Планът за инвестиции за Европа

През 2015 г. Европейската комисия, заедно с групата на Европейската инвестиционна банка, стартира Плана за инвестиции за Европа, в който Европейският фонд за стратегически инвестиции заема централно място. Това беше нов и иновативен подход към финансирането. Фондът бе създаден с първоначален капацитет за поемане на риска от страна на ЕС и групата на Европейската инвестиционна банка в размер на 21 милиарда евро, който на свой ред привлича други източници, по-специално на частно финансиране. Като се има предвид неоспоримият му успех, Фондът беше допълнително подобрен през 2018 г., като действието му бе удължено до края на 2020 г., а инвестиционната му цел бе увеличена от 315 милиарда евро на поне 500 милиарда евро. Новите правила също така улесняват съчетаването на финансиране от Фонда с европейските структурни и инвестиционни фондове и други източници на финансиране от ЕС.

Ангажиментът на ЕС за стимулиране на работните места, растежа и инвестициите доведе до осезаеми резултати през 2018 г. Планът за инвестиции надхвърли първоначалната си цел и очакванията и от 2015 г. насам вече мобилизира инвестиции за над 370 милиарда евро в цяла Европа, като две трети от тях идват от частни източници. Благодарение на подкрепата на Европейския фонд за стратегически инвестиции 856 000 малки и средни предприятия ще могат да се възползват от подобрен достъп до финансиране. Оценките сочат, че Фондът вече е подкрепил над 750 000 работни места, а други 1,4 милиона нови работни места се предвижда да бъдат разкрити до 2020 г. Планът за инвестиции вече увеличи брутния вътрешен продукт на ЕС с 0,6 %, като се очаква до 2020 г. увеличението да достигне 1,3 %.

От стартирането си Планът за инвестиции помогна за финансирането на разгръщането на високоскоростен широколентов интернет за 15 милиона домакинства, за реновирането или изграждането на половин милион достъпни жилища и за подобрени здравни услуги за 30 милиона европейци. Чрез него бе предоставена енергия от възобновяеми източници на 7,4 милиона домакинства и подобрена железопътна и градска инфраструктура за 95-те милиона пътници, които я използват всяка година. Планът е от полза за всички държави членки, особено за тези, които бяха засегнати най-силно от кризата.

Успехът на Плана за инвестиции беше подкрепен от Европейския консултантски център по инвестиционни въпроси, който предоставя съобразена с нуждите подкрепа на стотици организатори на проекти, и от Европейския портал за инвестиционни проекти, който предоставя лесен достъп до готови за изпълнение проекти за потенциалните инвеститори.

Икономическа и фискална политика

Икономическият растеж и създаването на работни места в Европа се подкрепят и от правилата на ЕС за икономическо и фискално управление. Координацията на икономическата политика в ЕС се организира ежегодно в цикъл, познат под наименованието европейски семестър. Той започва към края на всяка година, наред с другото, с публикуването на годишния обзор на растежа и на предложение за препоръка относно икономическата политика на еврозоната. През март 2018 г. Европейската комисия публикува докладите по държави, съдържащи анализ на икономическите и социалните предизвикателства, пред които е изправена всяка държава членка, с изключение на Гърция, която все още се възползва от програма за подкрепа на стабилността.

За първи път в докладите по държави се поставя специален акцент върху приоритетите на Европейския стълб на социалните права, приет през ноември 2017 г. През 2018 г. беше обърнато особено внимание на анализа на предизвикателствата, свързани с уменията на работната сила и с това как функционират националните мрежи за социална сигурност. Като цяло от доклада стана ясно, че държавите членки са постигнали поне „известен напредък“ по над две трети от препоръките за политиката, отправени предишната година.

Откакто през 2011 г. започна цикълът на европейския семестър за координация на политиката, държавите членки отбелязаха най-голям напредък в областта на финансовите услуги и на фискалната политика и фискалното управление. Постигнат бе значителен напредък и по отношение на достъпа до финансиране, законодателството за защита на заетостта и рамките за трудовите договори.

През май Комисията отправи политически препоръки за всяка държава членка въз основа на анализа в докладите по държави. Тези специфични за всяка държава препоръки бяха насочени към укрепване на основите за устойчив и приобщаващ растеж в дългосрочен план. Комисията призова държавите членки да се възползват от благоприятната икономическа среда, за да продължат структурните реформи за подобряване на бизнес средата и условията за инвестиции, особено чрез реформи на пазара на стоки и услуги, чрез подпомагане на иновациите, подобряване на достъпа до финансиране на малките и средните предприятия и борба с корупцията.

Държавите членки бяха посъветвани също да увеличат икономическата си устойчивост на дългосрочните предизвикателства, като например демографските тенденции, миграцията и изменението на климата.

Комисията препоръча също на държавите да извършват реформи, които подготвят работната им сила за бъдещето, включително за бъдещите форми на заетост и нарастващата цифровизация, да намалят неравенството по отношение на доходите и да осигурят повече възможности за заетост, особено за младите хора.

За да подкрепи държавите членки за осъществяването на реформите им, Комисията също така предложи създаването на програма за подкрепа на реформите, която понастоящем се обсъжда от Европейския парламент и държавите членки, за да се подпомогнат приоритетните реформи с общ бюджет в размер на 25 милиарда евро и да се предоставят финансова и техническа подкрепа и съвети.

През май Комисията приключи и прегледа на издадените от нея насоки за фискалните правила на ЕС през 2015 г. Според изложеното в прегледа насоките на Комисията относно гъвкавостта помогнаха да се постигне правилен баланс между осигуряването на предпазлива фискална политика и стабилизирането на икономиката. Оценките сочат, че този подход е спомогнал за повишаване на брутния вътрешен продукт на ЕС с 0,8 % през последните четири години и е довел до създаването на 1,5 милиона работни места.

Съвкупният дефицит в еврозоната се очаква да спадне до 0,6 % от брутния вътрешен продукт през 2018 г., което представлява намаление спрямо върховата стойност от 6,2 % от брутния вътрешен продукт през 2009 г. Съотношението на дълга към брутния вътрешен продукт се очаква да спадне от 91,8 % през 2014 г. до 86,9 % през 2018 г.

Европейската комисия предприе също така редица мерки в рамките на Пакта за стабилност и растеж през май. Сред тях беше препоръката процедурата при прекомерен дефицит да бъде прекратена за Франция. С прекратяването на процедурата за Франция единствената държава членка, обект на процедурите за прилагане на фискалните правила на ЕС през 2018 г., бе Испания. За сравнение през 2011 г. 24 държави бяха в това положение. След няколко трудни години Гърция успешно приключи програмата си за подкрепа на стабилността, като по този начин подсигури централната си позиция в еврозоната и в Европейския съюз.

Европейската комисия продължи също да предоставя подкрепа след приключване на програмата на държавите, получили финансова помощ по време на кризата: Ирландия, Испания, Кипър, Португалия и Румъния.

През март 2018 г. Европейският фискален съвет, независим консултативен орган на Европейската комисия, направи изявление, в което изрази безпокойство относно планираното преместване на независимия Икономически съвет на Дания извън района на Копенхаген. През юни 2018 г. година Европейският фискален съвет прикани държавите членки, особено тези с високи равнища на публичен дълг, да се възползват от благоприятната икономическа среда, за да укрепят публичните финанси. През октомври 2018 г. той публикува втория си годишен доклад. Докладът включваше преглед на начина, по който Пактът за стабилност и растеж — общо договорените правила на фискалните политики — бе изпълнен в цикъла за оценка от 2017 г., допълнен с предложения за това как Пактът да се опрости и да стане по-ефективен.

В представения от Европейската комисия годишен обзор на растежа, публикуван през ноември, беше установено, че европейската икономика се очаква да продължи да нараства през 2019 г. Заетостта вече достигна рекордно равнище от 239 милиона души, а безработицата намаля до равнището си отпреди кризата (6,8 %) и това позволи повече от 10 милиона души да бъдат избавени от бедността и социалното изключване. Растежът на икономиката обаче не облагодетелства еднакво всички граждани и държави и остава уязвим по отношение на глобалната нестабилност и предизвикателствата в средносрочен до дългосрочен план.

Доизграждане на съюза на капиталовите пазари

Съюзът на капиталовите пазари е един от основните приоритети на Комисията. Той допълва банковия съюз, засилването на икономическия и паричен съюз и международната роля на еврото. Съюзът на капиталовите пазари допълва и Плана за инвестиции за Европа с укрепването на европейската икономика и стимулирането на инвестициите за създаване на работни места. Задачата му е да мобилизира и насочва капитали към всички предприятия в ЕС и особено към малките и средните предприятия, които се нуждаят от средства, за да могат да разширяват успешно дейността си.

През май Комисията предложи нови правила, които да осигурят на малките и средните предприятия по-добър достъп до финансиране чрез публичните пазари. Тази инициатива следва да помогне на дружествата от ЕС да получават по-лесно и по-евтино финансиране от пазара, така че да могат да разширяват дейността си. Чрез други предложения ще се стимулира трансграничният пазар за инвестиционни фондове, ще се насърчи пазарът на ЕС за покрити облигации като източник на дългосрочно финансиране и ще се гарантира по-голяма сигурност за инвеститорите при трансграничните сделки с ценни книжа и вземания. В момента няма правна сигурност за това кое национално право се прилага, когато се определя чие притежание е вземането, когато то е обект на трансгранично дело или административна процедура. Чрез предложените нови правила се изяснява съгласно чие право се разрешават тези спорове. Сега е необходимо Европейският парламент и Съветът да превърнат тези и други предложения в законодателни актове колкото е възможно по-бързо, за да може съюзът на капиталовите пазари да стане реалност.

Комисията и Европейският инвестиционен фонд (част от групата на Европейската инвестиционна банка) стартираха също общоевропейски фонд за инвестиране в други фондове, който инвестира в рисков капитал въз основа на покана за заявяване на интерес. Целта на шестте участващи фонда е посредством финансиране от ЕС в размер на 410 милиона евро да се мобилизират публични и частни инвестиции на стойност до 2,1 милиарда евро. От своя страна това следва да привлече около 6,5 милиарда евро нови инвестиции в стартиращи и разрастващи се иновативни предприятия из цяла Европа и да удвои сегашния размер на рисковия капитал в ЕС. Ограничените и неравномерно развити пазари за рисков капитал в ЕС се споменават често като фактор, възпиращ иновациите и разрастването на дружествата от ЕС.

През юни Комисията прие и нови правила за стимулиране на инвестициите на застрахователите в опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация. Тази секюритизация е важно средство за диверсифициране на източниците на финансиране и за по-широко разпределяне на рисковете сред участниците на финансовите пазари. Тези правила допълват вече договорените правила за стимулиране на инвестициите на застрахователите в опростена, прозрачна и стандартизирана секюритизация.

В края на 2018 г. Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо споразумение по основните елементи на общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване, доброволна схема за спестяване за пенсия за гражданите, включително в трансграничен контекст. Продуктът за лично пенсионно осигуряване ще предложи допълнителни инвестиционни възможности за пенсия на гражданите, които желаят това, като допълва съществуващите публични и професионални пенсионни системи.

Насърчаване на ненарушената конкуренция в подкрепа на растежа и инвестициите

Политиката на ЕС в областта на конкуренцията гарантира, че дружествата се поощряват да инвестират и извършват стопанска дейност в рамките на единния пазар, докато се придържат към правилата на ЕС в областта на конкуренцията. През 2018 г. Комисията продължи да прилага правилата за конкуренцията в полза на домакинствата и предприятията, като гарантира еднакви условия на конкуренция, както и по-голям избор и по-добри цени за потребителите.

През декември бяха приети нови правила и инструменти, позволяващи на националните органи за защита на конкуренцията да прилагат още по-ефективно антитръстовите правила на ЕС.

През годината Комисията прие 393 решения за сливания, 10 антитръстови решения, 4 решения относно картели и 219 решения за държавни помощи, което доведе до съществени ползи за потребителите в ЕС и подкрепи растежа. Комисията наложи глоби за общо 6,3 милиарда евро на дружествата, за които е установено, че са нарушили правилата на ЕС за конкуренцията, и нареди на съответните държави членки да възстановят от предприятията бенефициери незаконна и несъвместима помощ в размер на около 1 милиард евро. 91 % от случаите на държавна помощ бяха разгледани по опростени правила посредством Общия регламент за групово освобождаване, което означава, че държавна помощ може да се предоставя на местно, регионално и национално равнище без никакво участие на Комисията.

Устойчив растеж за създаване на работни места и за опазване на околната среда

Като част от по-широките усилия за подобряване на устойчивостта на европейската икономика през януари Комисията прие нова стратегия за пластмасите, целяща промяна на начина, по който проектираме, произвеждаме, използваме и рециклираме пластмасата. Съгласно новите планове всички пластмасови опаковки на пазара на ЕС ще трябва да станат годни за рециклиране или повторно използване до 2030 г., потреблението на пластмасови изделия за еднократна употреба ще бъде намалено, а целенасоченото използване на пластмасови микрочастици ще бъде ограничено.

През май беше направено законодателно предложение за намаляване на морските отпадъци при източника, в което се визират по-конкретно десетте пластмасови продукта, които най-често попадат в океаните, както и изгубените или изоставени риболовни уреди. През декември Европейският парламент и Съветът постигнаха предварително политическо споразумение относно новата директива на ЕС за пластмасовите изделия за еднократна употреба, която е най-амбициозният правен инструмент на световно равнище за намаляване на морските отпадъци. В нея се предвижда да се прилагат различни мерки за различни категории продукти. Ако алтернативите са леснодостъпни и се предлагат на приемливи цени, пластмасовите изделия за еднократна употреба, като например пластмасови прибори за хранене, чинии или сламки, продукти, произведени от разградима при окисляване пластмаса, и съдове за храни и напитки, направени от експандиран полистирен, ще бъдат елиминирани от пазара. За останалите продукти ударението ще падне върху ограничаването на употребата им чрез намаляване на потреблението им на национално равнище; върху изискванията за проектирането и етикетирането; и върху задължения производителите да управляват отпадъците или да ги почистват.

Също през май Съветът прие нови правила относно отпадъците, позволяващи на ЕС да се превърне ЕС в световен лидер в областта на управлението и рециклирането на отпадъци. От държавите членки ще се изисква да рециклират най-малко 55 % от битовите си отпадъци до 2025 г., 60 % — до 2030 г. и 65 % — до 2035 г. Сред другите одобрени мерки са определянето на горна граница от 10 % за депата за отпадъци до 2035 г., задължителното разделно събиране на биологичните отпадъци и по-строгите схеми, чрез които производителите се задължават да плащат за събирането на основни рециклируеми материали.

След общоевропейска кампания за поемане на ангажименти като част от европейската стратегия за пластмасите, през ноември Европейската комисия предостави предварителна оценка, която показва, че промишленият сектор в ЕС е сериозно ангажиран с рециклирането на пластмасите — най-малко 10 милиона тона рециклирани пластмаси могат да бъдат предоставени до 2025 г., ако ангажиментите се реализират напълно. По отношение на търсенето обаче до момента очакванията са само за пет милиона тона, което показва, че ще бъде необходимо да се положат повече усилия, за да се постигне целта за добре функциониращ пазар на ЕС за рециклирани пластмаси.

Освен това продължи работата за подобряване на устойчивото, „кръгово“ управление на водните ресурси и за доставянето на по-безопасна питейна вода за всички европейци. През февруари Комисията предложи преразглеждане на Директивата за питейната вода, за да се актуализират стандартите за питейната вода, да се подобри достъпът до вода за всички, както и да се помогне на потребителите да намерят надеждна информация за доставката ѝ. Предложението бе и отговор на първата успешна европейска гражданска инициатива „Право на вода“ (Right2Water), която получи подкрепата на 1,6 милиона души. Целта бе да се насърчат потребителите да изберат чешмяната вода пред бутилираната и по този начин да се спестят средства, да се намалят пластмасовите отпадъци в реките и моретата, както и емисиите на парникови газове.

През пролетта на 2018 г. Комисията представи също предложения за устойчиво финансиране с цел да се гарантира, че финансовият сектор изпълнява своята роля за прехода към зелена икономика, като инвестира по по-подходящ за устойчивостта начин.

Синята икономика

„Синята икономика“ включва всички основани на правила, устойчиви икономически дейности, свързани с океаните, моретата или крайбрежните ни зони — от риболова, корабостроенето и туризма до океанската енергия и сините биотехнологии. През 2018 г. Комисията публикува първия си годишен доклад относно този бързо растящ икономически сектор, който се очаква да удвои размера си в световен мащаб до 2030 г. В доклада се подчертава, че синята икономика генерира оборот от над 560 милиарда евро годишно, в него са заети повече от 3,5 милиона души и е бързо развиващ се сектор в много държави. На Испания се пада една пета от общата заетост в сектора, следвана от Италия, Обединеното кралство и Гърция. Взети заедно, тези четири държави членки обхващат повече от половината от работните места, свързани със синята икономика.

Регионална и градска политика

Регионите и градовете могат да играят важна роля за подкрепа на растежа, работните места и инвестициите. През 2018 г. ЕС продължи да инвестира в политики за повишаване на конкурентоспособността и създаване на работни места, за насърчаване на социалното приобщаване и подкрепа за малките и средните предприятия в регионален и местен контекст. Бяха изпълнени няколко инициативи и стратегии за насърчаване на растежа и иновациите в по-голям мащаб, включително нов набор от действия през 2018 г. за по-нататъшно подпомагане на европейските региони да инвестират в специализирани области на конкурентно предимство, известни като „интелигентно специализиране“.

Тези действия включват постоянна подкрепа за инициативата за изоставащите региони и изпълнението на нова инициатива, насочена към регионите в индустриален преход. В тази рамка пилотни действия през 2018 г. в 10 региона и две държави членки ще получават експертни съвети и финансова подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие и Европейската обсерватория за клъстери и индустриални промени.

Освен това Комисията избра пет програми по политиката на сближаване, които да участват в нови пилотни действия за подобряване на административния капацитет. Програми в Гърция, Полша, Испания, Хърватия и България получават специализирана подкрепа за подобряване на начина, по който функционират. Европейският консултантски център по инвестиционни въпроси извърши проучване на инвестиционните платформи в най-отдалечените региони с цел подобряване на достъпа им до Плана за инвестиции. Освен това бяха създадени работни групи в областта на енергетиката в Реюнион и относно управлението на отпадъците в Канарските острови, а по програмата „Хоризонт 2020“ се финансира проект за насърчаване на върховите научни постижения във всички най-отдалечени региони.

Свързване на Европа

Поканата за смесено финансиране по линия на Механизма за свързване на Европа, съчетаваща безвъзмездни средства с финансиране от Европейския фонд за стратегически инвестиции, Европейската инвестиционна банка, национални насърчителни банки или инвеститори от частния сектор, доведе до избора на 35 проекта в областта на безопасната, чиста и интелигентна мобилност, които ще получат безвъзмездни средства в размер на 405 милиона евро. Друга покана за представяне на предложения на стойност 290 милиона евро подпомагаше проекти, насочени към развитието на единното европейско небе и европейското въздухоплаване. Около 9,5 милиона евро по линия на Съвместното предприятие за изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе (SESAR) ще финансират редица демонстрации с дронове по системата U-Space, като се поставя акцент върху безопасното и сигурно интегриране на дроновете в системата на въздухоплаването.

Подпомагане на малките и средните предприятия за намиране на финансиране, нови партньори и нови пазари

Малките предприятия са гръбнакът на икономиката на ЕС. Всяка година ЕС оказва подкрепа на малките предприятия с различни видове финансиране и консултантски услуги. През последните години ЕС постигна значителен напредък в подобряването на достъпа до финансиране за малките предприятия в Европа. По линия на COSME — програмата на ЕС за конкурентоспособност на предприятията и за малките и средните предприятия, ЕС вече помогна за осигуряване на финансиране за над 20,3 милиарда евро, допълнено от Европейския фонд за стратегически инвестиции, на около 381 000 малки предприятия.

Стимулиране на науката, изследванията, иновациите и технологиите

Високи научни постижения и авангардни иновации

През годината по програмата „Хоризонт 2020“ бяха стартирани покани за представяне на предложения и други действия на обща стойност 10 милиарда евро за подкрепа на научните изследвания и иновациите. Сред примерите са нови покани за представяне на предложения за инвестиции от почти 200 милиона евро в разработването на следващото поколение батерии, които ще помогнат за стимулиране на прехода към общество с ниски въглеродни емисии; почти 1 милиард евро за свързване на икономически ползи с ползите за околната среда в подкрепа на пакета от мерки за кръговата икономика на ЕС; и около 200 милиона евро за разглеждане на първопричините за незаконната миграция и за европейската програма за миграцията.

Освен това, за да се стимулира сътрудничеството между публичния и частния сектор във финансирането на иновациите в областта на чистата енергия, чрез споразумение, подписано с фондацията „Бил и Мелинда Гейтс“ през есента на 2018 г., бе създаден фонд с бюджет от 100 милиона евро, насочен към новатори и предприятия от ЕС с потенциал да постигнат значително и трайно намаляване на емисиите на парникови газове.

Европейският облак за отворена наука — виртуална среда, в която да се съхраняват, споделят и използват повторно данни от различни дисциплини и през границите, беше официално стартиран през 2018 г. и ще даде възможност на близо 1,7 милиона изследователи и 70 милиона специалисти да получат достъп до все по-голям обем от свободно достъпни данни.

ЕС в космоса

На база на космическата стратегия за Европа от 2016 г. ЕС продължи да развива космическата инфраструктура, която е в основата на икономиката и голяма част от нашето ежедневие. През юни 2018 г. Комисията предложи космическа програма в размер на 16 милиарда евро, която допълнително да укрепи водещата роля на ЕС в сферата на космоса.

Програмата „Коперник“ е най-големият доставчик на данни от наблюдението на Земята в световен мащаб, помагащ за справяне с различни предизвикателства, като например природните бедствия и изменението на климата. Изстрелването на седмия спътник „Коперник“ през 2018 г. подобри способността ни за наблюдение на океаните, сушата и атмосферата. Услугите за достъп до данни и информация по програма „Коперник“, които също започнаха през 2018 г., дадоха възможност на новаторските стартиращи предприятия и на други потребители да получават достъп, да обработват и свалят данни лесно и без да е необходимо да инвестират в скъпи съоръжения за съхранение и обработка на данни.

„Галилео“, програмата на ЕС за спътникова навигация, предоставя точно позициониране, навигация и измерване на времето и може да бъде използвана от последното поколение смартфони, което води до по-голяма точност, отколкото предишните системи, основани единствено на GPS. С новите четири спътника, изстреляни през 2018 г. (наречени на имената на деца, които са спечелили конкурс за рисунка), резултатите на „Галилео“ се подобриха и програмата се доближи до превръщането си в напълно независима, автономна спътникова система за позициониране, привличаща 500 милиона потребители в цял свят. Сигналите на „Галилео“ се използват от службите за управление на движението по пътищата и на железопътния транспорт, за навигация на въздухоплавателните средства, в банковите услуги и земеделието и си проправят път към автономните автомобили.

През ноември Федералната комисия по комуникациите на Съединените щати реши да освободи от лиценз приемането на сигнала на „Галилео“ в Съединените американски щати. Това означава, че граждани и предприятия в Съединените щати ще могат да се възползват от високотехнологичните сигнали за спътникова навигация на „Галилео“ — било то за свързани автомобили, интелигентни часовници, селскостопанско производство или навигация на самолети.

Точността на „Галилео“ е важен фактор за ефективността на системата eCall, която спомага за локализиране на автомобил при извънредни случаи. От 31 март 2018 г. системата eCall е задължителна за всички нови видове автомобили в ЕС и помага за намаляване на времето за реакция на службите за спешна помощ с до 60 %. През декември Комисията прие нови мерки, чрез които се спомага за по-точно намиране на хора при извънредни ситуации благодарение на сигналите на „Галилео“, като спасителните действия стават по-ефективни. Според новите правила всички продавани в ЕС смартфони ще могат да изпращат точното местонахождение на лицето, което се обажда на номер 112 за спешни повиквания, до службите за спешна помощ, приемащи обаждането.

Тъй като достъпът до космическото пространство е от стратегическо значение, ЕС се стреми да укрепи своята автономност в тази област. През 2018 г. беше поставено началото на състезателна процедура за отпускане на 10 милиона евро за най-жизнеспособните в търговски план решения, предлагащи специализирани услуги по изстрелване на леки спътници на ниска цена. Пилотната инициатива Space Equity за дялово участие в космическата област по програмата InnovFin обединява около 110 милиона евро под формата на финансиране с цел насърчаване на инвестициите в космическия сектор чрез увеличаване на размера на наличния рисков капитал за МСП и за дружествата със средна пазарна капитализация.

Европейска отбранителна технология

През 2018 г. Европейският съюз инвестира 40 милиона евро за финансиране на съвместни научни изследвания в областта на новаторските отбранителни технологии и продукти в рамките на подготвителното действие за научни изследвания в областта на отбраната.

През юли ЕС прие новата Европейска програма за промишлено развитие в областта на отбраната с цел осигуряване на финансова подкрепа на европейската отбранителна промишленост по време на фазата на разработване на нови продукти и технологии в областите, избрани на европейско равнище. По програмата се предвижда бюджет за 2019 г. и 2020 г. в размер на 500 милиона евро за съфинансиране на съвместни проекти за развитие на отбранителните способности.

Инвестиране в хората

През 2018 г. ЕС прие препоръка относно рамка за качествено и ефективно чиракуване. Тя съдържа критерии за насърчаване на осигуряването на добри условия на учение и труд на чираците в целия ЕС.

През април ЕС опрости и модернизира образеца на автобиография „Европас“ и това ще помогне на хората да представят своите умения и квалификации по по-прозрачен и разбираем начин в целия единен пазар. Това ще позволи на създателите на политики да прогнозират по-добре нуждите и тенденциите на пазара на труда.

Реформите на системите за образование и обучение са първостепенен приоритет в повечето държави членки и заемаха важно място в европейския семестър за 2018 г. Двадесет държави членки получиха специфични за тях препоръки в областта на образованието и обучението.

Ефективните системи за образование и обучение са от съществено значение за това на младите хора да се осигурят знания, компетентности и умения, така че да намерят работа, която да ги удовлетворява, и да станат независими и ангажирани граждани. Те също така играят ключова роля за даването на възможност на работещите да усъвършенстват уменията си, за да се справят с променящите се методи на работа и нуждите на пазара на труда и да спомогнат за увеличаването на производителността и растежа.

За да продължи работата си по изграждане на европейско пространство на образование до 2025 г., през първата половина на 2018 г. Комисията представи шест конкретни мерки на политиката. През май 2018 г. Съветът прие препоръки относно ключовите компетентности за учене през целия живот, за да се помогне на повече хора да придобият основния набор от умения, необходим за работа и живот през XXI век, и за популяризиране на общите ценности, приобщаващото образование и европейското измерение на преподаването. През ноември 2018 г. Съветът прие мерки относно автоматичното взаимно признаване на квалификациите и резултатите от периоди на учене в чужбина. Продължават обсъжданията относно образованието и грижите в ранна детска възраст и преподаването и изучаването на езици. Тече и изпълнението на плана за действие за подобряване на цифровите умения на гражданите на ЕС и използването на нови технологии в преподаването и ученето.

Свързване на хората

През 2018 г. Европа чества Европейската година на културното наследство, насърчавайки повече хора да откриват и да се наслаждават на богатото и разнообразно културно наследство на Европа и с цел да се засили чувството за принадлежност към едно общо европейско пространство. Над 7,5 милиона души участваха в повече от 13 000 прояви, организирани в 37 държави. За да гарантира, че постигнатото през Европейската година ще има траен ефект и след 2018 г., на 7 декември Комисията предложи близо 60 действия, свързани с популяризирането и опазването на културното наследство в дългосрочен план.

С бюджет в размер на над 2,7 милиарда евро програмата „Еразъм+“ в областта на образованието, обучението, младежта и спорта позволи на около 600 000 млади хора и 190 000 служители от образователни институции и младежки организации да участват в учебни дейности през 2018 г. През март Комисията добави онлайн версия на своите дейности по мобилност, като стартира виртуален обмен по програмата „Еразъм+“, проект за насърчаване на междукултурния диалог и за подобряване на уменията на поне 25 000 млади хора чрез цифрови образователни инструменти. През май Комисията предложи финансирането по линия на „Еразъм+“ да се удвои до 30 милиарда евро в рамките на следващия дългосрочен бюджет за периода 2021—2027 г., като по този начин ще се утрои броят на хората, които биха могла да бъдат подкрепени по програмата.

DiscoverEU

Между юли и октомври 2018 г. около 15 000 млади хора имаха възможност да обиколят Европа с карта за пътуване DiscoverEU. Тази нова инициатива им дава възможност да разберат по-добре многообразието на Европа, да се наслаждават на културните ѝ богатства, да намерят нови приятели и да добият представа за европейската си идентичност. През ноември младите хора имаха още една възможност да кандидатстват за безплатни билети за пътуване през 2019 г. Комисията предложи да разшири значително схемата след 2020 г.

Европейският корпус за солидарност

През октомври Европейският корпус за солидарност получи нов тласък, когато ЕС прие самостоятелно правно основание за тази инициатива и тя получи бюджет за следващите 3 години. До края на декември се регистрираха почти 100 000 млади хора, а 11 000 участваха в дейности за солидарност в цяла Европа. През юни Комисията предложи нова програма за Европейския корпус за солидарност за периода след 2020 г. с бюджет от 1,26 милиарда евро, за да се разширят възможностите, които той предлага. Това ще даде възможност на поне 350 000 млади европейци да подкрепя общностите в нужда чрез доброволческа дейност (включително подкрепа за операции за хуманитарна помощ в държави извън ЕС), стажове и назначения на работа между 2021 г. и 2027 г.

Защита на здравето на хората и подкрепа за икономиката

През декември 2018 г. европейските министри на здравеопазването приеха предложената от Комисията препоръка за засилване на европейското сътрудничество в борбата срещу заболяванията, които могат да бъдат предотвратени с ваксини. Препоръката се съсредоточава върху три основни стълба: справяне с нежеланието за ваксиниране и подобряване на обхвата на ваксинацията; устойчиви политики за ваксинация в ЕС; и координация и принос на ЕС към световното здравеопазване.

Докладът „Здравето накратко: Европа“ за 2018 г., публикуван през ноември от Комисията и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, призовава за подобряване на психичното здраве и за превенция на психичните заболявания, които не само имат социални последствия, но и чиито разходи се оценяват на над 4 % от брутния вътрешен продукт в рамките на ЕС. Докладът показва също така, че постоянното увеличаване на продължителността на живота се е забавило и че продължават да съществуват големи разлики между и в рамките на държавите, които засягат особено хората с ниска степен на образование. В него също така се призовава за справяне с рискови фактори като тютюнопушенето, консумацията на алкохол и затлъстяването, както и за намаляване на случаите на преждевременна смъртност, осигуряване на универсален достъп до здравно обслужване и укрепване на устойчивостта на здравните системи. С този доклад Комисията даде началото на втория цикъл „Състояние на здравеопазването в ЕС“, с който се анализират и споделят съпоставими данни и идеи в областта на здравеопазването и здравните системи в ЕС и се подкрепят здравните органи, за да могат да създават политики, основани на факти.

