Инвестиционни фондове — ЕС все още не е успял да създаде истински единен пазар от полза за инвеститорите

Кратко изложение

I Инвестиционните фондове обединяват капитал и го инвестират чрез портфейл от активи. Те играят важна роля в съюза на капиталовите пазари, като ускоряват растежа, създават работни места и увеличават автономността на ЕС. Гражданите на ЕС притежават пряко около една четвърт от всички средства във фондове в ЕС, но имат и значителен косвен дял в инвестиционните фондове посредством договори с животозастрахователни дружества и пенсионни фондове. Целта на ЕС е да се създаде единен конкурентен пазар, който да дава на гражданите по-голям избор от не твърде скъпи, но надеждни инвестиционни продукти и да гарантира финансова стабилност в целия ЕС.

II Инвестиционните фондове със седалище в ЕС през 2020 г. са притежавали активи на стойност 18,8 трилиона евро, от които почти две трети са притежание на домакинства, и това подчертава необходимостта от ефективна защита на потребителите. ЕС е създал регулаторна рамка за инвестиционните фондове, за да гарантира прилагането на сходни правила в рамките на целия единен пазар. Въпреки усилията за развитие на единния пазар, секторът на инвестиционните фондове остава концентриран в няколко държави членки. Правната рамка се състои основно от директиви, които изискват държавите членки да прилагат национални правила, което води до значителни регулаторни разлики. Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП или ESMA), който е агенция на ЕС, има за задача да осигурява ефективен и последователен надзор в целия ЕС и да наблюдава рисковете за финансовата стабилност заедно с Европейския съвет за системен риск (ЕССР).

III Одитът на ЕСП обхвана периода от 2016 г. до юли 2021 г. и одиторите провериха как ЕС е създал единен пазар за инвестиционни фондове. ЕСП провери дали регулаторната рамка е ефективна, дали работата на ЕС е насърчила сближаването на надзорните практики между държавите членки и дали ЕС ефективно е смекчил рисковете за инвеститорите, пазарите и финансовата стабилност.В настоящия одит се посочват слабостите в законодателния подход на Комисията и в действията на ЕОЦКП във връзка с инвестиционните фондове и се отправят препоръки за подобрения. Следователно той спомага за повишаването на ефективността и ефикасността на финансовия надзор и на защитата на инвеститорите.

IV ЕСП заключава, че действията на ЕС са позволили създаването на единен пазар за инвестиционни фондове, по-специално посредством паспортния режим, но че действителните трансгранични дейности и ползите за инвеститорите остават ограничени. Освен това има недостатъци при последователността и ефективността на надзора на фондовете и защитата на инвеститорите. Незначителни корекции на правната рамка няма да бъдат достатъчни за постигането на истински единен пазар.

V Работата на ЕОЦКП по насърчаване на сближаването на надзорните практики е довела до малко по-добро качество на надзора и до по-малко различия. ЕОЦКП обаче не може да измерва този напредък и разполага с ограничена информация дали в отделните държави членки се осъществява равностоен надзор. Все пак работата на ЕОЦКП е разкрила слабости при надзора на национално равнище и някои различаващи се практики. За да постигне последователен надзор, ЕОЦКП разчита на добрата воля на националните надзорни органи и на волята на собствения си Съвет на надзорниците. ЕСП установи, че и националните надзорни органи, и Съветът на надзорниците предпочитат незадължителни инструменти за сближаване, чиято ефективност все още не е доказана и които често не водят до ефективен и последователен надзор.

VI Действията на ЕС са повишили защитата на инвеститорите. С тях например се повишава прозрачността за инвеститорите, по-конкретно относно инвестиционните рискове, постигнатите резултати и разходите. Инвеститорите обаче все още не са достатъчно защитени от ненужни разходи или от необективни съвети от страна на финансови посредници. В резултат на това инвеститорите са изправени пред по-високи разходи и могат да им бъдат продавани по-неподходящи продукти, отколкото е желателно.

VII ЕОЦКП и ЕССР наблюдават системния риск и докладват за него. До момента не е изготвен списък на съществуващите практики в държавите членки за наблюдение на системния риск. ЕОЦКП не е провел надзорните стрес тестове, както се изисква, а е извършил симулация на стрес въз основа на пазарни данни. Ефективното наблюдение на системните рискове и рисковете за инвеститорите зависи от наличието на подходящи данни. Липсва обаче хармонизиран режим на докладване за ПКИПЦК, а в докладването за АИФ липсва подробна информация. До момента ЕОЦКП и ЕССР не са проучили изцяло възможността за използване на съществуващите данни, събирани от централните банки, като вместо това разчитат на не толкова надеждни данни от търговски доставчици.

VIII ЕСП препоръчва на Комисията:

• да оцени целесъобразността на съществуващата рамка за постигане на желаните цели;
• да обмисли да предложи промени в структурата за управление на ЕОЦКП; и
• да рационализира събирането на данни и да актуализира режимите на докладване.

IX ЕСП препоръчва на ЕОЦКП:

• да повиши ефективността на своята работа по сближаването; и
• в сътрудничество с ЕССР да подобри определянето на системния риск.

X Комисията и ЕОЦКП следва:

• да защитават по-добре инвеститорите от ненужни разходи и подвеждаща информация.

Въведение

Пазар на инвестиционни фондове в Европа

01 Инвестиционните фондове обединяват инвеститорски капитал и го инвестират колективно чрез портфейл от активи като акции, облигации и недвижими имоти в съответствие с определена инвестиционна политика и с принципа на разпределяне на рисковете. Те играят важна роля в съюза на капиталовите пазари — инициативата на ЕС за улесняване на потока на инвестиции в целия Съюз — като по този начин се ускорява растежът, създават се работни места и се увеличава автономността на ЕС. Целта е да се създаде единен конкурентен пазар и да се осигури на инвеститорите по-голям избор от не толкова скъпи, но надеждни продукти.

02 В края на 2020 г. нетната стойност на активите на 64 000-те инвестиционни фонда със седалище в ЕС е била 18,8 трилиона евро, което прави ЕС вторият най-голям пазар на инвестиционни фондове в света по отношение на управляваните активи след САЩ. Над 60 % от тази сума (11,6 трилиона евро) е била инвестирана в предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК), насочени главно към непрофесионални инвеститори. Алтернативните инвестиционни фондове (АИФ), представляващи нетна стойност на активите в размер на 7,1 трилиона евро, включват всички фондове, различни от ПКИПЦК (т.e. фондове за инвестиции в недвижими имоти, фондове за дялово участие, някои фондове на паричния пазар, хедж фондове и други фондове). Този вид фонд е насочен главно към професионалните инвеститори.

03 През последните години европейските инвестиционни фондове се разрастват непрекъснато. В периода между 2011 г. и 2020 г. нетната стойност на активите им се е увеличила със 119 % (т.e. повече от 10 трилиона евро) и всяка година са регистрирани нетни входящи потоци, тъй като стойността на новите покупки постоянно е превишавала обратните изкупувания. Около половината от този ръст може да се обясни с нетни продажби на инвестиционните фондове, а другата половина — с покачване на пазарната стойност (вж. фигура 1). След приемането през 2011 г. на Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ДЛУАИФ)¹, нетната стойност на активите на АИФ в ЕС е нараствала по-бързо от тази на ПКИПЦК, което е увеличило нейния пазарен дял от 27 % от фондовете в ЕС в края на 2010 г. на 38 % десет години по-късно.

04 Въпреки увеличаването на размера на фондовете със седалище в ЕС, те продължават да бъдат много по-малки от фондовете в САЩ. Освен това повечето от управителите на най-големите активи в света продължават да бъдат със седалище в САЩ. Само две от 20-те най-големи фирми за управление на активи в света са със седалище в ЕС.

05 Огромната част от европейските инвестиционни фондове са със седалище в само няколко държави. През 2020 г. почти 80 % от всички управлявани активи са били управлявани от фондове в Люксембург (4,70 трилиона евро), Ирландия (3,08 трилиона евро), Германия (2,39 трилиона евро), Франция (1,97 трилиона евро) и Обединеното кралство (1,75 трилиона евро) (вж. фигура 2). При ПКИПЦК над половината от всички нетни активи са със седалище в Люксембург или Ирландия. 70 % от всички управлявани активи в ЕС са били притежавани от фондове, разрешени или регистрирани за разпространение само в една държава членка. 37 % от ПКИПЦК и 3 % от АИФ са били регистрирани за разпространение в повече от три държави членки.

06 Институционалните инвеститори притежават почти две трети от нетната стойност на активите на инвестиционните фондове. Домакинствата притежават пряко около една четвърт от всички средства във фондовете (вж. фигура 3), но имат и значителен косвен дял в инвестиционните фондове посредством договори с животозастрахователни дружества и пенсионни фондове.

07 Въпреки почти нулевите лихвени проценти, европейските домакинства продължават да държат голяма част (37 % в края на 2020 г.) от финансовите си активи в депозити, което е над два пъти повече отколкото в САЩ (16 %). Инвестиционните фондове са увеличили своя дял от 8,3 % през 2011 г. на 12,1 % през 2017 г.

Регулаторна рамка

08 Основното законодателство са Директивата относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (Директивата относно ПКИПЦК)² и Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (Директивата относно ЛУАИФ). Тези директиви се различават по своя обхват и по своята същност. Директивата относно ПКИПЦК е правна уредба за продукти, докато Директивата относно ЛУАИФ е насочена към изискванията за лицата, управляващи фондове. И двете директиви са директиви за минимално хармонизиране, които позволяват на законодателите на национално равнище да установят повече и по-стриктни правила от минималните стандарти, формулирани в законодателството на ЕС. В Директивата за пазарите на финансови инструменти (ДПФИ II) са формулирани организационните изисквания и условията за извършване на дейност от инвестиционните дружества, т.е. онези институции, които извършват продажби на дребно.

09 Първоначалната директива относно ПКИПЦК е преразгледана няколко пъти, а на 25 ноември 2021 г. Комисията е предложила ново изменение в контекста на преразглеждането на Директивата относно ЛУАИФ. През 2019 г. в рамката за ПКИПЦК и ЛУАИФ са направени изменения с цел да се премахнат регулаторните бариери пред трансграничната дистрибуция на инвестиционните фондове (трансграничен пакет). Освен това законодателството на ЕС обхваща специфични видове фондове, напр. фондовете на паричния пазар (Регламент относно ФПП).

10 Една от ключовите цели на директивите относно ПКИПЦК и ЛУАИФ е да се улеснят трансграничните дейности от страна на инвестиционните фондове и лицата, управляващи фондове. С тях са въведени паспорт за управление и паспорт за предлагане за фондовете и лицата, управляващи фондове, със седалище в ЕС:

• Паспортът за управление позволява на дадено дружество за управление на ПКИПЦК или на лице, управляващо АИФ, което е получило разрешение в една държава членка, да извършва своята дейност в други държави — членки на ЕС, чрез свободно предоставяне на услуги или чрез създаване на клон. Въпреки че подобна трансгранична дейност подлежи на процедура по уведомяване между националните компетентни органи (НКО) във въпросните държави членки, лицето, управляващо фонда, не трябва да преминава през допълнителен процес по получаване на разрешение.
• Паспортът за предлагане позволява ПКИПЦК или АИФ, които са получили разрешение от НКО в една държава — членка на ЕС, да се предлагат на пазара в други държави — членки на ЕС, на трансгранична основа, без да е необходимо разрешение от НКО на приемащата държава членка. Докато паспортът за предлагане на ПКИПЦК позволява тяхното предлагане на непрофесионални и институционални инвеститори, паспортът за предлагане на АИФ се ограничава до предлагането само на професионални инвеститори. Подобно на паспорта за управление, разрешението се заменя от процедура по уведомяване между НКО в различни държави — членки на ЕС.

Отговорности на ЕС и на държавите членки

11 Европейската система за надзор на фондовете включва редица заинтересовани страни на европейско и национално равнище. Докато органите на ЕС отговарят за основната законодателна и координационна дейност, всяка държава членка отговаря за транспонирането на законодателството на ЕС и за надзора на инвестиционните фондове на своя територия:

• Европейската комисия, по-конкретно Генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ (FISMA), отговаря за инициативите на политиката относно финансовия сектор, включително за внасянето на предложения за директиви и регламенти.
• Европейският орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП) е независима агенция на ЕС, която отговаря за защитата на инвеститорите и за насърчаването на стабилни и добре функциониращи финансови пазари. Сред отговорностите на ЕОЦКП са сближаването на надзорните практики и определянето на рисковете за финансовата стабилност и за инвеститорите подобно на другите европейски надзорни органи (ЕНО), с които споделя корпоративни структури и свързани с тях предизвикателства.
• Европейският съвет за системен риск (ЕССР) отговаря за макропруденциалния надзор върху финансовата система на ЕС. Той работи в тясно сътрудничество с ЕОЦКП и с другите надзорни органи.
• Отговорността за осъществяването на надзор върху фондовете и управителите на фондове е на националните компетентни органи въз основа на националните закони, които трябва да отговарят на определените от законодателството на ЕС минимални стандарти, или на пряко приложимото законодателство на ЕС. НКО са членове с право на глас в Управителния съвет на ЕОЦКП и участват в работата на ЕССР.

