Дейности в областта на електронното управление, насочени към предприятията Действията на Комисията са изпълнени, но все още са налице различия в предлагането на електронни услуги в отделните държави от ЕС

Кратко изложение

I Електронното управление се насърчава на равнище ЕС още от 90-те години на миналия век. То е свързано с използването на информационни и комуникационни технологии за по-ефективно и ефикасно предоставяне на административни услуги на гражданите и предприятията. Целта му е да намали административната тежест за последните, като направи взаимодействието им с публичните органи по-бързо, по-удобно и икономически по-ефективно, и по този начин да стимулира конкурентоспособността и икономическия растеж.

II През 2016 г. Комисията е приела План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. Целта на този план е да послужи като катализатор за координиране на усилията за модернизиране на публичния сектор и ресурсите в областта на електронното управление. Той включва 25 действия, които следва да бъдат изпълнени от Комисията. Планът за действие не разполага със специален бюджет, а е подкрепен чрез различни програми и съпътстващи мерки, от които държавите членки могат да се възползват.

III Като се има предвид нарастващото значение на цифровите услуги, което бе подчертано от пандемията от COVID-19, и значителното финансиране за цифровизацията като цяло, Европейската сметна палата (ЕСП) реши да извърши настоящия одит, за да допринесе за информираността на създателите на политики относно въпросите, засягащи разработването и прилагането на мерките на ЕС за насърчаване на електронното управление.

IV ЕСП направи оценка на това дали действията на Комисията в областта на електронното управление са били ефективни. За тази цел ЕСП разгледа цялостната концепция на тези действия, както и механизмите за наблюдение и изпълнение. Оценката на ЕСП на изпълнението се фокусира върху действията, насочени към предприятията, тъй като електронното управление е важно за преодоляване на регулаторната разпокъсаност и на пречките, като по този начин на предприятията се дава възможност да разширяват мащаба си и да извършват трансгранична дейност.

V ЕСП стигна до заключението, че действията на Комисията са били само частично ефективни за насърчаване на въвеждането и развиването на решения за електронно управление от страна на държавите членки. Комисията е изпълнила действията съгласно Плана за действие за електронно управление през периода 2016—2020 г., обхванат от одита на ЕСП. Въпреки това не всички новоразработени цифрови обществени услуги са достъпни в целия ЕС поради забавяния при въвеждането им на равнище държави членки.

VI Въпреки че Планът за действие за електронно управление през периода 2016—2020 г. отговаря на нуждите, установени в резултат на консултациите и оценките, в него са включени действия, които следва да бъдат изпълнени само от Комисията. Това е затруднило постигането на визията на Плана за действие, съгласно която до 2020 г. публичните администрации и публичните институции в ЕС да следва да бъдат отворени, ефикасни и приобщаващи.

VII Освен това Комисията не е извършила всеобхватен мониторинг на цялостното изпълнение на Плана за действие. Съществуващите показатели за електронно управление (сравнителен анализ на електронното управление и индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото) не са пряко свързани с нито едно от действията, изпълнявани в рамките на Плана, и поради това не са подходящи за измерване на цялостното му въздействие. ЕСП отбелязва, че с предложението на Комисията от 2021 г. за създаване на политическа програма „Път към цифровото десетилетие“ е въведена рамка за сътрудничество, която дава възможност за проследяване на напредъка на държавите членки по отношение на цифровите цели, определени на равнище ЕС.

VIII Комисията е подкрепила прилагането на решения за електронно управление от държавите членки чрез финансирани от ЕС проекти и предоставяне на техническа подкрепа. Освен това тя активно е подкрепяла сътрудничеството и обмена на добри практики по много начини, включително чрез експертни групи и платформи. Тази подкрепа е оценена положително от посетените от ЕСП държави членки.

IX Не съществува всеобхватна стратегия за популяризиране на наличните на равнище ЕС решения за електронно управление сред основните потребители. Популяризирането на решенията за електронно управление от страна на Комисията е ограничено и тя не разполага с преглед на действията, предприети в това отношение от държавите членки, въпреки че координираните усилия биха могли да доведат до по-добри резултати.

X Комисията не е оценила информираността на предприятията относно наличните услуги на електронното управление и като цяло не е анализирала нуждите в тази област, въпреки че това е ключов етап от въвеждането на електронни административни услуги. Единственото изключение е проучване и програма за разпространение на знания и провеждане на обучения сред малки и средни предприятия в областта на електронната идентификация и пазара на удостоверителни услуги.

XI ЕСП препоръчва на Комисията:

• да укрепи рамката за изпълнение, за да се насърчат държавите членки да завършат процеса на въвеждане на електронни административни услуги; и
• да разработи цялостна стратегия за ефективно популяризиране на електронните административни услуги.

Въведение

Значение на електронното управление в ЕС

01 Електронното управление е свързано с използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) за по-ефективно и ефикасно предоставяне на обществени услуги на гражданите и предприятията. Очаква се то да повиши ефективността и ефикасността чрез намаляване на i) разходите и времето за извършване на операциите¹; ii) административните информационни „силози“; и iii) административната тежест за гражданите и предприятията, тъй като взаимодействието им с публичните администрации става по-бързо, по-удобно и по-евтино, като по този начин се стимулира конкурентоспособността и икономическият растеж².

02 През 90-те години на миналия век са предприети първите инициативи в областта на електронното управление на европейско равнище. Оттогава насам:

• Комисията публикува редовно съобщения и планове за действие³ и въвежда специални програми за финансиране, по-специално за насърчаване на използването на ИКТ за осигуряване на трансгранични услуги (с други думи, за осигуряване на оперативна съвместимост между различните услуги);
• на равнище държави членки значението на електронното управление е подчертано в няколко министерски декларации⁴. Тези декларации включват и многобройни действия, с които държавите членки се ангажират, но също така призовават Комисията да предприеме редица действия чрез планове за действие и ѝ предлагат да организира съвместно управление на плановете за действие в областта на електронното управление (за пълен преглед на развитието в ЕС от 2006 г. насам вж. приложение I).

03 През 2016 г. като част от Стратегията за цифров единен пазар за Европа Комисията е приела План за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. В него са набелязани 25 действия, пет от които са добавени след междинния преглед на стратегията за цифров единен пазар през май 2017 г. Той включва действия, които са много различни по своя характер. Някои от тях са насочени конкретно към предприятията (например представяне на инициатива за улесняване използването на цифрови решения на всеки етап от развитието на дружествата или стартиране на пилотен проект за прилагане на принципа на еднократност (принципа „само веднъж“) за предприятия). Други представляват интерес за всички граждани (например оценяване на възможността за прилагане на принципа на еднократност (принципа „само веднъж“) по отношение на гражданите в трансграничен контекст или осигуряване на спазването на законодателството на ЕС в областта на хранително-вкусовата промишленост в рамките на онлайн продажбите и информацията за потребителите). За пълен списък на действията вж. приложение II.

04 Планът за действие не е последван от нов такъв след 2020 г., а от няколко други инициативи, най-значимите от които са:

• Програмата „Цифрова Европа“⁵, одобрена от законодателите с планиран общ бюджет от 7,5 млрд. евро (по текущи цени). Тя е насочена към предоставяне на цифрови технологии на предприятията, гражданите и публичните администрации и по нея се отпуска финансиране на проекти в пет области (суперкомпютри, изкуствен интелект, киберсигурност, задълбочени цифрови умения и осигуряване на широко използване на цифровите технологии в икономиката и обществото);
• Съобщение на Комисията „Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие“. Във връзка с това Комисията е изготвила предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към цифровото десетилетие“. И в двата документа са посочени конкретните цели в областта на цифровите технологии, които ЕС като цяло се очаква да постигне до края на десетилетието. Целите за цифровизация на обществените услуги включват: онлайн достъп до ключови обществени услуги, достъп до медицински досиета и използване на средства за електронна идентификация (eID).