Двугодишният цикъл „Състояние на здравеопазването“ беше подготвен от Европейската комисия в тясно сътрудничество с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и Европейската обсерватория за здравни системи и политики.

ЕС продължи да се стреми да насърчава здравословните и безопасни условия на труд с предложение за ограничаване на експозицията на работниците на още пет канцерогенни вещества. Целта на тази мярка е да се засили защитата на над 1 милиона работници в Европа.

С цел защита на пчелите и опрашителите бяха приети допълнителни ограничения за употребата на три неоникотиноида, които са активни вещества, подобни в химично отношение на никотина, използван в продукти за растителна защита. През декември 2018 г. влезе в сила пълна забрана за използването на тези продукти на открито и тяхното използване в закрити помещения бе ограничено до постоянните оранжерии. Това бе допълнено от първата по рода си инициатива на ЕС за решаване на проблема с намаляването на броя на дивите опрашващи насекоми.

Бюджет на ЕС, ориентиран към резултатите

Бюджетът на ЕС за 2018 г. бе насочен към изпълнението на европейските приоритети чрез насърчаване на създаването на работни места, особено за младите хора, и чрез стимулиране на растежа и стратегическите инвестиции. ЕС продължи да подкрепя и усилията за справяне с предизвикателства, свързани с миграцията и сигурността, както в ЕС, така и извън него.

Почти половината от отпуснатите средства (77,5 милиарда евро) са насочени за укрепване на европейската икономика, създаване на работни места и повишаване на конкурентоспособността в световен план на предприятията, изследователите и университетите. Финансирането от ЕС подпомогна земеделието и селските райони (общата селскостопанска политика), регионите (Европейски фонд за регионално развитие, Европейски социален фонд, Кохезионен фонд), научните изследвания и иновациите („Хоризонт 2020“), малките и средните предприятия (Програма за конкурентоспособност на предприятията и малките и средните предприятия), образованието, обучението и младежта („Еразъм+“), транспорта и цифровата инфраструктура (Механизъм за свързване на Европа).

Инициативата за младежка заетост бе насочена към предизвикателството на младежката безработица чрез отпускането на 350 милиона евро, за да се предоставят на младите хора подкрепа и по-добри възможности за намиране на работа. Допълнителна сума от 2 милиарда евро беше предоставена през 2018 г. за Европейския фонд за стратегически инвестиции, за да се продължи успешното мобилизиране на частни инвестиции в стратегически европейски проекти. Сума от 59,2 милиарда евро допринесе за насърчаване на устойчивия растеж посредством подкрепа за земеделските производители, рибарството, климата и биологичното разнообразие.

Дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.

След месеци на консултации с държавите членки и европейските граждани Комисията представи през май предложението си за дългосрочен бюджет за периода 2021—2027 г.

Последва пълен набор от предложения за секторни програми и фондове. Това предложение за дългосрочен бюджет е изражението в бюджетни стойности на целите на ЕС за следващото десетилетие, договорени от лидерите на ЕС през февруари 2018 г. Предложеният бюджет съчетава нови инструменти с осъвременени програми за ефикасно реализиране на приоритетите на ЕС. Той осигурява средства за намиране на подходящи отговори на основните предизвикателства, сред които младежката безработица, миграцията, сигурността и технологичната и цифровата трансформация. Предложенията включват опростен бюджет, който изгражда по-силна връзка с политическите приоритети (вж. също така главата, озаглавена „Бъдещият дългосрочен бюджет на ЕС“).

InvestEU

Като се има предвид успехът на Плана за инвестиции за Европа, Европейската комисия предложи всички програми за финансиране на ЕС в следващия дългосрочен бюджет за периода 2021—2027 г. да следват същия модел. Множеството програми за финансиране, осигурявани понастоящем от ЕС, ще се обединят под един покрив: програмата InvestEU. Подобно на Плана за инвестиции програмата InvestEU ще се състои от фонд, консултантски център и портал за инвестиционни проекти. Фондът InvestEU ще разполага с гаранция от бюджета на ЕС в размер на 38 милиарда евро за подкрепа на стратегически важните проекти в целия ЕС в сектори като устойчива инфраструктура; научни изследвания, иновации и цифровизация; малки и средни предприятия; и социални инвестиции и умения. Изчислява се, че Фондът ще задейства допълнителни инвестиции за над 650 милиарда евро през следващите седем години.

Стимулиране на изследванията, иновациите и технологиите

Комисията възнамерява също да даде тласък на инвестициите в областта на научните изследвания, за да може Европа да запази водещата си позиция в световен план в областта на научноизследователската дейност и иновациите, като в рамките на новата програма „Хоризонт Европа“ е предложен бюджет от 100 милиарда евро за научни изследвания и иновации за периода 2021—2027 г. Комисията предложи ЕС да инвестира 16 милиарда евро в рамките на космическата програма на ЕС, за да допринесе за развитието на водещата му позиция в космическите изследвания. Комисията предлага бюджет от 13 милиарда евро за Европейския фонд за отбрана. Така ЕС ще се нареди в четворката на най-крупните инвеститори в Европа в областта на научните изследвания и технологиите за нуждите на отбраната.

Земеделие и развитие на морската икономика за растеж

Комисията предложи да се запази силната подкрепа за селското стопанство и селските райони в ЕС, като се разпределят 365 милиарда евро за общата селскостопанска политика за периода 2021—2027 г. Предложенията за общата селскостопанска политика са насочени върху опростяването и модернизирането на политиката, за да се подготви за бъдещето. Освен по отношение на традиционните цели за приходите на земеделските стопани, продоволствената сигурност и опазването на околната среда, плановете са и в отговор на новите обществени искания като тези за безопасна, питателна и устойчива храна, борба срещу разхищаването на храни и хуманно отношение към животните. В тях се предлага и ново партньорство между ЕС и неговите държави членки. В бъдеще елементите, които са необходими за реализирането на общите цели на ЕС и за гладкото функциониране на единния пазар, ще се определят на равнището на ЕС, но държавите членки ще могат да избират и планират мерки на политиката, които да съответстват на нуждите на техните земеделски производители и селски райони.

Освен това Комисията предложи нов Европейски фонд за морско дело и рибарство за 6,14 милиарда евро, за да се засили подкрепата за морската икономика, като същевременно се насърчава опростяването и се поставя по-силен акцент върху резултатите. Фондът ще позволи да се инвестира в нови морски пазари, технологии и услуги, като например океанската енергия и морските биотехнологии. Крайбрежните общности ще получават по-голяма подкрепа и Фондът също така ще продължи да подкрепя европейския сектор на рибарството, със специален акцент върху подпомагането на дребномащабния риболов.

Бъдещето на политиката на сближаване

С предложения от Комисията бюджет от 373 милиарда евро предложенията за фондовете на политиката на сближаване са насочени към модернизиране на икономиката на Европа, за да може тя да стане по-интелигентна, по-екологична и по-свързана и да се премине към нисковъглеродна икономика. Правилата ще бъдат опростени, като седем фонда ще бъдат обхванати от единен набор от правила и процедурите ще станат по-гъвкави.

Инвестиране в хората

Комисията предложи допълнително да укрепи социалното измерение на Съюза чрез нов и подобрен Европейски социален фонд. Новият ЕСФ+ ще възлиза на 101,2 милиарда евро — значително по-голям дял от общия бюджет на политиката на сближаване, отколкото в момента. Това ще направи социалните инвестиции много по-видими и целенасочени. По-специално комбинацията от ЕСФ+, Еразъм и Европейския корпус за солидарност е с потенциал да увеличи повече от два пъти средствата, предназначени за подкрепа на младите хора, в сравнение с текущата финансова рамка. Европейският фонд за приспособяване към глобализацията ще бъде обновен, като обхватът му ще бъде разширен и таванът му ще се увеличи до 225 милиона евро годишно в сравнение със сумата от 170 милиона евро на година от текущия период.

Резултати в областта на цифровия единен пазар

Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия са постигнали съгласие по 23 от общо 30-те законодателни инициативи, представени от Европейската комисия от 2015 г. досега. На масата за дискусии остават седем предложения на Комисията, които трябва да бъдат одобрени от Европейския парламент и Съвета с цел по-нататъшно изграждане на цифровия единен пазар.

През 2018 г. влязоха в сила няколко важни инициативи в сферата на цифровизацията. Кампанията за повишаване на осведомеността #SaferInternet4EU, която обхваща целия ЕС, стартира през януари, с фокус върху сигурността в интернет, медийната грамотност и киберхигиената. През септември влезе в сила законодателството на ЕС относно електронната идентификация (Регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги). През октомври държавите членки въведоха правила, които улесняват достъпа до печатни материали във формати, адаптирани за хората с увредено зрение или друго увреждане, а през декември влязоха в сила нови разпоредби, забраняващи необоснованото блокиране на географски принцип при онлайн продажби в рамките на единния пазар.

Филми и музика без граници

Благодарение на нови правила относно преносимостта, от април 2018 г. европейците могат да получават достъп — където и да се намират в ЕС — до съдържанието онлайн (както аудио-визуалното, така и музикалното), за което са абонирани в дома си. През май Комисията обяви, че се създава каталог на европейските филми онлайн с цел повишаване на видимостта на европейското кино. Прототип на каталога започна да функционира през октомври.

През юни 2018 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнаха политическо споразумение по преработени разпоредби, насочени към изграждане на по-справедлива регулаторна среда за целия аудио-визуален сектор, включително услугите по заявка и платформите за споделяне на видеоклипове. Разпоредбите насърчават европейските аудио-визуални продукции и осигуряват гаранции за независимостта на аудио-визуалните регулатори.

По-безопасно и по-лесно пазаруване онлайн

Новият регламент относно услугите за трансгранична доставка на колетни пратки, който е важен за електронната търговия, влезе в сила през месец май. Високите цени на трансграничните доставки на колетни пратки са пречка за потребителите и търговците на дребно, особено за малките и средните предприятия, които искат да купуват и продават онлайн в целия ЕС.

Засилване на доверието онлайн и изграждане на цифровия единен пазар

Разпоредбите относно електронната идентификация при електронни трансакции на вътрешния пазар влязоха в сила, предоставяйки на европейците нова свобода — да разчитат на средства за електронна идентификация, за които е извършено уведомяване, за да получават сигурен достъп до цифровите услуги, предоставяни навсякъде в Европа: от записването в чуждестранен университет, получаването на достъп до електронните здравни регистри, регистрирането на дружество и попълването на данъчни декларации онлайн до цифровото откриване на банкова сметка.

От декември 2018 г. действат нови разпоредби, забраняващи необоснованото блокиране на географски принцип и други форми на дискриминация въз основа на националността, местопребиваването или мястото на установяване на клиента. Те дават възможност на гражданите и предприятията да имат достъп до уебсайтове от други държави членки, както и да се ползват с достъп до същите стоки и услуги като местните потребители. Наред с това Комисията представи междинен доклад за последиците от влязлото в сила през 2017 г. премахване на надценките на дребно за роуминг услугите.

Отключване на пълния потенциал на основаната на данни европейска икономика

Премахването на бариерите ще спомогне стойността на основаната на данни европейска икономика да се удвои между 2015 г. и 2020 г. и да нарасне от 1,9 % на 4 % от брутния вътрешен продукт. Според прогнозите до 2020 г. в основаната на данни европейска икономика ще бъдат заети 10,4 милиона души. Премахването на съществуващите изисквания относно локализирането на данните ще намали разходите за услугите, свързани с данни, и ще осигури на предприятията по-голяма гъвкавост при организирането на управлението и анализа на данните, като същевременно ще увеличи използването им и ще разшири избора на доставчици.

Изкуствен интелект

Изкуственият интелект е вече част от нашето ежедневие — като се започне от помощта, която оказва на лекарите за поставяне на по-бързи и по-точни диагнози, и се стигне до подпомагането на земеделските стопани да използват по-малко пестициди за земеделските култури. Той помага също така на публичните администрации да изготвят индивидуални отговори до гражданите и да намаляват броя на пътнотранспортните произшествия. Изкуственият интелект може да помогне и в борбата срещу изменението на климата или при прогнозирането на заплахи.

През април Комисията предложи европейски подход, насочен към увеличаване на публичните и частните инвестиции в областта на изкуствения интелект, подготвяне за свързаните с изкуствения интелект социално-икономически промени и осигуряване на разработването на подходяща етична рамка и подходяща правна уредба, които да обхванат свързаните с отговорността въпроси, повдигани по повод тези нови технологии. Този подход има за цел да се постигне максимално въздействие от инвестициите на равнище ЕС и на национално равнище, да се насърчи сътрудничеството, да се обменят най-добри практики и съвместно да се определят следващите стъпки, за да се гарантира глобалната конкурентоспособност на ЕС в този сектор.

През юни Комисията сформира експертната група на високо равнище по въпросите на изкуствения интелект и стартира Европейския алианс за ИИ — многостранна общност онлайн, отворена за всеки, проявяващ интерес в областта на изкуствения интелект.

През декември, като последващо действие след съобщението от месец април и в тясно сътрудничество с държавите членки, Комисията предложи координиран план за стимулиране на разработването и използването на изкуствен интелект с марка „произведено в Европа“. Целта на този план е да се гарантират взаимно допълване и синергии между действията на национално равнище и на равнище ЕС, за да се постигне максимално въздействие и разпространяване на ползите от изкуствения интелект в цяла Европа. С плана бяха предложени съвместни действия в четири ключови области: увеличаване на инвестициите, увеличаване на обема на наличните данни, насърчаване на талантите и изграждане на доверие. Планът предоставя също така стратегическа рамка за националните стратегии в областта на изкуствения интелект. Държавите от ЕС се насърчават да разработят своите национални стратегии за изкуствения интелект до средата на 2019 г. като се опират на вече постигнатото на европейско равнище.

Успоредно с това Комисията отпусна 66 милиона евро за проекти в областта на роботиката, които ще помогнат за цифровизирането на малките и средните предприятия в целия ЕС.

През декември независима група от 52 експерти изготви етични насоки за разработването и използването на изкуствен интелект, с които може свободно да се правят справки чрез Алианса за ИИ, като те ще бъдат финализирани през 2019 г. През пролетта на 2019 г. групата ще представи и препоръки за политиката в тази сфера.

Изграждане в Европа на инфраструктура за суперкомпютри на световно равнище

През януари 2018 г. Комисията оповести планове за създаването на Съвместно предприятие за европейски високопроизводителни изчислителни технологии. Тази нова правна и финансираща структура ще обединява европейски и национални средства с цел изграждане на инфраструктура за суперкомпютри и данни и за оказване на подкрепа на научните изследвания и иновациите в тази област, с идеята Европа да се превърне в една от трите главни суперкомпютърни сили в света. През септември държавите членки подкрепиха предложението на Комисията и Съвместното предприятие започна да функционира през ноември. То ще изгради и внедри въпросната инфраструктура в цяла Европа (чрез предложено финансиране от следващия дългосрочен бюджет на ЕС) с цел да се подобри капацитетът за обработка на данни за научните изследвания и промишлеността и да се оказва подкрепа за иновациите в областта на суперкомпютърните технологии, хардуера и софтуера. Ползите от това ще се проявят в най-различни области — от здравеопазването и енергията от възобновяеми източници до безопасността на автомобилите и киберсигурността.

По-добър достъп до данни и повторна употреба на данните

През април Комисията предложи обхватът на Директивата относно информацията в обществения сектор да бъде разширен, така че да се обхванат данните, притежавани от публичните предприятия, и да се ограничат таксите за повторна употреба на техните данни. Целта е също така да се улесни повторната употреба на научноизследователските данни, които са резултат от получено публично финансиране, и държавите членки да бъдат задължени да разработят политики за свободен достъп. С новите правила се изисква, когато е приложимо, да се използват технически решения за предоставяне на достъп в реално време до данните.

През април като част от третия пакет за данните Комисията отправи нов набор от препоръки за адаптиране спрямо технологичните промени, свързани с достъпа до научна информация и нейното съхранение. Те предоставят насоки за въвеждането на политики за свободен достъп, съобразени с целите за отворена наука, както и насоки във връзка с научноизследователските данни и управлението на данните, създаването на Европейски облак за отворена наука и интелигентния анализ на текст и данни. В препоръките се разглеждат също така стимулите и развиването на съответни умения у научните изследователи за практикуване на отворена наука.

Свободно движение на нелични данни

През декември влязоха в сила нови разпоредби, които ще дадат възможност неличните данни да бъдат съхранявани и обработвани навсякъде в ЕС без неоправдани ограничения. Новите правила премахват пречките, които възпрепятстват свободното движение на данни, и ще дадат тласък на европейската икономика, генерирайки до 2020 г. очакван растеж в размер до 4 % от брутния вътрешен продукт. Държавите членки ще трябва да съобщят на Комисията всички оставащи или планирани ограничения по отношение на локализирането на данни, като такива ограничения се допускат само в ограничен брой конкретни ситуации и произтичат от съображения за обществена сигурност в съответствие с принципа на пропорционалност. Публичните органи ще могат да имат достъп до данните с цел осъществяване на контрол и надзор, независимо къде в ЕС се съхраняват или обработват данните. Новите разпоредби ще насърчават и разработването на кодекси за поведение за услугите „в облак“, така че да се улесни преминаването от един доставчик на услуги „в облак“ към друг при спазване на ясни срокове.

Следване на динамиката в областта на блоковите вериги

През февруари Комисията, с подкрепата на Европейския парламент, положи началото на Обсерватория и форум на ЕС за блоковите вериги. Тя ще наблюдава развитието в тази област и ще насърчава участието на европейските заинтересовани страни в технологиите за блоковите вериги, позволяващи съхраняване на информационни блокове, разпространявани в цялата цифрова мрежа.

Домейнът от първо ниво .eu

През декември бе постигнато споразумение по нови разпоредби, уреждащи домейна от първо ниво .eu, създаден през 2002 г. с цел да улесни участието на европейските предприятия и европейските граждани в електронната търговия и да стимулира единния онлайн пазар. Така извършеният преглед има за цел да осигури пригодна за бъдещето, гъвкава и прозрачна система за управление на интернет, с максимално участие на заинтересованите страни. Едно от основните предложени нововъведения е да се даде възможност гражданите на ЕС да регистрират имена с домейна .eu независимо къде живеят.

Електронно здравеопазване

През април Комисията обяви амбициите си във връзка с цифровата трансформация на здравеопазването и грижите. Комисията ще подкрепя сътрудничеството в ЕС в три приоритетни области: сигурен достъп на гражданите до техните здравни данни, включително през граница, персонализирано лечение и предотвратяване на болести чрез споделени европейски данни и предоставяне на повече права на гражданите чрез цифрови инструменти и ориентирани към човека грижи. Първият резултат от проекта е, че от началото на 2019 г. няколко държави членки пионери ще започнат да обменят електронни рецепти и цифрови медицински досиета на пациентите. Междувременно до месец ноември 2018 г. имаше 19 европейски държави, подписали декларация за предоставяне на трансграничен достъп до геномната информация, с която разполагат.

Свързаност и цифрово предприемачество

През януари Комисията прие своя План за действие в областта на цифровото образование, който има за цел да гарантира, че всички граждани на ЕС се ползват в еднаква степен от възможностите, предоставяни онлайн, у дома, в училище и на работното място. Инициативите включват подпомагане на училищата чрез високоскоростни широколентови връзки, разгръщане на нов инструмент за самооценка относно използването на технологии за преподаване и учене в училищата (Selfie), както и кампанията за информиране на обществеността # SaferInternet4EU. Кампанията бе стартирана в Деня на безопасния интернет (6 февруари), като тя цели повишаване на осведомеността относно сигурността на децата онлайн и касае въпроси, включващи кибертормоза, фалшивите новини, изпращането на съобщения със сексуално съдържание, вредното съдържание, критичното мислене, медийната грамотност и цифровите умения, както и добрите практики за сигурност в киберпространството.

Инициативата на ЕС WiFi4EU за осигуряване на публични точки за безжичен достъп до интернет в общините в цяла Европа направи важна стъпка напред през ноември, с публикуването на първата покана за представяне на предложения по инициативата. Бюджетът на схемата WiFi4EU е 120 милиона евро за периода 2018—2020 г. С него ще се подпомогне инсталирането на Wi-Fi оборудване на обществени места, като паркове, площади, обществени сгради, библиотеки, здравни заведения и музеи.

Инвестиране в широколентова инфраструктура

През юни Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо споразумение за актуализиране на разпоредбите на ЕС в областта на далекосъобщенията. Новият Европейски кодекс за електронните съобщения ще стимулира инвестициите в мрежи с много голям капацитет в целия ЕС, включително в отдалечените и селските райони. Съгласно споразумението по Кодекса бяха определени срокове, в които държавите членки да осигурят (до 2020 г.) възможност за използване на ключови радиочестотни ленти, необходими за разгръщането на 5G услугите. Кодексът влезе в сила през декември. Европейската комисия представи също така набор от инструменти за въвеждане на повече широколентови услуги в отдалечените и селските райони, където само 40 % от хората имат достъп до бърз интернет, докато общо в ЕС с такъв достъп разполагат 76 % от хората.

Стажове „Цифрова възможност“

Тази инициатива за обучение, финансирана от ЕС, ще помогне на предприятията да попълнят свободните работни места с кандидати, разполагащи с умения в областта на цифровите технологии. През април Комисията стартира пилотен проект, финансиран от програма „Хоризонт 2020“ и управляван от „Еразъм+“, за 6000 стажа в сферата на киберсигурността, големите информационни масиви, квантовите технологии, машинното самообучение и цифровия маркетинг.

Жените в областта на цифровите технологии

Отчитайки, че дисбалансът между половете в цифровата сфера има огромни социални и икономически последици, Комисията насочи вниманието към това колко е важно да се предоставят възможности на жените в нашето цифрово общество, като за целта тя разработи стратегията „Жените в областта на цифровите технологии“. Стратегията има за цел да спомогне за разкриването на пълния принос, който жените могат да имат в сферата на цифровата икономика, чрез борба със стереотипите в медиите и популяризиране на ролеви модели, чрез насърчаване на цифровите умения и образованието в областта на цифровите технологии при жените и чрез улесняване на участието на жените в цифровото предприемачество и цифровите иновации.

Международно сътрудничество

През февруари Комисията прие Стратегията за Западните Балкани, с която бе поставено началото на шест водещи инициативи, една от които е посветена на подпомагането на шестте партньори на ЕС от Западните Балкани да осъществят успешно прехода към цифровите технологии. Програмата в областта на цифровите технологии за Западните Балкани стартира през юни и има за цел ползите от цифровата трансформация да достигнат до гражданите от региона. Тя определя подход за намаляване на тарифите за роуминг, инвестиране в широколентова свързаност, повишаване на киберсигурността, доверието и цифровизацията на промишлеността, укрепване на цифровата икономика и стимулиране на научните изследвания и иновациите.

В контекста на новия алианс между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места, през декември бе проведена първата среща на работната група по цифрова икономика, създадена от ЕС и Африканския съюз, като до юни 2019 г. групата ще изготви препоръки относно начина за развиването на панафрикански цифров пазар, свързан с цифровия единен пазар на ЕС.

Справедлива цифрова екосистема

Гарантиране на лоялна конкуренция в икономиката онлайн

През януари Комисията наложи на Qualcomm глоба в размер на 997 милиона евро, за това че предприятието е злоупотребило с господстващото си положение на пазара на базови чипсети за стандарта Long-Term Evolution, които позволяват на смартфоните и таблетите да се свързват към клетъчните мрежи и да отговарят на стандарта 4G Long-Term Evolution („LTE“). Комисията даде също така зелена светлина, при определени условия, за планираното придобиване на NXP от Qualcomm, като въпросните предприятия са двама от водещите участници в индустрията за полупроводникови елементи. В медийния отрасъл Комисията разреши през юни придобиването на Sky от Comcast. В отрасъла на далекосъобщенията, Комисията одобри през юли придобиването на UPC Austria от T-Mobile Austria.

През юли Комисията наложи на Google глоба в размер на 4,34 милиарда евро за това, че дружеството е нарушило антитръстовите правила на ЕС чрез налагане на незаконни ограничения на производителите на устройства, работещи с Android, и на операторите на мобилни мрежи, за да затвърди господстващото си положение в областта на общото търсене в интернет. С четири отделни решения Комисията глоби производителите на битова електроника Asus, Denon & Marantz, Philips и Pioneer за общо над 111 милиона евро за това, че са налагали на своите онлайн търговци на дребно фиксирани или минимални цени за препродажба в нарушение на правилата на ЕС за конкуренцията.

През декември Комисията наложи на Guess глоба в размер на почти 40 милиона евро за това, че дружеството не е позволявало на търговците на дребно да правят реклама онлайн и да продават през граница на потребители в други държави членки (блокиране на географски принцип) в нарушение на правилата на ЕС за конкуренцията.

През септември Комисията одобри предложеното придобиване на Shazam, водещо приложение за разпознаване на музика, от Apple, което поддържа Apple Music — втората най-голяма услуга за стрийминг на музика в Европа. През ноември Комисията одобри предложеното придобиване на части от Fox от страна на Disney, като и двете са установени в Съединените щати медийни дружества от световен мащаб. Решението е взето под условие за пълното изпълнение на ангажиментите, предложени от Disney за преодоляване на опасенията на Комисията във връзка с конкуренцията. Също през ноември Комисията одобри предложеното придобиване на Tele2 NL от T-Mobile NL. Разследването на Комисията доведе до заключението, че е малко вероятно планираната сделка да окаже съществено влияние върху нивото на услугата или цените, плащани от клиентите на мобилни телекомуникационни услуги в Нидерландия.

Комисията прие също така първите решения за държавни помощи във връзка с мрежите с много голям капацитет за широколентовите услуги, с което даде възможност на държавите членки да окажат подкрепа на такива мрежи, по-специално в конкретни целеви области в Австрия, Германия и Нидерландия.

Данъчно облагане на цифровата икономика

През март Комисията предложи реформа на правилата на ЕС за корпоративно данъчно облагане на цифровите дейности. С новите мерки се гарантира също, че предприятията, занимаващи се с дейност в сферата на цифровите технологии, плащат справедливи данъци в ЕС, като това става чрез адаптиране на данъчните разпоредби спрямо експанзията в последно време в областта на цифровата икономика.

Насърчаване на цифровизацията на финансовите услуги

През март Комисията прие План за действие относно технологичните иновации в областта на финансовите услуги (FinTech), за да помогне на финансовия сектор да се възползва от бързия напредък в области като блоковите вериги, изкуствения интелект и услугите „в облак“. Целта е пазарите да станат по-сигурни и достъпът до тях да бъде по-лесен, което ще е от полза както за потребителите, така и за инвеститорите, банките и новите участници на пазара. Като първа съществена стъпка Комисията предложи нови разпоредби, чрез които да се спомогне за разрастването на платформите за колективно финансиране в целия единен пазар на ЕС, така че да се подобри достъпа до финансиране, особено за стартиращите и другите малки предприятия. Тези правила ще дадат възможност на платформите да кандидатстват за знак на ЕС и да предлагат услугите си в целия ЕС, а инвеститорите ще бъдат защитени чрез правилата за оповестяването на информация, управлението, управлението на риска и съгласувания подход към надзора.

Справедливост и прозрачност за потребителите на посреднически услуги онлайн

През април Комисията прие предложение за регламент, с което се цели да се стимулират справедливостта и прозрачността за професионалните потребители на онлайн платформи. Предложението е насочено срещу вредните търговски практики, произтичащи от неравнопоставени търговски правоотношения между платформите и професионалните потребители, които зависят от тях за предлагането на своите стоки и услуги на потребители в ЕС. Новосъздадена Обсерватория, подпомагана от група независими експерти, ще следи внимателно икономиката на онлайн платформите и ще съветва Комисията във връзка с необходимостта от бъдещи инициативи.

Въвеждане на засилена киберсигурност и превръщане на интернет в по-безопасно място

Директивата относно сигурността на мрежите и информационните системи започна да се прилага през май 2018 г. Тя е първият правно задължителен за целия ЕС набор от правила относно киберсигурността и създава рамка за осигуряване на високо общо равнище на сигурност на мрежите и информационните системи в ЕС.

Комисията предложи да бъдат създадени Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и Мрежа от национални координационни центрове. Целта е да се спомогне ЕС да поддържа и развива технологичния и промишления капацитет в областта на киберсигурността, необходим за защитата на неговия цифров единен пазар. Мрежата ще се занимава с развиването на нови способности и изграждането на по-широкообхватна компетентност в областта на киберсигурността в държавите членки. Предложението следва да помогне на ЕС и на държавите членки да възприемат активна, дългосрочна и стратегическа перспектива към промишлената политика в областта на киберсигурността.

Борба с онлайн дезинформацията

През април Комисията предложи първи набор от мерки за борба с онлайн дезинформацията. Една от тях бе разработването на единен за ЕС кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, като той бе публикуван през септември и трябва да бъде приведен в действие от подписалите го участници — сред които са и някои големи онлайн платформи — преди изборите за Европейски парламент през 2019 г. Наред с това мерките включват подкрепа за изграждането на независима мрежа на проверителите на факти и насърчаване на качествената журналистика и медийната грамотност. Разкритията относно Facebook и Cambridge Analytica показаха, че е възможно личните данни да бъдат обект на злоупотреба по време на избори и демонстрираха влиянието, което такива злоупотреби биха могли да окажат върху устойчивостта на демократичните процеси. През септември председателят Юнкер обяви мерки за гарантиране на свободни и честни избори, както и единен за ЕС кодекс за поведение във връзка с дезинформацията. След това Комисията прикани представителите на онлайн платформите и онлайн рекламодателите да поемат ангажимент, че ще спазват кодекса.

През декември Комисията и върховният представител приеха План за действие за борба с дезинформацията, който се основава на съобщението от месец април и на работата на Оперативната група на ЕС за стратегическа комуникация с Източното съседство, работеща към Европейската служба за външна дейност и създадена през 2015 г., когато Европейският съвет призна за първи път заплахата от руски кампании за дезинформация.

Планът за действие за борба с дезинформацията е съсредоточен в четири ключови насоки, с цел ефективно развиване в целия ЕС на способностите за преодоляване на дезинформацията: а) по-добро откриване, анализиране и разкриване на дезинформацията; б) по-тясно сътрудничество между институциите и държавите членки; в) мобилизиране на частния сектор в борбата с дезинформацията; г) засилване на осведомеността и предоставяне на възможности на гражданите. Наред с това, във връзка с предстоящите избори за Европейски парламент до март 2019 г. ще бъде въведена система за бързо предупреждение между институциите на ЕС и държавите членки.

Дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.

С цел да се гарантира, че Европейският съюз ще продължи да заема челно място в сферата на цифровата трансформация, Комисията предложи нова програма „Цифрова Европа“ с бюджет от 9,2 милиарда евро (за периода 2021—2027 г.). Програмата ще включва средства за оказване на подкрепа в пет конкретни области: високопроизводителни изчислителни технологии; изкуствен интелект; киберсигурност и доверие; умения в областта на цифровите технологии и цифрова трансформация и оперативна съвместимост. Цифровата част на Механизма за свързване на Европа ще спомогне за укрепване на европейската широколентова инфраструктура (включително 5G) за свързване на общностите в ЕС (3 милиарда евро). Други фондове, като InvestEU и фондовете за регионално развитие и за политиката на сближаване, ще допълнят тези инвестиции в цифровата стратегия.

