Предварителни условия и резерв за изпълнение в областта на сближаването – иновативни, но все още неефективни инструменти

Кратко изложение

Относно предварителните условия и резерва за изпълнение като инструменти за по-ефективно използване на разходите за сближаване

I

Настоящият одит разглежда два конкретни инструмента, въведени за програмния период 2014—2020 г. с цел разходите за сближаване да станат в по-голяма степен ориентирани към резултатите: предварителни условия и резерв за изпълнение. Първите представляват конкретни условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди да започне изпълнението на програмата или най-късно до 2016 г., докато резервът за изпълнение изисква в повечето програми по ЕСИФ да се заделят 6 % от общия размер на финансирането за всяка държава членка, които ще бъдат окончателно разпределени или преразпределени в зависимост от резултатите от прегледа на изпълнението през 2019 г.

Начин на извършване на одита от страна на Сметната палата

II

Сметната палата си постави за цел да провери дали предварителните условия и рамката и резервът за изпълнение са били използвани ефективно за насърчаване на по-доброто изразходване на средствата за сближаване от страна на държавите членки по време на програмния период 2014—2020 г. Одитът обхвана периода от декември 2013 г. до февруари 2017 г.

III

Настоящият одит допълва предишния Специален доклад № 2/2017 на Сметната палата, в който се разглежда договарянето от страна на Комисията на Споразуменията за партньорство и на програмите.

Констатации на Сметната палата

IV

Предварителните условия са нововъведение в политиката на сближаване. Беше установено, че като цяло те осигуряват последователна рамка за оценка на готовността на държавите членки за прилагане на фондовете на ЕС в началото на програмния период 2014—2020 г. Не е ясно обаче в каква степен това действително е довело до промени по места. Комисията не е използвала възможността за спиране на плащанията за неизпълнени предварителни условия при приемането на програмите. В края на 2016 г. приблизително половината от над 700-те плана за действие, приети от държавите членки за изпълнение на всички предварителни условия, не са били докладвани като приключени. Неприключените планове за действие обхващат не повече от 27 % от разходите по ЕФРР, КФ и ЕСФ. РОР не предвижда спиране на плащанията на Комисията след приемане на оперативната програма, преди държавите членки да докладват относно приключването на действията за изпълнение на предварителните условия в своите годишни доклади за изпълнение (до 30 юни 2017 г.) или доклади за напредъка (до 31 август 2017 г.).

V

Сметната палата също така счита, че няма вероятност рамката за изпълнение и резервът за изпълнение да предизвикат значително преразпределяне на разходите за сближаване през периода 2014—2020 г. към програми с по-добри резултати. По-конкретно, всяко преразпределяне на средства ще бъде в рамките на и/или между програмите на съответните държави членки. Въпреки че 6 % от финансирането по ЕФРР, КФ и ЕСФ са заделени в резерв за изпълнение, начинът, по който този резерв е замислен, не предоставя достатъчно стимули за по-голямо ориентиране на оперативните програми към постигането на резултати, тъй като се базира основно на разходите и на крайните продукти и услуги. Освен това допълнителното финансиране окончателно се разпределя, дори ако междинните цели не бъдат изпълнени изцяло до 2018 г., и може най-много да бъде преразпределено в рамките на държавата членка. Нововъведеното спиране на средства и финансови корекции за незадоволително изпълнение са стъпка в правилната посока, но зависят от ограничителни условия и следователно е малко вероятно да бъдат прилагани на практика.

Какви са препоръките на Сметната палата

VI

Сметната палата не счита, че направените по време на текущия период 2014—2020 г. нормативни промени в двата инструмента биха били ефективни по отношение на разходите. Въпреки това тя насърчава държавите членки да изпълнят, а Комисията да оцени договорените планове за действие, и да се стремят към постигане на всички предварителни условия. Освен това, доколкото е възможно, следва да се използват действащите разпоредби относно резерва за изпълнение, за да се избягва разхищението на средства.

VII

Поради тази причина препоръките на Сметната палата обхващат периода след 2020 г., по време на който и двата инструмента, ако бъдат запазени, следва да бъдат засилени, така че да могат да допринасят в по-голяма степен за по-ефективното използване на разходите за сближаване. Следователно при изготвянето на законодателното си предложение за периода след 2020 г. Комисията следва:

• Препоръка 1: Да доразвие предварителните условия като инструмент за оценка на готовността на държавите членки за прилагане на фондовете на ЕС, и по-конкретно
  1. да извърши повторна оценка на практическата значимост и ползата на всяко едно от предварителните условия за периода 2014—2020 г., да отстрани дублиранията и запази само онези условия, които могат действително да въздействат върху ефективното постигане на целите на политиката;
  2. да осигури съгласуваност на предварителните условия за периода след 2020 г. с Европейския семестър;
  3. да определи ясни критерии за оценка и да набележи измерими цели, където е възможно, за да се осигури общо разбиране за това, което е необходимо да бъде постигнато; и
  4. да изисква изпълнение и прилагане на предварителните условия през целия програмен период и да извършва проследяване на този процес, отчитайки потенциалната административна тежест.
• Препоръка 2: Да разгледа възможностите за превръщане на резерва за изпълнение за периода след 2020 г. в инструмент, ориентиран в по-голяма степен към резултатите, при който средствата да се разпределят към онези програми, които са постигнали добри резултати, и по-конкретно да обмисли дали следва да предложи
  1. въз основа на извлечените поуки - по нататъшно развитие на резерва за изпълнение и превръщането му в инструмент, който по-добре да насърчава и възнаграждава добрите резултати, като ОП трябва да доказват какво възнамеряват да постигнат с допълнителното финансиране;
  2. използване в по-голяма степен на показателите за междинни резултати и превръщането на ключовите етапи на изпълнението в инструменти за доказване на действителните резултати при дългосрочните инфраструктурни интервенции, когато се извършва оценка на изпълнението; и
  3. извършване на преглед на условията за спиране на плащанията и за финансови корекции, така че справянето с незадоволителното изпълнение да става по-лесно и на ранен етап, с цел допълнително увеличаване на стимулите за добро използване на средствата.

Въведение

Ориентирането към резултатите е ключов приоритет за Комисията по време на периода 2014—2020 г.

01

Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) представляват по-малко от 0,4 % от БВП на Европейския съюз, но оказват значително въздействие върху икономиките на много от държавите членки. През програмния период 2014—2020 г. средствата от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд (КФ) и Европейския социален фонд (ЕСФ) възлизат на 349,4 млрд. евро и съставляват 75 % от ЕСИ фондовете. Според последните данни на Комисията за програмния период 2007—2013 г. в девет държави членки разходите по ЕФРР и КФ представляват над 30 % от всички държавни капиталови разходи. В четири държави членки (Унгария, Литва, Словакия и Латвия) те дори представляват повече от половината от всички публични инвестиции². Ето защо е толкова важно тези средства да се използват по най-добрия начин.

02

През периода 2014—2020 г. Комисията може да използва два специфични инструмента, за да стимулира по-доброто изразходване на средствата за сближаване от страна на държавите членки и да направи така, че освобождаването на средствата от ЕС да зависи от изпълнението от страна на държавите членки на определени изисквания при прилагането на ЕСИ фондовете:

• предварителни условия;
• рамка на изпълнението и резерв за изпълнение.

03

Тези два специфични инструмента са част от един по-широк набор от мерки за по-голямо ориентиране към постигането на резултати при разходите за сближаване. Регламентът за общоприложимите разпоредби (РОР) за периода 2014—2020 г. (в който се определят правилата за всички ЕСИ фондове) изисква също³:

• концентрация на финансирането върху тематични цели и инвестиционни приоритети, извлечени от стратегията „Европа 2020“;
• по-структурирано използване на интервенционната логика по време на програмирането, като се започне с установяване на нуждите от инвестиции и определяне на планираните дългосрочни резултати; и
• по-последователно и цялостно използване на показатели за изпълнение за измерване на напредъка при постигането на тези резултати.

04

Тези три аспекта са разгледани в Специален доклад № 2/2017 на Сметната палата „Договарянето от страна на Комисията на Споразумения за партньорство и програми в областта на сближаването за периода 2014—2020 г. се характеризира с по-добро насочване на разходите към приоритетите на „Европа 2020“, но и с все по-сложни механизми за измерване на резултатите“.

Предварителни условия — определяне на минимални изисквания в началото на изпълнението на програмите

05

Предварителните условия изискват от държавата членка да изпълни определени условия преди стартирането на оперативните програми⁴. В приложение I се съдържа списък на всичките 36 предварителни условия. Има два вида предварителни условия:

• седем общи предварителни условия. Те имат за цел да засилят прилагането и изпълнението на правото на ЕС (напр. в областта на обществените поръчки, държавната помощ, борбата с дискриминацията). Прилагат се за различни сектори и политики във всички държави – членки на ЕС; и
• 29 тематични предварителни условия. Като цяло те са били приложими приблизително 2 700 пъти в различните оперативни програми по ЕФРР, КФ и ЕСФ, тъй като са свързани с подбрани инвестиционни приоритети в рамките на 11-те тематични цели на ЕСИ фондовете за периода 2014—2020 г.⁵.

