Демонстриране в търговски мащаб на улавянето и съхранението на въглероден диоксид, както и на иновативните технологии за възобновяема енергия – планираният напредък не е постигнат през последното десетилетие

Кратко изложение

I

През 2007 г. ЕС представи своя пакет за климата и енергетиката до 2020 г., в който се изисква повишаване на използването и разработването на възобновяеми енергийни източници и нисковъглеродни технологии. ЕС и държавите членки предприеха действия за подпомагане на иновативни технологии за възобновяема енергия и на изграждането и експлоатацията на съоръжения за промишлеността и за производството на електроенергия, които улавят и съхраняват въглероден диоксид, с цел ускоряване демонстрацията на първите обекти с търговска цел.

II

През 2009 г. ЕС стартира Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ) с бюджет от 1,6 млрд. евро за подпомагане на проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) и на разположени в морето вятърни електропроизводствени инсталации. Същевременно ЕС създаде Резерв за нови участници 300 (NER 300), финансиран чрез продажбата на 300 млн. квоти за емисии (2,1 млрд. евро), за подпомагане на проекти за CCS и иновативни технологии за възобновяема енергия.

III

През същия период ЕС също така финансира енергийни демонстрационни дейности и даде своя принос за управляваните от ЕИБ финансови инструменти чрез научноизследователски програми. ЕС имаше за цел да постигне по-голяма съгласуваност между приоритетите за иновации в областта на енергетиката и финансирането чрез стратегическия план за енергийните технологии (план SET), стартиран през 2008 г., и през 2015 г. го актуализира в съответствие с приоритетите на Енергийния съюз.

IV

Има вероятност ЕС да постигне целите си за възобновяема енергия за 2020 г. Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) обаче докладва, че е необходимо EС значително да увеличи своите усилия, за да постигане цялостните си амбиции за нисковъглеродна икономика до 2050 г.

V

Основната цел на ЕСП беше да прецени дали действията на ЕС за подпомагане на демонстрирането на CCS и иновативните технологии за възобновяема енергия в търговски мащаб от 2008 г. до 2017 г. чрез ЕЕПВ и NER 300 са били добре разработени, управлявани и координирани и дали NER 300 и ЕЕПВ са постигнали очаквания напредък при подпомагането на преминаването към търговско разпространение на CCS и иновативните технологии за възобновяема енергия.

VI

Сметната палата заключава, че нито една от програмите не е успяла да внедри CCS в ЕС. ЕЕПВ е допринесла за развитието на сектора на вятърната енергия с разположени в морето инсталации, но NER 300 не е постигнала планирания напредък в предоставянето на подкрепа за демонстриране на по-широк кръг от иновативни технологии за възобновяема енергия.

VII

Неблагоприятните условия за инвестиции, включително несигурността на регулаторните рамки и политики, са възпрепятствали напредъка на много CCS проекти и проекти за иновативна възобновяема енергия. Ключов фактор за неуспешното разпространение на CCS е била ниската пазарна цена на въглеродните емисии след 2011 г.

VIII

Сметната палата също така установи, че концепцията на NER 300 е ограничила способността на Комисията и на държавите членки да реагират ефективно на променящите се обстоятелства. По-конкретно, в избрания модел за финансиране липсва обосновка за включването на правното основание за NER 300 в директивата относно схемата за търговия с емисии и не се намалява ефективно рискът за демонстрационните проекти. Процесите на подбор на проекти и вземане на решения са били сложни, а други характеристики на концепцията са ограничили гъвкавостта на програмата.

IX

На последно място ЕСП установи, че механизмите за координация и отчетност се нуждаят от подобрение. Въпреки че напредъкът му е бил по-бавен от планирания, планът SET предоставя основа за по-добро съгласуване на публичните и частните приоритети и ресурси. Необходимо е съответните структури на Комисията да подобрят координацията си, за да се повиши съгласуваността на подкрепата от ЕС за нисковъглеродни демонстрационни проекти. Механизмите за отчетност за субектите, управляващи NER 300, също не са достатъчно ясни.

X

ЕС се подготвя да стартира Фонд за иновации, който да замени NER 300, и възнамерява да ускори прехода към нисковъглеродна икономика. С оглед на това Сметната палата отправя следните препоръки към Комисията:

• да увеличи потенциала за ефективна подкрепа от ЕС за такива проекти;
• да подобри процедурите за подбор на проекти и вземане на решения по отношение на Фонда за иновации в сравнение с NER 300 и да осигури неговата гъвкавост, за да може да реагира на външни промени;
• да засили вътрешната си координация с цел по-съгласувано насочване на подкрепата от ЕС;
• да осигури отчетност за Фонда за иновации и средствата от NER 300.

Въведение

Подкрепа от ЕС за демонстрационни проекти в сектора на енергията с ниски въглеродни емисии

01

През 2007 г. и 2008 г. ЕС разработи своя пакет относно климата и енергетиката за 2020 г. Този пакет беше набор от обвързващи законодателни актове, влезли в сила през 2009 г., за да гарантират, че ЕС ще изпълни своите цели в областта на климата и енергетиката за 2020 г. С него бяха определени три цели: 20 % намаление на емисиите на парникови газове (в сравнение с 1990 г.), 20 % от енергията в ЕС да бъде произведена от възобновяеми източници и 20 % повишаване на енергийната ефективност.

02

В този контекст, в заключенията на Председателството на Европейския съвет³ през юни 2018 г. беше отправен призив към Комисията да предложи механизъм, с който до 2015 г. да гарантира изграждането и експлоатацията на най-много 12 демонстрационни (вж. каре 1) електроцентрали за пазарно производство на електроенергия с улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS – на фигура 1 е представено описание).

03

След 2008 г. ЕС стартира две важни програми, насочени към подпомагане на демонстрирането на CCS в търговски мащаб (вж. фигура 2), както и на иновативни технологии за възобновяема енергия.

Европейска енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ)

04

Първата важна програма на ЕС за подпомагане на демонстрирането на CCS с търговска цел, както и на вятърната енергия от разположени в морето инсталации, беше Европейската енергийна програма за възстановяване (ЕЕПВ), стартирана през 2009 г.⁴ ЕЕПВ е част от един по-голям пакет за икономическо възстановяване⁵. Самата ЕЕПВ разполага с общ бюджет от четири милиарда евро за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за проекти. Това включва един милиард евро за демонстрационната програма за CCS и 565 млн. евро за вятърна енергия от разположени в морето инсталации. Обикновено безвъзмездната финансова помощ от ЕЕПВ се отпуска като част от капиталовите разходи за планиране, разработване и изграждане.

NER 300

05

ЕС създаде Резерв за нови участници 300 (NER 300) през 2009 г. в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) с цел подпомагане на демонстрационни проекти с търговска цел за CCS и иновативни технологии, свързани с енергия от възобновяеми източници⁶. На фигура 3 са посочени иновативните технологии за възобновяема енергия, които той има за цел да подпомага.

06

С подпомаганите от NER 300 демонстрационни проекти би могло да се улавя и съхранява CO₂ или да се произвежда чиста възобновяема енергия и следователно те биха могли да допринесат за постигането на целите за намаляване на емисиите за 2020 г., ако бъдат въведени в експлоатация преди това. Основната им цел обаче е да демонстрират търговския потенциал на избраните технологии и да дадат по-голям и дългосрочен принос към нисковъглеродната икономика след 2020 г., ако бъдат приложени на други места в Европа и по света⁷. Очаквало се е подпомагането на „пионерите в областта“ да допринесе за амбицията на ЕС да бъде световен лидер в разработването на технологии за възобновяема енергия⁸.

07

С Директивата за СТЕ на ЕС от Резерва за нови участници на Общността са отпуснати 300 млн. квоти. ЕИБ ги е продала и е генерирала 2,1 млрд. евро за финансиране на програмата. Комисията осъществява общата координация на програмата. Държавите членки определят национални органи за контакт (НОК) и имат редица отговорности⁹. През 2012 г. и 2014 г. Комисията е предоставила финансиране на 39¹⁰ проекта съгласно двете покани за представяне на предложения, предвидени в законодателството. ЕИБ управлява отпуснатите, но все още неизплатени средства¹¹.

08

И двата вида допълнителни разходи - инвестиционни и оперативни, за реализиране и експлоатация на иновативните проекти са били допустими за финансиране от NER 300 в размер до 50 % от очакваните разходи (за период от пет години за проектите за възобновяема енергия и десет години за CCS проектите). Отпуснатата безвъзмездна финансова помощ се изплаща от NER 300 под формата на годишни вноски след въвеждането в експлоатация на проекта, т.е. когато чрез него е уловен и съхранен CO₂ или е произведена възобновяема енергия и са направени оперативни разходи, освен ако държавите членки не поискат и не предоставят гаранции за авансово финансиране за част или цялата отпусната безвъзмездна помощ. На фигура 4 са описани предизвикателствата и различните етапи от финансирането на един енергиен демонстрационен проект.

Други инициативи на ЕС за подпомагане на демонстрационни проекти за енергия с ниски въглеродни емисии

09

В същия период по енергийните направления на рамковите програми на ЕС за научни изследвани 7РП (2007 – 2013 г.) и „Хоризонт 2020“ (2014 – 2020 г.) са подпомогнати демонстрационни проекти в широк спектър от енергийни технологии. По тези програми също така се предоставят (са предоставени) средства от бюджета на ЕС за управлявани от ЕИБ финансови инструменти като Механизма за финансиране с поделяне на риска (МФПР, 2007 – 2013 г.) и InnovFin (2014 – 2020 г.), които включват (са включвали) енергийни демонстрационни цели.

10

Успоредно с използването на тези механизми за финансиране, ЕС е имал за цел да постигне по-голяма съгласуваност между приоритетите за иновации в областта на енергетиката и финансирането чрез стратегическия план за енергийните технологии (план SET), одобрен от Съвета през 2008 г.¹² През 2015 г. планът е бил актуализиран (Интегриран план SET), за да бъде съгласуван с приоритетите на енергийния съюз в областта на научните изследвания и иновациите. Всички описани по-горе механизми за финансиране подпомагат приоритети на плана SET.

Продължаващата необходимост от иновации в областта на чистата енергия

11

През 2015 г. ЕС подписа Парижкото споразумение. Целта на споразумението е да се засилят глобалните действия в отговор на заплахата от изменението на климата и да се ограничи повишаването на температурата през настоящия век в световен мащаб значително под 2 градуса по Целзий над равнищата от прединдустриалния период. ЕС е поел ангажимент до 2030 г. да намали емисиите на парникови газове с най-малко 40 %, като допълни съществуващата си амбиция за постигане на икономика с ниска въглеродна интензивност до 2050 г.¹³ Това означава, че всички сектори на икономиката трябва драстично да намалят емисиите си. В пътната карта на Комисията от 2011 г. например се предвижда, че до 2050 г. секторът на енергоснабдяването следва да намали емисиите си до нула. На фигура 5 е показано предвиденото намаление на всички емисии на парникови газове (ПГ) в ЕС.

12

Понастоящем ЕС е на път да постигне целта си за 2020 г. 20 % от енергийното потребление да бъдат произведени от възобновяеми източници, а разходите по-специално за енергия от вятърни генератори, разположени на сушата, и за слънчева енергия (фотоволтаични системи) са намалели значително. Въпреки това по-дългосрочната перспектива остава предизвикателство. Според Европейската агенция за околна среда (ЕАОС)¹⁴ необходимо е ЕС значително да засили своите усилия след 2020 г., за да постигане цялостните си амбиции за нисковъглеродна икономика до 2050 г.(вж. фигура 6).

13

В съобщението си от 2016 г.¹⁵ относно ускоряването на иновацията в областта на чистата енергия Комисията изтъкна предизвикателствата, свързани с подпомагането на демонстрационни проекти за нисковъглеродна енергия, и подчерта амбицията на ЕС да има лидерска роля в областта на възобновяемите енергийни източници.

14

През 2018 г. изменената Директива за СТЕ на ЕС¹⁶ предостави правното основание за нов Фонд за иновации, който ще усвоява всички неизразходвани средства от NER 300 и ще предоставя финансиране за иновативни нисковъглеродни промишлени и енергийни технологии в периода до 2030 г. Технологиите, които получават подкрепа от Фонда за иновации, следва да представляват революционни решения или да са достатъчно зрели, за да могат да бъдат демонстрирани в мащаб, предхождащ мащаба на стопанска реализация.

Обхват и подход на одита

15

В своя одит на изпълнението Сметната палата оцени дали:

подкрепата от ЕС за демонстрирането в търговски мащаб на CCS и иновативни технологии за възобновяема енергия чрез ЕЕПВ и NER 300 е била добре разработена, управлявана и координирана, за да направи възможен техния ефективен принос към постигането на дългосрочните цели в областта на климата и енергетиката.

16

По-специално Сметната палата провери дали:

• NER 300 и ЕЕПВ са постигнали очаквания напредък при подпомагането на преминаването към търговско разпространение на CCS и иновативните технологии за възобновяема енергия;
• концепцията и управлението на NER 300 са подпомогнали ефективното вземане на решения;
• надеждни механизми за координация в рамките на Комисията и между нея и националните органи подпомагат процеса на иновации в областта на чистата енергия.

