Централно управлявани интервенции на ЕС за рисков капитал — необходима е по-голяма насоченост

Кратко изложение

Рисковият капитал е насочен към финансиране на малки иновативни предприятия в начален етап, за които се счита, че имат голям потенциал за растеж. Той често се счита за катализатор за създаването на работни места и икономически растеж. В продължение на над 20 години Европейският съюз (ЕС) предоставя на малките и средните предприятия рисков капитал, за да им помогне да стартират успешно своята стопанска дейност. ЕС също така насърчава развитието на устойчива европейска екосистема, свързана с рисковия капитал.

Сметната палата реши да анализира пазарите на рисков капитал поради все по-голямото участие на ЕС в тази област на политика, която не е била обект на одит досега. Сметната палата провери начина, по който Комисията осъществява централно управляваните интервенции за рисков капитал. Тя провери дали тези интервенции са били разработени с помощта на оценки на въздействието и съответни изчисления и дали са изпълнени добре. Също така разгледахме въпроса за наличието на цялостна инвестиционна стратегия.

В одита бяха обхванати шест централно управлявани интервенции, които са въведени след 1998 г., и бяха взети предвид предложенията за инструмент-приемник в рамките на следващата многогодишна финансова рамка (2021 – 2027 г.). Сметната палата прегледа съответната документация и проведе интервюта със служители на Комисията и на Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ), заинтересовани страни от публичния и частния сектор и представители на академичната общност. Бяха проведени и проучвания сред управители на фондове за рисков капитал.

Сметната палата установи, че Комисията е увеличила подкрепата си за пазара на рисков капитал, без да е извършила пълна оценка на нуждите на пазара, която да обхваща всички инструменти и капацитета за усвояване. Тя също така установи ограничени доказателства относно въздействието на тази подкрепа.

Инвестиционната стратегия на Комисията не е цялостна, а по-слабо развитите пазари на рисков капитал и сектори на дейност са се възползвали недостатъчно от централно управляваните интервенции на ЕС.

Комисията и другите инвеститори (публични и частни) участват равноправно във фондовете за рисков капитал, като си поделят поравно печалбите и загубите (т.e. на принципа pari-passu). Ниската възвръщаемост на техните инвестиции е една от причините за ниското ниво на интерес на частните инвеститори към рисковия капитал на ЕС. Въпреки че Комисията вече позволява инвестиции, които не се извършват на принципа pari passu за социални инвестиции, тя все още не е анализирала възможността за отказ от печалбата от инвестиции на ЕС в полза на частните инвеститори.

ЕИФ управлява средства основно за Комисията, ЕИБ и национални органи. Той се е превърнал във важен участник на пазара на рисков капитал. Въпреки това процедурите му изискват рационализиране, тъй като одобрението на заявленията за финансиране отнема над 12 месеца. Политиката му за разпределяне на дялове се нуждае от актуализация и усъвършенстване. Сметната палата установи, че ЕИФ се е сблъскал с трудности при приключването на изтекли мандати.

И накрая, Комисията не събира информация относно действителните разходи, извършвани от ЕИФ при прилагането на инструменти, подпомагани от ЕС. Сметната палата установи, че таксите, плащани от Комисията на ЕИФ за стартирането на нови инструменти, са се увеличили във времето и че не са реализирани икономии от евентуални полезни взаимодействия или ноу-хау, които ЕИФ трябва да е изградил за последните две десетилетия. Сметната палата установи също, че таксите не са определени така, че да стимулират изцяло преследването на общите цели на фондовете.

Сметната палата отправя редица препоръки към Комисията за подобряване на добавената стойност на интервенциите на ЕС на пазара на рисков капитал. Сметната палата препоръчва на Комисията:

1. да извърши необходимите анализи за подобряване на оценката на интервенциите на ЕС;
2. да разработи цялостна инвестиционна стратегия; и
3. съвместно с ЕИФ да рационализира управлението на интервенциите на ЕС.

Въведение

Рисковият капитал може да бъде катализатор за иновации, създаване на работни места и икономически растеж. Един динамичен пазар на рисков капитал може да има пряка икономическа полза за ЕС. Експертите и заинтересованите страни в ЕС, в това число Комисията, признават връзката между иновациите, предприемачеството, рисковия капитал и икономическия растеж.

Рисков капитал – форма на частно дялово финансиране

Рисковият капитал е вид частно дялово финансиране, обикновено насочено към малки иновативни предприятия в начален етап или стартиращи предприятия, за които се счита, че имат голям потенциал за растеж. Тези дружества често стартират само с една идея или непроверен бизнес модел, което означава, че е налице значителен елемент на риск. Ако обаче идеята или бизнес моделът се окажат успешни, тези дружества в крайна сметка могат да генерират високи доходи, което осигурява по-добра дългосрочна възвръщаемост от рисковия капитал и частното дялово участие в сравнение с традиционните инвестиции.

Иновативните нововъзникващи дружества и стартиращите предприятия се нуждаят от финансиране, за да разработят своите нови технологии/иновации. В същото време те отчитат малък първоначален доход. Поради това, тъй като могат да бъдат затруднени да осигурят необходимите нива на обезпечение, тези дружества могат да се сблъскат с трудности при достъпа до достатъчно финансиране от банките. Инвеститорите на рисков капитал запълват този недостиг на финансиране, защото са готови да поемат повече рискове отколкото банките за сметка на възможностите за възвръщаемост или по стратегически причини.

Новите дружества преминават през различни етапи на развитие, както е показано на фигура 1.

• Етап на подготовка: първоначален капитал подпомага предварителните дейности, като например проучване на пазара и продуктите или разработване на бизнес план. Той идва основно от собственика/собствениците на предприятието, „бизнес ангелите“ и/или семейството и приятелите.
• Ранен и по-късен рисков етап: необходим е повече капитал за разработването и прилагането на бизнес модела. Инвеститорите на рисков капитал идват на ход основно на този етап. Към края на тази фаза успешните дружества бавно започват да стават рентабилни.
• Етап на растеж и разрастване: успешните дружества увеличават приходите и печалбите. Ако инвеститорите на рисков капитал са инвестирали в такива дружества, те ще започнат да се опитват да продадат (или да се оттеглят от) тези дружества, за да получат възвръщаемост от своите инвестиции.

Източник: ЕСП.

Инвестициите на рисков капитал обикновено се извършват чрез фонд, в който е събран капитал от множество инвеститори (съдружници с ограничена отговорност), който се ръководи от управител на фонда (съдружник с неограничена отговорност). Фондовете за рисков капитал разчитат на принципа на диверсификацията: те имат широка експозиция в рамките на разнообразен портфейл (обикновено от 10 до 20 инвестиционни сделки), което помага за по-доброто управление на рисковете (в каре 1 са показани основните характеристики на инвестициите в рисков капитал в Европа). В приложение I е представена обичайната структура на фонд за рисков капитал.

Фондовете за рисков капитал също могат да предоставят експертен опит, който се търси редовно от предприемачите, стремящи се да развиват своето дружество. Тази ценна услуга може да обхваща теми като усъвършенстване на стратегия и търговска реализация на иновациите, разработване на нови продукти и услуги или извеждане на бизнеса на световния пазар. Усъвършенстваната стратегия и ранната видимост на световния пазар са от основно значение за успеха на високотехнологичните дружества и другите стартиращи предприятия.

Фондът за рисков капитал постига възвръщаемост, след като продаде (или се оттегли от) дадено дружество. Оттеглянето се осъществява чрез първично публично предлагане (ППП) на фондовия пазар или чрез продажба на дружеството на промишлен инвеститор (търговска продажба) или на друг фонд за рисков капитал, или на дружество за частно дялово участие. Когато дружество в даден портфейл престане да има стойност, отчетната му стойност се отписва съгласно приложимите счетоводни стандарти.

Участие на Комисията на пазара на рисков капитал

Стратегията „Европа 2020“ е настоящата програма на ЕС за растеж и работни места. В нея се посочва, че интелигентният, устойчив и приобщаващ растеж е начин за преодоляване на структурните слабости в икономиката на Европа, за подобряване на нейната конкурентоспособност и производителност и за превръщането ѝ в устойчива социална пазарна икономика¹. Тъй като рисковият капитал е катализатор за иновациите, създаването на работни места и икономическия растеж, ЕС предоставя средства за подобряване на достъпа на европейските предприятия до етапите на стартиране и растеж. ЕС също така насърчава развитието на устойчива европейска екосистема, свързана с рисковия капитал².

Интервенциите на ЕС мобилизират допълнителни частни и публични средства за предоставяне на финансова подкрепа с цел максимално увеличаване на ефективността на бюджета на ЕС. Тези преки инвестиции във фондове за рисков капитал произхождат от различни части на бюджета на ЕС.

• Централно управляваните интервенции се финансират от различни области на бюджета, като например тези за предприятията, промишлеността и научните изследвания. Комисията е ангажирана пряко с разработването и развиването на тези инструменти, с тяхната инвестиционна стратегия и с определянето на мащаба на финансовото участие на ЕС.
• Интервенциите със споделено управление³, използвани в политиката на сближаване, се финансират от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ). Всяка интервенция трябва да се осъществява в рамките на оперативна програма, управлявана от управляващ орган в дадена държава членка. Управляващият орган отговаря за разработването на финансовия инструмент и за определянето на неговия финансов размер.

Много от структурните фактори, които могат да увеличат или ограничат рисковия капитал в Европа като цяло, все още до голяма степен са в прерогативите на държавите членки. Например националните фискални закони може да възпрепятстват развитието на пазара на рисков капитал⁴, законодателството в областта на корпоративното и трудовото право може да пречи на наемането на персонал, а регулаторната среда би могла да намали склонността на инвеститорите за поемане на риск и да ограничи набирането на средства⁵.

Пазар на рисков капитал в Европа

От 2012 г. насам непрекъснато се увеличават привлечените средства от европейските фондове за рисков капитал. През 2018 г. беше достигнат 10-годишен рекорд от 11,4 млрд. евро. Сегашното ниво е по-високо от нивото през 2007 г. преди кризата. Очаква се за периода от 2014 г. до 2020 г. Комисията да отпусне над 3,3 млрд. евро за инвестиции в рисков капитал.

Както се вижда на фигура 2, от 2015 до 2017 г. държавните агенции⁶ значително са увеличили подкрепата си за европейските фондове за рисков капитал. През 2018 г. се наблюдава спад на подкрепата. В относителна стойност най-високите нива на подпомагане от държавни агенции се наблюдава през 2010 и 2011 г. През 2018 г. държавните агенции са предоставили 14 % от общия размер на набраните средства, което представлява значително по-малък дял в сравнение с предходните две години, но все пак по-висок от равнището през 2007 г. преди кризата.

Източник: Данни, предоставени на ЕСП от „Invest Europe“.

