Защита на бюджета на ЕС от неправомерно разходване на средства: през периода 2007—2013 г. Комисията все повече използва превантивни мерки и финансови корекции в областта на сближаването

Кpатко изложение

Политика на сближаване

I

Политиката на сближаване има за цел намаляване на разликите в степента на развитие между различните региони, преструктуриране на индустриалните области, чието развитие изостава, и насърчаване на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничeство в Европейския съюз. Тя е основният източник на ЕС за финансиране на инвестиции, които съставляват около 37 % от общите разходи от бюджета на ЕС. Средствата, заделени за политиката на сближаване, са около 230 млрд. евро през програмния период 2000—2006 г., 346 млрд. евро през периода 2007—2013 г. и 349 млрд. евро през периода 2014—2020 г.

II

Политиката на сближаване се състои от две основни части: регионална и селищна политика, и заетост и социални въпроси. Регионалната и селищна политика се финансира предимно чрез Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд. Политиката в областта на заетостта и социалните въпроси се финансира основно чрез Европейския социален фонд.

III

Политиката на сближаване се изпълнява чрез споделено управление, което означава, че отговорността се поделя между Комисията и държавите членки. Въпреки че Комисията продължава да носи отговорност за изпълнението на бюджета на ЕС, фактическото управление и контролът на средствата и програмите на ЕС са делегирани на органите на държава членка, която избира бенефициентите и разпределя средствата.

IV

Отговорност на държавите членки е на първо ниво да предотвратяват, откриват и коригират грешки. Ако Комисията установи, че са съфинансирани или има вероятност да бъдат съфинансирани неправомерни разходи, тя може да се намеси, като коригира разходите, които вече са били съфинансирани, или да предотврати бъдещото им съфинансиране.

V

Комисията може да прилага превантивни мерки и/или финансови корекции въз основа на нередности или сериозни недостатъци, установени от органи на държавите членки, въз основа на собствените си проверки и одити, на разследвания на OLAF, както и в резултат на одити от страна на Европейската сметна палата.

Начин на извършване на одита от страна на Сметната палата

VI

Сметната палата извърши оценка на това дали приложените от Комисията превантивни мерки и финансови корекции са били ефективно средство за защита на бюджета на ЕС от съфинансиране на неправомерни разходи в областта на сближаването. Сметната палата се фокусира върху програмния период 2007—2013 г. В допълнение тя също така направи съпоставяне с програмния период 2000—2006 г., както и оценка на евентуалното въздействие на промените в регламентите за периода 2014—2020 г. Одитът на Сметната палата включи:

• преглед на съответните насоки на Комисията, публикации и доклади и оценка на вътрешните процедури на Комисията за периода 2007—2013 г.;
• сравнителен анализ на превантивните мерки и на финансовите корекции за периодите 2000—2006 г. и 2007—2013 г., и оценка на въздействието на финансовите корекции след приключването на програмния период 2000—2006 г.;
• проверка на извадка от 72 отделни случая, приключени до края на 2016 г. Те представляват 29 % от финансовите корекции през периода 2007—2013 г. Одитната дейност на място беше извършена от януари 2016 г. до ноември 2016 г.

Констатации на Сметната палата

VII

Като цяло Сметната палата установи, че Комисията е използвала по ефективен начин мерките, с които е разполагала през програмния период 2007—2013 г., за да защити бюджета на ЕС от неправомерно разходване на средства.

VIII

Финансовите корекции за периода 2000—2006 г. възлизат на 8,616 млрд. евро или 3,8 % от общия бюджет. За периода 2007—2013 г. Комисията е използвала наличните мерки, за да защити в по-голяма степен бюджета на ЕС.

IX

За периода 2007—2013 г. Сметната палата установи, че Комисията е приложила превантивните мерки и финансовите корекции по пропорционален начин. Сметната палата потвърждава, че мерките на Комисията за периода 2007—2013 г. са съсредоточени върху държавите членки с най-рискови програми. Сметната палата също така установи, че оценката от Комисията на слабостите и съответните финансови корекции по същество са потвърдени от Съда на Европейския съюз.

X

Чрез налагането на корективни мерки Комисията оказва натиск върху държавите членки да преодолеят слабостите в своите системи за управление и контрол. Въпреки това превантивните мерки и финансовите корекции обикновено са насочени към сложни въпроси, чието разрешаване отнема значително време. Прилаганите вследствие на това прекъсвания и временни спирания на плащанията представляват значителен финансов риск за държавите членки. Ето защо през периода 2007—2013 г. Комисията се стреми постепенно да премахне мерките, за да гарантира, че възстановяването на средствата може да бъде възобновено веднага след спазване на необходимите условия.

XI

Сметната палата също така установи, че Комисията е изправена пред трудности при мониторинга на прилагането на финансови корекции. Информацията, предоставена от държавите членки, относно изпълнението в периода 2007—2013 г. все още не дава възможност за извършването на надежден мониторинг. Сметната палата установи противоречиви доказателства за дългосрочното въздействие на превантивните мерки и финансовите корекции за периода 2007—2013 г.

XII

Изготвяните от Комисията доклади относно превантивните мерки и финансовите корекции не спомагат за разкриване на цялостна картина на ситуацията, главно поради факта, че информацията е представена в различни доклади и документи. В същото време в нито един от докладите на Комисията за периода 2007—2013 г. не се съдържа аналитичен общ преглед на превантивните мерки и финансовите корекции. Представители на Европейския парламент и на Съвета също така посочват, че докладите на Комисията не предоставят достатъчно примери за „добри практики“ и сравнения между държавите членки относно това как да се предотвратяват, разкриват или коригират често срещани проблеми.

XIII

Нормативните разпоредби за периода 2014—2020 г. съществено засилват ролята на Комисията по отношение на защитата на бюджета на ЕС от неправомерно разходване на средства, по-специално чрез възможността за налагане на нетни финансови корекции. Това се дължи главно на факта, че данните, докладвани от държавите членки във връзка с финансовите корекции, вече се включват в годишния пакет с документи за получаване на увереност и се проверяват от съответните одитни органи. В допълнение, въведени за периода 2014—2020 г. правни разпоредби дават повече правомощия на Комисията, за да следи за това от бюджета на ЕС повече да не се възстановяват неправомерни разходи. На последно място, съществува по-голяма правна сигурност за държавите членки, тъй като правилата се определят в регламенти вместо в насоки.

XIV

Сметната палата счита, че всички тези мерки представляват значително подобрение на модела на системата.

Какви са препоръките на Сметната палата

XV

Комисията следва да:

• прилага строг подход спрямо финансовите корекции при приключването на периода 2007—2013 г. (от март 2017 г.), за да се гарантира, че във възстановените средства от бюджета на ЕС няма съществени нива на неправомерни разходи.
• изготви ad hoc доклад относно състоянието при приключването на програмите по ЕФРР/КФ и ЕСФ (най-късно до средата на 2019 г.), който е сходен с доклада, изготвен през 2013 г. във връзка с периода 2000—2006 г. Този доклад следва да включва и съпоставя цялата информация във връзка с превантивните и корективните мерки по фондове и държави членки, и да посочва въздействието на финансовите корекции и остатъчния процент грешки.
• установи в срок до 2019 г. ефективна система за мониторинг за периода 2014—2020 г., която да обхваща превентивните мерки и финансовите корекции.
• използва по ефективен начин и с незабавно действие разпоредбите, които съществено засилват ролята ѝ за периода 2014—2020 г., като налага нетни финансови корекции, когато е необходимо, въз основа на собствените си проверки и/или на извършените от Сметната палата одити.

Въведение

Политиката на сближаване на ЕС е основният източник на финансиране на инвестиции.

Цели на политиката, бюджет и фондове

01

Политиката на сближаване има за цел намаляване на разликите в степента на развитие между различните региони, преструктуриране на индустриалните области, чието развитие изостава, и насърчаване на трансграничното, транснационалното и междурегионалното сътрудничeство в Европейския съюз (ЕС).

02

Разходите за сближаване представляват около 37 % от общия размер на разходите от бюджета на ЕС. Средствата, заделени за политиката на сближаване (основната политика за инвестиции на ЕС), са около 230 млрд. евро през програмния период 2000—2006 г., около 346 млрд. евро през програмния период 2007—2013 г. и около 349 млрд. евро през периода 2014—2020 г.

03

Политиката на сближаване се състои от две основни части: регионална и селищна политика, и заетост и социални въпроси. Регионалната и селищна политика се изпълнява предимно чрез Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ); докато политиката в областта на заетостта и социалните въпроси се финансира главно чрез Европейския социален фонд (ЕСФ). ЕФРР, КФ и ЕСФ се подчиняват на общи правила, като има изключения в специфичната за всеки фонд регулаторна уредба.

Система за управление и контрол в областта на политиката на сближаване

04

Политиката на сближаване се изпълнява чрез споделено управление¹, което означава, че отговорността за нейното изпълнение и за свързаните с нея фондове, включително дейностите за контрол, се споделя между Комисията и държавите членки. Въпреки че Комисията продължава да носи отговорност за изпълнението на бюджета на ЕС, фактическото управление и контролът на средствата и програмите на ЕС са делегирани на органите на държавите членки.

05

Задълженията на тези органи са определени в секторни регламенти:

1. управляващите органи (чиито задачи могат да бъдат делегирани на междинните звена) осъществяват ежедневното управление на съфинансираните проекти в рамките на съответните оперативни програми (ОП),
2. сертифициращите органи обобщават декларациите за разходи, изготвени от бенефициентите на проектите, и ги представят на Комисията с оглед възстановяване на средствата, и
3. одитните органи извършват ежегоден независим одит на разходите, декларирани пред Комисията, както и на функционирането на системата за управление и контрол.

06

По-специално, тези органи подбират проекти и разпределят и контролират средствата. Държавите членки трябва също така да следят за това разходите, подлежащи на възстановяване от бюджета на ЕС, да не са засегнати от нередности. Те извършват това посредством мерки за предотвратяване, разкриване и отстраняване на нередности². Едновременно с това Комисията може да предприема действия за събиране на суми, които са били изплатени неправомерно.

07

Бенефициентите на проектите извършват разходи, които след това декларират в искания за плащане, представяни на управляващите органи (или междинните звена). Исканията за плащане се обобщават и се изпращат на Комисията от сертифициращия орган. След това Комисията изплаща сумата, равняваща се на съфинансираната част от декларираните разходи в бюджета на държавата членка, откъдето тези средства се прехвърлят към съответните бенефициенти (вж. фигура 1).

08

Комисията договаря и одобрява оперативните програми с държавите членки, предоставя насоки и указания за органите на държавите членки за изпълнение на техните задачи, и извършва проверки на ниво държава членка или документни проверки с оглед контрол върху изпълнението на политиката.

09

Като цяло за програмния период 2000—2006 г. има 618 ОП и 1119 проекта по КФ³, за програмния период 2007—2013 г. има 440 ОП, а за периода 2014—2020 г. оперативните програми са 391 (финансирани по ЕФРР, КФ, ЕСФ или чрез няколко фонда едновременно).

Мерки на Комисията за защита на бюджета на ЕС в областта на политиката на сближаване

10

Мерките на Комисията за защита на бюджета на ЕС имат за цел да гарантират, че единствено правомерните разходи (т.е. разходите, които са направени в съответствие с приложимото право на ЕС и национално/регионално законодателство), се съфинансират от бюджета на ЕС.

11

Най-напред държавите членки имат задължението да предотвратяват, откриват и коригират грешки⁴. Ако Комисията установи, че неправомерни разходи са съфинансирани или има вероятност да бъдат съфинансирани, тя може да се намеси и да приложи корективни мерки за съфинансираните разходи или да възпрепятства чрез превантивни мерки бъдещото съфинансиране на неправомерни разходи в декларациите за разходи.

12

Регламентите за периода 2000—2006 г.⁵, както и тези за периодите 2007—2013 г.⁶ и 2014—2020 г.⁷ позволяват на Комисията да прилага превантивни мерки, т.е. да налага прекъсвания и временни спирания на плащанията, както и финансови корекции. По отношение на периода 2000—2006 г. регламентите не съдържат разпоредби относно прекъсване на плащанията като част от превантивните мерки от страна на Комисията. Генералните дирекции „Регионална и селищна политика и „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ са отговорни за прилагането на тези корективни мерки в политиката на сближаване.

13

Комисията може да прилага превантивни мерки и/или финансови корекции в случай на нередности или сериозни недостатъци, установени от органите на държавите членки (напр. управляващия или одитен орган) или въз основа на нейните собствени проверки и одити. Това включва също така и разследванията на OLAF. Те могат да бъдат и в резултат от одитите, извършвани от Сметната палата (вж. приложение I).