05 Данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие⁶ показват, че услугите на електронното управление са по-важни за предприятията, отколкото за физическите лица. Предприятията са възпрепятствани от регулаторна разпокъсаност и пречки, които затрудняват тяхното развитие и дейности зад граница в рамките на единния пазар на ЕС⁷.

06 Въздействието на пандемията от COVID-19 върху световната икономика и върху живота на гражданите подчерта значението на цифровите услуги във всички области на икономиката и обществото на ЕС. Новите технологии позволиха на предприятията и обществените услуги да продължат да функционират и гарантираха свободното осъществяване на търговията в ЕС. Те помогнаха на гражданите да поддържат връзка помежду си и да работят от разстояние, а на младите хора — да продължат образованието си.

Роли и отговорности

07 Както подчертават съответните министри в декларацията от 2017 г., цифровата трансформация на публичната администрация е колективно начинание както на европейско, така и на национално, регионално и местно равнище, като се отчита съответното разпределение на областите на компетентност⁸. В съответствие с принципа на субсидиарност отговорността за цифровизирането на административните услуги на национално и регионално равнище се носи основно от държавите членки. Въпреки това Комисията отговаря за преодоляването на трансграничните и транснационалните предизвикателства, по-специално за избягване на натрупването на електронни бариери, които могат да попречат на публичните администрации да се свързват помежду си, а на гражданите и предприятията – да намират и използват налични цифрови обществени услуги в държави, различни от тяхната⁹.

08 Поради тази причина напредъкът в областта на електронното управление в ЕС зависи не само от Комисията, но и от политическата воля и амбиция на държавите членки. Както Комисията подчертава в своя Доклад за актуалното състояние на цифровата публична администрация и оперативната съвместимост през 2020 г., ако правителствата не разглеждат електронното управление като постоянен основен приоритет в политическата програма, усилията ще бъдат безрезултатни и няма да доведат до трайни резултати.

09 На равнище ЕС генерална дирекция „Съобщителни мрежи, съдържание и технологии“ на Комисията отговаря за координирането на политиката в областта на електронното управление. Предвид различния характер на 25-те действия, предвидени в Плана за действие през периода 2016—2020 г., в него участват 11 генерални дирекции, всяка от които отговаря за едно или повече от тях (вж. приложение II).

10 По подобен начин на равнище държави членки различни публични администрации отговарят за прилагането на конкретни решения в областта на електронното управление. Те включват не само министерства или агенции на централно равнище, но и регионални и местни органи, като общини или областни управи.

11 За да се координира планът за действие, е създаден „Управителен съвет по Плана за действие за електронно управление“. Той се председателства от Комисията и се състои от представители на държавите членки, отговорни за техните национални стратегии за електронно управление.

Финансиране на въвеждането на електронно управление

12 Планът за действие през периода 2016—2020 г. не разполага със специален бюджет. Действията в областта на електронното управление като цяло обаче се подкрепят посредством различни източници на финансиране от ЕС. В таблица 1 е представена подробна информация за основните източници на финансиране от ЕС (за периода 2014—2020 г.) и приблизителни оценки на ЕСП относно бюджетните средства, предвидени за проекти и действия в областта на електронното управление.

13 През периода 2021—2027 г. ще бъдат предоставени на разположение различни източници на финансиране от ЕС в подкрепа на цифровизацията като цяло и по-специално — на действията в областта на електронното управление. Бюджетните средства за някои от тях все още предстои да бъдат определени:

• както Механизмът за свързване на Европа (МСЕ), така и средствата за изпълнение на политиката на сближаване ще останат на разположение;
• в рамките на едно от направленията на новата програма „Цифрова Европа“ (вж. точка 04) се планира подкрепа (с бюджет от 1,1 млрд. евро), наред с другото, за оперативна съвместимост и за предоставяне на възможност на публичните администрации за внедряване и достъп до най-съвременни цифрови технологии;
• приетият през 2021 г. Механизъм за възстановяване и устойчивост изисква от държавите членки да заделят минимум 20 % от общия бюджет на своите планове за възстановяване и устойчивост за мерки, които допринасят за постигането на целите в областта на цифровите технологии. През юли 2022 г. са приети 25 такива планове, а общите разходи, свързани с целите в областта на цифровите технологии, възлизат на 127 млрд. евро, което представлява 26 % от общия размер на средствата. Повече от една трета от финансирането (36 %, 46 млрд. евро) е предназначено за цифровизацията на обществените услуги, включително цифровизацията на транспорта.

Обхват и подход на одита

14 Предвид значението на електронното управление за публичните органи, предприятията и гражданите, целта на ЕСП е да допринесе за информираността на създателите на политики, като хвърли светлина върху разработването на мерките на ЕС за насърчаване на електронното управление и очертае пречките пред успешното им прилагане.

15 Като отчита нарастващото значение на цифровите услуги, което стана видно и по време на пандемията от COVID-19, и значителното финансиране, което се отпуска за цифровизацията като цяло (вж. точки 12—13), ЕСП реши да извърши настоящия одит на Плана за действие през периода 2016—2020 г. Освен това ЕСП не е одитирала нито една от предишните цифрови инициативи на Комисията, осъществени от 2001 г. насам (вж. точка 02 и приложение I), с изключение на дейностите на ЕС в специфичната област на трансграничното здравно обслужване¹⁰.

16 ЕСП разгледа въпроса дали действията на Комисията в областта на електронното управление са били ефективни. За да отговори на този въпрос, ЕСП оцени дали:

1. Комисията е планирала правилно дейностите си в областта на електронното управление;
2. Комисията е наблюдавала по подходящ начин изпълнението на Плана за действие за електронно управление през периода 2016—2020 г.;
3. действията в областта на електронното управление, насочени към предприятията, са постигнали целта си; и
4. Комисията е насърчавала по подходящ начин обмена на добри практики и новосъздадените цифрови обществени услуги.

17 Настоящият одит обхваща периода, през който е разработен и изпълнен Планът за действие през периода 2016—2020 г. Когато е уместно, ЕСП разгледа също разработването на действията за периода след 2020 г. (вж. точка 04), за да провери дали недостатъците са отстранени и поуките от Плана за действие през периода 2016—2020 г. са взети предвид.

18 Поради причините, посочени в точка 05, за да даде отговор на подвъпроси в) и г) (вж. точка 16), ЕСП съсредоточи одита си върху шест от 25-те действия в Плана за действие през периода 2016—2020 г., които са пряко свързани с предприятията (вж. таблица 2).

19 Одитът разгледа доказателства от различни източници:

• документна проверка на съответните документи на Комисията, както и попълнени от служители на Комисията въпросници и проведени със служители на Комисията събеседвания;
• анализ на съответните документи във връзка с извадка от четири държави членки (Дания, Германия, Полша и Румъния), както и въпросници, попълнени от служители на съответните обществени служби в тези държави, и събеседване с тях. Подборът на държавите членки се основава на напредъка на съответната държава членка в областта на електронното управление, като същевременно се гарантира, че извадката включва държави членки, присъединили се към ЕС както преди, така и след 2004 г.;
• анализ на извадка от 24 проекта, управлявани централизирано и финансирани от ЕС: 13 проекта по Механизма за свързване на Европа, осем действия по програмата ISA² и три проекта по програма „Хоризонт 2020“. Пълен списък на избраните проекти е включен в приложение III. Тези проекти са избрани въз основа на степента им на изпълнение, тяхната значимост и географско разпределение (доколкото е възможно, свързани с четирите избрани държави членки);
• събеседвания със заинтересовани страни, т.е. организации, представляващи европейски малки и средни предприятия (МСП)¹¹;
• преглед на академична литература, експертни проучвания и международни референтни показатели или добри практики.