Обхват и подход на одита

12 ЕСП извърши настоящия одит, за да отговори на високия обществен интерес към инвестиционните фондове, които са особено важни за развитието на съюза на капиталовите пазари на ЕС. Те могат да изложат на риск инвеститорите и финансовата стабилност. Одитът на ЕСП обхваща периода от 2016 г. до юли 2021 г.

13 Одиторите провериха дали ЕС е създал истински единен пазар за инвестиционни фондове, който да гарантира защита на инвеститорите и финансова стабилност. Те разгледаха и следните подвъпроси:

• Довели ли са действията на ЕС до въвеждането на подходяща регулаторна рамка, която да позволи създаването на истински единен пазар за инвестиционни фондове?
• Насърчили ли са действията на ЕС сближаването на надзорните практики?
• Защитават ли ефективно действията на ЕС инвеститорите?
• Позволяват ли ефективно действията на ЕС да бъдат оценени и смекчени рисковете за финансовата стабилност?
• Разполагат ли органите на ЕС с надеждни данни за определяне на рисковете за финансовата стабилност и за инвеститорите?

14 Одитните критерии на ЕСП се основават на определените от Международната организация на комисиите по ценни книжа (МОКЦК) международни стандарти и на законодателството на ЕС (по-конкретно директивите относно ПКИПЦК и ЛУАИФ, Регламента за ФПП и Регламента за ЕОЦКП). В някои случаи одиторите съпоставят пазара на ЕС с този на САЩ — най-развития капиталов пазар.

15 Одитът беше насочен към действията, предприети от трите одитирани институции: Комисията, ЕОЦКП и ЕССР. ЕСП проведе интервюта със служители от тези институции и провери съответната документация. За да придобият допълнителна представа, одиторите проведоха срещи с представители на пет НКО, няколко национални сдружения за управление на активи и три организации на потребителите. Те се срещнаха и с EBA и EIOPA. За да допълнят тази информация, одиторите проведоха електронна анкета с НКО, министерствата на финансите и сдружения на инвестиционни фондове във всичките 27 държави членки с цел да получат мнението на тези ключови заинтересовани страни. Одитът беше насочен не пряко към НКО, а към ролята им като членове на ЕОЦКП.

Констатации и оценки

Целите на законодателите на ЕС са постигнати само отчасти

Законодателите на ЕС са определили амбициозни цели за изграждане на единен пазар на инвестиционни фондове

16 Комисията и съзаконодателите на ЕС са определили амбициозни цели за изграждане на единен пазар на инвестиционни фондове. През 1985 г. е приета първата Директива относно ПКИПЦК с цел създаване на условия, с които да се даде възможност на фондове и лица, управляващи фондове, със седалище в една държава членка, да предлагат своите фондове в целия ЕС без надзор в други държави членки. Целта на съзаконодателите е била:

• да се улесни предлагането на фондове в други държави членки;
• да се гарантира по-ефективна и уеднаквена защита на инвеститорите; и
• да се хармонизират условията за конкуренция.

17 Очакванията са били, че един по-интегриран пазар на инвестиционни фондове ще предложи по-голям избор на инвеститорите от ЕС и ще създаде нови възможности за стопанска дейност на сектора на инвестиционните фондове. Значението на тези общи принципи и на гарантирането на равнопоставеност е било заявено отново при приемането на Директивата относно ЛУАИФ през 2013 г.³

Паспортният режим не е довел до създаването на истински единен пазар

18 Паспортният режим е допринесъл за концентрацията на седалища на фондове. С действията на ЕС са въведени паспорт за предлагане и паспорт за управление на фондове (вж. точка  10). Въпреки това европейският пазар на фондове остава разпокъсан и голямата част от фондовете са със седалище в само няколко държави (вж. фигура 4).

19 В повечето държави членки фондовете се предлагат основно на техния вътрешен пазар. И обратно, фондовете, чиито седалища са в само няколко държави, се продават предимно в чужбина (вж.фигура 5). Според Европейската асоциация за управление на фондове и активи (EFAMA) местните фондове представляват 67 % от собствеността на фондове в Европа спрямо 73 % преди десет години.

20 В няколко държави — членки на ЕС, повечето трансгранични фондове са продавани от национални, а не от чуждестранни лица, управляващи активи. На фигура 6 е представено разпределение на собствеността на инвестиционните фондове, включително на популяризирани от национални доставчици трансгранични фондове.

21 Комисията нарича това явление „round-trip funds“ („двупосочни“) — категория фондове, които тя не счита за „истински“ трансгранични фондове. Според ЕОЦКП фондовете често се заявяват за трансгранично предлагане, но не се предлагат непременно на пазара. По този начин трансграничното предлагане е по-ограничено, отколкото предполагат цифрите. В своята оценка на въздействието, придружаваща предложенията за трансграничния пакет през 2018 г., Комисията е заключила, че фондовете round-trip не представляват реално задълбочаване на единния пазар, нито предлагат по-голям избор на инвеститорите, и е преценила, че случаите, в които един фонд се предлага в поне една държава членка извън местния пазар на неговия управител и на неговото седалище, са по-добър пример за трансгранична дейност⁴.

22 Въз основа на извършената от Комисията оценка на въздействието, придружаваща трансграничния пакет⁵, съзаконодателите са определили разнородните регулаторни и надзорни подходи като причина за разпокъсаността на пазарите на фондове в ЕС. Те са установили също, че бариерите пред трансграничното предлагане пречат на предлагането на фондовете в други държави членки⁶. Съответно законодателният пакет е бил насочен върху преодоляването на разнородните национални изисквания и регулаторни практики относно използването на паспортите на ЕС, включително изискванията за предлагане, регулаторните такси и административните изисквания и изискванията за уведомяване.

23 Въпреки съществуването на различни подходи, според ЕСП Комисията не е доказала, че произтичащите от това бариери пред навлизането на пазара действително са основната причина за разпокъсаността на пазара и за малкия брой истински трансгранични фондове. ЕСП отбелязва, че в доклад от 2018 г. относно функционирането на Директивата относно ЛУАИФ почти половината от анкетираните участници са заявили, че тя не се прилага последователно в целия ЕС. Следователно проблемът не е в законодателството, а в неговото прилагане в държавите членки. Тази липса на последователност обаче не е била сериозно притеснение за повечето анкетирани участници за целите на доклада (вж. фигура 7).

24 С директивите като законодателния инструмент, използван от съзаконодателите, се въвеждат минимални стандарти. В съответните директиви на ЕС изрично се посочва, че като общо правило държава членка по произход може да установява правила, които са по-строги от установените в настоящата директива⁸. В доклада „Дьо Ларозиер“ се подчертава, че с директивите не се постига необходимата степен на хармонизация и се препоръчва в бъдеще да се избягва законодателство, което позволява несъгласувано транспониране и прилагане⁹. Половината от НКО, които отговориха на анкетата на ЕСП, заявяват, че със законите в техните държави членки действително се налагат по-строги правила. ЕСП отбелязва, че по-подходящи за създаването на равнопоставеност в ЕС биха могли да са единни правила под формата на регламенти.

25 Освен това ЕСП констатира, че директивите са предизвикали надпревара за достигане на най-ниски равнища („race to the bottom“). Практиката на свръхрегулиране (т.е. определяне на по-високи стандарти) и нашите обсъждания със заинтересованите страни предполагат, че държавите, които просто транспонират предвидените в директивите минимални изисквания, имат конкурентно предимство като държави на произход пред държави с по-високи стандарти. В съчетание с благоприятен данъчен режим и с възможността за прехвърляне на печалби, това създава силни стимули за участие на сектора на фондовете в избора на най-благоприятна юрисдикция, което води до нарушения на конкуренцията.

Ограничено отражение на законодателните инициативи

26 ЕСП установи, че в своя собствен анализ Комисията отчита ограниченото отражение на нейните законодателни предложения. Комисията е установила значителни фактори, като например данъчното облагане, местното търсене и мрежата за дистрибуция, които оказват влияние върху мястото, където управителите на активи избират да създадат клон на своите инвестиционни фондове, но които не могат да бъдат обхванати от законодателството на ЕС.

27 Освен това ЕСП отбелязва, че основен проблем, който и самата Комисия е установила, е не самата правна рамка, а издигането от приемащите държави на бариери пред навлизането на пазара. Комисията разполага с инструменти за разглеждане на случаи, когато държавите членки създават бариери пред навлизането на пазара или когато НКО потенциално нарушават законодателството на ЕС, а именно правомощието ѝ в качеството ѝ на пазител на Договорите да започва процедури за установяване на нарушение или да изисква от ЕОЦКП да започва процедури за „нарушение на правото на Съюза“. Въпреки това Комисията е направила заключението, че оставащите бариери могат да бъдат преодолени най-ефективно (чрез законодателство) на равнището на ЕС¹⁰.

28 Оценките на въздействието, като например тази за трансграничния пакет, често включват последваща оценка на засегнатите от инициативата разпоредби. Прегледът на Директивата относно ПКИПЦК, който първоначално е трябвало да се извърши до септември 2017 г., обаче се е забавил.

29 Комисията никога не е извършвала всеобхватна проверка за пригодност на пълната правна уредба, регламентираща инвестиционните фондове. Такава проверка не се планира в близко бъдеще. Единствената проверка за пригодност, обхващаща частично инвестиционните фондове, е била проверка за пригодност на надзорните изисквания на ЕС, извършена от Комисията в периода 2017—2019 г.¹¹

30 Комисията изготвя многогодишни стратегически планове и годишни планове за управление и докладва за постигането на своите цели. ЕСП установи недостатъци при извършваното от Комисията измерване на постигнатите резултати. Например основният показател за резултати за ПКИПЦК в стратегическия план за периода 2016—2020 г. е бил делът на трансграничните фондове, които са ПКИПЦК, спрямо общия брой продавани в ЕС. ЕСП отбелязва, че по-късно Комисията е намалила прага за това какво представлява трансграничен фонд от продаван в най-малко пет държави членки на в най-малко три.

31 Стратегическият план за периода 2020—2024 г. съдържа основно специфични хоризонтални цели и свързаните с тях показатели за резултати. ЕСП установи, че повечето междинни цели и целеви стойности, определени за показателите за резултати в стратегическия план за периода 2020—2024 г., не са конкретни. Показателите трябва да бъдат относими, приети, надеждни, лесни за наблюдение и солидни, основани на рамката на Комисията за вътрешен контрол. Използвани са термини като „увеличение“, „положителна тенденция“ и „намаление“, но без да се посочва конкретно какво увеличение или намаление би се считало за задоволително. Освен това целевите стойности за някои показатели за резултати не са амбициозни. Например намаляването на разходите за непрофесионални инвеститори вече е било изпълнено при определянето на целевата стойност.

Транспонирането невинаги е било навременно

32 Комисията проверява навременността, пълнотата и съответствието на транспонирането на директивите от държавите членки. Късното и/или неправилното транспониране може да попречи на създаването на равнопоставеност и да възпрепятства правилното функциониране на единния пазар, а от Комисията се очаква да започне процедури за установяване на нарушение, за да накара държавите членки да предприемат действия, когато са закъснели с приемането на необходимите мерки.

33 Що се отнася до Директивата относно ПКИПЦК и Директивата относно ЛУАИФ, само 12 държави членки са уведомили за транспониране в рамките на сроковете. Освен това са минали още осем години преди Комисията да счете транспонирането на Директивата относно ЛУАИФ за приключено.

ЕОЦКП е увеличил усилията си за насърчаване на сближаването на надзорните практики и на ефективния надзор, но напредъкът е ограничен

34 Както се посочва по-горе (вж. точка  08), НКО осъществяват надзор върху инвестиционните фондове и лицата, които ги управляват, както и върху инвестиционните и други финансови посредници въз основа на хармонизирани национални закони, а не на единни стандарти. По този начин правните изисквания и регулаторните практики могат все така да се различават в отделните държави членки.

35 На този фон законодателите на ЕС са възложили на ЕОЦКП:

• да допринася за осигуряването на последователно, ефикасно и ефективно прилагане на приложимите нормативни актове на ЕС; и
• да насърчава сближаването на надзорните практики с цел постигане на по-съгласувани резултати от надзора във всички НКО с оглед на създаването на обща надзорна култура¹².

36 Сближаването на надзорните практики не означава универсален подход, а по-скоро последователно и ефективно изпълнение и прилагане на едни и същи правила, както и достатъчно сходни подходи за сходни рискове. Общата цел е да се постигат съпоставими резултати от регулирането и надзора. Това обаче не означава, че е достатъчно да бъдат постигнати съпоставими резултати независимо от използваните надзорни подходи.

37 В доклада „Дьо Ларозиер“ се подчертава значението на сближаването за финансовите пазари на ЕС¹³. През 2014 г. МВФ, Комисията и Парламентът са публикували доклади за функционирането на Европейската система за финансов надзор. Те са признали приноса на ЕОЦКП за създаването на единна нормативна уредба, но са предложили да се обърне по-голямо внимание на сближаването на надзорните практики¹⁴.

