Пътниците в ЕС имат широки права, но все още трябва да се борят за прилагането им

Кратко изложение

Относно правата на пътниците

I

През последните 20 години се наблюдава бум на пътуванията при всички видове транспорт в Европа. В отговор на това Европейският съюз предприе стъпки за гарантиране на минимално равнище на защита за пътниците в четирите вида обществен транспорт: въздушен, железопътен, воден и автобусен. През 2011 г. Комисията определи 10 основни права на пътниците, които са общи за всички видове транспорт. Правата на пътниците са гарантирани в регламентите за четирите вида обществен транспорт. Степента на покритие и специфичните правила се различават в отделните регламенти.

Начин на провеждане на одита

II

Сметната палата оцени до каква степен правата на пътниците са ефективно защитени, като провери дали:

• обхватът на регламентите е защитавал ефективно правата на пътниците и дали те са били действително получени;
• правата на пътниците са прилагани ефективно.

III

Сметната палата проведе събеседвания с Комисията и посети 10 държави членки: Чешката република, Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Полша и Финландия. Във всички държави членки обхватът на одита включваше въздушния транспорт, а железопътният, водният и автобусният транспорт бяха обхванати само в някои. Сметната палата също така проведе две проучвания сред пътниците, за да оцени тяхната осведоменост и познания за правата на пътниците.

Констатации на Сметната палата

IV

Основните видове обществен транспорт са обхванати в регламентите, което прави рамката уникална в световен мащаб. Много пътници обаче не са достатъчно запознати с правата си и често не могат да ги упражнят заради проблеми с налагането на изпълнение на правилата.

V

Сметната палата констатира някои добри практики, прилагани в други държави извън ЕС, които, ако бъдат приложени в Европа, могат допълнително да подобрят качеството на правата на пътниците в ЕС. Десетте основни права имат за цел да защитят всички пътници, пътуващи с четирите вида обществен транспорт. Обхватът на защитата зависи от конкретния вид използван транспорт.

VI

Редица разпоредби на регламентите могат да се тълкуват по различен начин. Понятията „информация“, „помощ“ и „условия за премаршрутиране“ не са определени в достатъчна степен в регламентите. Размерът на обезщетението не запазва покупателната си стойност. Освен това многобройните ограничения на компетентността на националните правоприлагащи органи (НПО) и предвидените в регламентите дерогации значително стесняват обхвата на правата на пътниците.

VII

За да могат пътниците да се възползват от рамката за правата, те трябва да са запознати с тези права. Равнището на осведоменост обаче остава относително ниско. Кампаниите за повишаване на осведомеността са били насочени към съществуването на права на пътниците, но биха могли и да предоставят повече практически насоки за това как да се действа в случай на проблеми с пътуването.

VIII

Настоящата система за уреждане на обезщетения е свързана със значителна административна тежест както за превозвачите, така и за пътниците, тъй като милиони искове трябва да бъдат подадени и разгледани поотделно. Прилаганите процедури от превозвачите и НПО в отговор на индивидуалните искове не са прозрачни. Възможно е пътниците, засегнати от едни и същи проблеми при пътуване, да бъдат третирани различно.

IX

Прилагането на регламентите е задача на НПО. Понастоящем техният подход към прилагането на правата на отделните пътници се различава в зависимост от вида транспорт и от държавата членка. НПО реагират предимно на получени жалби от недоволни пътници.

X

Извършваният от Комисията мониторинг на прилагането на рамката за правата на пътниците е довел до изясняване на регламентите. Въпреки това фактът, че Комисията не разполага с правомощия за налагане на спазването на правата на пътниците, е довел до различия в прилагането на тези права.

Препоръки на Сметната палата

XI

Сметната палата отправя редица препоръки по отношение на: подобряване на съгласуваността, яснотата и ефективността на рамката за правата на пътниците; повишаване на осведомеността на пътниците; предоставяне на допълнителни правомощия на НПО и укрепване на правомощията на Комисията. ЕСП също така предоставя 10 съвета за подобряване на пътуването на всички.

Въведение

Понятието „права на пътниците“

01

През последните 20 години се наблюдава бум на пътуванията при всички видове транспорт. В отговор на това Европейският съюз предприе стъпки за гарантиране на минимално равнище на защита за пътниците в четирите вида обществен транспорт: въздушен, железопътен, воден и автобусен¹.

02

За да помогне на гражданите на ЕС да се възползват пълноценно от правата си на потребители, през 2011 г. в своето съобщение до Парламента и Съвета² Комисията обобщава 10 основни права на пътниците в ЕС, които са общи за всички видове транспорт (вж. таблица 1).

Таблица 1

10 основни права на пътниците в ЕС

1.Право на недискриминация по отношение на достъпа до транспорт	Защита от пряка или непряка дискриминация на основание гражданство, местоживеене, увреждане или намалена подвижност.
2.Право на мобилност	Достъпност и помощ без допълнителни разходи за пътници с увреждания и пътници с намалена подвижност.
3.Право на информация	Предоставяне на информация преди закупуването на билет, на различните етапи от пътуването, особено в случай на проблеми по него.
4.Право на отказ от пътуване при проблеми по него	Право на оттегляне от договора и на възстановяване на цената на билета за големи закъснения, отмяна на пътуването или отказан достъп на борда.
5.Право на изпълнение на договора за превоз в случай на проблеми с пътуването	Право на получаване на алтернативна транспортна услуга/превоз възможно най-бързо, или на промяна на резервацията при големи закъснения, отмяна на пътуването или отказан достъп на борда.
6.Право на помощ в случай на закъснение или отмяна	Минимално равнище на грижи в случай на големи закъснения.
7.Право на обезщетение при определени условия	Финансово обезщетение в случай на големи закъснения, отмяна на пътуването и в случай на недоброволно отказан достъп на борда във въздушния транспорт.
8.Право да се търси отговорност от превозвача за пътниците и техния багаж	Отговорност и обезщетение например при смърт или телесна повреда на пътници и повреждане на багажа.
9.Право на бърза и достъпна система за разглеждане на жалби	Право на подаване на жалба пред превозвача при неудовлетворение от услугата. Впоследствие може да бъде подадена жалба до компетентния национален правоприлагащ орган (НПО).
10.Право на пълно и ефективно прилагане на законодателството на ЕС	Право да се разчита на правилното прилагане от превозвачите на правата на пътниците в ЕС. Прилагането на правилата на ЕС от НПО следва да се извършва чрез ефективни, пропорционални и възпиращи санкции за нарушения.

Източник: COM(2011) 898 окончателен.