06

При подготовката на своите Споразумения за партньорство (СП) и оперативни програми (ОП) за програмния период 2014—2020 г. държавите членки трябваше да извършат оценка дали някои от предварителните условия са приложими за специфичните цели в рамките на инвестиционните приоритети на техните оперативни програми, въз основа на общ набор от критерии, формулирани в РОР⁶. След това държавите членки трябваше да определят дали предварителните условия са изпълнени. Тази самооценка е документирана в Споразуменията за партньорство и в оперативните програми, представени на Комисията за одобрение.

07

Отново въз основа на критериите, формулирани в РОР, Комисията извършва оценка на представената от държавите членки информация относно приложимостта и изпълнението на предварителните условия при договарянето на Споразуменията за партньорство и на оперативните програми⁷. Освен това през март 2013 г. Комисията публикува набор от насоки относно предварителните условия за своите служители, провеждащи преговорите с националните органи по Споразуменията за партньорство и оперативните програми⁸. Окончателната версия на насоките беше предоставена през февруари 2014 г.

08

По отношение на предварителните условия, които остават неизпълнени към датата на представяне на Комисията на Споразумението за партньорство и/или оперативните програми, от държавите членки се изисква да представят списък на действията, които ще бъдат предприети, заедно с график за изпълнението на тези действия и отговорните органи (план за действие). При приемането на дадена оперативна програма Комисията може да спре всички или част от междинните плащания за съответните инвестиционни приоритети на оперативната програма до приключването на тези действия.

09

Тези планове за действие трябваше да бъдат приключени до 31 декември 2016 г.⁹. Държавите членки следва да докладват за състоянието на своите предварителни условия не по-късно от датата на представяне на годишния доклад за изпълнението – до 30 юни 2017 г.¹⁰ или в докладите за напредъка, които трябва да бъдат представени до 31 август 2017 г.¹¹. Ако дадена държава членка не изпълни предварителните условия до 31 декември 2016 г., Комисията може да спре междинните плащания за приоритетите от съответната оперативна програма¹².

10

Мащабът и приложното поле на предварителните условия, определени в РОР, са били предмет на интензивни преговори между Комисията, Европейския парламент и Съвета в контекста на договарянето на законодателния пакет за програмния период 2014—2020 г. Преговорите (относно законодателното предложение на Комисията от октомври 2011 г.) започнаха през юли 2012 г. и приключиха през декември 2013 г.

11

През това време беше договорено, че предварителните условия следва да обхващат единствено въпроси, строго свързани с осъществяването на политиката на сближаване. Освен това беше взето решение, че е необходимо държавите членки да извършват оценка на приложимостта на предварителните условия, само ако получават финансиране от ЕС¹³.

12

На фигура 1 е представено описание на графика за изпълнение на предварителните условия.

Рамка на изпълнението и резерв за изпълнение— разпределяне на част от средствата от ЕС в зависимост от резултатите от прегледа на изпълнението през 2019 г.

13

Държавите членки трябва също така да заделят част от отпуснатото им финансиране от ЕС като резерв за изпълнение за ЕСИ фондовете. Този резерв може да бъде окончателно разпределен и евентуално преразпределен в зависимост от резултатите от прегледа на изпълнението през 2019 г. въз основа на показателите, включени в рамката на изпълнението.

14

Резервът за изпълнение за периода 2014—2020 г. представлява 6 % от средствата от ЕФРР, ЕСФ и КФ, разпределени за цел „Инвестиции за растеж и работни места“ и по категории региони, с някои изключения¹⁴. Този резерв може да варира между 5 % и 7 % от разпределените средства за отделните приоритетни оси в дадена оперативна програма. Съгласно РОР обаче няма резерв за изпълнение за приоритетни оси, насочени към:

• Инициативата за младежка заетост (ИМЗ) по линия на ЕСФ¹⁵;
• техническа помощ; и
• програми по Инициативата за МСП¹⁶.

15

В програмите за Европейско териториално сътрудничество (ЕТС) също не се заделя резерв за изпълнение.

16

Съществуват три вида показатели за изпълнение за мониторинг на напредъка при изпълнението на програмите¹⁷:

• финансови показатели за измерване на усвояването на средствата, разпределени за всяка приоритетна ос;
• показатели за продукти и услуги за измерване на изпълнението на действията, предвидени съгласно инвестиционните приоритети на оперативните програми; и
• показатели за резултати за измерване на постигането на специфичните цели на оперативните програми.

17

По отношение на всяка приоритетна ос (освен осите, по които е предвидена техническа помощ, и оперативните програми по Инициативата за МСП) оперативните програми трябва да посочват рамка на изпълнението, състояща се от вече формулиран в ОП поднабор от показатели¹⁸ и от ключови етапи на изпълнението, където е необходимо. За всеки от показателите за изпълнението и ключовите етапи на изпълнението, включени в рамката на изпълнението, държавите членки следва да установят междинни цели (които да бъдат постигнати до декември 2018 г.) и крайни цели (които да бъдат постигнати до декември 2023 г.).

18

В оперативните програми може да се формулират ключови етапи на изпълнението за всяка рамка на изпълнението, за която не могат да бъдат определени такива показатели за продукти и услуги или показатели за резултати, които да могат да бъдат измерени до 2019 г¹⁹. Ключови етапи на изпълнението например са броят подбрани или одобрени проекти, т.е. показатели, които отразяват факта, че изпълнението на програмата е започнало или е в ход.

19

През 2019 г. резервът за изпълнение ще бъде окончателно разпределен за оперативните програми и приоритетите, които са постигнали своите междинни цели или чиито ключови етапи от изпълнението са приключили. Ако това не е така, резервът може да бъде преразпределен за други приоритети от същата оперативна програма или за други оперативни програми, които са постигнали своите междинни цели. Комисията може временно да преустанови плащанията за даден приоритет, ако се констатира сериозен неуспех в постигането на междинните цели, дължащ се на ясно установени слабости в изпълнението. По същия начин Комисията може да наложи финансови корекции за даден приоритет, ако се констатира сериозен неуспех в постигането на договорените крайни цели до края на 2023 г.²⁰ Това може да се направи въз основа на преглед на окончателните доклади за изпълнението, които ще бъдат представени за програмите по ЕФРР, КФ и ЕСФ едва през февруари 2025 г.

Обхват и подход на одита

20

С настоящия одит Сметната палата провери дали предварителните условия и рамката и резервът за изпълнение са били използвани ефективно от страна на държавите членки за стимулиране на по-доброто изразходване на средствата за сближаване по време на програмния период 2014—2020 г.

21

Одитната дейност на Сметната палата за настоящия доклад включи следното:

• преглед на нормативните разпоредби във връзка с предварителните условия и рамката на изпълнението, включително резерва за изпълнение;
• проверка на състоянието на изпълнение на предварителните условия и съответните планове за действие към 31 декември 2016 г. въз основа на данните от мониторинга на Комисията и подкрепящата документация на държавите членки;
• задълбочен анализ на пет Споразумения за партньорство и 14 оперативни програми по ЕФРР и ЕСФ и допълнителна информация относно начина, по който държавите членки са извършили самооценка на приложимостта и изпълнението на предварителните условия;
• анализ на рамката на изпълнението, включително определяне на междинни и крайни цели за показателите за продукти/услуги на тези Споразумения за партньорство и оперативни програми, и на начина, по който това ще окаже влияние върху условията за разпределяне на резерва за изпълнение;
• събеседвания с повече от 50 служители от Генерална дирекция „Регионална и селищна политика“ и Генерална дирекция „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, както и с над 40 длъжностни лица в държавите членки и в техните постоянни представителства в Брюксел; и
• консултации с експерти в областта на регионалната и структурната политика и политиката на сближаване на Европейския съюз и бюджетирането въз основа на резултатите, както и с национални експерти и представители на постоянните представителства на държавите членки в ЕС.

22

Проверените 14 оперативни програми по ЕФРР и ЕСФ се отнасят за пет държави членки (Испания, Ирландия, Хърватия, Полша и Румъния). Сметната палата също така извърши проучвателно посещение в Дания, което обхвана две ОП. Анализът на Сметната палата е насочен към следните тематични цели: ТЦ 1 „Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите“ и ТЦ 8 „Насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила“. Тези две тематични цели бяха избрани главно защото включват най-много отпуснати финансови средства по ЕФРР (ТЦ 1) и ЕСФ (ТЦ 8), които се споделят от всички държави членки.

23

Сметната палата също така взе под внимание документа на Комисията относно добавената стойност на предварителните условия в европейските структурни и инвестиционни фондове²¹.

24

Настоящият одит обхваща периода от декември 2013 г. до февруари 2017 г., когато Сметната палата получи от Комисията данните за изпълнението на предварителните условия, докладвани от държавите членки към февруари. Също така взехме предвид информацията на Комисията към средата на септември 2017 г. относно изпълнението на предварителните условия, докладвано от държавите членки в техните годишни доклади за изпълнението и доклади за напредъка, съответно към 30 юни и 31 август 2017 г.

Констатации и оценки

Предварителните условия са осигурили съгласувана рамка за оценка на готовността на държавите членки за осъществяване на политиката на сближаване, но не може да се прецени в каква степен това действително е довело до промени по места

25

Предварителните условия следва да помогнат да се гарантира, че държавите членки могат ефективно да прилагат ЕСИ фондовете чрез определяне на редица условия, които трябва да бъдат изпълнени най-късно до края на 2016 г. Този инструмент също така свързва по-тясно политиката на сближаване с икономическото управление на Европейския съюз.

26

Сметната палата провери дали

• държавите членки са взели предвид предварителните условия, които е трябвало да бъдат изпълнени при приемането на оперативните програми и/или до 31 декември 2016 г. и какъв е техният напредък при изпълнението на съответните планове за действие;
• самооценката на държавите членки на предварителните условия е валидна и дали подходът на Комисията по отношение на неспазването на предварителните условия е целесъобразен;
• оценката на Комисията на предварителните условия е координирана ефективно с Европейския семестър и с други източници на информация; и
• нормативните разпоредби относно мониторинга/оценката на предварителните условия след 2016 г. позволяват използването на предварителните условия и след 2016 г.

Държавите членки считат, че почти две трети от тематичните предварителни условия са изпълнени до края на 2016 г.

27

Като цяло данните от мониторинга на Комисията показват, че според държавите членки приблизително 65 % от тематичните предварителни условия са били изпълнени при приемането на оперативните програми или най-късно до 31 декември 2016 г.

28

Тази ситуация обаче се различава значително при отделните предварителни условия. Фигура 2 показва, че към момента на приемането на програмите 8 от 29-те тематични предварителни условия са били изпълнени в по-малко от половината случаи, а четири в по-малко от една четвърт от тях: предварително условие 6.1 „Воден сектор: Наличие на политика за определяне на цените на водата“ и 6.2 „Сектор на отпадъците: Насърчаване на икономически и екологично устойчиви инвестиции в сектора на отпадъците“, предварително условие 8.4 „Активно стареене в добро здраве“ и предварително условие 7.1 „Транспорт: наличие на планове или рамка за инвестиции в транспорта“.

До края на 2016 г. се наблюдава ограничен напредък в приключването на плановете за действие по отношение на неизпълнените предварителни условия, но с наближаването на крайните срокове този процес набира скоротс

29

Според мониторинговите данни на Комисията към февруари 2017 г. почти половината от над 700-те плана за действие за неизпълнени предварителни условия не са били докладвани като приключени до края на 2016 г. До средата на септември 2017 г., след получаване на годишните доклади за изпълнението (ГДИ) и докладите за напредъка на държавите членки, според Комисията този брой е намален до 58 плана за действие за неизпълнени предварителни условия.

30

Изпълнението на предварителните условия се е оказало трудно. Държавите членки са приели три различни вида планове за действие: национални планове за действие (т.е. един хоризонтален план за действие за всяко предварително условие за всички оперативни програми), планове за действие, специфични за отделните програми (т.е. планове за действие на ниво оперативна програма) и смесени планове за действие, съчетаващи двата подхода. Общият брой на плановете за действие в областта на политиката на сближаване за всички държави – членки на ЕС, е 761.

31

Най-голям е броят на плановете за действие във връзка с общо предварително условие 7 „Статистически системи и показатели за резултати“ (110 плана) и с предварително условие 1.1 „Национална или регионална стратегия за интелигентно специализиране“ (93 плана). Например предварително условие 1.1 е оценено като неизпълнено в 20 държави членки, а предварително условие 7 – в 19 държави членки.

32

Извършеният от Сметната палата анализ на мониторинговите данни на Комисията показа, че към февруари 2017 г. 380 от тези 761 плана за действие (50 %) не са били докладвани като приключени до края на 2016 г. Прегледът на изпълнението на плановете за действие до 31 декември 2016 г., отчетено в ГДИ на държавите членки и докладите за напредъка, съответно до 30 юни и 31 август 2017 г., показа, че 703 плана за действие са били изпълнени. Това представлява увеличение от 50 % на 92 %.

Най-бавен е напредъкът по отношение на общите предварителни условия в областта на обществените поръчки и държавната помощ

33

Според мониторинговите данни на Комисията към февруари 2017 г. всички планове за действие са оценени като приключени от Комисията само за пет тематични предварителни условия и нито един за общите предварителни условия. Тези предварителни условия представляват 17 от 761 от плановете за действие (по-малко от 3 %): те се отнасят за предварителни условия 4.2 „Действия за насърчаване на високоефективно комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия“ (един план за действие), 4.3 „Действия за насърчаване на производството и разпределението на възобновяеми енергийни източници“ (два плана за действие), 7.4 „Разработване на интелигентни системи за разпределение, съхранение и пренос“ (три плана за действие), 8.2 „Самостоятелна заетост, предприемачество и създаване на предприятия“ (един план за действие) и 9.1 „Наличие и прилагане на национална стратегическа рамка на политиката за намаляване на бедността“ (10 плана за действие). Според Комисията към средата на септември 2017 г. всички планове за действие са приключени за 16 тематични и 5 общи предварителни условия. Тези предварителни условия се отнасят до 22 плана за действие или около 30 % от всички планове за действие.

34

Най-бавен напредък при изпълнението на всички съответни планове за действие е постигнат по отношение на общите предварителни условия 4 „Обществени поръчки“ (2 от 57 плана за действие) и 5 „Държавни помощи“(1 от 50 плана за действие). Сметната палата припомня, че неспазването на правилата на ЕС и на националните правила в областта на обществените поръчки и държавната помощ е основен източник на нередности в областта на политиката на сближаване²². Нисък процент на изпълнение беше отбелязан и по отношение на тематичните предварителни условия 6.1 „Воден сектор: наличие на политика за определяне на цените на водата“, 6.2 „Сектор на отпадъците: насърчаване на икономически и екологично устойчиви инвестиции в сектора на отпадъците“, 8.1 „Разработени активни политики на пазара на труда, които се изпълняват в съответствие с Насоките относно заетостта“ и 8.3 „Модернизирани и подсилени институции на пазара на труда. Нашият анализ на мониторинговите данни на Комисията обаче показа значително увеличение в броя на отчетените като изпълнени планове за действие от февруари до средата на септември 2017 г.; от 381 на 703 от 761 действия (92 %) (вж. фигура 3).

Към февруари 2017 г. едва три държави членки са докладвали, че са приключили всички свои планове за действие. Техният брой се увеличава на 11 държави членки към средата на септември 2017 г.

35

Към февруари 2017 г., по данни на държавите членки, Комисията оценява, че само три държави членки са приключили всички свои планове за действие до края на 2016 г. (Латвия, Литва и Финландия). Същевременно десет държави членки (България, Ирландия, Гърция, Испания, Хърватия, Италия, Люксембург, Унгария, Словакия и Швеция) отчитат, че са приключили по-малко от половината от своите планове за действие. Въпреки това, към средата на септември 2017 г., според Комисията 11 държави членки (Белгия, Чешката република, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Нидерландия, Португалия, Швеция, Словения и Словакия) са изпълнили всички свои планове за действие (вж. фигура 4).

36

Средно около 20 месеца са били необходими на държавите членки да изпълнят плановете за действие и на Комисията да ги оцени (въз основа на 703-те плана за действие, приключили към средата на септември 2017 г. съгласно мониторинговите данни на Комисията). Наблюдава се значителна разлика в продължителността на изпълнението на различните тематични предварителни условия и при тематичните и общите предварителни условия (вж. фигура 5).

Приблизително 27 % от общото финансиране по ЕФРР, КФ и ЕСФ се отнася до тематични цели, по отношение на които е отчетено неизпълнение на предварителните условия до февруари 2017 г.

37

Комисията не беше в състояние да предостави данни относно размера на финансирането, засегнато от плановете за действие. Поради тази причина Сметната палата прогнозира размера на средствата от ЕС, разпределени за инвестиционни приоритети, където не са изпълнени предварителните условия, въз основа на наличната финансова информация по тематични цели (ТЦ). Според разчетите на Сметната палата при приемането на оперативните програми са били налице планове за действие за максимум 199,8 млрд. евро от 349,4 млрд. евро (57 %) от общия бюджет на ЕС за ЕФРР, КФ и ЕСФ (вкл. ИМЗ). До февруари 2017 г. този дял е намалял до не повече от 27 %.

Твърде положителна и непоследователна самооценка на предварителните условия от страна на проверените държави членки

Държавите членки възприемат предварителните условия като полезен инструмент за самооценка, но въздействието върху ефективността на разходите за сближаване е несигурно

38

Като цяло проверените държави членки възприемат предварителните условия като полезен инструмент за самооценка, който помага за установяването на редица недостатъци. В някои случаи те се разглеждат като стимул за развитието на капацитет за стратегическо планиране в страната. Предварителните условия повишават осведомеността за силните и слабите страни на държавите членки, но тяхното въздействие върху ефективното използване на подпомагането от ЕС до голяма степен ще зависи от волята и ангажираността на държавите членки.

