016—2020 г. ще опрости живота на гражданите и предприятията и ще позволи на обществените органи да предлагат нови услуги. В момента вниманието е насочено към постигането на политическо споразумение с Европейския парламент и Съвета по всички предложения.

На срещата на върха в областта на цифровите технологии в Талин, която се състоя през септември, се проведоха дискусии на високо равнище за това как Европейският съюз може да запази своята преднина в областта на технологиите и да остане на челни позиции в този сектор. Бяха обсъдени справедливото данъчно облагане в цифровата икономика, подобряването на цифровите умения на гражданите и изграждането на стабилна структура на киберсигурността в ЕС. Държавите членки постигнаха съгласие и за доизграждане на цифровия единен пазар до 2018 г., за инвестиции в цифрова инфраструктура и за реализиране на свободното движение на данни.

Изграждане на по-силна киберсигурност в ЕС

Цифровите технологии отварят нови възможности за свързване на гражданите. Те улесняват обмена на информация и представляват гръбнака на икономиката на ЕС, но в същото време са източник на нови рискове. ЕС отбеляза напредък в запазването на безопасността на хората в онлайн среда, а от 2018 г. гражданите и предприятията ще се възползват от по-голяма защита. Тези правила ще се прилагат и за новите участници, предоставящи електронни съобщителни услуги.

ЕС обаче трябва да се подготви още по-добре, за да се справи с обезпокоителното нарастване на кибератаките. През септември Комисията предложи всеобхватен подход за подобряване на киберсигурността в рамките на речта на председателя Юнкер за състоянието на Съюза. Този подход включва по-солидна агенция на ЕС за киберсигурност, проект за координирани действия между държавите членки в случай на кибератака и нова европейска схема за сертифициране на киберсигурността, която ще гарантира, че продуктите и услугите в света на цифровите технологии са безопасни за употреба. За първи път Комисията също така постави специален акцент върху киберотбраната, което отразява подновения ѝ ангажимент за Европейски съюз за сигурност и отбрана.

Отключване на пълния потенциал на основаната на данни европейска икономика

Според изчисленията до 2020 г. 10,4 милиона души ще бъдат заети в сектора на икономиката, основана на данни, в ЕС. Комисията предложи нови правила, уреждащи свободното движение на нелични данни. Заедно със съществуващите правила относно личните данни, новите мерки ще дадат възможност за съхраняване и обработка на нелични данни в целия ЕС. Това ще даде тласък на конкурентоспособността на предприятията в ЕС и ще модернизира публичните услуги на един ефективен единен пазар на ЕС за услуги, свързани с данни. Премахването на ограниченията за локализацията на данни е важен фактор за икономиката, основана на данни. Благодарение на него приходите от „интернета на нещата“ могат да достигнат 112 милиарда евро, а брутният вътрешен продукт на ЕС да се увеличи с 4 % до 2020 г.

С оглед на бъдещето ЕС инвестира, за да превърне Европа в световен център в областта на високопроизводителните изчислителни технологии, способни да анализират голямо количество данни в реално време. ЕС също така се подготвя да стартира водеща инициатива за квантовите технологии на стойност 1 милиард евро през 2018 г.

Осигуряване на лоялна конкуренция в икономиката, основана на онлайн платформи

Онлайн платформите са обект на правилата на ЕС в области, като конкуренцията и защитата на потребителите. Това поражда доверие както за предприятията, така и за широката общественост. ЕС се намесва, за да прилага тези правила, когато е необходимо.

През май 2017 г. беше прието решение, чрез което предложените от Amazon ангажименти стават правно обвързващи. Това се отнася до предварителни опасения по отношение на конкуренцията във връзка с редица клаузи в споразуменията за дистрибуция на Amazon с издателства на електронни книги в Европа. През юни Комисията наложи на Google глоба от 2,42 милиарда евро заради това, че злоупотребява с господстващото си положение на пазара като търсачка, давайки незаконно предимство на друг продукт на Googlе, а именно услугата си за сравнително пазаруване.

Подобряване на свързаността

ЕС одобри схема за осигуряване на точки за публичен достъп до безжичен интернет в 6000—8000 населени места в целия ЕС. Инициативата WiFi4EU на стойност 120 милиона евро ще спомогне да се осигури достъп до безжичен интернет на обществени места, като паркове, градини, площади, обществени сгради, библиотеки, здравни центрове и музеи.

WiFi4EU е част от амбициозния пакет от мерки, приети от Комисията през септември 2016 г., за да се посрещнат нарастващите потребности на гражданите да бъдат свързани и да се повиши конкурентоспособността на ЕС. Сред тези мерки има и план за действие за насърчаване на внедряването на модерни безжични 5G мрежи в целия ЕС.

Важна стъпка към постигането на тази цел бе предприета през май 2017 г., когато Парламентът и Съветът приеха решение до 2020 г. да се осигури наличието на честотна лента от 700 MHz за безжични широколентови услуги.

Модернизирането на действащите правила на ЕС в областта на далекосъобщенията (предложението за Европейски кодекс за електронните съобщения) осигурява по-привлекателна регулаторна среда, която ще стимулира инвестициите в най-висококачествена инфраструктура в различните държави членки.

Премахване на таксите за роуминг

Таксите за роуминг бяха премахнати на 15 юни 2017 г. Това означава, че когато пътуват в ЕС, ползващите роуминг клиенти ще могат да се обаждат, да пращат текстови съобщения или да сърфират в интернет на мобилните си телефони на същата цена като у дома.

Ползване на достъп до цифрово съдържание

От 2018 г. нататък хората, живеещи в ЕС, ще могат да използват платените от тях услуги за онлайн съдържание навсякъде в Европа. Приетите през юни 2017 г. нови правила ще дадат възможност на потребители, които са заплатили услуги за онлайн съдържание в собствената си страна, да имат достъп до тях, когато посещават друга държава членка. Доставчиците на свободни ефирни услуги, например някои публични радио- и телевизионни оператори, ще могат да се възползват от регламента, при условие че проверяват страната на пребиваване на своите абонати.

Като част от текущия процес на модернизация на правната уредба за авторското право в ЕС през юли бе одобрено законодателство на ЕС, което ще помогне на милиони слепи хора и на други хора с увреждания, които не им позволяват да четат, да получат по-добър достъп до книги. Новите правила на ЕС ще влязат в сила през октомври 2018 г.

През ноември Парламентът, Съветът и Комисията постигнаха политическо споразумение с цел прекратяване на необоснованото блокиране на географски принцип на потребителите, които искат да купуват стоки и услуги онлайн в рамките на ЕС. Новите правила ще дадат тласък на електронната търговия в полза както на потребителите, така и на предприятията.

Стимулиране на лидерството във високопроизводителните изчислителни технологии в Европа

Европейската декларация относно високопроизводителните изчислителни технологии, целяща да се предостави финансова подкрепа за следващото поколение инфраструктури в областта на високопроизводителните изчислителни технологии и обработването на данни, беше подписана през март от министри от седем държави (Франция, Германия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия и Испания). Белгия, България, Хърватия, Гърция, Словения и Швейцария се присъединиха по-късно през годината.

Обмен на данни за подобряване на научноизследователската дейност

Новият европейски облак за отворена наука, който стартира през 2017 г., ще предложи на 1,7 милиона изследователи и 70 милиона специалисти в областта на науката и технологиите в ЕС виртуална среда, в която да съхраняват, обменят и използват повторно своите данни от различни дисциплини и държави. За създаването на този облак е предвидено финансиране в размер на повече от 260 милиона евро по програмата „Хоризонт 2020“.

Образование

През 2017 г. Комисията стартира инструмент за самооценка, помагащ на училищата да оценяват капацитета си в областта на цифровите технологии. С помощта на този инструмент те могат да получат подкрепа, за да развиват и подобряват използването на технологии за преподаване и учене. До декември 650 училища от 14 страни участваха в пилотната реализация на инструмента Selfie. През 2018 г. Selfie ще стане достъпен за училищата в целия ЕС.

Електронно управление

През май бе представено предложение, чрез което да се даде на гражданите и предприятията по-лесен достъп чрез единна цифрова входна точка до висококачествена информация, онлайн административни процедури и услуги за оказване на съдействие. Всяка година единният цифров портал може да помогне на предприятията да спестят над 11 милиарда евро, а на гражданите на ЕС — до 855 000 часа.

Гражданите и частните предприятия вече могат да търсят информация за дружества, регистрирани в която и да е държава — членка на ЕС, както и в Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Системата за взаимно свързване на бизнес регистрите е част от европейския портал за електронно правосъдие — единното звено за контакт за гражданите, предприятията и практикуващите юристи в цяла Европа, и е резултат от съвместните усилия на правителствата и на Комисията. Порталът предоставя публичен достъп до информация относно предприятията в участващите държави и гарантира, че всички европейски бизнес регистри могат да комуникират по електронен път помежду си по безопасен и сигурен начин. Крайната цел е да се засили доверието в единния пазар чрез прозрачност и актуална информация и да се намалят ненужните тежести за предприятията. Между стартирането си през юни и края на годината системата за взаимно свързване на бизнес регистрите бе използвана за извършването на над 139 000 търсения във връзка с предприятия.

През юли бе стартирана и системата за електронен обмен на данни за социалната сигурност. Тази нова ИТ платформа свързва около 15 000 институции за социална сигурност в държавите — членки на ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, като по този начин улеснява предотвратяването на грешките и борбата с измамите. Националните институции за социална сигурност ще използват стандартизирани електронни документи на своя език, за да се гарантира, че данните, които обменят, са верни и пълни. От новия инструмент ще се възползват и гражданите, които са живели и работили в няколко от участващите държави, като социалноосигурителните им обезщетения ще могат да бъдат изчислявани по-лесно и бързо.

През октомври държавите членки се споразумяха да следват общ подход при предоставянето на публични услуги онлайн, включително отвъд националните граници и в различни области на политиката. Това ще допринесе за намаляване на бюрокрацията за гражданите и предприятията, например при искането на сертификати, регистрацията за услуги и подаването на данъчни декларации.

Финансиране на свързаността и цифровото предприемачество

Европейските структурни и инвестиционни фондове и политиката на сближаване на ЕС оказват ключов принос за постигането на целите на цифровия единен пазар. Въз основа на стратегиите за цифров растеж на държавите членки и регионите, съобразени с техните нужди, над 20 милиарда евро от европейските структурни и инвестиционни фондове насърчават появата на новосъздадени дружества в сферата на цифровите технологии. Това дава възможност на малките и средните предприятия да се възползват от предимствата на цифровизацията; подпомага публичните администрации да работят по-ефективно и да предоставят по-бързи и по-добри услуги на гражданите и предприятията; осигурява също така широколентов достъп на достъпни цени в по-слабо покритите райони. През ноември 2017 г. беше стартирана мрежа от служби по широколентовия достъп с цел да се улесни разпространението на високоскоростен широколентов достъп и да се спомогне за преодоляване на цифровото разделение между градските и селските райони. Тези служби са на разположение на регионално и национално равнище, за да предоставят информация и помощ относно разгръщането на широколентовия достъп. През годината продължи работата по предоставянето на широколентов достъп за 18 милиона жители на селските райони до 2020 г.

Цифрово здравеопазване и грижи

През март бяха стартирани първите 24 европейски референтни мрежи за редки и сложни заболявания с участието на повече от 900 високоспециализирани здравни звена от над 300 болници в 25 държави — членки на ЕС, и Норвегия. Тези мрежи се занимават със сложни или редки заболявания, изискващи много специфични видове лечение и концентрация на знания и ресурси. Те ще работят по редица тематични въпроси, включващи заболявания на костите, рак при децата и имунна недостатъчност.

Разбиране на въздействието на цифровизацията във финансовия сектор

Технологията променя финансовия сектор. Като най-голям потребител на информационни продукти и услуги в света финансирането ще може да се възползва от нови поколения технологии за обработка, съхранение, мобилност и установяване на автентичността, заедно със социалните мрежи, изкуствения интелект и разпределените системи. Възникват нови бизнес модели, които биха могли да допринесат за превръщането на единния пазар на ЕС за финансови услуги в реалност, при която връзката между клиентите и доставчиците вече не е ограничена от физическото разстояние или дори от езиковите различия. Това поражда важни въпроси, свързани с политиката и нормативната уредба в областта на финансовите услуги на ЕС, които бяха предмет на широка обществена консултация, за да се определи дали са необходими конкретни действия на равнището на ЕС.

Цифрови технологии в движение

По време на Деня на цифровите технологии, проведен на 23 март в Рим, 29 държави (държави — членки на ЕС, и държави от Европейското икономическо пространство) подписаха писмо за намерения за създаване на правна рамка за трансгранични изпитвания за свързано автоматизирано шофиране, основана на хармонизирани правила за достъпа до данни, отговорността и свързаността. Те постигнаха съгласие да засилят сътрудничеството по отношение на изпитването на автоматизиран автомобилен транспорт на трансгранични обекти и в момента работят с партньори от сектора, за да се приложи това споразумение на практика. Комисията улеснява трансграничните свързани транспортни коридори.

През месец май бяха представени предложения за модернизиране на мобилността и на транспорта в ЕС. „Европа в движение“ е широкообхватен набор от инициативи, които ще направят движението по пътищата по-безопасно; ще насърчат налагането на по-справедливи пътни такси; ще намалят емисиите на въглероден двуокис, замърсяването на въздуха и задръстванията; ще намалят административната тежест за предприятията; ще се борят с незаконните практики при наемането на работна ръка и ще осигурят подходящи условия и време за почивка на заетите в сектора. Комисията също така насърчава намирането на решения за безпрепятствена мобилност, улесняващи пътуванията в Европейския съюз. Пример за такова решение е предложението да се гарантира, че системите за таксуване на пътя работят съвместно, така че хората да могат да шофират в целия ЕС, без да се притесняват за различните административни формалности. Общите спецификации за данните в обществения транспорт ще дадат също така възможност на пътниците да планират по-добре пътуванията си и да следват най-добрия маршрут, дори ако се пресичат граници.

Технологията на дроновете

През юни бе обявен подробен план за използването на дронове на ниска височина по безопасен, сигурен и екологосъобразен начин. Системата за управление на дронове U-Space обхваща първоначално надморска височина до 150 метра и ще проправи пътя за развитието на силен и динамичен пазар на свързаните с дронове услуги в ЕС. До 2019 г. трябва да бъде въведена регистрация на дроновете и техните оператори, както и електронната им идентификация и система за определяне на виртуални граници около различните места (т.нар. geofencing).

Задълбочено установяване на идентичността на клиентите при електронни плащания

Повишаването на сигурността на електронните плащания продължи да бъде една от основните цели на политиката на ЕС за цифровите технологии през 2017 г. Ето защо през ноември Комисията въведе редица изисквания за сигурността, които трябва да се спазват от доставчиците на платежни услуги, независимо дали са банки или други платежни институции, при обработката на плащанията или предоставянето на свързани с плащания услуги.

Към модерен и амбициозен енергиен съюз

Преходът на Европейския съюз към нисковъглеродно общество се превръща в реалност. Благодарение на напредъка през 2017 г. ЕС е на път да осъществи енергийния съюз и да осигури работни места, растеж и инвестиции. Две години след стартирането на стратегията Комисията представи всички основни предложения, необходими за увеличаване на енергийната ефективност, за подкрепа на глобалната водеща роля на ЕС за действията в областта на климата и възобновяемата енергия, както и за осигуряване на справедливи условия за потребителите на енергия.

Третият доклад относно състоянието на енергийния съюз, публикуван през ноември 2017 г., показва, че ЕС е на път да постигне своите цели в областта на енергетиката и климата за 2020 г. Крайното енергопотребление е вече под поставената за 2020 г. цел. Освен това емисиите на парникови газове намаляха с 23 % от 1990 г. насам, а икономиката на ЕС отбеляза ръст от 53 %. От тази тенденция се вижда, че ЕС продължава да доказва, че действията за намаляване на емисиите вървят ръка за ръка с икономическия растеж. Енергията от възобновяеми източници вече представлява над 16 % от енергийния микс, което показва, че ЕС е на път да изпълни целта си от 20 % до 2020 г. До март 2017 г. общо 11 държави членки вече са постигнали своите национални цели за 2020 г.

Значителен напредък бе отбелязан през 2017 г. по пакета „Чиста енергия за всички европейци“, представен през ноември 2016 г. Беше постигнато и временно споразумение относно енергийните характеристики на сградите. Тъй като до декември Съветът на Европейския съюз взе решение за общ подход по отношение на седем от осемте досиета, а позициите на Европейския парламент по всичките осем досиета се очакват в началото на 2018 г., вече е възможно да бъде постигнато политическо споразумение по другите въпроси. Потребителите навсякъде в ЕС ще имат по-добър избор на енергийни доставки, достъп до надеждни инструменти за сравнение на цените на енергията и възможност сами да произвеждат и продават електроенергия.

Започнатата през май инициатива „Чиста енергия за островите в ЕС“ има за цел да се помогне на островите в ЕС да намалят зависимостта си от вноса на енергия чрез по-добро използване на собствените им възобновяеми енергийни източници и чрез въвеждане на по-модерни и новаторски енергийни системи. По този начин те ще се възползват не само от намаляването на разходите за енергия, но и от подобряването на качеството на въздуха и намаляването на емисиите на парникови газове.

Нито един регион не трябва да изостава при отказа от икономика, задвижвана от изкопаеми горива. През декември беше стартирана нова платформа, която да подпомага разработването на проекти и дългосрочни стратегии във въгледобивните региони. Целите ѝ са да се даде тласък на процеса на преход и да се реагира на екологичните и социалните предизвикателства.

Енергийна ефективност

През март бе подписано споразумение за по-ясни правила за етикетиране на енергийната ефективност, включително за преобразуване на скалата на категориите за продуктова информация с цел отчитане на напредъка през последните години. Заедно с екопроектирането, преразгледаният етикет за енергийна ефективност би могъл да спести на домакинствата близо 500 евро годишно.

Заедно с политическото споразумение относно новите правила за подобряване на енергийните характеристики на сградите през 2017 г. бяха преразгледани насоките относно начина за отчитане в националните сметки на договорите за енергоспестяване с гарантиран резултат. Това ще улесни училищата, болниците и другите обществени сгради, които съставляват повече от 10 % от общия сграден фонд в ЕС, да инвестират в подобряването на енергийната ефективност.

Европейската програма за подпомагане в областта на енергетиката на местно равнище бе стартирана през май от Европейската инвестиционна банка. Тя ще помогне на регионалните органи да изготвят проекти за енергийна ефективност и възобновяема енергия.

През септември всички държави членки подписаха Декларацията от Талин за електронната енергетика, целяща насърчаване на сътрудничеството между държавите членки и частния сектор за разработването на широкообхватна стратегия за цифровизация на енергията.

През ноември ЕС публикува доклад за оценка на напредъка на държавите членки по националните цели за енергийна ефективност за 2020 г. Една от основните констатации е, че въпреки увеличението на потреблението на енергия през 2015 г., дължащо се отчасти на по-студената зима и по-ниските цени на горивата, ЕС продължава да напредва в изпълнението на целта за енергийна ефективност до 2020 г.

Енергийна сигурност, солидарност и доверие

Осигуряването на енергийните доставки за европейските потребители е един от основополагащите принципи на енергийния съюз. На 1 ноември, точно преди началото на зимния отоплителен сезон, влязоха в сила нови правила, които да спомогнат за подобряване на координацията между държавите членки и за по-бърза и ефикасна реакция при евентуални кризи с доставките на газ. От държавите членки се изисква да помагат на своите съседи в случай на сериозна криза, така че домакинствата да не остават на студено.

Като част от по-мащабно усилие за разработване на диверсифицирани и сигурни пазари на газ в балтийските държави, през април Латвия отвори своя пазар на газ за конкуренцията, което означава, че вече няма да се налага на потребителите да разчитат само на един доставчик.

С четвъртата министерска среща на високо равнище в рамките на инициативата на Комисията за енергийна свързаност в Централна и Югоизточна Европа беше отбелязан повратен момент за целия регион. Министрите подписаха меморандум за разбирателство, включващ общ подход относно пазарите за електроенергия, енергийната ефективност и развитието на възобновяемите енергийни източници. Беше постигнато споразумение за това как най-късно до края на май 2018 г. да се намери решение за най-добрия начин за синхронизиране на електроенергийната мрежа на балтийските държави със системата на континентална Европа.

Ядрената безопасност остава основен приоритет за ЕС. През май 2017 г. ЕС публикува първия си доклад за безопасното и отговорно управление на радиоактивни отпадъци и отработено гориво в ЕС. В доклада се описва ясно актуалното положение, констатира се, че стандартите в ЕС са се подобрили и се подчертават важни области, в които са необходими допълнителни подобрения и повече внимание. Сред събитията на международно равнище през годината беше семинарът на високо равнище ЕС—Иран относно международното ядрено сътрудничество, който се състоя на 28 февруари и 1 март в Брюксел.

