Планиране на преструктурирането на банки в рамките на Единния механизъм за преструктуриране

Кpатко изложение

През 2014 г. ЕС прие правна рамка за справяне с проблемните банки — Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), втория стълб на Европейския банков съюз. Механизмът се прилага за банки в държавите членки от еврозоната. Той обединява Единния съвет за преструктуриране (Съвет за преструктуриране или СП) — органът за преструктуриране, който отговаря за значимите банки и за трансграничните банки, независимо от тяхната значимост — и националните органи за преструктуриране (НОП), които отговарят за по-малко значимите банки в съответните им области на компетентност.

Целта на механизма е да се запази финансовата стабилност и да се осигури организираното преструктуриране на проблемни банки с минимални разходи за данъкоплатците и реалната икономика. За тази цел рамката осигурява инструменти за преструктуриране на банки, които са проблемни или има вероятност да станат такива, след като органът за преструктуриране е решил, че банката не може да премине през обичайните производства по несъстоятелност съгласно националното законодателство. За да се подготвят, органите са задължени да изготвят проекти на оздравителни планове за всяка банка, които, като общо правило, трябва да актуализират ежегодно.

През 2017 г. Сметната палата публикува първия си одитен доклад, в който извърши оценка дали СП разполага с необходимите средства да извършва ефективно преструктуриране на банки. С цел да информира създателите на политики и заинтересованите страни за настоящото състояние на готовност на ЕМП, Сметната палата извърши този втори одит, за да разгледа осъществявания от СП надзор на плановете за преструктуриране за по-малко значимите банки, както и последващите действия по резултатите от нейния предишен одит.

За тази цел Сметната палата провери дали рамката на политиката и организационната структура са подходящи и дали е постигнат напредък по отношение на качеството и графика на приетите планове за преструктуриране. Одитната дейност се проведе от април 2019 г. до януари 2020 г., като Сметната палата разгледа извадка от планове за преструктуриране, приети през 2019 г. и 2020 г.

Сметната палата обърна внимание на наличието на някои пропуски, които само законодателят може да коригира, като например i) финансирането в случай на преструктуриране и ii) фактът, че националните производства по несъстоятелност не са хармонизирани. В допълнение Сметната палата отбеляза, че правилата относно споделянето на тежестта се различават според това дали банката се преструктурира или получава държавна помощ в контекста на производство по несъстоятелност.

Общото заключение на Сметната палата е, че през последните години ЕМП е постигнал напредък, но въпреки това липсват някои ключови елементи и са необходими допълнителни усилия в планирането на преструктурирането на банки. По-специално, Сметната палата констатира, че политиките не са обхванали всички засегнати области или са съдържали слабости. До август 2020 г. с някои малки изключения политиките не са изрично насочени към НОП относно банките от тяхната компетентност, но пък са могли да им служат за отправна точка. През август 2020 г. е приет първият набор от насоки за НОП относно банките от тяхната компетентност.

Що се отнася по-конкретно до пречките пред преструктурирането, СП все още не е определил тези, които са съществени. СП е възприел поетапен подход, при който най-напред определя потенциалните пречки, а след това тяхната същественост. По този начин банките разполагат с време за разрешаване на нерешените въпроси. В резултат на това не започва предвидената в правната рамка административна процедура за отстраняване на съществените пречки. Докато няма заключение относно естеството на пречките, няма и заключение относно възможността за преструктуриране на съответната банка.

Сметната палата установи, че качеството на плановете за преструктуриране се е подобрило, тъй като процентът на изпълнените изисквания по Единния наръчник се е увеличил до 60 % в извадка от плановете за 2018 г., за разлика от едва 14 % в извадка от плановете за 2016 г. Въпреки това СП е забавил приемането на плановете за преструктуриране от 2018 г. и е актуализирал само ограничен брой планове през 2019 г. Освен това НОП са постигнали и напредък в приемането на своите планове за преструктуриране, но някои от тях не са успели да постигнат заложените целеви стойности и/или са отложили плановете си за някои по-сложни банки.

Съветът за преструктуриране си взаимодейства успешно с НОП. Същото важи и за взаимодействието между Съвета за преструктуриране и Европейската централна банка (ЕЦБ) в ролята ѝ на банков надзорен орган. Ефективното преструктуриране обаче зависи от това надзорният орган да вземе достатъчно рано решение за „мерките за ранна намеса“, които банките трябва да предприемат, и дали дадена банка е проблемна или има вероятност да стане проблемна. Настоящата правна база не предвижда обективни и количествено измерими критерии за задействане на такива решения.

Положението с персонала в Съвета за преструктуриране се е подобрило, но надзорът върху плановете за преструктуриране на по-малко значимите банки, представени от НОП, все още е затруднен поради липсата на персонал. Положението с персонала на ниво НОП варира значително. Сметната палата установи също така, че се е увеличил делът на служители от СП, разпределени за значими банки и за банки, извършващи трансгранична дейност. Същевременно националните органи за преструктуриране малко са намалили участието на свои служители.

За да се повиши готовността на ЕМП, Сметната палата би препоръчала Съветът за преструктуриране:

• да подобри своя набор от политики относно планирането на преструктурирането от страна на ЕМП;
• да осигури своевременно приемане и пълно съответствие на плановете за преструктуриране със законовите изисквания;
• да подобри организационната структура на ЕМП;
• заедно с Комисията да прикани законодателите да определят обективни и количествено измерими критерии за навременни надзорни действия.
  

Въведение

Единен механизъм за преструктуриране — основна информация

Преди финансовата криза, избухнала през периода 2007—2008 г., проблемните банки бяха ликвидирани съгласно националното законодателство за несъстоятелността. Там, където e било преценено, че банките са прекалено големи, за да бъдат оставени да изпаднат в неплатежоспособност, националните органи са прибегнали към използване на парите на данъкоплатците, за да предотвратят техния фалит. Изпадането на трансгранична банка в неплатежоспособност е можело да създаде и допълнителни рискове. Тъй като кризата разкри, че органите не разполагат с процедури и инструменти, за да ликвидират банките по обичайния ред, през 2014 г. ЕС създаде ЕМП — вторият стълб на Европейския банков съюз.

ЕМП обединява Съвета за преструктуриране, Съвета на ЕС, Европейската комисия и НОП на участващите държави членки. Той се подпомага от Единния фонд за преструктуриране (ЕФП), който се финансира от банки в еврозоната.

ЕМП осигурява рамка за ликвидиране на банки¹ по обичайния ред. Целта му е да се избегнат значителни неблагоприятни последици за финансовата стабилност и да се защитят гарантираните вложители, а също и публичните средства, като се сведе до минимум зависимостта от извънредна публична финансова подкрепа. Преструктурирането е крайно средство, предназначено да позволи на банката да продължи да изпълнява своите критични функции. Критичните функции са банкови дейности, услуги или операции, чието прекъсване може да доведе до срив във финансовата стабилност или в предоставянето на услуги от важно значение за реалната икономика. Всъщност, ако банката няма критични функции и изпадането ѝ в неплатежоспособност няма до доведе до риск за финансовата стабилност, тя ще бъде ликвидирана съгласно националното законодателство за несъстоятелността.

През последните години ЕС е разработил набор от хармонизирани правила за надзор и преструктуриране на банки. По своя замисъл те са известни като „Единния наръчник“. По отношение на преструктурирането Единният наръчник включва основно Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките (ДВПБ²), Регламента за Единния механизъм за преструктуриране (РЕМП³), делегираните регламенти или регламентите за изпълнение на Комисията, както и стандартите и насоките на Европейския банков орган (ЕБО). Освен това, за целите на подготовката за преструктуриране, органите за преструктуриране разработват наръчници и указания, в които се определят политиките, които трябва да бъдат прилагани (вж. фигура 1).

Източник: ЕСП.

Сътрудничество в рамките на Единния механизъм за преструктуриране

Ролята на Съвета за преструктуриране и НОП

От януари 2015 г. насам Съветът за преструктуриране отговаря за преструктурирането при необходимост на всички значими банки в еврозоната, както и на по-малко значими банки, които извършват трансгранична дейност⁴. Към края на 2019 г. Съветът за преструктуриране обхваща 128 банки, което представлява приблизително 85 % от общите банкови активи в еврозоната.

Отговорността за всички други банки, т.е. по-малко значимите банки (2 249 според работната програма на Съвета за преструктуриране за 2020 г., вж. фигура 2), е на НОП. Съветът за преструктуриране обаче отговаря за ефективното и последователно функциониране на ЕМП и поради това е натоварен със задачата да упражнява надзор върху планирането на преструктурирането от страна на НОП от еврозоната. Освен това, когато е необходимо за да се осигури последователното прилагане на стандартите за преструктуриране, Съветът за преструктуриране може да реши — или даден НОП може да поиска от него — да упражни всичките си правомощия директно върху банки, които първоначално са били в обхвата на компетентност на този НОП.

Източник: ЕСП, въз основа на работната програма на Съвета за преструктуриране за 2020 г.

Съответната банка трябва да отговаря на поне един от критериите по таблица 1, за да бъде квалифицирана като значима; в противен случай тя се квалифицира като по-малко значима.

За да бъде подготвен за евентуалното изпадане в неплатежоспособност на някоя банка, органът за преструктуриране:

1. изготвя планове за преструктуриране за всички банки в обхвата на неговата компетентност;
2. определя минималното ниво на задълженията и собствения капитал с капацитет за поемане на загуби в случай на преструктуриране (защитен буфер, известен като минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения (МИПЗ).

Задачите, свързани с действителното изпълнение на преструктурирането (управление на кризи), не са описани тук, тъй като не попадат в обхвата на настоящия одит.

Плановете за преструктуриране трябва да се преразглеждат и се актуализират поне веднъж годишно. Времето от изготвянето на съответния план до неговото приемане е известно като цикъл на планиране. Планът за преструктуриране е изчерпателен документ, в който, наред с другото, следва да се посочват подробно характеристиките на банката, да се определят нейните критични функции, да се идентифицират и да се посочат мерки за преодоляване на всички пречки пред възможността за нейното преструктуриране и да се определят МИПЗ на банката. В него следва да се достига до заключение относно i) предпочитаната стратегия за преструктуриране, т.е. дали банката следва да бъде ликвидирана съгласно националното законодателство за несъстоятелност или да кандидатства за преструктуриране, и ii) дали банката може да бъде преструктурирана (т.е. безопасно е тя да изпадне в неплатежоспособност) (вж. точка 03).

Ако органът за преструктуриране прецени, че дадена банка следва да бъде поставена в режим на преструктуриране, в плана следва да се описва кой от инструментите за преструктуриране трябва да бъде приложен (вж. фигура 3). В него също така следва да се посочват подробно субектите от банковата група (предприятието майка и/или дъщерните предприятия), към които трябва да се приложат инструментите за преструктуриране, т.е. т.нар. „входна точка“ (една или множество входни точки).

Източник: Адаптирано от Съвета за преструктуриране.

Съветът за преструктуриране взема своите решения по време на изпълнителни и пленарни сесии. На пленарните сесии присъства представител на всеки НОП (за повече подробности вж. приложение I). Плановете за преструктуриране за банките, които попадат в обхвата на компетентност на Съвета за преструктуриране, се представят за одобрение на изпълнителната сесия.

Взаимодействие с други органи на ЕС и национални органи

СП работи в тясно сътрудничество с НОП, Комисията, ЕБО и надзорните органи, отговарящи за банките от еврозоната (т.е. ЕЦБ и компетентните национални органи) (вж. фигура 4). Например плановете за преструктуриране за значимите банки се изготвят от вътрешни екипи по преструктуриране, оглавявани от Съвета за преструктуриране, които се състоят от служители на Съвета за преструктуриране и на съответния НОП. Основните практически договорености за сътрудничеството между СП и НОП са заложени в рамково споразумение за сътрудничество, прието през 2016 г. и изменено през 2018 г.

Източник: ЕСП въз основа на РЕМП.

