Системата на ЕС за контрол на рибарството — необходимо е да се положат допълнителни усилия

Кратко изложение

I

Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) има за цел да гарантира дългосрочната устойчивост на рибните запаси и риболовния сектор. Все още много запаси са подложени на прекомерен улов, поради което са необходими непрекъснати усилия за ефективно управление на рибарството. Ето защо ОПОР включва мерки за ограничаване на капацитета на риболовния флот и за управление на рибарството чрез налагане на ограничения върху улова (като например квоти) и риболовната дейност (като например ограничения върху риболовното усилие или технически правила за определени видове риболов). Успехът на ОПОР изисква да бъде разработена и приложена ефективна система за контрол. Системата за контрол на ОПОР е реформирана последно през 2009 г., за да се коригират сериозните слабости, съществуващи по това време (отбелязани в Специален доклад № 7/2007 на Сметната палата).

II

Целта на одита беше да се даде отговор на въпроса: „Разполага ли ЕС с ефективна система за контрол на рибарството?“.

III

От проведения през 2007 г. одит и изменението на Регламента относно контрола държавите членки и Комисията са постигнали напредък в различни области. Сметната палата обаче установи, че поради съществените слабости в повечето одитирани области Европейският съюз все още не разполага с достатъчно ефективна система за контрол на рибарството, която да подпомогне успеха на ОПОР. Държавите членки все още не са приложили напълно регламента на ЕС за контрол на рибарството и някои от неговите разпоредби ще трябва да бъдат изменени, за да се даде възможност на държавите членки да контролират ефективно риболовните дейности.

IV

Посетените държави членки не са проверили в достатъчна степен точността на капацитета на своите флотове и на информацията за корабите в регистъра на флотовете. Въпреки че в Регламента относно контрола специално са предвидени правила за документни и физически проверки на мощността на двигателите, това не важи за проверките на брутния тонаж. Сметната палата отбеляза, че четири от посетените държави членки не проверяват тонажа на своите риболовни кораби и че две от тях все още не са извършили необходимите проверки на мощността на двигателите. Освен това Сметната палата установи значителен брой несъответствия между данните за корабите, вписани в регистъра на флота, и тези, които се съдържат в съпътстващите документи.

V

Беше установено, че като цяло проверените държави членки прилагат адекватно мерките за управление на рибарството. Системите за наблюдение на кораби (VMS) на държавите членки, които използват методология за сателитно проследяване, са предоставили много важна информация за наблюдението и контролирането на риболовните дейности. Вследствие на прилагането на правилата на Регламента относно контрола обаче 89 % от флота на ЕС не са наблюдавани от VMS, което е затруднило ефективното управление на рибарството в някои рибарски стопанства и за някои видове.

VI

Посетените държави членки се справят добре с оползотворяването на разпределените им риболовни квоти. Въпреки това, когато органите на държавите членки са позволили на организациите на производителите да управляват разпределението на квотите, те невинаги са знаели кои критерии се използват за разпределяне на квотите за всеки един бенефициент. Тази липса на прозрачност затруднява държавите членки да разберат кои са реалните бенефициенти на възможностите за риболов, а оттам и да оценят потенциалното неблагоприятно въздействие върху околната среда и местните икономики и по целесъобразност да предприемат необходимите корективни мерки. Освен това тази липса на прозрачност увеличава риска специфичните интереси на определени икономически оператори да се ползват с предимство за сметка на други. Трудно е да се наблюдава спазването на мерките за управление на рибарството, особено за кораби, които не са свързани със сателитните системи за наблюдение на кораби. Сметната палата обаче видя примери за добри практики в случаите, когато професионалните риболовни организации са изисквали от членовете си да спазват допълнителни, но по-целенасочени мерки за опазване от тези, които се изискват от общата политика в областта на рибарството.

VII

Данните за риболовните дейности, събрани в рамките на Регламента относно контрола, не са достатъчно пълни и надеждни. Данните за улова за корабите, които подават декларации на хартиен носител и които представляват значителна част от флота на ЕС, са непълни и често са неправилно вписани в базите данни на държавите членки. Съществуват значителни несъответствия между декларираните разтоварвания и последващите записи при първа продажба. Две от четирите посетени държави членки не са обменяли и проследявали в достатъчна степен информацията относно дейностите на корабите от една държава членка на знамето в друга. Процесите на държавите членки за валидиране на данни са незадоволителни. Освен това са налице съществени разлики между данните за общия улов, регистрирани от държавите членки, и данните, предоставени на Комисията. Регламентът относно контрола изисква всяка държава членка да изпраща обобщени данни за улова по запаси. Въпреки това фактът, че Регламентът относно контрола не изисква от държавите членки да изпращат подробни данни за риболовната зона, големината на кораба и риболовните съоръжения, ограничава подробния анализ на дейността на европейския флот.

VIII

Като цяло посетените държави членки са планирали и извършвали добре инспекциите в областта на рибарството. Фактът, че инспекторите не са имали достъп в реално време до информация за корабите обаче е намалил ефективността на инспекциите. Държавите членки са установили стандартизирани процедури за инспекции, но Сметната палата установи случаи, в които инспекторите не са използвали предоставените образци за докладване. Резултатите от инспекцията невинаги са записвани правилно в националните бази данни. Сметната палата също така установи, че налаганите санкции невинаги са били възпиращи. Точковата система, едно от основните нововъведения на настоящия регламент за контрол, което има за цел да гарантира еднакво третиране на риболовните оператори, е прилагана в много различна степен в посетените държави членки и дори в рамките на една и съща държава членка. И накрая, понастоящем не съществува европейски регистър на нарушенията и санкциите, който би позволил по-добро проследяване на получените точки, по-ефективен анализ на риска и по-голяма прозрачност между държавите членки.

IX

Сметната палата отправя редица препоръки към Комисията и държавите членки, насочени към подобряване на надеждността на информацията за риболовните флотове, мониторинга на мерките за управление на рибарството, надеждността на данните за рибарството, както и на инспекциите и санкциите.

Въведение

Общата политика в областта на рибарството

01

Основната цел на общата политика в областта на рибарството (ОПОР), преразгледана последно през 2013 г., е да гарантира дългосрочната устойчивост на сектора на рибарството и аквакултурите в екологично, икономическо и социално отношение. Това е предизвикателство, тъй като в исторически план някои рибни запаси във водите на Европейския съюз са намалели поради прекомерен улов. Следователно ОПОР има за цел да намали натиска върху рибните запаси, като възприеме подход на предпазливост² и определи ограничения за улов въз основа на най-добрите съществуващи научни данни за ресурсите; тя има за цел и да балансира капацитета на флотовете с наличните рибни ресурси. Поради тази причина ЕС е определил пределна граница на капацитета на европейския риболовен флот, който в дългосрочен план следва да бъде балансиран с наличните възможности за риболов (вж. каре 1), както и мерки за управление на рибарството, за да гарантира устойчивостта на сектора на рибарството.

02

Независимо от това последните научни становища показват, че въпреки наличието на някои подобрения много запаси продължават да бъдат подлагани на прекомерен улов, особено тези в Средиземно море и Черно море. Във фигура 1 е показано положението на различните рибни запаси по морски басейни.

03

Мерките за управление, приети от Европейския съюз, могат да бъдат разделени в две основни категории (вж. каре 2):

• Мерки за контрол на крайните продукти/услуги, които се състоят главно в ограничаване на количеството на улова от определен рибен ресурс, по-специално чрез общ допустим улов (ОДУ) и квоти.
• Мерки за контрол на вложените ресурси, които засягат използваните средства за риболов и включват правила за дейността на флота, като например ограничения на достъпа на риболовните кораби до определени води; контрол на риболовното усилие с цел да се регулират риболовният капацитет и използването на риболовни кораби; и технически мерки относно употребата на риболовни съоръжения, периодите от време и географските зони, в които риболовът е разрешен.

Системата за контрол на ОПОР

04

Тъй като ОПОР трябва да гарантира устойчивостта на рибните запаси и сектора на рибарството, от съществено значение е една ефективна система за контрол на флота на ОПОР и мерките за управление на рибарството. Това включва контрол на капацитета и дейността на флота и на спазването на мерките за управление, както и мерки за правоприлагане, когато са установени нарушения, и при необходимост налагане на санкции. Освен това е необходима рамка, която да гарантира надеждността на данните за флота и улова, за да се позволи както предприемането на подходящи мерки за управление на рибарството, така и подкрепа за научните доклади.

05

Въпреки че ОПОР действа от 70-те години на ХХ век, първите системи за контрол датират от 90-те. Те обаче не са били достатъчни за гарантиране на спазването на ОПОР. Сметната палата докладва за тези проблеми през 2007 г.³ След доклада на Сметната палата, през 2009 г. са приети важни реформи на системата за контрол на ОПОР⁴ чрез Регламента относно контрола на Съвета и през 2011 г. чрез правилата за прилагане на Комисията.

06

Съгласно Регламента относно контрола държавите членки са отговорни за контрола и трябва да разпределят подходящи ресурси и да създадат необходимите структури за осъществяване на контрол по цялата верига на производство. Съществуват специални изисквания за контрол на риболовния флот, спазване на мерките за управление, изисквания за докладване, инспекции и санкции. Основните инструменти за управление на флота включват регистъра на флота (който съдържа всички характеристики на риболовните кораби, лицензии за риболов, разрешителни за риболов и т.н.) и сателитни системи за наблюдение на местоположението на корабите.