Превантивни мерки — прекъсвания и временни спирания на плащанията

14

Превантивните мерки водят до отлагане на плащанията от бюджета на ЕС. Това оказва допълнителен натиск върху държавите членки да предприемат необходимите коригиращи действия. Основните видове превантивни мерки са прекъсвания и временни спирания на плащанията (вж. каре 1).

15

Разпоредбите за прекъсване на плащанията са въведени в регламента за периода 2007—2013 г. (вж. приложение II). Основното предимство на прекъсването на плащанията е, че ако Комисията разполага с данни за предполагаем недостатък, прекъсването може да се приложи незабавно, без да е необходимо да се преминава през дълго административно производство¹². За да се приложи временно спиране обаче, е необходимо да бъде установен сериозен пропуск, което изисква дълга предварителна процедура (вж. каре 1).

16

Ако няма подадено заявление за плащане (т.е. няма краен срок за плащане, който да бъде прекъснат), Комисията може също така да отправи предупреждение. Комисията предупреждава съответната държава членка, че ако бъде представено заявление за плащане, крайният срок за изплащане на средствата ще бъде прекъснат. Тази процедура обаче не е предвидена в регламентите.

17

Временните спирания се прилагат в резултат на правно обвързващо решение на Комисията, адресирано до засегнатата държава членка. Всички други превантивни мерки (предупреждение, прекъсване, предварително временно спиране), се прилагат под формата на писмо, подписано от генерален директор на Комисията (който действа в качеството си на оправомощен разпоредител с бюджетни кредити), и адресирано до органите на държавите членки.

Финансови корекции от страна на Комисията

18

В случай че сериозни недостатъци в системите за управление и контрол на държавите членки са довели до системни грешки, или ако Комисията идентифицира конкретен случай на нередност, тя може да извършва и финансови корекции (вж. приложение I)¹³. Целта на финансовите корекции е да се възстанови ситуацията, при която всички разходи, декларирани за съфинансиране от ЕФРР, КФ или ЕСФ и възстановени от Комисията, са в съответствие с приложимите правила¹⁴.

19

По време на програмните периоди 2000—2006 г. и 2007—2013 г. държавите членки са разполагали с възможността да заменят неправомерно извършените разходи с нови разходи, ако предприемат необходимите корективни мерки и приложат съответните финансови корекции (потвърдени финансови корекции)¹⁵. Тази възможност е предоставена и за програмния период 2014—2020 г.¹⁶ Дали това се е случвало на практика обаче е зависело от капацитета на държавата членка да декларира допълнителни (правомерни) разходи. Ако държавата членка не разполага с такива допълнителни разходи за деклариране, финансовата корекция води до нетна корекция (загуба на финансиране). За разлика от това, едно решение на Комисията за налагане на финансова корекция винаги оказва пряко и нетно въздействие върху държавата членка — същата ще трябва да върне изплатените неправомерни суми и общото ѝ финансиране ще бъде намалено (т.е. по време на програмния период държавата членка ще има на разположение по-малко средства).

20

Комисията не налага финансовите корекции пряко на бенефициентите, а на органите на държавите членки, отговорни за управлението на оперативните програми. Ако дадена финансова корекция се отнася до изпълняван от бенефициент отделен проект, органите в държавите членки са тези, които трябва да наложат финансовата корекция на бенефициента.

21

В приложение III се съдържа преглед на различните сценарии, свързани с въздействието на финансовите корекции, по държави членки до края на програмния период 2007—2013 г.

Определяне на размера на финансовите корекции

22

Комисията може да определи размера на финансовата корекция по различни начини (вж. каре 2).

23

Ако неправомерните разходи, довели до финансовата корекция, вече са заявени за възстановяване от бюджета на ЕС, финансовата корекция поправя минало събитие (последваща финансова корекция). Ако неправомерните разходи обаче все още не са заявени за възстановяване от бюджета на ЕС, финансовата корекция се отнася до бъдещо събитие (предварителна финансова корекция). Това означава, че още при декларирането на разходите пред Комисията, държавите членки приспадат размера на финансовата корекция от допустимите разходи. Предварителните и последващите финансови корекции могат да настъпят в рамките на един и същи случай, при който едновременно се коригира минало и бъдещо събитие.

24

Приложение I описва процеса, водещ до налагане на превантивна мярка и/или финансова корекция и разрешаването на проблема.

Липса на превантивни мерки или финансови корекции за незадоволителни резултати от изпълнението

25

По време на програмните периоди 2000—2006 г. и 2007—2013 г. не съществува никаква правна разпоредба, която да позволи на Комисията да започне процедура за временно спиране на плащанията и да налага финансови корекции в случай на незадоволителни резултати от изпълнението на ниво програма или приоритетна ос. Възможностите това да се извърши на ниво отделни проекти също са ограничени. В редица свои доклади¹⁸ Сметната палата е формулирала критики по отношение на този недостатък в регламентите.

Събиране на суми, които са неправомерно изплатени от държавите членки

26

При споделено управление държавите членки носят отговорност за откриване, коригиране и предотвратяване на грешки, така че единствено правомерни разходи да се възстановяват от бюджета на ЕС. Държавите членки също така са длъжни да съберат от бенефициентите неправомерно изплатените средства (от бюджета на ЕС)¹⁹. Това обаче не е възможно ако:

1. грешката не е извършено от бенефициента, но се отнася до въпроси, свързани с функционирането на системата за управление и контрол (напр. въпроси, свързани с подбора на операциите, които да бъдат съфинансирани); или
2. сумата не може да бъде събрана от бенефициента (напр. бенефициентът е обявен в несъстоятелност).

В тези случаи държавата членка носи финансовата тежест за размера на финансовите корекции, освен ако тя не може да бъде споделена с бюджета на ЕС.

27

Според информацията, предоставена от държавите членки на Комисията в края на 2015 г., размерът на публично финансираните разходи (от ЕС и националния бюджет), които не могат да бъдат събрани от бенефициентите, е 57 млн. евро (които съответстват общо на (частни и публични) допустими разходи в размер на 115 млн. евро) за всички ОП за целия период 2007—2013 г.²⁰

28

В допълнение, когато неправомерно изплатени суми бъдат възстановени от публичен орган, действащ като бенефициент, финансовата корекция на практика пак се поема от националния, регионалния или местния публичен бюджет.

Финансовите корекции представляват основно средство за определяне на остатъчния риск за плащанията от бюджета на ЕС в областта на политиката на сближаване

29

От 2000 г. насам специфични регулаторни изисквания са добавени с цел да се увеличи отговорността на държавите членки за откриване, коригиране и предотвратяване на грешки, като системите за управление и контрол на ОП са променени в съответствие.

Годишни проценти грешки (по програми) за представителна извадка от операции, одобрени от Комисията

30

През периода 2000—2006 г. компетентните национални органи е трябвало да проверяват 5 % от допустимите разходи преди приключването на ОП, като отчитат извършената от тях оценка на риска от възникване на нередности, и обхванат представителна извадка на разходи по ОП²¹. Държавите членки е трябвало също така да докладват относно сумите, които са в процес на събиране (на годишна основа)²². Въпреки това не е имало задължение за ежегодно изчисляване на общия процент грешки или за формулиране на годишно одитно становище.

31

По отношение на периода 2007—2013 г. с нормативната уредба е въведено задължение одитните органи на държавите членки да изготвят годишен доклад за контрола (ГДК) заедно с одитно становище относно законосъобразността и редовността на свързаните с отчетите операции²³. Годишният доклад за контрола съдържа информация за процента грешки, изчислен въз основа на представителна извадка от одити на операции, които са били проверени, т.е. валидирани от Комисията.

Изчисляване на кумулативния остатъчен риск от Комисията

32

Държавите членки също така предоставят на Комисията по-подробна информация относно финансовите корекции, извършени през годината, и тя се използва от Комисията за изчисляване на нивото на кумулативния остатъчен риск²⁴. От 2012 г. насам Комисията изчислява и публикува в своите годишни отчети за дейността (ГОД) показател, наречен кумулативен остатъчен риск. Нивото на кумулативния остатъчен риск представлява прогнозно изчисление от страна на Комисията на оставащата част от изплатените разходи, които не са законосъобразни и редовни, за всяка ОП (или група от ОП) през програмния период. Стойността на кумулативния остатъчен риск се актуализира всяка година. От своето първо изчисляване през 2012 г. общият кумулативен остатъчен риск за ЕФРР/КФ и ЕСФ за периода 2007—2013 г. е под прага на същественост от 2 %²⁵ (вж. фигура 2).

33

При изчисляването на кумулативния остатъчен риск Комисията взема предвид годишните проценти грешки, докладвани от одитните органи на държавите членки, и валидирани от Комисията. В допълнение, тя използва и всички финансови корекции, извършени от началото на програмния период на ниво държави членки (чрез докладвани от държавите членки оттегляния и събирания на суми) и на ниво ЕС (чрез официални решения на Комисията)²⁶.

Предишният специален доклад на Европейската сметна палата относно мерките на Комисията за защита на бюджета на ЕС

34

През 2012 г. в предишен специален доклад Сметната палата оценява мерките на Комисията за защита на бюджета на ЕС за програмния период 2000—2006 г. Одитът на Сметната палата установи, че Комисията обикновено е предприемала подходящи действия при установяване на недостатъци, но процедурите са били дълги, и че тя е получавала различни нива на увереност относно това дали недостатъците на националните системи за управление и контрол са били преодолени по подходящ начин в резултат на нейните корективни действия²⁷.

Обхват и подход на одита

35

В контекста на настоящия одит Сметната палата оцени дали прилагането от страна на Комисията на превантивни мерки и финансови корекции в областта на сближаването представлява ефективно средство за защита на бюджета на ЕС от съфинансирането на неправомерни разходи.

36

Одитът беше насочен към програмния период 2007—2013 г., но също така включи съпоставяне на прилаганите от Комисията превантивни мерки и финансови корекции за този период с тези от програмния период 2000—2006 г. Сметната палата извърши също така оценка на вероятното въздействие на съответните промени в регламентите за програмния период 2014—2020 г.

37

По-специално, Сметната палата провери дали:

1. финансовите корекции на Комисията са оказали достатъчно нетно въздействие върху програмите по ЕФРР и ЕСФ за периода 2000—2006 г.;
2. през периода 2007—2013 г. Комисията използва по ефективен начин превантивните мерки и финансовите корекции, така както е предвидено в регламентите;
3. Комисията се е възползвала по ефективен начин от придобития опит при разработването на механизмите за периода 2014—2020 г. с цел по-добра защита на бюджета на ЕС в областта на сближаването.

38

Одитната дейност включи:

• преглед на съответното законодателство на ЕС и насоките на Комисията (както вътрешни, така и тези, изпратени до държавите членки) за периодите 2000—2006 г., 2007—2013 г. и 2014—2020 г.;
• преглед на различни публикации на Комисията и доклади във връзка с мерки за защита на бюджета на ЕС (като например годишни отчети за дейността, годишни отчети и съобщението относно защитата на бюджета на ЕС) за периода 2007—2013 г.;
• сравнителен анализ на насочването в продължение на няколко години на превантивните мерки и финансовите корекции, приложени от Комисията в периодите 2000—2006 г. и 2007—2013 г., както и оценка на въздействието на финансовите корекции върху общите разходи на програмите след приключването на програмния период 2000—2006 г.;
• преглед на съдебната практика на Съда на Европейските общности във връзка с решения на Комисията за финансови корекции за периодите 1994—1999 г. и 2000—2006 г., които са били оспорени пред Съда на Европейските общности;
• оценка на вътрешните процедури на Комисията за периода 2007—2013 г., както и документна проверка на начина, по който тези процедури функционират на практика. Това включва анализ на различни източници на информация, съхранявана от Комисията, и валидиране и възстановяване на одитната следа за конкретните разгледани случаи;
• проверка на извадка от 72 отделни случая, които са приключени до края на 2016 г., и са свързани с 20 оперативни програми по ЕФРР/КФ и ЕСФ за периода 2007—2013 г. По отношение на тези 20 ОП Сметната палата разгледа всички превантивни мерки и финансови корекции. Тези програми обхващат около 21 % от общия бюджет и са избрани на случаен принцип. Проверените 72 случая съответстват на 29 % от всички финансови корекции за периода;
• съпоставяне на свързаните с програмата рискове (по държави членки) и нивото на финансовите корекции, както и анализ на валидираните от Комисията проценти грешки и превантивните мерки и финансовите корекции през периода 2007—2013 г.; и
• интервюта с членовете на комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент и комисиите по регионално развитие, както и с представители на държавите членки в Съвета на Европейския съюз в рамките на работна група „Структурни мерки“.

39

Одитът обхваща периода до 31 декември 2015 г., освен ако не е посочено друго. Одитната дейност на място беше извършена от януари 2016 г. до ноември 2016 г. Извършеният от Сметната палата преглед на превантивните мерки и финансовите корекции се основава на грешки, приети от държавите членки. Освен ако не е посочено друго, данните в този доклад се отнасят до последващите финансови корекции, които са наложени от Комисията и са приети от държавите членки.