Констатации и оценки

Планирането на дейностите в областта на електронното управление се е подобрило с течение на времето

20 Целта на плановете за действие е да допринесат за разработването или преразглеждането на съществуващо законодателство, инструменти и инициативи на ЕС. Те не са правно обвързващи.Комисията използва плановете за действие за електронно управление като политически инструменти за постигане на напредък в модернизацията на публичните администрации в целия Европейски съюз.

21 Комисията следва да разработи действия, които са подходящи за преодоляване на недостатъците на електронното управление, като отчитат резултатите от предприети оценки, изразените в проведени консултации възгледи на заинтересованите страни, както и оценки на въздействието (задължителни за всички нови финансови интервенции, които са свързани със значителни разходи, т.е. над 5 млн. евро, и се изискват за инициативи на Комисията, които могат да имат значително икономическо, екологично или социално въздействие)¹².

22 Поради това ЕСП провери дали Комисията е разработила правилно:

• Плана за действие през периода 2016—2020 г.; и
• действия в областта на електронното управление след 2020 г.

Действията, включени в Плана за действие за електронно управление през периода 2016—2020 г., не отговарят на неговата визия

23 Планът за действие се основава на ръководна визия и три приоритета на политиката (вж. каре 1).

24 За да се отговори на приоритетите и в крайна сметка да се постигне визията за отворена, ефикасна и лесна за използване от потребителите публична администрация в ЕС, в Плана за действие са определени 25 действия, всяко от които е свързано с един от приоритетите. Действията са от различно естество и включват, наред с другото, представяне на правни актове, разработване на технически решения или предоставяне на подкрепа на държавите членки (вж. приложение II за пълен списък на действията). ЕСП стигна до заключението, че те отразяват потребностите, установени в съответните оценки, както и обратната връзка от администрациите на държавите членки, предприятия, граждани и представители на заинтересованите страни. Примери за някои от потребностите и свързаните с тях действия са представени в каре 2.

25 Въпреки факта, че в доклада за оценка на Плана за действие за електронно управление през периода 2011—2015 г.¹³ като основна причина за неизпълнени или непълни действия е посочен доброволният характер на дейностите на държавите членки, всички действия в Плана за действие през периода 2016—2020 г. са насочени само към Комисията, без задължения за държавите членки.

26 За повечето от действията обаче такива задължения са включени в съответните правни актове, които са съществували преди Плана за действие (напр. действия 9 и 10; вж. таблица 2) или са въведени като резултат от него (напр. действие 7). По отношение на едно от действията (действие 2) съществуващото правно основание не задължава държавите членки да прилагат схема за електронна идентификация, въпреки факта, че сигурните средства за eID са съществен елемент за осигуряване на цифров единен пазар.

27 Тъй като действията в Плана за действие са насочени само към Комисията, сроковете за изпълнението им не отчитат времето, необходимо на държавите членки да изпълнят задълженията си, произтичащи от съответните правни актове. В някои случаи крайните срокове за изпълнение, определени в правните актове, надхвърлят периода на Плана за действие и времевия хоризонт на неговата визия — 2020 г. (вж. каре 3). Освен това, тъй като визията за отворена, ефикасна и удобна за потребителите публична администрация в ЕС обхваща всички публични услуги на всички правителствени равнища (от ЕС до национално и местно равнище), тя би била постижима само чрез своевременно изпълнение на съответните действия на равнище ЕС, както и на равнище държави членки.

Предложената от Комисията политика за периода след 2020 г. е насочена към преодоляване на недостатъците, но все още не е приета

28 При изготвянето на документите за политиката в областта на електронното управление след 2020 г. (вж. точка 04), Комисията се основава на документите, които се изискват от Насоките за по-добро регулиране, и надлежно взема предвид установените нужди. Въпреки това, тъй като предложението за създаване на политическа програма „Път към цифровото десетилетие“ все още преминава през законодателния процес (към септември 2022 г.) и може да бъде изменено, предстои да се разбере дали обхватът и приоритетите на целите на крайното решение, което ще бъде прието, ще съответстват на действителните нужди.

29 Въпреки че предложената програма „Път към цифровото десетилетие“ не включва конкретни действия за държавите членки, всяка от тях ще трябва да представи на Комисията национална стратегическа пътна карта за цифровото десетилетие, която да съответства на целите на ЕС и поставените цифрови цели и да допринася за тяхното постигане (вж. каре 4).

30 По отношение на трите цели, определени в „Пътя към цифровото десетилетие“, ЕСП отбеляза следното:

• Цел (1) се отнася до „ключовите обществени услуги“, но те не са дефинирани нито в съобщението относно „Цифров компас до 2030 г.“, нито в предложението за политическа програма „Път към цифровото десетилетие“. Липсата на общо определение на равнище ЕС може да доведе до различно тълкуване от страна на държавите членки, а оттам и до това различни национални обществени услуги да бъдат достъпни онлайн.
• Цел (3) се отнася до използването на услугите от гражданите, но тъй като гражданите не могат да бъдат принудени да използват решения за електронна идентификация (eID), постигането на тази цел е извън контрола на публичната администрация.

31 ЕСП отбелязва също така, че предложението на Комисията въвежда рамка за сътрудничество с държавите членки. В съответствие с тази рамка от държавите членки ще се изисква да приведат националните пътни карти в съответствие с целите на ЕС и целите в областта на цифровите технологии и своевременно да докладват на Комисията за напредъка си в постигането на целите в областта на цифровите технологии за 2030 г. Следователно рамката предоставя на Комисията основа за насочване на изпълнението на политиката и за оценка на постигнатия напредък.

Механизмите за мониторинг на Плана за действие през периода 2016—2020 г. са непълни

32 Мониторингът е необходим, за да могат създателите на политики и заинтересованите страни да оценят дали изпълнението на политиката протича съгласно предвиденото и дали целите се постигнати¹⁴. За тази цел Комисията¹⁵ следва да установи, наред с другото, ясна връзка между целите на политиката и подходящи ключови показатели, които отчитат необходимите мерки за своевременно събиране на достатъчно данни.

33 Поради това ЕСП разгледа дали Комисията:

• надлежно е наблюдавала изпълнението на Плана за действие;
• е създала подходяща система за мониторинг на постигането на целите в областта на цифровите технологии, заложени в „Цифров компас до 2030 г.“

Липсва цялостна оценка на Плана за действие

34 Нито визията, нито приоритетите на политиката на Плана за действие за електронно управление през периода 2016—2020 г. (вж. каре 1) са достатъчно конкретни, за да дадат възможност за измерване на тяхното постигане. Поради това Комисията не е създала конкретна рамка за мониторинг, включваща набор от показатели за изпълнение, за да се оцени напредъкът на действията и приоритетите на политиката, както и степента, в която те са изпълнени. По същия начин Комисията не е изготвила нито междинна, нито окончателна оценка на изпълнението на Плана за действие.

