По-рано тази година Комисията представи всеобхватна политика в областта на миграцията и предприе незабавни мерки за справяне с кризата. Утроихме присъствието си в Средиземно море, като помогнахме за спасяването на човешки животи. Водихме борба с престъпните мрежи на контрабандистите и трафикантите. По егидата на Комисията държавите членки се договориха за правила за преместването и презаселването на стотици хиляди хора, които очевидно се нуждаят от международна закрила. Агенциите на ЕС продължават да оказват помощ на често претоварените национални органи в най-засегнатите държави членки за идентифицирането, извършването на проверки и снемането на пръстови отпечатъци на пристигащите мигранти, за по-бързото обработване на документите на търсещите убежище и за координирането на връщането на лицата, които не отговарят на условията за получаване на закрила. Също така ЕС мобилизира милиарди евро, за да помогне на бежанците, които вече са пристигнали на нашите брегове, както и на тези в съседните държави. Същевременно бяха увеличени усилията за противодействие на контрабандистите и за разбиване на групите за трафик на хора. През октомври в Брюксел 11 държави постигнаха договореност по план за действие от 17 точки, целящ установяването на постепенно, контролирано и организирано движение на лица по маршрута през Западните Балкани, а през ноември във Валета беше създаден Извънреден доверителен фонд на ЕС за Африка за преодоляване на първопричините за незаконната миграция, които принуждават хората да бягат и мигрират: бедността, природните бедствия, войните, преследванията и нарушаването на правата на човека.

Ясно е, че бежанската криза няма просто да изчезне от само себе си. Кризата поставя акцента върху непосредствените нужди, но паралелно с това разкрива много от ограниченията на политиката на ЕС в областта на миграцията и на инструментите на тази политика. Независимо от това обаче ние трябва да продължим и ще продължим да полагаме усилия за справяне с кризата. Ние, европейците, трябва добре да помним, че Европа е континент, където почти всеки някога е бил бежанец. Общата ни история е белязана от милиони европейци, бягащи от религиозно или политическо преследване, от война, диктатура или подтисничество.

По-рано тази година минахме през труден период, през който продължаващото членство на Гърция в еврозоната беше поставено под въпрос. След разговори, водени в продължение на месеци, и множество трудни моменти, през август най-накрая беше договорена нова програма за подкрепа на стабилността за Гърция. Никога не съм се съмнявал, че ще намерим решение; приемането на еврото е необратимо решение и всички членове са сплотени, за да може то да просъществува и в бъдеще. Ефектът от гръцката криза продължава да се усеща в еврозоната и в европейската икономика и общество и поради тази причина бих искал договорената от нас програма да се изпълнява от всяко гръцко правителство — минало, настоящо и бъдещо.

Кризата ще приключи с възстановяването на пълната заетост в Европа. Понастоящем безработните в Европейския съюз са над 23 милиона. Това число е неприемливо високо. Налице е ясна потребност да се инвестира в източниците на работни места и растеж в Европа, по-конкретно в единния пазар, и да се завърши икономическият и паричен съюз, като по този начин ще се създадат необходимите условия за трайно възстановяване. Действаме и на двата фронта.

Изпълнението на плана за инвестиции на стойност 315 милиарда евро е в ход и се очаква да бъдат създадени над 2 милиона работни места. Първите проекти вече стартираха и ще бъдат последвани от множество други. Паралелно с това работим за модернизирането на единния пазар, за да създадем повече възможности за хората и предприятията във всички държави членки. Благодарение на проекти като цифровия единен пазар, съюза на капиталовите пазари и енергийния съюз намаляваме пречките пред трансграничните дейности, като едновременно с това стимулираме иновациите, свързваме таланти и предлагаме по-широк избор на стоки и услуги.

През юни заедно с председателите на другите ключови институции на ЕС представих доклад относно завършването на изграждането на икономическия и паричен съюз. Петимата председатели се договориха за пътна карта, която се очаква да ни даде възможност да възстановим стабилността на еврозоната до началото на 2017 г., след което, въз основа на подновено сближаване на икономиките ни, да преминем от устойчивост на кризи към нови перспективи за растеж. Този поглед в перспектива въпреки кризата в Гърция беше смело политическо решение.

Европейският съюз и неговите държави членки изиграха решаваща роля за договарянето на историческото споразумение през декември в Париж, където 195 държави приеха първото по рода си универсално и правно обвързващо глобално споразумение за климата. Споразумението съдържа глобален план за действие, чиято цел е да се избегнат опасните изменения на климата чрез ограничаване на глобалното затопляне до ниво, доста по-ниско от 2 °C. То ще ориентира света към всеобщ преход към чиста енергия и представлява успех за Европейския съюз. От дълго време Европа е световен лидер в действията в областта на климата и със споразумението от Париж на амбицията ни бе даден отзвук в световен мащаб.

ЕС през 2015 г.

Може да се каже още много, а и докладът съдържа повече подробности, но дори при краткото споменаване на основните предизвикателства, с които трябваше да се справим през изминалите 12 месеца, неминуемо трябва да направя едно заключение, а именно, че изправени пред бежанската криза, икономическата криза и предизвикателствата, свързани с външната политика, ние можем да се справим само по един начин — като проявим солидарност. Можем да успеем само като Съюз. Заедно сме по-силни от предизвикателствата, с които се сблъскваме. Време е да имаме повече вяра в способността на Европа да намира колективни решения на проблемите, които остро засягат всяка една държава членка.

В края на една трудна година, през която бе поставена под въпрос самата същност на Европейския съюз, е важно ние, европейците, да си спомним, че за хората в Близкия изток, Африка и другаде по света Европа представлява сигурен пристан. Трябва да се гордеем с това.

Жан-Клод Юнкер

Интегрираният подход към икономическата политика се гради на три основни стълба: стимулиране на инвестициите, ускоряване на структурните реформи и прилагане на фискална отговорност. По тези три елемента трябва да се работи едновременно, за да може да се възобнови растежът в ЕС. През 2015 г. ЕС постигна напредък и по трите направления.

Планът за инвестиции се състои от три взаимноподсилващи се направления, както е описано по-долу:

• мобилизиране на допълнителни инвестиции в размер на поне 315 милиарда евро през следващите 3 години, повишаване на въздействието на публичните средства и отключване на частните инвестиции. Основният инструмент за постигането на тази цел е Европейският фонд за стратегически инвестиции;
• гарантиране, че тази допълнителна инвестиция достига до реалната икономика. Основните инструменти за постигането на това са Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейският портал за инвестиционни проекти;
• подобряване на инвестиционната среда, както на равнището на ЕС, така и на равнището на отделните държави членки. В момента се работи за преодоляване на пречките с европейско измерение и значимост за единния пазар, както и на регулаторните и нерегулаторните предизвикателства пред инвестициите на национално равнище.

През ноември 2014 г. Комисията обяви създаването на нов Европейски фонд за стратегически инвестиции. През първите месеци на 2015 г. Парламентът работи усилено, за да анализира предложенията на Комисията и да внесе подобрения. На тристранна среща в края на май Парламентът и Съветът постигнаха компромисно споразумение по предложения регламент. Тристранните преговори приключиха в рекордно кратък срок и това позволи фондът да започне да отпуска кредити за проекти още през юни.

Комисарят Карлош Моедаш, заместник-председателят на Комисията Кристалина Георгиева и заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен обявяват успешното приключване на преговорите за създаването на Европейски фонд за стратегически инвестиции, Брюксел, 28 май 2015 г.

 

Европейският фонд за стратегически инвестиции предоставя гаранции в подкрепа на проекти, финансирани от групата на Европейската инвестиционна банка. Той работи в две основни насоки: инфраструктура и иновации (под управлението на Европейската инвестиционна банка) и малки и средни предприятия (под управлението на Европейската инвестиционна банка и Европейския инвестиционен фонд). Заеми могат да се предоставят и на регионите. Освен това бяха създадени Европейски консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейски портал за инвестиционни проекти. Центърът подкрепя разработването и финансирането на инвестиционни проекти, като изпълнява функцията на единно звено за насоки и съвети и предлага платформа за обмен на ноу-хау. Той започна дейността си за подкрепа на организаторите на проекти през септември. В обществено достъпния защитен уеб портал пък организаторите на проекти в ЕС могат да търсят потенциални инвеститори. Порталът ще бъде готов през 2016 г.

През годината заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен организира поредица от срещи в ЕС за популяризиране на Плана за инвестиции за Европа, по време на които представи новите възможности, отворени за всички ключови заинтересовани страни (правителства, инвеститори, предприятия, регионални органи, профсъюзи и общности).

Всички държави членки подкрепиха Европейския фонд за стратегически инвестиции. През 2015 г. девет държави членки се ангажираха да отпуснат над 40 милиарда евро за фонда, като Китай също обяви намерението си да участва.

Инвестициите, които се подкрепят по линия на фонда, са свързани с развитието на инфраструктурата (широколентовата инфраструктура, енергийните мрежи и транспорта), образованието, научните изследвания и иновациите, енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност, околната среда и ефективното използване на ресурсите, социалната инфраструктура и здравеопазването, както и оказването на подкрепа на малките предприятия.

Вернер Хойер, председател на Европейската инвестиционна банка, Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, и Юрки Катайнен, заместник-председател на Комисията, по време на подписването на споразумението за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Брюксел, 22 юли 2015 г.

 

Като част от третия стълб на Плана за инвестиции Комисията започна работа по отстраняването на някои от пречките пред инвестициите с европейско измерение и значимост за единния пазар. Работи се по няколко направления: като част от текущата дейност относно съюза на капиталовите пазари (напр. промените в директивата „Платежоспособност II“), стратегията за единния пазар (напр. обществените поръчки), единния пазар на цифровите технологии, енергийния съюз, програмата за по-добро регулиране и други инициативи на политиката. Преодоляването на предизвикателствата от регулаторен и нерегулаторен характер пред инвестициите на национално равнище ще бъде приоритет и в рамките на европейския семестър за 2016 г. В контекста на европейския семестър Комисията започна диалог с държавите членки за набелязване на трудностите и на приоритетните действия за тяхното отстраняване. Всички служби на Комисията (включително Службата за подкрепа на структурните реформи) ще работят в сътрудничество с държавите членки, за да постигнат амбициозните цели на третия стълб, да предложат конкретни реформи за държавите членки и да подпомогнат тяхното изпълнение.

До януари 2016 г. фондът предостави финансиране в размер на 2,8 милиарда евро за общо 21 проекта в категорията за инфраструктура и иновации, което се очаква да мобилизира инвестиции на обща стойност от около 13,3 милиарда евро. В категорията за малки и средни предприятия фондът отпусна финансиране в размер на 1,5 милиарда евро за общо 66 проекта, което се очаква да мобилизира инвестиции на обща стойност от около 21 милиарда евро.

Юрки Катайнен, заместник-председател на Комисията, обяснява новия план на ЕС за стратегически инвестиции

 

За да се възстановят след кризата, икономиките на ЕС се нуждаят както от инвестиции, така и от стабилно фискално управление и структурни реформи.

Координацията на икономическата политика в ЕС е организирана ежегодно в цикъл, известен като европейския семестър. Поставяйки началото с годишния обзор на растежа за 2015 г., публикуван в края на 2014 г., Комисията определи приоритети за политиката на ЕС и неговите държави членки. Семестърът следва три взаимнодопълващи се направления: стимулиране на инвестициите, ускоряване на структурните реформи и прилагане на фискална отговорност. През 2015 г. с въведените подобрения в цикъла на координация на икономическата политика в рамките на европейския семестър бяха опростени документите, изготвяни от Комисията, и бяха намалени изискванията за докладване от държавите членки. Освен това подобренията позволиха повече откритост и многостранно участие в процеса. Дадени бяха пояснения относно гъвкавостта в рамките на правилата на Пакта за стабилност и растеж, за да се заздрави положителната връзка между структурните реформи, инвестициите и фискалната отговорност. През май Комисията предложи препоръки, специфични за всяка държава членка, както и препоръки за еврозоната като цяло, които бяха одобрени от Европейския съвет през юни. През юли Съветът прие окончателния набор от специфични за всяка държава препоръки.

Като част от европейския семестър през февруари Комисията публикува задълбочени прегледи, в които направи оценка на макроикономическите дисбаланси и прекомерните дисбаланси в 16 държави членки. Продължиха да са налице сериозни рискове в някои държави членки. Ето защо Комисията поднови призива си за преодоляване на пречките пред растежа чрез ускоряване на структурните реформи и инвестиране в модернизацията и развитието на инфраструктурата. Това следва да бъде съчетано с подходяща комбинация от политики в еврозоната, които да засилят доверието, да допринесат за възвръщане на равновесието и да осигурят по-солидна основа за икономическото възстановяване.

През 2015 г., заедно с Европейската централна банка и Международния валутен фонд, Комисията продължи да оказва подкрепа на държавите членки, които наскоро завършиха изпълнението на своите програми за финансова помощ (Ирландия, Испания и Португалия). И за трите страни Комисията извърши прегледи за наблюдение след приключването на програмите. Понастоящем тези държави членки отново бележат растеж и консолидират своите икономики. Освен това Комисията продължи своята програма за подкрепа на Кипър за справяне с финансовите, фискалните и структурните предизвикателства, пред които е изправена икономиката на страната. Това ще позволи на Кипър отново да поеме по пътя на устойчив растеж.

В продължение на месеци през 2015 г. вниманието на света беше привлечено от текущата икономическа и финансова ситуация в Гърция. ЕС беше домакин на поредица от извънредни срещи през лятото, когато Гърция беше на ръба едновременно да обяви неплатежоспособност и да излезе от еврозоната.

(по посока на часовниковата стрелка от най-долу вляво) Франсоа Оланд, президент на Франция, Ангела Меркел, канцлер на Германия, Йерун Дейселблум, председател на Еврогрупата, Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, Алексис Ципрас, министър-председател на Гърция, Доналд Туск, председател на Европейския съвет, Уве Корсепиус, генерален секретар на Съвета на Европейския съюз, и Марио Драги, председател на Европейската централна банка, обсъждат държавните финанси на Гърция, Брюксел, 19 март 2015 г.

 

Най-накрая през август беше постигнато споразумение, което даде възможност на Комисията, действаща от името на Европейския механизъм за стабилност, да въведе трета програма за макроикономически корекции за Гърция. С одобрението на Еврогрупата и на Съвета на управителите на Европейския механизъм за стабилност, програмата спомогна за стабилизиране на икономическото и финансовото положение в Гърция. В оценката на Комисията на социалното въздействие бе представено заключението, че ако бъде приложена изцяло и своевременно, програмата ще помогне на страната да възстанови стабилността и растежа по финансово и социално устойчив начин. Това споразумение проправи пътя за мобилизирането на финансова помощ за Гърция в размер до 86 милиарда евро до 2018 г. През юли Комисията стартира план за заетост и растеж за Гърция, с който да бъде мобилизирана допълнителна помощ в размер до 35 милиарда евро до 2020 г.

Алексис Ципрас, министър-председател на Гърция, в разговор с Марио Драги, председател на Европейската централна банка, по време на срещата на върха на държавите от еврозоната, Брюксел, 7 юли 2015 г.

 

Освен това Комисията предложи мерки, с които финансирането по линия на политиката на сближаване да може ефективно да се използва за инвестиции и да достига бързо до бенефициерите. Това доведе до незабавното отпускане на допълнително финансиране за Гърция в размер на около 500 милиона евро и до икономии за гръцкия бюджет от около 2 милиарда евро. За стартирането на нови проекти могат да бъдат използвани допълнителни средства в размер на 1 милиард евро под формата на предварително финансиране за програмите за периода 2014—2020 г., които също ще облекчат натиска върху държавния бюджет на Гърция.

Алексис Ципрас, министър-председател на Гърция, Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, Франсоа Оланд, президент на Франция, и Шарл Мишел, министър-председател на Белгия, на срещата на върха на държавите от еврозоната, Брюксел, 12 юли 2015 г.

 

За да запази своето конкурентно предимство в една глобална икономика, ЕС се нуждае от висококвалифицирана и адаптивна работна сила. За целта са необходими непрекъснати инвестиции в образованието и обучението, които ще стимулират растежа и иновациите в дългосрочен план, ще увеличат заетостта и ще спомогнат да се предотврати социалното изключване.

Реформите за подобряване на образованието и обучението заемаха важно място в рамките на европейския семестър и бяха набелязани като приоритет в 13 държави членки.

Европейският социален фонд е основният инструмент на ЕС за инвестиране в хората. До края на 2015 г. Комисията прие всички оперативни програми на обща стойност от 86,4 милиарда евро. Комисията съществено увеличи дела на предварителното финансиране по инициативата за младежка заетост, предоставяйки около 1 милиард евро на националните и регионалните органи. С тези средства ще бъде оказана подкрепа на близо 650 000 млади хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение. В периода 2014—2020 г. се очаква най-малко 10 милиона безработни лица да подобрят шансовете си за намиране на работа, а 395 000 малки и средни предприятия да получат финансиране, за да инвестират в хората. Над 25 % от средствата ще бъдат отделени за насърчаване на социалното приобщаване и борбата с бедността и дискриминацията.

„Еразъм+“ е програмата на ЕС в областта на образованието, обучението, младежта и спорта. През 2015 г. благодарение на нея около 520 000 младежи имаха възможност да учат, да се обучават, да работят като доброволци и да участват в младежки програми за обмен в чужбина. Освен това тя даде възможност на около 165 000 работещи в образователни институции и младежки организации да подобрят своите умения чрез преподаване и обучение в чужбина.

Предвид високото равнище на дългосрочната безработица, която засяга близо 12 милиона граждани на ЕС в трудоспособна възраст, през 2015 г. Комисията предложи насоки за политиката. Те ще спомогнат да се увеличи броят на лицата, които намират работа, и да се гарантира, че всички търсещи работа получават споразумение за работна интеграция преди изтичането на период на безработица от 18 месеца. Съветът прие препоръката на Комисията през декември.

Регионалната политика е насочена към всички региони и градове в ЕС. Тя подкрепя създаването на работни места, конкурентоспособността, икономическия растеж, устойчивото развитие и подобряването на качеството на живот на гражданите. За да бъдат постигнати тези цели и за да се отговори на различните потребности за развитие във всички региони на ЕС, за периода 2014—2020 г. бяха заделени 351,8 милиарда евро — почти една трета от общия бюджет на ЕС — за политиката на сближаване. Регионалната политика на ЕС продължава да бъде най-големият източник на средства за регионите, населените места и предприятията.

Комисарят Корина Крецу посещава строителен обект в Прага, Чешката република, 31 март 2015 г.

 

Регионалната политика допълва политиките на ЕС, включително тези в областта на образованието, заетостта, енергетиката, околната среда, единния пазар, научните изследвания и иновациите. По-специално регионалната политика предоставя инвестиционната рамка за изпълнението на целите на стратегията „Европа 2020“. Планирано е да бъдат отпуснати над 120 милиарда евро за инвестиции в транспортните мрежи, енергийната и екологичната инфраструктура. Това ще донесе ползи за малките и средните предприятия, тъй като ще се подобрят транспортните връзки и ще бъдат разгледани въпросите, свързани с екологичната устойчивост, в икономиката като цяло.

Като част от плана за инвестиции за Европа средствата по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. ще бъдат двойно повече отколкото за периода 2007—2013 г. Те ще достигнат 23 милиарда евро чрез използването на финансови инструменти като заеми, собствен капитал и гаранции, вместо традиционната безвъзмездна помощ. Това ще подобри достъпа до финансиране за малките и средните предприятия. Средствата ще бъдат използвани за научни изследвания, развитие и иновации, както и за инвестиции в енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници.

След интензивен период на преговори с държавите членки, през 2015 г. бяха приети почти всички програми за периода 2014—2020 г. Изпълнението на повечето от тях вече започна. През цялата година продължи изпълнението на програмите за периода 2007—2013 г. Общо държавите членки получиха финансови средства в размер на 50,7 милиарда евро.