07

Изискванията за докладване от корабите зависят от големината на кораба и варират от липса на изисквания за докладване за кораби с дължина под 10 метра до изисквания за електронно отчитане за по-големите кораби (вж. приложение I за повече информация). Във фигура 2 е показан съставът на флота на ЕС.

• От корабите с дължина под 10 метра не се изисква да отчитат своите риболовни дейности;
• от корабите с дължина между 10 и 12 метра се изисква да представят информация на хартиен носител за улова и разтоварванията;
• от корабите с дължина над 12 метра се изисква да представят електронна информация за улова и разтоварванията. Корабите с дължина между 12 и 15 метра обаче могат да бъдат освободени от задължението за електронно отчитане.

08

Системата за контрол следва да бъде укрепена чрез дейности за надзор и инспекции. В случай на неспазване в Регламента относно контрола е предвидено, че държавите членки следва да налагат ефективни, пропорционални и възпиращи санкции. Всяка държава членка решава какви санкции да наложи в съответствие с принципа на субсидиарност. С цел да се гарантира справедливото налагане на санкции от 2012 г. от държавите членки се изисква да прилагат система от наказателни точки за притежателите на лицензии за риболов и за капитаните на риболовни кораби. Тези точки се получават в случай на сериозни нарушения на действащите правила за прилагане на ОПОР. Когато са констатирани няколко сериозни нарушения, натрупаните точки може да доведат до временно или окончателно отнемане на лицензията за риболов и до недопускане за финансиране от Европейския фонд за морско дело и рибарство.

Ролята на Комисията и на Европейската агенция за контрол на рибарството

09

Комисията наблюдава цялостното изпълнение на ОПОР от държавите членки. Тя получава съответните данни от държавите членки, по-специално за улова, използването на квотите, риболовното усилие и капацитета на риболовния флот. Комисията може да извършва одити и инспекции и да участва в национални инспекции.

10

Когато Комисията констатира, че националните органи не прилагат правилно правилата в областта на рибарството, тя най-напред се опитва да разреши проблемите чрез консултация. Тя може да забрани риболова до разрешаване на проблема. Комисията може също така да създаде план за действие, съгласуван с националите органи, за да подобри ситуацията. Когато държавата членка не предприеме подходящи действия, Комисията може да започне производство за установяване на нарушение срещу съответната държава членка.

11

Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) помага да се гарантира, че правилата на ОПОР се прилагат ефективно и еднакво чрез оперативна координация на дейностите за контрол и инспекция на държавите членки. EFCA е отговорна и за координирането на съвместния контрол и инспекции на държавите членки⁵. Тези специфични аспекти обаче не бяха анализирани по време на одита.

Обхват и подход на одита

12

Сметната палата се съсредоточи върху основните изисквания на Регламента относно контрола на рибарството и тяхното изпълнение от посетените държави членки. Сметната палата потърси отговор на следния общ одитен въпрос: „Разполага ли ЕС с ефективна система за контрол на рибарството?“ Основният въпрос на одита беше допълнително разделен на следните подвъпроси:

1. Разполагат ли държавите членки с надеждна информация за характеристиките на своите флотове? За да отговори на този подвъпрос, Сметната палата провери по какъв начин държавите членки са проверявали компонентите на капацитета на флота (по отношение на kW и БТ) и дали са актуализирали регистъра на флота.
2. Добре ли се прилагат мерките за управление на рибарството? В рамките на този подвъпрос Сметната палата провери по какъв начин държавите членки са използвали системите за наблюдение на кораби и как са управлявали квотите за риболов, режимите на риболовното усилие и техническите мерки. Прегледът на Сметната палата по-скоро разгледа общите въпроси, вместо да се концентрира върху конкретни видове рибарство.
3. Пълни и надеждни ли са данните, необходими за управлението на рибарството? За да отговори на този подвъпрос, Сметната палата провери по какъв начин държавите членки са гарантирали, че данните за улова и декларациите за разтоварване са изчерпателни, последователни и валидирани. Сметната палата провери как държавите членки са обменяли информация особено когато кораби от една държава членка на знамето⁶ са извършвали риболов във водите на друга държава членка. Сметната палата провери и по какъв начин Комисията е консолидирала данните на държавите членки.
4. Правилно ли са планирани, извършени и прилагани инспекциите и санкциите? Сметната палата провери начина, по който държавите членки са планирали, извършвали и докладвали за своите риболовни инспекции. Тя провери също така дали инспекциите на държавите членки са последвани от ефективни санкции. За тази цел Сметната палата разгледа по-специално дали санкциите са били възпиращи и по какъв начин е прилагана на практика системата от наказателни точки.

13

Сметната палата извърши одита в периода между април и октомври 2016 г. Той включваше посещения на Европейската комисия и на четири държави членки (Испания, Франция, Италия и Обединеното кралство (с акцент върху Шотландия⁷). Тези държави бяха избрани, тъй като представляват повече от половината от капацитета на флота на ЕС и почти половината от улова на риба в ЕС и тъй като техните флотове осъществяват дейност в Атлантическия океан и в Средиземно море, където има съществени разлики по отношение на рибарството и мерките за управление на флота.

Констатации и оценки

Предоставената в регистъра информация за характеристиките на флота невинаги е точна и проверена

14

За да се намали натискът върху запасите, ОПОР определя задължителни пределни граници на капацитета на флота за държавите членки и мерки за управление за конкретни рибни запаси или стопанства. За да гарантират спазването на пределната граница на капацитета и приложимите мерки за управление, държавите членки изискват надеждна и актуална информация за капацитета и техническите характеристики на техните риболовни кораби. Ето защо Сметната палата провери по какъв начин държавите членки са проверявали киловатите (kW) и брутния тонаж (БТ) на своите кораби и са контролирали надеждността на своите регистри на флота.

Проверките на риболовния капацитет са непълни

15

Съгласно Регламента относно контрола държавите членки трябва да проверяват спазването на пределната граница на разрешения им капацитет в киловати (kW) и брутен тонаж (БТ), използвани от ОПОР като показатели за риболовния капацитет на един кораб. Разрешеният капацитет на корабите се записва в регистъра на флота.

16

До момента не са приети подробни правила за проверка на брутния тонаж на флотовете, въпреки че такива са предвидени в Регламента относно контрола. Вследствие на това държавите членки не са извършили пълни измервания на своите кораби. За сметка на това Регламентът относно контрола предвижда процедури за проверка на мощността на двигателя. Съгласно този регламент от януари 2012 г. от държавите членки се изисква да извършват анализ на риска и да изберат представителна извадка, на която впоследствие трябва да извършат задълбочена документална проверка, въпреки че не се определя необходимата честота на проверките. Ако проверката покаже, че данните за един кораб може да са неточни, мощността на двигателя трябва да бъде подложена на физическа проверка⁸. Въпреки че физическите проверки изискват значителни ресурси, те дават възможност да се установят евентуални промени в мощността на двигателя след въвеждането в експлоатация на кораба и неговия двигател. Съгласно доклада на Комисията от 2016 г. до Европейския парламент и Съвета относно усилията на държавите членки през 2014 г. за постигане на устойчив баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов⁹, 17 от 23 крайбрежни европейски държави са приели планове за статистически извадки за проверка на мощността на двигателя до края на 2015 г.

17

В четирите посетени държави членки само Испания и Обединеното кралство (Шотландия) са извършили тази проверка въз основа на изисквания план за статистически извадки. Подробностите са изложени в каре 3.

18

Франция е извършила анализа на риска и е започнала документни проверки на мощността на двигателите. Към момента на извършване на одита нямаше налични резултати. Съгласно получената по време на одита информация Италия все още не е стартирала този процес.

19

Съгласно доклада на Комисията от 2016 г. относно капацитета на флота, всички крайбрежни държави членки са спазили пределните граници за капацитета на техните флотове (вж. фигура 3). Шест държави (България, Гърция, Хърватия, Италия, Румъния и Словения) обаче са работели с почти 95 % от тавана на своя капацитет по отношение на kW, поради което са били изложени на по-голям риск да превишат пределните граници. В края на 2015 г. само Хърватия и България са приели планове за статистически извадки за проверка на мощността на двигателите.

20

Въпреки че проверките на испанските органи (вж. каре 3) не могат да бъдат екстраполирани спрямо останалата част от флота, те все пак показват значението на систематичния подход към физическата проверка на мощността на двигателя, особено в държавите членки, които се доближават до пределните граници на капацитета на своя флот.

Информацията в регистрите на националните флотове невинаги е точна

21

Всяка държава членка поддържа национален регистър, т.е. база данни, в която съгласно законодателството на ЕС трябва да бъдат регистрирани всички риболовни кораби, плаващи под флага на тази държава членка. Европейската комисия поддържа регистър на флота на ЕС, който съдържа съответната информация за корабите, която държавите членки предоставят редовно от своите национални регистри. Това включва информация като име и регистрационен номер на кораба, основни и допълнителни риболовни уреди, обща дължина, брутен тонаж (БТ) и мощност на двигателя (kW).

22

Регистърът на риболовния флот е важен инструмент за ОПОР. Той позволява да се наблюдава спазването на праговете във връзка с капацитета на риболовния флот и предоставя основни данни за мерките за управление, като например ограниченията на риболовните съоръжения, задълженията за отчитане на корабите и системата за наблюдение на корабите.

23

Сметната палата провери точността на националните регистри и установи значителен брой несъответствия между регистъра и документите за произход за извадката¹⁰ от кораби в три от четирите държави членки (вж. каре 4). Ненадеждната информация от регистъра намалява доверието, което може да се гласува на регистъра на ЕС като важен инструмент за управление на ОПОР.

