Подкрепа от ЕС за въгледобивните региони Ограничен фокус върху социално-икономическия и енергийния преход

Кратко изложение

I Десетилетия наред въглищата са ключов енергиен източник в ЕС. Намаляването на производството на въглища е довело до значителен спад на броя на лицата, заети в този сектор, предимно преди 2000 г. Зеленият пакт на ЕС определя прекратяването на използването на въглища за производство на електроенергия като фактор от първостепенна важност за постигането на целите на ЕС в областта на климата до 2030 г. и на целите за неутралност по отношение на климата до 2050 г.

II Одитът на ЕСП разгледа дали подкрепата от ЕС действително е допринесла за социално-икономическия и енергийния преход в регионите в ЕС, където въгледобивната промишленост е в упадък. Одитът на ЕСП обхвана извадка от седем региона в ЕС и средства от ЕС на стойност над 12,5 млрд. евро, предоставени до средата на 2021 г. по финансовата рамка за периода 2014—2020 г. ЕСП очаква одитните ѝ констатации и препоръки да допринесат за икономически ефективното прилагане на Фонда за справедлив преход, който цели да облекчи социално-икономическото и екологичното въздействие на прехода към неутралност по отношение на климата, в т.ч. към прекратяване на използването на въглищата.

III ЕСП заключи, че подкрепата от ЕС за въгледобивните региони е имала недостатъчна насоченост и въздействие върху създаването на работни места и върху енергийния преход, както и че, въпреки цялостния напредък, въглищата остават значителен източник на емисии на парникови газове в някои държави членки.

IV За съкратените работници ситуацията на пазара на труда в общ план е била положителна в повечето региони, включени в обхвата на одита на ЕСП. На съкратените миньори са били предоставени курсове за преквалификация, финансирани от Европейския социален фонд, но липсват данни относно тяхното участие. Броят работни места, създадени пряко чрез инвестиции по линия на Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), е относително малък, особено в сравнение с общия брой безработни лица в тези региони. ЕСП отчете, че в повечето региони от извадката финансираните проекти не са имали значително въздействие върху икономиите на енергия или върху производствения капацитет за възобновяема енергия.

V От 2018 г. насам Комисията е предлагала различни видове експертен опит на въгледобивните региони. ЕС също така е създал Фонда за справедлив преход на стойност 19,3 млрд. евро, но не е оценил размера на нуждите от финансиране. ЕСП откри предизвикателства за държавите членки при използването на наличното финансиране за подкрепа на ефективния преход в рамките на установения график. Те пораждат риск средствата, предназначени за облекчаване на социално-икономическите разходи и разходите за околна среда от прехода, да бъдат изразходвани без преходът действително да се осъществи. Този риск е нараснал след нашествието на Русия в Украйна през 2022 г.

VI ЕСП отчете, че емисиите на въглероден диоксид от горене на въглища значително са намалели, но че местните въглища понякога са били заменяни от внос или от други изкопаеми горива. Докладването на емисии на метан от закрити или изоставени мини не е било достатъчно надеждно. Предложение на Комисията, публикувано през декември 2021 г., цели да преодолее този проблем. Използването на метан от закрити или изоставени мини за енергийни цели е несъществено в държавите членки, включени в одита, с изключение на Германия.

VII ЕСП препоръчва на Комисията:

1. да провери дали Фондът за справедлив преход се използва ефективно и ефикасно за облекчаване на социално-икономическото въздействие на прехода на въгледобивните региони и на регионите с висок въглероден интензитет към неутралност по отношение на климата; и
2. да сподели примери за добри практики за измерването и управлението на емисии на метан от закрити или изоставени въглищни мини.

Въведение

Упадъкът на въгледобивния сектор и въздействието му върху енергийните доставки и заетостта

01 Въглищата са имали най-големият отделен дял като източник за производство на електроенергия и топлинна енергия до 2013 г., когато енергията от възобновяеми източници заема първото място (вж. фигура 1). През 2020 г. въглищата все още са източник на почти 14 % от електроенергията и получената топлинна енергия, произведени в ЕС¹.

02 Съществуват два основни вида въглища: кафяви въглища (включващи лигнит) и антрацитни и черни въглища (включващи въглища за топлоцентрали, коксови въглища и антрацитни въглища). Лигнитът се добива основно в надземни мини (също наричани открити въгледобивни рудници), а антрацитните въглища се добиват основно под земята. Фигура 2 показва развитието на производството и употребата на въглища от 1990 г. насам. Лигнитът се произвежда и използва в рамките на ЕС, а вносът е пренебрежим.

03 Използването на антрацитни въглища в 27-те държави – членки на ЕС, е намаляло от 390 млн. тона през 1990 г. на 144 млн. тона през 2020 г. През 2020 г. 61 % от използваните в ЕС антрацитни въглища са били внесени, като почти 54 % от тях са внесени от Русия. Приложението съдържа информация относно производството и консумацията на въглища за всяка държава членка през 2010 г., 2015 г. и 2020 г.

04 Според проучване от 2021 г.² през 2018 г. 76 % от въглищата, използвани в ЕС, са били използвани за електроенергия и отопление, а 24 % — за производство на електроенергия и суровини в промишлеността (предимно в железодобивната и стоманодобивната промишленост).

05 Намаляването на производството на въглища е довело до значителен спад на броя лица, заети във въгледобивния сектор (вж. примери в таблица 1). Най-големите съкращения в броя на работната сила са били преди 2000 г. Според проучване от 2021 г.³ през 2018 г. около 159 000 души са били заети директно във въгледобива, 49 000 в електроцентрали на въглища и приблизително още 130 000 във веригата на доставките. През тази година служителите във въгледобивния сектор са възлизали на по-малко от 0,2 % от икономически активното население на ЕС.

06 В проучване на Комисията от 2021 г.⁴ се посочва, че закриванията на въглищни мини са били резултат от разнообразни фактори: неефективното и скъпо производство на въглища, сравнително евтините вносни антрацитни въглища и нарастващата нестабилност на цените на коксовите въглища на международните пазари. В проучването също така се изчислява, че около 86 000 работни места във въгледобива, представляващи повече от половината от общия брой работни места в този сектор, са били изложени на висок риск от загуба след 2020 г. поради потенциалното закриване на неконкурентоспособните мини.

Отрицателно въздействие на добива и горенето на въглища върху здравето, околната среда и климата

07 Добивът и горенето на въглища оказват значително отрицателно въздействие върху здравето, околната среда и климата. В проучване от 2018 г.⁵ се заключава, че има еднозначни доказателства за връзката между въгледобива и широк спектър от болести при хора, живеещи в близост до въгледобивни дейности.

