Европа в 12 урока Издание от август 2017 г.

Паскал Фонтен

Какви са целите на ЕС? Защо и как е създаден? Как функционира? Какво е постигнал за своите граждани и пред какви нови предизвикателства е изправен?

Може ли в условията на глобализация ЕС да се конкурира успешно с другите големи икономики, като същевременно запази социалните си стандарти? Как може да се управлява миграцията? Каква ще бъде ролята на Европа на световната сцена през идните години? Къде ще бъдат очертани границите на ЕС? Какво е бъдещето на еврото?

Това са само някои от въпросите, разгледани от експерта по ЕС Паскал Фонтен в това издание от 2017 г. на популярната му книжка „Европа в 12 урока“. Паскал Фонтен е бивш асистент на Жан Моне и бивш преподавател в Института по политически науки, Париж.

Възгледите, представени в  настоящото издание, са на автора и  не отразяват непременно официалното становище на Европейския съюз.

Съдържание

1. Защо съществува Европейският съюз?
2. Дванадесет исторически стъпки
3. Разширяване на ЕС и отношения със съседите
4. Как функционира ЕС?
5. Какво прави ЕС?
6. Единният пазар
7. Еврото
8. Създаване на инвестиции и растеж в рамките на цифровата икономика
9. Какво означава да си европейски гражданин?
10. Европа на свобода, сигурност и правосъдие
11. ЕС на световната сцена
12. Какво е бъдещето пред Европа?
13. Ключови дати в историята на европейската интеграция

ЕС ИМА ЗА ЦЕЛ:

• да запази и надгради мира, който е установен между държавите членки и съседните държави;
• да помага на европейските държави да си сътрудничат по практически въпроси;
• да гарантира сигурността на европейските граждани;
• да насърчава икономическата и социалната солидарност;
• да съхранява европейската идентичност и многообразие в условията на глобализация;
• да подкрепя общите за европейците ценности.

I. МИР

Преди да се превърне в реална политическа цел, идеята за обединена Европа е само мечта в съзнанието на философи и мислители. Виктор Юго например си представя мирни „Съединени европейски щати“, вдъхновен от хуманистични идеали. Тази мечта е сломена от ужасните войни, опустошили континента през първата половина на XX век.

От руините на Втората световна война обаче се ражда нова надежда. Устоялите на тоталитаризма по време на войната са решени да сложат край на омразата между страните и на съперничеството в Европа и да създадат условия за траен мир. Между 1945 г. и 1950 г. шепа смели държавници, между които Робер Шуман, Конрад Аденауер, Алчиде де Гаспери и Уинстън Чърчил, се заемат да убедят своите народи да поставят началото на нова ера. Според тях в Западна Европа трябва да бъдат създадени нови структури, основаващи се на общи интереси и на договори, гарантиращи върховенството на закона и равенството между всички държави.

Робер Шуман (по това време министър на външните работи на Франция) подема първоначалната идея на Жан Моне и на 9 май 1950 г. предлага учредяването на Европейска общност за въглища и стомана. В държавите, които преди са воювали една срещу друга, производството на въглища и стомана трябва да бъде обединено под ръководството на общ върховен орган. По един практичен, но и много символичен начин, военните суровини се превръщат в инструменти на помирението и на мира.

Днес има мир в държавите на Европейския съюз и хората там живеят в условията на демокрация и зачитане на върховенството на закона и основните права. Освен това страните от бивша Югославия, които воюваха помежду си в близкото минало, през 90-те години на XX век, днес или вече са се присъединили към ЕС, или се подготвят да го направят.

Въпреки това обаче мирът не трябва да бъде приеман за даденост. По време на неотдавнашната икономическа и социална криза в Европа се надигнаха популистки, екстремистки и националистически тенденции, които застрашават демокрацията и процеса на европейска интеграция. Много движения са скептично настроени към съществуващите институции както на национално, така и на европейско равнище. Предстои да се види дали нов икономически растеж, основан на общи решения, ще успее да намали напрежението.

II. ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЕВРОПА

След падането на Берлинската стена през 1989 г. Европейският съюз насърчи обединението на Германия. Когато през 1991 г. съветската империя се разпадна, държавите от Централна и Източна Европа, изолирани в продължение на десетилетия зад „желязната завеса“, станаха отново свободни сами да определят съдбата си. Много от тях решиха, че бъдещето им е в семейството на демократичните европейски нации. Осем от тях се присъединиха към ЕС през 2004 г., други две — през 2007 г., а Хърватия се присъедини през 2013 г. Средиземноморските държави Малта и Кипър също са членки от 2004 г. насам.

Процесът на разширяване на ЕС все още продължава. Седем държави са на различни етапи в подготовката за евентуално членство. Поради трудната икономическа ситуация в Европа обаче е малко вероятно нови държави да се присъединят към ЕС в обозримото бъдеще.

Същевременно Обединеното кралство проведе национален референдум през юни 2016 г., на който мнозинството от гласоподавателите изразиха желанието си за напускане на Европейския съюз.

На 29 март 2017 г. Обединеното кралство уведоми Европейския съвет за намерението си да напусне Европейския съюз в съответствие с член 50 от Договора за Европейския съюз. Преговорите по член 50 между ЕС и Обединеното кралство започнаха на 19 юни 2017 г.

III. СИГУРНОСТ

И в XXІ век Европа е изправена пред значителни проблеми, свързани със сигурността.

На юг религиозният фанатизъм расте, като често води до прояви на тероризъм. Терористичните нападения в Европа на така наречената „Ислямска държава“, или „Даеш“, накараха държавите от ЕС да засилят обмена на информация и разузнавателни сведения помежду си.

На изток Русия под ръководството на Владимир Путин следва стратегия за увеличаване на влиянието си. Анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и войните в Източна Украйна са драматични събития, които се разиграват на прага на ЕС. Онези държави членки, които в миналото са изпитали репресиите на Съветския съюз, особено очакват от Европейския съюз да прояви солидарност към Украйна.

Гражданите очакват ЕС да вземе ефективни мерки, за да гарантира сигурността на своите държави членки. Съюзът трябва да работи градивно с регионите отвъд своите граници: Балканите, Северна Африка, Кавказ и Близкия изток. Той трябва също така да защитава своите военни и стратегически интереси, като работи със съюзниците си, особено в рамките на НАТО, и разработва истинска обща европейска политика в областта на сигурността и отбраната.

Вътрешната и външната сигурност са двете страни на една и съща монета. Борбата срещу тероризма и организираната престъпност изисква тясното съдействие на полицейските сили във всички държави от ЕС. Търсенето на съвместни европейски решения в областта на предоставянето на убежище и имиграцията е от първостепенна важност за ЕС от 2015 г. насам, тъй като Европа е изправена пред безпрецедентен наплив от бежанци, които бягат от войни, диктаторски режими и глад.

Превръщането на ЕС в „пространство на свобода, сигурност и правосъдие“, в което всеки има равен достъп до правосъдие и е еднакво защитен от закона, е ново предизвикателство, което изисква тясно сътрудничество между отделните правителства. Организации като Европол (Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането) и Евроюст (която насърчава сътрудничеството между прокурорите, съдиите и полицейските служители в различните държави от ЕС) също могат да играят активна роля.

IV. ИКОНОМИЧЕСКА И СОЦИАЛНА СОЛИДАРНОСТ

Европейският съюз е създаден за постигането на политически цели, като работи за тяхното реализиране посредством икономическо сътрудничество.

Населението на европейските държави представлява все по-малък процент от населението на света. Ето защо държавите членки трябва да продължават да се обединяват, за да си осигурят икономически растеж и да бъдат конкурентоспособни на световната сцена спрямо другите водещи икономически сили. Нито една отделна държава от ЕС не е достатъчно силна, за да влияе на политическите решения относно световната икономика. За да постигнат икономии от мащаба и да намерят нови клиенти, европейските предприятия се нуждаят от по-широко поле на действие от пазара в своята страна и единният европейски пазар им го предоставя. С цел да гарантира, че възможно най-много хора се възползват от възможностите на този общоевропейски пазар с над 510 милиона потребители, ЕС се стреми да премахне пречките пред търговията и да освободи предприятията от ненужни административни формалности.

Свободната конкуренция в цяла Европа обаче трябва да бъде уравновесена от общоевропейска солидарност. Ползите от това за европейските граждани са ясни и осезаеми: например в случай на наводнения или други природни бедствия те получават помощ от бюджета на ЕС. Структурните фондове, управлявани от Европейската комисия, насърчават и допълват усилията на националните и регионалните органи в ЕС за намаляване на различията между нивата на развитие на отделните части на Европа. Средствата от бюджета на ЕС и заемите от Европейската инвестиционна банка се използват за подобряване на транспортната инфраструктура в Европа (например чрез разширяване на мрежата от автомагистрали и високоскоростни железопътни линии), като по този начин се осигурява по-добър достъп до отдалечените райони и се стимулира трансевропейската търговия.

Световната финансова криза през 2008 г. доведе до най-резкия икономически спад в историята на ЕС. Правителствата и институциите на ЕС трябваше да действат бързо, за да спасят изпадналите в затруднение банки, а ЕС предостави финансова помощ на най-тежко засегнатите държави. Програмите за подпомагане на Ирландия, Португалия, Испания и Кипър проработиха добре и след някои често нелеки национални реформи повечето от тези държави успяха да приключат изпълнението на програмите си през 2014 г. Гърция изпита по-големи трудности при изпълнението на необходимите структурни реформи на своя публичен сектор и след сложни преговори относно гръцкия държавен дълг се стигна през лятото на 2015 г. до нови споразумения за реформи в Гърция.

Въпреки специфичната ситуация в Гърция, oбщата валута защити еврозоната от спекулации и от девалвация по време на кризата. ЕС и неговите държави членки положиха съгласувани усилия, за да намалят публичния дълг на държавите. Голямото предизвикателство за европейските страни през идните години ще бъде излизането от рецесията по начин, който да създаде нови, устойчиви работни места, особено в областта на цифровата и „зелената“ технология.

V. ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ И МНОГООБРАЗИЕ В ЕДИН ГЛОБАЛИЗИРАН СВЯТ

Постиндустралните общества в Европа стават все по-сложни. Жизненият стандарт постоянно се повишава, но все още съществуват големи различия между богати и бедни. Различията може да се задълбочат поради фактори като икономическата рецесия, преместването на промишлени производства, застаряването на населението и проблемите, свързани с публичните финанси. Ето защо е важно държавите от ЕС да работят заедно за справянето с тези предизвикателства.

Сътрудничеството обаче не означава заличаване на своеобразната културна и езикова идентичност на отделните държави. Напротив, много от дейностите на ЕС насърчават икономическия растеж, основан на уникалните регионални елементи и богатото разнообразие на европейските традиции и култури — като се започне от регионалните кулинарни традиции и се стигне до туризма и изкуствата. Цифровите технологии ще превърнат културното многообразие в още по-силен фактор, тъй като те правят технически по-лесно разпространението на културни продукти, създадени на местно равнище.

Шестдесет и пет години европейска интеграция показаха, че ЕС като едно цяло е по-голямо от сбора на съставните си части. Европейският съюз има много по-голямо икономическо, социално, технологично и политическо влияние, отколкото ако всяка една от неговите държави членки би действала самостоятелно. Съвместните действия и заявената единна позиция носят добавена стойност.

Други световни сили, като например Китай и САЩ, се стремят да влияят на световните икономически правила. Ето защо за държавите — членки на ЕС е по-важно от всякога да бъдат единни и да достигнат „критична маса“, за да запазят влиянието си на световната сцена. Как се случва това на практика може да се онагледи с ролята на ЕС в световните преговори относно правилата за търговия. Държавите от ЕС са постигнали съгласие по много принципи и технически правила, свързани с ежедневието, които служат за образец на много други части на света. Сред примерите са стандарти в областта на здравето и безопасността, популяризирането на възобновяемите енергийни източници, принципът на предпазливостта в сигурността на храните, етичните аспекти на новите технологии и много други. ЕС също така продължава да е начело на световните усилия за справяне с глобалното затопляне.

Освен това европейските ценности са видими по цял свят под формата на сътрудничеството за развитие и предоставянето на хуманитарна помощ, ръководени от ЕС.

Старата поговорка „Съединението прави силата“ е все така актуална и днес за гражданите на Европа.

VI. ЦЕННОСТИ

EС утвърждава хуманистични и прогресивни ценности и гарантира, че човечеството по-скоро печели, отколкото губи от настъпващите големи глобални промени. Потребностите на хората не могат да бъдат задоволени само чрез пазарните сили или чрез едностранни действия на отделни държави.

Ето защо ЕС застъпва възглед за човечеството и обществен модел, които се подкрепят от голямото мнозинство от неговите граждани. Европейците тачат своето богато наследство от ценности, сред които са вярата в човешките права, социалната солидарност, свободната стопанска инициатива, справедливото разпределение на богатството, правото на защитена околна среда, уважение към културното, религиозното и езиковото многообразие и хармоничното съчетаване на традицията и прогреса.

През декември 2000 г. в Ница бе провъзгласена правно обвързващата Харта на основните права на Европейския съюз. В нея са определени всички права, признати днес от всички държави — членки на ЕС и техните граждани. Споделените права и ценности пораждат чувство на обща принадлежност между европейците. Така например всички държави от ЕС са премахнали смъртното наказание.

• 1951 г.: Европейската общност за въглища и стомана (ЕОВС) е основана от шестте държави основателки
• 1957 г.: Същите шест държави подписват Договорите от Рим за създаване на Европейска икономическа общност (ЕИО) и на Европейска общност за атомна енергия (Евратом)
• 1973 г.: Общностите се разширяват до девет държави членки и въвеждат повече общи политики
• 1979 г.: Провеждат се първите преки избори за Европейски парламент
• 1981 г.: Осъществява се първото средиземноморско разширяване
• 1992 г.: Европейският единен пазар се превръща в действителност
• 1993 г.: С Договора от Маастрихт се учредява Европейският съюз (ЕС)
• 2002 г.: Еврото влиза в обращение
• 2004 г.: Броят на държавите — членки на ЕС е 25, като се увеличава на 28 до 2013 г.
• 2009 г.: Влиза в сила Договорът от Лисабон, с който се променя функционирането на Съюза
• 2014 г.: Провеждат се европейски избори, на които се явяват няколко кандидати за поста председател на Европейската комисия
• 2015 г.: Наблюдава се постепенно завръщане към умерен икономически растеж след седем години на световна криза и консолидация на еврозоната

1. На 9 май 1950 г. в декларацията на Шуман се предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана. Тя се превръща в реалност с Договора от Париж от 18 април 1951 г. Така се въвежда общ пазар за въглища и стомана между шестте държави основателки (Белгия, Италия, Люксембург, Нидерландия, Федерална република Германия и Франция). След края на Втората световна война целта е да се осигури мир между победилите и победените нации в Европа и те като равностойни партньори да си сътрудничат в общи институции.
2. След това с Договора от Рим от 25 март 1957 г. шестте държави решават да създадат Европейска общност за атомна енергия и Европейска икономическа общност. Последната включва изграждането на един по-широк общ пазар, обхващащ редица стоки и услуги. Митата между шестте държави са премахнати на 1 юли 1968 г. През 60-те години се въвеждат също общи политики, особено в търговията и земеделието.
3. Инициативата е толкова успешна, че Дания, Ирландия и Обединеното кралство решават да се присъединят. Това първо разширяване от шест до девет държави членки се осъществява през 1973 г. Същевременно се въвеждат нови социални политики и политики за околната среда, а през 1975 г. е създаден Европейският фонд за регионално развитие.

1. През юни 1979 г. е направена решителна крачка напред — провеждат се първите избори за Европейски парламент чрез пряко всеобщо гласуване. Тези избори се провеждат веднъж на 5 години.
2. През 1981 г. към Общностите се присъединява Гърция, а през 1986 г. — Испания и Португалия. Това се случва след падането на диктаторските режими в тези държави. Разширяването към Южна Европа засилва необходимостта от прилагане на програми за регионална помощ.
3. Световната икономическа рецесия в началото на 80-те години поражда вълна от „европесимизъм“. Въпреки това, надеждата се възражда отново през 1985 г., когато Европейската комисия с председател Жак Делор публикува Бяла книга, съдържаща график за завършване на единния пазар до 1 януари 1993 г. Тази амбициозна цел е заложена в Единния европейски акт, подписан през февруари 1986 г. и влязъл в сила на 1 юли 1987 г.

