Education and Training Monitor 2022

1. Основни показатели

Фигура 1: Преглед на основните показатели

Източници: Евростат (ЮОЕ), „Наблюдение на работната сила“ (LFS), Класификация на функциите на държавното управление (КОФОГ), ОИСР (PISA). По-подробна информация се съдържа в приложение I и в Набора от инструменти за обзор. Бележки: В средните стойности за ЕС на резултатите по четене според PISA за 2018 г. не е включена Испания (ES); използваният показател (ECE) се отнася до програми за образование и грижи в ранна детска възраст, които се смятат от Международната стандартна класификация на образованието (ISCED) за „образователни“ и следователно представляват първото ниво на образование в системите за образование и обучение — ниво 0 на ISCED; показателят за равнопоставеност показва разликата в дела на учениците със слаби резултати по четене, математика и наука (взети заедно) сред 15-годишните ученици в долната и горната четвърт на социално-икономическия статус; b = прекъсване в динамичните редове, u = ниска степен на надеждност, : = не е налично, 09 = 2009 г., 13 = 2013 г., 18 = 2018 г., 20 = 2020 г.

Фигура 2: Позиция спрямо държавите с най-високи и най-слаби резултати

2. Съсредоточаване на вниманието върху цифровото образование

Ниското равнище на уменията в областта на цифровите технологии сред младежите и възрастните е основно предизвикателство в България. Лицата, които притежават поне основни умения в областта на цифровите технологии¹, възлизат на 29 % от населението на възраст 16—74 години в сравнение със средно 56 % за ЕС. Едва 11 % от лицата притежават умения над основните, което е малко под една трета от средната стойност за ЕС (DESI, 2021 г.). Сред младежите на възраст 16—19 години само половината (52 %) имат основни или по-високи общи умения в областта на цифровите технологии. Това е един от най-ниските проценти в ЕС (средно 69 %). Уменията в областта на цифровите технологии на възрастните са още по-ниски, което се влошава от намаляването на населението в трудоспособна възраст и слабата връзка между висшето образование и обучението на възрастни и нуждите на пазара на труда. Вследствие на това предприятията срещат трудности при намирането на квалифициран персонал, за да осъществяват иновации и да се разрастват (DESI, 2021 г.). Проблемът се задълбочава и от ниския процент на висшистите в областта на STEM (наука, технологии, инженерство и математика) (фигура 3). В същото време обаче, България е на първо място в Европа по дял на жените специалисти в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) — 28 % (в сравнение със средния дял за ЕС от 19 %). Още в ранна училищна възраст се организират занимания по технологии за момичета. Българският център на жените в технологиите насърчава жените да участват в цифровата индустрия.

Пандемията открои предизвикателствата пред цифровото образование и ускори процеса на реформи и инвестиции. Подобряването на уменията в областта на цифровите технологии се превърна в приоритет в България. По време на последните вълни на пандемията Министерството на образованието и науката продължи да раздава лаптопи на ученици и учители. В началното образование (от 3-ти клас) постепенно се въвеждат като учебни предмети програмирането и компютърното моделиране. Увеличен е броят на задължителните учебни часове на седмица. Информационните технологии, постепенно заменени от компютърното моделиране, стават задължителни в прогимназиалния етап на основното образование. Нивото на придобитите компетентности се измерва чрез годишно национално външно оценяване. Подобрена е високоскоростната свързаност на училищата. Понастоящем повечето училища са свързани, въпреки че в училищата продължават да изостават цифровото оборудване и ИТ инфраструктурата. Недостатъчните цифрови компетентности на учителите също възпрепятстват използването на технологиите в класните стаи.

Инвестициите в умения в областта на цифровите технологии продължават. Процесът на цифровизация на образованието се ускори и благодарение на създаването на национална облачна ИКТ инфраструктура за електронно обучение. През април 2022 г. беше пусната нова национална платформа за електронни уроци, която ще започне да функционира от учебната 2022/2023 година. Платформата ще даде възможност на учителите да създават цифрово учебно съдържание, например уроци, упражнения или тестове, като използват различни електронни ресурси². 6200 учители ще бъдат обучени как да създават интерактивни уроци, а други 12 000 — как да работят с платформата. Тази инвестиция е разработена в рамките на проекта „Образование за утрешния ден“ на оперативната програма „Наука и образование за интелигентен растеж 2014—2020 г.“, съфинансирана от европейските структурни фондове. Националната програма „Цифрова България 2025“ осигурява рамка за модернизиране и прилагане на интелигентни решения, включително модернизиране на училищата и висшето образование в областта на ИКТ.