24

Държавите членки са задължени да актуализират регистъра на ЕС на всеки три месеца и да извършват допълнителни актуализации при наличие на съществена промяна. Въз основа на сравнение на данните от националните регистри с регистъра на ЕС в края на 2015 г. Сметната палата установи, че регистърът на ЕС като цяло е актуален и отразява информацията от националните регистри, като Италия е единственото изключение от посетените държави членки.

Мерките за управление на рибарството са приложени правилно, но съществуват значителни пропуски в изискванията за контрол на малките кораби

25

Мониторингът на риболовните дейности е важна част от всяка политика за устойчивост на рибарството и позволява да се събере информация, която се използва за подпомагане на разработването и оценката на подходящи мерки за управление на рибарството¹¹. Качеството на този мониторинг ще окаже въздействие върху ефективността на мерките за управление.

26

ОПОР съдържа пакет от мерки за управление на рибарството (вж. точка 3 и каре 2), в това число квоти, ограничения на риболовното усилие и технически мерки за конкретни видове рибарство. От държавите членки се изисква също така да прилагат и наблюдават мерките за управление на рибарството, определени в националното и международното право (включително резолюции на регионалните организации за управление на рибарството) и да гарантират, че корабите на ЕС и чуждестранните кораби, извършващи риболов във води на ЕС, спазват правилата и наложените ограничения.

Системите за наблюдение на кораби предоставят важна информация от наблюдението, но изключват голяма част от риболовния флот

27

Регламентът относно контрола изисква от държавите членки да разполагат с център за наблюдение на риболова (ЦНР), за да са в състояние да обработват автоматично данните на системата за наблюдение на кораби (VMS) от риболовните кораби, плаващи под техен флаг. Данните за идентификация на корабите, тяхното местоположение, датата, часа, курса и скоростта се предават чрез устройства за сателитно проследяване, инсталирани на борда на корабите (вж. фигура 4). Това предоставя много важна информация в реално време за мониторинга на риболовните дейности и за планирането на инспекциите. Например, като използва информацията за скоростта и местоположението, предадена от един кораб, ЦНР може да открие дали даден риболовен кораб извършва риболов в зона с ограничен достъп. След това може да провери дали корабът притежава необходимото разрешително или разрешените характеристики за извършване на риболовна дейност в тази зона.

28

В посетените държави членки системите VMS по принцип се използват правилно за планиране на инспекциите и за мониторинг на риболовните дейности на корабите, свързани към системата. В Италия обаче, за разлика от другите посетени държави, системата не извършва автоматично известяване, когато риболовни кораби навлизат в риболовни зони с ограничен достъп, за да даде възможност на органите да проверят дали корабът има разрешително за извършване на риболов. Понякога държавите членки определят по-строги условия от тези, които се изискват от Регламента относно контрола. Например, за да проверява по-добре дейността на корабите съгласно националния план за управление на Средиземно море¹², Испания е изисквала всички кораби с мрежа гъргър¹³ и траулери¹⁴, независимо от размера им, да бъдат свързани към VMS. Освен това някои регионални органи в Испания са изисквали всички кораби в определени защитени зони да бъдат оборудвани с по-прости (а не VMS) системи за определяне на местоположението.

29

Регламентът относно контрола изисква VMS оборудване да бъде монтирано на всички риболовни кораби с дължина най-малко 12 метра. Държавите членки може да освободят от спазването на това изискване корабите с дължина под 15 метра, ако те извършват риболов само в своята държава членка на знамето или никога не прекарват в морето повече от 24 часа от момента на тръгването до завръщането в пристанището.

30

При анализа на информацията в регистъра на флота на ЕС Сметната палата установи, че 2 % от корабите с дължина над 15 метра, които притежават лицензия за риболов, нямат VMS, в противоречие с изискванията на Регламента относно контрола. Комисията е установила тази нередност, но тя не е била отстранена към момента на одита.

31

Поради ограничените изисквания на Регламента относно контрола на 31 декември 2015 г. 89 % от риболовните кораби в ЕС, включени в регистъра на ЕС, не са имали VMS оборудване на борда (вж. фигура 5). От тях 95 % са кораби с дължина под 12 метра, които не са задължени да имат VMS съгласно Регламента относно контрола. Повечето кораби с дължина между 12 и 15 метра (79 %) са освободени от държавите членки от спазването на задължението за VMS. Сметната палата признава необходимостта от избягване на прекомерното обременяване на операторите на малки кораби със скъпи и сложни системи за определяне на местоположението. Но фактът, че значителна част от риболовния флот не е оборудвана с VMS, представлява съществен пропуск в системата за управление на рибарството, тъй като:

• когато не са оборудвани с VMS (или други дистанционни системи за установяване на местоположението, курса и скоростта на корабите), корабите, които навлизат в зони, където риболовната дейност е ограничена, или извършват риболов в неразрешени периоди, могат да бъдат открити единствено чрез наблюдение от въздуха или морето (патрулни кораби); зоните с ограничен достъп и забранените сезони са важни технически мерки за възстановяване на запасите;
• корабите с дължина между 12 и 15 метра могат да бъдат освободени от спазването на изискването за инсталиране на VMS и от подаване на електронни декларации, ако прекарват по-малко от 24 часа в морето или извършват риболов само в териториални води; без наличието на VMS обаче тези условия трудно може да бъдат проверени, освен ако пристанищните власти изискват от корабите да ги информират, когато влизат в пристанището и го напускат, какъвто е случаят в Италия;
• корабите, които имат разрешение за риболов съгласно режим на риболовното усилие, могат да бъдат проверявани ефективно само ако са оборудвани с VMS, освен ако предоставят друга информация (електронни риболовни дневници или риболовни дневници на хартиен носител¹⁵ или документи за продажба, в които са посочени времето и зоната) достатъчно бързо, което обаче често не се случва (вж. каре 5);
• данните за дейността не могат да бъдат подложени на кръстосани проверки (уловени видове и количества спрямо зоната на улов, съобщена чрез VMS). Това затруднява и автоматичния контрол на оползотворяването на квотите.

32

Корабите без VMS обикновено са с дължина под 15 метра. Въпреки че вероятно поотделно те не улавят големи количества риба, общият обем на техния улов в някои рибарски стопанства, и по-специално тяхното въздействие върху някои видове, може да бъде значително. Това се отнася по-специално до средиземноморския басейн, където повечето кораби са с дължина под 15 метра и много видове са застрашени (вж. фигура 1).

Общият допустим улов, квотите и режимите на риболовното усилие като цяло са добре управлявани, но понякога е трудно да се наблюдават техническите мерки за опазване

33

Както е описано във въведението (точка 2 и каре 3), управлението на рибните ресурси в ЕС се основава предимно на общия допустим улов (ОДУ) или на възможностите за риболов, определени за едни и същи запаси, които впоследствие се поделят между държавите в ЕС под формата на национални квоти, режими на риболовното усилие и технически мерки. В приложение II е предоставена допълнителна информация за начина, по който посетените държави членки са прилагали квотите и режимите на усилието. ОПОР изисква националните квоти да се разпределят между държавите членки въз основа на прозрачни и обективни критерии. Тези критерии могат да отчитат въздействието на риболова върху околната среда (например вида риболовни съоръжения или техники, използвани от корабите), минали данни относно спазването на изискванията, приноса към местната икономика и историческите нива на улов.

34

Държавите членки са използвали различни практики, за които невинаги са съобщавали пълна информация на Комисията. Някои от тях са разпределяли квотите директно на риболовните кораби, а други са позволявали на организациите на производителите да управляват квотите. Във втория случай държавите членки невинаги са знаели кои критерии са използвани за разпределяне на квотите или количествата, разпределени на всеки от бенефициентите. Това се отнася за Шотландия и Франция по отношение на повечето видове. Тази липса на прозрачност затруднява държавите членки да разберат кои са реалните бенефициенти на възможностите за риболов, техните риболовни съоръжения и характеристики, а оттам и да оценят потенциалното неблагоприятно въздействие върху околната среда и местните икономики например, и по целесъобразност да предприемат необходимите корективни мерки. Липсата на прозрачно разпределяне на квотите увеличава риска специфичните интереси на определени икономически оператори да се ползват с предимство за сметка на други.

35

Държавите членки са отговорни да гарантират, че квотите няма да бъдат превишени. Когато наличната квота за даден вид е изчерпана, държавата членка трябва да забрани риболова и да информира Комисията. Комисията предоставя система за обмен на информация, която да бъде използвана от държавите членки и която им позволява също да управляват квотите и да си прехвърлят ограниченията помежду си. В края на годината Комисията сравнява разпределеното количество (включително получените прехвърляния от другите държави членки) и потреблението на квоти от държавата членка. Ако потреблението на един или повече видове е било по-високо от разпределеното количество, квотата за тези видове се приспада от разпределеното количество за следващата година за съответната държава членка.

36

Сметната палата провери действащата система за мониторинг на оползотворяването на квоти в четирите посетени държави членки. Беше установено, че оползотворяването се наблюдава внимателно, като се спазват специфични процедури, които изискват значителни административни усилия от държавите членки (вж. приложение II). За видовете, които са обект на квоти, тези процедури ще компенсират установените слабости в общото управление на данните за улова (вж. точки 42—71). Сметната палата сравни декларациите на държавите членки, изпратени до Комисията по отношение на оползотворяването на квотите за 2015 г., с данните за улова, предоставени от държавите членки (за Испания, Италия и Обединеното кралство от данните във връзка с отделните кораби). Не бяха установени съществени разлики.