35 ЕСП установи, че Комисията се е съсредоточила само върху мониторинг на напредъка на изпълнението на отделните действия. Тя не е проследила тяхното въздействие. Информационното табло на Плана за действие за електронно управление проследява само дали дадено действие е завършено или е в процес на изпълнение.

36 Освен това Комисията е обсъждала напредъка с държавите членки на заседанията на Управителния съвет (вж. точка 11) и съответните му подгрупи. По отношение на отделни действия такъв обмен също се е осъществявал и по време на редовните срещи на съответните експертни групи, като например експертната група по eIDAS, координационната група по единната цифрова платформа и експертната група по МСЕ.

37 Комисията обаче не е искала от държавите членки систематична обратна връзка, за да проследи изпълнението на конкретните действия на национално равнище.

38 Въпреки това за някои действия, включени в Плана за действие (действие 1 — електронни обществени поръчки, действие 2 — eIDAS, действие 4 — Европейска рамка за оперативна съвместимост, и действие 7 — Единна цифрова платформа), съответните отдели на Комисията са създали специални механизми за мониторинг. В каре 5 е представен такъв пример.

39 Вместо конкретна рамка за мониторинг Комисията използва за целите на мониторинга своите съществуващи показатели, по-специално сравнителен анализ за електронното управление (e-Government Benchmark) и индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) (вж. каре 6).

40 В сравнителния анализ на електронното управление са взети предвид приоритетите на политиката на високо равнище в Плана за действие през периода 2011—2015 г. и Плана за действие през периода 2016—2020 г. (вж. каре 1). Основната му цел обаче е да анализира състоянието на цифровите услуги, предоставяни от европейските публични администрации като цяло, а не да следи за изпълнението и постигането на плановете за действие. Показателите, използвани в сравнителния анализ на електронното управление, не са пряко свързани с нито едно от действията, изпълнявани съгласно Плана за действие, поради което докладите за сравнителния анализ на електронното управление не са подходящи за измерване на изпълнението на тези действия.

41 Същото важи и за DESI, където три от петте показателя, които съставляват измерението на индекса по отношение на цифровите обществени услуги, всъщност са показатели от сравнителния анализ за електронното управление. В резултат на това Комисията не е в състояние да свърже резултатите по нито един от тези показатели с резултатите и въздействието на Плана за действие в държавите членки.

42 ЕСП сравни общата оценка от сравнителния анализ на електронното управление за всяка държава в началото и в края на изпълнението на Плана за действие. Одиторите установиха, че средната оценка (всички 27 държави членки, ЕС-27) се е увеличила от 58,5 % в началото до 71,9 % в края на изпълнението на Плана за действие. Всички държави членки имат напредък в предоставянето на електронни административни услуги. Някои държави обаче напредват значително повече (например Унгария и Люксембург), отколкото други (например Швеция и Германия) (вж. фигура 1). Промяната в оценката не може да се свърже с действия на Комисията поради липсата на подходящи показатели във връзка с тези действия. Основните действия и инструменти в това отношение зависят от самите държави членки (вж. точка 08).

43 ЕСП също така отбеляза, че тъй като през 2021 г. Комисията е променила методологията, използвана за съставяне на подгрупа от показатели, сравнителният анализ не може да се използва за сравняване на напредъка на държавите членки в областта на електронното управление преди и след 2020 г. Комисията е изтъкнала този факт в сравнителния доклад. Освен това в сравнителния доклад за електронното управление за 2021 г. оценките за електронното управление по държави са непоследователни, тъй като са обобщени като средна стойност на два показателя, оценени с различни методики, без да са направени съответните корекции.

44 В рамките на сравнителния анализ на електронното управление Комисията измерва също резултатите на държавите по отношение на житейските събития. Житейските събития представляват набор от най-често срещаните цифрови обществени услуги за предприятията и гражданите. Събитията от стопанския живот включват започване на стопанска дейност и операции в най-ранен етап (напр. регистрация на дружество или на служители), както и редовни стопански операции (напр. деклариране и плащане на данъци онлайн)¹⁶.

45 Анализът на резултатите относно събитията от стопанския живот, включени в сравнителния анализ на електронното управление, показва увеличение на средната оценка за ЕС-27 от 71,1 % в началото до 79,9 % в края на изпълнението на Плана за действие (вж. фигура 2). Резултатите показват, че:

• електронните административни услуги за предприятията са по-развити от услугите, които се предлагат на гражданите;
• по-голямата част от европейските администрации са успели да подобрят цифровите услуги за предприятията, като процесът е бил ускорен и заради пандемията от COVID-19;
• в държавите членки се наблюдава неравномерно развитие. Някои държави, най-вече тези, които са под средния резултат (като Унгария, Словакия и Люксембург), са постигнали значителен напредък през този период. За разлика от тях други държави (като Швеция и Дания) отбелязват лек спад през същия период.

Впредложената от Комисията политика за периода след 2020 г. се предвижда система за мониторинг

46 Както вече беше посочено в точки 30—31, за разлика от Плана за действие през периода 2016—2020 г., новата предложена политическа програма „Път към цифровото десетилетие“ включва количествени цели и предвижда рамка, която изисква от държавите членки да докладват своевременно за напредъка, като предоставят съответните данни и статистика. Освен това:

• с актове за изпълнение след влизане в сила на решението Комисията следва да определи ключови показатели за изпълнение по отношение на всяка цифрова цел. Когато е необходимо, Комисията може да актуализира показателите, за да бъде отчетено технологичното развитие;
• Комисията, в тясно сътрудничество с държавите членки, определя прогнозни траектории за постигането на всяка от цифровите цели, които да послужат като основа за мониторинга и националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие;
• в предвидения годишен доклад за напредъка, който се представя на Европейския парламент и на Съвета, могат да бъдат набелязани мерки и действия, които да бъдат предприети от държавите членки в областите, в които напредъкът към цифровите цели се счита за недостатъчен.

47 Според предложението мониторингът следва да се основава на усъвършенствана версия на DESI, т.е. да отразява поставените цели. ЕСП установи, че изданието на DESI за 2021 г. вече е адаптирано: i) за да се приведе в известна степен в съответствие с целите, включени в „Път към цифровото десетилетие“, ii) да се подобри методологията и iii) да бъдат отчетени последните промени в технологиите и политиката. Понастоящем DESI е структуриран около четирите измерения на „Цифров компас до 2030 г.“, които заменят предишната структура с пет измерения (вж. каре 6).

48 Тъй като предложението за решение относно „Път към цифровото десетилетие“ все още се обсъжда в рамките на законодателния процес (към септември 2022 г.), Комисията е решила да въведе промените в DESI постепенно, което означава, че той все още не обхваща всички цели. По-конкретно, две от трите цифрови цели (цел (2) и цел (3), вж. каре 4) все още не са включени пряко в DESI, а цел (1) е включена, но тъй като все още не са дефинирани „ключовите“ обществени услуги (вж. точка 30), няма яснота какъв ще бъде обектът на измерването.

Комисията е изпълнила Плана за действие, но са налице закъснения в действията на равнище държави членки

49 В Плана за действие са включени различни видове действия, като например изискване към Комисията да направи законодателни предложения, да предостави цифрови решения и да стартира пилотни проекти.

50 В допълнение към действията на Комисията в някои случаи държавите членки са задължени да предприемат действия въз основа на правни актове, които са съществували преди Плана за действие (вж. таблица 2) или са въведени като резултат от него.

51 Ето защо ЕСП провери дали:

• Комисията е приключила действията си своевременно;
• държавите членки са изпълнили своите правни задължения.