Напълно интегриран вътрешен енергиен пазар

Продължиха усилията за изграждане на единен пазар, в който чистата енергията се придвижва свободно и сигурно. В третия доклад относно състоянието на енергийния съюз се потвърждава, че енергийният преход не е възможен, ако инфраструктурата не се адаптира към нуждите на бъдещата енергийна система. Беше отбелязан съществен напредък, но продължават да съществуват проблеми, по-специално в областта на електроенергията. За да се преодолее този проблем, през ноември Комисията прие съобщение, което има за цел до 2030 г. да се постигне 15-процентна междусистемна електроенергийна свързаност. Тя също така публикува третия списък на проекти от общ интерес, съдържащ 173 проекта от европейско значение. За първи път в този списък се посочват четири проекта за трансгранична мрежа за въглероден диоксид.

За да подкрепи изпълнението на проектите, ЕС инвестира 1,7 млрд. евро в 96 инфраструктурни проекта в областта на електроенергията, газа и интелигентните мрежи в рамките на Механизма за свързване на Европа, чрез който се осигуряват 5,35 млрд. евро за енергийни проекти от 2014 г. до 2020 г. През април ЕС отпусна чрез Механизма финансиране на стойност 800 милиона евро за проекти в областта на инфраструктурите на електроенергията, газа и интелигентните мрежи.

ЕС продължи да работи по свързването на електроенергийните мрежи и газопроводите между държавите членки, включително създаването на северен газов коридор, свързващ Норвегия с Полша през Дания, и на Celtic Interconnector, свързващ електроенергийните системи на Франция и Ирландия; продължи също така да помага за премахването на пречките пред свободния пренос на газ в Централна и Югоизточна Европа. Освен това ЕС ще инвестира 101,4 милиона евро в изграждането на терминал за втечнен природен газ в Крък, Хърватия.

През 2017 г. ЕС предприе последващи действия по отношение на секторното проучване в областта на държавната помощ относно националните механизми за осигуряване на капацитет. По-специално тя провери дали тези механизми гарантират достатъчни доставки на електроенергия, без да се нарушава конкуренцията или търговията в рамките на единния пазар. Някои държави членки въведоха механизми за осигуряване на капацитет, за да се гарантира, че е налице достатъчно предлагане по всяко време. В момента ЕС работи с държавите членки, за да гарантира, че съществуващите и планираните мерки са в съответствие с правилата за държавната помощ.

Международното развитие включваше предложението на Комисията за условията на мандат за водене на преговори с Русия за принципите на действие на проекта „Северен поток 2“, който ще свърже доставките на газ от Русия с пазара на ЕС.

За да подобри функционирането на вътрешния енергиен пазар на ЕС и да засили солидарността между държавите членки, през ноември Комисията предложи общи правила за газопроводите, навлизащи на вътрешния пазар на газ.

Декарбонизация на икономиката

Стабилен напредък в глобалните действия в областта на климата

През цялата година ЕС продължи да стимулира международните действия във връзка с изменението на климата. През юни САЩ обявиха намерението си да се оттеглят от историческото глобално споразумение по въпросите на климата, договорено в Париж, Франция, през 2015 г. Впоследствие ЕС и международните партньори категорично потвърдиха общата си решимост да приложат изцяло Парижкото споразумение, с което се цели да се ограничи повишаването на средната глобална температура до значително под 2 °C в сравнение с прединдустриалните равнища.

Заедно със 79 държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн ЕС призова световната общност да продължи да поддържа набраната скорост за амбициозни действия във връзка с изменението на климата. Министерска среща, която се проведе през септември в Монреал, Канада, и беше организирана съвместно от ЕС, Канада и Китай, събра държави от цял свят, за да ускорят прехода към нисковъглеродна икономика в световен мащаб.

ЕС продължи да участва в международните преговори за разработване на процедурите и насоките, необходими за прилагането на практика на Парижкото споразумение, по-специално на Конференцията на ООН по изменението на климата в Бон през ноември.

През декември в Париж на срещата на върха „Една планета“, чийто домакин бе президентът на Франция Еманюел Макрон, Комисията представи новия си план за действие за планетата, който включва 10 инициативи за промяна с цел постигане на модерна икономика и справедливо общество.

Като пример Комисията обяви инвестиции в три целеви области в рамките на Плана на ЕС за външни инвестиции, който има за цел до 2020 г. да бъдат мобилизирани най-малко 44 милиарда евро устойчиви инвестиции за Африка и съседните на ЕС държави. Очаква се до 2020 г. тези разходи да генерират инвестиции в размер до 9 милиарда евро.

ЕС продължава да бъде ангажиран с колективната глобална цел да се мобилизират 100 милиарда долара годишно от различни източници до 2020 г. и в периода до 2025 г. за финансиране на действия в областта на климата в развиващите се страни. Съюзът ще продължи да увеличава значително средствата, предназначени за действия за адаптиране към последиците от изменението на климата. През 2016 г. ЕС и неговите държави членки допринесоха с финансиране в размер на общо 20,2 милиарда евро за борбата с изменението на климата, което представлява увеличение от над 15 % спрямо 2015 г.

Изпълнение на ангажиментите на ЕС от Париж

ЕС играе водеща роля в международните усилия за глобалното извеждане от употреба на флуоровъглеводородите: опасни газове, водещи до затопляне на климата, които се използват често в оборудването за отопление и охлаждане. Спирането на бързия растеж на емисиите на флуоровъглеводороди, които са хиляди пъти по-силни от тези на въглеродния диоксид, ще допринесе значително за постигането на целта във връзка с температурата, определена в Парижкото споразумение. През октомври 2016 г. в Кигали, Руанда, почти 200 държави се споразумяха да ограничат постепенно производството и употребата си на тези газове. През ноември 2017 г. държавите — членки на ЕС, задействаха влизането в сила на споразумението, предвидено за януари 2019 г. ЕС получи награда за политическото си лидерство като признание за ролята му за приемането на споразумението.

Във вътрешен план е постигнато съгласие по всички основни предложения, необходими за постигане на ангажиментите на ЕС по споразумението за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с поне 40 % до 2030 г. Те включват преразглеждането на схемата на ЕС за търговия с емисии, националните цели за намаляване на емисиите за държавите членки, интегрирането на сектора на земеползването в законодателството на ЕС в областта на климата и справянето с емисиите от въздухоплаването.

През ноември Парламентът и Съветът постигнаха временно споразумение за преразглеждане на схемата на ЕС за търговия с емисии за периода след 2020 г. Тази реформа на ключовия инструмент на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове по икономически ефективен начин ще помогне на ЕС да продължи по пътя към постигне на значителна част от ангажимента му за намаляване на емисиите с поне 40 % до 2030 г.

Изменението ще доведе до: значителни промени в схемата, за да се ускори намаляването на емисиите и на текущото свръхпредлагане на квоти за емисии на пазара на въглеродни емисии; допълнителни гаранции, които при необходимост ще осигурят на индустриалния сектор допълнителна защита срещу риска от изместване на въглеродни емисии; и редица помощни механизми за подпомагане на индустриалния и енергийния сектор да посрещнат иновационните и инвестиционните предизвикателства във връзка с прехода към нисковъглеродна икономика.

ЕС също така прие мерки за съхраняване на екологичната цялост на схемата за търговия с емисии, когато правото на ЕС спре да се прилага в Обединеното кралство поради неговото оттегляне от Съюза.

Беше постигнато споразумение от страна на Международната организация за гражданско въздухоплаване за глобална, основана на пазара мярка, имаща за цел да се стабилизират емисиите от международното въздухоплаване на равнищата от 2020 г. чрез компенсиране. След това ЕС измени своята схема за търговия с емисии, за да ограничи географския ѝ обхват до вътрешноевропейските полети. Това ще запази приноса на сектора на въздухоплаването за целите на ЕС в областта на климата и ще допринесе за безпроблемното прилагане на глобалната, основана на пазара мярка.

Обвързването на схемата на ЕС за търговия с емисии с подобни схеми води до увеличение на размера на пазара за намаляване на емисии на парникови газове, като по този начин се намаляват разходите за борба с изменението на климата. През ноември ЕС и Швейцария подписаха споразумение, с което обвързаха схемите си. Това е първото споразумение от този вид за ЕС, както и първото споразумение между две страни по Парижкото споразумение относно изменението на климата. Освен това ЕС и Китай засилват сътрудничеството си в областта на пазарите на въглеродни емисии в навечерието на стартирането на собствена схема за търговия с емисии на Китай.

През декември беше постигнато политическо споразумение относно Регламента за разпределяне на усилията, чрез който се намаляват емисиите в транспорта, строителството, отпадъците и селското стопанство в съответствие с целта на ЕС в областта на климата за 2030 г. Беше постигнато и споразумение относно нови правила за отчитане на емисиите от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство. Новите правила ще засилят ролята на въглеродни поглътители, която изпълняват земята и горите, и ще стимулират тяхното продуктивно и устойчиво използване, като подобрят допълнително икономиката, базирана на биотехнологии, и съобразеното с изменението на климата селско стопанство.

Към екологосъобразна, конкурентоспособна и свързана мобилност

През 2017 г. Комисията стартира серия от предложения за модернизиране на мобилността и транспорта в ЕС. Целта на тези предложения беше да се подпомогне преходът на този сектор към чиста енергия и цифровизация, като същевременно се гарантира, че той продължава да бъде конкурентоспособен и социално приобщаващ.

Пакетът „Европа в движение“ беше представен през май. Основните му цели включват по-безопасното движение по пътищата и намаляването на емисиите на въглероден диоксид, замърсяването на въздуха и задръстванията.

Този пакет беше последван през ноември от друг пакет от мерки за стимулиране на иновациите в новите технологии и бизнес модели и за насърчаване на по-ефикасното използване на всички видове транспорт за превоз на стоки. Мерките включват предложение за нови цели за емисиите на въглероден диоксид от леките и лекотоварните автомобили с оглед ускоряване на прехода към превозни средства с ниски и нулеви емисии. Съгласно предложението през 2030 г. средните стойности на емисиите на въглероден диоксид за целия автомобилен парк от нови леки и лекотоварни автомобили, продавани в ЕС, ще трябва да бъдат с 30 % по-ниски в сравнение с 2021 г.

Комисията стартира редица инициативи за екологосъобразна, свързана и конкурентна мобилност. Нарастването на електромобилността в ЕС означава, че търсенето на батерии ще се увеличи значително. Поради това Комисията работи за създаването на алианс на ЕС в областта на батериите, който обединява държавите членки и отраслите от веригата за създаване на стойност в сектора на батериите. Този алианс ще бъде стартиран през февруари 2018 г. на Промишления форум за чиста енергия.

Интегриране на действията в областта на климата в различните политики

За да подкрепи прехода на ЕС към по-устойчиво и нисковъглеродно бъдеще, Комисията одобри инвестиционен пакет на стойност 222 милиона евро от бюджета на ЕС по линия на програмата LIFE за околната среда и действията в областта на климата. Това ще мобилизира допълнителни инвестиции, достигащи общо 379 милиона евро за 139 нови проекта в 20 държави членки. Проектите ще подпомогнат прехода на държавите членки към по-кръгова икономика и ще подкрепят изпълнението на Плана за действие на ЕС за природата. Това финансиране ще допринесе например за подобряване на устойчивостта на устието на река Шелда в Белгия (един от най-натоварените вътрешни водни пътища на Европа), за разработване на инструменти за прогнозиране на пустинни пясъчни бури и за противодействие на ефекта на т.нар. „градски топлинен остров“.

Обновена промишлена политика на ЕС

В своята реч за състоянието на Съюза, произнесена през септември, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви нова стратегия за промишлената политика, която има за цел да даде възможност на промишлените отрасли в ЕС да продължат да създават устойчив растеж и работни места. С нея всички съществуващи и нови инициативи се обединяват в цялостна промишлена стратегия и се уточняват предстоящите задачи за всички участници.

Осъществяване на практика на свободната търговия със стоки и услуги

Спрямо повечето продукти, търгувани между държавите членки, се прилагат хармонизирани правила. Това означава, че продуктовите стандарти са едни и същи за всички и че не съществуват пречки пред трансграничната търговия с тези продукти. Когато обаче не съществуват общи правила, се прилага принципът на взаимно признаване. Това означава, че ако даден продукт се смята за годен за продажба в една държава членка, той е годен за продажба и в останалите държави членки. На практика обаче този принцип невинаги действа както трябва, тъй като стоки, които следва да се търгуват свободно във всички държави, участващи в единния пазар, могат да бъде спрени на границата. В ново предложение се предвижда продавачите в дадена държава да могат да използват декларация за взаимно признаване, с която да докажат, че продуктът отговаря на всички изисквания в друга държава. Това предложение бе изготвено заедно с друго предложение за засилване на пазарния надзор с цел националните органи да могат да контролират по-добре стоките, продавани в тяхната държава.

ЕС продължава да обръща особено внимание на действията за по-добро функциониране на единния пазар в полза на гражданите и предприятията. Въпреки това обаче все още съществуват пречки пред създаването и разрастването на предприятията, които могат да доведат до по-високи цени и по-малък избор за потребителите. За да се промени тази тенденция и за да се увеличат работните места и растежът, държавите членки трябва да използват по-добре потенциала на единния пазар на услуги.

През 2017 г. бе представен пакет от мерки, които биха могли да улеснят предоставянето на услуги от предприятия и професионалисти навсякъде в ЕС. Сред тези мерки е новата европейска електронна карта за услуги: опростена електронна процедура, която ще улесни доставчиците на бизнес и строителни услуги при изпълнението на административните формалности за предоставяне на услуги в чужбина. С друго предложение се цели да се гарантират пропорционалността и основателността на изискванията, прилагани от държавите членки по отношение на регламентирането на професиите.

Насърчаване на обществените поръчки и на иновациите

За да се укрепи единният пазар и като част от непрекъснатите усилия за стимулиране на инвестициите в ЕС, през октомври Комисията представи предложение относно повишаването на ефективността на обществените поръчки в Европа и в полза на Европа. В него се определя подход за по-ефективни и устойчиви обществени поръчки, съчетан с пълноценно използване на цифровите технологии с цел опростяване и ускоряване на процедурите.

В опит да насърчи предприятията, и по-специално малките, средните и стартиращите предприятия, да инвестират в иновациите и в творчеството, Комисията предложи мерки за осигуряване на добра защита на правата на интелектуална собственост. Тези мерки ще подобрят колективната способност на ЕС да се справя с големите фигури в търговията с фалшиви стоки и пиратско съдържание, която вреди на предприятията и работните места. Те също така ще защитят здравето и безопасността на потребителите при употребата на продукти като лекарствата и играчките. Предложено е и да се създаде система за лицензиране на патенти, която ще способства за внедряването на технологии за взаимна и обща свързаност на различни устройства („интернет на нещата“) — от смартфоните до свързаните автомобили.

Финансови услуги: по-качествени продукти и повече избор за потребителите

ЕС е поел ангажимент за създаване на по-задълбочен и по-справедлив единен пазар, включително посредством цифровите технологии. По отношение на финансовите услуги това означава да се увеличат конкуренцията и възможностите за избор, така че потребителите да могат да се възползват от по-ниски цени и по-добро качество, независимо от това дали търсят в чужбина или у дома финансови услуги, например банкови сметки, автомобилни застраховки, парични преводи и пенсии. Доставчиците на финансови услуги трябва също да могат да се възползват от предимствата на целия пазар на ЕС.

Ето защо Комисията представи Плана за действие в областта на финансовите услуги за потребители, в който се набелязват въпросите, по които е необходима допълнителна работа, за да се осигури на потребителите най-доброто съотношение между качество и цена. Наред с другото, с този план се цели шофьорите да могат по-лесно да получават в чужбина своите бонуси за липса на произшествия, да се понижат таксите за трансгранични операции, които не са в евро, и да се намалят правните и регулаторните пречки пред предприятията, които желаят да разширят дейността си в чужбина.

Благодарение на плановете на Комисията за създаване на нов клас пенсионни продукти потребителите в ЕС скоро ще могат да се възползват от повече възможности за избор, когато спестяват за пенсия. В момента пазарът в областта на личните пенсии в ЕС е фрагментиран и разнороден. Предложеният нов вид доброволна лична пенсия ще позволи на потребителите да допълнят пенсионните си спестявания и в същото време ще им осигури солидна потребителска защита.

Осигуряване на възможност хората да намират работа и да работят законно и при безопасни условия

Единният пазар за работниците функционира най-добре, когато хората могат да намират подходяща работа и в други държави членки. През годината бе постигнат значителен напредък в разширяването на EURES — Европейския портал за професионална мобилност, чрез който желаещите да намерят работа, работниците и работодателите могат безплатно да търсят работа или служители в целия ЕС. През 2018 г. мрежата ще бъде отворена за повече партньори, например частните служби по заетостта, и на портала ще бъдат поместени повече обяви за работни места и автобиографии.

Освен това ЕС продължава да се грижи за здравето и безопасността на хората на работното място. През 2017 г. бе представено ново законодателно предложение, съдържащо мерки спрямо канцерогените и мутагените, с които се цели да се намали професионалната експозиция на седем вещества, като например отработените моторни масла и трихлороетилена. През октомври Европейският парламент одобри предложение относно други 13 вещества, внесено през 2016 г.

Комисията също така оказа съдействие на държавите членки да приложат правилата за свободното движение на работници, като същевременно продължи преразглеждането на правилата за командироването на работници, за да се адаптират към бъдещите потребности. С тези правила се защитават правата на работниците, изпратени от работодателя си да работят временно в друга държава членка. Преразглеждането им е насочено към установяване на принципа на еднакво заплащане за една и съща работа на едно и също място, като по този начин се укрепват справедливостта и социалната устойчивост на единния пазар и се работи в полза както на предприятията, така и на работниците, като се допринася за осигуряването на равнопоставеност. През октомври Съветът на Европейския съюз одобри общ подход към преразглеждането на действащата директива в тази област, а през ноември Парламентът и Съветът започнаха преговори с цел постигане на съгласие по това досие. В края на 2017 г. преговорите все още не бяха приключили.

Продължи и работата в Парламента и в Съвета за постигане на съгласие по предложението на Комисията от 2016 г. за осъвременяване на правилата за координация на системите за социална сигурност. Предложението има за цел да се гарантират справедливи, ясни и лесни за прилагане правила в полза на хората, преминаващи граници в ЕС, и на данъкоплатците.

Правила, които се спазват, и опростени процедури

Правата на хората и на предприятията в рамките на единния пазар могат да бъдат упражнявани в пълна степен само ако съвместно договорените правила са подходящи и се прилагат правилно в целия ЕС. За да може това да се постигне, от особено значение са навременният достъп до точна информация за пазара и подкрепата в случай на проблеми. През 2017 г. порталът „Вашата Европа“ помогна над 20 милиона пъти на граждани и предприятия да намерят практическа информация за правата си в рамките на единния пазар. През годината чрез услугата „Вашата Европа — Съвети“ бе отговорено на над 22 000 въпроса за законодателството за единния пазар, а в мрежата Solvit бяха разгледани над 2000 конкретни случая на проблеми на граждани и предприятия с органи в ЕС. Освен това въз основа на вида молби за съдействие, които получава, Solvit информира Комисията в кои области прилагането на законодателството на ЕС трябва да се подобри.

През май Комисията представи предложение за единен цифров портал, който да даде на хората и предприятията по-лесен достъп чрез единна цифрова входна точка до висококачествена информация, електронни административни процедури и услуги за оказване на съдействие. Това означава, че всички процедури, които понастоящем са достъпни онлайн за националните потребители, ще бъдат достъпни и за потребителите от други държави членки и че освен на националния език те ще се предлагат на още един език на ЕС, за да бъде по-лесно за хората от друга държава членка да ги използват.

При определени обстоятелства чрез предложения инструмент за информация за единния пазар също биха могли да бъдат събирани данни в случаи на сериозни затруднения, свързани с прилагането на законодателството за единния пазар.

През юли Комисията прие Известие относно надзора на пазара на продукти, продавани онлайн. Бързото развитие на електронната търговия доведе до предизвикателства пред органите на държавите членки при проверката дали продуктите са безопасни и съответстват на правилата на ЕС. Известието има за цел да се изяснят различни въпроси и да се предоставят решения. Това ще допринесе за подобряването на пазарния надзор над продуктите, продавани онлайн, в полза на потребителите и ще гарантира равнопоставеността на предприятията.