Научните изследвания и иновациите допринасят за справяне с предизвикателствата в областта на изменението на климата, енергийната сигурност и общественото здраве. Ето защо „Хоризонт 2020“, най-голямата досега програма на ЕС за научни изследвания и иновации, инвестира 77 милиарда евро в областта на научните изследвания и иновациите. Благодарение на програмата ще бъдат привлечени също така нови частни и публични инвестиции. Първите резултати, публикувани през юли, сочат, че „Хоризонт 2020“ се движи в правилната посока.

Комисарят Карлош Моедаш при стартирането на многоетапна поредица срещи, посветени на науката, в Университета в Куимбра, Португалия, 5 ноември 2015 г.

 

През октомври беше приета нова работна програма по „Хоризонт 2020“, съгласно която през следващите две години ще бъдат инвестирани почти 16 милиарда евро в научните изследвания и иновациите.

С безпрецедентния мащаб на финансирането за научните изследвания и иновациите „Хоризонт 2020“ дава отговор на три предизвикателства: улесняване на достъпа на иновациите до пазара (отворени иновации), разширяване на участието в научноизследователската дейност (отворена наука) и отваряне на науката към света.

Европейският фонд за стратегически инвестиции вече допълва действията по „Хоризонт 2020“, по-специално с подкрепата си за иновативни малки и средни предприятия. Освен това фондът помогна да се даде отговор на извънредното търсене на подкрепа по линия на „InnovFin“ (Финансиране от ЕС за новатори) — съвместна инициатива на Комисията и Европейската инвестиционна банка в рамките на „Хоризонт 2020“.

В космическия сектор целта на ЕС е да насърчава развитието на вътрешния пазар за космически приложения и да подпомага развитието на промишлеността на ЕС. През март, септември и декември успешно бяха изстреляни спътници на програмата „Галилео“. „Галилео“ е програмата на Европейския съюз за разработване на глобална система за спътникова навигация, която може да се използва в продукти като автомобилните навигационни устройства и мобилните телефони. През юни беше изведен в орбита вторият спътник на програмата „Коперник“, който ще помогне при справянето с екологични бедствия, за по-доброто използване на земята за селско и горско стопанство и при реакцията на извънредни ситуации.

Комисарят Елжбета Бенковска прави изявление пред медиите след успешното извеждане в орбита на два спътника по програмата „Галилео“, Брюксел, 31 март 2015 г.

 

Механизмът за свързване на Европа е многогодишна програма за финансиране на подобрения в транспортните, енергийните и цифровите мрежи в ЕС с общ бюджет за периода 2014—2020 г. в размер на над 30 милиарда евро за трите сектора.

През юли Комисията прие списък с 276 проекта, финансирани със средства от ЕС на стойност 13,1 милиарда евро, като това финансиране ще привлече допълнително публично и частно съфинансиране в размер на 28,8 милиарда евро. През ноември бе обявена нова покана за представяне на предложения за финансиране в размер на 7,6 милиарда евро, като крайният срок за кандидатстване за държавите членки е февруари 2016 г.

Обобщаващият доклад „Околната среда в Европа: състояние и перспективи, 2015 г.“, публикуван през март от Европейската агенция за околната среда, показа, че опазването на околната среда е солидна икономическа инвестиция. Между 2000 г. и 2011 г. екологосъобразните отрасли в ЕС отбелязаха ръст от над 50 %, а работните места в секторите за екологични стоки и услуги се увеличиха от 2,9 на 4,3 милиона в периода между 2000 г. и 2012 г. Тези отрасли бележеха непрекъснат растеж дори през годините на рецесията.

През февруари Комисията и Европейската инвестиционна банка стартираха нов Инструмент за финансиране на природен капитал, чрез който да се мобилизират публични средства, които от своя страна да привлекат нови частни инвестиции в опазването на природата и адаптирането към изменението на климата.

През декември Комисията предложи всеобхватен пакет за кръговата икономика. Пакетът цели да насърчи предприятията и потребителите в ЕС да преминат към модел, при който е по-силно застъпена кръговата икономика и съответно ресурсите се използват по по-устойчив начин. Предложените действия ще „затворят веригата“ на жизнения цикъл на продуктите чрез акцент върху екодизайна, по-добрата информация за потребителите, повишеното рециклиране и повторната употреба. Преходът ще бъде подкрепен финансово със средства по линия на Европейския фонд за стратегически инвестиции, с 650 милиона евро от програмата „Хоризонт 2020“ и 5,5 милиарда евро от структурните фондове за управлението на отпадъците и за инвестиции в кръговата икономика на национално равнище.

Вернер Хойер, председател на Европейската инвестиционна банка, и комисарят Кармену Вела по време на конференцията на Европейската инвестиционна банка на тема „Финансиране на кръговата икономика“, Люксембург, 10 декември 2015 г.

 

Селското и горското стопанство, рибарството и аквакултурите, заедно с биотехнологичното производство, са неразделна част от икономиката и обществото на ЕС. Тези сектори произвеждат и преработват биологични ресурси, за да отговорят на търсенето на храни, фуражи, биоенергия и биотехнологични продукти от страна на потребителите и широк кръг предприятия. Те засилват самостоятелността на ЕС и осигуряват работни места и възможности за стопанска дейност, които са от съществено значение за селските, крайбрежните и морските райони.

Комисарят Фил Хоган по време на посещение на изложението Royal Highland Show, Единбург, Обединено кралство, 18 юни 2015 г.

 

Общата селскостопанска политика на ЕС подкрепя инвестициите, знанията и достъпа до финансиране за хранително-вкусовата промишленост, аграрните технологии и инфраструктурата. През периода 2014—2020 г. 118-те програми за развитие на селските райони ще финансират модернизирането и развитието на хранителния и селскостопанския сектор със средства в размер на около 80 милиарда евро. Почти 43 милиарда евро от тази сума ще бъдат частни капитали. Освен това се очаква програмите за развитие на селските райони да подпомогнат развитието на 66 000 малки и средни предприятия в селските райони, които не са занимават със селскостопанска дейност. Програмите ще финансират 3,7 милиона места за обучение на селскостопански производители и други предприемачи от селските райони и ще предоставят безвъзмездни средства за започването на стопанска дейност на над 160 000 млади земеделски стопани. Инфраструктурните инвестиции ще подобрят достъпа до информационни и комуникационни технологии, включително до широколентов интернет, за почти 18 милиона души в селските райони. В същото време директните плащания и използването на пазарни инструменти ще осигурят стабилност за приходите на стопанствата. Това е важно за хранителния сектор на ЕС — най-големия работодател в Съюза, който осигурява 47 милиона работни места и 7 % от брутния вътрешен продукт на ЕС.

Комисарят Тибор Наврачич и заместник-председателят на Европейския парламент Марейд Макгинес посещават световното изложение в Милано, Италия, 8 май 2015 г.

 

В Милано, Италия, се състоя световното изложение „ЕКСПО 2015“ на тема „Изхранването на планетата: енергия за живот“. Между 1 май и 31 октомври то беше посетено от над 21 милиона души. Павилионът на ЕС беше особено популярен сред посетителите.

Във времена на нарастващ натиск върху финансите е по-важно от всякога да се оползотвори в максимална степен всяко евро от парите на данъкоплатците. През септември Комисията стартира инициативата „Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите“, с която да се гарантира, че ресурсите на ЕС се използват разумно и в полза на гражданите, както и че всички финансирани от ЕС проекти демонстрират ясни ползи и икономическа ефективност.

Целта е средствата от бюджета на ЕС да се инвестират съобразно политическите приоритети на Комисията, например за насърчаването на растежа, създаването на работни места и стимулирането на конкурентоспособността, както и за бърза и ефективна реакция при спешни ситуации. На уебсайта на Комисията са публикувани база данни и карта на успешните проекти, финансирани от бюджета на ЕС.

Стратегията за цифровия единен пазар се основава на три стълба:

• по-добър достъп за потребителите и предприятията до цифрово съдържание и услуги в целия ЕС;
• създаване на подходящи условия и на равнопоставеност от гледна точка на конкуренцията за развитието на цифровите мрежи и новаторските услуги;
• максимално използване на потенциала за растеж на цифровата икономика.

Андрус Ансип, заместник-председател на Комисията, обсъжда стратегията за цифровия единен пазар по време на диалог с граждани в Берлин, Германия, 10 декември 2015 г.

 

Повечето граждани, които са пробвали да пазаруват онлайн от други държави, са се сблъсквали с проблеми, свързани с различия в цените или с липсата на определени продукти. Комисията започна да актуализира правилата на ЕС, уреждащи трансграничната онлайн търговия. Целта е да се улеснят трансграничните покупки и продажби, като на потребителите се предоставят по-голям кръг от права и по-широко предлагане и се помогне на предприятията да продават по-лесно в други държави членки. През 2015 г. Комисията започна изготвянето на правила с цел по-добра защита на потребителите, които извършват трансгранични покупки по цифров път. Тя също така ще предприеме действия за отстраняване на създаваните от компаниите пречки пред трансграничната онлайн търговия със стоки и услуги. Комисията ще се съсредоточи по-специално върху секторите, в които електронната търговия е най-широко разпространена, като продажбите на електроника, облекло и обувки, както и на цифрово съдържание. Процесът започна със стартирането през май на антитръстово проучване на конкуренцията в сектора на електронната търговия.

През годината Комисията продължи да подкрепя правата на потребителите на цифровия пазар. През декември Комисията очерта хармонизирани правила относно някои аспекти на договорите за предоставяне на цифрово съдържание (напр. стрийминг на музика) и относно някои аспекти на договорите за онлайн продажба и друг вид продажби на стоки от разстояние (напр. покупка на дрехи онлайн). Двете предложения ще спомогнат да се преодолее фрагментацията на правната уредба в областта на потребителските договори и да се премахнат произтичащите от нея високи разходи за предприятията, особено за малките и средните предприятия. Те също така ще способстват за повишаване на доверието на потребителите, когато извършват покупки от друга държава членка. Потребителите ще се ползват от по-високо ниво на защита и от по-широк избор от продукти на по-конкурентни цени. Предприятията ще могат да доставят цифрово съдържание и да продават стоки на потребителите в целия ЕС въз основа на един и същ набор от правила на договорното право.

Към настоящия момент извършването на трансгранични продажби в ЕС може да означава за всяко едно дружество разходи за привеждане в съответствие във връзка с ДДС от над 5 000 EUR годишно за всяка допълнителна държава членка. Комисията се стреми да осигури равнопоставени условия на конкуренция за дружествата в ЕС и да гарантира, че приходите от ДДС отиват в държавата членка, в която живее потребителят. През септември Комисията започна обществена консултация, чрез която да се набележат начини за опростяване на плащанията по трансгранични сделки в сектора на електронната търговия в ЕС.

Разходите за доставка на колетни пратки не са проблем само за потребителите, пазаруващи онлайн. Дружествата, продаващи продуктите си по електронен път, също се оплакват, че разходите за доставка са проблем. В рамките на стратегията за цифровия единен пазар Комисията насърчава финансово достъпни висококачествени трансгранични доставки, за да могат продуктите на предприятията да достигнат до потребителите по начин, който е от полза за всички страни по сделката. За да разбере от какво точно се нуждаят и какво искат гражданите и бизнесът, през май Комисията започна консултация по този въпрос.

Много граждани, които пазаруват онлайн, стават жертва на блокиране на географски принцип — търговска практика, при която продавачите в интернет или отказват на потребителите достъп до уебсайт въз основа на тяхното местоположение, или ги пренасочват към местен магазин с различни цени. Така например потребителите на автомобили под наем в една държава членка може да платят повече за наем на един и същ автомобил, отколкото потребителите от друга държава членка. През септември Комисията даде ход на обществена консултация, чрез която да проучи какви са нуждите на потребителите и съответно да изготви законодателни предложения за прекратяване на тази практика, ако е неоправдана.

Понастоящем достъпът на гражданите, живеещи в Европа, до онлайн услуги, предлагащи филми, спортни предавания, музика, електронни книги и игри, за които те са платили в своята страна, може да бъде прекъснат при пътуване в рамките на ЕС. Така например когато нидерландски абонат на популярен онлайн доставчик на филми и телевизионни сериали пътува до Германия, той може да гледа само филмите, които компанията предлага на своите потребители в Германия. Ако пътува до Полша, той изобщо не може да гледа филми от този доставчик, тъй като доставчикът понастоящем не извършва дейност в Полша. През декември Комисията предложи нови правила, с които да се даде възможност на живеещите в ЕС при пътуване да ползват цифровото съдържание, което са закупили или за което са се абонирали у дома. Очаква се трансграничната преносимост — едно ново право за потребителите в ЕС — да стане реалност през 2017 г. Това е първата част от плана на Комисията за модернизиране на правилата на ЕС за авторското право с цел адаптиране към новите технологии, промените в поведението на потребителите и новите пазарни условия. Комисията също така представи план за действие, очертаващ законодателните предложения и политическите инициативи, които ще бъдат представени през първата половина на 2016 г. Комисията се стреми да гарантира на живущите в Европа широк достъп до законно предлагано съдържание и същевременно по-добра защита и справедливо заплащане за авторите и другите носители на права.

Наземните телевизионни оператори отдавна отстъпиха на кабелните и спътниковите оператори, много от които предлагат повече съдържание на потребителите. Получават ли обаче гражданите максималното от тези доставчици? Продължават ли да са налице пречки, свързани с остаряло законодателство за авторското право, които възпрепятстват достъпа на гражданите до ново и творческо цифрово съдържание? В опит да определи къде и по какъв начин доставчиците на сателитни и кабелни телевизионни услуги следва да уреждат авторското право и по този начин да предоставят по-широка гама съдържание в целия ЕС, Комисията започна официален преглед на правилата на ЕС. В стартираната през август консултация относно Директивата за спътниковото излъчване и кабелното препредаване бе зададен въпросът дали правилата са актуални и какви биха били ефектите от разширяването на техния обхват, така че да включва също телевизията и радиото, предавани по интернет. Целта е да се подобри трансграничният достъп до радио- и телевизионни програми и до съответните онлайн услуги навсякъде в Съюза. Премахването на пречките пред цифровия единен пазар ще насърчи творците и креативността и ще укрепи сектора на радио- и телевизионното разпръскване в ЕС, като същевременно предостави на потребителите трансграничен достъп до по-разнообразно съдържание.

Все по-голяма част от живота на потребителите се пренасочва към цифровите канали, но същевременно те все още нямат пълно доверие в начина, по който компаниите боравят с личните им данни. Това е будещ тревога въпрос за 72 % от интернет потребителите в ЕС. В отговор на загрижеността на гражданите и за да се постигнат повече сигурност и доверие онлайн, Парламентът и Съветът одобриха новите правила на ЕС за защита на данните, които първоначално бяха предложени от Комисията през 2012 г. Правилата, по които беше постигнато съгласие в края на 2015 г., включват:

• единен набор от правила за защита на данните, които ще се прилагат в целия ЕС и които ще доведат до икономии за бизнеса в размер на около 2,3 милиарда евро годишно;
• укрепени и допълнителни права, като правото „да бъдеш забравен“;
• на територията на ЕС ще се прилагат правилата на ЕС: когато предлагат услуги в Европейския съюз, дружествата със седалище извън Съюза ще трябва да прилагат правилата на ЕС;
• по-големи правомощия за независимите национални органи по защита на данните, които ще могат да налагат глоби на дружествата, които нарушават правилата на ЕС за защита на данните;
• „обслужване на едно гише“ за предприятията и гражданите: дружествата ще могат да се обръщат към един-единствен надзорен орган, а не към 28.

Парламентът и Съветът също така постигнаха съгласие по нови правила за гарантиране на високо общо ниво на мрежова и информационна сигурност в ЕС. Това е основен елемент от стратегията на ЕС за киберсигурност — всички държави членки ще трябва да приемат национални стратегии за киберсигурността. Предвидени са специални задължения за доставчиците на основни услуги в сектори като енергетиката, транспорта, банковото дело и здравеопазването, както и за дружествата, предлагащи цифрови услуги, като например търсачки, услуги за изчисления в облак и онлайн платформи за търговия. Те ще бъдат задължени да предприемат подходящи мерки за сигурност и да докладват на компетентните национали органи за сериозни инциденти, свързани с киберсигурността.

Обявяването на цифровия единен пазар на ЕС

 

В съответствие със стратегията за цифровия единен пазар Комисията също така работи в партньорство с отрасъла за разработването на технологии и решения за сигурността на онлайн мрежите.

Комисарят Гюнтер Йотингер по време на събитието „Startup Europe Comes to Silicon Valley“, което събра водещите в ЕС нови стартиращи и разрастващи се предприятия в технологичната сфера за срещи със заинтересовани страни в Силиконовата долина, Сан Франциско, Съединените щати, 23 септември 2015 г.

 

През октомври Парламентът и Съветът постигнаха съгласие за премахването на таксите за роуминг в ЕС и одобриха правила, с които да се защити правото на всеки гражданин на ЕС на достъп до интернет съдържание без дискриминация.

Предвижда се таксите за роуминг да отпаднат през юни 2017 г., при условие че бъдат приети някои правни актове. Това ще даде възможност на притежателите на мобилни телефони, смартфони и таблети да плащат същата цена като у дома, без допълнителни такси, когато пътуват в ЕС. Междувременно от 30 април 2016 г. ще бъде въведен таван за максималната надценка, която потребителите ще плащат: 0,05 евро на минута за изходящи повиквания, 0,02 евро за всеки изпратен SMS и 0,05 евро на мегабайт за пренос на данни. От 2007 г. насам ЕС вече постигна намаление на цените за роуминг от над 80 % за повикванията, SMS и преноса на данни.

С одобрените през октомври правила в правото на ЕС ще бъде установен също така принципът на мрежова неутралност. Потребителите ще могат да получават достъп до съдържание по свой избор, без повече да бъдат несправедливо блокирани или забавяни, като няма да е разрешено да се дава приоритет срещу заплащане. Тези нови правила ще влязат в сила във всички държави членки на 30 април 2016 г.

Аудио-визуалният сектор се променя с навлизането на новите технологии и новите бизнес модели, на услугите по заявка и на новите начини да се гледа аудио-визуално съдържание — например на смартфон. През юли Комисията започна обществена консултация относно начините аудио-визуалната медийна среда в ЕС да се пригоди към потребностите на ерата на цифровите технологии. Въз основа на резултатите от консултацията, през 2016 г. Комисията ще разгледа въпроса дали Директивата за аудио-визуалните медийни услуги следва да бъде преработена и актуализирана.

Мненията, получени в рамките на други две обществени консултации, проведени през 2015 г., също така ще помогнат на Комисията да актуализира нормативната уредба на ЕС в областта на далекосъобщенията и да установи какви скорости и качество на интернет ще са необходими за периода след 2020 г. според участващите в консултациите. Стратегията на Комисията за цифровия единен пазар има за цел да се подобри цифровата свързаност в ЕС, особено в селските райони. Само 18 % от селските райони са обхванати от високоскоростни широколентови мрежи на основата на оптични кабели — спрямо 62 % от градските райони. В периода 2014—2020 г. Комисията ще инвестира 2 милиарда евро от програмите за развитие на селските райони за подобряване на услугите в областта на информационните и комуникационните технологии за над 18 милиона жители на селските райони. В рамките на тази широкообхватна област Европейският фонд за регионално развитие ще инвестира 13,3 милиарда евро за подобряването на достъпа до цифрови технологии и мрежи в целия ЕС. Освен това по линия на Механизма за свързване на Европа са разпределени 150 милиона евро за широколентова инфраструктура, които Комисията и Европейската инвестиционна банка могат да използват за финансирането на заеми, облигации за проекти и гаранции за финансиране на проекти в областта на далекосъобщенията. Очаква се компонентът за широколентова инфраструктура на Механизма за свързване на Европа да мобилизира инвестиции в размер на около 1 милиард евро.

