Доклади по държави

1. Образование в областта на НТИМ

В контекста на недостига на умения за висококвалифицирани професии записването в специалности, свързани с НТИМ, е високо в ПОО, но остава по-ниско във висшето образование. През 2023 г. повече от половината (50,2 %) от българските ученици в професионалното образование и обучение със средна степен на професионална квалификация са записани в специалности в областта на НТИМ, което надхвърля средната стойност за ЕС от 36,3 % и дори предложената цел на ЕС от 45 % до 2030 г. Освен това степента на участие на жените сред учениците от професионалното образование и обучение със средна степен на професионална квалификация в областта на НТИМ (27,4 %) също е над средното за ЕС (15,4 %), както и от предложената цел от 25 % до 2030 г. За разлика от това само 23,7 % от българските студенти във висшето образование са записани в университетска програма, свързана с НТИМ, което е под средната стойност за ЕС (26,9 %) и предложената цел от 32 % до 2030 г. Въпреки че предлагането във висшето образование дава приоритет на направленията в областта на НТИМ и въпреки значителните усилия на политиката през последното десетилетие за повишаване на тяхната привлекателност и приложимост (вж. раздел 5), интересът към тях остава сравнително слаб. Това отчасти се дължи на ниското ниво на основни умения сред младите хора. Основно предизвикателство за образованието в областта на НТИМ е и недостигът на квалифицирани преподаватели, включително в областта на ПОО. което се дължи и на факта, че значителна част от тях са в предпенсионна възраст (вж. раздели 3 и 4). 31,5 % от студентите в университетите по направления, свързани с НТИМ, са жени (ЕС: 32,2 %), което е значително под предложената цел от 40 %. Сред докторантите в България 3,7 % се обучават в областта на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), докато средната стойност за ЕС е 3,8 %, а предложената цел е 5 %. Делът на жените сред докторантите в областта на ИКТ (32,4 %) е близък до предложената цел на равнището на ЕС от 33 % и е над средното равнище за ЕС (24,3 %). Въпреки че изследователите и инженерите са сред най-търсените професии (Европейска комисия, 2025а), недостигът на работна ръка се изостря от намаляващия брой студенти във висшите училища (вж. раздел 5).

В момента се осъществяват значителни инвестиции от ЕС и с национални средства за подобряване на придобиването на компетентни умения в областта на НТИМ. В допълнение към националната програма „Изграждане на училищна STEM среда“ по националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) се финансира създаването на лаборатории по НТИМ в около 2 000 училища, както и създаването на национален център за НТИМ и съоръжения за обучение за трите регионални центъра. Центровете ще координират обучението на учители, образователните ресурси и дейностите на учениците в областта на НТИМ. Освен това с подкрепа по линия на НПВУ и Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) България създаде 24 центъра за върхови постижения в областта на ПОО, за да насърчи развитието на умения в областите на НТИМ, свързани с екологичния и цифровия преход. Успоредно с това ЕСФ+ финансира обучението на близо 40 000 учители по предметите на НТИМ, а усилията в областта на политиката продължават и във висшето образование (вж. раздел 5).

2. Образование и грижи в ранна детска възраст

Процентът на участие в образованието и грижите в ранна детска възраст (ОГРДВ) за деца над 3-годишна възраст се увеличи значително след ретроспективна корекция на данните за населението на България. Последните обобщени данни на равнището на ЕС показват, че през 2023 г. процентът на записване на деца между 3-годишна възраст и възрастта за започване на задължително начално образование е бил 88,8 % (ЕС: 94,6 %). Това представлява малко увеличение в сравнение с предходната година (87,8 %), но значително в сравнение с равнището от 80,4 %, изчислено преди ретроспективната статистическа корекция вследствие на преброяването на населението през 2021 г. В данните за новите записвания се наблюдава известно увеличение през последното десетилетие (вж. фигура 1). Въпреки значителните меркиза повишаване на участието, включващи намаляването на възрастта за задължително образование на 4 години и премахването на таксите за детски градини, данните потвърждава, оставащи предизвикателства. Конкретните въпроси, които трябва да бъдат разгледани са: липса на места в големите градски райони, като местоположението на детските градини не съответства на мястото, където живеят семействата с малки деца (ОИСР, 2025 г.), както и по-слабото участие на деца в неравностойно положение. Въпреки че през 2024 г. само 68 % от децата с ромски произход са участвали в ОГРДВ, този дял се е увеличил в сравнение с 2021 г. (58 %) (Агенция за основните права, 2025 г.). Същевременно участието в официални грижи в ранна детска възраст за деца под 3 години се подобрява (21,2 % в сравнение със 17,4 % през 2023 г.). Въпреки това равнището му остава значително по-ниско от средната стойност за ЕС (39,3 %) и от националната цел от Барселона от 30 % до 2030 г., отчасти поради липсата на условия за родителски отпуск.