Регулиране и прилагане на правата на пътниците в ЕС

03

Правата на пътниците са определени в регламентите за четирите вида обществен транспорт. Въпреки че десетте основни права на пътниците са еднакви за всички видове транспорт, за отделните видове транспорт се прилагат различни правила, като степента на защита на пътниците също е различна. Правата на пътниците могат да се разделят на такива, които се прилагат за пътниците при всички пътувания, като например правото на мобилност или правото на информация, и такива, които се прилагат само когато плановете за пътуване са прекъснати, като например правото на помощ или обезщетение.

Права на пътниците, използващи въздушен транспорт

04

Регламентът³ относно правата на пътниците, използващи въздушен транспорт, се прилага за пътници, заминаващи от летище в дадена държава членка, независимо от произхода на превозвача, или от летище в държава извън ЕС за летище в държава членка, но само ако опериращият превозвач е превозвач от ЕС. Правата на пътниците за лица с увреждания или с намалена подвижност (ЛНП) при пътувания с въздушен транспорт са обхванати от отделен регламент (Регламент (ЕО) № 1107/2006⁴)⁵. През 2013 г. Комисията предложи преработване на текста⁶, с което трябваше да се подобрят и разяснят правата на пътниците, които използват въздушен транспорт, като същевременно се намалят разходите по прилагането на Регламента за въздушните превозвачи. Към момента на одита обаче предложението все още не беше прието.

Права на пътниците, използващи железопътен транспорт

05

Регламентът⁷ относно правата на пътниците, използващи железопътен транспорт, се прилага за железопътни пътувания и услуги в целия ЕС, предоставяни от едно или повече лицензирани железопътни предприятия. През 2017 г. Комисията предложи преработване на текста на регламента⁸ с цел подобряване и разясняване на правата на пътниците, които използват железопътен транспорт. Предложението за преработване на текста все още е в процес на законодателен преглед.

Права на пътниците, използващи воден транспорт

06

Регламентът⁹ относно права на пътниците, използващи воден транспорт, се прилага за пътници, пътуващи от пристанище в дадена държава членка, независимо от произхода на превозвача, или от пристанище извън ЕС до пристанище в държава членка, при условие че услугите се извършват от превозвач от ЕС.

Права на пътниците, използващи автобусен транспорт

07

Регламентът¹⁰ относно правата на пътниците в автобусния транспорт се прилага за редовни автобусни превози и за тези, предназначени за туризъм. Точката на качване трябва да се намира в държава членка, а разстоянието на превоза по разписание трябва да бъде 250 км или повече. До март 2021 г. държавите членки могат да се отклоняват от повечето разпоредби на този регламент, тъй като повечето национални услуги не се включват в обхвата му.

08

Във всичките четири регламента се изисква държавите членки да създадат национални правоприлагащи органи (НПО), за да се гарантира спазването на техните разпоредби. Пътниците могат да подават жалби относно нарушения на регламентите до превозвачите или директно до НПО. Комисията няма пряка роля в прилагането на правата на пътниците.

Обхват и подход на одита

09

Въпреки че отпуснатите финансови ресурси от ЕС в областта на правата на пътниците са минимални, Сметната палата взе решение да извърши одит в тази област, тъй като тя представлява една от водещите политики, които Европейският съюз осъществява пряко за своите граждани. Комисията счита законодателството, свързано с правата на пътниците, за един от своите най-големи успехи за осигуряване на права на потребителите. Като се има предвид, че от влизането в сила на първия регламент за правата на пътниците във въздушния транспорт са изминали почти 15 години, ЕСП реши да анализира текущото състояние на прилагане на рамката за правата на пътниците.

10

При настоящия одит Сметната палата оцени до каква степен правата на пътниците са защитени ефективно в Европейския съюз. За тази цел Сметната палата провери дали:

• обхватът на регламентите е защитавал ефективно правата на пътниците и дали те са били действително получени;
• правата на пътниците са прилагани ефективно.

11

Сметната палата проведе събеседвания със съответното звено на Генерална дирекция „Мобилност и транспорт“ на Комисията, както и с различни европейски сдружения и организации на пътниците.

12

ЕСП направи две проучвания, за да оцени осведомеността и познанията на гражданите на ЕС относно правата на пътниците, както и за да запази информацията за техния опит като пътници:

1. Статистическо проучване на 10 350 произволно избрани граждани от десетте посетени по време на одита държави членки (вж. точка 12). Това проучване беше извършено между ноември 2017 г. и януари 2018 г. чрез онлайн инструмент и използване на статистически представителна извадка;
2. Отворено проучване, свободно достъпно на уебсайта на ЕСП, което включва същите въпроси плюс допълнителна възможност за споделяне на опит от пътуване. Този инструмент беше достъпен между декември 2017 г. и януари 2018 г. и 1 581 души се възползваха от възможността да изразят мнението си относно правата на пътниците.

13

В настоящия доклад ЕСП използва предимно резултатите от статистическото проучване, тъй като то е представително за населението на ЕС. В отвореното проучване са представени примери от реалния живот за проблеми при пътуване. Тъй като проучването е анонимно, са посочени фиктивни имена на респондентите. Освен това, въз основа на опита на пътниците и на собствения си опит, ЕСП предлага своите 10 съвета за пътници с надеждата да подобри тяхното пътуване (вж. приложение І).

14

Сметната палата посети 10 държави членки: Чешката република, Германия, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Италия, Нидерландия, Полша и Финландия¹¹. Проведохме събеседвания с националните правоприлагащи органи (НПО) и с основните превозвачи за всеки вид транспорт. По отношение на обхванатите видове транспорт, въздушният беше включен във всичките 10 посетени държави членки. Железопътният транспорт беше обхванат във Франция, Германия, Испания, Италия, Нидерландия и Полша. Автобусният транспорт беше включен в Чешката република, Германия, Испания, Италия и Полша. Водният транспорт беше включен в Гърция, Ирландия, Италия и Финландия. Проведохме събеседвания общо с 21 НПО и 27 превозвачи.

Констатации и оценки

Въпреки че ЕС е ангажиран с правата на пътниците, остават много предизвикателства пред прилагането

Ориентирани към пътниците практики съществуват и извън рамката на ЕС

15

За да осигури контекст за усилията на ЕС за защита на пътниците, ЕСП сравни рамката на ЕС за правата на пътниците с тези, прилагани в Канада, Нова Зеландия, САЩ и Бразилия. Сметната палата установи, че в повечето случаи правилата на ЕС са по-строги и по-специфични, тъй като обхващат в различна степен всичките 10 основни права на пътниците (вж. таблица 1).

16

ЕСП също така установи, че за разлика от ЕС, правата на пътниците в другите държави невинаги са определени в законодателство за четирите вида транспорт. В използваните за сравнение държави защитата на пътниците често се основава на доброволни споразумения между превозвачите. В някои конкретни области, като например правилата за превоз на ЛНП, пътниците с отменени полети и защитата на багажа, правилата в другите държави предвиждат по-голяма защита от правилата в ЕС (вж. каре 1).

