Космически програми на ЕС „Галилео“ и „Коперник“ — предлагането на услуги е започнало, но за използването им е необходим допълнителен тласък

Кратко изложение

Глобалната навигационна спътникова система „Галилео“ и програмата за наблюдение на Земята „Коперник“ са водещите програми в космическата политика на ЕС. Те дават възможност за по-прецизна навигация и измерване на времето и осигуряват ценни данни за Земята, като помагат при наблюдението на околната среда, сушата и океаните. Програмите са свързани със значителни и дългосрочни разходи за бюджета на ЕС, които до края на 2020 г. бяха на обща стойност около 18 млрд. евро.

В своята Космическа стратегия за Европа от 2016 г. Комисията се ангажира да използва по-добре потенциала на космическите програми на ЕС, като увеличи максимално ползите от тях за обществото и икономиката на ЕС. Тя определи и финансира целенасочени действия за насърчаване на използването на космически услуги, данни и приложения и пое ангажимент да гарантира, че законодателството на ЕС подкрепя използването на космически услуги, когато това е обосновано и полезно.

В своя одит ЕСП извърши оценка на мерките, предприети от Комисията от 2014 г. насам за насърчаване на използването на услугите, произтичащи от космическите програми на ЕС „Галилео“ и „Коперник“, с цел постигане на очакваните икономически ползи и ползи за обществото. ЕСП провери дали Комисията: а) е разработила всеобхватна и ориентирана към бъдещето стратегия за насърчаване на използването на услугите, обхващаща всички съответни заинтересовани страни, б) е създала надеждни системи за оценяване на ползите от тези услуги и за наблюдение на постигането на стратегическите цели на програмите, в) е финансирала действия, които са допринесли ефективно за измеримо използване на услугите, и г) е предприела подходящи мерки за създаването на регулаторна рамка, която осигурява подкрепа за използването на космическите услуги.

Целта на настоящия одит беше да се оцени ефективността на мерките, предприети от Комисията за насърчаване на използването на космическите услуги. ЕСП очаква резултатите и препоръките от одита да осигурят ценен принос, като помогнат на Комисията да насърчи ефективно използването на космическите услуги на ЕС в новата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г. и да наблюдава по-добре постигането на целите на програмите.

Общото заключение на ЕСП е, че космическите програми на ЕС „Галилео“ и „Коперник“ предоставят ценни услуги и данни. Комисията ги е подкрепила по различни начини, но не е направила достатъчно, за да се реализира пълният потенциал на програмите и да се оползотворят значителните инвестиции, направени с цел постигане на очакваните ползи.

Услугите по „Галилео“ вече засилват точността на навигацията, а данните от „Коперник“ се използват резултатно при мониторинга на някои политики на ЕС, но Комисията все още не разполага със всеобхватна стратегия за насърчаване на използването на космическите програми на ЕС, която да включва всички съответни заинтересовани страни и субекти на равнището на ЕС и на държавите членки. Освен това подходите на Комисията за насърчаване са само отчасти свързани с конкретни, измерими, достижими, реалистични и планирани със срокове стратегически цели, в които ясно се обяснява какво следва да бъде постигнато.

В своя подход Комисията не е взела под внимание разпокъсания характер на пазара на услугите. Същевременно тя е получила много малко информация относно значително различаващите се стратегии и подходи на държавите членки за използване на услугите в техните администрации и за подпомагане на навлизането им.

В ЕС липсва общопризната концептуална статистическа рамка за оценяване на ползите от космическите услуги, а в оценките на Комисията се наблюдават недостатъци по отношение на методологията и обхвата. Това затруднява надеждната оценка на ползите от програмите. Използваните ключови показатели за изпълнението дават единствено основна информация и не измерват постигането на главните цели на програмите.

Действията на Комисията са били насочени към подпомагане на разработването на нови технологии в навигацията, достъпа до данните от „Коперник“ и тяхното използване, повишаването на информираността относно програмите и навлизането на пазара. Целите и въздействието на няколко ключови действия обаче не са били ясни, а възможностите за полезни взаимодействия все още не се изследват. Освен това засега не са достъпни ключови функции на „Галилео“, което може да попречи на способността на програмата да завоюва значителен пазарен дял за своите услуги.

Комисията е приела регламенти в областта на пътната безопасност и услугите при извънредни ситуации, за да улесни използването на „Галилео“, но все още има твърде малко действия в други области или пазарни сегменти. Досега не е извършен и всеобхватен анализ, при който да се установи къде в законодателството на ЕС използването на „Коперник“ би могло да се насърчи по-активно. Комисията и държавите членки също така нямат систематичен поглед върху регулаторните или административните пречки, които е възможно да възпрепятстват използването на космически услуги.

С цел по-добро оползотворяване на потенциала на космическите програми на ЕС Комисията следва:

1. да изготви всеобхватна стратегия за подпомагане на използването на космическите услуги на ЕС;
2. да разработи концептуална рамка за оценка на ползите от космическите програми на ЕС и да подобри измерването на постигнатите резултати;
3. да осигури пълната готовност на „Галилео“, както и по-добра насоченост на действията към използването на космическите услуги на ЕС; и
4. да използва по-добре регулаторната рамка, за да подпомогне използването на космическите услуги на ЕС.

Въведение

Космическите програми на ЕС

През 90-те години на 20 век Европейският съюз започна разработването на космически програми. Първоначалната причина за тази инициатива беше да се осигури спътникова радионавигационна подкрепа на трансевропейските транспортни мрежи. Освен това беше необходима глобална спътникова система за наблюдение на Земята, за да се осигури информация относно околната среда, да се разберат и смекчат последиците от изменението на климата и да се гарантира гражданската сигурност.

Понастоящем ЕС разполага с три водещи космически програми:

• „Галилео“ е гражданска глобална навигационна спътникова система (ГНСС). Стартиралата през 1999 г. програма има за цел да осигури много точни навигационни и времеви сигнали, които са независими от другите съществуващи системи. В момента в орбита има 26 спътника. От 2016 г. насам „Галилео“ предоставя няколко първоначални услуги: отворен сигнал за масовите приложения на спътниковата радионавигация, като например навигация за моторните превозни средства или мобилни телефонни услуги, „публично регулирана услуга“ (PRS) за правителствени потребители в областта на сигурността и отбраната и услуга за търсене и спасяване, която помага по-бързо да се локализират и спасяват хора при извънредни ситуации. В следващите няколко години се предвижда да се предлагат още услуги. Програма „Галилео“ от второ поколение с нови функционалности вече е в процес на подготовка, като се планира първите спътници да бъдат изстреляни през 2024 г.
• EGNOS — от 2009 г. насам Европейската геостационарна служба за навигационно покритие предоставя навигационни услуги за ползватели от въздушния, морския и сухопътния транспорт, като подобрява точността на данните от американската Глобална система за позициониране (GPS). EGNOS включва три геостационарни спътника и 40 наземни станции¹.
• „Коперник“ има за цел да предоставя точна и надеждна информация от наблюдението на Земята в областта на околната среда, селското стопанство, климата, сигурността, морското наблюдение и други политики на ЕС. Програмата е най-голямата от този вид в света и представлява приносът на ЕС към Глобалната мрежа от системи за наблюдение на Земята (GEOSS)². „Коперник“ започва да функционира с изстрелването през 2014 г. на първия спътник по програмата. Понастоящем програмата има в орбита осем спътника („Сентинел“), като в бъдеще ще бъдат изстреляни още.

Разгръщането и експлоатацията на спътниковите системи на ЕС са свързани със значителни и дългосрочни разходи за бюджета на ЕС. От началото на програмите до края на 2020 г. общите разходи на ЕС възлизат на повече от 18 млрд. евро. „Галилео“ и EGNOS се финансират изцяло от бюджета на ЕС³. При програма „Коперник“ около две трети от разходите се финансират от бюджета на ЕС, като Европейската космическа агенция (ЕКА) и други трети страни покриват останалата част от нейните разходи.

Експлоатацията на спътниковите системи и разполагането на нови спътници ще доведе до значителни разходи за бюджета на ЕС и в бъдеще. Новата единна космическа програма, която ще стартира през 2021 г. и която обединява съществуващите водещи програми, ще изисква бюджет от над 14 млрд. евро за финансиране на операциите на „Галилео“, EGNOS и „Коперник“ и тяхното по-нататъшно развитие до 2027 г.⁴

Верига за създаване на стойност на космическите програми на ЕС

И трите водещи програми са обосновани преди всичко от нуждата на ЕС от независим достъп до космически услуги, предоставящи информация за целите на навигацията, измерването на времето и наблюдението на Земята. Услугите, предоставяни от тези програми, следва също така да насърчават растежа на пазарите за основаните на ГНСС и наблюдението на Земята приложения и услуги на вътрешния пазар на ЕС и извън него. Това следва да доведе и до нови пазарни възможности и да подкрепи стратегията „Европа 2020“ и нейните цели за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж⁵.

Във веригата за създаване на стойност на космическите дейности обикновено се прави разграничение между:

• сектора нагоре по веригата, който обхваща дейностите, водещи до развитие на космическа инфраструктура, производство на спътници и наземни станции, разполагането в космоса и тяхната експлоатация; и
• сектора надолу по веригата, който обхваща събирането и съхраняването на космически данни, разработването на продукти или услуги, използващи сигнали или данни от спътникови снимки (междинни ползватели), и крайните потребители, които използват услуги за навигация и определяне на времето или приложения за наблюдение на Земята в стопанската си дейност или в ежедневието си⁶.

Тази верига за създаване на стойност на космическите програми на ЕС е показана на фигура 1.

Източник: ЕСП.

Космическата стратегия за Европа на Комисията от 2016 г.

За да осигури дългосрочна визия за европейската космическа политика⁷, през 2016 г. Комисията прие своята Космическа стратегия за Европа. Предвид направените значителни инвестиции в космическа инфраструктура и значителните оперативни разходи, свързани с тях, една от четирите стратегически цели, определени в стратегията, е потенциалът на космическите програми на ЕС да бъде оползотворяван по-добре чрез максимално увеличаване на ползите от тях за обществото и икономиката на ЕС. Изхождайки от вече съществуващата уредба за космическите програми на ЕС, в своята стратегия Комисията се ангажира да насърчава използването на космически услуги, данни и приложения в политиките на ЕС винаги, когато те осигуряват ефективни решения⁸. Тя също така поема ангажимент да гарантира, че законодателството на ЕС осигурява подкрепа за използването на космическите услуги, когато това е обосновано и полезно, в съответствие с придружаващите мерки на национално и регионално равнище. Европейският парламент е подкрепил тези ангажименти в две резолюции⁹.