08 Горенето на въглища оказва негативно въздействие върху качеството на въздуха на много места в ЕС. Според Европейската агенция за околната среда фините прахови частици (PM_2,5) са довели до над 300 000 случая на преждевременна смърт през 2019 г. в ЕС⁶. Жилищни бойлери и печки на твърди горива, включително въглища, представляват основният източник на тези емисии, причина за повече от половината от всички емисии на PM_2,5 през 2019 г.⁷

09 Според годишната инвентаризация на емисиите на парникови газове в ЕС⁸, която също така включва Обединеното кралство и Исландия, горенето на въглища е било източник на 15 % от емисиите на парникови газове през 2019 г. (с изключение на емисиите и поглътителите от земеползване, промени в земеползването и горското стопанство, както и емисиите от международното въздухоплаване). Въгледобивът, особено в подземни мини, също така води до емисии на метан, които, ако не бъдат намалени, продължават дори след като мините бъдат закрити, макар и в по-малки количества. Емисиите на метан от въгледобив и от закрити мини се изчисляват на 0,7 % от общите емисии на парникови газове от 4067 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид през 2019 г⁹.

10 Потенциалното отрицателно въздействие на въгледобива върху околната среда е свързано с унищожение на земята и местообитанията, замърсяване на водите и подземните води, ерозия на почвата и химическо и прахово замърсяване. Горенето на въглища също така произвежда големи количества твърди отпадъци, съдържащи замърсители като живак, уран, торий, арсен и други тежки метали.

Намаляваща държавна помощ за въгледобивния сектор

11 Държавна помощ означава пряко или непряко държавно подпомагане за дружество или организация, което му дава предимство пред неговите конкуренти. Специфичните за сектора правила за периода 2003—2010 г.¹⁰ са позволили на въгледобивната промишленост да бъде предоставяна държавна помощ за обезпечаване на енергийните доставки в ЕС. Според проучване от 2014 г.¹¹ 87 млрд. евро държавна помощ са били изплатени на производителите на антрацитни и черни въглища в ЕС през периода 2000—2012 г.

12 През 2010 г. Съветът е приел преходни правила за въгледобивния сектор за улесняване на закриването на неконкурентоспособните въглищни мини през периода 2011—2027 г¹². Според това Решение на Съвета държавната помощ се счита за съвместима с правилното функциониране на вътрешния пазар, ако покрива:

• текущите производствени загуби от въгледобивни производствени единици („помощ за закриване“) до 2018 г., при условие че подпомаганите мини бъдат закрити до края на 2018 г.;
• разходите по закриването на въгледобивните производствени единици („извънредни разходи“), които са възникнали в миналото или ще възникнат до 2027 г. Видовете разходи, които могат да бъдат подпомогнати от такава държавна помощ, включват социални обезщетения за съкратени или пенсионирани работници, както и разходи, свързани с трансформирането или преустройството на въгледобивни обекти.

13 От 2011 г. насам Комисията е публикувала 21 решения, засягащи 10 държави членки, във връзка със спазването на правилата за държавна помощ съгласно Решението на Съвета от 2010 г. Комисията е информирала ЕСП, че почти 19,3 млрд. евро държавна помощ са били изплатени на въгледобивни предприятия в осем държави членки за периода 2011—2020 г.

Все по-амбициозна програма за климата на ЕС

14 През 2015 г. Парижкото споразумение определя световна цел за смекчаване на последиците от изменението на климата, с която се стреми да се ограничи глобалното затопляне до „значително под“ 2 C и за продължаване на усилията то да се ограничи до 1,5 C. ЕС и неговите държави членки ратифицират Споразумението през 2016 г. През 2019 г. Комисията публикува своето съобщение относно Европейския зелен пакт, насочено към превръщането на ЕС „в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика“. Зеленият пакт определя прекратяването на употребата на въглища като ключово за постигането на целите в областта на климата за 2030 г. и на неутралност по отношение на климата до 2050 г.

15 През 2021 г. ЕС прие своя Европейски закон за климата, с който се установява обвързваща цел на ЕС за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. В него също така се определя междинна цел за намаляване на нетните емисии с поне 55 % до 2030 г. (спрямо равнището през 1990 г.)¹³.

16 След нашествието на Русия в Украйна през февруари 2022 г. Комисията приема, че в краткосрочен план държавите може да имат нужда да увеличат използването на въглища, преди да преминат към възобновяеми източници на енергия, за да се избегне зависимостта от природен газ, при условие че целите в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. се спазват. Комисията също така е заявила, че ЕС следва да ускори прехода си към възобновяеми източници на енергия¹⁴.

Средства от ЕС за въгледобивните региони

17 Производството на въглища в ЕС е концентрирано в конкретни региони в държавите членки. През 2018 г. въглищата все още са активно добивани в 29 региона от ниво 2 по номенклатурата на териториалните единици за статистически цели (NUTS 2) в 11 държави от ЕС (вж. фигура 3).

18 въгледобивните региони имат различни характеристики.

• В някои региони въгледобивната промишленост обхваща големи географски области (като например Астурия в Испания и Силезия в Полша). В други е по-съсредоточена в по-малки области (напр. Паленсия и Леон в Испания и микрорегионът на долина Жиу в Румъния)
• Някои въгледобивни региони се намират във или близо до застроени зони, а други — в по-отдалечени селски райони.
• В някои въгледобивни региони въгледобивът, често пряко свързан с производството на електричество и топлинна енергия, е основната икономическа дейност, докато в други той е част от по-разнообразни отрасли на промишлеността.
• Част от тези региони, благодарение на географските или социално-икономическите си характеристики, имат значителен потенциал за експлоатация на възобновяеми източници на енергия¹⁵.

19 До скорошното въвеждане на Фонда за справедлив преход (вж. точка ‎45) ЕС не е разполагал с конкретна програма за финансиране, насочена към бившите или настоящи въгледобивни региони. За да могат социално-икономическият и енергийният преход да постигнат целите в областта на климата и да преодолеят последиците от закривания на мини, държавите членки и регионите имат достъп, в допълнение към националното и регионалното си финансиране, до ресурси, налични по линия на следните европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове):

• Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) с бюджетно разпределение в размер на 228 млрд. евро за периода 2014—2020 г., насочен към подобряване на социално-икономическото сближаване в ЕС посредством намаляване на различията между регионите. Сред ключовите подкрепяни области са иновациите и научните изследвания, програмата в областта на цифровите технологии, малките и средните предприятия и нисковъглеродната икономика.
• Европейския социален фонд (ЕСФ) с бюджетно разпределение в размер на 100 млрд. евро за периода 2014—2020 г. за насърчаване на устойчива и качествена заетост и трудова мобилност.
• Кохезионния фонд с бюджетно разпределение в размер на 61 млрд. евро за периода 2014—2020 г., предназначен за намаляване на социално-икономическите различия и за насърчаване на устойчиво развитие в 15 държави членки. Фондът финансира подобряването на трансевропейските транспортни мрежи и проекти в обхвата на приоритетите на ЕС в областта на околната среда.