17

Одитът на ЕСП обхвана периода от започването на дейността на NER 300, ЕЕПВ и плана SET през 2008 г. до края на 2017 г.¹⁷ Одитът нямаше за цел да провери допустимостта, законосъобразността или редовността на разходите. В него също така не бяха разгледани пряко политиките, средствата или инструментите за подпомагане на разгръщането на утвърдени технологии за възобновяеми енергийни източници¹⁸. С одита не бяха оценени дейностите на ЕИБ по монетизиране и управление на активи за средствата от NER 300.

18

Одитната дейност беше извършена през 2017 г. в Европейската комисия (ГД „Действия по климата“, ГД „Енергетика“ и ГД „Научни изследвания и иновации“). ЕСП също така посети ЕИБ и Съвместния изследователски център (СИЦ) на Комисията с информационна цел. Дейността на Сметната палата включваше събеседвания и преглед на документи, включително на 26 доклада на ЕИБ за оценка на проекти и на 36 годишни доклада за проекти по NER 300 от пет¹⁹ държави членки, проектни досиета на всичките девет проекта за вятърна енергия от разположени в морето инсталации и на шест проекта за CCS по линия на ЕЕПВ. Сметната палата посети тези държави членки, за да проведе събеседвания с националните органи за контакт (НОК) за NER 300 и с националните представители в Координационната група на плана SET. Сметната палата извърши преглед на пет проекта за CCS, за да оцени какво са постигнали чрез използване на наличното финансиране. Освен това ЕСП проучи платформите за енергийни технологии и иновации (ПЕТИ)²⁰, Европейската асоциация за термична слънчева електроенергия и KIC-InnoEnergy²¹. ЕТПИ са част от архитектурата на плана SET и включват заинтересовани страни от държавите членки, академичните среди и промишлеността.

Констатации и оценки

Както ЕЕПВ, така и NER 300 си поставят амбициозни цели за осъществяване на улавяне и съхранение на въглероден диоксид и иновативни технологии за възобновяема енергия

19

Сметната палата провери дали ЕЕПВ и NER 300 са осъществили ефективен напредък към постигането на техните цели за подпомагане на демонстрационните проекти със стопански характер за CCS и иновативни технологии за възобновяема енергия. ЕСП също така оцени дали Комисията е гарантирала, че проектите, които получават финансиране от ЕС, изразходват добре тези средства и допринасят за постигането на целите на програмата.

ЕЕПВ не е постигнала амбициите си за улавяне и съхранение на въглероден диоксид…

20

През юни 2008 г. в заключенията на Председателството на Европейския съвет е отправен призив към Комисията да предложи механизъм, който до 2015 г. да гарантира изграждането и експлоатацията на 12 CCS демонстрационни електроцентрали в търговски мащаб в ЕС. Демонстрационните проекти за CCS е трябвало да постигнат значителни намаления на емисиите от производство на електроенергия, като същевременно предоставят технологичната и търговска база за възпроизвеждане на технологията на други места. ЕЕПВ е отговорна за осигуряване на принос за постигането на тази цел²².

21

Комисията е предоставила един милиард евро на шест проекта. В края на 2017 г. Комисията е изплатила 424 млн. евро (вж. таблица 1). Четири от тези шест съфинансирани проекта са приключили след прекратяването на договора за безвъзмездна финансова помощ, а един проект е приключил, без да бъде завършен. Единственият завършен проект не е представлявал демонстрационен проект за CCS в търговски мащаб, а за по-малки пилотни съоръжения за улавяне, пренос и съхранение.

Таблица 1

Преглед на състоянието на програмата за CCS в рамките на ЕЕПВ в края на 2017 г.

Местоположение на проекта	Състояние на действията по ЕЕПВ към октомври 2017 г.	Категория	Очакван принос към целта за преход към ниски въглеродни емисии*	Общ размер на допустимите разходи за действия по ЕЕПВ (съгласно договора за БФП) в млн. евро	БФП от ЕК в млн. евро	Съфинансиране на действия в % (договор за БФП)	Нетен размер на изплатената БФП от ЕК (след събраните вземания – октомври 2017 г.)
DE	Прекратени	CCS	10	305	180	59%	15
PL	Прекратени	CCS	9	610	180	29%	21
IT	Прекратени	CCS	5	143	100	70%	35
NL	Прекратени	CCS	6	371	180	48%	67
UK	Прекратени, без да бъдат завършени	CCS	17	274	180	66%	120
ES	Пилотни съоръжения – ограничено използване – без демонстрация на цялата последователност от дейности за CCS	CCS	5	263	180	69%	166
				Общ размер на предоставените средства от ЕС:	1 000	Общ размер на изплатеното финансиране от ЕС:	424

* Очаквано количество уловен и съхранен CO₂ през първите пет години съгласно договора за БФП (в млн. тона).

NB: Възможно е да настъпят допълнителни корекции за проектите в Нидерландия и Обединеното кралство в зависимост от процедурите по прекратяване.

Източник: ЕСП въз основа на данни на Комисията²³.

22

Следователно подпрограмата за CCS в рамките на ЕЕПВ не е допринесла за изграждането и въвеждането в експлоатация на нито един демонстрационен проект за CCS. В каре 2 са представени примери за начина, по който средствата от ЕС са изразходвани за проектите. Въпреки че като цяло в програмите за иновации се наблюдават някои пропуски, постигнатите резултати чрез инвестиции от ЕС за незавършени проекти са значително под първоначално очакваното равнище. Тези проекти също така не са постигнали планираните намаления на емисиите²⁴ за съответните държави членки.

… но е дала положителен принос за бързо развиващия се сектор на вятърната енергия от разположени в морето инсталации

23

Подпрограмата за вятърна енергия от разположени в морето инсталации в рамките на ЕЕПВ е била насочена към финансиране на проекти за разположени в морето вятърни електропроизводствени инсталации с иновативни характеристики в периода 2009-2015 г. Това е включвало например проекти за внедряване на иновативни турбини и иновативни фундаменти, които да позволят изграждането на първите мащабни (400 MWh) вятърни паркове в отдалечени райони в морето (> 100 KM) и на голяма дълбочина (> 40 M) с цел произвеждане на чиста електроенергия. Целта на програмата също така е била да се увеличат мрежовите връзки между разположените в морето вятърни паркове и различните държави членки, по-специално в Северно и Балтийско море. Това е включвало използването на иновативни технологии за свързване към мрежата в търговски мащаб.

24

В края на 2017 г. Комисията е изплатила 255 млн. евро от 565 млн. евро, които е отпуснала на девет проекта за разположени в морето вятърни електропроизводствени инсталации. Четири проекта са постигнали пълно завършване. За два проекта договорите за безвъзмездна финансова помощ са били прекратени скоро след като Комисията е изплатила 7,4 млн. евро. Три проекта все още са в процес на изпълнение през 2018 г. В таблица 2 са обобщени тези резултати.

Таблица 2

Преглед на състоянието на програмата за вятърна енергия от разположени в морето инсталации в рамките на ЕЕПВ в края на 2017 г.

Местоположение на проекта	Състояние на действията по ЕЕПВ към октомври 2017 г.	Категория	Очакван принос към целта за преход към ниски въглеродни емисии*	Общ размер на допустимите разходи за действия по ЕЕПВ (съгласно споразумението за отпускане на безвъзмездни средства) в млн. евро	БФП от ЕК в млн. евро	Съфинансиране на действия в % (договор за БФП)	Нетен размер на изплатената БФП от ЕК (след събраните вземания – октомври 2017 г.)
UK	Прекратени	Мрежа за OWE (разположени в морето вятърни електроенергийни инсталации)	Няма данни (Мрежа)	149	74	50%	3
DE	Прекратени	ТУРБИНИ И КОНСТРУКЦИИ ЗА OWE	Няма данни	205	59	29%	4
DK/NL	В процес на извършване (забавени)	Мрежа за OWE (разположени в морето вятърни електроенергийни инсталации)	Няма данни (Мрежа)	173	87	50%	5
DE/DK	В процес на извършване (забавени)	Мрежа за OWE (разположени в морето вятърни електроенергийни инсталации)	Няма данни (Мрежа)	507	150	30%	58
UK	В процес на извършване (забавени)	ТУРБИНИ И КОНСТРУКЦИИ ЗА OWE	> 80 MWh	190	40	21%	28
DE	Завършени	ТУРБИНИ И КОНСТРУКЦИИ ЗА OWE	> 400 MWh	118	53	45%	53
DE	Завършени	ТУРБИНИ И КОНСТРУКЦИИ ЗА OWE	> 295 MWh	488	50	10%	50
DE	Завършени	ТУРБИНИ И КОНСТРУКЦИИ ЗА OWE	> 400 MWh	220	43	19%	43
BE	Завършени	ТУРБИНИ И КОНСТРУКЦИИ ЗА OWE	> 270 MWh	24	10	42%	10
			> 1 445 MWh	Общ размер на предоставените средства от ЕС:	565	Общ размер на изплатеното финансиране от ЕС:	255

* Очакван годишен капацитет за производство на чиста електроенергия.

Източник: ЕСП въз основа на данни на Комисията²⁶.

25

Четири проекта са постигнали успешно внедряване на голям капацитет за производство на чиста електроенергия, а трите забавени проекта все още са в състояние да допринесат за постигането на същата цел или за по-добрата интеграция енергийната мрежа в ЕС. Финансирането от ЕС на проекти за разположени в морето вятърни електропроизводствени инсталации от 2009 г. нататък е дало положителен сигнал за един сектор, който сега се развива бързо²⁷.

26

Поради бързото развитие на сектора (което е довело до известни затруднения при снабдяването), по-специално за трите забавени проекта са били необходими чести корекции. Комисията е проявила значителна гъвкавост при приемането на изменения в договорите за безвъзмездна финансова помощ.

Тези програми по ЕЕПВ не са постигнали целта за бързо стимулиране на икономическия растеж

27

На фона на икономическата криза важна цел на програмата ЕЕПВ е била да се стимулира икономическият растеж чрез насърчаване на инвестициите и създаване на работни места. Това е наложило голяма част от наличните средства да бъдат изразходвани до края на 2010 г.²⁸ Въпреки че изразходването на средствата не е самоцел, програмите за CCS и за вятърна енергия от разположени в морето инсталации в рамките на ЕЕПВ не са постигнали тази цел за възстановяване. В края на 2010 г. процентът на плащанията е възлизал на около 10 %, а в края на 2017 г. все още е бил под 50 % за двете програми.

В рамките на NER 300 не е осъществен нито един успешен проект за улавяне и съхранение на въглероден диоксид…

28

NER 300 е имал за цел да предостави финансиране на осем проекта, които да демонстрират икономическата изгодност на CCS. Това финансиране е могло да бъде предоставено на проекти, които вече са финансирани по ЕЕПВ или на други проекти, демонстриращи CCS. След първата покана за представяне на предложения в рамките на NER 300 от 2011 г. десет демонстрационни проекта за CCS са били допустими и са преминали успешно комплексната оценка на ЕИБ (вж. точки 66 – 75). Комисията е класирала осем проекта, за които да разгледа възможността за финансиране с безвъзмездна помощ, и е оставила два в списък с резерви²⁹.

29

Въз основа на това класиране Комисията е поискала от държавите членки да потвърдят подкрепата си за тези проекти. Три държави членки са потвърдили пет от тези десет проекта. Въпреки това Комисията е установила, че тези потвърждения не са били в съответствие с правните изискванията на NER 300 (в каре 3 са посочени примери) и не е отпуснала безвъзмездна финансова помощ за проекти за CCS за първата покана за представяне на проектни предложения.

30

При втората покана за представяне на предложения през 2014 г. само Обединеното кралство е представило проект за CCS. Комисията е отпуснала 300 млн. евро на проекта, който е бил включен и в националната схема за подпомагане на CCS на Обединеното кралство. По този проект е планирано улавяне и съхранение на близо 18 млн. тона CO₂ в рамките на десетгодишен демонстрационен период. През ноември 2015 г. обаче след преглед на разходите Обединеното кралство е отменило своята схема за подпомагане. Вследствие на това е възникнал значителен недостиг на финансиране и консорциумът се е разпуснал. Към момента на извършване на одита се подготвяше оттеглянето на проекта от NER 300, което означава, че отпуснатата, но все още неизплатена безвъзмездна финансова помощ в размер на 300 млн. евро, няма да бъде изразходвана за целта на NER 300 за CCS³⁰.

… и той изостава в достигането на планираното си въздействие за иновативни технологии за възобновяема енергия

31

В допълнение към CCS, NER 300 е имала за цел³¹ да подпомага най-малко един проект във всяка подкатегория проекти за възобновяема енергия, за да се демонстрира жизнеспособността на кръга от иновативни технологии за възобновяема енергия, които все още не са в търговско разпространение³².

32

През 2012 г. и 2014 г. Комисията е отпуснала 1,8 млрд. евро от средствата от NER 300 за 38 проекта за иновативни технологии за възобновяема енергия³³. Въз основа на данните за очакваната количество произведена енергия, определено преди вземането на решенията за предоставяне на финансиране, от проектите за възобновяема енергия се е очаквало да генерират почти 85 TWh чиста енергия през първите пет години на експлоатация. На фигура 7 е представен преглед на състоянието на тези проекти по NER 300 към февруари 2018 г. В приложение ІІ са представени данните.

33

Съгласно първоначалното законодателство за NER 300, за проектите е трябвало да се вземе окончателно инвестиционно решение в срок от две години (т.е. през 2014 г. и 2016 г.) и те да влязат в експлоатация не по-късно от четири години (т.е. през 2016 г. и 2018 г.) след вземането на решенията за предоставяне на финансиране.

34

През февруари 2015 г. Комисията е изменила Решението за NER 300, като е отложила с две години крайните срокове за окончателното инвестиционно решение и въвеждането в експлоатация³⁴. В решението за изменение е посочено, че икономическата криза е била основната причина, поради която значителен брой проекти с предоставени средства от NER 300 не са могли да вземат окончателно инвестиционно решение в рамките на първоначалните срокове. Въпреки тези удължавания на крайните срокове, до началото на 2018 г. седем проекта (с общ размер над половин милиард евро предоставена безвъзмездна финансова помощ) са се оттеглили от NER 300. Имало е вероятност още един проект да се оттегли през 2018 г., което представлява още 31 млн. евро. Четиринадесет проекта, на които е предоставена безвъзмездна финансова помощ през 2014 г., все още е трябвало да вземат окончателно инвестиционно решение през 2018 г.

35

За да получи 100 % от безвъзмездната финансова помощ, един проект следва да постигне 75 % от количеството енергия, което се очаква да бъде произведено в рамките на пет години от неговата експлоатация. В края на 2017 г. три действащи проекта за възобновяема енергия са получили годишни плащания въз основа на своето производство на енергия. Два проекта за биоенергия, които са влезли в експлоатация по план, са произвеждали много по-малки количества от очакваното. Следователно те изостават от достигането на изискваните 75 % мощност, за да заявят пълния размер на безвъзмездната финансова помощ. Проектът за вятърна енергия, който е получавал плащания от 2014 г., беше в процес на изпълнение.

36

Поради оттеглянето, закъсненията и по-ниските от очакваното резултати по проектите, NER 300 изостава в достигането на планираното въздействие за широк кръг от технологии за възобновяема енергия и да даде възможност за тяхната първа демонстрация с търговски характер.

Проектите в рамките на ЕЕПВ и NER 300 са били засегнати от неблагоприятни условия за инвестиции

37

Демонстрационните проекти за енергия с ниски въглеродни емисии носят висок технологичен и финансов риск, поради което са изправени пред много предизвикателства по пътя си до внедряване на пазара. Техният достъп до финансиране е засегнат от по-обширни икономически и регулаторни въпроси. В настоящия раздел Сметната палата проучва как тези фактори са се отразили върху изпълнението на ЕЕПВ и NER 300.

38

Сметната палата проучи платформите за енергийни технологии и иновации, свързани с архитектурата на плана SET, както и две други организации (вж. точка 18), за да определи основните препятствия пред намиране на финансиране за демонстрационни проекти със стопански характер в ЕС. Представените на фигура 8 резултати показват консенсуса между консултираните заинтересовани страни по отношение на значимостта на редица основни пречки.

39

При изготвянето на програми като ЕЕПВ и NER 300 през 2008 г. цените на нефта, въглищата, газа и цените на едро на електроенергията бяха на много високи исторически равнища. Непосредствено преди стартирането на програмите, в началото на 2009 г. всички те се понижиха рязко. Въпреки че цените на нефта се възстановиха до поредния спад през 2014 г., тези фактори са важни двигатели за инвестиции в нисковъглеродни технологии. Спадът и нестабилността на цените на изкопаемите горива направиха инвестициите в нови нисковъглеродни технологии по-малко привлекателни в сравнение с изкопаемите енергийни източници.

40

В следващите точки се описва по какъв начин други основни пречки се отразяват върху условията за финансиране на проекти по NER 300 и ЕЕПВ (в приложение ІІІ тези пречки са свързани с данните относно изпълнението на тези програми).

Инвестиционният климат за демонстрационни проекти е повлиян от несигурността на регулаторните рамки и политики

41

С оглед на предизвикателството на финансирането на високорискови демонстрационни проекти, Директивата за СТЕ и Решението за NER 300 са породили очакванията на потенциалните проекти, че държавите членки ще допринесат с национално публично финансиране за проектите, избрани в рамките на NER 300. Комисията е поискала от държавите членки да потвърдят това за избраните проекти, преди да им отпусне безвъзмездна финансова помощ от NER 300.

42

Подкрепата на държавите членки би могла да включва капиталова безвъзмездна финансова помощ за развитието и изграждането на инфраструктура. Тя би могла да включва също така допълнителни ползи, като например преференциални тарифи (вж. каре 4) или премии за подпомагане на експлоатацията на новоизградените инсталации. Правилата на NER 300 също така са позволявали на държавите членки да издадат гаранция, която да даде възможност на ЕИБ да освободи част от предоставените на проектите средства, преди те да бъдат въведени в действие. Към момента на извършване на одита Сметната палата установи, че само четири проекта в четири държави членки действително са се възползвали от такава гаранция и са получили авансови плащания от ЕИБ.

43

През 2012 г., преди първото решение за предоставяне на финансиране, ЕИБ е информирала Комисията, че жизнеспособността на представените планове за финансиране до голяма степен зависи от подкрепата, която държавите членки биха могли да предоставят под формата на преференциални тарифи, безвъзмездна финансова помощ или други механизми. В някои случаи в проектите се е приемало, че допълнителната безвъзмездна финансова помощ и субсидии от държавите членки ще допълнят изцяло безвъзмездната помощ от NER 300 за финансиране на съответните разходи. ЕИБ е отбелязала, че в повечето случаи държавите членки все още не са определили ясно или не са договорили тези механизми за подпомагане при приключването на процеса на оценка.

44

От 2014 г.³⁶ Комисията е изисквала от държавите членки да използват конкурентни тръжни процедури за определяне на равнищата на подкрепа, която да се изплаща на организаторите на проекти за възобновяема енергия. Преди това държавите членки често са използвали фиксирани преференциални тарифи, договорени за дълги периоди с доставчиците на енергия (например 25 години). От 2017 г. състезателните тръжни процедури следва да бъдат единственият модел за субсидиране при подкрепата за експлоатация. Новият подход при осигуряване на тази подкрепа за възобновяемите енергийни източници не би попречил на държавите членки да продължат подкрепата си за иновативни демонстративни проекти. В насоките на Комисията е предвидена възможност за постигане на дерогация от тръжната процедура за новите технологии с по-високи разходи за единица произведена енергия. Докато националните схеми за подкрепа на експлоатацията се променяха в ЕС, за разработените проекти по NER 300 от времето на преференциалните тарифи, все още продължаваха опитите за намиране на окончателно инвестиционно решение. Поради това те срещат несигурност относно възможностите за подкрепа на експлоатацията в бъдеще.

45

В каре 5 е представен пример за проект, който в крайна сметка е бил оттеглен заради промени в регулаторната среда и в условията за финансова подкрепа.

46

За проектите за CCS в рамките на ЕЕПВ подкрепата на държавите членки също не се е осъществила според очакванията. В каре 6 са посочени примери.

47

Целта на регулаторните режими и на механизмите за финансово подпомагане на иновативни технологии за възобновяема енергия е да допринесат за постигането на целите на ЕС и на държавите членки в областта на климата и енергетиката. Те трябва да бъдат съгласувани с международните споразумения за климата и с дългосрочните цели за намаляване на емисиите (т.е. до 2050 г. и след това). Когато обаче тези цели в областта на климата и енергетиката не са ясно определени (например предвидени в законодателството) и нямат стабилна дългосрочна перспектива, това поражда допълнителна несигурност, която нарушава условията за инвестиции за този вид иновативни и рискови проекти. В каре 7 накратко е описано как по този въпрос все още предстои много работа.

48

Несигурността във връзка с политиките, регламентите и публичната финансова подкрепа се отразява върху финансовата жизнеспособност и напредъка на демонстрационните проекти за иновативна енергия с ниски въглеродни емисии по NER 300 и ЕЕПВ. Предвид възникналите закъснения вероятността да се появят нови, по-иновативни проекти извън NER 300 е нараснала.

Основни пречки за проектите за CCS са намаляващите пазарни цени на въглеродните емисии и липсата на друга подкрепа и приходи

49

За шестте проекта за CCS, подпомагани от ЕЕПВ, е трябвало да се вземе окончателно инвестиционно решение през 2011 г. и 2012 г. и да бъдат въведени в действие до 2015 г. Освен многото други значими предизвикателства, ключов фактор, който е възпрепятствал това, е била по-ниската от очакваното пазарна цена на въглеродните емисии съгласно СТЕ на ЕС. На фигура 9 е показано това развитие.

50

Сметната палата установи, че когато през 2009 г. по проектите за CCS са подадени заявления за безвъзмездна финансова помощ от ЕЕПВ, се е разчитало високите и нарастващи цени на въглеродните емисии да подкрепят техните финансови планове. Преглед на заявленията за безвъзмездна помощ от ЕЕПВ, подадени през 2009 г. от шестимата организатори, на които впоследствие е предоставена безвъзмездна помощ, показа, че те са очаквали цената на въглеродните емисии да варира между 20 и 40 евро на тон CO₂ през етапите на изграждане и демонстриране. В един проект е показано как жизнеспособността на неговия финансов план също така зависи и от цените на електроенергията. Изчислено е, че само цена на въглеродните емисии, варираща между 65 и 90 евро на тон CO₂, действително ще позволи демонстрационния проект за CCS да се осъществи без загуби.

51

В плановете за финансиране на тези проекти често се е очаквало те да получат значително финансиране от NER 300 в бъдеще, въпреки че по това време (през 2009 г.) окончателната концепция на NER 300 не е била известна. В каре 8 е описано как пазарната цена на въглеродните емисии също така е била определяща за максималния размер на безвъзмездната финансова помощ от NER 300⁴⁰. Комисията е приела тези твърде несигурни финансови планове, подписала е договорите за безвъзмездна финансова помощ и е изплатила 43 % от договорените средства по ЕЕПВ.

52

Проектите за CCS в рамите на ЕЕПВ в Нидерландия и Обединеното кралство (единствените, които са продължили след 2013 г.) така и не са успели да установят/възстановят финансовата си жизнеспособност с оглед на намаляващите цени. Очакваните финансови ползи от улавянето и съхранението на CO₂, а оттам и избягването на високите разходи по СТЕ на ЕС не са се осъществили според очакванията.

53

През 2012 г. Комисията е извършила вътрешна оценка⁴² на въздействието на намаляващата пазарна цена на въглеродните емисии. Тя е констатирала, че за тези проекти е станало много трудно да се вземе окончателно инвестиционно решение. Въпреки това тя е запазила финансовата подкрепа по ЕЕПВ и е позволила продължаването на част от дейността по пакетите за пренос и съхранение в Нидерландия и Обединеното кралство. Комисията е приложила обосновката, че тези проекти биха могли да са от полза за други източници на емисии в същите области, ако направят възможно изграждането на инфраструктура за съвместно използване.

54

През 2011 г. Комисията и спонсорът на проекта са решили да забавят дейността на проекта в Нидерландия с оглед на ниските пазарни цени на въглеродните емисии. През периода 2015 – 2017 г. Комисията е положила значителни усилия да установи източници на допълнително финансиране, за да покрие недостига. Тя е организирала в Брюксел различни срещи на кръглата маса с ключови заинтересовани страни от сектора и от държавите членки и е потърсила общи интереси за продължаване на проекта. Целта е била поне да се изгради необходимата инфраструктура и тя да се експлоатира в продължение на кратък демонстрационен период. Накрая спонсорът на проекта е оттеглил подкрепата си от проекта през 2017 г.

55

Липсата на финансова жизнеспособност е основният блокиращ фактор за разгръщането на CCS в ЕС. Рязкото намаляване на пазарната цена на въглеродните емисии и невъзможността на нито един проект по ЕЕПВ до 2012 г. да осигури подходящ размер на допълнително публично финансиране чрез NER 300 или националните програми, или други приходи, са изложили на риск тяхната жизнеспособност. Комисията не е отменила или прекратила финансовата си подкрепа за демонстрационни проекти за CCS по ЕЕПВ по това време и е продължила след 2013 г. да извършва плащания по два проекта, които в крайна сметка не са били успешни.

Концепцията на NER 300 е ограничила способността на Комисията и на държавите членки да реагират на променящите се обстоятелства

56

Сметната палата провери дали общата концепция на програмата NER 300 отговаря на установените нужди и дали процедурите за подбор на проекти гарантират, че тя ще предоставя безвъзмездна финансова помощ на най-добрите налични проекти. ЕСП също така провери дали механизмите за управление на NER 300 позволяват ефективно и гъвкаво изпълнение на задачите от субектите, управляващи тази програма за иновации.

Избраният модел за финансиране NER 300 не намалява ефективно риска за демонстрационните проекти

57

От Комисията се е изисквало да извърши оценка на въздействието за най-значимите инициативи и за тези, които ще имат най-голямо въздействие. Това се отнася и за измененията на Директивата за СТЕ от 2009 г. (която по-късно става правното основание за създаване на NER 300), както и за Решението на Комисията от 2010 г. за определяне на разпоредбите за прилагане на NER 300.

58

При прегледа на оценките на въздействието за правното основание за NER 300, изготвени от Комисията, ЕСП установи, че първоначалното предложение⁴³ на Комисията за преглед на СТЕ на ЕС не включва механизъм за стимулиране на демонстрационни проекти за CCS. Следователно придружаващата оценка на въздействието на Комисията⁴⁴ също не е съдържала подходяща оценка на нуждите за правното основание за създаване на NER 300. Подобна оценка например би определила нуждите от финансиране на демонстрационните проекти във всички категории технологии, за които е предвидено да получат подкрепа. Тя също така би установила наличните национални механизми за подпомагане и би обосновала причините, поради които от една програма на равнището на ЕС се изисква да ги допълни.

59

Идеята за механизма се е появила за първи път по време на законодателния процес за прегледа на СТЕ. В своя документ за вариантите на политиката от 2008 г., „Финансиране на големи демонстрационни проекти за нововъзникващи енергийни технологии (например демонстрационни съоръжения за CCS)“ Комисията е отбелязала, че най-вероятно само ограничена група държави членки ще подкрепят механизъм за CCS.

60

В окончателната концепция за NER 300 са включени както CCS, така и иновативни технологии за възобновяема енергия. Европейският парламент и Съветът са добавили члена за определяне на правното основание за NER 300 в преразгледаната Директива за СТЕ и са разширили приложното ѝ поле, за да обхване възобновяемата енергия.

61

Сметната палата установи, че са предоставени недостатъчно доказателства, които да обосноват необходимостта от такъв вид механизъм за допълнително финансиране на равнището на ЕС. Липсва адекватна оценка в подкрепа на правното основание за NER 300, в която да се обяснява от какъв тип подкрепа се нуждаят ранните демонстрационни проекти за широк кръг технологии за възобновяема енергия и CCS и защо предоставянето на подкрепа след въвеждане в експлоатация ще отговори на нуждите от намаляване на риска за проектите във всички категории.

62

Сметната палата също така провери дали разпоредбите на новия член за NER 300 от актуализацията на Директивата за СТЕ през 2009 г. са предотвратили възможността за изплащане на средства на ранните етапи на проектите. В директивата е определено, че отпускането на безвъзмездните средства следва да се извършва въз основа на проверените избегнати емисии на CO_2. Съгласно правното тълкуване на Комисията това би могло да е предварително условие за извършване на плащания, но също и условие за тяхното възстановяване в случай на неуспех на проекта.

63

В публикуваната оценка на въздействието⁴⁵ Комисията е посочила, че възстановяването на средства от неуспешните проекти ще бъде трудно, тъй като държавите членки ще трябва да го направят. Следователно Комисията е предпочела варианта с изплащане на средства след въвеждане в експлоатация. В последния акт за изпълнение на NER 300 е отразен този избор. Той най-вероятно се е отразил върху усвояването на средства от демонстрационните проекти, но е запазил предоставените средства по NER 300.

64

Прегледът на документи, проведените събеседвания като част от одитната дейност на ЕСП и отговорите на нашите проучвания потвърдиха, че концепцията за NER 300 като програма, която ще предоставя финансова подкрепа на проекти след тяхното влизане в експлоатация, не е била много ефективна за проектите за намаляване на риска.

65

Поради липсата на ясни и убедителни оценки за нуждите, които да подкрепят тази ключова характеристика в правното основание за NER 300, подходът за неговото финансиране не е отговорил в достатъчна степен на нуждите от намаляване на риска и от финансиране на демонстрационните проекти за широк кръг иновативни технологии. В преразгледаната Директива за СТЕ на ЕС за периода 2021 – 2030 г.⁴⁶ е направен опит за решаване на този проблем и е въведена възможността за предоставяне на 40 % от размера на безвъзмездната финансова помощ на проектите на по-ранни етапи, при положение че се постигат определени междинни цели.

Процедурите за подбор на проекти и за вземане решения за NER 300 са сложни

66

Съгласно Решението за NER 300 целта на програмата е била подбор и подпомагане на възможно най-добрите проекти, обхващащи широк спектър от технологии и имащи географски балансирано разположение по територията.

67

Както държавите членки, така и ЕИБ и Комисията са играели важна роля в процеса на подаване на предложения за проекти, подбора и тяхното възлагане. На фигура 10 е представен преглед на всички роли, възложени на субектите, участващи в управлението на NER 300.

68

Комисията и ЕИБ са разработили Наръчник за процедурите, въз основа на който ЕИБ следва да извърши комплексната оценка (т.е. техническа оценка и оценка на финансовата жизнеспособност). ЕИБ следва да класира проектите с положителна оценка по реда на разходите за единица резултат (РЕР)⁴⁷. Преди да вземе решения за предоставяне на финансиране въз основа на това класиране в съответствие с правилата за NER 300⁴⁸, Комисията следва да проведе допълнителна консултация с държавите членки, за да потвърдят подкрепата си. Сметната палата счита, че Комисията следва да гарантира отговарящо на изискванията и ефективно изпълнение на тези процедури.

Комплексна оценка на ЕИБ

69

ЕИБ е извършила комплексната оценка от името на Комисията и при спазване на наръчника за процедурите. Тя е била задълбочена и документирана в подробни доклади за всеки представен проект. В оценката обаче не е оценена или определена степента, в която заявленията са отговаряли на подкритериите от комплексната оценка. ЕИБ е предоставила заключение „да“ или „не“ относно резултата от комплексната оценка⁴⁹.

70

Задължението, произтичащо от процедурите за комплексна оценка, разработен под ръководството на Комисията, не изисква от ЕИБ да оценява икономическата жизнеспособност на проектите. Това е основен елемент на разбирането на банките за финансова осъществимост на проектите: т.е. тяхната способност да демонстрират ясен поток от приходи, който им позволява да обслужват своите задължения и да генерират възвращаемост на инвестициите. Заради тази разлика, положителната комплексна оценка на ЕИБ за даден проект по NER 300 не е означавала, че проектът ще отговаря и на изискванията за финансиране от ЕИБ (например заем).

71

В своята оценка на първата покана за представяне на предложения ЕИБ е откроила съществени проблеми с финансовата жизнеспособност. ЕИБ е посъветвала Комисията да обърне внимание на финансовите рискове, свързани с някои проекти, главно поради големия размер на поисканото дългово финансиране и недостатъчните доказателства за неговата наличност. Въпреки тези общи опасения ЕИБ е установила, че 88 % от проектите са (технически и финансово) жизнеспособни⁵⁰ и Комисията ги е счела за допустими за предоставяне на финансиране.

Класиране на наличните проекти

72

След комплексната оценка Комисията е класирала допустимите и жизнеспособните проекти в техните подкатегории въз основа на показателя РЕР⁵¹. ЕИБ е информирала Комисията, че за тези РЕР е налице значителен коефициент на несигурност. Като цяло представените проекти са били в ранен етап на планиране. Данните за разходите и за очакваните резултати, използвани за изчисляването на този параметър, както и необходимото публично финансиране все още са били много несигурни.

Преодоляване на рисковете и препоръки преди предоставянето на средствата

73

Сметната палата разгледа извадка от 26 доклада на ЕИБ от петте избрани държави членки. За седем проекта, на които Комисията е предоставила финансиране, ЕИБ изрично е посочила важни рискове, които Комисията да разгледа преди вземането на решения за предоставяне на финансиране. Четири от тях вече са оттеглени. Годишните доклади за същите проекти показват, че основните рискове, откроени от ЕИБ в съответните доклади за комплексната оценка, действително са настъпили. В каре 9 са посочени примери.

74

В този контекст Сметната палата провери как Комисията и държавите членки са разглеждали препоръките на ЕИБ преди вземането на решения за предоставяне на финансиране. ЕСП не откри данни, че държавите членки са имали достъп до докладите от комплексната оценка на ЕИБ, когато Комисията е поискала от тях да потвърдят отново подкрепата си за проектите. Повечето държави членки са поискали поверителните досиета на ЕИБ след решението за предоставяне на финансиране.

75

Процесът за подбор и възлагане на проекти по NER 300 е бил сложен и продължителен, но не е намерено решение на основния въпрос относно икономическата жизнеспособност на проектите. При разработването на процедурата не е поставен достатъчен акцент върху сравнителното качество, равнищата на иновации и финансовата жизнеспособност на проектите. Важно е също така възлагащите органи (т.е. Комисията и държавите членки/Комитетът по изменение на климата) да са напълно запознати с установените по време на комплексните оценки рискове по проектите, преди да вземат своите решения за предоставяне на финансиране и да подпишат споразумения с тези проекти. Взети заедно, тези фактори биха могли да намалят увереността относно това дали проектите ще могат да постигнат планираните цели в рамките на ограниченията на програмата.

Във вземането на решения относно NER 300 участват много страни

76

В модела на управление на NER 300 Комисията носи цялостна отговорност за програмата и ръководи дискусиите с държавите членки и Комитета по изменение на климата.

77

Въпреки ролята, която има Комисията по цялостната координация, тя не получава непременно пълна и навременна информация за напредъка на проектите. Държавите членки изпращат на Комисията поверителни годишни доклади за напредъка. В образеца за годишния доклад за напредъка не се изисква да се докладва информация за националния финансов принос или за финансовия план на проекта. Следователно тази информация се предоставя само на Комисията, ако държавите членки я включат доброволно.

78

Държавите членки не могат да отговорят пряко на исканията за съществени промени в проектите, тъй като Комисията играе роля в техния преглед и одобрение⁵². Ролята на Комисията тук е следствие от факта, че за съществените промени, засягащи решението за предоставяне на финансиране (например размер на проекта, обхват, срокове за етапните цели), е необходимо одобрение чрез комитология. Преди държавите членки да могат да прилагат промени в подписаните от тях споразумения по проектите, Комисията трябва да приеме решения за изпълнение за изменение на съответното решение за предоставяне на финансиране. Това е тежка процедура, в която участват Комисията, постоянните представителства на държавите членки и спонсорите на проектите.

79

Иновативните проекти се нуждаят от бързи отговори вземане на решения от страна на управляващите органи с оглед на бързо развиващите се технологии и пазари. Моделът на управление на NER 300 не отговаря в достатъчна степен на тези нужди и е прекалено сложен. Комисията също е потвърдила това в своята оценка на въздействието за прегледа на СТЕ на ЕС за фаза ІV (2021 – 2030 г.)⁵³.

Други характеристики на концепцията на NER 300 са забавили реакцията към променящата се среда

80

Демонстрационните проекти за енергия с ниски въглеродни емисии са свързани с много рискове. Следователно има голяма вероятност за промени или неуспехи (т.е. за привличане на финансиране или постигане на очакваното производство на енергия) в сравнение с проектите за утвърдени технологии. Поради това, концепцията на програмите за публично финансиране, насочени към този вид инвестиции, следва да дава възможност на управляващите органи да намират гъвкави и навременни решения, позволяващи програмите да се придвижват напред към постигането на своите цели.

Предварително определените технологични критерии са ограничили гъвкавостта на равнището на програмите

81

Комисията е отпускала на проектите безвъзмездна финансова помощ от NER 300 въз основа на предварително определен списък с категории технологии и прагове. Този списък от 2009 г. е бил основанието за двете покани за представяне на предложения, които е трябвало да бъдат организирани в рамките на период от две години. Следователно в правната рамка не са предвидени бъдещи преразглеждания или корекции на този списък.

82

Проектите, които са класифицирани като пионери в своите категории, когато са били одобрени през периода 2012 г.—2014 г., обаче, често са били изпреварвани от развитието на пазарите и на технологичните сектори, преди да бъдат въведени в експлоатация. В някои случаи това става бързо. В каре 10 е посочен пример.

83

Следователно предварителното определяне на много специфични технологични критерии по дадена програма за подпомагане има ограничения. Бързите промени в пазарите и технологиите може да направят избраните съгласно тези критерии проекти по-малко новаторски от планираното, особено при възникване на закъснения.

Били са необходими решения, които да гарантират, че неизразходваните средства от оттеглящите се проекти ще бъдат използвани ефективно за неотложни приоритети на ЕС

84

Съгласно правилата за NER 300 след 31 декември 2015 г. останалите средства се натрупват за държавите членки. Въпреки предишното изменение на Решението за NER 300 крайните срокове да бъдат забавени с две години, през 2016 г. оттеглянето на проекти от NER 300 е продължило поради тяхната неспособност да спазят крайния срок за вземане на окончателно инвестиционни решение. Липсата на подходящ списък с резерви от съответни проекти след втората покана за представяне на предложения не е дала възможност на Комисията да ги замени с проекти, които вече са били проверени от ЕИБ. Правната рамка на NER 300 също така не е включвала възможност за отправяне на допълнителна покана за представяне на предложения. Оттеглянето на проекти вероятно ще доведе до най-малко 840 млн. евро неизразходвани средства до средата на 2018 г. (40 % от договорените 2,1 млрд. евро)⁵⁵.

85

В този контекст, в съответствие със становището на Комитета по изменение на климата, Комисията е решила⁵⁶ да предостави неизразходваните средства от първата покана за представяне на проектни предложения (най-малко 436 млн. евро) за допълване на управляваните от ЕИБ финансови инструменти⁵⁷. Това ще позволи използването на неизразходваните средства от NER 300 за свързани дейности до започването на дейността на Фонда за иновации. Същността и целите на тези инструменти, обаче, не са идентични с тези на NER 300⁵⁸. Опасенията, които ЕСП изразява в следващия раздел относно отчетността за изразходването на средствата от NER 300, важат и когато тези средства потенциално се насочват към финансовите инструменти.

Механизмите за координация и отчетност се нуждаят от подобрение

86

Има много инструменти и програми на ЕС, чиито цели са сходни на тези на NER 300 (вж. приложение V). С оглед на тази сложна среда ЕСП проучи дали Комисията и държавите членки са постигнали напредък по съгласуването на европейските публични и частни действия за иновации в областта на енергията с ниски въглеродни емисии. Сметната палта също така провери дали службите на Комисията, отговарящи за програмите във връзка с ускоряването на иновациите в областта на чистата енергия, работят заедно ефективно, за да координират своето управление на текущите програми като NER 300, „Хоризонт 2020“ и ЕДП по InnovFin и да използват обединения си експертен опит за разработване на съгласувани пакети и решения за финансиране. Сметната палата оцени също и как държавите членки и Комисията се отчитат за управлението и резултатите от програмата NER 300.

Въпреки че напредъкът му е бил по-бавен от планирания, планът SET предоставя основа за подобряване на координацията в Европа

87

Добра координация се постига, когато Комисията и държавите членки работят заедно за постигане на ефективна вертикална (между Комисията и съответните национални органи) и хоризонтална (между службите на Комисията и между съответните национални служби, както и с външните заинтересовани страни) координация⁵⁹. Ключова инициатива за постигане на този вид координация в ЕС е (Интегрираният) план SET, одобрен от Съвета през 2008 г. и поддържан от Комисията и държавите членки на доброволен принцип. С плана SET също така се търси взаимодействие със заинтересовани страни от промишлеността и академичните среди чрез специални платформи, които са се развили през годините.

88

Планът SET не е финансов инструмент, а има за цел да координира и съгласува съответните финансови ресурси от ЕС, националния и частния сектор. Държавите членки участват в Координационната група, който се председателства от Комисията и работни групи. В рамките на Комисията в плана SET участват ГД „Научни изследвания и иновации“, ГД „Енергетика“ и Съвместният изследователски център. През 2015 г. Комисията и държавите членки са преразгледали плана SET, за да го приведат в съответствие с приоритетите за НИИ на енергийния съюз.

89

Представителите на държавите членки, с които ЕСП се консултира по време на своите посещения, дадоха положителна оценка на опита си в рамките на плана SET⁶⁰. Те обаче отбелязаха, че първоначалната амбиция за постигане на съвместно програмиране и финансиране на съответните действия в областта на енергийните иновации, днес все още поставя сериозни предизвикателства.

90

Съгласно Интегрирания план SET от 2015 г. Координационната група е определила 14 временни работни групи, които да разработят планове за изпълнение, за одобрение до ноември 2017 г. В края на 2017 г. Координационната група е одобрила и е пуснала в действие пет плана за изпълнение⁶¹. Тя все още не е взела решение как ще докладва за тяхното изпълнение.

91

Комисията е поискала от държавите членки да постигнат напредък относно амбицията за съвместно програмиране и финансиране. Държавите членки не са се съгласили да заделят национални ресурси за тези планове за изпълнение. Представените в платформите за енергийни технологии и иновации (ПЕТИ) заинтересовани страни от частния сектор също не са предоставили финансов принос за плановете за изпълнение по плана SET.

92

Въпреки координационната си роля в най-голямата енергийна демонстрационна програма в Европа и нейното значение за целите на плана SET, ГД „Действия по климата“ се е присъединила към Координационната група за плана SET едва през октомври 2016 г. Тя не е взела участие във временните работни групи, свързани с обхвата на NER 300 или с бъдещия Фонд за иновации. През 2017 г. ГД „Действия по климата“ е организирала отделни всеобхватни кръгли маси на заинтересованите страни с представители от секторите на възобновяемата енергия, енергоемките отрасли и тези на CCS, за да разгледа бъдещата концепция на Фонда за иновации.

93

Целите на Интегрирания план SET от 2015 г. са били съгласувани с приоритетите на енергийния съюз и е призната липсата на напредък по някои от основните му амбиции от стартирането му през 2008 г. Поради липсата на структурирано и редовно докладване на напредъка по ясно измерими резултати, е трудно да се определят ползите, произтичащи пряко от сътрудничеството в рамките на плана SET.

Службите на Комисията трябва да подобрят вътрешната си координация и съгласуваността на подкрепата от ЕС за нисковъглеродни демонстрационни проекти

94

През 2009 г. Комисията е публикувала „Инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии (Стратегически план за енергийни технологии – SET-Plan)“⁶², който се основава на формулираните през 2008 г. цели на плана SET. Комисията е искала да потърси нови начини за комбиниране на ресурси от различни участници и инструменти, като например безвъзмездна финансова помощ, кредити и кредитни гаранции, за да мобилизира повече финансови средства за големи демонстрационни проекти. Тя е отбелязала, че ЕИБ може да играе централна роля в подобряването на координацията и приемствеността на наличното финансиране, позовавайки се по-специално на Финансовия инструмент за споделяне на риска (RSFF), подпомаган от 7РП.

Взаимно допълване между NER 300 и другите програми на ЕС за отпускане на безвъзмездна финансова помощ

95

В своята оценка на въздействието на NER 300 от 2010 г.⁶³ Комисията е отбелязала, че NER 300 трябва да допълва рамковата програма за научни изследвания (т.е. 7РП през 2007 – 2013 г.) и да бъде насочена към по-зрели проекти.

96

7РП (а впоследствие „Х 2020“ през периода 2014 – 2020 г.) се е осъществявала успоредно с NER 300 и ЕЕПВ от 2009 – 2010 г. Ролята на програмите за научни изследвания по отношение на финансирането на демонстрационни дейности в областта на енергетиката не е била много добре определена, когато Комисията е стартирала NER 300 през 2010 г. Между 7РП и „Хоризонт 2020“ Сметната палата установи, че броят на големите енергийни демонстрационни проекти, получаващи безвъзмездна финансова помощ, се е увеличил, както и размерът на отделните безвъзмездни помощи. Най-големият размер на една отделна безвъзмездна финансова помощ за такъв проект в рамките на „Хоризонт 2020“ е малко под 40 млн. евро⁶⁴, а средният размер на безвъзмездната финансова помощ по NER 300 е 54 млн. евро. По-специално „Хоризонт 2020“ има за цел да финансира по-големи проекти, отколкото 7РП, за да окаже по-голямо въздействие. Ето защо е важно да се наблюдава как „Хоризонт 2020“ (и нейният приемник след 2020 г.) и NER 300 (и неговият приемник след 2021 г.) се допълват или отговарят на различни нужди и как си взаимодействат.

NER 300 и финансовите инструменти

97

В Решението за NER 300 също така е посочена възможността финансирането за NER 300 да бъде комбинирано с кредитно финансиране от Инструмента за финансиране със споделяне на риска⁶⁵. Този инструмент действително е подпомогнал редица демонстрационни проекти за възобновяема енергия. Въпреки че това е пример за сътрудничеството на Комисията с ЕИБ с цел разработване на други финансови решения, те не са включвали проекти по NER 300. Следователно не са били осъществени комбинации от продуктите, предоставяни от тези две програми.

98

През текущия програмен период (2014 – 2020 г.) InnovFin е наследил Инструмента за финансиране със споделяне на риска. Една тематична област на интервенциите от InnovFin е свързана с енергийните демонстрационни проекти (ЕДП)⁶⁶. Комисията е стартирала този нов финансов инструмент за подпомагане на проекти като тези, подпомагани от NER 300, при които по това време е имало закъснения на финансовото планиране.

99

Въпреки тези опити на демонстрационните проекти да бъде предоставен по-широк кръг от финансови продукти и допълнително финансиране от Комисията (вж. каре 11), до края на 2017 г. нито един от десетте проекта по NER 300, които са кандидатствали за заеми от InnovFin, не е подписал споразумение за заем до приключването на този одит. Специфичното естество на демонстрационните проекти по NER 300 (например по-високи технологични и финансови рискове, отколкото при проектите за утвърдени технологии, несигурност относно крайните резултати и приходите) е такова, че те изпитват затруднения да отговорят на стандартните изисквания на банката за комплексна проверка.

Фондът за иновации и осигуряването на взаимно допълване след 2020 г.

100

През 2017 г. ГД „Действия по климата“ е организирала кръгли маси на заинтересованите страни с цел извличане на поуки от NER 300 и подготовка за разработването на новия Фонд за иновации. Заинтересованите страни също така са призовали за създаване на програма за смесено финансиране, включително подпомагане на финансови инструменти, като същевременно се предоставят и инвестиционни помощи за по-ранните етапи от разработването на проектите.

101

В окончателния доклад⁶⁹ е препоръчано Фондът за иновации да предоставя предимно безвъзмездна финансова помощ, допълнена с частична безвъзмездна финансова помощ и/или заеми за намаляване на риска или капитали с по-високи равнища на интензитет на безвъзмездната помощ за проекти на ранен етап. В доклада също така е подчертано, че новият Фонд следва да допълва, а не да се припокрива със съществуващите програми за финансиране на ЕС и на национално равнище; конкретните примери са включвали „Хоризонт 2020“, InnovFin, МСЕ и рисковия капитал от Европейския инвестиционен фонд и ЕФСИ.

102

Следователно както ГД „Действия по климата“, така и ГД „Научни изследвания и иновации“ разглеждат въпроса как най-добре да разработят своите механизми за първично подпомагане (т.е. Фонда за иновации и ЕДП по InnovFin, съчетани с безвъзмездна финансова помощ от „Хоризонт 2020“) на демонстрационни проекти за енергия с ниски въглеродни емисии. Финансирането по „Хоризонт 2020“ за по - зрели енергийни демонстрационни проекти (включително чрез нейния принос за ЕДП по InnovFin) също се е увеличило от стартирането на NER 300. Не е ясно дали NER 300 (и Фондът за иновации) от една страна и „Хоризонт 2020“/9РП (включително техния принос към финансовите инструменти) – от друга, ще се допълват в достатъчна степен, за да оправдаят съществуването на паралелни програми за публично финансиране с различни (Комисията) управляващи субекти и надзорни органи.

103

Като цяло Комисията все още не е постигнала заявената от нея амбиция през 2009 г. и потвърдена през 2016 г.⁷⁰ да даде възможност за съгласувано и по-добро насочване на ресурсите и финансовите продукти, включително на безвъзмездната финансова помощ от ЕС, кредитните продукти и капиталите към отделните етапи на развитие на големите демонстрационни проекти.

Механизмите за отчетност на NER 300 не са достатъчно ясни

104

Средствата от NER 300 не са част от общия бюджет на Европейския съюз и поради това Финансовият регламент на ЕС не се прилага за тяхното управление. Това са средства на държавите членки, генерирани от инструмент на политиката на ЕС (т.е. СТЕ на ЕС). Правното основание за NER 300 (т.е. Директивата за СТЕ и Решението за NER 300) не включва изрично посочване на финансов контрол (например за плащанията) или (вътрешен или външен) одит.

105

Националните органи за контакт, с които ЕСП се консултира по време на одита, като цяло възприемаха средствата от NER 300 като средства на ЕС⁷¹. Няма правно изискване за годишно докладване от страна на Комисията относно оперативната или финансовата ефективност на програмата, за да се гарантира пълна публична отчетност. Няма процедура по освобождаване от отговорност за разпореждането с тези средства от страна на Комисията. ЕИБ дава на Комисията поверителни финансови отчети относно дейностите по управление на активите на NER 300 и отчита средствата като задбалансова позиция в полза на трета страна⁷². Комисията не е отчела средства по NER 300 в счетоводния баланс на ЕС.

106

Като цяло механизмите за финансов контрол и за отчетност по програмата NER 300 не са достатъчно ясни. Такива механизми са необходими, за да се предостави солидна увереност за доброто финансово управление на тези публични средства от субектите, които участват в управлението на програмата.

107

През 2016 г. групата на високо равнище за собствените ресурси е отбелязала, че една възможност за нови собствени ресурси може да бъде включването на постъпленията от схемата на Европейския съюз за търговия с емисии (СТЕ на ЕС)⁷³.

Заключения и препоръки

108

Въпреки че отчита трудните пазарни условия за този вид дейност след 2008 г., общото заключение на ЕСП е, че ЕЕПВ и NER 300 не са подпомогнали планирания напредък за демонстриране на икономическата изгодност на CCS и редица иновативни технологии за възобновяема енергия.