Специално финансиране от ЕС за подпомагане на използването на услугите е било предоставено по космическите програми или като част от Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“¹⁰. Общо за периода 2014—2020 г. Комисията, Европейската агенция за глобални навигационни спътникови системи (GSA) и упълномощените субекти по програма „Коперник“ са поели задължения за сума от около 565 млн. евро. На фигура 2 е показана разбивка на тази сума по субекти и по програми.

Източник: ЕСП въз основа на данни на Комисията (поети задължения към 30.6.2020 г.).

Управление на космическите програми на ЕС

Комисията, ЕКА и различни други организации от ЕС и извън него споделят управлението на космическите програми на ЕС в сътрудничество с държавите членки.

Роля на Комисията

Комисията носи цялостната отговорност за космическите програми на ЕС. Тя упражнява надзор върху тяхното изпълнение и изготвя годишните работни програми на „Галилео“ и „Коперник“. Тя също така управлява пряко някои от действията в подкрепа на използването на услугите на „Галилео“ и „Коперник“.

И за двете програми Комисията председателства комитет, съставен от представители на държавите членки и делегати на органите и организациите, пряко ангажирани в програмите, за да се осигури тяхното координиране. Що се отнася до „Коперник“, специална работна група („Форум на ползвателите“) подпомага комитета при установяването на изискванията на ползвателите, при проверката на съответствието на услугите и при координирането на ползвателите от публичния сектор.

Роля на Европейската космическа агенция

ЕКА е междуправителствена организация, създадена през 1975 г., с богат експертен опит в космическата област¹¹. Въпреки че не е орган на ЕС, тя играе съществена роля за програмите на ЕС, като предоставя експертен опит за техническата координация на програмите и проектирането, разработването, възлагането на обществени поръчки и експлоатацията на спътниковите системи¹². Успоредно с това ЕКА има свои собствени програми, които подпомагат разработването на технологии за позициониране, навигация и определяне на времето, използващи сигнали от ГНСС, и които насърчават използването на наблюдението на Земята в научни или бизнес приложения.

Роля на Европейската агенция за ГНСС

Европейската агенция за глобални навигационни спътникови системи (GSA), която е агенция на ЕС, отговаря за надзора над инфраструктурите, осигуряването на предоставяне на услуги и наблюдението и развитието на пазарите за „Галилео“ и EGNOS. Тя също така управлява програмата „Основни елементи“, по която се подпомага разработването на готови за пазара чипсетове, антени и приемници, използвани за „Галилео“ и EGNOS, както и проекти по програмата на ЕС „Хоризонт 2020“ за тези две системи. По новата космическа програма GSA ще бъде заменена и наследена от новата Агенция на Европейския съюз за космическата програма (EUSPA). Сред нейните отговорности е насърчаването на използването на услугите на „Галилео“, EGNOS и „Коперник“.

Упълномощени субекти по „Коперник“ и техните услуги

Програма „Коперник“ се състои от три компонента, чието управление е възложено на различни органи и организации от ЕС и извън ЕС (вж. фигура 3):

• техническа координация, експлоатация на спътниците „Сентинел“ и на допринасящите мисии на държавите — членки на ЕКА, или на други международни партньори („космически компонент“) и предоставяне на сурови данни. Това се извършва съвместно от ЕКА и Европейската организация за експлоатация на метеорологични спътници (EUMETSAT) — друга организация извън ЕС. EUMETSAT ще управлява и бъдещите мисии 4, 5 и 6 на „Сентинел“;
• предоставяне на услугите по „Коперник“ („компонент, свързан с предоставянето на услуги“), и
• събиране на допълнителни данни от системи за наблюдение, намиращи се на борда на летателни апарати и плавателни съдове или в наземни инсталации („in situ компонент“), за които са отговорни държавите членки или които са получени от сътрудници доброволци.

Източник: Европейска комисия.

Услугите по „Коперник“ са информационни продукти или приложения, свързани с наблюдението на земната повърхност, морската среда, атмосферата и изменението на климата, управлението на извънредни ситуации и приложения за сигурност. Те представляват комбинация от суровите данни от спътниците „Сентинел“, от други спътници и допълнителни данни. Има над 500 такива продукта и броят им непрекъснато се променя (вж. примерите в каре 1). Ползвателите на суровите данни и продуктите са предимно експерти, които ги комбинират с други данни. Те ги използват при изследвания или ги трансформират в приложения за крайни ползватели като публични органи, предприятия или потребители. Данните и услугите по „Коперник“ се финансират по програмата, но се предоставят безплатно и като правило не би трябвало да засягат търговските предложения за услуги.

Каре 1

Примери за продукти по „Коперник“

CORINE Land Cover (CLC)

CLC предоставя хармонизирана информация за земната покривка и земеползването за всички държави членки. Данните от CLC се използват например за разработване на приложения или за анализи в подкрепа на градоустройството или пространственото планиране, или за геопространствени продукти като навигационен софтуер.

Анализ и прогнозиране на вълните в Средиземно море

Продуктът предоставя анализ и прогнози за вълните в Средиземно море. Данните се използват например за приложения в подкрепа на пристанищните власти, мисиите за търсене и спасяване или операторите на търговски кораби.

Източници: Услуга на „Коперник“ за мониторинг на земната повърхност, услуга на „Коперник“ за мониторинг на морската среда.

Роля на държавите членки

Държавите членки играят важна роля за използването на космическите услуги на ЕС. Те работят в партньорство с ЕС и другите органи и организации, но могат да приемат свои собствени космически стратегии или програми и да провеждат свои собствени действия в подкрепа на използването на услугите, предоставяни от космическите програми на ЕС. Държавите членки не са задължени да ги координират с Комисията. Публично регулираната услуга (PRS) по програма „Галилео“ (вж. точка 02) е насочена пряко към нуждите на националните органи. Заедно с ЕС и другите международни институции и органи, „основните ползватели“ на „Коперник“ са европейските национални, регионални или местни органи, натоварени с определянето, осъществяването, прилагането или мониторинга на публични услуги или политики¹³.

Обхват и подход на одита

Целта на одита беше да се извърши оценка доколко са ефективни мерките, предприети от Комисията за насърчаване на използването на услугите от космическите програми на ЕС, по отношение на постигането на очакваните икономически и обществени ползи от тези услуги.

По-специално ЕСП провери дали Комисията:

1. е разработила всеобхватна и ориентирана към бъдещето стратегия за насърчаване на използването на услугите, обхващаща всички съответни заинтересовани страни;
2. е създала надеждни системи за оценяване на ползите от тези услуги и за наблюдение на постигането на стратегическите цели на програмите;
3. е предприела ефективни действия за насърчаване на използването на услугите; и
4. е предприела подходящи мерки за създаването на регулаторна рамка, която осигурява подкрепа за използването на услугите, предоставяни от „Коперник“ и „Галилео“.

Резултатите от настоящия одит и препоръките ще осигурят ценен принос, като помогнат на Комисията, в контекста на новата многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г., да насърчава по-ефективно използването на космическите услуги, предоставяни от космическите програми „Коперник“ и „Галилео“, и да следи по-добре постигането на съответните цели, свързани с програмите.

В тази рамка ЕСП разгледа подходите и действията, предприети от Комисията, GSA и упълномощените субекти по „Коперник“ в подкрепа на използването на услугите, предоставяни от космическите програми „Галилео“ и „Коперник“.

ЕСП извърши одит на извадка от 30 действия, финансирани от 2014 г. насам. Тази извадка обхвана ключови действия на Комисията и другите субекти, чиято цел е била значително да се засили използването на космическите услуги на ЕС, както и безвъзмездна финансова помощ по проекти по програмата на ЕС „Хоризонт 2020“. Освен това ЕСП използва услугите на външни експерти при оценката на качеството на проектите и за обща техническа подкрепа.

Тя също така проведе срещи с представители на органите и организациите, отговарящи за координирането и прилагането на националните космически политики в Чешката република, Германия, Франция и Италия. ЕСП избра тези държави членки от групата държави, които са приели собствени стратегии или планове в подкрепа на използването на космическите услуги, предоставяни от космическите програми на ЕС. Организирани бяха срещи и с представители на различни организации на заинтересованите страни, представляващи европейските сектори надолу по веригата¹⁴.

Поради твърде специфичния ѝ обхват и ограниченото ѝ финансово значение ЕСП не включи в обхвата на настоящия одит EGNOS, нито пък дейностите, свързани с използването на публично регулираната услуга по „Галилео“, която е предмет на специални разпоредби и действия.

Констатации и оценки

Все още предстои разработването на всеобхватна стратегия на ЕС, която да обхваща използването на космическите услуги

Някои от целите, свързани с използването на космическите услуги на ЕС, не са достатъчно добре определени

Както е посочено по-горе (вж. точка 05), и двете космически програми на ЕС са тясно свързани с целта за насърчаване на растежа на пазарите за приложения и услуги, базирани на ГНСС и наблюдението на Земята, и по този начин подкрепят общите цели на политиката за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Тъй като в правната рамка, уреждаща програмите, тези цели са определени само съвсем общо, ЕСП провери дали Комисията е разработила всеобхватна и ориентирана към бъдещето стратегия в подкрепа на използването на услугите, обхващаща всички съответни заинтересовани страни, и дали е определила реалистични цели и резултати.

В Космическата стратегия от 2016 г. (вж. точка 07) са описани съвсем общо целите и действията в подкрепа на използването на услугите по „Галилео“ и „Коперник“: Комисията е положила усилия за максимално увеличаване на ползите от космическите програми на ЕС, за по-добро свързване на космическия сектор с други политики и икономически области на равнището на ЕС и във всички държави членки, и за оптимизиране на ползите от космическото пространство за обществото, а в по-широк план — за икономиката на ЕС¹⁵. В стратегията се посочват и някои общи действия, които трябва да бъдат предприети, за да бъде постигната тази цел, като въвеждане на „Галилео“ в определени пазари или провеждане на кампании за повишаване на информираността, изграждане на поддържащи мрежи за ползвателите на „Коперник“ и подобряване на достъпа до данните от „Коперник“¹⁶.

В стратегията Комисията не е определила ползите, които трябва да бъдат постигнати, нито пък е посочила ясни цели или приоритети, пояснявайки какво може реалистично да се очаква от „максимално увеличаване“ на ползите. Тя не е установила и времева рамка, през която тези ползи би трябвало да се материализират, нито пък е определила подходящи показатели, които да ѝ дадат възможност да следи постигането на ползите. Това затрудни от самото начало оценката дали предприетите действия отговарят на стратегическите цели и дали са постигнали желаните резултати.