37

Държавите членки са управлявали установените ограничения за режимите на риболовното усилие (вж. каре 2), като са предоставяли разрешителни за риболов на кораби, спазващи необходимите условия (например за характеристики на кораба или риболовни съоръжения). Максималният брой дни за риболовни дейности е определен чрез разглеждане на общия капацитет на корабите с разрешение за риболов. За да следят използването на това риболовно усилие, държавите членки обикновено са изчислявали ръчно броя на дните, прекарани в морето от корабите. Понякога е било трудно да се намери тази информация, ако корабите не са оборудвани с VMS, и тогава държавите членки е трябвало да се позоват на друга информация, която им позволява да установят или изчислят тази продължителност (дневници, документи за продажба). Държавите членки са използвали различни подходи за изчисляване на дните в морето¹⁶. Когато режимът се прилага за различни държави членки, това може да доведе до несъответствия в действителното време, предоставено за риболов на корабите от всяка държава членка, и до неточности в изчислението на консолидираното оползотворяване на усилието.

38

Понастоящем има повече от 30 регламента, които съдържат технически мерки в областта на риболова (вж. каре 2), приложими както за водите на ЕС, така и за тези извън ЕС, в които извършват дейност кораби от ЕС. През март 2016 г. Комисията представи предложение за регламент относно техническите мерки с акцент върху регионализацията и опростяването¹⁷.

39

Техническите мерки са особено важни в Средиземно море, където, за разлика от Атлантическия океан, системата за управление на рибарството не е основана на квоти и рибните запаси не са в добро екологично състояние (вж. фигура 1). Според Комисията¹⁸ приблизително 95 % от включените в оценката рибни запаси в Средиземно море са предмет на прекомерен улов.

40

Сметната палата установи, че за рибарите е било сложно да прилагат техническите мерки, а за инспекторите да ги контролират, тъй като в Средиземно море са били приложими много от тях¹⁹. Това беше потвърдено от заинтересованите страни²⁰, с които Сметната палата проведе разговори. Освен това повечето риболовни кораби, извършващи дейност в Средиземно море, са малки²¹ и следователно са освободени от системата за наблюдение на кораби и системите за електронна комуникация. Това е друг фактор, който пречи на управлението на рибарството, като ограничава възможностите за контролиране на дейностите на флота и улова.

41

Сметната палата констатира, че особено в Испания и Франция професионалните риболовни организации изискват от членовете си да спазват допълнителни технически и контролни мерки извън изискваните от нормативната рамка на ЕС (например допълнителни прекъсвания извън периодите, наложени от органите, по-големи размери на минималния улов, задължения за VMS за по-малките кораби, допълнителни партньорски проверки). Тези мерки са съобразени в по-голяма степен със специфичните характеристики на съответните региони и поради това са по-лесни за разбиране и прилагане от рибарите. Съществува възможност тази осведоменост и ангажираност да се използва на регионално равнище, особено в рамките на бъдещия регионален процес на вземане на решения (вж. точка 38).

Събраните данни за рибарството съгласно Регламента относно контрола са непълни и ненадеждни

42

За да се постигне целта за устойчива експлоатация на рибните ресурси, трябва да се намери баланс между съществуващите нива на запасите и интензитета на риболовната дейност. Надеждните и изчерпателни данни за улова на риба са много важни както за научната оценка на запасите, така и за предприемането на подходящи мерки за управление с цел опазване или възстановяване на запасите. След като мерките бъдат одобрени, те трябва да бъдат приложени правилно, а дейността на флота трябва да се контролира.

43

Регламентът относно контрола изисква всички кораби с обща дължина 10 метра или повече да представят набор от документи по електронен път (чрез Система за електронно отчитане (ERS²²) или на хартиен носител. Това включва дневници, декларации за разтоварване и документи за продажба за количествата над определения праг. Разпоредбите на Регламента относно контрола и процедурите, използвани от всяка от одитираните държави членки, са посочени в приложение I.

44

Регламентът относно контрола изисква от държавите членки да извършват кръстосани проверки, за да гарантират, че техните данни са с достатъчно добро качество. Кръстосаните проверки обхващат данните от VMS, данните за риболовните дейности, информацията за продажбите, данните за разрешителните и лицензиите за риболов и данните от докладите от инспекциите.

45

Предоставената информация от държавите членки за риболовните дейности в съответствие с Регламента относно контрола (разтоварвания, улов и усилия) се използва и за други цели. Това е основният източник на информация за изпълнението на задълженията на държавите членки да предоставят статистически данни за разтоварванията в съответствие със законодателството²³. Тя представлява и източник съгласно рамката за събиране на данни (вж. приложение III), която е създадена в подкрепа на научните становища в контекста на ОПОР.

46

Сметната палата анализира надеждността на съответните данни за улова, предоставени на Комисията и получени от следните източници:

• риболовни дневници или равностойни на тях документи, използвани за записване на улова;
• декларации за разтоварване, отчитащи действителните разтоварени количества; и
• документи за продажба, отчитащи количествата, продадени на първия купувач.

Данните на държавите членки за улова на по-малките кораби без електронни декларации са непълни и понякога неточни

47

Надеждните изчерпателни данни за риболовните дейности са от съществено значение за ефективното управление на рибарството. За да се даде възможност данните да бъдат консолидирани и използвани на равнището на ЕС, те трябва да бъдат съпоставими между всички държави членки и да се предоставят своевременно.

48

Регламентът относно контрола не задължава корабите с дължина под 10 метра да докладват улова и разтоварванията. Държавите членки трябва да наблюдават дейностите на тези кораби, за да гарантират, че спазват правилата на ОПОР въз основа на планове за статистически извадки или като изискват от тези кораби да представят документи за продажби или месечна декларация за своя улов. Освен това държавите членки могат да задължат капитаните на тези кораби да водят дневник.

49

Сметната палата констатира, че Франция и Шотландия са изисквали от корабите с дължина под 10 метра да попълват опростена форма на риболовен дневник. В Испания всички продажби е трябвало да се осъществяват чрез тръжен център, а документите за продажбите са били на разположение.

50

Италия не е събирала данни за улова или разтоварването за корабите с дължина под 10 метра. Освен това в съответствие с Регламента относно контрола (вж. приложение I) на тези кораби им е позволено да продават директно на потребителя, без задължение да декларират продажбите. В нарушение на Регламента относно контрола обаче Италия не е приложила план за статистически извадки, за да събира данни за риболовните дейности на тази категория кораби. Вместо това Италия е използвала събраната за други цели информация²⁴, с метод на събиране и цели, различни от тези в Регламента относно контрола, които не се основават на анализ на риска и са получени няколко месеца след извършването на риболовната дейност.

51

Делът на корабите в посетените държави членки²⁵, използващи декларации на хартиен носител и с електронни данни, е посочен във фигура 6. Това показва, че сравнително малко кораби са използвали електронни декларации. В Испания и Италия повечето кораби с дължина между 12 и 15 метра (съответно 85 % и 90 % от корабите) са освободени от задължението за подаване на електронна декларация.

52

По своята същност декларациите на хартиен носител увеличават риска от грешки, които да бъдат вписани в базите данни за улова на държавите членки. Ето защо Сметната палата провери извадка от декларации за улова и разтоварванията на хартиен носител спрямо вписванията в базите данни на държавите членки. Беше проверено също дали корабите фигурират като активни в регистъра на флота.

53

Одитната дейност показа, че информацията е непълна, има грешки в записите на данни, а в някои случаи уловът е записан за кораби, посочени като неактивни в регистъра на флота. В каре 5 са показани основните установени слабости.

54

Данните за улова са важен източник на информация за научните анализи и становища²⁷, както и за изчисляване на натиска върху рибните запаси. Надеждността на тази информация се подкопава от пропуските в данните за улова за корабите с дължина под 10 метра и установените слабости при обработката на декларациите за улова на хартиен носител. Самата Комисия подчертава²⁸ необходимостта от точни данни за улова и изтъква значението на липсата на такава информация от малките кораби, които не подлежат на изисквания за докладване на данни за улова.

Данните за продажбите не са достатъчно изчерпателни или съгласувани с декларациите за разтоварване

55

Регламентът относно контрола задължава държавите членки да извършват кръстосани проверки на информацията във връзка с риболовните дейности (като например информацията за улова, разтоварванията и документите за продажба). Тези мерки следва да подобрят надеждността на данните за улова.

56

Сметната палата извърши кръстосана проверка на декларациите за разтоварване и документите за продажба за извадка от кораби (вж. бележка под линия 11). Беше установено, че документите за продажба невинаги са налични и че съществуват значителни необяснени разлики между декларациите за разтоварване и количествата, записани като продадени. Като се има предвид, че държавите членки впоследствие използват тази информация за валидиране на данните, размерът на установените разлики в нашата извадка показва значителни възможности за подобрение. Подробностите са изложени в каре 6.

Системата за обмен на информация между държавите членки е неефективна

57

Регламентът относно контрола предвижда обмен на информация между държавите членки, което е важно за справянето с честите случаи, в които корабите улавят, разтоварват или продават улова си в държави членки, различни от тяхната собствена. Комисията е предоставила на държавите членки онлайн платформа за този обмен, но не извършва наблюдение.