38 Освен това Комисията е подчертала, че по-ефективният и последователен надзор е от основно значение за елиминирането на възможностите за регулаторен арбитраж, както и че ЕОЦКП играе ключова роля за насърчаването на интеграцията на капиталовите пазари¹⁵.Това становище е повторено в контекста на преразглеждането на регламентите за ЕНО през 2019 г. Законодателите в ЕС са подчертали, че в тази връзка за доизграждането на съюза на капиталовите пазари е необходим спешен напредък в сближаването на надзорните практики¹⁶.

ЕОЦКП разполага с инструменти за насърчаване на сближаването на надзорните практики

39 За насърчаване на сближаването ЕОЦКП разполага с много инструменти, които могат да бъдат групирани в три категории: инструменти за подготовка, за прилагане и за оценка/корекции. В Фигура 8 те са представени в обобщен вид. ЕОЦКП е създал още инструменти, като например обсъждане на случаи и общи надзорни действия.

ЕОЦКП е ускорил работата си във връзка със сближаването

40 ЕОЦКП е увеличил усилията си в областта на сближаването на надзорните практики. В своите стратегически насоки за периода 2016—2020 г. ЕОЦКП се е ангажирал да задели повече ресурси за насърчаване на сближаването на надзорните практики, изяснил е своите цели и е набелязал редица специфични области за работата си във връзка със сближаването. Оттогава насетне ЕОЦКП е увеличил своя персонал, работещ в областта на сближаването, от 5 (ЕПРВ 5,7) на 8 души през 2020 г. (ЕПРВ 8,7).

41 През 2020 г. ЕОЦКП е създал рамка за подход, основан в по-голяма степен на риска, към своите дейности във връзка със сближаването на надзорните практики. „Топлинна карта“ показва съответните рискове, но в нея не се съдържа достатъчно информация относно нееднаквото прилагане на правилата и разнородните практики. Въпреки това топлинната карта е положителна стъпка. Тя е била ефективна при определянето на областите за основан на риска надзор в целия ЕС, но в по-малка степен при определянето на темите за по-нататъшна работа във връзка със сближаването. ЕСП освен това установи, че ЕОЦКП е имал успех с прилагането на по-систематичен и основан на факти подход към работата във връзка със сближаването.

Няма достатъчно данни за въздействието и не е въведен механизъм за измерване на ефективността

Ефективността на насоките не е доказана

42 В миналото инструментите за подготовка, като например насоките, са били най-важните инструменти на ЕОЦКП за сближаване. Насоките подлежат на механизма „изпълнение или обяснение“, т.е. НКО трябва да уведомят ЕОЦКП дали възнамеряват да ги изпълняват или не. ЕОЦКП публикува таблици за съответствие за всяка насока, които се актуализират редовно¹⁷.

43 ЕСП установи, че спазването от НКО на насоките невинаги е гарантирано. Вътрешните насоки на ЕОЦКП¹⁸ изискват той да проверява и оценява прилагането на насоките. ЕОЦКП ежегодно изисква от НКО информация за спазването на насоките, но досега е проверил само веднъж действителното спазване на насоките от страна на НКО чрез извършването на партньорска проверка. Същата е показала, че насоките не насърчават ефективно сближаването на надзорните практики и че като цяло спазването на насоките от НКО само в ограничена степен съответства на декларираното от тях (вж. каре 1).

Общите надзорни действия са насърчили редовния обмен между надзорните органи и са позволили на ЕОЦКП да координира надзорните дейности на НКО

44 Общите надзорни действия са инструмент за сближаване, който е разработен от ЕОЦКП, както и мрежите за координация на надзорните практики и обменът с НКО въз основа на подадените жалби. ЕОЦКП цени тези инструменти поради техния далновиден характер и тъй като те спомагат за набелязването на проблеми във връзка със сближаването. ЕОЦКП вече е започнал няколко общи надзорни действия във връзка с ПКИПЦК и ДПФИ II.

45 Общите надзорни действия и мрежите за координация са инструменти, които позволяват на надзорните органи да споделят опит и да се учат взаимно, което води до заключението, че те следва да допринасят за създаването на обща надзорна култура във времето. Освен това общите надзорни действия помагат на ЕОЦКП да установява различия в надзорните практики и потенциалните недостатъци при надзора на НКО, както и да дава насоки при прилагането на практика на законодателството на ЕС, напр. когато отделни НКО все още нямат надеждна методология.

46 Те позволяват на ЕОЦКП да съсредоточи надзора върху специфични рискове и да насърчава и координира надзорните дейности. Това може да доведе до голям обем работа — притеснение, което беше споделено от няколко НКО в анкетата на ЕСП.

Инструментите за оценка и корекции са използвани рядко въпреки потенциално по-голямото им въздействие

47 Партньорските проверки имат потенциал да бъдат мощен инструмент, но рядко се използват в областта на инвестиционните фондове. ЕОЦКП възнамерява да ги използва повече в близко бъдеще, но подчерта и ограничените ресурси и необходимостта от поддържането на баланс между всички сектори в рамките на своя мандат. Това, което отличава една партньорска проверка от други инструменти за сближаване, е че изисква извършването и публикуването от ЕОЦКП на официална оценка не само на достигнатата по отношение на надзорните практики степен на сближаване и правоприлагане, но и на надзорния капацитет. Тя позволява на ЕОЦКП да издава насоки и препоръки за отстраняване на всички установени слабости. От създаването си през 2011 г. ЕОЦКП е извършил само две партньорски проверки на инвестиционни фондове — едната през 2013 г. по отношение на насоките относно фондовете на паричния пазар (ФПП), а другата през 2018 г. по отношение на насоките относно БТФ и други въпроси, свързани с ПКИПЦК¹⁹.

48 ЕОЦКП разполага и с два инструмента за корекции: процедури за медиация и срещу „нарушение на правото на Съюза“, които му дават право да разследва и да коригира предполагаеми нарушения на правото на Съюза или да урежда спорове между НКО. В един случай ЕОЦКП успешно е подпомогнал НКО да разрешат спор. В няколко случая на нарушение на правото на Съюза са били започнати неформални разследвания. Предприета е една официална процедура срещу „нарушение на правото на Съюза“, в резултат на която е извършена промяна в практиките на НКО.

ЕОЦКП е изправен пред предизвикателства във връзка с ефективното използване на инструментите си

49 Когато става въпрос за ефикасното и ефективно използване на тези правомощия, ЕОЦКП е изправен пред редица предизвикателства. Този орган зависи от добрата воля на НКО, от които се очаква да дават принос, да предоставят своя технически експертен опит и персонал за участие в дейността на ЕОЦКП по сближаването на надзорните практики. Същото важи и за EBA и EIOPA, както показа извършеният от ЕСП одит на тези две агенции²⁰. ЕОЦКП е предприел стъпки, за да гарантира, че участниците от НКО имат необходимия експертен опит. Участието на НКО в дейностите на ЕОЦКП във връзка със сближаването обаче е до голяма степен доброволно — освен партньорските проверки, медиацията и процедурите за „нарушение на правото на Съюза“ — и това понякога пречи на ефективността на работата на ЕОЦКП.

50 ЕСП установи, че повечето НКО участват в работата на ЕОЦКП и допринасят за нея, но че някои от тях правят това по-неохотно. Например по отношение на общите надзорни действия по-малките НКО са по-склонни да действат по-активно при представянето на случаи, докато някои по-големи НКО предпочитат по-пасивен подход. Някои НКО не са отговорили на призивите на персонала на ЕОЦКП за активно участие и представяне на случаи, напр. НКО, които никога не са използвали правомощията си за санкциониране, не са дали принос за семинар на ЕОЦКП на тази тема през 2020 г.

51 Органът на ЕОЦКП за вземане на решения включва представители на НКО. Въпреки че от последните се изисква да действат единствено в интерес на ЕС като цяло, това невинаги е гарантирано. Предложението на Комисията за разрешаване на този проблем с корпоративното управление в контекста на прегледа на ЕНО е било отхвърлено. Преодолян е най-очевидният конфликт на интереси: НКО вече не могат да участват в обсъждането и не могат да гласуват препоръките, свързани с „нарушение на правото на Съюза“, които се отнасят за самите тях. По същия начин е третиран и въпросът за конфликт на интереси в правилата на ЕОЦКП за медиация. Цялата дейност във връзка със сближаването обаче засяга НКО, тъй като целта са именно техните надзорни практики и резултати. Това важи и за усилията на ЕОЦКП за насърчаване на ефикасността и ефективността на надзора.

52 ЕОЦКП е зависим от волята на НКО. Като пример могат да се посочат отговорностите на органите на държавата по произход и на тези на приемащата държава в трансграничен контекст — важна и постоянна точка от дневния ред на ЕОЦКП във връзка със сближаването на надзорните практики (вж. каре 2). ЕОЦКП е бил ефективен само отчасти при насърчаването на безпроблемното функциониране на паспортите на ЕС за предлагане и управление, като по този начин не е бил в състояние да преустанови надзорни практики, които създават пречки пред навлизането на пазара.

53 ЕСП отбелязва също, че всички въпроси, свързани със сближаването, които ЕОЦКП е откроил в писмото си до Комисията относно прегледа на Директивата относно ЛУАИФ²¹, са били обхванати пространно от работата във връзка със сближаването. Това показва, че усилията на ЕОЦКП са ефективни само в ограничена степен.

54 Друг пример е делегирането. И Директивата относно ПКИПЦК, и Директивата относно ЛУАИФ позволяват на дружествата за управление да делегират функции на трети страни. Според ЕОЦКП обаче надзорните подходи и резултати продължават да се различават по отношение на допустимата степен на делегиране, както и по отношение на функциите, които могат да се делегират (вж. каре 3).

55 Освен това ЕСП установи, че ЕОЦКП е изправен пред известна съпротива от страна на НКО в усилията му да повиши прозрачността. В задължителни публикации, като например Годишния доклад относно санкциите или Годишния статистически доклад относно изпълнението и разходите на инвестиционните продукти на дребно на ЕС, се предоставя ценна информация, включително представа за различията между държавите членки по отношение на пазарната реалност и степента на намеса на надзора. Съществува обаче значителна съпротива от страна на НКО, когато става въпрос за публикуване на резултатите от общите надзорни действия. Окончателните доклади относно резултатите от общите надзорни действия досега не са публикувани.

НКО предпочитат инструменти за подготовка с по-малка степен на намеса, които не са толкова ефективни

56 В миналото ЕОЦКП е използвал главно насоки, становища, както и въпроси и отговори. ЕСП установи, че тези инструменти не насърчават твърде ефективно сближаването на надзорните практики. В последно време ОЦЦКП е започнал да обръща повече внимание на инструментите за прилагане, като например мрежите за координация и общите надзорни действия.

57 Според почти половината НКО инструментите с по-голяма степен на намеса, като например процедурите за „нарушение на правото на Съюза“ и медиацията, не са полезни и те определено предпочитат инструментите за подготовка. Първите почти никога не са били използвани от ЕОЦКП. Тези правомощия биха позволили на ЕОЦКП да оказва пряко въздействие върху надзорните действия и резултати в отделни случаи или да разглежда случаи на неприлагане или неправилно прилагане на правото на ЕС.

ЕОЦКП не е въвел механизъм за измерване на ефективността

58 В годишните работни програми на ЕОЦКП се съдържат цели, но предимно се описват планирани дейности, а не се определят крайни продукти или проверими цели. По отношение на инструментите те показват предпочитание към насърчаването на обмена между специалистите в областта на надзора относно надзорните практики чрез обсъждане на специфични случаи от реалния живот или на нововъведените общи надзорни действия. Това е полезен подход за придобиване на по-добра представа за надзорните практики, които с времето може да допринесат за развитието на обща надзорна култура.

59 Фактът, че надзорниците от различни НКО говорят помежду си, споделят опит и потенциално се учат взаимно, е сам по себе си важно постижение. ЕСП установи, че ЕОЦКП е имал известен успех при популяризирането на общи подходи и при повишаването на качеството на надзора, когато е стартирал, координирал и подпомагал специфични надзорни дейности за отстраняване на отделни рискове в целия ЕС, напр. чрез общи надзорни действия. ЕОЦКП обаче разполага с малко доказателства, че неговите дейности са намалили значително съществуващите различия.

60 ЕСП признава сложността на измерването на въздействието от работата на ЕОЦКП във връзка със сближаването. Въпреки това настоящото насочено към крайните продукти измерване на постигнатите резултати, което ЕОЦКП прави (включително въведените през 2019 г. нови ключови показатели за изпълнение, насочени към крайните продукти), не позволява да се измери степента, в която той е допринесъл за намаляване на съществуващите различия в надзорните практики и крайни резултати. ЕОЦКП не е в състояние да оцени степента на различията освен в някои области, в които е извършил партньорски проверки или обсъждане на случаи и общи надзорни действия. Освен това ЕОЦКП разполага с непълна картина на начина, по който НКО прилагат на практика законодателството на ЕС. Тази картина до голяма степен се основава на това, което споделят НКО. ЕОЦКП няма непосредствена представа за надзорните дейности на НКО, нито има достъп до реални факти, напр. под формата на надзорни досиета.