Подходът на Комисията за насърчаване на използването на услугите по „Галилео“ и „Коперник“ е само отчасти подкрепен с измерими цели

И за двете космически програми Комисията изготвя годишни работни програми (ГРП), които включват планове за изпълнение с подробно описание на действията и свързаните бюджети¹⁷. Целта на ГРП е да се осигури възможност за финансиране на действията и за наблюдение на свързаните с програмата дейности на Комисията, GSA и упълномощените субекти по „Коперник“.

За „Галилео“ Комисията все още не е разработила всеобхватна стратегия, с която да се подпомага използването на услугите. Освен това, въпреки че в ГРП са споменати общи цели като „повишаване на информираността“ или „засилване на навлизането на пазара, както и на стандартите“ и са определени основните действия и етапни цели, за много действия липсват измерими цели, а постигнатите резултати не са ясни, нито пък са обвързани със срокове. Например в работната програма за 2018 г. Комисията е изразила желание да се насърчи навлизането на пазара на услугите от „Галилео „и EGNOS извън ЕС чрез специални проекти за приложения и дейности за повишаване на информираността или да гарантира, че „Галилео“ и EGNOS са взети предвид в достатъчна степен в документите за политиката и са включени в изследователските и развойните дейности в областта на автономните превозни средства. ГРП обаче не изяснява напълно точно какви резултати се очакват за навлизането на пазара и в какъв срок Комисията очаква да ги постигне.

Като част от своята рамка на изпълнението и в качеството си на агенция на ЕС, GSA е приела стратегия за развитие на пазара и е определила конкретни, измерими, достижими, реалистични и планирани със срокове стратегически цели в многогодишните си програмни документи. Тя също така е определила ясни цели и резултати за своите дейности. Поради ролята си по отношение на програма „Галилео“ стратегията е фокусирана върху развитието на пазари за услуги на ГНСС в Европа, които са само част от потенциалния пазар.

За програма „Коперник“ Комисията все още не е разработила всеобхватна стратегия, с която да се подпомага използването на услугите. Все пак, за да допълни дейностите на упълномощените субекти по „Коперник“ и въз основата на анализ на пропуските и нуждите от интервенция¹⁸, през 2016 г. Комисията е създала рамка за дейностите за привличане на ползватели на програма „Коперник“, която е насочена към I) повишаване на информираността, II) улесняване на достъпа до данните и услугите по „Коперник“, III) подкрепа за участниците надолу по веригата и IV) увеличаване на ефекта от действията на Комисията с държавите членки и упълномощените субекти по „Коперник“. В тази рамка е определен и набор от ключови действия в подкрепа на използването на услугите¹⁹. Повечето от тези действия са станали част от ГРП на „Коперник“. За много от тях обаче в ГРП очакваните крайни продукти са определени твърде общо, като например „повишена информираност“ или „подобрена видимост“. Комисията не е подготвила допълнителни програмни документи, в които да се поясни какви резултати се целят чрез „съвместна работа с национални, регионални или местни заинтересовани страни“ или „насърчаване на междусекторното измерение на „Коперник“ (вж. таблица 1).

През 2019 г. Комисията е създала пилотния проект InnovFin Space Equity (ISEP) в рамките на Единния капиталов финансов инструмент на ЕС, за да насърчи инвестициите в капиталови фондове, чиито стратегии са насочени към космическите технологии нагоре и надолу по веригата, търговската реализация и навлизането на пазара. Свързаните с космическото пространство проекти могат да бъдат допустими за финансиране и по Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), по който обаче към момента на приключване на одита са финансирани само проекти в космическата индустрия нагоре по веригата, или по Програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME)²⁰, както и — в рамките на националните стратегии за интелигентна специализация — от Европейския фонд за регионално развитие²¹. Тези инструменти обаче не са разработени специално за да подкрепят използването на услугите и не се наблюдават за тази цел, така че техният принос за навлизането на тези услуги не е известен.

Комисията използва добре данните от „Коперник“ при мониторинга на политиките, но все още предстои да разработи всеобхватна стратегия за допълнително подобряване на тяхната употреба

През 2015 г. Комисията е извършила проучване, за да установи потенциалното използване на данните от „Коперник“ в рамките на институцията, например за мониторинг на политиките или за насърчаване на използването на наблюдението на Земята в законодателните текстове на ЕС.

През 2019 г. при вътрешна оценка, проведена от Съвместния изследователски център на Комисията (JRC), е установено, че въпреки че много служби на Комисията признават ползата от глобалното наблюдение и използват данните за анализи, те не използват пълноценно данните и информацията, свързани с „Коперник“ и наблюдението на Земята²². До момента обаче оценката, която не включва агенциите или другите органи на ЕС, не е била последвана от по-задълбочен анализ на пропуските и Комисията все още не е разработила стратегия за по-нататъшно засилване на използването на данните от „Коперник“ и другите данни от наблюдението на Земята в рамките на Комисията и други институции или органи на ЕС, обхващайки всички съответни области на политиката.

Ролята на упълномощените субекти по програма „Коперник“ за насърчаване на използването на услугите не е ясно определена, а подходите им се различават

Регламент (ЕС) № 377/2014 изисква упълномощените субекти по „Коперник“ да осигурят приложението на услугите по програмата в публичния сектор. От 2014 г. до 2020 г. тези субекти са имали общ бюджет от около 43 млн. евро за подпомагане на използването на услугите (вж. фигура 4).

Източник: ЕСП въз основа на данни на Комисията (поети задължения към 30.6.2020 г.).

ЕСП установи, че в споразуменията за делегиране между Комисията и упълномощените субекти по „Коперник“ не са ясно определени задачите на тези субекти за подпомагане на използването на услугите. Наличните бюджети за дейности по популяризиране варират значително, както и подходите на субектите за популяризиране на услугите и продуктите по програма „Коперник“. Например субектът, отговарящ за услугата за мониторинг на морската среда по „Коперник“ (CMEMS) — Mercator Océan International, е приел стратегия за привличане на ползватели на програмата, чрез която се стреми да разшири своята услуга към нови общности на ползватели. Той е разполагал и със специален бюджет за подпомагане на идентифицирането на демонстрационни случаи (т.е. отделни малки проекти за приложения надолу по веригата), популяризиращи CMEMS.

От друга страна, Европейската агенция за околна среда, която отговаря за паневропейския компонент на услугата за мониторинг на земната повърхност по „Коперник“ (CLMS), няма стратегия за използване на резултатите от програмата и разполага само с много ограничен бюджет за популяризиране на тези услуги, въпреки че този компонент е доста важен за използването им²³. Тя не разполага с достатъчно информация и за това кои са ползвателите на услугите и какво са направили с данните.

Ограничена координация между стратегиите на държавите членки за използване на услугите

Държавите членки и Европейската космическа агенция са близки партньори в космическите програми на ЕС, но нямат задължение да координират собствените си космически стратегии или мерки с Комисията или с GSA. Въпреки че сътрудничеството между ЕКА, която е създала програма за подпомагане на разработването на технологии за позициониране, навигация и измерване на времето, и GSA е много тясно, преди 2019 г. GSA е получавала малко информация относно стратегиите и действията на държавите членки в подкрепа на използването на услугите по „Галилео“.

През 2019 г. GSA е анализирала достъпната информация за националните космически програми на държавите членки и е установила, че 18 държави членки имат национална космическа стратегия²⁴. Четири държави членки са приели специални национални програми в подкрепа на използването на услугите по „Галилео“ и EGNOS, но те не са координирали своите програми с GSA²⁵. Между GSA и държавите членки все още не са договорени общи пътни карти с цел насочване на усилията върху сегментите, които се нуждаят най-много от подкрепа от ЕС, или подпомагане и мобилизиране на националните усилия.

За „Коперник“ държавите членки играят важна роля, тъй като националните, регионалните и местните органи са основни ползватели на програмата. В своя анализ от 2016 г.²⁶ Комисията е установила значителни разлики в етапите на развитие в различните държави членки. Въпреки че Комисията е провела редица действия, те не са били включени в общ стратегически подход, чрез който да се отговори конкретно на различните нужди при разработването на действията за подпомагане на използването на услугите. Това е отразено и в резултатите от оценката на въздействието, проведена през 2018 г. от Комисията, в която се посочва, че програма „Коперник“ не е успяла да привлече достатъчно потенциални ползватели извън традиционните потребителски общности на космическия сектор и се подчертава необходимостта да се засили интеграцията на космическите данни в други области на политика и икономически сектори²⁷.

Освен много ограничен брой по-големи участници, европейските доставчици на приложения, използващи данни от наблюдението на Земята, се състоят от множество специализирани микро-, малки и средни предприятия²⁸. Що се отнася до търсенето, през 2016 г. публичният сектор е заемал повече от половината от европейския пазар надолу по веригата по отношение на наблюдението на Земята в Европа. Търсенето обаче е много разпокъсано, като потенциални ползватели на космически услуги са множество национални, регионални или местни органи. Това може да бъде пречка за разходно-ефективно използване на космическите услуги от публичните органи и държавите членки.

В четирите избрани държави членки ЕСП установи значителни разлики в начина, по който органите са интегрирали космическите програми на ЕС в националните политики и са подкрепили използването на услугите (вж. каре 2).

Тези национални инициативи са обещаващи по отношение на засилването на използването на космически приложения, но остават ограничени до съответните държави членки и не са насочени специално към пазара на ЕС. ЕСП установи, че Комисията не разполага с актуална информация за общата картина на тези национални инициативи и не ги е взела предвид в своя стратегически подход.

Космическите програми на ЕС осигуряват ползи, но информацията за тези ползи е ограничена

Липсва призната концептуална рамка за оценка на ползите от космическите услуги

Предоставянето на космически услуги е свързано с редица икономически ползи и ползи за обществото. Тези ползи произтичат от секторите както нагоре, така и надолу по веригата (вж. фигура 5):

Източник: ЕСП.

Липсва призната концептуална рамка за оценка на ползите в областта на космическата инфраструктура, както и структурирана система за събиране на статистически данни за ползите от космическите услуги. Не съществува и официално определение на веригата за създаване на стойност на космическата икономика, нито пък съгласувано определение за „дейности надолу по веригата“.

През 2012 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) публикува Ръководство за измерване на космическата икономика, в което се предлагат някои методи и източници, както и набор от показатели³¹. Въпреки че Комисията е използвала известна информация от ръководството, тя не я е счела за подходяща за измерване на космическата икономика на ЕС и е приложила собствен подход за определяне на социално-икономическите ползи от програмите „Коперник“ и „Галилео“, подобен на подходите на другите участващи страни в европейския космически сектор. При липсата на установена концептуална рамка е трудно да се направи надеждна оценка на ползите от космическите услуги, да се сравнят с други икономически сектори или да се изготви анализ на разходите и ползите от космическите програми.