Интелигентна, социално справедлива и конкурентна мобилност

Транспортът и мобилността са жизненоважни за икономиката и конкурентоспособността на ЕС. Същевременно секторът е изправен пред редица безпрецедентни предизвикателства. Съществуващото социално законодателство не се прилага по еднакъв начин навсякъде в ЕС; предприятия „пощенски кутии“ се установяват в държави членки, в които не извършват реална дейност, а се възползват от по-свободни правила; само на автомобилния транспорт се дължи почти една пета от емисиите на парникови газове в ЕС. През май Комисията представи дългосрочна стратегия за постигане до 2025 г. на конкурентоспособна, чиста и свързана мобилност.

Тази стратегия е изложена в съобщението на Комисията „Европа в движение“. Това съобщение е придружено от осем законодателни предложения, отнасящи се конкретно до автомобилния транспорт. Наред с другото, предложенията имат за цел да се подобри функционирането на пазара на автомобилния превоз на товари, да се съдейства за подобряването на социалните и трудовите условия на работниците и да се опрости прилагането на националните закони за минималната работна заплата. В по-общ план целта на Комисията е да насърчи развитието на по-устойчив автомобилен транспорт, при който пътните такси отразяват външните разходи, свързани със замърсяването на въздуха, и чрез цифрови решения се намалява бюрокрацията и се интегрират различните видове транспорт. Очаква се дългосрочните ползи да излязат извън рамките на транспортния сектор, като насърчат работните места, растежа и инвестициите.

През юни Комисията прие набор от инициативи, с които да се подобри функционирането на авиационния сектор в съответствие със стратегията за въздухоплаването в Европа. Една от тези инициативи е предложение, целящо да се гарантира конкурентоспособността на авиокомпаниите от ЕС, което ще подпомогне също така заетостта и растежа в сектори като този на летищата и на доставчиците на аеронавигационни услуги. Освен това Комисията представи редица практически мерки за подобряване на непрекъснатостта на услугите по управление на въздушното движение при стачни действия. Без да засягат правото на стачка, тези мерки могат да сведат до минимум прекъсванията на въздушния трафик.

Представени бяха също насоки във връзка с изискванията относно собствеността и контрола, приложими към авиокомпаниите в ЕС. Целта е да се допринесе за по-доброто разбиране на тези правила и по този начин да се улеснят чуждестранните инвестиции, което е от полза за заетостта в авиационния сектор на ЕС. Комисията също така призова Парламента и Съвета да приемат мерките, предложени в рамките на инициативата „Единно европейско небе“. Тези мерки ще подобрят ефикасността на системата за управление на въздушното движение, ще намалят разпокъсаността и ще сведат до минимум прекъсванията на въздушния трафик.

Парламентът и Съветът постигнаха съгласие за опростяване и подобряване на правилата за безопасност за пътническите кораби във водите на ЕС. Тази законодателна актуализация се основава на извлечените поуки, в това число вследствие на инциденти и на технологичното развитие. Наред с други подобрения, тя ще даде възможност при извънредна ситуация компетентните органи да получават незабавно достъп до съответната информация.

Конкуренция, насърчаваща иновациите

Като орган за защита на конкуренцията в областта на контрола върху сливанията, Европейската комисия има за задача да не позволява сливанията да лишават хората в ЕС от ползите от конкуренцията, като например по-ниски цени, по-голям избор за потребителите и повече иновационни продукти. През 2017 г. бяха одобрени две важни сливания в агрохимичния сектор, за чието извършване бяха наложени определени условия: придобиването на ChemChina от Syngenta и сливането на Dow и DuPont. Иновациите са ключов фактор в агрохимичната промишленост и Комисията прецени последиците от тези сливания за бъдещите иновации. Що се отнася до сливането на Dow и DuPont, преди него и двете дружества са работили по няколко подобни проекта за разработване на нови пестициди. Важна част от корективните мерки, които позволиха да бъде одобрено сливането, бе продажбата на цялата световна научноизследователска и развойна дейност на DuPont в областта на пестицидите.

През юни Комисията одобри отпускането от Германия и Франция на държавна помощ в размер на 377 милиона евро за разработване на иновационния проект за хеликоптер Airbus X6. Основание за това решение бе фактът, че финансовите пазари не са склонни да финансират такъв амбициозен проект, по който възвръщаемост на инвестициите може да се очаква едва след много време, докато подкрепата за проекта ще стимулира допълнителни инвестиции.

През октомври Комисията заключи, че Люксембург неправомерно е предоставил на Amazon данъчни облекчения за около 250 милиона евро. Според правилата на ЕС за държавната помощ това е незаконно, тъй като на Amazon е била дадена възможност да плаща значително по-малко данъци в сравнение с други предприятия. Сега Люксембург трябва да си възстанови неправомерно предоставената помощ.

Също през октомври Комисията взе решение да заведе дело срещу Ирландия в Съда на Европейския съюз за това, че държавата не е събрала обратно от Apple неправомерно предоставена държавна помощ, в размер на 13 милиарда евро. През август 2016 г. Комисията заключи, че данъчните облекчения, предоставени на Apple от Ирландия, са незаконни съгласно правилата на ЕС за държавната помощ, тъй като са позволили на дружеството да плаща значително по-малко данъци, отколкото други предприятия. Това селективно третиране е позволило на Apple да плаща ефективна ставка на корпоративния данък от 1 % върху реализираната в Европа печалба през 2003 г. През 2014 г. тази ставка е намаляла до 0,005 %.

През юни на Google бе наложена глоба от 2,42 милиарда евро за това, че дружеството е нарушило антитръстовите правила на ЕС, като е злоупотребило със своето господстващо положение на пазара като търсачка (вж. също глава 2).

Опростено данъчно облагане и успешна борба с измамите

За да се гарантира доброто функциониране на единния пазар, бяха предложени нови правила за прозрачност за посредниците, например данъчните консултанти, счетоводителите, банките и юристите, които изготвят и предлагат схеми за данъчно планиране на своите клиенти. Трансграничните схеми с определени характеристики, които могат да доведат до загуби за държавата, вече ще трябва да бъдат автоматично оповестявани пред данъчните органи, преди да бъдат използвани.

Предвид на факта, че в ЕС 360 милиона души използват интернет ежедневно, цифровият единен пазар трябва да разполага с модерна и стабилна данъчна уредба. През септември Комисията представи нова програма на ЕС, с която да се осигури справедливо и благоприятстващо растежа облагане на цифровата икономика.

Освен това Комисията внесе законодателно предложение за въвеждане на окончателна система за ДДС за облагане на търговията между държавите членки. Предложената нова система се основава на принципа на облагане в държавата членка по местоназначение на стоките, като доставчикът начислява съответния размер на ДДС в тази държава.

Всяка година се губят над 150 милиарда евро приходи от ДДС, а това означава по-малко средства, които държавите членки могат да използват за училища, пътища и здравеопазване, например. Счита се, че около 50 милиарда евро от тази сума — или по около 100 евро годишно на всеки гражданин на ЕС — се губят в резултат на трансгранични измами с ДДС.

През ноември бе представено законодателно предложение за борба с измамите с ДДС, с което да се засили сътрудничеството между данъчните администрации и митническите и правоприлагащите органи. През декември Съветът прие решение за подписване на споразумение между ЕС и Норвегия за административното сътрудничество, помощта при събирането на вземания и борбата с измамите с ДДС.

Предоставяне на възможност на регионите на ЕС да се възползват от силните си страни

Глобализацията донесе огромни ползи за по-слабо развитите икономики в света и много възможности за гражданите на ЕС. Същевременно обаче, докато ползите са за всички, то разходите често са разпределени неравномерно. Европейският съюз трябва да стане по-устойчив, да осигури възможности за самостоятелно развитие на своите региони и да им помогне да създават стойност. Това означава да се подкрепят иновациите, цифровизацията и декарбонизацията, като успоредно с това се развиват уменията на хората. Необходимо е също така всички региони на ЕС да получат достъп до фондовете на Съюза, така че да могат да инвестират в областите, в които имат конкурентно предимство, чрез партньорства между участниците в иновациите, което да доведе до интелигентна специализация. През 2017 г. Комисията стартира два пилотни проекта, за да се изпробват новаторски подходи към междурегионалното сътрудничество.

Хората в най-отдалечените региони на ЕС също могат да бъдат засегнати неблагоприятно от относителната си изолация. Благодарение на по-прости правила публичните органи ще могат по-лесно да компенсират предприятията за допълнителните им разходи при извършване на дейност в най-отдалечените региони на ЕС. Това е съобразено със специфичните предизвикателства, пред които са изправени тези предприятия, като например отдалечеността на регионите и зависимостта от няколко търгувани продукта.

Към задълбочен икономически и паричен съюз

През 2017 г. от всички работещи за оформянето на по-силен, по-демократичен и по-обединен Европейски съюз се изискваше постоянство и ясна визия. Икономическият и паричен съюз представлява жизненоважна част от дебата и има централна роля за изграждането на ЕС между равни, съсредоточен върху нещата, които имат най-голямо значение.

На 1 март Комисията представи бяла книга, в която се излагат пет сценария за възможното развитие на ЕС до 2025 г. и ключовите решения, свързани с избрания вариант. Всеки евентуален избор ще има последствия за бъдещето на икономическия и паричен съюз. Дали ние като Съюз искаме да продължаваме по същия начин, както досега? Трябва ли да се съсредоточим само върху единния пазар? Да позволим ли на онези, които са готови, да вървят напред и да правят повече неща заедно? Или трябва да изберем да се съсредоточим върху извършването на по-малко неща по-ефективно? Или пък да се опитаме да постигнем много повече заедно?

През май Комисията разшири специфичния дебат относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз с публикуването на своя документ за размисъл по въпроса. Идеите, представени в документа, са част от виждането за по-силен, по-демократичен и по-обединен ЕС. През септември председателят Юнкер представи в речта си за състоянието на Съюза по-широкия контекст: визия, предлагаща надежда, стабилност, справедливост и възможности за всички.

В документа за размисъл бе подчертано, че е необходимо ефективният и стабилен икономически и паричен съюз да се основава на интегрирана и добре функционираща финансова система. Въз основа на набраната инерция с извършеното досега е настъпил моментът да постигнем съгласие как да продължим напред до 2025 г. Необходими следващи стъпки са завършването на банковия съюз, намаляването и споделянето на рисковете в банковия сектор, допълнителното повишаване на устойчивостта на банките в ЕС, както и по-разнообразни и новаторски възможности за финансиране на реалната икономика в действителен съюз на капиталовите пазари.

Призив за завършен банков съюз

Банковият съюз защитава финансовата стабилност и е от съществено значение за гладкото функциониране на еврозоната и на ЕС като цяло. Що се отнася до неговото завършване, намаляването на рисковете и тяхното споделяне са неразделно свързани. Значителен напредък бе постигнат по отношение на устойчивостта на банките в ЕС и по този начин бяха намалени рисковете в банковия сектор, като в процес на подготовка са допълнителни мерки. От кризата насам Комисията направи над 50 предложения за повишаване на устойчивостта на финансовия сектор.

Настъпил е моментът за завършването на банковия съюз. Макар създаването на предпазен механизъм (или „спасителна мрежа“) за Единния фонд за преструктуриране да бе договорено от държавите членки през 2013 г., четири години по-късно механизмът все още не функционира. В своята реч за състоянието на Съюза (2017 г.) председателят Юнкер изтъкна като приоритетен въпрос необходимостта този механизъм да бъде пуснат в действие. Комисията предлага предпазният механизъм да бъде направен част от бъдещия Европейски валутен фонд. Това ще бъде важна стъпка към завършването на банковия съюз.

Повишаването на устойчивостта на икономическите и социалните структури в държавите членки също бе посочено като съществен елемент за успеха на икономическия и паричен съюз в дългосрочен план. Останалите ключови елементи са по-нататъшното укрепване на европейския семестър (рамката за координиране на икономическите и фискалните политики в ЕС) и създаването на връзка между финансовата подкрепа от бюджета на ЕС и структурните реформи. Също така бе предложено създаването на централен капацитет за подпомагане на държави членки от еврозоната, засегнати от макроикономически сътресения.

В документа за размисъл на Комисията бе изтъкнато, че реформа на икономическия и паричен съюз би била възможна единствено успоредно с увеличаването на демократичната отчетност и укрепването на институциите на еврозоната. Пътят напред минава през споделянето повече отговорности и решения по въпросите от значение за еврозоната в рамките на обща правна уредба.

В документа се потвърждава ангажиментът за реално сближаване между по-богатите и по-бедните части на ЕС.

През декември Комисията даде ход на пакета за икономическия и паричен съюз, който включва предложения за трансформиране на Европейския механизъм за стабилност в Европейски валутен фонд, основан на правната рамка на ЕС. Фондът ще продължи да подпомага държавите членки от еврозоната в затруднено финансово положение. Наред с това той ще осигури общ предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране и ще действа като последен възможен кредитор за улесняване на организираното преобразуване на неплатежоспособните банки. Предвидени са също по-бързото вземане на решения при спешни случаи и по-прякото участие в управлението на програмите за финансова помощ. С течение на времето Европейският валутен фонд може също така да разработи нови финансови инструменти, например в подкрепа на евентуална стабилизираща функция.

Освен това Комисията започна дискусия относно новите бюджетни инструменти за стабилна еврозона в правната рамка на Европейския съюз. Тя изложи своето виждане за това как някои бюджетни функции, които са от съществено значение за еврозоната и ЕС като цяло, могат да бъдат развити в рамките на публичните финанси на ЕС. Тези функции са, както следва:

• подкрепа за структурните реформи в държавите членки чрез инструмент за осъществяване на реформи и техническа помощ при поискване от държавите членки;
• специален механизъм за сближаване на държавите членки по пътя им за присъединяване към еврото;
• предпазен механизъм за банковия съюз посредством Европейския валутен фонд/Европейския механизъм за стабилност, който ще бъде договорен до средата на 2018 г. и въведен в действие до 2019 г.;
• стабилизираща функция за защита на инвестициите в случай на големи асиметрични сътресения в държавите членки.

Комисията ще представи необходимите инициативи през май 2018 г. в контекста на предложенията за многогодишната финансова рамка след 2020 г. За периода 2018—2020 г. Комисията предложи засилване на техническата помощ, която предоставя на държавите членки посредством Програмата за подкрепа на структурните реформи чрез удвояване на финансовия пакет, така че да достигне 300 милиона евро до 2020 г.

Комисията предложи изпитване на новия инструмент за осъществяване на реформи в пилотна фаза. За тази цел тя предложи целеви изменения на Регламента за общоприложимите разпоредби за европейските структурни и инвестиционни фондове, които ще позволят на държавите членки да използват своите резерви за изпълнение в рамките на фондовете, за да се подпомогне осъществяването на договорените реформи.

Комисията предложи също така интегриране на основното съдържание на Договора за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз в законодателството на ЕС, като се вземе предвид необходимата гъвкавост, заложена в Пакта за стабилност и растеж.

Освен това в пакета за икономическия и паричен съюз е обяснено как Комисията вижда евентуалните двойни функции, които ще изпълнява европейският министър на икономиката и финансите. Като заместник-председател на Комисията и председател на Еврогрупата министърът ще обедини съществуващите отговорности и наличните експертни познания. Той ще засили също така съгласуваността, ефикасността, прозрачността и демократичната отчетност на икономическите политики в ЕС и в еврозоната при пълно зачитане на националните правомощия.

Използване на открилата се възможност за растеж и работни места

През 2017 г. европейският семестър се възползва от нови, усъвършенствани процедури. След приетите през май препоръки, които впоследствие бяха приети от Съвета на Европейския съюз, Комисията предостави насоки за всички държави членки и еврозоната като цяло. Ключовото послание беше, че сега е моментът да се възползваме от възможността, предоставена от икономическото възстановяване, за постигането на по-приобщаващ, стабилен и устойчив икономически растеж чрез реформи, които създават повече работни места, увеличават сближаването и устойчивостта и допринасят за изграждането на по-справедливо общество.

Макар в отделните държави — членки на ЕС, приоритетите да са различни, структурните реформи, увеличаването на инвестициите и допълнителното засилване на публичните финанси бяха определени в процеса на семестъра като незаменими инструменти за укрепване и поддържане на икономическото възстановяване.

Цикълът на европейския семестър за 2018 г. стартира на 22 ноември. Комисията препоръчва допълнителни структурни реформи и призовава държавите членки да дадат тласък на инвестициите като начин за подкрепа на разширяването на икономиката и за увеличаване на производителността и растежа в дългосрочен план. Този цикъл използва на практика наборът от социални показатели като един от инструментите за реализиране на европейския стълб на социалните права.

Гарантиране на лоялна конкуренция и контрол на държавните помощи

Случаите на държавна помощ през 2017 г. показаха, че постепенното прилагане на рамката на банковия съюз може да намали прогресивно тежестта, понасяна от данъкоплатците в резултат от спасяването на банки. Допълнителните текущи подобрения, особено увеличаването на минималните изисквания за собствени средства и приемливи задължения, в бъдеще ще намалят още повече случаите, в които се разчита на парите на данъкоплатците.

През 2017 г. за първи път бяха извършени действия съгласно рамката за преструктуриране на банки в обхвата на банковия съюз по отношение на испанската Banco Popular. След преобразуване или обезценка на нейните капиталови инструменти от Единния съвет за преструктуриране банката бе продадена на групата Santander. Тъй като това бе направено без отпускане на средства от фондовете, не бе необходима намесата на Комисията в качеството ѝ на орган в областта на държавните помощи.

При все това контролът на държавните помощи в банковия сектор продължава да бъде от значение. Така например в случай на предпазна рекапитализация (при която дадена държава влива капитал в платежоспособна банка за запазване на финансовата стабилност) се прилагат специфичните правила за държавна помощ на банките. Добра илюстрация е случаят с Banca Monte dei Paschi di Siena, която получи помощ, одобрена съгласно правилата за държавна помощ, въз основа на задълбочен план за преструктуриране.

Помощ за ликвидация в рамките на национално производство по несъстоятелност може да бъде разрешена при определени условия. Така през юни Комисията одобри помощта, която Италия предостави на Banca Popolare di Vicenza и Veneto Banca за организирано излизане от пазара, като по този начин бяха избегнати икономическите затруднения в областта Венето наред с моралния риск и нарушаването на конкуренцията в банковия сектор.

Одобрението на Комисията за помощта за тези три банки бе свързано с условието за споделяне на тежестта от акционерите и притежателите на подчинен дълг, като по този начин бяха намалени сумите, които трябва да бъдат платени от данъкоплатците.

И накрая, в оценката съгласно правилата за държавната помощ може да се стигне до извода, че държавата действа като нормален оператор на пазара и следва да получи възнаграждение, което отчита риска при пазарни условия, така че не е налице държавна помощ. Такъв бе случаят на вливането на капитали от страна на португалската държава в Caixa Geral de Depósitos в подкрепа на всеобхватна стратегия за оздравяване.

Банковият съюз

Европейски надзорни органи

През септември Комисията публикува предложения да бъде засилен и да стане по-интегриран надзорът от страна на ЕС на банките, финансовите пазари и застраховането и пенсионното осигуряване. Целта е да се гарантира по-добре еднаквото прилагане на правилата на ЕС и да се направят по-устойчиви съответните пазари. В предложенията се вземат предвид новостите в областта на финансовите технологии и нарастващото значение на съображенията за устойчивост.

Банковият съюз трябва да бъде завършен, за да може да реализира пълния си потенциал за подобряване на стабилността на икономическия и паричен съюз и на устойчивостта му на сътресения, като в същото време ограничи необходимостта от споделяне на риска от публичния сектор. Заедно със съюза на капиталовите пазари завършеният банков съюз ще способства за стабилна и интегрирана финансова система в ЕС.

Базирайки се на вече постигнатия значителен напредък, Комисията очерта амбициозен, но същевременно реалистичен план за постигане на съгласие по всички оставащи елементи на банковия съюз въз основа на съществуващите ангажименти от страна на Съвета. През годината Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие относно важни допълнителни мерки за намаляване на рисковете в банковия сектор въз основа на предложенията на Комисията от ноември 2016 г. Те ще дадат например яснота на банките относно изграждането на капацитет за поемане на загуби и ще направят по-лесно, ако е необходимо, преобразуването на дадена банка, без да се налага да се прибягва до парите на данъкоплатците.

Вече има значителен напредък в намаляването на размера на необслужваните кредити в счетоводните баланси на банките, но е необходимо да се направи повече. Необслужваните заеми оказват влияние върху рентабилността на банките и способността им да предоставят кредити на икономиката. Те също така пораждат съмнения относно стабилността на банковата система. Ето защо ЕС стартира план за действие с цел допълнително намаляване на необслужваните заеми, и преди всичко предотвратяване на превръщането на заемите в необслужвани, чрез различни мерки.