На фигура 3 е показана подобна тенденция по отношение на инвестициите в дружества. През последното десетилетие инвестициите на европейските фондове за рисков капитал нараснаха, като достигнаха рекордната стойност от 8,2 млрд. евро през 2018 г. Освен това настоящото равнище на инвестициите надвишава равнището от 2007 г. преди кризата.

От финансовата криза насам стойността и броят на оттеглянията на европейските фондове за рисков капитал са относително стабилни. През 2018 г. фондовете за рисков капитал са се оттеглили от 1 193 стартиращи предприятия, на стойност 2,0 млрд. евро, но въпреки това не се отчита връщане към равнището преди кризата през 2007 г., когато е регистрирано оттегляне от 1 629 стартиращи предприятия на стойност 3,1 млрд. евро. Вж. фигура 3.

Източник: Данни, предоставени на ЕСП от „Invest Europe“.

През последните 20 години Комисията подпомага фондовете за рисков капитал посредством централно управляваните интервенции на ЕС, като е разпределила 1,7 млрд. евро в 140 фонда, от които 0,9 млрд. евро са отпуснати до средата на 2018 г. Тези фондове за рисков капитал са инвестирали средно 3 млрд. евро и са създали по 48 работни места на дружество. Към момента на инвестицията, в тези дружества са били заети около 74 000 души.

Как функционират централно управляваните интервенции на ЕС

Комисията упълномощава Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ)/Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да осъществява интервенции с рисков капитал срещу договорено възнаграждение. Комисията носи цялостна отговорност, освен в един случай, при който отговорността се споделя с групата на ЕИБ и други органи. Интервенциите на ЕС са подпомогнали голям брой стартиращи предприятия и някои от тях са станали важни участници в своите сектори. В каре 2 са дадени примери за рисковете и печалбите от инвестициите на ЕИФ в рамките на мандата на Комисията.

Сумата, инвестирана от централно управляваните интервенции на ЕС с акцент върху рисковия капитал, се е увеличила значително през последното десетилетие — от 33 млн. евро годишно (средно за периода 1998—2000 г.) до 458 млн. евро годишно (средно за периода 2014—2020 г.).

Тези инструменти на ЕС са разработени въз основа на търсенето, което означава, че те предоставят финансиране, когато фондовете за рисков капитал го поискат, при условие че отговарят на критериите за допустимост и са преминавали процедурата за надлежна проверка и одобрение. В таблица 1 са показани шест интервенции на ЕС, насочени към рисковия капитал, които се управляват централизирано по този начин⁷.

Таблица 1

Централно управлявани интервенции на ЕС с насоченост към рисковия капитал

Източник: ЕСП, адаптирано от нормативната база.

През 2015 г. законодателите от ЕС приемат регламент за създаване на Европейски фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) (вж. приложение II). Комисията възлага управлението на ЕФСИ на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), след което ЕИБ делегира част от него на ЕИФ¹⁵. ЕФСИ е създаден с цел осигуряване на капацитет за поемане на риск и е подпомогнат от гаранция в размер на 16 млрд. евро от бюджета на ЕС и 5 млрд. евро от собствените ресурси на ЕИБ, за да се даде възможност на групата на ЕИБ (ЕИБ и ЕИФ) да предоставя допълнително финансиране. ЕФСИ ще осигури финансиране на рисков капитал в размер на 2,320 млрд. евро и в тази връзка той е най-голямата от всичките шест програми.¹⁶

През април 2018 г. Комисията е стартирала общоевропейска програма за „фондове на фондовете“. Заедно с ЕИФ тя е избрала шест европейски фондове на фондовете, от които два вече имат подписани споразумения. Фонд на фондовете е съвкупност от капитал, предоставен от множество партньори за инвестиране във фондове за рисков капитал, които на свой ред инвестират в стартиращи предприятия. Тази структура позволява по-широка диверсификация на рисковете, но добавя допълнително равнище на администриране. До 343 млн. евро са отпуснати от централно управляваните интервенции, а други 67 млн. евро от собствени ресурси на ЕИФ. Очаква се шестте фонда на фондовете да наберат допълнително 1,7 млрд. евро от други (публични или частни) инвеститори, като целта е да послужат като катализатор за инвестиции в размер на 6,5 млрд. евро в стартиращи дружества.

През юни 2018 г. Комисията публикува своето предложение за интервенцията-приемник, наречена InvestEU¹⁷, като част от пакета с предложения за следващата многогодишна финансова рамка (2021 – 2027 г.).

Роля на Европейския инвестиционен фонд

ЕИФ подпомага финансови посредници, които предоставят финансиране за МСП в цяла Европа. Неговите основни акционери са ЕИБ (58,6 % от капитала), ЕС, представляван от Комисията (29,7 %), и други заинтересовани страни, включително публични и частни банки и финансови институции¹⁸. Той осъществява интервенции в рисков капитал предимно от името на други институции — например ЕС, ЕИБ (по мандата за рисковите капиталови ресурси), национални или регионални органи и частни инвеститори. На фигура 4 е показано схематично как функционират подпомаганите от ЕС инструменти за рисков капитал и каква е ролята на ЕИФ.

Източник: ЕСП въз основа на данни на ЕИФ.

ЕИФ се е превърнал в един от най-големите участници на европейския пазар на рисков капитал. През 2018 г. само ЕИФ е подписал споразумения с фондове за рисков капитал, по силата на които се ангажира да инвестира 1,4 млрд. евро.

Обхват и подход на одита

Сметната палата реши да анализира пазарите на рисков капитал поради все по-голямото участие на ЕС в тази област на политика, която не е била обект на одит досега. Тя провери дали Комисията е използвала пълноценно своите инструменти за рисков капитал и по-конкретно дали:

1. Комисията е извършвала качествени предварителни, междинни и последващи оценки;
2. използваната от ЕС инвестиционна стратегия за предоставяне на помощ е цялостна; и
3. инструментите на ЕС са прилагани правилно от ЕИФ.

Сметната палата очаква нейният доклад да помогне на Комисията да осъществява политиката си по-ефикасно и ефективно. При оценката на уместността на замисъла на интервенциите Сметната палата се съсредоточи върху периода 2014 – 2020 г. По отношение на другите аспекти тя взе предвид всички централно управлявани интервенции на ЕС от 1998 г. насам. Където е приложимо, Сметната палата взе предвид и проекта на програмата InvestEU за периода 2021 – 2027 г.

За да събере одитни доказателства, Сметната палата прегледа съответната документация, включително извадка, документираща процеса на ЕИФ за подбор на фондовете за рисков капитал. Тя също така проведе интервюта със служители на Комисията, ЕИФ, Banque Publique d'Investissement на Франция и Invest Europe¹⁹, както и с представители на академичната общност и управители на фондове. Освен това Сметната палата посети сдружения за рисков капитал и стартиращи предприятия, насърчителни банки, министерства и фондове за рисков капитал в Дания и Италия. И накрая, тя проведе две проучвания сред управители на фондове за рисков капитал.

Констатации и оценки

Слабости в предварителните и последващите проверки

Преди да стартира нова интервенция, Комисията трябва да извърши предварителна оценка и/или оценка на въздействието, включително анализ на нуждите на пазара. В тези две оценки следва също да се анализират структурата и нуждите от финансиране на предприятията, към които е насочен инструментът, както и наличните източници на финансиране. Като използва тази информация, Комисията може да прогнозира недостига на финансиране и да определи подходящия мащаб на своята подкрепа за пазара на рисков капитал.

Основната цел на всички интервенции на ЕС от 1998 г. насам е да се подобрява достъпът на предприятията, и по-специално на МСП, до финансиране чрез подпомагане на предприемачеството и иновациите. Очаква се за всяка интервенция Комисията да извършва междинна и/или последваща оценка на ефективността на интервенцията.

Интервенциите не се основават на правилна оценка на нуждите на пазара

Сметната палата провери дали и как Комисията е определила и остойностила недостига на финансиране за интервенциите в сегашния програмен период (2014 – 2020 г.). Тя също така провери дали това е било направено както обобщено на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки. И накрая, Сметната палата анализира дали е установен недостиг на финансиране за различните фази от жизнения цикъл на дадено предприятие (вж. фигура 1).

Сметната палата установи, че макар Комисията да е извършила предварителни оценки и оценки на въздействието и да е анализирала нуждите на пазара, като е разгледала търсенето и предлагането, остойностяването на недостига на финансиране не е цялостно. Това се дължи основно на липсата на данни. Комисията също е отбелязала, че няма консенсус в научната литература дали ниските нива на инвестиции на рисков капитал спрямо БВП в повечето държави членки на ЕС са проблем основно на търсенето или на предлагането, т.е. дали има недостатъчно предлагане на рисков капитал или няма достатъчно дружества, в които да се инвестира²⁰.

Например през 2011 г. Комисията е извършила предварителна оценка и оценка на въздействието на централно управлявания инструмент Капиталов механизъм за растеж (EFG). Сметната палата установи, че основното проучване, което е извършено от името на Комисията, не разяснява на какво се основава нейното изчисление за недостига на финансиране²¹.

По отношение на друг централно управляван инструмент – капиталовия инструмент в рамките на InnovFin (IFE), Сметната палата установи, че оценката от 2013 г. е извършена едва след като е било направено законодателното предложение и вече е бил обсъден индикативен бюджет от Комисията, Парламента и Съвета.

Сметната палата също така установи, че когато ЕФСИ е бил създаден през 2015 г., Комисията не е извършила цялостна предварителна оценка или оценка на въздействието на недостига на финансиране или на нуждите на пазара. Тя не е извършила такава оценка и през 2017 г., когато гаранцията на ЕС е била увеличена с 10 млрд. евро (на 26 млрд. евро), а инвестиционният период е бил удължен от 31 юли 2019 г. до 31 декември 2020 г.²²

Също през 2015 г. от името на Комисията е извършена специфична оценка за проучване на възможността за използване на структура от вида „фонд на фондовете“²³. Въз основа на интервюта със 105 управители на фондове за рисков капитал, беше установено, че мненията са разделени по отношение на държавата и нуждите на пазара на рисков капитал. Освен това в оценката не е остойностен недостигът на финансиране и не е разгледан въпросът с усвояването, когато е препоръчан финансовият размер на фонда на фондовете, който трябва да бъде създаден.

Комисията вече е извършила своята предварителна оценка/оценка на въздействието за приемниците на интервенциите за рисков капитал по бъдещата програма InvestEU за предстоящия период 2021 – 2027 г. Финансовият недостиг обаче отново не е остойностен.

Според Сметната палата увеличаването на бюджетните ресурси за фондовете за рисков капитал (вж. таблица 1) без подходящо остойностяване на недостига на финансиране може да доведе до риск от неусвояване на тези средства (вж. каре 3).

