Свободно движение на работници — упражняването на тази основна свобода е гарантирано, но средствата от ЕС биха могли да се насочват по-ефективно

Кpатко изложение

Относно трудовата мобилност

I

Свободното движение на работници е една от четирите основни свободи на Съюза. През 2018 г. ЕС ще отбележи 50-годишнина от учредителния регламент за свободното движение на работници. Той изисква премахването на всякаква дискриминация в държавите членки, основаваща се на гражданство, по отношение на заетостта, възнаграждението и други условия на труд. През 2015 г. 11,3 млн. преместили се лица в трудоспособна възраст от ЕС–28 са живели в държава – членка на ЕС, различна от държавата, на която са граждани. Това се равнява на 3,7 % от общото население в трудоспособна възраст в целия ЕС.

Начин на извършване на одита от страна на Сметната палата

II

Сметната палата провери как Комисията гарантира свободата на движение на работниците и ефективността на дейностите на ЕС за улесняване на трудовата мобилност. Сметната палата извърши своя одит от октомври 2016 г. до юли 2017 г. в Комисията и в петте държави членки с най-големи входящи или изходящи потоци от чуждестранни работници (Германия, Люксембург, Полша, Румъния и Обединеното кралство).

Констатации на Сметната палата

III

Сметната палата установи, че Комисията предоставя на работниците от ЕС информация относно техните права, като използва множество канали, но осведомеността за тях може да бъде подобрена.

IV

Пречките пред преместването и работата в друга държава (например признаването на професионалните дипломи) съществуват отдавна. Въпреки че Комисията и държавите членки са предприели редица действия за преодоляване на тези пречки, те продължават да съществуват.

V

Между държавите членки се наблюдават различия по отношение на данните относно уменията и дисбалансите между работните места, както на регионално, така и на национално равнище. Комисията продължава да работи с държавите членки за подобряването на тези данни.

VI

ЕС подкрепя трудовата мобилност чрез ЕСФ за държавите членки, които са посочили това като необходимост. Трудовата мобилност обаче не е определена като изричен инвестиционен приоритет, а по време на процеса на одобрение за текущия програмен период на ЕСФ тази дейност не е била предмет на наблюдение. Ето защо степента, в която ЕСФ се използва за тази цел, е неизвестна.

VII

Основният източник на ясно финансиране в подкрепа на трудовата мобилност е Програмата за заетост и социални иновации (EaSI) на Комисията със 165 млн. евро за периода 2014—2020 г. Сметната палата установи, че EURES на EaSI има сходни цели на политиката с тези на ЕСФ по отношение на трудовата мобилност, което означава, че е трудно да бъде постигната необходимата допълняемост на двата фонда на ЕС.

VIII

Сметната палата провери 23 проекта по EURES, изпълнявани от трансгранични партньорства и подпомагани по EaSI. Тя установи, че малко от проектите са определили резултати (например намиране на работа от търсещи работа лица) и че слабостите в наблюдението на проектите са довели до тяхната неспособност за обобщаване на крайните продукти/услуги и резултатите на ниво програма.

IX

Порталът за професионална мобилност EURES е основният инструмент на ниво ЕС за улесняване на трудовата мобилност, но той е изправен пред значителни предизвикателства, не на последно място поради значителния дял свободни работни места в националните ПСЗ, които не са обявени на портала EURES. В допълнение, при извършения от Сметната палата анализ на свободните работни места, обявени на портала, беше установено, че те често са неподходящи за успешно търсене на работа. Например за 39 от общо 50-те свободни работни места, които Сметната палата прегледа, не беше посочен краен срок за кандидатстване.

X

Броят на постигнатите назначения на работа чрез EURES на EaSI е основна мярка за ефективността на програмата. Според Комисията 28 934 назначения на работа през 2016 г. са в резултат от подкрепата, оказана от консултантите от EURES на търсещите работа лица. Това е едва 3,7 % от броя контакти, установени между търсещите работа лица и консултантите на EURES. Освен това повечето от публичните служби по заетостта (ПСЗ), които Сметната палата анкетира, заявиха, че не са в състояние да измерят ефективните назначения на работа или че са спрели да ги измерват като показател.

Какви са препоръките на Сметната палата

XI

Сметната палата препоръчва на Комисията:

1. Да измери осведомеността сред гражданите на ЕС относно съществуващите инструменти, свързани с предоставянето на информация за свободата на движение на работниците и докладването на случаите на дискриминация.
2. По-добре да използва наличната информация, за да установи видовете дискриминация.
3. Да си сътрудничи с държавите членки, за да се подобри събирането и използването на данните за моделите и потоците на трудова мобилност и дисбалансите на пазара на труда.
4. Да подобри планирането на финансирането от ЕС във връзка с трудовата мобилност.

XII

Сметната палата препоръчва на държавите членки:

Въведение

Свободното движение на работници: основна свобода

01

Свободното движение на работници е една от четирите основни свободи на Съюза¹. През 2018 г. ЕС ще отбележи 50-годишнина от учредителния регламент за свободното движение на работници. То е съществено право, индивидуално за всеки работник, и е жизненоважна съставна част на единния пазар. Съгласно тази свобода работниците от ЕС от други държави членки се ползват от равно третиране с гражданите на съответната държава членка по отношение на достъпа до заетост, условията на труд и всички други социални придобивки и данъчни облекчения. Това означава, че всеки национален орган и всеки работодател, независимо дали публичен или частен, трябва да прилага и да зачита правата, произтичащи от член 45 от Договора за функционирането на Европейския съюз (вж. каре 1). Тази свобода е гарантирана и в държавите от ЕАСТ (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). Важно е да се отбележи, че свободното движение на работници е отделно от свободата на всички граждани на ЕС да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.

02

Последните налични данни показват, че от общото население в трудоспособна възраст на ЕС от 306 млн. души около 11 млн. преместили се лица в трудоспособна възраст (20 – 64 години) от ЕС-28 живеят дългосрочно в друга държава – членка на ЕС, различна от държавата, на която те са граждани, което е 3,7 % от общото население в трудоспособна възраст в ЕС-28. Що се отнася до годишните потоци на преместилите се лица в трудоспособна възраст, през 2014 г. са се преместили 1,1 млн. души (в т.ч. около 100 000 граждани на държавите от ЕАСТ, които са се преместили в ЕС или 0,4 % от общото население в трудоспособна възраст). Още 1,3 млн. души преминават границата всеки ден, за да работят в държава членка, различна от тази, в която пребивават (вж. таблица 1).

Таблица 1

Данни за преместилите се лица в друга държава членка (2015 г.)

Обхват	Вид мобилност
11,3 млн.	Дългосрочно преместили се лица от ЕС-28 в трудоспособна възраст (20 – 64 години), живеещи в ЕС-28
3,7 %	…като дял от общото население в трудоспособна възраст в ЕС-28
8,5 млн.	Преместили се активни лица от ЕС-28 (работещи или търсещи работа)
1,3 млн.	Трансгранични работници от ЕС-28 (20 – 64 години) през 2015 г.
1,1 млн.	Годишен поток на преместилите се лица в трудоспособна възраст от ЕС-28 и ЕАСТ, които са се преместили през 2014 г.
0,4 %	…като дял от общото население в трудоспособна възраст, живеещо в ЕС-28 и ЕАСТ
0,6 млн.	Преместили се лица, които са се върнали в държавата, на която са граждани, през 2014 г.