58

За одитираните държави членки Сметната палата извърши кръстосана проверка на данните за разтоварване за корабите на една държава членка спрямо данните в другите държави членки, включени в одита. Беше установено, че Франция погрешно е декларирала улова от испански кораби, разтоварени в Обединеното кралство и продавали във Франция, като „разтоварен във Франция“. Сметната палата констатира също, че Италия не е декларирала като „разтоварен в Италия“ улова, разтоварен от испански кораби в нейните пристанища през 2015 г. Испания обаче е изпратила уведомления за разтоварване по отношение на своите риболовни кораби до италианските органи, които следователно е трябвало да са информирани за улова, разтоварен от испанските кораби.

59

Комисията е осведомена, че системите за обмен на държавите членки не са надеждни и водят до този вид грешки при предаването. Тя е констатирала, че вътрешната организация на държавите членки на системите за съхранение и пренос на данни често е твърде сложна, а ИТ системите често са несъвместими между и в самите държави членки.

60

Шотландските инспектори са използвали друга онлайн система за обмен на документи, за да предоставят транспортните документи за улова, разтоварен на техните пристанища от кораби, плаващи под флага на други държави членки. Когато уловът е транспортиран извън Шотландия, това е дало възможност на държавата членка по местоназначение да инспектира камионите, превозващи стоките, ако го счете за необходимо, и да извърши кръстосана проверка на информацията спрямо другите данни. Въпреки че това е положителен пример за сътрудничество, той показва също, че обменът на данни и информация чрез съществуващите платформи може да бъде по-ефективен.

Съществуват слабости в системите и процесите за валидиране на данни

61

След като се увери, че необходимите данни са записани в съответствие с Регламента относно контрола, всяка държава членка трябва да създаде своя собствена система за валидиране на данни, за да открива несъответствия, грешки и липсващи данни.

62

Сметната палата провери дали посетените държави членки са внедрили подходящи системи за валидиране. Основните слабости на валидирането са свързани с ненадеждни алгоритми за валидиране и липса на кръстосани проверки между различните източници на информация и бази данни. Това е илюстрирано в каре 7.

63

Освен изискванията на Регламента относно контрола някои от посетените държави членки са извършили допълнителни проверки на данните, за да подобрят качеството им:

1. кръстосана проверка на идентификацията на кораба спрямо регистъра, за да се уверят, че корабът е активен. В Италия, за която Сметната палата установи, че е единствената държава, където тази проверка не е извършена, са декларирали улов кораби, които вече не фигурират в регистъра на флота (вж. каре 5).
2. проверка дали в декларациите за улова и за разтоварването са посочени риболовните райони. В Италия — единствената държава, където беше установена липса на такава проверка, Сметната палата установи, че през 2015 г. общо 50 576 тона риба са декларирани като разтоварени, без да се посочи риболовният район, а други 2 774 тона риба са декларирани като улов, също без да се посочи риболовният район.
3. проверка дали е спазено допустимо отклонение от 10 %²⁹ за всеки вид между декларацията за улов и декларацията за разтоварване. От четирите посетени държави по време на одита само Шотландия е създала система за автоматизирана съпоставка.

64

Въпреки усилията на държавите членки, към момента на одита три от четирите посетени държави членки не са спазили всички изисквания. По-специално Франция и Италия все още трябва да постигнат съществен напредък.

Комисията не е получила пълен набор от валидирани данни от държавите членки

65

Регламентът относно контрола изисква всяка държава членка на знамето да уведоми Комисията по електронен път преди 15-то число на всеки месец за обобщените данни за улова за всички запаси или групи запаси, които са обект на ОДУ или квоти. Държавите членки трябва също така всяко тримесечие да информират Комисията за обобщените количества запаси, различни от тези, които изпращат всеки месец. Тази информация представлява основният източник за данни на Комисията по отношение на използването на квотите и риболовната дейност на флота на ЕС. Комисията предава тези данни на регионалните организации за управление на рибарството. Ето защо е важно данните да са надеждни, за да може да се вземат подходящи решения за управление на рибарството.

66

Държавите членки докладват информацията за улова и на Евростат, която събира статистически данни за рибарството.

67

Сметната палата извърши кръстосана проверка на обобщените данни за улова, предоставени на Комисията (ГД „Морско дело и рибарство“ и Евростат) за четирите посетени държави спрямо данните, предоставени директно от националните органи. Бяха установени съществени несъответствия, които са изложени в таблица 1.

Таблица 1

Разлики между данните на държавите членки, ГД „Морско дело и рибарство“ и Евростат

Улов по държави членки (1000 тона)	Източник на данните	2013	2014	2015
Испания	Данни на държавата членка	878	910	870
	ГД „Морско дело и рибарство“	483	942	926
	Евростат	904	1 237	902
	MARE спрямо ДЧ	-45 %	3 %	6 %
	MARE спрямо Евростат	-47 %	-24 %	3 %
Франция	Данни на държавата членка	542	537	477
	ГД „Морско дело и рибарство“	574	536	436
	Евростат	529	544	497
	MARE спрямо ДЧ	6 %	0 %	-8 %
	MARE спрямо Евростат	9 %	-1 %	-12 %
Италия	Данни на държавата членка	76	76	80
	ГД „Морско дело и рибарство“	38	28	23
	Евростат	173	177	191
	MARE спрямо ДЧ	-50 %	-63 %	-72 %
	MARE спрямо Евростат	-78 %	-84 %	-88 %
Обединено кралство	Данни на държавата членка	628	759	708
	ГД „Морско дело и рибарство“	911	752	707
	Евростат	618	752	702
	MARE спрямо ДЧ	45 %	-1 %	0 %
	MARE спрямо Евростат	47 %	0 %	1 %

Източник: Държавите членки, ГД „Морско дело и рибарство“ и Евростат.

68

Има различни обяснения за тези разлики: липсваща информация, свързана с някои сегменти на флота или определени запаси, преразглеждане на данните от държавите членки или дублиране на данни (вж. каре 8).

69

Въпреки че разликите между обобщените данни на ГД „Морско дело и рибарство“ и Евростат вече не са толкова големи, извършените проверки от ГД „Морско дело и рибарство“ на извадка от видове показват, че все още има съществени несъответствия за някои видове. Тъй като е възможно данните за различните видове да са завишени или занижени, това би могло да създаде погрешно впечатление за подобрение в обобщените данни. Двете служби са създали работна група, за да подобрят качеството на данните и да коригират несъответствията.

70

Степента на общите различия поражда съмнения относно надеждността, изчерпателността и съпоставимостта на данните за улова, предоставени на Комисията. Тези данни се използват и в рамката за събиране на данни, която предоставя информация, допринасяща за научните становища и решенията за управление на рибарството. Ето защо ненадеждните данни затрудняват управлението на рибарството и пораждат риск невинаги да се прави правилен избор (например за ОДУ, квотите, риболовното усилие или техническите мерки).

71

Освен това Регламентът относно контрола изисква всяка държава членка да изпраща обобщени данни за улова по запаси. Въпреки това фактът, че Регламентът относно контрола не изисква от държавите членки да изпращат подробни данни за риболовната зона, големината на кораба и риболовните съоръжения, ограничава подробния анализ на данните за улова (напр. въздействието на даден сегмент от флота върху конкретни запаси).

Системата за инспекции функционира, но слабостите при налагането на санкции са отслабили ефективността на правоприлагането

72

Ефективната система за инспекции е един от основните фактори, за да се гарантира, че риболовните дейности ще останат устойчиви и да се осигури дългосрочното бъдеще на сектора. Системата трябва да проверява спазването на правилата за управление на рибарството (например функционирането на VMS, подаването на декларации, спазването на спецификациите на съоръженията, големината на рибата и т.н.), приложими за всички оператори в риболовния сектор, и да определя санкции в случай на неспазване. Държавите членки са отговорни за създаването на необходимите структури и осигуряването на необходимото финансиране, оборудване и служители за инспекциите и санкциите. При изпълнението на тези задачи трябва да се вземат под внимание принципите на недискриминация и ненарушаване на конкуренцията между секторите, корабите и лицата, както е установено в Регламента относно контрола. Тези принципи са особено важни поради присъщия трансграничен характер на риболовните дейности, при които корабите могат да извършват дейност във водите на други държави членки.

Държавите членки като цяло добре планират инспекциите, но докладите във връзка с тях трябва да бъдат допълнително стандартизирани и по-добре да се записват

73

С оглед на правилното функциониране на системата за инспекции³⁰, държавите членки трябва да създадат подходящи структури и да извършват анализ на риска, за да установят степента на риск за различните флотове, дейности и оператори. Въз основа на установените рискове те следва да изготвят годишен план за инспекции и да отпуснат необходимото финансиране, оборудване и служители. Държавите членки следва да създадат електронна база данни, която да им позволи да наблюдават изпълнението на плана, след което да анализират и използват резултатите от инспекциите. Базата данни следва да се актуализира и да съдържа всички доклади от инспекциите и надзора, създадени от техните служители. Когато инспектираният риболовен кораб плава под флага на друга държава членка, незабавно трябва да се изпрати копие от доклада от инспекцията на съответната държава, ако по време на инспекцията е констатирано нарушение.

Инспекционните дейности като цяло са добре планирани

74

Сметната палата провери организацията на инспекционните дейности в одитираните държави членки³¹ и действащите процедури за извършване на анализи на риска и изготвяне и изпълнение на инспекционните планове. В приложение IV е обяснено по какъв начин са организирани инспекциите в посетените държави членки.