Недостатъци в методологията, използвана от Комисията за определяне на ползите от космическите услуги

През 2018 г. Комисията заявява, че въздействието на услугите, предоставяни от космическите програми на ЕС, върху икономическия растеж и заетостта в ЕС в крайна сметка ще надхвърли направените значителни публични инвестиции в космическите програми на ЕС³². Тя подкрепя това твърдение с няколко проучвания, в които се оценяват ползите от космическите програми на ЕС. Тези оценки са важни и за оценяването на въздействието на новите космически програми. Ето защо оценката на ползите от програмите следва да се основава на солидна и, където е приложимо, последователна методология и реалистични данни. ЕСП провери дали Комисията е прилагала последователно солидна методология между двете програми и дали при проучванията са били използвани надеждни източници на данни.

Икономическите ползи от космическите програми могат да бъдат изразени чрез брутната добавена стойност на дружествата, които осъществяват дейност в космическите сектори нагоре и надолу по веригата. Брутната добавена стойност съответства на стойността, генерирана в производствения сектор, и може да бъде измерена като сумата от всички приходи, получени в процеса на производство на стоки и услуги, плюс данъците върху производството и вноса, минус субсидиите. Методът, използван от Комисията за оценка на генерираните приходи от „Коперник“ и от „Галилео“, обаче не съответства на концептуалната рамка, установена в Регламент № 549/2013, която се използва за изчисляване на брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС³³, и поради това е довел до неточно измерване на този вид ползи.

Методологията за изчисляване на ползите от „Галилео“ е различна от тази за „Коперник“. На непарични ползи, като например приноса за смекчаване на изменението на климата или спасените животи благодарение на ГНСС, са били дадени парични стойности, което е довело до различни оценки за едни и същи ползи. В каре 3са дадени примери за недостатъци при изчисляването на ползите, произтичащи от космическите програми на ЕС. В резултат на това икономическото въздействие върху растежа и работните места може да бъде подценено, докато действителните общи ползи от програмите може да бъдат надценени.

Комисията не разполага с информация и с подходящи ключови показатели за изпълнението, за да следи използването на услугите

И двата регламента — Регламент (ЕС) № 1285/2013 за „Галилео“ и EGNOS и Регламент (ЕС) № 377/2014 за „Коперник“, както и новият регламент за създаване на космическа програма на ЕС, изискват от Комисията да наблюдава редовно изпълнението. В тях са определени и основни показатели за изпълнението³⁴. Освен техническите аспекти, като например наличието на услугите или данните, Комисията трябва да наблюдава редовно въздействието на услугите върху различните сектори на икономиката и да извършва оценка дали промишлените сектори на ЕС действително увеличават своя пазарен дял на световния пазар надолу по веригата за спътниковата навигация и при наблюдението на Земята. Това изисква да бъдат определени подходящи показатели като основа за оценяване на ефектите от програмите.

Що се отнася до „Галилео“, GSA по принцип предоставя полезни и като цяло последователни ключови показатели за изпълнението, които показват постигнатия напредък. С течение на времето обаче броят им е нараснал до 97 показателя за крайните продукти и резултатите, което усложнява техния мониторинг. Някои показатели не са представени в съдържателен контекст, което затруднява тълкуването им. Например показателят за броя на дружествата, които осъществяват търговска реализация на продукти, при които се използва „Галилео“, показва промените на годишна база, но не показва какъв дял от съответния пазар са заемали тези дружества. Освен това няма показатели за разходите и ползите от усилията на GSA за развитие на определени пазари вместо други поради стратегическото и икономическото им значение. До завършването на настоящия одит GSA вече работеше по нов, по-опростен набор от показатели.

За използването на услугите по „Коперник“ Комисията наблюдава ключови параметри като нарастващия брой ползватели на „Коперник“, регистрирани в ЕКА или други упълномощени субекти, изтеглените обеми данни, броя на организираните обучения или прояви за популяризиране. Налице е обаче само непълна информация за броя на ползвателите, като се има предвид, че те могат да се регистрират и в национални платформи за разпространение на данни или към други трети страни. ЕКА и другите упълномощени субекти изпитват затруднения и при събирането на информация за това кой всъщност използва данните от „Коперник“ и за какви цели. Комисията не е определила ключови показатели за изпълнението за упълномощените субекти по „Коперник“, ясно свързани с използването на услугите, а тяхното отчитане не е било хармонизирано. От броя на организираните обучения или прояви за популяризиране също е трудно да се достигне до заключение относно действителното навлизане на услугите.

Регламент (ЕС) № 377/2014 изисква от Комисията да наблюдава използването на данните и информацията от „Коперник“ чрез специални показатели за резултатите. Това включва основните ползватели, като например национални, регионални или местни власти, навлизане на пазара, разрастване на съществуващите пазари, създаване на нови пазари и конкурентоспособност на европейските оператори надолу по веригата³⁵. Разнообразието от възможни приложения на „Коперник“ обаче затруднява събирането от страна на Комисията на подходящи обобщени данни в подкрепа на тези показатели. През 2019 г. Комисията публикува доклад за пазара, в който се посочва, че през 2017 г. около 72 % от дружествата за наблюдение на Земята в Европа вече са използвали данни или услуги по „Коперник“, в сравнение с 66 % през 2016 г.³⁶ В доклада обаче има много малко информация за степента, в която основните ползватели са използвали „Коперник“, или за степента, в която услугите са допринесли за укрепване на конкурентоспособността на европейските оператори надолу по веригата.

Постигнат е значителен напредък в осигуряването на възможности за използване на услугите по „Галилео“, но все още не са налични ключови функции, така че да се извлекат максимални ползи

След GPS и руската система GLONASS „Галилео“ е третата ГНСС, която предоставя услуги за навигация и измерване на времето. При стартирането на първоначалните услуги през 2016 г. „Галилео“ вече е имала осем години закъснение в сравнение с първоначалните планове³⁷. GPS има значително предимство в качеството си на първата в света отворена ГНСС и се използва от повечето приемащи устройства. Въпреки че услугите на „Галилео“ демонстрират по-висока точност от другите услуги на ГНСС, след едно сериозно неблагоприятно събитие през 2019 г., причинило недостъпността на услугите за шест дни, заинтересованите страни (GSA, Комисията и ЕКА) е трябвало да положат последователни усилия за увеличаване на стабилността, надеждността и устойчивостта на „Галилео“. Освен това е възможно други доставчици скоро да постигнат подобно ниво на точност. В момента в космоса се разполагат ново поколение GPS спътници с подобрена точност, които се очаква да влязат в експлоатация в следващите години.

В този контекст GSA е трябвало да установи най-значимите пазарни сегменти за услугите по „Галилео“ и да разработи действия за развитие на тези пазари. ЕСП анализира дали GSA е провела ефективно пазарно проучване и дали действията ѝ са били в съответствие с ясно установени нужди, дали са били насочени към подпомагане на използването на услугите и дали са имали измеримо въздействие върху използването на услугите по „Галилео“.

По-нататъшният успех на услугите по „Галилео“ зависи в значителна степен от наличието на някои ключови функции

ЕСП установи, че GSA е идентифицирала ефективно текущите ключови пазарни сегменти за услугите на ГНСС като смартфони, производители на автомобили или на оборудване за наблюдение, както и техните изисквания.

GSA е установила тесни контакти със световни производители на уреди и е популяризирала съществуването на съвместими с „Галилео“ чипове и приемници на пазара. Сериозно постижение е, че до 2020 г. водещи доставчици, представляващи повече от 95 % от пазара на ГНСС чипсетове, произвеждат съвместими с „Галилео“ чипове и модули, а съвместими с „Галилео“ приемници се предлагат в много пазарни сегменти и обикновено могат да работят с други ГНСС. Това допринася за повишаване на общата точност на навигацията, но не означава, че оборудването или приемниците дават приоритет на „Галилео“ за приемането на сигнал. GPS продължава да има силно присъствие на пазара и ще отнеме време, докато ползвателите приемат съвместимите с „Галилео“ технологии в различните пазарни сегменти.

Услугата за висока точност (HAS) и услугата за удостоверяване на навигационните съобщения (OSNMA) са ключови функции („отличителни характеристики“) на „Галилео“. OSNMA се състои от цифров подпис на навигационните сигнали, за да се гарантира тяхната автентичност. Услугата за търговско удостоверяване (CAS), която осигурява криптиран сигнал на „Галилео“, следва да предоставя защита срещу атаки чрез възпроизвеждане на сигнала. Такива услуги не се предоставят от други ГНСС и следователно са уникално предимство на „Галилео“. CAS е и единствената услуга по „Галилео“, която Комисията е планирала да се предоставя срещу такса и която следователно може да генерира приходи за бюджета на ЕС.

Въпреки плановете „Галилео“ да започне да функционира напълно до края на 2020 г., програмата все още не е постигнала това. При разработването както на HAS, така и на OSNMA, са се натрупали допълнителни закъснения. Тестването е планирано за 2021 г., така че промишлените сектори да могат да одобрят съвместими приемници, но има вероятност услугите да не бъдат на разположение преди 2024 г. Характеристиките на CAS все още са в процес на определяне и не е ясно кога услугата ще започне да функционира. Въпреки че това не възпрепятства разработването на потенциалните пазари, то може да попречи на възможностите на „Галилео“ да спечели пазарен дял за тези услуги и така да капитализира съответните инвестиции в програмата, преди другите ГНСС да предоставят подобни услуги.

Действията за подпомагане на развитието и използването на услугите по „Галилео“ са с добро качество, но продължава да има рискове за ефективното навлизане на услугите

От 2014 г. насам GSA е вложила около 22 млн. евро за развитие на пазара и за подпомагане на навлизането на услугите по „Галилео“ и EGNOS. До средата на 2020 г. GSA е отпуснала и безвъзмездна финансова помощ в размер на 141 млн. евро за 79 проекта по програма „Хоризонт 2020“ и е финансирала подкрепа от около 41 млн. евро за 14 проекта по своята програма „Основни елементи“.

ЕСП установи, че от публикуването на поканите за представяне на предложения за проекти до приключването на съответния проект могат да изминат повече от четири години. Предвид бързо променящите се пазари на технологиите ЕСП вижда общ риск резултатите от проектите да остареят морално до момента, в който станат налични.

