Представяне на годишните доклади на Европейската сметна палата за 2016 г.

Предговор от председателя

Тази година Европейската сметна палата отбелязва своята четиридесета годишнина. Повече от 20 години ЕСП изготвя декларацията за достоверност относно надеждността и точността на отчетите на ЕС, както и законосъобразността и редовността на свързаните с тях операции.

За първи път от 1994 г. насам Европейската сметна палата изразява становище с резерви (а не отрицателно становище) относно редовността на операциите, свързани с отчетите за 2016 г. Това показва важно подобрение в управлението на финансите на ЕС. Значителна част от одитираните разходи за 2016 г. не са засегнати от съществено ниво на грешки и е налице трайно понижение на изчисления процент грешки при плащанията, извършени от бюджета на ЕС през последните три години: от 4,4 % през 2014 г. до 3,8 % през 2015 г. и 3,1 % през 2016 г. И накрая, както и през предходни години, ЕСП заключава, че отчетите на ЕС за 2016 г. дават вярна и точна представа за финансовото състояние на ЕС.

Както е посочено в стратегията ни за периода 2018—2020 г., ЕСП взе решение да преразгледа начина, по който се одитира бюджетът на ЕС. По-специално ЕСП планира да обърне по-голямо внимание на различните нива на вътрешен контрол в Европейската комисия и в администрациите на държавите членки при управлението на разходите на ЕС. Това ще покаже по-ясно къде продължават да съществуват недостатъци, ще допринесе за повишаването на управленската отговорност и ще доведе до още по-добро управление на финансите на ЕС.

Общи резултати

Основни констатации

• Отчетите за 2016 г. са изготвени в съответствие с международните стандарти и отразяват вярно и точно действителността във всички съществени аспекти. Ето защо, както всяка година от 2007 г. насам, Сметната палата изразява становище без резерви относно тяхната надеждност.
• Налице е траен спад в изчисления процент грешки при плащанията, извършени от бюджета на ЕС през последните няколко години: 2016 г. — 3,1 %, 2015 г. — 3,8 % и 2014 г. — 4,4 %. Освен това през 2016 г. значителна част от одитираните разходи — свързани с права за получаване на плащания — не са засегнати от съществено ниво на грешки. Ето защо за пръв път от 1994 година, когато ЕСП започва да изготвя декларацията за достоверност, тя изразява становище с резерви относно плащанията за 2016 г.
• Плащанията, свързани с права за получаване на плащания, се извършват въз основа на изпълнение на условията от страна на бенефициентите, а не за покриването на разходи. Те представляват около половината от одитираните през 2016 г. разходи и включват пряка помощ за земеделските стопани и най-голямата част от разходите в областите „Природни ресурси: пазари и преки помощи“ (с изчислен процент грешки 1,7 %) и „Администрация“ (0,2 %). И в двете области изчисленият процент грешки е под прага на същественост от 2 %. Други дейности, финансирани чрез плащания на права, са стипендиите за студенти и научни изследвания и агроекологичните мерки.
• Плащания за възстановяване на разходите се извършват за бенефициенти, които са направили разходи, подлежащи на възстановяване с финансиране от ЕС. Те включват разходи в областите с най-висок процент грешки: „Природни ресурси“, „Развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство“ (с изчислен процент грешки 4,9 %) и „Икономическо, социално и териториално сближаване“ (4,8 %). Други дейности, финансирани с плащания за възстановяване на разходи, са изследователски проекти, схеми за обучение и програми за развитие.
• Докладваната от Комисията информация относно редовността до голяма степен съответства на резултатите от проверката на ЕСП. Комисията също отчита съществено ниво на грешки като цяло.
• Корективните действия от страна на органите в държавите членки и Комисията имат положителен ефект върху изчисления процент грешки. Без тези действия общият изчислен от ЕСП процент грешки щеше да е по-висок с 1,2 %. Съществувала е достатъчно информация, за да се предотвратят или разкрият и коригират значителна част от грешките. Ако тази информация е била използвана за коригиране на грешките, изчисленият процент грешки за общите разходи в областите „Икономическо, социално и териториално сближаване“ и „Глобална Европа“ би бил под прага на същественост от 2 % през 2016 г.
• Тази година общият размер на средствата, които следва да бъдат изплатени от бъдещите бюджети на ЕС съгласно поетите ангажименти, е по-висок от всякога. Очаква се тази сума да продължи да нараства до 2020 година. Преодоляването на това натрупване, както и предотвратяването на ново такова следва да е приоритет при планирането на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г.
• ЕСП направи сравнение на рамката за отчитане на изпълнението на Комисията с добрите практики, прилагани от други администрации. Заключението на Сметната палата е, че Комисията следва да опрости измерването на резултатите от изпълнението, като например намали значително броя на целите и показателите.

За нас

Като външен одитор на ЕС, Европейската сметна палата допринася за подобряване на финансовото управление на ЕС, насърчава повишаването на отговорността и прозрачността и действа като независим пазител на финансовите интереси на гражданите на Съюза.

ЕСП насочва вниманието към евентуалните рискове, предоставя увереност, посочва недостатъците и постиженията и предоставя насоки на лицата, отговорни за изготвянето на политиките и законите на ЕС, относно това как да подобрят управлението на политиките и програмите на ЕС. Чрез своята дейност Сметната палата следи за това европейските граждани да са осведомени как се изразходват техните данъци.

Какво одитира Сметната палата

Декларация за достоверност относно бюджета на ЕС

Бюджетът на ЕС се приема ежегодно от Европейския парламент и от Съвета в контекста на многогодишните финансови рамки (МФР). Комисията носи цялостна отговорност за правилното разходване на бюджета.

Всяка година ЕСП извършва одит на приходите и разходите на бюджета на ЕС и проверява дали годишните отчети са надеждни и дали приходните и разходните операции са в съответствие с правилата и разпоредбите, приложими в ЕС и държавите членки.

Това представлява основата за изготвянето на декларацията за достоверност, която ЕСП е задължена да представи пред Европейския парламент и Съвета съгласно член 287 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Бюджетът на ЕС за 2016 година в цифри

Бюджетните разходи са значим инструмент за постигането на целите на политиката на ЕС.

Общият размер на бюджетните разходи през 2016 г. възлиза на 136,4 млрд. евро, или около 267 евро на всеки гражданин. Разходите на ЕС представляват средно 2,0 % от общия размер на разходите на сектор „Държавно управление“ на държавите членки на ЕС.

Откъде идват средствата?

Бюджетът на ЕС се финансира от различни източници. Най-големият от тях (95,6 млрд. евро) са вноските от държавите членки, които са пропорционални на техния брутен национален доход. Други източници са средствата от мита (20,1 млрд. евро), както и ДДС, събрано от държавите членки (15,9 млрд. евро).

За какво се изразходват средствата?

Годишният бюджет на ЕС се изразходва в множество различни области (вж. диаграма 1).

Плащанията се извършват с цел подпомагане на разнообразни дейности, като например за земеделие и развитие на селските и градските райони, проекти за транспортна инфраструктура, изследвания, обучения за безработни лица, подпомагане за страни, желаещи да се присъединят към ЕС, или помощ за съседните и развиващите се страни.

Близо две трети от бюджета се разходват при така нареченото „споделено управление“, при което отделни държави членки разпределят средства и управляват разходи в съответствие с европейското и с националното законодателство (такъв е случаят с разходите в областите „Икономическо, социално и териториално сближаване“ и „Природни ресурси“).

Констатации на ЕСП

Отчетите на ЕС дават вярна и точна представа за финансовото състояние

Отчетите на ЕС за 2016 г. са изготвени в съответствие с международните счетоводни стандарти за публичния сектор и дават във всички съществени аспекти вярна и точна представа за финансовите резултати на ЕС за годината, както и за неговите активи и пасиви в края на годината.