Констатации и оценки

В периода 2000—2006 г. някои финансови корекции са били довели до нетни корекции за редица програми по ЕФРР, ЕСФ и КФ

Финансовите корекции за периода 2000—2006 г. възлизат на 8,616 млрд. евро или 3,8 % от общия бюджет за ЕФРР, ЕСФ и КФ

40

При оценката от Сметната палата на ефективността, с която Комисията защитава бюджета на ЕС от неправомерни разходи, най-напред е разгледан програмния период 2000—2006 г. За този период Сметната палата успя да направи оценка на цялостното въздействие на финансовите корекции за държавите членки, тъй като почти всички оперативни програми са приключени до края на 2015 г.²⁸

41

Сметната палата установи, че през периода 2000—2006 г. Комисията е наложила финансови корекции в размер на общо 8,616 млрд. евро. Това съответства на 3,8 % от общия бюджетен пакет (таблица 1).

42

Според Комисията при приключването на програмния период 2000—2006 г. на всички оперативни програми са наложени достатъчно финансови корекции, за да се гарантира, че няма съществен размер от неправомерни разходи, които да са изплатени от бюджета на ЕС.

Таблица 1

Основни цифри за изпълнението на мерките на Комисията за защита на бюджета на ЕС в областта на политиката на сближаване

	2000—2006 г.				2007—-2013 г.
	ЕФРР	КФ	ЕСФ	ОБЩО	ЕФРР/КФ	ЕСФ	ОБЩО
Разпределени средства (в млн. евро)	129 607	30 215	68 521	228 344	269 879	76 617	346 496
Потвърдени/одобрени финансови корекции (в млн. евро)	5 794	832	1 990	8 616	2 317	1 009	3 326
Потвърдени/одобрени финансови корекции/разпределени средства (в %)	4,5 %	2,8 %	2,9 %	3,8 %	0,9 %	1,3 %	1,0 %
Размер на средствата, чието плащане е прекъснато (в млн. евро)					23 364	5 082	28 446
Размер на средствата, чието плащане е прекъснато/разпределени средства (в %)					9 %	7 %	8 %
Общ брой на ОП	379		239	618	322	118	440
Брой ОП, при които има временно спиране на плащанията	45		11	56	32	32	64
Брой ОП, при които има временно спиране на плащанията/Общ брой на ОП (в %)	12 %		5 %	9 %	10 %	27 %	15 %
Общ брой на проектите		1 119		1 119
Брой проекти, при които има временно спиране на плащанията		2		2
Брой проекти, при които има временно спиране на плащанията/Общ брой на проектите (в %)		0 %		0 %

Източник: Европейска сметна палата въз основа на информация, предоставена от Комисията.

43

Комисията обаче не е публикувала показател за цялата област на политика, по подобие на кумулативния остатъчен риск за програмния период 2007—2013 г., за да се прецени дали посочените по-горе корекции са допринесли за намаляване на процента на остатъчен риск за тази област на политика под прага на същественост от 2 %.

44

В рамките на своите одити на съответствието Сметната палата провери 12 плащания за приключването на ОП по ЕФРР и ЕСФ и 15 проекта по КФ (общо 101 проекта). От всички 101 проекта 20 са засегнати от грешки с финансово отражение, от които поне в 13 проекта Комисията е приложила финансови корекции, след като процедурата по приключването е била завършена от държавата членка. Това показва, че Комисията трябва да продължи да бъде бдителна при разглеждането на декларациите за приключване, подадени от държавите членки.

45

Таблица 1 обобщава извършения от Сметната палата анализ на мерките на Комисията за защита на бюджета на ЕС в рамките на политиката на сближаване за програмните периоди 2000—2006 г. и 2007—2013 г.

Нетните финансови корекции за периода 2000—2006 г. възлизат на 2,423 млрд. евро или 1,1 % от общия бюджет.

46

Нетните финансови корекции са в резултат от решения на Комисията (които по подразбиране са за нетни корекции) и от потвърдени финансови корекции, които могат да се превърнат в нетни, ако държавата членка не представи нови разходи.

47

С решение на Комисията са били наложени финансови корекции в седем държави членки за ЕФРР (Белгия, Гърция, Испания, Франция, Германия, Италия и Обединеното кралство), в шест държави членки за Кохезионния фонд (Испания, Гърция, Ирландия, Литва, Португалия и Словакия), и в една държава членка за ЕСФ (Франция). Корекциите, които са наложени с решение на Комисията, са в размер на 1,037 млрд. евро или около 0,5 % от общия бюджет на ЕФРР, КФ и ЕСФ (вж. фигура 3).

48

По отношение на потвърдените финансови корекции Сметната палата установи, че за ЕФРР 5 от 25-те държави членки (Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург и Унгария) са успели да заменят целия размер на потвърдените финансови корекции с нови разходи (обозначени в зелено във фигура 4). Такъв е бил случаят и за ЕСФ в пет от 25-те държави членки (Ирландия, Латвия, Литва, Португалия и Словакия) и за КФ в 4 от общо 16 държави членки (Латвия, Литва, Унгария и Словения) (обозначени в зелено във фигури 5 и 6). Взети заедно, тези държави членки представляват 3 % от бюджета за ЕФРР, 10 % от бюджета на ЕСФ и 10 % от бюджета на КФ. Тези държави членки са успели да декларират достатъчно допълнителни разходи, които да компенсират ефекта от потвърдените финансови корекции. По този начин потвърдените финансови корекции не са оказали въздействие върху размера на техния бюджетен пакет, въпреки наложените им потвърдени финансови корекции.

49

По отношение на 17 държави членки за ЕФРР, 16 държави членки за ЕСФ и една държава членка за КФ потвърдените финансови корекции са оказали въздействие върху използването на отпуснатия финансов пакет (обозначени в червено във фигури 4, 5 и 6). Взети заедно, тези държави членки представляват 96 % от бюджета за ЕФРР, 88 % от бюджета на ЕСФ и 89 % от финансирането на КФ.

50

Тези държави членки не са били в състояние изцяло да използват възможността за подмяна на неправомерните разходи с правомерни и затова потвърдените финансови корекции са се превърнали поне отчасти в нетни финансови корекции. Сметната палата изчисли, че тези нетни финансови корекции са в размер на 1,386 млрд. евро. Това съответства на около 0,6 % от общия размер на бюджета за ЕФРР, КФ и ЕСФ за всички 25 държави членки.

51

През програмния период 2000—2006 г. няма приложени потвърдени финансови корекции по отношение на три държави членки за ЕФРР (Кипър, Малта и Словения), четири държави членки за ЕСФ (Чешката република, Кипър, Малта и Финландия) и две държави членки за КФ (Кипър и Малта).

Оценката на Комисията по отношение на установените слабости и наложените финансови корекции е потвърдена по същество от Съда на Европейския съюз

52

Когато Комисията прилага временни спирания или финансови корекции посредством свое решение, държавата членка има право да обжалва това решение пред Съда на Европейския съюз. Ето защо Сметната палата разгледа дали решенията на Комисията за предходни програмни периоди са потвърдени по същество от Съда на Европейския съюз.

Таблица 2

Решения на Комисията относно финансовите корекции (програмни периоди 1994—1999 г. и 2000—2006 г.)

Програмен период	Държава членка	Решения за прилагане на финансова корекция			Брой случаи, отнесени до Съда на Европейския съюз	Статут		Съдебно решение (за приключените случаи)
		ГД „Регионална и селищна политика“	ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“	Общо		Приключени	Неприключени	Решение на Комисията
								потвърдено	отменено
1994—1999 г.	Белгия	1	3	4
	Германия	16	1	17	11	11		10	1
	Ирландия	5	1	6
	Гърция	7		7	2	2		2
	Испания	14	2	16	5	5		1	4
	Франция	4	4	8
	Италия	7		7	4	4		4
	Люксембург		5	5
	Нидерландия	3		3	1	1		1
	Австрия	3		3
	Португалия	5		5	2	2		1	1
	Финландия	1	1	2
	Обединеното кралство	7	2	9
	Interreg1	4		4	1	1		1
Междинен сбор за периода 1994—1999 г.:		77	19	96	26	26	0	20	6
2000—2006 г.	Белгия	1		1
	Германия	1		1
	Ирландия	1		1
	Гърция	2		2
	Испания	21		21	11	8	3	6	2
	Франция	1	2	3	1	1		1
	Италия	3	1	4	2	1	1	1
	Литва	1		1
	Португалия	4		4	1	1			1
	Словакия	1		1
	Обединеното кралство	1		1
	Interreg1	1		1
Междинен сбор за периода 2000—2006 г.:		38	3	41	15	11	4	8	3
ОБЩО:		115	22	137	41	37	4	28	9
		137				41		37

1 Междурегионалните програми се изпълняват от повече от една държава членка.

Източник: Информация от Комисията.

53

До края на 2015 г. пред Съда на Европейския съюз са оспорени 41 от общо 137 решения за финансови корекции във връзка с периодите 2000—2006 г. и 1994—1999 г. (вж. таблица 2). От тези 41 случая 37 са приключени до края на 2016 г.

54

Около половината от обхванатите от анализа на Сметната палата случаи, оспорени пред Съда на Европейския съюз, се отнасят до въпроси, свързани с неспазване на правилата за обществените поръчки. Някои други въпроси включват представянето на разходи, които са поети извън периода на допустимост, прехвърлянето на средства между оперативните програми и идентифицирането на слабости в процедурите за управление и контрол.

55

В девет от 37-те приключени случая Съдът на Европейския съюз е отменил решението на Комисията за налагане на финансова корекция. При всичките девет случая отмяната на решението за финансови корекции е постановена поради процесуални нарушения, без да са формулирани заключения по съществото на делото. Три от четирите неприключени случая със същите процесуални нарушения са предмет на обжалване. Във всички останали случаи решението на Комисията е потвърдено от Съда на Европейския съюз както по отношение на формата, така и по същество.

56

Това предполага, че Комисията като цяло тълкува правилно разпоредбите относно налагането на финансови корекции и е приложила пропорционални финансови корекции по време на периодите 1994—1999 г. и 2000—2006 г.

57

До момента Комисията не е взела решение за налагане на финансови корекции за програмния период 2007—2013 г. Има само един случай, при който една държава членка е оспорила решението на Комисията във връзка с временно спиране на плащанията за периода 2007—2013 г., но този случай е все още не е приключил и следователно не е обхванат от анализа на Сметната палата.

Комисията все по-често прилага превантивни мерки и финансови корекции през периода 2007—2013 г.

58

По отношение на периода 2007—2013 г. не е възможно да се формулира крайна оценка на този етап, тъй като процесът на приключване на ОП по ЕФРР/КФ и ЕСФ ще започне едва през 2017 г. Ето защо Сметната палата разгледа начина, по който Комисията е приложила наличните регулаторни разпоредби през този период, за да защити бюджета на ЕС от неправомерни разходи. Когато това е целесъобразно, Сметната палата направи също така съпоставяне с периода 2000—2006 г.

В сравнение с миналото, през периода 2007—2013 г. Комисията използва в по-голяма степен мерките, с които разполага, за защита на бюджета на ЕС

59

Комисията следва да използва определените в регламентите мерки за защита на бюджета на ЕС винаги когато се открият съществени слабости в системата за управление и контрол, и когато тези слабости могат да доведат до неправомерни разходи, декларирани от държавите членки. Това е необходимо, за да се даде възможност на държавите членки да подобряват своите системи и да се избегне ново заявление за възстановяване на неправомерни разходи от бюджета на ЕС. Ето защо Сметната палата съпостави използването от Комисията на превантивни мерки и финансови корекции за периода 2007—2013 г. с този за предходния период.

60

За периода 2007—2013 г. до края на 2015 г. са наложени финансови корекции в размер на приблизително 3,326 млн. евро (вж. таблица 1). Това съответства на 1,0 % от общия бюджетен пакет. Освен това е било наложено прекъсване на плащания за около 28,446 млн. евро (8 % от общата отпусната сума).

Превантивни мерки са приложени на по-ранен етап и в по-голяма степен в програмния период 2007—2013 г. в сравнение с предходния период,

61

Анализът на Сметната палата показва, че Комисията е започнала да използва превантивни мерки през 2010 г., т.е. през 4-та година от програмния период 2007—2013 г. Това е две години по-рано, отколкото за програмния период 2000—2006 г., и пет години преди крайния срок за допустимост (вж. фигура 7 и таблица 1).

