ЕС през 2022 г.

Въведение

През 2022 г., тъкмо когато световната икономика започваше да се възстановява от пандемията от COVID-19, светът беше изправен пред нова геополитическа криза. На 24 февруари 2022 г., почти 8 години след незаконното анексиране на Крим и Севастопол, Русия започна агресивна война срещу Украйна, която донесе опустошение за народа на страната, а трагичната загуба на човешки живот и разрушенията продължават да растат. Освен че създадоха безпрецедентна хуманитарна криза, действията на Русия предизвикаха и най-тежката енергийна криза в Европа от 70-те години на ХХ век насам. Това доведе и до покачване на цените на храните в целия свят, което допълнително изостри световната продоволствена несигурност.

Отговорът на Европейския съюз беше единен, решителен и незабавен. 27-те държави членки и техните партньори по света осъдиха непровокираната и неоправдана агресивна война, като действаха бързо и енергично, за да изолират Русия икономически и да осуетят способността ѝ да финансира войната чрез тежки санкции.

Като демонстрира непоколебимата си подкрепа за Украйна, ЕС засили предоставянето на политическа, хуманитарна и финансова подкрепа за страната. Съюзът също така предприе извънредната мярка да задейства за първи път Директивата за временната закрила, за да осигури незабавна закрила на милионите украинци, които бяха принудени да напуснат домовете си.

Същевременно ЕС мобилизира всички свои средства, за да подкрепи държавите членки в отговора им на последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна и масовия приток на бежанци към съседните държави.

Агресивната война на Русия предизвика и промени в европейската архитектура за сигурност. През март ЕС прие стратегическия компас за укрепване на позицията на ЕС в областта на сигурността и отбраната до 2030 г. (вж. глава 8).

Освен това Европейската комисия представи новаторския план REPowerEU, за да помогне на ЕС да прекрати зависимостта си от руските изкопаеми горива (вж. глава 2).

След историческото решение на Европейския съвет от юни 2022 г. ЕС предостави на Украйна статут на страна кандидатка (вж. глава 8).

Солидарност с Украйна

Незабавен и единен отговор

ЕС отговори бързо на военната агресия на Русия срещу Украйна. В дух на солидарност между Съюза и държавите членки през 2022 г. ЕС прие повече от 200 мерки в отговор на инвазията. Реакцията на Съюза следваше три направления: да се изолира Русия и да се подведе под отговорност за агресивната война, нашествието и нарушенията на международното хуманитарно право, включително военни престъпления; безпрецедентен набор от санкции, предназначени да предизвикат тежки последици за икономиката на Русия и да осуетят способността ѝ да продължи агресивната си война; и широка подкрепа за Украйна. Освен това ЕС спря да работи с руските власти, като същевременно продължи да предоставя подкрепа на гражданското общество, правозащитниците и независимите медии.

През април светът се обедини и прояви солидарността си, като набра 9,1 милиарда евро за хората, бягащи от руското нашествие. Това включваше 1 милиард евро от бюджета на ЕС и още 1 милиард евро от Европейската банка за възстановяване и развитие. Кампанията за поемане на ангажименти и проявата „Да се изправим в защита на Украйна“ бяха лансирани от Европейската комисия и канадското правителство в партньорство с международната организация за застъпничество Global Citizen в отговор на призива на украинския президент Володимир Зеленски. Като признание за щедростта на полския народ към бежанците проявата за поемане на ангажименти се проведе във Варшава с участието на полския президент Анджей Дуда.

---

Коридорите на солидарността между ЕС и Украйна осигуриха нови логистични маршрути за свързване на Украйна с глобалните търговски партньори чрез железопътен, автомобилен и вътрешноводен транспорт. Те се превърнаха в жизненоважен фактор за украинската икономика, като донесоха така необходимите доходи от над 15 милиарда евро за украинските земеделски стопани и предприятия и помогнаха на Украйна да изнася своите стоки, най-вече зърно, за да гарантира продоволствената сигурност в развиващите се страни (вж. глава 8). Те също така позволиха на Украйна да внася това, от което се нуждае — от хуманитарна помощ до фуражи и торове.

---

Платформата за устойчивост на веригата на доставки и Координационната платформа за предприятията на коридорите на солидарността между ЕС и Украйна помогнаха на украинските и европейските дружества да се справят със смущенията в международните вериги на доставки и да намерят решения за износа на селскостопански продукти от Украйна.

---

Европейските транспортни коридори бяха разширени, за да включат Молдова и Украйна с цел подобряване на транспортните връзки с ЕС. И двете държави ще имат достъп до Механизма за свързване на Европа, който може да се използва за подкрепа на трансгранични проекти за премахване на участъците с недостатъчен капацитет.

Споразуменията на ЕС с Молдова и Украйна също ще спомогнат за улесняване на трансграничния транспорт на стоки.

---

Новите правила гарантират, че целият украински внос влиза в ЕС чрез изцяло безмитен и свободен от квоти достъп. Всички търговски ограничения, наложени на Украйна преди войната, като например антидъмпинговите и защитните мерки, бяха преустановени.

---

Общите насоки дадоха възможност на органите на държавите членки да осигурят бързо, справедливо и гъвкаво признаване на професионалните квалификации на хората, бягащи от Украйна.

---

С новите правила на избягалите украинци бе позволено да продължат да използват украинските си шофьорски книжки в ЕС и изискванията за професионалните водачи бяха облекчени.

---

Молдова и Украйна бяха синхронизирани с континенталната европейска електроенергийна мрежа. Украйна ще се възползва и от съвместното закупуване от ЕС на газ, втечнен природен газ и водород (вж. глава 2).

---

Операторите от ЕС и Украйна предоставиха на бежанците достъпни или безплатни телефонни обаждания и интернет, както и безплатни SIM карти с мобилни услуги на украинците в Европа.

---

ЕС мобилизира 25 милиона евро за повишаване на киберустойчивостта и цифровата устойчивост на Украйна като част от пакета от спешни мерки в размер на 330 милиона евро.

Санкции на ЕС

От март 2014 г. насам ЕС постепенно наложи санкции срещу Русия, първоначално в отговор на незаконното анексиране на Крим и Севастопол и умишленото дестабилизиране на Украйна.

ЕС също така намали достъпа на Русия до капиталовите пазари на ЕС, например чрез налагане на замразяване на активи и забрана за финансиране на редица руски банки, изключване на някои банки от мрежата SWIFT и ограничаване на достъпа до ключова инфраструктура на финансовите пазари. Забраната, наложена върху сделките с Централната банка на Русия, означава, че тя вече няма достъп до активите, които е съхранявала в централните банки и частните институции в ЕС.

ЕС също така забрани на държавните руски медии да излъчват в ЕС, за да се противодейства на разпространението на невярна информация и дезинформация. Освен това ЕС затвори въздушното си пространство и пристанищата си съответно за руски самолети и плавателни съдове и наложи забрана на руските автомобилни превозвачи. Други мерки включваха забрана на вноса по море на суров нефт от Русия, таван на цените на петрола в световен план, договорен с партньорите от Г-7, и забрана за внос на всички видове руски въглища.

Санкциите, наложени от ЕС и държавите по света, започнаха да отслабват икономическата база на Русия, като я лишават от критични технологии и пазари и ограничават способността ѝ да води война. Очаква се бъдещият икономически растеж на Русия да бъде значително по-бавен, отколкото на други нововъзникващи пазари, развиващи се икономики и развити икономики.

• Забрана за предоставяне на услуги за финансови съобщения (особено SWIFT) за 10 руски банки
• Ограничения на достъпа на Русия до капиталовите и финансовите пазари на ЕС
• Забрана на трансакциите с Централната банка на Русия и Руската регионална банка за развитие
• Забрана за доставка на Русия на деноминирани в евро банкноти
• Забрана за сделки с руски стопански субекти, които са държавна собственост
• Забрана за предоставяне на услуги за кредитен рейтинг на руски стопански субекти
• Забрана за предоставяне на портфейли за криптовалута

През ноември Съветът на Европейския съюз постигна съгласие да разшири списъка на „престъпленията в ЕС“, установен в член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, за да включи нарушаването на санкциите на ЕС. След решението Комисията предложи директива относно определянето на престъпленията и наказанията за нарушаване на санкциите на ЕС.

Борба с дезинформацията

През 2022 г. ЕС продължи работата си по разработването на инструменти за налагане на политически и икономически разходи и разходи, свързани с репутацията, на извършителите на вредно манипулиране на информация и вмешателство, включително тези, които са насочени срещу изборите и отворената медийна среда.

Работата на Европейската служба за външна дейност включваше наблюдение, анализ и разкриване на манипулирането на информация и дезинформацията от страна на руското правителство чрез засилена комуникация и уебсайта EUvsDisinfo.

ЕС разшири пряката подкрепа за усилията на Украйна за стратегическа комуникация и работи в тясно сътрудничество с международни и единомислещи партньори, по-специално Г-7 и НАТО, за да се противопостави на военната пропаганда. Мрежата на Комисията за борба с дезинформацията наблюдава и анализира неверни послания и препоръчва действия и противоположни послания в седмичните доклади, изготвяни от Комисията.

ЕС работи в тясно сътрудничество с онлайн платформите и други заинтересовани страни за борба с разпространението на дезинформация. От 2018 г. Кодексът за поведение във връзка с дезинформацията служи за инструмент, чрез който съответните участници от сектора да се споразумеят за стандарти за саморегулиране за борба с дезинформацията. През юни 2022 г. 34 подписали страни (основни онлайн платформи, нововъзникващи и специализирани платформи, заинтересовани страни в рекламната индустрия, проверители на факти, научноизследователски организации и организации на гражданското общество) сложиха подписа си под подсилена версия на кодекса. Преразгледаният кодекс има за цел да се намалят финансовите стимули за тези, които разпространяват дезинформация, да се гарантира прозрачност на политическата реклама и да се даде възможност на общността за проверка на фактите.

Справяне с хуманитарната криза

От началото на агресивната война на Русия хуманитарните нужди в Украйна се увеличиха до безпрецедентни равнища. До края на 2022 г. над 13 милиона души в страната са получили хуманитарна подкрепа. От общата сума на финансовата помощ за Украйна хуманитарната включваше 485 милиона евро, отпуснати за програми за хуманитарна помощ в подкрепа на цивилното население, засегнато от въоръжения конфликт в Украйна, и 38 милиона евро за Молдова, която също беше тежко засегната от войната. Хуманитарното финансиране от ЕС предостави жизненоважна помощ на нуждаещите се, включително достъп до основни стоки и услуги, като образование, здравеопазване и храна. Допълнителни 200 милиона евро бяха предоставени в подкрепа на разселените лица в Украйна.

Първият приоритет на ЕС беше защитата на украинското цивилно население. В сътрудничество с украинските органи за гражданска защита Комисията започна най-голямата и най-сложна операция в рамките на Механизма за гражданска защита на ЕС в своята история, за да гарантира предоставянето на най-спешната непарична помощ на Украйна и съседните държави и безопасната евакуация на хората, бягащи от въоръжения конфликт. До края на годината стойността на почти 78 000 тона помощ, предоставена от държавите — членки на ЕС, и държавите извън ЕС, допринасящи за Механизма, в съчетание с помощта от резервите на rescEU, възлизаше на около половин милиард евро.

Комисията, заедно с държавите членки и Регионалния офис на Световната здравна организация за Европа, създадоха центрове за разпределяне и медицински триаж на границата с Украйна и в най-засегнатите държави членки, за да се ускори преместването на хора и медицинските трансфери. В началото на войната европейските транспортни оператори се намесиха, за да предложат на бежанците от Украйна безплатен транспорт до европейските държави.

Механизмът за гражданска защита на ЕС координира медицинските евакуации на украински цивилни и военни пациенти, нуждаещи се от непрекъснато лечение или спешна медицинска помощ, към държави в ЕС и Норвегия. Комисията създаде логистични центрове, които да насочват европейската помощ и да подкрепят хуманитарните партньори на място. Сред тях са медицинските центрове, създадени в Ясьонка (Полша), Яш (Румъния) и Кошице (Словакия), за да се гарантира безопасната евакуация на пациентите и да се подготви приемането на голям приток на пациенти в държавите, граничещи с ЕС. Операциите по евакуация бяха подкрепени от новия самолет за медицинска евакуация на rescEU, финансиран от ЕС и базиран в Норвегия. До края на годината над 1670 пациенти бяха прехвърлени в болници в 19 европейски държави.

В демонстрация за пример на европейската солидарност с Украйна и нейния народ всички 27 държави членки, заедно със Северна Македония, Норвегия и Турция, през цялата година предлагаха помощ на Украйна в рамките на Механизма за гражданска защита на ЕС. Беше създаден допълнителен резерв от спешно необходими изделия, като медицинско оборудване и временни приюти, за да се събират централизирано материалната помощ, дарена от частни дружества.

30 държави предложиха помощта си

Дарена бе непарична помощ от над 77 500 тона

1260 генератора за ток

1105 трансформатора

185 линейки

125 противопожарни коли

129 единици строителна автотехника

33 понтонни и механизирани моста

Агресивната война на Русия срещу Украйна също оказа натиск върху здравните системи на държавите членки, които предоставяха здравни грижи на разселените в ЕС. По силата на споразумение с ЕС Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец успя да осигури услуги по психично здраве и емоционална подкрепа на разселените лица в Украйна, в ЕС и в държавите от Европейското икономическо пространство.

Европейската агенция по лекарствата и Органът на Комисията за готовност и реакция при извънредни здравни ситуации наблюдаваха отблизо доставките на важни лекарства и медицинско оборудване, включително педиатрични ваксини и ваксини за други инфекциозни заболявания, за да предотвратят евентуални проблеми, свързани с веригата на доставки. Допълнителна подкрепа под формата на наблюдение на отпадъчните води за различни патогени беше предоставена и на държавите членки, приемащи бежанци. Комисията координира тези действия с международни партньори като Световната здравна организация.

Продължаващите и целенасочени нападения на Русия срещу енергийната инфраструктура на Украйна сериозно засегнаха енергийната система на страната. ЕС, заедно със своите държави членки и с частни дружества, предостави на Украйна оборудване за спешно генериране на енергия на стойност няколко милиона евро. Освен това бяха събрани 32 милиона евро за покриване на най-неотложните нужди чрез Фонда за енергийна подкрепа на Украйна, създаден от Енергийната общност по искане на Комисията. През декември Урсула фон дер Лайен обяви, че ЕС ще мобилизира около 30 милиона евро за закупуване на до 30 милиона енергоспестяващи електрически крушки за Украйна.

Освен това ЕС предостави над 40 милиона евро за мерки и оборудване за противодействие на химическите, биологичните, радиологичните и ядрените заплахи от резервите на rescEU и отпусна 13 милиона евро за възстановяване на лабораториите, повредени от руските окупатори в Чернобил.

Посрещане на бягащите от въоръжения конфликт

За първи път в историята и с безпрецедентна бързина, на 4 март ЕС задейства Директивата за временната закрила, за да предложи бърза и ефективна помощ. Наред с предлагането на закрила на лицата, бягащи от агресивната война на Русия, включително предоставяне на ясен правен статут и разрешение за пребиваване в държава — членка на ЕС, ЕС осигури и достъп до образование, социално подпомагане, работни места, медицински грижи и жилищно настаняване.

Комисията създаде платформата за солидарност на ЕС като централен възел за наблюдение на нуждите и координиране на оперативната реакция. Платформата, която е достъпна и на украински и руски език, даде възможност на държавите — членки на ЕС, да обменят важна информация, свързана с последващото пристигане на милиони разселени лица в европейските държави. През март Комисията представи план от 10 точки за засилване на европейската координация при посрещането на бежанци.

Комисията също така стартира комуникационна кампания за информиране на бежанците за техните права и за надеждните източници на информация при пътуване в ЕС. До края на 2022 г. около 4,5 милиона души бяха официално регистрирани за временна закрила в държавите — членки на ЕС.

Образование по време на конфликт

Агресивната война на Русия срещу Украйна нанесе сериозни щети на нейната образователна система, като засегна учениците, учителите, администрацията и образователните институции, като хиляди от тях претърпяха щети. С подкрепата на Европейския съюз УНИЦЕФ предостави образователни материали и организира обучение за учители в областта на придобиването на житейски умения и емоционална подкрепа.

Според оценки на ЕС около една трета от бежанците от Украйна са деца в училищна възраст. Тези деца са получили същите права и закрила като децата, които са граждани на ЕС. Около половин милион украински деца бяха интегрирани в училищните системи в 20 държави членки в началото на новата учебна година през септември.

Комисията подкрепи националните образователни системи с практическо ръководство за учебната 2022/2023 година, насоки за ускорено признаване на украинските академични квалификации, партньорско обучение, онлайн платформи и гъвкави договорености за финансиране по програмата „Еразъм+“, която подкрепя образованието, обучението, младежта и спорта в Европа.

През юни Комисията прикани държавите членки да преразгледат исканията си за помощ за учебната 2022/2023 година по схемата на ЕС за училищата за разселени украински деца. Чрез схемата се подпомага предлагането на плодове, зеленчуци, мляко и някои млечни продукти на ученици от детската градина до средното училище. В резултат на това за тези държави бяха преразпределени общо 2,9 милиона евро.

Комисията също така лансира MSCA4Ukraine, финансирана по линия на действията „Мария Склодовска-Кюри“, с бюджет от 25 милиона евро в подкрепа на изследователи, бягащи от войната. Това им позволи да продължат работата си в академични и неакадемични организации в държавите — членки на ЕС, и асоциираните към програма „Хоризонт Европа“ държави, като същевременно запазват връзките си с общностите за научни изследвания и иновации в Украйна.

През 2022 г. ЕС отпусна 100 милиона евро за рехабилитация на увредени украински училища и дари 14 милиона евро за закупуване и транспорт на училищни автобуси за деца в Украйна. Комисията също така организира кампания за солидарност, с която призова публичните и частните субекти да дарят училищни автобуси за Украйна. До декември за Украйна пътуваха 240 автобуса, изпратени от държавите — членки на ЕС, чрез Механизма за гражданска защита на ЕС.

ВИДЕОКЛИП Училищен превоз за децата в Украйна.

Подкрепа за държавите — членки на ЕС

Освен това ЕС действаше бързо и солидарно, за да подкрепи държавите членки, когато приютиха и настаниха хората, бягащи от Украйна, като предоставиха незабавно 3,5 милиарда евро, които бяха налични по линия на инструмента за пандемичната криза за помощ за възстановяване в полза на сближаването и териториите на Европа (REACT-EU). Държавите членки и техните региони успяха също да пренасочат съществуващото финансиране за предоставяне на основно материално подпомагане, като например храна и облекло, чрез инициативата „Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа“ (CARE). За да разшири допълнително тази подкрепа, през юни Комисията представи предложението за гъвкава помощ за териториите (FAST-CARE), за да помогне на държавите членки да предоставят подкрепа на бежанците. Общо 17 милиарда евро са на разположение по линия на CARE за периода 2014—2020 г. (включително посочения по-горе REACT-EU) и до 17 милиарда евро по линия на FAST-CARE за периода 2021—2027 г.

Средствата в областта на вътрешните работи за периода 2014—2020 г. и 2021—2027 г. бяха на разположение и в подкрепа на държавите — членки на ЕС, при посрещането на бягащите от Украйна. Освен това на държавите членки, разположени на първа линия, бяха предоставени 400 милиона евро за покриване на разходите за подслон, храна и здравеопазване и за подпомагане на управлението на границите.

Девет държави членки поискаха подкрепа чрез Инструмента на ЕС за техническа подкрепа, за да могат да приложат Директивата за временната закрила. Това включваше подпомагане на бягащите от Украйна хора да намерят работа в ЕС и адаптиране на учебните програми към нуждите на украинските ученици.

След спиране на програмите за сътрудничество с Русия и нейния съюзник Беларус, ЕС прехвърли 26,2 милиона евро, първоначално предвидени за проекти с тези две държави, за да засили сътрудничеството на държавите членки с Молдова и Украйна.

ЕС въведе и промени в правната рамка на 15 програми за трансгранично и транснационално сътрудничество, нарушени от агресивната война на Русия. Тези промени бяха направени, за да се гарантира, че проектите в подкрепа на държавите членки и в полза на украинците и молдовците продължават да се изпълняват. Това включваше проекти за подкрепа на бежанците.

• Пълна гъвкавост и опростяване на всички кохезионни фондове.
• 30 % от финансирането е предназначено за местните органи и организациите на гражданското общество.
• Гъвкавост за изпълнение на проекти, забавени поради недостиг на суровини и работна сила.
• Опростена седмична подкрепа в размер на 100 евро на бежанец в продължение на 26 седмици.
• Допълнително предварително финансиране в областта на сближаването в размер на 3,5 милиарда евро.

Подпомагане на земеделските стопани и рибарите

Действията в подкрепа на земеделските стопани в ЕС, които са най-силно засегнати от войната, включваха извънреден пакет от помощи в размер на 500 милиона евро. Земеделските стопани от ЕС получиха по-голяма подкрепа чрез фондовете за развитие на селските райони, което позволи на държавите членки да изплатят еднократна сума на засегнатите земеделски стопани и предприятия от хранително-вкусовата промишленост. Освен това временното облекчаване на правилата за сеитбооборот за 2022/2023 година, което има за цел да увеличи максимално производството на зърнени култури, се очаква да възстанови производството на около 1,5 милиона хектара.

Използването от Русия на енергийния си износ като оръжие влоши и без това трудната ситуация на пазара на торовете след пандемията от COVID-19. Върховите стойности на цените на газа доведоха до увеличение с около 149 % на разходите за азотни торове през септември 2022 г. в сравнение с предходната година. В отговор на това Комисията представи широк набор от инициативи за гарантиране на наличността и финансовата достъпност на торовете в ЕС и в световен мащаб. Мерките за подпомагане на земеделските стопани включваха целева финансова помощ, като например специфично подпомагане съгласно Временната рамка за държавна помощ при кризи, подкрепа за алтернативни решения за торовете и създаване на обсерватория на пазара за торове с цел повишаване на прозрачността на пазара.

Операторите в областта на рибарството и аквакултурите в ЕС също бяха сериозно засегнати от нарастващите цени на енергията и суровините. За да помогне на изпитващия затруднения сектор, ЕС задейства Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури, за да подкрепи операторите и да въведе специфични кризисни мерки. Тези инициативи допълват инициативите по Временната рамка за държавната помощ при кризи, която беше приета, за да се помогне на дружествата от ЕС да се справят с високите цени на енергията и други последици от агресивната война на Русия срещу Украйна (за повече информация вж. глава 2).

Подкрепа за разследването и наказателното преследване на военни престъпления

ЕС предприе редица мерки, за да накара вземащите решения лица в Русия да понесат отговорност за грубите нарушения на международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право в Украйна.

През март всички държави — членки на ЕС, заедно с други държави партньори решиха колективно да отнесат въпроса за положението в Украйна до Международния наказателен съд. Като продължи да подкрепя работата на Съда, ЕС изрази готовност да работи с международната общност за създаване на ad hoc международен трибунал или „хибриден“ трибунал за разследване и наказателно преследване на престъплението агресия, извършено от Русия срещу Украйна.

До края на 2022 г. Украйна и 14 държави — членки на ЕС, започнаха разследвания на международните престъпления, извършени от Русия в Украйна. Някои от тези държави членки вече работят пряко с Украйна и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие (Евроюст) чрез съвместния екип за разследване, създаден с цел събиране на доказателства и разследване на военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Мандатът на Евроюст беше подсилен през юни 2022 г., което даде възможност на агенцията да запазва, анализира и съхранява доказателства, свързани с международни престъпления.

Освен това ЕС измени мандата на консултативната мисия на ЕС за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна, за да ѝ даде възможност да оказва подкрепа и на украинските органи в разследването и наказателното преследване на всички международни престъпления, извършени в контекста на агресивната война на Русия срещу Украйна.

Европейската агенция за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) създаде специална работна група за събиране и анализ на публично достъпна информация с цел подпомагане на Украйна и на Международния наказателен съд при наблюдението на онлайн съдържание.

През ноември 2022 г. Комисията представи на държавите членки различни варианти, за да се гарантира, че Русия плаща за жестокостите, извършени по време на непровокираната ѝ агресия срещу Украйна. В краткосрочен план Комисията предложи да се създаде нова финансова структура за управление на замразените и блокирани публични руски активи, за тяхното инвестиране и за използване на постъпленията в полза на Украйна. В дългосрочен план, след като санкциите бъдат отменени, тези средства биха могли да се използват, за да се гарантира пълната компенсация на Русия за щетите, причинени на Украйна.

Възстановяване на Украйна

Агресивната война на Русия вече причини огромни разрушения на градовете и общностите в Украйна, като разходите за възстановяване, оценени от Световната банка, възлизат на до 600 милиарда евро. Ще бъдат необходими колективни международни усилия в подкрепа на Украйна при възстановяването на страната и икономиката ѝ.

Що се отнася до дългосрочното възстановяване, на 25 октомври Комисията и председателството на Г-7 организираха съвместно международна експертна конференция по въпросите на възстановяването, реконструкцията и модернизацията на Украйна в Берлин, Германия. Въз основа на обсъжданията, проведени в Лугано, Швейцария, на 4 и 5 юли по време на Конференцията за възстановяване на Украйна, Берлинската конференция предостави допълнителни експертни съвети относно процеса на възстановяване. Резултатите от конференцията ще допринесат за разработването на международна координационна платформа, както бе предложено от Комисията през май. През декември лидерите на Г-7 се споразумяха да създадат такава многоведомствена платформа за координация на донорите, заедно с Украйна и международни партньори и в тясно сътрудничество със съответните международни организации и международни финансови институции. Платформата ще бъде от ключово значение, за да се отговори на нуждите и ресурсите за усилията на Украйна за укрепване, възстановяване и реконструкция. Тя ще бъде съпредседателствана от ЕС, Украйна и САЩ и ще бъде подпомагана в работата си от техническия секретариат, с бюро в Брюксел, чийто домакин е Комисията, и с бюро в Киев, чийто домакин е правителството на Украйна.

Въведение

Тройната криза, свързана с изменението на климата, загубата на биологично разнообразие и замърсяването, е неотложно предизвикателство, което изисква незабавни действия. Европейският зелен пакт продължава да бъде пътната карта на ЕС за справяне с тези неотложни предизвикателства.

Освен това две световни събития с историческо значение — пандемията от COVID-19 и военната агресия на Русия срещу Украйна — допринесоха за засилване на ангажимента на ЕС да запази курса по отношение на екологичния преход и да ускори темпа на промяната.

Нарастващата интензивност на екстремните метеорологични явления през 2022 г. подчерта необходимостта от по-нататъшни действия на равнището на ЕС и на международно равнище за борба с изменението на климата, повишаване на устойчивостта на суши и възстановяване на екосистемите. Други инициативи се отнасят до по-строги правила относно замърсителите, намаляване на употребата на химически пестициди, справяне с отпадъците от опаковки и изграждане на по-устойчиво бъдеще.

Осъществяване на целите на Европейския зелен пакт

Дългосрочната стратегия на ЕС за растеж е да се гарантира неутралност на Европа по отношение на климата до 2050 г. Тази цел е заложена в Европейския закон за климата, заедно с правно обвързващия ангажимент за намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г. Европейският зелен пакт е планът на ЕС за постигането на тази цел. През 2022 г. ЕС продължи смелите си действия за постигане на своите цели в областта на климата.

Схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) — пазар, на който участниците могат да търгуват с ограничени квоти за емисии помежду си с цел постигане на максимална ефективност, е крайъгълният камък на политиката на ЕС за борба с изменението на климата и неговият ключов инструмент за икономически ефективно намаляване на емисиите на парникови газове. През 2022 г. предложението на Комисията за преразглеждане на СТЕ на ЕС беше одобрено от Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз. Също така бе постигнато политическо съгласие относно предложения за емисии и поглъщания на въглерод от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство, създаването на Социален фонд за климата и автомобили и микробуси с нулеви емисии до 2035 г.

Действия в световен мащаб за планетата

През 2022 г. Междуправителственият комитет по изменението на климата, който е водещият международен орган за оценка на изменението на климата, публикува три доклада, потвърждаващи, че планетата се затопля бързо поради влиянието на човешките дейности, и определи насоки за адаптиране и смекчаване на последиците. ЕС продължи да работи с международните партньори относно начините за засилване на амбицията чрез повишаване на секторните цели, постигане на целите за цялата икономика и представяне на стратегии за нулеви нетни емисии.

По време на Асамблеята на ООН за околната среда през март чрез дипломатическите действия на ЕС беше осигурена подкрепа за правно обвързващо глобално споразумение за борба със замърсяването с пластмаси. Планът е преговорите да приключат до 2024 г. Бъдещото споразумение ще има за цел да укрепи действащите инициативи и споразумения, особено на етапите на проектиране и производство от жизнения цикъл на пластмасите. То трябва да обедини усилията на всички заинтересовани страни за постигане на общата цел за предотвратяване на изхвърлянето на пластмаси в околната среда.

Конференции на ООН по въпросите на изменението на климата и околната среда

През юни 2022 г. на конференциите на страните по конвенциите на ООН от Базел, Ротердам и Стокхолм — споразумения в областта на околната среда, които споделят общата цел за защита на човешкото здраве и околната среда от опасни химикали и отпадъци — беше постигнат напредък по отношение на доброто управление на химикалите и отпадъците. Това включваше важно решение за контрол в рамките на световната търговия с отпадъци от електронно оборудване и предотвратяване на неконтролираното им изхвърляне. Освен това ЕС предложи разработването на световни стандарти за управление на използваните гуми — голям източник на пластмасови микрочастици. Подновени бяха призивите за премахване до 2025 г. на полихлорираните бифенили — химикали, които са широко разпространени в старото електрическо оборудване и се използват в маслата.

В навечерието на годишната конференция на ООН по изменението на климата COP27 в Шарм ел-Шейх, Египет, ЕС започна конструктивни преговори за стимулиране на глобалните действия в областта на климата в съответствие с целта от Парижкото споразумение за глобалното затопляне, което не трябва да надвишава 1,5 °C.

В Египет, под ръководството на изпълнителния заместник-председател Франс Тимерманс, ЕС беше начело на призива на COP27 всички страни да предприемат спешни действия за намаляване на емисиите на парникови газове, но и за адаптиране към неизбежните последици от изменението на климата през следващите десетилетия.

На конференцията беше приета работна програма за смекчаване на последиците с цел увеличаване на амбициите и изпълнението. Като призна спешната необходимост от засилване на глобалните действия и подкрепа за най-уязвимите развиващи се страни, засегнати от изменението на климата, ЕС подкрепи създаването на нов фонд, който да спомогне за предотвратяването, свеждането до минимум и справянето със загубите и щетите. С това се поставят основите на по-голяма солидарност между нуждаещите се и тези, които са в състояние да помогнат. Чрез подхода „Екип Европа“ ЕС и Африканският съюз обявиха инициатива за адаптиране и устойчивост по отношение на изменението на климата в Африка в рамките на Global Gateway (вж. глава 8), като мобилизираха 1 милиард евро.

По време на проявата ЕС стартира партньорство в областта на горите с пет държави партньори (Гвиана, Монголия, Република Конго, Уганда и Замбия) и обяви амбициозен, дългосрочен план за инвестиции за справедлив енергиен преход за Южна Африка. ЕС сключи две важни стратегически партньорства в областта на устойчивите суровини и водорода от възобновяеми източници, едното с Намибия, а другото с Казахстан, и засили сътрудничеството с Египет в прехода към чиста енергия, което включваше стратегическо партньорство в областта на водорода от възобновяеми източници.

© Конвенция на Организацията на обединените нации за борба с опустиняването

#ForOurPlanet е нова кампания на ЕС, лансирана през 2022 г. в контекста на COP27 и COP15, която ще се провежда ежегодно и ще събира глобална подкрепа за действия в областта на природата и климата през следващите години.

На проведената през май 15-а сесия на Конвенцията на ООН за борба с опустиняването бяха приети 38 решения, в които се подчертава ролята на устойчивото управление на земята за справяне с множество кризи. Основният резултат беше поемането на ангажимент в световен мащаб за повишаване на устойчивостта на суши и за инвестиране във възстановяването на земята за постигането на просперитет в бъдеще.

ЕС твърдо се застъпи за ролята на възстановяването на екосистемите, повторното залесяване и природосъобразните решения за опазването на земята и почвите и подчерта важната връзка между опазването на природата и справянето с последиците от сушите и изменението на климата.

През 2022 г. най-голямата конференция за биологичното разнообразие от десетилетие насам събра заинтересовани страни от целия свят с цел постигане на съгласие по нова глобална рамка за биологичното разнообразие. Поради пандемията от COVID-19 Конференцията на ООН за биологичното разнообразие (COP15), първоначално насрочена за 2020 г., се проведе в две части. Първата част се състоя виртуално в Кунмин, Китай, от 11 до 15 октомври 2021 г., където страните потвърдиха ангажимента си за постигане на визията за 2050 г. „Да живеем в хармония с природата“, като приеха Декларацията от Кунмин. По време на втората част на конференцията, която се проведе в Монреал, Канада, от 7 до 19 декември 2022 г., 196 държави се срещнаха, за да постигнат глобално споразумение относно опазването на природата и планетата с дългосрочни цели до 2050 г. и междинни етапи за 2030 г. Под ръководството на комисар Синкявичюс ЕС работи с всички страни за сключването на амбициозно глобално споразумение за опазване, възстановяване, устойчиво използване и инвестиране в биологичното разнообразие и екосистемите.

На 19-ата среща на COP за Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (Световната конференция за дивата флора и фауна), която се проведе в град Панама, от 14 до 25 ноември 2022 г., ЕС активно допринесе за постигането на важни резултати, позволяващи устойчива търговия с повече от 500 нови видове, които бяха включени в списъка. Това е от решаващо значение за справяне със загубата на биологично разнообразие в световен мащаб, която застрашава нашето здраве, продоволствена сигурност и поминък.

Факти за загубата на биологично разнообразие

Един милион видове са изложени на риск от изчезване.

Хората са променили радикално три четвърти от земната повърхност.

75 % от растителните култури в света зависят от опрашителите.

Половината от световния брутен вътрешен продукт зависи от природата.

70 % от лекарствата срещу рак са с естествен произход или са вдъхновени от природата.

Опазване и възстановяване на природата в Европа

Екстремни метеорологични явления

През 2022 г. в Европа бяха отчетени рекордни нива на суша. Както предвиждаше Европейската обсерватория за сушите, добивите от култури в целия континент спаднаха значително, а производството на енергия намаля поради по-слабото производство на водноелектрическа енергия.

Водните организми и транспортът с шлепове също пострадаха поради исторически ниските нива на водата в големите реки. През лятото бяха регистрирани голяма суша на 60 % от територията на ЕС, което доведе до загуба на култури и инфраструктура в резултат на горски пожари. Заедно с мерките за гражданска защита това струва на ЕС над 2,4 милиарда евро.

Високите температури и сериозната липса на валежи засегнаха почти всички реки в цяла Европа, възпрепятствайки производството на енергия и речния транспорт.

Тези екстремни метеорологични явления могат да бъдат избегнати в бъдеще чрез намаляване на емисиите на парникови газове и справяне с кризата в областта на климата. С пакета от предложения на ЕС „Подготвени за цел 55“ ще бъдат увеличени амбициите и целите в тази област. Освен това стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата ще спомогне за подобряване на устойчивостта на европейските граждани, земеделски стопани и предприятия на екстремни метеорологични явления.

Според картата на показателя за комбинирана суша от септември две хиляди двадесет и втора година 35 процента от територията на Европейския съюз е на равнище „предупреждение“, а 25 процента — на равнище „тревога“. Най-високият недостиг на почвена влага е отчетен в Западна Европа (Белгия, Франция, Германия, Нидерландия, Испания, Обединеното кралство и други) и в държавите от Източна и Югоизточна Европа. Стресът на растителността, дължащ се на недостига на влажност на почвата и на растителност, засегна почти цялата територия на Европейския съюз. В по-малка степен недостигът на валежи бе равномерно разпределен на територията на Европейския съюз. В южните части на Гърция, Испания и Италия, както и в части от Източна Европа, условията са се възстановили напълно. Временното възстановяване на почвената влага и растителността по това време е било незначително.

Опазване на горите и дивата флора и фауна

Горските пожари също бяха сериозен проблем през 2022 г., като в Европа изгоряха 800 000 хектара. Спасителните екипи използваха Службата за картографиране на извънредни ситуации по програмата „Коперник“, която използва сателитни изображения и други геопространствени данни, за да помогне на държавите, сред които Гърция, Испания, Франция и Португалия, и на някои държави извън ЕС да се борят с пожарите през лятото.

Европейската информационна служба за горските пожари отбеляза, че сезонът на пожарите е продължил след обичайните месеци юли, август и септември, като много тежки пожари са избухнали по-късно през годината. Дори райони, които обикновено не са били засегнати в миналото — като Централна и Северна Европа — са се сблъсквали по-често с горски пожари. Освен това тъй като 38 % от изгорелите площи през 2022 г. са се намирали в рамките на защитени зони по „Натура 2000“, загубата на нематериално биологично разнообразие прави екосистемите по-уязвими. Фонд „Солидарност“ на ЕС, създаден през 2002 г. първоначално с цел предоставяне на финансова подкрепа за възстановяване на райони, засегнати от природни бедствия, беше мобилизиран отново през 2022 г. заради щетите, нанесени вследствие на горските пожари в цяла Европа.

Горите играят ключова роля за опазването на европейските екосистеми и биологично разнообразие. Те също така са от основно значение за улавянето на въглерод, който в противен случай се освобождава в атмосферата и води до задълбочаване на изменението на климата. За една година горските пожари доведоха до икономически загуби в размер на над 2 милиарда евро, като в атмосферата са изпуснати над 25 милиона тона CO₂. През септември в речта си за състоянието на Съюза председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен обяви удвояване на капацитета на ЕС за гасене на пожари от въздуха, който ще бъде на разположение за следващия сезон на горските пожари.

През ноември Европейската комисия предложи първата доброволна рамка за целия ЕС за надеждно сертифициране на висококачествените поглъщания на въглерод. Ако бъде приет, този инструмент ще спомогне за борбата с изменението на климата и ще допринесе за постигането на целите на ЕС в областта на климата, околната среда и нулевото замърсяване..

До края на 2022 г. в ЕС са засадени почти 9,5 милиона дървета като част от ангажимента от 3 милиарда дървета. Ангажиментът е част от стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и стратегията на ЕС за горите за 2030 г., в които Европейският съюз се ангажира да засади най-малко още 3 милиарда дървета в ЕС до 2030 г., като същевременно се спазват екологичните принципи.

Преразгледаният план за действие на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, който също е част от стратегията за биологичното разнообразие, има за цел да гарантира, че действията на ЕС срещу трафика на екземпляри от дивата флора и фауна са съобразени изцяло с настоящите предизвикателства. Той се основава на четири приоритета: справяне с причините за трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, проучване на нови правни инструменти и инструменти на политиката, укрепване на правоприлагането и насърчаване на сътрудничеството в световен мащаб.

За да се постигне целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., ЕС трябва да намали емисиите си до минимум, но не е възможно те да бъдат сведени до нула. За да се балансират оставащите емисии, ЕС ще трябва всяка година да отстранява от атмосферата няколкостотин милиона тона CO₂.

Видовете поглъщане на въглерод, които могат да бъдат сертифицирани съгласно предложената рамка, включват следното:

въглеродно земеделие, като например възстановяване на горите и почвите и управление на влажните зони и торфищата;

постоянно съхранение, като биоенергия с улавяне и съхранение на въглерод или пряко улавяне и съхранение на въглерод от въздуха;

съхранение на въглерод в дълготрайни продукти и материали, като например строителни продукти на основата на дървесина.

Благодарение на рамката на ЕС за сертифициране повече предприятия, земеделски стопани, горски стопани и други заинтересовани страни могат да получат достъп до тези нови възможности, тъй като ще могат да кандидатстват за хармонизирано и надеждно сертифициране.

През юни 2022 г. Комисията прие пакет от предложения за възстановяване на увредените екосистеми като ключова стъпка за избягване на срива на екосистемите и предотвратяване на най-тежките последици от изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Комисията също така е в процес на модернизиране на законодателството, за да се гарантира наличието на качествени и разнообразни семена и растителен репродуктивен материал за постигане на целите за устойчивост, адаптиране към изменението на климата и биологично разнообразие.

ВИДЕОКЛИП Участници в Зелената седмица на ЕС през 2022 г. говорят за Закона за възстановяване на природата, юни 2022 г.

Програма LIFE е инструментът на ЕС за финансиране на действия в областта на околната среда и климата. Тя се прилага от 1992 г. и досега чрез нея са съфинансирани над 5500 проекта както в ЕС, така и извън него. След като се присъедини към програмата през юни 2022 г., Украйна също може да се възползва от това финансиране. Това означава, че Украйна може да получи подкрепа за възстановяването на своята околна среда след тежките щети, причинени от руската агресивна война — от замърсяването и унищожаването на екосистемите до други дългосрочни последици. В краткосрочен план програмата LIFE може да подкрепи усилията за възстановяване на Украйна чрез анализ на нуждите, както и да спомогне за справяне с обеззаразяването на почвите и водите, включително чрез природосъобразни решения. След Исландия, Украйна е втората държава извън ЕС, която се присъединява към програмата LIFE.

Към нулево замърсяване

В съответствие с амбицията до 2050 г. да бъдат премахнати вредите от замърсяването, през октомври Комисията предложи по-строги правила относно атмосферния въздух, замърсителите на повърхностни и подземни води и пречистването на градските отпадъчни води. Крайната цел на тези правила е да се подобри общественото здраве, като намалят случаите на преждевременна смърт и дългосрочните здравни разходи.

Качество на въздуха

Предложените нови правила:

• ще определяτ междинни стандарти за качество на въздуха за 2030 г. за ЕС, които са по-тясно съгласувани с насоките на Световната здравна организация;
• ще намалят смъртните случаи, дължащи се на нивата на основния замърсител ПЧ 2,5, които надхвърлят стойностите от насоките на Световната здравна организация с повече от 75 % за 10 години;
• ще гарантират, че хората, страдащи от увреждане на здравето от замърсяване на въздуха, имат право на обезщетение в случай на нарушение на правилата на ЕС за качеството на въздуха и правото да бъдат представлявани от неправителствена организация чрез колективен иск за обезщетение за вреди;
• ще струват по-малко от 0,1 % от брутния вътрешен продукт, което е най-малко седем пъти по-малко, отколкото ползите за икономиката и обществото.

Качество на водата

С новите предложения се определят:

• нови и по-строги стандарти за редица вредни вещества, открити в повърхностните и подпочвените води;
• задължение за държавите членки да предприемат мерки за намаляване на наличието на тези замърсители;
• по-разходноефективно и по-справедливо пречистване на отпадъчните води в съответствие с принципа „замърсителят плаща“;
• превантивни мерки за промишлеността (използване на различни или по-малки количества промишлени химикали) и земеделските стопани (например използване на по-малки количества или не толкова вредни пестициди).

Предложенията отговарят и на конкретни искания, отправени по време на Конференцията за бъдещето на Европа (вж. глава 9), на която гражданите призоваха за драстично намаляване на употребата на химически пестициди и торове, както и за развитие на устойчиво селско стопанство.

Освен това ЕС и средиземноморските държави успешно представиха на Международната морска организация предложение за определяне на зона за контрол на емисиите на сяра в Средиземно море. Целта е да се подобри качеството на въздуха и водата чрез намаляване на свързаните със сярата замърсители от корабоплаването.

С предложението за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита се въвеждат мерки за намаляване на екологичния отпечатък от продоволствената система на ЕС и на икономическите загуби, които вече са понесени поради изменението на климата и загубата на биологично разнообразие. Той има за цел намаляване с 50 % на употребата на химически и по-опасни пестициди до 2030 г. и използване на по-щадящи за околната среда методи за контрол на вредителите. Ще се въведе забрана на всички пестициди в градските зелени площи, включително обществени паркове или градини, детски площадки, училища, площадки за отдих или спортни площадки, обществени пътища и защитени зони, в съответствие с „Натура 2000“.

Намаляване на емисиите от транспорта и промишлеността

През 2022 г. ЕС постави началото и на Промишления алианс за създаване на стойност в областта на възобновяемите и нисковъглеродните горива — нова инициатива, насочена към стимулиране на производството и доставката на възобновяеми и нисковъглеродни горива във въздухоплаването и водния транспорт. Работата на Алианса ще бъде важна за осигуряването на необходимите алтернативни горива за сектори, в които трудно може да се постигне декарбонизиране, като въздухоплаването и морския транспорт. Допълнителен напредък бе постигнат и при разработването на правила за използването на алтернативни горива в тези сектори. Ако правилата бъдат приети през 2023 г., те ще определят ясна посока за декарбонизацията на тези сектори.