Финансови услуги на дребно

Новите финансови технологии оказват голямо въздействие върху финансовия сектор от гледна точка както на потребителите, така и на доставчиците. През март Комисията публикува План за действие в областта на финансовите услуги за потребители с цел укрепване на единния пазар на финансови услуги на дребно. Целта на плана за действие е да се подобри защитата на потребителите в този сектор, както и да се оползотвори потенциалът на цифровизацията и развитието на технологиите, така че да се подобрят изборът на потребителите и достъпът до финансови услуги в целия ЕС. Бе даден ход също така на обществена консултация относно технологичните иновации в областта на финансовите услуги (финансовите технологии), отнасяща се до въпроси като възможностите за достъп до финансови услуги, ефективността на разходите или конкуренцията, както и рисковете, свързани с киберсигурността и защитата на личните данни. Консултацията целеше също така да се извърши оценка на съществуващите пречки, които биха могли да възпрепятстват разпространението на тези иновации в цяла Европа.

Европейският стълб на социалните права

През април Комисията предложи обширен социален пакет като по-нататъшна стъпка към по-справедлив ЕС със силно социално измерение. Предложението за европейски стълб на социалните права беше в основата на тази инициатива. В него се посочват 20 ключови принципа и права в подкрепа на справедливи и добре функциониращи пазари на труда и системи за социално подпомагане. Той е предназначен да служи като ориентир за подновения процес на предоставяне на по-добри условия на живот и труд в ЕС.

Стълбът се придружава от поредица законодателни и незаконодателни инициативи, по-специално относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, както и относно условията на труд, достъпа до социална закрила и работното време.

Предложението на Комисията от декември относно прозрачните и предвидими работни условия допълва и осъвременява съществуващите задължения за информиране на всички работници за техните условия на труд. Освен това предложението има за цел да се създадат нови минимални стандарти, за да се гарантира, че всички работници, включително тези с нетипични трудови договори, се sползват от по-голяма предвидимост и яснота по отношение на условията си на труд.

Създадени бяха се също така Показатели за социалната политика с цел да се проследяват тенденциите и постигнатото в държавите — членки на ЕС, в 12 области и да се оценява напредъкът към постигането на социален рейтинг „ААА“ за ЕС като цяло. Резултатите по социалните показатели ще бъдат отразени в европейския семестър за координация на икономическите политики и ще спомогнат за засилването на неговия акцент върху заетостта и резултатите в социалната област. На 17 ноември в Гьотеборг, Швеция, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и министър-председателят на Швеция Стефан Льовен бяха домакини на социалната среща на върха за справедливи работни места и растеж, на която беше обявен европейският стълб на социалните права.

Равновесие между професионалния и семейния живот

През април Комисията направи предложение относно равновесието между професионалния и личния живот, в което се определят редица нови или по-високи минимални стандарти за отпуск за отглеждане на дете, отпуск по бащинство и отпуск за полагане на грижи. По-специално предлаганите мерки имат за цел да увеличат възможностите за мъжете да поемат родителски грижи или грижи за близък роднина. Това ще бъде от полза за децата и ще спомогне за увеличаване на участието на жените на пазара на труда, като по този начин се намалява разликата между мъжете и жените по отношение на заетостта. С предложението също така се дава на родителите на деца до 12-годишна възраст и на други лица, полагащи грижи, правото да поискат гъвкави схеми на работа.

Социалното измерение на Европа

След публикуването през март на Бялата книга за бъдещето на Европа през април Комисията публикува документ за размисъл относно социалното измерение на Европа, в който се повдигат въпроси как да се запази стандартът на живот, да се създадат повече и по-добри работни места, да се предоставят на хората подходящите умения и да се изгради по-голямо единство в обществото с оглед на неговото бъдещо развитие и развитието в сферата на труда. Социалната среща на върха за справедливи работни места и растеж в Гьотеборг през ноември, чиято кулминация беше обявяването на Европейския стълб на социалните права, бе ключов принос към този дебат.

През октомври бе даден ход на кампания за повишаване на осведомеността относно енергийната ефективност и енергийната бедност. Сред извършеното бе и пилотен проект в четири държави членки (Гърция, Португалия, Румъния и Чешката република) за изработването и разпространението на комуникационни материали и мероприятия, организирани с основни заинтересовани лица и разпространители на информация, например общини и организации на потребителите. Ако проектът се окаже успешен, може да се обмисли по-широкото му въвеждане в други държави членки. Кампанията е приоритет в момент, когато много домакинства в ЕС продължават да страдат от последиците от финансовата и икономическа криза. Равнището на енергийна бедност в много държави членки продължава да бъде високо, а най-остро засегнатите домакинства са често семейства с един родител с деца на издръжка.

Европейски социален диалог

ЕС продължи да дава своя принос за Ново начало за социалния диалог и съвместното изявление от юни 2016 г. относно фундаменталната роля на европейския социален диалог като съществен елемент при разработването на политиките по заетостта и социалните въпроси на ЕС. Комисията се консултира с работодателите, профсъюзите и други социални партньори относно ключови инициативи. В съответствие с принципа на европейския стълб на социалните права за социалния диалог социалните партньори ще играят важна роля по време на етапа на изпълнение.

Образование и обучение с цел повишаване на потенциала на хората

Ефективните системи за образование и обучение осигуряват на младите хора знания, компетентности и умения, така че да намерят работа, която ги удовлетворява, и да станат независими ангажирани граждани. Те също така дават възможност на работещите да усъвършенстват уменията си, за да се справят с променящите се методи на работа и нуждите на пазара на труда и да спомогнат за увеличаването на производителността и растежа.

Реформите на системите за образование и обучение са първостепенен приоритет в повечето държави членки и заемаха важно място в европейския семестър за 2017 г. (вж. глава 1 за повече информация относно семестъра). Четиринадесет държави членки получиха специфични за тях препоръки в областта на образованието и обучението.

Реформите бяха и в основата на приетата през май стратегия на ЕС за качествено образование за всички, в която бяха включени нови инициативи относно училищното развитие и за обновена програма за висшето образование. През ноември Съветът прие предложение за проследяване на дипломираните лица, за да се помогне на държавите членки да събират информация относно реализацията на дипломираните след приключване на образованието им. Комисията формулира и предложение към лидерите на ЕС относно начините за съвместна работа за постигане на Европейско пространство за образование посредством укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура. През декември лидерите на ЕС призоваваха Европейската комисия да работи за по-голяма мобилност чрез разширена програма „Еразъм +“, да създаде 20 европейски университета до 2024 г., да поощрява изучаването на езици, да създаде европейска студентска карта, да работи с държавите членки в посока на взаимно признаване на висшето образование и училищните дипломи и да насърчава културата в рамките на Европейска година на културното наследство — 2018 г.

Балансирана и прогресивна търговска политика

В последните години международната търговия е изправена пред нарастващи предизвикателства, свързани с подновени съмнения относно последиците от глобализацията, с въпроси относно целта и стойността на търговските споразумения и с реалната опасност от надигането на протекционизъм. Комисията си дава сметка, че за да се отговори на тези предизвикателства, е по-необходима от всякога търговска политика, която е ефективна, прозрачна и основана на ценности. Поради това възприетият през 2017 г. подход на ЕС продължава да бъде направляван от принципите на стратегията „Търговията — за всички“, стартирана през октомври 2015 г.: откритостта, съчетана с високи стандарти, остава най-добрият начин глобализацията да бъде от полза за всички граждани на ЕС.

В контекста на речта за състоянието на Съюза на председателя Жан-Клод Юнкер през септември, предшествана от публикувания през май доклад с документ за размисъл относно извличането на ползите от глобализацията, заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен и комисар Сесилия Малмстрьом представиха пакет от инициативи по широк кръг въпроси, свързани с търговията. Те включваха съобщение относно търговската политика; проект на мандатите за преговори с Австралия и Нова Зеландия и за нов многостранен инвестиционен съд; и рамка за скрининг на чуждестранните преки инвестиции, така че да се гарантира, че те остават основен източник на растеж в ЕС, като същевременно се защитават основните интереси на Съюза. Пакетът включваше също доклад за напредъка по стратегията „Търговията — за всички“. През ноември Комисията публикува доклад относно изпълнението на споразуменията на ЕС за свободна търговия.

ЕС продължи да играе водеща роля в Световната търговска организация, по-специално по време на 11-ата министерска конференция в Буенос Айрес, Аржентина, през декември. Въпреки че на министерската конференция не бяха отчетени никакви многостранни резултати, ЕС отново изтъкна твърдия си ангажимент към организацията и непрестанната си подкрепа за намирането на решения на важни въпроси в глобалната многостранна търговска система.

Чрез своята стратегия за достъп до пазара ЕС има за цел отварянето на пазари чрез отстраняването на пречките за достъп до тях в целия свят. Същевременно Съюзът остава ангажиран с балансираната и отговорна търговия, основана на правила.

Европа, която защитава

ЕС има твърд ангажимент към подчинената на правила многостранна търговска система, която е в основата на неговото благоденствие и е ключова предпоставка за превръщането на търговията в положителна сила навсякъде по света. Търговската политика на Съюза също така енергично защитава неговите предприятия и работници, когато други нарушават световните търговски правила и прибягват до нелоялни търговски практики.

ЕС е сред тези, които най-активно и успешно се ползват от механизма за уреждане на спорове на Световната търговска организация. Когато дипломатическите усилия се окажат напразни, ЕС не се колебае да използва тези процедури, за да упражнява правата си съгласно правилата на организацията с оглед на това да гарантира, че неговите предприятия, работници и земеделски стопани извличат пълна полза от членството в организацията. Пример за постиженията през 2017 г. е решението на Световната търговска организация, че наложената от Русия забрана върху вноса на свинско месо и продукти от свинско месо от ЕС е незаконна, премахването от страна на Китай на наложените от него ограничения на износа на някои суровини от изключителна важност и понижаването от Русия на вносните мита върху някои продукти от ЕС.

В съответствие с правилата на Световната търговска организация и законодателството на Съюза ЕС наложи 34 мерки за търговска защита срещу нелоялни търговски практики от страна на трети държави, включително антидъмпингови мита върху стомана от Китай (антидъмпинговото мито е тарифа, която национално правителство налага на чуждестранен внос, за който смята, че е оценен под справедливата пазарна стойност). През 2017 г. ЕС наложи 11 мерки за защита на европейската стоманодобивна промишленост. Според публично достъпна информация стоманодобивната промишленост в ЕС е на път отново да стане печеливша.

ЕС също така защитава своята промишленост, когато страни извън него провеждат разследвания за антидъмпингови и изравнителни мита срещу износ от Съюза, като например неотдавнашните процедури, започнати от Австралия (преработени домати), Китай (нишесте от картофи) и САЩ (маслини).

През декември ЕС постигна съгласие за модернизиране на своите антидъмпингови и антисубсидийни регламенти, така че неговите инструменти за търговска защита да бъдат по-добре адаптирани към предизвикателствата на глобалната икономика. Те ще станат по-ефективни, прозрачни и лесни за използване от дружествата, като в някои случаи ще дават възможност на ЕС да налага по-високи мита на дъмпингови продукти. ЕС също така промени начина си за изчисляване на дъмпинга при антидъмпингови разследвания на внос от членове на Световната търговска организация, когато цените и разходите са изкривени поради държавна намеса.

Износителите от ЕС продължават да се сблъскват с пречки пред търговията по света. Годишният доклад на Комисията относно пречките пред търговията и инвестициите показва увеличение с 10 % на търговските бариери, пред които са изправени износителите от ЕС през 2016 г., като са налице 372 бариери в над 50 страни по целия свят. В доклада се отбелязва, че през 2016 г. 36 нови пречки биха могли да засегнат износ на ЕС на стойност 27 милиарда евро, но стратегията за достъп до пазара на Комисията се е увенчала с успех при премахването на 20 други пречки, които засягат износ в размер на 4,2 милиарда евро.

През септември ЕС даде ход на три ключови програми за сътрудничество и помощ в областта на интелектуалната собственост с Китай, Латинска Америка и Югоизточна Азия. Целта е да се намали незаконната търговия със стоки, които нарушават правата на интелектуална собственост на творците, изобретателите и търговските марки от Европейския съюз, както и да се насърчи международната защита на тези права.

ЕС също така предприе конкретни стъпки, за да противодейства на неетичните практики, като например търговията с полезни изкопаеми от зони на конфликт. През април беше приет, като влезе в сила 2 месеца по-късно, нов регламент за спиране на търговията с природни ресурси, продавани за разпалването и поддържането на въоръжено насилие в зони на военни действия. В това отношение регламентът установява правила относно надлежната проверка на дружествата, които внасят калай, тантал, волфрам, рудите на тези метали и злато. Тези метали и руди се използват в производството на продукти за ежедневна употреба, като например мобилни телефони, автомобили и бижута. Считано от януари 2021 г., правилата ще обхващат до 95 % от вноса в ЕС.

ЕС се противопостави също на изтезанията и смъртното наказание, като в Общото събрание на ООН през септември заедно с Аржентина и Монголия постави началото на световен съюз срещу търговията със стоки, използвани с цел изтезания. Делегации от 58 държави подписаха политическа декларация, в която се ангажираха да наложат мерки, като например законодателство и системи за ефикасно правоприлагане, с цел ограничаване и премахване на търговията със стоки, които биха могли да бъдат използвани за изпълнение на смъртно наказание или изтезания.

Европа, която поема водеща роля

Търговските споразумения, които ЕС е договорил или е в процес на договаряне с държавите по света, имат за цел да се гарантира, че търговията е от полза за всички. Тези търговски споразумения отварят пазарите и утвърждават ценностите на ЕС, като например защитата на трудовите права и околната среда.

Предвид това Комисията предложи да започне преговори за създаването на международен съд за уреждане на инвестиционни спорове, който би бил значимо нововъведение в глобалното управление.

Споразумение за икономическо партньорство между ЕС и Япония

Япония е четвъртата по големина икономика в света. През юли ЕС и Япония постигнаха принципно съгласие по основните елементи на Споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония, а през декември обявиха успешното приключване на заключителните обсъждания. Споразумението ще премахне пречките пред търговията и ще помогне на ЕС и Япония да оформят съвместно световните правила в областта на търговията. Търговското споразумение ще бъде най-важното двустранно споразумение, сключвано някога от ЕС.

За първи път търговско споразумение на ЕС ще включва конкретен ангажимент във връзка с Парижкото споразумение за климата, както и специална глава за малките дружества, която обхваща прозрачността и специфична институционална структура.

Споразумението за икономическо партньорство ще премахне огромна част от митата, възлизащи на 1 милиард евро, плащани всяка година от дружествата от ЕС. То ще увеличи износа от ЕС и ще създаде нови благоприятни възможности за дружествата от ЕС — големи и малки, за техните служители и за потребителите. То ще отвори японския пазар за износа на ключови селскостопански продукти от ЕС и ще увеличи възможностите в широк кръг от отрасли. Стойността на износа от ЕС може да се увеличи с до 20 милиарда евро. Споразумението също така ще улесни дружествата от ЕС да предоставят услуги в Япония в области като морския транспорт и далекосъобщенията.

Споразумението за икономическо партньорство задава най-високите стандарти в областта на труда, безопасността, опазването на околната среда и защитата на потребителите, включва пълнообхватни защитни мерки по отношение на обществените услуги и съдържа специална глава относно устойчивото развитие. Успоредно със споразумението ЕС и Япония се ангажираха да улеснят потока от данни между двете икономики.

Всеобхватно икономическо и търговско споразумение с Канада

Всеобхватното икономическо и търговско споразумение на ЕС с Канада започна да се прилага временно от 21 септември.

С търговското споразумение между ЕС и Канада предприятията от ЕС ще спестяват над 500 милиона евро годишно — сума, която преди се е плащала под формата на мита върху стоки, изнасяни за Канада. Реализирането на почти 99 % от тези икономии започна от първия ден на влизане в сила на споразумението, което ще предостави също така на дружествата от ЕС оптимален достъп до канадските договори за обществени поръчки на федерално, провинциално и общинско равнище.

Всички предприятия ще спестяват време и пари поради намалените разходи, свързани с износ на единица продукция, например като избягват дублиращи се изисквания за изпитване, дълги митнически процедури или високи правни разноски.

Споразумението с Канада ще създаде нови благоприятни възможности за европейските земеделски стопани и производители на храни. ЕС е отворил пазара за някои продукти по ограничен и балансиран начин. Увеличеният канадски достъп до пазара на ЕС е компенсиран с отварянето на собствения пазар на Канада в области, в които производителите в Европейския съюз имат силно желание за увеличаване на износа, например сирена, вина и спиртни напитки, плодове и зеленчуци, както и преработени продукти. Споразумението за търговия предлага също така защита на 143 висококачествени характерни регионални хранителни продукта и напитки от ЕС (известни като географски означения) на канадския пазар, така че имитации на тези стоки да не могат да се продават със същото наименование. Споразумението защитава правата на интелектуална собственост, като привежда действащите в Канада правила в съответствие със законодателството на ЕС за защита на нови технологии и управление на цифрови права.

500-те милиона потребители в ЕС също ще имат полза от споразумението, тъй като достъп до пазара ще имат само продукти и услуги, които изцяло спазват всички разпоредби на ЕС. Това означава, че споразумението няма да промени начина, по който ЕС регламентира безопасността на храните, включително правилата относно продукти, съдържащи генетично модифицирани организми, и забраната за третирано с хормони говеждо месо.

Със споразумението се осигуряват по-голяма правна сигурност в икономиката на услугите, повишена мобилност на служителите в дружествата и рамка за взаимно признаване на професионалните квалификации — от архитекти до оператори на кранове.

Прозрачен и приобщаващ процес на преговори

През 2017 г. прозрачността и диалогът с обществеността продължиха да имат съществено значение за гарантирането на демократичност, обществено доверие и отчетност в областта на търговската политика. Прозрачност и диалог са необходими преди, по време на и след преговорите, както и при прилагането на споразуменията. През 2017 г. ЕС предприе допълнителни стъпки в тази област, като така се превръща в лидер по отношение на прозрачността в търговската политика.

През септември Комисията публикува препоръките си относно започването на преговори за търговски споразумения с Австралия и Нова Зеландия, както и относно многостранния инвестиционен съд. Едновременно с изпращането им на Съвета препоръките бяха изпратени автоматично на Европейския парламент и на всички национални парламенти на държавите членки. Това ще улесни националните парламенти и заинтересованите страни да изразят на възможно най-ранен етап своето становище пред правителствата, които ги представляват на обсъжданията в Съвета. Съветът публикува указанията за водене на преговори относно споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония.

Комисията продължи да публикува доклади от отделни кръгове на преговорите, документи за изразяване на позиция и предложения за текст в търговските споразумения, по които преговаряше. Тя също така публикува подробни допълнителни материали относно търговските споразумения на ЕС с Канада и Япония, така че обществеността и предприятията бяха запознати със споразуменията и възможностите да се възползват от тях.

През годината Комисията публикува своя първи цялостен годишен доклад за оценка на прилагането на търговските споразумения на ЕС. Това позволи на другите институции на ЕС, заинтересованите страни и гражданското общество да имат поглед върху начина, по който ЕС прилага споразуменията. Комисията също така извършва по отношение на своите търговски преговори и споразумения редовни оценки на въздействието, оценки на въздействието върху устойчивостта, както и последващи оценки. Те включват задълбочени консултации със заинтересованите страни и редовни срещи с групи от представители на гражданското общество по време на целия процес.

През декември Комисията създаде група от експерти в областта на търговските споразумения на ЕС, която е консултативен орган, в който са представени профсъюзи, работодателски организации, групи за защита на потребителите и други неправителствени организации. Групата предоставя на Комисията различни гледни точки и мнения относно търговията.

Други търговски преговори

През годината продължи работата за отварянето на нови пазари за износа от ЕС, като целта е увеличаването на броя на настоящите 91 партньори, с които съществуват търговски споразумения. ЕС започна нови търговски преговори и постигна значителен напредък в текущите обсъждания. Предвид спирането на преговорите за Трансатлантическо споразумение за търговия и инвестиции със САЩ, акцентът на ЕС по отношение на търговията със САЩ беше поставен върху идентифицирането на областите, в които те следва да си сътрудничат по-тясно, за да може по-добре да посрещнат заедно предизвикателствата на световно равнище. Междувременно двете страни подписаха двустранно споразумение в областта на застраховането и презастраховането, което ще засили защитата на потребителите и ще намали разходите и бюрокрацията за застрахователите и презастрахователите от ЕС, осъществяващи дейност в САЩ.

Южното и източното съседство

В рамките на южното съседство ЕС съсредоточи усилията си върху преговорите за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия с Тунис, които са определящи за темпа на напредъка със Северна Африка. През юни, като допълнение към преговорите, Комисията и Международният търговски център в Женева създадоха Евро-средиземноморско информационно бюро за търговия. Като предоставя на предприятията съществена информация относно пазарите, тарифите и изисквания за внос, информационното бюро има за цел укрепване на икономическите връзки между ЕС и деветте средиземноморски страни партньори, както и между самите страни от Средиземноморието.

В рамките на източното съседство ЕС съсредоточи усилията си върху изпълнението на своите споразумения за задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна.

Латинска Америка

ЕС продължи започнатите през 2016 г. преговори за осъвременяването на подписаното през 2000 г. търговско споразумение с Мексико. Бяха проведени пет кръга от преговори и бе постигнат добър напредък. Новото споразумение ще опрости административната тежест, ще намали бюрокрацията, ще насърчи растежа и конкурентоспособността, ще разшири избора на потребителите и ще създаде работни места от двете страни на Атлантическия океан, като същевременно оказва подкрепа на устойчивото развитие. В съответствие с прогресивната програма на ЕС по отношение на търговията в споразумението са включени конкретни разпоредби за борба с корупцията.

През 2017 г. продължиха търговските разговори с четирите учредители на търговския блок Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай). Разговорите имат за цел интегриране на пазарите на двата региона, силно увеличаване на възможностите за бизнес в Меркосур, разширяване на избора на потребителите, опростяване на административната тежест, ограничаване на бюрокрацията, насърчаване на растежа и конкурентоспособността и създаване на работни места и в двете договарящи се страни.

През ноември ЕС започна преговори с Чили за актуализиране на споразумението за свободна търговия между ЕС и Чили от 2002 г. Като част от модернизацията на съществуващото споразумение ЕС ще предложи да бъдат включени пилотни разпоредби относно равенството между половете.

Азия и Австралазия

Продължиха също така преговорите относно търговски споразумения с Индонезия и Филипините. Преговорите имат за цел увеличаването на търговията между ЕС и тези две държави, както и разширяването на преките инвестиции. Стремежът е да бъдат постигнати споразумения, подобни на сключените със Сингапур през 2014 г. и Виетнам през 2015 г. През годината ЕС проведе три кръга преговори с Индонезия и два кръга с Филипините.

През март ЕС и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия постигнаха съгласие за предприемането на нови стъпки за възобновяване на преговорите за свободна търговия между двата региона.

ЕС също така проведе четири кръга разговори в рамките на своите преговори за инвестиционно споразумение с Китай, но временно преустанови преговорите за инвестиционно споразумение с Мианмар/Бирма. Комисията предложи и започването на търговски преговори с Австралия и Нова Зеландия.

Страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн

В началото на 2017 г. започна прилагането на споразумението на ЕС за икономическо партньорство с държавите от Южноафриканската общност за развитие. През пролетта влязоха в действие подобни споразумения с Кот д’Ивоар и Гана. През юли Споразумението на ЕС за икономическо партньорство с източните и южните африкански държави Мадагаскар, Мавриций, Сейшелските острови и Зимбабве бе допълнително подсилено с присъединяването на Коморските острови.

Борба с тероризма и престъпността в Европа

Нови правила срещу тероризма и изпирането на пари

Като продължение на Европейската програма за сигурност Европейската комисия продължи да работи за изграждането на ефективен и истински Съюз на сигурност. През 2017 г. ЕС предприе действия за предотвратяването на извършването на терористични нападения, за споделянето на информация между държавите членки и за защитата на гражданите си онлайн.

През март бе прието ново законодателство, с което се инкриминира пътуването и обучението в чужбина за терористични цели. С него се засилват също така правата на жертвите на тероризма и се гарантира, че те получават специализирана помощ непосредствено след нападение и докогато е необходимо след това.

Осъществен бе добър напредък в обсъжданията с Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз относно въвеждането на по-стриктни правила на равнището на ЕС за инкриминиране на изпирането на пари, затягане на контрола върху паричните потоци и замразяване и конфискуване на имущество, придобито от престъпна дейност.

През декември Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо съгласие по предложението на Комисията за изменение на четвъртата директива относно борбата с изпирането на пари. С това ще се увеличи значително прозрачността относно действителните собственици на правни образувания и доверителна собственост и ще се забрани анонимността при различни финансови продукти. С тези действия ще се осигурят много полезни инструменти в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма.

След доклад през юни относно последиците за вътрешния пазар от изпирането на пари и финансирането на тероризма, свързани с трансгранични дейности, бяха отправени препоръки до държавите членки и европейските надзорни органи.

Борбата с тероризма онлайн

По време на юлската среща на върха на Г-20 в Хамбург, Германия, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер бе сред лидерите, които предложиха и постигнаха съгласие относно план за действие за борба с тероризма, който включва противодействие на използването на интернет за терористични цели. След стартирането на интернет форума на ЕС през 2015 г. бяха предприети конкретни стъпки за спиране на злоупотребата с интернет от страна на международни терористични групировки. Приблизително 86 % от съдържанието, посочено на интернет дружества от страна на Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането, бе премахнато. През юли форумът представи свой план за действие за борба с терористичното съдържание онлайн, в който се призовава за незабавен напредък в широк кръг от области и се установява механизъм за редовни доклади с цел измерване и оценка на резултатите.

През декември, като част от Програмата за овластяване на гражданското общество, Комисията продължи да подпомага организации на гражданското общество, за да предлагат положителни послания онлайн, които са алтернатива на посланията на използващи насилие екстремисти и терористи. Програмата получи финансиране в размер на 6 милиона евро.

Борба с незаконните наркотици

През 2017 г. бяха приети нов регламент за системата за ранно предупреждение и процедурата за оценка на риска относно новите психоактивни вещества и нова директива за включване на нови вещества в определението за „наркотици“. След това през декември Комисията предложи да бъдат забранени в Европейския съюз седем нови психоактивни вещества в допълнение към девет други, забранени през първата половина на 2017 г.

Трафик на хора

През декември Комисията прие съобщение за справяне с трафика на хора и се ангажира с нов набор от приоритети, които трябва да бъдат изпълнени през следващия период. В приоритетите, определени от Комисията, се посочват основни области, в които се налагат незабавни действия на ЕС и държавите членки за разбиване на методите на дейност на трафикантите, укрепване на правата на жертвите и увеличаване на вътрешните и външните усилия от страна на ЕС за осигуряване на координиран и последователен отговор.

Наказателно и гражданско правосъдие

Засилване на борбата с престъпленията, засягащи бюджета на ЕС

През юли ЕС постигна съществен напредък по отношение на престъпленията, засягащи бюджета на ЕС, с приемането от Европейския парламент и Съвета на нова директива за борба с измамите, корупцията и други престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, включително сериозни трансгранични случаи на измами с ДДС. Счита се, че измамите с ДДС от търговията в рамките на ЕС възлизат на 50 милиарда евро годишно.

Значителна стъпка напред бе постигнатото през ноември съгласие на 20 държави членки за създаването на Европейска прокуратура с цел разследване, преследване и подвеждане под съдебна отговорност на извършителите на престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС. Очаква се тя да започне да функционира до края на 2020 г.

По-ефективен обмен на регистрите за съдимост

Европейската информационна система за регистрите за съдимост, създадена през 2012 г., прави възможен електронния обмен на информация между регистрите за съдимост на лицата, осъдени в държавите — членки на ЕС. През юни бе публикуван първият доклад за използването на системата от държавите членки. През 2017 г. напреднаха преговорите относно опростяването на обмена на данни от регистрите за съдимост относно граждани на държави извън ЕС.

Защита на децата при раздяла на родителите им от различни държави

През юли Комисията предложи ЕС да разреши на някои държави членки да приемат присъединяването на 10 държави извън ЕС към Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца, с което да се съдейства за разширяването на международната закрила срещу отвличанията на деца.

Помощ за предприятията в ЕС

С новата Система за взаимно свързване на бизнес регистрите, създадена през юни, се предоставя по-бърз и по-лесен достъп до информация относно дружествата в ЕС. Това ще улесни трансграничната търговия и ще спомогне за повишаване на доверието в единния пазар.

Дружества в затруднено положение могат да се възползват от усъвършенствани правила относно процедурите по несъстоятелност благодарение на нов нормативен акт за улесняването на трансграничните производства, който влезе в сила през 2017 г. Напреднаха също така преговорите по предложените правила относно националните производства по неплатежоспособност с цел създаване на системи за преструктуриране и предоставяне на втори шанс на предприемачите.

Подобряване на правилата за корпоративно управление

През май бе укрепено законодателството относно правата на акционерите с нови разпоредби за подобрено корпоративно управление, улеснено упражняване на правата на акционерите и наблягане върху дългосрочните инвестиции. Бе прието също така изменение на действащите правила относно корпоративното управление и възнагражденията за инвестиционните посредници.

Основни права и съдебни системи

Утвърждаване на принципите на правовата държава

Комисията продължи с усилията си за насърчаване и утвърждаване на принципите на правовата държава в Европейския съюз и допълнително поощри държавите членки да подобряват независимостта, качеството и ефективността на националните правосъдни системи. Тези системи са от решаващо значение за утвърждаването на принципите на правовата държава, за еднаквото прилагане на правото на ЕС и за развитието на благоприятна за търговията и инвестициите среда. Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2017 г. показва, че е постигнат допълнителен напредък, въпреки че за някои държави членки остават предизвикателства.

През цялата година Комисията продължи диалога си с полските органи съгласно рамката относно принципите на правовата държава. През юли Комисията изпрати до полското правителство трета препоръка относно принципите на правовата държава, в която обясни своите притеснения относно планираната реформа на съдебната система и промените на Конституционния съд. През декември Комисията стигна до заключението, че е налице очевиден риск от тежко нарушение на принципите на правовата държава в Полша, и предложи Съветът да приеме решение съгласно член 7, параграф 1 от Договора за Европейския съюз. Предложението бе придружено от четвърта препоръка относно принципите на правовата държава, в която ясно се определят стъпките, които полските органи могат да предприемат за преодоляване на настоящото положение. Освен това през декември Комисията сезира Съда на Европейския съюз с иск срещу Полша за нарушаване на правото на ЕС поради полския закон за организацията на общите съдилища.

По-силна защита на личните данни

Продължи работата с държавите членки, националните органи за защита на данните и другите заинтересовани страни по изготвянето на новите правила за защита на личните данни, които ще се прилагат от май 2018 г. нататък. Благодарение на новите правила хората ще имат по-голям контрол върху личните си данни, а процедурите за предприятията ще бъдат опростени. Промените имат за цел да се гарантира, че личните данни на физическите лица в ЕС са защитени, независимо къде се изпращат, обработват или съхраняват, дори извън границите на ЕС.

През януари Комисията представи стратегия за насърчаване на международните стандарти за защита на данните, за да се гарантира високо равнище на защита на личните данни, като същевременно се улеснят потоците от данни както за търговски цели, така и за целите на правоприлагането. Един от ключовите елементи на тази стратегия са констатациите за адекватно ниво на защита, за които се изисква в държавата извън ЕС да са налице правила за защита на данните, съпоставими с тези в ЕС.

ЕС проучва възможността за започване на диалози за адекватно ниво на защита със съответните търговски партньори и с държави, които играят водеща роля в сферата на защитата на данните в техния регион. Ключови целеви региони са Източна Азия, Югоизточна Азия, Латинска Америка и съседните на ЕС държави. През 2017 г. започнаха диалози с Япония и Южна Корея.

През септември 2017 г. бе извършен първият годишен преглед на Щита за личните данни между ЕС и САЩ, който е в действие от юли 2016 г. Въз основа на прегледа, както и на изложеното в последващия доклад, Комисията установи, че Щитът за личните данни продължава да осигурява адекватно равнище на защита. Сметнато бе обаче, че все още има място за подобрение, поради което бяха направени редица препоръки. Освен това през февруари влезе в сила рамковото споразумение между ЕС и САЩ, което гарантира стандарти за защита на данните при предаването на данни между ЕС и САЩ за сътрудничество в областта на правоприлагането.

Защита на правата и борба с дискриминацията

Борба с престъпленията от омраза и езика на омразата онлайн и офлайн

Почти 2 години след приемането на Кодекса на поведение за противодействие на незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза интернет дружествата реагират по-бързо и по-ефективно на незаконното съдържание в съответствие с правото на ЕС.

През цялата 2017 г. Комисията си сътрудничи тясно с еврейски и мюсюлмански общности в ЕС и с други организации, борещи се с расизма, дискриминацията и всички форми на нетърпимост. Тя се вслушваше в тревогите и споделяше информация за действията на ЕС.

Комисията също така предостави целево финансиране от ЕС и изготви оперативни насоки относно подпомагането на жертвите и относно обучението на полицейски служители и съдии за разобличаване на престъпленията от омраза в рамките на Групата на високо равнище на ЕС за борба с расизма. На 6 декември националните органи постигнаха съгласие по основните принципи за регистриране на данните за престъпления от омраза, изготвени в сътрудничество с Комисията и Агенцията на Европейския съюз за основните права.

Прилагане на Хартата на основните права на ЕС

Докладът за 2016 г. относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС бе публикуван през май 2017 г. През октомври Съветът прие заключенията си по доклада, като отбеляза, че защитата на редица права е засилена през предходната година чрез приемането на набор от правни инструменти. Те се отнасят до презумпцията за невиновност, правото на лицата да присъстват на съдебния процес, правната помощ и процесуалните гаранции за децата, както и всеобхватен набор от правила за защита на данните, които ще се прилагат в целия ЕС от 25 май 2018 г. и ще помогнат на гражданите да възвърнат контрола върху данните си.

На 7 декември, за да гарантира зачитането на Хартата на основните права на Европейския съюз, Комисията сезира Съда на Европейския съюз с иск срещу Унгария във връзка с нейния законо относно неправителствените организации с чуждестранно финансиране и нейния закон за висшето образование.

Борба с дискриминацията

През 2017 г. ЕС продължи да се бори с дискриминацията, като изпълняваше списък с действия за постигане на напредък по отношение на равенството за лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните лица. Сред основните постижения бяха кампанията „Ние всички споделяме едни и същи мечти“ и приемането на харта за многообразието и приобщаването за персонала на Комисията.

В средносрочния преглед на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите бе оценен напредъкът на държавите членки в подобряването на живота на най-голямото етническо малцинство в Европа. Той показа постепенното подобрение на положението на ромското население от 2011 г. насам, но също така подчерта, че 80 % от ромското население е все още изложено на риск от бедност.

Борба с насилието над жени

През 2017 г. ЕС предприе действия за повишаване на осведомеността по отношение на насилието над жени и момичета във всички държави членки. С финансираната от ЕС кампания „NON.NO.NEIN.“ се насърчават всички — мъже и жени — да заемат позиция срещу насилието, основано на пола.

През юни ЕС подписа Конвенцията от Истанбул. Това международно споразумение е първото европейско споразумение, с което се установяват правнообвързващи стандарти за предотвратяване на насилието над жени и момичета и на домашното насилие, както и за защита на жертвите и за наказване на извършителите.

Защита на правата на хората с увреждания

През годината в доклада за актуалното състояние на изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания за периода от 2010 г. насам бе посочено, че е постигнат конкретен напредък по всичките осем приоритетни области (достъпност, участие, равенство, заетост, образование и обучение, социална закрила, здравеопазване и външна дейност).

Сред постиженията бе и предложението на Комисията за Европейски акт за достъпност. Това е благоприятна за бизнеса директива, с която се подобрява достъпността на някои използвани в ежедневието продукти и услуги, като например мобилни телефони, компютри, електронни книги, електронна търговия и банкови услуги. През 2017 г. Парламентът одобри своя доклад относно предложението, а Съветът прие своя общ подход.

За да се даде възможност на хората с увреждания да пътуват по-лесно в Европейския съюз, ЕС е в процес на пилотно прилагане на картата на ЕС за хора с увреждания в осем държави членки (Белгия, Естония, Италия, Кипър, Малта, Румъния, Словения и Финландия). В тези държави членки картата ще осигури на хора с увреждания равен достъп до някои специфични предимства в областта на културата, свободното време, спорта и транспорта. Първите карти бяха предоставени през 2017 г.

Гражданство на Европейския съюз

В доклада за гражданството на ЕС за 2017 г. са представени конкретни действия, за да се гарантира, че гражданите могат да се ползват пълноценно от правата си във всекидневието — когато работят, пътуват, учат или участват в избори.

Защита на потребителите

Системата на ЕС за бърз обмен на информация за опасни нехранителни стоки, която позволява бърз обмен на информация между държавите — членки на ЕС, и други държави, които участват в системата, продължава да защитава здравето и безопасността на потребителите. През годината с 31-те национални органа, участващи в системата, бяха обменени 2201 уведомления и 3952 сигнала за опасни продукти.

По сходен начин Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи позволява на държавите — членки на ЕС, и на други държави непрекъснато да обменят информация и да реагират колективно на заплахите, свързани с безопасността на храните. В годишния доклад за 2016 г., публикуван през март 2017 г., бе посочен успехът на интегрирания подход на ЕС към безопасността на храните. Този подход ще бъде допълнително укрепен въз основа на поуките, извлечени от инцидента със замърсяването с фипронил през лятото. По време на министерската конференция, организирана на 26 септември 2017 г. от Комисията, държавите членки и Комисията се споразумяха по няколко конкретни мерки, с които ще бъдат засилени действията на ЕС срещу измамите с храни и незаконните дейности, засягащи безопасността на хранителната верига.

ЕС предприема действия за решаването на въпроса с разликите в качеството на едни и същи продукти в ЕС. През септември Комисията публикува насоки, за да помогне да националните органи да се справят по-добре с нелоялните практики.

Комисията предостави на държавите членки 1 милион евро за финансиране на проучвания и действия за гарантиране на изпълнението и същевременно 1 милион евро за своя Съвместен изследователски център, който да разработи и въведе хармонизиран подход за изпитвания. Успоредно с това Комисията се ангажира в конструктивен диалог с промишлеността и всички основни заинтересовани страни. Производителите и браншовите организации също поеха ангажимент за изготвянето на кодекс за поведение.

Като част от продължаващите усилия през 2017 г. за защита на интересите на потребителите в контекста на скандала с емисиите на „Фолксваген“, органите за защита на потребителите в ЕС и Комисията съвместно призоваха „Фолксваген“ да ремонтира бързо всички засегнати автомобили и да предприеме допълнителни мерки за изграждане на доверие.

През март Комисията представи план за действие, в който се очертават начини за предоставяне на потребителите на по-голям избор и по-добър достъп до финансови услуги в целия ЕС. Комисията работи също така по изменение на Регламента относно трансграничните плащания с цел намаляване на таксите за трансгранични трансакции с валути, различни от еврото; разработва принципи за уебсайтове за съпоставка на качеството, посветени на финансови продукти; и приключва работата във връзка с прозрачното ценообразуване в сектора на наема на автомобили.

Исковете с малък материален интерес също са важни

През годината влязоха в сила преразгледаните правила, целящи да направят европейската процедура за искове с малък материален интерес по-бърза, по-евтина и по-лесна. Правилата вече обхващат искове до 5000 евро (преди 2000 евро), като опростяват процеса.

Защита на потребителите онлайн

Нарастващото значение на електронната търговия и увеличаването на броя на интернет магазините и услугите създадоха нови предизвикателства по отношение на прилагането на законодателството за защита на потребителите. През декември бе приет нов регламент, за да се гарантира, че националните органи разполагат с по-големи правомощия за борба с незаконните онлайн практики, които се разпространяват в целия единен пазар. Регламентът въвежда процедура за координация в целия ЕС за справяне по ефективен и последователен начин с такива практики на многонационални търговци. Той ще влезе в сила на 17 януари 2020 г.

Напреднаха преговорите по две важни предложения относно правилата за договори: едното се отнася до предоставянето на цифрово съдържание, а другото — за онлайн продажбата на стоки. През октомври Комисията представи изменено предложение с цел осигуряване на последователен подход по отношение на онлайн и офлайн продажбите на стоки. С него се разширява втората инициатива, така че да обхваща не само онлайн продажбите на стоки, а всякакви подобни продажби. С двете предложения ще се осигури по-добра защита на потребителите, които купуват стоки или цифрово съдържание.

Проверка за пригодност на потребителското право

Проведената през май проверка за пригодност на правото на ЕС за защита на потребителите показа, че макар хората в ЕС да се ползват от силни права, все още е налице възможност за подобряване на защитата на потребителите на вътрешния пазар. Това може да бъде направено по-специално чрез повишаване на познанията за съществуващите права и като се гарантира, че те се прилагат ефективно.

rescEU

Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз беше мобилизиран няколко пъти, за да се помогне на Италия, Обединеното кралство, Кипър и Португалия, които бяха изправени пред природни бедствия през 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

Само през 2017 г. при природни бедствия са загинали над 200 души в ЕС и са били унищожени над 1 милион хектара гори. В отговор на зачестилите природни бедствия, засягащи държавите членки през последните години, през ноември Комисията предложи да укрепи Механизма за гражданска защита на ЕС с rescEU — нова система, предназначена за увеличаване на цялостния капацитет за реагиране при бедствия.