Недостатъчно доказателства за въздействието на интервенциите на ЕС

Сметната палата провери дали в предходни междинни и последващи оценки е била доказана ефективността на подкрепата от ЕС за рисковия капитал. В предходните междинни и последващи оценки е предоставена полезна информация за разработването на новите инструменти.

Откакто е започнала да подпомага рисковия капитал, Комисията е представила шест междинни и две окончателни оценки. Обикновено в оценките се докладва за крайните продукти и резултатите, като например броя на подпомаганите фондове за рисков капитал или броя на дружествата, в които са инвестирали подпомаганите от ЕС фондове за рисков капитал. Оценките обаче не анализират въздействието на интервенцията на ЕС върху сектора на рисковия капитал или нейните икономически ефекти (напр. растеж, иновации или запазени и създадени работни места).

И двете последващи оценки са извършени твърде рано. Например окончателната оценка, обхващаща Механизма за висок растеж и иновации на МСП, е публикувана през 2011 г. В същото време ЕИФ е можел да одобрява споразумения за дружества с ограничена отговорност с фондове за рисков капитал до 2013 г., като те са разполагали с около пет години, за да инвестират в дружества.

Междинната оценка на GIF и последващите оценки на ESU 1998 и ESU 2001 страдат от ограничена наличност на данни.

• В първите инструменти „Европейски механизъм за подкрепа на стартиращи технологични предприятия“ (1998 г.) и „Европейски механизъм за подкрепа на стартиращи технологични предприятия“ (2001 г.) липсват показатели за изпълнение. В последващата оценка на тези инструменти се препоръчва използването на добре структурирани показатели за изпълнение.
• Въпреки че в правното основание на инструмента GIF са определени показатели и цели, те са свързани основно с крайните продукти. Ето защо в междинната оценка, обхващаща инструмента GIF, отново се препоръчва разработването на показатели за резултати и за въздействие, за да се даде възможност за окончателна оценка на ефективността. Комисията е добавила показатели, но окончателната оценка не е могла да разчита на тях, тъй като е била извършена една година след междинната оценка.

Оценките са разчитали основно на качествени методи, като например интервюта и изследвания. Събраната информация е полезна, но не е потвърдена с количествени методи.

В извършените от Комисията междинни и окончателни оценки не е анализиран съпоставителният сценарий. Оценителите не са оценили колко работни места са били създадени или запазени от дружествата, които са се възползвали от финансирането на рисков капитал, спрямо теоретичния брой, който е можел да бъде създаден при липса на финансиране.

През 2011 г. един финансиран от ЕС научноизследователски проект²⁵ направи съпоставителен анализ, който разглежда рисковия капитал от всички източници (не само от ЕС) и дружества от седем държави членки и една държава извън ЕС. Анализът заключава, че като цяло констатациите подкрепят становището, че инвеститорите в рисков капитал са оказали значително положително влияние върху растежа и производителността на предприятията, както и върху инвестирането и иновациите. Инвеститорите в рисков капитал са помогнали на предприятията в портфейла си да постигнат по-добри резултати от предприятията, които не са подпомогнати от рисков капитал, дори по време на финансовата криза в периода 2008 – 2009 г. Те са осигурили на предприятията от портфейла си ресурси и компетентности, необходими за бързото приспособяване на техния продукт/пазарно предложение по време на световната криза.

Положителен аспект е, че ЕИФ публикува поредица от работни документи за икономическия принос на подпомаганите от ЕС инвестиции и за резултатите от дейността на подпомаганите стартиращи предприятия²⁶, в това число съпоставителен анализ. Единственият недостатък е, че документите разглеждат всички инвестиции на ЕИФ в рисков капитал, а не само тези, подпомагани от ЕС.

Що се отнася до инструментите от програмния период 2014 – 2020 г., Комисията е определила показатели за резултати и за въздействие за EFG, IFE и ЕФСИ. По отношение на EFG и IFE са определени количествени цели за всички показатели, освен оборота и броя на служителите в дружествата-бенефициенти (вж. таблица 2). Освен това целите по отношение на IFE не се отнасят само до рисковия капитал, а съчетават рисков капитал с подпомагане под формата на дългово финансиране, което затруднява оценката на резултатите на всеки един инструмент.

Източник: ЕСП въз основа на законодателство и документи на Европейската комисия.

В междинната оценка на ЕФСИ се препоръчва, като се използват съпоставителни сценарии, да се прецизира въздействието на инициативата върху финансовия пазар и по-специално последиците за неефективността на пазара и евентуалното отблъскване на частното финансиране. В междинната оценка се признават сегашните усилия на групата на ЕИБ за изпитването на такива подходи за продукти на ЕФСИ, особено за създаването на необходимата инфраструктура за данни²⁷.

Комисията няма цялостна инвестиционна стратегия

Подобряването на достъпа до финансиране за предприятията чрез общоевропейски пазар на рисков капитал изисква последователна и цялостна политика и инвестиционна стратегия, която, наред с другото, да има за цел да подкрепя по-слабо развитите пазари, да намали зависимостта от публичния сектор и да опрости интервенциите.

Основаният на търсенето подход не благоприятства развитието на по-слабо развитите пазари или сектори на рисков капитал

За да оцени инвестиционната стратегия на Комисията, Сметната палата анализира текущото състояние от гледна точка на държавите, в които се намират понастоящем подпомаганите от ЕС фондове за рисков капитал и дружества-бенефициенти, както и етапите на развитие и секторите на дейност.

Недостатъчно развитите пазари на рисков капитал са се възползвали в малка степен от централно управляваните интервенции на ЕС

От започването през 1998 г. на дейността си, свързана с рисков капитал, Комисията разпределя финансирането си въз основа на качествата на проектите и не отчита географското местоположение на фондовете за рисков капитал или инвестиционния сектор.

При липсата на стратегия, която да гарантира, че към недостатъчно развитите пазари се насочват адекватни инвестиции, възможно е те да получават по-малко подкрепа. Този риск е потвърден от предварителните оценки/оценките на въздействието на Комисията за нейните интервенции в периода 2014 – 2020 г. (IFE и EFG), в които се посочва висока концентрация на инвестиции на рисков капитал в определени държави членки.

Сметната палата установи, че в края на юни 2018 г. двете държави членки с най-голяма регистрация на подпомогнати от ЕС фондове за рисков капитал, са Франция и Италия съответно с 20 % и 14 % от общия брой на фондовете. Тези държави са следвани от Люксембург, Обединеното кралство, Нидерландия, Германия и Финландия. Фондове, регистрирани в 12 държави членки, не са получили инвестиции от нито един подпомаган от ЕС фонд за рисков капитал (вж. фигура 5).

Един от факторите, които управителите на фондове отчитат при вземането на решение дали да регистрират фонд за рисков капитал, е приложимият регулаторен режим. Според изследването²⁸, проведено от ЕИФ, управителите на фондове призовават за подкрепа на общоевропейските фондове, повече трансгранични инвестиции и хармонизация на правната рамка и данъчните системи.

Източник: ЕСП въз основа на данни на ЕИФ.

Фондовете за рисков капитал може да инвестират в дружества единствено в своята държава на регистрация или да имат мултинационален фокус. Към 30 юни 2018 г. 42 % от подпомаганите от ЕС фондове за рисков капитал са били насочени към повече от една държава.

По отношение на сумите, които подпомаганите от ЕС фондове за рисков капитал са инвестирали в дружества, на фигура 6 е показано, че държавите членки, които са привлекателни за рисков капитал²⁹, са се възползвали в най-голяма степен от интервенциите на ЕС. Франция, Германия и Обединеното кралство се открояват, тъй като регистрират 50 % от тези инвестиции. Тъй като това са държавите членки с най-големите икономики в ЕС, концентрирането върху тях не помага за насърчаването на европейски пазар на рисков капитал.

Към средата на 2018 г. нито един от централно управляваните фондове за рисков капитал, подпомагани от ЕС, не е инвестирал в Кипър, Малта, Словения или Словакия, а в България, Чехия, Унгария, Полша и Румъния са направени ограничени инвестиции (с общ размер 29 млн. евро).

Източник: ЕСП въз основа на данни на ЕИФ.

Анализът на данните, който Сметната палата извърши, сочи, че разпределянето на финансиране въз основа на търсенето благоприятства най-развитите пазари на рисков капитал. Това не допринася изцяло за постигането на заявената цел на ЕС за насърчаване на общоевропейски пазар на рисков капитал, както и на някои от приоритетите, посочени в споразуменията за делегиране. Например за трите най-нови капиталови инструмента (EFG, IFE, ЕФСИ) правното основание винаги се позовава на подкрепа за развитието на рисковия капитал на равнище ЕС. Освен това в член 2 от споразумението за мандата на GIF се посочва, че една от целите на механизма е да се намали недостигът на собствен капитал и рисков капитал с цел подобряване на пазара на рисков капитал в ЕС. В няколко оценки на интервенциите на ЕС, извършени от или от името на Комисията, се отправят критики към основания на търсенето подход и се препоръчва той да отстъпи място на един по-проактивен подход.

Например в извършената през 2018 г. оценка на въздействието на програмата-приемник InvestEU (периода 2021 – 2027 г.) се препоръчва основаващият се на търсенето подход да се балансира на ниво отделни операции посредством по-строга проверка на съответствието с целите на политиката. Комисията не е конкретизирала как ще бъде постигнат на практика този баланс или как той ще се отрази върху основания на търсенето подход.

Не са остойностени нуждите от финансиране по етапи на развитие или сектори на дейност

В течение на 20 години, през които Комисията подпомага фондовете за рисков капитал посредством своите различни централно управлявани интервенции, тя е инвестирала в различни етапи от развитието на МСП. На фигура 7 е показано колко от 4,6 -те млрд. евро, инвестирани от фондовете за рисков капитал, които се подпомагат от ЕС в този период, са използвани за всеки от етапите на развитие на предприятията.

Източник: ЕСП въз основа на данни на ЕИФ.

Началните етапи (т.e. предстартова подготовка и стартиране) представляват 56 % от общия размер на инвестицията. Обикновено фондовете за рисков капитал инвестират в повече дружества в началните етапи на растеж, отколкото в по-късните етапи. Въпреки това средните суми, инвестирани за едно МСП в начални етапи, са по-малки. Подпомаганите от ЕС фондове за рисков капитал са инвестирали средно съответно 1,36 и 2,56 млрд. евро за едно МСП в етапите на предстартова подготовка и стартиране, докато инвестициите в етапите на растеж и изкупуване³⁰ възлизат средно съответно на 4,82 и 7,16 млрд. евро за едно МСП.

В проучването на Сметната палата 68 % от отговорилите управители на фондове за рисков капитал считат, че публичното финансиране в рисков капитал е най-необходимо за инвестиции в етапите на подготовка и стартиране.

Що се отнася до секторното разпределение, дружествата, осъществяващи дейност в сферата на компютърната и потребителската електроника и на науките за живота, представляват над 50 % от общите инвестиции, извършени от подпомаганите от ЕС фондове за рисков капитал (вж. фигура 8).