Правата на пътниците в ЕС понякога са неясни

Правото на информация: необходима е повече яснота

17

Пътниците имат право на информация преди, по време на пътуването, а в някои случаи и след него. В случай на проблеми с пътуването (отмяна, големи закъснения) пътниците следва да бъдат информирани за естеството на проблемите и за вероятното отражение върху тяхното разписание. Докато в регламентите за автобусния и водния транспорт е определен краен срок от 30 минути, в който превозвачите да предоставят информация на чакащите пътници, за въздушните и железопътните превозвачи няма такъв срок (вж. каре 2).

Правото на помощ не е добре определено

18

Правото на помощ¹² означава, че пътниците имат право на минимално равнище на грижи в случаи на проблеми с пътуването. Конкретният вид помощ зависи от това какво са готови да предложат превозвачите. Освен това в регламентите относно правата на пътниците в ЕС не са предвидени конкретни глоби, ако превозвачите пренебрегнат задължението си за предоставяне на помощ. Продължителността на закъснението, която дава право на помощ на пътниците, варира между видовете транспорт: 2—4 часа за въздушния транспорт, 60 минути за железопътния и 90 минути за водния или автобусния. В регламентите за железопътния и въздушния транспорт не е посочен броят на нощувките или таван за разходите за настаняване. В регламентите за водния и автобусния транспорт са въведени тавани, които също така изключват всяка помощ в случай на извънредни обстоятелства (вж. каре 3).

19

Термините „закуски“, „храна“ или „напитки“ се използват широко в регламентите, но не са определени, поради което пътниците не знаят какво да очакват от превозвачите. Понякога, дори когато помощта е действително предоставена от превозвачите, нейната адекватност и качество може да не са достатъчни, за да покрият нуждите на пътниците, които изпитват проблем с пътуването. Тя може да бъде ваучер на стойност едва 3 евро за напитки на летището или шише вода, предложено във влак, закъснял с няколко часа.

ЛНП не знаят какви услуги могат да очакват

20

ЛНП са група пътници със специални нужди. За да могат да пътуват без ненужни ограничения, те трябва да разполагат с достатъчно информация за условията на пътуване и практическите условия както на борда, така и в точките на отпътуване. В регламентите се използва неясна терминология по отношение на сроковете и форма́та на информацията, предоставяна на ЛНП, като например „в подходяща и достъпна форма“¹³ или „с използване на подходящи алтернативни средства“¹⁴. Поради подобни проблеми правата на ЛНП често не се прилагат (вж. каре 4).

Регламентите за правата на пътниците оставят голяма свобода за тълкуване

21

Всички консултирани заинтересовани страни споделят мнението, че степента на яснота на регламентите е недостатъчна, което води до тясно тълкуване от превозвачите и несигурност по отношение на начина, по който случаите следва да се разглеждат от НПО. След влизането в сила на Регламента за въздушния транспорт в Съда на Европейския съюз (СЕС) са разгледани приблизително 180 случая, за да се изясни значението на термините „закъснение“, „извънредни обстоятелства“, „технически неизправности“, „час на пристигане“ и т.н. Освен това превозвачите и НПО са предоставили примери, в които националните съдилища са взели решения по едни и същи теми с противоречиви резултати.

22

За да разясни решенията на СЕС на всички заинтересовани страни, Комисията е издала редица обяснителни бележки и тълкувателни насоки¹⁵. Тя е публикувала и резюме на най-подходящите решения на СЕС, последно през юли 2015 г.¹⁶ НПО и превозвачите обаче подчертаха, че все още не е постигнато хармонизирано прилагане на регламентите, тъй като понятията „помощ“, „премаршрутиране при съпоставими условия“ и „условия за обезщетение“ все още не се прилагат по еднакъв начин.

Правата на пътниците в ЕС зависят от превозвачите и са ограничени с дерогации

Право на изпълнение на договора за превоз: пътниците зависят от действията на превозвачите

23

В случаите на големи закъснения, отменено заминаване или отказан достъп на борда на пътниците трябва да се предостави избор между възстановяване на цената на билета или алтернативен транспорт при съпоставими условия. При пътуванията с въздушен транспорт премаршрутирането е приложимо само в случай на отмяна или отказан достъп на борда; то не е предвидено в случаи на голямо закъснение. При другите видове транспорт правото на премаршрутиране се предоставя, ако очакваното закъснение при пристигане или заминаване е най-малко 60 минути при железопътния транспорт, 90 минути при водния и 120 минути при автобусния. Съгласно действащите регламенти на ЕС обаче няма предвидени конкретни глоби, ако превозвачите не предоставят премаршрутиране в разумен срок (вж. каре 5).

24

Премаршрутирането следва да се осигурява при съпоставими условия. В приложимите регламенти на ЕС обаче няма насоки по отношение на това какво представляват съпоставимите условия. Например НПО докладват за редица случаи на много дълги пътувания с автобус, предлагани от железопътни и въздушни превозвачи, например между Париж и Мадрид (1 250 км) или между Милано и Катания (1 400 км, включително ферибот).

25

Сметната палата констатира няколко случая, в които пътниците биха могли да се пренасочат незабавно, ако се превозят с различен клас услуга или от друго дружество, извършващо дейност в същия вид транспорт. Превозвачите обаче избягват такова решение по финансови причини. Това може да доведе до дълго време на чакане за пътниците, тъй като трябва да бъдат насочени към заминаване, извършвано от първоначалния превозвач в същия клас услуга (вж. каре 6), което може да е налично едва след няколко дни.

Заради дерогациите в регламентите много пътници не са защитени

26

Съгласно Регламента за железопътния транспорт държавите членки могат до 2024 г. да използват дерогация от прилагането на повечето права на пътниците. Дерогациите са свързани предимно с регионални и местни заминавания. През 2017 г. само пет държави членки¹⁷ са прилагали регламента изцяло. Това означава, че 90 % от ползващите влакове в Европа не се ползват от повечето си права на пътници в ЕС¹⁸. Понастоящем международните услуги — ако значителна част от пътуването се предоставя извън ЕС, дори да се извършва от превозвач от ЕС — също са изключени от регламента.

27

Повечето разпоредби на Регламента за автобусния транспорт се прилагат за редовни превози с разстояние на превоза по разписание 250 км или повече. Съществуват различни тълкувания на начина за измерване на тези 250 километра. Някои НПО и превозвачи вземат цялата дължина на маршрута като основа за измерване и по този начин пътниците, които пътуват между две точки по маршрута, са обхванати, въпреки че тяхното пътуване е по-кратко от 250 км. Други консултирани превозвачи са приели, че обхватът започва само ако пропътуваното разстояние от притежателя на билета е най-малко 250 км.