Благодарение на нея Европейският съюз ще разполага със собствен капацитет и ще се насърчи обединяването на помощта в рамките на Европейския резерв за гражданска защита. Тя също ще има за цел засилването на инвестициите в областта на превенцията и подготвеността. С предложението се постига прецизен баланс между солидарността в ЕС и отговорността на държавите членки, като по този начин се допринася за постигането на целта за „Европа, която закриля“.

Европейската програма за миграцията

През 2017 г. Европейската комисия продължи да изпълнява Европейската програма за миграцията, като предложи мерки за справяне с текущите предизвикателства. Действията ѝ бяха насочени също към осигуряването на инструменти, които да позволят на ЕС да управлява по-ефективно миграцията в средносрочен и дългосрочен план, по-специално в сферите на незаконната миграция, границите, убежището и законната миграция.

Защита на нуждаещите се лица

От 2015 г. насам в Егейско и Средиземно море бе спасен животът на над 620 000 души благодарение на италианските и гръцките органи, подпомагани от Европейската агенция за гранична и брегова охрана и операция „Sophia“. ЕС работи за разбиването на престъпните мрежи за контрабанда в Централното Средиземноморие и в Егейско море, като е подпомаган от турските органи и НАТО.

През 2017 г. бе предоставена международна закрила на 313 050 търсещи убежище лица.

През годината Комисията представи редица доклади за напредъка относно мерките, предприети съгласно Европейската програма за миграцията, с цел стабилизиране на потоците и по-добро управление на външните граници на ЕС. Докладите бяха съсредоточени върху преместването и презаселването, изпълнението на Изявлението на ЕС и Турция, операциите на Европейската гранична и брегова охрана и рамката за партньорство в областта на миграцията. Те показаха, че е постигнат значителен напредък във всички области, и набелязаха следващите стъпки за по-нататъшни действия.

Освен това през април Комисията определи приоритетни действия за закрила на децата в контекста на миграцията, които отиват отвъд допълнителните предпазни мерки, предложени в реформата на общата европейска система за убежище. Едно от приоритетните действия включва интегрирането на децата в новата държава на пристигане, включително чрез осигуряване на надлежна идентификация, добри условия на прием и достъп до образование.

Преместване и презаселване

Понастоящем повечето държави — членки на ЕС, извършват премествания в рамките на ЕС, за да се облекчи натискът върху Гърция и Италия. През ноември Комисията представи своя последен доклад за напредъка относно изпълнението на Европейската програма за миграцията. Броят на преместените лица през 2017 г. се увеличи значително в сравнение с предходната година, което доказва, че схемата за преместване действа, когато всички страни изпълняват ангажиментите си. Само през 2017 г. бяха преместени 22 215 души. От септември 2015 г. насам са преместени общо 33 140 души, 21 704 от които са преместени от Гърция, а 11 436 — от Италия, което представлява 93 % от всички отговарящи на условията. Следователно основната цел на извънредната схема за преместването на всички отговарящи на условията кандидати от Гърция и Италия е постижима. И все пак, макар че повечето държави членки бяха активни, като поемаха ангажименти и извършваха премествания редовно, някои не участваха. През 2017 г. Комисията започна производства за установяване на неизпълнение на задължения срещу три държави членки (Чешката република, Унгария и Полша) поради това, че не са изпълнили решенията на Съвета на Европейския съюз от 2015 г. относно преместването, като през декември Комисията реши да сезира Съда на Европейския съюз за тези държави членки.

От 2015 г. насам бяха въведени схеми за презаселване, с които да се осигури законен и безопасен начин за предоставяне на международна закрила на хора в уязвимо положение. Над 26 000 души бяха презаселени в 21 държави — членки на ЕС, заедно с Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария. През септември Комисията призова държавите членки да презаселят най-малко още 50 000 души, нуждаещи се от международна закрила, през следващите 2 години (до 31 октомври 2019 г.) от Йордания, Ливан, Турция и африканските държави, разположени по миграционния маршрут през Централното Средиземноморие. До края на годината бяха заявени ангажименти за 39 839 души.

Изявлението на ЕС и Турция

Изявлението на ЕС и Турция продължи да води до конкретни резултати, като гарантира ефективно управление на миграционните потоци в източното Средиземноморие. Броят на дневните прекосявания се задържа на приблизително 86 души на ден, като броят на човешките жертви намаля в значителна степен. Броят на пристигащите намаля с 97 % в сравнение с положението преди да започне прилагането на Изявлението. Темпът на операциите по връщане се увеличи, като броят на върнатите мигранти е 2032 души. От тях 228 бяха сирийци.

ЕС и Турция ускориха финансовата подкрепа по линия на Механизма за бежанците в Турция. Предоставените по линия на Механизма 3 милиарда евро са разпределени, като 1,85 милиард евро от тях бяха изплатени. През 2017 г. Мрежата за социална закрила при извънредни обстоятелства подпомогна близо 1,2 милион бежанци в Турция, а броят на подпомогнатите сирийци се очаква да нарасне до 1,3 милион души. Има добър напредък по свързаната с презаселването част от Изявлението. До края на декември от Турция бяха презаселени над 11 700 сирийци в 16 държави членки.

Връщане и обратно приемане

През март Комисията подчерта необходимостта да се засили политиката на ЕС чрез приемането на обновен план за действие относно връщането, както и набор от препоръки за държавите членки относно подобряване на ефективността на процедурите. През септември това бе последвано от преразгледан наръчник относно връщането. Подпомагането на държавите членки при връщането на незаконни мигранти бе един от приоритетите на Европейската агенция за гранична и брегова охрана, което доведе до положителни резултати. Темпът на операциите по връщане, координирани от Агенцията, продължи да нараства, като общият брой такива операции през 2017 г. достигна 350.

Борба с контрабандата на мигранти

Продължи изпълнението на приетия през май 2015 г. План за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти. От създаването си през 2016 г. досега Европейският център за борба с контрабандата на мигранти към Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането е предоставил основна подкрепа в повече от 2000 случая и цялостна подкрепа в над 90 приоритетни случаи. През 2017 г. Комисията създаде мрежа от национални звена за контакт за улесняване на стратегическото сътрудничество между държавите членки и обмена на информация и най-добри практики в борбата с контрабандата на мигранти.

Спасяване на човешки живот в морето и прилагане на подхода на „горещите точки“

Европейската агенция за гранична и брегова охрана

Европейската агенция за гранична и брегова охрана започна да функционира през юни 2017 г. Агенцията подкрепя държавите членки, намиращи се на първа линия, с над 1700 гранични служители и помощен персонал. Бяха създадени също така резерв от експерти за бързо реагиране и резерв от оборудване за бързо реагиране, които могат да бъдат мобилизирани при необходимост от бърза гранична намеса.

Оттогава ролята и дейностите на Агенцията бяха подсилени и значително разширени. Понастоящем подпомагането на държавите членки при връщането на незаконни мигранти се е превърнало в една от основните ѝ целеви области. Агенцията съдейства при откриването и предотвратяването на трансгранични престъпления, като укрепването на сътрудничеството ѝ с държави извън ЕС се превърна в още един от нейните приоритети. В момента вниманието е съсредоточено върху пълноценното използване на нейните засилени механизми и инструменти.

„Горещи точки“ и подкрепа за Гърция и Италия

Прилагането на подхода на „горещите точки“ (предоставяне на оперативна и финансова подкрепа от ЕС и съответните агенции на ЕС като Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Европейската агенция за гранична и брегова охрана и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането) продължи през 2017 г. както в Гърция, така и в Италия. През годината Европейската агенция за гранична и брегова охрана разположи над 1000 служители в тези две държави членки във връзка с различни операции. Европейската служба за подкрепа в областта на убежището разположи 153 командировани служители за подпомагане на гръцките и италианските органи при снемането на пръстови отпечатъци, регистрирането и провеждането на проверки за сигурност, а Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество и обучение в областта на правоприлагането изпрати 24 командировани служители.

Благодарение на тези усилия условията на живот в „горещите точки“ в Гърция се подобриха. През първата половина на годината обаче Италия продължи да изпитва натиск от мигранти, пристигащи по бреговете ѝ през Централното Средиземноморие, като техният брой е сравним с този от предходни години. Комисията предполагаше, че това ще се случи, и предприе бързо действия заедно с Европейската служба за външна дейност, за да се справи със ситуацията, като през януари прие съвместно съобщение, озаглавено „Миграцията по маршрута през Централното Средиземноморие. Управление на потоците, спасяване на човешки живот“.

Вследствие на сезонния пик през юли Комисията представи още един план за действие в подкрепа на Италия, който заедно със съобщението от януари бе съсредоточен върху пет ключови области: спасяване на човешки живот, борба с контрабандата и трафика на хора в Либия (включително чрез проект на стойност 46,3 милиона евро, съфинансиран от ЕС), увеличаване на диалога с ключови държави извън ЕС, активизиране на операциите по връщане и изграждане на по-голяма солидарност в ЕС.

Управление на границите

Шенген

През есента на 2015 г. няколко държави от Шенгенското пространство взеха решение за временно повторно въвеждане на граничен контрол на някои участъци от вътрешните граници. След предложение на Комисията през май 2016 г. Съветът препоръча Австрия, Германия, Дания, Норвегия и Швеция (които бяха особено засегнати от вторични движения по протежение на маршрута през Западните Балкани) временно да въведат отново гранични проверки на определени участъци от своите вътрешни граници. В съответствие с шенгенските правила срокът на тази препоръка бе впоследствие удължаван три пъти, като последният път бе през май 2017 г.

Комисията продължава да бъде изцяло ангажирана с връщането към пространство без граничен контрол на вътрешните граници във възможно най-кратък срок. В своята препоръка от 12 май 2017 г. относно пропорционалните полицейски проверки и полицейското сътрудничество в Шенгенското пространство Комисията прикани държавите от Шенгенското пространство да дадат приоритет на мерки, различни от временното повторно въвеждане на граничен контрол, като например полицейски проверки.

През септември Комисията даде ясно да се разбере, че граничните проверки, извършвани от горепосочените пет държави от Шенгенското пространство, трябва да бъдат премахнати до средата на ноември. В същото време Комисията изпрати напомняне за правилата, които трябва да се спазват, когато държави от Шенгенското пространство счетат за обосновано и необходимо да въведат временно и повторно граничен контрол. Шест държави от Шенгенското пространство обаче уведомиха Комисията за намерението си да поддържат временни проверки по вътрешните граници въз основа на различни разпоредби от Кодекса на шенгенските граници. Към края на 2017 г. Комисията не бе приключила с оценката на тези уведомления. През септември Комисията също така предложи актуализиране на Кодекса на шенгенските граници, за да се адаптират правилата за повторното въвеждане на временен контрол по вътрешните граници към текущите потребности. Това бе направено, за да се отговори на променящите се и на трайните сериозни заплахи за обществения ред или вътрешната сигурност, като същевременно се запазва позицията, че временният граничен контрол на вътрешните граници трябва да остане изключение и да бъде ограничен във времето.

По-добър контрол на външните граници на ЕС

През април влязоха в сила нови правила, за да се гарантира, че всички пътници, които пресичат външните граници на ЕС, са проверявани в съответните бази данни, като например Шенгенската информационна система. Понастоящем в системата се съдържат 70 милиона сигнала, като тя е била консултирана 4 милиарда пъти през 2016 г. Това намалява възможността за лицата, които представляват заплаха за сигурността, включително завръщащи се граждани на ЕС, да преминават границите незабелязано.

През 2016 г. Комисията предложи да се повиши ефективността на Шенгенската информационна система чрез подобрения, които засилват способността ѝ да съдейства на правоприлагащите органи в борбата с тероризма, да подобрява управлението на границите и да осигурява ефективен обмен на информация между държавите членки. През февруари 2018 г. ще бъде въведена също така автоматизирана система за дактилоскопична идентификация с цел да се съдейства за идентифицирането на престъпници и терористите, които влизат в Шенгенското пространство под фалшива самоличност. Комисията предложи система на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им, която да гарантира, че могат да се извършват предварителни проверки на всички лица, които пътуват без виза в рамките на Шенгенското пространство. Системата ще помогне за идентифицирането на лица, които представляват риск, преди те да са достигнали границите на Европейския съюз, като в същото време се запазва безвизовото пътуване за по-голямата част от пътуващите. През юни Съветът постигна съгласие по позицията си относно предложението. Освен това, считано от 2020 г., нова система за влизане/излизане също ще модернизира управлението на външните граници чрез записване на личните данни на граждани на държави извън ЕС, както и часа, датата и мястото на влизане и излизане.

Отваряне на нови законни пътища и подобряване на вече съществуващите

През септември започнаха преговори между Европейския парламент и Съвета относно предложението за преработена синя карта, с което ще се подобри способността на ЕС да привлича и задържа висококвалифицирани работници от държави извън ЕС.

През юли 2016 г. Комисията предложи рамка на ЕС за презаселване, насочена към създаването на обща европейска политика за презаселването, така че да се осигури организирано и безопасно влизане в Европа на хора, които се нуждаят от международна закрила. Съветът представи позицията си през ноември 2017 г., а преговорите с Парламента започнаха през декември.

Интеграция на граждани на държави извън ЕС

През 2017 г. Комисията изпълни няколко действия, включени в Плана за действие относно интеграцията на граждани на трети държави. Първите дейности за взаимно обучение на новосъздадената Европейска мрежа за интеграция се осъществиха в Германия и Швеция.

Комисията също така предприе няколко инициативи през годината за мобилизиране на работодатели и други икономически и социални партньори, по-специално със стартирането на инициативата „Обединени работодатели за интеграция“ през май, която беше последвана от декларация относно европейско партньорство за интеграция през декември. За бързото идентифициране и съставяне на профил на уменията и квалификациите на търсещите убежище, бежанците и другите мигранти може да бъде използван многоезичен онлайн инструмент за съставяне на профил на уменията за гражданите на трети държави, разработен и стартиран от Комисията като част от Новата европейска програма за умения. Тези инициативи показват какво правят Комисията, работодателите и другите социални партньори за подпомагане на включването на бежанците и на законно пребиваващите мигранти в пазара на труда.

Програмата на Европейския съюз за заетост и социални иновации и Европейският социален фонд продължиха да финансират дейности през цялата година, за да се улесни включването на бежанците и членовете на техните семейства в пазара на труда. Европейският семестър за 2017 г. също бе съсредоточен в по-голяма степен върху свързаните с интеграцията предизвикателства, с които се сблъскват мигрантите и бежанците.

Визова политика

През декември 2017 г. на всички български и румънски граждани бе предоставен безвизов достъп до Канада, като Съединените щати останаха единствената държава извън ЕС, ползваща се с безвизов режим, която обаче не предоставя реципрочно възможност за безвизово пътуване на всички граждани на ЕС. Както е посочено в последния ѝ доклад относно визовата реципрочност, също през декември, Комисията продължава да работи със САЩ и петте държави членки, които са засегнати от този проблем (България, Кипър, Полша, Румъния и Хърватия).

Що се отнася до либерализирането на визовия режим, през март на грузинските граждани беше предоставена възможността да пътуват без визи в Шенгенското пространство за краткосрочен престой до 90 дни, а през юни влезе в сила безвизово пътуване на гражданите на Украйна. Преразгледаният механизъм за суспендиране на визите влезе също в сила през март, като Комисията докладва по него през декември. Въпреки че изискванията за либерализиране на визовия режим продължават да се спазват, Комисията обърна внимание на това, че съответните държави извън ЕС трябва да продължат да изпълняват съответните критерии, включително подобряването на управлението на незаконната миграция и подобряването на предотвратяването и борбата с организираната престъпност и корупцията.

Финансова подкрепа за ефективното управление на миграцията

Фондовете на ЕС в сферата на вътрешните работи са важни инструменти на политиката за справяне с текущите предизвикателства, свързани с миграцията. По тази причина размерът на финансовата подкрепа остана висок през 2017 г. Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, с 1,4 милиарда евро, и фонд „Вътрешна сигурност“, с 692 милиона евро, продължиха да подкрепят изграждането на капацитет през 2017 г., като предоставяха хуманитарна, материална и здравна помощ и подпомагаха развитието на оперативно сътрудничество. Бе предоставено също така допълнително финансиране чрез националните програми на държавите членки (634 милиона евро по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и 168 милиона евро по линия на фонд „Вътрешна сигурност“).

Освен това на държавите членки бяха предоставени над 734 милиона евро с цел да се даде възможност за бързото посрещане на спешни оперативни нужди през срока на съществуване на тези фондове. Успоредно с това доверителните фондове и други на инструменти на ЕС за външна дейност спомогнаха за преодоляването на сериозни предизвикателства в държави извън ЕС.

Съседните на Европейския съюз държави

Европейската политика за съседство се изразява в желанието на ЕС да бъдат изградени общи интереси с партньорски държави на изток и на юг и в неговия ангажимент да работи съвместно в ключови приоритетни области за насърчаване на стабилността. Сред тези приоритетни области са насърчаването на демокрацията, принципите на правовата държава, зачитането на човешките права и социалното сближаване.

През 2017 г. грузинските и украинските граждани получиха правото да пътуват без визи в ЕС. Освен това влязоха в сила важни споразумения за асоцииране между ЕС Грузия, Молдова и Украйна, посредством които ще бъдат стимулирани реформите и ще се осигури възможност за създаване на зони за свободна търговия. ЕС призова отново за мирно уреждане на положението в Източна Украйна посредством пълното прилагане на договореностите от Минск. Те бяха сключени през септември 2014 г. и февруари 2015 г. и имат за цел да се постигне трайно политическо решение за конфликта в Източна Украйна, като се зачитат независимостта, суверенитета и териториалната цялост на страната. ЕС продължи също така да прилага санкции срещу Русия заради незаконното анексиране на Крим и Севастопол, както и заради ролята ѝ за дестабилизирането на Украйна.

Освен това ЕС подпомогна Грузия, Йордания, Молдова, Тунис и Украйна посредством програми за макрофинансова помощ, допълнени с финансова подкрепа от Международния валутен фонд. Целта е да се помогне на страните, които са в географска, икономическа и политическа близост до ЕС, да преодолеят евентуални икономически и финансови кризи.

На петата среща на високо равнище на Източното партньорство, проведена през ноември, бе потвърден ясният и траен ангажимент към Партньорството от страна както на ЕС, така и на шестте държави партньори — Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. В съвместната декларация от срещата на върха постигането на „20 конкретни резултата до 2020 г.“ бе приветствано като подходяща стъпка напред за насочване на сътрудничеството към постигането на реални резултати, които са ползотворни за гражданите. В рамките на срещата на върха бе подписано новото Споразумение за всеобхватно и засилено партньорство с Армения.

Русия

ЕС поддържа ограничителни мерки срещу Русия заради ролята ѝ за дестабилизирането на Украйна, като през декември 2017 г. срокът на мерките бе удължен и те продължават да бъдат обвързани с пълното прилагане на договореностите от Минск. Същевременно ЕС продължи избирателното си сътрудничество с Русия в областта на външната политика и глобалните въпроси и засили подкрепата си за руското гражданско общество, както и контактите между гражданите на ЕС и на Русия. ЕС продължава да обръща особено внимание на положението с правата на човека в Русия и ограниченията върху гражданското общество.

Държавите от южното съседство на Европейския съюз

През годината ЕС продължи да води преговори по приоритети за партньорство, които обхващат икономическото и политическото сътрудничество. Той се споразумя по такива приоритети с Алжир и Египет.

ЕС предостави близо 170 милиона евро за защита на мигрантите, приложи стратегии за миграцията и предостави възможност за ефективно доброволно репатриране и реинтеграция в Египет, Либия, Мароко и Тунис. Освен това ЕС увеличи подкрепата си за Тунис, за да съдейства за демократичния преход и икономическото възстановяване на страната.

През юли ЕС стана член на Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион, като се ангажира да инвестира до 220 милиона евро през следващите няколко години в регионално сътрудничество с цел подобряване на водните ресурси и продоволствените системи. Тези подобрения са необходими, защото настоящият сериозен недостиг на вода и намаляването на добивите от селскостопанските култури се отразяват върху социално-икономическите условия и водят до политическа нестабилност, насърчаваща краткосрочната миграция.. ЕС продължава да е ангажиран по отношение на Либия и нейния преход към демокрация и подкрепя посредническите усилия на ООН. През април министерската среща по въпросите на сътрудничеството между ЕС и Либия бе съсредоточена върху образованието и здравеопазването.

През цялата 2017 година ЕС продължи да насърчава регионалното сътрудничество с южните средиземноморски страни в рамките на Съюза за Средиземноморието, на Лигата на арабските държави и фондация „Анна Линд“.