75

По време на одита Сметната палата констатира, че анализът на риска е извършен в четирите посетени държави членки и, с изключение на Франция, е координиран на национално равнище при отчитане както на националните, така и на местните рискове. След тези анализи на риска са изготвени инспекционните планове. Във Франция координацията между националното, регионалното и местното равнище е нарушена от сложността на административната организация.

76

Сметната палата установи, че осъществяването на инспекционните планове на държавите членки понякога е било възпрепятствано. Във Франция и Испания не са определени приоритети на инспекцията от органа, осигуряващ ресурсите. Във Франция понякога има несъответствие между възложените задачи и разпределените ресурси и вследствие на това контролните екипи не са могли да обхванат всички целеви разтоварвания, а през последните години броят на инспекциите е намалял. Според органите на държавите членки е възможно външни фактори да намалят равнището на приоритет на инспекциите в областта на рибарството (например мигрантската криза в Средиземно море е наложила използването на военноморски ресурси).

77

Държавите членки са предоставили на инспекторите набор от ИТ инструменти и бази данни, за да им помогнат да извършат дейността си и да докладват за нея. С изключение на Испания и на един френски департамент обаче инспекторите не са имали достъп до информация, докато са на посещение на място (например чрез мобилни терминали). Вместо това е трябвало да се обаждат в ЦНР за информация. Това представлява проблем, особено в случаите, когато инспекцията не може да бъде планирана предварително, а трябва да се извърши ad hoc при пристигането в пристанището. В тези случаи бързият достъп до информация ще даде възможност за по-ефективно набелязване на корабите за инспекция. Освен това при липсата на достъп в реално време в хода на инспекциите, инспекторите не могат да извършат кръстосана проверка на идентичността, разрешенията и характеристиките на кораба спрямо документите на борда. Това затруднява откриването на грешки в базата данни, като например тези, установени по време на одита (вж. каре 4), както и неразрешени промени в характеристиките на кораба. В някои пристанищни служби във Франция за инспекторите е било много трудно да получат достъп до ИТ приложенията дори от своя офис, което не им е дало възможност да се подготвят ефективно за инспекциите.

Инспекционните практики се нуждаят от допълнителна стандартизация

78

За да е възможно риболовните инспекции ефективно да проверяват съответствието и да третират справедливо риболовните оператори, органите на държавите членки следва да извършват подобни инспекции по стандартизиран начин и да разработят подходящи протоколи и наръчници за инспекциите. Сметната палата провери начина, по който са се извършвали инспекциите на разтоварването в посетените държави членки. При инспекциите е използван единен национален образец за докладване (Италия и Франция) или наръчници и образци за инспекции (Испания и Шотландия), с изключение на средиземноморския регион на Франция, където инспекторите са използвали различни контролни листове или не са използвали такива по време на инспекцията. Създадените инструменти за стандартизация са предоставили добра рамка за гарантиране на спазването на принципа на недискриминация за контролните дейности, но невинаги са били използвани.

79

Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) отговаря за организирането на оперативната координация на контролните дейности между държавите членки. Тя предоставя помощ на държавите членки и на Комисията, главно чрез съвместни планове за разполагане (СПР)³². Сметната палата констатира, че в контекста на СПР в Средиземно море за червен тон и риба меч са предоставени много изчерпателни контролни листове за инспекциите на разтоварванията. Те обаче не са задължителни и представляват само педагогическа подкрепа, като на практика не са използвани за национални инспекции в Италия и Франция, въпреки че са добър инструмент за стандартизиране на инспекционните подходи.

Не всички инспекционни дейности са отчетени в националната база данни

80

Регламентът относно контрола изисква от държавите членки да поддържат електронна база данни на всички дейности за инспекции и наблюдения, свързани с рибарството³³ (включително транспортни инспекции и инспекции на пазара). Когато се поддържат правилно, тези бази данни са ефективен инструмент за подпомагане на по-доброто планиране, извършване и докладване на инспекциите. Сметната палата установи, че базите данни невинаги функционират пълноценно и не включват систематично докладите от инспекциите, извършени от всички органи, участващи в риболовните дейности (например транспортните оператори, операторите на първата продажба; на национално и регионално равнище), както е показано в каре 9.

Налаганите санкции невинаги са възпиращи, пропорционални и ефективни

81

За да бъдат инспекциите ефективни и да се намалят нарушенията на ОПОР, те трябва да бъдат последвани от санкции, когато това е необходимо. Тези санкции, определени от държавите членки, трябва да бъдат възпиращи, пропорционални и ефективни³⁴. Те следва да вземат под внимание тежестта и потенциалната икономическа полза на нарушението.

82

С цел да се гарантира равно третиране на операторите, независимо от водите, в които е извършено нарушението, като се запазва правото на държавите членки да въведат своя собствена система за санкции в съответствие с принципа на субсидиарност, с Регламента относно контрола се установява точкова система за тежки нарушения по отношение на лицензията или капитана на кораба. Точковата система е приложима от 1 януари 2012 г. Ако общият брой точки достигне или надвиши определено равнище, лицензията за риболов трябва да се отнеме временно или окончателно.

Наложените санкции невинаги предотвратяват повтарянето на нарушенията

83

Държавите членки са използвали различни системи за санкции за нарушения на ОПОР, както е показано в таблица 2.

Таблица 2

Процедури на държавите членки за налагане на санкции

Държава членка	Вид санкция
Испания	Използвано е административно производство. Размерът на наложената глоба съответства на категорията нарушение и зависи от въздействието върху околната среда, повторението и тежестта на нарушението. Стойността на улова може да бъде добавена към общия размер на санкцията. Точковата система е използвана само отчасти.
Франция	Използвана е административно и наказателно производство по преценка на органа за инспекция. Няма информация на национално равнище за наложените наказателни санкции. Въпреки че националното законодателство предвижда фиксирани суми или санкции, пропорционални на икономическите ползи, на практика всеки публичен орган е определял санкциите, без да взема под внимание тези съображения. Не е използвана точкова система.
Италия	Органите за инспекция са използвали административно и наказателно производство. Размерът на глобата се определя от публичния орган в рамките на установения в законодателството интервал. Няма връзка между санкциите и икономическата полза, освен в няколко случая. С оглед на бързината органите са предлагали избор между заплащане на двукратната стойност на минималната глоба или една трета от максималната глоба, съответстваща на определена категория нарушение, както и сума, определена от съд. За тежките нарушения е използвана точкова система.
Обединено кралство (Шотландия)	Използвано е административно и наказателно производство. Рядко са налагани глоби, а превантивните мерки са прилагани по-често от действителните санкции. Когато са налагани, финансовите санкции са определяни от публичните органи в рамките на установения в националното законодателство интервал, като се взема под внимание икономическата полза. Ограничено използване на точковата система (не е прилагана последователно и не във всички случаи на тежки нарушения).

Източник: Законодателството, получената на място информация и базите данни за нарушенията и санкциите.

84

Сметната палата установи, че изискването за обвързване на санкцията с икономическата полза, свързана с нарушението, е прилагано системно в Испания. В Шотландия то е прилагано системно в малкото случаи, в които са определяни глоби. Въпреки че законодателството го предвижда в някои случаи в Италия³⁵ и Франция, като цяло то не е прилагано на практика.

85

За да прецени възпиращия ефект на санкцията, Сметната палата анализира списъка със санкции в посетените държави членки, за да установи корабите, които са санкционирани неколкократно. Броят на корабите с повече от пет нарушения е показан в таблица 3.

Таблица 3

Флот, инспекции, нарушения и повторение на нарушенията в посетените държави членки за периода 2013—2015 г.

Държава членка	Общ флот на 31.12.2015 г.	Общ брой инспекции в морето и при разтоварване	Общ брой инспекции, довели до нарушения	% нарушения на инспекции	Общ брой кораби с повече от 5 нарушения през трите години	% на флота с повече от 5 нарушения
Испания	9 396	23 146	4 703	20 %	25	0 %
Франция1	6 910	39 515	1 585	4 %	43	1 %
Италия2	12 316	18 038	3 536	20 %	72	1 %
Обединено кралство (Шотландия)3	2 015	16 990	5 150	30 %	169	8 %

1 Данните за Франция включват инспекциите, извършени от многобройните участващи органи и търговската верига. За периода 2014—2015 г. Сметната палата разполага само с частични данни (вж. каре 9).

2 Компетентните органи за инспекциите в Италия отговарят и за инспекциите след първата продажба, като имат и други задължения извън обхвата на Регламента относно контрола.

3 Общият флот на Обединеното кралство наброява 6 232 кораба; в края на 2015 г. броят на корабите в Шотландия е 2 015 според шотландската служба за морска статистика.

Източник: Данни, получени от държавите членки.

86

В Испания броят на корабите с повече от пет нарушения между 2013 г. и 2015 г. е незначителен като дял от общия флот. Това може да се обясни с факта, че по закон размерът на глобите може да бъде удвоен, ако капитанът е извършил едно и също нарушение в рамките на осемнадесет месеца, или ако е извършено каквото и да е нарушение в рамките на три години след предишното нарушение.

87

В Шотландия има най-голям дял на кораби с повече от пет нарушения, като 169 отделни оператори са извършили повече от пет нарушения между 2013 г. и 2015 г. Въпреки че размерът на глобата се удвоява при повтаряне на вече санкционирано с глоба нарушение, броят на наложените глоби е много малък. На практика повечето предприети действия след извършване на нарушения включват консултативни становища и устни и писмени предупреждения. Тези мерки „с незадължителен характер“ са прилагани дори в случаи на тежки нарушения (например улов на риба след забраната на съответните риболовни дейности) и те изглежда не са предотвратили повторните нарушения. Въпреки че усилията и обхватът на инспекциите са по-големи, отколкото в другите държави членки, повторните нарушения са повече, което показва, че възпиращият ефект на санкциите е по-малък.

88

В Италия делът на повторенията е най-голям по отношение на Кодекса на корабоплаването и въздухоплаването (маркирането на корабите, правилата относно екипажа), който не е част от ОПОР. Във Франция одиторите не можаха да добият представа за всички санкции, тъй като службите по морско дело (дирекциите за земите и морето на отделните департаменти, Междурегионалната морска дирекция и Морската дирекция за морски риболов и аквакултури) не са получили информация относно наложените санкции в съда чрез наказателното производство. Ето защо анализът е непълен.

Точковата система не е прилагана последователно

89

Сметната палата установи, че точковата система за тежки нарушения, която се изисква от Регламента относно контрола³⁶, е въведена в Италия и функционира добре. Тя е приложена частично в Испания, непоследователно в Шотландия и не е приложена във Франция. Повече подробности са представени в каре 10.

90

Няма еднакви условия на конкуренция за риболовните оператори, тъй като държавите членки не са прилагали съгласувано точковата система. Възможно е операторите в ЕС, които са извършили дадено тежко нарушение в различна държава членка или в различни региони на същата държава членка, да не са получили точки.

91

Когато нарушението е извършено във водите на друга държава членка, държавата членка на знамето е отговорна за налагането на точки. Държавите членки обменят данни във връзка с нарушението. Понастоящем обаче не съществува европейски регистър на нарушенията и санкциите, който би позволил по-добро проследяване на наложените точки, по-ефективен анализ на риска и по-голяма прозрачност между държавите членки.

92

EFCA е разработила системата за доклади от електронни инспекции (EIR), която е предоставена на държавите членки, за да я използват като своя национална база данни за докладите от инспекциите. Този инструмент може да се използва от държавите членки за обмен на информация относно инспекциите и точките.

Заключения

93

Общата политика в областта на рибарството (ОПОР) се нуждае от ефективна система за контрол, за да постигне успех при гарантирането на дългосрочната устойчивост на рибните запаси и риболовния сектор. Рамката на ЕС за контрол на рибарството е преразгледана последно през 2009 г. с регламент на Съвета с цел преодоляване на известните към момента слабости (отбелязани в Специален доклад № 7/2007 на Сметната палата). Тя предоставя принципи и правила за контрол на риболовните дейности, мерки за управление на рибарството, изисквания за данните и инспекции и санкции.

94

Сметната палата провери дали ЕС разполага с ефективно система за контрол на рибарството, като разгледа основните изисквания на регламента на ЕС за контрол на рибарството и тяхното изпълнение от държавите членки. Беше анализиран начинът, по който държавите членки проверяват компонентите на капацитета на флота (брутен тонаж и мощност на двигателя) и дали водят актуален регистър на флота; дали мерките за управление на рибарството се прилагат добре; дали данните, необходими за управлението на рибарството, са пълни и надеждни; и дали инспекциите и санкциите са планирани, извършвани и прилагани по подходящ начин.

95

От проведения през 2007 г. одит и изменението на Регламента относно контрола държавите членки и Комисията са постигнали напредък в различни области. Сметната палата обаче установи, че поради съществените слабости в повечето одитирани области ЕС все още не разполага с достатъчно ефективна система за контрол на рибарството, която да подпомогне успеха на ОПОР. Държавите членки все още не са приложили напълно регламента на ЕС за контрол на рибарството и някои от неговите разпоредби ще трябва да бъдат изменени, за да се даде възможност на държавите членки да контролират ефективно риболовните дейности.

96

Посетените държави членки не са проверили в достатъчна степен точността на капацитета на своите флотове по отношение на брутния тонаж и мощността на двигателите. Въпреки че в Регламента относно контрола специално е предвидена процедура за документни и физически проверки на мощността на двигателите, това не важи за проверките на брутния тонаж. Сметната палата констатира, че посетените държави членки не проверяват тонажа на своите риболовни кораби и че две от тях все още не са извършили необходимите проверки на мощността на двигателите. Когато такива проверки са извършени, те са установили разлики между действителната и документираната мощност на двигателите. Това показва необходимостта от извършване на такива проверки, особено след като някои държави членки се доближават до пределните граници на капацитета на техните флотове (точки 14—20). По време на одита Сметната палата установи и значителен брой несъответствия между данните за корабите, вписани в регистъра на флота, и тези, които се съдържат в съпътстващите документи (точки 21—24).

Препоръка 1 — Подобряване на надеждността на информацията за риболовните флотове

За да подобрят точността на информацията за риболовния капацитет, до 2018 г. държавите членки следва:

1. да създадат процедури за проверка на точността на информацията, вписана в техните национални регистри на флота;

В контекста на всяко бъдещо изменение на Регламента относно контрола и за да подобри точността на информацията за риболовния капацитет, Сметната палата препоръчва на Комисията да включи в своето законодателно предложение

1. подробни правила за редовни документни проверки и проверки на място на показателите за брутния тонаж (БГ) и мощността на двигателите (kW), използвани за изчисляване на риболовния капацитет.

97

От държавите членки се изисква да прилагат мерките за управление на рибарството, определени в националното, европейското и международното законодателство (точки 25 и 26). Наблюдението и контролът на риболовните дейности са от съществено значение за гарантиране на устойчивостта на рибарството. Сметната палата установи, че системата за наблюдение на кораби (VMS) посредством сателитна технология за проследяване предоставя много важна информация за тези дейности и че държавите членки прилагат адекватно мерките за управление на рибарството. Вследствие на прилагането на правилата на Регламента относно контрола обаче 89 % от флота на ЕС не е наблюдаван от VMS. Това е затруднило ефективното управление на рибарството (точки 25—32).

98

Посетените държави членки са инвестирали значителни ресурси в управлението на оползотворяването на разпределените им риболовни квоти и са се справили добре. Въпреки това, когато органите на държавите членки са позволили на организациите на производителите да управляват разпределението на квотите, те невинаги са знаели кои критерии се използват за разпределяне на квотите за всеки един бенефициент. Тази липса на прозрачност затруднява държавите членки да разберат кои са реалните бенефициенти на възможности за риболов, а оттам и да оценят потенциалното им неблагоприятно въздействие върху околната среда и местните икономики и по целесъобразност да предприемат необходимите корективни мерки. Освен това тази липса на прозрачност увеличава риска специфичните интереси на определени икономически оператори да се ползват с предимство за сметка на други (точки 33—36). Наблюдението на режимите на риболовното усилие е било трудно, особено за кораби, които не са свързани с VMS, и държавите членки са използвали различни подходи при изчисляването на дните в морето, което е един от основните елементи на тези режими (точка 37). Налице са твърде много технически мерки, които понякога са твърде сложни, за да бъдат приложени от рибарите и контролирани от инспекторите. Сметната палата обаче видя примери за добри практики в случаите, когато професионалните риболовни организации са изисквали от членовете си да спазват допълнителни, но по-целенасочени мерки за опазване от тези, които се изискват от общата политика в областта на рибарството (точки 38—41).

Препоръка 2 — Подобряване на мониторинга на мерките за управление на рибарството

В контекста на всяко бъдещо изменение на Регламента относно контрола и за да подобри мониторинга на дейността на малките риболовни кораби, Сметната палата препоръчва на Комисията да включи в своето законодателно предложение

1. премахване на освобождаванията от задълженията за VMS за кораби с дължина между 12 и 15 метра;
2. изискване за монтирането на по-малки и по-евтини системи за определяне на местоположението за кораби с дължина под 12 метра.

За да подобрят прозрачността на разпределянето на риболовни квоти, до 2019 г. държавите членки следва:

2. да уведомят Комисията относно използваната от тях система за разпределение на квоти в съответствие с член 16 от Регламента за ОПОР, в т.ч. какви прозрачни и обективни критерии са включени в процеса на разпределяне на квотите между заинтересованите страни.

99

Данните за риболовните дейности, събрани в рамките на Регламента относно контрола, не са достатъчно пълни и надеждни. Данните за улова за корабите, които подават декларации на хартиен носител и които представляват значителна част от флота на ЕС, са непълни. Освен това Сметната палата установи значителен процент грешки и системни слабости при вписването на декларациите на хартиен носител в базите данни на държавите членки (точки 47—54). Бяха установени значителни несъответствия между декларираните разтоварвания и последващите записи при първа продажба (точки 55 и 56). Две от четирите посетени държави членки не са обменяли и проследявали в достатъчна степен информацията относно дейностите на корабите от една държава членка на знамето в друга, въпреки наличието на някои добри двустранни инициативи (точки 57—60). Сметната палата установи слабости в процесите на държавите членки за валидиране на данни и кръстосани проверки, които не позволяват да бъдат установени несъответствия, грешки и липсваща информация (точки 61—64). Освен това са налице съществени разлики между данните за общия улов, регистрирани от държавите членки, и предоставените на различните служби на Комисията (точки 65—70). И накрая, Регламентът относно контрола не изисква от държавите членки да изпращат данни за улова с подробна информация за риболовната зона, големината на кораба и риболовните съоръжения, което ограничава подробния анализ на дейността на европейския флот (точка 71).