С подкрепата на ЕС България продължава да полага усилия за подобряване на качеството и преодоляване на оставащите предизвикателства в областта на ОГРДВ. Въпреки че наскоро беше създадена рамка за качество на услугите за ОГРДВ от раждането до 6-годишна възраст, все още не съществува цялостен подход към качеството и приобщаването, а услугите за ОГРДВ са недостатъчни. Това води до регионални различия в достъпа и обучението (Европейска комисия, 2024a). Други нерешени предизвикателства произтичат от разнообразието на доставчиците на услуги, липсата на единство в регулаторните процеси, разпокъсаната система за наблюдение и оценка, както и непоследователните усилия за събиране на данни (пак там). Многонационален проект между България и Португалия, подпомаган от инструмента за техническа подкрепа на ЕС, създава условия в България за въвеждането на национална рамка за качество. На практика целта е да се приеме концепция за цялостна система за наблюдение и оценка, да се даде възможност на България да почерпи опит от други европейски държави, да се разработи стратегия за комуникация с цел повишаване на осведомеността относно значението на ОГРДВ и да се предоставят препоръки.

3. Училищно образование и основни умения

Широко разпространената липса на основни умения сред младите хора продължава да бъде основно предизвикателство. Програмата на ОИСР за международно оценяване на учениците (PISA) за 2022 г. (ОИСР, 2023а) показа, че около половината от 15-годишните ученици в България не притежават основни умения, за да участват пълноценно в обществото и да успеят на пазара на труда. 53,6 % имат незадоволителни резултати по математика (ЕС: 29,5 %), 52,9 % по четене (26,2 %) и 48 % по природни науки (24,2 %). Същевременно само 3,1 % от учениците са показали най-добри резултати по математика (ЕС: 7,9 %), 2,2 % по четене (ЕС: 6,5 %) и 1,4 % по природни науки (ЕС: 6,9 %) (Европейска комисия, 2024b). Освен това само 52,1 % от 16-19-годишните имат поне основни или над основните цифрови умения (ЕС: 66,5 % през 2023 г. (DESI). Тези цифрови умения включват аспекти, които са жизненоважни за ориентиране в днешния все по-сложен и технологичен свят, като дигитална и информационна грамотност, комуникация и сътрудничество, създаване на цифрово съдържание, безопасност и разрешаване на проблеми в цифрова среда. Предвид големия брой ученици, които нямат основни умения, през 2025 г. Съветът на ЕС призова България да „ засили основаното на компетентности преподаване и учене, да подобри качеството на преподаването чрез първоначално, непрекъснато и основано на потребностите обучение на учителите“ и да „повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, включително за ромите и другите групи в неравностойно положение“ (Съвет на ЕС, 2025 г.). Изменението на българския НПВУ за 2025 г. изрично включва инвестиции в цифрови умения чрез създаване на мрежа от дигитални общности и осигуряване на безплатно обучение.

Социално-икономическите фактори продължават в голяма степен да предопределят образователните резултати и постиженията по отношение на основните умения. През 2022 г. само 2,5 % от учениците в неравностойно положение са получили добър резултат в PISA (ниво 4) в поне една от тестваните области (ЕС: 16,3 %). Това е постигнато от 33,4 % от техните връстници в по-благоприятно социално-икономическо положение (ЕС: 59,0 %; Европейска комисия, 2025b). Освен това резултатите от националните оценявания показват силна социална сегрегация в системата (Министерство на образованието и науката, 2022 г.), а оценяването в края на седми клас задълбочава социално-икономическите различия с напредването на учениците в училищната система (ОИСР, 2025 г.). Докато вероятността учениците в неравностойно положение да бъдат записани в ПОО е два пъти по-голяма, значителната разлика в резултатите от PISA между учениците в общото образование и в ПОО (т.е. 68 пункта) отразява не само по-ниските академични постижения, но и проблеми с учебната програма и качеството в училищата за ПОО (пак там). Значителна разлика в постиженията се забелязва и при учениците в училищата извън София и градските центрове (91 пункта), които обикновено са малки училища и имат затруднения да привлекат и задържат качествени учители. Тъй като в повече от половината училища се обучават по-малко от 200 деца, броят на учениците и класовете показва, че е необходимо допълнително оптимизиране на училищната мрежа (ОИСР, 2025 г.).