62

Освен това превантивните мерки са обхванали на по-ранен етап по-голям дял от ОП, като Комисията също е приложила по-сериозни мерки по-рано. Например за периода 2000—2006 г. са приложени временни спирания на плащания спрямо първите ОП през 2007 г. (8-та година от началото на периода 2000—2006 г.). За периода 2007—2013 г. такива прекъсвания на плащания са приложени още през 2010 г. (4-та година от началото на периода 2007—2013 г.). Освен това, въпреки че за предишния програмен период около 20 % от всички ОП, при които има временно спиране на плащанията, тази процедура е приложена през 2007 г. (8-та година от началото на периода), за периода 2007—2013 г. тази стойност е 68 % от оперативните програми с временно спиране на плащанията.

63

Това по-ранно, по-пълно и по-строго прилагане на превантивни мерки от страна на Комисията позволява по-навременни подобрения за по-голям брой системи за управление и контрол и също така увеличава стимулите за държавите членки да направят необходимите подобрения.

Относително увеличение на финансовите корекции за периода 2007—2013 г. в сравнение с процента на открити неправомерни разходи

64

Извършеният от Сметната палата анализ показва също, че в периода 2007—2013 г. нивото на финансовите корекции и степента на изпълнение на наложените финансови корекции, са сходни с тези, наблюдавани през предходния период 2000—2006 г. (вж. фигура 8). Необходимо е обаче нивата на финансовите корекции в двата периода да бъдат разглеждани в перспектива и да бъдат сравнени със съответния размер на неправомерните разходи. Извършените от Сметната палата одити от 2009 г. насам сочат, че процентът грешки за програмния период 2007—2013 г. е значително по-нисък от този за програмния период 2000—2006 г.²⁹ Това означава, че са налице значително повече неправомерни разходи през периода 2000—2006 г., отколкото през периода 2007—2013 г. Това на свой ред предполага, че размерът на финансовите корекции се е увеличил като относителна стойност.

Крайното въздействие на финансовите корекции за периода 2007—2013 г. може да бъде определено едва при приключването на програмите

65

Крайното въздействие на потвърдените финансови корекции за ОП за периода 2007—2013 г. (т.е. дали финансовите корекции са довели до загуба на средства) обаче може да бъде оценено едва след подаване на заявлението за окончателно плащане, което се представя от държавата членка и се оценява от Комисията. По отношение на програмния период 2007—2013 г. подаването на заявления за окончателно плащане трябва да се извърши до 31 март 2017 г.³⁰, така че към момента на изготвяне на настоящия доклад е твърде рано да се оцени въздействието на финансовите корекции върху държавите членки за програмния период 2007—2013 г.

66

В приложение IV се съдържа по-подробна информация за периода 2007—2013 г. (по държави членки) относно прилагането на мерките на Комисията до края на 2015 г.

В периода 2007—2013 г. Комисията е приложила своите превантивни мерки и финансови корекции по пропорционален начин

Мерките на Комисията в периода 2007—2013 г. са насочени към държавите членки с най-рискови програми

67

От началото на програмния период 2007—2013 г. Комисията е изчислила за всяка програма „изложените на риск суми“. Впоследствие тези суми са обобщени на ниво държави членки и са публикувани в годишния отчет за дейността. Тези показатели посочват какъв е рискът за програмите за дадена година и показват потенциалния размер на съфинансираните недопустими разходи за всяка програма или държава членка въз основа на информацията, която е на разположение на Комисията.

68

Тъй като мерките на Комисията би трябвало да засегнат най-рисковите програми, има вероятност да се появи взаимовръзка между разпределението на изложените на риск суми и разпределението на финансовите корекции, наложени от Комисията. Ето защо при своя анализ Сметната палата проверява дали такава взаимовръзка съществува.

Взаимовръзка между показателя за програмните рискове по държави членки и потвърдените/одобрените финансови корекции

69

Разликата между „изложената на риск сума“ и финансовите корекции, наложени от Комисията и държавите членки, е кумулативният остатъчен риск (вж. точки 32 и 33). При оценяване на оперативните програми Комисията изисква финансовите корекции, наложени от нея и от държавите членки, да са с достатъчно висок размер, за да се гарантира, че този показател е под прага на същественост от 2 %³¹.

70

Фигура 9 показва нивото на риск за програмата по държави членки, в съответствие с посочените от Комисията изложени на риск суми, както и нивото на финансовите корекции, наложени от Комисията (по държави членки) за периода 2007—2013 г. Извършеният анализ на взаимовръзката показва също, че линията на тенденцията (цялостното съотношение за държавата членка между риска за програмата и наложените от Комисията финансови корекции)е под 45 (точката, където финансовите корекции са равни на нивото на риск за програмата).

71

Извършеният от Сметната палата анализ показва, че линията на тенденцията е под 45 (вж. фигура 9). Това е знак, че финансовите корекции, наложени от Комисията, са като цяло на по-ниско равнище, отколкото изложената на риск сума. Този резултат може да бъде обяснен с два фактора:

• рискът от съфинансиране на недопустими разходи (изложена на риск сума) е преодолян частично с финансовите корекции, които вече са наложени в резултат на извършвания от държавите членки контрол, без информацията за тези проблеми да е достигнала до Комисията; и
• Комисията изисква финансовите корекции да намаляват кумулативния остатъчен риск под прага на същественост от 2 % (а не до нула).

72

Повечето държави членки се доближават до средната стойност на показателя (линия на тенденцията). Това е знак, че като цяло нивото на наложените от Комисията финансови корекции е в пряка зависимост от оценката ѝ за изложените на риск суми³².

73

В случаите когато държавите членки са значително над линията на тенденцията, нивото на финансовите корекции е по-високо от потенциалния размер на изложената на риск сума, посочена за програмите на държавата членка. Такъв е например случаят със Словакия, Румъния и Ирландия.

74

В случаите когато държавите членки са значително под линията на тенденцията, нивото на наложените от Комисията финансови корекции е по-ниско от потенциалния размер на изложената на риск сума, посочена за програмите на държавата членка. Такъв е например случаят с Франция и Испания, които са приложили финансови корекции по своя собствена инициатива. По този начин те са избегнали налагането на допълнителни финансови корекции от страна на Комисията.

75

Връзката между нивото на финансовата корекция и изложената на риск сума също се повлиява от неприключените процедури. Случаите, които все още не са достигнали до последния етап от процедурата, са включени в изложена на риск сума, докато евентуалните бъдещи финансови корекции във връзка с тях все още не са отразени в данните. Такъв е по-специално случаят с Испания, където 20 оперативни програми са били под режим на временно спиране на плащанията, а при други седем програми плащанията са прекъснати в края на 2015 г. (те представляват 70 % от всички текущи превантивни мерки).

Вътрешните процедури на Комисията за периода 2007—2013 г. имат за цел да гарантират хармонизирано третиране на случаите по различните програми и държави членки

76

Комисията трябва да осигури хармонизирано разглеждане на случаите по различните програми и държави членки, както и да следи за това превантивните мерки и финансовите корекции да се прилагат преди възобновяване на плащанията. Ето защо Сметната палата извърши анализ на вътрешните процедури на Комисията за налагане на превантивни мерки и финансови корекции. Тя провери също така какви са процедурите съгласно които превантивните мерки и финансовите корекции се считат за приложени, и на последно място оцени дали тези процедури функционират на практика.

Решенията относно прекъсванията и временните спирания на плащания и финансовите корекции се обсъждат и приемат от комитетите към висшия ръководен състав.

77

ГД „Регионална и селищна политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ създават за програмния период 2007—2013 г. свои собствени комитети по въпросите, свързани с прекъсването и временното спиране на плащания, както и с финансовите корекции (ISFCC). Тези комитети осигуряват форум за обсъждане на въпроси в рамките на генералните дирекции, както и за вземане на решения, свързани с предупрежденията, прекъсванията, временните спирания и финансовите корекции (вж. също приложение I). И двата комитета провеждат редовни заседания и се състоят от генералния директор, заместник генералния/те директор(и), съответните директори и представители на правните отдели.

78

Заседанията на ISFCC гарантират по-добър преглед и обсъждане на всички случаи и процедури във връзка с превантивни мерките и финансовите корекции в рамките на генералната дирекция, с оглед хармонизиране на третирането на случаите и информиране на висшето ръководство за текущи въпроси.

Управлението и последващите действия във връзка с превантивните мерки и финансовите корекции изисква ангажиране на значително време и човешки ресурси

79

За да се спре прилагането на превантивните мерки и да се възобновят плащанията, органите на държавите членки обикновено трябва да предложат мерки, целящи коригиране на системи, така че да се избегне допускането на грешки в бъдеще. Това са така наречените оздравителни планове за действие (вж. приложение I). В подбраната от Сметната палата извадка от 20 програми Комисията е поискала изготвяне на оздравителен план за действие в 44 от 72-та разгледани случая (вж. точка 38).

80

След това държавите членки трябва да уведомят Комисията, че даден оздравителен план за действие е бил изпълнен. Комисията разполага с различни начини за оценка на това дали са изпълнени условията за отмяна на превантивните мерки:

1. на първо място, Комисията системно прави преглед на информацията, изпратена от органите на държавите членки (обикновено от управляващите органи на съответните ОП).
2. на второ място, Комисията също може да поиска от одитния орган да потвърди информацията, предоставена от управляващия орган. От тези 44 случая, валидирането на одитния орган е поискано за 31 случая по 18 от разгледаните 20 програми. В тези случаи Комисията е получила допълнителна увереност относно целесъобразността на действията, предложени от органите на държавите членки.
3. на трето място, Комисията може самостоятелно да извършва последващи одити на случаите в държавите членки. Случаите, които ще бъдат предмет на последващи одити, се избират въз основа на риска, т.е. в случаите когато Комисията не може да използва работата на съответния одитен орган или ако е необходима допълнителна информация. Като цяло Комисията е осъществила 62 последващи одита на плановете за действие във връзка с 70 ОП за програмния период 2007—2013 г.

81

Управлението и последващите одити във връзка с превантивните мерки и финансовите корекции изисква ангажиране на значително време и ресурси от страна на генералните дирекции. Задържането на големи по размер плащания от бюджета на ЕС към държавите членки също е политически чувствителна тема, и Комисията е в тесен контакт с държавите членки, за да гарантира, че условията за вдигане на мерките са изпълнени. Някои случаи дори са обсъждани на ниво държавни или правителствени ръководители и генерални директори и комисари.

Чрез налагането на корективни мерки Комисията оказва натиск върху държавите членки да преодолеят слабостите в своите системи за управление и контрол

Превантивните мерки и финансовите корекции обикновено са насочени към сложни въпроси, чието разрешаване отнема значително време

82

Процедурите на Комисията, с които се предприемат превантивни мерки и финансови корекции, следва да бъдат възможно най-бързи, като едновременно с това вземат предвид сложността на проблемите. Сметната палата анализира 72 случая от формираната извадка, за да определи общата продължителност и времетраенето на различните етапи на тези процедури.

83

Продължителността на процедурите на Комисията не съвпада с периода, през който са блокирани плащанията (вж. точка 93). Процедурата на Комисията започва с настъпването на началното събитие и завършва с прекратяването на превантивната мярка или с изпълнението на финансовата корекция. Следователно тя продължава по-дълго от периода на блокиране на плащанията, който започва с налагането на първите превантивни мерки и приключва с отмяната им (вж. приложение II).

Процедурите, водещи до финансови корекции през периода 2007—2013 г., са продължавали до 21 месеца

84

На фигура 10 са представени резултатите от извършения от Сметната палата анализ на случаите от извадката от гледна точка на времето, което е било необходимо за изпълнение на превантивните мерки и финансовите корекции. Средната продължителност на процедурите от началното събитие до отмяната на превантивната мярка или изпълнението на финансовата корекция варира между 10 и 21 месеца. При най-дългите процедури се прилагат както превантивни мерки, така и финансови корекции, а при най-кратките — само превантивни мерки.

Процедурите, водещи до превантивни мерки, се предприемат най-често след извършени от държавите членки одити и са двойно по-кратки

85

Според Комисията две трети от превантивните мерки са предизвикани от резултатите от извършени на национално ниво одити³³. Това е приложимо и за 12 от 16-те случая от извадката на Сметната палата. Продължителността на тези процедури е значително по-кратка, тъй като не е необходимо да се отделя време за установяване на проблемите, а само за намиране на начини за тяхното преодоляване.

86

Повечето от останалите финансови корекции се налагат след одити на Комисията. В извадката на Сметната палата 17 от 28-те случая, засягащи само финансови корекции, и 13 от 28-те смесени случая са предизвикани от одити на Комисията. Разрешаването на тези случаи отнема много по-дълго, особено ако Комисията наложи финансови корекции. Една причина за продължителните процедури, включващи финансови корекции, е че те обикновено са свързани със сложни проблеми и държавите членки почти винаги първоначално оспорват констатациите на Комисията. За да се установи наличието на грешка, разкритите проблеми трябва да се обсъдят в процедура за изясняване на фактите между държавата членка и Комисията, която отнема време.