Работата на ЕОЦКП е разкрила слабости при надзора и потенциални нарушения на конкуренцията

61 Категоричното и стабилно прилагане на законите в областта на ценните книжа е от основно значение за повишаването на доверието на инвеститорите според основните принципи на МОКЦК²² — световните стандарти за регулиране на ценните книжа. Директивите относно ПКИПЦК и ЛУАИФ съдържат всеобхватен набор от регулаторни правомощия за справяне с нарушенията на регулаторните изисквания от страна на фондовете и лицата, управляващи фондове. Те варират от административни санкции до заповеди за преустановяване и прекратяване и дори до оттеглянето на лицензи и предвиждат ефективно правоприлагане.

62 Работата на ЕОЦКП показва, че качеството на надзора е различно в отделните държави членки. ЕОЦКП е бил ефективен при увеличаването на съсредоточаването на НКО върху наблюдението и е гарантирал наличието на общи подходи що се отнася до събирането на информация (включително установяването на неспазване на регулаторните изисквания от сектора). Работата на ЕОЦКП по отношение на системата за пасивно управление чрез индексни фондове и на разходите и таксите, както и общите надзорни действия относно управлението на рисковете, свързани с ликвидността, са добри примери.

63 Освен това ЕСП установи, че ЕОЦКП е оказал много по-малко въздействие върху надзорните практики и резултати по отношение на последващите действия на НКО в случаи, когато неговите дейности са открили неспазване на регулаторните изисквания. Информацията, която ЕОЦКП е придобил от работата си във връзка със сближаването, показва, че като цяло липсват дейности за осигуряване на изпълнението по отношение на всички НКО в ЕС, макар и в различна степен.

64 ЕСП установи, че като цяло НКО не желаят да използват официални правомощия за надзор въпреки усилията на ЕОЦКП да насърчи тяхното използване. Извършеният от ЕСП анализ на вътрешни документи на ЕОЦКП показва, че лицата, управляващи фондове, които нарушават регулаторните изисквания, рискуват само да получат от НКО искане за спазване, да им бъде поискано да възстановят незаконно събраните такси или в най-лошия случай да получат малка глоба.

65 Например годишните доклади на ЕОЦКП относно използването на санкции за ПКИПЦК показват, че правомощията за санкциониране не са използвани еднакво от НКО и че, с изключение на някои НКО, броят и размерът на издадените на национално равнище санкции са сравнително малки²³. През 2020 г. 13 НКО не са наложили никакви санкции. Посочените по-горе дейности на ЕОЦКП разкриват сходни слабости при прилагането.

66 Извършената от ЕСП проверка на вътрешни доклади на ЕОЦКП показва, че има случаи на слабо правоприлагане от страна на НКО, които по този начин не са изпълнили задълженията си. ЕСП установи, че въпреки положените усилия ЕОЦКП не успява да насърчава ефективното прилагане на правото на Съюза. В някои случаи НКО са обяснили, че правните изисквания в тяхната държава не са достатъчно ясни, което показва проблеми с транспонирането или с прилагането на директивите в съответните държави членки. Според ЕСП случаите са могли да бъдат разгледани по процедурите за „нарушение на правото на Съюза“ чрез използване на ролята на ЕОЦКП при контрола на прилагането.

67 Една от целите за насърчаване на сближаването на надзорните практики е да се предотвратят нарушаването на конкуренцията и регулаторния арбитраж в резултат на различните надзорни практики, както и да се гарантира, че финансовата дейност не се премества в държави с по-облекчен надзор. ЕОЦКП е установил различни практики в области като делегирането, които могат да доведат до такива нарушения.

68 Това е било притеснение, от което се е ръководила дейността на ЕОЦКП във връзка с Брексит. В това отношение ЕСП установи, че ЕОЦКП е бил в състояние да определи общи надзорни стандарти за даване на разрешение (включително в областта на делегирането) на фондове и лица, управляващи фондове, които вече нямат достъп до единния пазар. ЕОЦКП е създал мрежа за координация на надзорните практики, която е разгледала 250 отделни случая в различни секторни области, в т.ч. управление на инвестициите. ЕСП установи, че чрез значително ангажиране преди вземането на надзорни решения ЕОЦКП е допринесъл за предотвратяването на такива нарушения на конкуренцията.

Комисията и ЕОЦКП са предприели стъпки за по-добра защита на инвеститорите, но разходите остават високи

69 Инвестиционните продукти са сложни и може да бъде трудно да се съпоставят или напълно да се проумеят свързаните с тях рискове, по-специално за непрофесионалните инвеститори (контрагенти на продажби на дребно). Ето защо непрофесионалните инвеститори следва да бъдат адекватно информирани за потенциалните рискове. С правната рамка на ЕС се цели да се ограничи рискът от това на непрофесионалните инвеститори да бъдат продавани неподходящи финансови продукти, които не съответстват на потребностите или очакванията им²⁴.

Законодателството на ЕС включва много мерки за защита на инвеститорите

70 Законодателството на ЕС за защита на инвеститорите обхваща голям брой регламенти, директиви, делегирани актове на Комисията и насоки на ЕОЦКП. Някои от тези мерки са включени в директивите за ПКИПЦК и ЛУАИФ, а други — в ДПФИ/РПФИ и ПИПДОЗИП.

71 Що се отнася до непрофесионалните инвеститори, рамката на ЕС предлага сравнително висока степен на защита, но също така по същество намалява способността на инвеститорите да инвестират във фондове извън ЕС, които често имат по-ниски разходи.

72 Всички НКО и сдружения за управление на активи, които ЕСП анкетира, се съгласиха — или категорично се съгласиха — че регулаторната рамка на ЕС е ефективна при насърчаването на високи стандарти за защита на инвеститорите. Малка, но важна част от НКО обаче, включително от някои от основните седалища на ПКИПЦК, бяха на мнение, че непрофесионалните инвеститори във фондове, които са ПКИПЦК, все още не са достатъчно защитени срещу рискове от

• недостатъчно или неправилно оповестяване на данъчните ефекти (39 %);
• прекомерни разходи и такси (34 %);
• неправилна оценка на активите (26 %);
• недостатъчно или неправилно оповестяване на разпределението на активите (18 %).

Въпреки различните действия на ЕС, прозрачността остава проблем

Сега инвеститорите имат достъп до повече информация относно ПКИПЦК

73 Директивата относно ПКИПЦК изисква от ПКИПЦК да изготвят три отчета: проспект, годишни и шестмесечни отчети²⁵. В своята проверка за пригодност на надзорната отчетност от 2019 г.²⁶ Комисията е установила, че въпреки че в Директивата относно ПКИПЦК се изисква минимално съдържание за тези документи, голяма част остава по преценка на НКО. Това означава, че отчитането може да бъде различно в отделните държави членки.

74 Документът с ключова информация за инвеститорите, който е въведен през 2011 г., има за цел да предостави на непрофесионалните инвеститори по-добра информация и съдържание, което е по-разбираемо, както и да улесни съпоставката между продуктите. В Регламента относно ключовата информация за инвеститорите²⁷ се изисква той да обхване онези основни характеристики на ПКИПЦК, за които следва да бъде информиран даден инвеститор, и да се предоставя на (потенциалните) инвеститорите точна, справедлива, ясна и неподвеждаща преддоговорна информация.

75 Точността и надеждността на оповестената в документа ключова информация за инвеститорите е оспорвана. Централната банка на Ирландия²⁸ е установила случаи, при които частта от документа с ключова информация за инвеститорите относно резултатите от минали периоди не е включвала съответното оповестяване на референтните показатели. През 2019 г. ЕОЦКП е публикувал въпроси и отговори относно оповестяването на референтните показатели, в които се поясняват тези въпроси.

76 Както посочиха някои от респондентите на анкетата на ЕСП, в настоящия документ с ключова информация за инвеститорите в ПКИПЦК посочената информацията за разходите е непълна и може да подведе инвеститорите, като ги накара да вярват, че разходите са по-ниски, отколкото са в действителност. По-конкретно разходите за трансакциите не са включени в общото съотношение на разходите.

77 С Регламента относно ПИПДОЗИП²⁹, влязъл в сила през 2018 г., е въведен документ с ключова информация (ДКИ), приложим за широк набор от инвестиционни продукти на дребно. ПКИПЦК и АИФ обаче временно са освободени от това изискване. След продължителни консултации със заинтересованите страни, през януари 2021 г. Съвместният комитет на ЕНО е постигнал компромис за включване в ДКИ на резултатите от минали периоди, а през септември 2021 г. Комисията е приела делегиран регламент.

ЕОЦКП е направил разходите и таксите по-прозрачни, но проблемите с данните остават

78 От 2019 г. ЕОЦКП публикува годишен доклад относно резултатите и разходите на инвестиционните продукти на дребно в ЕС. Неговата цел е да се привлече вниманието на инвеститорите към значителното въздействие на разходите върху крайната възвръщаемост на техните инвестиции. В доклада на ЕОЦКП е направен добър преглед на резултатите и разходите на различни видове фондове, но в него има редица слабости:

• Разходите се отчитат по класове активи (дялово участие/облигации/смесени/алтернативни), по вид управление (активно или пасивно) и по седалище на фондовете, но не и по държава на дистрибуция, като по този начин се затруднява преценката дали единният пазар е намалил различията по отношение на разходите между националните пазари.
• Разбивката на разходите по видове е ограничена (напр. такси за управление) или изобщо липсва (напр. дистрибуция, стимулиране). Това е свързано с липсата на подробни налични данни и с разчитането на извършените от НКО проучвания и така се ограничават обясненията за причините защо разходите са по-високи в някои седалища на фондовете, отколкото в други.
• Докладът се основава на данни, които са от повече от една година. Същото се отнася и за годишния доклад на ЕОЦКП относно АИФ.

79 В неговите приложения относно методологията ЕОЦКП посочва, че оценката на резултатите и разходите на инвестиционните продукти в рамките на компетентност на ЕОЦКП е възпрепятствана структурно от липсата на съответни регулаторни данни:

• данните за фондовете на ПКИПЦК не са достъпни на равнището на ЕС, а наличните търговски данни не са достатъчно подробни и точни;
• регулаторните данни в ДЛУАИФ не обхващат подробните факти относно разходите на фондовете.

ЕОЦКП и Комисията все още не са създали инструменти за сравнение за непрофесионалните инвеститори

80 Въпреки че акцентът е върху предоставянето на достатъчна информация на инвеститорите относно отделни фондове, остава трудно да се придобие представа за всички предлагани фондове и да се съпоставят продукти. Европейският парламент³⁰ е призовал „да се предложат инициативи, които са специфично насочени към непрофесионалните инвеститори, включително улесняване на разработването на независими уеб-базирани средства за сравнение в ЕС, за да се помогне на непрофесионалните инвеститори да определят най-подходящите продукти, що се отнася до риска, възвръщаемостта на инвестициите и стойността, за техните специфични нужди и предпочитания“.

Заблуждаващите твърдения относно положителното въздействие върху околната среда представляват все по-голям риск

81 Все повече ПКИПЦК се предлагат като фондове от екологичен, социален и управленски характер и по този начин се създава риск от невярна информация относно положително въздействие върху околната среда. Регламентът за оповестяване на финансова информация за устойчивото развитие се прилага за инвестиционните фондове. Неговата цел е увеличаване на прозрачността и борба със заблуждаващите твърдения относно положителното въздействие върху околната среда. Тъй като повечето задължения за оповестяване са започнали да се прилагат едва от 10 март 2021 г., е твърде рано да се оцени неговото въздействие. Като е използвал за основа действията си в отговор на консултациите на Комисията относно обновената стратегия за финансиране за устойчиво развитие, ЕОЦКП наскоро е призовал за законодателни действия относно рейтингите от екологичен, социален и управленски характер и инструментите за оценка³¹.

82 Пазарът на рейтинги от екологичен, социален и управленски характер и други инструменти за оценка понастоящем не е регулиран и не се наблюдава. В съчетание с все по-големите регулаторни нужди от разглеждане на информацията от екологичен, социален и управленски характер налице са все повече рискове от невярна информация относно положително въздействие върху околната среда, неправилно разпределяне на капитали и продажба на неподходящи продукти.

ЕОЦКП, Комисията и НКО са спомогнали за въвеждането на тенденция на намаляване на разходите на ПКИПЦК

Разходите остават високи

83 След като са били трайно високи в продължение на много години, от 2017 г. насам разходите на ПКИПЦК леко намаляват. Те обаче остават много по-високи от средното за фондовете със седалище в САЩ. Това обикновено се обяснява с по-малките по размер фондове в ЕС (вж. точка  04) и с по-малкия пазарен дял на пасивните фондове и на БТФ (8,3 %). Един пример са фондовете, чиито седалища са в Люксембург и Ирландия, които налагат разходи над средното равнище³².