Ефективността на реформата на учебната програма от 2016 г. е повлияна от редица фактори. Учебната програма, основана на компетентности, която беше въведена от 2016 г., се възприема като все още силно ориентирана към учебното съдържание (Европейска комисия, 2025a) и прекалено стриктна (Guthrie et al., 2022). Тя е повлияна от няколко фактора, сред които липса на насоки и подкрепа за учителите, недостатъчно обучение на учителите, несъгласувани подходи за прилагане в различните региони и несъответствие в практиките за оценяване (ОИСР, 2023b). Увеличаването на сравнително малкия брой учебни часове в България (т.е. 507 в началното образование, ЕС: 738; и 736 в прогимназиалния етап на основното образование, ЕС: 876), в съчетание със стратегии за преподаване, ориентирани към учениците, и допълнителни извънкласни и обогатяващи дейности, могат да помогнат за подобряване на резултатите от обучението (ОИСР, 2025 г.).

България има за цел да преразгледа училищната програма, включително с оглед подобряване на основните умения. В предложената концепция (Министерство на образованието и науката, 2025 г.) се посочват 10 принципа за това преразглеждане, като се набляга на придобиването на компетентни умения, предоставянето на допълнителни възможности за преодоляване на образователните затруднения и насърчаването на високите постижения. Освен това се подчертават междупредметните аспекти, социално-емоционалните умения, ценностите и значението на образованието за здравето. Сред другите принципи са опростяването, повишаването на грамотността вместо специализацията и засилването на автономността на училищата. Предвижда се повече време за упражнения, като в предложенията се разглеждат конкретно методи на преподаване, които мотивират учениците да учат, оказване на подкрепа на учителите, включително за формиращо и крайно оценяване, както и съгласуване на вътрешното и външното оценяване с новата учебна програма. Инструментът за техническа помощ на ЕС подкрепя България в тези процеси.

Тъй като усилията за борба с преждевременното напускане на училище дават резултати, е необходимо мерките на политиката да се пренасочат към подобряване на образователните резултати. През 2024 г. делът на 18-24-годишните, които преждевременно напускат образованието и обучението, спадна до 8,2 % в сравнение с 13,9 % през 2019 г. Процентът е по-нисък от средната стойност за ЕС (9,3 %) и от целта на равнището на ЕС от 9 % до 2030 г. Въпреки че делът на преждевременно напускащите училище все още е висок в селските райони (17,7 % в сравнение с 3,4 % в градовете) и сред ромите (Агенция за основните права, 2025 г.), наблюдаваната положителна тенденция може да се отдаде до голяма степен на постоянните усилия на политиката за реинтеграция на децата, които не посещават училище, и за намаляване на ранното отпадане от училище чрез допълнително образование и мерки за социална подкрепа, отчасти съфинансирани със средства от ЕС. Въпреки факта, че основните умения се влошават , е необходимо да се оцени ефективността на допълнителното обучение и да се разшири подкрепата за всички, които имат нужда от него (Европейска комисия, 2025a). Освен това продължават да се наблюдават модели на нередовно участие, като 56 % от учениците, участвали в теста PISA, съобщават за закъснения, а 12 % - за дългосрочни отсъствия (ОИСР, 2025 г.). Сред причините за отсъствията учениците посочват скуката (39 %), транспортни проблеми (26 %), семейни задължения (29 %) и необходимостта да работят и да допринасят финансово (24 %) (ОИСР, 2025 г.).