Рамковата програма „Хоризонт Европа“ ще финансира научните изследвания и иновациите в областта на цифровите технологии в промишлеността (15 милиарда евро) и в други области, като сигурността, здравеопазването, мобилността, енергетиката и околната среда. По линия на програма „Творческа Европа“ ще бъдат финансирани програмата МЕДИА и допълнителни мерки в подкрепа на свободата на медиите, медийния плурализъм и медийната грамотност (1,2 милиарда евро).

Стратегическа визия за неутрална по отношение на климата Европа до 2050 г.

Както навсякъде другаде, така и в Европа последиците от изменението на климата трудно могат да бъдат пренебрегнати. Покачването на температурите в Европа вече надхвърля средните стойности в световен мащаб. Заради сушата 2018 година беше изключително лоша, а през четири от последните пет години бяха отчетени екстремни горещи вълни. През лятото на 2018 г. температурите в Северния полярен кръг бяха с 5 °C по-високи от обичайните, а в Централна Европа времето беше толкова сухо, че на места река Рейн беше прекалено плитка, за да може да се извършва вътрешно корабоплаване. Адаптирането към променящия се климат е неизбежно и за тази цел е необходимо да се премине от подход за постепенно намаляване на емисиите на парникови газове към целта те да бъдат сведени до близки до нулата стойности.

Междуправителственият комитет по изменение на климата потвърди, че действията в областта на климата в световен мащаб трябва да бъдат незабавно ускорени. Светът трябва да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове до около 2070 г., за да може покачването на температурата да се ограничи до 1,5 °C. За да демонстрира водачество си в световен план и да извлече ползите от ролята си на инициатор, ЕС трябва да постигне неутралност по отношение на парниковите газове до 2050 г., както се предлага в дългосрочната стратегия на ЕС.

Същевременно последните две години бяха ключов период за действията на Европа в отговор на изменението на климата — на равнището на ЕС се работеше интензивно за приемането на законодателство в областта на климата и енергетиката, целящо преминаване от нашата енергийна система към нисковъглеродна икономика. Законодателството е налице и работата на ЕС е съсредоточена върху предприемането на необходимите действия за опазване на бъдещето на всеки един от нас.

В отговор на призивите на Европейския парламент и Европейския съвет Комисията предложи през ноември 2018 г. стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г.: Чиста планета за всички.

Целта на стратегията е да зададе посоката на политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката и да зададе рамките на това, което ЕС смята за свой дългосрочен принос към целите на Парижкото споразумение относно климата, а именно покачването на температурата да се ограничи до стойности, които са значително под 2 °C, и да продължат да се полагат усилия за запазване на това покачване под 1,5 °C. ЕС ще направи това, като инвестира в осъществими технологични решения, даде правомощия на гражданите и предприеме съответни действия в ключови отрасли, като промишлената политика, финансите и научните изследвания, осигурявайки паралелно с това социално насочен и справедлив преход, така че нито един европеец да не бъде изоставен. С изпълнението на този план ЕС се стреми да стане до 2050 г. първата голяма икономика в световен мащаб, която е неутрална по отношение на климата.

Мандатът за действие е даден от гражданите на ЕС. Според проучване Евробарометър, публикувано през ноември 2018 г., 93 % от европейските граждани са на мнение, че изменението на климата е предизвикано от човешката дейност, а 85 % смятат, че борбата с изменението на климата и по-ефикасното използване на енергията могат да създадат икономически растеж и работни места в Европа.

При изготвянето на визията си Комисията мобилизира широк кръг заинтересовани страни и проведе публична консултация, чиито резултати бяха използвани в обсъжданията. Приемането на визията предизвика мащабна дискусия с участието на създатели на политики, заинтересовани страни и граждани за това как ЕС може да допринесе за изпълнението на дългосрочните цели на Парижкото споразумение и как може да бъде извършена необходимата промяна.

През декември 2018 г. Европейският съвет прикани държавите членки да работят по стратегията на Комисията, за да осигурят ориентация за общата посока и политическите приоритети през първото шестмесечие на 2019 г. Това ще позволи на Европейския съюз да представи до 2020 г. дългосрочна стратегия в съответствие с Парижкото споразумение.

Работа на международно равнище във връзка с действията в областта на климата в световен мащаб

Малко след приемането на дългосрочната стратегия и три години след Парижкото споразумение ЕС участва в Конференцията на ООН по изменението на климата (COP24), проведена през декември в Катовице (Полша), с две основни цели: първо, да завърши набора от строги и всеобхватни правила, за да може Парижкото споразумение да заработи, и второ, да направи преглед на общия напредък за изпълнението на дългосрочните му цели.

Обсъжданията в Катовице приключиха с приемането на ясни правила, благодарение на които Парижкото споразумение ще заработи на практика по света и за чието договаряне ЕС изигра важна роля. Съюзът работи със съмишленици както от развитите, така и от развиващите се държави, доказвайки, че многостранният подход и международното сътрудничество са най-ефективният начин за преодоляване на това световно предизвикателство.

Правилата ще дадат възможност на страните по Парижкото споразумение да реализират, проследяват и постепенно да увеличават приноса си към борбата с изменението на климата, за да могат да изпълнят дългосрочните цели на това споразумение.

Правителствата и заинтересованите страни, които участваха в COP24, също направиха преглед на напредъка в изпълнението на целите от Парижкото споразумение относно температурите и разгледаха начини за насърчаването на по-амбициозни действия в областта на климата понастоящем и при следващото поемане на ангажименти във връзка с климата в национален план. Очаква се това да създаде позитивна политическа динамика и да стимулира глобална дискусия за дългосрочните стратегии и необходимостта действията да се засилят.

През цялата 2018 г. ЕС играеше ключова роля в мероприятия на високо равнище за стимулиране на глобални действия в областта на климата. ЕС беше домакин в Брюксел на втората среща на министрите във връзка с действията в областта на климата заедно с Канада и Китай, на която присъстваха представители на 36 правителства на редица от най-големите икономики в света. Министрите подчертаха важността на многостранния подход и потвърдиха, че Парижкото споразумение е необратимо и не подлежи на предоговаряне. ЕС и Китай потвърдиха ангажимента си да предприемат действия в областта на климата на проведената през юли среща на върха между Китай и ЕС и се споразумяха да засилят сътрудничеството си по отношение на търговията с емисии. Също така ЕС засили сътрудничеството си с Калифорния и Нова Зеландия във връзка с пазарите на въглеродни емисии.

ЕС демонстрира водещата си позиция, ратифицирайки споразумение за поетапно намаляване на флуоровъглеводородите — опасни газове, водещи до затопляне на климата, които се използват често в оборудването за отопление и охлаждане. Глобалното изпълнение на споразумението, което влезе в сила на 1 януари 2019 г., ще допринесе значително за целта на Парижкото споразумение.

През 2018 г. ЕС допринесе също така за постигането на две важни за климата договорености в отраслите на морския транспорт и въздухоплаването. През април Международната морска организация се съгласи да определи ясна цел за намаляване на емисиите на парникови газове с поне 50 % до 2050 г. спрямо нивата от 2008 г. с оглед на постепенно преустановяване на тези емисии в отрасъла възможно най-скоро през този век. През юни Международната организация за гражданско въздухоплаване прие стандарта за първата по рода си глобална схема за справяне с емисиите на CO2 във въздухоплаването. В споразумението се определят правилата, чрез които авиационните компании ще извършват мониторинг на своите емисии, ще ги отчитат и ще ги проверяват от 2019 г.

ЕС продължава да бъде твърдо ангажиран с оказването на подкрепа за действия в областта на климата в развиващите се държави. ЕС, неговите държави членки и Европейската инвестиционна банка продължават да бъдат най-големият източник на публично финансиране за борбата с изменението на климата — през 2017 г. те са предоставили заедно 20,4 милиарда евро за развиващите се държави.

Завършване на модерен и амбициозен енергиен съюз

Преобразуването на енергийните системи в Европа е от основно значение за справяне с изменението на климата. Това означава да променим начина, по който произвеждаме и използваме енергията. Ето защо ЕС работи за изграждането на нисковъглеродна икономика, в която потребителите ще разполагат с по-голям избор на енергийни доставки, ще имат достъп до надеждно съпоставяне на цените на енергията, както и възможност да произвеждат и продават собствена електроенергия.

Пакет за чиста енергия

Споразумението по всички законодателни предложения в пакета „Чиста енергия за всички европейци“ през 2018 г. установява модерна регулаторна уредба за прехода към чиста енергия, допринасяйки по този начин за изпълнението на целта ЕС да стане световен лидер във възобновяемите енергийни източници и да даде приоритет на енергийната ефективност.

Това включва нова цел за енергийна ефективност за ЕС за поне 32,5 % за 2030 г. и нова цел за поне 32 % възобновяеми енергийни източници в енергийния микс на ЕС, като е предвидена клауза за преразглеждане на двете цели в посока увеличаване до 2023 г. Тези нови цели отразяват голямата амбиция на ЕС, темпа на промените в сферата на новите технологии и по-ниските разходи в резултат на икономии от мащаба. Заедно те ще доведат до общо намаляване на емисиите на парникови газове с около 45 % до 2030 г., надвишавайки ангажимента на ЕС съгласно Парижкото споразумение за намаляване на емисиите с поне 40 % до 2030 г. в сравнение с 1990 г.

Новите европейски правила, които влязоха в сила през юли, ще допринесат за тези цели чрез оползотворяване на огромния потенциал за повишаване на ефикасността в строителния отрасъл, който е най-големият потребител на енергия в Европа. Така ще се определи ясен път за създаването до 2050 г. на сграден фонд с ниски или нулеви емисии.

Освен че сградите ще станат по-интелигентни и ще се спестят средства, благодарение на новите правила ще се създадат работни места в сектора на ремонтните дейности и строителството.

Повишаването на енергийната ефективност ще допринесе също така за борбата с енергийната бедност чрез намаляване на сметките в по-старите сгради, които спешно се нуждаят от ремонт. Като част от усилията си за премахване на енергийната бедност в страните от ЕС Комисията стартира през януари Обсерваторията на ЕС на енергийната бедност. Тя ще подобри измерването, мониторинга и обмена на знания и най-добри практики във връзка с енергийната бедност.

През декември влезе в сила законодателство, чиято цел е да се осигурят на държавите членки и ЕС нужните инструменти за управлението на енергийния съюз. То ще гарантира постигането на поставените за 2030 г. цели относно енергията и климата и относно адаптирането към изменението на климата чрез установяване на политически процес, който определя как страните от ЕС и Комисията ще работят заедно.

Освен това през декември на политическо равнище бяха договорени нови правила за по-доброто функциониране на пазара на ЕС за електроенергия. Те ще създадат по-голяма конкуренция и ще дадат възможност на потребителите да участват по-активно на пазара и да изпълнят своята роля в прехода към чиста енергия. Бяха постигнати също така споразумения за мерки, с които да се гарантира по-добра защита за европейските граждани срещу критичен недостиг на енергийните доставки, както и за засилване на ролята на Агенцията за сътрудничеството между регулаторите на енергия.

Като други действия за повишаване на енергийната ефективност през 2018 г. могат да се посочат забраната за продажбата на енергоемки халогенни крушки от 1 септември, подпомагането на потребителите в ЕС да спестят пари от сметките си за енергия и приносът за намаляването на емисиите на парникови газове.

Енергийна сигурност и солидарност

Сигурността на енергийните доставки за потребителите в ЕС е неразделна част от стратегията за енергиен съюз. В контекста на усилията за по-голяма сигурност на доставките в балтийските държави председателят на Комисията и лидерите на Литва, Латвия, Естония и Полша постигнаха споразумение за синхронизиране на електроенергийните мрежи на балтийските държави с мрежата на континентална Европа до 2025 г. Цялостното интегриране на мрежите на балтийските държави с останалата част на Европа е приоритет за енергийния съюз и ще допринесе в значителна степен за единството на ЕС и сигурността на енергийните доставки в него.

Гражданите на ЕС ще разполагат с по-голям избор и по-сигурни доставки благодарение на конкуренцията между енергийните източници и тяхното разнообразяване. Пример за напредъка в тази област е подписаният през май съвместен ангажимент за изграждане на газова междусистемна връзка между България и Сърбия. Газопроводът ще осигури нов маршрут за доставки не само за Сърбия, но и за други части на Югоизточна Европа.

През юни министър-председателите на България и Гърция подписаха политическо изявление в подкрепа на изграждането на газова междусистемна връзка между двете страни. Други значими проекти за изграждането на връзки между държавите членки са газовите междусистемни връзки между Дания и Полша и Полша и Литва.

Европейската солидарност в енергийния отрасъл беше изтъкната на срещата на върха в Лисабон през юли, на която лидерите на Португалия, Франция и Испания се договориха за мерки за по-голямо интегриране на Иберийския полуостров в европейския енергиен пазар. Комисията оказва подкрепа за изграждането на необходимата инфраструктура с рекорден размер инвестиции от 578 милиона евро за електропроводната линия, която пресича Бискайския залив — най-голямата инвестиция, отпускана за проект за енергийна инфраструктура по линия на Механизма за свързване на Европа.

През май Комисията наложи правно обвързващи задължения на руското дружество „Газпром“, за да се осигури и гарантира свободният пренос на газ на конкуретни цени за газовите пазари в Централна и Източна Европа.

През 2018 г. ЕС инвестира 48,4 милиона евро в осем инфраструктурни проекта в областта на електроенергията, газа и интелигентните мрежи в рамките на Механизма за свързване на Европа. Над 50 % от планираните средства за проекти за устойчива енергия и транспорт за периода 2014—2020 г. (около 32 милиарда евро) вече са отпуснати за проекти на място. ЕС подкрепя активно много региони при разработването на стратегии и изпълнението на конкретни действия посредством пилотните действия на Комисията за региони в индустриален преход и инициативата за интензивно използващи въглища и въглерод региони в преход. През 2018 г. Планът за инвестиции за Европа продължи да помага за това европейските граждани да получават енергия от възобновяеми източници, с което общият брой на домакинствата, подпомогнати в рамките на плана, достигна 7,4 милиона. През декември Комисията глоби Български енергиен холдинг, дъщерното му дружество за доставка на газ Булгаргаз и дъщерното му дружество за газова инфраструктура Булгартрансгаз (групата БЕХ) със 77 милиона евро за това, че са блокирали достъпа на конкуренти до ключова газова инфраструктура в България, с което са нарушили антитръстовите правила на ЕС.

През 2018 г. ЕС одобри шест механизма за капацитет за производство на електроенергия в Белгия, Франция, Германия, Гърция, Италия и Полша, чиято цел е да се гарантира доставката на достатъчно електроенергия в средносрочен и дългосрочен план.

В международен план Комисията проведе поредица от срещи на високо равнище в Иран, насочени към засилване на енергийното сътрудничество между двамата партньори. С оглед на предизвикателството, което представлява оттеглянето на Съединените щати от Съвместния всеобхватен план за действие относно ядрената енергия в Иран, Комисията подчерта, че премахването на санкциите е било основна част от споразумението във връзка с ядрената програма на Иран.

През юли председателят Юнкер посети американския президент Доналд Тръмп в Белия дом, където двамата се споразумяха да засилят стратегическото енергийно сътрудничество между ЕС и Съединените щати. По-специално те се договориха да работят заедно за увеличаване на вноса в ЕС на американски втечнен природен газ с цел по-голямо разнообразяване и сигурност на енергийните доставки.

Декарбонизация на икономиката

Действията за намаляване на емисиите представляват инвестиция в просперитета и устойчивостта на европейската икономика. ЕС вече е на път да надхвърли целта, която си е поставил за 2020 г. за намаляване с 20 % на емисиите на парникови газове. Между 1990 г. и 2017 г. емисиите са намалели с 22 %, а икономиката на ЕС е отбелязала растеж с 58 %.

Законодателната уредба за изпълнение на ангажиментите, поети от ЕС в Париж, вече е налице. Валидната за всички отрасли на икономиката цел за 2030 г. намери израз в конкретни цели за схемата на ЕС за търговия с емисии и за отраслите извън нейния обхват, като транспорта, сградите, отпадъците и селското стопанство.

През май законодателите приеха правно обвързващи годишни цели за намаляване на емисиите на парникови газове за държавите от ЕС за периода от 2021 г. до 2030 г. за отраслите, които не попадат в обхвата на схемата за търговия с емисии и които генерират почти 60 % от общите вътрешни емисии на ЕС. В допълнение беше прието законодателство на ЕС за регулиране на емисиите и абсорбцията при земеползване.

Схемата на ЕС за търговия с емисии беше преразгледана за периода след 2020 г. Тази реформа ще ускори темпото на намаляване на емисиите, ще продължи да ограничава риска от изместване на въглеродни емисии и ще помогне на енергоемките промишлени отрасли и на енергийния сектор да посрещнат свързаните с иновации и инвестиции предизвикателства на прехода към нисковъглеродна икономика. Развитията на пазара след приемането на преразгледаното законодателство се възприемат като знак за нарастващото доверие във важната роля на пазара на въглеродни емисии за осъществяване на амбицията на ЕС в областта на климата и водят до технологична промяна.

През май Комисията представи оставащия набор от действия за модернизиране на транспортния отрасъл в Европа (вж. също глава 4), в това число първите по рода си стандарти за емисиите на CO2 от тежкотоварни превозни средства. Съгласно предложението средната стойност на емисиите на CO2 от нови камиони ще бъде с 15 % по-ниска през 2025 г., отколкото през 2019 г., като за 2030 г. се предлага ориентировъчна цел за намаляване с поне 30 %. Тези цели ще дадат възможност на транспортните дружества — основно МСП — да реализират значителни икономии заради по-ниското потребление на гориво. През декември Европейският парламент и Съветът постигнаха политическо споразумение относно строги правила за декарбонизация и модернизиране на сектора на лекотоварните превозни средства. Те се договориха временно за нови стандарти за емисиите на CO2 от леки и лекотоварни автомобили в ЕС за периода след 2020 г. През 2030 г. емисиите трябва да бъдат по-ниски с 37,5 % при новите леки автомобили и с 31 % при новите лекотоварни автомобили в сравнение с 2021 г. Това ще ускори прехода към чиста мобилност, което е подготовка за постигането на неутралност по отношение на климата през втората половина на века. Така ще се допринесе за изпълнението на ангажиментите на ЕС съгласно Парижкото споразумение и паралелно с това ще се подобри качеството на въздуха за всички европейци.

Пример за други мерки е всеобхватният план за действие в областта на акумулаторните батерии, който ще помогне за изграждането на съответната конкурентна и устойчива екосистема в Европа. Акумулаторните батерии ще бъдат толкова важни за автомобилната промишленост, колкото двигателят с вътрешно горене през XX век. Една година след като Европейската комисия стартира Европейския алианс за акумулаторните батерии, беше отбелязан голям напредък в установяването на производство на такива батерии в Европа, като първите пилотни производствени мощности вече са процес на изграждане. Европейската комисия предложи също така ново етикетиране на гумите, което би могло да помогне на европейските домакинства да спестяват до 125 евро на автомобил годишно, като използват най-ефикасните гуми за намаляване на разходите за гориво.

Борба със замърсяването на въздуха

През май 2018 г. ЕС предприе решително действие за защита на гражданите срещу замърсяването на въздуха, очертавайки мерки за подкрепа на държавите членки да постигнат целите си. Тези мерки включват засилване на сътрудничеството с държавите членки чрез диалози за чист въздух и използване на финансиране от ЕС в подкрепа на мерки за подобряване на качеството на въздуха.

Освен това Комисията заведе дела срещу Франция, Германия, Унгария, Италия, Румъния и Обединеното кралство в Съда на Европейския съюз за неспазване на пределно допустимите стойности във връзка с качеството на въздуха и за това, че не са предприели подходящи мерки периодите на превишаване на стойностите да бъдат възможно най-кратки.

През септември новите тестове за емисии станаха задължителни за всички нови автомобили, преди те да могат да бъдат продадени, регистрирани и пуснати в движение по европейските пътища. Новите тестове ще осигурят по-надеждни резултати за емисиите (изпитванията се провеждат при движение в реални условия) и ще помогнат за възстановяване на доверието в експлоатационните характеристики на новите автомобили. От януари 2019 г. независими страни, в това число Комисията, ще могат да извършват официално признати тестове посредством акредитирани лаборатории и технически служби за проверяване на нивата на емисиите през целия жизнен цикъл на превозното средство (вж. също глава 4).

През септември Комисията предприе задълбочено разследване, за да прецени дали BMW, Daimler и VW (Volkswagen, Audi, Porsche) са се споразумели тайно и в нарушение на антитръстовите правила на ЕС, за да предотвратят конкуренция във връзка с разработването и въвеждането в експлоатация на технология за пречистване на емисиите от бензинови и дизелови леки автомобили.

През декември 2018 г. Комисията одобри набор от мерки за подпомагане, съпътстващи прехода към транспорт с ниски емисии. Схемите за държавна помощ, нотифицирани от Германия и Португалия, бяха свързани с подпомагане за закупуването на превозни средства с ниски емисии, изграждането на нужната инфраструктура за зареждане и преоборудването на по-старите дизелови автобуси.

Адаптиране към последиците от изменението на климата

Освен мерките за намаляване на емисиите ЕС продължи да предприема действия за подготовка за неизбежните последици от изменението на климата и за адаптиране към тях. Понастоящем 25 държави членки разполагат със стратегия за адаптиране, а адаптирането към изменението на климата е включено в инструменти за финансиране от ЕС и в инициативи като Световния конвент на кметовете по въпросите на климата и енергетиката, който отбеляза през 2018 г. своята десета годишнина. Публикуваният през ноември доклад относно изпълнението на Стратегията на ЕС за адаптиране към изменението на климата изтъква тези и други успехи, но паралелно с това очертава действията, които е необходимо да се предприемат, за да се намали уязвимостта на Европа спрямо тези последици на нейната територия и отвъд нея.

Финансиране за устойчиво развитие

За постигане на поставените за 2030 г. цели на ЕС във връзка с климата и енергетиката ще са необходими допълнителни инвестиции от около 180 милиарда евро годишно. Въз основа на препоръките на Експертната група на високо равнище по финансирането за устойчиво развитие Комисията стартира план за действие относно финансирането за устойчиво развитие, който беше последван от законодателни предложения през май 2018 г. Понастоящем са в ход законодателни процеси във връзка с предложено изменение за създаването на нова категория референтни показатели, обхващаща референтни показатели за ниски въглеродни емисии и за положително въздействие в областта на въглеродните емисии, и във връзка с предложение за регламент относно оповестяванията, свързани с устойчивите инвестиции и рисковете за устойчивостта. Комисията предложи също така да създаде постепенно единна система за класификация (таксономия) на това, което може да се смята за екологично устойчива икономическа дейност. След като тези правила бъдат приети, те ще предоставят на участниците на финансовите пазари силен стимул да инвестират по по-устойчив начин и ще осигурят прозрачност, за да могат институционалните инвеститори и инвеститорите на дребно да направят информиран избор за инвестициите си.

През октомври беше направена друга важна крачка: Комисията и ръководеният от Бил Гейтс фонд Breakthrough Energy основаха нов инвестиционен фонд за 100 милиона евро — Breakthrough Energy Europe, който ще помага на иновативни европейски дружества да разработват и предлагат на пазара нови технологии за чиста енергия. Освен това Европейската комисия одобри инвестиционен пакет в размер на 243 милиона евро от бюджета на ЕС за проекти по програмата LIFE, която подкрепя природата, околната среда и качеството на живот, във връзка с прехода на Европа към по-устойчиво бъдеще с по-ниски въглеродни емисии.

Дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.

За да помогне на ЕС да постигне целите си във връзка с климата, Комисията предложи поне 25 % от следващия дългосрочен бюджет на ЕС (2021—2027 г.) да се използват за принос към целите във връзка с климата. Тя предлага средствата за програмата LIFE, която е сред водещите програми за финансиране от ЕС в сферата на околната среда и климата, да се увеличат с 60 %.

В енергийния отрасъл са предвидени 8,7 милиарда евро в подкрепа на инвестициите в европейските енергийни инфраструктурни мрежи за период от 7 години, за да се помогне за завършването на устойчив и издръжлив на изменението на климата енергиен съюз и да се съдейства за осъществяване на прехода към чиста енергия. Други 6,07 милиарда евро ще бъдат отпуснати за международния проект за изграждане и експлоатация на експериментално съоръжение за изпитване на жизнеспособността на термоядрения синтез като устойчив и чист източник на енергия. Освен това Комисията предлага амбициите на ЕС за грижа за околната среда и за действия в областта на климата да се увеличат, обхващайки 40 % от цялостния бюджет на общата селскостопанска политика, предвиден за действия във връзка с климата.

Инвестициите в революционни технологии са предварително условие за постигането на целите на ЕС във връзка с климата. В преработената Директива относно схемата на ЕС за търговия с емисии се предвижда фонд за иновации, който ще работи съвместно с „Хоризонт Европа“, InvestEU и другите програми на ЕС в контекста на дългосрочния бюджет. Освен от бюджета на ЕС, десет държави членки от Централна и Източна Европа ще получат допълнително финансиране от фонд за модернизация за модернизацията и декарбонизацията на енергийните си системи. В предложението за нова програма LIFE Европейската комисия предвиди 5,45 милиарда евро за проекти за подпомагане на действия в областта на околната среда и климата, което представлява увеличение с 1,95 милиарда евро.

Подобряване на функционирането на единния пазар за гражданите и предприятията

През 2018 г. ЕС продължи да премахва пречките пред свободното движение на стоки и услуги и да популяризира добри практики в подкрепа на развитието на сектора на търговията на дребно.

През ноември 2018 г. година Комисията прие съобщение, в което представи актуална оценка на положението в единния пазар и призова държавите членки да подновят политическия си ангажимент към него. За да разгърне пълния си потенциал в цифровата епоха и да осигури устойчиво развитие на икономиката ни, единният пазар трябва да функционира гладко и да е адаптивен към бързо променящия се свят.

Днес обаче задълбочената интеграция изисква повече политическа смелост, отколкото преди 25 години, и повече усилия за премахване на разминаването между риториката и постигането на резултати. В съобщението се изтъкват три основни области, в които са необходими допълнителни усилия за задълбочаване и укрепване на единния пазар. На първо място, Комисията призовава държавите членки да бъдат бдителни при въвеждането и прилагането на правилата на ЕС, както и да се въздържат от издигането на нови бариери. На второ място, тя призовава Европейския парламент и Съвета да приемат всички законодателни актове, предложени, за да се гарантира гладкото функциониране на единния пазар. И на трето място, Комисията изтъква значителния потенциал за по-нататъшна икономическа интеграция в областите на продуктите, услугите, данъчното облагане и мрежовите индустрии, за която ще е нужна политическа смелост и решителност.

Освен това Комисията представи съобщения относно Плана за инвестиции на ЕС и европейски хармонизирани стандарти. Те разкриват как инициативите на Комисията допринасят за подобряването на ежедневието на гражданите, подпомагат просперитета на предприятията, запазват привлекателността на Европа като инвестиционна дестинация и укрепват ценностите, положението и влиянието на Европа по света.

ЕС прие нови правила, за да се гарантира, че националните разпоредби не създават ненужни препятствия пред свободното движение на специалистите в рамките на ЕС. Това ще подпомогне 50 милиона души, или 22 % от европейската работна сила, които работят в регулирани професии, за които се изискват специфични квалификации, като например инженерите, адвокатите и архитектите. От 2020 г. държавите членки на ЕС ще трябва да оценяват цялостно разходите и ползите от планираното законодателство чрез извършването на проверка, целяща да се гарантира, че те са пропорционални и основателни.

Европейската професионална карта, която е на разположение от януари 2016 г., улеснява квалифицираните специалисти за предоставянето на услуги в целия ЕС. Оценката от 2018 г. показва, че картата, която понастоящем обхваща медицински сестри с общ профил, фармацевти, физиотерапевти, агенти по недвижими имоти и планински водачи, осигурява добавена стойност в сравнение с традиционните процедури за признаване на квалификации.

ЕС също така обърна внимание на ограниченията в сектора на търговията на дребно, в който са заети почти 9 % от работната сила в Европа в над 3,6 милиона дружества. С бързото развитие на електронната търговия и на търговията на дребно чрез множество търговски канали секторът е подложен на драматична трансформация. През април Комисията публикува набор от най-добри практики, насочени към създаването на по-отворен, интегриран и конкурентоспособен сектор на търговията на дребно, включително нови подходи за съживяването на градските центрове. Комисията насърчи държавите членки да гарантират, че настоящите уредби са недискриминационни, обосновани и пропорционални. В ръководство за съживяването и модернизирането на сектора на търговията на дребно се дават практически предложения как да бъдат посрещнати предизвикателствата на бъдещето.

За да се увеличи справедливостта по веригата за доставка на храни и да се засили позицията на земеделските стопани и малките предприятия, Комисията предложи да бъдат забранени най-вредните нелоялни търговски практики.

През декември Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнаха политическо споразумение относно нов набор от правила, които ще гарантират защита на 100 % от земеделските стопани в ЕС и на повечето малки и средни селскостопански и хранителни предприятия срещу практики, които са в разрез с добросъвестността и почтеността в търговските отношения .

С цел да се гарантира правилното прилагане на правилата на единния пазар Комисията започна също така няколко процедури за нарушения срещу държави членки, включително в областта на признаването на професионалните квалификации, обществените поръчки и сектора на търговията на дребно.

Към справедлива трудова мобилност и по-безопасни условия на труд

През 2018 г. отбелязахме 50-годишнината от подписването на учредителните регламенти относно свободното движение на работниците. Понастоящем около 17 милиона европейци живеят и работят в друга държава от ЕС — почти двойно повече, отколкото преди 10 години.

Комисията предложи създаването на Европейски орган по въпросите на трудовия пазар, който да информира гражданите и предприятията относно възможностите за живот, работа или дейност в друга държава от ЕС, да засили сътрудничеството между държавите от ЕС за справедливо и ефективно прилагане на правилата и да посредничи в случаи на трансгранични спорове. Този нов орган следва да бъде създаден през 2019 г. и представлява допълнение към предложението за подобряване на правилата за координиране на системите за социална сигурност, които бяха в защита на гражданите в продължение на 60 години. Двете предложения са в процес на обсъждане в Европейския парламент и Съвета.

Постигането на баланс между свободното движение на услуги и равното третиране на работниците е в основата на новите правила за защита на правата на онези, които са изпратени от работодателя си да работят временно в друга държава членка. Това ще гарантира равно заплащане за равен труд на едно и също място, като се създават равни условия между чуждестранните и местните дружества в приемащата държава.