Предложението на Комисията за модернизиране на Директивата относно емисиите от промишлеността ще намали значително вредните емисии от промишлените инсталации и най-големите животновъдни стопанства в Европа, като същевременно ще осигури дългосрочна инвестиционна сигурност, ще насърчи иновациите и ще увеличи енергийната и ресурсната независимост на Европа. Преразглеждането се основава на съществуващата директива, която обхваща около 50 000 големи аграрно-промишлени стопанства в Европа. Тези стопанства трябва да спазват равнища на емисиите, като прилагат най-добрите налични техники, определени от промишлеността, националните експерти и експертите от ЕС, както и от гражданското общество. Новите правила включват по-ефективно даване на разрешителни и целенасочена подкрепа за иновации за водещите участници и за инвестиции на промишлеността в кръговата икономика. Това ще укрепи връзките между намаляването на замърсяването и декарбонизацията и ще увеличи прозрачността и участието на обществеността в процеса на издаване на разрешителни.

През ноември Европейската комисия представи и предложение за нови стандарти за емисиите. Новите стандарти Евро 7 имат за цел да гарантират, че леките автомобили, микробусите, камионите и автобусите са много по-чисти, особено в градовете, където проблемите със замърсяването на въздуха са най-значителни, и за много по-дълъг период от време, отколкото при действащите правила. В предложението се разглеждат емисиите от ауспуси, спирачките и гумите. То също така допринася за спазването на новите по-строги стандарти за качество на въздуха. Освен това Европейският регистър за изпускането и преноса на замърсители ще бъде трансформиран в портал на ЕС за емисиите от промишлеността, където гражданите могат да научат за замърсяващите дейности в непосредствена близост до тях.

Какво е новото в Регламента Евро 7?

За всички леки автомобили, микробуси, камиони и автобуси:

пределни стойности за емисиите от спирачки;

правила относно замърсяването с пластмасови микрочастици от гумите;

превозните средства трябва да отговарят на правилата за емисиите за по-дълъг период от време;

по-ефективни изпитвания на емисиите;

цифров мониторинг на спазването на изискванията;

по-добри изпитвания за надзор на пазара.

За превозни средства с двигател с вътрешно горене:

пределни стойности на емисиите, неутрални по отношение на горивата и технологиите;

регулиране на допълнителни замърсители;

пътни изпитвания с по-широк набор от условия на шофиране.

За електрически превозни средства и хибридни превозни средства с възможност за включване към електрическата мрежа:

изисквания за дълготрайност на батериите.

Насърчаване на биологичното земеделие и качествената храна

Устойчивото селско стопанство и намаляването на употребата на пестициди са от решаващо значение за гарантиране на дългосрочната продоволствена сигурност. През 2021 г. държавите членки представиха плановете си за реформа на общата селскостопанска политика в съответствие с препоръките на Комисията. През август 2022 г. Комисията официално одобри стратегическите планове за общата селскостопанска политика, в които се очертава планираното използване от всяка държава членка на директни плащания и икономически интервенции за подпомагане на развитието на селските райони. Новото законодателство, което трябва да влезе в сила през 2023 г., ще проправи пътя за по-справедлива, по-екологична и по-ефективна селскостопанска политика. То ще се стреми да осигури устойчиво бъдеще за европейските земеделски стопани, да предостави по-целенасочена подкрепа на по-малките стопанства и да даде възможност за по-голяма гъвкавост на държавите — членки на ЕС, за адаптиране на мерките към местните условия.

През март Комисията прие предложение за укрепване на системата за защита на географските означения, включително наименованията на селскостопанските продукти, вината и спиртните напитки. Системата за географски означения защитава наименованията на конкретни продукти с цел насърчаване на уникалните качества, характеристики или репутация, свързани с техния географски произход, както и традиционните експертни познания, свързани с тяхното производство.

Учредителната церемония по връчване на наградите на ЕС за биологично производство се състоя в Брюксел, Белгия, в Деня на биологичното производство на ЕС през септември 2022 г. И осемте победители — от Белгия, Германия, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Австрия и Швеция — представляват растежа и иновациите в европейския сектор на биологичното производство и веригата за създаване на стойност, както и приноса на тези иновации за намаляване на въздействието на селското стопанство върху климата и околната среда.

Устойчив живот

Градовете и гражданите играят ключова роля за създаването на зелена и устойчива Европа. ЕС има за цел да подкрепя водени от хората проекти и местните органи при съвместното проектиране на този нов свят чрез финансова подкрепа и инициативи в областта на околната среда.

През 2022 г. 100 кметове в целия ЕС подписаха Споразумението за зелен град, като се ангажираха градовете им да работят в пет области на управление на околната среда: въздух, вода, природа и биологично разнообразие, кръгова икономика и отпадъци и шум. Тази инициатива на ЕС има за цел градовете да станат по-чисти, по-екологосъобразни и по-здравословни.

Обявената за първи път през 2020 г. инициатива нов европейски „Баухаус“ обединява граждани, експерти, предприятия и институции, за да се преосмисли устойчивият начин на живот в Европа и извън нея. В допълнение към създаването на платформа за експериментиране и свързване, инициативата подкрепя положителните промени, като също така предоставя достъп до финансиране от ЕС за естетично издържани, устойчиви и приобщаващи проекти.

В рамките на Европейския фонд за регионално развитие бе създадена Европейската инициатива за градовете в подкрепа на градските иновации и способностите и знанията на градовете за изграждане на устойчиво бъдеще. По първата покана за представяне на предложения, публикувана през октомври, беше предоставено финансиране от ЕС в размер на 50 милиона евро в подкрепа на иновативни проекти по линия на новия европейски „Баухаус“ в градове в ЕС. Градовете бяха поканени да представят идеи за проекти относно кръговата икономика и въглеродната неутралност, опазването на културното наследство, адаптирането на сградите за финансово приемливи решения за жилищно настаняване и възстановяването на градските пространства в съответствие с ценностите на новия европейски „Баухаус“ за устойчивост, приобщаване и естетика.

Победителите в наградите на новия европейски „Баухаус“ за 2022 г. бяха обявени на проведения през юни първи фестивал по линия на новия европейски „Баухаус“, който събра хора от целия ЕС, за да отбележат и споделят местни и творчески подходи към екологичния преход. Бяха присъдени награди на проекти от 15 различни държави членки.

За да се подчертае новаторският дух на младите хора, по линия на новия европейски „Баухаус“ се присъжда наградата Rising Star („Изгряваща звезда“) на проекти, разработени от хора на възраст под 30 години. В допълнение към Европейската година на младежта (2022 г.) новият европейски „Баухаус“ беше в центъра на вниманието на DiscoverEU — ежегодна инициатива, която помага на 18-годишните да пътуват безплатно в Европа. В този контекст беше разработен маршрут по линия на новия европейски „Баухаус“, който участниците да следват.

ВИДЕОКЛИП „Градините на бъдещето“ — проект от Кипър за превръщането на изоставен район в политически разделената столица Никозия в общностна градина, спечели подкрепата на обществеността.

Заедно с коалицията „Образование за климата“ ЕС обяви призив за преобразуване на учебните заведения, за да се създаде мрежа за преобразуването им в цялото общество.

В отговор на въоръжения конфликт в Украйна експертите от новия европейски „Баухаус“ анализират нуждите от спешно жилищно настаняване и проектират устойчиви жилища в подготовка за следвоенното възстановяване (вж. глава 1).

ВИДЕОКЛИП Концептуалният проект ФОЛК от Полша има за цел да съживи традиционната селска архитектура и да съхрани съкровищата на полското културно наследство.

Устойчива и интелигентна мобилност

Европейската комисия официално стартира Алианса за авиация с нулеви емисии — доброволна европейска инициатива между частни и публични заинтересовани страни за подготовка на задвижвани с водород и електроенергия въздухоплавателни средства за търговска употреба. С приблизително 26 000 въздухоплавателни средства с нулеви емисии до 2050 г. Алиансът ще изпълни ангажимента за привеждане на сектора в съответствие с амбицията на ЕС в областта на климата.

През 2022 г. влезе в сила Регламентът на ЕС относно общата безопасност на превозните средства, за да се гарантира, че автомобилите и другите превозни средства са по-безопасни, като същевременно се създаде рамка за автоматизираните превозни средства. Първата по рода си рамка в света защитава потребителите, като едновременно с това ще стимулира иновациите и ще подобри конкурентоспособността на европейската автомобилна промишленост.

В рамките на Механизма за свързване на Европа за периода 2021—2027 г., който е инструментът на ЕС за финансиране в подкрепа на Зеления пакт, Европейската комисия инвестира в широк спектър от проекти за транспортна инфраструктура в целия ЕС. Те имат за цел подобряване на трансграничната инфраструктура и насърчаване на нови технологии. Примери за това са тунелът Лион—Торино, постоянната транспортна връзка в пролива „Фемарн-Белт“ и проектът „Балтийска железопътна ос“ („Rail Baltica“).

За да може транспортната инфраструктура на Европа да бъде пригодена както за граждански, така и за отбранителни цели, Комисията прие план за действие за военната мобилност и придвижи напред процеса на отпускане на безвъзмездни средства за проекти в подкрепа на военната мобилност. Други проекти ще спомогнат за изграждането на инфраструктура за прогнозирано увеличение на енергийноефективната мобилност и мобилността с нулеви емисии.

По линия на Механизма за свързване на Европа са предвидени общо 25,8 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства за съфинансиране на проекти за трансевропейска транспортна мрежа в държавите — членки на ЕС.

След Европейската година на железопътния транспорт (2021 г.) ЕС започна да прилага новия си план за действие за насърчаване на железопътния и трансграничен превоз на пътници на дълги разстояния. Комисията прикани железопътните предприятия, управителите на инфраструктура и националните органи да предложат трансгранични пилотни услуги, насочени към преодоляване на оставащите пречки пред трансграничния железопътен транспорт. Преходът към устойчив транспорт, който е част от всеобхватния пакет за Зеления пакт, ще гарантира, че общностите и икономиката на ЕС могат да процъфтяват в здравословна и безопасна среда дълго след 2050 г.

Трансграничният пътнически железопътен транспорт се нуждае от импулс. През две хиляди и осемнадесета година пътническият трафик представляваше 7 процента от трансграничния трафик в Европейския съюз, докато товарният трафик бе 52 процента. През две хиляди и деветнадесета година имаше 2804 конвенционални трансгранични пътнически влака на дълги разстояния седмично, което е увеличение спрямо 2545 през две хиляди и първа година, а броят на високоскоростните трансгранични пътнически влакове на дълги разстояния почти се бе удвоил — от 637 на седмица през две хиляди и първа година на 1244 през две хиляди и деветнадесета година. Наблюдаваше се значителен спад в трансграничните нощни пътнически влакове — от 1257 на седмица през две хиляди и първа година на 445 на седмица през две хиляди и деветнадесета година. Като цяло се наблюдава увеличение с 95 процента на трансграничните високоскоростни услуги, намаление с 65 процента на трансграничните нощни влакове и увеличение с 1 процент на комбинираните трансгранични услуги.

Въведение

Визията на ЕС за въвеждането на Европа в цифровата ера е тясно свързана с целта на ЕС за неутралност по отношение на климата. Неговият 10-годишен план, познат още като Цифровото десетилетие, включва цели за цифровизация на публичните услуги и предприятията, създаване на цифрови инфраструктури като 5G и суперкомпютри, както и това да се гарантира, че гражданите на ЕС разполагат с необходимите умения, за да се ориентират уверено в цифровата среда. Политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., приета от ЕС през 2022 г., ще гарантира постигането на тези цели от държавите членки.

Цифровото десетилетие на ЕС ще бъде ера на новаторски преход към по-безопасен и по-устойчив свят. За тази цел през 2022 г. ЕС предприе действия за актуализиране на правилата за киберсигурност, признаване на цифровите права и повишаване на отчетността на доставчиците на цифрови услуги, успоредно със създаването на необходимата цифрова инфраструктура и подкрепата за развитието на цифрови умения. Съюзът предложи също така нови правила за по-справедлив достъп до данни и постигна напредък в регулирането на цифровизацията на различните сектори.

Цифровизация за гражданите

Ориентираният към човека подход към цифровизацията е в основата на цифровото десетилетие на ЕС. Това означава, че правата и свободите на физическите лица трябва да бъдат зачитани онлайн по същия начин, както и офлайн. През 2022 г. ЕС прие Декларация относно цифровите права и принципи за цифровото десетилетие, в която се определят ясни еталони, за да се гарантира, че хората са защитени и овластени, когато взаимодействат с новите технологии.

Първият принцип е централното място на хората. Цифровите технологии следва да защитават правата на хората, да подкрепят демокрацията и да гарантират, че всички цифрови участници действат отговорно и безопасно. Европейският съюз насърчава тези ценности в целия свят. Вторият принцип е солидарността и приобщаването. Технологиите следва да обединяват хората, а не да ги разделят. Всеки трябва да има достъп до интернет, цифрови умения, цифрови обществени услуги и справедливи условия на труд. Третият принцип е свободата на избор. Хората следва да се възползват от справедлива онлайн среда, да бъдат защитени от незаконно и вредно съдържание и да бъдат овластени при взаимодействията си с нови и развиващи се технологии, като изкуствения интелект. Четвъртият принцип е участието. Гражданите следва да могат да участват в демократичния процес на всички равнища и да имат контрол върху собствените си данни. Петият принцип е безопасността и сигурността. Цифровата среда следва да бъде безопасна и сигурна. Всички потребители, от детска до напреднала възраст, следва да бъдат овластени и защитени. Шестият принцип е устойчивостта. Цифровите устройства следва да подкрепят устойчивостта и екологичния преход. Хората трябва да знаят какво е въздействието на техните устройства върху околната среда и какво е потреблението им на енергия.

Киберсигурност и устойчивост

Предвид на това, че европейците прекарват повече време онлайн и обществото става все по-взаимосвързано, разпространението и потенциалната опасност на киберзаплахите нарастват. Военната агресия на Русия срещу Украйна също така представлява уникална заплаха за киберотбраната на Европа.

През 2022 г. ЕС актуализира законодателството си относно мерките за постигане на високо равнище на обща киберсигурност във всички държави членки. Публикуваните през декември 2022 г. нови правила, известни като Директивата за МИС 2, замениха предишната Директива за мрежова и информационна сигурност (МИС) на 16 януари 2023 г. За да се спомогне за повишаването на общото равнище на киберсигурност в Европа, новите правила разширяват списъка на критичните субекти и сектори, които трябва да вземат мерки за управление на риска.

Доставчици на публични електронни съобщителни мрежи или услуги

Управление на отпадъчните води и отпадъците

Производство на някои продукти от критично значение (като фармацевтични продукти, медицински изделия и химикали)

Хранителни продукти

Цифрови услуги (като платформи на услуги за социална мрежа и услуги на центрове за данни)

Космическо пространство

Пощенски и куриерски услуги

Публична администрация

© Adobe Stock

Критичната инфраструктура, като например подводните кабели и тръбопроводите за транспорт и комуникация, често са тясно свързани с множество различни цифрови услуги и поради това трябва да бъдат защитени. Саботажът на газопроводите „Северен поток“ и други инциденти ясно показаха, че устойчивостта на критичната инфраструктура на ЕС е застрашена. Неотдавна договореното законодателство ще предостави скоро на Съюза актуализирана и всеобхватна правна рамка за укрепване както на физическата, така и на киберустойчивостта на критичната инфраструктура.

С оглед на бързо променящата се картина на заплахите Европейската комисия предложи да се укрепи, чрез Механизма за гражданска защита на Съюза, капацитетът за ранно предупреждение и реагиране при смущения в критичната инфраструктура. В предложението също така се призовава за засилено сътрудничество с ключови партньори и съседни държави относно устойчивостта на критичната инфраструктура.

Що се отнася до цифровите продукти, които използваме в нашето ежедневие, през септември 2022 г. Комисията представи предложение за нов законодателен акт за киберустойчивост. При много продукти, като бебешки монитори, интелигентни устройства или гласово активирани високоговорители, понастоящем се отчита ниско ниво на киберсигурност, в резултат на което са широко разпространени уязвимости и е непоследователно предоставянето на актуализации на сигурността за справяне с тях. Освен това за ползвателите на тези продукти често е трудно да установят дали конкретни продукти са защитени срещу киберзаплахи. Новото предложение ще гарантира, че производителите подобряват сигурността на своите продукти и прозрачността на характеристиките на сигурността.

Законодателен акт за цифровите услуги и Законодателен акт за цифровите пазари

Онлайн платформите са друг ключов елемент на днешния цифров свят. Те позволяват на хората да общуват, да получават информация и да пазаруват онлайн. В същото време платформите могат да породят и рискове, свързани с незаконно или вредно съдържание и нелоялни пазарни практики. Ето защо ЕС въведе Законодателния акт за цифровите услуги и Законодателния акт за цифровите пазари, които влязоха в сила през ноември 2022 г.

Със законодателния акт за цифровите услуги, който ще започне да се прилага през февруари 2024 г., ще бъде установен безпрецедентен нов стандарт за отчетността на онлайн платформите и търсачките по отношение на незаконното и вредното съдържание. Когато започне да се прилага за много големи онлайн платформи и много големи онлайн търсачки за първи път някъде през есента на 2023 г., както и за всички други платформи през февруари 2024 г., той ще осигури по-добра защита на потребителите на интернет и техните основни права онлайн. Доставчиците ще се възползват от единен набор от правила на вътрешния пазар, а по-малките платформи ще могат по-лесно да се разрастват.

Във връзка с това с разпоредбите на законодателния акт за цифровите пазари, който ще се прилага от 2 май 2023 г., ще се ограничат нелоялните практики на големите онлайн платформи, известни като „пазачи на информационния вход“. Всички пазачи на информационния вход ще бъдат посочени до 6 септември 2023 г. и ще трябва да започнат да спазват задълженията, определени в посочения акт, не по-късно от 6 март 2024 г. В законодателния акт се съдържа списък на това какво трябва и какво не трябва да се прави, който пазачите на информационния вход ще трябва да спазват; например вече няма да бъде възможно пазачите на информационния вход да класират собствените си продукти по-благоприятно от подобни продукти на трети страни, предлагани на платформата на пазача на информационния вход.

Регулиране на платформите за краткосрочно отдаване под наем

За да бъдат защитени туристите, Комисията предложи също така данните относно резервациите за краткосрочно отдаване под наем и настаняването да станат по-прозрачни, по-специално когато става въпрос за искане на информация за собствеността, адресни данни и номера на фирмената регистрация. Това ще даде възможност на градските органи да работят заедно с платформите за резервации, за да закриват неразрешените списъци и да защитават потребителите от резервиране на незаконно настаняване.

Още едно десетилетие на роуминг

Благодарение на новия и подобрен регламент за роуминга, който влезе в сила през юли 2022 г., гражданите могат да разполагат с „роуминг като у дома“ поне още 10 години, както и с по-добри скорости на мобилните услуги, когато пътуват в чужбина. Те могат също така да получават информация за услугите, които подлежат на допълнителни разходи, да имат по-добра защита от неочаквани такси, когато телефоните се свързват автоматично със сателитни мрежи, и да получават информация за алтернативни начини за свързване със службите за спешна помощ в чужбина в ЕС.

Общо зарядно устройство

Благодарение на нови правила потребителите в ЕС скоро ще могат да използват едно и също решение за зареждане за всички свои електронни устройства, като не им се налага да купуват допълнителни зарядни устройства с всяко ново устройство. До края на 2024 г. всички мобилни телефони, таблети, цифрови камери, продавани в ЕС, трябва да са оборудвани с порт за зареждане от вида USB Type-C. От пролетта на 2026 г. това задължително изискване ще обхваща и лаптопите. Това ще даде възможност на потребителите да намалят отпадъците от електронно оборудване.

Видовете електронни устройства, обхванати от Директивата за общите зарядни устройства, са мобилни телефони, мишки, клавиатури, лаптопи, електронни четци, преносими навигационни системи, преносими високоговорители, комплекти слушалки, слушалки за поставяне в ухото и слушалки за поставяне върху ушите, ръчни конзоли за видеоигри, цифрови камери и таблети.

Изображения © Adobe Stock

Цифрови технологии за промишлеността

Свързаност

Повишената свързаност повишава качеството на живот и икономиката; тя придобива все по-голямо значение и за устойчивия живот. Все още съществува обаче цифрово разделение между градските, селските и отдалечените райони.

Държавите — членки на ЕС, поеха ангажимент да инвестират около 130 милиарда евро от Механизма за възстановяване и устойчивост в мерки, допринасящи за цифровата трансформация, включително мерки за свързаност. Това число съответства на 26 % от общия размер на средствата, поискани от държавите членки в рамките на механизма до края на 2022 г., и далеч надхвърля минималното изискване от 20 % за разходите в областта на цифровите технологии (вж. глава 6 за повече информация относно плановете за възстановяване и устойчивост).

27-те национални планове за възстановяване и устойчивост включват мерки за свързаност на стойност около 16,5 милиарда евро. Целта е през следващите 4 години да се разгърне цифровата мрежова инфраструктура, включително в селските и отдалечените региони, за да им се даде възможност да процъфтяват, както и да се стимулират иновациите и устойчивостта. ЕС също така ще мобилизира допълнителни инвестиции в свързаността посредством новия Европейски фонд за регионално развитие, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, InvestEU и заеми от Европейската инвестиционна банка.

През 2022 г. Комисията отправи и първите покани за представяне на предложения по линия на Механизма за свързване на Европа с цел подобряване на инфраструктурата за свързаност на ЕС. Комисията ще съфинансира инициативи за оборудване на основните транспортни маршрути и местните общности в Европа със свързаност от пето поколение, както и за разгръщане или модернизиране на основни мрежи, които подкрепят модерните технологии и полагат основите за създаването на оперативни цифрови платформи за транспортна и енергийна инфраструктура в целия ЕС.

Програма „Цифрова Европа“

С бюджет от 7,5 милиарда евро за периода 2021—2027 г. програмата „Цифрова Европа“ е първата програма на ЕС за финансиране, насочена към въвеждането на цифровите технологии в публичните администрации и предприятията и довеждането им до гражданите.

През 2022 г. бяха отправени няколко покани за представяне на предложения. Те включваха възможности за финансиране на проекти за пространства на данни, инфраструктури за блокови вериги, курсове за обучение по задълбочени цифрови умения, изкуствен интелект (ИИ) и дейности за подобряване на сътрудничеството в областта на киберсигурността между държавите членки и Комисията.

Бяха отправени допълнителни покани за представяне на предложения във връзка с националните центрове за високопроизводителни изчислителни технологии, внедряването на усъвършенствани национални системи и мрежи за квантова комуникационна инфраструктура и европейските центрове за цифрови иновации.

Европейски законодателен акт за интегралните схеми: повишаване на конкурентоспособността на Европа

Интегралните схеми и полупроводниците са градивните елементи на всички електронни продукти — от интелигентните устройства до космическите и отбранителните системи. Те играят централна роля в днешните икономики и нашето ежедневие. Неотдавнашният недостиг на интегрални схеми в световен мащаб прекъсна веригите на доставки, причини недостиг на продукти, вариращи от автомобили до медицински изделия, а в някои случаи дори принуди фабриките да затворят.

За да се предотвратят подобни смущения в бъдеще, ЕС предложи Европейски законодателен акт за интегралните схеми, който ще спомогне за изграждането на екосистемата на ЕС в областта на полупроводниците чрез постигането на няколко стратегически цели. Една от тях е да се укрепи водещата роля на ЕС в областта на научните изследвания и технологиите, което ще укрепи капацитета му за иновации в проектирането, производството и опаковането на високотехнологични интегрални схеми. В същото време Европейският законодателен акт за интегралните схеми има за цел също така да се справи с недостига на умения в авангардното производство, така че ЕС да остане привлекателно място за най-талантливите в света в тази важна област.

Напредък по Европейската стратегия за данните

Данните — особено промишлените данни — служат като „гориво“ на цифровата икономика, но пълният им потенциал е все още до голяма степен неоползотворен. Законодателният акт за данните, предложен през 2022 г., съдържа нови правила за това кой може да използва и да има достъп до генерираните във всички икономически сектори на ЕС данни.

Европейската стратегия за данните от две хиляди и двадесета година има за цел да превърне Европейския съюз в лидер в обществото, основано на данни. Законодателният акт за управление на данните от две хиляди и двадесета година улеснява обмена на данни между секторите и между държавите членки. В законодателния акт за данните от две хиляди двадесет и втора година се пояснява кой може да създаде стойност от данните. Десет общи европейски пространства на данни — от промишлеността до мобилността и от Европейския зелен пакт до енергетиката и здравеопазването. Потребителите и предприятията генерират данни, като използват продукти и услуги. Със законаделния акт за данните те ще се възползват от по-ниски цени за следпродажбени услуги и ремонт на техните свързани с интернет устройства. Днес, ако фабричен робот се повреди, само производителят може да получи достъп до данните, като дружеството няма друга алтернатива, освен да го повика за ремонт. В бъдеще потребителят би могъл да поиска ремонтна услуга, която може да бъде по-евтина, а също и да получи достъп до данните. Потребителите и предприятията също ще се възползват от новите възможности за използване на услуги, разчитащи на достъп до тези данни. Днес земеделски стопанин, който разполага с оборудване от различни производители (трактор, автоматична напоителна система), не може да възложи на външни изпълнители анализа на данните на своето оборудване. Данните са „заключени“ към всеки производител. В бъдеще те биха могли да получават персонализирани съвети от дружество, което събира данни от всяко оборудване. Потребителите и предприятията също биха могли да имат по-добър достъп до данните, събирани или генерирани от дадено устройство. Понастоящем, ако собственик на бар иска да сервира по-хубаво кафе и фирмата за кафе машини иска да подобри своя продукт, фирмата може да получи достъп до данните, генерирани от машината, за да проектира следващото поколение кафе машини, но собственикът на бара няма достъп до никаква информация. Законодателният акт за данните предвижда, че в бъдеще и двете страни ще имат достъп до всички данни, събрани от машината.

Освен това инициативата GreenData4All ще спомогне за осъществяването на екологичната и цифровата трансформация на Европа чрез актуализиране на правилата на ЕС относно геопространствените данни за околната среда и относно публичния достъп до информация за околната среда. Целта е данните да станат по-достъпни за иновации и основани на факти решения.

Цифровизация на здравеопазването в ЕС

Здравните данни предоставят ценна информация за доставчиците на здравни услуги и изследователите. Пандемията от COVID-19 ускори разработването и използването на цифрови здравни продукти и услуги, като дистанционното здравеопазване се превърна в обичайна практика. Нещо повече, тя показа, че актуалните, надеждни и FAIR (лесни за намиране, достъпни, оперативно съвместими и позволяващи повторно използване) здравни данни са от ключово значение за предоставянето на ефикасни грижи по време на криза и за разработването на ефективно лечение.

Европейското пространство на здравни данни, предложено през май 2022 г., е първото общо пространство на данни в конкретна област, което ще се появи вследствие на стратегията на ЕС за данните, като е неразделна част от изграждането на Европейски здравен съюз. В неговия център са заложени интересите и правата на отделния човек.

Целта е да се гарантира, че хората в ЕС имат по-голям контрол върху електронните си здравни данни и са в състояние да споделят своите електронни здравни досиета с лекар по техен избор, дори в друга държава членка. То също така ще осигури правна рамка, състояща се от надеждни управленски механизми на ЕС и държавите членки, и защитена среда за обработване. Това ще позволи на изследователите, новаторите, създателите на политики и регулаторните органи да получават достъп до съответните електронни здравни данни, за да насърчават по-доброто диагностициране, лечение и благосъстояние на физическите лица, и ще доведе до по-добро и по-осведомено изготвяне на политики. Неговата цел е също така да се допринесе за създаването на истински единен пазар за продукти и услуги в областта на цифровото здравеопазване, като по този начин се повиши ефикасността на здравната система.

Космическо пространство

През две хиляди двадесет и втора година имаше приблизително 500 000 измервания на ден, 176 регистрирани организации от 22 държави членки, 13 608 близки преминавания, 7 събития за анализ на фрагментацията, 77 събития за анализ на повторното навлизане, 756 събития от голям интерес и 310 наблюдавани спътника.

Такава система изисква също така стабилно космическо наблюдение и проследяване, за да се подпомогне защитата на космическата инфраструктура. В действие от 2016 г. системата на ЕС за космическо наблюдение и проследяване понастоящем наблюдава 310 спътника на ЕС, като се избягват сблъсъци в космоса. С цел справяне с експоненциалното нарастване на броя на спътниците и количеството на отпадъците в орбита, през 2022 г. ЕС прие съвместно съобщение относно подхода на ЕС за безопасно управление на космическия трафик.

Космическото пространство също играе важна роля по отношение на отбраната. В съответствие с Плана за действие относно синергии между гражданската, отбранителната и космическата промишленост пътната карта на ЕС относно критичните технологии за сигурността и отбраната информира гражданите и заинтересованите страни за най-новите инициативи в областта на технологиите и връзките им със сигурността и отбраната. В него се излага целта за намаляване на стратегическите зависимости на ЕС, свързани с критичните технологии и веригите за създаване на стойност в областта на сигурността и отбраната.

Стратегия 2.0 за безпилотните летателни апарати

Както бе обявено в Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност през ноември, ЕС стартира своята „Стратегия 2.0 за безпилотните летателни апарати“. В стратегията са изложени 19 мерки до 2030 г. за сигурна и безопасна екосистема на безпилотните летателни апарати. Те включват общи правила за летателна годност, изисквания за обучение за пилотите, подкрепа за научните изследвания и иновациите и определяне на критерии за доброволна маркировка за безпилотните летателни апарати, одобрена за киберсигурност. Целта е също така да се разшири използването на безпилотни летателни апарати за превоз на пътници и товари, за проучване на критичната инфраструктура, за наблюдение на нефтените разливи и за сигурността и отбраната, при което същевременно да се засили приемането в обществото, като се обърне внимание на опасенията относно шума, безопасността и неприкосновеността на личния живот.

Цифрово образование

Цифрово образование и цифрови умения

За да могат гражданите да се възползват от прехода, те трябва да притежават уменията, които ще им помогнат да се справят успешно в света на цифровите технологии. Индексът за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото за 2022 г. разкри, че само 54 % от европейските граждани на възраст между 16 и 74 години имат основни цифрови умения, докато целта за цифровото десетилетие е 80 % до 2030 г. Това показва спешната необходимост от повече действия за изграждането на набори от цифрови умения на европейците. Създадената през 2022 г. Платформа за умения и работни места в областта на цифровите технологии има за цел да запълни тази празнина.

Освен това ЕС работи с държавите членки за установяване на предизвикателствата, свързани с осигуряването на висококачествено цифрово образование и умения за всички. Резултатите от тези обсъждания ще бъдат включени в плана за действие в областта на цифровото образование. През 2022 г. ЕС продължи да предоставя насоки за учителите и преподавателите относно дезинформацията и етичното използване в преподаването на ИИ и данните, които са два важни елемента на цифровата грамотност. След изграждането на Европейския център за цифрово образование през юни 2022 г. беше създадена общност, в която преподавателите могат да споделят най-добри практики.

Чрез инициативата „Момичетата се подготвят за кръговата икономика“ (Girls Go Circular) ЕС предостави на 10 000 момичета в цяла Европа цифрови и предприемачески умения.

През март 2022 г. ЕС беше домакин на първия форум на заинтересованите страни в областта на цифровото образование.

Десетото издание на Европейската седмица на програмирането се проведе от 8 до 23 октомври 2022 г., като в 77 държави бяха проведени 75 070 дейности.

Изображения © Adobe Stock

Суперкомпютри и изкуствен интелект

Суперкомпютри

Наличието на суперкомпютърна екосистема на световно равнище в Европа е от съществено значение за насърчаване на високите научни постижения и промишлената мощ. Една мрежа от суперкомпютри също така би гарантирала технологичния суверенитет на ЕС, което означава, че Съюзът ще разполага със своите цифрови технологии от значение.

През юни 2022 г. съвместното предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии (СП EuroHPC) — юридическо лице, което позволява на участващите държави да обединят ресурси за създаване на суперкомпютри — откри суперкомпютъра LUMI в Каяни, Финландия. Това беше последвано през ноември 2022 г. от откриването на суперкомпютъра Leonardo в Болоня, Италия. LUMI и Leonardo са двата най-бързи суперкомпютъра в Европа и се нареждат съответно на трето и четвърто място в света по бързина.

Тяхната изчислителна мощност допълва съществуващите суперкомпютри на СП EuroHPC: Discoverer в България, Karolina в Чехия, MeluXina в Люксембург и Vega в Словения. В момента се изграждат още два суперкомпютъра на СП EuroHPC: MareNostrum5 в Барсeлона, Испания и Deucalion в Португалия.

През 2022 г. беше обявено, че първият суперкомпютър с производителност от порядъка на екзафлопс в Европа, Jupiter, ще бъде хостван в Jülich Supercomputing Centre в Германия. Капацитетът с производителност от порядъка на екзафлопс представлява важен технологичен етап за ЕС и значително насърчава високите европейски научни постижения. Това ще бъде от полза за допълващи се технологии, като например квантовите изчислителни технологии, цифровите близнаци и големите информационни масиви.

През октомври 2022 г. бяха избрани шест обекта в целия ЕС, които да хостват и експлоатират първите квантови компютри: те се намират в Чехия, Германия, Испания, Франция, Италия и Полша. Квантовите компютри могат да извършват изчисления, които са твърде сложни за стандартните компютри.

Изкуствен интелект

ИИ е една от най-важните нововъзникващи технологии: той вече е в основата на много от инструментите, които използваме ежедневно, като например алгоритмите в социалните медии, и ще даде възможност за нови технологии, като автономните превозни средства.

През 2022 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз продължиха преговорите по предложения законодателен акт за изкуствения интелект, който има за цел да въведе обща регулаторна рамка за ИИ. Комисията и правителството на Испания представиха пилотен проект на първата регулаторна лаборатория за ИИ, която дава възможност на предприятията да проучат въздействието на правилата на рамката върху някои проекти в областта на ИИ в контролирана среда. Това ще спомогне да се гарантира прилагането на законодателството в рамките на 2 години. Тестовете започнаха през октомври 2022 г. и резултатите ще бъдат публикувани през втората половина на 2023 г.

Цифрови финанси

Законодателен акт за оперативната устойчивост на цифровите технологии

2022 г. отбеляза важен етап по отношение на пакета за цифровите финансови услуги: законодателният акт за оперативната устойчивост на цифровите технологии беше публикуван на 14 декември 2022 г. и влезе в сила на 16 януари 2023 г. Финансовият сектор става все по-зависим от софтуера и цифровизацията и като такъв за него рисковете в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) нарастват. Новото законодателство ще гарантира, че финансовите дружества могат да устоят на заплахите, свързани с ИКТ. Банките, фондовите борси, клиринговите къщи и другите финансови дружества ще трябва да спазват строги стандарти за предотвратяване и ограничаване на въздействието на инциденти с ИКТ. Споразумението също така въвежда рамка за надзор върху доставчиците на услуги, които предоставят критични услуги, като например изчисления в облак, на финансови институции.

Тези страни на стратегията за цифровизиране на финансовите услуги за Европа включват: цифров единен пазар на финансови услуги, регулаторна рамка за улесняване на иновациите, справяне с рисковете, свързани с цифровата трансформация, и европейско пространство на финансови данни за насърчаване на основаните на данни иновации.

Регламент относно криптоактивите

ЕС е сред първите големи юрисдикции в света, които разработват всеобхватна регулаторна рамка за правила относно криптоактивите, а именно предложението за регламент относно пазарите на криптоактиви. Новите правила ще осигурят ясна правна рамка за криптоактивите, които все още не са регулирани от друго финансово законодателство на ЕС, като по този начин ще бъдат защитени потребителите, лоялните пазарни отношения и финансовата стабилност.

За „стейбълкойните“, а именно криптовалутите, които са по-слабо променливи от класическите криптовалути, в споразумението се определят строги изисквания за създаването, лицензирането, както и управлението на резерви, включително надзор от страна на ЕС на значими „стейбълкойните“, които са от системно значение. Доставчиците на услуги за криптоактиви също ще трябва да бъдат лицензирани в ЕС, като в резултат на това ще могат да предоставят услугите си в целия ЕС.

Освен това съзаконодателите постигнаха съгласие по предложението за изменение на Регламента за преводите на средства.В споразумението се предвижда задължение за всички доставчици на услуги за криптоактиви, участващи в преводи на криптоактиви, да събират данни за инициаторите и бенефициерите на извършваните от тях преводи на криптоактиви и да ги предоставят на компетентните органи, отговарящи за борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма. Тези нови правила ще подобрят значително наблюдението и проследимостта на преводите на криптоактиви и ще гарантират спазването на съответните мерки, за които се призовава в препоръките на Специалната група за финансови действия.

Въведение

През 2022 г. планът на ЕС за възстановяване NextGenerationEU продължи да води до резултати на място посредством финансирането на важни мерки за повишаване на устойчивостта на икономиката и обществото и за ускоряване на екологичния и цифровия преход.

След като беше силен през първата половина на годината, растежът на ЕС започна да се забавя, а инфлацията да нараства като една от последиците от агресивната война на Русия срещу Украйна. Въпреки предизвикателствата пазарът на труда продължи да функционира добре.

При наличието на несигурна икономическа перспектива поради рисковете, свързани с бъдещите доставки на газ, ЕС ускори прехода си към чиста енергия, за да сложи край на зависимостта си от руските изкопаеми горива. Същевременно ЕС продължи работата си за укрепване на устойчивостта на единния пазар и за подкрепа на промишлеността и предприятията по пътя към неутралност по отношение на климата.

Икономическият растеж на Европа

Тенденции

Икономиката на ЕС навлезе в труден етап през втората половина на 2022 г. Сътресенията, предизвикани от агресивната война на Русия срещу Украйна, нанесоха пряко и непряко удар върху икономиката на ЕС, като дадоха началото на тенденция за по-нисък растеж и по-висока инфлация. Бързото нарастване на цените на енергията и хранителните стоки подкопа покупателната способност на домакинствата в целия ЕС.

Въпреки че агресивната война на Русия срещу Украйна оказа сериозно въздействие върху някои сектори на икономиката на ЕС, пазарът на труда продължи да показва силни резултати благодарение на схемите за работа при непълно работно време, подкрепени от инициативата SURE (подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства). Безработицата достигна рекордно ниско равнище от 6,2 % през 2022 г.

Като цяло се очаква икономиката на ЕС да продължи да се разраства, но със значително по-бавни темпове от очакваното преди. Прогнозите за икономическата активност и инфлацията продължават да зависят в голяма степен от развитието на войната и нейното въздействие върху доставките на газ за Европа.

В този контекст бързото прилагане на Механизма за възстановяване и устойчивост, възлизащ на 723,8 милиарда евро, който е в основата на плана за възстановяване NextGenerationEU, продължава да бъде приоритет, понеже дава на Европа точно това, от което се нуждае днес.

Нова глава за националните планове за възстановяване и устойчивост

Като ключов инструмент в основата на NextGenerationEU, Механизмът за възстановяване и устойчивост беше предвиден, за да смекчи икономическото и социалното въздействие на пандемията от коронавирус. Той има за цел да направи европейските икономики и общества по-устойчиви, по-издръжливи и по-добре подготвени за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход.

Механизмът прави това чрез подкрепа за изпълнението на ключови мерки за инвестиции и реформи, очертани в плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки. Това включва широк набор от мерки — от намаляване на въглеродния отпечатък на публичния транспорт в Португалия и модернизиране на здравните услуги в Словакия до цифровизация на публичните услуги в Естония. Според изчисленията на Европейската комисия общият стимул от NextGenerationEU би могъл да увеличи икономическия растеж на ЕС с до 1,5 % до 2027 г. и да спомогне за създаването на до 1,5 милиона нови работни места.

Общият пакет на „Некст дженерейшън ИЮ“ възлиза на 806,9 милиарда евро. Механизмът за възстановяване и устойчивост е съставен от общо 723,8 милиарда евро, от които 338 милиарда евро безвъзмездни средства и 385,8 милиарда евро заеми. Той ще засили Европейския съюз чрез финансиране на чисти технологии и възобновяеми енергийни източници, ще осъществи саниране за подобряване на енергийната ефективност на сградите, зареждане и презареждане чрез подкрепа за устойчив транспорт и зарядни станции, свързване чрез разгръщане на бързи широколентови услуги, модернизиране чрез цифровизация на публичната администрация, разрастване на данните в облак и устойчивите процесори и преквалификация и повишаване на квалификацията чрез финансиране на образование и обучение в подкрепа на цифровите умения. Приносът на „Некст дженерейшън ИЮ“ за други програми възлиза на 83,1 милиарда евро, като се състои от 50,6 милиарда евро за „Риакт ИЮ“, 10,9 милиарда евро за Фонда за справедлив преход, 8,1 милиарда евро за развитие на селските райони, 6,1 милиарда евро за „Инвест ИЮ“, 5,4 милиарда евро за „Хоризонт Европа“ и 2 милиарда евро за „Реск ИЮ“.

В доклад, публикуван през юли, се потвърждава, че е постигнат значителен напредък в реализирането на Механизма за възстановяване и устойчивост и че амбициозната програма за реформи и инвестиции на държавите членки напредва добре. До декември всички 27 плана за възстановяване и устойчивост бяха одобрени и държавите членки бяха поели ангажименти за над 200 милиарда евро за разходи в областта на климата и 130 милиарда евро за разходи в областта на цифровите технологии. Тези суми възлизат съответно на над 40 % и 26 % от общия размер на средствата, поискани от държавите членки по Механизма за възстановяване и устойчивост до края на 2022 г., което е значително над целите от 37 % и 20 %, определени в регламента.

Механизмът е в основата и на плана REPowerEU — отговорът на ЕС на социално-икономическите трудности и смущенията на световния енергиен пазар, причинени от агресивната война на Русия срещу Украйна. Чрез него се подкрепят координираното планиране и финансиране на съответните инфраструктура, енергийни проекти и реформи, за да се осигурят на ЕС по-надеждни, достъпни и устойчиви енергийни доставки чрез подобряване на енергийния микс и отказване от руските изкопаеми горива (вж. глава 2). През декември беше постигнато политическо споразумение за включване на специални глави в съществуващите планове за възстановяване и устойчивост на държавите членки в подкрепа на приоритетите на REPowerEU.

Като инструмент, основан на резултатите, плащанията по Механизма зависят от изпълнението от държавите членки на ключовите етапи и целите за инвестициите и реформите, включени в съответните им планове за възстановяване и устойчивост. Тази конструкция доказа, че спомага за ускоряване на реформите в някои държави членки, като гарантира ефективно изпълнение. Системите за мониторинг и контрол на държавите членки — предварително условие за одобряването на плановете за възстановяване и устойчивост — също създадоха чувство за национална ангажираност, което е от решаващо значение за успеха на трудните реформи.

На уебсайта на набора от показатели за възстановяване и устойчивост се прави прозрачен преглед на напредъка по изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост и националните планове.

Комисията помага на държавите членки да изпълняват своите планове за възстановяване и устойчивост чрез инструмента за техническа подкрепа — програмата на ЕС, която предоставя индивидуализиран технически експертен опит за разработването и изпълнението на реформи. Комисията отговори на исканията за подкрепа на 19 държави членки. Освен това 17 държави членки получават техническа подкрепа за изпълнението на плана REPowerEU.

Оставащи заеми (понастоящем 225 милиарда евро) от Механизма за възстановяване и устойчивост и нови безвъзмездни средства в размер на 20 милиарда евро, финансирани по линия на Механизма чрез комбинация от няколко източника: а именно, фонда за иновации (60 %) и предварителната продажба на квоти по схемата за търговия с емисии (40 %)

Средства в размер на 5,4 милиарда евро от резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брексит, които държавите членки ще могат доброволно да прехвърлят към механизма за финансиране на мерки по REPowerEU

Фондове по линия на политиката на сближаване

Механизъм за свързване на Европа

Фонд за иновации

Национално финансиране и финансиране от Съюза в подкрепа на целите на плана REPowerEU

Национални фискални мерки

Частни инвестиции

Европейската инвестиционна банка

Рамка за икономическо управление, съобразена с предстоящите предизвикателства

След открити и наситени обществени дебати Комисията публикува насоки за по-опростена и по-ефективна рамка за икономическо управление. Предложенията на Комисията имат за цел да насърчават по-голямата национална ангажираност и по-доброто прилагане на фискалните и икономическите политики, като същевременно се дава възможност за реформи и инвестиции и за намаляване на високите равнища на държавния дълг по реалистичен, постепенен и устойчив начин. Така, реформираната рамка следва да спомогне за изграждането на екологична, цифрова и устойчива икономика на бъдещето, при което гарантира и устойчивостта на публичните финанси във всички държави членки.

Хърватия се подготвя да въведе еврото

През юли ЕС прие окончателните правни актове, необходими, за да може Хърватия да въведе еврото на 1 януари 2023 г. Това стана след период на интензивна подготовка и значителни усилия от страна на Хърватия, за да изпълни всички необходими изисквания. Подготовката за преминаването към еврото беше допълнена от всеобхватна комуникационна кампания, организирана от хърватските органи. Комисията и Европейската централна банка допринесоха за тези усилия.

С Хърватия 20 държави — членки на ЕС, и 347 милиона граждани на ЕС споделят общата валута на ЕС. Еврото ще донесе практически ползи за хърватските граждани и предприятия. То ще улесни пътуването и живота в чужбина, ще повиши прозрачността и конкурентоспособността на пазарите и ще улесни търговията. Евробанкнотите и евромонетите ще се превърнат също за всички хървати в осезаем символ на свободата, удобството и възможностите, които предоставя ЕС.

Засилване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европа

Регионалната политика на ЕС, известна още като политика на сближаване, има за цел коригирането на неравенствата между регионите. Чрез нея се осъществяват политическите приоритети на ЕС, по-специално икономическото, социалното и териториалното сближаване, както и екологичният и цифровият преход.

През 2022 г. Комисията прие споразуменията с всички държави членки за партньорство през периода 2021—2027 г. във връзка с фондовете на ЕС.Това са ключови инструменти за всеки период на финансиране, тъй като в тях се определят стратегиите на всяка държава по отношение на инвестициите за финансиране на регионите на ЕС през периода 2021—2027 г. Стартирането на споразуменията беше последвано от приемането на 380 национални, регионални и тематични програми в областта на политиката на сближаване, включително териториални планове за справедлив преход и 80 трансгранични програми, чрез които стратегиите се превръщат в конкретни инициативи по места.

Проектът „Заедно“ по „Интеррег“ за Испания—Португалия за периода две хиляди двадесет и първа — две хиляди двадесет и седма година е най-голямата трансгранична програма за финансиране на Европейския съюз с бюджет от 320 милиона евро. Бюджетът за програмите за сътрудничество в Северозападна Европа, Атлантическия океан и Арктическия район възлиза на 467 милиона евро. Бюджетът за програмата „Заедно за справедлив преход“ с целеви инвестиции в Карловарски, Устецки и Моравско-силезки край в Чехия е 1,64 милиарда евро.

Осигуряване на справедлив преход

Механизмът за справедлив преход, който е ключов инструмент, за да се гарантира, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика се осъществява по справедлив начин, без да се пренебрегва никой, вече започна да изпълнява обещанието си да мобилизира до 55 милиарда евро инвестиции до 2029 г. В 26 държави членки бяха вече приети 67 от очакваните 70 териториални плана за справедлив преход.

Нов завод за магнити с редкоземни метали в Ида-Вирума, Естония, беше първият проект за осигуряване на финансиране от Фонда за справедлив преход. Други региони, които потребяват много въглища и въглеродни горива, също избират първите инвестиции по линия на фонда.

Подкрепата за регионите в процес на справедлив преход се увеличи чрез платформата за справедлив преход, която предлага съобразена с нуждите подкрепа и обмен на информация и най-добри практики на портала на платформата и по време на конференциите си, провеждани на все две години.

През февруари Комисията публикува осмия доклад за сближаването, в който се прави оценка на състоянието на регионите на ЕС в множество области на политиката, включително икономиката, енергетиката, транспорта, иновациите, демографията и обществото. В доклада се констатира, че благодарение на инвестициите в областта на политиката на сближаване повечето по-слабо развити региони наваксват изоставането си и че разликата между тях и по-богатите райони на ЕС намалява. В същото време развитието на някои предизвикателства се нуждае от отговор на политиката, например икономическата стагнация в някои области, задълбочаващото се разделение в областта на иновациите и застаряването на населението.

Поставянето на хората на преден план — обновена стратегия за най-отдалечените региони

За да насърчи сближаването в рамките на ЕС, през 2022 г. Комисията прие осъвременена и преработена стратегия за ангажираност и подкрепа за най-отдалечените региони на ЕС. Деветте отвъдморски територии — Канарските острови (Испания), Френска Гвиана, Гваделупа, Мартиника, Майот, Реюнион и Сен Мартен (Франция) и Азорските острови и Мадейра (Португалия) — продължават да са изправени пред редица различни структурни условия, които представляват предизвикателства, така и предимства, изискващи индивидуализирани решения. С новата стратегия хората се поставят на преден план, като се предлагат конкретни мерки за подобряване на условията на живот на 5-те милиона жители на тези региони. Това ще бъде постигнато чрез подкрепа за екологичния и цифровия преход и използване на уникалните им предимства, като например тяхното младо население, обширни морски зони, уникално биологично разнообразие и научноизследователски потенциал. Чрез стратегията ще се предостави конкретна помощ, като се гарантира, че най-отдалечените региони могат да се възползват пълноценно от политиките на ЕС и да развият своя потенциал.

Стратегията беше приведена в действие, като през 2022 г. бяха стартирани два специални инструмента за подпомагане: схема на стойност 1 милион евро под формата на безвъзмездни средства на малка стойност за млади хора за осъществяване на местни проекти в области по техен избор и проект на стойност 1 милион евро в подкрепа на устойчивия син туризъм. Освен това в стратегията беше обявено създаването на нов консултативен инструмент, предназначен специално за най-отдалечените региони, който да подпомага разработването, усъвършенстването и прилагането на стратегии за регионално развитие на най-отдалечените територии.

Устойчивост на единния пазар спрямо кризи

Вече почти 30 години единният пазар е най-важният актив на ЕС, който предлага сигурност, мащаб и трамплин към световните пазари на предприятията в него, заедно с богат избор на качествени продукти и услуги за потребителите.

Неотдавнашните кризи обаче поставиха под въпрос нормалното функциониране на единния пазар, особено в ранните дни на пандемията от COVID-19, когато предприятията и гражданите бяха засегнати от ограничения за влизане, смущения във веригите на доставки и липса на предвидимост по отношение на правилата. Още по-наскоро въздействието на агресивната война на Русия срещу Украйна показа колко бързо някои вериги на доставки могат да се разпаднат, което води до риск от недостиг на определени стоки и услуги в Европа и принуждава предприятията да търсят нови пазари.

В резултат на това Комисията предложи нова рамка за защита на функционирането на единния пазар по време на криза. Инструментът в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации ще спомогне да се гарантира, че стоките, услугите и хората продължават да се движат свободно на единния пазар, както и да се осигурят гладкото функциониране на веригите на доставки и наличието на стоки и услуги от критично значение и достъпът до тях.

Туризмът беше един от секторите, които бяха най-силно засегнати от пандемията, но също и първият, който се възползва от нова инициатива за ускоряване на екологичния и цифровия преход в промишлеността на ЕС. В съответствие с актуализацията от 2021 г. на промишлената стратегия на ЕС през февруари 2022 г. Комисията публикува „План-график на прехода в туризма“ — план, изготвен съвместно с промишлеността и гражданското общество, в който подробно се описват ключови инициативи, цели и условия за осъществяване на двойния преход и дългосрочната устойчивост на сектора.

След призив към участниците в сектора на туризма в ЕС да споделят своите конкретни мерки и цели, през 2022 г. бяха публикувани над 250 ангажимента. Те включват инициативи на публичните органи и организациите за управление на дестинации с цел създаване и следване на стратегии за туризъм, устойчив в екологичен, икономически и социален план, както и даване възможност на доставчиците на туристически услуги да работят с инструменти за онлайн резервации и да споделят информация за своите предложения по цифров път. Частният сектор също е активно ангажиран, като няколко големи дружества са поели конкретни ангажименти за намаляване на въглеродния си отпечатък, потреблението на вода и генерирането на отпадъци. В допълнение на това и малките, и големите частни заинтересовани страни са определили цели за предоставяне на възможности за устойчив туризъм.

Инициатива за извънредни ситуации в областта на единния пазар — рамка за управление на кризи

Консултативна група

осъществява координация и съветва Комисията.

Планове за действие при извънредни ситуации

Тази рамка се прилага, когато няма криза и единният пазар функционира нормално.

Бдителност по отношение на единния пазар

Задейства се с решение на Комисията, когато дадено събитие изисква мерки за бдителност.

Извънредна ситуация на единния пазар

Задейства се с решение на Съвета, ако дадена криза засегне сериозно единния пазар.

Освен че си поставя за цел да се укрепи устойчивостта на европейската икономика в границите на Съюза, ЕС работи и по областите, в които е изправен пред зависимости от държави извън ЕС. През февруари 2022 г. Комисията публикува втори задълбочен анализ, съсредоточен върху пет стратегически области: редкоземни метали и магнезий, химикали, слънчеви панели, киберсигурност и софтуер за информационни технологии.

Въз основа на констатациите Комисията предприе последващи действия с няколко инициативи, включително стартирането на Европейския алианс за слънчева фотоволтаична промишленост. Целта е да се увеличи до 2025 г. капацитетът на Европа за производство на слънчеви и фотоволтаични технологии до 30 гигавата годишно във всеки сегмент от веригата за създаване на стойност във фотоволтаичната промишленост. Постигането на тази цел ще осигури 60 милиарда евро нов брутен вътрешен продукт годишно в Европа и създаването на над 400 000 нови работни места.

Стандартите представляват незабележимата основа на единния пазар и глобалната конкурентоспособност. От Wi-Fi честотите до свързаните играчки или автоматите за ски, те са невидима, но съществена част от ежедневието на хората. Като част от новата стратегия за стандартизация Комисията предложи нови правила, които определят по-стратегически подход към стандартите и утвърждават демократичните ценности в приложенията на технологиите. Новата стратегия ще бъде от полза за предприятията и потребителите, като осигури оперативна съвместимост на продуктите и услугите, намаляване на разходите, подобряване на безопасността и насърчаване на иновациите.

През 2022 г. Комисията представи и преразгледани правила, за да се гарантира, че при законодателството в областта на дизайна се вземат предвид новите цифрови аспекти на продуктите и се прави по-лесна, по-евтина и по-предвидима защитата на промишлените дизайни в целия ЕС.

ЕС разполага със специална защита на географските указания за вина, спиртни напитки и други селскостопански продукти и храни, но понастоящем такава защита не съществува за занаятчийските и промишлените стоки. Новите правила, предложени от Комисията, ще дадат възможност на производителите да защитават по подобен начин продукти, като стъклото от Мурано, туида от Донегал, порцелана от Лимож, ножарските изделия от Солинген и керамиката от Болеславец, и да предприемат действия срещу фалшифицирането им в Европа и извън нея. Те също така ще улеснят потребителите при разпознаването на качеството на тези продукти.

Качеството на водорода и техническата оперативна съвместимост следва да се определят от нови стандарти, за да се даде възможност на промишлените отрасли да се декарбонизират чрез използване на водород.

Суровините, използвани за батериите, захранващи електрически автомобили и редица други електронни устройства, следва да бъдат добивани в съответствие със строги екологични и трудови стандарти.

Интегралните схеми, необходими за създаване на интелигентни часовници и други свързани устройства, изискват силна защита срещу киберзаплахи.

Лоялна конкуренция

През тази трудна за европейците година повече от всякога бяха необходими качествени продукти на справедливи цени. Сред най-силните инструменти, които Европейската комисия може да използва за защита на потребителите и поддържане на икономиката, са решенията ѝ в областта на антитръстовото законодателство, сливанията и държавната помощ, които поддържат конкуренцията динамична и справедлива в рамките на единния пазар.

Пример за това как системата на ЕС за контрол на конкуренцията може да защитава интересите на хората бе решението на Съда на Европейския съюз от септември, с което до голяма степен се потвърди решение, взето от Комисията срещу Google, и се определи глоба от над 4 милиарда евро. Забраната за придобиването на GRAIL от Illumina — сделка, която би намалила избора на тестове за ранно откриване на рак — е друго решение, което показва как политиката в областта на конкуренцията може да подкрепи иновациите. Комисията забрани сделката, тъй като Illumina не предложи корективни мерки, които да разсеят опасенията ѝ.

Устойчиво производство и потребление

Сегашният ни икономически модел, основан на принципа „вземи-използвай-замени“, изчерпва ресурсите ни, замърсява околната среда, нанася вреди на биологичното разнообразие и води до изменение на климата. Той също така прави Европа зависима от ресурси от други държави. С оглед на това и като част от плана за действие за кръговата икономика през март 2022 г. Комисията представи пакет от предложения, чрез които устойчивите продукти да станат норма в ЕС.

Предложенията се основават на успеха на съществуващите правила на ЕС за екопроектиране, които доведоха до забележително намаляване на потреблението на енергия в ЕС и значителни икономии за потребителите. Само през изминалата година съществуващите изисквания за екопроектиране са спестили на потребителите 120 милиарда евро.

Предложението за регламент относно екопроектирането на устойчиви продукти се отнася до проектирането на продуктите, което определя до 80 % от въздействието на даден продукт върху околната среда през жизнения му цикъл. С него се разширява съществуващата рамка за екопроектиране, като се установяват изисквания за подобряване на кръговостта, енергийните характеристики и други аспекти на екологичната устойчивост на продуктите.

Предложеното преразглеждане на Регламента за строителните продукти ще укрепи и модернизира правилата, които са в сила от 2011 г. насам. Така ще се създаде хармонизирана рамка за оценка и оповестяване на екологичните и климатичните показатели на строителните продукти.

Производство на продукти, които са по-еколого­съ­об­раз­ни, кръгови и енергийно ефективни чрез изисквания за екоп­ро­ек­ти­ра­не.

Подобряване на продуктите и на ин­фор­ма­ци­я­та за екологичната устойчивост, пред­наз­на­че­на за пот­ре­би­те­ли­те и участниците във веригата на доставки чрез въвеждане на цифрови продуктови паспорти.

Предотвра­тя­ва­не на уни­що­жа­ва­не­то на непродадени потребителски продукти

Насърчаване на устойчиви бизнес модели.

Определяне на задължителни изисквания за еко­ло­го­съ­об­раз­ни обществени поръчки.

Пакетът включваше и нова стратегия, с която да се подобри трайността, поправяемостта, повторната употреба и рециклирането на текстилните изделия. Той има за цел да се реши проблемът с бързата мода, текстилните отпадъци и унищожаването на непродадените текстилни изделия и да се гарантира, че тяхното производство се извършва при пълно зачитане на социалните права.

Новите правила, предложени от Комисията, ще гарантират, че потребителите правят информиран и екологосъобразен избор, когато купуват продукти. Независимо дали става въпрос за мобилен телефон или кухненски уред, потребителите ще бъдат по-добре информирани за това дълготрайността на продукта и дали той може да бъде ремонтиран. Новите правила също така ще забранят заблуждаващите твърдения за екологосъобразност и практиките, подвеждащи потребителите относно трайността на даден продукт.

При изготвянето на предложението Комисията се консултира с над 12 000 потребители, както и с дружества, експерти по защита на потребителите и национални органи. Проверката на надеждността на твърденията за екологосъобразност беше счетена за най-голямата пречка за участие в екологичния преход.

Във втория пакет за кръговата икономика, представен през ноември, Комисията предложи нови правила за целия ЕС за справяне с опаковките — нарастващ източник на отпадъци и на неудовлетвореност на потребителите. За потребителите с новите правила ще се гарантира наличието на варианти за опаковки за многократна употреба, ще се премахнат ненужните опаковки, ще се ограничи прекомерното опаковане и ще се осигурят ясни етикети в подкрепа на правилното рециклиране. Пакетът включваше и инициатива, чрез която се внася яснота за потребителите и промишлеността относно пластмасите на биологична основа, компостируемите и биоразградимите пластмаси, като се посочва за кои приложения тези пластмаси са наистина полезни за околната среда и как следва да бъдат проектирани, обезвредени и рециклирани.

Предприятията играят важна роля в изграждането на устойчива икономика и общество. През февруари Комисията представи предложение за директива относно дружествената дължима грижа във връзка с устойчивостта. Целта на предложението е да се насърчи устойчивото и отговорното корпоративно поведение по всички световни вериги на стойността. Дружествата ще трябва да включат правата на човека и съображенията, свързани с околната среда, в своята стопанска дейност и корпоративно управление.

Около половината от запитаните потребители в проучване на ЕС заявиха, че биха били склонни да плащат допълнително за продукт, който трае по-дълго време, без да е необходим ремонт.

Източник: Подготвително проучване за събиране на данни относно начините за предоставяне на възможност на потребителите да играят активна роля в екологичния преход.

Строителните продукти

възлизат на 30 % от годишно генерираните отпадъци в ЕС.

Сградите

възлизат на 40 % от потреблението на енергия в ЕС.

Строителните и монтажни дейности

възлизат на 9,4 % от общия въглероден отпечатък в ЕС.

Циментът, стоманата, алуминият и пластмасата

произвеждат 15 % от въглеродните емисии в ЕС.

Ускоряване на устойчивите инвестиции

За да може ЕС да постигне целта си за неутралност по отношение на климата до 2050 г., са необходими много частни инвестиции, Финансирането за устойчиво развитие означава пренасочване на инвестициите към екологосъобразни икономически дейности и е в основата на екологичния и цифровия преход. ЕС вече е световен лидер в определянето на екологични, социални и управленски стандарти на финансовите пазари и създаде първата по рода си система за класификация на устойчивите дейности в ЕС (известна като таксономията на ЕС).

През 2022 г. Комисията актуализира правилата с включването на специфични преходни дейности, включващи газа и ядрените технологии, в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и околната среда, които стават приложими от 2023 г.

Кои свързани с природния газ дейности са включени?

• Производство на електроенергия от газообразни изкопаеми горива
• Високоефективно комбинирано производство на топлина/охлаждане и електроенергия от газообразни изкопаеми горива
• Производство на топлина/охлаждане от изкопаеми газообразни горива в ефективна централна отоплителна и охладителна система

Кои дейности, свързани с ядрената енергия, са включени?

• Научни изследвания, разработване и внедряване на модерни технологии („IV поколение“), които свеждат до минимум отпадъците и подобряват стандартите за безопасност
• Проекти за нови атомни електроцентрали със съществуващи технологии за производство на електрическа или топлинна енергия („III+ поколение“) (до 2045 г.)
• Модернизация и модификации на съществуващи атомни електроцентрали с цел удължаване на срока на експлоатация (до 2040 г.)

Справедливо, опростено и модерно данъчно облагане и митници

В дългосрочната програма на ЕС в областта на данъчното облагане за справедлива и устойчива бизнес среда се определят целенасочени мерки за насърчаване на инвестициите и предприемачеството.

През декември Европейската комисия представи цялостен пакет относно данъка върху добавената стойност (ДДС) в цифровата ера, за да може функционирането на данъка да благоприятства в по-голяма степен предприятията в модерната икономика. Пакетът също така ще направи системата на ДДС на ЕС по-устойчива на измами, като се използва потенциалът на цифровизацията.

Сред основните предложени мерки са въвеждането на единна регистрация за целите на ДДС в целия ЕС, преминаването към цифрово отчитане в реално време за трансграничните предприятия и актуализирани правила за ДДС за платформите за пътнически транспорт и настаняване. Мерките ще направят системата на ДДС на ЕС по-подходяща за днешната глобализирана и цифровизирана бизнес среда и ще засилят борбата с измамите.

Комисията предложи също така нови мерки за данъчна прозрачност за всички доставчици на услуги, които улесняват сделките с криптоактиви за клиентите от ЕС (вж. също глава 3). Понастоящем ползвателите на криптоактиви реализират значителни печалби, които убягват от надзора на националните данъчни органи. Това води до значителни загуби на приходи за публичните бюджети. Комисията предложи всички доставчици на услуги за криптоактиви, независимо от техния размер или местоположение, да докладват сделките на клиенти, пребиваващи в ЕС. С предложението също така се разширяват съществуващите изисквания за докладване и обмен на информация, за да се обхванат електронните пари и данъчните становища, издадени на лица с висока нетна стойност на активите.

През декември държавите членки постигнаха единодушно съгласие и по предстоящата директива за гарантиране на глобално минимално равнище на данъчно облагане на многонационалните групи в Европейския съюз. Благодарение на това историческо споразумение ЕС ще играе водеща роля в прилагането на глобалното споразумение за данъчна реформа, изготвено през 2021 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Директивата включва общ набор от правила за изчисляване на ефективната минимална данъчна ставка от 15 %, така че тя да се прилага правилно и последователно в целия ЕС. Минималната данъчна ставка от 15 % е договорена на световно равнище от 137 държави. Веднага щом бъде приложена, директивата ще внесе справедливост, прозрачност и стабилност в международната рамка за корпоративно данъчно облагане. Държавите членки трябва да приведат в действие новите правила до 31 декември 2023 г.

През 2022 г. Комисията започна и процес на размисъл относно бъдещето на данъчното облагане, като се вземат предвид текущите предизвикателства и бъдещите мегатенденции. Този процес завърши през ноември със симпозиум на високо равнище в областта на данъчното облагане, на който министри, ръководители на международни организации, заинтересовани страни и представители на академичните среди обсъдиха ключови въпроси, свързани с бъдещия данъчен микс.

По-силни финансови пазари

Финансови услуги за потребителите: ускоряване на въвеждането на незабавни плащания

Незабавните плащания позволяват на хората да прехвърлят пари по всяко време на деня в рамките на 10 секунди, което значително увеличава скоростта на трансакциите и удобството за хората, например при плащане на сметки или получаване на спешни преводи (например в случай на спешна медицинска помощ). Те също така спомагат за подобряване на паричния поток и генерират икономии на разходи за предприятията, особено за малките и средните предприятия, включително търговците на дребно. През октомври Комисията представи законодателно предложение, чрез което незабавните плащания в евро стават достъпни за всички граждани и предприятия, които имат банкова сметка в ЕС и в държавите от Европейското икономическо пространство.

Потребителите, бизнесите, малките и средните предприятия и доставчиците на платежни услуги могат да се възползват от незабавните плащания. Незабавните плащания позволяват на потребителите, бизнесите и малките и средните предприятия да получават незабавно дължимите суми и да имат по-голям избор на методи на плащане. Потребителите могат по-лесно да управляват личните си финанси и по-бързо да получават закупените онлайн стоки. От друга страна, бизнесите и малките и средните предприятия могат да спестят разходи, като премахнат необходимостта от платежна гаранция. Също така се подобрява паричният поток за бизнесите, малките и средните предприятия и търговците на дребно. Друга полза както за потребителите, така и за бизнесите и малките и средните предприятия, е освобождаването на до 200 милиарда евро, които понастоящем ежедневно са блокирани във финансовата система, за продуктивно използване, което води до икономически ползи в размер на 1,34—1,84 милиарда евро годишно. Доставчиците на платежни услуги също имат възможности за иновации, като например нови приложения за мобилни плащания. Незабавните плащания са от полза за всички, като гарантират устойчивостта на платежната система на Европейския съюз за малки плащания.

Към по-ефективен и устойчив съюз на капиталовите пазари

Съюзът на капиталовите пазари е дългосрочният план на ЕС за задълбочаване на единния капиталов пазар. Целта е парите — инвестиции и спестявания — да се прехвърлят лесно в целия ЕС, така че да могат да бъдат от полза за потребителите, инвеститорите и дружествата, независимо от местоположението им.

За да постигне напредък по този план, през 2022 г. Комисията представи два пакета от предложения. През март Комисията предложи промени в Регламента за централните депозитари на ценни книжа, за да направи сетълмента на финансовите пазари на ЕС по-сигурен и по-ефективен. Сетълментът се отнася до доставката на ценни книжа на купувач в замяна на доставката на парични средства на продавача. Сетълментът на сделката може да отнеме до два работни дни, което може да доведе както до кредитни, така и до правни рискове през този период. Ето защо осигуряването на сигурен и ефикасен сетълмент на тези сделки е от съществено значение за финансовата система на ЕС. Целта на предложението е да се осигурят по-пропорционални и ефективни правила за намаляване на разходите за привеждане в съответствие и на регулаторната тежест за централните депозитари на ценни книжа, да се улесни възможността им да предлагат по-широк набор от трансгранични услуги и да се подобри трансграничният им надзор.

Вторият пакет от предложения е насочен към три ключови области: укрепване на клиринговата система на ЕС, хармонизиране на правилата за несъстоятелност във всички държави членки и намаляване на тежестта за дружествата във връзка с котирането на фондовите борси.

Въведение

През 2022 г. ЕС продължи да работи за неутрална по отношение на климата, зелена, справедлива и социална Европа, като постигна напредък по няколко инициативи, стартирани по-рано от Европейската комисия. Въпреки външните предизвикателства, пред които е изправен ЕС, ангажиментът за подобряване на образованието, социалните права и условията на труд за всички, живеещи в Европа, продължава да бъде приоритет; това включва гарантиране, че минималните работни заплати са адекватни, и подобряване на качеството и финансовата достъпност на дългосрочните грижи.

Втората европейска среща на високо равнище за борба с расизма събра заедно лидерите от ЕС и организации на местно равнище, за да консолидират работата в областта на равенството и недискриминацията. Кулминация на засиленото внимание по отношение на въпросите на равенството представляваше обявяването на спечелилите първите награди „Европейски столици на приобщаването и многообразието“. Проведе се учредителният Европейски форум за заетост и социални права, като обсъжданията бяха съсредоточени върху начините за постигане на справедлив и приобщаващ екологичен преход.

Справедлива икономика за екологичния и цифровия преход

За да се гарантира, че преходът към неутрална по отношение на климата икономика и континент е справедлив за всички, социалните политики на ЕС трябва да бъдат приведени в съответствие с неговите приоритети в областта на околната среда и цифровите технологии. Те включват активна подкрепа за възможностите за заетост, равен достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот, както и инвестиции в социална закрила за най-уязвимите и намаляване на бедността.

През 2022 г. държавите членки представиха своите национални социални цели за 2030 г., за да изпълнят плана за действие на Европейския стълб на социалните права. Взети заедно, ангажиментите на държавите членки затвърждават поетия от ЕС курс към постигане или дори надхвърляне на водещите цели на Съюза в областта на заетостта, уменията и намаляването на бедността.

Централно предложение, включено в законодателния пакет „Подготвени за цел 55“ относно неутралността по отношение на климата (вж. глава 2), беше създаването на Социален фонд за климата в подкрепа на домакинствата в неравностойно икономическо положение, малките и микропредприятията и ползвателите на транспорт чрез справяне с въздействието на ценообразуването на въглеродните емисии върху гражданите.

Една година след като ЕС прие дългосрочната визия за селските райони, над хиляда организации — на европейско, национално, регионално и местно равнище — се обединиха в Пакта за селските райони от 2022 г., за да се засили сътрудничеството между публичните органи в различните области на политиката и да се повишат устойчивостта и социално-икономическата жизненост на селските райони.

Как Европейската комисия се бори с дискриминацията и насърчава многообразието?

• Със законодателство, стратегии и планове за действие, като например:
  • плана за действие на ЕС за борба с расизма за 2020—2025 г.;
  • стратегията за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020—2025 г.;
  • стратегията за равенство между половете за 2020—2025 г.;
  • стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите за 2021—2030 г.;
  • стратегията за правата на хората с увреждания за 2021—2030 г.;
  • наградата „Европейски столици на приобщаването и многообразието“;
  • Европейския месец на многообразието;
  • Плана за действие на Европейския стълб на социалните права.
• Сътрудничество с държавите членки.
• Предоставяне на финансиране чрез програмата „Граждани, равенство, права и ценности“, Европейския социален фонд и Европейския социален фонд плюс.
• Подкрепа за доброволни инициативи, като европейските харти на многообразието.

Държавите членки са поели ангажимент за повишаване на равнището на заетост на населението на възраст 20—64 години до поне 78,5 процента, което надхвърля първоначалната цел на Европейския съюз от най-малко 78 процента. Те също така са поели ангажимент до две хиляди и тридесета година най-малко 57,6 процента от всички възрастни да участват в обучение всяка година, в сравнение с целта на Европейския съюз от най-малко 60 процента. Държавите членки също така са поели ангажимент до две хиляди и тридесета година поне 15,6 милиона души по-малко да бъдат изложени на риск от бедност или социално изключване, което надхвърля целта на Европейския съюз от поне 15 милиона души.

Подкрепа за работниците

Европейският парламент и държавите — членки на ЕС, постигнаха политическо споразумение по директивата относно адекватните минимални работни заплати, с която се създава рамка, която да гарантира, че националните минимални работни заплати са подходящи за целта — осигуряване на достойно качество на живот на работниците. Новите правила ще насърчат колективното договаряне за определяне на заплатите и ще подобрят ефективния достъп на работниците до защита на минималната работна заплата в ЕС.

В допълнение към това влезе в сила Директивата за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз, която гарантира на работниците в цяла Европа по-голяма стабилност и им дава възможност да получават навременна и по-пълна информация относно основните аспекти на тяхната работа, като например мястото на работа и възнаграждението.

Подпомагане на по-младите хора да започнат работа

Като част от Европейската година на младежта (2022 г.) беше стартирана инициативата ALMA (aim, learn, master, achieve — стреми се, учи, овладей, постигай), за да се помогне на младите хора в неравностойно положение (на възраст 18—30 години) да получат достъп до пазара на труда в рамките на целия ЕС.

ALMA предлага на участниците организиран престой за период от 2—6 месеца в друга държава — членка на ЕС, последван от интензивно обучение и помощ за намиране на работа при завръщането им. На всеки етап от участието в инициативата са включени наставничество и консултиране. Финансирана по линия на Европейския социален фонд плюс, инициативата ще допълни програми като Еразъм+ или Европейския корпус за солидарност, като е насочена към група младежи, които не са обхванати от тези програми.

Социалните неравенства и безработицата са най-важните проблеми за младите европейци.

Източник: Бъдещето на Европа, Специално проучване на Евробарометър № 517, 2022 г.

88 % от европейците считат, че социалната Европа е важна лично за тях.

Източник: Социални въпроси, Специално проучване на Евробарометър № 509, 2021 г.

Подкрепа за хората в нужда

Адекватният минимален доход (парични обезщетения, които действат като мрежа за социална сигурност, различни от минималната работна заплата) помага да се гарантира, че всеки може да плаща сметките си и да живее достойно. Това е особено важно във времена на икономически спад, тъй като спомага да се смекчат последиците от намаляването на доходите на домакинствата за най-нуждаещите се, допринасяйки по този начин за устойчив и приобщаващ растеж. При все че във всички държави членки има схеми за минимален доход, наблюдават се съществени разлики по отношение на тяхната адекватност, обхват и ефективност при подпомагането на хората.

През 2021 г. над
95 милиона
души в ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване.

Около 20 % от безработните, изложени на риск от бедност, не отговарят на условията за получаване на подпомагане на доходите.

Приблизително
30—50 %
от отговарящите на условията не са участвали в схеми за минимален доход.

Препоръката има за цел:

защита на най-уязвимите чрез намаляване на риска от бедност и социално изключване;

предоставяне на стимули и подкрепа за реинтегриране на пазара на труда на лицата, които могат да работят отново;

принос за постигане на целите на ЕС за 2030 г. в областта на заетостта и за намаляване на бедността;

запазване на устойчивостта на публичните финанси.

През 2022 г. Комисията представи предложение за препоръка на Съвета на Европейския съюз относно адекватния минимален доход с цел подпомагане на държавите членки при модернизирането на техните схеми за минимален доход и повишаването на тяхната ефективност за извеждане на хората от бедността, като същевременно се насърчава интеграцията на пазара на труда на хората, които могат да работят.

Европейска година на младежта

За да се подчертае как екологичният и цифровият преход предлагат възможности за младите хора и за да се внесе младежка перспектива в политиките на ЕС, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви 2022 г. за официалната Европейска година на младежта.

ВИДЕОКЛИП Видеоматериал за Европейската година на младежта.

С акцент върху въпроси, близки до сърцата на младите хора, като изменението на климата и околната среда, заетостта и психичното здраве, беше стартирана имерсивната платформа „Огласете визията си“, за да се даде възможност на младите хора да записват посланията си в областите на политиката, разгледани в рамките на Годината на младежта, и да бъде чут гласът им.

С цел да се насърчи активното участие и ангажираност бяха стартирани поредица от диалози за политиката за младежта, които дадоха възможност на младите хора да обсъждат въпроси с членовете на колегиума на Комисията, докато с Youth Talks младежи излязоха на преден план, за да разпространяват нови идеи и да вдъхновяват връстниците си да играят важна роля в процеса на промяна.

Европейският младежки портал представяше всички възможности, свързани с Годината на младежта. Той включваше раздел с истории, разказани от млади журналисти, и раздел за политиката за младежта, обхващащ инициативи, които са от пряка полза за младите хора. На картата на дейностите на Европейския младежки портал бяха предложени над 8500 дейности, провеждащи се в Европа и извън нея.

ВИДЕОКЛИП Диалог по въпросите на политиката за младежта относно финансирането на бъдещи приоритети на ЕС с участието на европейския комисар по въпросите на бюджета и администрацията Йоханес Хан в рамките на Европейската година на младежта, септември 2022 г.

Образование, умения и учене през целия живот

През 2022 г. държавите членки засилиха сътрудничеството си по новата стратегическа рамка на европейското пространство за образование и мобилизираха значителни средства от ЕС за сектора на образованието и обучението. Замислена през 2017 г., инициативата за европейско пространство за образование помага на държавите членки да работят заедно за изграждането на по-устойчиви и приобщаващи системи за образование и обучение. В доклада за напредъка от 2022 г. относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г. се прави преглед на изпълнението на инициативите в областта на европейското пространство за образование, реформите на политиките и напредъка към постигането на целите на равнището на ЕС.

В областта на равенството, справедливостта, приобщаването и равенството между половете Съветът прие препоръки относно мобилността на младите доброволци в целия ЕС, за да направи доброволчеството по-достъпно за тези с по-малко възможности. Съветът прие допълнителни препоръки относно пътищата към успех в училище за намаляване на преждевременното напускане на училище.

Освен това ЕС искаше да даде възможност на университетите да предоставят по-добри и по-приобщаващи образование и научни изследвания, като през 2022 г. бяха представени два основни елемента в това отношение: съобщението относно европейска стратегия за университетите и препоръката на Съвета относно изграждането на мостове за ефективно европейско сътрудничество в областта на висшето образование. Целта беше да се развие истинско европейско измерение в сектора на висшето образование, основано на споделени ценности. Високите постижения и приобщаването са отличителни характеристики на европейското висше образование. След призива на лидерите на ЕС към Съвета, Комисията и държавите членки за укрепване на партньорствата между университетите, инициативата „Европейски университети“ вече наброява 44 алианса, в които участват 340 висши учебни заведения в 31 държави.

Заедно с държавите членки и заинтересованите страни препоръката на Съвета от 2022 г. относно европейски подход към микроквалификациите за учене през целия живот и пригодност за заетост ще спомогне за запълване на недостига на умения, като гарантира, че гражданите на ЕС могат да се възползват от персонализирани възможности за учене и професионално развитие през целия си живот.

През 2022 г. бяха създадени първите 11 академии за учители по програма „Еразъм+“, състоящи се от 182 организации от 23 държави, които ще получат общо 15 милиона евро за период от 3 години, за да предоставят на учителите възможности за учене и мобилност. Екологичното и цифровото образование също са от ключово значение за завършването на европейското пространство за образование.

Освен това ЕС участва в срещата на високо равнище на ООН за преобразяване на образованието, като изпрати силен политически сигнал за необходимостта от ускоряване на усилията за постигане на цел 5 на ООН за устойчиво развитие, свързана с качественото образование. Председателят Фон дер Лайен беше обявена за един от петимата световни лидери в тази област и ЕС отправи призиви за увеличаване на световното финансиране за образование.

През 2022 г. ЕС и държавите членки гарантираха, че учащите от всички възрасти ще имат достъп до знания и умения, за да живеят по-устойчиво и да се справят с променящия се пазар на труда в цифровата ера. Препоръката на Съвета относно ученето за екологичния преход и устойчивото развитие и Европейската рамка за компетентност в областта на устойчивостта, заедно с текущия структуриран диалог относно цифровото образование и умения, са насочени към нарастващите потребности на ЕС от умения за екологичния и цифровия преход..

Ето защо е необходимо да се гарантира, че работната сила в Европа разполага с необходимите умения, за да се премине към модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика. През юни Съветът прие препоръка в подкрепа на нуждите от обучение на възрастните в трудоспособна възраст. В препоръката се предлага държавите членки да създадат „индивидуални сметки за обучение“ с цел подобряване на достъпа до обучение и запазване на заетостта на работниците. Целта е да се увеличи броят на лицата, участващи в обучение всяка година.

Съветът прие и препоръка относно гарантирането на справедлив преход към неутралност по отношение на климата, в която държавите членки се приканват да приемат мерки, насочени към аспектите на заетостта и социалните аспекти на политиките в областта на климата, енергетиката и околната среда. Тези мерки включват всеобхватен пакет от политики за качествени, достъпни и приобщаващи образование, обучение и учене през целия живот, както и равни възможности.

Пактът за умения в рамките на Европейската програма за умения има за цел да обедини публични и частни организации, като улесни създаването на широкомащабни партньорства за умения и ги насърчи да поемат конкретни ангажименти за повишаване на квалификацията и преквалификация на възрастните. През 2022 г. пактът достигна до 1000 членове, които се ангажираха с конкретни предложения за обучение на работници в цяла Европа, като събраха ангажименти за подпомагане на обучението на 6 милиона души. Освен това програмата „Еразъм+“ и други програми на ЕС предоставят значително финансиране за инициативи на равнището на ЕС и реформи на образованието и обучението на национално и местно равнище.

През октомври Комисията прие предложение за определяне на 2023 г. за Европейска година на уменията. Заедно с Европейския парламент, държавите членки и публичните и частните участници това ще даде нов тласък на ученето през целия живот в ЕС, ще помогне на хората да придобият подходящите умения за качествени работни места и ще позволи на дружествата да се справят със своя недостиг на умения. За да се използва допълнително пълният потенциал на европейската работна сила, ще се постави допълнителен акцент върху жените, младите хора и тези, които не участват в никаква форма на образование, заетост или обучение.

Засилване на мерките за Съюз на равенство

През 2022 г. Европейската комисия продължи да прилага широкия си набор от стратегии за равенство, като засегна равенството между половете (включително равното заплащане), борбата с расизма, антисемитизма, дискриминацията срещу ромите, общността на ЛГБТИК лицата и правата на хората с увреждания.

Равенство между половете

В доклада на Комисията от 2022 г. относно равенството между половете в ЕС се прави преглед на основните инициативи за насърчаване на равенството между жените и мъжете през предходните 12 месеца в ключовите области на стратегията за равенство между половете за периода 2020—2025 г.

През юни 2022 г. с Директивата относно баланса между половете в управителните съвети беше постигнато историческо споразумение във връзка с баланса между половете в дружествата от ЕС, последвано от пълното одобрение на Европейския парламент. Дружествата от ЕС, допуснати до борсова търговия в ЕС, са задължени да постигнат дял от 40 % от по-слабо представения пол сред директорите без изпълнителни функции и 33 % сред всички директори. Директивата също така налага ясни и прозрачни процедури за назначаване.

През декември Парламентът и Съветът постигнаха политическо споразумение относно мерките за прозрачност в заплащането по предложение на Комисията от 2021 г. Новите правила ще осигурят по-голяма прозрачност и ефективно прилагане на принципа за равно заплащане на жените и мъжете и ще подобрят достъпа до правосъдие за пострадалите от дискриминация в заплащането.

Увеличаването
с 26 %

Увеличаването на растежа в световен мащаб с 26 % е постижима цел, ако премахнем неравнопоставеността между половете.

Източник: Силата на паритета: как постигането на напредък по равенството на жените може да добави 12 трилиона долара към световния растеж.

Всеки пети

Повече от всеки пети от поколението Y смята, че те са дискриминирани през цялото време или често поради аспект на техния произход. Расата и етническата принадлежност са най-често посочваните фактори.

Източник: The Deloitte Global 2021 Millennial and Gen Z Survey.

Инвестиране в жените и момичетата в ЕС и по света

• Равенството между половете вече е ключов елемент от новия бюджет на ЕС, NextGenerationEU и финансирането на външната дейност на ЕС.
• В плановете за възстановяване и устойчивост на държавите членки са включени над 100 различни инициативи за равенство между половете.
• 1,55 милиарда евро, отпуснати през периода 2021—2027 г. по програма „Граждани, равенство, права и ценности“ на ЕС.
• 500 милиона евро, отпуснати по линия на глобалната инициатива Spotlight на ЕС и ООН.
• 85 % от инициативите по линия на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество ще насърчават равенството между половете.

Борба с насилието, основано на пола

На Международния ден на жената през март 2022 г. Комисията предложи правила за целия ЕС за борба с насилието над жени и домашното насилие. Предложената директива ще инкриминира изнасилването въз основа на липса на съгласие, гениталното осакатяване на жени и кибернасилието, което включва споделяне на интимни изображения без съгласие, киберпреследването, кибертормоза и киберподбуждането към насилие или омраза.

Предложените правила укрепват достъпа на жертвите до правосъдие и насърчават държавите членки да въведат механизъм за обслужване на едно гише, което означава, че всички служби за подкрепа и защита ще бъдат събрани на едно място.

В правилата също така се посочва, че жертвите следва да могат да претендират за обезщетение в хода на наказателното производство. В предложението се призовава за адекватна и специализирана защита и подкрепа, като например безплатни телефонни линии за помощ и кризисни центрове за изнасилване, и се предоставя целева подкрепа за групи, които имат специфични нужди или са изложени на риск, включително жени, бягащи от въоръжени конфликти.

Съюз, който полага грижи

Всеки има право на услуги за полагане на грижи на достъпни цени: от грижи за деца и образование в ранна детска възраст до дългосрочни грижи по домовете и услуги в общността. Участието в образованието в ранна детска възраст има положително въздействие върху развитието на детето и спомага за намаляване на риска от социално изключване и бедност през целия живот. Дългосрочните грижи дават възможност на хората, които поради старост, заболяване или увреждания зависят от помощ за ежедневни дейности, да запазят своята самостоятелност и да живеят достойно. За много хора обаче тези услуги все още не са финансово приемливи, налични или достъпни.

През 2022 г. Европейската комисия прие европейската стратегия за грижите. Стратегията допринася за благосъстоянието на получателите на грижи, равенството между половете и социалната справедливост. Този амбициозен план има за цел да подобри достъпа до висококачествени дългосрочни грижи на достъпни цени и преразглежда целите относно образованието и грижите в ранна детска възраст, определени от Съвета в Барселона, Испания, предвидени в плана за действие на Европейския стълб на социалните права.

Инвестирането в грижи е важно за привличането и задържането на таланти в сектора на грижите, който често се характеризира с трудни условия на труд и ниски заплати, както и за преодоляване на недостига на работна ръка и за реализиране на икономическия потенциал и потенциала за създаване на работни места в сектора. Тези инвестиции също така ще подобрят участието на жените на пазара на труда. Тъй като жените все още носят основната тежест на отговорностите за полагане на грижи, като 90 % от официалната работна сила за полагане на грижи се състои от жени, а 7,7 милиона жени не участват в официалната заетост поради отговорностите за полагане на грижи, един ефективен сектор за полагане на грижи би могъл да компенсира продължаващото неравенство между половете, като например разликите в заплащането и пенсиите на жените и мъжете.

За справяне с тези проблеми Комисията предлага конкретни мерки за подпомагане на държавите членки при увеличаването на достъпа до висококачествени и финансово приемливи услуги за полагане на грижи, като същевременно подобрят условията на труд и равновесието между професионалния и личния живот на лицата, полагащи грижи.

От август 2022 г. всички държави членки бяха задължени да започнат да прилагат новите правила на ЕС относно равновесието между професионалния и личния живот.

Почти 90 % от официалната работна сила в областта на грижите са жени.

7,7 милиона жени не работят поради отговорности за полагане на грижи, за които не получават възнаграждение.

Инвестициите в грижи могат да създадат допълнителни 13,6 милиона работни места в ЕС до 2030 г.

През 2019 г. само 27 % от децата, изложени на риск от бедност и социално изключване, са били записани в заведение за образование и грижи в ранна детска възраст в сравнение с 35 % за децата общо.

Около една трета от домакинствата, нуждаещи се от дългосрочни грижи, не използват услуги за домашни грижи, тъй като не могат да си ги позволят.

Изображения © Adobe Stock

---

Изпълнение на стратегията за равнопоставеност на ЛГБТИК за 2020—2025 г.

ЕС публикува нови насоки за стратегии и планове за действие за подобряване на равнопоставеността на ЛГБТИК, които помагат на държавите членки да прилагат мерки за гарантиране на равенство за своите ЛГБТИК общности. Насоките включват определянето на ясни цели за насърчаване на равенството, като същевременно се поставя акцент върху най-уязвимите членове на общността на ЛГБТИК и се гарантира тяхната защита чрез ефективни законни пътища.

Комисията прие и предложение за хармонизиране на признаването на родителските права между държавите членки, защита на основните права на децата и осигуряване на правна сигурност за семействата (вж. глава 5).

Стратегия за правата на хората с увреждания за 2021—2030 г.

Хората с увреждания имат право както всички останали на пълноценно участие във всички сфери на живота.Въпреки напредъка в някои области продължават да съществуват много пречки. Само половината от хората с увреждания са наети на работа в сравнение с три четвърти от хората без увреждания. През 2021 г. 29,7 % от населението на ЕС на възраст 16 или повече години с увреждане (ограничаване на дейността) е било изложено на риск от бедност или социално изключване, докато числото при хората без увреждания е само 18,8 %.

През 2022 г. Комисията публикува рамка за мониторинг, в която хората могат да проследяват напредъка, постигнат по всяко от 64-те действия, предвидени в Стратегията за правата на хората с увреждания за периода 2021—2030 г. Вече са осъществени две водещи инициативи на стратегията: създаването на Платформата за хората с увреждания, в рамките на която държавите — членки на ЕС, гражданското общество и институциите работят заедно за превръщането на целите на стратегията в реалност, както и обновяването на стратегията за човешките ресурси на Европейската комисия, с мерки за насърчаване на многообразието и приобщаването на хората с увреждания.

Пакетът за заетост на хората с увреждания, който има за цел да подобри резултатите на пазара на труда на хората с увреждания, стартира през септември. Пакетът ще спомогне за разработването на национални политики, които включват хората с увреждания в екологичния и цифровия преход.

На Европейския ден на хората с увреждания, организиран от Европейската комисия и Европейския форум на хората с увреждания, заместник-председателят, отговарящ за ценностите и прозрачността, Вера Йоурова и комисарят по въпросите на равнопоставеността Хелена Дали, връчиха наградите „Достъпен град“ за 2023 г., с които се отдава признание на градовете, положили усилия, за да подобрят достъпността и участието на хората с увреждания. Шелефтео, Швеция, спечели със своя новаторски подход и дългосрочен ангажимент за подобряване на достъпността на публичните пространства и транспортна инфраструктура.

Платформата на ЕС за хората с увреждания осигурява още една структура, даваща възможност на съответните заинтересовани страни да обменят опит и добри практики, да се учат едни от други и да си сътрудничат.

© Adobe Stock

Истински антирасистки Европейски съюз

Като част от мерките по плана за действие на ЕС за борба с расизма през март 2022 г. Комисията проведе втората европейска среща на високо равнище за борба с расизма заедно с институциите на ЕС, държавите членки, гражданското общество, органите по въпросите на равенството и местните организации. Със стартирането на плана за действие държавите членки бяха приканени да разработят национални планове за борба с расизма. Срещата на върха даде възможност да се обсъди постигнатият напредък в тяхното изпълнение, по-специално общите ръководни принципи в подкрепа на подготовката и изпълнението на националните планове за действие срещу расизма.

Комисията също така работи с държавите членки по доклад за оценка на техните национални стратегически рамки за ромите, представляващи последващи действия във връзка с новата стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите, като анализира ангажиментите, поети от държавите членки, и предостави насоки за всяко необходимо подобрение.

ЕС продължи работата си за борба с расистките и ксенофобските престъпления от омраза и слово на омразата, и за гарантиране на правилното транспониране и прилагане на Рамковото решение относно борбата с престъпленията от омраза и словото на омразата посредством наказателното право, включително чрез производства за установяване на неизпълнение на задължения.

Борба срещу антисемитизма

Комисията започна изпълнението на първата по рода си стратегия на ЕС за борба с антисемитизма и подкрепа на еврейския живот за периода 2021—2030 г. През март 2022 г. Съветът прие заключения относно борбата с расизма и антисемитизма и прикани държавите членки да разработят до края на 2022 г. национални стратегии за борба с антисемитизма. Държавите членки бяха приканени също така да използват правно необвързващите работни определения за антисемитизъм и отричане и изкривяване на Холокоста, приети от Международния алианс за възпоменание на Холокоста.

Първи награди на ЕС за многообразие

През април 2022 г. Европейската комисия обяви победителите в първите награди „Европейски столици на приобщаването и многообразието“, чиято цел е да се даде по-голяма видимост на градовете и регионите в целия ЕС, които дават пример в областта на приобщаващите политики. Победителите, разпределени в пет държави членки, бяха отличени за работата си по изграждането на по-справедливи общества чрез насърчаване на многообразието и приобщаването по отношение на пол, расов и етнически произход, религия и убеждения, увреждания, възраст, права на ЛГБТИК и интегриране на ромите.

Създадени в рамките на Плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г., годишните награди „Европейски столици на приобщаването и многообразието“ са част от работата на Комисията за постигане на истински съюз на равенство, като победителите бяха обявени по време на Европейския месец на многообразието през 2022 г. Темата беше „Изграждане на мостове“, а представители на бизнеса, академичните среди, неправителствените организации и Европейската комисия обсъдиха начините за изграждане на приобщаващи работни места и за създаване на ефективни и междусекторни политики за приобщаване и многообразие, насочени едновременно към няколко области на дискриминация.

ВИДЕОКЛИП Носителите на първата награда „Европейски столици на приобщаването и многообразието“ обясняват въздействието на наградата на местно равнище, своите мотиви и общите ползи от стремежа към по-равнопоставена и приобщаваща Европа.

Въведение

През тази година на нарастваща несигурност ЕС продължи да бъде движеща сила за многостранното сътрудничество и беше начело на отговора на глобалните предизвикателства, като следваше амбициозна политика за съседство, беше пример за солидарност и развиваше всеобхватни партньорства за гарантиране и насърчаване на световния мир, стабилността, демокрацията и правата на човека.

Обединени и решителни в своя отговор на агресивната война на Русия срещу Украйна и последвалите продоволствени и енергийни кризи, ЕС и неговите държави членки предоставиха хуманитарна помощ, спешна помощ и финансова, оперативна и военна подкрепа на Украйна (вж. глава 1).

Държавите — членки на ЕС, потвърдиха и ангажимента си да поемат по-голяма отговорност за европейската сигурност и отбрана, в тясно сътрудничество с международните партньори, с цел защита на общите интереси и ценности.

Сигурност и отбрана

За да се подобри способността на ЕС да защитава своите граждани, ценности и интереси и да допринася за международния мир и сигурност, Съветът прие стратегически компас, който лидерите на ЕС одобриха през март 2022 г. В съответствие с посоката, определена с Версайската декларация, Стратегическият компас има за цел да увеличи инвестициите, да използват потенциала на иновативните и критичните технологии и да изгради по-интегриран и конкурентоспособен европейски пазар в областта на отбраната. Планът е да се увеличи бюджетът на ЕС за отбрана и да се подобри координацията между държавите членки по отношение на способностите и стандартизацията на оборудването.

Сътрудничеството между ЕС и НАТО продължава да бъде неразделна част от европейската стабилност и сигурност. През 2022 г. още две държави — членки на ЕС, Финландия и Швеция, кандидатстваха за присъединяване към НАТО, като се отказаха от дългогодишната си военна необвързаност.

Също така през годината Дания се присъедини към останалите 26 държави членки, обхванати от общата политика за сигурност и отбрана, което допълнително засили капацитета на ЕС да поеме водеща роля в мироопазващите операции, предотвратяването на конфликти и укрепването на международната сигурност.

Вероятните дълготрайни последици от агресивната война на Русия срещу Украйна (вж. глава 1) върху европейския и световния ред на сигурност изискват още по-тясно сътрудничество с партньори като ООН, НАТО, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Африканския съюз и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН).

Тъй като един несигурен световен ред изисква анализ на заплахите, Съветът прие стратегическия компас на Европейския съюз. Неговата стратегия и план за действие се основават на четири основни стълба: партньорство срещу общи заплахи, бързи и решителни действия по време на криза, инвестиции в способности и технологии, защита срещу заплахи и закрила на гражданите на Съюза.

Европейският механизъм за подкрепа на мира предостави военно оборудване и инфраструктура за сигурност на украинските въоръжени сили, като даде знак за решителна подкрепа на отбраната на Украйна. За първи път в историята си ЕС предостави смъртоносно оборудване на държава, за да се защити тя срещу агресия. По линия на Европейския механизъм за подкрепа на мира ЕС също така подкрепи чрез мерки за помощ държави партньори като Мозамбик, Нигер, Сомалия, Молдова и страните от Западните Балкани, както и Африканския съюз.

ЕС стартира и своята военна мисия за предоставяне на помощ в подкрепа на Украйна с цел засилване на капацитета на украинските въоръжени сили за защита на териториалната цялост на Украйна в рамките на международно признатите ѝ граници, както и възпиране и реагиране на евентуални бъдещи военни офанзиви от страна на Русия и други потенциални агресори.

ЕС и неговите държави членки бързо мобилизираха европейската , за да се гарантира бдителност срещу престъпниците, които се възползват от продължаващата военна агресия в Украйна. В Молдова беше създаден .

ЕС предостави цялостна оперативна и финансова подкрепа на държавите на първа линия (вж. глава 1). Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex) предлага подкрепа по границите на ЕС с Украйна и Русия, за да подпомогне местните органи да се справят с пристигането на голям брой бежанци. Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) също присъства на място и работи в тясно сътрудничество с всички държави членки за предотвратяване и противодействие на престъпления като трафика на хора, трафика на огнестрелни оръжия, изпирането на пари и трудовата експлоатация.

Политика за съседство и преговори за разширяване

Западните Балкани и Турция

ЕС продължи да бъде ангажиран с европейската перспектива на региона и през юли започна преговори с Албания и Северна Македония. През декември Съюзът също така предостави на Босна и Херцеговина статут на страна кандидатка.

Пакетът относно разширяването за 2022 г. включваше подробен преглед на изпълнението на Икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани в размер на 30 милиарда евро като част от стратегията Global Gateway (Глобален портал) (вж. по-долу). Целта на плана е да се намалят очевидните социално-икономически различия между ЕС и региона и да се подобри енергийната сигурност на региона.

Европейската комисия потвърди препоръката си за премахването на визовия режим за Косово (това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово). В рамките на преговорите за присъединяване към ЕС с Черна гора и Сърбия ЕС продължи редовния си диалог с двете държави както на политическо, така и на техническо равнище.

На 6 декември в Тирана, Албания, се проведе първата среща на върха ЕС—Западни Балкани, която представляваше важна възможност за препотвърждаване на перспективата за присъединяване на партньорите от Западните Балкани. Комисията обяви пакета за подкрепа в областта на енергетиката, състоящ се от 1 милиард евро под формата на безвъзмездни средства, за да се помогне на Западните Балкани да се справят с енергийната криза и да се насърчи преходът към чиста енергия. На срещата на върха бяха приветствани и съвместна декларация на телекомуникационните оператори от ЕС и Западните Балкани относно бъдещото намаляване на разходите за роуминг между ЕС и Западните Балкани, както и ангажимент за привеждане в съответствие с визовата политика на ЕС.

ЕС продължи диалога на високо равнище с Турция в определени области от общ интерес, по-специално изменението на климата и миграцията. Продължи също така активният ангажимент в областта на търговията.

Източно партньорство

След решението на Европейския съвет от юни 2022 г. ЕС предостави на Украйна и Молдова статут на страна кандидатка, както и европейска перспектива на Грузия.

ЕС продължи да изпълнява амбициозния си Икономически и инвестиционен план — като част от стратегията Global Gateway (вж. по-долу), в целия регион на Източното партньорство, за да подкрепи малките и средните предприятия и екологичния и цифровия преход.

По отношение на източните партньори ЕС е в процес на инвестиране на 2,3 милиарда евро, за да мобилизира инвестиции до 17 милиарда евро общо в различните сектори. Това включва проекти за цифрова свързаност, като например полагането на влакнестооптичен кабел по дъното на Черно море и развитието на високоскоростна широколентова инфраструктура. Транспортните маршрути за хора и стоки между региона на Кавказ и ЕС също са приоритет.

Подписването на Меморандума за разбирателство с Азербайджан относно енергетиката укрепи енергийната сигурност на ЕС и екологичния преход на Азербайджан.

След фалшифицираните президентски избори в Беларус през 2020 г. и участието на режима в агресивната война на Русия срещу Украйна ЕС увеличи санкциите си, насочени срещу режима в Беларус. Въпреки това, ЕС продължава да предоставя подкрепа и солидарност на народа на Беларус както в страната, така и в изгнание.

Южно съседство

Изпълнението на Икономическия и инвестиционен план за южното съседство като част от стратегията Global Gateway (вж. по-долу) е в напреднал стадий, като в приоритетните области на екологичния преход и устойчивостта към изменението на климата се оформят важни проекти. През 2022 г. беше поет ангажимент за инвестиции в размер на 30 милиарда евро в южните съседни държави, в голямата си част в инфраструктура за енергия от възобновяеми източници.

През ноември ЕС и Египет засилиха сътрудничеството си в областта на прехода към чиста енергия, като подписаха меморандум за разбирателство относно стратегическо партньорство в областта на водорода от възобновяеми източници.

Агресивната война на Русия срещу Украйна доведе до множество неблагоприятни последици в държавите от южното съседство, по-специално сред тези, които са структурно зависими от вноса на храни и страдат от влошени вече социално-икономически условия вследствие на пандемията от COVID-19.

Комисията подкрепи устойчивостта на държавите партньори чрез програми, насочени към въпроси като икономическото възстановяване, социалната закрила, създаването на работни места и селското стопанство. На държавите от южното съседство чрез Механизма за прехрана и устойчивост беше предоставена подкрепа от ЕС в размер на 225 милиона евро, за да се смекчат последиците от потенциални новопоявяващи се продоволствени кризи, причинени от силната зависимост от вноса на храни, нарушен от агресивната война на Русия срещу Украйна (вж. „Продоволствена сигурност“ по-долу).

Международни партньорства и хуманитарна помощ

Global Gateway (Глобален портал)

През 2022 г. ЕС работи по разгръщането на своето положително и устойчиво предложение за финансиране на инвестиции — стратегията Global Gateway. Лансирана в края на 2021 г. в подкрепа на големи инвестиции в проекти за материална и нематериална инфраструктура, тя има за цел да стимулира интелигентните, чисти и сигурни връзки в цифровия, енергийния и транспортния сектор и да укрепи системите на здравеопазване, образование и научни изследвания.

Следвайки подхода „Екип Европа“, ЕС, неговите държави членки, банките за развитие и финансовите институции се споразумяха да допринесат за мобилизирането до 2027 г. на 300 милиарда евро, които да се инвестират в държави партньори. През февруари на срещата на върха между ЕС и Африканския съюз беше стартиран първият голям инвестиционен пакет „Африка—Европа“ в рамките на Global Gateway и в размер на 150 милиарда евро. От ляво надясно: председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, президентът на Съединените американски щати Джо Байдън и президентът на Индонезия Джоко Уидодо на срещата на върха на Г-20 в Бали, Индонезия, 16 ноември 2022 г.

През първата година от неговото изпълнение бяха направени ключови инвестиции за насърчаване на цифровата свързаност чрез подводни кабели за данни и наземни връзки между ЕС и неговите партньори, за увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници чрез инвестиции в слънчеви и вятърни централи и за увеличаване на достъпа до ваксини, лекарства и здравни технологии, както и на капацитета за производството им.

Като следват подхода „Екип Европа“, ЕС и неговите държави членки продължават да бъдат водещите доставчици на официална помощ за развитие в световен мащаб със 71,6 милиарда евро през 2021 г. (последни налични данни), което представлява 41 % от помощта в световен мащаб. Заедно те допринасят и повече от половината от общата глобална помощ за образованието, като подкрепят образователния сектор в повече от 100 държави по света. ЕС продължава да бъде начело на усилията за реализиране на Програмата на ООН до 2030 г. и нейните цели за устойчиво развитие.

През 2022 г. бяха отбелязани и 45 години на отношения между ЕС и АСЕАН. По време на възпоменателната среща на върха между ЕС и АСЕАН Съюзът и неговите държави членки, в рамките на подхода „Екип Европа“, обявиха мобилизирането на 10 милиарда евро като част от Global Gateway, за да се ускорят инвестициите в инфраструктура в държавите от АСЕАН. Бяха набелязани редица водещи проекти в Индийско-Тихоокеанския регион, като например Инициативата за устойчива свързаност на „Екип Европа“.

В подкрепа на усилията на държавите партньори за справяне с пандемията и последиците от нея, до края на 2021 г. вече бяха мобилизирани 53,7 милиарда евро и бяха отпуснати 47,7 милиарда евро в рамките на подхода „Екип Европа“. През 2022 г. ЕС и неговите държави членки продължиха да играят водеща роля в международната солидарност във връзка с COVID-19, като с държавите партньори бяха споделени 502,2 милиона дози ваксини. От тях 422 милиона дози бяха споделени чрез COVAX (1,1 милиона дози чрез Механизма за гражданска защита на ЕС), a 80,2 милиона дози двустранно (38 милиона чрез Механизма за гражданска защита на ЕС).

ЕС отпусна допълнителни 300 милиона евро за ускоряване на разпространението на ваксините и темпа на ваксинация в няколко държави, повечето от които в Африка, и още 100 милиона евро за укрепване на здравните системи и подобряване на достъпа до диагностика и лечение. За да укрепи световния здравен капацитет, ЕС помогна за създаването на нов международен фонд за превенция, готовност и реакция при пандемии и ще предостави 427 милиона евро за него.

През 2022 г. беше отбелязан напредък в изпълнението на инициативата на „Екип Европа“ за производство и достъп до ваксини, лекарства и здравни технологии в Африка и беше обявена инициатива в подкрепа на подобни усилия в Латинска Америка и Карибския басейн. Това ще допълни и засили социалните, икономическите и научните връзки между ЕС и Латинска Америка и Карибския басейн.

ЕС представи и стратегия за укрепване на партньорството между своите държави членки и Съвета за сътрудничество в Персийския залив в ключови области на политиката, като енергетиката, екологичния преход и изменението на климата, търговията и икономическата диверсификация, регионалната стабилност и глобалната сигурност, хуманитарните предизвикателства и предизвикателствата, свързани с развитието, както и по-тесните контакти между хората. ЕС се стреми към засилено сътрудничество с арабските донори по съвместни приоритети.

Хуманитарна помощ и гражданска защита

През последните 30 години ЕС помогна за облекчаването на страданията на милиони от най-уязвимите хора в повече от 110 държави. През 2022 г. Комисията мобилизира 2,2 милиарда евро под формата на хуманитарна помощ, за да помогне за посрещането на най-неотложните потребности на засегнати групи от населението в целия свят. Всяко седмо евро от бюджета на ЕС за хуманитарна помощ е предназначено за „забравени извънредни ситуации“, като например глада в региона на Сахел.

Комисията също така продължи да предоставя средства за хуманитарна помощ в подкрепа на четирите милиона бежанци в Турция, повечето от които бягат от войната в Сирия. В края на 2021 г. бяха добавени още 50 милиона евро към вече обявената хуманитарна помощ в размер на 325 милиона евро за програмата Мрежа за социална закрила при извънредни обстоятелства в Турция, с което общото финансиране на ЕС за хуманитарна помощ за Турция от 2012 г. насам достигна близо 3,4 милиарда евро.

ЕС председателства шестата конференция в Брюксел на тема „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“ на 9 и 10 май 2022 г., на която се събраха 55 държави и 22 международни организации. Конференцията, която е основната проява за поемане на ангажименти за Сирия и региона, мобилизира помощ за сирийците в страната и в съседните държави чрез ангажименти на обща стойност над 6,4 милиарда евро.

През 2022 г. беше създаден нов инструмент — Европейският капацитет за хуманитарна реакция, за да се запълнят пропуските, главно в логистиката, в хуманитарната реакция при внезапни природни бедствия и причинени от човека бедствия.

ВИДЕОКЛИП Помощ за възстановяване на функционирането на пещите за хляб след войната, Алепо, Сирия, март 2022 г.

Инициативата „Европейски капацитет за хуманитарен отговор“ ще спомогне за предоставянето на подкрепа на хуманитарните участници и на службите за спешно реагиране със своите запаси от продукти за подслон, нехранителни продукти, както и вода, канализация и хигиена, здравни и логистични експерти и общи логистични услуги, като например хуманитарния въздушен мост на Европейския съюз, полетите за хуманитарна помощ на Европейския съюз, доставките до крайната точка, транспортните услуги и складирането.

Финансираните от ЕС операции за хуманитарна помощ обхващат различни сектори, включително продоволствената сигурност, здравеопазването, подслона и образованието при извънредни ситуации, но също така и услугите за защита, включително срещу насилието, основано на пола. Помощта се предоставя въз основа на четирите основни хуманитарни принципа: хуманност, безпристрастност, неутралност и независимост.

ЕС остава твърдо ангажиран с насърчаването на спазването на международното хуманитарно право, за да може да изпълни целите си за хуманитарна помощ и да подобри сигурността на хуманитарните си партньори, но нарушенията на международното хуманитарно право продължават да бъдат предизвикателство в целия свят.

ЕС — основен донор на хуманитарна помощ в Йемен

След 7 години война Йемен продължава да страда от една от най-тежките хуманитарни кризи в света. Милиони йеменци са разселени, бедстващи и недохранени. Освен това повече от половината от населението страда от продоволствена несигурност. Хуманитарната помощ на ЕС помага на йеменците с хранителна помощ, здравеопазване, образование, вода и подслон. Тя също така спомага за подобряване на хигиенните услуги в области с висока продоволствена несигурност и недохранване, засегнати от конфликти райони, както и за разселеното население.

Регионът на Африканския рог

633 милиона евро („Екип Европа“)
За борба с крайната продоволствена несигурност поради безпрецедентната суша, COVID-19 и агресията на Русия срещу Украйна.

Сахел и региона на езерото Чад

954 милиона евро (ЕС и държавите му членки)
За борба с острата и влошаваща се продоволствена несигурност в Африка.

Сирия и регионът

6,4 милиарда евро
Общ ангажимент, поет на конференцията за Сирия през 2022 г.
ЕС и неговите държави членки поеха ангажимент за 4,8 милиарда евро. Те са най-големите донори на хуманитарна помощ и помощ за устойчивост в този регион, като от 2011 г. насам са отпуснати 27,4 милиарда евро.

Афганистан и регионът

Над 115 милиона евро
За подпомагане на хуманитарните организации. (Плюс допълнително финансиране в отговор на опустошителното земетресение с магнитуд 5,9, което засегна Източен Афганистан през юни 2022 г.)

Йемен

170 милиона евро
За засегнатите от конфликта.
От началото на войната през 2015 г. ЕС е предоставил над 1,2 милиарда евро в отговор на кризата, включително хуманитарна помощ за 862 милиона евро и помощ за развитие за 407 милиона евро.

Мианмар/Бирма

27 милиона евро
За да се отговори на непосредствените нужди на най-уязвимите, включително разселените и засегнатите от конфликти общности.

Продоволствена сигурност

Блокадата на украинския износ и унищожаването на полета за отглеждане на култури носи значителни рискове както за наличността, така и за достъпността на храни в съседните на ЕС държави, Северна Африка и Близкия изток, но също така и в Азия, Африка на юг от Сахара и Латинска Америка. Това се отнася по-специално за пшеницата, която е основен хранителен продукт.

С прилагане на подхода „Екип Европа“ ЕС обедини ресурси и експертен опит със своите държави членки и финансови институции за справяне със световната продоволствена криза, като същевременно напълно признава необходимостта да се работи по многостранен начин в сътрудничество с международните партньори.

Като част от ответните мерки на „Екип Европа“ по отношение на световната продоволствена несигурност ЕС мобилизира 600 милиона евро за държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн и 225 милиона евро за Северна Африка и Близкия изток. По този начин общият размер на помощта от ЕС за световната продоволствена сигурност и продоволствените системи до 2024 г. надхвърли 8,3 милиарда евро.