Значителни усилия бяха положени за повишаване на привлекателността на учителската професия и за преодоляване на предизвикателствата в сектора, но все още има области, които изискват подобрение. През 2023 г. 31,4 % от учителите в училищата (нива 1-3 по ISCED) са на възраст най-малко 55 години (средна стойност за ЕС 25,1 %). На фона на тези тенденции на застаряване на учителите България предприе мерки за предотвратяване на недостига на учители, включително значително увеличаване на учителските заплати, предлагане на стипендии и премахване на таксите за университетските програми, подготвящи бъдещи учители. Въпреки това има недостиг, особено на учители в началното училище и на учители по предметите в областта на НТИМ. Освен това набирането и задържането на учителите е особено предизвикателство в селските райони и в училищата, срещащи затруднения, включително и в училищата за ПОО (ОИСР, 2025 г.). Предишни доклади (Световна банка, 2020 г.) показват, че програмите за първоначална подготовка на учителите обикновено не привличат завършващите средно образование с високи резултат. В тях се обръща ограничено внимание на педагогиката и практическото обучение и все още са съсредоточени предимно върху традиционните методи на преподаване и знанията по предмета. В съчетание с недостатъчната подкрепа за начинаещите учители тези предизвикателства водят до това много от завършилите да не започват да практикуват професията преподавател и до висок процент на отпадане сред начинаещите учители. Освен това продължаващото професионално развитие не се основава на надеждна оценка на обучителните нужди на учителите, разпокъсано е и липсва контрол на качеството (ОИСР, 2023b), а обучението в училищата остава ограничено (ОИСР, 2025).

Съществува възможност за подобряване на гражданските компетентности. В Международното изследване на гражданското образование през 2022 г. (Schulz et al., 2023 г.) 17,7 % от българските осмокласници показват добри познания по граждански умения (ниво В или по-високо), което е значително под средната стойност за изследваните държави от ЕС (44,5 %). Това означава, че те имат само основни граждански компетентности и могат да се възползват от допълнително обучение, за да задълбочат разбирането си за сложните граждански въпроси и да развият по-нюансирана перспектива за участието си в обществото. Учениците с по-високи нива на граждански познания са склонни да споделят по-позитивни граждански нагласи и по-голяма ангажираност. Тези нагласи включват одобряване на равните права и готовност за участие в избори (Schulz et al., 2023 г.).

4. Професионално образование и обучение

Въпреки големия брой записани в професионалното образование и обучение със средна степен на професионална квалификация, приложимостта на пазара на труда и качеството на програмите за ПОО остават ниски. Броят на записалите се за ПОО е над средната стойност за ЕС (56,1 %, ЕС: 52,4 % през 2023 г.), което отчасти се дължи на по-големия брой свободни места, ранното насочване и териториалното разпределение на училищата за ПОО. Въпреки това почти половината от учениците в ПОО посещават малки селски училища, в които липсват специализиран персонал и модерно оборудване (ОИСР, 2025 г.). В резултат на това равнището на заетост на завършилите ПОО (66,2 % през 2024 г.) е значително по-ниско от средната стойност за ЕС (80 %). В някои региони до две трети от тях не могат да намерят работа по специалността си, което говори за несъответствие с регионалните икономически нужди. Разликата в качеството е отразена и в резултатите от PISA за 2022 г. по математика, които показват 68 пункта разлика в знанията на учениците от ПОО и учениците от общообразователните училища (21 пункта след коригиране за социално-икономическото положение). Учениците в неравностойно положение са диспропорционално представени в ПОО, което задълбочава тези различия.

България полага усилия за модернизиране на ПОО, но ефективното и навременно изпълнение е от ключово значение. Стратегическата рамка за развитие на образованието, обучението и ученето за периода 2021-2030 г. дава приоритет на ПОО, като реформите се подкрепят както от ЕС, така и от национално финансиране. В рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ) измененията на Закона за професионалното образование и обучение през 2024 г. доведоха до актуализиране на списъка на професиите в областта на ПОО и до нови програми, насочени към екологичните и цифровите умения. С подкрепата на ЕСФ+ се въвеждат и нови държавни образователни стандарти, както и национални изпитни програми. По линия на МВУ са инвестирани 48 милиона евро в оборудването на 24 училища, които да се превърнат в центрове за високи постижения в областта на ПОО. Тези усилия се допълват от програмата за образование на ЕСФ+ в рамките на програмата „Подкрепа за центрове за високи постижения в областта на ПОО“. Общо по програмата на ЕСФ+ са отпуснати над 117 милиона евро за модернизиране на ПОО и дуалната система за ПОО и са избрани 417 училища, които да приемат модернизирани учебни програми и чиракувания. В рамките на проекта „Модернизиране на ПОО“ (35,7 милиона евро) бяха създадени 20 секторни съвета на уменията, които участваха в разработването на новите програми за ПОО.

Дуалната система за ПОО продължава да бъде непопулярна сред учениците и работодателите, тъй като по-голямата част от обучението в областта на ПОО се провежда изцяло в училище. През 2023 г. 7,8 % от учениците в ПОО са записани в дуално обучение, което е над три пъти повече от процента на записаните през 2018 г. В рамките на „Стратегическа визия за развитие на дуалното професионално образование и обучение (дПОО) в България - 2030“ държавата наскоро прие нова наредба за ПОО, с която се подобрява правната рамка за учене в процеса на работа. Успоредно с това ЕСФ+ подкрепя 159 училища при въвеждането на дуално обучение чрез подобряване на подготовката на учителите, усъвършенстване на практиките в реална среда и целенасочени информационни кампании.

5. Висше образование

Делът на завършилите висше образование значително се увеличи през 2024 г., но остава нисък в сравнение със средния дял в ЕС. През 2024 г. 40,5 % от българите на възраст между 25 и 34 години са имали диплома за завършено висше образование в сравнение с 31,8 % през 2015 г. Това значително увеличение доближава България до средната стойност за ЕС от 44,1 % и до целта на равнището на ЕС от 45 % до 2030 г. Въпреки това неравенството между половете остава значителна - 49,2 % от жените на възраст между 25 и 34 години имат диплома за завършено висше образование (ЕС: 49,8 %) в сравнение с едва 32,2 % от мъжете (ЕС: 38,6 %). Неравенство между половете се наблюдава и при избора на образование, като жените са по-слабо представени в областта на НТИМ (вж. раздел 1).

Подобряването на участието на студентите в неравностойно положение може да помогне за намаляване на недостига на умения. Въпреки увеличаването на броя на студентите през академичната 2024-2025 г. (с 6,8 % повече студенти в сравнение с предходната година), в по-дългосрочен план се наблюдават тенденции на спад в броя на записаните студенти. От 2020-2021 г. до 2024-2025 г. броят на студентите е намалял с 8,0 %, а процентът на записалите се в най-често срещаната възрастова група за висше образование (т.е. 19-23 г.), е спаднал от 48,7 % на 43,4 %. Според проучване от 2024 г. само 2 % от анкетираните студенти във висши учебни заведения произхождат от семейства, в които родителите имат само начално или по-ниско образование, и само около 37 % от семейства, в които нито един от родителите няма по-високо от средно образование, като се наблюдават големи различия в социалния произход в отделните направления на обучение (BURS, 2024b). Неравнопоставеността, породена от ОГРДВ, училищното образование, семействата и общностите, ограничава възможността на висшето образование да осигури равни възможности за учене. За това обаче могат да помогнат преразглеждането на настоящата финансова помощ за студентите в неравностойно положение, като например засилването на стимулите за институциите за висше образование да се съсредоточат върху равенството, както и намаляването на пречките пред записването и разширяването на целенасочените намеси за уязвимите групи (пак там).

Подобряването на качеството може допълнително да увеличи броя на студентите. Делът на завършилите гимназиален етап български ученици, които напускат страната, за да получат диплома в чужбина, остава висок (10,2 % през 2023 г.). Това отчасти се дължи на схващането, че качеството на висшето образование изостава от това в други държави от ЕС (Министерство на образованието и науката, 2021 г.). Освен това системата на висшето образование в България не е много привлекателна за чуждестранните студенти, с изключение на програмите по медицина, стоматология и фармация (ОИСР, 2025 г.). През 2024 г. 15 737 чужденци са пристигнали в България, за да учат, което представлява 8,6 % от всички студенти (BURS, 2024a).

Мерките на политиката са насочени към привеждане на висшето образование в съответствие с нуждите на пазара на труда, но все още има области, които се нуждаят от подобрение. Мерките включват механизма за финансиране, с приоритизиране на учебните програми в области със силно търсене на пазара на труда, включително НТИМ, и подобряване на регионалния баланс в предлагането чрез разработване на карта на висшето образование - реформа, приета през 2021 г. в рамките на НПВУ. ЕФРР модернизира множество университети, като подобри достъпа до висше образование и неговата привлекателност. Беше въведен и механизъм за преразглеждане на учебните програми в университетите, а финансирани от ЕС проекти подпомагат разработването на съвместни университетски програми и сътрудничеството с бизнес сектора. Най-новият проект по линия на ЕСФ+ (102,2 милиона евро) има за цел да се разработи основано на компетентности преподаване и учене, да се засили междудисциплинарният подход и да се подкрепят сътрудничеството и интернационализацията във висшето образование. Въпреки че са налице видими подобрения по отношение на дела на завършилите висше образование, които работят на длъжности, отговарящи на квалификацията им, висшето образование все още не е достатъчно диверсифицирано, за да отговори на нуждите както на студентите , така и на икономиката. То може да се подобри вследствие на разширяването на сътрудничеството между институциите за разработване и осъществяването на съвместни програми, подобряването на събирането на данни и консолидирането на мрежата в отговор на демографските тенденции (ОИСР, 2025 г.). Биха могли да се обмислят и допълнителни политики за насърчаване на качеството на обучението, както и политики за кариерно развитие, които да стимулират висококачественото преподаване и иновациите в учебните програми (пак там).

6. Умения на възрастните и учене за възрастни

Участието на възрастните в ученето и в развитието на умения е изправено пред сериозни предизвикателства, които оказват отрицателно въздействие върху конкурентоспособността и адаптивността на работната сила към промените на пазара на труда. През 2022 г. участието на възрастни в ученето (с изключение на обучението в работна среда) е едва 9,5 %, което е значително под средната стойност за ЕС от 39,5 % и показва отрицателна тенденция (спад от 11,6 % през 2016 г.). Заетите лица имат затруднен достъп до обучение — само 12,2 % от тях са включени в образование или обучение, докато средната стойност за ЕС е 44,7 %. Постигането на целта на България за 35,4 % участие на всички възрастни до 2030 г. изглежда все по-предизвикателно при текущите тенденции. Данните за участието на възрастните в ученето през последните четири седмици също показват основания за безпокойство, тъй като данните за България постоянно са много по-ниски от средните стойности за ЕС. Въпреки увеличението с 0,4 процентни пункта през 2024 г., участието е едва 1,8 %, докато средната стойност за ЕС достига рекордно високо ниво от 13,5 %.

Работната сила не е достатъчно подготвена, за да отговори на нуждите на работодателите, по-специално на търсенето на работници с цифрови и екологични умения. Очаква се двойният преход да окаже значително въздействие върху България поради високата ѝ зависимост от въглищата в енергийния сектор и общата висока енергоемкост на икономиката. Проучване на Евробарометър от 2022 г. обаче показа, че само 35 % от българите смятат, че притежават необходимите умения за екологичния преход, което е доста под средната стойност за ЕС (54 %). А през 2023 г. само 35,5 % от населението притежава поне основни цифрови умения, което също е доста под средната стойност за ЕС от 55,6 % (DESI). Същевременно работодателите изразяват притеснения относно наличието на квалифицирани работници, като 58 % от малките и средните предприятия посочват недостига на умения като най-сериозния проблем, с който се сблъскват, а над 40 % от работодателите съобщават, че кандидатите не отговарят на изискванията за умения.

България въвежда мерки за осигуряване на възможности за обучение, но прилагането им изостава. Вече са осъществени няколко проекта, насочени към обучение, повишаване на квалификацията и преквалификация, финансирани по линия на МВУ и ЕСФ+ в рамките на програмата „Развитие на човешките ресурси“ (ПРЧР) на България. Те са насочени към различни групи, като неактивните лица, безработните, хората с увреждания, заетите лица, работниците във въгледобивната и енергийната промишленост, пряко засегнати от екологичния преход, и др. През 2025 г. ще бъдат предприети нови мерки, като например пилотен проект за индивидуални сметки за обучение в рамките на ЕСФ+, и ще бъдат положени усилия за установяване на причините за ниските равнища на участие на възрастните в ученето. Въпреки това някои дейности изостават или са намалени, особено обучението за цифрови умения, подкрепено от МВУ, поради натрупани закъснения и недостатъчен интерес сред целевите групи.