Единният цифров портал: обслужване на едно гише за административните формалности онлайн

През 2018 г. бе приет регламент за създаването на единен цифров портал, който да осигури на хората и дружествата по-лесен начин да се справят с административните формалности онлайн. В бъдеще всички административни онлайн процедури, които понастоящем са достъпни за потребителите в дадена държава от ЕС, ще бъдат достъпни за потребителите от други държави членки на ЕС на един от официалните езици на ЕС, който е разбираем за трансграничните потребители. Двадесет и една основни процедури, включително искания за удостоверение за раждане или регистриране на автомобил, ще бъдат достъпни онлайн. Системата също така ще намали трансграничните бюрократични препятствия чрез въвеждането на принципа „само веднъж“, който изисква от органите да използват отново информацията, вече предоставена от гражданите и предприятията, като така дружествата биха могли да спестят над 11 милиарда евро.

Силна и иновативна промишлена база

Силната и конкурентоспособна промишлена база е от ключово значение за бъдещето на европейската икономика. Обновената стратегия за промишлената политика на ЕС има за цел да гарантира предпоставките, необходими на европейската промишленост и европейските граждани, за да се възползват от възможностите, предлагани от трансформацията, цифровизацията и декарбонизацията на промишлеността.

През 2018 г. Денят на промишлеността на ЕС показа, че Европа е в добра изходна позиция. ЕС още веднъж демонстрира водещата си роля в прехода към чиста и устойчива енергия с организирането на първия промишлен форум за чиста енергия, съсредоточен около три отраслови инициативи относно батериите, възобновяемите енергийни източници и строителството.

ЕС учреди награда за иновативни батерии за електрически превозни средства в размер на 10 милиона евро и бе домакин на първата среща на „Промишленост 2030“ — група от 20 експерти, които ще спомогнат за оформянето на визия за бъдещето на европейската промишленост с препоръки през лятото на 2019 г.

Резултатите на ЕС в областта на иновациите продължават да се подобряват, но Сравнителният анализ на европейските иновации от 2018 г. показа, че са необходими допълнителни усилия за гарантиране на конкурентоспособността на Европа в световен мащаб. Налице е положителна тенденция в повечето държави от ЕС — най-вече в Малта, Нидерландия и Испания, като Швеция остава лидер при иновациите в ЕС. ЕС постепенно настига ключови конкуренти като Канада, Япония и Съединените щати. Преодоляването на това изоставане при иновациите и запазването на преднината пред Китай ще изискват обаче съгласувани усилия за оползотворяване на потенциала на Европа за иновации.

Европа трябва да се възползва от възможностите, възникващи от бързото развитие на технологиите. ЕС оказва подкрепа на модернизацията на промишлеността на ЕС с инициативи като мерки относно изкуствения интелект и стратегия в областта на свързаното и автоматизирано управление на МПС, както и извърши оценка на целесъобразността на съществуващите правила относно машините и отговорността. Констатирано бе, че те са годни за бързо развиващите се цифрови технологии и иновативни продукти.

По-просто и по-устойчиво на измами данъчно облагане

За гладкото функциониране на единния пазар са необходими справедливи и ефикасни данъчни правила. Като си дава сметка за това, Комисията представи 22 предложения в областта на данъчното облагане от ноември 2014 г. насам.

През март 2018 г. финансовите министри от ЕС приеха правила, насочени към повишаване на прозрачността с цел да се предотврати агресивното трансгранично данъчно планиране. От юли 2020 г. данъчните посредници, например данъчни консултанти, счетоводители, банки и адвокати, които предоставят на клиентите си комплексни трансгранични финансови схеми, които биха могли да спомогнат за избягване на данъчно облагане, ще бъде задължени да докладват тези структури на своите данъчни органи.

Комисията се нагърби с най-широкообхватната реформа на ДДС от четвърт век насам. През октомври 2017 г. тя предложи основните принципи за създаването на единно пространство на ЕС по отношение на ДДС, което ще допринесе за пресичане на трансграничните измами с ДДС, оценявани на 50 милиарда евро, които понастоящем националните бюджети на държавите — членки на ЕС, губят всяка година. През май 2018 г. Комисията представи подробни технически мерки с оглед на прилагането на основните принципи за данъчното облагане на търговията между държавите от ЕС.

През октомври Комисията приветства приемането от страна на държавите от ЕС на нови инструменти за затваряне на „вратичките“ в системата на ДДС на ЕС. С влизането им в сила през ноември 2018 г. държавите от ЕС ще могат да обменят повече информация и да си сътрудничат по-тясно в борбата срещу престъпните организации.

Честване на 50-годишнината на митническия съюз

През 2018 г. беше отбелязана 50-годишнината на митническия съюз. Единният пазар на ЕС, който позволява на всяко предприятие, установено в ЕС, да продава стоките си и да инвестират в целия ЕС без вътрешни граници, би бил невъзможен без безмитната среда, осигурявана от митническия съюз.

Ролята и отговорностите на митническите органи на държавите членки нараснаха през последните 50 години. През юли, след първия двугодишен доклад относно напредъка в развитието на митническия съюз в ЕС и неговото управление, държавите — членки на ЕС, подписаха Харта на митническите администрации на ЕС. В нея се потвърждават принципите на защита на обществото, на улесняване на търговията и на действие като едно цяло както сега, така и в бъдеще.

По-добри финансови услуги

Съгласно действащите понастоящем правила за предприятията и лицата, живеещи в еврозоната, няма разлика дали ще извършват операции в собствената си държава или в друга държава членка на еврозоната. ЕС би искал европейците в държавите извън еврозоната да разполагат със същите условия при извършването на трансгранични плащания в еврозоната. През декември Европейският парламент, Съветът и Комисията постигнаха политическо споразумение по предложението, което е равнозначно на ниски такси за преводите в евро в навсякъде в ЕС и по-справедливо конвертиране на валута за потребителите.

Майското предложение за нови правила на ЕС в областта на автомобилното застраховане има за цел осигуряването на по-добра защита на пострадалите при пътнотранспортни произшествия и по-големи права на застрахованите лица. Новите правила ще гарантират, че пострадалите при пътнотранспортни произшествия получават дължимото им обезщетение в пълен размер, дори когато застрахователят е изпаднал в неплатежоспособност.

По-голяма защита на потребителите при застрахователните продукти

От октомври с началото на прилагането на новите правила относно разпространението на застрахователни продукти потребителите в ЕС вече имат по-голяма яснота. С това ще се засили защитата на потребителите чрез укрепването на правилата относно начина, по който се продават застрахователните продукти. Очаква се подобрените правила да бъдат от полза както за притежателите на полици, така и за застрахователните дружества и доставчиците на застрахователни услуги.

Гарантиране на еднакви условия на конкуренция в рамките на единния пазар

Задачата на Комисията като орган за защита на конкуренцията в областта на контрола върху сливанията е да не позволява лишаването на хората в ЕС от ползите от конкуренцията, като например по-ниски цени, по-голям избор за потребителите и повече иновационни продукти.

През 2018 г. Комисията одобри придобиването на „Монсанто“ от „Байер“ при спазването на определени условия. Страните се съгласиха да решат всички установени проблеми с конкуренцията, и по-специално последиците, които сливането би имало за иновациите в бъдеще, посредством обширен пакет от мерки, включително продажбата на съответните активи, свързани с научноизследователска и развойна дейност.

Комисията също така преследва активно картелите и им налага значителни глоби. В рамките на програмата на Комисията за освобождаване от глоби дружествата могат да предоставят вътрешна информация за злоупотреби в замяна на намаляване на глобите. През 2018 г. комисия глоби осем производители на кондензатори (използвани в смартфони и други уреди) 254 милиона евро за участие, заедно с кандидат за имунитет, в картел. Също така Комисията глоби четири морски превозвачи на моторни превозни средства 395 милиона евро, а в три отделни споразумения по дела за картели доставчици на автомобилни части бяха глобени 151 милиона евро.

Ролята на контрола на ЕС върху държавната помощ е да гарантира, че държавите от ЕС не предоставят на избрани дружества по-благоприятно данъчно третиране в сравнение с други. През юни Комисията заключи, че Люксембург е позволил на две дружества на групата Engie да избегнат плащането на данъци върху почти цялата си печалба. Сега Люксембург трябва да си възстанови около 120 милиона евро неплатен данък. През октомври Комисията заключи, че в предоставените от Словакия 125 милиона евро инвестиционна помощ за Jaguar Land Rover са в съответствие с правилата на ЕС за държавните помощи. Помощта ще допринесе за развитието на региона на Нитра, без да се нарушава неоснователно конкуренцията в рамките на единния пазар.

През декември Комисията одобри държавна помощ от 1,75 милиарда евро в подкрепа на инвестициите на частния сектор в размер на 6 милиарда евро за научноизследователска и развойна дейност и иновации в областта на микроелектрониката, която е една от главните базови технологии за европейската икономика. Този важен проект от общоевропейски интерес ще се реализира от около 30 дружества в четири държави членки в сътрудничество с научноизследователски организации и университети и ще има значително вторично въздействие върху други дружества в целия ЕС.

През декември Комисията установи, че режимът на Гибралтар за освобождаване от корпоративен данък на лихвите и авторските и лицензионни възнаграждения, както и пет данъчни становища са неправомерни съгласно правилата на ЕС за държавна помощ. Сега бенефициерите трябва да върнат на Гибралтар неплатените данъци в размер на приблизително 100 милиона евро.

Към безопасна, чиста и свързана мобилност

ЕС извършва преход към екологосъобразна и устойчива мобилност с цел защита на нашето здраве и околна среда и повишаване на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС.

През 2018 г. ЕС приключи преразглеждането на процеса, с който се гарантира, че производителите на автомобили спазват стриктно всички изисквания на ЕС относно безопасността, околната среда и производството. Реформата бе предложена след скандала „Дизелгейт“ и допълва по-мащабните усилия на ЕС за екологично чиста, устойчива и конкурентоспособна автомобилна промишленост. Новите правила, които ще се прилагат от 2020 г., ще повишат значително качеството и независимостта на изпитванията на превозни средства, ще увеличат проверките на автомобилите, които вече са на пазара на ЕС, и ще укрепят цялостната система чрез надзор на европейско равнище.

Като част от инициативата „Европа в движение“, ЕС представи окончателния набор от мерки, насочени към модернизирането на транспортната система в Европа, така че да се даде възможност на всички европейци да се възползват от по-безопасен транспорт, по-малко замърсяващи превозни средства и по-напреднали технологични решения.

В реформата на правилата за безопасност на превозните средства се предвижда, че за всички модели нови превозни средства, пуснати на пазара, ще се изисква да имат най-новите авангардни технологии за безопасност, като например аварийно спиране и интелигентна система за регулиране на скоростта. Това върви ръка за ръка с усилията да се осигури по-безопасна пътна инфраструктура. Понастоящем тези предложения са в процес на окончателно разглеждане от държавите членки и Европейския парламент.

Ще се подходи също така систематично спрямо рисковете, свързани с опасната пътна инфраструктура, включително рисковете за уязвимите участници в пътното движение като пешеходците и колоездачите. Предложенията ще помогнат на държавите членки в усилията им за подобряване на безопасността на движението по пътищата, и по-специално на държавите с по-лоши показатели за безопасност да настигнат другите с по-добри резултати.

Преминаването към свързани и автоматизирани превозни средства може да направи мобилността по-безопасна, по-чиста, по-приобщаваща и по-ефективна. Стратегията от 2018 г. има за цел да се гарантира, че ключовите технологии и инфраструктури се разработват в ЕС и че те са безопасни.

Премахване на сезонната смяна на часовото време

В отговор на искането на Европейския парламент и на загрижеността на все по-голям брой граждани и държави членки Комисията даде ход на обществена консултация относно разпоредбите за лятното часово време през юли. Бяха получени приблизително 4,6 милиона отговора — най-високият брой досега при обществена консултация. Бе установено, че 84 % от отговорилите предпочитат смяната на часовото време да се премахне. Първоначалната причина, поради която държавите членки въведоха тези договорености през 70-те години (главно за да спестят енергия), е днес в много по-ниска степен релевантна, тъй като са налични нови техники за намаляване на потреблението на енергия.

Съществуващото законодателство на ЕС хармонизира правилата относно смяната на часовото време във всички държави членки с цел да се предотвратят смущения на единния пазар. За същата цел Комисията представи предложение през септември за премахване на сезонната смяна на часовото време. С предложението държавите членки бяха призовани да направят своя избор по отношение на стандартното си време (което попада в обхвата на националната компетентност) по координиран начин, независимо от това дали желаят бъдещото им постоянно стандартно време да съвпада с настоящото им лятно часово време, или да остане непроменено (настоящото „зимно часово време“). Това предложение вече е предадено на Съвета и на Европейския парламент.

Защита на правата на интелектуална собственост и борба с фалшифицирането

В свят, в който дружествата от ЕС все повече се конкурират по отношение на иновациите, творчеството и качеството, защитата на правата върху интелектуалната собственост е мощно средство за повишаване на конкурентоспособността на всички предприятия, включително на малките и средните предприятия.

За да се подпомогне навлизането на европейските фармацевтични дружества на бързо разрастващите се световни пазари и за да се стимулират заетостта, растежът и инвестициите в ЕС, Комисията предложи промяна на правилата в областта на интелектуалната собственост с цел повишаване на конкурентоспособността на фармацевтичните дружества със седалище в ЕС на световните пазари.

Секторът на рекламата обедини силите си за борба срещу фалшифицирането и пиратството чрез подписването на доброволно споразумение за намаляване на приходите от реклама на уебсайтовете и мобилните приложения, нарушаващи авторските права или разпространяващи подправени стоки.

През юни влязоха в сила нови правила на ЕС за защитата на търговските тайни. Промените ще възпират нелоялната конкуренция и ще насърчават сътрудничеството при иновациите и обмена на ценно ноу-хоу, за да стане ЕС по-силен и конкурентоспособен икономически регион.

Модерни и устойчиви обществени поръчки

Всяка година над 250 000 публични органи в ЕС изразходват приблизително 2 трилиона евро — 14 % от брутния вътрешен продукт на ЕС — за услуги, строителни работи и доставки. През 2018 г. Комисията предприе последващи действия по стратегията си, за да бъдат оползотворени по-добре парите на данъкоплатците и да се допринесе за по-новаторска, устойчива, приобщаваща и конкурентоспособна икономика. Тя публикува насоки за насърчаване на публичните купувачи да използват възлагането на обществени поръчки като инструмент за стимулиране на иновациите и разпространи препоръка към националните органи да подкрепят МСП и да улесняват тяхното участие в обществените поръчки в областта на отбраната. Отделни насоки спомагат за избягването на най-често допусканите грешки в проекти, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.

През юни 2018 г. Комисията предложи нова специална програма с бюджет от 4 милиарда евро за предоставяне на възможности и защита на потребителите и за осигуряване на условия за европейските малки и средни предприятия да се възползват изцяло от един добре функциониращ единен пазар. Новата програма ще укрепи управлението на единния пазар, ще подпомага конкурентоспособността на предприятията и ще насърчава здравето на хората, животните и растенията, както и хуманното отношение към животните.

Доизграждане на банковия съюз

Доизграждането на банковия съюз е основна стъпка към задълбочаването на Икономическия и паричен съюз на ЕС. От 2014 г. насам намаляването на риска във финансовия сектор на ЕС продължи с устойчиво темпо и би трябвало да проправи пътя към допълнително поделяне на риска чрез Европейска схема за застраховане на депозитите. Европейската комисия предложи през 2015 г. схема, която да обхване цялата еврозона и да допълва съществуващите национални схеми за гарантиране на депозитите. Законодателството на ЕС вече гарантира, че всички депозити в размер до 100 000 EUR са защитени в случай на банкова несъстоятелност. Чрез използването на единен фонд схемата ще осигури по-солидна и по-уеднаквена степен на застрахователно покритие в еврозоната.

Що се отнася до механизма за подкрепа за Единния фонд за преструктуриране за банковия съюз, лидерите от ЕС постигнаха през декември споразумение относно условията за неговото функциониране. Механизмът за подкрепа ще се осигурява от Европейския механизъм за стабилност и ще укрепва доверието в банковата система на ЕС. Той ще се задейства само при крайна необходимост в случай на големи банкови преструктурирания.

През последните години рисковете в банковия сектор в ЕС значително намаляха. От 2014 г. банките под надзора на Европейската централна банка са успели да привлекат допълнителен капитал на стойност 234 млрд. евро и имат далеч по-големи ликвидни буфери. През декември 2018 г. бяха одобрени нови правила, чрез които допълнително се засилва устойчивостта на банките и се повишава възможността за изтеглянето им от пазара без разходи за данъкоплатците.

Наред с това, делът на необслужваните кредити — случаите, при които кредитополучателят не е в състояние или не желае да върне банков заем — намаля значително, включително в държавите членки, в които той бе особено висок. През ноември под координацията на Европейския банков орган бе проведен тест за устойчивост на европейския банков сектор в целия ЕС, който показа, че банките в Европа са станали по-устойчиви на макроикономически сътресения. Тестът обхвана 48 от най-големите банки в Европа, включително 33, които са под прекия надзор на Европейската централна банка и притежават около 70 % от банковите активи в еврозоната.

През март 2018 г. Комисията представи законодателство, с което се цели да се реши проблема с оставащите необслужвани кредити и да се предотврати натрупването им в бъдеще, както и да се създаде благоприятна рамка за ценните книжа, обезпечени с държавни облигации, което ще даде възможност за по-голяма диверсификация на портфейлите с държавни облигации на банките. Отбелязан бе напредък по предложенията относно необслужваните кредити, като по-специално беше постигнато споразумение по един ключов елемент — обезпечаването на достатъчно покритие от банките за загубите от бъдещи необслужвани кредити. Продължава работата по два други елемента: осигуряване на възможност за ускорено извънсъдебно изпълнение за събиране на обезпечените вземания и по-нататъшно развиване на вторичните пазари на необслужвани кредити, на които банките могат да продават такива кредити на специализирани лица, обслужващи кредити, и на кредитни инвеститори.

Напредък на държавите членки по пътя към приемането на еврото

През месец май 2018 г. Европейската комисия публикува извършваната от нея два пъти годишно оценка за готовността на някои държави членки да приемат еврото като своя валута. Докладът за конвергенцията е основа за вземането на решение от Съвета на Европейския съюз относно това дали дадена държава членка изпълнява условията за присъединяване към еврозоната. Докладът, който се публикува паралелно с друга самостоятелна оценка, извършвана от Европейската централна банка, обхваща седемте държави членки, които са поели ангажимент да приемат еврото, но все още не са го направили, а именно България, Полша, Румъния, Унгария, Хърватия, Чехия и Швеция.

Въпреки че и седемте държави членки като цяло са постигнали значителна номинална конвергенция, в доклада бе констатирано, че понастоящем нито една от тях не отговаря на всички формални условия за участие в общата парична единица. България и Хърватия изпълняват всички критерии за конвергенция, с изключение на критерия за валутния курс, но в доклада бе констатирано, че само законодателството на Хърватия е напълно съвместимо с правилата на Икономическия и паричен съюз.

При прегледа на други фактори беше констатирано, че в икономическо и финансово отношение държавите членки извън еврозоната са като цяло добре интегрирани в ЕС. Някои от тях обаче все още имат макроикономически слабости и/или са изправени пред предизвикателства, свързани с тяхната бизнес среда и институционална рамка, които може да създадат рискове за устойчивостта на процеса на конвергенция.

Комисията се ангажира да помага на държавите членки, които се подготвят за присъединяване към еврозоната. Чрез специален работен процес, който е част от Програмата за подкрепа на структурните реформи, Комисията ще предоставя при поискване целева подкрепа на държавите членки, желаещи да приемат еврото. Постигането на конвергенция и изграждането на стабилни икономически структури са от решаващо значение за просперитета на ЕС като цяло и за безпрепятственото функциониране на еврото.

По-голяма социална справедливост в Икономическия и паричен съюз

В Европейския стълб на социалните права са определени основните принципи за добре функциониращи и справедливи пазари на труда и социални системи. Поставянето на силен акцент върху заетостта и социалните резултати е от особено значение за повишаване на устойчивостта на Икономическия и паричен съюз и за неговото задълбочаване, като същевременно постигането на резултати в областта на Европейския стълб на социалните права е общ политически ангажимент и за него се носи съвместна отговорност на равнището на Съюза и на равнище държави членки в рамките на съответните им области на компетентност.

Силното социално измерение е съществен елемент от Икономическия и паричен съюз. Европейският стълб на социалните права беше обявен съвместно от Европейския парламент, Съвета и Комисията през ноември 2017 г. Той служи като ориентир за справяне с новите социални предизвикателства, така че да се осигурят модерни, приобщаващи и конкурентоспособни общества.

Макар днешните по-гъвкави трудови договорености да предоставят нови възможности за работа, особено за младите хора, те могат да породят икономическа несигурност и неравенство. В съответствие с принципите на Европейския стълб на социалните права Комисията иска да гарантира за всички хора справедливи шансове да водят пълноценен професионален живот и да се ползват с достойни условия на труд и с достатъчна социална закрила, независимо от вида на трудовия им договор. Освен предложението за самия стълб, през 2017 г. и 2018 г. Европейската комисия предложи конкретни инициативи за неговото осъществяване.

Така например, през март Комисията предложи пакет за социална справедливост, включващ предложения за Европейски орган по труда, който да гарантира, че разпоредбите на ЕС относно справедливата трудова мобилност се прилагат по справедлив, прост и ефективен начин (вж. също глава 4).

Пакетът за социална справедливост включваше също така предложение за препоръка на Съвета относно достъпа до социална закрила за наетите и самостоятелно заетите лица. Министрите постигнаха политическо споразумение по това предложение през декември. Препоръката има за цел да се подкрепят хората с нестандартна форма на заетост и самостоятелно заетите лица, които поради своя трудов статус не са обхванати в достатъчна степен от схемите за социална сигурност и поради това са изложени на по-голяма икономическа несигурност.

Препоръката обхваща схемите за социално осигуряване за безработица, болест и здравни грижи, отпуск по майчинство или бащинство, трудови злополуки и професионални заболявания, инвалидност и старост. Целта е държавите от ЕС да бъдат насърчени да гарантират, че всички работещи с нестандартна форма на заетост и самостоятелно заетите лица могат да се включат в схемите за социална сигурност и да правят вноски към тях, с което да се премахнат пропуските в официалното покритие. Препоръката има за цел също така да позволи на посочените лица да натрупват и да получават адекватни социални обезщетения като членове на дадена схема, както и да повиши прозрачността относно системите и правата за социална сигурност.

Равновесие между професионалния и семейния живот

През 2017 г. Комисията представи предложение за нова директива относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи. Тази инициатива е един от основните резултати от Европейския стълб на социалните права и определя редица нови или по-високи минимални стандарти за отпуските по бащинство, родителските отпуски и отпуските на лицата, полагащи грижи, както и за гъвкави условия на работа. Европейският парламент и Съветът все още водят преговори по инициативата. Те постигнаха предварително споразумение през декември.

Прозрачни и предвидими условия на труд

През юни 2018 г. държавите членки постигнаха съгласие по предложението на Комисията за директива за прозрачни и предвидими условия на труд. Предложението има за цел да гарантира, че в съвременния гъвкав пазар на труда всички работещи в ЕС разполагат с пълна информация в писмен вид за основните условия на трудовото си правоотношение и въвежда нови права за всички работници, включително за онези, които имат нестандартни форми на заетост. В края на 2018 г. Европейският парламент и Съветът продължаваха да водят преговори по предложения текст.

Справяне с предизвикателствата в сферата на труда и социалната политика

През 2018 г. Европейският стълб на социалните права имаше водеща роля в цикъла за координация на икономическите политики, наричан европейски семестър. В резултат на това в препоръките до държавите членки беше поставен още по-силен акцент върху предизвикателствата в сферата на труда и социалната политика. В проекта на съвместния доклад за заетостта бе представен нов набор от социални показатели. Този набор проследява тенденциите и постигнатото в държавите от ЕС в три области, свързани с 20-те принципа, предвидени от Европейския стълб на социалните права: равни възможности и достъп до пазара на труда; справедливи условия на труд; и социална закрила и приобщаване.

На фона на положителните икономически перспективи специфичните за всяка държава препоръки за 2018 г. имат за цел да се насърчава подход, ориентиран към бъдещето, съсредоточен върху изграждането на основата за устойчив, приобщаващ и дългосрочен растеж. Поемането на ангажименти на всички равнища, включително към социалните партньори и гражданското общество, ще бъде от решаващо значение за постигането на тази цел. Препоръките бяха приети от Съвета през юли.

Подкрепа за реформите в държавите членки

Икономиката на Европа укрепна и следва тенденция на стабилен растеж, но за да направим нашите икономики по-стабилни, приобщаващи, производителни и устойчиви, са необходими допълнителни структурни реформи.

В подкрепа на тези усилия за реформи Комисията създаде през 2015 г. Службата за подкрепа на структурните реформи, която помага на държавите членки да подготвят, разработват и осъществяват реформите. Помощта се предоставя просто при поискване и е адаптирана спрямо нуждите на съответната държава членка.

Търсенето на тази услуга значително надхвърли очакванията. До момента Службата е участвала посредством Програмата за подкрепа на структурните реформи и други източници в почти 500 проекта за техническа помощ в 25 държави — членки на ЕС. Такива проекти са например оказването на съдействие на държави членки при провеждането на реформи на образователната система и системата на здравеопазването, модернизирането на управлението на публичните финанси, реформата на данъчните администрации, повишаването на ефикасността на публичната администрация и съдебната система, развиването на цифровата икономика, създаването на среда, която е благоприятна за развиването на стопанска дейност, и подобряването на достъпа до финансиране.

Министерството на правосъдието в Хърватия например получи подкрепа за усилията си за подобряване на управлението на съдилищата в страната с цел повишаване на ефективността на съдебната система и подобряване на зачитането на върховенството на закона. Комисията оказва също така подкрепа на Словакия в усилията ѝ за повишаване на ефективността и ефикасността на системата ѝ на здравеопазване, както и на Латвия — за изпълнението на средносрочната ѝ данъчна стратегия. България получи подкрепа, която да ѝ помогне за създаване на среда, която е по-благоприятна за извършването на стопанска дейност, а на балтийските държави бе оказана помощ за подобряване на функционирането на капиталовите пазари в региона.

Тъй като търсенето от страна на държавите членки все повече нараства, през декември 2017 г. Комисията предложи финансирането за Програмата за подкрепа на структурните реформи да бъде увеличено. Предложението беше одобрено от Европейския парламент и Съвета през 2018 г., като общият бюджет на програмата до 2020 г. бе увеличен на 222,8 милиона евро. Това ще позволи на ЕС да отговори на голямото търсене на подкрепа от държавите членки.

Лоялна конкуренция

През последното десетилетие упражняваният от ЕС контрол върху държавните помощи в банковия сектор имаше решаващ принос за оздравяването на този сектор в ЕС, благодарение на изискването към банките да се преструктурират и да изчистят балансите си като условие за получаване на държавна подкрепа. Комисията помогна също така за решаването на оставащите наследени проблеми на банките в ЕС.

По отношение на Кипър Комисията одобри държавна помощ за финансиране на контролираното излизане от пазара на Cyprus Cooperative Bank, включително продажбата на някои части от нея на Hellenic Bank и преместването на необслужваните кредити в размер на 6 млрд. евро. За целта Кипър трябваше да поеме обвързващи ангажименти да реформира рамката на съдебната система, да помогне за решаването на проблемите с необслужваните кредити и да намали разходите за данъкоплатците.

В Италия, като част от плана си за преструктуриране Banca Monte dei Paschi успешно продаде лоши кредити на стойност 24,6 милиалда евро чрез създадената в Италия през 2016 г. гаранционна схема „GACS“, която не включва държавна помощ. От януари до септември 2018 г. бяха извършени още девет сделки чрез GACS, съответстващи на пазарните изисквания, с което от италианската банкова система бяха премахнати още лоши кредити на обща стойност 14,4 милиарда евро.

Комисията освен това приключи с положителен резултат разследване на помощта, получена през 2013 г. от Nova Ljubljanska Banka в Словения, като прие мерките, предложени от Словения като гаранция, че банката ще се превърне в жизнеспособен участник на банковия пазар в Словения.

През 2018 г. Комисията одобри продажбата на HSH Nordbank в Германия на частни инвеститори без допълнителна помощ. На практика повечето от банките, които в интерес на финансовата стабилност получиха подкрепа от данъкоплатците по време на кризата, сега излизат от процедурата за държавна помощ и отново са станали привлекателни за частните участници на пазара.

Контролът върху държавните помощи в банковия сектор ще продължи да изпълнява независимата си роля за гарантирането на справедлив и конкурентоспособен финансов сектор, в тясна координация с установената в банковия съюз рамка за преструктуриране на банките.

Засилване на международната роля на еврото

В речта си за състоянието на Съюза, произнесена през септември, председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер обяви планове за внасяне на допълнителни инициативи за засилване на международната роля на еврото. Обявените през декември предложения на Комисията са част от ангажимента на Европа за отворена, многостранна и основана на правила световна икономика и имат потенциала да доведат до осезаеми ползи за европейските граждани и предприятия, в това число до по-ниски търговски разходи, по-голям избор, по-добър достъп до финансиране, по-голяма автономия и по-устойчива световна финансова система.

По същество предложенията се отнасят до инициативи за повишаване на привлекателността на еврото като световна валута чрез повишаване на устойчивостта на европейската икономика и на дълбочината, ликвидността и ефикасността на европейските финансови пазари, по-специално чрез завършване на изграждането на съюза на капиталовите пазари. С предложенията се отправя също така призив за по-разширено използване на еврото в стратегически сектори, като енергетиката, суровините и транспорта, както и за по-единно представителство на еврозоната на международната сцена.

Дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.

През май 2018 г. Европейската комисия представи две предложения, показващи по какъв начин следващият дългосрочен бюджет на ЕС (за периода 2021—2027 г.) би могъл да допринесе за стабилността, конвергенцията и сближаването в еврозоната и в ЕС, като същевременно би насърчил икономическата ефективност и устойчивост.

Чрез предложената програма за подкрепа на реформите ще се подкрепят приоритетни реформи във всички държави членки, като общият бюджет е в размер на 25 милиарда евро. Програмата се състои от три елемента: инструмент за осъществяване на реформи, чрез който да се предоставя финансова подкрепа за реформите, инструмент за техническа подкрепа, чрез който ще се предоставят и споделят технически експертни познания и опит, и механизъм за сближаване, за да се помогне на държавите членки по пътя им за присъединяване към еврото. Програмата ще даде възможност на ЕС да отговори на голямото търсене от страна на държавите членки на подкрепа при подготовката, разработването и осъществяването на реформи за насърчаване на растежа.

Предложението за Европейска функция за стабилизиране на инвестициите ще допринесе за стабилизиране на равнищата на публичните инвестиции и за улесняване на бързото възстановяване на икономиката в случай на сериозни икономически сътресения в държавите членки от еврозоната и в тези, които участват в Европейския механизъм на обменните курсове.

Балансирана и прогресивна търговска политика

През последните години международната търговия е изправена пред нарастващи предизвикателства, свързани с подновени съмнения относно последиците от глобализацията, с въпроси относно целта и стойността на търговските споразумения и с надигането на протекционизма. В отговор на тези предизвикателства ЕС удвои усилията си в защита на подчинената на правила система на международната търговия — той беше подкрепен от Световната търговска организация през 2018 г. и работеше в тясно сътрудничество с търговските си партньори с оглед на модернизирането на международните търговски правила.

Съюзът продължи да има водеща роля в Световната търговска организация. Той потвърди категоричния си ангажимент към организацията и трайната си подкрепа за решаването на важни въпроси в световната многостранна търговска система. През септември 2018 г. ЕС представи концептуален документ за реформата на организацията. Той изтъкна необходимостта от актуализиране на правилата относно субсидиите и принудителния трансфер на технологии, които са причина за ескалацията на напрежението в търговията, както и от по-голяма прозрачност в организацията. Освен това Съюзът подчерта, че е нужно да се възобнови назначаването на членове на Апелативния орган, за да се запази установената от организацията система за уреждане на спорове.

Търговската политика трябва да бъде ефективна и прозрачна и да се основава на ценности. Възприетият през 2018 г. подход на ЕС отново беше направляван от принципите на стратегията „Търговията — за всички“ от 2015 г.: отвореността, съчетана с високи стандарти, продължава да бъде най-целесъобразният начин глобализацията да бъде от полза за всички европейци.

ЕС продължи да работи за договарянето на нови търговски сделки, за актуализирането на действащи споразумения и за гарантирането на това, че предприятията, работниците и потребителите могат да се възползват от търговските споразумения.

Напредък бе отбелязан и при законодателството във връзка с предлаганата рамка на ЕС за скрининг на преките чуждестранни инвестиции на основания, свързани със сигурността и обществения ред. Целта е да се гарантира, че чуждестранните инвестиции продължават да бъдат основен източник на растеж в ЕС, защитавайки паралелно с това основните интереси на Съюза. През ноември Съветът и Европейският парламент постигнаха политическо споразумение за окончателната форма на рамката. Парламентът ще гласува споразумението през февруари 2019 г. и Съветът трябва да приеме регламента скоро след това. Очаква се регламентът да влезе в сила през април 2019 г.

Чрез стратегията си за достъп до пазара ЕС работи за отстраняване на пречките за достъп до пазарите по целия свят. Същевременно той остава ангажиран с балансираната и отговорна търговия, основана на правила.

Европа, която защитава

Европа е отворен континент, който обаче не се подарява. ЕС защитава своите ценности и интереси. Търговската политика на Съюза енергично защитава европейските предприятия и работници, когато други нарушават световните търговски правила и прибягват до нелоялни търговски практики.

Когато дипломатическите усилия не се увенчаят с успех, ЕС не се колебае да използва механизма за уреждане на спорове на Световната търговска организация, за да защитaва правата си и за да могат европейските предприятия, работници и земеделски стопани да се възползват пълноценно от членството в организацията. През 2018 г. ЕС започна процедури срещу Китай във връзка с трансфера на технологии и срещу Съединените щати във връзка с техните мерки относно вноса на стомана и алуминий. Процедурите за уреждане на спорове дават резултати: през 2018 г. Русия спря да налага антидъмпингови мита на лекотоварни превозни средства от Германия и Италия.

В съответствие с правилата на Световната търговска организация и законодателството на ЕС Съюзът започна 10 нови разследвания на нелоялни търговски практики и наложи седем нови мерки за търговска защита срещу такива практики. Сред наложените мерки са антидъмпингови мита на стоманата от Китай, за да може експортната ѝ цена да отразява справедливата пазарна стойност. ЕС започна също така 17 нови разследвания в рамките на прегледи с оглед изтичане на срока на действие на първоначалните мерки и поднови седем от действащите мерки за още 5 години.

През юли ЕС наложи временни защитни мерки по отношение на вноса на 23 категории стоманени изделия. Целта на тези мерки е да се предотврати потенциално отклоняване на търговията със стомана от други държави към ЕС в резултат на допълнителните мита, налагани от Съединените щати.

Също така ЕС защитава промишлеността в Съюза, когато трети държави започнат разследвания за търговска защита (разследвания за антидъмпинг, изравняване или защитни мерки) срещу износ от ЕС. Пример за това са производствата, стартирани от Съединените щати (стомана и алуминий, слънчеви панели, маслини), Турция (гуми) и Израел (какаов продукт за мазане).

През юни 2018 г. влезе в сила осъвремененото антидъмпингово и антисубсидийно законодателство на ЕС. Заедно с извършените през декември 2017 г. промени в правилата за изчисляване на дъмпинговия марж, когато намесата на държавата нарушава цените и разходите, това осъвременено законодателство е първото съществено преработване на инструментите на ЕС за търговска защита от основаването на СТО през 1994 г. Новите регламенти адаптираха инструментите на ЕС за търговска защита към предизвикателствата на световната икономика. В резултат на това тези инструменти са по-ефективни, по-прозрачни и по-лесни за използване от дружествата и дават възможност на ЕС да налага по-високи мита на дъмпинговите продукти.

Патентите са от основно значение за икономиката и международната търговия на ЕС като стимули за извършването на иновации, а достъпът до стандарти е важен за развитието на технологиите. Връзката между патентите и стандартите е приоритет за ЕС. През октомври ЕС сформира група от 15 експерти във връзка с патентите от съществено значение за стандарт. Тези патенти са част от стандартизирана технология и групата предоставя на Европейската комисия експертни становища относно подобряването на лицензирането им. Първото заседание на групата се състоя на 12 ноември.

Европейските износители продължават да се сблъскват с пречки пред търговията по целия свят. През юни годишният доклад на Европейската комисия относно пречките пред търговията и инвестициите показа, че през 2017 г. европейските износители са се сблъскали с 396 пречки в над 57 държави, което е значително повече в сравнение с 2016 г. Според доклада стратегията на Европейската комисия за достъп до пазара е отстранила 45 пречки, засягащи износ от ЕС на стойност 8,2 милиарда евро — повече от два пъти, отколкото през 2016 г.

ЕС продължава да заема ясна позиция относно стоките, използвани за изпълнение на смъртно наказание и изтезания. През септември Алиансът срещу търговията със стоки, използвани с цел изтезания, който ЕС сформира през 2017 г., се срещна с Общото събрание на ООН. Към алианса се присъединиха делегации от още шест държави, сред които Австралия и Нова Зеландия, и членовете му се съгласиха да предприемат мерки за ограничаване и спиране на търговията със стоки, използвани за изпълнение на смъртно наказание и изтезания, и да работят за приемането на правнообвързваща резолюция на ООН.

Европа, която поема водеща роля

Целта на търговските споразумения, които ЕС е договорил или е в процес на договаряне, е да се гарантира, че търговията носи ползи за всички. Благодарение на тези споразумения ЕС изнася високите стандарти на Европа за безопасността на храните, правата на работниците, околната среда и правата на потребителите отвъд европейските граници.

ЕС имаше водеща роля по време на обсъжданията в ООН относно реформата на това как инвеститорите могат да уреждат спорове с държави. През 2018 г. ЕС продължи да полага усилия за създаване на многостранен съд за уреждането на такива спорове, което ще бъде значителна новост в световното управление.

През юни комисарят на ЕС по въпросите на търговията Сесилия Малмстрьом връчи на белгийския град Гент наградата за европейски град за справедлива и етична търговия, която се присъжда за местни инициативи за насърчаване на лоялни и етични търговски практики.

Търговско споразумение ЕС—Мексико

През април ЕС и Мексико приключиха преговорите за нова търговска договореност. Почти цялата търговия със стоки между ЕС и Мексико ще бъде безмитна, включително търговията със земеделска продукция. Промишлеността и селското стопанство на ЕС ще се възползват от опростени митнически процедури.

Споразумението определя най-високи стандарти по отношение на труда, безопасността, околната среда и защитата на потребителите. В него ясно се посочва принципът на предпазните мерки, който позволява на създателите на политики да предприемат действия за защита на здравето на хората, животните или растенията или на околната среда при наличието на риск и на нивото, което се смята за целесъобразно, дори когато научният анализ не е убедителен.

Споразумението съдържа ангажимент за изпълнение на Парижкото споразумение относно изменението на климата. То запазва също така правото на държавите — членки на ЕС, да организират обществените услуги по желания от тях начин.

Това е първото търговско споразумение на ЕС, насочено към борба с корупцията, като например подкупване и изпиране на пари, в частния и публичния сектор.

Чрез споразумението се осигуряват равни условия за европейските и мексиканските дружества при участие в тръжни процедури за обществени поръчки и на двата пазара за възлагане на такива поръчки. Освен това новата договореност защитава правата върху интелектуалната собственост и предотвратява продажбата на мексиканския пазар на копия на 340 традиционни регионални храни и напитки от ЕС.

С нея се отваря търговията в сферата на услугите, например финансовите услуги, транспорта, електронната търговия и телекомуникациите, а амбициозни разпоредби относно конкуренцията и субсидиите ще помогнат за установяването на равнопоставени условия и ще стимулират достъпа до пазара.

Също така търговската договореност подобрява условията за инвестиции и включва новата инвестиционна съдебна система на ЕС, осигурявайки по този начин прозрачност и гарантирайки правото на правителствата да приемат разпоредби в защита на обществения интерес. ЕС и Мексико се споразумяха да работят за създаването на многостранен инвестиционен съд.

Споразумение за икономическо партньорство с Япония

На срещата на върха ЕС—Япония през юли в Токио председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския съвет Доналд Туск и японският премиер Шиндзо Абе подписаха споразумението за икономическо партньорство между ЕС и Япония, което е най-голямата и важна двустранна търговска договореност, сключвана от ЕС досега.

Япония и ЕС са поели един и същ категоричен ангажимент за демокрация, защита на правата на човека, свободна и отворена търговия, многостранен подход и подчинен на правила международен ред. Япония е дългогодишен стратегически партньор на ЕС и важен съюзник на международната сцена.

При влизането си в сила на 1 февруари 2019 г. споразумението за икономическо партньорство ще създаде свободна зона за търговия, обхващаща 365 милиона души и съставляваща почти една трета от световния брутен вътрешен продукт. То ще премахне пречките пред търговията и ще помогне на ЕС и Япония да оформят съвместно световните правила в областта на търговията.

Споразумението ще премахне почти всички мита, възлизащи на един милиард евро годишно, които дружествата от ЕС, изнасящи за Япония, плащат, както и дългогодишни регулаторни пречки, например във връзка с износа на автомобили от ЕС. То ще увеличи износа на ЕС и ще създаде нови възможности за европейските дружества, което ще бъде от полза за гражданите. Споразумението ще разшири възможностите, особено за ключовия износ на селскостопанска продукция от ЕС, и ще защити наименованието на над 200 традиционни храни и напитки на японския пазар. Благодарение на него за дружествата от ЕС ще бъде по-лесно да предоставят услуги в Япония. Разпоредбите относно конкуренцията и субсудиите ще помогнат за установяването на равнопоставени условия. Споразумението съдържа също така глава за малките и средните предприятия. То предвижда създаването на звена за контакт и предоставянето на целенасочена информация за по-малките предприятия, което е изключително важно, тъй като понастоящем четирима от всеки пет износители за Япония са малки дружества.

Споразумението определя най-високи стандарти по отношение на труда, безопасността, околната среда и защитата на потребителите и съдържа пълнообхватни защитни мерки по отношение на обществените услуги. Специална глава от него е посветена на устойчивото развитие. Това е първото търговско споразумение на ЕС, съдържащо конкретен ангажимент за спазване на Парижкото споразумение относно изменението на климата.

През 2018 г. ЕС продължи преговорите с Япония относно стандарти за защита на инвестициите и уреждането на спорове, като бяха проведени три заседания.

Всеобхватно икономическо и търговско споразумение с Канада

На 21 септември 2018 г. беше отбелязана една година от временното прилагане на всеобхватното икономическо и търговско споразумение на ЕС с Канада.

Благодарение на търговската договореност предприятията в ЕС могат да спестят над 500 милиона евро годишно, които преди плащаха под формата на канадски мита върху своя износ. Почти 99 % от тези икономии бяха реализирани от самото начало.

Всички предприятия могат да пестят време и пари в резултат на опростените процедури. Освен това потребителите от ЕС имат по-голям избор, а цените са по-ниски.

Прозрачен и приобщаващ процес на преговори

Прозрачността и ангажираността с широката общественост продължиха да бъдат основни елементи на търговската политика и през 2018 г., за да се осигурят демокрация, обществено доверие и отчетност. Тези елементи трябва да са налице преди, по време на и след преговорите, както и в хода на изпълнение на споразуменията.

Европейската комисия продължи да публикува доклади от кръговете на преговорите, документи за изразяване на позиция и предложения за текст в търговските споразумения, по които преговаряше. Освен това тя разпространи допълнителен подробен материал за търговското споразумение на ЕС с Мексико. През 2018 г. Европейската комисия публикува своя втори цялостен годишен доклад за оценка на прилагането на търговските споразумения на ЕС. Този документ даде възможност на заинтересованите страни, гражданското общество и други институции на ЕС да проследят как ЕС изпълнява споразуменията. Той съдържа също така насоки за текущите и бъдещите търговски споразумения.

През февруари се проведе първата от шест срещи на новата консултативна група по търговските преговори на ЕС. Групата се състои от 28 организации, представляващи предприятия, профсъюзи, потребители и органи в сферата на околната среда. Нейните цели са засилване на диалога и събиране на становища на широк кръг заинтересовани страни.

Съединените щати

По отношение на Съединените щати акцентът беше поставен върху решаването на въпроси от взаимен интерес. През юни Съединените щати наложиха мита на износа на стомана и алуминий от ЕС. ЕС обяви тези мита за неоснователни и незаконни и нямаше друг избор освен да въведе мерки за възстановяване на баланса по отношение на износа на Съединените щати. На среща през юли председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и американският президент Доналд Тръмп се договориха за сформирането на изпълнителна работна група за улесняване на търговията и изготвяне на положителна програма за трансатлантическа търговия. Задачата на групата е да набележи начини за по-активно регулаторно сътрудничество, за премахване на митата за промишлените стоки (с изключение на превозните средства), за улесняване на търговията със соя, за увеличаване на търговията с втечнен природен газ с цел по-голяма сигурност на енергийните доставки и за реформиране на Световната търговска организация.

От създаването на групата бяха проведени четири заседания на политическо равнище, на които дискусиите бяха съсредоточени върху регулаторни въпроси. Положителните резултати вече са налице. Що се отнася до втечнения природен газ, дружества от ЕС подписаха няколко дългосрочни договора с предприятия от Съединените щати и понастоящем текат нови проекти на ЕС за инфраструктура и терминали. Съединените щати се съгласиха да облекчат изискванията относно лицензирането за износа на втечнен природен газ за ЕС. По отношение на соята американските износители почти удвоиха дела си на пазара на ЕС. Двете страни се договориха да не въвеждат нови мита върху търговията помежду им, докато работата тече.

Китай

През 2018 г. се състоя успешна среща на върха между ЕС и Китай. Освен това ЕС проведе три кръга разговори за инвестиционно споразумение с Китай; първите предложения за достъп до пазара бяха отправени още в рамките на срещата на върха. Проведени бяха два кръга преговори относно споразумение за защита на наименованията на традиционни храни и напитки. Китай се съгласи да работи с ЕС по реформата на Световната търговска организация, за да се помогне на организацията да се справи с текущите предизвикателства.

Други преговори

ЕС има търговски споразумения със 70 партньори, които съставляват 40 % от световния брутен вътрешен продукт. С оглед на отварянето на нови пазари за европейския износ ЕС започна нови търговски преговори и отбеляза добър напредък в текущите разговори.

Южното и източното съседство

В рамките на южното съседство министри на търговията и представители от 43 държави от Съюза за Средиземноморието се срещнаха през март за първи път от 2010 г. насам, за да дадат нов тласък на регионалната програма за търговия и инвестиции. Те приеха планове за действие за засилено сътрудничество в редица отрасли и за борба с пиратството и фалшифицирането.

В рамките на два кръга преговори през 2018 г. беше отбелязан напредък по задълбочена и всеобхватна зона за свободна търговия с Тунис.

През юни Европейската комисия и Съветът за сътрудничество в Персийския залив проведоха втората среща на диалога в областта на търговията и инвестициите.

В рамките на източното съседство ЕС съсредоточи усилията си върху изпълнението на своите споразумения за задълбочени и всеобхватни зони за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна.

Латинска Америка

Разговорите с Меркосур (Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай) продължиха и през 2018 г. Целите на преговорите са интегриране на два важни регионални пазара, намаляване на митата, увеличаване на бизнес възможностите в региона на Меркосур, по-голям избор за потребителите, намаляване на бюрокрацията, насърчаване на растежа и конкурентоспособността, популяризиране на общи ценности като устойчивото развитие и създаване на работни места.

ЕС проведе три кръга преговори с Чили за актуализиране на търговското споразумение от 2002 г. ЕС предложи да бъдат включени пилотни разпоредби относно търговията и равенството между половете.

През април ЕС приключи преговорите за модернизиране на търговското споразумение с Мексико.

Азия и Австралазия

На 19 октомври ЕС подписа търговско споразумение и инвестиционно споразумение със Сингапур. През октомври Комисията изпрати търговското споразумение и инвестиционното споразумение, договорени с Виетнам, на Съвета за одобрение и на Европейския парламент за съгласие. ЕС проведе три кръга търговски преговори с Индонезия. Целта на преговорите е да се увеличат търговията и преките инвестиции между ЕС и Индонезия и да се сключи споразумение, подобно на договорените със Сингапур и Виетнам.

През юни ЕС стартира преговори за търговски споразумения с Австралия и Нова Зеландия.

През 2018 г. той проведе два кръга преговори с всяка страна и оповести предложения, обхващащи 18 преговорни области.

Страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн

През август Гамбия стана 14-ата западноафриканска държава, подписала междурегионалното споразумение за икономическо партньорство с ЕС. През септември Мавритания стана 15-ата държава по споразумението. Единствената страна, чийто подпис все още липсва, е Нигерия. На 6 декември Съветът одобри присъединяването на Самоа към споразумението за икономическо партньорство със страните от Тихоокеанския басейн. Споразуменията за икономическо партньорство са споразумения за търговия и развитие, договорени между ЕС и страните и регионите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Понастоящем такива споразумения се прилагат с около 30 държави от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн. Тези споразумения могат да се считат за градивните елементи на една бъдеща междуконтинентална зона за свободна търговия, която е сред целите на новия алианс между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места, подкрепящ и усилията на Африка за зона за свободна търговия на самия континент.

Борба с тероризма и престъпността в Европа

ЕС продължи да изпълнява плана за действие от 2017 г. за защита на обществените пространства, подкрепен от финансиране от над 100 милиона евро. Бе ускорено изпълнението на плана за действие от октомври 2017 г. за повишаване на подготвеността срещу химически, биологични, радиологични и ядрени рискове, вследствие на инцидентите в Солзбъри и Еймсбъри в Обединеното кралство.

През 2018 г. започнаха да се прилагат и три ключови директиви за засилване на борбата срещу тероризма и тежката престъпност, включително Директивата на ЕС за резервационни данни на пътниците (PNR) и Директивата относно борбата с тероризма, Директивата относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие.

През април Комисията представи предложения за спиране на финансирането на тероризма чрез засилване на достъпа до финансова информация. Чрез тези предложения правоприлагащите органи ще получат своевременен достъп до финансовата информация, необходима за разследването на тежки престъпления. Новите правила насърчават по-доброто сътрудничество между националните правоприлагащи органи и националните звена за финансово разузнаване, както и с Европол. Това предложение в момента се обсъжда между Европейския парламент и Съвета, които целят да го приемат преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

През септември Комисията предложи нови правила за премахване на терористично съдържание в интернет в рамките на 1 час. Чрез предложението се изяснява ролята на националните органи и доставчиците на хостинг услуги, като се установяват и стабилни предпазни мерки, с които се гарантира спазването на основните права, като свободата на словото, и се създава правно обвързващо задължение за полагане на грижа.

Комисията също така стартира инициатива, чрез която приканва Европейският съвет да измени член 86 от Договора, така че да се позволи на законодателя да разшири компетентността на Европейската прокуратура, за да се бори с трансграничния тероризъм във всички държави членки. Укрепената Европейска прокуратура, която действа на равнището на ЕС, ще отговори на сегашните пропуски в борбата срещу тероризма и ще установи общ подход на Съюза срещу тероризма — подход, който обхваща всички стъпки, т.е. от разследването до предаването на съд на извършителите на терористични престъпления.

Престъпниците и терористите използват текстови съобщения, електронни писма и приложения, за да общуват помежду си. Повече от половината от всички наказателни разследвания днес вече включват трансгранични искания за получаване на електронни доказателства, държани от доставчици на услуги, установени в други държави. По отношение на почти две трети от тези престъпления обаче не може да се извърши надлежно разследване или наказателно преследване, заради трудностите, с които се сблъскват разследващите, за да получат своевременен достъп до тези доказателства. За да се реши този проблем, през април Комисията предложи нови правила, за да могат съдебните и правоприлагащите органи да получат по-лесен достъп до тези доказателства, където и да се съхраняват в Съюза. През декември Съветът прие преговорната си позиция по предложения регламент и ще започне преговори с Европейския парламент веднага щом Парламентът приеме преговорната си позиция.

На 14 ноември беше приет нов регламент относно обезпечаването и конфискацията на активи през границите. Новите правила ще улеснят трансграничното възстановяване на активи от престъпна дейност, ще доведат до по-ефективно обезпечаване и конфискация на незаконно придобитите средства и ще защитават правото на жертвите на обезщетение.

ЕС постигна съгласие за подобряване на правната рамка на Европейска информационна система за съдимост, чрез която се отстраняват пропуските в системата и се помага на държавите членки да идентифицират граждани на трети държави с присъди. Това законодателство ще доведе до създаването на централизирана система за идентифициране на държавите — членки на ЕС, от които ще може да се получи бърз достъп до подробна информация за присъдите от националните регистри.

По-ефективно законодателство срещу изпирането на пари

Новите правила за борба с изпирането на пари в сила от юли 2018 г. не позволяват европейските финансови системи да се използват за изпиране на пари или финансиране на терористи. През октомври 2018 г. в ЕС бе постигнато съгласие относно по-строги наказателни мерки за противодействие на изпирането на пари. Нова директива ще хармонизира престъпленията и санкциите за изпиране на пари, като гарантира, че на опасните престъпници и терористите се налагат еднакво строги санкции за престъпленията им в целия ЕС. Приложена бе по-активна политика за идентифициране на юрисдикциите на трети държави със стратегически пропуски в борбата с изпирането на пари и борбата с финансирането на тероризма въз основа на методологията, публикувана от Комисията през юни.

Въпреки солидната рамка на ЕС за борба с изпирането на пари, неотдавнашните случаи с банки от ЕС ясно показват, че е нужно подобрение, по-специално, когато става дума за трансграничното сътрудничество между компетентните органи. През септември Комисията представи предложение за засилване на надзора на финансовите институции на ЕС с цел по-добро справяне с изпирането на пари и финансирането на тероризма, по-специално чрез укрепване на мандата на Европейския банков орган да осъществява надзор на изпирането на пари във финансовия сектор. Това предложение се обсъжда между Европейския парламент и Съвета, които целят да го приемат преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

Освен това през април Комисията представи предложение за улесняване на използването на финансова и друга информация за предотвратяването и борбата с тежката престъпност. Това предложение ще засили сътрудничеството между звената за финансово разузнаване и правоприлагащите органи, както и между самите звена за финансово разузнаване.

Накрая, Комисията прие делегиран регламент за приемане на регулаторни технически стандарти относно критериите за определяне на централни звена за контакт за издателите на електронни пари и доставчиците на платежни услуги и правила за техните функции.

Правосъдие по граждански дела

Подобряване на съдебното сътрудничество

През май Комисията прие две предложения за модернизиране и цифровизация на съдебното сътрудничество във връзка с връчването на документи и събирането на доказателства, които имат за цел достъпът до гражданско правосъдие за гражданите и предприятията да стане по-евтин, по-ефективен и по-лесен. Понастоящем по тези предложения се водят преговори в Съвета и Европейския парламент.

През декември Съветът и Европейският парламент постигнаха споразумение в рамките на тристранните преговори относно предложените правила относно производството по несъстоятелност, за да създадат системи за преструктуриране и да предоставят втори шанс на предприемачите. Тази инициатива, която ще бъде официално приета през 2019 г., ще увеличи възможностите за жизнеспособните предприятия, изпитващи финансови затруднения, да се преструктурират на ранен етап, за да избегнат несъстоятелността и уволнението на персонал. Тя също така ще гарантира, че почтените предприемачи получават още един шанс да осъществяват предприемаческа дейност след обявяването на несъстоятелност.

През декември 2018 г. година Съветът постигна политическо споразумение по предложеното актуализиране на Регламент „Брюксел IIa“, за да се актуализират правилата за защита на децата при трансгранични семейни спорове и да се ускори производството.

Дружествено право и достъп до информация за дружествата

През април Комисията предложи нови правила за използването на цифрови инструменти и процеси в областта на дружественото право и трансграничните преобразувания, сливания и разделяния. Целта е да се позволи на дружествата да използват цифрови инструменти при взаимодействието си с публичните органи по отношение на проблеми на дружественото право и да се осигури хармонизирана процедура за дружества, които се преструктурират или преместват в рамките на единния пазар, като същевременно се предоставят повече правна яснота и гаранции за работниците и служителите, акционерите и кредиторите. Преговорите в Европейския парламент и в Съвета напреднаха добре през 2018 г. по амбициозен график, според който те трябва да бъдат приети по време на текущия парламентарен мандат.

Системата за взаимно свързване на бизнес регистрите, която улеснява намирането на информация за дружествата в ЕС, беше широко използвана през 2018 г., като през първите 17 месеца след стартирането ѝ бяха направени над 372 000 търсения за информация относно дружествата и над 241 000 искания за данни за дружества.

По-силна защита на личните данни

Общият регламент относно защитата на данните, в сила от май 2018 г. насам, създава по-силна и по-последователна рамка за защита на данните за хора, предприятия и администрации в целия ЕС. През януари Комисията издаде насоки, обясняващи основните нововъведения и възможности, предоставяни от новия регламент.

На 11 декември 2018 г. влязоха в сила нови правила за защита на данните в институциите, органите, службите и агенциите на ЕС.

Предложените правила за неприкосновеността на личния живот в областта на електронните комуникации имат за цел да осигурят високо ниво на защита на неприкосновеност на личния живот за ползвателите на електронни съобщителни услуги и равнопоставени условия на конкуренция за всички участници на пазара. Новите правила ще гарантират силна и последователна рамка за обработка на данни и ще приведат действащите правила, които датират от 2002 г., в съответствие с Общия регламент относно защитата на данните, за да се защитават правата на гражданите на защита на личните данни.

Потоците от данни са важни както за предприятията, така и за правоприлагащите органи. Решенията относно адекватното ниво на защита, като определят, че дадена държава извън ЕС гарантира адекватно равнище на защита на данните, позволяват личните данни да се движат свободно между ЕС и въпросната държава по свързани с бизнеса причини и/или дават възможност на правоприлагащите органи да обменят данни, когато това е необходимо, като същевременно се гарантира непрекъснатостта на защитата.

През юли ЕС и Япония приключиха дискусиите си относно реципрочното адекватно ниво на защита за търговски цели. Успоредно с това текат преговори между ЕС и Южна Корея относно адекватно ниво на защита за търговски цели и се очаква те да приключат в началото на 2019 г.

Основни права и съдебни системи

Подобряване на ефективността на съдебните системи и спазване на върховенството на закона

Ефективните съдебни системи са от съществено значение за прилагане на правото на ЕС и за инвестициите. През 2018 г. Комисията използва информационното табло на ЕС в областта на правосъдието и европейския семестър, за да насърчава държавите членки да подобряват независимостта, качеството и ефективността на правосъдните си системи. През юли Съветът отправи препоръки по този въпрос към Хърватия, Италия, Кипър, Португалия и Словакия.

През септември Комисията сезира Съда на Европейския съюз с иск срещу Полша поради нарушаване на принципа за независимост на съдебната система от новия полски закон за понижаването на възрастта за пенсиониране на съдиите във Върховния съд. Съдът на ЕС постанови временни мерки, чрез които изпълни всички искания на Комисията в очакване на постановяването на окончателното решение.

В контекста на новия дългосрочен бюджет на ЕС Комисията предложи регламент относно защитата на бюджета на Съюза в случай на пропуски по отношение на върховенството на закона в държавите членки.

Защита на правата и борба с дискриминацията

През април Комисията предложи общи за ЕС стандарти за защитата на сигнализиращите за нередности лица, които разкриват нарушения на правилата на ЕС, които могат да доведат до сериозни вреди за обществения интерес. Това ще подобри разкриването, разследването и санкционирането на нарушения на правото на ЕС и ще защитава правото на свобода на словото и свобода на медиите.

В доклада от 2017 г. относно прилагането на Хартата на основните права на ЕС се подчертават неотложните предизвикателства за превръщането на основните права в реалност в живота на хората. Тези предизвикателства варират от по-добро реагиране на престъпленията от омраза, изказванията, пораждащи омраза, и насилието срещу жени до утвърждаването на европейския стълб на социалните права. В доклада също така се подчертава важната роля на свободното и активно гражданско общество и на независимите съдилища.

През юли Комисията изпрати официално уведомително писмо до Унгария във връзка с нейния закон, криминализиращ дейностите в помощ за молбите за убежище и за пребиваване. Целта беше също да се гарантира спазването на правилата на ЕС в областта на свободното движение на хора и на разпоредбите на Хартата на основните права на ЕС.

Борба с престъпленията от омраза и изказванията, пораждащи омраза, онлайн и офлайн

Продължи да дава резултати Кодексът на поведение във връзка с незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза. Според публикуваната през януари 2018 г. трета оценка на Кодекса бе постигнат по-нататъшен напредък в бързия преглед и премахване на расистките и ксенофобските изказвания, подбуждащи към омраза, в интернет.

ИТ дружествата отстраниха средно 70 % от съобщеното им съдържание и постигнаха целта за преглед на по-голямата част от това съдържание в рамките на 24 часа, достигайки средно над 81 %. Кодексът се превърна в стандарт в борбата срещу незаконните изказвания онлайн, пораждащи омраза: през 2018 г. участието си обявиха Snapchat, Instagram, Google + и Dailymotion.

Недискриминация и равенство

Държавите членки са задължени да имат поне една организация — орган по въпросите на равенството — установена в тяхната държава, която да анализира и наблюдава дискриминацията, както и да насърчава и защитава равното третиране на всички, които живеят там. През юни Комисията препоръча набор от мерки, чрез които държавите членки да гарантират, че органите по въпросите на равенството предоставят ефективна защита на гражданите и се противопоставят на дискриминацията.

Едно от постиженията на европейската стратегия за хората с увреждания е предложението на Комисията за Европейски акт за достъпността, имащо за цел да се подобри достъпността на продукти и услуги от ежедневието, като мобилни телефони, компютри, електронни книги, електронна търговия и банкови услуги. Това ще има положително въздействие върху живота на милиони европейци и ще направи по-лесно и привлекателно за предприятията да създават и продават достъпни продукти и услуги. През ноември 2018 г. беше постигнато временно споразумение, а окончателното приемане на предложението от Европейския парламент се очаква до април 2019 г.