Комисията е изпълнила действията, включени в Плана за действие

52 Въз основа на прегледа на съответните документи ЕСП констатира, че Комисията е изпълнила шестте действия от Плана за действие за електронно управление през периода 2016—2020 г., включени в обхвата на одита. За повече информация вж. таблица 3 и приложение IV.

53 ЕСП установи, че макар действия 9 и 10 да са изпълнени, в разработените системи липсва инструмент за обработка на плащания, тъй като разработването му се е забавило (за повече информация вж. каре 7). Разработването на инструмент за обработка на плащания не е правно изискване. Въпреки това, макар системите да предоставят информацията, която се изисква от регулаторните актове, липсата на инструмент за плащане принуждава потребителите да се обръщат към националните платформи, ако им е необходима информация или документи, за които се дължи такса.

54 ЕСП също така провери дали Комисията е предприела последващи действия във връзка с препоръките от нейната оценка на Регламента eIDAS от 2014 г., свързан с действие 2 (eIDAS). Целта на Регламента е да се създаде единна рамка за електронна идентификация (eID) и удостоверителни услуги, като по този начин да се улесни предоставянето на услуги в целия ЕС, независимо от държавата, в която те се извършват. Регламентът не хармонизира националните електронни идентификации, а дава възможност за взаимно признаване чрез процес на уведомяване и партньорска проверка.

55 Оценката на Регламента eIDAS е публикувана през 2021 г. В нея са установени следните недостатъци:

• Регламентът не изисква от държавите членки да предоставят на своите граждани и предприятия електронна идентификация, която да позволява сигурен достъп до онлайн обществени услуги. Дори и да го правят, те не са задължени да изпращат уведомления относно тези схеми. Освен това при проверката се стига до заключението, че само ограничен брой обществени услуги предлагат удостоверяване на автентичността чрез eIDAS или са свързани с инфраструктурата, а техническите грешки възпрепятстват ефективното удостоверяване на автентичността на потребителите.
• Рамката за електронна идентификация не може да отговори на новите пазарни изисквания, наред с другото, поради i) ограничаването ѝ до публичния сектор и осигуряването на трансграничен достъп до обществени услуги (което означава, че услугите, към които е насочен Регламентът eIDAS, засягат малък процент от населението на ЕС), ii) сложността на процеса на свързване със системата за частните онлайн доставчици и iii) недостатъчното предлагане във всички държави членки.
• Рамката се основава на националните системи за електронна идентификация, които следват различни стандарти, като по този начин се възпрепятства използването на eIDAS услуги — недостатък, който също е установен в рамките на проект по МСЕ (вж. каре 8).

56 ЕСП констатира, че в отговор на тези слабости с предложеното преразглеждане на Регламента eIDAS от всяка държава членка се изисква да издава европейски портфейл за цифрова самоличност на всички физически и юридически лица от ЕС с цел да им бъде предоставен сигурен, надежден и безпроблемен достъп до трансгранични публични и частни услуги. Всяка държава членка също следва да изпрати уведомление относно най-малко една схема за електронна идентификация, включваща поне едно средство за идентификация. Следователно едва след като портфейлът за цифрова самоличност започне да се използва, вече няма да е необходимо техническите стандарти на националните възли на eIDAS да се хармонизират, тъй като на доставчиците на услуги няма да се налага да се свързват със системата.

57 Тъй като Регламентът относно единната цифрова платформа е приет в резултат на действие 7 (единна цифрова платформа), ЕСП провери също така дали Комисията е спазила изискването на новия Регламент, а именно да разработи и поддържа общ потребителски интерфейс (включително търсачка и инструменти за обратна информация от потребителите). Единната цифрова платформа улеснява онлайн достъпа до информация, административни процедури и услуги за оказване на помощ, от които гражданите и предприятията от ЕС могат да се нуждаят в друга държава от ЕС.

58 ЕСП установи, че Комисията е разработила интерфейса, т.е. единната входна точка, която представлявапорталът „Вашата Европа“ (вж. фигура 3). Чрез портала потребителите ще се свързват със съответните национални интернет страници, където се намира търсената от тях услуга. Най-късно до декември 2023 г. държавите членки трябва да цифровизират 21 процедури, за да бъдат достъпни чрез портала. Примери за процедури, които са от значение за предприятията, са исканията на разрешение за упражняване на стопанска дейност или регистрация като работодател за пенсионно и социално осигуряване. Предлагането на първите услуги, достъпни на този портал, започва на 12 декември 2020 г.

59 По отношение на действие 7 (единна цифрова платформа) и действие 13 (пилотен проект за прилагането на принципа на еднократност по отношение на предприятията) ЕСП установи, че пилотният проект, финансиран от програмата на ЕС за научни изследвания „Хоризонт 2020“ (проектът „TOOP“ с финансиране в размер на 8 млн. евро), е успял да постигне напредък в прилагането на принципа на еднократност. Целта на този принцип е гражданите и предприятията да предоставят еднократно дадена информация на публичната администрация в ЕС. В рамките на проекта е създадена архитектура на решение, която свързва 40 информационни системи. Освен това схемата на архитектурата, разработена в рамките на проекта, е част от Регламента за създаване на единна цифрова платформа. В резултат на това след приемането на Регламента за създаване на единна цифрова платформа проектът, който стартира през 2017 г. с основен акцент върху оперативната съвместимост, е адаптиран, за да се даде възможност за прилагане на техническата система, описана в Регламента.

Забавяне при въвеждането на някои цифрови обществени услуги в държавите членки

60 Въпреки че Планът за действие включва само действия от страна на Комисията, наличието на цифрови решения до голяма степен зависи от изпълнението на допълнителни действия на равнище държави членки. По отношение на действията, включени в обхвата на одита, ЕСП установи, че въпреки усилията на Комисията, три от шестте действия са изпълнени само частично поради незадоволителен или забавен отговор от страна на държавите членки (вж. таблица 4). В резултат на това действията на Комисията през периода 2016—2020 г. все още не са довели до съществени промени за предприятията и гражданите в ЕС.

61 По отношение на действие 2 (eIDAS) отговорът на държавите членки е доброволен. В резултат на това в края на 2021 г., т.е. пет години след влизането в сила на Регламента, девет държави членки, представляващи 41 % от населението, все още не са част от рамката. Значителният брой на неучастващи държави членки съществено ограничава възможностите на гражданите и предприятията за по-безопасни, по-бързи и по-ефективни електронни взаимодействия.

62 По отношение на действие 9 (взаимно свързване на търговските регистри) и действие 10 (взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност) Комисията е трябвало да създаде и актуализира основната платформена услуга и интерфейс, а държавите членки — да цифровизират своите национални търговски регистри и регистри по несъстоятелност и да ги свържат със системата (вж. фигура 4). Комисията използва Портала за електронно правосъдие като интерфейс, а за подпомагане на държавите членки са осигурени финансови средства по линия на МСЕ (наричани „общи услуги“ по МСЕ).

63 Във връзка с действие 9 (взаимно свързване на търговските регистри) Системата за взаимно свързване на търговските регистри е приведена в експлоатация на 8 юни 2017 г. и позволява на потребителите да търсят информация за дружества, регистрирани във всяка държава от ЕС (плюс Лихтенщайн и Норвегия). Функцията за търсене и основната информация са преведени от съответните национални езици на всички официални езици на ЕС. Шест държави членки са отбелязали забавяне при свързването¹⁷, като последната се е свързала през март 2022 г., почти пет години след крайния срок, определен в съответната директива, и едва след като през юли 2021 г. Комисията сезира Съда на Европейския съюз. По отношение на използването на системата, през 2021 г. са осъществени между 17 300 и 39 100 търсения на месец.