Западните Балкани и процесът на разширяване

ЕС продължи да оказва подкрепа за държавите от Западните Балкани по пътя им към европейска интеграция. Черна гора и Сърбия продължиха преговорите за присъединяване. Интензивната ангажираност на ЕС и напредъка на реформите и демокрацията в Албания и в бившата югославска република Македония откриха пътя за по-нататъшни стъпки към европейска интеграция. Освен това ЕС подкрепи реформите в Босна и Херцеговина и Косово (това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово). ЕС също така подкрепя процеса на помирение и съдейства за намаляването на неразбирателството между държавите в региона.

Турция

През годината отношенията между ЕС и Турция бяха затруднени от сериозното влошаване на принципите на правовата държава и на основните права в Турция. ЕС даде ясно да се разбере, че е готов да продължи диалога със стабилна, демократична и приобщаваща Турция. По Изявлението на ЕС и Турция от 2016 г. продължават да бъдат постигани резултати, което се вижда от значително по-малкия брой незаконни преминавания през Егейско море и намаляването на смъртните случаи

Западна Европа

ЕС продължи да поддържа отлични отношения с държави извън ЕС в Западна Европа, като Норвегия и Швейцария бяха сред неговите основни търговски и инвестиционни партньори. Отношенията с държавите от Европейското икономическо пространство (Исландия, Лихтенщайн и Норвегия) се подобриха, а с Ватикана станаха по-тесни в сферата на външната политика и други въпроси.

Северна Америка и Латинска Америка

ЕС активно се ангажира с новата държавна администрация в САЩ, включително на срещата на лидерите, проведена през май в Брюксел, по време на първото пътуване в чужбина на президента Доналд Тръмп. Тясното сътрудничество във връзка със сигурността и външната политика, включително по отношение на Северна Корея, Русия, Сирия и Украйна, и в областта на борбата с тероризма се запази силно и активно.

2017 беше важна година за отношенията между ЕС и Канада. Всички граждани на ЕС вече могат да пътуват в Канада, без за това да се изисква виза, а Споразумението за свободна търговия с Канада започна да се прилага временно през септември.

В период на промени в цяла Латинска Америка ЕС продължи да работи за модернизирането и актуализирането на отношенията си със своите партньори, включително с Чили, Куба, Мексико, търговския блок Меркосур и държави от Карибския басейн. Освен това ЕС разви отношенията си с региона като цяло чрез Общността на латиноамериканските и карибските държави по редица теми в областта на сигурността, бизнеса, въпросите, свързани с пола, и отношенията с парламентите. Благодарение на годините на партньорство и сътрудничество ЕС продължи да подкрепя мира в Колумбия.

Китай

По време на срещата на върха между ЕС и Китай през юни в Брюксел бе отбелязано значително развитие в различни области, в това число географските указания, митническото сътрудничество, държавната помощ и ангажимента за изпълнение на Парижкото споразумение за климата. Обменът на мнения относно външната политика и регионалните въпроси се активизира с консултации и обсъждания по отношение на Африка, Централна Азия, Афганистан, Сирия и Северна Корея, както и борбата с тероризма и отбраната. Въпросите за правата на човека продължиха да бъдат в центъра на отношенията между ЕС и Китай.

Азия и Тихоокеанският регион

Асоциацията на народите от Югоизточна Азия

През 2017 г. бе отбелязана 40-годишнината на официалните отношения между ЕС и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН). На срещата на върха в Манила, Филипините, проведена през август, бяха определени области на сътрудничество за периода 2018—2022 г., които обхващат сигурността, търговията, устойчивото развитие и контактите между хората.

Близкият изток

Иран

През годината бе постигнат значителен напредък в отношенията между ЕС и Иран, най-вече в областта на търговията и инвестициите, енергетиката, околната среда, образованието, научните изследвания, сътрудничеството в областта на ядрената енергия за граждански цели, хуманитарната помощ и правата на човека. Отмяната на санкциите, свързани с ядрената програма, позволиха постигането на значителен напредък. Освен това бе установен редовен диалог с Иран с цел да започнат дискусии по конструктивен начин по регионални въпроси и да бъдат насърчени подходи за разрешаване на регионални кризи.

Близкоизточният мирен процес, Израел и окупираните палестински територии

Решението за две държави е все по-застрашено вследствие на развитието на събитията на място, като например липсата на съществен напредък по постигането на вътрешнопалестинско помирение и увеличаването на дейностите по заселване от страна на правителството на Израел в окупираните палестински територии, включително в Източен Йерусалим. През декември обаче Европейският съвет потвърди отново позицията на ЕС в полза на решението за две държави. В края на годината бяха направени първите стъпки за постигане на вътрешнопалестинско помирение. ЕС започна преглед на своите методи за действия на място, за да се гарантира, че те допринасят за постигането на напредък и на решение за две държави.

ЕС и неговите държави членки заедно и Норвегия и Швейцария постигнаха съгласие по европейска съвместна стратегия за 2017—2020 г. относно финансова подкрепа за Палестина, първата съвместна програма за помощ в държавите от южното съседство на Европейския съюз.

Сирия

През цялата година продължи мобилизирането на средства от ЕС и от международната общност за сирийската криза. През април ЕС бе съвместен домакин на конференцията в Брюксел относно подкрепата за бъдещето на Сирия и региона. Участниците поеха ангажимент за предоставянето на 5,6 милиарда евро през 2017 г. за справяне с кризата. ЕС е готов да подкрепи възстановяването, но само когато страните в Сирия постигнат трайно и приобщаващо политическо решение на конфликта.

Отношенията между ЕС и Африка

ЕС е най-важният търговски и инвестиционен партньор на Африка, както и основен източник на помощ. Той е най-големият донор на официална помощ за развитие и хуманитарна помощ за този континент. Петата среща на върха на Африканския съюз и Европейския съюз, която се проведе през ноември в Абиджан, Кот д’Ивоар, бе насочена към инвестирането във все по-младото население на Африка. Освен това ЕС очаква бъдещата работа с континента в периода след изтичането на Споразумението от Котону.

Миграция: човешкото измерение заема важно място в подхода на ЕС

През цялата година миграцията продължи да стои на преден план в програмата на ЕС със силен акцент върху измерението, свързано с правата на човека. През годината значително намаля броят на хората, пресичащи Средиземно море и пустинята Сахара. Това се дължи на засилването на сътрудничеството и на координацията на ЕС с африканските държави партньори и с международните организации, както и на координацията с държавите членки. Освен това военноморската мисия на ЕС по линия на операция Sophia продължи операциите за борба с контрабандата и за обучение на либийската брегова охрана. По линия на Извънредния доверителен фонд на ЕС за Африка вече бяха мобилизирани почти 3,2 милиарда евро за създаване на работни места, подобряване на уменията, укрепване на управлението на миграцията и подобряване на условията, свързани със сигурността за държавите с цел изграждането на техните икономики и създаването на други възможности, които да доведат до намаляване на желанието за миграция.

От стартирането на рамката за партньорство в областта на миграцията бяха постигнати редица осезаеми резултати в петте приоритетни държави на юг от Сахара: Етиопия, Мали, Нигер, Нигерия и Сенегал. По-голямата част от тази дейност е отразена в Доклада за напредъка, представен през 2017 г. от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Комисията Федерика Могерини.

Устойчиво развитие

ЕС е най-големият световен донор на хуманитарна помощ и помощ за развитие. Помощта на ЕС не е благотворителност, а конкретна инвестиция в хората. За периода 2014—2020 г. само Европейската комисия предоставя официална помощ за развитие за Африка в размер на 31 милиарда евро.

ЕС продължи процеса на ангажираност и ръководната си роля в изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие с подписването на нов Европейски консенсус за развитие. Усилията за въвеждане на практика на този нов подход получиха желан тласък с поставянето на началото на нов Европейски план за външни инвестиции, който има за цел да генерира до 44 милиарда евро допълнителни инвестиции в Африка и съседните на ЕС държави.

Планът за външни инвестиции: нов начин за подпомагане на африкански и съседни на ЕС държави

Планът за външни инвестиции, който е новаторски подход за предоставяне на помощ на ЕС за развитие, бе създаден през 2017 г. Основният му елемент е Европейският фонд за устойчиво развитие, който бе създаден на 28 септември.

С плана ще бъдат насърчени инвестициите в държавите партньори на ЕС в съседство и с Африка, а също така приобщаващият растеж, създаването на работни места и устойчивото развитие, и ще се търси решение на някои от първопричините за незаконната миграция. С 4,1 милиарда евро от бюджета на ЕС и от Европейския фонд за развитие се очаква Планът да мобилизира до 2020 г. инвестиции в размер на над 44 милиарда евро. Комисията призова също така държавите членки и другите партньори да дадат своя принос.

През 2017 г. ЕС стартира също и инициатива на стойност 500 милиона евро в сътрудничество с Комитета на ООН за премахване на всички форми на насилие над жените и момичетата в целия свят.

Комисията предложи мандата на ЕС да започне официални преговори за ново партньорство с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн след 2020 г.

Политиката на ЕС за помощ за търговията от 2007 г. бе преразгледана с цел напредване към по-широк подход за търговия, насочена към устойчиво развитие, чийто цел е увеличаване на въздействието на развитието върху икономическите отношения със страните партньори.

ЕС като защитник на правата на човека

През годината ЕС отново потвърди своята роля на водещ участник в областта на правата на човека в световен мащаб. През юни ЕС публикува средносрочен преглед на плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията (2015—2019 г.). В прегледа се определят областите, в които ЕС следва да насочи допълнително усилията си по отношение на правата на човека в държавите извън ЕС в оставащия период на прилагане на настоящия план за действие.

В съответствие с приоритетите на Глобалната стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз ЕС решително подкрепи постигането на благоприятна среда за неправителствените организации и защитниците на правата на човека чрез диалози във връзка с правата на човека и финансова подкрепа, както и в рамките на многостранни форуми. Гражданското общество в целия свят продължи да губи позиции през годината. ЕС продължи да се противопоставя твърдо на всички неоправдани ограничения на правото на свобода на сдружаване и на мирни събрания.

Сигурност и отбрана

През 2017 г. ЕС действа бързо по изпълнението на глобалната стратегия в областта на сигурността и отбраната. Бе създаден първият по рода си единен команден център за военно обучение и консултативни мисии на ЕС. Започна дейността на европейски център за високи постижения за подобряване на анализа и на капацитета за справяне с хибридните заплахи (след Съвместното съобщение от 2016 г. на Европейската комисия и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно борбата с хибридните заплахи) и беше засилено сътрудничеството с НАТО.

През юни Комисията създаде Европейския фонд за отбрана, който ще инвестира до 2020 г. 90 милиона евро за научни изследвания и 500 милиона евро за разработването на промишлени продукти и технологии в областта на отбраната. Чрез този фонд бюджетът на ЕС ще се използва за пръв път в подкрепа на проекти, свързани с отбраната. По този начин ще бъде намален рискът от дублиране на усилията и ще бъде насърчена ефективността на разходите на националните правителства чрез сътрудничество в областта на научните изследвания, развойната дейност и съвместното придобиване.

Преди края на 2017 г. бяха обявени първите покани за представяне на предложения за научноизследователски проекти и бе поставено началото на първите изследователски проекти, които ще бъдат финансирани изцяло, в областта на безпилотните системи и войсковите системи. Освен това Комисията предложи програма за развитие на европейската отбранителна промишленост, като отпусна 500 милиона евро от бюджета на ЕС за съфинансиране на промишлени продукти и технологии в областта на отбраната на етапа на тяхното развитие, като например прототипи.

През декември — само 6 месеца след предложението на Комисията — Съветът на Европейския съюз постигна съгласие по общ подход. С текущата работа в Европейския парламент Европейският фонд за отбрана е на път да бъде напълно оперативен и в действие с цел подпомагане на първите проекти от 2019 г. нататък.

Като признават необходимостта от засилено координиране и сътрудничество в областта на сигурността и отбраната, през декември лидерите от 25 държави членки започнаха постоянно структурирано сътрудничество по въпросите на отбраната. Това ще позволи на тези държави членки, които искат и могат съвместно да развиват отбранителни способности, да инвестират в общи проекти и да подобрят оперативната готовност и приноса на военните си сили. Те постигнаха съгласие по 17 съвместни проекта, включително: екипи за бързо реагиране и взаимопомощ в областта на киберсигурността, военна помощ при бедствия, модернизиране на сигурността на мореплаването, създаване на европейско медицинско командване и на специализиран експертен център на ЕС за обучение за мисии.

Освен това за първи път държавите членки споделят своите планове за разходите за отбрана с цел по-доброто установяване на липси, по-голяма последователност и възползване от икономии от мащаба чрез координирания годишен преглед на отбраната.

Реагиране при хуманитарни кризи и извънредни ситуации

През 2017 г. ЕС отпусна над 1,8 милиарда евро за хуманитарна помощ и гражданска защита. Бе предоставена хуманитарна помощ за храна, подслон, образование, защита и здравни грижи на над 120 милиона нуждаещи се в над 80 страни. ЕС финансира хуманитарна помощ във всички големи конфликтни зони в света от Ирак и Сирия до Афганистан, Централноафриканската република, Южен Судан и Йемен.

В хода на годината в цял свят бяха насилствено разселени над 65,6 милиона души поради конфликти и войни. Около 90 % от годишния бюджет на ЕС за хуманитарна помощ бе разпределен за проекти за подпомагане на тези бежанци в 56 държави. ЕС също така увеличи своя отговор на заплахата от глад и гладна смърт, пред които са изправени милиони хора в Нигерия, Сомалия, Южен Судан и Йемен, като през 2017 г. задели 326 милиона евро за тези държави.

ЕС помогна на бежанците и мигрантите в Гърция чрез парична помощ в брой и предоставянето на места за настаняване под наем чрез Програмата за спешна подкрепа за интеграцията и жилищната политика. Мрежата за социална закрила при извънредни обстоятелства, която е най-голямата хуманитарна програма на ЕС досега, помогна да бъдат задоволени основните нужди на над 1,1 милиона от най-уязвимите бежанци в Турция, като предостави предплатени кредитни карти.

През 2017 г. ЕС отпусна над 6 % от своя бюджет за хуманитарна помощ за образователни програми, предназначени за деца в условия на хуманитарна криза. Това бележи повишение от заделения 1 % през 2015 г.

Чрез Механизма за гражданска защита ЕС предоставя и координира също така хуманитарна помощ за хората в райони, засегнати от бедствия в Европа и по света. Механизмът бе задействан 32 пъти през годината, включително след горските пожари в Европа, наводненията в Перу и ураганите в Карибския басейн.

Многостранно сътрудничество

ЕС си сътрудничеше тясно с ООН през цялата година и подкрепяше трите приоритета на новия генералния секретар на ООН Антонио Гутиериш: предотвратяването на конфликти, устойчивото развитие и реформата на ООН. ЕС и неговите държави членки, взети заедно, имат най-голям финансов принос към системата на ООН. В съответствие със своята глобална стратегия ЕС се застъпи за по-силно глобално управление, предотвратяване на конфликти и изграждане на мира, както и за прилагането на ключови споразумения в областта на изменението на климата и устойчивото развитие.

През 2017 г. сътрудничеството между ЕС и НАТО продължи да се задълбочава въз основа на Варшавската декларация от 2016 г. относно взаимното сътрудничество предвид общите заплахи. Сътрудничеството между ЕС и НАТО представлява неразделна част от работата на ЕС, целяща укрепването на европейската сигурност и отбрана в рамките на глобалната стратегия на ЕС. През есента за първи път бяха проведени паралелни и координирани учения.

Изпълнение на програмата за положителни реформи за Европа

В своята реч за състоянието на Съюза от 2016 г. председателят Юнкер представи програма за положителни реформи за „Европа, която закриля, предоставя възможности и защитава“. Тази програма беше приветствана от Европейския парламент и от 27-те лидери от ЕС на срещата на върха в Братислава, Словакия, през септември 2016 г.

Работата по програмата за положителни реформи продължи през 2017 г. с публикуването на 1 март на Бяла книга за бъдещето на Европа, представяща визията на Комисията за един бъдещ ЕС с 27 държави членки. В Бялата книга са набелязани основните предизвикателства и възможности пред ЕС през следващото десетилетие и са представени пет сценария за това как ЕС може да се развие до 2025 г., в зависимост от това как ще реши да се действа. Беше публикуван пакет от пет документа за размисъл, за да започне обсъждането на въпросите, които засягат в най-голяма степен бъдещето на Европа:

• социалното измерение на Европа,
• извличане на ползите от глобализацията,
• задълбочаване на икономическия и паричен съюз,
• бъдещето на европейската отбрана,
• бъдещето на финансите на ЕС.

На 25 март лидерите на ЕС-27 се събраха в Рим, за да честват 60-годишнината от подписването на Договорите от Рим, с които бе създадена Европейската икономическа общност — предшественик на днешния ЕС, и да подновят ангажиментите си към Съюза. В Римската декларация, приета в края на честванията, лидерите изложиха съвместна визия, според която „с още повече единство ще направим Европейския съюз по-силен и по-устойчив“.

Сега има възможност за започването на по-мащабна реформа на Европейския съюз. Заедно с Европейския парламент и държавите членки Европейската комисия започна поредица от дебати за бъдещето на Европа в целия ЕС. Европейският икономически и социален комитет и Европейският комитет на регионите участваха активно чрез организиране на дебати на национално и регионално равнище в държавите членки. Обсъжданията ще продължат в парламентите, градовете и регионите и ще послужат за основа на специалната среща на върха на 27-те лидери на 9 май 2019 г. в Сибиу, Румъния.

Пътна карта за по-обединен, по-силен и по-демократичен Съюз

В своята реч за състоянието на Съюза през септември 2017 г. председателят Юнкер изложи своето виждане за това как ЕС би могъл да се развие до 2025 г. Той предложи пътна карта за по-обединен, по-силен и по-демократичен Съюз, която ще определя посоката на програмата за реформи, представена в неговата реч. Комисията прие поредица от конкретни инициативи в областта на търговията, скрининга на инвестициите, киберсигурността, промишлеността, данните и демокрацията. Председателят Юнкер и първият заместник-председател на Европейската комисия Франс Тимерманс също така предложиха нови правила относно финансирането на политическите партии и политическите фондации, за да се гарантира, че финансирането отразява по-точно демократичния избор на гражданите в изборите за Европейски парламент чрез засилване на прозрачността, подобряване на демократичната легитимност и укрепване на правоприлагането.

Въз основа на тази динамика на подновени оптимизъм и амбиции в пътната карта са набелязани действията, които да бъдат осъществени до края на 5-годишния мандат на Комисията, заедно с по-дългосрочни инициативи, които ще оформят ЕС до 2025 г. Основните етапи включват надеждна стратегия за разширяване за водещите държави от Западните Балкани, които са кандидати за присъединяване към ЕС; бъдещ бюджет на Съюза, който съответства на амбициите на ЕС и гарантира, че обещанията ще бъдат изпълнени; както и предложение за европейски министър на икономиката и финансите.

За да завърши работата по 10-те политически приоритета на председателя Юнкер и да спомогне за оформянето на бъдещия ЕС, в работната си програма за 2018 г. Комисията изложи ключовите инициативи за идната година. Тя бе изготвена в контекста на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество след консултации с Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. Лидерите на ЕС постигнаха съгласие и по нова програма на лидерите, която следва да направлява работата на Европейския съвет до края на текущия законодателен цикъл през 2019 г.

Работната програма на Комисията съдържа конкретни предложения за изпълнение на Плана за действие за кръговата икономика за създаването на работни места и растеж и за завършването на цифровия единен пазар, енергийния съюз, съюза на капиталовите пазари, Икономическия и паричен съюз, банковия съюз и Съюза на сигурност.

Преди края на годината беше постигнат напредък по редица действия, свързани с пътната карта. През септември, по време на Срещата на върха в областта на цифровите технологии в Талин, Естония, държавите членки се споразумяха да доизградят цифровия единен пазар до 2018 г. През ноември, по време на Срещата на върха в Гьотеборг, Швеция, бе договорен Европейският стълб на социалните права, допринасящ за справедливо и правилно функциониране на пазарите на труда и социалните системи. През декември Комисията представи пътна карта за задълбочаване на европейския икономически и паричен съюз, включително конкретни стъпки, които да бъдат предприети през следващите 18 месеца. Тя предложи също политическа пътна карта за постигането на споразумение до юни 2018 г. по всеобхватен пакет относно миграцията. По време на срещата на върха „Една планета“ в Париж, Франция, отбелязваща втората годишнина от Парижкото споразумение относно изменението на климата през декември, ЕС предприе действия в областта на финансирането на борбата с изменението на климата.