Като част от извадката си (вж. точка 21) ЕСП прегледа осем действия, които GSA е подкрепила по програма „Хоризонт 2020“, програма „Основни елементи“ или като част от мерките за развитие на пазара, които бяха приключили към момента на извършване на одита. Тя установи, че действията като цяло са били насочени към ясно установена техническа необходимост или към обещаващ пазар, били са с подходящо техническо качество и са постигнали целите по отношение на крайните продукти и сроковете. Някои пазари обаче все още се развиват и приносът на проектите за използването на услугите може да бъде оценен само в по-дългосрочен план. В други случаи използването на услугите може да зависи от това дали потенциалните клиенти на иновативни решения имат необходимото финансиране (вж. каре 4).

Действията на Комисията в подкрепа на използването на данните от „Коперник“ са разпокъсани, а полезните взаимодействия не са проучени

Няколко ключови действия на Комисията са имали неясни цели, били са разпокъсани и без достатъчно финансиране

От 2014 г. насам Комисията е подкрепила пряко използването на услугите по „Коперник“ с около 30 млн. евро. Освен това около 83 млн. евро са били предоставени за улесняване на нови начини за достъп до данните от „Коперник“. За да се подкрепи използването на услугите по „Коперник“, по програма „Хоризонт 2020“ е била отпусната безвъзмездна финансова помощ в размер на 194 млн. евро за 79 проекта със специален акцент върху навлизането на пазара и развитието на услугите по „Коперник“. Като част от извадката си ЕСП прегледа шест ключови действия, подкрепени пряко от Комисията (вж. точка 30), и осем проекта, финансирани по програма „Хоризонт 2020“, насочени към подпомагане на използването на услугите, които бяха приключили към момента на извършване на одита.

За да се повиши информираността относно „Коперник“, Комисията е създала академия „Коперник“ и мрежите от поддръжници на „Коперник“. Целта на академия „Коперник“ е да подпомага използването на услугите от университети и изследователски центрове, като предоставя учебни материали и специална информация за публични изследователски организации; целта на мрежите от поддръжници на „Коперник“ е постигане на по-добро разбиране на нуждите на ползвателите, повишаване на информираността на национално, регионално и местно равнище и разпространение на най-добрите практики.

ЕСП установи, че от 2017 г. насам Комисията е работила успешно с повече от 160 членове на академията във всички 27 държави членки и в някои трети държави, както и с повече от деветдесет партньора – поддръжници на „Коперник“, включително национални органи, правителствени агенции, иновационни клъстери, дружества, работещи в космическия сектор, както и университетски институти и организации с нестопанска цел. През 2019 г. поддръжниците на „Коперник“ са организирали около 200 прояви за повишаване на информираността. Партньорите обаче не получават пряко финансиране и няма информация дали те допринасят за структурирано привличане на ползватели с дългосрочно въздействие на национално, регионално или местно равнище.

Както е посочено в нейната Космическа стратегия за Европа от 2016 г., Комисията подкрепя и стартиращи предприятия. За тази цел тя е организирала или подкрепила финансово награди в подкрепа на иновативни идеи (проявите „Хакатони“ или конкурса Masters) и е създала програмата „Ускорител“ и програмата за инкубатори по „Коперник“. Докато по програмата „Ускорител“ по „Коперник“ ежегодно е било финансирано обучението на около 40 иновативни дружества от опитни обучаващи, по програмата за инкубатори по „Коперник“ са били подкрепени около 20 иновативни дружества, използващи „Коперник“, с безвъзмездна помощ от 50 000 евро в допълнение към финансирането, вече получено от тях от други инициативи за инкубатори, например собствените бизнес инкубатори на ЕКА. Броят на финансираните стартиращи предприятия обаче е малък, а Комисията не е изяснила целите си при подпомагането на тези програми. Постигнатият от стартиращите предприятия напредък не е бил обект на допълнително наблюдение след края на периода на ускоряване на използването на услугите или периода на инкубация. Ето защо все още не е възможно да се оцени дали тези две инициативи са допринесли за подпомагане на стартиращи предприятия по ефективен и ефикасен начин.

Друго ключово действие — рамковото споразумение за партньорство Caroline Herschel, е било насочено към по-тясно сътрудничество със заинтересованите държави членки. Съгласно това рамково споразумение за партньорство публични субекти, като например космически агенции или изследователски институти в 22 държави членки, предлагат проекти на Комисията и отпускат безвъзмездна финансова помощ за подкрепа на действия по три специфични цели („нива“), при което от бюджета на ЕС се финансират до 85 % от разходите (вж. таблица 2).

Рамковото споразумение за партньорство дава възможност на Комисията да подкрепя пряко използването на услугите заедно с националните партньори и така да оптимизира действията си. Въпреки това, при наличието на множество по-малки и изолирани действия като семинари, обучения или проекти по различните нива, изпълнението е било разпокъсано. Очакваното цялостно въздействие и връзката с националните стратегии за подпомагане на използването на услугите са останали до голяма степен неясни. Например програмата е включвала действия, насочени към изготвяне на каталог с най-добри практики, които да послужат като източник на идеи за потенциалните нови ползватели на „Коперник“ в публичния сектор или да повишат информираността за това как услугите по „Коперник“ биха могли да подпомогнат публичната администрация. Тъй като използването на данните от наблюдението на Земята е сложно и изисква експертен опит, действията, подкрепяни по рамковото споразумение за партньорство, изискват допълнителни мерки като наемане на експерти в националните администрации, което не е осигурено.

За първата година от програмата — 2018 г., Комисията е предвидила в бюджета финансиране от 6 млн. евро. Към момента на извършване на одита обаче много проекти бяха забавени, главно поради късното подписване на споразуменията за отпускане на безвъзмездна финансова помощ или на договорите и забавените механизми за авансово финансиране. За действията, предвидени в годишната работна програма за 2019 г., планираното финансиране от ЕС в размер на 8 млн. евро е било предоставено едва след значително забавяне. Ето защо конкретните споразумения за отпускане на безвъзмездна финансова помощ са могли да бъдат подписани едва през септември 2020 г., когато финансирането на действията за работната програма за 2020 г. все още не е било сигурно.

Проектите, финансирани по програма „Хоризонт 2020“, като цяло са с добро качество, но тяхното въздействие върху използването на услугите по „Коперник“ не може да бъде оценено

Програма „Хоризонт 2020“ е важен стълб в усилията на Комисията за подпомагане на използването на услугите по „Коперник“. В частта на програмата, посветена на космоса, са били включени целеви действия, но кандидатите, използващи данни от наблюдението на Земята, са били допустими и по части от работните програми за „Хоризонт 2020“, които не са свързани с космоса³⁸.

ЕСП прегледа поканите за представяне на предложения относно използването на услугите по „Коперник“ по работните програми за „Хоризонт 2020„за 2014—2015 г. и 2016—2017 г. и за осем завършени проекта извърши анализ дали те са допринесли за значително навлизане на услугите по „Коперник“.

Проектите, които тя провери, са технически осъществими и отговарят на повечето от целите, определени в работните програми. Все пак за три от шестте проекта, насочени конкретно към навлизането на пазара, не е ясно дали бенефициентите са успели да разработят услуги, способни да генерират значителен оборот за участниците, или да постигнат значително по-широко използване на „Коперник“. ЕСП също така установи, че за някои покани за представяне на предложения очакваното въздействие е било твърде амбициозно, тъй като малкият брой възложени проекти е направил постигането на тази цел малко вероятно (вж. каре 5).

Комисията улеснява достъпа до данните от „Коперник“, но потенциалът за полезни взаимодействия не се оползотворява

Достъпът до данните и продуктите от „Коперник“ е от ключово значение за ефективното използване на услугите. ЕСП провери дали Комисията е прилагала разходно-ефективен и осигуряващ полезни взаимодействия подход за предоставянето на такъв достъп до данните и услугите по „Коперник“.

ЕКА и Европейската организация за експлоатация на метеорологични спътници (EUMETSAT) са създали центрове за данни, където ползвателите могат да изтеглят суровите данни от спътниците „Сентинел“. Като част от инфраструктурата, тринадесет държави —членки на ЕС, са финансирали и управлявали национални огледални сайтове за данните от „Коперник“, наземните съвместни сегменти (CollGS)³⁹, някои от които с допълнителни услуги за техните ползватели. Субектите, на които са поверени компонентите, свързани с предоставянето на услуги, са предоставяли продуктите на „Коперник“ чрез свои собствени решения за достъп до данни.

Тъй като количеството данни и информация, генерирани от програма „Коперник“, представлява предизвикателство за традиционното изтегляне на данни, през 2016 г. е създадена работна група, състояща се от представители на Комисията, ЕКА, Европейската организация за експлоатация на метеорологични спътници (EUMETSAT), държави членки и участващите държави в „Коперник“. Работната група предлага решения за подобряване на наличността на данните и продуктите на „Коперник“⁴⁰. Като част от тази инициатива Комисията е финансирала създаването на услуги за достъп до данни и информация (DIAS). Не е изготвен обаче интегриран наземен сегмент и данните от „Коперник“ все още се предоставят на различни платформи, управлявани от ЕКА, упълномощените субекти по „Коперник“, държави членки и частни оператори.

DIAS са разположени в ЕС иновативни цифрови платформи, базирани на технологии за компютърни услуги в облак, които позволяват на ползвателите да използват големи обеми данни от „Коперник“ и други космически данни, без да се налага да ги прехвърлят и съхраняват в собствените си компютърни мрежи. Целта е да се засили конкуренцията между самите платформи и между тях и съществуващите услуги и те да се комбинират с допълнителни търговски услуги, така че платформите да станат икономически устойчиви и независими от публично финансиране в дългосрочен план.

При създаването на платформите за услуги за достъп до данни и информация (DIAS) е имало неяснота относно броя на потенциалните ползватели, които биха заплатили за услугите и по този начин биха осигурили икономическата устойчивост на платформите. В крайна сметка Комисията е взела решение да подкрепи пет такива платформи до 2021 г. Броят им обаче е затруднил привличането на достатъчен брой ползватели, така че платформите да могат да достигнат критична маса, да се възползват от мрежовите ефекти и следователно да се конкурират ефективно с операторите извън ЕС, предоставящи подобни услуги. След като платформите DIAS са започнали да работят в средата на 2018 г., използването на техните услуги е останало много ниско в сравнение с общия брой активни ползватели на „Коперник“, като в момента само малък брой ползватели плащат за някои от тях. Освен това Комисията не е насърчила достатъчно използването на услугите по други специални инструменти в подкрепа на навлизането им, като например „Хоризонт 2020“, чрез окуражаване на бенефициентите да използват този нов инструмент за обработка на техните данни.