84 В брутно отношение активно управляваните фондове за дялово участие са постигнали малко по-добри резултати от пасивно управляваните фондове, но в нетно отношение са постигнали по-слаби резултати поради по-високи разходи. ЕОЦКП е установил, че благодарение на икономии от мащаба при управлението на фондовете, по-големите фондове са имали по-малки разходи. Що се отнася до фондовете за дялово участие, разходите са били средно 1,4 % за най-големите фондове и 1,8 % за най-малките.

Практиката на пасивно управление чрез индексни фондове е намаляла, но все още съществува

85 Проучване на ЕОЦКП, започнало през 2019 г., показва, че все още има разлики по отношение на начина на тълкуване в ЕС на понятието „ненужни разходи“ и по отношение на надзорния подход към разпоредбите, свързани с разходите. Според ЕОЦКП³³ тази липса на сближаване не само оставя възможност за регулаторен арбитраж и за рискове, които възпрепятстват конкуренцията на пазара на ЕС, но може да доведе и до различна степен на защита на инвеститорите в зависимост от това къде се намира седалището на даден фонд.

86 Пасивното управление чрез индексни фондове е практика, при която управителите на активи твърдят, че управляват своите фондове активно, като целта е да постигнат по-добри резултати от референтния индекс. В действителност обаче те остават много близо до даден референтен показател, което изисква по-малко вложени ресурси от лицето, управляващо инвестицията. Така те налагат по-големи такси за управление от пасивно управляваните фондове³⁴. Анализът, извършен от ЕОЦКП преди пет години, показва, че между 5 % и 15 % от фондовете за дялово участие в ЕС, които твърдят, че се управляват активно, може всъщност да са индексни фондове (вж. също каре 4). По-скорошните данни от 2020 г. показват, че този процент е намалял до между 2 % и 6 %.

87 През 2021 г. ЕОЦКП е започнал общо надзорно действие по отношение на разходите с цел да се провери дали лицата, управляващи фондове: 1) спазват свързаните с разходите разпоредби за оповестяване при извършването на тяхната стопанска дейност с необходимите умения, грижа и старание и във висшите интереси на управлявания от тях фонд; 2) действат честно и справедливо; и 3) не налагат на инвеститорите ненужни разходи³⁶. Общото надзорно действие обхваща както предлагани на непрофесионални инвеститори ПКИПЦК, така и АИФ, и се очаква да провери дали управителите са въвели политики за ценообразуване, които позволяват ясно установяване и количествено определяне на всички разходи, налагани на фонда, и дали политиките се прилагат правилно на практика. Резултатите се очакват в началото на 2022 г.

ЕС не е предприел достатъчно действия срещу прилаганите стимули

88 Дали потенциалните инвеститори във фондове са добре защитени и могат да изберат инвестицията, която най-добре отговаря на техните нужди, зависи не само от изискванията, наложени на фондовете и на лицата, управляващи фондове, но и от съветите, които те получават от своите финансови посредници.

89 До една втора от разходите представляват стимули, които все още са позволени в повечето държави членки. В законодателството³⁷ се посочва единствено, че стимулите не следва да пораждат конфликт на интереси и трябва да се оповестяват. Те следва да бъдат предназначени да повишат качеството на съответната услуга за клиента и не следва да пречат на спазването на задължението на посредника да действа честно, справедливо и професионално в съответствие с най-добрите интереси на своите клиенти. Някои държави членки като Нидерландия са въвели забрана на стимули, които представляват почти половината от постоянните разходи на много ПКИПЦК.

90 Комисията е посочила, че моделът за дистрибуция в континентална Европа все още до голяма степен се основава на модела на възнаграждение въз основа на комисионни, като банките и застрахователите са най-големите дистрибутори за крайни клиенти³⁸. Проучването показва също, че в държави, които са въвели забрана за стимули, таксите за фондове за облигации, за дялово участие и смесени фондове в момента са много по-ниски. Тъй като комисионната е основният двигател, пасивните фондове (включително БТФ), които рядко плащат комисионни, традиционно са пренебрегвани от банки, които не желаят да предлагат продукти с ниски такси³⁹.

91 В своята техническа консултация до Комисията от март 2020 г.⁴⁰ ЕОЦКП не е заел ясна позиция относно пълната забрана на стимулите за всички инвестиционни услуги по ДПФИ. Потребителските организации, с които ЕСП разговаря, подкрепят подобна забрана. В момента Комисията проучва този въпрос в контекста на своята стратегия за непрофесионалните инвеститори в ЕС.

92 През 2017 г. частен изпълнител е извършил „тайно пазаруване“ от името на Комисията и е установил, че във всяка държава членка консултанти в банки и застрахователни дружества, които не са независими, почти изключително са предлагали (един или селекция от няколко) собствени продукти⁴¹. От друга страна, повечето роботизирани платформи за съвети са склонни да препоръчват БТФ. Тайно пазаруване, осъществено от френския НКО, е показало, че продукти като БТФ (или други инвестиционни фондове с ниски разходи) не се предлагат на непрофесионални инвеститори, въпреки че очевидно съответстват на техните инвестиционни нужди⁴².

Необходимо е да се постигне повече напредък в определянето на системни рискове

93 Системен риск представлява рискът от дестабилизиране на финансовата система, който може да породи сериозни отрицателни последици за вътрешния пазар и за икономиката като цяло. От ЕОЦКП се изисква да разработи съвместно с ЕССР⁴³ общ подход и критерии за установяване и измерване на системния риск, пораждан от ключови участници на финансовите пазари, както и подходящ режим за провеждане на стрес тестове, позволяващ оценка на системния риск. Участници на финансовите пазари, които пораждат системен риск, следва да бъдат обект на засилен надзор.

Оценката и проследяването на системните рискове се намират на ранен етап

94 ЕОЦКП и ЕССР не са направили подробно описание на съществуващите практики в държавите членки за наблюдение на системния риск. НКО обаче са представени в управлението на ЕОЦКП и на ЕССР, както и в техническите работни групи.

95 Съветът за финансова стабилност (СФС)⁴⁴ е установил следните категории системен риск:

• несъответствия по отношение на ликвидността между активите на инвестиционните фондове и условията за обратно изкупуване;
• ливъридж в рамките на инвестиционните фондове;
• оперативен риск; и
• рискове, произтичащи от дейности по предоставяне на ценни книжа в заем⁴⁵.

96 ЕСП установи, че първата категория е обхваната от насоките на ЕОЦКП и е започнало наблюдение в контекста на извършването на симулации на ситуации на стрес (вж. точки  104—106). Втората категория е обхваната от насоките за АИФ, докато свързаният с ливъридж риск за ПКИПЦК е ограничен от законодателната рамка. Освен това ЕОЦКП е разработил проект на ръководство за анализ на риска за НКО относно АИФ. Освен това ЕССР е отправил две препоръки, насочени към елементи от първите две категории рискове⁴⁶, и е направил заключението, че общо взето ЕОЦКП ги спазва изцяло. Свързаните с тях препоръки на ЕССР от 2017 г. (със срок за изпълнение: 31.12.2020 г.) относно законодателни промени (напр. инструменти за управление на ликвидността, несъответствия по отношение на ликвидността и отчитане на ПКИПЦК) все още не са разгледани от Комисията. Комисията информира ЕСП, че ще предложи законодателни промени като част от извършващия се преглед на ДЛУАИФ.

97 Законодателната рамка включва разпоредби относно управлението на риска и непрекъснатостта на дейността⁴⁷. Оперативният риск обаче (включително непрекъснатостта на дейността, прехвърлянето на активи на клиенти в условия на стрес и рискът за репутацията) не е обхванат от актуалните насоки на ЕОЦКП.

98 През 2017 г. СФС е препоръчал надзорниците да наблюдават обезщетенията, предоставяни от агенти/кредитори, с цел установяване на рискове или регулаторен арбитраж, които може да повлияят неблагоприятно на финансовата стабилност⁴⁸. Тези услуги не се съдържат в рамката на ДЛУАИФ/ПКИПЦК.

99 Работата на ЕОЦКП по оценка на риска при инвестиционните фондове е отразена основно в четири ключови доклада:

• таблица за определяне на риска (публикувана два пъти годишно);
• доклад за тенденциите, рисковете и уязвимостите;
• годишен статистически доклад относно резултатите и разходите на инвестиционните продукти на дребно в ЕС; и
• годишен статистически доклад относно алтернативните инвестиционни фондове в ЕС.

100 Въпреки че в таблицата на ЕОЦКП за определяне на риска се използва всеобхватен набор от показатели и се предоставя кратък и сбит анализ, ЕСП установи, че в нея системно не се дава подробна информация за свързаните с държавите рискове, които от своя страна могат да се използват за макропруденциални цели.

101 ЕСП установи, че наблюдението от ЕССР на риска от небанково финансово посредничество предоставя добър анализ на сектора на инвестиционните фондове чрез използване на подходи, основани на субекти, дейности и продукти, за да се даде точно разпределение на фондовете по видове. Докато видовете фондове и активите са представени подробно по държави, рисковете не са.

102 ЕСП установи, че следните ограничения пречат за един по-цялостен обхват и надеждност на анализа:

• липсата/използваемостта на някои от данните за АИФ (вж. точки  121 и 123);
• забавяния при използването на данни за ФПП/трудности при използването на някои данни по ДЛУАИФ (вж. точки  111 и 121—122).

Липсват надзорни стрес тестове, а последващите действия във връзка със симулацията са недостатъчни, въпреки че работата по тях е започнала

103 При провеждането на надзорни стрес тестове следва да се установят онези фондове, които представляват системен риск, и да се приемат модели за системни рискове, за да се гарантира тяхното смекчаване⁴⁹. ЕОЦКП е упълномощен в сътрудничество с ЕССР да въвежда и координира провеждането на стрес тестове в рамките на целия ЕС за оценка на устойчивостта на участниците на финансовите пазари на неблагоприятни пазарни тенденции.

104 ЕОЦКП все още не е провел надзорен стрес тест на инвестиционните фондове, но през 2019 г. е извършил симулация на стресова ситуация, за да оцени устойчивостта на сектора на ЕС и да установи потенциалните уязвими места. Симулацията е била приложена за 6 600 фонда, които са ПКИПЦК, с фиксирани доходи с обща нетна стойност на активите в размер на 2 490 млрд. евро⁵⁰. На фондовете е бил приложен натиск от обратно изкупуване и е било симулирано пазарно въздействие. Били са използвани търговски данни, тъй като според ЕОЦКП данните на НКО са били прекалено разнородни.

105 Рамката за извършване на симулация на стресова ситуация е добра отправна точка. В сегашните инструменти, техническата инфраструктура и качеството на данните има слабости. Липсват систематични последващи действия на резултатите от симулацията на стресова ситуация. Те са били споделени доброволно с 11 НКО, но едва пет са избрали да обсъдят последващите действия с ЕОЦКП. Един НКО със значителен сектор на фондове не е пожелал да проведе дискусия с ЕОЦКП във връзка с последващите действия. В контекста на годишните статистически доклади ЕОЦКП е изпрател на НКО и списъци на фондовете, представляващи рискове, но не са били предприети последващи действия, нито са били извлечени поуки от предоставената информация.

106 През май 2020 г. ЕССР е препоръчал на ЕОЦКП да разгледа риска във връзка с ликвидността на инвестиционните фондове⁵¹. ЕОЦКП е направил това в доклада си от ноември 2020 г., като в този контекст е била използвана рамката за извършване на симулация на стресова ситуация. Всички резултати са били споделени с НКО през декември 2020 г., включително са били посочени фондовете, за които е било счетено, че са потенциално рискови. Служителите на ЕОЦКП са се договорили с членовете на Постоянния комитет за услугите по управление на инвестиции да докладват шест месеца по-късно за предприетите от НКО последващи действия, включително по списъка на потенциално рисковите фондове. НКО са докладвали подробно на ЕОЦКП през октомври 2021 г. Въпреки прекъсването, това е съществено подобрение. Имената на отделните фондове, за които е счетено, че са потенциално рискови, не са били споделени с ЕССР.

107 Концептуалната работа за провеждане на стрес тестове от горе надолу⁵², както и всеобхватният модел, който би уловил взаимосвързаността между банковия сектор, сектора на фондовете и застрахователния сектор, с цел предоставяне на подробна картина на системния риск, досега не са довели до систематичен план на проектите в ЕОЦКП. Подобна работа би могла да обхване и хедж фондовете и фондовете, върху които не се осъществява надзор в ЕС⁵³, но които представляват заплаха за финансовата система.

Насоките за провеждане на вътрешни стрес тестове са подходящи, но резултатите от стрес тестовете не се използват ефективно

108 Стрес тестът на ликвидността на инвестиционните фондове има за цел да оцени тяхната устойчивост на натиск от обратно изкупуване на индивидуално или секторно равнище. Стрес тестове могат да се проведат или от самите фондове (вътрешни стрес тестове), или от надзорника (надзорни стрес тестове). Що се отнася до вътрешните стрес тестове, правната рамка е различна за АИФ, ПКИПЦК и ФПП. На фигура 9 са показани връзките между видовете фондове, законодателството и свързаните с тях насоки.

109 ЕСП установи, че ЕОЦКП е разработил подходящи насоки по отношение на вътрешните стрес тестове както за ПКИПЦК, така и за АИФ. Равнището на контрол върху резултатите от вътрешните стрес тестове — ако има такъв — обаче е изцяло по преценка на НКО, като ЕОЦКП не разполага с никаква информация в това отношение. Освен това ПКИПЦК провеждат вътрешни стрес тестове и трябва да докладват на своите НКО само в случай на съществени рискове, след което НКО следва да уведомят ЕОЦКП. Това обаче все още не се е случило. Въпреки че ЕОЦКП има достъп до резултатите от стрес тестовете на АИФ, основната методология е по преценка на лицето, управляващо фонда, и следователно ЕОЦКП не е сравнил резултатите, нито ги е използвал.

110 Що се отнася до ФПП, в Регламента относно ФПП се посочва, че ЕОЦКП трябва да публикува насоки с общи референтни параметри за стрес тестове. В този контекст ЕОЦКП е определил силен натиск за обратно изкупуване (дял на обратно изкупуване от 30—40 %), но е следвал калибрирането на параметрите на ЕССР (напр. лихвени проценти или валутни курсове), вместо да определи самата сериозност на тези параметри. ЕОЦКП не е поискал предварителни анализи на влиянието на променливите по отношение на параметрите, за да придобие по-добра представа за рисковите фактори. ЕОЦКП обаче извърша последващи анализи на влиянието на параметрите след получаването на резултатите.

111 Съгласно правната рамка, с изключение на ФПП данните за стрес тестовете на ПКИПЦК не се агрегират, анализират или докладват систематично. Подобни данни биха могли да се използват за разработване на надзорни стрес тестове или на резултати от бек-тестове при симулиране на стресова ситуация. Що се отнася до ФПП, докладваните данни са били получени много късно, като ЕОЦКП е започнал да анализира данните за първото тримесечие на 2020 г. — получени в средата на 2021 г. — едва към края на тази година.

Пропуските и припокриванията при събирането на данни възпрепятстват установяването на рискове за финансовата стабилност и за инвеститорите

112 Ефективното наблюдение на системните рискове и рисковете за инвеститорите зависи от наличието на подходящи данни. Данните трябва да бъдат достатъчно подробни, с добро качество и да са съпоставими между отделните държави, така че да могат да се извършват смислени анализи на рисковете. За да бъде ефективно, събирането на данни не следва да поражда ненужна тежест върху сектора и следва да отговаря на нуждите от данни на всички органи, които искат достъп до информацията, за да изпълняват своя мандат.

113 В Директивата относно ПКИПЦК, Директивата относно ЛУАИФ и Регламента относно ФПП се изисква фондовете или лицата, управляващи фондове, да докладват данни на НКО. Видът на данните, както и форматът и степента на подробност, които трябва да се докладват, обаче са различни за видовете инвестиционни фондове, като от НКО невинаги се изисква да споделят данните с ЕОЦКП или с ЕССР. Изискванията отразяват степента на риска, произтичащ от съответния фонд, но и колко стар е съответният законодателен акт. Режимът за докладване за ФПП е по-широкообхватен от режима, установен в Директивата относно ЛУАИФ и Директивата относно ПКИПЦК. Той се основава на подробни данни чрез използване на международни идентификационни кодове.

Липсата на хармонизиран режим за докладване за ПКИПЦК пречи на способността на ЕОЦКП да оценява подготвеността на фондовете за кризи и да провежда стрес тестове

114 В Директивата относно ЛУАИФ са посочени задълженията за докладване, които ЛУАИФ трябва да изпълняват по отношение на техните НКО. Това включва задължението за предоставяне на подробна информация за фондовете, които дадено ЛУАИФ управлява, включително инвестиционните стратегии, както и най-важните пазари, нетните стойности на активите и профила на ликвидност на портфейла⁵⁴. От НКО се изисква редовно да споделят тези данни с ЕОЦКП (вж. приложение)⁵⁵.

115 За разлика от това на равнището на ЕС понастоящем няма хармонизирана рамка за докладване за ПКИПЦК. Въпреки че в Директивата относно ПКИПЦК се посочва минималното съдържание на някои ключови документи, които всяко ПКИПЦК трябва да изготвя, други подробности за докладване остават по преценка на НКО. В резултат на това практиките за докладване на отделните НКО се различават значително по отношение на честотата на докладване, обхванатите ПКИПЦК и докладваните данни⁵⁶. Генерираните данни не са съпоставими.

116 Липсата на подробни изисквания за докладване от страна на ПКИПЦК е затруднила ЕОЦКП в извършването на необходимите анализи за оценка на подготвеността за кризи на инвестиционните фондове със значителни експозиции на корпоративен дълг и недвижимо имущество в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19^[57]. Тя е попречила и на способността на ЕОЦКП да извършва симулации на стресови ситуации и да провежда надзорни стрес тестове.

117 Освен това в Директивата относно ПКИПЦК не се изисква изрично от НКО да споделят с ЕОЦКП събраните с надзорна цел данни, но ЕОЦКП може да поиска информация с цел изпълнение на своите задължения⁵⁸. Ако НКО не могат да изпълнят адекватно това искане, ЕОЦКП може да се обърне към други национални органи, включително към националните централни банки и статистически служби, или да се обърне директно към участниците на пазара. Според ЕОЦКП подобно искане на данни все пак изисква одобрението на Съвета на надзорниците, поради което се прилага само по изключение.

118 Резултатите от проучване на ЕОЦКП на 10 НКО през 2021 г. показват, че въпреки че повечето НКО събират данни относно ПКИПЦК и дружествата за управление на ПКИПЦК, режимите на докладване се различават съществено. Поради липсата на пряк достъп и на последователност при докладването, досега ЕОЦКП не е искал от тях да докладват подобни данни.

119 Следователно ЕОЦКП и ЕССР разчитат на други, основно търговски, източници на данни за докладване и анализ на ПКИПЦК (вж. приложение). Според ЕОЦКП и заинтересованите страни, с които ЕСП разговаря, макар че фондовете често докладват на търговски доставчици, разчитането на търговски данни води до предизвикателства по отношение на пълнотата и качеството на данните.

120 През 2017 г. ЕССР е препоръчал на законодателите на ЕС да въведат хармонизиран режим на докладване за ПКИПЦК⁵⁹. Тази препоръка обаче не е последвана. Мнозинството от НКО и сдруженията за управление на активи, които ЕСП проучи, се съгласиха — или категорично се съгласиха — че регулаторната рамка за инвестиционните фондове би имала полза от подобряване на изискванията за докладване. Те предлагат бъдещият режим на докладване за ПКИПЦК да може да бъде приведен в съответствие с режима на докладване по ДЛУАИФ, като се вземат под внимание разликите между двата вида инвестиционни фондове.

Някои съществени изисквания за докладване не са задължителни в Директивата относно ЛУАИФ

121 Въпреки че Директивата относно ЛУАИФ включва хармонизиран режим на докладване, ползата от нея е възпрепятствана от факта, че тя не задължава лицата, управляващи фондове, да докладват някои ключови данни. По-конкретно, въпреки че в Директивата относно ЛУАИФ и в Делегиран регламент (ЕС) № 231/2013 на Комисията се изисква ЛУАИФ да предоставят идентификационния код на правния субект (ИКПС), за да се идентифицират, както и да идентифицират фондовете, които управляват, докладването на ИКПС на следващо ниво (напр. основни брокери на АИФ) е оставено незадължително. В насоките се изисква също ЛУАИФ да предоставят кодовете на международните идентификационни номера на ценните книжа (ISIN) и други международни кодове, които АИФ може да има, но само ако са налични.

122 Настоящият механизъм е довел до нисък процент на ЛУАИФ и АИФ, които действително докладват общи идентификационни кодове като ИКПС и ISIN. За разлика от това покритието на ИКПС за фондове с деривативни експозиции е над средното. Това е така, защото за разлика от Директивата относно ЛУАИФ, в Регламента за европейската пазарна инфраструктура се изисква директно контрагентите да докладват глобални ИКПС и ISIN. По-голямото покритие на ИКПС и ISIN ще позволи на ЕОЦКП и на ЕССР да свързват по-ефективно различни данни за ЛУАИФ и АИФ и да определят системните рискове⁶⁰.

Националните централни банки събират данни за статистическа отчетност, но те не са на разположение на ЕОЦКП или на ЕССР

123 Понастоящем ЕОЦКП не разполага с данни за портфейла на фондовете по отношение на ПКИПЦК и АИФ. Данните на това равнище обаче биха били необходими за извършването на значими анализи на рисковете и на надзорни стрес тестове въз основа на регулаторни, а не на търговски данни.

124 От националните централни банки вече се изисква да събират подробни данни относно инвестиционните фондове — включително АИФ и ПКИПЦК, но не ФПП — в единен формат за целите на статистическата отчетност на ЕЦБ⁶¹. Данните включват подробна информация за фондовете на равнището на ISIN. Националните централни банки обаче предоставят тези данни на ЕЦБ само съвкупно, тъй като режимът на поверителност, установен от Съвета през 1998 г., ограничава до голяма степен използването на поверителни данни, събирани от националните централни банки „за изпълнение на задачите на ЕСЦБ“⁶². До някои от събраните от ЕЦБ съвкупни данни ЕОЦКП и ЕССР вече имат достъп, но те не са достатъчно подробни, за да позволят правилно наблюдение на системния риск.

125 ЕОЦКП и ЕССР не са проучили изцяло възможностите за достъп до и използване на по-подробни данни на равнището на портфейла, които националните централни банки събират (вж. точка  117), като се позовават на правни и оперативни затруднения. ЕСП отбелязва, че в определени случаи националните централни банки са и органите, които отговарят за надзора върху инвестиционните фондове.

Заключения и препоръки

126 Общото заключение на ЕСП е, че въпреки че действията на ЕС са допринесли за създаването на единен пазар за инвестиционните фондове, те все още не са постигнали желаните резултати, тъй като действителните трансгранични дейности и ползите за инвеститорите остават ограничени. Освен това последователността и ефективността на надзора на фондовете и защитата на инвеститорите не са достатъчни.

127 Комисията и съзаконодателите от ЕС са определили амбициозни цели за създаването на единен пазар на инвестиционни фондове, а именно да се даде възможност за ефективна дистрибуция на фондове в други държави членки, да се гарантира ефективна и сходна защита на инвеститорите и да се създаде равнопоставеност по отношение на конкурентоспособността (вж. точки  16 и 17). ЕСП прави заключението, че Комисията и съзаконодателите са дали възможност за трансгранична дейност посредством паспортния режим, но само донякъде ефективно са увеличили броя на действителните трансгранични фондове (т.е. онези, предлагани в няколко държави членки), което е била ключова цел. Техният брой се е увеличил съвсем незначително (вж. точки  18—21).

128 ЕСП установи, че очакваните ползи за инвеститорите, като например по-ниски такси чрез конкуренция и иновации или достъп до повече продукти, не са реализирани. Разходите продължават да бъдат високи и се различават съществено в отделните държави членки (вж. точка  83). Освен това все още няма равнопоставеност, тъй като надзорните практики и резултати се различават значително в отделните държави членки и продължават да съществуват пречки пред навлизането на пазара (вж. точки  22 и 23). ЕСП отбелязва, че някои пазарни реалности и избори на политики, като например данъчно облагане, местно търсене и случаи, в които управителите на активи избират да извършват дистрибуция на своите инвестиционни фондове, не могат да бъдат обхванати от законодателството на ЕС.

129 Въпреки че първоначалната структура на правната уредба на ЕС е била стъпка напред, последващите многократни преразглеждания не са довели до различни резултати и може да не са подходящият инструмент за задълбочаване на единния пазар. Комисията не е извършила всеобхватна проверка за пригодност на общата правна уредба, обхващаща инвестиционните фондове, за да се оцени до каква степен са постигнати различните цели. ЕСП прави заключението, че Комисията невинаги е била в състояние да докаже предимствата или ефективността на своите законодателни инициативи за подобряване на съществуващите правила. Потенциалните ефекти на новото законодателство може да са били надценени в предварителните оценки на неговото въздействие, а последващите оценки трябва да бъдат по-задълбочени (вж. точки  26—30). И накрая, извършваното от Комисията измерване на резултатите не отговаря на нейните собствени критерии (вж. точка  31).

Препоръка 1 — Да се оцени целесъобразността на съществуващата рамка за постигане на желаните цели

Комисията следва:

1. да извърши всеобхватна проверка за пригодност на законодателството, обхващащо инвестиционните фондове, и в зависимост от резултатите да предприеме мерки за по-ефективно постигане на целите на единния пазар;
2. да подобри измерването на резултатите, като създаде подходящи показатели.

Срок за изпълнение — до 2024 г.

130 ЕОЦКП е повишил усилията си в областта на сближаването на надзорните практики. Създал е например рамка за откриване и съсредоточаване върху ключови надзорни рискове (вж. точки  40—41). Той обаче е изправен пред предизвикателства при ефективното използване на своите инструменти, като например собствената му структура на управление и зависимостта му от сътрудничеството с НКО. НКО определено предпочитат инструменти за сближаване, които са „неинвазивни“ (вж. точки  56—57).