Сътрудничеството между органа за преструктуриране и органа за банков надзор включва, наред с другото, следното:

• надзорният орган предоставя обратна информация по проектоплана за преструктуриране;
• органът за преструктуриране предоставя обратна информация по плана за възстановяване на банката, оценен от надзорния орган. Планът за възстановяване включва мерките, които банката планира да предприеме, когато са нарушени определени показатели.

Сътрудничеството и обменът на информация между Съвета за преструктуриране и ЕЦБ се основават на меморандум за разбирателство, който е преразгледан през май 2018 г.

ЕБО отговаря, наред с другото, за:

• разработването на проекти на регулаторни технически стандарти и технически стандарти за изпълнение и насоки, като например съдържанието на цялостен план за преструктуриране;
• разработването на образци, напр. за докладване и оповестяване на МИПЗ;
• мониторинга на органите за преструктуриране въз основа на периодични прегледи, за да се гарантира, че те разполагат с експертния опит, ресурсите и оперативния капацитет да изпълняват дейностите си по преструктуриране.

ЕБО също така трябва да бъде уведомен, когато Съветът за преструктуриране или НОП достигнат до заключение, че дадена банка не може да бъде преструктурирана.

Комисията отговаря за периодичния преглед на прилагането на Единния наръчник. През април 2019 г. тя публикува доклада от първия си преглед, в който достига до заключението, че е твърде рано да се разработват и приемат законодателни предложения⁵. Регулаторните технически стандарти и техническите стандарти за изпълнение, разработени от ЕБО, се приемат от Комисията под формата на делегирани регламенти/регламенти за изпълнение.

Обхват и подход на одита

Обхват и методология

През 2017 г. Сметната палата извърши за първи път одит на СП, като се съсредоточи върху извършваното от него планиране на преструктурирането за значими банки⁶. Тъй като Съветът за преструктуриране е създаден едва през 2015 г. и като се има предвид, че при първоначалния си одит Сметната палата установи, че СП трябва да положи още много усилия, решихме да се извърши допълнителен одит, при който да се разгледа планирането на преструктурирането за по-малко значимите банки и да се проследят последващите действия по предходния одит. Сметната палата се опита да хвърли светлина върху настоящото състояние, що се отнася до готовността на ЕМП във връзка с преструктурирането на банките.

За да прецени дали ЕМП е добре подготвен да се справи с преструктурирането на банките, Сметната палата провери дали:

• Съветът за преструктуриране разполага с подходяща рамка на политиката, за да се осигури оптимално качество на плановете за преструктуриране, изготвени за банките в обхвата на компетентност на СП;
• изготвянето на плановете за преструктуриране за значимите и по-малко значимите банки се развива в правилната посока;
• организационната структура на ЕМП е подходяща.

За целите на одита Сметната палата провери наличната в Съвета за преструктуриране документация и проведе интервюта с негови служители. Сметната палата извърши оценка на извадка от планове за преструктуриране от цикъла за 2018 г. (вж. точка 09). Цикълът за 2018 г. се основава на финансовите данни на банките към края на 2017 година и завършва през 2020 г., когато са приети последните планове. Използваната от Сметната палата извадка се състои от шест плана за банки, които нямат колегия за преструктуриране, и два плана за банки с колегия за преструктуриране. Сметната палата провери и извадка от три оценки, направени от СП, обхващащи 16 плана за по-малко значими банки, представени от НОП, и извадка от два опростени плана за преструктуриране, също представени от НОП.

Бяха проведени интервюта със служители на Комисията (Генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (FISMA) и на ЕБО. Сметната палата също така направи информационни посещения в четири НОП (Германия, Италия, Латвия и Люксембург), които отговарят за голям брой банки или вече имат опит с преструктурирането на банки. И накрая, Сметната палата извърши проучване сред 19-те НОП в Европейския банков съюз.

Одитната работа на място беше извършена между април 2019 г. и януари 2020 г. и следователно приключи преди избухването на епидемията от COVID-19. Поради тази причина в настоящия доклад не са взети предвид развитията в политиките или други промени, възникнали в отговор на пандемията, освен ако не е посочено друго.

Достъп до одитни доказателства и въпроси, свързани с поверителността

Одитните правомощия и мандатът за извършване на одита произтичат от общите разпоредби на член 287 от ДФЕС⁷, който предоставя на Европейската сметна палата пълен достъп до цялата документация, която е необходима за изпълнението на одитната задача. Въпреки това, позовавайки се на съображения за поверителност, служителите на Съвета за преструктуриране редактираха документите, като закриха с плътна черна линия цялата информация и данни, които биха позволили на Сметната палата да идентифицира банката, за която се отнася планът за преструктуриране в извадката. Поради това Сметната палата не беше в състояние да равни изчисленията на МИПЗ (във връзка с данните от ЕЦБ, вж. точка 23), да оцени критичността на банковите функции или да провери последователността на оценките на СП за критичността на банковите функции в различните планове за преструктуриране. Независимо от това, в сравнение с предишния одит достъпът до информация се е подобрил, тъй като бяха предоставени пълни планове за преструктуриране, а не просто избрани глави.

Освен това Сметната палата не получи достъп до следните документи, които са изготвени от ЕЦБ, но се съхраняват и в документацията на Съвета за преструктуриране: i) плановете за възстановяване на банки и ii) обратната информация от ЕЦБ относно проектоплановете за преструктуриране, изготвени от СП. Сметната палата поиска тези документи от СП в самото начало на одита. Към момента, в който СП информира Сметната палата, че ЕЦБ се е съгласила одиторите на ЕСП да получат достъп до документите във физическа зала за данни в сградата на СП, вече бяха влезли в сила ограничителните мерки във връзка с пандемията от COVID-19, което попречи на Сметната палата да се запознае с документите. След консултация с ЕЦБ Съветът за преструктуриране информира Сметната палата, че не е постигнато съгласие тези документи да бъдат достъпни във виртуална зала за данни поради съображения за сигурност на данните.

За разлика от това, що се отнася до констатациите и заключенията, представени в настоящия доклад, Сметната палата разполагаше с необходимите доказателства.

Констатации и оценки

Рамката на политиката е подобрена, но в определени ключови области продължават да съществуват недостатъци

Съветът за преструктуриране е разработил подробни политики, за да гарантира качеството и последователността на плановете за преструктуриране на банките, които попадат в обхвата на компетентност на СП, и на потенциалните действия за преструктуриране в тях. Политиките, приети от изпълнителната сесия на Съвета за преструктуриране, са изложени в ръководството за планиране на преструктурирането — вътрешния документ за политиката на СП, както и в хоризонтални технически бележки. До момента на актуализацията на ръководството през 2019 г. съдържанието на тези бележки, издадени между 2016 г. и 2019 г., е било включено в него, макар и не толкова подробно. Изготвени са били и отделни документи за политиката във връзка с МИПЗ, като през април 2020 г. Съветът за преструктуриране е издал документ, в който подробно описва своите „Очаквания за банките“ (вж. фигура 5).

Източник: ЕСП.

С изключение на случая на МИПЗ, през обхванатия от одита период НОП не са били задължени да се придържат към тези политики, когато изготвят плановете за по-малко значими банки. Независимо от това, като се има предвид значението на тези политики за всички категории банки, те може да се използват като отправна точка за НОП при разработването на собствените им политики.

Съветът за преструктуриране е групирал своите политики около осем области, отразяващи процеса на планиране на преструктурирането (вж. фигура 6). Политиките са били разработени в тясно сътрудничество с НОП.

Забележка: Ръководството за планиране на преструктурирането съдържа специална глава за всяка от тези осем области.

Източник: Съвет за преструктуриране.

В специалния си доклад от 2017 г. Сметната палата заключава, че Съветът за преструктуриране не разполага с цялостна система от политики за планирането на преструктурирането. В него Сметната палата препоръчва i) ръководството за планиране на преструктурирането да стане задължително; ii) да се изготвят ясни и последователни политики относно съществените пречки и МИПЗ, и iii) да се включат насоки във връзка с всички сценарии за преструктуриране.

Ето защо Сметната палата провери дали:

1. Съветът за преструктуриране е приел всички съответни политики, необходими за изготвянето на планове за преструктуриране за банките в обхвата на неговата компетентност;
2. разработените политики са със задоволително качество.

Все още липсват редица важни политики, приложими за банките в обхвата на компетентност на Съвета за преструктуриране

Политиките, изложени в ръководството, са предназначени да насочват вътрешните екипи по преструктуриране при изготвянето на плановете за преструктуриране за значимите банки. Това ръководство не е задължително. Сметната палата също така научи, че вътрешните екипи по преструктуриране не са длъжни да мотивират в плана за преструктуриране евентуално отклонение от ръководството и действително не откри такава обосновка в нито един от плановете от извадката.

Сметната палата провери политиките на Съвета за преструктуриране и установи, че към април 2020 г. някои от тях още не бяха изготвени. Първо, липсва политика за „финансова непрекъсваемост“. Осигуряването на финансиране, след като процесът на преструктуриране е започнал, е от решаващо значение, тъй като съответната банка може да има затруднения с достъпа до ликвидността, необходима за рефинансиране на нейните задължения, когато те станат изискуеми, например поради съмнения относно нейната жизнеспособност. За да се подчертае важността на този въпрос, може да се даде като пример изпадането в неплатежоспособност на Hypo Real Estate: През 2008 г. германските публични власти е трябвало да осигурят ликвидност в размер на 145 млрд. евро. Съветът за преструктуриране счита, че развитието на политиката за тази област е многогодишен проект, който според него няма да бъде завършен преди 2022 г. И накрая, в документа на СП „Очаквания за банките“ (вж. точка 25) се посочва, че банките трябва да докажат способностите си в областта на финансовата непрекъсваемост до 2023 г.

Аспект, тясно свързан с финансовата непрекъсваемост при преструктурирането, е предпазният механизъм на публичния сектор. Този предпазен механизъм би могъл временно да се използва от СП за осигуряване на финансиране при преструктурирането на банка, която е проблемна или е с вероятност да стане проблемна. През декември 2019 г. Еврогрупата изрази принципно съгласие Европейският механизъм за стабилност да осигури подкрепа от приблизително 65—70 млрд. евро. Планираната промяна в Договора за създаване на Европейски механизъм за стабилност⁸ все още не е подписана. Предпазният механизъм е предназначен да замени инструмента за пряка рекапитализация, за който в Европейския механизъм за стабилност са предвидени 60 млрд. евро. Според експертите осигуряването на предпазен механизъм може би няма да е достатъчно, за да се отговори на нуждите от финансиране при преструктуриране, по-специално относно осигуряването на ликвидност, и те призовават за допълнителни мерки⁹.

Второ, липсва политика за „управление и комуникация“ във връзка с преструктурирането. Това се отнася например до структурата на управление, необходима за гарантиране на предоставянето на данни, както и на ефективния надзор и вземането на решения по време на планирането на преструктуриране и при криза. Тъй като много решения трябва да бъдат взети в изключително кратки срокове, солидната структура за управление и комуникация е от решаващо значение.

Трето, липсва обща политика относно „изискванията за информация“. Това се отнася например до данните, които банките са длъжни да предоставят на СП с оглед на прилагането на инструментите за преструктуриране или за подпомагане на оценките на активите в случай на преструктуриране. Изготвянето на точни доклади за оценка са от съществено значение за цялостния успех на преструктурирането на съответната банка. Ако докладите за оценка са неточни, те могат да удължат във времето финансовите затруднения или да подтикнат акционерите и кредиторите да заведат дело и да поискат обезщетение¹⁰.

И накрая, в ръководството за планиране на преструктурирането липсва политика, която да определя субектите в групата, към която ще се прилагат действия за преструктуриране (т.нар. „входна точка“, вж. точка 10). Входната точка предопределя колко органа за преструктуриране ще упражняват правомощия и ще прилагат инструменти за преструктуриране. При една входна точка правомощията се дават само на един орган, докато при множество входни точки участват повече от един орган за преструктуриране.

СП възнамерява да публикува или да актуализира своите политики в редица области през 2020 г. Като първа стъпка в края на април 2020 г. СП публикува документ, в който се излагат неговите „Очаквания за банките“. Този документ обаче все още не предоставя подробни политики по аспектите, описани по-горе.