4. Политическият облик на Европа драстично се променя с падането на Берлинската стена през 1989 г. Това довежда до обединението на Германия през октомври 1990 г. и установяването на демокрация в страните от Централна и Източна Европа след откъсването им от съветския контрол. Самият Съветски съюз престава да съществува през декември 1991 г.

   Междувременно държавите членки преговарят за нов договор, който е приет от държавните или правителствените ръководители през декември 1991 г. в Маастрихт. Като към съществуващата система на Общността се добавя междуправителствено сътрудничество (в области като външната политика, правосъдието и вътрешните работи), с Договора от Маастрихт се създава Европейският съюз (ЕС). Договорът влезе в сила на 1 ноември 1993 г.

5. През 1995 г. към ЕС се присъединиха още три държави — Австрия, Финландия и Швеция, с което броят на неговите членки достига 15. В този момент Европа вече бе изправена пред нарастващите предизвикателства на глобализацията. Новите технологии и все по-интензивното използване на интернет модернизираха икономиките, но също така породиха социално и културно напрежение.

   Междувременно ЕС работеше по най-амбициозния си дотогава проект — създаването на единна валута, която да улесни живота на предприятията, потребителите и туристите. На 1 януари 2002 г. еврото замени старите парични единици на 12 държави от ЕС, които вече заедно образуват „еврозоната“. Оттогава еврото е основна световна валута.

6. В средата на 90-те години започна подготовката за най-голямото разширение на ЕС. За членство кандидатстваха шест държави от бившия съветски блок (България, Полша, Румъния, Словакия, Чешката република и Унгария), три бивши съветски републики (Естония, Латвия и Литва), една бивша югославска република (Словения) и две средиземноморски държави (Кипър и Малта).

   ЕС приветства възможността да подпомогне стабилизирането на европейския континент и да сподели ползите от европейската интеграция с тези млади демокрации. Преговорите започнаха през декември 1997 г. и на 1 май 2004 г. 10 от държавите кандидатки се присъединиха към ЕС. България и Румъния се присъединиха през 2007 г., а Хърватия — през 2013 г., с което държавите членки станаха 28.

7. За да може да се справи със сложните предизвикателства на XXІ век, разширеният Съюз имаше нужда от опростен и по-ефикасен метод за вземане на решения. В проекта за Конституция на ЕС, подписан през октомври 2004 г. и предвиден да замени всички съществуващи договори, бяха предложени нови правила. Този проект обаче бе отхвърлен на два национални референдума във Франция и Нидерландия през 2005 г.

   Ето защо Конституцията бе заменена от Договора от Лисабон, подписан на 13 декември 2007 г. и влязъл в сила на 1 декември 2009 г. С него се измениха без обаче да се заместват, предишните договори и се въведоха повечето промени, които са предвидени в Конституцията. Така например Европейският съвет се сдоби с постоянен председател и бе създаден поста Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.

1. Европейските избори през май 2014 г. отбелязаха промяна в институционалните практики на ЕС, която се изрази в това, че политическите партии предложиха кандидати за поста председател на Европейската комисия. Впоследствие Европейският съвет номинира кандидата от партията, спечелила най-много места в Европейския парламент, както е предвидено в Договора от Лисабон. Това бе Жан-Клод Юнкер, люксембургчанин, от Европейската народна партия. Той бе одобрен от голяма проевропейска коалиция в Европейския парламент, включваща социалисти и либерали.

   В изборите през 2014 г. отбелязаха напредък и евроскептичните партии, които спечелиха 100 от общо 751 места. Те често гласуват в явна опозиция на политическата линия на мнозинството, която има определяща роля в институциите на ЕС, обикновено са скептични по въпросите на интеграцията в ЕС и са отявлени противници на имиграцията.

2. През 2008 г. настъпи световна финансова и икономическа криза. Това доведе до създаването на нови механизми на ЕС за гарантиране на стабилността на банките, за намаляване на публичния дълг и за координиране на икономическите политики на държавите членки, особено тези на държавите от еврозоната. Няколко години по-късно положените усилия за структурни реформи и за подобрения на публичните сметки започват да носят плодове под формата на нов икономически растеж.

   Икономическите политики в еврозоната биват укрепени под ръководството на Комисията и Съвета, които вече разполагат с нови правни инструменти за изпълнение на споразуменията, постигнати от държавите членки, с цел да се осигурят стабилни публични финанси. Европейската централна банка увеличава ликвидността и поддържа много ниски лихвени проценти. ЕС също така насърчава новите инвестиции чрез Европейския фонд за стратегически инвестиции, особено в публично-частни партньорства.

• Европейският съюз е отворен за всяка европейска държава, която отговаря на демократичните, политическите и икономическите критерии за членство в него.
• След поредица от разширявания броят на държавите — членки на ЕС, нарасна от 6 на 28. През 2017 г. шест балкански държави и Турция са в процес на преговори за членство или на различни етапи от подготовката си за евентуално членство в ЕС.
• Всеки договор, с който се приема нова държава членка, изисква единодушното одобрение на всички съществуващи държави членки. Освен това преди всяко ново разширяване ЕС трябва да оцени капацитета си да поеме нови членове и способността на своите институции да продължат да функционират нормално.
• През парламентарния мандат 2014—2019 г. нови държави няма да се присъединят към ЕС, понеже Съюзът продължава да е съсредоточен върху икономическия растеж.
• Политиката за съседство на ЕС е изправена пред предизвикателства, невиждани от Студената война насам. Политиката на Русия, чиято връхна точка бе незаконното анексиране на Крим през 2014 г., предизвика дипломатическо и военно напрежение. В Близкия изток терористичните актове на екстремисти в Сирия и Ирак представляват пряка атака срещу основните европейски ценности и интереси. Масовото изселване на повече от един милион бежанци от този регион поставя Европа пред огромни дългосрочни предизвикателства както в политическо, така и в хуманитарно отношение.

I. УСЛОВИЯ ЗА ЧЛЕНСТВО

а) Правни изисквания

Европейската интеграция винаги е била политически и икономически процес, отворен за всички европейски държави, готови да подпишат Договорите и да приемат изцяло правото на ЕС. Съгласно член 49 от Договора от Лисабон всяка европейска държава може да кандидатства за членство в ЕС, при условие че спазва принципите на свободата, демокрацията, зачитане на правата на човека и основните свободи, както и върховенство на закона.

б) Критериите от Копенхаген

През 1993 г., след като бившите комунистически държави изявяват желание да се присъединят към Съюза, Европейският съвет определи три критерия, които всяка държава трябва да изпълни, за да стане членка. При присъединяването си новите държави членки трябва вече да разполагат със:

• стабилни институции, гарантиращи демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и зачитането и защитата на малцинствата;
• функционираща пазарна икономика и капацитет за справяне с натиска на конкуренцията и пазарните сили в рамките на Съюза;
• способност да поемат задълженията на членството, включително задължението да подкрепят целите на Съюза. Те трябва да разполагат с публична администрация, способна да прилага и работи със законите на ЕС на практика.

в) Процесът на присъединяване към ЕС

Преговорите за членство (или „преговори за присъединяване“) се водят между държавата кандидатка и Европейската комисия като представител на ЕС. След като те приключат, решението за приемане на държавата в ЕС трябва да бъде взето единодушно от настоящите държави членки на заседание на Съвета. Европейският парламент също трябва да даде одобрението си с абсолютно мнозинство. След това договорът за присъединяване трябва да бъде ратифициран от държавите членки и от държавата кандидатка в съответствие с конституционната процедура на всяка от тях.

По време на преговорите държавите кандидатки обикновено получават „предприсъединителни“ финансови помощи от ЕС, за да могат да се изравнят икономически с останалите. Те сключват също такаспоразумения за стабилизиране и асоцииране с ЕС. По силата на споразуменията ЕС пряко наблюдава икономическите и административните реформи, които държавите кандидатки трябва да осъществят, за да изпълнят условията за членство в ЕС.

II. ОБЕДИНЯВАНЕТО НА ЕДИН КОНТИНЕНТ

а) Съюз на 28-те

На срещата в Копенхаген през декември 2002 г. Европейският съвет предприе една от най-значимите стъпки в историята на европейската интеграция. Като покани 12 нови държави да се присъединят към него, ЕС не просто увеличи територията и населението си, но и сложи край на разделението на континента на два лагера, продължаващо от 1945 г. След десетилетия на лишаване от демократични свободи тези европейски държави отново станаха част от семейството на демократичните европейски нации. Така през 2004 г. Естония, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения, Унгария и Чешката република заедно със средиземноморските острови Кипър и Малта станаха членове на ЕС. България и Румъния се присъединиха към Съюза през 2007 г. Хърватия кандидатства за членство през 2003 г. и в крайна сметка се присъедини през 2013 г.

б) Текущи преговори

Турция, която е член на НАТО и отдавна има сключено споразумение за асоцииране с ЕС, подава кандидатура за членство през 1987 г. Предвид географското положение и политическата история на Турция ЕС дълго се колебаеше преди да приеме тази кандидатура. Все пак през октомври 2005 г. най-накрая започнаха преговори за присъединяване с нея. Някои държави от ЕС изразяват съмнения дали Турция ще стане или следва да стане член на Европейския съюз. Те предлагат алтернативно решение — „привилегировано партньорство“. Преговорите бяха подновени през 2015 г., когато Турция се споразумя с ЕС да спомогне за намаляването и контрола на броя на търсещите убежище, които влизат в ЕС, като преминават през страната. ЕС възнамерява да остане образец за Турция по отношение на политическите реформи и основните права. ЕС настоява, че зачитането на тези ценности продължава да бъде неподлежащото на преговори условие за присъединяване.

Държавите от Западните Балкани, повечето от които са били част от Югославия, също се обръщат към ЕС, за да ускорят своето икономическо възстановяване, за да подобрят своите отношения помежду си (задълго останали белязани от етнически и религиозни войни) и за да укрепят своите демократични институции. ЕС даде статут на „държава кандидатка“ на Албания, бившата югославска република Македония, Сърбия и Черна гора. Босна и Херцеговина подаде своята кандидатура за присъединяване през 2016 г. Косово (това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово) обяви независимостта си през 2008 г. и също може да стане държава кандидатка, след като приключат текущите преговори за бъдещето на страната.

Официални преговори за присъединяване към ЕС са започнати със Сърбия и Черна гора.

Исландия, която бе тежко засегната от финансовата криза през 2008 г., кандидатства за членство в ЕС през 2009 г. По нейно искане през 2013 г. преговорите за присъединяване бяха прекратени. След подем в икономиката на страната обществената нагласа в Исландия за членство в ЕС отслабна.

В речта по повод встъпването си в длъжност пред Европейския парламент през 2014 г. Жан-Клод Юнкер заяви, че по време на неговия мандат на председател на Комисията, който приключва през 2019 г., не се предвижда присъединяването на нови държави.

III. КОЛКО ГОЛЯМ МОЖЕ ДА СТАНЕ ЕС?

а) Географски граници

Публичният дебат относно бъдещето на ЕС показва, че за мнозина европейци има значение къде минават границите на ЕС. Възникват също въпроси относно какво представлява европейската идентичност. На тези въпроси не може да се даде прост отговор, особено поради това, че гледището на всяка държава за собствените геополитически и икономически интереси е различно. Балтийските държави и Полша са изразявали своята подкрепа за присъединяването на Украйна към ЕС, но конфликтът между Украйна и Русия, чиято връхна точка бе анексирането на Крим от Русия, създаде геополитическо напрежение, което прави тази възможност нереалистична. По отношение на Молдова също, поради стратегическото ѝ местоположение, се проявява напрежението между западните държави и Русия, която твърдо прокарва регионалните си амбиции.

Въпреки че отговарят на условията за членство, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария не са част от ЕС в съответствие с общественото мнение в тези държави.

В различните държави от ЕС общественото мнение е повече или по-малко разделено по въпроса за окончателните граници на Съюза. Ако се приложат само географски критерии без оглед на демократичните ценности, ЕС би могъл също като Съвета на Европа, който не е орган на ЕС, да има 47 държави членки.

Най-разумно е да се каже, че всяка европейска държава има право да кандидатства за членство в ЕС, при условие че може да приложи изцяло правото на ЕС и е готова да приеме еврото. Европейската интеграция е неспирен процес, започнал през 1950 г. и продължаващ до днес, и всеки опит да се определят границите на ЕС веднъж завинаги би бил в противоречие с него.

б) Политика на съседство

Разширяването на Европейския съюз през 2004 г. и 2007 г. премести границите му на изток и на юг и постави въпроса за отношенията между ЕС и новите му съседи. Стабилността и сигурността са проблем в тези региони, а Съюзът искаше да избегне възникването на нови разломни линии по своите граници. Възникващите заплахи за сигурността като незаконната имиграция, прекъсването на енергийните доставки, влошаването на околната среда, организираната трансгранична престъпност и тероризма се превърнаха във въпроси от първостепенна важност, с които ЕС вече трябваше да се занимае по-усърдно. Поради тази причина ЕС разработи нова Европейска политика за съседство, уреждаща отношенията със страните на изток и югоизток (Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна) и на юг (Алжир, Египет, Израел, Йордания, Либия, Ливан, Мароко, Окупираната палестинска територия, Сирия и Тунис).

От 2004 г. насам почти всички тези държави са подписали двустранни споразумения за „партньорство и сътрудничество“ и споразумения за асоцииране с ЕС, по силата на които те се ангажират да спазват общи ценности (като например демокрацията, правата на човека и върховенството на закона) и да напредват към пазарна икономика, устойчиво развитие и намаляване на бедността. От своя страна ЕС предлага финансова, техническа и макроикономическа помощ, по-лесен достъп до визи и редица мерки в помощ на развитието на тези държави.

Неотдавнашни събития в геополитически план обаче рязко промениха ситуацията.

На изток падането на авторитарното правителство на Украйна доведе до провеждането на нови президентски избори през май 2014 г., на които бе избран Петро Порошенко, политик с възгледи по-близки до западните ценности. Това доведе до подписването на споразумение за асоцииране между Украйна и ЕС през септември 2014 г. Тежката икономическа ситуация и военните сблъсъци между украинските сили и сепаратистки групи, подпомагани от Русия, поставиха страната в много трудно положение, въпреки че не пречат на укрепването на връзките с ЕС. Между 2014 г. и 2015 г. Европейският съюз предостави на Украйна финансова помощ в размер на 7 милиарда евро, обвързана с провеждането на политически и демократични реформи.

„Арабската пролет“ от 2011 г. предизвика значителни промени в политическата ситуация по южния бряг на Средиземно море и в Близкия изток. Сред тях бяха смяната на режимите в Тунис и Египет, гражданската война в Сирия, хаосът в Либия, настъпил след свалянето на режима на Кадафи, и създаването на така наречената „Ислямска държава“, или „Даеш“, която завладя големи територии в Сирия и Ирак посредством терористични действия.

Някои страни от ЕС участват във военната коалиция за борба с т.нар. „Ислямска държава“, или „Даеш“. Същевременно ЕС се занимава с голям наплив от мигранти, пристигащи от Сирия, Африканския рог и държавите от Африка на юг от Сахара, които бягат от войната, религиозното преследване или икономическата нищета. През 2015 г. около 1 милион души се опитаха да прекосят Средиземно море, тръгнали от бреговете на Либия или Турция с лодки, предоставени им от престъпно действащи трафиканти на хора. Изправен пред тази хуманитарна криза, ЕС е в процес на преразглеждане на общата си политика в областта на убежището и имиграцията (вж. глава 10).

• Европейският парламент, който представлява гражданите на ЕС, споделя законодателната и бюджетната власт със Съвета.
• Държавните и/или правителствените ръководители на държавите от ЕС заседават като Европейски съвет, за да определят общия политически курс на Съюза и да вземат важни решения по ключови въпроси.
• Съветът на ЕС, съставен от министри от държавите — членки на ЕС, заседава често, за да взема политически решения и да приема европейски закони.
• Европейската комисия, която представлява общите интереси на ЕС, е негов главен изпълнителен орган. Тя прави предложения за нови законодателни актове и следи за правилното прилагане на политиките на ЕС.

I. ИНСТИТУЦИИТЕ, КОИТО ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ

Европейският съюз е нещо повече от конфедерация на държави, но не е федерална държава. Всъщност структурата му не попада в нито една традиционна правна категория. Съюзът е уникален в историята, като системата му за вземане на решения не спира да се развива вече 60 години.

Договорите (известни като „първично“ законодателство) са в основата на значително по обем „вторично“ законодателство, което има пряко въздействие върху всекидневния живот на гражданите на ЕС. Вторичното законодателство се състои главно от регламенти, директиви и препоръки, приети от институциите на ЕС.