Ето защо Сметната палата изразява становище без резерви относно надеждността на отчетите („заверка на отчетите“), както всяка година от 2007 г. насам.

Плащанията на ЕС са законосъобразни и редовни, с изключение на плащанията за възстановяване на разходи

ЕСП тества извадка от операции от целия бюджет на ЕС, за да изчисли до каква степен приходите и различните разходни области са засегнати от грешки. За повече информация относно одитния подход на ЕСП и изчисления процент грешки, моля натиснете тук.

ЕСП заключава, че приходите не са съществено засегнати от грешки.

Сметната палата изразява становище с резерви относно плащанията от бюджета на ЕС за 2016 г. Такова становище се изразява за пръв път откакто ЕСП изготвя декларация за достоверност от 1994 г. насам.

ЕСП изчислява общия процент грешки за разходите на 3,1 % (вж. диаграма 2). За сравнение, през 2015 г. този процент е 3,8 %, а през 2014 година — 4,4 %.

^{Забележка:}ЕСП използва стандартни статистически техники за изчисляване на процента грешки. С ниво на увереност от 95 % Сметната палата счита, че процентът грешки за популацията е в диапазона между долната и горната граница на грешките (за повече подробности вж. глава 1, приложение 1.1 от Годишния доклад за 2016 г.).

Грешки се наблюдават основно при плащанията за възстановяване на разходи, където ЕСП изчислява процента грешки на 4,8 %. При плащанията за права изчисленият процент грешки е 1,3 %, което е под прага на същественост от 2 % (вж. диаграма 3).

Ето защо Сметната палата заключава, че плащанията през 2016 г. са законосъобразни и редовни, с изключение на плащанията за възстановяване на разходите.

Разходите при споделено управление допринасят пропорционално за общия изчислен процент грешки

Извършените тестове предоставят резултати за всяка разходна област, както е показано на диаграма 4. Принципът на управление на разходите на ЕС, независимо дали пряко или непряко от Комисията или споделено с други държави членки, не оказва голямо влияние върху редовността. За 2016 г. изчисленият процент грешки за разходите при споделено управление и за всички други форми на оперативни разходи е почти еднакъв.

Най-големият дял от одитираните разходи (45 %) са извършени по функция „Природни ресурси“. Областта „Пазари и преки помощи“, която включва главно плащания за пряко подпомагане на земеделци, съставлява над три четвърти от тази функция и не съдържа съществени грешки (изчислен процент грешки — 1,7 %). Областта „Развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство“ е другият елемент от тази функция и е засегната от съществени грешки (изчислен процент грешки — 4,9 %).

„Икономическо, социално и териториално сближаване“ е с втория най-голям дял от одитираните разходи (28 %). Грешките в тази област се дължат основно на недопустими бенефициенти, дейности, проекти или разходи (около 70 %). Почти всички разходи се извършват под формата на плащания за възстановяване на разходи. Финансовата 2016 година е последната, в която всички одитирани от ЕСП разходи са свързани с МФР за периода 2007—2013 г. През следващите години Сметната палата очаква да види нарастващ дял на фондовете по МФР за периода 2014—2020 г.

Общото ниво на грешките в тези две области на споделено управление съставлява 79 % от изчисления от ЕСП процент грешки за 2016 г.

^%Изчисленият процент грешки се базира на количествено измеримите грешки, установени при проверката на ЕСП, по-специално при тестването на извадка от операции. Сметната палата използва стандартни статистически техники за формиране на извадката и за изчисляване на процента грешки (вж. глава 1, приложение 1.1 от Годишния доклад за 2016 г.)

^*Сметната палата не изготвя специфична оценка за разходите по функция 3 от МФР („Сигурност и гражданство“) или функция 6 от МФР („Компенсации“), нито за другите разходи (специфични инструменти извън МФР за периода 2014—2020 г., като например Резерв за спешна помощ и Инструмент за гъвкавост). Извършената в тези области дейност обаче допринася за формирането на общото заключение за разходите за 2016 г.

Изчисленият процент грешки за разходите по функция „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ остава по-висок от процента грешки общо за бюджета на ЕС (3,1 %). Повечето от грешките са свързани с възстановяване на недопустими разходи за персонал и непреки разходи, декларирани от бенефициентите на научноизследователски проекти.

При функцията „Глобална Европа“ две трети от общия изчислен процент грешки се формират от липсващи съществени документи и предварително финансиране, което е било разрешено от Комисията, но не е било оправдано от финансовите отчети.

Диаграма 5 сравнява изчислените проценти грешки в различните разходни области на бюджета за периода 2014—2016 г. Допълнителна информация относно резултатите за приходите и отделните разходни области е представена тук и в съответните глави от Годишния доклад за 2016 г.

^%Изчисленият процент грешки се базира на количествено измеримите грешки, установени при проверката на ЕСП, по-специално при тестването на извадка от операции. Сметната палата използва стандартни статистически техники за формиране на извадката и за изчисляване на процента грешки (вж. глава 1, приложение 1.1 от Годишния доклад за 2016 г.)

^*През 2014 г. ЕСП включи кръстосаното спазване в тестването на операциите и тези грешки представляват 0,6 процентни пункта от изчисления общ процент грешки по функция „Природни ресурси“ от МФР. След промяната в правната рамка на ОСП, през 2015 и 2016 година ЕСП вече не прави това.

При определени обстоятелства Сметната палата отчита корективните действия при изчисляването на процента грешки

Държавите членки и Комисията използват корективни мерки в случаи на нередовни разходи, както и при грешки в плащанията, които не са установени на по-ранен етап от процеса. При формулирането на резултатите от своите одити Сметната палата се стреми да взема предвид корективните мерки, когато те се изпълняват преди извършването на плащанията или провеждането на одита. Сметната палата проверява прилагането на тези корекции и адаптира изчисления от нея процент грешки, когато е уместно.

Ако подобни корективни мерки не бяха приложени за одитираните от ЕСП плащания за 2016 г., общият изчислен процент грешки щеше да бъде 4,3 %, вместо 3,1 %.

Съществувала е достатъчно информация, за да се предотвратят или открият и коригират значителна част от грешките преди разходите да бъдат декларирани пред Комисията. Ако тази информация е била използвана за коригиране на грешките, изчисленият процент грешки за общите разходи в областите „Икономическо, социално и териториално сближаване“ и „Глобална Европа“ би бил под прага на същественост от 2 % през 2016 г. Това означава, че няма нужда от допълнителен контрол върху разходите на ЕС, но съществуващите контроли трябва да бъдат прилагани правилно.

Информацията на Комисията относно редовността на разходите до голяма степен съответства на резултатите от проверката на ЕСП

Всяка генерална дирекция (ГД) на Комисията изготвя годишен отчет за дейността. Той включва декларация, в която генералният директор изразява увереност, че отчетът представя вярно финансовата информация, както и че операциите под неговата/нейната отговорност са законосъобразни и редовни. Всички дирекции са представили своя изчислен процент грешки и повечето от тях съответстват в широки линии на изчисления от ЕСП процент.

Сметната палата докладва на OLAF случаите на предполагаема измама

Измамата е умишлено използване на заблуда с цел извличане на полза. Изчисленият от Сметната палата процент грешки в бюджета на ЕС следователно не представлява оценка на нивото на измамите, нито на неефикасността или разхищенията. Той представлява изчисление на средствата, които не е следвало да бъдат изплатени, тъй като не са били използвани в съответствие с приложимото законодателство.