Онлайн платформите (търсачки, социални медии, уебсайтове за споделяне на знания и ви­деосъдържание, магазини за приложения и др.) са важен елемент от развитието на цифровата икономика. Те са от полза както за потребителите, така и за доставчиците, тъй като позволяват на участниците на пазара да се възползват от предимствата на цифровизацията и електронната търговия. Те също така промениха начина, по който се разпространява културно съдържание. През септември беше даден ход на консултация, резултатите от която ще бъдат отчетени при извършването на оценка за ролята на платформите и посредниците, включително относно начините за справяне с незаконното съдържание в интернет.

В стратегията на Комисията за цифровия единен пазар се подкрепя изграждането на едно приобщаващо цифрово общество, в което гражданите разполагат с уменията, нужни им, за да се възползват от възможностите, които дава интернет, и да увеличат шансовете си за намиране на работа. През 2015 г. в Белгия, Кипър, Нидерландия и Обединеното кралство бяха създадени четири нови национални коалиции за умения и работни места в сферата на цифровите технологии. Вече съществуват 13 национални партньорства по примера на Широката коалиция на ЕС за работни места в сферата на цифровите технологии, чието начало бе поставено през 2013 г. с цел да се преодолее недостигът на цифрови умения в ЕС.

При електронното управление се използват цифрови инструменти и системи, за да се предоставят по-добри обществени услуги на гражданите и предприятията. То дава възможност на гражданите, бизнеса и другите организации да осъществяват контактите си с органите на държавната администрация по-лесно, по-бързо и с по-малко разходи. Ако електронното управление бъде въведено в целия ЕС, годишните икономии могат да надхвърлят 50 милиарда евро. През декември Европейският парламент и Съветът одобриха плановете на Комисията за създаване на програма за решения за оперативна съвместимост и общи рамки за европейските публични администрации, предприятията и гражданите (програмата ISA²). По програмата ISA² ще бъдат предоставени 131 милиона евро за разработването на оперативно съвместими цифрови решения, с които да се гарантира гладко електронно трансгранично и междусекторно взаимодействие между публичните администрации в ЕС.

Цифровите технологии засягат всички аспекти от нашето ежедневие. Всички нови леки автомобили ще бъдат оборудвани с технологията eCall от април 2018 г. благодарение на законодателството, прието от Парламента и Съвета през април. В случай на тежко произшествие бордовата система eCall автоматично набира 112 — единния европейски номер за спешни повиквания. Тя съобщава точното местоположение на превозното средство, времето на настъпване на произшествието и посоката на пътуване (най-важна по отношение на автомагистралите) на службите за спешна помощ, дори ако водачът на превозното средство е в безсъзнание или не е в състояние да се обади по телефона. Комисията счита, че след като бъде изцяло въведена, системата eCall би могла да спаси живота на стотици граждани всяка година и че чрез нея ще може да се оказва по-бързо помощ на ранените лица.

Стандартите представляват важни инструменти за осигуряване на съвместимост на работата на различни системи. Те могат да стимулират иновациите и да засилят конкурентоспособността на промишлеността на ЕС. През септември Комисията отправи покана за изразяване на мнения относно приоритетите за стандарти в области като изчисленията в облак, киберсигурността, електронното здравеопазване, интелигентните транспортни системи, интелигентните градове и 5G комуникациите. 5G е следващото поколение комуникационни мрежи. То ще бъде не само по-бързо, но и ще бъде основата за нашето цифрово бъдеще и фундаментът за един пазар на ЕС в областта на „интернет на предметите“ на стойност един трилион евро. „Интернет на предметите“ е понятие, с което се описват нови функционални възможности и приложения — като се започне от „свързваните“ автомобили и се стигне до интелигентните домове. До 2020 г. обемът на мобилния интернет трафик ще се увеличи 30 пъти спрямо 2010 г. Технологията 5G ще бъде най-добре подготвена да се справи с тази нова действителност. През 2015 г. ЕС подписа исторически споразумения с Китай и Япония за сътрудничество в глобалната надпревара за разработване на 5G мрежи.

Огромни количества данни се създават от хората или се генерират механично. Големите информационни масиви (Big data) могат да бъдат катализатор за растеж, иновации и цифровизация. Преди да предприеме стъпки в тази област, през септември Комисията започна обществена консултация, за да събере мнения и идеи за инициативи за насърчаване на свободното движение на данни в ЕС и за преодоляване на ограниченията по отношение на достъпа до данни и местоположението на данните. В рамките на консултацията също така бе разгледан въпросът за най-добрите начини да се улесни сертифицирането на услугите за изчисления в облак, смяната на доставчиците на услуги за изчисления в облак и създаването на изчислителен облак за научни изследвания. Тези технологии ще бъдат в основата на промишлеността на ЕС в бъдеще. Самите институции на ЕС също са решени да използват изчисленията в облак. През декември Комисията избра няколко компании, които ще предоставят набор от ИТ услуги въз основа на изчисления в облак за всички институции на ЕС през 2016 г.

През февруари Комисията прие стратегията си за енергиен съюз. Тази стратегия е изготвена въз основа на Европейската стратегия за енергийна сигурност и на Рамката за политиките в областта на климата и енергетиката до 2030 г. През октомври 2014 г. държавните и правителствените ръководители на ЕС се споразумяха за намаляване на националните емисии на парникови газове най-малко с 40 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г., за задължителна за целия ЕС цел за постигане на дял на възобновяемата енергия от най-малко 27 % и за повишаване на енергийната ефективност с поне 27 % в сравнение с прогнозите. Целта за ефективност ще бъде преразгледана до 2020 г. в контекста на постигането на ниво от 30 % на равнище ЕС. Вземайки предвид първостепенното значение на един напълно функциониращ и свързан вътрешен енергиен пазар, лидерите на ЕС се договориха също така за постигането на минимална цел от 10 % за електроенергийните междусистемни връзки между държавите членки. Впоследствие стремежът ще бъде тази цел да бъде увеличена до 15 % до 2030 г.

Основната цел на енергийния съюз е да гарантира на потребителите и предприятията в ЕС сигурни, устойчиви и конкурентни енергийни доставки. На потребителите трябва да се предлагат по-достъпни цени и по-голям избор, при по-голяма конкуренция, за да могат да спестят пари и енергия.

Освен това енергийният съюз се стреми към овладяване на изменението на климата чрез преход към нисковъглеродна и щадяща климата икономика. През февруари Комисията публикува съобщение, в което беше изложена визията на ЕС за глобално споразумение по въпросите на климата в Париж през декември.

Европейският съюз внася 53 % от енергията, която потребява, а някои държави членки са зависими при вноса на газ от един-единствен доставчик. Разнообразяването на енергийните източници и доставчици е основен инструмент както за постигането на по-голяма сигурност на енергийните доставки на ЕС, така и за запазването на неговата конкурентоспособност. За постигането на необходимото разнообразяване ЕС проучва възможността за доставки на гориво от други части на света, изследва нови технологии, разработва допълнително вътрешните ресурси (включително биомасата, както е посочено в Стратегията на ЕС за горите) и подобрява инфраструктурата, за да има достъп до нови източници на доставки.

Постоянните пречки пред реалната интеграция на пазара, некоординираните национални политики и липсата на обща позиция по отношение на държавите извън ЕС възпрепятстват постигането на напредък по изграждането на енергийния съюз.

В този контекст стратегията за енергийния съюз се основава на пет измерения:

• енергийна сигурност, солидарност и доверие;
• напълно интегриран европейски енергиен пазар;
• енергийна ефективност, допринасяща за ограничаване на потреблението;
• декарбонизация на икономиката;
• научни изследвания, иновации и конкурентоспособност.

За успеха на енергийния съюз във всички държави членки, през следващите години ще бъде необходимо да се предприемат редица инициативи на равнище ЕС и на национално равнище.

Политиката на ЕС за сближаване допринася за изпълнението на целите на енергийния съюз на място. По линия на европейските структурни и инвестиционни фондове бяха предоставени над 110 милиарда евро. Част от тези средства бяха заделени за финансирането на нисковъглеродната икономика в ЕС, включително за инвестиции в устойчива енергия и мултимодален градски транспорт. Освен това се предлага значителна подкрепа за инвестиции, свързани с енергийно ефективен транспорт без въглеродни емисии, както и известна подкрепа за по-широкомащабна интелигентна енергийна инфраструктура.

След приемането на стратегията за енергийния съюз, през 2015 г. заместник-председателят на Комисията Марош Шефчович посети всички държави членки, за да запознае заинтересованите страни с идеите на енергийния съюз. Тези посещения дадоха възможност за провеждането на дискусии с правителствата, националните парламенти, представителите на енергийния и други отрасли, както и със социалните партньори, потребителите и студентите.

В първия доклад за енергийния съюз, който Комисията публикува през ноември, беше разгледан напредъкът, постигнат през предходните 9 месеца, бяха определени ключовите области, в които да се предприемат действия през 2016 г., и бяха представени заключения относно политиката на равнище ЕС, на равнище държави членки и на регионално равнище. От доклада стана ясно, че освен за декарбонизирането (в това число посредством енергия от възобновяеми източници) и сигурността на енергийните доставки, стратегията за енергийния съюз допринася също за енергийната ефективност, вътрешния енергиен пазар, научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността. В него се признава, че все още трябва да се направи много за цялостното постигане на целите на енергийния съюз.

Наличието на надежден и прозрачен механизъм за управление е основен инструмент за изграждането на енергийния съюз. Докладът съдържа насоки за държавите членки относно изготвянето на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата за периода от 2021 г. до 2030 г.

През юли Комисията представи инициативи за нов търговски механизъм за потребителите на енергия, за преструктуриране на пазара на ЕС на електроенергия, за преработване на системата на ЕС за търговия с емисии и за осъвременяване на етикетирането на енергийната ефективност.

Предложенията на Комисията се основават на стратегия, градяща се на три стълба:

• да се помогне на потребителите да спестят средства и да участват активно на пазара, като се предостави по-пълна информация и по-широк избор от действия;
• да се засили доверието на потребителите на енергия и тяхната защита по отношение на правата им, както и по отношение на управлението, защитата, неприкосновеността и сигурността на данните;
• да се допринесе за активното участие на потребителите посредством пълноценното използване на съвместими интелигентни технологии.

За да се постигнат целите на стратегията за енергийния съюз, е необходимо да се извърши коренно преобразуване на системата на ЕС за електроенергия. Съобщението на Комисията относно преструктурирането на пазара на ЕС за електроенергия постави началото на публична консултация за това каква би трябвало да бъде новата структура на пазара на електроенергия. Резултатите от консултацията ще бъдат използвани за постигането на по-голяма сигурност на енергийните доставки, за удовлетворяването на очакванията на потребителите и за извличането на реални ползи от новите технологии. Те ще допринесат също така за набелязването на начини за насърчаване на инвестициите, по-специално в енергията от възобновяеми източници.

През юли Комисията предложи да бъде преразгледана системата на ЕС за търговия с емисии за периода след 2020 г., така че тя да бъде пълноценно използвана за намаляването на емисиите на парникови газове през следващото десетилетие. Предложението представляваше първата законодателна крачка към изпълнението на поетия от ЕС ангажимент за намаляване на емисиите на парникови газове в Съюза най-малко с 40 % до 2030 г. То изпрати ясен сигнал до международната общност непосредствено преди срещата на върха в Париж, която бе посветена на въпросите на климата.

Предложението съдържа три основни елемента: по-бързо намаляване на емисиите след 2020 г., по-целенасочени правила относно безплатните квоти на емисии за промишлеността с цел запазване на конкурентоспособността в международен план и предоставяне на по-голямо финансиране за нисковъглеродните иновации и модернизирането на енергийния сектор.

От въвеждането му преди 20 години енергийното етикетиране на ЕС насърчава разработването на продукти с все по-висока енергийна ефективност. Вследствие на това сегашният етикет за енергийна ефективност стана прекалено сложен. През 2015 г. Комисията предложи връщане към първоначалната скала за енергийна ефективност от А до G, която е по-проста и по-ясна за потребителите.

През септември Комисията прие новия стратегически план за енергийните технологии, чийто планиран бюджет е до 71,5 милиарда евро. Планът има за цел да се усъвършенстват нисковъглеродните и новите технологии и да се намалят разходите чрез координиране на научните изследвания и принос за финансирането на проекти.

Актуализираният план, който представлява технологичното измерение на политиката на ЕС в областта на енергията и климата, предлага 10 целенасочени действия за научни изследвания и иновации. Тези действия ще допринесат за по-бързото трансформиране на енергийната система, като същевременно ще създадат нови работни места и растеж. Ще бъде създадена по-ефективна и по-проста структура на управление, чрез която да се засили координацията между националните правителства, промишлеността и институтите за научни изследвания. Ще се улесни достъпът до рисково финансиране с цел подпомагане на иновациите и предлагането на нови технологии на пазара.

През февруари, като част от стратегията за енергийния съюз, Комисията представи съобщение относно начините за постигане на целта за 10 % междусистемна електроенергийна свързаност във всички държави членки до 2020 г. Това означава, че всяка държава членка трябва да има инсталирани електрически кабели, които позволяват поне 10 % от произвежданата от нея електроенергия да бъдат транспортирани през границата към съседни държави членки. Общо 22 държави членки са на път да изпълнят целта, но в някои райони е необходимо да се изградят повече междусистемни връзки.

През март председателят на Комисията се присъедини към министър-председателите на Испания и Португалия и президента на Франция за подписването на Декларацията от Мадрид, която създава предпоставки за подобряване на връзките между Иберийския полуостров и останалата част от енергийния пазар на ЕС. Създадена беше нова регионална Група на високо равнище за Югозападна Европа, която ще извършва редовен мониторинг на напредъка по основните инфраструктурни проекти, посочени в Декларацията от Мадрид, и ще предоставя необходимата подкрепа за улесняване на изпълнението.

През април министър-председателите на Малта и Италия официално откриха междусистемен електропровод, свързващ двете държави членки. В резултат на това Малта вече е свързана към европейската електроенергийна мрежа.

(седнали, от ляво надясно) Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, Франсоа Оланд, президент на Франция, Мариано Рахой, министър-председател на Испания, и Педру Пасуш Коелю, министър-председател на Португалия, подписват Декларацията от Мадрид, с която се цели по-добро свързване на енергийния пазар на Иберийския полуостров с останалата част на ЕС, Мадрид, Испания, 4 март 2015 г.

 

През юли държавите членки се договориха да инвестират в 20 ключови трансевропейски проекта за енергийна инфраструктура по линия на Механизма за свързване на Европа. Механизмът разполага с бюджет от 5,35 милиарда евро за подпомагане на енергийната инфраструктура за периода 2014—2020 г. През юни беше публикувана втората покана за представяне на предложения, чийто ориентировъчен бюджет е в размер на 550 милиона евро.

През октомври беше подписано споразумение за предоставянето на безвъзмездни средства за изграждането на междусистемен газопровод между Полша и Литва, което ще сложи край на изолацията на региона на Балтийско море.

Таави Ръйвас, министър-председател на Естония, Далия Грибаускайте, президент на Литва, Лаймдота Страуюма, министър-председател на Латвия, Ева Копач, министър-председател на Полша, и Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, обявяват проекта за газопреносна връзка, която ще свърже Полша и Литва, Брюксел, 15 октомври 2015 г.

 

През ноември Комисията прие списък със 195 ключови проекта за енергийна инфраструктура. Тези проекти са от общ интерес и допринасят за изпълнението на целите на ЕС в областта на енергията и климата. За тях се прилагат ускорени процедури за издаване на разрешения и по-добри регулаторни условия. Проектите могат да отговарят на условията за финансово подпомагане по линия на Механизма за свързване на Европа.

През декември официално бяха открити две нови електроенергийни междусистемни връзки от Литва към Полша и Швеция. Проектът LitPol Link свързва литовския град Alytus с полския град Ełk, а проектът NordBalt — шведския град Nybro с литовския град Klaipeda. За първи път пазарите на електроенергия на балтийските държави ще бъдат свързани с шведската и полската енергийна мрежа, което ще даде възможност на тези страни, както и на Полша, да изпълнят целта за 10 % междусистемна свързаност.

Общо 195 държави приеха през декември първото по рода си универсално и правно обвързващо споразумение в световен мащаб за овладяване на изменението на климата. Благодарение на усилията на ЕС споразумението ангажира всички държави да предприемат действия за намаляване на емисиите на парникови газове, с цел да се ограничи глобалното затопляне до много под 2 °C над равнищата преди индустриализацията, и да се избегнат най-опасните последици от изменението на климата.

Приемането на ново глобално споразумение за климата, целящо ускоряване на прехода към световна нисковъглеродна икономика, представлява кулминацията на полаганите в продължение на години усилия от страна на международната общност за сключването на универсално, многостранно споразумение относно изменението на климата.

Карол Дишбург, министър на околната среда на Люксембург, като представител на председателството на Съвета на Европейския съюз (трета вляво), и комисарят Мигел Ариас Канете (четвърти вдясно) водят представители на коалицията за определяне на амбициозни цели („High Ambition Coalition“) на Конференцията по изменението на климата в Париж, Франция, 12 декември 2015 г.

 

След ограниченото участие в Протокола от Киото и липсата на споразумение в Копенхаген през 2009 г. ЕС успя да сформира широка коалиция, обединяваща развити и развиващи се държави, за приемането на амбициозен план. Именно тази коалиция предопредели успешния край на конференцията в Париж.

Поетите от държавите обещания за намаляване на емисиите, известни като „планирани национално определени приноси“, бяха пробив от съществено значение. Поемането на обещанията започна през март с бавни темпове, като ЕС беше първата голяма икономика, която представи ангажимента си за принос. ЕС се ангажира с обвързващата цел да намали емисиите във всички икономически отрасли с поне 40 % до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. До края на конференцията в Париж почти всички страни по света представиха подробни планове за намаляване на своите емисии, като много от тях направиха това за първи път. Това беше безпрецедентна проява на политическа воля, която беляза недвусмисленото преминаване от „действия на неколцина“ към „действия от страна на всички“.

В Париж лидерите се договориха за следните ключови елементи:

• дългосрочна цел за ограничаване на средното глобално повишаване на температурите до много под 2 °C над равнищата преди индустриализацията и за продължаване на усилията за ограничаване на повишаването до 1,5 °C;
• достигане на най-високите стойности на емисиите на парникови газове възможно най-бързо и бързото им намаляване впоследствие в съответствие с най-добрите научни данни, за да се постигне баланс между източниците и поглъщателите на парникови газове през втората половина на този век;
• организиране на срещи на всеки пет години за определянето на по-амбициозни цели за намаляване на емисиите съгласно научните изследвания;
• всяка държава трябва да докладва на останалите държави и на широката общественост за работата си по изпълнението на националните цели, за да се осигурят прозрачност и надзор;
• развитите страни ще продължат да изпълняват поетата от тях колективна цел за мобилизирането на 100 милиарда долара до 2020 г. годишно до 2020 г. за подпомагане на действия в областта на климата в развиващите се страни и да поддържат тази цел до 2025 г., когато ще бъде определена нова колективна цел.

ЕС и неговите държави членки предоставиха през 2014 г. финансиране в размер на 14,5 милиарда евро, за да помогнат на развиващите се страни да намалят емисиите на парникови газове и да се приспособят към последиците от изменението на климата. Това представлява значително увеличение и доказва решимостта на ЕС да даде своя справедлив принос към определената през 2009 г. цел ежегодните финансови потоци от развитите към развиващите се страни да достигнат 100 милиарда долара до 2020 г. През периода 2014—2020 г. най-малко 20 % от бюджета на ЕС ще бъдат използвани за проекти, свързани с действия в областта на климата. През същия период средно по 2 милиарда евро годишно под формата на безвъзмездни средства ще бъдат използвани за подпомагането на дейности в развиващите се страни.