87

Регламентът определя конкретни срокове за отговор от държавите членки на исканията за информация от Комисията. В 34 % от случаите от извадката обаче Комисията не е приела първия отговор на държавата членка, в който се описват подробно предприетите от държавата действия за преодоляване на недостатъците, тъй като не е била предоставена информация с достатъчно качество и обем. Това означава, че в тези случаи предоставеният от държавата членка отговор е такъв, че се налага повтаряне на процедурите.

88

Сметната палата провери дали друга причина за дългата процедура може да бъде фактът, че Комисията невинаги формулира своите изисквания достатъчно конкретно. Анализът на Сметната палата обаче показа, че в девет от десет случая изискванията на Комисията са били достатъчно конкретни, за да може държавата членка да предприеме необходимите действия.

89

Освен това при налагането на финансови корекции е необходимо време, за да се определи подходящият размер на корекцията, когато държавата членка вече е признала наличието на грешка. В много случаи Комисията се съгласява със засегнатата държава членка, че е необходимо да се извършат допълнителни проверки, за да се установи доколко са сериозни разкритите грешки и каква е подходящата корекция.

Прекъсванията и временните спирания на плащанията представляват значителен финансов риск за държавите членки

90

Действията на Комисията следва да направят системите за управление и контрол на оперативните програми по-ефективни при предотвратяването, откриването и коригирането на грешки. Такива подобрения често се въвеждат по-бързо, ако липсата на бързи действия води до финансови разходи. Ето защо Сметната палата анализира въздействието на превантивните мерки на нивото на държавите членки и на Комисията.

За значителен дял от програмите се наблюдава прекъсване или временно спиране на плащанията за периоди между три и девет месеца

91

До края на 2015 г. Комисията е прекъсвала срока на плащанията за суми в общ размер на 10 % от всички извършени плащания за ЕФРР/КФ и ЕСФ³⁴. Решения за спиране на плащанията са приети за 15 % от всички програми. Освен това плащанията по програмите или части от програмите за периода 2007—2013 г. са прекратявани поради прекъсване и/или временно спиране средно за над осем месеца. Само в пет държави членки (Хърватия, Кипър, Дания, Финландия и Ирландия) плащанията по ОП не са прекъсвани или временно спирани.

92

За огромното мнозинство от държавите членки средната продължителност на периода, в който плащанията по поне една от техните програми не се отпускат от Комисията поради прекъсване и/или временно спиране, е между три и девет месеца. Сметната палата изчисли обща средна стойност от 146 дни като продължителност на блокирането на плащания. В Италия и Испания обаче средната продължителност е почти една година (вж. таблица 3).

Таблица 3

Възрастов анализ по държави членки на средната продължителност на блокирането на плащания по ОП в програмния период 2007—2013 г.

	< 3 месеца	3—6 месеца	6—9 месеца	>9 месеца
Държави членки	Естония Гърция Литва Полша Швеция	Франция Латвия Люксембург Малта Нидерландия Португалия Румъния Словения Обединеното кралство Трансгранично сътрудничество	Белгия България Чешка република Германия Унгария Австрия Словакия	Испания Италия
ОБЩО	5	10	7	2

Забележка: Таблицата показва средната продължителност на блокирането на плащанията по ОП за всяка държава членка. Това не означава, че всички ОП в дадена държава членка са били блокирани, или че всички блокирания са се случили по едно и също време.

Източник: Европейска сметна палата въз основа на информация, предоставена от Комисията.

Превантивните мерки също така насърчават държавите членки да подобряват своите системи

93

Ако се приеме, че съществува равномерен ритъм на плащане и се сумират общо разходите във всички 28 държави членки, за програмния период 2007—2013 г. Комисията е изплащала средно 110 млн. евро дневно по ЕФРР, КФ и ЕСФ³⁵. Това показва потенциалния финансов ефект от забавянето на плащания от бюджета на ЕС за държавите членки и особено за страните, които получават по-голямата част от средствата, разходвани в областта на сближаването.

94

Когато срокът за плащане по декларация за разходи бъде прекъснат или междинните плащания или части от тях временно са спрени, разходите на държавите членки не се възстановяват от Комисията дори ако те са подали декларации за разходи. През този период държавите членки трябва да финансират проектите със средства от собствения си бюджет, или плащанията по проектите се спират.

95

Това не означава непременно, че средствата от ЕС за загубени за държавата членка, тъй като Комисията ще изплати натрупаните през периода на блокиране средства, когато превантивните мерки бъдат отменени. Въпреки това, ако държавите членки трябва да финансират проекти от националния бюджет, това вероятно ще причини проблеми с паричните потоци поради ограничения размер на постъпващите средства. Ситуацията може да бъде утежнена, ако трябва да бъдат финансирани много проекти и/или ако причините за прекъсването или временното спиране са сложни и водят до продължителни корективни мерки. Освен това към края на програмния период се увеличава рискът блокираните разходи реално да бъдат изгубени.

96

Несигурността относно поканите за плащания може също така да доведе до трудности за Комисията при бюджетното управление. От една страна, Комисията може да не е в състояние да използва разпределените бюджетни кредити за плащане. От друга страна, ако няколко прекъсвания или временни спирания на плащания бъдат отменени едновременно, Комисията може да се сблъска с проблеми при изпълнението на всичките си задължения за плащане, т.е. да се получат затруднения в паричните потоци. Освен това Комисията може да срещне трудности при планирането на плащанията и изготвянето на бюджета. В опита да се избегнат подобни ситуации на несигурност, може да възникне риск от отмяна на блокирането на плащанията преди края на годината, за да могат държавите членки да избегнат загуба на средства. Случаят обаче не е такъв за който и да е от проверените случаи.

Комисията отменя мерките постепенно, за да осигури възможно най-бързо възстановяване на разходите

97

Блокирането на плащания обикновено засяга цялата програма или част от нея (например приоритетна мярка или няколко мерки). Това може да доведе и до задържане на плащания за разходи по проекти, които може и да не са засегнати от проблемите, предизвикали налагането на превантивни мерки, но за които липсва увереност относно законосъобразността и редовността на разходите преди получаването на отговора на съответната държава членка.

98

При извършената документна проверка Сметната палата разкри няколко случая, при които Комисията, въз основа на предоставена от държавите членки информация за разграничаване на проблемите, е приложила пропорционален подход и постепенно е отменила наложените превантивни мерки, за да може възстановяването на разходи от бюджета на ЕС да бъде възобновено възможно най-бързо за онези части от програмите, които не са засегнати от недостатъците, довели до прекъсването или временното спиране (каре 3). През програмния период 2014—2020 г. Комисията е задължена да прилага този пропорционален подход³⁶.

Комисията е срещнала трудности при мониторинга на изпълнението на финансовите корекции от държавите членки и при оценката на дългосрочните ефекти от корективните мерки

Предоставената от държавите членки информация относно изпълнението на финансови корекции в периода 2007—2013 г. все още не дава възможност за извършването на надежден мониторинг

Комисията трябва да следи дали наложените финансови корекции са били изпълнени от държавите членки изцяло във всички случаи

99

За да се увери, че държавите членки са приспаднали точния размер на финансовите корекции от своите декларации за разходи, така че да може да бъде разрешено следващото междинно плащане, в периода 2007—2013 г. Комисията разчита на сертификати или писма, изпратени от сертифициращите органи. Форматът и съдържанието на тези документи не са уредени от правила или насоки — те съдържат информация, която съответният сертифициращ орган е счел за необходима. В някои от разгледаните случаи Комисията не е получила достатъчно информация, за да провери изпълнението на финансовите корекции.

100

Освен това нормативната уредба за периода 2007—2013 г. не изисква от одитните органи да проверяват съдържанието на тези сертификати и да извършват оценка на това дали наложените финансови корекции са били напълно приспаднати. Досега също така Комисията не е отправяла към тях систематични искания за това. Поради това тя не е разполагала с независимо потвърждение как са били изпълнени финансовите корекции на място. Това е особено валидно за началните години на програмния период.

Комисията е установила недостатъци в докладването от страна на държавите членки на оттеглянията и събиранията на суми в периода 2007—2013 г.

101

През програмния период 2007—2013 г. от държавите членки се изисква да изпращат до Комисията ежегодно доклад, в който се посочват отписаните и събраните суми, както и вземанията, които предстои да бъдат събрани или са несъбираеми³⁷. В този доклад се включват и финансовите корекции, наложени от Комисията, и корекциите, наложени от самите държави членки. През 2010 г. Европейският парламент и Съветът отправят искане към Комисията за информация относно корективния капацитет на държавите членки за програмния период 2007—2013 г.³⁸

102

От 2011 до 2015 г. Комисията е провела 47 одита на процедурите за събиране на средства, които обхващат 19 държави членки и 113 ОП, избрани въз основа на риска. За 72 от тези 113 ОП Комисията е открила съществени недостатъци.

103

Извършеният от Сметната палата анализ на всички доклади, свързани с тези одити, показа, че недостатъците са свързани по-конкретно със:

1. управлението на нередностите от страна на националните органи (60 %). В няколко държави членки прекалено дълго време отнема процедурата от откриването на нередност до регистрирането й в информационната система за управление, и/или между регистрирането на нередността и вземането на решение за отписване или събиране на съответните суми;
2. изчерпателността и точността на докладите по член 20, подадени от държавите членки (40 %). В тези случаи държавите членки или не са докладвали всички актуални суми, които са отписани, събрани, с предстоящо събиране или несъбираеми, или са докладвали суми, които никога не са били сертифицирани и декларирани на Комисията, или които не са били свързани с нередности, а с административни/технически грешки или с проекти, които вече не са (или никога не са били) част от съответната ОП; и
3. недостатъчно добри процедури на събиране на вземания (15 %). Наблюдават се случаи, в които неправомерно отпуснатите суми не са събрани от бенефициентите или сертифициращият орган не е осигурил съответното проследяване на мерките за събиране на вземанията, предприети от управляващия орган.

104

Сметната палата отбелязва, че ГД „Регионална и селищна политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ прилагат подобни методологии, за да отразят ненадеждните данни относно финансовите корекции, докладвани от държавите членки. Комисията изчислява, че общо за 2015 г. не са надеждни около 9 % от сумите, докладвани по ЕФРР/КФ, и 4 % от тези, докладвани по ЕСФ.

105

Като цяло, извършените от Комисията одити показват, че е необходимо държавите членки да извършат значителни подобрения, за да усъвършенстват докладването относно суми, които са отписани, събрани, с предстоящо събиране или несъбираеми за периода 2007—2013 г. Работата на Сметната палата също показва, че докладването на финансовите корекции от държавите членки не е достатъчно надеждно³⁹. Този риск обаче ще бъде смекчен през програмния период 2014—2020 г. (вж. точки 124—126).

Данните за дългосрочното въздействие на превантивните мерки и финансовите корекции върху нивата на грешки в програмите за периода 2007—2013 г. са противоречиви

106

Процентът грешки, отчитан от одитните органи в държавите членки за всяка ОП (или група от ОП) и валидиран всяка година от Комисията, може да се приеме като показател за ефективността на системите на държавите членки за управление и контрол при предотвратяването и разкриването на грешки. Ако тези системи работят ефективно, нивото на неправомерни разходи би било под прага на същественост. Валидираните проценти грешки се докладват в годишните отчети за дейността на генералните дирекции и са ключов елемент от оценката на системите за управление и контрол, извършвана от Комисията.

107

Ако налаганите от Комисията превантивни мерки и финансови корекции са ефективни, валидираният процент грешки по дадена ОП (или групи от ОП) следва да намалява през годините, вследствие на действията на Комисията.

108

Ето защо по отношение на избраните 20 ОП Сметната палата провери връзката между промените във валидирания процент грешки и превантивните мерки и потвърдените финансови корекции, предприети от Комисията (вж. таблица 4).

109

Извършеният анализ показа, че превантивните мерки и финансовите корекции имат нееднозначен дългосрочен ефект върху нивата на грешки за съответните ОП (или групи ОП). Въз основа на своя анализ Сметната палата раздели проверените ОП в три категории:

1. около една трета от програмите (или групи ОП) имат валидиран процент грешки под прага на същественост от 2 %, определен от Комисията (7 от 20);
2. за една пета от тях нивото на грешки е значително по-ниско от стойностите, преди Комисията да предприеме действия (4 от 20); и
3. за половината от програмите липсват данни, че действията на Комисията са довели до намаляване на валидираните проценти грешки (9 от 20).

Таблица 4

Отражение от действията на Комисията върху процентите грешки в последващите години

Категория	Брой ОП
1. Брой ОП, за които липсва особен риск, тъй като най-скорошният процент грешки е по-малък от 2 %	7
2. Процентът грешки показва ясна тенденция на намаляване след предприемане на превантивните мерки и/или финансовите корекции	4
3. Процентът грешки се е увеличил/е бил променлив въпреки предприетите превантивни мерки и/или финансови корекции	9
Общо	20

Източник: Европейска сметна палата въз основа на информация, предоставена от Комисията.