Тези правни актове, както и политиките на ЕС като цяло, са резултатът от решенията, взети от Европейския парламент (представляващ гражданите), Съвета (представляващ правителствата на държавите членки) и Европейската комисия (изпълнителния орган, който е независим от правителствата на държавите — членки на Съюза, и защитава общите интереси на ЕС). Други институции и органи, описани по-долу, също играят роля в този процес.

а) Европейски парламент

Европейският парламент е органът, който е избран от гражданите на ЕС и ги представлява. Той упражнява контрол върху дейностите на ЕС и заедно със Съвета приема законодателството на ЕС. От 1979 г. насам членовете на Европейския парламент се избират чрез всеобщи преки избори на всеки 5 години.

През 2017 г. италианецът Антонио Таяни от Групата на Европейската народна партия (Християндемократи) беше избран да председателства Парламента за период от две години и половина.

Най-важните дебати в Парламента се провеждат по време на месечните му пленарни заседания, на които по принцип присъстват всички депутати. Тези заседания обикновено се провеждат в Страсбург, Франция, а всички допълнителни заседания — в Брюксел. Подготвителната работа обикновено също се извършва в Брюксел. „Конференцията на председателите“ — председателите на политическите групи заедно с председателя на Парламента ^— определя дневния ред на пленарните заседания, а 20-те парламентарни комисии изготвят законодателните изменения, които трябва да бъдат обсъдени. Ежедневната административна работа на Парламента се върши от неговия Генерален секретариат, установен в Люксембург и Брюксел. Освен това всяка политическа група има свой собствен секретариат.

Парламентът участва в законодателната работа на ЕС по два начина:

• Чрез обикновената законодателна процедура — процедурата за съвместно вземане на решения — Парламентът си поделя поравно със Съвета отговорността за приемането на законодателство във всички области, които изискват гласуване с квалифицирано мнозинство в Съвета. След влизането в сила на Договора от Лисабон тези области обхващат около 95 % от законодателството на ЕС. Съветът и Парламентът могат да постигнат съгласие още на първо четене. Ако не бъде постигнато споразумение след две четения, предложението се изпраща на помирителен комитет.
• Чрез процедурата на одобрение Парламентът трябва да ратифицира международните споразумения на ЕС (договорени от Комисията), включително всеки нов договор за разширяване на Съюза.

Европейският парламент и Съветът си поделят също така поравно отговорността за приемането на бюджета на ЕС (предложен от Европейската комисия). Парламентът може да отхвърли предложения бюджет, както е постъпвал вече няколко пъти. В този случай цялата бюджетна процедура трябва да започне отначало. Благодарение на бюджетните си правомощия Парламентът упражнява значително влияние върху политиката на ЕС.

И не на последно място, Европейският парламент упражнява демократичен контрол върху Съюза, и по-специално върху Европейската комисия.

Европейският парламент се избира на всеки 5 години. Осмите преки избори се състояха между 22 и 25 май 2014 г. с участието на 42,5 % от общо 380 милиона души, които имат право да гласуват. Избирателната активност беше почти същата като тази на предишните избори през 2009 г.

След Договора от Лисабон и за пръв път през 2014 г. всяка от общоевропейските партии избра своите водещи кандидати, които също бяха кандидати за поста на председател на Европейската комисия. Европейската народна партия спечели най-голям брой места и Европейският съвет взе решение с квалифицирано мнозинство да номинира за длъжността кандидата от тази партия. Това бе Жан-Клод Юнкер, бивш министър-председател на Люксембург. За него гласува голямо парламентарно мнозинство (422 гласа „за“, 250 гласа „против“ и 47 гласа „въздържал се“).

Парламентът проведе след това „изслушвания“ на 27-те предложени кандидати от всяка държава членка, за да прецени доколко са подходящи за постовете на членове на Комисията, преди да одобри Комисията като цяло.

По всяко време Парламентът може да поиска оставката на цялата Комисия чрез вот на недоверие. За това е необходимо мнозинство от две трети. Освен това Парламентът следи за ежедневното управление на политиките на ЕС, като отправя писмени и устни въпроси към Комисията и Съвета.

Членовете на Европейския парламент и депутатите от националните парламенти на държавите членки често работят в тясно сътрудничество. То се осъществява в рамките на политическите партии и в специализираните органи, които съществуват за тази цел. От 2009 г. насам Договорът за ЕС определя ролята на националните парламенти в ЕС. Те могат да изразят мнението си относно всички нови законодателни актове, предложени от Комисията, и по този начин да гарантират, че принципът на субсидиарност се спазва. Според този принцип решения на равнището на ЕС се вземат единствено ако действията на европейско равнище са по-ефикасни отколкото онези, предприети на национално или регионално равнище.

Политически групи в Европейския парламент

б) Европейски съвет

Европейският съвет е най-висшата политическа институция на ЕС. Той се състои от държавните или правителствените ръководители — президентите и/или министър-председателите — на всички държави — членки на ЕС, и от председателя на Европейската комисия. Европейският съвет обикновено заседава четири пъти годишно в Брюксел. Той има постоянен председател, чиято задача е да координира работата му и да гарантира нейната последователност. Постоянният председател се избира с квалифицирано мнозинство от членовете на Съвета за период от две и половина години и може да бъде преизбран веднъж. От 1 декември 2014 г. на този пост е бившият министър-председател на Полша Доналд Туск.

Европейският съвет определя целите на ЕС и курса за постигането им. Той дава тласък на основните политически инициативи на ЕС и взема решения по спорни въпроси, по които Съветът на министрите не може да постигне споразумение. Европейският съвет се занимава и с текущи международни проблеми чрез „общата външна политика и политика на сигурност“, която е механизъм за координиране на външните политики на държавите — членки на ЕС.

в) Съвет

Съветът, познат също като Съвет на министрите, се състои от министри от правителствата на държавите от ЕС. Държавите членки се редуват в председателството на Съвета, което е за период от 6 месеца. На всяко заседание на Съвета присъства по един министър от държава членка. Изборът на министъра, който ще присъства на заседанието, зависи от включената в дневния ред тема: външна политика, селско стопанство, промишленост, транспорт, околна среда и т.н.

Заседанията на Съвета на министрите на външните работи се председателстват от върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, който също е и заместник-председател на Комисията. От ноември 2014 г. този пост се заема от бившия министър на външните работи на Италия Федерика Могерини.

Основната задача на Съвета е да приема законодателството на ЕС. Обикновено той споделя отговорността за това с Европейския парламент. Съветът и Парламентът също така си поделят отговорността за приемането на бюджета на ЕС. Освен това Съветът подписва международни споразумения, договорени от Комисията.

Съветът трябва да приема решенията си с единодушие, с обикновено или с „квалифицирано мнозинство“ в зависимост от въпроса, по който се взема решение.

С единодушие се решават важни въпроси като данъчното облагане, всякакви изменения на Договорите, създаването на нова обща политика или присъединяването на нова държава към ЕС.

В по-голяма част от останалите случаи се гласува с квалифицирано мнозинство. Това означава, че решение на Съвета може да бъде взето само с така нареченото „двойно мнозинство“. Решение се взема, ако 55 % от държавите членки го подкрепят (16 от 28 държави) и ако представляват поне 65 % от населението на ЕС (около 332 милиона граждани от общо 510 милиона).

Когато еврото бе въведено, бе създаден нов орган в рамките на Съвета — Еврогрупата — на заседанията на който присъстват всички министри на икономиката и финансите на 19-те държави от еврозоната.

г) Европейска комисия

Комисията е ключова институция на ЕС. Тя единствена има право да изготвя предложения за ново законодателство на ЕС, които изпраща на Съвета и Парламента за обсъждане и приемане.

Членовете на Комисията се назначават за срок от 5 години чрез споразумение между държавите членки, което подлежи на одобрение от Европейския парламент (вж. по-горе). Комисията е отговорна пред Парламента и трябва да подаде колективна оставка, ако Парламентът приеме вот на недоверие срещу нея.

От всяка държава от ЕС има по един член на Комисията („комисар“). Сред тях са председателят на Комисията и върховният представител на Съюза за външните работи и политиката на сигурност, който е един от заместник-председателите на Комисията. Настоящата Комисия с председател Жан-Клод Юнкер встъпи в длъжност на 1 ноември 2014 г. Той назначи седем заместник-председатели, които да координират работата на комисарите и да гарантират, че се набляга на приоритетните области на неговото председателство, а именно работни места и растеж, цифров единен пазар, енергетика и изменение на климата и икономически и паричен съюз. За да гарантира, че Комисията се съсредоточава върху най-важните приоритети и спазва принципите на субсидиарност, председателят назначи Франс Тимерманс за първи заместник-председател, отговарящ за по-доброто регулиране и институционалните отношения.

При упражняването на своите правомощия Комисията се ползва със значителна независимост. Тя има за задача да защитава общите интереси на Съюза и поради това не може да приема указания от националните правителства. Като „пазител на Договорите“ тя трябва да гарантира, че държавите членки прилагат приетите от Съвета и Парламента регламенти и директиви. В противен случай Комисията може да заведе дело срещу извършилата нарушение държава пред Съда на ЕС, за да я задължи да спазва законодателството на Съюза.

В качеството си на изпълнителен орган на ЕС Комисията прилага приетите от Съвета решения в области като общата селскостопанска политика например. Комисията има широкообхватни правомощия за управление на общите политики на ЕС, като например в областта на научните изследвания и технологиите, отвъдморските помощи и регионалното развитие. Тя управлява също така бюджета за тези политики.

Комисарите се подпомагат от администрация, разположена главно в Брюксел и Люксембург. Съществуват също известен брой агенции, създадени за да изпълняват специфични задачи за Комисията и разположени предимно в други европейски градове.

д) Съд на Европейския съюз

Съдът на Европейския съюз със седалище в Люксембург е съставен от по един съдия от всяка държава от ЕС и единадесет генерални адвокати. Те се назначават чрез общо споразумение между правителствата на държавите членки с мандат от 6 години, който може да бъде подновен. Тяхната независимост е гарантирана. Ролята на Съда е да гарантира спазването на законодателството на ЕС, както и правилното тълкуване и прилагане на Договорите.

е) Европейска централна банка

Европейската централна банка със седалище във Франкфурт отговаря за управлението на еврото и за паричната политика на ЕС (вж. глава 7 „Еврото“). Управителният ѝ съвет се състои от шест директори и управителите на националните централни банки на 19-те държави от еврозоната. Основните задачи на Централната банка са да поддържа ценовата стабилност и да контролира банките в еврозоната. Бившият управител на Централната банка на Италия Марио Драги е председател на Централната банка от 2011 г. насам.

ж) Сметна палата

Европейската сметна палата със седалище в Люксембург е създадена през 1975 г. Тя е съставена от по един член от всяка държава от ЕС, назначен за мандат от 6 години чрез споразумение между държавите членки и след консултация с Европейския парламент. Сметната палата гарантира законосъобразността и редовността на получените приходи и извършените разходи на ЕС, а също и доброто финансово управление на неговия бюджет.

II. ДРУГИ ОРГАНИ

а) Европейски икономически и социален комитет

При вземането на решения в редица политически области Съветът и Европейската комисия се консултират с Европейския икономически и социален комитет. Неговите членове се назначават от Съвета за петгодишен мандат и представляват групите, защитаващи различни икономически и социални интереси, които заедно образуват „организираното гражданско общество“.

б) Комитет на регионите

Комитетът на регионите се състои от представители на регионалните и местните органи на управлението. Те се предлагат от държавите членки и се назначават от Съвета за петгодишен мандат. Съветът и Комисията са длъжни да се консултират с Комитета по въпроси от регионално значение, а той може също така да излиза със становища по своя собствена инициатива.

в) Европейска инвестиционна банка

Европейската инвестиционна банка със седалище в Люксембург осигурява заеми и гаранции в помощ на по-слабо развитите региони от ЕС и спомага за повишаването на конкурентоспособността на предприятията.

г) Европейски омбудсман

Омбудсманът се избира от Европейския парламент за срок от 5 години, който може да бъде подновен. Ролята му е да разследва оплаквания, свързани със случаи на лошо управление в институциите на ЕС. Оплаквания могат да подават гражданите, дружествата и пребиваващите в ЕС. От 2013 г. насам Емили О’Райли, бившият омбудсман на Ирландия, заема поста на Европейски омбудсман.

• Европейският съюз провежда политики в редица области, за които европейските лидери са преценили, че съвместните действия са от полза. Такива области са единният пазар, еврото, насърчаването на икономическия растеж, сигурността, правосъдието и външните работи. (вж. следващите глави)
• Други области на политиката включват:
  • политики в областта на иновациите, с които се насърчава използването на нови решения в области като опазването на околната среда и климата, научните изследвания и енергетиката;
  • политики на солидарност (известни и като политики на сближаване) по регионални, селскостопански и социални въпроси.
• ЕС финансира тези политики чрез годишен бюджет, който му позволява да допълва и добавя стойност към действията, предприети от националните правителства. Бюджетът на ЕС е малък в сравнение с общото материално благосъстояние на неговите държави членки — не повече от 1,04 % от общия им брутен национален доход.

I. ПОЛИТИКИ В ОБЛАСТТА НА ИНОВАЦИИТЕ

Действията на Европейския съюз се отразяват върху ежедневието на гражданите, тъй като са насочени към справянето с голяма част от истинските предизвикателства, пред които е изправено обществото: защита на околната среда, здравеопазване, технологични иновации, енергетика и т.н.

а) Околна среда и устойчиво развитие

От 60-те години насам учените предупреждават, че температурата на Земята се повишава. Първоначално реакцията на политическите лидери се забави, но през 1988 г, ООН създаде „Междуправителствен комитет по изменение на климата“. Тази ескпертна група успя да привлече вниманието на света към катастрофалните последици от глобалното затопляне, което е предизвикано от емисиите на вредни газове, особено от горенето на изкопаеми горива, съдържащи въглеводород.

През 2008 г. Европейският съюз допринесе значително за борбата с изменението на климата. Европейският съвет реши, че до 2020 г. ЕС ще намали емисиите си с поне 20 % (в сравнение с равнищата от 1990 г.), ще повиши дела на възобновяемата енергия на пазара до 20 % и ще намали общото си потребление на енергия с 20 %. През 2014 г. лидерите на ЕС се споразумяха за по-амбициозната цел от намаляване на емисиите с най-малко 40 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Държавите от ЕС предприеха също решителни съвместни действия за постигането на обвързващо споразумение между 195 държави за поддържане на горен праг на глобалното затопляне от 2 °C по време на конференцията на ООН относно изменението на климата, проведена в Париж през декември 2015 г. Най-бедните страни по света се нуждаят от финансова помощ, за да намалят емисиите си и да се приспособят към изменението на климата. За целта в периода 2014—2020 г. ЕС ще допринесе с най-малко 14 милиарда евро от Европейския фонд за развитие. Политическият процес на ратификация на Парижкото споразумение от страна на ЕС приключи на 4 октомври 2016 г., когато Европейският парламент одобри ратификацията и по този начин направи възможно влизането му в сила.

Държавите от ЕС приеха обвързващо законодателство, целящо намаляването на вредните емисии в рамките на ЕС. Голяма част от усилията са свързани с инвестиране в нови технологии, което също така създава работни места и икономически растеж. Чрез общоевропейска „схема за търговия с емисии“ се гарантира, че необходимите намаления на емисиите на вредни газове се извършват ефикасно.

ЕС се занимава и с редица други екологични въпроси, като например шума, отпадъците, опазването на естествените местообитания, изгорелите газове, химикалите, промишлените аварии и чистотата на водата за къпане. Действията му са също насочени към предотвратяването на природни и предизвикани от човека бедствия, като например разливи на петрол и горски пожари.

ЕС постоянно усъвършенства законодателството си, за да осигури по-добра защита на общественото здраве. Европейските закони за химическите продукти например бяха преработени, за да се заменят старите разпокъсани правила с единна система на име REACH — „регулиране, оценка и разрешаване на химикали“. Тази система използва централна база данни, управлявана от Европейската агенция по химикалите със седалище в Хелзинки. Целта е да се предотврати замърсяването на въздуха, водата, почвата и сградите, да се опази биологичното разнообразие и да се подобри здравето и безопасността на гражданите на ЕС, като същевременно се поддържа конкурентоспособността на европейската промишленост.