Бележка: Годишният поток на преместилите се лица не включва мобилността с цел завръщане.

Източник: Годишен доклад за трудовата мобилност в рамките на ЕС, Заключителен доклад, Европейска комисия, декември 2016 г.

03

За 11,3-те млн. преместили се лица основните държави на местоназначение са Германия, която е приела най-голям брой преместили се лица в работоспособна възраст (2,7 млн. души или 22 % от всички преместили се лица), следвана отблизо от Обединеното кралство с 2,1 млн. души. Държавите с най-голям дял на мобилните работници в своето население в трудоспособна възраст са Люксембург (43 %), Швейцария (19 %), Кипър (15 %) и Ирландия (10 %).

04

Като преместили се наскоро активни лица се определят лицата, които живеят в държава от ЕС, различна от държавата, на която са граждани, от по-малко от 10 години. На фигура 1 е представен броят на тези преместили се лица.

Отговорности във връзка с трудовата мобилност

05

За да се оценят различните равнища на отговорност при гарантирането на свободното движение на работниците, трябва да се има предвид, че свободата е пряко приложима в държавите членки и че следователно за всяка дискриминация може да бъде сезиран националният съд. Комисията също може да предприеме преки действия, което евентуално може да доведе до производства за установяване на нарушение срещу държава членка с участието на Съда на ЕС. Отговорността за политиката за заетостта и социалната политика обаче е преди всичко на държавите членки. Тези споделени отговорности са описани във фигура 2.

Европейската комисия и трудовата мобилност

06

Преместването в дадена държава поради съображения, свързани със заетостта, по същество представлява лично решение. Въпреки това трудовата мобилност може да бъде улеснена, а финансирането от ЕС може успешно да подпомага дейностите, свързани с трудовата мобилност. През 2010 г. със своя документ „Европа 2020 – Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“² Комисията поставя улесняването на трудовата мобилност в контекста на по-доброто съответствие между търсенето и предлагането на работа, подкрепено от структурните фондове на Съюза, особено ЕСФ. Тя насърчава „далновидна и всеобхватна политика по трудова миграция, която по гъвкав начин да отговори на приоритетите и нуждите на трудовите пазари“. През последните години Комисията публикува няколко документа за политиките, законодателни предложения и насоки за трудовата мобилност, подчертавайки значението ѝ като политика на ЕС (вж. фигура 3).

Финансирани от ЕС дейности, които улесняват трудовата мобилност

07

ЕСФ се управлява от Комисията и държавите членки. Една от неговите цели е да увеличи географската и професионалната мобилност на работниците в рамките на Европейския съюз³. Общото финансиране по него за периода 2014—2013 г. е в размер на 86,4 млрд. евро. От тази сума приблизително 27,5 млрд. евро са разпределени за една конкретна тематична цел: „Насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила“⁴, по която държавите членки могат да финансират дейности, свързани с трудовата мобилност. Сумите, използвани от държавите членки за такива цели, не са известни.

08

Програмата за заетост и социални иновации (EaSI), управлявана от Комисията, се състои от три оси, от които оста EURES (Европейска мрежа на службите по заетостта) има за цел да улесни трудовата мобилност. Финансирането за EaSI за периода 2014—2013 г. е в размер на 919 млн. евро. Финансирането за специални дейности по линия на EURES на EaSI възлиза на 165 млн. евро, или 18 % от общото финансиране. По линия на EURES на EaSI се подпомагат дейности за насърчаване на доброволната географска мобилност на работниците. Фигура 4 съдържа обобщена информация за тези дейности.

Обхват и подход на одита

09

Сметната палата провери как Комисията гарантира свободата на движение на работниците и ефективността на дейностите на ЕС за улесняване на трудовата мобилност.

10

По-специално Сметната палата провери:

• въведените от Комисията инструменти за предоставяне на информация с цел подпомагане на работниците, които желаят да се преместят или са се преместили в друга държава членка, и предприетите от Комисията действия за преодоляване на съществуващите пречки пред трудовата мобилност, като това включва и събираните от Комисията данни за потоците и моделите на трудовата мобилност (част I);
• ефективността на финансирането от ЕС в подкрепа на трудовата мобилност чрез ЕСФ и програма EaSI за програмния период 2014—2020 г. (част II).

11

Одитът на Сметната палата беше проведен в периода от октомври 2016 г. до юли 2017 г., като тя извърши следните проверки:

• Сметната палата провери предприетите от Комисията действия във връзка с трудовата мобилност.
• Тя посети и проведе събеседвания със съответните национални органи в Германия, Люксембург, Полша, Румъния и Обединеното кралство.
• Сметната палата провери 23 завършени проекта на трансгранични партньорства по линия на EURES на EaSI, финансирани през 2015 и 2016 г., и проведе събеседвания с ръководители на проекти в Германия, Люксембург, Полша и Обединеното кралство.
• Тя направи проучване сред 28-те национални бюра за координация (НБК) на мрежата EURES и НБК на Швейцария, за да провери функционирането на EURES, и извърши анализ на 50 свободни работни места, публикувани на портала за професионална мобилност EURES.
• Освен това одитният екип беше подпомаган от експертна група, съставена от трима специалисти в областта на трудовата мобилност⁵.

12

По време на одита не беше направена оценка на въздействието на излизането на Обединеното кралство от ЕС (Брекзит) върху свободното движение, тъй като то е ключова част от текущите преговори между ЕС и Обединеното кралство. По време на одита не беше проверено и въздействието на референдума от 2014 г. в Швейцария относно имиграцията, чийто резултат ще засегне свободата на движение на работниците от ЕС в Швейцария, когато стане част от швейцарското законодателство.

Констатации и оценки

Част І – Комисията е въвела инструменти за гарантиране на свободното движение на работниците, но разполага с непълна информация за начина, по който трудовата мобилност се прилага на практика

13

В първа част се прави преглед на въведените от Европейската комисия инструменти за подпомагане на работниците, които желаят да се преместят или вече са се преместили в друга държава членка. В нея се разглеждат и съществуващите пречки пред трудовата мобилност, както и предприетите от Комисията действия за тяхното преодоляване. На последно място, в част І също така се оценяват данните, събирани от Комисията с цел наблюдение на потоците и моделите на трудова мобилност, и дисбалансите на пазара на труда.

Комисията е създала инструменти за информиране на гражданите за техните права, но не е наясно със съществуващото равнище на осведоменост за тези инструменти

14

Важно е хората, които вече работят или се опитват да започнат работа в друга държава, да разполагат с информация за условията и правата. Освен това хората, за които такава информация би била полезна, трябва да са осведомени за това, че тя съществува и е на тяхно разположение.

15

Комисията предоставя информация на гражданите за правата и възможностите във връзка с трудовата мобилност чрез два специални уебсайта: „ВАШАТА ЕВРОПА“ и EURES (вж. каре 2).

16

Освен това държавите членки са създали свои собствени източници на информация за гражданите на ЕС, които работят в техните държави, или за техните граждани, които възнамеряват да работят в друга държава членка. Тези системи могат да бъдат подкрепяни от публичните власти, синдикатите или други органи. (вж. каре 3).

17

Комисията измерва удовлетвореността на потребителите както за „ВАШАТА ЕВРОПА“, така и за EURES. През 2016 г. 64 % от посетителите на „ВАШАТА ЕВРОПА“ са оценили сайта като добър или отличен, 25 % – като задоволителен, и 5 % – като лош или много лош инструмент. От използвалите портала EURES 40 % са изразили съгласие, че EURES е лесно откриваем и че ще използват отново услугата.

18

Макар и Комисията да измерва удовлетвореността на потребителите, тя не измерва осведомеността на гражданите на ЕС за двете системи. Необходимостта от повишаване на осведомеността е отразена в констатациите в доклад на Комисията от 2017 г.⁸, в който се посочва, че повечето от хората, които вече ползват EURES, са намерили сайта чрез търсения в Интернет или по случайност.

Комисията е създала системи за докладване на случаите на дискриминация срещу свободата на движение, но мащабът на тази дискриминация на ниво ЕС остава неизвестен

19

Работниците трябва да са запознати със своите права и да имат възможност да сигнализират за дискриминация срещу свободата на движение на работниците. Трябва да бъдат разбрани мащабите на съществуващата дискриминация и нейните видове, ако искаме те да бъдат ефективно преодолени.

20

„СОЛВИТ“ е системата на Комисията, която дава възможност на гражданите да подават жалби срещу несправедливи правила или решения на националните публични администрации. През 2016 г. през системата „СОЛВИТ“ са били разгледани 2 414 случая, свързани с всички аспекти на единния пазар. Една от категориите жалби е свързана със свободното движение на работници, макар и други категории също да могат да бъдат косвено свързани със свободното движение. Сред тях са признаването на професионалните дипломи, социалното осигуряване и достъпът до образование за членовете на семейството. През 2016 г. има 34 случая, свързани със свободното движение на работници.

21

От 2010 г. насам Комисията е започнала 33 съдебни производства срещу държави членки във връзка със свободата на движение и 21 във връзка със социалноосигурителни въпроси, които имат косвено влияние върху тези права.

22

В сравнение с 11,3-те млн. преместили се лица в трудоспособна възраст в ЕС, броят на случаите както по „СОЛВИТ“, така и по производствата за установяване на нарушение е много нисък.

23

В допълнение към „СОЛВИТ“ някои държави членки са изградили свои собствени отделни системи за докладване от страна на гражданите и разглеждане на случаите на дискриминация. Например чуждестранните работници в Люксембург могат да се свържат с националната инспекция по труда, която може да предприеме последващи действия във връзка с жалбата. В други държави членки, като например Германия, работниците могат да се обръщат към информационни бюра, ръководени от синдикалните организации, които разполагат със специализирани медиатори, които могат да приемат жалбата и да я насочат към националните органи или да се свържат директно с работодателя с цел помирение.

24

Извън собствената си система „СОЛВИТ“ и мрежата от правни експерти на „ВАШАТА ЕВРОПА — СЪВЕТИ“, Комисията разполага с ограничени познания за случаите на национално равнище, тъй като те обикновено не ѝ се докладват. Ето защо тя не е запозната с пълната степен на дискриминация по отношение на свободата на движение. Според една директива от 2014 г.⁹ до 2016 г. всяка държава членка трябваше да е определила органи за насърчаване, анализ, наблюдение и подкрепа на равното третиране на работниците на Съюза и членовете на техните семейства. Тези определени от тях органи трябва да извършват проучвания и анализи, свързани с необосновани ограничения и пречки пред правото на свободно движение или с дискриминация, основаваща се на гражданство.

Комисията е предприела действия за преодоляване на другите ограничения пред трудовата мобилност, но някои пречки продължават да съществуват

25

Работниците може също така да се сблъскват с пречки пред своето преместване, които, макар и да не представляват нарушение на техните права, все пак може да засегнат трудовата мобилност (например признаването на квалификациите).

26

„Трудностите, които срещат (гражданите на ЕС, които се преместват от една държава членка в друга или които желаят да направят това), до известна степен обясняват причините за запазващото се относително ниско равнище на мобилност между държавите членки: според Наблюдението на работната сила в ЕС през 2011 г. едва 3,1 % от европейските граждани в трудоспособна възраст … са живели в държава членка, различна от собствената им страна.“¹⁰

27

В таблица 2 са представени установяваните често в документите на Комисията пречки, които възпрепятстват трудовата мобилност, наред с действията, предприети от Комисията, и оценката на Сметната палата на ефективността на предприетите действия. В таблицата се посочва, че Комисията е предприела действия за преодоляване на тези пречки пред трудовата мобилност. От гледна точка на европейските работници, обаче, които възнамеряват да работят в друга държава членка, те невинаги са ефективни. Преодоляването на тези пречки продължава да стои като предизвикателство за Европейския съюз. Тези оставащи пречки трябва да бъдат разгледани в перспективата на неизползвания потенциал на трудовата мобилност на Съюза: през 2014 г. наличните данни от изследвания сочат, че около 2,9 млн. граждани на ЕС са имали желание да се преместят през следващите 12 месеца, но това са направили едва малко над 1 млн. работници.

Таблица 2

Пречки, засягащи трудовата мобилност, действия, предприети от Комисията, и оценка на тяхната ефективност

Пречки	Отговорности	Комисията предприела ли е действия?	Пример за предприетите действия	Ефективно ли е преодоляна пречката, засягаща трудовата мобилност?
Липса на информация за законовото право на свобода на движение на работниците	Европейската комисия	Да	Комисията е създала: „ВАШАТА ЕВРОПА“ Европейски портал за професионална мобилност (EURES) СОЛВИТ	Да
Липса на достатъчно информация за възможностите за работа	Европейската комисия и държавите членки	Да	Комисията поддържа портала за професионална мобилност EURES заедно с националните ПСЗ; порталът съдържа обща информация за националните пазари на труда и предоставя пряк достъп до свободни работни места.	Не е изцяло преодоляна Порталът за професионална мобилност EURES не съдържа всички национални свободни работни места; информацията за свободните работни места често е непълна (вж. точки 51—57).
Различия по социалноосигурителните въпроси	Европейската комисия и държавите членки	Да	През декември 2016 г. като част от своя „пакет за трудова мобилност“ Комисията предложи да бъдат преразгледани действащия Регламент (ЕО) № 883/2004 и регламента за неговото прилагане, като се съсредоточи върху по-тясното обвързване на изплащането на обезщетения с държавата членка, която е събрала социалноосигурителните вноски, превръщайки по този начин системата в по-честна и по-справедлива.	Не е изцяло преодоляна Понастоящем държавите членки поставят по-силен акцент върху допълнителните форми на пенсионен доход, които допълват основните национални пенсионни схеми. Директива 98/49/ЕО за запазване на правото на допълнителна пенсия на заети лица и самостоятелно заети лица не обхваща „преносимостта“ на допълнителните пенсии, т.е. възможността за прехвърляне на тези пенсионни права при преместване в друга държава членка (което обаче вече е възможно в националните пенсионни схеми). Липсата на преносимост може да подейства като сериозен демотивиращ фактор за мобилността на работниците.
Признаване на професионалните и университетските дипломи	Европейската комисия и държавите членки	Да	Автоматично признаване на университетските дипломи Създаване на европейска рамка за регулираните професии Европейската професионална карта (EPC) е нов инструмент за улесняване на признаването, който е на разположение едва от 18 януари 2016 г. насам.	Не е изцяло преодоляна В Доклада за трудовата мобилност за 2016 г. се посочва, че признаването на професионалните дипломи продължава да е важна пречка пред мобилността.

Бележка: По-подробна информация за предприетите действия и за нашата оценка на тези действия е включена в приложение I към настоящия доклад.

Източник: ЕСП.

28

Примерът в каре 4 по-долу описва какво действие е предприела Комисията и защо то не е напълно ефективно.

Комисията упражнява наблюдение върху потоците и моделите на трудова мобилност, но наличните данни в държавите членки могат да се използват по-добре с оглед на разбирането на дисбалансите на пазара на труда

29

Събирането на качествени данни за потоците и моделите на трудова мобилност е необходимо, за да се подпомогне вземането на решения в контекста на трудовата мобилност както на национално равнище, така и на равнище ЕС.

30

Наблюдението на работната сила (НРС) е най-голямото европейско изследване на домакинства, чрез което се осигуряват данни за участието на пазара на труда на лица на възраст 15 и повече години. НРС е основният източник на данни, използван от Комисията за наблюдение на тенденциите на движение на работната сила¹¹. Годишният доклад за трудовата мобилност се основава главно на данните от НРС и дава обобщени данни за населението и годишните потоци. Всяка година докладът включва акцент върху конкретни теми. За 2016 г. тези теми са трансграничните работници и мобилността с цел завръщане.

31

Що се отнася до наблюдението на трудовата мобилност, НРС има известни ограничения, които Комисията признава¹²:

• даването на отговор в изследването е задължително само в 12 държави членки, като е известно, че процентът на неотговорилите сред чужденците е много висок най-вече поради езикови затруднения;
• в много държави членки наскоро пристигналите чужденци и краткосрочно пребиваващите работници е възможно да не бъдат обхванати от изследването, тъй като в съответствие с препоръките от международни проучвания НРС обхваща само лица, които пребивават в съответната държава от една или повече години;
• малкият размер на извадката в много държави намалява възможностите за анализ на данните по националност.

32

През 2005 г. Комисията установи, че е необходимо да се подобри информацията за потоците на трудова мобилност между държавите – членки на ЕС, в допълнение към НРС. Комисията публикува годишен сборник на съответните източници на данни, които съществуват в държавите членки. През 2016 г. почти всички държави са докладвали, че събират централизирано данни за гражданите на държави извън ЕС, които са наети лица или които са регистрирани като търсещи работа лица. Някои ПСЗ събират данни с описание на индивидуалния „профил“ на работниците от ЕС, като например германската система, която съдържа информация относно професията/занятието, вида на извършената работа и образованието на работника. Използването на въпросните данни обаче се оказа трудно поради липсата на сравнимост между държавите членки.

33

През 2010 г. Комисията стартира проекта „Наблюдение на развитието на пазара на труда в Европа“. Целта му е да събере актуална информация за свободните работни места, която да послужи и като инструмент за ранно предупреждение по отношение на трудностите и несъответствията между пазарите на труда в ЕС. Ограничеността на данните, например ограничената наличност на съпоставими данни за свободните работни места по държави членки, затруднява постигането на тази цел. Тази цел е отразена и в Регламента за EURES от 2016 г.¹³, който изисква при изготвянето на националните работни програми на държавите членки да се вземат предвид потоците и моделите на мобилността и анализът на данните за съществуващия и прогнозния дефицит и излишък на работна ръка. В доклада на Комисията от 2016 г.¹⁴ се посочват подробно научните изследвания в областта на дефицита и излишъка на работна ръка и се разглежда възможността за намиране на съответствие между този дефицит и излишък в отделните държави.

34

Сметната палата установи, че държавите членки се намират на различни етапи по отношение на качеството и задълбочеността на информацията относно дисбалансите между уменията и работните места и техните мащаби. От посетените държави Германия и Обединеното кралство изготвят данни, които излизат извън рамките на данните, които Комисията може да предостави, и могат да ги споделят на двустранна основа с ПСЗ на другите държави членки (вж. каре 5). В доклада на Комисията от 2016 г. също така се признава необходимостта от подобряване на събирането на такива данни във всички държави членки. За това проучване едва 13 от 26-те представили данни ПСЗ са успели да предоставят информация относно мащабите на дефицита и излишъка в своя национален пазар на труда. Към момента на приключване на одита на Сметната палата все още продължава да се работи по цялостна оценка на уменията и дефицита или излишъка на работна ръка в държавите членки.

Част II – Слабости в планирането и наблюдението на финансираните от ЕС дейности за улесняване на трудовата мобилност

35

В настоящата част на доклада се разглежда ефективността на финансирането от ЕС за улесняване на трудовата мобилност. Съществуващите програми за тези цели са ЕСФ и програмата EaSI. Сметната палата анализира разпределените финансови средства по двата фонда и допълняемостта на целите на ЕСФ с тези на EaSI. Освен това Сметната палата провери дали тези програми подпомагат ефективно трудовата мобилност и как се упражнява наблюдение върху тези дейности.

36

Що се отнася до дейностите по EURES на EaSI, Сметната палата провери два от нейните елементи: проектите по линия на EURES, управлявани от трансгранични партньорства, по отношение на тяхното разработване и наблюдението на тяхното изпълнение, както и портала за професионална мобилност EURES, по-специално неговата ефективност за събирането на търсещите работа и свободните работни места.

Общото финансиране от ЕС за трудовата мобилност е неизвестно, а допълняемостта на фондовете не е гарантирана

37

Когато ЕС финансира дейности във връзка с основен приоритет като трудовата мобилност, Комисията следва да гарантира, че финансирането може да бъде установено и върху него може да се упражнява наблюдение. Когато има на разположение няколко фонда на ЕС, следва да се гарантира тяхната допълняемост.

38

На фигура 5 е показано как се съпоставят във финансово отношение програмите на ЕС, свързани с трудовата мобилност. ЕСФ е може би основният инструмент за подпомагане на заетостта, от която е част трудовата мобилност. Съгласно една от тематичните цели на ЕСФ – цел „Насърчаване на устойчивата и качествена заетост и подкрепа за мобилността на работната сила“ (т.нар. ТЦ 8) и нейния свързан инвестиционен приоритет „модернизиране на институциите на пазара на труда, включително трудова мобилност“ (т.нар. ИП 7), държавите членки могат да програмират дейности, свързани с трудовата мобилност. Може да се види, че финансирането от ЕСФ по ТЦ 8 с 27,5 млрд. евро, отпуснати на държавите членки за дейности в областта на трудовата мобилност, е значително по-голямо от 919-те млн. евро на програмата EaSI, по-специално нейната ос EURES със 165 млн. евро, която също е насочена към преодоляване на проблемите в областта на трудовата мобилност.

39

При настоящия програмен период 2014—2020 г. за ЕСФ държавите членки могат да планират своите национални дейности във връзка с EURES (например разходи за персонал и ИТ в участващите ПСЗ) и развитието на специфични схеми и стратегии в областта на мобилността на местно, регионално, национално и трансгранично равнище, като използват ЕСФ. Комисията представи този нов подход пред държавите членки през 2013 г., подчертавайки целта за по-добро функциониране на трудовите пазари чрез засилване на транснационалната географска мобилност на работниците¹⁶.

40

При одобряването на оперативните програми по ЕСФ през 201—2014 г. Комисията не е проследила доколко държавите членки наистина програмират дейности в областта на трудовата мобилност. През септември 2015 г. след одобряването на основните оперативни програми по ЕСФ и в опит да събере такава информация, Комисията изпрати проучване до държавите членки, чрез която иска да получи данни относно размера на планирания бюджет в рамките на ЕСФ за трудова мобилност в рамките на ЕС и дейностите по EURES. На това проучване обаче са отговорили едва 15 държави членки. 12 от отговорилите държави са посочили, че ще подпомагат услуги по EURES чрез ЕСФ. Що се отнася до разпределените за това финансови средства, заключението на лицето, оценяващо проучването, е че „Поради голямото разнообразие от отговори и огромната разнородност при посочването на разходите за година или като обща сума, е невъзможно да се сравнят наборите от данни, получени от 15-те държави“. В каре 6 са представени начините, по които отделните държави членки използват ЕСФ за тези цели.

41

При разработването на ЕСФ трудовата мобилност в ЕС не е определена като отделен инвестиционен приоритет¹⁷, нито е предвидена по някакъв друг начин. В резултат на това не могат да бъдат определени действителните бюджети по ЕСФ, отделени за дейности по EURES или за трудова мобилност в 28-те държави членки, което води до невъзможност да се установи какъв е размерът на използваното финансиране и за какви цели е било използвано то.

42

Сметната палата провери оперативните програми по ЕСФ за посетените държави членки, но не успя да установи сумите, отделени за подпомагане на трудовата мобилност. От проверката и посещенията си в държавите членки Сметната палата установи, че планирането на дейности в областта на трудовата мобилност по ЕСФ не представлява приоритет за тях. В Румъния акцентът е поставен върху стимулирането на мобилността с цел завръщане, тъй като постоянното изтичане на работници от Румъния е създало дефицит на работна ръка в ключови области на икономиката (вж. каре 7).

43

Основният регламент, който определя хоризонталните правила за всички европейски структурни и инвестиционни фондове („ЕСИ фондове“, който обхваща и ЕСФ)¹⁸, налага необходимостта от координация и взаимна допълняемост между различните ЕСИ фондове и другите фондове на ЕС. Основният регламент за EaSI също изисква извършваните в рамките на програмата EaSI дейности да „са съгласувани и с други действия на Съюза и [да] ги допълват, като например европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ)“¹⁹. Въпреки това, както се посочва във фигура 6, програмата EaSI и ЕСФ обхващат много сходни дейности, насочени към сравними цели във връзка с трудовата мобилност. И двата фонда са насочени или могат да бъдат насочени към трудовата мобилност на транснационално равнище и предвиждат конкретни мерки за насърчаване на мобилността, включително подпомагане на сътрудничеството между съответните институции.

Трансграничните партньорства улесняват трудовата мобилност, но в планирането на проектите на трансграничните партньорства и в докладването относно ефективността са налице недостатъци

44

Трансграничните партньорства по линия на EURES на EaSI са насочени към трудовата мобилност. Те включват партньори от поне две участващи държави членки (или асоциирани държави) – обикновено националните ПСЗ, но също и други участници, като организации на работодателите, синдикатите или други регионални сдружения. В съответствие с EURES на EaSI трансграничните партньорства могат да кандидатстват за годишно финансиране на проекти за своята дейност. В каре 8 е даден пример за проект на трансгранично партньорство, финансиран по линия на EURES на EaSI.

На етапа на кандидатстване планираните количествени резултати са били определени в малко на брой проекти

45

Сметната палата провери 23 проекта на трансгранични партньорства (11 от 2015 г. и 12 от 2016 г.²⁰), като нейната оценка е включена в приложение II. Сметната палата установи, че дейностите, финансирани и одобрени от Комисията като част от годишна процедура, често повтарят дейности от предходната година. Най-често срещаните дейности включват организирането на конференции и трудови борси, семинари, курсове за обучение по писане на автобиография или езиково обучение. По-иновативните решения включват използване на социалните медии (Facebook, Linkedin, Twitter) или създаване на контакти с университетите. Такива иновативни решения са планирани много рядко.

46

Сметната палата установи, че 21 заявления за проекти са съдържали качествено описание на съответната ситуация, като например описание на потоците на мобилност и логиката на трансграничната мобилност в региона. Едва девет проекта обаче са определили количествено базово ниво, давайки цифри, спрямо които може да бъде измерен напредъкът (фигура 7). Още четири проекта през всяка от годините са предоставили статистически данни, които е можело да бъдат използвани като количествено базово ниво, спрямо което да се измерва напредъкът, но не са били използвани за тази цел.

47

Споразумението за отпускане на безвъзмездна финансова помощ за проекти изисква да се събира и да се представя информация „относно крайните продукти/услуги и резултатите от дейностите“. Въпреки това при проверката на Сметната палата се установи, че само 16 от избраните 23 проекта са определили цели за крайните продукти/услуги (например брой на участниците в трудови борси, организирани от проекта на трансгранични партньорства), а само девет проекта са определили резултати (най-често брой на предвидените назначения на работа). За някои проекти няма ясна връзка между крайните продукти/услуги и резултатите, тъй като са определени целите за крайните продукти/услуги, но не и очакваните резултати. За периода между 2015 и 2016 г. Сметната палата все пак установи подобрение в определянето на целите за резултатите, тъй като през 2015 г. само 18 % от проектите са включвали цели за резултатите, а през 2016 г. техният брой е нараснал до 58 %.

48

В каре 9 са представени различните практики по проектите, които Сметната палата оцени от гледна точка на тяхното планиране и наблюдение на резултатите.

Системата за наблюдение на EaSI не дава възможност за обобщаване на реалните резултати от проектите на трансгранични партньорства на ниво програма

49

Комисията упражнява наблюдение върху дейностите по проектите на трансгранични партньорства, като използва стандартен образец за докладване, който всеки координатор на проект трябва да попълни. Докладът съдържа качествен и количествен раздел. В количествения раздел не се посочват крайни продукти/услуги или резултати, свързани с трудовата мобилност. Много координатори на проекти използват качествения раздел на доклада за поясняване на крайните продукти/услуги и понякога на резултатите, но тъй като няма изискване за такова поясняване, е налице липса на съгласуваност и последователност, което затруднява обобщаването на крайните продукти/услуги и резултатите.

50

През 2016 г. Комисията въведе допълнителен образец за докладване за проектите на трансгранични партньорства. Този нов образец изисква данни, които, както Сметната палата установи за посетените от нея проекти, не могат да бъдат извлечени поради новозаявените статистически класификации. Освен това някои от допълнителните данни, изисквани за новия образец, не произхождат от самия проект на трансграничното партньорство, а от ежемесечния въпросник, който Комисията изпраща до всички консултанти на EURES в ЕС. Това намалява надеждността на докладването за отделните проекти, тъй като данните не произхождат от дейностите по проекта. Като цяло предприетите стъпки за подобряване на последващото наблюдение изискват допълнително прецизиране.

Комисията има за цел да направи портала за професионална мобилност EURES истински европейски инструмент за намиране и назначаване на работа, но това ще бъде трудно постижимо

51

Порталът EURES дава възможност на търсещите работа да намират информация за пазарите на труда в другите държави членки и да получат достъп до свободните работни места във всички държави от ЕС и ЕАСТ чрез портала за професионална мобилност EURES. Той също така дава възможност на работодателите да рекламират своите свободни работни места пред търсещите работа в други държави. Порталът се поддържа от Комисията²¹.

Наличните възможности за работа не са само частично обхванати чрез портала за професионална мобилност EURES

52

В предложението си за реформа по отношение на EURES през 2016 г. (Регламент (ЕС) 2016/589) Комисията заявява, че „с оглед насърчаване на свободата на движение на работниците, на портала EURES следва да се публикуват всички публично обявени чрез ПСЗ свободни работни места и свободните работни места, обявени чрез останалите членове“. Едно от ключовите ограничения на EURES, установено от Комисията през 2014 г., е наличието на „непълна база данни със свободни работни места, достъпна на ниво ЕС“.

53

Анкетни данни, предоставени на Сметната палата от националните бюра за координация, показват, че през 2016 г. в 11 държави членки над 90 % от свободните работни места в ПСЗ са били обявени и на портала за професионална мобилност EURES. За разлика от това четири държави членки са обявили по-малко от 20 % от свободните работни места (вж. фигура 8). Като цяло съществена част от националните свободни работни места в ПСЗ не са били публикувани на портала за професионална мобилност EURES.

54

Сметната палата анализира анкетните данни, предоставени от НБК, за да сравни процента на свободните работни места в националните ПСЗ, обявени на EURES от 2015 до 2016 г. За 13 държави членки процентът се е запазил същият или е нараснал, но за девет държави членки той е намалял. От данните във фигура 9 може да се изчисли, че като цяло от 2015 до 2016 г. е налице 15 % намаление в процента на свободните работни места в ПСЗ, обявени на портала за професионална мобилност EURES.

55

Регламент (ЕС) 2016/589 също така дава право на държавите членки да предоставят на работодателя възможността да изиска дадено свободно работно място да не се публикува на портала за професионална мобилност EURES „…след като е направил обективна оценка на изискванията, свързани с въпросното работно място, а именно необходимостта от конкретни умения и компетентности с оглед адекватното изпълнение на служебните задължения, въз основа на което работодателят обосновава решението да не се публикува свободното работно място единствено поради тези причини“. В държавите членки, които Сметната палата посети, това обяснява до голяма степен защо броят на свободните работни места в EURES е значително по-малък от техния брой в порталите за търсене на работа на националните ПСЗ. Работодателите могат просто да решат да не публикуват свободните си работни места в EURES, без да е необходима допълнителна обосновка.

56

Но дори и ПСЗ да бяха длъжни да обявяват всички свободни работни места, включени в техните специални национални бази данни, на портала за професионална мобилност EURES, това въпреки всичко би представлявало малка част от всички свободни работни места на пазара на труда. Например в Люксембург свободните работни места, включени в базата данни на националната ПСЗ, представляват едва 18 % от всички годишни назначения на пазара на труда. Свободните работни места от люксембургски работодатели, обявени на портала за търсене на работа EURES, са само 4 % от тези годишни назначения.

57

В неотдавнашно проучване²² сред ползвателите на поне един от 11 различни уебсайта на ЕС, предназначени за граждани, интересуващи се от умения и заетост, само 36 % от потребителите заявяват, че е много вероятно да използват EURES, ако търсят работа в друга държава. В допълнение към тази обратна връзка от крайните потребители, 10 от 27-те НБК, които отговориха на проучването на Сметната палата, считат, че EURES е по-слабо ефективен от системата на тяхната ПСЗ като портал за намиране на работа от търсещите работа или като трудов портал за работодателите.

Има пропуски в информацията за обявените свободни работни места, предоставяна на търсещите работа

58

Сметната палата се опита да разбере практическите трудности, с които се сблъскват търсещите работа при използването на портала EURES, и анализира обявите за свободни работни места с помощта на определени критерии, които счита за полезни при всяко търсене на работа. Сметната палата избра две професии – „инженер по електротехника/електроника“ и „социален работник“. На случаен принцип тя избра за проверка по 50 свободни работни места за всяка от тези професии, обявени на EURES за девет държави. Проверката разкри, че все още има съществени възможности за подобряване на наличната информация за търсещите работа. Например в 39 от обявите за свободни работни места не се упоменава крайният срок за кандидатстване, в 28 не се дава информация за изискваното ниво на образование, в 26 не се определя нивото на квалификация, което се изисква за длъжността, в 44 дори не се споменава датата на започване на обявената работа, в 33 не се дава информация за седмичното работно време, а в 35 не се дават подробности за заплатата.

Наблюдението на назначенията на работа, постигнати чрез мрежата на EURES, е ненадеждно, въпреки че това е ключов показател за ефективност за EaSl

59

Броят на назначенията на работа, постигнати чрез използване на мрежата EURES на EaSI, е мярка за нейната ефективност. Според Комисията през 2016 г. подкрепата от страна на консултантите по EURES е довела до 28 934 назначения на работа. Тази цифра представлява 3,7 % от броя контакти, установени между търсещите работа лица и консултантите по EURES и довели до назначение на работа.

60

Тези данни се събират от Комисията, която се обръща направо към консултантите по EURES чрез ежемесечно проучване. Налице са проблеми с точността на данните: в проучването отговарят средно 60 % от консултантите, но отговорите им се основават на индивидуални оценки, които не се потвърждават след това. При събеседванията на Сметната палата с НБК по време на нейните посещения, те често не бяха в състояние да потвърдят цифрите, които Комисията използва в публично достъпните документи за наблюдението. С оглед на събирането на по-надеждни данни за измерване на ефективността на дейностите по линия на EURES на EaSI, реформата на EURES през 2016 г. изисква също така Комисията да предложи подробни спецификации за събирането и анализа на данни с цел наблюдение и оценка на функционирането на мрежата EURES²³.

61

Когато Сметната палата анкетира НБК, само 3 от отговорилите 27 бюра заявиха, че са в състояние да измерят назначенията на работа. Двете главни трудности да се направи това са:

• работодателите могат да оттеглят обявените свободни работни места, без да уведомят дали длъжността е била заета от търсещ работа чрез EURES (това заявиха 21 държави членки);
• няма систематично проследяване на свободните работни места, публикувани на EURES (например свободните работни места се закриват след определен стандартен срок) (16 държави членки).

НБК на Обединеното Кралство и на Германия вече не измерват този показател за националните си бази данни със свободни работни места, а по-скоро измерват ефективността чрез показател за крайните продукти, като например равнището на безработица. Комисията в момента преразглежда системата за измерване на ефективността на EURES, включително нейните показатели за ефективност, но възнамерява да запази показателя, измерващ назначенията на работа. За да може той да бъде надежден, ще трябва да се преодолеят споменатите по-горе трудности.