110

Според Сметната палата обаче валидираните проценти грешки не са най-добрият показател за дългосрочната ефективност на превантивните мерки и финансовите корекции, предприети от Комисията, най-вече защото се отнасят за цялата ОП (или група от ОП). Тъй като правилата за изпълнение (например правила за допустимост, за възлагане на обществени поръчки, за държавна помощ) са много сложни, в рамките на една ОП възникват много различни видове грешки. Освен това мерките на Комисията обикновено са насочени към конкретни приоритети или междинни звена, групи проекти или определени покани за представяне на предложения в рамките на една ОП. На последно място, тези мерки целят преодоляване на определен вид грешки (например конкретни ограничителни критерии за подбор или проблеми с методите за избор на проекти, които да бъдат съфинансирани). Ето защо мерките на Комисията в много случаи коригират/предотвратяват грешки, свързани с част от дадена ОП, и се отнасят до определени конкретни видове грешки.

111

Комисията е положила усилия за увеличаване на ефекта от превантивните мерки и финансовите корекции, като е разширила обхвата на мерките и до други програми, където са били отбелязани подобни слабости. Това е увеличило тяхното въздействие (вж. каре 4).

Докладването на Комисията относно превантивните мерки и финансовите корекции не представлява един цялостен и аналитичен преглед

Информацията относно превантивните мерки и финансовите корекции е представена в различни доклади и документи

112

Комисията следва да докладва относно превантивните мерки и финансовите корекции цялостно и свързано, за да осигури достъпност и разбираемост на съответната информация за заинтересованите страни. Ето защо в този контекст Сметната палата разгледа всички публикации за програмния период 2007—2013 г., съдържащи информация във връзка с мерките за защита на бюджета на ЕС.

113

Комисията е докладвала информация относно своите мерки за защита на бюджета на ЕС в няколко публикации. Основните сред тях са годишните отчети за дейността на оперативните генерални дирекции, консолидираните годишни отчети на ЕС, както и ежегодното Съобщение относно защитата на бюджета на ЕС. Към тях могат да се прибавят тримесечните доклади за финансовите корекции и Годишният отчет за управлението и изпълнението на бюджета (до 2014 г. — Годишен обобщителен доклад за резултатите от управлението на Комисията) (вж. таблица 5).

Таблица 5

Публикации на Комисията относно превантивните мерки и финансовите корекции

Заглавие	Адресат	Представен от	Обхват	Съдържание	Начало на публикуване
Годишни отчети за дейността	Европейски парламент и Съвет	31 март1	Конкретна област на политика	Годишният отчет за дейността съдържа подробна информация за постиженията и инициативите, предприети през годината и предвидени в плана за управление, както и за използваните ресурси. Той съдържа също така подробна информация на ниво държави членки относно контролните дейности на Комисията и свързаните с тях превантивни мерки и финансови корекции.	2007 г.
Годишни отчети	Европейски парламент, Съвет и Комисия	31 юли	Целият бюджет	Годишните отчети на ЕС се състоят от финансови отчети (и бележките към него) и консолидирани отчети за изпълнението на бюджета. Те съдържат обобщена информация за финансовите корекции по отделни фондове. До 2012 г. (вкл.) информацията относно превантивните мерки е била предоставяна по държави членки. От 2013 г. обаче се публикуват само обобщени данни по отделни фондове. Считано от 2015 г. информацията за превантивните мерки вече не се оповестява в годишните отчети, а само в Съобщението.	2007 г.
Съобщение	Европейски парламент, Съвет и Сметна палата	31 октомври2	Целият бюджет	В Съобщението се описва функционирането на превантивните и коригиращите механизми, използвани за защита на бюджета на ЕС от незаконосъобразни или неправомерни разходи и за изготвяне най-точна приблизителна оценка на средствата, получените от тяхното прилагане. Относно превантивните мерки то съдържа обобщена информация, а относно финансовите корекции — обобщена информация и информация на ниво държави членки.	2012 г.
Тримесечен доклад	Eвропейски парламент	В края на всяко тримесечие	Конкретна област на политика	Тримесечните доклади предоставят регулярна информация относно финансовите корекции за всеки фонд в рамките на политиката на сближаване.	2008 г.
Обобщаващ доклад3	Европейски парламент и Съвет	15 юни	Целият бюджет	Обобщените доклади съдържат подробна информация за управленските резултати от предходната година въз основа на годишните отчети за дейността, представени от различните генерални директори.	2007 г.

1 Считано от финансовата 2015 г. годишните отчети за дейността се представят до 30 април.

2 Считано от финансовата 2015 г. Съобщението се представя като част от т.нар. „пакет за интегрирано финансово отчитане“ заедно с консолидираните годишни отчети до 31 юли.

3 Считано от финансовата 2015 г. Обобщаващият доклад представлява част от Годишния отчет за управление и изпълнение.

Източник: Европейска сметна палата.

114

Всички доклади, с изключение на годишните отчети за дейността, се изготвят от ГД „Бюджет“ на Комисията въз основа на информацията, предоставена от ГД „Регионална и селищна политика“ и ГД „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“ съгласно инструкциите или насоките (за годишните отчети за дейността на генералните дирекции), издадени от ГД „Бюджет“.

До момента в нито един от докладите на Комисията за програмния период 2007—2013 г. не се съдържа аналитичен преглед на превантивните мерки и финансовите корекции

115

Разходите в областта на сближаването се основават на многогодишно програмиране. Ето защо Сметната палата счита, че Комисията следва да представя на Европейския парламент и на Съвета консолидиран доклад, съдържащ ключова информация относно превантивните мерки и финансовите корекции за текущия програмен период⁴⁰.

116

Анализът на изброените в таблица 5 доклади обаче показва, че взети заедно те обхващат превантивни мерки и финансови корекции по отношение на няколко години. Въпреки това не е предвидено да се изготви доклад за целия програмен период, в който да се направи аналитичен преглед.

117

По отношение на периода 2000—2006 г. Сметната палата отбелязва, че Комисията е изготвила ad hoc доклад относно финансовите корекции и състоянието при приключването на програмите по ЕФРР и ЕСФ и проектите по КФ през 2013 г. До момента по отношение на програмния период 2007—2013 г. не се планира такъв доклад.

Докладите на Комисията не съдържат достатъчно сравнения и примери на ниво държави членки за „добри практики“ относно начините за предотвратяване, разкриване и коригиране на проблемите

118

Докладите на Комисията следва да предоставят информация, която да позволи по-добро разбиране на ситуацията във връзка с превантивните мерки и финансовите корекции, така че да могат да се предприемат адекватни действия за подобряване на системите за управление и контрол. Ето защо Сметната палата попита членовете на комисиите „Бюджетен контрол“ и „Регионално развитие“ на Европейския парламент и представители на държавите членки в рамките на Работна група „Структурни мерки“ към Съвета на Европейския съюз за това дали считат изготвяните доклади за полезни.

119

Повечето от запитаните намират предоставената от Комисията информация за достатъчна или дори прекалено голяма по обем. Анкетираните представители на държавите членки считат, че годишните отчети за дейността са изключително полезен източник на информация, тъй като съдържат информация, която може да се използва за съпоставяне на техните програми с тези на други държави членки. И накрая, много малко на брой анкетирани лица знаеха за тримесечните доклади.

120

Въпреки че според повечето анкетирани лица Комисията предоставя ясна информация за системата и набора от мерки за защита на бюджета на ЕС, половината от тях биха искали да разполагат с повече информация относно действителното прилагане на мерките и тяхното практическо отражение. По време на проведените от Сметната палата събеседвания бяха повдигнати следните въпроси: разяснения за повтарящите се проблеми във връзка с неправомерно разходвани средства, причини за типичните или повтарящите се грешки и „добрите практики“ за тяхното предотвратяване, разкриване и коригиране. Тази информация ще помогне на държавите членки да усъвършенстват своите системи за управление и контрол.

Информационните системи на Комисията не дават цялостна представа за превантивните мерки и финансовите корекции

121

Генералните дирекции на Комисията отразяват информацията, необходима за наблюдението и докладването относно превантивните мерки и финансовите корекции, в счетоводната система и в различни електронни таблици. Сметната палата установи различни недостатъци в тях, поради които не е възможно лесно да се придобие обща представа и да се извърши задълбочен анализ:

1. различните системи не са интегрирани и данните трябва да се въвеждат ръчно;
2. за всеки отделен случай липсва обобщено представяне на всички мерки, взети от Комисията за защита на бюджета на ЕС. Вместо това информацията за превантивните мерки и тази за финансовите корекции се съхраняват поотделно. Тъй като не съществува връзка между двете, трудно е да се проследи как се развиват случаите от началното събитие до отмяната на превантивните мерки или прилагането на финансови корекции; и
3. базите данни невинаги съдържат необходимата информация за сравнителен анализ между отделните случаи. Това би улеснило работата на Комитета ISFC за осигуряване на сходно третиране на сходни случаи.

Нормативните разпоредби за периода 2014—2020 г. съществено засилват ролята на Комисията по отношение на защитата на бюджета на ЕС от неправомерно разходване на средства

122

При създаването и разработването на системата за превантивни мерки и финансови корекции за новия програмен период Комисията следва да използва като база извлечените поуки и да преодолее слабостите, установени по време на изпълнението на програмите в предходните периоди. Ето защо Сметната палата провери приложимото законодателство на ЕС и го сравни с констатираните пропуски, за да прецени до каква степен това е направено за програмния период 2014—2020 г.

Докладването относно финансовите корекции е включено в пакета документи за предоставяне на увереност и се проверява от одитния орган

123

За програмния период 2007—2013 г. самата Комисия е установила недостатъци във връзка с точността и изчерпателността на информацията в докладите по член 20. Собствените одити на Сметната палата също установиха рискове във връзка с докладваните от държавите членки финансови корекции, които се използват от Комисията за изчисляване на КОР (вж. точки 103—106).

124

Регламентите за периода 2014—2020 г. въвеждат изисквания за годишен преглед и приемане на отчетите от Комисията. Всяка година държавите членки следва да представят пакет от документи, целящи даване на увереност, като част от годишната процедура по уравняване за всяка оперативна програма (или група оперативни програми). Пакетът се състои от годишни отчети, в т.ч. информация относно оттеглените и събраните суми⁴¹, декларация за управлението и годишен обобщен доклад за извършената контролна дейност. Одитните органи изготвят одитно становище и годишен контролен доклад. Първите пакети документи за предоставяне на увереност са представени през първата половина на 2016 г.

125

За разлика от предишни периоди, сега се изисква информацията относно оттеглените и събраните суми да бъде докладвана в годишните отчети и да се включва в изчислението за кумулативния остатъчен риск, което държавата членка прави за оперативната програма (или групата оперативни програми). Изчерпателността и надеждността на тази информация вече също е предмет на проверки от одитните органи на държавата членка⁴².

126

Въз основа на тези документи Комисията е длъжна да извършва годишен преглед на оперативната програма, в хода на който да определя размера на допустимите разходи за дадена година. Държавите членки ще бъдат длъжни да коригират всички нередности преди процедурата по годишно уравняване (т.е. да оттеглят или събират вземанията по неправомерно разходвани средства с възможност те да бъдат заменени с нови разходи). Ако това не е изпълнено, Комисията може да стартира процедура за финансови корекции.

Правните разпоредби, въведени за периода 2014—2020 г., дават повече правомощия на Комисията за защита на бюджета на ЕС

Задържане на 10 % от всички междинни плащания през периода 2014—2020 г.

127

Законодателната рамка за периода 2014—2020 г. въвежда инструмента за задържане на 10 % от междинните плащания⁴³. Това означава, че през отчетната година Комисията плаща само 90 % от декларираните междинни разходи. Останалите 10 % се уравняват след представянето и приемането на пакета за увереност. Тази 10 %-на удръжка от Комисията може да бъде оприличена на обща условна предпазна мярка, платима на държавата членка, ако се констатира, че няма нередности при годишното уравняване на сметките.

128

Като се имат предвид равнищата на грешки, наблюдавани през периода 2007—2013 г., Сметната палата счита, че потенциално това може да осигури по-добра защита на бюджета на ЕС, тъй като създава подходящ буфер за предприемане на корективни действия от Комисията, дори в ситуация, когато държавата членка не успее да изпълни никакви финансови корекции.

Възможни са нетни финансови корекции всяка година при разкриване на сериозни пропуски, които не са били установени от държавата членка

129

За програмния период 2007—2013 г. критериите за прилагане на нетна финансова корекция зависят от това дали държавата членка е приела или не констатацията (т.е. грешката) и е потвърдила или не съответното въздействие (т.е. приложила е сумата на финансовата корекция)⁴⁴. В противен случай Комисията е трябвало да приеме решение за финансови корекции. Единствено решението на Комисията е имало пряк нетен ефект (вж. точка 19).