Пътниците не са добре запознати с правата си

Равнището на осведоменост не се е променило, но повече хора са чували за правата на пътниците

28

В своето статистическо проучване Сметната палата попита респондентите дали през последните 2 години са пътували със самолет, дали са използвали влакова услуга на дълго разстояние, дали са се качвали на ферибот или круизен кораб и дали са пътували на дълго разстояние с автобус. Отговорите показват, че повечето европейски граждани (86 %) пътуват доста често и само 13 % от респондентите не са пътували на дълги разстояния през последните 2 години. На графика 1 е показан общият дял на различните видове използван транспорт. Най-разпространената честота на пътуване, 34 %, е между 2 и 5 пъти годишно; 84 % от респондентите пътуват повече от веднъж годишно (вж. пълния въпросник в приложение ІІ).

29

Много аспекти на правата на пътниците изискват активно поведение, например искането на помощ или обезщетение. Ето защо пътниците трябва да са запознати с правата си. За да оцени равнището на осведоменост сред европейските граждани, статистическото проучване на ЕСП включваше три измервания:

1. оценка на самостоятелно заявената осведоменост;
2. оценка на обхвата на термина „права на пътниците“;
3. оценка на знанията за правата на пътниците.

30

В статистическото проучване на ЕСП 39 % от респондентите считат, че са доста запознати или напълно запознати със своите права на пътници. Докато 3,6 % считат, че са напълно запознати, 13,5 % заявяват, че изобщо не са осведомени (вж. таблица 2 и каре 7). Подобен резултат беше получен в доклада на Евробарометър от 2014 г.¹⁹, където същите 39 % от респондентите считат, че са запознати с правата на пътниците в ЕС.

Източник: Статистическо проучване на ЕСП сред пътниците.

Осведоменост не означава знания

31

В статистическото проучване бяха включени поредица от въпроси, които да проверят знанията на пътниците. На респондентите беше представена теоретична ситуация на 5-часово закъснение на техния полет заради проблеми с персонала на въздушния превозвач. Бяха им предоставени 15 варианта, от които пет бяха свързани с регламента за правата на пътниците във въздушния транспорт, а другите 10 бяха измислени. Средно респондентите избраха два от петте верни варианта.

32

Първият от трите най-често избирани варианти е включен в регламента за правата на пътниците (78 % от респондентите) (вж. таблица 3). Вторият и третият най-предпочитани варианти бяха: „Възстановяване на други обосновани разходи“ и „Полет с различен въздушен превозвач до същото местоназначение“. Въпреки че нито един от двата варианта не е изрично предвиден в регламента, те са сред най-често срещаните искания, които пътниците отправят към превозвачите.

Таблица 3

Дял на избраните от респондентите варианти за това, на което според тях имат право, ако даден полет закъснее с пет часа или повече поради проблеми с персонала на въздушния превозвач. Всеки респондент е могъл да избере пет варианта, верните отговори са маркирани в зелено²⁰

	Дял на отговорите %
Безплатна храна, напитки и настаняване в хотел, ако закъснението продължава до другия ден	77,8
Възстановяване на други обосновани разходи	54,2
Полет с различен въздушен превозвач до същото местоназначение	49,5
Парично обезщетение в размер на най-малко 250 евро, ако това води до най-малко три часа закъснение на пристигането в крайното местоназначение	49,2
Безплатен транспорт за връщане до мястото за настаняване, независимо по кое време на деня	45,2
Възстановяване на пълната стойност на билета	39,3
Превоз до Вашето местоназначение с различен вид транспорт (влак, автобус и т.н.)	29,5
Премаршрутиране до летището, което е най-близо до първоначалното Ви местоназначение	26,7
Отстъпка в безмитните магазини за закупуване на храна	26,2
Достъп до залата за заминаващи на летището	25,4
Повишаване на класата на пътуване	21,4
Правото на избор на друга дата за заминаване в рамките на следващите два месеца	18,7
Безплатно телефонно обаждане	17,3
Обратен полет до първоначалната точка на отпътуване	15,7
Психологическа подкрепа	3,9

Източник: Статистическо проучване на ЕСП сред пътниците.

Пътниците изпитват затруднения да получат правата си

Правото на обезщетение за закъснение и отмяна преобладава в областта на правата на пътниците

33

В случаи на големи закъснения, отмяна и отказан достъп на борда пътниците имат право на финансово обезщетение. Във всички регламенти се предлага обезщетение при определени обстоятелства; тези обстоятелства обаче се различават значително. За всеки от четирите вида транспорт е определен различен срок, в който правото на обезщетение да стане приложимо: 3—4 часа закъснение за въздушния транспорт (в зависимост от разстоянието), 1 час за железопътния транспорт, 90 минути за водния и 120 минути за автобусния транспорт.

34

Размерът на обезщетението се различава значително между четирите вида транспорт: за въздушния то е определено от 250 евро до 600 евро (вж. таблица 4). За другите видове транспорт то е свързано с цената на билета (от 25 % до 50 %). Сумите в регламента за въздушния транспорт не са коригирани спрямо инфлацията от неговото влизане в сила през 2004 г. Ако обезщетението следваше инфлацията, то щеше да се увеличи с 25 % — кумулативният процент на инфлация (вж. таблица 4).

Таблица 4

Проценти на обезщетение в резултат на закъснение в областта на правата на пътниците във въздушния транспорт

Изминато разстояние	Обезщетение в евро в Регламент (ЕО) № 261/2004	Теоретичен еквивалент в евро след инфлацията
1 500 км или по-малко	250	313
Повече от 1 500 км в рамките на ЕС и всички други полети между 1 500 км и 3 500 км	400	500
Повече от 3 500 км	600	751

Източник: Регламенти на ЕС за правата на пътниците във въздушния транспорт и изчисления на ЕСП.

35

Правото на обезщетение за закъснение и отмяна създава най-голяма административна тежест от десетте основни права на пътниците. То съставлява около 90 % от исковете, подадени до превозвачите и НПО. Най-спорният въпрос между превозвачите и пътниците се крие в причините за закъсненията и отмяната. Ако се счете, че причината е с извънреден характер, превозвачите са освободени от плащане (с изключение на железопътния транспорт, където превозвачите трябва да плащат обезщетение, независимо от причината за проблема). Тъй като информацията относно причините за проблемите не се оповестява публично, всички пътници трябва самостоятелно да завеждат искове срещу такива твърдения. По преценка на интервюираните НПО във въздушния транспорт приблизително 60 % от подадените искове от пътници, неудовлетворени от отговорите на въздушните превозвачи за наличие на извънредни обстоятелства, са били прекласифицирани от НПО като като такива, които не са били извънредни. Това означава, че е възможно превозвачите да обезщетят един пътник, но не и друг от същия полет (вж. каре 8).