Препоръка 3 — Подобряване на надеждността на данните за рибарството

1. За да подобрят пълнотата и надеждността на данните за рибарството,

до 2019 г. държавите членки следва:

1. да преразгледат и подобрят процеса на регистриране и проверка на данните за риболовните дейности, предоставени на хартиен носител;
2. да гарантират, че разполагат с надеждни данни за дейността на корабите с дължина под 10 метра и че прилагат установените правила от Регламента относно контрола на рибарството за тяхното събиране;
3. да завършат валидирането и кръстосаните проверки на данните за риболовните дейности.

До 2020 г. Комисията следва:

3. да създаде платформа за обмен на информация, която да се използва от държавите членки за изпращане на валидирани данни в стандартни формати и съдържания, така че предоставената информация на различните служби на Комисията да съвпада с данните на държавите членки;
4. да насърчава разработването на по-евтина, по-проста и удобна за потребителите система за улесняване на електронното съобщаване на риболовните дейности за кораби с дължина под 12 метра;
5. да анализира оставащите проблеми с пълнотата и надеждността на данните на равнището на държавите членки и да определи подходящи действия с държавите членки, когато е необходимо.

2. В контекста на всяко бъдещо изменение на Регламента относно контрола и за да подобри изчерпателността и достоверността на риболовната информация, Сметната палата препоръчва на Комисията да включи в своето законодателно предложение

6. премахване на освобождаването от задължения във връзка със системата за електронно отчитане и от електронни декларации за корабите с дължина между 12 и 15 метра или обмисляне на алтернативни решения;
7. преразглеждане на задълженията за докладване на данни за улова на държавите членки съгласно Регламента относно контрола, за да включат данни за риболовната зона, големината на кораба и риболовните съоръжения.

100

Ефективната система за инспекции в областта на рибарството е от съществено значение, за да се гарантира спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството и запазването на устойчивостта на риболовните дейности (вж. точка 72). Сметната палата установи, че по принцип инспекциите са добре планирани. Фактът, че инспекторите не са имали достъп в реално време до информация за корабите обаче е намалил ефективността на инспекциите (точки 73—77). Посетените държави членки са установили стандартизирани процедури за инспекции, но Сметната палата установи случаи, в които инспекторите не са използвали предоставените образци за докладване (точки 78—79). Овен това резултатите от инспекцията невинаги са записвани правилно в националните бази данни (точка 80).

101

За да бъдат ефективни инспекциите, те трябва да бъдат подкрепени от възпиращи, пропорционални и ефективни санкции, включително точкова система за тежките случаи, за да се гарантира еднаквото третиране на риболовните оператори (точки 81—82). Сметната палата също така установи, че налаганите санкции невинаги са били възпиращи (точки 83—88). Точковата система е прилагана в много различна степен в посетените държави членки и дори в рамките на една и съща държава членка, поради което не е гарантирано еднаквото третиране на операторите. На последно място, понастоящем не съществува европейски регистър на нарушенията и санкциите, който би позволил по-добро проследяване на наложените точки, по-ефективен анализ на риска и по-голяма прозрачност между държавите членки (точки 89—92).

Препоръка 4 — Подобряване на инспекциите и санкциите

1. За да подобрят инспекциите,

до 2019 г. държавите членки следва:

1. когато влезе в сила новият регламент за техническите мерки, да разработят в консултация с Европейската агенция за контрол на рибарството (EFCA) и да използват стандартни протоколи и доклади от инспекции, които са по-добре адаптирани към специфичните регионални и технически условия на рибарството от предвидените съгласно приложение XXVII към Регламент (ЕС) № 404/2011;

В контекста на всяко бъдещо изменение на Регламента относно контрола Сметната палата препоръчва на Комисията да включи в своето законодателно предложение

1. задължителното използване от държавите членки на системата за докладване на електронни инспекции, за да се гарантира изчерпателността и актуализирането на резултатите от техните национални инспекции и да се споделят резултатите от инспекциите с други засегнати държави членки.

2. За да гарантират ефективността на системата от санкции, до 2019 г. държавите членки следва:

2. да вземат надлежно под внимание повтарящите се нарушения или системните нарушители при определянето на санкциите;
3. за да гарантират еднакви условия на конкуренция за операторите, следва да приложат изцяло точковата система и да осигурят последователното ѝ прилагане в национален мащаб.

В контекста на всяко бъдещо изменение на Регламента относно контрола Сметната палата препоръчва на Комисията да включи в своето законодателно предложение

4. разпоредба, която предвижда система за обмен на данни относно нарушенията и санкциите в сътрудничество с EFCA и държавите членки.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I, ръководен от Phil WYNN OWEN — член на Сметната палата, в Люксембург на заседанието му от 5 април 2017 г.

Съкращения

БТ: Брутен тонаж

ОДУ: Общ допустим улов

ОПОР: Обща политика в областта на рибарството

РОУР: Регионална организация за управление на рибарството

ФАО: Организация на ООН за прехрана и земеделие

ЦНР: Център за наблюдение на риболова

EFCA: Европейска агенция за контрол на рибарството

ERS: Система за електронно отчитане на риболовните дейности

EС: Европейски съюз

FIDES: Информационна система за обмен на данни в областта на рибарството

GFCM: Генерална комисия по рибарство за Средиземно море

kW: Киловати на мощността на двигателя

VMS: Система за наблюдение на кораби

Речник на термините

Държава на знамето: Държава, в която е регистриран даден плавателен съд.

Евростат: Статистическа служба на Европейския съюз.

Лицензия за риболов: Официален документ, който предоставя на неговия притежател правото, както е определено в националните правила, да използва определен риболовен капацитет за търговската експлоатация на живи водни ресурси. Тя съдържа минимални изисквания по отношение на идентификацията, техническите характеристики и оборудването на риболовни кораби на Съюза.

Малки кораби: Единствено за целите на настоящия доклад това са кораби с дължина под 15 метра.

Разрешение за риболов: Допълнителен официален документ към лицензията за риболов, с който на риболовен кораб на Съюза се позволява да провежда специфични риболовни дейности през определен период в дадена зона или за даден вид риболов съгласно специфични условия.

Регионална организация за управление на рибарството: Подрегионална, регионална или друга подобна организация с компетентност съгласно международното право да определя мерки за опазване и управление на живи морски ресурси, поставени под нейна отговорност по силата на конвенцията или споразумението, с което е създадена.

Регистър на националния флот: Регистър, поддържан от всяка държава членка, на всички риболовни кораби, плаващи под нейно знаме.

Регистър на флота на ЕС: Регистърът, поддържан от Комисията, който съдържа информация за всички риболовни кораби на Съюза.

Риболовен капацитет: Риболовен капацитет е количеството риба, което може да бъде уловено за определен период от даден кораб или флот, ако е използван изцяло и за състоянието на даден ресурс. В контекста на ОПОР с него се означава тонажът на кораб, изразен в БТ (брутен тонаж), и мощността му, изразена в kW (киловати) съгласно определението в членове 4 и 5 от Регламент (ЕИО) № 2930/86 на Съвета¹.

Риболовно усилие: Продукт на капацитета и дейността на риболовен кораб; за група риболовни кораби това е сумата от риболовното усилие на всички кораби в групата.

Система за докладване на електронни инспекции: Система, разработена от EFCA с цел да позволи на държавите членки да обменят данни от инспекционните доклади.

Система за наблюдение на кораби: Система за сателитно наблюдение на риболовни кораби, която през равни интервали предоставя данни на органите, отговорни за рибарството (Центъра за наблюдение на риболова), за местоположението, курса и скоростта на корабите.

Център за наблюдение на риболова: Оперативен център, създаден от държава членка на знамето и оборудван с компютърна техника и програмно осигуряване, необходими за автоматично приемане, обработка и електронно изпращане на данните.

DG MARE: Генерална дирекция „Морско дело и рибарство“

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от извършени от нея одити на изпълнението или на съответствието по конкретни бюджетни области или теми на управлението. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I, с ръководител Phil Wynn Owen — член на ЕСП. Този състав е специализиран в областта на разходите за устойчиво използване на природните ресурси. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Janusz Wojciechowski, със съдействието на Kinga Wiśniewska-Danek — ръководител на неговия кабинет; Katarzyna Radecka-Moroz — аташе в кабинета; Colm Friel — главен ръководител; Maria Luisa Gómez-Valcárcel — ръководител на задача. Одитният екип включва Oana Dumitrescu, Armando do Jogo, Aris Konstantinidis, Bernard Moya, Mihaela Pavel и Frédéric Soblet.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Системата на ЕС за контрол на рибарството — необходимо е да се положат допълнителни усилия
(съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от ДФЕС)

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2017 г.

PDF	978-92-872-7374-1	1977-5814	10.2865/69577	QJAB17008BGN
HTML	978-92-872-7430-4	1977-5814	10.2865/311798	QJAB17008BGQ

© Европейски съюз, 2017 г.

КАК ДА СЕ СДОБИЕМ С ПУБЛИКАЦИИТЕ НА ЕC?

Безплатни публикации:

• един екземпляр:
  • чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu);
• повече от един екземпляр или постери/карти:
  • от представителствата на Европейския съюз (http://ec.europa.eu/represent_bg.htm),
  • от делегациите в страни извън Европейския съюз (http://eeas.europa.eu/delegations/index_bg.htm),
  • като се свържете с услугата Europe Direct (http://europa.eu/europedirect/index_bg.htm)
  • или като се обадите на 00 800 6 7 8 9 10 11 (безплатен номер в ЕС) (*).

(*) Информацията, както и повечето обаждания са безплатни (възможно е обажданията от мрежата на някои оператори, от обществени телефони или от хотели да бъдат таксувани).

Платени публикации:

• чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu).