Специален доклад

№11 2017

Доверителният фонд „Беку“ на Европейския съюз за Централноафриканската република — обещаващо начало въпреки някои недостатъци

Относно доклада: Доверителният фонд „Беку“ на ЕС за Централноафриканската република, първият европейски доверителен фонд, управляван от Европейската комисия, е стартиран през 2014 г. и има за цел да предоставя помощ на една от най-изостаналите страни в света. Сметната палата извърши оценка на основанието за създаването на фонда, неговото управление и степента на постигане на целите му към момента. Въпреки някои недостатъци може да се заключи, че решението за създаването на фонда е било основателно, като се имат предвид обстоятелствата. Управлението на фонда все още не е развито до пълния си потенциал в следните три аспекта: координация между участниците, прозрачност, продължителност и разходна ефективност на процедурите, както и механизми за наблюдение и оценка. Но като цяло фондът е показал положителни резултати досега. Изготвените от Сметната палата препоръки биха могли да помогнат за подобряване на планирането и управлението на този фонд, както и на други доверителни фондове на ЕС.

Настоящата публикация е достъпна на 23 езика и в следните формати:

PDF

Съдържание
Кpатко изложение
Въведение
Обхват и подход на одита
Констатации и оценки
Заключения и препоръки
Приложения
Отговори на Комисията
Акроними и съкращения
Бележки
Одитен екип
За контакти

Кpатко изложение

Доверителният фонд представлява фонд, създаден с цел развитие в конкретна област, с финансови вноски от един или повече донори, често в отговор на кризисни ситуации, като например природни бедствия или конфликти. От 2013 г. насам Европейската комисия има възможността за създаване на „доверителни фондове на Съюза за външни дейности“ за спешни действия, действия след спешната ситуация или тематични действия.

Доверителният фонд на ЕС „Беку“ за Централноафриканската република, първият европейски доверителен фонд, управляван от Европейската комисия, е стартиран през юли 2014 г. Като донори в него участват Европейският съюз, Франция, Германия, Нидерландия, Италия и Швейцария, които са предоставили общо 146 млн. евро за подпомагане на излизането на страната от кризата и нейното възстановяване.

III

В продължение на десетилетия Централноафриканската република страда от лошо управление, високи нива на бедност и конфликти. Тя е една от най-слабо развитите и бедни страни в света и се нарежда на последно място в индекса на човешко развитие на ПРООН за 2016 г.

Настоящият одит разглежда първия опит на Европейската комисия с използването на нейния доверителен фонд. Сметната палата оцени дали създаването на фонда е било оправдано, дали той е управляван добре и съумял ли е да постигне целите си към момента.

Сметната палата заключава, че въпреки че няма формално структурирана оценка на избора на инструмент за финансиране, нито подробен анализ на нуждите, решението за създаване на доверителния фонд „Беку“ и моделът на фонда са били целесъобразни предвид на обстоятелствата.

Три са аспектите, в които управлението на доверителния фонд „Беку“ все още не е достигнало пълния си потенциал: фондът е постигнал ограничен ефект върху координацията между заинтересованите страни, процедурите биха могли да бъдат по-прозрачни, по-бързи и икономически по-ефективни, като освен това механизмите за мониторинг и оценка все още не са напълно развити.

VII

Като цяло, доверителният фонд „Беку“ показва положителни постижения досега. Той е привлякъл нова финансова помощ, но малко нови донори, и повечето от неговите проекти са постигнали очакваните резултати. Фондът е създал по-добра видимост за ролята на ЕС.

VIII

Сметната палата отправя няколко препоръки с цел да помогне на Комисията да подобри планирането и управлението на доверителния фонд „Беку“ в бъдеще и на доверителните фондове на ЕС като цяло. Сметната палата препоръчва на Комисията да:

разработи допълнителни насоки за избор на начина за предоставяне на помощ и за анализите на нуждите, с цел да се определи обхвата на интервенцията на доверителните фондове,
подобри координацията между донорите, процедурите за подбор и измерване на резултатите, както и да оптимизира административните разходи.

Въведение

Доверителните фондове на ЕС — нов инструмент за предоставяне на помощ за развитие

Доверителният фонд представлява фонд, създаден с цел развитие в конкретна област, с финансови вноски от един или повече донори, който обикновено се управлява от международна организация като ООН или Световната банка. Популярни от 1990-те години насам, доверителните фондове все по-често се използват като средство за финансиране при международното сътрудничество. Те често се създават в отговор на кризисни ситуации, като например природни бедствия или конфликти.

От 2013 г. е възможно създаването на „доверителни фондове на Съюза за външни дейности“ за спешни ситуации, действия след спешна ситуация или тематични действия, чрез споразумение, сключено между Европейската комисия и други донори¹. За всеки доверителен фонд на ЕС се създава управителен съвет, председателстван от Европейската комисия, с цел да се осигури представителството на донорите и на държавите членки без финансов принос, както и да се вземат решения за използването на средствата.

Доверителният фонд на ЕС „Беку“² за Централноафриканската република (ЦАР) е създаден през юли 2014 г., за да оказва подкрепа за излизането на страната от кризата и нейното възстановяване. Той е първият от четирите доверителни фонда, управлявани понастоящем от Европейската комисия³. Първоначалните четири донора са Европейският съюз (ЕС), Франция, Германия и Нидерландия, а през 2015 г. и Италия и Швейцария се включват като партньори. Предвидените средства за доверителния фонд „Беку“ възлизат на 146 млн. евро в края на 2016 г., около три четвърти от които произхождат от бюджета на ЕС и от Европейския фонд за развитие. До края на 2016 г. реално са били получени 86 млн. евро.

Основната му цел, както е посочено в учредителното споразумение, е да предоставя последователна, целева помощ за повишаване на устойчивостта на уязвимите групи и подкрепа във всички аспекти за излизането и възстановяването на Централноафриканската република от кризата, да координира действията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, както и да подпомага съседните страни да се справят с последствията от кризата⁴.

Централноафриканската република: страна в криза

Централноафриканската република е една от най-слабо развитите и бедни страни в света и се нарежда на последно място в индекса на човешко развитие на ПРООН за 2016 г. Това е така въпреки значителните минерални залежи и други ресурси, като например залежи на уран, суров нефт, злато, диаманти, кобалт, дървен материал и водноелектрическа енергия. Населението от 4,5 млн. души е разпръснато в обширна територия от 623 000 км² (приблизително равна на територията на Франция и Белгия, взети заедно). От получаването на независимостта си през 1960 г. до днес, ЦАР се сблъсква с конфликти, лошо управление, високи нива на бедност и неравенство, както и липса на инвестиции от страна на частния сектор. Голяма част от населението на ЦАР живее в несигурност, а над половината се нуждае от хуманитарна помощ. Около 450 000 души са вътрешно разселени и още толкова са избягали в съседни държави.

От 2014 г. до началото на 2016 г. в страната работи преходно правителство след вълна от насилие, довела до свалянето на предишното правителство. През март 2016 г. след провеждането на демократични избори в длъжност встъпват нов президент и правителство. През октомври 2016 г. властите на ЦАР и донорите публикуват петгодишен национален план за възстановяване и изграждане на мира.

До 2014 г. ЦАР се счита за „държава сирак“⁵ поради ограничената подкрепа, предоставена от международната общност на донорите. След тази година помощта за страната нараства значително. Въпреки това населението остава в остра нужда от хуманитарна помощ заради нестихващите конфликти⁶.

Европейският съюз е партньор на Централноафриканската република вече над тридесет години и продължава да е един от основните партньори за развитието на страната. Между 2013 и 2016 г. ЕС предоставя над 500 млн. евро за подпомагане на страната⁷. ЕС е възприел „всеобхватен подход“⁸ за предоставяне на помощ чрез доверителния фонд „Беку“, традиционната помощ за развитие, три военни мисии и операции на общата политика за сигурност и отбрана, граждански екипи за реагиране при кризи и хуманитарна помощ.

Агенциите на Обединените нации (ООН) и Франция също са тясно ангажирани с Централноафриканската република. В приложение II са изброени седемте доверителни фонда на ООН, които действат в ЦАР. Редица други партньори, като например Африканската банка за развитие, Световната банка и други държави от ЕС, също предоставят помощ за страната.

Обхват и подход на одита

Настоящият одит на изпълнението разглежда първия опит на Европейската комисия да използва своя доверителен фонд като инструмент за предоставяне на помощ. Сметната палата оцени дали създаването на фонда е било оправдано, дали той е управляван добре и съумял ли е да постигне целите си към момента.

Одитът е насочен към периода от създаването на фонда през 2014 г. до края на 2016 г. Сметната палата извърши проверка на единадесетте проекта по фонда и съответните финансирани 31 договора (вж. приложение I). ЕСП провери различни документи относно създаването на фонда и разработването на проектите, процедурите за подбор на изпълнителните организации, както и наблюдението и оценката на проектите (междинни доклади и външни оценки). Бяха извършени също така посещения на място в ЦАР и в главните офиси на три от донорите на фонда. Това позволи провеждането на интервюта с различни заинтересовани страни и посещението на три проекта.

Констатации и оценки

Макар и въз основа на ограничен анализ, Сметната палата констатира, че както решението за създаването на доверителен фонд „Беку“, така и неговият модел са подходящи предвид дадените обстоятелства.

Настоящият раздел предлага кратък преглед на ситуацията в страната по времето на създаването на доверителен фонд „Беку“, както и анализ на модела на фонда от две гледни точки: изборът на доверителен фонд като механизъм за финансиране и обхватът на интервенция на доверителния фонд „Беку“.

Доверителният фонд „Беку“ е бърз отговор на трудната обстановка в страната

Положението в Централноафриканската република през 2014 г. е белязано от последиците от сериозна политическа криза и криза в областта на сигурността, която ескалира през 2012 г. Това води до хуманитарна криза и икономическа рецесия без прецедент. През декември 2013 г. Организацията на обединените нации обявява т.нар. криза 3-а степен⁹ в държавата. Ситуацията се характеризира с набор от взаимосвързани проблеми¹⁰ в хуманитарната област и в областта на развитието и нестабилни държавни органи, които не успяват да отговорят на нуждите на населението.

Дете, което се разхожда покрай изоставен самолет в бившия лагер „М‘Поко“ за вътрешно разселени лица в близост до летището на Банги.
© Международно движение на Червения кръст — Франция.

Тези обстоятелства водят и до значителни ограничения в предоставянето на помощ от ЕС: липсата на демократично избрано правителство към тогавашния момент означава, че Комисията не е могла да приеме национална индикативна програма (НИП)¹¹ за помощта, предвидена за Централноафриканската република по линия на 11-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР).

Ето защо създаването на доверителен фонд „Беку“ в полза на ЦАР е бърз отговор на необходимостта от координиран инструмент за свързване на помощта, възстановяването и развитието. Обосновката за избора на този инструмент за помощ е обсъдена както на политическо, така и на техническо равнище в рамките на Европейската комисия, с различни донори и с преходното правителство на Централноафриканската република през първата половина на 2014 г. В резултат на тези обсъждания е постигнат консенсус, по-конкретно относно необходимостта от по-различен начин на предоставяне на помощта, интегриране на подходите за хуманитарна помощ и развитие и надхвърляне границите на координацията на помощта в посока на обединяване на ресурсите. Този съвместен анализ служи като основа за създаването на доверителен фонд „Беку“.

Фондът е създаден в рамките на много кратък период от време, като първоначалните обсъждания започват в началото на 2014 г., а неговото учредително споразумение от Комисията, Франция, Германия и Нидерландия е подписано през юли 2014 г.

Комисията не е изготвила официално структуриран анализ на избора на инструмент за финансиране

Финансовият регламент посочва редица условия, които трябва да са налице, за да се създаде европейски доверителен фонд: i) добавена стойност на намесата на Съюза, т.е. целите на доверителния фонд могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на ЕС, отколкото на национално равнище, ii) политическа видимост и управленски преимущества, iii) доверителни фондове не следва да се създават, ако само дублират други действащи канали за финансиране или сходни инструменти, без да добавят нищо ново.

Ангажиментите на ЕС, поети на форумите на високо равнище относно ефективността на помощта (вж. каре 1), и насоките на ГД „Международно сътрудничество и развитие“ относно доверителните фондове на ЕС показват, че доверителните фондове не следва да се превръщат в стандартен инструмент за оказване на помощ.

Каре 1

Форумите на високо равнище относно ефективността на помощта призовават за въздържаност при създаването на нови канали за помощ

Постоянният стремеж към модернизиране на предоставянето на помощта е проявен в четири събития: форумите на високо равнище относно ефективността на помощта в Рим (2003 г.), Париж (2005 г.), Акра (2008 г.) и Пусан (2011 г.). Тези прояви, в които участват над 100 държави до момента, са довели до формулиране на принципи за ефективна помощ.

Един ангажимент, поет след форума в Акра от 2008 г. гласи, че донорите ще следят за използването на съществуващите инструменти за предоставяне на помощ и, ако е необходимо, тяхното допълнително развиване, преди създаването на отделни нови канали, които биха довели до риск от разпокъсване и лоша координация на национално равнище¹². По време на проведена кръгла маса донорите са приканени да помислят много внимателно, преди да създават нови фондове, и да прилагат проверка за добавена стойност¹³. В рамките на проведения през 2011 г. в Пусан форум ЕС е потвърдил ангажимента от Акра за проявяване на въздържаност с оглед избягването по-нататъшно мултиплициране на фондове¹⁴.

Както Организацията на обединените нации, така и Световната банка имат установени процедури за обосноваване на решението за прилагане на доверителния фонд като инструмент за оказване на помощ. Например службата на многостранния партньорски доверителен фонд на ООН, която подпомага ООН в администрирането на обединените финансови механизми, е публикувала наръчници, които предоставят насоки относно създаването на доверителни фондове. В тях се препоръчва извършването на предварително проучване за техническа осъществимост и анализ на функциите и добавената стойност на подобни фондове¹⁵.

Понастоящем Комисията само е потвърдила изискванията на Финансовия регламент в съществуващите насоки. Тя все още не е разработила начин за прилагане на тези изисквания, за да може бързо да се извърши структурирана оценка на сравнителните предимства на доверителните фондове спрямо други инструменти. Въпреки че Комисията е организирала редица обсъждания (вж. точка 15), няма изготвен официално структуриран анализ въз основа на изискванията, предвидени във Финансовия регламент, преди създаването на доверителен фонд „Беку“.

Не е направен подробен анализ на нуждите, който да покаже кои липси следва да запълни доверителният фонд „Беку“

Анализът на нуждите е важна стъпка в планирането на обхвата на интервенцията за предоставяне на помощ за развитие, тъй като той помага за определяне на потребностите и изяснява приоритетите на помощта. Той също така позволява да се установи, че създаването на един нов инструмент за финансиране не дублира съществуващите инструменти и може да послужи като основа за изготвянето на модел за помощ, който да даде възможност за разделяне на работата с другите донори.

Макар че различни вътрешни документи на Комисията, изготвени преди създаването на доверителен фонд „Беку“, са показвали, че ЦАР се е нуждаела от помощ, анализът на нуждите е бил непълен. Това се дължи на липсата на: оценка на цялостните нужди на Централноафриканската република, преглед на нуждите, обхванати от съществуващите инструменти за помощ, и като резултат, анализ на съществуващия недостиг при предоставяне на помощта, който следва да бъде преодолян, оценка на необходимите финансови ресурси и определяне на приоритети за помощта.

Основната цел на доверителния фонд „Беку“, както е посочено в учредителното споразумение, е да предостави последователна, целева помощ за повишаване на устойчивостта на уязвимите групи и подкрепа във всички аспекти за излизането и възстановяването на Централноафриканската република от кризата, да координира действията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, както и да помогне на съседните страни да се справят с последствията от кризата¹⁶. Това е формулирано в широк смисъл. Подробен анализ на нуждите би могъл да послужи като основа за формулирането на целите по-подробно (вж. също точка 50). Той също би показал по-ясно как и защо дейността на фонда е от значение за целта и какви конкретни пропуски запълва фондът.

На стратегическо ниво Комисията е гарантирала, че доверителният фонд „Беку“ не дублира други действащи канали за финансиране. От 2014 г. до 2016 г. финансовата помощ, разпределена от ЕФР за ЦАР, финансира ограничен брой дейности, насочени към области извън обхвата на доверителния фонд „Беку“, като например образованието или националните политики в областта на здравеопазването¹⁷. Въпреки че в ЦАР има най-малко седем доверителни фонда на ООН, шест от тях поддържат тематичен обхват много по-различен от този на доверителния фонд „Беку“. Единствено изключение е доверителният фонд на ООН „Езинго“ с участието на множество партньори, който също е насочен към стабилизирането и възстановяването на Централноафриканската република. Този фонд обаче се различава значително от доверителния фонд „Беку“ по отношение на обема на помощта / нивото на дейност, вида на финансираните проекти и получателите на помощта¹⁸.

На ниво проект доверителният фонд „Беку“ се фокусира върху нужди, подобни на тези в обхвата на предишни финансирани от ЕС интервенции. Някои проекти действително осигуряват приемственост на предходни проекти, финансирани чрез други инструменти за помощ на ЕС (вж. каре 2). Те обаче са възприели различен подход и допълнителни дейности за постигането на устойчивост. Някои от другите проекти са иновативни и различни от проектите, финансирани в ЦАР преди това. Пример за това е проектът за икономическо възстановяване, който предоставя микрофинансиране на малки местни предприятия.

Каре 2

Примери за проекти на доверителния фонд „Беку“, насочени към нужди, сходни на нуждите в обхвата на други финансирани от ЕС проекти

Някои проекти на доверителен фонд „Беку“ са поели дейности, подкрепяни от други инструменти за помощ на ЕС. По-долу са дадени примери:

Два проекта на ГД „Хуманитарна помощ“ с две НПО в сектора на здравеопазването са последвани от проекти на доверителния фонд „Беку“ със същите НПО. Тези две НПО предоставят помощ на 25 местни здравни центъра, за да им помогнат да постигнат по-добри основни здравни услуги. ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“, УНИЦЕФ и Фондът на ООН за хуманитарна помощ също са предоставили помощ на една от тези неправителствени организации за дейности в сектора на здравеопазването.
През 2014 г. по линия на Инструмента на ЕС, допринасящ за стабилността и мира, са финансирани трудоемки строителни дейности (travaux à haute intensité de main d’oeuvre) в 3-ти и 5-и квартал на Банги, подобно на проекта на доверителния фонд „Беку“ за възстановяване на градската среда. Този подход включва наемането на местни жители за извършване на основни дейности за подобряване на градската среда. Целта е да се възстанови инфраструктурата, като в същото време се генерират приходи за най-уязвимите групи.
Проект за продоволствено осигуряване е иницииран по линия на 10-ия ЕФР през 2014 г., но впоследствие е отменен. Той има за цел да финансира Организацията по прехрана и земеделие на Организацията на обединените нации, която провежда програми за укрепване на устойчивостта на общността (caisses de resilience), да насърчава установяването на диалог между общностите около номадските пасища и да подобрява продоволствената сигурност в районите около Банги, подобно на проекта на доверителния фонд „Беку“ за продоволствена сигурност. Пет договора, подписани от 2014 г. насам с тази организация и с няколко НПО по линия на Инструмента на ЕС за сътрудничество за развитие, обхващат подобни дейности (подкрепа за говедовъди, установяване на диалог между общностите, хранителната устойчивост).
Един от проектите на доверителния фонд „Беку“ е насочен към защита на екосистемите на животните в североизточната и в югоизточната част на ЦАР. Той е предшестван от проект по линия на 10-ия ЕФР, който е провел подобна дейност в североизточната част на страната.

Донорите и развиващите се страни определят партньорството между донорите като важно в условията на нестабилност и криза¹⁹. Преди публикуването на Националния план за възстановяване и изграждане на мира през октомври 2016 г. не е съществувала единна стратегическа рамка за донорите на ЦАР. Текущи инициативи въз основа на този национален план за възстановяване биха могли да доведат до определянето на по-ясно разделение на труда в хода на 2017 г. (вж. каре 3).

Каре 3

Националният план за възстановяване и изграждане на мира за 2017—2021 г.: основа за бъдещо разпределение на отговорностите

Нова национална стратегия за ЦАР, така нареченият Национален план за възстановяване и изграждане на мира за периода 2017—2021 г., е изготвена от централноафриканското правителство с подкрепата на ЕС, ООН и групата на Световната банка и публикувана през октомври 2016 г. Тя включва три приоритетни стълба: i) насърчаване на мира, сигурността и помирението; ii) подновяване на социалния договор между държавата и населението; iii) улесняване на възстановяването в икономическия и производствения сектор²⁰. Планът е разделен на единадесет стратегически цели, като нуждата от финансиране се оценява общо на 3,2 млрд. щатски долара²¹.

Доверителният фонд „Беку„най-вероятно ще финансира дейности от трите стълба на Плана за национално възстановяване и изграждане на мира. Както вече бе посочено в точка 14, при създаването на фонда помощта от ЕФР е възпрепятствана от липсата на национална индикативна програма (НИП) за ЦАР. ГД „Международно сътрудничество и развитие“ е в процес на изготвяне на НИП по 11-ия ЕФР. Общият размер на помощта е 382 млн. евро, 208 млн. евро от които са нови средства. НИП може да включва също и интервенции по трите стълба. Част от средствата по НИП ще бъдат прехвърлени на доверителния фонд „Беку“. Общо 31 донори за Централноафриканската република възнамеряват да финансират най-малко по един стълб от националния план за възстановяване и изграждане на мира. Към март 2017 г. разделението на отговорностите между доверителния фонд „Беку“, другите инструменти на ЕС и другите донори за изпълнението на този план още не е било определено конкретно.

Управлението на доверителния фонд „Беку“ все още не е достигнало пълния си потенциал

Сметната палата провери управлението на доверителния фонд „Беку“ в три аспекта: координацията с другите донори и отговорните органи на ЦАР, прозрачността и бързината на процедурите му и разходната ефективност на предоставянето на помощ, и механизмите на фонда за наблюдение и оценка.

Доверителният фонд „Беку“ е оказал ограничено влияние върху координацията между заинтересованите страни

Опитът показва, че при спешна ситуация и действията след спешна ситуация реакцията на международната общност може да бъде неорганизирана и фрагментирана поради слабости на местната администрация, съчетани с внезапно увеличение на броя на донорите. Това възпрепятства по-ефективния и устойчив принос към възстановяването на дадена държава. Доверителните фондове на ЕС са били специално предназначени за такива ситуации. Доверителният фонд може да осигури подходящо решение, тъй като се очаква да действа колективно от името на ЕС и донорите на фонда²².

Като се имат предвид големия брой донори и оператори в ЦАР, координацията е от особено значение. Доверителните фондове могат да бъдат също полезна платформа за подобряване на координацията с проекти, финансирани със средства извън фонда. Това се отнася основно до координацията между дарителите на фонда, но също и евентуално до координацията в по-широк мащаб с други донори. Очаквало се е доверителният фонд „Беку“ да бъде механизъм за координация, който да позволи на международната общност да допринесе по съгласуван начин за стабилизацията на ЦАР²³. Първоначалният план е бил доверителният фонд „Беку“ да се развие извън рамките на координацията между държавите членки и да създаде истинска обща организация²⁴, с идеи като обединяването на ресурси и на възможността за анализ, определяне и изпълнение на проекти, съвместни мисии, специален екип от персонал, който да координира и комуникира с партньори донори или общи тематични работни групи.

Няма достатъчно доказателства, че създаването на доверителния фонд „Беку“ е помогнало за обединяване на донорската дейност в ЦАР в духа на описаното в параграф 29, било то незабавно след неговото създаване или през междинния период (вж. каре 4). Донорската дейност извън фонда е останала на сходно равнище от 2014 г. насам и дори се е увеличила в някои случаи (вж. също точки 55—61 за привличането на други донори). Управлението на фонда е определило фрагментирането на инструментите за помощ и на участниците в ЦАР като основно предизвикателство.

Каре 4

Някои донори са увеличили своята дейност извън фонда след 2014 г.

Германия увеличава своята двустранна дейност в Централноафриканската република. През 2016 г. Федералното министерство на икономическото сътрудничество и развитието е избрало ЦАР като един от своите двустранни партньори. Германската банка за развитие Kreditanstalt für Wiederaufbau наскоро е започнала проект в здравния сектор на стойност 11 млн. евро.

През октомври 2016 г. Италия е открила свой офис за сътрудничество за развитие в Банги.

ГД „Международно сътрудничество и развитие“ ще продължи помощта за ЕФР въз основа на НИП.

Освен донорите на доверителния фонд „Беку“, Световната банка също планира да създаде свой доверителен фонд за Централноафриканската република.

Към края на 2016 г. механизмите за координиране на помощта за развитие в ЦАР все още не са функционирали. Хуманитарните групи, ръководени от организации на ООН и международни неправителствени организации, са предназначени за хуманитарна помощ. Преходното правителство на ЦАР е създало съответните структури за координиране на помощта за развитие през 2014 г., но те така и не са влезли в действие. Властите на ЦАР и донорската общност са в процес на създаване на институционална рамка за осъществяване на помощта за развитие съгласно националния план за възстановяването и изграждането на мира, приет през октомври 2016 г²⁵. Тази рамка ще включва механизъм за координация на помощта, който ще повери ролята за вземане на решения на доверителния фонд на ООН „Езинго“ и на евентуалния бъдещ доверителен фонд на Световната банка и ще остави само консултативна роля на доверителния фонд „Беку“.

Доверителен фонд „Беку“ няма определени процедури за осигуряването на систематична координация на своите проекти с проектите на други донори на фонда. Фондът е създал координационни механизми под формата на собствените си управленски структури (управителен съвет и оперативен комитет на доверителния фонд). Въпреки че една от ролите на комитета е да приема проекти, това не е улеснило дискусиите относно координацията с други проекти, финансирани от донори на доверителния фонд „Беку“. Изготвянето на програмните документи не включва систематично пълен преглед на другите проекти в същата област.

Дори и да не е следвал официални механизми, представителят на доверителния фонд „Беку“ в Банги, прилагайки добри практики, все пак е успял да гарантира известна координация по отношение на отделни проекти (вж. каре 5). Съществува обаче потенциал доверителният фонд „Беку“ да осигурява по-систематична координация между донорите, както във вътрешен, така и евентуално във външен план в рамките на международната общност.

Каре 5

Три примера за добри практики за координацията между донорите при проектите

Създадени са полезни взаимодействия между проекта на доверителния фонд „Беку“ за икономическо възстановяване и два проекта, финансирани от агенцията за развитие на една държава членка на ЕС. Въпреки че на етапа на изготвяне на проекта координацията е била слаба, такава все пак е развита след стартирането на проекта през 2016 г. Проведени са били няколко срещи между агенцията, представителя на доверителния фонд „Беку“ в Банги и изпълнителните организации, с цел да се постигне полезно взаимодействие между трите проекта.

През октомври 2016 г. представителят на доверителния фонд „Беку“ в Банги се е срещнал с донорите и органите на ЦАР на семинар за продоволствената сигурност. Въз основа на този семинар екипът на доверителния фонд „Беку“ е организирал покана за изразяване на интерес, при която са взети предвид резултатите от тези обсъждания.

По линия на проекта в областта на здравеопазването е финансирана техническа помощ за координиране посредством месечни срещи на шестте НПО, действащи на територията на здравни заведения в ЦАР. Макар и първоначално да не е било планирано, тази координация понякога е надхвърляла пределите на групата на участниците в доверителния фонд „Беку“, което е помогнало за наблюдението на потенциалните случаи на дублиране с други донори. Тя е довела и до хармонизиране на методите на работа на различните НПО.

Проектът за продоволствена сигурност цели да постигне устойчиво развитие на продоволствената и хранителната сигурност.
© Международно движение на Червения кръст — Франция.

Съществуват данни, че доверителният фонд „Беку“ действа в координация с органите на Централноафриканската република (вж. примера в каре 5). Централноафриканското правителство предвижда разширяване на ролята си в бъдещото управление на фонда посредством по-системно участие в планирането, изпълнението и мониторинга на проектите.

Процедурите биха могли да бъдат по-прозрачни, по-бързи и икономически по-ефективни

Финансовият регламент²⁶ постановява, че доверителните фондове следва да се изграждат в съответствие с принципа на прозрачност. Учредителното споразумение предвижда използването на гъвкави процедури, които да гарантират, че доверителният фонд „Беку“ реагира съобразно с нуждите и че може да организира помощта бързо. Финансовият регламент постановява също, че не повече от 5 % от средствата, събрани в доверителния фонд, могат да се използват за покриване на разходите за управление. Сметната палата е извършила оценка на прозрачността и бързината на процедурите за подбор и разходната ефективност на доверителния фонд „Беку“ в сравнение с други инструменти за предоставяне на помощ.

Прозрачност на процедурите за подбор

Процедурите, прилагани от доверителния фонд „Беку“ при подбора на организациите изпълнители на проекти, не са официализирани в насоките за доверителните фондове на ЕС. Следваните процедури са се основавали на предписаните в документа „Обществени поръчки и безвъзмездни средства за външните дейности на Европейския съюз — Практически наръчник“ (PRAG)²⁷, с някои допълнителни изключения.

С изключение на ограничен брой договори за услуги, доверителният фонд „Беку“ е използвал три различни метода за подбор на организациите за изпълнение на проекти: четири споразумения за делегирано сътрудничество, десет случая на пряко възлагане и дванадесет случая на възлагане след ограничена покана за изразяване на интерес²⁸. Определенията за всеки случай, както и съответните им предимства и недостатъци, са представени в таблица 1.

Таблица 1

Определение и основни предимства и недостатъци на процедурите за подбор, използвани от доверителния фонд „Беку“ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
Вид	Споразумения за делегирано сътрудничество	Пряко възлагане на обществени поръчки	Възлагане на поръчки от доверителния фонд „Беку“ след ограничена покана за изразяване на интерес
Определение	В случаите, когато Комисията поверява управлението на фондове на делегиран орган от държава членка (или друг донор от трета държава).	В случаите, когато дадена организация е избрана без конкурсна процедура.	В случаите, когато няколко предварително избрани организации са приканени да изготвят предложение.
Предимства	Бърза процедура Високо ниво на експертни знания	Бърза процедура Високо ниво на експертни знания	По-прозрачна от другите две процедури С фокус върху доказани експерти в дадената област
Недостатъци	Ограничена прозрачност поради липса на публичност Допълнително ниво на административни процедури Потенциални конфликти на интереси	Ограничена прозрачност поради липса на публичност Ограничава достъпа до финансиране за по-новите организации	Ограничава достъпа до финансиране за по-новите организации

Източник: PRAG.

Действителните процедури за подбор, които да се прилагат от доверителния фонд „Беку“, и степента на гъвкавост, разрешена по отношение на PRAG, не са определени. В резултат начинът, по който организациите изпълнителки са били избрани, не е съвсем прозрачен.

Използването на споразумения за делегирано сътрудничество е включено в член 10 на Учредителното споразумение, който гласи, че те трябва да бъдат предпочитаният вариант, когато това би предложило подходящ отговор по отношение на разходите, ефективността и видимостта на действията, финансирани от европейски фондове. И макар че избраните организации са били експерти в съответните области, липсват изготвени обосновки за използването им, особено към момента на тяхното одобряване. Нещо повече, възниква потенциален конфликт на интереси поради присъствието на някои от тези организации в оперативния комитет на фонда, където се прави подбор на проектите и, в тези случаи, на организациите изпълнители²⁹.

Пет от поръчките с пряко възлагане са представлявали втора фаза на предходни дейности. Останалите са били възложени след преглед на вече съществуващи организации в ЦАР и съответните им възможности. Това е разбираемо, като се имат предвид трудните условия на място към момента на възлагане на тези обществени поръчки. Въпреки това Сметната палата е открила един конкретен случай, когато поради наличието на повече от една организация, способна да извърши работата, би могло да се приложи по-конкурентна процедура³⁰.

Специална процедура за подбор е била прилагана за всяка от ограничените покани за изразяване на интерес, включваща елементи от PRAG, но също и различни по-гъвкави процедури на различните етапи. В резултат на това не е ясно как са подбирани изпълнителните организации.

Бързина на процедурите за подбор

Разпоредбите за гъвкавост, приложими към доверителния фонд „Беку,“ биха могли да предоставят възможност за спестяване на време в сравнение с по-традиционните подходи, прилагани в рамките на Комисията. Структурата и процесът на вземане на решения, които са приложени, както и относително краткият период от създаването на фонда ограничават възможността за всякакво полезно сравнение с действащите процедури за други помощи от ЕС. Независимо от това, Сметната палата е установила някои случаи, в които би могло да се спести време при подбора на организациите изпълнители.

Като пример за това как допълнително би могло да се спести време при процедурата за подбор на доверителен фонд „Беку“ може да се посочи обсъждането на съдържанието на проектите с организациите. И при трите вида използвани процедури продължителността и броят на проведените обсъждания биха могли да бъдат намалени. При 14 от 26-те възложени поръчки съдържанието на проекта е обсъждано в продължение на над 100 дни. Средната продължителност на процедурата е била 148 дни, най-дългата — 503 дни³¹, а най-кратката — 18 дни³². Докато дискусиите при ограничените покани за изразяване на интерес са продължили средно по едва 50 дни, тези за споразуменията за делегирано сътрудничество и за директните поръчки са възлизали съответно на средно 197 и 245 дни. Ако дискусиите са били проведени по различен начин, споразуменията биха били финализирани в по-къс срок. Например в някои случаи различни служители на Комисията са се връщали отново към определени проблеми, което е довело до по-продължителна комуникация между двете страни. По-доброто взаимодействие между служителите на Комисията преди тази комуникация би могло да съкрати тези обсъждания.

В пет случая в резултат на задълбочените дискусии е било необходимо да се одобрят разходите със задна дата³³. Това е оказало отрицателно въздействие върху изпълнението на тези проекти в началния етап на дейността им, тъй като липсата на подписано споразумение е довела до правна несигурност за изпълняващите организации.

Разходна ефективност на предоставянето на помощта

Организациите на ООН, Световната банка и Африканската банка за развитие налагат различни такси за управлението на доверителните фондове. Никоя от тях не прилага процент под 5 %, както е предвидено за доверителния фонд „Беку“³⁴. При другата външна помощ на ЕС в рамките на ЕФР и общия бюджет също обикновено се начисляват такси над 5 %.

Таксите за управление на доверителния фонд „Беку“ изключват заплатата на ръководителя и вътрешните административни разходи. Това означава, че общите разходи за управление на фонда са по-високи от тези, докладвани в отчетите на фонда. Пълният размер на разходите за управление на доверителния фонд „Беку“ не е изчислен. Тези проблеми са потвърдени и от вътрешен одит на Комисията.

Както при всички случаи на оказване на помощ за развитие, общите разходи за предоставяне на помощта надхвърлят самата такса за управление. В допълнение към тази такса за доверителния фонд „Беку“, спечелилите поръчките международни организации и НПО събират свои административни такси. Това по принцип е процент от стойността на поръчката, определен на максимум 7 %. Освен това те могат да делегират по-нататък задачите, свързани с изпълнението на договора, на други организации, което добавя допълнителни нива на административни разходи. Споразуменията за делегирано сътрудничество, в частност, са скъпоструващо решение, тъй като автоматично добавят допълнително ниво на разходи за управление (вж. таблица 1 по-горе). Ползите от използването на този тип финансиране следва винаги да се преценяват спрямо допълнителните разходи.

Член 3.8 от Учредителното споразумение предвижда всички служители на доверителния фонд „Беку“ в крайна сметка да бъдат установени в Банги. Към този момент само един представител на фонда е базиран в Банги, а седем служители са работели в Брюксел през 2016 г. Броят на работещите в чужбина служители, които са базирани в делегацията на ЕС, е ограничен поради настоящите проблеми със сигурността. При нормализиране на положението в ЦАР се очаква броят им да нарасне. Все още няма изчисление, което да определи дали е възможно да се постигне пълно прехвърляне на персонала в ЦАР в рамките на таван от 5 % (вж. точка 36)³⁵.

Необходимо е допълнително усилие за развиването на механизмите за мониторинг и оценка

Механизмите за мониторинг и оценка са важни, за да може да се прави оценка на изпълнението на фонда и да се приемат коригиращи мерки, ако е необходимо. Като се има предвид, че доверителният фонд „Беку“ е първият европейски доверителен фонд, управляван от Европейската комисия, той може да предостави ценни поуки за бъдещото използване на този тип инструмент за помощ.

Доверителният фонд „Беку“ не разполага с рамка за измерване на резултатите на равнището на фонда, тъй като не е изготвил цялостна верига на резултатите за крайната си цел, в която ясно да са посочени очакваните резултати (крайни продукти, резултати, въздействие) със съответните показатели³⁶. Например, докато учредителното споразумение и други документи дават представа какво може да се очаква от него (повишаване на устойчивостта, подобряване на координацията, по-бързо предоставяне на помощ, мобилизиране на критична маса от финанси, осигуряване на политическа видимост), тези елементи не са били разработени в SMART цели³⁷.

Към края на 2016 г. все още липсва систематичен процес за идентификация на извлечените поуки от опита на доверителния фонд „Беку“, които биха могли да помогнат на Комисията да подобри модела и управлението на доверителни фондове. Все пак са предприети някои действия, които са от значение за такава оценка. Тези действия включват публикуването на множество статии относно доверителния фонд „Беку“, организиране на конференции, семинари и заседания, по-специално с представители на доверителни фондове на ЕС, и изнасяне на презентации.

На ниво проект са определени цели, резултати и дейности. Но два от единадесетте проекта не разполагат с показатели, а показателите за осем проекта са неясни или нямат цели. Подобни проблеми съществуват и на равнище договор: някои цели са само частично SMART, а показателите понякога са неясни или им липсват съответни цели (вж. приложение III за подробности).

Въпреки трудните обстоятелства, доверителният фонд „Беку“ като цяло има положителни постижения досега

Сметната палата е извършила проверка на постиженията на фонда в три аспекта: помощта, която той е привлякъл, получените резултати от проектите и видимостта на ролята на ЕС, която е постигнал. Това са някои от очакваните ползи от доверителния фонд „Беку“.

Доверителният фонд „Беку“ е привлякъл нови средства, но малко нови донори

Очакванията за доверителен фонд „Беку“ са били той да насърчи нови донори да предоставят помощ за ЦАР, както и да привлече допълнителна помощ. Първоначално считана за „сирак“ по отношение на оказваната помощ, общата помощ за Централноафриканската република възлиза на около 250 млн. щатски долара годишно в периода преди кризата през 2012/2013 г. (вж. фигура 1). Тази помощ е достигнала своя връх от 610 млн. щатски долара през 2014 г.³⁸

Фигура 1

Общ размер на помощта за ЦАР, 2006—2015 г. (в млн. щатски долари)

Помощта за развитие, необходима за изпълнението на Националния план за възстановяване и изграждане на мира, възлиза на около 3,2 млрд. щатски долара за период от пет години (2017—2021 г.). На конференцията през ноември 2016 г. донорите са поели ангажименти за предоставянето на над 2 млрд. щатски долара помощ за развитието на ЦАР и така са обхванали значителна част от тези нужди.

Доверителен фонд „Беку“ е привлякъл помощ с общ размер на предвидените средства, възлизащ на 146 млн. евро до края на 2016 г. (вж. фигура 2). Това е повече от доверителния фонд на ООН „Езинго“, който е привлякъл 25 млн. евро (вж. приложение II), и сравнимо с двустранното финансиране по линия на 11-ия ЕФР, което се очаква да бъде 208 млн. евро³⁹.

BG-CH01-PH25-1 — Фигура 2

Предвидени средства за доверителния фонд „Беку“

Три четвърти от ресурсите на фонда произхождат от бюджета на ЕС и ЕФР. Над една трета от тази помощ е допълнителна помощ за ЦАР извън по-рано уговорената помощ за страната през други канали за финансиране от ЕС.

Франция, Германия, Италия, Нидерландия и Швейцария са предоставяли помощ за Централноафриканската република преди създаването на доверителен фонд „Беку“, но преди 2014 г. тези суми са били сравнително ниски. След 2014 г. помощта се предоставя чрез фонда, както и по други канали за финансиране (вж. каре 4 за повече подробности относно дейността на донорите в ЦАР).

Европейският парламент на два пъти е призовал държавите членки да увеличат своите вноски към доверителния фонд „Беку“. През 2016 г., по време на процедурата за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на ЕФР за 2014 г., той е приканил държавите членки да се ангажират в по-голяма степен, за да се гарантира пълноценното функциониране на фонда⁴⁰.

Някои държави членки продължават да подкрепят доверителните фондове на ООН, както са правили преди доверителен фонд „Беку“ (вж. приложение II). Фондът на ООН за хуманитарната помощ за ЦАР има единадесет донора, сред които Белгия, Дания, Германия, Ирландия, Люксембург, Нидерландия, Швеция, Швейцария и Обединеното кралство. Франция и Нидерландия отпускат средства също така на доверителния фонд на ООН „Езинго“.

Повечето проекти са постигнали очакваните резултати в труден контекст

Изпълнението на 20 от общо 31 договора, свързани с единадесетте проекта, е било в достатъчно напреднал стадий, за да може Сметната палата да направи поне частична оценка на работата им. Оценката е била засегната от някои ограничения⁴¹, но все пак Сметната палата счита, че повечето проекти са постигнали очакваните резултати.

Три договора (две проучвания и един договор за техническа помощ) са постигнали очакваните резултати напълно. При единадесет договора планираните резултати са били реализирани до голяма степен (вж. каре 6 за пример). Шест все още неприключени договора не бяха постигнали резултати към края на 2016 г. и съществува риск те да не бъдат постигнати до края на проекта (вж. точка 65 за подробности). Приложение III представя по-подробна оценка по всеки договор.

Каре 6

Пример за резултати: проект в областта на здравеопазването

Шест НПО са получили помощ от доверителния фонд „Беку“, за да помогнат на 80 здравни центрове на територията на ЦАР да предоставят по-добри първични здравни услуги за местното население.

Тази помощ е позволила провеждането на близо два милиона медицински консултации. НПО са надхвърлили заложените цели по редица показатели, като например броя консултации, броя подпомогнати раждания и броя посетени пациентки. В тези центрове здравните услуги, лекарствата и лабораторните тестове са се предоставяли безплатно за деца, бременни и кърмещи жени, както и за спешните медицински случаи.

Планираните дейности на равнище здравни заведения, като например ремонт, обучение на персонала, предоставяне на животоспасяващи лекарства и лабораторно оборудване, районните координационни и надзорни дейности са били извършени навреме или с минимално забавяне. Например в Брия шест от осемте здравни заведения са обновени, а други седем здравни заведения във Вакага са обновени и оборудвани.

Предоставяне на медицински услуги в различни здравни заведения из страната благодарение на проекта в областта на здравеопазването.
© Международно движение на Червения кръст — Франция.

Голям брой вътрешни и външни фактори са били от значение при случаите, в които целите не са изпълнени, най-важният сред които е бил обстановката на липса на сигурност, в която се развиват проектите (вж. приложение III).

Въпреки че са постигнати много материални резултати, тези с по-фундаментален дългосрочен ефект обикновено отнемат по-дълго време, за да се осъществят. Например в проекта за продоволствената сигурност кампаниите за ваксинация на селскостопански животни са били успешни, докато предотвратяването на конфликти и преначертаването на маршрутите на номадските пасища може да е необходимо да бъдат продължени с евентуална втора фаза. В проекта в областта на здравеопазването, въпреки успешната първа фаза на предоставянето на здравно обслужване с помощта на шестте НПО и успешното провеждане на проучване относно реформата в националната агенция за закупуване на фармацевтични продукти, дейността по реформирането на услугите за обществено здравеопазване се нуждае от повече време.

**Традиционни сламени къщи („пайоти“), използвани като места за провеждане на срещи на общността.**
© Международно движение на Червения кръст — Франция.

Фондът осигурява по-добра видимост за ролята на ЕС

Очакванията за доверителният фонд „Беку“ са били той да предоставя по-голяма публичност на ЕС, както чрез действия, предприети на ниво проект, така и под формата на политическа видимост на равнището на фонда.

Партньорите по проекта са предприели редица дейности на място. Сред тях са изработването на рекламни материали, документални филми и научни статии и организирането на национални семинари относно резултатите от дейността, церемонии и обучения, радиопредавания, посещения на журналисти и др., в съответствие с плановете им за изграждане на видимост.

Предприети са над 30 дейности за изграждането на видимост от фонда като цяло, на стойност близо 191 000 евро. Годишният отчет за дейността за 2015 г. на доверителния фонд „Беку“ съдържа раздел, посветен на дейностите по осигуряване на видимост и представя основните комуникационни цели, обществени мероприятия, проекти, уебсайта „capacity4dev“⁴² и комуникационни материали.

Организирани са няколко конференции, целящи да подобрят видимостта на ролята на ЕС (за примери вж. каре 7). Делегации от над 80 страни от целия свят са взели участие на конференция през ноември 2016 г. в Брюксел, съвместно с представители на високо равнище на ООН, Световната банка и други. В резултат от тази конференция са поети ангажименти на стойност 2 млрд. евро.

Каре 7

доверителният фонд „Беку“ е организирал няколко събития

Екипът на доверителния фонд „Беку“ е организирал поредица от семинари, конференции, публикации и съобщения за медиите, както в Банги, така и в Брюксел, които са добре отразени от медиите.

Например, семинар на тема „Пътят към възстановяване, устойчивост и развитие“ (Банги, юни 2016 г.) е събрал над 200 участници от националните органи, организациите на гражданското общество, донорите, агенциите на ООН, международни НПО и медиите, и е представил преглед на положението в ЦАР, проблемите, свързани с него, както и нуждите на населението. Семинарът е довел до изготвянето на дванадесет препоръки към правителството на ЦАР, партньорите по проекти и донорите за страната.

Друг пример е международната конференция на високо равнище относно ЦАР (Брюксел, май 2015 г.) с над 300 участници, включително президента на Централноафриканската република, министри, членове на ЕП, представители на ООН и НПО. В резултат на това са поети нови ангажименти за страната и са привлечени още два донора за доверителния фонд „Беку“, Италия и Швейцария.

Заключения и препоръки

Доверителният фонд „Беку“ е създаден при трудна обстановка в страната, която се характеризира с проблеми в хуманитарната област и областта на развитието, както и с нестабилни държавни органи, които не успяват да отговорят на нуждите на населението. Сметната палата вярва, че разработването и управлението на фонда биха могли да бъдат подобрени в духа на изложените по-долу предложения, с цел той да развие пълния си потенциал, но наред с това потвърждава, че създаването на фонда е уместно и че той е постигнал някои положителни резултати.

Създаването на доверителния фонд „Беку“

Доверителен фонд „Беку“ е създаден в рамките на много кратък период от време. Въпреки че Финансовият регламент налага определени условия относно създаването на доверителен фонд, Комисията все още не ги е заложила в аналитична рамка, която да ѝ позволи да направи формално структурирана оценка на сравнителните предимства на доверителните фондове спрямо други начини за предоставяне на помощ (вж. точки 13—20).

Обхватът на интервенцията на доверителния фонд „Беку“ не е основан на подробен анализ на нуждите. Такъв анализ също би показал по-ясно как и защо дейността на фонда е от значение за целта и какви конкретни пропуски запълва фондът (точки 21—27).

Препоръка 1 — Разработване на допълнителни насоки за избор на начина за предоставяне на помощ и за анализите на нуждите с цел да се определи обхвата на интервенцията на доверителните фондове

Комисията следва да усъвършенства своите насоки за доверителните фондове на ЕС чрез

разработване на аналитична рамка с ръководните принципи за изготвяне на кратка и структурирана оценка на сравнителните предимства на доверителните фондове спрямо други инструменти за помощ;
въвеждане на методи за извършване на анализи на нуждите, които да покажат, че обхватът на интервенцията на даден доверителен фонд е подходящ и към кои специфични нужди е адресиран той.

Тези насоки следва да бъдат формулирани по начин, който не удължава излишно процеса на създаване на доверителни фондове и не ограничава тяхната гъвкавост.

Времева рамка: октомври 2018 г.

Управлението на доверителния фонд „Беку“

Доверителен фонд „Беку“ е оказал ограничено влияние върху координацията между заинтересованите страни, както във вътрешен план между неговите донори, така и във външен план с международната общност. Дори и без официални механизми, представителят на доверителния фонд „Беку“ в Банги, прилагайки добри практики, все пак е успял да гарантира известна координация в рамките на отделни проекти (вж. точки 29—35).

Липсата на подробна информация относно реалните процедури за подбор, приложими за доверителния фонд „Беку“, означава, че няма пълна прозрачност относно подбора на организациите изпълнители. Възникнали са потенциални конфликти на интереси във връзка със споразуменията за делегирано сътрудничество. Можело е да бъде спестено допълнително време при обсъждането на съдържанието на проектите (вж. точки 36—44).

Като цяло таксата за управление от 5 %, удържана от доверителния фонд „Беку“, е в съответствие с други канали за помощ за развитие, но пълният размер на разходите за управление все още не е изчислен. Както при всички случаи на оказване на помощ за развитие, общите разходи за предоставяне на помощ надхвърлят самата такса за управление на фонда (вж точки 46—49). Сметната палата счита, че е важно да се знаят пълните разходи за използване на доверителния фонд като инструмент за помощ, за да може в бъдеще Комисията да прецени дали той е разходно-ефективен инструмент в сравнение с други начини за насочване на помощта на ЕС.

На равнището на фонда доверителният фонд „Беку“ не разполага с рамка за измерване на резултатите, тъй като неговите конкретни цели и съответните показатели все още не са разработени. Това затруднява наблюдението на фонда и оценката на постиженията му. Европейската комисия все още не разполага със систематична процедура за идентифициране на извлечените поуки от опита на доверителния фонд „Беку“, които биха могли да ѝ помогнат да подобри модела и управлението на доверителни фондове (вж. точки 50—53).

Препоръка 2 — Подобряване на координацията между донорите, на процедурите за подбор и измерване на резултатите, както и оптимизиране на административните разходи

Комисията следва:

да координира по-систематично помощта, предоставяна чрез доверителния фонд „Беку“, с друга двустранна помощ, предоставяна от неговите донори;
да гарантира, че при прилагането на правилата и процедурите за подбор на Комисията при избора на изпълнителни организации всички изключения от правилата биват докладвани ясно, както и че са въведени разпоредби относно начините за избягване на конфликт на интереси. Комисията също така следва да проучи начините за ускоряване на процедурите за подбор, по-специално по време на фазата на обсъждане на съдържанието на проектите;
да изчисли всички разходи по управлението на доверителния фонд „Беку“ и да намери начин да оптимизира размера на помощта, получен от крайните бенефициенти;
да определи SMART цели за доверителния фонд „Беку“ със съответните показатели, които да позволяват извършването на мониторинг и демонстрирането на предимствата на фонда, и да въведе процес за извличане на поуките в своите насоки относно доверителните фондове на ЕС.

Времева рамка: октомври 2018 г.

Постиженията на доверителния фонд „Беку“

До този момент доверителният фонд „Беку“ е привлякъл финансиране с общ размер на предвидените средства от 146 млн. евро. Въпреки това по-голямата част от средствата са от бюджета на ЕС и Европейския фонд за развитие. Всички останали донори са предоставили помощ на ЦАР преди създаването на фонда, но преди 2014 г. тези суми са били сравнително ниски (вж. точки 55—61).

На равнището на проектите, въпреки често несигурната обстановка, 14 договора от общо 20 са постигнали всички или повечето от очакваните от тях резултати (вж. точки 62—65).

Фондът осигурява по-добра видимост за ролята на ЕС. Партньорите по проекта са предприели дейности по осигуряването на видимост на място и над 30 дейности са успешно проведени във фонда като цяло (вж. точки 66—69).

Настоящият доклад е приет от Одитен състав III с ръководител Karel PINXTEN — член на Сметната палата, на заседанието му от 20 юни 2017 г. в Люксембург.

За Сметната палата

Klaus-Heiner LEHNE
Председател

Приложения

Приложение I

Списък на проектите и договорите

Приложение ІІ

Списък на седемте доверителни фонда на ООН, които действат в ЦАР

Източници: http://mptf.undp.org, www.unocha.org/cerf от 16 март 2017 г.

Приложение III

Степени на завършеност на дейността на проектите

Легенда: Зелено — напълно постигнати; жълто — постигнати до голяма степен; оранжево — предимно непостигнати (към момента); червено — непостигнати; сиво — не е оценено, дейността не е достатъчно напреднала.

Подробни данни: Договор 2: срокът е удължен с 1,5 месеца; Договор 3: срокът е удължен с един месец; Договор 5: Участието на ЕС е увеличено от 1,7 на 2,2 млн. евро; Договор 8: Участието на ЕС е увеличено от 47 000 на 53 000 евро и срокът е удължен с 5 месеца; Договор 18: срокът е увеличен с 8 месеца.

Отговори на Комисията

Кратко изложение

През 2013/2014 г. в Централноафриканската република (ЦАР) избухна криза от безпрецедентен мащаб, довела до насилие между общностите, определяно от анализатори заради особеностите си като ситуация „на прага на геноцид“, и до отслабване на основните функции на държавата. Наред с хуманитарната дейност, крайно необходима бе решителна подкрепа за повишаване на устойчивостта.

III

ЦАР претърпя многократни кризи. Без излаз на море и пренебрегната от международната общност („сирак при разпределянето на помощите“), ЦАР е изправена пред структурни предизвикателства при преодоляването на бедността.

Доверителният фонд „Беку“ (ДВБ) е първият доверителен фонд, създаван от ЕС. По същество постигнатите чрез него резултати и ефективността му се коренят в постоянното подобрение, нововъведения и обучение. ДВБ се опира на поуки, научени от подобни участници въз основа на съществуващи проучвания и оценки на устойчивостта и сътрудничеството за развитие в ситуации на несигурност.

Извършеният преди създаването на ДВБ анализ отчита редица проучвания и анализи, изготвени от най-ангажираните партньори в ЦАР и при ситуации на несигурност.

ДВБ постави началото на нов начин за координиране на дейностите, провеждани от ЕС и държавите членки, чийто възможности все още не са напълно оползотворени до момента.

Според Комисията, предвид пълната продължителност на цикъла на проекта, общата бързина на изпълнение на „Беку“ е по-висока от бързината на други инструменти на ЕС в кризисни ситуации. Въпреки това Комисията е съгласна да проучи начините за повишаване на бързината на процедурите за подбор извън това, което понастоящем се допуска от вътрешните правила, като същевременно поддържа точния баланс между бързина и прозрачност.

Механизмите за мониторинг и оценка са разработени на ниво проект и постепенно ще бъдат надградени на ниво фонд.

VIII

По втората подточка, ДФБ дава възможност за допълнителна координация между членовете. Що се отнася до общата координация между донорите, ситуацията се разви в положителна посока: вече е в ход процесът „Resilience et Consolidation de la Paix en Centrafrique (RCPCA)“, стартиран през ноември 2016 г. след конференцията на донорите в Брюксел, като координацията на всички донори се извършва от правителството на ЦАР с помощта на „постоянен секретариат“.

Що се отнася до процедурите за подбор и измерване на резултатите, ДФБ е реализирал и продължава постепенно да реализира подобрения, нововъведения и обучения.

По отношение на административните разходи, след препоръка на Службата ѝ за вътрешен одит, Комисията вече изготви план за действие за справяне с проблемите по тази точка и в момента изпълнява предвидените действия.

Въведение

Европейският съюз, водещ донор в областта на хуманитарната помощ и развитието, отдавна не разполага с друга възможност, освен да финансира доверителни фондове, управлявани от Световната банка и ООН за реагиране при природни и хуманитарни кризи. Въпреки че тези доверителни фондове може да имат добавена стойност, ЕС, опирайки се на Договора от Лисабон, „всеобхватния подход“ и „Глобалната стратегия за външната политика и политика на сигурност“, създаде собствени инструменти, така че да играе активна роля при такива ситуации, особено в ЦАР, където Съюзът е сериозно ангажиран чрез мобилизирането на всичките си налични инструменти.

Въз основа на анализ на нуждите и профила на уязвимост на държавата, учредителите на ДВБ приемат, че устойчивостта е най-слабо финансираната сфера и най-важната при подход, основан на подпомагането, възстановяването и развитието (ВПВР), за подпомагане на ЦАР при прехода от следкризисен етап към стабилност.

ЦАР бе „сирак“ по отношение на помощите в продължение на много години. Ръстът на ОПР, предоставена на ЦАР между 2015 г. и 2016 г., се дължи предимно на рязко увеличение на нуждите в резултат на кризата и нарастването на последващата хуманитарна интервенция. Що се отнася до дългосрочната програмирана помощ, нуждите на държавата са недостатъчно финансирани. В това отношение ДВБ е катализатор на преминаването от краткосрочно и средносрочно към по-дългосрочно ангажиране на донорите.

Констатации и оценки

ЕС, като дългосрочен и основен партньор за развитие на ЦАР, никога не е прекратявал двустранните си операции, дори в най-тежкия етап от кризата. Службата за хуманитарна помощ на Съюза остана отворена по време на кризата, като беше разпределен допълнителен бюджет, за да се посрещнат неотложните нужди. Междувременно ЕС даде ход на военна операция на Съюза (EUFOR) за стабилизиране на държавата. За да се подпомогне преходът на ЦАР от етапа след кризата към стабилизация, спешно бяха необходими дейности, основани на устойчивостта, което наложи създаването на специален инструмент, имащ за цел набелязването и изпълнението на проекти, които носят полза за населението и подсилват капацитета на държавните органи.

ДФБ извършва дейност на база на централизирано управление поради нуждата от бързи резултати в период, в който преходното правителство нямаше възможност да изпълнява всички отговорности и операции, произтичащи от децентрализираното управление.

Консенсусът между ЕС и държавите членки възникна непосредствено въз основа на i) принципа за интервенция в ЦАР с цел укрепване на устойчивостта, ii) нуждата от оттегляне от стандартните практики поради специфичния характер на кризата и несигурната ситуация.

Каре 1

Програмата за ефективността на помощта демонстрира добавената си стойност в „обичайни“ ситуации и е ключова за ЕС. Въпреки това тази програма не забранява на донорите да насочват усилия към спешните нужди на държава, преминала през ситуация „на прага на геноцид“, при която една пета от населението е подложено на насилствено изселване/миграция, особено когато съществуващите канали за предоставяне на помощ не могат да донесат очакваните резултати или да гарантират ВПВР в ЦАР.

ЕС изключително внимателно обмисли създаването на ДФБ чрез множество посещения в ЦАР през 2013 г. и 2014 г. на тогавашния комисар Георгиева и поредица от семинари за най-добрите начини за справяне с предизвикателството, свързано с устойчивостта/ВПВР в държавата, тъй като хуманитарната помощ не бе нито достатъчна, нито предвидена за дългосрочно въздействие.

Комисията, съвместно с най-ангажираните партньори, своевременно оцени добавената стойност на доверителния фонд и значението на прилагането в ЦАР на подход, основан на устойчивостта/връзката между помощ, възстановяване и развитие.

При извършването на необходимия анализ преди създаването на ДФБ Комисията не бе в състояние да инициира продължителна оценка/процес, което би поставило под въпрос способностите на ЕС като заслужаващ доверие, надежден и ефективен фактор при справянето със спешни ситуации.

Комисията би искала да подчертае разликите между използването и целта на доверителните фондове на Световната банка и ООН, както и целта, заложена от законодателя при въвеждането на доверителните фондове на ЕС чрез финансовия регламент (ФР).

Доверителният фонд на ЕС „Беку“ е „извънредният доверителен фонд“, като този факт налага бързото му създаване и реализация.

Управлението на доверителните фондове е една от основните дейности на СБ. Световната банка управлява стотици доверителни фондове, докато за Комисията това не е стандартен инструмент за оказване на помощ.

Имайки предвид, че доверителните фондове на ЕС са на ранен етап от развитието си, съпоставките с доверителни фондове на ООН и СБ вероятно не са напълно уместни на този етап.

Структурираният и документиран анализ не е изискване на Финансовия регламент. Член 187, параграф 3 посочва само, че доверителните фондове трябва да отговарят на няколко условия. Не е задължително начинът, по който условията са потвърдени, да бъде формализиран по какъвто да било начин.

Комисията изпълнява и съблюдава разпоредбите на собствената си правна рамка, а именно ФР. Заложените в този регламент условия намират израз в Указания за доверителните фондове на ЕС, публикувани в наръчника на DEVCO. Тези указания бяха изготвени преди създаването на първия доверителен фонд на ЕС и трябва да се актуализират периодично въз основа на поуки, извлечени от съществуващите понастоящем доверителни фондове.

Решението за създаването на доверителния фонд се опира на анализа на кризата и необходимия отговор, и е мотивирано в решението, с което се създава доверителният фонд.

Моля, вж. също така отговора по точка 19.

През 2014 г. ЦАР бе „сирак“ при разпределянето на помощи и се нареждаше на най-ниските позиции в индекса на човешкото развитие на ПРООН. Различни проучвания и анализи, включително проведените от ПРООН (особено показателите за здравеопазване и липсата на достъп до основни услуги), и констатацията, че устойчивостта е най-слабо финансираната област в ЦАР, ориентираха мандата на ДФБ около подкрепата за основните услуги, помирението (заради следкризисната ситуация) и създаването на работни места (така че да се възпира привличането на младежи към въоръжени групи).

Комисията смята, че по време на семинара през февруари 2014 г. е извършен адекватен анализ.

Освен това този семинар се основава на съвместен анализ на конфликтите на ЕС и ООН, извършен няколко дни по-рано.

