Подкрепа от ЕС за борбата с трафика на хора в Южна и Югоизточна Азия

Кратко изложение

I

Трафикът на хора е престъпление, което носи големи печалби и представлява сериозно нарушение на човешките права, както и обща заплаха за сигурността. Въпреки че борбата с трафика на хора попада под отговорността на държавите членки, ЕС също е ангажиран с неговото премахване и е предприел няколко действия в подкрепа на държавите членки в това отношение.

II

Трафикът на хора е световен проблем, от който не е изключена нито една държава, но ЕС е особено уязвим поради факта, че представлява привлекателна дестинация за жертви от широк кръг държави. Азия — най-многолюдният регион в света, е район на произход за много жертви на трансрегионален трафик. Трафикът на хора не може да се разглежда изолирано от въпросите, свързани с бедността, достъпа до образование и здравни услуги, дискриминацията, основана на пола, или несправедливото отношение към малцинствата. Общоприето е, че бедността, дискриминацията, основана на пола, и конфликтите са сред водещите първопричини за трафика на хора.

III

Влизането в сила на Договора от Лисабон засилва ролята на Комисията при координирането и насочването на реакциите на ЕС. През 2011 г. е приета директива, а скоро след това е изготвена и стратегия за премахване на трафика на хора (Стратегия за ПТХ за периода 2012—2016 г.) Тази стратегия се допълва от няколко други документи за определяне на политики, които, взети заедно, определят подхода на ЕС за борба с трафика на хора. Все още не е представена стратегия за борба с трафика на хора след 2016 г.

IV

В настоящия доклад Сметната палата разглежда ефективността на помощта от ЕС за борбата с трафика на хора в Южна/Югоизточна Азия. Одитът анализира доколко ЕС е възприел всеобхватен подход за борба с трафика на хора в тези региони, както и дали проектите на ЕС в Южна/Югоизточна Азия в периода 2009—2015 г. са имали ефективен принос за борбата с трафика на хора.

V

Премахването на трафика на хора по необходимост е продължителен процес. То изисква да се предприемат действия по редица първопричини (като например неравенство между половете, бедност, права на малцинствата, образование и здравеопазване), както и да се прекратят дейностите на престъпните мрежи. По естеството си трафикът на хора е скрито престъпление, за което рядко са налични достатъчни и сравними статистически данни. Предвид сложния контекст, многобройните и широкообхватни приоритети и ограничените ресурси ЕСП установи, че подкрепата от ЕС за борбата с трафика на хора в Южна/Югоизточна Азия е била частично ефективна.

VI

Рамката на политиките на ЕС по отношение на трафика на хора предвижда всеобхватен подход за преодоляване на този проблем, въпреки че някои аспекти на подхода все още не са напълно разработени или не са приложими за Южна/Югоизточна Азия. Комисията и ЕСВД използват редица инструменти в борбата срещу трафика на хора, пряко или непряко — диалогът в областта на човешките права е особено полезен, а между другите инструменти са двустранния диалог и подпомагането на форуми на регионално равнище (например АСЕАН и АСЕМ в Азия). Към момента не са създадени нови партньорства между ЕС и държавите от Южна/Югоизточна Азия, които да са насочени конкретно към борбата с трафика на хора.

VII

Независимо от специфичните слабости, повечето от проверените проекти за борба с трафика на хора в този регион са постигнали известни положителни резултати, въпреки че тяхната устойчивост е под въпрос. От 2009 г. насам борбата с трафика на хора се е подобрила като цяло, но съществуват значителни разлики между отделните държави и е трудно да се установи връзка между общото развитие и резултатите, постигнати от конкретни действия на ЕС. Рамката за подбор на проекти не е стимулирала всеобхватния подход, а разработването на проектите е било засегнато от слабости, особено при определянето на цели и показатели. Освен това изпълнението е било затруднено от пречки на местно ниво и закъснения.

VIII

Въз основа на извършения одит Сметната палата препоръчва на Комисията, в сътрудничество с ЕСВД:

• да доразвие стратегическата рамка по отношение на трафика на хора като я адаптира по-добре към Южна/Югоизточна Азия
• да оптимизира въздействието на проектите, като ги интегрира в обща рамка.

Въведение

Обща информация: Трафик на хора

01

Трафикът на хора е тежко престъпление и сериозно нарушение на човешките права. Жертвите са експлоатирани в собствените си страни или извън тях за облагодетелстване на трафикантите. Всички държави са засегнати от този феномен като държави на произход, на транзит и/или на местоназначение за жертвите. Трафикът на хора се превръща в световна заплаха за сигурността, както се посочва в различни оценки, извършени от ЕС, ООН и САЩ¹.

02

Съществува широк консенсус за необходимостта от премахване на трафика на хора. 170 държави² са ратифицирали Протокола за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност, който е приет през 2000 г. (Протокола от Палермо). Протоколът от Палермо е първият международен правно обвързващ инструмент, в който се съдържа съгласувана дефиниция на трафика на хора.

03

Трафикът на хора включва набиране, транспортиране, прехвърляне, укриване или приемане на хора посредством използване на сила, измама или принуда с цел експлоатация³. Важен аспект на трафика на хора е свързан с пола (повечето жертви са жени и момичета). Това следва да бъде взето предвид при разработването на мерки за подкрепа. Принудителният труд и сексуалната експлоатация са най-често срещаните видове експлоатация в света. Други форми на експлоатация на хора са детския труд, отнемането на телесни органи и насилствения брак.

04

Трафикът на хора, както и други престъпления, има скрит характер и е трудно да бъде наблюдаван или измерен. Когато е налице пресичане на граници, трафикът често е насочен от по-малко развитите към по-развитите държави. Мнозинството от жертвите обаче са прехвърляни в границите на собствената си държава (42 %) или регион (36 %) и често жертвите и трафикантите произхождат от едно и също място, говорят един език или имат еднаква етническа принадлежност. Трафикът на хора не може да се разглежда изолирано от въпросите, свързани с бедността, достъпа до образование и здравни услуги, дискриминацията, основана на пола, или несправедливото отношение към малцинствата. Общоприето е, че бедността, дискриминацията, основана на пола, и конфликтите са сред водещите първопричини за този проблем.

05

Икономическата глобализация подпомага трафика на хора. Широкият достъп до пазара на евтина работна ръка и продукти увеличават възможностите трафикантите да се възползват от експлоатацията на уязвимите жертви. По този начин глобализацията увеличава вероятността потребителите на стоки и услуги да са свързани непряко с трафика на хора, например с децата, принуждавани да изработват футболни топки, с мигрантите, насилвани да се занимават с риболов в условия, близки до робство, или с младите хора, бягащи от домовете си, които стават жертви на трафика с цел сексуална експлоатация в близост до туристически дестинации.