131 ЕОЦКП е използвал основно инструменти за подготовка, като например насоки и въпроси и отговори. ЕСП установи, че ефективността на тези инструменти не е доказана, тъй като ЕОЦКП не измерва ефекта на всичките си действия за сближаване (вж. точки  42—43). Наскоро ЕОЦКП е създал нови инструменти и ги използва за приоритетни области. Той се е съсредоточил в по-голяма степен върху инструменти като общите надзорни действия, които създават възможност за споделяне и обсъждане на практики от участващите НКО (вж. точки  44—46). ЕОЦКП обаче рядко е използвал ролята си във връзка с контрола на прилагането (вж. точки  42—48).

132 В резултат на това усилията на ЕОЦКП са оказали ограничено влияние при създаването на последователен и сходен надзор. ЕСП не установи случаи, при които работата на ЕОЦКП е довела до повишаване на качеството на националния надзор и до намаляване на различията в съществуващите практики. ЕОЦКП все още не е в състояние да докаже постигнат напредък, тъй като не измерва постигането на целите си (вж. точки  58—60). Работата на ЕОЦКП показва и някои слабости в надзора на национално ниво, по-конкретно по-отношение на налагането на изпълнение (вж. точки  61—68).

Препоръка 2 — Да се повиши ефективността на работата на ЕОЦКП, свързана със сближаването на надзорните практики

Комисията следва:

1. да обмисли да предложи промени в структурата на управление на ЕОЦКП с оглед на това ЕОЦКП да използва по-ефективно своите правомощия, включително като направи задължително участието на НКО в работата на ЕОЦКП, свързана със сближаването, и да даде водеща роля на служителите на ЕОЦКП по отношение на оперативната дейност.

ЕОЦКП следва:

2. да въведе по-структуриран подход по отношение на подбора на инструментите за сближаване, да засили последващите действия и при необходимост да използва инструменти за корекции, включително процедури срещу „нарушение на правото на Съюза“;
3. да повиши капацитета си за наблюдение на напредъка чрез описание на надзорните практики, оценка на ефективността на инструментите и корекции в измерването на своите резултати.

Срок за изпълнение — до 2024 г.

133 Комисията и ЕОЦКП са повишили прозрачността на инвестиционните фондове и техните рискове и разходи. Ключови инструменти са въвеждането на документ с ключова информация за инвеститорите и публикуването на годишен доклад относно резултатите и разходите. Все още обаче съществуват слабости в информацията, предоставяна на инвеститорите, и за тях продължава да бъде много трудно да сравняват фондовете (вж. точки  73—80).

134 През последните няколко години разходите за инвеститорите бавно са намалели, но все още не са достатъчно защитени от ненужни разходи, налагани от лицата, управляващи фондове (напр. чрез пасивно управление на индексни фондове), или от необективни съвети от финансови посредници, които продължават да получават стимули в повечето държави членки (вж. точки  83—92). Освен това рейтингите от екологичен, социален и управленски характер до голяма степен не са регулирани и не се наблюдават (вж. точки  81—82).

Препоръка 3 — Да се защитят по-добре инвеститорите от ненужни разходи и подвеждаща информация

Комисията следва:

1. да защити по-добре непрофесионалните инвеститори, по-специално чрез по-строги правила за стимулите.

ЕОЦКП следва:

2. да доусъвършенства своя анализ на резултатите и разходите на инвестиционните продукти на дребно, особено по държави на дистрибуция и видове разходи; и
3. да разработи инструмент, позволяващ на инвеститорите да получават информация относно всички предлагани фондове, които отговарят на определени критерии, и да сравняват разходите и резултатите на тези фондове.

Срок за изпълнение — до 2024 г.

135 ЕОЦКП наблюдава системния риск чрез редовно и специално външно и вътрешно докладване, но рисковете не са разбити по държави. Няма изготвен официален списък на съществуващите практики в държавите членки за наблюдение на системния риск (вж. точки  94 и 99—102). Съветът за финансова стабилност е установил рискове в резултат на дейностите за управление на активи. ЕОЦКП е предприел действия по отношение на двата основни риска — ливъридж и ликвидност. Въпреки че в законодателството са предвидени разпоредби от общ характер, оперативният риск не е включен в актуални насоки на ЕОЦКП (вж. точки  95—98).

136 ЕОЦКП не е провел надзорни стрес тестове, въпреки че те са предвидени в регламента за създаването му. Извършил е само симулация на стресова ситуация въз основа на пазарни данни, като едва сега, макар и бавно, започват да се предприемат последващи действия по отношение на резултатите. Концептуалната работа за провеждане на надзорни стрес тестове не е започнала. ЕСП установи, че ЕОЦКП е разработил подходящи насоки по отношение на вътрешните стрес тестове. С изключение на фондовете на паричния пазар, данните от стрес тестовете не са докладвани систематично. Докладваните данни все още не са използвани за разработване на надзорни стрес тестове или на резултати от бек-тестове при симулиране на стресова ситуация (вж. точки  103—111).

Препоръка 4 — Да се подобри определянето на системния риск

ЕОЦКП следва да определи в сътрудничество с ЕССР за кои видове фондове е необходимо провеждане на надзорни стрес тестове; да проучи как резултатите от съществуващите стрес тестове и симулации могат да се използват по-ефективно и да разработи всеобхватен модел, който да позволява анализ на взаимосвързаността.

Срок за изпълнение — до 2025 г.

137 Понастоящем липсва хармонизиран режим на докладване за предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа на равнището на ЕС. В резултат на това събираните от НКО в държавите членки надзорни данни не са съпоставими. Докладването относно алтернативните инвестиционни фондове е хармонизирано на равнището на ЕС, но рамката за докладване не задължава лицата, които ги управляват, да докладват общите идентификационни кодове и подробна информация на равнището на портфейла. Недостатъчното качество, наличие и използване на данните оказват неблагоприятно въздействие върху наблюдението на риска и върху провеждането на свързаните с него стрес тестове (вж. точки  112—122, както и точка  102).

138 Националните централни банки вече събират за целите на статистическата отчетност подробна информация на равнището на портфейла относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа. Те обаче предоставят тези данни само в обобщен вид на ЕЦБ, която споделя само част от тази информация с ЕОЦКП и ЕССР. Въпреки че регламентът за създаване на ЕОЦКП го упълномощава да изисква информация по конкретни поводи, той не е използвал това правомощие за получаване на съществуващи данни. По принцип подобни искания изискват одобрението на техните органи за вземане на решения и може да не са подходящи за редовно наблюдение на системни рискове (вж. точки  117 и 124—125).

Препоръка 5 — Да се опростят режимите за събиране на данни и да се осъвременят режимите за докладване

Комисията следва:

1. да подпомогне ЕОЦКП и ЕССР в получаването на достъп до необходимата информация относно фондовете, с която разполагат НКО и централните банки от Евросистемата, и да предложи хармонизиран режим за докладване относно ПКИПЦК;
2. да прецени какви допълнителни данни за фондовете са необходими и как те следва да се събират с цел по-добро наблюдение на рисковете, като се запази минимална тежест на докладването за сектора.

Срок за изпълнение — до 2024 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав IV с ръководител Mihails KOZLOVS — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на 18 януари 2022 г.

Приложение

Приложение — Събиране на данни за АИФ и ПКИПЦК и споделяне на информация

Акроними и съкращения

АИФ: алтернативен инвестиционен фонд

БТФ: борсово търгуван фонд

ГРП: Годишна работна програма

ДКИ: документ с ключова информация (при ПИПДОЗИП)

ДКИИ: документът с ключова информация за инвеститорите (при ПКИПЦК)

ДЛУАИФ: Директива относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове

ДПКИПЦК: Директива относно ПКИПЦК

ДПФИ (I/II):Директива за пазарите на финансови инструменти

ДФЕС: Договор за функционирането на Европейския съюз

ЕНО: Европейски надзорен орган

ЕОЦКП: Европейски орган за ценни книжа и пазари

ЕПРВ: еквивалент на пълно работно време

ЕСП: Европейска сметна палата

ЕССР: Европейски съвет за системен риск

ЕСУ: Критерии от екологичен, социален и управленски характер

ЕЦБ: Европейска централна банка

ИКПС: идентификационен код на правен субект

ИФ: инвестиционен фонд

КО: компетентен орган

ЛУАИФ: лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове

МВФ: Международен валутен фонд

МОКЦК: Международна организация на комисиите по ценни книжа

НКО: национален компетентен орган

НСА: нетна стойност на актива

НЦБ: национална централна банка

ОНД: общо надзорно действие

ПИПДОЗИП: пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти

ПКИПЦК: предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа

РФПП: Регламент относно фондовете на паричния пазар

РПФИ: Регламент относно пазарите на финансови инструменти

СКП: съюз на капиталовите пазари

СФС: Съвет за финансова стабилност

ТРУ: тенденции, рискове и уязвимости

AMF: Autorité des marchés financiers

EBA: Европейски банков орган

EFAMA: Европейска асоциация за управление на фондове и активи

EIOPA: Европейски орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване

EMIR: Регламент за европейската пазарна инфраструктура

ISIN: международен идентификационен номер на ценни книжа

Речник на термините

Алтернативен инвестиционен фонд (АИФ): всички инвестиционни фондове, които не са обхванати от Директивата на ЕС относно ПКИПЦК, а вместо това попадат в обхвата на Директивата относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове (ДЛУАИФ). Това включва хедж фондовете, фондовете за рисков капитал, фондовете за дялово участие и фондовете за недвижими имоти.

Борсово търгуван фонд (БТФ): вид ценна книга, която проследява индекс, сектор, стока или друг актив, и която може да се купува или продава на фондова борса.

Директива относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ): законодателна рамка на ЕС за регулиране на финансовите пазари и подобряване на защитата на инвеститорите. ДПФИ II заменя първоначалната директива през 2018 г.

Европейски банков орган (EBA): регулаторна агенция на ЕС, чиято дейност осигурява ефективно и последователно пруденциално регулиране и надзор в целия европейски банков сектор. Неговите функции включват предприемане и координиране на стрес тестове за финансовия сектор в ЕС; той определя и съответните стандарти.

Европейски надзорни органи (ЕНО): колективното название на трите органа, отговарящи за надзора на финансовия сектор: Европейският банков орган, Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и Европейският орган за ценни книжа и пазари.

Европейски орган за ценни книжа и пазари (ЕОЦКП): регулаторна агенция на ЕС, която допринася за гарантирането на стабилността на финансовата система на ЕС чрез подобряване на защитата на инвеститорите и насърчаване на стабилни и добре функциониращи финансови пазари. Неговите функции включват насърчаване на надзорните практики между националните компетентни органи на държавите членки, които отговарят за надзора на ценните книжа и капиталовите пазари.

Единна нормативна уредба: набор от законодателни текстове, които всички финансови институции в ЕС трябва да спазват.

Заблуждаващи твърдения за положително въздействие върху околната среда: процес на създаване на погрешно впечатление или предоставяне на подвеждаща информация, че продуктите на едно дружество са по-екологосъобразни.

Истински трансграничен фонд: фонд, който се предлага в поне 3, респективно в 5 държави.

Ключов показател за изпълнение: количествено измерима мярка за постигнатите резултати спрямо ключови цели.

Лице, управляващо фонд: орган или лице, отговарящо за изпълнение на инвестиционна стратегия и управляващо портфейл от инвестиции, свързани с даден финансов инструмент.

Механизми за делегиране: механизми, при които определени функции не се изпълняват от самия упълномощен субект, поради което са обект на наблюдение на делегирането. Използването на механизми за делегиране може да бъде ефективен начин за изпълнение на някои функции или дейности. Подобни механизми обаче не минават без рискове и трябва да бъдат обект на подходящ надзор.

Надзорен стрес тест: стрес тест, проведен от надзорния орган.

Национален компетентен орган: национален орган, отговарящ за банковия надзор или за надзора на пазара на ценни книжа.

Обратно изкупуване: размяна на фондове за средства в брой.

Оценка на въздействието: анализ на вероятните (предварителен анализ) или действителните (последващ анализ) ефекти от политическа инициатива или друг начин на действие.

Паспорт за предлагане: позволява на ПКИПЦК или на АИФ, които са получили разрешение от НКО в една държава — членка на ЕС, да се предлагат на пазара в други държави — членки на ЕС, на трансгранична основа, без да е необходимо разрешение от НКО на приемащата държава членка. Докато паспортът за предлагане на ПКИПЦК позволява тяхното предлагане на непрофесионални и институционални инвеститори, паспортът за предлагане на АИФ се ограничава до предлагането само на професионални инвеститори. Подобно на паспорта за управление, разрешението се заменя от процедура по уведомяване между НКО в различни държави — членки на ЕС.