Наред с това в националната стратегия „Programme d’Urgence et de Relevement Durable (PURD)“, приета през юли 2014 г., в която се определят всички дейности на донорите за периода 2014 – 2016 г., се посочва ясна оценка на нуждите.

Във връзка с PURD, през юли 2014 г. бе разработена матрица на нуждите (по сектори/теми) с ясни приоритети (краткосрочни/средносрочни/дългосрочни), в която се определят попадащите в LRRD дейности, които ще бъдат финансирани, и се залага разделяне на работата между инструментите на ЕС и на другите донори.

Предвид кратките срокове за учредяване на доверителния фонд „Беку“, наложени от кризисната ситуация в ЦАР, един цялостен анализ би изисквал допълнително време и ресурси. Такъв анализ, който бе съгласуван с ООН, СБ и правителството на ЦАР, бе извършен по-късно. Той доведе до формулирането на националния план за възстановяване и изграждане на мира 2017 – 2021 г.

Устойчивостта не е нова тема при сътрудничеството за развитие. ЕК е изготвила цялостна формулировка и оценка на устойчивостта (вж. COM(2012)586 относно устойчивостта) за справяне с липсите и проблемите, свързани с връзката между хуманитарните дейности и сътрудничеството за развитие. Това съобщение се опира на практиката на Комисията в Сахел с инициативата „AGIR“ и в района на Африканския рог с плана „SHARE“.

Комисията приема положителната оценка на Сметната палата.

Това, че ДФБ поема някои хуманитарни проекти, досега финансирани от Комисията, е добра практика в рамките на подхода, основан на ВПВР. Такъв е случаят например с проектите в областта на здравеопазването. Водещата логика в този случай е, че когато ситуацията се подобрява и някои райони на държавата излизат от ситуация на остра криза и вървят към стабилизация, е удачно хуманитарната помощ да се оттегли от тези райони и да се съсредоточи върху такива с по-спешни нужди/по-нестабилни райони, където е по-остра нуждата от спасяване на животи. Поемането на инициативи от страна на ДФБ в тези случаи осигурява приемственост на услугите с възможност за по-структурирана интервенция и по-сериозно ангажиране от страна на отрасловите министерства.

Каре 2 в)

Намесите в рамките на ДФБ трябва да се приспособяват и коригират спрямо развитието на нестабилната ситуация и работата по координацията с другите донори. Именно това се случи със следните два случая: проекти, предвидени чрез други инструменти (бюджетът за продоволствена сигурност и ЕФР за Ecofaune), на които не можа да бъде даден ход при първоначалните им характеристики. Те бяха прехвърлени към ДФБ, за да се реализират при коригирани компоненти/цели, така че да съответстват най-добре на програмата за устойчивост.

Що се касае до причината за съществуване на доверителен фонд на ЕС, средствата не бяха обединени в доверителния фонд на ООН и не бяха прехвърлени към ООН (ФАО), а за тях бяха сключени договори директно с изпълнителните партньори, което дава възможност ЕС да следи дейностите. Освен това в случаите, в които ФАО беше единственият партньор, ДФБ успя да договори административни такси в размер само на 5 %, а не на 7 %.

Каре 2 г)

Що се отнася до ECOFAUNE +, той е много повече от продължение на стартиралия през 2012 г. ECOFAUNE-RCA. Бившият проект ECOFAUNE се занимаваше предимно с дейностите, свързани със сезонната миграция за смяна на пасищата, докато новият проект ECOFAUNE+ обхваща i) развитие на териториите („aménagement du territoire“) във връзка с процеса на децентрализация и ii) възможностите за поминък (професионално обучение и микропроекти). Освен това не само че след 2012 г. ситуацията се промени драстично, но и режимът на изпълнение трябваше да премине от програма „Devis“ (ПД) към безвъзмездни финансови средства.

Координацията на донорите е отговорност на правителството; в случая с ЦАР, до момента не е въведена координационна рамка заради преобладаващата кризисна и следкризисна ситуация.

Оценката на възстановяването и изграждането на мира (RCPCA), стартирала в средата на 2016 г., и призната от правителството на ЦАР, доведе до създаването на секретариат, който отговаря за координацията на всички донори в ЦАР и последващите дейности след конференцията. ДФБ играе активна роля в такива последващи дейности, най-скорошният пример за което бе провелата се в ЦАР от 16 до 23 май 2017 г. мисия на терен.

ДФБ ще се съсредоточи главно върху втория стълб („социален договор между държавата и населението“) чрез развитието на здравеопазването и продоволствената сигурност/развитие на селските райони и третия стълб (създаване на работни места) с цел осигуряване на по-добра устойчивост. Правителството на ЦАР трябва да ръководи процеса по разделяне на работата; въпреки това новото правителство, дошло на власт след изборите през март 2016 г., бавно сформира подходящи структури, които разполагат с достатъчно капацитет за извършване на тази задача, но това отнема време. Самото съществуване на националния план за възстановяване и изграждане на мира е най-важната основа за хармонизирането на дейността на донорите и приоритетите на ЦАР. Те се следят от ЕС чрез всички инструменти на Съюза за изпълнение, включително ДФБ.

Комисията потвърждава, че създаването на доверителен фонд в следкризисна ситуация може да е отлична възможност за желаещите да помагат донори да действат по по-малко разпокъсан и по-добре координиран начин. Предпоставката за това е всички донори, присъстващи в държавата (и по-специално държавите — членки на ЕС), да приемат използването на доверителния фонд като единствен (или поне като най-важния) инструмент за разпределяне на помощта им.

Както се посочва във Финансовия регламент, основната цел на доверителния фонд се посочва в учредителното споразумение и е следната: „да предостави последователна, целева помощ за повишаване на устойчивостта на уязвимите групи и подкрепа във всички аспекти за възстановяването на Централноафриканската република и излизането ѝ от кризата, да координира действията в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, както и да помогне на съседните страни да се справят с последствията от кризата“.

Координацията между донорите е заложена в основата на структурата на управление на доверителния фонд на ЕС и е част от целта на фонда за намаляване на фрагментирането на помощта. Тази цел се постига чрез самото съществуване на доверителен фонд на ЕС, който дава възможност на другите донори да разпределят фондовете си чрез Комисията. Комисията не може да наложи на останалите донори дали на практика да използват тази възможност, или не.

Комисията е създала средствата държавите членки или донорите да обединяват фондовете си, като така се благоприятства координацията на място. Въпреки това тя не е в позицията да възпрепятства държавите членки или който и да било донор да даде ход, да поддържа или да взема решения по дейностите си в ЦАР.

Каре 4

Националната индикативна програма (НИП) акцентира върху два сектора, които не са обхванати от ДФБ (бюджетна подкрепа и управление). Въпреки това сектор 3 — устойчивост на селските райони и създаване на работни места — ще бъде реализиран чрез ДФБ най-вече за целите на съгласуваност и за да се почерпи от опита от текущи проекти по ДФБ в областта на продоволствената сигурност.

До момента Световната банка все още не е създала собствен доверителен фонд. Във фокус на планирания фонд най-вероятно бъде инфраструктурата, която не е обхваната от ДФБ.

ДФБ разполага със собствен процес за вземане на решения и управление, основан на учредителното си споразумение. Затова бе решено това управление да не се разваля чрез превръщане на рамката за координирано вземане на решения в задължителна за ДФБ.

По време на заседанието на оперативния комитет от всички участници се изисква актуална информация за потенциални нови проекти, за да се улесни добрата координация между членовете на доверителния фонд. Тази възможност за подобряване на координацията обаче не винаги се оползотворява.

Каре 5

През февруари 2016 г., ДФБ организира семинар на тема здравеопазване, чиято цел бе да се извлекат поуките от етап 1 и да се планира етап 2. Семинарът се проведе от ДФБ и Министерството на здравеопазването с участието на всички останали донори и изпълнителни партньори.

Този тип ad hoc координация преди приемането на всички проекти е метод на действие на ДФБ.

Текат консултации за най-добрия начин за гарантиране на по-голяма роля на правителството на ЦАР в ДФБ.

Всъщност инструментът е специално разработен за по-бързо организиране на помощ, като освен това в него можеха да се използват гъвкави процедури за подбор. Тези процедури са същите като прилаганите при други инструменти на ЕС в кризисни ситуации. Така се очаква бързината на всички процедури да бъде подобна.

Единствената процедура, която не е формализирана като такава нито в „Обществени поръчки и безвъзмездни средства за външните дейности на Европейския съюз — Практически наръчник“ (PRAG), нито в указанията за инструментите на ЕС, е специфичната за ДФБ покана за изразяване на интерес (ПЗИ). Тази процедура обаче, чрез която възложителят се кани да разгледа всички налични варианти, за да се „увеличи“ нивото на конкуренция, в сравнение с директни поръчки/процедури на договаряне, произтича пряко от вътрешните указания на Комисията относно кризисните ситуации. Възложителят например се насърчава да покани повече от един кандидат да се включи в процедурата по договаряне или директната поръчка.

Комисията би искала да подчертае, че при сравнение на предимствата и недостатъците на трите процедури трябва да се отчете, че тези три процедури представляват подбор на процедурите, за които е известно, че са ефективни при кризисни ситуации.

Затова съответните предимства и недостатъци следва също да се разглеждат в сравнение с други процедури за международно сътрудничество и развитие, които, както се отбелязва в указанията за кризисни ситуации, не осигуряват достатъчна гъвкавост за реализиране на специфични дейности в кризисни ситуации или случаи на дълготрайна структурна нестабилност.

Процедурите са или стандартни такива, които могат да се намерят в PRAG, или, що се касае до специфичните за ДФБ ПЗИ, процедура на база на указанията за кризисни ситуации (която се състои от процедура за директна поръчка, предшествана от по-обширни консултации, за да се увеличи прозрачността и конкуренцията).

Що се отнася до специфичните за ДФБ ПЗИ, прозрачност се гарантира чрез обяснителната бележка, разясняваща различните етапи на подбор.

След като бъде определена процедурата за подбор и бъдат избрани условията на изпълнителната организация(и) (т.е. или определени в PRAG/наръчника, или в документа за самата процедура), Комисията смята, че спазва изискването на ФР за прозрачност, като същевременно използва разпоредбите за гъвкавост на учредителното споразумение.

Комисията смята, че е имало обосновки, но те не са формализирани.

Този случай, свързан с „Пол I“, трябва да бъде разгледан в конкретния контекст.

През 2014 г. делегацията на ЕС определи две неправителствени организации като единствените международни такива, работещи в областта на равенството на половете в ЦАР — най-вече, що се отнася за дейности, генериращи приходи. И с двете организации бе установен контакт в опит да бъдат мотивирани да работят съвместно. По време на преговорите едната от тях се оттегли от дискусиите, тъй като представителите ѝ смятаха, че дейностите, възлизащи на 1,5 милиона евро, са твърде ограничени за съвместна работа.

През 2016 г. в ЦАР бяха ангажирани нови международни неправителствени организации. Проведена бе ПЗИ за „ПОЛ II“, така че да се отчете евентуалното участие на нови партньори и да се обхване новият компонент „volet politique“, който не съществуваше в „ПОЛ I“.

Комисията смята, че е ясно как са подбирани изпълнителните организации.

В точка 38 се споменава, че с изключение на ограничен брой договори за услуги, доверителният фонд „Беку“ е използвал три различни метода за подбор на организациите за изпълнение на проекти. Начинът, по който са избрани изпълнителните организации, е определен или в PRAG/други вътрешни правила на Комисията, или в документа за самата процедура — вж. точка 37).

Така Комисията е спазила изискването за прозрачност от ФР, като същевременно е използвала разпоредбите за гъвкавост на учредителното споразумение.

Разпоредбите за гъвкавост дадоха възможност за спестяване на време в сравнение с по-традиционни подходи. Бързината на процедурите за подбор в „Беку“ могат да бъдат подобни само на други механизми на ЕС за предоставяне на помощ в кризисни ситуации, тъй като те произтичат от същите правила. За да се ускорят, доверителните фондове на ЕС трябва да имат право да въвеждат кризисни процедури по възможно най-опростен начин, като същевременно поддържат баланс между бързина и прозрачност.

Комисията смята, че броят на дните с проведени обсъждания не доказва, че обсъжданията са могли да бъдат по-кратки. Периодът от 503 дни например касае икономическото възстановяване, което е най-модерният и сложен проект в рамките на ДФБ, както и с по-малка нужда от бързо изпълнение.

Посоченото многократно провеждане на обсъжданията трябва да се разглежда в по-широк контекст. В ранните етапи на ДФБ текучеството на персонала бе сравнително високо. В резултат на това е възможно някои въпроси да са били разглеждани повече от веднъж.

По проектите в областта на здравеопазването се очакваше одобряване на разходи със задна дата, което бе формулирано и съгласувано с изпълнителните партньори. То бе запазено, за да могат да се проведат дискусии, насочени към постигането на резултати, а не към сроковете. Резултатите по точки 78 и 79 изглежда потвърждават това решение.

Вариантът за одобряване на разходи със задна дата трябва да се сравнява с други налични варианти, т.е. да не се предприема действие. Комисията счете, че е по-добре да се избегнат липси при дейностите, които използват одобряване на разходи със задна дата, вместо да се прекъсва дадена дейност.

Същото важи и за последния случай на одобряване на разходи със задна дата, при който то се очакваше, съгласувано бе с изпълнителните партньори и беше надлежно формулирано.

Комисията потвърждава, че този процент е нисък в сравнение с таксите за управление на други организации/инструменти. Затова е от съществено значение той да се запази като минимум, необходим да се гарантират задачите и задълженията по доверителния фонд и най-вече заради това, че управлението на доверителен фонд е много повече от управление на проект.

Това е стандартна практика и при доверителните фондове на ООН, където разходите за персонала и административните разходи са преки разходи, които са извън таксите за управление от 7 – 8 %.

Направените разходи са декларирани в годишните отчети на ДФБ. Тези годишни отчети се изготвят съгласно Международните счетоводни стандарти за публичния сектор (МССПС) и от създаването на доверителния фонд до момента за тях е получено неквалифицирано становище на външен одитор.

Препоръките на Службата за вътрешен одит на Комисията, на които се основават наблюденията на Сметната палата, са в ход на изпълнение.

Разходите за прякото управление също са остойностени, тъй като задачите трябва да се ръководят от персонала на доверителния фонд, за което се изискват достатъчно ресурси. Бюджетът за разходите за персонала на ДФ зависи от два основни фактора: 1) общия размер вноски и 2) процентa на административните такси. В учредителното споразумение този процент е определен на 5 % за всички вноски предвид малкия размер на доверителен фонд „Беку“ и възможното му прехвърляне към ЦАР (разходите за персонала на делегацията са по-високи от тези в Брюксел).

Що се отнася до разходите за делегирано сътрудничество, този коментар не важи само за ДФБ, а е общ и приложим за методите на управление на сътрудничеството за развитие. Що се отнася до таблица 1 в точка 48, моля, вижте коментарите ни в точка 38.

За да се изчисли дали може да се осъществи пълно прехвърляне на персонала към ЦАР, са необходими следните елементи:

момент във времето, когато сигурността позволява такова прехвърляне;
равнището на вноските на тази дата, така че да се изчисли размерът на наличните такси за управление;
допустимият процент на таксите за управление от вноските (административният таван все още не е приет от ГД „Бюджет“).

Той въпрос ще бъде разгледан отново, след като се разреши поне първият елемент.

Комисията е на мнение, че в ДФБ са въведени механизми за мониторинг на равнището на проектите. Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“ вече договори със СВО въвеждането на всеобхватна рамка за измерване на резултатите за доверителните фондове, като се има предвид, че това е постепенен процес. ГД „Международно сътрудничество и развитие“ ще оцени този важен аспект, след като бъде събран повече опит.

След одита ГД „Международно сътрудничество и развитие“ даде ход на две нови инициативи:

сформиране на управителен комитет на доверителните фондове на ЕС с председател генералния директор на ГД „Международно сътрудничество и развитие“, в който участват директори и ръководителите на всички доверителни фондове, с цел предприемане на мерки по теми от общ интерес и споделяне на поуките, извлечени във всяка сфера (управление, процес по вземане на решения…). Управителният комитет на доверителните фондове на ЕС вече заседава два пъти от създаването си през март 2017 г. досега;
оползотворяване на опита, натрупан до момента, и преразглеждане на указанията и образците за международно сътрудничество и развитие.

Освен това през 2015 г. започна провеждането на редовни срещи на екипите, които отговарят за финансите и договарянето по различните доверителни фондове. Срещите бяха прекъснати през 2016 г. заради напускането на финансовия екип в другите ДФ. Те бяха възобновени през април 2017 г.

Не бяха зададени цели за показателите, за които няма базово равнище или надеждно такова. Това все пак не попречи на ДФБ да вземе предвид препоръките от мониторинга при разработването на проекти като „Santé II“ и при преговорите по отделните договори.

Този връх във финансирането през 2014 г. трябва да се отдаде на финансирането за хуманитарна помощ. Финансирането за дейностите за развитие е със скромни размери в сравнение с 2014 г.

В документа за оценката на възстановяването и изграждането на мира (RCPCA) се определят два хоризонта, на три и на пет години, със съответстващите нужди от финансиране, възлизащи съответно на 1,6 милиарда щ.д. и 3,2 милиард щ.д. Затова поетите по време на конференцията в Брюксел ангажименти в размер на около 2,3 милиарда щ.д. надхвърлят нуждите за първите 3 години, определени в RCPCA.

„Обединяването на ресурси“ е една от ползите, които доверителните фондове носят, включително на фондовете на ЕС от различни източници.

Комисията смята, че част от вноската на Германия за ЦАР е нова и допълнителна в областта на сътрудничеството за развитие. Френската вноска също се увеличи в рамките на ДФБ и извън него.

В предварителната работа по бъдещите доверителни фондове се предвижда, че те нямат за цел да възпрепятстват донорите да подкрепят дейности извън ДФ на ЕС.

Залагането на последователност на дейностите в една и съща програма също е специфична особеност на ДФБ. Тя дава възможност за работа с различно темпо по няколко проблема, свързани с един и същ сектор/сфера.

Що се отнася до здравеопазването, ДФБ и делегацията на ЕС в Банги встъпиха в диалог с Министерството на здравеопазването относно системата за закупуване на медикаменти, а не относно цялата система на здравеопазване. Текат дискусии, но на този етап все още не е постигнато решение.

Каре 7

Този тип семинари дава възможност за по-добро координиране на дейностите по ВПВР.

Заключения и препоръки

Комисията, съвместно с най-ангажираните партньори, оцени добавената стойност на доверителния фонд и значението на прилагането в ЦАР на подход, основан на устойчивостта/връзката между помощ, възстановяване и развитие.

Всъщност Комисията спазваше и съблюдаваше разпоредбите на собствената си правна рамка, а именно Финансовия регламент.

Препоръка 1 - Разработване на допълнителни насоки за избор на начина за предоставяне на помощ и за анализите на нуждите с цел да се определи обхвата на интервенцията на доверителните фондове

Комисията приема препоръката, която ще бъде изпълнена, както следва:

Комисията разработи указания за доверителния фонд, които включват раздел с условията за учредяване на такъв фонд.

Комисията има готовност да преразгледа обхвата на указанията, така че да включи в тях по-подробно описание на заложените във ФР критерии за оценка на условията за учредяване на доверителни фондове на ЕС.

В това отношение Комисията смята, че чрез оценката на условията за учредяване на доверителен фонд на ЕС ще бъде разгледан въпросът за сравнителните предимства на други начини за предоставяне на помощ.

Комисията е на мнение, че не е възможно указанията да бъдат твърде изрични, особено що се отнася до извънредните доверителни фондове.

С ДФБ бяха въведени практики за ad hoc координация, които свързват всички заинтересовани страни, сектор по сектор (здравеопазване, продоволствената сигурност и др.). Въпреки това решението на всеки донор да поддържа двустранни програми е част от независимия му избор.

Комисията е на друго мнение.

Процедурите са или стандартни такива, които могат да се намерят в PRAG, или, що се касае до ПЗИ, приложими за ДФБ, процедура на база на указанията за кризисни ситуации (процедура за директна поръчка, предшествана от по-обширни консултации, именно за да се увеличи прозрачността и конкуренцията).

Що се отнася до ПЗИ, приложими за ДФБ, прозрачност се гарантира чрез обяснителната бележка за всеки проект, разясняваща различните етапи на подбор.

След като бъде определена използваната процедура, а в случай че не е определена в PRAG/Наръчника, в самия документ за процедурата е определено как ще бъдат избрани организациите изпълнители, Комисията смята, че спазва изискването на ФР за прозрачност, като същевременно използва и разпоредбите за гъвкавост на учредителното споразумение.

Що се отнася до бързината, Комисията смята, че броят на дните с проведени обсъждания не доказва, че обсъжданията са могли да бъдат по-кратки (вж. точка 44).

Изчислението на пълните разходи, които включват, наред с други, и разходите за управление на организации изпълнители извън ЕС, не е стандартна практика на най-големите донори като ООН и СБ. Тези разчетени пълни разходи не биха били сравними с разходите на останалите донори (т.е. ООН или СБ) и не биха съответствали на разходите, посочени в годишните отчети на доверителния фонд, които спазват международните счетоводни стандарти за публичния сектор (вж. отговора на точка 37).

Въпреки че не съществува специална всеобхватна рамка за измерване на резултатите за ДФБ, повечето проекти са постигнали всички или повечето от очакваните от тях резултати (вж. точка 78).

Освен това вместо да създаде рамка за измерване на резултатите специално за ДФБ, Комисията предпочита да разчита на стандартната рамка за измерване на резултатите на ГД „Международно сътрудничество и развитие“.

Препоръка 2 - Подобряване на координацията между донорите, на процедурите за подбор и измерване на резултатите, както и оптимизиране на административните разходи

Комисията приема препоръката, но подчертава, че и други участници имат роля в тези последващи дейности.

По първата подточка, ДФБ вече координира дейностите си с други важни донори и участници. Въпреки това Комисията приема, че координацията може да е по-ясно официализирана и че възможностите за координиране трябва да се оползотворяват от всички участници в ДФБ.

По втората подточка, Комисията прилага стандартните си правила и процедури, както и вътрешните правила, които дават възможност на ръководителите на ДФ на ЕС да се отклоняват от тези стандартни правила при определени условия (вътрешните указания за кризисните ситуации и указанията за ДФ на ЕС). В указанията за кризисните ситуации например се отчитат ограничения при сключването на договори и реализирането на проекти в кризисни ситуации, което дава възможност да се използват „гъвкави процедури“, когато в дадена държава е обявена кризисна ситуация.

По третата подточка, Комисията е съгласна да проучи начини за повишаване на бързината на процедурите за подбор извън това, което понастоящем се допуска от вътрешните правила, като същевременно поддържа точния баланс между бързина и прозрачност.

След като получи подобна препоръка от Службата си за вътрешен одит, Комисията изготви план за действие за справяне с проблемите в нея и в момента изпълнява предвидените действия.

Предвид отразените в указанията за кризи ограничения с оглед сигурността и поуките, извлечени от кризисни ситуации, Комисията смята, че ДФБ вече предоставя максимална помощ на крайните бенефициери. Когато е възможно, стремежът при ДФБ вече е намаляване на разходите за изпълнение, какъвто бе случаят с договора с ФАО, където бяха договорени такси за управление в размер на 5 %, а не на 7 %.

Комисията смята, че в ДФБ са въведени механизми за мониторинг на равнището на проектите и се демонстрират предимства най-вече по отношение на бързината, като тези механизми постепенно ще бъдат развити на равнище фонд.

Акроними и съкращения

ГД МСР: Генерална дирекция „Международно сътрудничество и развитие“

ГД ХПГЗ: Генерална дирекция „Хуманитарна помощ и гражданска защита“

ЕФР: Европейски фонд за развитие

МВФ: Международен валутен фонд

НИП: Национална индикативна програма

НПО: Неправителствена организация

ОИСР: Организация за икономическо сътрудничество и развитие

ООН: Организация на обединените нации

ПРООН: Програма за развитие на Организацията на обединените нации

УНИЦЕФ: Детски фонд на Организацията на обединените нации

ФАО: Организация на ООН за прехрана и земеделие

ЦАР: Централноафриканска република

Член на ЕП: Член на Европейския парламент

PRAG: „Обществени поръчки и безвъзмездни средства за външните дейности на Европейския съюз – Практически наръчник“.

SMART: Акроним от английски език за цели, които са конкретни, измерими, постижими, актуални и обвързани със срок

Бележки

¹Член 187 от Финансовия регламент (Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета (ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1).

²Името на доверителният фонд „Беку“ означава „надежда“ на езика санго.