06

Тези фактори обясняват медийното внимание, отделяно на проблема с трафика на хора в световен мащаб. През 2016 г. наградата „Пулицър“ за обществени заслуги е присъдена на група от журналисти, извършили международно разследване на риболовната индустрия в Югоизточна Азия, което води до освобождаването на над 2000 души от робски условия. Морските продукти, уловени от тези работници, са проследени до супермаркети и доставчици на храни за домашни любимци в развити държави.

07

Трафикът на хора в действителност е много доходоносно престъпление. Европейската полицейска служба (Европол) изчислява годишните постъпления от трафика на хора на над 29 млрд. евро⁴. Въпреки че липсата на надеждни данни затруднява точното определяне на обхвата на този трафик, счита се, че 46 млн. души попадат в капана на съвременните форми на робство⁵.

08

Счита се, че в Азия — най-многолюдният регион в света, живеят две трети от общия брой хора, попадащи в условията на съвременно робство. Азия е също така район на произход за много жертви на трансрегионален трафик⁶. Медийното покритие на ситуациите на трафик на хора насочва вниманието към борбата с този трафик в региона, водена от правителствата на отделните държави, от международни организации, организации на гражданското общество и донори.

09

Премахването на трафика на хора е продължителен процес. То изисква промени в нагласите, спазване на върховенството на закона и силно гражданско общество. Устойчивостта на проектите, основани на защита на човешките права, винаги представлява предизвикателство, тъй като често се изисква продължителна подкрепа от страна на донорите и изграждане на ангажимент в съответната държава за поддържане на постигнатите резултати. Освен това практиките и потоците на трафика на хора са динамични и приспособими към инициативите на правоприлагащите органи. Както често се наблюдава и при други проблеми от областта на човешките права, само в дългосрочен план ще бъде възможно да се направи оценка дали предприетите действия са допринесли за преодоляването на проблема.

Роля и участници от Европейския съюз в борбата срещу трафика на хора извън границите на ЕС

10

ЕС въвежда стратегическа рамка за борба с трафика на хора в трети държави през 2009 г., когато Съветът приема Документ за действие за укрепване на външното измерение на ЕС за борба с трафика на хора⁷. Този документ призовава за координирани действия на ЕС и държавите членки за предотвратяване и борба с трафика на хора в сътрудничество с трети държави, региони и организации на международно ниво. Този подход е затвърден в по-широкообхватната многогодишна програма в областите свобода, сигурност и правосъдие за периода 2010—2014 г. („Стокхолмска програма“)⁸.

11

Договорът от Лисабон разширява прилагането на метода на ЕС в области, които преди това попадат в обсега на стълба за полицейско и съдебно сътрудничество⁹, като с тази промяна се увеличава ролята на Комисията в борбата с трафика на хора. Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него¹⁰ (наричана по-нататък „Директивата“) още веднъж призовава за всеобхватен подход на ЕС, съчетаващ вътрешното и външното измерение. Директивата приканва държавите членки да подпомагат работата на координатора на ЕС за борба с трафика на хора, за да допринесат за „въвеждането на координирана и консолидирана стратегия на Съюза“.

12

През 2012 г. Комисията приема Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г. (Стратегия за ПТХ). В нея се определя общата рамка на политиките и петте приоритета, върху които ЕС следва да се съсредоточи: защита на жертвите, предотвратяване на експлоатацията на уязвими лица, наказателно преследване на трафикантите, подобряване на координацията и сътрудничеството и споделяне на знания. Стратегията за ПТХ предвижда 40 действия, които да бъдат изпълнени от институциите на ЕС и държавите членки. Към април 2017 г. все още не е представена стратегия за борба с трафика на хора за периода след 2016 г.

13

Няма инструмент на ЕС, който да е насочен конкретно към трафика на хора. Това означава, че финансирането се предоставя от широк набор инструменти — от програми, насочени към сигурността, до механизми в областта на развитието. Всеки от тези инструменти има различна правна база. Някои от тях включват борбата с трафика на хора като конкретна цел, а други се насочват към по-широки въпроси като борбата с организираната престъпност, прилагането на върховенството на закона и преодоляването на незаконната миграция.

14

Това означава, че е трудно да се представят изчерпателни данни за общия размер на средствата, отпуснати от ЕС за борба с трафика на хора¹¹. В доклада на Комисията от 2016 г. относно напредъка в борбата с трафика на хора¹² се посочва, че в периода между 2011 и 2013 г. ГД „Международно сътрудничество и развитие“ (ГД DEVCO) е финансирала 53 проекта на стойност около 37 млн. евро. Докладът не предоставя информация относно проектите, управлявани от ГД „Политика на съседство и преговори за разширяване“ (ГД NEAR) или от Службата за инструментите в областта на външната политика, нито относно това дали трети държави са се ползвали от средствата, управлявани от ГД „Миграция и вътрешни работи“.

15

По отношение на Южна/Югоизточна Азия ГД „Международно сътрудничество и развитие“ е основното ведомство, отговарящо за управлението на помощта за развитие. Най-важните инструменти, използвани от тази генерална дирекция за подпомагане на проекти за борба с трафика на хора, са Инструментът за сътрудничество за развитие (ИСР) и Европейският инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ).

Обхват и подход на одита

16

Действията на ЕС в отговор на трафика на хора могат да приемат много форми, като например финансова помощ, диалог по политиките или многостранни действия¹³. ЕС има възможността да използва пълния спектър от инструменти, механизми и ресурси, за да осигури по-голяма последователност, ефективност и стратегическо значение на своите външни действия за борба с трафика на хора. Това често се нарича „всеобхватен подход на ЕС“, като в него се включва и споделената отговорност на институциите на ЕС и държавите членки¹⁴.

17

Сметната палата реши да съсредоточи своя одит върху регионите на Южна и Югоизточна Азия поради много широкото разпространение на трафика на хора в тези региони и предвид приоритетите, изразени от Съвета. Световния индекс на робството за 2016 г. установява, че в световен мащаб жертвите на трафика на хора са почти 46 милиона, като около две трети от тях са в или от Азия. Южна и Югоизточна Азия¹⁵, взети заедно, обхващат сравнително голям брой държави, определени от Съвета като приоритетни във връзка с борбата с трафика на хора.

18

Одитът разгледа дали финансирането от ЕС на борбата срещу трафика на хора в Южна/Югоизточна Азия е било ефективно. За целта на тази оценка одитът потърси отговор на следните подвъпроси:

1. Възприел ли е ЕС всеобхватен подход за борба с трафика на хора в Южна/Югоизточна Азия?
2. Имали ли са проектите на ЕС ефективен принос за преодоляването на трафика на хора в Южна/Югоизточна Азия?