Приоритетна област в плана за възстановяване и устойчивост на България, одобрен през май 2022 г., е и подобряването на STEM инфраструктурата . Реформите и инвестициите в плана ще спомогнат за развиване на уменията в областта на цифровите технологии и насърчаване на предметите в областта на STEM в училищата. В училищата ще бъдат изградени STEM лаборатории , включително класни стаи с достъп до високи технологии. В България ще бъдат изградени един национален и три регионални STEM центъра, които ще координират обученията за учители, ще разработват учебни материали и ще създадат електронен портал и електронна библиотека. В плана се предвижда създаването на цифрова платформа за електронно обучение на възрастни, която ще бъде общодостъпна в „клубове за умения в областта на цифровите технологии“, разполагащи с персонал и компютри. До 2026 г. 500 000 лица следва да преминат обучение за придобиване на умения в областта на цифровите технологии.

3. Образование и грижи в ранна детска възраст

Подобряването на достъпа до качествено образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ) е дългогодишен приоритет. За първи път от 2014 г. насам процентът на участие на децата на възраст между 3 години и възрастта за започване на задължителното начално образование леко се подобри и достигна 80,1 %, но все още е значително по-нисък от средната стойност за ЕС от 93 % и от целевата стойност на ЕС от 96 % до 2030 г. През септември 2020 г. влезе в сила реформата за намаляване на възрастта за започване на задължителното предучилищно образование от 5 на 4 години. Тя се прилага поетапно в цялата държава и до 2023—2024 г. следва да бъде въведена във всички общини. С нов закон, одобрен през пролетта на 2022 г., се дава възможност на родителите да записват децата си в детски ясли и детски градини без заплащане на такси. Това също следва да подобри участието в ОГРДВ.

Фигура 3: Дял на висшистите в областта на STEM от общия брой висшисти през 2015 г. и 2020 г., (%)

Освен това в общините, в които е въведено задължително предучилищно образование за децата на 4-годишна възраст, се предлага финансова компенсация на семействата, чиито деца не са получили място в детска градина. 

Въпреки че като цяло възможностите за ОГРДВ са достатъчни в цялата държава, това продължава да е проблем в столицата, която е основната дестинация за много млади семейства. През пролетта на 2022 г. в първия кръг на приема почти половината от подадените заявления в София са били отхвърлени поради липса на места. По данни на Столична община недостигът на места в столицата е над 7000 за деца на възраст от 3 до 6 години, в резултат на което голям брой деца остават без достъп до предучилищно образование. Въпреки че инвестициите в образованието се подобряват, включително чрез плана за възстановяване и устойчивост (по който ще бъдат обновени 57 детски градини), разгръщането на реформата за приобщаващо образование изисква допълнителни ресурси.

4. Училищно образование

През последното десетилетие процентът на лицата, напускащи преждевременно системата на образованието и обучението, остава стабилен. През 2021 г. той намалява до 12,2 % (в сравнение с 12,8 % през 2020 г. и 14 % през 2019 г.), но все още е над средната стойност за ЕС от 9,7 % (фигура 2). Разликата между градските и селските райони е значителна (съответно 6,8 % и 23,7 %), а между регионите има големи различия (от 6,7 % в Югозападен регион със столицата София до 21,6 % в Югоизточен регион). За разлика от много държави от ЕС, при преждевременно напусналите образованието и обучението няма голяма неравнопоставеност между половете. 

Повишаването на качеството на образованието остава основен проблем в началното и средното образование. Както се подчертава в проучване на Световната банка, резултатите от обучението в България не са се променили значително през последните 14 години.

Фигура 4: Лица, напускащи преждевременно системата на образованието и обучението, 2019 г., 2020 г. и 2021 г. (%)

Недостигът на основни умения, измерен от PISA (ОИСР), е два пъти по-висок от средния за Европа (47 % по четене, 44 % по математика и 47 % по природни науки), като този процент е над 60 % сред учениците в неравностойно положение. Постигнатият от учениците в България резултат по четене е с 67 точки по-нисък в сравнение с други държави от ЕС, което съответства приблизително на повече от година и половина обучение в училище (Група на Световната банка, 2020 г.). България се стреми до 2030 г. да намали дела на учениците с ниски резултати до 25 %, което ще изисква значителни усилия (Европейска комисия, 2021 г.). Според PISA за 2018 г. 6 % от българските ученици посочват, че вкъщи разговарят на друг език (ОИСР, 2019 г.). Разликата в резултатите на тази група и на учениците, чийто майчин език е българският, е значителна. Разликата от 74 точки по четене (ОИСР, 2019 г.) е най-високата в ЕС. Една от националните програми, приети през 2022 г., предвижда допълнителна езикова помощ за децата на мигранти и бежанци за изучаване на български език като чужд. Като една от държавите, приели най-голям брой украинци, бягащи от войната през 2022 г., България предоставя на малолетните и непълнолетните деца, пристигащи от Украйна, необходимите права и помощ, в т.ч. езикова помощ, за продължаване на тяхното образование.

Правителството продължава да полага усилия за подобряване на качеството на образованието. През 2022 г. Министерството на образованието и науката започна цялостен преглед на учебниците по общообразователни предмети от 1 до 12 клас. Също през 2022 г. завършилите гимназиален етап на средното образование за първи път имаха възможност да изберат зрелостен изпит по по-слабо разпространен език, като японски, китайски, корейски или иврит, ако са го изучавали като профилиращ предмет в училище. Това се счита за важна стъпка към развитието на компетентността за многоезичие сред учениците. Въз основа на модела, разработен от Световната банка, ще бъде създадена и тествана нова методология за оценка на добавената стойност на образованието, предоставяно в средното образование. Това ще бъде важна стъпка към определянето на обективни мерки за оценка на качеството в образователната система. Чрез събирането на подходящи данни и информация би могло да се допринесе за осигуряване на по-високо качество на образованието в България, като по този начин ще се подпомогне предоставянето на по-целенасочена подкрепа за отстраняване на недостатъците в обучението.

Сегрегацията в образованието продължава да бъде предизвикателство и основна пречка за достъпа до качествено образование. Делът на ромските деца на възраст между 7 и 15 години, които посещават формално образование, е 86,2 % при 94,6 % от общото население (Агенция за основните права, 2022 г.). Едва 28 % от ромските ученици на възраст между 20 и 24 години са завършили гимназиален етап на средното образование, докато за българското население като цяло този процент е 83,6 %³. Почти две трети от ромските деца на възраст между 6 и 14 години посещават училище или детска градина, в които всички или повечето им съученици са роми. Три четвърти от ромските деца на възраст под 18 години са изложени на риск от бедност (Агенция за основните права, 2022 г.). Данните от PISA показват, че учениците със сходни социално-икономическо състояние и образователни резултати обикновено са разпределени в едни и същи училища⁴. Според проучване на Агенцията на ЕС за основните права образователната сегрегация се задълбочава по-специално в общообразователните училища. Родителите отписват децата си от училища, в които преобладава броят на ромските деца. Обхватът на програмите за премахване на сегрегацията е ограничен. Органите не събират информация за етническия произход на учениците. Въпреки това училищата събират информация за образователния статус на родителите. Тази информация спомага за определянето на уязвимите групи, които отговарят на условията за получаване на допълнително финансиране от държавата.

Правителството е предприело мерки за подобряване на положението на учителите. Липсата на възможности за обучение и лошата образователна инфраструктура оказват отрицателно въздействие върху привлекателността на учителската професия. Почти половината от учителите са на възраст 50 и над 50 години⁵. От април 2021 г. средната учителска заплата e увеличена с около 12 % и достигна 125 % от средната заплата за страната. Това е второто увеличение на заплатите на учителите през последните 3 години. С това следва да се допринесе за общите усилия за повишаване на привлекателността на учителската професия. Въпреки че между 2005 г. и 2018 г. броят на учителите в училищното образование се е увеличил с 10 % (Група на Световната банка, 2020 г.), се наблюдава недостиг на учители, особено в селските райони, където преобладаващият брой ученици са от семейства в неравностойно положение. Същевременно в училищата в градските райони или в средно големите градове обикновено преобладава броят на учителите с по-висока степен на образование или с по-голям опит. Мерките, прилагани на национално равнище, като например увеличаването на заплатите или програмите, свързани с развитието на учителите, са насочени в правилната посока, но тепърва предстои да се установят дългосрочните им резултати с оглед на подобряване на качеството на образованието. Проектът „Образование за утрешния ден“, съфинансиран от Европейския социален фонд, подпомага обучението на учители, включително по умения в областта на цифровите технологии. По линия на Програмата за подкрепа на структурните реформи Европейската комисия също така подкрепи цялостен преглед на политиките за учителите и препоръки за политики (Група на Световната банка, 2020 г.).

Резултатите от проведено неотдавна национално проучване „Учебното време в България и Европа“ показват, че българските ученици имат по-малък брой учебни часове в сравнение с други ученици в Европа. Общият брой на задължителните часове в класовете от 1 до 10 е 7040 на година, докато средната стойност за държавите в Европа е 8617 часа⁶. Българските ученици имат и най-дългата ваканция в Европа — средно 91 учебни дни годишно. Това е над средната стойност от 70 дни в други европейски държави. Тъй като по-малкото време в класната стая, съчетано с други фактори, може да повлияе на резултатите от обучението, това проучване предизвика дискусия относно необходимостта от преструктуриране на учебната година и продължителността на ваканциите. 

По време на пандемията от COVID българските органи продължиха да помагат на учениците да се обучават дистанционно. Проучванията доказват, че ученето и преподаването онлайн могат да бъдат ефективни само ако учениците имат постоянен достъп до интернет и компютри и им се предоставя подходяща и индивидуална педагогическа подкрепа (Sternadel, 2021 г.). Тъй като затварянето на училищата продължи през 2021 г. и частично през 2022 г., Министерството на образованието и науката продължи да предоставя преносими компютри и други електронни устройства. То също така планира да анализира пропуските и слабостите по конкретни предмети (напр. математика и български език), които са възникнали поради пандемията. В рамките на специалната програма „Отново заедно“ на децата се предоставя индивидуална помощ по време на лятната ваканция или след нея, за да се компенсира евентуалната загуба на учебно време.

5. Професионално образование и обучение и обучение за възрастни

Независимо от предприетите мерки, включително с подкрепата на ЕС, привеждането на професионалното образование и обучение (ПОО) в съответствие с нуждите на пазара на труда може да се подобри допълнително. Министерството на образованието и науката провежда системна политика за преструктуриране на плана за прием в ПОО и въвежда дуална система за ПОО, но общият дял на учениците и училищата е сравнително нисък. Според последните налични данни броят на новопостъпилите ученици в гимназиалния етап на ПОО намалява. Процентът на записване⁷ е 51,5 % през 2020 г. (средна стойност за ЕС: 48,7 %), лек спад спрямо предходните две години⁸. Процентът на заетост на наскоро завършилите ПОО⁹ се увеличи от 69,6 % през 2020 г. до 72,4 % през 2021 г., но все още е под средната стойност за ЕС-27 от 76,4 %. 

Ученето в процеса на работа е съществена част от всички програми за ПОО. С измененията на Закона за ПОО от 2018 г. и 2020 г. се определят изисквания, свързани с осигуряването на качеството на ПОО, включително ученето в процеса на работа. Работодателите и синдикалните организации имат решаваща и консултативна роля при формирането на ПОО чрез участието си в регионалните и националните съвети и при разработването на националните образователни стандарти и в актуализирането на списъка на професиите за професионално образование и обучение (СППОО) и списъка на защитените от държавата специалности. Актуализирането на списъците на професиите и стандартите в областта на ПОО ще бъде извършено пилотно в рамките на стратегическа операция на ЕСФ+, която ще стартира през 2022 г. Като част от плана за възстановяване и устойчивост се предвиждат нови изменения на нормативната уредба на ПОО, с които се въвеждат промени в списъка на професиите за ПОО и техните програми съобразно потребностите от квалификация, в т.ч. в областта на опазването на околната среда и цифровите технологии. 

Между 2021 г. и 2027 г. Европейският социален фонд плюс (ЕСФ+) ще продължи да подкрепя ПОО. За периода 2021—2027 г. по линия на ЕСФ+ ще бъдат заделени около 290 млн. евро по програма „Образование“ за подобряване на привлекателността, достъпността, качеството и приложимостта на ПОО на пазара на труда. Ще бъде оказана подкрепа за пилотно въвеждане и разширяване на формите на дуалната система за ПОО, включително във висшето образование, професионално ориентиране, чиракуване и развиване на предприемачески умения у учениците, обучение на учители и наставници, въвеждане на система за проследяване на професионалната реализация на висшистите и въвеждане на съвместни програми в области от значение за икономиката на регионите и пазара на труда, с иновативно цифрово учебно съдържание. Освен това ще бъде осигурена подкрепа за работата на 24 центъра за високи постижения в областта на ПОО, които ще бъдат обновени въз основа на плана за възстановяване и устойчивост.

България продължава да има един от най-ниските проценти на участие в образование и обучение на възрастни в ЕС, въпреки че вече са предприети мерки. Населението на България на възраст между 25 и 64 години, участвало в образование и обучение през 4-те седмици, предхождащи Наблюдението на работната сила, намалява от 2 % през 2019 г. на 1,8 % през 2021 г. Процентът на участие през 2021 г. е с 9 процентни пункта по-нисък от средната стойност за ЕС-27 за 2021 г. (10,8 %) и е най-нисък в сравнение с всички европейски държави. Освен това според проучване от 2021 г. само 5 % от възрастните са посещавали онлайн курсове (през последните три месеца) при средна стойност за ЕС от 18 %. Това е в съответствие с ниския брой на хората, които имат поне основни умения в областта на цифровите технологии.

Процентът на участие на нискоквалифицирани възрастни в образование и обучение на възрастни възлиза на около една четвърт от дела на общата съвкупност. Значително предизвикателство представляват и ограмотяването и квалификацията на възрастните лица с неравностоен произход, като например ромите. В приетите през 2021 г. Стратегическа рамка за образование, обучение и учене в Република България (2021—2030 г.) и Стратегия по заетостта на Република България 2021—2030 г. са включени мерки, насочени към възрастните със слаби умения и ниска квалификация и възрастните в неравностойно социално-икономическо положение, както и пътища за повишаване на квалификацията. С националната стратегия на Република България за равноправие, включване и участие на ромите (2021—2030 г.) и плана за действие към нея (приет през 2022 г.) се насърчава участието на лица от уязвими групи, в т.ч. роми, в продължаващо професионално образование и обучение. 

България си е поставила за цел до 2030 г. 35,4 % от възрастните да участват в обучение всяка година (три пъти повече от базовата стойност от 11,8 % през 2016 г.). За тази цел от националния бюджет и от фондовете на ЕС бяха заделени значителни суми за преквалификация и повишаване на квалификацията на населението в тясно сътрудничество с работодателите, синдикалните организации и други организации на гражданското общество. В програмата за развитие на човешките ресурси (ПРЧР) на ЕСФ+ за периода 2021—2027 г. е включено въвеждането на индивидуални сметки за обучение (ИСО), което ще започне като пилотен проект. В последно време вниманието е насочено към уменията в областта на цифровите технологии, за които са отпуснати около 286 млн. евро по линия на ЕСФ+, с което се допълват усилията в рамките на националния план за възстановяване и устойчивост. Освен това българските органи са готови да приложат новата инициатива ALMA (Aim, Learn, Master, Achieve — стреми се, учи, овладей, постигай) в рамките на приоритетната тема „Социални иновации“, част от ПРЧР на ЕСФ+. В рамките на програмите на ЕСФ+ за периода 2021—2027 г. ще бъдат заделени и 78 млн. евро за подкрепа на ограмотяването на възрастни. 

Министерството на образованието и науката, в сътрудничество със Cedefop, разработи пътна карта за управление на уменията. Министерството на образованието и науката и Министерството на труда и социалната политика се споразумяха да синхронизират информацията, предоставяна по отношение на прогнозите за пазара на труда, със системата за квалификация в областта на ПОО, а в рамките на интерактивна платформа за анализи и прогнози за пазара на труда ще бъде постигнато полезно взаимодействие. Освен това България работи съвместно с ОИСР по разработването на национална стратегия за уменията в рамките на проект, финансиран по линия на Инструмента за техническа подкрепа.

6. Висше образование

Процентът на завършилите висше образование остава сравнително нисък. Социално-икономическата среда на студентите оказва влияние върху техните амбиции в академичната сфера. Средно една трета от населението на България на възраст между 25 и 34 години има висше образование. Този процент не се е подобрил значително през последните 5 години (33,6 % през 2021 г.) и остава под средната стойност за ЕС от 41,2 % и целевата стойност на ЕС от 45 % до 2030 г. Разликата между броя на завършилите висше образование в градските и селските райони остава значителна (съответно 47,4 % и 13,7 %). Процентът на завършилите висше образование в българските градове се доближава до средната стойност за ЕС от 51,4 %. Регионалните различия на завършилите висше образование също се запазват и варират между 20,8 % в Северозападния регион и 46,5 % в Югозападния регион (със столицата София). Това е свързано с факта, че в София са разположени голям брой университети. Приемането на Националната карта на висшето образование — една от етапните цели на плана за възстановяване и устойчивост, следва да спомогне за по-балансирано разпределяне на предлагането на висше образование в държавата. Същевременно продължава да съществува неравнопоставеност между половете, като 39,5 % от жените на възраст между 25 и 34 години са с висше образование, в сравнение с 28 % от мъжете. 

Въпреки че след 2013 г.¹⁰ се наблюдава положителна тенденция при процента на участие във висшето образование, преходът към пазара на труда все още се осъществява трудно. Българското правителство полага усилия за повишаване на съответствието на висшето образование с пазара на труда. Най-голям е броят на завършилите висше образование в областта на бизнеса и администрацията (23,6 %), образованието (14,4 %), социалните и поведенческите науки (9,9 %), инженерните науки и техническите професии (9,2 %) и здравеопазването (8,8 %)¹¹. Проследяването на професионалната реализация на висшистите показва, че 53 % от тях са работили на позиции, изискващи висше образование (увеличение с почти 10 % в сравнение с 2014 г.). България също така развива сътрудничеството между висшето образование, науката и бизнеса. До 2025 г. ще бъде изпълнена нова национална научна програма „Повишаване на изследователския капацитет в областта на математическите науки (ПИКОМ)“. Тя ще подкрепи политиката за равен достъп до качествено висше образование, развитие на научния потенциал и изграждане на устойчива връзка между образованието, науката и бизнеса.

Качеството на висшето образование остава приоритет за българските органи. Промените в Закона за висшето образование и Закона за развитието на академичния състав се очаква да подобрят качеството и интернационализацията на българските университети¹². България повишава изискванията към преподавателските кадри, подобрява системата за акредитация, променя атестацията на преподавателските кадри и въвежда мерки срещу плагиатството. Последното е широко разпространено явление, поради което мерките срещу него са от голямо значение за подобряване на качеството на образованието. Министерството на образованието и науката предлага двустепенна структура за проверка за плагиатство: научните организации и висшите училища ще действат като първа инстанция, а Националната комисия по академична етика — като втора инстанция. В бюджета за 2022 г. се предвижда увеличение на стипендиите за студенти и докторанти, както и на заплатите на академичния състав. Въпреки това инвестициите и заплатите във висшето образование в България са ниски, което ограничава привлекателността на кариерата в академичните среди. С програмата на ЕСФ+ ще се осигури подкрепа за повишаване на качеството на висшето образование чрез инвестиране в човешкия капитал. Инфраструктурата на висшите училища също оказва влияние върху качеството на образованието. Планът за възстановяване и устойчивост, заедно с програмата на Европейския фонд за регионално развитие, ще спомогне за подобряване на инфраструктурата чрез модернизиране и изграждане на университетски комплекси и студентски общежития.

7. Библиография

Приложение I: Източници за ключовите показатели

Приложение II: Структура на образователната система