Общият принос на Европейския съюз за световната сигурност в световен мащаб е 8,3 милиарда евро, разпределени, както следва: в целия свят — 1,32 милиарда евро, Африка на юг от Сахара — 3,21 милиарда евро, Южното съседство — 1,12 милиарда евро, Азия и Тихоокеанския басейн — 1,05 милиарда евро, Западните Балкани и Турция — 886 милиона евро, Латинска Америка и Карибския басейн — 384 милиона евро, и Източното съседство — 294 милиона евро.

ЕС работи за увеличаване на производството на храни, улесняване на търговията с храни и фуражи от Украйна и укрепване на местното производство на храни. По искане на украинските селскостопански органи достъпът до пазарите на ЕС беше запазен и улеснен по гъвкав начин както за вноса, така и за износа от украинските пазари. Коридорите на солидарността между ЕС и Украйна способстваха за нови логистични маршрути за свързването на Украйна с търговски партньори по света (вж. глава 1).

Освен това ЕС подкрепи усилията на ООН в рамките на Черноморската инициатива за зърното, за да се улесни безопасното транзитно преминаване на зърно и свързани с него хранителни продукти и торове от украинските черноморски пристанища към допълнителни пристанища за разпространение.

Според информацията, получена от украинското министерство на земеделието, благодарение на тези инициативи от май до декември 2022 г. от Украйна са изнесени приблизително 29 милиона тона селскостопански продукти. През декември бяха мобилизирани още 1 милиард евро за поддържане и разрастване на коридорите на солидарността между ЕС и Украйна.

ВИДЕОКЛИП Коридори на солидарността ЕС—Украйна.

Търговия и технологии

Нови инструменти

За да се справи с проблема с други световни сили, използващи търговията като оръжие, ЕС въведе няколко нови инструмента. През 2022 г. влезе в сила Актът за международните обществени поръчки, който дава на ЕС по-солиден механизъм за осигуряването на достъп на дружествата от него до пазарите на обществени поръчки извън ЕС.

В Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз беше постигнат напредък по приемането на инструмента за борба с принудителните действия, който ще помогне на ЕС да се справи с икономическата принуда, при която дадена държава извън ЕС се стреми да окаже натиск върху Съюза или неговите държави членки при вземането на решения относно политиките. Инструментът ще даде възможност на ЕС да налага ответни мерки под формата на търговски, инвестиционни или други ограничения.

Освен това новото съобщение относно силата на търговските партньорства има за цел да засили приноса на търговските споразумения на ЕС за постигането на напредък в областта на устойчивото развитие и опазването на климата, околната среда и трудовите права в световен мащаб. Новият подход включва използването на търговски санкции за нарушения на основните разпоредби в областта на климата и труда.

Споразумения

През юни ЕС и Нова Зеландия приключиха преговорите за търговско споразумение, което съдържа най-амбициозните ангажименти за устойчивост в сравнение с което и да е търговско споразумение на ЕС досега. То ще разкрие нови възможности за европейските земеделски стопани, предприятия и работници.

ВИДЕОКЛИП ЕС и Нова Зеландия подписват споразумение за свободна търговия, юни 2022 г.

През 2022 г. продължиха и преговорите за търговски споразумения с Австралия и Индия. Беше извършена и техническа и правна работа по търговскотото споразумение между ЕС и Меркосур. Беше постигнато политическо споразумение с Чили за приключване на преговорите за търговско споразумение.

През 2022 г. ЕС подписа първото си всеобхватно споразумение за въздушен транспорт между два блока с 10-те държави от АСЕАН, обхващащо общо над 1,1 милиарда души от ЕС и АСЕАН. Споразумението ще отвори пазарите, ще подобри пряката свързаност и ще генерира икономически ползи и нови възможности благодарение на установяването на единен набор от правила за всички въздухоплавателни услуги между ЕС и АСЕАН. Това ще бъде от полза както за потребителите, така и за авиокомпаниите и летищата. Споразумението се основава на общи високи стандарти в области като околната среда, трудовите въпроси и лоялната конкуренция, наред с авиационната безопасност и сигурност.

Всеобхватно споразумение за въздушен транспорт между АСЕАН и ЕС

Заменя над 140 двустранни споразумения за въздухоплавателни услуги с държавите членки на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия.

Океани и рибарство

Новото споразумение на Световната търговска организация за прекратяване на вредните субсидии за рибарството е решаваща стъпка към гарантиране, че субсидиите за рибарството в световен мащаб приемат устойчивостта като своя основна цел, като по този начин ще допринесат за опазването на океаните. Споразумението забранява субсидиите, които допринасят за незаконния, недеклариран и нерегулиран риболов, както и за риболова в нерегламентираното открито море. Забранени са и субсидиите за подложените на прекомерен улов запаси без въведени мерки за управление на рибарството с цел възстановяване на запасите до добро равнище.

ВИДЕОКЛИП Заключения от 12-ата министерска конференция на Световната търговска организация: Споразумение за субсидиите в областта на рибарството, юни 2022 г.

Освен това в съвместното съобщение относно програмата на ЕС за международно управление на океаните се предлагат мерки за безопасни, сигурни, чисти, здрави и устойчиво управлявани океани. В съответствие с програмата ЕС пое 52 доброволни ангажимента на стойност до 7 милиарда евро — конкретен пример за ролята на ЕС като световен лидер в опазването на световните океани. Програмата ще играе важна роля за изпълнението на синята част от Европейския зелен пакт. В нея се вземат предвид основните тенденции, като например изостреното въздействие на изменението на климата, опасното намаляване на биологичното разнообразие и променените геополитически условия.

ЕС се е ангажирал да укрепи международната рамка за управление на океаните на световно и регионално равнище и да превърне устойчивостта на океаните в реалност до 2030 г., като възприема координиран и допълващ подход към общите предизвикателства и кумулативните последици.

Освен това ЕС ще продължи да превръща океаните в безопасно и сигурно пространство в отговор на нарастващата конкуренция в международните води и предизвикателствата пред многостранното сътрудничество.

Като актуализира политиката си, ЕС потвърди активния си ангажимент за ускоряване на изпълнението на Програмата на ООН до 2030 г. и цел за устойчиво развитие № 14.

Цифрови партньорства

На срещата на министрите на Съвета по търговия и технологии през 2022 г. ЕС и Съединените щати отново потвърдиха подкрепата си за отворен, глобален, оперативно съвместим, надежден и сигурен интернет, както е заложено в Декларацията за бъдещето на интернет и декларацията относно европейските цифрови права и принципи. Двете страни обсъдиха и прилагането на общи принципи на изкуствения интелект и се споразумяха да разработят съвместна пътна карта относно инструментите за оценка и измерване за надежден изкуствен интелект и управление на риска.

През 2022 г. ЕС създаде и съвет по търговия и технологии с Индия, както и цифрови партньорства с Япония, Сингапур и Южна Корея.

Въведение

През 2022 г. Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия работиха в тясно сътрудничество не само за да реагират на извънредни ситуации, но и за да подобрят законотворчеството на ЕС и да постигнат още по-добри резултати за гражданите му. Като се имат предвид възможностите и предизвикателствата, които предстоят по пътя към устойчиво възстановяване, от решаващо значение продължава да бъде да се действа възможно най-ефективно с мисъл за бъдещето на ЕС. Постигането на по-добри резултати за гражданите на ЕС чрез подобряване на правилата му е споделена цел и отговорност на всички институции на ЕС и на държавите членки.

Основни инициативи през 2022 г.

През годината институциите постигнаха напредък по редица важни инициативи. Съветът на Европейския съюз прие Стратегическия компас — амбициозен план за действие за укрепване на политиката на ЕС за сигурност и отбрана до 2030 г. и за улесняване на постигането на споразумение между лидерите на ЕС с цел укрепване на европейската отбранителна промишлена база (вж. глава 8).

Що се отнася до зелената програма и устойчивия и приобщаващ растеж, Европейският парламент и Съветът постигнаха споразумение относно преразглеждането на схемата на ЕС за търговия с емисии, създаването на Социален фонд за климата и прилагането на новия механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите. Те също така постигнаха предварително споразумение за намаляване на риска от обезлесяване и постигнаха политическо споразумение относно отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (вж. глава 3).

Що се отнася до ключови цифрови досиета, политическо споразумение между Парламента и Съвета даде възможност за финализиране на законодателния акт за цифровите услуги и на законодателния акт за цифровите пазари, заедно с ново законодателство относно универсалните зарядни устройства (вж. глава 4).

Съветът и Парламентът също така успяха да постигнат политическо споразумение по Директивата относно жените в управителните съвети, по мерките за прозрачност в заплащането и по директивата относно адекватните минимални работни заплати (вж. глава 7).

Съветът ръководи дискусиите относно външните отношения на ЕС (вж. глава 8) и беше домакин на срещите на високо равнище между ЕС и Африканския съюз и ЕС и Западните Балкани. Освен това ЕС започна преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания (вж. глава 8). Парламентът и Съветът постигнаха съгласие и по ключови законодателни актове относно нарушаващите конкуренцията чуждестранни субсидии и акта за международните обществени поръчки.

Председателството на Съвета на Европейския съюз се сменя на ротационен принцип между държавите — членки на ЕС, на всеки 6 месеца. През 2022 г. Парламентът, ротационното френско и чешко председателство на Съвета и предстоящите през 2023 г. председателства на Швеция и Испания обединиха усилията си за постигане на напредък в междуинституционалните преговори както по общата европейска система за убежище, така и по Пакта за миграцията и убежището, и подписаха съвместна пътна карта (вж. глава 5).

Европейският икономически и социален комитет и Европейският комитет на регионите предоставиха важен и значим принос на Парламента, Съвета и Европейската комисия, включително относно работната програма на Комисията за 2023 г., и активно допринесоха за окончателните препоръки на Конференцията за бъдещето на Европа.

Европейският икономически и социален комитет подчерта икономическото, социалното и екологичното въздействие на военната агресия в Украйна, а Комитетът на регионите прие Манифеста от Марсилия — призив към европейските лидери да чуят гласовете на един милион политици на изборни длъжности на регионално и местно равнище в целия ЕС, които са се ангажирали да доближат Европа до хората.

Нов председател на Парламента

За съжаление в началото на 2022 г. почина бившият председател на Европейския парламент Давид-Мария Сасоли. Той ще бъде запомнен като истински европейски лидер и застъпник на демокрацията. По време на службата си в Парламента, продължила над десетилетие, той постоянно защитаваше ЕС и неговите ценности, но и вярваше, че Европа трябва да се стреми към повече: да бъде по-единна, по-близо до гражданите си и по-вярна на ценностите си.

В контекста на изборния процес в средата на периода Роберта Мецола беше избрана за нов председател на 18 януари 2022 г. с абсолютно мнозинство от 458 от общо 690 подадени гласа.

Парламентът създаде три нови парламентарни комисии: относно външната намеса, включително дезинформацията; относно поуките от пандемията от COVID-19 и относно проучване на използването на шпионския софтуер Pegasus.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен редовно присъстваше на дебатите, по-специално по подготовката на заседанията на Европейския съвет или последващите действия във връзка с тях, както и във връзка с дебатите, свързани с Украйна. На 14 септември 2022 г. тя произнесе годишната реч за състоянието на Съюза, като посочи приоритетите на политиката за 2023 г. и за втората половина от мандата на Комисията.

Акцент върху гражданите

Конференция за бъдещето на Европа

Продължилата цяла година Конференция за бъдещето на Европа, която даде възможност на европейците да изразят мнението си за това, което очакват от ЕС, приключи работата си през 2022 г. Това беше най-голямата и най-мащабна консултация от този вид, с 5 милиона индивидуални посетители на многоезичната цифрова платформа, а над 720 000 участници се присъединиха към над 6600 прояви на живо, включително националните граждански панели и европейските граждански панели.

Бяха организирани четири европейски граждански панела с по 200 граждани, избрани чрез подбор на случаен принцип от всички 27 държави членки, като специално бяха включени лица, които отразяват многообразието на ЕС по отношение на географския произход, пола, възрастта, социално-икономическия произход и равнището на образование. Специално внимание беше отделено на това да се гарантира, че една трета от всеки панел се състои от млади хора (на възраст 16—25 години). Участниците обсъдиха своите препоръки на пленарните заседания на конференцията, на които членове на гражданското общество, представители на изборни длъжности от всички равнища на управление и други заинтересовани страни се срещнаха, за да одобрят с консенсус 49 предложения от конференцията, които впоследствие бяха представени на институциите на ЕС.

На 9 май 2022 г. окончателният доклад, съдържащ всички предложения и подробно описващ 326 мерки, беше представен на председателите на Парламента, Съвета и Комисията по време на заключителната церемония на конференцията в Деня на Европа. Резултатите са структурирани около деветте теми на конференцията, вариращи от изменението на климата и здравеопазването до европейската демокрация и цифровата трансформация.

На 17 юни Комисията представи съобщението си относно Конференцията за бъдещето на Европа, в което се прави оценка на предложенията и се очертават бъдещите действия. В речта си за състоянието на Съюза Урсула фон дер Лайен потвърди, че гражданските панели ще се използват редовно при изготвянето на политиките на Комисията и очерта новите предложения, произтичащи от заключенията на конференцията. Над 80 % от новите инициативи, съдържащи се в работната програма на Комисията за 2023 г., следват пряко или непряко предложенията на конференцията. На 2 декември 2022 г. Парламентът, Съветът и Комисията организираха проява за обратна връзка, за да обяснят на гражданите как институциите предприемат последващи действия във връзка с предложенията на конференцията.

През декември Комисията беше домакин на първия европейски граждански панел за намаляване на разхищението на храни. Намаляването на разхищението, и по-специално разхищението на хранителни отпадъци, е предмет на законодателно предложение, включено в работната програма на Комисията за 2023 г., в съответствие с предложенията на Конференцията за бъдещето на Европа.

Вдъхновен от конференцията, новият интерактивен онлайн инструмент на Комисията — порталът „Споделете мнението си“, ще обедини цялата информация относно механизмите на Комисията за участие на гражданите. Този нов онлайн център ще интегрира ключови характеристики на многоезичната цифрова платформа на конференцията и ще сформира основата за нова система на демократична ангажираност и иновации.

В рамките на конференцията консултативните комитети също изпълниха изцяло ролята си. На 27 април 2021 г. Европейският икономически и социален комитет прие резолюция относно конференцията „Ново наративно послание за Европа“ и организира 75 прояви в цяла Европа, като само 45 от тях събраха над 7600 участници. В документа „Визията на организираното гражданско общество за бъдещето на Европа“ са представени резултатите от тези консултации, като са изложени подробно препоръките и идеите, които бяха включени в 326-те окончателни предложения, приети от конференцията.

Европейският комитет на регионите организира над 120 местни и трансгранични граждански диалога и идеите и препоръките от тях бяха поставени на платформата. Групата на високо равнище по въпросите на европейската демокрация прие окончателния си доклад относно демокрацията в ЕС като част от приноса на местните и регионалните органи към конференцията.

Европейска гражданска инициатива

През 2022 г. бе отбелязана и 10-годишнината на европейската гражданска инициатива (ЕГИ). Комисията отбелязваше този важен етап през цялата година заедно с междуинституционални партньори, организатори на инициативи и разпространители на информация. На информирането на гражданите за ЕГИ беше поставен основен акцент през годината, с прояви и действия за популяризиране около Деня на Европа или по време на ежегодния Ден на ЕГИ, проведен на 2 юни в Европейския икономически и социален комитет.

Седмата успешна инициатива „Да спасим пчелите и земеделските стопани! Към щадящо пчелите селско стопанство за здравословна околна среда“, беше представена на Комисията за разглеждане през 2022 г. По две други инициативи бяха събрани над 1 милион подписа: „Спрете рязането на перки на акули — спрете търговията“ и „За козметика без жестокост — ангажимент за Европа без изпитване върху животни“. Комисията ще отговори на тези три инициативи през 2023 г.

През 2022 г. Комисията също така регистрира 10 нови инициативи, призоваващи за действия на ЕС в различни области, като спорта, образованието, сектора на облеклата, зелената енергия, защитата на животните, политиката за селските райони и околната среда без тютюн.

Работа по време на кризи

През 2022 г. институциите на ЕС отново демонстрираха голяма устойчивост при справянето с непредвидени извънредни ситуации. Точно когато бе в ход възстановяването от пандемията от COVID-19, Русия започна непровокираната си и неоправдана агресия срещу Украйна. Институциите на ЕС работиха неуморно, за да подкрепят украинския народ в борбата му за свобода и да помогнат на гражданите и предприятията в държавите членки да се справят с последиците от войната.

На 1 март 2022 г. Парламентът проведе извънредно пленарно заседание, по време на което украинският президент Володимир Зеленски говори на живо от Киев, Украйна. Той подчерта, че украинците „се борят за своите права, свободи и живот, както и за да бъдат равноправни членове на Европа“. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел също взеха участие в дебатите. Парламентът изрази непоколебима подкрепа за Украйна и призова за санкции срещу Русия и за нови усилия за предоставяне на Украйна на статут на страна — кандидатка за членство в ЕС.

Впоследствие Парламентът проведе редовни пленарни разисквания, посветени на Украйна, и прие 16 резолюции. Председателят на украинската Върховна рада (парламент), Руслан Стефанчук, участва лично в пленарната сесия през юни 2022 г. Междувременно украински министри и високопоставени длъжностни лица често участваха в различни заседания на парламентарните комисии и проведоха дискусии с членове на Парламента във връзка с последните събития на място.

Почит за украинския народ

Наградата „Сахаров“ на Парламента за 2022 г. беше присъдена на смелия украински народ на церемония на 14 декември.

Наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта, състояща се от сертификат и награда от 50 000 EUR, е ежегодна награда в чест на личности и организации, които защитават правата на човека и основните свободи.

Франция и Чехия поеха ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Съветът се опита да даде силен и единен отговор на военната агресия на Русия срещу Украйна и произтичащата от нея криза в областта на храните и енергетиката. Под ръководството на Европейския съвет той въведе безпрецедентни мерки и предостави помощ в големи размери за Украйна.

През цялата година Комисията предприе широкообхватни действия в подкрепа на Украйна във всички области, като през 2022 г. прие над 200 мерки в отговор на нашествието. Значителен брой от тези решения се отнасят до това да се гарантира, че ЕС предоставя необходимата хуманитарна помощ и финансова подкрепа на Украйна, както и подпомага държавите членки да приемат украинците, бягащи от войната, и да се справят с икономическите последици от агресията на Русия срещу Украйна (вж. глава 1). Съюзът отправи и редица предложения за преразглеждане на енергийната си политика с цел намаляване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива (вж. глава 2).

Непровокираната и неоправдана агресия на Русия срещу Украйна и нейния народ представлява пряко предизвикателство за ценностите на ЕС и основания на правила световен ред. В годишния доклад за върховенството на закона за 2022 г. се поставя особен акцент върху значението на отстояването на демократичните ценности, правата на човека и върховенството на закона. За първи път докладът съдържаше конкретни препоръки, отправени към всяка държава членка, за да се помогне да се определи къде са необходими подобрения и да се насърчат необходимите реформи.

Комисията продължи да изпълнява ролята си на пазител на Договорите, като прие 1410 решения относно производства за установяване на неизпълнение на задължения с цел прилагане на правото на ЕС. Зачитането на върховенството на закона също е от основно значение за доброто финансово управление на бюджета на ЕС и за ефективното използване на финансирането му. През декември 2022 г. Съветът на Европейския съюз прие мерки за защита на бюджета съгласно Регламента относно обвързаността с условия срещу нарушения на върховенството на закона в Унгария.

Комисията и Европейската сметна палата продължиха конструктивното си сътрудничество като органи на ЕС със съответно изпълнителни и одитни правомощия. На годишната си среща през юли членовете на двете институции обсъдиха как бюджетът на ЕС допринася за постигането на политическите приоритети на Съюза, постига конкретни резултати за гражданите и добавя стойност към действията, предприети от държавите членки.

При справянето с кризите Комисията продължи работата си за осигуряване на прозрачно и ефикасно вземане на решения чрез своята програма за по-добро регулиране. Това означава, че нейните предложения се основават на солидни доказателства, биват оформени след обширни консултации чрез портала „Споделете мнението си“ и са преглеждани от независим надзорен орган — Комитета за регулаторен контрол. Рамката на Комисията за по-добро регулиране е класирана на първо място от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в нейния доклад за ЕС във връзка с измерването на регулаторните резултати.

През 2022 г. Комисията започна да прилага напълно подхода на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови, който гарантира, че всички нововъведени тежести се компенсират чрез премахване на еквивалентни тежести в същата област на политиката. Подходът е съсредоточен върху въздействието на разходите от предложенията на Комисията върху гражданите и предприятията и допълва Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) на Комисията. В рамките на REFIT Комисията полага систематични усилия за установяване и премахване на бюрокрацията и ненужните разходи, като същевременно постига целите на политиката всякога, когато се преразглежда и оценява законодателство на ЕС. Експертна група на високо равнище — платформата „Готови за бъдещето“, подкрепи тази работа с приемането на 10 становища, като предостави препоръки за това как да се опрости законодателството на ЕС и да се повиши неговата ефективност. Комисията също така работи, за да гарантира, че по-доброто регулиране е насочено към целите за устойчивост и цифровата трансформация и подкрепя постигането им.

Стратегическо прогнозиране

ЕС се стреми да приспособи своите политики към бъдещето, като все повече интегрира прогнозирането в изготвянето на политиките. Стратегическото прогнозиране предвижда тенденциите, рисковете и нововъзникващите проблеми, както и техните потенциални последици и възможности, за да се извлече полезна информация за стратегическото планиране, изготвянето на политики и подготвеността. Чрез него също така се осигурява информация за разработването на нови инициативи на ЕС и за прегледа на съществуващите политики в съответствие с инструментариума за по-добро регулиране. В крайна сметка стратегическото прогнозиране ще помогне на ЕС да реагира по-добре на безпрецедентни и изключително сложни ситуации на фона на нарастваща несигурност.

През 2022 г. междуинституционалното сътрудничество в областта на прогнозирането в рамките на Европейската система за стратегически и политически анализ беше съсредоточено върху геополитиката. Беше стартиран пилотен проект за европейски стратегически и политически анализ за „сканиране на хоризонта“, за да се установят сигнали за промяна, които биха могли да окажат значително въздействие върху ЕС в бъдеще.

Успешното управление на двойния екологичен и цифров преход е крайъгълният камък за постигането на устойчиво, справедливо и конкурентоспособно бъдеще.

Докладът на Комисията за стратегическото прогнозиране за 2022 г. беше съсредоточен върху взаимодействието между екологичния и цифровия преход в новия бързо променящ се геополитически контекст. Комисията също така продължи анализа на основните мегатенденции, засягащи бъдещето, като миграцията, изменението на климата, цифровизацията и неравенствата. Беше допълнително развито и сътрудничеството с държавите членки чрез Общоевропейска мрежа за прогнозиране общоевропейската мрежа за прогнозиране, която включва „министрите за бъдещето“.