19

Сметната палата открои и разгледа всички проекти, свързани с трафика на хора, изпълнени в Южна/Югоизточна Азия в периода 2009—2015 г. (вж. приложение I). Общият размер на финансирането за тези проекти е 31 млн. евро. През 2009 г. ЕС приема първата си стратегическа рамка за борба с трафика на хора в трети държави (Документ за действие, вж. точка 10). Комисията предостави списък на проекти в областта на трафика на хора в Южна/Югоизточна Азия (22 проекта на обща стойност 13 млн. евро), който Сметната палата допълни с още проекти в същите географски райони, които имат ясна връзка с трафика на хора (13 допълнителни проекта на обща стойност 18 млн. евро). 35-те проекта обхващат 10 от 19-те държави в двата региона¹⁶.

20

Одитната дейност включи проверка на документи на Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), събеседвания със служители на Комисията и ЕСВД, както и одитно посещение на Тайланд, който е основният център на дейността на ООН в Азия и Тихоокеанския басейн. Целта на посещението беше да се събере допълнителна информация и да се проведат събеседвания със служители от делегацията на ЕС, представители на националните органи, бенефициенти, други донори и организации на гражданското общество. При одитното посещение също така бяха проведени срещи с представители на регионалните седалища на съответните агенции на ООН.

Констатации и оценки

Рамката на политиките на ЕС по отношение на трафика на хора предвижда всеобхватен подход за преодоляване на този проблем, въпреки че някои аспекти все още не са напълно разработени

Рамката на политиките на ЕС за борба с трафика на хора е изложена в редица взаимосвързани документи

21

В настоящия раздел Сметната палата разглежда дали ЕС е основал своята стратегия на актуални и надеждни данни за трафика на хора, дали са определени цели и ясни и уместни приоритети, обхващащи криминалния аспект на проблема и аспекта, свързан с човешките права, както и дали ЕС е посочил трафика на хора като приоритет в стратегиите в областта на човешките права за отделните държави.

Стратегията за премахване на трафика на хора е документ от високо равнище, който съдържа ограничен брой насоки относно външното измерение на борбата с трафика на хора

22

При подготовката на стратегия в областта на трафика на хора са липсвали достатъчни и сравними статистически данни. Освен присъщите трудности за получаване на информация относно която и да е престъпна дейност¹⁷, със страните от Южна/Югоизточна Азия не се обменят разузнавателни данни относно трафика на хора.

23

Стратегията за ПТХ предвижда 40 действия, разделени между пет приоритета (защита на жертвите, предотвратяване, наказателно преследване на трафикантите, подобряване на координацията и сътрудничеството и споделяне на знания). Само едно от 40-те действия засяга външния аспект на борбата срещу трафика на хора. Към април 2017 г. Комисията не е публикувала изчерпателна оценка на резултатите, постигнати по Стратегията за ПТХ, нито е представила рамка на политиките за борба с трафика на хора за периода след 2016 г.¹⁸

24

В Стратегията за ПТХ не се съдържат специфични цели и целеви нива, които биха били полезни при подготовката на насочените действия на място и оценяването на постигнатите резултати. В Стратегията също се посочва, че „следва да се изготви списък с приоритетни трети страни и региони с оглед на бъдещи партньорства. Механизми за сътрудничество в областта на трафика на хора биха могли да бъдат разгледани през 2013 г. в рамките на делегациите на ЕС в приоритетни трети страни и региони, за да се засили сътрудничеството, да се установят партньорства и да се подобри координацията и съгласуваността.“

25

През декември 2012 г. Съветът одобрява такъв списък на приоритетни региони и страни, въз основа на представено от Комисията предложение¹⁹. В контекста на ограничения размер на наличните средства Сметната палата установи, че географското приоритизиране не е достатъчно конкретно, за да може да насочва действията, тъй като повечето развиващи се страни са включени или отделно, или като част от определен географски регион. Освен това не е извършено проследяване на резултатите, постигнати от този подход. Това означава също и липса на редовни актуализации или потвърждение, че географските приоритети все още са актуални. По отношение на Южна/Югоизточна Азия, географските приоритети включват Виетнам, региона на пътя на коприната²⁰ (по-специално Индия) и държавите от Югоизточна Азия (по-специално Тайланд, Лаос, Камбоджа и Филипините).

Стратегията за премахване на трафика на хора се допълва от други документи за политиката

26

Трафикът на хора е сложен феномен, който може да бъде разгледан от различни страни. От гледна точка на човешките права актуалните документи, допълващи подхода на ЕС в областта на трафика на хора, са Европейската програма за миграция, Европейската програма за сигурност, Плана за действие на ЕС срещу контрабандата на мигранти за периода 2015—2020 г., Плана за действие относно правата на човека и демокрацията за периода 2015—2019 г., новата рамка за дейностите на ЕС относно равенството между половете и овластяването на жените в областта на външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г. и стратегическия ангажимент на ЕС за равенство между половете за периода 2016—2019 г.

27

ЕС се ангажира да насърчава човешките права във всички области на външните си действия, без изключение²¹. При работата с двустранни партньорства предпочитаният механизъм на ЕС е да разработва адаптирани подходи, които са отразени в съответните стратегии за държавите в областта на човешките права²². Тези стратегии са разработени с цел да бъдат интегрирани от ЕС и държавите членки и служат като основа за диалог в областта на човешките права. Делегациите на ЕС и централните служби редовно ги проследяват в годишните доклади за напредъка и в прегледите.

28

ЕС е разработил стратегии в областта на човешките права за всички държави, обхванати от одита. Държавите членки имат активен принос за тези стратегии от изготвянето им до фазата на приемане. Участието на държавите членки включва изпращане на представители в работна група „Азия и Океания“ на Съвета (COASI) и в работна група „Права на човека“ (COHOM), които отговарят за работата с Азия и по въпросите на човешките права като цяло²³. Участието в двете групи цели запазване на регионалната и тематичната последователност.

29

Въпросите, свързани с трафика на хора, обикновено са включени в стратегиите в областта на човешките права по начин, който ЕСВД счита за най-подходящ и приемлив за ЕС и съответната държава партньор, като се осигурява ефикасен баланс между проблемите на трафика на хора и другите приоритетни въпроси. Стратегиите в областта на човешките права, които Сметната палата разгледа, са насочени адекватно към проблемите на трафика в разделите, свързани с правата на жените, децата или малцинствата.

30

Перспективата на борбата с трафика на хора като престъпление е разгледана в Оценката на Европейския съюз на заплахата от тежката и организираната международна престъпност от 2013 г., която определя трафика на хора като ключова заплаха за ЕС (оценка, потвърдена през 2017 г.²⁴). Вследствие на това Съветът одобрява многогодишен стратегически план, ориентиран конкретно към трафика на хора, както и ежегодни оперативни планове за действие. Тези документи са насочени към криминалната страна на трафика на хора, която не е обхваната в Стратегията за ПТХ. Те се съсредоточават върху свързания с правоприлагането аспект на борбата срещу трафика на хора в Европа и поради това предвиждат ограничен брой действия в трети държави. Нито едно от тези действия не е свързано с държави в Южна/Югоизточна Азия.

Редица инструменти подпомагат рамката на политиките на ЕС — диалогът в областта на човешките права е от особено голяма полза, а за борба с трафика на хора в региона на Южна/Югоизточна Азия могат да се използват по-интензивно и други инструменти

31

В настоящия раздел се разглежда дали използването на различни инструменти (в т.ч. програмиране, координация и диалог в областта на човешките права) е улеснило предприемането на всеобхватни действия. Сметната палата също така провери дали са сключени споразумения в областта на трафика на хора с трети държави, региони и международни организации в Южна/Югоизточна Азия.

ЕС е предоставил финансова помощ за борба с трафика на хора в Южна/Югоизточна Азия, но програмирането не е свързано с цялостна обосновка и посока и не е използвано пълноценно

32

Няма инструмент на ЕС, който да е насочен конкретно към трафика на хора. Това означава, че съществуващите инструменти следва да бъдат използвани координирано за финансиране на дейности в тази област. Одитираните проекти получават средства чрез Инструмента за сътрудничество за развитие (ИСР) и Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ). Те позволяват финансиране на дейности, свързани с аспекта на трафика на хора в Южна/Югоизточна Азия, който засяга човешките права. Понастоящем Комисията извършва преглед на тези външни инструменти за финансиране (средносрочни оценки на ИСР и ЕИДПЧ), който се очаква да приключи в средата на 2017 г.

33

Комисията, ЕСВД и държавите членки участват в определянето на стратегиите за предоставяне на помощ, приоритетите и размера на средствата по финансовите инструменти в продължение на целия процес на програмиране. Всички разгледани страни са приели поне един стратегически документ след Стратегията за ПТХ. Програмните документи за десетте държави, обхванати от одита, не съдържат позоваване на Стратегията за ПТХ или географските приоритети на Съвета.

34

Освен това липсват изчерпателни данни относно финансовата помощ от ЕС, предоставена за борбата с трафика на хора в периода 2009—2015 г.²⁵ Комисията поддържа база данни за проекти, свързани с трафика на хора (уебсайт база данни за борба с трафика на хора). Сметната палата обаче установи, че тази база данни е непълна като източник на информация относно финансирането. Ето защо тя не може ефективно да подпомага лицата, отговорни за вземане на решения, както и работещите в тази област при определянето на приоритети и управлението на дейности. Това се дължи на липсата на ясни критерии, определящи какво се счита за действие, свързано с трафика на хора (вж. приложение III)²⁶. Поради това Сметната палата не може да прецени дали разпределението на средствата между регионите съответства на определените от Съвета приоритети.

35

По-голямата част от финансовата подкрепа от ЕС за борба с трафика на хора в Южна/Югоизточна Азия се предоставя като безвъзмездна помощ (вж. точка 46). През 2014 г. Комисията е изпратила официални инструкции на делегациите на ЕС за увеличаване на минималния размер на безвъзмездната финансова помощ по национални покани за представяне на предложения с цел да се намали броя на договорите²⁷. Комисията е очаквала работата с по-големи НПО с повече професионален опит да осигури по-добро управление и разработване на проектите. Това решение обаче не взема предвид изцяло факта, че броят на НПО, активно работещи срещу трафика на хора, е различен в отделните държави и в някои от тях може да бъде трудно да се формират групи с необходимите експертни познания.

Диалогът в областта на човешките права е полезен инструмент за борба срещу трафика на хора

36

Инструментите за предоставяне на помощ за развитие могат да се насочат към трафика на хора от перспективата на човешките права. Един от най-важните инструменти на ЕС за насърчаване на спазването на човешките права е редовният диалог със страните партньори. Този диалог е дипломатически инструмент, който улеснява дискусията на чувствителни въпроси от областта на човешките права. Неговата ефективност се определя от капацитета му да влияе върху други области на политиката, като например сътрудничеството за развитие и търговията, както и върху диалога по политиките на по-високо равнище.

37

Диалогът по политиките може да бъде улеснен с конкретна подкрепа чрез инструменти за техническа помощ — Програмата за техническа помощ и обмен на информация и Инструмента за подкрепа на диалога по политиките.

38

ЕС поддържа диалог в областта на човешките права с над 40 държави, в т.ч. 10-те страни от Южна/Югоизточна Азия, обхванати от настоящия одит. Диалогът е установен в съответствие с насоките на ЕС относно диалога за правата на човека, които определят важна роля за делегациите на ЕС в етапите на подготовка, изпълнение и комуникация. За 10-те държави, обхванати от одита, диалогът в областта на човешките права се провежда в редовни интервали и предоставя на ЕС възможността да повдига актуални въпроси, свързани с трафика на хора. Вътрешното докладване относно дискусиите по време на диалога за човешките права се използва от ЕСВД при програмирането на ЕИДПЧ.

39

Преди всеки диалог позицията на ЕС се определя от отделите на ЕСВД, отговорни за съответния регион и човешките права. Това често налага определени теми да бъдат приоритизирани. И в 10-те страни се води поне един диалог, в който е включен поне един въпрос, свързан с трафика на хора. Сметната палата установи, че участието на съответните отдели на ЕСВД в централната служба, отговарящи за човешките права, улеснява съгласуваността между многостранните инициативи за борба с трафика на хора и стратегическите цели на ЕС в областта на човешките права за държавите от Южна/Югоизточна Азия.

ЕС подпомага регионални инициативи на най-високо равнище, но все още не е формирал конкретни партньорства за борба срещу трафика на хора с никоя от държавите в Южна/Югоизточна Азия

40

Ключов партньор на ЕС в региона е Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), която Съвета определя като „основен фактор за стабилността в азиатско-тихоокеанския регион“²⁸. В този контекст ЕС е подкрепял в миналото разработването на механизъм за човешки права на АСЕАН и създаването на Междуправителствена комисия на АСЕАН по правата на човека. През 2015 г. на 27-мата среща на високо равнище на АСЕАН е одобрена правно обвързваща Конвенция на АСЕАН срещу трафика на хора, особено на жени и деца²⁹. След ратификация от минимално изискваните шест държави³⁰, Конвенцията влиза в сила през март 2017 г.

41

Процесът от Бали е инициатива за преодоляване на конкретни проблеми в региона, свързани с трафик и контрабанда на хора и неправомерна миграция. Той се ръководи от Индонезия и Австралия и има над 48 членове, в т.ч. Службата на Върховния комисар на ООН за бежанците, Международната организация по миграция (МОМ) и СНПООН. Комисията и 12 държави членки на ЕС участват като наблюдатели. Въпреки че Процесът от Бали се фокусира основно върху въпроси, свързани с миграцията (на разположение са набор от експерти в областта на миграцията, но не и в областта на трафика на хора), в неговите рамки е създадена Работна група по трафика на хора, която заседава за пръв път през март 2015 г.

42

Липсата на силна общност от експерти в борбата срещу трафика на хора засяга насърчаването на споделянето на знания. Комисията е изготвила списък от координационни звена в областта на трафика на хора³¹, но той е непълен (не са включени Индонезия, Мианмар, Непал, Пакистан и Тайланд). На тези координационни звена е предоставено само начално обучение и информационни пакети. Делегациите на ЕС са използвали съществуващи структури в областта на човешките права като координационни звена. Това е оправдано от гледна точка на ефикасността, но означава, че се развива по-малко специализиран опит в борбата с трафика на хора.

43

Всички държави в Южна/Югоизточна Азия са страни по Протокола от Палермо (вж. точка 2), с изключение на Бангладеш, Бутан, Лаос и Непал³². Стратегията за ПТХ призовава за използването на партньорства в борбата с трафика на хора извън границите на ЕС. ЕС поддържа дългогодишни отношения и партньорство с форумите на АСЕАН и „Срещата „Азия—Европа“ (АСЕМ), освен двустранните диалози. ЕС използва тези форуми като структури за борба с трафика на хора. Към момента не са създадени нови партньорства между ЕС и държавите от Южна/Югоизточна Азия, които да са насочени конкретно към борбата с трафика на хора.

Независимо от установените слабости, повечето проекти за борба с трафика на хора са постигнали положителни резултати, но устойчивостта им е под въпрос

Рамката за подбор на проекти не е стимулирала всеобхватния подход, а разработването на проектите е било засегнато от слабости, особено при определянето на цели и показатели

44

В настоящия раздел е разгледан въпроса дали проектите съответстват на стратегическите приоритети и действия на политиката на ЕС, дали за тях са били определени подходящи цели и показатели³³, както и дали Комисията е предприела навременни действия за преодоляване на слабостите в разработването.

Проектите съответстват на общата Стратегия за премахване на трафика на хора, но са третирани като еднократни действия

45

Сметната палата установи, че и 35-те проверени проекта, свързани с трафик на хора, съответстват на Стратегията за ПТХ (одобрена през 2012 г.), както и на съответните стратегии за страната и за човешките права и програмните документи за конкретните инструменти за предоставяне на помощ. Проектите са били насочени предимно към аспектите, свързани с човешките права, и последователно са се фокусирали върху правата и благосъстоянието на жените и децата.

46

Проектите са подбирани предимно чрез покани за представяне на предложения (32 от 35 проекта). Предложенията са оценявани и сравнявани с другите предложения, представени по същата покана. Механизмът за сравнение е имал за цел да подбере най-добрия проект за всяка покана, но не е взел предвид възможното съчетаване и полезно взаимодействие с други проекти и инструменти.

47

При подбора на проекти чрез покани за представяне на предложения всеки избор е еднократно действие, при което Комисията е имала ограничена възможност (от гледна точка на времето и предоставянето на насоки³⁴) да следи дали нейният портфейл от проекти е насочен и към петте приоритета, определени в Стратегията за ПТХ (вж. точка 22). Сметната палата установи, че нито един от проектите в извадката не се е концентрирал основно върху наказателното преследване или споделянето на знания, а по-голямата част са били насочени към предотвратяването и/или защитата (общо 31 проекта). Само един проект³⁵ е взел предвид криминалния аспект на трафика на хора и е включил дейности за насърчаване на длъжностните лица в областта на наказателното правосъдие да се борят срещу престъпленията, свързани с трафик на хора, като разкриват и разбиват престъпни мрежи.

Много проекти имат незадоволителни цели и/или показатели

48

Много проекти (23) са срещнали проблеми при определянето на своите цели и/или показатели³⁶. Целите често не са били достатъчно конкретни или измерими (съответно 14 и 8 проекта). Особено незадоволителни са устойчивостта, достоверността и простотата на използване на показателите, а остойностяването им понякога не носи полезна информация.

49

Въпреки че 21 проекта са предвидили проучвания на изходното състояние, ефективността и допълнителните ползи от тях са нееднозначни. В два случая проучванията на изходното състояние не са били полезни за системата за вътрешен мониторинг, нито за подобряване на логическата рамка на интервенцията, защото са били прекалено закъснели, недостатъчно подробни или не са съответствали изцяло на показателите за проекта³⁸. За четири проекта обаче (Бангладеш 1, Бангладеш 3, Непал 2 и Непал 3) проучванията на изходното положение са били изготвени в началото на проекта и са представлявали полезна отправна точка за мониторинга и оценката на проектните резултати.

Някои слабости в разработката на проектите са били коригирани от Комисията своевременно, по-специално преди подписването на договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ

50

При разработването на повечето проекти са отразени рисковете и направените изводи, но само седем проекта са направили оценка на вероятните рискови сценарии (т.е. на вероятността от възникване на риск и отражението му, ако се реализира)³⁹. За няколко проекта оценителите са отбелязали слабости на логическата рамка⁴⁰ в етапа на представяне на предложението, но те не са имали пълно отражение при изпълнението на проекта.

1. В случая на проект Индонезия 1, един от оценителите на пълното предложение е насочил вниманието към слабите показатели, но това не е отразено в доклада за оценка и показателите не са изменени.
2. Оценителите на проект Филипини 2 са направили коментар, че формулировката на конкретните цели е незадоволителна („само набор от дейности, много подобни на очакваните резултати“), което обаче не е било взето предвид преди подписването на договора за безвъзмездна помощ.
3. Оценителят на проект Непал 3 е отбелязал, че липсва проучване на изходното положение или бенчмаркинг, както и че логическата рамка следва да бъде преработена с подходящи количествени показатели. В този случай проучването на изходното положение е извършено като дейност по проекта и логическата рамка е била преразгледана преди втория междинен доклад, но някои от показателите са останали субективни и без възможност да бъдат остойностени⁴¹.

51

В един случай (проект Бангладеш 5) делегацията на ЕС е предприела действия по отношение на слабата логическа рамка по време на изпълнението на проекта и е приканила бенефициента да я промени. Промените обаче са били направени само шест месеца преди приключването на проекта през април 2016 г., което означава, че делегацията се е намесила прекалено късно (продължителността на проекта е била три години).

52

Очакваните резултати за повечето проекти са били като цяло реалистични в етапа на разработване⁴². Има обаче и изключения:

1. При проект Бангладеш 1 по време на обсъждането с Комисията на удължаването на проекта е станало ясно, че разработката на проекта е прекалено амбициозна, особено по отношение на използването на бази данни. Тъй като проектът се е изпълнявал в отдалечени райони, проблемите, свързани с липсата на електричество и връзка с интернет, са създали сериозни пречки за успешното изпълнение на дейностите по проекта — факт, който е бил подценен на етапа на разработване на проекта.
2. Няколко отменени дейности по проект Индия 1 са били прекалено амбициозни на етапа на разработване — проектът е планирал да извърши преглед на предвидени изменения в правната уредба, които вече са били неколкократно отлагани (от 2004 г.) и които не са били приети в периода на изпълнение на проекта (2011—2014 г.).

Изпълнението на проектите е било затруднено от пречки на местно ниво и закъснения

53

В настоящия раздел Сметната палата разглежда, наред с другото, дали Комисията е извършвала адекватен мониторинг на проектите и дали е реагирала своевременно на неочакваните промени, както и дали проектите са изпълнени съгласно планираното (срок, бюджет и дейности).

Комисията е извършвала адекватен мониторинг на проектите, но изпълнението им е засегнато от недостатъчна ангажираност на национално ниво, от промени в поредността на действията от страна на партньорите и от закъснения

54

Сметната палата установи, че Комисията е извършила адекватен мониторинг на проектите, като е провела посещения на място за 26 проекта и „ориентиран към резултатите мониторинг“⁴³ за четири проекта. Като цяло Комисията е предприела навременни корективни действия, за да подпомогне безпрепятственото изпълнение на проектите⁴⁴. Сметната палата установи обаче, че текущата оценка на устойчивостта за 14 проекта е незадоволителна (вж. точка 66), въпреки че, поне в някои случаи, това вече е било ясно на етапа на разработване.

55

Към юли 2016 г. 27 от 35-те проекта са завършени. Периодът на изпълнение на 10 проекта обаче⁴⁵ е бил удължен с между три и дванадесет месеца. Половината от тези случаи на удължаване на срока са свързани с външни фактори като закъсняло одобрение от съответните органи, политически размирици и проблеми със сигурността. Другата половина се дължат на вътрешни за проектите пречки, свързани с капацитета на партньорите.

56

Осем проекта са претърпели промени в логическата последователност на предвидените действия. Тези промени са се отразили върху изпълнението на свързаните действия, което означава, че не е било възможно да се използва пълният потенциал за полезно взаимодействие. Сметната палата установи, че проучванията на изходното положение и оценките не са били налице, когато са били необходими, обучителните дейности са били проведени твърде късно и приоритизирането на свързаните дейности не е било най-добро.

57

В 10 от проверените от Сметната палата случаи⁴⁶ някои важни действия не са били изпълнени съгласно планираното. Това се дължи на липса на ангажираност от страна на правителството (пет случая), изпълняващия партньор (четири случая) или и двете (един случай), вж. каре 3.

Изпълнението на бюджета е било затруднено от ограничения капацитет на местните партньори

58

Сметната палата установи седем случая на значително неусвояване на средства и пет други случая, в които изпълнението на бюджета е изисквало удължаване на сроковете⁴⁷. Договорите за отпускане на безвъзмездна финансова помощ определят максималния размер на участието на ЕС и неусвояването на средства не е непременно отрицателно явление, особено ако са постигнати всички очаквани резултати. Въпреки това, ако бюджетът на избраното предложение е бил значително завишен и това не се коригира преди изготвянето на договора, Комисията не може да реализира напълно предимствата на поканата за представяне на предложения (и наличните средства) за подпомагане на други проекти. В някои случаи Сметната палата установи, че първоначалното предложение, представено от партньорите, не е реалистично (прекалено амбициозно/завишено) в сравнение с техния капацитет. Например:

1. За един проект (Регионален 1) са използвани само 65 % от първоначалния бюджет. Водещият изпълняващ партньор се е съгласил, че много от бюджетните редове са били завишени в началото (особено по отношение на оборудването и разходите за информационни кампании)⁴⁸.
2. Почти половината от стойността на договора за проекта Индия 3 не е била използвана до първоначално определения краен срок на проекта, отчасти защото дългосрочните дейности за подпомагане на жертвите са били обхванати от потенциално по-привлекателното (по-дългосрочно и по-насочено) държавно финансиране.
3. Проект Регионален 2 е имал нужда от две удължавания на срока (от 36 на 48 месеца), за да усвои 90 % от планираната вноска от ЕС⁴⁹.

Повечето проекти за борба с трафика на хора са постигнали положителни резултати, но устойчивостта им е под въпрос

59

В настоящия раздел се разглежда дали планираните крайни продукти/услуги са били постигнати навреме и в рамките на бюджета, дали проектите са имали положителен принос за премахването на трафика на хора и дали проектните резултати са устойчиви.

Проектите са постигнали някои положителни резултати в областта на трафика на хора, но е трудно те да се свържат с общото подобряване на борбата срещу трафика на хора в региона

60

От 2009 г. насам борбата срещу трафика на хора в регионите, обхванати от одита. като цяло се е подобрила, въпреки че съществуват значителни разлики между отделните държави, като само две от тях напълно отговарят на най-добрите стандарти. Съгласно данните от доклада на Държавния департамент на САЩ „Трафик на хора“ (вж. таблица 1), страните, в които се наблюдава подобрение, са Бангладеш, Камбоджа, Индия, Филипините и Пакистан. В четири държави ситуацията остава непроменена (Индонезия, Непал, Мианмар и Виетнам) и в една държава (Тайланд) ситуацията се е влошила през периода, обхванат от одита.

Таблица 1

Усилия на държавите от извадката в борбата с трафика на хора съгласно доклада на Държавния департамент на САЩ „Трафик на хора“ (TIP)

Държава	2009 г.		2010 г.		2011 г.		2012 г.		2013 г.		2014 г.		2015 г.		2016 г.
Камбоджа	2СН		2		2		2		2СН		2СН		2СН		2
Индонезия	2		2		2		2		2		2		2		2
Непал	2		2		2		2		2		2		2		2
Мианмар	3		3		3		2СН		2СН		2СН		2СН		3
Тайланд	2		2СН		2СН		2СН		2СН		3		3		2СН
Виетнам	2		2СН		2СН		2		2		2		2		2
Индия	2СН		2СН		2		2		2		2		2		2
Филипини	2СН		2СН		2		2		2		2		2		1
Пакистан	2СН		2		2		2		2		1		1		1
Бангладеш	2СН		2СН		2СН		2		2		2		2		2

Бележка: Докладът на Държавния департамент на САЩ „Трафик на хора“ (TIP) разделя държавите в четири категории: Категория 1 (изцяло изпълнени стандарти), категория 2 (стандартите не са изцяло изпълнени, но се полагат значителни усилия), категория 2 — списък за наблюдение (2СН — същата като категория 2, но отражението е по-голямо поради броя на жертвите, невъзможността да се представят данни за увеличаване на усилията или поради факта, че ангажиментите не се спазват) и категория 3 (стандартите не са изпълнени).

Източник: Държавен департамент на САЩ, доклад „Трафик на хора“, 2016 г.

61

Сметната палата установи, че за всички разгледани проекти са налице някои положителни резултати в областта на трафика на хора, които допринасят за борбата с този трафик. Установихме също така, че подкрепата от ЕС и по-специално насоченото финансиране по ЕИДПЧ е помогнало за укрепване на общностните НПО, работещи срещу трафика на хора. Въпреки това тези резултати е могат да бъдат свързани с обшия напредък в борбата срещу трафика на хора в засегнатите региони. Освен това е трудно да се установи отражението на инициативите, свързани с човешките права, тъй като те подпомагат дългосрочни промени, които по своето естество са трудни за измерване.

62

Добър пример за това как помощта от ЕС може да допринесе за дългосрочна промяна в нагласите и ангажираността на местни ниво е проект Индонезия 1. Този проект е консолидирал възникващата коалиция от местни НПО, работещи в областта на борбата с трафика на хора, като е изградил капацитета на тази коалиция и е подобрил международната ѝ популярност и обхват. В резултат на това коалицията от НПО е успяла да допринесе с актуална информация относно предизвикателствата, свързани с трафика на хора, в контекста на водения от ООН периодичен преглед на ситуацията в областта на човешките права в Индонезия⁵⁰.

63

Подобно на това проектите Камбоджа 2 и Камбоджа 3 са изпълнени от коалиция от национални НПО. Двата проекта за допринесли за повишаване на осведомеността, капацитета и обхвата на коалицията, като в резултат на това тя и нейните партньори са подобрили уменията си за управление на проекти и са успели да осигурят продължаващо финансиране от донори за някои свои дейности.

64

Както е описано по-горе (вж. точка 47), подборът на проектите чрез покани за представяне на предложения е предоставил на Комисията ограничени възможности за интегрирането на тези проекти във всеобхватен подход. Въпреки това Сметната палата откри един проект, който е успял да свърже помощта за развитие с други инструменти на политиката на ЕС (вж. каре 4). Други донори също предприемат действия срещу трафика на хора, като възприемат всеобхватен подход, включващ различни видове помощ⁵¹.

Устойчивостта на резултатите от проектите не се осигурява по системен начин

65

Сметната палата успя да извърши оценка на перспективите за устойчивост на 25 проекта⁵³. За другите 10 проекта изпълнението все още продължава, окончателният доклад все още не е одобрен или не е достатъчно подробен. Сметната палата установи, че за 11 проекта може да бъде демонстрирана устойчивост. При останалите 14 проекта устойчивостта е вероятно да бъде засегната от недостатъчните допълнителни вноски от донорите (осем проекта) или недостатъчната ангажираност на партньорите или правителството (шест проекта).

66

За 14-те проекта, където устойчивостта не е гарантирана, Сметната палата установи, че по отношение на факторите, засягащи устойчивостта, е можело да бъдат предприети по-активни мерки в етапа на разработване на проектите. По-специално, проектите не предвиждат изходна стратегия за предаване на проектните практики и постигнатите продукти и услуги, както се препоръчва от Указанията на Комисията за управление на проектен цикъл⁵⁴, а по отношение на външните фактори/заплахи не са били взети достатъчно мерки и поради това те са продължили да съществуват и по време на изпълнението. Извършваната от Комисията текуща оценка на устойчивостта също е била затруднена от недостатъчната документация за въздействието на промените, настъпили при изпълнението.

67

Сметната палата установи добър пример за устойчив проект, който показва ползите от предприемането на действия по проблемите на устойчивостта в началото на етапа на разработване на проекта (вж. каре 6).

Заключения и препоръки

68

Одитът разгледа ефективността на помощта от ЕС за борбата с трафика на хора в Южна/Югоизточна Азия. Премахването на трафика на хора по необходимост е продължителен процес. То изисква да се преодолеят редица първопричини (като например неравенство между половете, неспазване на правата на малцинствата, лошо образование и здравеопазване), както и да се прекратят дейностите на престъпните мрежи. По естеството си трафикът на хора е скрито престъпление, за което рядко са налични достатъчни и сравними статистически данни. Предвид сложния контекст, многобройните и широкообхватни приоритети и ограничените ресурси ЕСП установи, че подкрепата от ЕС за борбата с трафика на хора в Южна/Югоизточна Азия е била частично ефективна.

69

Рамката на политиките на ЕС по отношение на трафика на хора предвижда всеобхватен подход за преодоляване на този проблем, въпреки че някои аспекти все още не са напълно разработени. Стратегията за премахване на трафика на хора (2012—2016 г.) е документ от високо равнище, който съдържа ограничен брой насоки относно външното измерение на борбата с трафика на хора. Към април 2017 г. Комисията не е публикувала изчерпателна оценка на резултатите, постигнати по Стратегията за ПТХ, нито е представила рамка на политиките за борба с трафика на хора за периода след 2016 г.

70

Тази стратегия се допълва от други документи за определяне на политики, които, взети заедно, са насочени към основните аспекти на борбата с трафика на хора. Комисията и ЕСВД използват редица инструменти в борбата срещу трафика на хора, пряко или непряко — диалогът в областта на човешките права е особено полезен, а между другите инструменти са двустранния диалог и подпомагането на форуми на регионално равнище (например АСЕАН и АСЕМ в Азия). Към момента не са създадени нови партньорства между ЕС и държавите от Южна/Югоизточна Азия, които да са насочени конкретно към борбата с трафика на хора (вж. точки 22—43).

Препоръка 1 – Доразвиване на стратегическата рамка и по-доброто ѝ адаптиране към Южна/Югоизточна Азия

Комисията, съвместно с ЕСВД и като взема предвид отражението на средносрочния преглед върху външните финансови инструменти, следва да доразвие стратегическата рамка за борба с трафика на хора, по-специално като:

• предложи на Съвета актуализиран списък на приоритетите, основан на постигнатите до момента резултати, разпространеността на трафика на хора в различните държави/региони и тематичните приоритети на политиките;
• осигури наличието на достатъчни и сравними данни за финансираните дейности за борба с трафика на хора, които да са на разположение на работещите в тази сфера и на отговорните за вземане на решение лица;
• разработи ясни цели и целеви нива за борбата срещу трафика на хора, като по този начин улесни изготвянето на актуални, последователни и всеобхватни действия в определените за приоритетни държави/региони. Целите следва да се трансформират в по-подробни оперативни указания, които да са достатъчно ясни, за да насочват действията на място, например като се използват рамките и стратегиите за отделните страни, циклите на програмиране и съществуващите доклади за управлението;
• определи и впоследствие оцени и отчете кои цели биха били постигнати най-добре чрез проекти, чрез използване на друг инструмент (например диалог по въпросите на човешките права, инструменти за техническа помощ, конкретни партньорства за борба с трафика на хора и т.н.) или чрез съчетаване на няколко инструмента.

Целева дата — до средата на 2018 г.

71

Независимо от специфичните слабости, проверените проекти за борба с трафика на хора в този регион са постигнали известни положителни резултати. Въздействието на тези резултати е можело обаче да бъде по-значимо, ако е бил използван всеобхватен подход, който да позволи по-активно взаимодействие и съчетаване между проектите и други полезни инструменти в борбата срещу трафика на хора. Около две трети от проектите в извадката са засегнати от слабости по отношение на формулирането на цели и/или показатели, а някои слабости в разработката не са били преодолени навреме, по-специално преди подписването на договора за безвъзмездна финансова помощ (вж. точки 45—52).

72

Комисията е извършвала адекватен мониторинг на проектите, но изпълнението им е засегнато от недостатъчна ангажираност на национално ниво и слабости в изпълнението на действията и капацитета на партньорите. Наблюдава се общо подобрение на борбата срещу трафика на хора в Южна/Югоизточна Азия, но е трудно това да се свърже с конкретни действия на ЕС (както от гледна точка на отпускането на средства, така и по отношение на постигнатите резултати). Въпреки че е прекалено рано да се оцени устойчивостта на всички проектни резултати, Сметната палата отбеляза, че тя не е систематично осигурена (14 от 25 проекта) (вж. точки 54—67).

Препоръка 2 – Оптимизиране на въздействието на проектите чрез интеграцията им в обща рамка

По време на изготвянето на поканите за представяне на предложения и процедурите на подбор и сключване на договор Комисията следва да се стреми да подпомага проектите, които е най-вероятно да допринесат за постигане на целите на борбата срещу трафика на хора в съответния приоритетен регион/държава, като:

• определи критерии за подбор, които насърчават всеобхватния подход в региона/държавата, задоволителното обхващане на всички определени приоритети и възможността за постигане на взаимодействие и съчетаване между проектите и други инструменти;
• оцени вида и размера на безвъзмездната финансова помощ така, че най-добре да съответстват на силните страни и капацитета на гражданското общество в съответната държава;
• следи за това подбраните проекти да включват цели SMART и показатели RACER, както и очакваните резултати да са реалистични от гледна точка на времето, бюджета и капацитета на партньорите;
• постави по-значим фокус върху устойчивостта на очакваните резултати от проектите от началните им етапи и през целия проектен цикъл, като например включи разработването на изходни стратегии, които разглеждат алтернативни източници на финансиране, и насърчи ангажираността на национално ниво след приключването на проектите.

Целева дата — началото на 2018 г.

Настоящият доклад е приет от Одитен състав III с ръководител Karel PINXTEN — член на Сметната палата, в Люксембург на заседанието му от 2 май 2017 г.

Акроними и съкращения

ГД DEVCO: Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“

ГД NEAR: Генерална дирекция „Политика на съседство и преговори за разширяване“

ДД: Документ за действие

Директивата: Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР на Съвета (ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1).

Европол: Европейска полицейска служба

ЕИДПЧ: Европейски инструмент за демокрация и права на човека

ЕСВД: Европейска служба за външна дейност

ИСР: Инструмент за сътрудничество за развитие

МОТ: Международна организация на труда

Протокол от Палермо: Протокол за предотвратяване, противодействие и наказване на трафика с хора, особено жени и деца, допълващ Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност

СНПООН: Служба на ООН по наркотиците и престъпността

Стратегия за ПТХ: Стратегия на ЕС за премахване на трафика на хора от 2012 г.

АСЕАН: Асоциация на народите от Югоизточна Азия

АСЕМ: Среща „Азия—Европа“

FRONTEX: Европейска агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на държавите членки на Европейския съюз

Речник на термините

Включване: Термин, използван за описване на интегрирането на някои принципи/съображения в различните политики и етапи от цикъла на програмите и проектите на ЕС. В областта на човешките права включването се отнася до процесите, чрез които човешките права оказват влияние върху политики, програми, проекти и други интервенции.

Външно измерение: Вътрешните политики и дейности на ЕС могат да имат значително отражение извън границите на Съюза, както и външни събития също могат да въздействат върху вътрешната динамика на ЕС. „Външното измерение на вътрешни политики“ обикновено се отнася до ситуации, в които външните аспекти на вътрешните политики на ЕС имат растящо въздействие върху външната политика и политиката на сигурност.

Външните аспекти на политиката в областта на правосъдието и вътрешните работи на глобално ниво допринасят за създаването на пространство на свобода, сигурност и правосъдие в ЕС. Например, слабото върховенство на закона в трета държава може да предостави на трафикантите, действащи в Европа, възможност за пране на пари от престъпна дейност и да затрудни разследването на техните престъпления. Ето защо насърчаването на върховенството на закона в трети държави може да има положително отражение на територията на целия ЕС.

Логическа рамка: Логическа рамка (или още матрица на логическа рамка) е инструмент за управление на проекти, който позволява систематичното и логично определяне на общите и специфичните цели на даден проект и избора на проектните дейности. Логическата рамка представя причинно-следствената връзка между различните нива на целите, определя показатели за проверка дали тези цели са били постигнати и посочва направените предположения.

Програмиране: Основен процес за вземане на решения, при който ЕСВД и Комисията определят стратегиите, приоритетите и размера на отпуснатите средства при предоставянето на помощ.

Проучване на изходното състояние: Проучването на изходното състояние предоставя подробна информация за конкретна ситуация преди началото на проекта. То представлява ценен инструмент за сравняване на ситуацията преди и след изпълнението на даден проект, както и за оценка на други фактори, които биха могли да повлияят върху промените, наблюдавани по време на периода на изпълнение.

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от извършени от нея одити на изпълнението или на съответствието по конкретни бюджетни области или теми на управлението. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав III, с ръководител Karel Pinxten — член на ЕСП. Този състав е специализиран в областта на външните действия, сигурността и правосъдието. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Bettina Jakobsen. При изготвянето на доклада тя беше подпомогната от Katja Mattfolk — ръководител на нейния кабинет; Beatrix Lesiewicz — главен ръководител; Francisco Javier de Miguel Rodriguez — ръководител на задача; Kim Hublé, Alina Milasiute и Alexandre Tan — одитори, и Kim Storup — аташе в кабинета.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Подкрепа от ЕС за борбата с трафика на хора в Южна и Югоизточна Азия
(съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от ДФЕС)

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2017 г.

PDF	978-92-872-7443-4	1977-5814	10.2865/806397	QJAB17009BGN
HTML	978-92-872-7484-7	1977-5814	10.2865/905825	QJAB17009BGQ

© Европейски съюз, 2017 г.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника.

За всяко използване или възпроизвеждане на карта 1, трябва да бъде искано разрешение директно от притежателя на авторските права.

КАК ДА СЕ СДОБИЕМ С ПУБЛИКАЦИИТЕ НА ЕC?

Безплатни публикации:

• един екземпляр:
  • чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu);
• повече от един екземпляр или постери/карти:
  • от представителствата на Европейския съюз (http://ec.europa.eu/represent_bg.htm),
  • от делегациите в страни извън Европейския съюз (http://eeas.europa.eu/delegations/index_bg.htm),
  • като се свържете с услугата Europe Direct (http://europa.eu/europedirect/index_bg.htm)
  • или като се обадите на 00 800 6 7 8 9 10 11 (безплатен номер в ЕС) (*).

(*) Информацията, както и повечето обаждания са безплатни (възможно е обажданията от мрежата на някои оператори, от обществени телефони или от хотели да бъдат таксувани).

Платени публикации:

• чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu).