Инвестиции за растеж и работни места

План за инвестиции за Европа

Планът за инвестиции има за цел да се премахнат пречките пред инвестициите, да се осигурят видимост и техническа помощ за инвестиционните проекти, а също и финансовите ресурси да се използват по-интелигентно. Прегледът на резултатите за 2019 г. показва, че той има значимо макроикономическо въздействие и е донесъл осезаеми ползи за гражданите и предприятията.

От началото на своя мандат Комисията „Юнкер“ (ноември 2014 г. — ноември 2019 г.) постави социалните приоритети в основата на своята работа и в центъра на дебата за бъдещето на Европа. Налице е значителен напредък: понастоящем повече от 241 милиона души работят, около 14 милиона повече в сравнение с 2014 г., равнището на заетост никога не е било по-високо (73,9 %), а коефициентът на безработица е най-ниският от 2000 г. насам. Въпреки че е твърде висока, безработицата сред младите хора е спаднала значително — от върховата си стойност от 24,1 % през 2013 г. до 14,3 % през ноември 2019 г.

Икономическа и фискална политика

Европейски семестър

Европейският семестър е годишният цикъл на координация на икономическата и социалната политика между държавите членки с цел да се даде тласък на растежа на икономиката и създаването на работни места. Като част от този процес всяка година Европейската комисия предлага на Съвета набор от препоръки към държавите членки. За първи път, и вследствие на излизането на Гърция от програмата за макроикономически корекции през август 2018 г., препоръките бяха отправени към всички 28 държави членки.

Тази година общата цел на предложенията на Комисията е да се насърчат държавите членки да повишават своя потенциал за растеж чрез модернизиране на икономиките си и по-нататъшно укрепване на своята устойчивост. Предвид настоящите благоприятни икономически условия и несигурността в световен мащаб всички държави членки бяха призовани да дадат приоритет на реформите, насърчаващи устойчивия растеж, който работи за всички, заедно с добре насочените инвестиционни стратегии и отговорните фискални политики. Препоръките бяха приети от Съвета през юли.

Съдържанието на препоръките отразява общите приоритети, определени в Годишния обзор на растежа и в препоръката относно икономическата политика за еврозоната. Препоръките се основават на подробния анализ на докладите за отделните държави, публикувани през февруари 2019 г., и на оценката на националните програми, представена през април. В Доклада за механизма за предупреждение бяха идентифицирани 13 държави членки, за които трябва да се направи задълбочен преглед, за да се оцени дали са засегнати, или са изложени на риск от дисбаланси. При прегледите беше установено, че в 10 държави членки са налице дисбаланси, а в три са налице прекомерни дисбаланси.

Специфичните за всяка държава препоръки включват поставяне на по-силен акцент върху определянето на нуждите от инвестиции на национално равнище и подреждането им по приоритет, както и обръщането на специално внимание на регионалните и териториалните различия. Това е в съответствие с подробния анализ на нуждите от инвестиции и на трудностите, посочени за всяка държава членка в докладите, и следва да послужи за определяне на приоритетите за използването на средствата на ЕС в следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.

В препоръките се отчита, че за да се посрещнат настоящите и бъдещите предизвикателства, в нашата все по-цифровизирана и глобализирана икономика са необходими по-интелигентни инвестиции в инфраструктура, иновации, образование и умения, както и допълнителни мерки за осигуряване на устойчиви и приобщаващи системи за социално подпомагане на застаряващото ни население.

В семестъра бяха отразени също така принципите, залегнали в Европейския стълб на социалните права: равни възможности и достъп до пазара на труда; справедливи условия на труд; и социална закрила и приобщаване. Всички държави членки получиха препоръка относно уменията, като много от тях получиха препоръки за осъществяване на реформи на пазара на труда. Допълнителни препоръки бяха съсредоточени, например, върху необходимостта от политики за даване на възможности на групи в неравностойно положение, като например нискоквалифицирани работници, млади хора, възрастни хора, хора с увреждания и лица с мигрантски произход. Макар че системите за социална закрила се подобряват, все още има някои пропуски в тяхното покритие и пречки пред достъпа до тях.

Публични финанси

Доброто състояние на публичните финанси е важна основа за икономическа стабилност и устойчив растеж. Намаляването на дълга и дефицитите е от значение, за да се гарантира, че правителствата разполагат с фискален буфер, който да използват за смекчаване на последиците от евентуален икономически спад. При все че държавният дълг в ЕС продължи да се понижава, напредъкът е неравномерен и равнищата остават твърде високи в няколко държави членки.

Макроикономическата стабилност е предпоставка за растеж, така че ЕС разполага с правила и процедури за откриването на дългове и дефицити и за предотвратяването на това, те да застрашават растежа в държавите членки. Дисбалансите в еврозоната продължиха да намаляват през 2019 г., но са необходими допълнителни политически действия. През февруари анализ на Комисията показа, че в 10 държави членки са налице дисбаланси, а в Гърция, Италия и Кипър дисбалансите бяха счетени за прекомерни.

В своите предложения за специфични за всяка държава препоръки Комисията залага цели, с които да се помогне на държавите да постигнат своите средносрочни бюджетни цели. Държавите членки, които могат да си позволят да го направят, следва да използват фискални и структурни политики за повишаване на качествените публични инвестиции, особено в области, които подобряват потенциала за икономически растеж, като образованието и уменията, инфраструктурата и иновациите.

През юни Комисията препоръча на Съвета да сложи край на процедурата при прекомерен дефицит на Испания, което означава, че дефицитът на страната е сведен под 3 % от нейния брутен вътрешен продукт (БВП) по устойчив начин. В резултат на това в корективната част на правилата на ЕС за дефицита нямаше останали държави членки, докато през 2011 г. 24 държави членки бяха в това положение.

Същевременно Комисията разгледа доколко няколко държави членки спазват правилата на ЕС за публичния дълг и дефицита, за да се прецени дали откриването на процедура при прекомерен дефицит би било обосновано. Комисията стигна до заключението, че Белгия, Франция и Кипър спазват изискванията, но в случая с Италия е обосновано прилагането на процедура при прекомерен дефицит. Комисията обаче, предвид допълнителната фискална консолидация, обявена от италианските органи през юли, заключи, че вече не е необходимо да се предлага откриването на такава процедура.

Тя отправи също така предупреждение към Унгария и Румъния за твърде голямо отклонение от техните средносрочни бюджетни цели и препоръча на Румъния да предприеме действия, за да ги постигне. Междувременно бе счетено, че Гърция е поставила приемливо начало на реформите след приключването на програмата, въпреки че изпълнението на някои от тях изглежда се е забавило и има риск определени ангажименти да не бъдат изпълнени.

Избягването на данъци намалява националните приходи, нарушава лоялната конкуренция и оказва отрицателно въздействие върху растежа. Тъй като европейският семестър се отнася до координирането на националните политики с цел да се гарантира сближаване и силна, конкурентоспособна и социална Европа, борбата с агресивното данъчно планиране и работата за данъчна координация са от съществено значение за защитата на европейските граждани и конкурентоспособността на Европа. В резултат на това Комисията отправи специфични препоръки към няколко държави членки и към еврозоната като цяло да бъде разгледан въпросът за агресивното данъчно планиране.

Съюз на капиталовите пазари

Стабилните и ефикасни капиталови пазари са от съществено значение за растежа, заетостта и инвестициите. Съюзът на капиталовите пазари (СКП), който включва комбинация от регулаторни и нерегулаторни реформи с цел по-голяма свързаност на спестяванията с инвестициите, е неделима част от стратегията на ЕС за насърчаването на тези области.

СКП е насочен към укрепването на финансовата система на Европа чрез осигуряване на алтернативни източници на финансиране и повече възможности за инвеститорите на дребно и институционалните инвеститори. Това означава повече възможности за финансиране на предприятията, особено на МСП и стартиращите предприятия, като например рисков капитал и капиталови пазари. Един стабилен СКП е също така необходимо допълнение на банковия съюз, за да се укрепи икономическия и паричен съюз, както и международната роля на еврото.

В него се поставя силен акцент върху устойчивото финансиране, като финансовият сектор започва да помага на инвеститорите, които отдават значение на устойчивото развитие, да избират подходящи проекти и дружества. СКП спомага за насочването на инвестициите в тази посока, като по този начин допринася за програмата на ЕС в областта на енергетиката, климата и околната среда.

С приети вече 11 от общо 13 предложения СКП ще се превърне в истински двигател на инвестициите в рамките на единния пазар, като осигурява допълнителни източници на финансиране за дружествата от ЕС и възможности за гражданите да спестяват за бъдещи нужди. Шест предложения целят извличането на максимална полза от единния пазар чрез нови европейски продукти, етикети и паспорти; пет — да се опростят правилата за дружествата и инвеститорите и да ги направят по-пропорционални; а две от тях се отнасят до засилване на надзора върху капиталовите пазари.

През април Парламентът и Съветът постигнаха съгласие по целеви изменения на два ключови акта от законодателството относно финансовите услуги: Регламента относно пазарната зло­употреба и Регламента относно проспектите. С измененията на правилата за борба с пазарните злоупотреби се постига по-добър баланс между намаляването на административните формалности за малките предприятия и запазването на коректността на пазара и защитата на инвеститорите.

С предложените изменения на Регламента относно проспектите ще се даде възможност на емитентите на пазарите за растеж на МСП да изготвят опростен проспект, когато се прехвърлят на регулиран пазар (т.е. основна фондова борса), което може да доведе до значителни икономии за разрастващите се МСП.

Друг ключов етап към реализирането на СКП бе въвеждането на Общоевропейския продукт за лично пенсионно осигуряване (PEPP) — доброволна схема за спестяване за пенсия, която ще бъде предлагана от широк кръг от доставчици на финансови услуги в целия ЕС. Тя ще допълни съществуващите публични и професионални пенсионни системи наред със съществуващите национални частни пенсионни схеми. Регламентът беше приет на 14 юни и ще започне да се прилага след 2 години, когато първите такива продукти следва да бъдат пуснати на пазара.

PEPP ще предложи на потребителите по-голям избор, ползата от по-голяма конкуренция, повишена прозрачност и гъвкавост на вариантите на продукта. Мобилните граждани ще могат да продължат да правят вноски в един и същ продукт, независимо къде пребивават в Европейския съюз.

От 31 юли влязоха в сила нови правила за насърчаване на трансграничното разпространение на инвестиционни фондове. Актуализираната рамка прави това разпространение по-просто, по-бързо и по-евтино, като в крайна сметка ще увеличи конкуренцията между инвестиционните фондове. Инвеститорите ще имат по-голям избор и по-изгодни предложения, както и по-високо равнище на защита.

Постигнато беше и съгласие относно директива, която ще помогне на жизнеспособните предприятия, които изпитват финансови затруднения, да бъдат преструктурирани по ефикасен начин, както и ще позволи на почтените предприемачи да се възползват от втори шанс, след като са преодолели своята несъстоятелност.

През март Европейският парламент и Съветът се споразумяха относно нови правила, които ще направят по-лесно финансирането на дребния бизнес посредством капиталовите пазари. Правилата ще намалят бюрокрацията за предприятията, които се опитват да получат достъп до пазарите за растеж на МСП — нова категория места за търговия, предназначени за малки емитенти, чрез въвеждането на по-пропорционален подход в подкрепа на тяхното излизане на борсата.

Стимулиране на изследванията, иновациите и технологиите

Високи научни постижения и авангардни иновации

През 2019 г. програмата на ЕС „Хоризонт 2020“ лансира финансиране в размер на 11 милиарда евро в подкрепа на научните изследвания и иновациите.

Като се има предвид нарастващото икономическо значение на водещите до пробив и радикалните иновации, както и успехите, постигнати през пилотната фаза на Европейския съвет по иновациите, през оставащите 2 години настоящата пилотна фаза ще претърпи значителна експанзия. Одобрено е финансиране в размер на над 2 милиарда евро за периода 2019—2020 г., обхващащо веригата на иновациите: то ще се отпуска както посредством инструмента „Изследвач“ в подкрепа на проекти за авангардни технологии от неконвенционалната научноизследователска база, така и инструмента „Ускорител“ в подкрепа на стартиращи предприятия и МСП за разработване и разширяване на мащаба на иновации до етапа, на който те ще могат да привличат частни инвестиции.

ЕС в космоса

За да се гарантира, че ЕС продължава да бъде световен лидер в областта на космическите технологии, и да се насърчи създаването на конкурентоспособна космическа промишленост в Европа, през 2019 г. Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз постигнаха частично временно споразумение относно космическата програма на ЕС за периода 2021—2027 г.

С предложен бюджет от 16 милиарда евро програмата ще събере цялата подкрепа на ЕС за космическото пространство на едно място и ще увеличи текущия размер на финансиране с повече от една трета. Тя ще се основава на новите потребности и наличните технологии, както и ще укрепи достъпа на Европа до космическото пространство и ще създаде европейски подход за подкрепа на иновативна и конкурентоспособна космическа промишленост.

„Галилео“, глобалната навигационна спътникова система на Европа, е най-точната сред съществуващите глобални системи за спътникова навигация. Според изчисленията през септември броят на потребителите на „Галилео“, включително потребителите на смартфони или таблети, използващи „Галилео“, възлезе на 1 милиард в световен мащаб. Програмата „Коперник“, най-големият в света доставчик на данни от наблюдение на Земята, помага в наблюдението на процеса на изменение на климата и управлението на граничната сигурност и мащабните природни бедствия в целия свят. Всеки ден „Коперник“ осигурява 12 терабайта данни, които са изцяло, открито и свободно достъпни за ползване от хората и предприятията и представляват златна мина за големи информационни масиви и за обработката на данни в облак. От 2019 г. „Коперник“ дава възможност за по-добро предаване на данни, по-специално на изображения, и позволява на потребителите да откриват, изтеглят и обработват събраните от него данни по-лесно благодарение на новите софтуерни надстройки на услугите за достъп до данни и информация.

Отбрана и промишленост на ЕС

Трима от всеки четирима граждани на ЕС искат да има по-голяма сигурност (Евробарометър, ноември 2018 г.). Ето защо ЕС засили амбициите си и ангажимента си към създаването на Съюз за отбрана. От декември 2017 г. постоянното структурирано сътрудничество обединява 25 участващи държави членки, които желаят да поемат по-обвързващи ангажименти за съвместна работа в областта на сигурността и отбраната и да участват в най-трудните мисии. Вече са стартирани 34 проекта, включително във връзка с военната мобилност, морското наблюдение и киберсигурността. Комисията участва като наблюдател по покана на участващите държави членки.

Двете пилотни програми на Европейския фонд за отбрана, с общ бюджет от 590 милиона евро, бяха изпълнени съгласно планираното точно, когато Подготвително действие във връзка с научни изследвания в областта на отбраната (2017—2019 г.) навлезе в последната си година на действие. Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната (2019—2020 г.) съфинансира съвместното развитие на отбранителни способности; работната ѝ програма беше договорена през март, а през април бяха публикувани покани за представяне на предложения.

Инвестиране в регионите, градовете и селските райони

През 2019 г. политиката на сближаване продължи да подкрепя създаването на работни места и растежа с хиляди инвестиции, големи и малки, в целия ЕС. През последните 5 години бяха подпомогнати 1 милион предприятия, което доведе до създаването на стотици хиляди нови работни места. Милиони хора получиха помощ за обучение, образование или търсене на работа, като техните домакинства бяха свързани с по-добър широколентов достъп и се възползваха от подобрена транспортна инфраструктура и иновации в сектора на здравеопазването.

Европейският фонд за регионално развитие подкрепи също две държави членки и 10 региона от ЕС в промишлен преход: Литва, Словения, Северна и Източна Финландия (Финландия), Norra Mellansverige (Средна/Централна Швеция—Север), Голям Манчестър (Обединено кралство), Саксония (Германия), Валония (Белгия), Пиемонт (Италия), Кантабрия (Испания) и О дьо Франс, Център-Вал дьо Лоар и Гранд Ест (Франция). Всяка от тези 12 пилотни схеми ще получи безвъзмездни средства от ЕС в размер на 300 000 евро за подпомагане на изпълнението на стратегиите за промишлен преход и разработване на проекти въз основа на техните области на сравнително предимство, т. нар. активи за интелигентна специализация.

Фондовете на политиката на сближаване също така се инвестират в иновативни стартиращи предприятия. Например благодарение на обявените през април 32,5 милиона евро от Европейския инвестиционен фонд Фондът за рисков капитал в Хърватия ще инвестира в нови проекти с висок потенциал за растеж в страната. Повече от 100 стартиращи предприятия следва да се възползват от по-добър достъп до финансиране.

В по-общ план, през същия месец Комисията обяви 4 милиарда евро финансиране от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд за 25 големи инфраструктурни проекта в 10 държави членки. Проектите обхващат широк кръг от теми — от трансгранични газопроводи между България и Гърция до управление на водите в Малта, научноизследователски лаборатории в университет в Германия и модернизирани железопътни линии в Северна Португалия. Като се прибави националното финансиране, общите инвестиции в тези проекти възлизат на 8 милиарда евро.

Земеделие и развитие на селските райони

Общата селскостопанска политика продължи да допринася за растежа и инвестициите чрез подпомагане на жизнеспособно производство на храни, устойчиво управление на природните ресурси, модернизиране на инфраструктурата в селските райони и социално приобщаване. До края на третото тримесечие на 2019 г. Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) бе предоставил подкрепа на стойност 8 милиарда евро по програми за развитие на селските райони за периода 2014—2020 г. Финансирането беше предназначено за повишаване на жизнеспособността и конкурентоспособността на всички видове селско стопанство и за насърчаване на новаторските технологии в селското стопанство и устойчивото управление на горите.

Политиката за развитие на селските райони също така има за цел опазването на околната среда и смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него. Земеделските стопани биха могли да получат финансова помощ за присъединяване към схеми за разработване на екологосъобразни практики за управление на земеделските стопанства, за създаване на благоприятни условия за опазване на биологичното разнообразие или за възстановяване на влажни зони за улавяне на въглерода в почвата. Като цяло подкрепата от ЕЗФРСР за възстановяване, опазване и подобряване на екосистемите, свързани със селското и горското стопанство, възлeзе на почти 27 милиарда евро. Други 2 милиарда евро бяха изразходвани за насърчаване на ефективното използване на ресурсите и прехода към нисковъглеродна и устойчива на изменението на климата икономика в секторите на селското стопанство, храните и горското стопанство. ЕЗФРСР предостави също така почти 5 милиарда евро за насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони.

За да помогне на земеделските стопани да укрепят позицията си в един все по-пазарно ориентиран сектор на продуктите на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост, Комисията работи за постигането на по-справедлива и по-балансирана верига за доставки на храни. През април влязоха в сила нови правила относно нелоялните търговски практики, които целят да защитят земеделските стопани и предприятията в хранително-вкусовата промишленост от нелоялни практики. Държавите членки трябва да транспонират новите правила в националното си законодателство до май 2021 г. Беше приета също инициатива за увеличаване на прозрачността на пазара за селскостопански хранителни продукти. По този начин ще се получи повече информация по веригата за доставки на храни за всички участници на пазара.

Синята икономика

Синята икономика на ЕС, която обхваща всички устойчиви икономически дейности, свързани с океаните, моретата и крайбрежните зони, продължава да расте. Според втория доклад на ЕС за синята икономика, публикуван през май, брутната печалба на сектора през 2017 г. е била 74,3 милиарда евро и в него са били заети повече от 4 милиона човека. Последните данни показват висок темп на растеж както в традиционните, така и в нововъзникващите сектори на синята икономика. Докладът има за цел да спомогне за стимулирането на по-нататъшния растеж чрез предоставяне на по-добри данни, анализ и знания за морето.

Годишният икономически доклад за 2019 г. относно риболовния флот на ЕС, публикуван през август, показа, че секторът е продължил доброто си представяне през 2017 г. Това се дължеше главно на устойчивите методи на риболов, както и на по-високите средни цени на рибата, продължаващите ниски цени на горивата и подобряването на състоянието на някои важни запаси. Очаква се положителната тенденция да продължи.

Транспорт за свързана Европа

През 2019 г. бяха избрани 108 проекта, които да получат безвъзмездни средства на стойност 538 милиона евро от Механизма за свързване на Европа (МСЕ) с цел по-сигурна, интелигентна и екологосъобразна транспортна инфраструктура. От тези проекти 39 (на стойност 117 милиона евро) ще намалят шума от товарните влакове, ще развият трансгранични железопътни връзки и ще модернизират важна инфраструктура в пристанищата. Други 109 милиона евро ще подкрепят мултимодални логистични платформи, които ще направят възможно пренасочването на товари между различните видове транспорт. Два други приоритета се отнасяха до интелигентните транспортни системи за пътища (80 милиона евро финансиране) и иновациите и новите технологии (71 милиона евро).

През март Европейската комисия, съвместно с Европейската инвестиционна банка, стартира новия механизъм за смесено финансиране за МСЕ — Транспорт, иновационен финансов инструмент за подкрепа на проекти, допринасящи за екологичната устойчивост и ефикасност на транспортния сектор в Европа. С първоначален бюджет от 200 милиона евро механизмът ще финансира инвестиции в Европейската система за управление на железопътното движение и в инфраструктурата за алтернативни горива. Двете организации също обединиха усилията си в подкрепа на инвестициите в транспортната безопасност: платформата за по-безопасен транспорт ще предоставя лесен достъп до технически и финансови съвети, по-специално за пътищата.

Инвестиране в предприятията

МСП представляват 99 % от всички предприятия в Европа и са жизненоважна част от икономиката на ЕС. ЕС ги подкрепя чрез работа за подобряване на бизнес средата, улесняване на достъпа до финансиране и чрез предлагане на различни услуги, които да им помогнат да разширят дейността си във и отвъд ЕС.

През 2018 г., по-специално чрез Програмата за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия (COSME), ЕС спомогна за събирането на 10 милиарда евро финансиране за 140 000 подобни предприятия чрез набор от финансови инструменти, включително Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ).

Инвестиране в хората

Реформите в образованието и обучението са първостепенен приоритет в повечето държави членки и заемаха важно място в европейския семестър за 2019 г. Инвестициите в образование и умения са от съществено значение за поддържане на иновациите и растежа на производителността, особено в бързо променящия се свят на труда с увеличаващ се недостиг на умения. Неравенството в резултатите от образованието представлява заплаха за социалното сближаване и дългосрочния просперитет на Европа. Равният достъп до качествено образование е от основно значение също и за групите в неравностойно положение и тъй като трудовият свят се променя бързо, повече възрастни трябва да бъдат насърчавани непрекъснато да подобряват уменията си и да възприемат ученето през целия живот. Всички държави членки получиха специфични за тях препоръки в областта на образованието и обучението.

През май, като част от работата за създаване на европейско пространство за образование до 2025 г., Съветът прие препоръка относно образованието и грижите в ранна детска възраст и преподаването и изучаването на езици. Месец след това — по програмата „Еразъм+“ — Комисията обяви първите 17 обединения от европейски университети, в които участват 114 висши учебни заведения в 24 държави членки. Тези обединения ще повишат качеството и привлекателността на европейското висше образование и ще дадат тласък на сътрудничеството между учебните заведения и техните студенти и служители.

Също така ЕС продължи да инвестира в обучение. Подкрепата и съфинансирането на програмата „Еразъм за млади предприемачи“ (EYE) дава възможност на новоустановени предприемачи и желаещи да станат такива да се обучават с опитни предприемачи, ръководещи МСП в друга държава. Миналата година 1300 нови предприемачи в Европа и извън нея са участвали в програмата, а 120 ще се възползват от EYE Global, пилотна програма, включваща Израел, Сингапур и два щата от САЩ — Ню Йорк и Пенсилвания.

С бюджет от над 3,2 милиарда програмата „Еразъм+“ за образование, обучение, младежта и спорта предостави възможности на около 650 000 млади хора и 237 000 служители от образователни институции и младежки организации. Инициативата за младежка заетост предостави 350 милиона евро на млади хора, живеещи в региони с особено висока младежка безработица.

Свързване на хората

Около 35 000 млади хора имаха възможността да опознаят Европа с картата за пътуване DiscoverEU, над 90 000 човека се регистрираха в Европейския корпус за солидарност, а през 2019 г. 12 000 от тях участваха в дейности за солидарност в цяла Европа.

По-здрава Европа

Комисията обедини усилията си с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и с Европейската обсерватория за здравни системи и политики за работа по задълбоченото изучаване на здравните системи в ЕС. Цикълът Състояние на здравеопазването в ЕС и придружаващият го доклад включват 30 профила на национални здравни системи и през 2019 г. се съсредоточи върху пет хоризонтални теми: колебания относно ваксинацията; цифровата трансформация на насърчаването на здравето и профилактиката на заболяванията; пропуски в достъпността на здравните системи; прехвърляне на задачи сред здравните работници; както и достъп на пациентите до лекарства.

През февруари ЕС предприе мерки за гарантиране на безопасността на лекарствата, продавани на територията на държавите членки, като въведе нови показатели за проверка и безопасност за лекарствата, отпускани срещу рецепта. Оттогава производителите трябва да поставят 2D баркод и средство срещу подправяне върху кутиите с лекарствени продукти, отпускани срещу рецепта, а аптеките (включително онлайн) и болниците трябва да проверяват автентичността на лекарствените продукти, преди да ги дадат на пациентите си. Това е заключителният етап в прилагането на Директивата за фалшифицираните лекарствени продукти, приета през 2011 г. с цел гарантиране на безопасността и качеството на лекарствата, продавани в ЕС.

Бюджет на ЕС, съсредоточен върху резултатите и приемствеността

Бюджетът на ЕС допринесе за силата и устойчивостта на европейската икономика и за насърчаването на солидарността и сигурността както в рамките на неговите граници, така и извън тях.

Мерките в подкрепа на икономическия растеж и намаляването на икономическите различия между регионите възлизат на почти половината от средствата, за които са поети задължения (80 милиарда евро). Финансовият принос на ЕС за научни и изследвания и развойна дейност по програмата „Хоризонт 2020“ бе в размер на 12,2 милиарда евро, включително новото Съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии. Бе увеличен бюджетът както за образование и обучение (с 17,8 % за „Еразъм+“ през 2018 г.), така и за транспорт и цифрова инфраструктура (с 37,0 % за МСЕ). Подкрепата за селското стопанство и селските райони остана стабилна с почти 60 милиарда евро, допринасящи за борбата с изменението на климата и за насърчаването на устойчивия растеж. Бюджетът за 2019 г. осигури необходимата гъвкавост за справяне с вътрешния аспект на въпросите, свързани с миграцията, като 386,3 милиона евро бяха предоставени на държавите членки чрез национални оперативни програми от общо 1,2 милиарда евро подкрепа от фонд „Убежище, миграция и интеграция“, наред с 442,7 милиона евро за управление на границите и 92,7 милиона евро за сигурност от фонд „Вътрешна сигурност“. Общо 5 милиона евро бяха предназначени за създаването на новата Европейска прокуратура за наказателно преследване на престъпления срещу бюджета на ЕС, включително измами, изпиране на пари и корупция.

По-безопасни, по-евтини и по-добри връзки

През 2019 г. свързаността продължи да е основен приоритет за ЕС. Цифровизацията заема все по-голямо място в икономиката и обществото и ние все повече използваме онлайн продукти и услуги. Ето защо е по-важно от всякога да разполагаме с безопасни и надеждни връзки на достъпни цени.

Цените на телефонните обаждания и текстовите съобщения между държавите членки и други части на Европа варираха значително. Стандартната цена за обаждане от стационарен или мобилен телефон към номер в друга държава беше средно три пъти по-висока от тази за вътрешно обаждане в страната, а за изпращане на текстово съобщение — над два пъти по-висока. С ограничаваното на цените през май бе определена максимална цена за повикванията от фиксирани или мобилни телефони — 0,19 евро + данък върху добавената стойност (ДДС) на минута, а за текстовите съобщения — 0,06 евро + ДДС. След премахването на таксите за роуминг през 2017 г. ограничаването на цената на международните обаждания в Европа дава ясни и непосредствени ползи за потребителите и предприятията.

Други осезаеми ползи бяха постигнати с въвеждането на схема, чрез която се помага на местните органи да инсталират точки за безплатен достъп до безжичен интернет. Инициативата WiFiEU има за цел да се съдейства на 8000 общини в целия ЕС да подобрят свързаността си. По тази инициатива ЕС отпуска на местните власти безвъзмездни средства на стойност 15 000 евро за финансиране на инсталирането на такива точки. Бяха отправени две покани за представяне на заявления и над 5000 общини се възползваха от схемата в допълнение към 2800-те, които вече получиха подкрепа през 2018 г. Всяка община разполага с 18 месеца, за да инвестира финансирането в оборудването, което им е нужно, за да изградят своите точки за безплатен достъп до безжичен интернет.

През годината бе подобрена и свързаността в селските райони. Само 53 % от хората, живеещи в отдалечени и селски райони, имат бърза интернет връзка спрямо 82 % общо за ЕС. Преодоляването на това цифрово разделение е основен приоритет. През 2019 г. мрежата от служби по широколентовия достъп се разрасна значително, като вече 116 национални и регионални служби помагат за координиране на усилията да се осигури широколентово покритие и в най-отдалечените части на ЕС. По-добрата и по-бърза широколентова връзка ще подобри достъпа до образование, здравеопазване, административни услуги и стопанска дейност, ще улесни трудовата заетост и инвестициите и ще подпомогне общините в тези области.

Разширяването на мрежата е следствие от ангажимента, поет през април от държавите членки да работят заедно за отключване на потенциала на цифровите технологии, така че да могат да бъдат преодолени важни и неотложни за разрешаване икономически, социални, климатични и екологични предизвикателства, стоящи пред селската икономика в по-широк смисъл, включително сектора на храните и селското стопанство в ЕС.

В навечерието на изборите за Европейски парламент, проведени през май, бе организирана кампанията #DigitalRespect4Her за привличане на вниманието към онлайн насилието над жени, в рамките на която жени парламентаристи, експерти и журналисти споделиха свои преживявания, като изтъкнаха конкретните проблеми, с които жените се сблъскват в социалните медии и други онлайн платформи.

Цифровизацията подпомага и по-широките действия за премахване на пречките в рамките на единния пазар на ЕС, конкретен пример за което бе създаването на система за електронен обмен на данни за социалната сигурност. Благодарение на този проект институциите за социална сигурност в целия ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария могат по-лесно да обменят информация по случаи, в които граждани се преместват, живеят и работят в друга държава. Системата започна да функционира през януари 2019 г. и е в процес на възвеждане в 31 държави. До края на миналата година те са обменили информация за над 175 000 случая. С тази система се цели да се улесни достъпът на гражданите до засягащата ги информация и социалноосигурителните им обезщетения да бъдат изчислявани по-бързо и по-точно, както и да се помогне на органите за социална сигурност да се борят по-ефективно с измамите.

По подобен начин благодарение на нови правила, одобрени през март, ще се подобри и събирането на ДДС от онлайн продавачите. Съгласно тези правила онлайн предприятията ще трябва да се регистрират само веднъж за целите на ДДС, а не във всяка държава членка, в която осъществяват продажби. Това ще доведе до значителни икономии на време и разходи за по-малките предприятия, развиващи трансгранична дейност. Новите правила ще улеснят и събирането от националните данъчни органи на ДДС, дължим от предприятия от държави извън ЕС, които продават стоки на потребители от ЕС от онлайн местата за търговия, които използват. Това ще помогне да се съберат данъчни приходи на стойност 5 милиарда евро, които се губят в сектора всяка година.

Защита на правата в цифровата ера

Подети бяха и други инициативи за защита на правата на потребителите и предприятията онлайн, като например новите правила относно договорите за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови услуги и относно договорите за продажба на стоки. Благодарение на тези правила се изяснява и опростява извършването на стопанска дейност онлайн. Установяването на единен набор от правила в целия ЕС ще помогне на предприятията да разберат какви задължения имат, а потребителите ще могат да се възползват от ясни средства за защита при проблем с цифрово съдържание, услуги и стоки, включително продукти с цифров елемент (например интелигентни хладилници).

Приети бяха и нови правила на ЕС, с които сложната уредба в областта на авторското право да се приспособи към съвременния цифров свят. Услугите за стрийминг на музика, платформите за видео по заявка, новинарските агрегатори и платформите, на които потребителите качват съдържание, се превърнаха в основни канали за достъп до творчески произведения и публикации в пресата. Новите правила гарантират по-справедливо възнаграждение на творците, по-големи права на потребителите и по-ясна отговорност на платформите. Стремежът е да се подобри трансграничният достъп до онлайн материали, защитени с авторско право, да се дадат нови права и да се вменят нови отговорности на онлайн платформите, съдържащи творби, защитени с авторско право, да се насърчат онлайн пресата и журналистика и да се подобри възнаграждението на журналистите, както и да се улесни използването на защитени с авторско право материали за целите на образованието и научните изследвания.

Европа продължи да действа решително за справяне с нелоялните търговски практики в цифровата икономика. През март на Google бе наложена глоба от 1,49 милиарда евро за налагане на антиконкурентни договорни ограничения на уебсайтове на трети лица, вследствие на което неговите конкуренти са били възпрепятствани или възпирани да публикуват на тези сайтове свои реклами при търсене. През юни бе започнато официално разследване на практиките на Broadcom, световен лидер в областта на компонентите за кабелни комуникационни устройства, например модеми и телевизионни приставки, за да се установи дали предприятието е отстранявало незаконно конкурентите си от пазара. През октомври Комисията наложи временни мерки на Broadcom, с които да се избегне причиняването на сериозна и непоправима вреда на конкуренцията, докато приключи разследването ѝ по същество на определени практики на предприятието, за които се твърди, че водят до отстраняване на конкуренти. През юли на Qualcomm бе наложена глоба в размер на 242 милиона евро за това, че предприятието е продавало чипсетове, свързващи смартфоните и таблетите с клетъчни мрежи, на цена под себестойността им с намерението да отстрани основния си конкурент в пазарния сегмент. Започнато бе разследване и на начина, по който Amazon използва данни от други търговци, които продават стоки на уебсайтовете на Amazon.

През юли започнаха да се прилагат нови правила за отношенията между онлайн платформите и предприятията, с което бе установена хармонизирана рамка за осигуряване на минимална прозрачност и минимални права на защита. С тези правила се защитават предприятията, които зависят от онлайн платформите, за да достигат до потребителите, като същевременно се запазва иновационният потенциал на платформите. Наред с това бе създадена и Обсерватория на ЕС по икономика на онлайн платформите.

Повишаване на сигурността на мрежите

ЕС прие и нови правила за киберсигурността на мрежите като цяло. Те включват препоръки за сигурността на 5G мрежите от следващо поколение, чийто висок експлоатационен капацитет се очаква да доведе до още по-голям брой и по-широка гама цифрови продукти и услуги и през 2025 г. да генерира приходи в размер на 225 милиарда евро. Между март и юни държавите членки подложиха своята 5G мрежова инфраструктура на обстойна оценка на риска и затегнаха правилата си с цел да се подобри сигурността на обществените мрежи.

През юни влезе в сила Актът за киберсигурността, с който се определя каква посока ще следва политиката на ЕС в тази област. Сред тези действия са разработването на нова рамка за сертифициране на киберсигурността на цифровите продукти, услуги и процеси и засилването на ролята на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност. Освен че ѝ е отредена ключова роля в създаването и поддържането на рамката за сертифициране, Агенцията има също за задача да задълбочи оперативното сътрудничество на равнище ЕС, което включва оказване на помощ за справяне с киберинциденти на държавите членки, които поискат такава помощ, и подпомагане на координацията на ЕС при широкомащабни трансгранични кибератаки и кризи.

През същия месец седем държави членки (Белгия, Германия, Испания, Италия, Люксембург, Малта и Нидерландия) поеха ангажимент да ускорят разработването на свръхсигурни квантови мрежи с цел да се повишат европейските възможности в областта на квантовите технологии и киберсигурността и да се гарантират безопасността и сигурността на мрежите на бъдещето. Техните амбициозни предложения включват изграждането на нова квантова комуникационна инфраструктура, която да позволи информацията и данните да се предават и съхраняват по свръхсигурен начин и която да свързва комуникационните активи в целия ЕС. Тя ще интегрира квантовите технологии и системи в традиционните комуникационни инфраструктури и ще се състои от два елемента: наземен елемент, който ще използва съществуващите оптични комуникационни мрежи, свързващи стратегически обекти на национално и трансгранично равнище, и космически елемент, покриващ големи разстояния в цяла Европа и други континенти.

Използването на тази мрежа за критична инфраструктура и системи за криптиране ще помогне да се защитят интелигентните енергийни мрежи, контролът на въздушното движение, банките, здравните заведения и др. срещу хакерски атаки. Също така чрез нея центровете за данни ще могат да съхраняват и обменят информация по сигурен начин и ще се запази неприкосновеността на правителствените данни в дългосрочен план.

През май Съветът създаде рамка, която позволява на ЕС да налага целенасочени ограничителни мерки за възпиране и противодействие на кибератаки, представляващи външна заплаха за ЕС или за неговите държави членки. Рамката може да се прилага и за кибератаките срещу държави извън ЕС или международни организации, когато се прецени, че са необходими ограничителни мерки, за да се постигнат целите на общата външна политика и политика на сигурност.

Подготовка за технологиите на бъдещето

Изкуствен интелект

Също с поглед към бъдещето, Европа иска да се възползва в пълна степен от многото подобрения, до които изкуственият интелект (ИИ) има потенциала да доведе, и през последните години направи големи инвестиции, за да стимулира капацитета си в тази сфера. Същевременно, с оглед на опасенията, които развитието на ИИ поражда, през 2019 г. експертна група на високо равнище започна да разработва насоки за етично развитие на технологията, за да се гарантира, че тя няма да вреди на обществото, а ще продължи да му служи. Тези етични насоки за надежден ИИ бяха изготвени от експерти от целия ЕС и се очаква да бъдат част от бъдещите предложения за ориентиран към човека ИИ, планирани за началото на 2020 г. Те обхващат различни въпроси, като например как да се избегне дискриминацията при разработването на системи с ИИ и как да се гарантират устойчивостта и екологосъобразността им.

Изчисления със суперкомпютри

Количествата данни, необходими за развитието на ИИ, изискват значителна изчислителна мощност, а в това отношение Европа традиционно изостава от останалата част от света. През юни бяха избрани осем локации в различни части на континента, които да помещават нови европейски суперкомпютри, като за целта е предвидено финансиране от ЕС и държавите членки в размер на 840 милиона евро. Центровете в София (България), Острава (Чехия), Барселона (Испания), Болоня (Италия), Бисен (Люксембург), Миню (Португалия), Марибор (Словения) и Каяни (Финландия) ще разполагат с нови суперкомпютри, благодарене на които капацитетът на Европа за свръхбързи изчисления може да нарасне четворно или петорно, което ще я превърне в световен лидер в тази област. Суперкомпютрите могат да бъдат използвани за разработване на персонализирани лекарства, за подобряване на разработката на лекарства и материали и за развитие на нови биоинженерни технологии, а също и за метеорологични прогнози и за моделиране на изменението на климата.

С поглед към бъдещето: доизграждане на цифровия единен пазар

Пълното изграждане на цифров единен пазар ще помогне на ЕС да запази позицията си на световен лидер в цифровата икономика. От началото на изпълнението на стратегията през 2015 г. досега бяха представени 30 различни законодателни предложения, като до края на 2019 г. бяха одобрени 28 от тях (с пет повече от края на предходната година). Очаква се през 2020 г. да бъдат одобрени и останалите две предложения. Едното от тях се отнася до неприкосновеността на личния живот онлайн, а другото — до Европейския център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и Мрежата от национални координационни центрове. Европейската комисия даде приоритет и на редица въпроси, свързани с цифровите технологии, включително предлагането, въз основа на етичните насоки, на законодателство за координиран европейски подход към човешките и етичните аспекти на ИИ и приемането на нов законодателен акт за цифровите услуги, с който да се осъвременят правилата за отговорността и безопасността по отношение на цифровите платформи, услуги и продукти.

Неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г.

Изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда са заплаха за самото съществуване на Европа и света. За да преодолее това предизвикателство, Европа се нуждае от нов модел за растеж, чрез който до 2050 г. Европейският съюз да се превърне в съвременна, използваща ефективно ресурсите и конкурентоспособна икономика без нетни емисии на парникови газове, при която икономическият растеж е отделен от използването на ресурсите и няма човек или регион, който да е изоставен.

През 2018 г. Комисията представи своята визия за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г. въз основа на седем градивни елемента: повишена енергийна ефективност; по-голямо използване на възобновяеми енергийни източници; чиста и свързана система за мобилност; конкурентоспособна промишленост в условия на кръгова икономика; свързани и отговарящи на високи стандарти инфраструктури; насърчаване на биоикономиката и на естествените въглеродни поглътители; и използване на улавяне и съхранение на въглероден диоксид. След обширен дебат със заинтересованите страни и в контекста на Съобщението за Зеления пакт, представено от председателя Урсула фон дер Лайен, Европейският съвет подкрепи тази цел през декември 2019 г.

ЕС вече е постигнал солидни резултати по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове, като в същото време поддържа икономическия растеж: през 2018 г. емисиите бяха с 23 % по-ниски спрямо 1990 г., докато през същия период икономиката нарасна с 61 %. Необходимо е обаче да се направи повече. Предвид богатия си опит ЕС играе водеща роля в създаването на зелена и приобщаваща икономика с Европейския зелен пакт — водещата политика на Комисията „Фон дер Лайен“, която бе представена през декември. В основата на Зеления пакт е залегнал ангажимент за превръщането на Европа в първия неутрален по отношение на климата континент до 2050 г.

С Пакта се прави сериозна крачка напред към превръщането на зелената и приобщаваща икономика в реалност на място. С него се подновява ангажиментът на Комисията за справяне с предизвикателствата, свързани с климата и с околната среда, и се определят действията през идните месеци и години. За повече информация вж. раздел „ЕС през 2019 г.: година на промяна“.

За да подчертае ангажираността на ЕС, първият европейски законодателен акт в областта на климата ще утвърди в законодателството целта за постигане на неутралност до 2050 г. Още по-важно е, че в Зеления пакт се определя път за преход, който е честен и социално справедлив. Той е замислен така, че да няма изоставени хора или региони в хода на предстоящите съществени промени.

Европейският съюз е първата голяма икономика, която ще превърне ангажиментите си по Парижкото споразумение в задължителни закони, и вече е надминал целта си за намаляване на емисиите с 20 % до 2020 г. Ако всички договорени мерки бъдат изцяло изпълнени, ЕС ще надхвърли целта си за намаляване на емисиите с 40 % до 2030 г. Необходими са обаче още по-амбициозни цели и със Зеления пакт целта ще бъде увеличена на най-малко 50 % (и дори 55 %) в сравнение с нивата през 1990 г.

ЕС вече започна да модернизира и трансформира икономиката. През 2019 г. действията в областта на климата продължиха по всички направления: като се започне от по-чистите превозни средства и по-чистия въздух и инвестирането в технологични решения и се стигне до предприемането на действия за защита на нашите гори и предоставянето на възможности, позволяващи на хората да изпълняват своята индивидуална роля.

В съответствие с новите правила за управление на енергийния съюз за първи път държавите членки разработиха проекти на интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата. Публикуваната през юни оценка на Комисията по отношение на проектоплановете показа, че за да се постигнат целите на ЕС в областта на климата, е необходимо окончателните планове, които държавите членки трябва да представят до края на годината, да бъдат по-амбициозни.

Действия на международно равнище за справяне с изменението на климата

Предвид че емисиите на ЕС възлизат едва на около 9 % от всички емисии в света, е ясно, че Европа не може да се справи сама с изменението на климата и че всички държави трябва да работят заедно за намирането на решение. Срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата, която се проведе в Ню Йорк през септември, предостави възможност на ЕС да обсъди с партньорите си как да бъдат по-амбициозни и да ускорят действията за прилагане на Парижкото споразумение. Комисията се подготви за срещата на високо равнище на ООН като прие съобщение, в което се потвърждава ангажимента на ЕС за ускоряване на амбициозните действия в областта на климата.

През декември преговарящите от ЕС участваха в Конференцията на ООН по изменението на климата (COP25) в Мадрид. Благодарение на успешните споразумения относно втория преглед на Варшавския международен механизъм и създаването на план за действие относно равенството между половете бяха налице обнадеждаващи новини.

Въпреки усилията на делегацията на ЕС за намиране на консенсус по въпроса за международните пазари на въглеродни емисии COP25 не постигна амбициозните резултати, от които светът има нужда и на които много хора се надяваха. Това обаче подчертава необходимостта Европа да поеме водеща роля по отношение на Зеления пакт и да се ангажира с международните партньори. През 2020 г. ще са налице по-големи амбиции в световен план в областта на климата: преди провеждането на COP26 през ноември в Глазгоу страните трябва да актуализират своя определен на национално равнище принос и да представят дългосрочни стратегии в съответствие с целите на Парижкото споразумение. ЕС е готов за това.

Поетапното повсеместно намаляване на флуоровъглеводородите — опасни газове, водещи до затопляне на климата, които обикновено се използват в оборудването за отопление и охлаждане, започна на 1 януари 2019 г. Очаква се оглавяваното от ЕС действие да допринесе значително за целта на Парижкото споразумение за задържане на стойността на повишението на температурата в световен мащаб доста под 2 °C.

През цялата година ЕС продължи да развива дейност и да си сътрудничи на международно ниво по въпроси, свързани с климата. През юни Комисията, Канада и Китай бяха домакини на важна международна среща по въпросите на климата в Брюксел; третата среща на министрите във връзка с действията в областта на климата събра представители на високо равнище от над 30 държави, включително министри от Г-20.

ЕС продължава да бъде твърдо ангажиран с оказването на подкрепа за действия в областта на климата в развиващите се държави. Заедно със своите държави членки той продължава да е най-големият доставчик на публично финансиране в областта на климата, като през 2018 г. предостави 21,7 милиарда евро за развиващите се страни, което представлява повишение спрямо 20,4 милиарда евро през 2017 г.

Завършване на модерен и амбициозен енергиен съюз

Стартираната през 2015 г. стратегия за енергиен съюз има за цел да осигури на европейските домакинства и предприятия сигурна, устойчива, конкурентоспособна и достъпна енергия. Четвъртият доклад за състоянието на енергийния съюз показа, че Комисията е изпълнила изцяло своята идея за стратегията. Сред основните постижения беше приключването през май на законодателния пакет „Чиста енергия за всички европейци“, който се състои от осем законодателни акта. Това ще преобрази радикално европейската енергийна система, като я направи благоприятна за климата и я постави в услуга на потребителите и на европейската икономика и конкурентоспособност.

Пакетът включва нови и амбициозни цели за 2030 г.: увеличаване на енергийната ефективност с най-малко 32,5 % и дял от поне 32 % на енергията от възобновяеми източници в общото енергийно потребление С него се реформират цялостно пазарите на електроенергия с цел да се спомогне за интегрирането на възобновяемите енергийни източници в мрежата и да се гарантира, че всеки може да участва в енергийния преход чрез предоставяне на повече възможности на потребителите и на общностите да произвеждат собствена електроенергия. От съществено значение е фактът, че с новите правила ще се сложи край на субсидиите за най-замърсяващите централи.

ЕС прие също така нов набор от по-ясни и опростени енергийни етикети, които ще помагат на потребителите да пестят енергия (в размер, равностоен на годишното потребление на енергия в Дания) и парични средства (средно по 150 евро на година на домакинство) до 2030 г. Освен това през октомври Комисията прие нови мерки за повишаване на трайността на домакински уреди като хладилници, перални, миялни машини и телевизори. За първи път това включва изисквания за пригодност за ремонтиране и за рециклиране, с които се допринася за кръговата икономика.

През ноември Комисията представи първите резултати от стартирана през 2018 г. инициатива за подпомагане на 10 региона и две държави — членки на ЕС, в които е в ход индустриален преход, да изградят устойчиви икономики с ниски нива на въглеродни емисии. В този контекст бяха стартирани 12 пилотни схеми за преодоляване на специфични пречки, като всяка схема получи безвъзмездни средства от ЕС в размер на 300 000 евро. Също така Комисията продължи да полага усилия за подпомагане на въгледобивните региони в преход с цел укрепване на „справедлив преход“, при който никой регион не е изоставен.

През февруари 26 европейските острова започнаха своя преход към чиста енергия. Те ще публикуват програмите си до средата на 2020 г.

Енергийна сигурност и солидарност

Сигурността на енергийните доставки за потребителите в ЕС е основен елемент от енергийния съюз. Като част от тези усилия беше постигнато споразумение, с което се гарантира, че всички газопроводи до и от държави извън ЕС спазват законодателството на ЕС в областта на енергетиката.

С цел укрепване на сигурността на доставките в балтийските държави Комисията и Естония, Латвия, Литва и Полша подписаха политическа пътна карта, с която пазарите на електроенергия да бъдат синхронизирани с континенталната европейска мрежа през Полша. В подкрепа на този проект ЕС предостави безвъзмездни средства в размер на 323 милиона евро.

ЕС продължи да инвестира в безопасна и устойчива енергийна инфраструктура чрез Механизма за свързване на Европа, включително 800 милиона евро за приоритетна енергийна инфраструктура и 750 милиона евро за проекти с големи трансгранични ползи. Други 214,9 милиона евро бяха предоставени на инфраструктурния проект „Балтийски газопровод“, който свързва Полша и Дания с Норвегия.

Справянето с предизвикателствата, свързани с киберсигурността в сектора на енергетиката, се превърна във водещ приоритет, тъй като всички европейци зависят от наличието на енергия. За да преодолее потенциалните заплахи, ЕС прие препоръка, която предоставя насоки за начините за справяне с конкретни предизвикателства, свързани с киберсигурността.

ЕС продължи да работи върху безопасни, сигурни и иновативни приложения на ядрената наука и технологии за цели, които са различни от генерирането на ядрена енергия. Сътрудничеството с държави извън ЕС за гарантиране на най-високо равнище на ядрена безопасност продължи през цялата 2019 г.

Декарбонизация на икономиката

Схемата на ЕС за търговия с емисии продължи да отбелязва положителни резултати, като през 2018 г. емисиите от инсталации бяха с 4,1 % по-малко в сравнение с 2017 г.

За да се преодолее текущият излишък на квоти в системата, през януари започна да функционира резерв за стабилност на пазара. Това ще подобри устойчивостта на системата на големи сътресения чрез адаптиране на предлаганата продажба на квоти чрез търг. ЕС увеличи стимулите за предприятията да намалят емисиите си чрез вписването на почти 400 милиона квоти от системата в резерва между септември 2019 г. и август 2020 г., като по този начин бе увеличена цената на емисиите и бе подобрена разходната ефективност на чистите технологии. Високите цени на европейския пазар на въглеродни емисии през 2018 г. доведоха до рекордно равнище на приходите за държавите членки, генерирайки около 14 милиарда евро, което е двойно повече в сравнение с 2017 г.

През декември ЕС и Швейцария завършиха процеса, който им позволи да свържат своите системи за търговия на емисии. От 2020 г. насам квотите от двете системи могат да се използват за съответствие с цел компенсиране за емисиите, възникващи в една от двете системи. Това споразумение за свързване е първо по рода си и показва, че такива системи могат да проправят пътя за установяване на по-широки международни пазари на въглеродни емисии. По-рано през годината премахването на регулаторните пречки позволи на Исландия, Лихтенщайн и Норвегия да участват пълноценно в тръжната платформа на ЕС за търговия с квоти за емисии.

За да ускори международния напредък в изграждането на стабилна международна рамка за пазарите на въглеродни емисии, Комисията бе домакин на няколко конференции с цел намиране на потенциални решения за преодоляване на пречките при определянето на надеждни международни системи за търговия с емисии.

Чист и устойчив транспорт

По-бързото преминаване към чист и устойчив транспорт е от съществено значение за подобряване на здравето и качеството на живот на европейците, за подпомагане на целите на ЕС в областта на климата и за повишаване на конкурентоспособността на промишлеността. През март Комисията представи пътна карта за действия, за да гарантира по-бърз преход към екологично чисти превозни средства. Сред основните постижения през 2019 г. в рамките на програмата на ЕС за чиста, безопасна и свързана мобилност беше приемането на първите цели за емисиите на CO2 в целия ЕС от камиони, нови стандарти за емисиите на CO2 от коли и микробуси, както и нови правила за насърчаване на публичните органи да използват екологосъобразен транспорт.

След скандала „Дизелгейт“ ЕС значително затегна правилата за гарантиране на по-независими и надеждни процедури за изпитване на превозни средства. През януари влязоха в сила хармонизираната в световен мащаб процедура за изпитване на лекотоварни превозни средства и нови правила за емисиите в реални условия на движение. През септември измерванията на азотни оксиди, направени при използването на правилата за емисиите в реални условия на движение, станаха задължителни за всички нови автомобили, продавани в Европа.

Бе постигнат също така напредък в справянето с емисиите от морския транспорт с приемането на предложение за преразглеждане на системата на ЕС за мониторинг, докладване и проверка на емисиите на СО2 от кораби, както и с първото публикуване на тези данни. Това представлява важна стъпка за гарантиране, че международното корабоплаване допринася със своя дял за намаляването на емисиите на парникови газове в световен мащаб.

Акумулаторни батерии

Акумулаторните батерии са от жизненоважно значение за прехода към чиста енергия, както и за електромобилността. Комисията работи с държавите членки и заинтересованите страни от отрасъла за изграждането на конкурентоспособна, устойчива и иновативна екосистема за акумулаторни батерии в Европа. Това е основната цел на Европейския алианс за акумулаторните батерии, инициатива на сектора, обединяваща около 260 промишлени и иновационни организации, която понастоящем проучва потенциала за трансгранични проекти. През април Комисията докладва за напредъка в изпълнението на стратегическия план за действие на Комисията относно акумулаторните батерии. През юни Комисията постави началото на нова европейска технологична и иновативна платформа относно акумулаторните батерии за насърчаване на научните изследвания и иновациите. През 2019 г. ЕС предостави също 132 милиона евро за проекти за акумулаторни батерии по програмата „Хоризонт 2020“.

Към кръгова икономика

Макар и промяната на начина, по който произвеждаме и използваме енергията, да е от жизненоважно значение за справянето с изменението на климата, тя е само част от решението. Кръговата икономика вече се превърна в основен елемент в промишлената и икономическата стратегия на ЕС и е залегнала в действията на ЕС за предотвратяване на генерирането на отпадъци, по-добро проектиране и по-високи равнища на рециклиране. Всичките 54 действия в рамките на плана за действие на Комисията за кръгова икономика вече са изпълнени или са в процес на изпълнение, с което се поставят основите за по-нататъшно развитие.

Справянето с пластмасите е основен приоритет, тъй като и начинът, по който се произвеждат, използват и изхвърлят, твърде често замърсява околната среда и не успява да отрази икономическите ползи от един „по-кръгов“ подход. Милионите тонове пластмасови отпадъци, които попадат в океаните всяка година, са един от най-видимите и тревожни признаци за този проблем.

През юли влязоха в сила нови правила на ЕС за борба с морските отпадъци от 10 изделия, които най-често замърсяват европейските плажове, като например пластмасови чинии, прибори за хранене, сламки, пръчици за балони и клечки за уши за еднократна употреба, които ще бъдат забранени до 2021 г. Държавите членки се споразумяха да постигнат цел от 90 % за събиране на пластмасови бутилки до 2029 г. и да изпълнят изискването те да съдържат най-малко 25 % рециклирани материали до 2025 г. и 30 % до 2030 г. Това действие е част от първата по рода си общоевропейска стратегия за пластмасите, лансирана през 2018 г. с идеята до 2030 г. всички пластмасови опаковки на пазара на ЕС да станат годни за повторна употреба или за рециклиране.

Въпреки че от 2005 г. насам процентът на рециклиране на пластмасовите опаковки в Европа се е увеличил почти двойно, той все още представлява по-малко от 30 % от 25-те милиона тона пластмасови отпадъци, които европейците изхвърлят всяка година. Като част от усилията за допълнително насърчаване на рециклирането и повторното използване на пластмаси през октомври над 170 публични и частни партньори от отрасъла за производство на пластмаси се ангажираха до 2025 г. да използват 10 милиона тона рециклирана пластмаса в нови продукти. Инициативата е на алианса „Пластмаси за кръговата икономика“, който проведе първото си заседание през февруари.

След като оцени рисковете за здравето и околната среда, през януари Европейската агенция по химикали заключи, че ограничаването на умишленото добавяне на пластмасови микрочастици в продуктите на ЕС би било оправдано.

Финансиране за действия в областта на климата и за нови технологии

През 2019 г. Планът за инвестиции за Европа помогна на повече европейски граждани да получат енергия от възобновяеми източници, като общият брой на подпомогнатите в рамките на плана домакинства достигна 7,4 милиона. Новият фонд за иновации е ключов инструмент за изпълнение на ангажиментите на ЕС по Парижкото споразумение във връзка с цялата икономика и за подкрепа на стратегическата визия на Комисията за неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г. През февруари Комисията обяви инвестиции в размер на 10 милиарда евро за нисковъглеродни технологии в няколко сектора с цел повишаване на тяхната глобална конкурентоспособност чрез фонда. Приходите ще дойдат от тръжната продажба на 450 милиона квоти по схемата на ЕС за търговия с емисии от 2020 до 2030 г. Финансираните по програма „Хоризонт 2020“ инициативи също имат важен принос за пускането на нови технологии на пазара.

Тъй като използването само на публични средства няма да бъде достатъчно за справянето с изменението на климата, ЕС улеснява подпомагането на инвеститорите при намирането и оползотворяването на възможности за зелени инвестиции в световен мащаб. През октомври той стартира международната платформа за устойчиво финансиране заедно със съответните органи от Аржентина, Канада, Чили, Китай, Индия, Кения и Мароко.

През юни Комисията публикува нови насоки за дружествата за докладване на информация за климата като част от нейния План за действие за устойчиво финансиране. Това предостави на около 6000 предприятия, банки и застрахователни дружества, регистрирани в ЕС, практически препоръки за по-точно докладване на въздействието на техните дейности върху климата, както и на въздействието на изменението на климата върху тяхната дейност.

Опазване на околната среда

През април Комисията публикува втория преглед на изпълнението на политиките в областта на околната среда като част от нейната инициатива от 2016 г. за осигуряване на по-ефективно прилагане на политиките и съвместно договорените правила на ЕС за околната среда във всички държави членки. Това е от съществено значение не само за установяването на здравословна околна среда, но също и за създаването на нови възможности за устойчив икономически растеж, иновации и работни места. Цялостното прилагане на такова законодателство в областта на околната среда може да доведе до икономии в размер на 55 милиарда евро годишно за икономиката на Съюза в резултат на намалени разходи за здравеопазване и по-малко преки разходи за околната среда. Пакетът включва общо съобщение и 28 доклада по държави, в които е изложено положението по отношение на прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда, както и възможностите за подобрение във всяка държава членка.

В междинния преглед на стратегията на ЕС за горите се заключава, че е бил постигнат значителен напредък по отношение на нейните цели за 2020 г. От приемането ѝ досега стратегията улеснява координацията на всички области на политиката на ЕС, които се отнасят за горите и за сектора на горското стопанство, насърчавайки последователен подход както в националните, така и в международните политики. През юли Комисията определи нова рамка за действие за защита и възстановяване на горите в световен мащаб, които са дом на 80 % от биологичното разнообразие на земята, подпомагат поминъка на около една четвърт от населението на света и са жизненоважни за справянето с изменението на климата.

ЕС има водеща роля в международното сътрудничество за по-безопасни, по-чисти и по-устойчиво управлявани океани в Европа и по света. През март той публикува съвместен доклад, в който се прави преглед на програмата на ЕС за международно управление на океаните. Досега бяха успешно изпълнени 50 конкретни действия, включително борба с незаконния риболов и законодателство за справяне с морското замърсяване.

Честване на 25-годишнината на Европейското икономическо пространство

След честването на 25-годишнината на единния пазар на ЕС през 2018 г. на следващата година беше отбелязан още един важен етап: 25 години от създаването на Европейското икономическо пространство. Споразумението за ЕИП, което беше подписано през 1992 г. и влезе в сила през 1994 г., разширява обхвата на четирите свободи на единния пазар и свързаните политики, за да включи Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Сега хората, стоките, услугите и капиталите могат да се движат във всички 31 държави от ЕИП почти толкова свободно, колкото в рамките на една държава. Гражданите на ЕИП могат да учат, живеят, пазаруват, работят и се пенсионират във всяка от страните от ЕИП. Стотици технически, правни и бюрократични пречки пред свободната търговия и свободното движение между тези държави бяха премахнати. В резултат на това дружествата разшириха своята дейност, а конкуренцията доведе до понижаване на цените и предостави по-голям избор на потребителите.

Подобряване на функционирането на единния пазар за гражданите и предприятията

ЕС работи непрекъснато за укрепване и задълбочаване на единния пазар с цел да се гарантира, че той може да отговори на новите предизвикателства и да донесе ползи за гражданите и предприятията.

Като част от тези усилия през юни ЕС постигна съгласие по нови правила, за да се гарантира по-добро спазване на законодателството на единния пазар в областта на нехранителните продукти. Приложими от 2021 г., тези правила ще засилят проверките от страна на националните органи и митническите служители и ще подобрят проверките на продуктите на пазара на ЕС. Те също така ще засилят сътрудничеството между органите и ще улеснят предприемането на бързи действия срещу незаконните продукти.

ЕС прие също така нов регламент, с който се укрепва прилагането на принципа на взаимно признаване по отношение на продуктите, които не са обхванати от общоевропейското законодателство. Това ще разкрие повече възможности за дружествата да разширяват дейността си отвъд границите на ЕС. От април 2020 г. дружествата ще могат бързо да намират подобрена информация относно приложимите национални технически правила в друга държава членка и да използват опростени процедури, за да докажат, че техният продукт отговаря на съответните национални изисквания.

Освен това новият стандарт за електронно фактуриране, който влезе в сила през април, ще помогне на публичните органи да обработват автоматично и бързо всички плащания на дружествата.

Силна и иновативна промишлена база

Европейските промишлени отрасли са световни лидери в много области, но трябва да се приспособят към новите предизвикателства, като например бързо развиващите се технологии, изменението на климата и променящия се световен геополитически контекст. За да оформи нова визия за европейската промишленост, Комисията създаде кръгла маса на високо равнище в областта на промишлеността „Промишленост 2030 г.“ и публикува нейните препоръки през юни. Те са съсредоточени върху начина, по който европейската промишленост следва да изгради своето конкурентно предимство чрез авангардни и революционни технологии, зачитане на околната среда и биологичното разнообразие, инвестиции в хората и интелигентни европейски и световни съюзи.

Ето защо, за да развие своята промишлена база, Европа трябва да доразвие своите предимства и силни страни. Изкуственият интелект, акумулаторните батерии и киберсигурността са част от многото стратегически и ориентирани към бъдещето области, в които засилването на конкурентното предимство на Европа може да доведе до генериране на растеж. За да установи кои са областите със стратегическо значение, Комисията създаде Стратегически форум на държавите членки и представителите на промишлеността, който в публикувания си през ноември доклад определи шест приоритетни области, даде препоръки за бъдещи действия в областта на политиката и координира транснационалните инвестиции.

Силните промишлени отрасли трябва също постоянно да се адаптират и да въвеждат иновации. В сравнителния доклад за европейските иновации за 2019 г. беше установено, че ЕС продължава да подобрява постиженията си, като в 24 държави членки е постигнат напредък в област­та на иновациите. Лидер на ЕС в областта на иновациите е Швеция, следвана от Финландия, Дания и Нидерландия. Най-бързоразвиващите се новатори са Литва, Гърция, Латвия, Малта, Обединеното кралство, Естония и Нидерландия. Важно е да се отбележи, че постиженията на ЕС в областта на иновациите за първи път надминават тези на САЩ и значително изпреварват постиженията на Бразилия, Индия, Русия и Южна Африка.

Гарантиране на еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар

Политиката на ЕС в областта на конкуренцията има за цел да подкрепя растежа, инвестициите и създаването на работни места чрез защита на потребителите и спазващите закона дружества от антиконкурентно и незаконно поведение на стопанските субекти. Тъй като дружествата се конкурират помежду си, за да предлагат по-ниски цени и по-широк избор на иновативни продук­ти, потребителите са в по-благоприятно положение, а икономиката на Европа става по-силна, по-конкурентоспособна и по-привлекателна за инвеститорите.

През 2019 г. Комисията прие 362 решения за сливания, 10 антитръстови решения, пет решения относно картели и 248 решения за държавни помощи. Общо тя наложи глоби в размер на над 4 милиарда евро на дружества, за които беше установено, че са нарушили правилата на ЕС за конкуренцията, и нареди на държавите членки да съберат от бенефициерите най-малко 65 милиона евро неправомерна и несъвместима помощ.

Комисията използва контрола върху сливанията, за да гарантира, че единният пазар реализира потенциала си чрез предотвратяване на рисковете за конкуренцията. Комисията разрешава по-голямата част от сливанията, за които са подадени уведомления до нея. Досега само 10 са били забранени, три от които през 2019 г. Сред тях са придобиването на Alstom от Siemens в железопътния сектор и придобиването на Aurubis Rolled Products и Schwermetall от Wieland — и двете през февруари, както и съвместното предприятие на гигантите в сектора на стоманата Tata Steel и ThyssenKrupp през юни. По тези дела дружествата не успяха да предложат корективни мерки за защита на потребителите и предприятията от евентуални рискове. По други ключови дела, като Praxair/Linde и GSK/Pfizer, сливащите се страни успяха да предложат подходящи корек­тивни мерки, в резултат на което Комисията можа да разреши сделките.

Комисията също така предприема действия срещу дружествата, които опитват да получат нелоялно конкурентно предимство. През януари на Mastercard беше наложена глоба от 570 милиона евро заради налагането на трансгранични ограничения при използването на платежни карти. През май AB InBev — най-големият производител на бира в света — беше глобен с 200 милиона евро заради злоупотреба с господстващото си положение на белгийския пазар на бира. Други дружества, на които Комисията наложи глоби, ограничаваха трансграничните продажби на мърчандайзинг продукти на някои от най-известните европейски футболни клубове и на продукти с образа на Hello Kitty, собственост на Sanrio. По делата, засягащи няколко големи холивудски филмови студиа, те се ангажираха да премахнат ограниченията, възпрепятстващи трансграничната конкуренция между операторите на платена телевизия, и предложиха да поемат ангажименти, които през март Комисията направи правно обвързващи.

Комисията продължи да разбива картелите и да налага тежки глоби на участващите в тях дружества. През март тя санкционира три дружества, които доставят предпазни колани и друго оборудване за безопасност на производителите на автомобили в Европа, като им наложи глоби в размер на 368 милиона евро, а 2 месеца по-късно — пет големи банки — Barclays, RBS, Citigroup, JPMorgan и MUFG — платиха над 1 милиард евро по съдебна спогодба заради участие в картел за спот търговия с валута.