б) Технологични иновации

Основателите на Европейския съюз с право смятат, че бъдещото благосъстояние на Европа ще зависи от способността ѝ да остане световен лидер в сферата на технологиите. Те прозират и големите предимства на съвместната европейска научноизследователска дейност. Ето защо през 1958 г. заедно с Eвропейската икономическа общност те създават и Евратом — Европейската общност за атомна енергия. Нейната цел е държавите от ЕС да използват заедно атомната енергия за мирни цели с помощта на Съвместен изследователски център, който се състои от седем изследователски института.

За да вървят в крак със засилващата се световна конкуренция обаче, европейските научни изследвания трябваше да бъдат разнообразени, а бариерите между националните научноизследователски програми — премахнати, така че учени от различни области да работят заедно и по-лесно да намират промишлени приложения за своите открития.

Съвместните изследвания на равнището на ЕС в днешно време са предназначени да допълват националните научноизследователски програми. Те са съсредоточени върху проекти с участието на лаборатории в няколко държави от ЕС. Подкрепа получават и фундаментални изследвания в области като контролирания термоядрен синтез — потенциално неизчерпаем източник на енергия за XXІ век. Освен това се насърчават научноизследователската дейност и развитието на технологиите в ключови отрасли като електрониката и компютрите, в които Европа е изправена пред силна световна конкуренция.

Целта на ЕС е да изразходва 3 % от своя БВП за изследвания. Основен механизъм за финансиране на научноизследователската дейност в ЕС са рамковите програми. „Хоризонт 2020“ е осмата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие и обхваща периода 2014—2020 г. По-голяма част от нейния бюджет в размер на повече от 80 милиарда евро се изразходва за изследвания в области като здравеопазване, храни и селско стопанство, информационни и комуникационни технологии, нанонауки, енергетика, околна среда, транспорт, сигурност и космическо пространство, и социално-икономически науки. Други програми насърчават международното сътрудничество по авангардни изследователски проекти и подпомагат изследователите и напредъка на професионалното им развитие.

в) Енергетика

Понастоящем повече от половината от енергийните ресурси в ЕС се внасят, което превръща Европейския съюз в най-големия вносител на енергия в света. Европейците са уязвими от внезапни спадове на доставките или резки скокове на цените вследствие на международни кризи. В това отношение ЕС работи за намаляване на потреблението на изкопаеми горива и за постигане на обрат в процеса на глобалното затопляне.

Предприети са различни мерки за пестене на енергия например чрез по-рационалното ѝ използване, чрез разработването на алтернативни енергийни източници (особено възобновяеми енергийни източници) и чрез засилването на международното сътрудничество. По-добрата изолация на сградите е от ключово значение, тъй като това е областта, в която ЕС използва 40 % от енергията си и произвежда 36 % от вредните емисии, като например парникови газове. Научноизследователската и развойна дейност в областта на енергетиката в Европа е съсредоточена върху слънчевата, вятърната, ядрената енергия и енергията от биомаса.

Важен приоритет на енергийната политика е да се осигури по-добра свързаност между енергийните и транспортните мрежи в цяла Европа. Това може да доведе до по-ефикасното използване на енергията както по технически причини, така и поради общите пазари. Повечето проекти, ползващи се с подкрепата на Инвестиционния план за Европа, стартиран от председателя Юнкер през 2014 г., насърчават употребата на ефикасни, чисти и възобновяеми енергийни източници. Тези проекти включват свързването на енергийните мрежи на Испания и Португалия с тази на Франция, както и свързването на енергийните мрежи около Балтийско море.

Европа също така действа и на международната сцената, особено в отношенията си с Русия и Близкия изток, за да гарантира непрекъснатостта на енергийните доставки.

II. ПОЛИТИКИ НА СОЛИДАРНОСТ

За да се гарантира правилното функциониране на единния пазар (вж. глава 6), неравномерностите в рамките на този пазар трябва да бъдат коригирани. Това е целта на политиките на солидарност на ЕС, като са предназначени да подпомагат по-слабо развитите региони и икономическите отрасли, срещащи затруднения. Съюзът също допринася за преструктурирането на промишлените отрасли, засегнати тежко от бързо засилващата се международна конкуренция.

а) Регионална помощ и политика на сближаване

В рамките на бюджета на ЕС за 2014—2020 г. по линия на политиката на сближаване е предвидено да се инвестират 325 милиарда евро, или 34 % от бюджета на ЕС, в регионите и градовете на държавите — членки на ЕС за постигане на целите на Съюза за растеж и работни места и за борба с изменението на климата, енергийната зависимост и социалното изключване.

Тези цели се финансират посредством специални фондове на ЕС, които допълват или насърчават инвестициите на частния сектор и на националните и регионалните органи на управление:

• Европейският фонд за регионално развитие се използва за финансиране на проекти в тази област и за подпомагане на икономиката в изоставащи региони. Това включва обновяването на западащи промишлени райони;
• Европейският социален фонд се използва за финансирането на професионално обучение и за подпомагането на хората в търсенето на работа. Бе създадена нова инициатива с бюджет от 6 милиарда евро, за да се помогне на младите хора да навлязат на пазара на труда в регионите, където младежката безработица достига 25 %. Средствата са специално насочени към осигуряването на подходящо обучение на безработните;
• Кохезионният фонд се използва за финансирането на проекти за изграждане на транспортна инфраструктура и за опазване на околната среда в държавите от ЕС, чийто БВП на глава от населението е под 90 % от средния за ЕС.

б) Обща селскостопанска политика и обща политика в областта на рибарството

Целите на общата селскостопанска политика, установени в Договора от Рим от 1957 г., са да се гарантира добър жизнен стандарт на селскостопанските производители, да се стабилизира пазара, да се гарантират разумни цени за потребителите и да се модернизира селскостопанската инфраструктура. Тези цели са до голяма степен постигнати. Освен това потребителите днес се радват на сигурно снабдяване, а цените на селскостопанските продукти са стабилни и защитени от колебанията на световните пазари. Общата селскостопанска политика се финансира с помощта на Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Селскостопанската политика на ЕС обаче стана жертва на собствения си успех. Производството в един момент растеше по-бързо от потреблението, превръщайки се в голяма тежест за бюджета на ЕС. За да се разреши този проблем, селскостопанската политика трябваше да се преосмисли. Реформите в това отношение имаха резултат. Производството бе овладяно.

Новата роля на хората, заети със земеделие, е да осигурят определена степен на стопанска дейност във всеки земеделски район и да защитят многообразието и устойчивостта на европейския ландшафт. Това многообразие и признанието, че съществува „селски начин на живот“ — хора, живеещи в хармония със земята — са важна съставна част на европейската идентичност. Освен това европейското селско стопанство играе важна роля в борбата с изменението на климата, опазването на дивата природа и осигуряването на прехраната на света.

Нещо повече, съществуват схеми, предназначени да популяризират и защитят имената на местните и регионалните качествени селскостопански и хранителни продукти в ЕС.

Европейският съюз има и обща политика в областта на рибарството. Правилата относно начина на управление на риболовния флот и съхранението на рибните запаси се определят на европейско равнище.

в) Социално измерение

Целта на социалната политика на ЕС е да се коригират най-явните неравенства в европейското общество. Европейският социален фонд бе създаден през 1961 г., за да поощрява създаването на работни места и да помага на работещите при преместване на нов вид работа и/или промяна на местожителството.

Финансовата помощ не е единственият начин, по който ЕС се стреми да подобри социалното положение в Европа. Помощта сама по себе си никога не може да разреши всички проблеми, причинени от рецесията или от икономическото изоставане на регионите. Положителният ефект от растежа трябва преди всичко да води до социален напредък. Редом с това е необходимо законодателство, което гарантира солиден набор от минимални права. Част от тези права са залегнали в Договорите, като например правото на жените и мъжете на равно заплащане за равен труд. Други са определени с директиви за защитата на работниците (здравословни и безопасни условия на труд) и за основни стандарти за безопасност.

В Хартата на ЕС за основните социални права на работниците, която през 1997 г. стана неделима част от Договора за ЕС, се установяват правата, които трябва да имат всички работещи в ЕС: свобода на движение; справедливо заплащане; по-добри условия на труд; социална защита; право на сдружаване и на колективно договаряне; право на професионално обучение; равно третиране на жените и мъжете; информиране, консултиране и участие на работещите; опазване на здравето и безопасност на работното място; закрила на децата, възрастните и хората с увреждания.

Водят се обсъждания относно начина, по който да бъде организирана европейската социална защита по отношение на пазара на труда, който в бъдеще ще се влияе все повече от новите технологии и глобализацията.

III. БЮДЖЕТ НА ЕС

За да финансира политиките си, Европейският съюз разполага с годишен бюджет, който през 2017 г. възлиза на над 157 милиарда евро. Това представлява около 1 % от общия брутен национален доход на всички държави членки, взети заедно.

Този бюджет се финансира от т.нар. „собствени ресурси“ на ЕС. Собствените ресурси се набират главно от:

• мита върху продукти, внасяни в ЕС, включително селскостопански такси;
• процент от данъка върху добавената стойност (ДДС), начисляван върху стоките и услугите в целия ЕС;
• вноски на държавите членки в зависимост от материалното благосъстояние на всяка от тях.

Разходите в бюджета за 2017 г. са разпределени по следния начин:

• интелигентен и приобщаващ растеж: 75 милиарда евро, включително подкрепата за регионите и инвестициите, програмите за научни изследвания и трансевропейските транспортни и енергийни мрежи;
• природни ресурси: 58 милиарда евро предимно за селското стопанство, развитието на селските райони и околната среда;
• сигурност и гражданство: 4 милиарда евро, например за защита на границите и за програмата „Еразъм+“;
• „Европа в света“: 10 милиарда евро за външната политика и помощта за развитие;
• административни разходи: 9 милиарда евро.

Всеки годишен бюджет е част от седемгодишен бюджетен цикъл, наричан „многогодишна финансова рамка“. Рамката се изготвя от Европейската комисия и трябва да бъде приета единодушно от държавите членки и да получи одобрението на Европейския парламент. Многогодишната финансова рамка за 2014—2020 г. бе приета през 2013 г. Общите разходи бяха намалени с около 3 % в реално изражение в сравнение с предходния период от 2007 г. до 2013 г.

Този план за разходите има за цел да увеличи растежа и заетостта в Европа, както и да насърчи устойчивото селско стопанство и екологосъобразния начин на живот в Европа. Увеличават се средствата за научни изследвания и иновации, образование и обучение и външни отношения. Специални фондове ще се използват за борба с престъпността и тероризма, както и за политиките за миграция и предоставяне на убежище. Очаква се също разходите във връзка с климата да представляват поне 20 % от разходите на ЕС за периода 2014—2020 г.

Десет приоритета за Европа

Основните 10 приоритета на Европейската комисия начело с Жан-Клод Юнкер от ноември 2014 г. насам са:

1. Нови стимули за работните места, растежа и инвестициите
2. Свързан цифров единен пазар
3. Устойчив енергиен съюз с ориентирана към бъдещето политика по въпросите на изменението на климата
4. По-задълбочен и по-справедлив вътрешен пазар със засилена промишлена база
5. По-задълбочен и по-справедлив Икономически и паричен съюз
6. Разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със САЩ
7. Пространство на правосъдие и основни права, изградено върху взаимно доверие
8. Нова политика за миграцията
9. По-силен участник на световната сцена
10. Съюз на демократична промяна

Кой какво прави? Как са разпределени отговорностите между ЕС и неговите държави членки

• Единният пазар е едно от най-големите постижения на Европейския съюз. Ограниченията в търговията и свободната конкуренция между държавите членки бяха постепенно премахнати, като това спомогна за покачването на жизнения стандарт.
• „Четирите свободи“ са в основата на единния пазар: свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали.
• През годините ЕС въведе редица политики (в областта на транспорта, конкуренцията и др.), за да гарантира, че възможно най-голям брой предприятия и потребители се възползват от отварянето на единния пазар.
• Единният пазар все още не се е превърнал в единна икономика. Някои сектори (особено услугите от общ интерес) все още са подчинени на националните законодателства. Свободата за предоставяне на услуги е полезна, тъй като стимулира икономическата дейност.
• Финансовата криза, която започна през 2008 г., доведе до създаването на банков съюз в ЕС с по-строги правила за защита на спестяванията и с общ европейски надзорен механизъм за банките.

I. ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛТА ОТ 1993 Г.

а) Първоначалният общ пазар

Договорът от 1957 г. за създаване на Европейската икономическа общност направи възможно премахването на митническите бариери между държавите членки и прилагането на обща митническа тарифа на вноса от държави извън Общността. Тази цел бе постигната на 1 юли 1968 г.

Митата обаче са само една от формите на протекционизъм. През седемдесетте години други търговски бариери спъваха пълното осъществяване на общия пазар. Свободното движение на хора, стоки и капитали бе ограничавано от технически норми, здравни стандарти и стандарти за безопасност, валутен контрол и национални разпоредби за правото на упражняване на някои професии.

б) Целта от 1993 г.

През юни 1985 г. Комисията, председателствана от Жак Делор, публикува Бяла книга, в която се планира за седем години да се премахнат всички физически, технически и данъчни бариери пред свободното движение в ЕИО. Целта бе да се стимулира разрастването на търговията и промишлената дейност в рамките на „единния пазар“ — голямо, обединено икономическо пространство от калибъра на Съединените американски щати.

Преговорите между правителствата на държавите членки доведоха до нов договор — Единния европейски акт, който влезе в сила през юли 1987 г. Разпоредбите му включваха:

• разширяване на правомощията на ЕИО в някои области на политиката (като например социална политика, научноизследователска дейност и околна среда);
• създаване на единния пазар до края на 1992 г.;
• по-често използване на гласуването с мнозинство в Съвета на министрите, за да се улесни вземането на решения за единния пазар.

II. НАПРЕДЪК В ИЗГРАЖДАНЕТО НА ЕДИННИЯ ПАЗАР

а) Физически бариери

Всички гранични проверки на стоки, както и митническите проверки на хора в рамките на ЕС са премахнати, но полицията все още провежда случайни проверки като част от борбата с престъпността и наркотиците.

През юни 1985 г. пет от десетте държави членки подписват Шенгенското споразумение, по силата на което техните национални полицейски органи поемат ангажимент да работят заедно и е създадена обща визова политика и политика за убежище. Това позволява пълното премахване на проверките на хора по границите между държавите, подписали споразумението (вж. глава 10 „Европа на свобода, сигурност и правосъдие“). Днес Шенгенското пространство е съставено от 26 европейски държави, включително четири, които не членуват в ЕС (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария).

б) Технически бариери

Държавите от ЕС са се споразумели да признават взаимно своите правила за продажба на по-голяма част от стоките. След известното принципно важно решение „Cassis de Dijon“ (Касис дьо Дижон) на Съда на Европейския съюз от 1979 г. всеки законно произведен и продаван в една държава членка продукт трябва да бъде допуснат за продажба на пазара във всички останали държави.

В областта на услугите държавите от ЕС координират или признават взаимно националните правила, даващи право на хората да упражняват професии в области като право, медицина, туризъм, банково дело или застраховане. Свободното движение на хора обаче все още не е осъществено докрай. Въпреки директивата от 2005 г. за признаване на професионалните квалификации, трайното установяване в друга държава от ЕС или извършването на някои видове работа там все още не е безпроблемно. При все това хората с квалификации (независимо дали става въпрос за лекари и адвокати, или за строители и водопроводчици) са все по-свободни да упражняват професията си навсякъде в Европейския съюз.

Европейската комисия е взела мерки за подобряване на мобилността на работниците, и по-специално за гарантиране на признаването на дипломите за образование и професионалните квалификации, придобити в една държава от ЕС, във всички останали.

Някои хора работят временно в друга държава от ЕС, например когато строително дружество реализира проект в държава от ЕС различна от тази, в която е установено. Според правилата на ЕС условията на труд за т.нар. „командировани работници“ трябва да са същите като тези за останалите работници в държавата, в която се извършва работата.

в) Данъчни бариери

Данъчните бариери бяха намалени чрез частичното хармонизиране на националните ставки на ДДС. Държавите членки са се споразумели относно общите правила и минималните ставки, за да не се нарушава конкуренцията в рамките на ЕС.

г) Обществени поръчки

Поръчките в обществения сектор са основна част от икономиката — 19 % от БВП. Търговете за обществени поръчки във всички държави от ЕС вече са отворени за участници от целия Съюз. Този резултат е постигнат чрез действието на директиви за услугите, доставките и строителните работи в множество сектори, включително водоснабдяването, енергетиката и далекосъобщенията.