Комисията все още няма стратегия как да интегрира допълнителния достъп до данните от „Коперник“ и обработката по разходно-ефективен начин: Само един от тринадесетте наземни съвместни сегмента (CollGS) е внедрен с използването на DIAS инфраструктура и следователно с интерес към обединяване. Комисията все още не е пояснила и как достъпът до данните от „Коперник“ и другите космически данни и тяхната обработка ще бъдат интегрирани в нейната инициатива за Европейски облак за отворена наука⁴¹. Целта на тази инициатива е да се преодолее разпокъсаността на инфраструктурите за данни в ЕС като цяло, като се разработят мощности за съхранение, споделяне и повторно използване на научни данни и взаимодействие между различни набори от данни, включително данни, получени от наблюдението на Земята.

Регулаторните мерки могат да улеснят използването на космическите услуги на ЕС, но продължават да съществуват пропуски

В своята Космическа стратегия за Европа от 2016 г. Комисията се ангажира също така да предприема регулаторни мерки (когато това е обосновано и полезно), за да въведе „Галилео“ в определени пазари или определени области, а в по-дългосрочен план да насърчава използването на космически решения чрез мерки за стандартизация.

ЕСП извърши оценка дали Комисията е определила ефективно такива възможности за регулаторни действия или действия за стандартизация в подкрепа на навлизането на космически услуги и дали е използвала тези възможности. Тъй като съществуващите правни разпоредби могат и да възпрепятстват използването на космически услуги (например правила на публичните администрации, забраняващи използването на космически данни или услуги), ЕСП също така провери дали Комисията и избраните държави членки са предприели стъпки за идентифициране и премахване на такива пречки.

Регулаторните действия са улеснили използването на устройства, съвместими с „Галилео“, но са необходими допълнителни действия

Услугите за спътникова навигация и измерване на времето са предмет на множество технически стандарти и разпоредби. Те могат да представляват правила на ЕС, национални правила или стандарти, определени от международни споразумения или организации за стандартизация. Тези мерки могат да подпомогнат използването на космически услуги, тъй като позволяват на производителите на оборудване да стандартизират своите продукти и осигуряват оперативна съвместимост на системите. Тъй като спътниковите навигационни системи използват радиочестоти, необходими са и стандарти за защита на сигналите от смущения.

Комисията вече е приела регулаторни мерки за улесняване на навлизането на услугите на „Галилео“ в областта на пътната безопасност и извънредните ситуации⁴². Тези инициативи са подпомогнали ефективно оборудването на нови автомобили и мобилни телефони със съвместими с „Галилео“ чипсетове, давайки възможност на аварийните екипи да стигнат по-бързо до мястото на произшествието. Освен това през 2020 г. един важен международен стандарт, даващ предимство на използването на GPS като предпочитан навигационен сигнал на устройствата, е бил актуализиран, което е позволило на производителите на устройства да избират предпочитаната ГНСС, а това има вероятност да подпомогне по-широко използване на услугите по „Галилео“.

През 2017 г. в проучване на Комисията са били установени пропуските и бъдещите нужди от стандартизация в подкрепа на навлизането на пазара на „Галилео“ и EGNOS и са били предложени пътни карти за различните пазарни сегменти⁴³. Комисията също така е разработила Европейски план за радионавигация, в който е даден списък на съществуващите и възникващите радионавигационни системи и се прави преглед на законодателството на ЕС от значение за радионавигацията⁴⁴. След консултация с държавите членки Комисията е определила три приоритетни области, в които регулирането или стандартизацията биха могли да са от полза⁴⁵:

• Интелигентен транспорт и мобилност: пилотирано въздухоплаване, безпилотни и автономни въздухоплавателни средства, интелигентни автомобилни транспортни системи, морски транспорт и железопътен транспорт;
• Интелигентна взаимосвързаност: Услуги, свързани с определянето на местоположението (например в смартфони), свързани устройства, известни като интернет на нещата, и взаимодействие с публичните администрации; и
• Интелигентни инфраструктури: услуги за определяне на времето и синхронизация в критични инфраструктури като енергетиката, телекомуникациите или транспорта.

Към момента на приключване на настоящия одит беше постигнат умерен напредък: в работната програма за „Галилео“ за 2020 г. е включено проучване на дейностите на Комисията и GSA по отношение на разработването на съвместими с „Галилео“ стандарти надолу по веригата, както и проучвания и проекти в областта на приложения за въздушния трафик, автомобилния транспорт и морския транспорт. За да бъдат ефективни обаче, в тези сектори са необходими допълнителни специфични за сектора регулаторни действия. За важните области на приложение на ГНСС стандартите трябва да бъдат одобрени от международните органи, което може да е сложно и да отнеме време. В съответните области все още липсва специфично за сектора регулиране, например за автомобилния транспорт и логистиката, автономните автомобили и дроновете, или регулацията е непълна. Понастоящем Комисията следи тези предизвикателства, но няма график за публикуване на съответни регламенти или стандарти за всяка политика или пазарен сегмент, които допълнително да улеснят приемането на „Галилео“.

ЕСП установи малък напредък и в областта на интелигентната взаимосвързаност и свързването на публичните администрации (извън публично регулираната услуга): Все още няма стандарти за укрепване на позицията на „Галилео“ в съответните приложения за интернет на нещата или за изкуствения интелект. По отношение на свързването на гражданите с публичната администрация, действията на Комисията са ограничени до използването от страна на земеделските стопани на спътникова навигация като част от проект за цифрова платформа.

В своите регламенти Комисията не насърчава в достатъчна степен използването на наблюдението на Земята

Една от констатациите от извършеното от Комисията проучване през 2015 г. (вж. точка 32) е, че законодателството на ЕС може да помогне за по-ефективно прилагане на политиките на ЕС и за намаляване на административната тежест. Значителна стъпка напред е приемането на правна уредба, насърчаваща държавите членки да използват наблюдението на Земята за мониторинг на изпълнението на общата селскостопанска политика⁴⁶. ЕСП обаче установи съвсем малък напредък в други сектори, където законодателството би могло да помогне за по-активно насърчаване на използването на данни от „Коперник“ и други данни от наблюдението на Земята. До момента много малко правни разпоредби на ЕС, например Регламент № 2018/841 относно земеползването и мониторинга на горското стопанство с цел постигане на целта за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС, изискват „Коперник“ и „Галилео“ да се използват по най-добрия възможен начин за събиране на данни⁴⁷. Освен това Комисията не е извършила всеобхватен анализ къде законодателството на ЕС би могло да насърчи по-активно използването на данни от наблюдението на Земята.

Предприети са малко действия за установяване на регулаторните или административните пречки пред използването на космически услуги

Освен техническите стандарти, които биха могли да попречат да се използва пълният потенциал на космическите програми на ЕС (вж. точка 81), пред използването на космически услуги може да има и регулаторни или административни пречки, например при правоприлагането или когато правилата за обществените поръчки не позволяват използването на такива услуги. Освен това е възможно използването на нови технологии въз основа на данни от спътниците „Сентинел“ да изисква значителни промени в административните процедури и ИТ системите⁴⁸.

ЕСП установи, че Комисията не разполага със систематична информация за това как администрациите на държавите членки използват космически данни и дали съществуват регулаторни пречки пред тяхното използване. В Италия националните органи са създали работна група на високо равнище, за да установят евентуалните национални и европейски регулаторни пречки, които може да засегнат използването на продуктите и услугите, предоставяни от „Коперник“ и „Галилео“, но резултатите от тази дейност все още не са налични. В Чешката република, Германия и Франция националните органи все още не са извършили подобен анализ.

Заключения и препоръки

Общото заключение на Европейската сметна палата е, че космическите програми на ЕС „Галилео“ и „Коперник“ предоставят ценни услуги и данни. Комисията ги е подкрепила по различни начини, но не е направила достатъчно, за да се реализира пълният потенциал на програмите. Необходими са повече усилия, за да се оползотворят направените значителни инвестиции, така че да се постигнат очакваните ползи за обществото и икономически ползи и така да се укрепи вътрешният пазар на ЕС.

В своята Космическа стратегия за Европа от 2016 г. Комисията е положила усилия за максимално увеличаване на икономическите ползи и ползите за обществото от европейските космически програми, но не е определила ясни цели или приоритети, обяснявайки какво може да се очаква реалистично при това „максимално увеличаване“, и не е посочила времева рамка за постигането на тези цели (точки 24—26).

Все още липсва всеобхватна стратегия за насърчаване на използването на космическите програми на ЕС, а подходите на Комисията са само отчасти свързани с конкретни, измерими, достижими, реалистични и планирани със срокове стратегически цели, в които ясно се обяснява какво следва да бъде постигнато (точки 27—31).

Във вътрешен план Комисията използва ефективно данните от „Коперник“ за мониторинг на политиките. Тя обаче не използва изцяло потенциала на данните и все още не е разработила стратегия за допълнително увеличаване на тяхната употреба в рамките на Комисията и в други институции или органи на ЕС (точки 32 и 33).

Комисията не е определила ясно ролята на упълномощените субекти по програма „Коперник“ за насърчаване на използването на услугите. В резултат на това част от тях нямат специална стратегия, а подходите им за подпомагане на използването на услугите варират (точки 34 и 36).

Комисията и GSA са получили малко информация за стратегиите и подходите на държавите членки в подкрепа на навлизането на услугите. Подходите на избраните държави членки са различни, но въпреки обещаващите инициативи за по-добро свързване на космическия сектор с участници извън него, не са извършени изчерпателни анализи дали услугите по „Коперник“ могат да повишат ефикасността и ефективността на публичните администрации. Освен това в собствения си подход Комисията все още не е обърнала внимание на разпокъсаната структура на пазарите за космически услуги (точки 37—42).

За да подпомогне по-ефективно по-нататъшното навлизане на космическите услуги на ЕС, Комисията следва:

1. да разработи всеобхватна стратегия за подпомагане на използването на услугите по „Галилео“ и „Коперник“, която да включва всички съответни заинтересовани страни и субекти на техните различни равнища, да пояснява техните роли и да определя реалистични и измерими цели, които трябва да бъдат постигнати;
2. заедно с държавите членки да установи къде космическите услуги на ЕС могат да повишат ефикасността и ефективността на публичните администрации с цел да се преодолее фрагментарният характер на пазарите.

Срок за изпълнение — 2023 г.

Предоставянето на космически услуги е свързано с редица икономически ползи и ползи за обществото, но няма общопризната концептуална и статистическа рамка за оценяване на тези ползи. Това води до затруднения при надеждното количествено определяне на тези ползи и разглеждането им в перспективата на разходите за космическите програми (точки 43—45).

В извършените от Комисията оценки на ползите се наблюдават недостатъци по отношение на методологията и обхвата. Оценката на ползите от двете програми не е сравнима и е възможно някои ползи да са надценени или подценени (точки 46—48).