Установените политики имат известни слабости

Сметната палата оцени качеството на политиките, прилагани по време на одитирания период, и откри слабости, свързани с три области: I) оценката на обществения интерес, ii) определянето на съществените пречки пред възможността за преструктуриране и iii) прилагането на изискването за МИПЗ и инструмента за споделяне на загуби.

Оценка на обществения интерес

Едно от условията за извършване на преструктуриране, когато дадена банка е обявена за проблемна или има вероятност да стане такава, е то да е в обществен интерес, т.е. целите на преструктурирането не биха били изпълнени в същата степен, ако банката се ликвидира съгласно националното законодателство за несъстоятелността. Примери за такива цели на преструктурирането са:

• осигуряване на непрекъснатост на критичните функции на съответната банка;
• избягване на значителни неблагоприятни последици за финансовата стабилност;
• защита на гарантираните депозити;
• защита на публичните средства.

Поради тази причина съответният орган за преструктуриране трябва да извърши оценка на обществения интерес. Според проучване, възложено от Комисията, няколко заинтересовани страни заявяват, че тази оценка следва да се осъществява по по-съгласуван начин в целия ЕС¹¹. Някои заинтересовани страни също така не са съгласни с мнението на СП, че „преструктурирането е предназначено за малко на брой банки, а не за много на брой“. Предвид средата на банките от еврозоната Съветът за преструктуриране действително счита, че заради оценката на обществения интерес действията по преструктуриране в крайна сметка ще се прилагат само за няколко банки, тъй като повечето банки ще бъдат ликвидирани съгласно националното законодателство за несъстоятелността¹².

Що се отнася до оценката дали някои функции в дадена банка са критични (вж. точка 03), Сметната палата установи, че в политиката на СП не са посочени ясно определени прагове (напр. процент от пазарния дял). Въз основа на извършеното от Сметната палата проучване и проведените интервюта с НОП, както и нейната проверка на документите на Съвета за преструктуриране, тя заключава, че има несъответствия между оценките на вътрешните екипи по преструктуриране по отношение на критичните функции. В резултат на тези несъответствия и липсата на ясни насоки съществува риск СП да не определи дадена функция като критична, въпреки че реалната икономика би била засегната отрицателно в случай на изпадане на банката в неплатежоспособност.

Що се отнася до целта при преструктурирането за защита на гарантираните депозити, Сметната палата установи, че когато се прецени, че финансирането на националните схеми за гарантиране на депозитите, създадени на ниво държави членки, не е достатъчно за справяне при криза, това означава, че гарантираните депозити не са добре защитени. Това обаче не е достатъчна причина Съветът за преструктуриране да счита, че преструктурирането на въпросната банка би било в обществен интерес.

Що се отнася до защитата на публичните средства, Сметната палата отбелязва, че правилата за споделяне на тежестта между i) акционерите и определени кредитори, и ii) публичния сектор се различават в зависимост от това дали се прилага преструктуриране или национално производство по несъстоятелност (вж. фигура 7):

• съгласно правната уредба публична подкрепа при преструктуриране чрез ЕФП може да се осъществи само когато загубите на банката са покрити посредством споделяне на загуби в размер на най-малко 8 % от общите задължения и собствения капитал на банката. Приносът на ЕФП по принцип е ограничен до 5 % от общите задължения и собствения капитал на банката¹³. Международният валутен фонд предложи да се въведе освобождаване от изискването за финансова стабилност¹⁴, т.е. освобождаване, което да се използва само по време на криза в цялата еврозона или на криза в цялата държава. Според проучването на Сметната палата по-голямата част от НОП (60 %) са съгласни с това предложение;
• ако дадена банка се ликвидира съгласно националното законодателство за несъстоятелността, държавите членки също може да счетат за необходимо да предоставят публична подкрепа. В съответствие със съобщението на Комисията относно банковия сектор¹⁵ изискванията за споделяне на тежестта се прилагат за акционерите и притежателите на подчинени задължения: те трябва да покрият изцяло разходите по мерките. Обратно на сценария за преструктуриране, от притежателите на първостепенен дълг не се изисква принос. Международният валутен фонд препоръчва да се установят по-строги принципи за споделянето на тежестта по правилата за държавната помощ¹⁶.

Източник: ЕСП, въз основа на цитираната правна уредба.

Както се вижда от третия ред на фигура 7, въз основа на настоящата политика на Комисията относно държавната помощ, отразена в нейното съобщение относно банковия сектор, по-голяма публична подкрепа (държавна помощ) може да бъде предоставена в рамките на националното производство по несъстоятелност, отколкото при преструктуриране. Това е от значение, когато става въпрос да се прецени какъв е общественият интерес. Има два вида оценки — едната се извършва от СП, а другата от Комисията:

• В съответствие с целите на преструктурирането (вж. точка 38) СП следва да оцени дали изпадането в неплатежоспособност на дадена банка ще има значителни неблагоприятни последици върху финансовата стабилност, и следва да сведе до минимум предоставянето на извънредна публична финансова подкрепа;
• От своя страна Комисията, преди да одобри държавната помощ, която държавите членки предоставят в процеса на ликвидация на дадена банка съгласно националните производства по несъстоятелност, следва да оцени дали тази държавна помощ ще е необходима с цел коригиране на сериозни затруднения в икономиката на съответната държава членка. В предходен одит Сметната палата отбеляза, че Комисията счита, че държавите членки са в най-добра позиция да направят първоначална оценка дали неконтролираното напускане на пазара на определена банка би застрашило финансовата стабилност (или би причинило други сериозни затруднения в държавата членка). Беше констатирано също така, че Комисията не е оспорила твърденията на държавите членки, че потенциалната банкова несъстоятелност представлява заплаха за финансовата стабилност¹⁸.

При неотдавнашни случи на изпаднали в неплатежоспособност банки СП посочи, че оценяваните банки могат да бъдат ликвидирани чрез обичайното национално производство по несъстоятелност, без да предизвикват значителни неблагоприятни последици върху финансовата стабилност, и следователно счете, че липсва обществен интерес, който да оправдава използването на инструменти за преструктуриране. На по-късен етап, обаче, Комисията одобри държавната помощ, тъй като според нея ликвидацията на разглежданите банки съгласно обичайните процедури по несъстоятелност ще представлява сериозно затруднение за икономиката. МВФ заключи, че съгласуването на изискванията за споделяне на тежестта, приложими в случай на производство по несъстоятелност, с тези, приложими в случай на преструктуриране, след като в правната рамка е въведена гъвкавост по отношение на финансовата стабилност, би намалило несигурността и би намалило настоящите стимули за държавите членки да търсят начини за справяне с проблемни значими институции в рамките на национални производства по несъстоятелност¹⁹. И накрая, в своята резолюция от 2020 г. относно Банковия съюз Европейският парламент отбелязва „необходимостта да се гарантират еднакви условия на конкуренция и последователно прилагане на проверката за съответствие с обществения интерес“²⁰.

Сметната палата отбелязва, че друг въпрос, който става все по-актуален в дебата по политиката, е този за хармонизирането на националните законодателства за несъстоятелността при банките²¹. 14 от 18-те НОП, отговорили на проучването на Сметната палата, заявяват, че би било полезно или много полезно, ако националните режими за банкова несъстоятелност бъдат хармонизирани. Например „факторите за задействане на националните режими за несъстоятелността в повечето държави не са съгласувани с факторите за задействане на преструктурирането, и по-специално условията, които мотивират преценката, че дадена банка е проблемна или има вероятност да стане такава“²². Постигането на хармонизация обаче е труден процес, тъй като включва области на правото, които остават в сферата на компетентност на държавите членки (например корпоративното право).

На последно място, в плана за преструктуриране следва да се вземат предвид съответните сценарии, включително такива, при които изпадането в несъстоятелност може да бъде изолирано (специфично за банката) или напротив — може да се наблюдава по време на по-мащабна финансова нестабилност или събития, засягащи цялата система. Мнението на СП обаче е, че в РЕМП (член 8) не се предвижда такива събития да се вземат предвид на етапа на извършване на оценка на обществения интерес, в случай че предпочетената стратегия е тази за прилагане на националното законодателство за несъстоятелността. Ето защо в ръководството на СП за планиране на преструктурирането този аспект не е прецизиран (вж. точка 28). Някои НОП тълкуват законодателството по различен начин. Комисията признава, че има известна свобода на тълкуване.

Насоки за определяне на съществените пречки пред възможността за преструктуриране

Съгласно Единния наръчник Съветът за преструктуриране трябва да прецени дали дадена банка може да бъде преструктурирана или не. Приема се, че дадена банка може да бъде преструктурирана, ако е осъществимо и вероятно или дейността ѝ да се прекрати чрез обичайно производство по несъстоятелност, или тя да се преструктурира, като се използват инструменти за преструктуриране и се упражняват правомощия за преструктуриране. Поради тази причина органът за преструктуриране трябва да прецени дали има препятствия, т.е. пречки пред преструктурирането на дадена банка. Органът за преструктуриране трябва също така своевременно да уведомява ЕБО, когато се счита, че дадена банка не може да бъде преструктурирана.

След като Съветът за преструктуриране достигне до заключение, че дадена пречка е съществена по своя характер, се стартира административна процедура, за да се гарантира, че въпросната банка ще коригира ситуацията (вж. фигура 8). Административният процес включва няколко заинтересовани страни. На банката може да са ѝ необходими 12 месеца или повече, за да представи окончателния план за изпълнение, предназначен да отстрани съществената пречка.

Източник: ЕСП, адаптирано от СП.

Въз основа на препоръка, отправена в Специален доклад № 23/2017 на Сметната палата (вж. точка 28), през септември 2018 г. СП публикува своята политика относно определянето и справянето с пречките пред възможността за преструктуриране. Съветът за преструктуриране е приложил тази политика само за малка част от плановете за преструктуриране, изготвени през 2019 г. СП работи по усъвършенстването на своите насоки към вътрешните екипи по преструктуриране, и по-специално върху това как те да прилагат на практика неговата методология.

Според политиката от 2018 г. като първа стъпка вътрешните екипи по преструктуриране трябва да определят потенциалните пречки. След това вътрешните екипи по преструктуриране трябва да поставят по скàла от ниска до висока оценка на i) въздействието на тези потенциални пречки върху стратегията за преструктуриране, и ii) вероятността за тяхното възникване. Въпреки че политиката съдържа матрица, в която се посочва кога тези оценки водят до заключение, че дадена пречка е съществена, тя на практика е само ориентировъчна. Например потенциални пречки, оценени високо по отношение на въздействието и вероятността от възникване, не се считат автоматично за съществени пречки.

По този начин естеството на оценките е такова, че те включват значителна степен на лично мнение и преценка от страна на вътрешните екипи по преструктуриране. Освен това Съветът за преструктуриране взема предвид редица елементи, преди да обяви дадена пречка за съществена. Например, когато една банка разполага с надежден план за справяне с установените потенциални пречки, не е задължително пречката да се счита за съществена. Всъщност СП разглежда отстраняването на пречките пред възможността за преструктуриране като поетапен процес между него и банките, който може да отнеме известно време.

Тази политика е потвърдена в документа на СП, озаглавен „Очаквания за банките“ (вж. точка 25): той предвижда поетапно изпълнение, при което се очаква банките да развият своя капацитет във всички седем измерения²³, посочени в документа, най-късно до края на 2023 г., независимо от нивото на риска, размера или сложността на банките. Ако бъде постигнато споразумение, съответната банка може да развие своя капацитет и след 2023 г. За сравнение, банките в обхвата на компетентност на английската централна банка имат по-кратки срокове, тъй като всички те трябва да могат да бъдат преструктурирани до 1 януари 2022 г.²⁴

Водещият принцип на тези очаквания е „съвместната работа“, т.е. СП и банките да работят заедно за постигане на възможност за преструктуриране. От банките се очаква да изготвят работен план и самооценка на постигнатия напредък по него, за да се осигури своевременното му изпълнение. 17 от 18-те НОП, отговорили на проучването на Сметната палата, считат този подход за целесъобразен. Съществува риск, обаче, мотивацията на банката да работи със СП за преодоляване на пречките да бъде ограничена особено когато са засегнати бизнес моделите, напр. ако СП планира да приложи инструмента „продажба на стопанската дейност“ (вж. фигура 3).