Освен това Комисията следи подкрепата на държавите членки за дружествата да не облагодетелства несправедливо някои дружества за сметка на други. През април Комисията прие решение за държавна помощ, с което нареди на Обединеното кралство да събере избирателните данъчни предимства, които органите са предоставили на многонационални дружества в резултат на освобождаване от действието на разпоредби, предназначени за борба с избягването на корпоративното данъчно облагане.

Политиката в областта на конкуренцията може също така да помогне на ЕС да провежда съвременна промишлена политика, както личи от публичната подкрепа в размер на 3,2 милиарда евро, предложена от седем държави членки и одобрена от Комисията за важен проект от общоевропейски интерес (ВПОИ) за научни изследвания и иновации при производството на акумулаторни батерии. Това е втората голяма инвестиция във ВПОИ, одобрена след тази от 1,7 милиарда евро за микроелектроника, която обхваща Германия, Франция, Италия и Обединеното кралство и беше разрешена през декември 2018 г.

Премахване на пречките пред свободното движение на стоки и услуги

ЕС работи за укрепване на правилата в определени сектори, за да улесни предприятията да продават своите стоки и услуги през граница и да подобри безопасността на продуктите на пазара на ЕС.

Усъвършенстване на правилата в сектора на химичните вещества и фармацевтичния сектор

През юни Комисията също така публикува преглед на законодателството на ЕС в областта на химичните вещества. Беше установено, че хармонизацията и общите стандарти са направили единния пазар за химични вещества по-силен и по-ефикасен, като същевременно осигуряват най-високата степен на защита на човешкото здраве и околната среда в световен мащаб. ЕС също така предприе поредица от мерки за защита на работниците и потребителите от вредни химикали, включително 29 решения за разрешение по REACH, с които се определят условията за употреба на някои химични вещества, един отказ на разрешение и едно ограничение за влакнестооптичен усилвател, легиран с тулий — вещество, причиняващо дихателни проблеми, когато се използва в спрейове. Освен това директивата относно канцерогените и мутагените беше актуализирана чрез добавянето на пет вещества към списъка на признатите канцерогенни химични вещества на работното място. Това означава, че понастоящем директивата обхваща 27 такива химични вещества.

Освен това ЕС прие нови правила за усъвършенстване на еднаквите условия на конкуренция във фармацевтичния сектор. Те ще направят по-лесно за дружествата от ЕС да изнасят генерични и биоподобни лекарства за държави извън ЕС, в които защитата на интелектуалната собственост е изтекла или никога не е съществувала, като същевременно бъдат защитени силните съществуващи права в рамките на ЕС, за да се насърчават иновациите и научните изследвания.

Единен пазар на обществени поръчки

ЕС разполага с отворен пазар на обществени поръчки, който е най-големият в света със стойност около 2 трилиона евро годишно. Като се има предвид все по-глобалният характер на обществените поръчки, ЕС възприема стратегически подход, за да гарантира, че всички оференти — местни и чуждестранни — спазват правилата на ЕС. За тази цел през юли Комисията публикува насоки относно участието на чуждестранните оференти на пазара на ЕС.

По-добри финансови услуги

Като част от усилията за създаване на по-развит и по-интегриран съюз на капиталовите пазари в Европа ЕС прие преработен регламент относно презграничните плащания, с който се гарантира, че таксите за презгранични плащания в евро в рамките на Съюза са уеднаквени с таксите за съответните национални плащания в паричната единица на държавата членка, в която се намира доставчикът на платежни услуги за съответната услуга. Това позволява на потребителите и предприятията в държави извън еврозоната да се възползват от ниските разходи при презграничните операции в евро, по същия начин както в еврозоната. В резултат на това например се очаква цената на вътрешна за ЕС трансакция в евро от България към Финландия да намалее от 15—24 евро до около 1 евро. С регламента ще се гарантира, че таксите за превалутирането са прозрачни и съпоставими на терминално устройство АТM или на място за продажба, като така потребителите ще имат по-ниски разходи при превалутирането, когато пътуват или пазаруват в чужбина. Освен това ЕС активизира усилията си в подкрепа на разработването и наличността на презгранични незабавни плащания.

Осигуряване на справедлива данъчна система

Данъчната политика на ЕС има за цел да подпомага конкурентоспособността на ЕС и да стимулира инвестициите, растежа и предприемачеството в рамките на неговия единен пазар. Чрез опростяване на данъчните системи следва да бъде по-лесно за предприятията да осъществяват дейност и за гражданите да работят зад граница. Освен това ЕС се стреми към справедливи и социално оправдани данъци, по-специално чрез борба с данъчните злоупотреби на равнището на ЕС и на международно равнище и чрез ограничаване на нелоялната данъчна конкуренция в рамките на единния пазар и извън него.

С цел борба с данъчните измами и улесняване на административното сътрудничество за събиране на приходите в ЕС и на национално равнище, през май Комисията лансира инструмента за анализ на операциите в мрежа, който осигурява на мрежата на ЕС от експерти по борба с измамите бърз и лесен достъп до информацията относно трансгранични операции, което, на свой ред, води до предприемането на бързи и координирани действия, в случай че бъде заподозряна измама с ДДС. През септември се състоя първата среща на върха на ЕС по въпросите на данъчната администрация, която представлява мрежа за сътрудничество на ръководителите на данъчните администрации на държавите членки и Комисията.

За да се справи с измамите с ДДС, свързани с нови и употребявани автомобили, през юли Комисията прие мерки за изпълнение в подкрепа на автоматизирания обмен между националните органи на митническа информация и на данни за регистрацията на превозните средства. През март беше приет списък на ЕС на юрисдикциите, неоказващи съдействие за данъчни цели, който е общ инструмент за държавите членки за справяне с външните рискове от данъчни злоупотреби и нелоялна данъчна конкуренция. През септември Комисията публикува оценките на две директиви: за административното сътрудничество в областта на данъчното облагане и за данъчното облагане на енергийните продукти и електроенергията.

Към справедлива трудова мобилност

ЕС работи за укрепване на трудовата мобилност чрез създаване на ясни и справедливи правила, улесняване на сътрудничеството между държавите членки и борба с причините за злоупотреби. Като част от това през юли беше създаден Европейският орган по труда, чиито първи дейности започнаха през октомври. Неговата роля е да помага за прилагането на правилата за мобилност между държавите членки. Това ще бъде постигнато чрез улесняване на предоставянето на информация на гражданите и предприятията относно техните права и задължения във връзка с възможностите за живот, работа или дейност в друга държава, укрепване на сътрудничеството между органите на държавите членки и медиация за намиране на решения при трансгранични спорове. Органът ще се намира в Братислава, Словакия и се очаква да достигне пълен оперативен капацитет до 2024 г.

Постигане на напредък в областта на безопасната, свързана и екологосъобразна мобилност

Мобилността играе важна роля за свързването и интегрирането на единния пазар. ЕС работи за модернизирането на транспортните системи в Европа, което ще даде възможност на хората да се възползват от по-безопасно движение по пътищата, по-екологични превозни средства и по-добри технологични решения и ще подпомогне конкурентоспособността на транспортната промишленост.

През март Парламентът и Съветът постигнаха съгласие по изменения регламент относно общата безопасност, който има за цел да въведе нови задължителни технологии за безопасност във всички превозни средства, които се продават, регистрират или пускат в експлоатация от 2022 г. нататък. Това ще подобри защитата на гражданите на ЕС, ще спомогне за намаляване на броя на произшествията по пътищата и ще подобри правната уредба за одобряване на автоматизирани и свързани превозни средства. През февруари Комисията също така изготви насоки за одобряването на автоматизирани превозни средства, а през юни създаде платформа на ЕС за координирането на изпитвания, включващи автоматизирани и свързани превозни средства.

По-рано през годината ЕС също така прие мерки за извършване на оценки на безопасността на инфраструктурата на първокласните пътища с цел по-добро насочване на инвестициите и проправяне на пътя за автономното управление на превозни средства в целия ЕС. Комисията прие също така нови хармонизирани правила за движението на безпилотни летателни апарати, за да се справи с увеличаващия се брой на такива в цяла Европа.

Бяха приети и няколко мерки за облекчаване на административната тежест в транспортния сектор. През юни Агенцията за железопътен транспорт на Европейския съюз издаде първото европейско разрешение за превозно средство, валидно в няколко държави на континента. Беше постигнато съгласие и по предложението относно електронната информация за товарни превози, което ще спомогне за спестяването на милиони часове, прекарвани преди това в управлението на документи на хартиен носител.

За да се подобри оперативната съвместимост на транспортните системи, през май Комисията прие набор от мерки за оперативната съвместимост на железопътната система, достъпността на влаковете и шума от железопътния транспорт. Директивата за електронните системи за пътно таксуване влезе в сила, като ще подобри оперативната съвместимост на електронните системи за пътно таксуване, ще опрости административните процедури и ще намали измамите.

Задълбочаване на Икономическия и паричен съюз

Установяването на по-задълбочен Икономически и паричен съюз е приоритет за ЕС, тъй като ще укрепи неговата икономическа стабилност, устойчивост и потенциал за растеж.

През юни държавите членки от еврозоната предприеха нова стъпка за осъществяването на тази цел, като постигнаха съгласие по основните характеристики на бюджетен инструмент за еврозоната. Познат като бюджетен инструмент за сближаване и конкурентоспособност, той е предназначен за подкрепа на структурните реформи и инвестициите с цел стимулиране на растежа и укрепване на икономическата устойчивост на икономиките в еврозоната, както и на тяхната способност да се възстановяват от сътресения. През октомври бяха взети допълнителни решения за начина, по който ще функционира инструментът. Споразумение относно неговия мащаб ще бъде постигнато в рамките на дискусиите за следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

Държавите членки от еврозоната постигнаха също така съгласие Европейският механизъм за стабилност да осигурява финансов предпазен механизъм, който да бъде задействан само в краен случай при преструктуриране на банки. Той ще бъде под формата на кредитна линия или гаранции на Единния фонд за преструктуриране, така че данъкоплатците да не бъдат принуждавани да плащат за оздравяването на банки в затруднение. В крайна сметка средствата, използвани за предпазния механизъм, ще бъдат изплатени чрез вноски от европейския банков сектор.

От финансовата криза през 2008 г. насам Европейският съюз постигна голям напредък в задълбочаването на ИПС. В съобщение на Комисията, представено през юни, беше направен преглед на това, което ЕС е постигнал от първоначалното представяне на неговата визия за задълбочаване на ИПС в доклада на петимата председатели от 2015 г. Според съобщението има особен напредък в рамката за икономическо управление и в прилагането на фискалните правила, които бяха подобрени, за да се постави по-голям акцент върху социалните приоритети, като например осигуряването на повече възможности те да бъдат обсъждани от социалните партньори на всички равнища. Освен това Европейският фискален съвет (създаден през 2015 г.) се превърна в неразделна част от фискалната рамка на ЕС, която предоставя независими оценки и съвети на Комисията.

Бяха утвърдени също така основните елементи на банковия съюз и на съюза на капиталовите пазари (СКП), като например пакетът за банковия сектор за укрепване на устойчивостта и възможността за преструктуриране на банките в ЕС, както и предложение за европейска схема за застраховане на депозитите. Комисията представи всички законодателни предложения от Плана за действие за СКП и междинния преглед, за да бъдат създадени основните градивни елементи на СКП. Тя предложи шест законодателни мерки за въвеждане на нови правила, валидни в целия ЕС, за продукти, етикети и паспорти, както и пет законодателни мерки за осигуряване на по-прости, по-ясни и по-пропорционални правила за предприемачите, предприятията и финансовите институции (вж. глава 1).

Комисията предложи също така две законодателни мерки, осигуряващи по-интегриран и по-ефикасен надзор върху капиталовите пазари, а това е от ключово значение за СКП и е необходимо, за да се засили финансовата интеграция и за да може рискът да се споделя в по-голяма степен в частния сектор. Тя прие също три законодателни предложения, които да позволят на финансовия сектор да поеме в посока към неутрална по отношение на климата и по-ефективна от гледна точка на ресурсите и по-устойчива кръгова икономика.

Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо споразумение по почти всички изброени предложения; необходими са обаче още усилия. В доклада на Комисията, представен през юни, беше отправен призив за допълнително подобрение на прозрачността и ефективността на рамката на ЕС за координация на политиките и нейното социално измерение. Може да се направят и институционални промени, за да се укрепят демократичната отчетност в ЕС и вземането на икономически решения в еврозоната, както и за да се въведе Европейският механизъм за стабилност в правната рамка на ЕС. Би било от полза също така да има механизми за стабилизиране на еврозоната в случай на сътресения, които да включват функция за стабилизиране на инвестициите и обща презастрахователна схема за обезщетения при безработица.

Завършване на банковия съюз

Банковият и капиталовият пазар на ЕС са жизненоважни елементи от неговия ИПС. Заедно те насърчават установяването на по-интегрирана и стабилна финансова система на ЕС. Увеличават устойчивостта на ИПС срещу неблагоприятни сътресения, като улесняват трансграничното споделяне на риска в частния сектор и едновременно с това намаляват необходимостта от споделяне на риска в публичния сектор. Работата по двата проекта продължи през цялата година.

По-специално беше постигнат значителен напредък при намаляването на рисковете в банковия съюз. Приемането на пакета за банковия сектор през април беше важен етап от укрепването на банковия сектор в ЕС. Пакетът съдържа цялостен набор от реформи, които допълнително ще засилят устойчивостта и възможността за преструктуриране на банките, в допълнение към предложението за европейска схема за застраховане на депозитите. С него се въвеждат също така редица важни международни стандарти и целта му е да допринесе за изпълнението на регулаторната програма след кризата.

Комисията работи съвместно със съответните държави членки за справяне с високото равнище на необслужваните кредити, включително чрез европейския семестър, и за намиране на всеобхватни решения за справяне с лошите кредити в съответствие с правилата за държавната помощ. Надзорните органи и банките на държавите членки също постигнаха значителен напредък по отношение на намаляването на равнищата на своя дълг, подобряването на качеството на кредитните портфейли и увеличаването на ликвидността след кризата.

Последният доклад на Комисията относно напредъка показва, че съотношението на необслужваните кредити за всички банки в ЕС е продължило да спада до равнищата отпреди кризата и е намаляло до 3,3 % през третото тримесечие на 2018 г. През 2019 г. Европейският парламент и Съветът постигнаха съгласие относно нови правила за прилагане на капиталови изисквания по отношение на банките с необслужвани кредити в техните счетоводни баланси. Целта на реформата е да се гарантира, че банките заделят достатъчно собствен капитал, в случай че новоотпуснати кредити престанат да бъдат обслужвани, и да се създадат подходящи стимули, за да се избегне натрупването на необслужвани кредити.

Важна следваща стъпка по отношение на банковия съюз и задълбочаването на ИПС ще бъде постигането на напредък по обща схема за застраховане на депозитите в еврозоната.

Международната роля на еврото

Усилията на ЕС за насърчаване на използването на еврото в международен план са тясно свързани със задълбочаването на ИПС. Един по-задълбочен, по-силен финансов сектор и ИПС ще превърне еврото в по-привлекателна международна валута, а ако еврото е от по-голямо значение в световен мащаб, това ще укрепи европейската финансова система. Еврозоната се разраства също така в рамките на ЕС, тъй като Хърватия и България решиха да започнат подготовка за въвеждане на Европейския валутен механизъм (ERM II) като първа стъпка към членство в еврозоната.

Ако еврото се използва в по-голяма степен на международно равнище, това ще донесе редица ползи и за европейските предприятия, потребители и правителства, като по-ниски търговски разходи, по-ниски лихвени проценти, по-добър достъп до финансиране, по-голяма правна автономия и по-устойчива финансова система, която би била по-неподатлива на сътресения при обменните курсове.

През 2019 г. Европейската комисия проведе обширни консултации с представители на валутните пазари и на енергетиката, секторите на суровините, селското стопанство и транспорта. При тези консултации се потвърди, че е налице широка подкрепа за използването на еврото в по-международен план и че това е единствената надеждна международна валута, която е алтернативна на щатския долар. Също така участниците в консултацията се съгласиха, че има потенциал за това повече сделки да бъдат в евро, по-специално на пазарите на енергийни стоки и природен газ, а Комисията се съгласи да се заеме с всички установени пречки.

ЕС постигна също така напредък по отношение на мерките за подкрепа на използването на еврото, включително регулаторни изменения с цел повишаване на устойчивостта и ликвидността на инфраструктурите на финансовите пазари, подобряване на надеждността на стандартните лихвени проценти и насърчаване на използването на незабавните плащания.

Справедливи възможности и лоялна конкуренция

Задълбоченият и справедлив ИПС се основава на справедливи възможности и лоялна конкуренция. С цел подобряване на справедливите възможности през юни ЕС прие Директивата относно преструктурирането и втория шанс, за да се осигури възможност жизнеспособните предприятия, изпаднали в затруднение, да бъдат спасени, а почтените, но изпаднали в несъстоятелност лица да получат втори шанс.

Благодарение на новата директива жизнеспособните дружества, които изпитват финансови затруднения, ще могат да получават достъп до рамки за превантивно преструктуриране на ранен етап, така че да избегнат изпадането в несъстоятелност, да продължат своята дейност и да запазят работните места.

Съгласно новите правила ЕС дава втори шанс на предприемачите в несъстоятелност с добра репутация, като ги освобождава изцяло от техния дълг след максимален период от 3 години, с изключение на обосновани случаи, в които е необходимо да се избегне злоупотреба.

Освен това правилата ще повишат ефикасността на процедурите за обявяване в несъстоятелност, преструктуриране и освобождаване от отговорност, което ще намали прекомерната продължителност на процедурите и разходите в много държави членки.

Те ще спомогнат за премахването на сериозни пречки пред развитието на капиталовите пазари, като осигурят по-голяма правна сигурност за трансграничните инвеститори и дружества, извършващи дейност в различни държави от Съюза.

ЕС проявява постоянна бдителност по отношение на гарантирането на лоялна конкуренция в банковия сектор и през 2019 г. не беше направено изключение. Въпреки че от началото на кризата досега този сектор се възстанови до голяма степен, продължава да се наблюдава уязвимост, като в някои държави членки банките все още са обременени от висок процент необслужвани кредити. Комисията продължи да подпомага тяхното преструктуриране и справянето им с временни ограничения във връзка с ликвидността или със структурни проблеми, без да се нарушава ненужно конкуренцията. Словенските банки например приключиха процеса на преструктуриране, който започнаха през 2012/2013 г. Словения приватизира 75 % от NLB и 100 % от Abanka — две банкови институции, които са предишни кредитори в затруднение. Италианските банки предприеха допълнителни мерки за намаляване на размера на необслужваните кредити. В това отношение въвеждането на гаранционен механизъм беше от решаващо значение, като позволи на банките да се освободят от необслужвани кредити при пазарни условия. Също в Италия Комисията одобри подкрепата за посрещане на временните нужди от ликвидност в размер до 3 милиарда евро за Carige, средно голяма регионална банка в северозападната част на страната.

По-голяма социална справедливост в Икономическия и паричен съюз

Европейският стълб на социалните права се превърна в неразделна част от европейския семестър — годишния цикъл на ЕС за координация на икономическите и социалните политики. С помощта на стълба се насърчават редица мерки в областта на социалната политика относно равновесието между професионалния и личния живот, прозрачните и предвидими условия на труд и справедливата трансгранична мобилност. Той включва набор от 20 ориентирани към бъдещето принципа на социалната политика, за които държавите членки са постигнали съгласие.

Ново начало с цел подпомагане на равновесието между професионалния и личния живот на родителите и на лицата, полагащи грижи

Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот беше приета през юни и насърчава по-равномерното разпределение на задълженията за полагане на грижи между жените и мъжете. В нея се въвеждат минимални изисквания за държавите членки и на всеки родител се дава право на поне 4 месеца родителски отпуск, от които 2 месеца не могат да бъдат прехвърляни от единия родител на другия и за които следва да се получи подходящо обезщетение, определено от държавите членки. С директивата се въвежда и право на отпуск по бащинство от минимум 10 дни след раждането на дете, за който да се получава обезщетение най-малко на същото равнище като обезщетението за болест. Новото законодателство дава също така право на работещите лица, полагащи грижи, да вземат 5 дни годишно за полагане на грижи за членове на семейството. Освен това всички работещи родители на деца на възраст поне до 8 години имат право да поискат да се възползват от гъвкави условия на труд (намалено работно време, гъвкави работни часове и гъвкавост на работното място). Тези нови правила са насочени към увеличаване на участието на жените на пазара на труда и към подобряване на равенството между мъжете и жените.

Нови права за повече работници

Директивата за прозрачни и предвидими условия на труд също беше приета през юни. Нейната цел е да се разширят и модернизират съществуващите задължения за запознаване на всеки работник с условията на труд, включително на работещите, които упражняват нестандартни форми на заетост. С директивата се въвежда и набор от нови минимални права, например ограничение на продължителността на изпитателните периоди при започване на нова работа. До средата на 2022 г. държавите членки трябва да транспонират новите правила в своето национално законодателство.

По-добър достъп на всички работници до социална закрила

Държавите членки са поели ангажимент да гарантират, че всички работещи разполагат с реален достъп до социална закрила, независимо от статута на тяхната заетост. През ноември Съветът прие препоръка, с която да се помогне на държавите да преодолеят пропуските, които засягат работниците, упражняващи нетипични форми на заетост, и самостоятелно заетите лица, както и да се справят с предизвикателствата, произтичащи от бързото развитие на цифровизирания трудов свят.

Отстояване на многостранните правила

Търговската политика трябва да бъде ефективна, прозрачна и основана на ценности. Възприетият през 2019 г. подход на ЕС отново беше направляван от принципите на стратегията „Търговията — за всички“ от 2015 г.: отвореността, съчетана с високи стандарти, продължава да бъде най-целесъобразният начин, за да бъде глобализацията от полза.

През 2019 г. продължиха да нарастват предизвикателствата спрямо основаната на правила многостранна търговска система, подкрепена от СТО. Възходът на национализма и протекционизма доведе до увеличаване на едностранните мерки, както и на заплахата от световна търговска система, основана на силата, а не на справедливостта. Въз основа на инициативите си от 2018 г. ЕС направи предложения пред СТО за подобряване на прозрачността и за по-ефикасно премахване на опасенията на държавите членки по отношение на конкретни търговски практики.

ЕС работи с основните търговски партньори за укрепване на правилата относно субсидиите и принудителните трансфери на технологии. За да бъде запазена системата на СТО за разрешаване на спорове, Съюзът направи предложения за деблокиране на предстоящите назначения в Апелативния орган. Този орган вече няма кворум, тъй като мандатите на двама от последните трима членове приключиха през декември, което направи невъзможно за органа да разглежда жалби по спорове. Европейската комисия реагира с предложение за изменение на регламента на ЕС за осигуряване на съблюдаването, така че ако търговски партньори възпрепятстват ефективното уреждане на спорове, ЕС да бъде в състояние да предприеме решителни действия за защита на своите интереси. Въз основа на действащите правила на СТО ЕС също така се споразумя с Канада и Норвегия по междинна временната договореност за арбитраж при обжалване с цел запазване на обвързващата система за уреждане на спорове и правото на обжалване на споровете между тях при евентуално прекратяване на дейността на Апелативния орган.

Европа, която закриля

Когато дипломатическите усилия не се увенчаят с успех, ЕС не се колебае да използва механизма за уреждане на спорове на СТО, за да защитава правата си и за да могат неговите предприятия, работници и земеделски стопани да се възползват пълноценно от членството в организацията. През 2019 г. ЕС започна процедури срещу Турция във връзка с фармацевтичните продукти, срещу Индия във връзка с третирането на продукти на информационните и комуникационните технологии, срещу САЩ относно техните изравнителни мита и антидъмпингови мерки по отношение на испанските маслини и срещу Колумбия относно нейните антидъмпингови мерки по отношение на замразените картофи за пържене от Белгия, Германия и Нидерландия.

Освен това ЕС използва двустранните си споразумения за уреждане на спорове, за да започне производство срещу Южна Корея с цел защита на основните трудови стандарти, срещу Украйна по отношение на забрана за износ на дървен материал и срещу ограниченията на Южноафриканския митнически съюз по отношение на вноса на птиче месо.

В съответствие с правилата на СТО и законодателството на ЕС Съюзът започна 15 нови разследвания на дъмпингов или субсидиран внос и наложи седем нови мерки за търговска защита срещу такива практики. Те включваха електрически велосипеди от Китай и биодизел от Аржентина и Индонезия. ЕС започна също така шест нови разследвания в рамките на прегледи и поднови 16 от действащите мерки за още 5 години.

През 2019 г. ЕС наложи окончателни защитни мерки върху вноса на 26 категории стоманени продукти с цел справяне с потенциално отклоняване на търговията със стомана от други държави към ЕС в резултат на допълнителните мита, налагани от Съединените американски щати. Те бяха преразгледани към края на лятото, за да бъдат адаптирани към най-новото състояние на нещата.

ЕС защити също така своите промишлени отрасли, когато държави извън ЕС започнаха разследвания в областта на търговската защита срещу износа на Съюза. Примерите включват провеждането на разследване от Турция за налагане на защитни мерки по отношение на вноса на гуми, антидъмпинговото разследване на Индия във връзка с вноса на хартия с покритие и мерките на Колумбия относно вноса на замразени картофи за пържене.

През март СТО потвърди, че през 2020 г. на ЕС ще бъде предоставено право на ответни мерки в рамките на търговския спор със Съединените американски щати по отношение на субсидиите за производителя на въздухоплавателни средства „Боинг“. Съединените американски щати не са се съобразили с предишни решения относно незаконните си субсидии за дружеството, което е причинило значителни вреди на неговия европейски конкурент „Еърбъс“. През октомври в рамките на паралелен търговски спор СТО предостави на САЩ право на ответни мерки по делото „Еърбъс“. Съединените американски щати въведоха допълнителни тарифи върху редица продукти от държавите членки. ЕС остава решен да постигне балансирано споразумение със САЩ за уреждане на споровете.

Комисията приключи процеса на адаптиране на своите процедури за търговска защита към модернизираното антидъмпингово и антисубсидийно законодателство, което влезе в сила през 2017 г. и 2018 г. По подобен начин тя закри „вратичка“, така че от есента на 2019 г. тя би могла да прилага мерки за търговска защита по отношение на стоки (например подводни тръбопроводи), внасяни в континенталния шелф/изключителната икономическа зона на държавите членки. Комисията засили борбата си срещу заобикалянето на мерките за търговска защита и започна свързани разследвания на китайския износ на стомана, устойчива на корозия, персулфати и керамични съдове, като наложи мерки спрямо последните.

През април влезе в сила нов регламент за първата общоевропейска рамка за скрининг на преките чуждестранни инвестиции. От октомври 2020 г. той ще даде възможност на държавите членки и Комисията да установяват и да се справят с опасения по отношение на сигурността, свързани с конкретни инвестиции от държави извън ЕС.

Правата върху интелектуалната собственост са важни за икономическия растеж и са от решаващо значение за способността на ЕС да стимулира иновациите и да запази конкурентоспособността си в световен мащаб. ЕС увеличи усилията си за защитата и зачитането на тези права в международен план, включително чрез изпълнение на програми за сътрудничество с Китай, Югоизточна Азия и Латинска Америка и стартиране на нов проект за подпомагане на Африка. Той проведе също така диалози с приоритетни държави като Китай, Тайланд, Турция и Украйна. Като част от своята работа по списъка с фалшифицирани и пиратски стоки Комисията засили сътрудничеството си със Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на наказателното правосъдие, както и провеждаше редовни диалози с предприятията от ЕС.

Нарастващият протекционизъм означава, че тези предприятия са изправени пред все по-голям брой пречки пред международната търговия. Годишният доклад за пречките пред търговията и инвестициите показа, че стратегията на ЕС за достъп до пазара е била ефективна, що се отнася до справянето с тях.

През цялата година ЕС продължи тристранните разговори с Япония и САЩ по ключови глобални търговски въпроси, включително как да се създадат равни условия за търговците чрез разработване на нови многостранни правила за субсидиите за промишлеността и за принудителния трансфер на технологии.

Като учредител на създадения през 2017 г. Алианс срещу търговията със стоки, използвани за изтезания, ЕС продължи да заема ясна позиция по отношение на стоките, използвани за изпълнение на смъртно наказание и изтезания. Вследствие на ангажимента на Алианса от 2018 г. да настоява за резолюция на ООН по този въпрос, през юни Общото събрание на ООН прие решение, насочено към премахване на търговията с оборудване, използвано за изтезания.

Далновидна търговска политика

Търговските споразумения на ЕС целят не само отварянето на нови пазари, но и да се гарантира, че търговията носи ползи за всички. Споразуменията поддържат стандартите на ЕС за околната среда, безопасността на храните и правата на работниците и потребителите и помагат на страните партньори да изпълнят международните си задължения. Така например ЕС стартира програми за изграждане на капацитет и информационни дейности на стойност 9 милиона евро, за да помогне на развиващите се страни да се справят с предизвикателствата, свързани с трудовата заетост и околната среда, в рамките на отговорни вериги за доставки както в Азия, така и в Латинска Америка.

ЕС имаше водеща роля по време на обсъжданията в ООН относно реформата на това как инвеститорите могат да уреждат спорове с държави. През януари той представи предложение до Комисията на ООН по международно търговско право за създаването на многостранен съд за уреждане на такива спорове, което представлява значително нововъведение в глобалното управление.

През септември Европейската комисия беше домакин в Брюксел на конференция на високо равнище за овластяване на жените чрез търговията.

Прозрачен и приобщаващ процес на преговори

Прозрачността и ангажираността с широката общественост продължиха да бъдат основни елементи на търговската политика на ЕС, за да се гарантират демокрация, обществено доверие и отчетност. Тези елементи трябва да са налице преди, по време на и след преговорите, както и в хода на изпълнение на споразуменията.

Комисията продължи да публикува доклади от кръговете на преговорите, документи за изразяване на позиция и предложения за текст в търговските споразумения, по които преговаряше. Тя публикува също своя трети цялостен годишен доклад за оценка на прилагането на търговските споразумения на ЕС. Това даде възможност на заинтересованите страни, на гражданското общество и на други институции на ЕС да следят отблизо как ЕС изпълнява своите споразумения, както и да се извлекат поуки за текущите и бъдещите търговски преговори.

През 2019 г. експертната група по търговските споразумения проведе шест заседания за обсъждане на въпроси като електронната търговия, реформата на СТО и изпълнението на търговските споразумения. Съставена от 28 организации, представляващи предприятия, профсъюзи, потребители и организации в сферата на околната среда, групата цели засилване на диалога и събиране на становищата на широк кръг заинтересовани страни.

Търговско споразумение ЕС—Меркосур

През юни ЕС постигна политическо споразумение за всеобхватно търговско споразумение с Меркосур, включващ Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай.

Като част от по-широкото споразумение за асоцииране между двата блока новото споразумение ще затвърди тесните политически и икономически връзки между тях и ще създаде пазар от 780 милиона души. ЕС е най-големият партньор на Меркосур в областта на търговията и инвестициите, както и първият, сключил всеобхватно търговско споразумение с него.

След като влезе в сила, споразумението ще намали тарифите, ще увеличи възможностите за бизнес, ще разшири избора за потребителите, ще намали бюрокрацията, ще стимулира растежа и конкурентоспособността, ще насърчи общи ценности като устойчивото развитие и ще създаде работни места. То също така ще насърчава високи трудови и екологични стандарти. Освен това ЕС и Меркосур се ангажираха да прилагат ефективно Парижкото споразумение относно изменението на климата.

Споразумение за икономическо партньорство с Япония

На 1 февруари 2019 г. влезе в сила подписаното през юли 2018 г. споразумение за икономическо партньорство между ЕС и Япония, създаващо отворена търговска зона, която обхваща над 570 милиона души. С него се премахват почти всички, възлизащи на 1 милиард евро, вносни мита в Япония, които заплащат всяка година от дружествата от ЕС, изнасящи за Япония, както и редица дългогодишни регулаторни пречки.

Споразумението увеличава износа на ЕС, създава нови възможности за европейските предприятия, като например улеснява достъпа им до пазарите на обществени поръчки в Япония, дава по-голям избор на потребителите и допринася за съвместните усилия на страните по споразумението за оформяне на правилата на световната търговия. Това е първото търговско споразумение на ЕС, което включва конкретен ангажимент за спазване на Парижкото споразумение. През цялата година ЕС продължи преговорите с Япония относно стандартите за защита на инвестициите и разрешаването на спорове.

Азия и Австралазия

На 30 юни ЕС и Виетнам подписаха споразумения за свободна търговия и за защита на инвестициите, които бележат важен етап от тяхното партньорство. Тези споразумения са най-амбициозните договорености, постигнати досега между ЕС и нововъзникваща икономика. В зависимост от ратифицирането му споразумението за свободна търговия би могло да влезе в сила в средата на 2020 г., а споразумението за свободна търговия между ЕС и Сингапур влезе в сила на 21 ноември.

Споразуменията с тези две държави допълнително засилват ангажираността на ЕС с региона. Освен това ЕС проведе три кръга преговори за инвестиционно споразумение с Индонезия. В преговорите за търговски споразумения с Австралия бяха проведени три кръга разговори, а с Нова Зеландия — четири.

Съединени американски щати

По отношение на САЩ в центъра на вниманието продължиха да бъдат разработването на положителна програма в областта на търговията, решаването на въпроси от общ интерес и избягването на търговски спорове. Това беше направено въз основа на съвместното изявление на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер и президента на САЩ Доналд Тръмп от 2018 г., с което беше създадена работна група за улесняване на търговията и за разработване на положителна трансатлантическа търговска програма.

През 2019 г. групата се съсредоточи върху регулаторни въпроси. През април Съветът възложи на Комисията да преговаря със Съединените американски щати относно промишлените тарифи и оценката на съответствието.

През юли Комисията публикува доклад за напредъка по изпълнението на съвместното изявление, в който се посочват положителни резултати, особено в сектори като енергетиката, соята, фармацевтичните продукти, киберсигурността и медицинските изделия. През 2019 г. вносът в ЕС на втечнен природен газ от Съединените американски щати достигна най-високите си обеми досега, което направи доставките на енергия по-разнообразни и по-сигурни. Допълнителна работа бе насочена към оценяване на съответствието, стандарти за нови и нововъзникващи технологии и непрекъснатия напредък в конкретни сектори. Двете страни се договориха да не въвеждат нови мита върху търговията помежду им, докато работата тече.

През юли ЕС се съгласи да увеличи дела на Съединените американски щати в квотата си за внос за говеждо месо без хормони. В замяна САЩ приеха да не възобновят действията срещу ЕС в рамките на разследването по раздел 301 на мерките на ЕС по отношение на месото и месните продукти. Също така влезе в сила споразумението за взаимно признаване на проверките на производствените обекти за лекарствени продукти за хуманна употреба.

Китай

Срещата на върха между ЕС и Китай през април доведе до поемането на няколко съвместни ангажимента. Китай се съгласи да премахне различни пречки пред търговията и се ангажира да сключи споразумение за защита на географските указания (наименования на традиционни европейски храни и напитки), както и да приключи всеобхватните преговори относно инвестициите до 2020 г.

През ноември преговорите относно защитата на тези указания бяха приключени девет години след започването им. При влизането му в сила това споразумение следва да осигури високо равнище на защита за 200 наименования, както и за други 175 наименования в рамките на следващите 4 години. Китай е вторият по големина пазар за ЕС за продукти на селското стопанство и хранително-вкусовата промишленост и разрастващ се пазар за продукти със специфично географско указание.

ЕС и Китай проведоха шест кръга разговори за инвестиционно споразумение и продължиха да работят по реформата на СТО.

Южното и източното съседство

Споразумението за асоцииране между ЕС и Мароко беше изменено с цел включване на народа на Западна Сахара, проправяйки пътя за възобновяване на преговорите за задълбочаване на споразумението за търговия между ЕС и Мароко. През май преговорите за задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия с Тунис бяха преустановени поради политическата ситуация в страната.

ЕС проведе двустранни дискусии относно търговията и инвестициите с някои от страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив. В началото на 2019 г. влязоха в сила подобрения, договорени с Йордания, в схемата, основана на правила за произход, с цел подкрепа на наемането на работа на сирийски бежанци.

По отношение на своите задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна ЕС се съсредоточи върху изпълнението. Той също така постигна споразумение с Украйна за ограничаване на нейния износ на птиче месо за ЕС. На 6 юли ЕС парафира споразумение за засилено партньорство и сътрудничество с Киргизстан, което включва важни търговски глави.

Латинска Америка

През 2019 г. продължи работата с Мексико по отношение на подписването и сключването на обновеното глобално споразумение. ЕС и Чили проведоха три кръга преговори за актуализиране на своето търговско споразумение от 2002 г. Целта е да се постигне съгласие за амбициозно, балансирано и прогресивно споразумение, което допълнително да либерализира търговията и инвестициите, да популяризира ценностите на ЕС и да включва въпроси като търговията и равенството между половете. Разпоредбите по последния въпрос ще засилят разбирането на ограниченията и възможностите, пред които са изправени жените в международната търговия, и ще обменят най-добри практики, насочени към улесняване на участието им.

През юни, като част от изпълнението на търговските споразумения, Комитетът за асоцииране ЕС—Централна Америка проведе петото си заседание, а през октомври се срещна Комитетът по въпросите на търговията, обединяващ ЕС и Колумбия, Еквадор и Перу.

Страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн

Споразуменията за икономическо партньорство са споразумения за търговия и развитие, договорени между ЕС и страните и регионите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Понастоящем 31 от тях са временно в сила. Споразуменията могат да се считат за градивни елементи на една бъдеща междуконтинентална зона за свободна търговия, която е сред дългосрочните цели на новия Алианс между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места, подкрепящ усилията на Африка за установяване на зона за свободна търговия на самия континент. През февруари към споразумението с Източна и Южна Африка се присъединиха Коморските острови, а през октомври ЕС започна разговори с петте държави, които прилагат настоящото споразумение, с цел то да бъде разширено отвъд тарифните намаления, за да се преодолеят други пречки пред търговията и инвестициите и да се създадат възможности. Също така ЕС обсъди търговията и инвестициите като част от текущите преговори за рамково споразумение, което да замени Споразумението от Котону.

Укрепване на върховенството на закона

Върховенството на закона е една от общите ценности, на които се основава Европейският съюз; отстояването му е обща отговорност на всички държави членки и институции на ЕС.

Съблюдаването на върховенството на закона е от съществено значение за функционирането на ЕС във всички области. То се простира от вътрешния пазар до сътрудничеството в областта на правосъдието и вътрешните работи. Отстояването на върховенството на закона означава също да се гарантира, че националните съдии, които са и съдии на ЕС, могат да изпълняват ролята си при разглеждането на дела, свързани с прилагането на правото на ЕС.

През април Комисията започна преглед на актуалното състояние на наличните инструменти за наблюдение, оценка и защита на върховенството на закона в Съюза. Тя се върна назад към опита от последните години и призова за по-широк европейски дебат относно начините за допълнителното му укрепване. Предишният опит показа нуждата от повече популяризиране на върховенството на закона, ранно предотвратяване на рисковете и на нарушенията и ефективни ответни действия при възникването им.

През юли Комисията прие второ съобщение, в което се посочват предложенията ѝ в трите области на популяризиране, предотвратяване и ответни действия.

По отношение на първата област (популяризиране) Комисията ще положи повече усилия за комуникация относно върховенството на закона пред широката публика, ще засили сътрудничеството със Съвета на Европа и с други международни организации и ще предостави финансиране на заинтересованите страни, включително гражданското общество, които популяризират обща култура по отношение на върховенството на закона.

За втората област (предотвратяване) Комисията ще установи годишен цикъл за преглед на върховенството на закона с цел наблюдение на положението във всички държави членки. В подкрепа на този процес тя ще изготвя годишен доклад относно върховенството на закона, ще доразвива информационното табло на ЕС в областта на правосъдието и ще засили диалога с други институции на ЕС, държавите членки и заинтересованите страни.

В третата област (ответни действия) Комисията ще следва стратегически подход към производствата за установяване на нарушение, като се основава на развиващата се съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

Комисията също така призова за бързо приемане на предложението, представено в контекста на многогодишната финансова рамка, относно защитата на бюджета на ЕС, в случай че при широко разпространено незачитане на върховенството на закона финансовите интереси на ЕС бъдат изложени на риск.

Комисията продължи няколко производства за установяване на нарушение, свързани с върховенството на закона. На 24 юни и на 5 ноември 2019 г. Съдът постанови окончателни решения по производствата за установяване на нарушение, започнати от Комисията срещу Полша, в които потвърди, че полското законодателство относно намаляването на пенсионната възраст на съдиите от Върховния съд и на съдиите от общите съдилища представлява нарушение на правото на ЕС по отношение на независимостта на съдебната власт. Освен това на 10 октомври 2019 г. Комисията реши да предяви иск пред Съда срещу Полша по производството за установяване на нарушение във връзка с новия режим за дисциплинарни производства срещу съдии, тъй като този режим подкопава независимостта на съдебната власт, защото не предоставя необходимите гаранции за защита на полските съдии от политически контрол.

В контекста на европейския семестър и въз основа на предложение на Комисията Съветът отправи специфични за всяка държава препоръки относно функционирането на съдебната система, които се отнасят за Хърватия, Италия, Кипър, Унгария, Малта, Португалия и Словакия.

Защита на правата и борба с дискриминацията

Гарантиране на правата на лицата с увреждания

През април бе приет Европейският акт за достъпността, с който се гарантира, че някои продукти и услуги, като мобилните телефони, компютрите, електронните книги, електронната търговия, уебсайтовете за транспорт и банковите услуги за потребители, ще бъдат достъпни за хората с увреждания.

През май Комисията започна кампания за повишаване на осведомеността „Как ЕС помага в борбата с дискриминацията на работното място“, която информира хората и предприятията за техните права и задължения.

Защита на лицата, сигнализиращи за нередности

През октомври бяха приети общоевропейски стандарти с цел да се гарантира високо равнище на защита на лицата, сигнализиращи за нередности, които подават сигнали за нарушения на правилата на ЕС. Директивата обхваща широк кръг от ключови области, като обществените поръчки; безопасността на продуктите, храните и транспорта; опазването на околната среда; общественото здраве; и ядрената безопасност. С новите правила се установяват канали за поверително подаване на сигнали както в рамките на частни, така и на публични организации и до публични органи, и се защитават служителите срещу уволнение и други форми на ответни действия с цел отмъщение.

Борба с дезинформацията, престъпленията от омраза и езика на омразата

През януари четвъртата оценка на Кодекса за поведение на ЕС за противодействие на незаконния език на омразата онлайн, подписан през 2016 г. с основни ИТ дружества, показа, че инициативата продължава да дава положителни резултати. ИТ дружествата проверяват 89 % от съдържанието, за което е подаден сигнал, в рамките на 24 часа, и го премахват в 72 % от случаите, в сравнение със съответно 40 % и 28 % през 2016 г., когато беше въведен Кодексът. Оценката също така открои областите, в които дружествата се нуждаят от подобряване на обратната информация за потребителите.

Преди изборите за Европейски парламент Комисията публикува месечни доклади от Facebook, Google и Twitter, които показаха известен напредък по отношение на контрола над рекламното позициониране, прозрачността на рекламите с политическо съдържание, закриването на фалшиви потребителски профили и системите за оценяване на злоупотребата с автоматизирани ботове. Страните по Кодекса трябва обаче да увеличат усилията си, по-специално с цел разработването на инструменти за повишаване на прозрачността и надеждността на уебсайтовете, на които се хостват реклами.

По-силна защита на личните данни

През първата година след влизането в сила на Общия регламент относно защитата на данните (ОРЗД) приоритетът на Комисията беше да осигури правилното му прилагане. Комисията заключи в доклад от юли, че повечето държави членки са създали необходимата правна уредба, като тя ще наблюдава как те спазват ОРЗД и ограничават фрагментирането на уредбата за защита на данните.

Предприятията развиват култура на спазване на регламента, а гражданите осъзнават все повече важността на защитата на данните и на своите права, от които се възползват във все по-голяма степен. В същото време сближаването в посока високи стандарти за защита на данните напредва в международен план.

Пример за ползите от това глобално сближаване е договореността между ЕС и Япония за взаимно предоставяне на адекватно ниво на защита, която влезе в сила през февруари, създавайки най-голямата зона в света за безопасно и свободно движение на данни. Европейците ще се ползват от високи стандарти за неприкосновеност на личния живот, когато данните им биват предавани на Япония, а предприятията от ЕС ще се ползват от привилегирован достъп до японския пазар.

Комисията също така наблюдава транспонирането на Директивата относно правоприлагането в областта на защитата на данните в националното законодателство на държавите членки и в резултат на това започна производства за установяване на нарушение срещу няколко държави членки.

Равенство

С приетата през юни нова Директива относно равновесието между професионалния и личния живот ще се насърчава равната подялба на задълженията за полагане на грижи между жените и мъжете. Вж. глава 5 за повече информация.

Комисията продължи да повишава осведомеността относно правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните, трансполовите и интерсексуалните (ЛГБТИ) лица. В последния годишен доклад относно напредъка по отношение на равнопоставеността на ЛГБТИ, публикуван през март, се прави преглед на набора от мерки на Комисията за борба с дискриминацията.

Комисията напредна по подготовката на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите след 2020 г. Тази рамка е от съществено значение за разработването на европейски и национални инструменти и структури за способстване за приобщаването на ромите.

Гражданство на Европейския съюз

През януари Комисията публикува доклад относно схемите за „златни паспорти“, които прилагат някои държави членки. Тези схеми за гражданство и за пребиваване срещу инвестиции позволяват на дадено лице да получи гражданство или разрешение за пребиваване в държава членка срещу инвестиции и без да доказва истинска връзка с тази държава членка. Това е в ущърб на гражданството на ЕС. Държавите членки като цяло поставят наличието на такава връзка като условие за национално гражданство и на тази основа са приели, че гражданството на ЕС се предоставя автоматично на всеки, който стане гражданин на държава членка.

В доклада на Комисията се посочват рисковете, които представляват за ЕС схемите за гражданство и пребиваване срещу инвестиции, особено по отношение на сигурността, изпирането на пари, укриването на данъци и корупцията, и се изразява опасение, че предприетите от държавите членки мерки не винаги са достатъчни за намаляването на тези рискове. Комисията създаде група от експерти от държавите членки, за да проучи рисковете, произтичащи от тези схеми, и за да разгледа въпросите, свързани с прозрачността и доброто управление, и ще продължи да наблюдава съответствието на тези схеми с правото на ЕС. Вж. глава 8 за повече информация.

Като част от широкомащабните усилия за защита на изборите за Европейски парламент през 2019 г. Комисията подпомогна държавите членки при създаването и организирането на заседания на Европейската мрежа за сътрудничество в областта на изборите. В тази мрежа са обединени представители на органите на държавите членки, отговарящи за изборните въпроси, и се дава възможност за практически обмен по теми, свързани със свободните и честни избори, включително защитата на данните, киберсигурността, прозрачността и повишаването на осведомеността. Тя ще продължи да се занимава потенциалните рискове, да намира решения и да съдейства за изграждането на по-устойчиви избирателни и демократични системи в целия ЕС.

През юни като част от действията си за улесняване на упражняването на правото на свободно движение и пребиваване в Съюза, ЕС прие Регламент относно сигурността на личните карти и документите за пребиваване. С новите правила се определят минимални общи стандарти за личните карти на гражданите на ЕС и за картите за пребиваване на членовете на семействата им, които не са граждани на ЕС, както и за минималното съдържание на документите за пребиваване на гражданите на ЕС. Това ще направи тези документи по-сигурни и надеждни и ще увеличи доверието и приемането им, което ще позволи на гражданите да пътуват по-лесно в ЕС, ще намали пречките пред упражняването на правото на свободно движение и ще запълни пропуските, които терористи и други престъпници могат да се опитат да използват.

С оглед на укрепването на правото на гражданите на ЕС на консулска закрила в държави извън ЕС, където тяхната държава членка не е представена, бяха приети нови правила за създаването на модерен временен документ за пътуване на ЕС. С тези правила ще се гарантира, че гражданите на ЕС могат бързо да получат този сигурен и широко приет документ от всяка държава, което ще им позволи да се приберат безопасно в дома си.

Защита на потребителите

През юли Комисията издаде насоки относно прилагането на Директивата относно неравноправните клаузи в потребителските договори с цел повишаване на осведомеността относно защитата срещу неравноправните клаузи в потребителските договори, като необосновано ограничаване на законните права на потребителите и едностранни промени на договора.

През ноември Директивата за по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в ЕС беше приета като част от новия търговски механизъм за потребителите, предложен от Комисията през април 2018 г. С нея правата на потребителите се адаптират към новите технологии чрез въвеждането на важни нови онлайн изисквания. Те включват забрана на скритата реклама в резултатите и „фалшивите“ отзиви на потребители; предоставяне на информация в онлайн платформи за самоличността на насрещната страна (частен потребител или професионален търговец); и предоставяне на информация относно използваните параметри при класирането и персонализирането на цени от автоматизирано вземане на решения.

С новите правила се определят също така възпиращи глоби за „широкоразпространени нарушения“ на права на потребителите, които са предмет на координирани действия в рамките на Регламента за сътрудничество в областта на защитата на потребителите. Парламентът и Съветът все още водят преговори по отделно предложение за европейска система за колективни искове, когато група потребители са претърпели вреди.

След преговори с Комисията и националните органи за защита на потребителите платформата Airbnb приведе своите търговски практики и условия в пълно съответствие с правилата на ЕС за защита на потребителите. Например крайната цена и дали дадено жилище се предлага от физическо лице или от професионалист вече са ясно обявени на страниците с резултати.

Вследствие на призив на Комисията и на органи за защита на потребителите от ЕС пет водещи дружества в сектора — Avis, Europcar, Enterprise, Hertz и Sixt — промениха начина на представяне на цените за наемане на автомобили, правейки ги абсолютно прозрачни за потребителите.

След скандала с Cambridge Analytica и след продължителен диалог с Комисията и органите от ЕС за защита на данните Facebook промени условията си за предоставяне на услуги. Понастоящем Facebook обяснява по-ясно как дружеството използва данните на потребителите за развиване на дейности по профилиране и целева реклама, като източник на приходи и за признаване на отговорността на дружеството в случай на небрежност.

ЕС улеснява пазаруването онлайн като дава възможност на потребителите да вземат информирани решения и да купуват без рискове. През 2019 г. започна кампанията за повишаване на осведомеността #YourEURight, с която на потребителите се напомня, че разполагат със значителни права при купуването от онлайн магазин, който продава на европейски потребители.

Бяха приети нови правила за по-успешно справяне с разликите в качеството на потребителските стоки. Успоредно с това, Комисията работи за изясняване кога продаването на продукти с разлики в качество (продавани в Европа стоки с различен състав, но в идентична или сходна опаковка) представлява незаконна търговска практика, като разработи обща методология, а през юни 2019 г. публикува резултатите от общоевропейска кампания за тестване, в рамките на която бяха сравнени няколко хранителни продукти от различни държави членки. Тя показа, че въпреки че почти една трета от тестваните хранителни продукти са имали идентична или сходна опаковка, но различен състав, не е могло да се установи специфичен географски модел. Резултатите не позволяват да се изведе заключение дали разликите засягат качеството, или са свързани със заблуждаваща практика в отделни случаи.

След приемането на насоки, които да помагат на националните органи при прилагането на законодателството на ЕС за защита на потребителите и в областта на храните по отношение на хранителни продукти с разлики в качеството, Комисията предостави над 4,5 милиона евро за ограничаване на продуктите с разлики в качеството и за укрепване на организациите за защита на потребителите. Освен това през април влезе в сила Директивата относно нелоялните търговски практики във веригата за доставка на селскостопански и хранителни продукти.

През юни Комисията публикува окончателния доклад на Форума на високо равнище за подобряване на функционирането на веригата на доставки на храни, в който се правят препоръки за лоялни и ефективни търговски практики и прозрачност. В доклада също така се подчертават проблемите с териториалните ограничения на доставките, които не позволяват на търговците на дребно да се снабдяват със своите продукти, откъдето искат. Комисията също така започна проект за повишаване на осведомеността на потребителите относно разпределението на парите по веригата за доставки на храни.

Правосъдие по граждански дела

Също през юни Съветът прие изменение на Регламент „Брюксел ІІа“, с който се подобряват правните разпоредби за защита на децата при трансгранични спорове, свързани с родителската отговорност, като например тези, свързани с упражняването на родителските права, правото на лични отношения с децата и отвличането на деца. С новите правила съдебното сътрудничество ще бъде по-бързо и по-ефикасно, за да се гарантира, че висшият интерес на децата е поставен на първо място.

Дружествено право

През юни също така бяха приети нови правила на ЕС, които да улеснят предприемачите при регистрирането на техните дружества онлайн и в чужбина, при създаването нови клонове и при подаването на документи в търговски регистър. През ноември бе приет допълнителен набор от правила на ЕС в областта на дружественото право, с които се улесняват презграничните преобразувания, сливания и разделяния на дружествата, като същевременно се гарантира по-добра защита на правата на служителите, миноритарните акционери и кредиторите. С новите правила се създава правна сигурност, спестяват се пари, намалява се административната тежест и се предоставят необходимите правомощия за предотвратяване на злоупотреби.

Приетите през ноември нови правила относно управлението на инвестиционните посредници и заплащането на тяхното ръководство имат за цел да бъдат пропорционални на размера, рисковете и дейностите на инвестиционните посредници, като същевременно осигуряват подходящ надзор над всички големи институции, които биха могли да представляват системен риск. През май бяха актуализирани правилата относно управлението на банките и заплащането на тяхното ръководство. По-специално, с тях бяха засилени правомощията на органите да отстраняват членове на управителния орган на банката, ако има съмнение, че са участвали в изпиране на пари или финансиране на тероризма.

Борба с тероризма и изпирането на пари

През 2019 г. Комисията засили своята финансова, оперативна и политическа подкрепа за държавите членки, за да им съдейства да ускорят прилагането на Съюза на сигурност. До края на годината 16 от 22-те законодателни инициативи на Съюза на сигурност станаха законодателство. ЕС застана начело на усилията за борба с терористичното съдържание онлайн с предложение за регламент, с който интернет платформите да бъдат задължени да премахват терористичното съдържание в рамките на 1 час от получаването на заповед за премахване. Европейският парламент и Съветът постигнаха значителен напредък по предложението на Комисията и работата ще продължи през първото тримесечие на 2020 г.

Успоредно с това, Комисията, министрите на вътрешните работи на държавите членки и представителите на частния сектор подкрепиха протокол на ЕС за действие при кризи в отговор на стихийното разпространение на свързано с тероризъм и екстремистко насилие съдържание онлайн като част от глобалния отговор на Призива за действие след Крайстчърч. Продължава прилагането на мерките по Плана за действие от 2017 г. за защитата на обществените пространства, включително от терористични заплахи.

ЕС продължи жизненоважната работа за лишаване на терористите от средства за извършване на действията им с актуализирани правила за пускане на пазара и достъп до химикали, използвани от терористи като компоненти в самоделни взривни устройства, както и с нови мерки за борба с финансирането на тероризма. ЕС продължи да си сътрудничи на международно равнище, включително като обменя резервационни данни на пътниците с Австралия и САЩ, като работи за финализиране на нов проект на споразумение с Канада и като подписа Рамката на ООН за сътрудничество в борбата с тероризма.

В края на годината Комисията предложи да започне преговори с Япония за обмен на резервационни данни на пътниците и с Нова Зеландия за обмен на лични данни за целите на правоприлагането с Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол). Комисията одобри също така двустранни договорености с органите на Албания, Босна и Херцеговина, Косово (това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244 (1999) на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово), Черна гора, Северна Македония и Сърбия за прилагането на Съвместния план за действие относно борбата с тероризма за Западните Балкани.

ЕС прие редица мерки за борба с изпирането на пари и с финансирането на тероризма. През 2019 г. той подсили надзорната роля на Европейския банков орган. Ще бъдат въведени единни правила за целия ЕС с цел оправомощаване на органите на държавите членки да имат достъп до националните централизирани регистри на банковите сметки или до системите за извличане на данни, както и за да се подобри сътрудничеството. Освен това в четири доклада на Комисията бе подчертана необходимостта от пълно и правилно прилагане на четвъртата и петата директиви относно борбата с изпирането на пари. През декември Съветът прие заключения относно стратегическите приоритети в борбата с изпирането на пари и с финансирането на тероризма. Текстът е амбициозен по отношение на необходимостта от по-подробни правила и отдаване на някои задачи на органите на ЕС.

Засилване на борбата с престъпността

Съветът оправомощи Комисията да преговаря от името на ЕС за споразумение със САЩ за транс­граничен достъп до електронни доказателства по наказателноправни въпроси, както и да участва в преговорите по втори допълнителен протокол към Конвенцията на Съвета на Европа за престъпления в кибернетичното пространство.

През 2019 г. Комисията работи по създаването на Европейската прокуратура, която следва да започне да функционира в края на 2020 г. Парламентът и Съветът назначиха Лаура Кодруца Кьовеши за първи европейски главен прокурор.

ЕС действа за предотвратяване на незаконния трафик на културни ценности. Целта на приетия през април регламент относно въвеждането и вноса на такива ценности в ЕС е да се сложи край на незаконния трафик, който често подпомага тероризма и други престъпни дейности.

По-солидна европейска система за справяне с природните бедствия

Тъй като тенденцията за по-чести и нерядко настъпващи едновременно бедствия в Европа затрудни държавите членки да си помагат при реагирането на природни бедствия, ЕС създаде rescEU, с което укрепи съществуващия механизъм за гражданска защита на ЕС. През 2019 г. Комисията продължи да работи по привеждането в действие на rescEU. Преходният флот на ЕС се оказа от решаващо значение в борбата с горските пожари в Гърция през август 2019 г.

Европейска програма за миграцията

През септември 2017 г. държавите членки поеха най-големия до момента колективен ангажимент за презаселване — да презаселят над 50 000 души, нуждаещи се от международна закрила. Изпълнението напредваше през цялата 2019 г., като Комисията продължи да подпомага държавите членки да изпълнят своите обещания. Като се има предвид, че нуждите в световен мащаб от презаселване продължават да бъдат високи, непрестанните усилия на европейско равнище имат ключово значение. До декември по схемата бяха презаселени 43 800 души, което е повече от 87 % от общия ангажимент на държавите членки.

Управление на границите

През декември влязоха в сила нови правила за укрепване на начина, по който ЕС управлява външните си граници, като те ще позволят на Европейската агенция за гранична и брегова охрана да създаде постоянен корпус от 10 000 оперативни служители.

Членовете на постоянния корпус ще имат изпълнителни правомощия и собствено оборудване за намеса при необходимост по съответните външни граници на ЕС, както и в държави извън ЕС, които желаят да приемат екипи на Европейската агенция за гранична и брегова охрана на своя територия. Държавите членки (и съответните държави, които не са членки на ЕС) запазват по всяко време суверенитета си и отговорността за операциите, извършвани по техните граници, както и за процедурите за връщане. Ще бъдат назначени четиридесет служители по основните права, за да се гарантира, че членовете на постоянния корпус зачитат правата на гражданите на държави извън ЕС, които преминават външните граници (било то законосъобразно, или не) или които подлежат на операции по връщане.

Комисията договори успешно с пет държави от Западните Балкани споразумения за статуса, които позволяват разполагането на европейски екипи за гранична и брегова охрана. Споразумението с Албания влезе в сила на 1 май 2019 г., последвано 3 седмици по-късно от оперативното разполагане на екипите. Комисията и финландското председателство на Съвета подписаха споразумение за статуса с Черна гора на 7 октомври и със Сърбия на 19 ноември. Финализирането на такива споразумения с Босна и Херцеговина и Северна Македония все още продължава.

Информационни системи за сигурността, миграцията и управлението на границите

През юни влезе в сила ново европейско законодателство, което позволява на различни информационни системи в подкрепа на пространството на свобода, сигурност и правосъдие без вътрешен граничен контрол да обменят данни и да споделят информация. След като тази взаимосвързана платформа бъде въведена (очаква се през 2023 г.), граничните, миграционните, визовите, съдебните и полицейските органи ще могат да извършват кръстосана проверка на данните за самоличност спрямо всички съответни информационни системи на ЕС на един екран и незабавно да могат да сигнализират за всеки, който се опитва да използва множество самоличности.

Продължи работата по въвеждането на системата за влизане/излизане и системата на ЕС за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS). Първата ще замени настоящия метод за ръчно подпечатване на паспорти с електронен документ за самоличност и данни на документа за пътуване, както и места и дати на влизане и излизане. Тя ще спомогне да се гарантира, че гражданите на държави извън ЕС не остават по-дълго от разрешеното, ще подобри качеството и ефикасността на контрола на външните граници и ще помогне на държавите членки да се справят с увеличаващия се брой пътници. ETIAS също така ще гарантира, че националните органи разполагат с повече информация за пътуващите безвизово до ЕС лица, още преди да са пристигнали на външните граници, дали те биха могли да представляват риск по отношение на сигурността или незаконната имиграция. Ако е необходимо, тяхното разрешение за пътуване може да бъде отказано.

Управление на миграцията и спасяване на човешки животи в морето

Съвместните операции на ЕС и военноморските мисии допринесоха за спасяването на над 760 000 души в открито море и подкрепиха държавите членки, приемащи нови пристигания от Средиземно море.

В съответствие с Плана за действие на ЕС от 2015 г. срещу контрабандата на мигранти през август влезе в сила изменението на регламента относно мрежите от служители за връзка по въпросите на имиграцията. Това ще осигури по-добро сътрудничество и координация между служителите за връзка по въпросите на имиграцията, които държавите членки, Комисията и агенциите на ЕС разполагат в държави извън ЕС, за да реагират по-ефективно и да предотвратяват незаконната имиграция и свързаната с нея трансгранична престъпност.

Комисията продължи да допринася към усилията за предотвратяване на незаконните пътувания към ЕС на потенциални мигранти, при които животът им е поставен в опасност от контрабандисти на хора. Тя финансира осем информационни кампании и кампании за повишаване на осведомеността, насочени пряко към евентуални незаконни мигрантски общности в държави извън ЕС, както и към техните ползващи се с доверие общности на диаспората в Европа, с обективна информация, която да позволи на мигрантите да вземат информирани решения. Комисията увеличи също така своето финансиране за общи оперативни партньорства, които включват съвместни екипи за разследване, на 22,5 милиона евро. Тези партньорства между правоприлагащите органи на държавите членки и държави извън ЕС са насочени срещу контрабандистите на мигранти в Западна и Северна Африка.

Временни договорености

Операциите по сваляне на брега в Централното Средиземноморие ясно показаха необходимостта от общи европейски решения, основани на солидарността, поемането на отговорност и зачитането на основните права. Комисията активно подкрепя сключването на временни договорености между държавите членки, които улесняват свалянето на брега след операции по издирване и спасяване в Средиземно море, в очакване на споразумение за дългосрочна устойчива система в рамките на реформата на европейската система за убежище. Комисията, с подкрепата на агенциите на ЕС и по искане на държавите членки, координира и доброволното преместване през цялата 2019 г., обхванало 1608 души.

Връщане и обратно приемане

Европейският парламент и Съветът продължиха преговорите по предложението на Комисията от 2018 г. за укрепване на Директивата за връщането. Промените в общите правила на ЕС относно връщането включват опростяване на връщанията за лицата, на които е отказано предоставяне на убежище по време на процедурите на границата, въвеждане на по-ясни и по-бързи процедури за издаване на решения за връщане и изискване за издаването на решение за връщане незабавно след вземането на решение за прекратяване на законен престой.

Способността на Европейската агенция за гранична и брегова охрана да подпомага връщанията беше засилена с нов регламент през декември, когато той стана част от правото на ЕС. Регламентът предоставя по-инициативна роля на агенцията в подпомагането на държавите членки въз основа на техните потребности и за разширяването на обхвата на потенциалното подпомагане на всички етапи от процедурата за връщане.

Европейският съюз е сключил 23 споразумения за обратно приемане с държави, които не са членки на ЕС. През 2019 г. работата продължи с текущите преговори с шест други държави по споразумения или по-широки рамки за сътрудничество в областта на миграцията.

Защита на нуждаещите се лица

Реформата в областта на убежището

Въпреки интензивните усилия на румънското и финландското председателства на Съвета, държавите членки не успяха да постигнат съгласие и предложенията за реформа на политиката на ЕС в областта на убежището продължават да са в застой. Непосредствено след встъпването си в длъжност през декември заместник-председателят Маргаритис Схинас и членът на Комисията Илва Йохансон започнаха обиколка за изслушване на правителствата на държавите членки, с посещения в Дания, Германия, Гърция, Франция, Италия и Унгария. Всеки от тях проведе и структуриран дебат с Европейския парламент. Консултацията е важен аспект на ангажимента на председателя Урсула Фон дер Лайен да постигне напредък по въпроса за миграцията и ще спомогне за оформянето на новия пакт за миграцията и убежището, който ще бъде предложен през 2020 г.

„Горещи точки“ и подкрепа за Гърция, Кипър, Малта, Италия и Испания

От 2015 г. насам Комисията е предоставила 2,2 милиарда евро финансова помощ за подпомагане на гръцките органи, международните организации и неправителствените организации (НПО) при управлението на миграцията. Подкрепата бе предоставена по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ (ФУМИ), фонд „Вътрешна сигурност“ (ФВС) и Инструмента за спешна подкрепа. Освен това Комисията продължи да предоставя структурна подкрепа на гръцките органи с постоянно присъствие на Егейските острови.

От септември 2019 г. Комисията има постоянно присъствие в Кипър, за да оказва подкрепа на кипърските органи за ефективното управление на миграцията. Финансирането от ЕС за страната от 2014 г. насам достигна 103,5 милиона евро. Между 2014 г. и края на 2019 г. на Малта беше предоставена помощ от ЕС в размер на 112,85 милиона евро в рамките на финансирането по линия на ФУМИ и ФВС.

Що се отнася до Италия, сумата от 59,4 милиона евро, отпусната през 2019 г., увеличи общия размер на спешната помощ на 285,2 милиона евро. Това допълва сумата от 737,4 милиона евро за подкрепа от ЕС, предоставена на Италия в рамките на националните ѝ програми за ФУМИ и ФВС в периода от 2014 г. до 2020 г.

Комисията продължи да подкрепя Испания чрез предоставянето от 2018 г. насам на над 52 милиона евро спешна помощ за предоставяне на хуманитарна помощ на мигрантите, създаване на местни центрове за регистрация и центрове за предварителен прием, както и разполагане на допълнителни сили на гражданската гвардия.

Мигрантите, пристигащи в горещите точки в Гърция и Италия, както и в регистрационните центрове по южното крайбрежие на Испания, продължиха да бъдат надлежно регистрирани, идентифицирани, като им бяха снемани пръстови отпечатъци.

Финансова подкрепа за ефективното управление на миграцията

ЕС подкрепя националните усилия за подобряване на управлението на миграцията и границите със значително финансиране чрез националните програми за действие, управлявани от държавите членки. През 2019 г. Съюзът предостави 467 милиона евро по линия на ФУМИ, 442,7 милиона евро по линия на ФВС (Граници и визи) и 92,7 милиона евро по линия на ФВС (Полиция).

Изявлението на ЕС и Турция

Изявлението на ЕС и Турция продължи да осигурява алтернативи на опасните маршрути и да спасява човешки живот в Егейско море. Броят на незаконните мигранти от Турция в Гърция, които пристигат по море през 2019 г. (около 60 000), беше значително по-нисък, отколкото преди изявлението (преди октомври 2015 г.). Държавите членки са отворили организирани, безопасни и законни пътища за влизане в Европа на сирийските бежанци в Турция, като са презаселили около 25 700 от тях (до края на 2019 г.). През 2019 г. в рамките на програмата за подпомагане на доброволното връщане и реинтеграцията бяха осъществени 3854 доброволни връщания от Гърция към държави, които не са членки на ЕС, от които 3260 от континенталната част и 594 от островите. От 2016 г. насам с подкрепата на програмата 17 900 мигранти са се върнали доброволно от гръцките острови и континента.

Същевременно ЕС продължи да подкрепя усилията на Турция за приемане на бежанци с 6 милиарда евро за периода 2016—2019 г. чрез Механизма за бежанците в Турция.

До края на 2019 г. целият бюджет беше разпределен за дейности. От договорените 4,7 милиарда евро са изплатени 3,2 милиарда евро. Над 1,7 милиона бежанци продължават да се ползват от месечна парична помощ, наречена Мрежа за социална закрила при извънредни обстоятелства, за да им се помогне да посрещнат основните си нужди, а над 500 000 деца бежанци имат достъп до образование.

Увеличаването на безопасните, организирани и законни възможности за миграция в Европа

Визова политика

ЕС продължи да актуализира и рационализира визовата си политика за гражданите на държави извън ЕС, пътуващи до Шенгенското пространство. От февруари 2020 г. измененият Визов кодекс ще намали бюрокрацията и ще улесни процедурите за издаване на визи за надеждните пътуващи за краткосрочен престой, като същевременно се запазва сигурността. С изменения кодекс се създава нов механизъм, който задейства по-строги условия за обработването на визи, когато дадена държава партньор не сътрудничи достатъчно относно обратното приемане на свои граждани, които пребивават незаконно в ЕС. За някои категории пътници държавите членки ще могат да забавят сроковете за обработване на визи, да намалят срока на валидност на издадените визи и да повишат размера на визовата такса, както и да модулират освобождаването от такива такси.

Улесняване на издаването и на суспендирането на визи

През юни преговорите между ЕС и Беларус за сключване на споразумения за облекчаване на визовия режим и за обратно приемане бяха финализирани и споразуменията бяха парафирани от главните преговарящи. Сега и двете страни работят за приключване на вътрешните си процедури, за да се даде възможност за подписване и сключване на споразуменията. Двете споразумения ще бъдат подписани и ще влязат в сила едновременно.

През 2017 г. беше укрепен механизмът за суспендиране на визите, за да се даде възможност за бърза реакция при спешни случаи. През юни 2019 г. Комисията получи от Нидерландия уведомление по механизма относно Албания. След внимателно разглеждане на съдържанието на уведомлението и въз основа на наличната информация и съответните данни Комисията счете, че обстоятелствата, необходими за задействане на механизма, не са налице и се ангажира да следи ситуацията.

Визова реципрочност

Днес гражданите на около 60 държави от цял свят могат да пътуват до ЕС, без да се нуждаят от виза. От своя страна, гражданите на ЕС следва да имат същата възможност да пътуват до тези държави. Този принцип на реципрочност е централен за общата ни визова политика. Беше постигнат напредък със Съединените щати, когато през септември администрацията на САЩ обяви, че Полша отговаря на изискванията да се присъедини към Програмата за отмяна на визовия режим. Макар Съединените щати да продължават да изискват визи за гражданите на България, Кипър, Румъния и Хърватия, това развитие обяснява защо Комисията възприема търпелив подход на дипломацията с администрацията на САЩ.

Съединените щати са изразили желание да приемат тези държави членки в Програмата за отмяна на визовия режим, след като изпълнят изискванията, определени в законодателството на САЩ, например по отношение на сътрудничеството в областта на сигурността и занижаването на процента на отказите за издаване на визи.

Златни паспорти и златни визи

През януари Комисията представи подробен доклад относно действащите в няколко държави членки схеми за предоставяне на гражданство и право на пребиваване на инвеститори. Тези схеми, известни съответно като „златни паспорти“ и „златни визи“, дават възможност на дадено лице да получи ново гражданство или разрешение за пребиваване въз основа само на инвестиция. Що се отнася до държавите, които се ползват от безвизов достъп до ЕС, в доклада на Комисията се подчертава, че тези държави трябва да извършват проверки на кандидатите за схеми за предоставяне на гражданство срещу инвестиции в съответствие с най-високите възможни стандарти. Комисията наблюдава това като част от механизма за суспендиране на визите. Що се отнася до страните кандидатки и потенциалните кандидати, схемите за гражданство също се наблюдават в контекста на процеса на присъединяване към ЕС. Вж. също глава 7.

Насърчаване на миграцията, основана на потребностите

През 2019 г. ЕС засили двустранното сътрудничество с държавите на произход и на транзитно преминаване и с международните организации с цел справяне с първопричините за незаконната миграция и принудителното разселване, подобряване на управлението на границите и подкрепа на доброволното връщане и мобилността на хората. Тя работи и с Африканския съюз и ООН чрез тяхната съвместна работна група.

Комисията продължи да работи по разработването на пътища за законна миграция, за да подпомогне пристигането в ЕС на хора с уменията и талантите, от които се нуждае пазарът на труда. През пролетта Комисията приключи цялостната оценка на правилата на ЕС в областта на законната миграция. Резултатите от тази „проверка за пригодност“ потвърдиха значението на ефективната политика в областта на законната миграция като ключов елемент на всеобхватната европейска миграционна политика.

През годината Комисията продължи да работи в сътрудничество с държавите членки по разработването на пилотни проекти в областта на миграцията на работна ръка с ключови партньорски държави, като се започне с африканските държави. За тази цел Комисията предостави финансова подкрепа, включително по линия на Извънредния доверителен фонд за Африка.

Интеграция

Политиката за интеграция е национална отговорност. Въпреки това, през 2019 г. Комисията продължи да подкрепя усилията на държавите членки, местните и регионалните органи, НПО и други участници чрез координация на политиките, обмен на практики, наблюдение и финансиране. Тези мерки бяха въведени, за да се насърчи интеграцията на граждани на държави извън ЕС, на които е предоставен статут на бежанец. През 2019 г. Комисията финансира осем големи транснационални мрежи от градове и региони, в които участват над 40 европейски града и 10 региона за сътрудничество по въпросите на интеграцията. В контекста на Европейската мрежа за интеграция Комисията подкрепи няколко дейности за взаимно обучение на националните органи, включително новаторска програма за подкрепа между държавите членки за въвеждане или подобряване на конкретна политика или програма за интеграция.

Съседните на Европейския съюз държави

Източните съседи

През 2019 г. ЕС продължи да подкрепя и да насърчава стабилността, сигурността и просперитета в рамките на европейската политика за съседство и да развива силни партньорства със съседните държави на изток и на юг.

През май с провеждането на среща на министрите и на конференция на високо равнище в Брюксел бе отбелязана 10-годишнината на Източното партньорство. Постигнат бе напредък в реформите във всички области по 20-те конкретни резултата за 2020 г., по-специално в тези на икономиката, цифровизацията, транспорта, свързаността, енергетиката и мобилността. Продължават обаче да съществуват предизвикателства в областта на управлението и институционалното изграждане. След проведената през 2019 г. широка консултация относно бъдещето на това партньорство предстои да бъдат представени дългосрочните цели на политиката, като това следва да стане преди срещата на високо равнище на Източното партньорство, планирана за първата половина на 2020 г.

Отношенията с Украйна

На срещата си на високо равнище, проведена през юли в Киев, ЕС и Украйна излязоха със съвместно изявление и Съюзът потвърди отново своя ангажимент към независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна. ЕС потвърди и подкрепата си за изпълнението на договореностите от Минск и за работата на Нормандския формат, тристранната контактна група за Украйна и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), целяща да се постигне мирно и трайно решение на конфликта. Комисията и украинското правителство подписаха четири програми, по които ще бъдат предоставени 109 милиона евро от годишния пакет на Комисията за 2019 г., предназначен за подпомагане на страната. Тези програми ще бъдат насочени към децентрализацията, борбата с корупцията, подкрепата за гражданското общество и техническото сътрудничество по ключови реформи, както и към прилагането на Споразумението за асоцииране и създадената с него задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия.

Русия

ЕС запази своя двупистов подход към Русия, който продължи да е стратегическо предизвикателство: налагане на санкции на Русия при нарушаване на украинския суверенитет и териториална цялост и избирателно сътрудничество с нея по въпроси от интерес за ЕС, например младежкия и културния обмен и сътрудничеството между ЕС и Русия в областта на образованието.

Южните съседи

Оказаната през 2019 г. от ЕС финансова и техническа помощ допринесе към действията за справяне с основните предизвикателства в региона — конфликтите в Сирия, в Либия и между Израел и Палестина (това название не трябва да се тълкува като признаване на държава Палестина и не засяга индивидуалните позиции на държавите членки по този въпрос), постоянния миграционен натиск, лошото управление и неблагоприятната бизнес среда. През юни бе даден нов тласък на отношенията между ЕС и Мароко със съвместна политическа декларация, целяща да се развие партньорство за споделен просперитет. Планът за външни инвестиции изигра основна роля за финансирането на частния сектор и за стимулирането на икономическото развитие и на създаването на работни места в региона на южното съседство и Африка.

Западните Балкани и процесът на разширяване

През 2019 г. институциите на ЕС продължиха да подкрепят перспективата за членство на Западните Балкани в ЕС в съответствие със Стратегията за Западните Балкани и Приоритетната програма от София, с които се цели да се укрепи политическата, икономическа и социална транс­формация на региона. ЕС продължи да подпомага и сътрудничеството за пълно разгръщане на икономическия и социалния потенциал на региона и за преодоляване на наследството от миналото. Например през юли влезе в сила регионалното споразумение за роуминг между държавите от Западните Балкани, благодарение на което таксите за роуминг в региона бяха намалени значително, а през 2021 г. ще отпаднат напълно. Влизането в сила на историческото Преспанско споразумение между Гърция и Северна Македония през февруари беше преломен момент в отношенията в региона.

Първото заседание на министрите от ЕС и Западните Балкани, посветено на заетостта и социалните въпроси, се състоя на 12 юни в Люксембург. Министрите от тройката председатели на Съвета (Румъния, Финландия и Хърватия) и Комисията се срещнаха с колегите си от Западните Балкани, за да обсъдят редица теми в тази област. Предвижда се такава среща да се провежда ежегодно, за да се обменят мнения относно предизвикателствата пред социалните реформи и реформите в сферата на заетостта, които са от полза за всички граждани в региона.

През октомври Европейският съвет анализира препоръките на Комисията за започване на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония и реши да разгледа отново въпроса за разширяването преди срещата на високо равнище ЕС—Западни Балкани, която ще се проведе през май 2020 г. в Загреб.

Турция

Критичното положение по отношение на върховенството на закона, основните права и независимостта на съдебната власт в Турция, както и нарастващото напрежение в Източното Средиземноморие продължиха да подлагат на изпитание отношенията между ЕС и Турция. ЕС продължи да оказва помощ на бежанците по линия на Механизма за бежанците в Турция, управляващ финансиране от 6 милиарда евро за подпомагане на над 4 милиона бежанци, намиращи се в страната.

Отношения между Африка и Европа

ЕС започна безпрецедентно партньорство с Африка, като инвестира в установяването на истински равноправни политически отношения. Партньорството ЕС—Африка обхваща различни области, сред които са развитието, мирът и сигурността, миграцията, климатът, енергетиката, селското стопанство, търговията, устойчивите инвестиции и работни места, иновациите, образованието, младежта, демокрацията и правата на човека.

През 2019 г. бе постигнат напредък в дейността по създадения през 2018 г. Алианс между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места. ЕС вече мобилизира 3,7 милиарда евро по Плана за външни инвестиции, който се очаква да генерира инвестиции на стойност 37,1 милиарда евро в съседните на ЕС държави и Субсахарска Африка. Изпълнението на ангажимента през периода 2018—2020 г. ежегодно да се отпускат над 300—350 милиона евро за подобряване на бизнессредата и инвестиционния климат също върви по план, като само през 2018 г. ЕС инвестира 718 милиона евро.

Що се отнася до мобилността, ЕС изпълнява ангажимента си до 2020 г. да предостави подкрепа на 35 000 студенти и служители, като до края на 2019 г. такава подкрепа са получили около 25 000 души. В сферата на икономическата интеграция и търговията, до 2020 г. ЕС ще предостави 62,5 милиарда евро на Африканската континентална зона за свободна търговия. И накрая, плодотворна дейност развиват четирите работни групи, създадени с африкански и европейски експерти в областта на селското стопанство, цифровата икономика, енергетиката и транспорта.

Северна Америка и Латинска Америка

ЕС продължи да работи с един от основните си партньори — Съединените американски щати. Примери за това сътрудничество са действията относно Западните Балкани и Украйна и в област­та на енергетиката, борбата с тероризма и киберсигурността. Засиленото партньорство на ЕС с НАТО свидетелства за все по-взаимосвързаното трансатлантическо пространство на сигурност.

ЕС обедини сили с Канада, за да подкрепи многостранното сътрудничество и основания на правила световен ред, в това число установяването на система за свободна и справедлива международна търговия. На своята среща на високо равнище, проведена през юли в Монреал, двете страни поеха ангажимент за пълно прилагане на Споразумението за свободна търговия между тях.

През април Комисията и върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията публикуваха съвместно съобщение, в което се излага визия за изграждането на по-силно и по-съвременно партньорство с Латинска Америка и Карибите, съсредоточено върху търговията, инвестициите и секторното сътрудничество. През 2019 г. ЕС продължи да оказва най-голямо съдействие за изпълнението на мирното споразумение в Колумбия, укрепи новата фаза в отношенията си с Куба на втората среща на министерско равнище на Съвместния съвет ЕС—Куба в рамките на Споразумението за политически диалог и сътрудничество и създаде Международната контактна група за Венесуела, която да помогне за преодоляване на кризата там. През октомври Международната конференция за солидарност относно кризата с венесуелските бежанци и мигранти събра заедно държавите от региона, ЕС, Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) и Агенцията на ООН по миграция (МОМ), за да се опитат да подобрят координацията на умиротворителните и хуманитарните действия.

Азия и Тихоокеанският регион

ЕС и петте централноазиатски държави — Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан, имат дългогодишни отношения, основани на силни взаимни интереси. През май ЕС представи своята визия за засилено партньорство с тези държави, съсредоточено върху устойчивостта, просперитета и по-доброто сътрудничество.

Япония

През 2019 г. започнаха да дават резултати Споразумението за стратегическо партньорство между ЕС и Япония от 2018 г., което се прилага временно от февруари 2019 г., и Споразумението за икономическо партньорство между тях, което също е в сила оттогава. През април в Брюксел се състоя 26-ата среща на високо равнище между ЕС и Япония. На 7 септември председателят Жан-Клод Юнкер и министър-председателят Шиндзо Абе подписаха партньорство за устойчива свързаност и качествена инфраструктура. То е първо по рода си и подчертава стратегическото значение на тези отношения, които и двете страни се ангажираха да укрепят.

Китай

На фона на нарастващата икономическа мощ и политическо влияние на Китай Европейската комисия и върховният представител публикуваха през март съвместно съобщение, в което направиха преглед на отношенията между ЕС и Китай и на произтичащите от тях възможности и предизвикателства. Те определиха десет конкретни действия, които след това бяха обсъдени от лидерите на заседанието на Европейския съвет на 21 март.

На своята среща на високо равнище през април ЕС и Китай поеха ангажимент да задълбочат стратегическото си партньорство и до следващата такава среща да приемат нова програма за сътрудничество за периода след 2020 г. Двете страни се споразумяха да определят общи железопътни коридори между ЕС и Азия и предприемат действия за местно развитие в транзитните държави. Освен това те засилиха съвместните си усилия в областта на сигурността в Азия — от военно сътрудничество с Асоциацията на народите от Югоизточна Азия до подкрепа за премахване на ядреното оръжие на Корейския полуостров.

Възприемането на по-стратегически подход към Азия през 2019 г. беше част от целта на ЕС да действа съгласувано по отношение на стремежа на Китай за свързаност със западните държави. Стратегията на ЕС за свързаност насърчава прилагането на политика, включваща инфраструктурни проекти, които създават справедливи икономически възможности и стимулират устойчивата свързаност.

Близкият изток

Иран

През 2019 г. ЕС продължи да оказва подкрепа за ядреното споразумение с Иран и за неговото пълно и ефективно изпълнение във всичките му аспекти. ЕС посреща със съжаление оттеглянето на САЩ от Съвместния всеобхватен план за действие и новото налагане на санкции от тяхна страна и е силно обезпокоен от това, че Иран е започнал дейности, които са несъвместими с ангажиментите му по споразумението. В съответствие със заключенията на Съвета от 4 февруари 2019 г. ЕС следва цялостен подход по отношение на Иран, чрез който да се обхванат всички будещи загриженост въпроси и да се намери баланс между уместен критицизъм и конструктивен диалог на високо равнище, включително чрез ръководения от ЕС политически диалог с Иран по регионални въпроси.

Израел, Палестина и близкоизточният мирен процес

ЕС продължи да защитава и изтъква принципа за намиране на решение на израелско-палестинския конфликт, основано на съществуването на две държави и спазващо договорените международни параметри. Освен това той предостави на палестинците финансова помощ на стойност почти 350 милиона евро, голяма част от която бе предназначена за полагане на основите на бъдещата палестинска държава.

Сирия

На конференцията „Брюксел III“ за Сирия през март ЕС пое ангажимент през 2020 г. да предостави 560 милиона евро в подкрепа на хуманитарните дейности и дейностите за устойчивост и развитие в страната, както и в Йордания и Ливан.

Либия

През 2019 г. ЕС съсредоточи действията си върху подкрепата на международните и регионалните усилия за намиране на трайно решение на политическата криза в Либия и за насърчаване на нейното икономическо развитие.

Сигурност и отбрана

Държавите членки вече могат да защитават по-добре гражданите, да инвестират в сътрудничеството в областта на отбраната, да правят по-ефективни разходи и да си сътрудничат по-ползотворно със своите партньори и съседи.

През 2019 г. ЕС продължи да полага усилия за борба с хибридните заплахи. Върховният представител и Комисията докладваха за изпълнението на съвместната рамка от 2016 г. за борба с хибридните заплахи и на Съвместното съобщение от 2018 г. относно повишаването на устойчивостта и укрепването на способностите за борба с тези заплахи.

ЕС подсили трите специални оперативни групи за стратегическа комуникация (Изток, Западни Балкани и Юг). Постигнат бе напредък и в борбата с дезинформацията от външни и вътрешни източници. Тези усилия се ръководеха от Плана за действие за борба с дезинформацията от 2018 г., в който се поставя акцент върху разкриването и анализирането на дейностите по дезинформация, подкрепата за сътрудничеството между държавите членки чрез създаване на система за бързо предупреждение, работата с платформите на социалните медии в рамките на Кодекса за поведение от 2018 г. и засилването на дейностите за повишаване на осведомеността. ЕС си сътрудничи и с международни партньори в тази област, например Г-7 и НАТО. Вж. също глава 7.

Европейският център за високи постижения в борбата с хибридните заплахи отбеляза напредък през 2019 г., като той вече има повече членове, одобрена работна програма и бюджет за функциониране. Центърът продължи да оказва подкрепа в ключови области, като обучението и ученията.

През годината бе направен преглед на напредъка, постигнат от държавите членки в изпълнението на ангажиментите им в рамките на постоянното структурирано сътрудничество. ЕС отбеляза, че участващите държави членки са осъществили напредък по отношение на увеличаването на бюджетите за отбрана и на съвместните инвестиции в областта на отбраната, като увеличението на консолидираните бюджети за отбрана е 3,3 % през 2018 г. и 4,6 % през 2019 г. Участващите държави членки все повече използват инструментите на ЕС за планиране в областта на отбраната на национално равнище, като например преработения план за развитие на способностите и координирания годишен преглед на отбраната, които са взети предвид при изготвянето на работната програма за Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната.

Помощ за развитие и хуманитарна помощ

Помощ за развитие

ЕС продължи да е една от движещите сили на Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие. През септември заедно със световните лидери той участва в първата среща на високо равнище за целите за устойчиво развитие на ООН, проведена в Ню Йорк, и докладва за напредъка в съвместния обобщаващ доклад.

Европейските дни на развитието през 2019 г. бяха посветени на неравенствата и службите на Комисията публикуваха работен документ на тази тема. Освен това ЕС допринесе за борбата с насилието, основано на пола, в рамките на инициативата Spotlight, като обедини сили с ООН и новите партньорски държави, за да продължи изключително важната работа по регионалните програми, включваща започването на консултация в Тихоокеанския регион относно разработването на програма за региона с бюджет 50 милиона евро.

ЕС продължи да развива партньорството си с Африка. Алиансът между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места постигна значителен напредък, по-специално с генерирането до момента на инвестиции на стойност над 40 милиарда евро по Плана за външни инвестиции.

Реагиране при хуманитарни кризи и извънредни ситуации

През 2019 г. чрез бюджета на ЕС за хуманитарни дейности, възлизащ на 1,6 милиарда евро, бе оказана помощ на милиони хора по света. Най-много средства бяха отпуснати за бежанците и вътрешно разселените лица вследствие на конфликтите в Сирия и Йемен. Над 10 % от този бюджет бяха отделени за т. нар. „забравени кризи“, например положението с регионалните бежанци в Бурунди, конфликта в Украйна и хуманитарните проблеми в Колумбия.

ЕС предостави рекордните 10 % от своя хуманитарен бюджет, за да осигури възможност на децата, намиращи се в извънредни ситуации, да получат качествено образование в безопасни условия. Той бе и най-големият донор на средства за реагиране при епидемията от ебола.

През 2019 г. ЕС задейства 17 пъти своя Механизъм за гражданска защита, за да реагира на внезапни бедствия в Албания, Африка, Азия и Латинска Америка. Когато циклонът Идай връхлетя Мозамбик през 2019 г., бяха изпратени осем екипа от специалисти по гражданска защита заедно с оборудване за пречистване на вода, палатки, хигиенни комплекти и храни.

Права на човека и демокрация

ЕС продължи да е силно ангажиран с утвърждаването и защитата на правата на човека и демокрацията по целия свят — от съвместните действия с ООН, като водещата кампания ЕС—УНИЦЕФ #TheRealChallenge, отбелязваща 30-годишнината на Конвенцията на ООН за правата на детето, до новите насоки на ЕС за борба с изтезанията в световен мащаб. ЕС взе активно участие в 7-ия световен конгрес срещу смъртното наказание, изпрати голям брой мисии за наблюдение на избори и прие през октомври нови заключения относно демокрацията.

Подкрепа от ЕС за многостранното сътрудничество, глобалното управление и основаната на правила система

Отношения между ЕС и ООН

Във времена, когато системата на ООН е поставяна под въпрос, ЕС засили ангажимента си към многостранния подход и международната организация. Съюзът има най-голям принос към мироопазващите мисии на ООН и нейния бюджет. Той подкрепи различните водени от ООН мирни преговори — от преговорите за Сирия до тези за Либия, и създаде инициативи като тристранното партньорство между ЕС, ООН и Африканския съюз. Годишната сесия на Общото събрание на ООН показа колко силна е тази подкрепа.

Укрепване на партньорството между ЕС и НАТО

Сътрудничеството между ЕС и НАТО e неразделна част от работата на ЕС за укрепване на европейската сигурност и отбрана. В публикувания през юни четвърти доклад за напредъка в прилагането на общия набор от предложения, одобрен от НАТО и ЕС през 2016 и 2017 г., бяха изтъкнати конкретни резултати във всички области на сътрудничество, и по-специално в ключовите области на засилването на политическия диалог, военната мобилност, борбата с хибридните заплахи, паралелните и координираните учения и отбранителните способности.

ЕС в Г-7 и Г-20

Европейският съюз е член на Г-7 и Г-20. На тези форуми той се бори за запазване на основания на правила международен ред, който в момента е подложен на голям натиск по отношение на търговията, сигурността, изменението на климата и правата на човека. Както и през предходните години, през цялата 2019 г. ЕС остана твърд поддръжник на международното сътрудничество. На срещата на високо равнище на Г-20 в Осака, Япония, координацията между европейските лидери имаше основно значение за постигането на заключителна декларация, с която се запазват предишните ангажименти по отношение на изпълнението на Парижкото споразумение и Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и се настоява за амбициозен напредък по реформата на Световната търговска организация и в намирането на глобално решение за данъчното облагане на цифровия сектор. През август в Биариц, Франция, лидерите на Г-7 се споразумяха за декларация, в която се засягат редица предизвикателства, свързани с външната политика, като положението в Иран, Украйна, Либия и Хонконг. В съответствие с приоритетите си за сътрудничество с Африка ЕС подкрепи и нови инициативи на Г-7, целящи да се подобрят условията за възлагане на обществени поръчки, да се стимулира цифровизацията, да се разшири достъпът на жените предприемачи в Африка до финансиране, да се засили сътрудничеството в Сахел, да се води борба с пандемичните болести и да се оказва подкрепа на жените, жертви на сексуално насилие, в зоните на конфликт.

Европейският парламент

На последните си сесии преди изборите през май тогавашният състав на Парламента прие законодателство, с което се забраняват пластмасовите изделия за еднократна употреба и се гарантира по-добра защита на външните граници на ЕС. Парламентът прие амбициозна цел за намаляване до 2030 г. на емисиите на CO2 за нови автомобили и микробуси. Той постигна съгласие по нови правила за авторското право, даде одобрението си за търговското споразумение на ЕС с Япония и подкрепи плановете за подобряване на качеството на питейната вода. Парламентът също така актуализира своите вътрешни процедурни правила.

Новият законодателен мандат започна на 2 юли след изборите за Европейски парламент от 23 до 26 май. Избирателната активност от 50,7 % e най-високата от 1994 г. насам и е нараснала от 42,6 % през 2014 г.

На 16 октомври Парламентът прие своя списък на „недовършени задачи“, който е от съществено значение за продължаване на неофициалните преговори между институциите на ЕС относно проектозакони на ЕС, които не можаха да бъдат финализирани преди края на мандата на Парламента. На 22 октомври председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер направи изявление пред членовете на Парламента, в което направи преглед на основните действия и постижения на Комисията през последните 5 години.

Европейският съвет

През март Европейският съвет обсъди икономическите въпроси, изменението на климата, дезинформацията и външните отношения. На срещата на 27-те държави членки, на която бе обсъден Брексит, се разгледа удължаването на срока по член 50 до 12 април или 22 май, в зависимост от това дали Споразумението за оттегляне щеше да бъде ратифицирано от Обединеното кралство през седмицата след заседанието. По-късно през април лидерите на ЕС от 27-те държави членки постигнаха съгласие за удължаване на срока по член 50 до 31 октомври 2019 г.

На 9 май лидерите на ЕС се срещнаха неофициално в Сибиу, Румъния, за да обсъдят Стратегическата програма за периода 2019—2024 г. Повече информация за тези дискусии може да бъде намерена в раздела „Бъдещето на Европа“.

По време на неформална вечеря по-късно през същия месец членовете на Съвета направиха преглед на резултатите от изборите за Европейски парламент и започнаха процеса на издигане на кандидатури за новите ръководители на институциите на ЕС.

През юни лидерите продължиха обсъжданията относно назначенията на висши длъжности в ЕС, многогодишната финансова рамка, изменението на климата, дезинформацията и хибридните заплахи, разширяването, европейския семестър и външните отношения. Освен това те приеха Стратегическата програма.

Лидерите от ЕС се срещнаха отново по-късно през месеца, за да обсъдят номинациите за висши длъжности в институциите на ЕС и да постигнат съгласие по тях.

През октомври лидерите обсъдиха бъдещия бюджет на ЕС (2021—2027 г.) и последващите действия във връзка със Стратегическата програма, както и изменението на климата, разширяването на ЕС, Турция и свалянето на полет MH17 на Malaysia Airlines. Европейският съвет заседава във формата, предвиден по член 50, за да обсъди последните събития във връзка с излизането на Обединеното кралство от ЕС. В края на октомври лидерите от ЕС-27 (всички държави членки с изключение на Обединеното кралство) постигнаха съгласие за удължаване на срока по член 50 до 31 януари 2020 г.

След това лидерите се срещнаха през декември, за да обсъдят изменението на климата, и отново се върнаха към дискусиите по дългосрочния бюджет на ЕС.

Съветът на Европейския съюз

Румъния и Финландия поеха ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. През първата половина на годината Румъния се съсредоточи върху теми като миграцията и сигурността, многогодишната финансова рамка, икономиката и Европа като фактор от световно значение. През втората половина на годината Финландия се съсредоточи върху действията в областта на климата и сигурността, както и върху укрепването на общите ценности, включително принципите на правовата държава, за да стане ЕС по-конкурентоспособен и социално приобщаващ.

Европейският икономически и социален комитет и Европейският комитет на регионите

Европейският икономически и социален комитет подкрепи кампанията на Парламента „Този път ще гласувам“ с редица дейности. Между тях бе февруарското събитие „Гражданското общество за rEUnaissance“ с участието на председателя на Комисията Жан-Клод Юнкер и активистката в областта на климата Грета Тунберг.

Темата на Дните на гражданското общество през 2019 г. беше „устойчива демокрация“, като корупцията и фалшивите новини бяха определени като основни заплахи за демокрацията в Европа. През ноември Комитетът проведе конференция относно принципите на правовата държава, в която се призовава за структуриран диалог между правителствата и гражданското общество, за да се обърне тенденцията на отстъпление от върховенството на закона в ЕС.

През март Комитетът представи становището „Сибиу и след това“ със своята визия за бъдеще, в което Европа ще се превърне в световен лидер в областта на устойчивото развитие. В поредица от ориентирани към бъдещето становища Комитетът предложи идеи за това как да се постигне устойчивост, справедлив преход към цифрова икономика и справедливо данъчно облагане.

По време на Осмата европейска среща на високо равнище на регионите и градовете в Букурещ през март Европейският комитет на регионите прие декларация „Да изградим ЕС, като започнем с неговите региони и градове“, в която се защитава идеята решенията и политиките на ЕС да се основават на местно равнище, за да може ЕС да възстанови доверието на гражданите си и да получи необходимите ресурси. В нея Комитетът силно се застъпва за активна субсидиарност, като подчертава значението на ангажирането на националните, регионалните и местните органи на всеки етап от процеса на вземане на решения в ЕС. Комитетът отбеляза своята 25-годишнина с церемония по време на декемврийската си пленарна сесия.

В областта на по-доброто регулиране Комитетът инициира мрежа от регионални центрове (RegHub) за оценка на прилагането на законодателството на Съюза на местно и регионално равнище. В нея са включени 20 региона, които докладват за изпълнението на политиките. През 2019 г. бяха организирани три оценки: относно обществените поръчки, качеството на въздуха и трансграничното здравно обслужване.

През годината двата Комитета организираха дейности за популяризиране на своята съвместна идея за постоянен механизъм за структурирани консултации и диалози с гражданите, както и за тяхното участие в планираната Конференция за бъдещето на Европа.

Вж. също раздела „Бъдещето на Европа“.

Приключване на програмата за по-добро регулиране

Действия за опростяване на законодателството

Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

През 2016 г. и 2017 г. Европейският парламент, Съветът и Европейската комисия постигнаха съгласие по две съвместни декларации относно законодателните приоритети на ЕС. Те поставиха акцент върху 89 инициативи, които е необходимо да бъдат разгледани приоритетно в рамките на законодателния процес. Това представляваше общ ангажимент от страна на трите институции да се гарантира съществен напредък и ако е възможно, да бъдат постигнати резултати преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

До края на първата половина на 2018 г. Комисията прие всички оповестени в съвместните декларации инициативи и до провеждането на европейските избори Парламентът и Съветът постигнаха политическо съгласие за или официално приеха 61 от 89-те инициативи в съвместната декларация. В края на годината оставаше да се предприемат действия по още 22 инициативи.

През 2019 г. Европейската комисия приключи успешно преговорите с Парламента и Съвета относно необвързващите критерии за избор между актове за изпълнение и делегирани актове. Този избор често усложнява законодателните преговори и критериите следва да подпомогнат процеса. Тези преговори доведоха до сключването на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, публикувано през юли. Освен това съзаконодателят одобри привеждането в съответствие на 68 съществуващи акта с Договора от Лисабон чрез промяна на използваната процедура по регулиране. Това се прави с цел контрол върху начина, по който Комисията упражнява своите изпълнителни правомощия върху делегираните актове и актовете за изпълнение в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета.

Мониторинг върху прилагането на правото на ЕС

В публикувания през юли Годишен доклад за мониторинг върху прилагането на правото на ЕС се представя информация за това как през 2018 г. Комисията е осъществявала мониторинг на прилагането на правото на ЕС и как е осигурявала неговото спазване.

Например Комисията предприе решителни действия при прилагането на правилата в областта на околната среда, мобилността и транспорта, както и в областта на вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и малките и средните предприятия. Тя оказа подкрепа на националните и регионалните органи при прилагането на правилата за чист въздух и чиста вода. Комисията също така предприе действия срещу държавите членки, които не изпълняваха ангажиментите си и не прилагаха правилата на ЕС относно резервационните данни на пътниците, относно борбата с тероризма и относно борбата с изпирането на пари. Освен това Комисията използва правомощия за правоприлагане, когато някои държави членки не предприеха достатъчно бързо действия, за да подобрят достъпа до уебсайтове и други мобилни приложения за хора с увреждания. Ако законодателството на ЕС не се прилага правилно, гражданите и предприятията няма да са в състояние да упражняват правата си или да се ползват от предимствата, предоставени от това законодателство.

По-доброто регулиране в основата на процеса на вземане на решения в ЕС

Комисията е решена да действа само когато ЕС носи добавена стойност и осигурява ползи за гражданите и предприятията, като същевременно избягва ненужните разходи. Тя прави това въз основа на най-добрите налични данни, които разглеждат икономически, социални, екологични и други значими въздействия. Преди да преразгледа съществуващото законодателство на ЕС, Комисията му прави оценка, за да разбере какво работи и какво — не, като по този начин допринася за подобряване на неговата ефективност.

Като част от своята програма за по-добро регулиране Комисията се вслушва по-внимателно в мненията на гражданите и заинтересованите страни, за да отговори на техните нужди. От 2015 г. насам тя е организирала над 400 обществени консултации, в които участваха милиони европейци. Броят на постъпилите оттогава мнения и предложения в резултат от обществените консултации се е увеличил повече от четири пъти.

Новият портал „Споделете мнението си“ — системата за „обслужване на едно гише“ за европейците, които искат да допринесат за изготвянето на политиките на ЕС, беше посетен почти 900 000 пъти през 2018 г. и надхвърли 1 милион посещения през 2019 г. През април Европейската комисия публикува доклад, в който прави преглед на мерките, въведени по време на Комисията „Юнкер“, за да бъдат постигнати по-добри резултати за гражданите и предприятията на ЕС чрез по-отворен, прозрачен и основан на факти процес на изготвяне на политики. Резултатите от прегледа бяха ясни: по-доброто регулиране е подобрило начина, по който се създават политиките на ЕС, и в бъдеще следва да остане в основата на неговите методи на работа, като същевременно продължи да подобрява инструментите на негово разположение, по-специално обхвата и обратната информация, получена от гражданите и заинтересованите страни, анализа на въздействието и качеството на оценките.

Прозрачност и отчетност

Съвместният регистър за прозрачност

Контактите със заинтересованите страни и гражданското общество са част от работата на институциите на ЕС. Същевременно прозрачността и отчетността са от основно значение, за да се запази доверието на европейските граждани в легитимността на политическите, законодателните и административните процеси в Съюза.

Прозрачността на представителството на интереси е особено важна, за да се позволи на гражданите да проследяват дейностите на тези, които се опитват да влияят на законодателния процес в ЕС. Ето защо през 2016 г. Комисията представи предложение за ново междуинституционално споразумение относно задължителен регистър за прозрачност, който обхваща Парламента, Комисията и — за първи път — Съвета на Европейския съюз. В момента се водят преговори по това предложение.

В регистъра са вписани близо 12 000 образувания. Те са обвързани с кодекс за поведение, в който се определят етичните норми, които представителите трябва да спазват в отношенията си с институциите на ЕС.

Кодекс за поведение на членовете на Комисията

През 2018 г. Комисията прие нов Кодекс за поведение на членовете на Комисията, с който се определят по-строги правила и по-високи етични стандарти и се въвежда по-голяма прозрачност в редица области. На всеки 2 месеца от февруари 2018 г. Комисията публикува информация относно пътните разходи на членовете на Комисията на съответните им уебсайтове.

През юни 2019 г. Комисията публикува първия годишен доклад относно прилагането на Кодекса за поведение. В него се потвърждава, че след приемането на актуализирания Кодекс Комисията е постигнала още по-голяма степен на прозрачност по отношение на поведението на своите членове.

Освен това съгласно новия Кодекс беше създаден Независим комитет по етика с увеличени правомощия, който се състои от трима високопоставени външни членове, които съветват Комисията по всякакви етични въпроси.

По-рано през годината Комисията публикува етични насоки за членовете си, участващи в европейските парламентарни избори. Тези насоки бяха създадени, след като новият Кодекс даде възможност на членовете на Комисията да участват в предизборни кампании, без да е необходимо да вземат отпуск за това, какъвто беше случаят преди.

Комисията също така приложи на практика нова разпоредба на Кодекса, която предвижда, че се публикуват решения относно дейностите, извършвани от членовете на Комисията след края на мандата им, и относно свързаните с тях становища на Независимия комитет по етика. През октомври бяха публикувани първите решения, а други последваха преди края на годината.

Достъп до документи

През юли Комисията прие доклада си относно достъпа до документи. От него става ясно, че броят на първоначалните заявления за достъп до документи, подадени съгласно съответната правна уредба относно публичния достъп до документи, се е увеличил с почти 9,5 % (от 6716 заявления през 2017 г. на 7257 през 2018 г.), а броят на потвърдителните заявления — с 4,4 % (от 288 през 2017 г. на 318 през 2018 г.).

Комисията остава институцията на ЕС, която обработва най-голям брой заявления за достъп, с тенденция на постоянно нарастване от 2016 г. насам. От това става ясно, че гражданите на ЕС и другите заявители активно се възползват от това право на достъп до документи.

През 2018 г. Комисията предостави изцяло или частично достъп до исканите документи в повече от 80 % от случаите, а по-широк или дори пълен достъп бе предоставен в почти 41 % от 288-те разгледани случаи на етапа на потвърждаване на заявленията.

Успоредно с това Комисията продължи да публикува по своя инициатива множество документи и голямо количество информация на уебстраниците си и в различните си публични регистри, обхващащи всички области на дейност на ЕС. Данните не само потвърждават откритостта на Комисията, но и важността на правото на достъп до документи като част от цялостната политика на институцията по отношение на прозрачността.

Контрол на бюджета на ЕС

Въведени са контролна рамка и рамка на изпълнението, които да осигурят разумни гаранции, че средствата на ЕС се изплащат според съответните правила и че се вземат мерки за предотвратяване, разкриване и коригиране на грешки, като в същото време се поставя по-голям акцент върху постигането на резултати.

След положителна препоръка от Съвета, през март Европейският парламент даде окончателното си одобрение за начина, по който Комисията е изпълнила бюджета на ЕС през 2017 г. Годишната процедура по освобождаване от отговорност дава възможност на Парламента и Съвета да държат Комисията под политическа отговорност за изпълнението на бюджета и да гарантират, че управлението на парите на данъкоплатците се осъществява под демократичен контрол.

През юли Комисията представи пакет за интегрирани отчети за финансите и управленската отговорност, в който е събрана цялата налична информация за изпълнението, показателите, резултатите, доброто финансово управление и защитата на бюджета на ЕС за 2018 г. От докладите стана ясно, че бюджетът е постигнал резултати в съответствие с приоритетите на Комисията и че е бил изпълнен правилно.

Комисията продължи да работи за създаването на Европейска прокуратура, която ще преследва по наказателен ред трансграничната престъпност, засягаща бюджета на ЕС, включително измамите, изпирането на пари и корупцията, в 22-те участващи държави членки. Очаква се тя да започне да функционира до края на 2020 г.

През октомври, за 12-а поредна година, Европейската сметна палата даде положително становище за годишните отчети на ЕС и прецени, че те дават вярна и честна представа. Сметната палата потвърди своето становище с резерви (а не отрицателно) относно редовността на разходите. Общият вероятен процент грешки, 2,6 %, бе малко по-висок, отколкото през 2017 г. (с 0,2 % пункта), но е доста под този от предходните години. За близо половината от разходите на ЕС процентът на грешките дори не достига размера, считан от Палатата за съществен. Не бяха открити същствени грешки в приходната част на бюджета, нито в административните разходи.

Национални парламенти

През юли Комисията прие годишния доклад за 2018 г. относно своите отношения с националните парламенти и относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност. Докладът дава цялостна представа за интензивните и плодотворни отношения на националните парламенти с Комисията и другите институции на ЕС. Националните парламенти представиха 569 становища, близко до броя, отчетен през 2017 г. Това показва, че повечето от тях са много активно ангажирани с Комисията във връзка с нейните инициативи и по широк кръг от теми.

Само в 37 „мотивирани становища“ бе изразена загриженост относно това доколко предложенията на Комисията спазват принципа на субсидиарност, който гарантира, че решенията за европейските политики се вземат и прилагат на най-подходящото равнище — европейско, национално или регионално. Работната група по въпросите на субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“, която бе създадена през 2018 г. от председателя Жан-Клод Юнкер и се ръководи от първия заместник-председател Тимерманс, разгледа начините за по-добро включване на националните парламенти, както и на регионалните и местните органи, в изготвянето на законодателството и политиките на ЕС и в проследяването на изпълнението им. Мерките на Комисията за постигане на това включват предоставяне на обобщени отговори, ако значителен брой национални парламенти изразят опасения относно субсидиарността, като по този начин в един публичен документ се представят пълната картина на всички изразени опасения и позицията на Комисията по тях.

Посещенията на членовете на Комисията в националните парламенти и тези на делегациите на националните парламенти в Комисията (55 посещения през 2019 г. и 915 посещения за целия мандат на Комисията „Юнкер“) засилиха диалога между страните.

Европейски омбудсман

Разследванията на Европейския омбудсман на твърдения за лошо администриране от страна на институциите и органите на Европейския съюз обхванаха различни теми, като прозрачността на процеса на вземане на решения, голямото текучество, дейността на бивши членове на Комисията след изтичане на мандата им, достъпа до документи, основните права, етични въпроси, договори, безвъзмездни средства или въпроси, свързани с персонала. Средно Комисията се съобразява с около три четвърти от предложенията на Омбудсмана (предложения за решение, предложения за подобрение и препоръки) и при около 95 % от разследванията не се стига до заключения за лошо администриране.

През юни Омбудсманът даде втората си Европейска награда за добра администрация на инициативите на Комисията за намаляване на замърсяването с пластмаси и за насърчаване на повишаването на осведомеността. Наградата има за цел да признае инициативи, проекти и други видове работа на различни служби на институциите на ЕС, които имат видимо и пряко положително въздействие върху живота на хората в Европа и извън нея.

През октомври Комисията прие и становище по проекта за регламент на Парламента, определящ правилата и общите условия за изпълнението на функциите на Омбудсмана (неговия преработен устав).

През декември Парламентът избра Емили О’Райли за Европейски омбудсман. Нейният втори мандат ще продължи 5 години.