Европейският парламент

На 17 януари 2017 г. Антонио Таяни беше избран за председател на Европейския парламент. През годината Парламентът разгледа широк кръг от политически въпроси, в т.ч. обновения и разширен Европейски фонд за стратегически инвестиции; изискванията за достъпност за продукти и услуги; контрола върху огнестрелните оръжия и борбата с тероризма; реформиране на системите за предоставяне на убежище и законна миграция; входно-изходна система „интелигентни граници“; реформиране на авторското право и пазара на телекомуникационни услуги; предотвратяване на блокирането на географски принцип; реформиране на схемата на ЕС за търговия с емисии и разработване на правила за енергийната ефективност; както и пазара на електроенергия.

Високопоставени гости изнесоха речи пред Парламента през 2017 г., в т.ч. генералният секретар на ООН Антонио Гутиериш, австрийският президент Александър ван дер Белен и германският президент Франк-Валтер Щанмайер, като и двамата президенти избраха Европейския парламент за едно от първите си официални посещения. Джъстин Трюдо, министър-председател на Канада, също говори пред Парламента, както и Муса Факи Махамат, председател на Комисията на Африканския съюз.

Европейският съвет

Европейският съвет преизбра Доналд Туск за свой председател за периода от 1 юни 2017 г. до 30 ноември 2019 г.

През февруари Европейският съвет проведе неофициална среща във Валета, Малта, за обсъждане на външните аспекти на миграцията и маршрута през Централното Средиземноморие. На пролетното си заседание Европейският съвет се съсредоточи върху икономиката, и по-специално върху единния пазар и търговията.

На 29 март Обединеното кралство представи официална нотификация по силата на член 50 от Договора за Европейския съюз за намерението си да напусне Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия. Един месец по-късно на специално заседание в състав от 27-те останали държави членки Европейският съвет прие политически насоки, определящи подхода на ЕС в преговорите за излизането на Обединеното кралство от ЕС. Насоките имат за цел, през първия етап на преговорите, да се договори „организираното оттегляне“ на Обединеното кралство, а по-късно, на втори етап, постигането на общо разбиране относно рамката за бъдещите отношения. През май Съветът по общи въпроси прие решение за трансформиране на тези насоки в подробни директиви за водене на преговори и упълномощи Комисията да действа в качеството на преговарящ с Обединеното кралство. Преговорите започнаха през юни под ръководството на главния преговарящ Мишел Барние, който оглавява Работната група на Европейската комисия за преговорите по член 50 с Обединеното кралство.

През юни бе потвърден ангажиментът за укрепване на сътрудничеството в ЕС в областта на сигурността и отбраната, като лидерите се споразумяха относно необходимостта да се постави началото на приобщаващо и амбициозно постоянно структурирано сътрудничество.

През октомври по време на редовното си заседание Европейският съвет обсъди миграцията, цифровата икономика, сигурността и отбраната и външните отношения. Също така лидерите направиха оценка на постигнатия напредък по Програмата от Братислава и одобриха новата програма на лидерите, която следва да направлява работата на Европейския съвет до края на текущия законодателен цикъл през 2019 г. По време на заседанието си през октомври Европейският съвет, в състав от 27 държави членки, направи и преглед на преговорите по оттеглянето на Обединеното кралство, като заключи, че все още не е постигнат достатъчен напредък. Европейският съвет приканва 27-те държави членки, съвместно с преговарящия от страна на ЕС, да започнат вътрешни подготвителни обсъждания относно евентуални преходни договорености и относно рамката на бъдещите отношения с Обединеното кралство.

През ноември в Гьотеборг, Швеция, се проведе неофициално заседание на държавните и/или правителствените ръководители за обсъждане на образованието и културата. Преди това Комисията представи съобщението „Укрепване на европейската идентичност чрез образование и култура“, в което се представя визия за работа по създаването на европейско образователно пространство. Тази първа социална среща на върха от 20 години насам даде възможност на лидерите на ЕС да потвърдят амбицията си за укрепване на социалното измерение на ЕС и да обсъдят бъдещето на образованието и културата. По време на срещата на високо равнище Парламентът, Съветът и Комисията провъзгласиха и подписаха Европейският стълб на социалните права, който има за цел укрепването на правилата и законите за определяне на социалната политика на ЕС, постигането на по-ефективни права за гражданите и подкрепата за справедливи и добре функциониращи трудови пазари и социални системи.

На последното си заседание през декември 2017 г. Европейският съвет разгледа отново въпроси, свързани с отбраната, социалната програма, образованието и културата. Той приветства началото на постоянно структурирано сътрудничество и посочи приоритети за постигане на напредък по резултатите от социалната среща на върха в Гьотеборг. В рамките на програмата на лидерите държавните и/или правителствените ръководители обсъдиха външните и вътрешните измерения на миграцията. По време на среща на върха на държавите от еврозоната, проведена в широк формат от 27 държави членки, лидерите обсъдиха и въпроси, свързани с икономическия и паричен съюз и с банковия съюз. Европейският съвет заседава в този формат и за приемането на насоки за потвърждаване на преценката на Комисията, че по време на първата фаза от преговорите относно оттеглянето на Обединеното кралство е бил отбелязан достатъчен напредък, за да се премине към втория етап на преходния режим и бъдещите отношения.

Съветът на Европейския съюз

Малта и Естония оглавиха ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз за първи път. През първото полугодие Малта се съсредоточи върху миграцията, сигурността, социалното приобщаване, единния пазар и съседните на ЕС държави, както и политиките в областта на морското дело. През втората половина на годината Естония обърна специално внимание на цифровите технологии и иновациите.

Европейският икономически и социален комитет и Европейският комитет на регионите

През 2017 г. Европейският икономически и социален комитет участваше активно в дебата за бъдещето на Европа, като прие резолюция относно Бялата книга на Комисията и проведе национални дебати в държавите членки. През юни Комитетът бе домакин и на ежегодните Дни на гражданското общество, които бяха съсредоточени върху осигуряването на силен принос на гражданското общество в процеса на размисъл относно бъдещето на Европа.

През юли 2017 г. Карл-Хайнц Ламберц бе избран за председател на Европейския комитет на регионите. През годината Комитетът проведе серия граждански диалози относно бъдещето на Европа, чиято кулминация бяха 29 събития във всички държави членки по време на Европейската седмица на регионите и градовете през октомври. Комитетът също така беше домакин на осмата Европейска конференция по публични комуникации, посветена на подобряването на комуникацията между правителството и гражданите и повишаването на осведомеността относно политиките на ЕС.

Приключване на програмата за по-добро регулиране

При встъпването си в длъжност през 2014 г. Комисията „Юнкер“ избра да съсредоточи вниманието си върху въпроси, чието решение на равнището на ЕС е най-добрият вариант и за които националните и местните решения не са ефективни. Това доведе до намаляване на броя на инициативите в годишните работни програми с над 80 % в сравнение с предишни Комисии. За да се постигнат по-добри резултати и да се отговори по-добре на нуждите на гражданите, Комисията осигури по-голяма прозрачност при разработването на политиките и законодателството и се вслушва в по-голяма степен в мнението на гражданите чрез обществени консултации и специални инструменти за обратна връзка, които се използват на всеки етап от процеса на изготвяне на политики и от законодателния процес.

Програмата за по-добро регулиране цели прозрачност при създаването и оценяването на политиките и законодателството на ЕС, въз основа на доказателства и на мненията на гражданите и заинтересованите страни.

По-доброто регулиране е в основата на цялата работа на Комисията, за да се гарантира, че ЕС прави само това, което е необходимо, и го прави добре. Наред с включването на ограничен брой приоритетни инициативи всяка година, това означава да се отделя постоянно внимание на текущия корпус от закони на ЕС, като се гарантира, че е подходящ за целта и че се извършват необходимото преразглеждане, отмяна и опростяване. Всеки може да допринесе за този процес, като сподели своите виждания относно начините за подобряване на съществуващите закони на ЕС чрез онлайн инструмент.

Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка има за цел да установи възможности за опростяване на законодателството и за намаляване на ненужните разходи. Винаги когато Комисията предлага преразглеждане на съществуващото законодателство, тя проверява дали то може да бъде опростено и дали могат да бъдат отстранени всички ненужни разходи. Резултатите за всеки един от 10-те политически приоритета на Комисията „Юнкер“ могат да бъдат контролирани чрез анализ по програмата REFIT, който също така показва как препоръките от експерти и заинтересовани страни са били взети предвид от Комисията. До момента са приети 69 становища въз основа на над 280 предложения от обществеността относно подобряването на ефективността и ефикасността на законодателството на ЕС.

Комитетът за регулаторен контрол e независим орган, осигуряващ контрол на качеството по отношение на работата по оценката на въздействието и оценяването. Той продължи работата си през 2017 г. , като засили мониторинга, количественото определяне и разработването на насоки и редовни информационни дейности с други институции и с регулаторни органи.

Работната програма на Комисията за 2018 г. беше придружена от Съобщение относно приключването на програмата за по-добро регулиране: по-добри решения за по-добри резултати, в която се прави преглед на постигнатия до момента напредък и се определят допълнителни стъпки, които Комисията възнамерява да предприеме. По-широкото ангажиране с обществеността, системното оценяване, висококачествените оценки на въздействието и засиленият подход към регулаторната проверка за пригодност доведоха до подобряване на оценяването на новите предложения и действащото законодателство. Това подпомогна и политиците, и заинтересованите страни да водят дебати въз основа на доказателства и на очакваното въздействие.

Работната група по въпросите на субсидиарността, пропорционалността и принципа „Правим по-малко, но по-ефективно“

За да се приключи работата по програмата за по-добро регулиране, на 14 ноември 2017 г. председателят Юнкер официално създаде Работна група по въпросите на субсидиарността, пропорционалността и принципа „Правим по-малко, но по-ефективно“. Работната група е председателствана от първия заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс и ще прави препоръки относно начините за по-добро прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност, за да се гарантира, че ЕС действа само когато това носи добавена стойност. Това означава да се гарантира, че решенията се вземат възможно най-близо до гражданите — на национално, регионално или местно равнище — освен ако действията на равнището на ЕС не са по-ефективни. Това също така означава да се гарантира, че регулирането не отива по-далеч от необходимото. Работната група определи областите на политиките, в които държавите членки могат да постигнат по-ефективни резултати, както и начини за по-добро включване на регионалните и местните власти в изготвянето на политиките на ЕС и тяхното изпълнение.

Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

През 2017 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията приложиха новото Междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество. Във връзка с приемането на Споразумението през 2016 г. трите институции за пръв път се договориха за съвместна декларация относно съставянето на списък от 58 законодателни приоритета за 2017 г. Инициативите са насочени към работните места, растежа и инвестициите; социалното измерение на ЕС; политиката на ЕС в областта на сигурността и миграцията; цифровия единен пазар; както и амбициозни решения, свързани с политиките по отношение на енергията и климата.

От 58-те инициативи, представени от Комисията, 28 бяха реализирани до края на годината, след съгласието на Европейския парламент и на Съвета. Те включваха подновяване и удължаване на срока на действие на Европейския фонд за стратегически инвестиции и нови правила за предотвратяване на изпирането на пари. Този брой включва договорените политически инициативи, за които окончателните официални стъпки на законодателния процес ще приключат в началото на 2018 г.

През декември председателите на трите институции направиха преглед на постигнатия напредък и договориха 31 допълнителни приоритета, по които да работят в по-тясно сътрудничество за справяне с предстоящите големи предизвикателства. Предвид на това, че от следващите избори за Европейски парламент ни делят 18 месеца, това ефективно определяне на приоритети показва, че ЕС може да постига резултати за своите граждани винаги когато това е важно.

През годината Комисията започна официални преговори с Парламента и Съвета относно важно законодателно предложение за привеждане в съответствие на 160 съществуващи законодателни акта на ЕС с Договора от Лисабон. Тук се включват стари правни разпоредби, които трябва да бъдат актуализирани, за да се осигури единното им прилагане в държавите членки, като се отчита и научно-техническия прогрес.

Освен това трите институции са започнали преговори относно критерии, които, ако бъдат договорени, ще спомогнат за по-лесно разграничаване между делегирани актове и актове за изпълнение — двата възможни вида оправомощаване, които предлага Договорът от Лисабон. Съвместно те разработиха междуинституционален регистър на делегираните актове, който започна официално да функционира на 12 декември и ще предоставя изчерпателна информация и прозрачност на всички етапи от жизнения цикъл на даден делегиран акт.

Мониторинг върху прилагането на правото на ЕС

За да могат гражданите и предприятията да се възползват изцяло от предимствата на правото на ЕС, от решаващо значение е държавите членки да транспонират директивите на ЕС в националното си законодателство в рамките на сроковете, за които са поели ангажимент, а също така да прилагат правилно законодателството на ЕС.

През юли Комисията прие своя годишен доклад за мониторинг на прилагането на правото на ЕС, в който се подчертават основните тенденции за 2016 г. В този доклад се отбелязва увеличение от 21 % по отношение на висящите производства за установяване на неизпълнение на задължения в сравнение с предишната година. В края на 2017 г. са отчетени над 1500 висящи производства за нарушение срещу 28-те държави членки, в сравнение с едва 1300 в края на 2013 г.

В съответствие със своето съобщение „Право на ЕС: по-добри резултати чрез по-добро прилагане“, прието през декември 2016 г., Комисията активизира усилията си за прилагане, въвеждане и изпълняване на правото на ЕС. По-специално тя ще използва пълноценно системата за финансови санкции, в случаите когато държавите членки не успеят да транспонират дадена директива в националното право в рамките на договорения срок.

Право на глас на гражданите в законодателния процес на ЕС

Като част от програмата за по-добро регулиране днес гражданите разполагат с повече възможности да участват в законодателния процес на ЕС. През февруари 2017 г. беше създаден нов информационен портал, където гражданите и заинтересованите страни да могат да споделят вижданията си през целия цикъл на създаване на политики. Събира се обратна информация относно нови инициативи — от момента на възникване на идеите, изложени в пътните карти, чак до законодателните предложения. Тази информация се публикува незабавно в интернет, като по този начин се повишава прозрачността. През годината разделът за обратна връзка на портала имаше почти половин милион посещения.

Прозрачност и отчетност

Комитология

За да се гарантира по-голяма прозрачност и отчетност, Европейската комисия предложи реформа на системата на комитология, чрез която държавите — членки на ЕС, контролират начина, по който Комисията прилага правото на ЕС. Това ще ги задължи да заемат ясни позиции и по този начин ще доведе до по-голяма политическа отговорност, когато се изисква тяхното становище относно чувствителни решения.

Съвместният регистър за прозрачност

В съществуващия регистър за прозрачност фигурират над 11 500 образувания, като над 7000 от тях са се присъединили, откакто през ноември 2014 г. Комисията прие нови правила, правейки регистрацията задължителна за всеки, който иска среща с високопоставени ръководители.

През 2016 г. Комисията представи предложение за създаване на задължителен съвместен регистър за прозрачност, който да обхваща Парламента, Комисията и, за първи път, Съвета. Това предложение цели постигането на стабилна система и високи стандарти за прозрачност в трите институции. Парламентът и Съветът приеха своите мандати за преговори през 2017 г. и се планира преговорите да започнат в началото на 2018 г.

Нов Кодекс за поведение на членовете на Комисията

Нов Кодекс за поведение, с който ще бъдат установени нови стандарти и ще се укрепят етичните правила за членовете на Европейската комисия, предстои да влезе в сила през февруари 2018 г., след процедурата на консултация на Парламента.

Достъп до документи

През септември бе приет докладът на Комисията от 2016 г. относно достъпа до документи — това показва, че гражданите и организациите активно използват това свое право, което представлява важен инструмент за насърчаване на прозрачността. Получени са над 6000 първоначални заявления за достъп до документи. В над 81 % от случаите поисканите документи са били изцяло или частично оповестени.

Контрол на бюджета на ЕС

След положителна препоръка от Съвета, през април 2017 г. Европейският парламент даде окончателното си одобрение относно начина, по който Комисията е изпълнила бюджета на ЕС през 2015 г.

През юли Комисията представи пакет за интегрирано финансово отчитане относно бюджета на ЕС за 2016 г., който обединява цялата налична информация относно приходите, разходите, финансовото управление и резултатите на ЕС. Докладите показват, че бюджетът на ЕС постига резултати в съответствие с приоритетите на Комисията и се изпълнява правилно. През септември за 10-та поредна година Европейската сметна палата даде положително становище за годишните счетоводни отчети на ЕС и ги прецени като точни и справедливи. Освен това Палатата откри по-малко грешки в областта на разходите, отколкото бяха отчетени през предишните три години, и за първи път даде квалифицирано (а не отрицателно) становище относно окончателното цялостно ниво вероятни грешки. За близо половината от разходите на ЕС процентът на грешките не достига дори размер, считан от Палатата за съществен. Не бяха открити грешки в приходната част на бюджета.

Национални парламенти

През юни бяха публикувани два годишни доклада: годишният доклад за 2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността и годишният доклад за 2016 г. относно отношенията между Европейската комисия и националните парламенти.

Общо 576 становища от националните парламенти бяха получени през 2017 г., включително 53 мотивирани становища, представени в рамките на механизма за контрол на субсидиарността, в които се твърди, че законодателни актове, представени от Комисията, не са съобразени с принципа на субсидиарност. Комисията продължи да задълбочава политическия си диалог с националните парламенти. По-специално през годината членовете на Комисията се срещнаха 217 пъти с представители на националните парламенти по време на посещения в държавите членки или пък на посещения на такива представители в Брюксел. Членовете на Комисията присъстваха на различни междупарламентарни заседания и други мероприятия, по време на които обмениха мисли с членове на националните парламенти.

Европейският омбудсман

През 2017 г. разследванията на Европейския омбудсман на предполагаеми случаи на лошо администриране от страна на институциите и органите на Европейския съюз включваха хоризонтални теми като например Кодекса за поведение на членовете на Комисията, Специалния комитет по етика, назначаването на специални съветници на Комисията, прозрачността и състава на експертните групи на Комисията и разглеждането на жалби за нарушения в рамките на схемата EU Pilot. Бяха разгледани също така и конкретни теми, свързани например с покани за участие в търгове, договори, забавени плащания, индивидуални въпроси, свързани с персонала, и достъпа до документи.

Европейската гражданска инициатива

През годината Комисията регистрира осем нови инициативи и отчете успешното събиране на подписи за една инициатива. През септември като част от пакета за състоянието на Съюза бе направено предложение за реформа на европейската гражданска инициатива, така че тя да стане по-достъпна и лесна за използване. Преразглеждането цели постигането на пълния потенциал на гражданската инициатива като инструмент за насърчаване на демократичния дебат и възможност за гражданите да участват в програмата на ЕС.

В резултат на европейската гражданска инициатива „Забрана на използването на глифозат и защита на хората и околната среда от токсични пестициди“, на 12 декември Комисията пое ангажимент през 2018 г. да представи законодателно предложение с цел допълнително повишаване на прозрачността и качеството на научните изследвания, използвани при оценката на вещества от Европейския орган за безопасност на храните. По отношение на искането за забрана на използването на глифозат ЕС счете, че не са налице научни или правни основания, които да оправдават подобна забрана.

Диалози с гражданите

В хода на 2017 г. Комисията продължи да поддържа контакт с обществеността чрез диалози с гражданите. Председателят, заместник-председателите и всички членове на Комисията, както и редица членове на Европейския парламент и национални политици взеха участие в 156 диалога през годината. Те бяха допълнени от още 161 граждански диалога с високопоставени длъжностни лица от Комисията.

Основните събития включваха диалози с председателя Юнкер и Миро Церар, министър-председател на Словения, в Любляна, Словения, в деня след приемането на Бялата книга относно бъдещето на Европа през март; с първия заместник-председател на Комисията Тимерманс в Стокхолм, Швеция, за отбелязване на Деня на Европа през май; както и с върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията Федерика Могерини и Джоузеф Мускат, министър-председател на Малта, в Рим, Италия, в навечерието на 60-годишнината от подписването на Римските договори.

През септември Антонио Таяни, председател на Европейския парламент, взе участие в диалог с гражданите в Норча, Италия, докато членът на Комисията Тибор Наврачич, комисар Корина Крецу и председателят на Европейския комитет на регионите Карл-Хайнц Ламберц участваха в диалог в Букурещ, Румъния.

През годината бяха проведени 317 диалога с граждани, които дадоха възможност на граждани и политици да разговарят лице в лице, с особен приоритет върху обсъждането на реакциите на гражданите във връзка с Бялата книга относно бъдещето на Европа и на проблемите, които имат най-голямо значение за тях, в т.ч. социална Европа, участието на младите хора и опасението, че демокрацията и единството в ЕС са застрашени от популистите. Диалозите се проведоха в 160 града в 27 държави членки и бяха посетени от над 50 000 души, като други 193 000 души проследиха девет диалога с гражданите на живо по Facebook.