Освен това Единният наръчник не съдържа разпоредби за такива преходни периоди. Наръчникът изисква наличието на ясно заключение относно това дали банката може да бъде преструктурирана (вж. точка 09), което от своя страна налага предварителното определяне на съществените пречки. Това се потвърждава от решение на ЕБО от 2018 г., което гласи, че установяването на потенциални пречки, без да се определя дали те са съществени, не е в съответствие с Единния наръчник. ЕБО е заключил, че всеки приет план за преструктуриране трябва да включва подробно описание на оценката на възможността за преструктуриране. Това подробно описание трябва да включва всички установени съществени пречки пред възможността за преструктуриране²⁵.

В резултат на поетапния процес, избран от СП, и заради който не са определени съществените пречки, досега СП все още не е подавал уведомления до ЕБО (вж. точка 47), нито НОП са подавали уведомления относно по-малко значимите институции.

В документ, издаден от Европейския парламент (Отдел за подкрепа на икономическото управление)²⁶ в края на 2019 г., се заключава, че към октомври 2019 г. нито един от плановете за преструктуриране не е съдържал напълно развита оценка на пречките пред възможността за преструктуриране. В него се посочва, че „това поражда загриженост относно готовността на банките за евентуално преструктуриране през следващите години“.

Насоки относно МИПЗ и споделянето на загуби

Един от ключовите инструменти за подобряване на възможността за преструктуриране на банките е правното изискване всички банки да изпълняват целите във връзка с МИПЗ, определени от техния орган за преструктуриране (вж. точка 08). Банките трябва да поддържат конкретен размер на собствения капитал и другите приемливи задължения, така че да могат да поемат загубите и да възстановят капиталовата си позиция, без да прибягват до публични средства.

В съответствие с Единния наръчник до 2024 г. банките трябва да изпълнят своите цели във връзка с МИПЗ изцяло, но до януари 2022 г. трябва да изпълнят междинна цел, тъй като може да бъдат затруднени да емитират ценни книжа от типа на МИПЗ.

Съветът за преструктуриране и НОП са правно задължени да издадат официално решение за МИПЗ за всяка банка. Осем от 18-те НОП (44 %), отговорили на проучването на Сметната палата, считат, че такова формализиране е безсмислено, ако МИПЗ се равнява на пруденциалните капиталови изисквания. А общият случай е точно такъв, когато дадена банка е ликвидирана съгласно националното законодателство за несъстоятелността. Сред осемте НОП са тези с най-голям брой банки. Това създава административна тежест за всички участващи страни (СП, НОП и банките).

СП е публикувал политиката за МИПЗ, приложима за цикъла за планиране на преструктурирането за 2018 г., през ноември 2018 г. и я е актуализирал през януари 2019 г. (вж. точка 28). Той също така е публикувал политиката за МИПЗ, приложима за цикъла за планиране на преструктурирането за 2020 г., през май 2020 г. Повечето от направените промени (вж. приложение II за сравнение) произтичат от преразгледания РЕМП²⁷. Все още не е известно как тези законодателни промени ще се отразят на целите във връзка с МИПЗ в краткосрочен и средносрочен до дългосрочен план. СП също така обяви, че възнамерява да оцени потенциалното въздействие на пандемията от COVID-19 върху преходните периоди, необходими за изпълнението в крайна сметка на МИПЗ (вж. точка 58).

Някои от промените, произтичащи от преразгледаната правна рамка, са както следва:

• вече не е задължително да се включва такса за пазарно доверие при изчисляването на целта във връзка с МИПЗ. Съветът за преструктуриране обаче възнамерява да продължи да прилага такава такса;
• в преразгледаната ДВПБ²⁸ се въвежда задължително фиксирано МИПЗ за три категории банки²⁹;
• преразгледаната ДВПБ съдържа изискване за минимално ниво на подчинените задължения (8 % от общите задължения и собствения капитал). Подчинеността предполага, че част от свързаната с МИПЗ цел трябва да бъде изпълнена от подчинени задължения, а не само от първостепенен дълг. Разходите за емитиране на подчинен дълг обикновено са по-високи.

В резултат на незадължителни разпоредби или липса на разпоредби в правната уредба практиките на органите за преструктуриране в ЕС се различават, що се отнася до определянето на МИПЗ (вж. каре 1).

Когато една банка изпадне в неплатежоспособност, независимо дали ще бъде ликвидирана съгласно националното законодателство за несъстоятелността или ще бъде преструктурирана, инвеститорите на дребно могат бъдат засегнати. Неотдавнашните случаи на проблемните банки Veneto Banca, Banco Popolare di Vicenza и Banca Popular доведоха до публичен дебат дали загубите на инвеститорите на дребно следва да се споделят. Първостепенният и подчиненият дълг, който банките в ЕС са пласирали на инвеститори на дребно в еврозоната през 2018 г., се оценява на 262 млрд. евро, пласиран главно на притежатели на облигации в Италия (51 %) и Германия (19 %)³².

В политиката на СП относно инструмента за споделяне на загуби се описват оперативни въпроси във връзка със споделянето на загуби по ценни книжа (акции и облигации). Не са включени обаче оперативни въпроси, свързани с други приемливи задължения, напр. депозити. Освен това в насоките на Съвета за преструктуриране не се определя срок, до който трябва да приключи споделянето на загуби. За сравнение, германският орган за преструктуриране изисква от банките в обхвата на неговата компетентност в рамките на 24 часа да прилагат споделянето на загуби в своите счетоводни книги, и да бъдат в готовност в рамките на 12 часа да задействат външното изпълнение, приложимо към притежателите на облигации/акции.

Според Eдинния наръчник извършваната от органа за преструктуриране оценка на осъществимостта и надеждността на предпочитаната стратегия за преструктуриране (т.е. инструментът, който ще се използва, вж. фигура 3) трябва да включва оценка на всички разновидности на стратегията, планирани като част от нея. Това е особено важно в случаите, когато финансирането на евентуалното преструктуриране не е сигурно (вж. точка 31), тъй като съществува риск преструктурирането да не успее. В случаите на прилагане на инструмента за споделяне на загуби, обаче, политиката на СП не предвижда в достатъчна степен необходимостта вътрешните екипи по преструктуриране да вземат предвид различни стратегии.

При планирането на преструктурирането е постигнат напредък, но са необходими още усилия, за да се изпълнят правните изисквания

Плановете за преструктуриране, изготвени от органите за преструктуриране, следва да са в пълно съответствие с Единния наръчник, като Съветът за преструктуриране трябва да определи датата, до която трябва да бъдат изготвени първите планове за преструктуриране. Според РЕМП, като общо правило, плановете за преструктуриране следва да се актуализират поне веднъж годишно.

Както е посочено в точка 06, СП отговаря за надзора върху работата на НОП, свързана с по-малко значими банки. За тази цел Съветът за преструктуриране има право да издава насоки и общи указания относно задачите, които НОП трябва да изпълняват. В съответствие с рамката за сътрудничество, договорена между СП и НОП, Съветът за преструктуриране следва също така да извършва оценка на плановете за преструктуриране, изготвени от НОП.

Сметната палата оцени дали:

1. в сравнение с резултатите от нейния предишен одит, качеството на плановете за преструктуриране, приети от Съвета за преструктуриране, се е подобрило, т.е. дали се е увеличил броят на изпълнените от плановете изисквания по Единния наръчник;
2. СП е одобрил своевременно планове за преструктуриране на банки, които са в обхвата на неговите правомощия;
3. извършваният от Съвета за преструктуриране анализ на плановете за по-малко значимите банки, представени от НОП, е бил последователен.

Качеството на плановете за преструктуриране за банки, попадащи в обхвата на компетентност на Съвета за преструктуриране, се е подобрило

Въз основа на извадката на Сметната палата от шест плана за преструктуриране от цикъла за 2018 г. тя направи оценка на това дали отговарят на изискванията, определени в Единния наръчник. За тази цел Сметната палата избра 179 такива изисквания, които групира по области (вж. фигура 6), и провери дали те са изпълнени.

Резултатите показват, че 60 % от изискванията са изпълнени (вж. таблица 2). Това представлява подобрение спрямо резултатите от предходния одит на Сметната палата по отношение на извадка от планове за преструктуриране от цикъла за 2016 г., когато бяха изпълнени само 14 %. Наред с този резултат 30 % от изискванията не са изпълнени (2017 г.: 64 %), а 10 % са изпълнени отчасти (2017 г.: 22 %).

Положението по отношение на плановете в извадката се различава значително — от 80 % (план 1) до 40 % (план 6) изпълнени изисквания, както е показано в таблица 3.

В таблица 4 Сметната палата дава примери за изискванията от Единния наръчник, които не са изпълнени от плановете за преструктуриране в извадката.

В допълнение към примерите за недостатъци, посочени в горната таблица:

• в нито един от плановете за преструктуриране в извадката Сметната палата не откри доказателства за проверка от банките на инструмента за споделяне на загуби, въпреки че в специалния доклад от 2017 г. тя отправи препоръка за това. Всъщност съгласно последния документ за политиката на Съвета за преструктуриране — „Очаквания за банките“ — до 2022 г. банките трябва да създадат необходимата инфраструктура за генериране на данните, необходими за извършване на тази проверка;
• По отношение на циклите през 2018 г. и 2019 г. СП е определил само „потенциални“ пречки (следователно няма оценка дали те са съществени или не), въпреки че за по-голямата част от плановете е имало съответната политика за определяне на съществени пречки (вж. точка 49). По отношение на цикъла по планиране на преструктурирането през 2020 г. СП ще определя само потенциалните пречки. Както е споменато в точки 51 и 52, СП разглежда определянето на пречките като непрекъснат процес. Друга последица от факта, че понастоящем не се определя кои пречки са съществени, е, че до момента СП не е утвърдил по-високи целеви стойности във връзка с МИПЗ, за да се вземе предвид наличието на пречки, въпреки че съгласно правната рамка това е възможно. Към ноември 2019 г. СП е определил цели във връзка с МИПЗ на консолидирано равнище за 85 банки, като решенията относно 32 банки предстояха. При 48 банки, съсредоточени основно в пет държави членки (Франция, Гърция, Италия, Нидерландия и Испания), има неизпълнение на МИПЗ в размер на 137 млрд. евро. По цикъла за 2018 г. СП не е приел никакви вътрешни решения във връзка с МИПЗ³⁴.

И накрая, Сметната палата извърши оценка на два плана (вж. точка 19), приети по-късно от плановете в първата извадка, по отношение на определянето на съществени пречки, тъй като те би следвало да са подобрени в това отношение. Сметната палата провери дали е била приложена собствената политика на Съвета за преструктуриране:

• При един от плановете Сметната палата откри, че насоките са били приложени само в ограничена степен. Не са били определени нито съществени, нито потенциални пречки. Вместо това е бил определен само списък от точки, на които да се обърне внимание, тъй като биха могли да се превърнат в потенциални пречки;
• в другия случай Сметната палата откри пропуски в прилагането на насоките. По-специално вътрешният екип по преструктуриране се е отклонил от препоръките в документа за политиката относно оценката на вероятността и възникването (вж. точка 50), като е използвал собствена преценка, т.е. е взел предвид определени смекчаващи обстоятелства. Например, банката е трябвало да работи допълнително по намаляване на времето, което ще отнеме представянето на данните от оценяването в случай на преструктуриране, и фактът, че тя работи по намирането на решения, е счетен за достатъчно основание пречката да бъде оценена като несъществена.