Източник: ЕСП въз основа на данни на ЕИФ.

Въпреки че ЕС е инвестирал в различни етапи на развитие и сектори на дейност, разпределението на средствата не е било основано на цялостен анализ на търсенето и предлагането на европейския пазар на рисков капитал. В предварителните оценки на Комисията липсват данни за недостига на финансиране за различните етапи на развитие или сектори на дейност (вж. точка 36).

Сметната палата отбелязва, че в своята оценка на въздействието за програмата InvestEU (период 2021 – 2027 г.), Комисията е предложила капиталовите инструменти да бъдат насочени „на секторна основа […] и на основата на жизнения цикъл на дружествата (въз основа на анализ на недостига на финансиране)“³¹. В оценката не се споменават насочване или анализ по държави членки.

Пазарът на рисков капитал в ЕС не е достатъчно привлекателен за частни инвеститори

Подпомаганите от ЕС интервенции следва да преодоляват неефективността на пазара, и по-специално онази, с която – с цел съблюдаване на принципа на субсидиарност и постигане на добавена стойност – държавите членки не могат да се справят сами³². Крайната цел на публичната интервенция е да се привлекат частни инвеститори, за да се развие устойчив пазар на рисков капитал. Сметната палата провери дали Комисията е успяла да насърчи други публични и частни инвеститори да предоставят средства заедно с ЕС. В предварителната оценка на IFE за 2013 г. ниската възвръщаемост се подчертава като една от основните причини за слабия интерес на частните инвеститори към рисковия капитал. Освен в периода на балона, свързан с предприятията „dot.com“ в периода 1997 – 2000 г., средногодишната възвръщаемост на европейските фондове за рисков капитал е под 10 %, а за последните десетина години и отрицателна, като дори резултатите на най-добре управляваните фондове не са достатъчно високи, за да реализират печалбите, към които се стремят институционалните инвеститори³³.

За да бъде интервенцията на ЕС съгласувана с правилата за държавна помощ, Комисията трябва да определи размера на минималните дялове на частните инвеститори във фондовете за рисков капитал, подпомагани от ЕС. В първите инструменти, като например ESU 1998 и ESU 2001, тези цели са 50 %, но след това са намалени на 30 % при интервенциите в периода 2014 – 2020 г. Това е още по-важно предвид виждането на Комисията, че инвестициите, предприемани на собствен риск от ЕИФ/ЕИБ и от насърчителни банки, са независими и частни. Тя обаче не е определила цели (дялове) за участието на частния сектор.

Комисията не е определила реализирането на висока възвръщаемост като цел за своите интервенции, нито е поискала от ЕИФ да реализира печалба със средствата от ЕС. Законодателството и споразуменията за делегиране обаче изискват от ЕИФ да прилага принципа pari-passu, според който публичните и частните инвеститори участват равноправно във фондовете за рисков капитал, като си поделят еднакви печалби и загуби. Привличането на частни инвеститори, което е от основно значение за един устойчив пазар на рисков капитал, е възможно само ако инвестициите генерират висока възвръщаемост.

Според финансовите отчети за 2017 г. инструментът ESU 1998 е инвестирал 101 млн. евро, като е вписал нетна загуба в размер на 12 млн. евро в световен мащаб от създаването си. Подобна картина може да се наблюдава в реализираните портфейли на инструментите ESU 2001 и GIF (тези, които вече са отписани или продадени). Инструментът ESU 2001 е отчел реализирана нетна загуба от 82 млн. евро от инвестираните 207 млн. евро, а инструментът GIF – загуба от 88 млн. евро от 470 млн. евро³⁴. Значителна част от инвестициите на тези два последни инструмента все още остават в техните портфейли (ESU 2001: 31 %; GIF: 64 %). Твърде рано е да бъдат предоставени надеждни данни за по-скорошните интервенции на ЕС [вж. таблица 3].

В някои от окончателните и междинните оценки на Комисията на централно управляваните програми се заявява, че принципът pari-passu не е бил успешен или че е представлявал пречка за стимулирането на частните инвестиции. В друга оценка (предварителната оценка на EFG от 2011 г.) не е направено заключение дали да има отклонение от принципа pari-passu, като решението е отложено до извършването на подробна пазарна оценка. Към момента на одита Комисията не беше извършила такава оценка. Комисията допуска инвестиции, които не се основават на принципа pari passu, само в случая на социални инвестиции по компонента за МСП на ЕФСИ.

Един от аргументите, който Комисията използва за прилагането на принципа pari-passu, е, че ако той не се прилага, съществува риск инвестициите да се считат за държавна помощ. Несъвместимата държавна помощ, предоставяна от държавите членки, нарушава конкуренцията и може да бъде изискано възстановяването ѝ на Комисията. В насоките³⁵ и регламента³⁶ на Комисията обаче ясно са определени ситуациите, при които асиметричното разпределяне на печалби не противоречи на правилата за държавна помощ.

Например публичен инвеститор може да увеличи възвръщаемостта за частните инвеститори, като се откаже от част от своята печалба (съгласно асиметрична структура за възвръщаемост). Това би означавало публичният инвеститор да не инвестира при същите условия като други инвеститори, което е обратно на принципа за равенство pari-passu.

В оценката от 2015 г. относно фонда на фондовете се посочва: „Според повечето интервюирани управители на фондове за частни дялови инвестиции и рисков капитал, ако ЕС сериозно желае да насърчава частния сектор отново към европейски рисков капитал, той следва да му позволи да задържи по-голямата част от печалбата в замяна на инвестиране в етапи с по-висок риск на инвестициите. Счита се, че асиметричните постъпления спомагат за преодоляване на бариерите пред привличането на частни инвеститори на равнище фонд на фондовете“.

Преди създаването на европейската програма за фонд на фондовете Комисията е създала работна група за анализ на програмата. Групата е предложила в поканата за заявяване на интерес да се предвиди асиметрична възвръщаемост, въпреки че следва да се предпочитат фондове за рисков капитал с условия pari-passu. Тя е предложила това да се компенсира чрез инвестиране в държави с по-слабо развита среда за рисков капитал. Противно на тази препоръка, в поканата за заявяване на интерес не е била предвидена асиметрична възвръщаемост.

Друг начин за насърчаване на самоподдържащ се пазар на рисков капитал е да се позволи постепенно оттегляне, т.е. ранно оттегляне, от фондовете за рисков капитал. Нито в споразуменията за ограничено партньорство, подписани между ЕИФ и фондовете за рисков капитал, нито в двете споразумения за фонд на фондовете, подписани досега от ЕИФ, не са включени разпоредби за ранно оттегляне. Сметната палата отбелязва, че в оценката на фонда на фондовете от 2015 г. се препоръчва включване на механизми за ранно оттегляне.

Усложняване в резултат на използването на повече от една интервенция за предоставяне на помощ от ЕС за пазара на рисков капитал

Въпреки че в предходни периоди Комисията е насочвала помощта си към пазара на рисков капитал посредством един инструмент, в периода 2014 – 2020 г. тя използва три интервенции за тази цел (т.e. EFG, IFE и капиталовия продукт на компонента за МСП на ЕФСИ). Сметната палата проучи дали Комисията е осигурила съгласуваност между тези три интервенции.

EFG е насочен към подобряване на достъпа на МСП до капитал в етапа на разширяването и растежа им, докато IFE e насочен към инвестиции в ранен етап. И двата съответни приложими регламента позволяват кръстосани инвестиции на различни етапи. Двата инструмента са замислени като два компонента на единен капиталов финансов инструмент на Съюза.

Със стартирането на капиталовия продукт за МСП към ЕФСИ в средата на 2016 г. (вж. приложение II) сложността е нараснала поради комбинацията от бюджетна гаранция и финансов инструмент плюс участието на Комисията, ЕИБ и ЕИФ.

За да се избегне припокриване на този нов продукт със съществуващия EFG, през 2016 г. Комисията е решила да пренасочи EFG основно към сделки с рисков капитал в участващи държави извън ЕС³⁷, които капиталовият продукт за МСП към ЕФСИ не може да обхване.

Наличието на три инструмента със сходни цели, управлявани от три различни служби в рамките на Комисията, означава увеличаване на усилията за управление, докладване и наблюдение. Съгласно различните правни разпоредби, най-малко на всеки две години е необходимо ЕИФ да изготвя отделни отчети за дейността за всеки един от инструментите.

Понастоящем отчитането на дейността на ЕИФ относно капиталовия продукт на ЕФСИ за МСП не дава достатъчна яснота за различните подкомпоненти и е трудно да се разкрие цялостна картина на структурата на комбинираните интервенции.

Сметната палата отбелязва, че Комисията е признала неефективността и припокриванията и е предложила силно опростена процедура за бъдещата програма InvestEU (2021 – 2027 г.). Предложението е вместо три инструмента (EFG, IFE и ЕФСИ) да има един единствен инструмент, предоставящ една бюджетна гаранция.

ЕИФ е основен инвеститор, но неговото управление на интервенциите на ЕС може да бъде рационализирано

От стартирането им в края на 90-те години на миналия век Комисията винаги е насочвала своите централно управлявани интервенции за рисков капитал чрез ЕИФ. Ето защо Комисията трябва да гарантира, че ЕИФ управлява по подходящ начин интервенциите на ЕС.

ЕИФ е важен участник

Средствата от публични инвеститори, набрани от сектора на рисков капитал в ЕС, са се удвоили в периода 2015 – 2016 г., като през 2018 г. все още надвишават нивото преди кризата през 2007 г. (вж. фигура 2). ЕИФ, който управлява все по-голям брой мандати (вж. точка 22), се е превърнал в един от най-големите участници на европейския пазар на рисков капитал. През 2018 г. само ЕИФ е подписал споразумения с фондове за рисков капитал, с които се ангажира да инвестира 1,4 млрд. евро, в това число 214 млн. евро от подпомаганите от ЕС инструменти. Сметната палата провери дали ЕИФ управлява ефикасно инструментите.

През 2018 г. ЕИФ е извършил проучване³⁸, което показва, че неговото участие се счита за важно, тъй като той играе роля на основен инвеститор и помага за привличането на частни инвеститори, като засилва доверието във фонда. Като цяло съответните управители на фондове считат, че участието на ЕИФ в инвестициите е нещо положително.

Повечето от отговорилите на нашето проучване управители на фондове за рисков капитал оценяват задълбочената комплексна проверка, извършвана от ЕИФ. Качеството ѝ се приема като „печат за одобрение“. Респондентите обаче също така заявяват, че процедурата на ЕИФ е формалистична и ориентирана към спазването на изисквания и че процедурата на фонда за одобрение на заявленията отнема твърде дълго време. Според проучването 45 % от управителите на фондове заявяват, че одобрението на дадено заявление от ЕИФ отнема повече от една година, а според 41 % то отнема от 6 месеца до една година. Повечето от респондентите (66 %) заявяват, че са контактували с трима до петима служители в ЕИФ по време на процедурата на одобрение на заявления, като някои от тях невинаги са били запознати с особеностите на национално равнище.