109

ЕЕПВ не е постигнала амбициозните си цели в областта на улавянето и съхранението на въглероден диоксид, тъй като нито един от проектите, получаващи финансиране от ЕС, не е демонстрирал технологията в търговски мащаб (вж. точки 20 – 22). Пет от шестте съфинансирани проекта не са били завършени.

110

Подкрепата от ЕЕПВ за вятърна енергия от разположени в морето инсталации е била насочена към доставяне на иновативни турбини и фундаменти, увеличавайки същевременно мрежовите връзки между държавите членки. Тази програма е дала положителен принос към един бързо развиващ се сектор въпреки редица закъснения и два прекратени проекта (вж. точки 23 – 26).

111

Сметната палата също така установи, че и по NER 300 не са осъществени успешни демонстрационни проекти за CCS (вж. точки 28 – 30). Единственият проект за CCS, за който Комисията е предоставила финансиране през 2014 г., е прекратил дейността си след като държавата членка е оттеглила националната си подкрепа през 2015 г. Поради това по проекта не е могло да се вземе окончателно инвестиционно решение и той вероятно ще бъде оттеглен от NER 300 през 2018 г.

112

NER 300 също така изостава в постигането на планираното си въздействие за иновативни технологии за възобновяема енергия, които все още не са били в търговско разпространение, когато Комисията е подбрала проектите (вж. точки 31 – 36). Въпреки решение от 2015 г. за отлагане на всички крайни срокове с две години, до началото на 2018 г. са се оттеглили седем проекта. По тези проекти не е използвана предоставената безвъзмездна финансова помощ и те не са постигнали очакваната мощност чиста енергия.

113

Що се отнася до причините за неуспехите и закъсненията, ЕСП установи, че подпомаганите от ЕЕПВ и NER 300 проекти за иновативна енергия с ниски въглеродни емисии са били засегнати от неблагоприятни условия за инвестиции (вж. точки 37 – 55). Въпреки че някои от условията за инвестиции се определят от по-общи икономически тенденции, други може да бъдат определени или повлияни от създателите на политиките. Несигурността около дългосрочните стратегии в областта на климата и енергетиката и залегналите в основата им политики, регламенти и публична финансова подкрепа са се отразили върху способността на проектите да привличат частни инвестиции и по тях да се вземат навреме окончателни инвестиционни решения (вж. точки 41 – 48).

114

Освен посочените по-горе икономически и други фактори, намаляващата пазарна цена на въглеродните емисии по СТЕ на ЕС от 2011 г. е била основна пречка за демонстрационните проекти за CCS в ЕС (вж. точки 49 – 55). Това се е отразило върху вече рисковата икономическа обоснованост на демонстрационните проекти за CCS, въз основа на която Комисията е предоставила безвъзмездна финансова помощ по ЕЕПВ през 2009 г. Ниските цени също така са довели до по-нисък от очакваното размер на безвъзмездната помощ по NER 300, причинявайки допълнителен недостиг на финансиране.

115

Освен това невъзможността на нито един проект по ЕЕПВ до 2012 г. да осигури подходящ размер на публично финансиране чрез NER 300 или националните програми е изложила на риск жизнеспособността на тези проекти. Комисията е положила усилия да направи възможна непрекъснатата работа по демонстрирането на CCS, но по това време не е отменила или прекратила финансовата си подкрепа за проекти, които в крайна сметка не са били успешни.

116

За иновативните проекти за енергия, които допринасят за прехода към енергия с ниски въглеродни емисии в ЕС, е необходим по-добър инвестиционен климат. В този контекст в предложения Регламент относно управлението на Енергийния съюз се предвижда държавите членки да изготвят и представят на Комисията национални планове в областта на климата и енергетиката, съдържащи техните дългосрочни стратегии за развитие при ниска въглеродна интензивност (вж. каре 7), подкрепени от стабилни политики и разпоредби за насърчаване и подпомагане на използването на възобновяема енергия и по-нататъшно намаляване на емисиите⁷⁴. Комисията ще има функции по отношение на проверката на плановете на държавите членки и в докладването, за да се определи дали те съдържат всички необходими елементи. Тя следва да използва тази информация, когато предоставя финансиране от ЕС.

Препоръка 1 – Увеличаване на потенциала за ефективна подкрепа от ЕС за иновации в областта на енергията с ниски въглеродни емисии

С цел повишаване на ефективността от финансовата подкрепа на ЕС за демонстрационни проекти за иновативна енергия с ниско съдържание на въглеродни емисии, Комисията, при заявки за финансиране на големи проекти с висока интензивност на капитала, нуждаещи се от комбинирана национална подкрепа и подкрепа от ЕС по предложения Иновационния фонд и други приложими ЕС програми, управлявани централизирано, следва да проверява тяхната съвместимост с националните и енергийните планове и осигурява твърди и прозрачни ангажименти от страна на държавите членки преди отпускането на средства от ЕС.

Целева дата на изпълнение – до края на 2021 г.

117

Сметната палата също така установи, че някои характеристика на концепцията на NER 300 са ограничили способността на Комисията и на държавите членки да реагират ефективно на променящите се обстоятелства (вж. точки 56 – 85).

118

За избрания модел на NER 300 за предоставяне на публични средства на проектите едва след тяхното влизане в експлоатация е липсвала подходяща обосновка чрез оценка на нуждите и това е породило по-голямата част от рисковете за организаторите на проектите. Преди създаването на NER 300, с Директивата за СТЕ не е извършена ясна оценка, която да покаже от какъв вид подкрепа биха имали нужда ранните демонстрационни проекти за широк кръг технологии за възобновяема енергия и CCS технологии, които срещат много различни инвестиционни и регулаторни предизвикателства в целия ЕС. Приетото през 2018 г. правно основание за новия Фонд за иновации има за цел да намери решение на въпроса за намаляване на риска (вж. точки 57 – 65).

119

Процедурите за подбор на проекти и за вземане решения за NER 300 са сложни (вж. точки 66 – 75). При прилагания от Комисията и от държавите членки процес на подбор и отпускане на безвъзмездна финансова помощ не е поставен достатъчен акцент върху сравнителното качество и рисковете за финансовата и икономическата жизнеспособност на проектите. Сметната палата също така не успя да установи дали държавите членки са били достатъчно запознати с посочените от ЕИБ рискове и препоръки преди одобряването на класираните проекти за решение за предоставяне на финансиране от страна на Комисията. Тези фактори са намалили увереността относно това дали проектите ще могат да постигнат целите си в рамките на ограниченията на програмата. Също така следва да се подобри вземането на решения по NER 300, по-специално при исканията за големи промени на проектите, за които сега са необходими промени в законодателството.

Препоръка 2 – Подобряване на процедурите за подбор на проекти и вземане на решения за бъдещия Фонд за иновации

С оглед на планираното стартиране на новия Фонд за иновации през 2021 г. Комисията следва да подобри критични елементи от процеса на подбор на проекти и вземане на решения в сравнение с NER 300. По-специално тя следва:

1. да определи критерии за оттегляне на финансирането в случаите, в които проектите не постигат договорените етапни цели;
2. да оценява аспектите на икономическата жизнеспособност на проектите („финансова осъществимост“), включително на посочените в препоръка 1;
3. да определя точни и измерими прагове за всеки от критериите за комплексна проверка/предоставяне на финансиране;
4. да предоставя поверително резултатите от комплексната оценка на органите на съответните държави членки преди решението за предоставяне на финансиране;
5. да предоставя подкрепа за проекти, за които процедурата за подбор е показала, че има вероятност да допринесат най-много за изпълнението на приоритетите на ЕС;
6. да опрости процедурата за исканията за промени в проектите, така че тя да не налага промени в правните актове на Комисията.

Целева дата на изпълнение – до края на 2020 г.

120

Други характеристики на концепцията на NER 300 също са забавили отговора на програмата на променящата се среда (вж. точки 80 – 85). Използването на предварително определените през 2009 г. специфични технологични критерии е ограничило способността на програмата да реагира на пазара и на технологичното развитие. Подбраните съгласно тези критерии проекти може да станат по-малко новаторски от планираното при възникване на закъснения.

121

Тъй като проектите са оттегляни поради невъзможност да спазят (удължените) срокове по програмата, Комисията е потърсила решения за повторно отпускане на големи суми неизразходвани средства на други програми и за гарантиране, че те ще бъдат предоставени за увеличаване на инвестициите в иновативни проекти. Естеството и целите на тези програми не са идентични с тези на NER 300 и трябва да се осигури отчетност за начина, по който се изразходват средствата.

Препоръка 3 – Осигуряване на гъвкавост на Фонда за иновации за реакция към развитието на пазара и технологиите

Комисията следва да направи необходимото за това концепцията на Фонда за иновации да дава възможност за по-гъвкави реакции към технологичното развитие и оттеглянето на проекти в сравнение с концепцията на NER 300.

Такива могат да бъдат:

1. гъвкав подход за определяне и актуализиране на допустимите технологии и прагове;
2. организиране на периодични покани за представяне на предложения и решения за предоставяне на финансиране;

Целева дата на изпълнение – до края на 2021 г.

122

В ЕС съществуват много механизми за финансиране, които подпомагат енергийните иновации. На този фон Сметната палата установи, че слабостите по отношение на координацията и отчетността се нуждаят от подобрение (вж. точки 86 – 107).

123

Въпреки че напредъкът му е бил по-бавен от планирания, планът SET предоставя основа за по-добро съгласуване на европейските публични и частни действия за иновации в областта на енергията с ниски въглеродни емисии. Промяната на плана SET през 2015 г. е била важна за съгласуването на първоначалния план SET с приоритетите на енергийния съюз в областта на научните изследвания и иновациите и е отчела липсата на напредък по постигането на някои от неговите ключови амбиции. Остава трудно обаче да се определят ясно и да се измерят ползите, произтичащи пряко от сътрудничеството по плана SET (вж. точки 87 – 93).

124

Сметната палата също така установи, че координацията между структурите в самата Комисия, занимаващи се с иновации в областта на чистата енергия, са показали слабости, които може да ѝ попречат да направи възможно съгласуваното и ефективно комбиниране на публични ресурси и финансови продукти, насочени към отделните етапи на големите демонстрационни проекти (вж. точки 94 – 103).

125

До края на 2017 г. нито един проект по NER 300 не е получил заеми по управляваните от ЕИБ финансови инструменти, които подпомагат енергийни демонстрационни проекти. Специфичното естество на тези проекти е такова, че те изпитват затруднения да отговорят на стандартните изисквания на банката за комплексна проверка. Различни служби на Комисията преценяват как по-добре да разработят своите механизми за първично финансиране. Увеличаването на подкрепата от „Хоризонт 2020“ за по-напреднали енергийни демонстрационни проекти поставя въпроса дали NER 300 (и бъдещият Фонд за иновации) и „Хоризонт 2020“/9РП (включително техният принос за финансовите инструменти) се допълват в достатъчна степен, за да оправдаят потенциалното бъдещо съществуване на паралелни програми с различни управляващи субекти и надзорни органи.

126

В момента се водят преговори за новата многогодишна финансова рамка, извършва се опростяване на „Хоризонт 2020“ и се обсъжда бъдещето на финансите на ЕС. Тези процеси дават възможност да се изясни кои програми са най-подходящи за подпомагане на (различните етапи на) демонстрационните проекти за енергия с ниски въглеродни емисии и как да се постигне полезно взаимодействие, за да се решат предизвикателствата във връзка с тяхното финансиране.

Препоръка 4 – По-добра координация в Комисията с цел по-съгласувано насочване на подкрепата от ЕС

За да се подобри съгласуваното и ефективно насочване на подкрепата от ЕС за иновации в областта на енергията с ниски въглеродни емисии, съответните служби на Комисията (по-специално ГД „Научни изследвания и иновации“, „Енергетика“, „Действия по климата“, „Вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и МСП“ и „Икономически и финансови въпроси“) следва:

1. да извършат съгласувани между генералните дирекции оценки, за да демонстрират, че Фондът за иновации, „Хоризонт 2020“ и ЕДП по InnovFin (и техните приемници след 2020 г.) се допълват и са последователно насочени към демонстрационни проекти за енергия с ниски въглеродни емисии;
2. да рационализират процесите за подбор на проекти⁷⁵ в отделните програми с цел намаляване на неефективността и припокриването на програмите.

Целева дата на изпълнение – до края на 2021 г.

127

На последно място, механизмите за отчетност и финансов контрол за NER 300 не са достатъчно ясни, за да демонстрират, че субектите, управляващи програмата, гарантират прилагането на принципите на добро финансово управление (вж. точки 104 – 107).

Препоръка 5 – Осигуряване на отчетност

С оглед на стартирането на новия Фонд за иновации през 2021 г., Комисията следва да подобри критични елементи от управлението и отчетността в сравнение с NER 300, по-специално:

1. да прецизира разпоредбите относно ангажираността и отчетността по отношение на Фонда за иновации и на неизразходваните средства от NER 300;
2. да направи необходимото за това всички подобни средства, с които Комисията се разпорежда, да бъдат отразявани в бюджета и в счетоводния баланс и да подлежат на годишен одит и освобождаване от отговорност от страна на Парламента и Съвета;
3. да включи в правната рамка разпоредби относно редовното докладване на напредъка пред бюджетните органи.

Целева дата на изпълнение – до края на 2021 г.

Настоящият доклад беше приет от Одитен състав I, с ръководител Николаос Милионис, член на Сметната палата, в Люксембург на неговото заседание от 5 септември 2018 г.

Речник на термините

CCUS: Улавяне, използване и съхранение на въглероден диоксид. Понастоящем научноизследователските програми на ЕС финансират научните изследвания в областта на CCUS. Използването на уловен въглероден диоксид като суровина за промишлени и химични процеси може да превърне въглеродния диоксид в стока, която може да се търгува и да генерира поток от приходи.

Комитет по изменение на климата: Вж. „Комитология“.

Комитология: Терминът „комитология“ се отнася до набор от процедури, чрез които Европейската комисия упражнява изпълнителните правомощия, предоставени ѝ от законодателя на ЕС, със съдействието на комисии от представители на държави от ЕС. Такива комитети по комитология се председателстват от длъжностно лице на Комисията и дават становище относно актове за изпълнение, предложени от Комисията¹. За NER 300 това е Комитетът по изменение на климата.

Комплексна оценка: В контекста на настоящия доклад тя се отнася до оценката на ЕИБ на техническата и финансовата жизнеспособност на заявлението за даден проект за финансиране с безвъзмездна помощ от NER 300.

Окончателно инвестиционно решение (ОИР): Управителният съвет на едно дружество взема ОИР за даден енергиен проект, след като извърши проучване за изготвяне на предварителен проект (FEED), получи всички необходими разрешения и потвърди източниците на финансиране за цялата инвестиция. Когато управителният съвет вземе ОИР, проектирането, снабдяването и строителните работи по проекта може да започнат.

Резерв за нови участници: Резервът за нови участници е резерв на Общността от 780 млн. квоти за емисии, създаден в рамките на схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) за периода 2013 – 2020 г. През този период новите оператори в рамките на СТЕ на ЕС могат да кандидатстват за разпределяне на квоти от този резерв. От резерва се предоставят квоти на принципа „първият по време е първи по право“. През 2012 г. от този резерв са отпуснати 300 млн. квоти за финансиране на NER 300.

Финансов инструмент: Финансовите инструменти представляват механизъм за предоставяне на финансова помощ от бюджета на ЕС под формата на заеми, гаранции и инвестиции в дялово участие (или квазидялово участие) за изпълнението на проекти². Съгласно Международен счетоводен стандарт 32 финансовият инструмент е „[…] всеки договор, който поражда едновременно и финансов актив на едно предприятие, и финансов пасив или инструмент на собствения капитал на друго предприятие“.

Финансова осъществимост: Като цяло финансовата осъществимост на един проект е критерий, прилаган от дадена банка: Проектът трябва да демонстрира, че ще генерира достатъчно приходи, за да стане финансово осъществим.

Съкращения

6РП/7РП/9РП: 6/7/9 Рамкова програма за научни изследвания

ВЕИ: Възобновяеми енергийни източници

ДзР: Договор за разлика

ЕАОС: Европейска агенция за околна среда

ЕЕПВ: Европейска енергийна програма за възстановяване

ЕИБ: Европейска инвестиционна банка

ЕПТИ: Европейска платформа за технологии и иновации

ЕСИФ: Европейски структурни и инвестиционни фондове

ЕТС на ЕС: Схема на ЕС за търговия с емисии

ЕФСИ: Европейски фонд за стратегически инвестиции (т.е. план „Юнкер“)

КИК: Комитет по изменение на климата

МСЕ: Механизъм за свързване на Европа

МФПР: Механизъм за финансиране с поделяне на риска

НОК: Национален орган за контакт (т.е. за NER 300)

ОИР: Окончателно инвестиционно решение

РЕР: Разход за единица резултат

СИЦ: Съвместен изследователски център

ФИ: Финансов инструмент

Х2020: „Хоризонт 2020“ (т.е. 8РП)

CCS: Улавяне и съхранение на въглероден диоксид

CCUS: Улавяне, използване и съхранение на въглероден диоксид

EUA: Квоти за емисии на ЕС

FEED: Изготвяне на предварителен проект

IEA: Международна агенция по енергетика

IPCC: Междуправителствен комитет по изменение на климата

IRENA: Международна агенция за възобновяема енергия

NER 300: Резерв за нови участници 300

Бележки

¹ https://eur-lex.europa.eu/summary/glossary/comitology.html?locale=bg.

² Вж. Специален доклад № 19/2016 на ЕСП „Изпълнение на бюджета на ЕС чрез финансови инструменти – поуки от програмния период 2007 – 2013 г.

³ Точка 45, Брюксел, Европейски съвет от 19 – 20 юни 2008 г., Заключения на председателството на Европейския съвет, 11018/1/08 от 17 юли 2008 г.

⁴ Регламент (ЕО) № 663/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. за създаване на програма за подпомагане на икономическото възстановяване чрез предоставяне на финансова помощ от Общността на проекти в областта на енергетиката (ОВ L 200, 31.7.2009 г., стр. 31).

⁵ COM(2008) 800 окончателен от 26 ноември 2008 г., „Европейски план за икономическо възстановяване“.

⁶ Вж. Директива 2009/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове на Общността (ОВ L 140, 5.6.2009 г., стр. 63).

⁷ Съображение 10 от Решение 2010/670/ЕС на Комисията от 3 ноември 2010 г. за определяне на критерии и мерки за финансирането на демонстрационни проекти със стопански характер за безопасно за околната среда улавяне и съхранение в геоложки обекти на CO₂, както и за финансирането на демонстрационни проекти за иновативни технологии за възобновяема енергия, чрез схемата за търговия с квоти за емисии на парникови газове в Общността, въведена с Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета („Решение за NER 300“) (OВ L 290, 6.11.2010 г., стр. 39).

⁸ COM(2009) 519/4, „Инвестиране в разработването на нисковъглеродни технологии (SET-Plan)“.

⁹ Те включват определяне на допустимите проекти, подписването и управлението на правно обвързващите инструменти (договори) с проектите, мониторинг на проектите, докладване на Комисията и придвижване на плащанията от EИБ към проектите. Вж. фигура 10 в основния текст за общ преглед.

¹⁰ 38 проекта за възобновяема енергия и един проект за улавяне и съхранение на въглероден диоксид.

¹¹ Към днешна дата това управление на активи е генерирало приблизително 70 млн. евро допълнителни приходи. В края на 2017 г., Комисията е отпуснала 39 млн. евро от активите на NER 300 за такси, дължими на ЕИБ за възложените ѝ задачи. Общият размер на таксите не може да превишава 45 млн. евро, което представлява 2,1 %от общите приходи в размер на 2,1 млрд. евро.

¹² Заключения на Съвета относно стратегическия план за енергийни технологии, 2854-то заседание на Съвета по транспорт, телекомуникации и енергетика от 28 февруари 2008 г.

¹³ COM(2011) 112 окончателен от 8 март 2011 г. „Пътна карта за постигане до 2050 г. на конкурентоспособна икономика с ниска въглеродна интензивност“: „С цел изменението на климата да се задържи под 2 °C, през февруари 2011 г. Съветът потвърди отново целите на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове с 80 – 95 % до 2050 г. в сравнение с равнищата от 1990 г.“.

¹⁴ „Тенденции и прогнози в Европа през 2017 г. – Проследяване на напредъка по отношение на целите на Европа в областта на климата и енергетиката“, ЕАОС, Доклад № 17,/2017 г. Вж. подзаглавие „Перспектива за тенденциите при парниковите газове през 2050 г.“.

¹⁵ COM(2016) 763 окончателен от 30 ноември 2016 г., „Ускоряване на иновацията в областта на чистата енергия“.

¹⁶ Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (OВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 3).

¹⁷ В приложение І е представен график, който очертава стартирането на тези механизми и на плана SET на фона на важните политически и икономически събития.

¹⁸ Сметната палата се позовава по-специално на друг Специален доклад относно разпространението на енергия от възобновяеми източници в селските райони (СД № 5/2018) и на своя Информационен документ относно производството на енергия от вятърна и слънчева фотоволтаична енергия в ЕС от 20 февруари 2018 г.

¹⁹ Германия, Испания, Нидерландия, Обединеното кралство и Полша. Подборът на Сметната палата беше основан на значителния дял на техните емисии в СТЕ на ЕС и на интереса им към CCS в рамките на ЕЕПВ и NER 300.

²⁰ Сметната палата изпрати въпросите от анкетата на ЕТПИ за вятърна енергия, слънчеви фотоволтаични системи, океанска енергия, CCS, биоенергия, дълбока геотермална енергия и интелигентни мрежи.

²¹ www.innoenergy.com.

²² 12 допустими проекта са изброени в приложението на регламент за ЕЕПВ (EК)№ 663/2009.

²³ SWD(2018) 48 окончателен от 5 март 2018 г. „Данни за бюджетното и техническото изпълнение на Европейската енергийна програма за възстановяване“.

²⁴ В случая на проекта в Обединеното кралство, свързаната с него електроцентрала не е била построена, поради което изобщо не е отделила емисии на CO₂.

²⁵ С Директивата за УСВ от 2009 г. се установява правна рамка за безопасно за околната среда съхранение на въглероден диоксид в геоложки формации през целия му жизнен цикъл и се определят критериите за разрешенията за съхранение. Вж. https://ec.europa.eu/clima/policies/lowcarbon/ccs/directive_bg.

²⁶ SWD(2018) 48 окончателен.

²⁷ Съгласно доклад на IEA от 2017 г., „Разгръщане на технологии за възобновяеми енергийни източници“, „намаляването на разходите с 60 % от 2010 г. до 2017 г. показва, че целите на сектора за 2025 г. са били надхвърлени 8 години по-рано от предвиденото, което предполага, че през следващото десетилетие вятърната енергия от разположени в морето инсталации би могла да се интегрира напълно на конкурентна основа на пазара в някои европейски държави“. В момента ЕС е световен лидер във внедряването на разположени в морето вятърни електропроизводствени инсталации.

²⁸ В съответствие с критериите за отпускане на финансиране за проекти за CCS и за разположени в морето вятърни електропроизводствени инсталации (например член 14, параграф 2 от Регламента за ЕЕПВ), безвъзмездната финансова помощ следва да се отпуска за проекти, които са „достигнали инвестиционния етап и са направили значителни капиталови разходи до края на 2010 г.“.

²⁹ SWD(2012) 225 окончателен от 12 юли 2012 г., „Програмата NER 300 – придвижване към нисковъглеродна икономика и даване на импулс на новаторството, растежа и заетостта в ЕС“.

³⁰ Неизплатените средства от NER 300 все още може да се използват по други програми за подпомагане на CCS или да бъдат прехвърлени към бъдещия Фонд за иновации, който също ще подпомага CCS.

³¹ Член 8, параграф 1 и приложение І към Решение 2010/670/EС на Комисията.

³² При стартирането на NER 300 през 2010 г. те са включвали вятърна енергия, океанска енергия, биоенергия, фотоволтаични системи, концентрирана слънчева енергия, водна енергия, геотермална енергия и интелигентни мрежи.

³³ С Решение за възлагане C(2012) 9432 окончателен от 18 декември 2012 г. е предоставена безвъзмездна помощ за 20 проекта за възобновяема енергия, а с Решение за възлагане C(2014) 4493 окончателен от 8 юли 2014 г. е предоставена безвъзмездна помощ за 18 проекта за възобновяема енергия и 1 проект за CCS.

³⁴ Решение (ЕС) 2015/191 на Комисията от 5 февруари 2015 г. за изменение на Решение 2010/670/ЕС по отношение на удължаването на някои срокове, установени в член 9 и член 11, параграф 1 от това решение (OВ L 31, 7.2.2015 г., стр. 31).

³⁵ Специален доклад № 5/2018, „Възобновяема енергия за устойчиво развитие на селските райони – значителен потенциал за полезно взаимодействие, който обаче до голяма степен остава нереализиран“.

³⁶ Съобщение на Комисията, „Насоки относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014 2020 г.“ (2014/C 200/01) от 28 юни 2014 г. Вж. също препоръките от 2013 г.: Работен документ на службите на Комисията, „Насоки на Европейската комисия за разработването на схеми за подпомагане на енергията от възобновяеми енергийни източници“, придружаващ документа „Съобщение на Комисията – Постигане на вътрешния пазар на електроенергия и извличане на максимални ползи от публичната намеса“, SWD(2013) 439 окончателен от 5 ноември 2013 г.

³⁷ Вж. „Улавяне и съхранение на въглероден диоксид: втори конкурс за държавна подкрепа“, Доклад на ръководителя на Националната Сметна палата, 20 януари 2017 г. По програмата са щели да бъдат изразходвани 100 млн. британски лири за финансиране на 75 % от разходите на двама участници в търга за изготвяне на предварителен проект (проучвания FEED). До 900 млн. британски лири са щели да бъдат предоставени за капиталова подкрепа за двата проекта. Осем проекта са представили оферти, а някои са кандидатствали и за безвъзмездна финансова помощ от NER 300.

³⁸ „A climate for the future: assessing the Member States’ low-carbon development strategies and lessons for Energy Union Governance – an update – the outlook in October 2017“ („Климат на бъдещето: оценка на стратегиите на държавите членки за развитие с ниски нива на въглеродни емисии и поуки за управлението на енергийния съюз – актуализация – перспективата през октомври 2017 г., проект WWF Maximiser.

³⁹ От средата на 2017 г. пазарната цена на въглеродните емисии по СТЕ на ЕС започна да се увеличава, като през месец май достигна 16 евро на тон CO₂.

⁴⁰ Вж. съответните раздели за NER 300 от оценката на Директивата за СТЕ на ЕС, извършена в рамките на проекта „Подпомагане на прегледа на схемата на ЕС за търговия с емисии“ от ноември 2015 г., изготвен от Umweltbundesamt (Федерална агенция за околната среда) на Австрия в сътрудничество с Ecologic и SQ Consult през ноември 2015 г. съгласно договор за услуги с Европейската комисия.

⁴¹ В член 3, параграф 2 от Решението за NER 300 за CCS е определено следното: „Съответните разходи за демонстрационните проекти за CCS представляват тези инвестиционни разходи, които проектът включва поради прилагането на CCS, с приспадане на нетната настояща стойност по възможно най-добра прогнозна оценка на разликата между експлоатационните приходи и разходи, дължащи се на прилагането на CCS през първите 10 години на експлоатация“.

⁴² Вътрешен обмен на мнения между ГД „Енергетика“ и ГД „Бюджет“ относно много по-ниския от очаквания процент на плащанията през първите години на ЕЕПВ.

⁴³ COM(2008) 16 окончателен от 23 януари 2008 г.

⁴⁴ Работен документ на службите на Комисията, Документ, придружаващ Проекта на предложение за директива на Европейския Парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с оглед подобряване и разширяване на схемата на ЕС за търговия с квоти за емисии на парникови газове, Оценка на въздействието, SEC(2008) 52 от 23 януари 2008 г.

⁴⁵ Оценка на въздействието, SEC(2010) 1320 окончателен от 3 ноември 2010 г.

⁴⁶ Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 г. за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (OВ L 76, 19.3.2018 г., стр. 3).

⁴⁷ В член 8, параграф 2 от Решението за NER 300 е предоставено определението за РЕР. РЕР се получават, като се раздели общо поисканото публично финансиране за иновативната част от един проект на съхраненото прогнозно количество CO₂ (за период от десет години) за проектите за CCS, или прогнозното количество произведена енергия (за период от пет години) за проектите за възобновяема енергия. Комисията е счела, че ниските РЕР са добър показател за потенциала за намаляване на разходите за една технология, както и най-подходящият параметър за класиране на проекти в рамките на техните подкатегории.

⁴⁸ Член 5, параграф 5 от Решение 2010/670/EС на Комисията.

⁴⁹ Заключението на ЕИБ от комплексната оценка е можело да бъде положително без коментари, положително с препоръки, които да бъдат взети под внимание от Комисията, или отрицателно.

⁵⁰ Държавите членки са подали до ЕИБ общо 111 заявления за безвъзмездна финансова помощ по NER 300 в рамките на две покани за представяне на предложения. Комисията е потвърдила допустимостта на 94 проекта, а ЕИБ е направила положителни заключения от комплексната оценка за 83 (или 88 %) от тези проекти.

⁵¹ В приложение IV са представени два примера за програми на държави членки, където освен количествения параметър „разходи за финансиране“ са приложени многобройни оценени критерии за класиране на проектите за иновативна енергия с ниски въглеродни емисии.

⁵² В раздел 5 от приложение ІІ към първото (C(2012) 9432 окончателно от 18 декември 2012 г.) и второто (C2014) 4493 окончателно от 8 юли 2014) решение за възлагане се посочва, че промените по проектите трябва да бъдат приети от Комисията.

⁵³ Оценка на въздействието, придружаваща Предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, SWD(2015) 135 окончателен от 15 юли 2015 г.

⁵⁴ Глава 3.2 от Доклада на СИЦ за състоянието на вятърната енергия, издание от 2016 г., Съвместен изследователски център, 2017 г.

⁵⁵ В приложение I е представен преглед на всички възложени проекти по NER 300.

⁵⁶ Решение (ЕС) 2017/2172 на Комисията от 20 ноември 2017 г. за изменение на Решение 2010/670/ЕС по отношение на използването на неизплатени приходи от първия кръг от покани за представяне на предложения (ОВ L 306, 22.11.2017 г., стр. 24).

⁵⁷ С приоритет за ЕДП по линия на InnovFin и Механизма за свързване на Европа за транспорта (т.е. дълговия инструмент на МСЕ).

⁵⁸ Например, финансовите инструменти не могат да постигнат географско разпределение на средствата, каквато е била целта на NER 300; NER 300 следва да бъде насочена към секторите на СТЕ на ЕС (т.е. производство на електроенергия и промишлени отрасли, а не транспорт); а съгласно тълкуването от страна на Комисията на правилата за СТЕ на ЕС и NER 300, средствата от NER 300 следва да се разпределят въз основа на проверените избегнати емисии на CO₂, докато по принцип финансовите инструменти финансират по-ранните етапи на проектите (т.е. преди те на практика да отделят/избягват емисии на CO₂).

⁵⁹ В своя документ от 2015 г. „Политика за иновации в областта на технологиите за възобновяеми енергийни източници [RETIP]: ръководство за развитие на процеса“ Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA) е посочила, че управлението е от решаващо значение за прилагането на инструментите на RETIP. IRENA е подчертала, че сътрудничеството между заинтересованите страни е важно за иновациите, а постигането на сътрудничество на хоризонтално равнище е жизненоважно за създаването на съгласуваност и за избягването на противоречия между политиките.

⁶⁰ 19 държави членки участват в най-малко една временна работна група по плана SET, както и Исландия, Норвегия, Турция и Швейцария.

⁶¹ За енергоемките сектори, CCUS, фотоволтаичните системи, концентрираната слънчева енергия и акумулаторите.

⁶² СОМ(2009) 519/4.

⁶³ SEC(2010) 1320 окончателен от 3 ноември 2010 г.

⁶⁴ По 7РП са финансирани 31 големи енергийни демонстрационни проекта, като най-големият размер безвъзмездна финансова помощ е бил 35,5 млн. евро. По „Хоризонт 2020“ са подписани 47 такива додговора за безвъзмездна финансова помощ (или са в процес на изготвяне), като най-големият размер на безвъзмездната помощ възлиза на 39,3 млн. евро. 16 проекта по NER 300 са получили по-голям размер безвъзмездна финансова помощ, но пет от тях бяха или щяха да бъдат оттеглени към момента на извършване на одита.

⁶⁵ Съображение 5 от Решение 2010/670/EС на Комисията.

⁶⁶ ЕИБ и Комисията са стартирали ЕДП по InnovFin през 2015 г. Първоначалният принос на ЕС за ЕДП по InnovFin от програмата „Хоризонт 2020“ е бил в размер на 150 млн. евро. Той предоставя кредити, кредитни гаранции или инвестиции от типа на капиталовите инвестиции в размер между 7,5 и 75 млн. евро на първи по рода си иновативни демонстрационни проекти със стопански характер в областта на възобновяемата енергия и водород. Приносът на ЕС има за цел да покрие 100 % от евентуалните загуби, които ще понесе ЕИБ, ако даден проект не успее да изплати кредита си.

⁶⁷ Решение C(2017) 7124 на Комисията от 27 октомври 2017 г.

⁶⁸ „Хоризонт 2020“ приключва през 2020 г. и поради това няма да се застъпи с новия Фонд за иновации, който ще бъде стартиран през 2021 г. Планът за 9РП и свързаните с нея финансови инструменти се определя сега.

⁶⁹ Вж. обобщаващия доклад, представен по време на заключителна конференция, организирана от ГД „Действия по климата“: Finance for Innovation: towards the ETS innovation fund, Climate & Strategy Partners („Финансиране за иновации: към Фонда за иновации по ЕТС, климат, стратегия и партньори“), 12 юни 2017 г.

⁷⁰ COM(2016) 763 окончателен.

⁷¹ Вж. позоваването на средствата от NER 300 като средства на ЕС на стр. 21 от „Улавяне и съхранение на въглероден диоксид: втори конкурс за държавна подкрепа“, Доклад на органа за контрол и главния одитор, Национална одитна служба, 20 януари 2017 г.

⁷² Вж. също „Задбалансови позиции към 31 декември 2016 г.“ от Финансовия доклад на ЕИБ за 2016 г. и бележка Z: „ЕИБ подкрепя ЕК като фактор в изпълнението на инициативата NER 300 – […]. ЕИБ изготвя отделни финансови отчети за NER 300“.

⁷³ „Бъдещо финансиране на ЕС“, Окончателен доклад и препоръки на групата на високо равнище за собствените ресурси, декември 2016 г., препоръка 4б).

⁷⁴ През 2014 г. Сметната палата вече препоръча на Комисията да насърчава създаването от държавите членки на стабилна и предвидима нормативна рамка за възобновяеми енергийни източници. Вж. препоръка 1 от Специален доклад № 6/2014, „Подпомагане от фондовете на политиката на сближаване за производство на възобновяема енергия – постигнати ли са добри резултати?“, Европейска сметна палата, 2014 г.

⁷⁵ Вж. Предложение 5 от Информационно-аналитичен документ на ЕСП „Принос за опростяване на правилата на програмата на ЕС за научни изследвания след „Хоризонт 2020“ от март 2018 г.

⁷⁶ Besluit Vaststelling Subsidieprogramma CO₂-reductie Innovatieve Biobrandstoffen voor transport, http://wetten.overheid.nl/BWBR0020703/2006-12-21.

 

¹ Например в предложения Регламент за създаване на Механизъм за свързване на Европа (COM(2018) 438 final) „съгласуваността с плановете в областта на енергетиката и климата на съюзно и национално равнище“ е предвидена като един от критериите за предоставяне на финансиране.

Събитие	Дата
Приемане на Меморандум за планиране на одита (МПО) / Начало на одита	17.5.2017 г.
Официално изпращане на проектодоклада до Комисията (или друг одитиран обект)	8.6.2018 г.
Приемане на окончателния доклад след съгласувателната процедура	5.9.2018 г.
Получаване на официалните отговори на Комисията (или друг одитиран обект) на всички езици	5.10.2018 г.

Одитен екип

Специалните доклади на Европейската сметна палата представят резултатите от нейните одити на политиките и програмите на ЕС или теми, свързани с управлението, в конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав I „Устойчиво използване на природните ресурси“, с ръководител Николаос Милионис — член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Само Йереб, със съдействието на Jerneja Vrabič, аташе в неговия кабинет; Helder Faria Viegas, главен ръководител, Stefan Den Engelsen, ръководител на задача, Oana Dumitrescu, Joachim Otto, Ernesto Roessing, Juan Antonio Vazquez Rivera и Anna Zalega, одитори. Zuzanna Filipski предостави езикова подкрепа.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Тел. +352 4398-1
За запитвания: eca.europa.eu/bg/Pages/ContactForm.aspx
Уебсайт: eca.europa.eu
Туитър: @EUAuditors

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2018 г.

PDF	ISBN 978-92-847-0783-6	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/084155	QJ-AB-18-021-BG-N
HTML	ISBN 978-92-847-0796-6	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/2941	QJ-AB-18-021-BG-Q

© Европейски съюз, 2018 г.

Възпроизвеждането е разрешено при посочване на източника. За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

ЗА КОНТАКТ С ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ЕС

Лично
В целия Европейския съюз съществуват стотици информационни центрове „Europe Direct“. Адресът на най-близкия до Вас център ще намерите на уебсайта https://europa.eu/european-union/contact_bg

По телефона или по електронна поща
Europe Direct е служба, която отговаря на въпроси за Европейския съюз. Можете да се свържете с тази служба:

• чрез безплатния телефонен номер 00 800 6 7 8 9 10 11 (някои оператори може да таксуват обаждането),
• или стационарен телефонен номер +32 22999696, или
• по електронна поща чрез формуляра на разположение на адрес https://europa.eu/european-union/contact_bg.

ЗА ДА НАМЕРИТЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЕС

Онлайн
Информация за Европейския съюз на всички официални езици на ЕС е на разположение на уебсайта Europa на адрес https://europa.eu/european-union/index_bg.

Публикации на ЕС
Можете да изтеглите или да поръчате безплатни и платени публикации от EU Bookshop на адрес https://op.europa.eu/bg/publications. Редица безплатни публикации може да бъдат получени от службата Europe Direct или от Вашия местен информационен център (вж. https://europa.eu/european-union/contact_bg).

Право на ЕС и документи по темата
За достъп до правна информация от ЕС, включително цялото право на ЕС от 1951 г. насам на всички официални езици, посетете уебсайта EUR-Lex на адрес http://eur-lex.europa.eu.

Свободно достъпни данни от ЕС
Порталът на ЕС за свободно достъпни данни (http://data.europa.eu/euodp) предоставя достъп до набори от данни от ЕС. Данните могат да бъдат изтеглени и използвани повторно безплатно, както за търговски, така и за нетърговски цели.