36

Сметната палата поиска всички интервюирани превозвачи да разкрият информация относно броя на получените жалби и техния финансов ефект. Информацията, която получихме, беше ограничена и не ни позволи да направим заключения за финансовата тежест на тези задължения. Данните не бяха налични, тъй като много малко превозвачи са съгласни да споделят такава информация с Комисията.

37

В своето предложение за актуализация на регламентите за въздушния транспорт (вж. точка 4) Комисията си поставя за цел да намали разходите за предоставяне на помощ и обезщетения, които понасят превозвачите във връзка с правата на пътниците. За тази цел тя е предложила времето на чакане, което води до обезщетение, да се увеличи от три на пет часа. В допълнение тя е предложила допустимият период на настаняване да се ограничи до две нощувки с максимална цена 80 евро на нощувка. Това предложение обаче се основава само на много ограничените данни, предоставени на Комисията от въздушните превозвачи.

Правата на пътниците се прилагат трудно за пътувания с прехвърляне

38

Специфичните проблеми на пътуванията с прехвърляне (т.е. пътувания, които включват няколко сегмента в рамките на един договор за превоз) са липсата на яснота по отношение на обезщетението и организацията на надзора от НПО. В тези ситуации, въпреки че в отделните сегменти е имало закъснения, които сами по себе си не водят до обезщетение, крайното общо закъснение все пак може да надхвърля определения в регламентите праг. Тази ситуация изисква намесата на НПО, тъй като нито един от съответните превозвачи не счита, че е отговорен да предостави помощ или обезщетение, ако проблемът не е по негова пряка вина (вж. каре 9).

39

Не е ясно кой НПО следва да разглежда потенциалните жалби в такива случаи. Интервюираните НПО предоставиха множество примери за многократно препращане на случаи на свързващи пътувания помежду им. НПО са предприели стъпки за намиране на общ подход към този проблем, но те не са единодушни в позицията си.

Пътниците изразяват желание за алтернативен транспорт

40

ЕСП помоли пътниците да изберат трите най-важни за тях права от десетте основни права на пътниците. Най-често срещаният отговор беше „правото на получаване на алтернативен транспорт в случай на големи закъснения, отмяна или отказан достъп на борда“ (вж. таблица 1), като 42 % от хората го определят като свой първи избор. Той беше плътно следван от „правото на обезщетение в случай на големи закъснения, отмяна или отказан достъп на борда“, с 40 %. Почти също толкова важно беше правото на помощ. За сравнение, в отвореното проучване най-високо оцененото право беше същото, но подкрепата за него е 65 % (вж. таблица 5).

Таблица 5

Кои права пътниците считат за най-важни?

Статистическо проучване	% случаи
Правото на получаване на алтернативен транспорт в случай на големи закъснения, отмяна или отказан достъп на борда	41,7
Правото на обезщетение в случай на големи закъснения, отмяна или отказан достъп на борда	39,6
Правото на грижа (храна, помощ) в случай на големи закъснения	36,1
Правото на обезщетение в случай на повреда на багажа	35,7
Правото в случай на проблем на възстановяване от превозвача на платената сума	34,7
Правото на защита от дискриминация на основание гражданство, местоживеене или увреждане при използване на обществен транспорт	31,3
Правото на достъп до информация в случай на проблем с пътуването	29,9
Правото на помощ без допълнителни разходи за пътници с намалена подвижност	28,9
Правото на подаване на жалба пред превозвача при неудовлетворение от неговата услуга	9,7
Правото на правилно прилагане на регламентите от публичните органи	7,2

Източник: Статистическо проучване на ЕСП сред пътниците.

50 % от пътниците са изпитали значителни проблеми с пътуването, най-често в железопътния и въздушния транспорт

41

В своето статистическо проучване ЕСП попита дали през последните две години респондентите са попадали в ситуации, в които пътуванията им са били отменени или са имали закъснения, отказан им е бил достъп на борда или багажът им е бил повреден. От 8 961 респонденти, които са пътували през последните две години, 49,5 % са се сблъскали с най-малко един от тези проблеми при пътуване. Проучването показа, че най-често срещаният проблем при пътуване е бил закъснение, с което са се сблъскали 34 % от хората, пътуващи с влак и 31 % от хората, ползвали самолет. Той е следван от отмяна на пътуване и загуба или значително повреждане на багаж (вж. графика 2).

42

Сметната палата провери също така дали респондентите, които преди това са имали проблеми с пътуването, са по-запознати с правата си. Установихме, че изпитаните по-рано проблеми с пътуването не са показател за по-голямо познаване на правата на пътниците. Понякога проблемът с пътуването може да обхваща почти всички възможни трудности (вж. каре 10).

Няма публично оповестена информация за проблема с пътуването

43

Регламентите не задължават превозвачите да съобщават на обществеността за случаи на проблеми с пътуването, с изключение на железопътните превозвачи, които са задължени ежегодно да публикуват броя и видовете получени жалби, обработените жалби и времето за отговор, както и евентуалните предприети мерки за подобряване на положението. Превозвачите не са склонни да оповестяват данни за проблеми с пътуването, възникващи по техните маршрути (вж. точка 36). Също така няма регистър, управляван от НПО, в който да се регистрират закъсненията или отмяната на отделни пътувания или броят на получените искания по отделен превозвач или отпътуване.

Едва 1/3 от пътниците са поискали обезщетения във връзка с правата на пътниците, тъй като не знаят какво да правят или не очакват задоволителен резултат

44

При възникване на проблем с пътуването повечето обезщетения не се предоставят автоматично. Обикновено броят на хората, които подават искане, е по-малък от броя на засегнатите пътници (вж. каре 11). ЕСП поиска от интервюираните превозвачи да ѝ предоставят данни за приблизителния брой на хората, които са предприели активни мерки. Железопътните и въздушните превозвачи изчислиха, че средно 1/3 от пътниците са се свързали с превозвача, след като са се сблъскали с проблем при пътуването. Тази стойност е в съответствие със статистическото проучване на ЕСП, където от 4 437 респонденти, претърпели някакъв проблем при пътуването, 32 % заявиха, че са се свързали с превозвача и са поискали обезщетение или друг вид помощ.

45

В статистическото проучване 20 % от пътниците, изпитали проблем с пътуването, заявиха, че са страдали мълчаливо и не са предприели действия. На въпроса защо не са предприели нищо, най-често посочваната причина е малката вероятност да получат задоволителен отговор от превозвача. Както е показано на графика 3, други основни причини са били липсата на осведоменост или липсата на практически знания за това как да постъпят.

Прилагането се различава и зависи от практиките във всяка държава членка

НПО се различават по своята структура и практики на прилагане

Структурата на НПО не е еднаква и обхватът на тяхната работа зависи от вида транспорт

46

За всичките четири вида транспорт се изисква държавите членки да създадат национални правоприлагащи органи (НПО), за да се гарантира спазването на разпоредбите на регламентите. Сметната палата установи, че във всички посетени държави членки са създадени НПО. В някои случаи те са били създадени, за да обхванат само един вид транспорт, а в други в тяхната компетентност попадат повече от един вид транспорт.

47

НПО за въздушния, автобусния и морския транспорт отговарят за всички заминавания в рамките на тяхната територия и за пристиганията на превозвачи от ЕС от държави извън ЕС (известно като териториално прилагане). НПО за железопътния транспорт обхващат превозвачите, които са регистрирани под тяхната юрисдикция (известно като прилагане въз основа на субекта). Проблеми могат да възникнат, когато железопътни превозвачи заминават от държави членки, различни от тяхната собствена. В такъв случай НПО, които упражняват надзор над конкретен превозвач, може да не са оправомощени да разследват събитие, случило се в друга държава членка. Сметната палата отбелязва обаче, че на практика отговорността на НПО не е много ясна на пътниците, като това наблюдение е валидно и за секторите на автобусния и водния транспорт. Нито един от интервюираните оператори на автобуси и фериботи не е бил потърсен от НПО от друга държава членка.

48

Освен това може да има допълнително разграничаване между международен и вътрешен превоз и разделение на функциите на НПО между местните правителства. Такъв е случаят при пътуванията с автобус в Испания и Полша. Въпреки че на национално равнище има създаден орган за международен превоз, вътрешният превоз е отговорност на регионалните органи и тяхната компетентност зависи от мястото, на което превозвачът е получил лиценза си.

Не всички НПО вземат решения по индивидуалните искове на пътници

49

Съгласно регламентите пътниците трябва да бъдат уведомени, че е възможно да подадат жалби до определените НПО относно нарушения на регламентите. В повечето случаи пътниците трябва първо да отнесат жалбата до превозвача и само ако резултатът от тази процедура е незадоволителен, могат да отправят жалбата си до НПО. Въпреки че е възможно пътниците да очакват НПО да е първата инстанция за обжалване, в много случаи НПО не разглежда индивидуални финансови жалби и пътниците трябва да търсят други решения за получаване на дължимото обезщетение.

50

В резултат на решение на СЕС²¹ от март 2016 г. някои НПО за въздушния транспорт считат, че тяхната роля е само да гарантират общото изпълнение (Германия, Италия, Финландия), докато други разглеждат и индивидуални жалби. Това много затруднява прилагането на практика на разпоредбата от Регламента за въздушния транспорт, според която пътниците могат да подават жалби до всеки НПО относно предполагаемо нарушение, независимо къде се е случило²². Първият НПО, към който се е обърнал пътникът, може да приема индивидуални случаи, докато вторият НПО, до който е прехвърлена жалбата, може да разглежда само случаи във връзка с общото изпълнение.

Статистическите данни показват, че НПО за въздушния транспорт разглеждат много повече искове от НПО за железопътния, водния или автобусния транспорт

51

По принцип сред НПО съществува голямо разнообразие от практики. Например сроковете за разглеждане на жалби може да варират от два месеца (Полша) до четири години (Германия), докато в някои държави членки не е определен официален срок (Финландия, Франция). Средната продължителност на процедурата за НПО за въздушния транспорт варира от 42 дни (Нидерландия) до повече от една година (Германия).

52

Броят на налаганите санкции от НПО и свързаните с тях парични суми варират значително между отделните държави членки, тъй като не са определени в законодателството на ЕС. В сектора на въздушния транспорт те могат да варират от 50 евро (Полша) до 250 000 евро на пътник (Ирландия) в зависимост от сериозността на нарушението. В Нидерландия размерът на една кумулативна глоба за инцидент е достигнал 1 млн. евро. От десетте посетени държави членки обаче само НПО на Нидерландия публикува информация за санкциите, заедно с името на въздушния превозвач.

53

При повечето НПО във въздушния транспорт броят на получените жалби през последните три години показва тенденция към нарастване (вж. таблица 6). Основната причина за подаване на жалби от пътниците до НПО са разногласия относно това дали закъсненията действително са били причинени от извънредни обстоятелства (средно 45 % от всички искове), следвана на второ място от същия въпрос във връзка с отмяната на пътуване (19 %).

Таблица 6

Статистически данни за годините 2015 — 2017 относно жалбите, разгледани от десетте НПО за въздушния транспорт

Държава членка	Общ брой на жалбите
	2015 г.	2016 г.	2017 г.
Чешка република	370	672	934
Германия	2 844	3 075	3 211
Ирландия	719	846	981
Гърция	993	1 367	1 465
Испания	11 343	17 649	16 700
Франция	6 775	5 960	6 115
Италия	5 763	6 078	3 731
Нидерландия	812	1 361
Полша	5 402	5 980	7 226
Финландия	1 434	1 845	2 015

Източник: Налична информация, получена по време на посещения в държавите.

54

При НПО за другите видове транспорт има сравнително по-малко работно натоварване. Въпреки че НПО за железопътния транспорт имат да решават проблеми, НПО за автобусния и корабния транспорт разглеждат малко на брой случаи. Например, докато НПО за въздушния транспорт в Полша са имали повече от 7 000 жалби през 2017 г., НПО за автобусния транспорт са разгледали едва четири.

55

Сметната палата констатира, че действителният брой на жалбите от пътници до железопътни, автобусни и водни превозвачи е много по-голям от броя на случаите, стигнали до НПО. Това показва, че повечето жалби се решават на равнището на превозвача. Понякога секторните стандарти са съгласувани или надхвърлят задълженията на превозвачите, произтичащи от регламентите на ЕС за правата на пътниците, като превозвачите са склонни доброволно да разрешават проблемите.

Пропуските при прилагането, останали от НПО, се запълват от агенции за подаване на искове и органи за алтернативно решаване на спорове

Органите за алтернативно решаване на спорове внасят елементи на преговори и компромиси в прилагането на правата на пътниците

56

Освен НПО, пътниците могат да се обръщат към други органи, за да потърсят правата си, а именно органи за алтернативно решаване на спорове (АРС), европейски потребителски центрове²³, агенции за подаване на искове или организации на потребителите. Пътниците също така могат да опитат да решат своите случаи в гражданските съдилища, особено ако настояват да получат обезщетение.

57

АРС предлага прост, бърз и евтин начин за извънсъдебно решаване на спорове между потребители и търговци. Съгласно Директивата на ЕС²⁴ АРС следва да бъде достъпно за всички видове национални и трансгранични спорове и държавите членки следва да го направят лесно достъпно. Въпреки че органи за АРС работят по общи жалби на потребители във всички държави членки, превозвачите като цяло работят с такива органи за съответните видове транспорт. Становищата на органите за АРС не винаги са обвързващи за превозвачите.

58

Докато за пътниците процедурата за АРС обикновено е безплатна, на превозвачите може да се налага да плащат за всяка разгледана процедура, независимо от нейните резултати. Тъй като разходите за всяка процедура могат да бъдат много по-високи от размера на дължимото обезщетение, някои от интервюираните превозвачи предпочитат да изплатят исканото обезщетение, за да избегнат производства за АРС.

59

Някои НПО изразиха мнение, че процедурата за АРС е несъвместима с принципа за правата на пътниците, тъй като целта на органите за АРС е да посредничат за взаимно приемливо решение, което може да означава, че някои пътници се съгласяват на по-малко обезщетение от това, на което имат право.

Правата на пътниците са довели до създаването на нов сектор на агенции за подаване на искове

60

Агенциите за подаване на искове предлагат управление на искове за обезщетение за проблемно пътуване от името на пътниците. Някои въздушни превозвачи посочиха, че делът на случаите, придвижени от агенции за подаване на искове, може да достигне 50 % (вж. каре 12).

61

Някои агенции за подаване на искове налагат значителни такси за обработване (до 50 % от дължимото обезщетение). Има случаи, в които агенциите са поискали обезщетение от превозвачите, без съответните пътници да знаят за това действие. Най-малко един НПО (Гърция) и няколко въздушни превозвачи са предприели стъпки за намаляване на исковете от агенции, като са поискали от жалбоподателите да посочат данни за банковата сметка на пътника, на чието име е направена резервацията. Това възпрепятства всички директни плащания до агенциите за подаване на искове. В Гърция въвеждането на това правило е намалило с повече от 50 % исковете, придвижвани от агенции.

Комисията прави възможен обмена на опит между НПО, но няма мандат да гарантира еднакво прилагане на правата на пътниците

Комисията може само да наблюдава прилагането на правата на пътниците

62

Сметната палата установи, че мандатът на Комисията не обхваща задължението да следи дали прилагането в държавите членки се извършва по еднакъв начин. Ето защо ролята на Комисията е да наблюдава прилагането на рамката за правата на пътниците, като започва процедури за установяване на нарушения, когато това е необходимо. Освен това тя предоставя платформа, в която НПО да обменят информация, и организира срещи на НПО за конкретните видове транспорт. Тя отговаря и на запитвания, изпращани от НПО относно тълкуването на регламентите.

63

Съгласно регламентите на ЕС НПО не са задължени да докладват пряко на Комисията за своята дейност. Ето защо Комисията е слабо запозната с практиките, прилагани от НПО като цяло и с броя на случаите, които те разглеждат. Комисията събира информация за прилагането на правата на пътниците от запитванията, които получава, и чрез обмен на информация с НПО.

Комисията е предприела стъпки за повишаване на осведомеността на пътниците, но те имат слабо въздействие

64

Комисията е поела ангажимент за повишаването на осведомеността на пътниците и е започнала кампании, информиращи пътниците за техните права. Постерите бяха поставени на всички летища, където ЕСП извърши проверки на протичането на операциите. На водните, автобусните и железопътните терминали обаче информацията за правата на пътниците не беше представена или видимостта ѝ не беше добра.

65

В периода 2010—2012 г. Комисията е предприела кампания за повишаване на осведомеността за въздушния и железопътния транспорт. Тя е последвана от друга кампания в периода 2013—2015 г., която е разширена, за да обхване морския и автобусния транспорт. През 2016 г. Комисията започна първата информационна кампания онлайн в социалните медии. Нейната основна цел беше повишаване на осведомеността, увеличаване на посещенията в раздела за правата на пътниците в портала „Вашата Европа“ и на изтеглянията на приложението за правата на пътниците. До този момент резултатите показват, че порталът е получил почти 400 000 посещения и по време на кампанията са информирани над 40 млн. души. До средата на 2018 г. приложението е изтеглено 240 000 пъти.

66

Нито приложението, нито уебсайтът „Вашата Европа“ предоставят практически насоки за пътниците относно това как да действат по време на проблеми с пътуването, да се свържат с превозвачите или да подадат иск. Информацията, предоставена на пътниците чрез тези средства, е необходима и обикновено е точна, но ѝ липсват подробностите, от които се нуждаят пътниците, когато се сблъскат с проблем при пътуването.

Заключения и препоръки

67

Ангажиментът на ЕС към правата на пътниците е неоспорим, тъй като основните видове обществен транспорт са обхванати в регламентите в степен, каквато ЕСП не откри в разгледаните за сравнение държави. Пътниците обаче не са достатъчно запознати с правата си и често не ги получават заради проблеми с прилагането.

Въпреки че ЕС е ангажиран с правата на пътниците, остават много предизвикателства пред прилагането

68

Правата на пътниците в ЕС предоставят всеобхватна рамка в полза на пътниците. Сметната палата обаче констатира някои добри практики, прилагани в други държави извън ЕС, които — ако бъдат приложени в Европа, могат да подобрят допълнително качеството на правата на пътниците в ЕС (вж. точки 15 и 16).

69

Правата на пътниците понякога са неясни и ограничени заради дерогации в регламентите. Правата на помощ, обезщетение, информация и премаршрутиране не са еднакви в регламентите за различните видове транспорт (вж. точки 17—27).

Препоръка 1 относно подобряване на съгласуваността на рамката на ЕС за правата на пътниците

С цел да се гарантира възможно най-добрата защита на пътниците във всички видове транспорт, до края на 2020 г. Комисията следва да извърши анализ на разликите между действащите регламенти за правата на пътниците с акцент върху десетте основни права на пътниците, за да определи най-добрите практики. За тази цел тя следва да вземе предвид и настоящата международна практика.

70

Трудно е да се получат правата на пътниците, тъй като много разпоредби на регламентите могат да се тълкуват по различен начин от пътниците, превозвачите и националните правоприлагащи органи (НПО), а и от националните съдилища. Понятията „информация“, „помощ“, „грижа“ и „условия за премаршрутиране“ не са определени в достатъчна степен в регламентите. Освен това многобройните ограничения на компетентността на НПО и предвидените дерогации в регламентите значително стесняват обхвата на правата на пътниците (вж. точки 38—45).

Препоръка 2 относно подобряване на яснотата в рамката за правата на пътниците

С цел да се осигури по-добра защита на пътниците по време на проблеми с пътуването, до края на 2020 г. Комисията следва да издаде допълнителни насоки, в които се определят:

1. минимални стандарти за информацията, която следва да бъде предоставена на пътниците, изпитващи проблеми с пътуването;
2. задълженията на превозвачите да предоставят премаршрутиране; включително използването на алтернативни превозвачи.

71

За да се възползват от рамката за правата на пътниците в случаи на проблеми, пътниците трябва да предприемат действия. За тази цел те трябва да са запознати с правата си. Въпреки усилията, положени от Комисията, равнището на осведоменост остава относително ниско. Кампаниите за повишаване на осведомеността са били насочени към съществуването на права на пътниците, но биха могли и да предоставят повече практически насоки за това как да се действа в случай на проблеми с пътуването.

72

Няма регистър на честотата или на причините за проблеми с пътуването за отделните видове транспорт или за превозвачите на европейско равнище. НПО обикновено не проверяват и не публикуват каквато и да е информация относно маршрутите или превозвачите, засегнати в най-голяма степен от проблеми (вж. точки 28—32).

Препоръка 3 относно повишаване на осведомеността на пътниците

С цел да повиши осведомеността за правата на пътниците, до края на 2019 г. Комисията следва:

1. да предприеме действия за популяризиране и координиране на кампании за повишаване на осведомеността от НПО, като насърчава участието на превозвачи и други заинтересовани страни, за да постигне по-широк отзвук на кампаниите;
2. да изготви ръководство за пътниците относно това как да прилагат правата си на практика. То може да включва позовавания на съдебната практика и образец на формуляр за заявление, който да бъде представен на превозвачите и на НПО;
3. да излезе с предложение НПО да докладват относно честотата, причините и маршрутите, засегнати в най-голяма степен от проблеми с пътуването в рамките на тяхната сфера на компетентност.

73

Настоящата система за уреждане на обезщетенията е свързана с милиони искове, които се подават и разглеждат поотделно. Процедурите, прилагани от превозвачите и НПО в отговор на индивидуалните искове обаче не са прозрачни. Възможно е пътниците, засегнати от едни и същи проблеми при пътуване, да бъдат третирани различно без да разберат за това, тъй като причините за проблемите не се оповестяват публично. Размерът на обезщетението не запазва покупателната си стойност (вж. точки 33—37).

Препоръка 4 относно подобряване на ефективността на рамката за правата на пътниците

С цел да се подобри ефективността на рамката за правата на пътниците и да се намери решение за оставащите предизвикателства пред прилагането, до края на 2021 г. при работата върху предложенията за изменение на съществуващата нормативна уредба Комисията следва да предприеме стъпки за разрешаване на няколко въпроса. Между тези въпроси следва да бъдат:

1. определяне на минимални стандарти за помощ и грижа. Минималните прагове следва да зависят от продължителността на проблема и вида на използвания транспорт. Например минималният размер на отпуснатите средства за грижи за пътниците във въздушния транспорт може да бъде 10 % от средната ставка на обезщетенията (понастоящем 400 евро). За другите видове транспорт процентът може да бъде ограничен до 50 % от средствата за въздушния транспорт;
2. намаляване на броя на дерогациите, които ограничават прилагането на регламента;
3. задължаване на превозвачите да публикуват уведомление до пътниците в рамките на 48 часа от настъпването на проблем с пътуването относно причините за него, и по-специално дали той се дължи на извънредни обстоятелства;
4. задължаване на превозвачите да извършват автоматични плащания (без изрично искане) на обезщетения на пътници, които са предоставили необходимата информация в момента на закупуване на билета;
5. въвеждане на механизъм за запазване на покупателната стойност на ставките на обезщетенията.

Прилагането се различава и зависи от практиките във всяка държава членка

74

Прилагането на регламентите е от основно значение за успеха на цялата рамка. Пътниците се нуждаят от ефективни НПО. Понастоящем подходът на НПО към прилагането на правата на отделните пътници се различава спрямо вида транспорт и държавата членка.

75

Най-разпространената дейност на НПО е да реагират на получени жалби от недоволни пътници. Не всички НПО обаче могат да разглеждат индивидуални искове за обезщетение. Правомощията на НПО да налагат санкции на превозвачите варират от неприлагане на никакви глоби до налагане на глоби в значителен размер (вж. точки 46—55).

76

Комисията не разполага с мандат да осигури пълното прилагане на регламентите за правата на пътниците. Нейната роля на наблюдател на прилагането на рамката за правата на пътниците е довела до разяснения на регламентите, но не и до универсално прилагане на правата на пътниците в цяла Европа и при четирите вида обществен транспорт (вж. точки 62—66).

Препоръка 5 относно допълнително оправомощаване на НПО и укрепване на мандата на Комисията

С цел да се оправомощят НПО и да се развие тяхната подкрепяща роля по отношение на пътниците, като същевременно се гарантира правилното прилагане на правата на пътниците, до края на 2021 г. при изготвянето на предложенията си за изменение на действащите регламенти Комисията следва да разгледа няколко въпроса. Между тези въпроси следва да бъдат:

1. предоставяне на допълнителни инструменти на НПО за прилагане на правата на пътниците, като например:
   1. прилагане на принципа на териториално прилагане;
   2. мониторинг на политиките на превозвачите относно помощта, грижата, информацията и премаршрутирането;
   3. разглеждането на искове за обезщетения, подадени от отделните пътници;
   4. санкциониране на превозвачите за непредоставяне на помощ, грижа и информация.
2. предоставяне на възможност на Комисията да получава необходимата информация от НПО, за да придобие цялостна представа за състоянието на прилагането и да ѝ се даде мандат за извършване на контрол на качеството на практиките на прилагане на НПО.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав II с ръководител Илиана ИВАНОВА — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 3 октомври 2018 г.

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав II с ръководител Илиана Иванова — член на ЕСП. Този състав е специализиран в областите на разходи, свързани с инвестициите за сближаване, растеж и приобщаване. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП George Pufan със съдействието на Patrick Weldon — ръководител на кабинет, и Mircea Radulescu — аташе в неговия кабинет; Pietro Puricella — главен ръководител; Erki Must — ръководител на задача; Aleksandra Klis-Lemieszonek; Zuzana Gullova, Marjeta Leskovar и Annekatrin Langer — одитори; Petra Karkosova — помощник-секретар; Zuzanna Filipski и Richard Moore — езикова помощ.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2018 г.

PDF	ISBN 978-92-847-1261-8	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/295829	QJ-AB-18-028-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-1243-4	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/419216	QJ-AB-18-028-BG-Q

© Европейски съюз, 2018 г.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации от EU Bookshop на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.