Education and Training Monitor 2024

1. Учене, насочено към устойчивост

Ученето, насочено към устойчивост, е една от приоритетните области за развитието на системата за образование и обучение в България. Наричана „образование за устойчиво развитие“, темата е широко залегнала в Закона за предучилищното и училищното образование и е един от деветте приоритета на стратегическата рамка, в която се осигуряват насоки за развитието на образователната политика на България за периода 2021—2030 г. Определя се като образование, насочено към личностно и социално развитие, обхващащо екологичното, социално‑политическото, социокултурното и икономическото измерение. В плана за действие към рамката са предвидени мерки за развитие на знанията на учениците и учителите, за ефективно включване на образованието за устойчиво развитие в програмата в училищата и за модернизиране на образователната инфраструктура. На практика образованието за устойчиво развитие е интердисциплинарна тема (Европейска комисия, 2024a), като в същото време се преподава като специален предмет в основното и прогимназиалното образование (напр. Човекът и природата, Човекът и обществото). Като цяло са осигурени насоки, учебни и обучителни материали, а темата става част от общия процес на проверка и оценка. Въпреки това ефективното повишаване на компетентността на учителите по темата и възможностите за обучение продължават да са предизвикателство.

Проучванията показват, че може да се постигнат по-добри възможности учениците и учителите да научат за устойчивостта. В рамките на Международното изследване на гражданското образование (ICCS) от 2022 г. 31,8 % от анкетираните български училища съобщават, че предлагат на всички или почти всички свои ученици от 8 клас възможности да участват в дейности, свързани с устойчивостта на околната среда (IEA, 2023 г.). Средният процент за 17-те обхванати от изследването държави от ЕС¹ е 48 %. В същото време 58,4 % от българските учители съобщават, че са участвали в курсове за обучение, в които се разглеждат околната среда и екологичната устойчивост, или по време на първоначалната си подготовка, или като част от непрекъснатото си професионално развитие, в сравнение с 53 % в 17-те участващи в изследването държави от ЕС. Изследването показва още, че българските ученици имат едно от най-ниските нива на знания за устойчивото развитие сред 17-те обхванати държави от ЕС, като резултатът им е значително под средния за ЕС². От тези данни става ясно, че са необходими усилия за преодоляване на разминаването между политиките и практиката и за осигуряване на подход към устойчивостта, обхващащ цялото училище.

Бяха положени известни усилия за въвеждане на учене, насочено към устойчивост, и улесняване на придобиването на зелени умения чрез професионално образование и обучение (ПОО) и висше образование. България беше един от партньорите в проекта „ENTIRE“ по програма Еразъм+, чието начало беше поставено през 2021 г. с цел да се отговори на необходимостта от адаптиране на учебните планове и програми за ПОО, по-специално за чиракуването, към изискванията на зелената програма и да се предоставят на учащите се умения за екологичния преход. С оглед на прилагането на визията на реформата на ПОО относно значението на зелените умения, във вторичното законодателство, както и в държавните образователни стандарти (ДОС) и програми, са посочени конкретно нови професии. Например във всеки ДОС, приет през 2022—2023 г., има индивидуална единица за резултат от ученето, свързана с цифровите и зелените умения. Освен това в програмите за образование и развитие на човешките ресурси, съфинансирани от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) през 2021—2027 г., са включени мерки за повишаване на знанията и развиване на зелени умения като хоризонтален елемент, в това число за ПОО и висшето образование. С подкрепата от Фонда за справедлив преход също ще се осигури обучение за зелени умения в ПОО. Ученето, насочено към устойчивост, не е конкретна цел във висшето образование, но някои институции предоставят специализирано обучение в подкрепа на екологичния преход.

Инициативата „Европейски университети“ улеснява ученето, насочено към устойчивост, в България. Тази инициатива е ключов фактор и пионер в развитието на грамотност в областта на климата и околната среда. Например алиансът INVEST, в който участва Висшето училище по агробизнес и развитие на регионите в България, предлага съвместни бакалавърски специализации (по устойчиво земеделие, регионални преходи към продоволствени системи и качество на околната среда, устойчиви общности в условията на енергийния преход) и съвместни магистърски програми по устойчиво градско развитие и устойчиви технологии в средни предприятия.

2. Образование и грижи в ранна детска възраст

Участието на децата на възраст над тригодишна възраст в образование и грижи в ранна детска възраст (ОГРДВ) се подобрява, но все още е ниско. Последните данни на равнището на ЕС показват, че през 2022 г. процентът на записване³ на българските деца между 3-годишна възраст и възрастта за започване на задължително начално образование се е увеличил малко до 80,4 %. Този процент продължава да е значително по-нисък от средната стойност за ЕС от 93,1 % и от целта на равнището на ЕС от 96 %, която трябва да бъде постигната до 2030 г. Въпреки това по-актуалните национални данни показват, че процентът на записване за учебната 2023—2024 година е 89,3 %⁴ (вж. фигура 1). Голямата разлика може да се обясни с факта, че по-актуалните данни се основават на преразгледаните данни за населението от преброяването през 2021 г. и следователно в тях е взета предвид голямата емиграция, на която България е свидетел през последното десетилетие. Усилията за подобряване на участието, включително чрез намаляване на възрастта за започване на задължителната предучилищна програма на четири години, премахване на таксите за детски градини за услуги, свързани с грижи, и разширяване на капацитета в големите градски райони, може също да са допринесли за положителната тенденция при записването. Въпреки това все още има недостиг на места в София и в други големи градове. Освен това е по-малко вероятно в образованието и грижите в ранна детска възраст да участват децата в неравностойно положение, включително ромските деца, за които процентът на участие е бил 58 % през 2021 г. (Агенция за основните права, 2022 г.).

Участието на деца под 3-годишна възраст продължава да е ниско, но бяха предприети някои стъпки за повишаване на ниското качество. През 2023 г. само 17,4 % от българските деца под 3-годишна възраст са посещавали професионални детски заведения⁵ в сравнение със средната стойност за ЕС от 37,4 %, като това е под поставената в Барселона национална цел от 30 % до 2030 г. Започна работа по интегрирането на детските ясли в образователната система и за подпомагането на полагащите грижа лица да получат педагогическа квалификация. В България услугите за грижи за децата под тригодишна възраст традиционно са съсредоточени върху грижите, като образователните аспекти до голяма степен липсват. За да осигури съгласуваност на услугите за ОГРДВ и да улесни повишаването на качеството, България разработи — с подкрепа от инструмента за техническа подкрепа на ЕС (ИТП) — национална рамка за качество, обхващаща ОГРДВ от раждането до 6-годишна възраст. Подкрепата на ЕС ще продължи с цел да се развие всеобхватна система за мониторинг и оценка, включително да се приведе в действие националната рамка за качество. Допълнителна подкрепа от ЕС за образование и грижи в ранна детска възраст се предоставя чрез операция „Бъдеще за децата“, съфинансирана от ЕСФ+, по която се подкрепят дейности като патронажна грижа за деца от 0 до 3 години, услуги за ранно детско развитие и здравни и социални услуги за деца и младежи.

Фигура 1: Нетен процент на записаните деца на възраст 3—6 години в образователната система от учебната 2017—2018 година до учебната 2023—2024 година (%)

3. Училищно образование

През последните години преждевременното напускане на училище постепенно намалява. През 2023 г. процентът на преждевременно напусналите системата на образованието и обучението сред хората на възраст между 18 и 24 години спадна до 9,3 %⁶ в сравнение с 13,9 % през 2019 г. Този процент сега е под средната стойност за ЕС (9,5 %) и е малко над целта от 9 % на равнището на ЕС до 2030 г. Тази положителна тенденция е резултат от непрекъснатите усилия за идентифициране и реинтеграцията на децата, които не посещават училище, и от мерките за намаляване на преждевременното напускане на училище, включително чрез коригиращи мерки за образование и социална подкрепа, съфинансирани от Европейския социален фонд. Въпреки това преждевременното напускане на училище продължава да бъде особено високо в селските райони (18,8 %) и при ромите, като едва 28 % от ромите на възраст между 18 и 24 години са завършили гимназиално образование (Агенция за основните права, 2022 г.).

Липсата на основни умения и ниският дял на учениците с най-добри резултати са пречка за развитието на уменията, конкурентоспособността и иновациите. В изданието на Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) от 2022 г. 53,6 % от българските 15-годишни ученици не успяха да постигнат минимално ниво на владеене на математика, 52,9 % не се справиха с четенето, а 48% са със слаби постижения по природни науки (ОИСР, 2023a). Делът на учениците с ниски резултати е сред най-високите в ЕС. Този дял е значително по-висок от средния за ЕС, въпреки че и в ЕС делът на тези ученици се е влошил значително (нараснал е до 29,5 % по математика, 26,2 % по четене, 24,2 % по природни науки). В сравнение с 2012 г. делът на учениците с ниски резултати се е увеличил с повече от средното за ЕС, т.е. с 9,8 процентни пункта по математика (ЕС: 7,3 процентни пункта), 13,5 процентни пункта по четене (ЕС: 8,2 процентни пункта) и 11,1 процентни пункта по природни науки (ЕС: 7,4 процентни пункта). В същото време делът на българските ученици с най-добри резултати е нисък: 3,1 % по математика (ЕС: 7,9 %), 2,2 % по четене (ЕС: 6,5 %) и 1,4 % по природни науки (ЕС: 6,9 %) (Европейска комисия, 2024b). Това представлява допълнителна пречка пред повишаването на производителността и иновационния капацитет на България. В този контекст през 2024 г. Съветът на Европейския съюз призова България да подобри образованието и обучението, включително за групите в неравностойно положение, чрез подобряване на обучението на учителите и чрез въвеждане на преподаване и обучение, основани на компетентности (Съвет на Европейския съюз, 2024 г.).

Слабите резултати на България в PISA и влошаващите се тенденции показват, че съществуват предизвикателства пред качеството и равнопоставеността в образованието и обучението, които остават до голяма степен нерешени. Въпреки че България увеличи общите разходи за образование в сектор „Държавно управление“ и се възползва от значителна подкрепа от европейските фондове, продължилите с години недостатъчни инвестиции в образованието оказват очевидно въздействие. В България също така делът на лицата, изложени на риск от бедност и изключване, е сред най-високите в ЕС (30 % спрямо средно 21,6 % за ЕС). Това се превръща в неравностойно положение в образованието за голяма част от децата и учениците, особено за ромите. Съчетано с високата степен на социална сегрегация в българската образователна система и доста слабите механизми за равнопоставеност, социално-икономическото въздействие оказва значително влияние върху резултатите на учениците. Над 60 % от ромите посещават сегрегирани училища (Агенция за основните права, 2022 г.). В теста PISA 62 % от учениците от най-ниския квартил по отношение на социално-икономическото положение не са постигнали минимално ниво на умения едновременно по математика, четене и природни науки (ЕС-27: 28,8 %), което представлява сериозен неуспех. Въпреки това процентът на учениците, които имат слаби резултати едновременно по математика, четене и природни науки, е висок и сред учениците с по-благоприятно положение (16,5 %, ЕС: 4,7 %), както и на национално равнище (38,3 %, ЕС-27: 16,1 %). Това показва, че съществуват предизвикателства, свързани с преподаването и учебните програми. Стратегическата рамка, в която се осигуряват насоки за развитието на образователната политика на България за периода 2021—2030 г., е насочена към справяне с някои от тези предизвикателства, но изпълнението ѝ се забави поради непрекъснатите промени в правителството през последните години.

Нарушаващото въздействие на дистанционното обучение и предизвикателствата, свързани с благосъстоянието и атмосферата в училищата, също може да са повлияли на образователните резултати. 44 % от 15-годишните, участвали в теста PISA, съобщават, че по време на периодите на дистанционно обучение поне веднъж седмично са имали проблеми с разбирането на училищните задачи (ОИСР, 2023b). На 35 % е било трудно да намерят някой, който може да помогне с домашните. В същото време 22,4 % от учениците съобщават, че са били тормозени поне няколко пъти месечно, като тормозът засяга ученици и училища независимо от социално-икономическия профил. В теста PISA резултатите на учениците, които са били тормозени, са по-ниски от резултатите на тези, които не са били тормозени. 41 % от учениците казват, че не могат да работят добре в повечето или всички учебни часове, докато 46 % съобщават, че се разсейват, като използват цифрови устройства.

Със средства от ЕС се подкрепя развитието на компетентности в България. По линия на ЕСФ и ЕСФ+ се улеснява изпълнението на няколко стратегически операции, разработени от Министерството на образованието и науката (вж. пример в каре 1). По плана за възстановяване и устойчивост на България се финансира създаването на STEM лаборатории в над 2200 български училища, за да се подпомогнат придобиването на цифрови умения и преподаването и ученето по предмети в областта на STEM (т.е. свързаните с науката, технологиите, инженерството и математиката). Тази инвестиция може да помогне за повишаване на ниското ниво на цифрови умения сред младите българи, като се има предвид, че само 52,1 % от младежите на възраст между 16 и 19 години имат основни или над основните цифрови умения в сравнение със средната стойност за ЕС — 66,4 % през 2023 г. Беше създадена работна група за разработване на визия за промяна на учебните програми с цел да се постигнат по-голяма гъвкавост и по-задълбочен акцент върху придобиването на ключови компетентности. ЕСФ+ и инструментът за техническа подкрепа (вж. каре 2) ще помогнат за изпълнението. Например по програма „Образование“, съфинансирана от ЕСФ+, се предвижда да се изпълни проект, съсредоточен върху преработването на учебните програми и разработването на дескриптори за резултати по класове и предмети, за да се оцени постигането на основните резултати от обучението.

Въпреки усилията за справяне с някои от предизвикателствата, пред които е изправена учителската професия, необходимостта от подобряване на практиките на преподаване и от по-добра подготовка на учителите продължава да е голяма. 49,1 % от учителите в българските училища (ISCED 1—3) са на поне 50 години (средна стойност за ЕС: 39,8 %), а 31,4 % са на 55 години и по-възрастни (средната стойност за ЕС е 24,8 %⁷). Вече съществува недостиг на начални учители и учители по определени предмети (Европейска комисия, 2023 г.), който оказва влияние върху качеството на образованието и амбициите на България за образование в областта на STEM. За да увеличи привлекателността на учителската професия, правителството повиши значително заплатите на педагогическия персонал. Бяха предприети допълнителни мерки за подобряване на достъпа до университетски програми за подготовка на бъдещи учители, в това число отпадане на таксите за обучение и стипендии за кандидатите в тези програми. В резултат на това интересът към бакалавърските програми в областта на образованието се увеличи значително — с 31 % между 2019 г. и 2024 г. Въпреки това много от завършилите не навлизат в професията, а много начинаещи учители я напускат (Европейска комисия, 2023 г.; Световна банка, 2020 г.). Въпреки че България е предприела значителни мерки за подобряване на първоначалното образование на учителите и продължаващото професионално развитие, продължават да съществуват области, в които е необходимо подобрение (Световна банка, 2020 г.). Важно е да се отбележи, че слабите и влошаващи се резултати на младите българи в теста PISA ясно сочат необходимостта от подобряване на преподаването и от по-добра подготовка на учителите за преподаване и обучение, основани на компетентности. Подкрепа за обучение на учители се предвижда също така чрез програма „Образование“ по ЕСФ+ и чрез центровете за обучение на учители в областта на STEM, финансирани по плана за възстановяване и устойчивост на България.

Последните законодателни промени имат потенциала да окажат отрицателно въздействие върху атмосферата в училищата, по-специално за ЛГБТИК учениците. През август 2024 г. българският парламент прие изменения и допълнения в Закона за предучилищното и училищното образование, с които в образователните институции се забраняват действия, с които се осъществява „пропаганда на нетрадиционна сексуална ориентация и определяне на полова идентичност, различна от биологичната“. Към момента на приключване на настоящия доклад (4 октомври 2024 г.) Европейската комисия анализираше дали измененията са в съответствие със законодателството на ЕС, в това число с Хартата на основните права на ЕС.

4. Професионално образование и обучение

Въпреки продължаващата реформа на професионалното образование и обучение (ПОО) има възможности за повишаване на неговата привлекателност и на съответствието му с нуждите на пазара на труда. Министерството на образованието и науката започна реформа на ПОО и дуалното ПОО с цел да бъдат повишени неговата привлекателност, качество и съответствие с нуждите на пазара на труда. Делът на учениците на етапа на средното образование, които са записани в професионални програми (54,9 % през 2022 г.)⁸, е над средния за ЕС (52,4 %). Равнището на заетост на наскоро завършилите ПОО е малко под средното за ЕС (78,4 % спрямо с 81 % през 2023 г.). В някои части на страната над 60 % от завършилите професионални училища не притежават квалификациите, които се търсят на местния пазар на труда, а почти половината от учениците в ПОО може да не намерят работа по своята специалност (Институт за пазарна икономика, 2023 г.). Освен това нивото на основните умения на учениците в ПОО е по-ниско от това на учениците в общообразователната система (напр. резултатът по математика в теста PISA за 2022 г. е с 68 точки по-нисък).

С европейски средства се подкрепят националните усилия в сектора на професионалното образование и обучение. Като част от реформите по плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), измененията на нормативната уредба за ПОО влязоха в сила през 2024 г. С тях се въвеждат промени в списъка на професиите за ПОО и програмите за тях в съответствие с потребностите от професионални умения. Натрупването и трансферът на единици резултати от ученето в ПОО бяха въведени като алтернатива на Европейската система за кредити в професионалното образование и обучение (ECVET) с цел да се постигне ПОО, което е по-гъвкаво, ориентирано към учащия се и адаптирано към пазара. В рамките на операцията „Модернизиране на ПОО“ по ЕСФ+ през 2023 г. Министерството на образованието и науката създаде 20 секторни съвета на уменията и избра 338 професионални и средни училища с паралелки за професионално обучение, в които да се въведат модернизирани учебни планове и програми за чиракуване. В допълнение към това по линия както на ПВУ, така и на ЕСФ+ се предоставя подкрепа за обновяване на най-малко 24 училища за ПОО и оборудването им за обучение в приоритетни икономически сектори, с акцент върху цифровите и екологичните технологии.

5. Висше образование

Делът на завършилите висше образование се увеличи през 2023 г., но остава нисък в сравнение със средния дял в ЕС. През 2023 г. 35,8 % от българите на възраст между 25 и 34 години са имали диплома за завършено висше образование⁹, което е с 1,8 процентни пункта повече, отколкото през предходната година. Този процент обаче продължава да е значително под средната стойност за ЕС от 43,1 % и от целта на равнището на ЕС от 45 % до 2030 г. В сравнение с предходната година процентът е по-висок, особено сред жените в тази възрастова група, с което се увеличава неравнопоставеността между половете: 43 % от жените притежават университетска диплома в сравнение с 28,7 % от мъжете. Въпреки че вероятността жените да притежават университетска диплома е много по-голяма, вероятността тя да e такава в областта на STEM е по-малка. Въпреки че делът на завършилите в областта на STEM в България е сред най-ниските в ЕС (19,3 % през 2022 г., в сравнение с ЕС: 26,6 %), само 36,1 % от тях са жени.

Увеличаването на участието във висшето образование може да помогне с броя на студентите и да предотврати бъдещ недостиг на умения. Броят на записаните студенти през академичната 2023—2024 година¹⁰ е с 13 % по-нисък в сравнение с 5 години по-рано. Спадът се дължи на демографските тенденции, съчетани с големия дял на българските ученици със завършен гимназиален етап, които напускат страната, за да получат диплома в чужбина (9,5 % през 2022 г.)¹¹. От тези, които следват в България, през 2022 г. едва 1,3 % са заминали в чужбина за кратък период при средно 6,7 % за ЕС. За да се увеличи участието във висшето образование, България планираше да отмени всички такси за обучение, включително за докторанти, но тази мярка в момента е замразена. За да се повишат качеството, съответствието с нуждите на пазара на труда и приобщаващият характер на висшето образование, се прилагат няколко мерки, съфинансирани по линия на ЕСФ+ (Европейска комисия, 2023 г.). През периода от 2019/2020 година до 2023/2024 година най-голямо увеличение е регистрирано в броя на студентите, записани в бакалавърски програми в областта на образованието (+31 %) и ИКТ (+13 %). Увеличило се е и записването в програми по биология (+25 %) и селско стопанство (+13 %), макар и от по-ниско равнище. През същия референтен период голям спад в участието в бакалавърски програми е регистриран в областите на рибарството (-57 %), архитектурата и строителството (-43 %) и бизнеса и администрацията (-35 %). Броят на записаните е спаднал и за бакалавърската степен по инженерни науки (-13 %), както и в програмите, свързани с околната среда (-26 %), където броят на записаните продължава да е по-нисък от потребностите на пазара на труда. Увеличаването на нивото на основните умения на учениците по математика и природни науки би могло да помогне също така за привличането на повече студенти в областите на STEM и за постигането на националните приоритети на България в областта на STEM.

Фигура 2: Промяна в броя на студентите, записани в избрани бакалавърски програми, от академичната 2019—2020 година до академичната 2023—2024 година (%)

Бяха предприети мерки за повишаване на привлекателността на академичната кариера. През 2019—2023 година броят на докторантите е намалял с 25 %¹². През 2023 г. България фиксира заплатите на академичния състав на минимум 180 % от брутната средна работна заплата, а стипендиите на докторантите бяха фиксирани на 150 % от минималната работна заплата. С въвеждането на статута на изследователските университети бяха създадени възможности за задържане на висшистите и докторантите на изследователски длъжности в университетите, докато се чака разкриването на подходящи академични преподавателски длъжности. Беше приет закон в подкрепа на научните изследвания и иновациите (Министерство на образованието и науката, 2024 г.), чиято цел е да бъдат създадени условия за преодоляване на загубата на таланти чрез динамична, ориентирана към резултатите и ефективна екосистема за научни изследвания и иновации, с многогодишна рамкова програма.

6. Образование и обучение на възрастни

Въпреки нарастващия недостиг на работна ръка и умения и ниските нива на цифрови умения на възрастните, участието в образование и обучение за възрастни намалява. Задълбочено годишно проучване на работодателите показва постоянно нарастване на очакванията за незадоволено търсене на работна ръка, което достига 20,8 % през 2023 г. и е дори по-високо за квалифицираните работници със средно образование (34,7 %) или с висше образование (22,7 %). В същото време, въпреки че намалява, делът на хората на възраст между 15 и 29 години, които не са заети с работа, учене или обучение (NEET), продължава да е по-висок от средния за ЕС (13,8 % срещу 11,2 % в ЕС през 2023 г.). През 2023 г. едва 35,5 % от населението съобщава, че притежава поне основни цифрови умения, което е доста под средното за ЕС равнище от 55,5 %. Степента на участие на възрастните в образование и обучение е много ниска: 9,5 % срещу 39,5 % в ЕС през 2022 г., като намалява спрямо степента на участие през 2016 г.¹³ Слабото участие в образование и обучение за възрастни се отразява на производителността, пригодността за заетост и потенциалния икономически растеж. Потребностите от обучение, необходими за постигането на националната цел за участие на 35,4 % от възрастните в обучение всяка година до 2030 г., остават значителни. В този контекст в специфичните за държавата препоръки за 2024 г. към България беше отправен и призив да се справи с недостига на работна ръка и да подобри уменията на работниците, за да се повиши конкурентоспособността и да се подпомогне екологичният преход (Съвет на Европейския съюз, 2024 г.).

Въведени са или се подготвят мерки за обучение и повишаване на квалификацията/преквалификация на населението. По линия на инструмента за техническа подкрепа на Европейския съюз през 2024 г. на българските власти беше предоставен набор от мерки на политиката в областта на уменията, за да се подпомогне бъдещото разработване на национална стратегия за уменията и на свързания с нея план за действие. През 2023 г. беше даден ход на разработването на концепция за индивидуални сметки за обучение като нов инструмент за национално финансиране на курсове за обучение на възрастни. Бяха приложени различни подходи, в това число участие на ромски и младежки медиатори и управление на случаи, за да бъдат мотивирани неактивните лица, особено младите хора, и за да се осигури подкрепа за тях. Също през 2023 г. по Програмата за развитие на човешките ресурси по линия на ЕСФ+ България стартира компонента „Обучение“ на своята операция със стратегическо значение „Започване на работа“. Операцията позволява на публичната служба по заетостта да предлага на безработните обучение, подходящо за професии, за които има голямо търсене. Друга операция, „Нови умения“, ще бъде от полза за работодателите, като ще позволи на техните работници да се преквалифицират и да получат обучение на работното място, в това число за придобиване на цифрови умения, бизнес умения и меки умения. В процес на изпълнение е създаването на платформа за обучение на възрастни и обучение за цифрови умения, финансирана от плана за възстановяване и устойчивост на България.