В оценката от 2015 г. на фонда на фондове беше подчертана антицикличната роля на ЕИФ за това да осигурява продължаващ достъп на иновативните стартиращи предприятия и МСП до капитал в периоди на икономически спад. Също така в оценката се посочва, че редица заинтересовани страни, особено фондове за рисков капитал, сдружения за рисков капитал и някои национални фондове на фондовете, са изразили виждането, че доминиращата роля на ЕИФ като основен инвеститор на европейския пазар на рисков капитал и като управляващ фонда на фондовете е породила въпроси, свързани с по-дългосрочната устойчивост.

Подпомаганите от ЕС инструменти се припокриват с други, управлявани от ЕИФ, вместо да ги допълват

ЕИФ е разработил политика за разпределяне на средства от различните мандати (т.e. политика за разпределяне на договорите). Сметната палата провери дали ЕИФ я е прилагал правилно предвид естеството на различните му мандати.

ЕИФ трябва да реши в кой фонд за рисков капитал да инвестира и в рамките на кой мандат. Съответната правна уредба и споразумения за делегиране на централно управляваните инструменти на ЕС или разрешават, или забраняват съвместна инвестиция с фондове по други мандати.

Съгласно инструмента ESU 1998 съвместните инвестиции с ЕИФ или с управлявани от ЕИФ механизми са били изрично забранени³⁹. Това е защото инструментът ESU 1998 е разработен така че да допълни управляваните от ЕИФ мандати, като обхване „онези МСП, които нито ЕИБ, нито ЕИФ могат да подпомагат поради техните законоустановени по-високо рискови критерии“⁴⁰.

Понятието за по-високо рискови критерии се повтаря за инструмента ESU 2001 и инструмента GIF, въпреки че са позволени съвместни инвестиции. В края на 2017 г. 30 % от фондовете за рисков капитал, подпомагани от тези инструменти, са имали съвместни инвестиции от други мандати на ЕИФ (основно от мандата на ЕИБ за рисковите капиталови ресурси⁴¹). Това показва, че избраните фондове не са били насочени към различен рисков сегмент от другите мандати на ЕИФ.

Правните основания, обхващащи EFG, IFE и ЕФСИ, вече не се позовават на понятието за по-високо рискови критерии. И в трите инструмента се посочва, че те следва да допълват финансовите инструменти, финансирани по линия на национални или регионални програми. Докато в правното основание за ЕФСИ изрично се насърчава също и допълване със съществуващите операции и дейности на ЕИБ, в правното основание за другите два инструмента не се казва нищо по отношение на този аспект.

В регламента за ЕФСИ се призовава за насоки относно комбинирането на употребата на инструменти от ЕС с финансиране от ЕИБ по линия на гаранцията на ЕС, за да се гарантира взаимно допълване. Комисията е издала насоки относно взаимното допълване между ЕФСИ и ЕСИФ. Липсват насоки относно съвместните инвестиции с други управлявани от ЕИФ мандати, напр. мандата на ЕИБ за рисковите капиталови ресурси.

Поради увеличението на мандатите по линия на ЕИФ, в извършената за Комисията междинна оценка на интервенциите по GIF се препоръчва ЕИФ да разработи политика за разпределяне на договорите⁴². EIF прилага такава политика от 2009 г. След няколко актуализации политиката е останала непроменена от края на 2011 г. до 2018 г., когато са извършени значителни промени.

В политиката за разпределяне на договорите, разработена през 2011 г., няма значително припокриване между различните мандати. Въпреки това по отношение на интервенцията по линия на GIF е имало съвместни инвестиции, т.е. ЕИФ е инвестирал средства от няколко други мандата в същия фонд за рисков капитал⁴³. В политиката за разпределяне от 2018 г. не са направени заключения за потенциално припокриване. Предвид предпочитанията на мандатите обаче (за конкретни сектори или определено ниво на изпълнение например) и техния географски фокус е налице припокриване между централно управляваните интервенции на ЕС и други мандати.

Въпреки че първоначалната политика (валидна до 2018 г.) е оставила решенията за разпределяне на договорите изцяло в обхвата на професионалната преценка на ЕИФ, новата политика включва критерии за количествена⁴⁴ и качествена оценка при вземането на решение кой мандат за кой фонд е най-подходящ. ЕИФ не предостави на Сметната палата доказателства за насоките, които дава на служителите за прилагане на тези критерии.

ЕИФ е изпробвал своята нова политика, като я е приложил за сделките, сключени през 2017 г. и 2018 г. Резултатите от тази проверка постфактум показват, че въз основа само на количествената оценка ЕИФ е могъл да използва за някои инвестиции, направени чрез използване на централно управляваните инвестиции на ЕС, други публични мандати, тъй като последните са получили еднакви или по-високи резултати в класирането от подпомаганите от ЕС. ЕИФ не предостави на Сметната палата подробни доказателства за начина, по който са били изчислени отделните оценки.

ЕИФ е изпитвал трудности с оттеглянето от подпомагани от ЕС фондове

Фондът за рисков капитал постига възвръщаемост, след като продаде (или се оттегли от) дадено дружество. Оттеглянето се осъществява чрез ППП на фондовия пазар или чрез продажба на дружеството на промишлен инвеститор (търговска продажба) или на друг фонд за рисков капитал, или на дружество за частно дялово участие. Когато дружество в даден портфейл престане да има стойност, отчетната му стойност се отписва съгласно приложимите счетоводни стандарти. Сметната палата разгледа стратегията за оттегляне на фондовете за постигане на максимална възвръщаемост от инвестициите. Освен това разгледахме стратегията за приключване на мандатите, които са обект на одита.

През 2018 г. трите основни възможности на европейския пазар за рисков капитал, по размер на средствата, са: i) търговски продажби — 35 %; ii) ППП — 22 %; (iii) отписване на активи — 12 %⁴⁵. Лицата, управляващи европейски фондове за рисков капитал, виждат съществуващите инвестиции и пазара на първично публично предлагане като своите най-големи предизвикателства⁴⁶.

Доклад на Start-up Europe Partnership през 2017 г. заключава, че едва 2 % от разрастващите се европейски предприятия стават публични и приблизително 15 % от общата набрана сума в Европа е събрана чрез първично публично предлагане […]. Това представлява проблем, защото освен че предоставя капитал за растеж, първичното публично предлагане предлага и възможности за оттегляне на фондовете за рисков капитал. Без оттегляне двигателят на рисковия капитал рискува да се „наводни“⁴⁷.

В таблица 3 е показан броят на оттеглянията и оставащите инвестиции за всички централно подпомагани от ЕС интервенции към 30 юни 2018 г.

Продължителността на един фонд е определена в споразумението за ограничено партньорство. ЕИФ се е сблъскал с трудности при прекратяването на два от мандатите на Комисията (ESU 1998 и ESU 2001), тъй като фондовете за рисков капитал не са били продали всички дружества в своите портфейли в рамките на жизнения им цикъл. При оценката на фондовете, в които да се инвестира в рамките на ESU 1998 и ESU 2001, ЕИФ е обърнал съвсем слабо внимание на капацитета на фондовете за управление на етапа на продажба на активите. Въпросът с оттеглянето е бил разгледан късно и двата първи инструмента (ESU 1998 и ESU 2001), срокът на които вече е бил изтекъл, е трябвало да бъдат удължени, за да се даде време на ЕИФ да намери начини за продажба на активите.

Източник: ЕСП въз основа на данни на ЕИФ.

Към средата на 2018 г. инструментът ESU 1998, чийто мандат е изтекъл през юли 2014 г., все още е участвал във фондове с текущи инвестиции в 12 дружества, което представлява 4 % от дружествата, в които е инвестирано. Аналогично, до средата на 2018 г. инструментът ESU 2001 е продължавал да участва във фондове с текущ дял в 98 дружества, което представлява 31 % от инвестициите.

Таксите на ЕИФ не са напълно прозрачни или не са разработени така, че да отговарят на целите на политиката

Комисията плаща на ЕИФ такси за управление за изпълнението на интервенциите на ЕС в рисков капитал от нейно име⁴⁸. Тя също така възстановява на ЕИФ някои от разходите, които се считат за допустими за прилагането на средствата от ЕС (други разходи за управление). Сметната палата провери дали платените от Комисията такси за управление са обосновани и дали изпълняват целите на политиката.

В споразуменията за делегиране таксите са определени на нива между 5,9 % и 8,5 % от интервенцията на ЕС. (Вж. таблица 4 за подробна информация относно праговете на таксите по интервенции).

Източник: ЕСП въз основа на споразуменията за делегиране.

Освен таксите за управление, които Комисията плаща на ЕИФ, такива такси се плащат и на управителите на фондовете за рисков капитал, подпомагани от ЕС. Тези такси обикновено представляват 2 % от годишно разпределената сума. Освен това стартирането на общоевропейския фонд на фондовете за рисков капитал добави още едно административно равнище (вж. точка 20). Управителят на всеки фонд на фондовете също начислява такси за управление, които могат да варират от 8 % до 12 % от приноса на ЕС, заделен за целия жизнен цикъл на фонда (често около 12 години).

Липса на прозрачност при обосновката на началната такса при стартиране на нова дейност

В споразуменията за делегиране между Комисията и ЕИФ е предвидено плащане, като част от административните такси, за започването на нова дейност в началото на периода на изпълнение (приложение III). Тези такси имат за цел да покрият: i) подготовката на поканата за заявяване на интерес (която включва подробните условия, както и изискванията за отчитане); ii) изграждането на вътрешните процеси и ИТ системи на ЕИФ, включително уебсайта; и iii) създаването на стандартизирана правна документация.

Предвид факта, че ЕИФ управлява подпомаганите от ЕС инструменти в продължение на 20 години, логично е да се очаква, че той е създал полезни взаимодействия и ноу-хау, които биха могли да доведат до икономии, особено в процеса на стартиране на нови инструменти. Това обаче не е така и началните такси, които Комисията плаща на ЕИФ, са нараствали във времето. По отношение на инструмента GIF Комисията е платила 0,3 млн. евро за начални такси (0,8 % от общите максимални такси). По отношение на по-новите инструменти началната такса е нараснала на 2,5 млн. евро за инструмента EFG (13 % от общия размер на максималните такси); 4,0 млн. евро за IFE (14 % от общия размер на максималните такси); и 5,0 млн. евро за капиталовия продукт на компонента за МСП на ЕФСИ (7 % от общия размер на максималните такси).

Комисията не събира информация относно действителните разходи на ЕИФ за започване на нова дейност. В специален доклад № 20/2017 относно инструментите за гарантиране на заеми Сметната палата коментира процеса на договаряне на таксите между Комисията и ЕИФ⁴⁹. Сметната палата установи, че заключенията в доклада са приложими и за инструментите за рисков капитал, по-конкретно констатацията, че Комисията не разполага с подробна информация относно действителните разходи на предишни схеми.

Насърчителните такси, свързани с политиката, не са изцяло съобразени с целта

Въведените насърчителни такси не стимулират развитието на европейски пазар на рисков капитал. Например на ЕИФ се плаща насърчителна такса за всеки договор, подписан с управител на фонд, като сумите варират в зависимост от това колко договора са подписани. Насърчителните такси обаче са структурирани по такъв начин, че няма връзка между тях и никоя от определените цели по отношение на броя на фондовете, в които ЕИФ следва да инвестира. Освен това Сметната палата забелязва, че тази такса не нараства прогресивно в съответствие с броя на подписаните договори. ЕИФ получава еднаква такса в инструментите GIF и EFG, а при инструмента IFE най-високите такси се плащат за първите четири подписани договора.

Насърчителните такси не са изцяло съобразени с постигането на установените за интервенциите цели. Например за EFG Комисията е определила като минимална цел подпомагането на най-малко 360 допустими за финансиране дружества. Тя обаче плаща на ЕИФ част от насърчителните такси, дори ако тази цел не е изпълнена (вж. таблица 2).

Насърчителните такси, свързани с политиката, не насърчават изцяло инвестициите в по-слабо развитите пазари на рисков капитал или сектори на дейност в ЕС. В инструментите ESU 1998/2001 няма стимул за ЕИФ да инвестира в нови пазари. В други инструменти има поне един стимул – въпреки че сумите са малки в сравнение с други видове стимули – но не се дава приоритет на по-слабо развитите пазари на рисков капитал.

Заключения и препоръки

ЕС участва на пазара на рисков капитал в продължение на две десетилетия. През това време Комисията силно е увеличила подкрепата си за този пазар. Предоставено е значително финансиране от ЕС за укрепване на пазара на рисков капитал в ЕС, но остават предизвикателства.

Оценка на интервенциите на ЕС

Сметната палата установи, че решенията за определяне на мащаба на интервенциите на ЕС не са били основани на достатъчно информация — или защото не е била извършена предварителна оценка или оценка на въздействието, или защото оценките са били изготвени, след като решението за бюджета вече е било взето. В анализа на недостига на финансиране липсват различни измерения, няма анализ на равнището на държавите членки, на секторите на дейност или на етапите на развитие на предприятията (вж. точки 29—36).

При разработването на бъдещи интервенции Комисията следва да извършва навременни и надеждни междинни и последващи оценки, като отчита извлечените поуки. Обикновено последващите оценки са били извършвани твърде рано, често дори преди приключването на програмите. Освен това в тези оценки липсва анализ въз основа на количествени данни и са пренебрегнати съпоставителните сценарии. Следователно въпреки 20-годишната история на подпомагане на рисковия капитал, досега Комисията е предоставила ограничени доказателства за постигнатото въздействие (вж. точки 37—46).

Комисията следва да подобри информационната база за своите решения. По-конкретно тя следва да:

1. извършва задълбочен анализ на случаите на неефективност на пазара или на неоптимални инвестиции на ниво ЕС, държави членки и сектори, както и анализ на различните етапи на развитие на предприятията, за да може да разпределя подходящи по обем финансови ресурси за интервенции в рисков капитал.

Срок на изпълнение: до подписването на споразуменията за делегиране с партньорите по изпълнението (края на 2022 г.).

За да подобри своите оценки, Комисията следва да:

2. осигури събирането на съответните данни, за да може оценителите да се съсредоточат върху ефективността на подпомагането, като използва съпоставителен анализ, когато е целесъобразно;
3. извърши ретроспективни оценки в определен момент след инвестиционния период за ESU 1998, ESU 2001 и GIF, за да може да се направи обосновано заключение относно въздействието на интервенциите.

Срок на изпълнение: възможно най-скоро, но най-късно до края на 2021 г.

Разработване на цялостна инвестиционна стратегия

Комисията не е въвела цялостна инвестиционна стратегия за развитие на общоевропейски пазар на рисков капитал. В интервенциите на ЕС не са приоритизирани по-слабо развитите пазари на рисков капитал или по-слабо развитите сектори на дейност. Пазарът на ЕС все още зависи до голяма степен от участието на публичния сектор и е налице ненужна сложност в резултат на използването на различни инструменти.

Интервенциите на Комисията на европейския пазар на рисков капитал се основават на подход, диктуван от търсенето. Според този подход, подпомагане се предоставя за проекти, съобразно техните качества, и не се отчита географското местоположение или секторът. Сметната палата обаче установи, че този подход определено благоприятства най-развитите пазари на рисков капитал, което води до концентрация на инвестициите. По този начин не се допринася изцяло за развитието на един общоевропейски пазар на рисков капитал (вж. точки 49—63).

Комисията не е определила за цел на своите интервенции постигането на висока възвръщаемост. В най-общ смисъл привличането на частни инвеститори, което е от основно значение за един устойчив пазар на рисков капитал, е възможно само ако инвестициите генерират висока възвръщаемост. Инструментът ESU 1998 е инвестирал 101 млн. евро, като е вписал обща нетна загуба в размер на 12 млн. евро от създаването си. Подобна картина може да се наблюдава в реализираните портфейли на инструментите ESU 2001 и GIF. Досега Комисията е предоставяла подкрепа само въз основа на принципа pari-passu, без да се отказва от част от своята възвръщаемост в полза на частните инвеститори и без да поема повече загуби (вж. точки 64—73).

За да развие общоевропейски пазар на рисков капитал, Комисията следва да:

1. предприеме конкретни и проактивни действия за насърчаване на инвестициите в по-слабо развитите пазари на рисков капитал и по-слабо развитите сектори на дейност.

Срок за изпълнение: навреме за подготовката на новия програмен период (края на 2020 г.).

За да намали зависимостта на пазара на рисков капитал на ЕС от участието на публичния сектор, Комисията следва да:

2. определи подходящи цели на ниво инструмент с оглед привличането на частни инвеститори, като отчита конкретните цели на политиката и развитието на различните местни пазари на рисков капитал и сектори на дейност;
3. проучи възможността за въвеждане на клаузи за постепенно оттегляне;
4. проучи използването на асиметрично разпределение на печалбите или асиметрично поделяне на риска, когато има висока неефективност на пазара, като в този случай Комисията ще трябва да отстъпи част от своята възвръщаемост на други инвеститори или да поеме първите загуби в случай на отрицателна възвръщаемост.

Срок на изпълнение: преди преговорите за новите споразумения за делегиране (края на 2022 т.)

Изпълнение на интервенциите на ЕС

ЕИФ се е превърнал в един от най-големите участници на европейския пазар на рисков капитал, като управлява все по-голям брой мандати. Извършваният от него процес на комплексна проверка е задълбочен, а качеството му е такова, че той често се приема като „печат за одобрение“. Въпреки това този процес често се разглежда като твърде дълъг и формалистичен и 45 % от управителите на фондове съобщават, че на ЕИФ е била необходима повече от една година за одобрението на дадено заявление. Също така през това време те е трябвало да работят с множество различни служители, които имат различна степен на познания относно техните случаи.

Централно управляваните интервенции на ЕС се припокриват с редица други публични интервенции, управлявани също от ЕИФ. Комисията е получавала недостатъчно информация относно това как ЕИФ решава в кой фонд за рисков капитал да инвестира и в рамките на кой мандат (вж. точки 86—95).

ЕИФ се е сблъскал с трудности при прекратяването на два от мандатите на Комисията, които е следвало да бъдат приключени (ESU 1998 и ESU 2001), тъй като фондовете за рисков капитал не са били продали всички дружества в своите портфейли в рамките на техния жизнен цикъл. Понеже на този проблем е обърнато внимание по-късно, двата инструмента, срокът на които вече е бил изтекъл, е трябвало да бъдат удължени, за да се даде време на ЕИФ да намери начини за продажба на активите (вж. точки 96—101).

Сметната палата установи, че Комисията е плащала значителни начални такси за стартирането на всеки нов инструмент. Не установихме икономии от полезни взаимодействия или ноу-хау, които ЕИФ трябва да е изградил за двете десетилетия, през които управлява инструменти, подпомагани от ЕС. Освен това Комисията не е била информирана за действителните разходи, извършвани от ЕИФ (вж. точки 105—107).

Таксите за стимулиране, свързани с политиката, не са изцяло съобразени с постигането на целите, определени за интервенциите, нито са разработени така, че изцяло да насърчават инвестициите в страни с по-слабо развити пазари на рисков капитал или в по-слабо развити сектори на дейност (вж. точки 108—110).

С цел повишаване на ефикасността, Комисията следва да изисква от ЕИФ да:

1. рационализира процеса на одобрение на проектите, като съкрати прилаганите понастоящем срокове;
2. следи за прилагането на политика за разпределение на договорите, която да осигурява допълване между интервенциите на ЕС и другите мандати, управлявани от ЕИФ;
3. следи за набелязването на достатъчно варианти за оттегляне, когато одобрява инвестиция в даден фонд.

Срок на изпълнение: навреме за преговорите по новите споразумения за делегиране (края на 2022 г.).

Таксите за управление, които Комисията плаща на ЕИФ, следва да:

4. представляват възстановяване на действителните начални разходи, извършени при стартирането на нови интервенции;
5. бъдат разработени така че да дават стимул за постигането на общите цели на интервенциите, по-конкретно развитието на европейски пазар на рисков капитал, и постепенно да се увеличават, след като бъдат постигнати договорените минимални междинни цели за изпълнение.

Срок на изпълнение: навреме за преговорите по новите споразумения за делегиране (края на 2022 г.).

Настоящият преглед беше приет от Одитен състав IV с ръководител Алекс Бренинкмайер — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 17 септември 2019 г.

За Сметната палата

Klaus-Heiner Lehne
Председател

Приложения

Приложение I — Обичайна структура на фонд за рисков капитал

Източник: Адаптирано от Наръчника за професионални стандарти — Invest Europe, 2018 г.

Приложение II — Капиталов продукт по компонента за МСП на ЕФСИ

През юни 2015 г. Парламентът одобри регламента за ЕФСИ с гаранция от ЕС в размер на 16 млрд. евро. Заедно с приноса на Групата на ЕИБ в размер на 5 млрд. евро това прави общо 21 млрд. евро. През декември 2017 г. Парламентът одобри увеличаване на гаранцията от ЕС с 10 млрд. евро на 26 млрд. евро. Групата на ЕИБ също увеличи приноса си с 2,5 млрд. евро на 7,5 млрд. евро. Общо са предвидени 33,5 млрд. евро. На фигура 9 е показано това развитие.