Сметната палата установи, че системата за вътрешен контрол на СП не може да открива слабостите или произтичащите от тях различни нива на качество на плановете за преструктуриране (точки 69—74). Всъщност едно звено в рамките на СП (което отговаря за политиката, процесите и методологията за преструктуриране) е извършило проверки на качеството, като е проверявало дали плановете за преструктуриране, изготвени под контрола на други звена, съответстват на политиките на Съвета за преструктуриране и на Единния наръчник. Ограничените ресурси в звеното означават, че времето за тази проверка е било ограничено. Освен това контролните дейности не са били записвани системно.

Забавяния при приемането на плановете за преструктуриране, попадащи в рамките на правомощията на Съвета за преструктуриране

Въпреки че планове за преструктуриране се изготвят за първи път по цикъла за 2016 г. и последните планове все още разкриват недостатъци в съответствието си с Единния наръчник (вж. точки 69—75), СП никога не е определял дата за приключване на плана за преструктуриране за всяка банка (вж. точка 66). Сметната палата направи същата констатация и оценка в своя Специален доклад № 23/2017. В своята многогодишна работна програма от 2018 г. Съветът за преструктуриране посочва само, че 2020 г. е целта за приключване на изготвянето на планове за преструктуриране. Предвид преходните периоди, дадени на банките съгласно документа „Очаквания за банките“ (вж. точки 31 и 52), обаче е малко вероятно всички планове за 2020 г. да са изцяло в съответствие с Единния наръчник.

По отношение на циклите на планиране за 2018 г. и 2019 г. Съветът за преструктуриране се е забавил при приемането на плановете за преструктуриране. Забавянията са показани в таблица 5, в която Сметната палата сравнява планираните дати за приключване с действителните дати. Макар намеренията на Съвета за преструктуриране да са да приеме всички планове по цикъла за 2020 г. в рамките на 12 месеца, Сметната палата счита за голям риска от неизпълнение. Освен забавянията при предходните планове, причините за този риск са следните:

• хармонизиране на процеса с надзорния процес на ЕЦБ: СП взема под внимание резултата от процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО), както и оценката на ЕЦБ на представените от банките планове за възстановяване;
• времето, необходимо за консултиране с ЕЦБ относно проектите на плановете за преструктуриране;
• броят на незавършените документи за политиките (вж. точка 31);
• прилагането на нови регулаторни изисквания (преразгледани РЕМП и ДВПБ); и
• пандемията от COVID-19.

Приключването на цикъла по планиране за 2018 г. се е забавило спрямо първоначалния график. Редица причини обясняват това забавяне:

• неефективност в процеса на подготовка;
• добавяне на ниво за преглед на качеството (вж. точка 75);
• липса на ресурси, по-специално във вътрешните екипи по преструктуриране;
• включване на определени административни процедури като процедурата на право на изслушване, която позволява на банките да представят коментари по целта във връзка с МИПЗ.

Като следствие от това забавяне СП е взел решение да не приема актуализирани планове за преструктуриране за всички банки през цикъла по планиране на преструктурирането за 2019 г., въпреки че ежегодното актуализиране се изисква по закон (вж. точка 66); вместо това СП е приел планове за преструктуриране само за 30 от 113 банки.

В контекста на цикъла на планиране през 2018 г. СП дава приоритет, що се отнася до сроковете, на плановете за преструктуриране за банки без колегия за преструктуриране, пред тези с колегия. Това не съответства на духа на РЕМП³⁵, който изисква да се дава приоритет на системно значимите банки. Тъй като съгласно цикъла за 2018 г. плановете на тези банки са одобрени последни (т.е. последните са от средата на 2020 г. (вж. таблица 5), те не са сред актуализираните през цикъла за 2019 г.

Съветът за преструктуриране не подлага всички планове на по-малко значимите банки на същото равнище на контрол на качеството

Към края на първото тримесечие на 2020 г. от 2 260 плана за преструктуриране НОП са изготвили 1 916 (85 %). 13 НОП все още не са изготвили своите планове (15 %). От 19 НОП 8 не са могли да постигнат целите, предвидени в работната програма на СП за 2019 г. В някои случаи целите са били постигнати, като е даден приоритет на банки с по-проста структура, а банките с най-сложна структура са оставени за по-късен етап.

Сметната палата провери дали СП е издал насоки за НОП, които отговорят за по-малко значими банки, с оглед да се осигури съгласуваното функциониране на ЕМП (вж. точка 06). Сметната палата провери също така дали Съветът за преструктуриране е дал своевременно становище за представените от НОП планове за преструктуриране за по-малко значими банки.

Сметната палата установи, че едва през месец август 2020 г. СП е публикувал първия набор от насоки за НОП. За да изготви тези насоки, СП се нуждае от сътрудничеството на НОП и одобрението на ограничената му изпълнителна сесия (след като се вземат предвид мненията, обсъдени на пленарната му сесия, вж. приложение I).

При определени обстоятелства органите за преструктуриране не трябва да изготвят цялостни планове за преструктуриране, а могат да изберат опростена версия. През 2016 г. изпълнителната сесия на СП приема документ за политиката относно така наречените облекчени задължения за по-малко значимите банки и го представя на своята пленарна сесия. По време на пленарната сесия са изразени резерви относно тази политика. През месец август 2020 г. (четири години по-късно) изпълнителната сесия на СП приема нов вариант на документа за политиката. Този път по време на пленарната сесия на СП мнозинството изразява своята обща подкрепа за политиката.

От проведени интервюта в ЕБО — който публикува насоки в това отношение³⁶ — Сметната палата научи, че досега в НОП, които също участват в пленарната сесия на СП, няма желание за разработване на допълнителни насоки относно опростени планове за преструктуриране (т.е. относно съдържанието на тези планове), като целта е да се поддържа достатъчно ниво на гъвкавост, която да позволява съобразяване с особеностите на националните банкови сектори.

Въпреки че документът за политиката на СП е бил приложим само за банки, попадащи в рамките на неговите правомощия, Сметната палата сравни два опростени плана за преструктуриране на НОП (по-малко значими банки) с този документ. Въпреки че НОП не могат да прилагат опростения подход, освен ако банката не постигне минимален брой точки съгласно приложимите критерии за допустимост, в плановете не е посочен полученият брой точки. И в двата случая Сметната палата установи пропуски по отношение на предоставената информация във връзка със i) системата за управление на информацията, ii) комуникацията с различните заинтересовани страни и iii) комуникацията с обществеността.

Съветът за преструктуриране трябва да оцени и може да изрази своето становище, т.е. становище с незадължителен характер, относно представените от НОП планове за преструктуриране. В резултат на това СП трябва да приключи оценките си до определен краен срок, което води до значителен обем работа, тъй като има 2 260 такива плана (по данни към края на 2019 г.). Поради тази причина е взето решение плановете да се групират в три групи в зависимост от техния размер и сложност. Сметната палата установи, че степента на подробност на оценките зависи от групата – като първата група е получила повече внимание. Проверена беше извадка от три оценки, обхващащи 16 плана за преструктуриране. При 12 плана СП е избрал да не изразява становище за 11 от тях, независимо от съмненията си относно надеждността на избраната стратегия за преструктуриране, а за оставащия план е липсвала цел във връзка с МИПЗ.

Съветът за преструктуриране не представя коментари също и относно липсата на определяне на съществени пречки. Действително, 15 от 18-те НОП, отговорили на проучването на Сметната палата, посочват, че не са определили съществени пречки за банките, попадащи в обхвата на тяхната компетентност. Останалите три НОП са стигнали да заключение, че за техните банки няма пречки.

Що се отнася до спазването на крайните срокове, пет от осемнадесетте НОП, отговорили на проучването на Сметната палата, посочват, че СП невинаги е могъл да ги спази.

Организационната структура в рамките на ЕМП все още не е оптимална

В специалния си доклад от 2017 г. Сметната палата заключава, че i) разпределението на оперативните задачи между националните органи и Съвета за преструктуриране, включително разделянето на отговорностите, все още не е прецизирано и ii) меморандумът за разбирателство между Съвета за преструктуриране и ЕЦБ, в ролята ѝ на надзорен орган, не е осигурил Съветът за преструктуриране да получава своевременно цялата необходима информация.

В същия доклад Сметната палата заключава, че Съветът за преструктуриране не разполага с достатъчно човешки ресурси. За да изпълнява своите задачи във връзка с плановете за преструктуриране, Съветът за преструктуриране зависи и от персонала, който НОП предоставят за работа във вътрешните екипи по преструктуриране.

За да се гарантира готовност на ниво ЕМП и като се вземе предвид големият брой по-малко значими банки, които попадат в правомощията на НОП (вж. точка 06), необходимо е обезпечаване със съответен брой служители.

Ето защо Сметната палата провери дали:

1. сътрудничеството с НОП и ЕЦБ, в ролята ѝ на надзорен орган, се е подобрило;
2. в сравнение с резултатите от предходния одит броят на служителите на ниво СП и вътрешните екипи по преструктуриране се е увеличил;
3. НОП разполагат със съответен брой еквивалент на пълно работно време за всяка банка.

Добро взаимодействие със заинтересованите страни, но органите за преструктуриране са зависими от своевременната реакция на надзорните органи

Сътрудничеството между СП и НОП е описано подробно в рамка за сътрудничество, приета през 2016 г. и изменена през 2018 г., която е публично достъпна³⁷. Тя се отнася както за ролята на служителите на НОП във вътрешните екипи по преструктуриране, които се занимават със значими банки, така и за сътрудничеството по отношение на плановете за по-малко значимите банки. Освен това през 2017 г. и 2018 г. са приети основни принципи и целеви оперативен модел, определящи разпределението на работата, както и вътрешни правила, уреждащи например ежедневната дейност на вътрешните екипи по преструктуриране. Тези документи не са публично достъпни. За по-голямата част от НОП, участвали в проучването (83 %), разпределението на задачите в рамките на вътрешните екипи по преструктуриране е ясно.

В съответствие с рамката за сътрудничество СП трябва редовно да извършва последващи оценки на работата на вътрешните екипи по преструктуриране, за да се гарантира подходящо равнище на последователност между тях. До момента само някои аспекти са оценени посредством хоризонтален анализ. Все още липсва всеобхватна оценка в съответствие с рамката за сътрудничество.

Положителното е, че 13 от 18-те НОП, отговорили на проучването на Сметната палата, посочват, че са били изцяло информирани от СП относно поуките, извлечени от решенията му във връзка с проблемни банки.

Меморандумът за разбирателство с ЕЦБ е преразгледан през май 2018 г.³⁸ Сметната палата установи, че разпоредбите относно обмена на информация са изчерпателни. Служителите на Съвета за преструктуриране също изразиха удовлетвореност от процедурата.

В меморандума за разбирателство, наред с другото, са включени разпоредби за обмена на информация, в случай че ЕЦБ предприеме мерки за ранна намеса, което тя може да направи, когато са установени редица предпоставки. Тази информация е необходима, за да се даде възможност на Съвета за преструктуриране да актуализира съответния план за преструктуриране и да се подготви за възможното преструктуриране на дадена банка и за оценката на нейните активи и пасиви.

През 2019 г. Комисията стигна до заключението, че до момента прилагането на мерки за ранна намеса от страна на банковите надзорни органи е изключително ограничено³⁹. В своя специален доклад относно управлението от ЕЦБ на кризи в банките⁴⁰ Сметната палата заключава, че оценките за ранна намеса се извършват главно в контекста на годишния цикъл на процеса на надзорен преглед и оценка (ПНПО), а не като реакция на данни за съществено влошаване на финансовото състояние на дадена банка. Сметната палата заключава също, че насоките на ЕЦБ относно идентифицирането на кризи, включително ранната намеса, са недостатъчно развити и не определят обективни критерии. Въпреки че е важно тези мерки за ранна намеса да се използват ефективно и да бъдат задействани предварително с цел намаляване, доколкото е възможно, на риска и въздействието на евентуално преструктуриране, този въпрос все още не е решен чрез изменения на правната рамка. Това е важно, защото тези мерки например биха предоставили на СП правото да изисква от банката да осъществи контакт с потенциални купувачи на нейната дейност. Сметната палата отбелязва, че на 26 юни 2020 г. ЕБО е започнал консултации относно прилагането на мерки за ранна намеса.