20 Основните стратегически документи на държавите членки за използването на тези фондове са споразуменията за партньорство и оперативните програми. Някои от оперативните програми се управляват централно в държавите членки, докато други се управляват регионално. Комисията предоставя насоки, одобрява тези планови документи и наблюдава прилагането им. Регионалните и националните органи са отговорни за планирането и изпълнението на социално-икономическия и енергийния преход във въгледобивните региони, както и за използването на ЕСИ фондовете за тази цел.

21 Данните, получени от седемте региона, включени в обхвата на одита на ЕСП (вж. фигура 4 след точка ‎25), показват, че ЕСИ фондовете по финансовата рамка за периода 2014—2020 г., посочени в точка ‎19, са подкрепили проекти в тези региони с над 12,5 млрд. евро финансиране.

Обхват и подход на одита

22 Настоящият одит представя преглед на ролята на фондовете на ЕС за социално-икономическия и енергийния преход в регионите, в които се наблюдава спад на въгледобивната промишленост. Социално-икономически и енергиен преход във въгледобивните региони означава процеса на пренасочване на икономиката в тези региони, с цел да се заместят работните места, изгубени поради прекратяването на употребата на въглища, да се реализират спестявания на енергия и да се премине към източници на енергия, съвместими с целите на ЕС в областта на климата. Резултатите и препоръките от настоящия одит имат за цел да допринесат за икономически ефективното прилагане на Фонда за справедлив преход.

23 ЕСП разгледа дали подкрепата от ЕС действително е допринесла за социално-икономическия и енергийния преход в регионите на ЕС, в които се наблюдава спад на въгледобивната промишленост. Одитът беше съсредоточен върху това:

• дали е било предоставено подходящо обучение и подкрепа на съкратените работници в свързаните с въгледобива отрасли;
• дали държавите членки, заедно с Комисията, са установили социално-икономическите нужди от развитие и са насочили средствата съгласно това; и
• дали емисиите на парникови газове от въглища за топло- и електроцентрали са намалявали в съответствие със спада в производството на такива въглища в ЕС.

24 Одитът на ЕС обхвана извадка от седем региона на ЕС. При оценката на използването на фондовете на ЕС ЕСП се съсредоточи върху Европейския социален фонд, Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) за периода 2014—2020 г. Бяха разгледани и други действия в подкрепа на въгледобивните региони, в т.ч. инициативата за въгледобивни региони в преход и разработката на Фонда за справедлив преход. Към момента на одита беше прекалено рано да се включат в обхвата му териториалните планове за справедлив преход, посочени в точка ‎47.

25 Европейската сметна палата получи данни от:

• документни прегледи и интервюта с представители на пет генерални дирекции на Комисията („Конкуренция“, „Енергетика“, „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, „Регионална и селищна политика“ и Съвместния изследователски център) и със секретариата на инициативата за въгледобивни региони в преход;
• преглед на данни относно производството на въглища в ЕС, употребата им и свързаните с това емисии на парникови газове; енергийната ефективност и възобновяемите източници на енергия; регионалното население и икономическата ситуация (основно от Евростат);
• преглед на различни проучвания, анализиращи енергийния преход, емисиите на метан и общото състояние на икономическото развитие в извадката на ЕСП от седем въгледобивни региона;
• интервюта с представители на седем избрани въгледобивни региона в преход в пет държави членки (вж. фигура 4 по-долу), както и документни проверки на стратегии и документи относно използването на фондовете на ЕС през периода 2014—2020 г. ЕСП избра тези региони въз основа на броя закрити въглищни мини през периода 2010—2018 г. и на броя заети лица във въгледобивната промишленост през 2014 г.

Констатации и оценки

Търсенето на пазара на труда е подобрило перспективите за заетост, но данните са недостатъчни, за да се оцени как миньорите са се възползвали от финансирано от ЕС обучение

26 ЕСП разгледа дали органите на държавите членки са предоставили достатъчно обучение и подпомагане на съкратените от въгледобивната промишленост работници. ЕСП оцени дали:

• са били предложени достатъчно дейности за обучение и подпомагане на съкратените работници да си намерят нова работа, като се вземе предвид броят съкращения и ситуацията на регионалните пазари на труда; и
• са налични данни, за да се оцени какъв е бил приносът на тези дейности.

За съкратените от въгледобивния сектор работници положението на пазара на труда в общ план е било положително

27 В проверените въгледобивни региони, броят на директно заетите лица във въгледобива през 2020 г. е представлявал по-малко от 2 % от общото заето население, с изключение на Силезия (Полша) и долината Жиу (Румъния), където той е бил съответно 4 % и 14 %. Фигура 5 показва намалението в броя на лицата, пряко заети с въгледобив в периода 2014—2020 г. В някои региони тези секторни съкращения на служители са били постигнати посредством естествени промени в броя на заетите лица и пенсиониранията, например в Лаузиц (Германия) и Силезия (Полша), докато в други региони, например в Моравия-Силезия (Чехия), въгледобивните предприятия е трябвало да съкращават работници.

28 Фигура 6 показва тенденцията на безработицата в избраните въгледобивни региони от 2005 г. насам. Спадът на безработицата от 2014 г. насам показва, че ситуацията на пазара на труда е била положителна в общ план за търсещите работа, като е намалял рискът съкратените от въгледобивната промишленост работници да останат трайно безработни. До 2020 г. равнището на безработицата е намаляло до под 5 % във всички разгледани региони, с изключение на двата в Испания. Безработицата в тези два региона обаче е била под националното равнище (15,5 %). Въпреки тези подобрения е възможно някои затруднения на пазара на труда да не са разкрити в анализа на равнището на безработицата (вж. каре 1).

29 Освен Лаузиц (Германия) и Астурия (Испания), останалите региони в извадката са претърпели отрицателна нетна миграция в периода 2013—2020 г.; с други думи, повече хора са напуснали регионите, отколкото са се заселили в тях (вж. фигура 7). Това също е допринесло частично за намаляване на равнището на безработицата, тъй като някои от безработните лица са решили да се преместят, за да търсят нови работни места другаде.

На съкратените от въгледобивния сектор служители са били предлагани финансирани от ЕС обучения, но липсват данни относно участието в тях

30 Фигура 8 обобщава предоставената подкрепа по линия на Европейския социален фонд (ЕСФ) за обучителни курсове и дейности, насочени към безработни лица, включително съкратени миньори, в обхванатите от одита на ЕСП региони. В повечето региони са били използвани и национални средства за предоставяне на обучения и преквалификация на безработни лица и съкратени миньори.

31 В каре 2 са описани два проекта, които конкретно са подкрепили бивши работници от въгледобивната промишленост. Участниците в тези проекти са представлявали по-малко от 2 % от загубените работни места във въгледобивния сектор в одитираните региони. За двата проекта, подкрепени в Моравия-Силезия (Чехия) и Паленсия и Леон (Испания), е очевидно, че те първоначално са били насочени към по-голям брой участници от броя участници, които действително са участвали.