Източник: Доклад на ЕИБ/ЕИФ за 2017 г.

Общата сума от 33,5 млрд. евро е разпределена по два компонента: i) компонент за инфраструктура и иновации; ii) компонент за МСП. След увеличаването на гаранцията на ЕС за ЕФСИ, компонентът за МСП е увеличен с 5,5 млрд. евро на 10,5 млрд. евро, от които бюджетът на ЕС ще покрие 6,5 млрд. евро.

Капиталовият продукт на ЕФСИ за МСП е част от компонента за МСП. Той включва два подкомпонента. По подкомпонент 1 ЕИФ осигурява капиталови инвестиции във: i) фондове за рисков капитал за инвестиции в етап на разширяване и растеж; ii) фондове за рисков капитал за многоетапни инвестиции; iii) социално въздействие. Максималната гаранция от ЕС покрива 1 млрд. евро, а ликвидността се осигурява от ЕИБ. Освен това ЕИФ трябва да финансира 50 млн. евро на собствен риск.

Подкомпонент 2 представлява първостепенен транш за IFE. Заедно с първостепенния транш за ЕИБ той е добавен като допълнение към вече съществуващия инструмент IFE (програма „Хоризонт 2020“). На фигура 10 е представен преглед на капиталовия продукт по компонента за МСП на ЕФСИ преди увеличението на гаранцията на ЕС за ЕФСИ.

Източник: Координационен комитет на ЕФСИ SB/16/16.

Инвестиция от 100 евро по подкомпонент 1 би била финансирана с 95,2 евро от ЕИБ и гарантирана от ЕС и с 4,8 евро от собственото участие на ЕИФ. Рискът би бил поделен на принципа pari-passu в съотношение 4,8/95,2.

По отношение на компонент 2, всяка инвестиция се финансира според процента на траншовете. Ако вземем инвестиция от 100 евро, 45 евро биха били финансирани от подчинения транш от IFE, 26,5 евро от първостепенния транш от ЕИБ (гарантирани от бюджета на ЕС чрез капиталовия продукт по компонента за МСП на ЕФСИ) и 28,5 евро от първостепенния транш от ЕИФ. Инструментът IFE би покрил загуба до 45 евро; загубата над този праг би била понесена pari-passu от бюджета на ЕС и от първостепенния транш на ЕИФ в съотношение 26,5/28,5.

В резултат на увеличаването на гаранцията на ЕС за ЕФСИ Управителният съвет на ЕФСИ е решил да увеличи гаранцията от ЕС за капиталовия продукт по компонента за МСП на ЕФСИ с 1, 050 млрд. евро на 2, 320 млрд. евро през октомври 2018 г. От тях 950 млн. евро са предназначени за подкомпонент 1 и 100 млн. евро за подкомпонент 2.

Благодарение на механизмите за поделяне на риска, показани на фигура 10, от ЕИФ ще се изисква да инвестира съвместно допълнително 47 млн. евро (4,8 %) в подкомпонент 1. Допълнително увеличение на гаранцията от ЕС за подкомпонент 2 от ЕФСИ в размер на 100 млн. евро означава и увеличение на приноса на ЕС по IFE със 170 млн. евро и на първостепенния транш от ЕИФ със 108 млн. евро.

Общият инвестиционен капацитет от 2, 068 млрд. евро, както е показано на фигура 10, ще се увеличи с 1, 375 млрд. евро на 3, 443 млрд. евро. Тази цифра включва 2, 948 млрд. евро от централно управляваните програми и 495 млн. евро от траншовете на ЕИФ, представляващи собствен риск.

Планираното увеличение е наложило допълнително изменение на споразумението за делегиране на ЕФСИ, което не е било подписано до средата на декември 2018 г.

Приложение III — Състав на таксите за управление, които Комисията плаща на ЕИФ, по инструменти

Източник: ЕСП въз основа на споразуменията за делегиране.

Акроними и съкращения

CIP: Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации

COSME: Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия

EFG: Капиталов механизъм за растеж

ЕФСИ: Европейски фонд за стратегически инвестиции

Капиталов продукт по компонента за МСП на ЕФСИ: Капиталов продукт за малки и средни предприятия към Европейския фонд за стратегически инвестиции (приложение II)

ЕИБ: Европейска инвестиционна банка

ЕИФ: Европейски инвестиционен фонд

ESU 1998: Европейски механизъм за подкрепа на стартиращи технологични предприятия за многогодишния период на планиране, започващ през 1998 г.

ESU 2001: Европейски механизъм за подкрепа на стартиращи технологични предприятия за многогодишния период на планиране, започващ през 2001 г.

G&E: Инициатива за растеж и заетост

БВП: Брутен вътрешен продукт

GIF: Механизъм за висок растеж и иновации на МСП

IFE: Капиталов механизъм по InnovFin за ранни етапи

InvestEU: Проект на програма за многогодишния период на планиране 2021 – 2027 г.

ППП: Първично публично предлагане

MAP: Многогодишна програма за предприятия и предприемачество

МСП: Малки и средни предприятия

РК: Рисков капитал

Речник на термините

Бюджетна гаранция: Правно задължение за гарантиране на инвестициите, извършени от финансови партньори, чрез предоставяне на средства от бюджета на ЕС с цел при определени обстоятелства да се изпълни задължението за плащане по подпомаганата програма на ЕС.

Централно управлявана интервенция: Инвестиция, финансирана или гарантирана от бюджета на ЕС и управлявана от Комисията.

Основен инвеститор: Доверен инвеститор, който изкупува значителен дял от даден фонд за рисков капитал. Ролята на тези инвеститори е важна, поради факта, че те гарантират изкупуването на определена част и стимулират търсенето, като създават доверие в инвестицията.

Предварителна оценка: Оценка, която се извършва преди осъществяването на дадена интервенция, като се вземат предвид например нуждите, мащаба по отношение на недостига на финансиране, добавената стойност от ЕС и потенциалните полезни взаимодействия с други финансови инструменти.

Финансов инструмент: Финансово подпомагане от бюджета на ЕС, което може да бъде под формата на капиталови или квазикапиталови инвестиции, заеми или гаранции или други инструменти за поделяне на риска.

Фонд на фондовете: Обединен инвестиционен фонд, който инвестира в други фондове, а не извършва пряка инвестиция.

Първично публично предлагане: Процесът на пускане в продажба или разпространение на акциите на дадено дружество за първи път.

Оценка на въздействието: Събиране и анализ на информация, за да се определят вероятните предимства и недостатъци на планираните действия, за целите на вземането на решение.

Pari passu: Принципът, съгласно който всички инвеститори инвестират при едни и същи условия и се ползват от едни и същи права.

Дялово участие: Инвестиция в частно дружество, чиито акции не се търгуват на регулиран пазар, в замяна на средносрочен до дългосрочен дял, който впоследствие се продава. Вливането на капитал действа като финансиране за започване на дейност или за развитие.

Държавна помощ: Пряка или непряка държавна помощ за дружество или организация, която му дава предимство пред неговите конкуренти. ЕС има правила за държавната помощ с цел предотвратяване на нарушаването на единния пазар. Комисията следи за спазването на тези правила.

Рисков капитал: Инвестирани средства срещу дял в стартиращи или иновативни предприятия, които носят значителен елемент на риск и се нуждаят от експертна помощ за разрастването на тяхната дейност.

Фонд за рисков капитал: Инвестиционен фонд, който управлява средства от професионални инвеститори, желаещи да инвестират в малки и средни предприятия с голям потенциал за растеж.

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав IV, специализиран в областта на пазарната регулация и конкурентоспособната икономика, с ръководител Alex Brenninkmeijer – член на ЕСП. Одитът беше осъществен под ръководството на члена на Европейската сметна палата Baudilio Tomé Muguruza, подпомогнат от Daniel Costa de Magalhães — началник на кабинета, Ignacio García de Parada — аташе в кабинета, и Simon Dennett — анализатор; Ioanna Metaxopoulou — директор в Одитен състав IV; Marion Colonerus — главен ръководител; Helmut Kern — ръководител на задача. Одитният екип включва Christian Detry, Ezio Guglielmi и Natalie Hagmayer. Hannah Critoph осигури езикова помощ.

От ляво на дясно: Daniel Costa de Magalhães, Christian Detry, Baudilio Tomé Muguruza, Ignacio García de Parada, Ioanna Metaxopoulou, Helmut Kern, Ezio Guglielmi.

Бележки

¹ Съобщение от Комисията „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“, (COM (2010) 2020 final от 3.3.2010 г.).

² http://www.eif.org/what_we_do/equity/venture/index.htm

³ Комисията действа в сътрудничество с държавите членки.

⁴ Проблеми, свързани с двойно данъчно облагане, административни пречки от данъчен характер, несигурност на данъчното третиране.

⁵ https://www.investeurope.eu/policy/key‐topics/investor‐regulation/insurance/
https://www.investeurope.eu/policy/key‐topics/investor‐regulation/capital‐requirements‐forbanks/

⁶ Включително ЕИФ и ЕИБ.

⁷ За целите на този доклад централно управлявани интервенции на ЕС са финансовите инструменти (ESU 1998, ESU 2001, GIF, IFE и EFG) и бюджетната гаранция за капиталовия продукт на компонента на ЕФСИ за МСП, както се споменава в таблица 1.

⁸ 98/347/ЕО: Решение на Съвета от 19 май 1998 г. относно мерките за финансова помощ за малките и средните предприятия (МСП), които са иновационни и създават работни места — инициативата за растеж и заетост (ОВ L 155, 29.5.1998 г., стр. 43).

⁹ 2000/819/ЕО: Решение на Съвета от 20 декември 2000 г. относно многогодишна програма за предприятия и предприемачество, и по-специално за малките и средните предприятия (МСП) (2001—2005 г.) (OВ L 333, 29.12.2000 г., стр. 84).

¹⁰ Решение № 1639/2006/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 2006 г. за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.) (ОВ L 310, 9.11.2006 г., стр. 15).

¹¹ Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и Съвета от 11.12.2013 г. за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решение № 1639/2006/ЕО (Регламент за COSME (OВ L 347 от 20.12.2013 г.).

¹² Тази сума представлява разпределените бюджетни средства към 31 декември 2018 г. Бюджетните средства може да са се променили предвид факта, че EFG e част от общ бюджетен ред съгласно регламента за COSME.

¹³ Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO [Регламент за „Хоризонт 2020“] (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 104).

¹⁴ Регламент (ЕС) 2015/1017 на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2015 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси и Европейския портал за инвестиционни проекти и за изменение на регламенти (ЕС) № 1291/2013 и (ЕС) № 1316/2013 — Европейски фонд за стратегически инвестиции [Регламент за ЕФСИ] (ОВ L 169, 1.7.2015 г., стр. 1). Приет през 2015 г., този регламент не обхваща целия период 2014 – 2020 г.