ЕСП докладва относно всички случаи на предполагаема измама, разкрити по време на нейната одитна дейност, на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). OLAF решава дали да проведе по-нататъшни разследвания и да проследи тези случаи, ако е необходимо и като сътрудничи със съдебните органи на държавите членки. През 2016 година ЕСП установи единадесет случая на предполагаема измама в одитираните около 1000 операции за целите на изготвянето на декларацията за достоверност и при други одити на изпълнението и/или съответствието (за 2015 г. тези случаи са 12).

Тези случаи бяха изпратени на Европейската служба за борба с измамите (OLAF), наред с други пет, за които получихме сигнали от обществеността. Случаите на предполагаема измама се отнасят до изкуствено създаване на условия, които да изпълнят критериите за допустимост за получаването на субсидия, непредоставяне на стоки/услуги, както и декларации за разходи, които не отговарят на условията за допустимост, случаи на конфликт на интереси и нередности при възлагането на обществени поръчки.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно основните констатации можете да намерите в глава 1 на Годишния доклад относно изпълнението на бюджета на ЕС за 2016 г. Пълният текст на Годишния доклад на ЕСП е публикуван на нашия уебсайт (http://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=41732).

Управлението на бюджета и финансите среща предизвикателства

Средствата, които трябва да бъдат изплатени през следващите години, са достигнали рекордни нива

През 2016 година Европейският съюз е извършил по-малко плащания от първоначално планираното. Това се дължи главно на значителните закъснения в изпълнението на плащанията при много от програмите по многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г., изпълнявани при споделено управление, и по-специално по Европейските структурни и инвестиционни (ЕСИ) фондове в областта на сближаването и развитието на селските райони.

Същевременно бъдещите задължения са поети практически според планираното. В резултат на това размерът на средствата, които следва да бъдат изплатени през следващите години, е достигнал рекордно ниво от около 238,8 млрд. евро. Преодоляването на това натрупване, както и предотвратяването на ново такова следва да са приоритет при планирането на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода след 2020 г.

Общата финансова експозиция на бюджета на ЕС също е нараснала, като са създадени значителни дългосрочни пасиви, гаранции и правни задължения. Това означава, че в бъдеще управлението трябва да бъде внимателно, за да се ограничат рисковете за бюджета на ЕС в тази област.

Държавите членки може да изпитат затруднения при усвояването на наличните средства на ЕС

Европейските структурни и инвестиционни фондове (Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд, Кохезионният фонд, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейският фонд за морско дело и рибарство) представляват около една трета от разходите на ЕС и значителна част от разходите на сектор „Държавно управление“ на някои държави членки (вж. диаграма 6).

Като се има предвид значителният размер бюджетни кредити за задължения, които все още са на разположение по МФР за периода 2014—2020 г., държавите членки, в които ЕСИ фондовете представляват значителен процент от разходите на сектор „Държавно управление“, могат да се затруднят в набелязването на проекти с достатъчно високо качество, за които да се изразходват наличните средства на ЕС, или в осигуряването на съфинансиране.

ЕСП отбеляза, че по принцип постъпленията от бюджета на ЕС съставляват значителен дял от капиталовите инвестиции в някои държави членки за която и да е година. Това означава, че размерът и графикът на тези приходи могат да окажат значително макроикономическо въздействие като например върху инвестициите, растежа и създаването на работни места и това трябва да бъде взето предвид в достатъчна степен при планирането на бъдещи разходи в бюджета на ЕС.

Бюджетът на ЕС не позволява голяма гъвкавост за реагиране при непредвидени събития

Бюджетната система на ЕС е разработена така, че да осигурява предсказуемо финансиране за дългосрочни разходни програми на ЕС. ЕС разполага и с редица бюджетни инструменти за гъвкаво реагиране на извънредни ситуации. Те се използват все по-широко през последните години, например за справяне с кризата с бежанците.

Като се има предвид забавянето на плащанията по много от програмите по МФР за периода 2014—2020 г., Сметната палата счита, че има опасност таваните на разходите да бъдат достигнати при нормални разходи през следващите години. Това би оставило по-малко възможности за изграждане на така необходимата гъвкавост на бюджета на ЕС за реагиране на неочаквани събития.

Правилата на ЕС за финансиране продължават да се усложняват

Бюджетът на ЕС е единен механизъм, подчинен на конкретни правила. Това спомага за отчитането и прозрачността пред гражданите на ЕС и техните представители.

Въпреки това, поради необходимостта от намиране на допълнителни средства за справяне с новите предизвикателства (като финансовата криза, действията в областта на климата, миграцията и кризата с бежанците и увеличаването на инвестициите в ЕС), механизмите за финансиране са се развили много през годините. В резултат на това броят на организациите и инструментите, участващи във финансирането на изпълнението на политиките и програмите на ЕС, се е увеличил значително. Това затруднява управлението, одита и отчитането на разходите на ЕС по ефективен начин, както и изграждането на всеобхватна картина.

Според Сметната палата продължаването на тази тенденция ще повлияе негативно върху отчетността и прозрачността на бюджета на ЕС.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно основните констатации във връзка с бюджетното и финансовото управление можете да намерите в глава 2 на Годишния доклад относно бюджета на ЕС за 2016 г.

Акцентът върху изпълнението следва да се засили

Прилаганата от Комисията рамка за отчитане на изпълнението може да се подобри чрез приемане на добрите практики, прилагани от други администрации

Средствата на ЕС следва да се разходват в съответствие с принципите на доброто финансово управление: икономичност, ефикасност и ефективност. Комисията прилага сложна и разнообразна рамка за отчитане на изпълнението и за докладване на резултатите, постигнати от бюджета на ЕС. Сметната палата направи сравнение на рамката, прилагана от Комисията, с международните стандарти и добрите практики на националните правителства и други международни организации. По този начин бяха определени няколко области, в които Комисията би могла да използва опита на другите и да подобри системата за отчитане на изпълнението. В заключение на този раздел, Сметната палата отправя следните препоръки към Комисията:

• да опрости измерването на резултатите, например като продължи да намалява броя на целите и показателите;
• да осигури повече баланс в отчитането на изпълнението, като представя ясна информация в основните отчети за изпълнението относно главните трудности при постигането на резултатите;
• да улесни още повече читателите на своите отчети за изпълнението, като използва повече визуални и интерактивни средства за излагане на информацията;
• да показва по-ясно, че резултатите от оценките се използват добре, например чрез извършването на по-систематични последващи действия;
• в основните отчети за изпълнението да посочва дали, според наличната информация, предоставените данни за резултатите са с достатъчно добро качество;
• да направи по-лесно достъпна информацията за изпълнението.

Комисията приема и изпълнява голяма част от препоръките на Сметната палата

Тазгодишният анализ на изпълнението на направените от ЕСП препоръки изготви заключение за изпълнението на 108 препоръки, отправени до Комисията между 2010 г. и 2013 г. Комисията е изпълнила 90 от тях изцяло или в голяма степен. Дори препоръките, които Комисията първоначално не е приела, в повечето случаи са били изпълнени. ЕСП установи, че едва шест препоръки не са били изпълнени изобщо (вж. диаграма 7).

През 2016 г. ЕСП изготви рекорден брой специални доклади на различни теми

Сметната палата редовно извършва оценка на изпълнението в своите специални доклади, повечето от които се основават на одити на изпълнението или на комбинация от оценки на съответствието и оценки на изпълнението. През 2016 г. Сметната палата прие 36 специални доклада, най-високият брой досега. Всички специални доклади за 2016 година са изброени в диаграма 8.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно оценката на резултатите от изпълнението, изготвена от Сметната палата, можете да намерите в глава 3 на Годишния доклад относно бюджета на ЕС за 2016 г.

Специалните доклади на Сметната палата, които се основават предимно на извършените одити на изпълнението, са публикувани на 23-те официални езика на ЕС на уебсайта на ЕСП (http://www.eca.europa.eu/bg/Pages/AuditReportsOpinions.aspx?ty=Specialreport&tab=tab4).

Поглед отблизо към приходите и разходните области

Приходи
144,7 млрд. евро

Какво одитира Сметната палата

Извършеният от Сметната палата одит обхваща приходите от бюджета на ЕС, чрез които той финансира своите разходи. Бяха разгледани някои ключови системи за контрол, свързани с изчисляването и събирането на вноските на собствени ресурси, и извадка от приходни операции.

Вноските се формират въз основа на брутния национален доход (БНД) на държавите членки и на събрания от тях данък върху добавената стойност (ДДС) и се изчисляват на базата на макроикономически статистически данни и разчети, предоставени от държавите членки. През 2016 г. приходите на ЕС, които се основават на БНД и ДДС, представляват съответно 66 % и 11 % от общите приходи на ЕС.

Традиционните собствени ресурси (ТСР), главно мита върху вноса, събрани от администрациите на държавите членки в полза на ЕС, съставляват други 14 % от приходите на ЕС. Останалите 9 % от приходите на ЕС се осигуряват от други източници (напр. вноски и възстановени суми, произтичащи от споразумения и програми на ЕС, както и от глоби, наложени от Комисията при нарушения на правилата в областта на конкуренцията).

Констатации на ЕСП

Проверените от Сметната палата системи, свързани с приходите, като цяло са ефективни. Що се отнася до традиционните собствени ресурси, ЕСП смята, че някои механизми за контрол са само частично ефективни. Бяха открити някои области, в които има потенциал Комисията да извърши подобрения, например при използваните методи и при процеса на верификация за определяне на въздействието на многонационалните дейности върху оценката на БНД (по-специално методите за работа с капитализирани активи, свързани с научноизследователски и развойни дейности). Това може да доведе до промяна в изчисляването на вноските на държавите членки в бюджета на ЕС.

Какви са препоръките на Сметната палата

Сметната палата препоръчва на Комисията:

• да анализира, в сътрудничество с държавите членки, всички потенциални последици от дейността на мултинационалните компании върху изчисляването на БНД, и да им предостави насоки как да третират тези дейности при събирането на данни за БНД; и
• да потвърди, че активите за научни изследвания и развойна дейност са били правилно отразени в националните сметки на държавите членки.

 

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно одита на Сметната палата в областта на приходите на ЕС можете да намерите в глава 4 на Годишния доклад относно бюджета на ЕС за 2016 г.

Конкурентоспособност за растеж и работни места
15,2 млрд. евро

Какво одитира Сметната палата

Одитът на ЕСП обхваща разходите за изследвания и иновации, образователни системи и насърчаване на заетостта, единен електронен пазар, възобновяема енергия и енергийна ефективност, модернизиране на транспортния сектор и подобряване на бизнес средата, особено за малките и средните предприятия (МСП).

През 2016 година разходите, обхванати от одита, възлизат на 15,2 млрд. евро. По-голямата част от разходите са извършени под формата на безвъзмездна финансова помощ, отпускана на участващи в проекти бенефициенти от публичния и частния сектор. Основният риск за редовността на операциите се състои в това, че бенефициентите могат да декларират недопустими разходи, които да не бъдат открити или коригирани, преди Комисията да възстанови средствата.

Разходите за научни изследвания и иновации, които през 2016 година представляват 59 % от общия размер на разходите по тази подфункция, се извършват чрез Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие (7РП) за периода 2007—2013 г. и чрез програма „Хоризонт 2020“ — рамковата програма за периода 2014—2020 г.

Констатации на ЕСП

По-голямата част от грешките са свързани с възстановяването на разходи за недопустим персонал, други недопустими преки разходи (напр. разходи за пътуване или оборудване, несвързани с дейността по проекта) или недопустими непреки разходи, декларирани от бенефициентите. Тук се включват и грешките при изчисляването, липсата на подкрепящи документи за декларираните разходи и разходите, направени извън периода на допустимост (вж. примерите в карето).

Съществувала е достатъчно информация, за да се предотвратят или да се открият и коригират значителна част от грешките. Ако тази информация е била използвана за коригиране на грешките, изчисленият процент грешки за общите разходи за „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ би бил 2,9 %.

При няколко случая бяха установени забавяния в разпределянето на средствата от ЕС от страна на координатора на проекта към другите участници. Това може да доведе до сериозни финансови последици за участниците в проектите, особено за МСП с малък оборотен капитал.

Програма „Хоризонт 2020“ има по-прости правила за финансиране от 7РП, а Комисията е положила значителни усилия, за да намали административната сложност. Опростяването на правилата е важно, защото води до намаляване на административната тежест и може да намали рисковете от възникване на правна несигурност и непоследователно третиране на бенефициентите. През 2016 Комисията е въвела допълнителни мерки за опростяване (например целенасочена подкрепа за стартиращи предприятия и по-широко използване на финансирането с еднократна обща сума). ЕСП обаче счита, че по-нататъшното опростяване на правната рамка носи както нови възможности, така и рискове.

Годишните отчети за дейността на генерални дирекции „Научни изследвания и иновации“, „Образование, младеж, спорт и култура“ и „Мобилност и транспорт“ дават вярна оценка за редовността на свързаните с отчетите операции и предоставената информация потвърждава констатациите и заключенията на Сметната палата. Открити са обаче различия между генералните дирекции в прилаганите методологии за изчисляване на процента грешки и размера на средствата, изложени на риск.

От 2014 г. насам Общата служба за одит (CAS) отговаря за извършването на последващи одити на проекти по рамковите програми за научни изследвания. Службата за вътрешен одит на Комисията е извършила одит на CAS и е отправила препоръка да се съкрати времето за приключване на одитите и да се подобрят вътрешните процедури на CAS за планиране, мониторинг и докладване по одити на проектите по програма „Хоризонт 2020“.

В допълнение към извършваните финансови проверки, Комисията също оценява аспектите на изпълнението за всеки проект за научни изследвания и иновации, преди да възстанови разходите. Сметната палата разгледа оценката на изпълнението, изготвена от Комисията за 60-те съвместни проекта в областта на изследванията и иновациите, подбрани от ЕСП в извадката за одита. Комисията е счела, че по-голямата част от проектите са постигнали очакваните резултати и че една пета от тях са били изключително успешни. Същевременно 15 % от проектите са приключени след определените срокове, по данни на Комисията. За 7 % от проектите Комисията е счела, че докладваните разходи са неразумно високи спрямо постигнатия напредък.

Какви са препоръките на Сметната палата

Сметната палата препоръчва на Комисията:

• да продължи рационализирането на правилата и процедурите по програма „Хоризонт 2020“, за да намали правната несигурност, като използва засилено опростените варианти за разходите, предвидени в преразгледания Финансов регламент (например разходи за единица продукт, еднократни общи суми, финансиране с единна ставка и награди);
• да прилага последователен подход при изчисляването на процента грешки и общия размер на средствата, изложени на риск; и
• да съкрати времето за приключване на последващите одити и да подобри вътрешните процедури за планиране, мониторинг и докладване по тези одити.

Желаете ли да научите повече? Подробна информация относно одита на Сметната палата на разходите на ЕС в областта „Конкурентоспособност за растеж и работни места“ можете да намерите в глава 5 на Годишния доклад относно бюджета на ЕС за 2016 г.

Икономическо, социално и териториално сближаване
35,7 млрд. евро

Какво одитира Сметната палата

Тази област на разходи има за цел намаляване на разликите в степента на развитие между различните региони, преструктуриране на индустриалните области, чието развитие изостава, и насърчаване на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничeство.

За 2016 година разходите от тази област, обхванати от одита, възлизат на 35,7 млрд. евро. 2016 г. е последната година, за която всички плащания, одитирани от Сметната палата, са свързани с програмния период 2007—2013 г. Разходите са свързани с две основни области: регионална и селищна политика и заетост и социални въпроси.

• Регионалната и селищна политика на ЕС се изпълнява предимно с помощта на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ), които заедно съставляват 76 % от разходите за сближаване през 2016 г. ЕФРР финансира инфраструктурни проекти, създаване или запазване на работни места, инициативи за регионално икономическо развитие и дейности, подкрепящи малките и средните предприятия. Кохезионният фонд финансира проекти в областта на околната среда и транспорта в държавите членки, чийто БНД на глава от населението е по-малък от 90 % от средния за Европейския съюз.
• Дялът на политиката за заетостта и социалните въпроси, която се финансира главно от Европейския социален фонд, съставлява 21 % от разходите за сближаване през 2016 година. Разходите в тази област целят да подобрят заетостта и възможностите за работа, като се насърчава постигането на високи нива на заетост и създаването на повече и по-добри работни места.

Управлението на разходите е споделено с държавите членки и включва съфинансиране на оперативни програми, чрез които се финансират проектите. Правилата за допустимост за възстановяване на разходи се определят на национално или регионално ниво и се различават в отделните държави членки и/или програми.

Около 3 % от разходите за сближаване се осъществяват чрез други специфични инструменти и фондове, като Европейския инструмент за съседство (ЕИС) и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица (FEAD).

Констатации на ЕСП

Основните причини за грешки при разходите по функция „Икономическо, социално и териториално сближаване“ като цяло са включването на недопустими разходи в декларациите за разходи на бенефициентите и подборът на недопустими за подпомагане проекти, дейности или бенефициенти (вж. примерите в карето), както и нарушенията на правилата за възлагане на обществени поръчки.

По отношение на значителна част от операциите, засегнати от количествено измерими грешки, органите в държавите членки са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или да открият и коригират грешките, преди да поискат възстановяване на средствата от Комисията. Ако тази информация е била използвана за коригиране на грешките преди деклариране на разходите пред Комисията, размерът на изчисления процент грешки общо за разходите в областта „Икономическо, социално и териториално сближаване“ би бил 1,1 %, или под прага на същественост от 2 %.

Финансови инструменти на ЕФРР и ЕСФ

В края на 2015 г. средното ниво на усвояване на средствата от крайните бенефициенти на финансовите инструменти е 75 %, спрямо 57 % за предходната година. Финансовите инструменти могат да представляват капиталови инвестиции, заеми или гаранции и се използват за предоставянето на финансиране на предприятия или проекти за градската среда. Към края на 2015 година са създадени общо 1 052 инструмента за финансиране с общ размер на предоставения капитал от около 16,9 млрд. евро. Няколко държави членки срещат трудности при използването в пълен размер на този капитал, като нивата на усвояване в четири държави членки (Испания, Италия, Нидерландия и Словакия) са значително по-ниски от средната за ЕС стойност. Неусвояването на пълния размер на наличните средства означава, че едно от главните предимства на този тип инструменти — възможността да се използват средствата многократно — не се използва в пълния си потенциал.

Получаване на увереност от Комисията за периода 2007—2013 г.

В Специален доклад № 36/2016 относно подготовката за приключване на програмите за периода 2007—2013 г. Сметната палата отбеляза, че Комисията е взела необходимите мерки, за да могат държавите членки да приключат своите ОП в областта на сближаването. В Специален доклад № 4/2017 относно прилаганите от Комисията финансови корекции в областта на сближаването през програмния период 2007—2013 г. Сметната палата също така заключава, че Комисията е използвала ефективно мерките, с които разполага, за да защити бюджета на ЕС от неправомерно разходване на средства.

Годишните отчети за дейността за 2016 г. съдържат предварителна информация за сумите, изложени на риск, и за остатъчния риск както по отношение на приключването на периода 2007—2013 г., така и по отношение на годишния пакет документи за получаване на увереност, разработен за периода 2014—2020 г. Оценката на Комисията на документацията по приключването е трябвало да се представи до 31 август 2017 г. Следователно Комисията ще докладва за резултата от своята оценка на процентите на остатъчен риск, отчетени от одитните органи, в своите ГОД за 2017 г.

Получаване на увереност от Комисията за програмния период 2014—2020 г.

Три години след началото на периода 2014—2020 г. държавите членки са определили едва 77 % от органите, отговарящи за изпълнението на програмите по ЕСИ фондовете. Сметната палата установи също, че към средата на 2017 г. забавянията в изпълнението на бюджета са били по-големи в сравнение със същия момент през периода 2007—2013 г.

Комисията следва да поясни начина, по който одитните органи на държавите членки следва да определят подлежащите на одит популации от финансови инструменти. Определянето на одитната популация въз основа на първоначално предоставения капитал, а не на допустимите разходи, оповестени в годишните отчети, води до занижаване на остатъчния процент. Същият проблем засяга и авансовите плащания на държавна помощ.

Оценка на резултатите от проектите

Въз основа на проверката на 168 физически завършени проекта, Сметната палата установи, че едва една трета от проверените проекти са имали система за измерване на резултатите с показатели за крайни продукти/услуги и показатели за резултати, свързани с целите на ОП. При все че по-голямата част от проверените проекти са постигнали, поне частично, своите цели за крайни продукти/услуги, 42 % от проектите не са имали показатели за резултати и/или целеви стойности за измерване на резултатите. Затова е невъзможно да се оцени специфичния принос на тези проекти за постигането на резултатите от общите цели на програмата.

В Специален доклад № 2/2017 относно договарянето от страна на Комисията на споразумения за партньорство и програми в областта на сближаването за периода 2014—2020 г., ЕСП анализира значителните различия в използването на показатели за продукти/услуги и, още повече, на показатели за резултати между ЕСИ фондове. Различия в това отношение съществуват и между отделните области на политика, което затруднява сравняването на постигнатите резултати по различните функции на бюджета на ЕС.

Какви са препоръките на Сметната палата

Сметната палата препоръчва на Комисията:

• при приключването на програмите за периода 2007—2013 г. да обърне специално внимание на областите, в които има по-голям риск от недопустими разходи или от оповестяване на неточна информация, която може да доведе до възстановяване на средства в прекалено висок размер;
• за периода 2014—2020 г. да предприеме мерки за решаване на въпросите, които могат да се отразят върху надеждното изчисляване на остатъчния процент;
• при преразглеждането на концепцията и механизма за прилагане на ЕСИ фондовете за периода след 2020 г., да засили насочеността на програмите към постигането на резултати и да опрости механизма за плащанията, като насърчи, когато е уместно, въвеждането на допълнителни мерки, които да обвързват равнището на плащанията с резултатите, вместо просто да възстановяват разходи.

Природни ресурси
57,9 млрд. евро

Какво одитира Сметната палата

Тази разходна област обхваща общата селскостопанска политика (ОСП), общата политика в областта на рибарството (ОПОР) и мерките за защита на околната среда.

ОСП е основата за разходите на ЕС в областта на земеделието. Тя има за цел увеличаване на производителността в областта на земеделието и оттам осигуряване на приемлив жизнен стандарт за хората, работещи в тази област, както и стабилизиране на пазарите, гарантиране на сигурността снабдяването и разумни цени.

През 2016 година разходите, обхванати от одита, възлизат на 57,9 млрд. евро. Управлението на разходите за ОСП е споделено с държавите членки. ОСП се прилага чрез два фонда:

• Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ), по който изцяло се финансират преките помощи и пазарните мерки на ЕС и чийто дял съставлява 77 % от разходите в тази област;
• Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), по който заедно с държавите членки се съфинансират програми за развитие на селските райони и чийто дял съставлява 21 % от разходите.

Разходите в рамките на двата фонда се извършват с помощта на около 80 разплащателни агенции, които отговарят за проверката на допустимостта на заявленията за подпомагане и за извършването на плащания към бенефициентите.

ОПОР се изпълнява основно чрез Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), който се управлява от Комисията и държавите членки при споделено управление.

Политиката на ЕС относно околната среда се управлява централно от Комисията. Програмата за околната среда и действията по климата (LIFE) е най-мащабният инструмент за разходи в тази област.

Констатации на ЕСП

Пазари и преки помощи (ЕФГЗ)

Площта на земеделската земя е основната променлива при плащанията за преки помощи. Продължаващите подобрения на системите за контрол са довели до свеждането на нивото на грешки при ЕФГЗ под прага на същественост от 2 % за пръв път през 2016 г. Главните причини за това са промяната на определението за допустима постоянно затревена площ, подобренията в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и новата процедура за геопространствено заявление за подпомагане.

„Плащанията за екологизиране“ представляват допълнително финансово подпомагане на земеделски стопани, чиято дейност отговаря на изискванията за опазване на околната среда. Сметната палата провери извадка от 63 такива плащания и установи, че земеделските стопани спазват изискванията, свързани с диверсификацията на културите и защитата на постоянно затревените площи. Установени са грешки, свързани с екологично насочените площи. Сметната палата установи, че няколко разплащателни агенции или не са разполагали с надеждна информация относно категориите земя в своята СИЗП, или не са я използвали за проверка на заявления.

Развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство

Естеството и характеристиките на грешките се различават за ЕФГЗ и другите разходни области по функция „Природни ресурси“.

В допълнение към недопустимите бенефициенти, дейности, проекти и разходни позиции, ЕСП откри и грешки, свързани с недопустима за подпомагане земя и завишено деклариране на допустими хектари. Тази година три от най-големите грешки по отношение на допустимостта включват бенефициенти, които не са декларирали, че са контролирани от свързани дружества, извършили са покупки от такива дружества или са подали съвместни заявления, както се изисква от правилата на ЕС или националните правила (вж. примера).

При значителна част от операциите, съдържащи количествено измерими грешки, националните органи са разполагали с достатъчно информация, за да предотвратят или да открият и коригират грешката преди декларирането на разходите пред Комисията. Ако тази информация е била използвана за коригиране на грешките преди деклариране на разходите пред Комисията, размерът на изчисления процент грешки общо за разходите в областта „Развитие на селските райони, околна среда, действия по климата и рибарство“ би бил 3,4 %.

Докладване на ГД „Земеделие“ относно законосъобразността и редовността

Коригираният процент грешки за областта „Природни ресурси“, представен в Годишния отчет за дейността на ГД „Земеделие“ за 2016 г., съответства на заключението на ЕСП, че общото ниво на грешки за тази област на разходи е съществено.

Изготвеният от ЕСП Специален доклад № 7/2017 отбелязва новата роля на сертифициращите органи при проверката на законосъобразността и редовността на плащанията в рамките на ОСП. Сметната палата обаче констатира редица съществени недостатъци и отправи препоръки за подобряване в областта на формирането на извадки, тестването и изчисляването на процента грешки.

Оценка на изпълнението

Извършената от Сметната палата проверка на изпълнението на подбрани инвестиционни проекти в областта на развитието на селските райони показа, че 95 % от инвестициите са извършени според планираното.

При 34 % от случаите обаче липсват достатъчно доказателства за основателния характер на разходите. Където е възможно, използването на опростени варианти за разходите ефективно ограничава рисковете от прекомерни цени, при условие че те са определени на правилното ниво. В момента ЕСП провежда по-задълбочен анализ на този проблем, с оглед на публикуването на специален доклад по темата през 2018 г.

При своята дейност по отношение на резултатите в областта на екологизирането Сметната палата установи някои положителни промени в земеползването вследствие на въвеждането на схемата, и по-специално създаването на екологично насочени площи, които да опазват и подобряват биологичното разнообразие. В извадката на ЕСП земеделската площ, за която бяха констатирани положителни промени, представлява около 3,5 % от обработваемата земя.

Какви са препоръките на Сметната палата

Сметната палата препоръчва на Комисията:

• да преразгледа подхода, прилаган от разплащателните агенции за класифициране и актуализиране на категориите земи в техните СИЗП и за извършване на необходимите кръстосани проверки, с цел намаляване на риска от грешки при плащането за екологизиране;
• да предостави насоки и да разпространи добрите практики сред националните органи, за да гарантира, че техните проверки откриват връзките между заявителите и другите заинтересовани страни, участващи в подпомаганите проекти.

Сигурност и гражданство
2,4 млрд. евро

Какво одитира Сметната палата

Тази област на разходи обединява различни политики, чиято обща цел е да утвърдят концепцията за „европейско гражданство“ чрез създаването на пространство на свобода, справедливост и сигурност без вътрешни граници.

За 2016 година разходите в тази област, обхванати от одита, възлизат на 2,4 млрд. евро. Тези разходи са свързани със защитата на границите, политиката в областта на имиграцията и убежището, правосъдието и вътрешните работи, общественото здравеопазване, защитата на потребителите, културата, младежта, информацията и диалога с гражданите. Това е сравнително малък, но нарастващ дял от бюджета на ЕС (приблизително 1,9 % през 2016 г.).

Значителна част от разходите се извършват чрез дванадесет децентрализирани агенции, за които Сметната палата изготвя отделни специфични годишни доклади.

Разходите за областта „Миграция и сигурност“, които съставляват близо половината (53 %) от разходите, се изпълняват предимно при споделено управление между държавите членки и Комисията. Най-важните фондове по тази функция са:

• Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), който има за цел да допринася за ефективното управление на миграционните потоци и да развива общ подход на ЕС в областта на убежището и миграцията;
• Фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС), който цели да се постигне високо ниво на сигурност в ЕС.

Тези фондове са създадени през 2014 г. като продължители на програма SOLID („Солидарност и управление на миграционните потоци“) и ще продължат дейността си до 2020 г.

ЕСП провери и малък брой операции по други функции на тази разходна област. Като се има предвид ограничения размер на извадката, ЕСП не може да изчисли представителен процент грешки за областта „Сигурност и гражданство“.

Констатации на ЕСП

Комисията и държавите членки постигат много бавен напредък в плащанията по съвместно управляваните фондове „Убежище, миграция и интеграция“ и „Вътрешна сигурност“. Към края на финансовата 2015 г. Комисията не е уравнила никакви плащания за 15 държави членки. По-малко от 5 % от наличните средства са били уравнени за шест държави членки, между 5 % и 10 % за три държави членки и между 10 % и 15 % за четири държави членки.

Сметната палата установи и редица недостатъци при програма SOLID и фондовете „Убежище, миграция и интеграция“ и „Вътрешна сигурност“, които могат да забавят предоставянето на тези средства, да затруднят оценката от страна на Комисията на системите на държавите членки, да забавят коригирането на недостатъците в системите за контрол и да увеличат риска за допустимостта, управлението и контрола на финансираните действия.

Глобална Европа
8,3 млрд. евро

Какво одитира Сметната палата

Тази разходна област обхваща плащанията в областта на външната политика, подпомагането за страните кандидатки и потенциални кандидатки за членство в ЕС, както и помощта за развитие и хуманитарната помощ за развиващите се и съседните страни (с изключение на Европейските фондове за развитие).

За 2016 г. разходите в тази област, обхванати от одита, възлизат на 8,3 млрд. евро и са разпределени в повече от 150 държави. Разходите се извършват или пряко от няколко генерални дирекции на Комисията (от централното им управление в Брюксел или от делегациите на ЕС в страните получатели на финансирането), или непряко от страните бенефициенти или международни организации, като се използват широк набор от инструменти за сътрудничество и методи за отпускане на средства.

Констатации на ЕСП

Приносът от ЕС се включва в общите бюджети на страните бенефициенти и Комисията разполага със значително ниво на гъвкавост при извършването на преценка дали са спазени критериите за допустимост. В резултат на това рискът от неспазване на приложимите правила е малък. Такъв е случаят и при фондовете на ЕС, които се обединяват със средствата от други международни донори и не се заделят целево за конкретни разходи. В тези случаи разходите, които не са допустими съгласно правилата на ЕС, често могат да бъдат покрити от вноските на други донори.

37 % от изчисления процент грешки се дължат на разходи, за които не е предоставена основна подкрепяща документация (вж. примера по-долу). Други важни видове грешки са свързани с разходи, които не са били поети или не са допустими.

При значителна част от операциите, съдържащи количествено измерими грешки, Комисията е разполагала с достатъчно информация, за да предотврати или да открие и коригира грешките. Ако Комисията беше използвала правилно цялата информация на свое разположение, размерът на изчисления процент грешки за общите разходи в областта „Глобална Европа“ щеше да бъде 1,4 %, или под прага на същественост от 2 %.

Докладване на съответствието от Генерална дирекция „Политика за съседство и преговори за разширяване“

Както и през минали години, като част от усилията си да ограничи грешките при плащанията, ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ е възложила проучване за оценка на процента остатъчни грешки (RER) в разходите в тази област. ЕСП разгледа методологията на проучването и установи, че като цяло тя е подходяща за целта и е ефективна. Сметната палата обаче откри, че в някои области може да се постигне подобряване, например необходими са допълнителни насоки за одиторите относно начина на изчисляване на процента грешки при отделни операции.

В Годишния си отчет за дейността ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ оценява размера на средствата, изложени на риск при приключването, като взима предвид вероятното отражение на проверките, които ще се извършат през следващи години („капацитет за корекции“). ЕСП счита, че е възможно капацитетът за корекции да е завишен, тъй като при проверката на извадка от нареждания за събиране на вземания бяха установени неоткрити грешки в популацията, използвана за това изчисление.

Какви са препоръките на Сметната палата

Сметната палата препоръчва на Комисията:

• да работи в сътрудничество с одитните органи в страните бенефициенти на предприсъединителна помощ, за да подобри тяхната компетентност, по-конкретно чрез организиране на семинари, създаване на мрежи и използване на наличните инструменти, като туининг или техническа помощ;
• да разработи показатели за риск с цел подобряване на оценките с помощта на шаблоните за вътрешен контрол, така че да измерва по-добре отражението на грешките;
• точно да оповести в своя следващ ГОД обхвата на проучването на процента остатъчни грешки, както и изчислените долна и горна граница на грешките;
• да подобри изчисляването на капацитета за корекции за 2017 г., като обърне внимание на установените недостатъци.

Администрация
9,4 млрд. евро

Какво одитира Сметната палата

Проверката на ЕСП обхваща административните разходи на институциите и другите органи на ЕС: Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета на ЕС, Комисията, Съда на ЕС, Европейската сметна палата, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите, Европейския омбудсман, Европейския надзорен орган по защита на данните и Европейската служба за външна дейност.

През 2016 година разходите на всички институции и другите органи на ЕС, обхванати от одита, възлизат на 9,4 млрд. евро. Разходите за човешки ресурси (заплати, пенсии и надбавки) представляват 60 % от общия размер. Останалата част е разходвана за сгради, оборудване, енергия, комуникации и информационни технологии.

Резултатите от одитите на Сметната палата на агенциите на Европейския съюз, другите децентрализирани органи и Европейските училища са предмет на специфични годишни доклади, които се публикуват отделно, заедно с резюме на резултатите.

Финансовите отчети на ЕСП се одитират от външен одитор, а одитният доклад се публикува в Официален вестник на Европейския съюз и на уебсайта на ЕСП.

Констатации на ЕСП

При проверката на системите за контрол като цяло не бяха установени сериозни слабости. Беше открита една област обаче, в която има потенциал за подобрение. Това е разгледано в препоръката по-долу.

Какви са препоръките на Сметната палата

Сметната палата препоръчва на Европейския парламент:

• да преразгледа своята рамка за мониторинг на изпълнението на бюджетните кредити, отпускани на политическите групи. Той следва също така да усъвършенства насоките си за политическите групи и да следи по-ефективно как те прилагат правилата за разрешаване и приключване на разходи и как провеждат процедурите за обществени поръчки.

Европейски фондове за развитие
2,8 млрд. евро

Какво одитира Сметната палата

Европейските фондове за развитие (ЕФР) предоставят помощ от Европейския съюз за сътрудничество за развитие на държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ) и отвъдморските страни и територии. Разходите по ЕФР и инструментите за сътрудничество са насочени към премахване на бедността, насърчаване на устойчиво развитие и интегриране на държавите от АКТБ и ОСТ в световната икономика.

За 2016 година разходите от тази област, обхванати от одита, възлизат на 2,8 млрд. евро. ЕФР се финансират от държавите членки на ЕС и се изпълняват чрез отделни проекти или чрез предоставяне на бюджетна подкрепа (финансов принос към общия или секторния бюджет на страната). Всеки ЕФР се подчинява на свой собствен финансов регламент.

ЕФР се управляват от Европейската комисия извън рамката на общия бюджет на ЕС, а при определени случаи на подпомагане — от Европейската инвестиционна банка.

Констатации на ЕСП

Приносът от ЕС се включва в общите бюджети на страните бенефициенти и Комисията разполага със значително ниво на гъвкавост при извършването на преценка дали са спазени критериите за допустимост. В резултат на това рискът от неспазване на приложимите правила е малък. Такъв е случаят и при фондовете на ЕС, които се обединяват със средствата от други международни донори и не се заделят целево за конкретни разходи. В тези случаи разходите, които не са допустими съгласно правилата на ЕС, често могат да бъдат покрити от вноските на други донори.

Неспазването на правилата за обществените поръчки е причината за близо една трета от общият процент грешки за ЕФР (вж. примера по-долу). Други важни видове грешки са свързани с разходи, които не са били поети или не са допустими.

При значителна част от операциите, съдържащи количествено измерими грешки, Комисията е разполагала с достатъчно информация, за да предотврати или да открие и коригира грешките. Ако Комисията беше използвала правилно цялата информация на нейно разположение, размерът на изчисления процент грешки при разходите на ЕФР щеше да бъде 2,6 %.

Докладване на съответствието от Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“

Както и през минали години, като част от усилията си да ограничи грешките при плащанията, ГД „Международно сътрудничество и развитие“ е възложила проучване за оценка на процента остатъчни грешки (RER) в разходите в тази област.

Сметната палата направи преглед на проучването от 2016 г. и установи, че то е проведено в съответствие с методологията за изчисляване на процента остатъчни грешки. Всички слабости, изложени в доклада на ЕСП от 2013 г., са коригирани, с изключение на специфичния за процента остатъчни грешки метод на изчисление, който все още предоставя прекалено голяма свобода на преценка при изчисляването на отделните проценти грешки.

В своя Годишен отчет за дейността за 2016 г. ГД „Международно сътрудничество и развитие“ е разширила обхвата на резервата за 2015 г. за „безвъзмездна финансова помощ при пряко управление“ и „непряко управление чрез международни организации“, така че да включва и безвъзмездната финансова помощ и програмните разчети при непряко управление. Резервата е в съответствие с препоръките и констатациите на ЕСП от този и от предишни годишни доклади.

ГД „Международно сътрудничество и развитие“ докладва размера на средствата, изложени на риск при приключването, като взима предвид вероятното отражение на проверките, които ще се извършат през следващи години („капацитет за корекции“). ЕСП смята, че данните за капацитета за корекции за 2016 г. все още са недостатъчно надеждни, тъй като установените грешки не са били екстраполирани изцяло към непроверената популация и изчисленията не са били сравнени с финансовите отчети на ЕФР.

Какви са препоръките на Сметната палата

Сметната палата препоръчва на Комисията:

• да засили мониторинга на неприключени, но изтекли договори по ЕФР с цел да намали техния брой.
• да приключи преразглеждането на заданията за всички свои одити и проверки на разходите до края на 2017 г.
• да обмисли намаляването на обхвата на проверките по същество на отделни нискорискови операции за бюджетна подкрепа при изчисляването на процента остатъчни грешки, както и преразпределянето на спестените ресурси за увеличаване на проверките по същество на свързаните с проекти операции.
• да разшири обхвата на предвидените действия в своя план за действие от 2017 г., така че те да са насочени и към безвъзмездната финансова помощ и финансовите разчети на програми при непряко управление (тъй като то вече се включва в резервата в ГОД).
• да продължи да подобрява изчисляването на капацитета за корекции за 2017 г., като обърне внимание на установените недостатъци.

Обща информация

Европейската сметна палата и нейната дейност

Европейската сметна палата (ЕСП) е независимият външен одитор на Европейския съюз. Нейното седалище е в Люксембург, а служителите ѝ наброяват около 900 одитори и служители с помощни функции от всички националности в ЕС.

Мисията на ЕСП е да допринася за подобряване на финансовото управление на ЕС, да насърчава усилията за повишаване на отговорността и прозрачността и да действа като независим пазител на финансовите интереси на гражданите на Съюза. ЕСП насочва вниманието към евентуалните рискове, предоставя увереност, посочва недостатъците и постиженията и предоставя насоки на лицата, отговорни за изготвянето на политиките и законите на ЕС, относно това как да подобрят управлението на политиките и програмите на ЕС. Чрез своята дейност Сметната палата следи за това европейските граждани да са осведомени как се изразходват техните данъци.

Одитните доклади и становища на ЕСП са основен елемент от веригата на управленската отговорност на ЕС. Те дават информация относно изпълнението на задълженията на органите и лицата, натоварени с изпълнението на политиките и програмите на ЕС: Комисията, другите институции и органи на ЕС и администрациите на държавите членки.

Одитен подход към изготвянето на декларацията за достоверност

Становищата, съдържащи се в декларацията за достоверност на ЕСП, се базират на обективни доказателства, получени при извършването на одитни тестове в съответствие с международните одитни стандарти.

Надеждност на отчетите

Осигуряват ли годишните отчети на ЕС изчерпателна и точна информация?

• Сметната палата проверява счетоводната система, за да установи дали тя предоставя добра основа за изготвяне на надеждни данни.
• Тя проверява ключови счетоводни процедури, за да се установи дали те функционират правилно.
• Извършват се аналитични проверки на счетоводните данни, за да се потвърди, че те са представени последователно и са основателни.
• Сметната палата проверява пряко извадка от счетоводни записи, за да се установи дали свързаните с тях операции съществуват и са правилно регистрирани.
• Проверяват се финансовите отчети, за да се установи дали те отразяват достоверно финансовото състояние.

Редовност на операциите

Съответстват ли операциите на ЕС, свързани с приходите и плащанията на разходи, на приложимите за тях правила?

• Оценяват се системите за приходите и разходите, за да се определи тяхната ефективност при гарантиране на законосъобразността и редовността на управляваните от тях операции.
• Правят се статистически извадки от операции от целия бюджет на ЕС, на основата на които одиторите на ЕСП извършват подробни тестове.
• Извадките от операции се одитират задълбочено, обикновено на място при крайните бенефициенти (земеделски производители, изследователски институти, дружества, изпълняващи обществени поръчки или услуги), за да се получат преки доказателства, че дадено събитие „съществува действително“, че е регистрирано правилно и че съответства на правилата, по които са извършват плащанията.
• Грешките се анализират и класифицират като количествено измерими или неизмерими.
• Сметната палата екстраполира количествено измеримите грешки, за да определи изчисления процент грешки както общо, така и за всяка конкретна област, която е обект на специфична оценка.
• ЕСП извършва съпоставка на изчисления процент грешки спрямо прага на същественост от 2 % и изготвя становище.
• Становищата на ЕСП взимат предвид и друга важна информация, като годишните отчети за дейността и докладите на външни одитори.
• Сметната палата обсъжда всички свои констатации както с националните органи в държавите членки, така и с Комисията, за да се провери верността на фактите.

 

Всички продукти на ЕСП се публикуват на нашия уебсайт: http://www.eca.europa.eu.

Повече информация относно одитния процес за изготвяне на декларацията за достоверност може да се намери в приложение 1.1 към Годишния доклад за бюджета на ЕС за 2016 г.

На уебсайта на ЕСП е публикуван речник на специализираната лексика, която е използвана в нашите публикации (http://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=41732)

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditorsECA

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2017 г.

Print	ISBN 978-92-872-7564-6	doi:10.2865/292654	QJ-04-17-451-BG-C
PDF	ISBN 978-92-872-7527-1	doi:10.2865/936834	QJ-04-17-451-BG-N
HTML	ISBN 978-92-872-7561-5	doi:10.2865/89129	QJ-04-17-451-BG-Q

 

БЕЛЕЖКА ОТНОСНО АВТОРСКИТЕ ПРАВА

©Европейски съюз, 2017 г.

Възпроизвеждането на съдържанието, с изключение на снимките, е разрешено, при условие че се посочи източникът.

За следните снимки възпроизвеждането е разрешено, при условие че се посочи притежателят на авторските права, източникът и името на фотографите (ако е посочено):

Снимки, *, *, *, *, * (дясно), *: ©ЕС 2017, източник: Европейска сметна палата

Снимка, *: ©ЕС 2017, източник: EК, Аудио-визуална служба/Mauro Bottaro

Снимка, *: ©ЕС 2016, източник: EК, Аудио-визуална служба/Bruno Portela

Снимка, * (ляво): ©ЕС 2015, източник: EК, Аудио-визуална служба/Carmen Jaspersen

Снимки, * и *: ©ЕС 2017, източник: EК, Аудио-визуална служба/Bruno Portela

Снимка, *: ©ЕС 2016, Делегация на ЕС в Хондурас

Снимка, *: ©ЕС 2012, източник: EК, Аудио-визуална служба/Cornelia Smet

Снимка, *: ©ЕС 2017, източник: ЕК, ГД „Международно сътрудничество и развитие“

За всяко използване или възпроизвеждане на снимките по-долу трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателя на авторските права и архитектите/инженерите:

Снимка, *: ©Европейски съюз 2016, източник: Съвет на ЕС — Фотографски отдел. Philippe Samyn and Partners (архитекти и инженери — главен партньор и партньор по дизайна), Studio Valle Progettazioni (архитекти), Buro Happold (инженери)

За всяко използване или възпроизвеждане на следните снимки трябва да се спазват условията и ограниченията, посочени в лиценза „CC0“ https://creativecommons.org/publicdomain/zero/1.0/legalcode:

Снимки, *, *, * (дясно), * (ляво) и *: Източник: Pixabay, CCO 1.0 Universal, обществено достояние (public domain)