³Другите фондове са: а) доверителният фонд „Мадад“, създаден през декември 2014 г. в отговор на кризата в Сирия; б) извънредният доверителен фонд на ЕС за миграция в Африка, създаден през 2015 г.; и в) доверителният фонд за Колумбия, учреден през 2016 г. за стабилизация след конфликти.

⁴Споразумение за създаване на доверителния фонд на Европейския съюз за Централноафриканската република — „Доверителен фонд на ЕС „Беку“, член 2 — Цели на доверителния фонд.

⁵Партньорите в сътрудничеството за развитие сами преценяват кои страни да подпомогнат и до каква степен. Това може да доведе до нарушаване на равновесието, което да намали ефективността на помощта поради фрагментирането на помощта, както и до концентрация на партньорите върху определени страни — т.нар. „любимци“— и липса на предоставена помощ за други — известни като „сираци“. (http://www.oecd.org/dac/aid-architecture/fragmentation-orphans.htm)

⁶Към март 2017 г. службата на ООН за хуманитарна помощ съобщи, че са били получени едва 5 % от 400-те млн. щатски долара, необходими за хуманитарна помощ за ЦАР, което е довело до разпределянето на намалени наполовина порции хранителни помощи.

⁷Европейска комисия, информационен документ „Всеобхватния подход на Европейския съюз в Централноафриканската република (2013—2016 г.)“, Брюксел, 11.11.2016 г.

⁸Лисабонският договор изисква съгласуваност между различните области от външната дейност на ЕС и другите му политики. След влизането в сила на Договора и на новия институционален контекст, създаден от него, ЕС — чрез използване на пълния набор от инструменти и ресурси — увеличава както своя потенциал, така и своите амбиции да провежда по-последователни, ефективни и стратегически външни дейности (JOIN(2013) 30 окончателен от 11.12.2013 г. „Всеобхватният подход на ЕС към външните конфликти и кризи“).

⁹Това е класификация на световната хуманитарна система за отговор на най-тежките и мащабни хуманитарни кризи.

¹⁰Предоставянето на помощ е замислено първоначално като линейна последователност или „приемственост“: фазата на помощта е последвана от възстановяване, което впоследствие следва да бъде заменено от класическо сътрудничество за развитие. Но опитът от 1990-те години показва, че разглеждането на помощта, възстановяването и развитието като отделни, последователни етапи, не успява да отговори на сложността на много кризисни ситуации. Разглеждането им вместо това като едновременни взаимосвързани процеси показва, че в действителност тези ситуации може да изискват едновременното използване на различни инструменти (вж. изложението на Европейския парламент „Връзка между помощ, възстановяване и развитие: Към по-ефективна помощ“, стр. 4—5).

¹¹Националните индикативни програми представляват важна стъпка в програмирането на помощта от ЕС в рамките на ЕФР. Те определят стратегията и приоритетите на помощта от ЕС и са подготвени в тясно сътрудничество със съответната държава партньор. Поради това ЕС трябва да има като партньор национално правителство, за да може да приеме национална индикативна програма. По това време в Централноафриканската република действа преходно правителство, което не е легитимирано посредством демократични избори.

¹²Точка 19 от Програмата за действие от Акра, 3-ти форум на високо равнище относно ефективността на помощта, 2008 г.

¹³Кръгла маса 9 — Структура на международната помощ, Резюме, 3-ти форум на високо равнище относно ефективността на помощта, 2008 г., стр. 7.

¹⁴Обща позиция на ЕС с оглед на Четвъртия форум на високо равнище относно ефективността на помощта, 2011 г., точка 28, стр. 6.

¹⁵В наръчника са обсъдени шест възможни функции и тяхната добавена стойност: съгласуваност (запълване на липси), консолидация (намаляване на фрагментацията), специализирано или тематично естество, управление на риска, укрепване на националните системи и иновации. (Служба на многостранния партньорски доверителен фонд на ООН“(MPTFO): „Designing pooled funds for performance“, наръчник, изготвен от MPTFO, 2015 г., вж таблица 2, стр. vii, и таблица 3, стр. 6.)

¹⁶Споразумение за създаване на доверителния фонд на Европейския съюз за Централноафриканската република — „Доверителен фонд на ЕС „Беку“, член 2 — Цели на доверителния фонд.

¹⁷Това се различава от проектите на доверителния фонд „Беку“, които главно предоставят помощ на равнището на отделните здравни заведения. Националните здравни политики се определят на равнището на Министерството на здравеопазването.

¹⁸Доверителният фонд на ООН „Езинго“ управлява 25 млн. щатски долара. Той предоставя помощ както на агенции на ООН, така и на държавните органи под формата на бюджетна подкрепа.

¹⁹Вж. по-специално принципите на ОИСР за добро международно участие в нестабилни държави и ситуации на нестабилност, подкрепени от министрите и ръководителите на агенции във форума на високо равнище на Комитета за подпомагане на развитието от 2007 г., според които е важно да се постигне съгласие относно практическите механизми за координация между международните участници, дори и при липсата на силно ръководство на правителството.

²⁰Централноафриканска република: Национален план за възстановяване и изграждане на мира за периода 2017—2021 г. (НПВИМ), създаден от длъжностни лица от ЦАР с подкрепата на ЕС, Организацията на обединените нации и групата на Световната банка, стр. 26—41.

²¹Пак там, таблица 0.1, приложение 2.

²²Учредително споразумение, съображения 4—6.

²³Учредително споразумение, съображения 3, 5.

²⁴http://ec.europa.eu/europeaid/bekou-trust-fund-introduction_en.

²⁵Централноафриканска република: Национален план за възстановяване и изграждане на мира за периода 2017—2021 г., създаден от длъжностни лица от ЦАР с подкрепата на ЕС, ООН и групата на Световната банка, глава V, фигура 5.2, стр. 45.

²⁶Член 187 от Финансовия регламент.

²⁷В този наръчник се разясняват договорните процедури, приложими за външните действия на ЕС, финансирани от общия бюджет на ЕС и от Европейския фонд за развитие. Практическият наръчник се използва от генералните дирекции и от службите на Комисията, отговарящи за инструментите, използвани за финансиране и изпълнение на външни дейности.

²⁸Проведен е одит на процедурите за подбор на общо 26 договора. Три от другите пет договора са свързани със сектора на услугите (договори 7, 8 и 29), а останалите два са възложени в програмата за здравеопазване II (договори 12 и 14), за която процедурите за подбор още не бяха приключили в края на 2016 г.

²⁹Конфликт на интереси би могъл да възникне, защото именно оперативният комитет първоначално подбира проектите за финансиране: тези проекти могат да бъдат предоставяни на организации, чиито служители участват в оперативния комитет.

³⁰Договор 15.

³¹Това се отнася до договор 31.

³²Това се отнася до договор 3.

³³Договори 9, 10, 11, 13 и 30; това ще е необходимо също и за договори 12 и 14.

³⁴Организациите на ООН имат право да възстановят непреки разходи за подкрепа на изпълнението на програмата в размер на 7 % от сумата, събрана в доверителния фонд, плюс допълнителна административна такса в размер на 1 %. Световната банка налага стандартни или персонализирани такси, като стандартната такса е минимум 5 %. Африканската банка за развитие понастоящем прилага минимална такса от 5 %.

³⁵Разходите по установяването на служители в делегация са по-високи от тези за базирането им в Брюксел.

³⁶Доверителният фонд „Беку“ се финансира от ЕФР и от различни инструменти на бюджета на ЕС (вж. фигура 2). Последните разполагат с рамки за мониторинг, докладване и оценка (т.нар. „MORE рамки“), състоящи се от общи и специфични цели, показатели, основни етапи и цели. Задълженията за докладване включват по-специално годишния доклад до Европейския парламент и до Съвета относно прилагането на инструментите на ЕС за финансиране на външни действия. Понастоящем връзката между това отчитане на резултатите и отчитането на доверителния фонд „Беку“ е ограничена.

³⁷Съгласно член 30 от Финансовия регламент за всички сектори на дейност, обхванати от бюджета, следва да се набелязват цели, които са конкретни, измерими, постижими, актуални и обвързани със срокове (SMART цели).

³⁸Три четвърти от тези средства са предоставени за хуманитарна помощ, чиято цел е да осигури незабавна помощ при извънредни обстоятелства. Помощта за развитие има по-структурирана дългосрочна цел.

³⁹Общият размер на средствата по НИП е 382 млн. евро, 208 млн. евро от които са нови.

⁴⁰Европейски парламент „Доклад от 12.4.2016 г. за освобождаване от отговорност във връзка с изпълнението на бюджета на ЕФР, A8—0137/2016“, точка 38. Резолюция от 2015 г. „призовава държавите членки, както и другите донори, да увеличат своите вноски към (…) доверителния фонд „Беку“ (резолюция на ЕП от 8.10.2015 г., 2015/2874 (RSP), точка 23).

⁴¹Вж. точка 53 относно отбелязаните слабости при определянето на целите и показателите. Анализът на Сметната палата по тази глава се основава най-вече на документна проверка на наличните доказателства, тъй като успяхме да посетим само три проекта на място. Използвани са доказателства от три източника: доклади за външна оценка, междинни доклади, изготвени от изпълнителите по договора, и таблица за мониторинг на показателите за договора, изготвена от доверителния фонд „Беку“.

⁴²https://europa.eu/capacity4dev/.

Събитие	Дата
Приемане на Меморандум за планиране на одита (МПО) / Начало на одита	4.10.2016
Официално изпращане на проектодоклада до Комисията (или друг одитиран обект)	5.5.2017
Приемане на окончателния доклад след съгласувателната процедура	20.6.2017
Получаване на официалните отговори на Комисията (или друг одитиран обект) на всички езици	12.7.2017

Одитен екип

Специалните доклади на ЕСП представят резултатите от извършените от нея одити на политиките и програмите на ЕС или на теми от управлението, свързани с конкретни бюджетни области. ЕСП подбира и разработва одитните си задачи така, че те да окажат максимално въздействие, като отчита рисковете за изпълнението или съответствието, проверявания обем приходи или разходи, предстоящите промени, както и политическия и обществения интерес.

Настоящият одит на изпълнението беше извършен от Одитен състав III, който е специализиран в областта на финансирането на външните действия, сигурността и правосъдието, с ръководител Karel Pinxten, член на ЕСП. Одитът беше ръководен от члена на ЕСП Bettina Jakobsen със съдействието на Katja Mattfolk — ръководител на нейния кабинет; Kim Storup — аташе в кабинета; Beatrix Lesiewicz — главен ръководител; Laura Gores — ръководител на задача. Одитният екип включва Nóirín O’Grady и Florin Alexandru Farcas.

*От ляво на дясно:* Beatrix Lesiewicz, Laura Gores, Katja Mattfolk, Bettina Jakobsen, Kim Storup, Nóirín O’Grady, Florin Alexandru Farcas.

За контакти

ЕВРОПЕЙСКА СМЕТНА ПАЛАТА
12, rue Alcide De Gasperi
1615 Luxembourg
LUXEMBOURG

Доверителният фонд „Беку“ на Европейския съюз за Централноафриканската република — обещаващо начало въпреки някои недостатъци
(съгласно член 287, параграф 4, втора алинея от ДФЕС)

Допълнителна информация за Европейския съюз можете да намерите в интернет (http://europa.eu).

Люксембург: Служба за публикации на Европейския съюз, 2017 г.

PDF	ISBN 978-92-872-7852-4	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/347038	QJ-AB-17-011-BG-N
HTML	ISBN 978-92-872-7855-5	ISSN 1977-5814	doi:10.2865/85269	QJ-AB-17-011-BG-Q

За всяко използване или възпроизвеждане на снимките или на другите материали, чиито авторски права не са притежание на Европейския съюз, трябва да бъде поискано разрешение пряко от притежателите на авторските права.

КАК ДА СЕ СДОБИЕМ С ПУБЛИКАЦИИТЕ НА ЕС?

Безплатни публикации:

един екземпляр:
- чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu);
повече от един екземпляр или постери/карти:
- от представителствата на Европейския съюз (http://ec.europa.eu/represent_bg.htm),
- от делегациите в страни извън Европейския съюз (http://eeas.europa.eu/delegations/index_bg.htm),
- като се свържете с услугата Europe Direct (http://europa.eu/europedirect/index_bg.htm)
- или като се обадите на 00 800 6 7 8 9 10 11 (безплатен номер в ЕС) (*).

(*) Информацията, както и повечето обаждания са безплатни (възможно е обажданията от мрежата на някои оператори, от обществени телефони или от хотели да бъдат таксувани).

Платени публикации:

чрез EU Bookshop (http://bookshop.europa.eu).