Заключения и препоръки

62

Като цяло Сметната палата заключава, че Европейската комисия е въвела няколко инструмента, за да гарантира свободата на движение на работниците. Те обаче могат да бъдат подобрени. Освен това финансираните от ЕС дейности за улесняване на трудовата мобилност по линия на ЕСФ не могат да бъдат установени или пък тяхната ефективност не може да бъде подходящо наблюдавана, що се отнася до програмата EaSl.

63

Комисията осигурява редица инструменти, за да информира работниците за техните права. Остава обаче неизвестно в каква степен гражданите са осведомени за тези инструменти. Работниците могат да докладват случаите на дискриминация срещу свободата на движение по множество канали, но липсва пълна картина на тези случаи. Въпреки предприетите от Комисията действия, продължава да има и други ограничения на свободата на движение (вж. точки 14—28).

64

Наблюдението на работната сила (НРС) е основният инструмент на Комисията за събиране на данни за трудовата мобилност, но то не успява да даде пълна представа за потоците и моделите на трудова мобилност. Данните в държавите членки са по-добри, но работата по събиране на сравними данни на общоевропейско ниво с цел насърчаване на трудовата мобилност все още продължава (вж. точки 29—34).

65

Финансирането от ЕС може да подпомага трудовата мобилност по линия на ЕСФ и програмата EaSl. Сходният характер на съответните им цели затруднява взаимното им допълване. Комисията не познава начина, по който всички държави членки използват ЕСФ за подпомагане на трудовата мобилност. Рамката за наблюдение на EaSl има редица слабости. Финансирането, използвано в рамките на програмата EaSl, има слабо въздействие по отношение на регистрираните назначения на работа спрямо броя на преместилите се лица (вж. точки 35—50).

66

Порталът EURES ще се развие в истински европейски инструмент за устройване на работа само ако бъдат преодолени недостатъците, като например ниският брой свободни работни места, обявени на него (вж. точки 51—60).

67

Поради това Сметната палата препоръчва:

Препоръка 1 – Да се измери осведомеността сред гражданите на ЕС относно съществуващите инструменти, свързани с предоставянето на информация за свободата на движение на работниците и докладването на случаите на дискриминация

1. Комисията следва да измери равнището на осведоменост сред гражданите относно EURES, „ВАШАТА ЕВРОПА“ и СОЛВИТ.
2. След като стане известно равнището на осведоменост, Комисията и държавите членки следва да използват тези данни за ефективно насочване и популяризиране на инструментите.

Целева дата за изпълнение: юли 2018 г.

Препоръка 2 – Да се подобри използването на наличната информация, за да се установят видовете дискриминация срещу свободата на движение

Комисията следва да използва в по-голяма степен леснодостъпните данни в държавите членки, за да определи по-добре областите на дискриминация и различията между тях в различните държави членки. Тази информация ще позволи действията за преодоляване на дискриминацията да бъдат по-целенасочени.

Целева дата за изпълнение: декември 2018 г.

Препоръка 3 – Да се подобри събирането и използването на данни за моделите и потоците на трудова мобилност и дисбалансите на пазара на труда

Заедно с държавите членки Комисията следва да подобри събирането на данни относно трудовата мобилност и тяхната сравнимост, а именно състава на работниците, които се преместват, и възможността чрез трудовата мобилност да се преодолеят дисбалансите на пазара на труда.

След това тези анализи следва да доведат до целенасочени интервенции за преодоляване на дисбалансите в областта на уменията и пазара на труда. Това следва да бъде направено навреме за следващия програмен период, така че да може да бъде използвано от държавите членки при вземането на решение относно разпределянето на финансирането за европейските програми, като например ЕСФ.

Целева дата за изпълнение: март 2020 г.

Препоръка 4 – Да се подобри планирането на финансирането от ЕС във връзка с трудовата мобилност

Понастоящем към трудовата мобилност изрично са насочени ЕСФ и програмата EaSl. Комисията следва да извърши оценка на това как може да се подобри планирането на финансирането от ЕС, така че да се осигури взаимна допълняемост и по-добро наблюдение на ефективността на финансирането от ЕС.

Целева дата за изпълнение: март 2020 г. (в контекста на новата многогодишна финансова рамка).

Препоръка 5 – Да се подобри наблюдението на ефективността на EURES на EaSI, по-специално по отношение на назначаването на работа

1. Комисията следва да преформулира своята рамка за наблюдение за проектите на трансгранични партньорства по линия на EURES на EaSI, така че да има ясна връзка между целите, крайните продукти/услуги и резултатите на етапа на кандидатстване, което ще подобри наблюдението на докладването в края на проектите и обобщаването на резултатите от трансграничните партньорства на ниво програма.
2. Комисията следва да усъвършенства системата за измерване на ефективността на EURES на EaSI, като предостави на държавите членки подробни спецификации за събирането и анализа на данни, въз основа на които държавите членки следва да осигурят събирането на надеждни данни за дейностите по EURES, особено за назначенията на работа.

Целева дата за изпълнение: юли 2018 г.

Препоръка 6 – Да се преодолеят ограниченията на портала за професионална мобилност EURES

Държавите членки следва да преодолеят настоящите ограничения на портала за професионална мобилност EURES, така че той да бъде превърнат в „истински европейски инструмент за намиране и назначаване на работа“ до 2018 г. Това може да се постигне чрез:

1. мерки за обявяване на по-голям процент от свободните работни места в ПСЗ в портала EURES, което предполага, че държавите членки трябва да обърнат внимание на въпроса при какви условия работодателите могат да решат да не обявяват свободните си работни места в EURES;
2. подобряване на качеството на обявите за свободни работни места, което предполага, че ПСЗ на държавите членки следва да гарантират, че на портала EURES се публикуват само обявите за свободни работни места с високо качество на информацията, например краен срок за кандидатстване, вид предлагана работа, подробности за заплатата и местоположение на работата. Предоставянето на тази информация ще доведе до по-добри резултати както за търсещите работа, така и за работодателите.

Целева дата за изпълнение: юли 2019 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав II с ръководител Илиана ИВАНОВА — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 24 януари 2018 г.

Речник на термините и съкращения

Базово ниво: Базовото ниво е предвидено да бъде референтна стойност, спрямо която в последствие се поставят и оценяват целеви нива.

„Вашата Европа“: Уебсайт, поддържан от Европейската комисия, който предоставя информация, помощ и съвети за европейските права на гражданите и предприятията от ЕС (например за пътуване, работа, пазаруване, възможности за финансиране, осъществяване на стопанска дейност и процедури).

Дългосрочна трудова мобилност: означава дадено лице да се премести да работи в друга държава членка за период от най-малко една година.

Европейска асоциация за свободна търговия (ЕАСТ): Европейската асоциация за свободна търговия е междуправителствената организация на Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария, създадена с цел насърчаване на свободната търговия и икономическото сътрудничество между нейните членове в рамките на Европа и в световен мащаб.