Единният пазар благоприятства всички потребители. Отварянето на националните пазари на услуги например доведе до значително понижение на цените на телефонните разговори в сравнение с цените отпреди 10—15 години. Конкуренцията също доведе до значително поевтиняване на самолетните билети в Европа.

III. ТЕКУЩИ ДЕЙНОСТИ

а) Финансови услуги

През 2008 г. вследствие на кризата с високорискови ипотечни кредити в САЩ банковите системи и икономиките по света бяха разтърсени от мащабна финансова криза, която доведе до рецесия в Европейския съюз през 2009 г. Част от последвалата реакция бе насочена към реформиране на начина, по който банките и финансовите институции функционират, с цел да станат по-прозрачни и отговорни. Това стана възможно чрез създаването на банковия съюз. С нови правила на ЕС се осигурява по-добра защита на банковите депозити, увеличава се размерът на капитала, който банките трябва да поддържат наличен, за да бъдат по-стабилни, регулират се сложните финансови продукти и се ограничават бонусите на управителите на банки. Надзорът на банките в еврозоната се осъществява от общоевропейска система под ръководството на Европейската централна банка. Също така има нови правила относно начина на затваряне на банки в затруднение. Вече съществува специален фонд, който гарантира, че разходите по закриването се поемат от банките, а не от данъкоплатците.

Европейските лидери работят върху допълнителното укрепване на единните пазари за капитал. Целта е да се улеснят малките предприятия при финансирането на дейностите си и Европа да стане по-привлекателна за инвестиции.

В процес на обсъждане са също така реформи на корпоративното данъчно облагане. Идеята е държавите — членки на ЕС, да договорят общи правила за начина на изчисляване на основата, по която предприятията ще бъдат облагани с данъци. Държавите ще продължат да имат различни данъчни ставки, но благодарение на общите правила ще е по-евтино за предприятията да развиват трансгранична дейност и ще се намали избягването на данъци. Също така ще е невъзможно за отделните държави да предлагат благоприятни данъчни сделки на предприятия, за да привлекат инвестиции от чужбина.

б) Пиратство и фалшификации

Продуктите на ЕС се нуждаят от защита от пиратство и фалшифициране. По изчисления на Европейската комисия тази престъпна дейност коства на ЕС хиляди работни места годишно. Ето защо Комисията и националните правителства работят заедно за разширяване на обхвата на защитата на авторското право и патентите.

IV. ПОЛИТИКИ В ОСНОВАТА НА ЕДИННИЯ ПАЗАР

а) Транспорт

Дейностите на ЕС са съсредоточени върху гарантиране на свободното предоставяне на сухопътни транспортни услуги. По-конкретно това означава да се даде свободен достъп на транспортните дружества до международния транспортен пазар и да им се позволи, независимо от произхода си в отделна държава от ЕС, да действат във всички държави от ЕС. Съюзът се стреми също така да гарантира лоялна конкуренция в сектора на автомобилния транспорт, например чрез хармонизиране на правилата за квалификациите на работниците и достъпа до пазара, свободата на установяване на стопанска дейност и предоставяне на услуги, часове на шофиране и безопасността по пътищата.

В миналото въздушният транспорт в Европа бе доминиран от национални авиокомпании и държавни летища. Единният пазар промени всичко това. Всички въздушни превозвачи от ЕС днес могат да обслужват всички маршрути в рамките на Съюза и да определят цените на билетите по свое усмотрение. В резултат от това бяха открити много нови линии, а цените чувствително се понижиха. Това благоприятства както пътниците, така и авиокомпаниите, летищата и техните служители.

По същия начин пътниците имат полза от засилената конкуренция между железопътните компании.

Независимо дали се извършва от европейски дружества, или от съдове, плаващи под флага на държави извън ЕС-, водният транспорт се подчинява на правилата на конкуренцията в ЕС. Тези правила имат за цел да възпират практиката на нелоялно ценообразуване (плаване под „удобен флаг“), както и да помогнат за преодоляване на затрудненията, пред които е изправено корабостроенето в Европа.

Европейският съюз финансира амбициозни нови технологични проекти, като например системата за сателитна навигация „Галилео“, Европейската система за управление на железопътния трафик и SESAR — програма за модернизиране на системите за въздушна навигация. Правилата за безопасност на движението в области като поддръжката на превозните средства, превоза на опасни товари и безопасността на пътищата са много по-строги отпреди. Правата на пътниците също са по-добре защитени благодарение на прилагането на цялостен набор от права за всички видове транспорт: с автомобил, самолет, влак или кораб. Пътниците в ЕС, включително пътниците с увреждания или намалена подвижност, имат право да получават точна, навременна и достъпна информация, помощ и — при определени обстоятелства — обезщетение в случай на отмяна или големи закъснения. Инвестициите в транспортната инфраструктура са основен приоритет на новия План на ЕС за инвестиции за Европа, стартиран през 2014 г.

б) Конкуренция

Политиката на ЕС за конкуренция е от съществено значение за гарантирането не само на свободна, но и на лоялна конкуренция на единния европейски пазар. Европейската комисия прилага тази политика и заедно със Съда на ЕС гарантира спазването ѝ.

Целта на тази политика е да се гарантира, че всички дружества се конкурират лоялно и равнопоставено на единния пазар, така че потребителите, предприятията и европейската икономика да се възползват съвкупно от това.

Европейската комисия трябва да бъде уведомявана за всяко споразумение, обхванато от разпоредбите на Договора, от участващите в него дружества или организации. Освен това Комисията трябва да бъде уведомена за всяко сливане или поглъщане, което би могло да доведе до господстващо положение на дадено дружество на определен пазар. Комисията може да наложи глоба директно на всяко дружество, което не изпълни изискването за уведомяване или наруши правилата за конкуренция, какъвто бе случаят с Microsoft, който бе глобен с 900 милиона евро през 2008 г. През 2017 г. Комисията наложи глоба на Goоgle в размер на 2,42 милиарда евро заради злоупотреба с господстващо положение на пазара като търсачка, при което в резултатите от търсенето популяризира собствените си услуги за сравняване на условията за пазаруване за сметка на конкурентите си.

Ако държава — членка на ЕС отпусне незаконно или не уведоми за дадена помощ, Комисията може да поиска възстановяването на помощта. Данъчните предимства, предоставяни от правителствата на отделни дружества, също могат да бъдат счетени за незаконна държавна помощ. Например през август 2016 г. Европейската комисия заключи, че Ирландия е предоставила на дружеството Apple неправомерни данъчни облекчения в размер на 13 милиарда евро.

в) Защита на потребителите и общественото здраве

Законодателството на ЕС в тази област има за цел осигуряване на всички потребители на еднаква степен на финансова и здравна защита, без значение къде работят, пътуват или пазаруват в Съюза. Необходимостта от общоевропейска защита изпъкна особено в края на 90-те години на миналия век поради появилите се силни опасения относно безопасността на храните, например във връзка с болестта „луда крава“. През 2002 г. бе създаден Европейският орган за безопасност на храните, който гарантира научната обоснованост на законодателството за безопасност на храните.

Потребителите имат нужда от общоевропейска защита и в много други области. Ето защо има многобройни директиви на ЕС относно безопасността на козметичните продукти, играчките, фойерверките и др. През 1993 г. е създадена Европейската агенция по лекарствата, която обработва заявленията за разрешение за пускане на лекарствени средства на европейския пазар. Нито едно лекарство не може да се продава в ЕС без разрешително.

Европейският съюз също така предприема действия за защита на потребителите от неверни и подвеждащи реклами, дефектни продукти и злоупотреби в области като потребителските кредити, каталожната търговия или покупките по интернет.

• Еврото е единната валута, използвана в 19 от 28-те държави от Европейския съюз. То започва да се използва за извършване на безналични операции през 1999 г., а за всички видове плащания — през 2002 г., когато започва емитирането на банкноти и монети евро.
• От всяка от новите държави — членки на ЕС се очаква да приеме еврото, когато изпълни съответните изисквания. В дългосрочен план почти всички държави от ЕС би трябвало да се присъединят към еврозоната.
• Еврото дава значителни предимства на потребителите в Европа. Пътуващите могат да си спестят неудобството и разходите за обмен на валута. Пазаруващите могат директно да сравняват цените в различни страни. Европейската централна банка осигурява стабилността на цените. Освен това еврото вече е една от основните резервни валути, подобно на щатския долар. По време на неотдавнашната финансова криза общата валута предпази страните от еврозоната от конкурентна девалвация и от спекулативни атаки.
• Структурната слабост на икономиките на някои от държавите членки наистина излага еврото на подобни атаки. За да противодейства на този риск, ЕС създаде инструменти за солидарност, които помогнаха на най-задлъжнелите правителства да преминат през кризата. Основният въпрос за бъдещето е как да се постигне по-тясно сътрудничество и по-голяма икономическа солидарност между държавите членки, които трябва да осигурят добро управление на своите публични финанси и да намалят бюджетните си дефицити. Политиката в областта на икономиката постепенно се развива, за да допълни паричния аспект на икономическия и паричен съюз.

I. СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОТО

а) Европейската парична система

През 1971 г. САЩ решават да премахнат обвързването между долара и официалната цена на златото, което години наред осигурява световна валутна стабилност след Втората световна война. С това се слага край на системата на фиксираните валутни курсове. Управителите на централните банки на държавите от Европейската икономическа общност решават да ограничат колебанията на обменните курсове на своите валути до не повече от 2,25 % и така създават „Европейската парична система“, която започва да действа през март 1979 г.

През юни 1989 г. на Европейския съвет в Мадрид лидерите на ЕС приемат план за създаването на икономически и паричен съюз (ИПС) на три етапа. Планът става част от Договора от Маастрихт за Европейски съюз, приет от Европейския съвет през декември 1991 г.

б) Трите етапа на Икономическия и паричен съюз

Първият етап, който започва на 1 юли 1990 г., включва:

• напълно свободно движение на капиталите в ЕС (премахване на валутния контрол);
• увеличаване на структурните фондове за засилване на усилията за премахване на неравенствата между регионите в Европа;
• икономическо сближаване чрез многостранен надзор на икономическите политики на държавите членки.

Вторият етап започва на 1 януари 1994 г. Той включва:

• създаване на Европейския паричен институт във Франкфурт: този институт е съставен от управителите на централните банки в страните от ЕС;
• осигуряване или запазване на независимостта на националните централни банки спрямо правителствения контрол;
• въвеждане на правила за ограничаване на националните бюджетни дефицити.

Третият етап е пускането в обращение на еврото. От 1 януари 1999 г. до 1 януари 2002 г. еврото е постепенно въведено като обща валута в участващите държави от ЕС (Австрия, Белгия, Германия, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Финландия и Франция). Европейската централна банка поема функциите на Европейския паричен институт и отговорността за паричната политика, която вече се определя и изпълнява за новата валута.

Три държави (Дания, Швеция и Обединеното кралство) решават по политически и технически причини да не приемат еврото в този момент. Словения се присъединява към еврозоната през 2007 г., Кипър и Малта — през 2008 г., Словакия — през 2009 г., Естония — през 2011 г., Латвия — през 2014 г., а Литва — през 2015 г.

Така еврозоната обхваща 19 държави членки на ЕС, като се очаква, когато са изпълнили необходимите условия, към нея да се присъединят всички останали държави членки, с изключение на онези, които са договорили друго по време на преговорите по договорите.

в) Критерии за сближаване

За да се присъединят към еврозоната, страните от ЕС трябва да покрият следните пет критерия за сближаване.

• Стабилност на цените: инфлацията не може да надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средната инфлация за трите държави членки с най-ниска инфлация.
• Лихвени проценти: дългосрочните лихвени проценти не могат да варират с повече от 2 процентни пункта по отношение на средния лихвен процент на трите държави членки с най-ниски лихвени проценти.

• Дефицит: националният бюджетен дефицит трябва да е под 3 % от БВП.
• Публичен дълг: публичният дълг не може да превишава 60 % от БВП.
• Стабилност на обменния курс: валутните курсове трябва да са били в рамките на разрешения диапазон на колебание през последните две години.

г) Пакт за стабилност и растеж

През юни 1997 г. Европейският съвет в Амстердам прие Пакт за стабилност и растеж. Той представлява постоянен ангажимент за поддържане на бюджетна стабилност и позволява налагане на санкции на всяка страна от еврозоната, чийто бюджетен дефицит надвишава 3 % от БВП. Идеята, залегнала в основата му, бе допълнително утвърдена през 2012 г., когато правителствата на 25 държави от ЕС подписват „Договор за стабилност, координация и управление в икономическия и паричен съюз“. Той е известен също като „Фискален пакт“ и задължава участващите държави да включат правила за балансиран бюджет в националното законодателство.

След години на международна финансова криза, някои държави от еврозоната все още трябва да работят много, за да изпълнят изискванията на тези споразумения. Европейската комисия и Еврогрупата продължават да ги насърчават да правят това, най-вече що се отнася до намаляването на техния публичен дълг.

д) Еврогрупа

Еврогрупата е съставена от финансовите министри на държавите от еврозоната. Те се срещат, за да координират икономическите си политики и да контролират бюджетните и финансовите политики на своите държави. Еврогрупата представя също така интересите на еврото на международни форуми. През януари 2013 г. министърът на финансите на Нидерландия Йерун Дейселблум е избран за председател на Еврогрупата и след това преизбран през 2015 г.

II. ИКОНОМИЧЕСКА И ПАРИЧНА ПОЛИТИКА ОТ 2008 г.

а) Последици от финансовата криза

Финансовата криза през 2008 г. значително увеличи публичния дълг в повечето държави от ЕС. Въпреки това по време на кризата еврото защити най-уязвимите икономики от девалвация и от спекулативни атаки на международните финансови пазари.

В началото на кризата много банки изпаднаха в затруднение и трябваше да бъдат спасявани от националните правителства, което доведе до увеличаване на публичния дълг. След това вниманието се насочи към държавния дълг, тъй като някои силно задлъжнели държави с влошаващи се бюджетни дефицити бяха мишена на много атаки през зимата на 2009—2010 г. Точно по тази причина лидерите на ЕС създадоха „Европейския механизъм за стабилност“. Това е предпазен механизъм с капацитет за отпускане на заеми в размер на 500 милиарда евро, гарантирани от държавите от еврозоната, който се използва за поддържане на финансова стабилност в еврозоната. В периода между 2010 г. и 2013 г. пет държави членки (Гърция, Ирландия, Испания, Кипър и Португалия) постигнаха споразумения за финансова помощ с няколко европейски институции и Международния валутен фонд. Споразуменията бяха адаптирани към ситуацията във всяка държава, но обикновено включваха реформи за подобряване на ефективността на публичния сектор в съответната страна. В края на 2013 г. Ирландия бе първата страна, която приключи успешно договорената програма за икономическа адаптация и започна отново да заема средства директно на капиталовите пазари. Испания и Португалия също подобриха състоянието си и помощта от ЕС за тях бе прекратена през 2014 г. Кипър ги последва през 2016 г.

Гърция обаче изпитва трудности при прилагането на структурните реформи на своята икономика, като например оптимизиране на публичния сектор, приватизации и изграждане на стабилна пенсионна система. Тези реформи бяха договорени в контекста на две програми за подпомагане през 2010 г. и 2014 г. Те бяха финансирани от ЕС, Европейската централна банка и Международния валутен фонд в размер на общо 226 млрд. евро. Бяха необходими дълги и сложни преговори за постигането на трето споразумение през юли 2015 г., основано на твърдия ангажимент на гръцкото правителство да приложи на практика политики, имащи за цел подобряването на публичните финанси и реформирането на гръцката икономика.

б) Укрепване на еврото

Като част от реакцията на кризата, държавите членки и институциите на ЕС задействаха разпоредби на Договора от Лисабон, чиято цел е засилването на икономическото управление на ЕС. По време на процеса, наречен „Европейски семестър“, държавите членки се задължават през месец октомври на всяка година да представят на Комисията своите планирани бюджети за следващата година. Ако е необходимо, след това те трябва да ги коригират в съгласие със становището на Комисията за допълнителни действия, свързани с постигането на вече договорените общи цели. Предварителното обсъждане на националните бюджетни планове, наблюдението на националните икономики и по-строгите правила за конкуренция, както и налагането на санкции, ако държавите нарушават финансовите правила, все повече се превръщат в основа на икономическото и парично управление на държавите от еврозоната.