За да се гарантира, че мерки за преструктуриране се прилагат, докато дадена банка все още разполага със значителна ликвидност, важно е решението, с което тя се обявява за проблемна или че има вероятност да стане проблемна, да бъде взето достатъчно навременно. Такова решение се взема от надзорния орган на банката. Съгласно РЕМП, обаче, СП може да обяви дадена банка за проблемна или че има вероятност да стане проблемна също и „по собствена инициатива“, т.е. при липса на такова обявяване от ЕЦБ. За да стигне до това решение, органът трябва да направи оценка както на настоящото положение на банката, така и на положението ѝ в близко бъдеще. Определение за това какво означава „близко бъдеще“ няма нито в Единния наръчник, нито в политиката на Съвета за преструктуриране. Освен това използваното в ДВПБ определение „проблемна или има вероятност да стане проблемна“ предоставя значителна свобода на преценка⁴¹. Въпреки това СП не се е обърнал към законодателите, за да настоява за установяването на обективни и количествено измерими критерии.

Броят на служителите на ниво ЕМП е увеличен, но националните органи за преструктуриране малко са намалили своето участие

В края на март 2020 г. в Съвета за преструктуриране са заети 358 служители, измерено като еквивалент на пълно работно време (ЕПРВ), без националните експерти. В края на март 2020 г. все още има приблизително 11 % недостиг спрямо щатното разписание, прието през септември 2019 г. (400 ЕПРВ).

Тъй като звеното на СП, което отговаря за политиката, процесите и методологията за преструктуриране (вж. също точка 75), е нямало достатъчно служители, за него в горепосоченото щатно разписание са включени допълнителни пет ЕПРВ (което представлява увеличение с 31 % спрямо 2018 г.). В своя одит от 2017 г. Сметната палата също посочва, че в това звено има недостиг на персонал. В края на 2018 г. звеното на Съвета за преструктуриране, което отговаря за надзора на представените от НОП планове за по-малко значими банки, разполага с 8,5 ЕПРВ. Тъй като този брой не позволява всички планове да бъдат оценени с еднакво ниво на контрол, звеното е трябвало да определя приоритети (вж. точка 87). Въпреки това положение в горепосоченото щатно разписание не са включени допълнителни длъжности.

През 2019 г. близо 40 % от ресурсите на Съвета за преструктуриране са били разпределени във вътрешните екипи по преструктуриране, които отговарят за изготвянето на плановете за преструктуриране за значими банки. През периода 2016—2019 г. (вж. таблица 6) Съветът за преструктуриране е увеличил значително своите ресурси за вътрешните екипи по преструктуриране, докато НОП леко са намалили своите. В резултат на това Съветът за преструктуриране е предоставял повече служители, отколкото всички НОП взети заедно. По този начин съотношението между служителите от Съвета за преструктуриране и от НОП се е увеличило и към края на 2019 г. е било 4:3, като се очаква през 2020 г. да остане на това ниво. За сравнение, през 2016 г. в съвместните надзорни екипи в рамките на Единния надзорен механизъм съотношението между служителите от ЕЦБ и от националните компетентни органи е 1:3⁴².

Сметната палата установи, че има значителни различия в участието на служители на НОП във вътрешните екипи по преструктуриране: във връзка с броя на значимите банки през 2019 г. обхватът им е от 0,4 ЕПРВ за банка до 3,25 ЕПРВ за банка⁴⁴. Съветът за преструктуриране няма контрол върху броя на служителите, които НОП изпращат на вътрешните екипи по преструктуриране. Действително в рамката за сътрудничество се предвижда само, че Съветът за преструктуриране и НОП трябва да се консултират помежду си и да се договарят относно използването на ресурсите на НОП.

СП не е установил стандартен състав за вътрешните екипи по преструктуриране (т.е. брой служители, съотношение между служители от СП и служители от НОП, и квалификация). Това позволява гъвкавост и увеличава вероятността вътрешните екипи по преструктуриране да бъдат с твърде разнороден състав.

Значителни различия по отношение на обезпечаването с персонал на ниво НОП

Въпреки че СП отговаря за надзора на планирането на преструктурирането от страна на НОП (вж. точка 06), той няма законови правомощия да влияе върху броя на персонала в НОП, необходим за изготвянето на планове за по-малко значимите банки. Това остава в правомощията на националните бюджетни органи. Сметната палата установи, че има значителни различия между НОП по отношение на броя предоставени ЕПРВ по банки, който варира от 0,005 ЕПРВ за банка до 0,375 ЕПРВ за банка. Сметната палата признава, че това са средни стойности, които не са претеглени, за да се вземат предвид размерът и сложността на отделните банки.

ЕБО отговаря за мониторинга чрез периодични проверки на това дали органите за преструктуриране (т.е. СП и НОП) разполагат с необходимия експертен опит, ресурси и оперативен капацитет. За тази цел ЕБО използва различни инструменти, в т.ч. двустранни срещи и участие в колегии за преструктуриране. През 2017 г. ЕБО е провел и проучване, ограничено до преглед на наличните ресурси. Резултатите от проучването не са били публикувани. Датата на следващия преглед все още не е определена.

Заключения и препоръки

Общото заключение на Сметната палата е, че създаденият през 2015 г. Единен механизъм за преструктуриране е постигнал напредък през изминалите години, но въпреки това липсват някои ключови елементи и са необходими допълнителни усилия в планирането на преструктурирането на банки. Това се обяснява с редица причини, някои от които са свързани със законодателите, други — с бюджетните органи (национални и на ЕС), както и с извършената работа от СП и НОП. СП е постигнал напредък в установяването на политики и подобряването на качеството на плановете за преструктуриране. Сметната палата установи, че СП не е предприел последващи действия по някои от препоръките (вж. например точки 28, 30 или 76), отправени в специалния доклад на ЕСП от 2017 г.

По-специално има два основни проблема, които са свързани със законодателите: i) финансирането при преструктуриране (вж. точка 32) и ii) по-добро хармонизиране между рамката за преструктуриране и различните национални правни уредби относно несъстоятелността (вж. точка 45). В допълнение ЕСП отбелязва, че правилата относно споделянето на тежестта и относно държавната помощ се различават според това дали за справяне с проблемна банка е избран вариант на преструктуриране или на несъстоятелност (вж. точки 42—44).

Тези проблеми имат въздействие върху планирането на преструктурирането и избора на инструмент за преструктуриране. По-специално, ЕМП не е приел политика относно „финансовата непрекъсваемост“, която е свързана с горепосоченото финансиране при преструктуриране. Други области, в които липсва политика, са „управление и комуникация“ и „информация“ (вж. точки 31—36).

Освен това постигането на последователно третиране на банките в обхвата на компетентност на СП се затруднява поради различията в практиките между отделните вътрешни екипи по преструктуриране, дължащи се на слабости в съответните политики (вж. точки 38—41, 47—51 и 57—65). Тези различия се дължат например на i) правото на преценка, което вътрешните екипи по преструктуриране имат, за да установяват и определят съществения характер на пречките, и ii) липсата на показатели и конкретни критерии за оценката както на критичните функции, така и на обществения интерес. И накрая, политиките на СП, както са отразени в ръководството за планиране на преструктурирането, до момента не са били задължителни за вътрешните екипи по преструктуриране (вж. точка 30) и следователно всяко отклонение от тези политики не е трябвало да бъде обосновано (т.е. не трябва да прилагат подхода „изпълнение или обяснение“) в плановете за преструктуриране.

През април 2020 г. СП издаде документ относно своите „Очаквания за банките“: те следва да изградят своя капацитет във всички съответни измерения на възможността за преструктуриране най-късно до края на 2023 г., като може дори да надхвърлят този срок при наличие на индивидуална договореност. Законодателите не са предвидили такъв срок, в който банките да постигнат пълна възможност за преструктуриране. Фактът, че СП до момента се е въздържал от определяне на съществени пречки и от започване на процеса за тяхното премахване, не е в съответствие с Единния наръчник (вж. точки 52—56 и 73).

С цел да се осигури последователно третиране на банките, попадащи в обхвата на ЕМП, и като се има предвид настоящата правна рамка, СП следва:

1. да установи липсващите политики, т.е. по отношение на финансовата непрекъсваемост, на управлението и на комуникацията и информацията;
2. да отстрани слабостите в настоящите политики и/или тяхното прилагане, т.е. във връзка с оценката на обществения интерес, определянето на съществените пречки пред преструктурирането и споделянето на загуби. По-специално, СП следва да се придържа към Единния наръчник, като във всеки план за преструктуриране определя съществените пречки пред възможността за преструктуриране и следва надлежната процедура за тяхното отстраняване;
3. да изисква от вътрешните екипи по преструктуриране да прилагат подхода „изпълнение или обяснение“, когато се отклоняват от установените политики в ръководството за планиране на преструктурирането. Отклоненията от политиките следва да се оповестят пред изпълнителната сесия на СП при приемане на плановете за преструктуриране.

Срок за изпълнение: за а) и б) — март 2022 г., а за в) — до края на 2021 г.

Съветът за преструктуриране все още не е определил точния срок за приключването на плановете за преструктуриране за всяка една банка. Върху срока за приключване вероятно ще се отрази прилагането на документа на СП „Очаквания за банките“ (вж. точка 112). В качеството на плановете за преструктуриране е постигнат напредък в сравнение с резултатите от одита на Сметната палата относно цикъла на планиране за 2016 г. Действително, в рамките на цикъла на планиране за 2018 г. в извадката от планове за преструктуриране, на която Сметната палата извърши одит, са изпълнени 60 % от изискванията от Единния наръчник. Въпреки че съществува система за вътрешен контрол, няма достатъчно ресурси за извършване на контрол на качеството. Сметната палата установи, че 10 % от изискванията са били изпълнени само отчасти, докато 30 % изобщо не са били изпълнени (вж. точки 69—71 и 75).

Областите, в които броят на изпълнените изисквания е най-малък, са областите, в които СП все още не е установил политика (финансиране при преструктуриране, комуникация и информация) или в политиките се откриват слабости. Освен това в половината от случаите в извадката на Сметната палата няма ясно твърдение относно възможността за преструктуриране на съответната банка (вж. таблица 2 и точки 69—74).

Съветът за преструктуриране се е забавил при приемането на плановете от цикъла на планиране за 2018 г. СП не е отдал приоритет на системно значимите банки, що се отнася до сроковете (т.е. техните планове са били приети последни), което противоречи на преамбюла на РЕМП. Като следствие от това Съветът за преструктуриране е решил, че цикълът за 2019 г. следва да обхване само ограничен брой банки, докато за 2020 г. се планира пълен цикъл. Въпреки това, дори без да се отчита каквото и да е въздействие на пандемията от COVID-19 и предвид наличните процедури, някои от които са твърде продължителни, съществува риск до март 2021 г. да не бъде изпълнена целта за приключване на всички планове за цикъла за 2020 г. (вж. точки 76—80).

За да се гарантира навременното приемане на отговарящи на изискванията планове за преструктуриране, Съветът за преструктуриране следва:

1. да подобри качеството на плановете, за да се постигне пълно съответствие с Единния наръчник;
2. да рационализира и да предприеме мерки по отношение на продължителността на процедурите, за да не се компрометира целта за приемане на всички планове през даден едногодишен цикъл.

Срок за изпълнение: за а) относно цикъла за 2021 г. — март 2022 г.; за б) относно цикъла за 2020 г. — март 2021 г.

НОП са постигнали напредък по отношение на броя планове за преструктуриране, приети за по-малко значимите банки. Осем НОП обаче не са изпълнили своите цели. Едва през месец август 2020 г. е публикувана първата серия от насоки, които да осигурят последователно прилагане на стандартите за преструктуриране за по-малко значимите банки. В насоките се посочва и начинът за прилагане на „облекчените задължения“ (вж. точки 81—85).

Въпреки че Съветът за преструктуриране е извършил оценка на качеството на всеки един от представените от НОП планове, той се е затруднил да направи това в рамките на определените срокове. Задълбочеността на оценката варира в зависимост от размера на банката и избраната стратегия за преструктуриране. Това се дължи на недостиг на ресурси в съответното звено на Съвета за преструктуриране. СП е избрал също така да не изразява становище относно всички планове, в които са забелязани недостатъци (вж. точки 87—89 и 102).

Независимо от това в началото на 2020 г. Съветът за преструктуриране почти е достигнал броя служители, необходим за изпълнение на неговите задачи (89 %). Все пак СП все още не е установил стандартен състав за вътрешните екипи по преструктуриране (т.е. брой служители, съотношение между служители от СП и служители от НОП, и квалификация). Сметната палата отбеляза, че с течение на времето делът на служители от СП се е увеличил (вж. точки 101—105).

Съветът за преструктуриране няма законови правомощия по отношение на броя на персонала на НОП, който остава в правомощията на националните бюджетни органи. Сметната палата установи, че броят на служителите по банки варира значително между отделните НОП. ЕБО има за задача да извършва мониторинг на експертния опит, ресурсите и оперативния капацитет на НОП. До момента, обаче, ЕБО не е публикувал нито една подробна оценка на тези аспекти, тъй като за тази цел използва различни инструменти (вж. точки 106 и 107). Неосигуряването на съответни ресурси, съизмерими с целите на дадена организация, би могло да доведе до нарастващи несъответствия между целите и положението на място.

1. За да се подобри надзорът от страна на СП върху планирането на преструктурирането на ниво НОП, той следва да осигури достатъчен брой служители на звеното, което отговаря за надзора на по-малко значимите банки, както и да изразява ясни становища относно качеството на плановете за преструктуриране за по-малко значимите банки, когато открие недостатъци.
2. С цел да се осигури подходящ състав от служители във вътрешните екипи по преструктуриране, СП и НОП следва да се споразумеят относно стандартни критерии.

Срок за изпълнение — Цикъл на планиране за 2021 г. (март 2022 г.)

Разделението на ролите между СП и НОП е изяснено в рамка за сътрудничество, приета през 2016 г. и изменена през 2018 г. (вж. точки 94 и 95). Подробен меморандум за разбирателство урежда обмена на информация между Съвета за преструктуриране и надзорния орган — ЕЦБ.

Ефективното преструктуриране обаче зависи от това дали надзорният орган на банката i) задейства своевременно мерки за ранна намеса и ги прилага ефективно и ii) на достатъчно ранен етап и въз основа на ясни, обективни и количествено измерими прагове взема решение по отношение на банка, която е „проблемна или има вероятност да стане проблемна“. Въпреки че мерки за ранна намеса са били използвани рядко и в правната рамка не се определят обективни и количествено измерими критерии за това кога дадена банка е „проблемна или има вероятност да стане проблемна“, СП не се е обърнал към законодателите в тази връзка (вж. точки 97—100).

С цел да се гарантира, че се предприемат действия на надзорните органи на достатъчно ранен етап, СП и Комисията следва да се обърнат към законодателите и ЕЦБ, в ролята ѝ на надзорен орган, и да настояват за обективни и количествено измерими прагове за задействане на мерки за ранна намеса и постигане на решение, че дадена банка е „проблемна или има вероятност да стане проблемна“.

Сметната палата приканва Европейския парламент и Съвета да обмислят най-добрия начин за включване на горепосочените конкретни елементи в правната рамка.

Срок за изпълнение: до края на 2021 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав IV с ръководител Alex Brenninkmeijer — член на Сметната палата, в Люксембург на 24 ноември 2020 г.

За Сметната палата

Klaus-Heiner Lehne
Председател

Приложения

Приложение I — Управителни органи на Съвета за преструктуриране

В зависимост от задачите, Съветът за преструктуриране се свиква в различни състави (вж. фигура 9 по-долу). Съставът на „ограничената“ изпълнителна сесия се състои от председателя и четирима щатни членове на СП. Заместник-председателят участва в „ограничената“ изпълнителна сесия като член без право на глас, но изпълнява функциите на председателя, в случай че той/тя отсъства.

Когато изпълнителната сесия обсъжда конкретна банка, тя е разширена („разширена“ изпълнителна сесия), за да включва членовете на Съвета, които представляват съответните НОП. От това следва, че съставът на „разширената“ изпълнителна сесия зависи от отделната обсъждана банка. Когато „разширената“ изпълнителна сесия не може да постигне съвместно споразумение чрез консенсус, председателят и други четирима щатни членове вземат решение с обикновено мнозинство.

Пленарната сесия се състои от председателя, четиримата други щатни членове и членовете на СП, представляващи всички НОП. Както при изпълнителната сесия, заместник-председателят участва като член без право на глас, но изпълнява функциите на председателя, в случай че той/тя отсъства.

Комисията и ЕЦБ имат статут на постоянни наблюдатели във всички заседания на изпълнителните и пленарните сесии на СП. Когато е целесъобразно, на изпълнителните и пленарните сесии може да бъдат поканени други наблюдатели, които да участват на ad hoc основа. Когато на „разширена“ изпълнителна сесия се обсъжда банка с дъщерни предприятия или значими клонове в неучастващи държави членки, в заседанието се канят да участват органите за преструктуриране на тези държави членки.

Източник: ЕСП въз основа на диаграма на Съвета за преструктуриране.

Приложение II — Цели на Съвета за преструктуриране във връзка с МИПЗ

През май 2020 г. след обществена консултация Съветът за преструктуриране публикува своята политика във връзка с МИПЗ за 2020 г. В таблицата по-долу са показани различните компоненти на цел във връзка с МИПЗ за циклите за планиране на преструктурирането за 2018 г. и за 2020 г. Разликите между двете са маркирани в зелено.

Източник: ЕСП, адаптирано от данни на СП.

В случая на банки, за които се очаква да следват обичайно производство по несъстоятелност, МИПЗ обикновено съответства на капиталовите изисквания по Регламента за капиталовите изисквания (РКИ), което включва само сумата за покриване на загубите.

Съгласно новите правила вече не се изисква общата рискова експозиция на МИПЗ за сумата за покриване на загубите да включва комбинираното изискване за буфер, нито освен това се изисква и такса за пазарно доверие, но СП все пак може да коригира RCA, като прилага такава такса.

В този случай приспадането на 1,25 % от МСС съгласно политиката на Съвета за преструктуриране във връзка с МИПЗ за 2018 г. ще се замени с приспадане на антицикличния буфер. Антицикличният буфер включва част от комбинираното изискване за буфер. Приспадането компенсира предишна надбавка към комбинираното изискване за буфер.

С новия банков пакет, транспониращ изискванията на Базел III, се въвежда отношение на ливъридж в размер на 3 %. В резултат на това Съветът за преструктуриране е въвел втора мярка във връзка с МИПЗ, основана на експозиция с оглед на отношението на ливъридж.

Акроними и съкращения

EБО: Европейски банков орган

ДВПБ: Директива за възстановяване и преструктуриране на банките

ДФЕС: Договор за функционирането на Европейския съюз

ЕМП: Единен механизъм за преструктуриране

ЕПРВ: Еквивалент на пълно работно време

ЕФП: Единен фонд за преструктуриране

ЕЦБ: Европейска централна банка

МИПЗ: Минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения

НОП: Национален орган за преструктуриране

ПНПО: Процес на надзорен преглед и оценка

РЕМП: Регламент за Единния механизъм за преструктуриране

СБС: Съобщение относно банковия сектор

Съвет за преструктуриране: Единен съвет за преструктуриране

IRT: Вътрешен екип по преструктуриране

LAA:Сума за покриване на загубите

MCC:Такса за пазарно доверие

Речник на термините

Вътрешни екипи по преструктуриране: съгласно член 83 от РЕМП Съветът за преструктуриране може да създаде вътрешни екипи по преструктуриране, съставени от членове на неговия персонал и служители от националните органи за преструктуриране, включително, когато е целесъобразно, наблюдатели от държави членки извън еврозоната. Вътрешните екипи по преструктуриране са от ключово значение за сътрудничеството и комуникацията между Съвета за преструктуриране и НОП относно изготвянето на планове за преструктуриране. Тези екипи се създават за всички банки в рамките на сферата на дейност на Съвета за преструктуриране и се ръководят от координатори, назначени от висшето ръководство на Съвета за преструктуриране.

Европейски банков съюз: Европейският банков съюз представлява прехвърляне на отговорността за банковата политика от национално равнище на ниво ЕС. Понастоящем той се състои от Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране, които се основават на Единния наръчник на ЕС. Държавите членки от еврозоната участват в Европейския банков съюз.

Инструмент за споделяне на загуби: механизъм, който в случай на преструктуриране на финансова институция, позволява, с някои изключения като напр. гарантираните депозити, дългът да бъде обезценен или преобразуван в капитал. Всички задължения, които потенциално попадат в обхвата на инструмента за споделяне на загуби, се определят като задължения, за които могат да бъдат споделяни загуби.

Колегия за преструктуриране: колегиите за преструктуриране са органите, които осигуряват сътрудничество между всички страни, като например органи за преструктуриране, централни банки, компетентни министерства или ЕБО, по време на всички етапи от планирането и процеса на преструктуриране на дадена проблемна банка.

Критични функции: банкови дейности, услуги или операции, чието прекъсване може да доведе до нарушаване на финансовата стабилност или до срив в предоставянето на услуги от важно значение за реалната икономика.

Минимално изискване за собствен капитал и приемливи задължения: изискване, което банките е необходимо да спазват по всяко време, като разполагат с готови за използване инструменти с възможност за споделяне на загуби, за да се гарантира поемане на загубите и рекапитализация на банките, ако изпаднат във финансови затруднения и впоследствие бъдат поставени в процес на преструктуриране.

Надзор: банковият надзор представлява дейност по наблюдение на финансовите резултати и операциите на банките от страна на публичните органи, за да се гарантира, че те работят безопасно и благонадеждно, като следват правилата и регламентите.

Основна стопанска дейност: стопанска дейност или свързани услуги, които представляват съществени източници на доходи или печалба или които имат стойност за целите на франчайзинг за дадена институция или за групата, от която е част дадена институция.

Оценка: в Единния наръчник се предвижда формална процедура с три оценки, съответно за определяне дали дадена банка е проблемна или има вероятност да стане проблемна (оценка 1), за информиране относно използването на инструменти за преструктуриране, в т.ч. за споделяне на загуби (оценка 2), и за гарантиране, че е спазено условието „за справедливо третиране на кредиторите“ (оценка 3).

План за възстановяване: плановете за възстановяване гарантират, че банките са готови да възстановят своята жизнеспособност дори и в периоди на силни финансови сътресения.

План за преструктуриране: планът за преструктуриране е подробен документ, в който са представени характеристиките на дадена банка и се описва предпочитаната стратегия за преструктуриране за тази банка, включително кои инструменти за преструктуриране за кои субекти да се прилагат. В него се набелязват пречките пред преструктурирането на банката и начинът за тяхното преодоляване и се определя МИПЗ.

Подчинени задължения/пасиви: подчиненият дълг е с по-малък приоритет от първостепенния дълг, но с по-голям приоритет в сравнение със собствения капитал, в случай че дадена банка изпадне в неплатежоспособност.

Преструктуриране: преструктурирането означава ликвидация на проблемна банка по надлежен ред, за да се осигури продължаване на основните ѝ функции и за запазване на финансовата стабилност. Преструктурирането също така има за цел защита на публичните средства, като сведе до минимум необходимостта от извънредна публична финансова подкрепа (вж. чл. 2 от ДВПБ).

Пруденциални капиталови изисквания: пруденциалните капиталови изисквания се отнасят до размера на притежавания от банките капитал. Целта на тези правила е да се повиши устойчивостта на банките, като същевременно се гарантира, че те ще продължат да финансират икономическата активност и растеж.

Първостепенен дълг: първостепенният дълг има приоритет за изплащане, в случай че дадена банка изпадне в неплатежоспособност. Поради това отдаване на приоритет първостепенният дълг поражда по-малко рискове в сравнение с подчинения дълг или собствения капитал.

Схема за гарантиране на депозити: схемата за гарантиране на депозити защитава вложителите от загуби до определен праг и в рамките на определени граници в случай на банкова несъстоятелност.

Съществени пречки: сериозни пречки, които биха могли да възпрепятстват ликвидацията или преструктурирането на дадена банка, установени от органите за преструктуриране по време на оценката на възможността за преструктуриране на банката. Органите за преструктуриране разполагат със сериозни правомощия да изискват от банките да преодоляват или отстраняват подобни пречки в рамките на определен срок. Например Съветът за преструктуриране може да изиска от дадена банка да се освободи от определени активи, да ограничи дейността си или да промени правните си или оперативни структури.

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав IV, специализиран в областта на пазарната регулация и конкурентоспособната икономика, с ръководител Alex Brenninkmeijer – член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Rimantas Šadžius със съдействието на Mindaugas Pakštys — ръководител на неговия кабинет, и Tomas Mackevičius — аташе в неговия кабинет; Marion Colonerus — главен ръководител; Helmut Kern — ръководител на задача; Marion Schiefele, Satu Levelä-Ylinen, Christian Detry и Rafal Migasiewicz — одитори. Cathryn Lindsay и Victoria Gilson предоставиха езикова помощ.

Бележки

¹ Терминът „банка“ в настоящия доклад се отнася до субектите, посочени в член 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010, ОВ L 225 от 30.7.2014 г., стр. 1.

² Директива за възстановяване и преструктуриране на банките (Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета, OВ L 173, 12.6.2014 г., стp. 190.

³ Регламент (ЕС) № 806/2014 на Съвета, посочен в бележка под линия 1.

⁴ Една по-малко значима банка, извършваща трансгранична дейност, се състои от дружество майка, което е със седалище в еврозоната, и поне едно дъщерно предприятие, със седалище в друга държава членка от еврозоната.

⁵ Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно прилагането и прегледа на Директива 2014/59/ЕС (Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките и Регламент № 806/2014 (Регламента за Единния механизъм за преструктуриране), COM(2019) 213 final от 30.4.2019 г., стр. 12.

⁶ Специален доклад № 23/2017 на ЕСП: „Единен съвет за преструктуриране — започнала е работата по амбициозна задача във връзка с банковия съюз, но трябва да се положат още много усилия“ (www.eca.europa.eu).

⁷ Консолидиран текст на Договора за Европейския съюз, C 202 от 7.6.2016 г., стр. 1.

⁸ Договор за създаване на Европейски механизъм за стабилност между Кралство Белгия, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Кралство Испания, Френската република, Италианската република, Република Кипър, Великото херцогство Люксембург, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Португалската република, Република Словения, Словашката република и Република Финландия, подписан на 2.2.2012 г.

⁹ Вж. например: Providing funding in resolution: Unfinished business even after Eurogroup agreement on EMU reform, Demertzis и Wolff, Bruegel, 7 декември 2018 г., или Banking Union: Towards new arrangements for the provision of liquidity in resolution, от Deslandes и Magnus, Европейски парламент, PE 624.402, юли 2019 г.

¹⁰ Задълбочен анализ, възложен от комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент — Valuation reports in the context of banking resolution: What are the challenges?, от Willem Pieter de Groen, Европейски парламент, PE 624.418, юни 2018 г.

¹¹ Study on the differences between bank insolvency laws and on their potential harmonisation, VVA, Grimaldi & Bruegel, ноември 2019 г.

¹² https://srb.europa.eu/en/node/622.

¹³ Той може да надвиши 5 %, ако са изпълнени определени условия, посочени в член 27, параграф 10 от РЕМП.

¹⁴ Политики на еврозоната през 2018 г. — програма за оценка на финансовия сектор: техническа бележка — преструктуриране на банки и управление на кризи, Международен валутен фонд, юли, 2018 г., стр. 7.

¹⁵ Съобщение на Комисията относно прилагането от 1 август 2013 г. на правилата за държавните помощи към мерките за подкрепа на банки в контекста на финансовата криза („Съобщение относно банковия сектор“), ОВ C 216 от 30.7.2013 г., стр. 1.

¹⁶ Политики на еврозоната през 2018 г. — програма за оценка на финансовия сектор: Техническа бележка — преструктуриране на банки и управление на кризи, Международен валутен фонд, юли, 2018 г., стр. 7.

¹⁷ Специален доклад на ЕСП № 21/2020 „Контролът на държавната помощ за финансовите институции в ЕС: необходима е проверка за пригодност“ (www.eca.europa.eu).

¹⁸ Специален доклад на ЕСП № 21/2020 „Контролът на държавната помощ за финансовите институции в ЕС: необходима е проверка за пригодност“, точки 66 и 68 (www.eca.europa.eu).

¹⁹ Политики на еврозоната през 2018 г. — програма за оценка на финансовия сектор: техническа бележка — Преструктуриране на банки и управление на кризи, Международен валутен фонд, юли, 2018 г., стр. 21.

²⁰ Резолюция на Европейския парламент от 19 юни 2020 г. относно Банков съюз – годишен доклад за 2019 г. (2019/2130(INI)), P9_TA(2020)0165, точка 49.

²¹ Вж. например статията в Eurofi на Elke König – Why we need an EU liquidation regime for banks, 5.9.2018 г. (www.srb.europa.eu/en/node/622).

²² Пак там, бележка под линия 11.

²³ Тези измерения са както следва: управление; способност за покриване на загубите и рекапитализация; ликвидност и финансиране при преструктуриране; оперативна непрекъсваемост и достъп до инфраструктурни услуги на финансовите пазари; информационни системи и изисквания за данни; комуникация; делимост и преструктуриране.

²⁴ Английска централна банка, Изявление за политиката: The Bank of England’s approach to assessing resolvability, юли 2019 г.

²⁵ Решение на Европейския банков орган за уреждане на разногласия, адресирано до Единния съвет за преструктуриране и Banca Naţională a României, 27 април 2018 г.

²⁶ Задълбочен анализ, възложен от комисията по икономически и парични въпроси на Европейския парламент — Impediments to resolvability of banks? Banking Union Scrutiny, от Willem Pieter de Groen, Отдел за подкрепа на икономическото управление към Европейския парламент, PE 634.358, декември 2019 г.

²⁷ Регламент (ЕС) 2019/877 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Регламент (ЕС) № 806/2014 по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници, OВ L 150 от 7.6.2019 г., стр. 226, приложим от 28 декември 2020 г. нататък.

²⁸ Директива (ЕС) 2019/879 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2019 година за изменение на Директива 2014/59/ЕС по отношение на капацитета за поемане на загуби и рекапитализация на кредитните институции и инвестиционните посредници и на Директива 98/26/ЕО, OВ L 150 от 7.6.2019 г., стр. 296.

²⁹ Органите за преструктуриране трябва да класифицират банките в четири категории. Това са i) банки със системно значение в глобален мащаб, ii) банки от най-висок ред, iii) други системни субекти и iv) всички, които не попадат в предишните три категории. Задължителното фиксирано МИПЗ се прилага за първите три категории.

³⁰ Приложение 5 към Количествения доклад на ЕБО относно МИПЗ, EBA/Rep/2020/07.

³¹ Пак там.

³² Изявление на ЕБО и ЕОЦКП относно третирането на притежаваните на дребно дългови финансови инструменти, предмет на Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките, май 2018 г.

³³ В два от шестте случая в извадката в плана се прави заключение, че банката ще бъде ликвидирана съгласно националното законодателство относно несъстоятелността.

³⁴ Външни ценни книжа за МИПЗ се емитират от субекта, към който органът за преструктуриране възнамерява да приложи инструмента за споделяне на загуби. Те се емитират за външни записали капитал субекти. Вътрешните ценни книжа за МИПЗ се записват от други субекти от групата, принадлежащи към същото звено по преструктуриране.

³⁵ Съображение 47 от РЕМП.

³⁶ През 2015 г. ЕБО публикува насоки относно това как органите следва да преценяват дали дадена институция отговаря на условията за облекчени задължения (понастоящем отменени и заменени с регулаторни технически стандарти на същата тема) и изготви също така технически стандарт за изпълнение относно предаването на съответната информация на ЕБО.

³⁷ Решение на Единния съвет за преструктуриране от 17 декември 2018 г. за установяване на рамката за практическите мерки за сътрудничеството в рамките на Единния механизъм за преструктуриране между Единния съвет за преструктуриране и националните органи за преструктуриране (SRB/PS/2018/15).

³⁸ Меморандум за разбирателство между Единния съвет за преструктуриране и Европейската централна банка във връзка със сътрудничеството и обмена на информация. https://srb.europa.eu/sites/srbsite/files/mou_with_the_single_resolution_board_on_cooperation_and_information_exchange_2018_.pdf.

³⁹ Доклад на Комисията до Европейския Парламент и Съвета относно прилагането и прегледа на Директива 2014/59/ЕС (Директивата за възстановяване и преструктуриране на банките) и Регламент № 806/2014 (Регламента за Единния механизъм за преструктуриране), COM(2019) 213 final от 30.4.2019 г., стp. 6.

⁴⁰ Специален доклад на ЕСП № 2/2018: „Оперативна ефективност на ЕЦБ при управление на кризи в банките“, точка 125 (www.eca.europa.eu).

⁴¹ Understanding Bank Recovery and Resolution in the EU: A guidebook to the BRRD, World Bank Group, Financial Sector Advisory Centre („Ръководство за ДВПБ, Група на Световната банка, Консултативен център за финансовия сектор“), април 2017 г., стр. 106.

⁴² Специален доклад на ЕСП № 29/2016: „Единен надзорен механизъм – добър старт, но са необходими допълнителни подобрения“, точка 110 (www.eca.europa.eu).

⁴³ Броят на служителите в СП включва асистентите, но не и командированите национални експерти. Съветът за преструктуриране е предоставил данни за ЕПРВ за 2019 г. и прогноза за 2020 г. за всички НОП, без тези на Португалия и Словакия, за които Сметната палата е използвала данните от 2017 г.

⁴⁴ Диапазонът на различията е подобен и когато се измерва във връзка с общите активи на банките.

⁴⁵ Член 92, параграф 1 от Регламента за капиталовите изисквания (РКИ), Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, ОВ L 176 от 27.6.2013 г., стр. 1 (РКИ); член 104a и член 128 от Директивата за капиталовите изисквания (ДКИ), Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО, ОВ L 176 от 27.6.2013 г., стр. 338.

⁴⁶ Приложимо само за банки, в които стратегията за преструктуриране предвижда действия по преструктуриране или прилагането на инструменти за преструктуриране.

⁴⁷ Според политиката на СП във връзка с МИПЗ за 2020 г. (т. 12), RCA може да бъде коригиран с MCC, което представлява промяна спрямо политиката на Съвета за преструктуриране във връзка с МИПЗ за 2018 г. (т. 10), което го прави задължително в случая на банки, към които СП възнамерява да приложи инструменти за преструктуриране и правомощия. В своята политика във връзка с МИПЗ за 2020 г. Съветът за преструктуриране въвежда също така преходни периоди за МСС.

⁴⁸ Насоки за тълкуването на различните обстоятелства, при които за дадена институция се приема, че е проблемна или има вероятност да стане проблемна съгласно член 32, параграф 6 от Директива 2014/59/ЕС.

График

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2020 г.

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2021 г.

Политиката на Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с повторната употреба на информация се изпълнява чрез Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), съдържанието на информацията на ЕСП, притежавана от ЕС, е лицензирано в рамките на лиценза по програма „Creative Commons Attribution 4.0 International“ (CC BY 4.0). Това означава, че повторното използване е позволено, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документа. Европейската сметна палата не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторното използване.

Уреждането на допълнителни права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП или фотографии, включващи трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при употребата.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, възможно е да трябва да поискате разрешение директно от носителите на авторските права.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторна употреба и не са преотстъпени на Вас.

Всички уебстраници на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към уебстраниците на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира тяхното съдържание, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейска сметна палата не може да се използва без предварително разрешение от нейна страна.

За контакт с представители на ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

За да намерите информация за ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.