130

Това правило е заменено със самокоригираща се система, при която държавата членка трябва да приложи финансовата корекция от самото начало. През програмния период 2014—2020 г. при констатиране на сериозни системни недостатъци, които не са били открити от държавата членка в контекста на нейните проверки или одити преди годишното приемане на отчетите (или от Комисията, или чрез одитите на ЕСП), Комисията ще прилага нетна финансова корекция, водеща до загуба на средства за държавата членка⁴⁵.

131

Тази система има за цел да насърчи още повече държавите членки и по-специално техните одитни органи да осигуряват законосъобразно и редовно разходване на средствата на ЕС и да прилагат всички необходими финансови корекции на национално равнище, за да се защитава бюджетът на ЕС от извършване на неправомерни разходи. Отговорността за това е главно на управляващите органи. Одитните органи обаче ще действат като последна линия на защита, за да предотвратяват загуба на част от националните пакети още по време на изпълнение на програмата. Освен това финансовите корекции ще се прилагат на годишна основа и ще бъдат ясно обвързани с отпускането на следващото междинно плащане. В приложение V е направено сравнение на правилата за програмните периоди 2007—2013 г. и 2014—2020 г.

132

Сметната палата установи също така, че приключването на процедурите, водещи до финансови корекции през периода 2007—2013 г., е отнемало дълго време (вж. точка 87). Подобни проблеми са констатирани за програмния период 2000—2006 г. в един предишен специален доклад на Сметната палата⁴⁶.

133

Сметната палата счита, че продължителността на тези процедури ще се намали значително заради изискването за приключване на сметките и представяне на пакета за увереност до определена дата (15 февруари следващата година). Това ще представлява стимул за държавите членки да отстранят проблемите по-бързо, за да бъдат в състояние да включат съответните разходи в счетоводните отчети, и вероятно ще допринесе за значително ускоряване на процеса в сравнение с периода 2007—2013 г.

Временно спиране на плащанията и финансови корекции при приключване са възможни и за непостигане на целите за изпълнение

134

През програмния период 2014—2020 г. ще бъде възможно също започване на процедура за прекратяване на плащанията и налагане на финансови корекции, ако не са постигнати заложените показатели за изпълнение. По-слабите резултати обаче трябва да се дължат на ясно установени слабости по отношение на изпълнението, а Комисията е длъжна да информира държавата членка за тези слабости⁴⁷. Ако държавата членка не е предприела корективни действия за отстраняване на тези слабости, Комисията може временно да спре плащанията към тази държава членка. В края на програмния период, ако държавата членка все още не е успяла да предприеме коригиращи действия за преодоляване на слабостите, Комисията може да приложи финансови корекции.

135

Сметната палата счита, че това е първа стъпка към разглеждане на отдавнашната нейна критика, че липсват необходимите правни разпоредби за налагане на финансови корекции за по-слаби резултати по време на програмния период 2007—2013 г. (вж. точка 25). Въпреки това все още липсват реални финансови стимули или санкции в рамките на периода 2014—2020 г., които да са насочени към резултатите, постигани с помощта на финансиране от ЕС⁴⁸.

Въведени са мерки, свързани с въпросите на доброто икономическо управление, но трудно се прилагат на практика

136

Освен това през програмния период 2014—2020 г. Комисията може също да прилага временно спиране на плащанията или поемането на задължения по отношение на въпроси, свързани в по-общ смисъл с доброто икономическо управление⁴⁹. По-специално, Комисията може да предложи Съветът временно да спира плащанията или поемането на задължения, ако държавата членка не е предприела необходимите действия за изменение на своето Споразумение за партньорство⁵⁰ или не е предприела ефективни действия за коригиране на прекомерния си дефицит.

137

Въпреки това в ситуации, които имат отношение към икономическото управление, решението за временно спиране на плащанията не е изцяло в правомощията на Комисията. Комисията трябва да информира Европейския парламент (ЕП) всеки път, когато възникне подобна ситуация и трябва да започне структуриран диалог с ЕП, ако поискат от нея това. След това Комисията трябва да направи предложение до Съвета за временно спиране на плащането и въз основа на това Съветът да вземе своето решение под формата на акт за изпълнение. При временните спирания, продиктувани от икономическото управление, максималните нива на спирането като процент от плащанията или поетите задължения също е определен в регламента.

138

За пръв път Комисията е обмисляла да предложи временни спирания заради икономическото управление (и по-специално процедурата при прекомерен дефицит) в Испания и Португалия през 2016 г.⁵¹ През ноември 2016 г. Комисията решава да не предлага спиране в посочените по-горе случаи, с оглед на трудните икономически и фискални условия. Вместо това Комисията препоръчва Португалия да сложи край на прекомерния си дефицит до 2016 г., а Испания до 2018 г. Имайки предвид това, прилагането на практика на тази разпоредба през програмния период 2014—2020 г. може да се окаже трудно.

По-голяма правна сигурност, дължаща се на определянето на правила чрез регламенти, а не чрез насоки

139

През периода 2014—2020 г. правилата относно финансовите корекции имат различна правна форма (и вследствие на това — съответно по-голяма правна стойност). Например:

1. методът за определяне на финансовите корекции и индикативните проценти на корекциите, приложими към обществените поръчки след програмния период 2000—2006 г. са определени в насоки на Комисията⁵². Тези насоки описват метода, използван от Комисията в приложимите случаи, и тяхното използване се препоръчва на държавите членки. Актуализацията през 2013 г. на тези правила, които следва да бъдат използвани от Комисията, е публикувана като Решение на Комисията⁵³;
2. Методологията на Комисията за прилагане на корекции с единна ставка за програмния период 2007—2013 г. е определена в Решение на Комисията от 2011 г.⁵⁴ Подобни правила за програмния период 2014—2020 г. са включени в Делегиран регламент на Комисията⁵⁵.

140

Това поставя Комисията в по-силна позиция за прилагане на тези разпоредби и осигуряване на по-последователен подход в различните държави членки през периода 2014—2020 г. Определянето на приложимите правила под формата на регламент или решение на Комисията, вместо под формата на насоки, оставя също така по-малко свобода на Комисията при вземането на решение относно нивото на корекцията, като по този начин се повишава правната сигурност за държавите членки.

Заключения и препоръки

141

Като цяло Сметната палата установи, че до края на 2015 г. (т.e. преди приключването на програмния период 2007—2013 г.) Комисията е използвала по ефективен начин мерките, с които е разполагала за програмния период 2007—2013 г., за да защити бюджета на ЕС от неправомерно разходване на средства.

142

Одитът на Сметната палата разкри, че финансовите корекции за периода 2000—2006 г. възлизат на 8,616 млрд. евро или 3,8 % от общия бюджет на ЕФРР, КФ и ЕСФ. При приключването са направени нетни финансови корекции за няколко програми по ЕФРР и ЕСФ и проекти по КФ — в 17 държави членки за ЕФРР, 16 държави членки за ЕФС и единадесет държави членки за КФ. Общият размер на тези нетни корекции е 2,423 млрд. евро или 1,1 % от общия бюджет. Сметната палата установи също така, че оценката на Комисията за слабостите и финансовите корекции по същество е била потвърдена от Съда на Европейския съюз. Въпреки че се очаква сходна ситуация за периода 2007—2013 г., окончателно въздействието на финансовите корекции може да бъде определено едва към момента на приключването. Въз основа на извършената проверка на плащанията при приключването за периода 2000—2006 г. Сметната палата счита, че Европейската комисия трябва да остане бдителна при проверката на декларацията за приключване, представяна от държавите членки.

143

В периода 2007—2013 г. Комисията използва временно спиране на плащанията в по-голяма степен, отколкото в миналото, а нововъведените прекъсвания на плащанията са се оказали полезен допълнителен инструмент. Също така превантивните мерки са били прилагани по-рано в сравнение с предходния период. Като относителна стойност Сметната палата очаква за периода 2007—2013 г. да има повече финансови корекции, отколкото в предходния период.

144

Сметната палата също така установи, че Комисията е наложила своите финансови корекции и превантивни мерки пропорционално. Вътрешните процедури на Комисията за периода 2007—2013 г., чиято цел е да се гарантира хармонизирано третиране на случаите в различните програми и държави членки. Извършеният от Сметната палата анализ потвърди също така, че мерките на Комисията за периода 2007—2013 г. са били насочени към държавите членки с най-рисковите програми.

145

Чрез налагането на корективни мерки Комисията оказва натиск върху държавите членки да преодолеят слабостите в своите системи за управление и контрол. Въпреки това както превантивните мерки, така и финансовите корекции обикновено се отнасят до сложни въпроси, чието разрешаване отнема значително време. Налаганите вследствие на това прекъсвания и временни спирания представляват значителен финансов риск за държавите членки. Ето защо през периода 2007—2013 г. Комисията се стреми постепенно да отмени мерките, за да гарантира, че възстановяването на средствата може да бъде възобновено във възможно най-кратки срокове за онези части от програмите, които не са засегнати от недостатъците, довели до прекъсването или временното спиране.

146

Сметната палата установи също така, че Комисията е изправена пред трудности при мониторинга на прилагането на финансови корекции. Предоставената от държавите членки информация относно изпълнението на финансови корекции в периода 2007—2013 г. все още не дава възможност за извършване на надежден мониторинг. Сметната палата констатира противоречиви данни за дългосрочното въздействие на превантивните мерки и финансовите корекции върху нивата грешки в програмите за периода 2007—2013 г.

Препоръка 1

Комисията следва да прилага строг подход към финансовите корекции при приключването на периода 2007—2013 г., за да се гарантира, че възстановените средства от бюджета на ЕС не съдържат съществени нива неправомерни разходи.

Целеви срок за изпълнение: от март 2017 г. (начало на процедурата по приключване).

147

Докладването на Комисията относно превантивните мерки и финансовите корекции не представлява един цялостен и аналитичен преглед. Това се дължи главно на факта, че информацията относно превантивните мерки и финансови корекции е представена в няколко доклада и документа, един от които дори не беше известен на заинтересованите страни. До момента в нито един от докладите на Комисията за програмния период 2007—2013 г. не се съдържа цялостен аналитичен преглед на превантивните мерки и финансовите корекции. Представители на Европейския парламент и на Съвета също посочват, че докладите на Комисията не предоставят достатъчно примери за „добри практики“ и сравнения между държавите членки относно това как да се предотвратяват, разкриват или коригират често срещани проблеми.

Препоръка 2

Комисията следва да изготви ad hoc доклад относно състоянието при приключването на програмите по ЕФРР/КФ и ЕСФ, подобно на доклада, изготвен през 2013 г. относно периода 2000—2006 г. Този доклад следва да включва и съпоставя цялата информация във връзка с превантивните и корективните мерки по фондове и държави членки, и да посочва въздействието на финансовите корекции и остатъчния процент грешки.

Целева дата на изпълнение – най-късно до средата на 2019 г.

148

Сметната палата установи недостатъци в информационните системи, които са използвани от Комисията за мониторинг и докладване относно превантивните мерки и финансовите корекции за програмите в периода 2007—2013 г. По-специално, информационните системи не са интегрирани и за всеки отделен случай не представят обобщено всички превантивни мерки и финансови корекции.

Препоръка 3

По отношение на периода 2014—2020 г. Комисията следва да изгради интегрирана система за мониторинг, която да обхваща превантивните мерки и финансовите корекции.

Целева дата за изпълнение: 2019 г.

149

Нормативните разпоредби за периода 2014—2020 г. съществено засилват ролята на Комисията по отношение на защитата на бюджета на ЕС от неправомерно разходване на средства. Това се дължи главно на факта, че данните, докладвани от държавите членки във връзка с финансовите корекции, вече се включват в годишния пакет с документи за получаване на увереност и се проверяват от одитния орган. В допълнение, въведените правни разпоредби за периода 2014—2020 г. дават повече правомощия на Комисията да предприема действия с цел да се спре възстановяването на неправомерни разходи от бюджета на ЕС. На последно място, съществува също така по-голяма правна сигурност за държавите членки, тъй като правилата се определят в регламенти вместо в насоки.

150

Сметната палата счита, че всички тези мерки представляват значително подобрение в концепцията на системата.

Препоръка 4

Комисията следва ефективно да използва значително усъвършенстваните разпоредби за периода 2014—2020 г. и да налага нетни финансови корекции, когато е необходимо, въз основа на собствените си проверки и/или на извършените от Сметната палата одити.

Целева дата на изпълнение — незабавно.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав II с ръководител Илиана ИВАНОВА — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 8 март 2017 г.

Речник на термините и съкращения

Активиращо събитие: Нередности или сериозни недостатъци, установени от органите на държавите членки, от Комисията или от Европейската сметна палата при извършването на проверките, които водят до превантивни мерки и финансови корекции.