Финансирането от ЕС за действия в областта на климата

 

Резултатите от специалното проучване на общественото мнение „Евробарометър“ относно изменението на климата, публикувани само няколко дни преди началото на посветената на климата среща на върха в Париж, показаха, че за обществеността в ЕС изменението на климата продължава да бъде ключов въпрос, будещ безпокойство — 91 % от запитаните са на мнение, че това е сериозен проблем. 93 % от гражданите на Европейския съюз смятат, че борбата с изменението на климата ще бъде успешна само ако всички страни по света действат заедно.

Изменението на климата — какво прави ЕС

 

Единният пазар позволява по-свободното придвижване на стоки, услуги, капитал и хора. Той предлага възможности за специалистите и предприятията, както и по-голям избор и по-ниски цени за потребителите. Единният пазар дава възможност на хората да пътуват, живеят, работят и учат навсякъде, където пожелаят. Тези възможности обаче не винаги се реализират, тъй като правилата на единния пазар не са общоизвестни, не се прилагат или просто са застрашени поради наличието на необосновани пречки. През октомври Комисията прие стратегия за единния пазар, в която се предлагат редица действия в това отношение. Те ще бъдат осъществени, като се създаде възможност за балансирано развитие на икономиката на сътрудничеството, като се подпомогне растежът на малките и средните и на стартиращите предприятия, като пазарът без граници за услугите се превърне в практическа реалност, като се преодолеят ограниченията в сектора на търговията на дребно и като се предотврати дискриминацията на потребителите и предприемачите. Стратегията също така ще даде възможност за модернизация на системата от стандарти на ЕС, за повишаване на прозрачността, ефикасността и отчетността на обществените поръчки и за консолидиране на рамката на ЕС за правата върху интелектуалната собственост. Всичко това има за цел да донесе практически ползи във всекидневния живот на хората.

Стратегията за единния пазар

 

Стратегията е насочена към услугите и продуктовите пазари. Тя допълва усилията на Комисията за увеличаване на инвестициите, подобряване на конкурентоспособността и достъпа до финансиране, осигуряване на правилно функциониращ вътрешен енергиен пазар и възползване от възможностите на цифровия единен пазар.

В доклада от 2015 г. за интеграцията и конкурентоспособността на единния пазар, публикуван от Комисията през октомври, е представен задълбочен анализ на състоянието на икономическата интеграция и конкурентоспособността в ЕС. Независимо от факта, че през изминалата година в ЕС имаше ясни признаци на икономическо възстановяване, все още са необходими целенасочени реформи за възвръщане към устойчивия икономически растеж. Докладът показва, че структурните, поведенческите и регулаторните пречки все още възпрепятстват цялостното функциониране на единния пазар. Много може да бъде постигнато просто чрез подобряване на прилагането на съществуващите правила, по-специално на пазарите на услуги.

През 2015 г. Комисията предложи да бъде създаден съюз на капиталовите пазари, с цел да се подобри способността на финансовите пазари да обслужват реалната икономика. Тази инициатива включва намаляване на фрагментацията на финансовите пазари, диверсифициране на източниците на финансиране, засилване на трансграничните капиталови потоци и подобряване на достъпа до финансиране за бизнеса, и по-специално за малките и средните предприятия.

Мобилизиране на средства за растежа на Европа

 

Съюзът на капиталовите пазари е насочен към инвестиране на средствата на гражданите за укрепване на икономиката на ЕС и за създаване на ползи за потребителите. Зелената книга на Комисията „Изграждане на съюз на капиталовите пазари“ беше публикувана през февруари. Тя беше последвана през септември от план за действие за съюз на капиталовите пазари, който има за цел постигането на напредък в три основни области на политиката. Първата област на политиката е съсредоточена върху подобряването на достъпа до финансиране за всички предприятия в ЕС, и по-специално за стартиращите предприятия, малките и средните предприятия и инфраструктурните проекти. Акцентът във втората област на политиката е върху увеличаването и диверсифицирането на източниците на финансиране от страна на инвеститорите в ЕС и по света. Третата област на политиката е насочена към подобряване на функционирането на пазарите, така че връзките между инвеститорите и тези, които се нуждаят от финансиране, да са по-ефективни и по-ефикасни както в рамките на държавите членки, така и отвъд техните граници.

Комисията също така представи предложения относно секюритизациите с цел освобождаване на капитал на банките за отпускане на нови заеми. Тя представи нови правила за третирането на инфраструктурни проекти с цел насърчаване на инвестициите, започна консултации относно рисковия капитал, обезпечените облигации и финансовите услуги на дребно и публикува покана за представяне на сведения относно общото въздействие на финансовото законодателство. През ноември Комисията представи предложение за модернизиране на режима на проспектите. То има за цел да улесни предприятията да се разрастват чрез набиране на капитал в ЕС, като същевременно се гарантира ефективна защита за инвеститорите. През декември беше постигнато съгласие относно общ подход на Съвета по предложенията относно секюритизацииите.

Комисарят Джонатан Хил (пети вдясно на първия ред) председателства церемонията по откриването на сесията на Лондонската фондова борса, Лондон, Обединено кралство, 2 октомври 2015 г.

 

Обществените поръчки са от решаващо значение за икономическото възстановяване на ЕС, като се има предвид, че публичните разходи за стоки, услуги и строителни работи представляват около 18 % от брутния вътрешен продукт на ЕС. Възлагането на обществени поръчки при условия на прозрачност и конкуренция в единния пазар създава стопански възможности за предприятията в ЕС и допринася за откриването на работни места.

През септември Комисията даде указания на националните, регионалните и местните органи във връзка с приложимите правила на ЕС в областта на обществените поръчки. Те са разработени с цел да позволят на органите да реагират бързо в кризисни ситуации и да задоволяват непосредствените нужди от жилищно настаняване, доставки и помощ, когато това е необходимо.

Комисията продължи да подкрепя и насърчава прехода към електронни обществени поръчки и електронно фактуриране в държавите членки. Тази подкрепа включва директно подпомагане под формата на безвъзмездни средства, предоставени от Механизма за свързване на Европа и европейските структурни и инвестиционни фондове за разработване на информационни системи и за засилване на оперативната съвместимост в рамките на ЕС.

Въпреки факта, че над 8 милиона граждани на ЕС работят в друга държава членка, намирането на работа в чужбина и признаването на професионалните квалификации невинаги са лесна задача. През 2015 г. Комисията работи за подобряване на европейския пазар на труда и създаване на по-благоприятни условия за специалистите да работят в държава — членка на ЕС, различна от тяхната държава на произход.

Ефективното и бързо намиране на лицата със съответните уменията за съответните работни места е с приоритетно значение. То ще помогне на хората и предприятията в целия ЕС да се възползват в максимална степен от икономическия потенциал на националната и трансграничната мобилност на работната сила. Порталът EURES предоставя лесен достъп на работниците до базите данни със свободни работни места на публичните служби по заетостта на всички държави членки и възможност да съпоставят свободните работни места със своите заявления за работа онлайн. През годината Парламентът и Съветът одобриха предложението на Комисията за засилване на сътрудничеството в тази област.

Благодарение на новата европейска професионална карта упражняващите професии като медицинска сестра, фармацевт, физиотерапевт и агент по недвижими имоти ще могат по-лесно да работят в държави членки, различни от държавата им на произход. През 2016 г. специалистите ще могат да използват картата като доказателство, че са преминали административни проверки и че професионалните им квалификации са признати от приемащата държава членка. В същото време Комисията ще въведе механизъм за предупреждение, който ще защитава хората от неквалифицирани работници. За тази цел през юни Комисията прие регламент за изпълнение и работи с всички държави членки, за да може картата да бъде готова за употреба през януари 2016 г.

Европейският акт за достъпност, предложен от Комисията през декември, има за цел да подобри единния пазар за ключови достъпни продукти и услуги и да допринесе за социално-икономическото участие на лицата с увреждания. Общите за целия ЕС изисквания за достъпност ще бъдат от полза както за приблизително 80 милиона граждани с увреждания в ЕС, така и за предприятията, които искат да извършват дейност отвъд националните граници. Тези изисквания ще доведат до по-голям избор на достъпни продукти и услуги на по-конкурентни цени.

В процеса на развитието на икономики, основани на знанието, защитата на интелектуалната собственост е от важно значение не само за насърчаването на иновациите и креативността, но също така и за увеличаването на заетостта и конкурентоспособността. ЕС постигна напредък в три важни области през 2015 г. — единния патент, реформата на търговските марки и защитата на търговските тайни.

Единният патент ще бъде особено важен за иновационните стартиращи предприятия и малките и средните предприятия в ЕС, стремящи се да извършват дейност отвъд националните граници. Споразумението за Единния патентен съд ще влезе в сила, след като бъде ратифицирано от необходимия брой държави членки. Целта на единния патент е да се осигури по-лесна и по-достъпна патентна защита в целия ЕС. С него ще се въведе единна процедура за регистриране на патенти за всички участващи държави членки и ще се намалят разходите за патентна защита в ЕС в сравнение с Япония, Съединените щати и други държави.

Регистрирането на търговски марки е от ключово значение за създаването на имидж на марката и за защитата ѝ. През изминалата година Парламентът и Съветът приеха предложения от Комисията пакет за реформа в областта на търговските марки, който има за цел да направи системите за регистрация на търговски марки в ЕС по-леснодостъпни и по-ефикасни за предприятията. Реформата също така ще подобри условията за иновационните предприятия и ще осигури по-ефективна защита на търговските марки срещу фалшифициране. Пакетът се състои от регламент, който ще влезе в сила през март 2016 г., и директива, която се прилага от януари 2016 г.

Предприятията от ЕС все повече са изложени на риска от присвояване на търговски тайни. През ноември 2013 г. Комисията предложи набор от общи правила, които улесняват достъпа до гражданскоправни средства за защита в целия ЕС в случай на присвояване на търговска тайна. Парламентът, Съветът и Комисията постигнаха предварително споразумение по предложението през декември 2015 г. След като предложението бъде прието, ЕС ще представлява още по-добро място за иновации и развиване на стопанска дейност. Новите правила ще бъдат от значение за насърчаване на конкуренцията, подобряване на условията за предприятията да инвестират в научни изследвания и иновации и стимулиране на споделянето на ноу-хау в рамките на ЕС.

Прилагането на законодателството в областта на конкуренцията е един от основните инструменти за успешното функциониране на единния пазар. Осигуряването на лоялна конкуренция е от полза както за гражданите, така и за дружествата, тъй като то предотвратява злоупотребите на предприятията с господстващото им положение. То също ги възпира от участие в картелни споразумения, включително такива за определяне на цените, а ако те сторят това, им се налагат санкции. То помага за предотвратяване на възможните антиконкурентни ефекти от сливанията на предприятия и гарантира, че държавната помощ, предоставена на предприятията, не води до ненужно нарушаване на конкуренцията на пазара.

Картелите предпазват участниците от конкуренция, което им позволява да налагат по-високи цени. Те премахват натиска върху дружествата, които участват в тях, да подобряват продуктите си или да търсят по-ефективни начини за тяхното производство. В резултат на това са ощетени потребителите, които заплащат по-високи цени за по-ниско качество и по-малък избор. Това оказва отрицателно въздействие върху конкурентоспособността на икономиката като цяло.

Конкурентоспособността и иновациите бяха засилени през 2015 г. вследствие на внимателното наблюдение на държавните помощи, по-специално с цел да се предотврати предоставянето на публични средства на дружества в затруднено положение, като в същото време се създават еднакви условия на конкуренция, които улесняват развитието на повече иновационни дружества. През годината беше възстановена неправомерно отпусната държавна помощ в размер на 6,1 милиона евро.

Прилагането на разпоредбите за държавната помощ беше съсредоточено върху приоритетите на единния пазар, а именно енергетиката, цифровите услуги и финансовите сектори.

Комисията работи за повишаване на конкурентоспособността на сектора на въздухоплаването в ЕС, като същевременно поддържа високи стандарти за безопасност, сигурност и опазване на околната среда и насърчава иновациите. По-специално Комисията препоръча договарянето на нови международни споразумения, с цел на гражданите да се предлагат повече маршрути на по-добри цени и да се създадат възможности за стопанска дейност за предприятията от ЕС. В стратегията на ЕС в областта на въздухоплаването, обявена от Комисията през декември, се набелязват иновациите и цифровите технологии, необходими за по-ефективното управление на въздушното пространство и за развитието на пълния пазарен потенциал на безпилотните летателни апарати.

Комисарят Виолета Булц на посещение на летище Завентем, Белгия, 2 юли 2015 г.

 

ЕС се нуждае от нормативна рамка за справедливо и ефикасно данъчно облагане на корпоративните печалби с цел равномерно разпределяне на данъчната тежест, насърчаване на устойчивия растеж и инвестициите, диверсифициране на източниците за финансиране на икономиката и укрепване на икономическата конкурентоспособност. Корпоративното данъчно облагане е съществен елемент от една справедлива и ефикасна данъчна система.

През февруари Парламентът създаде специална комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие, чийто доклад беше приет на пленарната сесия на 25 ноември. През декември Парламентът реши да удължи мандата на комисията с 6 месеца, за да може да продължи работата по нерешените проблеми, набелязани в нейния доклад.

Комисарят Маргрете Вестегер (вдясно) участва в размяна на мнения с Роберто Гуалтиери, председател на Комисията по икономически и парични въпроси на Парламента (вляво), и Ален Ламасур, председател на Специалната комисия на Парламента относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие (в центъра), Брюксел, 17 септември 2015 г.

 

През март Комисията предложи пакет от мерки за създаване на повече прозрачност в областта на корпоративното данъчно облагане в ЕС. През юни тя предложи план за действие за постигане на по-всеобхватен подход към осигуряването на справедливо и ефикасно корпоративно данъчно облагане.

При все че държавите членки са компетентни да установяват равнището на корпоративните данъци на своята територия, Комисията започна разследвания в съответствие с правилата за държавната помощ по въпроса дали някои държави членки са предоставили данъчни предимства на избрани предприятия.

През октомври Комисията заключи, че Люксембург и Нидерландия са предоставили съответно неправомерни избирателни данъчни предимства в полза на Fiat и Starbucks. Тя разпореди на двете държави членки да съберат неплатения данък. Сумите, които следва да бъдат събрани от всяко дружество, бяха оценени на стойност между 20 и 30 милиона евро.

Комисията също така започна разследване за държавна помощ във връзка с данъчните постановления по отношение на Apple в Ирландия и Amazon и McDonald’s в Люксембург. Тя също така разследва белгийския данъчен режим относно „свръхпечалбата“. Комисията разшири обхвата на задълбоченото разследване на корпоративния данъчен режим на Гибралтар, за да може да приключи работата си по проверката на това дали системата на Гибралтар за данъчни постановления е в нарушение на правилата на ЕС за държавната помощ.

През декември, като част от пакет, предложен от Комисията, Съветът прие директива, насочена към подобряване на прозрачността на данъчните становища, издавани от държавите членки. Съгласно тази директива от държавите членки ще се изисква да извършват автоматичен обмен на информация относно предварителните трансгранични данъчни становища и предварителните споразумения за ценообразуване. Държавите членки ще могат да изискват допълнителна информация, когато това е целесъобразно.

След като през януари 2015 г. Литва прие еврото, то сега е обща валута за 19 държави членки и над 330 милиона граждани. Общата валута осигурява на членовете на еврозоната ценова стабилност и ги предпазва от външни колебания. Еврото е втората по значимост валута в света и представлява почти една четвърт от глобалните валутни резерви. Почти 60 страни и територии по света пряко или косвено фиксират курса на своята валута към него.

Заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис и министър-председателят на Литва Алгирдас Буткевичус честват присъединяването на Литва към еврозоната, Вилнюс, Литва, 14 януари 2015 г.

 

След развихрилата се икономическа и финансова криза ЕС предприе безпрецедентни мерки за подобряване на рамката за икономическо управление на икономическия и паричен съюз. Той укрепи Пакта за стабилност и растеж и прие нови механизми, с които да се предотвратят икономическите дисбаланси и да се подобри координацията на икономическите политики. Тези спешни мерки обаче трябва да бъдат консолидирани и допълнени, така че да се засили оптимално устойчивостта на икономическия и паричен съюз в условията на евентуална бъдеща криза.

Днес има значителни различия в рамките на еврозоната. В някои държави членки безработицата е на рекордно ниски нива, докато в други е на рекордно високи равнища. В някои държави членки фискалната политика може да се използва като антициклична мярка, а в други за възстановяването ще е необходима многогодишна фискална консолидация. ЕС насочва усилията си към коригиране на тази уязвимост.

Марио Драги, председател на Европейската централна банка, представя новата банкнота от 20 евро, Франкфурт, Германия, 24 февруари 2015 г.

 

Както председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер подчерта в обръщението си към Парламента през декември, еврото е политически проект, който изисква едновременно политическа отговорност и политическа отчетност. Той наблегна на това, че Европейският парламент е не само парламентът на Европейския съюз, но и парламентът на еврото. През 2015 г. Парламентът бе тясно ангажиран с укрепването на икономическия и паричен съюз. Председателят на Европейския парламент Мартин Шулц изигра ключова роля в подготовката на Доклада на петимата председатели. Заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис проведе обсъждания с Парламента по време на изготвянето на годишния обзор на растежа. Освен това през 2015 г. председателят Жан-Клод Юнкер се яви неколкократно пред Парламента, за да обсъди напредъка при постигането на ключовите приоритети в тази област.

Реч на комисаря Пиер Московиси на конференцията „Очертаване на пътя за по-добра икономическа политика в ЕС“, Брюксел, 4 юни 2015 г.

 

През юни петимата председатели представиха своя доклад относно пътищата за задълбочаване на икономическия и паричен съюз от юли 2015 г. нататък и цялостното му изграждане най-късно до 2025 г. Петимата председатели са председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, председателят на Европейския съвет Доналд Туск, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейската централна банка Марио Драги и председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум. Те предложиха мерки, които да бъдат осъществени в три фази.

През първия етап институциите на ЕС и държавите от еврозоната ще надграждат съществуващите инструменти и ще използват в най-голяма степен съществуващите договори. Това означава укрепване на конкурентоспособността и структурното сближаване, завършване на финансовия съюз, постигане и поддържане на отговорни фискални политики на национално равнище и на равнището на еврозоната и засилване на демократичната отчетност.

През втория етап ще бъдат договорени по-широкообхватни мерки за завършването на икономическата и институционалната структура на икономическия и паричен съюз. По време на този етап процесът на сближаване ще придобие по-обвързващ характер посредством набор от общоприети показатели, които биха могли да бъдат направени правно обвързващи. За да могат да участват в механизма за смекчаване на сътресенията в еврозоната по време на този втори етап, държавите от еврозоната трябва да отбележат значителен напредък към постигането на тези стандарти и да се придържат към тях впоследствие.

В края на втория етап и след като всички мерки са изцяло в сила, икономическият и паричен съюз ще осигури стабилност и просперитет за всички граждани в еврозоната.

В доклада се признава колко е важно да се гарантира, че всички граждани имат достъп до подходящо образование и че е налице ефективна система за социална закрила, включително „минимално равнище на социална закрила“. Въпреки че не съществува универсален модел, който да бъде следван, предизвикателствата в отделните държави членки често пъти си приличат. Те включват намирането на работа на повече хора от всички възрасти, постигането на точния баланс между гъвкави и сигурни трудови договори, изместването на данъчната тежест от труда, предоставянето на съобразена с нуждите подкрепа за повторно интегриране на безработните на пазара на труда и подобряването на образованието и ученето през целия живот. За осигуряване на дългосрочния успех на икономическия и паричен съюз е необходима по-задълбочена интеграция на националните пазари на труда. Това включва улесняване на географската и професионалната мобилност, в това число чрез подобрено признаване на квалификациите, по-лесен достъп на гражданите на други държави до работни места в обществения сектор и по-добра координация на системите за социална сигурност.