ЕС продължи да насърчава многообразието чрез осигуряване на подкрепа на растящото движение на „харти за многообразието“, които оказват подкрепа в управлението на многообразието на 9000 организации от цяла Европа, обхващащи 15 милиона работници и служители. Съюзът продължи също така изпълнението на списъка си с действия за постигане на напредък в равнопоставеността на ЛГБТИ чрез наблюдение на законодателство, финансиране на проекти и повишаване на осведомеността.

През януари Комисията публикува задълбочена оценка на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите за периода 2011—2020 г. ЕС активно насърчаваше ромската култура по време на седмицата на ЕС по въпросите на ромите през април и чества на Холокоста на ромите.

Жените продължават да печелят средно с 16 % по-малко от мъжете в ЕС. За да се преодолеят разликите в заплащането на жените и мъжете, Комисията започна да изпълнява план за действие с цел постигане на равно заплащане между жените и мъжете, като се очаква да се осъществи измерим напредък до 2020 г.

ЕС приключи присъединяването към Конвенцията от Истанбул на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие. Това е важна стъпка към по-всеобхватна правна рамка на равнището на ЕС за прекратяване на основаното на пола насилие.

Гражданство на Европейския съюз

Консулска закрила

През май 2018 г. влязоха в сила правила за консулска закрила, в които се изясняват правата на гражданите на ЕС на помощ от посолства на други държави — членки на ЕС, в държави извън ЕС. През август 2018 г. бе лансирана информационна кампания относно консулската закрила, насочена към младите европейски пътници.

През май Комисията предложи подобрения на правилата на ЕС за временните документи за пътуване, за да станат документите по-сигурни и да се рационализират приложимите процедури. Предложението беше подкрепено от комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Парламента и в момента е в процес на договаряне в рамките на Съвета.

Лични карти

През април Комисията предложи подобрения на защитните елементи на личните карти и на документите за пребиваване на гражданите на ЕС, както и на картите за пребиваване на членовете на семейството, които не са граждани на ЕС. Чрез предложените правила се модернизират защитните елементи и по този начин ще стане по-лесно за гражданите на ЕС да упражняват правото си на свободно движение. Парламентът и Съветът решиха да започнат преговори по предложението.

Избори

След скандала с Facebook/Cambridge Analytica, както и увеличените рискове за изборите чрез кампании за дезинформация, кибератаки и хибридни заплахи, осигуряването на свободни и честни избори за Европейски парламент през 2019 г. се превърна в приоритет за Комисията.

За да се отговори на тези предизвикателства, през септември 2018 г. Комисията прие пакет от мерки в подкрепа на органите на държавите членки и на други заинтересовани страни в съвместните им усилия за гарантиране на провеждането на свободни и честни избори.

Чрез пакета бе представен набор от конкретни мерки, включително засилено сътрудничество чрез създаването на мрежи за сътрудничество на изборите (както на национално равнище, така и на равнището на ЕС); насоки за прилагането на правилата за защита на данните в контекста на изборите; по-голяма прозрачност на платените онлайн политически реклами и съобщения; укрепване на киберсигурността; надлежно прилагане на съществуващите изборни правила, така че да включват онлайн контекста; повишаване на осведомеността; и прилагане на подходящи санкции за използването на злоупотреба с лични данни, за да се повлияе съзнателно на резултата от изборите за Европейски парламент.

Защита на потребителите

През април Комисията предложи нов търговски механизъм за потребителите, за да се гарантира, че потребителите се възползват в пълна степен от правата си в ЕС. По новите правила се предлага европейска система за колективни искове за групи от потребители, които са претърпели вреди, с подходящи гаранции, така че няма да има злоупотреба. В същото време тези правила следва да предоставят на органите за защита на потребителите на държавите членки по-силни правомощия за налагане на санкции срещу търговци, които ги нарушават. През декември Европейският парламент прие позицията си по частта на новия търговски механизъм за потребителите, която се отнася до колективната защита, и планира да приеме своята позиция за останалата част през януари 2019 г.

Целта на новите правила е също да се адаптират правата на потребителите към новите технологии. Така например при търсене на онлайн пазари и платформи, потребителите ще бъдат ясно информирани, ако търговецът плаща за даден резултат от търсене. Онлайн местата за търговия ще трябва да информират потребителите за основните алгоритми, определящи класирането на резултатите и идентичността на търговеца, от когото купува потребителят.

Комисията продължи да работи срещу заблуждаващите търговски практики, като например предлагането на пазара на продукти като идентични, когато в действителност съставът или характеристиките им се различават значително, включително чрез предложения за изясняване на приложимото право на ЕС в рамките на инициативата „нов търговски механизъм за потребителите“. Освен това Комисията публикува обща методика за изпитване, разработени със съответния сектор, която в момента се осъществява в рамките на общоевропейска кампания на изпитвания.

Съгласно новите правила за пакетни туристически пътувания в сила от юли пътуващите ще получат ясна информация относно това дали им се предлага туристически пакет с пълна защита или свързана пътническа услуга с по-ограничена защита. Пътуващите ще могат също така да се възползват от засилени права, например във връзка с анулиране, или когато организаторът увеличава цената с повече от 8 %.

Извънсъдебно разрешаване на спорове

Процедурата за алтернативно решаване на спорове гарантира, че в случай на проблеми при покупка от потребителя е налице достъпно и безпристрастно разрешаване на спорове в помощ на потребителите и търговците. През 2018 г. във всички държави — членки на ЕС, се появиха органи за алтернативно решаване на спорове.

Съвместни действия за защита на потребителите

През 2018 г. Комисията участваше в редица съвместни действия с националните органи за прилагане на правилата за защита на потребителите. След скандала с емисиите „Дизелгейт“ Volkswagen се ангажира да продължи безплатното ремонтиране до края на 2020 г. През юли процентът на ремонтиране достигна 80 % от засегнатите автомобили. Друго съвместно действие, свързано с Facebook, Twitter и Google+, доведе до подобряване на условията за предоставяне на услугата за над 250 милиона ползватели на социалните медии в ЕС. През 2018 г. започна и действие срещу Airbnb за подобряване на прозрачността на ценообразуването на предприятието и за привеждане на условията му за ползване в съответствие със стандартите на ЕС.

Предпазване на потребителите от опасни продукти

Системата за бърз обмен на информация за опасни нехранителни стоки позволява бърз обмен на информация на равнището на ЕС относно опасни продукти на пазара и предприетите мерки за блокиране на достъпа им до потребителите, особено деца. През 2018 г. беше обменена информация за 2257 опасни продукта сред 31 европейски национални органи, участващи в системата.

През юни четири платформи за онлайн търговия: Alibaba (за AliExpress); Amazon; eBay; и Rakuten Франция подписаха „ангажимент за безопасност на продуктите“ и се ангажираха, наред с другото, в срок от 2 работни дни да премахват опасните продукти, открити от националните надзорни органи на уебсайтовете им.

Годишният доклад за Системата за бързо предупреждение за храни и фуражи за 2017 г. показва, че бяха изпратени 3832 първоначални уведомления за възможни рискове за храни или фуражи през 2017 г., а 942 уведомления, класифицирани като „сигнали“, пораждат сериозни опасения за здравето.

rescEU

Въпреки че съществуващият Механизъм за гражданска защита на ЕС осигурява солидна основа за координиран европейски отговор на природни и причинени от човека бедствия, горските пожари през 2018 г. показаха още веднъж необходимостта от подобряване и укрепване на Механизма. През 2018 г. в Европа изгоряха общо над 130 000 хектара и рискът от пожари се очаква да продължи да нараства поради изменението на климата. През 2018 г. Гърция, Швеция, Латвия и Португалия задействаха Механизма за гражданска защита на ЕС в отговор на горските пожари. На пожарите се падаше най-големият дял (35 %) от исканията за помощ от ЕС.

През декември 2018 г. година Европейският парламент и Съветът постигнаха временно съгласие по предложението на Комисията за укрепване на съществуващия Механизъм. Това предложение ще стимулира инвестициите в предотвратяването и подготвеността за бедствия, ще насърчи обединяването на помощта в рамките на Европейския резерв за гражданска защита и чрез него ще се създаде резерв от допълнителен капацитет за гражданска защита на равнището на ЕС за реагиране при бедствия (т.нар. rescEU). Капацитетът на rescEU ще включва противопожарни самолети и вертолети и въз основа на анализ на риска, може да бъде разширен, като включи други способности. Трите институции се ангажираха да приключат официалното приемане и се очаква предложението да влезе в сила през първата половина на 2019 г.

Дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.

Като част от дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. Комисията предложи създаването на фонд за правосъдие, права и ценности с предложен бюджет от 947 милиона евро за период от 7 години. Фондът ще бъде насочен към хора и организации, които допринасят за общите ценности, права и широкото многообразие на ЕС.

Европейската програма за миграцията

В хода на 2018 г. Комисията представяше редовни доклади за напредъка по изпълнението на Европейската програма за миграцията, като анализираше мерките, предприети с цел стабилизиране на потоците и по-добро управление на външните граници на ЕС. В докладите бяха разгледани усилията на ЕС за преодоляване на първопричините за миграцията, за предоставяне на подкрепа на държавите членки, разположени на първа линия, и съседните държави, изправени пред силен миграционен натиск, за защита на мигрантите при пътуванията, връщането и обратното приемане, както и за напредък по отношение на законните пътища за миграция, като например презаселването.

В доклада си от декември 2018 г. Комисията отбеляза, че всеобхватният подход на ЕС по въпросите на миграцията е довел до резултати във всички аспекти: броят на незаконно пристигащите е спаднал до равнищата отпреди кризата, задълбочило се е сътрудничество с държавите партньори; външните граници на ЕС се управляват по-добре; и налице са по-ефективни инструменти за управление на миграцията в рамките на ЕС. В доклада се стига до заключението, че работата трябва да продължи на всички равнища както извън, така и в рамките на ЕС.

Защита на границите и борба с незаконните потоци

Управление на границите

През 2018 г. продължиха преговорите относно предложението на Комисията от 2017 г. за актуализиране на Кодекса на шенгенските граници, като се отчита необходимостта да се гарантира сигурността на гражданите, но същевременно се запази тяхната свобода на движение. Целта е правилата за повторно въвеждане на временен контрол по вътрешните граници да се адаптират към текущите потребности, както и да се въведат по-строги процесуални гаранции, така че граничният контрол по вътрешните граници да остава крайна мярка.

В своето декемврийско съобщение относно миграцията Комисията призова за пълно възстановяване на Шенгенското пространство като пространство без временен контрол по вътрешните граници, градящо се на основата на добре функционираща обща европейска система за убежище.

През 2018 г. Европейската агенция за гранична и брегова охрана подпомагаше националните гранични служители с приблизително средно 1350 експерти, разположени по всички миграционни маршрути. През юни държавите членки призоваха подпомагащата роля на агенцията да се засили допълнително, в т.ч. сътрудничеството с държави извън ЕС, увеличаването на ресурсите и укрепването на мандата.

В отговор на това през септември Комисията предложи до 2020 г. агенцията да бъде укрепена с постоянен корпус от 10 000 оперативни служители. Членовете на постоянния корпус ще имат изпълнителни правомощия и собствено оборудване за намеса при необходимост по съответните външни граници на ЕС, както и в държави извън ЕС. Предложението също така гарантира, че държавите членки запазват своя суверенитет по отношение на операциите, провеждани по границите им. До края на 2018 г. държавите членки в Съвета постигнаха съгласие по някои елементи от предложението на Комисията (разпоредби в областта на връщането и сътрудничеството с трети държави), като обсъжданията продължават по всички елементи.

ЕС продължи преговорите със страните от Западните Балкани относно споразумения за оперативно сътрудничество при управлението на границите, даващи възможност на европейската гранична и брегова охрана да предоставя помощ и да разполага свои служители, когато това е необходимо. През октомври ЕС подписа такова споразумение с Албания, а споразуменията с бившата югославска република Македония и със Сърбия бяха парафирани съответно през юли и септември. Преговорите с Черна гора и с Босна и Херцеговина също приключиха успешно.

Информационни системи за сигурност и управление на границите

През октомври 2018 г. влезе в сила Регламентът за създаване на Европейска система за информация за пътуванията и разрешаването им (ETIAS). С новата система спрямо пътниците, ползващи се от безвизов достъп до Шенгенското пространство, ще се въведе проверка преди пътуването по отношение на сигурността и миграционните рискове. Предвижда се системата да започне да функционира преди края на 2021 г.

След влизането в сила на новото законодателство през декември 2017 г. Комисията започна работа по въвеждането на нова система за влизане/излизане за Шенгенското пространство. Системата ще засили контрола по външните граници на ЕС, като регистрира информация относно влизането, излизането и отказа за влизане на граждани на трети държави, преминаващи външните граници на Шенгенското пространство. Очаква се до края на 2020 г. тя да започне да функционира.

Укрепване на Шенгенската информационна система

Шенгенската информационна система подкрепя сътрудничеството в контрола на външните граници и правоприлагането в държавите от Шенгенското пространство. През декември 2018 г. влязоха в сила нови правила за укрепване на системата. Промените включват нови сигнали относно решения за връщане и по-добро прилагане на забраните за влизане; задължение за включването на сигнали, свързани с тероризма; и по-строги разпоредби по отношение на изчезнали деца и хора в нужда. Налице са и по-строги правила за защита на личните данни, по-ефективно използване на дактилоскопичните отпечатъци, отпечатъците на длани и портретните снимки за установяването на самоличността, както и по-лесен достъп на агенциите на ЕС.

Оперативна съвместимост

През декември 2017 г. Комисията предложи ново законодателство относно оперативната съвместимост на информационните системи, за да се гарантира, че граничните служители, имиграционните служители и правоприлагащите органи имат достъп до нужната им информация точно когато им е необходима. До края на 2018 г. Европейският парламент и държавите членки постигнаха значителен напредък, като бе проправен пътят за приемането на това законодателство през първото тримесечие на 2019 г.

Връщане и обратно приемане

С подкрепата на ЕС Международната организация по миграция подпомогна през 2018 г. 16 463 души да се завърнат доброволно от Либия по домовете си. ЕС продължава да работи с Африканския съюз, Организацията на обединените нации и либийските органи за прекратяване на систематичното задържане на мигранти, включително деца. Благодарение на тези усилия бяха освободени над 2700 задържани бежанци.

През септември Комисията предложи целево преразглеждане на Директивата за връщането, което в съчетание с предложението за нов регламент за Европейската гранична и брегова охрана, засилващо правомощията на агенцията в областта на връщането, ще подобри ефективността на политиката на връщане на ЕС, като същевременно продължи да гарантира зачитане на основните права на мигрантите.

С цел ускоряване на процедурите за връщане и предотвратяване на опасността от укриване и незаконното вторично движение с предложението се въвежда прилагането на опростени процедури за връщане на външните граници по отношение на лицата, чиито молби за убежище са били отхвърлени. С предложението се въвежда задължение за незабавно издаване на решения за връщане на получилите отказ лица, търсещи убежище, с което се отстранява процесуалната празнина, улесняваща досега укриването, и се изисква незаконните мигранти да съдействат при процедурите за тяхното идентифициране. Освен това с него се хармонизират правилата за издаване на заповед за задържане на незаконни мигранти за целите на тяхното извеждане, включително чрез определяне на максимален период на задържане, не по-кратък от три месеца, и чрез гарантиране на възможността за задържане на мигранти, които представляват заплаха за обществения ред или сигурността. И накрая, от държавите членки ще се изисква да изготвят национални програми за подпомагане на нелегалните мигранти, които имат желание да се върнат доброволно в своите държави.

Защита на нуждаещите се лица

Реформата в областта на убежището

Европейският съюз остава верен на своите основни ценности, като предоставя закрила на нуждаещите се — общо 164 055 лица, търсещи убежище, получиха статут на бежанец през първите девет месеца на 2018 г. Две години на интензивна работа доведоха до значителен напредък по предложенията на Комисията от 2016 г. за реформиране на общата европейска система за убежище, като пет от седемте предложения на Комисията са готови за приемане: Регламентът за условията за предоставяне на международна закрила, Директивата за условията на приемане, Регламентът за европейска агенция в областта на убежището, Регламентът „Евродак“ и Регламентът за рамка на Съюза за презаселване. При все че са част от по-широка реформа, отделните предложения носят сами по себе си ясни ползи и бързото приемане на всяко от тях ще доведе до осезаема промяна на място.

Важен напредък беше постигнат и по Регламента относно процедурата за убежище и Регламента „Дъблин“, които са задължителни елементи на една съобразена с бъдещите предизвикателства система за предоставяне на убежище. По искане на държавите членки могат да бъдат въведени изпреварващо временни мерки в съответствие с основните елементи на бъдещия Регламент „Дъблин“, които да служат в преходния период до влизането в сила на новия Регламент „Дъблин“. Освен това, а също и за да се улесни постигането на компромис, през септември Комисията предложи да се разширят мандатът, инструментите и бюджетът на Агенцията на ЕС в областта на убежището (321 милиона евро за периода 2019—2020 г.) с цел предоставянето при поискване на по-комплексна помощ на държавите членки на всички етапи на процедурата за международна закрила. Заедно с Европейската агенция за гранична и брегова охрана съвместни екипи на ЕС за управлението на миграцията ще оказват подкрепа на държавите членки, когато и където е необходимо, в задачи, като например идентифициране и регистриране на търсещите убежище, подготовка на решения по молби за международна закрила, както и оперативна помощ.

„Горещи точки“ и подкрепа за Гърция, Италия и Испания

В подкрепа на гръцките органи, както и на международните организации и неправителствените организации, участващи в управлението на бежанската и хуманитарната криза в Гърция, Комисията отпусна повече от 816,4 милиона евро под формата на спешна помощ от началото на 2015 г. насам. Спешното финансиране се прибавя към сумата от 613,5 милиона евро, вече разпределена за Гърция в рамките на националните програми за периода 2014—2020 г. В края на годината Комисията делегира управлението на 252 милиона евро на международни организации, осъществяващи дейност в Гърция, в т.ч. УНИЦЕФ и Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН). Освен това Комисията предоставя непрестанна структурна подкрепа на гръцките органи с постоянно присъствие във всички горещи точки на островите.

Що се отнася до Италия, през 2018 г. бяха заделени над 35,5 милиона евро, с което общият размер на спешната помощ, предоставена на Италия от 2014 г. насам достигна 224,9 милиона евро. Предоставянето на тази спешна помощ допълва подкрепата на ЕС от над 724 милиона евро в рамките на за националните програми на Италия по линия на фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и фонд „Вътрешна сигурност“ за периода 2014—2020 г.

През юли, с оглед на все по-големия брой пристигащи, за Испания бяха разпределени 36,01 милиона евро под формата на спешна помощ. Целта бе да се подобри капацитетът за прием на пристигащите по нейните южни брегове, както и в Сеута и Мелила, а също и да се спомогне за увеличаване на броя на връщанията. Предоставеното спешно финансиране на Испания е в допълнение на сумата от 737,5 милиона евро, отпусната на Испания за управление на миграцията, границите и сигурността по линия на националните програми за периода 2014—2020 г.

Мигрантите, пристигащи в „горещите точки“ в Италия и Гърция, бяха съответно идентифицирани и регистрирани. Също така им бяха снемани пръстови отпечатъци и бе правена кръстосана проверка на техните данните със съответните бази данни, свързани със сигурността. В декемврийския си доклад за напредъка по Европейската програма за миграцията Комисията отбеляза, че ситуацията в Гърция се е подобрила, но гръцките органи трябва да направят повече за подобряване на условията на приемане, ускоряване на обработването на молбите за убежище и увеличаване на броя на връщанията.

Повечето държави — членки на ЕС, продължиха да спомагат за облекчаване на натиска върху Гърция и Италия чрез преместване на отговарящи на изискванията кандидати от тези най-силно изложени на миграционните потоци държави.

Изявлението на ЕС и Турция

Изявлението на ЕС и Турция от 2016 г. остава от първостепенно значение за намаляване на незаконното и опасно преминаване от континенталната част на Турция до гръцките острови, за спасяването на човешки живот в морето и за насърчаване на презаселването на сирийци, нуждаещи се от международна закрила.

Турция положи изключителни усилия за осигуряването на подслон и подкрепа на повече от 3,5 милиона регистрирани сирийски бежанци, като ЕС е доказал ангажимента си да подкрепя Турция в това предизвикателство. Механизмът за бежанците в Турция продължава да оказва подкрепа за нуждите на бежанците и приемните общности в Турция в тясно сътрудничество с турските органи. Механизмът подпомогна над 1,3 милиона бежанци чрез месечни касови трансфери, образование за 500 000 деца и здравни грижи за стотици хиляди хора, като бяха разпределени 1,9 милиарда евро. Освен това ЕС започна да мобилизира втория транш от финансовата помощ в размер на 3 милиарда евро.

Финансова подкрепа за ефективното управление на миграцията

Комисията предоставя значително финансиране в подкрепа на националните усилия за подобряване на управлението на миграцията и границите. Фонд „Убежище, миграция и интеграция“ с 576 милиона евро, фонд „Вътрешна сигурност“ (граници и визи) с 567 милиона евро и фонд „Вътрешна сигурност“ (полиция) с 92,7 милиона евро продължиха да подкрепят изграждането на капацитет през 2018 г., като предоставяха хуманитарна и здравна помощ и подпомагаха развитието на оперативно сътрудничество. Подкрепата от Съюза за националните усилия в областта на миграцията и сигурността през периода 2014—2020 г. се изчислява на 5,5 милиарда евро за фонд „Убежище, миграция и интеграция“ и на 2,9 милиарда евро за фонд „Вътрешна сигурност“ (без агенциите).

През декември 2018 г. година Европейският парламент и Съветът измениха правилата на фонд „Убежище, миграция и интеграция“, за да се даде възможност на държавите членки да продължат да използват предвидено по-рано финансиране за извънредната схема на Съюза за преместване, която приключи успешно през 2017 г. Изменението ще позволи на държавите членки да използват оставащите средства за продължаване на преместването или презаселването на лица, търсещи или ползващи се от международна закрила, както и за посрещането на други свързани с миграцията потребности в рамките на фонда.

Управление на миграцията и спасяване на човешки живот в морето

Операция Themis заедно с други европейски съвместни операции, както и военноморски мисии продължиха да оказват подкрепа на Италия в овладяването на незаконната имиграция в централната част на Средиземно море. Като цяло тези операции са допринесли за спасяването на над 690 000 души в морето.

Освен това ЕС продължи да работи за разбиването на престъпните мрежи за контрабанда в Централното Средиземноморие и в Егейско море с помощта на турските органи и НАТО. В съответствие с декларацията, приета в Ниамей (Нигер) през март, бе засилено сътрудничеството с партньори в региона на Сахел във връзка с борбата срещу контрабандата на мигранти и трафика на хора.

В съответствие с приетия през 2015 г. план за действие срещу контрабандата на мигранти през май 2018 г. Комисията предложи преразглеждане на законодателството, което урежда начина, по който държавите членки, служителите за връзка по въпросите на имиграцията на ЕС и на агенциите на Съюза работят заедно. С това изменение се цели да се осигури по-добро сътрудничество и координация между европейските служители, разположени в трети държави за работа по въпросите на миграцията. Очаква се преговорите между Европейския парламент и Съвета да започнат в началото на 2019 г., така че новите правила да влязат в сила преди края на май 2019 г.

През декември Европейският съвет одобри мерки във връзка с правоприлагането, насочени към засилване на борбата срещу престъпните мрежи, занимаващи се с контрабанда на мигранти. Конкретните действия се основават на подобрен междуведомствен подход както на равнище ЕС, така и на национално равнище, оптимизиране на полезните взаимодействия между наличните оперативни инструменти и максимално използване на външните активи на ЕС. Основните цели включват увеличаване на оперативния и аналитичен капацитет на Европейския център за борба с контрабандата на мигранти; увеличаване на капацитета за справяне с онлайн комуникацията между извършващите незаконно превеждане на мигранти; развиване на партньорства с трети държави; и обмен на информация относно престъпните мрежи.

Увеличаването на безопасните и законни възможности за миграция в Европа

Развитието на организирани законни пътища за миграция на нуждаещите се от закрила лица и създаването на канали за трудова миграция са неразделна част от цялостния подход на ЕС по отношение на миграцията. Те вървят ръка за ръка с твърдата политика за справяне с незаконните миграционни потоци и за осигуряване на засилена защита на границите, рационализирани процедури за предоставяне на убежище и по-ефективни връщания. В речта си за състоянието на Съюза през септември председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер повтори призива на Комисията за отварянето на повече законни пътища за миграция.

Презаселване

Инициативите на ЕС за презаселване показаха, че законните и безопасни канали могат да заменят опасната и незаконна миграция за лицата, нуждаещи се от международна закрила. От 2015 г. насам по различни програми на ЕС за презаселване повече от 48 700 от най-уязвимите лица бяха подпомогнати да намерят подслон в ЕС. Това включва почти 21 000 лица, презаселени от държавите членки през 2018 г. в рамките на общ ангажимент до края на октомври 2019 г. да бъдат презаселени над 50 000 лица, нуждаещи се от закрила — най-голямата схема на ЕС за презаселване до момента.

Насърчаване на миграцията, основана на потребностите

Комисията направи също така предложения за създаването на по-привлекателни възможности за основана на потребностите трудова миграция. Новата схема за синя карта на ЕС, която съгласно предложението на Комисията от 2016 г. носи истинска добавена стойност в сравнение с настоящата синя карта, е съществен елемент за създаването на привлекателна и по-конкурентоспособна икономика. До края на годината напредна значително и работата на ЕС за осъществяването на пилотни проекти за законна миграция с ключови африкански партньори. С предвидените 20 милиона евро се очаква през 2019 г. да започнат няколко проекта. Те ще заменят незаконната миграция с безопасна, организирана и добре управлявана законна миграция.

Интеграция

Бързата и ефективна интеграция е от основно значение, за да бъде миграцията ползотворна както за мигрантите, така и за икономиката и за сближаването на европейското общество. Европейският съюз продължи да изпълнява плана за действие от 2016 г. относно интеграцията на граждани на трети държави, приет на 7 юни. Той осигурява всеобхватна рамка за подпомагане на усилията на държавите членки при разработването и укрепването на техните интеграционни политики чрез финансова подкрепа и насоки за най-добри практики. За повишаване на интеграцията на мигрантите на пазара на труда Комисията насърчаваше подход, обединяващ множество участници, както и предоставяше подкрепа на работещите на място за интегрирането, включително на местните и регионалните органи и на неправителствените организации.

На заседанието на Европейския форум за миграцията през март над 200 заинтересовани страни споделиха примери за успешно интегриране на пазара на труда на мигрантите.

Визова политика

От гражданите от някои държави извън ЕС се изисква да имат виза при пътуване до Шенгенското пространство. ЕС е установил обща визова политика за краткосрочните престои в Шенгенското пространство въз основа на общ списък на държавите, чиито граждани трябва да притежават виза при преминаването на външните граници, и списък на държавите, чиито граждани са освободени от това изискване. През 2017 г. (последните налични данни) 26-те шенгенски държави са издали 14,6 милиона визи за краткосрочен престой.

През март Комисията предложи реформа на общата визова политика с цел адаптирането на законодателството към променящите се рискове в областта на сигурността, предизвикателствата във връзка с миграцията и новите възможности, предлагани от развитието на технологиите. Целта на предложените изменения на Визовия кодекс е да се опростят визовите процедури за законно пътуващите, като това е съпроводено от укрепване на сигурността и намаляване на рисковете от незаконна миграция. До края на 2018 г. Европейският парламент и Съветът приеха своите съответни мандати за междуинституционални преговори. Обсъжданията между съзаконодателите са в ход, като целта е преговорите да приключат в началото на 2019 г.

През май Комисията предложи актуализиране на Визовата информационна система, за да се отговори по-добре на променящите се предизвикателства, свързани с миграцията и сигурността, и за да се подобри управлението на външните граници на ЕС. Предложените промени ще дадат възможност за по-задълбочена проверка на досиетата на кандидатите за виза и за отстраняване на пропуските по отношение на сигурността и информацията, особено що се отнася до дългосрочните документите за пребиваване, издавани от държавите членки. Това ще осигури пълна оперативна съвместимост с други бази данни на ЕС. Дискусиите в Европейския парламент и в Съвета все още продължаваха в края на 2018 г. с цел преговорите да приключат в началото на 2019 г.

Преговорите за споразумения за облекчаване на визовия режим с Беларус, Китай и Тунис продължиха през 2018 г. Що се отнася до либерализиране на визовия режим, Комисията потвърди през юли, че Косово (това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово) отговаря на всички критерии за безвизов режим на пътуване до Шенгенското пространство.

Европейската комисия публикува съобщение относно визовата реципрочност през декември 2018 г., в което се описва актуалното състояние и следващите стъпки по отношение на липсата на реципрочност със Съединените щати като единствен такъв случай. Гражданите на България, Кипър, Полша, Румъния и Хърватия все още се нуждаят от визи, за да пътуват до Съединените щати. В съобщението е направен преглед на напредъка към постигане на визова реципрочност, а именно на напредъка на тези държави членки при изпълнението на необходимите изисквания, определени в законодателството на Съединените щати.

Дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.

През юни 2018 г. Комисията предложи архитектурата на специалните инструменти за финансиране в областта на миграцията и управлението на границите. Заедно с разпределените средства за съответните агенции, предложените средства възлизат на 34,9 милиарда евро, с което почти се утроява настоящият пакет в размер на 13 милиарда евро (в това число и агенциите). В предложенията за фонд „Убежище и миграция“ и за инструмента за управление на границите и визите, като част от Фонда за интегрирано управление на границите, се предвижда гъвкав механизъм за разпределяне на ресурсите в зависимост от развитието на предизвикателства, нуждите и приоритетите.

Съседните на Европейския съюз държави

Източно съседство

На проведената през 2017 г. среща на върха на Източното партньорство отново беше потвърден ясният ангажимент, поет от ЕС и неговите партньори: Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Молдова и Украйна. През 2018 г. акцентът беше поставен върху реформи в сфери като икономиката, по-силното управление, по-голямата свързаност и по-силното общество.

2018 година беше четвъртата година на безпрецедентно близки отношения между ЕС и Украйна — през юли беше проведена успешна среща на върха, на която беше подчертано, че интензивната подкрепа от ЕС за програмата за реформи на страната ще продължи. ЕС продължава да бъде най-големият търговски партньор на Украйна и нейният най-важен източник на подпомагане, като през 2018 г. то беше съсредоточено върху уменията, необходими за намиране на заетост, например реформата на професионалното образование и обучение, както и върху Фонда за енергийна ефективност.

През 2018 г. отношенията между ЕС и Грузия, които се развиват в рамките на едно вече амбициозно споразумение за асоцииране, станаха още по-близки. През ноември председателят Жан-Клод Юнкер и други членове на Европейската комисия бяха домакини на среща с делегация от членове на грузинското правителство, водена от премиера Мамука Бахтадзе, в сградата „Берлемон“ в Брюксел. ЕС и Грузия се договориха за предприемането на над 25 конкретни действия в три целеви области: икономика, търговия и свързаност; образование, научни изследвания и иновации; правосъдие и вътрешна сигурност. Тези действия ще спомогнат за напредъка на сътрудничеството и ще донесат осезаеми ползи за грузинските граждани.

Русия

В отношенията на ЕС с Русия от основно значение продължава да бъде спазването на международното право. Политиката на ЕС спрямо Русия се ръководи от следните принципи: пълна подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници; пълно прилагане на договореностите от Минск (пакет от мерки за установяването на дълготраен мир в Украйна, подписан от представителите на Украйна, Русия и сепаратистите от Донецката народна република и от Луганската народна република); укрепване на отношенията с източните ни партньори; засилване на устойчивостта на ЕС; необходимостта от избирателно сътрудничество с Русия и желание за оказване на подкрепа за руското гражданско общество. През 2018 г. ЕС работи съвместно с Русия по свързани със сигурността предизвикателства, като Иран и Сирия. ЕС потвърди политиката си за непризнаване на незаконното анексиране на Крим. Той изрази дълбоката си загриженост от повишаването на напрежението в Керченския проток и Азовско море, както и от нарушенията на международното право от страна на Русия.

Държавите от южното съседство на Европейския съюз

През 2018 г. ЕС продължи да работи със своите партньорски държави от южното съседство за насърчаване на трайната стабилност, сигурността и растежа в редица области, по-конкретно въз основа на новите приоритети за партньорство в контекста на европейската политика за съседство с Алжир, Египет, Йордания и Ливан. През май с Тунис беше постигната договореност относно политическите приоритети за периода 2018—2020 г. ЕС подпомага социално-икономическото развитие, доброто управление, съблюдаването на правата на човека, сигурността и отстраняването на първопричините за незаконната миграция във всички държави в региона.

Наред с това ЕС работеше активно с международни финансови институции и частния сектор по линия на Европейския план за външни инвестиции и чрез създаването на Европейския фонд за устойчиво развитие, който включва финансовa гаранция за намаляване на риска за инвестициите по подобие на плана за вътрешни инвестиции на ЕС. Планът за външни инвестиции подкрепя мобилизирането на инвестиции от частния сектор в малки и средни предприятия, предприемачеството сред жените, енергийната и цифровата инфраструктура и много други сфери, като целта е да допринесе за регионалното развитие. В него се предвижда също така предоставянето на техническа помощ за укрепване на местните институции и борба с корупцията. През 2018 г. Египет, Йордания, Мароко и Ливан се присъединиха към Алжир, Израел и Тунис в Партньорството за научни изследвания и иновации в Средиземноморския регион (PRIMA). PRIMA ще финансира научни изследвания и инвестиции за подобряване на устойчивото селско стопанство и за по-голям достъп до вода в регион, засегнат от изменението на климата и нарастването на населението. ЕС продължи да насърчава регионалното сътрудничество посредством Съюза за Средиземноморието и Лигата на арабските държави.

Западните Балкани и процесът на разширяване

През 2018 г. ЕС съществено засили връзките си със Западните Балкани. През февруари Европейската комисия публикува Стратегията за надеждна перспектива за разширяване и засилен ангажимент на ЕС за Западните Балкани. Стратегията потвърждава перспективата за членство в ЕС като ключова движеща сила за извършването на реформи и модернизирането на Западните Балкани. Тя представя подробен план, предвиждащ изпълнението на 57 действия за периода 2018—2020 г. въз основа на шест водещи инициативи (върховенство на закона, сигурност и миграция, социално-икономическо развитие, свързаност, цифрови технологии и помирение и добросъседски отношения). Изпълнението на плана е в ход, като повечето действия бяха започнати през 2018 г., а някои вече са приключени.

Тази перспектива беше потвърдена на срещата на върха в София през май, на която присъства и председателят Юнкер. Той заяви: „Тази среща на върха ни позволи да създадем още по-близки връзки с нашите приятели от Западните Балкани, които стъпка по стъпка, всеки ден се приближават към Европейския съюз — всеки с избраната бързина и според собствените заслуги. Да се интегрираш в Европейския съюз означава споделяне на ценности и принципи, включително зачитане на върховенството на закона, на независимостта на съдебната система и на свободата на изразяване на мнение — понеже Европейският съюз е преди всичко общност, основана на ценности и право“.

ЕС стартира също така програми за подпомагане на селското стопанство и развитието на селските райони в Албания, Сърбия и Черна гора. Такива програми продължават да действат в бившата югославска република Македония. Те допринасят за безопасността и качеството на храните и правят поминъка в селските райони по-привлекателен.

През 2018 г. Сърбия и Черна гора продължиха преговорите за присъединяване към ЕС. Темпото им зависи от напредъка по темата за върховенството на закона, а в случая на Сърбия — и от нормализирането на отношенията с Косово (това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово). ЕС приветства двустранното споразумение между Гърция и бившата югославска република Македония относно името на бившата югославска република Македония и насърчи неговото ратифициране. След извършването на интензивни реформи в Албания и бившата югославска република Македония, подкрепени от ЕС, Комисията препоръча да се започнат преговори за присъединяване с двете държави. ЕС продължи да подкрепя реформите в Босна и Херцеговина и в Косово.

Турция

Отношенията между ЕС и Турция продължиха да бъдат подлагани на изпитание заради продължаващото влошаване на положението с върховенството на закона, основните права и независимостта на съдебната власт в Турция. Поради това преговорите за присъединяване на практика са в застой и не бяха предприети допълнителни действия за модернизирането на митническия съюз между ЕС и Турция. Политическият диалог обаче продължи, както и сътрудничеството на техническо равнище в области от силен взаимен интерес, като миграцията, сигурността, търговията, енергетиката, транспорта и околната среда.

Отношенията между Африка и Европа

Стартираният през септември 2018 г. нов алианс между Африка и Европа за устойчиви инвестиции и работни места има за цел партньорството между ЕС и Африка да премине на следващото ниво. Инициативата ще допринесе за по-успешно създаване на работни места в Африка чрез подпомагане на образованието и уменията, насърчаване на търговията и мобилизиране на инвестициите в стратегически икономически отрасли. По време на речта за състоянието на Съюза през 2018 г. председателят Юнкер заяви: „Този алианс, както го планираме, ще позволи да бъдат създадени до 10 милиона работни места в Африка през следващите 5 години. Искаме да създадем рамка, която да доведе до повече частни инвестиции в Африка. В действителност не започваме от нулата. В рамките на нашия план за външни инвестиции, чието начало бе поставено преди две години, ще бъдат мобилизирани инвестиции от над 44 милиарда евро в публичния и частния сектор в Африка. Предвидените проекти ще мобилизират днес 24 милиарда евро.“

Партньорството между ЕС и Африка като партньорство между равнопоставени участници беше засилено на форума на високо равнище във Виена през декември, на който беше акцентирано върху иновациите, инвестициите и създаването на работни места, образованието и подкрепата за бизнеса и търговията. В рамките на три месеца алиансът между Африка и Европа вече допринасяше за изпълнението на първите проекти.

Някои от стартираните във Виена инициативи включваха гаранция от ЕС (механизма за финансиране със споделен риск NASIRA) — първата по рода си по линия на Плана на ЕС за външни инвестиции, за която ще се използват средства на Съюза в размер на 75 милиона евро, за да се привлекат инвестиции от 750 милиона евро за предприемачи в държавите на юг от пустинята Сахара и в южните съседи на ЕС. Очаква се инициативите да създадат 800 000 работни места и от тях да се възползват групи, за които обикновено е трудно да получат достъпни заеми, като например малки и средни предприятия, вътрешно разселени лица, бежанци, подлежащи на връщане лица, жени и млади хора. По отношение на образователния обмен ЕС е на път да изпълни целта си за 35 000 обмена до 2020 г.

Само през 2018 г. Европейският съюз е заделил над 540 милиона евро в подкрепа на реформите в областта на бизнес климата и инвестиционния климат, което е значително повече от ангажимента на алианса между Африка и Европа за увеличаване на подпомагането от ЕС с 300—350 милиона евро годишно за периода 2018—2020 г.

Европейският съюз се ангажира да подкрепи създаването на Африканска континентална зона за свободна търговия и обяви по-специално подпомагане в размер на 50 милиона евро за осъществяването на тази цел. Първата крачка беше направена през декември с подписването на програма на стойност 3 милиона евро с Икономическата комисия на ООН за Африка за изготвянето на национални стратегии за изпълнение за континенталната зона за свободна търговия.

Ключов аспект на алианса между Африка и Европа е сътрудничеството в съвместните работни групи, създадени на срещата във Виена за селските райони в Африка, цифровата икономика, транспорта и енергетиката.

Европейският план за външни инвестиции също постига резултати: ЕС подкрепя инвестиционни проекти в страните от Северна Африка и на юг от пустинята Сахара чрез регионалните си инвестиционни платформи в ключови отрасли като енергията от възобновяеми източници, устойчивото селско стопанство, градската инфраструктура, свързаността и цифровизацията. Диалогът между частните сектори в Африка и в Европа също е в процес на развитие посредством платформата „Устойчив бизнес за Африка“. Установени бяха публично-частни диалози за насърчаване на устойчив бизнес за Африка със следните африкански държави: Етиопия, Кот д’Ивоар, Мароко, Нигерия, Танзания, Тунис и Уганда и Южна Африка.

В процес на подготвяне са подобни диалози с още 25 африкански държави. Те ще помогнат за насърчаване на създаването на работни места с достойни условия на труд, особено за младите хора и жените. Диалозите стартираха по време на бизнес форума ЕС—Африка, който се проведе през ноември 2017 г. в Абиджан. По линия на този ангажимент председателят Юнкер посети Тунис през октомври 2018 г.

ЕС продължи да изгражда с Африка истинско партньорство между равнопоставени участници. Като примери за засилено сътрудничество между ЕС и Африка по въпросите на мира и сигурността могат да бъдат посочени обединените сили на Г-5 от Сахел, Меморандумът за разбирателство между Африканския съюз и Европейския съюз относно мира, сигурността и управлението и подкрепата на ЕС за сигурността и помирението в региона на Африканския рог. Докато хуманитарната помощ, сътрудничеството за развитие и подкрепата за мира и сигурността продължават да бъдат важни сфери на сътрудничество, ЕС значително засили и икономическото си партньорство с Африка. Понастоящем ЕС и Африка работят заедно като партньори в нови области, като научните изследвания и иновациите, и в стратегически икономически отрасли, като селското стопанство, цифровизацията, транспорта и енергетиката.

Северна Америка и Латинска Америка

Наличието на силно и функциониращо трансатлантическо партньорство със Съединените щати продължава да бъде основен елемент за сигурността и просперитета на Европа. ЕС запазва своята ангажираност със стратегическото партньорство със Съединените щати въз основа на общи ценности и интереси и на желание за поемането на отговорност по световните въпроси, което ще бъде от взаимна полза. През изминалата година ЕС работи в тясно сътрудничество с американската администрация и американския Конгрес по теми, в които са налице общи цели (Западните Балкани, Украйна, Русия, Северна Корея, борбата с тероризма, киберсигурността и отбраната, включително НАТО). При възникването на спорове ЕС защитаваше своите ценности, принципи и интереси.

През юли, след срещата между председателя Юнкер и президента Тръмп, ЕС и Съединените щати разпространиха съвместно изявление, в което се ангажираха да си сътрудничат за премахване на митата, на нетарифните пречки пред търговията и на субсидиите за промишлените стоки с изключение на автомобилите. Те се договориха да намалят пречките и да увеличат търговията с услуги, химикали, фармацевтични и медицински изделия и соя. Двете страни се съгласиха също така да засилят стратегическото си сътрудничество в областта на енергетиката.

ЕС засили отношенията си с Канада благодарение на Споразумението за стратегическо партньорство. ЕС и Канада продължават тясното си сътрудничество в сфери като сигурността, отбраната и темите за половете.

Сътрудничеството на ЕС с Латинска Америка и Карибския регион беше съсредоточено върху осъвременяване на споразуменията за асоцииране с Меркосур, Мексико и Чили. Сключено през 2018 г. споразумение с Хавана постави началото на нов етап от сътрудничеството между ЕС и Куба. ЕС продължава да подпомага прилагането на мирното споразумение в Колумбия.

Азия и Тихоокеанският регион

През 2018 г. ЕС засили икономическата дипломация и ролята си на гарант на сигурността в Азия, което включваше и действия за намаляване на напрежението на Корейския полуостров. ЕС работи по стратегия за свързване на Европа с Азия, в чийто център се намират борбата с изменението на климата и регионалното сътрудничество. За да може да се разгърне пълният потенциал на отношенията, ЕС прие нова стратегия за Индия и ратифицира споразумение за партньорство и сътрудничество с Филипините. ЕС и Тайланд стартираха диалог за насърчаване на достойните условия на труд.

ЕС продължи да работи с Китай по теми като изменението на климата и във връзка с общи интереси в сферата на сигурността, като споразумението за ядрената програма на Иран, Афганистан и Корейския полуостров. Паралелно с това Съюзът постигна по-голяма реципрочност в икономическите отношения, науката и технологиите. Той започна диалог с Китай в сферата на инфраструктурите и положи усилия да съгласува инвестициите със стратегическите мрежи на ЕС и да насърчава прозрачността и икономическата и социална устойчивост. ЕС насърчи по-тясното сътрудничество във връзка с целите за устойчиво развитие, разрешаването на конфликти, международните правила и зачитането на правата на човека.

Инициативата „2018 — година на туризма между ЕС и Китай“ предостави уникална възможност за увеличаване на потока от посетители и на инвестициите между двамата партньори. Тя имаше за цел да популяризира по-малко известни дестинации, да направи по-пълноценни изживяванията от пътуванията и туризма и да предостави възможности за увеличаване на икономическото сътрудничество. През годината бяха организирани над 150 инициативи и събития.

12-ата среща на върха „Азия—Европа“ се проведе на 18—19 октомври 2018 г. в Брюксел, като на нея присъстваха лидери на 51 европейски и азиатски държави, представители на ЕС и генералният секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия.

Близкият изток

ЕС продължи да реагира активно на продължаващите кризи и конфликти в региона. Той оказа по-специално помощ за процеса на стабилизиране чрез подкрепата си за ръководените от ООН мирни процеси в Сирия и Йемен, за процеса на стабилизиране в Ирак и за търсенето на двудържавно решение на израелско-палестинския конфликт.

Сирия

Проведената през април 2018 г. конференция на тема „Подкрепа за бъдещето на Сирия и региона“ даде възможност на международната общност да поднови и засили политическия, хуманитарния и финансовия си ангажимент към сирийския народ. ЕС прие стратегия на ЕС за Ирак с цел да се окаже подкрепа за възстановяването на страната от борбата срещу Даиш.

Йемен

В Йемен ЕС продължи да подпомага ръководения от ООН процес и специалния пратеник на ООН Мартин Грифиц, помагайки същевременно на засегнатото от кризата население.

Израел, окупираната палестинска територия и мирният процес в Близкия изток

ЕС продължи да оказва твърда подкрепа за разрешаването на израелско-палестинския конфликт и за намирането на двудържавно решение. Той назначи г-жа Сузана Терстал за нов специален представител на ЕС за близкоизточния мирен процес. Освен това ЕС одобри допълнителна помощ в размер на 40 милиона евро, която да бъде предоставена на Агенцията на ООН за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия изток. Помощта следва да послужи за образованието на 500 000 палестински деца бежанци, за здравно обслужване за над 3,5 милиона пациенти и за подпомагане на над 250 000 уязвими палестински бежанци, с което приносът през 2018 г. нарасна на 146 милиона евро.

Иран

През 2018 г. ЕС запази очертания курс по споразумението за ядрената програма на Иран и продължи да подкрепя изпълнението му като основен елемент на световния режим за неразпространение на ядрените оръжия и фактор от ключов интерес в сферата на сигурността както за ЕС, така и за региона и за целия свят. ЕС изрази дълбоко съжаление от оттеглянето на Съединените щати и от това, че те отново наложиха санкции. ЕС насърчи Иран да продължи с пълното изпълнение на ангажиментите си в ядрената област, като това изпълнение беше потвърдено от редица доклади на Международната агенция за атомна енергия. Успоредно с това ЕС продължи да развива отношенията си с Иран, най-вече в областта на търговията и инвестициите, енергетиката, околната среда, образованието, научните изследвания, сътрудничеството в областта на ядрената енергия за граждански цели, хуманитарната помощ и правата на човека. Освен това той осъществи многобройни контакти с Иран по въпросите, предизвикващи безпокойство, като регионалните проблеми, балистичните ракети и правата на човека, с цел да пледира за въздържано и конструктивно поведение в региона.

Сигурност и отбрана

Изправени сме пред непредвидимо бъдеще, поради което Европа трябва да поеме по-голяма отговорност за собствената си вътрешна и външна сигурност. Европейската отбрана е от съществено значение не само за сигурността на Европа, но и в по-широк план за постигането на световен мир и сигурност.

През март по линия на Подготвителното действие на Съюза за научни изследвания в областта на отбраната беше подписано първото споразумение за отпускане на безвъзмездни средства в размер на 35 милиона евро за „Океан 2020“ — първият трансевропейски проект за военни научни изследвания. Успоредно с това бе постигнат съществен напредък в рамките на постоянното структурирано сътрудничество по въпросите на отбраната, създадено по решение на Съвета през декември 2017 г., като през годината бе поставено началото на 34 многонационални съвместни проекта в областта на отбраната, включително проекти за военно обучение и учения, военни способности по суша, въздух и море, както и във все по-важната област на кибернетичната отбрана. През март 2018 г. с план за действие на ЕС стартира инициатива в областта на отбраната, насочена към подобряване на военната мобилност. През юли ЕС създаде Европейската програма за промишлено развитие в областта на отбраната за периода 2019—2020 г. и предложи Европейски фонд за отбрана, който да разполага с 13 милиарда евро за следващия дългосрочен бюджет на ЕС (2021—2027 г.) с цел засилване на ролята на ЕС в областта на сигурността и отбраната.

През 2018 г. по линия на общата политика за сигурност и отбрана ЕС проведе шест военни и 10 граждански мисии и операции извън своите граници. Независимо дали става дума за Афганистан, Сахел или Ирак, изграждането на силни, устойчиви и приобщаващи държавни институции изисква инвестиции в развиването на професионална полиция, в съдиите, лекарите и управлението на училищата, както и надеждна и демократично управлявана армия. По тази причина през юни ЕС предложи също така да бъде създаден Европейски механизъм за подкрепа на мира, чрез който да се улеснят финансирането на мисиите и операциите му по линия на общата политика за сигурност и отбрана и оказването на подкрепа на европейските партньори. През ноември министрите на ЕС приеха и Граждански пакт в областта на общата политика за сигурност и отбрана, който има за цел да доведе до гражданско измерение на общата политика за сигурност и отбрана, което е с по-голям капацитет, по-ефективно и по-съгласувано.

Военните мисии са само един от елементите в инструментариума на ЕС за справяне с днешните предизвикателства в областта на сигурността. През 2018 г. държавите членки признаха решаващата роля на гражданските мисии по линия на общата политика за сигурност и отбрана за справянето с предизвикателствата за сигурността, в това число организираната престъпност, тероризма и хибридните заплахи. Те решиха да укрепят допълнително гражданското измерение на общата политика за сигурност и отбрана чрез Граждански пакт.

Предотвратяване и борба с тероризма и екстремисткото насилие

Борбата с тероризма и предотвратяването на екстремисткото насилие бяха основни приоритети на ЕС през изминалата година, в съответствие с Глобалната стратегия на ООН за борба с тероризма и Плана за действие за предотвратяване на екстремисткото насилие. ЕС засили диалога, посветен на борбата с тероризма, със страните от Западните Балкани, Турция и държавите от Близкия изток и Северна Африка, както и с ключови международни организации.

Миграция

ЕС продължава да работи заедно с държавите членки и международните партньори за спасяването на човешки живот, за осигуряване на защита, предлагане на безопасни и законни възможности за достъп и отстраняване на първопричините за миграцията. Той засили борбата срещу престъпните мрежи, които често се възползват от отчаянието на хората и организират незаконно превеждане на хора през граница и трафик на хора. Глобалният пакт за миграцията и Глобалният пакт за бежанците на ООН бяха приети през 2018 г.

Дейността на ЕС допринесе за: безопасното завръщане у дома на над 33 000 мигранти, блокирани в Либия; намаляване с 80 % на броя на пристигащите по маршрута през Централното Средиземноморие, и създаване на евакуационен коридор в Нигер за хората, нуждаещи се от международна закрила. От ноември 2017 г. досега са били евакуирани 2105 уязвими бежанци и лица, търсещи убежище. Извънредният доверителен фонд на ЕС за Африка продължи да работи за отстраняване на първопричините за нестабилността, принудителното разселване и незаконната миграция и да оказва помощ при управлението на миграцията.

Реагиране при хуманитарни кризи и извънредни ситуации

Конфликтът в Сирия доведе до неописуема бедност за милиони хора. От началото на враждебните действия през 2011 г. досега ЕС предоставя животоспасяваща помощ на цивилното население в Сирия и в съседните ѝ държави. През 2018 г. неговите проекти за хуманитарна помощ в Сирия, Йордания, Ливан, Египет и Турция бяха на стойност 311 милиона евро.

Международните конфликти могат да бъдат разрешени единствено чрез солидна многостранна система и почти половината от финансирането на ЕС за хуманитарна помощ през 2018 г. беше предоставено на организации на ООН, сред които най-вече Световната продоволствена програма, двете агенции на ООН за бежанците и миграцията, УНИЦЕФ и Световната здравна организация. През 2018 г. проектите в сферата на образованието се превърнаха в централен елемент на хуманитарната помощ на ЕС и тяхната стойност възлезе на 100 милиона евро.

През 2018 г. Европейският съюз задейства 10 пъти своя механизъм за гражданска защита, в отговор на внезапни бедствия в Латинска Америка, Африка и Азия. Така например, когато в края на септември Индонезия бе поразена от поредица земетресения и цунами, Европейската комисия координира доставката на съоръжения за подслон, енергийни модули и съоръжения за пречистване на вода от осем различни държави – членки на ЕС.

Права на човека

ЕС продължи да защитава и утвърждава правата на човека, особено в период, когато зачитането на тези права е застрашено в много части на света. Той изрази енергична подкрепа по повод 70-годишнината от прокламирането на Всеобщата декларация за правата на човека. Инициативата „Добри истории за правата на човека“, подета на Общото събрание на ООН, обедини алианс от държави и изтъкна примери за положителни практики в областта на правата на човека.

Равенството между жените и мъжете е една от основните ценности на ЕС и е приоритет в неговите европейски и международни политики. ЕС подкрепя програмата на Организацията на обединените нации за жените, мира и сигурността. Наред с това той работи по изпълнението на плана за действие, съдържащ се в работния документ „Равенство между половете и овластяване на жените: преобразяване на живота на момичетата и жените посредством външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г.“.

През 2018 г. бяха проведени мисии за наблюдение на изборите в Гамбия, Косово (това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово), Ливан, Тунис и Хондурас.

Санкции на ЕС

Санкциите, често наричани „ограничителни мерки“, са един от инструментите на ЕС, допринасящи за постигането на целите на общата външна политика и политиката на сигурност: мир, демокрация и зачитане на върховенството на закона, правата на човека и международното право. Санкциите винаги са част от по-обширен, цялостен политически подход, включващ политически диалог и допълнителни усилия. Санкциите на ЕС нямат наказателен характер, а са предназначени да доведат до промяна в политиката или дейността на държавата, образуванията или физическите лица, към които са насочени. Карта на санкциите на ЕС може да бъде намерена на https://ec.europa.eu/fpi/what-we-do/sanctions_en.

Работа с международни партньори

ЕС трябва да поема стратегическа отговорност да действа самостоятелно, когато това е необходимо, и с партньори, когато това е възможно. Именно по тази причина ЕС укрепи сътрудничеството си с другите международни партньори, като НАТО и ООН.

Организацията на обединените нации

ЕС вярва в международния ред, почиващ на установени правила, в който Организацията на обединените нации заема централно място за гарантирането на стабилен и сигурен свят. На Общото събрание на ООН през 2018 г. делегацията на ЕС (ръководена от председателя Доналд Туск и председателя Жан-Клод Юнкер) постигна споразумение за обновено стратегическо партньорство с ООН, включващо ангажимент за засилване на сътрудничеството за развитие. ЕС подкрепи реформите, предложени от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, целящи адаптиране на ООН, така че тя за може да изпълнява мисията си през XXI век. Засилено бе сътрудничество по въпросите на мира и сигурността, по-специално в Централноафриканската република, Мали, Сахел, Либия и Сомалия.

Укрепване на партньорството между ЕС и НАТО

Сътрудничеството между ЕС и НАТО е неразделен елемент от работата на ЕС по укрепване на европейската сигурност и отбрана като част от изпълнението на Глобалната стратегия на ЕС.

Понастоящем се изпълняват общо 74 конкретни действия в различни области, като в третия доклад за постигнатия напредък, публикуван през 2018 г., се подчертават бързия напредък и добавената стойност на сътрудничеството между ЕС и НАТО. Наред с това ЕС и НАТО проведоха координирано и паралелно учение за подобряване и засилване на способността на ЕС за реакция при сложни кризи от хибридно естество и за допълнително развиване на взаимодействието между двете организации в сферата на ситуационната осведоменост, реакцията при кибернетични кризи и стратегическата комуникация в кризисни ситуации.

Европейският съюз в Г-7 и Г-20

Европейският съюз е пълноправен член на Г-7 и Г-20. На тези форуми той се бори за запазване на основания на правила международен ред, който в момента е подложен на голям натиск по отношение на търговията, сигурността, изменението на климата и правата на човека. На срещата си в Канада през юни лидерите на Г-7 подписаха декларация, с която поеха ангажимент да се борят срещу търговския протекционизъм и да модернизират Световната търговска организация и настоятелно призоваха Русия да преустанови действията си, подкопаващи демокрацията, както и да сложи край на подкрепата, която оказва на режима в Сирия. Те настояха също така за премахване на ядреното оръжие от Корейския полуостров и Иран. Лидерите на Г-7 обещаха да работят заедно за постигането на приобщаващ растеж и равенство между половете, а ЕС потвърди отново твърдия си ангажимент да изпълнява Парижкото споразумение относно изменението на климата. На срещата на Г-20 в Буенос Айрес лидерите публикуваха декларация, насочена към изграждането на консенсус за постигане на справедливо и устойчиво развитие. Лидерите на Г-20 подновиха ангажимента си да работят заедно за подобряване на основания на правила международен ред и изразиха подкрепа за необходимата реформа на СТО с цел подобряване на нейното функциониране.

Дългосрочният бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.

ЕС е най-големият в света донор на помощи за развитие, а също така най-големият търговски партньор и чуждестранен инвеститор за почти всички страни по света. В дългосрочния си бюджет за периода 2021—2027 г. ЕС ще увеличи средствата, които ще бъдат изразходвани за развитие и хуманитарна помощ. Като Съюз, който насърчава мира и стабилността и „изнася“ своите ценности и правила извън пределите си, той е изправен пред множество предизвикателства и възможности в условията на един все по-сложен и взаимосвързан свят. Просперитетът и мирът в съседните на ЕС държави имат положително въздействие върху просперитета на самия Съюз. За следващия дългосрочен бюджет Комисията предлага инвестициите във външните дейности да се увеличат с 26 %, така че стойността им да достигне 123 милиарда евро, като същевременно се предлага значително преструктуриране на инструментите за външна дейност на ЕС с цел осигуряване на по-добра съгласуваност, повишаване на ефективността на сътрудничеството, опростяване на процесите и използване на икономии от мащаба.

През годината стартира също така Европейският фонд за отбрана, който има за цел да помага на държавите да разходват по-ефикасно парите на данъкоплатците, да намалят дублирането на разходите и да постигат по-добро съотношение между качество и цена. Фондът ще координира и допълва националните инвестиции в научноизследователска дейност в областта на отбраната и в разработването на отбранително оборудване и технологии. Той има две основни направления: i) научни изследвания; и ii) разработки. Обикновено научните изследвания могат да включват електроника, метаматериали, криптиран софтуер и роботика, докато разработките могат да се отнасят за отбранително оборудване и технологии, като разработването на технологии за дронове или спътникови комуникации с цел намаляване на разходите.

Заплахите за сигурността не признават граници и придобиват все по-международен мащаб. Тези предизвикателства са толкова сложни по своя характер, че нито една държава членка не може и не бива да се бори сама с тях. Чрез бюджета на ЕС трябва да се оказва подкрепа на държавите членки при изпълнението на техните отговорности и дейности във връзка със сигурността на европейците. Съгласно предложенията на Комисията, представени на Съвета и Парламента, бюджетът на ЕС за сигурност и отбрана ще възлиза на около 19,5 милиарда евро (13 милиарда за Европейския фонд за отбрана плюс 6,5 милиарда за военна мобилност по линия на Механизма за свързване на Европа). В допълнение към това, съгласно предложението на върховния представител до Съвета, което получи подкрепата на Комисията, извън бюджета на ЕС ще бъдат предоставени още 10,5 милиарда евро за Европейския механизъм за подкрепа на мира. С това общите разходи за сигурност и отбрана за периода 2021—2027 г. би следвало да надхвърлят 30 милиарда евро.

Бъдещето на Европа

В речта за състоянието на Съюза от 2016 г. председателят Юнкер постави началото на процес на размисъл относно бъдещето на Европа и на ЕС, съставен от 27 държави членки. Лидерите на ЕС приеха две важни декларации относно пътя напред — в Братислава през септември 2016 г. и в Рим през март 2017 г., като успоредно с това Комисията, заедно с Европейския парламент и държавите членки, прикани гражданите да дадат своя принос за дебата относно бъдещето на Европа чрез участие в граждански диалози и онлайн допитвания, разработени от самите граждани.

През март 2017 г. Европейската комисия публикува Бяла книга за бъдещето на Европа, в която се предлагат пет сценария за развитието на Съюза. Това беше последвано от пакет от пет документа за размисъл по въпросите, които ще засегнат в най-голяма степен бъдещето на ЕС. В своята реч за състоянието на Съюза от 2017 г. председателят Юнкер предложи Пътна карта за по-обединен, по-силен и по-демократичен Съюз.

Въз основа на нея националните лидери постигнаха съгласие по програма на лидерите — списък на най-неотложните въпроси и предизвикателства, за които следва да бъдат намерени решения преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г. До момента е постигнат значителен напредък — Комисията е приела всички предложения, които бяха поискани от лидерите на ЕС в Братислава и Рим, направила е амбициозни предложения в областта на миграцията, Икономическия и паричен съюз, институционалните въпроси, данъчното облагане в областта на цифровата икономика, цифровите технологии, научните изследвания и иновациите, образованието и културата.

През февруари 2018 г. Комисията предложи пакет от варианти за по-ефикасна работа на ЕС, включително чрез потвърждаване и подобряване на системата от водещи кандидати за председател на Европейската комисия (Spitzenkandidaten). В него също така беше отправен призив за по-прозрачни връзки между европейските политически партии и членуващите в тях национални и регионални партии, така че избирателите да разбират лесно как техният глас се превръща във взети решения на европейско равнище. За да се осигурят свободни и честни избори за Европейски парламент, през септември 2018 г. Комисията представи допълнителни конкретни мерки, чиято цел е да защитят нашите демократични процеси от манипулиране от страна на трети държави или частни интереси, например чрез използване на незаконно получени лични данни.