32 Законодателството за ЕСФ не изисква от държавите членки да докладват отделно данни във връзка с бивши работници от въгледобивната промишленост. Отговорните органи в регионите от извадката не са успели да извлекат информация за лицата, които преди са били заети във въгледобивната промишленост. В резултат от това броят съкратени от въгледобивната промишленост работници, които са участвали във финансираните от ЕС мерки, и ролята на тези мерки за подпомагане на участниците да намерят нови работни места, не може да бъде установен. Информация е била налична единствено за няколко целеви мерки, като например описаните в каре 2 по-горе.

Държавите членки са използвали фондовете на ЕС за териториално сближаване, без да се фокусират върху прехода във въгледобивните региони

33 ЕСП разгледа дали държавите членки, заедно с Комисията, са установили социално-икономическите нужди от развитие и са насочили средствата съгласно това. ЕСП оцени дали:

• държавите членки са обърнали внимание на проблемите на упадъка на въгледобивната промишленост в своите анализи на силните страни, слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT анализ) в оперативните си програми и дали са създали стратегически документи, насочени към социално-икономическия преход;
• държавите членки, с подкрепата на Комисията, са инвестирали средства от ЕС в действия, допринасящи за енергийния преход и за развитието на икономическата структура на засегнатите въгледобивни региони и носещи ясни ползи като откриване на нови работни места, повишаване на капацитета на възобновяемите източници и намаляване на консумацията на електрическа енергия; и
• след приемането на Парижкото споразумение Комисията е предприела действия в подкрепа на въгледобивните региони в преход в съответствие с конкретните им нужди.

Повечето стратегии за прехода са създадени наскоро

34 През периода 2014—2020 г. не е съществувало законово изискване на равнище ЕС за изготвяне на стратегии за социално-икономически или енергиен преход за въгледобивните региони. Въпреки това ЕСП счита, че би било добра практика да се формулират такива стратегии, особено като се има предвид, че всички избрани региони, с изключение на Бранденбург, са били изправени пред голям спад в производството на въглища, а въгледобивът не е бил жизнеспособна дейност. Таблица 2 представя преглед на развитието на социално-икономическите стратегии в избраните въгледобивни региони. Прегледът на ЕСП на стратегиите за прехода показа, че публикуваните между 2018 г. и 2021 г. стратегии включват оценка на SWOT анализа за региона или на подобни анализи, както и че в изготвянето им са участвали ключови заинтересовани страни.

35 Официалните ангажименти за прекратяване на употребата на въглища са били поети между 2016 г. и 2022 г. (вж. фигура 9) и са допринесли за неотдавнашното развитие на стратегиите за прехода в избраните региони. Интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата за периода 2021—2030 г. очертават какви мерки държавите членки възнамеряват да предприемат по въпроси като енергийната ефективност, възобновяемите източници на енергия и намаляването на емисиите на парникови газове. Тези планове са били актуализирани последно през 2019 г., което означава, че въздействието от най-скорошните ангажименти все още не е отразено в настоящите планове. Държавите членки ще трябва да представят на Комисията проект на актуализация на своите национални планове в областта на енергетиката и климата до юни 2023 г.¹⁷

Средствата от ЕФРР и КФ са били налични, но с ограничено въздействие върху енергийния преход и работните места

36 Фигура 10 показва усвояването на средствата по линия на ЕФРР от избраните въгледобивни региони, в т.ч. по програми на национално ниво. В Лаузиц (Германия), Паленсия и Леон (Испания) и Малополша (Полша) голям дял от финансирането по ЕФРР е вложено в научни изследвания, иновации и стопанско развитие. В долина Жиу (Румъния), Силезия (Полша) и Моравия-Силезия (Чехия) значителна част от средствата са вложени за подобряване на социалните, здравните, образователните и транспортните инфраструктури. Във всички региони освен Лаузиц над 18 % от финансирането по линия на ЕФРР е изразходвано за мерки за подобряване на околната среда, като например съоръжения за обработване на отпадъчни води или действия за подобряване на качеството на въздуха. До последната четвърт на 2021 г. одитираните седем региона са одобрили финансиране от ЕС в размер на 9,5 млрд. евро за финансиране на проекти по линия на ЕФРР.

37 В допълнение към финансирането по ЕФРР 2,5 млрд. евро от Кохезионния фонд са били използвани за подпомагане на проекти в четири региона. В долина Жиу (Румъния) размерът на това финансиране е бил значителен, тъй като е представлявал 46 % от общите средства от Кохезионния фонд и ЕФРР за региона. Подкрепените проекти са били насочени към обновяване и модернизация на водната инфраструктура и инфраструктурата на отпадъчните води в окръг Хунедоара. В Силезия (Полша) и Малополша (Полша) Кохезионният фонд е представлявал съответно 28 % и 22 % от общите средства по двата фонда, като преобладаващата част е изразходвана за построяването на железници, автомагистрали и пътища, като с това регионите попадат в обхвата на трансевропейската транспортна мрежа. В Моравия-Силезия (Чехия) Кохезионният фонд е представлявал 14 % от общия размер на двата фонда и също до голяма степен е бил използван за подкрепа на проекти в областта на транспортната инфраструктура.

38 Таблица 3 показва броя работни места, които ще бъдат създадени директно с подкрепата на ЕФРР, въз основа на данни, получени от управителните органи. Равнището им е ниско (под 5 %) в сравнение със средното равнище на безработицата за периода 2014—2020 г. в избраните региони. Като насърчава търсенето на продукти и услуги за субсидирани проекти, ЕФРР също създава работни места косвено, но за тези непряко създадени работни места не са налични данни.

39 Доклад на Европейската комисия от 2020 г.¹⁸ е направил оценка на потенциала на бившите въгледобивни региони на равнище NUTS 2 за инвестиране във възобновяеми енергийни източници и за създаване на работни места с тези технологии за чиста енергия. Седемте избрани региона са оценени, както следва.

• Бранденбург (Лаузиц) (Германия), Астурия (Испания) и Кастилия и Леон (Паленсия и Леон) (Испания) са региони с висок потенциал за заетост при внедряване на технологии за чиста енергия.
• Регионите Малополша (Полша) и Вест (долина Жиу (Румъния) биха могли бавно да развият заетост в областта на технологиите за чиста енергия до 2030 г., но потенциалът на тези технологии за създаване на работни места може да се разгърне напълно едва до 2050 г.
• Моравия-Силезия (Чехия) и Силезия (Полша) имат ограничен потенциал за пълно заместване на свързаните с въгледобива работни места със заетост в сектора на технологиите за чиста енергия.