В доклада също така се препоръчва създаването на европейска система от независими органи за конкурентоспособност, които да подпомогнат координирането на политиките в областта на икономиката и конкурентоспособността. Въпреки че управлението в еврозоната е добре утвърдено по отношение на координацията и надзора на фискалните политики, то трябва да бъде подобрено в по-широката област на конкурентоспособността. Европейският семестър и процедурата при макроикономически дисбаланси са първите стъпки в посока към коригиране на този недостатък. Всички държави членки трябва обаче да подобрят своята конкурентоспособност, водени от един и същ импулс. Всяка държава от еврозоната следва да създаде национален орган, който да отговаря за проследяването на резултатите и политиките в областта на конкурентоспособността. Това ще помогне за предотвратяване на икономическите различия и ще увеличи ангажираността за необходимите реформи на национално равнище. Тези органи за конкурентоспособност трябва да бъдат независими субекти с мандат да оценяват дали възнагражденията се развиват в съответствие с производителността. Те следва да сравняват тенденциите в другите държави от еврозоната и с основните съпоставими търговски партньори. Освен това тези органи могат да бъдат упълномощени да оценяват напредъка по отношение на реформите за засилване на конкурентоспособността като цяло.

През октомври Комисията прие първия пакет от мерки, с които да започне изпълнението на препоръките в доклада. Пакетът съдържа преразгледан подход към европейския семестър, който включва засилен демократичен диалог и по-нататъшно подобряване на икономическото управление. В него се предлага да бъдат създадени национални съвети по конкурентоспособността и консултативен европейски фискален съвет, както и да бъде установено по-сплотено външно представителство на еврозоната в международните финансови институции, по-специално в Международния валутен фонд. В пакета са описани стъпките, необходими за завършването на банковия съюз. Сред тях са създаването на европейска схема за гарантиране на депозитите и мерки за допълнително намаляване на риска в банковата система.

През 2015 г. Европейският център за политическа стратегия, който предоставя професионални и целенасочени политически съвети на председателя на Комисията и на колегиума на членовете на Комисията, публикува серия от стратегически бележки. В три от тези документи бяха представени предложения за осъществяване на идеите в Доклада на петимата председатели.

Постигнат беше значителен напредък в осъществяването на банковия съюз. Това е една от ключовите области, които са необходими, за да може ЕС да задълбочи икономическия и паричен съюз. Европейската централна банка пое своята роля на банков надзорен орган за банковия съюз. 2015 беше първата пълна работна година за единния надзорен механизъм в рамките на банката. Всичките 123 банки под пряк надзор получиха съвети по отношение на своя капитал и структури на управление в рамките на надзорния преглед и процеса на оценка. Освен това бяха хармонизирани редица надзорни практики и политики.

През ноември Комисията предложи Европейска схема за гарантиране на банковите депозити и изложи допълнителни мерки за намаляване на оставащите рискове в банковия сектор. Тези мерки бяха включени в Доклада на петимата председатели. Със създаването на банковия съюз се цели укрепване на доверието в участващите банки. Европейската схема за гарантиране на депозитите ще заздрави банковия съюз, ще повиши защитата на вложителите в банките, ще укрепи финансовата стабилност и допълнително ще намали връзката между банките и съответните държави. Предложението за схемата се основава на националните схеми за гарантиране на депозитите, като тя ще бъде достъпна само при условие че бъдат изпълнени договорените правила.

Схемата ще бъде разгърната постепенно на три етапа. През първия етап тя ще се състои в презастраховането на националните схеми за гарантиране на депозитите. След 3 години тя ще еволюира в съзастрахователна схема, в която приносът на европейската схема за гарантиране на депозитите постепенно ще нараства. Последният етап ще бъде въвеждането през 2024 г. на пълна европейска схема за гарантиране на депозитите.

Отделните вложители ще продължат да се ползват със същото равнище на защита (100 000 EUR). Европейската схема за гарантиране на депозитите ще бъде задължителна за държавите от еврозоната, чиито банки са обхванати от единния надзорен механизъм. Тя ще бъде отворена и за други държави членки, които искат да се присъединят към банковия съюз.

През декември междуправителственото споразумение относно единния механизъм за преструктуриране беше ратифицирано от достатъчен брой държави членки. В резултат на това Единният съвет за преструктуриране стана напълно оперативен считано от януари 2016 г. Съветът беше създаден през 2015 г. с цел решаване на проблемите на банките в затруднение в еврозоната. Постигането на споразумение означаваше също така, че Единният фонд за преструктуриране ще започне да се финансира с вноски от националните фондове за преструктуриране в еврозоната.

Комисията продължи да следи и да анализира новостите във финансовия сектор в държавите членки, в ЕС и по света, с цел да установи възможните източници на системен риск и да препоръча действия за ограничаване на риска.

През последните години бяха предприети редица действия за укрепване на финансовите институции в ЕС. Въведени бяха нови нормативни и надзорни уредби. Самите финансови институции също предприеха значителни стъпки, за да увеличат устойчивостта си, така че да се съобразят с новите регулаторни стандарти и да отговорят на пазарните очаквания.

По-силен банков съюз

 

Правилата, уреждащи търговията с финансови инструменти, бяха укрепени и бяха въведени по-строги санкции срещу пазарните злоупотреби. Засилена беше защитата на инвеститорите в колективни инвестиционни фондове и на купувачите на застраховки. Беше увеличена прозрачността на пазарите за финансиране с ценни книжа и бе отбелязан напредък по изпълнението на поетите в рамките на Г-20 задължения на ЕС за клиринг на деривати.

Контролът на държавните помощи играе важна роля за осигуряването на равнопоставеност в рамките на банковия съюз. От началото на кризата беше предоставена държавна помощ на 112 банки, което представлява около 30 % от активите на банковата система на ЕС. Държавите членки оказаха подкрепа на банките, като вляха капитал в размер на 671 милиарда евро (5 % от брутния вътрешен продукт на ЕС) и предоставиха 1 288 милиарда евро, или 10 % от брутния вътрешен продукт, за гаранции и друга помощ в подкрепа на ликвидността. Повечето банки, които получиха помощ по време на кризата, стъпиха отново на крака, след като изпълниха значителна част от своите планове за преструктуриране. Помощта беше предоставена, за да се защитят спестяванията на гражданите, да се избегнат случаите на изпадане в несъстоятелност и да се предотврати последващият срив на банковата система на целия континент.

Комисията продължи да бъде изключително бдителна по отношение на пазара на финансови услуги, в областта на финансовите деривати и платежните услуги. През февруари Комисията наложи глоба на базирания в Обединеното кралство брокер ICAP в размер на 14,96 милиона евро за това, че е улеснил няколко картелни споразумения в сектора на лихвените деривати в йени.

Над 40 % от непаричните плащания се извършват чрез разплащателни карти. Презграничните обменни такси, налагани при използването на карти, могат да доведат до по-високи цени за потребителите. През юни влезе в сила регламентът относно презграничните обменни такси. В него се определя таван на таксите за операции с потребителски карти и се дава възможност на търговците на дребно да използват банки в други държави членки, които предлагат по-ниски цени.

През 2015 г. Парламентът и Съветът също така приключиха преговорите по преразгледаната директива относно платежните услуги, което ще открие бизнес възможности за небанковите участници, като например дружествата, които инициират плащания по интернет. В застрахователния сектор беше постигната по-голяма ефективност, сигурност и прозрачност за потребителите благодарение на политическото споразумение относно директивата за застрахователното посредничество.

Една от основните промени, внесени в европейския семестър за 2015 г., беше засилването на ролята на социалните партньори при изготвянето и изпълнението на политиките и реформите. Това изискваше, наред с други стъпки, засилен акцент върху изграждането на капацитет. Началото на новия подход бе дадено по време на конференция на високо равнище през март, на която присъстваха ръководителите на ЕС и националните организации на социалните партньори. На нея присъстваха също така председателят на Европейския парламент Мартин Шулц, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис, комисарят Мариан Тейсен и министърът на социалната политика на Латвия Улдис Аугулис. Понастоящем Комисията обсъжда анализа на специфичните за всяка държава доклади пряко с организациите на социалните партньори. Социалните партньори също така са ангажирани в по-голяма степен с изработването на политики и законотворчеството. С тях бяха проведени консултации по важни инициативи, като например плана за инвестиции и енергийния съюз.

Ема Марчегалиа, председател на BusinessEurope, комисарят Мариан Тейсен, заместник-председателят на Комисията Валдис Домбровскис и Валерия Ронцити, генерален секретар на Европейския център на работодателите и предприятията, предоставящи публични услуги, на конференцията на високо равнище на тема „Ново начало за социалния диалог“, Брюксел, 5 март 2015 г.

 

В Доклада на петимата председатели се признава колко е важно да се гарантира, че всички граждани имат достъп до подходящо образование и че е налице ефективна система за социална закрила, включително „минимално равнище на социална закрила“.

Тези въпроси подлежат на наблюдение в рамките на европейския семестър. Чрез специфичните за всяка държава препоръки Комисията работи с държавите членки за насърчаване на подходящи схеми за осигуряване на минимални доходи. През годината Комисията работи също така върху два пилотни проекта, с цел да съдейства за разработването на схеми за минимални доходи в държавите членки. Европейската мрежа за минимални доходи е 2-годишен проект за изграждането на консенсус относно стъпките, необходими за осъществяване на схемите за минимални доходи. Европейската мрежа на референтните бюджети е инициатива на Европейския парламент за разработването на обща методология и референтни бюджети за столичните региони на държавите членки.

През 2015 г. Комисията прие последните национални оперативни програми за Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица. Фондът включва финансиране от ЕС на стойност 3,8 милиарда евро и съфинансиране от държавите членки на стойност близо 0,7 милиарда евро, за да помага на най-нуждаещите се хора в ЕС в периода 2014—2020 г. Фондът подкрепя държавите членки в усилията им да помогнат на най-уязвимите хора и на тези, които бяха най-тежко засегнати от икономическата и социална криза. Той спомага за облекчаването на най-тежките форми на материално лишение и има значителен принос в борбата срещу бедността и социалното изключване чрез дейности за предоставяне на храни, основно материално подпомагане и дейности за социално приобщаване на най-нуждаещите се лица.

Европейският съюз е една от най-отворените икономики в света. Отворената търговия укрепва икономиката на Съюза, създава работни места, осигурява на потребителите по-голям избор, повишава покупателната способност и засилва конкурентоспособността на предприятията в чужбина. През 2015 г. над 31 милиона работни места в ЕС зависеха от износа за държави извън ЕС. Търговията несъмнено трябва да бъде ключов елемент в стратегията на ЕС за работни места и растеж. Около 5 милиона работни места в държавите членки са свързани с износа за Съединените щати — най-важния пазар за износ на ЕС. Следователно създаването на по-тесни икономически връзки със САЩ е от ключово значение за ЕС. Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции обаче няма да бъде сключено на всяка цена. Една от основните цели на ЕС е да защити независимостта на регулаторните органи, принципа на предпазливост, както и правото на правителствата да предприемат регулаторни мерки за защита на своите граждани и околната среда.

В хода на преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции ЕС продължи да работи за постигането на целите си за:

• намаляване на митническите тарифи във всички сектори;
• премахване на нетарифните пречки пред търговията;
• разработване на правила, с които износът, вносът и инвестициите да се улеснят и да станат по-справедливи.

През годината ЕС продължи да води преговори за по-добър достъп на предприятията от ЕС до пазара на Съединените щати чрез премахване на митата и другите пречки пред търговията, както и чрез способстване за нови възможности за търговия и инвестиции в нови сфери. Това се отнася за всички предприятия от ЕС — без значение какъв е размерът им и какви продукти продават.

Благодарение на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции фирмите от ЕС биха могли да реализират по-голям износ за Съединените щати и да внасят повече от стоките и услугите, от които се нуждаят за производството на крайните си продукти. Услугите съставляват над 70 % от икономиката, но предприятията от ЕС все още срещат пречки, когато се опитват да продават услуги на американския пазар. За Съединените щати са предназначени 13 % от износа на селскостопански продукти от ЕС, особено продукти с висока добавена стойност. ЕС би желал партньорството да даде възможност за допълнително увеличаване на този износ. В рамките на партньорството Европейският съюз също така се стреми да даде възможност на предприятията от ЕС да участват в процедури за възлагане на обществени поръчки в САЩ при равни условия с американските предприятия.

Европейският съюз си постави за цел да търси нови възможности за търговско споразумение чрез значително засилване на сътрудничеството между регулаторните органи в ЕС и САЩ. За да изнасят за Съединените щати, предприятията от ЕС трябва да съблюдават правилата и стандартите на САЩ. Често тези правила и стандарти гарантират едно и също ниво на безопасност или качество, но се различават по техническите си подробности, като например цвета на кабелите и контактите, използвани от двете страни на Атлантическия океан. В някои случаи проверките за спазването на техническите изисквания излишно повтарят вече извършените проверки от другата страна на океана. Подобни фактори могат да струват скъпо — особено за по-малките предприятия и потребителите. Съвместната работа по нормативната уредба може да намали тези разходи, като едновременно с това се запазят строгите правила на ЕС за защита на хората и за опазване на околната среда.

Съществуват много области, в които регулаторното сътрудничество в рамките на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции би могло да донесе ползи — например по-добрата съвместна работа за одобряване, мониторинг и изземване на медицински изделия, включително пейсмейкъри, скенери и рентгенови апарати. ЕС би желал регулаторните органи от двете страни на Атлантическия океан да си сътрудничат още по-тясно в усилията си да гарантират, че лекарствата, предлагани на потребителите, са безопасни и ефективни. За да гарантират безопасността и качеството на фармацевтичните продукти, органите в ЕС и САЩ редовно извършват инспекции на производствени обекти. Взаимното признаване на тези инспекции ще намали тежестта върху производителите и ще даде възможност за по-ефикасно използване на ресурсите за извършване на инспекции в ЕС.

ЕС продължи преговорите за стимулиране на износа на храни, защитавайки в същото време строгите стандарти на ЕС и зачитайки направения избор по теми като генетично модифицираните организми и използването на антимикробна обработка и на хормони в сектора на животновъдството.

ЕС също така продължи преговорите със Съединените щати относно начините за насърчаване на международното сътрудничество по регулаторни въпроси.

ЕС продължи да полага усилия за въвеждането на нови търговски правила — или за доразвиването на действащите такива — за да могат с тяхна помощ предприятията от ЕС да се възползват в пълна степен от Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции.

В рамките на партньорството ЕС си поставя за цел:

• да гарантира, че по-малките предприятия са в състояние да извлекат пълните ползи от него;
• да насърчава свободната и лоялна конкуренция, в това число въвеждането на правила, с които да се попречи на предприятията да сключват тайни споразумения за определяне на цените или да злоупотребяват с господстващо положение;
• да помогне на предприятията да спестят пари и време от бюрократични формалности на митниците;
• да даде възможност на предприятията за достъп до устойчивата енергия и суровините, от които се нуждаят;
• да защити интелектуалната собственост на предприятията от ЕС;
• да отреди на устойчивото развитие централно място в споразумението.

ЕС иска предприятията да инвестират уверено, като знаят, че са защитени при евентуални проблеми. Обществената консултация относно механизма за уреждане на спорове между инвеститор и държава показа, че е налице широка липса на доверие в справедливостта и безпристрастността на предложения механизъм. На базата на важния принос от страна на Европейския парламент, държавите членки, националните парламенти и заинтересовани страни, през септември Комисията предложи нова съдебна система в областта на инвестициите, която да замени механизма за уреждане на спорове между инвеститор и държава във всички текущи и бъдещи инвестиционни преговори, водени от ЕС, включително преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции. Тя ще е организирана около същите основни елементи като националните и международните съдилища, ще гарантира правото на правителствата да извършват регулаторна дейност и ще осигурява прозрачност и отчетност.

Комисията води преговорите по Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции въз основа на мандата, одобрен с единодушие от правителствата на всички държави членки и подкрепен от Европейския парламент. Преговорите започнаха през юни 2013 г. През 2015 г. Комисията и Съединените щати проведоха четири кръга от преговори — два от тях се състояха през февруари и юли в Брюксел, един — през април в Ню Йорк и един — през октомври в Маями. Преговорите ще продължат през 2016 г. Преговарящите постигнаха напредък в редица области. Въпреки че целта бе бързото постигане на споразумение, ЕС винаги ясно е показвал, че е по-важно да се постигне добро споразумение, а не просто преговорите да бъдат приключени в максимално кратки срокове.

На своя специален уебсайт Комисията публикува първоначалните си предложения за правни разпоредби, както и документи относно позицията на ЕС, в които се излага и описва подходът на ЕС във всички области — предмет на преговори. В допълнение Комисията публикува стотици документи във връзка с партньорството, в които бяха обяснени целите и евентуалното съдържание на споразумението. Тези дейности продължиха с напредването на преговорите и взети заедно направиха преговорите най-прозрачните, водени някога по търговско споразумение на ЕС.

Комисарят Сесилия Малмстрьом представя последните новости в преговорите за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции, Европейски парламент, Страсбург, 7 юли 2015 г.

 

В съответствие с практиката при преговорите за сключване на търговско споразумение Комисията използва ежеседмичните заседания на комитета „Търговска политика“ на Съвета, за да информира правителствата на държавите членки за напредъка на преговорите. Комисията също така информира редовно Парламента, и по-специално неговата Комисия по международна търговия, за хода на преговорите. Комисарят по въпросите на търговията Сесилия Малмстрьом и преговарящите от ЕС редовно бяха изслушвани в Парламента и неговите комисии. Държавите членки и членовете на Европейския парламент имаха достъп до преговорните документи в съответствие с договорените с тях практики.

По този начин бе осигурен демократичен контрол в целия ход на преговорите. Гарантирано бе, че както правителствата на 28-те държави членки, така и пряко избраните членове на Европейския парламент са напълно запознати с актуалното състояние на преговорите, както и с преговорните позиции на ЕС. Парламентът следеше отблизо преговорите, като 14 от неговите комисии изготвяха доклади във връзка с тях. През юли Парламентът прие резолюция, в която потвърждава подкрепата си за преговорите, като заедно с това отправя редица препоръки до Комисията.

Преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции привлякоха значителен обществен и медиен интерес. Комисията приветства дискусиите относно предложеното споразумение. Тя даваше особено активно гласност на преговорите и разясняваше какви цели преследва ЕС с тях. Тя също така разгледа изразените опасения, засягащи твърдения за негативни последици от партньорството. Комисията положи значителни усилия, за да гарантира, че всички заинтересовани страни могат да влязат в пряк контакт с преговарящите. Така например — в рамките на наличните ресурси — преговарящият екип и други служители имаха възможност да участват в публични срещи и дебати в целия ЕС, организирани от депутати, от национални, регионални и местни органи и заинтересовани групи.

Комисарят Сесилия Малмстрьом обсъжда Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции по време на диалог с граждани във Варшава, Полша, 18 септември 2015 г.

 

По време на всеки кръг от преговорите преговарящите на ЕС и САЩ свикваха съвместни срещи със стотици заинтересовани страни. На тези срещи участниците имаха възможност да обменят мнения с преговарящите и да изразят своите позиции. Като част от утвърдения структуриран диалог с гражданското общество, след кръговете, състояли се в Съединените щати през април и октомври, Комисията проведе срещи в Брюксел — съответно през май и декември — с над 100 представители на широк кръг организации. През май Комисията също така проведе среща диалог с гражданското общество по темата за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции и сферата на здравеопазването, на която присъстваха 133 представители от множество организации. В хода на преговорите Комисията се ползваше от становищата на 16-членна консултативна група, специално създадена от нея, за да предоставя допълнителна експертна помощ на преговарящите от ЕС. Групата се състои от лица, представляващи различни интереси — от групи в областта на опазването на околната среда и здравеопазването и групи на потребителите и на работниците до представители на различни стопански сектори.

След като бъде постигнато съгласие по окончателния текст, той ще влезе в сила само ако бъде одобрен от Парламента и Съвета.

ЕС е най-големият износител и вносител на стоки и услуги в света. Малките и средните предприятия играят важна роля, като на над 600 000 от тях се пада една трета от общия износ на ЕС. Износът на ЕС осигурява заетост на 31 милиона граждани, 6 милиона от които работят в малки и средни предприятия. Общо всяко седмо работно място в ЕС зависи от износа.

Търговската политика на ЕС има за цел да гарантира отворена международна система за търговия, основана на правила, и да отваря нови пазари за износ. Същевременно отворената търговска система спомага да се гарантира достъпът на предприятията от ЕС до нужните им суровини, компоненти и услуги. Това е от жизненоважно значение в днешния свят на глобални вериги за създаване на стойност, в който по-голямата част от крайната продукция включва стойност, добавена в няколко държави.

През есента Комисията публикува новата си стратегия за търговия и инвестиции. ЕС продължи да участва активно в редица текущи многостранни или плурилатерални търговски инициативи. Той продължи да бъде ангажиран с отбелязването на напредък в преговорите в рамките на Световната търговска организация, включително на министерската конференция в Найроби, проведена през декември. През 2015 г. ЕС договори търговско споразумение на стойност 1 трилион евро с Китай, Съединените щати и по-голямата част от членовете на Световната търговска организация за премахване на митата върху 201 високотехнологични продукта. ЕС продължи да бъде водещ участник в текущите многостранни търговски преговори за споразумение за търговията с услуги между 23-ма членове на Световната търговска организация. През юли, заедно с 13 други членове на Световната търговска организация, ЕС започна преговори за премахване на пречките пред търговията и инвестициите в екосъобразни стоки, услуги и технологии.

На двустранно равнище през август ЕС постигна политическа договореност с Виетнам по споразумение за свободна търговия. Напредък бе отбелязан в преговорите за споразумение за свободна търговия с Япония и за инвестиционно споразумение с Китай. През май ЕС и Мексико се споразумяха да се подготвят за започване на преговори за осъвременяване на споразумението им за свободна търговия от 2000 г. През декември ЕС започна преговори по споразумение за свободна търговия с Филипините. ЕС, Русия и Украйна продължиха да търсят решения в отговор на опасенията, изразени от Русия във връзка с прилагането на Споразумението за асоцииране/Задълбоченото и всеобхватно споразумение за свободна търговия между ЕС и Украйна. Те набелязаха редица потенциални практически решения и постигнаха съгласие да продължат разговорите.

От декември 2014 г. полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси попадат в обхвата на общия правен ред на ЕС. През април 2015 г. Комисията предложи Европейска програма за сигурност за периода 2015—2020 г. По програмата ще се предоставя подкрепа за сътрудничеството между държавите членки за справяне със заплахите за сигурността и ще се увеличат общите усилия в борбата с тероризма, организираната престъпност и киберпрестъпността. В програмата са определени мерки за гарантиране на сигурността и за по-ефективно справяне с непосредствените заплахи.

Един от ключовите приоритети на програмата е създаването на Център за високи постижения с цел събиране и разпространение на експертни знания за борба с радикализацията. В тази връзка ще бъде използван опитът от работата на Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията. Центърът ще се съсредоточи върху засилването на обмена на опит между специалистите, участващи в предотвратяването на радикализацията и насилническия екстремизъм на местно равнище.

Освен това в програмата се предвижда актуализиране през 2016 г. на Рамковото решение на Съвета относно борбата с тероризма с цел по-ефективно справяне с явлението, което представляват чуждестранните бойци, и засилване на сътрудничеството с трети държави по този въпрос.

През декември, в съответствие с Европейската програма за сигурност и в отговор на нападенията в Париж през ноември, Комисията прие предложение за директива относно борбата с тероризма.

Предотвратяването на изпирането на пари от престъпна дейност и пресичането на финансирането на терористични организации са основополагащи елементи на Европейската програма за сигурност. Комисията предложи да бъде разширено сътрудничеството между органите в ЕС, за да се прекъснат източниците на финансиране на престъпниците. В пакета за борба с изпирането на пари, приет през май, се поставя акцент върху по-голямата ефективност и прозрачност, за да се отстранят пропуските и да се попречи на престъпниците и терористите да злоупотребяват с финансовата система.

Друг приоритет на Европейската програма за сигурност е противодействието на терористичната пропаганда в интернет. Комисията засили своя диалог с индустрията за информационни технологии във връзка с изказванията, насаждащи омраза, и подбуждането онлайн към насилие и омраза.

Други приоритети на програмата са определянето на начини за преодоляване на пречките пред наказателните разследвания онлайн и укрепването на съществуващите инструменти за борба с киберпрестъпността.

Накрая, в програмата се предлага да бъде засилен капацитетът на Европол чрез създаването на Европейски център за борба с тероризма. Центърът ще помогне на Европол да увеличи подкрепата си за действията на националните правоприлагащи органи, насочени към справяне с чуждестранните бойци терористи, финансирането на тероризма, агресивното екстремистко съдържание онлайн и незаконния трафик на огнестрелни оръжия.

Всяка година повече от 500 милиона евро се губят вследствие от измами. Европейската прокуратура има за задача да разследва и повдига и поддържа обвинения в съдилищата на държавите членки за престъпления, които засягат бюджета на ЕС.

По време на заседанията на Съвета по правосъдие и вътрешни работи, проведени през 2015 г., държавите членки изразиха своята подкрепа за разпоредбите, уреждащи структурата на Европейската прокуратура, за нейните процедури за подбор и назначаване, за разпоредбите, уреждащи провеждането на нейните разследвания, и за нейната компетентност.

Паралелно с предложението за създаване на Европейската прокуратура Комисията предложи реформа на Евроюст. Предложението за реформа има за цел да подобри допълнително цялостното функциониране на Агенцията и да гарантира, че тя продължава да е съсредоточена върху насърчаването на сътрудничеството между националните съдебни органи в борбата с тежките престъпления.

През октомври Комисията беше домакин на министерската конференция „Ответни действия в областта на наказателното правосъдие срещу радикализацията“. Комисията ще задели финансови средства за изпълнението на заключенията на Съвета, съдържащи резултатите от конференцията, като се съсредоточи върху дейности като създаването на програми за дерадикализация и разработването на инструменти за оценка на риска.

Реч на комисаря Вера Йоурова по време на министерската конференция на високо равнище на тема „Действията на наказателното правосъдие в отговор на радикализацията“, Брюксел, 19 октомври 2015 г.

 

През 2013 г. Комисията представи пакет от предложения за допълнително засилване на процесуалните гаранции за гражданите в наказателното производство, за да се гарантира правото на справедлив процес за всички граждани в Европейския съюз.

Целта на тези предложения е да се гарантират презумпцията за невиновност и правото на лицата да присъстват на съдебния процес. В предложенията се предвиждат специални гаранции за децата, срещу които се водят наказателни производства. В тях също така се гарантира достъпът до временна правна помощ на заподозрените и обвиняемите, особено на лицата, срещу които е издадена европейска заповед за арест.

Парламентът, Съветът и Комисията започнаха преговори по трите предложения през 2015 г. През ноември те постигнаха съгласие относно презумпцията за невиновност.

Директивата за правата на жертвите влезе в сила през ноември. В нея се урежда правото на информация, подкрепа, защита и участие в наказателното производство и се гарантира третирането на жертвите с уважение и по недискриминационен начин. Новите правила ще спомогнат за промяна на нагласите спрямо жертвите и ще поставят жертвите в центъра на наказателното производство.

През 2015 г. Парламентът и Съветът работиха усилено по реформата на законодателството за защита на данните. Предмет на обсъжданията бяха Общият регламент относно защитата на данните и Директивата за защита на данните, обработвани от органите на полицията и наказателното правосъдие. През декември беше постигнато съгласие по целия пакет от реформи.

Кун Ленартс пое поста председател на Съда на 8 октомври 2015 г.

 

През септември Комисията приключи преговорите по Рамковото споразумение със Съединените американски щати относно защитата на личните данни при предаването им за целите на правоприлагането, включително в областта на тероризма. За да стане приложимо Рамковото споразумение, Съединените щати трябва да приемат Закона за съдебната защита, след което ЕС ще може да подпише споразумението.

След решението на Съда на ЕС за обявяване на решението на Комисията относно адекватността на защитата, предоставяна от схемата на САЩ за сфера на неприкосновеност на личния живот, за невалидно продължиха преговорите по нова рамка за защита на данните при предаване на лични данни между предприятията, която да замени решението от 2000 г. относно адекватността на защитата, предоставяна от схемата за сфера на неприкосновеност на личния живот. Тази схема представлява специфична рамка за улесняване на прехвърлянето на лични данни между Европейския съюз и Съединените щати. През октомври Съдът на ЕС установи, че рамката за сфера на неприкосновеност на личния живот нарушава основното право на неприкосновеност на личния живот и отмени решението на Комисията. Комисията незабавно публикува насоки за възможностите за трансатлантическото предаване на данни след решението и се ангажира да продължи работата си по обновена и сигурна рамка за трансатлантическото предаване на лични данни.

През януари 2015 г. Комисията докладва за напредъка на България и Румъния в областта на съдебната реформа и борбата с корупцията, а за България — и за организираната престъпност.

В докладите се стига до заключението, че въпреки постигнатия през 2014 г. напредък продължават да са налице предизвикателства. Докладите бяха обсъдени също така в Парламента и Съвета, които заключиха, че механизмът ще продължи да действа до постигането на очакваните резултати.

Повишаването на качеството, независимостта и ефикасността на съдебните системи на държавите членки е предпоставка за създаването на благоприятна среда за стопанска дейност. Ето защо повишаването на ефикасността на националните съдебни системи е основна част от структурните реформи, предвидени в европейския семестър. Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2015 г., заедно със специфичните за отделните държави оценки, показва, че определени държави членки все още са изправени пред значителни предизвикателства в тази област.

Все повече предприятия и физически лица започват стопанска дейност в други държави членки. Ако те изпаднат в несъстоятелност, това оказва влияние върху нормалното функциониране на вътрешния пазар.

В тази връзка през май ЕС прие изменен законодателен акт относно трансграничната несъстоятелност. В него се изясняват правилата относно несъстоятелността на групи дружества и относно производствата, предшестващи производствата по несъстоятелност.

През декември беше прието на първо четене предложението за изменение на европейската процедура за искове с малък материален интерес. Това изменение ще позволи на потребителите и предприятията в ЕС, и по-специално на малките и средните предприятия, да събират вземания в размер до 5 000 EUR през границите. По-широкото използване на електронните средства за комуникация ще опрости процедурите и ще ги направи по-бързи и по-евтини. Изменението ще започне да се прилага от средата на 2017 г.

Изменението на Директивата за правата на акционерите понастоящем е предмет на преговори между Парламента, Съвета и Комисията. То има за цел да бъдат отстранени някои недостатъци на корпоративното управление, свързани с дружествата, регистрирани на фондовата борса, и техните управителни съвети, както и с акционерите, посредниците и упълномощените съветници. Изменението стандартизира учредяването на дружества с един-единствен акционер и улеснява дейността на малките и средните предприятия в целия ЕС.

Предложението за законодателен акт относно едноличните дружества с ограничена отговорност има за цел да стандартизира създаването на дружества с едноличен собственик на капитала. Предложението понастоящем е предмет на преговори между Парламента и Съвета.

През юни беше приета рамка за прилагане на техническите спецификации и процедури във връзка със системата за взаимно свързване на търговските регистри. Взаимното свързване ще бъде извършено до юни 2017 г. и ще даде достъп чрез Европейския портал за електронно правосъдие до информация относно дружествата, регистрирани в ЕС. Това ще улесни предприятията и гражданите при получаването на такава информация.

Правото на хората да се движат свободно е основно право, гарантирано от ЕС за неговите граждани и членовете на техните семейства. То дава възможност на всеки гражданин на ЕС да пътува, работи и живее във всяка държава членка без специални формалности.

През 2014 г. над 14 милиона граждани на ЕС са живели в държава членка, различна от тяхната собствена. Въпреки че хората често трябва да доказват своето гражданско състояние, признаването на официални документи в друга държава членка продължава да бъде трудно.

През октомври Парламентът и Съветът постигнаха съгласие за опростяване на движението на официални документи между държавите членки. Официалното приемане на регламента е планирано за първата половина на 2016 г.

През май Комисията прие годишния си доклад за 2014 г. относно Хартата на основните права. Докладът бе съпроводен от документ, който показва как Хартата на основните права на ЕС бе прилагана през 2014 г. на равнище ЕС и на национално равнище.

През октомври Комисията проведе своя първи годишния колоквиум по основните права на тема „Толерантност и уважение: предотвратяване и борба с антисемитизма и омразата срещу мюсюлманите в Европа“. В заключенията от него бяха набелязани действия, като например предотвратяване и противодействие на омразата на религиозна основа в областта на образованието и борба с престъпленията от омраза и словото на омразата. През декември Комисията назначи двама координатори — един за борба с антисемитизма и един за борба с омразата срещу мюсюлмани.

Благодарение на съвместно действие между няколко национални правоприлагащи органа, осъществено през юли с помощта на Комисията, пет големи дружества за отдаване на автомобили под наем се ангажираха да променят начина, по който работят с потребителите. Вследствие на това текстът на застрахователните полици ще бъде опростен, цените ще станат по-прозрачни, а процесът, свързан с разглеждането на претенциите за обезщетения — по-справедлив.

През годината Комисията разработи и изпробва платформа за онлайн разрешаване на спорове в ЕС. От началото на 2016 г. тази платформа ще помага на потребителите и търговците да разрешават своите договорни спорове във връзка със стоки и услуги, закупени онлайн, много по-бързо и евтино, отколкото в съда.

Новата Директива за пакетните туристически пътувания беше приета през 2015 г. и ще влезе в сила през 2018 г. Новите правила разширяват приложното поле на директивата отвъд традиционните пакетни туристически ваканции, за да се предостави защита на 120-те милиона потребители, които резервират посредством уебсайт други форми на комбинирано пътуване, като например избрана от тях комбинация от полет плюс хотел или автомобил под наем.

През март Комисията публикува доклад, който показа, че само пет държави членки прилагат изцяло Регламента относно правата и задълженията на пътниците, използващи железопътен транспорт. През юли Комисията прие насоки за изясняване на правилата за правата на пътниците, използващи железопътен транспорт. Освен това тя призова за по-стриктно прилагане на правата на пътниците във въздушния транспорт.

През април Съветът прие Директивата за консулската закрила. В нея се изяснява кога и по какъв начин гражданите на ЕС, които се намират в държава извън ЕС, имат право да се обърнат към посолствата или консулствата на други държави членки за помощ. През цялата 2015 г. граждани на ЕС се възползваха от консулска закрила от държава членка, различна от тяхната собствена, включително при кризисни ситуации като тези в Непал и Йемен. Бе предоставена помощ на граждани на ЕС и в случаи на изгубване или кражба на документи.

През 2015 г. бе отбелязан напредък по предложената директива, която има за цел подобряване на баланса между половете в управителните съвети на дружествата. След като бъде приета, директивата ще спомогне за разрушаването на „стъкления таван“ посредством гарантиране на справедливи и прозрачни процедури за подбор с цел увеличаване на дела на по-слабо представения пол в управителните съвети.

Годишният доклад относно равенството между жените и мъжете за 2014 г. показа, че въпреки напредъка продължава да съществува неравнопоставеност между половете.

В началото на 2015 г. Комисията издаде насоки за политиката и отправи призив към държавите членки и институциите на ЕС да намалят съществуващата разлика от 39 % между пенсиите на мъжете и жените.

През май Комисията представи новата Европейска програма за миграцията, в която са изложени незабавните мерки, които трябва да бъдат предприети в отговор на кризисната ситуация в Средиземно море, както и дългосрочен и всеобхватен подход към управлението на миграцията. Отправна точка за изготвянето на програмата беше Планът за действие от 10 точки в областта на миграцията, приет през април. До края на май бяха приети първите предложения, съдържащи се в програмата.

Комисията предложи да бъде използван механизмът за реагиране при извънредни ситуации, предвиден в член 78, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за създаване на схема за преместване при извънредни ситуации, с цел да се окаже подкрепа на Италия и Гърция. Член 78, параграф 3, който представлява една от разпоредбите относно общата политика в област­та на убежището, предвижда специално правно основание за справяне с извънредни ситуации. Той позволява на Съвета, въз основа на предложение от Европейската комисия и след консултация с Европейския парламент, да приема временни мерки в полза на държава членка или държави членки в извънредна ситуация, характеризираща се с внезапен приток на граждани на трети държави в тази или тези държави членки. Временните мерки, предвидени в член 78, параграф 3, имат изключителен характер. Те могат да бъдат предприети само ако бъде достигната определена степен на спешност и сериозност на проблема. Съгласно предложената схема лицата, нуждаещи се от международна закрила, ще бъдат преместени в други държави членки.

Комисията прие също така препоръка, в която държавите членки се призовават да презаселят 20 000 лица от държави извън ЕС, за които Агенцията на ООН за бежанците е установила, че имат очевидна нужда от международна закрила. През юли държавите членки се съгласиха да извършат това презаселване и поеха ангажимент в периода 2015—2017 г. да презаселят над 22 500 лица, които имат очевидна нужда от международна закрила.

Комисията предложи План за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти за периода 2015—2020 г. В този план бяха набелязани действия за предотвратяване и борба с контрабандата на мигранти по протежение на целия миграционен маршрут, включително изготвянето на списък на подозрителните плавателни съдове и засилването на сътрудничеството и обмена на информация с финансовите институции. В него също така бе предвидено сътрудничество с доставчиците на интернет и със социалните медии, за да се гарантира бързото откриване и премахване от интернет на съдържанието, използвано от контрабандистите за рекламиране на дейността им.

За да може общата европейска система за убежище да работи ефективно, е необходимо пръстовите отпечатъци на мигрантите да се снемат систематично при пристигането им на външните граници на ЕС. За тази цел Комисията публикува насоки за държавите членки, в които се определят най-добрите практики за снемане на пръстови отпечатъци. Освен това екипи за съдействие в управлението на миграцията, съставени от представители на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището, Frontex (агенцията на ЕС за управление на външните граници) и Европол (правоприлагащата агенция на ЕС), работят по места, за да установяват самоличността, да регистрират и да снемат пръстовите отпечатъци на пристигащите мигранти в т.нар. „горещи точки“. При изпълнението на тези задачи те гарантират, че техните действия се извършват при пълно зачитане на основните права и на стандартите на международното бежанско право. До края на 2015 г. бяха определени „шест горещи точки“ в Италия и пет в Гърция, от които две започнаха да действат в Италия (Лампедуза и Трапани) и една в Гърция (Лесбос/Мориа).

Действията в „горещите точки“ са част от балансираното управление на миграционните потоци. Те са тясно свързани с процеса на преместване (разпределение на кандидатите за убежище към други държави членки), както и с процеса на връщане на мигрантите, които нямат право на международна закрила (пътуване обратно до държавата им на произход).

Една от незабавните реакции, включени в програмата, беше утрояването на отпуснатите финансови средства за укрепване на капацитета и активите на съвместните операции на Frontex „Тритон“ и „Посейдон“ през 2015 г. и 2016 г. В края на декември съвместната операция „Посейдон“ беше преобразувана в „Бърза гранична намеса“. През 2015 г. за Frontex беше отпусната допълнителна сума от 27,4 милиона евро, а през 2016 г. Комисията ще осигури допълнителни 129,9 милиона евро.

Новите оперативни планове за засилените съвместни операции преследваха двойна цел — от една страна, да подпомогнат държавите членки при издирвателните и спасителните операции по море, а от друга страна, да гарантират ефективния контрол на външните граници на ЕС. Зоната на действие на операцията „Тритон“ беше разширена и броят на активите беше увеличен, което доведе до огромно нарастване на броя на мигрантите, спасени в морето. Броят на мигрантите, спасени чрез съвместните операции „Тритон“ и „Посейдон“ през 2015 г., възлиза на над 252 000.

Съвместната операция „Тритон“ се провеждаше през цялата 2015 г. под координацията на Агенцията на ЕС за външните граници (Frontex)

 

Освен това през март започна да функционира новият съвместен оперативен екип Mare, извършващ дейността си въз основа на разузнавателни данни. Този екип се бори с незаконната миграция в Средиземноморието чрез противодействие на организираните престъпни групи, които улесняват пътуването на мигрантите до ЕС с кораб.

С оглед на сериозността на положението, през септември Комисията представи набор от приоритетни действия за прилагане на Европейската програма за миграцията, които следва да бъдат предприети през следващите шест месеца. Три седмици по-късно Комисията представи доклад за постигнатия напредък при изпълнението на приоритетните действия.

През септември Европейският съвет прие втори пакет от предложения. Този пакет включваше допълнително активиране на механизма за реакция при извънредни ситуации в полза на Гърция, Италия и Унгария. Предложено бе още 120 000 търсещи убежище лица, които очевидно се нуждаят от закрила, да бъдат преместени от Гърция, Италия и Унгария въз основа на задължителен коефициент на разпределение. През 2015 г. Европейският съвет постигна съгласие за преместване през следващите две години на общо 160 000 лица, очевидно нуждаещи се от международна закрила. Комисията и агенциите на ЕС, заедно с държавите членки, ще координират прилагането на механизма на място. В помощ на схемата ЕС ще отпусне от своя бюджет целево финансиране в размер на 780 милиона евро.

Комисарят Димитрис Аврамопулос говори с бежанци в Лампедуза, Италия, 9 октомври 2015 г.

 

Комисията предложи също да бъде създаден структурен механизъм за преместване в кризисни ситуации. Това е временен механизъм за солидарност, който може да бъде задействан при необходимост от Комисията за подпомагане на всяка държава членка, която изпитва извънреден натиск върху своята система за убежище в резултат на голям и непропорционален приток на граждани на трети държави.

Комисията представи също и предложение за регламент, който има за цел установяването на общ списък на ЕС на сигурните страни на произход. Този списък ще даде възможност за по-бързо разглеждане на отделните молби за убежище от кандидати от страни, считани за сигурни, и за по-бързо връщане, ако оценката на отделната молба потвърди, че кандидатът няма право на убежище. Въз основа на критериите от Копенхаген Комисията предложи включването на Албания, бившата югославска република Македония, Босна и Херцеговина, Косово (това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово), Сърбия, Турция и Черна гора в списъка на ЕС на сигурните страни на произход. След задълбочена оценка от страна на Комисията в бъдеще в списъка могат да бъдат включени и други страни или някои от включените да бъдат отстранени от него.

Държавните и правителствените ръководители от ЕС обсъждат бежанската криза по време на Европейския съвет, Брюксел, 15 октомври 2015 г.

 

За да бъде увеличен в средносрочен и дългосрочен план процентът на връщанията на незаконни мигранти в техните държави на произход, Комисията предложи План за действие на ЕС относно връщането, с който се цели пълното прилагане на Директивата на ЕС за връщането. Предложените действия ще бъдат осъществявани от държавите членки, Комисията и съответните агенции на ЕС. Заедно с Европейската служба за външна дейност Комисията ще повиши усилията за гарантиране, че държавите на произход изпълняват ангажиментите си да приемат обратно своите граждани по силата на съществуващите споразумения за обратно приемане. Планът за действие беше одобрен от Съвета през октомври.

Също през октомври беше договорен съвместен план за действие с Турция, чието изпълнение започна на срещата на високо равнище между ЕС и Турция през ноември. Планът за действие представлява част от всеобхватна програма за сътрудничество на основата на споделена отговорност, взаимни ангажименти и тяхното изпълнение. Комисията предложи Механизъм за Турция в полза на бежанците, предназначен за координиране на общо финансиране от ЕС в размер на 3 милиарда евро за предоставяне на помощ на намиращите се под временна закрила сирийци и на приемните общности в Турция. През декември Комисията предложи доброволна схема за Турция за хуманитарно приемане на разселените поради конфликта в Сирия лица.

Доналд Туск, председател на Европейския съвет, и Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, в началото на срещата на лидерите, посветена на миграционния маршрут през Западните Балкани, Брюксел, 25 октомври 2015 г.

 

През октомври председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер свика среща на лидерите във връзка с бежанските потоци по маршрута през Западните Балкани. Държавните и правителствените ръководители на 11 държави членки участваха в срещата и приеха план за действие. Веднага след срещата на лидерите всички участници определиха звена за контакт на високо равнище с цел координиране на последващите действия чрез седмични видеоконференции, организирани от Комисията. Бе създаден общ инструмент за предоставяне на информация за ежедневните миграционни потоци, а държавите по маршрута подобриха координацията си. През декември Комисията публикува доклад за напредъка по предприетите мерки за справяне с кризата с бежанците и мигрантите по маршрута през Западните Балкани.

През лятото на 2015 г. ЕС предприе безпрецедентни стъпки за диалог с транзитните държави и държавите на произход на мигрантите. Миграцията се превърна в специфичен компонент на текущите мисии в областта на общата политика за сигурност и отбрана, които вече са разположени в държави като Мали и Нигер, като беше поставен по-силен акцент върху управлението на границите. Беше започнат нов диалог с държавите от Сахел, чиито основни теми са въпроси като контролът на границите, борбата с международните престъпни мрежи и развитието.

Комисията задели 1,8 милиарда евро за създаване на Извънреден доверителен фонд на ЕС за Африка, предназначен да подпомогне преодоляването на първопричините за миграцията в целия континент. Фондът обединява средства от различни финансови инструменти в рамките на бюджета на ЕС и освен това ще разчита на вноски от държавите членки. ЕС мобилизира около 4 милиарда евро, за да помогне на сирийските бежанци както в Сирия, така и в съседните страни. В същото време Комисията подкрепи оглавяваните от ООН дипломатически усилия за постигане на политически преход в Сирия и за спиране на конфликта там. Същото се отнася и за Либия, където ЕС работи съвместно с OOH за насърчаване на сформирането на правителство на националното съгласие.

Каналите за законна имиграция и прозрачните, прости и справедливи процедури за законни мигранти допринасят за предотвратяването на незаконната миграция и контрабандата на мигранти. Европейската програма за миграцията е насочена към подобряване на управлението на законната миграция на равнище ЕС с цел намиране на по-добри решения в отговор на недостига на работна сила и умения, особено в сектори като науката, технологиите и инженерството. Тя също така има за цел превръщането на ЕС в по-привлекателно място за висококвалифицирани мигранти.

През май Комисията започна обществена консултация с цел преразглеждане на действащата схема за „синя карта“, чийто потенциал понастоящем не се използва напълно. Схемата улеснява наемането на висококвалифицирани граждани на трети държави посредством хармонизирана ускорена процедура за издаване на специално разрешение за пребиваване и работа. Резултатите от консултацията ще бъдат използвани при преразглеждането на схемата за „синя карта“ през 2016 г. като част от всеобхватен пакет от мерки относно законната миграция.

ЕС започна диалог с частния сектор, синдикатите и други социални партньори с цел по-добро разбиране на различните нужди на европейската икономика и пазарите на труда. В рамките на диалога се предвижда също обмен на най-добри практики за привличане на умения от чужбина, както и по-добро развитие и използване на уменията на тези, които вече са пристигнали.

През 2015 г. бяха извършени първите оценки на прилагането на достиженията на правото от Шенген в съответствие с новия механизъм за оценка и наблюдение. През юни Комисията прие предложение за нов европейски визов стикер, в което се предвиждат единен формат и технически спецификации, които ще подпомогнат борбата с нарастващия брой измами през последните години. Той ще замени сегашния единен формат за визи, който държавите членки използват при издаването на така наречените „шенгенски визи“ (визи за краткосрочно пребиваване). Настоящият формат се използва от 1995 г.

Въвеждането в експлоатация на Визовата информационна система в световен мащаб беше завършено през ноември 2015 г. Базата данни на Визовата информационна система вече съдържа всички данни, свързани със заявленията за издаване на визи от граждани на трети държави, които трябва да притежават виза, за да влязат на територията на Шенгенското пространство, включително биометричните данни (пръстови отпечатъци и цифрова снимка на лицето). Системата предотвратява незаконното преминаване на границите и подправянето на шенгенски визи и позволява заявленията за издаване на визи да се обработват по-бързо благодарение на използването на биометрични данни.

През 2015 г. ЕС подписа споразумения за премахване на визите с 12 държави извън ЕС (Вануату, Гренада, Доминика, Източен Тимор, Колумбия, Обединените арабски емирства, Палау, Самоа, Сейнт Винсънт и Гренадини, Сейнт Лусия, Тонга и Тринидад и Тобаго). Тези споразумения се прилагат временно до тяхното ратифициране. Това означава, че гражданите на тези 12 държави вече могат да пътуват без виза до ЕС, както и че гражданите на ЕС не се нуждаят от виза, за да посетят тези държави.

През юли Комисията започна обществена консултация относно пакета „Интелигентни граници“. Целта на този пакет е да се улесни преминаването на границите от страна на законно пътуващите лица, които влизат в Шенгенското пространство за краткосрочно пребиваване, като същевременно се подобри възможността за установяване на самоличността на лицата, надхвърлили разрешения срок на пребиваване, и на незаконните мигранти, както и за изпълнение на решенията за връщане. Пакетът също така ще гарантира по-добро установяване на самоличността на гражданите на трети държави и ще позволи откриването на лица, които използват няколко самоличности.

През октомври Европейският съвет определи допълнителни насоки, включително предприемане на стъпки за постепенното въвеждане на интегрирана система за управление на външните граници. През декември Комисията прие Пакета от мерки за границите, съдържащ, наред с другото, предложение за създаването на Европейска гранична и брегова охрана, като по този начин укрепи мандата на Frontex за осигуряване на силно и споделено управление на външните граници. От Frontex и органите на държавите членки, отговарящи за граничния контрол, ще бъде създадена нова Европейска агенция за гранична и брегова охрана с цел осъществяване на ежедневното управление на външните граници. Пакетът включва също предложение за регламент относно Европейски пътен документ за връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети държави, наръчника за Eurosur и осмия шестмесечен доклад относно функционирането на Шенгенското пространство. Освен това, с цел повишаване на сигурността в Шенгенското пространство, пакетът включва изменение на Кодекса на шенгенските граници, което да позволи системни проверки по външните граници на всички пътуващи, включително гражданите на ЕС и членовете на техните семейства.

През юни беше стартирана операцията Eunavfor Med, с цел да се разруши бизнес модела на мрежите за контрабанда на хора в Средиземно море и да се подпомогне предотвратяването на по-нататъшната загуба на човешки живот в морето. През първия етап бяха събрани разузнавателни данни относно стратегиите, маршрутите и активите на контрабандистите. Вторият етап — операцията Sophia, започна през октомври и представлява изпълнение на мандат за прихващане в открито море и задържане на плавателни съдове на заподозрени контрабандисти. Около 22 държави членки участваха в Eunavfor Med с активи, персонал и средства.

По линия на европейската политика за съседство ЕС работи съвместно с южните и източните си съседи за постигането на по-тясно политическо асоцииране и икономическа интеграция.

На срещата на върха на Източното партньорство, проведена в Рига през май, беше даден нов тласък на отношенията между ЕС и шестте източни държави, които са негови партньори. ЕС подписа споразумения за асоцииране с Грузия, Молдова и Украйна, които включват и разпоредби за задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия.

ЕС е в процес на изпълнение на редица мерки за подпомагане на процеса на реформи, в това число обявения през март 2014 г. пакет от мерки за подкрепа, възлизащ на 11 милиарда евро, от които над 6 милиарда евро вече бяха мобилизирани до средата на 2015 г. Освен това, в рамките на по-широкообхватния мирен процес в Украйна, ЕС продължи да води преговори за доставките на газ и практическите аспекти на прилагането на задълбочените и всеобхватни зони за свободна търговия. Той продължи също така да настоява за прилагането на споразуменията от Минск и за налагането на санкции срещу Русия.

През октомври започнаха преговори за задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия с Тунис, като един кръг от тях се проведе още преди края на годината. Отбелязаният през 2015 г. напредък в преговорите за задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия с Мароко беше ограничен. Подготовката за започването на преговори за задълбочено и всеобхватно споразумение за свободна търговия с Йордания продължи.

Мартин Шулц, председател на Европейския парламент (трети вляво), Доналд Туск, председател на Европейския съвет (четвърти вляво), и Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия (вдясно), с държавни и правителствени ръководители от Европа и Африка на срещата на високо равнище по въпросите на миграцията, Валета, Малта, 11 ноември 2015 г.

 

Срещата на върха по въпросите на миграцията, проведена през ноември във Валета, събра лидерите на ЕС и на ключови африкански държави, за да обсъдят предизвикателствата, свързани с миграцията. На срещата беше създаден Извънреден доверителен фонд на ЕС за Африка, който ще има за задача да насърчава развитието на африканските държави в замяна на тяхната помощ в настоящата миграционна криза. Във фонда са заделени 1,8 милиарда евро за предоставяне на помощ в допълнение към другата отпускана помощ за развитие, възлизаща на 20 милиарда евро годишно.

ЕС подкрепи водените от ООН преговори за помиряване на различните фракции в Либия. В допълнение към постоянната политическа подкрепа, която оказваше на пратеника на генералния секретар на Организацията на обединените нации Мартин Коблер, ЕС беше домакин на срещи за диалог и предостави финансова помощ в размер на 4 милиона евро, за да подпомогне продължаването на преговорите.

ЕС продължи да помага на държавите с перспектива за присъединяване към ЕС да осъществяват необходимите реформи за изпълнение на критериите за членство, с цел да насърчи стабилността, сигурността и просперитета в Европа.

Комисарят Йоханес Хан и Александър Вучич, министър-председател на Сърбия, преди отварянето на първата глава от преговорите за присъединяване на Сърбия, Белград, 10 декември 2015 г.

 

ЕС изигра основна роля за постигане на жизненоважното нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия. Върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията Федерика Могерини ръководи няколко кръга на диалога между Белград и Прищина.

Освен това ЕС изигра важна роля за политическото стабилизиране и осъществяването на политически реформи в бившата югославска република Македония, както и за постигнатата от основните политически партии договореност за преодоляване на политическата безизходица в страната.

Председателите Шулц, Туск и Юнкер се срещнаха с турския президент Ердоган през октомври 2015 г., за да обсъдят отношенията между ЕС и Турция, и по-специално управлението на потоците от бежанци и мигранти. Мартин Шулц посети Турция през април, а Доналд Туск — през септември и заедно с Жан-Клод Юнкер отново през ноември за участие в срещата на върха на Г-20 в Анталия. ЕС и Турция участваха също така в политически диалог по въпросите на външната политика и политиката на сигурност, включително борбата с тероризма. Турция участва в международната коалиция срещу ИДИЛ/Даеш и продължи да предоставя хуманитарна помощ за иракските и сирийските бежанци.

Върховният представител и заместник-председател на Комисията Федерика Могерини, първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс и председателят на Европейския съвет Доналд Туск се срещат с министър-председателя на Турция Ахмед Давутоглу на Общото събрание на ООН, Ню Йорк, Съединени щати, 29 септември 2015 г.

 

В края на ноември в Брюксел се състоя среща на върха между ЕС и Турция, на която стартира изпълнението на съвместния план за действие в областта на миграцията. ЕС и Турция потвърдиха своя ангажимент за задълбочаване на връзките помежду си и за по-голяма солидарност, за засилване на сътрудничеството, за даване на нов тласък на процеса на присъединяване, за предприемане на действия, насочени към постигането на резултати, и за водене на структурирани и по-чести диалози на високо равнище.

През декември започнаха присъединителните преговори по въпросите на икономическата и паричната политика.

Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган и първият заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс обсъждат миграционната криза, Анкара, Турция, 15 октомври 2015 г.

 

През 2015 г. сътрудничеството между Европейския съюз и Съединените щати беше съсредоточено върху укрепването на двустранните отношения посредством преговорите по Трансатлантическото споразумение за партньорство в областта на търговията и инвестициите, както и върху преговорите относно защитата на данните и неприкосновеността на личния живот (вж. глава 6). Продължи тясното сътрудничество за преодоляване на световните предизвикателства, като например изменението на климата, сигурността на енергийните доставки, неразпространението на ядрени оръжия и връзката между сигурност и развитие.

През 2015 г. беше отбелязана 40-ата годишнина от установяването на отношения между ЕС и Китай. През юни ЕС беше домакин на 17-ата среща на върха ЕС—Китай. И двете страни се съгласиха да засилят сътрудничеството си по въпросите на външната политика, сигурността и проблемите в световен мащаб. Участниците в срещата на върха приеха съвместно изявление, в което бяха обявени за приоритетни редица действия за изпълнение на стратегическата програма за сътрудничество между ЕС и Китай за периода до 2020 г., както и специално съвместно изявление относно изменението на климата. Китай се ангажира да увеличи инвестициите в ЕС в подкрепа на плана за инвестиции за Европа. Преговорите по сключването на споразумение за инвестиции между ЕС и Китай продължиха да напредват и ЕС използва възможността да изрази загриженост във връзка с правата на човека, като и двете страни се съгласиха, че е важно диалогът по тази тема да продължи.

През цялата 2015 г. в отношенията между ЕС и Русия продължи да преобладава темата за намесата на Русия в Украйна, включително за незаконното анексиране на Крим и за прякото дестабилизиране на страната. През годината ЕС удължи срока на ограничителните мерки, наложени през 2014 г. (забрана за издаване на визи на физически лица и образувания, икономически санкции и мерки, свързани с анексирането на Крим). Същевременно ЕС и Русия поддържаха открит диалог по глобални теми и международните кризи, най-вече по отношение на Иран. ЕС започна тристранни разговори с Русия и Украйна относно доставките на газ, като през септември успешно договори споразумение относно зимните доставки на газ за Украйна. ЕС следеше с безпокойство събитията в Русия, свързани с влошаването на положението във връзка с правата на човека и налагането на още по-големи ограничения върху гражданското общество.

Заместник-председателят на Комисията Марош Шефчович (в центъра), министърът на енергетиката на Русия Александър Новак (вляво) и министърът на енергетиката и въгледобивната промишленост на Украйна Володимир Демчишин (вдясно) след постигането на споразумение относно зимния пакет от доставки на газ за Украйна, Брюксел, 25 септември 2015 г.

 

Върховният представител и заместник-председател на Комисията Федерика Могерини, външните министри на групата E3/ЕС+3 (ЕС, Германия, Франция и Обединеното кралство заедно с Китай, Русия и Съединените щати) и Иран постигнаха през юли споразумение за дългосрочно решение на иранския ядрен въпрос. Съвместният всеобхватен план за действие гарантира изключително мирния характер на иранската ядрена програма и осигурява пълната отмяна на всички свързани с ядрения въпрос санкции. Това положително развитие дава възможност за трайно подобряване на отношенията с Иран, при условие че планът за действие бъде изпълнен изцяло.

Върховният представител и заместник-председател на Комисията Федерика Могерини (четвърта от ляво надясно) с външните министри на групата E3/ЕС+3 след постигането на споразумение по иранския ядрен въпрос, Виена, Австрия, 5 юли 2015 г.

 

Действията на ЕС в Ирак се ръководят от регионалната стратегия за Сирия и Ирак, както и за заплахата от ИДИЛ/Даеш, приета от Съвета през март. ЕС работи активно за подпомагане на усилията на световната коалиция за борба с ИДИЛ, особено в сферите на борбата с тероризма, стабилизирането и хуманитарната помощ. Той подкрепя също така правителството на Ирак в осъществяването на реформи за насърчаване на приобщаването и националното помирение. ЕС е водеща сила в международните усилия под егидата на ООН за улесняване на намирането на политическо решение на конфликта в Сирия, който принуди 12 милиона души да напуснат домовете си. Съюзът отпусна 4 милиарда евро в помощ на сирийците и приемащите ги общности, най-вече в Йордания, Ливан и Турция. Предвижда се значително увеличаване на финансирането посредством новия Регионален доверителен фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия (фонд „Мадад“).

През март 2015 г., в резултат на приетия от Съвета план за действие за Гвинейския залив за периода 2015—2020 г., ЕС засили действията си в Сахел, Африканския рог и Гвинейския залив. Планът за действие се спира на подкрепата на ЕС за усилията, които регионът и неговите крайбрежни държави полагат за преодоляването на многобройните предизвикателства в областта на морската сигурност и организираната престъпност.

ЕС оказа подкрепа още в началната фаза на опустошителната епидемия от ебола, обявена в Западна Африка през март 2014 г., като предостави около 2 милиарда евро за ограничаване на разпространението на болестта и за подпомагане на бързото възстановяване в засегнатите страни. Само Комисията мобилизира 870 милиона евро, от които 70 милиона евро за спешна хуманитарна помощ.

Комисарят Витянис Андрюкайтис с един от победителите в конкурса за европейска здравна награда за 2015 г., с която бяха отличени неправителствени организации за работата им по време на епидемията от ебола, Мондорф-ле-Бен, Люксембург, 12 октомври 2015 г..

 

Комисарят Невен Мимица край воден кладенец по време на посещението си в областта Самбуру, Кения, 18 септември 2015 г.

 

През 2015 г. ЕС предприе шест мисии за наблюдение на избори в африкански държави, сключи няколко споразумения за икономическо партньорство с региони в Африка и предприе активни действия за преодоляване на политическите кризи в Бурунди, Гвинея-Бисау, Мали и Южен Судан.

В контекста на нестабилност, продължителни конфликти и миграционна криза 2015 г. беше година на безпрецедентни предизвикателства в сферата на правата на човека — отбелязани бяха тежки и широкоразпространени нарушения и все по-голям тормоз и нападения срещу активисти и неправителствени организации. ЕС продължи да се застъпва за правата на човека, да ги защитава и да насърчава тяхното зачитане, както и да предоставя финансова помощ за организации на гражданското общество и защитници на правата на човека по света. Проведени бяха диалози и консултации за правата на човека с около 40 партньорски държави и с още по-голям брой партньори на местно равнище. Външната дейност на ЕС в тази област се основава на приетата през юни 2012 г. стратегическа рамка на Съюза относно правата на човека и демокрацията и на новия план за действие, приет от Съвета през юли 2015 г., в който са представени приоритетите и стратегията за периода 2015—2019 г.

2015 г. беше обявена за Европейска година за развитие под надслов „Нашият свят, нашето достойнство, нашето бъдеще“. Основната цел беше гражданите на ЕС, и особено младите хора, да бъдат информирани в по-голяма степен за резултатите, постигнати от ЕС и държавите членки по отношение на помощта за развитие. През 2015 г. Европейският съюз продължи да бъде най-големият донор на помощ за развитие в света. През годината започна да функционира пълноценно 11-ият европейски фонд за развитие на стойност 30,5 милиарда евро.

Помощта от ЕС за развитие: достатъчно средства за значимите нужди?

 

(по посока на часовниковата стрелка от ляво отпред) Франсоа Оланд, президент на Франция, Дейвид Камерън, министър-председател на Обединеното кралство, Матео Ренци, министър-председател на Италия, Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, Доналд Туск, председател на Европейския съвет, Шинзо Абе, министър-председател на Япония, Стивън Харпър, министър-председател на Канада, Барак Обама, президент на Съединените щати, и Ангела Меркел, канцлер на Германия, обсъждат Програмата на ООН за устойчиво развитие на срещата на върха на Г-7, Крюн, Германия, 7 юни 2015 г.

 

През 2015 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации прие нови цели за устойчиво развитие, които ще насочват усилията за постигане на устойчиво развитие през периода до 2030 г. ЕС е твърд поддръжник на 17-те цели и ще работи за тяхното осъществяване както на своята територия, така и в чужбина.

Световната тенденция за нарастване на броя на бедствията, причинени от човека, и на природните бедствия продължи и през 2015 г. Генералната дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ (ECHO) на Комисията предостави хуманитарна помощ на стойност над 1,5 милиарда евро, включително храна, подслон, защита, здравни грижи и чиста вода на повече от 120 милиона души в над 80 страни.

През 2015 г. Комисията задели 361 милиона евро под формата на хуманитарна помощ за децата, жените и мъжете, които са жертви на хуманитарната катастрофа в Сирия и в съседните на нея Йордания, Ливан и Турция. От началото на конфликта ЕС е заделил общо над 5 милиарда евро в помощ на сирийците и приемащите ги общности в съседните страни. Предвижда се допълнително увеличаване на финансирането посредством новия Регионален доверителен фонд на ЕС в отговор на кризата в Сирия.

Комисарят Христос Стилианидис помага при разпределянето на хуманитарната помощ от ЕС в Непал след земетресението, в резултат на което загинаха над 8 500 души, а много други бяха ранени, Кокана, Непал, 2 май 2015 г.

 

Комисията увеличи значително хуманитарното си подпомагане за Ирак, което достигна общо 104,65 милиона евро, в отговор на кризата, заради която над 10 милиона души се нуждаят от животоспасяваща помощ.

В подкрепа на населението, страдащо от принудителни разселвания, несигурност на хранителните доставки и остро недохранване вследствие на продължаващия конфликт в Йемен, Комисията задели 52 милиона евро за хуманитарна помощ.

През цялата 2015 г. ЕС продължи да оказва подкрепа на Украйна, осигурявайки помощ на стойност 242 милиона евро.

До края на 2015 г. над 1,5 милиона деца, живеещи в зони на конфликт или извънредни ситуации, получиха помощ по линия на хуманитарни проекти, даващи достъп до образование и психо-социална подкрепа в рамките на инициативата на ЕС „Деца на мира“.

Също така през 2015 г. механизмът на ЕС за гражданска защита беше активиран при 25 извънредни ситуации в пострадали от бедствия страни в целия свят.

През юни Европейският съвет призова върховния представител и заместник-председател на Комисията Федерика Могерини да подготви в тясно сътрудничество с държавите членки глобална стратегия на ЕС за външната политика и политиката на сигурност, която трябва да бъде представена на Европейския съвет до юни 2016 г. Целта на новата стратегия ще бъде да даде широка визия за световната роля на ЕС, като акцентът ще бъде поставен върху действията на Съюза, които могат да имат най-голяма добавена стойност за капацитета на отделните държави членки.

Борбата с тероризма продължи да заема централно място в дейността на ЕС през годината. В седем делегации на Съюза бяха назначени експерти по борбата с тероризма и по сигурността, а с редица държави и международни институции, като Организацията на обединените нации и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия, бяха проведени политически диалози. ЕС продължи да укрепва всеобхватния си подход към външните конфликти и кризи. Той подкрепяше активно мерки за предотвратяване на конфликти в повече от 30 държави, включително чрез посредничество и аналитична работа.

Бан Ки-мун, генерален секретар на Организацията на обединените нации, се среща с върховния представител и заместник-председател на Комисията Федерика Могерини, Брюксел, 27 май 2015 г.

 

През 2015 г. Парламентът проведе обсъждания и даде своя принос по редица политически въпроси. Много високопоставени личности говориха пред Парламента през годината, включително министър-председателят на Латвия Лаймдота Страуюма, Негово Величество кралят на Йордания Абдула II, генералният секретар на Организацията на обединените нации Бан Ки-мун, президентът на Монголия Цахиагийн Елбегдорж, министър-председателят на Гърция Алексис Ципрас, министър-председателят на Люксембург Ксавие Бетел, Негово Величество кралят на Испания Фелипе VI, президентът на Френската република Франсоа Оланд, канцлерът на Германия Ангела Меркел, президентът на Италия Серджо Матарела и ръководителите на институциите на ЕС.

Мартин Шулц, председател на Европейския парламент, Ангела Меркел, канцлер на Германия, Негово Величество Фелипе VI, крал на Испания, и Франсоа Оланд, президент на Франция, в Европейския парламент, Страсбург, 7 октомври 2015 г.

 

Европейският парламент присъди наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта на саудитския блогър и активист за правата на човека Раиф Бадауи

 

Жорж Дасис беше избран за председател на Европейския икономически и социален комитет на 7 октомври 2015 г.

 

Марку Маркула беше избран за председател на Комитета на регионите на 12 февруари 2015 г.

 

С приемането на програмата за по-добро регулиране през май Комисията предприе категорични стъпки за повишаване на откритостта и прозрачността в процеса на вземане на решения в ЕС и едновременно с това за подобряване на качеството на новите закони и насърчаване на систематичния преглед на съществуващото законодателство на ЕС.

С този пакет от реформи бяха въведени редица нови мерки, включително нови консултации и начини за обратна връзка, които ще предоставят повече възможности за засилено участие на заинтересованите страни и за по-широко обществено допитване. През юли Комисията стартира механизъм, с който заинтересованите страни да предоставят своите становища относно пътните карти, оценките на въздействието и приетите предложения, като по този начин процесът на изготвяне на политики беше отворен допълнително за обществен контрол и принос. Това е първата стъпка към изграждането на портал за по-добро регулиране, предлагащ лесен достъп до процедурите от законодателния процес на ЕС.

Също през юли беше създаден Комитет за регулаторен контрол. Той играе централна роля при контрола на качеството и подпомага Комисията в работата ѝ по извършването на оценки на въздействието и други видове оценки. Комитетът се състои от председател и шест щатни членове, трима от които ще бъдат наети извън институциите на ЕС.

През декември Комисията одобри ново междуинституционално споразумение за по-добро законотворчество с Парламента и Съвета за подобряване на качеството и резултатите от законодателството на ЕС. То ще доведе до промени в целия цикъл на създаване и изпълнение на политиките, от консултациите и оценките на въздействието до приемането, прилагането и оценяването на законодателството на ЕС. Текстът беше договорен с Парламента и Съвета и трябва да бъде одобрен и от трите институции, преди да влезе в сила.

REFIT е програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка. В нея участват високопоставени експерти от държавите членки и заинтересовани лица от стопанските среди и гражданското общество. Целта на програмата е да се събират предложения за намаляване на регулаторната тежест в открит диалог със заинтересованите страни и държавите членки.

От 2012 г. насам бяха предприети около 200 инициативи по REFIT. Това беше направено чрез оценки, нови инициативи за опростяване, оттегляне и отменяне на законодателни актове. Напредъкът в изпълнението на инициативите по REFIT беше докладван в годишната таблица с показатели, публикувана през месец май. Продължава работата за опростяване на законодателството на ЕС и намаляване на регулаторните разходи, като същевременно се запазват предимствата от политиките.

През юли Комисията прие своя 32-ри годишен доклад за мониторинг върху прилагането на правото на ЕС, в който се прави преглед на резултатите, постигнати от държавите членки по отношение на правилното и навременно прилагане на правото на ЕС през 2014 г.

Комисията открива процедури за нарушение, когато държава членка не отстрани предполагаемо нарушение на правото на ЕС или не уведоми за мерките за транспониране на дадена директива в националното право в рамките на договорения срок. Гражданите и заинтересованите страни могат пряко да подават сигнал за възможни нарушения на правото на ЕС, като подадат жалба чрез онлайн формуляр, който е достъпен чрез портала „Вашите права“. През 2014 г. повечето подадени жалби бяха свързани със заетостта, вътрешния пазар и правосъдието.

Общите тенденции показват, че броят на официалните производства за установяване на нарушение е намалял през последните пет години. Както и през предходната година, областите на политиката, в които бяха открити най-много производства за нарушение, бяха околната среда, транспортът и вътрешният пазар и услугите. Това намаление отразява ефикасността на структурирания диалог с държавите членки посредством механизма EU Pilot, преди да бъде открито официално производство за установяване на нарушение.

Гарантирането на прозрачност е от основно значение за обществената легитимност на процеса на вземане на решения в ЕС и за спечелване на доверието на гражданите.

През януари беше даден старт на нова версия на съвместния Регистър за прозрачност на Европейския парламент и Европейската комисия. Регистърът е основен инструмент при изпълнението на политиката за прозрачност на Комисията. Той дава информация за субектите, които се стремят да влияят върху изготвянето на политиките в институциите на ЕС, както и информация за темите, които те следят, техните клиенти или членове, членството им в структури на ЕС, както и човешките и финансовите ресурси, които те инвестират в тази дейност. Всички организации, които се присъединяват към регистъра, приемат да се придържат към неговия кодекс за добро поведение, който служи като етичен компас за техните отношения с институциите на ЕС.

След положителна препоръка от Съвета, през април Европейският парламент даде окончателното си одобрение, известно като освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета, относно начина, по който Комисията е изпълнила бюджета на ЕС през 2013 г. Това освобождаване от отговорност е един от инструментите, използвани от Парламента и Съвета, за да контролират начина, по който се изразходва бюджетът на ЕС. Даването на такова одобрение води до официалното приключване на сметките на институцията за съответната година.

Заместник-председателят Кристалина Георгиева (вляво) в дискусия с Витор Мануел да Силва Калдейра, председател на Европейската сметна палата (в центъра), Брюксел, 23 септември 2015 г.

 

При вземането на решение дали да даде, отложи или откаже освобождаване от отговорност Парламентът взема предвид годишния доклад на Европейската сметна палата. През ноември Сметната палата представи годишния си доклад относно изпълнението на бюджета на ЕС за 2014 г. Външният одитор на Комисията даде своето одобрение за отчетите на ЕС за осма поредна година и потвърди, че както приходите, така и административните разходи не са засегнати от съществени грешки. Нещо повече, Палатата оцени, че общият процент грешки в плащанията е намалял за втора поредна година (4,4 %).

В тази връзка е важно да се припомни, че за около 80 % от годишния бюджет на ЕС, по-специално в областта на селското стопанство и политиката на сближаване, Комисията има важна функция за контрол, но държавите членки са тези, които носят основната отговорност за ежедневното управление на средствата на ЕС. Когато се установят административни грешки, Комисията и националните органи в държавите членки предприемат мерки, за да получат обратно тези средства. В периода 2009—2014 г. средната годишна сума на такива финансови корекции и събирания възлиза на 3,2 милиарда евро, или 2,4 % от плащанията от бюджета на ЕС. Този капацитет за внасяне на корекции илюстрира многогодишния характер на повечето програми и ангажимента на всички публични органи да защитават парите на данъкоплатците.

Правото на публичен достъп до документи е важен инструмент за осигуряването на прозрачност. В годишния доклад относно достъпа до документи, приет през август и обхващащ 2014 г., се описва как Комисията е прилагала действащите правила и законодателството по този въпрос.

Годишният доклад ясно илюстрира значението на правото на достъп до документи като част от цялостната политика за прозрачност на Комисията. През 2014 г. Комисията получи 6 227 заявления за достъп до документи. В 88 % от случаите поисканите документи бяха изцяло или отчасти оповестени на етапа на първоначалните заявления. След първоначалния отговор на службите подателите на заявления имаха право да подадат потвърдително заявление, с което да поискат от Комисията да преразгледа своята позиция. През 2014 г. Комисията преразгледа 300 потвърдителни заявления. Броят на потвърдителните заявления продължи да се увеличава за седма поредна година, като през 2014 г. това увеличение е значително — 27 %. По-широк допълнителен достъп бе предоставен в 43 % от случаите на потвърдителния етап, с което общият процент на решенията за пълно или частично оповестяване достигна 90 %.

Обемът на заявленията за достъп и високият дял на оповестяване на документи показват, че гражданите на ЕС се ползват активно от правото на достъп до документи, като в резултат на това бяха оповестени голям брой документи, наред с обширната документация, която вече е на разположение на уебсайта на Комисията.

Емили О’Райли, европейски омбудсман, представя своя годишен доклад на Мартин Шулц, председател на Европейския парламент, Брюксел, 26 май 2015 г.

 

През 2015 г. Европейският омбудсман Емили О’Райли продължи да изпълнява своята стратегия „С поглед към 2019 г.“, която има за цел да увеличи релевантността, въздействието и видимостта на дейността на омбудсмана. Сред случаите, разгледани от омбудсмана, бяха проверки по собствена инициатива относно състава на експертните групи на Комисията и прозрачността на тристранните процедури, както и проверка относно прозрачността на преговорите за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции.

През април Комисията изпълни един от поетите в политическите си насоки ангажименти, като преразгледа процеса на вземане на решения относно разрешаването на генетично модифицирани организми. Беше представено ново законодателно предложение, което дава възможност на държавите членки да ограничават или забраняват употребата на своя територия на разрешени от ЕС генетично модифицирани организми в храни или фуражи въз основа на национални съображения, различни от рисковете за здравето или околната среда. Научно обоснованото разрешение на генетично модифицирани организми ще продължи да бъде давано на равнището на ЕС.

Предложението беше представено за разглеждане в рамките на обикновената законодателна процедура в Парламента и Съвета, които наскоро приеха директива, предоставяща подобни възможности на държавите членки в областта на отглеждането на генетично модифицирани организми. Парламентът отхвърли предложението през октомври. В Съвета продължиха обсъжданията на първо четене.

Европейската гражданска инициатива дава възможност на 1 милион граждани на ЕС от поне седем държави членки да поискат от Европейската комисия да предложи законодателство. До този момент бяха представени три европейски граждански инициативи („Право на вода“, „Един от нас“ и „Спрете вивисекцията“), които отговарят на необходимите изисквания и прагове и които получиха отговор от Комисията.

През март Комисията публикува доклад относно прилагането на гражданската инициатива, в който прави преглед на прилагането на този нов инструмент от влизането му в сила през април 2012 г. В доклада бе представено заключението, че организаторите срещат трудности при създаването на онлайн системите за събиране на подписи, особено предвид на ограниченото време за това събиране. В резултат на това Комисията продължи да предлага на организаторите временни и безплатни услуги за хостинг и възложи проучване, в което да се анализират вариантите за разработването на трайно решение за онлайн системите за събиране на подписи. В доклада също така бяха откроени проблемите, срещани от организаторите, по-специално във връзка с различията между условията и личните данни, изисквани от държавите членки в процеса на събиране. Комисията призова държавите членки да хармонизират и опростят тези изисквания.

През януари Комисията започна нова поредица от диалози с гражданите, които им дават възможност да споделят своите виждания с вземащите решения в ЕС. По този начин тя показа, че изслушването на гражданите и обсъждането с тях са важна част от демократичния процес на изготвяне на политиките на ЕС. През годината Комисията чу мнението на хиляди граждани, като председателят, заместник-председателите и членовете на Комисията участваха в 53 прояви в целия ЕС. В диалозите участваха също така председателят и редица членове на Европейския парламент, както и национални политици.

В България също можете да получите информация и брошури за Европейския съюз от:

Във всички държави от Европейския съюз има представителства и служби на Европейската комисия и на Европейския парламент. Европейският съюз има делегации и в други държави по света.