¹⁵ ЕФСИ е изменил ролята на ЕИФ, като договорно го е задължил да осигурява финансиране за двата подкомпонента на капиталовия продукт за МСП на ЕФСИ (вж. приложение II).

¹⁶ ЕСП публикува становище относно ЕФСИ: „Становище № 2/2016: ЕФСИ – ранно предложение за разширяване на обхвата и удължаване на срока на действие“ и Специален доклад № 3/2019 „Европейски фонд за стратегически инвестиции – необходими са действия за постигане на пълен успех“.

¹⁷ Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на програмата InvestEU (COM(2018) 439 final от 6.6.2018 г.).

¹⁸ http://www.eif.org/who_we_are/index.htm

¹⁹ Invest Europe е сдружение, представляващо европейските сектори на дялово участие, рисков капитал и инфраструктура, както и техните инвеститори.

²⁰ Доклад Science for Policy Report („Наука в подкрепа на политиката“) на Съвместния изследователски център „Improving access to finance: which schemes best support the emergence of high-growth innovative enterprises?“ („Подобряване на достъпа до финансиране: кои схеми подпомагат най-добре появата на иновативни предприятия с голям растеж“), стр. 12.

²¹ Приложение A към доклада от 2011 г., изготвено от Economisti Associati srl в сътрудничество с EIM Business & Policy Research, Evaluation Partnership, Centre for Strategy and Evaluation Services и Centre for European Studies, стр. A.13.

²² Становище на ЕСП № 2/2016 „ЕФСИ – ранно предложение за разширяване на обхвата и удължаване на срока на действие“, точка 26, и специален доклад № 3/2019 на ЕСП „Европейски фонд за стратегически инвестиции – необходими са действия за постигане на пълен успех“, точка 17.

²³ Оксфордски научноизследователски център за стратегии и оценки, „Assessing the Potential for EU Investment in Venture Capital and Other Risk Capital Fund of Funds“ („Оценка на потенциала на ЕС за инвестиране в рисков капитал и други фондове на фондовете за рисков капитал“), октомври 2015 г.

²⁴ Доклад от 2011 г., изготвен от Economisti Associati srl в сътрудничество с EIM Business & Policy Research, Evaluation Partnership, Centre for Strategy and Evaluation Services и Centre for European Studies.

²⁵ Проект VICO, „Final Report Summary – Financing Entrepreneurial Ventures in Europe: Impact on innovation, employment growth, and competitiveness“ („Резюме на окончателен доклад – Финансиране на предприемачески начинания в Европа: въздействие върху иновациите, ръста на заетостта и конкурентоспособността“), септември 2011 г. (https://cordis.europa.eu/project/rcn/88431/reporting/en).

²⁶ Работен документ на ЕИФ 2016/34 (Helmut Kraemer-Eis, Simone Signore, Dario Prencipe), „The impact of EIF on the Venture Capital ecosystem“ („Въздействието на ЕИФ върху екосистемата, свързана с рисковия капитал“), том I от изданието The European venture capital landscape: an EIF perspective („Европейската среда за рисков капитал: гледната точка на ЕИФ“), 2016 г.

²⁷ Европейска комисия, „Independent Evaluation of the EFSI Regulation. Final Report“ („Независима оценка на регламента за ЕФСИ. Окончателен доклад)“, юни 2018 г., стр. 140.

²⁸ Работен документ на ЕИФ 2018/48, „EIF VC Survey 2018 – Fund managers' market sentiment and views on public intervention“ („Изследване на ЕИФ относно рисковия капитал през 2018 г. – Пазарно усещане на управителите на фондове и виждания относно публичната интервенция“), април 2018 г.

²⁹ Индекс за привлекателност на държавите по отношение на рисковия капитал и дяловото участие (https://blog.iese.edu/vcpeindex/).

³⁰ Класификация на етапите на инвестиране, използвана от ЕИФ при закупуването на мажоритарен или контролен дял на дадено дружество, обикновено в напреднал етап на развитие, като например растеж или разрастване.

³¹ Работен документ на Комисията, Оценка на въздействието, SWD(2018) 314 final от 6.6.2018 г.

³² Член 209 от Регламент (ЕС, Евратом) № 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (OB L 193, 30.07.2018 г., стр. 1).

³³ Предварителна оценка на Комисията, „Financial instrument facilities supporting access to risk finance for research and innovation in Horizon 2020“ („Механизми на финансовите инструменти в подкрепа на достъпа до рисково финансиране за научни изследвания и иновации в програмата „Хоризонт 2020“), 2013 г.

³⁴ Според финансовите отчети на инструментите за 2017 г. стойността на дружествата, които все още са в портфейла на фондовете, подпомагани от ESU 2001 и GIF (нереализирани печалби), възлиза съответно на 97 млн. евро и 79 млн. евро.

³⁵ Насоки на Комисията относно държавната помощ за насърчаване на инвестиции в рисково финансиране (2014/C 19/04), точки 108 и 109.

³⁶ Член 21, параграф 13 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (OВ L 187, 26.06.2014 г., стр. 1).

³⁷ Програмата COSME е отворена за участници от трети държави, които трябва да договорят правилата с Комисията.

³⁸ Работен документ на ЕИФ 2018/51, „EIF venture capital Survey 2018 – Fund managers' perception of EIF's Value Added“ („Изследване на ЕИФ относно рисковия капитал през 2018 г. – възприемане на управителите на фондове за добавената стойност на ЕИФ“), септември 2018 г.

³⁹ Макар и забранени, Сметната палата установи една съвместна инвестиция, използваща собствените ресурси на ЕИФ.

⁴⁰ Европейска комисия, Предложение за решение на Съвета относно мерките за финансова помощ за малките и средните предприятия, които са иновационни и създават работни места (COM(1998) 26 окончателен от 21.1.1998 г.).

⁴¹ ЕИБ е дала мандат на ЕИФ да инвестира 9,5 млрд. евро в капацитет за поемане на риск за подпомагане на технологии и промишлени иновации. С мандата за рисковите капиталови ресурси ЕИБ цели да намали на ранен етап средните пазарни средства, които са насочени конкретно върху Европа.

⁴² ГД „Предприятия и промишленост“ на Европейската комисия (GHK и Technopolis), „Interim evaluation of the Entrepreneurship and Innovation Programme“ („Междинна оценка на Програмата за предприемачество и иновации“), 2009 г., стр. IV.

⁴³ ЕИФ е използвал средства от други мандати за 41 % от подпомаганите от GIF фондове за рисков капитал.

⁴⁴ Изготвя се класиране въз основа например на стратегията на фонда за рисков капитал, секторите или етапите, в които той желае да инвестира, или неговия географски фокус. Съществуват и критерии за елиминация, като например критерият „лица, управляващи фондове за пръв път“, тъй като някои от мандатите извън ЕС не позволяват управители на фондове за пръв път.

⁴⁵ Invest Europe, 2018 г., European Private Equity Activity Report. Сред другите начини за оттегляне са изплащането на преференциални дялове, продажбата на друго дружество за дялово участие, продажбата на финансова институция, обратното изкупуване от ръководството/собственика и други средства.

⁴⁶ Работен документ на ЕИФ 2018/48 (Helmut Kraemer-Eis, Antonia Botsari, Salome Gvetadze, Frank Lang), EIF venture capital Survey 2018: „Fund managers’ market sentiment and views on public intervention“ („Изследване на ЕИФ относно рисковия капитал през 2018 г. – Пазарното усещане на управителите на фондове и виждания относно публичната интервенция“), 2018 г.

⁴⁷ Европейско партньорство за стартиращи предприятия (Start-up Europe Partnership), SEP Monitor: Scale-up report (Доклад относно разрастващите се предприятия), юни 2017 г.

⁴⁸ Комисията също така плаща такси на ЕИБ за гаранцията за рисков капитал, свързана с ЕФСИ.

⁴⁹ Специален доклад № 20/2017 на ЕСП „Финансираните от ЕС инструменти за гарантиране на заеми – постигнати са положителни резултати, но е необходимо по-добро определяне на бенефициентите и координиране с националните схеми“.

⁵⁰ InvestEurope, 2018 г. Европейска дейност за частни инвестиции. https://www.investeurope.eu/media/811517/invest-europe-2018-european-private-equity-activity.pdf.

⁵¹ Marco Buti and Philipp Mohl: Lacklustre investment in the Eurozone: Is there a puzzle? („Незначителните инвестиции в еврозоната: Има ли неизяснени въпроси?“) Vox, юни 2014 г. https://voxeu.org/article/raising-investment-eurozone

⁵² Marco Buti: Lacklustre investment in the Eurozone: The policy response („Незначителните инвестиции в еврозоната: Политическа реакция“) Vox, декември 2014 г. https://voxeu.org/article/lacklustre-investment-eurozone-policy-response

⁵³ Bergljot B. Barkbu, Pelin Berkmen, Pavel Lukyantsau, Sergejs Saksonovs и Hanni Schoelermann: Investment in the Euro Area: Why Has It Been Weak? („Инвестиции в еврозоната: Защо са слаби?“) Работен документ на МВФ № 15/32, 19 февруари 2015 г. https://www.imf.org/en/Publications/WP/Issues/2016/12/31/Investment-in-the-Euro-Area-Why-Has-It-Been-Weak-42717

⁵⁴ ЕИБ: Инвестиции и финансиране на инвестиции в Европа през 2013 г., 14 ноември 2013 г. https://www.eib.org/en/infocentre/publications/all/investment-and-investment-finance-in-europe.htm

⁵⁵ ESRI: Достъп до външно финансиране и стабилен растеж. Проучване на контекста във връзка с Доклада за европейската конкурентоспособност за 2014 г., май 2014 г. https://www.google.be/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=2&ved=2ahUKEwjY_475pujeAhVQKuwKHTn6AI4QFjABegQIAxAC&url=https%3A%2F%2Fec.europa.eu%2Fdocsroom%2Fdocuments%2F8786%2Fattachments%2F1%2Ftranslations%2Fen%2Frenditions%2Fpdf&usg=AOvVaw2SPzw1L4aRoQVrA_MZ19Y8

⁵⁶ Florencio Lopez de Silanes Molina, Joseph McCahery, Dirk Schoenmaker и Dragana Stanisic: The European Capital Markets Study. Estimating the Financing Gaps of SMEs. (Проучване на европейските капиталови пазари. Оценяване на недостига на финансиране за МСП.) Доклад, финансиран от Министерството на финансите на Нидерландия и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), юли 2015 г. https://web.archive.org/web/20161213054417/http:/www.dsf.nl/wp-content/uploads/2015/09/European-Capital-Markets-Study_2015_FINAL-15-7.pdf

График

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2019 г.

© Европейски съюз, 2019 г.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

За контакт с представители на ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

За да намерите информация за ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.