64 По отношение на системата по действие 10 (взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност) в съответния регламент за изпълнение от държавите членки се изисква да осигурят взаимно свързване до 30 юни 2021 г. През юли 2022 г. са свързани само 17 от общо 26 държави членки (Дания не е обвързана с Регламента¹⁸). Други пет¹⁹ са в процес на разработване и тестване. Комисията все още очаква обратна информация за другите четири държави членки²⁰. Докато останалите девет държави членки не бъдат свързани, потребителите не могат да търсят субекти в несъстоятелност, регистрирани в тези държави членки, посредством единната многоезична търсачка. Такава централна точка за електронен публичен достъп до данни за длъжници, за които се води производство по несъстоятелност, е особено полезна за съществуващи или потенциални кредитори или за трети страни, които са косвено засегнати от такива производства. През 2021 г. търсенията са между 2 500 и 6 500 на месец.

65 В резултат на действие 11 (използване на цифрови решения през целия жизнен цикъл на дружеството) държавите членки е трябвало да транспониратДиректива (ЕС) 2019/1151 относно използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право в националното си право до август 2021 г., освен ако не уведомят Комисията, че прилагат възможното едногодишно удължаване. Към момента на одита на ЕСП 17 държави членки са предоставили такова уведомление. Това показва, че дружествата в повечето държави членки все още не могат да използват цифрови инструменти и процедури за учредяване на дружества, регистриране на клонове и подаване на документи и информация онлайн.

66 ЕСП отбеляза, че мнозинството от държавите членки, които се нуждаят от повече време за изпълнение на действие 2 (eIDAS), действие 10 (взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност) и действие 11 (използване на цифрови решения през целия жизнен цикъл на дружеството), имат резултат от сравнителния анализ за електронното управление, който е под средния за ЕС както през 2017 г., така и през 2020 г. (вж. фигура 1).

67 Както вече беше посочено (вж. таблица 1 и точка 62), държавите членки са имали възможност да получат финансиране за свързване на своите системи с платформите, разработени от Комисията. Държавите членки са използвали финансирането по линия на МСЕ по-конкретно за:

• действие 2 (eIDAS) — 25,35 млн. евро за 26 държави членки;
• действие 9 (взаимосвързаност на търговските регистри) — 2,44 млн. евро за 10 държави членки;
• и действие 10 (взаимосвързаност на регистрите по несъстоятелност) — 1,16 млн. евро за 7 държави членки.

Въз основа на извършения от ЕСП одит на извадка от финансирани от ЕС проекти (вж. точка 19) беше установено, че наличието на финансиране от ЕС е възприето като възможност от някои държави членки и е стимулирало въвеждането на електронни административни услуги. Проектите по линия на МСЕ също така са помогнали за установяването на някои недостатъци на съществуващите решения (вж. каре 8).

68 Двадесет и три от двадесет и четирите одитирани проекта и действия (т.е. тези, които са приключени към момента на настоящия одит) са изпълнили поставените цели. По-специално, те са осигурили оперативна съвместимост на разработените решения и са използвали повторно съществуващи градивни елементи на МСЕ (т.е. базови инфраструктури за цифрови услуги, които са ключови фактори за повторно използване в по-сложни цифрови услуги) или инфраструктури за цифрови услуги (т.е. решения, които подпомагат изпълнението на общоевропейски проекти, предоставящи трансевропейски оперативно съвместими услуги от общ интерес).

69 Представителите на държавите членки, с които ЕСП проведе събеседване, оценяват непрекъснатата техническа подкрепа, предоставяна от Комисията, когато са използвали финансираните по линия на МСЕ инфраструктури за цифрови услуги или когато е било необходимо интегриране на системите на други държави членки, които са въвели тези инфраструктури за цифрови услуги, особено за услугите за eIDAS. По тяхно мнение действията на Комисията са създали възможност за развиването на устойчиви взаимовръзки между системите на различните държави членки.

Комисията е насърчила обмена на добри практики, но не е успяла да популяризира новите цифрови обществени услуги

70 В последните декларации на министрите (вж. точка 02) се признава значението на насърчаването на обмена на добри практики и създаването на връзки между съответните органи и наличните цифрови обществени услуги. Също така Европейският парламент подчертава²¹ значението на популяризирането на добри практики.

71 Поради това ЕСП разгледа дали Комисията е предприела подходящи действия, за да:

• насърчи сътрудничеството и обмена на добри практики;
• популяризира новите налични цифрови обществени услуги.

Комисията е създала много възможности за сътрудничество и обмен на добри практики

72 ЕСП оцени инструментите, използвани от Комисията за насърчаване на обмена на добри практики. Одиторите установиха, че тя не само е създала групи, в които заинтересованите страни могат да се срещат, но и е финансирала конкретни проекти в това отношение.

73 Тези групи включват:

• Управителен съвет по плана за действие (вж. точка 11), провеждащ заседания два или три пъти годишно, на които държавите членки представят своя напредък в разработването на решения за електронно управление или примери за добри практики, както и предизвикателствата, свързани с разработването на конкретни решения. Тъй като Планът за действие е приключил, управителният съвет е прекратил дейността си през 2021 г.;
• експертни групи за конкретни теми или решения, като например експертна група за eIDAS (действие 2), координационна група за единната цифрова платформа (действие 7), експертна група по дружествено право (действия 9 и 11) и експертна група за оперативна съвместимост на европейските обществени услуги. Тези експертни групи продължават работата си.

74 Въпросните проекти са финансирани основно по линия на:

• програма ISA², където сътрудничеството и обменът на добри практики всъщност са основни елементи на политиката на Комисията за оперативна съвместимост и действията за подкрепа (вж. членове 3 и 8 от Решение (ЕС) 2015/2240). Пример за много всеобхватна инициатива е платформата Joinup, представена в каре 9 (финансирана в рамките на две действия по програма ISA², включени в одитираната извадка, на стойност 6 млн. евро). След приключването на програма ISA² Комисията е осигурила допълнително финансиране за платформата Joinup по линия на програма „Цифрова Европа“ поне за 2021 г. и 2022 г.;
• програма „Хоризонт 2020“, по която основно са реализирани ad hoc инициативи по специфични въпроси. Един пример е проектът SCOOP4C, по който е изградена общност от заинтересовани страни за обмяна на опит и добри практики по отношение на прилагането на принципа на еднократност (с финансиране по линия на програма „Хоризонт 2020“ в размер на 1 млн. евро). Въпреки това няма доказателства, че дейностите на общността са продължили след приключване на финансирането по проекта, въпреки че въпросът все още е актуален.

75 Въз основа на направения преглед на четири действия по линия на ISA² (вж. приложение III) протоколи от заседанията на управителния съвет и експертните групи, както и въз основа на събеседване със служители в държавите членки, ЕСП стигна до заключението, че Комисията е оказала добра подкрепа за сътрудничество и обмен на добри практики и че между заинтересованите страни е осъществен обмен по въпроси, които представляват интерес за тях.

76 ЕСП установи също така, че при изготвянето на програмите за периода 2021—2027 г. Комисията е взела надлежно предвид необходимостта да продължи да насърчава сътрудничеството и добрите практики:

• работната програма за изпълнение на програма „Цифрова Европа“ за 2021 и 2022 г. включва действия за координация и подкрепа, чиято основна цел е насърчаване на сътрудничеството и/или осигуряване на подкрепа за политиките на ЕС;
• механизъм за годишно сътрудничество между държавите членки и Комисията е предвиден в предложението „Път към цифровото десетилетие“ (вж. точка 31).

Комисията не е популяризирала цифровите обществени услуги по цялостен и координиран начин

77 ЕСП направи оценка на дейностите на Комисията за популяризиране на цифровите обществени услуги и установи, че липсва всеобхватна стратегия в това отношение. На практика популяризирането е или общо, или свързано с конкретни действия или програми за финансиране, когато това се изисква от правното основание.

78 По отношение на общото популяризиране на политиката за електронно управление и/или решенията за електронно управление Комисията е действала чрез:

• бюлетина за електронно управление, който се издава веднъж месечно за абонати и предоставя последните новини относно трансграничните цифрови обществени услуги на ЕС, облака за обществени услуги и иновациите в публичния сектор;
• групата eGovernment4EU на платформата Futurium. Тя е била достъпна за широката общественост и е предоставяла информация за Плана за действие за електронно управление през периода 2016—2020 г. и бъдещата политика в областта на цифровото управление. Групата в платформата вече не се актуализира, тъй като Планът за действие е приключил;
• социалните медии (Facebook, LinkedIn и Twitter).

79 По отношение на комуникационната стратегия, която се изисква по силата на съответното правно основание, във връзка с действие 7 Комисията е започнала своя кампания за популяризиране през декември 2020 г., когато единната цифрова платформа е влязла в действие (вж. точка 58). ЕСП установи, че тя е изчерпателна, и счита за добра практика, че Комисията е обсъждала кампанията и съответните национални събития с националните координатори всеки месец по време на видеоконференции (наречени „комуникационни кафенета“). На фигура 5 са представени данни относно броя на посещенията на портала „Вашата Европа“.

80 По подобен начин решението за създаване на програма ISA² изисква да се насърчи прилагането на Европейската стратегия, рамка и референтна архитектура за оперативна съвместимост, както и на съответните спецификации и стандарти. ЕСП установи, че кампанията за популяризиране е проактивна и всеобхватна. Освен създаването и функционирането на платформата Joinup (вж. точка 74 и каре 9) програма ISA² финансира действие (на стойност 3,62 млн. евро), което насърчава сътрудничеството и улеснява взаимодействието между заинтересованите страни по програмата.

81 И накрая, МСЕ изисква също изпълнението на комуникационна стратегия. ЕСП установи, че:

• такава стратегия е разработена с цел популяризиране на решенията на МСЕ, които представляват интерес предимно за разработчиците на решения. Служителите в държавите членки, с които ЕСП проведе събеседване, бяха положително настроени към тези решения и потвърдиха, че ги използват повторно, по-специално за трансгранични услуги. Целта на повторното използване на инфраструктурите за цифрови услуги е да се осигури по-бързо, по-лесно и по-рентабилно разработване на цифрови услуги, като се използват съществуващи технологии, вместо всяка организация да разработва такива услуги самостоятелно. Според таблото за повторно използване на МСЕ до края на 2021 г. градивните елементи са били използвани в 353 проекта предимно в ЕС;
• досега Комисията не е организирала специални кампании за повишаване на осведомеността или за популяризиране, за да запознае потенциалните потребители със системата за взаимно свързване на търговските регистри (в експлоатация от 2017 г.) или на системата за взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност (в експлоатация от 2021 г.), и двете от които са разработени по линия на МСЕ. Комисията информира ЕСП, че планира да проведе такава кампания i) за системата за взаимно свързване на търговските регистри — след като инструментът за обработка на плащания бъде предоставен за ползване (вж. каре 7) и ii) за системата за взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност — след като всички държави членки бъдат свързани с нея (до момента свързаните държави са 17) (вж. точка 64). В края на 2021 г. Комисията стартира онлайн комуникационна кампания относно Портала за електронно правосъдие, в която обаче се предоставя много ограничена информация относно системата за взаимно свързване на търговските регистри.

82 Въпреки че осведомеността на потребителите е от ключово значение, за да се гарантира използването на електронни административни услуги, ЕСП установи, че Комисията не е направила оценка на степента на осведоменост на предприятията, нито е анализирала нуждите в тази област. Представителите на европейски бизнес асоциации, с които ЕСП проведе събеседване, заявиха, че предприятията са запознати с електронните административни услуги, които законът ги задължава да използват, но са далеч по-малко запознати с други такива услуги.

83 ЕСП установи, че все пак по отношение на един елемент, а именно eIDAS, Комисията е възложила на външен изпълнител проучване за анализ на пазара на услуги за електронна идентификация, удостоверяване на автентичността и удостоверителни услуги и за разработване и провеждане на пилотна програма за повишаване на осведомеността относно тези решения сред МСП:

• проучване, публикувано през 2019 г., е установило ниско общо ниво на осведоменост сред МСП относно решенията за eIDAS. Това е счетено за основна пречка;
• пилотната програма е проведена в края на 2018 г. и включва програма за разпространение на знания и провеждане на обучения, набор от инструменти за eIDAS за МСП и стратегия за популяризиране на набора от инструменти за МСП. Програмата за разпространение на знания и провеждане на обучения и наборът от инструменти за eIDAS за МСП все още са достъпни онлайн. Освен това eIDAS Observatory (онлайн платформа за сътрудничество, стартирана от Комисията) създава виртуална общност от заинтересовани страни, чиято цел е да се насърчи общото разбиране по въпроси, свързани с прилагането и утвърждаването на Регламента eIDAS.

84 Въпреки че в проучването се препоръчва наборът от инструменти да бъде разработен допълнително, за да се отчетат по-специфичните нужди на потребителите и да се създаде дълготрайна структура за управление на заинтересованите страни, включваща държави членки и регионални представители, асоциации на МСП и доставчици на услуги, Комисията не е предприела никакви действия в тази насока. Комисията не представи обосновка защо препоръката от проучването не е изпълнена.

85 Също така ЕСП провери дали Комисията разполага с преглед на дейностите за популяризиране, проведени от държавите членки, и дали е положила усилия i) да координира тези дейности, ако са били проведени; или ii) да разпространи добри практики в тази връзка. ЕСП установи, че Комисията не разполага с преглед на действията на държавите членки за популяризиране на европейските или националните решения за електронно управление. Поради тази причина тя не е идентифицирала добри практики и не е била в състояние да координира съществуващите дейности.

Заключения и препоръки

86 Общото заключение на ЕСП е, че действията на Комисията са били само частично ефективни за насърчаване както на прилагането, така и на възприемането на решения за електронно управление от държавите членки. Въпреки че Комисията е изпълнила действията, заложени в Плана за действие за електронно управление през периода 2016—2020 г., обхванат от настоящия одит, не всички новоразработени цифрови обществени услуги са достъпни в целия ЕС поради забавяне на действията в държавите членки. Освен това при популяризирането на тези услуги Комисията не е обхванала цялостно предприятията и потребителите.

87 Въпреки че Планът за действие на ЕС за електронно управление през периода 2016—2020 г. отговаря на нуждите, установени в резултат на консултациите и оценките, той включва действия, които следва да бъдат изпълнени само от Комисията, което затруднява постигането на заявената визия. В Плана за действие не се предвиждат задължения за държавите членки, въпреки че в доклада за оценка на предишния план за действие доброволният характер на дейностите на държавите членки е посочен като основен недостатък. Все пак този недостатък е смекчен от факта, че по отношение на повечето дейности съответните правни актове, които са съществували преди Плана за действие или са приети като резултат от него, включват такива задължения. В някои случаи обаче изпълнението на действията продължава и след 2020 г., а следователно и след крайната дата на Плана за действие (вж. точки 23—27).

88 ЕСП отбелязва, че с предложението на Комисията за създаване на политическа програма „Път към цифровото десетилетие“ за 2021 г. се въвежда рамка за сътрудничество, която дава възможност на Комисията да проследява на годишна база напредъка на държавите членки по отношение на цифровите цели, определени на равнище ЕС. Въпреки това една от трите цели е неясно дефинирана и това крие риск от различно тълкуване от страна на държавите членки, което на свой ред може да застраши постигането на тази цел. Съгласно предложението от 2021 г. за създаване на „Път към цифровото десетилетие“ в актовете за изпълнение Комисията следва да определи ключови показатели за изпълнение по отношение на всяка цифрова цел (вж. точки 28—31 и 46—48).

89 Мониторингът на изпълнението на Плана за действие е разпокъсан, тъй като Комисията не е създала цялостна рамка за тази цел (включително показатели). Такава рамка обаче е въведена за редица отделни действия (четири от шестте действия, обхванати от настоящия одит). Съществуващите показатели за електронно управление (сравнителен анализ на електронното управление и индекс за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото), които се публикуват ежегодно от Комисията, не са пряко свързани с нито едно от действията, изпълнявани в рамките на Плана за действие, и поради това не са подходящи за измерване на въздействието му (вж. точки 32—45).

90 Комисията е изпълнила шестте действия, насочени към предприятията, и поради това, включени в настоящия одит. Тя също така е подкрепила прилагането на решения за електронно управление от държавите членки чрез проекти, финансирани от ЕС, и предоставяне на техническа подкрепа, което се оценява от служителите в държавите членки, с които бяха проведени събеседвания (вж. точки 49—69).

91 Независимо от тези усилия, три от шестте действия са изпълнени само частично в ЕС. В два от случаите (взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност и цифрови решения на всеки етап от развитието на дружествата) това се дължи на забавяне в няколко държави членки (Комисията не разполага с информация относно напредъка на някои от тях). В един от случаите (електронна идентификация, удостоверяване на автентичността и удостоверителни услуги, eIDAS) съответният регламент оставя възможност на държавите членки да предприемат действия по своя желание. В резултат на това действията на Комисията през периода 2016—2020 г. все още не са довели до съществени промени за предприятията и гражданите в ЕС. Друго действие (система за взаимно свързване на търговските регистри) е изпълнено със закъснение в някои държави членки, но от март 2022 г. решението е налично във всички държави членки (вж. точки 60—65).

92 ЕСП отбелязва, че в предложението за създаване на „Път към цифровото десетилетие“ от 2021 г. Комисията въвежда концепцията за i) пътни карти на цифровото десетилетие, които държавите членки следва да изготвят; и ii) траектории, които следва да бъдат определени за всяка държава членка с оглед на постигането на цифровите цели. Въпреки това, тъй като предложението се обсъжда в рамките на законодателния процес (към септември 2022 г.), то може да претърпи изменения (вж. точка 46).

93 Що се отнася до eIDAS, през 2021 г. Комисията е представила предложение за изменение на съществуващия регламент в отговор на неговата оценка. В него се отстраняват повечето от слабостите и — което е най-важно — вече се изисква всяка държава членка да предостави схема за електронна идентификация (вж. точки 54—56).

Препоръка 1 — Да се укрепи рамката за изпълнение, за да се насърчат държавите членки да завършат изграждането на услугите за електронно управление

Предвид своето предложение за решение за създаване на политическа програма до 2030 г. „Път към цифровото десетилетие“, Комисията следва да насърчава по-нататъшното развиване на услугите за електронно управление и тяхното наблюдение посредством:

1. недвусмислено определяне на значението на понятията, използвани в цифровите цели, така че те да могат да се прилагат по един и същ начин в целия ЕС;
2. анализ на националните пътни карти за цифровото десетилетие и предприемане на необходимите действия, ако прецени, че определените в тях политики, мерки и действия са недостатъчни и това излага на риск своевременното постигане на целите, определени в решението;
3. предприемане на действия при забавяне от страна на държавите членки в постигането на цифровите цели в сравнение с прогнозните траектории.

Целеви срок за изпълнение: след приемане на предложението за решение за създаване на „Път към цифровото десетилетие“ в съответствие със сроковете, определени в решението

94 Комисията е насърчавала активно сътрудничеството и обмена на добри практики по много начини (напр. експертни групи и платформи), като това е било оценено положително от служителите в държавите членки. В предложения от нея документ за политиката „Път към цифровото десетилетие“ за периода след 2020 г. Комисията е отдала дължимото внимание на необходимостта от продължаване на тази подкрепа (вж. точки 70—76).

95 Комисията не е разполагала с всеобхватна стратегия за популяризиране сред ключовите потребители на наличните на равнище ЕС решения за електронно управление. Това означава, че нейните дейности за популяризиране не са били всеобхватни и координирани. Тя е популяризирала решенията само в случаите, когато това се е изисквало от съответните правни актове, като по този начин не всички решения са били обхванати (вж. точки 77—78).

96 В случаите, когато Комисията е провеждала комуникационни кампании, те са били успешни. Въпреки това, макар че Комисията е популяризирала сред разработчиците техническите решения, разработени по линия на Механизма за свързване на Европа, тя все още не е популяризирала сред потребителите новите услуги, като например системата за взаимно свързване на търговските регистри и системата за взаимно свързване на регистрите по несъстоятелност. Комисията също така не разполага с преглед на действията, предприети от държавите членки за популяризиране на национални или европейски решения за електронно управление, въпреки че координираните усилия могат да доведат до по-добри резултати (вж. точки 79—81 и 85).

97 Комисията не е оценила нивото на информираност на предприятията относно наличните услуги за електронно управление и не е анализирала потребностите в тази област, въпреки че това е ключов етап от въвеждането на услугите за електронно управление. Единственото изключение в това отношение е пазарът на eIDAS: Комисията е провела проучване и пилотна програма за разпространяване на знания и провеждане на обучения сред малките и средните предприятия. Един от резултатите от тази програма е създаването на набор от инструменти за тези предприятия. Въпреки че в проучването се препоръчва по-нататъшно разработване на този набор от инструменти, Комисията не е предприела действия в това отношение (вж. точки 82—84).

Препоръка 2 — Разработване на цялостна стратегия за ефективно популяризиране на услугите за електронно управление

За да се осигури по-ефективна подкрепа за по-нататъшното въвеждане на общоевропейски услуги за електронно управление, Комисията следва да разработи цялостна стратегия за ефективно популяризиране на услугите за електронно управление въз основа на оценка на нивото на информираност на потребителите относно наличните услуги за електронно управление. Стратегията следва да отчита дейностите, предприети в това отношение от държавите членки, за да се подпомогнат техните усилия или за да се следи за това те да не се дублират.

Целеви срок за изпълнение — до края на 2024 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав IV с ръководител Mihails Kozlovs — член на Европейската сметна палата, в Люксембург на заседанието му от 11 октомври 2022 г.

Приложения

Приложение I — Развитие в областта на електронното управление в ЕС от 2006 г. насам

Приложение II — План за действие за електронно управление — списък на действията

Приложение III — Списък на одитираните проекти, финансирани от ЕС

Приложение IV — Изпълнение на действията, включени в обхвата на одита