Комисията трябва да наблюдава редовно постигнатите с изпълнението на програмите резултати посредством подходящи ключови показатели за изпълнението. Въпреки че по отношение на „Галилео“ Европейската агенция за ГНСС (GSA) има като цяло последователна система с показатели за крайните продукти и резултатите, големият брой показатели създава допълнителна сложност и тяхното тълкуване понякога е трудно. За „Коперник“ показателите за изпълнението дават само съвсем елементарна информация за навлизането на услугите и не осигуряват данни относно постигането на основните цели на програмата (точки 49—52).

За да оцени икономическите ползи и ползите за обществото от космическите услуги по по-надежден и последователен начин, както и за да наблюдава по-ефективно постигането на основните цели, Комисията следва:

1. да разработи концептуална рамка за оценка на икономическите ползи и ползите за обществото от космическите програми на ЕС с участието на други заинтересовани страни като ОИСР, Европейската космическа агенция и държавите членки, и да хармонизира оценката на ползите от космическите програми на ЕС въз основа на стабилни методи и надеждни данни; и
2. да наблюдава постигането на целите, определени от космическите програми, въз основа на набор от подходящи показатели за изпълнението.

Срок за изпълнение — 2024 г.

Постигнат е добър напредък в предлагането на приемници, съвместими с „Галилео“, и в използването на услугите в множество значими пазарни сегменти, но наличността на ключови функции на „Галилео“ е значително забавена, което може да попречи на потенциала на програмата да завоюва значителен пазарен дял (точки 55—58).

Предприетите действия за подпомагане на използването на услугите по „Галилео“ са с подходящо техническо качество и са постигнали целите по отношение на крайните продукти и сроковете. За много от разгледаните проекти обаче все още не е известно дали разработването на иновативни продукти ще доведе до значително навлизане на пазара, тъй като това може да бъде оценено само в дългосрочен план (точки 59—61).

Основните действия на Комисията във връзка с „Коперник“ са били насочени към повишаване на информираността относно програмата, подпомагане на стартиращите предприятия и по-тясно сътрудничество с държавите членки с цел засилване на навлизането на пазара. Целите и въздействието на редица от тези действия обаче не са били ясно определени, приносът им за структурирано привличане на ползватели е неясен, а някои от тях не са разполагали с финансиране (точки 62—68).

За действия, свързани с „Коперник“ в рамките на програма „Хоризонт 2020“, Комисията е подкрепила като цяло качествени проекти, но недостатъчният им брой е направил малко вероятно да се постигне очакваното въздействие. Приносът на някои проекти за използването на услугите е неясен (точки 69—71).

Комисията е улеснила достъпа до данните и услугите, базирани на технологии за компютърни услуги в облак, по програма „Коперник“, но понастоящем данните се предоставят чрез различни канали. Потенциалът за полезни взаимодействия все още не се разглежда и Комисията не е пояснила как програма „Коперник“ ще бъде интегрирана в инициативата за Европейски облак за отворена наука (точки 72—77).

За да се насочи по-добре подкрепата за използването на услугите и да се осигури ефективен достъп до данните и продуктите от космическите програми, Комисията следва:

1. да установи необходимите технически и законодателни механизми с оглед постигане на пълна готовност на отличителните характеристики на „Галилео“;
2. да определи ясно целите и очакваното въздействие на ключовите действия и да се стреми към взаимно допълване с действията на държавите членки; и
3. да разработи, в сътрудничество с държавите членки и другите съответни заинтересовани страни, дългосрочна рамка за по-устойчив и интегриран подход за достъпа до данните и продуктите от „Коперник“ и да се стреми към интеграцията на „Коперник“ в инфраструктурата на ЕС за услуги в облак.

Срок за изпълнение — 2024 г.

В областта на пътната безопасност и извънредните ситуации един приет от Комисията регламент е допринесъл за съвместимостта на устройствата с „Галилео“, което обещава по-широко използване на услугите по програмата. Другите действия в приоритетните области обаче продължават да са в процес на подготовка, като все още не съществува график, който да показва кога може да се очаква нормативна уредба или стандарти за всяка област на политиката или пазарен сегмент (точки 80—84).

По отношение на наблюдението на Земята Комисията не е популяризирала достатъчно използването на данните от „Коперник“ в законодателството на ЕС и все още не е извършила всеобхватен анализ къде законодателството на ЕС би могло да насърчи по-активно тяхното използване (точка 85).

Използването на космически услуги може да бъде възпрепятствано от регулаторни или административни пречки. Комисията и избраните държави членки обаче не разполагат със систематична информация относно тези пречки и начина, по който те биха могли да бъдат премахнати (точки 86 и 87).

За да насърчи и улесни по-нататъшното използване на услугите от космическите програми на ЕС, Комисията следва:

1. да извърши анализ къде законодателството или стандартите на ЕС биха могли да насърчат максимално използване на данните и продуктите от „Коперник“;
2. да установи заедно с държавите членки регулаторните и административните пречки, които възпрепятстват използването на космически услуги на ЕС, и да подпомага държавите в тяхното премахване; и
3. да определи графици за всеки значим пазарен сегмент, където регулирането или стандартизацията могат да улеснят използването на „Галилео“, и да ги следи отблизо.

Срок за изпълнение — 2024 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав IV с ръководител Alex Brenninkmeijer — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на 23 март 2021 г.

За Европейската сметна палата

Klaus-Heiner Lehne
Председател

Приложения

Приложение I — Бюджет за космическите програми на ЕС

Приложение II — Ключови действия в Космическата стратегия за Европа от 2016 г.

Приложение III — Регулаторни мерки, улесняващи използването на услугите по „Галилео“

Акроними и съкращения

ГИС: Географска информационна система

ГНСС: Глобална навигационна спътникова система

ГРП: Годишна работна програма

ЕИБ: Европейска инвестиционна банка

ЕИФ: Европейски инвестиционен фонд

ЕКА: Европейска космическа агенция

ИН: Интернет на нещата

ОИСР: Организация за икономическо сътрудничество и развитие

C3S: Услуга в областта на изменението на климата на „Коперник“

CAMS: Услуга за мониторинг на атмосферата на „Коперник“

CEMS: Услуги за управление на извънредни ситуации на „Коперник“

CLMS: Услуга за мониторинг на земната повърхност на „Коперник“

CMEMS: Услуга за мониторинг на морската среда на „Коперник“

CollGS: Наземен съвместен сегмент

CORINE: Програма на ЕС за координиране на информацията за околната среда

COSME: Програма на ЕС за малките и средните предприятия

DIAS: Услуги за достъп до данни и информация

ECMWF: European Centre for Medium-Range Weather Forecasts (Европейски център за средносрочна прогноза за времето)

EGNOS: Европейска геостационарна служба за навигационно покритие

EUMETSAT: Европейска организация за експлоатация на метеорологични спътници

EUSPA: Агенция на Европейския съюз за космическата програма

GLMS: Услуга за глобален мониторинг на земната повърхност на „Коперник“

GSA: Европейска агенция за ГНСС

JRC: Съвместен изследователски център

PRS: Публично регулирани услуги

Речник на термините

Европейска геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS): Спътникова система, която засилва сигналите от GPS и ги прави подходящи за приложения от критично значение за безопасността като въздухоплаването.

Наземен сегмент: Всички наземни елементи на космическа система, използвани за контрол на космическите апарати и предаване на данни.

Основни ползватели на „Коперник“: За целите на Регламента за „Коперник“ — институции или органи на Европейския съюз, европейски, национални, регионални или местни власти, натоварени с определянето, осъществяването, прилагането или мониторинга на публична услуга или политика.

„Галилео“: Глобална навигационна спътникова система на ЕС.

„Коперник“: Програмата на ЕС за наблюдение и мониторинг на Земята, по която се събират и обработват данни от спътници и разположени на Земята датчици, за да се осигури информация в областта на околната среда и сигурността.

„Сентинел“: Набор от спътници, предоставящи данни от наблюдението на Земята по програма „Коперник“.

Отговори на Европейската агенция за ГНСС

Резюме

Европейската агенция за ГНСС (GSA) допринесе значително за използването на „Галилео“ чрез изграждане на солидни познания за пазара и потребителите, чрез разработване и прилагане на пътни карти за внедряване в общностите на ползватели и чрез насърчаване на разработването на потребителски технологии и приложения. До края на 2020 г. „Галилео“ достигна почти два милиарда потребители. GSA се съгласява, че дейностите по внедряване на „Галилео“ на пазара и сред ползвателите следва да насърчават ползването на „Галилео“, за да се завърши навлизането на пазарите с по-бавни цикли и за изграждане на отличителни характеристики. GSA ще се преобразува в EUSPA и ще разшири ролята си за развитието на пазара на „Коперник“, като насърчава полезните взаимодействия с „Галилео“.

GSA се съгласява, че в ЕС липсва обща концептуална и статистическа рамка за оценяване на ползите от космическите услуги на ЕС. Поради това GSA разработи методология в областта на ГНСС. GSA признава, че подобна методология има недостатъци, свързани с наличието на статистическа информация на национално равнище, но счита, че въпреки това тя е устойчива. Създаването на EUSPA ще насърчи по-тясното методологично съгласуване на дейностите за наблюдение на пазара и оценката на ползите за всички компоненти на космическата програма.

Констатация 29

GSA приветства констатацията на Сметната палата относно стратегията за развитие на пазара, която действително допринесе за настоящото значително потребление на „Галилео“.

GSA потвърждава акцента върху Европа в съответствие със своя мандат, но би искала да изтъкне, че много от дейностите на GSA са замислени с международно измерение. GSA работи със заинтересовани страни от цял свят, например производители на чипове, производители на автомобили, авиокомпании, независимо дали тяхното местоположение е в Европа или извън нея.

Констатация 37

Важно е да се отбележи, че държавите членки нямат задължения да координират своите национални стратегии с GSA.

Констатация 44

Европейската агенция за ГНСС е наясно, че не съществува обща концептуална и статистическа рамка за оценка на ползите от космическите услуги в ЕС. Поради това GSA, в тясно сътрудничество с Европейската комисия, разработи методология в областта на ГНСС.

Констатация 47

Що се отнася до „Галилео“, след обсъждане със Сметната палата подходът за оценка на брутната добавена стойност (БДС) беше актуализиран и понастоящем се намира, по мнение на GSA, в по-голямо съответствие с концептуалната рамка за изчисляване на брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС. Преди обсъждането със Сметната палата, GSA разработи специфичен подход за изчисляване на този вид ползи в опит да се преодолее проблемът с липсата на национална категория за използването на ГНСС надолу по веригата.

Констатация 48

По отношение на „Галилео“ GSA остойности ползите за обществото, например намаляването на емисиите, спестеното от задръствания по пътищата време благодарение на навигационните системи или броя на спасените човешки животи, съгласно правилата на Европейската комисия за оценка на въздействието и като използва винаги най-надеждния източник за остойностяване на ползите. В резултат на това, въпреки някои недостатъци, позицията на GSA е, че оценката на ползите все още е последователна, изчерпателна и изготвена в съответствие с тези на сходни ГНСС системи.

Констатация 56

GSA изтъква, че приемниците и оборудването дават приоритет на сигналите за навигация, които обикновено се основават на оптимална геометрия на спътниците.

Заключение 90

По отношение на „Галилео“ GSA прие стратегия за развитие на пазара, както е описано в параграф 29 от доклада на Сметната палата.

Заключение 93

Вж. отговора на GSA по параграф 37.

Заключение 94

Вж. отговора на GSA по точка 44.

Заключение 95

Вж. отговора на GSA по точка 48.

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав IV, специализиран в областта на пазарната регулация и конкурентоспособната икономика, с ръководител Alex Brenninkmeijer – член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Mihails Kozlovs със съдействието на Edite Dzalbe – ръководител на неговия кабинет, и Laura Graudina – аташе в кабинета; John Sweeney – главен ръководител; Sven Kölling – ръководител на задача; Agnieszka Plebanowicz, Maria-Isabel Quintela и Aлександър Латинов – одитори.

Бележки

¹ Правилата както за EGNOS, така и за „Галилео“ са определени в Регламент (ЕС) № 1285/2013 от 11 декември 2013 г. за изграждане и експлоатация на европейските навигационни спътникови системи, OВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 1.

² Програма „Коперник“ е създадена с Регламент (ЕС) № 377/2014 от3 април 2014 г., OВ L 122, 24.4.2014 г., стр. 44, като за основа се използва предишната инициатива на ЕС за наблюдение на Земята ГМОСС, създадена с Регламент (ЕС) № 911/2010 от 22 септември 2010 г., OВ L 276, 20.10.2010 г., стр. 1.

³ За повече подробности вж. приложение I.

⁴ Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на космическа програма на Съюза и на Агенция на Европейския съюз за космическата програма и за отмяна на регламенти (ЕС) № 912/2010, (ЕС) № 1285/2013 и (ЕС) № 377/2014 и на Решение 541/2014/ЕС; COM(2018) 447 final, 6.6.2018 г.

⁵ Вж. член 2 от Регламент (ЕС) № 1285/2013 и член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 377/2014.

⁶ Вж. например ОИСР (2007 г.), The Space Economy at a Glance 2007 (Преглед на икономическата страна на космическото пространство), OECD Publishing.

⁷ Член 189 от Договора за функционирането на Европейския съюз, ОВ C 326, 26.10.2012 г., стр. 47.

⁸ Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 26.10.2016 г.: Космическа стратегия за Европа; COM(2016) 705 final.

⁹ Резолюция на Европейския парламент от 8 юни 2016 г. относно навлизането на пазара на космически технологии (2016/2731(RSP) и от 12 септември 2017 г. относно космическа стратегия за Европа (2016/2325(INI).

¹⁰ Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ — рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO, ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

¹¹ Държавите, членуващи в ЕКА, са Белгия, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Румъния, Финландия и Швеция, както и Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство като държави извън ЕС. Латвия и Словения са асоциирани членове.

¹² Член 15 от Регламент (ЕС) № 1285/2013 и член 10 от Регламент (ЕС) № 377/2014.

¹³ Член 3, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 377/2014.

¹⁴ European Association of Remote Sensing Companies (Европейска асоциация на компаниите в сектор дистанционни изследвания), Galileo Services („Галилео услуги“), Мрежа на европейските региони, използващи космически технологии (NEREUS).

¹⁵ Вж. COM(2016) 705 final, стр. 3.

¹⁶ За списък на ключовите действия, предвидени в Космическата стратегия от 2016 г., вж. приложение II.

¹⁷ Член 27 от Регламент (ЕС) № 1285/2013 и член 12, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 377/2014.

¹⁸ Copernicus User Uptake Engaging with public authorities, the private sector and civil society (Привличане на ползватели на програма „Коперник“ — Съвместна работа с публичните органи, частния сектор и гражданското общество).

¹⁹ Fostering the uptake of Copernicus and space applications (Насърчаване на използването на приложенията по „Коперник“ и космическите приложения); ГД „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ (2016 г.), актуализиран през юли 2017 г.

²⁰ Регламент (ЕС) № 1287/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME) (2014—2020 г.) и за отмяна на Решение № 1639/2006/ЕО, ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 33.

²¹ Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1080/2006, ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

²² Copernicus and Earth Observation in Support of EU policies – Part I:Copernicus Uptake in the European Commission („Коперник“ и наблюдението на Земята в подкрепа на политиките на ЕС — част I: Използване на „Коперник“ в Европейската комисия), 2020 г.

²³ Доклад за състоянието на пазара във връзка с програма „Коперник“, 2019 г., стр. 32.

²⁴ Белгия, България, Чешка република, Дания, Германия, Ирландия, Гърция, Франция, Италия, Люксембург, Унгария, Малта, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Финландия и Швеция.

²⁵ Белгия, Ирландия, Австрия и Финландия.

²⁶ Вж. бел. под линия 18.

²⁷ Работен документ на службите на Комисията, придружаващ предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на космическа програма на Съюза и на Агенция на Европейския съюз за космическата програма и за отмяна на регламенти (ЕС) № 912/2010, (ЕС) № 1285/2013, (ЕС) № 377/2014 и на Решение 541/2014/ЕС; SWD(2018) 327 final, 6.6.2018 г., стр. 11.

²⁸ Европейска асоциация на компаниите в сектор дистанционни изследвания, Industry Survey 2020 (Проучване на промишлеността от 2020 г.).

²⁹ Plan d’applications satellitaires (2018 г.).

³⁰ Стратегически план „Космическа икономика“ (2016 г.).

³¹ ОИСР (2012 г.): OECD Handbook on Measuring the Space Economy, (Ръководство за измерване на космическата икономика), OECD Publishing.

³² Оценка на въздействието, придружаваща предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на космическа програма на Съюза и на Агенция на Европейския съюз за космическата програма и за отмяна на регламенти (ЕС) № 912/2010, (ЕС) № 1285/2013, (ЕС) № 377/2014 и на Решение 541/2014/ЕС; SWD(2018) 327 final, 6.6.2018 г., стр. 7.

³³ Регламент (ЕС) № 549/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 г. относно Европейската система от национални и регионални сметки в Европейския съюз, ОВ L 174, 26.6.2013 г., стр. 1.

³⁴ Членове 12 и 34 от Регламент (ЕС) № 1285/2013 и член 4, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 377/2014. Член 101 от бъдещия регламент за създаване на космическата програма на ЕС (вж. бел. под линия 4).

³⁵ Член 4, параграф 3, букви в) и г) от Регламент (ЕС) № 377/2014.

³⁶ Доклади за състоянието на пазара във връзка с програма „Коперник“, 2016 г. и 2019 г., стр. 8.

³⁷ Вж. също Специален доклад № 7/2009 „Управление на фазата на разработване и валидиране на програма Галилео“

³⁸ Вж. глава 5, подточка iii) от двугодишните работни програми по „Хоризонт 2020“.

³⁹ Белгия, Чешка република, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Франция, Италия, Люксембург, Австрия, Португалия, Румъния и Финландия. Испания, Унгария и Полша също разработват или планират да създадат национални платформи.

⁴⁰ Operational Implementation Plan - Proposed approach to implement the roadmap and annexes of the Integrated Ground Segment and Big Data Governance Task Force, 15.6.2016 г.

⁴¹ Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален съвет и Комитета на регионите, „Европейска инициатива за компютърни услуги в облак — изграждане на конкурентоспособна икономика в Европа, основана на данни и знания“, COM(2016) 178 final, 19.4.2016 г.

⁴² Вж. приложение ІІІ.

⁴³ Overview of EGNSS downstream standardisation and assessment of gaps and future needs, 1.2.2018 г.

⁴⁴ Европейски план за радионавигация, 9.3.2018 г.

⁴⁵ Работен документ на службите на Комисията, EGNSS downstream standards development (Разработване на стандарти за ГНСС надолу по веригата), SWD (2019) 454 final, 20.12.2019 г.

⁴⁶ Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/746 на Комисията от 18 май 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 във връзка с изменение на единните заявления, исканията за плащане и проверките, ОВ L 125, 22.5.2018 г., стр. 1.

⁴⁷ Регламент (ЕС) № 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30.5.2018 г. за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС, ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 1.

⁴⁸ Специален доклад № 4/2020 „Прилагане на нови технологии за повърхностни изображения при мониторинга на Общата селскостопанска политика — цялостният напредък е устойчив, но с по-бавно темпо при мониторинга на климатичните изменения и околната среда“.

⁴⁹ Kucera, J., Janssens-Maenhout, G., Brink, A., Greidanus, H., Roggeri, P., Strobl, P., Tartaglia, G., Belward A., M. Dowell, Copernicus and Earth observation in support of EU policies — Part I: Copernicus uptake in the European Commission, EUR 30030 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2020 г., ISBN 978-92-76-14559-2, doi:10.2760/024084, JRC118879.

⁵⁰ Семинар относно „Коперник“: Насърчаване на полезните взаимодействия при дейностите за привличане на ползватели на програма „Коперник“ на европейско и национално равнище, 19 юни 2019 г.

⁵¹ https://www.nist.gov/news-events/news/2019/10/economic-benefits-global-positioning-system-us-private-sector-study.

⁵² COM(2020) 66 final, 19.2.2020 г.

Хронология

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2021 г.

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2021 г.

Политиката на Европейската сметна палата (ЕСП) във връзка с повторната употреба на информация се изпълнява в съответствие с Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), създаденото от ЕСП съдържание, притежавано от ЕС, е лицензирано по „Creative Commons Attribution 4.0 International“ (CC BY 4.0). Това означава, че повторната употреба е позволена, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документа. Европейската сметна палата не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторната употреба.

Уреждането на допълнителните права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП или когато са използвани материали от трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при употребата.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, е възможно да е необходимо да поискате разрешение директно от носителите на авторските права.

Фигура 5: Иконите са направени с Pixel perfect от https://flaticon.com.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторно използване и не са Ви преотстъпени.

Всички уебстраници на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат препратки към уебстраниците на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира тяхното съдържание, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейска сметна палата не може да бъде използвано без предварително разрешение от нейна страна.

За контакт с представители на ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна пощаEurope Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

За да намерите информация за ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1952 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.