40 Фондовете на ЕС обикновено не субсидират по-големи проекти за въвеждането на утвърдени технологии за възобновяема енергия, тъй като понастоящем те генерират достатъчно приходни потоци и не отговарят на условията за получаване на безвъзмездна помощ¹⁹. По тази причина ЕСИ фондовете обикновено подкрепят по-малки инсталации. Това беше потвърдено от анализа на ЕСП на изразходването на средства по линия на ЕФРР в седемте избрани региона, което е било насочено основно към инсталацията на нови слънчеви панели. Долина Жиу (Румъния) не е финансирала инсталации за възобновяема енергия, а четирите избрани региони са изразходвали по-малко от 1 % от договореното финансиране по линия на ЕФРР за възобновяеми енергийни източници. Силезия (Полша) е договорила най-големия дял средства от ЕФРР за възобновяеми енергийни източници от около 3 %, което ще предостави нов капацитет за възобновяема енергия и представлява 2,3 % от потенциалния технически капацитет на региона според доклада от 2020 г., посочен в предишната точка.

41 Принципът на ЕС за поставяне на енергийната ефективност на първо място означава приоритизиране на енергийната ефективност пред инвестициите в други източници на енергия. В одитираните региони изразходваните по ЕФРР средства за икономии на енергия в публичната инфраструктура, съществуващия жилищен фонд, МСП и големите предприятия варират от 2,4 % от договорените средства по ЕФРР в Паленсия и Леон (Испания) до 15 % в Астурия (Испания).

42 ЕСП успя да определи очакваното въздействие на тези финансирани от ЕС мерки за енергийна ефективност само в Моравия-Силезия (Чехия), където се планира проектите за 2014—2020 г. да генерират годишни икономии на енергия, представляващи почти 5 % от общата годишна консумация на топлинна енергия в региона. За Силезия (Полша) и Малополша (Полша) отговорните органи предоставиха данни за отражението на регионалните програми, но не и на програмите на национално равнище. Във всеки от тези два региона се очаква финансираните от ЕС икономии на енергия да бъдат под 3 % от годишната консумация на топлинна енергия и под 1 % от годишната консумация на електрическа енергия. Останалите региони в извадката не са предоставили достатъчно пълни данни за изготвяне на приблизителна оценка.

43 В доклада си относно енергийната ефективност в предприятията ЕСП също стигна до заключението, че финансираните от ЕС проекти за енергийна ефективност биха допринесли незначително за постигането на целите на ЕС²⁰. Проучване на Европейската комисия от 2020 г.²¹ показва, че повечето икономии на енергия на национално равнище²² се дължат по-скоро на задължения за енергийна ефективност или данъчно облагане на енергията.

ЕС наскоро е увеличил значително предоставяната подкрепа за прехода на въгледобивните региони

44 През декември 2017 г. Комисията е обявила стартирането на инициативата на ЕС за въгледобивните региони в преход с бюджет от 3,1 млн. евро. Инициативата представлява отворена платформа за събиране на всички свързани заинтересовани страни и за насърчаване на обмена на знания и опит между въгледобивните региони. Тя също така предоставя техническа помощ на седем конкретни въгледобивни региона (включително Астурия (Испания), Силезия (Полша), Малополша (Полша) и долина Жиу (Румъния). През юни 2020 г. Комисията стартираплатформата за справедлив преход, която доразвива опита, натрупан посредством платформата на инициативата на ЕС за въгледобивните региони в преход. Доклади, публикувани от Съвместния изследователски център²³, са идентифицирали редица от тези региони и са описали характеристиките им.

45 Като част от Европейския зелен пакт Комисията е предложила Механизма за справедлив преход, който да бъде насочен към регионите и секторите, които са най-засегнати от прехода към неутрална по отношение на климата икономика и които зависят от изкопаеми горива, включително въглища, торф и битуминозни шисти и промишлени процеси, при които се отделят много парникови газове („региони, засегнати от прехода“). Той се състои от три стълба:

• Фонд за справедлив преход²⁴ (ФСП) с бюджет от 19,3 млрд. евро основно за безвъзмездна помощ, който се изпълнява под споделеното ръководство на Комисията и държавите членки (вж фигура 11);
• схема за справедлив преход, която предоставя бюджетни гаранции по линия на InvestEU за привличане на инвестиции от частния сектор; и
• механизъм за заеми на обществения сектор, при който заеми от ЕИБ ще се съчетават с безвъзмездна помощ от ЕС.

46 Становището на ЕСП²⁵ относно предложенията на Комисията за Регламент за ФСП подчертава, че Комисията не е провела задълбочен анализ на резултатите, постигнати с отпуснатите в миналото средства от ЕС в тези райони, нито на все още непосрещнатите нужди. То подчертава значението на координацията и допълняемостта на различните източници на финансиране. В становището се изтъква по-специално рискът от това средствата, предназначени за облекчаване на социално-икономическите разходи и разходите за околната среда, извършени в резултат на прехода, да бъдат изразходвани без преходът действително да се осъществи, тъй като някои региони не биха трансформирали своите промишлени отрасли с висок въглероден интензитет. Рискът е подчертан от ограничения график на програмата. Средствата по инструмента за възстановяване, възлизащи на 10,87 млрд. евро, ще трябва да бъдат заделени до края на 2023 г. и използвани до края на 2026 г.

47 Териториалните планове за справедлив преход са съществен елемент от изпълнението на ФСП. Към август 2022 г. са одобрени десет териториални плана за справедлив преход. Нашествието на Русия в Украйна през 2022 г. и последствията от него за енергийния пазар също може да доведат до забавяния в прехода към източници, различни от въглищата, и да окажат влияние на изпълнението на плановете за преход.

48 Регламентът за ФСП определя редица елементи, които държавите членки трябва да опишат в своите планове за преход, включително преходния процес на национално равнище, предизвикателствата на прехода за най-засегнатите региони и очаквания принос на ФСП²⁶. Работен документ на службите на Комисията относно териториалните планове за справедлив преход²⁷ представя гледната точка на службите на Комисията относно програмните изисквания. Що се отнася до условията за приемане на плановете, документът описва ситуациите, в които Комисията се очаква да приеме или да отхвърли предложенията на държавите членки. Тези условия имат потенциала да намалят частично някои от рисковете, установени в становището на ЕСП, но по времето на одита беше твърде рано да се оцени как ще бъдат приложени на практика.

Въпреки цялостния напредък въглищата остават значителен източник на емисии на парникови газове в някои държави членки

49 ЕСП разгледа тенденцията при емисиите на парникови газове от въглища. ЕСП оцени дали:

• използването на въглища за производство на електрическа и топлинна енергия (и свързаните с това емисии на въглероден диоксид) е намалявало в съответствие със затихването на производството на въглища за топло- и електроцентрали в ЕС; и
• са били налични надеждни оценки на емисиите на метан от работещи и изоставени въглищни мини, заедно с правила и стимули за ограничаване на емисиите на метан от закрити мини.