През септември 2018 г. лидерите постигнаха съгласие относно мерки, свързани с вътрешната сигурност, а през декември се договориха за мерки, свързани с Икономическия и паричен съюз.

Пътят до Сибиу

В Пътната карта за по-обединен, по-силен и по-демократичен Съюз председателят Юнкер предложи да се проведе специална среща на лидерите в Сибиу, Румъния, за да се обсъдят въпроси от стратегическо значение за бъдещето на Съюза. Неформалната среща на лидерите на ЕС ще се състои на 9 май 2019 г. и на нея националните лидери следва да могат да отправят послание на надежда, единство и решимост и да припомнят нашите общи ценности. Също така на нея ще бъде отбелязана кулминацията на процеса на размисъл относно бъдещето на Европа с подновен ангажимент за Съюз, действащ по въпросите, които са наистина от значение за хората. По този повод — 6 седмици след датата, на която Обединеното кралство трябва да напусне ЕС, и 2 седмици преди изборите за Европейски парламент — се очаква лидерите да обмислят нова стратегическа програма, която ще определи приоритетите и ще направлява дейността на Европейския съюз през следващите 5 години.

В речта за състоянието на Съюза от 2018 г. председателят Юнкер потвърди ангажимента за изграждането на по-обединена, по-силна и по-демократична Европа. По „пътя до Сибиу“ трябва да се премине през редица важни етапи и да се осъществят ключови инициативи, свързани с изпълнението на 10-те политически приоритета на Комисията, както и допълнителни предложения с по-далечна перспектива. За трите институции на ЕС, които превръщат всичко това в реалност — Европейския парламент, Съвета и Комисията, има три приоритета.

• Изпълнение на договореното и обещаното — приемане на законодателните предложения, които все още не са приети.
• Преодоляване на важни нерешени предизвикателства, включително завършване на работата в областта на миграцията; укрепване на Икономическия и паричен съюз и преодоляване на нарастващото напрежение в световната търговска система.
• Осигуряване на перспектива за бъдещето за Европейския съюз. Във връзка с това през май Комисията представи предложението си за следващия дългосрочен бюджет на Съюза от 27 държави членки (за периода 2021—2027 г.). За да даде възможност на Съюза да бъде ефективен и независим участник на световната сцена, през септември Комисията предложи гласуването с квалифицирано мнозинство да се използва в по-голяма степен в някои области на общата външна политика и политика на сигурност на ЕС. Инициативите, които осигуряват перспектива за бъдещето на Съюза, включват и допълнително подобряване на механизмите за защита и запазване на принципите на правовата държава във всички държави членки.

Програмата на ЕС през 2019 г. ще бъде белязана от три думи: резултати, съдба и демокрация.

Вниманието на Комисията и на председателя Юнкер ще бъде насочено към резултатите до последния ден от техния мандат. Всички предложения въз основа на 10-те приоритета на Комисията „Юнкер“ вече са представени, но все още е необходимо през следващите няколко месеца да бъдат приети около 241 предложения. Колегиумът на членовете на Комисията ще работи на пълни обороти, за да гарантира, че възможно най-голям брой от тези предложения са официално приети от съзаконодателите, така че това да има реално отражение върху живота на хората.

През 2019 г. Европа ще трябва да поема съдбата си в своите ръце, както призова председателят Юнкер в последната си реч за състоянието на Съюза. На 9 май в Сибиу, Румъния, 27-те ръководители ще поставят началото на нова ера с много специална среща на върха, която ще проправи пътя за една по-силна, по-обединена и по-демократична Европа.

Само 2 седмици след срещата в Сибиу европейците ще гласуват във вторите по големина избори в целия свят, които отстъпват единствено пред индийските парламентарни избори. Демокрацията и изборите за Европейски парламент ще осигурят възможност на хората да кажат какъв Съюз желаят и на всички видове партии — да представят своите идеи за бъдещето.

Европейският парламент

През 2018 г. Европейският парламент разгледа широк набор от въпроси на политиката, като прие законодателство за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, за гарантиране на това, че държавите членки са наясно кой пресича външните граници, за създаване на нов корпус за солидарност, съдействащ на младите хора да осъществяват доброволческа дейност или да работят по проекти в собствената си страна или в чужбина, за насърчаване на развитието на устойчива от екологична гледна точка „кръгова“ икономика и за намаляване на емисиите на парникови газове. Той одобри също така модернизацията на европейските инструменти за противодействие на нелоялните търговски практики от държавите по света, както и законодателство за по-справедливи и по-ефективни правила за работниците, които са командировани да работят в държава от ЕС, различна от тяхната.

Европейският съвет

През февруари Европейският съвет проведе неофициално заседание с цел да се обсъдят институционални въпроси, свързани със състава на Европейския парламент, транснационалните листи и назначенията, включително водещите кандидати (Spitzenkandidaten) за поста на председател на Европейската комисия. Наред с това лидерите проведоха дебат относно политическите приоритети в следващия дългосрочен бюджет на ЕС (2021—2027 г.).

На заседанието си през март Европейският съвет се съсредоточи върху икономиката (по-специално стратегиите за единния пазар), търговията, социалните въпроси и подготовката за срещата на високо равнище ЕС—Западни Балкани през май. В контекста на програмата на лидерите бяха обсъдени също данъчното облагане на цифровия сектор и външните отношения. Европейският съвет (в състав от 27 държави членки по член 50) прие насоки относно бъдещите отношения с Обединеното кралство. На срещата на върха на държавите от еврозоната лидерите обмениха мнения по всички елементи на Икономическия и паричен съюз, с изключение на банковия съюз и Европейския механизъм за стабилност.

През май лидерите на ЕС се събраха в София, България, на срещата на високо равнище ЕС—Западни Балкани. Преди нея те проведоха работна вечеря в контекста на програмата на лидерите, на която бяха обсъдени въпроси, свързани с цифровизацията, научните изследвания и иновациите.

През юни основната тема, обсъдена от лидерите, беше миграцията. В дневния ред бяха включени също сигурността и отбраната, следващият дългосрочен бюджет на ЕС (2021—2027 г.), търговията, европейският семестър, данъчното облагане на цифровия сектор, иновациите и цифровата Европа. На срещата на върха на държавите от еврозоната лидерите обсъдиха завършването на банковия съюз и бъдещата роля на Европейския механизъм за стабилност. Европейският съвет (на заседание в състав от 27 държави членки по член 50) направи преглед на напредъка в преговорите за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС, отбелязвайки липсата на съществен напредък след заседанието на Европейския съвет през март по проекта на споразумението за оттегляне и бъдещите отношения.

На неофициална среща в Залцбург през септември, освен вътрешната сигурност по програмата на лидерите, лидерите разгледаха и преговорите по член 50. Те направиха също преглед на изпълнението на заключенията на Европейския съвет от юни относно миграцията.

През октомври лидерите разгледаха отново вътрешната сигурност и миграцията като последващо действие от неофициалната среща през септември. В сферата на външните отношения лидерите разгледаха отношенията ЕС—Африка, срещата на върха между ЕС и Арабската лига, насрочена за февруари 2019 г., Програмата до 2030 г. за устойчиво развитие и подготовката за Конференцията на ООН по изменението на климата в Катовице, Полша. Те обсъдиха също преговорите по член 50 и въпроси, свързани с Икономическия и паричен съюз.

През ноември беше проведено извънредно заседание на Европейския съвет (член 50), за да могат лидерите от ЕС-27 да подкрепят проекта на споразумението за оттегляне и да одобрят политическата декларация, с която се определя рамката за бъдещите отношения между ЕС и Обединеното кралство.

През декември Европейският съвет обсъди следващия дългосрочен бюджет, миграцията, единния пазар, изменението на климата, сигурността и отбраната, дезинформацията, борбата с расизма и ксенофобията, диалозите и консултациите с гражданите и подготовката за стратегическата програма. В сферата на външните отношения лидерите обсъдиха подготовката за срещата на върха между ЕС и Арабската лига, Русия, както и Споразумението за икономическо партньорство ЕС—Япония. Също така бяха проведени заседание на Европейски съвет (член 50) и среща на върха на държавите от еврозоната, на които основни теми за дискусия бяха бюджетен инструмент за сближаване и конкурентоспособност за еврозоната и укрепването на международната роля на еврото.

Съветът на Европейския съюз

През 2018 г. ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз беше поето от България и Австрия. През първата половина на годината действията на България бяха насочени към миграцията, сигурността, цифровата икономика, Западните Балкани и икономическото и социалното сближаване. През втората половина на 2018 г. работата на австрийското председателство беше съсредоточена върху миграцията, вътрешната сигурност, субсидиарността и цифровизацията.

Европейският икономически и социален комитет и Европейският комитет на регионите

През 2018 г. Европейският икономически и социален комитет участва активно в дебата относно Европейската гражданска инициатива и в обсъждането на следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г. През септември той проведе разисквания в пленарната зала с участието на комисар Гюнтер Йотингер, отговарящ за бюджета и ресурсите. През май Комитетът проведе юбилейна пленарна сесия за отбелязване на 60-годишнината си и беше домакин на ежегодните Дни на гражданското общество, които бяха насочени към гражданството, демокрацията и културата в цифровизирана Европа.

През първата половина на 2018 г. Европейският комитет на регионите участва в Работната група по въпросите на субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“, като допринесе за въпроси от значение за местните и регионалните власти. Комитетът продължи със серия от общински прояви и диалози с гражданите относно бъдещето на Европа, чиято кулминационна точка беше приемането на становището относно бъдещето на Европа, както и с укрепването на Алианса за сближаване — коалиция на онези, които вярват, че политиката на ЕС за сближаване трябва да продължи да бъде стълб на европейското бъдеще. Също така през ноември Комитетът беше домакин на Деветата европейска конференция за публична комуникация, посветена на „Предизборната кампания за Европа“ в подготовка за изборите за Европейски парламент през 2019 г.

Приключване на програмата за по-добро регулиране

Работна програма на Комисията за 2019 г.

През октомври Европейската комисия представи своята работна програма за 2019 г. В нея бяха определени три основни приоритета за предстоящата година: постигане на бързо споразумение със съзаконодателите относно неприетите законодателни предложения с цел изпълнение на 10-те политически приоритета; приемане на ограничен брой нови инициативи за справяне с нерешените предизвикателства; и като част от пътната карта за срещата на върха в Сибиу на 9 май 2019 г., представяне на няколко инициативи с оглед на бъдещия Съюз от 27 държави членки, укрепващи основите за една силна, обединена и суверенна Европа. Новите инициативи обхващат области като миграцията, укрепването на Икономическия и паричен съюз, намаляването на напрежението в световната търговска система, преодоляването на предизвикателствата пред принципите на правовата държава и финализирането на споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС.

Работната група по въпросите на субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“

Работната група по въпросите на субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“ беше създадена през 2017 г. с цел да отправя препоръки за по-добро прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност; да набелязва области на политиката, в които работата може да бъде пределегирана или да бъде върната окончателно в държавите от ЕС; и да намира начини за по-добро включване на регионалните и местните власти в изготвянето на политиките на ЕС и тяхното изпълнение. Тя действаше под председателството на първия заместник-председател на Комисията Франс Тимерманс и включваше представители на националните парламенти и на Комитета на регионите. Европейският парламент също беше поканен да определи представители, но реши да не го прави.

На 10 юли Работната група публикува окончателния си доклад. В него се стига до заключението, че е необходимо да се работи по нов начин във връзка с прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, за да могат местните и регионалните власти и националните парламенти да допринасят по-ефективно за създаването на политиките на ЕС и за изготвянето на ново законодателство. С предложения нов подход субсидиарността и пропорционалността ще се оценяват по-последователно от всички равнища на управление и въз основа на образец на таблица, представляващ на практика контролен списък за проверка на субсидиарността и пропорционалността. Работната група не установи никакви умения или области на политиката, които следва да бъдат окончателно пределегирани, изцяло или частично, на държавите членки.

В отговор на доклада на Работната група Комисията публикува на 23 октомври съобщението „Принципите на субсидиарност и пропорционалност: засилване на тяхната роля в изготвянето на политиките на ЕС“. Комисията възнамерява да осъществи много от действията, описани в съобщението, в рамките на текущия преглед на своята програма за по-добро регулиране и ще докладва по този въпрос през пролетта на 2019 г.

Действия за опростяване на законодателството

В съответствие с ангажимента, поет в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество, през ноември Комисията представи годишния обзор на положените през 2018 г. усилия на Съюза за опростяване на законодателството, за избягване на свръхрегулирането и за намаляване на регулаторната тежест. Тази дейност се извършва по линия на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), чиято цел е установяването на възможности за опростяване на законодателството и за намаляване на ненужните разходи. Винаги когато Комисията предлага преразглеждане на съществуващото законодателство, тя проверява дали то може да бъде опростено и дали могат да бъдат отстранени всички ненужни разходи. Според анкетата настоящата Комисия е реализирала по REFIT над 150 инициативи, насочени към опростяване на законодателството и намаляване на административната тежест. Неотдавнашен пример е предложение за изменение на действащите правила за ДДС, при което се очаква годишните разходи за съответствие за малките предприятия да намалеят с 11,9 милиарда евро до 56,1 милиарда евро, което е с 18 % по-малко в сравнение с настоящата ситуация.

Тези усилия се подкрепят от платформата REFIT (състояща се от група на заинтересованите страни и правителствата), която през 2018 г. е излязла с 31 становища, препоръчващи Комисията да предприеме действия в области, които гражданите и предприятията считат за особено проблемни.

Други големи инициативи за опростяване бяха предприети през 2018 г. в контекста на следващия дългосрочен бюджет на ЕС (2021—2027 г.). Благодарение на новите програми бенефициерите ще бъдат улеснени при кандидатстването за финансиране от ЕС и възползването от него.

Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество

През 2016 г. и 2017 г. Европейският парламент, Съветът и Европейската комисия постигнаха съгласие по две съвместни декларации относно законодателните приоритети на ЕС. Те поставиха акцент върху 89 инициативи, които е необходимо да бъдат разгледани приоритетно в рамките на законодателния процес. Това представлява общ ангажимент от страна на трите институции да се гарантира съществен напредък и, ако е възможно, да бъдат постигнати резултати преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

До първата половина на 2018 г. Европейската комисия прие всички инициативи, обявени в съвместните декларации относно законодателните приоритети. От посочените в съвместната декларация 89 инициативи до края на 2018 г. беше постигнато официално политическо съгласие или бяха приети официално от Европейския парламент и от Съвета 61. За 28 инициативи все още не е взето решение, за седем има реален шанс да бъдат договорени до май 2019 г. Останалите 21 инициативи все още могат да бъдат договорени до май 2019 г., ако има силна политическа воля от страна на съзаконодателите.

Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество доведе до по-голяма прозрачност, отчетност и правна яснота на съществуващата система от актове за изпълнение (комитология) и делегирани актове. През 2018 г. Европейската комисия продължи преговорите с Парламента и Съвета относно критериите за избор между актове за изпълнение и делегирани актове и относно привеждането на действащото законодателство в съответствие със системата, въведена с Договора от Лисабон — и по двата въпроса бяха поети ангажименти в рамките на Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество. Водят се и преговори за по-нататъшни подобрения в системата на комитология. Всички тези преговори са насочени към повишаване на правната стабилност и намаляване на противоречията в законодателните преговори. Новият регистър на делегираните актове, първият действително междуинституционален законодателен инструмент, беше качен онлайн на 12 декември 2017 г.

Мониторинг върху прилагането на правото на ЕС

Ефективното правоприлагане е от съществено значение, за да се гарантира, че гражданите и предприятията се възползват от правото на ЕС. Всяко правило, независимо колко внимателно е замислено и изготвено, е ефективно дотолкова, доколкото се прилага по ефективен начин. Поради това Комисията обръща внимание не само на предлагането на ново законодателство, но и на осигуряването на неговото правилно прилагане и изпълнение.

Годишният доклад за 2017 г., публикуван на 12 юли 2018 г., показва лек спад (с 5,91 %) на неприключените производства за установяване на нарушение срещу държави членки в сравнение с предходната година. Областите на политика, в които бяха открити най-много производства за установяване на нарушение през 2017 г., са мобилността и транспорта, околната среда и финансовата стабилност, услугите и капиталовите пазари.

Право на глас на гражданите в законодателния процес на ЕС

Като част от програмата за по-добро регулиране на Комисията централният уебсайт за консултации „Споделете мнението си“ беше подобрен, за да може широката общественост да следи и да допринася за законотворческия процес.

От пускането на уебсайта през 2016 г. броят на годишните посещения постоянно нарастваше, като през 2018 г. той достигна почти 500 000. За да направи преглед на своя подход за „по-добро регулиране“ и да прецени колко добре функционират различните инструменти за по-добро регулиране на практика и до каква степен допринасят за постигането на нейните цели, от 17 юли до 23 октомври Комисията проведе обществена консултация. В нея можеха да участват всички граждани, организации и обществени органи с интерес или опит в изготвянето на политики на ЕС. Бяха събрани над 600 мнения от всички държави членки. Те бяха внимателно разгледани и анализирани заедно със становищата, получени от целеви консултации с институциите и органите на ЕС. Работата по консултацията ще приключи през първата половина на 2019 г.

Гарантиране на принципите на правовата държава

Спазването на принципите на правовата държава е основен елемент на демокрацията и на зачитането на основните права. Това е също така основна гаранция за функционирането на Европейския съюз — като единен пазар, като пространство, в което законодателството се прилага еднакво и бюджетът се изразходва правилно, и като пространство, в което държавите членки и техните граждани могат да работят заедно в дух на взаимно доверие за постигане на общи цели.

Най-големият риск, който се поема, когато не се обръща внимание на тези принципи, е да се накърни взаимното доверие: отказът да се спазват разпоредбите на Договорите на ЕС оказва пряко влияние върху самата основа на солидарността, сближаването и взаимното признаване на националните решения.

През 2018 г. Комисията продължи да преодолява предизвикателства пред принципите на правовата държава в няколко държави членки, по-конкретно в Унгария и Полша. В този контекст Комисията трябваше да прибегне до производства за установяване на нарушение, а в случая на Полша — до прилагането на разпоредбите на член 7 от Договора за Европейския съюз.

Комисията продължи също да работи заедно с България и Румъния в рамките на Механизма за сътрудничество и проверка.

Съществен нов елемент в предложения дългосрочен бюджет е засилената връзка между финансирането от ЕС и принципите на правовата държава. Зачитането на принципите на правовата държава е важна предпоставка за добро финансово управление и ефективно финансиране от ЕС. Поради това Комисията отправя предложение за нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансови рискове, свързани с общи недостатъци по отношение на принципите на правовата държава в държавите членки. Новопредложените инструменти ще осигурят възможност на Съюза да спира, да намалява или да ограничава достъпа до финансиране от ЕС пропорционално на естеството, тежестта и обхвата на нарушенията на принципите на правовата държава.

Прозрачност и отчетност

Съвместният регистър за прозрачност

Контактите със заинтересованите страни и гражданското общество са неразделна част от работата на институциите на ЕС. Същевременно прозрачността и отчетността са от основно значение, за да се запази доверието на европейските граждани в легитимността на политическите, законодателните и административните процеси в Съюза. Прозрачността на представените интереси е особено важна, за да се позволи на гражданите да проследяват дейностите и потенциалното влияние на тези, които се опитват да влияят на законодателния процес в ЕС. Поради тази причина Комисията представи предложение за осъвременяване на настоящия Регистър за прозрачност чрез ново междуинституционално споразумение със задължителен характер, което обхваща Европейския парламент, Комисията и, за първи път, Съвета на Европейския съюз. Преговорите по това досие с другите институции продължават.

Нов Кодекс за поведение на членовете на Комисията

Европейската комисия прие на 31 януари новия Кодекс за поведение на членовете на Европейската комисия. Някои от новите елементи включват удължаване на периода на уведомяване за дейности след приключването на мандата, който става 2 години (3 години за председателя), по-строги правила за финансовите интереси на комисарите, по-ефективно предотвратяване на конфликтите на интереси и по-голяма прозрачност (например по отношение на публикуването на разходите на членовете на Комисията за командировки на всеки два месеца). Отново в дух на прозрачност и отчетност и както е предвидено в новия кодекс за поведение, Комисията ще публикува годишни доклади за прилагането му.

Достъп до документи

През октомври Комисията прие доклада си за 2017 г. относно достъпа до документи. От него става ясно, че броят на първоначалните заявления за достъп до документи, подадени съгласно Регламент (ЕО) № 1049/2001 относно публичния достъп до документи, се е увеличил с почти 3 % (от 6077 заявления през 2016 г. на 6255 през 2017 г.), а броят на потвърдителните заявления — с 1 % (от 295 през 2016 г. на 299 през 2017 г.). Европейската комисия продължава да е институцията на ЕС, която обработва най-много заявления за достъп до документи.

Това показва, че гражданите на ЕС и други бенефициери използват активно правото си на достъп до документи, които притежава Европейската комисия. В над 82 % от случаите поисканите документи са били изцяло или частично оповестени на етапа на първоначалните заявления. По-широк или дори пълен достъп е предоставен в 46 % от разгледаните случаи на етапа на потвърждаване на заявленията. Успоредно с това Комисията продължи да публикува по своя инициатива на уебстраниците си и в различните си публични регистри множество документи и голямо количество информация, обхващащи всички области на дейност на ЕС.

Контрол на бюджета на ЕС

Въведени са контролна рамка и рамка на изпълнението, които да осигурят разумни гаранции, че средствата на ЕС се изплащат според съответните правила. Постоянно се работи, за да се гарантира, че се вземат мерки за предотвратяване, разкриване и коригиране на грешки, като се поставя по-голям акцент върху постигането на резултати.

След положителна препоръка от Съвета, през април 2018 г. Европейският парламент даде окончателното си одобрение за начина, по който Комисията е изпълнила бюджета на ЕС през 2016 г. Годишната процедура по освобождаване от отговорност дава възможност на Парламента и Съвета да държат Комисията под политическа отговорност за изпълнението на бюджета и да осъществяват демократичен контрол над управлението на парите на данъкоплатците.

През юли Комисията представи пакет за интегрирано финансово отчитане относно бюджета на ЕС за 2017 г., в който е събрана цялата налична информация за изпълнението, показателите, резултатите, доброто финансово управление и защитата на бюджета на ЕС. От докладите стана ясно, че бюджетът на ЕС постига резултати в съответствие с приоритетите на Комисията и че се изпълнява правилно.

През 2018 г. Комисията постигна значителен напредък във връзка със създаването на Европейска прокуратура, която ще има правомощия да разследва и да преследва по наказателен път престъпления, засягащи бюджета на ЕС в 22-те участващи държави членки. Очаква се прокуратурата да започне да действа до края на 2020 г.

През октомври, за 11-та поредна година Европейската сметна палата даде положително становище за годишните счетоводни отчети на ЕС и прецени, че те са точни и справедливи. Освен това Сметната палата откри по-малко грешки в областите на разходи, отколкото през предходните 4 години. За близо половината от разходите на ЕС процентът на грешките не достига дори размера, считан от Сметната палата за съществен. Не бяха открити грешки в приходната част на бюджета.

Национални парламенти

Годишните доклад за 2017 г. относно субсидиарността и пропорционалността и относно отношенията на Комисията с националните парламенти бяха публикувани на 23 октомври заедно със съобщение на Комисията относно принципите на субсидиарност и пропорционалност.

Общо 570 становища от националните парламенти бяха получени през 2018 г., включително 37 мотивирани становища, представени в рамките на механизма за контрол на субсидиарността, в които се изтъква, че законодателните актове, представени от Комисията, не са съобразени с принципа на субсидиарност. Комисията продължи да поддържа интензивен политически диалог с националните парламенти. По-специално през годината членове на Комисията се срещнаха 140 пъти с представители на националните парламенти по време на посещения в държавите членки или в рамките на посещения на такива представители в Брюксел. Членове на Комисията присъстваха и на различни междупарламентарни заседания и други мероприятия, на които обмениха идеи с членове на националните парламенти.

Европейският омбудсман

Разследванията на Европейския омбудсман във връзка с твърдения за лошо администриране в институциите и органите на Европейския съюз обхващаха, наред с другото, въпроси, свързани с Кодекса за поведение на членовете на Комисията, и по-специално дейностите след приключването на техния мандат, назначаването на специални съветници в Комисията и прозрачността на международните преговори. Бяха разгледани също така конкретни теми, свързани например с покани за участие в тръжни процедури, договори, забавени плащания, индивидуални въпроси относно персонала и достъпа до документи. През 2018 г. над 97 % от всички 229 решения и препоръки, отправени от Европейския омбудсман, бяха приключени, без да е констатирано лошо администриране.

Европейската гражданска инициатива

Комисията регистрира седем нови граждански инициативи през 2018 г.

На 28 март 2018 г. беше публикуван вторият 3-годишен доклад за прилагането на Регламента относно европейската гражданска инициатива, в който беше представено актуалното състояние на този инструмент, т.е. основните проблеми, пред които са изправени заинтересованите страни, но и подобренията, които вече са въведени или предложени от Комисията в предложението ѝ за нов регламент, прието на 13 септември 2017 г.

По повод Деня на Европейската гражданска инициатива през 2018 г., проведен на 10 април от Европейския икономически и социален комитет, Комисията стартира 3-годишна комуникационна кампания относно Европейската гражданска инициатива. Тази кампания се състои основно от кампании в социалните медии под формата на кратки видеоматериали, както и от събития в държавите членки, насочени към потенциалните разпространители на информация.

На 22 май беше стартиран и Форум на Европейската гражданска инициатива. Форумът е онлайн платформа за сътрудничество, която помага на гражданите, които имат интерес да започнат инициатива или които вече координират такава, като дава примери за добри практики, оказва съдействие за намирането на партньори в други държави или предоставя независими консултации от експерти.

На 12 декември беше постигнато политическо споразумение с Европейския парламент и Съвета относно реформата на Европейската гражданска инициатива въз основа на предложението на Комисията, прието през 2017 г.

Диалози и консултации с гражданите

Диалози с гражданите

От 2015 г. насам са проведени почти 1300 граждански диалога в над 400 малки и големи градове в целия ЕС. Броят на диалозите се увеличи значително след публикуването на Бялата книга за бъдещето на Европа през 2017 г. За да запази набраното темпо, през февруари 2018 г. Комисията обяви намерението си да постигне целта от 1000 диалога с гражданите.

На 1 октомври 2018 г. председателят Юнкер и министър-председателят на Баден-Вюртемберг Уинфрид Кречман проведоха дебат с гражданите в рамките на хилядния граждански диалог от началото на мандата на Комисията във Фрайбург, Германия.

През 2018 г. се състояха 833 диалога с гражданите в 27 държави членки, които събраха общо над 70 000 души. От 2015 г. насам над 160 000 души са обсъдили въпросите, които са от най-голямо значение за тях, с председателя и заместник-председателите на Комисията, комисари, служители на ЕС, членове на Европейския парламент и национални политици. Въздействието вече се усеща в работата на Комисията и на другите институции. Например предложението на Комисията за нов дългосрочен бюджет и последвалите дискусии между съзаконодателите отразяват приоритетите и амбициите на гражданите, изразени по време на дебатите относно Бялата книга.

Европейската комисия разработва нови формати на диалозите с гражданите, включително трансгранични мероприятия с граждани от две или три държави членки, граждански диалози на живо с потребители на платформи в социалните медии, граждански семинари, на които през целия ден се обсъждат различни теми, след което се провежда диалог, и нови партньорства с другите институции и държавите членки.

През 2018 г. се проведоха първите транснационални диалози в погранични градове с граждани от Малта и Италия, Германия и Нидерландия, Германия и Полша. Европейският парламент и Комисията организираха заедно съвместен диалог с гражданите в Блед, Словения, през април 2018 г. Институциите бяха представени от членовете на Европейския парламент Франц Богович и Тибор Сани и от комисарите Виолета Булц и Фил Хоган. Участниците обсъдиха различни въпроси, сред които развитието на селските райони и интелигентните села, свързаността и общата селскостопанска политика.

Дебат за бъдещето на Европа

През 2018 г. дебатът за бъдещето на Европа се засили. Неговата крайна цел е да се чуят всички гледни точки и идеи от цяла Европа, като всеки глас е от значение. Ето защо Европейската комисия се фокусира върху достигането до хората по различни начини и в партньорство с всички други институции и държавите членки, които желаят да се включат. Мнозина се отзоваха на поканата. Европейският парламент започна серия от дебати на високо равнище относно бъдещето на Европа с участието на държавни и правителствени ръководители, а Европейският комитет на регионите пренесе дискусията в европейските региони, градове и общини чрез кампанията „Размисъл за Европа“.

В резултат на инициативите, подети от френския президент Еманюел Макрон и други лидери, 27 държави членки се споразумяха през март за съвместна рамка за граждански консултации относно бъдещето на Европа въз основа на опита на Европейската комисия.

За да подкрепи този процес, през май 2018 г. Европейската комисия осъществи в партньорство с Европейския икономически и социален комитет уникално начинание по демокрация на участието. Независима агенция за проучване на общественото мнение състави гражданска група от 96 души от 27 държави членки, която да отразява многообразието от социално-икономически среди и мнения по отношение на ЕС. В продължение на два дни през май те обсъдиха и разработиха набор от въпроси, които да бъдат зададени на европейците.

Въз основа на този въпросник беше формулирано онлайн допитване, ориентирано към всички европейци, в което се задава въпросът в каква посока желаят Съюзът да поеме в бъдеще. До края на 2018 г. бяха получени над 77 000 мнения. Освен отговори на конкретните въпроси, насочени към някои ключови теми за бъдещето на Европа, повечето от тях съдържат качествени коментари и идеи.

Онлайн допитването беше допълнено от специално проучване на Евробарометър за бъдещето на Европа, проведено между 24 октомври и 7 ноември с представителна извадка от 27 339 граждани на ЕС.

Очакванията на гражданите

Независимо от разнообразието от формати и участници, обикновено диалозите са съсредоточени върху няколко повтарящи се теми. Като цяло участниците възприемат Европейския съюз положително. Те виждат Европа като ключов фактор за решаването на проблеми. Има обаче и притеснения и неудовлетвореност. Често се повдига въпросът за това кой какво точно следва да върши. Гражданите са склонни да мислят, че основните предизвикателства могат да бъдат преодолени по-ефикасно, ако се съчетаят действията на европейско и национално равнище. Те подкрепят до голяма степен по-голямата хармонизация на европейско равнище, например в областта на околната среда и безопасността на храните. Повечето от тях обаче очакват и изискват реформи, благодарение на които Съюзът да стане по-ефикасен и прозрачен.

Повече информация относно съдържанието и резултатите от диалога с гражданите и от дебатите за бъдещето на Европа може да бъде намерена в Доклада за напредъка по отношение на диалозите и консултациите с гражданите, който Комисията представи на заседанието на Европейския съвет на 11 декември 2018 г.