Така в отговор на глобалните финансови и икономически промени на Европейския съюз се налага да взема по-твърди мерки, за да гарантира, че държавите членки управляват бюджетите си по отговорен начин и се подпомагат финансово. Това е единственият начин, по който еврото може да остане надеждна единна валута, а държавите членки могат заедно да посрещнат икономическите предизвикателства на глобализацията. Както Комисията, така и Европейският парламент подчертават значението на координирането на националните икономически и социални политики, тъй като в дългосрочен план общата валута на Европа не може да просъществува без някаква форма на общо икономическо управление.

През септември 2015 г. председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер представи своите предложения за укрепване на еврозоната. Те са основани на доклад, изготвен от петимата председатели на европейски институции по въпросите на еврото. Планът съдържа обща схема за гарантиране на банковите депозити; Единствен представител на еврозоната в световните финансови институции, като например Международния валутен фонд и Световната банка; По-демократична и ефективна система за наблюдение на националните бюджети; Координация на фискалните политики и основа за правила на социалната защита и трудовия пазар. В крайна сметка това би могло да означава създаването на Общо европейско министерство на финансите за еврозоната.

Европейската централна банка вече смята за част от своя мандат помощта за съживяването на икономиката. През 2015 г. банката даде начало на т.нар. „увеличаване на паричната маса“, процес, при който банката купува дълг, най-често публичен, за да стимулира икономиката. Тези действия намаляват лихвените проценти, което, от своя страна, стимулира инвестициите и намалява публичния дълг. Те също така намаляват обменния курс на еврото спрямо други валути, което е от полза за европейския износ.

ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЛИТИКА НА ЕС ИМА ЗА ЦЕЛ:

• да даде отговор на глобализацията и икономическата криза, като отново възвърне конкурентоспособността на европейската икономика (далекосъобщения, услуги, енергетика, нови екологични технологии за устойчиво развитие);
• да гарантира:
  • интелигентен растеж: поощряване на знанията, иновациите, образованието и цифровото общество;
  • устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика, в която ресурсите се използват по-ефективно;
• да насърчава устойчивия растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.

I. ЕВРОПА ПОД УДАРИТЕ НА КРИЗА

В началото на 90-те години на миналия век глобализацията започна да изменя икономиката и живота на хората по целия свят. Икономиките на различните страни станаха все по-независими една от друга. Производството в Европа срещна силна конкуренция от развиващи се икономики, като например най-вече Китай и други азиатски държави, чиито ниски равнища на заплащане ги направиха още по конкурентноспособни. Това разтресе основите на европейския модел на общество, основано на публичните социални услуги и високите стандарти на живот.

Същевременно обаче технологичната революция, включително интернет и новите информационни и съобщителни технологии разкриха нови възможности за растеж и заетост.

По-късно светът бе разтърсен от тежка финансова и икономическа криза. Кризата започна в американския финансов сектор с така наречените „високорискови ипотечни кредити“, като ситуацията бе влошена от високото дългово равнище в Европа. Това доведе до сериозен икономически спад и увеличена безработица в Европа, като се превърна в най-тежката криза след тази от 1929 г., която в крайна сметка доведе до Втората световна война. Социалните последици от рецесията, която достигна върховата си точка през 2010 г. и започна да намалява в следствие на умерен растеж след 2014 г., станаха очевидни с рязкото увеличаване на безработицата, най-вече в Южна Европа и сред младите хора.

II. КАКВО БЕ НАПРАВЕНО НА НАЦИОНАЛНО И НА ЕВРОПЕЙСКО РАВНИЩЕ?

Усилия за възстановяване на икономиката бяха необходими най-вече на национално ниво. Основен приоритет за държавите от ЕС беше намаляването на техния публичен дълг, силно увеличен в резултат на по-високите разходи за социални услуги след кризата. Някои държави неотклонно преследваха постигането на тази цел, докато други трябваше да поискат повече време, за да достигнат договореното равнище на дълг от максимум 3 %. Без съмнение политическите решения за борба с кризата, взети от правителствата, засегнаха пряко гражданите: Биха ли приели увеличаване на възрастта за пенсиониране, намаляване на възстановяването на разходи за здравни грижи, както и на качеството на техните социални услуги или модернизирането на публичната администрация в техните държави? Или как военните разходи влияят на тяхната сигурност, дали трябва да бъдат намалени, поддържани на определено ниво или увеличени в периоди на международна нестабилност?

ЕС и неговите институции също изиграха активна роля във възстановяването на икономиката. В същото време бяха приети редица мерки за укрепване на икономическия и паричен съюз (вж. глава 7), а Комисията предприе редица инициативи за увеличаване на производителността и социалното сближаване.

Като част от тази стратегия 28-те държави от ЕС се споразумяха:

• да предоставят на Европейската комисия по-голяма роля за придвижване на процеса напред, предимно чрез разпространяване на най-добри практики, свързани с националната икономическа политика;
• да действат ускорено, за да реформират своите финансови пазари и социалноосигурителни системи и за да отворят своите пазари на енергия и далекосъобщителни услуги за конкуренция;
• Да подобрят своите образователни системи, да направят повече, за да помогнат на младите хора да намерят работа, да изградят силни връзки между университетите и предприятията, да действат по-бързо (напр. чрез хармонизация на данъчните и социалноосигурителните си разпоредби), за да създадат единен европейски пазар за изследвания, позволяващ на учените, знанията и технологиите да се движат свободно из Европа;
• да увеличат разходите си за научни изследвания и иновации до 3 % от БВП (подобна цел е приета в САЩ).

Жан-Клод Юнкер зае поста на председател на Комисията през 2014 г. с амбициозна програма за стимулиране на растежа, заетостта и инвестициите. Той даде начало на своя „План за инвестиции за Европа“, целящ увеличение на инвестициите с 315 милиарда евро между 2015 г. и 2017 г. Това се осъществи благодарение на новия Европейски фонд за стратегически инвестиции, действащ в сътрудничество с Европейската инвестиционна банка. Предвид успеха на този фонд през първата му година, в своята реч за състоянието на Съюза през септември 2016 г. Председателят Юнкер предложи да бъде удвоен срокът на съществуването му и да бъдат предоставени инвестиции от 500 милиарда евро до 2020 г. и до 630 милиарда евро до 2022 г. Фондът предоставя заеми на публични или частни инвестиции, които без тази помощ вероятно не биха били направени. Фондът има достъп до определен размер публични средства като изходна база за дейността си, което означава, че има мултиплициращ ефект при привличането на частни инвестиции за същите проекти. Фондът се концентрира върху инвестиции в инфраструктура, най-вече във високоскоростни информационни и енергийни мрежи, транспортна инфраструктура, проучвания и иновации, възобновяема енергия и малки предприятия. През 2016 г. Европейската комисия също така предложи използването на същата система с цел насърчаване на инвестициите в Африка и съседните на ЕС държави.

III. СВЪРЗАН ЦИФРОВ ЕДИНЕН ПАЗАР

Интернет и цифровите технологии играят важна роля в създаването на работните места на бъдещето. При все че европейците са начело в някои области, хората и предприятията не се възползват от всички възможности, които предлагат цифровите технологии. Едва 15 % от гражданите на ЕС пазаруват онлайн от друга държава от Съюза. Интернет компаниите и стартиращите предприятия не реализират напълно възможностите за растеж в онлайн среда, като едва 7% от малките предприятия продават продукцията си извън границите на своята държава.

Ето защо през 2015 г. Комисията даде ход на план за действие, за да гарантира пълноценен цифров единен пазар. Той включва координирането на договорното право при пазаруване по интернет, за да бъде гарантирана по-добра защита на потребителите, по-евтини трансгранични доставки, прекратяване на „геоблокирането“, при което някои онлайн услуги не са достъпни във всички държави, модернизиране на законите за авторското право и преразглеждане на правилата за далекосъобщителните дружества. Според Комисията тези мерки могат да доведат до допълнителен растеж на икономиката на ЕС от 415 милиарда. евро годишно и до създаването на 3,8 милиона нови работни места.

• Гражданите на Европейския съюз могат да пътуват, живеят и  работят навсякъде в  ЕС.
• ЕС подкрепя и финансира програми, които сближават неговите граждани, особено в областта на образованието и културата.
• Хората разпознават символите на общата европейска идентичност — единната валута, европейското знаме и европейския химн.
• Започва да се оформя европейска публична сфера с общоевропейски политически партии. Веднъж на пет години гражданите избират нов Европейски парламент, който на свой ред гласува за новата Европейска комисия.
• Чувството на принадлежност към Европейския съюз ще се развива постепенно с постигането на осезаеми резултати и по-доброто осведомяване на гражданите за тях от Съюза.

I. ПЪТУВАНЕ, ЖИВОТ И РАБОТА В ЕВРОПА

Гражданството на Европейския съюз е установено с Договора за ЕС: „Всяко лице, което е гражданин на държава членка, е и гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза допълва, а не замества националното гражданство“ (член 20, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз). Но какво означава да си гражданин на ЕС на практика?

Европейските граждани имат право да пътуват, работят и живеят навсякъде в Съюза.

Ако сте завършили университетски курс на обучение от три или повече години, дипломата ви ще бъде призната във всички страни от ЕС, тъй като всяка от тях има доверие в качеството на образователните системи на другите.

Можете да работите в здравеопазването, образованието и в други публични сектори (с изключение на полицията, въоръжените сили и т.н.) във всяка страна от Съюза. Наистина, какво по-естествено от това да се ангажира германски учител да преподава немски език в Рим или да се насърчи млад белгийски висшист да се яви на конкурс за държавен служител във Франция?

Преди да тръгнете на път из ЕС, можете да получите от вашите национални органи европейска здравноосигурителна карта, която ви помага да покриете медицинските си разходи, ако се разболеете в чужбина.

II. КАК МОЖЕТЕ ДА УПРАЖНЯВАТЕ ПРАВАТА СИ КАТО ЕВРОПЕЙСКИ ГРАЖДАНИН

Като гражданин на ЕС вие не сте само работник или потребител. Имате също специфични политически права. След влизането в сила на Договора от Маастрихт независимо от националността си имате право да гласувате и да бъдете избирани на местните избори в страната, в която живеете, и на изборите за Европейски парламент.

От 2012 г. също имате право да искате от Комисията да направи дадено законодателно предложение, при условие че намерите един милион души от поне седем държави членки да подпишат вашата петиция.

III. ОСНОВНИ ПРАВА

Ангажиментът на Европейския съюз към правата на гражданите бе утвърден през декември 2000 г. в Ница, когато Европейският съвет тържествено провъзгласи Хартата на основните права на Европейския съюз. Хартата е изготвена от Конвент, съставен от депутати от национални парламенти и от Европейския парламент, представители на националните правителства и членове на Европейската комисия. Разделени в шест глави — „Достойнство“, „Свободи“, „Равенство“, „Солидарност“, „Граждански права и правосъдие“, петдесет и четирите члена на Хартата установяват основните ценности на Европейския съюз и гражданските, политическите, икономическите и социалните права на неговите граждани.

Във встъпителните членове са обхванати човешкото достойнство, правото на живот, правото на „неприкосновеност на личността“, свободата на словото и свободата на съвестта. В глава „Солидарност“ са съчетани по нов начин социални и икономически права като:

• правото на стачка;
• правото на работещите да бъдат информирани и консултирани;
• правото на успешно съчетаване на личния и професионалния живот;
• правото на здравеопазване, социално осигуряване и социално подпомагане на територията на Европейския съюз.

В Хартата се насърчава също равенството между половете и се въвеждат права като защитата на личните данни, забраната на евгениката и клонирането на човешки същества, правото на защита на околната среда, правата на децата и възрастните хора и правото на добра администрация.

С Договора от Лисабон, който влезе в сила на 1 декември 2009 г., на Хартата се дава същата правна сила като на Договорите, за да може тя да служи например за основание за предявяване на иск пред Съда на ЕС. Въпреки това в протокол се уточнява как Хартата ще се прилага в Полша и Обединеното кралство.

Освен това в член 6 от Договора от Лисабон се съдържа правното основание, позволяващо на ЕС да подпише Европейската конвенция за правата на човека. Така тази Конвенция няма просто да бъде спомената в Договорите на ЕС, а ще има правна сила в страните от ЕС, като по този начин осигурява по-добра защита на човешките права в Съюза.

IV. ЕВРОПА ОЗНАЧАВА ОБРАЗОВАНИЕ И КУЛТУРА

Чувството за европейска принадлежност и обща съдба не може да се създаде изкуствено. То може да възникне само от споделено културно самосъзнание и поради това Европа трябва да се съсредоточи не само върху икономиката, но и върху образованието, гражданското общество и културата.

ЕС не определя учебните програми или организацията на училищата и образованието — това се решава на национално или местно равнище. Но ЕС ръководи програми под името „Еразъм+“ за насърчаване на образователния обмен, за да могат младите хора да учат и да се обучават в чужбина, да научават нови езици и да участват в съвместни дейности с училища или колежи в други страни. Очаква се над 4 милиона души да получат такава подкрепа в периода 2014—2020 г., като бюджетът за това е увеличен с 40 % в сравнение с предишния период, за да достигне общата сума от 16 милиарда евро.

Европейските страни си сътрудничат чрез Болонския процес за създаване на европейско пространство за висше образование. Това означава например, че университетските програми във всички съответни страни ще водят до съпоставими и взаимно признавани дипломи (бакалавър, магистър и доктор).

В областта на културата програмата „Творческа Европа“ на ЕС стимулира сътрудничеството между културни органи и създатели, продуценти и разпространители на филми и телевизионни програми от различни държави. Това насърчава създаването на повече европейски аудиовизуални продукти и така подпомага постигането на равновесие между европейските и американските продукции.

Една от основните характеристики на Европа е нейното разнообразие от езици, чието опазване е важна цел на ЕС. В действителност многоезичието е от съществено значение за начина на функциониране на Съюза. Законодателството на ЕС трябва да бъде достъпно на всичките 24 официални езика, а всеки европейски депутат има право да използва всеки един от тези езици по време на парламентарните дебати.

V. ОМБУДСМАНЪТ И ПРАВОТО НА ПЕТИЦИЯ ДО ПАРЛАМЕНТА

За да бъдат институциите на ЕС по-достъпни за гражданите, с Договора за създаване на Европейски съюз се създава длъжността на омбудсмана. Той се назначава от Европейския парламент и има същия мандат като него. Задачата на омбудсмана е да разглежда подадените до него жалби срещу институциите и органите на ЕС. Жалба може да подаде всеки гражданин на ЕС и всяко лице или организация, живеещи или установени в страна от ЕС.

Всяко лице, живеещо в държава от ЕС, може също така да подаде петиция до Европейския парламент. Това е друга важна връзка между европейските институции и обществеността.

VI. ЧУВСТВО НА ПРИНАДЛЕЖНОСТ

Идеята за „Европа на гражданите“ е съвсем нова. Вече съществуват някои символи на споделена европейска идентичност, като например европейският паспорт, който се използва от 1985 г. ЕС има свой девиз — „Единство в многообразието“, и свой празник — 9 май.

Европейският химн (от „Одата на радостта“ на Бетовен) и европейското знаме (кръг от 12 златни звезди на син фон) бяха приети през 1985 г. като най-важните символи на ЕС. Държавите членки, местните органи и отделните граждани могат да ги използват, ако желаят.

Хората обаче не могат се чувстват като част от Съюза, ако не знаят какво прави той и ако не разбират защо. Европейските институции и държавите членки може би ще трябва да работят още повече, за да се доближат до гражданите, които често смятат, че ЕС е отдалечен и трудно достъпен.

Хората трябва също да усетят осезаемия принос на Съюза към тяхното ежедневие. В това отношение голямо влияние оказва ежедневното използване на банкноти и монети евро от 2002 г. насам. Когато цените на стоките и услугите са в евро, потребителите могат да правят директни сравнения между отделните държави.

Граничните проверки между повечето държави от ЕС са премахнати с приемането на Шенгенското споразумение и това дава на хората чувството, че принадлежат към една единна, обединена географска област.

Чувството на принадлежност идва преди всичко с усещането за лично участие във вземането на решения в ЕС. Всеки пълнолетен гражданин на ЕС има право да гласува на изборите за Европейски парламент, а това е важна предпоставка за демократичната легитимност на Съюза. Непрекият избор на председател на Европейската комисия на европейските избори през май 2014 г. когато политическите партии се бориха със свои собствени кандидати за поста, беше стъпка, която вероятно с времето ще намали това, което бива назовано „демократичен дефицит“. В същото време увеличението на гласовете за популистите и евроскептичните партии беше предупреждение за европейските институции.