39

Налице е обаче разлика в очакванията по отношение на евентуалното въздействие на предварителните условия. В повечето случаи представителите на държавите членки не считат, че изпълнението на дадено предварително условие автоматично би довело до по-ефективно прилагане на политиката в областта на сближаването и до по-добри резултати.

Критериите за оценка на предварителните условия често имат общ характер и предоставят значителна свобода на тълкуване от страна на държавите членки

40

Прегледът от страна на Сметната палата на определените в РОР критерии за оценка на това дали са изпълнени предварителните условия показва, че често те са от общ характер и следователно предоставят значителна свобода при тълкуването им. По-конкретно, в много случаи те не се отнасят до специфични количествено измерими цели, дори когато подобни цели биха могли да бъдат изведени от действащата рамка на политиката на ЕС.

41

Комисията е публикувала подробни документи с насоки, съдържащи допълнителни подкритерии и е посочила очакванията си за всеки един критерий, основаващ се на РОР²³. Използването на тези насоки обаче не беше задължително за държавите членки, тъй като в РОР се посочва, че за оценката могат да се прилагат единствено критериите в регламента. Освен това съгласно РОР, при оценката на адекватността на мерките на политиката Комисията трябва да се старае да зачита също и националните и регионалните правомощия²⁴.

42

Например определеният в РОР критерий за тематично предварително условие 3.1 „Поощряване на предприемачески дух“ и предварително условие 8.2 „Самостоятелна заетост, предприемачество и създаване на предприятия“ се отнася до мерките за намаляване на времето и разходите за учредяване на дружество и получаване на лицензи и разрешителни. Той обаче не изисква от държавите членки да изпълняват съответните цели, определени в Small Business Act (SBA)²⁵, и препоръчани от Съвета по конкурентоспособност през май 2011 г. — учредяване на дружества в рамките на три работни дни, разходите за учредяване на дружество да не надвишават 100 евро, времето, необходимо за получаване на лицензи и разрешителни, да не бъде повече от три месеца. Вместо това в РОР се предлага тези цели да бъдат взети предвид, но не непременно изпълнени. Анализът на Сметната палата показва, че при липсата на специфични цели държавите членки обикновено извършват по своя преценка оценка на това дали са изпълнени предварителните условия.

43

Според Комисията средното време за създаването на еднолично дружество с ограничена отговорност в 28-те държави – членки на ЕС, през 2016 г. е било 3,3 дни, а разходите за регистриране на стартиращо предприятие са били 320 евро. Шестнадесет от 28-те държави членки не изпълняват целта във връзка с разходите за учредяване на дружество (по-малко от 100 евро), а 7 държави членки не изпълняват целта във връзка с времето, необходимо за учредяване на дружество²⁶.

44

Въпреки това, макар 9 от 24-те държави членки, за които се прилага предварително условие 3.1, да са приели общо 13 плана за действие във връзка с това предварително условие, плановете за действие за 7 от тези държави членки са оценени като изпълнени до февруари 2017 г. (вж. фигура 3). Освен това държавите членки са счели предварителното условие за изпълнено в над 70 % от случаите (вж. фигура 2).

45

Сметната палата отбелязва също така, че първоначално Комисията е предложила подобни специфични цели да бъдат изпълнени за предварително условие 3.1 „Поощряване на предприемачески дух“ и предварително условие 8.2 „Самостоятелна заетост”.²⁷ По време на тристранните преговори относно законодателния пакет обаче тези цели са премахнати от РОР. Това е довело до ситуация, при която оценката на това дали дадено предварително условие е изпълнено или не се е превърнала по същество в субективна и Комисията е разполагала единствено с ограничени средства за оспорване на самооценката на държавите членки.

Непоследователна оценка на изпълнението на предварителните условия от държавите членки

46

Имаше също и случаи, в които държавите членки са тълкували погрешно РОР, а в други случаи са извършили непоследователна оценка на изпълнението на предварителните условия. В тези случаи Комисията не е настояла за правилна оценка.

47

Това е така например по отношение на предварително условие 8.1 „Капацитет на държавите членки за предоставяне на индивидуализирани услуги за заетост и изпълнение на мерки за активна и превантивна политика на пазара на труда“ и предварително условие 8.3 относно предприетите действия за въвеждане на подобни услуги. Критериите за оценка за тези две предварителни условия всъщност се изключват взаимно, тъй като предварително условие 8.3 представлява неизпълнено предварително условие 8.1 (вж. фигура 6).

48

Поради тази причина държавите членки не могат да оценят като изпълнени критериите за предварително условие 8.1 „Капацитет на държавите членки за предоставяне на индивидуализирани услуги за заетост и изпълнение на мерки за активна и превантивна политика на пазара на труда“ и същевременно да предприемат действия за развитие на капацитет за предоставяне на такива услуги, изисквани съгласно предварително условие 8.3. Анализът на Сметната палата на 14 оперативни програми показа обаче, че в две от петте проверени държави членки (Полша и Хърватия²⁸) оперативните програми са оценили критериите за предварително условие 8.1 като изпълнени и са отпуснали средства от ЕС за модернизацията на службите за заетост. В случая с полската оперативна програма Сметната палата констатира също така, че националните органи са оценили тези две предварителни условия съвместно и са направили извода, че и двете са изпълнени.

49

Сметната палата отбеляза също и добрата практика, при която Комисията проактивно предоставя подкрепа на държавите членки за разработването на стратегии, необходими за изпълнението на дадено предварително условие. В каре 1 е посочен такъв пример.

Предварителни условия, които не са координирани в достатъчна степен с Европейския семестър и с наличната информация от други служби на Комисията

50

При оценката на предварителните условия компетентната генерална дирекция също така следва да вземе предвид знанията, натрупани в друг контекст, като например Европейския семестър, или информацията, събрана от други генерални дирекции или чрез собствените ѝ дейности за мониторинг.

Оценката от Комисията на предварителните условия не съответства на анализа в докладите по държави в рамките на Европейския семестър

51

В рамките на Европейския семестър за всяка държава членка Комисията публикува доклад и отправя специфични препоръки. В докладите по държави се представя годишен анализ на икономическите и социалните предизвикателства във всички държави – членки на ЕС.

52

При оценката на съответствието и адекватността на информацията, представена от държавата членка относно предварителните условия, Комисията обаче невинаги е вземала под внимание знанията си за структурни проблеми в държавите членки. През август 2014 г. Комисията е приела вътрешни насоки относно предварителните условия за ЕСИ фондовете²⁹. В тези насоки обаче не се обръща внимание на това как да се гарантира последователна оценка на предварителните условия и на Европейския семестър.

53

Анализът на Сметната палата например установи, че три от петте проверени държави членки (Полша, Хърватия и Испания) са счели за изпълнено условие 8.1 „Капацитет на държавите членки за предоставяне на индивидуализирани услуги за заетост и изпълнение на мерки за активна и превантивна политика на пазара на труда“³⁰. Комисията е приела тази оценка, въпреки че в нейните последващи доклади за държавите се посочват значителни слабости във връзка с тези критерии (вж. каре 2).

54

Освен това в своето съобщение относно годишния обзор на растежа за 2017 г. Комисията отбелязва, че „структурните реформи остават незавършени в много държави членки и изпълнението на специфичните препоръки много често е разпокъсано. Модернизирането на продуктовите пазари, пазарите на услугите и пазарите на труда продължава да бъде приоритет в много държави членки“³⁴.

Самооценките на държавите членки относно съответствието с правилата за държавна помощ не съответстват на данните от редовния мониторинг на ГД „Конкуренция“

55

В друг специален доклад³⁵ констатираме, че някои държави членки, които са изпълнили общо предварително условие 5 относно държавната помощ, са имали по-ниска степен на спазване на правилата за държавната помощ от тези, които не са го изпълнили. Комисията обаче не е оспорила самооценката на държавите членки.

Комисията не е оспорила самооценката на държавите членки относно състоянието на системите за мониторинг, въпреки че е знаела за значителните забавяния

56

Изискванията за система от показатели за резултати, необходима за мониторинг на напредъка при изпълнението на оперативните програми с акцент върху постигането на резултати, включително правила за събиране на данните, са формулирани в общо предварително условие 7 „Статистически системи и показатели за резултати“ (вж. приложение I). РОР изисква също така управляващите органи да създадат система за записване и съхраняване на данни относно всяка операция, необходима за мониторинг, оценка, финансово управление, верификация и одит, в т.ч. данни за показателите и междинните цели³⁶. Комисията тълкува това изискване като отнасящо се до наличието на компютризирана система³⁷. Сметната палата установи, че оценката на държавите членки на общо предварително условие 7 не се извършва последователно при всички оперативни програми, а именно по отношение на необходимостта от система за записване и съхранение на данните в компютризирана форма, която да изпълни това общо предварително условие (вж. каре 3).

57

Това общо предварително условие е приложимо за всички държави членки и за всички оперативни програми. При приемането на оперативните програми приблизително една трета от тях (126 от 387) в 19 от 28-те държави членки не са изпълнили това условие. Мониторинговите данни на Комисията сочат, че до февруари 2017 г. все още приблизително 20 % от всички оперативни програми не са отговаряли на това изискване. До средата на септември 2017 г. това общо предварително условие остава неизпълнено само за 13 ОП.

58

В 10 от 14-те оперативни програми, проверени по време на одита на Сметната палата, това предварително условие е счетено за изпълнено, а в останалите четири то се счита за частично изпълнено. До края на 2016 г. 12 от тези 14 оперативни програми обаче не са разполагали с напълно функционираща информационна система, свързана с показателите и междинните цели. Без такава информационна система, изисквана съгласно член 125, параграф 2, буква г) от РОР, не е възможно да се извършва мониторинг на изпълнението на дадена оперативна система по разходно ефективен начин.

59

Тези примери показват, че изпълнението на дадено предварително условие не съответства непременно на по-добро изпълнение по места и поражда съмнение относно това дали сегашният подход при използването на предварителните условия ще бъде ефективен за постигането на по-добро разходване на средствата за сближаване.

Комисията не е спряла плащания при неизпълнение на плановете за действие

60

С РОР на Комисията се дава възможност да спре всички или част от междинните плащания, ако държавите членки не предприемат действия за изпълнението на приложимите предварителни условия.

61

Комисията е решила да не спира плащания за оперативните програми въпреки факта, че голям брой планове за действие не са били осъществени и много от предварителните условия не са били изпълнени. Същевременно 13 държави членки (Хърватия, Кипър, Чешка република, Франция, Гърция, Италия, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения и Испания) сами са си наложили спиране на плащанията във връзка с избрани инвестиционни приоритети за 78 оперативни програми.

62

Според разчетите на Сметната палата бюджетът, засегнат от това самоналожено спиране на плащания, възлиза на приблизително 2,3 млрд. евро от финансирането по линия на ЕСФ и на приблизително 4,7 млрд. евро от финансирането по ЕФРР и КФ. Това съответства на 2 % от общото финансиране от ЕС по линия на ЕФРР, КФ и ЕСФ за програмния период 2014—2020 г., или на 3,5 % от общото финансиране от ЕС, първоначално обхванато от плановете за действие.

Липсват разпоредби в РОР относно изпълнението или мониторинга/оценката на предварителните условия след 2016 г.

63

По отношение на оперативните програми, при които предварителните условия все още не са били изпълнени до края на 2016 г., държавите членки трябва да положат допълнителни усилия за изпълнение на плановете за действие, а Комисията да даде насоки, да осъществи мониторинг и да потвърди изпълнението на предварителните условия.

64

В РОР обаче липсват разпоредби относно това, че държавите членки следва да извършват мониторинг и да докладват относно изпълнението на предварителните условия след 2016 г. Също така на Комисията не е дадена отговорност в тази връзка. Сметната палата отбелязва, че Комисията не може да налага финансови корекции за неизпълнение на предварителните условия. Поради тази причина въздействието на предварителните условия ще зависи до голяма степен от волята и ангажираността на държавите членки за тяхното запазване и за продължаване на работата за тяхното постигане след 2016 г.

65

Сметната палата също така отбелязва, че РОР не съдържа изисквания за мониторинг или оценка на въздействието на предварителните условия върху ефективното изпълнение на разходите за сближаване и за постигането на по-добри резултати.

Резервът за изпълнение не предоставя достатъчно стимули за по-голямо ориентиране на оперативните програми към постигането на резултати и няма вероятност да доведе до значително преразпределяне на разходите за сближаване към програми с по-добри резултати

66

Рамката на изпълнението и свързаният с нея резерв за изпълнение следва да осигурява ефективен стимул за постигане на планираните крайни продукти/услуги и резултати и при необходимост да дава възможност за преразпределяне на средствата от ЕС, така че наличните разходи за сближаване да могат да бъдат използвани по-ефективно.

67

Сметната палата провери дали

• нормативното изискване за заделяне на определен процент от средствата от ЕС в резерв за изпълнение е спазено по отношение на ЕФРР, КФ и ЕСФ (6 %) като цяло и за всяка една от 14-те проверени оперативни програми (между 5 % и 7 % за приоритетна ос);
• условията за окончателно разпределение на резерва през 2019 г. са достатъчно строги и дали спирането на плащания и финансовите корекции могат да се използват ефективно за санкциониране на незадоволителното изпълнение; и
• показателите за изпълнение, въведени с цел вземане на решение относно окончателното разпределяне на резерва за изпълнение, са надеждни, и дали на базата на допълнителните факти, поискани и предоставени от компетентните национални органи, целевите стойности на междинните и крайните цели за показателите в рамките на изпълнението по ТЦ 1 и ТЦ 8 в 14 проверени ОП отговарят на нормативните изисквания.

Нормативно определената цел от 6 % за резерв за изпълнение за ЕФРР, КФ и ЕСФ е изпълнена

68

В 299 от 391 оперативни програми (76 %) е заделен резерв за изпълнение. Анализът на Сметната палата потвърди, че държавите членки са отделили приблизително 20 млрд. евро от общо 335 млрд. евро финансиране от ЕС в своите оперативни програми за този резерв за изпълнение за периода 2014—2020 г.

69

Това представлява 6 % от общия размер на средствата от ЕС, разпределени по линия на ЕФРР, КФ и ЕСФ за цел „Инвестиции за растеж и работни места“, с изключение на средствата, предвидени в РОР³⁸.

Рамката на изпълнението и резервът за изпълнение са задължителни и се прилагат за повечето приоритетни оси

70

В сравнение с предишните програмни периоди задължителният резерв за изпълнение беше въведен повторно през програмния период 2014—2020 г. и трябва да се прилага за повечето приоритетни оси (с изключение на тези за техническа помощ, Инициативата за младежка заетост и програмите по Инициативата за МСП). Освен това механизмите за неговото разпределяне са ясни от самото начало. Критериите, т.е. показателите за неговото разпределяне, са определени предварително и са изведени от интервенционната логика в програмите. Това е положителна промяна. Същевременно обаче Сметната палата констатира, че показателите, които определят окончателното разпределяне на резерва, продължават до голяма степен да бъдат ориентирани към вложените ресурси и крайните продукти/услуги. Това не е гаранция за по-добри резултати.

Рамката на изпълнението продължава да бъде фокусирана върху разходите и реализираните крайни продукти и услуги

71

Държавите членки могат да демонстрират напредъка при изпълнението на програмите посредством междинни цели и целеви стойности за три вида показатели: финансови показатели, показатели за продукти и услуги и показатели за резултати. Те могат да се допълват от ключови етапи на изпълнението за измерването на проекти, които са в ход или които се планира да започнат, но няма вероятност да реализират крайни продукти и услуги до декември 2018 г. Като цяло тези показатели трябва да бъдат представителни за действията по приоритетната ос. Определението за това е да бъдат обхванати поне половината от отпуснатите финансови средства по съответната приоритетна ос³⁹.

В рамката на изпълнението почти няма показатели за резултати

72

Като цяло рамката на изпълнението за периода 2014—2020 г. не е ориентирана в значително по-голяма степен към резултатите в сравнение с подобни механизми в предишния период⁴⁰. Всъщност Сметната палата установи, че Комисията дори е препоръчала да не се използват показатели за резултати за ЕФРР/КФ, тъй като те трябва да бъдат постигнати в по-дългосрочен план и могат да се влияят силно от външни фактори⁴¹. Също и по отношение на ЕСФ държавите членки почти не са използвали показатели за резултати в рамката на изпълнението, въпреки че показателите за резултати на ЕСФ отразяват непосредствените резултати от проектите.

73

Изисква се оперативните програми да имат рамка на изпълнението за всяка приоритетна ос, с разбивка по категории региони, където е приложимо⁴². Поради тази причина, с цел да придобием обща представа за видовете показатели и изискванията за тяхното докладване, анализирахме също изискванията за докладване по отношение на избраните показатели за всяка приоритетна ос – по категории региони, където е целесъобразно – за всички оперативни програми по ЕФРР, КФ и ЕСФ, приети за програмния период 2014—2020 г.⁴³ В анализа са изключени онези показатели, използвани в рамките на изпълнението, които не са свързани с резерва за изпълнение.

74

Фигура 7 показва, че преобладаващата част от показателите, използвани в рамката на изпълнението по линия на политиката на сближаване, са свързани с продукти и услуги (57,1 %), ключови етапи на изпълнението (9,2 %) и финансови показатели (33,4 %). Заедно те представляват 99,7 % от всички показатели, използвани в рамките на изпълнението на различните приоритетни оси, за които е докладвано. Използването на показатели за резултати е незначително (0,3 %).

Ключовите етапи на изпълнението, които измерват способността за стартиране на изпълнението на програмите, са основен показател за приблизително една пета от всички средства от ЕС

75

Ключови етапи на изпълнението се използват единствено за ЕФРР и КФ, тъй като за разлика от ЕСФ показателите за продукти и услуги измерват изцяло изпълнените интервенции⁴⁴. Ключови етапи на изпълнението са определени в програмите на 22 държави членки и за приблизително една пета от всички приоритетни оси с рамка на изпълнението. Тези ключови етапи на изпълнението, заедно с финансовите показатели, са единствените показатели, които водят до окончателно разпределяне на приблизително една пета от общото финансиране на ЕС, което подлежи на заделяне в резерв за изпълнение. В тези случаи окончателното разпределяне на резерва за изпълнение по същество ще компенсира способността за стартиране на изпълнението на програмите, а не самото изпълнение на интервенциите.

76

Това показва, че показателите в рамката на изпълнението за периода 2014—2020 г. остават фокусирани върху разходите (финансов показател) и изпълнението (показатели за продукти и услуги). По отношение на голяма част от финансирането от ЕС те дори измерват единствено дали изпълнението на програмата е започнало, но не предоставят информация относно крайните продукти или резултатите (ключови етапи на изпълнението). В специалния доклад, в който се проверява Програмата за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г., Сметната палата установи, че резервът за изпълнение в областта на развитието на селските райони също е фокусиран върху вложените ресурси⁴⁵.

Не във всички случаи стойностите на междинните и крайните цели са обосновани.

77

Сметната палата провери и структурата на рамката на изпълнението по отношение на 35 приоритетни оси на 14-те разгледани оперативни програми. Тя установи, че междинните и крайните цели за показателите за изпълнение съответстват на естеството и характера на специфичните цели на приоритетната ос и в голяма част от случаите са приложими и измерват значителна част от разработените по дадена приоритетна ос действия (т.е. представляват над половината от отпуснатите финансови средства за приоритетната ос).

78

Констатациите на Сметната палата са по-разнородни по отношение на определените целеви стойности. По принцип управляващите органи са ги обосновали с позоваване на минали или настоящи интервенции или когато не са налични емпирични стойности – на базата на прогнози.

79

За приблизително една четвърт от показателите в рамката на изпълнението на одитираните оперативни програми (28 %) Сметната палата не успя да направи заключение относно точността на стойността или поради факта, че методологията за изчисление не може да бъде проверена, или поради това, че липсва подробно обяснение за разходите за единица продукт или за направените допускания. Считаме също така, че 18 % от оставащите междинни и крайни цели не са реалистични и/или не са постижими, тъй като или са били неправилно изчислени, или се считат за занижени (вж. приложение III). Пример за неоснователни допускания е представен в каре 4.

80

Това означава, че като цяло в приблизително 46 % от 128-те разгледани случая остават съмнения дали междинните и/или крайните цели, определени за освобождаването на резерва за изпълнение, са реалистични и постижими (вж. приложение III).

Резервът за изпълнение може да бъде окончателно разпределен дори ако стойностите на междинните цели не са изпълнени изцяло до 2018 г.

81

Резервът за изпълнение може да бъде окончателно разпределен единствено при постигане на посочените в рамката за изпълнение на оперативните програми междинни цели⁴⁷. По отношение на всичките 14 проверени оперативни програми имаше посочени най-малко две междинни цели.

82

Сметната палата обаче констатира, че резервът за изпълнение може да бъде окончателно разпределен дори ако стойностите на междинните цели не са постигнати изцяло до декември 2018 г. В случай че има

• два показателя, междинните цели се считат за постигнати⁴⁸, ако и двата показателя са постигнали най-малко 85 % от стойността на междинната цел; и
• повече от два показателя, за единия от тях се допуска да бъдат постигнати едва 75 % от стойността на междинната цел, докато за останалите трябва да са постигнати 85 %. Това е така за 60 % от приоритетните оси с рамка на изпълнението.

Прегледът на изпълнението може най-много да доведе до преразпределяне в рамките на държавата членка

83

Ако показателите не постигнат тези минимални стойности на междинните цели, прегледът на изпълнението ще доведе до преразпределяне на резерва за изпълнение към приоритетите, които са постигнали стойностите на своите междинни цели и/или, в случай на сериозно непостигане на тези стойности, може да доведе до спиране на плащания.

84

Приложение IV съдържа преглед на подробните правила, приложими за оценката на междинните и крайните цели.

85

Преразпределянето на резерва за изпълнение се извършва на национално равнище – средства могат да се преразпределят за приоритетни оси в рамките на дадена оперативна програма или за приоритетни оси от други оперативни програми на държавата членка. Поради тази причина за държавите членки не съществува риск от загуба на финансиране от ЕС. В свои предишни доклади Сметната палата е посочвала, че е трудно да се получат резултати с добро качество от схеми, при които средствата са предварително разпределени между държавите членки⁴⁹.

86

При одобрение от Комисията държавите членки също така разполагат с гъвкавост при вземането на решение относно начина на извършване на преразпределянето: например в своето Споразумение за партньорство Полша е посочила, че резервът за изпълнение в размер на приблизително 5 млрд. евро ще бъде преразпределен въз основа на национална конкуренция между оперативните програми (вж. каре 5).

Спирането на плащанията и финансовите корекции за незадоволително изпълнение зависят от ограничителни условия

Спиране на плащанията по време на изпълнението на програмите

87

Спиране на плащанията може да има в случай, че показателите, включени в рамката на изпълнението, не постигнат най-малко 65 % от стойностите на междинните си цели. Освен това незадоволителното изпълнение трябва да произтича от ясно установени слабости. Спирането на плащанията следва да се отмени веднага щом държавата членка предприеме необходимите корективни действия⁵¹.

88

Освен това държавата членка е компетентна да преразгледа определената за междинната цел стойност, ако са налице значителни промени в икономическите, екологичните и свързаните с пазара на труда условия в дадена държава членка или регион⁵². В предишен доклад Сметната палата вече констатира, че държавите членки са използвали тази възможност по време на периода 2007—2013 г., за да намалят стойностите на своите крайни цели спрямо действителните резултати малко преди приключването на оперативните програми⁵³.

89

Сметната палата също така отбелязва, че непостигането на междинните цели за показателите за резултати не може да задейства спирането на плащания по време на изпълнението на програмите⁵⁴.

Прилагане на финансови корекции при приключване на ОП

90

При приключване на ОП Комисията може да наложи нетни финансови корекции, в случай че показателите, включени в рамката на изпълнението, са постигнали по-малко от 65 % от целта, определена в оперативните програми за 2023 г. При приключването на ОП не могат да бъдат наложени финансови корекции, ако степента на незадоволителното изпълнение е над 65 %.

91

Финансови корекции не могат да се прилагат и за незадоволително изпълнение на резултатите или ако неуспехът при постигане на целите се дължи на набор от външни фактори, определени в РОР, като например социално-икономически или екологични фактори, съществени промени в икономическите или екологичните условия в съответната държава членка или причини, свързани с форсмажорни обстоятелства⁵⁵. Външните фактори, които не са посочени изрично в законодателството, следва да се анализират за всеки отделен случай и може да доведат до намаляване с до 50 % на степента на финансовите корекции⁵⁶. За да се оцени степента на въздействие на въпросните външни фактори, е необходимо да бъдат извършени оценки.

92

Освен това при прилагането на финансови корекции следва да се вземат предвид принципът на пропорционалност и степента на усвояване на оперативната програма. По отношение на принципа на пропорционалност, степента на корекция може да бъде намалена без предварително определен лимит, ако финансовата корекция бъде счетена за непропорционална. По отношение на степента на усвояване на средствата по оперативната програма, в законодателството се предвижда финансовите корекции да се прилагат единствено за приоритети, при които нивото на реализиране на продукти и услуги е по-малко от две трети от целевите стойности. Нивото на финансовата корекция ще бъде определено въз основа на съотношението изпълнение/усвояване (вж. приложение IV).

Нормативно определените условия за корективни действия срещу незадоволителното изпълнение са твърде ограничаващи

93

Както вече беше отбелязано в предишен специален доклад на Сметната палата, за пръв път по време на програмния период 2014—2020 г. Комисията може да спира плащания и да налага финансови корекции за незадоволително изпълнение. Сметната палата счита това за първа стъпка в правилната посока⁵⁷. Въпреки това нормативно определените условия за предприемане на тези превантивни и корективни действия са твърде ограничаващи. Поради това е много малко вероятно Комисията някога да бъде в състояние да спре плащане или да наложи финансова корекция за незадоволително изпълнение през периода 2014—2020 г.

Заключения и препоръки

Предварителните условия са осигурили съгласувана рамка за оценка на готовността на държавите членки за осъществяване на политиката на сближаване, но не може да се прецени в каква степен това действително е довело до промени по места

94

Предварителните условия представляват конкретни условия, които държавата членка трябва да изпълни, преди да започне изпълнението на програмата или най-късно до края на 2016 г. Това е положително нововъведение в областта на политиката на сближаване.

95

При приемането на оперативните програми държавите членки считаха, че са изпълнени почти две трети (65 %) от тематичните предварителни условия. Имаше обаче съществени разлики между отделните държави членки по отношение на предварителните условия. Например 8 от 29-те тематични предварителни условия бяха изпълнени в по-малко от половината държави членки и четири в по-малко от една четвърт от тях.

96

Също така по отношение на неизпълнените предварителни условия се наблюдава бавен напредък при изпълнението на приетите от държавите членки планове за действие, като по данни от мониторинга на Комисията към февруари 2017 г. все още не са приключени 380 от 761 плана за действие (50 %). Този брой е намалял до 8 % според мониторинговите данни на Комисията след получаването на годишните доклади за изпълнението и за напредъка, съответно през юни и август 2017 г. Към февруари 2017 г. едва три държави членки са приключили всички свои планове за действие (Финландия, Латвия и Литва). Същевременно десет държави членки (България, Испания, Гърция, Хърватия, Унгария, Италия, Словакия, Ирландия, Швеция и Люксембург) са приключили по-малко от половината от своите планове за действие. Най-слаб напредък при изпълнението на всички съответни планове за действие е постигнат по отношение на предварителните условия, с които се предприемат действия във връзка с неспазването на правилата на ЕС и на националните правила в областта на обществените поръчки и държавната помощ, които са два от основните източници на нередности в областта на политиката на сближаване. Положително развитие е, че делът на разходите за сближаване, който е засегнат от неизпълнени тематични предварителни условия, е намалял от максимално ниво 57 % до максимално ниво 27 %. Към средата на септември 2017 г. според Комисията 11 държави членки (Белгия, Чешка република, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Нидерландия, Португалия, Швеция, Словения и Словакия) са изпълнили всички свои планове за действие.

97

При оценката на предварителните условия Комисията не е взела изцяло предвид знанията, натрупани в друг контекст, като например Европейския семестър, информацията, събрана от генералните дирекции или чрез собствените ѝ дейности за мониторинг. Сметната палата установи няколко примера за непоследователни оценки, показващи до известна степен липса на строгост при валидирането на самооценката на държавите членки, която често е била твърде положителна и непоследователна. Част от проблема е, че посочените в РОР критерии за оценка на това дали са изпълнени предварителните условия често са от общ характер и следователно предоставят значителна свобода при тълкуването им. По-конкретно, те често не се отнасят за специфични количествено измерими цели, дори когато подобни цели биха могли да бъдат изведени от действащото законодателство на ЕС.

98

Комисията не е спряла всички или част от междинните плащания, въпреки че някои държави членки не са изпълнили приложимите предварителни условия. 13 държави членки сами са си наложили спиране на плащанията във връзка с подбрани инвестиционни приоритети по 78 оперативни програми, съответстващи на приблизително 2,3 млрд. евро от финансирането по линия на ЕСФ и приблизително 4,7 млрд. евро от финансирането по линия на ЕФРР и КФ. В същото време голям брой планове за действие не са били оценени като приключени и много от предварителните условия не са били изпълнени до края на 2017 г. Държавите членки е трябвало да представят своите доклади за напредъка и за изпълнението относно състоянието на предварителните условия до средата на 2017 г. Въз основа на тези доклади Комисията може да наложи спиране на плащанията, но досега не е приложила тази мярка.

99

В повечето случаи посетените държави членки възприемат предварителните условия като полезен инструмент за самооценка.

100

Те обаче отразяват единствено конкретната ситуация към момента на приемане на оперативните програми или при онези от тях, които не са счетени за изпълнени – най-късно до декември 2016 г. РОР не съдържа изискване за проследяване на състоянието на предварителните условия в периода след 2016 г. Това ще затрудни Комисията да прецени дали те действително са довели до промени по места, когато изготвя законодателното предложение за програмния период след 2020 г. Комисията също така не може да налага никакви финансови корекции за неизпълнение на предварителните условия. Ефективността на предварителните условия и тяхното въздействие върху ефективното използване на ЕСИ фондовете през целия програмен период ще зависят от волята и ангажираността на държавите членки да ги запазят и прилагат.

Резервът за изпълнение не предвижда достатъчни стимули за по-голямо ориентиране на оперативните програми към постигането на резултати и няма вероятност да доведе до значително преразпределяне на разходите за сближаване към програми с по-добри резултати

101

В 299 от 391 оперативни програми (76 %) е заделен резерв за изпълнение. Анализът на Сметната палата потвърди, че държавите членки са отделили приблизително 20 млрд. евро от общо 335 млрд. евро финансиране от ЕС в своите оперативни програми за този резерв за изпълнение за периода 2014—2020 г. Това представлява 6 % от общия размер на средствата, разпределени по линия на ЕФРР, КФ и ЕСФ за цел „Инвестиции за растеж и работни места“, с изключение на средствата, предвидени в РОР.

102

В сравнение с предишните програмни периоди рамката на изпълнението и резервът за изпълнение са задължителни и трябва да се прилагат за повечето приоритетни оси. Освен това механизмите за разпределянето на резерва са ясни от самото начало, а критериите за отпускането му са изведени въз основа на интервенционната логика в програмите и са определени предварително. Това е положителна промяна.

103

Резервът за изпълнение може да бъде окончателно разпределен единствено при постигане на посочените в рамката за изпълнение на оперативните програми междинни цели. Посочените за всяка една от тези междинни цели стойности обаче не е необходимо да бъдат изцяло постигнати до 2018 г.

104

Ако междинните цели не постигнат тези минимални стойности, прегледът на изпълнението може да доведе до преразпределяне на резерва за изпълнение за приоритетните оси, които са постигнали стойностите на своите междинни цели за крайни продукти и услуги, ключовите етапи на изпълнението и финансовите показатели, а/или в случай на сериозно непостигане на тези стойности – до спиране на плащанията. Въпреки това непостигането на междинните цели по отношение на показателите за резултати не може да предизвика спиране на плащания по време на изпълнението на програмата. Взети заедно, тези механизми водят до това, че няма вероятност резервът за изпълнение да доведе до значително преразпределяне на разходите за сближаване към програми с по-добри резултати.

105

Във всеки случай преразпределянето на резерва за изпълнение е възможно единствено на национално равнище – средства могат да се преразпределят за приоритети в рамките на дадена оперативна програма или за приоритети от други оперативни програми на същата държава членка. Следователно не съществува риск държавите членки да загубят финансиране от ЕС в резултат на прегледа на изпълнението през 2019 г.

106

Преобладаващата част от показателите, представляващи основата за разпределяне на резерва за изпълнение, са свързани с реализираните продукти и услуги (57,1 %), финансовите показатели (33,4 %) и ключовите етапи на изпълнението (9,2 %), като използването на показатели за резултати е незначително (0,3 %). Това показва, че рамката на изпълнението за периода 2014—2020 г. в основата си остава фокусирана върху разходите и крайните продукти от проектите, а не върху постигането на резултати.

107

Освен това винаги когато в рамката на изпълнението се използват ключови етапи на изпълнението, освобождаването на резерва за изпълнение по същество ще компенсира способността за стартиране на изпълнението на програмите, а не изпълнението на самите интервенции. Те са били използвани в приблизително една пета (22 %) от финансирането на ЕС, което изисква резерв за изпълнение.

108

За приблизително една четвърт от показателите, включени в рамката на изпълнението на проверените оперативни програми (28 %), Сметната палата не успя да направи заключение относно точността на целевата стойност на междинната цел или поради факта, че методологията за изчисление не можеше да бъде проверена, или поради това, че липсваше подробно обяснение за разходите за единица продукт или за направените допускания. Сметната палата също така счита, че около 18 % от останалите междинни и крайни цели не са реалистични и/или постижими или не са достатъчно амбициозни. Това означава, че взети заедно, в приблизително 46 % от случаите остават съмнения по отношение на междинните и/или крайните цели, посочени като критерий за освобождаване на резерва за изпълнение.

109

Накрая, за пръв път по време на програмния период 2014—2020 г. Комисията може да спира плащания и да налага финансови корекции за незадоволително изпълнение. Сметната палата счита това за първа стъпка в правилната посока. Нормативно определените условия за предприемане на тези корективни действия обаче са твърде ограничаващи. Поради това е много малко вероятно Комисията някога да бъде в състояние да спре плащане или да наложи финансова корекция за незадоволително изпълнение през периода 2014—2020 г.

Препоръки на Сметната палата за периода след 2020 г.

110

Сметната палата не счита, че направените по време на текущия период 2014—2020 г. нормативни промени в двата инструмента биха били ефективни по отношение на разходите. Въпреки това тя насърчава държавите членки да изпълнят, а Комисията да оцени договорените планове за действие, и да се стремят към постигане на всички предварителни условия. Освен това, доколкото е възможно, действащите разпоредби относно резерва за изпълнение следва да се използват за избягване на разхищението на средства.

111

Поради тази причина препоръките на Сметната палата обхващат периода след 2020 г., през който и двата инструмента, ако бъдат запазени, следва да бъдат засилени, така че да могат да допринасят в по-голяма степен за по-ефективното използване на разходите за сближаване.

Препоръка 1 – По-нататъшно усъвършенстване на предварителните условия за периода след 2020 г.

За своето законодателно предложение за периода след 2020 г. Комисията следва да доразвие предварителните условия като инструмент за оценка на готовността на държавите членки за прилагане на фондовете на ЕС и по-конкретно

1. да извърши повторна оценка на практическата значимост и ползата на всяко едно от предварителните условия за периода 2014—2020 г., да отстрани дублиранията и запази само онези условия, които могат действително да въздействат върху ефективното постигане на целите на политиката;
2. да осигури съгласуваност на предварителните условия за периода след 2020 г. с Европейския семестър;
3. да определи ясни критерии за оценка и да набележи измерими цели, където е възможно, за да се осигури общо разбиране за това, което е необходимо да бъде постигнато; и
4. да изисква изпълнение и прилагане на предварителните условия през целия програмен период и да извършва проследяване на този процес, отчитайки потенциалната административна тежест.

Целева дата на изпълнение – при изготвянето на законодателните предложения за периода след 2020 г.

Препоръка 2 – Да разгледа възможностите за превръщане на резерва за изпълнение за периода след 2020 г. в инструмент, ориентиран в по-голяма степен към постигането на резултати

За своето законодателно предложение за периода след 2020 г. Комисията следва да доразвие резерва за изпълнение и да го превърне в инструмент, ориентиран в по-голяма степен към постигането на резултати, при който средствата да се разпределят към онези програми, които са постигнали добри резултати, и по-конкретно да обмисли дали следва да предложи

1. въз основа на извлечените поуки — по-нататъшно развитие на резерва за изпълнение и превръщането му в инструмент, който по-добре да насърчава и възнаграждава добрите резултати, като ОП трябва да доказват какво възнамеряват да постигнат с допълнителното финансиране;
2. използване в по-голяма степен на показателите за междинни резултати и превръщането на ключовите етапи на изпълнението в инструменти за доказване на действителните резултати при дългосрочните инфраструктурни интервенции, когато се извършва оценка на изпълнението; и
3. извършване на преглед на условията за спиране на плащанията и за финансови корекции, така че справянето с незадоволителното изпълнение да става по-лесно и на ранен етап, с цел допълнително увеличаване на стимулите за добро използване на средствата.

Целева дата на изпълнение – при изготвянето на законодателните предложения за периода след 2020 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав II с ръководител Илиана ИВАНОВА — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 4 октомври 2017 г.

Речник на термините и съкращенията

Вложените ресурси са финансови, човешки, материални, организационни или нормативни средства, необходими за изпълнението на дадена политика, програма или проект.

Въздействието се отнася до дългосрочните социално-икономически последици, които могат да се наблюдават след определен период от приключването на интервенцията и могат да засегнат преките бенефициенти на интервенцията или други непреки бенефициенти (например намаляване на равнищата на безработица, подобрения в качеството на водите и др.).

Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове) представляват пет отделни фонда, които подпомагат изпълнението на стратегията на Съюза за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в целия Съюз, както и специфичните задачи на отделните фондове, с рамки на политиката, определени за седемгодишния бюджетен период на МФР. Тези фондове включват: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ), Кохезионния фонд (КФ), Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР).

Европейският семестър представлява цикъл за координиране на политиките между държавите – членки на ЕС, който има за цел съгласуване на националните бюджетни, фискални и икономически политики с целите и приоритетите на ЕС. В контекста на Европейския семестър Съветът препоръчва на държавите членки какви структурни реформи да осъществяват и как да предотвратяват прекомерните макроикономически дисбаланси.

Инвестиционен приоритет е предпочитана област за финансиране от Европейския съюз, определена на равнището на Съюза и свързана с конкретна тематична цел за ЕФРР, КФ и ЕСФ.

Крайните продукти и услуги се изготвят или реализират с предоставените за интервенцията ресурси (например обучения, предоставени на безработни млади хора, брой пречиствателни станции или километри изградени пътища и т.н.).

Крайните цели изразяват стойността на продуктите/услугите и резултатите, които следва да бъдат постигнати, и на разходите, сертифицирани от Комисията до 31 декември 2023 г. Оценка на това дали и в каква степен са изпълнени тези цели ще бъде извършена при приключването на програмния период през 2025 г.

Ключовият етап на изпълнението (КЕИ) се отнася до конкретните междинни етапи от изпълнението на операциите, които са необходими за постигането на определените за даден инвестиционен приоритет цели за 2023 г. Те могат да се използват единствено за целите на рамката на изпълнението и може да се отнасят до различните етапи от изпълнението, необходими за постигането на резултати, напр. подбор на проекти или одобрение на големи проекти.

Междинните цели са етапни цели, пряко свързани с постигането на конкретна цел по даден инвестиционен приоритет. Те следва да бъдат постигнати до 31 декември 2018 г. и ще бъдат оценени през 2019 г.

В оперативната програма (ОП) се определят приоритетите и специфичните цели на дадена държава членка или регион и начините за използване на финансирането от ЕСИ фондовете (от ЕС, както и националното публично и частно съфинансиране) в рамките на определен период от време (понастоящем 7 години) за финансиране на проекти. Тези проекти трябва да допринасят за постигане на известен брой цели, определени на нивото на приоритетната ос на оперативната програма. Оперативната програма се изготвя от държавата членка и трябва да бъде одобрена от Комисията преди да могат да се извършват каквито и да е плащания от бюджета на ЕС. Оперативните програми могат да бъдат променяни само по време на посочения период, ако и двете страни са съгласни.

Предварителните условия са условия, основани на критерии, които са определени предварително в РОР и които се считат за необходими предпоставки за ефективното и ефикасно използване на финансирането от ЕС за всички ЕСИ фондове. При изготвянето на оперативните програми по ЕФРР, КФ и ЕСФ в рамките на програмния период 2014—2020 г. държавите членки трябва да преценят дали са изпълнени тези условия. Ако те не са били изпълнени, трябвало е да бъдат изготвени планове за действие, които да осигурят изпълнението им до 31 декември 2016 г.

При прегледа на изпълнението се разглежда постигането на междинните цели на програмите на равнището на приоритетните оси въз основа на информацията и оценките, представени в годишния доклад за изпълнението, предоставен от държавите членки през 2019 г.

Рамката на изпълнението включва междинни и крайни цели, определени за набор от показатели, избрани от държавите членки за всяка приоритетна ос в рамките на оперативната програма, с изключение на приоритетните оси и програмите за техническа помощ, които се подпомагат по линия на Инициативата за МСП.

Резервът за изпълнение представлява 6 % от средствата, разпределени на ЕФРР, ЕСФ и КФ по цел „Инвестиции за растеж и работни места“, както и на ЕЗФРСР, и на мерки, финансирани при споделено управление в съответствие с Регламента за ЕФМДР. Тези средства са включени в програмите, но ще бъдат окончателно разпределени или преразпределени в зависимост от резултатите от прегледа на изпълнението през 2019 г.

Резултат е измеримо последствие, произтичащо – пряко или косвено – от причинно-следствена връзка. Ориентираният към резултатите подход към публичната политика се основава на принципа, че акцентът на публичните интервенции следва да бъде върху постигането на резултати, а не върху управлението на дейности или процеси. В сферата на политиката на сближаване терминът „резултат“ обикновено се отнася до крайни ефекти и въздействия.

Регламентът за общоприложимите разпоредби (РОР) е Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета¹.

Специфичните препоръки по държави представляват препоръки на Съвета към държавите членки във връзка със структурните предизвикателства, за чието преодоляване е целесъобразно да се прибегне до многогодишни инвестиции, които попадат директно в приложното поле на ЕСИ фондовете, както е посочено в регламентите за отделните фондове. Те се основават на анализ на Комисията на плановете на държавите – членки на ЕС, за бюджетни, макроикономически и структурни реформи и се отнасят до периода на следващите 12 – 18 месеца. Те се приемат от Съвета в съответствие с член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Споразуменията за партньорство се сключват между Европейската комисия и всяка държава членка за програмния период 2014—2020 г. В тях се определят плановете на националните органи за това как да бъде използвано финансирането от Европейските структурни и инвестиционни фондове и се очертават стратегическите цели и приоритетите за инвестиции на всяка държава, които се обвързват с общите цели на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Те също така включват, наред с другото, обобщение на оценката за изпълнението на приложимите предварителни условия и в случай че те не са изпълнени – на действията, които трябва да бъдат предприети, отговорните органи и графика за изпълнението на тези действия, както и описание на методологията и механизмите за осигуряване на съгласуваност при функционирането на рамката на изпълнението. Изготвят се от държавите членки в диалог с Комисията и трябва да бъдат приети от Комисията.

Тематичната цел е структурен елемент на Споразуменията за партньорство. Тя се определя предварително от законодателството и настоящите цели, които следва да бъдат подкрепени от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Тематичните цели установяват връзка със стратегическите цели на равнището на ЕС.

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми на управлението, свързани с конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав II на ЕСП, с ръководител Илиана Иванова. Този състав е специализиран в областите на разходи, свързани с инвестициите за сближаване, растеж и приобщаване. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Ladislav Balko, със съдействието на Branislav Urbanič — ръководител на неговия кабинет; Niels-Erik Brokopp — главен ръководител; Bernard Witkos — ръководител на задача; Simon Denett, Marija Grguric, Sara Pimentel, Ana Popescu и Anne Poulsen — одитори.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2017 г.

PDF	ISBN 978-92-872-8269-9	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/617888	QJ-AB-17-016-BG-N
HTML	ISBN 978-92-872-8271-2	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/541469	QJ-AB-17-016-BG-Q

© Европейски съюз, 2017 г.

За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта http://europa.eu/contact

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес http://europa.eu/contact.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес http://europa.eu.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации от EU Bookshop на адрес http://op.europa.eu/eubookshop. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. http://europa.eu/contact).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.