Емисиите на въглероден диоксид от горене на въглища са намалели, но местните въглища понякога са заменяни от внос или други изкопаеми горива

50 В ЕС-27 емисиите на въглероден диоксид от използването на въглища за производство на електрическа и топлинна енергия са намалели с 59 % между 1990 г. и 2020 г. Фигура 12 показва, че дялът брутно производство на електрическа и топлинна енергия от въглища все още е бил над 15 % в шест държави от ЕС през 2020 г. В шестте държави членки, описани във фигура 12, горенето на въглища за производство на електрическа и топлинна енергия е причина за между 9 % и 32 % от общите им емисии на парникови газове през 2020 г. (с изключение на емисиите и поглътителите от земеползване, промени в земеползването и горското стопанство, както и емисиите от международното въздухоплаване)²⁸.

51 Дялът електрическа и топлинна енергия, произведени от въглища в ЕС, е намалял с 11 процентни пункта между 2013 г. и 2020 г., от 25 % на 14 %. Макар дялът електрическа и топлинна енергия, произведени от възобновяеми източници на енергия, да се е покачил с 11 процентни пункта за същия период, дялът енергия, произведена от изкопаем газ, също е нараснал с 4 процентни пункта (вж. фигура 1). Във включените в одита региони и в съответните държави членки ЕСП наблюдава в по-общ план, че въглищата не само са били заменени от възобновяеми енергийни източници.

• В Чехия производството на антрацитни въглища в Моравия-Силезия (Чехия) е намаляло с 60 % в периода 2014—2019 г. Поради повишения внос на антрацитни въглища емисиите на въглероден диоксид, причинени от горенето на антрацитни въглища в Чехия, са намалели с едва 32 %.
• В Лаузиц (Германия) действащите мини са произвели повече въглища, за да компенсират изгубеното производство от закритата в Котбус мина.
• В Испания емисиите на въглероден диоксид от горенето на въглища за производство на електрическа и топлинна енергия са намалели с 63 % между 2013 г. и 2019 г. Въпреки това около 40 % от този спад в емисиите на въглероден диоксид са били компенсирани от повишена употреба на природен газ.
• В Полша производството на антрацитни въглища е намаляло с 25 % между 2014 г. и 2020 г., докато употребата е намаляла с едва 15 %, тъй като местното производство е било частично заменено от внос.
• В долина Жиу (Румъния) намаляването на производството на въглища е частично компенсирано от повишен внос на изкопаем газ.

52 Фигура 13 показва държавите — членки на ЕС, които са внасяли най-много въглища, от които антрацитните въглища са се равнявали на 91,5 % през 2019 г. Германия и Полша значително са повишили вноса си на въглища през последните 15 години, докато в останалата част от ЕС вносът на въглища предимно намалява.

Държавите членки досега не са обърнали внимание на емисиите на метан от закрити или изоставени въглищни мини

53 Фигура 14 показва, че Полша е най-големият източник на емисии на метан от добив и обработване на въглища, последвана с голяма разлика от Румъния и Чехия, като заедно представляват 89 % от всичките емисии на метан²⁹. Диаграмата също така показва, че действащите подземни мини са най-големият отделен фактор, допринасящ за емисиите на метан. Тъй като концентрациите на метан в тези мини се проверяват непрекъснато от съображения за здравето и безопасността, приблизителните оценки на емисиите на метан за действащи подземни мини, докладвани в националните инвентаризации на емисиите на парникови газове, се считат за достоверни.

54 Емисиите от надземни мини не могат да бъдат измервани непрекъснато, тъй като са разпръснати на голяма площ. Следователно най-точният подход за измерване се основава на количествата добити въглища във всяка действаща мина, умножени по емисионен фактор. Приблизителните оценки на емисии на метан от закрити или изоставени подземни мини са най-малко точни, тъй като не се извършва непрекъснато измерване на метан в тези мини, което да позволи изчислението на по-надеждни емисионни фактори. Проучване от 2020 г.³⁰ е изчислило, че дялът емисии на метан от цялата въгледобивна промишленост от закрити (не наводнени) или изоставени мини би нараснал значително в бъдеще основно поради по-ниските емисии от действащи мини и по-дълбоките шахти в наскоро закритите мини.

55 Някои държави членки са въвели стимули под формата на субсидии, държавна помощ и данъчни облекчения за инвестиции в системи, използващи метан от закрити или изоставени мини за производство на електрическа и топлинна енергия, включително Чехия, Германия и Полша. Въпреки това едва няколко оперативни проекта в държавите, включени в одита на ЕСП, използват метан от закрити или изоставени мини за производство на електроенергия, с изключение на Германия, където са в действие над 50 такива проекта³¹.

56 Понастоящем няма правила на равнище ЕС, които да ограничават емисиите на метан от добив и обработване на въглища. Въпреки това Комисията е предприела действия, за да получи по-добра информация относно емисиите на метан от действащи, закрити или изоставени въгледобивни мини и за да намали тези емисии, като е публикувала предложение за регламент през 2021 г.³² Фигура 15 описва елементите на това предложение, които са приложими за въгледобивния сектор.

Заключения и препоръки

57 Одитът на Европейската сметна палата (ЕСП) разгледа дали подкрепата от ЕС през 2014—2020 г. действително е допринесла за социално-икономическия и енергийния преход в седем избрани региона на ЕС, където се наблюдава спад във въгледобивната промишленост. ЕСП заключи, че подкрепата от ЕС за въгледобивните региони е имала недостатъчна насоченост и въздействие върху създаването на работни места и върху енергийния преход, както и че, въпреки цялостния напредък, въглищата остават значителен източник на емисии на парникови газове в някои държави членки.

58 На първо място, ЕСП разгледа дали съкратените от въгледобивния сектор работници са получили достатъчно обучение и помощ при намирането на ново работно място. Регионалните органи са могли да използват както национални, така и фондове на ЕС за тази цел. ЕСП установи, че финансирани от ЕСФ курсове за преквалификация са били предоставени на съкратените миньори, но липсват данни относно участието на тази конкретна група в тях. Ситуацията на пазара на труда в повечето региони от извадката като цяло е положителна, което е намалило риска съкратените от въгледобивния сектор работници да останат безработни (точки ‎26—‎32).

59 На второ място, ЕСП оцени дали държавите членки, заедно с Комисията, са установили социално-икономическите нужди на въгледобивните региони и са насочили средствата съгласно това. Избраните въгледобивни региони са използвали средствата от ЕС по различни начини с оглед справянето със собствени си конкретни нужди, но със слаб акцент върху социално-икономическия и енергийния преход. ЕСП отбелязва, че повечето региони са създали стратегиите си за прехода към края на периода 2014—2020 г.

60 ЕСП установи също така, че броят работни места, създадени в тези региони директно посредством инвестиции по линия на ЕФРР, е бил относително малък. ЕСП отчете, че в повечето региони от извадката финансираните проекти не са имали значително въздействие върху икономиите на енергия или върху производствения капацитет за възобновяема енергия (точки ‎33—‎43).

61 От 2018 г. насам Комисията е предлагала различни видове експертен опит на въгледобивните региони, а през 2020 г. е предложила да създаде Фонда за справедлив преход с бюджет от 19,3 млрд. евро. В становището на ЕСП относно предложенията на Комисията за Регламент за ФСП се подчертава, че Комисията не е провела задълбочен анализ на резултатите, постигнати с отпуснатите в миналото средства от ЕС в тези райони, нито на все още непосрещнатите нужди. ЕСП също така откри предизвикателства за държавите членки при използването на наличното финансиране за подкрепа на ефективния преход в рамките на установения график. Те пораждат риск средствата, предназначени за облекчаване на социално-икономическите разходи и разходите за околна среда, свързани с прехода, да бъдат изразходвани без преходът действително да се осъществи. Този риск е нараснал с нашествието на Русия в Украйна през 2022 г (точки ‎44—‎48).

Препоръка 1 — Да се провери дали Фондът за справедлив преход се използва ефективно и ефикасно за подпомагане на социално-икономическия преход на въгледобивните региони и на регионите с висок въглероден интензитет

При одобряването на териториалните планове и програми за справедлив преход и измененията към тях и при извършването на мониторинг и докладване относно изпълнението им, Комисията следва да провери дали държавите членки:

1. са посочили планираните мерки и графика за преход към източници, различни от въглища, и за преобразуване на дейностите с висок въглероден интензитет в съответствие с целите на ЕС в областта на климата;
2. са гарантирали, че планираните средства не надвишават установените финансови нужди в съответствие със скоростта на прехода; и
3. са осигурили допълняемост и координация между различните източници на финансиране на ЕС и на национално равнище.

Целеви срок за изпълнение — за приемането на териториалните планове и програми за справедлив преход — 2022 г.; за мониторинг и докладване — 2026 г.

62 На последно място, ЕСП оцени дали емисиите на парникови газове от въглища са намалявали в съответствие със затихването на производството на въглища в ЕС. ЕСП отчете, че емисиите на въглероден диоксид от горене на въглища значително са намалели, но че местните въглища понякога са били заменяни от внос или от други изкопаеми горива. Дялът на брутното производство на електрическа и топлинна енергия от въглища все още е бил над 15 % в шест държави на ЕС през 2020 г.

63 ЕСП също така установи, че докладването на емисиите на метан от закрити или изоставени мини не е било достатъчно надеждно и че с изключение на Германия, използването на метан от тези мини е несъществено. Докладването и смекчаването на тези емисии понастоящем не е добре регулирано, но предложение на Комисията, публикувано през декември 2021 г., цели да предприеме мерки по тези въпроси (точки ‎49—‎56).

Препоръка 2 — Да се споделят добри практики за измерване и управление на емисиите на метан

В допълнение към предложението от 2021 г. за Регламент за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката, Комисията следва да събере и сподели примери за добри практики в държавите членки за измерване и управление на емисиите на метан от закрити или изоставени въглищни мини.

Целеви срок за изпълнение — 2025 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I с ръководител Joëlle Elvinger — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 21 септември 2022 г.

Приложение

Производство и консумация на въглища в ЕС

(в хиляди тонове)

Акроними и съкращения

ЕСИ фондове: Европейски структурни и инвестиционни фондове

ЕСФ: Европейски социален фонд

ЕФРР: Европейски фонд за регионално развитие

КФ: Кохезионен фонд

НПЕК: Национални планове в областта на енергетиката и климата

ОП: Оперативна програма

ФСП: Фонд за справедлив преход

CO₂: Въглероден диоксид

JRC: Съвместен изследователски център

PM_2,5: Фини прахови частици

SWOT aнализ: Анализ на силните и слабите страни, възможностите и заплахите

Речник на термините

Въглища за топло- и електроцентрали: Въглища, използвани основно за производството на топлинна и електрическа енергия в топло- и електроцентрали.

Държавна помощ: Пряко или непряко държавно подпомагане за дружество или организация, което му дава предимство пред неговите конкуренти.

Европейски зелен пакт: Стратегия на ЕС за растеж, приета през 2019 г., чиято цел е ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г.

Европейски структурни и инвестиционни фондове: Петте основни фонда на ЕС, които съвместно осигуряват подкрепа за икономическото развитие в целия ЕС в периода 2014—2020 г.: Европейският фонд за регионално развитие, Европейският социален фонд, Кохезионният фонд, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейският фонд за морско дело и рибарство.

Малки и средни предприятия (МСП): Предприятия с по-малко от 250 служители и с годишен оборот под 50 млн. евро или общ годишен счетоводен баланс, по-малък от 43 млн. евро.

Неутралност по отношение на климата: Ситуация, при която човешките дейности не оказват нетно влияние върху климата.

Номенклатура на териториалните единици за статистически цели (NUTS): Nomenclature des unités territoriales statistiques (от фр.) — система, която класифицира регионите в ЕС в три групи въз основа на размера на населението за статистически цели и създаване на регионални политики, като NUTS 1 е най-голямата, а NUTS 3 най-малката.

Оперативна програма: Основна рамка за изпълнение на финансираните от ЕС проекти в областта на политиката на сближаване за определен период, която отразява приоритетите и целите, установени в споразуменията за партньорство между Комисията и отделните държави членки.

Парижко споразумение: Международно споразумение, подписано през 2015 г., за ограничаване на глобалното затопляне до по-малко от 2°C и за полагане на усилия то да бъде ограничено до 1,5°C.

Парникови газове: Газове в атмосферата, например въглероден диоксид или метан, които поглъщат и излъчват лъчения, като задържат топлината и така затоплят земната повърхност чрез т. нар. „парников ефект“.

Региони с висок въглероден интензитет: Региони, в които изкопаемите горива се използват широко за производството на електричество, топлинна енергия или индустриални процеси, което води до високо ниво на емисии на парникови газове.

Споразумение за партньорство: Споразумение между Комисията и държава членка или трета държава в контекста на дадена разходна програма на ЕС, в което се определят например стратегически планове, инвестиционни приоритети, търговски условия или предоставяне на помощ за развитие.

SWOT анализ: Оценка на предимствата и недостатъците, възможностите и рисковете, свързани с дадено предприятие, правно образувание или програма.

Отговори на Комисията

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=62373

Хронология

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=62373

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политики и програми на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав I „Устойчиво използване на природните ресурси“, с ръководител Joëlle Elvinger — член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Nikolaos Milionis, със съдействието на Kristian Sniter — ръководител на неговия кабинет, и Matteo Tartaggia — аташе в кабинета; Emmanuel Rauch — главен ръководител; Jindřich Doležal — ръководител на задача; Gareth Roberts, Kurt Bungartz, Krzysztof Zalega, Pekka Ulander, Maria Eulàlia Reverté I Casas и Mihaela Vacarasu — одитори. Marika Meisenzahl предостави подкрепа за графичния дизайн. Richard Moore и Fiona Urquhart предоставиха езикова подкрепа.

От ляво надясно: Kristian Sniter, Emmanuel Rauch, Maria Eulàlia Reverté I Casas, Nikolaos Milionis, Matteo Tartaggia, Pekka Ulander, Jindřich Doležal.

Бележки

¹ Евростат.

² Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Recent trends in EU coal, peat and oil shale regions, 2021 г., стр. 61.

³ Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Recent trends in EU coal, peat and oil shale regions, 2021 г., стр. 2—4.

⁴ Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Recent trends in EU coal, peat and oil shale regions, 2021 г., стр. 50 и 65.

⁵ Cortes-Ramirez и др. BMC Public Health, Mortality and morbidity in populations in the vicinity of coal mining: a systematic review, 2018 г., стр. 1.

⁶ ЕАОС,Air quality in Europe 2021, 2021 г.

⁷ ЕАОС,National Emission reduction Commitments (NEC) Directive emission inventory, данни за 2019 г.

⁸ EАОС,Annual European Union greenhouse gas inventory 1990–2019 and inventory report 2021, 2021 г.

⁹ ЕАОС,Annual European Union greenhouse gas inventory 1990–2019 and inventory report 2021, 2021 г., стр. 344.

¹⁰ Решение (ЕО) № 1407/2002 на Съвета от 23 юли 2002 г. относно държавните помощи за въгледобивната промишленост (ОВ L 205, 2.8.2002 г., стр. 1).

¹¹ Jonek-Kowalska, Izabela, State aid and competitiveness of the hard coal mining industry in the European Union, 2014 г.

¹² Решение на Съвета от 10 декември 2010 г. относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини (2010/787/ЕС) (ОВ L 336, 21.12.2010 г., стр. 24).

¹³ Вж. членове 1, 2 и 4 от Регламент (ЕС) 2021/1119 относно рамката за постигане на неутралност по отношение на климата („Европейски закон за климата“) (OВ L 243, 9.7.2021 г., стр. 1).

¹⁴ Изказване на изпълнителния заместник-председател Frans Timmermans относно войната в Украйна и отражението ѝ върху политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката пред комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (ENVI) , 7 март 2022 г.

¹⁵ Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Clean energy technologies in coal regions: Opportunities for jobs and growth: Deployment potential and impacts“, 2020 г., стр. 5.

¹⁶ Европейска комисия, Regional profile Jiu Valley, Инициатива за въгледобивни региони в преход, 2020 г.

¹⁷ Членове 3 и 14 от Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

¹⁸ Европейска комисия, Съвместен изследователски център, Clean energy technologies in coal regions: Opportunities for jobs and growth, 2020 г., стр. 5—6.

¹⁹ Член 61 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).

²⁰ Специален доклад 02/2022 „Енергийна ефективност в предприятията — има известни икономии на енергия, но са налице слабости при планирането и подбора на проектите“, точки 117—120.

²¹ Европейска комисия, Оценка за 2019 г. на напредъка на държавите членки по националните цели за енергийна ефективност за 2020 г. и по прилагането на Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност, съгласно член 24, параграф 3 от същата директива, 2020 г., фигура 3, COM(2020) 326 final.

²² Икономии по смисъла на член 7 от Директивата относно енергийната ефективност.

²³ Европейска комисия — Съвместен изследователски център, EU coal regions: opportunities and challenges ahead, 2018 г.Clean energy technologies in coal regions: Opportunities for jobs and growth, 2020 г. Европейска комисия — Съвместен изследователски център, Recent trends in EU coal, peat and oil shale regions, 2021 г.

²⁴ Регламент (ЕС) 2021/1056 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2021 г. за създаване на Фонда за справедлив преход (ОВ L 231, 30.6.2021 г., стр. 1).

²⁵ Становище № 5/2020 относно предложения 2020/0006 (COD) на Комисията от 14 януари 2020 г. и от 28 май 2020 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Фонд за справедлив преход.

²⁶ Член 11 от Регламент (ЕС) 2021/1056.

²⁷ Работен документ на службите на Комисията относно териториалните планове за справедлив преход, SWD(2021) 275 final.

²⁸ ЕАОС,Annual European Union greenhouse gas inventory 1990–2020 and inventory report 2022, 2022 г., стр. 80 и 102.

²⁹ ЕАОС,Annual European Union greenhouse gas inventory 1990-2019 and inventory report 2021, 2021 г., стр. 346.

³⁰ N. Kholod и др., Global methane emissions from coal mining to continue growing even with declining coal production, Journal of Cleaner Production, том 256, 120489, 2020 г.

³¹ Coal Mine Methane Database, създадена от US Environmental Protection Agency’s Coalbed Methane Outreach Program по искане на Coal Subcommittee of the Global Methane Initiative.

³² Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за намаляване на емисиите на метан в сектора на енергетиката и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/942, COM(2021) 805 final.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (https://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2022 г.

PDF	ISBN 978-92-847-8766-1	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/481	QJ-AB-22-020-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-8781-4	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/299381	QJ-AB-22-020-BG-Q

АВТОРСКО ПРАВО

© Европейски съюз, 2022 г.

Политиката на ЕСП относно повторната употреба е определена в Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0). Това означава, че като правило повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и всички извършени промени. Лицето, което използва информацията на ЕСП повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документите. ЕСП не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторната употреба.

Необходимо е да се получи допълнително разрешение в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП, или когато е включено съдържание на трети страни.

В случаите, когато е получено такова разрешение, то отменя и заменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при използването.

За използването или възпроизвеждането на съдържание, което не е собственост на ЕС, може да е необходимо да се потърси разрешение директно от носителите на авторските права:

Фигури 10, 15 — изображения: Фигурите са създадени с използването на ресурси отFlaticon.com. © Freepik Company S.L. Всички права запазени.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване.

Уебсайтовете на всички институции на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към сайтове на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира съдържанието им, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на ЕСП

Логото на ЕСП не може да бъде използвано без предварително разрешение.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици центрове Europe Direct. Адреса на най-близкия до Вас център ще намерите онлайн (european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).

По телефона или като ни пишете
Europe Direct е служба, която отговаря на въпросите Ви за Европейския съюз. Можете да се свържете с нея:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори могат да таксуват обаждането),
• на стационарен телефонен номер +32 22999696,
• чрез следния формуляр european-union.europa.eu/contact-eu/write-us_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на сайта Europa (european-union.europa.eu).

Публикации на ЕС
Можете да разгледате или да поръчате публикации на op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации могат да бъдат получени от Europe Direct или от местния център за документация (european-union.europa.eu/contact-eu/meet-us_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете EUR-Lex (eur-lex.europa.eu).

Отворени данни на ЕС
Порталът data.europa.eu предоставя достъп до отворени набори от данни от институциите, органите и агенциите на ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели. Порталът предоставя достъп и до множество набори от данни от европейските държави.