Европейският съюз е създаден, за да служи на европейските народи и бъдещето му трябва да бъде определяно с активното участие на хора от всички житейски поприща. Основателите на Съюза добре съзнават това. „Ние обединяваме хора, а не държави“, заявява през 1952 г. Жан Моне. Повишаването на осведомеността на гражданите на ЕС и привличането им за участие в неговите дейности е едно от най-големите предизвикателства не само пред институциите на ЕС, но и пред националните органи и гражданското общество.

• Отварянето на вътрешните граници между държавите от ЕС даде на обикновените хора наистина реални предимства, като им позволи да пътуват свободно, без да преминават гранични проверки. Някои проверки могат да бъдат въведени отново от държавите членки когато са необходими за осигуряване на обществения ред.
• Тази свобода на движение обаче трябва да върви ръка за ръка със засиления контрол по външните граници на ЕС и полицейско и съдебно сътрудничество,така че борбата с организираната престъпност, тероризма, нелегалната имиграция и трафика на хора и наркотици да бъде ефективна.
• Броят на търсещите убежище в Европа от зони, където се водят военни действия, като напр. Сирия оказва натиск върху европейците да изработят обща политика в областта на убежището и имиграцията, както и да осъществяват ефективен контрол на външните граници на ЕС.

I. СВОБОДНО ДВИЖЕНИЕ В ЕС И ЗАЩИТА НА ВЪНШНИТЕ ГРАНИЦИ

Европейските граждани имат право да живеят свободно навсякъде в Европейския съюз, без страх от гонения или насилие. Въпреки това международната престъпност и тероризмът са сред основните грижи на европейците днес.

Посредством последователни изменения в Договорите, в течение на времето Европейският съюз стана по-деен в тези области с цел да създаде единно пространство на свобода, сигурност и правосъдие.

Вземането на решения в тези области бе изменено последно в Договора от Лисабон, който влезе в сила през декември 2009 г. Дотогава държавите членки носеха пълната отговорност за създаването и управлението на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. Работата се вършеше почти изцяло от Съвета (т.е. чрез обсъждане и споразумения между министри от правителствата на отделните държави), а Комисията и Парламентът играеха малка роля. С Договора от Лисабон това се промени. Сега Съветът взема по-голяма част от решенията си с квалифицирано мнозинство, а Парламентът участва като равен в процеса на вземане на решения, а Комисията разполага с известно право на инициатива.

Свободното движение на хора в рамките на ЕС повдига пред държавите членки въпроси относно сигурността тъй като те вече не охраняват вътрешните граници на ЕС. За сметка на това по външните граници на Съюза трябва да се въведат допълнителни мерки за сигурност. А тъй като от свободата на движение в ЕС се възползват и престъпниците, националните полицейски служби и органите на съдебната власт трябва да работят заедно, за да се борят с трансграничната престъпност.

Една от най-важните промени, улеснила пътуващите в Европейския съюз, настъпва през 1985 г., когато правителствата на Белгия, Франция, Федерална република Германия, Люксембург и Нидерландия подписват споразумение в малкото погранично люксембургско градче Шенген. Чрез него те постигат договореност да премахнат по общите си граници всички проверки на хора, независимо от националността им, по общите си граници, да съгласуват контрола по границите си с държавите извън ЕС и да въведат обща визова политика. По този начин те създават зона без вътрешни граници, известна като Шенгенската зона. Гражданите на държави извън ЕС не винаги са задължени да притежават виза, за да влязат в Шенгенската зона. Европейският съюз е подписал споразумения с редица държави за освобождаване на гражданите им от визовите изисквания. В извънредни ситуации всяка държава членка може да върне граничния контрол за ограничен период от време. Това се случи в някои държави след внезапния приток на търсещи убежище през 2015 г. и 2016 г.

Оттогава Шенгенското споразумение е станало неразделна част от Договорите на ЕС, а Шенгенското пространство постепенно се е разширило. През 2017 г. всички страни от ЕС изпълняват шенгенските правила, освен България, Ирландия, Хърватия, Кипър, Румъния и Обединеното кралство. Четири страни извън ЕС — Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария също са част от Шенгенското пространство.

Затягането на контрола по външните граници на ЕС е приоритет. Агенция „Frontex“ на ЕС беше създадена през 2014 г. и е със седалище във Варшава. Тя отговаря за управлението на европейското сътрудничество в областта на сигурността по външните граници. Държавите членки могат да предоставят на агенцията лодки, хеликоптери и самолети за съвместно патрулиране, например в чувствителни зони в Средиземноморието. При извънредни ситуации агенцията също така може да изпрати „Екип за бърза гранична намеса“, който се състои от служители на националните гранични полиции на страните от ЕС. Лидерите на ЕС решиха през 2012 г. да увеличат ресурсите за агенцията, за да продължи да осъществява бърза намеса по границите. Тя беше преименувана на „Европейска агенция за гранична и брегова охрана“ и беше официално открита през октомври 2016 г.

II. ПОЛИТИКА НА УБЕЖИЩЕ И ИМИГРАЦИЯ

Европа се гордее с хуманитарната си традиция да приема чужденци и да предлага убежище на хора, бягащи от опасности и гонения. Днес обаче правителствата на страните от ЕС са изправени пред неотложния въпрос как да се справят с нарастващия брой легални и нелегални имигранти в една зона без вътрешни граници.

Правителствата на държавите от ЕС се споразумяха да хармонизират своите правила така, че молбите за получаване на убежище да бъдат разглеждани в съответствие с набор от основни принципи, валидни навсякъде в Европейския съюз. Приети са общи минимални стандарти за приемане на търсещи убежище лица и за даване на статут на бежанец.

През последните години на бреговете на Европа пристигат голям брой нелегални имигранти и един от най-важните приоритети на ЕС е да намери решение на този проблем. Правителствата на държавите членки си сътрудничат в борбата с трафика на хора и търсят общи правила за репатриране на нелегални имигранти. Същевременно законната имиграция се координира по-добре чрез правилата на ЕС за събиране на семействата, за статута на дългосрочно пребиваващите лица и за приемането на граждани на страни извън ЕС, желаещи да учат или да се занимават с научни изследвания в Европа.

Независимо от това, огромното увеличение на броя на лицата, търсещи убежище, които пристигнаха в Европа от Близкия изток и Африка през 2015 г. и 2016 г., наред с трагичната загуба на живота на няколко хиляди души при прекосяването на Средиземноморието, създадоха големи предизвикателства. Това придаде също така ново измерение на въпроса за предоставянето на убежище, когато разликите между политическите и икономическите бежанци са по-трудни за установяване. Държавите членки на ЕС с най-голям брой търсещи убежище по своите брегове или в териториалните си води, като например Гърция и Италия, се надяваха на по-големи прояви на солидарност от страна на други държави от ЕС, които да им помогнат да се справят с този проблем. През 2015 г. Германия доказа, че е държавата с най-голяма готовност да предостави убежище на политически бежанци.

Лидерите на ЕС договориха редица мерки за справяне с новата ситуация. Тези мерки включват решения за преместване на търсещи убежище от Гърция и Италия в други държави от ЕС, както и ускоряване на процедурите за връщане на тези, които не са получили убежище. ЕС сключи специално споразумение с Турция по този въпрос тъй като много търсещи убежище влизат в Европа, като преминават през тази страна. ЕС изпрати експерти от други държави членки, които да помогнат за справяне с евентуални притоци на бежанци, увеличи капацитета на Европейската агенция за гранична и брегова охрана за провеждане на операции за търсене и спасяване и за борба с престъпните мрежи, а също така и даде началото на военна мисия в Средиземно море.

През 2015 г., 2016 г. и 2017 г. над 10 милиарда евро от бюджета на ЕС бяха заделени за хуманитарна помощ, предназначена за бежанците както във, така и извън ЕС.

III. БОРБА С МЕЖДУНАРОДНАТА ПРЕСТЪПНОСТ И ТЕРОРИЗМА

Нужни са координирани усилия за борба с престъпните банди, които ръководят мрежи за трафик на хора и експлоатират уязвими човешки същества, най-вече жени и деца.

Организираната престъпност прибягва към все по-рафинирани средства и редовно използва европейски или международни мрежи за своята дейност. Тероризмът ясно демонстрира, че може да удари с нечувана жестокост навсякъде по света.

Затова бе създадена и Шенгенската информационна система (SIS). Тя представлява комплексна база данни, която позволява на силите на реда и органите на съдебната власт да обменят информация за лица с издадена заповед за арест или искане за екстрадиция, както и за откраднато имущество, например превозни средства или произведения на изкуството.

Един от най-добрите начини за залавяне на престъпници е да се проследяват техните незаконни доходи. За тази цел и за да се спре финансирането на престъпни и терористични организации, ЕС въведе законодателство, което предотвратява възможностите за пране на пари.

Най-голямото постижение през последните години в сферата на сътрудничеството между правоприлагащите органи е създаването на Европол — орган на ЕС със седалище в Хага, в който работят полицейски и митнически служители. Европол се бори с широк кръг международни престъпления: трафик на наркотици, търговия с откраднати превозни средства, трафик на хора и незаконни канали за имиграция, сексуална експлоатация на жени и деца, детска порнография, подправяне на документи, трафик на радиоактивни и ядрени материали, тероризъм, пране на пари и фалшифициране на евробанкноти и монети.

Европа е цел на ислямски терористични нападения от групи, свързани с Ал Кайда и т.нар. „Ислямска държава“ или „Даеш“. Те потресоха света с атаките срещу символите на основни европейски ценности като свободата на вероизповеданието и свободата на словото. Сред примерите за такива терористични действия се нареждат нападението в офисите на сатирично издание в Париж през януари 2015 г. и убийството на стотици хора при няколко атаки из цяла Европа. Европейците са изправени преди непредсказуем враг, който често разполага с финансови и военни бази в Близкия изток и Африка, и поради това разглеждат възможностите както за увеличение на сътрудничеството между европейските разузнавателни служби, така и за политически и военни действия извън Европа.

Сред предложените от Комисията мерки са създаването на Европейски център за високи постижения в борбата с радикализацията, прекъсване на достъпа на терористите до финансиране чрез сътрудничеството между службите за финансово разузнаване, а също и засилване на борбата срещу киберпрестъпността и разпространението на онлайн пропаганда от екстремистите.

Други мерки за борба срещу тероризма в Европа включват по-добър контрол на хората, пристигащи и напускащи ЕС, от страна на авиокомпаниите. Авиокомпаниите вече са задължени да вписват своите данни в резервационните данни на пътниците, които в съответствие с определени правила могат за се използват от полицейските служби в Европа за борба с терористите.

IV. КЪМ СЪЗДАВАНЕ НА ЕВРОПЕЙСКО СЪДЕБНО ПРОСТРАНСТВО

В момента в Европейския съюз действат много различни съдебни системи, всяка в границите на съответната държава. Международната престъпност и тероризмът обаче не признават националните граници. Ето защо ЕС се нуждае от обща рамка за борба с тероризма, трафика на наркотици и фалшифицирането, за да гарантира на своите граждани високо ниво на защита и да подобри международното сътрудничество в тази област. ЕС се нуждае също така от обща политика в областта на наказателното правосъдие, за да гарантира, че сътрудничеството между съдилищата в различните държави не е възпрепятствано от различните им определения на някои престъпни деяния.

Най-значимият пример за практическо сътрудничество в тази област е Евроюст — централна координационна структура, създадена в Хага през 2003 г. Нейната задача е да даде възможност на националните следствени органи и прокуратури да работят заедно по разследвания, засягащи няколко държави от ЕС. Въз основа на опита на Евроюст в тази сфера Съветът реши да назначи европейски прокурор, чиято роля ще се състои в наказателно преследване на престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС.

Друго средство за практическо трансгранично сътрудничество е европейската заповед за арест, която е в действие от 2004 г. Тя замества дългите процедури за екстрадиране.

В областта на гражданското право ЕС е приел законодателство, подпомагащо прилагането на съдебните решения при трансгранични дела за развод, раздяла, родителски права и искове за издръжка. Целта е да се гарантира, че решенията, постановени в една страна, са приложими в друга. Европейският съюз разполага с общи процедури за опростяване и ускоряване на уреждането на трансгранични граждански искове за малки и безспорни вземания като изплащане на дългове и несъстоятелност.

• Европейският съюз е установил по-силно влияние на световната сцена, което изразява с единна позиция по международни въпроси, като например при търговски преговори. За да постигне това и за да утвърди международното присъствие на ЕС, през 2009 г. начело на Европейския съвет застана постоянен председател и бе назначен първият Върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност.
• В областта на отбраната всяка държава запазва суверенитета си, без оглед на това дали е членка на НАТО или е неутрална. Същевременно държавите — членки на ЕС развиват военното си сътрудничество за мироопазващи мисии.
• ЕС е основен участник в международната търговия и работи в рамките на Световната търговска организация за гарантиране на отворени пазари и търговска система, основана на правила.
• По исторически и географски причини ЕС обръща специално внимание на Африка (чрез политики за помощи за развитие, търговски преференции, хранителни помощи и насърчаване на зачитането на правата на човека).
• Сериозните проблеми, свързани със сигурността, в близките региони на Украйна, Сирия и Сахара дават на ЕС допълнителна мотивация да засили своето сътрудничество по отношение на външната политика и политиката за сигурност, за да защити своите общи ценности, интереси и сигурност.

I. ОБЩА ВЪНШНА ПОЛИТИКА И ПОЛИТИКА НА СИГУРНОСТ

В икономически, търговски и валутен план, Европейският съюз се е превърнал във водеща световна сила. Понякога се твърди, че ЕС се е превърнал в икономически гигант, който обаче продължава да бъде политическо джудже. Това твърдение е преувеличено. Европейският съюз има значително влияние в международни организации като Световната търговска организация и различните органи на ООН, а също и на световните срещи на високо равнище за околната среда и развитието.

Все пак е вярно, че ЕС и държавите-членки трябва да направят още много в политическо и дипломатическо отношение, преди да могат да изразяват единна позиция по важни световни въпроси. Освен това военната отбрана — основният инструмент на националния суверенитет, остава в ръцете на националните правителства, чиито връзки се градят в рамките на съюзи като НАТО.

а) Създаване на европейска дипломатическа служба

Общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана (определят основните външнополитически задачи на ЕС. Тези политики са въведени с Договорите от Маастрихт (1992 г.), Амстердам (1997 г.) и Ница (2001 г.). Те оформят „втория стълб“ на Европейския съюз — областта от политиката, в която решенията се вземат чрез междуправителствени споразумения, а Комисията и Парламентът играят само второстепенна роля. Решенията в тази област се вземат с консенсус, въпреки че отделните държави имат право да се въздържат от гласуване. Договорът от Лисабон премахна „стълбовете“ в структурата на ЕС, но начинът на вземане на решения за сигурността и отбраната остава непроменен. С него бе изтъкнато значението на политиката в тази област, като бе създаден постът на върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

От 2014 г. тази длъжност се заема от Федерика Могерини, която е и заместник-председател на Европейската комисия. Нейната задача е да представя колективните възгледи на ЕС и да действа от името на ЕС в рамките на международни организации и на международни конференции. Помагат ѝ европейски и национални служители, съставящи Европейската служба за външна дейност, която на практика е дипломатическата служба на ЕС.

Основната цел на външната политика на ЕС е да гарантира сигурност, стабилност, демокрация и зачитане на правата на човека не само в непосредствена близост (напр. на Балканите), но и в други горещи точки по света като Африка, Близкия Изток и Кавказ. Основният инструмент на политиката е „меката сила“ — мисии за наблюдение на избори, хуманитарни помощи и помощи за развитие. През 2015 г. ЕС дари хуманитарна помощ за над 1,5 милиарда евро, а други 5 милиарда евро бяха дадени в помощ на разселени лица от началото на войната в Сирия. ЕС предоставя 60 % от световните помощи за развитие и помага на най-нуждаещите се страни по света да се борят с бедността, да осигуряват прехраната на своите граждани, да избягват природни бедствия, да имат достъп до питейна вода и да се борят с болестите. Същевременно ЕС насърчава дейно тези държави да зачитат върховенството на закона и човешките права, да оказват подкрепа за гражданското общество, както и да отворят пазарите си за международна търговия. Комисията и Европейският парламент внимателно следят за отговорното предоставяне на тези помощи и за адекватното им управление и използване.

Може ли и иска ли ЕС да стигне по-далеч от тази дипломация на „меката сила“? Това е основното предизвикателство за годините напред. Голямо постижение в сферата на дипломацията беше решаващата роля, която ЕС изигра за гарантирането на споразумението между Иран и водещите световни сили през 2015 г. относно ядрената програма на Иран и отмяната на дългогодишните икономически санкции срещу държавата.

ЕС също така е деен участник в международните преговори по отношение на гражданската война в Сирия.

Мнозина обаче смятат, че съвместните изявления и общите позиции на Европейския съвет по важни международни въпроси не изразяват нищо повече от най-ниския общ знаменател. Междувременно големите държави членки продължават да играят своите собствени дипломатически роли. И все пак Европейският съюз е смятан за истинска световна сила точно когато излиза с обща позиция. Влиянието и доверието в Европа се увеличава когато ЕС съчетава икономическата си мощ и търговската си сила с постепенно осъществяване на своята обща политика за сигурност и отбрана.

б) Конкретни постижения на общата политика за сигурност и отбрана

От 2003 г. Европейският съюз разполага с капацитет за провеждане на операции по управление на кризи, като за тази цел държавите членки доброволно предоставят част от своите специализирани екипи на Съюза.

Отговорност за ръководене на операциите носят няколко военно-политически органа: Комитетът по политика и сигурност, Военният комитет на Европейския съюз, Комитетът за гражданските аспекти на управлението на кризи и Военният секретариат на Европейския съюз. Тези органи отговарят пред Съвета и са със седалище в Брюксел.

Това е наборът от инструменти, който дава съдържание на общата политика за сигурност и отбрана. Той позволява на ЕС да изпълнява хуманитарните, миротворческите и мироопазващите задачи, които си поставя. Мисиите на ЕС не трябва да дублират мисиите на НАТО и това се гарантира от договореностите „Берлин плюс“ между НАТО и ЕС. Те дават на Съюза достъп до логистичните ресурси на НАТО за следене, комуникации, командване и транспорт.

От 2003 г. насам Европейският съюз е провел над 30 военни операции и цивилни мисии. Първата от тях е в Босна и Херцеговина, където войските на ЕС заменят силите на НАТО. Мисиите и операциите под европейски флаг се провеждат на три континента. Сред тях са операция „Aталанта“ против сомалийските пирати в Аденския залив, мисията за подпомагане на установяването на правова държава в Косово, мисията за обучение на въоръжените сили в Мали, мисията за гражданска защита в Украйна и военноморската операция SOPHIA за борба с трафикантите на хора в Средиземно море.

С усложняването и поскъпването на военните технологии на правителствата от ЕС се налага все по-често да си сътрудничат при производството на оръжия — особено когато държавите се стремят да намалят публичните разходи, за да преодолеят финансовата криза. Освен това, за да могат техните въоръжени сили да провеждат съвместни мисии извън Европа, системите им трябва са оперативно съвместими, а екипировката им — достатъчно стандартизирана. По тази причина през 2003 г. Европейският съвет реши да създаде Европейска агенция по отбрана, която да спомогне за развитието на военния капацитет на ЕС.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер посочи необходимостта в дългосрочен план от установяване на истинска европейска политика за сигурност и отбрана. Това е перспектива, която може постепенно да се утвърди, тъй като се увеличават европейците, които осъзнават, че техните обши интереси в областта на сигурността трябва да бъдат обвързани със защитата на техните ценности и стратегически интереси. Не е по силите на нито една сегашна държава, голяма и малка, да осигури самостоятелно военната мощ, с която да гарантира сигурността на населението си в условията на нестабилния свята.

II. ОТВОРЕНА КЪМ СВЕТА ТЪРГОВСКА ПОЛИТИКА

ЕС е компетентен да се занимава с търговски въпроси от името на държавите членки. Търговската мощ на Европа му дава значително международно влияние. ЕС подкрепя основаната на правила система на СТО, в която членуват 164 държави. Системата осигурява една относителна правна сигурност и прозрачност при провеждането на международната търговия. СТО определя условия, при които нейните членове могат да се защитават срещу нелоялни практики като дъмпинга (продажба на цена по-ниска от реалната), използвани от износителите в надпреварата със своите конкуренти. СТО осигурява също процедура за разрешаване на спорове, възникнали между двама или повече търговски партньори.

Търговската политика на ЕС е тясно свързана с политиката му за развитие. В съответствие със своята „обща система за преференции“ ЕС предоставя безмитен или облекчен преференциален достъп до своя пазар на по-голяма част от продуктите, внасяни от развиващите се страни и страните с икономика в преход. 49-те най-бедни страни в света се ползват дори с още по-големи преференции. Всички стоки, които те изнасят, с изключение единствено на оръжията, се ползват с безмитен достъп до пазара на ЕС.

ЕС обаче няма специални търговски споразумения с основните си търговски партньори сред развитите страни като САЩ и Япония. В тези случаи търговските отношения се управляват чрез механизмите на СТО, нов процес на преговори са двустранни споразумения. През 2014 г. беше сключено икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС, което бе подписано през октомври 2016 г.

През 2013 г. започнаха преговори между ЕС и САЩ за голямо споразумение за свободна търговия, познато като „ТПТИ“. То включва въпроси като митническите бариери, хармонизирането на стандартите, достъпа до публичните пазари, признаването на наименованията за произход и разрешаването на спорове. Страните по споразумението съвместно съставляват 40 % от световната търговия, като обслужват 800 милиона потребители. Друга основна функция на споразумението трябва да гарантира, че стандартите, използвани на световно равнище в бъдеще не се установяват от други конкуренти, като например Китай. ЕС настоява за придържане към високите стандарти в областта на безопасността на храните, социалната защита, защитата на информацията и културното многообразие. Ако споразумението влезе в сила, се очаква то да увеличи икономическия растеж в държавите членки от ЕС.

Европейският съюз увеличава търговията си с новите икономически сили от други части на света, като се започне от Китай и Индия и се стигне до Централна и Южна Америка. Търговските споразумения с тези страни включват също техническо и културно сътрудничество. Китай се е превърнал във втори по значение търговски партньор на ЕС след САЩ и в страната, от която Съюзът внася най-много стоки. Европейският съюз е също основният търговски партньор на Русия и най-големият източник на чуждестранни инвестиции в нея. Европейският съюз обаче наложи търговски санкции срещу Русия като протест срещу анексирането на Крим през 2014 г., което доведе до сериозно нарушаване на търговските и инвестиционните потоци.

III. РАЗВИТИЕ И АФРИКА

Отношенията между Европа и страните от Африка на юг от Сахара имат дълги традиции. Съгласно Договора от Рим от 1957 г. тогавашните колонии и отвъдморски територии на държавите членки стават партньори на Общността. Деколонизацията, започнала в началото на 60-те години на XX век, превърна тази връзка в отношения между суверенни държави.

Споразумението от Котону, подписано през 2000 г. в Котону, столицата на Бенин, бележи нов етап в политиката за развитие на ЕС. Това споразумение между Европейския съюз и страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) е най-амбициозното и широкообхватно споразумение за взаимопомощ и търговия, сключвано някога между развити и развиващи се държави. То бе предхождано от Конвенцията от Ломе, първоначално подписана през 1975 г. в Ломе, столицата на Того, и впоследствие редовно актуализирана.

Споразумението от Котону отива много по-далеч в сравнение с предишните споразумения, тъй като от търговски отношения на основата на пазарен достъп се преминава към търговски отношения в по-широк смисъл. С него се въвеждат и нови процедури за действие в случаи на нарушаване на човешките права.

Европейският съюз е предоставил специални търговски облекчения на най-слабо развитите страни, 39 от които са подписали Споразумението от Котону. От 2005 г. те могат да изнасят за ЕС почти всички видове стоки безмитно.

Независимо от положителното въздействие на тази традиционна политика на ЕС върху Африка, тя не отговаря на това, което изисква настоящото положение. Големи части от Африка, на юг от Сахара, отбелязват икономически растеж и успяват да използват своите огромни природни ресурси за подобряване на своята инфраструктура и стандарт на живот. Но други региони са драматично засегнати от войни, безредици и диктатури. Целият регион на Сахел непосредствено на юг от Сахара е дестабилизиран: Религиозни фанатици като групата Боко Харам продължават да сеят терор и Африканският рог е доминиран от граждански войни и диктатури.

Тази ситуация създава политически бежанци. Сушата, причинена от изменението на климата и увеличаването на населението също кара хората да се опитват да се преселят в Европа. Ето защо, в допълнение на предоставянето на хуманитарната помощ, ЕС има основания да се ангажира с мащабна стратегия, предназначена за създаване на икономически растеж на африканския континент и стабилизиране на движенията на населението. Редом с това една обща европейска имиграционна политика би представлявала отговор на необходимостта в по-дългосрочен план от създаване на нови трудови ресурси в Европа, чието население застарява.

• „Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които първо създават чувство за солидарност.“
• Това твърдение от 1950 г. все още е валидно. Но кои са големите предизвикателства пред Европа през идните години?

„Обединението на Европа няма да стане изведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградена чрез конкретни постижения, които първо създават чувство за солидарност.“ Така казва Робер Шуман в своята прочута декларация от 9 май 1950 г., която се смята за начало на проекта за европейска интеграция. Почти седемдесет години по-късно думите му са все така валидни. Солидарността между народите и нациите на Европа трябва непрестанно да се приспособява към нови предизвикателства в променящия се свят.

Това е постоянно изискване през цялата история на Европейския съюз. През първите години след Втората световна война фокусът е върху увеличаването на производството и осигуряването на прехрана за всички. Завършването на единния пазар в началото на 90-те години на ХХ век бе голямо постижение. В следващите години са създадени еврото и Европейската централна банка, така че пазарът да функционира по-ефективно. В същото време се полагат големи усилия, за да се преодолеят разделенията, направени от комунистическите режими по време на Студената война. Финансовата криза, започнала през 2008 г., разкри, че еврото е уязвимо на атаки от спекуланти на световните пазари. За да противодействат на това, държавите — членки на ЕС решиха да въведат по-добро координиране на своите национални икономически политики и предприеха мерки за изграждането на банков съюз. До скоро европейската програма беше изпълнена с предизвикателства, свързани със сигурността и имиграцията.

Жан Моне, големият архитект на европейската интеграция, завършва мемоарите си от 1976 г. със следните думи. „Суверенните нации от миналото вече не могат да решават проблемите на настоящето: те не могат да гарантират собствения си прогрес или да контролират собственото си бъдеще. Дори Общността е само един етап по пътя към организирания утрешен свят“. В условията на глобализация трябва ли през 2017 г. да считаме, че Европейския съюз вече няма никакво политическо значение? Или трябва да се питаме как да отприщим пълния потенциал на над половин милиард европейци, споделящи едни и същи ценности и интереси?

В Европейския съюз вече членуват почти 30 държави с различни истории, езици и култури, но и със значителни разлики в стандарта на живот. Може ли толкова много и разнообразни нации да образуват общо политическо „публично пространство“? Могат ли неговите граждани да развият споделено чувство за „европейска принадлежност“ и същевременно да останат дълбоко свързани със своята страна, регион и местна общност? Може би да, ако днешните държави членки последват примера на първата европейска общност, която води началото си от руините на Втората световна война. Нейната морална легитимност се основава на помирението и укрепването на мира между бивши врагове. Тя се придържа към принципа, че всички държави-членки, без значение дали са големи или малки, имат равни права и зачитат малцинствата.

Възможно ли ще бъде да продължаваме да задълбочаваме европейската интеграция, като твърдим, че всички страни и народи от ЕС искат едно и също? Или лидерите на ЕС ще си служат по-често с механизма на „засилено сътрудничество“, при който групи от държави членки могат да напредват без останалите в една или друга посока? Ако този вид договорености се увеличат, това може да доведе до положение, в което всяка държава членка е свободна да избира дали да упражнява дадена политика или да участва в дадена институция. Това решение може и да привлича със семплотата си, но ЕС винаги се е основавал на принципа на солидарността, според който освен предимствата се споделят и разходите. Това означава общи правила и общи политики.

Същевременно неотдавнашната икономическата криза показа, че страните, използващи еврото като своя парична единица, са в особено положение на зависимост, което ги кара да функционират като ядро от държави в рамките на ЕС. Европейската комисия предложи увеличена интеграция на еврозоната със засилена финансова, бюджетна и икономическа политика, но също така и увеличение на легитимността и политическата отговорност за тази политика. Идеята се състои в това, че „качествена стъпка“, целяща превръщането на еврозоната в зона с единно икономическо управление, ще придаде нова динамика на Съюза като цяло и следователно ще е от полза за целия континент.

Последните събития подчертаха нуждата от по-голямо европейско сътрудничество в области, запазени за националния суверенитет: например сигурността и отбраната, както и правосъдието и вътрешните работи, и особено въпроса за бежанците. Вероятно това ще бъдат областите, в които ЕС ще бъде изправен пред най-големи предизвикателства и ще има нужда от общи решения, за да засили чувството за сигурност у гражданите и да върне доверието им в Съюза.

Глобализацията задължава Европа да се конкурира не само с традиционните си съперници Япония и САЩ, но и с бързоразвиващи се икономически сили като Бразилия, Китай и Индия. Може ли Европа да продължава да ограничава достъпа до единния си пазар, за да защитава социалните си и екологични стандарти? Дори и да го направи, не може да избяга от грубата действителност на международната конкуренция. Поради това е вероятно много фактори да продължат да тласкат Европа към това да се превърне в наистина глобално действащо лице, което действа единно на световната сцена и се застъпва ефективно за интересите си, като изразява единна позиция.

В същото време много европейци смятат, че ЕС трябва да бъде по-близо до своите граждани. Европейският парламент, който получава все по-големи правомощия с всеки нов договор, се избира чрез пряко и всеобщо гласуване на всеки пет години. Процентът на действително гласуващите на тези избори обаче е различен в различните страни и избирателната активност често е слаба. Предизвикателството пред европейските институции и националните правителства е да намерят по-добри начини за информиране на обществеността и общуване с нея (чрез образование, мрежи на неправителствени организации и др.) и по този начин да стимулират появата на общо европейско обществено пространство, в което гражданите на ЕС могат да оформят политическата програма. Това е едно от ключовите предизвикателства, с което както държавите членки, така и европейските институции трябва да се заемат, за да се преборят с евроскептицизма, който подкрепя възхода на популизма и отслабва демокрацията.

Една от най-силните страни на ЕС е способността му да разпространява европейските ценности отвъд своите граници: това са ценности като зачитането на правата на човека, върховенството на закона, опазването на околната среда и свободната икономика в устойчива и организирана рамка, както и поддържането на социални стандарти. Степента, до която Европа е способна да затвърди ценностите си, ще определи доколко други региони по света я възприемат като положителен пример.

Ние ще имаме възможност да преценим дали ЕС е постигнал целите си и дали има конкретни резултати само ако успеем да си отговорим на въпроси като:

• Как да намерим справедливо и дълготрайно решение на проблема с имиграцията и бежанците?
• Как да гарантираме балансирани публични финанси докато защитаваме ефективния и справедлив социален модел?
• Как да финансираме социалното благосъстояние по ефективен начин? Как да се справяме със застаряването на населението без да обременяваме следващите поколения?
• Как да намерим етични отговори на трудните, но чувствителни предизвикателства, поставени от научния и технологичния прогрес, най-вече в областта на биотехнологиите?
• Как да гарантираме безопасността на гражданите на ЕС без да накърняваме свободата им?
• Как да гарантираме устойчива и обща отбрана на гражданите на ЕС в свят с непредсказуеми глобални заплахи?

Ако успее да постигне всичко това, Европа ще продължи да бъде уважавана и ще остане източник на вдъхновение за останалата част от света.

КАК ДА СЕ СВЪРЖЕТЕ С ЕС

ПРЕДСТАВИТЕЛСТВА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ

ИНФОРМАЦИОННИ БЮРА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ

ДЕЛЕГАЦИИ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Във връзка с тази публикация

Европа в  12 урока

Европейска комисия
Генерална дирекция „Комуникации“
Отдел „Информация за гражданите“
1049 Брюксел
БЕЛГИЯ

Текстът е  актуализиран през август 2017 г.

© Европейски съюз, 2017 г.

Възпроизвеждането е  разрешено, при условие че се посочи източникът. Политиката на повторно използване на документите на Комисията е  регламентирана с  Решение 2011/833/ЕС (ОВ L  330, 14.12.2011 г., стр. 39). За използването или възпроизвеждането на снимки или други материали, за които ЕС не е  носител на авторското право, трябва да се иска разрешение направо от носителите на това право.

Identifiers