Паспорт за управление: позволява на дружество за управление на ПКИПЦК или на лице, управляващо АИФ, което е получило разрешение в държава членка, да извършва своята дейност в други държави — членки на ЕС, чрез свободно предоставяне на услуги или чрез създаване на клон. Въпреки че подобна трансгранична дейност подлежи на процедура по уведомяване между НКО във въпросните държави членки, лицето, управляващо фонда, не трябва да преминава през допълнителен процес по получаване на разрешение.

Предприятия за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК): инвестиционен механизъм, който обединява инвеститорския капитал и го инвестира колективно чрез портфейл от финансови инструменти като акции, облигации или други ценни книжа. ПКИПЦК, които са обхванати от директива на ЕС, могат да се предлагат публично на непрофесионални инвеститори в целия ЕС въз основа на единно разрешение от една държава членка.

Принципи на МОКЦК: принципи, създадени от Международната организация на комисиите по ценни книжа (МОКЦК). Те се основават на три цели от нормативната уредба в областта на ценните книжа: защита на инвеститорите; гарантиране, че пазарите са справедливи, ефективни и прозрачни; и намаляване на системните рискове.

Проверка за пригодност: оценка за установяване на припокривания, пропуски, несъответствия или неактуални мерки в регулаторната рамка на дадена област на политиката.

Проверка на съответствието: проверка дали съответните разпоредби на дадена директива на ЕС са правилно отразени в националните мерки за прилагане.

Производство за установяване на нарушение: процедура, при която Комисията предприема действия срещу държава — членка на ЕС, която не спазва своите задължения, произтичащи от законодателството на ЕС.

Сближаване на надзорните практики: сближаването на надзорните практики и резултати описва процеса на насърчаване на последователното и ефективно изпълнение и прилагане на хармонизирани, но не единни правила от НКО в целия ЕС. Сближаването не означава универсален подход. Общата цел е да се постигат съпоставими резултати от регулирането и надзора.

Системен риск: рискът от дестабилизиране на финансовата система, който може да породи сериозни отрицателни последици за вътрешния пазар и за икономиката като цяло.

Стимули: плащания към трета страна за предоставянето на услуги.

Стрес тестове: симулация за оценяване на способността на дадена финансова институция да устои на различни сценарии на криза.

Тайно пазаруване: подход на проучване под прикритие, използван от НКО или от дружества за проучване на пазара, които те може да са използвали, за измерване на качеството на услуга за клиентите и/или за събиране на информация за финансови продукти и услуги и за поведението на финансови посредници към потребителите.

Транспониране на правото на ЕС: процедурата, чрез която държавите — членки на ЕС, включват директивите на ЕС в националното си право, за да направят техните цели, изисквания и срокове пряко приложими.

Финансов посредник: субект, който служи като връзка между управителя на средствата на даден финансов инструмент и крайните получатели.

Фонд на паричния пазар (ФПП): фондове, инвестиращи в краткосрочен дълг.

Хедж фонд: вид АИФ, чиято цел е да реализира положителна възвръщаемост чрез използване на по-гъвкави инвестиционни стратегии, често чрез използване на ливъридж (т.е. теглене на заеми с цел увеличаване на инвестиционната експозиция, както и на риска), къси продажби и други спекулативни инвестиционни практики, които не се използват често от други видове фондове.

Отговори на Комисията и ЕОЦКП

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=60837

Хронология

https://www.eca.europa.eu/bg/Pages/DocItem.aspx?did=60837

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав IV, специализиран в областта на пазарната регулация и конкурентоспособната икономика, с ръководител Михаилс Козловс — член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Rimantas Šadžius със съдействието на Mindaugas Pakštys — ръководител на неговия кабинет, и Matthias Blaas — аташе в кабинета; Ioanna Metaxopoulou — директор; Paul Stafford — главен ръководител; Eddy Struyvelt — ръководител на задача; Jörg Genner, Mirko Gottmann, Helmut Kern, Anna Ludwikowska и Nadiya Sultan — одитори. Mark Smith предостави езикова подкрепа.

 

Бележки

¹ Директива 2011/61/ЕС от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.

² Директива 2009/65/ЕО от 13 юли 2009 г. относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно предприятията за колективно инвестиране в прехвърлими ценни книжа (ПКИПЦК) (преработена версия).

³ Директива 2011/61/ЕС от 8 юни 2011 г. относно лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, съображения.

⁴ SWD/2018/054 final, 12.3.2018 г., стр. 12.

⁵ SWD/2018/054 final, 12.3.2018 г., стр. 7 и 14.

⁶ Регламент (ЕС) 2019/1156 от 20 юни 2019 година за улесняване на трансграничната дистрибуция на предприятия за колективно инвестиране, съображение 1.

⁷ FISMA/2016/105(02)/C, 10 декември 2018 г.

⁸ Директива относно ПКИПЦК, съображение 15; Директива относно ЛУАИФ съображение 17.

⁹ Група на високо равнище относно финансовия надзор в ЕС, 25 февруари 2009 г., съображения 100—109 и препоръка 10.

¹⁰ SWD/2018/054 final, 12.3.2018 г., стр. 14.

¹¹ Европейска комисия, "Fitness check of EU supervisory requirements", SWD (2019) 402 и 403.

¹² Член 1 от Регламента за ЕОЦКП.

¹³ Група на високо равнище относно финансовия надзор в ЕС, 25 февруари 2009 г.

¹⁴ "ESMA Strategic Orientation 2016-2020", ESMA/2015/935, стр. 3.

¹⁵ COM(2017)292 final, 8.6.2017 г., глава 4.1.

¹⁶ Съображение 7 от Регламент (ЕС) 2019/2175 от 18 декември 2019 г.

¹⁷ "ESMA Notifications of Compliance with Guidelines — Overview Table".

¹⁸ "Internal Guidance — Guidelines compliance notification process", ESMA 42-110-888, точки 35 и 38.

¹⁹ ESMA/2013/476 от 15 април 2013 г. и ESMA42-111-4479 от 30 юли 2018 г.

²⁰ Специален доклад № 29/2018 и Специален доклад № 10/2019 на ЕСП.

²¹ ESMA Letter on AIFM Directive Review, ESMA34-32-550, 18 август 2020 г.

²² Methodology For Assessing Implementation of the IOSCO Objectives and Principles of Securities Regulation, май 2017 г., раздел C. "Principles relating to enforcement", 1. Преамбюл, стр. 63.

²³ Съобщение на ЕОЦКП за пресата.

²⁴ Точка 48 от Резолюция на ЕП от 8 октомври 2020 г.

²⁵ Членове 68—74 от Директива 2009/65/ЕО.

²⁶ SWD(2019) 402 final.

²⁷ Регламент (ЕС) № 583/2010 на Комисията от 1 юли 2010 година за прилагане на Директива 2009/65/ЕО по отношение на ключовата информация за инвеститорите.

²⁸ Централна банка на Ирландия, "Thematic review of closet indexing" (писмо на сектора от 18 юли 2019 г.).

²⁹ Регламент (ЕС) № 1286/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 ноември 2014 г. относно основните информационни документи за пакети с инвестиционни продукти на дребно и основаващи се на застраховане инвестиционни продукти (ПИПДОЗИП).

³⁰ Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно допълнителното развитие на съюза на капиталовите пазари: подобряване на достъпа до финансиране на капиталовите пазари, по-специално от страна на МСП, и насърчаване на участието на непрофесионалните инвеститори (2020/2036(INI)).

³¹ Писмо от председателя на ЕОЦКП Стивън Майор до члена на Комисията Марейд Макгинес, 28 януари 2021 г., ESMA30-379-423.

³² ЕОЦКП, годишен статистически отчет "Performance and Costs of EU Retail Investment Products", 2021 г.

³³ ЕОЦКП, "Supervisory briefing on the supervision of costs", 2020 г.

³⁴ Бюлетин на ЕОЦКП, "Supervisory work on potential closet index tracking", 2 февруари 2016 г., ESMA/2016/165. Вж. също TRV № 1/2021.

³⁵ Централна банка на Ирландия, "Thematic review closet indexing" (писмо на сектора от 18 юли 2019 г.).

³⁶ ESMA 34-45-970 CSA methodology on costs and fees.

³⁷ Директива 2014/65/ЕС относно пазарите на финансови инструменти.

³⁸ Европейска комисия, "Distribution systems of retail investment products across the EU", окончателен доклад, 2018 г., стр. 26.

³⁹ Apostolos Thomadakis, "The European ETF Market: What can be done better?", ECMI Commentary, № 52, 24 април 2018 г.

⁴⁰ "ESMA’s Technical Advice to the Commission on the impact of the inducements and costs and charges disclosure requirements under MiFID II", 31 март 2020 г., ESMA 35-43-2126.

⁴¹ Европейска комисия, "Distribution systems of retail investment products across the EU", окончателен доклад, 2018 г., стр. 22.

⁴² AMF: Risk and Trend Mapping No 17, Перспективи за рисковете за 2016 г.

⁴³ ЕССР е създаден през 2009 г. и е натоварен с отговорността за макропруденциалния надзор на финансовата система в ЕС с цел да се допринесе за предотвратяването или смекчаването на системни рискове за финансовата стабилност.

⁴⁴ СФС е международен орган, който наблюдава и отправя препоръки за глобалната финансова система.

⁴⁵ СФС (12 януари 2017 г.): "Policy Recommendations to Address Structural Vulnerabilities from Asset Management Activities".

⁴⁶ ESRB/2017/6 и ESRB 2020/4.

⁴⁷ Например член 57, параграф 3 от Делегиран регламент (ЕС) 231/2013, мерки от второ ниво за прилагане на ДЛУАИФ, и член 4, параграф 3 от Директива 2010/43/ЕС, мерки от второ ниво за прилагане на директивата за ПКИПЦК.

⁴⁸ СФС (12 януари 2017 г.): "Policy Recommendations to Address Structural Vulnerabilities from Asset Management Activities", препоръка 14.

⁴⁹ Член 22, параграф 2 и член 23 от Регламента за ЕОЦКП.

⁵⁰ ESMA Economic Report: Stress simulation for investment funds 2019.

⁵¹ Recommendation of the ESRB on liquidity risk in investment funds (ESRB/2020/4).

⁵² Напр. Gourdel, Maqui and Sydow (2019 г.): "Investment funds under stress", Работен документ № 2323 на ЕЦБ.

⁵³ Фондовете, върху които не се осъществява надзор в ЕС, могат да представляват основни класове активи за инвеститорите, включително за финансовите институции.

⁵⁴ ДЛУАИФ, член 24.

⁵⁵ ДЛУАИФ, член 25, параграф 2.

⁵⁶ ESRB/2017/6.

⁵⁷ ESRB/2020/4.

⁵⁸ Регламент (ЕС) № 1095/2010, член 35.

⁵⁹ ESRB/2017/6, Препоръка D.

⁶⁰ ЕССР, "The benefits of the Legal Entity Identifier for monitoring systemic risk", поредица от специални документи № 18 (септември 2021 г.).

⁶¹ Регламент ЕЦБ/2013/38.

⁶² Регламент (ЕО) № 2533/98 на Съвета, член 8, параграф 5.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2022 г.

PDF	ISBN 978-92-847-7542-2	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/049765	QJ-AB-22-029-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-7510-1	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/272589	QJ-AB-22-029-BG-Q

АВТОРСКИ ПРАВА

© Европейски съюз, 2022 г.

Политиката на ЕСП относно повторната употреба се изпълнява в съответствие с Решение № 6-2019 на Европейската сметна палата относно политиката за свободно достъпни данни и повторната употреба на документи.

Освен ако не е посочено друго (напр. в отделни известия за авторските права), съдържанието на информацията на ЕСП, притежавана от ЕС, е лицензирано по Creative Commons Attribution 4.0 International (CC BY 4.0). Това означава, че повторното използване е позволено, при условие че са посочени първоначалните източници и извършените промени. Лицето, което използва информацията повторно, следва да не изменя първоначалния смисъл или послание на документа. ЕСП не носи отговорност за последствия, възникнали в резултат на повторното използване.

Уреждането на допълнителни права в случаите, когато дадено съдържание изобразява разпознаваеми частни лица, например на снимки на персонала на ЕСП или фотографии, включващи трети страни, е Ваша отговорност. В случаите, когато е получено разрешение, то отменя и заменя горепосоченото общо разрешение и ясно посочва всички ограничения при употребата.

За да използвате или възпроизвеждате съдържание, което не е собственост на ЕС, е възможно да е необходимо да поискате разрешение директно от носителите на авторските права.

Софтуер или документи, обхванати от правата на индустриална собственост, като патенти, търговски марки, регистрирани дизайни, лого и наименования, са изключени от политиката на ЕСП за повторна употреба и не са Ви преотстъпени.

Всички уебсайтове на институциите на Европейския съюз, включени в домейна europa.eu, съдържат връзки към уебсайтовете на трети страни. Тъй като ЕСП не контролира съдържанието им, моля, запознайте се с тяхната политика за поверителност на данните и с политиката за авторските права.

Използване на логото на Европейската сметна палата

Логото на Европейската сметна палата не може да бъде използвано без предварително разрешение от нейна страна.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp/bg) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.