Европейска мрежа на службите по заетостта (EURES): Европейската мрежа на организациите на пазара на труда има за цел да улесни свободното движение на работници в рамките на Съюза. Мрежата се състои от Европейското бюро за координация (ЕБК), националните бюра за координация (НБК), партньорите на EURES и асоциираните партньори на EURES. EURES, която стартира през 1993 г., служи за обмен на свободни работни места и заявления за работа и предоставя информация относно условията на живот и труд. Тя споделя тази информация чрез портал за професионална мобилност. Освен 28-те държави – членки на ЕС, в тази мрежа участват и Норвегия, Исландия, Лихтенщайн и Швейцария. Като цяло в мрежата работят повече от 850 консултанти на EURES, които осигуряват подкрепа и консултации.

Европейската професионална карта (EPC): е електронно удостоверение, издавано чрез първата изцяло онлайн процедура за признаване на квалификациите за целия ЕС.

Европейски социален фонд (ЕСФ): Европейският социален фонд има за цел да засили икономическото и социалното сближаване в рамките на Европейския съюз чрез подобряване на заетостта и възможностите за работа (най-вече с помощта на схеми за обучение), като насърчава високо ниво на заетост и създаване на повече и по-добри работни места.

Европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове): Повече от половината от финансирането от ЕС се насочва чрез 5-те европейски структурни и инвестиционни фонда. Те се управляват съвместно от Европейската комисия и държавите – членки на ЕС. Целта на тези фондове е да се инвестира в създаването на работни места и в устойчива и здрава европейска икономика и среда.

Икономически активно население: Всяко лице в активна възраст, което е трудово заето или е безработно (определението е съгласно Наблюдението на работната сила на ЕС).

Крайни продукти/услуги: Това, което е произведено или реализирано с предоставените за интервенцията ресурси (например обучения, предоставени на безработни млади хора, брой пречиствателни станции или километри изградени пътища и т.н.).

Мобилни работници („преместили се лица“): Граждани на ЕС-28, които се местят в друга държава членка или държава от ЕАСТ, различна от държавата, на която са граждани, за да търсят работа или да се интегрират на пазара на труда дългосрочно или за постоянно.

Мобилност с цел завръщане: Миграционното движение на граждани на ЕС-28 обратно в държавата, на която са граждани, от друга държава членка.

Наблюдение на работната сила: Европейското извадково изследване на домакинства, чрез което се осигуряват тримесечни и годишни данни относно участието на пазара на труда на лица на възраст 15 и повече години.

Оперативна програма (ОП): Програма, в която се определят приоритетите и конкретните цели на дадена държава членка и се описва как финансирането (от ЕС, както и националното публично и частно съфинансиране) ще бъде използвано в рамките на определен период от време (обикновено 7 години) за финансиране на проекти. Тези проекти трябва да допринасят за постигането на определен брой цели, определени на равнището на ЕС. ОП могат да получават финансиране от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Кохезионния фонд и ЕСФ. Оперативната програма се изготвя от държавата членка и трябва да бъде одобрена от Комисията, преди да могат да се извършват каквито и да е плащания от бюджета на ЕС.

Преместили се наскоро лица: Работниците, които живеят в държава от ЕС, различна от държавата, на която са граждани, от по-малко от 10 години.

Програма на Европейския съюз за заетост и социални иновации (EaSI): Програма на ЕС, чиято ос EURES има за цел да подпомага дейностите за насърчаване на доброволната географска мобилност на работниците на справедлива основа и за допринасяне за високо равнище на качествена и устойчива заетост.

Програмен период: Многогодишната рамка, в която се планират и реализират разходите по структурните фондове и Кохезионния фонд.

Пряко управление: Метод на изпълнение на бюджета на ЕС пряко от отделите на Комисията.

Публични служби по заетостта (ПСЗ): Организациите в държавите членки, които отговарят за прилагането на активните политики за пазара на труда и предоставянето на качествени услуги за заетост в обществен интерес. Те може да са част от съответните министерства, публични органи или публичноправни организации.

Работник (трудоспособно лице): Понятието включва както заетите лица, така и тези, които са регистрирани като търсещи работа или безработни граждани.

Резултат: Непосредствените последици от програмата за получателите (напр. обучавани лица, които са намерили работа, намаляване на нивото на замърсители в преработените отпадни води, намаляване на времето за пътуване и т.н.).

Свободата на движение: и на пребиваване за гражданите на ЕС е установена с Договора от Маастрихт през 1992 г. Постепенното премахване на вътрешните граници съгласно Шенгенските споразумения е последвано от приемането на Директива 2004/38/EО относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки. Тази свобода е различна от свободата на движение на работниците.

„СОЛВИТ“: е системата на Европейската комисия, която дава възможност на гражданите да подават жалби срещу несправедливи правила или решения на администрациите на държавите членки.

Споделено управление: Метод за изпълнение на бюджета на ЕС, при който Европейската комисия делегира задачи по изпълнението на държавите членки, като същевременно запазва крайната бюджетна отговорност.

Стратегия „Европа 2020“: Десетгодишната стратегия на ЕС за работни места и растеж е стартирана през 2010 г., за да се създадат условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Тематична цел: Цел, която следва да бъде подкрепена от европейските структурни и инвестиционни фондове. Тематичните цели установяват връзка със стратегическите цели на равнището на ЕС.

Трансграничен работник: Гражданин на ЕС или ЕАСТ, който работи в ЕС или в държава от ЕАСТ, различна от тази, в която той пребивава.

Трансграничните партньорства: са групи от членове и асоциирани партньори на EURES, подпомагани финансово от EaSI. Тези групи участват в дългосрочно сътрудничество между държавите членки с цел подпомагане на мобилността на трансграничните работници. Те включват регионални или местни служби по заетостта, социални партньори и други организации (например търговски камари, синдикати, университети, местни власти и др.) от поне две съседни държави членки.

Трудова мобилност: Правото на всички граждани на ЕС на свобода на движение за работниците, както е определено в член 45 от Договора за функционирането на ЕС. То включва правото на движение и на пребиваване на работниците, правото на влизане и пребиваване на членове на семейството, както и правото на работа в друга държава членка и на равно третиране с гражданите на тази държава членка. В някои държави се прилагат ограничения за гражданите на новите държави членки.

Трудоспособна възраст: Възрастта от 15 до 64 г. (категоризация, използвана от Евростат). Обърнете внимание, че в публикации като доклада за трудовата мобилност Комисията адаптира тази категория, така че тя обхваща хората на възраст от 20 до 64 години, и именно това определение е използвано в настоящия доклад.

EС-28: Всички 28 държави – членки на Съюза.

Специалните доклади на Европейската сметна палата (ЕСП) представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав II с ръководител Илиана Иванова — член на ЕСП. Този състав е специализиран в областите на разходи, свързани с инвестициите за сближаване, растеж и приобщаване. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Джордже Пуфан.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2018 г.

PDF	ISBN 978-92-872-9311-4	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/448521	QJ-AB-18-003-BG-N
HTML	ISBN 978-92-872-9304-6	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/920689	QJ-AB-18-003-BG-Q

© Европейски съюз, 2018 г.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес http://europa.eu.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации от EU Bookshop на адрес https://op.europa.eu/el/web/general-publications/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. http://europa.eu/contact).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.