Временно спиране: Комисията може временно да спре цялото или част от дадено междинно плащане (вж. член 92 от Регламент № 1083/2006) при наличието на съществен недостатък във функционирането на системата за управление и контрол на държавата членка или ако некоригирани неправомерни разходи са били заверени в декларацията за разходите, или в случай на тежко нарушение от страна на държава членка на задълженията — за управление и контрол.

Годишен отчет за дейността (ГОД): В годишните отчети за дейността се посочват резултатите от операциите по отношение на поставените цели, свързаните рискове, както и видът на вътрешен контрол. От бюджетната 2001 година насам — за Комисията и от 2003 г. — за всички институции на Европейския съюз (ЕС) „първично оправомощеният разпоредител с бюджетни кредити“ трябва да представи ГОД на своята институция относно изпълнението на задълженията си, включително с финансова информация и информация за управлението.

Доклад по член 20: Годишна декларация относно оттеглените суми и събраните вземания, предстоящите събирания и невъзстановимите суми съгласно разпоредбите на член 20, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1828/2006 за програмите за периода 2007—2013 г. Тя отразява общия капацитет за коригиране на системата за управление и контрол за всяка програма, обобщен на ниво приоритетна ос, независимо от източника на корекция.

Европейски социален фонд (ЕСФ): Европейският социален фонд има за цел да засили икономическото и социалното сближаване в рамките на Европейския съюз чрез подобряване на заетостта и възможностите за работа, най-вече с помощта на схеми за обучение, като насърчава високо ниво на заетост и създаването на повече и по-добри работни места.

Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР): Целта на Европейския фонд за регионално развитие е да се засили икономическото и социалното сближаване в рамките на Европейския съюз, като се преодолеят основните различия между регионите чрез финансова подкрепа за създаването на инфраструктура и продуктивни инвестиции, насочени към създаването на работни места, най-вече за предприятията.

Комитет по въпросите, свързани с прекъсването и временното спиране на плащания, както и с финансовите корекции (ISFCC): Специален вътрешен комитет, който осигурява форум в рамките на генералните дирекции на Комисията за обсъждане на въпроси и за вземане на решения, свързани с предупрежденията, прекъсванията, временните спирания и финансовите корекции

Кохезионен фонд (КФ): Целта на Кохезионния фонд е да се засили икономическото и социалното сближаване в рамките на Европейския съюз чрез финансиране на проекти в областта на околната среда и транспорта в държавите членки, чийто БНП на глава от населението е по-малък от 90 % от средния за ЕС.

Кумулативен остатъчен риск: Изчисление на частта от декларираните разходи за всяка програма през целия програмен период, която не е законосъобразна и правомерна. Процентът на кумулативен остатъчен риск отчита всички финансови корекции от началото на периода и общите разходи, декларирани при приключването.

Междинно звено: Междинно звено е всеки публичен или частен орган или служба, подчинен/а на управляващ орган или изпълняващ/а функции от негово име по отношение на бенефициентите, участващи в изпълнението на операциите.

Мерки за защита на бюджета на ЕС: Мерките за защита на бюджета на ЕС включват превантивни мерки (прекъсване и временно спиране на плащания) и финансови корекции (които имат парично въздействие). Тези мерки се допълват от планове за действие, съгласувани между Комисията и държавата членка.

Нередност: Нередност е действие в нарушение на правилата на ЕС, което има потенциално отрицателен ефект върху финансовите интереси на ЕС. Това действие може да е резултат от неволна грешка, извършена от бенефициентите на средствата, или от органите, отговарящи за плащанията. Ако нередността е извършена умишлено, тогава тя се класифицира като измама.

Одитен орган: Одитните органи предоставят увереност на Комисията относно ефективното функциониране на системите за управление и вътрешен контрол на дадена оперативна програма (ОП) (и следователно относно законосъобразността и редовността на сертифицираните разходи). Те трябва да са функционално независими от органите, управляващи средствата. Одитният орган докладва констатациите от своите одити на системите и от одитите на операциите на управляващите и сертифициращите органи на съответната ОП. Веднъж годишно те докладват на Комисията относно извършената дейност в годишен доклад за контрола. Ако одитният орган счита, че управляващият орган не е предприел подходящи корективни действия, той трябва да насочи вниманието на Комисията към този въпрос.

Оперативна програма (ОП): В ОП се определят приоритетите и конкретните цели на дадена държава членка и се описва как финансирането (от ЕС, както и националното публично и частно съфинансиране) ще бъде използвано в рамките на определен период от време (понастоящем 7 години) за финансиране на проекти. Проектите в рамките на дадена ОП трябва да допринасят за постигането на определен брой цели. Финансирането на ОП може да се предоставя от ЕФРР, КФ и/или ЕСФ. Оперативната програма се изготвя от държавата членка и трябва да бъде одобрена от Комисията, преди да бъдат извършени плащания от бюджета на ЕС. Оперативните програми могат да бъдат променяни само по време на програмния период, ако и двете страни са съгласни.

Отменяне на бюджетни кредити: Действие, при което се отменя предишно задължение (или част от него).

Оттегляне на суми: Държавата членка оттегля неправомерния разход от програмата веднага, щом е установена нередността, чрез приспадане от следващата декларация за разходите, като по този начин се освобождава финансиране от ЕС за други операции. Един от начините за осъществяване на финансова корекция (вж. също така събиране на вземания).

План за действие: Плановете за действие са документи, изготвени от държавите членки след установяване на системни нередности или сериозни недостатъци в техните системи. В тях се описват корективните действия, чрез които тези нередности и/или недостатъци на системата ще бъдат преодолени.

Поемане на задължение: Правно обвързване за предоставяне на финансиране, при положение че са изпълнени някои условия. ЕС се задължава да възстанови своя дял от разходите по проект, финансиран от ЕС, след приключване на този проект. Поетите днес задължения представляват утрешни плащания. Днешните плащания са предходно поети задължения.

Превантивна мярка: Превантивните мерки, които Комисията може да използва с оглед защита на бюджета на ЕС, в случаите когато тя е информирана за потенциални недостатъци, включват прекъсвания и временни спирания на плащания от бюджета на ЕС за дадената ОП.

Прекъсване: Комисията може да прекъсне за максимален период от шест месеца крайния срок за изплащане на сумите във връзка с дадена декларация за разходите (вж. член 91 от Регламент 1083/2006) при наличие на данни за съществен недостатък във функционирането на системите за управление и контрол на държавите членки или за сертифициране на неправомерни разходи в декларацията за разходите.
Ако Комисията, въз основа на собствената си работа или на информацията, докладвана от одитните органи, установи, че дадена държава членка не е отстранила сериозни недостатъци в системите за управление и контрол и/или че не е коригирала неправомерно извършени разходи, които са били декларирани и сертифицирани, тя може да прекъсне или временно да спре плащанията. Ако държавата членка не коригира установените недостатъци на системите или не оттегли неправомерните разходи (които могат да бъдат заместени с допустими разходи), самата Комисия може да приложи финансови корекции, които водят до нетно намаление на финансирането от ЕС за оперативната програма.

Приоритетна ос: Един от приоритетите на стратегията в дадена оперативна програма, който се състои от група операции, които са свързани и имат специфични измерими цели.

Прогнозен процент грешки: Оценка на одитния орган на процента разходи от годишните разходи за всяка оперативна програма (или група оперативни програми), които не са законосъобразни и правомерни. Този процент следва да се определя въз основа на статистически подход за формиране на извадка. Прогнозните проценти грешки трябва да бъдат представителни за направените разходи за оперативната програма (или група оперативни програми). Това може да се отнася и до процентите грешки, установени въз основа на специфични нестатистически методи за формиране на извадка (особено при малките популации), при условие, че те са представителни за популацията като цяло.

Програмен период: Многогодишната рамка, в която се планират и реализират разходите по ЕФРР, ЕСФ и Кохезионния фонд.

Разпределени средства: Разпределените средства представляват обща сума, заделена за дадена държава членка или оперативна програма в рамките на даден програмен период, която е теоретичният максимален размер, който може да бъде изплатен.

Сертифициращ орган: Сертифициращите органи извършват проверки от първо ниво на разходите, декларирани от управляващите органи, и удостоверяват, че тези разходи са законосъобразни и редовни.

Система за управление и контрол: Системата за управление и контрол е структура, която изпълнява и осъществява контролните дейности във връзка с дадена оперативна програма. В областта на политиката на сближаване се тя състои от управляващ орган (и междинни звена), сертифициращ орган и одитиращ орган на ниво държави членки и Комисия.

Случай: Цялата пътека от събития, която свързва превантивните мерки и финансовите корекции с едно и също активиращо събитие.

Събиране на вземания: Държавата членка оставя разходите в програмата, докато неправомерно изплатената сума бъде възстановена от бенефициентите, и я приспада от следващата декларация за разходи след извършване на възстановяването. Един от начините за осъществяване на финансова корекция (вж. също така оттегляне).

Управляващ орган: Управляващият орган е национален, регионален или местен публичен орган (или друг държавен или частен орган), определен от държавата членка да управлява дадена оперативна програма. Неговите задачи включват подбор на проекти, които да бъдат финансирани, мониторинг на начина на изпълнение на проектите и докладване на Комисията относно финансовите аспекти и постигнатите резултати. Управляващият орган също така е органът, който е компетентен да налага финансови корекции на бенефициентите след одити, извършени от Комисията, Европейската сметна палата (ЕСП) или друг орган в държавата членка.

Финансова корекция: Финансовите корекции имат за цел да се защити бюджетът на ЕС от бремето на погрешно извършени или неправомерни разходи. За разходите в рамките на споделено управление възстановяването на неправилно извършени плащания е отговорност преди всичко на държавите членки.
Финансовите корекции могат да бъдат приложени от държавите членки чрез приспадане на неправомерните разходи от заявлението за плащане на съответната държава членка, чрез плащането по издадено от Комисията нареждане за събиране на вземания, или чрез отменяне на бюджетните кредити. Приспадането може да приеме две форми: оттегляне на суми или събиране на вземания от бенефициентите.

Финансова корекция — предварителна или последваща: Предварителните финансови корекции се извършват преди неправомерните разходи да бъдат декларирани пред Комисията.

Последващите финансови корекции се извършват след деклариране пред Комисията на неправомерните разходи.

Финансова корекция: потвърдена, одобрена или извършена: „Потвърдена“ финансова корекция е тази, която е била приета от засегнатата държава членка.
„Одобрената“ финансова корекция е тази, която се приема с решение на Комисията и винаги представлява нетна корекция, която задължава държавата членка да възстанови неправомерно разходваните средства в бюджета на ЕС, и това води до окончателно намаляване на разпределените средства за съответната държава членка.
„Извършена“ финансова корекция е тази, която е потвърдена или одобрена, и е довела до коригиране на констатираната нередност (т.е. до оттегляне или събиране на неправомерно разходвани суми).

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от извършени от нея одити на изпълнението или на съответствието по конкретни бюджетни области или теми на управлението. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав II с ръководител Илиана Иванова, член на ЕСП. Този състав е специализиран в областите на разходи, свързани с инвестициите за сближаване, растеж и приобщаване. Одитът беше ръководен от члена докладчик Henri Grethen, със съдействието на Ildikó Preiss — ръководител на задача и аташе в кабинета; Niels-Erik Brokopp — главен ръководител; Marcel Bode, Nicholas Edwards, Johan Adriaan Lok и Ágota Marczinkó — одитори.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Защита на бюджета на ЕС от неправомерно разходване на средства: през периода 2007—2013 г. Комисията все повече използва превантивни мерки и финансови корекции в областта на сближаването
(съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от ДФЕС)

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2017 г.

PDF	978-92-872-7223-2	1977-5814	10.2865/055428	QJAB17005BGN
HTML	978-92-872-7712-1	1977-5814	10.2865/225870	QJAB17005BGQ

© Европейски съюз, 2017 г.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника.

КАК ДА СЕ СДОБИЕМ С ПУБЛИКАЦИИТЕ НА ЕC?

Безплатни публикации:

• един екземпляр:
  • чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu);
• повече от един екземпляр или постери/карти:
  • от представителствата на Европейския съюз (http://ec.europa.eu/represent_bg.htm),
  • от делегациите в страни извън Европейския съюз (http://eeas.europa.eu/delegations/index_bg.htm),
  • като се свържете с услугата Europe Direct (http://europa.eu/europedirect/index_bg.htm)
  • или като се обадите на 00 800 6 7 8 9 10 11 (безплатен номер в ЕС) (*).

(*) Информацията, както и повечето обаждания са безплатни (възможно е обажданията от мрежата на някои оператори, от обществени телефони или от хотели да бъдат таксувани).

Платени публикации:

• чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu).